Всички авторски страници

Авторски

• И четиримата синове на Райна Княгиня са изпратени в лагери след 9-ти септември

  Венелин Митев, Еpochtimes-bg.com

  .

  

  Райна Попгеоргиева Футекова, която е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня, ражда пет момчета. Едното умира на 12 години. Останалите четирима завършват военни училища, стават офицери, сражават се по бойните полета на родината и получават ордени за храброст. След 9 септември 1944 г. обаче са изпратени в концлагери и затвори по скалъпени от комунистическия режим обвинения. Историкът Симеон Геров, чиято майка е от именития Футеков род в Панагюрище, от който е и Райна Княгиня, ни връща към онези трагични за семейството й години.

  – Кой е бил този достоен за толкова голяма обич мъж, на който знаменитата българка ражда петима синове?

  – През 1882 година Райна Попгеоргиева се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев – бивш учител и въстаник от Брацигово. Така тя се превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Но се примирява, защото вече е на 26 години – стара мома за онова време. Не чува съветите на близките си да се разведе. Ражда 5 момчета: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Осиновява и едно момиченце — Гина. След сватбата семейството отива да живее в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев, като краен русофил, не може да си намери работа. През 1898-а той е избран за народен представител и семейството се премества в София. Но депутатът много скоро умира след жесток побой в Черната джамия. Така Райна Попгеоргиева остава вдовица с четири малки деца на ръце (най-малкият й син, едва 14-годишен, се прострелва при игра с пищова й). Тогава тя е на 42 години и е болна от костна туберкулоза. Въпреки това успява да си построи и къща на парцел, който й дават поборниците.

  Отхвърля поканата на Фердинанд да се настани в двореца му,
  
  предпочита да остане при сираците, за които се грижи до края на живота си. Цял живот работи като акушерка в най-бедните столични квартали „Орландовци” и „Малашевци”, а последните си дни живее в мизерия и куцукаща, с фенерче и бастун, обикаля да изражда децата на дипломатите.

  – Тя е само на 20 години, когато Георги Бенковски й възлага да ушие главното знаме на Априлското въстание и да стане знаменоска на неговата хвърковата чета. Защо точно нея избира?

  – Защото войводата научава, че е учила шеф и бродерия в девическото училище в Стара Загора и може отлично да се справи със задачата. И още нещо: Бенковски търси човек, който с биографията, осанката и интелекта си да стане ярък символ на въстанието и да поведе след себе си хората в неравната борба срещу вековния поробител. Райна е млада, красива, образована и най-важното – предана е докрай на делото. Тя е от именития Футеков род и още от малка заляга над книгите. След килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в известното девическо училище в Стара Загора, а след това се завръща в Панагюрище и става главна учителка. Точно тогава Бенковски я кани на заседание на Панагюрския революционен комитет и й възлага да ушие главното знаме на въстанието.

  Има и нещо друго: от автобиографията й разбираме, че тя е била влюбена във войводата. Там тя го описва твърде нежно: “висок, красив мъж, с руси мустачки и сини очи, красноречив, с пламенно дар слово”.

  Бенковски често посещавал дома й.

  Веднъж в стаята останали само тя и той. Войводата взел кандилото, сложил до него кръст, изправил сабята и казал: „Аз ще говоря клетва, а ти ще повтаряш!“ И започнал: „Райна се задължава да изпълнява всички заповеди на комитета – да пази тайната, да проповядва въстанието и да ушие знамето.“

  Ето как самата Райна Княгиня описва в мемоарите си шествието след освещаването на знамето: „На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги.

  Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода.

  Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!” и „Да живее!” нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

  След погрома на въстанието Райна се добира до родната си къща, а баща й излиза да моли потерята да пощади домашните му. Но един турчин се прицелва в него и той пада мъртъв на земята. Майката, Райна и братчето й избягват през тайна врата при съседите. Там Райна се преоблича, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците, които я търсят под дърво и камък. Скрива се и прекарва само на сух хляб и вода 25 дни. След това обаче турците я хващат, пребиват я, изнасилват я многократно и я разкарват по главната улица на Пловдив с вързани ръце, полугола, изнемощяла. След което я откарват заедно с майка й в затвор в Пазарджик.

  От бесилото я спасяват чуждите дипломати. Намесва се американският консул Скайлер, а след това се застъпва за нея и руският княз Церетелев.

  Найден Геров, който по това време е вицеконсул на Русия в Пловдив, я изпраща с фалшив паспорт за Цариград, а оттам я прехвърля в Москва.
  Там тя учи 3 години медицина и става

  първата дипломирана акушерка в България.

  В руската столица Райна написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934-а, 17 години след смъртта й, тази автобиография, която фактически е първата книга върху Априлското въстание, е преведена на български език. В Москва тя успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет 32 панагюрски сирачета да заминат за Русия и да се учат там.

  След освобождението работи като учителка в девическата гимназия във Велико Търново, после се връща в родното Панагюрище и 26-годишна се омъжва за Васил Дипчев. След 3 години се ражда първият им син Иван, който завършва Военното училище, а след време и Генералщабната академия с отличен успех. Той участва в трите войни за национално обединение. Като млад офицер проявява особена храброст при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Награден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в

  единствен по рода си дуел с турски офицер

  вместо масово сражение, за да не гинат войниците. Вече като генерал Иван Дипчев става началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г. След 9 септември 1944-а къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица, е отчуждена. Генерал Дипчев прекарва няколко години по концлагери и затвори. През 1954-а е изправен пред съда в Троян за измислени престъпления отпреди 30 години. Съдят го заради участие в преследването на разбойническата чета на Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за „герои”. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в концлагера край Ловеч.

  Гробът му не се знае къде е.

  Вторият син на Райна Княгиня – Георги Дипчев, завършва военноморското училище във Варна, става машинист на торпедоносеца “Дръзки” и през Балканската война участва в потопяването на турския кръстосвач „Хамидие“. После се заселва в Бургас, става учител и основава техническото училище. Умира няколко години след края на Втората световна война.

  Третият син Владимир Дипчев по примера на по-големите си братя постъпва във Военното училище. Той проявява мъжество при атаката и превземането на Одринската крепост на 13 май 1913 година. Участва и в Междусъюзническата и Първата световна война. Завръща се от фронта като герой с 3 ордена за храброст. Напуска рано войската. През 30-те години е директор на кинематографията.

  Изчезва безследно на 10 октомври 1944 г. на път за работа.

  Вероятно е разстрелян без съд и присъда. Неговият гроб също не се знае. Синът му Христо, който също става офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. А внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването, тъй като досието върви по петите му.

  Четвъртият син на легендарната българка – полк. Асен Дипчев, е ученик в гимназията, когато започва Първата световна война, но напуска училището и заминава на фронта като доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак отива на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918-а. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември дълги години лежи по лагерите. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Умира през 1964-а в Бургас.

  – Въстаническото знаме, което и сега може да се види в къщата на Райна Княгиня в Панагюрище, истинското ли е, или е копие?

  – За честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива 3 нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище),

  третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война..

   

• Българин от Чикаго световен шампион по ораторство

  Чикагският гражданин с български произход Пресиян Василев (Presiyan Vasilev) спечели световното първенство по ораторско майсторство Тоустмастърс ‘2013 (Toastmasters 2013 World Championship), съобщава сайтът Heraldonline.com.

  30-годишният специалист по продажби се яви на финалния кръг на състезанието с още 8 претенденти за най-добър оратор сред 30 000 участници от 122 страни. Василев спечели отличието след няколко тура на елиминации, стартирали преди 6 месеца с хумористичната му реч „Променен от автомобилна гума“.

  Състезанието се проведе в „Дюк енерджи сентър“ в град Синсинати в щата Охайо, пред 1600 зрители, дошли от цял свят. Организаторите на първенството предвиждат слово с времетраене от 5 до 7 минути на най-различни теми. Състезателите се оценяват по съдържанието на речта, нейната организация и представяне.

  В своето есе лауреатът разказва случка, при която моли за помощ при смяната на автомобилната си гума. Предполагал, че много хора ще му се присмеят за несръчността, но най-неочаквано открил, че неговата слабост се превърнала в сила. Смяната на една проста автомобилна гума „сменила“ и него самия, като доста променила отношението му към другите хора.

  „Това е сбъдната мечта. ‘Тоустмастърс’ е най-доброто лично постижение, което всеки трябва да открие за себе си“, заявява Василев.

  Василев отишъл да живее в САЩ преди 11 години, когато напуснал София в търсене на „мултикултурно разнообразие“ и самоусъвършенстване. Той започнал да се състезава във веригата ‘Тоустмастърс’ преди три години и участвал в много състезания по ораторство.

  На второ и трето място на световното първенство ‘Тоустмастърс’ тази година се класираха състезателката Шурук Ал Бана от Дубай и Кинги Бидъл от Роторуа, Нова Зеландия. /в. „Труд“/

• Чужденци плащат и си взимат българско гражданство, български деца го получават едва след съд

  Две статии от вестниците „Труд“ и „24 часа“ от изминалата седмица за сравнение как понякога се взима българско гражданство

  Даваш 2 милиона лева и вземаш БГ паспорт

  Чужди граждани, които инвестират в българската икономика най-малко 2 млн. лв., ще получават БГ паспорт, ако поискат. Това предвиждат промени в законите за чужденците и за българското гражданство, внесени от депутатите от БСП Атанас Мерджанов, Корнелия Нинова и Атанас Пъдев.

  Досега прагът за получаване на БГ паспорт бе 1 млн. лв., но с редица утежняващи условия. Наличието на подобно вложение в акции на български предприятия, облигации и други финансови инструменти на държавата или общините осигуряваше разрешение за постоянно пребиваване.

  А ако е минала една година и парите са налети в приоритетен инвестиционен проект (сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите) или през цялото време инвестициите са отговаряли на клас А по Закона за насърчаване на инвестициите, чужденецът можеше да кандидатства за български паспорт.

  Соцдепутатите облекчават режима – остава условието за вложени 1 млн. лв., а ако до 1 година те бъдат удвоени без условия в какъв бизнес, паспортът е сигурен. Според Нинова, Мерджанов и Пъдев законопроектът щял да възстанови условията за привличане на чужди инвеститори, тъй като през т.г. вложенията от чужбина са намалели с над 50% в сравнение със същия период на м.г.

  Въвеждането на „бърза писта“ за вложители на над 2 млн. лв. според вносителите щяло да стимулира чуждия бизнес да увеличава вложенията си у нас.

  Връща се и отменена от ГЕРБ разпоредба – за получаване на пребиваване и паспорт при вложени 1 млн. лв. в лицензирана кредитна институция у нас по договор за доверително управление за срок не по-малък от 5 години.

  ГЕРБ в миналия парламент се опита да промени реда за получаване на гражданство, като прагът за получаване на разрешение за постоянно пребиваване трябваше да бъде увеличен на 4 млн. лв.

  Президентът Росен Плевнелиев обаче наложи вето с аргумента, че в други европейски страни прагът е доста по-нисък – Германия (250 000 евро), Ирландия и Гърция (300 000 евро).

  Парламентът се съобрази с искането му. Въпреки това през последната година няма нито един чуждестранен инвеститор, който да е кандидатствал за българско гражданство по тези текстове на закона, тъй като изискванията за вложение в приоритетен инвестиционен проект най-често не могат да бъдат изпълнени, научи „Труд“.

  По време на ветото си Плевнелиев бе споменал, че вместо високите прагове на инвестициите трябва да се помисли за тяхното качество, а сега е възможно да бъдат добавени такива изисквания по инициатива на експерти – например кандидатите за гражданство да вложат средства в райони с висока безработица, заплатите в техните предприятия да са над средните за страната, да бъдат наемани хора с увреждания и др.

  Облекчения и за чужденците, станали българи по любов.

  Депутатите от БСП са се загрижили не само за чужденците, които инвестират у нас, но и за тези, които са дошли в родината ни по любов. Досега по закон всеки чужденец, който си вземе български гражданин за съпруг, може да получи роден паспорт, но при условие, че се откаже от предишното си гражданство.

  Заради тази рестрикция редица поданици на САЩ и западни държави не се решаваха да кандидатстват за български паспорт, тъй като при евентуален развод ще загубят статута в родината си и ще имат проблеми цял живот – ще са станали българи, без да са такива.

  Обмислят се промени, с които чужденците не трябва да се отказват от гражданството си, ако искат да вземат наш паспорт на основание брак с българка или българин. /Труд/

  –––-

  Семейство от Токио осъди властта, че не издала БГ паспорт на сина им, роден там

  Българско семейство, което живее в Токио, осъди правителството наскоро заради отказа на консула ни там да приеме документите за паспорт на новороденото им дете.

  Спас и Дария живеят в японската столица от август 2007 г. Четири години по-късно – на 30 август, им се ражда син Андрей.

  Момченцето е български гражданин по рождение и за да живее в Япония, местните имиграционни власти трябва да му дадат разрешение за пребиваване. За целта е нужно родителите му да представят личен документ на детето – паспорт.

  Затова на 13 септември 2011 г. родителите се свързват с консулството ни в Токио. От разговора с консула разбират, че е невъзможно оттам да получат паспорт за сина си. Причината – в службата нямало специална техника за снемане на биометрични данни, т.е. на пръстовите отпечатъци на Андрей, за сканиране на подписа му и за заснемането му.

  По закон обаче от деца не се вземат пръстови отпечатъци и те не се подписват, за да получат паспорт.

  В Закона за българските лични документи изрично пише, че не се снемат отпечатъци от пръстите на хлапетата до 12 г.

  Правилото фигурира там, защото е предвидено в два еврорегламента – от 2004 и 2009 г., и е задължително за България като държава – членка на Европейския съюз. В същия закон пише и че малчуганите до 14 г. не полагат подпис.

  Затова за паспорт на малко дете е достатъчно родителите му да представят акта за раждане и снимка на хлапето, която да отговаря на посочените в закона изисквания. Цифровата снимка се прави в пунктовете за приемане на заявления към полицейските управления или в консулските служби само когато там има техническа възможност за това. Ако няма, се прави във всяко фотографско ателие, което разполага с нужната техника.

  Следователно в конкретния случай не е имало пречка за приемане на молбата на родителите на Андрей в консулската служба в Токио за издаване на паспорт. Отказът е бил незаконен, пише в съдебното решение по казуса.

  След като разбират, че липсата на специална техника е причината да не могат да извадят паспорт на сина си в Токио, Спас и Дария попитали кога ще има такава в консулството ни. Отговорили им, че няма информация в тази насока, но едва ли е разумно да се очаква доставяне на техниката в близко бъдеще.

  Съпрузите се заинтересували какво да направят, за да извадят паспорт на новороденото си дете. Обяснили им, че могат да отидат в Индия, където българското консулство имало нужната машина, или да се върнат в България.

  Уверили ги, че единственото, което консулът може да направи, е да издаде времененпаспорт на Андрей с валидност до 12 месеца, с който да пътуват до София.

  Спас и Дария се възмутили, защото японските власти не биха издали разрешение за пребиваването на сина им въз основа на временен паспорт. Освен това нямали възможност да пътуват до Индия или до България в рамките на тези 12 месеца.

  Обяснили им, че “за съжаление, възможностите на консула в тази насока са ограничени, сведени до нулата, с изключение на възможността за издаване на временен паспорт”.

  Двойката се обърнала към вътрешното и външното министерство, но и от двете ведомства им отговорили същото. Консулът ни в Токио се консултирал с Министерството на външните работи, след което отказал окончателно да приеме молбата за издаване на паспорт на Андрей.

  Той се позовал на чл. 26, ал. 6 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с постановление на Министерския съвет на 8 февруари 2010 г.

  Текстът гласи: “В дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройствана подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя, заявления за издаване на паспорт не се приемат”.

  Миналото лято семейството все пак се връща в България и споделя с адвокати премеждията си покрай паспорта на сина им. Решило да атакува въпросния текст в съда. Чрез адвокати завежда дело във Върховния административен съд за отмяната му.

  Основният аргумент на семейната двойка е, че текстът нарушава и ограничава правото на всеки българин да има документ за самоличност.

  За да има лична карта или паспорт, българинът подава заявление, снимат него и подписа му, вземат му отпечатъци от пръстите. Администрацията е длъжна да осигури техниката, с която това се прави, а не да отказва документи, когато не си е свършила работата, пишат съпрузите в жалбата до съда.

  В нея Спас и Дария изтъкват още, че конституцията гарантира на българите правото на свободно придвижване – да напускат България и да се връщат в нея, да пътуват от една държава в друга, без да им се налага да се връщат в родината, да живеят в друга страна и оттам да могат да пътуват по света. И че за да гарантира това право, държавата трябва да снабдява българите с лични документи.

  Върховният административен съд уважава жалбата им – трима магистрати отменят въпросния текст от Правилника за издаване на българските лични документи. Министерският съвет обжалва решението, но петима съдии окончателно заличават разпоредбата и дават възможност набългарите навсякъде по света да могат да подават молби за лични документи. А не да им отказват заради липсата на техника, каквато държавата е длъжна да осигури. /в. „24 часа“/

• Следственный комитет РФ проверит почётного консула РФ в Болгарии

  Главное следственное управление Следственного Комитета России по городу Москве приступило к рассмотрению обращения заявителя (гражданки Болгарии) о совершении почетным консулом Российской Федерации в Бургасе Тонко Фотевым насильственных действий в отношении гражданки России.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Как сообщало ранее ИА REX, Фотев уже был осужден болгарским судом за насильственные действия сексуального характера (Болгарская собственность госслужащих и консульские подвиги: кто заставил посольство России молчать? http://www.iarex.ru/articles/38857.html; Сесксуальный почётный консул РФ и наказание за сот рудничество с Россией: http://www.iarex.ru/articles/38431.html и т. д.)

  Тем не менее, посольство Российской Федерации в Болгарии не приняло никаких мер, чтобы лишить уличенного насильника его консульского чина. Не приняло мер, несмотря на решение болгарского суда, признавшего Фотева виновным и письма в посольство возмущенных болгарских граждан. Тонко Фотев продолжает выполнять функции почетного консула России в Бургасе, дискредитируя не только тех, кто его поставил на это место, но и нашу страну. Нанося реальный ущерб имиджу России и российско-болгарским отношениям. И вот Тонко Фотев попал уже в поле зрения российских правоохранительных органов, которые, возможно, не только поставят точку в карьере „сексуального консула“, но и выявят дополнительные эпизоды, связанные с его экономической деятельностью.

  .

  Источник:  Iarex.ru

  ––––––––––––––––––––––––––––

  Примечание редактора:  Эта информация была опубликована и в Novinite.ru, но затем она была удалена.

  
• 15 богаташи, които няма да завещаят парите на децата си

  
  Не всички милиардери по света са посветени на това да бъдат извънредно алтруистично настроени – мнозина решават да харчат парите си за лъскави коли, самолети и яхти. Други обаче искат да споделят колкото се може повече от богатството си преди да умрат. Малцина дори искат последният чекът с последните им пари да покрива само разходите за тяхното погребение. Разбира се, не всички печелят от подобно себеотрицание — по-конкретно, децата на тези щедри дарители. Въпреки че ще разполагат с невероятни възможности, предимства и връзки, за да успеят в живота, децата на тези 15 бизнес акули нямат да могат да живеят нашироко с наследените от тях пари:

  Уорън Бъфет
  
  Невероятно богатият инвеститор и филантроп Бъфет обеща да дари 99% от богатството си – или по време на живота си, или когато умре. Той започна, като обеща 83% от състоянието си на фондация на Бил Гейтс. Оракулът от Омаха, както наричат Бъфет, казва в писмото си до фондацията на Бил Гейтс: „Искам да дам на децата си достатъчно пари, за да смятат, че могат да направят всичко, но не толкова пари, че да не искат да правят нищо.“

  Основателят на eBay Пиер Омидяр
  
  Омидяр става милиардер на 31-годишна възраст и оттогава се е заел сериозно със задачата да дари по-голяма част от парите си на хора, които не са имали такъв късмет в живота, вместо на трите си деца, според Forbes. Той се присъедини към призива на Бил Гейтс и Уорън Бъфет през 2010 г. и постоянно прехвърля акции на eBay на Omidyar Network, която се занимава с филантропска дейност. Той и жена му са най-големите частни дарители в борбата срещу трафика на хора.

  Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг
  
  Блумбърг получава годишна заплата от 1 долара, за да управлява Ню Йорк, защото с личното си състояние, оценявано на 19.5 млрд. долара, може да се каже, че е финансово осигурен. Блумбърг е запален филантроп и е дарил милиони долари на Университета Джон Хопкинс, на Carnegie Corporation и на хиляди други организации. Той също прие призива на Гейтс и Бъфет богатите да даряват по-голяма част от състоянието си и в писмото до тях написа „близо цялото ми състояние ще бъде раздадено в бъдеще или ще бъде оставено на фондацията ми.“

  Рокзвездата Джийн Симънс
  
  Басистът на една от популярните американски групи – KISS, е натрупал богатството си сам. Той е роден в Израел, но по-късно се мести в Куинс с майка си и основава рокгрупа, която в момента може да се похвали с 28 албума със златен статус по продажби. Симънс иска двете му деца Ник и Софи да поемат по същия път. „По отношение на наследство и такива неща, те ще бъдат подсигурени, но те никога няма да бъдат богати с моите пари. Защото те ще трябва да стават от леглото, да ходят на работа и да се справят сами в живота.“ Това означава, че състоянието на Симънс, което се оценява на 300 млн. долара, може да поеме в друга посока след смъртта му.

  Австралийският минен магнат Джина Райнхарт
  Райнхарт, която е най-богатата жена в Австралия, иска да лиши децата си от тяхното наследство. Самата тя наследява компанията и богатството от баща си Ланг Ханкок, а децата й също са включени в неговото завещание. Според съдебни документи, публкувани в австрийските медии обаче, Райнхарт не смята, че децата й са способни да управляват семейното богатство.

   

  Основателят и главен изпълнителен директор на Microsoft Бил Гейтс
  
  Бил Гейтс е един от най-богатите хора в света. Той и жена му Мелинда Гейтс обаче нямат интерес да пазят парите си за себе си или за техните деца. „Не смятах, че е добра идея да оставя парите на децата ми. Това нямаше да е добре нито за тях, нито за обществото“, казва Гейтс в интервю през 2010 г. Вместо това той основава Bill & Melinda Gates Foundation през 1994 г., а днес тя има активи в размер на над 37 млрд. долара.

  Актьорът Джеки Чан
  
  Филмовата звезда обяви през 2011 г., че е решил да даде половината си пари за благотворителност, когато умре. Чан добави, че не планира да остави на сина си никакви пари от милионите, които е спечелил по време на филмовата си кариера. „Ако е способен, той ще спечели пари сам. Ако не е, тогава той просто ще прахосва моите пари“, казва Чан.

  Съоснователят на Home Depot Бърнард Маркъс
  
  Детството на Маркъс преминава в Ню Джърси, а неговите родители са руски емигранти. Успехът му в сектора на търговията на дребно му носи състояние от 1.5 млрд. долара. Той обаче не иска децата му да наследяват големи суми пари за тяхно добро и планира да прехвърли по-голяма част от акциите си в Home Depot на неговата фондация.

  Бизнесменът Чък Фийни
  
  Чък Фийни е съосновател на веригата безмитни магазини Duty-Free Shoppers Group и е бил милиардер в края на 80-те – преди да прехвърли цялото си богатство на своята фондация Atlantic Philanthropies. Преди да раздаде наследството им, Фийни учи децата си на това колко ценно е да пестят пари, като ги кара да говорят с приятелите си, използвайки телефонни автомати, да работят през ваканциите и докато са в колеж. Смята се, че в днешно време Фийни дори не притежава къща или кола. Преди време той заявява пред New York Times: „Искам последният чек, който напиша, да се окаже невалиден.“

  Британската ТВ водеща и писателка Найджела Лоусън
  
  Лоусън е популярен автор и ТВ водещ, което я прави милионер още преди да се омъжи (и по-късно разведе) за богатия рекламен бос и колекционер на предмети на изкуството Чарлз Саачи. Самата Лоусън е от заможно семейство, но смята да не дава на двете си деца подобно предимство в живота. Тя беше критикувана за следното си изявление: „Смятам, че децата ми не трябва да са финансово осигурени. Това, че не трябва да изкарват пари, разваля хората.“ Впоследствие тя казва, че не планира да остави децата си да „мизерстват“, но стои зад идеята си, че ще трябва да работят, след като завършат образованието си.

  Медийният магнат Тед Търнър
  
  След като натрупва състояние от медийни гиганти като CNN и TBS, Търнър е раздал милиарди долари за най-различни каузи. Той има пет деца от три брака, но те не би трябвало да очакват голямо наследство, когато баща им почине. На шега или не, през 2010 г. Търнър казва, че е „почти на ръба на бедността“ и че просто иска да има достатъчно пари за погребението, когато умре.

  Хеджфонд мениджърът Джон Арнолд
  
  Джон Арнолд е едва на 40 години, но миналия октомври той закри своя хеджфонд Centaurus Energy и се пенсионира с 4 млрд. долара, натрупани за последните 10 години. Сега Арнолд и неговата съпруга Лаура са се посветили на това да раздадат богатството чрез тяхната фондация в подкрепа на иновативни идеи вместо да го завещаят на трите си деца.

  Британският композитор Андрю Лойд Уебър
  
  След като успява да натрупа стотици милиони долари, сега Уебър иска да използва парите в подкрепа на изкуството. Той казва: „Завещанието е нещо, за което човек започва да мисли, когато достигне моята възраст. Не мисля, че става въпрос за това да имаш много богати деца и внуци. Мисля, че парите трябва да се използват за насърчаване на изкуството.“ Той ще се „погрижи“ за петте си деца, но по-голяма част от богатството му ще отиде за неговите програми, свързани с изкуството.

  Режисьорът и продуцент Джордж Лукас
  
  Лукас се присъедини към призива на Гейтс и Бъфет през 2010 г., обещавайки да дари поне половината си състояние, преди да умре. Лукас, който има четири деца, също така заяви, че ще дари и сумата от над 4 млрд. долара, която Disney му плати за Lucas Films, за благотворителност.

  Тексаският петролен и газов магнат Т. Буун Пикънс
  
  През целия си живот Пикънс е правил пари от от придобивания. В резултат на това състоянието му в момента се оценява на 1.4 млрд. долара. Така че не е изненада, че Пикънс не е почитател на идеята да раздаде парите си просто така, дори и на децата си. Той обаче е един от щатските милиардери, които откликнаха на призива на Гейтс и Бъфет. Запитан за това какво ще остави на децата си, Пикънс казва: „Отдавна твърдя, че ми харесва да правя пари и да ги раздавам. Не съм голям почитател на наследственото богатство. То по принцип носи повече злини, отколкото добрини.“

  Източник: Профит.бг

• Американски журналист: Аз видях как руснаците окупираха България през 1944 г.

  Чарлс Ланиус,  Reader’s Digest,

  октомври 1945 г.*

   

  Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 г.  Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.

  Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора.

  Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.

  Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.

  Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат. Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”.

  Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.

  По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

  Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

  Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

  Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.

  Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.

  Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

  През март един американски преводач, сержант Борис-Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”.

  Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

  В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец, освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място, освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозрително отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика държава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

  Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.”

  Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

  Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.

  За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

  Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.

  

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––

  * Статията е публикувана онлайн в  ExtremeCentrePoint.com  през 2010 г.

   

• Жестоката истина: Ето как банките с помощта на политиците затриха България

  

  Чрез специален механизъм клиентите се притискат, ограбват, а имотите им се продават на безценица

  .

  Веска Волева, Factor.bg

  В последните години почти всички банки в България станаха частни. От тях български са само две или три. Всички останали са чуждестранни. Седалищата на банките-майки са в съответната държава.

  Ситуацията във връзка с упражняването на банкова дейност в България също е принципно различна. Текстовете по отменения ГПК, отнасящи се до бързото производство по издаване на изпълнителен лист, ползваха държавните банки с всички произтичащи от държавната собственост права и задължения.

  Частната собственост на банките /при това чуждестранна/ промени коренно ситуацията. Тъй като тя е обусловена от стремежа към непрекъснати високи печалби, единствено законовата регулация е тази, която би защитила българите /потребители и малък и среден бизнес/ от монополните привилегии на банковия мениджмънт.

  Такава регулация обаче липсва. Ръцете на топ-банкерите бяха напълно развързани от закона. Това им даде възможност буквално да издевателстват над българския народ и бизнес.

  Причината се корени в новоприетия през 2007 година Гражданско-процесуален кодекс и по-специално в чл. 417 от него, относно издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В този текст банките по права са приравнени на държавата и общините, без тези права да са обвързани с каквито и да е задължения. Именно този текст отприщи

  монополна вълна, която е на път да съсипе не само бизнеса,

  тя може да остави България без население.

  Когато държавата или общините се възползват от този текст, те следва да се съобразяват и да изпълняват множество законови изисквания, включително и държавен одит, и ограничения относно представляващите ги лица – относно наличие на конфликт на интереси, свързани лица и други. За банките и банкерите такива изисквания липсват. Поради това дъщерните фирми на банките, които по предмет на дейност обхващат всички сфери на обществото, са уродливо явление, което изкривява пазарните отношения и цялостната икономическа картина и води до тежки негативни последици за обществото и бизнеса.

  Тези фирми в голямата си част се управляват от същите лица, които са в ръководството на банките. Техният предмет е: застрахователна дейност; колекторска дейност – събиране на дългове!?; консултантска дейност; покупка, стопанисване и продажба на имоти /купени на безценица от съдия-изпълнителите по дела на съответната банка/; фирми, на които банките цесират вземанията си и т.н. Много често тези фирми са чуждестранни- регистрирани в държавата, където е седалището и собствеността на съответната банка-майка.

  Механизмът за натиск и ограбване

  на клиентите е следният:

  По извлечение от сметка, което по никакъв начин не се контролира /тъй като производството е едностранно/ съответната банка заявява какви пари й дължи потребителят или фирмата заемополучател.

  Съдът проверява това извлечение само от външна – формална страна, т.е. дали документът е озаглавен „Извлечение от сметка„, дали е подписан и подпечатан, но не и по същество – дължат ли се парите.

  Тъй като липсват контрола и защитата на заинтересованата страна, банките надуват задължението, като го натоварват с всякакви несъществуващи задължения – лихви, измислени разноски и допълнителни плащания, разчитайки на сложно уредения ред в ГПК, който възпрепятства защитата на заемополучателите.

  Потребителите на кредити в голямата си част са далеч от тази материя; умишленото й усложняване снижава до минимум шансовете да се защитят.

  Единствената хипотетична възможност за ощетените кредитополучатели е възражението по чл. 414 от ГПК. Той обаче не следва по ред и номерация процедурата по чл. 417 от ГПК, а е уреден в предходен по номерация текст. Тази уж случайна грешка в комбинация в член 420 от ГПК, съгласно който възражението не спира принудителното изпълнение, доведе до

  продажба на безценица на имотите на хиляди българи,
  

  които останаха без дом и без препитание. Тъй като ипотечната криза срина цените на ипотекираните имоти, поради голямото им количество същите бяха продадени на символично ниски цени.

  За това допринесе и друга промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, съгласно която оценката на имота – предмет на публичната продан, извършена от съдия-изпълнитл – не подлежи на съдебен контрол. За сведение, в стария ГПК цената на изнесените на публична продан имоти подлежеше на съдебен контрол и от съда бяха установявани драстични разлики в цените – 5 до 6 пъти. Българският законодател остави без защита потребителя и бизнеса и в тази му част. Това доведе до безконтролност при публичната продажба на имотите и възможност за уговорки между банките в качеството им на взискатели по изпълнителните дела, техните дъщерни фирми и съдия-изпълнителите.

  При тези продажби като кандидати за продаваните имоти в голямата част се заявиха дъщерни фирми на банките – взискатели или свързани по някакъв начин с тях лица. Поради ниската цена на имотите покупката им се явява изключително изгодна за тези фирми, зад които явно стоят банки. Данните за това лесно се установяват в Търговския регистър и в службите по вписвания. Ниската цена на имотите и гореизложеният начин за злепоставяне на интересите на потребителите доведоха до това, че продажната цена покрива само една малка част от и бездруго спорните дългове на уж задължените лица; нещо повече, посяга се и на другите им имоти, ако има такива, както на заплатите, колите и всички останали активи.

  Поради съзнателната политика на заблуда на потребителите при договарянето, неравноправните клаузи, предварително изготвените бланкови договори, неподлежащи на промяна и т.н., към тези договори бяха включени и близки роднини на заемополучателите – родители, деца, братя и сестри. Това вкара в изпълнителните дела и техните имоти, които също са ипотекирани и съответно разпродадени.

  Тази армия от съсипани хора напусна държавата в търсене на препитание, бягайки от икономическия терор в България, в основата на който стоят законови промени, умело мотивирани и прикрити по всякакъв начин. Самоубийствата на цели семейства е следствие от тази политика; но това е само началото, краят ще бъде катастрофален за държавата.

  Истината е:
  

  Законодателят напълно съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги. Това се отнася както за физическите лица, така и за малкия и среден бизнес.

  В същото време се толерира привилигерованото/монополно поведение на банките, които, противно както на юридическата, така и на елементарната житейска справедливост, поставиха българина и българския бизнес на колене пред чуждестранните корпорации; от своя страна и без притеснения те предприеха незапомнено ограбване и изнасяне на национален капитал извън страната.
  

  Приравнявайки банките с държавата и общините, законодателят удобно е пропуснал да въведе и съответните задължения за тях. Така допълнително беше насърчено голямото ограбване на България. Обществото ни де факто е поставено на колене. Безогледната лихва, непозната никъде по света, бе съчетана с едностранно задкулисно заповедно производство, което не само лишава заемополучателите от каквато е да е защита, но и не спира действията на съдия-изпълнителите до окончателно решаване на споровете. Дори и да спечели такова дело, на „длъжника“ вече му е продаден имота; всичко става безсмислено, банката му е присвоила всички налични активи; за него остава един лист хартия – съдебното решение, че не дължи тези пари.

  Банките, като един обикновен субект в гражданския и търговски оборот, следва да защитават интересите си, но в едно класическо исково производство.

  Там състезателното начало дава възможност на всички правни субекти да бъдат равнопоставени, да изложат тезите си и да представят доказателства. И едва когато в това исково производство се установи истината, следва да се пристъпи към изпълнителни действия и разпродажба на имотите и активите на доказания длъжник. Именно в това производство страните се призовават, предоставят им се доказателства, дава им се възможност и те да представят такива.

  В заповедното производство всичко е задкулисно,
  

  едностранно, без уведомяване, с изненада и с предизвестена служебна победа за едната страна. Горното, както вече казах, е съчетано с неоспоримо ниски, дори смешни цени на имотите. Всичко това е за сметка на българския народ и българския бизнес.

  След като дъщерните фирми изкупят имотите на потребителите и фирмите на символични цени, те предлагат на бившите собственици да им ги продадат отново, но вече на други – пазарни цени или да им ги отдадат под наем.

  Що се отнася до фирмите – бизнесът им е съсипан, работниците в тях са уволнени; те, заедно с работодателя, остават без доходи и без препитание. От своя страна те престават да обслужват задълженията си и кръгът се затваря.

  Такъв е механизмът за източване на България както по отношение на национален капитал, така и по отношение на човешки капитал.

  Най-неприемливото е, че пострадалите са хора и фирми, които желаят да си заплащат задълженията. Болшинството от тях са преценили какво могат да погасяват и са коректни. Липсва коректност от страна на банките обаче.

  Поради изцяло облагодетелстващия ги правен режим банките:

  > променят едностранно лихвата и месечните вноски, начисляват наказателни лихви без ограничения и без да има законова възможност за противопоставяне;

  > капитализират лихви и несъществуващи задължения и определят лихва върху новополучената главница;

  > изкупуват чрез свои или подставени фирми имотите на длъжниците-физически лица и фирми (имаме готовност да ги посочим конкретно);

  > изключително безпардонно се възползват от „икономическата криза“ без клиентите им да могат да се позоват на същото, като, възползвайки се от едностранно дадените им права, изискват по-високи месечни вноски;

  > не желаят да понасят търговския риск от дейността си, а поради облагодетелстващия ги правен режим натоварват с този риск потребителите и бизнеса – субекти, които по дефиниция не са вещи в тази материя;

  > именно това безогледно вдигане на вноските довежда кредитополучателите до положението да изпаднат в невъзможност да заплащат вноските и ги прави длъжници на банките и съответно клиенти на съдия-изпълнителите.

  Почти всички банки са изградили

  паралелни структури от фирми,

  чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми, чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които заблуждават клиентите относно техните интереси; застрахователни дружества и т.н.

  Ето и конкретни примери:

  „Уникредит булбанк“АД – „Уникредит факторинг“ЕАД; „Уникредит лизинг“АД; „Булбанк лизинг“ЕАД“; „Уникредит кънсюмър файненсинг“АД; „Балкан енерджи АСА“ООД; , „Свободна безмитна зона – Бургас“АД; „Хипоферайнс имобилиен“ЕООД и много други;

  Пощенска Банка /“Юробанк и еф джи България“АД/ – „Бългериън ритейл сървисиз“АД /за яснота показвам един от цесионните договори на стойност 99,5 милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова – нещо, което за държавата и общините е нeмислимо от гледна точка на конфликт на интереси/;

  „И еф джи пропърти сървисиз София“ АД; „Имо 03″ЕАД; „Имо централен офис“ЕАД; „Имо пропърти инвестмънт София“ЕАД; „Имо Рила“ЕАД;

  „БАНКА ДСК“ЕАД – „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество“ със седалище в Унгария – Будапеща;

  „РАЙФАЙЗЕН БАНК“АД – „Райфайзен имоти“ЕООД; „Райфайзен лизинг“ЕАД; „Райфайзен пропърти мениджмънт България“ЕООД; „Райфайзен сървисиз“ЕАД; „Райфайзен факторинг“ЕООД; „Райфайзен застрахователен брокер“ЕООД; „Райфайзен лизинг Бъргария“ООД; „Райфайзен асет мениджмънт /България/“ЕАД; „Райфайзен Инвестмънт /България/ЕООД.

  При една сериозна проверка на дейността и имотите на горните примерно посочени фирми, както и на всички останали фирми, свързани с банките и управляващите в тях лица, ще стане ясен начинът на изземване на имотите на българския бизнес и гражданите. Ще стане ясна самоубийствената политика на България да даде възможност в тези ръце да се съсредоточи цялата власт, активи и изобщо животът на българите.

  Това ще ни отвори очите за страшната истина, че България изобщо не е бедна страна, както ни се внушава постаянно. България просто е една ограбена страна. Нейните богатства са съсредоточени в тези хора и фирми и са изнесени извън границите.

  Най-неприемливото и противоречащо на коректното търговско поведение е цесирането на кредитите от страна на банките на свои фирми, които не са лицензирани и съответно не могат да извършват банкова дейност. Тези цесии се извършват веднага, след като кредитите са отпуснати и съответно по-нататъшните отношения банка–кредитеполучател продължават между фирмата цесионер и кредитополучателя. Тези фирми обаче са без лиценз, не могат да извършват банкова дейност и дейността им не подлежи на контрол от БНБ. Тази практика изкривява информацията, цесираните кредити не се отчитат и съответно по отношение на тях не се изпълняват ангажиментите по Закона за кредитните институции и останалите касаещи ги нормативни актове. Горното способства за прикриване на истинската печалба и състояние на банките. Всички данни относно дейността, активите и пасивите им не са коректни. Възражния срещу тези цесии е трудно да бъдат направени поради липсата на състезателно производство и възможност за пълноценна защита на потребителите.

  Европа отдавна е видяла този проблем и се е погрижила за защитата на потребителите. Налице е Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО НЕРАВНОПРАВНИТЕ КЛАУЗИ В ПАТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ, която дава много сериозна рамка в поведението на банките спрямо потребителите. Само че нашите политици впоследствие приеха новия Гражданско-процесуален кодекс и вкараха вътре горните норми.

  За отбелязване е, че българските съдилища изключитнелно страхливо, дори сервилно прилагат това законодателство. По делата представяме както горната директива, така и решения на съда в Страсбург. Само че личи една задкулисна сила, която направлява и тези действия. Изключвам тази част от съдийството, която освен българската законова уредба, се съобразява и с Европейското законодателство и съдебна практикта.

  Интересно е, че и медиите са в железните клещи на банките. Голяма част от опитите ми да публикувам материали по темата се отклоняват с несъстоятелни обяснения, дори и когато съм поканена от тях. А много често, когато журналистите са ми добри познати, ми казват истината – те разчитат на парите на банките от реклама и ако излъчат такова предаване, рекламата и съответно парите спират. Това е и причината за информационното затъмнение по този толкова наболял проблем. Това обаче ще се окаже бомба със закъснител. Защото и тези пари за рекламата са крадени по гореописания начин. И кръгът се затваря.

  Смятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса, е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл:

  В чл. 417, т. 2 да се премахнат думите „и банките“ и те да заемат подобаващото им се място на част от бизнеса.

  В чл. 435, ал. 2 да се добави възможност за длъжникът да обжалва цената на продаваемия имот.

   

• Г. Котев: Защо МААЕ мълчи за ужасната радиация от АЕЦ „Фукушима“?

  „Защо МААЕ мълчи за ужасната радиация от Фукушима, която смъртоносно пълзи във водите по цял свят!

  Да благодарим на ядрения дисидент Георги Котев за неговата доблест да публикува подобни материали в защита на човешкото здраве, въпреки че той лично е оставен сам на улицата в София, столича от Европейския съюз“ – пише в сайта на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ по адрес на автора на материала, който можете да видите и при нас. Той е препубликуван от блога на Георги Котев.

  
  –––––––

  През седмицата световните информационни агенции буквално трещяха от съобщения, за критично влошаващата се ситуация, довела до ново, в много големи количества, изтичане на радиоактивна вода от авариралата АЕЦ „Фукушима-Диичи”, в Тихия океан. По този повод МААЕ излиза с повече от лаконично и нищо незначещо съобщение (21/08/2013):

  МААЕ днес направи следното изявление относно положението в АЕЦ Fukushima Daiichi:„МААЕ е наясно с медийните съобщения, че ядрения регулатор на Япония (NRA) възнамерява да направи рейтинг на изтичане на радиоактивни вода вАЕЦ Fukushima Daiichi – TEPCO на ниво 3 па международната скала International Nuclear Event Scale (INES).

  „Японските власти продължават да предоставят на Агенцията информация за ситуацията в централата, и експертите от агенцията следят ситуацията отблизо.“

  „МААЕ разглежда този въпрос сериозно и остава в готовност за оказване на помощ при поискване.„

  Съобщението го няма и никога не е било на титулната интернет страница на агенцията, а е забито буквално на 348-ми коловоз:

   

  Вие намирате ли някаква полезна и познавателна за самите вас информация в съобщението на МААЕ? Количества на течовете, степента на радиоактивното им замърсяване, механизмът на изтичане, съвети за справяне, други подобни? Ъ? Не? Четете внимателно! МААЕ получава от японските власти информация, НО не за да я споделя с вас, а за я крие от вас. И още: „МААЕ разглежда този въпрос сериозно и остава в готовност за оказване на помощ (на ТЕПКО) при поискване (да продължава да прикрива следите на престъплението си).„

  Сега по-ясно ли ви стана? Винаги е така! Вижте шапката на интернет страницата на МААЕ:

   

  Виждате ли? Атоми за мир! (Така се нарича речта на президента на САЩ Д. Айзенхауер пред ООН от декември 1953-та, в която излага „идеята си” за създаването на МААЕ, но това е друга история, която ще ви разкажа друг път.) Е та за мир де, да не е за война? Радиоактивната вода от контейнерите на АЕЦ „Фукушима” съвсем мирно си се спускат до подпочвените води, а после още по-мирно си се вливат в Тихия океан. Кое тук не му е мирното? Някакви възражения?

  Как да оценим интереса на световната общественост към новината, за задълбочаващата се ядрена криза в Япония? Навярно па броя на прочитанията на съответния материал, в съответната медиа, НО повечето от тях не публикуват този показател. За това нека се обърнем към резервния показател – броя на споделянията на съобщенията в световните социални мрежи.

  Можем да направим много дълъг списък и преглед, но за ваше удобство ще се огранича със само две световни медии, а всеки от вас би могъл да продължи да търси и сравнява.

   

   

  Както сигурно забелязвате, само две медии, само два марериала и над 40 000 споделяния в световните социални мрежи. За сравнение можем да видим и бройката на споделянията на официалното съобщение на МААЕ в същите мрежи?

   

   

  77 пъти!!! Впечатляващо! Не ли? Как да ни и вЕрва човек на тази агенция?

  Съобщенията на останалите медии съдържат отговори или поне се опитват да отговорят на повечето въпроси, на които е длъжна да дава отговор МААЕ. Количества на течовете, степен на замърсяване, механизъм на проблема, варианти за решаване. Съдържат видео материали, данни, схеми и диаграми.

  

  

  При МААЕ няма нищо подобно! И винаги е било и ще бъде така! Защото световната ядрена мафия ви обича и се грижи за вас!

  Два дни след съобщението за покачване нивото на риска японския клон на ядрената мафия проплака за международна помощ. Вече опоскаха джобовете на японските жертви с над 30 милиарда евро, но явно това не им е достатъчно, та искат и други страни и народи да им плащат, за това че ще бъдат заразени, облъчени, а може би и убити? Така действа ядрената мафия навсякъде по света. Никаква милост! До последния жител на земята!

  Георги Котев
  

• М. Константинов: Столетницата е феномен в Източна Европа

  ГЕРБ 2 да не си дават много зор, нямат никакъв шанс, казва още проф. Константинов в интервю за Нова телевизия

  .

  

  НЦИОМ е една от най-добрите и точни организации в България.

  Очевидно има чистка на всички нива в администрацията. Трябва да видим дали тя е по-голяма от обикновено. Това е безобразие. За съжаление тази чистка не се прави само от сегашните управляващи, а от всеки, който дойде на власт.

  Това каза проф. Михаил Константинов пред камерите на Нова телевизия по повод последните чистки в държавата. Според мен не трябва да се пипат дори заместник-министрите, каза Константинов.

  Професорът коментира и новите партии на политическата сцена. ГЕРБ 2 не трябва да си дават зор и не трябва да инвестират много пари в тази организация. Нямат никакъв шанс, категоричен беше той.

  Реформаторският блок вече е готов за парламентарните избори. Те влизат в парламента и по моя преценка имат възможност за 25-30 депутати. Лошото там е, че работите малко се разводниха. Реформаторският блок трябва да внимава и при структурирането на изборните листи. Изпокарат ли се тогава, напълно е вероятно да изгубят гласовете си.

  ГЕРБ и Реформаторския блок нямат друг път освен да се коалират. Нареждане за това ще дойде от ЕНП, обясни Константинов.

  Той не пропусна да анализира и последните слухове за разцепление в БСП. Столетницата е абсолютен феномен в Източна Европа. Ръководството на партията е ултра дясно и олигархично, докато избирателите им са с носталгични леви уклони. Такова чудо няма никъде по света.

  Пред БСП има три варианта. Една част да си направят олигархична партия. Друга част да направят една истинска социалдемократическа партия, защото България има нужда от истинска социалдемокрация. Третата част да си направят една истинска комунистическа партия. За съжаление никой няма да посмее да направи тези стъпки, разкри професорът.

  Предсрочните избори трябва да бъдат през май догодина. Това е най-логичното решение. Избори 2 в 1, завърши Константинов.

   

  Източник:  Frognews.bg

  Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго.

• САЩ пращат войски край Сирия

  Пентагонът изпраща сили на място в случай, че президентът на САЩ Барак Обама вземе решение за военни действия срещу Сирия, заяви министърът на отбраната Чък Хейгъл, цитиран от АФП. Флотът на САЩ в Средиземно море е предприел подготвителни маневри, за да може да се насочи към Сирия.

  На фона на призивите за военна интервенция след като сирийският режим тази седмица извърши предполагаемо нападение с използването на химическо оръжие*, военното командване на САЩ подготвя различни варианти за Обама в случай, че той вземе решение да предприеме нападение срещу режима в Дамаск, посочи Хейгъл. В същото време той отказа да съобщи повече подробности относно позициите на американските войски и военна техника.

  “Това е нещо, на което Америка ще трябва да обърне внимание”, каза Обама в интервю за Си Ен Ен, излъчено вчера.

  Схващането, че САЩ могат сами да сложат край на гражданската война в Сирия е “преувеличено”, подчерта президентът. Вашингтон ще търси международна подкрепа, преди да пристъпи към широкомащабни действия.

  Източник:  в. „Сега“

  –––––––––––––––––––––––––––-

  * Според някои анализатори взривът в сирийския град Холмс, при който пострадаха над 200 души, е бил причинен от няколко малки атомни бомби, не от химическо оръжие. Много хора са се оплакали след него от световъртеж, главоболие, повръщане и температура – симптоми, характерни при радиационно замърсяване. Има версия, че ставало въпрос за W54 – най-малката атомна бомба в света, произведена в САЩ. Тя е с много по-малка мощност от стандартните атомни бомби, но затова пък била много прецизна.

  На видеото по-долу може да се види взривът в гр. Холмс.

  http://youtu.be/S–5_2EpsPc

   

• Безмилостните заемодавци и техните длъжници (или за черната дупка на банкерите-лихвоимци)

  „Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва…“ (Второзаконие 23:19)

  „Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин…“ (Матея 6:11-13)
  
  „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона…“ (Матея 6:24)
  

  Господи мой!

  Нямам достатъчно сълзи, с които да изплача тежката робия и жестока сиромашия, на която са подложени братята и сестрите ми от една прослойка изедници и кожодери.

  Нямам друга сила, освен на духа и перото, с която пламенно да се възпротивя на безчовечните правила и закони, създадени да обогатяват малцина и да опустошават мнозина. Мамон е ослепил сърцата на всички банкери и лихвари, които богатеят върху кризата и изнемогването на милиони човеци. За тях душите са само числа и проценти, договори и клаузи, постановления и наредби, а лихвоимството е проклетата им кръвоносна система, която се задвижва от нечестивото сърце на самия дявол и сатана.

  Не минава и ден, в който да не въздъхна от печалната статистика в новините. Статистика за хора, стъпили на ръба на отчаянието, за които смъртта е желателна алтернатива пред мисълта, че съдия-изпълнител ще им влезе в мизерните домове, за да им конфискува празния хладилник, ръждясалата печка и стария телевизор. Статистика на заробени души, които са имали неблагоразумието да изтеглят заем, подведени и съблазнени от празничните банкови реклами, в които винаги се обещават най-изгодните условия. А никъде в договора между банката и заемополучателя не е била отбелязана поне една клауза, която да изисква опрощаване на дълга, когато в живота на човека настъпят кризисни промени, като съкращаване от работа, внезапна инвалидност или смърт на член от семейството, чиято заплата е спомагала за изплащането на заема.

  Но от подобни проблеми изедниците с белите якички не се интересуват. Те си искат обратно не само парите, но и лихвата върху тях, която в един момент става наказателна. А тогава неизрядният длъжник има само една съдба – да се превърне в поредния скот от страшната скотобойна на живота. Скот, пред чиито натъжени очи ще се затворят не една, но стотици врати. И дори той да се облегне на неколцина приятели и роднини, които да развържат изтънелите си кесии за него, пак едва ли ще съумее да откачи примката от шията си.

  В такъв момент пред душата на длъжника притъмнява. Мракът се сгъстява до отчаяние, а пътят скоро се превръща в черна дупка. Разорението става не просто съдба, но неизлечимо клеймо. Стъпката от праведност до престъпление е толкова малка, че отговаря единствено на искрицата съвест, която би задържала клетника да не извърши посегателство върху чужди пари или вещи. Но дори и тогава, в дъното на отчаянието, банката няма да прояви никаква милост или човещина. Единственото, което нейните служители биха сторили с голямо неудоволствие, е да удължат агонията на длъжника с разсрочване на договора. Тоест:

  „Виждаш ли колко сме хуманни към твоя временен проблем от неплатежоспособност? Подпиши новата клауза и намери начин да ни върнеш скъпоценните пари с натрупаната лихва! Защото благодарение на нея ние винаги ще бъдем богатите, а ти ще си останеш жалък сиромах!“

  „Богати“ ли се наричате, нечестиви кожодери?

  На богатството си ли уповавате, сякаш, че ще живеете вечно? А не знаете ли, че в прилагателното „богат“ е заложена личната ви черна дупка, която е по-страшна и ужасяваща от всичкото разорение и мизерия на целия свят? Имате ли очи, за да видите злощастния капан на тази думичка „богат“, която от времето на бедния Лазар и до днес щраква и заключва душите на богаташите за вечната проклетия от Бога? Понеже не идва ли „богат“ от Святата дума „Бог“? И да решите ли вие, че с тлъстите си авоари и златни кюлчета сте най-вярното олицетворение на хора, свързани с Бога? Не е ли по-вярно съждението, че Мамон, духът на светското богатство, е помрачил сърцата ви, за да припознаете и изповядате именно него за бог?

  А какво ще се случи, когато стигнете дъното на черната дупка – тоест, там, където злият демоничен властелин ще изиска душите ви в мига на физическата ви смърт? Ще си спомните ли тогава, че сте живели в безбожен свят, но никак не сте се отказали да си лепнете клеймото „богат“ върху сърцата си? Ще си спомните ли, че не Бог Отец, Господ Исус Христос и Святият Дух, но една друга троица е оковала душите ви с толкова страшни вериги, щото земните затвори и тъмници бледнеят пред личното ви оковаване? А тази друга троица не са ли били алчността, сребролюбието и лихвоимството? Не сте ли били вие приживе най-страшните убийци на човеците, понеже сте ги притискали в дъното на опустошението с една златна писалка и един електронен калкулатор? И няма ли всеки от вас да чуе думите на Гнева Господен, от които скоро ще потреперят всичките земни хълмове и планини? Няма ли Милостивият, Щедрият и Благодатен Господ да ви попита със страшен Глас:

  „Защо се наричахте „богати“ и свързвахте Личността Ми със страшните си беззакония, когато Аз никога не съм бил ваш Свидетел, нито вие – Мои слуги? Защо давахте на Моите сиромаси парите си с лихва, когато Аз от Святото Си място съм издал свещената Си заповед да не се дават пари с лихва? Защо сега искате Аз да опростя вашите дългове, когато вие нито веднъж не опростихте дълговете на своите длъжници, но всякога ги довеждахте до чрезмерно отчаяние и най-страшно угнетение? Но ето, казвам ви, че вие никога не сте били богати, но сте същинските бедни, защото върху вас ще се струпат бедите на вечното наказание, което хилядократно сте заслужили? С алчността си вие поискахте да ви въведа в изкушението и Аз ви предадох на Мамон, за да обладае сърцата ви! С лихвоимство пожелахте да се поклоните на лукавия, и той ви награди с краткия земен дял от изобилие, в което се радвахте до мига на смъртта си! Със сребролюбие се превърнахте в кръвопийци за сиромасите, тъй щото кръвта им вика от земята против вас, и ще пояде душите ви като разяждащ огън!“

  Затова днес един български поет призовава всички вас – банкери, лихвари, милионери, милиардери!

  Дръпнете завесите на банковите си офиси, в които днес се изживявате като богове, и погледнете навън от цифровия си рай – за да видите как на улицата кретат сиромасите, а очите им се пълнят със сълзите от страданието, до което ги докараха вашата алчност, безчовечност и безбожие! И като ги гледате – имайте в ума си Господните думи за бедния Лазар! Защото Творецът и Спасителят на човешкия род няма да се отметне от Святия Си Завет, и непременно ще утеши сиромасите, които вие пренаскърбихте! Но помнете също и сетнината на богаташа, който всеки ден се обличаше в скъпи дрехи и се веселеше в бляскавите си банкети, а накрая наследи огъня на пъкъла – защото до един сте негов образ и подобие!

  Образ ще се събере с образа си, и подобие ще се докосне до подобието си!

  Господ непременно ще избави сиромасите си от черната дупка на мизерията, за да ги утеши в Лоното на Авраам! Но горко на вас, които в черната дупка на дявола виждате блясъка на личното си благоденствие! Защото то е цената за вечния ви банкрут!

  .

  Ясен Ведрин

• Движения в ляво и в дясно

  Дончева и Първанов с нов ляв проект

  .

  Нов ляв политически проект с участието на бившия президент Георги Първанов и Татяна Дончев ще бъде създаден до края на есента, съобщи бТВ, позовавайки се на източници от парламентарната група на БСП.

  Двамата учредители на новото ляво движение смятат да поканят за членове и част и от депутатите на Коалиция за България.

  Все още не е ясно дали движението ще се регистрира като политическа партия и кога, но замисълът на организаторите бил в българския политически живот да се появи алтернативна лява формация.

  Част от народните представители на БСП очакват проектът да бъде обявен до месец, докато други са скептични и твърдят, че Първанов и Дончева не биха се появили рамо до рамо в общ проект, съобщава бТВ, позовавайки се на свои източници.

  Според скептиците за създаването на нов ляв проеuт, плановете на Първанов за бъдещето на БСП минавали през издигането на ново лице за лидер на БСП, а не през разцепването й. Енергийният министър Драгомир Стойнев се сочи като най-харесван от Първанов за нов лидер на партията.

  Половин година пред изтичането на президентския си мандат Георги Първанов започна проекта ”АБВ”, от който нищо не излезе. Татяна Дончева от своя страна създаде ”Движение 21″.

  Източник:  Mediapool

  –––––––––––––––––-

  .

  СДС и БЗНС се присъединихa към Реформаторския блок

  .

  СДС и БЗНС официално се присъдиниха към Реформаторския блок. С това партиите в блока вече стават седем, заедно с основателките „Движение България на гражданите“, „Демократи за силна България“, „Синьо единство“, „Народна партия Свобода и достойнство“ и Зелените. Споразумението за присъединяване на двете партии беше подписано на 15 август.

  „Днес е изключително важен ден, постигнахме широко съгласие и няма да спрем дотук. Идеята ни не е да съберем едни проценти и да влезем в парламента, нашата цел е първото място в следващото Народно събрание. Искаме да представим един нов политически проект, който да използва потенциала на гражданското общество и да гарантира едно честно управление“, заяви Найден Зеленогорски от „Движение България на гражданите“ при подписването на документа. Той беше категоричен обаче, че обединението на седемте партии все още не представлява предизборна коалиция и че разговори за листи не се водят.
  „Всичко негативно остава в миналото. Търсим обединителни линии. Хубаво е да изграждаме мостове, а не да ги разрушаваме“, коментира още Зеленогорски.

  В текста е записано, че острото противопоставяне и личните нападки в предизборната кампания за изборите през май са довели до загубата на доверие и са отблъснали избиратели. Седемте партии се ангажират в бъдеще да не допускат подобно политическо поведение.
  Обща е и оценката за провала на настоящото управление и срастването на държавата с мафията и олигархията. „Споделяме отношението и към неуспешното управление на ГЕРБ, отслабило държавните институции“, се казва още в текста.

  „Не приемам тезата, че привличането на много партии обезличава. Избирателите очакват да видят смиряване на българските политически лидери. Многото партии само вдясно очевидно са продукт на липсата на компромиси и на прекалено его. Искаме да докажем, че можем да правим компромиси“, коментира председателя на ДСБ Радан Кънев.

  Лидерът на „Синьо единство“ Христо Панчугов коментира, че с този акт, СДС се връща там, където му е мястото и че се радва, че партията е приела протегнатата ръка на Реформаторския блок. По думите му е крайно време в България да се прекрати с практиката всичко в политиката да е лично, а не принципно.

  Представителят на Народна партия „Свобода и достойнство“ Веселин Пенев посочи, че Реформаторския блок също така работи и по изработването на конкретни политики, които ще бъдат представени през септември.

  Борислав Сандов от Зелените пък, призова съмишлениците на седемте партии да се включат към протестите в пртък срещу прегласуването на актуализацията на бюджета.

  Лидерът на СДС Божидар Лукарски заяви, че разговорите не са били лесни, но че в крайна сметка различнията са изгладени. „Нещата, които ни обединяват, са много по-важни от нещата, които ни разделят“ заяви той.

  Председателят на БЗНС Николай Ненчев коментира като чест за партията му присъединяването към блока и изтъкна, че общата цел и силната вяра в доброто дават голям потенциал на обединението.
  От блока посочиха, че разговорите с други десни формации продължават.

  Източник:  Dariknews.bg

• Строители на капитализма: Стефан Софиянски

  Материал на Фрог нюз

   

  Безпогрешен усет за печеливша страна и малко побутване по рамото от силните на деня хора или от когото трябва – това са отличителните черти на кариерата, която изгради в периода 1995-2003 г. Стефан Софиянски.

  

  Роденият през 1951 година Стефан израства в адвокатско семейство и първите му години преминават на една от култовите софийски улици – „Оборище”, привилегия, която не е за масата „строители на социализма”. Как един адвокат е успял да запази имота си точно на тази улица, на която се нанася и първия човек в НРБ Тодор Живков, както и много от величията на онази соцепоха, е мистерия. Едно е ясно – заради Живков и останалите висши номенклатурчици,  всички живеещи в района на Докторската градинка са били щателно проучвани до девето коляно, както се казва.

  През 1974 г. Софиянски завършва „Статистика” във ВИИ „Карл Маркс” – ковачница на ръководни кадри за социалистическата икономика. Следват също така престижни работни места, блян за отличниците от провинцията без връзки в столицата като  Министерството на съобщенията и информацията и Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия. За по-неосведомените трябва да се каже, че по онова време, преди 1989 година действаше т.н. „разпределение”. При него комисия от съответния ВУЗ определя кой къде да работи през следващите три години, за да изплати държавните пари, вложени в обучението му от държавата. Около 90% от завършилите бяха отправяни в провинцията, където хронично не достигаха кадри с висше образование и си изкарваха трите години като служеха по малки градчета и села, ако имаше работно място по съответната специалност. Оставането на работа в София беше голяма и достъпна за малцина привилегия, от която се ползваха определени категории – роднини на висши партийни и държавни ръководители или препоръчани от най-високо място лица.

  Има и още нещо, което трудно може да се докаже сега с документи, но за което съществуват данни от свидетели по онова време – че някъде там, по коридорите на министерството или в един от големите научно-изследователски институти младият статистик Стефан Софиянски се е срещнал и работил под опеката на Ана Гоцева, съпругата на ген. Любен Гоцев, един от основателите на кръга „Монтерей”.  

   

  Но да оставим настрана минали истории, нека видим фактите  какво точно става след като БКП сдава властта. Завършилият икономическа специалност  Софиянски безспорно е ценен кадър за новосформираната опозиция, където подставените от службите лица никак не са малко.

  След кратка медийна кариера в Агенция „Демокрация”, където отговаря по финансови въпроси, той прави първата си крачка в държавното управление – през 1991 година става шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения при преимерстването на Филип Димитров. Сините го обичат, не само онези, които викат по митингите, но и онези, които разпределят постовете. След като става зам.-председател на НИС на СДС, следва назначаването му в борда на директорите на Пощенска банка и председател на борда на директорите на х-л „Витоша” – все апетитни хапки от задаващата се на хоризонта приватизация. Явно се е справил добре, защото през 1994 Софиянски е избран за депутат СДС в 37-то Народно събрание. В НС той оглавява Комисията по бюджет и финанси до 1995 година.

  Интересна е и неговата политическа кариера през 90-те години. Софиянски не е от хората, които се застоява дълго време в една политическа партия. Той притежава нюх кога да напусне потъващия кораб или кога да се качи на друг.

   

  Според сини активисти Софиянски е бил заведен на „Раковски” 134 от своя приятел и бъдещ бизнес-партньор Любомир Павлов. Същият, който по-късно е замесван многократно в различни далавери.

  Първите стъпки в политиката, бъдещия софийски кмет и служебен премиер прави в Демократическата партия. Там го посрещат Стефан Савов и Георги Марков – и двамата с досиета в ДС. Това е само началото. Истинската кариера той прави в друга структура на СДС – Обединен християн-демократичен център (ОХДЦ), станала известна като „партия на бизнеса”.

  Любовта със СДС продължава до 2001 г., когато бившият заместник председател на НИС и членувал в две от партиите на синята коалиция, създава собствена формация. Основната причина, обявена публично от самия него, е в нежеланието на синия лидер и премиер дотогава Иван Костов да си сътрудничи с новоизгряващата звезда на политическия ни хоризонт – Симеон Сакскобурготски.

  Последният му политически валс е от 2005 година, когато в коалиция с хората на Анастасия Мозер и Красимир Каракачанов отново сяда на депутатската банка в 40-тото Народно събрание. Следват неуспешни опити да се върне на любимия си кметски стол в столицата, с което неговата кариера на политик изглежда почти изчерпана.

   

  Звездният миг на Стефан Софиянски в цялата му кариера досега обаче  си остава именно неговото кметуване. Трите му победи в столицата, оглозгването на общинската собственост и въвеждането на практики, станаха известни като „моделът Софиянски”. И едно кратко, по показателно премиерстване начело на служебен кабинет през 1997 година, което бележи и върха на неговата политическа кариера.

  През 1995 година Стефан Софиянски става кмет на столицата. Оттогава управлява града 9 години, 7 месеца и 17 дни.

  При първата си поява на изборите печели на втори тур срещу Венцеслав Йосифов, тогава шеф на Първа частна банка, която фалира само след година. Резултатът е 58%:42%. Преди тези избори Александър Янчулев, избран също със синята бюлетина, е огромен управленски провал и очакванията на някои наблюдатели са СДС да загуби София. Но синята вълна още не е отминала, все още е силна и Софиянски успява да се възползва. На вторите избори за кмет, през 1999 година Стефан Софиянски взима най-добрият си резултат – печели на първи тур срещу Румен Овчаров със 69%:23%. Разгромяващ резултат, постигнат срещу лидера на БСП в столицата. Третият път в битката срещу него БСП пуска Стоян Александров, бивш финансов министър в кабинета на Беров. Резултатът от втория тур е най-лошия, регистриран от кметските надпревари на Софиянски до този момент – 54%:46%. Разбира се, трябва да се отбележи, че Александров по същество сам организира цялата си кампания, а БСП се държи като партия, която не желае да спечели. От друга страна една от популярните фигури в СДС – Надежда Михайлова, сега Нейнски тогава заявява, че гласувала за Софиянски с отвращение. Е да, но Софиянски спечели отново. Но магията вече е нямаше. С всеки изминат ден столичани все повече се разочароваха от своя широко усмихнат кмет.

  Със сигурност е имало защо. Да погледнем фактите.

  Първата „машина за ограбване” на Столичната община е фирмата „Софийски имоти“. В нейният устав, приет от Общинския съвет, се дават такива права, каквито липсват в останалите общински дружества.

  Ето част от делегираните права, които има управата на това дружество: чл. 29, ал.З, т.З. „Даване на парични заеми или гаранции в полза на трети лица“. А чл.38 от същия устав гласи: „Изпълнителният директор може да сключи договори за продажба, замяна и отдаване под наем на дълготрайни активи само с разрешението на Съвета на директорите. Освен в случаите, когато съгласно този устав се изисква решение на Съвета на директорите или на Общото събрание“.

  Тоест директорът Тошко Добрев може да продава „само“ с разрешението на Съвета на директорите. Освен в случаите, когато съгласно устава се „изисква решение на Съвета на директорите или Общото събрание“. Само че във въпросния устав понятието общо събрание не e изяснено, тъй като не е описано кой участва в него. В чл.18 е описано какви са правомощията на това събрание, но не и участниците в него. Не е трудно човек да се досети по какъв нескопосан и „законен“ начин общинските мамилюци ограбваха години наред столичната община, пише в коментар на действията на общината софийски седмичник.

  Ето и един пример. От протокол № 41 от 30 март 1998 г., решение №18, точка 17 от дневния ред става ясно, че докладна записка са внесли Асен Дюлгеров – секретар на Столичната община, и Тошко Добрев – общински съветник. Тя е за изменение на решения № 19 по протокол № 28/03 юни 1997 г. и № 29 по протокол № 35 от 10 ноември 1997 г. Предлага се на общинския съвет да промени капитала на „Софийски имоти“. И съветът решава: „намалява капитала на „Софийски имоти ЕАД с балансовите стойности на следните недвижими имоти“. Следват наименованията на няколко ателиета, магазини и терени. И „Увеличава капитала на „Софийски имоти“ ЕАД с внасяне на непарична вноска, съставляваща общата балансова стойност на недвижимите имоти съгласно Приложение 1″. В това приложение са описани супермаркети, магазини, терени, търговски помещения и други. Става дума за 49 имота оценени на 633 хиляди лева.

  Това са търговски площи в центъра на София – на бул.“Витоша“, на ул. „Княз Борис“, на „Солунска“, на „Граф Игнатиев“, „Патриарх Евтимий“ и други. За съжаление Столичната община е „произвела“ стотици такива решение от 1995 г. насам. Решения, които обраха столицата до шушка.

  В телевизионно интервю през октомври 2007 година писателят на ъндърграунда Георги Стоев разказва за срещата си със Стефан Софиянски в годините, когато се натрупваше богатството на отделни българи и вървеше с пълна сила обедняването на останалото електорално множество. Две неща правят впечатление в думите на застреляния на следващата година  Стоев: първото, че избраният от името на СДС кмет на столицата още тогава е имал контакти и зависимости с една от прочутите родни трибуквени групировки. И втората – че като кмет е работил активно в техен интерес. Всеки може да си отговори на въпроса защо го е правил. Но ето и автентичните думи на писателя.

  Георги Стоев: Знаете на Горубляне каква голяма борса има сега за коли. Преди години аз, заедно с един човек, сега покойник, отидохме при Стефан Софиянски, като използвахме познанството си с един негов приятел, с който ритаха заедно футбол. Ние се бяхме сетили за това място в Горубляне, което тогава /говоря за 1996 година/  бе празно, че може да стане чудесна борса за автомобили, тъй като съществуващата борса на Солни пазар беше на много малка площ. Той ни прие много любезно, но още в началото ни попита с кои работим, защото, каза той, аз имам отношения с момчетата от ВИС. А ние тогава вече работехме със СИК и му го казахме. Добре, не пречи, засмя се Софиянски. На излизане след срещата, когато отваряше вратата за да ни изпрати, видя, че пред кабинета му имаше доста хора. Тогава каза на висок глас, така че всички да го чуят – вижте, аз ще разгледам вашата идея, но ще приема тази оферта, от която общината ще има най-голяма полза. Ние се спогледахме, защото други оферти за това място нямаше. Същата седмица Софиянски даде исканото от нас място на ВИС и до ден днешен там има автомобилна борса, а терените май по-късно бяха приватизирани по една сделка за 75 милиона лева /стари пари бел. Ред/.

  Софиянски беше  близък приятел и със Слави Бинев. Всъщност Софиянски даде бизнеса на Бинев и след като Бойко Борисов стана кмет на общината, той му отне много печелившите бирфестове и затова Слави Бинев толкова е против Борисов.

   

  Схемите, по които скъпа общинска недвижима собственост преминава в ръцете на частни лица, е отработена и действа особено активно през годините 1998 – 2000. Тогава премиер е Иван Костов, президент – Петър Стоянов, а кмет на София- Стефан Софиянски. Цялата власт е на сините и техните водачи не закъсняват да се възползват от това. Трудно е да се проследят всички сделки от този период, но дори една от тях е показателна, защото показва схемата, по която се действа. По късно, специално за софийската общинска собственост и нейното разграбване, медиите въведоха термина „моделът Софиянски”. Ето и един пример за този модел в действие:

  Столичният съвет, под председателството на Антоан Николов, приема през 1998 година решение, с което разрешава учредяването на дружество между общинското предприятие „НАРМАГ” и частната компания „Хрисома”. Общинската компания притежава 4 магазина на топ места в столицата, а тъй като София е принципал на компанията, те са собственост на общината. Една година след като новото дружество е учредено, общината прави следващ ход – продава (приватизира) 75% от „НАРМАГ”, като в общинската фирма има още 12 магазина, пак общинска собственост. Следва документално преобразуване и хоп – общинската фирма изчезва, барабар с магазините си по централни софийски търговски улици. Не е зле да се каже, че зад купувача на мажоритарен дял в „НАРМАГ” стои ливанец, а зад „Хрисома” – семейство, определяни в медиите като близки на премиера Иван Костов – Мая и Георги Кирчеви.

  Примери от този род със сигурност могат да се дават още, но едва ли е необходимо. Още повече, че след като имаше заведени пет дела срещу Стефан Софиянски, решението на съда напълно оневини кмета за извършени сделки с недвижими имоти и така стана ясно, че има отговорност, но тя е колективна, ерго, няма физическо лице, което да я понесе. С това бившият софийски кмет с гордост може да заяви, че е единственият политик у нас, юридически признат, че не е правил далавери по време на управлението си в общината. Остава обаче открит въпросът – защо тогава софиянци не му повярваха и през 2011 година и не гласуваха за него.

  Една от причините е „моделът Софиянски” като начин да се управлява в съгласие с всички, дори и антагонистичните по дефиниция политически сили чрез разпределението на „баницата” така, че да има за всички. И в крайна сметка, да се дава на всички по малко, но за едни да има повече. Или както един от общинските съветници на БСП, който знае нещата отвътре – Георги Кадиев го определи – „Всички на софрата”.

  Моделът „Софиянски“ е интерпретиран като умение да се правят коалиции, да се споделят ресурси в името на собствени планове и да се управлява чрез решения, от които печелят всички, пише в анализ през 2004 година икономически седмичник. Той е интерпретиран също и като инкорпориране на политическите партии в управлението на столицата чрез разпределяне на територии на влияние, като постигане на „баланс при разпределянето на властовия и икономическия ресурс между ключовите играчи в София“.
  Както се вижда, част от описанието на модела съдържа вът­решна управленска логика. В някаква степен изграждане на коалиции и постигане на баланс на интереси са задължителни елементи от управлението на град като София. (Това са елементи не само от управлението на дон Корлеоне, описано от Марио Пузо, но вероятно на всяко управление, включително на държавата.) Онова, което прави модела отблъскващ, е накърненият обществен интерес. Натрупващите се критични резултати комбинират изграждането на коалиции и баланса на интереси с източване на обществен ресурс, незаконно облагодетелстване, икономически вреди за общината, липса на публичност, изграждане на клиентелистки мрежи, подозрения за връзки с криминалния свят, некачествени и скъпи услуги и пр. Освен това този модел позволява „опаковане“ на икономически, политически и криминални интереси по начин, който може да бъде само осъждан – независимо дали е свързан с пряко нарушаване на закона.

   

  Концесиите са втората линия, по която стана ясно ,че един над 1.2 милионен град може да бъде изтъргуван, при това добре и в изгода на няколко души. Тази на „Софийска вода” е толкова скандална, че направо не е за вярване. Ето вижте решението на СОС по въпроса от 1997 г.

  ПО ТОЧКА 3 ОТ ДНЕВНИЯ РЕД – ДОКЛАДНА ЗАПИСКА ОТ СТЕФАН СОФИЯНСКИ – КМЕТ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ОТНОСНО ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ОТ СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО И КАНАЛИЗАЦИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
  НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 71, АЛ. 1, Т. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 24, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ, ЧЛ. 9 ОТ НАРЕДБАТА НА СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИИ И ЧЛ, 21, АЛ, 1, Т. 8 ОТ ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ,
  СТОЛИЧНИЯТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ,
  РЕШИ:
  1. ИЗМЕНЯ ЧЛ, 12, АЛ. 1 НА НАРЕД6АТА НА СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИИ, КАКТО СЛЕДВА:
  „ЧЛ.12, АЛ. 1. КМЕТЪТ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА НАЗНАЧАВА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСА ИЛИ ТЪРГА В СЪСТАВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ И ДО 10 ЧЛЕНА В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ ОБНАРОДВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК“.
  2. ПРЕДОСТАВЯ КОНЦЕСИЯ С ПРЕДМЕТ:
  2.1. РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
  2.2. ОСОБЕНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА И КАНАЛИЗАЦИОННАТА СИСТЕМА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ВКЛЮЧИТЕЛНО ВОДОСНАБ-ДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ МРЕЖИ, ИЗГРАДЕНИ ОТ КОНЦЕСИОНЕРА В СРОКА НА КОНЦЕСИЯТА.
  2.3. ОСОБЕНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА ЯЗОВИР „БЕЛИ ИСКЪР“ -ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.

  Ясно и точно – Софиянски е определил комисията, следователно и спечелилия концесията. Сред тях са двама заместник-кметове, най-доверените му лица – Иван Гечев и Венцеслав Николов, както и още няколко души за пълнеж. Секретарят на СОС – Асен Дюлгеров е председател. Вижте сега какви права се дават на концесионера:

  ОСНОВНИ ПРАВА НА КОНЦЕСИОНЕРА:
  9.1.1.ИЗКЛЮЧИТЕЛН0 ПРАВО ДА ОСЪЩЕСТВЯВА ДЕЙНОСТТА ПО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЧРЕЗ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА И КАНАЛИЗАЦИОННАТА СИСТЕМА В ГРАНИЦИТЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИОННИЯ ПЕРИМЕТЪР И ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА ВОДИТЕ НА ЯЗОВИР „БЕЛИ ИСКЪР“,
  9,1.2.ДА ПОЛЗВА ЗА СРОКА НА КОНЦЕСИОННИЯ ДОГОВОР СЪЩЕСТВУВАЩАТА ДО МОМЕНТА НА ПОДПИСВАНЕ НА КОНЦЕСИОННИЯ ДОГОВОР ГЕОЛОЖКА, ТЕХНИЧЕСКА, ЕКОЛОГИЧНА И ВСЯКА ДРУГА, СВЪРЗАНА С ПРЕДМЕТА НА КОНЦЕСИЯТА, ДОКУМЕНТАЦИЯ.
  9,1,3.ДА СЕЗИРА КОНЦЕДЕНТА КОГАТО ТРЕТИ ЛИЦА НАРУШАВАТ ПРАВАТА МУ, ПРЕДОСТАВЕНИ ЧРЕЗ ДОГОВОРА, ЗА НЕГОВА ПРЯКА НАМЕСА.
  9.1,4.ПРАВОТО СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА КОНЦЕСИОННИЯ СРОК ПРИ РАВНИ ДРУГИ УСЛОВИЯ ДА БЪДЕ ПРЕДПОЧЕТЕН КАТО КОНЦЕСИОНЕР ЗА СЪЩИЯ ОБЕКТ. 

   

  По време на избрания от комисията на Софиянски концесионер водата поскъпва десетки пъти, а исканията за нови и нови върхове на цената продължават. На фирмата са дадени огромни предимства – например право да поиска прекратяване на договора и неустойка ако ДКЕВР не уважи искането й за повишаване на цената на водата. Или поемането на охраната на обекти, дадени на концесия, от столична община и с парите на столичните данъкоплатци. Според последните промени в договора, ако той бъде прекратен от концесионера заради несъгласие със спуснатите му тарифи, кметството ще има ангажимента да погаси всичките му заеми. До момента компанията има два заема – всеки от тях за по около 54 млн. лв., от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и от компанията майка.

  Всеки опит за развалянето на даденото „максимално като години  право” на концесионера да дере софиянци е блокирано от подписани неустойки, които са в сферата на милиарди левове. Всеки опит от следващи кметове концесията да бъде предоговорена няма да успее, защото „купуването” на благосклонността на кмета или неговите партийни другари е похват, отдавна приет на въоръжение от научилият се да печели колкото поиска концесионер. За ползвателите на услугите на „Софийска вода” остава единствено да виси във въздуха въпросът Защо и срещу какво бе подписана такава концесия. Засега отговорният за нея остава безмълвен, а другите не са наясно.
  Днес Стефан Софиянски е консултант, сподели един от водещите експерти във финансовите операции у нас от години. При това – на кипърски фирми. Според експерта, много е странен фактът, че някой е наел и му плаща за нещо като консултациите по известни само на работодателя му въпроси и материи. Като знаем, че Кипър бе и все още е царство на офшорните фирми, няма много съмнения относно това за какво една такава фирма би могла да наеме бившия клет и политик и да дава пари за съветите му. Както се казва от много икономически експерти, изнесените навън пари често се връщат у нас под формата на най-разнообразни инвестиции-в недвижимости, в хора и в проекти. Важното е, че Стефан Софиянски продължава да си има частен шофьор, че ожени дъщеря си за един от считаните за най-богати хора у нас и да се появява по телевизии и електронни медии по повод и без повод. Може с неговата политическа кариера да е свършено, но в личен план синият лидер от близкото минало и партиен шеф от десетина години си е ОК. След като успя да осребри гласовете на подкрепилите го в трите му кампании сини столичани изключително добре, сега той може да си позволи да наблюдава отстрани и да критикува. Заслужил си го е.

   

• Стартира проектът на Зукърбърг Internet.org

   

  Даниел Деспотов,  Kaldata.com

  .

  Марк Зукърбърг обяви началото на партньорския проект Internet.org, целта на който е интернет да стане достъпен за целия свят. Освен Facebook, към партньорския проект са се присъединили Samsung, Ericsson, MediaTek, Nokia, Opera и Qualcomm.

  Седем високо технологични компании се обединиха с надеждата да помогнат за излизането в интернет на две трети от жителите на земното кълбо, които все още нямат тази възможност. Сайтът започна работата си вчера.

  В официалното съобщение на партньорите се казва, че Internet.org възнамерява да се съсредоточи в три области:

  На първо място, това е достъпността, и за постигането на тази цел партньорите ще разработват и произвеждат евтини средства за достъп до Мрежата, като например смартфони.

  На второ място е поставена ефективността на предаване на данните, като групата се съсредоточва върху технологиите за компресиране, за да се постигне по-тясна пропускателна лента.

  На трето място е поставен бизнес моделът, който Internet.org възнамеряват да развиват, за да стимулират и други компании от всякакъв тип да предоставят по-евтин и бърз интернет-достъп до тези райони.

  Развиващите се страни вече са обект на голям интерес от страна на големите интернет компании. В много от развитите страни разпространението на интернет и мобилни устройства вече достигна точката на насищане и явно е необходимо търсенето и развиването на нови пазари.

  .
• Възмездие с отложен платеж

  Стела Стоянова,  в. „Стандарт„

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Преди 18 години камион с 14 войничета изгоря на Околовръстното – причината за това и до ден днешен си остава мистерия. Вторачени в „кървавото хоро“ на тогавашния премиер Жан Виденов, който по същото време открива фолклорен събор в Копривщица, медиите започват да търсят в станалото знак за голямото безхаберие на държавата. 18 години по-късно Виденов отдавна вече не е премиер, но, оказва се, държавата все още е безхаберна по отношение на станалото. Поне що се отнася до съдбата на единственото сираче, оставено от изгорелия войник Ботьо Шанков – малката Атанаска.

  Преди две години, когато навършва пълнолетие, момичето потърсва книжката, в която държавата е внесла обезщетението й за смъртта на бащата, за която така и не е намерен отговор. Навремето то й било преведено с условието да го изтегли едва когато стане на 18. Оказало се, че разполага цифром и словом с 60 лева – стопени от хиперинфлацията, през която държавата ни премина скоро след това. Стойността на един човешки живот, очевидно подложен на най-страшната инфлация, която можем да си представим – тази на забравата.

  Атанаска се обърнала към институциите, но те й предложили да сезира „компетентните органи“ – които и да са те. Вероятно не им е хрумнало, че тяхна обща отговорност е поне да поправят стореното. Малката Атанаска, и вероятно мнозина като нея, вече са били отметнати точки от дневния ред на чиновниците. Държавата си е платила масрафа – не я занимавайте повече.

  В тази връзка се сещам за още едно сираче, за което преди време писаха медиите – наследило колосален дълг от баща си, който не съумял да понесе тежестта на борчовете си и сложил край на живота си. Банките обаче прехвърлили заема върху детето – ще си потърсят парите в мига, когато то стане пълнолетно. С лихвите. „Чисто човешки съчувствам на момичето, но борчът си е борч“, казал един от съдебните изпълнители, когато дошъл да описва табуретките в дома им. Никой не споменава за обезценяване – докато момичето расте, лихвите ще се трупат, докато целият борч се стовари отгоре му като бумеранг. Държавата отказала да го защити – ставало дума за „гражданско-правни отношения“. А всъщност става дума за две съдби, превърнати, макар и по различен начин, в бурмички в машината на безхаберието.

  Незащитени от закона, вторачен в други, далеч по-важни неща, незащитени и от институциите, от които чисто човешкият елемент на състраданието е ампутиран безвъзвратно и до второ нареждане. Да съчувстваш „чисто човешки“, докато оставяш едно беззащитно дете, оковано в прангите на доживотното робство, може да е индулгенция за чиста съвест само ако наистина си опериран от нея.

  Безхаберието винаги има общо с някой друг. И никога – с нас самите. „Компетентните институции“ никога няма да възстановят стойността на обезщетението на Атанаска – точно както едва ли ще разкрият и смъртта на баща й, превърнала се в част от една от най-големите мистерии в новата ни история. Мистерия с криминален привкус, в която човешките животи играят само поддържаща роля. Никой не носи отговорност за съдбата на пострадалото от нея дете. За 18 години са се обезценили не само парите на Атанаска – обезценила се е самата държава, която все по-малко ни защитава, все по-малко мисли за нас и в общи линии сме й нужни само за да плащаме данъци и да й гласуваме. Обезценила се е способността й да протяга ръка към гражданите си тогава, когато те имат нужда от нея. И най-вече – да си признава грешките, които не се побират в параграфи и алинеи. Чудно ли е тогава, че в случаи като този на Атанаска възмездието винаги идва с отложен платеж. Понякога – изобщо не идва. А дойде ли – прилича или на подигравка, или на проклятие.

  От „висотата“ на глобалните съдбоносни проблеми, които властта решава, подобни деца са просто косвени жертви. Пострадали от „приятелски огън“ във войната на големите пари, тежкоподвижната държавна машина и дребните чиновнически душици. А косвените жертви, знаем, не ги броят.

   

• Розовата армия

  Калин Терзийски,  Дойче Веле
  

  .

  

  Розовата боя не е подигравка – така мислят само старцитe-полковници, убеден е Калин Терзийски, който се надява с времето омразата в българското общество да изтлеe – заедно със спомените за войната и социализма.

  Розовото е цвят на сладката любов. На плътската любов и сладострастието. Също така – на наивните момичешки закачки. На мечтите на чистите сърца. На куклите. На балоните по панаирите. Розовото е цвят на Реноар и Шагал, цвят на японските цъфнали вишни в ефирните хайку и на безгрижната лекота.

  А съвсем отскоро – и на Съветската армия.

  Да – паметникът на Съветската армия в София отново е боядисан. Този път – в розово. Съвсем ясно е какви ще са реакциите. Някои ведро и весело се смеят. Други гневно скърцат със зъби. Трети изпадат в бясно, според тях – благородно възмущение. Реакциите са такива, каквито са били винаги. По отношение на съветското.

  Цветът на омразата

  За съжаление, докато сме живи ние – хората от поколението, помнещо войната и социализма – все ще има разделение на два лагера. Аз си казвам така: дано това разделение е феномен, който ще си отиде с нас! Защото спокойно би могло и да не си отиде с нас – да си остане и след нас, а това вече би било лошо…

  Но – засега в България все още има дълбоко разделение в отношението към съветските войски. И техните паметници. По отношение на това какви са били те – окупатори или освободители. Ужасно дълбоко разделение. Всъщност, както казват някои мъдри хора, в България омразата и противопоставянето в обществото са основани върху отношението към миналото. Една част от българите смятат братушките за светли герои. Другата част – за мръсни окупатори.

  За нас обаче много по-важен е не поводът за разделението, а резултатът – самото разделение. Защото не паметникът ни пречи на живота, а това, че се мразим. Че намираме поводи да се мразим. Че даже двайсет литра розова боя могат да ни накарат да се мразим до смърт.

  Към загиналите – поклон

  Нямам нищо против войничетата. Руските и всички други. Включително и тези – на паметника. Смятам ги за жертви на възрастните и алчни мъже, държащи властта – тук, там и навсякъде. Войниците са дечицата, пушечното месо, агнетата, загинали заради чудовищната алчност и жажда за власт на Чърчил, Рузвелт, Хирохито, Хитлер, Ататюрк, Димитров, Мусолини, Тито и разни подобни. Възрастни, жестоки и страстно желаещи да властват.

  Към загиналите войничета – поклон. Бил съм войник по време на социализма. Но освен това съм и пацифист.

  Сега боядисването на паметника беше с конкретен повод. Годишнината от интервенцията на Съветската армия в Чехословакия от 1968. И най-вероятно войничетата от 1968-ма биха могли да са малките братя на войничетата от 45-та. Но ако през 1945 Съветската армия е гонела въоръжените до зъби нацисти, то през 1968 е отишла в Чехословакия, за да стъпче съвсем крехките филизи на Пражката пролет. Дубчек и останалите не са имали дори и хартиени пистолети – образно казано. Никой в Чехословакия не е искал да воюва срещу целия Варшавски договор. Просто групи въодушевени млади хора са си въобразили, че могат да наложат нещо, което нарекли „социализъм с човешко лице“.

  Но явно човешкото лице е било противно за тези, които командват армиите. Армиите от съвсем невинни, деветнайсетгодишни войничета.

  Розовото не е опасно

  Подигравка ли е тази розова боя? Подигравка ли е с паметта на войничетата, които са били изпратени без да им бъде казано къде, как и защо – в чужда страна, откъснати насилствено от розовите им детски стаи? В разцвета на техните осемнайсет години – тъкмо когато идва времето за най-розовите им ранни любови? Дали е подигравка с тези, които насилствено са били направени войници – една детска, розова боя-закачка?

  Скърцащите със стоманените си ченета зли старци-полковници сега ще кажат: Децата трябва да възмъжеят! И това става как? Само чрез война! Смърт на розовото! Това ще кажат старите полковници. Старите, стоманените и мразещи светлия свят полковници.

  Но, слава Богу, това ще е ден до пладне. Силно и искрено се надявам, че с моето поколение – поколение от хора, които помнят войната /макар и само Студената/ и социализма – ще си отиде и тая злобна страст към лъснатите агресорски ботуши. И тая омраза към розовите неща.

   

• За разсекретените документи по „Зона 51“ и това, което остава скрито

  Климент Величков, в. „България Сега“

   

  

  Видях ги! Бяха малки на ръст, но с големи глави!

  В началото на август 2013 г. ЦРУ разсекрети документи, в които се признава  съществването на едно от най-секретните гнезда на американската военна и космическа наука – „Зона 51“. По законите на конспирацията повечето хора  гледат на такива „разсекретявания“ не като на проясняване на дадени събития, а като на нещо с точно обратен знак: отричане на истината и затрупването му  със заблудата „проверено, тука няма нищо“ точно това, което е голямото нещо…

  Още повече, че съществуването на базата никога не е било тайна. Някои смятат, че с това ново насочване на вниманието към секретните американски самолети, които са били изпитвани там още преди десетилетия, отново се прикрива  и истината – катастрофата на космически кораб.

  Няма нищо ново в пресно поднесените „разсекретени документи“. Извънземните отсъстват. Споменават се конструкции на американски самолети, който Чичо Сам криел там от Руската мечка: прочулият се през петдесетте години на миналия век шпионски самолет Ю-2, бомбардировачът Б-2 и невидимите „Стелт“… но не и летящи чинии…

  Въпреки това мнозина продължават да вярват, че там е съхраняват останки от космически кораби и телата на техните пилоти…

  ***

  – Убеден съм, че тогава видях част от летящия апарат и неговия космически екипаж – споделя в свои писмени показания Уолтър Хоут, който по онова време бил в спомената авиобаза.

  Преди 6 години – на 07.07.2007 там бяха организирани своеобразни тържества по случай 60 години от първата, макар и трагична, среща с пришълци на нашата планета. Сега вече станаха 66 години…

  На 7 юли 1947 г. там катастрофира “Летяща чиния”…

  Според руски военни НЛО не съществуват, но въпреки това точно прецедентът НЛО помага на американците да създадат супероръжие, което е забулено в тайна и до днес, но реално съществува.

  Обяснението на този парадокс руснаците виждат в следните факти:

  Съществува документална книга на Брюс Маккаби “НЛО и ФБР”, в която авторът твърди, че първоначално в САЩ всички анормални явления се приписват на НЛО. Но по едно време всичко се обръща с краката нагоре: в медиите се появява масирана кампания, че научните изследвания за НЛО са безперспективни. Пишат се само измислици и шеги, а важните резултати и техническите подробности изчезват. Американските военни инженери сграбчват един огромен бюджет под предлог, че ще готвят отбраната на земната цивилизация от космиченски завоеватели и се скриват на работа в пустинята…

  В САЩ  се знае,  че още през седемдесетте години на миналия век учените в тогавашния СССР яростно изследват всички анормални явления. Американците започват да се вълнуват от това. Те се занимават с тези явления още от четиридесетте години, но виждат, че и конкуренцията напредва. И решават видимо да дискредитират идеята, а невидимо да утроят усилията си в тази насока.

  Според руснаците НЛО не съществува, но редица крупни победи за американския военно-промишлен комплекс са изковани именно в лабораториите, изследващи анормалните явления. И сега САЩ  имат оръжие много по-страшно от атомното.

  “Невидимите” самолети не са “откраднати” от пришълците, но те са рожба на лабораториите, занимаващи се с възможните пришълци. Изучаването на аномалиите помага не толкова за откриването на космически цивилизации, колкото за разработката на най-новите военни технологии.

  Руските военни твърдят, че в специалната наземна станция за изследване на космическите явления в Аляска, американците са построили мощна радиоелектронна инсталация  с невероятна излъчваща система. Състои се от 180 антени на площ от 13 хектара. Това било супер геофизическо оръжие, силата на което плаши дори самите му създатели. Мощ 3.5 милиона вата. Антените позволявали да фокусират късовълновите излъчвания на йоносферата и да я доведат до високотемпературна плазма. Ставало нещо като глобална микровълнова печка… В нея се изпаряват моментално всички ракети, пуснати от Русия към САЩ. Нарушава се радиовръзката на огромни територии…

  Но никой не знае последствията от такова действие на екологията на цялата планета. Бащата на тази система Бернард Истлунд твърди, че със системата може да се променя розата на ветровете, да се променя климата. Но възможни са още и непредсказуеми реакции на магнитното поле на планетата, чак до промени на магнитните полюси. Суша и наводнения, аварии в енергетичните системи по света, едновременно изригване на стотици вулкани… Ако се достигне до някаква степен на контрол, владетелят на такова оръжие може да постави на колене икономиката на една или повече държави и то така, че никой да не разбере какво става…

  Но да се върнем към 7 юли 1947 г. и трагичната катастрофа на възможно най-достоверно  долетялата но нашата зема Летяща чиния…

  

  Една привечер преди 66 години, един каубой от Ню Мексико, чието ранчо е недалече от военната база, дочува страшен взрив от откъм голите пустинни скали. Сред кравите настава невъобразима суматоха. Даже и почтените бикове проявяват нехарактерна за характера им уплаха. Но във фермата няма телефон. И вълнуващите новини от каубоя стигат до местния шериф след няколко дни.

  Шериф Джордж Уилкокс дошъл на указаното място, събрал няколко “метални” парчета и ги занесъл на командира на близката военновъздушна база. Военните веднага “отцепват” района…

  След време атомният физик Стентън Фридман разговаря със споменатия командир, Джеси Марсел. И това именно става най-знаменитият и достоверен случай в уфологията, свързан с НЛО. 

  Военният от базата на американските военно-въздушни сили в Розуел признал, че историята с “метеорологичния балон” е била лансирана за да се пресече прекалено голямото внимание към случилото се. Марсел е имал в ръцете си останките от космическия кораб, той ги е доставил лично в лабораторията в Тексас.

  – Това бяха предмети с неземен произход – казва бившият военен. – Те бяха леки и гъвкави, като хартия, металните листове и другите фрагменти приличаха на тъкан. Бяха свръхздрави, не се подаваха на огън, бяха покрити със символи, приличащи на йероглифи.

  

  Единственият човек, който би могъл да види с очите си както отломките от космическия апарат, така и телата на екипажа, е офицерът в базата Розуел лейтенант Уолтър Хоут. В своите записки, които бяха отворени след кончината му, Хоут пише, че откритието на каубоя и металните отпадъци са само част от космическата катастрофа. Съществува и второ крушение, което военните разкриват при претърсването и дълбоко засекретяват. И за достоверност започват да твърдят, че всичко намерено е остатъци от метереологичен балон–сонда.

  Хоут твърди, че като експерт е бил запознат с “метален обект, приличащ на яйце, дълъг около 4 метра и широк 2 метра. Нямал нито криле, нито двигатели, нито перка, никакви детайли.

  Освен това той бил изумен от няколко  тела, частично прикрити. Космическите пришълци били малки на ръст, но с твърде големи глави.

  – Убеден съм, че това беше част от екипажа – пише Хоут.

  Само, че в многочислените интервюта,  давани приживе, Хоут не казва нито веднъж такова нещо.

  Самите военни съобщават първоначално през 1947 г., че при тях има летяща чиния, паднала в едно ранчо в Ню Мексико. Само след няколко часа командирът на 8-ма въздушна армия ген. Роджър Реми променя коренно информацията: 

  – В момента останките са в кабинета ми. Няма нищо необикновено. Това е метереологичен балон, който може да лети единствено с помощта на вятъра – съобщава той на медиите..

  Появяват се, обаче, мнения на очевидци, които отново наливат масло в огъня. Археологът Барни Барнет, заедно с колеги, случайно също били на мястото на катастрофата. Преди военните да ги изгонят, те видели как “изнасят телата на загиналите пришълци”.

  Съществуването на телата се потвърждава от десетки други хора, видели ги по пътя, а и в самата база на ВВС. 

  Британският видеопродюсер Рей Сантили получил в 1990 г черно-бял видеофрагмент от аутопсията, която била направена на загиналите космически пилоти. Тези кадри са показвани както в Англия, така и в още петдесетина страни. Виждат се още и части от корпуса на летателния апарат изпъстрени с нещо като йероглифи.

  

  Военните контрират, че това е фалшификат, но после се съгласяват, че става дума за нещо приличащо на тяло, което било доставено на базата.Но ставало дума за манекени, които се поставяли в изследователските балони по време на тяхната работа. Самият Сантили се впуска в мъгляви обяснения: по невнимание изпортил получения филм, после го възстановил на базата на видяното, като използувал действително манекени…

  Въпреки цялата тази галимация много уфолози продължават да твърдят, че аутопсията, заснета на филм, се извършвала от “истински”, опитни лекари…

  Това са фактите и антифактите, които битуват и до днес сред научните и ненаучните среди, занимаващи се с НЛО.

  И така – направихме оглед какво мислят и говорят хора, оказали се близо до тази необикновена космическа история. Може да вярваме, може и да не вярваме. Но и в двата случая трябва да помним, че те са все пак военни, обучени в специална дисциплина по онова, което казват. Както и тези хора, които разсекретяват строго-секретните документи…

   

• Паметникът на съветската армия в София „се извини“ за смазването на Пражката пролет

  

  Малко повече от две години, след като Паметникът на съветската армия в София влезе в международния новинарски обмен, пребоядисан като среща на няколко анимационни супергерои, днес той отново осъмна с променен вид.

  Този път фигурите на съветските войници са целите в розово, а под тях на чешки е написано „България се извинява!!!“

  Поводът е 45-годишнината от окупирането на Чехословакия от войски от пет държави от Източния блок, сред които и България. С това СССР окончателно смазва Пражката пролет, започнала в началото на 1968 г.

  Цветът очевидно не е подбран случайно, тъй като именно с него чешкият провокативен артист Давид Черни е боядисвал неведнъж Паметника на съветската армия в Прага, изобразяващ танк.

  България е със сериозен принос в офанзивата, оказала се първата страна, настояла за военни действия и последната, която официално се извинява за тази срамна страница от историята. Това се случва едва през 1990 г. с решение на парламента и 7 години по-късно по време на посещението на президента Петър Стоянов в чешката столица.

  Източник:  Mediapool

• Протести в защита на българка в Англия, на която са отнели детето

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  На 20 август в София и Варна ще се проведат протести в подкрепа на българката Елисавета Попова, на която във Великобритания са отнели едногодишната дъщеря. Митингите се организират от групата във Facebook “Да помогнем на Мегън да се върне при майка си”.

  Протестът в София ще е от 8 до 9 ч. и от 16 до 17 ч. пред английското посолство на ул. “Московска” 9. Митингът ще е мирен и мълчалив, исканията ще са написани на плакати, уточняват организаторите.

  Във Варна протестът ще е от 17.30 ч. на шадраваните на пл. “Независимост”.

  Елисавета, която живее във Великобритания, се разделила със съпруга си, защото го хванала да гледа порнографски материали с деца в интернет. Българката споделила за случилото се с акушерка, която подала сигнал в социалните служби.

  Социалните работници казали на Елисавета да не се среща с мъжа си. Оказало се обаче, че двамата са се виждали. Българката обяснила, че съпругът й я изнудил да се срещнат, като заплашил, че ще се самоубие. Мъжът твърдял пък, че жена му дошла да го види по свое желание.

  Социалните преценили, че едногодишната им дъщеря Меган е в риск. Всичко това било описано в доклад, в който била записано, че двамата не могат да се грижат за детето.

  Родителите на Елисавета също били отхвърлени като неспособни да се грижат за Меган, тъй като знаели за влошените отношения между двамата съпрузи, но не реагирали по никакъв начин.

  Меган е настанена при приемно семейство, като майката има право да я вижда веднъж на 4 седмици.

  За последен път Елисавета е видяла детето си на 11 април.

  Източник:  OFFNews

• Д-р Николай Михайлов: Кичът тегли като мъртво вълнение

  ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА

  Българинът е смален човек, поробен от кич идеологиите. Кичът функционира като индустрия на утехата, размества ценностите, а неговата неутрализация предполага воля за истина, казва психиатърът д-р Николай Михайлов в интервю за вестник „Капитал“. 

   

  

  – Какво е кичът?

  – Кичът е клише и преструвка. Измишльотина. Всичко може да деградира до кич. От битовия предмет до религиозното чувство. Социалният свят е задръстен от кич от низините до върха. Особено на върха. Кичът сам по себе си може да възпита само нагло жизнелюбие и идиотски умиления. Кичът тегли като мъртво вълнение, съществува закон за гравитация към кича.

  – Как ерзацът и безобразното станаха масово нормални, а истинското е по-скоро екзотично отклонение?

  – Винаги е било така. Трябва да си припомним откъде идваме, за да си дадем сметка кои сме. Имаме труден исторически жребий. Наследници сме на пет века османско иго, два века византийска власт, три века диви боляри и половин век комунисти. Две национални катастрофи. Натоварени сме с памет за зависимост и унижения. Българинът е смален човек, казано дръзко. Кодиран да оцелява в дребнодушен режим. Комунизмът ни връхлетя от изток с енергиите на безумна религиозна пародия, на агресивен мирогледен кич. Пастернак определи комунизма като „магическата власт на мъртвото слово“. Аграрна България беше връхлетяна от безумството на политическа параноя. Много тежко изпитание половин век след Освобождението. Дребнодушният българин стана поданик на одържавена утопия, наложи му се да вярва, за да живее. Живя половин век като вероизповеден симулант. Лъга властта, че вярва, лъга и себе си. Накрая съвсем се разврати и стана неспособен да различава истината от лъжата. Всичко му се струва все едно, защото няма никакво значение. Най-накрая ни ощастливи либералната демокрация. Скритото послание на нашето фамозно „връщане в Европа“ беше, струва ми се, следното: „Българската история приключи, свободни сте, скачайте в пазара. Либерализирайте нагона, момчета.“ Така и стана.

  – Херман Брох, на когото дължим съвременния смисъл на понятието кич, казва, че характерът на една епоха е изписан на архитектурната й фасада. Какво пише на фасадата на София от март 2012? Влияе ли тази среда на вътрешния ни свят?

  – Пише, че фасадата е „в преход“, излющена и „реновирана“ и че няма нищо зад тази фасада. София е столица на постсоциалистическия кич, на платежоспособното безобразие и на недоволните тълпи. По нещо напомня комунална квартира от съветски тип – пренаселена, битово дезорганизирана, сприхава. По улиците се мотаят кучета в меланхолно състояние, замислени същества пред кастрация. Отвсякъде долита диалектен говор и сподавена чалга. Атмосфера на примитивна социална възбуда, досада от задръстените улици и самота. Такова е моето чувство.

  – Скорошният национален празник припомни явлението „патриотичен кич“.

  – На този ден първите държавни мъже и жени честват България и чудото на собствената си кариера. В каква пропорция ги честват е неизповедима тайна. Церемонията е изпитание за актьорската им дарба. Някои изглеждат хладнокръвни, други пропадат в комизъм. За добро или за лошо президентът ни изглежда неспособен за реч с уравновесена патетика, получава се нещо подобно на фалцет и средношколска развълнуваност. Ще трябва да се учи на правилно вълнение, на ритмично дишане и на пестеливи движения. Продължава да е превъзбуден, непоседлив и безпричинно бодър. Чувства се случаен, сполетян от съдба, която трудно осмисля.

  – Милан Кундера определя тоталитарния кич като „нуждата да се съзерцаваш в разкрасяващото огледало на лъжата и да се познаваш с развълнувано задоволство“. Жива ли е тази нужда в българина от 2012? Какво я подхранва?

  – Според Кундера кичът е нарцистична патология в режим на тоталитарна лъжа. Бедата е, че след краха на комунизма „разкрасяващото огледало на лъжата“ не беше счупено, а само смени рамката. Старата лъжа беше заменена с нова лъжа. Новата лъжа има някои предимства, тя е по-дълбоко засекретена, по-трудно достъпна, защото е „естествена“ и, така да се каже, нормална. Строго погледнато, посткомунистическият човек е все същия беглец от реалността, но с някои граждански волности и потребителски бонуси. Идеята е да се наслаждава и да се забрави. Ако помни, ще страда, а не иска. Успелият отново ще се съзерцава с развълнувано самодоволство, но този път като постигнал доволството и свободата, мярата на своята осъщественост. Масовият човек има естествена гравитация към тоталитарен уют. Привлича го илюзията за устойчив свят с гаранции и предвидимост. Охотно разменя свобода за сигурност. Големите зоотехнически утопии привличат силно ленивите мнозинства. Гарантират минималната потребителска кошница, приютяват нещо от идеалните чувства и осмислят Космоса.

  – Преди имаше униформеност на идеологическото, сега – униформеност на потребителското. Моловете ли са новите първомайски манифестации?

  – Моловете са светилища на потреблението, религиозни дестинации. Първомайската манифестация е екстаз на разтварянето в сакрален колектив, шопингът е шемет на фетишизма.

  – Бяхте в политиката (депутат от ДСБ в 40-ото Народно събрание – бел. ред.). Какво мислите за кича там?

  – Политиката твори илюзии, поръчани от илюзиите на електората. Няма измъкване от този капан. Демократичното управление е неосъществимо без услугите на организираната симулация. В политиката се лъже и по форма, и по съдържание. Същественото е да се прави с вдъхновение и тъй да се каже, огрижено.

  – Каква е вината на медиите за възхода на кича?

  – Масовото съзнание се управлява от телевизията и от жълтите вестници. Това съзнание и тези медии са в кръгова поръчка на практически безкрайна безвкусица. Телевизията се зяпа с открехната уста. В състояние на гаснеща будност в подсъзнанието на зрителя се утаява всякакъв боклук от вредни за здравето образи, лица и дезинтегрирана реч. Основното усилие на телевизията е да замени реалността с произведения от самата нея образ. Манипулацията е невъзможна без кич. Кичът скъсява дистанцията между производител и потребител с илюзия за интимност на връзката. Преди дни в централните новини на гледана телевизия ни заведоха при опериран водещ по пижама, проснат на легло, обнадежден и преизпълнен с благодарност към лекуващия персонал. Сецнал се в банята, но сега е добре и пак ще чете новини. Кич, ако питате мен. Рекламите са апотеоз на идиотизма, углавен кич. От „Майкрософт“ и апели за спасяване на деца до драмите на простатната жлеза и попивателната мощ на дамската превръзка за периода на няколко примигвания. Разкъсването на информационния поток с тези безумства изобличава властта на парите като демонична власт. В някои от телевизиите се подвизават удивително пошли наемници, рупори на задкулисна власт. Бедата обаче е не толкова в това, което говорят, защото то не се помни, а в тъй наречената аура, в арогантния примитивизъм на излъчването. Много лоша компания. Стандартният телевизионен потребител е образ и подобие на малкия екран.

  – Не може ли кичът да бъде парадоксално полезен – примерно като терапия към бягството и забравата?

  – Стратегията на кича е да обезболи живота, да опакова трагичното. Кичът функционира като индустрия на утешението и убиец на самотата. Самотата е вредна за потребителя, плашат го вътрешните гласове. Кичът сервира и възвишеност. Разплаква с детайли на умилението, изстисква чувствителност. Кичът е заместител на традиционната религиозност, набавя смисъл в света, лишен от смисъл.

  – Не живеят ли инфантилните общества по-щастливо, като се правят, че не съществуват грозотата, смъртта, реалните проблеми на света?

  – Америка е континент на кича по преимущество. Американската мечта е утопия на индивидуално постижимия земен рай и накрая бягство от смъртта в кичозно безсмъртие. Рай на земята, между западния и източния бряг и даже отвъд. Честват смъртта с умерена покруса и я преживяват като преход в райските селения на вечната Флорида. Ню ейдж идеологията, чиято родина е Америка, е спиритуализиран кич, кощунствена идея за „позитивно мислещ“ Бог, богословски назначен да ни ощастливява независимо от всичко, което би ни хрумнало да вършим. Кичът е хепиенд до дупка.

  – Скоро отново си припомнихме ,че в Студентски град расте поколение на телесната музика, бързите удоволствия. Периодично оттам изскачат трагедии. Има ли кичът и зловещо лице?

  – Образите, които този „град“ емитира, са наистина зловещи. Това не е град, а подземие. Безумна чалга и екстаз на простотията. Нищо по-информативно за националния упадък от веселието на провинциалния студентски авангард. Струпването на либертини от дълбоката провинция в нещо подобно на чалгизирано гето е зловещ образ на българската либерална революция, кошмарно постижение на нашата демокрация. Става ясно, че това, което наричаме преход, въобще не се шегува, а тласка нещата към антропологична мутация, към израждане на поколенията. Това, което показват от дискотеките на този „град“, не е кич, а беснуване, „светивитово“ хоро. Кошмар.

  – Не улеснихме ли всичко това с отсъствието на вяра?

  – Споменаването на Бог се счита лош тон в съвременната западна култура. Религиозният е преживяван като абнормна, културно неадекватна фигура, в най-добрия случай като жертва на мило суеверие. Съвременният човек е останал с впечатление, че Бог не съществува и че това е очевидно. Опитът за проблематизиране на тази „очевидност“ се посреща на нож или с издайническо нетърпение по причина на засекретена несигурност. Атеизмът е масово суеверие, абсурдна идея за безпричинен свят, възникнал от нищото, самодостатъчен и неподсъден. От Просвещението насам Бог е изтикан в ъгъл на Космоса, никой не знае къде като персона нон грата. Няма нищо по-скандално за съвременния потребител от идеята за небесен „одит“ върху пазара на наслажденията. Пазарът е безгранична свобода, там се разпореждат Дарвин и Чичолина. Животът не се преживява като дар, а като собственост. Суверенитетът върху тази собственост обосновава право на каприз и своеволие. Смисълът е резултат на прищявката, лично хрумване. Атеизмът е опустошителен за човешката цивилизация, започват да проумяват това. Българската религиозност е плитка, без значими следствия за националния живот. Стоян Михайловски нарича българите духовно безок народ. Освободен, но несвободен. Според Петър Мутафчиев българите се делят на „черни“ и „бели“ . Първите са от богомилското коляно, вторите от християнското. Ефектна типология, но трябва да й вярваш.

  – Един бивш американски посланик писа наскоро, че българите живеем в режим на театрален спектакъл. Защо се примиряваме с маските?

  – Липсва уважение и самоуважение. Българският човек е исторически подмятан, докато накрая, види се, е успял да се презре. Прегънатият свиква със своето нищожество. Няма смисъл в първородството, щом съм гладен, казва библейският Исав. Дайте ми паница с леща. Българският живот е с отрязани дълбочини, без небе. Има нещо отчаяно на дъното на нашата национална душа, разубедено и мнително. Оттук и характерната битова небрежност, глухото раздразнение, безадресната претенция, накрая безстилието. Най-голямата беда се нарича атрофия на чувството за истина. Нито истината, нито лъжата имат някакво значение, важна е простата протяжност на живота, унилото течение на дните. От това състояние не се излиза със смяна на правителствата, а със смяна на ума. Но как се сменя ум?

  – Има ли спасение?

  – Неутрализацията на кича предполага воля за истина, но кой може да се похвали с последователност на тази воля? Това, което ми се струва важно, е, че кичът не е невинно предпочитание на масовия вкус, порцеланова балерина или някакво килимче, а агресивна преоценка на ценностите, саботаж на смисъла с разпознаваеми естетически следствия. Не изключвам да има и умора от състоянието кич, от травматизма на това състояние. Но преориентацията към духа е чудо.

  ––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

   

• <<
• 1
...
• 149
• 150
• 151
• 152
• 153
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
...
• 416
• >>