Всички авторски страници

Авторски

• Най-скъпоплатените писатели според „Форбс“

  Авторката на романа „Петдесет нюанса сиво“ оглави класацията за най-високоплатени писатели на списание „Форбс“ с доход от 95 милиона долара

   

  

  Британската писателка Е.Л. Джеймс, станала известна с еротичната трилогия „Петдесет нюанса сиво“, оглави списъка на най-скъпоплатените писатели в света на американското сп. „Форбс“ (forbes.com).

  От юни 2012 до юни 2013 година тя е спечелила 95 милиона долара, предаде ИТАР-ТАСС.

  Според „Форбс“ огромният успех на романа на Е.Л. Джеймс за взаимоотношенията между милиардера Кристиан Грем и студентката от филологическия факултет Анастейша Стил би бил невъзможен без широкото разпространение на електронните книги.

  „Благодарение на тях читателите можаха да си купят спокойно книгата, изобилстваща с еротични сцени, и да я четат на обществени места без риск да срещнат осъдителните погледи на околните“, отбелязва „Форбс“.

  

  Лидерът в предишната класация, американският писател Джеймс Патерсън, е на втора позиция. Доходите му за една година са били 91 милиона долара.

  Патерсън е признат за един от най-ярките майстори в жанра трилър. Неговите най-известни бестселъри са книгите от цикъла за американския психолог Алекс Крос.

  На трето място „Форбс“ поставя Сюзан Колинс, авторка на трилогията „Игрите на глада“.

  Успешната екранизация на творбата й, събрала близо 690 милиона долара, е позволила на писателката да спечели през миналата година 55 милиона долара.

  На четвърто място е известният водещ на американския телевизионен канал Фокс нюз и автор на историческите романи „Да убиеш Линкълн“ и „Да убиеш Кенеди“ Бил О’Райли с доходи от 28 милиона долара.

  На пето място е авторката на над 120 романа Даниел Стийл със спечелени 26 милиона долара.

  Популярният американски писател Дан Браун, чийто най-нов роман „Ад“ не можа да постигне успеха на „Шифърът на Леонардо“, е на девето място с 22 милиона долара.

  Авторката на поредицата за Хари Потър британската писателка Джоан Роулинг е поставена от американското списание на 15-о място с доход от 13 милиона долара.

  Източник:  Vesti.bg

• Депутатите на ДПС се хвалят със златни кредитни карти

  Венелина Ангелова, в. „Сега“

  .

  За разлика от колегите си от левицата депутатите от ДПС и „Атака“ не блестят с кой знае какви интереси в областта на културата и спорта, но за сметка на това са горди притежатели на златни кредитни карти. Това личи от публикуваните им вчера декларации за конфликт на интереси. На страницата на парламента неизвестно защо липсва само документът, който би трябвало да е подал лидерът на БСП Сергей Станишев.

  Кредитни карти с високи лимити демонстрират Митхат Метин и Шендоан Халит – техните са GOLD, както и колегата им Веселин Пенев, който има четири карти на обща стойност 95 хил. лв. От“Атака“ се отличава лидерът на формацията Волен Сидеров, чийто таван е 37 991 лв., и Петър Петров с лимит 25 хил. лв.

  Депутатите от движението на Ахмед Доган демонстрират по-сериозна активност в областта на неправителствения сектор – в декларациите се посочва членство в управата на юридически лица с нестопанска цел. Неколцина от тях са споменали фондация „Либерална интеграция“ или друго НПО с подобна дейност. Други са били в ръководството на „Младежко движение за култура и спорт“. Депесарите се интересуват от политика и анализи – като Николай Александров с Институт за прогнози и анализи и Хасан Хаджихасан, който е бил в Екип за изследване на политиката, въпреки че не е развивал дейност. В областта на спорта се отличава лидерът на движението Лютви Местан, който е споменал Българската федерация по петанка, и Камен Костадинов – член на Българския футболен съюз. Тук е и най-новият депутат от ДПС Александър Методиев, по-известен като бат`Сали, който е записал футболен клуб „Спартак“. Дългогодишният депутат Рамадан Аталай е декларирал само, че е член на Централното оперативно бюро. Делян Пеевски пък е отбелязал, че е подал заявления за излизане от ръководството на Съюза на вестникарите и разпространителите на печатни издания и Българския медиен съюз.

  Любопитни заявления са дали някои от депутатите в графата „частен интерес към дейността на свързани лица“. Мехмед Атаман например е споменал дори шурея си редом със съпругата и снаха си, без обаче да е ясно с какво се занимава той, а Хюсеин Хафъзов е написал, че съпругата и родителите му са земеделски производители, а брат му притежава фирми, за чието състояние и дейност не е осведомен.

• Кирилски букви векове преди кирилицата. Древни каменни плочи още чакат сериозно изследване

  Дългоочакваните плочи, изписани на Кирилица от времето на ‘траките’

  .

  Материал на  Prarodinata.blog.bg

  

  Започвам публикуването на материали за произхода на българската писменост отзад-напред: в тази статия ще покажа седем плочи, намерени в Родопите и изписани на кирилица, най-вероятно от времето на ‘траките’; в следващата ще представя голям брой праисторически надписи от българските земи, където се крият корените на писменостите, използвани днес от голяма част от човечеството.

  От дълги години в българската наука битува мнението, че преди св. Кирил Философ да създаде нашата писменост, българите са пишели с гръцки букви или по думите на Черноризец Храбър ‘чрътами и резками’. За траките, които официалната историография считаше за незначителен компонент при ‘формирането на българската народност’, историците бяха единодушни, че не са имали собствени букви, а в редки случаи са използвали гръцката азбука. Тези твърдения бяха затвърждавани от поколения български историци и се превърнаха в изключително консервативна догма, която потиска слабия глас на всеки, който дръзне да я оспорва. Независимо от откриването преди десетилетия на Ситовския, Надарския, Кьолменския и други надписи, официалната версия на историята не само, че не беше променяна, но и биваше ‘подсилвана’ от учени, които заявяваха авторитетно, че Ситовският надпис е игра на природата. Подобни неистини имаха за цел да пресекат в зародиш всяка наченка на ревизионизъм по въпроса за писмеността и да увековечат политически правилната теза, че предците ни не са познали високата култура, присъща на народите със собствена писменост. Важно е също да се отбележи, че писмената, които публикувам по-долу, са известни на отделни български учени, които през годините са пазили гузно мълчание за съществуването им. Нека всички последици от това принизяване на българската култура лежат на тяхната съвест и на тази на съучастниците им.

  През всичките години на отрицание и омаловажаване постиженията на нашия народ в изолирани райони родолюбиви българи са пазили ревностно от нечисти ръце няколко плочи-скрижали, изписани на чиста Кирилица и все пак напълно неразбираеми за днешния българин. Пръв за тези плочи споменава писателят и най-голям изследовател на Орфей Никола Гигов. Всички те са били открити преди столетия в разрушени древни храмове и светилища и са били съхранявани грижливо от будни родопчани, които по този начин са отдавали чест и са защитавали делото на предците си, създали древните писмена. След като научих за съществуването на тези плочи, заедно с неколцина съмишленици, се заех да ги открия и заснема, за да станат всеобщо достояние. В хода на проучването се оказа, че освен плочите от Централните Родопи, споменати от Гигов, има и други – една от ‘тракийската’ Петелова могила край с. Драгойново, Първомайско и една от с. Горно Луково, Ивайловградско. За мен е извън съмнение, че са оцелели и други плочи, пръснати из различни краища на Родината.

  От 30-те години на 19-и век султанско разрешение дава началото на строителство на православни храмове в Родопите. За родолюбивите българи това са били времена на надежда, упование и силна вяра. Жив е споменът за широколъшката църква, построена със задружните усилия на цялото село само за 38 дни. В селата се строят църкви, а на древните свети места, неизличими от хилядолетията в народната памет, родопчани градят малки параклиси. Това е бил моментът, когато древните плочи могат отново да заемат полагащото им се място, да бъдат извадени от потайните скривалища (плочата от с. Гела е крита във варница и затова на снимките е изцапана в бяло, нужно е професионално почистване и реставрация), осветени и положени като безценни светини не къде да е, а именно в олтарите на параклисите и църквите. Всичките плочи, които ще публикуваме за пръв път по-долу, са намерени скрити в олтарите, а някои от тях дори служат за олтар (‘светата трапеза’)! Този факт е блестящо доказателство за историческия усет на възрожденските българи от Гела, Широка лъка, Солища и околни села, за дълбокото им преклонение пред светините, които дори не са можели да прочетат. Родопчани са чувствали непреходната сила на тези ‘езически’ паметници, знаели са, че те са не просто останки от незапомнени времена, а ключ към миналото, но и бъдното величие на българския дух. Като такива тяхното място е било едно-единствено – в Светая Светих, където достъп има само свещенослужителят. Те са били полагани в олтара след освещаване и издълбаването на кръст или надписване най-отгоре името на храма и най-отдолу датата на полагане в олтара.

  Удивление буди фактът, че буквите по повечето плочи имат напълно съвременен вид и начин на изписване. По тази причина всеки, докоснал се до тези плочи, в първия момент изпада в голямо объркване. Надписите изглеждат познати и човек има усещането, че всеки момент ще ги прочете. За древността на надписите обаче свидетелстват:

  1. Т. нар. scripta continua – слятото писане без разстояния между думите, което е характерно за всички древни писмености;
  2. Невъзможността текстът да бъде разчетен, независимо, че почти всички знаци са познати за един грамотен българин;
  3. Много малкото букви, означаващи гласни звуци, също присъщо на древните писмени системи;
  4. Разликата в изписването между надписите при освещаването от 19-и век и останалата част от всяка плоча;
  5. Липсата на някои букви от съвременната ни азбука;
  6. Силното износване на някои от надписите в сравнение с по-късните издълбавания.

  Гореспоменатите недвусмислено показват, че плочите не са от 19-и век. Вероятността да са писани в по-ранен период от османското владичество изглежда също толкова невероятна. Всички сме виждали текстове на старобългарски и веднага можем да заявим, че графичният им вид е коренно различен и следователно няма как родопските скрижали да са, да речем, от 13-и век. Азбуката, която Кирил и Методий ‘създават’, има различно изписване от писмената пред очите ни. Какво остава?

  Налага се да приемем, че каменните надписи са създадени в един много по-ранен исторически период, далеч преди светите братя да извършат делото си. По всичко личи, че именно тези родопски букви са били основата, върху която те са изградили нашата азбука. Или се оказва, че Кирил и Методий не са измислили буквите, а са ги събрали и систематизирали на базата на отдавна съществуващи по нашите земи писмени знаци (нещо, което надали е изненада за непредубедените любители на българската история).

  Изненадите за българина обаче не свършват дотук. След като бяхме заставени от неумолимата логика да приемем, че ‘Създателите’ на азбуката ни са само компилатори (разбира се при всичкото ни уважение и преклонение пред труда им), древните скрижали поставят нова главоблъсканица пред тревожните ни умове. Как е възможно букви, писани преди повече от хиляда и триста години, да приличат много повече на съвременните, отколкото тези, използвани от българите в доста по-късния период X-XIV в.?

  Отговорът на този въпрос ще дадат лингвистите, езиковедите и историците, които се захванат с изучаването и разчитането на скрижалите. За нас засега остава обяснението, че писмеността ни е претърпяла дълга еволюция обратно към първоначалния си вид. Днешната ни кирилица се е завърнала към корена си, а всички развития и реформи в писмеността несъзнателно са я водили към нейната изначална простота и съвършенство.

  Мартин Константинов
  (20.07.2009 г.)

  Плочата от тракийското светилище, а днес параклис „Св. Илия“ над с. Гела

  

  

  

  

  Плоча, Ивайловградско

  

  

  Венетски надпис с аналогично изписване, открит в близост до Падова, 4-5 в. пр. Хр. (http://www.maknews.com/html/articles/ambrozic/ambrozic.html). С благодарности към Павел Серафимов (Спароток).

  
  
  Плочата от с. Драгойново, открита в тракийската Петелова могила!
  

  Наличната информация за Драгойновската плоча допреди да я заснемем през 2009 г.

  Плочата от параклиса „Св. Илия“, с. Широка лъкаПлочата от параклиса „Св. Козма и Дамян“, с. Широка лъкаПлоча, Широка лъка

  

  

  

  

  
  

  

  

  

  Сравнете със старобългарското изписване на буквите:

              

  Дами и господа български(?) учени, ако досега успявахте да подминете мълчешком съществуването на тези Скрижали, днес повече не можете да си затваряте очите. Спасете малкото си останало достойнство и запишете имената си в историята като:

  1. Организирате спешни публично оповестени експедиции по всички краища на страната, за да издирите останалите древнобългарски надписи.
  2. Използвате целия наличен научно-технически ресурс на ваше разположение, включително и чуждестранни експерти и лаборатории за разчитането на Плочите.
  3. Разгласите резултатите пред цялата българска общественост.

  Или искате ‘лаиците’ да свършат вашата работа и да извадят истинската ни история наяве, а за вас да остане вечният позор?! Защото докато вие трупате титли и грехове, ние ще преровим всяко кътче на Родината, ще раздухаме тлеещите въглени и Жар-птицата отново ще лети!

  http://prarodinata.blog.bg/history/2012/06/09/plochata-izpisana-na-kirilica-ot-trakiiskoto-svetilishte-pon.965872 – На този адрес може да се види  и последната (засега), седма плоча от параклиса св. Георги над Широка лъка, построен на мястото на ДОКАЗАНО ТРАКИЙСКО СВЕТИЛИЩЕ!

  .
  ––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел.ред: Според споменатия в този материал Павел Серафимов, няма никакво съмнение, че кирилицата (или поне част от нея) е съществувала далеч преди Св. Кирил да се роди. Според него Буквата „Б“ я има по надписите от Самотраки, старото тракийско „З“ си е обърнато „Ж“, буквата „Щ“ я има в Линеар Б, там се чете „СЕ“.

  .

• Легитимността на „протестиращите“, преговарящи с правителството, става все по-съмнителна

  НСО е имала последната дума кой ще e на разговорите с премиера и точно тя допуснала осъждания Бисер Миланов
  

  Панайот Ангарев, в. „Сега“*

  .

  

   

   

   

   

   

   

   

   

  Легитимността на протестиращите, които имат честта да преговарят с правителството, става все по-съмнителна. Организациите настояват ежемесечните им срещи с властта да се провеждат при закрити врата и в отсъствие на медиите, обясниха пред „Сега“ неофициално от Министерския съвет.

  Сдруженията, сред които граждански форум „Промяна“, движение „Свободни, можещи, силни“ и „Коалиция на протеста“, настояват, че така ще се избегне изопачаване на думите им. Заради това последната среща в петък съвсем се превърна в имитация на диалог, което отблъсна други участници.

  „Трябва да има по-широк достъп до тези срещи. Задължително трябва да има публичност“, коментираха вчера пред ТВ7 Ангел Славчев, едно от лицата на февруарските протести, и Ирмена Кръстева от гражданско движение „Сила“. В петък Славчев напусна срещата преди края й, възмущавайки се, че е закрита за медиите. Според него подобен подход води до спекулации. „Отвън имаше протестиращи, които веднага казаха, че съм подкрепил правителството, а то не е така“, обясни той.

  Много са въпросите и около достъпа до тези срещи. Записването за тях се прави предварително и според част от протестиращите право да участват имат само „удобни“ за правителството организации. По неофициална информация списъкът се подготвя от секретарката на началника на кабинета на премиера Пламен Орешарски. Изискването било предварително да се дадат данните на желаещите да участват, както и да са представители на определена организация. „За съжаление имаше доста хора, които искаха да влязат, но не бяха допуснати, защото не присъстваха в предварително подготвения списък“, коментира Ангел Славчев. От МС обаче обясниха, че дават списъка с желаещите за среща с Орешарски на Националната служба за охрана, която има последната дума кой да присъства и кой – не, тъй като сградата на „Дондуков“ 1 е със специален пропускателен режим. Не е ясно по какви критерии НСО пресява участниците в срещите.

  С разрешението на държавните гардове на последната среща в петък е присъствал и Бисер Миланов от движение „Свобода“. Участието му предизвика негативни коментари във форумите, тъй като той е осъждан. Миланов беше задържан и на няколко пъти по време на протестите по подозрение, че готви провокация. Той има и няколко присъди. „Аз съм осъждан, но това не значи, че съм престъпник. Най-големите престъпници са тези, които ни управляват“, обясни пред „Сега“ Миланов, който се оплака, че след срещата е бил спрян за проверка на бул. „България“. Миланов се оплака, че не го пускали в сградата на парламента, когато иска да си говори с депутати. Сградата на НС също се охранява от НСО.

  Миланов определи като репресия прякора, с който е известен в медиите – Петното. Според него той му е бил сложен от полицаите, но така му викали още от училище заради белия кичур на главата му. По време на срещата с Орешарски той поискал от вътрешния министър Цветлин Йовчев да спрат репресиите срещу организацията, която имала близо 300 хил. членове. Миланов също така е предложил негови съратници да сформират доброволни отряди и „да подпомогнат правителството за отстраняването на Джордж Сорос от България“. Засега нямало отговор от Йовчев. Какви други искания се отправят пред кабинета от името на протестиращите и дали са в същия тон, остава тайна за обществеността заради поверителността на срещите. 

  –––––––––––––––––––––––

  * Заглавието е на Еврочикаго.

• Криминално забогателите милионери на България

  Публикация в Nikidichev.blog.bg, използвала данни от публикации на Биволъ

   

  Н.П. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България пред БНТ

  “Ако човек прочете изцяло докладите ни (изтекли в Wikileaks – бел.ред.), ще установи, че те са много интелигентни, професионални и балансирани. Те съдържат информация необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа. Ще стане ясно, че американското посолство в България работи професионално.”

  
  Според докладите на ЦРУ и посолството на САЩ криминалният контингент и държавата са се слели в една уникална за Европейския съюз симбиоза, характерна за страните от Третия свят, но не и за една развита европейска държава.

  „За умни, но и служещи си с престъпни средства бизнесмени, не само държавата, но и общините в България предлагат безкрайни възможности за правене на пари. Да вземем София. Западни служби за сигурност изчисляват, че дневно тук по престъпен начин се печелят по 5 милиона лева. Всеки ден! Пет милиона лева! Не е чудно тогава, че и директорът на общинското предприятие „Топлофикация-София“ Валентин Димитров успя да присвои доста пари. С фиктивни сделки той нанесе щети на „Топлофикация“, т.е. на данъкоплатеца, в размер на няколко милиона евро. Установено е със сигурност, че в български и чужди банки на негово име има 10 милиона евро. В банков сейф са намерени в пликове 1 250 000 евро, негова собственост. Ако се вярва на данните от прокуратурата, на един от пликовете е написано името на виден бивш общински съветник от София.“ – Юрген Рот

  Те са забогатели по престъпен начин и са известни на голяма част от българското общество, но или са недосегаеми за правосъдието, или към тях не се прилага цялата строгост на закона. Това е привилегия, отличаваща от “простолюдието” както историческите, така и сегашните “местни” феодали. 

  От списъка са изключени много лица, които фигурират в докладите, но вече не са между живите.

  Само две от цитираните в този списък незаконно забогатели лица са получили ефективна присъда “лишаване от свобода” за незаконната си дейност – братя Галеви, които обаче изчезнаха и са издирвани.

  
  Джон Байърли и Нанси Макълдаун за Борисов www.youtube.com/watch
  
  За Бойко Борисов – премиер на България. “Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, със състояние  361 000 000 лв., управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.”  http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html

   

  
  Валентин Златев – шеф на Лукойл, притежава скромното състояние от 95 000 000 лв. (скромно в сравнение с това на баща му Васил Златев което се равнява на над 280 000 000 лв.). “Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.”  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parL

   

  
  Тримата главни босове на ТИМ – отляво надясно: Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир Митев
  Тихомир Митев (133 000 000 лв.) , Иво Каменов (296 000 000 лв.), Марин Митев (296 000 000 лв.), Мирослав Несторов, Йордан Йорданов, Николай Николов – шефове на варненската групировка ТИМ – “Като групировка на организираната престъпност, ТИМ се занимава с широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили.”  – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parA

   

  
  Васил Божков – Черепа – шеф на Нове Холдинг. състоянието му е оценено на 735 000 000 лв. Свързан с Интергруп чрез обща фирма с Младен Михалев – Маджо. “Незаконните дейности на Божков включват пране на пари, приватизационни измами, заплахи, изнудване и рекет” (2005). – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parF.  “Най-известният български гангстер… Все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства.” (2009).  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par3

   

  
  Красимир Маринов – Големия Маргин, Николай Маринов – Малкия Маргин,

  
  Младен Михалев – Маджо, 
  Румен Николов – Пашата,
  
  Венцислав Стефанов, 
  Кирил Киров – Японеца,

  Георги Лиалев (липсва снимка),
  
  Румен Гайтански – Вълка (над 200 000 000 лв.),
  
  Евгения Калканджиева – групировката СИК, по-късно Интергруп. Незаконните действия на Интергруп “включват наркотици, финансови измами, кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция”.  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parC

   

  
  Николай Цветин – Близнака,
  
  Пламен Тимев – Ганди,

  Антон Боянов (липсва снимка),
  
  Димитър Джамов – ВИС-2, по-късно ВАИ Холдинг.  “Като най-големият играч на пазара на наркотици ВАИ контролира пътищата на трафика им, производствените обекти и разпространителките мрежи. Групировката се занимава и с трафик на крадени автомобили от западна Европа към бившия Съветски съюз. Други криминални дейности включват изнудване и рекет, незаконна търговия с оръжие, залагания, проституция и контрабанда.“ – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parB

   

  
  Алексей Петров – Трактора,
  
  Златомир Иванов – Баретата – Съюз на бившите командоси, Спартак, Лев Инс, преди Аполо & Болкан – контрабанда, изнудване, рекет, проституция и трафик на жени. И двамата са обвинени за тежки престъпления, но са на свобода. Алексей Петров беше кандидат за президент на изборите през 2011 г..  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parE

   

  
  Тодор Батков – Борат (85 000 000 лв), представител на “бандитски капитали” – http://wikileaks.org/cable/2006/11/06BUCHAREST1694.html#par7   на прочутия Майкъл Чорни, изгонен от България като заплаха за националната сигурност. Близък на застреляния Емил Кюлев, български банкер и бивш съветник на президента. Криминалните дейности на Кюлев са включвали“измами и пране на пари”.  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par7  Батков е носител на ордена Стара Планина, който му е връчен от президента Георги Първанов.  Емил Кюлев

  

   

  
  Пламен Галев и Ангел Христов – Братя Галеви – Обвинени в “измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици”. Оправдани на първа инстанция, Осъдени на втора инстанция единствено за изнудване и рекет. Присъдата е потвърдена от ВКС. В началото на май 2012 изчезват и са обявени за международно издирване. http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par5

   

  
  Гриша Ганчев, със състояние 278 000 000 лв.– Литекс. “Незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет.”   http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parH

   

  
  Слави Бинев – евродепутат, Георги Стоянов, Михаил Стефанов – групировката МИГ. “Криминалните дейности на групировката включват проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили.”  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parI

   

  
  Добромир Гущеров (80 000 000 лв.) – депутат от БСП. “Застрахователната компания на Гущеров беше една от фирмите, занимаващи се с изнудване и рекет в годините непосредствено след падането на комунизма”  – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#par10

   

  
  Петър Манджуков, състояние над 100 000 000 лв. и
  
  Борислав Дионисиев – компанията им Машинекспорт фигурира в доклада Duelfer заради незаконни сделки с режима на Саддам Хюсеин в Ирак. – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parK

   

  
  Николай Банев със сътояние 34 000 000 лв. – компания АКБ – “Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция.”  – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parM

   

  “Енергийната мафия”

  Терминът “енергийна мафия” е използван както в американските доклади, така и от бившият вече от министър на Икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

  
  Богомил Манчев – Риск Инженеринг.  “Кръстникът” на българския ядрен сектор. http://wikileaks.org/cable/2009/02/09SOFIA69.html#par4   Държи входа и изхода на АЕЦ “Козлодуй”. Прокуратурата разследва трима министри на енергетиката и фирмата на Манчев – EFT за неизгоден договор за износ на ток, от които държавата е загубила 47 милиона щатски долара печалба годишно.  http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par7

  
  Красимир Георгиев – консултант и лобист на най-големите енергийни проекти, вкл. скандалния “Цанков Камък”. Партньор на майката на Вальо Топлото във фирма за недвижими имоти. Близък до Румен Овчаров и го придружава в официални пътувания в чужбина, за потрес на местни и чуждестранни чиновници и бизнесмени. Георгиев е замесен в решение на енергийното министерство да възложи (без конкурс) 14-годишна поръчка на руската фирма ТВЭЛ, която да снабдява Козлодуй с ядрено гориво. Сделката е очевидно неизгодна, тъй като горивото струва с 40% повече, отколкото в Русия. Горницата е разделена между български (25%) и руски (40%) посредници.  http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par16

   

  
  Христо Ковачки със състояние 498 000 000 лв. – близък на убития контрабандист Константин Димитров – Самоковеца. Незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Анализатори, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки.  http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par21  Ковачки е разследван за укриване на данъци в особено големи размери, но е на свобода. Осъден е на три години условно за укриване на данъци за над 16.7 млн. лева. 

   

  “Гнили ябълки” и сред българските банки

   

  http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html

   

  САЩ посочват 7 банки, в чиито капитали присъстват средства от “пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми”.

  1. Първа Инвестиционна Банка, стъпила “в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Собственици са ( от ляво на дясно ) Цеко Минев (95 000 000 лв.) и Ивайло Мутафчиев ( 95 000 000 лв. )
  2.  
  3. Корпоративна търговска банка на Цветан Василев ( 245 000 000 лв. ), известна като “банката на Риск Инженеринг”, практикуваща “тъмни сделки за продажба на електроенергия” чрез посредници като Богомил Манчев и Христо Ковачки.  
  4. Инвестбанк на Петя Славова( 238 000 000 лв. ), със задкулисни собственици Денис Ершов и Митко Събев ( 465 000 000 лв. ) – Ершов има общо минало с Майкъл Чорни и също е изгонен от България като заплаха за националната сигурност.    
  5.  Петя Славова 
  6.         Майкъл Чорни 
  7. Интернешънал Асет Банк – наречена “банката на СИК”, виж по-горе СИК/Интергруп.
  8. СИБАНК – виж по-горе Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.
  9. ДЗИ – банката на убития бивш милиционер Емил Кюлев 
  10. Централна Кооперативна Банка – виж по-горе ТИМ.
  11. Софийска общинска банка – виж по-горе Христо Ковачки.

   

  Аплодисменти от Вашингтон – мълчание и бездействие в София

  Докладите на американските дипломати за българската организирана престъпност получават аплодисменти от Вашингтон. Лично Хилари Клинтън поздравява посолството на САЩ в София, за това, че изпраща доклади “точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват”.  http://wikileaks.org/cable/2009/12/09STATE131728.html

  Тя препоръчва на посолството да разшири информацията с конкретни данни в три ключови сфери:

  – подробна информация за видовете производства и имената на компании, в които български (или чужди) престъпници са инвестирали, придобили или смятат да придобият;

  – подробна информация за притежаваните банки и информация за техниките, използвани от престъпниците при прането на пари;

  – подробна информация за връзки между престъпници и официални представители на правителството.

  В София докладите на американското посолство, изпращани включително в ЦРУ, бяха омаловажени от главния прокурор Борис Велчев, който каза, че в тях “няма достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление”.

  “Аз достатъчно данни не виждам никакви, виждам твърдения. Ако допуснем някой да бъде разследван по твърдения, представяте ли си в каква държава ще живеем”, подчерта обвинител №1, цитиран от „Труд“.
  

   

  Н.П. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България пред БНТ

   

  “Ако човек прочете изцяло докладите ни (изтекли в Wikileaks – б.ред.), ще установи, че те са много интелигентни, професионални и балансирани. Те съдържат информация необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа. Ще стане ясно, че американското посолство в България работи професионално.”

   

• Г. Близнашки: „Червени боклуци” е слаба обида за някои в БСП

  

  „Не се обиждам на протестиращите, когато викат „червени боклуци”, защото това се отнася за ръководството на партията на „Позитано” 20”.

  Това каза бившият депутат от БСП Георги Близнашки, който, въпреки левите си убеждения, не пропуска митингите срещу властта вече 59 дни. Досега Близнашки не е бил само два или три пъти на демонстрациите, заяви той пред репортера на ПИК тази вечер.

  Според него изразът „червени боклуци” е дори слаб по отношение на някои от шефовете на БСП. „Аз бих употребил нещо по-грубо”, признава професорът по конституционно право.

  „Всички проблеми на България идват от един човек и това е Сергей Станишев”, категоричен е Георги Близнашки. По думите му ръководството на БСП е станало твърде арогантно и е забравило напълно ангажиментите към своите поддръжници.

  Според Близнашки, ако Пламен Орешарски подаде оставка, ще последват вътрешни промени в БСП, което ще включва сериозни размествания и в партийното ръководство.

  Източник: Рogled.info

• Населението на България се топи

  Обезлюдяването на селата и на по-бедните и слаборазвити региони на страната продължава с бързи темпове. През миналата година за първи път населението в селата е паднало под 2 млн. души, посочва се в отчет за 2012 г. за изпълнението на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.), който е публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации.

  Към края на миналата година населението в градовете е достигнало над 5,3 млн. души, докато в селата се е стопило до малко над 1,975 млн. души. През миналата година са били закрити 24 населени места, а общо 172 са били без никакво население.

  Очакванията са броят на населението да продължи да намалява. Съгласно методите за прогнози на ЕС през 2015 г. българите ще намалеем до малко над 7,1 млн. души, към 2020 г. вече ще сме под 7 млн. души, към 2030 г. – малко над 6,5 млн. души, а към 2050 г. – малко над 5,7 млн. души. Ако социално-икономическите процеси в страната ни са по-благоприятни, към 2050 г. населението се очаква да се стопи до 5,79 млн. души, а ако са неблагоприятни – до под 5,2 млн. души.

  Продължава да се задълбочава и тенденцията за застаряване на населението заради емиграцията, ниската раждаемост и по-високата смъртност в сравнение със средното за Европейския съюз (ЕС).

  Наблюдава се и ръст на завръщащите се в страната емигранти, но тя все още не може да компенсира заминаващите, които са най-вече хора в трудоспособна възраст, сочат още данните. Засилва се и вътрешната миграция в посока към градовете, като най-осезаем ръст на населението е отчетен в най-големите градове.

  Данните сочат, че през миналата година населението на България се е стопило с още над 45 хил. души (0,6%) и към 31 декември е било 7 282 041 души. Във всички области на страната е регистриран отрицателен естествен прираст, който варира от -2,8‰ средно за градовете и -12.8‰ средно за селата.

  Средно за страната естественият прираст през миналата година е бил -5,5‰ спрямо -5.1‰ през 2011 г., и -4,6‰ през 2010 г. Най-сериозни са тенденциите за намаляване на естествения прираст на населението в областите Видин, Монтана и Перник.

  За сравнение, естественият прираст средно за ЕС е малко под 1‰. Единадесет страни в общността имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (10‰) и Кипър (4,8‰). Освен нашата страна с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности, са Латвия (-4,7‰), Унгария (-4,1‰), Румъния (-2,6‰), Германия (-2,3‰), Литва (-2,2‰), Португалия (-0,6‰), Италия (-0,8‰), Естония (-0,4‰) и Гърция (-0,4‰).

  През миналата година родените у нас деца са 69 121, което е с 1 725, или 2,4%, по-малко спрямо предходната година. Коефициентът на обща раждаемост (броят живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението) е намалял до 9,5‰ при средно за ЕС ниво от 10,4‰, а през предходните 2009, 2010 и 2011 г. той е бил съответно 10,7‰, 10‰ и 9,6‰.

  Средното ниво на смъртност у нас през миналата година е било 15‰ и с тенденция да се повишава, докато средното за ЕС ниво е 9,6‰ и с тенденция да се понижава.

  Що се отнася до детската смъртност, коефициентът й през миналата година се е понижил до 3,9‰, като се е изравнил със средното за ЕС. През миналата година обаче се забелязва увеличение на майчината смъртност до 4,3 от 2,8‰.

  Средната продължителност на живота у нас също изостава от тази в ЕС – 70,4 години спрямо 80,4 години. Средната продължителност на живота е най-висока в Италия – 82,8, Испания – 82,4, и Франция – 82,3 години.

  Негативните демографски тенденции са довели до увеличаване на лицата на 65 и повече навършени години до близо 1,4 млн. души през миналата година. В 15 области на страната делът на това население е над 20 на сто от населението.

  За сравнение, децата до 15 години към края на миналата година са били под 1 млн. души, или 13,6% от общия брой на населението, което ни нарежда на опашката в Евросъюза. За ЕС средното ниво е 15,6%.

  Данните сочат още, че населението на страната е концентрирано в Югозападния и Южния централен район – почти половината от българите живеят в двата региона. Единствено населението на столицата обаче се е увеличило през миналата година. Най-голямо намаление на населението е отчетено в областите Видин и Враца.

  Данните сочат още, че темповете на ръст на разходите на човек от домакинството е продължил да изпреварва леко темповете на ръст на доходите. Наблюдава се обаче ръст на значимостта на социалните трансфери като източник на доходи.

  В доклада се признава, че демографските дисбаланси се превръщат в основен проблем за функционирането на всички социално-икономически системи и са необходими реформи на пазара на труда, пенсионно-осигурителната система, образованието, здравеопазването, както и стопиране на процесите по обезлюдяването на цели региони.

  Източник: Dnes.bg

• В. „Правда“: ЕС погуби независимостта на България

  Бунтовете в България са безсмислени, твърди вестникът
  

  България преживя оставка на правителството и очаква следващата. Народът, протестиращ от февруари, не желае да вижда в парламента никого от действащите политици. Това написа наскоро руският електронен вестник „Правда“ в статия под заглавие „Безсмислен бунт в България“, цитиран от БТА. Автор на статията е Любовь Люлько.
  

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Изданието коментира „масовите улични антиправителствени акции“ у нас през февруари и „започналата на 14 юни втора българска революция, напомняща днес психическа атака“.

  „Всички проблеми на България от самото начало са свързани с неверния курс към влизане в еврозоната, с отказа от собствена енергетика, промишленост, селско стопанство“, твърди „Правда“.

  България е призната за най-бедната страна от ЕС за 2012 година, пише мрежовото издание, като изрежда „безработицата, пратила отвъд чертата на бедността над 49 на сто от населението“, покупателната му способност – „под 30 на сто от средноевропейското равнище“, растежа на БВП, „не надхвърлил 1 процент“. Раждаемостта е спаднала до нивото от 1947 година, страната заема първо място в Европа по смъртност, добавя „Правда“.

  „Щандовете в българските магазини са затрупани с хранителни продукти, докарани единствено от други страни. И това става в страна с нерисково земеделие, която хранеше Съветския съюз със зеленчуците и плодовете си“, изтъква електронният вестник. Според него „България днес стои с протегната ръка към германските и френските банкери, но не може да издейства запазване на субсидиите за фермерите“.

  „Правда“ коментира „оскърбителните официални инсинуации“ на „френския и германския посланик, направили наскоро общо изявление с критики към българското правителство“. „Всъщност дипломатите се изказаха в тон, че от месец насам в българската столица се провеждат съвсем не истински народни протести, а инициирани от определени лица за решаване на някакви тесни задачи“, обобщава изданието.

  „Кои са тези лица? Българският печат и блогосферата раздухват три версии“, посочва то. Споменават се версиите за „руската мафия“ – „доста популярна изкупителна жертва в България“, за „втората мафия“ – български „корупционен съюз между политици, олигарси (каквито в България няма – бел. на „Правда“) и цигани“ и трета версия – че протестиращите са подкупени от „опозицията, сиреч партията ГЕРБ, в която членува президентът“.

  Вътрешният министър Цветлин Йовчев призна, че българските власти засега нямат ясен план как да намалят растящата протестна дейност, напомня електронният вестник.

  „В България няма проблеми със сменяемостта на властта. Затова пък има проблеми с непрекъснатото поскъпване на електроенергията и спада на жизненото равнище, и тези проблеми не са създадени от турците, масоните, Кремъл, дори не и от българските политици, а от самите български граждани чрез свободното им волеизявление. Днешното правителство няма да изтрае дълго, но какво ще стане по-нататък?“ – пита авторът на статията.

  Според „Правда“ няма да последва „никакво коренно подобряване“, докато българите „не осъзнаят, че трябва да залагат на собствените си сили (. . .) и на Русия“. България вече има такъв опит, трябва просто да издигнем сътрудничеството на ново равнище, заявява руското издание.

  Източник:  Faktor.bg

• Как да напуснем тайно парламента

  Лола Монтескьо, в. „24 часа“

  .

  

  Не е лесно да си депутат в днешно време. Поне не в България. Щото в Германия или в Люксембург всеки може. Яхваш колелото и отиваш на работа. Свършваш работа и пак с колелото се прибираш у дома. Никой не те закача. А в София? Да идеш в парламента горе-долу става, ама за да си тръгнеш, трябва да си поне Батман. Не, пардон, и Батман да си не помага.

  Народът явно няма намерение да спира протестите и дори и да е намалил пламъкът им през август, готви нова експлозия през септември.

  Затова е препоръчително депутатите вместо да мързелуват на Евксиноград, да минат някой и друг курс в специалните части, който ще им помогне да ходят и най-вече да си тръгват от работа.

  Явно е, че София ще продължи да прилича на Берлин от студената война. Има протести срещу гнилия капитализъм, има шествия покрай чуждите посолства, имаше даже построяване и бутане на Берлинската стена пред немското посолство. В края на август в София ще дойде и самият Роджър Уотърс, за да покаже шоуто си „Стената“. България май изживява на бързи обороти всичко онова, което е пропуснала от 60-те години на миналия век досега.

  Големият ни късмет е, че събитията ни сполетяха в разгара на туристическия сезон. Чули за протестите в България, хиляди източногерманци опаковаха куфарите и тръгнаха на почивка в България, припомняйки си младостта си. Чувайки за трудностите на българските депутати да напускат парламента и строенето на барикади и нови стени в София и Евксиноград, всяка втора Улрике вече е тропнала по масата в къщи с думите: „Шац, ком, вир махен ес нохмал“ (Съкровище, ела да го направим пак“). Като това не е реплика от немски порнофилм, а рекламен слоган на TUI. Някои бивши гедерейци дават идеи на българските депутати за това как може да се прескочи тайно ограда, без да те хванат охраняващите, в случая протестиращите. В крайна сметка те са професионалисти по тази тема – обмисляли са го десетилетия наред.

  Ето най-популярните варианти за бягство оттатък преградите:

  1. Тунел – обикновено се копаят нощем и крайната им точка е хлебарница, месарница или просто кафене. Там бегълците излизат потни и кални и се правят на обикновени клиенти. На депутатите искрено препоръчвам да изкопаят тунел до стриптийз бара срещу парламента „Табу“. Там е тъмно, клиентелата е дебеловрата и може да бъде сбъркана с група областни управители, а и някои депутати в качеството си на стари клиенти могат да водят колоната. За групата на ГЕРБ предложението е да копаят тунел към близката пицария. Там ще ги посрещнат ятаци с постната пица на Дянков и по чаша студена вода. На депутатите от провинцията, които още не се ориентират в София, предлагам да ги заблудим да копаят по посока „Младост 4“, че откога го чакам това метро.

  2. Балони – историята още помни бягството на няколко източногерманци по въздух с балон. Предимство е, че дори и да те виждат, не могат да те хванат. Недостатък е, че вятърът може да отвее депутатите към вражеския Запад.

  3. Подводница – има германци, успели не само да прескочат стената, но и да минат под нея. С подводница до западните води. Но за да се възползват от този метод депутатите ще трябва да стигнат някак си до Перловската река. ВиК може евентуално да им помогне.

  4. На бегом – помните ли снимката на източногерманския войник, прескачащ със засилка бодливата тел на границата между Източен и Западен Берлин, хвърляйки автомата си във въздуха. Ако стотина депутати прескочат огражденията с овчарски скок, протестът ще е толкова шашнат, че докато се окопити, депутатите ще могат да се скрият по лимузините си.

  5. С линейка – методът, на който се спряха засега избраниците. Удобното му е, че може да откара някои шефове на комисии до 4-и километър.

  6. С Мис България – момичетата да обуят оскъден бански, да овъргалят телата си в сметана и шоколад и да преведат 240 депутата невредими извън жълтите павета. Която миска не успее, отпада. А поверените и депутати… Еми, за депутатите в такъв случай или добро или нищо. Т.е. нищо.

  7. Маскирани – във всеки треторазреден филм, заложниците (по Вигенин) вече щяха да са пленили 240 полицаи, да са ги завързали, да са им запушили устата и да са ги съблекли голи. И след това щяха да се изнижат в техните дрехи, шлемове и наколенки. Не знам обаче как биха реагирали протестиращите, ако 240 тежковъоръжени полицаи внезапно хукнат панически в противоположна на хората посока, хвърляйки по пътя палки и щитове.

  8. С разсейване – приятелски настроен към всички власти тв журналист и бъдещ политик може да изиграе ролята на мюре. Само трябва да се разходи около най-изнервените протестиращи и гарантирано депутатите ще получат десетина минути луфт – достатъчен, за да се изнижат. Ако журналистът вече не е приятел на новата власт, мюрето може да го изиграе и Мишо Шамара. Той и без това изказа готовност да умре за Орешарски – такъв шанс втори път едва ли ще получи.

  9. С футболни трикове – ако в най-горещия момент край НС случайно минат момчетата от „Левски“, твърде вероятно е протестът да се раздели на две и така да намалее. Но унизени левскари има не само сред протестиращите, а и сред полицаите, така че охраната може също да оредее. Така обаче силите може да се изравнят и най-сетне протестиращи и депутати да се разберат като мъже.

  10. С бял бус – това го зачеркваме, не става.

   

• ЕС: Как да защитим правата си?

  Ако имате трудов или социален проблем, или смятате, че са нарушени правата ви на европейски граждани, и ако не намерите решение на местно ниво – в България или в страната от ЕС, където живеете, можете да потърсите информация, съвет и помощ от няколко източници, създадени от Европейската комисия. Те отговарят за широк спектър въпроси за социални, трудови, граждански, потребителски права, права при пътуване, пребиваване, работа, здравеопазване, пенсиониране или обучение.

  В европейската битка за вашите права можете да тръгнете от информационните центрове Europe Direct. Своето запитване можете да изпратите по електронна поща или онлайн чрез формуляра, който ще намерите на интернет-страницата им –

  http://ec.europa.eu/cyprus/commission/europe_direct_centres/index_en.htm

   

  Центровете Europe Direct предлагат информационно обслужване по телефона или по интернет на всеки от официалните езици на ЕС. Те могат да ви посочат най-добрите източници на информация или съвети, както и контактите с тях на европейско, национално или местно равнище. От тях можете да получите и повече информация за вашите права и възможности като гражданин на ЕС и как да ги упражнявате – например, получаване на разрешение за пребиваване, признаване на квалификация, условия и изисквания за работа и други. Имайте предвид, че центровете Europe Direct не участват в решаването на конкретен проблем. Те не могат да подават или изпращат жалби от ваше име, но могат да ви кажат в коя институция да я внесете.

  Чрез тази платформа можете да се свържете с “Вашата Европа – Съвети”. Това е екип за обществена консултационна услуга, която се предоставя от правните експерти на Европейската служба за граждански действия. Тя се състои от екип от юристи, които са запознати както с правото на Съюза, така и със законите в страните-членки. Информацията се предоставя и на български език. “Вашата Европа – Съвети” дава безплатно индивидуални съвети в рамките на седмица, изяснява европейското право, което се прилага във вашия случай, може да ви обясни как да упражнявате вашите права в ЕС. Типичните въпроси, на които екипът отговаря, са свързани с правата на европейските граждани при пътуване, пребиваване, работа, пенсиониране или обучение. Тази европейска структура може да ви помогне в битката за вашите нарушени права с информация. Нейният екип обаче не предоставя задълбочени юридически консултации и не провежда лични интервюта с граждани. Той не може да ви осигури законно юридическо представителство. Не може и да поеме случая от ваше име или да предприеме принудителни действия срещу фирми или органи. Повече информация можете да получите от сайта на “Вашата Европа – Съвети” –

  http://europa.eu/youreurope/advice/index_en.htm

  .

  “Вашата Европа – Съвети” си сътрудничи тясно със Солвит – мрежата за решаване на проблеми между отделни лица или фирми, от една страна, и властите, от друга страна в държавата-членка, в случаите, в които има съмнения за неправилно прилагане на правото на ЕС. Това е третата ваша “спирка” в европейските институции за защита на правата ви. Ако след като разгледа запитването ви “Вашата Европа – Съвети” реши, че имате нужда от допълнително действие за разрешаване на проблема със съответната национална администрация, тя ще препрати вашия случай на Солвит-центъра и ще ви уведоми за това. Солвит е онлайн мрежа, предназначена да помага на гражданите в ЕС да намират прагматични решения на своите проблеми, възникнали в резултат от неправилното прилагане на законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар от администрациите на страните-членки. Целта е да не се прибягва до съдебна намеса. Системата се занимава с разглеждане на въпроси, свързани с отношенията гражданин – държавна администрация. Изключена е намесата за решаване на проблеми в частната сфера. Основните области, в които Солвит е работил до момента са: признаване на професионалните квалификации и дипломи, достъп до образование, разрешения за пребиваване, право на глас, социално осигуряване, трудови права, шофьорски книжки, регистрация на моторно превозно средство, достъп до пазари за продукти и услуги, установяване като самостоятелно заети лица, данъчно облагане и други. При подаване на жалба местният координационен център проверява дали възникналият проблем може да бъде разрешен в рамките на мрежата или е възможно той да бъде разрешен посредством други средства. Ако центърът прецени, че предоставеният случай е от компетенциите на Солвит, той го вписва в електронната база данни на мрежата и случаят автоматично се прехвърля към Солвит-центъра в държавата-членка, в която е възникнал проблемът. В рамките на една седмица водещият координационен център трябва да потвърди или отхвърли приемането на случая. След потвърждаването, че приема даден случай, той се свързва с администрацията в неговата държава-членка, за да намери приемливо за всички страни решение. Решението, което ще бъде предложено, не е задължително, можете да го приемете или отхвърлите.

  Солвит-центърът работи само с подадени онлайн оплаквания. Услугите са безплатни.

  СОЛВИТ – България, тел. +359 2 9804042

  Е- поща: [email protected]

  Можете да изпратите своята жалба онлайн: http://ec.europa.eu/solvit/site/index_bg.htm

  .

  Източник:  Български новини /Гърция/

• Волгин: Нетърпимоста на десницата

  

  Известният радиожурналист Петър Волгин е написан текст, публикуван във в. „Преса“, в който става дума за нетърпимостта към чуждото мнение. Препубликуваме коментара на Волгин не защото сме напълно съгласни с всички негови тези и заключения, а защото сравненията и припомнянията, които прави, си струват, най-малкото, анализ и замисляне.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––

  Не „комунистите“, а именно десните демократи преследват с особена нетърпимост всяко мнение, което се различава от тяхното, и са готови да разкъсат всеки човек, който се осмели да изкаже позиция, влизаща в разрез с „десния канон“.

  През 1958 г. в Съветския съюз се разиграва една от най-отвратителните кампании срещу свободата на мисълта и словото. Мишена на властническата нетърпимост е писателят Борис Пастернак, чийто роман „Доктор Живаго“ наскоро е издаден в чужбина. Гневът на пазителите на идеологическата чистота е предизвикан основно от факта, че Пастернак получава Нобеловата награда за литература. Радио „Москва“ моментално определя удостояването на писателя с най-престижната литературна награда като „политически акт, насочен срещу СССР“. Сигналът е даден. Започва тормозът. Кампанията по очернянето на Пастернак се ръководи лично от Михаил Суслов, официалния комунистически идеолог на Съветския съюз, а директното й изпълнение е поверено на партийни и комсомолски работници, писатели, журналисти. Във вестник „Правда“ Борис Пастернак е определен като „окололитературен плевел“. Владимир Семичастни, бъдещият шеф на КГБ, нарича писателя „келява овца“ и допълва, че той дори и със свиня не може да бъде сравнен, защото „свинята е чистоплътно животно, тя никога не мърси там, където се храни“.

  По време на официалните заседания на Съюза на писателите колегите на Пастернак не просто го заклеймяват, но и намекват за по-страшни неща. Борис Полевой заявява: „Пастернак по същество е литературният Власов. Съветският съд разстреля генерал Власов!“ От залата се чуват гласове, които призовават авторът на „Доктор Живаго“ да бъде обесен. Поетът Александър Твардовски сравнява Пастернак с Юда и пророкува, че „ренегатът ще получи презрението на народа“. Организират се и „спонтанни“ събирания на трудови колективи, които се занимават главно с охулването на писателя. Най-голяма популярност добива фразата, с която започват почти всички изказвания: „Аз не съм чел романа, но смятам, че той е много вреден за нашата родина!“ В резултат на този масов тормоз Борис Пастернак е принуден да се откаже от Нобеловата премия и да помоли властта да не го гони от родината. Малко по-късно писателят умира.

  Защо се връщам към тази история, разиграла се преди 55 години в държава, която отдавна не съществува? Защото смятам, че днес в България стават все по-популярни

  същите принципи, от които са се ръководили Суслов

  Семичастни и всички онези, задушавали свободата на словото в Съветския съюз. Става дума за нетърпимостта към чуждото мнение, за желанието да наречеш враг всеки, който не мисли като теб. А най-парадоксалното е, че тази нетърпимост към различието е характерна най-вече за личности, които принадлежат към дясната част на политическия спектър и много обичат да се определят като „стопроцентови демократи“ и пазители на „най-възвишените евроатлантически ценности“.

  Вероятно сте забелязали, че не „комунистите“, а именно десните демократи преследват с особена нетърпимост всяко мнение, което се различава от тяхното, и са готови да разкъсат всеки човек, който се осмели да изкаже позиция, влизаща в разрез с „десния канон“. Оказва се, че най-яростните антикомунисти са взели на въоръжение методите, които се ползваха с най-голяма популярност в някогашните комунистически държави. Вижте само в какъв неистов бяс изпадат всички онези „либерали“, „защитници на свободното слово“, правоверни десни персонажи, когато стане дума за Достена Лаверн и книгата й „Експертите на прехода“. Тези „безкрайно толерантни“ господа и дами с огромна страст охулват авторката, след което се заемат и с оплюването на книгата. А най-интересното е, че много често хулителите не познават нито авторката, нито са чели книгата й. Попадам на разни дискусии във Фейсбук, в които обичащи да се величаят като много четящи и много разбиращи десни интелектуалци и интелектуалки казват следното: „Ох, пробвах да я чета тази книга, ама след 5-6 страници я оставих“ или „Ооо, ама много дебела тази книга, нямам време за подобни глупости“. И след тези признания се почва охулването. Този подход удивително напомня случая „Пастернак“, нали?

  Като казах Фейсбук, няма как да не спомена, че най-яростните хейтъри (от английския глагол to hate – мразя) там са именно десните персонажи. Всеки, който си позволи да изрази съмнения в дясната интерпретация на света, бива наричан „тъпак“, „комунистически изрод“, „чугунена глава“. А недай боже да почнеш да говориш по електронните медии за социална справедливост, солидарност, борба с неравенството и изобщо да защитаваш, а не да плюеш, както е модерно, левите идеи. Десните демократи ще преобърнат света само и само да забранят подобно говорене. Интересното е, че в продължение на повече от двайсет години апологетите на дясното държат абсолютния монопол върху говоренето по всички медии. А днес, когато в електронните медии се появява едно малко по-различно говорене, апостолите на дясното правят всичко възможно, за да го смажат.

  За тези от вас, които вярват в толерантността на българската десница, в уважението й към чуждото мнение, в невъзможността точно тя да упражнява цензура, ще направя едно припомняне. Помните ли при управлението на кой премиер за последно имаше масови уволнения по политически причини в обществените медии? При „диктатора““ Борисов? Грешен отговор. При „комуниста“ Станишев? Грешен отговор. При „доведения от ДС Симеон Сакскобургготски“? Пак грешка. Хайде да не ви мъча повече. За последно уволнения по политически причини в обществените медии имаше при управлението на „най-демократичното дясно управление“ на Иван Костов. Тогава десетки журналисти от Българското национално радио бяха или уволнени, или им бяха запушени устите само защото „имаха наглостта“ да критикуват тогавашната власт. Ето това представлява “толерантната и европейска“ българска десница. Нейните представители съвсем толерантно и съвсем по европейски уволняваха и стига да получат отново достъп до властта, ще продължат да уволняват всеки, който не марширува редом с тях.

  Интересно е в тази връзка да анализираме поведението и на някои от най-активните протестъри, които се ласкаят от мисълта да бъдат част от „новата десница“. Вероятно ви е направил впечатление ултимативният тон, с който един неизвестен режисьор и една госпожа от някакво NGO (б.р. – неправителствени организации) поискаха дебат с премиера и лидерите на парламентарно представените партии. Тези „лица на протеста“ не само наредиха на опонентите си кога и къде да се явят, ами буквално

  заповядаха на БНТ веднага да им предостави

  времето на едно от знаковите си предавания, за да може те да изкажат тезите си. И това нахалство беше проявено от хора, които нямат никаква власт. Представяте ли си какво ще настане в държавата, ако „лицата на протеста“ – всевъзможни NGO активисти, скокливи пиарки, неуспели творци, набедени интелектуалци – по някакво странно стечение на обстоятелствата се докопат до възможността директно да влияят върху управлението на страната и на медиите? Ще се възцари такава ситуация, при която методите на Андрей Жданов и Йозеф Гьобелс ще изглеждат като примери за демократичност. Съветвам всеки, който не вярва в подобна хипотеза, да влезе във Фейсбук и да се запознае с нещата, които пишат някои от активните говорители на протеста. Тези иначе примерни демократи се занимават основно с охулването на всички, които не мислят като тях. Да, те са изключително толерантни, но само към становища, които на сто процента съвпадат с техните.

  Не знам дали помните как в началото на българския преход всички, но най-вече представителите на десницата обичаха да цитират мисълта на Волтер „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“. Днешните десни имат толкова общо с този принцип, колкото общо има Крумовото законодателство с триинстанционното съдебно производство. Техните послания и действия се доближават най-вече до делата на сенатора Джоузеф Маккарти, който организира най-големия „лов на вещици“ в съвременната история на Съединените щати и който подозира едва ли не всеки влиятелен американец, че е „законспириран комунист“.

  Жертви на неговите доноси

  стават много политици, актьори, режисьори, писатели, журналисти, чиято единствена „вина“ е, че имат леви убеждения. Няма да е зле, ако българските последователи на сенатора, тези непримирими десни „разобличители на комунизма“ си припомнят каква е съдбата на Маккарти. В своя лов на вещици той стига до такива крайности и нарушения на човешките права, че срещу него се изправят не само журналисти и интелектуалци, но и президентът Айзенхауер и лидерите на Републиканската партия. Клеветите и тоталитарният начин на действие на Маккарти го дискредитират в очите на американците, сенаторът е официално порицан за дейността си и изпада в тежка алкохолна зависимост, която ускорява смъртта му. Обикновено нетърпимостта към чуждото мнение не води до добър край. Катастрофалните изборни резултати на „автентичната“ българска десница, която толкова държи на своята нетърпимост, са поредното доказателство на този факт.

   

• Европейский суд спас «имантского хакера» от экстрадиции в США

  Анна Козырева, Lenta.ru
  

  .

  Европейский суд по правам человека приостановил выдачу гражданина Латвии Дениса Чаловского Соединенным Штатам, которые обвиняют его в создании одного из самых разрушительных вирусов в истории финансовой системы. 27-летний «имантский хакер» — такое прозвище Чаловский получил по названию рижского спального района Иманта, где он жил с родителями до задержания, — будет на родине дожидаться решения ЕСПЧ о законности экстрадиции. Фактически Страсбург взял на себя ответственность за дальнейшую судьбу подозреваемого, оказав услугу латвийским властям.

  .

  

  В ЕСПЧ пообещали рассмотреть дело Чаловского в приоритетном порядке, но когда это будет сделано, точно сказать нельзя. Назначив меру временной защиты, суд пояснил, что при выдаче подозреваемого в США может быть нарушена 34-я статья Конвенции о защите прав человека (то есть Чаловский не сможет в случае необходимости беспрепятственно подать в Страсбург индивидуальную жалобу). Адвокат предполагаемого хакера Саулведис Варпиньш считает, что латвийские власти вынуждены будут подчиниться решению ЕСПЧ — в противном случае «это будет прецедент в масштабах всего Европейского союза». Юрист также обратился в Генпрокуратуру Латвии с просьбой смягчить меру пресечения своему подзащитному, который с декабря прошлого года находится под арестом. В надзорном ведомстве уже ответили, что в решении Европейского суда ничего по этому поводу не сказано, поэтому Чаловский, скорее всего, останется под стражей.

  Эпопея с выдачей «имантского хакера» Соединенным Штатам длится уже около полугода. В США подозреваемому по сумме предъявленных обвинений грозит до 67 лет тюрьмы. В Латвии же, где законы в сфере киберпреступности намного более гуманны, эксперты прогнозируют для него не более восьми лет лишения свободы, поэтому защита Чаловского вполне предсказуемо всеми возможными способами пытается оставить его на родине. Адвокаты подали сразу несколько жалоб на возможную экстрадицию.

  В частности, они обратились в Верховный суд, однако в начале 2013 года он отклонил иск, отметив, что окончательное решение по этому поводу должно принять правительство. В апреле адвокаты Чаловского обратились в Конституционный суд, указав, что решение о выдаче их подзащитного другому государству нанесет «существенный и невосполнимый вред его основным правам». КС рассматривал жалобу два месяца и в июне также отказался ее удовлетворить. Суд пояснил, что США гарантировали соблюдение прав подозреваемого, ратифицировав конвенцию Совета Европы о киберпреступлениях. Об этом же позднее заявил министр юстиции Янис Борданс, представляющий в правительстве националистический блок VL-ТБ/ДННЛ.

  Дело «имантского хакера» вызвало беспокойство в рядах латвийских политиков. 6 августа правительство все же согласилось экстрадировать подозреваемого, но с минимальным перевесом голосов. За соответствующее решение проголосовали семь министров, пятеро (все — члены входящей в правящую коалицию Партии реформ) высказались против. В необходимости экстрадиции сомневался и представитель правящей правоцентристской партии «Единство», министр обороны Артис Пабрикс, однако он на указанное заседание не явился.

  Незадолго до голосования министр образования и науки Вячеслав Домбровский (один из лидеров Партии реформ) отметил, что для выдачи «своих» граждан за рубеж должны быть веские основания, но сейчас он их не видит. Его коллега по партии, глава МИД Эдгар Ринкевич со своей стороны усомнился в том, что грозящее «имантскому хакеру» в США наказание соразмерно с преступлением, которое тот, возможно, совершил.

  Сомнения членов правительства понять можно. С одной стороны, им сложно было отказать настойчивым требованиям стратегического партнера, с другой — их вполне обоснованно могли обвинить в «бесхребетности» и неспособности защитить собственных граждан. «США могут потребовать выдачи если не половины, то по крайней мере трети жителей Латвии по той причине, что они, возможно, нарушают американские законы об использовании нелицензированных программ», — заявил в связи с этим адвокат Саулведис Варпиньш.

  Министры, поддержавшие экстрадицию «имантского хакера», заявили, что если Чаловского осудят в Соединенных Штатах, ему могут разрешить отбывать наказание в Латвии (в этом случае срок будет снижен в соответствии с латышским законодательством), о чем сейчас ведутся переговоры. Однако несмотря на эти аргументы решение правительства подверглось жесткой критике. Политолог Кристиан Розенвалдс предположил, что если бы Чаловский не был этническим русским, итог голосования мог бы быть другим. «Если бы был Янис Берзиньш, решение было бы намного эмоциональнее. Нашли бы способ не выдавать. Объяснили бы американцам», — уверен он. СМИ же в связи с этим вспомнили, как в 2011 году Латвия отказалась выдать США некоего Карлиса Карклиньша, которому вменяли кражу личных данных, заражение вирусом компьютеров и воровство.

  Примечательно, что решением ЕСПЧ в этой ситуации МИД республики остался доволен. Комментируя решение суда, представители ведомства напомнили о важности соблюдения прав граждан. Реакция латвийских чиновников вполне объяснима — вмешательство ЕСПЧ, по сути, сняло с них ответственность за исход дела «имантского хакера», дав возможность в дальнейшем (в зависимости от окончательного решения) снизить градус общественного негодования и при этом не испортить отношения с США.

  Сам «имантский хакер» разворачивающиеся вокруг него события предпочитает не комментировать. С момента задержания от имени Чаловского было опубликовано всего одно открытое послание, в котором тот утверждал, что зарабатывал на жизнь ремонтом компьютерной техники и мотоциклов, а также подробно описал операцию по своему задержанию (квартиру молодого человека в Иманте штурмовали сотрудники спецназа).

  О самом подозреваемом также известно немного. По данным Firmas.lv, Чаловскому (1985 года рождения) принадлежит зарегистрированное в Юрмале предприятие MS Point, в котором он является единственным членом правления. В 2006-2008 годах молодой человек занимался продажей сувениров и подарков. В свое время Чаловский учился в Рижском техническом университете, где изучал информационные технологии, однако был отчислен.

  Американские следователи считают Чаловского членом хакерской группировки, создавшей вирус Gozi, который в дальнейшем использовался для взлома банковских счетов и похищения денег. Только в США, как утверждается, этот вирус поразил около 40 тысяч компьютеров, в том числе 160 — американского космического агентства (NASA), а хакерам предположительно удалось похитить десятки миллионов долларов. Лидером группировки, по мнению следователей, являлся 25-летний россиянин Никита Кузьмин. Он был арестован в США в 2010 году, пошел на сделку со следствием и выдал предполагаемых сообщников (помимо Чаловского он якобы указал на гражданина Румынии Михая Паунеску, который позднее был арестован у себя на родине).

  По данным СМИ, ядро Gozi было написано и многократно переписывалось Кузьминым еще в 2005 году, однако активно использовать его он начал лишь с 2007-го. Чаловский якобы был ответственен за модификацию вируса и разработку его «начинки», которая при заходе на страницу интернет-банка показывала пользователю несколько видоизмененную ее версию. Например, к стандартным полям для ввода номера карты и данных ее держателя добавлялись те, где нужно было набрать кодовое слово. До 2010 года Gozi атаковал исключительно европейские банки, однако затем у его создателей якобы появились американские заказчики, после чего хакерами заинтересовалось ФБР.

  В интернет-пространстве Чаловский был известен под ником «Майами». По неподтвержденным данным, его заработок от незаконной деятельности следователи оценили в 50 миллионов долларов (при этом на момент задержания он жил в трехкомнатной квартире панельной многоэтажки). В случае если вина молодого человека будет доказана, ему, по всей видимости, придется возместить эти средства. Эксперты, однако, отмечают, что на родине у Чаловского есть шанс получить мягкий приговор, так как столь масштабное дело окажется не по зубам латвийскому правосудию, пока еще не слишком искушенному в вопросах киберпреступности.

   

• Бисер Миланов – Петното към вътрешния министър: Арестувайте всички протестиращи!

  До цирк се стигна на днешната среща между премиера Пламен Орешарски и министъра на вътрешните работи с представители на гражданските сдружения, предаде Novini.bg.

  Криминално проявеният и осъждан Бисер Миланов-Петното е предложил на вътрешния министър Цветлин Йовчев как да се справи с „интелигентно протестиращите“, като използва неговите доброволни отряди.

  Вътрешният министър не му е отговорил. Петното е отправил и друго интересно предложение към Йовчев – да арестува всички протестиращи срещу кабинета.

  Миланов е питал премиера кога ще спре „дискриминацията в медиите“ срещу него и съмишлениците му. Премиерът и вътрешният министър са го посъветвали да пише жалби.

  Петното е отговорил, че са събрали „един тон“ жалби, които ще бъдат изпратени към компетентните органи, придружени със снимков материал.

  Бисер Миланов заяви, че това, че е лежал в затвора, не го прави по-лош и като всеки друг има право на гражданска позиция.

  Източник:  Рik.bg

• Българският лев изпревари американския долар по красота

  

  Българският лев изпревари американския долар в предпочитанията на швейцарските финансите за най-красива валута в света. Родният лев попада в топ пет на най-красивите валути в света, предаде ИТАР-ТАСС.

  Швейцарските финансисти признаха украинската гривна за най-красивата парична единица. Решението е взето след ежегодното заседание на Комисията по естетика на Международната финансова банка, пише БТА.

  Гривната е удостоена с тази титла за втори път. През 2008 г. Международната финансова банка за пръв път оцени най-високо украинските пари, включително призна гривната за валутата, която най-трудно се износва.

  Според швейцарските финансисти петте най-красиви валути са: украинската гривна, австралийският долар, еврото, българският лев и американският долар.

  Източник:  Dariknews.bg

• Разказ за едно пътуване до България

  Когато човек обича нещо или някого много силно, не обича да говори за това. Пази го за себе си. Или може би греша? Затова ми беше трудно да започна тази история…

  .

  

  Чувствата ми към България са повече свързани с усещане, емоционално обвързване, скок в миналото. Как да опиша всичко това в кратък разказ за едно пътуване? Човек вижда това, което иска да види – добро или лошо, усмихнати, приветливи хора или омразни и посредствени лица. Това, което е вътрешната му нагласа.

  И така, да започнем от кацането в София. Усещане за непознато и малко плашещо начало. Трябваше ми само ден, за да почувствам, че съм у дома. Първоначалните ми летищни усещания бързо изчезнаха. Бяхме отседнали с дъщеря ми в роднини, отдалечени от центъра, и се наложи да ползваме метрото. Изненадана бях от чистите и добре подредени метро станции. Пътуването с метрото беше истинско удоволствие и го ползвахме всеки път, отивайки някъде.

  Първото нещо, което ми направи голямо впечатление е, че шофьорите спират на пешеходците. Може би това ще се стори смешно на някои хора, но когато напуснах България, то бе “чудо невиждано”. Сега за мен
  беше удоволствие да пресичам всяко кръстовище и всеки път да благодаря с усмивка на шофьора (в повечето случаи и те отвръщаха с усмивка). И този път за добро, както се казва: “каквото повикало”. Харесват ми усмихнатите хора.

  Показах на порасналата ми в странство дъщеря страната, която обичам – църквите, галериите, площадите, театрите и хората.

  Хората там.

  Хората, искащи промяна.

  Протестиращите хора.

  И за няколко дни се сляхме с това множество от знамена и хора.

  

  Може би за много от нас тук, в Америка, това е ненужно, неразбираемо, излишно или екстравагантно. Да излезеш след работа с детето си на рамене и да кажеш: “Искам да живея добре тук. Не искам да съм емигрант” за нас, емигрантите, е неразбираемо. Много от приятелите ми бяха на тези протести, както и приятелите на моите приятели. Хора с добро образование и добра работа. Хора, живели и работели в чужбина, но завърнали се в България. Хора, които искат статуквото на добре познатите ни лица от политиката да се премахне.

  На протестите не липсваха и провокатори. В повечето случаи те бяха изолирани от самите протестиращи и полицаите, съпътстващи протестите ги отвеждаха в районното. И това ако не е гражданско общество, какво е тогава?

  Знамена, хора, надежда – преливащо в трицветно цяло… Историята продължава и сега. Кога и как ще приключи – не знам. Знам само, че хората там, на площада, правят ИСТОРИЯТА, за която ще четем в учебниците. Дали искаме и ние да сме част от нейните страници или само читатели, оставям избора на всеки от вас.

  .

  Калина Маринова,

  Bulgarians in Detroit Newsletter (August ‘2013)

  ––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Целият августовски брой на изданието може да се види тук – Bulgarians in Detroit Newsletter_August_2013
  

• Грозен скандал (плод на недоразумение?) на вчерашните протести в София

  Тъй като по националните медии отразяват един единствен протест – този пред Министерски Съвет, който вече 56-ти ден излиза с едно единствено искане “Оставка”, обществото няма как да разбере, че по това време се провежда и друг протест под наслов “ВЪРНЕТЕ НИ ЗЛАТОТО, ВЗЕМЕТЕ СИ БОКЛУЦИТЕ”, пише вчера сайтът Silnabulgaria.com. И продължава:
  

  Днес (вчера – бел.ред.) обаче, по време на протеста ‪#‎ДАНСwithme‬ в София, група протестиращи срещу ограбващите страната ни концесии за злато на тротоара пред градинката „Кристал“ са станали обект на изключително грозна и недостойна нападка от страна на други протестиращи, които стоят пред МС.

  

  Минавайки покрай тях една част от протестиращи срещу правителството, започнали да се спират и да заглеждат табелите и да разговарят с протестиращите. Друга част от демонстрантите обаче, се нахвърлили с псувни и обиди към стоящите на тротоара хора. Някои дори започнали да замерят със стотинки протестиращите с табели “ВЪРНЕТЕ НИ ЗЛАТОТО, ВЗЕМЕТЕ СИ БОКЛУЦИТЕ” със селски, махленски викове: “На ви злато, бе! На! На!”, “Да ви е*а майките, комунисти скапани! Идете да се шибате с вашите искания за това държавата да стопанисва сама своите ресурси!”

  Очевидно е, че на протестите срещу кабинета “Орешарски” излизат и най-върлите поддръжници на капитализма. Интересно обаче е дали тези хора са наясно, че източването на златния ресурс на България потъва в чужди икономики, обслужващи чужди интереси? Дали изобщо замерящите със стотинки си дават сметка, че ако България добиваше сама златото си, сега нямаше да има проблеми с изплащането на пенсии и социални осигуровки? Дори нямаше да има нужда да тегли кредит, за да попълва дупки в бюджета? Всъщност, дали изобщо имат някаква представа, че икономически развитите страни реално са извоювали икономическата си стабилност именно защото източват ресурсите на онези, които им позволяват?

  Източник: Silnabulgaria.com

• Заблудите, които ни въртят в кръг

  Веселина Седларска, сп. „Тема“
  

  .

  

  Разликата между хитруващата и почтената политика е нещо като разликата между Едвин Сугарев и Пламен Горанов. Трудна за доказване и много лесна за разпознаване. Хитруващата политика е с близък хоризонт, тя е бегач на къси разстояния. Цели се в днешно-утрешната печалба. Крепи се на заблуди, които искат да минат за мъдрости. Това са фрази-бутони, които ти спестяват усилия, устройват те за момента, звучат като основателен аргумент и най-важното – прикриват истинските мотиви, когато те не са за произнасяне на глас. Това лято ставаме свидетели на възхода и падението на поне десетина от тези устойчиви спасителни формули.

  Да дадем шанс. На всички езици в тази фраза „шанс” е в единствено число. Няма призиви да дадем шансове. В политиката обаче изразът се използва тъкмо в случаите, в които някой е провалил своя шанс. Издънил се е още в началото. Ама толкова в самото начало, като че ли още не е започнал. Което дава основание на поддръжниците му да поискат да му се даде полагаемото се на всеки – шанс. Тоест да му се даде време. Публиката обаче си има защита за такива ситуации. Тя казва: няма нужда да изпием цялото море, за да се убедим, че е солено. Ако след първата обелка свареното яйце вони на запъртък, няма нужда да се бели по-нататък. След първите назначения от правителството на Пламен Орешарски се разнесе категоричен мирис на нещо, което не може да бъде преглътнато. Нямаше как след това да се даде шанс за остатъка от мандата, в най-добрия случай той можеше да бъде даден до определена дата.

  Хайде да сме за този, за да не се върне онзи. Сезонният изразител на тази тактика е рап певецът Мишо Шамара. Аргументът на неговата философия е „Трябва да си малоумен, брат, за да не си срещу ГЕРБ.” Оправданието му: „Аз да не съм се оженил за ГЕРБ бе, като са се издънили, ще бъда срещу тях.” Цялата конструкция на „нека да сме за този, за да не се върне онзи” се клати по тази причина – че се мерят две издънвания. И двете издънвания са очевидни, но едното е имало достатъчно време да стане по-омразно. Следователно: да дадем време на настоящото да стане по-омразно в сравнение със следващото.

  Нека да сме за онзи, който има шанса да дойде, само и само да се махне този, който е сега. Това е завъртане на по-горната версия на 180 градуса, нещо като огледален куплет на летния хит на Мишо Шамара. Ела зло, че без тебе по-зло. Каквото и да си, само да не е това сегашното. Тази игра сме я играли много пъти, всъщност при всички български избори. Избираме този, само да не е онзи, който току-що е бил. Не че ще запомним, че никога повече не бива да го избираме. Напротив, ще го направим само след четири години. И не че вярваме, че новият ще е различен – просто искаме да пробваме, да видим. Правили сме го няколко пъти, когато сме били наясно кой ще е следващият Спасител. И тъй като със сигурност разбрахме, че няма Спасители, сега се правим, че не се сещаме кой ще е следващият. Извадихме си главата от пясъка, разбрахме, че гледката е непоносима и затова я заравяме още по-дълбоко. Да става каквото ще да става, само да се махне това, което е сега. Така се тръгва към следващата безизходица.

  Да сложим този, когото лесно можем да махнем. Това е най-кривата сметка и кой знае защо най-устойчивата заблуда в политиката, не само у нас, а и по света. Дългите кариери на доста лидери са започвали тъкмо заради това, че някой силен си е въобразявал, че те са слаби. Да сложим този безличния, безволевия на мястото, докато решим какво да правим. Той и без това не се е надявал на голяма кариера, лесно ще го махнем. По тази уж здрава логика лидери са се застоявали доживотно, без да са били авторитети и фаворити в самото начало. Т.нар. компромисни фигури са в състояние да поднесат големи изненади. Когато Зиновиев и Каменев не искат да се сблъскат за мястото на генерален секретар на болшевишката партия, те предлагат Сталин – посредствен и следователно би трябвало да е лесно управляем. Временно. Докато „Трябва да се намери човек, който да е по-търпелив, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен с другарите, не толкова капризен” (писмо на Ленин от януари 1924 г., да му имам критериите за лидер). Партизанинът Янко също не е бил най-славният партизанин и уж временно, уж най-безобиден…

  Случаят с българския президент е много по-мек, по-цивилизован вариант – Росен Плевнелиев нито е толкова софт в началото, нито ще стане толкова хард в края. Но моделът е спазен: човек, който няма самочувствие да планира голяма кариера, се посочва за пост, на който няма да му се налага да прави кой знае какво, освен да охранява мястото за известно време и да се вслушва в донорите на длъжността. Обаче животът е с по-голямо въображение от плановете.

  „Под стрес съм, не мога да се храня, не зная какво ще стане след час, не зная какво ще стане утре…” – това е президентът Росен Плевнелиев пред „Уолстрийт джърнъл”. Драги американски инвеститори, както и бизнесмени от цял свят, които четете това издание под лупа, елате, ние ви чакаме, тук е толкова вълнуващо, че не се знае дали след час няма да стане още по-вълнуващо, за утре въобще да не говорим.

  Но и това е Плевнелиев от същото интервю: „Аз съм много отдаден, много съм мотивиран. Аз съм много активен. Никога няма да поставя независимостта на президентството под въпрос, независимо кой какво пише. Седях до Вивиан Рединг. През февруарските протести дори се качих на платформа. Виках, опитвах се да им кажа нещо. И те крещяха. Но доказах, че съм президент с кураж, който не се страхува да се качи на платформа. Аз съм проевропейски президент. Аз съм президент, който работи за обединение, мога да ви дам много доказателства.”

  Подскачат президентските изявления и смях ту нагоре към асертивното поведение, ту надолу към виктимизацията, както би казал всеки психоаналитик. Ту свръхценностна самоутвърждаваща реакция, ту поведение на жертва. Това вече не е човекът, сложен да топли стола пет години. Така се започва.

  Да твърдим докрай, че нашият е прав, особено когато е крив. Журналистите знаят какво се прави, когато уважаван събеседник изръси глупост от рода на това, че България е била член на Съветския съюз. С уважението, което са изпитали към него, те уточняват дали това не е било лапсус – в смисъл дали не е искал да каже, бе България е била сателит на Съветския съюз, или да не би да е имал предвид по-широка общност като Варшавския договор. Въобще не се съмнявам, че журналистът от „Уолстрийт джърнал” Шон Карни не си е написал домашното и не знае на какво е била член България. Той не е уточнил, той е публикувал точно това, което българският президент казва – че България е била член на СССР. Или е липсвало уважението, с което се спасяват събеседници от подобни гафове, или Шон Карни е привърженик на възможно най-честната позиция: независимо колко ни е изгоден човек в даден момент, трябва да сме наясно какъв е той.

  Фанатиците на протеста обаче скочиха на всички, които не харесаха интервюто. Аргументът: сега не е моментът да критикуваме президента, сега той ни върши добра работа, сега да си затворим очите, докато се преборим с лошите, позволено ни е, защото ние сме добрите. Ето, така започва пътят на добрите към превръщането им в лоши.

  Да бъдем против себе си, за да попречим на онзи, който е против нас. Сложна формула за краен случай, в какъвто това лято е поставена изцяло „Атака” (заради НФСБ) и отчасти БСП (заради страха от ГЕРБ и угодничеството към ДПС). Ефективна в краткосрочен план, самоубийствена в дългосрочен.

  Да се определим, предимно като се отграничим. Понеже не сме наясно какви сме, нека поне показваме какви не сме. Да дадем основания да ни обичат, като демонстрираме кого мразим. Тази формула от началото на демокрацията заживява нов живот и ако се оглеждате за Михаил Неделчев, ето го и него. Обяснява, че Кръглата маса била важен форум, защото там можеш да се изправиш срещу другия и да го дразниш. Като дразниш някой лош, се очаква да бъдеш приет за добър. Вивиан Рединг не ги разбира тези неща и препоръчва ГЕРБ и БСП да обсъдят поне няколко точки, около които да се обединят. Да се съберат, ама нали тогава съвсем няма да е ясно това, което и без това се питаме – БСП наистина ли са леви, а ГЕРБ наистина ли са десни, щом се обединяват, това да не ти е Германия? Да се съберат, ама нали тогава може да вземат да се появят наистина леви и наистина десни. Няма как да се съберат да обсъждат съдбата на България нарочените за леви БСП и играещите на десни ГЕРБ, имат си по-важната работа да седят в маркираното пространство и да си го вардят. Затова няма как да се започне такъв диалог.

  Боли ли ви, а, боли ли? Думи на Христо Бисеров от парламентарната трибуна към ГЕРБ? Така ДПС попълни триадата: обръчите, порциите, отмъщението – трите инструмента на управлението, по информация на партията, която винаги е дърпала конците на управлението. Отмъщението е черешката върху тортата на властта. Нанася поразии в дългосрочен план, но е толкова изкусителна, че с нея се започва.

  Няма за кого да гласуваме? Да ви е минавало през ума, че тези протести са колкото против Сергей Станишев и Бойко Борисов, толкова и против Иван Костов и Меглена Кунева? Много десни избиратели не гласуваха, защото дясната бъркотия около Иван Костов ги изтощи. Много привърженици на Меглена Кунева се оттеглиха заради разстоянието между първоначално казаното и после стореното. Други, готови да гласуват за тях, отчетоха ниския им шанс и гласуваха за ГЕРБ, само и само да дадат глас против БСП. Сега всички тези хора са непредставени в парламента и протестират. Крещят на снахата, да се сети дъщерята.

  Който не ни харесва, значи харесва този, когото ние не харесваме. Това е символ-веруюто на всички политически партии в момента, които съставляват непоносимото статукво. Но това е и символ-веруюто на протеста, който иска да смени статуквото. Протестът в момента се държи като типична българска партия – който не заявява „прави сте, когато съгрешите дори”, значи е мрачен крепител на статуквото. Не целият протест естествено, както на всяка каца мед, достатъчно е една лъжичка пиарка и неколцина предани вувузели, за да окарикатурят най-после дочакания глас на гражданското общество. Най-лошото за един добър протест са кресливите, преиграващите. Този протест успя да постигне най-доброто, най-смисленото, което може да направи гражданското общество: той застана пред властта по повод на едно емблематично назначение и го спря. Но този протест не можа да си изгради имунна система, за да се опази от преиграващите – те отблъскват, вместо да привличат. Всяко по-късно непоносимо статукво започва така – като изискваш да те харесват, безусловно, патетично, и леко надменно.

   

• Анатомия на заменките

  Как се печелят милиони от държавни земи

  

  Томалев-Томалети-Томалевски и Ива Николова, кандидат на Синята Коалиция за частичните кметските избори в Габрово през 2010 г.

  Лицето Божидар Томалев, известно също като Дарио Томалети, или Божидар Томалевски се изявява в политиката като шеф на партията „Другата България“, претендираща да представлява българите в чужбина. От февруари месец той се вписва и в ново амплоа на „протестиращ“. Последната му изява е на „протестиращ колаборационист“, който ще участва в писането на нов изборен кодекс по покана на Мая Манолова.

  Кого всъщност представлява Томалев става ясно от изборните резултати. За „Другата България“ са гласували всичко на всичко 2 497 избиратели, от които цели 201 в чужбина, където ѝ  е основната таргет група. Маргинални резултати, чрез които обаче набърканият в национално следствие за крупна измама в Поморие Дарио Томалети се легитимира като политик.

  

  Факс от Национална Следствена Служба потвърждаващ разследване срещу групата на Томалев

  Преди две години Биволъ публикува подробно разследване за опит да бъде ощетена община Поморие с над 2000 декара земя. В схемата лъснаха фиктивни бизнесмени, с измислени характеристики, които бяха представяни за инвеститори от световна величина. Извършеното журналистическо проучване в европейски и американски фирмени регистри установи, че историята на обявените като крупни инвеститори в голфпроекта до Каблешково, е един добре скалъпен мит.

  Резюме на приказка за голфъри

  Преди 10 г. Томалети изгрява на българския небосклон като непознат активист на монархическата идея. Представя се почти като кадър на модерните за времето на НДСВ „юпита“ и е назначен на синекурната длъжност за консултант на синдика на Авиокомпания „Балкан“. Той е с подновени зъби, безупречна дежурна усмивка пред камери, подържан маникюр и изискани дрехи. Инвестирал е няколко хиляди евро в костюм, ризи, вратовръзки, маркови обувки и кожена чанта. Едва малцина и то от родния ъндърграунд разпознават в него бившия играч от „Магура“ и бивш съдържател на мутренското заведение „Скай клуб“ /сега „Син сити“/ затворено преди 20 г, заради разпространение на дрога. Тогава Томалев изчезва дългосрочно от страната. Появява се покрай Царя и майка си Веселка Димитрова, известна в средите като финландска благородничка – Лучия Остерлунд – канцлер на основана от нея монархическа организация.

  Около 2004 г. Томалев се завърта по морето и лансира идеята Поморие да се превърне в световна голф дестинация с комплекс за голф и туризъм на стойност 194 430 000 евро. Води със себе си добре облечени британски бизнесмени, които представя като крупни инвеститори, строили в цял свят подобни селища. Организира екскурзия до Испания за общинските съветници, за да им покаже как изглеждат „на живо“ построените от неговите приятели комплекси. Спечелва на своя страна местни предприемачи, на които обещава мащабна работа по проекта за голф. Дава изявления пред медиите, които звучат убедително и никой тогава не може да се усъмни дори, че зад лъскавата фасада на грандиозните планове се крие само въздух под налягане.Червеният кмет Петър Златанов е спечелен за каузата и си слага главата в торбата в съвместна работа с Томалети. Всички са очаровани от бляскавите думи на Томалети, освен тогавашният председател на Общинския съвет Стоян Стоянов. Бивш полицай от Икономическа полиция той не вярва безрезервно на продуханите милиардери и започва да води кореспонденция с МВР, Министерството на външните работи и финансовото разузнаване, за да иска информация кой всъщност стои зад обявените за инвеститори JJ Gallagher Ltd., Gallagher Trust, Еврофонд груп и Powerscourt Capital. В портфолиото им обявено от Томалев пред Агенцията за инвестиции пише, че са едни от водещите в строителството на търговски обекти, голф терени и места за отдих във Великобритания и Западна Европа, както и в проекти на гражданско строителство, строеж на пътища, пречиствателни станции, тунели, мостове.

  Бившият полицай Стоянов обаче не иска да повярва на тази сладка приказка за доведените гости от Томалев-Томалети-Томалевски. Най-малкото защото никога и никому не са дали своя визитка с точните координати, адрес, телефони, мейл и уеб сайт на супер компаниите си. В крайна сметка лобизма на Томалев надделява над скептицизма на шефа от Общинския съвет и община Поморие. Съсобствената му фирма „Енджиби кънсалтинг“ ООД и общината създават общо предприятие за реализацията на фараонския проект за голф игрище и ваканционен комплекс. Съвместното дружество бива кръстено „Кабланд“ ООД и за негов управител е избран именно Дарио Томалети. Общината апортира вътре над 2000 дка земя, за която Томалети много скоропостижно изважда нотариален акт за собственост на името на новото дружество, управлявано от него. Независимо, че единственият сериозен материален актив на новоучреденото дружество са общинските терени, общината получава едва 20%, тъй като земята край Поморие е оценена на главозамайващата сума от…. 0.14 лв/м2.

  Тъмната страна на Луната

  Непосредствено преди гласуването на договора за общото предприятие „Кабланд“ ООД, Томалев и ортаците му прехвърлят собствеността на фирмата си на малтийската офшорка „Дарник лимитед“, без обаче да уведомят общината. Общинските съветници фактически са въведени още в началото в заблуждение и одобряват без да знаят проект със съсобственост с неизвестни партньори. Така Община Поморие е подведена и се озовава без да иска в съдружие с офшорна фирма с нясен собственик. Малко по-късно частните съдружници започват да предявяват претенции към съдружника си – община Поморие, за направени огромни разходи на общото дружество. Тъй като общината не може да плати исканите милиони, за да бъдат компенсирани, съдружниците й искат тя да прехвърли собствеността върху акциите си в общото дружество. А „Кабланд“ ООД е собственик на общинската земя и след отстраняване на общината, земята би преминала изцяло в разпореждане на Томалети и компания.

  Схемата до момента не е успяла благодарение на реакцията на местния Общински съвет, медийния шум и започната от прокуратурата проверка. Предишните съветници дори започнаха процедура за разваляне на договора с фиктивните инвеститори и спечелиха съдебната сага. /Вижте подробно интервю с бившия Председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов/ Призоваваме изрично Главният прокурор Сотир Цацаров да изгледа внимателно това интервю и да прочете разкритията за схемата за обсебване на над 2000 дка обществена земя. Очакваме поне веднъж правораздавателната ни система да започне да действа в интерес на българската държава и общество, а не като чадър над сенчести групировки и чужди корпоративни интереси.

   

  Интервю с бившия председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов Част I

  Интервю с бившия председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов Част II (част III следва)

  Интервю с бившия председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов Част III

  Трансформацията на властта при един кмет

  След избирането през 2011 г. на кмет от ГЕРБ – бившия депутат Иван Алексиев, едно от основните му обещания беше да сложи край на гнилата сделка. В хода на управлението си обаче тази позиоция постепенно се трансформира. Новият кмет се закле публично да наложи конкретни финансови изисквания и гаранции пред „инвеститорите“ за изпълнение на проекта. В противен случай той обяви по медиите, че ще развали сделката на 1.08.2013 г. Странно защо преговорите по далаверата с Томалети бяха реанимирани, въпреки съдебните дела и неприключилите проверки и следствени действия. Развръзката от сделката с толкова голям обществен интерес тепърва предстои. Факт е, че Алексиев не спази изявленията си, не развали сделката, а напротив – на 2-ри август седна на една маса с Томалети и партньори да прави общо събрания на „Кабланд“. На него бяха представени колосалните разходи от 4.5 млн. лв натрупани от дружеството. Съмненията за фиктивни финансови харчове, контрол върху които има единствено управителя, не се крият от специалистите. На събранието са обсъждани варианти отново как да бъде елиминирано, или поне понижено участието на общината, чрез прехвърляне на дялове, или т.нар. увеличаване на капитала на ООД-то. Класически начин за постепенно маргинализиране на партньор от публичната сфера. Резултатът по този сценарий може да бъде само един единствен и той е загуба в крайна сметка на огромния терен на една от най-атрактивните земи за небогатата община Поморие. Респективно – бързо облагодетелстване на няколко хитреци с милиони за сметка на обществото и бездействието /мотивирано, или не/ на местните и държавни институции. Мотивите за подобни изводи и механизмът на злоупотребата с публични терени ще ви разкрием подробно по-надолу.

  Може би не е без значение фактът, че по време на предишния мандат, когато Томалети имаше пълно съдействие за плановете си в Поморие от кмета Петър Златанов, именно Иван Алексиев беше негов заместник и дясна ръка.

  Подробности за генетиката на далаверата „Кабланд“ можете да прочетете в предишното разследване на Биволъ. За него сайтът беше даден под съд от Дарио Томалети, който изгуби делата на всички инстанции.

  Как се става милионер от държавни земи за няколко месеца

  По-долу описваме друга знакова схема на Томалев и компания, чрез която за една година са кеширани 8 млн. лева от класическа заменка. Разплитането на сделките показва като на длан „интелигентната“ технология, чрез която за няколко години Тройната коалиция обогати за сметка на обществото близки до властта олигарси и (не)случайни шмекери. Заменките са може би най-голямата кражба в историята на България, но нито едно правителство не ги отмени и да накаже виновните, въпреки лъжливите клетви на Борисов и ГЕРБ. Това само по себе си е перфектен индикатор за генетиката на сегашното и предишно правителства.

  За да реализира схемата Томалев се сдушва с двама емблематични бизнесмени от Южното Черноморие. Единият – Антон Петров с прякор /Кабата/, известен в края на миналия век като приближен на Йордан Цонев и активист на СДС от времето на Костовото правителство. Напоследък името му нашумя със съдебно наказание за хулиганство и нападение над бургаски журналистически екип. Другият ортак на Томалев е „равадиновския барон“ Георги Тумпалов, станал популярен с кичозния замък построен край село созополското с.Равадиново и видим вдясно от пътя за Южното Черноморие. Тумпалов е известен в медиите като борец и бивш представител на силовата групировка ВИС по Южното Черноморие. За определен период от време попадна под ударите на Комисията Кушлев и беше обвинен в рекет и изнудване. В крайна сметка оневинен по всички точки от съдебната ни власт.

  Заменката започва на 11.12.2006 г. когато Министерството на земеделието и горите управлявано от Нихат Кабил заменя 203 декара държавен терен край Поморие за чукари в района на Елховско и Ямболско. Държавната земя тогава е оценена на 25 004 лв., а бенефициент на името на лицето Николай Динков. Много е интересно да се проследи начина по който Динков става собственик на десетки частни нивички от землищата на десетина села в района на Сакар. Буквално дни преди замяната Динков е обикалял по обезлюдените села в Югоизточна България до границата с Турция и е изкупувал от всякакви хора изоставени ниви, лозя и бахчи за жълти стотинки. Целта е била да бъдат достигнати общо 203 дка на обща цена около 25 хил. лева, които са били платени реално на частните собственици. Сделките стават през втората половина на ноември 2006 г. Прокуратурата трябва да разследва как за няколко дни е била входирана преписката в Министерството, кога и от кого са били обходени и оценени пръснатите на територията на две общини парцелчета от по няколко декара и как, кой и защо в крайна сметка взема абсурдното решение да замени 203 дка монолитен парцел край Поморие за една дузина нивички, с които на практика държавата не може да направи абсолютно нищо, освен да пречи на съседите по синор.

  Само два дни по-късно, на 13.12.2006, Николай Динков продава 103 декара на Георги и Златка Тумпалови и 100 декара на Никола Томалев – баща на Божидар и Живка Дионисиева, майка на Кабата. Двата терена са оценени на 5000 лв. всеки или с други думи Динков за 2 дни отписва едни 15 000 лв. Няма обяснение кое е накарало строителният предприемач Динков и съдружник на един от най-известните бургаски архитекти Петко Петков да загуби нарочно 15 хилки за по-малко от месец, само заради лукса да участва в реална заменка на ДПС.

  Следващия ход с тези земи е още по-екзотичен. На 18.12.2006 Георги и Златка даряват терена на сина си Никола Тумпалов. При тази транзакция златната черноморска земя вече е оценена само на 836 лв. Имаме ново обезценяване на поморийския „златен терен“ с нови около 9000 лв.

  Още в същия ден /вероятно и на същата маса/ Никола Томалев и Живка Дионисиева даряват своите 100 декара на тъста на Томалев – Петър Стоянов и на самия Антон Петров – Кабата. Техните 100 декара са оценени на 360 лв. Бившият държавен парцел става още по евтин за 2 часа. За сведение, освен чрез имоти, семействата на Томалев и Кабата са свързани и по кумовска линия – Божидар Томалев е кръстник на малкото дете на Антон Петров.

  Това обаче не е краят в девалвацията на стойността на терените. На 28.12.2006 Никола Тумпалов, Петър Стоянов и Антон Петров – Кабата продават своите терени по 300 лева всеки на фирмата ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ, която е регистрирана десет дни по-рано, на 19.12.2006. г. и е с управител Димитър Косаков, известен като шофьор и дясна ръка на Кабата.

  

  Следва затишие от няколко месеца през които явно се търси купувач. На 13.07.2007 г. фирмата ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ прави първия си удар. 103 декара придобити за 300 лв. са продадени на „С ПЛЮС ИНВЕСТ“ ЕООД за…. 1 553 875 евро.

  По това време лицето Дарио Томалети, което е другата самоличност на Томалев, е съдружник и управител във ВИП РИЗЪРТ ДЕВЕЛЪПМЪНТ заедно с Димитър Косаков.

  Вторият удар е на 09.10.2007 г., когато останалите 100 декара са продадени на „РЕМОТЕЗ“ БГ ЕООД за 2 600 000 евро.

  След тези главозамайващо доходоносни сделки Дарио Томалети излиза напълно от фирмата ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ (решение на Бургаския окръжен съд от 17.10.2007 г. по ф.д. 4151/2006) и така замита следите към „фамилията“.

  

  Ето как за по-малко от година, под ръководството на Нихат Кабил, заменката донася на приятеско-роднинския кръг на Томалев, Тумпалов и Кабата печалба от близо 8 млн лева. Нещо повече: ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ не е декларирала нито лев от главозамайващата печалба на данъчните власти, сочи справка в системата ДАКСИ.

  Лошо пророчество

  Тук е важно да се уточни, че терените от тази заменка са гранични с мнимия голф комплекс, където залогът вече е за 2000 декара. Генетиката на съдбата на държавната земя показва красноречиво какъв инвеститор е всъщност Томалев. По горната схема може да се предвиди вероятната съдба на общинската собственост, която на практика е един цял терен с вече изтъргуваната користно държавна зона. Дори в кризата тяхната стойност на пазара за земя е значителна и ако схемата успее, ще засенчи в десетки пъти първия успешен удар на Томалети и компания. Разбира се, ако преди това не се намеси дремещата летен сън Прокуратура.

  Източник: Биволъ

• Ние не искаме да живеем в такава държава, нали?

  Еврочикаго препубликува от OFFNews писмо от една протестираща българка, което много ни хареса. Ето го.

  В четвъртък, докато протестът освиркваше новия палат на Цветан Василев, заменил легендарния ресторант “Кристал”, някой открадна колелото на Мария.  Мария Стоева е жената, която изрисува “Мадарския конник” на Орлов мост. В петък протестът събра пари за ново колело на Мария. Под информацията на OFFNews за това, Мария публикува следния коментар:

  „Така… Не знам как да започна…

  Вчера Vassil Velichkov и Tihich Tihichat в палатковият лагер ми дадоха едни пари, с думите, че хората от протеста са ги събрали, за да мога да си купя пак колело. Останах като гръмната. Причината да публикувам информация за това, че е откраднато колелото, беше надеждата ми да се намери, а не очакването някой да събере пари за ново или да ми даде ново колело, което евентуално пак да ми откраднат след една година примерно. След миналогодишната кражба, когато се сблъсках лице в лице с процедурата в полицията след кражба на колело – това, че дигитални снимки на откраднатия предмет не се приемат, а само хартиени, че видео материал, на който го има извършителя на кражбата, също няма практика да се употребява и не беше приет, ми беше останала надеждата хората да помогнат за намирането на колелото по-ефикасно от органите на реда. Имаше и разследване на журналисти – напълно показателно за безпомощността на нашенската полиция и техника, с която разполага и логика, по която се води в такива случаи.

  Имам си колело, което може да замести откраднатото и да не ми е жал за него, когато и ако пак го откраднат, даже вече бях с него снощи… Самата логика, някой да краде, а друг да събира пари, за да се купи ново нещо, което някой пак да краде, не ми е понятна. Това е като ситуацията със здравната каса, пенсионните фондове, средствата за образование… цялата ни сбъркана държавна система.

  Опитах се да върна парите – повече от 240 лева – а колелото струваше 170… не ги приеха.
  Дадох от тези пари 20 лева на Петьо от лагера – за да си купи очила, които бяха счупени и загубени в нощта на 23ти срещу 24ти юли – голямото меле… а момчето без очила не вижда … мисля да му дам и недостигащите му за нови очила още 30 лв. Съжалявам, ако това се стори неправилно на хората, които са събирали пари специално за колело, но аз ново няма да си купя – в настоящата ситуация.

  Нека направим така, че да не се краде – да ловим крадци, законите да значат нещо, камерите за видео наблюдение да се ползват по предназначение ефикасно.

  Да махнем оградите около МС НС и пр. Полицията да си свърши работата и с големите крадци и с дребните, които хранят големите… Защото! Както не може да се намери едно откраднато колело, така не се намират и откраднати заводи, стадиони, човешки животи.

  А ние не искаме да живеем в такъв свят – нали?“

   

  

  Мария Стоева. Снимка: С. Антонов

• Първи монолог на Емилия

  Здравка Евтимова, OFFNews

  .
  

  

  Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на черното безпаричие. Под “самият той” разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас и косопад, когото аз напуснах?

  Аз и възрастният господин имаме син, който освен многото си приятелки има и безкрайно много дългове. Понастоящем е минал в нелегалност, звънят ми през час разни кредитори и питат къде е крадливият изверг. Учудих се, когато една вечер се обади не кредитор, а бившият ми съпруг:

  – Кажи на Камен (така се казва неблагонадеждният ни потомък), че мога да му помогна да си плати дълговете, защото не желая някой ден да докарат обезобразения му труп пред новия ми мезонет. Гледката ще покруси дълбоко Сияна.

  Сияна е младото цвете, което заради аромата на банкнотите живее с моя бивш.

  – Уви, не зная къде е синът ти – отвърнах аз.

  В края на краищата Косьо, съпругът ми от далечното минало, представи девет хиляди евро – сума, с която плати на кредиторите. Синът ми и неговата велика любов щастливо се прибраха у дома – събитие, което не ме зарадва кой знае колко, защото Камен не яде хляб. Имал лениви черва и според лекарите трябвало да се храни само с пържоли. Друг път, когато Камен акостираше вкъщи с някое дамско завоевание, аз излитах в нелегалност при един мой приятел, за когото се надявах да се омъжа. Но той ме отряза – естествено е, че на света има много по-млади жени от мене, способни да похарчат парите му.

  Камен, макар и мързелив, е доста проницателен, видя откъде извира финансовото благоденствие: от бившия ми съпруг. Клекна при баща си и заплака на рамото му. “Нима наистина получи подкрепа от папа?”- попитах го аз и с изумление разбрах, че баща му отново се изцедил няколко хилядарки.

  Знаех, че синът ми е стиснат като самата смърт, но бях твърдо решила да отида на курорт, по дяволите, защото ми омръзна да живея с мъже, които все си намираха някоя по-хубава и по-интелигентна от мен. Синът бе забогатял, следователно трябваше да ми подаде ръка в този труден момент. Той никога не подаваше ръце, нямаше да го направи и сега, но все пак бях длъжна да опитам.
  Още по темата:

  – Боя се, че имам опасно заболяване – излъгах аз, но Камен не се интересуваше нито от опасни, нито от безопасни заболявания. – Сине, – подхванах на тънката струна, която в душата му въобще не съществуваше. – Помня, когато беше малък… Колко беше красив тогава… – единственото нещо, с което можеш да стоплиш отвратителния характер на моя син, са плоски комплименти от типа колко е чувствителен и гениален. Казах, че като малък само той ме е обичал. Тази дебела лъжа разтопи два-три метра лед под кожата му и той бръкна в джоба си. Извади една смачкана петдесетачка, което беше лош знак. Изтъкнах, че червата му ще се почувстват опиянени, ще забравят леността, ако ми даде пари на заем. – Ти си прекрасно момче – излъгах отново аз, след което подчертах, че умът му е брилянтен, а характерът – силен и неустоим. Така продължих: – идеите му са неотразими, профилът- божествен, приятелката му е особено нежна (мършава гъска!) – докато синът ми измъкна още пет стотачки от джоба си и каза:

  – Добре, но трябва да ми ги върнеш. И то скоро.

  Хубаво.

  След това отидох при бившия си съпруг. На него не му пукаше дали ще пукна от рак, СПИН или просто шофьорът ще ме пречука, защото не мога да си платя таксито. Затова казах:

  – Косьо, в името на хубавото помежду ни… – той се намръщи злобно и разбрах, че що се отнася до мен, за нищо хубаво не може да става дума. Добре: – В името на секса, където си блестящ – лицето му се раздвижи приятелски и аз продължих смело напред: – В името на най-хубавия секс, който съм преживяла, те моля да ми дадеш пари на заем.

  – Нямам пари – заяви той, точно както очаквах.

  – Винаги си бил благороден – хвърлих висока топка аз. – Може би ще седна да напиша книга за тебе…

  Да, бе! Утре ще стана по-рано и веднага почвам да пиша, рекох си на ума.

  – Книга за мене? – измърмори несигурно той.

  – Сияна ще бъде очарована, когато бившата ти съпруга публикува такива прекрасни неща за тебе.

  Той ми даде хиляда лева и след като още половин час го убеждавах колко е красива Сияна (гъска от всички страни!) и колко велик е самият той, сумата стана хилядарка и седемстотин.

  Със Сияна беше далеч по-трудно. Тя знаеше, че всичко в живота е банкноти, известно й беше колко струва един час под завивката с възрастния ми мъж и какво трябва да направи, за да получи “Пежо 207″. Помолих я да изпие един коняк с мене и пробвах увода за тежкото заболяване. “Не съм лекар”, прекъсна ме хладнокръвно младата орхидея.

  – Е, добре, не съм болна – заложих на откровеността аз. – Трябват ми пари, за да спечеля един мъж. Дай ми назаем.

  – Благотворителното дружество се намира на следващия ъгъл – отряза ме тя. – Плати ми коняка, без друго изгубих много време с теб.

  – Около лицето ти се излъчва особена аура – стрелях напосоки аз с надеждата, че случайно ще улуча орел. – Сигурно в предишния си живот си била законодател.

  – В предишния си живот ли? – възкликна орхидеята и забрави, че трябва да й плащам коняка. – Сигурно съм била жрица или прорицателка.

  Веднага предположих, че сигурно е била самият Юлий Цезар. Идеята, че е била Цезар, очевидно й допадна. Сияна призна, че ненавижда възрастните мъже.

  Прегърна ме и обади, че копнеела за голямата любов в живота си – с някой млад хетеросексуален герой, а не мекотело като Косьо. Така е, успокоих я аз и обещах, че ще напиша за нея книга, защото откъде другаде ще намеря такава личност – пророчица, жрица и Юлий Цезар, събрани в едно? Сияна ми даде две хиляди лева – всичките, които моят съпруг й беше предоставил да ходи на масаж, за да го вдъхновява след полунощ, но ако питаш нея той само хъркал на възглавницата, а тя обливала с кървави сълзи своята, защото какъв е тоя отвратителен живот – без романтична любов?

  Минах в нелегалност – съпругът ми, синът и Сияна ме издирват под дърво и камък да си приберат парите, които ми бяха предоставили съвсем доброволно. Зная, че изпращат след мен “освежители на паметта” – под тая фраза се разбират мъже, които те бият, докато върнеш взетите назаем пари. С първия освежител спах два пъти и го убедих да продаде стария си Форд. Парите профукахме в Созопол, след което го накарах да се закълне пред мъжа ми, че вече съм умряла. С втория се напихме от мъка, че животът е толкова скапан – той беше симпатичен човек. Сега живея в неговата къщичка в полите на Люлин. Честита съм. Много. Не зная колко ще продължи щастието ми, защото често получавам писма – до поискване – от Сияна, бившия мой съпруг и сина ми, в които задружно изтъкват, че не е прилично дърта чанта като мен да съсипва такова хубаво младо момче като техния “освежител”. Питат ме също така какво става с книгите, които съм обещала да напиша за тях.

   

• <<
• 1
...
• 151
• 152
• 153
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
• 160
• 161
...
• 416
• >>