Всички авторски страници

Авторски

• Окупирай… протестите!

  Любослава Русева, сп. „Тема“

  .

  

  „Протестиращите трябва да внимават не само за врага, но и за представящите се за техни приятели, които казват, че ги подкрепят, но вече са започнали да работят усърдно, за да разводнят протестите. По същия начин, по който си купуваме безкофеиново кафе, безалкохолна бира, сладолед без мазнини, властимащите ще се опитат да превърнат протестите в безобиден морален жест.”

  Статията на философа Славой Жижек „Първо окупирай, после поставяй искания” е публикувана във в. „Гардиън” в края на октомври 2011 г. В нея той съветва лагеруващите в парка „Зукоти“ и за друга опасност:

  „Не бъдете самовлюбени. Карнавалите са евтино зрелище. От значение е следващият ден, когато отново ще трябва да се върнем към всекидневието. Дали нещо ще се е променило?“

  По онова време „Окупирай Уолстрийт” набира все повече последователи и наблюдателите са щедри на суперлативи. Медиите тръбят, че „99-те процента” са се събудили, както и че „американският политически пейзаж вече никога няма да бъде същият”. Един от някогашните ветерани на в. „Ню Йорк Таймс” – Крис Хеджис, дори стига до заключението: „Крехкото статукво, налагано от елитите в продължение на десетилетия, се взриви. Революцията започна!“

  За „революцията срещу престъпната дейност на банките и големите корпорации” вече са написани десетки книги. Според колумниста на Harper’s Magazine Томас Франк обаче, в тях се разказват едни и същи анекдоти, цитират се едни и същи комюникета, обръща се внимание на едни и същи дреболии. „Как барабанистът на джембе (африкански барабан) държал хората будни – нещо, което наистина се е случило на Бруклинския мост; защо и как еди-кой си се е оказал на това място; на кого първи му е хрумнало да се организират общи събрания; как една нощ всички трескаво са участвали в почистването на парка, за да не се допусне протестиращите да бъдат прогонени и т.н.”

  Уви, величавата епопея се оказва краткотрайна. След два месеца лагеруващите са изгонени от парка, движението „Окупирай Уолстрийт“ се разпада, само тук-таме остават няколко самотни групички. „Медийната вихрушка, която беше нахлула в палатките в парка „Зукоти“, замина да бушува на друго място”, коментира Томас Франк в статията си „Окупирай Уолстрийт“ – едно самовлюбено движение”, а в серия от публикации за собственото си списание The Baffler посочва и основните причини за провала на движението:

  Култ към участието

  Как да вдъхнеш живот на карнавал, когато тайно мислиш за експерт-счетоводители и данъчна администрация?

  Отговорът е: като се въздържиш да поискаш конкретни мерки. Ако предявиш искания, това означава да приемеш, че надутите и лишени от чувство за хумор старчоци са поели управлението и че забавлението е свършило.

  Този тактически ход на движението в началото действа безотказно, но в същото време предопределя неговия печален финал. Като си забранява да изисква каквото и да било, „Окупирай Уолстрийт“ се затваря в това, което през 1973 г. Кристофър Лаш нарича „култ към участието“. Или, иначе казано, протест, чието съдържание се изчерпва с удовлетворението да се протестира.

  Нарцисизъм

  Какво да направи един протест, за да се разгърне и да прерасне в мащабно социално движение?

  Участниците в него трябва първо да размишляват, да анализират и да теоретизират.

  „Окупирай Уолстрийт“ успява да си избере девиз („Ние сме 99-те процента”), да посочи противник, да привлече общественото внимание и да даде сила на понятието солидарност.

  Движението обаче не излъчва лидери, не задава посока и не предлага алтернатива. Нарцистичните рефлекси бързо упражняват съкрушително влияние и превръщат „Окупирай Уолстрийт“ в сцена за индивидуално изтъкване на кариеристи. Състезанията по остроумие траят месец-два, после идва ред на пърформансите. Идеите бързо се изчерпват, акциите стават все по-самоцелни.

  Неприемане на критика

  Има ли начин да чуеш различното мнение, когато си убеден, че представляваш 99-те процента?

  Участниците в движението се вземат прекалено насериозно и възприемат враждебно всеки опит за критика. На тяхна страна са интелектуалци като Ноам Чомски и много известни личности (Йоко Оно, Сюзан Сарандън, Алек Болдуин), което им дава допълнително самочувствие.

  Така наред с остроумните плакати, постепенно се появяват лозунги като болшевишкия „Който не е с нас, е против нас!” В социалните мрежи започва яростно ънфрендване на позволилите си да направят дори добронамерена забележка. Те автоматично биват обявявани за ретрогради и провокатори.

  Аналогиите с летните протести у нас се натрапват веднага:

  – В началото бунтът на морално разгневените беше вдъхновяващ. Недоволството се изразяваше с ирония и вкус. Появиха се остроумни лозунги като „Не съм платен, мразя ви безплатно!”, „Олигархски = Оревоарски”, „Стига ДЕМО-крация, искаме пълната версия”, „Ай сиктир, ще им свирим всеки ден под прозорците, да не са Лайза Минели!“. Всякакви опити протестите да бъдат компрометирани от провокатори или използвани от „представящите се за техни приятели”, биваха парирани и осмивани. Гневът беше автентичен и затова походът на отвратените от отвратителните изглеждаше наистина красиво.

  – Лошо, но лека-полека на улицата се промъкна един нездрав патос, който не само противопостави „умните, интелигентните и красивите” на „оскърбените и унизените” от февруари, а даде тласък на поредица от нарцистични акции. Вместо да мислят каква държава искат да си направят, протестиращите претовариха Фейсбук със снимките си в профил и анфас. Усмивката се превърна в поза, рисунките с тебешири изместиха остроумието. Възможността за изява на скритите таланти превърна шествията в нещо като асамблея „Знаме на мира”. Ако управляващите имаха разума и доблестта да посочат ясен хоризонт за действията си и не продължаваха с нелепите до абсурдност назначения, протестът щеше да остане в историята по-скоро като карнавал.

  – За сметка на това се случи нещо по-лошо, което напомни за изречението „Световната война вървеше добре, докато не се намеси Генералният щаб”. Перифразирайки Ярослав Хашек, то би трябвало да прозвучи така: след влизането на някои пиарски и рекламни агенции в ролята на организатори на ивенти, основателното недоволство затъна в бутафория и кич. Намесиха се, с други думи, приятелите, „които казват, че ги подкрепят, но вече са започнали да работят усърдно, за да разводнят протестите” – независимо дали го правят нарочно, или просто не са в състояние да бъдат наистина „креативни”…

  Това нямаше да изглежда чак толкова притеснително, стига ивентите да бяха плод на леко инфантилно, но все пак оригинално хрумване, и не повтаряха едно към едно превърналите се вече в клишета протестни пърформанси:

  В началото на юли, например, на улицата се появи балерина. Присъствието й беше обяснено с фотопроекта “Urban Butterflies” (“Градски пеперуди”), но и балерините, и пеперудите бяха силно застъпени като образи-послания в Ню Йорк. Нещо повече, плакатът с балерината, стъпила върху скулптурата „Атакуващият бик” – символ на Нюйоркската фондова борса и на пазарния капитализъм, се превърна в плакат на движението “Окупирай Уолстрийт”.

  Пак от Ню Йорк дойде идеята за изнасянето на пиана и рояли на улицата. На 13 юни, ден преди началото на българските протести, музикант пренесе рояла си на размирния площад „Таксим” в Истанбул, като цяла нощ повдига настроението на демонстрантите с импровизиран концерт. Жестът му беше изключително симпатичен, защото се дължеше на спонтанност, каквато липсваше във внезапната поява на бял роял на софийските жълти павета.

  Същото се отнасяше и за живата възстановка на „Свободата води народа”. Снимката на повелата множеството красива млада туркиня силно напомняше за картината на Йожен Дьолакроа, а и циркулираше из интернет поне месец преди да бъде имитирана на българска почва. Освен за епигонство, нашата имитация свидетелстваше и за липсата на знания и култура, доколкото манекенката беше разголила гръд в навечерието на 14 юли (датата на Великата френска революция от 1789 г.), без да знае, че картината е била вдъхновена от друго събитие – Юлската революция от 28 юли 1830 г., когато един режим сменя друг…

  Добавим ли към този безпросветен кич бутането на кашони, символизиращи Берлинската стена, и плажуването с шезлонги пред парламента, прегледът на художествената самодейност ще изhлежда още по-нелепо.

  Но не в това е проблемът. Най-стряскащото е, че всеки критик на тази самодейност моментално биваше и бива обявен за платен от властта провокатор, а критиките се възприемаха и възприемат „на нож”.

  И защо така? Нали настръхването срещу различното мнение и убедеността, че съществува само една истина, нямат нищо общо с порива към свобода? Нали с него няма нищо общо и интелигентността, защото интелигентният се усъмнява, не се има за непогрешим? Той няма да се обяви нито за красив, нито за умен, тъй като е взискателен и ироничен към себе си. Няма да се отнесе с високомерие към провинцията, няма да подпише харта като „интелектуалец” и няма да размаха никому пръст…

  Впрочем преди дни си направих експеримент – изпратих на моя протестираща приятелка думите:

  „Да, но и в България се провеждат свободни избори, които наскоро бяха спечелени от опозицията. При демокрацията властта е огледално отражение на обществото: тези хора са избрани. Понякога изборите се печелят и от разни типове от стария апарат, които заслужават всичко друго, но не и симпатии. Демокрацията обаче важи за всички, а не само за възвишените и умните.“

  Тя реагира с възмущение и отвърна, че е „абсолютно възмутена” от „защитната ми реч за Олигархски”. Така го възприе, макар да не го бях казала аз, а Адам Михник – бившият полски дисидент, известен антикомунист и настоящ главен редактор на най-големия полски вестник „Газета Виборча“…

  И после защо имаме ДЕМО-крация, а не пълната версия, а?

  ОК, но докато се караме и разделяме, протестите могат и да заглъхнат. А ако заглъхнат, няма как да се върнем към що-годе уреденото всекидневие на окупиралите „Уолстрийт” нюйоркчани. Единствената ни надежда е през септември отново да се появят остроумните и да напишат своите лозунги. А най-добре е да напишат своя (остро)умен план.

  Преди това, разбира се, ще се наложи белият роял да изчезне от жълтите павета. На негово място трябва да се настани гневът.

  Източник:  Reduta.bg

• Паднал дъб уби бременната жена на българин в САЩ

  Огромен дъб рухна върху пейка в „Кисена Парк“ в Ню Йорк и уби на място бременната в шестия месец съпруга на българина Александър Диков – сержант в Националната гвардия, пише в. „Ню Йорк Дейли Нюз“. Трагедията е станала в неделя в район от парка, който според властите бил проверен за нуждата от санитарна сеч на 20 юни.

  30-годишната Инги Ли-Диков си почивала на пейка, когато 15-метровото дърво паднало и я затиснало. Намираща се наблизо медицинска сестра се опитала да спаси бременната жена, но въпреки усилията й, Инги починала.

  20-годишният Александър Диков се оженил за съпругата си преди година. Двамата се срещнали във фитнес зала. Очаквали първото си дете, което било момиченце и щяло да се казва Кристина.

  Диков разказва, че двамата често ходели в парка, където слушали класическа музика, а Инги четяла китайски приказки на неродената си дъщеря. „Инги беше винаги усмихната, затова я наричах „ангел“, плаче мъжът, който остави огромен букет червени рози на мястото на трагедията.

  Майката на българина Жанет Дикова заяви, че той ще се върне в родината си. „Не се чувства добре, няма приятели в Ню Йорк, говори с българските си приятели по телефона“, казва тя.

  Смъртта на младата жена породи обществена дискусия за нуждата от сериозни грижи за безопасността в градските паркове, пише още „Ню Йорк Дейли Нюз“.
  

  Източник:  Dir.bg

• The Guardian: Children given lifelong ban on talking about fracking

  Two Pennsylvanian children will live their lives under a gag order imposed under a $750,000 settlement

  Suzanne Goldenberg, US environment correspondent, 

  The Guardian

  

  Two young children in Pennsylvania were banned from talking about fracking for the rest of their lives under a gag order imposed under a settlement reached by their parents with a leading oil and gas company.

  The sweeping gag order was imposed under a $750,000 settlement between the Hallowich family and Range Resources Corp, a leading oil and gas driller. It provoked outrage on Monday among environmental campaigners and free speech advocates.

  The settlement, reached in 2011 but unsealed only last week, barred the Hallowichs’ son and daughter, who were then aged 10 and seven, from ever discussing fracking or the Marcellus Shale, a leading producer in America’s shale gas boom.

  The Hallowich family had earlier accused oil and gas companies of destroying their 10-acre farm in Mount Pleasant, Pennsylvania and putting their children’s health in danger. Their property was adjacent to major industrial operations: four gas wells, gas compressor stations, and a waste water pond, which the Hallowich family said contaminated their water supply and caused burning eyes, sore throats and headaches.

  Gag orders – on adults – are typical in settlements reached between oil and gas operators and residents in the heart of shale gas boom in Pennsylvania. But the company lawyer’s insistence on extending the lifetime gag order to the Hallowichs’ children gave even the judge pause, according to the court documents.

  The family gag order was a condition of the settlement. The couple told the court they agreed because they wanted to move to a new home away from the gas fields, and to raise their children in a safer environment. „We need to get the children out of there for their health and safety,“ the children’s mother, Stephanie Hallowich, told the court.

  She was still troubled by the gag order, however. „My concern is that they’re minors. I’m not quite sure I fully understand. We know we’re signing for silence for ever but how is this taking away our children’s rights being minors now? I mean my daughter is turning seven today, my son is 10.“

  The children’s father, Chris Hallowich, went on to tell the court it might be difficult to ensure the children’s absolute silence on fracking – given that their ages and that the family lives in the middle of a shale gas boom.

  „They’re going to be among other children that are children of people within this industry and they’re going to be around it every day of their life, that if they in turn say one of the illegal words when they’re outside of our guardianship we’re going to have difficulty controlling that,“ he said. „We can tell them, they can not say this, they can not say that, but if on the playground…..“

  The court transcripts were released in response to an open records request by the Pittsburgh Post Gazette, which first reported on the children’s lifetime gag order. The newspaper has been fighting for the release of all documents in the Hallowich settlement.

  Campaigners say the secrecy has helped the industry resist more stringent environmental and health controls – by burying evidence of water contamination and health problems associated with natural gas operations. The Hallowichs’ lawyer, Peter Villari, told the court he had never seen a gag order imposed on children in his 30 years of practicing law, according to the released transcript.

  During the proceedings, the attorney representing Range Resources, James Swetz, reaffirmed the company sought the gag order on the children. „I guess our position is it does apply to the whole family. We would certainly enforce it,“ he told the court.

  Williams Gas/Laurel Mountain Midstream and MarkWest Energy were also defendants in the case.

  However, once that gag order came to light, two years after the August 2011 proceedings, the company told reporters it did not agree with Swetz’s comments. „We don’t believe the settlement applies to children,“ a Range Resources spokesman told the Gazette. He went on to tell the paper that there was no evidence that the Hallowich family was affected by exposure to gas development.

  • This story was amended on 5 August to include the name of James Swetz, the attorney for Range Resources.

   

• Плевнелиев спря актуализацията на бюджета

  Българският президент Росен Плевнелиев наложи частично вето върху актуализацията на държавния бюджет. Управляващите обаче вече успяха, с помощта на гласове от „Атака“, да преодолеят президентското вето върху текстове от Закона за специалните разузнавателни средства.

  .

  Росен Плевнелиев наложи частично вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013 г. Това обяви самият държавен глава на пресконференция.

  „Днес подписах указ, с който връщам за повторно разглеждане в Народното събрание някои текстове от закона за актуализацията“, заяви Плевнелиев.

  „Уважавам правото на всяка правителство да упражнява политиките, за които ми е гласувано доверие. Това може да стане чрез актуализация“, заяви президентът.

  „Подкрепям заложеното завишаване на средства, с които държавата завишава помощите за деца, но не приемам спекулирането с гражданите в тежко положение.

  Не приемам да се спекулира, защото социалният пакет е една много малка част от предвидените разходи. Искаме да знаем повече за предвидения дълг“, подчерта Плевнелиев

  Наложеното вето е частично.

  „Връщам за повторно разглеждане текстове за приходите, разходите и предвидения нов дълг“, заяви Плевнелиев.

  Президентът подчерта, че подкрепя отпускането на 40 млн. лв. за уязвимите групи.

  „По време на политическите консултации обърнах внимание на партиите, че са поели конкретни ангажименти към избирателите и това не са празни приказки, които удобно забравяме след изборите.

  Митническата администрация и НАП месец и половина са в непълно ръководство, а ДАНС и ГДБОП са в процес на трансформация.

  Очаквам правителството да подобри работата на приходните администрации“,

  отбеляза президентът. „В частта разходи на бюджета се коригира само резервът за непредвидените и неотложни разходи.

  Това означава, че правителството може да изхарчи разходите за каквото и да е. Коректният подход е разходите да са прозрачни и да се знае за какво ще се изразходват парите“, посочи Плевнелиев.

  „Подкрепям тезата, че държавата трябва да се разплаща с бизнеса навреме.

  Но не само държавата, а и общините са важни. Те дължат много повече. Най-ярката липса в актуализацията е по отношение на общините.

  Законът не отговаря с кой бизнес ще се разплаща държавата. Надявам се Народното събрание да разпише конкретно кой орган колко дължи на бизнеса“, подчерта президентът.

  „Не виждам в закона сериозна заявка за политики и реформи, свързани с конкурентоспособността на икономиката. Не разходите, а икономиката трябва да расте“, каза още Росен Плевнелиев.

  „Не съм против вземането на дълг, но съм против, ако той се използва за генериране не на икономически растеж

  и създаване на нови работни места, а се използва за финансиране само на текущи разходи“, каза президентът. Той заяви още, че вярва, че

  финансирането на текущи разходи чрез кредит е пагубно.

  Държавният глава подчерта, че възнамерява да отстоява правомощието си да връща за ново обсъждане всеки закон, към който има възражения и припомни, че налагането на президентско вето върху закона за бюджета не е прецедент – такова вето е налагал и президентът Желю Желев през 1996 г.

  Води се кампания за очерняне на държавния глава,

  ще понеса всичко в името на хората, каза още Росен Плевнелиев.

  „Много чух и видях през тези седмици. Тази кампания има разумно обяснение. Разбрах, че имам три любовници, каквито нямам.

  Разбрах, че съм ощетил немските си партньори, а с тях съм в прекрасни отношения.

  Разбирам, че съм тъмната сянка, която е изплувала зад някакви сделки и интереси в пенсионния сектор в България.

  Искам да заявя категорично, че съм против 2 млрд. лв. на българските пенсионери да отидат в една офшорка с 14 паунда капитал.

  Вярвам, че хората виждат и разбират”, заяви президентът.

  Обещал съм да организирам дебат и по темата за трите големи стълба на българската демокрация, които днес са болни – пазарната икономика; медиите и медийната среда; системата за правораздаване, заяви още Плевнелиев.

  Конституционно правомощие на държавния глава е да върне закон за ново разглеждане в Народното събрание.

  Депутатите не могат да откажат да се произнесат по него, но за да преодолеят ветото законопроектът трябва да бъде одобрен с абсолютно мнозинство – повече от половината от всички народни представители, т.е. поне 121. БСП и ДПС имат общо 120 депутати в Парламента.

  Управляващите обаче вече успяха да преодолеят президентското вето върху текстове от Закона за СРС с помощта на гласовете на депутати от „Атака“.

  В момента Народното събрание е в едномесечна лятна ваканция.

  Преди няколко дни председателят на Парламента Михаил Миков каза, че дори и президентът да върне закона за измененията в бюджета, ваканцията на народните представители, която продължава до края на август, няма да бъде прекратена.

  Освен от президиума на Народното събрание то може да бъде свикано и по искане на една пета от народните представители.

  Ветото на държавния глава беше очаквано.

  В понеделник финансовият министър Петър Чобанов се срещна с Плевнелиев, за да се опита да го убеди да не налага вето на бюджета, но след срещата заяви, че президентът има нагласа за спиране на закона.

  Източник:  Vesti.bg

• Олигарсите на България – Йордан Цонев

  Йордан Кирилов Цонев – кой е той?

  Кой е Цонев – човекът с щита от „белия автобус“!?

  „Моите цели са, да се развивам непрекъснато като политик и да оставя трайна и забележима следа в политиката, независимо какво ще ми коства това!“ – 1998 г.

   

  Йордан Цонев, известен още и като Данчо Ментата или Данчо Пицата, е роден във Варненското село Карапелит на 05.10.1956 г. Завършва „Икономика и организация на строителството“ във Висшия институт за народно стопанство в гр. Варна и още като младеж, си отвоюва прозвището „селски тарикат“, което и до днес му приляга отлично.

  Прякорът му Ментата идва още преди 10 ноември 1989г., когато е крупие в казиното на бургаския хотел „България“. Малко по-късно с помощта на своя тъст започва собствен бизнес, като отваря пицария и зарежда крайбрежието с кока-кола, при което получава и новото си име Данчо Пицата.

  В зората на демокрацията той е вече собственик на верига чейнджбюра в Бургас, а апетита му към незаконни бизнес-сделки, го прави уважаван сред местните мафиоти човек!

  Впоследствие открива своята нова страст и малко неочаквано насочва „манипулаторския си чар“ и „комерсиалната си идеология“ към политиката!

  Като политик е изключително поливалентна личност, способна да изникне навсякъде където мирише на власт и пари, а стремежа му към ръководни постове е пословичен!

  В началото на своята политическа кариера, в периода 1991-1995 г., е общински съветник от СДС в гр. Бургас и председател на икономическата и финансово-бюджетната комисия към общинския съвет, като за това време бизнесът му осезателно процъфтява и вече се шири тезата, че само за година-две „правене на пици“ и „разнасяне на кока-кола“, е натрупал завидно състояние и е един от новите милионери в района.

  Познатата формула  „власт+пари“ го изстрелва до председателския пост на областния съвет на „сините“ през 1996 г.! Случайно или не, точно тогава прави и най-големия си финансов удар, като с група съмнителни бизнесмени /където отново „случайно“ е председател на управителния съвет на техните частни търговски дружества!/, купуват огромно парче земеделска земя и го продават на 100 пъти по-висока цена, на бензиностанции „Шел“!

  При вече изградената си репутация на мастит олигарх /седем фирми в областта на търговията и туризма/, следва и задължителното влизане в парламента. През 1997 г. той е вече горд депутат в 38-то народно събрание от листата на СДС. Тогава става и председател на комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в парламента, като също така, обявява, че е „напуснал“ обръча от фирми, които притежава, за да се отдаде изцяло на политиката. Очаквано, пресата атакува тези негови твърдения, но всички статии, изобличаващи продължаващите задкулисни бизнес-сделки, както и обвинения в неплащане на данъци, са подигравателно игнорирани.

  Първият му четиригодишен престой в парламента /1997-2001 г./ е свързан, освен с многобройните олигархични игри и политически чадъри, така също и с безкрайните саркастични коментари относно облеклото му. Това, че декларира прекратяване на бизнес-кариерата си и насочва цялата си енергия единствено към политиката, не му пречи да демонстрира в пленарна зала финансово благополучие. Часовника „Ролекс“ за 20 хил. долара, обувки за хиляда долара и ултраскъпите му костюми и вратовръзки, са неизменна част от новия му депутатски облик.

  Върхът на подигравките с „педя човек, лакът банкова сметка“ е композицията на опозиционното движение „Гергьовден“ през 1999г..Те правят кукла с неговия образ и символично разпродават облеклото му за хиляди долари, като на всеки участвал в търга, подаряват бутилка МЕНТА!

  На 26.02.2000 г. политическата кариера на Данчо Ментата достига своя нов връх – на 11-ата национална конференция на СДС, дребничкия шарлатанин е избран за член на Националния изпълнителен съвет на дясната партия.

  Въпреки, че новият „Командир“ на държавата, Иван Костов, през 1997 г. събира де що има хора с дипломи и пари под своето крило, съвсем скоро разбира че алчността и властолюбието на Йордан Цонев, не са лъжица дори за неговата уста.

  Само година след като е включен в ръководството на партията, той, заедно с откровения простак Христо Бисеров са натирени от редиците на СДС, като са обвинени в клиентелизъм и корупция /2001 г./.

  Малко преди това двамата съмишленици се опитват да направят вътрешен преврат в“десницата“ и докато при Бисеров това е заповед от неговия ментор Ахмед Доган, то при Йордан Цонев, е по-скоро заради непрекъснатия му стремеж към върховете в политическата йерархия.

  Но техните брожения за нов политически път не спират дотук. Със създадения от Бисеров „Екип за изследвания на политиката“ /ЕКИП/, се прави опит за привличане на“антикостовистите“ и създаване на евентуална нова дясна партия. Проектът няма реализация, защото групата отцепници веднага усеща, че хасковлията ги тегли всъщност към ДПС.

  Доган разбира, че няма да успее да усвои и дясната част на парламента и се насочва къмновоизлюпилата се НДСВ, където между другото неистови опити за пробив прави и „селското тарикатче“ от Варненско. Именно там се завързва дълбокото приятелство между Сокола и Данчо Ментата, но не и без помощта на вече разкрилия се ДПСар Бисеров.

  Някъде по същото време Доган се среща с „цариста“ Делян Пеевски и му „прави предложение, на което младежа не може да откаже“!

  Тук стават ясни две неща – че с Царя и НДСВ е свършено, а и че ДПС се стреми към нов Европейски облик.
  При новата модерация на „етническата партия“ /българи-турци – 50 на 50/, Сокола вижда в лицето на Цонев, Пеевски и Бисеров, своите нови покорни слуги и подготвя „изритването“ на досегашните си послушни роби, Емел Етем, Юнал Лютви и Касим Дал.

  След като Царят не допуска Цонев до себе си, благодарение на варненския бос на ДПС Касим Дал и заради щедрото дарение от 100 хил. лв. за построяване на джамия във Варненския квартал Аспарухово, Йордан Цонев освен, че е приет с почести в ДПС, вече се говори дори и заместник-председателско място.
  Като достатъчно дискредитиран политик и лаком бизнесмен, Данчо Ментата веднага става дясната ръка на Доган. А раболепието и любовта му към Сокола, говорят, че най-сетне е открил своя политически „гуру“, за когото е готов на всичко!

  През 2005 г. Данчо Ментата отново взима на абордаж парламента и е депутат в 40-то Народно събрание /след 4 годишна пауза/, но вече от листата на ДПС в гр. Варна – 3.

  Само 8 месеца по-късно /2006 г./ заема и обещаното му заместник-председателско място в партията.
  Разбира се, поема и полагащите му се по закона на българската „Коза ностра“ постове като председател на Комисията по икономическа политика, както и член на Комисиите по бюджет и финанси и Делегацията в Интерпарламентарната асамблея по православие.

  По същото това време, той неведнъж с гордост заявява, че през изминалите четири години на изгнание, не е доказано нито едно от обвиненията срещу него, въпреки липсата на депутатски имунитет.Твърденията са смешни, защото в цялата страна се знае, че „Догановия имунитет“ е абсолютно достатъчен, съдебната система да остане „сляпа и глуха“!

  Също така е известно, че ако „кръстника“ снеме доверието си от определено приближено лице, се стига до грозни сцени! Всички помнят показното самоубийство, на Ахмед Емин, където отново“случайно“ се появява името на Йордан Цонев.

  Тогава /2005-2009г./, Йордан Цонев разбира, че досегашния му живот е бил пълна безсмислица, а образът му на олигарх и корумпиран политик е смешна карикатура на фона на потресаващите политически манипулации и мащабните многомилионни сделки вихрещи се в ДПС /и не само/, под вещото ръководство на „единствения стойностен политик“ в България, Ахмед Доган.

  Данчо Ментата осъзнава, че това е всъщност „неговия човек“ и това е партията за която винаги е мечтал, и няма земна сила, която да го отклони от новия му политически устрем!

  Четири години по-късно, Ментата отново е депутат и в 41-то Народно събрание/2009-2013 г./, разбира се от листата на ДПС. Член на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.

  Разбираемо, при новата подредба на парламента, няма голямо поле за изяви на амбициозния „селяк“ и той се отдава изцяло на новата си партия и нейното финансово и имотно благосъстояние, като не загърбва и собственото си такова.

  Отново е свързан с множество скандални сделки и политически чадъри, но вече съвсем спокойно и безгрижно, игнорира нападките, че и дори има наглостта да контраатакува.

  Така идва и 2013 година и г-н Мента, като врял и кипял политик и депутат, сяда на познатото му място в центъра на пленарната зала, за трети пореден мандат и общо четвърти. В 42-то Народно събрание той отново заема запазения му председателски пост в Комисията по бюджет и финанси. Член е и на Комисията по икономическа политика и туризъм и на временната анкетна комисия за ревизия дейността на „Авиоотряд 28“.

  В ДПС ролята му е изключително важна и отговорна! Като заместник-председател на партията, и особено като кофчежник и едноличен управител на нейната икономика и бюджет, той дори не е под прякото подчинение на Местан, а служи и изпълнява заповедите, единствено на самия Ахмед Доган!

  

   

   

   

   

   

   

  От тук се обяснява и поведението на „селския тарикат“напоследък, който раздава заповеди наляво и надясно и си позволява да хока дори и министър Цветлин Йовчев и председателя на Народното събрание Михаил Миков, за“недостатъчната им политическа зрялост“!

  След преминаването на Сокола в „сянка“, Данчо сне пресъхващите си политически амбиции, започва да раздава „правосъдие“ навсякъде, където е имал милостта да присъства. И ако ДПС не беше консолидирана и зависеща изцяло от етническата си същност, то той спокойно можеше в момента да заема поста на Лютви Местан и от висотата на „развил се политик“, много по-шумно и целенасочено, да проповядва идеите и програмата на Движението за права и свободи.

  Но и новото си амплоа той приема с неприкрита гордост – и наистина какво по-хубаво от това, да си „консиглиори“ на „първия“ …. „Capo di tutti capi“!

  Това, че беше необмислено посочен, като инициатор на „разходката“ с белия автобус по площада, ще бъде поправено. Това, че неволно беше свързан с избиването на стъклото с полицейски щит от вътрешната страна, ще бъде опровергано. Но това, че от няколко месеца насам /след оттеглянето на Доган/, проявява политическа агресивност и наставнически хъс, няма как да бъде скрито! Случайно или не, той е гост в абсолютно всяко телевизионно студио, където се държи като „мъдър учител“ и „несравним интелектуалец“ спрямо останалите „случайни простосмъртни“! А каква ли е причината за внезапния извор от организаторски качества при незабравимия „ТУР ЗА ОВАЦИИ“, на 40-ия ден от протестите, а и сърцатата му решителност при „отстраняване“ на проблема с пукнатото стъкло.

  Йордан Цонев Ментата е „депесарският“ вариант на Мая Манолова. Поощрен лично от „бащицата“, той е непрекъснато в центъра на събитията и постоянно търси поводи за диалог, като надменния му тон и язвителната лексика, са породени от естествената му жажда за реваншизъм. Няма как да забрави и прости четиригодишния застой в своето политическо развитие; и това, че в момента не е дори зам. министър, го кара да натиска до край педала на политическата саморазправа.

  .

  Източник:  Оligarhy.blogspot.com

• „Ройтерс“: Разплитането на една оферта за български пенсионен фонд

  Лорънс Хлечъл и Цветелия Цолова, Ройтерс

  .

  

  Британската компания „Юнайтид кепитъл“ (United Capital), която се договори миналия месец да придобие почти пълен контрол над „Доверие“ – най-големия частен пенсионен фонд в България, не се търгува на борсата, няма интернет сайт или телефонен номер.

  Офисът й е регистриран в къща в град Грейс в Есекс, в която живее Таня Пазарчик, работеща за „Инсолюшън сървис“ (Insolution Service) – агенция, помагаща на хората да създадат компании. Тя използва адреса за няколко от своите клиенти (справка в интернет показва поне 76 фирми на същия адрес на „Кент Роуд“ – бел.ред.) . Пазарчик обяснява, че препраща имейлите до „Юнайтид“ към адрес в Австрия, но че иначе знае твърде малко за фирмата.

  Отчет на „Юнайтид кепитъл“ от октомври показва, че компанията разполага с 14 (четиринайсет) британски лири в брой и не извършва дейност. Цената за поемането на контрола над „Доверие“ не е обявявана официално. На 15 юли продавачът „Виена иншурънс груп“ (Vienna Insurance Group AG) съобщи единствено, че се е договорила да продаде своя дял от 92.58% от Пенсионна застрахователна компания „Доверие“ на United Capital PLC. Тези разминавания повдигат въпроси в България относно намеренията на United Capital за „Доверие„, която с управлявани почти 1.8 милиарда лева и над 1.25 милиона вносители е важен осигурител на пенсии за най-бедната страна в ЕС.

  Във Великобритания активисти, привлечени от противоречията, подновиха призивите си за по-строги правила за прозрачност.

  Преглед на документите от страна на „Ройтерс“ и разговори във Великобритания, Австрия, България, Русия и Хонконг проследиха собствеността на United Capital до поредица от юридически лица. (…)

  Говорител на Vienna Insurance Group казва, че са прегледали всички оферти, отправени от различни кандидати, и след оценката им са съставили кратък списък. „От там нататък окончателното решение е на United Capital„, казва говорителят. Той не отговори на въпроса какво са знаели във Vienna Insurance за United Capital.

  В съобщение по електронната поща от 26 юли от United Capital заявяват, че са базирана във Великобритания „холдингова структура“ за финансови услуги, която, заедно с партньорските си дружества, управлява над 2 млрд. евро и има „участие“ в застрахователни компании, фондове за имоти, банки и индустриални активи в ЕС, САЩ и Русия.

  

  „Няма абсолютно нищо необичайно в това придобиване, нито в процеса за избор на купувач (от независимо юридическо лице)„, коментира в телефонно интервю базираният в САЩ адвокат Дебра Стърман, президент на United Capital. Ние сме напълно нормална регистрирана във Великобритания холдингова компания за финансови услуги„. Запитана за тревогите около сделката в България, тя отговори: „Не ми пука, ако някои хора имат проблем с това“.

  Предварителната проверка

  Според британските регулаторни регистри, United Capital e учредена през 2007 г. от британското дружество Fletcher Kennedy, чиято дейност е учредяване на офшорни компании. На интернет страницата на Fletcher Kennedy се посочва, че дружеството може да учредява компании в офшорни центрове като Белиз, Британските Вирджински острови, Гибралтар и Сейшелите. Посочено е още, че учредяването на компания във Великобритания става за три часа и срещу такса от 208 паунда.

  „Няма нужда да си британски гражданин или да имаш право на престой във Великобритания, за да работиш за британска компания“, се заявява на сайта на компанията. „Тази компания трябва да има регистриран в Обединеното кралство офис, който е и официалният й адрес. Не е задължително това да е търговският й адрес, а компанията не е длъжна да поддържа присъствие на споменатия адрес. Ние ще ви предоставим адрес, за да го използвате като регистриран офис.“

  Директорът Чарлз Флетчър посочва, че компанията е била инструктирана да учреди United Capital от човек, чието име отказва да посочи, и че „сложната структура, за която говорите, се появи доста след като приключи краткотрайното ни участие в компанията“. Той допълва, че „през 2007г. нямаше изискване учредяващият агент да извършва т.нар. дю дилиджънс. В този смисъл ние щяхме да се сдобием с документите за самоличност на този, който ни инструктира. С проблема за компаниите, при които има разминаване между регистрирания офис и търговския им адрес, трябва да се занимаят депутатите“.

  

  Скоро след като е основана United Capital, Fletcher Kennedy се оттегля от директорската позиция и като представляващ компанията, казва Чарлз Флечър. По думите му по това време е било нормална практика основаващият агент да действа като първи директор и после да се оттегли.

  Отчетът за финансовата година, приключваща през май 2012 г., който е публикуван през октомври, показва, че компанията има почти 2.9 млн. паунда средства в брой. Ревизиран отчет, публикуван по-късно същия месец, сочи, че средствата в брой са 14 паунда. И двата документа показват, че компанията не развива активна дейност.

  Български политици и осигурени в „Доверие“ искат повече информация за собствениците на United Capital. В изявлението си от 26 юли от United Capital посочват като един от основните си инвеститори руския банкер Сергей Мастюгин. Президентът на United Capital – Стърман, коментира за „Ройтерс“, че делът на Мастюгин в базираната в Хонконг Asia Trade Management, в която руснакът е основен акционер, е близо 50%. От United Capital посочват на 26 юли още, че базираната в Лондон LJ Capital – звено за търговско банкиране на частната LJ Group, е увеличила акционерното си участие в компанията, като по думите на Стърман делът е близо 50%. От LJ Capital отказват коментар.

  На базата на документацията, подадена пред регулаторите в Хонконг, остават неясни бизнес дейността и акционерите на Asia Trade Management. Неин представител отказва да коментира, но говорителка на „Инвестбанк“ – руската банка, в която Мастюгин има дял от 18.3% и в която той участва в Надзорния съвет, обеща да отговори, но не го стори.

  

  „Съответните хора“

  Отчет, подаден пред регулатори във Великобритания, показва, че United Capital има четирима директори. Трима – Слободан Ристич, Гюнтер Рор и д-р Хайнц Русвурм – живеят във Виена и околностите. Четвъртият директор е Стърман. Рор е директор от 2007г. Ристич, Русвурм и Стърман са назначени на 11 юли тази година, показват документите – 4 дни преди Vienna Insurance Group да обяви, че ще продаде на United дела си в българския фонд .

  Рор, който се представя като ръководител на фирма за ИТ и корпоративни консултации, казва, че ще предаде въпросите от „Ройтерс“ на „съответните хора“. С Русвурм, вписан като данъчен счетоводител, засега не може да се установи връзка. Няма контакт и с Ристич.

  Пламен Димитров, ръководител на най-големия профсъюз в България, контролиращ 1% от „Доверие“, казва, че синдикатът иска да научи повече за United Capital. „Фондът няколко пъти е сменял мажоритарния си собственик, но купувачите винаги са били известни компании, а сега излиза тази (United Capital) и никой нищо не е чувал за нея“, казва той.

  Сред предишните мажоритарни собственици са Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), германската Deutsche Bank и холандската Kardan Financial Services Group. От Deutsche Bank и Kardan отказаха коментари за тази публикация. От ЕБВР още не са отговорили на искането за коментар.

  

  Даниела Петкова – ръководител на Управителния съвет на „Доверие“ казва, че несигурността за бъдещия собственик нанася щети на фонда: „В момента не знам коя е вярната стойност на компанията, тъй като заради неяснотата много хора вече подадоха декларации за смяна на пенсионния си фонд. Говорим за хиляди“.

  Събранието на акционерите на „Доверие“, на което присъства Стърман, не получи никаква нова информация да купувача, казва Димитров. Следващото събрание е насрочено за 20 август.

  Източник:  Dnevnik.bg

• Amazon купува The Washington Post

  Компанията, която издава вестник „Вашингтон пост“, обяви, че е продала едно от най-влиятелните издания в страната на Джеф Безос, основателят на „Амазон“.

  .

  

  Това ще стане срещу 250 милиона долара, като тази сума подлежи на известни корекции и ще бъде изплатена по-късно тази година при приключване на сделката.

  По този начин се слага край на продължилият четири поколения контрол на фамилията Греъм над една от водещите новинарски организации в Америка.

  Безос, който благодарение на предприемчивостта си се превърна в един от най-богатите хора на планетата, придобива и свързаните с „Вашингтон пост“ издания и бизнес.

  Базираната в Сиатъл компания „Амазон“ няма никакво отношение към сделката за вашингтонския новинарски флагман.

  Безос купува изданието сам и ще бъде единственият му собственик, когато всичко приключи след около 60 дни.

  Компанията The Washinton Post Co. ще бъде преименувана и ще продължи да се търгува на борсата, но вече без едноименното си издание.

  Самият „Вашингтон пост“ пише в статията за сделката, че това е внезапен и стъписващ поврат на събитията за водещия вестник в американската столица, който десетилетия наред е бил сила в оформянето на политиката в САЩ. Малцина са били в течение на продажбата – и то при положение, че журналистите в редакцията са прочути с разследванията си.

  През по-голяма част от изминалото десетилетие обаче вестникът пострада от финансови проблеми, помели цели издания от новинарския пазар, както и от епохалната промяна в създаването и потребяването на информация, които донесе интернет.

  „Вашингтон пост“ можеше да оцелее при досегашните си собственици и да бъде печеливш за обозримо бъдеще. Но ние искахме да направим нещо повече от това просто да оцеляваме. Не казвам, че това гарантира успех, но ни дава много по-големи шансове за успех“, каза Доналд Греъм, главен изпълнителен директор на компанията.

  При изключителна секретност той е наел инвестиционната компания Allen & Co., за да намери купувач и след разговори на Греъм с 5-6 потенциални нови собственици се е спрял на 49-годишния Безос, който никога в живота си не е притежавал вестник и не е проявявал интерес към вестникарския бизнес.

  Безос казва в интервю за „Вашингтон пост“, че „не искам да създавам впечатление, че разполагам с някакъв готов подробен план, това ще бъде непозната територия и ще изисква експериментиране“.

  „Ще има промяна – със или без нов собственик – но ключовото нещо, което се надявам хората да извлекат от всичко това, е че ценностите на „Вашингтон пост“ не се нуждаят от промяна. Дългът на вестника е към читателите му, не към собствениците“.

  Купувачът посочи още, че няма да има съкращения сред близо 2000 души персонал, че ръководителите остават същите, включително изпълнителният директор на цялото издателство Катрин Уеймаут (племенница на Греъм) и че лично той няма намерение да напуска Сиатъл, а ще остави мениджмънта на компанията да си върши работата.

  Източник:  в. „Дневник“

• Боян Кулов: Училищата в чужбина трябва да бъдат законово признати

  Доц. Боян Кулов (на снимката първият вляво – бел.ред.) е председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Доктор по география. От 17 години живее в САЩ и преподава в университетите „Джордж Уошингтон”, „Джордж Мейсън” и в Американския университет във Вашингтон. Изнасял е лекции в Института по международни отношения на Държавния департамент на САЩ. Понастоящем работи като старши научен сътрудник в Географския институт на БАН.

  Сайтът Академика БГ  е потърсил доц. Кулов във връзка с последната работна среща на учителите и администраторите от българските училища в чужбина, провела се наскоро в Софийския университет.

  

   

  Интервю на Яна Иванова, Akademika.bg

  – Доц. Кулов, колко училища членуват във вашата асоциация и каква дейност извършвате?

  – Общият брой на училищата в чужбина надхвърля 250, от които в асоциацията членуват близо 70. Броят на училищата в чужбина се увеличава много бързо през последното десетилетие. Асоциацията е базирана в България, за да обединява и подпомага българските училища извън границите на родината, представлява и защитава правата и интересите на членовете си пред съответните институции – държавни, обществени и частни. Занимаваме се с популяризиране на българската култура и език в чужбина, съдействие на членовете на асоциацията в обмена на педагогически опит, методически и образователни практики, контакти, информация и всичко необходимо и полезно за развитие на тяхната дейност.

  – Кои са по-нетрадиционните места по света, където има български училища?

  – Училищата са навсякъде по света, където има българи, на всичките 4 населени континента. Най-отдалечените от родината училища са в Нова Зеландия, Австралия, Китай, Аржентина. Без значение къде се намират, една от най-важните български традиции още от времето на Възраждането и до днес е организирането със собствени усилия на училища и културни средища.

  – Кои са най-сериозните въпроси пред тези училища?

  – Те са няколко:

  * Подпомагане изготвянето на адаптирани стандарти, програми, учебници за деца, които изучават български език в чуждоезикова среда.

  * Регламентиране на признаването на българския език като матуритетен и неговото включване в образователните системи на страните, в които се обучават българи.

  * Изграждане на механизми за обратна адаптация на българските деца, завръщащи се от чужбина.

  * Нормативно регулиране на практиката за провеждането на годишни изпити по български език и литература, история и география на България пред учителска комисия в българските училища в чужбина.

  * Уреждане на държавно ниво на ползването на училищна и друга материална база в страните с български мигранти.

  – Пред президента Плевнелиев тази година поставихте въпроса за законово уреждане на държавната финансова и методическа подкрепа за обучението на българчетата в чужбина. Имате ли конкретни предложения и как си представяте тази подкрепа?

  – Първата конференция на АБУЧ бе  проведена на 16.07.2008 г. под патронажа на Георги Пирински. Темата на конференцията бе „Българските училища в чужбина и новата държавна политика за българите зад граница”. Тогава за пръв път пред българската общественост бяха представени постиженията на училищата по роден език  в чужбина и назрялата необходимост от законовото им признаване от страна на българските държавни институции, както и от тяхното методическо и финансово подпомагане. През следващата година МОН ни зарадва с Националната програма „Роден език и култура зад граница”, чрез която държавата започва да подпомага финансово българските училища в чужбина. В следващите 4 години, поради устойчивост на програмата и подкрепа от страна на асоциацията, бяха създадени по данни на АБУЧ над 50  нови български училища по всички краища на света. Очакваме създаването на Регистър на българските училища в чужбина от страна на Министерството на образованието. В резултат на упоритата работа на асоциацията през 2012 г. бе издадено и Постановление на Министерски съвет 334 за българските неделни училища – първа крачка към законовото признаване на училищата в чужбина. Голямата цел на УС на АБУЧ е тези училища да бъдат законово припознати в новия закон за предучилищно и училищно образование. Имаме подкрепата на вицепрезидент Маргарита Попова и МОН, и се надяваме именно тази цел да мотивира  и  президента Плевнелиев, и неговата администрация.

  – Искате запазване правото българските дипломатически мисии да организират български училища зад граница. Какво е състоянието в момента и какви са възможностите?

  – В исторически план „посолските” училища са едни от първите училища в чужбина. Повечето са с най-дълъг стаж. Навремето са били в интерес на МВнР, за да се учат в тях децата на държавните служители в съответните страни. Сега обслужват интерес на цялата нация и там, където ги има, са мерило за равнение – в тях контролът е най-голям и другите, по-късно открити училища, се сравняват с тях, за да оцелеят. Посолските училища са най-добрият начин за връзка с държавата. Те навремето помогнаха правителствата да ни обърнат внимание. Връзката между държава и образование чрез тях е градивна традиция.

  Очакваме МВнР да поддържа националната политика за съхраняване на националното съзнание на подрастващите, заедно с МОН и ДАБЧ. Ангажиментът към училищата трябва да е част от служебните задължения на българската дипломация зад граница. Много училища настояват да се върне ангажиментът посланикът да подписва дипломите, за да се намали броят на злоупотребите. Все пак посолствата и консулствата по места са по-близо до училищата, отколкото МОН в София. Дори е належащо да се изпращат в страните с големи общности специални представители в посолствата и консулствата, които да отговарят само за образованието зад граница. Един такъв представител може да отговаря за няколко съседни страни и периодично да извършва проверки и консултации по места. На първо време това е належащо в Чикаго и Мадрид. Асоциацията настоява за съхраняване на посолските училища не само извън ЕС, но в рамките на съюза. Регистрацията на тези училища като местни чужди организации не е в интерес на държавата.
  

• Протестът стигна до Евксиноград

  Протестиращите пред резиденция „Евксиновград” във Варна запалиха свещ и коленичиха в памет на загиналите миньори в рудник „Ораново” тази вечер. Те блокираха международния път Е-80 в посока курортните комплекси и в посока Варна. Трафикът по пътя е спрян.

  Дошлите пред резиденцията скандират „Мафия” и „Оставка”. На входа на резиденцията протестиращите опънаха въже, на което със щипки закачат своите искания. Появиха се и плакати с надпис: „Разпната България ще възкръсне”, „От предишните се срамувахме, от вас просто ни е гнус”, „Варна пита – България вече Русия ли е?”.

   

  

  Както БЛИЦ съобщи, в късните следобедни часове днес водолази окупираха резиденция „Евксиноград“ край Варна, където родните депутати избягаха от нестихващите близо два месеца демонстрации.

  Катер на гранична полиция охранява по море плажната ивица на резиденцията, а по суша се наблюдава засилено полицейско присъствие.

  Подготовката за посрещането на „ваканцуващите“ депутати в резиденцията продължава. Протестиращите са организирали лодки и водолази по море, парапланери по въздух и блокада на пътя за Златни пясъци.

  Уведомление за протест пред централния вход на резиденция „Евксиноград“ е подадено в община Варна миналата седмица, а разрешение е дадено за времето от 17.30 ч. до 21 ч.

  Недоволните граждани са организирани във фейсбук групата „Да блокираме Евксиноград“. Те имат следните искания – 1. Оставка на правителството; 2. Свободен достъп за граждани до Евксиноград; 3. Съединяване на Евксиноград и Приморски парк.

  Източник:  БЛИЦ

• БСП отстъпи пред Доган за фантомите в избирателните списъци

  

  БСП направи сериозен реверанс към коалиционния си партньор ДПС, като се отказа окончателно от обещанието, дадено по времето, когато бе в опозиция – от списъците да бъдат махнати избирателите фантоми. В новия Изборен кодекс, който се очаква да бъде гласуван до края на годината, ще фигурира само текст, че общините и МВР са длъжни да дават на ГРАО по-точни данни. Това обаче няма да реши въпроса, тъй като и сега вътрешното министерство и общините нямат пълна информация за живеещите в страната и извън нея. На референдума през януари и на последния вот за пореден път се оказа, че „мъртвите души“ в списъците са около 800 хил., което от предишната власт обясниха с живеещите зад граница българи. В тях дори бяха открити над 600 столетници, дори и такива над 120 г.

  Фантомите се използват най-често за манипулации на вота, като се гласува от тяхно име, често без те да подозират. Освен това нереалният брой имащи право на глас влияе на избирателната активност. Най-печеливши при по-ниска активност са формациите с твърди ядра. Освен това за референдум или за президентски избори например праговете съответно са 20 и 50% и са по-трудно постижими.

  Председателят на временната комисия Мая Манолова се застрахова, че все още нищо не е решено и ще се обсъдят всички предложения, но досегашните дебати по Изборния кодекс не дават надежда за радикална промяна. Неин колега, пожелал да не бъде цитиран, пък се оправда, че докато не се свържат по някакъв начин ГРАО, МВР и общините, няма техническа възможност списъците да бъдат изчистени. Според него е отпаднала окончателно идеята за активна регистрация или пък за изработване на списъците въз основа на гласувалите на последните няколко поредни избори, а останалите желаещи да бъдат дописвани.

  Какво точно ще пише в новия кодекс, е загадка дори за членовете на временната комисия, която го изработва, признаха депутати. Официално те се готвят през целия ваканционен август да обобщават постъпилите предложения от неправителствени организации и отделни граждани. Очаква се през септември проектът да бъде готов „в суров вид“ по думите на Мая Манолова. След това депутатите ще започнат обсъждането на идеите. Неофициално обаче те обясняват, че все още чакат инструкции какво точно ще залегне в новите изборни правила.

  До момента е ясно, че ще има преференциално гласуване, като прагът ще е между 7 и 9%. Депутати признаха, че ще се опитат да избегнат промяната на системата и повторното въвеждане на мажоритарен вот за народни представители, независимо дали по един от район или половината от всички 240. Социалистите не пропускат да припомнят печалния си опит от 2009 г., когато нито един техен кандидат не попадна в НС като мажоритарно избран – почти всички бяха от ГЕРБ, мнозина непознати за районите си и едва петима от ДПС. Ще се върне изборността на районните кметове, а пък в населените места с над 150 души отново ще се гласува за кмет, а не както е сега – при 350. Няма да се пипа и 4-процентната бариера за влизане в парламента, казаха от комисията.

  Източник:  News.plovdiv24.bg

• Мафията в България пере пари чрез казина, барове и автокъщи

  Контрабандата на цигари, алкохол и горива генерира сериозен обем мръсни капитали, според Американското бюро за борба с наркотиците

  .

  Панайот Ангарев, в. „Сега“

  Всички сфери, в които през последните години се реализират доходи в България, са използвани от организирани престъпни групи и за пране на пари. Това става ясно от последния юнски доклад на Бюрото за борба с наркотиците към Държавния департамент на САЩ за легализирането на мръсни пари в различни държави по света. Според документа на практика няма област, в която мафията да не е разпростряла пипалата си, за да изпере придобитите от наркотици, проституция, контрабанда, оръжие, данъчни измами и източване на банкови сметки.

  „Казина, нощни клубове, автокъщи и в по-малка степен търговци на едро са най-честите обекти, свързани с прането на пари в България“, се посочва в документа. Другите области, където престъпните групи предпочитали да легализират средствата си, са туризмът и организирането на различни игри, включително и онлайн залаганията. Причината България да продължава да е притегателна сила за мръсните капитали са все още развиващият се финансов сектор, големият дял на сивата икономика и високият дял на кешовите разплащания.

  Въпреки това кризата се отразила върху желанието на криминални групи да използват български фирми за пране на пари, тъй като печалбата им е намаляла. Същата констатация направиха в доклада си за 2012 г. и от Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Друго съвпадение е, че местните престъпници предпочитат да перат пари, като регистрират компании в офшорни зони. ДАНС също смята, че с офшорни компании са свързани и основните схеми за пране на пари у нас, които са засечени през 2012 г. Миналата година финансовото разузнаване е спряло съмнителни операции за над 1.57 млн. евро. Въпреки че сумата е по-малка от тази за предходната година (4.3 млн. евро.), броят на спрените сделки е два пъти по-голям от 2011 г.

  Според ДАНС компаниите в сектора на възобновяемите енергийни източници са параван за пране на пари, а при изграждането на фотоволтаични паркове се отпускат заемни средства от офшорни компании, което затруднява установяването на източника на финансиране. Анализът показа, че за разлика от предходните години страната ни по-рядко се използва като транзитна за мръсните пари. Причината е спадът на чуждестранните инвестиции, които до този момент са давали възможност да се легализират големи финансови средства. Затова престъпните групи са се насочили към легализиране на пари от кражба на ДДС чрез използване на офшорни компании.

  Според щатския доклад България продължава да бъде основна транзитна зона за трафика на наркотици и хора към Западна Европа, а контрабандата на цигари, алкохол и горива генерира сериозен обем мръсни капитали. Макар и доста условно, в документа се посочва, че шестте безмитни зони в страната се използват за избягване на митнически такси, особено при търговията с горива и цигари.

  В Румъния положението е сходно – и тя е транзитен пункт за трафика на наркотици, оръжие, крадени коли и хора от международни престъпни групи. За легализиране се използват офшорни компании. Разликата с България е, че мръсните пари там идват от международни престъпни синдикати, които действат в страната. Също така се отчита, че в Румъния има едно от най-високите нива на кибер престъпления и онлайн измами с кредитни карти.

  За Гърция се посочва, че през последните години са се увеличи финансовите престъпления и престъпни организации (някои с връзки с терористични групи), които се опитват да използват гръцката банкова система за изпиране на незаконни приходи. Това става най-често чрез инвестиции в имоти, чрез лотарията и чрез фондовия пазар.

  Според доклада мръсните пари в Македония са от укриване на данъци, контрабанда, финансови измами и приватизация, застрахователни измами и корупция. За Сърбия в доклада се посочва, че страната продължава да е пазар за контрабадни стоки. Също така през последната година сръбски групировки са увеличили трафика на кокаин от Южна Америка към Западна Европа. Най-добри позиции на Балканите според доклада има Турция, за която се посочва, че единственият източник на мръсни пари е трафикът на наркотици.

   

• В късите панталони на протеста

  След 50 дни на улицата протестиращите нямат намерение да свалят карнавалната маска. Опитът им за равносметка загатва, че наесен театралните похвати ще отсвирят радикалните.

  

  Нажежените реплики си подхвърлят организаторът (Георги Калоянчев) и журналистът, отразяващ събитието (Стефан Данаилов) в българската класика “Карнавалът”. Когато комедията на Иванка Гръбчева се завърта в кината, по улиците на София отново е пълно с протестиращи. Годината е 1990-а и натрапчиво прилича на 2013-а: днес палатките не са пред Президенството, а дежурят срещу Народното събрание, а някогашното мълчаливо бдение на площад “Батенберг” пак е там, но е шумно, многоцветно и карнавално. Даже и онази гръмка реплика “По-добре танковете да дойдат” си има красив юнски римейк: “Най-добре е хората да дойдат”, така гласеше един от плакатите, издигнати пред Министерския съвет.

  След 50-ия си ден протестът против кабинета „Орешарски“ така и не свали карнавалната маска. А може би не иска? Тя му лепна като по мярка след серия от цветни акции: бели балони вместо домати полетяха към парламента, ръченици, тебешири и асамблеи напълниха Орлов мост, голата Свобода поведе протестиращите, театрални етюди под пластмасова маса развеселиха множеството, а минимаратонът мина под мотото „Днес бягаме ние, утре – вие”.

  С времето художествената самодейност на площад “Независимост” – къде самородна, къде прекопирана, нарисува протеста като симпатичен младеж в къси панталони и широка усмивка, към когото с умиление често поглеждаха дори и опонентите му. Плажната революция отпреди дни нежно попи и последните му капки кръв от нощта с белия автобус и се закани наесен арт акциите в името на приличен Изборен кодекс и “Незабавна О-СТАВ-КА” да са още по-шумни, цветни и креативни.

  И докато депутатите стягат куфари за лятната си ваканция, протестиращите пишат статуси: The show must go on… Въпросът е ще свалят ли карнавалните маски за големия финал, или театралните им похвати ще сработят по-добре от радикалните?

  Рекламни палатки

  Две слънчасали момчета нагъват пържени фаст-фууд картофи и пият сода под бялата шатра на палатковия лагер пред Народното събрание. Цветозар и Наско са от източните окупационни сили, а онези от запад са: “Палатките на Мая Манолова”, шегуват се те. Не харесват съседите си, защото са твърде умерени в исканията си – настояват кабинетът да си тръгне чак след промени в Изборния кодекс и конституцията. “Гафовете на управляващите са твърде много, за да чакаме. Докато има злоупотреби, искаме незабавна оставка”, заявява шефа на палатките Цветозар Вълков. Протестира от първия ден, но става отговорник на лагера по неволя. “По принцип участвам във всякакви протестни акции и познавам ядрото на по-активните в София. Чух за лагера, позавъртях се наоколо и се оказа, че никой не е питал общината”, разказва Цветозар.

  

  Мъжът хукнал към “Московска” и от 20 дни живее на палатка. Следи за реда и дисциплината наоколо, силно вярва в красивия вид на протеста и в мирния му характер. “Нагледах се на всякакви провокации – то не се опитваха да свалят прожекторите от паметника, чиито гайки после ние завивахме, то не ни псуваха… Нощта преди сблъсъците виждам един дегизиран с очила се скрил зад палатката. Викнах му, а той кърти павета и ми се прави на германец. Пратих човек с немски език да говори с него, оказа се провокатор – знаел само три думи. После един пиян италианец почти влетя с мотора си в лагера. Извиках полиция. Друг изсипа купчина камъни около палатките, после да кажат, че сме ние. Страшна напаст – оказа се, че най-трудното е да се опази протестът мирен”, пали се Цветозар. Наскоро дошла и жена, която се развела и нямало къде да спи. “Искаше да остане, казах й, че това е протестен лагер, не приют.” А тя се затюхкала – ако знаела, че така ще стане, щяла да протестира. Отпратил и мъж, който първо заплашил, че ще се самозапали на Орлов мост, но постоял 15 минути и се отказал. “Погледнах го накриво, защото сме против подобни форми на протест. Беше с детето си и поиска подслон, но не за друго, а за да го видят медиите и да си издейства убежище в друга държава…”

  Тестът за влизане в лагера е разговор с Цветозар. След няколко въпроса разпознава провокаторите, пък е и търпелив, мирен човек, допълват другите. До 2008 г. живял в Щатите, политолог е на свободна практика, който няма време да си оправи документите за докторантурата от протести. Не приема да го наричат лице на случващото се. “Още отначало структурата е хоризонтална и всеки е лидер. Това е най-голямата ни сила. Един платен и организиран протест не може да е креативен – колкото и рекламни специалисти да впрегнеш, идеите рано или късно се изчерпват. Докато при нас всеки сам решава как и кога”, обяснява Цветозар. Неговата теория за ефекта от случващото се звучи колкото наивно, толкова и в унисон със събитията. Шефът на палатките твърди, че мирното противопоставяне на властта е най-добрата реклама за България. “Искам моята държава да се появява с хубави новини по света, а не с агресия, корупция и политически интриги. Това ще засили интереса на туристите, на инвеститорите, оправя имиджа. Каузата ми е много лична – важно е да не се изпитва страх към държавата”, твърди Вълков.

  Протестите на Орлов мост срещу приемането на поправките в Закона за горите отпреди година, в които Цветозар бил двигател, са неговият пример, че с мир се постига много. “Тогава не влязохме в световните новини, но сега чуждите медии ни следят изкъсо и сами казват, че това е нов вид протест. Харесва им и се надяват светът да се зарази с него. Звучи абстрактно? Че ние почти изместихме новината за раждането на британския принц в чуждите медии…”

  Днес в палатковия лагер – макар и увлечен в плажна революция, тезите изглеждат ясни: Оставка. Не на суровите акции, които деморализират протеста. Потушаване на всяка провокация. “Нали, ако днес отидем на разговор с властта, те ще кажат, че това е краят на протеста и пазарлъците ще започнат. Това е поуката ни от февруари”, тегли чертата Цветозар.

  Фаза на разстежа: #усмихнисебе

  В близост до лагера се мотае и 24-годишният Атанас Стойков – бивше крупие, охранител, продавач-консултант, настоящ безработен и пианист на белия роял пред парламента. На метри от него – пред Народния театър, колата си паркира и Ильо Петров, 23-годишен диджей, завършил европеистика в СУ и част от групата, организирала миловидната акция с белите 3000 балона, пуснати пред Народното събрание. Двете момчета, родени в зората на демокрацията, не се познават, но протестът с лекота слага общия знаменател помежду им.

  

  И ако случващото се навън наистина има красив младежки образ, то той трябва да е на Ильо – карирана небрежна риза, комбат панталони, тъмни очила, широка усмивка, информиран, модерен, решителен. Също като Цветозар и той отрича варианта хората от улицата да излъчат лидер, защото много бързо ще бъде „яхнат” от неправилните хора. Но с усмивка приема тезата, че от толкова много красота и мир днес протестът е заприличал на карнавално шествие, на което едни играят ръченица, а други пишат с тебешир по паважа. “Протестът на децата” е хубаво определение, но това не означава, че не сме готови да изядем по два шамара в името на идеите си – признава Ильо. – За мен голямата цел е формирането на заедност, която досега не съм виждал у нас. 50-дневните акции – били те арт, миловидни или смешни, са, за да има чуваемост. Извън София нямат представа какво се случва тук, а политиците се правят на разсеяни. Колкото до алтернативата, това е и най-голямата критика към протеста, защото не дава отговор на въпроса след оставката какво?”

  Момчето, родено през 1990 г., не се чувства комфортно на място, на което някой още скандира “Червени боклуци”. Странно му е, но се опитва да разбере. Наскоро прочел текст на Теодора Димова, посветен на поколението й, което разбрало, че е излъгано, и днес пак е на площада. “Това са моите родители и фактът ме кара да се чувствам зле – след 23 години сме заедно и протестираме за едно и също”, допълва той. Признава, че хоризонталният протест дава свобода за всякакви идеи, но и лесно може да се мине тънката линия на добрия вкус. Не одобрява както викането пред празни сгради, така и скандирането пред домовете на политиците. „Това е лично пространство, въпреки че тяхната политика засяга всеки от нас лично”, допълва той. Дразни се най-много на „официалните статистики на МВР” и на тезата, че младите са превърнали протеста в парти на открито. “Занимавам се с музикални събития и отлично знам как изглеждат 3000 души. А колкото до забавлението, сещам се за поне три начина как да си изкараме по-готино и протестът не е от тях”, обяснява Ильо. Притеснява се само, че ако правиш едно и също нещо повече от 20-30 дни, накрая то се превръща в навик.

  Августовското „ваканцуване” на депутатите не го обезсърчава. Напротив. „Вярвам, че наесен хората ще са много повече, а акциите – още по-силни”, отсича той. Човърка го само въпросът за алтернативата. „Трудно е…- поглежда встрани. – Силно вярвам, че с формирането на граждански активно общество днес утре всеки посегнал към властта ще идва с ясното съзнание, че има пред кого да отговаря за действията си. Рефлексът да реагираш на нередностите е моята лична кауза”, допълва той.

  

  И ако при Илко протестът се е превърнал в начин на живот, то другият връстник на демокрацията – пианистът Наско, идва тук случайно, минути след новината за окървавения протест, и не за да укрепва живите вериги… “Видях пианото в репортажа и… ми се присвири”, откровен е той. Докато другите обсаждали сградата ту отляво, ту отдясно, той седнал и засвирил „Погребалния марш” на Шопен. После и “Седнало Джоре дос…” Хората го аплодирали до сутринта и му харесало. “Оттогава не пропускам ден – вече съм фен на мирната революция”, смее се Атанас, но му е рано за равносметки.

  Другото лице

  

  В онази нощ на сблъсъци, докато самоукият пианист дрънка на белия роял, Елисавета Белобрадова застава на пътя на белия автобус. За часове снимката с окървавеното й, но усмихнато лице се превърна в символ на „втвърдяването” и „погрозняването” на протеста. Някои дори на шега я нарекоха „най-щастливия бит човек”. От този миг градските легенди около името й като „лице на окървавения протест” се нижат една след друга. Още преди раната на челото й да се е обелила, Елисавета разбира, че е „вечният протестиращ”, „безработна”, която е впрегнала „цялото си семейство да сваля властта срещу пари”, и най-забавното: „Че това не е било кръв, а кетчуп”, маха с ръка тя. И казва, че глупостите около нея са най-яркият пример какво би се случило, ако протестът посочи този или онзи за свой водач.

  

  А всъщност Елисавета е майка на две палави момичета на 3 и на 9 г., възпитаник на Френската гимназия, висшист, търговец, финансово не се оплаква и от време на време разпуска с бокс. „Само за кардио тренировка. И съм била само на протеста през 1997 г.” На едното си рамо е татуирала откъс от „Риголето” на Верди, а на другото цитат от „Пътят” на Кормак Маккарти. Суров разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви, а баща и син бродят из руините на света и се борят за оцеляването си – не само физическото, но и моралното…

  „Когато говорим за формата и облика на протеста, трябва първо да се замислим какъв вариант имаме. Образът в късите панталонки се открои, защото днес сме изтикани в ъгъла и се надявам, че всички разбират това. Наврян си там с балона, знаменцето и детето и вървиш ден след ден… Не ни се дава възможност за по-твърди действия по простата причина, че те ще бъдат и бяха нагледно опорочени, нито можем да излъчим лидер, защото и това ще бъде яхнато на секундата. Всеки ден параноично се оглеждаме за провокатори. Дори нямаме възможност да подредим реални искания, защото няма върху какво и кого да ги поставим. И в един момент ние сме там, преминали сме етапа на умората, на отчаянието и… просто сме там”, обяснява Елисавета. Признава, че след 50 дни звучи малко пораженчески, но вярва, че протестът не бива да спира и ден. „Не казвам, че е обречен, но ние сме като в поговорката “Мъж го искам, сега го искам”. Чакаме си спасителите. Кой? Флаш Гордън ли? (Американски супергерой, вдъхновил Джордж Лукас за сагата „Междузвездни войни”.) Проучванията сочат, че ако има избори, БСП отново ще спечели. Така че никой нищо не чака”, блъска се в собствените си думи тя.

  

  Обобщението й на случващото се повече от 50 дни звучи познато: наченките на активно гражданско съзнание, появило се на площада, е най-голямата победа на протеста. „Дано да не е единствената! Имаме само два инструмента за участие във властта – избори и протести. Когато първият не работи, минаваме на план Б. У нас вторият механизъм от години е опорочен и дано нашето поколение успее да възпита у себе си самочувствието, че когато нещо не му харесва, излиза на улицата. Днес се учим да бъдем граждани”, обяснява тя. И категорично отрича надеждата, прокраднала се в редиците на шествието, че хора от улицата може да влязат в политиката и да сътворят чудеса. „Няма държава по света с нормални политически и социални показатели, която да се управлява от хора от улицата. Как Иван с плаката от площада да влезне в парламента и ще очакваш много от него?” Отрича и сравненията между днешния протест и онзи от 1997 г., по времето на който е първокурсничка и отговаря за една от барикадите. „Тогава вярвахме, че има алтернатива. И колкото и да ни беше студено, а то беше много, колкото и да бяхме гладни, а бяхме, спяхме по пейките, от заведенията ни носеха хляб и кренвирши, но нищо не можеше да ни прибере. Нямахме пари, цигари… А сега сме окей – не се оплакваме, оправяме се, още повече е лято, но отчаянието, което е обзело всички, е несравнимо с никое друго време преди.”
  
  Уличен театър

  Лош спомен за нощта на сблъсъците пази и Иван Дончев. След нея три дни едва успява да стана от леглото. “Не от рани, а защото се почувствах безсилен. Омерзен. Употребен в една месомелачка. Тъжно ми беше, защото видях колко лесно може да бъде прекършен протестът. Бях разколебан, но още на следващата вечер сложих носията и застинах с вдигнат юмрук. Хората ме търсеха с погледи, ръкопляскаха ми. Благодарен съм им, защото бях на ръба да се откажа. Сега си мисля, че и те са имали нужда да ме видят…”

  

  Иван е мълчаливия мъж, облечен в носия, който от 24-ия ден на протеста стои неподвижен, докато шествието се изтегля от Министерския съвет към Орлов мост. Проговаря за първи път пред „ТЕМА” в опит за равносметка. „Мирният протест има голяма сила и тя се крие в неговата продължителност. Прилича на идеята за моята жива статуя – продължителност и постоянство и когато има натрупване, то буквално спира дъха. Звучи абстрактно, но знам как спотаената сила респектира. Затова съм сигурен, че протестът ще остане мирен и следващата му фаза ще е още по-артистична. Само си представете, че тези 15 хил. души, които всеки ден викат и надуват свирки, внезапно замълчат?”, загатва Иван. Той е театрален фотограф на свободна практика – допреди десетина години военнослужещ, но влиза в НАТФИЗ и обръща гръб на армията. Ходи на протестите, облечен в носия вместо с флаг, от самото начало и решава да застине пред множеството спонтанно на 24-ия ден. „Усетих емоцията на хората. Когато стоиш, отвътре всичко кипи. Разплаквал съм се. Веднъж застанах бос и възрастна жена зави краката ми с кърпа. Когато приключих, каза, че съм й по-мил от сина й. Нямам представа какво преживява, но ме развълнува. Друга вечер мъж сложи знаме в ръката ми и хората избухнаха…”, разказва Иван.

  Смята, че протестът е с наивно лице, защото го започнаха деца. „Не на години, а в душите си. За първи път имаме такъв чист протест – без агресия и провокации. На улицата има много артисти – не известни лица непременно, а хора с таланти. Но днес ми липсва именно тяхната мотивация да доразвият започнатото. Няма я завършващата група. Липсва единият крак на протеста – първият, който направи най-трудната крачка, е стъпил, но другият, който трябва да му помогне да качи следващото стъпало, го няма.”

  В трети курс Иван Дончев попада в компанията на проф. Крикор Азарян. Снима негова постановка, наблюдава с дни театъра в най-чистата му форма, черпи житейски уроци от извора. „Професорът беше открит и честен с хората. Нямаше фалш – ако нещо не е наред, то се казваше. И доброто, и лошото. Най-важният урок, който научих от него, е, че всички, без значение с власт в ръцете или не, сме равни”, допълва фотографът. А опитът в театъра му помага с лекота да драсне чертата и да посочи какво липсва на протеста днес: „Режисьор! А може би и звезда. Но не холивудска – те вече блестят в парламента. На нас ни трябва пълнокръвен образ от европейското кино. Иначе досега протестът се справя само защото изпълнителите долу имат отлични импровизационни умения.”

  

  – Правдо, как се протестира от морския бряг? С лозунг на плажа ли?

  – Как ли? Всички от улицата ще се явяваме в сънищата на депутатите и министрите, които преди седмица от страх клекнаха на пода в белия автобус. Ще бъде изненадващо и бързо като полицейски щит, който троши стъклото отвътре и ще изкрещявамe в ухото им – ОС-ТАВ-КА. В сънищата на Станишев и на Орешарски няма нужда да се ходи, там ги “страхуват” господарите им. Иначе чисто организационно имаме план с приятелите кой кога да ходи на море, за да не отсъстваме едновременно. На мое място в момента има двама.

  – Какво ще роди августовското затишие на площада?

  – За съжаление нямам голф игрище, за да мога достатъчно убедително да анализирам в перспектива политическата ситуация, но според мен през есента нещата ще ескалират. Ние винаги го правим по трудния начин. Това важи както за хората, така и за политиците.

  – Какво обясни на дъщеря си, когато за първи път я заведе на протеста?

  – Бил съм с нея само няколко пъти, но се радвам, че я заведох в деня, когато тръгнахме по Цариградско шосе. Тогава имаше поне 30-40 хиляди души. Тя не е виждала толкова много хора. Беше впечатлена от скандиранията и барабаните. Изкачихме се до алея «Яворов», вдигнах я на раменете си, обърнахме се надолу към хората и казах: Янa, виждаш ли колко много хора искат комунистите да се махнат? Такива неща остават за цял живот. Иначе тези дни й купих сладолед с лъжичка, а тя ме погледна и попита, защо й давам лъжица: Този сладолед нали не е комунист?! Започнах да мигам объркано и я попитах какво общо имат двете неща. Тя отговори: „Ами нали комунистите са с лъжици и крадци.” Често бърка фонетично близки думи.

  – Бил си на улицата и през 1990-та, и през 1997 г. Превърна ли се протестът в начин на живот?

  – Свободата и достойнството не са неща, които някой ти дава. В този смисъл,все още трябва да се учим да протестираме и да отстояваме живота си. Край Камен бряг в защитената местност Яйлата един тарикат реши да излива бетон на 12 май, в деня на изборите, с надеждата да не се забележи. Вдигнаха се хора, които спряха това безумие. Като пристигнахме преди дни в селото, хазайката, участвала в протеста, каза: “Добре, че имаше софиянци да ни вдигнат, че тук хората се страхуват или пък не се интересуват.” Гражданското у човек се възпитава, то не е част от оцеляването, а от живеенето. Неспособността на хората да видят в сметките си за ток хонорара на Доган или черната дупка Белене наричам фрагментирано съзнание. За такива хора не е възможно някой да протестира повече от 40 дни, без да му се плаща, само защото те недоумяват и защо излязохме още първия ден. Съмнявам се дали и управляващите разбраха.

  – Още през юни каза, че “вторачването в оригиналността и чувството за хумор на протестиращите превръща протеста в конкурс по остроумие”. Успяха ли арт акциите да откажат част от хората?

  – Дразня се и когато някой започне обзора на деня с думите “станалият вече, традиционен протест”, сякаш говорят за фестивал. Не мисля, че някой си е тръгнал. В протеста всеки се опитва да измисли по-оригинален начин да каже на правителството да се махнe. Нещо повече – акциите на сладурите от “Неновините” пред посолствата предизвикаха огромен отзвук в чуждите медии и помогнаха за по-доброто разбиране на исканията ни. Тези акции и чувството за хумор на стотици хора са завладяващи. Но често давам за пример и моята колежка Светлана – слабичка и свита, не вика, не произвежда дори и минимален звук, но е всеки ден там. Тя не е по-малко ценна и от най-артистичния участник. Защото протестът не е провокация, а имунна система. Опитваме се упорито да отхвърлим едно чуждо тяло и неговите интереси. Превърнали сме се в упорити, безотказни, неуморими антитела.

  – Ако утре има избори, ще гласуват ли всички?

  – Положението е следното: Ако хванем за пореден път един и същ бандит в къщата си посред бял ден, сядаме ли да мислим, ами ако дойде след време някой друг по-лош? И бихме ли му повярвали, ако ни каже, че ни обира само защото има социална програма? Отказът от действие, когато си омерзен, заплашен от политическо бандитство и парализиран от страх да не сбъркаш, е отказ от достойнство. Изборите са единственият легитимен инструмент за промяна. Имах един такъв лозунг: Организираната престъпност заплаши, че ако подаде оставка ще настъпи хаос.

  .

  Елица Димова,
  

  сп. „Тема“

• Fantastic!

  July-August 2007

  The recent announcement that Lene Vestergaard Hau had successfully changed light to matter, and then back into light, evokes the magic of carrying moonbeams home in a jar. That the general public might harbor doubts about the success of such research is understandable, but Hau says even her fellow physicists were skeptical. “My colleagues would say, ‘Why would you even try these experiments? It won’t work right,’” says Hau, Mallinckrodt professor of physics and of applied physics.

  

  Her latest achievement builds upon a succession of discoveries that began at the Rowland Institute in Cambridge in 1999, when Hau’s team first used supercooled sodium atoms to slow light pulses down to 38 miles per hour from their cruising speed of 186,000 miles per second. By 2001, Hau was able to halt the light pulse completely before sending it on its way.

  In the spring of 2006, Hau began a new round of experiments, in the Cruft Laboratory at Harvard, using the same 5- by 16-foot optics table that she had used to slow and stop light. The table floats on high-pressure air and, Hau says, is “absolutely filled to the brim with optics and optical gizmos, laser systems and vacuum systems and electronics everywhere.” In the midst of an experiment, lasers criss-cross the table, lighting up the room. “We have people come into the lab who say, ‘My God, it looks like a Chrismas tree,” she adds.

  The lasers do more than delight onlookers. One set works to illuminate the experiment in progress, allowing the team to create images and measurements of the test; others are tuned to a specific frequency and focused on two tiny “clouds” or “pools” of neutral sodium atoms (each pool only a tenth of a millimeter in diameter), in order to cool their temperatures to within a few billionths of a degree above absolute zero. At this temperature, Hau says, the atoms in the pools begin to act in lockstep—a phase referred to as a Bose-Einstein condensate. Once the pools have cooled, the researchers use electromagnets to hold the viscous mass of atoms in place at a constant temperature.

  With both of the condensate pools cooled and kept about two-tenths of a millimeter apart, another laser is turned on for a few millionths of a second, emitting roughly a kilometer’s worth of light pulse. When this pulse enters the first pool, the condensate applies the brakes. The light is slowed down to 15 miles per hour and contracts to less than one-thousandth of an inch. Then, as the pulse begins to make its way across the first pool, what Hau describes as “a little boomerang shape” takes form: a matter imprint of the light pulse—traveling at “a slow walking speed” of 700 feet an hour—leaves the first pool and “strolls out” into free space. When it reaches the second pool, the firing of another laser revives the pulse, which revs back up to its normal speed and heads back on its way.

  “In effect, we have extinguished the original light pulse in the first atom cloud and now we have, out in free space, a perfect matter copy of the original light pulse,” says Hau. “We can take it out, put it on the shelf, and revive it later on.”

  And that matter—that little boomerang of sodium atoms moving between the two pools—offers countless future breakthroughs, Hau says. In conjunction with her earlier research, this new discovery draws a blueprint for a quantum computer. “With our early experiments, we made the memory,” she says. “Now, in this experiment, where we can intentionally change the optical information, we can start to make the processing unit.” Future computers, instead of relying on electrical impulses, could rely on this type of light-form data, she explains. This would allow not only for faster transfer of information, but for more secure data, because any attempt to decode the information would change the state of the matter, making intercepts easy to detect. Superfast, superpowered quantum computers would also be able to encode light data with massive algorithms that even a supercomputer would need years to decipher, providing an additional layer of security.

  “There are so many things we can start to do—it’s just a matter of, ‘Oh gee, what should we pick?’” says Hau. Whatever the choice may be, it’s likely that this time, her colleagues—doubters no more—will be watching closely.

  ~Daniel Morrell

  Lene Hau e-mail address: [email protected]

  Lene Hau website: www.seas.harvard.edu/haulab

  Source: harvardmagazine.com

• Автомобил помете летовници на плажа Венис в Лос Анжелис

  

  Един човек загина, а 11 бяха ранени в Лос Анджелис, след като автомобил се вряза в разхождащите се летовници по алеята край известния плаж Венис, предаде Ройтерс.

  След катастрофата водачът избягал и полицията започнала да го преследва. Той изоставил колата си в Санта Моника и продължил да бяга пеша, но накрая се предал.

  Според очевидци шофьорът е бял, на около 25 години и със светлоруса коса. Той се е движел по алеята, предназначена само за пешеходци, със скорост от 32 км/ час. Шофьорът ще бъде обвинен в убийство, както и в това, че не е оказал помощ на пострадалите, а е избягал.

  От ранените летовници един човек е в критично състояние, а двама – в тежко. В оказването на помощ на пострадалите са се отзовали 100 медици от екипи на Бърза помощ.

  Причините за инцидента и мотивите на шофьора засега не са известни. При сходна трагедия обаче през 2003 г. в Санта Моника загиват 10 души, а 69 са ранени.

  .

  

• Омбудсманът: Промените в изборните правила се бавят умишлено

  Промените в изборните правила се бавят умишлено. Така смята омбудсманът Константин Пенчев, което е и причината за неговото оттегляне от дискусиите, инициирани от заместник-председателя на Народното събрание Мая Манолова.

  .

  

  „Аз наистина напуснах тези събирания, защото смятам, че не беше намерен правилният път. Имам чувството, че умишлено се бави процесът за промяна на изборните правила, и това за мен е малко, така, малко мами хората и техните очаквания и затова аз не желая да участвам повече”, каза Пенчев пред БНР в неделя.

  „Гражданите още през февруари поискаха едни простички и малки промени в Изборния кодекс, сега действащият, които да изравнят правата на гражданските кандидати с тези на партийните. Това бяха няколко текста, които можеше да бъдат променени. Никой не е говорил за нов Изборен кодекс, който може би ще въведе някаква нова, нечувана досега у нас изборна система. Това, сами разбирате, че този епохален труд ще вземе години, а хората искат да имат в момента гаранции, че ако утре има избори, правилата ще бъдат по-правилни, по-справедливи и те ще могат да участват наравно с партийните кандидати”, обясни омбудсманът.

  Той потвърди подкрепата си за протестите срещу правителството. „Моето отношение е, че има сериозен проблем, щом хората са на улицата вече 50 дни, и този сериозен проблем трябва да бъде решаван, и то от управляващите, от институциите. Тоест те са тези, които трябва да бъдат активните и които трябва да подадат ръка на протестиращите, да изяснят какви са проблемите и как ще ги решаваме заедно оттук нататък”, каза Константин Пенчев.

  „Проблемите се задълбочават непрестанно и проблемите, а пак ви казвам, и в правосъдната система, и в здравеопазването, и в медийните среда, тези проблеми се задълбочават непрестанно, хората ги виждат, на хората вече им писна и затова те са на улицата, и аз изобщо не вярвам, че ние трябва да чакаме сега, като мине лятото, да стане по-студено и хората да се приберат. Не, няма да се приберат. Или ще лекуваме проблемите всички заедно, или ще стане нещо страшно – конфронтация, пълно разединение на обществото, не дай Боже, и конфликти да има”, добави той.

  Според него хората са излезли да протестират заради задкулисието и неяснота кой взима решенията. „По конституция и по закон е ясно кой взима решенията, но на практика не се знае кой. Кой дърпа конците след това? Това изкарва хората на улицата. Те вече не могат да живеят така, не желаят. И са прави абсолютно. Аз в това отношение не мисля, че някой в България, дори и тези, които подкрепят правителството, мисля, че и те не искат да живеят в такава среда”, заяви националният омбудсман.

  Той изрази готовност да участва в инициираните от президента Росен Плевнелиев три национални дебата по важни за обществото теми, но изказа опасения, че организирането на дебати между политическите сили и гражданското общество ще е много сложно. Вината за това според него е изцяло на управляващите, които „продължават да се държат високомерно“.

  „Четирима протестиращи поискаха дебат с премиера в студиото на обществената телевизия, Канал 1, но премиерът каза: елате при мен, аз ще ви изслушам в кабинета, т.е. институциите продължават да се държат високомерно. Те казват: ние сме избрани, а вие сте никои, кои сте вие, кой ви познава, ние с вас няма да си говорим… Такова едно надменно отношение аз чух в телевизионни студия депутати: абе, кой си ти да седна аз с теб да говоря на една маса, мен са ме избирали избиратели, теб кой те е избрал.

  Такова отношение, докато имаме, това за мен е недопустимо. Тоест ние живеем в две Българии отделни. Аз не мога си обясня в името на какво е този инат, да го кажем, упоритост и липса на всякакво желание да се говори, да се обсъждат нещата. Не знам докога, но в края на краищата аз съм сигурен, че институциите ще бъдат принудени да ги обсъждат, ще бъдат принудени да седнат, но може би тогава вече няма да имаш с кого да седнете на една маса, може би тогава хората ще кажат ние повече с вас не искаме да говорим изобщо. Тогава не знам какво ще се случи, но няма да е добро за България, по никой начин”, предупреди Константин Пенчев.

  Източник:  Mediapool

• Ушите на Троянския кон в Европейския съюз

  Божидар Чеков,  Kajeteda.com

  .

  Юни 2013 година за Европейския съюз се оказа месецът на изненадите. Една от тях е неочакваното единодушие на 27-те в полза на френската позиция за „Изключението на Културата” от предстоящите преговори със Съединените щати относно свободната търговия. Ликуващ Франсоа Оланд обяви, че са били необходими 15 часа преговори за постигане на този резултат. От събитията, последвали неговата изява, стана ясно, че не са само десетките кафета, изпити по време на безсънната брюкселска нощ, които са довели до европейското съгласие.

  Първи, който наложи „Изключението за Културата”, е политическата лисица – Франсоа Митеран. Неговата идея не се отнасяше само до авторските права на артистите и писателите. Френският държавник предвиди начина на разпространението им. Той явно е предчувствал развитието на електронните комуникации и опасностите, свързани с тях, при липса на контрол. Благодарение на тази далновидност и на държавните субсидии, днес Франция единствена разполага с киноиндустрия, независимо от валяка на американските гиганти. Тази френска непримиримост и убеждение, че „Културата не е продукт” бе разбрана и подкрепена дори и от американските кинодейци, защото ако ГУГЪЛ и ФЕЙСБУК добият правото да излъчват безплатно филми, цялата професия ще бъде застрашена.

  

  Много странно се оказа отсъствието на еврокомисаря по търговията Карел Де Гюш точно в решителната нощ. Един от отявлените противници на фреската позиция и защитник на проамериканските изисквания за търговия без протекции, се оказа обвинен в данъчни измами. На Де Гюш се наложи спешно да замине за Италия. Според журналистите и прокурорите на Белгия, в Тоскана близо до Флоренция, еврокомисарят разполага с лозя, чиято стойност не отговаря на данъчната му декларация!

  В този изключително напрегнат за Евросъюза момент, председателят на Комисията – Жозе Мануел Барозо си изпусна нервите и хвърли камък в градината на Франция, който „галите” няма да забравят никога. Явно недоволен от общата европейска позиция, той нарече французите „реакционери”, неспособни да реформират социалната си система. Не само политиците, но и цялото френско общество, което счита, че социалната система на Франция е една от най-прогресивните в света, настъхна от неговите думи. Появиха се изисквания за извинение или оставка на Барозо. Медиите се надвесиха над неговата биография с такава ирония, на която само французите са способни. От горещ привърженик на Мао Дзе Дун в студентските си години, Барозо осъмва защитник на „глобалния капитализъм” без граници. През 2003 година, като министър-председател на Португалия, той организира на Асорските острови среща между Джорж Буш, Тони Блеар и Хосе Мария Аснар, на която се решава военната интервенция в Ирак. По каква случайност този политически опотюнист застава начело на Европейската комисия?

  Още от самото създаване на Еврокомисията между Франция и Германия имаше неписано споразумение нейният председател да бъде някаква безлична фигура от втория ешалон на страните – членки. Председателят на Съвета на Европа е типичен пример. Докато Белгия се мъчеше от месеци да състави правителство, белгиецът Херман ван Ромпой „бе избран” на едно от ръководните места на Съюза. Една такава личност (или безличност) няма никога да създава главоболия на никого.

  С Барозо нещата се оказаха доста по-сложни. В началото французите гласуваха за него, мислейки, че е по-добре начело на Комисията да има „франкофон”. По времето на Никола Саркози започна да става ясно, че на бившият португалски министър-председател не може да се разчита. Не защото Барозо защитаваше някаква оригинална позиция или идея по отношение на европейската конструкция или финансова политика. Съвсем не. Просто стана очевидно, че Барозо няма такава. Всеки път, когато положението ставаше „напечено”, Комисията и нейният председател, направо се „покриваха”. Френският президент беше този, който излетя за Москва през август 2008 година и предотврати наказателната експедиция на Путин в Грузия. По време на кризата, следствие на американските кредити „Subprimes”, отново Саркози се срещна с Барак Обама и го убеди държавите да спасят банките.

  С голямо закъснение французите откриха, че председателят на Комисията говори едно, а прави друго. За тях Барозо е ветропоказателят, който обяснява, че вятърът се върти, а не самият той. На специална пресконференция в Страсбург, посветена на личността на Барозо, Коста Гаврас го обяви за „заплаха за европейското кино и култура”!

  

  Истина е, че Франция едва ли ще влезе в обещания 3% дефицит. Необходимите реформи са болезнени и засягат най-вече държавната администрация. Броят на чиновниците е прекалено голям. Проблемът е, че първо в техните редици са избирателите на Оланд; и второ, че френският чиновник разполага със статут, който го прави недосегаем за уволнение. Той е чиновник до пенсия! Освен това, реформи във време на криза се правят – да, но с такт. „Катър на баир, не се шпори много, защото хвърля къчове”. В продължилата размяна на „любезности” между френските политици и Барозо бе поставен въпросът за легитимността както на Комисията, така и на нейният преседател.

  Не е тайна, че никой от тях не е избиран. Всички те са назначени след продължителни пазарлъци на „високо ниво”, но пазарлъци все пак. И както при всеки човек, на който някой налага свиване на колана, така и френското общество постави въпроса: „Кои са тези и кой им дава правото да диктуват икономическата ни политика?!”. Именно поради назначенията, резултат на междуправителствени пазарлъци, правилникът бе променен и от догодина „Комисията” ще бъде избирана от Европарламента. Това означа, че Жозе Мануел Барозо приключва с европейската си кариера и трябва да си търси работа другаде. Според някои, той дори вече си е намерил. Дирекцията на НАТО му била по мярка. Тези нови професионални амбиции на португалеца обясняват в очите на мнозина откритите му проамерикански позиции в последно време.

  

  Съвсем неочаквано, френската неприязън към Барозо и нескритите американски претенции, поставиха останалите членове на съюза пред ново изпитание. Американският хакер Едуард Сноуден хвърли такава бомба в отношенията на „атлантическия клуб”, че никой в настоящия момент не е в състояние да предвиди развитието й. Барак Обама на 19 май в реч пред Бранденбурската врата се опита да омаловажи задаващия се скандал. Джон Кери му се притече несръчно на помощ и за сетен път доказа липсата на американска дипломатичност, която е сравнима единствено с… руската. Подслушването било напълно нормално. То било част от борбата срещу терорирзма?! Чакайте бе момчета, ако в Европейската Комисия има терористи, защо мълчахте досега? Страната домакин на една от базите на NSA (National Security Agency) – Гернания се оказа подложена на наблюдение и подслушване наравно с Ирак, Саудитска Арабия и Китай! Между 10 и 60 милиона немски мейла на ден са чели и подреждали американските шпиони, приютени  на немска територия. В съзнанието на германците изплува неприятният спомен за ЩАЗИ и Студената война.

  Настоящите събития потвърждават завещаната от Митеран бдителност към интернет. Нож с две остриета, мрежата е способна както да разпространява сведения, така и да набира такива. Тя е с обратна връзка: да праща и да получавa. С огромен аванс пред другите страни, американците се оправдават с липсата на правила. Или: което не е забранено, е позволено! Това обяснение ме връща във времето, когато пресичах Тексас. Приятелят, който ме придружаваше, ми довери: „Най-богатите хора тук са тези, чиито деди са дошли с най-много тел…”. По много причини Европа не е и няма да бъде Америка. Обединена, тя разполага с 500 милионен пазар, от който американците не могат да се лишат в никакъв случай. Обидата, която нанесоха с подслушването на най-добрите си приятели, не е смъртоносна, но не може да остане без последствия.

  Париж, 5.07.2013 г.
  

• Илинойс узакони марихуаната

  Илинойс стана 20-ият американски щат, който легализира марихуаната за медицински цели, съобщи „Хъфингтън пост„.

  Документът бе подписан от губернатора Пат Куин на церемония в университета в Чикаго. „Във всяка религия се споменава, че трябва да се помага на болните“, сподели Куин. Вестникът посочва, че благодарение на новия закон от 1 януари 2014 г. ще започне да действа пилотна програма, разчетена на 4 години. Тя ще позволи на пациенти с тежка диагноза да получат специално удостоверение за покупка на ограничено количество медицинска марихуана.

  Скоро се очаква подобен ход да предприемат щатите Пенсилвания, Ню Йорк, Охайо и Минесота.

  Източник:  Standartnews

• Корпорацията ДПС

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Плашилото „възродителен процес“

  Първият и основен фактор това са гарантираните около 250 хиляди гласа на българските турци и мюсюлмани, които ДПС има от турското етническо малцинство, без значение дали движението се е провалило във властта. „Лепилото на тази партия поне в самото начало беше „възродителният процес“ и съпротивата на турското население. Майските събития и „Голямата екскурзия“ бяха един травматичен момент за цялата мюсюлманска общност, който беляза до голяма степен и характера на ранния преход и установяването на стереотипа на заплашената етничност, на репресираната другост, който беше в основата на ДПС“, казва Михаил Груев. Според етнолога Евгения Иванова страхът, особено у по-старите поколения, от някаква форма на „възродителен“ процес продължава да е актуален и днес. „Той се нагнетява непрекъснато от непремерените изявления на различни (не само националистически) политически лидери, от показните арести, обиски и процеси срещу духовни водачи на вероизповеданието. Нагнетява страх, разбира се, и самото ДПС – за да легитимира ролята си на страж срещу посегателствата върху правата и свободите. И кръгът се затваря. Мюсюлманите все повече се капсулират, все повече се отнасят с подозрение не само към тази или онази партия, а към българите въобще“, смята Иванова.

  „Електоратът на ДПС, малцинствата като цяло нямат доверие на нито един друг политически субект в България. Етническият фактор е основополагащ структурен, икономически и демографски фактор. Не мисля, че който и да е от българите или ромите, които участват в движението, са привлечени от платформи и политики“, добавя и Антонина Желязкова.

  Политиката на анклавите

  За Антоний Гълъбов определящ фактор е невъзможността или по-скоро отказът на останалите партии да разбият монопола на ДПС в смесените региони на страната. „Още през 90-те години стана ясно, че ДПС до голяма степен е оставено да се движи самостоятелно в районите, където има влияние. Основният му конкурент спрямо профила на избирателите е БСП. И до момента се вижда много ясно, че това са двете партии, които разчитат на по-нискообразовани хора, с по-висока средна възраст, живеещи в по-малки населени места, най-често с деградирала социална структура, изцяло зависими от публични плащания. Десните не намериха начин да се конкурират с ДПС в малките населени места“, казва той. И допълва: „Корпоративният характер на ДПС е много важен, за да се разбере как в една територия, когато позволите дълго време една и съща политическа партия да печели избори, имате ефект на вкореняване на тази партийна структура в съответната територия. Имате трайно усядане на една партия, която се просмуква във всички стопански и административни процеси на ниво на съответната територия, на всичко, което е свързано със стопанския живот.“

  Неслучайно местните избори са изключително важни за ДПС. А малките населени места са превърнати в нещо като анклави на ДПС. Чрез партийните си структури в тези региони и чрез кметовете и представителите си в местната власт ДПС оказва натиск върху избирателите си, защото в тези райони обикновено безработицата е висока и на много места общините са и основните работодатели. „Движението има много функции в мюсюлманските селища, то не е просто политическа партия. То е едновременно и синдикат, и културен клуб, и икономическа структура, която дава работа и поминък, и въобще инстанция, която би могла да реши социалните и икономическите проблеми на обикновените турци и мюсюлмани. И избирателно ги решава. Онези, които са лоялни на движението, са получили нещо. Лоялността към движението се превръща в персонален ключ на един обикновен човек за сигурност и успех. Виждаме създаването на зависимост от власт в това население в една квазисоциалистическа форма – форма, в която партията-държава, т.е. комунистическата партия, е заместена от ДПС. То изпълнява именно тази функция на партия-държава и на инстанция, към която обикновеният турчин може да се обърне, за да му бъдат решени проблемите. Избирателите им не знаят кой е Пеевски и не ги и интересува“, казва Михаил Груев.

  Опитите за мимикрия

  През годините Ахмед Доган няколко пъти се опита да промени имиджа на ДПС и да наложи представата за движението като за национална, а не етническа партия. Първият опит беше с отварянето на партията за българи.  Антоний Гълъбов обяснява, че чрез тоталния контрол на движението върху цели региони една територия се затваря напълно. „Както външните инвеститори, които искат да правят бизнес в регионите под контрола на ДПС, трябва да минат през движението, така и всеки, който иска да прави кариера или да се развива професионално, трябва да установи някакъв контакт на отношения с местната структура на ДПС“, казва той. Според него това е и причината много млади българи да се ориентират към движението.

  „Те разбраха, че всъщност ДПС е един ефективен асансьор към властта. ДПС не е търсила подкрепата на избирателите заради либералните си ценности или за защита на правата на човека. ДПС демонстрира и държи на това, че е ефективен инструмент на достъп до властта.“, смята Гълъбов. Вследствие на това по-голямата част от българите влязоха в ДПС или за да градят кариера, или за да осигурят политическа протекция за бизнеса си. Еманацията на този процес беше приемането в редиците на ДПС на компрометираните фигури от други политически партии като Христо Бисеров и Йордан Цонев, които бяха изключени от СДС. Нещо повече – те не само, че бяха реанимирани от Доган, но и в момента са в ръководството на ДПС и заемат ключови позиции в парламента. Йордан Цонев е председател на бюджетната комисия в Народното събрание, а Бисеров – зам.-председател на парламента.. „Те нямат тежест в структурите на ДПС. Имат един господар – бившият лидер Ахмед Доган, подчинени са дирекно на него и са само едни изпълнители“, казва бивш член на движението.

  В края на управлението на Симеон Сакскобургготски Доган се опита да сформира Либерален алианс с НДСВ и под тази формула двете партии да се явят на изборите през 2005 г. След отказа на царската формация обаче този опит се провали.

  Последната мимикрия на ДПС се оказа оттеглянето на Доган от лидерския пост и замяната му с Лютви Местан. „Имаше някаква надежда, че е възможно Лютви Местан да наложи свой почерк в управлението на ДПС по време на предизборната кампания. Но последните събития след формирането на парламента показаха, че управлява Доган с всичките си обръчи от фирми и олигархически структури, както и със силовите си методи“, казва Антонина Желязкова.

  А след това накъде?

  Колкото и обаче от движението да се опитват да представят резултата от парламентарните избори като добър, със сигурност вотът беше червена лампичка и за ръководството на ДПС. Макар че движението има почти същия брой депутати като в предишния парламент и отново е в управлението, резултатът от вота показа, че партията е загубила около 200 000 гласа. А на много места се оказа, включително и в бастиона на ДПС – Кърджали, че сред разочарованите от политиката на движението са традиционните избиратели на ДПС. Те изразиха протеста си, като просто не отидоха да гласуват. „Най-драстичен е отливът сред членовете на младежката организация на ДПС“, казват от структурата, която се радваше на изключителното внимание от страна на бившия лидер на ДПС Ахмед Доган. „Младите хора в ДПС са чували за възродителния процес от родителите си и не можеш чрез този страх да ги държиш“, казват членове на движението. Скандалите около сформирането на правителството на Пламен Орешарски пък показаха, че въпреки смяната на лидера политиката на ДПС с нищо не се е променила. От известно време в движението се лансира вероятността преди следващите парламентарни избори сегашният лидер Лютви Местан да бъде заменен от евродепутата и зам.-председател на движението Филиз Хюсменова. Ако обаче не бъдат сменени натоварените с доста негативи членове на ръководството на ДПС, както и не бъде прекъсната обвързаността на движението с икономическите структури, това ще е поредната мимикрия на ДПС. На корпорацията, която се представя за партия.

  Източник:  в. „Капитал“

• Поход „Орешарски марш” потегли към Евксиноград

  С началото на депутатската ваканция недоволството срещу кабинета „Орешарски“ се мести към Черноморието.

  Тази сутрин от пл. „Независимост“ в София няколко протестиращи потеглиха на пешеходен поход през България в подкрепа на протестите срещу правителството и излъчилата го политическа класа.

  Пешеходният поход под наслов „Орешарски марш“ е с намерение да прекоси цяла България и да стигне чак до депутатската резиденция „Евксиноград“ край Варна.

  „Напускаме жълтите павета, напускаме социалните мрежи и тръгваме през страната. Искаме да привлечем хората в цялата страна, които са малко изолирани от това, което ще се случи“, коментира един от четиримата участници в похода и организатор на инициативата Любен Иванов, цитиран от bTV.

  Участниците в похода ще изминат разстояние по трасето София – Пловдив – Стара Загора – Бургас – Варна – Резиденция Евксиноград. Във Фейсбук групата „Протестен пешеходен поход „Орешарски марш“ е описан целият маршрут с местата за нощуване. Участниците очакват по пътя към тях да се присъединят още хора. Те ще се движат със съпровождаща кола, за да не носят тежки раници.

  Източник:  Dariknews.bg

  

• Обама: Да се вземат мерки заради опасност от атентати

  САЩ предупредиха за опасност от атентати на Ал Каида през август в Близкия изток и Северна Африка

  

  Президентът на САЩ Барак Обама нареди на екипа си по националната сигурност да вземе всички необходими мерки за защита на американците след възникването на опасност от атентатина Ал Каида.

  Това съобщи, цитиран от Франс прес, представител на Белия дом, пожелал анонимност.

  След като обявиха, че от съображения за сигурност затварят около 20 свои дипломатически мисии в неделя, вчера САЩ предупредиха за опасност от атентати на Ал Каида през август в Близкия изток и Северна Африка.

  Държавният департамент предупреди американските граждани по света да бъдат бдителни и предпазливи, тъй като са възможни

  атентати в Близкия изток, Северна Африка и на Арабския полуостров.

  Германското външно министерство съобщи, че от съображения за сигурност затваря в неделя и понеделник дипломатическите си служби в Йемен, предаде ДПА, отбелязвайки, че министерският говорител не е дал подробности и разяснения.

  Британското външно министерство също обяви, че затваря посолството в йеменската столица Сана на 4 и 5 август като предпазна мярка.

  Форийн офис предупреди британските граждани да напуснат Йемен незабавно поради опасения от ескалация на насилието.

  Лондон предупреди гражданите си, които останат в Йемен, че ако обстановката се влоши, няма да могат да получат помощ за евакуиране.

  Източник:  Vesti.bg
  

• <<
• 1
...
• 152
• 153
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
• 160
• 161
• 162
...
• 416
• >>