Всички авторски страници

Авторски

• Стотици собственици на тайни сметки в офшорни компании разкрива журналистическо разследване

  В следващите дни се очаква да бъдат публикувани имената на стотици собственици на тайни сметки в офшорни компании. Те са разкрити от най-мащабното журналистическо разследване на 86 журналисти от цял свят. Разследването е направено през последните 15 месеца под егидата на базирания във Вашингтон Международен консорциум за разследваща журналистика и се очаква да разтърси политическите и бизнес среди по света.
  Вече беше обявено, че сред собствениците на тайни офшорни сметки има бивши диктатори и членове на техните семейства, както и действащи политици, бизнесмени и финансисти. България също е сред страните, за които има данни, засега обаче не са публикувани имена.

  Анонимни информатори са предоставили на Международния консорциум на разследващите журналисти най-голямата база данни в историята. Те разкриват съществуването на 120 000 офшорни фирми, тайни банкови сметки и други съмнителни сделки в над 170 държави. Както и имената на 130 000 души, укрили парите си в данъчни оазиси по цял свят – политици, олигарси и финансови спекуланти. Данните и документите са попаднали в ръцете на Международния журналистически консорциум преди година.

  Първо е разследването

  След получаването им данните са предоставени за проучване на международните медии, включително „Зюддойче цайтунг“ и радио НДР в Германия. Общо в разследванията са участвали 86 журналисти от 46 държави.Според „Зюддойче цайтунг“ това е най-големият удар срещу голямата черна дупка в икономиката. „Разследванията повдигат воала на офшорната система и разкриват тайните на данъчните оазиси“, казва директорът на Международния консорциум на разследващите журналисти Джерард Райл.

  Политици, общественици и следователи от години се борят напразно срещу тази тайна и нелегална мрежа. По последни данни, през 2012 година в данъчни оазиси по цял свят са били укрити между 21 и 32 трилиона долара.

  Зад кулисите има „цяла добре платена индустрия от подставени лица, счетоводители, нотариуси и банки“, четем в доклада на Международния журналистически консорциум. В системата на офшорните сделки са замесени и много от големите световни финансови концерни, като Deutsche Bank, UBS, както и Clariden – дъщерна банка на Credit Suisse.

  Документите обхващат период от почти 30 години. Те разкриват цифри и факти за паричните трансфери, регистрациите на офшорни фирми и връзките между концерните и отделни лица. Общото количество сведения е 160 пъти по-голямо от документите, публикувани от Уикилийкс. „Не бях виждал подобно нещо“, казва Артър Кокфийлд от канадската телевизия CBC.

  Кои са замесените?

  Списъкът на данъчните измамници е дълъг – в него са имената на политици от Пакистан, Азербайджан, Тайланд, Канада и много други държави. Редом с тях „лъсват“ семейства и васали на дългогодишни деспоти, борсови спекуланти, източноевропейски милиардери, руски олигарси, международни търговци на оръжие.

  По данни на радио НДР, известен офшорен клиент на Вирджинските острови е бил руският олигарх и мултимилиардер Михаил Фридман. Негово доверено лице в изграждането на сложната фирмена конструкция е Франц Волф – синът на бившия шеф на ЩАЗИ Маркус Волф.

  Пак Вирджинските острови са предпочели като убежище за парите си съпругата на руския вицепремиер Игор Шувалов, двама висши мениджъри от Газпром, и дъщерите на азербайджанския президент Алиев. Най-голямата дъщеря на бившия филипински диктатор Маркос също притежавала тайни тръстове на островите, а председателят на монголския парламент имал тайна банкова сметка в Швейцария. С над един милион долара.

  Сред имената на замесените в аферата почти 4 000 американци изпъква името на композиторката Денис Рич, автор на музиката за повечето хитове на Селин Дион. Както сочат данните – през 2006 година Рич е държала 144 милиона долара в банкова сметка на островите Кук. Плюс яхта с името „Лейди Джой“.

  Източник:  Дойче Веле и БНР

  
  .

• Главен прокурор се призна за престъпник и слуга на политици

  Кой сега ще повярва, че прокуратурата не е „Плод и зеленчук” за мръсни поръчки?

  Като по учебник на ДС, бившият главен прокурор Никола Филчев се появи от виртуалния си „Плод и зеленчук” в легендата „Всяка неделя” уж да коментира сигнала на Станишев, че Цветанов и ГЕРБ са подслушвали политици, журналисти и бизнесмени. Но преподавателят по право, който вече се титулува професор, претопли услужливо стари ченгесарски манджи отпреди 12 години, когато домът му бил подслушван по нареждане на правителството на ОДС.

  Скандалният бивш магистрат буквално избълва водопад от нелепици, които, вместо да залеят с помия сините злосторници Иван Костов и Атанас Атанасов, превръщат самия Филчев в реален престъпник, който би следвало да бъде преследван от закона. Ето буквално и самопризнанията му:

  „Премиерът Костов и министърът Йорданов, и шефът на НСС Атанасов публично отричаха, че са ме подслушвали. Макар че нямаше нищо, Костов уволни Божидар Попов, вече покойник. Защо, след като няма нищо? Насаме Костов ме молеше да запазим държавата, за да запази властта си под претекст да запази държавата”.

  „Молеше се, даже и плачеше (говори за Костов – б.р.). Обаждаше се от Варна: кажи нещо, моля те, чувствам се изоставен, предаден. Добре, обещах, пак ще кажа по телевизията. Каза, че ще прати журналиста Василев в петък вечер, викам: Няма да ми определяш и журналиста, аз ще определя пред кого да кажа добри думи за тебе и да потвърдя, че е нямало подслушване, и избрах Димитър Цонев, че е бил мой студент, на другия не му вярвам.

  Соколов беше убеден, но по-деликатно. Той ръководеше тайните съвещания в резиденция “Бояна”. Костов не отричаше официално, а само гледаше да потуши пожара. Е, много плака. И след това изчака да мине време и се нахвърлиха с прислужника си Атанасов като хиени върху мене”.

  „Постъпиха данни от разузнаване, че има сметка в чужбина, в Япония, с американски мениджър в Германия, която имаше двама титуляри – жената на Атанасов и жената на Костов. Това го има в прокуратурата, може да се провери. Информацията я имам от председателя на НС Данчо Соколов – каза: да, имаме такива пари, но няма да ги буташ, парите ни ги дадоха едни американци, на СДС да се борим за демокрация и ние ги дадохме на Атанасовица, че знаела английски, нещо такова”.
  

  „Аз му простих за подслушването, но случаят “Костов” показва, че да управляваш държава, трябва и морал, не само управленско умение”.

  Така Филчев се самоуличи, че „разплаканият” Костов и строгият партиен секретар Йордан Соколов с горещи молби са го убедили да прикрие явни престъпления – незаконно подслушване на магистрат и незаконни сметки в чужбина, превърнали се от партийни в частни, на името на съпругите на двама политици. При тази ситуация Филчев им става съучастник в престъпленията, но действията му са и чиста проба търговия с влияние и прикриване на корупция в големи размери. Извън държавните интереси поведението му може да бъде определено и като политически слугинаж, и като изпълнение на поръчки, към които явно боксьорът е имал афинитет. Бившият главен прокурор на републиката призна, че е престъпил обществения интерес, определен от закона и се е поддал на емоции, лични чувства, а може би е върнал благородния жест на тези, които го издигнаха на важния пост в държавата.

  Показателно е, че много от поръчковите медии преповториха безкритично диалога на Филчев и Кеворкян, с идеята, че помагат на Бойко и забиват поредния пирон в ковчега на десните. Без да коментираме какви точно са били мотивите на Филчев да се самонакисне по този тъп начин, повече от ясно е, че се самообвни и падна в капана, който залагаха с Кеворкян на Костов и Атанасов. Дали обаче спеца по наказателно право не е бил така благосклонен и към други престъпници, или към тях е бил просто мотивиран и от шумоленето на финикийски знаци, можем само да гадаем.

  А инак слуховете в тази посока просто преливат. След като сърцето му се е смилило към омразните Костов и Атанасов, как да не вярваме на обществениците Едвин Сугарев и Николай Колев Босия, че Никола Филчев е лесно манипулируема личност, психически нестабилен и стои в основата на убийството на ямболската адвокатка, и екзекуцията на военния прокурор Николай Колев. Защо да се съмняваме и в твърденията, че професорът по наказателно право е воден за носа от бившата барета Алексей Петров – Трактора и Филко Славов, и по указанията им е възбуждал и прекратявал дела срещу неудобни. Пак по същата порочна схема се твърди, че с личната намеса на Филчев е прекратено наказателното преследване за убийството на Чакъра с гранатомет, при операция ръководена лично от Бойко Борисов. Ако преди години държавният обвинител си беше свършил съвестно работата сигурно сега нямаше България да плаща обезщетения на семейството на жертвата.

  Престъпленията, в които Филчев се самоуличи, вече сигурно са с изтекла давност, но с моралната присъда не може да се размине. Защото е зловещо само по лична хрумка и сантименти един главен прокурор да решава както си иска даден казус, а законът просто да няма значение.

  Дано и днешният първи обвинител Сотир Цацаров да не е толкова зависим като предшественика си, защото поредната афера с нерегламентирани подслушвания може също да даде ялов резултат. Цветанов има опит с публичното плачене, а е баща и на три деца. Може да се опита да смили и строгия обвинител, който също от добри чувства да замаже проверката. Така обаче се затвърждава усещането, че родната прокуратурата е наистина един социалистически „Плод и зеленчук”, пълен с гнили домати и кисели ябълки.

  Източник:  ФакторБГ

• Българин изобрети първия в света нискотемпературен двигател

  Лидия Каменова, БНТ

  .

  Първият в света нискотемпературен двигател, който ще промени живота
  на човека, изобрети инженер от Видин. Устройството може да ползва всякакви топлоизточници, включително и 12-градусова подпочвена вода.

  Според Никола Цеков, това може да е началото на нова индустриална революция в света. С принципно новия двигател ще се оползотворява огромно количество енергия, която сега се губи, а природата ще бъде съхранена. Изобретението вече има български патент и очаква да получи и световен.

  „Отлага се краят на света“ – казва инженер Никола Цеков, защото новият нискотемпературен двигател ще сложи край на безмилостната експлоатация на полезните изкопаеми и ще съхрани Земята като дом на човечеството. Използвайки принципът на разширяване на газа фреон при загряване, двигателят превръща топлоенергията в механична или електрическа.

  Инж. Никола Цеков, изобретател на нискотемпературен двигател: – Примерно ТЕЦ-овете, които произвеждат енергия те стигат до коефициент
  на полезно действие 15-20 % максимално. А другата топлина се изхвърля в
  околната среда. С нашето устройство тази топлина вече може допълнително
  да бъде използвана за допълнителни количества енергия… Даже може да се
  използва за транспорт – тогава няма да има бензин, нафта, ще се движи само с топла вода, със слънчеви лъчи, с дървесни отпадъци.

  Революционното в случая е нискотемпературният топлоизточник – казва Цеков, защото до момента всички технологии са високотемпературни. Двигателите с вътрешно горене, например, използват температура от над 500 градуса. Това изобретение е отнело близо 40 години от живота на инж.
  Цеков.

  Инж. Никола Цеков, изобретател: – Попаднах на една информация за газовете в Болшая химическая энциклопедия, тогава ровех в нея за други
  въпроси, но случайно попаднах на тия неща. И оттогава съответно мисля
  върху него. Досeга сме направили 15 такива двигатели…

  След 7 години практически опити да сработи принципът, резултатът е налице. Никола Цеков вече работи със своя колега Ради Лишков по промишен модел на двигателя, който очакват да бъде готов до 2 месеца.

• Я. Петров: Партиите се опитват да подменят лицата на протеста

  Хората са толкова омерзени от политиката, че откакто пуснахме платформа за набиране на кандидати за народни представители, получихме едва 20 CV-та. На честните и чисти хора въобще не им се занимава с подобно нещо. Политиката е станала мръсна дума. Това каза в сутрешния блок на Нова телевизия Янко Петров от Движение за граждански контрол.

  Искаме да разкъсаме партийните нишки – иначе хората с пари си правят партия, бетонират се вътре и се откъсват от хората. Видяхте и как бившият министър-председател подаде оставка, без да реши проблемите на хората. След това се покри, за да не му бъдат задавани неудобни въпроси, посочи Петров.

  Сред протестиращите има парашутисти. Партиите се опитват да подменят лицата, да сложат свои хора. Ако нещата в България не тръгнат както трябва, след изборите пак ще има протести. Този път обаче ще бъде потърсена мъст и лична отговорност заради стотиците хиляди прокудени от родината си българи и ред други безобразия. Лицата, които са вършили безобразията, са ясни в публичното пространство. Наглостта им е голяма, щом отново отиват на избори, каза още Янко Петров.

  Източник:  КРОСС

• Фалшифицираното Възраждане

  Валерия Новодворская, сп. „Грани“

  .

  Нашият Гарант (онзи, който уж ни гарантира Конституцията, също както Спестовната каса на СССР гарантираше влоговете на гражданите, обезценили се към есента на 1991 г. да нивото на етикети от минерална вода) не забравя любимата си идея за единен учебник по история.

  Започвайки нов избирателен спектакъл сред своите бъдещи обединени фронтоваци, в кръга на своите Шарикови, потенциални Герои на придворния труд, Гарантът пак си спомни за единния еталонен учебник по история. Учебник без разнопосочни версии, без вражески диверсии, без лични мнения.

  А на мен кой знае защо ми се струва, че вече знам какво ще бъде написано в него за Възраждането, Просвещението и Реформацията.

  Работата е там, че тези дни в Кремълския музей се откри изложба с артефакти от времето на великия княз московски Иван III. Ризници, стремена, саби, разни оръжия, украшения, икони…

  Изложба като изложба, но трактовката й се оказва необичайна. Жизнерадостният водещ предаването по НТВ ни съобщава как нечистите сили на Запада лъжливо твърдят, че у нас ужким нямало Възраждане. Напротив, напротив! Я да погледнем XV век, епохата на Иван III!

  Издигането на Кремъл, брака по сметка с багрянородната княгиня София, обединяването под една усмирителна риза на всички руски земи и да не забравим – онази райска птичка, която от тогава попадна на герба ни. Както би казал Паниковски: “Ех, тази дивна, тлъста птица – орел. Бутче! Крилце! Шийка!”.

  На времето благопристойните деца вярваха, че ги носят добрите щъркели. И Киевската Рус така – хуманна, добродушна, незлоблива, сякаш точно щъркелът я е донесъл. Идете на изложбата и питайте нейните топ-мениджери: защо изведнъж приемат за Възраждане онова, което орелът е донесъл в хищните си нокти?

  Превзета е последната опора на руските свободни градове – Господин Велики Новгород, ликвидирани са неговите свободни права, а целият новгородски елит е заточен на края на света. Онези пък, които ръководят отбраната на крепостта, изчезват завинаги и безследно в московската тюрма. Като Марфа Борецкая със своя син Василий. Разбира се не минава и без публични екзекуции (Дмитрий Борецки, Василий Губа-Селезньов, Киприян Арзубиев, Еремей Сухошчек).

  Възраждане ли ще наричаме вече рязането на носовете и ушите на всички новгородски пленници, хванати от Иван след битката край Шелоня?

  Не! Орелът донася със себе си абсолютизъм, преминаващ в автокрация. Именно през XV век се появява гнусната, лъжлива, самодоволна формулировка “Трети Рим”. Прегладнелите бежанци – подмазващите се византийски монаси ни подхвърлят уловката и ни дават повод да крякаме с цяло гърло за този Рим чак до края на хилядолетието като гаргата със сиренето, която също искаше да бъде едновременно и славей, и орел, и папагал.

  В случай, че все пак потрябва противоотрова срещу единния учебник по история, бързам да съобщя, че въпреки орлището Възраждане у нас не е имало и не е могло да има, макар и не по наша вина.

  Ренесанс или Възраждане в Европа наричат повторното откриване на съкровищата на античността, връщането към нейната красота, свобода, култа на голото прекрасно тяло, спорта, науките и изкуствата. Това става след мрачните и задръстени векове на фанатичен християнски аскетизъм, когато властват многобройни Савонароли, ненавиждащи картините, дворците и библиотеките.

  А към какво можеше да се върнем ние? За разлика от Западна Европа ние не бяхме получили ваксината на античността. От V век преди нашата ера скитите ни отрязват от древна Елада, а сарматите ни откъсват от римското право и римската цивилизация. Можело е наистина да получим римската традиция по околен път, както Полша, чрез римската католическа църква.

  Но вместо това и в този случай се оказахме някъде на периферията, защото налапахме заедно с магическото източно християнство и фигурата на Кесаря, който смята, че Галатеецът трябва да му служи като придворен слуга. Тук се корени впрочем една от причините за нашия исторически крах и за изоставането ни от Запада поне с 500 години.

  Колкото до Просвещението, то в новия учебник може да го припишат и на 30-те години на XX век, ако съдим по филма за Сталин, с който в навечерието на 5 март ни порадва НТВ. Според пропагандния глас на говорителя Сталин бил въвел средното училище за всички, училищната униформа, по негово време бил възникнал култа към Пушкин, нашето образование станало най-доброто на света – и още, и още тъпи лъжи, та чак до измислената похвала на Чърчил: “Сталин пое една страна на дървения плуг, а я остави с атомна бомба”. Съдейки по Фултоновата му реч, Чърчил най-много го е вълнувала безопасността на Запада въобще и на Великобритания в частност. Ще нападне ли Сталин или няма да нападне? С дървения плуг не би нападнал…

  Нашето Просвещение се провежда в жестоки форми и носи едва ли не характер на изтезания. “Войни за просвещение” – така нарича Салтиков-Щедрин епохата на петровските реформи. Народът, натикан в смрадния кауш на Третия Рим, е страшно подивял и най-обикновените неща му се струват сатанизъм. И на болярите, и на последния мужик. Чай, тютюн, кафе, картофи, балове и асамблеи, учение на Запад, женско равноправие, германски рокли и германска дисциплина, каменни, дивно красиви градове, театри и съвременна армия – всичко това трябва да се набива насила в гърлото, с изтезания и екзекуции.

  С прискърбие ни идва наум Ататюрк, въвел смъртно наказание за носене на фесове. Впрочем, изглежда, че и носенето на хиджаби и бурки като знак на робството и неравенството няма да се прекрати без някой нов Ататюрк…

  Целият Петербург, от калдъръмените улички до шиповете на катедралните куполи – всичко това е Просвещение. Училище. Екатерина II е вече колеж. Александър Първи и Втори – университет. Но онези, които са се просвещавали с помощта на Волтер и енциклопедистите няма да искат и да погледнат нашето измъчено, окървавено Просвещение.

  А що се отнася до Реформацията, за нея няма да напишат и дума. Само от едната дума “реформи” нашият питон Каа започва да съска и се свива на кълбо. На Запад се реформира църквата, а всичко останало дръпват след себе си пазарната икономика и разширяването на политическите свободи. А Реформацията обуславя протестантката етика, опора на свободната мисъл, на индивидуализма, нонконформизма и на забогатяването чрез честен труд.

  Докато нашите реформи се давеха в кръв, в аракчеевщина, в потушаване на полското въстание през 1863 година, в 1905 година, в октомврийския преврат, чеченската война и в путинизма. А църквата на властта, както и партията на властта, само смениха идейното съдържание с една пищна, но мъртва форма.

  За да се окаже, че орелът всъщност бил лешояд.

   

  Превод Милен Радев, 

  De-zorata.de
  

• Западът трудно ще заобича Русия, дори с платен пиар

  В началото на тази година руското правителство нае американската инвестиционна банка „Голдман сакс“ (Goldman Sachs), която срещу 500 000 долара да помогне за подобряване на имиджа на Русия, който отблъсква инвеститорите. Представителите на банката и пиари са съставили списък на най-авторитетните западни журналисти, икономисти и политолози, чието мнение за Русия трябва да се промени. А те, според плана, ще „разнесат“ новия образ на страната сред широки групи инвеститори, съобщава руското издание „Финмаркет“, което се е запознало със списъка и е провело разговори с хора, попаднали в него.

  Сред тях са бивши посланици на САЩ в Русия, известни икономисти като скепитчно настроения спрямо страната Нуел Рубини, шефове на инвестиционни компании, включително Бил Грос и Мохамед Ел- Ериан от PIMCO – най-големият инвестиционен фонд в света.

  В списъка фигурират около 50 журналисти, публицисти и колумнисти, около 30 ръководители на инвестиционни фондове и членове на директорските им съвети. Сред известните журналисти са Кристиа Фриланд, редактор от Ройтерс (Thomson Reuters), Чарлз Кловcр, който ръководи московското бюро на „Файненшъл таймс“ (Financial Times), също Едуард Лукас от британското списание „Икономист“ (The Economist). Сред известните политици са бившият италиански прмеиер марио Монти, генералният директор на СТО Паскал Лами и др.

  Явно по недоразумение в списъка попада и основателят на Hermitage Capital Уилям Браудър, срещу когото руските власти наскоро образуваха наказателно дело за инвестиции в акции на „Газпром“ в началото на 2000 г., което станало при заобикаляне на официалните ограничения.

  В списъка са и над 70 различни компании от цял свят – от рейтингови агенции до различни фондове.

  Уважението и доверието на тази целева група трябва да бъде завоювано от руски високопоставени чиновници – преди всичко „либералите“ Игор Шувалов и Аркадий Дворкович, а също така министрите на финансите и на икономиката Антон Силуанов и Андрей Белоусов и техните заместници. Всички те ще участват в международни конференции. Към тях са включени председателят на „Сбербанк“ Герман Греф и на ВТБ Андрей Костин.

  Руските чиновници често ще бъдат пращани в команидровки зад граница, за да укрепват връзките с целевата аудитория, а хората, попаднали в списъка, често ще бъдат канени в Русия.

  Руското правителство е уверено, че проблемите на страната се състоят не само в лошото качество на властовите институции и съдебната система, а и заради това, че имиджът на Русия в чужбина е много по-лош от реалностите. Ако имиджът се промени, чуждите инвестиции ще потекат към Русия.

  Чужденците няма да повярват на думи, нужни са реформи

  От „Финмаркет“ са се свързали с хора от списъка, съставляващ целевата аудитория, и някои от тях са отказали да говорят за своето отношение към Русия в контекста на конкретния имиджов проект. Съдейки по настроението на останалите, задачата на руското икономическо министерство и на „Голдман сакс“ ще е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Много от тях са настроени крайно негативно към властите в Русия и не планират да я заобичат в близко бъдеще.

  Предложената програма за подоряване на имиджа на страната е получила висока оценка само от руския участник в списъка – ректорът на Руското икономическо училище (РЭШ) Сергей Гуриев.

  Шефът на руското бюро на „Файненшъл таймс“ Чарлз Кловър коментира липсата на върховенство на закона в Русия като проблем за инвестиционния климат. Затова правителството трябва да се съсредоточи върху реалните промени, като например да не допуска случаи като този със Сергей Магнитски.

  Журналистът посочва, че когато западните издания пишат за Инидия или Китай, например, тонът е повече или по-малко дружелюбен. Когато става дума за Русия, първо обръщаме внимание на негативните новини, отбелязва той.

  Не смятам, че Русия сега изглежда за чужденците по-надеждна и стабилна страна на фона на кризата в еврозоната. Преди 3-4 години руската икономика също изглеждаше доста стабилно в сравение с Европа, но тогава притокът на инвестиции също бе нисък. Въпросът не е в стабилността. Кризата в еврозоната рано или късно ще повлияе негативно на руската икономика, посочва Кловър.

  Според него Русия е привлекателна за инвеститорите заради огромния си потенциал.

  Ричард Пайпс, професор от Харвард, специалист по руска история и политически анализатор, казва, че би променил своето мнение за ситуацията в Русия, само когато тя поеме по пътя на правова държава. Необходима е коренна промяна в политиката на страната. Чужденците се боят да инвестират в руски компании и имущество, защото властите могат да им отнемат придобитото. Причина за лошата репутация на Русия не са експертите и инвеститорите, а политическата ситуация вътре в страната, изтъква професорът.

  Преди всичко Русия трябва да стане правова държава. На Запад всички знаят какво се случи с Михаил Ходорковски, заключава Пайпс.

  Като историк той посочва дългата традиция на авторитарната власт в Русия. Класически пример за служител, нарушаващ закона в името на правителствени интереси, е граф Бенкендорф. Той казвал, че законите са написани за поданиците, а не за началството.

  Професорът казва, че има свои лични инвестиции в САЩ и Швейцария, защото е уверен, че парите му там са в безопасност. Не бих посъветвал никого да инвестира в страната ви. Когато условията за бизнеса се променят, когато имуществото стане действително неприкосновено, когато започнат да се съблюдават законите – тогава това би било разумно, казва още проф. Пайпс.

  Едуард Лукас, редакотр от списание „Икономист“, признава, че се отнася много скепитчно към режима на Путин. Русия има фантастичен потенциал, но хората, които носят отговорност, предпочитат да обогатяват себе си, а не страната. Съществуват ниши на инвестиционни възможности, но бизнес средата е твърде сложна, с множество невидими бариери и подводни камъни, отбелязва той.

  Основните конкуренти на Русия за преки чужди инвестиции са страните от Източна Европа и Централна Азия. Онези от тях, които влязоха в ЕС, Полша например, показват много добри резултати.

  На въпрос какви стъпки или заявления на руското държавно ръководство могат да го накарат да промени мнението си за страната, Лукас отговоря: „Никакви. Не виждам никакви съществени различия между „либералите“ или останалите. Имаше някакви проблясъци на надежда в епохата на Медведев, но те се оказаха само илюзия“.

  Томас Пикъринг, бивш посланик на САЩ в Русия, бивш помощник – държавен секретар по политическите въпроси, бивш старши вицепрезидент за международните отношения на компанията „Боинг“, заявява, че не е знаел, че се е оказал в „някакъв списък“.

  Той не разполага с никакви специални препоръки за подобряване на имиджа на Русия и привличане на инвеститори. Посочва обаче, че такива неща като защитата на интелектуалната собственост, улесняване на бюрократичните процедури при създаването на фирми, опростяване на формални процедури за инвеститорите, опростяване на данъчното законодателство в сферата на инвестициите – са ясен и директен път към повече инвестиции.

  Томас Пикъринг казва, че от началото на 2001 г. до средата на 2006 г. е работил за компанията „Боинг“, която активно е инвестирала в Русия: продавала готови самолети на руски компании и е правила многомилиардни покупки на титан от Русия. Освен това е наела 50 000 руски инженери за разработка на възли за самолети.

  Пикъринг дава и ценни съвети. Който прави бизнес в Русия, трябва да помни, че ако избира местен партньор, трябва да го познава много добре. Трябва да създадете система на взаимно доверие. Това е важно, за да познавате определени хора в правителството, така че те да могат да обезпечат изпълнение на обещанията, които са важни за вас. Необходимо е да работите с различните нива на властта – местни, областни или федерални, а за това се иска определено търпение, тежка работа, казва той.

  Ако сте много голяма компания със значим пазарен дял и някой иска да завземе вашия бизнес в таен сговор с местните власти, той няма да може да го управлява успешно, тъй като не разполага с нужната технология, достъп до пазара или знания, смята Пикъринг.

  Източник: Мediapool

• Връщат палмовите масла в сиренето и кашкавала

  Продуктите със съдържание на палмови мазнини отново ще могат да се казват сирене и кашкавал. Това става възможно, след като тричленен състав на Върховния административен съд отмени Наредбата за изискванията към млечните продукти, пише „Стандарт„.

  Ако Министерски съвет не обжалва веднага след обнародване на решението на ВАС, производителите ще могат да продават продукти с растителни мазнини в опаковки с надписи „сирене“ и „кашкавал“. Само на етикета ще трябва да пише за съдържанието на палми. Засега юристите на земеделското министерство и Министерски съвет не са решили дали ще обжалват решението на ВАС. Възможно е администрацията да реши да спести парите за делото, казаха млекопреработватели. Според тях е нормално и петчленният състав да потвърди решението на тричленката на ВАС.

  Атаката в съда беше срещу текстовете, които поставят родните производители в по-неизгодно положение от европейските им конкуренти и не позволяват на нашите предприятия едновременно да правят истинско сирене и продукти с палмови мазнини. Съдът обаче отмени цялата наредба заради процедурни нарушения при приемането й.

  Това решение ни убеди, че в България има справедливо правосъдие, каза Диляна Славова от Националната асоциация на млекопреработвателите, която е един от жалбоподателите. Искаме страната ни да не поставя допълнителни усложнения за бранша, допълни тя. Междувременно в земеделското министерство бе сформирана работна група, която ще се опита да намери решение за проблемите в бранша.

  Източник:  Фрогнюз

• Кой е лидерът на света?

  Маргарита Георгиева, Economwnews.bg

  .

  2011: затишие след ръст

  Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) възстановяването на световната икономика се засилва през първата половина на 2010 г. Надеждите са подкрепени от увеличаване на икономическата активност до 5.25%, което е близо с 0.5% над очакванията. Все пак възстановяването е твърде крехко, а прогнозите за бъдещето не са така оптимистични. За тази година очакванията на МВФ в световен мащаб са за икономически растеж от 4.8%. През 2011 г. се очаква обаче забавяне до 4.2%. Въпреки това институцията отхвърля сценарии за задълбочаване на кризата.

  Подобен сценарий се предвижда за всички икономики света. От МВФ прогнозират, че развитите икономики ще отчетат растеж от 2.7% през настоящата година и 2.2 – през следващата. Силен растеж очаква МВФ в развиващите се икономики. Средно, прогнозата е за ръст на БВП от 7.1% за тази година и 6.4% за 2011 г. За САЩ очакванията за растежа са намалени до 2.6% до края на годината и до 2.3% за следващата. След слаб разтеж през 2010 г. от 1.7% се предвижда в Европа, като през 2011 г. също се очаква забавяне до 1.5%. Идентична е ситуацията и за Източна Европа с ръст съответно за 2010 г. от 3.7% и 3.1% през следващата година. Един от основните проблеми на кризата е безработицата. Без работа са над 210 млн. души в света, като 30 млн. са останали безработни след започване на кризата.

  Началото на края на кризата
  

  Тази година обаче бяха публикувани и редица положителни новини от големите икономики. През февруари месец САЩ обяви, че излиза от кризата, като нещата обаче не се движат толкова бързо, колкото се иска на хората. Стана ясно, че и Германия се сбогува с рецесията през второто тримесечие, като отбеляза ръст от 0.3%. След като през второто тримесечие Япония регистрира ръст от 0.9%, а през първото увеличиение от 3.7%, далекоизточната страна също официално излезе от кризата. През септември месец еврокомисарят за икономическите и валутни въпроси Оли Рен, заяви, че възстановяването на ЕС е по-успешно от прогнозите. Според прогнозите на МВФ Балканите също излизат от кризата, като първенец ще е Сърбия. Очакванията за ръст на съседката ни са 1.5% за тази година и около 3% за следващата. Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише заяви, че в нововъзникващите пазарни икономики ще има устойчив растеж и със сигурност по-умерен растеж в напреднали икономика като Европейския съюз и Съединените щати. Макар и да започнаха положителни данни и очаквания, те не са достатъчни в близката една година да се преодолее безработицата, икономическата несигурност и страха на инвеститорите.

  България

  В момента ситуацията с финансовата стабилност на България е под въпрос заради предстоящата пенсионна реформа. Водещи специалисти и икономисти предупреждават за пагубното влияние на евентулна национализация на частните пенсионни фондове. МВФ също обрисува тежки прогнози, ако не се вземат мерки за ограничаване на дефицита в пенсионната система. Докладът на фонда от този месец нарежда България в държавите с краткотраен икономически растеж. Очаква се възстановяването да бъде бавно заради уязвимите публични финанси. Всичко това е в рязък контраст с нарисуваната от финансовия министър Симеон Дянков розова картина за икономиката на България. Той предвижда през следващата година страната ни да излезе от кризата като регистрира ръст от 3%, намаляване на бюджетния дефицит под изискуемият минимум от 2.7% от БВП и безработица около 9%. През лятото от МВФ дадоха надежди, че страната ни се е отправила към излизане от кризата. В последствие обаче стана ясно, че прогнозите са за ръст от 0% и 2.5% за следващата година. Така бяха попариха нереалистичните надежди на правителството за ръст от над 3% . Според новия за България Инвестмънт Сантимент Индексът страната ще поеме по пътя на икономическа експанзия през 2012 г.

  2050 г. изцяло нова картина
  

  Интересна класация предвижда през 2050 г. водещата икономика в света да е Китай. След нея се нареждат ЕС и САЩ. Бразилия, Русия, Индия и Япония са също в топ 10 на водещите страни по БВП. И всичко това никак не е учудващо, особенно след различните прогнози, че източните страни ще доведат до извеждане на света от кризата.

• САЩ изпратиха боен кораб към Корея, признаци за смяна на тона в Пхенян

  САЩ съобщиха, че са разположили в близост до крайбрежието на Южна Корея боен кораб, способен да прехваща и сваля ракети. Разрушителят „Фицджералд“, който участваше във военните учения в района, ще остане югозападно от полуострова, вместо да се върне в базовото си пристанище в Япония.

  Това е предпазна мярка, позволяваща повече варианти за противоракетна защита в случай на необходимост, заявил анонимен американски източник. Сериозно придвижване на севернокорейски войски засега обаче не е забелязано.

  Същевременно Северна Корея обяви, че планира да възобнови експлоатацията на спрения през 2007 година реактор в ядрения център в Йонбьон. КНДР се обяви за ядрена държава през 2005 година, а през 2006, 2009 и 2012 година извърши подземни ядрени опити, които предизвикаха протестите на международната общност. Съветът за сигурност на ООН прие резолюции, изискващи от КНДР да прекрати ядрената си дейност.

  През ноември 2010 година КНДР официално подтвърди, че разширява ядрената си програма, като съобщи за няколко хиляди действащи центрофуги в завода за обогатяване на уран в Йонбьон. Инспекторите от МААЕ наблюдаваха дейността в Йонбьон до април 2009 година, когато КНДР прекрати сътрудничеството с агенцията и изгони специалистите му.

  Ядрените оръжия на Северна Корея действат като възпираща сила за потенциални агресори и са основа за севернокорейския просперитет, заявява лидерът на КНДР Ким Чен-ун в реч, изнесена в неделя и публикувана в пълен текст от севернокорейската агенция КЦТА, предаде Ройтерс.

  „Нашата ядрена сила е надеждна спирачка срещу войната и гаранция за защитата на нашия суверенитет“, заявил Ким Чен-ун в речта си пред централния комитет на Корейската трудова партия.

  Същевременно севернокорейският лидер изглежда смекчава враждебната реторика след заплахите за война със САЩ и Южна Корея. Негова реч, публикувана днес, навежда на мисълта, че намиращата се в изолация КНДР измества фокуса си към развитието, отбелязва Ройтерс.

  Пхенян постоянно отправя нападки и заплахи срещу Вашингтон и Сеул, откакто ООН наложи нови санкции на Северна Корея заради ядрения й опит през февруари, а САЩ и Южна Корея започнаха съвместни военни учения.

  Но в речта, произнесена в неделя, Ким наблегна на това как ядреният потенциал подкрепя икономическото развитие. Той все пак обвини САЩ, че се стремят да въвлекат КНДР в надпревара във въоръжаването, за да пречат на икономическия й напредък.

  „Именно въз основа на значителна ядрена сила може да има мир и благоденствие, щастие за хората“, каза Ким в изказването си.

  Според специалисти фактът, че севернокорейският лидер е заявил това на заседание на висшия орган, определящ политиката на страната, показва стремеж да се обръща по-голямо внимание на икономическите проблеми и изместване на фокуса от сигурността към икономиката.

  Източник:  Mediapool

• Пет нови мегадела за умишлена безстопанственост в енергетиката

  Шефът на БЕХ с дело за неизгодни договори, ДКЕВР не си върши работата, енергийното министерство не си потърсило 200 милиона лева дивидент от ЧЕЗ

  Държавата не си е потърсила над 200 милиона лева дивидент от ЧЕЗ, шефът на Българския енергиен холдинг е сключвал неизгодни договори за правна помощ, а енергийният регулатор е оставил ЕРП-ата да работят безконтролно. Това са част от изводите от мащабната проверка на прокуратура в енергетиката, която започна преди два месеца под натиска на уличните протести.

  През февруари екипи от прокурори и данъчни бяха изпратени в трите енергоразпределителни дружества ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго про“, други влязоха в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Трети бяха изпратени да проверяват сигнал на доскорошния министър Делян Добрев за нередности при сключени договори между НЕК и двата американски ТЕЦ-а „Марица Изток“ 1 и „Марица Изток“ 3. Проверките продължиха 2 месеца. Резултатът са пет нови дела за умишлена безстопанственост в ресорното енергийно министерство, НЕК, ДКЕВР и едно разследване, което се води лично срещу шефа на Българския енергиен холдинг и НЕК Михаил Андонов.

  Делото срещу шефа на БЕХ и НЕК обаче се оказа секретно. То е образувано по доклад, изпратен през март в прокуратура от ДАНС. Главният прокурор Сотир Цацаров отказа да даде отговор на въпроса, откога Андонов е проверяван, както и да обясни подробно за сделките с оправданието, че информацията е секретна. Единственото обяснение беше, че става дума за неизгодни контракти с адвокатски фирми за представителство в съда и правна помощ.

  Непотърсените 200 милиона лева

  Най-новата информация, която представиха от прокуратурата е, че енергийното министерство е пропуснало да си потърси дивидента от печалбата на ЧЕЗ. До края на 2012 година чешката компания е натрупала от работата си в Югозападна България 593.5 милиона лева печалба, която не е разпределена сред акционерите.

  До края на миналата година държавата държеше 33% в дружеството, което означава, че е пропуснала да си потърси близо 200 милиона лева дивидент без да се броят натрупани лихви. Държавата обаче продаде акциите през борсата на „Химимпорт“ и тази възможност е безвъзвратно загубена. Сега от държавното обвинение ще проверяват в рамките на наказателно производство кой точно от енергийното министерство носи вина за този пропуск.

  В периода от 2007 до 2012 година държавата е получила дивидент единствено за 2010 година. Според прокуратурата в договора за приватизация между държавата и ЧЕЗ изрично са посочени механизми за решаване на споровете между акционерите, дори и ако мажоритарният собственик не желае да разпределя печалба. Държавното обвинение обаче твърди, че енергийното министерство така и не е направило постъпки да си вземе дивидента.

  „Представете си дори само лихвите върху тези суми“, предизвика въображението на хората заместник-главният прокурор Борислав Сарафов.

  Немотивираните цени
  

  Прокуратурата образува дело и ще проверява за умишлена безстопанственост в енергийния регулатор (ДКЕВР). Причината е, че комисията е одобрила без мотиви или обосновка временни цени за включването на мощностите на производители на енергия от възобновяеми енергийни източници. Това се случи на 13 и 14 септември миналата година. С това са нарушени Законът за енергетиката и вътрешните правилници за работата на ДКЕВР, обобщи Сарафов.

  Членовете и администрацията в ДКЕВР ще бъдат проверявани и по второ дело за умишлена безстопанствено. Прокуратурата коментира, че комисията е одобрила множество сключени от ЧЕЗ договори с доставчици, при които е заобиколен Законът за обществените поръчки. Държавното обвинение отново заподозря и че са сключвани договори за услуги между множество фирми, собственост на ЧЕЗ с цел да надуват разходите и да се доказва по-висока цена на тока.

  Прокурор Нели Златкова призна, че още през 2011 година в прокуратурата е изпратен доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, който е излязъл с подобни изводи, но не се разбра какви действия са предприети по него.

  Извън двете дела от прокуратурата не спестиха и политическите си критики към работата на ДКЕВР. „(За състоянието на енергийния сектор и високите цени на тока) На моменти е било решаващо бездействието на ДКЕВР. Тази комисия е действала не като регулатор, а като безкритичен регистратор на исканията на енергоразпределителните дружества“, обобщи главният прокурор Сотир Цацаров. Причината за тези изводи е, че комисията масово е игнорирала жалбите на хората срещу трите ЕРП-ата и е пренебрегвала сигналите, че дружествата не спазват правилото за едномесечно отчитане на електроенергията.

  Комисията е признавала, че 15% от цената за разпределението на електроенергията са технологични разходи за поддръжка на мрежата на ЕРП-ата, въпреки че те съвестно са отчитали по-малки разходи, обявиха от прокуратурата. Така в цената на тока се калкулира по-голям разход от реално направеният. В случая на ЕВН разходите са 12%, а за ЧЕЗ бе съобщено единствено, че технологичните разходи са по-малко от 15 процента. Вместо да приеме признанието на дружествата за по-малките технологични разходи, ДКЕВР е действал единствено по документи и е признавал прогнозните разходи по наредба, които са 15%.

  „Според информацията, с която разполагаме към момента ДКЕВР не е съставила досега нито един акт на ЕРП-тата, въпреки нашите предписания. Прокуратурата не отнема лицензиите, тя дори не може да стартира процедурата. Това трябва да направи регулаторната комисия. Установено е, че в ДКЕВР в продължение на години е занижен контролът над ЕРП-тата. Това на практика означава бездействие и показва, че ДКЕВР е неефективен контролен орган“, коментира заместник-главният прокурор Камен Михов.

  Дело и за ТЕЦ-овете

  Заместник-градският прокурор на София Божидар Джамбазов, който ръководи екипа, извършил проверката в НЕК по договорите с ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3, заяви, че държавата е приела да купува на високи цени електрическа енергия, която не й е нужна. Това е направено заради договорености, постигнати още през 1998 година.

  „През 2001 г. са сключени окончателно две споразумения (с инвеститорите в двата ТЕЦ-а), а през годините – множество допълнителни споразумения, които касаят тези от 2001 г. С тях НЕК се е задължила да изкупува цялата електроенергия от двете електроцентрали, независимо от енергийните нужди на страната. Още през 2000 г. е установено, че потреблението и износът изостават от прогнозните, заложени в договорите. Независимо от това договорите са сключени. Поради високите цени на тази електроенергия тя не може да бъде продавана без загуба. От момента на сключване на договорите до този момент установихме, че електроенергията е оскъпена с между 10% и 25%. Тези договори няма как да бъдат прекратени, тъй като са сключени така, че при прекратяване НЕК ще търпи огромни загуби. Считаме, че са налице действия на представители на НЕК, които са довели компанията до огромни загуби“, разказа Джамбазов.

  Той съобщи, че е образувано дело срещу все още неизвестни служители в НЕК, които носят вина за тези контракти. С това новите дела, свързани с енергетиката, стават пет. Те ще се присъединят към дългата редица от над 20 стари дела, които се точат без успех в прокуратурата през последните четири години.

  „ЧЕЗ -България“: Работили сме в съответствие с българско и европейско законодателство
  

  Компаниите от Групата на ЧЕЗ в България са работили изцяло в съответствие с действащото българско и европейско законодателство, обявиха отново от ЧЕЗ по повод оповестените от прокуратурата данни.

  В изявлението се допълва, че служителите на компаниите ще сътрудничат на проверяващите и правораздавателните институции, за да се установи истината и „да се докаже, че ЧЕЗ е стабилен и сериозен европейски инвеститор, който работи законно и прозрачно, в партньорство с обществото и институциите“.

  От ЧЕЗ посочват, че няма да коментират нито едно действие в хода на досъдебното производство.

  Красен Николов, Mediapool
  

• Президентът да уволни незабавно директора на НРС – разпитвал е източногерманци, бягащи от режима на Хонекер

  Антон Тодоров, Frognews.bg

  .

  Вчера прочетох кадровото дело на сегашния директор на Националната разузнавателна служба Драгомир Димитров. Повярвайте ми, от години не съм изпитвал по-голямо възмущение след като затворих последната страница.

  Поразмислих се и отново стигнах до следния нерадостен извод: няма как в България да има истинска промяна, няма как страната ни да стане действителен член на свободния свят, докато се извършва толкова нагла подмяна. Затова ще продължаваме да сме годни единствено за лош пример – да ни сочат с пръст като някакъв отвратителен посткомунистически Джурасик парк, изпълнен с неполезни изкопаеми от комунистическата диктатура, които се въртят вече 24 години във висшата власт. Лустрация трябва! Това е основният ми извод и послание.

  И така, какво научаваме от документите в личното кадрово дело на Драгомир Здравков Димитров? Когато преди месец написах във Фрогнюз, че този човек също е бил кадрови офицер от Държавна сигурност, чух голям вой. Имаше обвинения към мен, едно от друго по-необмислени. Но ето, че с решение № 2-150/ 13.03.2013 г. на Комисията по досиетата излезе истината – днешният директор на Националната разузнавателна служба е бил кадрови офицер от ДС: разузнавач в отделение „Контраразузнавателно“ по II и IV линия към Общинското управление на МВР-В. Търново. Назначен е със заповед К-2770/20.8.1989 г., считано от 25.VIII.1989 г.

  С това решение кадровото лично дело на този човек става достъпно за изследователите. След като се запознах с него открих следните факти, които правят оставането на Драгомир Димитров начело на ПРС невъзможно. Нека кажа веднага: още утре всички документи от кадровото му дело, плюс лично писмо от мен ще бъдат изпратени до германския президент пастор Йоахим Гаук, до премиера Ангела Меркел и до германското посолство в България. Защо на тях ли?

  Ето защо: Драгомир Здравков Димитров завършва основното си образование в родното си село Недан, община Павликени, а средно в смесената политехническа гимназия с изучаване на немски език в град Ловеч. Военната си служба отбива през периода 1978/80 г. в поделение 56530-Драгоман. „Награждаван съм за задържане на нарушител на държавната граница“ пише в собственоръчно написаната си автобиография Драгомир Димитров. Някой би казал – изпълнявал е дълга си. Нека видим обаче какво свидетелствува в собственоръчно написано сведение майор Пенчо Георгиев Пенчев, който през 1978/80 г. е бил в същото поделение. Сведението на майор Пенчев е част от препоръките за назначаването на Драгомир Димитров в Държавна сигурност:

  „Познавам Драгомир Здравков Димитров от есента на 1978 г. след постъпването му в поделение 56530 – МВР гр. Драгоман за отбиване на редовната военна служба…От предварителните проверки се установи, че владее добре немски език писмено и говоримо. Изхождайки от личните и делови качества на редник Димитров и нуждата от преводач в отделението ни, същият след приключване на началната подготовка беше оставен в щаба на поделение 56530, където да бъде използуван предимно за преводи от и на немски език. Като преводач редник Димитров отлично се справяше със задачите си. Личеше добрата му подготовка и вледеене на езика.Въпреки големите натоварвания Димитров с лекота понасяше трудностите. Никога не е споделял с другите войници за водените разговори с чуждите граждани било то задържани или попаднали при нас по други поводи.

  Добрата му езикова подготовка и обща култура му дадоха възможност бързо да усвои тънкостите в нашата работа и към края на първата година беше в състояние сам да води разпити на задържани чужденци.“

  Това може да предизвика потрес. Не с това, че е вършено, а че на 24 година след падането на комунистическата тирания в България, начело на външното ни разузнаване е назначен човек, който е разпитвал бягащи през българо-югославската граница източногерманци, отказващи да живеят в диктатурата на ГЕСП и Ерих Хонекер в ГДР. Такава мерзост и подигравка със свободата и с ценностите на своите избиратели не си е позволявал нито един български президент досега. Росен Плевнелиев го направи. Направи го, защото този човек му е посочен и назначен. От кого ли? Плевнелиев има за най-важен съветник, този по националната сигурност един бивш комунистически генерал, който е работил рамо до рамо с началника на отдел „Социална и национална сигурност“ ген-полк. Велко Палин. Стоимен Стоименов се казва и е бил обект на няколко мои анализа във Фрогнюз. Повече от година се опитвам да покаже, че имаме отровна и много злокачествена паяжина, която е оплела върха на държавата. Вижте продължението за Драгомир Димитров. Четем собственоръчно написаната биография на този човек:

  „През 1980 г. продължих образованието си във ВТУ „Кирил и Методий“.Бил съм командир на оперативния комсомолски отряд във Великотърновския университет. След завършването на ВТУ „Кирил и Методий“ през 1984 г. започнах работа в Общинския комитет на ДКМС – гр. Павликени като завеждащ отдел „Организационен“. През м.януари 1986 г. на пленум на ОбК на ДКМС бях избран за Първи секретар на ОбК на ДКМС.“

  а сега черешката на тортата: като първи секретар на ОбК на ДКМС в Павликени, другарят Драгомир Димитров отива на 30 месечен курс във Висшата комсомолска школа в Москва. Отвратително! Този президент, който е с доказан (пак в мои разследвания във Фрогнюз) номенклатурен произход може ли да назначи нещо различно от номенклатура на ЦК на ДКМС, на Секретариата на ЦК на БКП, Политбюро, кадрови офицери от Държавна сигурност, РУМНО, бекайпейци и бесепарски активисти в ново време. Това е абсолютен скандал.

  Възмущението ни от тази демонстративна политическа подлост може донякъде да се умиротвори само с уволнения – на шефа на НРС Драгомир Димитров, на съветника по националната сигурност на президента Стоимен Стоименов и на секретаря на президента по националната сигурност Васил Маринов. Той също е завършил школата на ДС в Симеоново през 1990 г. Ако президентът не направи това, нека не се учудваме, ако съвсем скоро след изборите народните протести този път стигнат до окупация на Президентството.

   

• Весел Саддам в ада

  Бойко Ламбовски, в. „Сега“

  .

  Политически парадокс – най-ендемитно парадоксалният режим на планетата; диктатурата, добила гротескни измерения – държавата Северна Корея, не само оцеля далеч след разпадането на световната комунистическа система, ами продължава да съществува. И размахва ядрен боздуган. А може би най-либералният режим на блока – този в бивша Югославия, не само го няма, но повлече и държавата. Югославия си беше Запад – дънки, плочи и порно списания там се продаваха свободно тогава, когато тук бананите бяха само по Нова година, напомни ми един форумец неотдавна. Емиграцията там беше нещо обикновено тогава, когато тук, за да излезеш до Унгария, трябваше не само виза, ами бая проверки и маневри, спомням си и аз.

  А може би не е парадоксално. Може би е нормално лека-полека светът да се сресва

  с единен политически гребен –

  гребена на разума и благоденствието. И които са по-отворени, косъмът им по-рано да поляга накъдето трябва. А които са по-инат, това да става с известна трудност и с „малце кьотек“. Впрочем така можем да се изразим и за интервенцията на НАТО в бивша Югославия по повод Косово. В случая кьотека изядоха отворените.

  В крайна сметка подобни сресвания би трябвало да водят до всеобщ планетарен сговор, до рационално и разумно общество на цялата планета.

  Обърнете внимание на тази дума – „сговор“. Ако някой е чел наскоро късния Лев Толстой, ще я намери като корен почти на всяка страница в неговите дневници и мисли. Класикът често, до втръсване започва разсъжденията си по този еднообразен начин: „Стоит только людям сговориться…“ Само ако можеха хората да се сговорят… Ако се сговореха, то не би било така, че някой да няма какво да яде, а други да изхвърлят тонове деликатеси. Ако можеха хората да се сговорят, то нямаше едни да се ограждат от други със стени и решетки, а и тия зад решетките, и тия пред тях да са нещастни. Ако можеха хората да се сговорят, то не би се случвало така, че един слугува другиму, втори мами стотици, трети краде хиляди, четвърти убива, пети съсипва самия себе си от невежество и злоба…

  Ако се сговореха хората в Северна Корея, сигурно нямаше да живеят в такова нелепо общество, мисля аз, гледайки отвън. Примерно през очите на някой случаен журналист, успял да се престори на турист, да снима скришно и да пусне всичко това в интернет.

  А ако някой гледа планетата ни така, както аз гледам филм за Северна Корея, дали също не би изхълцал изумен? Гледам и една анимация, доста нашумяла – South Park. US майки не разбират чедата си – чедата се отварят на мръсен жаргон, понеже го видели в канадски филм, а майките се „сговарят“ да воюват за добър морал. В резултат САЩ обявява война на Канада. Сатаната в ада потрива ръце – идва неговото време. Страшният Сатана във филма впрочем е пасивен гей, върти в ада нежна дружба със Саддам Хюсеин. Двамата са чудна двойка.

  Нарочно почвам със смешките

  ТV гледанията често се прекъсват от образ на страдалец или страдалка, които имат нужда от 100-200-300 хиляди, за да им се направи животоспасяваща операция. Нека дарим и помогнем. Мисля си – а ако не съберем? Освен това знам добре, че тези страдалци са сред малцината, които са имали смелостта, находчивостта или късмета да стигнат до телевизията. Или да се пуснат в социалните мрежи. Знам такива, които боледуват тежко, но нямат ни куража, ни парите да идат в болница. Никой не научава за тях – отиват си в мизерия и самота. (Сатаната впрочем също е самотен в смешния филм – накрая се скарва със Саддам и се разтъмват поради несъвпадение на ценности и характери. Сатаната пее за самота и отчаяние, Саддам е щастлив и весел.)

  Знаете ли какво мисля? Че отделно взетият ни свят пет пари не чини, щом не може да се сговори едни хора, които умеят да лекуват, да излекуват други хора, които нямат пари. И си отиват от отчаяние и мизерия. Мисля още, че въпросният Саддам, така весело пресъздаден във филмчето, едва ли би изтребил досега над 200 000 души, ако още управляваше в Ирак. Нашият „сговор“ за инвазия, водена от САЩ там, има за резултат тъкмо това – над 200 000 цивилни и военни избити досега. Да ви кажа ли колко струва намесата на света, воден от най-могъщата и демократичната страна, в Ирак и Афганистан? Според доклад, подготвен от професора по политология Линда Билмс (Linda J. Bilmes) в Харвардския университет, всичко това ще излезе между 4 и 6 трилиона долара. Един трилион е хиляда милиарда. Суми, трудни за представяне. Кипър например разтърси Европа заради десет милиарда. Нашите депресирани съграждани, които цялото здравно министерство хукна да превентира с психиатри и психолози, за да не се палят, го правят поради липса на работа или скромни дългове, а не от умствена слабост.

  Те не са медицински, а социален казус

  През 2002 г., когато вървеше агитация за операция в Ирак заради така и ненамерените оръжия за масово поразяване, един експерт на Белия дом, Стив Фридман, предсказваше, че операцията може да стигне до 200 милиарда долара. Прогнозата му предизвика скандал поради голямото число и го наказаха с уволнение.

  Ние, разбира се, не щем чужди пари. Нека си ги харчат. Само че се чудим защо границата между бедни и богати все расте – в САЩ, в Германия, в Испания. При положение, че се уловихме за правилния гребен.

  Чудя се и какво би казал Толстой. Нещо не го чувам, мрак и тишина. А Саддам чувам и виждам – безумно весел е.

   

• Защо монополите не са в Закона за досиетата

  Христо Христов, Desebg.com

  .

  През последните два месеца станахме свидетели на обществен гняв срещу монополите, който роди всевъзможни предложения от навяващата спомени за комунизма национализация, до отнемане на лицензите, а в някои от електроразпределителните дружества влязоха дори прокурори, демонстрирайки някаква закъсняла активност.

  Общо обаче е мнението, че монополните структури в България са непрозрачни. Както много удачно адвокат Александър Кашъмов от фондация „Програма достъп до информация” посочи миналата седмица на специална пресконференция, такива мастодонти като Българския енергиен холдинг и Националната електрическа компания дори не са задължени по закон да предоставят достъп до обществена информация.

  Има и още една голяма празнота, на която никой, включително и политическите сили, които вече ухажват предизборно избирателите, не са се сетили да запълнят. Става въпрос за отсъствието на монополите от Закона за досиетата.

  Така тяхната непрозрачност още повече се сгъстява, тъй като по отношение на тях законодателят не е приложил формулата, „за да се знае кой кой е в държавата”. Именно тя стана основата на приетия с политически консенсус в края на 2006 г. закон за разкриването на сътрудниците на бившата Държавна сигурност и разузнавателните органи на Българската народна армия (БНА).

  Тогава беше прието да подлежат на проверка четирите власти – законодателната, изпълнителната, съдебната и местната. Към тях условно можем да прибавим и петата власт – медиите. Отделно беше включен широк кръг от държавни институции, а също така и икономическия сектор.

  Включени са проверки на дружествата, които извършват хазартна дейност, едноличните търговци – радио- и телевизионни оператори, дори едноличните търговците и предприятията, осъществяващи електронни съобщения. Онова, което липсва, е точно монополите. Енергийният сектор го няма. Не е ли той по-важен от гореизброените позиции? Въпросът ми е риторичен. Разбира се, че е по-важен. Случайно или пък изобщо неслучайно енергетиката е пропусната.

  През декември ГЕРБ разшири приложението на закона за досиетата, като прие да бъдат огласени агентите сред дружествата и държавните институции, свързани с приватизацията. Едно добро решение. Монополите обаче не са били обект дори на коментар.

  Миналата година Синята коалиция внесе един закъснял, но интересен законопроект. Той се отнасяше за приемането частична лустрация спрямо лица свързани с комунистическите тайни служби в няколко области. Едно от новите предложения бе на лустрация да подлежат ръководните органи на част от монополите, свързани с енергетиката като Националната електрическа Компания ЕАД, ръководните органи на  Българския Енергиен Холдинг ЕАД, както и дружествата с преобладаващо държавно участие. През септември 2012 г. законопроектът беше отхвърлен, след като депутатите от ГЕРБ гласуваха „въздържал се”.

  Няма обаче никаква пречка празнината в закона за досиетата да се приеме нова поправка, в която монополите и енергийния сектор да бъдат прибавени. Разбира се, това може да бъде направено от онази партия и мнозинство, които имат политическа воля да го сторят.

  На фона на останалите институции и държавни структури, чиито ръководства подлежат проверки, енергийният сектор просто изглежда, че се ползва с чадъра на някакъв невидим параграф 12, същия като истинският, който допреди три месеца осигуряваше закрилата на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби в съвременните разузнавателни служби на България.

   

• Конституция на Република България

  Конституцията на Република България е основният закон на Република България. Приета е на 12 юли 1991 г. от 7 Велико народно събрание. Според нея България е парламентарна република. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания.
  Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото — политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните държавни органи: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система — общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост — частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.

  КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

  Източник: http://www.parliament.bg/bg/const

  Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на българската държава през 1878 г. под влияние на европейската мисъл и практика. Практически израз на част от тези идеи срещаме при свикването, работата и решенията на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. (приемането на Устава на Българската екзархия), и в дейността на българското национално революционно движение (БРЦК), поставило си за цел освобождението и създаването на самостоятелна българска държава. Събранието на Оборище на 14 април ст. с. 1876 г., взело историческото решение за обявяване на Априлското въстание, с право се счита за предшественик на българското Народно събрание, на парламентаризма в България. Също преди Освобождението българската общественост издига и идеята за конституционно управление. В „Политическа програма“ на БЦБО (бившия БРЦК), изработена на „Български народен събор“ в края на 1876 г. и изпратена на Цариградската посланическа конференция, като се подчертава, че трябва да се възобнови българската държава, изрично се казва: „Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една Конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа.“ В следващите два члена се доуточнява „За всичките клонове на управлението ще се съставят особени закони по духа на устава и съобразно с нуждите на народа“, „всичките иностранни народности, размесени между българския народ, ще се радват с него на същите политически и граждански правдини“. Това остава не само традиция, но влиза и като демократически принцип в политическия живот на следосвобожденска България.

  Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879 г.)поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано въз основа на чл. 4 на Берлинския договор, като в него участват 229 депутати ( 100 – по избор – 1 на 10 000 жители, а останалите – по право, назначени по длъжност и представители на дружества и организации). Вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Тя се състои от 169 члена, подредени в 22 глави. Българското княжество се определя като „монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“, като Народното събрание се дели на велико и обикновено. Приет е и принципът за разделение на властите – изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и пр. В кратък период – от 1879 до Съединението 1885 г., в създадената от Берлинския конгрес Източна Румелия с център Пловдив в сила влиза и действа Органически устав. Той е изработен от специална комисия с представители на Великите сили и Османската империя. Уставът предвижда строго разделение на властите, като начело на законодателната власт се поставя областното събрание.В него влизат по право 7 религиозни водачи, 10 назначени от главния управител на областта представители и 36 избираеми депутати. Постоянен комитет от 10 човека осъществява координацията между областния управител и законодателната власт в лицето на областното събрание.Търновската конституция е основен закон на България от 1879 до 1947 г., като на два пъти – 15 май 1893 и 11 юли 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие – по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 – 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.).

  Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. гласува Конституция на Република България. Тя се състои също от 169 члена, подредени в 10 глави, но и с преходни и заключителни разпоредби от 9 параграфа. Конституцията от юли 1991 г. постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава. Утвърдени са и принципите на разделение на властите, правата и свободите на гражданите, върховенството на Конституцията. Народното събрание, което се избира на 4 години в състав от 240 избираеми народни представители, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. За разлика от предшестващите основни закони, Конституцията от юли 1991 г. постановява, че Народното събрание е постоянно действащ орган. Заседанията му са открити, а законите и решенията, които приема, са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите на Република България. Народните представители представляват не само своите избиратели, но и целия народ, като в действията си се ръководят от Конституцията и законите, в съответствие със своята съвест и убеждения. Конституцията предвижда освен обикновено Народно събрание и избор на Велико Народно събрание. То се свиква в определени случаи – приемане на нова Конституция или промяна във формата на държавно устройство и държавно управление, както и на съществени, изрично посочени разпоредби от действащата Конституция. Досега са избирани и действали 39 обикновени народни събрания и 7 Велики народни събрания (1879, 1881, 1886 – 1887, 1893, 1911, 1946 – 1949, 1990 – 1991 г.). В кратък период – след суспендирането на Търновската конституция по време на Режима на пълномощията (1881 – 1883 г.) като висша институция се предвижда държавен съвет. В началото на демократичните промени започнали след ноември 1989 г. и решенията на Националната кръгла маса, през април 1990 г. Народното събрание приема изменение на Конституцията от 1971 г. в сила до приемането на сега действащата Конституция.

  Сградата, в която заседава Четиридесет и първото Народно събрание, има историческо значение и е обявена за паметник на културата. Тя е построена през 1884 – 1886 г. по проект на арх. Константин Йованович – виенски и швейцарски възпитаник, автор и на проекта на Сръбската скупщина (1891 – 1892 г.). Сградата е изградена в неоренесансов стил, като вътрешно е преустройвана многократно, но основният й изглед е запазен. От 1991 година Народното събрание разполага с още една сграда – това е сградата на площад „Княз Александър I“ 1.

  .
  

  

   

  Конституция

   

  Конституция на Република България

  (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.,
  изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г.изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г.)

  Преамбюл:

  Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа
  си да изразим волята на българския народ,

  като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм,
  равенство, справедливост и търпимост;

  като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство
  и сигурност;

  като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство
  на България,

  прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава,
  за което приемаме тази

  КОНСТИТУЦИЯ

  Глава първа

  ОСНОВНИ НАЧАЛА

  Чл. 1.
  (1) България е република с парламентарно управление.

  (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено
  и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

  (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна
  институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния
  суверенитет.

  Чл. 2.
  (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея
  не се допускат автономни териториални образувания.

  (2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.

  Чл. 3.
  Официалният език в републиката е българският.

  Чл. 4.
  (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според
  Конституцията и законите на страната.

  (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на
  личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското
  общество.

  (3) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в
  изграждането и развитието на Европейския съюз.

  Чл. 5.
  (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

  (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

  (3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било
  обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.

  (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани
  и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.
  Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

  (5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването
  им, освен когато в тях е определен друг срок.

  Чл. 6.
  (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

  (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения
  на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност,
  пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично
  и обществено положение или имуществено състояние.

  Чл. 7.
  Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия
  на нейни органи и длъжностни лица.

  Чл. 8.
  Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

  Чл. 9.
  (1) (Предишен текст на чл. 9 – ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

  (2) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.

  Чл. 10.
  Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа
  на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

  Чл. 11.
  (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа
  на политическия плурализъм.

  (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава
  за държавна.

  (3) Партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на
  гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както
  и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.

  (4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска
  основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната
  власт.

  Чл. 12.
  (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните
  интереси.

  (2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят
  политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите
  партии.

  Чл. 13.
  (1) Вероизповеданията са свободни.

  (2) Религиозните институции са отделени от държавата.

  (3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

  (4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат
  да се използват за политически цели.

  Чл. 14.
  Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.

  Чл. 15.
  Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната
  среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване
  на природните богатства и ресурсите на страната.

  Чл. 16.
  Трудът се гарантира и защитава от закона.

  Чл. 17.
  (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава
  от закона.

  (2) Собствеността е частна и публична.

  (3) Частната собственост е неприкосновена.

  (4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със
  закон.

  (5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може
  да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат
  задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

  Чл. 18.
  (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските
  пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните
  и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна
  собственост.

  (2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната
  икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване
  на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.

  (3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите
  на геостационарната орбита, определени за Република България с международни
  споразумения.

  (4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт,
  националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия,
  производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно
  действащи вещества.

  (5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и
  разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.

  (6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на
  обществото.

  Чл. 19.
  (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска
  инициатива.

  (2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви
  правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма,
  нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

  (3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани
  и юридически лица се закрилят от закона.

  (4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите
  и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.

  Чл. 20.
  Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони
  на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната
  и инвестиционната политика.

  Чл. 21.
  (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената
  закрила на държавата и обществото.

  (2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното
  предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по
  ред, определени със закон.

  Чл. 22.
  (1) (Изм. ­ ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г. и не се прилага към заварените международни договори.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на
  собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на
  Република България към Европейския съюз или по силата на международен
  договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България,
  както и чрез наследяване по закон.

  (2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с
  мнозинство две трети от всички народни представители.

  (3) Режимът на земята се определя със закон.

  Чл. 23.
  Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието
  и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо
  и културно наследство.

  Чл. 24.
  (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие
  с принципите и нормите на международното право.

  (2) Основни цели на външната политика на Република България са националната
  сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и
  свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив
  международен ред.

  Глава втора

  ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
  Чл. 25.
  (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е
  български гражданин или който е роден на територията на Република България,
  ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може
  да се придобие и по натурализация.

  (2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по
  облекчен ред.

  (3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско
  гражданство.

  (4) (Изм. ­ ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Гражданин на Република България не може
  да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на
  наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор,
  ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

  (5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на
  Република България.

  (6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското
  гражданство се определят със закон.

  Чл. 26.
  (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички
  права и задължения по тази Конституция.

  (2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения
  по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията
  и законите изискват българско гражданство.

  Чл. 27.
  (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не
  могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната
  воля, освен при условията и по реда, определени със закон.

  (2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните
  убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

  (3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.

  Чл. 28.
  Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва
  като най-тежко престъпление.

  Чл. 29.
  (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно
  или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

  (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без
  неговото доброволно писмено съгласие.

  Чл. 30.
  (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

  (2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство
  върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени
  със закон.

  (3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи
  могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната
  власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася
  по неговата законосъобразност.

  (4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на
  привличането му като обвиняем.

  (5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната
  на техните съобщения е неприкосновена.

  Чл. 31.
  (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната
  власт в законно определения срок.

  (2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде
  осъден само въз основа на неговото самопризнание.

  (3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в
  сила присъда.

  (4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото
  за осъществяване на правосъдието.

  (5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните
  им права, които не са ограничени от действието на присъдата.

  (6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени
  със закон.

  (7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието
  за престъпления против мира и човечеството.

  Чл. 32.
  (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на
  защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство
  върху неговата чест, достойнство и добро име.

  (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган
  на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие
  освен в предвидените от закона случаи.

  Чл. 33.
  (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой
  не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.

  (2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без
  разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено
  предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както
  и в случаите на крайна необходимост.

  Чл. 34.
  (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са
  неприкосновени.

  (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт,
  когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

  Чл. 35.
  (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
  придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право
  може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното
  здраве и правата и свободите на други граждани.

  (2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.

  Чл. 36.
  (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение
  на българските граждани.

  (2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със
  задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.

  (3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.

  Чл. 37.
  (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание
  и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства
  за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания,
  както и между вярващи и невярващи.

  (2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу
  националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу
  правата и свободите на други граждани.

  Чл. 38.
  Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради
  своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за
  свои или чужди убеждения.

  Чл. 39.
  (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово
  – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

  (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име
  на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения
  ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие
  над личността.

  Чл. 40.
  (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не
  подлежат на цензура.

  (2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация
  се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват
  добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно
  установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността.
  Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието
  си.

  Чл. 41.
  (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.
  Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто
  име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред,
  народното здраве и морала.

  (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по
  въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна
  или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

  Чл. 42.
  (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените
  под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да
  избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

  (2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се
  определят със закон.

  (3) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Изборите за членове на Европейския
  парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни
  органи се уреждат със закон.

  Чл. 43.
  (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания
  и манифестации.

  (2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя
  със закон.

  (3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.

  Чл. 44.
  (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

  (2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета,
  териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на
  расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата
  и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани
  структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

  (3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното
  прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.

  Чл. 45.
  Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните
  органи.

  Чл. 46.
  (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският
  брак.

  (2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.

  (3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване,
  личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.

  Чл. 47.
  (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право
  и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

  (2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява
  платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на
  труда и други социални помощи.

  (3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.

  (4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила
  на държавата и обществото.

  (5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се
  определят със закон.

  Чл. 48.
  (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на
  условия за осъществяване на това право.

  (2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата
  с физически и психически увреждания.

  (3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

  (4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

  (5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия
  на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на
  извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени
  със закон.

  Чл. 49.
  (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални
  организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното
  осигуряване.

  (2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански
  интереси.

  Чл. 50.
  Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни
  икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по
  ред, определени със закон.

  Чл. 51.
  (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.

  (2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия
  и по ред, определени със закон.

  (3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество,
  както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила
  на държавата и обществото.

  Чл. 52.
  (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
  медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия
  и по ред, определени със закон.

  (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите,
  от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и
  по ред, определени със закон.

  (3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта
  и туризма.

  (4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки
  освен в предвидените от закона случаи.

  (5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху
  производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и
  върху търговията с тях.

  Чл. 53.
  (1) Всеки има право на образование.

  (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

  (3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно.
  При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища
  е безплатно.

  (4) Висшите училища се ползват с академична автономия.

  (5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени
  със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.

  (6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага
  способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация.
  Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

  Чл. 54.
  (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни
  ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си
  принадлежност, което се признава и гарантира от закона.

  (2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава
  и гарантира от закона.

  (3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.

  Чл. 55.
  Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в
  съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната
  среда.

  Чл. 56.
  Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени
  негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява
  и със защитник.

  Чл. 57.
  (1) Основните права на гражданите са неотменими.

  (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява
  права или законни интереси на други.

  (3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон
  може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите
  с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32,
  ал. 1 и чл. 37.

  Чл. 58.
  (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите.
  Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

  (2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват
  задълженията, установени в Конституцията и законите.

  Чл. 59.
  (1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

  (2) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.

  Чл. 60.
  (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон,
  съобразно техните доходи и имущество.

  (2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.

  Чл. 61.
  Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото
  в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

  Глава трета

  НАРОДНО СЪБРАНИЕ

  Чл. 62.
  (1) (Предишен текст на чл. 62 – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.

  (2) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание има самостоятелен бюджет.

  Чл. 63.
  Народното събрание се състои от 240 народни представители.

  Чл. 64.
  (1) Народното събрание се избира за срок от четири години.

  (2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време
  или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия
  се продължава до отпадането на тези обстоятелства.

  (3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след
  прекратяване на пълномощията на предишното.

  Чл. 65.
  (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин,
  който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение
  и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

  (2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват
  изпълнението й след регистрацията си.

  Чл. 66.
  Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по
  реда, определен със закон.

  Чл. 67.
  (1) Народните представители представляват не само своите избиратели,
  а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.

  (2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите
  в съответствие със своята съвест и убеждения.

  Чл. 68.
  (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба
  или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на
  народен представител.

  (2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето,
  през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона
  ред.

  Чл. 69.
  Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните
  от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

  Чл. 70.

  (1) (Предишен текст на чл. 70, изм. – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава – на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава – председателя на Народното събрание.

  (2) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.
  Чл. 71.
  Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя
  от Народното събрание.

  Чл. 72.
  (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно
  при:

  1. подаване на оставка пред Народното събрание;

  2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода
  за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от
  свобода не е отложено;

  3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;

  4. смърт.

  (2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите
  на т. 3 – от Конституционния съд.

  Чл. 73.
  Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз
  основа на Конституцията и на правилник, приет от него.

  Чл. 74.
  Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето,
  през което не заседава.

  Чл. 75.
  Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента
  на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако
  в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една
  пета от народните представители.

  Чл. 76.
  (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния
  присъстващ народен представител.

  (2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: „Заклевам
  се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната
  и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

  (3) На същото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.

  Чл. 77.
  (1) Председателят на Народното събрание:

  1. представлява Народното събрание;

  2. предлага проект за дневен ред на заседанията;

  3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява
  реда при провеждането им;

  4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание
  актове;

  5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание;

  6. организира международните връзки на Народното събрание.

  (2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и
  осъществяват възложените им от него дейности.

  Чл. 78.
  Народното събрание се свиква на заседания от председателя на Народното
  събрание:

  1. по негова инициатива;

  2. по искане на една пета от народните представители;

  3. по искане на президента;

  4. по искане на Министерския съвет.

  Чл. 79.
  (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.

  (2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват
  от негово име парламентарен контрол.

  (3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети.

  Чл. 80.
  Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да
  се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения
  и документи.

  Чл. 81.
  (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.

  (2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

  (3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.

  Чл. 82.
  Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение Народното
  събрание може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

  Чл. 83.
  (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията
  на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват
  с предимство.

  (2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите
  да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.

  Чл. 84.
  Народното събрание:

  1. приема, изменя, допълва и отменя законите;

  2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;

  3. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) установява данъците и определя размера на държавните данъци;

  4. насрочва избори за президент на републиката;

  5. приема решение за произвеждане на национален референдум;

  6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение – Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;

  7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;

  8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;

  9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;

  10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

  11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;

  12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;

  13. дава амнистия;

  14. учредява ордени и медали;

  15. определя официалните празници;

  16. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;

  17. (нова – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.

  Чл. 85.
  (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон
  международните договори, които:

  1. имат политически или военен характер;

  2. се отнасят до участието на Република България в международни
  организации;

  3. предвиждат коригиране на границата на Република България;

  4. съдържат финансови задължения за държавата;

  5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на
  международни спорове;

  6. се отнасят до основните права на човека;

  7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен
  характер за тяхното изпълнение;

  8. изрично предвиждат ратификация.

  9. (нова – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз
  правомощия, произтичащи от тази Конституция.

  (2) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен
  договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни
  представители.

  (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Ратифицираните от Народното
  събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда,
  посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на
  международното право.

  (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Сключването на международни
  договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде
  предшествано от приемането на тези изменения.

   

  Чл. 86.
  (1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.

  (2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни
  органи, организациите и гражданите.

  Чл. 87.
  (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител
  и Министерският съвет.

  (2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

  Чл. 88.
  (1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват
  на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания
  да се извършат в едно заседание.

  (2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване.

  (3) Приетите актове се обнародват в „Държавен вестник“ не по-късно
  от 15 дни след приемането им.

  Чл. 89.
  (1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното
  събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието,
  когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

  (2) Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или
  на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството.

  (3) Когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на недоверие
  на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не
  може да бъде направено в следващите шест месеца.

  Чл. 90.
  (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския
  съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.

  (2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават
  разисквания и се приема решение.

  Чл. 91.
  (1) Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол
  за изпълнението на бюджета.

  (2) Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат
  със закон.

  Чл. 91а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2006 г.)
  (1) Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.

  (2) Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон.

  Глава четвърта

  ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА

  Чл. 92.
  (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията
  и представлява Република България в международните отношения.

  (2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.

  Чл. 93.
  (1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години
  по ред, определен със закон.

  (2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил
  40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и
  е живял последните пет години в страната.

  (3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове,
  ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.

  (4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов
  избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран
  е кандидатът, получил повече гласове.

  (5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно
  от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.

  (6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния
  съд в едномесечен срок след изборите.

  Чл. 94.
  Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при
  условията и по реда за избиране на президент.

  Чл. 95.
  (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата
  длъжност само за още един мандат.

  (2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да
  изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в
  ръководството на политически партии.

  Чл. 96.
  Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата
  по чл. 76, ал. 2.

  Чл. 97.
  (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно
  при:

  1. подаване на оставка пред Конституционния съд;

  2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;

  3. при условията на чл. 103;

  4. смърт.

  (2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват
  с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.

  (3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края
  на мандата.

  (4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента
  се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент
  и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент
  и вицепрезидент.

  Чл. 98.
  Президентът на републиката:

  1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя
  датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение
  на Народното събрание.

  2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.

  3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;

  4. обнародва законите;

  5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните
  единици по предложение на Министерския съвет;

  6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства
  и постоянните представители на Република България при международни организации
  по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните
  писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

  7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени
  със закон;

  8. награждава с ордени и медали;

  9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;

  10. предоставя убежище;

  11. упражнява право на помилване;

  12. опрощава несъбираеми държавни вземания;

  13. наименува обекти с национално значение и населени места;

  14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

  Чл. 99.
  (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на
  кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна
  група, да състави правителство.

  (2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи
  състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората
  по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.

  (3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът
  в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група
  да посочи кандидат за министър-председател.

  (4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на
  Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

  (5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава
  служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в
  срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание,
  определя и датата на изборите за ново Народно събрание.

  (6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в
  случаите на чл. 111, ал. 1.

  (7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание
  през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може
  да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

  Чл. 100.
  (1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република
  България.

  (2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените
  сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.

  (3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто
  статут се определя със закон.

  (4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския
  съвет в съответствие със закона.

  (5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната
  или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно
  или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези
  случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

  Чл. 101.
  (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона
  в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.

  (2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината
  от всички народни представители.

  (3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента
  в 7-дневен срок от получаването му.

  Чл. 102.
  (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя
  обръщения и послания.

  (2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.

  (3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:

  1. назначава служебно правителство;

  2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;

  3. разпуска Народното събрание;

  4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;

  5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството
  и назначава персонала;

  6. насрочва избори и референдум;

  7. обнародва законите.

  Чл. 103.
  (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията,
  извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна
  и нарушение на Конституцията.

  (2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните
  представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от
  народните представители са гласували за това.

  (3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента
  в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът
  или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията,
  пълномощията им се прекратяват.

  (4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не
  може да бъде възбудено наказателно преследване.

  Чл. 104.
  Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл.
  98, т. 7, 9, 10 и 11.

  Глава пета

  МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

  Чл. 105.
  (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и
  външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.

  (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност
  и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на
  Въоръжените сили.

  (3) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Министерският съвет информира Народното
  събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република
  България от нейното членство в Европейския съюз.

  (4) (Нова – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Когато участва в разработването и
  приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира
  предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.

  Чл. 106.
  Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира
  стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни
  договори в случаите, предвидени в закона.

  Чл. 107.
  Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове
  на министрите.

  Чл. 108.
  (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник
  министър-председатели и министри.

  (2) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството
  и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.

  (3) Министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши
  друго. Те носят отговорност за своите действия.

  Чл. 109.
  Членовете на Министерския съвет полагат пред Народното събрание клетвата
  по чл. 76, ал. 2.

  Чл. 110.
  Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани,
  които отговарят на условията за избиране на народни представители.

  Чл. 111.
  (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват:

  1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;

  2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;

  3. при смърт на министър-председателя.

  (2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно събрание.

  (3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите
  си до избирането на нов Министерски съвет.

  Чл. 112.
  (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува
  доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението
  се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.

  (2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят
  подава оставката на правителството.

  Чл. 113.
  (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и
  да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител.

  (2) Народното събрание може да определя и други длъжности и дейности, които
  членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват.

  Чл. 114.
  Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления,
  разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници
  и наредби.

  Чл. 115.
  Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

  Чл. 116.
  (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията.
  При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона
  и да бъдат политически неутрални.

  (2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от
  длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации,
  както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.

  Глава шеста

  СЪДЕБНА ВЛАСТ

  Чл. 117.
  (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите,
  юридическите лица и държавата.

  (2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите,
  съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

  (3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет.

  Чл. 118.
  Правосъдието се осъществява в името на народа.

  Чл. 119.
  (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния
  административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.

  (2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.

  (3) Извънредни съдилища не се допускат.

  Чл. 120.
  (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия
  на административните органи.

  (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни
  актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.

  Чл. 121.
  (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на
  страните в съдебния процес.

  (2) Производството по делата осигурява установяването на истината.

  (3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът
  предвижда друго.

  (4) Актовете на правораздаването се мотивират.

  Чл. 122.
  (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички
  стадии на процеса.

  (2) Редът за упражняване правото на защита се определя със закон.

  Чл. 123.
  В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни
  заседатели.

  Чл. 124.
  Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно
  и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

  Чл. 125.
  (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор
  за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.

  (2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на
  актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени
  в закона.

  Чл. 126.
  (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.

  (2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство
  върху дейността на всички прокурори.

  Чл. 127.
  Прокуратурата следи за спазване на законността, като:

  1. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

  2. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване;

  3. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

  4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;

  5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;

  6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

  Чл. 128.
  (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.

   

  Чл. 129.
  (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават,
  понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.

  (2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен
  съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката
  по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на
  повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването
  при повторно направено предложение.

  (3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия,
  прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет,
  съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата
  по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:

  1. навършване на 65-годишна възраст;

  2. подаване на оставка;

  3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода
  за умишлено престъпление;

  4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от
  една година;

  5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както
  и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

  (4) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г., обявена за противоконституционна от Конституционния съд – бр.78 от 2006 г.)

  ---

  В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.

  ---

  (5) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2003 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4.

  (6) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.

  Чл. 130.
  (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове.

  (2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.

  (3) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание и единадесет – от органите на съдебната власт.

  (4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.

  (5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.

  (6) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Висшият съдебен съвет:

  1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

  2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;

  3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

  4. приема проекта на бюджет на съдебната власт;

  5. определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 84, т. 16.

  (7) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание.

  (8) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:

  1. подаване на оставка;

  2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;

  3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

  4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.

  (9) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.

  Чл. 130а.
  (Нов – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Министърът на правосъдието:

  1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;

  2. управлява имуществото на съдебната власт;

  3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;

  4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

  5. (отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.).

  Чл. 131.
  (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г., бр. 12 от 2007 г.) Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които той прави по чл. 129, ал. 2, се приемат с тайно гласуване.

  Чл. 132.
  (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

  (2) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.).

  (3) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.).

  (4) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.).

  Чл. 132а.
  (Нов – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори.

  (2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години.

  (3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2.

  (4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.

  (5) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.

  (6) Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона.

  (7) Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.

  (8) Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет.

  (9) Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът предоставя публично информация за дейността си.

  (10) Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон.

  Чл. 133.
  Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на
  прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите,
  условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните
  заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната
  отговорност, се уреждат със закон.

  Чл. 134.
  (1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага
  гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.

  (2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.

  Глава седма

  МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ

  Чл. 135.
  (1) Територията на Република България се дели на общини и области.
  Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи
  градове се определят със закон.

  (2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в
  тях могат да бъдат създавани със закон.

  Чл. 136.
  (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която
  се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на
  общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и
  непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.

  (2) Границите на общините се определят след допитване до населението.

  (3) Общината е юридическо лице.

  Чл. 137.
  (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават
  за решаване на общи въпроси.

  (2) Законът създава условия за сдружаване на общините.

  Чл. 138.
  Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който
  се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред,
  определен със закон.

  Чл. 139.
  (1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира
  от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен
  със закон.

  (2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет
  и решенията на населението.

  Чл. 140.
  Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на
  териториалната общност.

  Чл. 141.
  (1) Общината има самостоятелен бюджет.

  (2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон.

  (3) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон.

  (4) (Нова – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон.

  (5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините.

  Чл. 142.
  Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална
  политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване
  на съответствие между националните и местните интереси.

  Чл. 143.
  (1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган
  от областна администрация.

  (2) Областният управител се назначава от Министерския съвет.

  (3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря
  за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и
  осъществява административен контрол.

  Чл. 144.
  Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват
  контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление,
  само когато това е предвидено със закон.

  Чл. 145.
  Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията,
  с които се нарушават техни права.

  Чл. 146.
  Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление
  и на местната администрация се определят със закон.

  Глава осма

  КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД
  Чл. 147.
  (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които
  се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а
  една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд
  и Върховния административен съд.

  (2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се
  избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява
  през три години от всяка квота по ред, определен със закон.

  (3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални
  и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.

  (4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване
  за срок от три години.

  (5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен
  мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа
  партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена
  професионална дейност.

  (6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.

  Чл. 148.
  (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:

  1. изтичане на определения срок;

  2. подаване на оставка пред Конституционния съд;

  3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода
  за умишлено престъпление;

  4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;

  5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5;

  6. смърт.

  (2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност
  на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко
  две трети от всички съдии.

  (3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен
  срок на негово място се избира друг от съответната квота.

  Чл. 149.
  (1) Конституционният съд:

  1. дава задължителни тълкувания на Конституцията ;

  2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите
  и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;

  3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския
  съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни
  органи;

  4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни
  договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на
  законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори,
  по които България е страна;

  5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;

  6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;

  7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;

  8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента
  и вицепрезидента.

  (2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния
  съд.

  Чл. 150.
  (1) Конституционният съд действува по инициатива най-малко на една
  пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен
  съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност
  по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети.

  (2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният
  касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото
  и внасят въпроса в Конституционния съд.

  (3) (Нова -­ ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

  Чл. 151.
  (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече
  от половината от всички съдии.

  (2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“
  в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването
  му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането
  на решението в сила.

  (3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието
  си.

  Чл. 152.
  Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят
  със закон.

  Глава девета

  ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ

  Чл. 153.
  Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията
  с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание.

  Чл. 154.
  (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията
  принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.

  (2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец
  и не по-късно от три месеца след постъпването му.

  Чл. 155.
  (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на
  Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три
  гласувания в различни дни.

  (2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две
  трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя
  за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото
  разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от
  две трети от всички народни представители.

  Чл. 156.
  Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и
  се обнародва от председателя на Народното събрание в „Държавен вестник“
  в седемдневен срок от приемането му.

  Чл. 157.
  Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани
  по общия ред.

  Чл. 158.
  Великото Народно събрание:

  1. приема нова Конституция;

  2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира
  международни договори, предвиждащи такива изменения;

  3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно
  управление;

  4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3
  от Конституцията ;

  5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията.

  Чл. 159.
  (1) Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора
  от народните представители и президентът.

  (2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за
  промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание
  не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.

  Чл. 160.
  (1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно
  събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.

  (2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок
  от решението на Народното събрание.

  (3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното
  събрание се прекратяват.

  Чл. 161.
  Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство
  две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

  Чл. 162.
  (1) Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията,
  за които е избрано.

  (2) В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на Народно
  събрание.

  (3) Правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, след като то се
  произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът
  насрочва избори по реда, определен със закон.

  Чл. 163.
  Актовете на Великото Народно събрание се подписват и обнародват от
  неговия председател в седемдневен срок от приемането им.

   

  Глава десета

  ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА

  Чл. 164.
  Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено
  поле във формата на щит.

  Чл. 165.
  На държавния печат е изобразен гербът на Република България.

  Чл. 166.
  Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено,
  поставени водоравно отгоре надолу.

  Чл. 167.
  Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното
  знаме, се определя със закон.

  Чл. 168.
  Химн на Република България е песента „Мила Родино“.

  Чл. 169.
  Столица на Република България е град София.

   

   

  ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

  § 1. (1) След приемането на Конституцията Великото Народно събрание се саморазпуска.

  (2) Великото Народно събрание продължава да изпълнява функциите на Народно събрание
  до избиране на ново Народно събрание. В този срок то приема закони за избиране
  на Народно събрание, на президент, на органи на местно самоуправление, както
  и други закони. В същия срок се образуват Конституционният съд и Висшият съдебен
  съвет.

  (3) На първото заседание на Народното събрание след влизането в сила на Конституцията
  народните представители, президентът, вицепрезидентът и членовете на Министерския
  съвет полагат предвидената в тази конституция клетва.

  § 2. До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
  техните правомощия по чл. 130, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от Конституцията се упражняват
  от Върховния съд на Република България.

  § 3. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат
  на Конституцията.

  (2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание
  отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата
  на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията.

  (3) Народното събрание в срок от три години приема законите, които изрично са
  посочени в Конституцията.

  § 4. Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие
  след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да
  бъдат приети в срока по § 3, ал. 2.

  § 5. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен
  срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице
  необходимите професионални качества.

  § 6. До създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия,
  Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание
  осъществява правомощията, които Великото Народно събрание има по отношение на
  тези национални институции.

  § 7. (1) Изборите за Народно събрание и за местни органи на самоуправление се
  произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото Народно събрание.
  Датата на изборите се определя от президента в съответствие с правомощията му
  по чл. 98, т. 1 от Конституцията.

  (2) Изборите за президент и вицепрезидент се провеждат в срок до три месеца
  след избирането на Народно събрание.

  (3) До избирането на президент и вицепрезидент председателят (президентът) и
  заместник-председателят (заместник-президентът) изпълняват функциите на президент
  и вицепрезидент по тази Конституция.

  § 8. Правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция
  до образуването на ново правителство.

  § 9. Тази Конституция влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен
  вестник“ от председателя на Великото Народно събрание и отменя Конституцията
  на Република България, приета на 18 май 1971 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 1971 г.;
  изм., бр. 6 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1990 г.; изм., бр. 87, 94 и 98
  от 1990 г.; попр., бр. 98 от 1990 г.).

  ---

   

  ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
  НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  
  

  (ДВ, бр. 85 от 26 септември 2003 г.)

  ……………………………………….

   

   

  ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

   

  § 4. (1) Народното събрание в срок от три месеца от влизането в сила на Закона
  за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите,
  които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.

  (2) Висшият съдебен съвет в срок от три месеца от влизането в сила на § 1, т.
  3 назначава административните ръководители в органите на съдебната власт.

  § 5. Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са
  заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането в сила
  на този закон, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат.

  § 6. Съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане в сила
  на този закон не са навършили тригодишен стаж на заеманата от тях длъжност,
  стават несменяеми при условията на § 1, т. 1 от този закон.

  § 7. Параграф 1, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2004 г.

  ---

   

  ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
  НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  
  

  (ДВ, бр. 18 от 25 февруари 2005 г.)

  ……………………………………….

   

   

  ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

   

  § 7. Параграф 2 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за
  присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага
  към заварените международни договори.

  ---

   

  ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
  НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  
  

  (ДВ, бр. 12 от 6 февруари 2007 г.)

  ……………………………………….

   

   

  ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

  § 12. Народното събрание в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.

  § 13. Параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2008 г.

  .
• Кабинетът Райков обяви приоритетите си до изборите

  Служебният кабинет на Марин Райков публикува пълен списък с приоритетите и задачите, които си поставя до парламентарните избори на 12 май.

  Планът на правителството е събран в четири централни точки – „Институционална, финансова, икономическа и социална стабилност“, „Организиране и провеждане на изборите за 42-ро Народно събрание“, „Прозрачно управление и взаимодействие с гражданското общество“ и „Програми с европейско финансиране“.

  Част от приоритетите и задачите на служебното правителство са: осигуряване на ефективната работа на всички държавни институции с особено внимание към изпълнение на бюджета за 2013 г.; използване на възможни резерви в бюджета за предприемане на мерки в подкрепа на най-уязвимите групи; прилагане на мерки за ограничаване на ръста на безработицата; подкрепа за малките и средните предприятия за създаване на работни места, инвестиции.

  Служебното правителство планува в областта на енергетиката, икономиката, транспорта, екологията и иновациите пълна международна проверка на енергетиката по цялата верига производство-пренос-разпределение, включително международен. Резултатите от проверките ще бъдат публично оповестени, обещават от служебното правителство.

  В плана влиза и изготвяне на национален план и създаване на единна структура за управление на мащабна програма за енергийна ефективност за следващия програмен период.

  Спешно приемане необходимите наредби, свързани с либерализирането на енергийния пазар с механизми за защита на най-уязвимите. Препоръки за опростяване и стандартизиране на фактурите за ел. енергия. Мерки за подобряване дейността на ДКЕВР като ефективен и силен регулатор.

  Служебното правителство планира и подкрепа на малките и средните предприятия за създаване на работни места и инвестиции. Изплащане на дължимите от правителството средства към малките и средните предприятия.

  В плана на служебния кабинет е и да продължи работата по стратегически важни законопроекти (фокус върху малките и средните предприятия, Закон за иновациите). Контрол на състоянието на големите държавни компании, които са в критично състояние, като БДЖ, ВМЗ, Мини „Марица – Изток“.

  Приоритет на кабинета е и организирането и произвеждането на изборите, като се акцентира върху създаването на Граждански борд към министър-председателя с консултативни функции за произвеждането на изборите.

  Приоритетите на кабинета „Райков“ можете да прочетете ТУК

  .

  Източник:  Dariknews.bg
  
• Отговор на ЦИК до МВнР относно подаването на заявления за гласуване в чужбина

  В отговор на поставените от МВнР въпроси относно подаването на заявления за гласуване в чужбина, ЦИК реши, че изпращането на заявление за гласуване извън страната до дипломатическото или консулското представителство чрез куриерска фирма се счита за валиден начин за подаване на заявление.

  Освен това, според отговора на ЦИК, в един пощенски плик, пратка или пакет може да бъде подадено само едно заявление. Изпратените по мейл до дипломатическите мисии заявления няма да бъдат признавани за валидни.

  Единствената възможност за електронно подаване на заявления за гласуване в чужбина е чрез сайта на ЦИК: https://www.cik.bg/register.

  Пълния текст на писмото на ЦИК можете да се изтегли от ТУК.

   

• Доц. Минчо Христов: Лакомите банки изхвърлиха 36 000 семейства от домовете им

  Сменяме системата, ако хората дадат червен картон за старите партии. Подкрепата за ГЕРБ съвсем ще оредее, ако вкарат в листите лица като Иска Фидосова, казва бившият депутат

   

  Интервю на Васил Игнатов, Faktor.bg

  .

  Доц. Минчо Христов е преподавател в Техническия университет. Магистър по история от Хаванския университет,  специализирал е в Университета на Сао Пауло и Колумбийския университет, бил е гостуващ изследовател в Института за изследване на сигурността в ЕС, автор на десетки научни публикации и две книги. Заместник председател на Комисията за борба с корупцията в 40-то Народно събрание.

  .
  

  – Г-н Христов, вярвате ли на последното  мистериозно социологическо проучване, според което ГЕРБ и БСП са с разлика 14%? С какъв вид манипулации може да бъде постигнат изкуствено такъв резултат?

  – На българските социолози аз по принцип не вярвам. Те отдавна са на хранилката на политическите партии и принципът, който следват е: който плаща изследването – получава по-голям процент. Вземете прогнозните резултати на последните няколко парламентарни избора и ще видите доста скандални факти. Чрез социологическите фалшификации и манипулации се въздейства върху хората да гласуват отново за традиционните политически партии, като се внушава, че ако човек гласува за „малка” партия, гласът му ще отиде напразно. Разполагам с изследване от миналата седмица, което твърди, че Зелената партия има реален шанс да влезе в парламента. Може би неслучайно в момента ЦИК се опитват да правят спънки за регистрацията на тази партия с предлог, че не им  достигат стотина подписа. Аз, например, предлагам друго – ако хората се вдигнаха масово на протести срещу политическата мафия в парламента и монополистите – нека те просто да не гласуват за ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака“, РЗС и сините, а да гласуват  за малки партии, като разбира се внимателно се вгледат в лицата, които стоят зад тези формации. Така те ще изметат цялата тази политическа партокрация, която ги е управлявала и е крала от тях толкова години.

  – Как Волен Сидеров успява да вдига рейтинга след началото на протестите и реални ли са резултатите за „Атака”?

  – Като говори от името на протестиращите. Само че аз бих запитал г-н Сидеров как е гласувал 2006 и 2007 година, когато двамата  с г-жа Стела Банкова предлагахме в тогавашния парламент незабавно спиране на приватизационните и концесионните сделки и пълна ревизия на приватизацията на ЕРП-тата, на БТК, на „Балкан” и всички останали криминални сделки. Как е гласувал, когато предлагах  премахването на т.нар. партийна субсидия, която е 17 000 лева на месец за всеки избран депутат. Това са над 50 милиона на година. Питайте го как е гласувал, когато предлагах механизъм за отзоваване на депутати чрез местен референдум и премахването на депутатския имунитет. Защо г-н Сидеров мълча за кражбите на  ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН две години и половина, докато подкрепяше правителството на Бойко Борисов? Хората  трябва да питат г-н Сидеров защо„Атака” заедно с ГЕРБ осуети намаляването на ДДС върху лекарствата, при условие, че „Атака” обещаваше преди изборите точно обратното. Най-скандалното е, че „Атака”, сините и ГЕРБ през 2010 година дадоха възможност на банките да променят лихвения процент на вече раздадени кредити, колкото и както намерят за добре. Казано направо – ако банка ви даде заем с 10-12 % лихва, на следващия месец лихвата ви може да бъде повишена примерно на 20 или 30 %, като само ви уведомят за това. Точно затова само през миналата година банките са изхвърлили от техните домове 36 000 семейства. За тези неща трябва да бъде питан Сидеров.

  – Бяха ли манипулирани гражданските протести, кой ги яхна и разцепи, защо няма нито един лидер, който да обедини недоволните от монополите?

  – Протестите бяха провокирани от наглостта на големите монополисти и от техните съучастници от парламентарно представените политически партии. Затова те бяха справедлива реакция на безобразията на политиците. Те показаха, че от хората наистина зависи собствената им съдба. Показаха и страха на едно правителство, което дезертира при първите признаци на народния гняв. Аз съм бил на всички големи протести досега – срещу ГМО, срещу добива на шистов газ, за запазването на българската природа, срещу монополите и в частност ЕРП – тата. Нещо повече – внасял съм като конкретни законопроекти почти всичко, което виждахме като искания по време на протестите – за ревизия на приватизационните сделки, отзоваване на депутати и премахване на имунитета им, спасяване на 3-те и 4-ти блок на Козлодуй, проверка на имуществото на политиците и магистратите, намаляване на скъпата зелена енергия и тази от американските ТЕЦ-ове. Затова не мога да не ги подкрепям. Друг е въпросът, че много хора започнаха да говорят от името на протестиращите. Силно съм разочарован, че част от тези лица започнаха да се домогват до политически постове и облаги. Забравиха някои от своите основни искания и се прилепиха към различни политически партии. Бях изумен, когато видях хора от протестите, които лично познавам и уважавам, да говорят, че ще прибират партийната субсидия, ако влязат в парламента. Ще им кажа само: скъпи приятели, не се подавайте на това изкушение, защото това са срамни и мръсни пари. Тези милиони са събирани от българските пенсионери чрез ДДС, а се лапат от шепа алчни партийни негодници. Ако ги докоснете – вие ще станете като политиците, срещу които се вдигнахме.

  – Защо хората се оказаха в порочния кръг да избират отново между ГЕРБ и БСП, въпреки масовото недоволство?

  – Стратегията на големите партии е да излъжат гражданите да гласуват не за тях, а против някоя друга формация. Ръководството на БСП внушава на своите избиратели, че ако не гласуват за нея, ГЕРБ ще продължи да управлява. Аз съм учуден, че Станишев постави въпроса за ревизия на приватизационните сделки и премахване на плоския данък на конгрес на БСП, при условие, че именно при неговото управление той лично отказваше да приеме предложението ми за ревизия на тези сделки. Колкото до плоския данък, когато БСП го приемаше, аз лично им казах от трибуната, че във всички страни на ЕС и дори в САЩ богатите плащат повече от бедните. Тогава не ме чуха. Колкото до ГЕРБ – тяхната стратегия е да плашат хората, че ако те не гласуват за Бойко Борисов – ще се върне тройната коалиция. За обещанията на „Атака” и РЗС въобще не ми се говори, защото те няколко пъти се обръщаха като фурнаджийски лопати през миналия парламент – ту подкрепяха и хвалеха безрезервно ГЕРБ, ту бяха бясна критика на Бойко Борисов. Решението според мен е хората просто да не гласуват за старите политически партии и така да им покажат червен картон. Нека обаче внимателно да се вгледат в лицата на новите политически партии и да търсят хора, чиито позиции са познати чрез политическите им позиции през последните години. Не бива да се доверяват на хора и организации, възникнали от нищото, без биографии и позиции. А такива се нароиха много напоследък.

  – Какво се крие зад опита на ГЕРБ със стари муцуни да привличат с нови обещания и социални програми, кой трябва да носи отговорност са предишния им провал?

  – Не виждам нищо ново в ГЕРБ. Първото, за което Бойко Борисов трябва да отговаря, е защо приватизира остатъчните 33% от ЕРП –тата, и то на нищожна цена. Още в началото на мандата аз му предложих да направят пълна ревизия на тези дружества, да сметнат колко са откраднали от потребителите, какви дивиденти дължат на България и държавата да си върне собствеността. Една прокурорска проверка и един честен съд незабавно би върнал собствеността на държавата. Само за дневни хонорари на сътрудници тези наглеци са плащали по 5-6 хиляди лева на ден. Отделно купуваха тока от НЕК на 9 стотинки, а го продаваха двойно. За надписаните сметки не искам и да говоря – това бе причината хората да пометат това правителство. Що се отнася до лицата – Цветан Цветанов заяви, че Искра Фидосова ще води листата в Монтана. Това ще доведе до огромен спад на и без това оредяващата подкрепа на ГЕРБ. Така че на тези избори наистина може да има изненади. Дебело подчертавам, че отговорност за надписаните сметки за тока носи и БСП, защото в управлението на ЧЕЗ беше бившият депутат от БСП Антон Кутев.

  – Защо  днес и политиците, и гражданите не повдигат въпроса за  златните концесии и бъдещето на фирмата „Дънди Прешъс”?

  – За Дънди и грабежа на българското злато в миналия парламент лично поставих от парламентарната трибуна въпроса пред тогавашния премиер Станишев. От 100 кг. добито злато концесионерът получаваше 98,5 кг., а България – само 1,5 кг. Станишев призна, че това е грабеж, но не направи нищо да развали концесията. Милиарди изтичат всяка година чрез златото и други полезни изкопаеми. Този грабеж трябва да го спрем всички заедно, като изритаме от властта всички онези, които го позволяваха.

  – Гневните граждани искат смяна на системата, но освен политиците, не трябва ли да бъдат изметени и задкулисните връзки с монополите, корумпираната държавна администрация, кой да е приоритетът в тази промяна?

  –  Не трябва да обвиняваме протестиращите за това, че нямат необходимия опит и познания. Важното е те да са честни хора. Според мен проблемите със здравеопазването, ниските доходи и монополите са приоритет номер едно. За мен политиците, които превърнаха болниците в търговски дружества, а здравето в стока, трябва да влязат в затвора и никога да не излязат оттам. Монополите са свързани с държавните структури, които трябва да ги контролират. С Парламента, с правителството, с ДКЕВР, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията. Трябва да бъде прекъсната тази мафиотизирана връзка между монополите и властта. Затова в парламента трябва да влезе група от почтени и честни хора, които да вадят пред обществото далаверите на властта. Иначе монополи и картелни споразумения има навсякъде – и при тока, и при парното, банките, застрахователите, и при водата. „Софийска вода“ например купува водата по 2 стотинки, а я продава за почти 2 лева. Сега искат поредно увеличение. Имайте предвид, че близо 60 % са загубите, а те се включват в цената за потребителите. В другите европейски столици са около 10 %. Затова казвам, че ако в следващия парламент влязат 50-60 честни депутата, могат да направят чудеса.

  – Не е ли утопия, че само 50-60 честни депутата могат да извършат очакваните промени?

  – Ако хората масово не гласуват за традиционните парламентарни партии и ги изритат от властта, ако в парламента влезе ново некорумпирано и непартийно мнозинство – промените могат да бъдат извършени буквално за няколко месеца. Но дори и да пробие само една група от почтени хора – те могат да направят чудеса. Ще ви дам пример – двама независими депутати – заедно с г-жа Банкова, успяхме да премахнем наказателните лихви за предсрочно връщане на потребителски кредити, успяхме да наложим забрана върху строителството в междублоковите пространства, забранихме такса „електромер”. Попитайте се защо нито една партия – и от управляващите, и от опозицията не предлагаше тези неща? Ще ви кажа направо – ако такса електромер беше фиксирана на 5 лева на месец, това означава, че всеки абонат на ЕРП-тата трябваше да плати по 60 лева годишно само заради това, че има електромер в къщи. Тока щеше да се плаща съвсем отделно. Забраната действа вече шеста година, което означава, че на всяко българско семейство с един апартамент сме спестили по 360 лева. Ако човек има вила или къщичка на село – двойно и тройно. Това стана само с едно изречение в Закона за енергетика, чл. 120. Така че, ако в парламента влезе група от почтени хора – наистина ще направи чудеса.

   

• Лондон ще загуби 21 млрд. евро от ограничаването на имиграцията

  ЕК скочи срещу плана на Камерън за затягане на мерките за чужди работници

  Ограничаването на имиграцията ще струва на Великобритания 18 милиарда лири (23 млрд. евро) за пет години, показва анализ на Службата за бюджетна отговорност, цитиран от в. „Индипендънт“. Това означава, че новите правителствени мерки, целящи намаляването на притока на имигранти към Острова, ще струват на всеки данъкоплатец по 137 000 лири (162 000 евро) за срок от пет години. Изчисленията, направени от този независим орган, сочат, че ако нетната миграция бъде спряна още утре, то нетният дълг в публичния сектор на страната ще се повиши от 74% от БВП на 187% в следващите 50 години. Тази стойност е по-висока от настоящия национален дълг на Гърция, който възлиза на 161% от БВП. Според изчисленията нетният дълг в британския публичен сектор ще скочи с 18 млрд. лири в следващите пет години, което се равнява на 5% върху основната лихва за данъка върху приходите, показва изследването. Според него имигрантите допринасят повече за икономиката чрез парите, които вкарват в системата под формата на данъци, отколкото взимат от социалната система.

  Планът за ограничаване на имиграцията на Острова, представен преди седмица от премиера Дейвид Камерън, бе остро разкритикуван и от Европейската комисия, писа в. „Обзървър“. Европейският комисар за заетост, социални въпроси и социално подпомагане Ласло Андор заяви, че подобни мерки могат да подхранят ксенофобия. „Съществува сериозен риск да се насърчи рефлективна ксенофобия. Да се обвиняват бедните или имигрантите за трудностите по време на икономическа криза не е нещо, невиждано досега, но това не е интелигентна политика“, каза еврокомисарят. Според Андор „би било по-отговорно да се конфронтират грешните схващания относно имиграцията от другите страни от ЕС и т.нар. социален туризъм. „Истината е, че имигрантите от другите страни от Евросъюза допринасят силно за икономиката на Великобритания. Най-вече защото те помагат страната да се справи с недостига на занаятчии и плащат повече данъци и социални осигуровки на човек, а получават по-малко помощи, отколкото работниците британци. Освен това свободното движение на работниците е ключова част от единния пазар на ЕС, като в същото време стотици хиляди британски граждани работят в други страни от ЕС“, заяви още Ласло Андор.

  .

  ПРОГНОЗА

  От 100 000 до 180 000 работници от България и Румъния ще идват всяка година на германския пазар на труда след падането на ограниченията през 2014 г., прогнозира германската Агенция по заетостта, цитирана от сп. „Фокус“. От ведомството разкриват, че са се увеличили имигрантите, пристигащи от държави от ЕС, засегнати от кризата. Броят на работниците, които са дошли в Германия от Испания, Италия, Португалия и Гърция, се е повишил от 33 000 на 462 000 души. През 2011 г. от България и Румъния са дошли 112 000 работници. Германският трудов пазар по принцип се нуждае от нетна имиграция от най-малко 200 000 работници на година, за да може да покрие нуждите си от работна ръка.

  .

  Източник:  в. „Сега“

• САЩ изпратиха изтребители Ф-22 в Южна Корея

  САЩ изпратиха невидими за радарите изтребители Ф-22 в Южна Корея, за да участват в общите маневри, съобщи Ройтерс. Два изтребителя Ф-22 Раптър с технология стелт бяха прехвърлени от Япония в Осан – най-голямата военновъздушна база на САЩ в Южна Корея.

  Те се включиха в американско-южнокорейските военни учения, които ще продължат до 30 април. По този начин САЩ изтъкват ангажимента си да бранят Сеул от растящата кампания на заплахи от Севера.

  В маневрите участват и бомбардировачи Б-52 и Б-2.

  Президентът на Южна Корея Пак Гън-хе обеща „мощни ответни действия” при всяка провокация от страна на Северна Корея. „Ако има провокация срещу Южна Корея и нейния народ, ще последва твърд отговор независимо от политическите последици“, заяви Пак пред министъра на отбраната и висши представители на министерството.

  Напрежението се засили след като младият севернокорейски лидер Ким Чен-ун нареди да бъде извършен опит с ядрени оръжия през февруари в нарушение на санкциите на ООН и въпреки предупрежденията на своя най-близък съюзник Китай да се въздържа от подобни действия.

  В събота Северна Корея заяви, че е в „състояние на война“ с Южна Корея, но Сеул и Вашингтон омаловажиха декларацията на севернокорейската агенция КЦТА като пропагандна реторика на Пхенян.

  Двете корейски държави са технически в състояние на война, тъй като Корейската война (1950-1953 г.) завърши с примирие, но не бе подписан мирен договор.

  Засега експерти смятат, че са възможни редица сценарии, но сред тях не е нито бързо спадане на напрежението, нито открита война, която Северът неизбежно ще загуби, посочва Франс прес.

  .

  Източник:  Mediapool

• Протести в София, озаглавени „Народът срещу олигархията“ и „На бунт“

  Два протеста се провеждат днес в София, продължават негодуванията през сградата на общината във Варна

  Две протестни шествия се провеждат днес в София, съобщиха организаторите. Единият е под надслов „Народът срещу олигархията“, организиран от „Народното социално движение“, а другият е „На бунт“, воден от ВМРО.

  И двата протеста започнаха в 11 ч. (българско време – бел.ред.) Маршрутът на протестиращите от „Народът срещу олигархията“ е ул. „Раковски“, бул. „Цар Освободител“, Президентството.

  Основните им искания са: незабавно пускане на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“; одържавяване на електроразпределителните дружества; мораториум върху съдебните и изпълнителни дела, заведени от ЕРП-ата, „Топлофикация“, банките и водоснабдителните дружества срещу жизнено важни имущества на гражданите; прекратяване концесиите в златодобива.

  Протестиращите са и против приватизацията на БДЖ и ВМЗ-Сопот.

  Организираният протест под надслов „На бунт” тръгна от Съдебната палата в столицата и се отправя към площада между Министерски съвет и Президентството.

  Междувременно около 50 души са се събрали на протест пред сградата на община Варна. Те са издигнали плакати, на които е написано: „Виновните са пак невинни! До кога ще плащаме най-високите лихви?“, „Банки поробители – отровихте дните ни“, „Вън енергийните монополи“, „Искам да работя!“, „Не“ на тайната приватизация“.

  За сега протестът преминава мирно. Протестиращите нямат намерение да блокират кръстовището пред общината във Варна.

  Продължава да съществува и палатковият лагер, в който гладува Младен Живков в знак на протест и с искане за оставка на Общински съвет – Варна.

  Източник:  Vesti.bg

• <<
• 1
...
• 177
• 178
• 179
• 180
• 181
• 182
• 183
• 184
• 185
• 186
• 187
...
• 416
• >>