Всички авторски страници

Авторски

• Настъпи католическият Великден

  На 31 март тази година е католическият Великден. Над 1 милиард католици по света ще празнуват възкресението на Иисус Христос. Тази година католическият и православният Великден се разминават. Православният е на 5 май.

  Очаква се новият папа Франциск да произнесе традиционното великденско послание „Към града и света“ („Урби ет Орби“) на площад „Свети Петър“ в Рим. Папата ще се обърне към християните от балкона на Ватиканския дворец и ще произнесе „Христос воскресе!“ на над 60 езика.

  По-рано през нощта по време на т.нар. служба на бдението папа Франциск призова вярващите да пристъпят към Бога.

  „Ако досега сте били безразлични, рискувайте – няма да останете разочаровани. Ако следването Му изглежда трудно, не се страхувайте, вярвайте и бъдете сигурни, че Той е близо до вас”, каза папата.

  EkipNews.bg

  

• Б. Чеков: Катастрофата е следствие, не причина

  Интервю на Стоян Вълев, knigi-news.com

   

  

  – И какво се случи в крайна сметка – наблюдавате как Родината Ви бавно и неотклонно потъва. Защо доживяхме тази катастрофа?

  – Катастрофата е следствие, тя не е причина. Българският комунизъм беше имитация на една чужда система – внесена със щикове. Постепенно българското общество се приспособи към системата. В продължение на 45 години способният човек бе заменен с нашия човек. Катеренето по социалната стълба ставаше с нагаждане, доносничество и подмазвачество. Привидността стана всеобща, за сметка на частната инициатива, оригиналното и качественото. Всички заставаха „равнис” спрямо висшестоящия.

  – Защитавате становището, че преживяващите в чужбина български емигранти трябва да се сдобият с правото да бъдат избирани. Това е хубаво, но всеки българин, дошъл от чужбина, се проваля – последен фрапиращ пример в това отношение е бившият финансов министър Симеон Дянков, който за съвсем кратко време се превърна в една от най-ненавижданите персони у нас. Тогава?

  – Проблемът със Симеон Дянков, Милен Велчев и Симеон Сакскобургготски е един и същ. Те не са избирани, а подбирани от… софийските управници. Тези хора са длъжници. Седнали във фотьойлите на властта, те връщаха дълговете си на тези, които са ги поставили там.

  – Българите вече са преживявали възможността да бъдат управлявани от бивши емигранти – Георги Димитров и Вълко Червенков са най-красноречивите примери в това отношение… Идват от чужбина някакви хора и прилагат наученото върху главите на сънародниците си? Познато…

  – Сталин не признаваше оригинален местен комунизъм. Затова той измисли Коминтерна и приложи принципа на единоначалието. Съдебните процеси в цяла Източна Европа са „негови” процеси. Той прати Димитров, негов инструмент, и разпореди обесването на оригиналния български комунистически водач Трайчо Костов. Същото се случи в Унгария и Чехия. В Полша Гомулка едвам оцеля. Само един се изплъзна от неговите лапи – Тито. Много странно, че давате като пример Димитров и Коларов, и премълчавате Никола Петков, който се връща от Париж и оглавява опозицията?! И нещо друго. На Запад преди 1989 година имаше политическа емиграция. Този факт беше съзнателно скрит от българското общество. Андрей Луканов си създаде опозиция, която, лакома за облаги, се съюзи с комунистите срещу политическата емиграция.

  – Следите ли съвременната българска литература? Кому бе необходимо нашата литература да се превърне изцяло в подражателна? Това, което в България се определя като „съвременна българска литература”, са купища посредствени текстове, асоциални, антихуманни, най-често антибългарски… Приемате ли този наложен ни отказ на литературата от нейната същност – да изобразява Живота, да ни подтиква към размисъл, да ни прави по-морални?

  – Проблемът с литературата е както цялата култура и икономика. Българите, свикнали да имитират, след 1989 години хукнаха да… имитират. Направиха го защото различните Съюзи на писатели, художници и музиканти, с почивните домове и карти с привилегии, изчезнаха. И какво стана? Художниците като видяха, че чужденците купуват икони, включиха фрагменти от икони в творбите си. Писателите, които пътуваха и познаваха малко чужди езици, се захласнаха по тиражите на Дан Браун и измишльотините му. Българските сергии и книжарници бяха залети от тези измишльотини. Музикантите се изнизаха на пръсти на… Запад, а по радиото и телевизията българската музика бе заменена от афро- американска, символ на промяната.
  Тук имам една забележка, литературата не може да бъде етническа, национална, държавна и „българска” . Тя е литература, това е творчество, то няма граници. Във Франция има няколко много четени албански писатели. Йожен Йонеско е много известен драматург. Но нито едните са четени, защото са албански автори, нито Йонеско – защото е румънец. Четат се автори, защото са добри и не имитират никого. Фредерик Шопен не е велик, защото е поляк, а защото е гениален. Най-известният американски писател Хемингуей почти не е живял в Америка! За да постигнат подобни успехи, българските творци трябва да се освободят от мисълта за бързия финансов резултат от писането. Жалкото е че десетки български писатели чукат по вратите на френските издателства с ръкописи, имитиращи американски бестселъри…

  – Победи ли окончателно в съвременната френска литература постмодернизмът?

  – Френската литература също не може да се каже, че е френска, като френската кухня. Пускат се хиляди книги на пазара и вкусът на читателя определя успеха. Колкото и незадоволителен да е изборът на читателите от гледна точка на вкуса, той почива най-вече върху оригиналността на творбата и в никакъв случай върху имитация.

  – Българските емигранти ли са най-воюващата помежду си емигрантска общност във Франция?

  – Наистина съм стъписан от заяждания между нашите емигранти. Преди 1989 година се деляхме на две ясни групи: тези, които ходят в посолството, и тези, които не ходят. Сега чрез интернет новата емиграция комуникира с българи от цял свят и вместо да върви към обединение, се роим на групи и групички. Всеки е по-велик от другия. Поне самочувствие повече не ни липсва. За реални икономически или политически реализации много-много не се говори, но мненията са категорични и не търпят противоречие. Изобщо на Запад България разполага с армия от всезнайковци. След последните заявки на протестиращите в София изглежда, че и там въображението взима надмощие над реалността.

  – Забелязвате ли, че неолиберализмът и марксизмът са подозрително единодушни в своето антихристиянство?

  – Християнството се практикува по различен начин на Изток и на Запад. Марксизъм, комунизъм и социализъм са въображаеми теоретични догми. Те не са реални и в това отношение имат много общо с религията. Вярата в тях се явява като конкурент на християнизма, защото не може да има две вери. Логично е. Вярата е само една. И се връщаме на Сталин, портрети на ЦК и всички чествания, които заместиха църковните обреди. Партийните домове заместиха черквите.

  – Следя Ваши публикации във виртуалната среда и ме учудва Вашата несломима активност, вземате отношение към всеки наболял у нас обществен проблем… Но си мисля, че най-добре би било ако българските емигранти разкажат на света какво се случи, случва се и сега в България. Светът трябва да узнае драмата на българите, не мислите ли?

  – За съжаление „Светът” си има доста други проблеми преди „българския” проблем. Българите трябва да вземат сами съдбата си в ръце и да не чакат повече друг да ги оправи. Това е възможно, ако спрат да имитират и започнат да сравняват (и прилагат в България) системата на страните, които успяват. И когато посещават Франция или Германия, да не мислят само да пазаруват.

  – Как живее Божидар Чеков?

  – Божидар Чеков е свободен и независим европейски гражданин. Носител е на най-скромното френско отличие, Медал за труд и почтеност – трета степен Златен. Не може да диша без да пише и да чувства България. Издал е 5 книги на собствени разноски на български език: „Стрелецът от Айфеловата кула”, „Втората Айфелова кула”, „Третият светилник”, „Букет от френски детелини” и „До Европа и назад”. Повече от 10 години – кореспондент на списание „Тема“ в Париж.

   

• Къде е новият български интелектуалец?

  Петър Волгин,  в. “Преса”*

  .

  NGO-интелектуалецът обяснява колко глупави са протестиращите, как нещата, които те искат, не могат да се случат, а ако все пак се случат, ще ни докарат нова Октомврийска революция и нов тоталитаризъм.

  На протестите, разтърсили България в началото на годината, имаше какви ли не хора – млади и стари, агресивни и миролюбиви, добре облечени и зле облечени, студенти, работници, служители в държавния и в частния сектор… Това, което обаче ми направи най-силно впечатление, беше не присъствието, а отсъствието. Отсъствието от протестите на един много знаков типаж. Нямаше го Новия Български Интелектуалец (НБИ). Говоря за едни хора, които много добре познавате. А ги познавате, защото постоянно ги дават по телевизията. Те участват във всички предавания и умно обясняват какво става в държавата, защо става, какво би трябвало да става и поради какви точно причини най-важното така и не става. Имам предвид не само дежурните социолози и политолози, но и всички онези преподаватели в СУ и НБУ, които толкова обичат да ни разясняват нещата от живота. Това са хора образовани, с дипломи от престижни университети, постоянни участници във важни международни срещи в Лондон, Брюксел и Вашингтон.

  Е, тъкмо тези хора, с много малки изключения, ги нямаше по площадите. Защо ги нямаше ли? Вероятно са различни причините за това знаково отсъствие, но една от най-главните е тяхната заетост. Новият Български Интелектуалец няма време да ходи на протести. Той е много зает. А е зает не толкова с размисли или писане на книги. Основната част от времето му е посветена на писане на Проекти. НБИ отдавна не е мислител. Той е Проектант. Обикновено възглавява някое NGO, което се нарича Център за нещо си, Институт за едно-друго, Комитет за трето, и основната му цел е спечелването на колкото се може по-голямо финансиране от колкото се може повече чуждестранни донори. За целта трябва постоянно да бъдат подготвяни проекти, които да се представят за одобрение на партньорските организации с централи в Европа и Съединените щати. Там действително има много фондации, тинк-танкове и изобщо всякакви мозъчни тръстове, които през последните две десетилетия пренасочват

  огромни суми в бившите соцдържави

  Разбира се, не го правят от чист алтруизъм и някакво абстрактно желание за развитие на демокрацията. Правят го, за да пропагандират в страните от Източна Европа точно определени идеи. Става дума за идеи, върху които е изграден т.нар. Вашингтонски консенсус – термин, появил се именно през знаковата 1989 г. Основното в този консенсус са фискалната дисциплина, приватизацията и дерегулацията. А за да имат тези политики успех, в главите на хората трябва да бъдат набити няколко прости принципа – всичко държавно е лошо, всичко частно е прекрасно; всички държавни активи трябва да бъдат моментално разпродадени, независимо от цената; стремежът към максимална печалба не трябва да бъде смущаван от никакви регулации, защото когато богатите станат още по-богати, всички ще имаме полза от това.

  От началото на 90-те години групираните в нарастващия брой неолиберални NGO-та Нови Български Интелектуалци започват неуморно да пропагандират този малоумен катехизис. Основната цел е публиката в България да приеме като нещо съвсем естествено диктата на пазарния фундаментализъм, да свикне с мисълта, че пазарът е най-справедливият регулатор, че всичко е стока – като се почне с луканката и се стигне до идеите. Трябва да се научиш да продаваш – продуктите, схващанията, възгледите си – това е основният урок, който NGO интелектуалците преподават вече двайсет години. Те съвестно работят за реализирането на идеала на неуморната пропагандаторка на „рационалния егоизъм“ Айн Ранд, тази Райна Княгиня на българските либертарианци, за „общество, в което хората се отнасят едни към други като търговци“. Ако подкрепяш този идеал, значи си готин, значи си cool, а ако не го харесваш, ако не можеш да бъдеш добър търговец, значи си загубеняк, т.е. loser. Да ругаеш държавата, да възхваляваш приватизацията, да си винаги „за“ съкращаването на доходите и уволненията – всичко това не е достатъчно, за да си в крак с времето. За да си истински Нов Български Интелектуалец, трябва да отговаряш на още няколко задължителни условия – стопроцентово да подкрепяш всички малцинствени групи, независимо от нещата, които вършат някои техни представители; да си фен на гей парадите; постоянно да пращаш доклади в чужбина, в които да обясняваш колко е зле положението с правата на тези граждани у нас и на каква ужасна дискриминация са подложени горките роми и още по-горките хомо- и бисексуални персони. Всъщност NGO интелектуалците са развили една много силна параноя –

  навсякъде виждат врагове

  Постоянно им се привиждат кръвожадни националисти, скрити комунисти, мощни пети колони, страховити хомофоби. И като едни класически доносници постоянно слухтят в търсене на поредната жертва, за която моментално да съобщят я на Комисията по дискриминация, я направо на някоя европейска институция. Разбира се, тази „страст към разобличението“ се захранва не от желанието да бъдат защитени ценностите на плурализма, а от факта, че колкото повече „врагове на демокрацията“ бъдат открити, толкова повече нарастват шансовете за получаване на поредната чужда субсидия за „борба с отрицателните явления“. А в крайна сметка тъкмо това е основната цел на нашите NGO-та и на ангажираните в тях интелектуалци – да създават продаваеми Проекти.

  Офисният неолиберален планктон отдавна е разбрал, че пари се печелят основно с подкрепа на идеите на пазарния фундаментализъм. Няма никакъв смисъл да си губят времето, защитавайки принципите на солидарността и сътрудничеството. Поради тази причини NGO елитът отсъстваше от протестите. Новият Български Интелектуалец в буквалния смисъл на думата не разбира какво искат протестиращите. Първо, той няма проблем да си плаща сметките, защото идващото от чужбина заплащане е достатъчно високо за българските стандарти. И второ, НБИ

  не вярва в силата на общото действие

  за промяна на несправедливостите. Отдавна е повярвал в либертарианската мантра, че всеки трябва да се оправя сам и че за нищо на света не бива да разчита на другите. И отдавна се е научил да вижда комунистически заговор всеки път, когато на улицата се съберат повече от петима души. Така че този човек никога няма да излезе да протестира. Но пък любезно откликва на молбата на всяко ТВ предаване за анализ на протестите. Там надълго и нашироко NGO интелектуалецът обяснява колко глупави са протестиращите, как нещата, които те искат, не могат да се случат, а ако все пак се случат, ще ни докарат нова Октомврийска революция и нов тоталитаризъм. Аз твърдо отказвам да разбера защо

  да искаш справедливост, е глупост

  и защо ограничаването на безогледната печалба и на безогледната експлоатация задължително ще доведе до тоталитаризъм. Сигурно не съм достатъчно образован и затова не успявам да направя връзката между едното и другото. Не успявам да се възторгна и от ценностите на мултикултурализма – другото задължително кредо на НБИ – и затова не съм готов да прегърна всеки циганин, който ме пребърква в трамвая или обира за стотен път къщата на някой самотен старец. Обаче пък има достатъчно фондации и комитети, които ще ви обяснят, че подобно девиантно поведение си е напълно нормално и че ако вие не го одобрявате, значи сте задръстени остатъци от комунистическото минало. Така че, уважаеми читатели, ако искате да сте съвременни хора, трябва да влезете в постмодерния калъп, да сте мулти-култи, gay-friendly, minority-friendly… И изобщо трябва да сте френдли към всички, само не и към собствените си сънародници. Защото такива са Новите Български Интелектуалци – винаги готови да работят за целите на фантазмената глобална България и бляскаво отсъстващи, когато се заговори за решаване проблемите на реалните българи.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––

  * Печатно издание, брой 87/29 март 2013 г.)

• Десет указания за пенсионното планиране (Част 1)

  Здравейте приятели и читатели! С всяка изминала седмица въпросите Ви стават все по-интересни и по- разностранни, което ми помага да се запозная лично с повече от Вас, а и също да науча много нови неща от Вас самите. Днес за тема съм събрал няколко полезни и кратки съвета за всички Вас, които са в стадии „пенсионно планиране“ и търсят все повече и повече информация по тази интересна и жизнено важна тема.

  1. СПЕСТЯВАЙТЕ, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ МОЖЕТЕ, КОЛКОТО ПО-РАНО Е ВЪЗМОЖНО.

  Нека не забравяме максимата „По-добре късно, отколкото никога“ – но щом става въпрос за пенсионно-осигуряване, колкото по-рано започнете да заделяте пари, толкова по-дълго давате възможност на парите Ви да работят за Вас и да се умножават с времето. Потенциалните печалби от лихви на спестяванията и инвестициите Ви се натрупват с месеците и годините, прекарани във фондовете, в които сте инвестирали, и колкото по-дълго ги задържите там и имате човек, който да Ви помага да ги следи, толкова повече шансовете за финансова независимост клонят във Ваша полза.

  2. ПОСТАВЕТЕ СИ РЕАЛИСТИЧНИ ЦЕЛИ И ОЧАКВАНИЯ.

  Когато работя с клиенти, първата тема, която винаги дискутираме с всеки един от тях, е свързана с това как те виждат начина си на живот по времето след като се пенсионират. Веднага след това се опитваме да разберем колко точно ще са разходите им и колко точно са гарантираните приходи, които те очакват. И моята работа е да направя така, че да увеличим сумата на приходите и да намалим разходите им, за да могат те да се насладят на нещата, които обичат да правят, и да не се притесняват за сметките, които ги очакват вкъщи. Базирано на всички тези калкулации, които са подкрепени от документи, които те ми носят, ние разбираме точно колко пари да спестяваме на месец или на година отгоре, за да можем да улесним живота им след няколко години. За всичко това е изключително важно да сте наясно с това къде ще прекарате пенсионирането си – тук, в Америка, или ще се приберете в България, и да сте наясно с начина на живот, който искате да водите през бъдещите години. Всеки има различна гледна точка и перспектива за това, и е изключително важно Вие да намерите Вашата с възможно най-детайлно въображение, за да може то да стане реалност след като се заемем с работата по него.

  3. ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПЕНСИОННИЯ СИ ПЛАН ЧРЕЗ РАБОТОДАТЕЛЯ СИ, НАРЕЧЕН 401K.

  В повечето случаи, използването на 401K е най-лесният и бърз начин да умножите пенсионните си спестявания. В много от случаите компанията, за която работите, ще Ви даде допълнителна сума, която всеки път, когато Вие вкарате пари в пенсионния си план, и те ще вкарат за Вас определена сума. Допълнително към това имате право да приспаднете данъците, които дължите на заплатата си (tax-deduction) със сумата, която сте вкарали във фонда си, и отгоре на това всички печалби не са обложени с данък, докато не използвате парите си. И дори тогава процентът на данък, който ще плащате, ще е много по-малък, докато сте пенсионер. Проблемът, който съществува с тези планове е, че обикновено няма кой да Ви помогне да подберете правилните фондове, които наистина съвпадат с очакванията и целите Ви, и в много от случаите се налага хората, които познавам, да ми носят документите си, за да ги прегледам и прочета. В случаи, че имате възможност да събирате пари в такъв вид план, чувствайте се свободно да ми се обадите, за да прегледаме документите и да изберем правилните места за парите Ви, защото това може да означава разлика от десетки хиляди долари, които може да загубите или да спечелите през годините.

  4. РАЗБЕРЕТЕ СЪЩНОСТТА НА TRADITIONAL И ROTH IRA И ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПРЕДИМСТВАТА ИМ ПРЕДИ И СЛЕД ПЕНСИОНИРАНЕ.

  Точно както 401K, Traditional и Roth IRA имат данъчни преимуществата, които могат да увеличат парите, събрани за пенсиониране с десетки и понякога стотици хиляди долара. Traditional IRA Ви дава възможността да събирате пари, които са извадени от дохода Ви, когато правите данъчните си декларации, и така могат да намалят драстично сумата, която дължите по данъци всяка година, или пък да увеличат сумата, която ще получите обратно след подаване на данъчните си декларации. От друга страна пък, Roth IRA ще Ви даде възможността да получите всичко, което сте заделили, и лихвата, която сте натрупали през годините, без те да се облагат с абсолютно никакъв данък, когато започнете да ги използвате. Тези две финансови оръжия са изключително полезни и важни за Вас, и ако не сте ги прибавили към арсенала си все още, то може би е време сериозно да се замислите върху това.

  5. ФОКУСИРАЙТЕ СЕ НА ФИНАНСОВОТО СИ ПОРТФОЛИО КАТО ЦЯЛО, А НЕ НА ОТДЕЛНИТЕ КОМПАНИИ И АКЦИИ, В КОИТО ИНВЕСТИРАТЕ.

  За да можете да имате най-добра възвращаемост на парите си, фокусирайте вниманието си на процентното съотношение между корпоративни акции и ценни книжа, които са в портфолиото Ви със спестявания. Много от хората, които идват при мен, фокусират вниманието си на една акция или фонд, и забравят останалото, а това е сигурен начин да загубите с течение на времето. Много от Вас също „инвестират“ в злато, което като цяло е една много малка и нищожна част от това как трябва да изглежда портфолиото Ви като цяло. Никога не поставяйте всичките си яйца в една кошница!

  Ако намирате информацията за полезна, чувствайте се свободни да я разпространявате сред приятели и познати, които също биха искали да знаят как да работят с парите си по-ефикасно.

  Надявам се, че днешните съвети ще Ви помогнат да намерите финансовите си приоритети и ще Ви насочат в правилната посока. Ако имате въпроси, коментари и идеи към мен с удоволствие бих ги отговорил на личния ми телефон – 224 522 2413 или на електронната ми поща – [email protected].

   

  Ангел Сапунджиев,

  в. България Сега“

• България първа в ЕС в класация за риск от бедност

  Рискът от бедност в ЕС е най-висок в България, според изнесените статистически данни от Федералния статистически институт (Дестатис) на Германия, съобщи Франс прес.

  22.3% от населението на България е изправено пред риск от бедност. Страната ни е следвана от Румъния (22.2%), Испания (21.8%) и Гърция (21.4%), показва статистиката.

  Страните с най-нисък риск са: Чехия (9.8%), Холандия (11.0%) и Австрия (12.6%).
  Рискът от бедност в Германия е по-нисък от средния за Европейския съюз. 15.8% от германците влизат в тази категория. Средните показатели за ЕС са 16.9%, отбелязват в съобщение от германския институт.

  Германските статистици обясняват, че лице влиза в тази категория, когато доходите му са по-малки 60% от средния доход за населението като цяло.

  В Германия отговаря за човек, който има годишен доход от 11 426 евро или 952 евро на месец през 2010 година, заключават от института.

  Източник:  News.bg

• Гласът на българите в чужбина трябва да бъде чут

  Йосиф Давидов,  Novinite.bg*

  .

  Всяка неделя протестиращите пред българското посолство в Мадрид връчват своите искания на консула. Същото правят и сънародниците пред генералното консулство във Валенсия.

  А в Барселона нашите нямат на кого да връчат петициите си: назначеният от правителството на ГЕРБ почетен консул Христо Стоичков е в България и има други занимания. Той стана „патрон“ на студентското движение „Орлов мост“, ръководено от „вечния студент“ Ангел Георгиев – председател на студентското представителство. (За неговия противозаконен политически ангажимент вече се писа достатъчно.)

  Служебното задължение на Стоичков, автор на знаменитата фраза: „В България вече има мъжкари като мен, Плевнелиев и Борисов, които сме готови да стигнем до край!“, изисква да помисли преди всичко за хилядите българи в Каталуния и въобще в чужбина.

  Не го прави. Защото влезе в родната политическа игра, макар да казва, че неговата е лесна: „Взимам си нещата и отивам в Испания или САЩ“. Очевидно е, че моментът за „отиването“ все още не е настъпил.

  …Когато доведе Бойко Борисов на международното ловно изложение в испанската столица, той и неговият приятел и съдружник Емил Димитров – прословут етрополски бизнесмен, собственик (освен на всичко друго) на огромно ловно стопанство и бивш депутат от ГЕРБ – толкова интимничеха с премиера, че на случайните български посетители (и на испанската охрана) чак им стана неудобно.

  На Борисов това му харесваше. Подобно на бившите президенти Стоянов и Първанов, човекът от Банкя също искаше да излезе на снимка, редом до футболната легенда. Една изгодна и за бизнесите на Стоичков фотография.

  Нашият човек казва, че е „безпартиен“. Вероятно е така. Но няма никакво съмнение, че е зависим. Тези, които го познават, твърдят, че каквито и да са резултатите от предсрочните избори, Ицо отново ще бъде със силните на деня.

  Впрочем той е част от тях. Думите на приятеля му Емил Димитров: „България е наша, гората е наша, ще правим, каквото си искаме, с вас или без вас“, се отнасят както за Стоичков, така и за стотиците като него – политици и бизнесмени, обсебили българската държавна баница.

  С пълни уста и притъпени социални сетива този тип хора не могат и не искат да видят онези 2 018 792 (по данни на дипломатическите ни представителства) българи в чужбина, които представляват между една трета и една четвърт от населението на България (7 327 224 души). Те са дискриминирани, на тях се ограничават активните и пасивните им избирателни права. Нямат отделен избирателен район „Чужбина“, бюлетините им не са идентични с тези в България, а изборните секции извън страната не се откриват на базата на преброяване на българите от съответните дипломатически мисии, а… „по усмотрение“, след като се представят съответния брой заявления за участие в изборите.

  Вероятно „подведени“ от словата на Росен Плевнелиев (преди да бъде избран): „На първо място българите зад граница трябва да са реален участник в обществено политическия живот. Аз казах това от самото начало на кампанията ни, а и на мен тази тема ми е много близка. Бил съм българин зад граница“, наши сънародници от инициативата „АБГ – Асоциация на българските групи“ изпратиха на 23 март протестно отворено писмо до президента с копия до временния министър-председател, омбудсмана, председателя на Конституционния съд, председателя на ЦИК и медиите в България и чужбина.

  Аргументирайки се с членове на българската конституция (чл. 26. (1) – правна равнопоставеност на всички български граждани, както и вътрешно противоречие между чл. 26. (1) и чл. 65. (1) според чл.57. (1) – основните права са неотменими), те обявяват предстоящите предсрочни избори за нелегитимни и противоконституционни.

  Подписалите писмото сочат: „Българските граждани в страната и чужбина не гласуват на равни начала. В страната се гласува за независими кандидати или конкретни листи с кандидати за народни представители и многомандатните изборни райони (общо 31) излъчват 240 народни представители. В чужбина българските граждани не гласуват за независими кандидати и не гласуват за конкретни листи с кандидати, гласовете им се разпределят на национално ниво. Разлика има също и в попълването на бюлетините“. Асоциацията припомня, че исканията им вече бяха изразени в декларация до Президентството от 06.11.2012 г. и бяха прочетени и вписани в заключителната резолюция на състоялата се на 07.11.2012 г. в Брюксел конференция за българите в чужбина (PR акцията на вицепрезидента Попова).

  Защо „мъжкарите“ като Стоичков, Плевнелиев и Борисов не зачитат конституционното право на българите в чужбина? Едва ли може да се даде категоричен отговор. Някои подхвърлят, че политическият елит се страхува от непредвидимостта на изборния резултат в район „чужбина“. Напразно. Ето, в съседна Румъния през 2008 г. бяха създадени четири района „Чужбина“. На последните парламентарни избори се избраха двама депутати и двама сенатори от районите в Европа и двама депутати от районите „Азия, Америка и Африка“. Всички са представители на национални партии. Няма „изненади“.

  Но 37-годишният Аурелиан Михай от Мадрид (икономист, финансов консултант, доброволец в Червен кръст, председател на асоциацията „Път към Европа“, сътрудник на румънски вестник в Испания), който стана депутат от Партията на народа – Dan Diaconescu, заяви в интервю за вестник „Нова дума“, че първата му парламентарна законодателна инициатива е „да се разбутат“ румънските консулски служби зад граница, за да станат много по-ефикасни и полезни за гражданите на Румъния в чужбина.

  Искат ли в София подобно „разбутване“?

  ...Гласът на българите зад граница би трябвало да бъде чут. Законодателите трябва да се излекуват от своето късогледство и да разберат, че не може повече да загърбват два милиона сънародници. Ако това не стане в най-скоро време, второто поколение ще смесва на латиница български, английски, испански, френски, немски думи, а третото в най-добрия случай ще има двойно ff на фамилното си име, но няма да знае нито дума български.

  Дами и господа, политици и общественици, Стоичков & Co са временни явления; чуйте вопъла на тези хора. Утре ще бъде късно.

  ––––––––––––––––––––––––––

  * Заглавието е на Еврочикаго.

• ЦИК пуснаха електронно заявление за гласуване в чужбина, въпреки оспорването му в съда

  Днес, 28 март 2013 г., ЦИК най-после предостави на страницата си – след голямо закъснение и неспазване на срокове – електронен вариант за подаване на заявление за гласуване в чужбина.

  Но ЦИК прави това въпреки жалбата (подадена от мен) в Административен съд София – град (вх.№ 8374 от 25.03.2013) срещу това в електронния вариант на заявлението да се изискват данни за номера на лична карта/паспорт, дата и място на издаването им, както и мобилен телефон.

  Това изискване надвишава многократно изрично описаните в закона данни, нужни за подаване на електронно заявление. Нещо повече – такива допълнителни данни не се изискват в другите два начина за подаване – лично или по пощата.

  Особено неадекватно и необяснимо е изискването всеки заявител да предостави номер на мобилен телефон, чрез който да получи код, с който да потвърди заявлението си. Без такъв код заявлението не може да бъде прието на сайта на ЦИК.

  С вкарването на подобни допълнителни, неоправдани изисквания в своето решение №2183-НС от 21.03.2013 г., комисията отново произволно и незаконосъобразно ”дописва” закона – точно както направи и през 2011 г., с прословутото изискване за PDF формат на електронните заявления в изборите за президент.

  Специално информирах ЦИК за жалбата един ден след подаването й, за да знаят колкото може по-рано за нея (преди да я получат като ответник формално от съда) и евентуално да променят решението си, или поне да са готови с алтернативен вариант.

  Съдът е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок по жалбата, т.е. до 7 април. А на 11 април изтича срокът за подаване заявления за гласуване в чужбина.

  Дано някой програмист или администратор на ЦИК не е оставил небрежно някоя “вратичка” отворена, както се случи през 2011 г., когато личните данни на всички над 36 000 заявители за гласуване в чужбина бяха публикувани на сайта на МВнР, достъпни за всеки.

  Но най-сериозният въпрос е докога ЦИК ще си позволява да произволно да дописва закона с необосновани и нелогични изисквания, с които да затруднява българите в чужбина да гласуват. И това въпреки изразеното явно в дебатите в Народното събрание желание да се улесни подаването на такива заявления.

  Пояснение: на изборите през 2005, 2009 и 2011 г., електронни заявления можеше да бъдат подавани чрез е-mail от всеки заявител. От тази година това не е възможно.

  За да улесним подаването на заявления на предишните избори, както и най-вече да подсигурим, че заявленията се отчитат коректно и не се отхвърлят заради дребни пропуски от посолствата, група доброволци свършихме работата, която трябваше да свърши държавата, като създадохме сайтовете за подаване на заявления glasuvam.com (2005 г.) и iskamedaglasuvame.com (2009 и 2011 г.)

   

  Красимир Гаджолов, Gadjokov.com

• Най-голямото земетресение в Оклахома е свързано с добива на шистов газ и петрол

  Депозирането на отпадни води от добива на шистов газ и петрол е причина за земетресението с магнитуд от 5,7 по скалата на Рихтер, което разтърси Оклахома през 2011 г., съобщи BBC. 

  .

  

  Според критиците на технологията фракингът, както е известен начинът за добив на газ и петрол чрез инжектиране на коктейл от химикали и вода под налягане в шистови скали, може да доведе до сеизмична активност и замърсяване на подпочвените води.

  Изследването, публикувано в списание Geology, разкрива, че индуцираната сеизмичност може да се прояви години, след като стартира повторното инжектиране на отпадни води от процеса на извличане на шистов газ и петрол.

  Повечето сеизмични инциденти, свързани с фракинга, досега бяха сравнително малки и обикновено се случваха през първите седмици или месеци след операцията по извличането на природния ресурс. Те са следствие на самия процес на извличане на газ и петрол от шистови скали.

  Проблемът, на който обръща внимание изследването, публикувано в списание Geology, е свързан със съхранението на отпадни води от добива на шистов газ и петрол. Сегашната практика е използваната вода да се инжектира повторно във вече изчерпани кладенци на безопасна дълбочина, така че да не се допусне замърсяване на подпочвените води. Според изследването подобно депозиране на отпадни води с времето може да предизвика сеизмична активност.

  В случая с находището Вилзета близо до град Прага в Оклахома депозирането на отпадна вода от фракинг е започнало 18 години преди серията земетресения от ноември 2011 г., които включват 3 с магнитуд от над 5 по Рихтер.

  Публикувано през април 2012 г. изследване на US Geological Survey разкрива, че след 2009 г. земетресенията от над 3 по Рихтер в централните щати рязко са се увеличили до 25 на година от средно 1,2 на година през предходните 50 години.

   

  Източник: Investor.bg

• За първи път жена ще пази президента на САЩ

  

  За първи път жена ще пази президента на Съединените щати. 53-годишната Джулия Пиърсън беше номинирана от Барак Обама да оглави американските Тайни служби, които пазят президента, ключови политици и избрани дипломати.

  Изборът на президента се тълкува като опит да се изчисти името на агенцията, която миналата година беше въвлечена в скандал покрай разкритията, че 11 нейни служители в Колумбия са водели проститутки в хотела си, ден преди Барак Обама да пристигне за среща на върха на държавите от Американския континент. Целта е също така да се промени имиджа на агенцията, известна като закостенялата, изолирана и доминирана от мъже.

  Джулия Пиърсън е в Тайните служби вече 30 години, като дори преди решението да оглави агенцията, тя вече беше най-висшата жена-служител в нея – началник-щаб на кабинета на своя предшественик Марк Съливан, който, също след 30-годишен стаж, беше принуден да се пенсионира преждевременно след най-големия скандал в историята на агенцията – ползването на проститутки от тайните агенти, както и от служители на други служби по време на командировка в Колумбия през април 2012 г.

  Изборът на Пиърсън е частично отговор и на критики, отправени към Обама, че не е назначил достатъчно жени на висши постове, откакто започна вторият му президентски мандат. Според конституцията, решението е окончателно и няма да бъде гласувано от Сената, както за много други ръководители на агенции.

  Пиърсън е в Тайните служби от 1983-та, като е назначена за началник-щаб през 2008 г. от президента Джордж Буш-Младши. През годините е била в личните екипи и на двамата президенти Буш, както и на Бил Клинтън. В интервю за списание „Смитсониън“ през 2007 г. тя обяснява, че най-опасният й момент е бил на 11 септември 2001 г., когато е ръководела всички екипи за лична охрана на лицата, охранявани от агенцията. Когато научават за трагедията, президентът Буш е във Флорида, баща му Буш-старши е летял в самолет, а Бил Клинтън е бил в Австралия. Именно агент, ръководен от нея, казва за атентата на президента, докато той е с деца в детска градина, и следва прословутия кадър в който Буш-младши стои неподвижен и нерешителен в продължение на няколко минути.

  Пиърсън обяснява, че хората имат грешна представа за работата й, като мислят, че става въпрос основно за телоохранителна дейност. „Работата на агентите включва много разузнавателни дейности, някои от които се припокриват с тези на ФБР, и имат непрекъсната връзка с военните и полицията. Дори телоохранителната дейност не е само за самия президент, а пазим цялата местност, която той ще посети, и това е магията на нашата работа – ние пазим всички хора, които са около нас“, обяснява тя.

  Стажът й в агенцията е започнал изключително иронично. Първият й случай е бил да разследва банкова измама в Маями, но цялата й първа месечна заплата е изчезнала, след като мошеници са успели да разберат данните на дебитната й карта.

  Преди да влезе в агенцията, Пиърсън три години e била полицейски служител в Орландо, а преди това завършва криминално право в Университета на Централна Флорида. Пред списание „Смитсониън“ тя споделя, че в гимназията е работела в Disney World, където най-напред са я сложили на паркинга, после – на лодките, и дори от време на време е носила пухкави костюми на различни анимационни герои.

  Американските тайни служби са основани през 1865 г. от президента Ейбрахам Линкълн, в деня на неговото убийство. Техният мандат е бил да следят печатането на фалшиви банкноти и тази отговорност все още фигурира, наред с охранителните им задължения. Сигурността на президента става тяхно задължение чак през 1901 г., след убийството на президента Уилям Макинли, като дотогава президентите не са ползвали никаква охрана.

  Източник:  Dariknews.bg

• Страхът от Василев, Пеевски & Ko

  В България страхът бе превърнат в национална политика, в препоръчително поведение, в унизителна масовост. Така е и до днес. Как иначе да си обясним факта, че мнозина предпочитат да се борят анонимно срещу „лошите“?

  .

  Еми Барух,  Дойче Веле

  

  Факсимиле от публикацията в „Дер Щандарт“. Снимка: БГНЕС

  .

  Преди няколко дни мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев се появи на страниците на австрийския вестник „Дер Щандарт“ с едно интервю, което ще остане в историята на нашето преходно време като модел за безочлива наглост – дори и само заради твърдението, че в България има медийна свобода (спестявам останалите интерпретации на банкера).

  Още преди тази медийна изява на Василев, в интернет пространството бе пусната петиция под надслов „Без държавни пари в КТБ и медиен монопол на Пеевски/Кръстева“. Петицията постепенно събира съмишленици. Засега техният брой не е голям. Но това е обяснимо: директната връзка между банката на Цветан Василев и медийния монопол на Пеевски е добре известна само на професионално изкушени хора. Малко са и запознатите със създадените от тандема Василев-Пеевски (& Kо) механизми, по които функционира мрежата от финансови, политически, регулаторни и съдебни зависимости. Тази мрежа е разпростряна върху цялата публична сфера и се употребява за площадни екзекуции и назидание на „некооперативните“. Точно затова смятам всеки подпис, подкрепящ петицията, за знаков.

  

  Заставането зад подобен призив би трябвало да бъде израз на морална взискателност към обществените нрави, активно отстояване на ясни правила и демократични принципи. Малък жест, с който човек прави крачка извън собствената си частност и заявява позиция, застава до съмишленик. Нещо като подреждането ни до съдия Мирослава Тодорова, която спокойно се изправи срещу „системата Цветанов“, показа рядко срещано по нашите земи лично достойнство и правно упорство.

  Подписите на лицата без имена

  Броят на подписалите до вчера петицията е 565 души. Една трета от тях обаче са „лица без имена“. Опцията „подписалият петицията е решил да не показва името си в интернет“ са избрали 163-ма от всичките 565. Този твърде висок процент прикрити защитници на защитима кауза е симптоматичен.

  Споменах Мирослава Тодорова неслучайно. Миналата година тя не просто подписа петиция. Тя обяви „война“ на онази власт. Застана срещу нея (срещу него) с името си, с авторитета си, с професионалната си състоятелност. Сега онази власт я няма. (Няма ли я наистина?)

  Как да бъде обяснено присъствието на толкова много анонимни граждани, които споделят „скришом“ кауза, една от основните цели на която е защитата на свободното слово? За какво свободно слово можем да говорим, когато в нейните първи редици се нареждат несвободни хора? Какво притеснява тези хора, след като е известно, че във виртуалното пространство петициите имат нетраен живот – живот между два клавиша: „enter“ и „delete“ – „запази“ и „унищожи“?

  Най-краткият отговор на тези въпроси може би трябва да търсим в страха – в онази неясна предпазливост, наследена и възпитавана години наред в семейството, в училището, в професионалния кръг, сред приятели, които свързват кариерното израстване и просперитета с послушанието, с мълчанието, с подчинението. Страхът беше превърнат в национална политика, в препоръчително поведение, в унизителна масовост. Впрочем снишаването – тази дребна всекидневна подлост – е намерило израз в българската народопсохология с добре известната и доста показателна поговорка за преклонената глава и сабята.

  Последните години от управлението на ГЕРБ и сабите, и главите се търкаляха в публичното пространство, за да всяват страх. Това стана политически инструмент, който тандемът Борисов-Цветанов превърна в капан за несретници. Тяхното „мрачно могъщество“ (по Христо Иванов) беше обслужвано от медийния монопол Пеевски-Кръстева и от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев.

  От какво се уплаши Василев

  Точно поради това намерението на служебния премиер Марин Райков да изработи правила за прозрачно управление на ресурса на държавните предприятия, които от години са концентрирани в КТБ е не само стратегически важно, но е и символно значимо. Този акт е зареден с предчувствие за промяна. С предпоставка за възстановяване на нормалността.

  От висотата на своите милиони вбесеният Василев зае агресивна поза, уплашен от възможността „да му спрат кранчето“. Да се надяваме, че това може да е началото на частичния разпад на извратената пропагандна верига, финансирана от тези същите милиони.

  Петициите са като служебните правителства. Имат нетраен живот – живот между два клавиша: „enter“ и „delete“ – „запази“ и „унищожи“. Но в този интервал те са в състояние да легитимират перспективата. От моралното дъно на българския преход това си е истинско постижение.

   

• Революцията роди Янко Петров, контрареволюцията – Стоичков

  Диан Божидаров, в. „Сега“

  .

  

  Революцията влезе в очакван фарс. Стари политически шарлатани яхват протестите, нови ги конкурират. Мъдри хора казваха, че така ще стане, глупави опонираха: „Няма нищо по-пречистващо от народния гняв“. Намаля ли мръсотията, дами и господа?

  Христо Стоичков стана знаме на някои студенти. Александър Томов облагороди други. Ангел Славчев, Янко Петров, Дончо Дудев щели да участват на изборите с партия, не лично. Иван Петров от Варна ще се явява лично, събира подписи за друга партия. Има формация „Орлов мост“. Плюс други подобни. Ледът се пука,

  тесен е да побере господата революционери

  „Атака“ бясно качва рейтинг. БСП ще отвори листи за „граждани“, най-оправните се редят на опашка. И ГЕРБ ще го направи. Ако някой знае защо изборите трябваше да бъдат 2 месеца по-рано, нека каже.

  Две трети от исканията на протестиращите бяха безумни и неизпълними. Смислените също не се сбъднаха, защото улицата не знаеше как да ги постигне. Не може например да желаеш едновременно радикална промяна на изборния закон и разпускане на парламента. Но има нещо по-важното от исканията, по-значимо и от бройката на т.нар. лидери, от кавгите им. Това е качеството на тези хора, чисто човешката им и интелектуална стойност. В дългия списък от „воеводи“, спонтанно появили се или назначени, не откривам стойностни. Виждам не много умни и не много честни. Изключително мерзко е три месеца да тръбиш, че воюваш с партиите, като сам си бил член на такава или си се кандидатирал чрез тях. Изключително глупаво е да мислиш, че демокрацията е възможна без партии.

  Варна, знаме на протестите, преживява някакъв абсурд тези дни. Фарс ли,

  абсурд ли, обикновен тъпизъм ли,

  не знам. Обидно е да се разказва. Но трябва. Протестиращите поискаха, а общинските съветници се съгласиха всеки съветник, който „гласува срещу интересите на варненци“, да носи наказателна отговорност. Искам да попитам как се доказва „вот срещу интересите на варненци“? Интересите на всички ли, на двама, на двеста ли? Интереси сега, интереси в бъдеще? Но улицата настоя, общинарите радушно приеха текста (те най-добре знаят, че не поражда нищо), малцината умни хора се удряха по челата. Тази простотия блокира усилията за обществен контрол. Но филмът е истински.

  С такъв революционен материал – такива революционни достижения

  Пак чувам „здравите“ народни сили. Те казват, че обикновените хора поискали хубави неща, ама политиците за пореден път ги излъгали. Или пък незнайно как са се появили нагаждачи, които яхнали вълната. Изплували лумпени с безумни искания. Медиите изкривили всичко. Социолозите замазали. Та ето ги пак дежурните виновници – политици, журналисти, социолози… Народът – хубав, всички други – лоши. Нека им хвърлим камък! Учените след време ще имат сериозно предизвикателство – да установят как така народът български в края на XX и началото на XXI век приема журналисти и политици за нещо различно от него.

  А не като собствени синове

  Днешната „следреволюцонна“ действителност е точна визитка на обществото. Имаме баби, роми и младежи, закарани с автобуси и радващи се на Стоичков. Край тях са продажни студентски лидери. Имаме дейци от палатковите лагери, осребряващи дните си на протест. Тук е Александър Томов, който се сети да направи сдружение менте. Компания му правят политинженери, които провидяха във Стоичков, отъркал се в Димитър Луджев, Надежда Михайлова и Бойко Борисов, лице на промяната. Имаме хора, цял ден блъскащи клавиатурата из форумите. Имаме други, превити от работа, искащи промяна, но нямащи време да я търсят. Налице са четвърти – обезверени. Пети – апатични. Шести – умни, седми – глупави. Това сме. Преобладаващо наивни, емоционални. И най-главното – без граждански опит. Всеки се озърта и намира извън себе си виновниците за пародийно завършилата революция. Но нали ние я направихме, как да бъде различна? Тя не можеше да излъчи по-читави водачи, да роди по-умни искания. На този етап от демократичното ни развитие – толкова.

  Христо-Стоичковата бутафория е логичното й следствие

  Може би след време ще е различно – чрез повече знания, гражданска култура, опит в отстояването на права. Лична отговорност. С възпитание на деца, които като пораснат, не ще търгуват с бюлетини, постове, няма да коленичат пред Борисов и Стоичков. А повеждайки протести, ще бъдат достатъчно умни, за да не отправят апели за забрана на партии, народен съд, изгонване на чужденци…. Ще са чели малко повече за България, света, демокрацията, тоталитаризма, икономиката.

  А може бъдещето да е точно като сегашното. Че и по-зле. Ако тази революция ни е направила по-мъдри, значи е била за добро.

   

• 66 партии са подали документи в ЦИК

  66 политически партии са отправили заявления за регистрация за предстоящите парламентарни избори в Централната избирателна комисия. До този момент са регистрирани четири от тях – ГЕРБ, БДС Радикали, „Нова алтернатива” и НДСВ.

  Днес в 18.00 ч. (българско време – бел.ред.) изтича срокът, в който партиите могат да подават документи за регистрация за участие в предсрочните парламентарни избори. До 30 март ГРАО ще извърши проверка дали формациите са събрали необходимите 7000 валидни подписа за регистрация в предстоящия вот.

  До 1 април пък е срокът за учредяване на предизборните коалиции, в които могат да влизат само регистрираните в ЦИК партии.

  Предизборната кампания започва на 12 април, 30 дни преди изборите, и ще приключи в 24.00 ч. на 10 май. 11 май ще е ден за размисъл и партиите няма да имат право да агитират гражданите.

  Според последните законови промени, изборният ден вече ще започва с час по-късно – в 7.00 ч. и ще продължи до 20.00 ч.

  Източник:   Dariknews.bg

• Пътеводител към детското образование в Америка (Част 2)

  Десет света, които могат да Ви помогнат да изградите план за действие и да Ви спестят време и пари

  .

  Здравейте, приятели! Надявам се да сте намерили първата част от „Пътеводителя към детското образование в Америка“ за полезна и приятна. Благодаря Ви искрено за въпросите, с които ме засипвате постоянно, всяка седмица, което ме кара да вярвам, че Вашето финансово благополучие е приоритет в напрегнатото Ви ежедневие. Днес ще завършим тази така интересна дискусия с няколко останали съвета.

  СЪВЕТ # 6: Спестовните планове 529 са страхотен начин да спестявате за образование и те също дават възможност за страхотни данъчни облекчения.

  Големите предимства на 529 са в това, че можете да спестявате над $200,000 за всяко дете (което може да дойде от всякакви различни страни – дядовци, баби, кръстници и други роднини) – и след като искате да изтеглите парите, използвайки ги за образование, няма да плащате данъци на печалбата или сумата, внесена през времето, докато сте събирали. Отгоре на всичко – и това е изключително важно да се знае – че няма лимити за какъв доход правите спестявания или за години, в които не Ви е разрешено да спестявате. Това е нещо много важно, защото отнема всички извинения, които хората биха имали да не инвестират и спестяват за образованието на децата си.

  СЪВЕТ #7: Данъчните облекчения са толкова добри, че могат спокойно да се сравняват с допълнителни стипендии.

  Възможностите, които Ви се предоставят да спестите от данъци, са огромни. Сред които се отличават две допълнителни, които трябва да дискутирате с Вашия данъчен консултант. Попитайте за „the American Opportunity Tax Credit and Lifetime Learning Credit“ и те ще Ви дадат повече информация в детайли, в зависимост от ситуацията Ви.

  СЪВЕТ #8: Процесът по одобряване на студентски заеми, в случай на нужда, не е толкова стриктен, колкото например купуване на жилище.

  Ако в предишен етап от живота си сте имали закъснели плащания на кредитната Ви история, това не означава, че автоматично ще Ви откажат студентски заем. Но имайте в предвид, че формулата за отдаване на финансова помощ или заем включва тази величина и ако сте одобрени, то най-вероятно ще е с доста по-висока лихва на заема, отколкото други кандидати с по-добри показатели и кредитна история.

  СЪВЕТ #9: Кредиторите могат да работят върху различни опции, когато е време да изплащате заемите си.

  Има различни начини, чрез които да намалите лихвите на заемите си, когато започнете изплащането им. Единият от тях е да направите програма, чрез която да оторизирате кредиторите си да вземат плащането Ви за месеца на дадена дата всеки месец, директно от сметката Ви. Това би улеснило плащанията и намалило главоболията за Вас, и би осигурило едно спокойствие във взаимоотношенията Ви с кредиторите. Нека припомним, че това е отлична възможност само, ако имате стабилна работа и доход, за който сте сигурни, че е на разположение в сметката Ви. Ако ситуацията обаче на стои точно така, тази наглед добра опция може да се окаже един голям кошмар за Вас, придружен от много санкции.

  СЪВЕТ #10: Данъкоплатците със студентски заеми получават по-големи данъчни облекчения.

  Ако Вие сте един от тях или в близко бъдеще ще попаднете в тази категория, бихте могли да приспаднете от данъците си до $2,500, платени в лихви по заемите Ви през годината, при условие, че доходът Ви е по-малко от $70,000 на година, ако не сте семеен, или по-малко от $145,000 на година, ако сте семейни и подаващи данъчни декларации заедно. Тези приспадания можете да използвате през всичките години, докато изплащате заемите си.

  Ако намирате информацията за полезна, чувствайте се свободни да я разпространявате сред приятели и познати, които също биха искали да знаят как да могат да спестяват по-ефикасно за образованието на децата си.

  Специално за сънародниците си в Чикаго отварям два дни за БЕЗПЛАТНИ консултации в моят офис, който се намира в Des Plaines, IL. Дните, в които ще можете да си запазите такава консултация, са всяка събота между 9 am – 4 pm и всеки четвъртък от 9 ам – 8 pм. Надявам се това да помогне на всеки нуждаещ се, с въпросите, които би имал в тази сфера.

  Надявам се, че днешните съвети ще Ви помогнат да намерите финансовите си приоритети и ще Ви насочат в правилната посока. Ако имате въпроси, коментари и идеи към мен, с удоволствие бих ги отговорил на личния ми телефон – 224 522 2413 или на електронната ми поща – [email protected].

   

  Ангел Сапунджиев

  (www.MyOwnMoneyCoach.com
  www.Facebook.com/MyOwnMoneyCoach)

• Къде Русия изгуби 800 млрд. долара

  Данъците от укритите активи на руския бизнес могат съществено да подобрят финансовото положение на много държави

  

  За две десетилетия Русия е изгубила почти 800 млрд. долара от неплатени данъци, пише в. „Независимая газета“.

  Изданието помества данни от проучване по поръчка на международната организация „Такс джъстис нетуърк“ (Мрежа за данъчно правосъдие, TaxJustice.net), която се бори срещу укриването на данъци.

  Става дума за средствата, държани от богаташи в недекларирани офшорни сметки. В световен мащаб те може би достигат 32 трилиона долара, сочи експертният анализ, цитиран от Би Би Си.

  Според вестника проучването общо взето не прави принципно нови открития, що се отнася до Русия, и само потвърждава известни вече неща –

  голяма част от средствата, изнесени от федерацията, са получени чрез приватизиране на държавни активи.

  За година средният размер на подкупа в Русия се е утроил

  Недекларираните сметки на руснаци в офшорките постоянно се пълнят и с укрити печалби от пари, изнесени по-рано и върнати в Русия под формата на чуждестранни инвестиции.

  Недополучените данъци са огромни, но „от друга страна, данните са истински добра новина. Светът току-що откри голяма купчина финансови ресурси, от които да черпи средства за решаване на неотложни проблеми“, заяви авторът на изследването Джеймс Хенри, цитиран от руския вестник.

  За да бъдат върнати руските милиарди от офшорките, ще се наложат
  промени в законодателството.

  И парите трябва да се търсят първо не от бизнесмените, а от чиновниците, смята депутатът от опозиционната партия „Справедлива Русия“ Иля Пономарьов.

  Борбата срещу изтичането на капитали в офшорни фирми е „обречена да продължи вечно, поне защото част от изнасяните средства отиват при самите ‘борци срещу злото’ – чиновници и държавни служители“, твърди обаче независимият бизнесексперт Михаил Козаков.

  Подкрепя го и колегата му Сергей Карихалин. „Първо, никой чиновник не се и свени кой знае колко от своето богатство“; второ, има множество механизми, чрез които чиновниците укриват чуждестранните си активи, посочва аналитикът. Според Джеймс Хенри

  данъците от укритите активи може съществено да подобрят финансовото положение на много държави.

  Икономистът е убеден, че средствата в офшорни фирми са концентрирани в ръцете на по-малко от 10 млн. души, отбелязва „Новие известия“.

  Руски експерти проучват данните от анализа „твърде предпазливо“, пише всекидневникът. Икономистът Александър Абрамов изразява съмнение в цифрите – според него е трудно те да бъдат проверени отново. Той обаче споделя извода, че от 90-те насам от Русия са изнесени доста финансови средства.

  Допреди години „любими офшорни лелички“ за руснаците са били Кипър и Каймановите острови, а днес „тенденцията се насочва към по-солидни юрисдикции като Великобритания, Холандия, САЩ.

  Големият капитал избира реномирани зони“, изтъква Абрамов пред „Новые известия“.

  Източник:  Vesti.bg

• Писмо от “България”1: „Антиамериканизъм“

  Димитри Иванов,  в. „Сега“

   

  Резюме. В това писмо казвам, че искам в България да няма „антиамериканизъм“. Но както и протестиращите българи, аз искам невъзможното. Край на резюмето

  Сулцбъргър (Cyrus Sulzberger) беше влиятелен сред еврейството в САЩ и най-влиятелният журналист в света. Ако не броим Уолтър Липман (Walter Lippmann), също роден в семейството на немски евреи. Влиятелният Сулцбъргър имаше колонка в „Ню Йорк таймс“ и снимка с вратовръзка. Влиятелният Липман имаше колонка в „Ню Йорк хералд трибюн“ и снимка с папионка.

  Нека ми се карат стилистите, че повтарям думата влиятелен. Сега в България стилист значи коафьор. Влиятелни, влиятелни, влиятелни. След Първата световна война Липман се затворил в една стая със сътрудниците си, с цветни моливи и с карта на Балканите. Нарисували границите на България, без Липман да е идвал в България. Сулцбъргър дойде през 1957 г. със сътрудника си Том.

  За бюлетина на БТА аз превеждах някои от статиите на Сулцбъргър и на Липман. Другите им статии ги превеждах за българското Външно, щото ми плащаха отделно от заплатата в БТА. Във Външно можеха сами да си ги преведат, но те не можеха сами на себе си да платят хонорар за превод.

  През 1957 г., когато Сулцбъргър дойде в София, България отдавна беше „пуснала“ българските евреи да заминат за Израел. Сулцбъргър разговаря с Тодор Живков, който изказа пожелание да се възстановят дипломатическите отношения между САЩ и България. Сулцбъргър нищо не обеща. Само след няколко месеца дипломатическите отношения между САЩ и България бяха възобновени. Не знам как стана. Нито знам защо Сулцбъргър каза на Том: Като не обичаш да пишеш доклади, да не беше ставал дипломат. Можеше да си шпионин и без да си дипломат.

  По същото време Липман се ядоса на тайните служби, че го подслушват и написа: „Noli permittere illegitimi“ (да не се позволява на копелетата). Те му отговорили също на латински: „Rebus sic standibus“ (тъй стоят нещата). Което пък Уолтър Кронкайт си го преведе като „That’s the way it is“ и с това изречение завършваше своите вечерни телевизионни новини. Кронкайт също беше влиятелен. В някои скандинавски страни нарекоха телевизионните коментатори „кронкайтери“. Не зная скандинавски езици и не знам дали думата кронкайтери съдържа ирония.

  След възобновяването на отношенията със САЩ, понеже превеждах и художествена литература, US дипломатите, главно културните аташета, безплатно ми изписваха книги от САЩ. Някои дори ми даваха идеи какво да преведа и ако нещо в текста не разбирах, те ми го обясняваха.

  Тогава България беше най-верният сателит на Москва. Но нямаше „антиамериканизъм“. Имаше въодушевление за всичко от Запад и особено от САЩ:, Louis Armstrong Satchmo Ambassador of Jazz, Гершуин, blue jeans, литература, Хемингуей, Фицджералд. Моите преводи излизаха в стохилядни тиражи и се разграбваха, купуваха се с връзки, книжарките ги държаха под тезгяха или ги продаваха в комплект с непродаваемите книги. Сега се превежда повече, но това има и недобра страна, понеже често пъти недобри преводачи превеждат недобри книги и „американско“ започна да става синоним на простотия, наред с Fast food, молове, бройлери, напомпани с хормони, ГМО, шистов газ.

  Във френския колеж учителите ни бяха французи, с изключение на Стефанов по български език и литература. Той настояваше освен „Под игото“ да прочетем и одата „Уилсону“. В тази ода патриархът на българската литература Иван Вазов възпява президента на САЩ Thomas Woodrow Wilson, който отстоял правото на самоопределение за народите в многоезичните империи като Австро-Унгарската и Османската. Стефанов ни учеше да не сме политически фанатици. Целият клас се хилехме как в „Под игото“ чорбаджи Мичо Бейзадето се кара на даскала що казал на децата, че Русия загубила Кримската война. Русия не може да бъде победена, казвал чорбаджи Мичо Бейзадето.

  Пък аз сега казвам, че Русия не трябва да гледа на България като на своя Троянски кон в ЕС, че Вашингтон и Лондон не трябва да смятат България за свой Троянски кон в ЕС, за да ускорят разпадането на ЕС, че в трудови войски циганите се ограмотяваха и получаваха занаят, зидаро-мазач, кофражист, оксиженист… Казвам, че спекулантите от Уолстрийт отключиха световна криза. С горчивина казвам, че при правителството на Андрей Луканов планът Ран-Ът (1990г.) разори България и после България бе вкарана в злополучните военни начинания на US-НАТО по света. Някогашният български Pro-US ентусиазъм сега е попарен. Гневим се на банки, на монополи, български, руски, западни, канадски, северноамерикански. Защо си дадохме „Нефтохима“, двата теца „Марица“, двата козлодуйски енергийни блока, защо златото на „Dundee Metals“, защо US летците, като дойдат на съвместна тренировка, даже керосина ние им плащаме, защо български войници отиват на небългарски войни, защо плащаме за US изстребители трета ръка, защо момчетата от Чикагската школа внесоха в България пазарен фундаментализъм и доведоха България до просешка тояга, защо, защо.

  Защото ни пееха за демокрация, пък то било: „Money makes the world go around, The world go around, A mark, a yen, a buck, or a pound, Is all that makes the world go around.“ Защото не бяхме толкова прости да не усетим колко е хубав този мюзикъл на Боб Фос, но бяхме достатъчно прости, за да не се усетим, че Иван Костов, „цар“ Симеон и ББ (Бойко Борисов) имат наум мъни, мъни, мъни.

  Хеле пък ББ. Пишем се европейци божем. В Тюркменистан, където е забранен „Фейсбук“ и да пушиш на улицата, си имат „туркменбаши“; ние „булгарбаши“, пожарникар с генералска фуражка като на панамския генерал Нориега. Резил.

  Заради мъни, мъни, мъни германците на гърците – на ви пари да купите от нас ледоразбивач, подводница, после – bailout, дайте ни вашите острови. Ами кипърският капан, както го нарече Емил Хърсев? Бе то българските банки чрез парламента даже два капана ни заложиха, ама а да видим.

  Виновни сме си ние, не друг. Но понеже у нас пробиха не само US бизнес и политически интереси, а и US икономически модели, аз казвам „антиамериканизъм“.

  Аз не разбирам думата „антиамериканизъм“. САЩ не е Америка, а част от американския континент. Но в главите на възпитаниците на Харвард, на Йеил, на университета в Мейн, който акредитира „американския“ университет в Благоевград, изобщо в главите на всички US възпитаници и невъзпитаници САЩ са Америка. Дори светът е Америка – ако „San Francisco Giants“ играят с „Detroit Tigers“, това е „World Series“. Макар чe „Detroit Tigers“ не пътуват с правителствен „Еърбъс“ като „Бистришките тигри“.

  Не знам какви влизат и какви излизат от разните US училища и университети. На мен и на моите съученици старият ни учител по български и литература, който ни караше да четем „Ода Улсону“, ни казваше: „Телета влизате, говеда излизате.“ Така добродушно го казваше, че не се обиждахме.

  Да ви кажа за моя личен „антиамериканизъм“. Аз водех двама US генерали и една жена също в униформа на US-army, но не генералска, а с пагони на майор. Водех ги към площада около храма „Александър Невски“, където гъмжеше от народ. Тълпата възторжено скандираше „Ю-Ес-Ей! Ю-Ес-Ей!“ в очакване да се появи вицепрезидентът на САЩ Дан Куейл. Единият генерал, строен двуметров мъж, като забеляза, че вървейки, аз пуша, ми подаде пакетче „Lucky Strike “ за бакшиш. Идеше ми да го плесна през ръката. Не го направих, разбира се. Фръцнах се и ги оставих. След петнайсетина крачки майорката ме настигна, хвана ме през рамо и ми каза на ухото: „Знаеш ли тайната ни инструкция? Ако в САЩ застрелят президента, да застреляме вицепрезидента Куейл, за да не стане той президент.“ Този виц не го знаех. Спуках се от смях и ми мина пристъпа от „антиамериканизъм“. Каквото и да ми разправят, няма равенство между половете; жените са по-тактични от нас мъжете и е хубаво, че сегашният US посланик в България Марси Рийс е жена.

  Оставям моите лични чувства настрана. Боя се, че в България ще се развихри антиамериканизъм, понеже български, US и други крадльовци продължат да бъркат в джоба на доведените до просешка тояга българи. Сега ние имаме временно правителство. Уау, мой лапсус. „Временното правителство“ е правителството от сто дни на Керенски преди революцията в Русия; аз трябваше да кажа „български експертен кабинет“.

  Видяхте ли ме как казах „Уау“. Като същински „американски“ възпитаник. Аз като порасна, вместо „Писмо от България“ ще ви пиша „Наратив от България“. Пък вие не ме хвалите, че се американизирам. Ама похвалете ме бе, хора.

  Да си дойда на думата. Сегашното временно правителство на България е креатура на дезертьорите. Аз заслужавам порицание. В писмото си на 13 февруари 2013 г. казах „Ледът се пука, господа съдебни заседатели“ и на 20.02.2013 г. правителството на ГЕРБ наистина подаде оставка и дезертира. Дотук добре. Вярно предвидих. Но аз не предвидих, че парламентът ще действа чак до 14 март и в интервала от 20 февруари до 14 март „пожарно“ ще прогласува брониране на грабителите срещу отговорност за грабежите и ограбването на България ще продължи с разните му менки-заменки, концесии от несебърските дюни до Пирин и още далавери. Хем знаех, че е „rubber stamp Parliament“. „Парламент гумен печат“. Законодателстване в 12 без пет казаха някои. Но то бе по-лошо. „A parting kick“. Ритник за довиждане. Сега се кая, че не предвидих този герберски „Parting kick“.

  Причините за протестите ще останат. Временното българско правителство и да иска не може да удовлетвори протестиращите; то няма нито ресурса, нито времето, нито световното влияние на Сулцбъргър.

  Временното правителство на Керенски не можа да замаже положението, та Плевнелиев и Райков ли. След Керенски дойде Октомврийската революция. Не мисля, че в България ще има революция. Народното брожение ще избие в неразбории и немалко анктиамериканизъм, мисля. Но както рекъл шопът: Я най мразим да мислим.

• Палми Ранчев: Дадоха огромни пари в ръцете на много прости хора

  

  Това е пълна комедия Христо Стоичков да е лице на студентите. Та той не е влизал никога в университет. Целта е чрез него да се овладеят част от протестиращите и да се замажат истинските искания на недоволните на улицата. Това каза по Би Ти Ви поетът, писателят и бивш национален шампион по бокс Палми Ранчев.

  Според него е абсурдно е да се говори за студентите на Стоичков, защото това е измислена тема. Ранчев предупреди, че в следващия парламент ще влезнат и ще ни управляват хора от последния комсомолски набор. А голямата илюзия е, че хората от улицата, които протестираха, ще имат истинско представителство.

  Според Ранчев сценаристите на тези протести са много добри, щом са успели да постигнат целите си – да противопоставят хората, за да могат старите партии и лица отново да си управляват.

  Палми Ранчев коментира, че не знае дали има по-голямо зло от това да възраждаме вкуса на чалгата и простотията. Според него моралният проблем е най-големият за българите, а той не очаква след следващите избори нещо в държавата да се промени. Ранчев е скептичен и към хората, които вярват, че могат да се направят нови партии и формации.

  Каква партия ще направиш, като нямаш пари. А парите ги раздават пак тези, които и до досега държат партиите. Трагичното е, че никога толкова много пари не са се давали в ръцете на толкова прости хора, констатира още Ранчев.

  Източник:  Faktor.bg

• Кристин Лагард: Няма причина заплатите в България да са толкова ниски /Бъзикилийкс

  

  Разговор с генералния директор на МВФ Кристин Лагард, Neverojatno.wordpress.com*

  . . .

  – Все пак, да се върнем в България. Как точно виждате възможно да се реализира това минималната заплата да стане 500 евро – и то още утре?

  – Това е въпрос на политическа воля от страна на управляващите и политиците като цяло от една страна, и на ангажираност с проблемите на обществото и държавата от страна на отделния човек, от друга. За целта вие като общество трябва да се обедините и ясно да заявите, че не ще търпите корупцията, шуробаджанащината и алчността да вземат превес над интересите на обществото. Не забравяйте, че понятието република означава общо дело, а демокрация – управление на народа. Виждате ли ги някъде в България тези две понятия, реализирани в техния същностен смисъл?

  Първата стъпка, която трябва да направите като общество, за да ви се повишат заплатите, е да се организирате в истински синдикати. Синдикати, които да принуждават държавата да действа, когато са нарушени законите, определящи трудовите правоотношения. Трябва да изградите силни, борбени, масови синдикати. Всеки един трудещ се трябва да се включи в синдикална структура и тези синдикати трябва да се обединят, като противовес от една страна на склонността към корупция на държавните органи, и от друга – на алчността на работодателите за печалба за сметка на работника.

  Нима не виждате многобройните организации на вашите работодатели по браншове, обединени на едно по-високо ниво в КРИБ – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. Защо те да могат да се обединяват, а когато вие решите да правите синдикат, или само дори проговорите за това, бивате смачквани и уволнени на часа? Нима не виждате, че чрез тези свои обединения те се договарят какви стъпки да предприемат, за да запазят и увеличат своите печалби и за чия сметка. Договарят се на регионално, браншово и общодържавно ниво какво да е нивото на заплащането в съответния бранш и регион. Не ви ли прави впечатление, че докато говорят за конкуренция в бизнеса, в България почти не съществува конкуренция в заплащането между различните фирми. Че във вашето населено място, независимо къде кандидатствате да работите, заплатите са на едно ниво.

  Именно това договарят помежду си работодателите в тези свои организации – те разчитат, че вие нямате избор и дори и да искате по-високо заплащане, няма кой да ви го предложи, и така в крайна сметка ще се примирите с мизерните средства, които ви дават. Те договарят помежду си не само нивото на заплащането, но и условията, които ще ви осигуряват за да работите, доколко да спазват закона и какви действия да предприемат спрямо държавата, за да им позволи да трупат още и още печалби. И така, в един момент държавата от общо дело става тяхна собственост, те трупат печалби, купуват политиците, корумпират чиновниците, рушат държавността. И смачкват в зародиш всеки опит да се обедините. Синдикат за тях е мръсна дума, плашило, което трябва да бъде унищожено. Работникът трябва да работи и да се чувства виновен постоянно, че не работи както трябва. Да се чувства заплашен, че има някой, който веднага би дошъл на неговото място, дори и за по-малко пари.

  Колко от вас, които се оплаквате че получавате ниски заплати, колко от вас са чели “Кодекса на труда”, познават правата си и ги защитават? Колко от вас, когато са ставали свидетели на унизително отношение и нарушаване на трудовото законодателство спрямо свой колега, са вдигали глас срещу това? Колко от вас са сезирали държавните органи за нарушенията в своето предприятие – нарушенията, извършвани от вашия работодател, които нарушения са изцяло за ваша сметка, колкото и да си мислите, че не ви засягат? Колко от вас въобще са помислили да се обединят, за да потърсят правата си? Колко от вас са се събирали, за да обсъждат заедно общи действия срещу действията на своя работодател? Колко от вас са потърсили връзка с действащи синдикални структури? Колко от вас вярват, че е възможно заедно, чрез общи усилия, чрез изграждането на синдикални структури, да подобрят трудовото си положение? Но не, вие вярвате в парите, не в общите усилия, и затова ще бъдете поробени.

  Вие, вместо да се обедините в една синдикална работническа структура, прехвърляте своята отговорност изцяло в ръцете на политиците, на партиите, като разчитате, че те ще разрешат всичките ви проблеми, докато вие безропотно се трудите за благоденствието на светата пазарна икономика. Нима не виждате икономическите сили, стоящи зад всеки един политически проект? Нима не осъзнахте каква роля ви е отредено да играете в света, където парите са водещата ценност, когато най-нагло ви обясниха за “обръчите от фирми”? Партиите, политиците би трябвало да отстояват интересите на народа, но когато този народ спи и робува, а не следи постоянно действията на тези, които е избрал да осъществят въжделенията му и да ръководят машината наречена държава, тогава този народ става жертва на собствената си апатия.

  Кой дава пари на роби? Събудете се, обединете се. Създавайте синдикати, а не партии. Синдикати, които да защитават правата ви, а не партии, които да се борят за правото да ви управляват. В държава без силни синдикални структури всяка една организация, която се стреми към властта, е водена единствено от стремеж да се обогатява. Вие трябва да принудите държавните институции да работят, а това става единствено чрез силни синдикални структури. Думите „стачка” и „синдикати” трябва да са на върха на езика ви във всеки един момент. Вие не сте отделни хора, вие сте общество. Вие не сте просто работници, вие сте колектив. Вашият работодател не ви е господар и не той определя законите в държавата, а вие като част от обществото.

  Така че накрая бих искала още веднъж да наблегна на стъпките, които трябва да предприемете, за да повишите жизнения си стандарт. Първо – осъзнайте, че парите не са всичко. Второ – ценете труда, знанията и уменията, които притежавате, а не парите. Трето – вникнете в същността на понятията република и демокрация. Четвърто – бъдете активни граждани. Пето – обединявайте се в сдружения, чиято цел не е завземането на властта, а контрол върху начина, по който тази власт се упражнява. Шесто – изградете силни синдикални структури, СИНДИКАТИ с главни букви, в които да участвате активно. Седмо – познавайте правата си и ги отстоявайте. Осмо – не се страхувайте, но знайте, че за да водите достоен живот, е необходимо да се борите и да понасяте жертви като общество. Девето – СТАЧКА не е мръсна дума, а инструмент да защитавате правата си. Десето – роби или граждани, вие избирате.

  – Не сте ли прекалено крайна в изказванията си? Все пак вие сте начело на една от най-големите, ако не и най-голямата финансова структура, а говорите за синдикати, стачки, гражданска активност? Не трябва ли всъщност да подкрепяте идеята за по-малко държава и повече свобода за бизнеса? Не е ли това пътят към повишаването на заплатите?
  

  – Това са пълни глупости на болни алчни мозъци. Какво значи „по-малко държава, повече права за бизнеса”?. Я се вижте – вие имате ли държава? Говоря за държава като реално действащи институции. Цялата ви държавна структура е пропита от корупция – корупция, осъществявана от бизнеса. Ето ви никаква държава и пълна слободия за бизнеса – това е вашата държава! Вашата държава е мечтата на бизнеса – никакъв надзор и регулации, работи се кой както му изнася. Законите са само на хартия, работниците са безправни същества, трудещи се за европейските печалби на работодателите, срещу мизерно възнаграждение, в ужасни условия. Вижте си бизнесмените, стандарта им на живот. Дали отстъпва на европейския стандарт, дали не го превъзхожда на моменти? Вижте си вашия стандарт на трудещи се – уж сте в Европа, а сте някъде в централна Африка. Къде отиват печалбите? За яхти, коли, любовници, партита и забавления на бизнесмените – за вас остава само ниското заплащане, за да сте конкурентоспособни! Глупости, в които могат да вярват само наплашени и прости хора.

  Не е ли странно: когато държавата трябва да се бори за по-добри условия на живот на гражданите си, за спазване на трудовото законодателство, за повече надзор над бизнеса, за по-големи данъци, които да отиват за обществена полза, тогава бизнесмените да реват, че е необходима „по-малко държава”? А когато се почувстват заплашени от истинска конкуренция, да искат държавни субсидии и защита? Не е ли странно, че бизнесът иска по-малка намеса на държавата в отношенията си с работника, но когато работникът тръгне да си търси правата чрез стачки, протести и други действия, то бизнесът веднага търчи за защита от същата тази държава?

  Ето го истинското лице на тези радетели на свободния пазар и „малкото” държава. Те желаят пълна и неограничена от закони свобода за себе си, те желаят бизнес анархия, но когато вие пожелаете същото за себе си, ви обявяват за терористи, анархисти и врагове на държавата и искат тя да ви постави извън закона и да ви унищожи. Те желаят държавата да им служи и да изпълнява техните желания, а не тези на обществото.

  (Със съкращения)
  ________________________________________

  *„Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността.
  Съвпадението с реални събития, свързани с действително съществуващи субекти и обекти, носещи същите имена, както героите в изложените писмени текстове, е случайно и неволно. Всеки читател и посетител на тази страница приема безусловно гореизложеното.“ –

  Обяснителен текст, който следва да се има предвид при всички текстове, чийто източник е http://neverojatno.wordpress.com

   

• Зеленчуци

  Отидох на пазара да си купя някакви зеленчуци. Пуснах се покрай сергиите на разузнавателна обиколка, да видя какви са цените и къде какво предлагат. Заточиха се чушки, краставици, домати, картофи… На всичките продукти продавачите сложили твърди цени за килограм. По едно време гледам на една сергия табелки, на които пише, че продават магистрати. Зачудих се какви ще да са тия зеленчуци. А те подредени, лъскави, апетитни, свежи, да се харесат на купувачите. Попитах продавача какво всъщност представлява стоката му. – Само най-доброто! Ето, районни прокурори, окръжни прокурори, апелативни, върховни, всичко имаме. До тях са съдиите, пак от върховни та до редови. Стоката ми е перфектна! Купувай народеее!

  Слушах захласнат рекламата на зеленчуците, а те ми се усмихват. С отворени огромни усти и протегнати ръце, сякаш сами крещят. Купете ни, купете ни… Увереният в качеството на товара си продавач продължаваше: – Хайде, купувайте, апелативен прокурор Христов от Югоизточна България, расъл на слънце. Върховен съдия Дрдонски от Шоплука, радост за всяка трапеза…

  Забелязах, че няма конкретни цени. Огледах се, обикновените хора отминаваха тази сергия, дори не се спираха. Но пък се бяха струпали видимо заможни купувачи, които проявяваха сериозен интерес. Опипваха стоката, пробваха, пощипваха, пошляпваха. Чудо! За пръв път видях на пазара да се продават зеленчуци на търг. Да, точно така, който предложеше по-висока цена, той слагаше в торбичката си от деликатесите. Вместо няколко банкноти, всеки щастлив собственик на магистрат подаваше дебел плик. Имаше и такива, които се разделяха с цели куфарчета.

  Онемях, едвам се отърсих от вцепенението си и се престраших да попитам един от опашката за какво са им тия придобивки, какво ще ги правят. – Как, какво? Ще натопя когото си искам и ще го вкарам в затвора, ще го унищожа. Себе си ще прикрия да нямам проблеми с храносмилането. С тия зеленчуци мога да опъна чадър над мои авери. Изобщо, каквото ми скимне, това ще си сготвя. Стават за всичко. Веднъж като съм ги купил, мога да си ги ползвам с години. Нямат разваляне. Срока им на годност е вечен.

  Слушах, слушах и се възгордях. Обзе ме патриотична приповдигнатост, чак се повдигнах на пръсти. Браво! Браво на тая нашата българска икономика. Я какви неща произвеждаме. Кой каза, че зеленчуците на пазара били само вносни? Я да види целият свят какви хубавци си имаме. Не напразно от стари времена сме известни като зеленчуковата градина на Европа. Това е то. Най-добрите зеленчуци са българските, най-вкусни, пък и най-послушни. Има с какво да се гордеем! Неизбежно нахлу в мен и песничката: “Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте!” Сладка песничка.

   

  Ивайло Зартов, Ivailozartov.org

• 40% младежка безработица в България

  Реалната безработица сред младите хора е над 40 процента, заяви Димитър Бранков, заместник председател на Българската стопанска камара.

  Младежката безработица надхвърля 30% и заедно с обезкуражените лица този процент надхвърля 40, уточни Бранков. Реалната безработица сред всички лица в работоспособна възраст надхвърля 18 на сто. За БСК проблем номер едно на икономиката продължава да бъде именно безработицата, пише БГНЕС.

  В ЕС сме първенци по ръст на единичните разходи за труд и по нарастване на реалния ефективен валутен курс и двата показателя дефинират загуба на конкурентоспособност, коментира още Бранков. Той припомни, че БСК не подкрепя идеята за въвеждането на секторни минимални работни заплати. „Няма как да се съгласим по административен път това да се случва, това означава да отворим комитет по труда с постоянно анализиране на много индикатори в рамките на отделни икономически дейности. Апелираме за повече прагматизъм и реализъм за това от какво имаме нужда в момента“, заяви Бранков.

  Той участва в конференция на тема „Тенденции на пазара на труда и възможности за прилагане на гъвкави форми на заетост“, организирана от Центъра за икономическо развитие. В ЕС сме на последно място по гъвкави форми на заетост, подчерта той. Докато в ЕС заетостта на намалено работно време през 2011 година е била 19,5%, в България този процент е 2,4, наетите на втори трудов договор средно в ЕС са 3,8%, а в България – 0,4%.

  Източник:  Dariknews.bg

• Протести пред ЦИК с тъпани и черешопо топче

  С пукване на черешово топче и звук на тъпани премина обединеният протест пред Централната избирателна комисия в София. Протестът се състоеше от три обединени лъча на група протестиращи и пред ЦИК се събраха над 200 души. Почти всеки от тях обаче развяваше национален трибагреник.

  По време на протеста на няколко пъти бе споменато името на футболната легенда Христо Стоичков, който беше обявен от един от протестиращите – Димитър Несторов, за „срам за българския спорт и купен от бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров“.

  Янаки Ганчев от Движението на протестиращите от Орлов мост обяви, че протестиращите ще продължат и утре пред ЦИК, но с цел упражняване на натиск за пускане в експлоатация на 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.

  Един от протестиращите – Мирослав Паскалев-Зорец, участващ в гражданските протести от началото на борбата срещу промените за паркирането в София, призова за разбиване на всички монополи и създаване на единствения възможен естествен монопол – този на гражданите.

  Десетки протестиращи граждани затвориха главния път Варна-Русе край Шумен.

  Очаква се пътят да бъде блокиран около 15 минути, обявиха организаторите на протеста.

  

  Около 150 души се събраха пред община Варна за поредния неделен протест. Младен Живков, който започна гладна стачка в петък вечер в гpада, е в добро здраве, въпреки студа в палатковия лагер пред общината, където тече неговия протест.

  На палатковия лагер пише: „Явно ние, българите, нямаме друг избор, освен псевдо-демократично щастие! Назад към него! Те пак са тук! Те знаят как. Те могат… Айде да пасем!“.

  Протестиращи залепват некролози по стълбовете пред общината, които гласят: „Помен! Днес се навършват 40 дни от кончината на партиите. Не се връщайте никога!“. Издигнати са плакати с надписи: „Народен съд за виновниците за тази национална катастрофа!“, „Пази, Боже, сляпо да прогледа. Това са нашите избраници“. Грамадата от камъни в памет на запалилия се Пламен Горанов пък продължава да расте и вече е придобила човешки ръст.

  „Втори ден гладувам. Обявих гладна стачка, тъй като искам депозиране на оставката на всички общински съветници. Макар че в петък ми предложиха сумата от 10 хил. лева да прекратя палатковия лагер и гладната стачка. Искам утре моето дете като тръгне по улиците из центъра, да ходи с гордо вдигната глава, а не да каже: Тази мърша моят татко ме предаде с 10 хил. лв.“, заяви Живков.

  Протестиращи граждани в Добрич се включиха в подписка за участие в предстоящите парламентарни избори,

  други обявиха, че остават на улицата. „За нас изборите с този Изборен кодекс ще бъдат нелегитимнии няма да участваме във вота“, заяви на поредния протестен митинг днес Пепа Рашева от координационния център на протестите.

  „Налага се да бием политическите мастодонти по техните правила и да променим системата отвътре като влезем в Народното събрание“, каза на протестния митинг Ивелин Иванов, координатор за региона на „Демократична гражданска инициатива“.

  По неговите думи с регистрацията на тази партия и в Добричкия многомандатен район ще бъде сформирана кандидат-депутатска листа. Всеки, койтое човек със сърце, имаме му доверие и не е от казионните партииможе да ни представлява в бъдещия парламент, поясни Иванов.

  Протестният митинг изпрати открито писмо до главния прокурор с искане да бъдат проверени всички концесионни и приватизационни договори в региона, сключени в годините на прехода, и, ако има нарушения, виновните да бъдат разследвани.

  Протестното шествие мина през Централния кооперативен пазарв знак на солидарност с търговците, които искат намаляване на наемите, и се отправи към Съдебната палата и сградата на електроразпределителното дружество „Енерго-Про“.

  Източник:  Vesti.bg

• <<
• 1
...
• 178
• 179
• 180
• 181
• 182
• 183
• 184
• 185
• 186
• 187
• 188
...
• 416
• >>