Всички авторски страници

Авторски

• Легия „Антимафия“

  Легия „Антимафия“ пита ГЕРБ има ли връзки с Каратиста

  .

  Интервю* на Владимир Йончев с Петър Якимов, Оffnews.bg

  .

  Петър Якимов е един от лидерите на студентските протести през 1997 година. От 2007 година е говорител на Българска легия „Антимафия“, която се опитва да противодейства на корупционните практики в държавните институции и редовно подава сигнали за действия или бездействия на отговорните институции, както и от липсата на воля в управляващите през годините, независимо от техния цвят, за решаване на натрупаните проблеми в областта на ефективния контрол по границите и митническата политика.Легията е първата и единствената досега, която каза кои са хората с прякори в митниците.

  .

  – Г-н Якимов, в последните дни се заговори за нов път на наркотиците. Вие имахте няколко медийни изяви, в които обяснихте, че наркотиците влизат през битума, който е суровина за строежа на магистралите. Каква точно е схемата, как става това?

  – Както Вие правилно уточнихте, с битума се строят магистрали. Той пристига на блокчета. Вътре в самите блокчета, преди да бъде натоварен в кораба, в част от тях се вкарва наркотик. Обикновено пратките са между 200 и 700 кг чист хероин, който е с чистота 99. Пазарува се от Иран, тъй като Иран е най-големият производител на битум. Тук блокчетата се разбиват, хероинът се разрежда до чистота 60% и заминава към Европа.

  – С кораби или с камиони пристига в България?

  – В зависимост от начина на спедиция, по принцип по-безопасно е с кораби. Хората, които се занимават с тази дейност, знаят в коя част от доставката, грубо казано, в кое от кубчетата има наркотик. Разтоварват кораба, отделя се частта от пратката, в която има наркотични вещества, тя отива до съответното депо, там се вади хероинът, той се разрежда до чистота 60%, товари се на камиони с българска или европейска регистрация и продължава за дестинация Европа. Дестинацията почва от Австрия и завършва в Англия, в зависимост от това кой е крайният получател. Най-големите пратки в момента отиват за Холандия, която ни прави пречки за Шенген.

  – Доста странно.

  – Странно, но е факт. Ще ви кажа още един случай – хашишът, който заловиха господата от ГДБОП с Флоров и Цветанов, също бе предназначен за Холандия. Той бе 17 т, а това е достатъчно голямо количество за каквото и да е наркотично вещество. Там е 100% доказано, че дестинацията е Холандия.

  – Доколкото знам, официалната статистика сочи, че в последно време трафикът на наркотик е намалял в много десетки пъти?

  – Няма такова нещо като намаляване на трафика на хероин, поради простата причина, че България се намира на пътя на хероина от векове. Два са основните пътища – единият е през България, независимо дали ще мине през Турция или през Грузия и ще влезе при нас през ферибота; другият е през бившите съветски републики – Русия, Украйна, но там в последните няколко години има политически проблеми. Така че не само, че не е намалял, но се е и увеличил. Ние тук говорим за големи количества хероин, които са предназначени за транзит към цяла Европа.

  – Поне в статистиките на гранична полиция трафикът е намалял.

  – За миналата година имаше задържани 600 гр кокаин, а за тази година има задържани 0 гр амфетамини. Това не означава, че България не произвежда и не изнася амфетамини, или че в България хероинът не се намира по-лесно от хляб.

  – Какво е обяснението? Официалното обяснение на властта е, че каналите на наркотиците са пресечени?

  – А Вие какво очаквате, да Ви кажат, че ги пускат контролирано ли?

  – Има 2 варианта – или са много некадърни граничните власти и нищо не хващат, или има контролирани канали.

  – Да обясним на читателите какво значи контролирани канали – не контролирани от държавата с цел да бъдат хванати, а контролирани от определени хора на високо ниво в митниците или МВР и съответните хора, които винаги са близо до управляващите, независимо за кое правителство става въпрос. Това е контролиран канал в лошия смисъл на думата.

  – А знае ли се кои са тези хора, Вие споменавате едни прякори?

  – Прякорите и имената, които споменаваме, ги споменаваме от две години за въпросните хора. Предишните при предишните правителства – Цайса и Марадона, също сме ги споменавали. И никое правителство досега не е излязло да каже „вие сте прави“ или „вие не сте прави“ и никой, колкото и подробно да сме ги описвали, не се е обадил да ни осъди и да се познае. И така ще бъде и при следващото правителство, независимо кое е то.

  – Какъв е проблемът, защо се говори с малки имена и прякори, даже съм забелязал, че и вътрешният министър използва малки имена и прякори, когато става въпрос за…

  – Ние говорим по този начин, по който вътрешният министър Цветанов си направи предизборната кампания през 2009 г. Обясняваше, че двама големи бандити, единият по прякор Марадоната, а другият – Цайса, ще влязат в затвора, когато те дойдат на власт. И ние понеже знаем кои са тези хора, дори и двамата ги познаваме лично, знаем, че не бяха подведени под отговорност, нито са били следствени.

  – Как живеят тези хора сега?

  – Единият е щастлив милионер в Гърция, другият е щастлив земеделски производител на домати в Сандански. Единият, понеже се занимава с правни въпроси, води дела на повечето от уволнените и съкратени митнически служители по времето на Ваньо Танов. И понеже е професионалист, има успеваемост 90%.

  – Кои са хората, които смениха Марадоната и Цайса?

  – Ние имаме редица изяви, в които винаги споменаваме няколко имена. Едното е името на Каратиста, другото е името на Бърборкото, името на Светльо Белото, има и един нов герой Ванко.

  – И какво правят, кой е най-интересният и най-високо в йерархията?

  – Горе-долу те твърдят, че работят за едни хора, за ръководството на нашето управление – независимо дали ще ги наречете Цветанов, Борисов, ГЕРБ – това е въпрос на риторика.

  Техният бизнес е от осигуряване на патрони за ловните дружинки на ГЕРБ до трафик на наркотици, рекет, организирани престъпни групи с цел побои, организирани престъпни групи за контрабанда и всичко, от което се печели пари. Светльо Белото, например, се е специализирал в пране на пари и проституция. Това е единственият, когото Цветанов от две години не успява да залови, въпреки че офисът на Светльо Белото е на по-малко от 300 м от офиса, който последно бе ударен от Цветанов и ГДБОП с твърденията, че е публичен дом.

  – Твърдят, че работят и лъжат, или наистина работят?

  – Не само, че твърдят, че работят. Ние сме достатъчно убедени в това, което изнасяме. Не забравяйте, че аз съм донесъл записа в съответната телевизия (става дума за телевизия „Алфа“, участието на Петър Якимов можете да видите ТУК) и аз гарантирам истинността на този запис.

  – В този запис не се разбира дали тези хора говорят, за да злепоставят властта, или наистина те са точно мафиотите, които въртят каналите.

  – Аз бих се измъкнал от този Ваш въпрос така – попитайте ги тях. Аз съм Ви донесъл един запис и съм Ви преразказал това, което те говорят. Двамата човека в записите ние ги познаваме лично, готови сме да ви дадем истинските им имена и ЕГН-тата. Просто единият човек е пострадал неколкократно физически, както и неговото семейство, и той няма нищо общо с тази схема. В записите се чува, че се опитват да го натискат. Другият човек го познаваме като организация има-няма от 2000-та година.

  – В каква светлина го познавате?

  В светлината, че той твърди, че е близък до премиера и до зам.-премиера Цветанов. Затова разполагаме с хора, които са готови да дадат показания, но пред новия главен прокурор.

  – Колко близък? Виждат се, чуват се, работили са заедно?

  – Два пъти в седмицата да пият бира според Вас достатъчно близко ли е?

  – Даже прекалено близко. Какво амплоа има в цивилния живот?

  – В момента е щастлив безработен пенсионер и се води на неофициална заплата при една от най-големите групировки, за която ние твърдим, че има по-голямо влияние в страната от самия премиер.

  – Кой може да е този човек, който да има повече власт от Бойко Борисов?

  – Да Ви го кажа с прякор или с име и прякор?

  – С каквото може.

  – Пашата се казва.

  – Този човек е на щат при Пашата?

  – Поне той така твърди пред нас. Аз не съм виждал разписка за възнаграждание или получен хонорар. Не мога да Ви представя и фактура за покупко-продажба на наркотични вещества. Ако Вие можете да ми предоставите, с удоволствие ние ще поемем случая.

  – А тези пари, които влизат през наркотиците, какъв е пътят им оттук нататък?

  – Няколко са вариантите. Да уточним, че вече не си представяме едни куфарчета, които се носят по едни централи, както беше твърдението 1997-1998 г. или 2004-2005 г. Всичко минава през банкови преговори и офшорни компании. Предпочитаните офшорни зони за мръсните пари са в арабския свят, не знам по какви причини, може би режимът е по-лек. После минават задължително през друга офшорна и след това се връщат към компании, които са регистрирани в ЕС, в полуофшорни зони, каквато е Люксембург, и оттам минават към определени банки като чуждестранни инвестиции. С част от тях директно се купуват недвижими имоти като хотели по зимните ни курорти, хотели по морето. С друга част от тях – ще Ви прозвучи много скандално, но аз съм длъжен да го спомена, се купуват електронни медии.

  – Електронни медии с пари от наркотици?

  – Пак ще ви го повторя – с препрани пари от наркотици. Ако видите всички медии в България, те не са собственост на български фирми. Те са собственост на офшорни компании. Един прост въпрос – толкова ли е тайно кой притежава телевизия или радио, или интернет сайт? Не виждам защо винаги трябва да играем през офшорни зони или съсобствеността на съответните български медии е с акции на приносител. Според мен не е незаконно да развиваш телевизия и не е престъпно да си журналист.

  – Аз си задавам друг въпрос. Вие, една неправителствена организация, знаете, че на върха на тази пирамида е някакъв човек на име Каратиста, знаете го кой е, знаете му имената. Защо държавата не го знае?

  – Държавата го знае. Нашето правило е, че преди да се обърнем към медиите, сме уведомили компетентните служби. В случая това са прокуратурата, ГДБОП и ДАНС. След като сме ги уведомили и сме преценили, че е минало достатъчно време – повече от една година, и няма никакви резултати, за нас това означава няколко неща. Или някой не иска да си свърши работата, или престъплението е достатъчно сериозно и изисква още дълго време, но проблемът е, че този мандат свършва.

  Значи компетентните органи имат от повече от година сигнал, в който са вкарани трите имена на човек с прякор Каратиста, който се занимава с наркотрафик. И досега няма отговор от компетентни органи, че сме в грешка.

  Компетентните органи имат множество сигнали от нашата организация в периода от октомври 2009 г. досега, в които са описани множество лица. По част от тях не само са взети мерки, а се е пристъпило и към арести. Не говорим само за наркотрафик.

  – Какво значи това? Че е започнал е да се разплита каналът?

  – Има арести и съответно хората са получили обвинения, но тъй като това е дълъг процес още няма влезли в сила присъди, говорим за това управление. За по-голямата част от сигналите реализациите са от специализираната прокуратура. Да обясним какво значи това – специализираната прокуратура се занимава изключително с организирани престъпни групи и тежки криминални престъпления. Тук не говорим за случаите, когато някой е откраднал 20 лв. от бабата. Говорим за случаи, в които поне трима души са се събрали с цел – да ощетят държавата или да нарушат закона.

  – А срещу лидерите, които са на върха на пирамидата, нещо прави ли се?

  – Във всички наши сигнали ние описваме цялата схема на престъпната група. От естеството на престъплението до организаторите, до начина на извършване на престъплението, до изпирането на пари и до това къде са тези пари, къде са вложени. Искам да е ясно едно – когато човек прави дадено престъпление, единствената му цел са парите и влиянието. Изкарваш повече пари, почваш да купуваш влияние с целта това влияние да ти донесе още повече пари, и то обикновено завършва с участие в политическия живот.

  – Тоест компетентните органи имат много схеми от вас и при по-дребните са постигнали резултати?

  – Не, компетентните органи са постигнали резултати и при големи схеми по определени практики, свързани с наркотрафик и корупция. За същите успоредни практики, където твърдим, че са свързани с управляващите, резултат още няма. Това не означава, че тези разработки са прикрити. Твърдим, че е минало достатъчно време, за да получат реализация. Освен това законът е такъв, че ако сигналът ни не е верен, ние трябва да получим известие от прокуратурата. Имаме някои известия от прокуратурата, които посочват, че нашите сигнали не съдържат нарушения.

  – Разработката не е приключила и от това следва логическото обяснение, че компетентните органи работят по сигнала за човек, който се среща два пъти седмично с премиера.

  – Може и така да го формулирате. В това, че се среща два пъти седмично с премиера, няма нищо престъпно. Престъпно е, когато въпросната личност събира пари от наркотрафик, занимава се с побоища, изпълнява държавни поръчки през корупционни практики, контролира банкови парични потоци, настъпващи през Европа към България и твърди, че са свързани с висшето обкръжение на ГЕРБ.

  Или службите продължават да работят сигнала, или са го „вдигнали на трупчета“ и чакаме по-добри години.

  – Какво значи, че са го вдигнали на трупчета – чакат да дойде времето, когато няма да има политически чадър?

  – Такова е законодателството в България. Една разработка може да не приключи за една година, а за десет със същия неуспех, с който може да приключи и за една седмица. Защото имаме и такива случаи. При престъпления, които трябва да се разследват за повече от една година, като пране на пари, ние имаме отговор за 20 работни дни, че нашият сигнал не съдържа данни за престъпления. А схемата е класическа от всички учебници за пране на пари.

  – Преди няколко дни в „Телевизия Алфа“ пуснахте един запис, в който едно лице, за което твърдите, че е високо в йерархията, коментира друго лице, за което твърдите, че е още по-високо в йерархията на контрабандните канали. Какви са тези хора?

  – В телевизия „Алфа“ пуснахме само една малка част от разговора – 20 секунди. Целта на този запис не беше да направим нещо жълто, а да илюстрираме самите хора на ГЕРБ с какъв цинизъм обясняват начините, по които работи върхушката на ГЕРБ. Имената на двамата човека са в организацията ни, ще ги предоставим и на Вас. Не сме ги казали официално, защото сме подали сигнал и чакаме службите да работят. За да не останете с грешно впечатление, че това е най-силната част от записа, ние сме Ви донесли още няколко части от записа. В тях става ясно как същото лице коментира, меко казано, ужасяващи неща. Искам дълбоко да подчертая, че носим записа, за да видите какво самите гербаджии твърдят за ГЕРБ.

  – А сигурни ли сме, че този човек е от ГЕРБ?

  – Този човек го познаваме от 10 г. и сме абсолютно убедени, че е близко до премиера.

  – Човекът, който разказва или този, за когото разказва?

  – И двамата.

  – Само да припомня записа от „Алфа“: Там говори човек на име Ванко, който е какъв?

  – Който е един от обкръжението на премиера, по неговите думи. Имаме човек, който е готов да даде свидетелски показание пред прокурор и разказва с какво се занимава друг човек, който пак е близко до премиера. Това са негови думи, не са наши твърдения.

  – Значи решението на това е да се разбере какво е мнението на премиера, дали ги познава тези хора и дали наистина са му толкова близки.

  – Ако единият от описаните от нас хора в действителност по някакъв начин е обвързан с държавата като представител на енергийна фирма, ако е бил в парламента, това наистина е притеснително.

  А ако човекът, който твърди това е излъгал, той би трябвало да понесе наказателна отговорност за думите си.

  – За клевети към човек, който е представител на държавата?

  – Да. Или да излезе и да каже „аз се напих, излъгах“, няма проблем. Човекът, който е правил записа, е готов да даде свидетелски показания. Не му казвам името, защото той вече е пострадал физически, за което е подал сигнал към компетентните органи.

  Да ви кажа, той не е единственият запис, те са над 40, но ние няма да правим жълтини. Но когато идва при мен един човек, който казва „знаеш ли, че ГЕРБ държи прокурори, съдии, служители на МВР на заплата“, като под заплата разбираме нерегламентирани плащания, за мен това е притеснително и заслужава обществото да знае за тези твърдения.

  – А има ли натиск срещу вас за тези твърдения?

  – Когато е имало натиск, своевременно сме подали сигнал към съответната служба.

  – А тяхната реакция каква е?

  – Тяхната реакция до този етап е, че работи.

  – В излъчения от „Алфа“ запис има една много интересна реплика. Записаният Ванко твърди, че човекът, за когото говори и за когото вие казвате, че е на върха на пирамидата, е 50% мафия и 50% държавен служител. Това какво означава, че отиват някакви отчисления от трафика към държавата или…?

  – Човек, който работи за мафиотска структура, е официален представител на държавата в съответните предприятия. Имаше и твърдение в записа, че той работи и за Бойко. Какво означава това? Или работи като мафиот за Бойко, или работи като представител на държавата, но той, всъщност, е мафиот. От 8 до 17 ч. защитава интересите на държавата, а от 17 до 8 ч. той си е просто мафиот. Но когато той е представител в стратегическо предприятие за държавата, това за мен значи, че мафията вече е влязла в държавното управление. Думичката мафия означава точно това – срастването между държавното управление и мафиотски структури.

  – А в данните, които сте дали на компетентните органи, описано ли е, че той е представител на държавата в тази и тази компания?

  – Компетентните органи имат това, което им е необходимо – три имена, ЕГН, мобилен телефон. Това не са само тези въпросните трима души, а 40 човека на различни нива в държавни предприятия или в държавни институции. За част от тях има готови реализации, които вече приключиха, за други нямаме реализация. Имаме два отговора, единият от прокуратурата, другият от специализираната прокуратура, за които се твърди, че в нашите сигнали няма извършени нарушения. Ние продължаваме да твърдим, че това не е точно така.

  – В записа се твърди още, че те са помагали на ГЕРБ за изборите. Какво означава това?

  – Трябва да попитате човека, който го твърди. Аз мога да ви кажа моето тълкуване.

  Намирам едни пари, които отиват в предизборната кампания на ГЕРБ. Там има едно уточнение „ама те са истински“. Хубаво, сигурно са истински.

  Следващото твърдение е: И те сега му се отблагодаряват. Аз това питам – как точно му се отблагодаряват?

  Има твърдение, че при въпросния човек и въпросната партия половината ДАНС, половината ГДБОП, половината съдии са на заплата. В смисъл, че ГЕРБ явно са добър работодател, аз така го разбирам. Може да се занимават със социална дейност – ГЕРБ да подпомага бедните държавни служители.

  – А тези пари, които са били за изборите за ГЕРБ, как са влезли. Официално, неофициално?

  – Трябва да питате човека, който го твърди. Ние просто искахме да покажем на обществото човек близък до ръководството на ГЕРБ, от самия ГЕРБ, какви коментари дава пред нас, образно казано. Ние не сме се събрали да играем табла, той знае с кого разговаря.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––

  * Интервюто е излязло в Offnews.bg преди три месеца.

• Пътеводител към детското образование в Америка (Част 1)

  Десет света, които могат да Ви помогнат да изградите план за действие и да Ви спестят време и пари

   

  Здравейте приятели! Днес съм настроен и много въодушевен на вълна „образование“, и съм подготвил първата от две части, със съвети на тема откъде да започнем и какво трябва да знаем, за да изучим децата си в Америка. Това е една много обстойна тема и за краткото време, което можем да й посветим днес, ще се опитам да бъда напълно точен и изчерпателен. Надявам да продължавате да задавате така интересните си въпроси на директния ми телефон и електронната ми поща, която ще намерите в края на статията.

  1. Спестяването за вашето пенсиониране е по-важно от спестяването за колеж на детето Ви.

  Колкото и егоистично да Ви звучи това, погледнато от стриктно финансова гледна точка, то е истина. Вашите деца ще имат възможността да добавят пари за образованието си от различни източници, което не винаги се отнася за Вас и за времето, когато ще се нуждаете от доход, а няма да имате тази физическа възможност да работите толкова, колкото го правите в момента. Замислете се върху това и балансирайте спестяванията по тези две направления според приоритетите си. Не жертвайте спестяванията си за пенсиониране, те никога не са излишни!

  2. Колкото по-рано започнете да спестявате за образование на децата си, толкова по-добре!

  Често се срещам с хора, които имат деца, които са в детската градина или тъкмо са започнали да ходят на училище, и виждам, че много от тях нямат нужната информация относно тези спестовни сметки и ползата от тях. Когато ги попитам дали са започнали да спестяват за образование, те почти „в един глас“ казват, че според тях е „твърде рано“ за това, което е в голям контраст с истината. Според много финансови експерти най-правилното време да се открие тази спестовна сметка е ВЕДНАГА след раждането на детето. Ето и един пример – спестяването дори само по $100 на месец за 18 години ще възвърне $48,000 спестени, което включва и лихвата, която измерваме средно на 8%, а в много от случаите е дори по-голяма от този процент. Никога не е късно да започнете; всеки изминал ден Ви струва пари и лихви по потенциалните заеми, които може да се наложи да вземете.

  3. Акциите са най-добрият избор за Вашето образователно-спестовно портфолио.

  С темповете, които растат цените на учебниците и таксите за висшите учебни заведения, можем да кажем, че най-доброто Ви спасение срещу инфлацията са инвестирането във фондове, които съдържат най-вече акции. С течение на времето, когато детето Ви отрасне и времето за използването на тези пари дойде, ние можем да изградим стратегия, при която да изместим част от акциите в бондове и ценни книжа, които ще намалят риска и увеличат сигурността на вече събраните пари.

  4. Не се стресирайте, никой не очаква от Вас да съберете цялата сума за 4-годишното образование на детето Ви.

  Федерални, щатски и частни заеми и стипендии могат да изградят един комфортен мост между събраните вече от Вас пари и задълженията по покриването на останалата част от образованието на детето Ви. За хора с по-малки доходи също има програми, които могат да помогнат. Нека не забравяме, че нашите деца се славят като едни от най-интелигентните в света и също могат да кандидатстват за стипендии за отличници.

  5. С взаимните фондове (mutual funds) спестяването и инвестирането за образование е простичко.

  Инвестирането във взаимни фондове е най-правилната стратегия, що се отнася до спестяване за образованието на Вашите деца. Единственото нещо, което се изисква от Вас, е да намерите половин до един час от свободното си време, в което да седнете със специалист по спестовни сметки за образование – нещо, с което самият аз се занимавам вече повече от седем години, и да направите сметка по колко можете да заделяте всеки месец за образованието на детето си. Оттам нататък Вие можете да се облегнете спокойно и да се наслаждавате на времето, прекарано със семейството си, докато аз и моите колеги следим отблизо какво става със спестяванията Ви – и когато дойде време за радикални промени в стратегията или стоковата борса, да Ви съветваме и напътстваме. Не е толкова сложно, нали?

  Ако намирате информацията за полезна, чувствайте се свободни да я разпространявате сред приятели и познати, които също биха искали да знаят как могат да спестяват по-ефикасно за образованието на децата си.

  Специално за читателите на вестник „България Сега“ и наши сънародници отварям два дни за БЕЗПЛАТНИ консултации в моя офис, който се намира в Des Plaines, IL. Дните, в които ще можете да си запазите такава консултация, са всяка събота между 9am – 4pm и всеки четвъртък от 9ам – 8pм. Надявам се това да помогне на много от Вас с въпросите, които бихте имали.

  Надявам се, че днешните съвети ще Ви помогнат да намерите финансовите си приоритети и ще Ви насочат в правилната посока. Ако имате въпроси, коментари и идеи към мен, с удоволствие бих ги отговорил на личния ми телефон – 224 522 2413 или на електронната ми поща – [email protected].

   

  Ангел Сапунджиев,

  в. „България Сега“

• Символ (не) верую: Икономика на протестите – отвъд текущия дневен ред

  Илиян Василев*,  в. „24 часа“
  

  .

  Признавам, че поради професионални изкривявания и вероятно натрупания житейски опит, в това число разочарования, не вярвам на бланкетни тези „горе – долу“, „ляво-дясно“; още по-малко на месии, които обещават да ме отведат бързо или безплатно до „спасителния“ бряг.

  Не вярвам в революции и на революционери, защото зад високите идеали и фасади почти винаги се крият корист и интерес, които вместо да увеличат, отнемат богатство, свобода и лични перспективи. Най-често се прикрива и обикновената Посредственост, която не може да прогресира освен в условията на извънредност – т.е. на революционна ситуация, на мътна вода и на лов на вещици.

  Не вярвам, че някой може да говори от името на Народа, защото народът е многолик и разнопосочен, поради което вместо едно, има много и различни лица с противоречащи си мнения. Улицата също е пъстра и многоцветна – не говори с един глас, но винаги се отличават гласовете на откровени тоталитаристи или анархисти.

  Не вярвам, че трябва да се отнасяме безкритично към новата легитимност, която дават социалните мрежи. Не вярвам, че Мрежата може да замести демократичните институции и санкцията на изборите, чрез която всеки виртуален лидер може да стане реален – в дискусия с опоненти, чрез аргументи и най-вече свършена работа – дълго време преди изобщо да бъде в правото си да поиска нещо от избирателите или да представлява техните интереси.

  Не вярвам, че дефиницията за факт следва да бъде всяко нещо, което се появи в Интернет. Човечеството и отделният човек винаги ще имат нужда от доказателства и проверка за легитимност и достоверност на носителите на тези факти. Всеки път, когато Ви обещават светло бъдеще, погледнете към обещаващия и си задайте въпроса – какво губи и какво печели лично той или тя, какво е правил досега, какъв е процентът на изпълнените обещания? Защото в огромното мнозинство от случаи  новите месии не рискуват нищо в персонален и професионален план, нямат никаква предистория на обещано и изпълнено, винаги рискуват с обществени ресурси и обръщат с главата надолу веруюто на Левски – ако печелят, печелят предимно те, ако губят – сметката се плаща от народа – като потребители или данъкоплатци.

  Не вярвам, че протестиращите имат моралното право да искат от Държавата да преразпределя в тяхната полза или в полза на социални групи, които те посочат, като се заобикалят демократичните процедури и конституционните разпоредби.

  Скоропалителните решения, които не са преминали през механизмите за проверка за баланс на интереси и оценка за въздействие , завършват с хиперболизирани и вероятни близки ползи, но със сигурни загуби в дългосрочен план.

  Не вярвам, че който и да е от нас преди да е дал, може да иска да вземе и да поставя условия към Обществото и Държавата.

  Вярвам, че нямам моралното право да искам промяна от Света около мен, преди да съм потърсил причините за неудовлетвореност вътре в себе си. Отказвам и правото на хора, които имат претенции да ме водят към своите идеалистични висини, преди да съм решил уравнението на материалното си благоденствие. Това ме отличава от революционерите, които искат да променят Всичко и Сега, като постоянно насочват прожектора на общественото внимание към макроистини и морални правди, но рядко предлагат нещо конкретно, прагматично и реализуемо. Забелязали сте, че общият знаменател на повечето искания е „да изхарчим“ или „да преразпределим едни пари“.

  Революционерите, които се самонаричат „будните“, рядко преценяват последствията на своите действия и препоръки – говорят за абстрактния човек, за Народа, а не за конкретния пенсионер, учител, работник, служител с неговите болки, терзания и мечти. Революционерите винаги отсъстват, когато плановете им рухнат и трябва да се плаща сметката. И този път ще потънат обратно в Мрежата, така както са се появили. Подобни „революционери“ се взират „под лупа“ в чуждите грешки – в това число и тези на чуждите компании, но забравят да видят гредата в родните ни патриотични монополи и техните външни партньори.

  Не вярвам, че има кратък път към благоденствието и щастието извън това да преуспеем заедно, като работим по-дълго, по-упорито и по-качествено от по-богатите от нас; като се отваряме повече към света и се ползваме от възможностите на глобализацията; като ценим това което имаме и се стремим да имаме повече от това което ценим. Не вярвам, че протестите отвъд полезната първоначална съзидателна деструкция, ще увеличат брутния вътрешен продукт, приходите в хазната и личното ни богатство. Нито пък ще решат устойчиво проблемите с цената на електрическата енергия или на парното, защото те се определят от пазарни фактори и от действията или бездействията на ангажираните публични и корпоративни управленци. И тук се иска мотика, а не молитва.

  Не вярвам, че трябва да флиртуваме с протестиращите – това не е в тяхна и наша полза. Стига се до там, че медиите и телевизиите превърнаха протестите в някакъв нов реалити формат, с предавания „на живо“ от всяка точка, където зрителя губи представа кой кого организира. Малцина са тези, които се осмеляват да кажат трудната истина в очите на обществеността, а именно, че намаляването на цената на електрическата енергия е временна анестезия, която отлага, но и задълбочава проблемите в енергетиката и утрешните сметки ще бъдат още по-високи. Цената ще платим или като потребители през сметките, или като акционери в дружеството „България“ АД когато с изненада установим, че от стойността на активите на БЕХ, НЕК, Булгаргаз или Топлофикация са изчезнали няколко милиарда или стотици милиони лева.

  Не вярвам, че промяната може да стане без реформи и без саможертвата на реформаторите. Защото се изисква хирургическа намеса с болезнени за обществото реформи, които ще „изгорят“ тези, които ги правят – и като политици, и като професионалисти. Тепърва ще усетим тежестта на удара от оформянето на похарчените средства по АЕЦ „Белене“ като счетоводни загуби в баланса на НЕК. Този дълг може да се рефинансира през БЕХ чрез облигационен заем или по друг начин, но проблемите с липсата на инвестиции за модернизация, за преструктуриране и усилване на конкурентноспособността на отрасъла, за да оцелее в условията на либерализиран енергиен пазар, ще си останат.

  Вярвам, че призивите за национализацията на ЕРП вместо да подобрят, ще влошат положението. Колкото и да се притискат до стената ЕРП-тата и да се свива техния дял в крайната цена на електрическата енергия, който от 16% средно през 2008 година падна до 5-9% през 2013 година, за да се спасят компаниите нагоре по веригата – НЕК и ЕСО или от зелените енергии – неизбежно ще трябва да се затварят мощности, да се намалява добивът на въглища, да се освобождава работна ръка, да се вдигат цени. Нима очаквате друго от либерализацията на енергийния пазар или лавинообразно нарастване на сумите, които се плащат за разполагаемост на електрогенериращи мощности, вместо за ползване на активна енергия?

  За това никой няма да Ви говори по време на изборите. Вместо това ще се правят обещания и ще Ви приспиват с революционна реч.

  Вярвам повече на думите и съветите на падналите, в това число и от власт, на разочарованите, на тези, успели да се изправят, без „памперсите“ на днешна и предишна Номенклатура или комфорта на партийните ясли. На хората с „гръбнак“ и с характер, които не флиртуват заради личния си рейтинг с гражданите, а им казват истината, дори когато е неприятна. В тяхна защита е моят личен глас и личен протест. Другите не рискуват нищо или малко. Обикновено се измъкват от тълпата при спечелен мач, за да поемат „отговорност“ за победата и изпъкнат в кадър.

  Не вярвам, че текуща целесъобразност може да бъде достойна мяра в Историята; че тя е ориентир по пътя към Спасението, особено в условията на дълбока материална и духовна криза. Защото Кризата не се търкаля по Улицата, тя е в съзнанието ни – там тя се създава, възпроизвежда и отмира. Днес имаме назначени политици, назначени олигарси, назначени лидери на общественото мнение, назначени виновни, назначени печеливши – с което не сме много по-различни от времето след 9-ти септември – с етикетите, зад които не виждаме конкретното лице, с омаскаряването по принцип, с постоянната наркоза на псевдоидеали и псевдоценности, чрез които архитектите на прехода държат в подчинение мнозинството.

  Не вярвам в полезността на революциите извън науката; защото най-често те проправят път на посредствеността – служат за социален асансьор на поредния неук „заслужил“ революционер, който както и преди 70 години ще започне да претендира, че може да управлява по-добре пари и бизнес от поредния Буров, защото е по-чист, по-млад и с по-висок революционен морал. И днес сред новите морализатори ще видите много неуспели кариеристи, които търсят краткия път към социалния трамплин на Протеста.

  Не вярвам, че дипломите правят човека и, че някои може да бъде успешен публичен управленец, т.е. да управлява държавните пари и да напътства хората, преди да се е доказал житейски и професионално, преди неговите качества да са издържали на изпитанието на времето, за да говори от опит, а не от учебник. Нали именно възпитаниците на най-престижните висши учебни заведения на Запад и носители на Нобелови лауреати създадоха съвременните финансови оръжия за масовото унищожаване, най-страховити схеми за финансови измами, в дупките на които попаднаха спестявания на стотици милиони хора. Защото за редица „умни“ по диплома, хората са статистическа единици, а не живи същества, със семейства, деца, страхове и надежди. Затова и на Запад в добрите фирми не гледат какво си завършил, а какво реално си свършил, какъв опит, през какви перипетии си минал и как си справил. И ако си рискувал и паднал, но си се изправил си още по-ценен.

  Не вярвам, че за да получат добро образование и най-вече за да стана добри професионалисти и хора, нашите деца трябва непременно да учат в чужбина. България е достатъчно интересна и пълна с предизвикателство за работа и изследване – този който успее тук може да успее на всякъде.

  Не вярвам, че еврофондовете сами по себе си могат да генерират устойчив икономически растеж и потребление, да заместят публичните и корпоративни инвестиции, нуждата от ефективно корпоративно управление, от стратегии за навлизане на външни пазари, за растеж чрез иновации и високи технологии.

  Напротив, еврофондовете с тяхната извънпазарна логика могат да породят леност и илюзия, че съществуват лесни пари, които не трябва да се връщат, че е по-важно да се представиш добре пред местния или чуждия еврократ, отколкото пред клиента. Евросубсидиите в земеделието, които са една трета от бюджета на ЕС, освен благодат са и проклятие, защото охраняват интересите на агропроизводителите в някои стари членове на ЕС. Българските фирми не биха имали нужда от евросредства, ако имаха достъп до европейските и глобалните капиталови пазари, ако бяха премахнати агросубсидиите за западните фермери, които правят собственото ни производство нерентабилно и налагат да внасяме мляко, месо, плодове и зеленчуци от европейския Север или Запад. Трябва да бъдем слепи за центробежните тенденции в Евросъюза и за усилването на негативните настроения към нас, успоредно с премахването на политически, стопански и социални бариери в старите страни членки.

  Не вярвам, че трябва да се насърчава сиромахомилството и уравниловката, и че трябва да громим всеки, който е успял или е сполучил в своя бизнес. Вярвам, че трябва да правим разлика между назначените олигарси, които без топлата връзка с държавата ще банкрутират незабавно, и успелите бизнесмени, които искат от държавата само да не им пречи. Действително ли е по изгодно за обществото, под фанфарите на социалната солидарност, да се увеличи данъчното облагане на компании и на богатите над сегашните 10%, като приходите от това бъдат преразпределени през държавния бюджет, без ясни ползи и с допълнителни разходи по веригата преди да стигнат до нуждаещите се? Да сте чували за корпоративна социална отговорност, за социални инвестиции и за лични социални програми на бизнеса – като стандарт за солидарно поведение и управление, чрез които бизнесът без принудата на Закона или Улицата насочва значителни средства, но под свой строг контрол и с конкретна цел под формата на „социални инвестиции“? Познавам бизнесмени, които без да шумят дават 50-60% от това, което получават като корпоративни и персонални приходи, за социални инвестиции там, където живеят – като се самооблагат по своя воля и без никаква принуда. Мислите ли, че като им наложат по-висок данък, ние ще имаме по-силно доказателство за тяхната социална отговорност или солидарност? Смятате ли, че нетния ефект за обществото ще е по-голям и по-измерим, отколкото ако тези пари минат през централния бюджет !?

  Не вярвам, че законите, наредбите, кодексите, речите, програмите, агенции, комисии, които са впрегнати срещу корупцията, са по-ефективни от изпитаното през вековете средство – да се боим от Бога, да спазваме десетте Божи заповеди и нормите на обикновения човешки морал. Колкото и да се опитваме да преразпределяме от един на друг, масата на общото ни богатство няма да се увеличи. Ще се увеличат само разходите по общуването и по управлението на вътрешните рискове. Затова коректността и уважението към правата на другия е формула на успеха и взаимното благоденствие.

  Не вярвам, че цялата политическа класа е виновна, че всички политически партии са виновни и непотребни. Не вярвам в колективната вина и груповите етикети, защото те прикриват вината на конкретните отговорни, служат за манипулации и често за реванш на посредствеността. Ето вече двадесет години разкриваме всякакви досиета, все по-чисти хора влизат в управление, все по-млади и неопетнени – и резултатите не са по-добри. Защото именно държателите на Статуквото имат изгода на насочват общественото внимание в погрешна посока, докато изграждат нови мрежи на зависимости – тайни и явни, които управляват България. В същност какво реално знаем за хората, които ни управляват? Знаем ли в каква мрежа от формални и неформални зависимости те се намират, и които могат да окажат влияние върху техния избор и решения извън ангажиментите към избирателите?

  Вярвам, че има нужда вместо да търсим вътрешни и външни врагове, да запретнем ръкави и да превърнем енергията за промяна чрез личния си протест в полезно действие. Това не означава, че не трябва да обозначим прага на своята индивидуална и колективна търпимост, но от гнева трябва да изковем новата си Вяра и Солидарност, да се освободим от вътрешното неудовлетворение и усещане за безизходност, които се натрупва у нас с всеки ден на компромиси, с несъгласието, което предпочитаме да запазим за себе си, с неудовлетворението, че не рискуваме и не тръгваме след мечтите си, че вместо да летим свободно извън клетката на ежедневието се примиряваме, заклещени в менгемето на вътрешна имиграция и отчуждение.

  Вярвам, че само с ярки протести може да се разбие Статуквото, но трябва да внимаваме зад порива на Промяната да не се промъкнат нейните отровни двойници – да не родим озлобление и отчуждение. Няма значителна промяна на Системата, която да е възможна без социален взрив. Колкото повече тя се отлага, толкова по-разрушителна сила трябва да има бунтът. Толкова по-малки са шансовете щетите на разрушението да бъдат ограничени, а съзиданието да надделее.

  Вярвам, че Системата е свикнала да се възпроизвежда и опитомява всеки протест. Не трудно да си припомним колко пъти историческия цикъл е затварял кръговрата на Промяната в разкрасено преиздание на Статуквото? Затова говоря за технология и управление на Промяната, за да се роди съзидание и развитие, а не фойерверк. Това, от което се страхуват архитектите на Статуквото в прехода, не са толкова демонстрациите, а системната, упорита и целенасочена работа по вътрешната му ерозия и демонтаж. Протестът от 1989 година беше режисиран – затова енергията на милион души протестиращи стигна да се поставят основите на прехода, на пазарната икономика и на демократичните институции, но не и да се намери пътя към модернизацията на България, към изграждането на справедлив и самоусъвършенстващ се модел на икономическо и социално развитие. Нито политическите, нито бизнес олигарсите – голяма част от които назначени – можеха да оцелеят в условията на реална вътрешна конкуренция, с равни шансове и възможности на гражданските сдружения и организации, на партии и съюзи. Затова „архитектите на прехода“ отвориха границата – за недоволните и неудовлетворените – и затвориха достъпа на ресурс и медии на „хората извън списъците“.

  Не вярвам, че под каквато и да е форма трябва да се героизират самозапалилите се, защото човешкия живот е свещена ценност, той е даден от Бога и никой няма право да го използва като аргумент в спора с властта или с други граждани. Даваме ли си сметка, че с възхвалата на самозапалилите се насърчаваме следващия самозапалил или самоубил се? Кой дава право на едни живи да използват смъртта като аргумент в спора с други живи? Всеки път ли трябва да обявяваме национален траур, когато някой се запали? Дори Православната ни Църква се огъна под конюнктурата на деня и влезна в разсъждения за допустимост – вместо да остане там при канона – всяко самоубийство е грях. С какво самозапалилите си ще помогнат на своите семейства, ако са били в беда? Може ли тяхната саможертва да компенсира липсата на осъдени за корупция, за злоупотреби, за кражби, за бездействие? И каква е гаранцията, че тези саможертви ще останат на моралната и идейна висота на Пламен Горанов, а няма да бъдат обект на други зависимости?

  Не вярвам, че под диктата на Улицата ще намерим радикалните, още по-малко рационалните решения. Не вярвам, че държавните институции трябва да стоят безучастни към призивите за неплащане на сметки, на лихви, на данъци, или неспазване на закона. Да, държавната администрация е неефективна, бюрократична, в известен смисъл античовешка – но нали и тя е в редиците на протестиращите.

  Не вярвам, че младежите, които потрошиха задното стъкло на опиталия ли се да прегази протестиращи хора на Орлов мост, трябва да избегнат наказателна отговорност за вандалския си акт. Не вярвам, че подобен род протестиращи могат да изиграят полезна роля като граждански контрол, ако влезнат в Борда на „Топлофикация“ или на която и да е друга публична компания, защото компаниите съществуват, за да правят пари за акционерите и да бъдат конкурентни на пазара. Ако Топлофикация не може да си плати природния газ на Булгаргаз, тя няма да може да плати на Газпром и няма да има внос на природен газ, съответно на парно и топла вода. Подобен род „социално отговорна“ толерантност към неплащащите е не само подсъдна, тя е пряка заплаха за националната и социална сигурност. Днес няма да плащаме сметките за ток и парно, утре няма да си връщаме кредитите, в други ден ще искаме по хиляда лева пенсия и минимална заплата. Забележете, всичко за сметка на работещите и спестяващите.

  Вярвам, че преди да правим граждански борд или да дадем „цялата власт на съветите“, трябва да погледнем равнището и качеството на гражданския контрол върху институциите, които трябва да ни защитават от енергийни, банкови, финансови, медийни, регулаторни, телекомуникационни, здравни, пенсионни и прочие монополите – Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за финансов надзор, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Съвета за електронни медии и т.н. Там е непосредственото равнище на решение на проблема, а не във Великото Народно събрание, смяната на един с друг кмет или предсрочните избори.

  Една еврейска мъдрост гласи, че е по-добре да купим това, което ни се дава даром.
  В това вярвам и аз.

   

  –––––––––––––––––––––––––––-
  

  * Авторът е експерт по енергийна сигурност.

• Съботен български печат

  23 март 2013 г.

  Социалните мерки на правителството се отлагат за април. Бюджетът е зле, но това не е притеснително. Всички в държавата трябва да проявят солидарност с най-бедните, макар да е неясно как. Това бяха основните послания на първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество вчера след над петмесечно прекъсване на социалния диалог, съобщава в. „Сега“. В началото премиерът Марин Райков, който ден по-рано призова бизнесът да прояви солидарност с най-бедните, успокои работодателите, че правителството не смята да им извива ръцете с административни решения. „Никой не обмисля увеличаване на данъците. Нямаме намерение да упражняваме неправомерен натиск, някакво изкуствено увеличаване на заплатите в частния сектор извън това, за което се разберем“, обясни той. Райков даде да се разбере, че минималната заплата едва ли ще се увеличи, както искат синдикатите, защото това според бизнеса ще доведе до намаление на заетостта. Финансовият министър Калин Христов изнесе данните за бюджета към края на февруари, според които той е с по-голям дефицит, отколкото през същия период на 2012 г. „До момента имаме дефицит 730 млн. лв. по консолидираната фискална програма за първите два месеца при общо 1,1 млрд. за цялата година“, обяви Христов. Но успокои, че не бива да се правят генерални изводи за провал, защото има сезонни плащания, някои от данъците са отложени във времето, което е в подкрепа на малкия и среден бизнес.

  Всеки българин е задлъжнял с 575 лева при управлението на ГЕРБ, пресметна ексдепутатът от левицата Димчо Михалевски, информира „Труд“. Според изчисленията, направени в БСП, минимум 6 млрд. лева не са влезли в бюджета по вина на кабинета „Борисов“. С тези пари е можело да се вдигнат пенсиите, да се подпомогнат хората с увреждания и майките, както и да се разкрият нови работни места. „За ГЕРБ хората не значеха нищо. Неслучайно всеки втори гражданин е застрашен от бедност. Роди се най-страшният феномен – горящите хора“, коментира Михалевски.

  Обединеното кралство ще спази своите задължения съгласно Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС и ще преустанови преходните мерки за контрол върху свободното движение на работна сила спрямо българските граждани до края на тази година“. Това става ясно от поздравително писмо на британския външен министър Уилям Хейг до българския премиер Марин Райков по повод назначаването му за министър-председател на служебното правителство и министър на външните работи, посочва „Преса“. „Британското правителство работи за недопускане източването на социални фондове и на туризъм с цел ползване на социални помощи. Това обаче се отнася до всички емигранти, от всички страни на Европейския съюз и извън него и не е насочено към която и да е отделна страни”, пише Хейг. Междувременно британският вицепремиер Ник Клег каза днес, че правителството обмисля да въведе доста по-строг граничен контрол и може да задължи посетителите от „високорискови“ страни да внасят определена сума като гаранция, че няма да просрочат визите си. „Имаме нужда от имиграционна система, която не проявява никаква толерантност към злоупотребите“, заяви Клег в най-острото си изказване по темата до момента. Според него има “криза на общественото доверие“ в имиграционната система. Той каза, че е поискал вътрешното министерство да проучи въпроса за въвеждане на схема, предвиждаща пристигащите във Великобритания чужденци да внасят депозит, който при тяхното заминаване да им бъде връщан. Подобна система действа в Австралия.

  80% от разследванията срещу магистрати са образувани срещу неизвестен извършител, разкри вчера главният прокурор Сотир Цацаров, пише „Сега“. Той открил порочната практика и в случаи, когато досъдебното производство се води срещу известен човек – ръководител на прокуратура или съд. Тогава отново формално се вписвало, че делото е срещу неизвестен извършител. Така се създават зависимости на разследваните. Практиката показва, че същият е случаят и с други разследвани лица. Последният пример е дело срещу висши служители от министерството на земеделието, за които БСП твърди, че са бившият министър и заместничката му, а от прокуратурата отговориха, че е срещу неизвестен извършител. Главният прокурор съобщи още, че е разпоредил цялостна проверка на всички дела за корупция срещу магистрати. Общият им брой е 46, 33 от тях са висящи. Проверката трябва да приключи до края на март, като основната цел е да се види по колко от разследванията са използвани специални разузнавателни средства (СРС) и каква е продължителността на самото дело. До края на май пък трябва да приключи и друга проверка – на делата за корупция по високите етажи на властта, които се наблюдават от Европейската комисия.

  Българските служби са отправили седем молби до „Майкрософт“ да получат информация за 15 потребители на „Скайп“ миналата година, научаваме още от „Сега“. Всички те обаче са били отхвърлени. Службите не са получили информация и за профили в социалната мрежа „Туитър“, въпреки че са изпратили близо десет запитвания. Данните са за цялата 2012 г. и са публикувани на сайтовете на двете компании в т.нар. списъци за прозрачност, цитирани от американските медии. „Майкрософт“ за първи път дава информация за броя запитвания от страна на службите по света. Въпреки че не са получили отговор, докладът е поредното доказателство за засилване на интереса на българските правоохранителни органи към алтернативните методи за комуникация. В края на миналата година фондация „14 януари“ представи данни, според които исканията за достъп до трафични данни в България са около 30 хиляди, докато в Австрия те са само 188. Докладът на „Майкрософт“ показва, че специалните служби на Великобритания, Франция, Германия, Турция и САЩ са направили 69% от 70 665 запитвания миналата година. Компанията е отговорила положително на 1544 от тях, отправени от САЩ и на 14 от Бразилия, Канада, Ирландия и Нова Зеландия.

  „В България става нещо нечувано не само в историята на страната, в историята на Европа. Ние заприличахме на Тибет и Виетнам, преди падането на режима тогава. Всеки втори ден – някой се пали или започва да се пали, прави го на публични места, прави го по мъчителен за себе си начин. Знаем защо става това. Слели са се два синдрома и са предизвикали перфектна буря. Това е, първо, Вертеровият синдром, и второ – синдромът на груповото одобрение“, казва пред „Стандарт“ подалият оставка шеф на „Информационно обслужване“. Според Михаил Константинов има няколко начина, за да спре тази зловеща верига. „Един от тях е пълно мълчание. Когато откриват виенското метро през 70-те години на миналия век, почва всяка седмица един да се хвърля под метрото – не е ясно защо. Вестниците пишат, разговарят с жена му, с родителите му, с децата му, на другата седмица още един. Слагат мрежи, слагат пазачи – хвърлят се, след което правителството и медиите взимат съвместно решение – никаква информация. Хвърлил се – хвърлил се, забравете за това. След месец самоубийствата прекратяват. Огромна грешка беше да се прави този траур за трагично починалия Пламен Горанов от Варна. Веднага след това се ускориха самозапалванията. Ако следващият се запали в претъпкан автобус или във вагон на метрото, паниката ще убие десетки. Атентатът в Сарафово ще ни се стори детска игра“, обяснява Константинов.

  Заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по въпросите на цифровите технологии Нели Крус изрази безпокойството си за медиите в България по време на семинар в Дъблин за медийния плурализъм и свобода, разказва „Сега“. „Ние знаем, че Европа е дом на демокрацията, прозрачността и основните права. Свободните и плуралистични медии са важна част от това. Но не толкова очевидно е как на практика тези ценности да бъдат спазвани“, каза комисар Нели Крус. Тя посочи, че в някои страни от ЕС има проблеми като концентрацията на медии и липсата на разнообразие, наложени ограничения на медиите или държавен контрол, натиск и намеса. Като примери за това еврокомисарят открои три страни – Унгария, България и Великобритания – заради скандал с подслушването в медии на Рупърт Мърдок и последвалото разследване на комисията „Левесън“. Нели Крус посочи, че Европейската комисия има опасения относно прекалената концентрация на медийна собственост в България и липсата на прозрачност. Заради партийна солидарност политиците в Брюксел често подминават този тип проблеми в отделни страни, призна Крус. С тези негативни примери еврокомисарят аргументира необходимостта от широки консултации за медийната свобода в Европа, чието начало тя обяви вчера.

  „Зам.-министърът на икономиката Иво Маринов с ресор туризъм, който подаде оставка, остава на поста си, обяви министърът на икономиката Асен Василев. Той е провел среща с целия бранш, по време на която бизнесът не се е обединили около една фигура за поста. Затова след консултации с премиера Марин Райков Василев е решил засега да не приема оставката на Иво Маринов“, четем в „Стандарт“. „При първия и най-малък проблем в туристическия ресор оставката ще бъде приета и поста му ще заеме кандидатурата, която аз съм предложил“, категоричен бе Василев. За да може своевременно да се случва договореното с бранша, всички несвойствени дейности като търговия с оръжие, издаване на лицензи и т.н. ще бъдат извадени от този ресор, допълни министърът. Иво Маринов ще работи само с двете ресорни дирекции, които са в Пловдив, обясни министър Василев.

  Ураган потопи почивни станции по морето, информира „Монитор”. Стихията е глътнала 10 метра от брега на Поморие, като щормът е бутнал и подпорна стена. Същият страховит вятър е атакувал със скорост от 120 км/ч и речния град Русе, като поривите са откъснали тераса на архитектурен паметник в централната градска част. За късмет в лошото време в близост не е имало пешеходци. Бурята е съборила дървета в Пазарджик, скъсала електрически жици в Брацигово, където хиляди са останали без ток. В столицата паднала бреза спука главата на млад мъж. За да не спират емоциите, Човекът Честност, таксиметровият водач Виктор Паргов, който получи награда за доблестта си да върне 8 хиляди лева, намерени в таксито му, се превърна и в акушер. Млада родилка не устискала да стигне до болницата в Дупница и новороденото момиченце се появило на седалката в таксито, разказва още изданието.

  Източник: Kafene.net

• Защо богатите забогатяват, докато бедните обедняват

  Как да се присъединим към отбора на финансово независимите и богати хора в Америка?

  .
  Здравейте приятели и читатели! С всяка изминала седмица имам възможността да се запозная с много повече от Вас, след като получавам постоянно обажданията, коментарите и идеите Ви, и съм невероятно щастлив, че статиите ми Ви образоват и информират в света на парите, а и също вдъхновяват да започнете да предприемате правилните стъпки, водейки към финансовото Ви благополучие.

  Днес няма да давам съвети, а ще излагам факти, които да върнат всички нас в реалността, в която се намираме след финансовата криза, разтърсила света през 2008-ма година. Може би и Вие си задавате много често въпроси, питайки се защо в портфейла Ви има по-малко пари днес, в сравнение с преди 7 години, например. Причините са редица, но най-основната е ЛИПСАТА НА ФИНАНСОВА ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ НА ОБЩЕСТВОТО, В КОЕТО ЖИВЕЕМ.

  Хората, разполагащи с много пари (и колко точно ще дискутираме малко по-късно), знаят правилата на парите и докато средната класа се „гърчи“, живеейки от чек на чек, богатите продължават да трупат финансови активи, които, уважаеми читатели, не се изразяват в скъпи коли или къщи, а основно в акции на компании и взаимни фондове, които са на стоковата борса. Неведнъж сме дискутирали това в моите статии. Нека да Ви посоча и един факт, който може би ще накара повечето от Вас да разтворят широко очи: НАЙ-БОГАТИЯТ 1% ОТ НАСЕЛЕНИЕТО ДЪРЖИ В РЪЦЕТЕ СИ 50% ОТ ВСИЧКИ АКЦИИ, ЦЕННИ КНИЖА И ВЗАИМНИ ФОНДОВЕ НА СТОКОВАТА БОРСА, докато останалите 9% на върха на финансовата пирамида в Америка са собственици на още 30% от същите тези ценни хартийки. Това дами и господа, скъпи читатели, прави общо 80% от пазара и икономиката, и невероятно-големите печалби, които идват от тях, ПЪЛНЯТ ДЖОБОВЕТЕ НА БОГАТИТЕ!

  Но кой е виновен за създалата се ситуация – този, който яде баницата или този, който му я подаде след 2008-ма година?

  Нека се върнем малко във времето, когато стоковият пазар беше грубо изблъскан от пазара на имоти, двата пазара заедно поеха стремглаво в низходяща посока и паниката, която предизвика това сред 90% от хората в света, с изключение на богатите 10%.

  Какво направиха нормалните хора тогава? Тези, които имаха пари, заделени на борсата в акции и фондове, бързаха да се отърват от тях и даваха мило и драго на „глупаците“, които купуваха тези акции като „за последно“, и се подсмихваха иронично на тълпата, която скандираше за окупирането на Wall Street или се молеше за по-ниско плащане на ипотеките по жилищата си на държавната администрация и на банковата система. Докато нормалните хора взимаха заеми от пенсионно-осигурителните си фондове, за да платят заемите по автомобилите и къщите и кредитните си карти, богатите изкупуваха евтините акции и фондове, продадени им на невероятно ниски цени и на добра воля от средната класа, или, както ги нарекохме – „нормалните хора“.

  Но какво нормално може да има в това да продължаваш да затъваш в заеми и да плащаш невероятно високи лихви по тях, без в същото време да инвестираш част от заработеното си в евтини активи, като при това акциите и фондовете бяха на изключително ниски цени през 2008-та, 2009-та, 2010-та г. Много от хората може би си мислеха, че отговорът се крие в новия епизод на „Desperate Housewives“ или „Стъклен Дом“, но уви.

  Истината е, че докато богатите хора се интересуват от това как работят парите и кога е подходящо да се инвестира и продава, и как най-лесно да ги умножават, бедните, и тогавашната средна класа, е твърде заета с клюките около телевизионните звезди или футболните срещи през уикенда, които странно защо в процес на криза не ги научиха как да боравят най-адекватно с парите си. Поради тази страхотна финансова небрежност на всички нас, 90% от населението на Америка, средната класа вече е трудно откриваема дори с микроскоп, всички сме под един знаменател – БЕДНИ! И ако това Ви звучи депресиращо, искрено се извинявам, но преди да ме охулите, погледнете последните си писма от кредитните карти и сумите, които всички ние дължим по тях; погледнете колко пари Ви остават в сметката след като изплатите всички заеми, които имате, и пресметнете колко от живота Ви е преминал на работното място в последните пет години само за да смогнете да платите трупащите се „билове“…

  …НО, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, ИМА НАДЕЖДА!

  Единствената надежда е да следвате добре формулиран и организиран финансов план и да имате човек, на който може да разчитате, буквално 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, да питате и да се образовате относно парите си. Целта на този финансов план и финансов човек е да Ви помогнат да изплатите заемите си възможно най-бързо и безболезнено, и възможно най-бързо да започнете да трупате финансови активи, които да Ви носят дивиденти сега и в бъдеще.

  Най-богатите хора с света имат по няколко такива съветници, докато повечето от нас нямаме дори някой да седне и да ни обясни какъв вид пенсионен фонд трябва да си отворим, за да не трябва да живеем обратно при децата си, когато се пенсионираме. Има страхотно много пропуски в информацията ни и заинтересоваността ни относно парите, с които боравим всеки ден. Преди година и няколко месеца този факт бе основната ми мотивация да започна да пиша тези финансови статии, защото не исках българското общество в Америка да изостава дори с най-малкия детайл, който му е нужен, щом става въпрос за пари.

  От обажданията и срещите ми с Вас, разбирам, че успявам да помогна и надеждата ми е да продължавам да разкривам тайните на парите, които съм научил през последните седем години, работейки с бедни и богати, и Вие, моите уважавани приятели и читатели, да можете да извличате собствените си заключения и да правите правилните избори, що се отнася до Вашите пари и доброто Ви финансово бъдеще. Мечтата ми е, нашата, българска общност, и поколенията, които създаваме след нас, да бъдат образовани и информирани на страхотно високо ниво, що се отнася до финансовата ни култура, и да сме за пример на другите хора в тази държава и по света с финансовата си дисциплина.

  Може би това всичко е утопия, а може би не, но отговорът на този въпрос зависи единствено от това дали всеки един от нас ще поеме лична отговорност за финансовото си състояние и благополучие, или ще продължаваме да обвиняваме правителството, богатите, стоковата борса и какво ли още не, съзнателно предавайки малкото ни останали активи и ресурси в ръцете на богатите. Защото сме твърде заети с мачовете на Chicago Bulls и новите телевизионни сериали, които някак си нямат край и не допринасят с абсолютно нищо за покачването на жизнения ни стандарт. Аз съм тук, за да помогна с каквото мога на всеки един от Вас, който иска да изплува над финансовите си проблеми, и ще продължавам да го правя с най-голямо удовлетворение!

  Ако имате въпроси относно темата, бих Ви отделил нужното време и внимание, за да намерим правилните отговори и разрешения на тях. В последната повече от година съм изключително щастлив, че се запознах с много от Вас и ще продължавам да помагам на всички, които се обърнат за помощ или съвет с безкористно внимание.

  Надявам се, че днешните съвети ще Ви помогнат да намерите финансовите си приоритети и ще Ви насочат в правилната посока. Ако имате въпроси, коментари и идеи към мен, с удоволствие бих ги отговорил на личния ми телефон – 224 522 2413 или на електронната ми поща – [email protected].

   

  Ангел Сапунджиев,

  в. „България Сега“

• Българите се чувстват износени от вилнеещата корупция

  Шестима души се самозапалиха в България за по-малко от месец. Трима от тях загинаха. Смъртта на първия – Пламен Горанов – 36-годишен фотограф и скален катерач, потресе особено обществото. Горанов се превърна в българския Ян Палах (студентът, подпалил се през 1969 година в знак на протест срещу съветската инвазия в Чехословакия) и стана символ на протестите, обхванали страната през последните няколко седмици. „Ти запали нашия кураж и любовта ни към свободата“, гласеше един транспарант по време на траурното шествие в деня на националния празник.

  Самозапалването не е нов феномен в България. Според Лекари без граници, медицинска благотворителна организация – България, където живеят над 7,3 млн. души, е имала по средно 7,4 случая на самозапалвания годишно в периода от 1983 до 2002-а. Повечето от тях са били политически мотивирани, отбеляза „Икономист“.

  Въпреки това тази вълна от протести и готовност на хората да извършат най-върховната саможертва за политически цели е по-лоша от всеки от предходните случаи от падането на комунизма. Българите се чувстват износени от вилнеещата корупция, лошо ръководство както в държавния, така и в частния сектор, безполезната бюрокрация, високата безработица и бедността.

  „Дълбоко вкоренената причина за политическата криза е именно бедността“, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк. Демонстрациите вече свалиха кабинета на Бойко Борисов, който подаде оставка през миналия месец, тъй като, по думите му, не би могъл да „участва в правителство, при чието управление полицията бие хората“.

  В началото на март президентът на страната Росен Плевнелиев назначи служебен кабинет, ръководен от Мартин Райков – бивш посланик на България във Франция, който ще работи и като външен министър. В деня, в който държавният глава представи служебното правителство, стотици протестиращи хвърляха тоалетни хартии по сградата на парламента. Те носеха транспаранти, гласящи „Да изметем боклука“.

  Новото правителство от технократи не може да стори много преди парламентарните избори на 12 май. „Ще се опитаме с ограничените ресурси и малкото време на наше разположение да помогнем на най-уязвимите групи от населението“, обеща вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова. Безработицата удари 12% през февруари, като това е най-високото й ниво от 2005 година насам. Над 22 на сто от българите живеят под официалния праг на бедността. Средната месечна заплата е 400 евро.

  Въпросът днес е кой ще спечели изборите през май и дали победителите ще могат да върнат спокойствието на гражданите, да се придържат към политиката на фискални икономии и най-после да изчистят Авгиевите обори на корпоративна България. Това ще помогне на страната да си осигури крайно необходимите й европейски фондове, които досега се усвояваха мудно.

  В първите изследвания след оставката на правителството дясноцентристката партия на Борисов – Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), имаше лека преднина пред социалистите БСП. Според Галъп подкрепата за ГЕРБ била 19,7% – спад в сравнение с 22% през февруари, докато тази за БСП е спаднала до 18,6 от 22%. Оставката на Борисов (до голяма степен считана за тактически ход, целящ да запази останалия политически капитал), изглежда, се отплаща. Още по-тревожно е надигането на крайно дясната, националистическа партия „Атака“. Подкрепата за нея скочи на 5 процента от 1,2% през февруари. Но „Атака“ ще бъде уайлд кардът на следващите избори – нито една от основните партии не желае да сформира коалиция с нея. (БГНЕС)

  Източник:  Dariknews.bg

• Българските служби са искали от Microsoft данни за 15 акаунта в Skype

  Microsoft за първи път публикува официално броя запитвания, които правоохранителните органи по света правят годишно за лични данни на стотиците милиони потребители на продукти на компанията, съобщи „Ню Йорк Таймс”. По този начин Microsoft се присъединява към Google, Twitter и други интернет-компании, които публикуват т. нар. „списъци за прозрачност”.

  От данните става ясно, че България също е искала справки от американската компания за клиенти на нейни услуги. През 2012 г. българските правохранителни органи подали 7 заявки, засягащи 15 акаунта в Skype. Нито една от тях не е била уважена от Microsoft.

  Американската компания е отговорила положително на 1 544 от запитванията на специализирани служби в САЩ и на 14 на агенции от Бразилия, Канада, Ирландия и Нова Зеландия.

  Докладът, данните в който Microsoft обещава да обновява на всеки шест месеца показва, че специалните служби в пет страни – Великобритания, Франция, Германия, Турция и САЩ – са подали 69% от 70 665 запитвания през 2012 г. В 80% от случаите Microsoft е дала името на притежателя на даден акаунт, имейл, IP адрес, страна на пребиваване, дати и часове на интернет трафик.

  В 2,1% от случаите, компанията е разкрила реалното съдържание на комуникацията, като тема на имейла, съдържанието или снимка, съдържаща се SkyDrive.

  Източник:  в. „Сега“

• Марин Райков: Българските индустриалци да проявят солидарност с бедните

  

  „Бих искал от българските индустриалци, които наричаме национален капитал, да помислят как да изразят своята солидарност и да се легитимират като социален партньор. Крайно време и в нашето общество да се обърнем към една европейска ценност – солидарността“, призова служебният премиер Марин Райков след среща с лидера на ДСБ Иван Костов и Мартин Димитров от „Единство“.

  „Има различни форми, по които това може да се направи, готов съм да обсъдя с тях тези форми. Ние трябва да помогнем на хората, които са в най-тежко положение. Няма да се ограничим в усилията си да идентифицираме допълнителни възможности, но те не са неограничени. Имаме нужда всички заедно да подадем ръка на най-нуждаещите се хора, да направим нещо за тях. Мисля върху някаква формула на консултации с представители на т.нар. национален капитал, индустриалците на България. Ценностите, свързани със солидарността, са един от основните принципи на всяка европейска демокрация. Бих бил изключително щастлив да видя как те действат в България. Крайно време е да дадем един добър сигнал”, подчерта служебният премиер.

  Иван Костов каза, че по въпроса за бедността и антимонополната политика са предложили конкретни мерки на премиера. Мартин Димитров заяви, че трябва да се обърне внимание на малкия и среден бизнес.

  Източник:  в. „Сега“

• Проф. Л. Гаврилов: Вече се подават заявления, а ЦИК няма готовност

  Трябва още днес да започнем подготовката, а нямаме информационна кампания – казва за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ професорът по математика Любомир Гаврилов, координатор за Тулуза на Преходния обществен съвет на българите във Франция и преподавател в Университета в Тулуза.

  Проф. Гаврилов коментира в „Преди всички“ въпроса за гласуването на българите в чужбина. Подаването на заявления започва днес. Срокът е до 11-и април.

  Тревожно е, че ЦИК все още не е започнала подготовката за изборите в чужбина. Не можем да заменим държавата в тази важна дейност. По закон държавата прави информационна кампания. Освен това вече подаваме заявления с електронен формуляр директно в ЦИК. Няма дори обявени електронни адреси. Заявленията трябва да бъдат на специална страница на ЦИК, която още не съществува. Ще има протокол за сигурност на сайта на ЦИК, който ще подсигурява страницата. 

  Според решение на Централната избирателна комисия за откриване на секция са необходими не по-малко от 20 заявления за населени места, в които има дипломатическо или консулско представителство. Ако няма такива представителства, секция се разкрива при най-малко 100 подадени заявления. Почетните консулства имат почти същия статут и за тях са достатъчни 20 заявления, уточни проф. Гаврилов.

  През 2009-а година имаше скандал, защото при събрани по няколко десетки заявления в някои градове не бяха открити секции. Беше станало някакво недоразумение.

  Може би интересът към гласуването леко е нараснал след протестите. Самият факт на предсрочните избори е фактор за повишаване на активността, каза проф. Гаврилов.

  В България един депутат се избира с 25-30 хиляди гласа. От чужбина със 150 000 гласа даваме около 5 мандата. Много сме далеч от това, което казват някои политици – че гласовете в чужбина решавали изборите. Важността за нас е в утвърждаването на българската идентичност – така българите в чужбина са съпричастни към политическия живот в страната, подчерта проф. Гаврилов.

   

  Цялото интервю на Т. Величкова от с проф. Гаврилов можете да чуете чрез следния линк.

  Източник:  БНР

• Бедността продължава да взeма жертви в България

  Отчаян от безработицата баща се подпали пред сина си

  Бедността продължава да взема нови жертви в България. Серия от самоубийства на безработни мъже уплаши Кюстендилския край. 59-годишен миньор се запали пред сина си в Бобов дол. Останал без заплата баща пък скочи от балкона на дома си в областния град, съобщава „Стандарт“.

  Симеон Симеонов поля главата си с бензин и си драсна клечката демонстративно на улица „Циган“ в Бобов дол. Съкратеният миньор пламнал като факла пред очите на сина си. Малко преди отчаяния акт той се обадил на жена си, за да й каже, че се чувства безполезен за себе си и за семейството си. Проплакал, че не вижда смисъл да живее. Жената се притеснила и веднага изпратила сина им към дома. Момчето закъсняло с няколко секунди, за да спре ръката на баща си. Изгасило огъня с якето си, но миньорът вече бил обезобразен и с 30% изгаряния. Закаран е в „Пирогов“, където лекари се борят с раните му. Животът му е в опасност.

  Трагично приключи опитът за самоубийство на 39-годишният кюстендилец Цветелин Страхилов. Той скочи от терасата на апартамента си на ул. „Цар Освободител“ и издъхна след полета от 5-ия етаж. Цветелин бил безработен. Когато скочил, в жилището било единственото му дете, което е едва на две годинки. Съседи се чудят на решението на младия мъж, защото майка му работила в чужбина и му помагала финансово.

  Източник:  Novini.bg

• Зад фасадата: Кой кой е в новото правителство (Втора част)

  

  Продължение (2-ра част)

  ЗАД ФАСАДАТА
  КОЙ КОЙ Е В НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО
  РОЛЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ
  ПРЕМИЕРЪТ– АГЕНТ С ДОНОСИ
  МИНИСТЪР – ПОДАНИК НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО
  МИНИСТЪР – НОВА КАЛИНКА
  МИНИСТРИ – „ЕКСПЕРТИ”

  Не мога да забравя и обстоятелството, че Мартин Райков беше предложен за зам.-министър от Румяна Желева, толкова тясно свързана с ТИМ. Румяна Желева изгоря под европейския брутален натиск като политическа фигура, но предложеното от нея лице остава в ръководството на дипломацията ни и в екипа на ГЕРБ.

  И още една бележка: мои колеги като Иво Инджев (в блога му „Кой (не) е Марин Райков? Определено не е любимец на Путин”), Коритаров и др., в медиите – от „24 часа” през „Телеграф” до телевизиите – навсякъде се твърди, че Райков е подготвил реакцията на тъмносиньото правителство на Иван Костов, което „отказа” да допусне руските самолети с десантчици да прелетят през наша територия, за да кацнат в София.

  Това е поредния мит на пропагандата. От реакцията на медиите и мои колеги не бях изненадан – учудих се, че професионалист като Иво Инджев се оказа сред авторите на този мит.

  Защо е мит тази история за подвига на Иван Костов, Хубавото Наде и верния им служител Мартин Райков, опънали се на Русия?

  В онези дни Марин Райков все още не е външен министър (юни 1999 г.), а ръководител на дирекция „Външнополитическа координация и планиране”. Начело на тази дирекция ролята на Райков е огромна, според свидетелството на началника на кабинета на Иван Костов дипломатът директно контактува с тъмносиния премиер и затова в медиите беше посочено, че Райков е първият човек, който отказва на Москва лице в лице (естествено, съгласувано с ръководителите му)

  Това е пълна глупост. Дори дипломат от неговия ранг не може да откаже или респективно да приеме молбата, понеже никой чужд посланик при връчване на нота няма да иска от него съгласие или отказ – рангът е твърде нисък за това. Просто Иван Костов и Надето са се скрили и за да печелят време, нотата е връчена на Райков, за да я предаде за отговор на шефовете си по каналния ред.

  Второто вече са фактите.

  Първият от тях е далеч по-рано – от 19 април 1999 г.

  „Трябва Милошевич да даде съгласие за миротворческа операция. В противен случай ако НАТО реши да пристъпи към сухоземни операции, ще има много жертви. Ние сме готови да бъдем посредник между САЩ и Югославия. Надявам се, че президентът на Югославия Слободан Милошевич няма да приеме капитулация, отдавайки цяла Югославия под протектората на Съединените щати. Ние няма да позволим това. Балканите са стратегическо място“

  Това са думи на руския президент Борис Елцин на среща в Кремъл с главните редактори на руските медии. Т.е руската позиция още тогава, преди събитията е формулирана без претенции, но и без огромни отстъпки. На практика тя е приела в аванс капитулацията на Милошевич, не е приела окупация от НАТО на сръбска територия, но се е съгласила с натовска окупация на Косово. Това и в действителност се случи. На този фон е абсурдно да се твърди, че някаква руска дивизия е трябвало да премине през нашето въздушно пространство, за да воюва и тримата юнаци – Костов, Надето и новоизпеченият премиер, са ги спрели.

  Твърди се, че официално преговорите между Белград, НАТО и Москва са започнали на 5 юни в крайпътния македонски ресторант „Европа 94“. Дефакто обаче, поне според моето разследване началото на истинските разговори е поставено в българската резиденция „Воден”, докато онези са като тяхно прикритие и за заблуда на медиите (виж детайлите около цялата тази история покрай войната в Югославия в книгата ми „Тайните на големите играчи”). А ето и откъс:

  „… Кастенфелт е бил инструктиран в Москва от правителствени служители и в Бон от Волфганг Ишингер, държавен секретар в германското Министерство на външните работи, Михаел Щайнер, съветник на Шрьодер по външнополитическите въпроси. Участвал е и Карл Кайзер, който е бил съветник на Шрьодер по време на предизборната кампания и който ръководи Научноизследователския институт на Германското дружество за външна политика. Накрая е разговарял с Ахтисаари (бивш финлански президент и спец. пратеник на ООН) и с Арпо Руси, неговия съветник, след което е отлетял за София.

  Дотук нищо ново под слънцето в историята на тайната дипломация. Сензационното е след кацането на посредника в София. На летището той е посрещнат от руски специални части (! – на наша територия и с оръжие, без разрешението, изисквано от Конституцията). Според едната версия е бил откаран на югославската граница. И оттам е отпътувал за Белград под охраната на югославските сили за сигурност.

  Но всъщност със специален конвой, охраняван от ГРУ – аналог на българското РУМНО (сетете за сегашния ни премиер – моя бележка от днес) е пристигнал в резиденция „Воден”, където се състояха деликатните разговори.

  Пак по същото време, в тайна от парламента и дори от мнозинството от министрите и въпреки забраната в текстове на родната Конституция, за охрана на разговорите в резиденцията у нас акостираха допълнително въоръжени до зъби спецчасти на Русия. Въздушното пространство в региона беше охранявано от самолети на Алианса – също без съответното разрешение на българския парламент…

  Посветените са само президентът Петър Стоянов, премиерът Иван Костов, министърът на отбраната Георги Ананиев, социалистическият лидер Георги Първанов. (Онази история си е чист първообраз на политическата и терористична драма, разиграла се на Бургаското летище, макар че мястото на преговори вместо резиденцията е 110-метровия кораб, акостирал във Варна и преговарящите преди атентата в Сарафово са били други лица: вече други наши държавници и вместо Запада – търсени под камък и дърво терористични лидери, арабски милиардери, един принц от кралския двор в Рияд и лидери на секретни служби на арабски страни и Иран. Който се интересува за тази прясна история, му препоръчвам да прочете последната ми книга „Дуел”)

  След разговорите в нашата резиденция „Воден“ самото споразумение е договорено окончателно на 6 юни в германската правителствена резиденция „Петерсберг“ от Голямата тройка за мирните преговори със Слободан Милошевич – зам.-държавния секретар на САЩ Строуб Талбот, специалният пратеник на руския президент за Косово Виктор Черномирдин и представителя на Европейския съюз – финландския президент Марти Ахтисаари. Още на 9 юни вечерта 1999 г. в авиобазата на НАТО в македонския град Куманово е подписан договор за изтеглянето на югославските части от Косово. Единственото недоговорено са точните граници на зоните. Идеята за руски батальон на летището в Прищина е инструмент-аргумент в уточненията.

  „…Отделен руски сектор под отделно командване… би било рецепта за етническо разделяне на Косово, тъй като сърбите щяха да гравитират към руския сектор“, така мотивира доскорошната американска позиция Строуб Талбот, говорейки за ръката на Русия. Но така и не обясни защо американската позиция се е променила толкова скоротечно в рамките на само няколко дни.

  В същите дни – на 8 юни, след няколкодневно посещение в Москва Иван Костов се завърна у нас. На среща „на четири очи“ с руския министър-председател двамата заявиха, че „между България и Русия няма политически проблеми, а двете страни са СТРАТЕГИЧЕСКИ ПАРТНЬОРИ” (обърнете внимание на израза). Дори Костов оптимистично обяви в руския Бял дом: „Тази визита завършва един период на лъкатушене в двустранните отношения.“

  Но още през уикенда „лъкатушенето“, ако се използва „шосейната” терминология, се трансформира в невероятно остри виражи на 180 градуса.

  На 10 юни Марин Райков беше информиран от ръководителя на съюзническа мисия на НАТО в София, както и от американския и английски посланик за рисковете пред България, ако подкрепи твърда руска позиция, като окаже логистична подкрепа на русксите части в евентуален военен конфликт в Косово.

  Почти светкавично, на следващата вечер, в петък, на 11 юни руският посланик у нас Леонид Керестеджиянц даде в аванс – изпреварващо, прием за националния празник на страната – Деня на независимостта (12 юни).

  Костов и Райков са онези двама души – сами, без никой друг, дори без външния министър, дори без преводач, които още в самото начало на приема – накъде след 18.30 часа, се отделиха насаме в защитената срещу послушване специална зала на посолството в неговите подземия.

  Бележката за преводача не е излишна, както ще счетете вие. Райков владее руския като матерен, Иван Костов – изключително добре. Но на такива срещи преводачът е необходим, дори задължителен. Той е техническото лице, което ще създаде работната записка за случилото се, а тренираната му памет ще позволи с точност до запетайката да предаде в нея думите на противната страна. Преводачът е и защита – преводът дава възможност, макар и в късото му време, докато трае, да се обмислят отговорите или съответните коментари и въпроси. Но са само тримата – Костов, Райков, Керестеджиянц.

  Леонид Керестеджиянц проявява разбиране към натиска от Запада върху България, като обещава на министър-председателя да не се стига до ситуации, граничещи с дипломатически натиск и от Русия. Източниците на тази информация не са български, понеже в нарушение на правилата за тази среща в нашето Външно не съществува необходимия набор от документи (паметна записка, бележки на преводача, резюме от всеки от участниците от наша страна и т.н.)

  Скоро – около 19,30 часа, почти веднага след приключване на срещата, Костов си тръгна от приема.

  На следващата сутрин летището в Косово е заето на 12 юни 1999 г. от батальон руски десантчици, преминали от Босна през сръбска територия в ускорен марш. Формалното основание е договорката между Москва и НАТО за окупационни части на НАТО в Косово и руски – пак там, но под свое командване. Единственият нерешен въпрос е за границите на съответните зони.

  Но освен Москва, и НАТО демонстрира решителност на летището в Прищина – дори по-голяма и на пръв поглед с непредвидими последици.

  „Наредиха ми да избия около 200 руснаци от летището. Тогава командвах отряд парашутисти, който трябваше да тръгне в настъпление. Учудиха ни думите на генерал Уесли Кларк по радиостанцията. Той заяви, че руснаците трябва да бъдат унищожени!“

  Скандалният разказ е на Джеймс Блънт. По думите му британските десантчици практически достигнали руските позиции. Двете страни били готови да открият огън, когато дошла нова заповед – да не се влиза в бой.

  „За щастие командващият британските части генерал Майк Джексън заяви тогава, че няма да позволи на своите войници да носят отговорност за началото на Трета световна война“, твърди Блънт.

  Блънт се уволни от армията през 2002 г., за да продължи кариерата си в музиката. Не мина много време и неизвестният войник от тайните английски спецсили нашумя в целия свят. Скоро след това той стана музикант и завоюва света с хита си You’re Beautiful. За щастие и досега е известен с музиката си, а не с участието си в събития, които за малко можеха да променят историята на планетата.

  Бившият върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа, генерал Уесли Кларк също призна – макар и в мемоарите си, години по-късно, как е издал заповед за атака срещу руския батальон в Прищина. Призна, че подчиненият му британски генерал Майк Джаксън отказал да изпълни тази заповед да нападне летището. Но това вече нямаше значение – редица от свърхсекретните тайни от онези дни вече бяха получили публичност, макар и в малка България.

  Тогава още не знаех, но години по-късно разбрах, че англичаните е трябвало да бъдат подкрепени в щурма си от френски десантчици. „Военните не могат да прехвърлят цялата отговорност в ръцете на политиците“ – проповядва Кларк в мемоарите си „Воденето на модерна война: Босна, Косово и бъдещето на битката“.

  Естествено повечето от героите на тази история спестяват истината. Защо? Демонстрацията на сила и радиоразговорите между частите на НАТО веднага са били засечени от руските спътници. Точно такава е била и целта на „подготовката” за световна война. Москва се е огънала, разбирайки, че е невъзможно да отстои позициите си и ще загуби локален военен конфликт.

  Искането от Русия към България дойде почти 24 часа по-късно след онзи изпълнен с драмитизъм ден. Пристигна като искане за превози – логистична помощ (храна, боеприпаси и т.н.) за тях, а не за нови части. … Както се вижда, искането няма нищо общо с легендите за войниците от Тулската дивизия, които пеели частушки , докато се подготвяли за натоварване в транспортните самолети на път за Косово и през родното небе.

  Но дори и отговорът на скромното руско искане за превоз на материали, вода и храна, който подготви Марин Райков, е напълно излишен. Защо?

  Най-добре е обяснено от акад. Евгений Примаков – дългогодишен шеф на колектива в Ясеново (Първо главно управление – разузнаването на КГБ), председател на Съвета на Съюза на Върховния съвет на СССР, директор на Службата за външно разузнаване, министър на външните работи и министър-председател на Русия точно в онзи период, а после ръководител на Специален съвет по международните отношения на Русия, на структура, занимаваща се международната сфера на православието и на руската Търговско-промишлена палата).

  Той е разказал своята версия в мемоарните книги „Мир без России? К чему ведет политическая близорукость (2009)” и „Годы в большой политике”» (1999).

  Според него след дръзката акция е последвало светкавично ново решение – за пасивност на Москва под влияние на групата Немцов-Чубайс върху руския президент Елцин. НАТО и САЩ веднага са били информирани за него – още в ранния следобед в същия фатален ден – 12 юни – и подготовката за атака срещу летището е била прекратена. Други участници в събитията в свои мемоари посочиха, че светкавичното контрарешение за притъпяване на остротата на сблъсъка е заради Генщаба на Русия. Маршалите са възразили срещу разширяване на операцията поради липса на военни, логистични и финансови възможности за поддържането й.

  Личното ми мнение е, че основна роля за дадения заден ход на Русия изигра заплахата от същата тази сутрин за обявяване на нейната неплатежоспособност в следващите дни. Причината – Москва просрочи външните си дългове, рублата стремително девалвираше, беше започнал трескав износ на капитали от Русия. Президентът Елцин и близкото му обкръжение, занимаващо се с икономиката (Чубайс, Немцов и др.) поставиха на преден план необходимостта от нови спешни траншове от МВФ, за да се закрепи режима и да не избухне социално напрежение. И многомилиардните траншове веднага, на секундата бяха отпуснати.

  Същият следобяд, на 12 юни 1999 г. наред с прекратяване на подготовката за атака срещу летището руснаците са поели ангажимент да не увеличават числеността на своите войски. В замяна е било постигнато съгласие руският батальон да се снабдява с храни и вода от британските части, разположени наоколо.

  Мисля, че не е необходимо да цитирам още от тайните на големите играчи и малките пионки, които ги обслужват у нас.

  Затова е лъжа този мит. На 13 юни, а в следващите дни на срещи и разговори с руснаците никакъв български отказ не е бил възможен – нямало е за какво да се отказва, след като великите сили, Русия и НАТО, Москва и Вашингтон са се разбрали и дори са скрепили увереността в договорките с многомилиардни суми от спешно отпуснатите заеми.

  Но този мит и досега битува у нас. Истина е, че колегите нито нямат моите факти, нито са разговаряли с някои от участниците в събитията, нито са разследвали тази драматична история с неочакваните й обрати, нито са написали книги за тази, а и др. подобни на нея истории, както направих аз. Позицията им беше простима преди години. Но не и сега!

  Вече излязоха част от мемоарите на участвалите в нея, вече са потвърдени немалко факти от книгата ми. Вариантите са само два: или „професионалистите” са некадърници, или изпълняват определена политическа поръчка във възхвала на един елит и с мълчаливата подкрепа на неговите политически „противници”. Казвам мълчалива подкрепа, понеже ако не знаят фактите, тези политпротивници поне познават (заради личен интерес – засегнати са в тях) написаното в томовете за големите играчи.

  Подобна роля, подобно мълчание, което увековечава един мит, е само по силата на Проект. 14 години по-късно вече го виждаме в непосредствената му реализация – с избора на служебен премиер. Не бъдете учудени – все пак Тайният проект Бойко Борисов стартира също толкова отдавна – още в годините на социализма, за парадокс – също от едно летище, макар и софийското, и с далеч по-мръсна история.

  А сега, без да преразказвам написаното от мен преди години, имайте търпението да прочете цитираните офиц. документи и да разберете защо ги цитирам. Те са факти в подкрепа на написаното от мен в томовете на големите играчи:

  10.10. 1998 БТА На свое извънредно заседание вечерта Министерският съвет на Република България обсъди и подкрепи становището на Консултативния съвет за национална сигурност при президента от 10 октомври т.г. На тази основа правителството изрази готовност да предостави при необходимост достъп до въздушното пространство на страната в отговор на отправената от НАТО молба. Решението е в съответствие с Конституцията на Република България, с решенията на Конституционния съд и законите на страната, както и с рамковия документ на „Партньорство за мир“ и Споразумението между страните – членки на НАТО, и страните артньори, участващи в „Партньорство за мир“, ратифицирано от Народното събрание. Решението на Министерския съвет отчита и позицията на правителствата на съседни държави, участващи в „Партньорство за мир“, към които НАТО се обърна със същата молба. Съобщението е на правителствената информационна служба.

  Извънредното заседание на кабинета е заради провелото се непосредствено преди него заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Петър Стоянов.

  Ето официалното съобщение за него:

  „България изразява единодушно желание за мирно разрешаване на конфликта в Съюзна република Югославия. Консултативният съвет по национална сигурност се присъединява към оценката на ООН, че влошаването на ситуацията в Косово съдържа опасност за мира и стабилността на целия балкански регион. Затова властите в Югославия и всички страни в конфликта трябва да изпълнят незабавно резолюции 1160 и 1199 на Съвета за сигурност на ООН, за да не се стига до евентуална военна намеса в рамките на НАТО. Ако, като крайна мярка, се стигне до умиротворителни военни операции, България ще ги подкрепи. Като непосредствен съсед на Съюзна република Югославия, Република България няма да участва нито пряко, нито косвено във военни действия в Съюзна република Югославия в съответствие с Декларацията на Народното събрание от 7 май 1993 година. На основата на: 1) Конституцията, Решенията на Конституционния съд на Република България и законите на страната, и 2) подписаният на 14 февруари 1994 година и ратифициран от Народното събрание на 5 април 1996 година Рамков документ на „Партньорство за мир“ и Споразумението между страните членки на НАТО и страните партньори, участващи в „Партньорство за мир“, България е готова да предостави достъп до въздушното си пространство в отговор на нотата на Североатлантическия съвет. Република България ще подпомогне също хуманитарни и логистични операции в рамките на усилията на НАТО да наложи и гарантира мира.“

  Това е фасадата. Зад нея е истината.

  Според Марин Райков и Константин Димитров отговорът е само заявено политическо желание в декларацията на правителството и Консултативния комитет. Отговорът на кабинета е връчен преди полунощ в събота на мисията на НАТО. Дипломатическата нота съдържа следните условия:

  * България дава въздушен коридор само в посока „запад-изток” (т.е от Сърбия към нас, но не и обратно, което означава, че не може да се иползва за военни атаки).
  * При това коридорът ще е само за хуманитарна и логистична подкрепа.
  * Освен това правителството предлага предварително договаряне за реда на използване на въздушното пространство, уведомяване за броя на самолетите и времето на прелитането им.
  * Понятието „неограничен достъп” не фигурирало.

  НАТО прие политическата декларация и вкара самолетите в българското пространство. България премълча, че не им е дала разрешение. Възпроизведе се историята от Бургас – Цветанов съобщи за „основателни предположения“ – като съучастник в атентата за него и Бойко това беше максимумът, за да не ги изплескат с разкрития от Техаран. Запада побесня (както и навремето), но прогандно използва нищоговореното на родните управници, представяйки изявленията на мястото на доказателствата.

  И за финал – на 9 юли 1999 г. парламентът разреши руски военнотранспортни самолети да прелетят през въздушното пространство на България, превозвайки руския военен контингент в състава на КейФОР. Решението беше гласувано почти без дискусия. От 215 депутати 213 гласуваха „за“, един „против“ и един „въздържал се“. Против гласува Стефан Гайтанджиев /ПК „Екогласност“ в ПГДЛ/. Според мотивите на правителството на Иван Костов, което беше вносител на днешното решение, са предвидени 8 специални рейса, които ще превозят 309 военнослужещи с лично оръжие и боеприпаси към тях. Самолетите не са оборудвани с въоръжение и разузнавателна апаратура. Графикът за прелитане беше съгласуван по дипломатически път. (Другите страни като Румъния и Унгария отказаха)

  А това вече не е митът – за Иван Костов и Марин Райков.

  В крайна сметка заради тези 8 самолета, с които руснаците нарушиха договорките, на американците се наложи да построят ново летище в Прищина за 2 млрд. долара. После последва ответната крачка – лъснаха сметките на Елцин в швейцарските трезори и той изгоря от поста си.
  

  Ответни крачки имаше и към София.

  Наложи се да се изстреля и една ракета по София. Двуличната българска политика беше осигурила радарно разузнаване за Белград (всеки сръбски радар моментално се унищожаваше от съюзниците още при първия му излъчващ сигнал), като информацията преминаваше по подземен оптичен кабел към Белград. Командният пункт беше базиран в танковата бригада в Горна баня. НАТО побесня и по „погрешка“ техен самолет изстреля ракетата. Забележете – тези ракети „Харм“ имат 150 кг свърхсилен експлозив в бойната глава и са натъпкани с десетки хиляди метални осколки, за да нарешетят всякакви радари антени в огромен радиус.

  Но взрив, който да помете целия квартал, нямаше. Дори къщата не беше пометена, само покривът й беше изтърбушен.

  Ракетата се оказа учебна, практически безопасна!!!

  Истински парадокс – боен самолет по време на истински бойни действия да лети и да изстрелва учебна ракета. Парадоксът е и в друго – позиционирането към евентуална цел на тези ракети е чрез микропроцесор,сверяван със спътникова навигация при необходимост. Т.е. тя няма как да се отклони от сръбска цел на българска територия.

  У нас разбраха предупреждението и веднага изключиха връзката и кабела, по който се предаваше информацията.
  А година по-късно Вашингтон въобще не подкрепи – по никакъв начин – Иван Костов за втори мандат. От този момент СДС се оказа излишно като подставена фигура в голямата игра на големите господари и постепенно залиня.

  (Следва)

• Папа Франциск: Да защитим природата и най-слабите

  На интронизацията на папа Франциск  присъства Вселенският патриарх Вартоломей, нямаше представител на Българската православна църква

   

  В първата си проповед след интронизацията папа Франциск припомни, че истинската власт на главата на Римокатолическата църква произтича от смирената и конкретна служба. Франциск заяви, че папата трябва да отвори обятията си, за да посрещне с обич и съчувствие цялото човечество, по-специално най-слабите, най-бедните и онеправданите.

  Не трябва да се страхуваме от добротата, нито от съчувствието, подчерта папата.

  Главата на Римокатолическата църква отправи

  силен призив за опазването на околната среда.

  „Трябва да уважаваме всяко Божие създание и да опазваме околната среда, в която живеем“, каза папа Франциск. „Това означава да защитаваме хората, да показваме обич и загриженост към всеки, основно към децата, възрастните, нуждаещите се, към всички, за които обикновено се сещаме на последно място“, заяви Франциск.

  На службата има представители на еврейската общност и на мюсюлманите. От страна на православните християни за първи път на интронизация на глава на Римокатолическата църква

  присъства и Вселенският патриарх Вартоломей.

  На инторнизацията на папа Франциск не е присъствал представител на Българската православна църква.

  На политическите, социалните и икономическите лидери папата каза, че „не трябва да допускат знаменията на разрушението и на смъртта да съпътстват хода на света.

  „Всичко е поверено на грижите на човека. Ако човек не изпълнява това задължение, когато се грижим за сътворението и за братята си, разрухата намира своето място. През всяка епоха има Ироди, които кроят смъртни планове, разрушават и обезобразяват лицето на мъжа и на жената“, каза папата.

  „Призванието да закриляме се отнася не само за нас, християните, то има чисто човешко измерение и се отнася за целия свят“, заяви Франциск.

  Папа Франциск определи ролята си като „скромна и конкретна“

  и призова за борба със „знаците на разрушение“ и за „уважение към сътворението и околната среда“ в първата меса от своя понтификат.

  Анализаторите определят посланието му като изказване с изключително францисканско звучене. То бе направено пред сто хиляди вярващи и стотици държавни, правителствени глави и министри.

  Хорхе Берголио избра името Франциск в памет на Свети Франциск от Асизи от XIII век, който искал да съгради отново Църквата, която и тогава, както днес, била разделена, и се борел за мира и опазването на природата.

  „Не трябва да се страхуваме от добротата и дори от нежността“,

  възкликна със силен глас папа Франциск под аплодисментите на тълпата. Той отправи призив към световните лидери, „да не позволяват знаците на разрухата и смъртта да придружават хода на нашия свят“. Той подчерта, че всеки трябва да има „уважение към всяка божия твар и към природата“.

  „Всичко е в ръцете на човека. Когато на човека му липсва отговорност, когато не се грижим за сътворението и братята, разрухата намира своето място… Всяка епоха има своите „Ироди“, които кроят планове за смърт, разрушават и обезобразяват лицето на мъжа и жената“, заяви папа Франциск пред 132 чуждестранни делегации. Той отправи молитвата „към всички, които заемат постове в икономическата, политическата и социалната област“.

  „Призванието на пазители не се отнася само за нас, християните, то има измерение, което е просто човешко, то засяга целия свят“, посочи главата на Римокатолическата църква, изтъквайки „грижите за децата, възрастните хора, най-уязвимите и хората, които често остават в периферията на нашето сърце“.

  266-ят папа в историята отдаде почит на „своя уважаван предшественик“ Бенедикт XVI, посочвайки „много богатото съвпадение в значението“ на тази церемония с празничния ден за заслужилия германски папа Йозеф Рацингер. „Ние сме близки до него с молитвата, изпълнени сме с обич и признателност“, допълни папа Франциск.Бенедикт XVI изненадващо се оттегли от папския пост на 28 февруари заради отслабналите си сили. Оттогава той се намира папската резиденция Кастел Гандолфо.

  Бившият посланик във Ватикана Владимир Градев коментира, че сега е моментът

  по случай 24 май българската делегация, която обичайно посещава всяка година Рим, да бъде предвождана от патриарх Неофит.

  Досега начело на делегацията винаги е стоял политик. От години съществува традиция българска делегация на 24 май да посещава гроба на Св. Константин Кирил Философ в базиликата Сан Клементе в Рим.

  Ако патриарх Неофит отиде, ще бъде първият глава на българската православна църква начело на процесията в италианската столица.

  По повод интронизацията на новия папа Градев обясни, че папа Франциск не е бил близък с военната хунта в Аржентина и поясни, че слухът за това е тръгнал заради факта, че е спасил свои събратя йезуити от затвора.

  По време на управлението на воената хунта папа Франциск е бил само в редиците на йезуитите, но не е заемал ръководни постове, каза Градев.

  Източник:  Vesti.bg

• Н. Слатински: Не е изключен песимистичен сценарий след 12 май

  

  Логиката на българския преход ме кара да мисля така, пише проф. Слатински.

   

  Ситуацията в България е драматична и с висока степен на неопределеност. В науката подобно състояние се нарича точка на бифуркация, т.е. на възможни различни бъдещи сценарии – от най-лоши до най-добри.

  Моето интуитивно предчувствие е, че политическата каста няма да разбере посланията на случилото се и затова възможният сценарий пред страната няма да е никак добър.

  Науката за сложните самоорганизиращи се социални системи не би се смутила, че сега протестите се спихват, губят енергия, размиват се, разфокусират се.
  В момента топката е на полето на политиците, обществото ни проявява определена демократична култура и очаква от тях, от политиците, да са си извлекли поуки от досегашното развитие на процесите в страната.
  Ако, както предполагам, политиците игнорират ранното сигнализиране на общественото недоволство, след това ще има не просто Девета вълна на протеста, а политическо цунами, възможно дори с разрушителна сила за постпреходното статукво.

  За да очертая най-вероятния, според мен, сценарий на развитие на нещата у нас през близките седмици, се налага да дам една макрокартина на българския Преход.
  Моля за търпение четящите този текст, но наистина имам нужда от разгръщане на разсъжденията си. Без известна общология за годините след 1989 г., няма да мога да аргументирам изводите си.

  Говоря за макрокартина, защото ще бъдат игнорирани редица важни детайли, но това е неизбежно, ако искам да „хвана” най-главното, най-същественото.

  Въпреки че Българският Преход е наистина изключително противоречив и сложен процес, аз ще подходя към анализа му чрез използване на принципа на пестеливостта, известен като „Бръснач на Окам“.
  Този принцип е наречен на името на английския философ-схоластик и францискански монах от ХІV век Уилям от Окам (William of Ockham, около 1288—1347).

  Принципът на пестеливостта гласи: „Pluralitas non est ponenda sine necessitate” („Не умножавай същностите повече от необходимото“), т.е. за да е добра една теория, трябва от нея да се премахнат ненужните детайли.

  А казано другояче:
  За да се обясни същността на нещо, трябва да се фокусираме само върху най-главното, системно- и структуроопределящото, а подробностите, наслагванията, наносите и налепите трябва да се изчегъртват, елиминират – докато се оголи съдържанието в чиста и адекватна форма.

  И така, към нашия Преход – чрез орязване на второстепенните събития, повърхностните проявления, незначителните, макар и впечатляващи отклонения от най-главното.

  Българският Преход бе осъществен под контрола на ЕДНА ЧАСТ от висшата БКП и ДС върхушка.
  При това – от най-недемократичната, най-просъветската, най-обезценностената, най-циничната, а значи – най-антибългарската й част.

  Веднага ще уточня – тук не искам да идеологизирам и затова не просто камък, а и камъче не хвърлям към обикновените симпатизанти и повечето някогашни и-или настоящи на бившата комунистическа партия.

  Говоря именно за тази част от висшата БКП и ДС върхушка, която:

  (1) си присвои, открадна Прехода;
  (2) разруши специалните, полицейските, съдебните и контролните служби и органи на държавата (защото най-добре знаеше какво значат за една държава тези служби и органи, когато са работещи и отстояват нейната сигурност, и как те могат да й попречат при приватизирането, при открадването на Прехода);
  (3) раздаде стотици милиони левове под формата на куфарчета с пари, необезпечени кредити, нисколихвени заеми и просто неустоими финансови инжекции и подаръци;
  (4) противопостави народа ни, натиквайки го в противоположни, често антагонистични лагери и насъсквайки ги едни срещу други („червени“ срещу „сини“; „граждани“ срещу „селяни“, „българи“ срещу „турци“, „русофили“ срещу „русофоби“, „американофоби“ срещу „американофили“ и т.н.).

  Тази част от висшата БКП и ДС върхушка най-напред направи всичко, за ДА ТРАНСФОРМИРА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИ ВЛАСТ В ИКОНОМИЧЕСКА.

  За тази цел тя осъществи два блестящи като замисъл и реализация хода:
  (1) Тя почти елементарно се справи с нас, новите пишман-демократи – едни от нас безкрайно неопитни, наивни и възторжени в своите обществени страсти; други – натрупали разрушаваща съзнанието омраза към комунизма; трети – превърнали се в социални маргинали не само през социализма, но и при всяка друга система, но използвали промяната, за да оправдаят тази си маргиналност със социалистическия режим; четвърти – много тясно обвързани със социализма и затова говорещи за промяна, но вътре в социализма, а не вместо социализма.

  Така всички ние, особено първите от горната класификация (сред които числя и себе си) бяхме, както казва Петко Симеонов – щастливо употребени. Аз бих го допълнил – Ние бяхме щастливо употребени за нещастието на България…
  (2) Тя, след като лесно и леко ни отстрани от власт, успя да наложи на страната ПОЛИТИЧЕСКО БЕЗВРЕМИЕ – при правителството на Любен Беров.
  Тогава от основните играчи и техните дебеловрати пионки бяха заети стартовите позиции за приватизиране на българската собственост. Готови за скок бяха все „наши”, все „свои”, все „бивши” – нахъсени, алчни, хищни, примлясквайки от предвкусването на предстоящата плячка! При по-образно въображение можеше да се видят течащите им лиги…

  Да отбележим нещо много съществено:
  В повечето бивши социалистически държави Целта бе създаване на либерална пазарна демокрация с основен (но не изключителен) приоритет на частната собственост. Това бе Целта, а приватизацията на собствеността бе Средството за изграждане на либерална пазарна демокрация.

  В България обаче, за жалост, за огромна жалост (защото това бе платено с икономически разпад, криминален бум, демографски срив и нравствен хаос), въпросната зловреда част от висшата БКП и ДС върхушка размени местата на Целта и Средството.

  Цел стана тоталната приватизация на собствеността, а средството – като фасада, като опаковка, като залъгалка, като утеха – бе изграждането на подобие, на имитация на либерална пазарна демокрация, а на практика – прах в очите на Европа, „купуване” за 30 идеологически сребърника на десните демократи, изпускане на енергията за промяна нахалост, защото как да си против либералната пазарна демокрация?! Нали затова съборихме комунизма – и прочее бла-бла-бла…

  С ПОЛИТИЧЕСКОТО БЕЗВРЕМИЕ, при вече превзета и завзета власт, частта от тази висша БКП и ДС върхушка се изправи съвсем непредвидено (и напълно шокиращо) пред абсолютно неадекватната за нейните амбиции и кроежи фигура на Жан Виденов!
  Това бе нейното първо стратегическо прецакване – ПЪРВАТА й СТРАТЕГИЧЕСКА ГРЕШКА в Българския Преход.

  Настъпи временен шок, известна паника. И на тази част от висшата върхушка на БКП и ДС й се наложи да отстрани Жан Виденов грубо, безпощадно и сатанизирайки го. Защото той бе премиер на тяхната, т.е. на „нашата партия”, а това означаваше, че именно чрез неговото правителство трябваше да се направи жадуваната ударна, шокова приватизация – приватизация без проверка на законността на вложените средства. Та нали затова си бяха върнали властта!

  А Жан Виденов – без да се съобрази със своите лидерски възможности и без да си даде сметка за крехките си сили и чугунения си идеологически фундаментализъм, се оказа не на точното място, макар и в точното – за хищните кандидат-приватизатори – време.
  Жан Виденов бе отстранен безпощадно, но процесът към тотална приватизация продължи.

  И в трансформирането на политическата власт на тази част от висшата БКП и ДС върхушка в икономическа спомогна не друг, а Иван Костов.
  

  Иван Костов идеално пасваше на нейните, на тази част от върхушката, апетити и алчности – приватизация на всяка цена, с цената на всичко и по възможно най-ниската цена.

  За Иван Костов важни бяха две неща:

  (1) ШОКОВА ПРИВАТИЗАЦИЯ – приватизация от и до, докато не остане нищо за приватизиране.
  Та нали точно за такава приватизация жадуваше частта от висшата БКП и ДС върхушка, за която говорим!
  (2) ЗНАЧИТЕЛЕН ДЯЛ от тази приватизация да отиде в ръцете на неговите хора, висшите апартачици на СДС и на техните спонсори.
  Този ЗНАЧИТЕЛЕН ДЯЛ бе данъкът от 25%, който въпросната част от висшата върхушка трябваше да плати, кръвчицата, която тя трябваше да си пусне, заради „глупостта“ на Жан Виденов – голямото прецакване на тази върхушка!

  Иван Костов например нямаше притеснение да приеме за приватизатор на ключов обект някой от Първо главно на КГБ, или от руската контраразведка, или от ГРУ (главното разузнавателно управление) – та нали всичко трябва да се приватизира максимално бързо!

  Важното бе само „златната акция” да бъде у някой от верните му ординарци, така че и внуците на техните внуци да имат обезпечен живот и да знаят за каква идея са се борили дядовците на техните дядовци (отвън все така синя бе тази идея, но отвътре обаче жадна за банкови сметки, печеливши бизнес, изкупени на безценица заводи и комасирана с властови репресии земя).

  Някои от приближените на Иван Костов от преяждане се разплуха като кърлежите, които понякога вадя от моето куче, а част от тях се разбягаха за да храносмилат на спокойствие – в ДПС, но и не само там…

  ► Да обобщим: Правителството на Иван Костов, 1997-2001 г. бе Правителството на Приватизацията на Собствеността – то извърши шокова, тотална, пълна и безвъзвратна приватизация на всяка цена и с цената на всичко. С това то изпълни главната задача на Прехода.

  Поради стратегическия провал с Жан Виденов, наложилото се шоково и свързано с хиперинфлация и остра политическа криза негово отстраняване и поради начина, по който не „наш”, „червен” човек, а „чужд”, „син” извърши тоталната приватизация, не се получи с един замах да се извърши въпросната ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В ИКОНОМИЧЕСКА ВЛАСТ – като монопол на подреждащата своя пъзел висша част от върхушката на БКП и ДС.

  Вместо това, приватизираната тотално собственост се оказа прекалено раздробена и в твърде много ръце (собственици). Това налагаше нейното укрупняване, т.е. реконсолидиране.

  Тук вече помогна Симеон Сакскобургготски.

  А той помогна, като:
  – се „помири” исторически с децата на онези, които са колекционирали добити от ДС факти за ставащото под неговия юрган в младостта му.
  – негласно и гласно кооптира БСП функционери, активисти и сродни души в управлението на всички нива, вкл. като министри.
  – ликвидира политическото у нас, унищожи дебатирането (дори и понякога остро конфронтационно) на принципи, програми, визии, ако щете идеологии, дори комплекси. И то бе подменено с демагогия, с пустословие, с химерни обещания тип „800 дни“, с харизми, купуване на гласове, популизъм, чешмички и баби Ягини къщурки.
  – предприе законови, финансови, разузнавателни и полицейски мерки, с които максимално да се ускори процесът на реконсолидация на собствеността.
  Като краен резултат, най-сетне, макар и с известно закъснение бе извършена ОБРАТНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ на ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В ИКОНОМИЧЕСКАТА ВЛАСТ – като изключително притежание на все същата висша част от върхушката на БКП и ДС.

  С други думи,
  процесът на РЕТРАНСФОРМАЦИЯ НА ВЛАСТТА приключи: най-напред ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ бе трансформирана в ИКОНОМИЧЕСКА ВЛАСТ, а след това ИКОНОМИЧЕСКАТА ВЛАСТ бе ретрансформирана в ПОЛИТИЧЕСКА ВЛАСТ.

  ► Да обобщим: Правителството на Симеон Сакскобургготски, 2001-2005 г. бе Правителство на Реконсолидацията на Собствеността – то осъществи реконсолидация на собствеността в ръцете на малка прослойка олигарси, с което всъщност приключи Преходът.
  Тази спечелила от Прехода малка прослойка олигарси се превърна в олигархичното задкулисие, което дърпа конците на страната и й пречи да се превърне в модерна, европейска, демократична и просперираща държава.

  Ето така, към 2005 г. бе осъществена Целта на Българския Преход и по този начин, аналогичен на Края на историята по Френсис Фукуяма – настъпи КРАЯТ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД.

  Разсъждавайки по фукуямовски, ще поясним, че Краят на Българския Преход означава, че е решен окончателно ОСНОВНИЯТ ВЪПРОС НА ПРЕХОДА, че е НАЛОЖЕНО НОВО И БЕЗВЪЗВРАТНО СТАТУКВО, така че повече революции, резки обрати, генерални промени не трябва да има, защото няма да бъдат позволени: ограбилият – ограбил, ограбеният – ограбен…

  Това не значи, че политическият живот щеше спре, че нищо повече нямаше да се случва в обществените разпри и баталии – не, някаква имитация, симулация, индикация, че нещо протича, произхожда, проскърцва, щеше има, но в рамките на новото Статукво, без да го заплашва или поставя под съмнение!

  За да бъде така, единствено така и само така, беше необходимо правителство като това на Сергей Станишев – което да стабилизира новото статукво и да го направи необратимо.

  А за да бъде достатъчно ефективно в тази своя суперприоритетна задача, правителството на Сергей Станишев трябваше да бъде точно такова, каквото то бе – послушно, услужливо, управлявано ръчно от Спечелилото от Прехода олиграхично задкулисие.

  Олигархичното задкулисие спускаше дневния ред на властта, викаше на килимчето премиера и министрите и им заповядваше да правят това, което трябва да правят – плосък данък, изгоди от обществени поръчки, ползи от еврофондове, срещи с оперативно интересни лица, назначаване на свои упълномощени представители във властта и специалните служби, дори като съветници на премиера…

  ►Да обобщим: Правителството на Сергей Станишев, 2005-2009 г. бе Правителство на Стабилизацията на Статуквото – то направи максималното, за да се стабилизира и увековечи новото Статукво. Така то направи Прехода необратим.

  Какво имахме, нека си припомним, към 2009 г.?

  Имахме реконсолидирана собственост в ръцете на малък брой олигарси, позиционирали се политически като олигархическо задкулисие.
  Имахме ново статукво, направено на необратимо и неподлежащо на обжалване.
  Имахме ясно разделение на обществото в съотношение 1:9:90, т.е.:
  – 1% супербогати олигарси, живеещи в затворени комплекси с невероятно високи мерки за сигурност;
  – 9% средна класа, доволна от Прехода, развила силен индивидуализъм и слаба социална чувствителност, смятаща статута си като доказателство за предприемчивост, ум, способности и ловкост.
  – 90% на останалите български граждани, които разбира се са много разнородни – от социални маргинали до „почти средна класа”, общото между които обаче е, че при лошо стечение на обстоятелствата всеки може да падне много бързо на социалното дъно и че всички са обслужващ персонал, втори сорт хора спрямо другите 1 плюс 9 процента.

  Имахме смазано, убито гражданско общество, което в ступор, стрес и страх наблюдава как вместо активни политически позиции в страната се ширят нагласи на зрители, на публика, на подвластности на харизма, на мисли от типа – да става шоу; да се кефим; ракия, чалга и силикон; 2-3 бири и оркестърът да свири…

  При циментирано и неподлежащо на обжалване ново статукво, какво бе необходимо на олигархическото задкулисие (а и защо да го крием – и на деветпроцентната средна класа)? – Новото статукво да се консумира в уют и спокойствие от спечелилите от Прехода, да няма несъгласия и вълнения, всичко да е тихо и мирно.

  С други думи, важното бе обществото да бъде сведено до послушно и покорно стадо, което да пасе трева, да блее и чалгийства и да не надига глава!

  А за да е безгласно и пасивно стадото, трябва да бъдат сложени овчарски кучета, които да го пазят – да го пазят именно то да не надига глава, да не се бунтува, а да преживя и преживява отредената му участ.

  Ето така на стадото бяха сложени не водачи, не пастири, не лидери, а охранители а-ла овчарски кучета – охранители не само на теория, а и охранители на практика, като произход и манталитет, заедно с милиционери, ченгета и други елементи с репресивно битие и репресивно съзнание, малко мутри, малко бандити, малко слуги с бухалки, малко „гадни копелета”, с които се обграждаше същата тази част от висшата БКП и ДС върхушка.

  Е, понеже това не е просто и само овче стадо, а хора, живи и понякога мислещи или поне размишляващи, освен твърдите мерки на острите зъби на овчарските кучета, бяха пуснати в ход и меките мерки на пропагандата и агитацията от най-лошите образци на късния соц – манипулация, харизма, промиване на мозъците, разказване на приказки и басни, непрекъснато шоу и много силикон – умствен и телесен…

  ► Да обобщим: Правителството на Бойко Борисов, 2009-2013 г. бе Правителство на Консумацията на Статуквото – то обслужваше задкулисната олигархична прослойка и работеше всеотдайно и последователно, за да може тя да използва, да употребява новото Статукво по максимално изгоден за нея начин и така да консумира резултатите от Прехода.

  Тази тъжна приказка за Българския преход:

  1997-2001 г. – Правителството на Приватизацията на Собствеността…
  2001-2005 г. – Правителството на Правителство на Реконсолидацията на Собствеността…
  2005-2009 г. – Правителство на Стабилизацията на Статуквото…
  2009-2013 г. – Правителство на Консумацията на Статуквото…

  за малко щеше да се реализира абсолютно, на 101%, в пълна мяра, така, както си правеше сметка въпросната част от висшата БКП и ДС върхушка, основно трансформирала се в олигархическо задкулисие.

  Казвам „за малко”, защото сметките най-внезапно и най-неочаквано излязоха криви, а номерът най-неподозирано и най-непредвидено не мина!
  Това бе второто стратегическо прецакване на отвратителната част от висшата върхушка на БСП и ДС – ВТОРАТА й СТРАТЕГИЧЕСКА ГРЕШКА в Българския Преход.

  Нека поясня тази си мисъл и защо за мен случилото се през февруари 2013 г. е изключително важно, защо смятам, че то дава шанс за ново развитие на България, за провал на цялата злокобна стратегия на Българския Преход и неговия политически (партиен) слугинаж.

  Българското олигархическо задкулисие е изключително нагло и безнравствено, то от самото начало на въздигането си е готово да мине през трупа на България и нейното гражданско общество в името на своя интерес – а това е интерес на 1% от българите, не повече (нищо, че още 9% си въобразяват, че е в техен личен материален интерес!)!

  България не случи не само на поробители и освободители, на тоталитарчици и демократи, тя не случи и на олигарси и организирани престъпници (не, че предпоследните се отличават силно от последните).

  Но сметките на тази част от висшата върхушка на БКП и ДС излязоха криви! Номерът на олигархическото задкулисие не мина!!

  А сметките излязоха криви и номерът не мина, защото се случи нещо абсолютно непредвидено, непрогнозирано, непрограмирано и неочаквано – младите в България се разбунтуваха!
  Младостта на България се събуди, излезе на площадите, разбуни социалните мрежи, надигна глас от чужбина.

  И се оказа – още при първия спонтанен, стихиен, не толкова масов и не толкова единен бунт на млада България, че овчарските кучета, сложени да пазят стадото да бъде покорено и покорно, само на пръв поглед изглеждат породисти, а са всъщност страхливи като … нерасови улични … четириноги. Като злобни крайквартални псета, способни да са страшни и смели ако видят беззащитен старец или притеснена женица, но когато срещу тях тръгнат шепа смели хора, готови незабавно да подвиватт опашки и да офейкват, да зарязват всичко и да се спасяват с позорно бягство.

  Ето това се случи в България през февруари и началото на март.

  Но, има едно голямо Но.

  Остана олигархичното задкулисие. И то държи България в лапите си.

  Олигархичното задкулисие е основната преграда пред превръщането на България в модерна, европейска, демократична и просперираща държава.
  Олигархичното задкулисие и неговият слугинаж (партиен, бизнес-, финансов, медиен и репресивен) нямат никакво намерение да върнат откраднатия Преход обратно на българите и да върнат властта от затворените комплекси на демократичните институции.

  В момента олигархичното задкулисие трескаво обсъжда – скрито зад фасадата на Служебното правителство – какво да прави, по какъв начин да рециментира пропукалото се статукво и как да продължи да си консумира както досега това статукво.

  И точно тук идва моето предчувствие, че страната ще тръгне по лош сценарий.
  Според мен, въпреки огромния грях на Бойко Борисов към олигархичното задкулисие, то пак ще се спре на него.

  А че грехът е огромен – няма съмнение. Да си сложен да пазиш (и забавляваш) стадото „български народ”, за да може олигархичното задкулисие да си паразитира безнаказано и мащабно върху страната и обществото; да ти е дадено всичко – власт, силови служби, медии, проценти от печалбата, свобода на действие, слава – и ти да се провалиш в главната си задача, а отгоре на всичко най-страхливо да хвърлиш властта, това е непростимо, това е толкова недопустимо!!

  За това се плаща много висока цена…

  И Бойко Борисов разбира ситуацията, не напразно придворните му медии постоянно се грижат за неговото здраве (редовни бюлетини за кръвното му налягане) и за неговата физическа сигурност (незабавно откритите в храсталака оръжия, които веднага са „изчислени”, като насочени към него и само към него)…

  Въпросът е обаче, че от гледна точка на ефективността (съотношение на цели и средства), олигархичното задкулисие няма по-добър вариант за охранител на статуквото (и на стадото) от Бойко Борисов.

  Тепърва да се поема риск с друг охранител от този мащаб; тепърва да се разгръща медийна кампания със същите ПиАр мащаби; тепърва да се търси друга подобна безподобна харизма; тепърва да се разместват вече формирани пластове сред организираната престъпност във властта и организираната престъпност като нейна опозиция; тепърва да се правят паникьорски резки движения – това е твърде сериозно предизвикателство с много висока степен на неопределеност!!!

  А олигархичното задкулисие е вече доста затлъстяло, ояло се, мързеливо, лениво и самодоволно, то е излязло от тази фаза на бързи, решителни, драматични и енергични действия, то вече изобщо не е хазартно и рискуващо, обича да играе на сигурно, развило е реститутски, лихварски манталитет – защо да прави рискови удари, ако колосалното му богатство и властовите позиции, своите хора в политиката, прокуратурата, съда и следствието, в банките и службите, му гарантират неотклонно натрупване и малък, но стабилен ръст на капитала (капитал властови, финансов, имуществен и информационен).

  Ето защо за мен е най-вероятно олигархичното задкулисие да заложи отново на Бойко Борисов, като от една страна му даде знак, че при второ „предателство” (допускане на нестабилност и протести, хвърляне на властта и създаване на вакуум в управлението) наказанието ще бъде много сурово; а от друга страна, той ще бъде подпрян с европейски приемливи физиономии – Меглена Кунева, Кристалина Георгиева, лидери на Синята коалиция и прочие вечно готови за власт членове и партньори на Европейската народна партия…

  За да остане на власт и жив в политически смисъл (най-малкото), Бойко Борисов ще даде гаранции на олигархичното задкулисие, че „повече така няма да прави”, че този път „ще пипа здраво”, че си е извлякъл поуки и че няма да има претенции за външния облик на властта – нека други показват демократичното лице на България пред Брюксел и Вашингтон, пред ЕС и НАТО, пред Европа и САЩ), а той ще отговаря за вътрешната политика и ще го прави както трябва, за да не се случват други нестабилности и несигурности по отношение на статуквото.

  Подобен сценарий за мен означава, че България още по-откровено ще изпълнява на международната сцена всичко, което се иска от нея като политика – външна, приватизационна, финансова, в сферата на сигурността и борбата с тероризма; а във вътрешен план репресивността на режима ще се засили; свободата на публични изяви (вкл. интервюта, анализи, статии в блогове и статуси в социалните мрежи) ще бъде ограничена, ако трябва и със сплашване и „ступване” („степване”  ) на по-дръзките публицисти; а на опозиционерите в политиката ще им бъдат попречупени крилата (но това може и да не се наложи особено, защото до политиката ще бъдат допускани предимно проверени или зависими хора, пък и престоят в политиката е направил така, че голяма част от депутатите, министрите, кметовете имат какво да крият и не биха желали то да става обществено достояние, т.е. уязвими са към шантаж и сплашване, заради своите обвързаности и не съвсем законни забогатявания).

  Във всеки случай, досегашното изобилие от критичност по отношение на властта няма да бъде възможно и аз лично тогава не бих съветвал никого да говори високо на глас, ако не си е направил сметка на колко предизвикателства може да даде верен отговор, колко рискове може да управлява, колко заплахи може да преглътне и колко опасности може да избегне…

  Ако сценарият, който аз подозирам като намерение да ни бъде наложен, се реализира, не бих могъл да кажа, че България ще стане утре по-спокойно и по-добро място за живеене дори от днешната противоречива (меко казано) ситуация…

   

  Източник: Nslatinski.org

   

• Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир

  Българската православна църква e номинирана за Нобелова награда за мир за 2013 г., съобщи БНТ. Поводът е спасяването на българските евреи. Лауреатите ще бъдат обявени през октомври. Номинацията е направена от Лъчезар Тошев, който е почетен асоцииран член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

  През тази година страната ни отбелязва 70 години от спасяването на своите евреи. Българската православна църква е единствената институция, под контрола на Хитлер, която се противопоставя на плана за унищожението на 50 000 невинни граждани у нас по време на Втората световна война. В акцията по спасяването на българските евреи през 1943 година, освен екзарх Стефан и Пловдивският митрополит Кирил, участват 43 депутати от 25-ото Народно събрание, начело със заместник-председателят на българския парламент Димитър Пешев и 21 интелектуалци.

  Източник:  в. „Сега“

• „Етническата война“ в България

  Любомир Чолаков, Knigi-news.com

  .

  

  Страшно е.

  В България се води етническа война.

  Кое ни дава основание за подобен категоричен извод?

  Цифрите. Дори само тях да вземем – все до него ще стигнем. А като се прибавят и някои факти, свързани с посланиците на някои мощни световни сили, картинката става съвсем завършена.

  Какви са цифрите?

  Войната в Югославия – която беше етническа и религиозна, продължи 10 години. През това време загинаха 250 хиляди души – от всички воюващи страни: бошняци, наемници на ЦРУ, хървати, албанци, сърби…
  
  Тоест, загивали са по 25 хиляди души годишно по време на военни действия. Повтаряме – от всички етноси на територията на държавата.

  Но, скъпи сънародници българи (етнически българи)! В България българският етнос всяка година намалява със 70 хиляди души! Това са данни от проведената през юни 2010 година в Русе конференция по демографските въпроси. Публикуваната през февруари 2011 г. книга на Костадин Костадинов «Третата национална катастрофа» показва този процес нагледно, с таблици, схеми и диаграми, по общини и области.

  Тоест, в България ситуацията в едно уж мирно време е такава, че губим годишно 3 пъти повече хора, отколкото в Югославия по време на война.
  

  Тук, разбира се, може да се направи плах опит да се възрази, че по данни на официалната статистика населението (общо!) на България намалява не със 70 хиляди, а с около 40 хиляди души годишно. Но това възражение не издържа на критика. Напротив, същите тези цифри на официалната статистика потвърждават изводите на конференцията в Русе. Защото според изнесените цифри от един от участниците в предишни негови работи – проф. Петър Иванов, циганите се удвояват на всеки 20 години. Тоест, прирастът на циганите (и отчасти на турците) свежда намаляването от 70 хиляди (само на българите) до въпросните 40 хиляди годишно общо за цялата държава. Но тези 40 хиляди са пак само българи! Защото другите два основни етноса в България се увеличават и няма как да бъдат включени в графата на намаляващите.

  Как да наречем тази ситуация?

  Има два варианта за нейното наименование: естествен процес или етническа война.

  Естествен процес е, ако никой не се намесва в него, нещата следват своя природен ход и по чисто природни причини българите измират със скорост 70 хиляди годишно.

  Етническа война е, ако някой целенасочено подкрепя, развива и разпалва този процес – във вреда на едни етноси и в полза на други.

  Няма как да наречем измирането на българите естествен процес. В човешкото общество всички процеси са резултат от действия и противодействия на различни групи хора и на отделни индивиди. Защото всяка група хора и отделните индивиди преследват свои цели, които твърде често са противоположни, следователно водят до конфликти.

  А когато конфликтът на различните цели води до измирането на цял един етнос в собствената му държава и заместването му с друг етнос – това е етническа война.
  

  Тук, разбира се, пак може да се възрази: никой не е обявявал такава война. Но това възражение също лесно се отхвърля, като се припомнят отново събитията в Югославия, които са класическият съвременен пример на етническа война: та нима там някой я обяви официално? Съвсем неофициално избиваха и прогонваха сърбите от земите им, корабите на ЦРУ превозваха терористи от Афганистан, Алжир, Филипините, Малайзия и разни други екзотични дестинации – 40 хиляди ислямисти. За сравнение: да си припомним, че днешната, пребиваваща в жалко състояние българска армия, представлява 30 хиляди наемници.

  Друго възражение против тезата, че днес на територията на България се води етническа война, е следното: каква ти война, нали никой не стреля?

  А кой е казал, че една война се води непременно само със стрелба? Всяка война си има цел, а целта на етническата война е да прочисти дадена територия от даден етнос. В нашия случай: да бъде прочистена територията на България от българския етнос. И естествено, ако тази цел може да бъде постигната с други средства, не непременно с бомбардировачи от базата «Авиано» в Италия (всъщност, за нас е по-подходяща «Бондстийл» в Косово – най-голямата американска военна база в Европа) и с ракети «Томахоук», тогава защо трябва да се хабят скъпите и луксозни боеприпаси? При това една класическа война с огнестрелни оръжия винаги предизвиква общественото внимание, започват да се задават неудобни въпроси и т. н. Друго си е, когато всичко става тихомълком, без шокиращи факти в медиите (е, от време на време се промъкват информации за заклани пенсионери-българи по селата, за изнасилени и убити българки, за почти всекидневни грабежи и нахлувания в български къщи, за нападения на влакове и грабежи по инфраструктурата – но това бива представяно като «битови конфликти», на които не бива да се обръща особено внимание), които да покажат на общественото мнение действителността в по-голямата част от територията на страната, далеч от големите градове. Защото, както правилно забелязва Костадин Костадинов в книгата си «Третата национална катастрофа» и в едноименния филм, в момента етническите българи се свиват в чертите на големите градове, които очевидно с времето ще се превърнат в българските гета в България, заобиколени от все по-разрастваща се маса небългарско население, много от чиито представители залагат на бруталната агресия в отношенията си с «чуждите».

  Прочистването на територия от даден етнос без класическа война с огнестрелни оръжия, а чрез замаскирана етническа война, си има специален похват в политическите технологии, наречен «създаване на некомфортни условия за живот». Зад това деликатно словосъчетание се крият не толкова лицеприятни неща. Ако разпознаем някои от тях в съвременната българска действителност, ще имаме толкова повече основания да говорим за наличие на етническа война в тази действителност.

  Първото, което се разполага като основа за прилагане на политтехнологията «създаване на некомфортни условия на живот», е създаването на неприязнена до степен на враждебност обществено-писохологическа атмосфера спрямо даден етнос. На този етнос от екраните на телевизорите, от ефира на радиата, от страниците на вестникарските медии се внушава, че той има някаква историческа, а и съвременна вина за нещо си, без значение какво – обикновено, че е притеснявал и притеснява по някакъв начин друг, невинен и страдалчески, етнос, съответно трябва да изкупва по някакъв начин тази си вина. Как да я изкупва? Пределно ясно: като се примири с даването на привилегии на «страдалческия» етнос, каквито привилегии той, «виновният» етнос, не притежава. Привилегиите твърде често са не само морални, но и материални: за представителите на «страдалческия» етнос се осигуряват съвсем конкретни финансови, вещеви и кариерни ресурси, каквито на представителите на «виновния» етнос не се предоставят.

  Това в средите на «неправителствените» организации, които реализират тази психологическа етническа агресия, се нарича с гордост «позитивна дискриминация» – един от най-странните термини, които е чувало човешкото ухо, понеже звучи като «позитивно убийство», «позитивен побой», «позитивен грабеж» или каквото и да било друго «позитивно престъпление». Такива материални стимули могат да бъдат например, облекчени условия за построяване на жилища – каквито условия не се осигуряват на представителите на етноса, който трябва да бъде прогонен от територията на държавата. Или раздаване на помощи за майчинство наравно за всички етноси, без да се отчита кой точно етнос е заплашен от измиране и кой няма нужда от подобни помощи, за да се размножава. Или запазени «етнически» квоти при приемането на кандидат-студенти във висшите учебни заведения – независимо от успеха им в средното училище се приемат определен брой студенти от етноса, който бива подстрекаван от «неправителствените» организации към агресивно поведение спрямо набелязания за прочистване.

  Успоредно с това етносът, набелязан за прочистване, прогонване или направо унищожаване, бива обвиняван редовно в медиите и публичното пространство в «расизъм» и «дискриминация» към други – по този начин, освен че продължава създаването на враждебна психологическа атмосфера спрямо него, се постига и превантивен ефект: замаскира се фактическата агресия на расистка и дискриминационна основа против този етнос. Тоест – прикрива се наличието на етническа война против него.

  Една от най-ефикасните техники за етническа война е влиянието на съответни «неправителствени» организации върху органите на полицията и правосъдието. Тези организации защитават, прикриват и слагат често не просто идеологически, а директно политически чадър върху криминални престъпници от «привилегирования» етнос – това става както чрез неоправдано снизходителни наказания за престъпления, характерни за «привилегирования» етнос, така и чрез директни опити за оправдаване на съответните престъпници. Класически в това отношение е случаят с убийството на професор Станимир Калоянов през 2005 г., когато някои «неправителствени» организации в опита си да оправдаят това тежко престъпление, заявиха в прав текст, че професорът сам бил виновен за убийството си, защото отказал да сервира бира на своя убиец.

  Друга техника за етническо прочистване, при това толкова ефикасна, че редица изследователи я определят като съвсем самостоятелен тип война, са влиянията върху демографската ситуация или т. нар. «демографска война». Всъщност, промяната на демографските показатели е един от основните преследвани резултати в замаскираната етническа война. Да бъде намалена раждаемостта на прочиствания етнос е една от главните цели по пътя към неговото окончателно прогонване от дадената територия или направо физическото му изчезване от лицето на земята. В ход се пускат всякакви средства: разрушаване на традиционното семейство и замяната му със сурогати, като се стигне чак до т. нар. «еднополови семейства» (каквото и да означава това), масово разпространение на порнографията и превръщането на сексуалното удоволствие в самоцел, осмиването на религиозни ценности, насочени към запазване на семейството, въвеждането на т. нар. «граждански брак», стремеж да бъде узаконена проституцията, пропаганда на хомосексуализма и педофилията, издигането на кариерата и личното благополучие като ценности на съвременната жена в ушърб на майчинството и грижата за децата… Разбира се, тези технологии се прилагат не от вчера и не само в България. Известно е изказването на Хитлер, че след завладяването на славянските държави там на всяка автобусна спирка ще има будка за алкохол и за порнографски списания, за да бъдат сринати моралните устои и по този начин съкратен броя на населението им. А колкото до днешния ден – в Канада например вече се обсъжда законопроект, по който педофилията да се приравни към обикновените «сексуални желания». (Дори мисля, че парламентът там вече го прие като закон…)

  Интересното тук е, че всеки от тези различни аспекти на демографската компонента от етническата война си има своите защитници, пропагандатори и разпространители обикновено под формата на «неправителствени» организации за защита на «човешките права» или на «правата на малцинствата» (всъщност, вторите вече почти навсякъде замениха първите – защо ли?).

  Една от основните техники за създаване на «некомфортни условия за живот» е подмяната на историческите факти. През 20-те години на прехода се нагледахме и наслушахме на доста безсрамия по този повод – като се започне от подмяната на термина «турско робство» с невинното «присъствие», та се свърши (впрочем, надали се е свършило?!) с опита да се оправдаят зверствата срещу българите чрез хипотезата за т. нар. «мит Батак», и прочее, и прочее. По този начин у етноса, набелязан за прогонване, прочистване и заличаване от лицето на земята, се създава чувство както за историческа вина, което посочихме по-горе, така и за историческа несигурност – оказва се, че историята му е лъжлива, незаслужаваща внимание и уважение. Откъснат от историческите си корени и останал без опора в своята памет, изгубил смисъла на миналото, етносът не намира перспективата си в бъдещето. Отделният човек в него престава да се чувства част от нещо по-голямо, кръвно, изначално – и, останал без моралната и духовна подкрепа на общността, се затваря в собствения си малък, индивидуален, личен свят. Запазва енергията само за себе си и не я споделя с другите – защо му е да споделя, след като нито исторически е свързан здраво с тях чрез общите дела на миналото, нито в днешния ден си заслужава да бъде част от този етнос, който е толкова «виновен» пред другите? И целта е постигната – етносът е разбит на отделни единици, а оттам вече до подмяната на религията, на етническото съзнание, на местоживеенето (прогонването в емиграция било чрез моркова на далечния по-добър живот, било чрез тоягата или етнобандитския нож на «некомфортните условия на съществуване») и т. н. е само една крачка.

  Вероятно читателят забелязва, че обикновено слагаме определението «неправителствени» организации в кавички. И това не е случайно.

  Проблемът е, че една етническа война, независимо от нейната форма – с класически оръжия или с оръжията на съвременните политтехнологии за психологически натиск срещу групи хора, не се води от единични индивиди. Тя се води от държави – или по-точно, от групи хора, които управляват държави. Когато е с класически оръжия, там войната е ясна – самолетите излитат от самолетоносачите, хвърлят бомбите, изстрелват ракетите и се връщат.

  Когато обаче поради различни причини употребата на класически оръжия е нежелателна, се използват т. нар. «неправителствени» организации.

  Тоест – механизмът на «неправителствените» организации се превърна в класическо «правителствено» оръжие. Разбира се, не е необходимо членуващите в тях да подозират това, техните мотиви са различни: от обикновен идеализъм до обикновени пари. Най-често – обикновени пари. И ако искате да разберете за кое правителство работи дадена «неправителствена» организация – просто проверете кое правителство я финансира. Нещата се изясняват веднага.

  В случая с етническата война в България обаче дори няма нужда се проверява финансирането на «неправителствените» организации, които я водят, разпалват, поддържат и подстрекават. Едно, че за повечето от тях това не е никаква тайна, а дори гордо изтъквано обстоятелство; друго, че също така гордо се публикуват отчети за расовата и етническа дискриминация спрямо българския етнос. Ето само един-единствен откъс от такъв новинарски отчет, за да не досаждаме на читателите:

  «На 4 април посланик Джеймс Уорлик връчи награда на г-жа (…) медицинска сестра, за нейните изключителни постижения в областта на здравеопазването. Наградата „Златна Хипократова клетва II” се връчва ежегодно на роми със значителен принос за българското здравеопазване. Посланикът на Република Унгария г-жа Юдит Ланг и д-р Миладин Апостолов, председател на Балканската асоциация по история и философия на медицината връчиха награди на двама други представители на ромския етнос с изключителен принос в областта на българското здравеопазване.»

  Въобще няма никакво съмнение, че въпросната медицинска сестра от цигански произход заслужава награда, както и «другите двама представители» на същия етнос. Нека ги наградят! Но защо като «роми», а не просто като добри специалисти? Та за самите тях е оскърбително, че ги награждават не просто като добри специалисти – а именно защото са добри специалисти-цигани. Ако бяха българи – нямаше да ги наградят, както и никой никъде няма да види българи, наградени, защото са българи. Я си представете следната информация: «Наградиха еди-коя си медицинска сестра, защото е етническа българка и със сериозен принос към българското здравеопазване…»? Абсурд, нали? Веднага цяла Европа начело с вездесъщия Уорлик ще ореве орталъка, че в България се дават награди на етнически признак, че това признак на расизъм, сегрегация и дискриминация!

  Но това е само един от случаите. Всеки може да влезе в Интернет, и да види огромния брой случаи, когато западни посланици делят България на «роми» и други – но в същото време никой от тях не повдига най-жестокия и болезнен за страната въпрос: измирането на българите със 70 хиляди годишно. Това, че други етноси нямат здравеопазване, образование и работа наистина е проблем. А измирането на българите като етнос не е ли проблем?

  И когато се почудите кои ли са вдъхновителите на сегрегацията, расизма и дискриминацията в България, не се чудете кой знае колко – спомнете си имената на посланиците на двете най-могъщи държавни образувания в света: Съединените американски щати и на Европейския съюз. Те са хората, които чрез разделението на хората на небългари и българи, на цигани и други, както е в конкретния случай, насъскват, подстрекават и разпалват етническата война в България.

  Естествено, веднага възниква въпросът: Защо? След като въпросните посланици все така си остават посланици и никой не ги отзовава, ясно е, че тези техни акции не са спонтанни и индивидуални прояви, а израз на държавна политика. Какъв е обаче интересът на ЕС и на САЩ от етническото прочистване на българите от България?

  Интересът е глобален и стратегически, поради който интерес беше прочистена и Югославия. Западът подготвя Балканите за плацдарм срещу Близкия изток и през Черно море срещу Русия (неслучайно споменахме огромната военна база «Бондстийл»). А за да съществува плацдарм, той трябва да бъде прочистен от всякакви евентуални, дори твърде хипотетични, симпатизанти на страната, която ще бъде атакувана. Поради чисто религиозни и исторически причини православното население на Балканите е свързано с Русия – Гърция, например, до последно се съпротивляваше на бомбардировките над Сърбия през 1999 г. Затова и трябва да бъде прочистено от полуострова, по-точно казано, полуостровът трябва да бъде «прочистен» от него. А повечето управляващи клики в западните държави са просто антихристиянски, да не говорим за антиправославно, настроени. (Не забравяйте думите на Бжежински: «След комунизма Православието е нашият най-голям враг».) Ето защо етническата война в България е и религиозна война – колкото и българите да си заравят главата в пясъка, не могат да избягат от този факт. И когато четете книгата на Костадин Костадинов «Третата национална катастрофа» или гледате в Интернет едноименния филм, не забравяйте, че тези процеси са дирижирани и разпалвани от съвсем конкретни държави и съвсем конкретни техни представители у нас.

  Какъв е изходът?

  Първо: всички етнически българи в България трябва да осъзнаят, че както тяхното бъдеще, така и бъдещето на децата и внуците им е заложено на карта. Вече в България се раждат повече деца от небългарски, отколкото от български произход. Има региони, където хляб не можеш да си купиш, ако го поискаш на български. Бъдещите българи просто ще останат без държава.

  Второ: информацията за всичко, свързано с етническата война, водена срещу етническите българи в България, трябва да бъде разпространявана интензивно – съвременните комуникационни средства, най-вече социалните мрежи от типа на «Фейсбук» позволяват това, видяхме силата и възможностите им в Северна Африка.

  Трето: етническите българи в България трябва да поставят пред управляващите въпроса за физическото оцеляване на българския етнос. Как е възможно за запазването на диви животни, за съхраняването на изчезващи видове насекоми да се организират национални каузи – а за запазването на българите като народ да няма такава кауза? БЪЛГАРИТЕ КАТО ХОРА ТРЯБВА ДА ПОИСКАТ САМО ОНОВА, КОЕТО СЕ ОСИГУРЯВА НА ЖИВОТНИТЕ! НИМА ХОРАТА НЕ СА ПОНЕ ТОЛКОВА ВАЖНИ, КОЛКОТО И ЖИВОТНИТЕ?

  Четвърто: пред лицето на неминуемата гибел на нацията трябва временно да се загърбят дребнавите политически различия. Защото измират всички българи: комунисти и демократи, леви и десни, русофили и русофоби, центристи и монархисти, земеделци и негласуващи.

  Пето: очевидно е, че е необходимо изграждането на национална, може би политическа структура, ангажирана единствено и само с предотвратяването на последиците от етническата война срещу етническите българи в България, с преодоляването на резултатите от демографската катастрофа. Ерата на Интернет и Фейсбук позволява сравнително бързото и оперативно изграждане на такава структура.

  Шесто: всички специалисти в областта на демографията, ангажирани отговорно с изследването на този смъртоносен процес, са единодушни, че България разполага с не повече от десетина години, за да направи опит да го преодолее. Ако не успее – край на държавата!

  Седмо: всички трябва да разберат една проста истина.

  Ние сме във война.

  Етническа война.

• Избори ‘2013: как ЦИК определи мандатите във вашия Избирателен район?

  Съгласно Избирателния кодекс, ЦИК използва резултатите от последното преброябане на населението през 2011 г. Кои са преброени? Преброени са тези български граждани (вкл. деца), които към критичната дата на преброяването са пребивавали постоянно в България. Емигрантите, намиращи се постоянно в чужбина, независимо от техния постоянен или настоящ адрес, не са преброени. Изчисленията показват, че МИР Висин получава 3 мандата, но по ИК му се дават все пак 4, които се “вземат” от Варна. Подробните пресмятания са тук –

  как ЦИК определи мандатите във вашия Избирателен район?

  		преброяване 2001	мандати	тежест	преброяване 2011	мандати 2011 чист Хеър	разлика с 2001	тежест	мандати 2011 ЦИК	тежест	разлика с 2001
  	Благоевград	341 173	10	34 117,3	323 552	11	1	29413,8	11	29413,8	1
  	Бургас	423 547	13	32 580,5	415 817	14	1	29701,2	14	29701,2	1
  	Варна	462 013	14	33 000,9	475 074	16	2	29692,1	15	31671,6	1
  	Велико Търново	293 172	9	32 574,7	258 494	8	-1	32311,8	8	32311,8	-1
  	Видин	130 074	4	32 518,5	101 018	3	-1	33672,7	4	25254,5	0
  	Враца	243 036	7	34 719,4	186 848	6	-1	31141,3	6	31141,3	-1
  	Габрово	144 125	4	36 031,3	122 702	4	0	30675,5	4	30675,5	0
  	Добрич	215 217	7	30 745,3	189 677	6	-1	31612,8	6	31612,8	-1
  	Кърджали	164 019	5	32 803,8	152 808	5	0	30561,6	5	30561,6	0
  	Кюстендил	162 534	5	32 506,8	136 686	4	-1	34171,5	4	34171,5	-1
  	Ловеч	169 951	5	33 990,2	141 422	5	0	28284,4	5	28284,4	0
  	Монтана	182 258	6	30 376,3	148 098	5	-1	29619,6	5	29619,6	-1
  	Пазарджик	310 723	9	34 524,8	275 548	9	0	30616,4	9	30616,4	0
  	Перник	149 832	5	29 966,4	133 530	4	-1	33382,5	4	33382,5	-1
  	Плевен	311 985	10	31 198,5	269 752	9	-1	29972,4	9	29972,4	-1
  	Пловдив град	338 224	10	33 822,4	338 153	11	1	30741,2	11	30741,2	1
  	Пловдив област	377 592	11	34 326,5	344 874	11	0	31352,2	11	31352,2	0
  	Разград	152 417	5	30 483,4	125 190	4	-1	31297,5	4	31297,5	-1
  	Русе	266 157	8	33 269,6	235 252	8	0	29406,5	8	29406,5	0
  	Силистра	142 000	4	35 500,0	119 474	4	0	29868,5	4	29868,5	0
  	Сливен	218 474	7	31 210,6	197 473	6	-1	32912,2	6	32912,2	-1
  	Смолян	140 066	4	35 016,5	121 752	4	0	30438,0	4	30438,0	0
  	София обл.	273 240	8	34 155,0	247 489	8	0	30936,1	8	30936,1	0
  	София град*	1 170 842	36	32 523,4	1 291 591	42	6	30752,2	42	30752,2	6
  	Стара Загора	370 615	11	33 692,3	333 265	11	0	30296,8	11	30296,8	0
  	Търговище	137 689	4	34 422,3	120 818	4	0	30204,5	4	30204,5	0
  	Хасково	277 478	8	34 684,8	246 238	8	0	30779,8	8	30779,8	0
  	Шумен	204 378	6	34 063,0	180 528	6	0	30088,0	6	30088,0	0
  	Ямбол	156 070	5	31 214,0	131 447	4	-1	32861,8	4	32861,8	-1
  	Чужбина
  	Общо	7 928 901	240		7 364 570	240
  	* трите MИР София са отчетени заедно , но това не се отразява на сметките и на резултата

   

  Източник:  Izborenkodeks.wordpress.com

• Разцепление сред протестиращите в София

  За поредна неделя малко повече от 100 човека се събраха на протест пред сградата на Министерството на икономиката и енергетиката в София.

  Разцепление в редиците на протестиращите доведе до разделяне на протеста на две. Част от недоволните хора се отправиха към градинката на Народния театър „Иван Вазов“ – около 100 човека, а останалата част, около 30 човека, които се обявиха за радикалното крило на протестиращите хора, останаха пред сградата на министерството. Няма блокирани пътища в столицата.

  Определеното като радикално крило от протестиращите късно снощи основа и движение „Освобождение„.

  „Вчера се събрахме и учредихме общобългарско движение „Освобождение“. Продължаваме с протестите. Надяваме се все повече хора да припознаят и да могат да упражнят правото си на глас на идващите избори. Все още не сме мислили как ще се редят листи и т.н., просто няма време, а само с разходки и викове – нищо не се случва“, обясни за Дарик един от основателите на движението Боян Захариев.

  Янко Петров, който е един от организаторите на неделните протести в столицата срещу монополите, се разграничи от новосформираното движение „Освобождение“: „Разделението беше направено с цел разцепване на гражданското общество и изтегляне на политически дивиденти точно от тези партии, които са ни управлявали до момента и същите тези лица, които направиха сателити над тях“.

  По време на разговорите част от гражданите се скара за възгледите си за промяна, а минути по-късно си дадоха прошка и се прегърнаха. Протестът пред Народния театър се превърна в събрание на гражданите,които обсъдиха своите идеи и виждания за промяна.

   

  Александра Гинева,

  Dariknews.bg

• Служебният кабинет: ГЕРБ под прикритие

  Петър Волгин, “Деконструкция”, БНР

  .

  Настоящото правителство няма да предприема каквито и да било
  стъпки, които да се различават от политиката на предходното. Причината
  за това съвсем не се крие в ограниченото време, отпуснато на настоящия
  кабинет, или в ограничените му правомощия. Проблемът е съвсем друг
  и той се състои във факта, че служебното правителство е един герберски
  клонинг. Помислете. Днешният премиер Марин Райков беше заместник-
  министър на външните работи в предишния кабинет и пак предишният
  кабинет го изпрати за посланик във Франция. Две от трите вицепремиерки
  – Екатерина Захариева и Деяна Костадинова- бяха заместник-министърки
  в правителството на ГЕРБ, а и работеха в администрацията на избрания от
  ГЕРБ президент. Е, как си представяте тези хора, независимо от всичките
  им лични качества, да тръгнат да провеждат политика, различна от вече
  видяната? Това е все едно момчетата и момичетата от Института за пазарна
  икономика изведнъж да се сетят, че за проблемите има и други решения,
  различни от толкова любимите им приватизация, уволнения и замразявания
  на доходи. Вярно, че е хубаво да мечтае човек, но мечтания като тези са
  осъдени никога да не се превърнат в реалност.

  Има и още една причина, поради която смятам, че служебният кабинт е
  просто едно напудрено и фотошопирано подобие на правителството на ГЕРБ.
  И тя се крие не толкова в биографията на новите министри, колкото на
  изповядваната от тях философия. Например новият финансов министър
  Калин Христов се определя като либертарианец и защитник на принципите
  на Австрийската икономическа школа. Най-точното определение на
  либертарианството е комунизъм, само че наобратно. Твърдолинейните
  комунисти твърдяха, че всичко трябва да бъде държавно и че държавата
  трябва да контролира всеки един аспект от живота на гражданина,
  започвайки с икономическата му активност и завършвайки със сексуалната.

  Либертарианците пък твърдят, че държавата по никакъв начин не трябва да
  се намесва в каквото и да било. Родните либертарианци много обичат да
  цитират една книга – “Пътят към робството” на Фридрих фон Хайек.
  Основната идея в тази книга е, че всеки опит от страна на държавата да
  въведе дори и най-минимално планиране в икономиката, в крайна сметка ще
  доведе до тоталитаризъм. Тоест и най-малката активност на държавата ще я
  превърне в нещо средно между Сталинска Русия и Хитлеристка
  Германия. “Пътят към робството” е публикувана през 1944 г. и през
  следващите няколко десетилетия практиките в най-развитите западни
  държави тотално опровергаха заложените в нея идеи. В Западна Европа и
  Съединените щати държавата не само не се свря в ъгъла като подплашен
  мишок, както я съветваха Хайек и другите либертарианци, ами напротив,
  действаше силно проактивно. И тъкмо в резултат на тази проактивна
  политика хората на Запад забогатяха, средната класа се стабилизира и
  западният свят стана по-привлекателен от източния. Образно казано,
  развитият свят след Втората световна война следваше рецептите на Джон
  Мейнард Кейнс и затова оздравя. Ако беше следвал съветите на Фридрих
  фон Хайек, със сигурност щеше да загуби Студената война.

  Но няма нужда да използваме това прословута “ако”, което историята
  никак не обича. Ние в България най-добре знаем какво се случва в
  обществата, които следват либертарианските рецепти. През последните две
  десетилетия всички наши управляващи отляво надясно и отдясно наляво
  се държаха като примерни последователи на Австрийската икономическа
  школа. Те тотално обезсилиха държавата, която уж трябваше да ръководят,
  лишиха я от контролните и планиращите й функции и предоставиха всичко в
  ръцете на “честните частници”. А въпросните “честни частници” от български
  и чуждоземен произход само това и чакаха. Моментално приватизираха
  най-доходоносните държавни активи или за смешни пари или въобще без
  пари. А всеки, който дръзнеше да изкаже и най-малкото недоволство срещу
  тази приватизация биваше заклеймяван като тоталитарист и индивид, слагащ
  пръти в колелата на прогреса и пречещ на най-справедливата невидима ръка
  на пазара. Оказа се, че след като за четирийсет и пет години не успяхме да
  претворим в дела комунистическата доктрина, само за двайсетина години
  реализирахме либертарианската утопия. Ако Фридрих фон Хайек беше
  жив, с огромна радост би връчил почетни грамоти на отличниците Костов,
  Сакскобурготски, Станишев и Борисов.

  Нашите либертарианци могат да бъдат доволни и от състава на
  настоящия кабинет, тъй като един от най-важните персонажи в него,
  финансовият министър, изповядва същата философия. С подобни виждания
  е и министърът на околната среда, Юлиан Попов, който пък е сред
  основателите на класически неолиберални структури като училището за
  политика “Дими Паница” и Нов български университет. Освен това е бил
  член на Консервативната партия във Великобритания, от чието име дори се
  явявал на избори там. Тоест екологичният министър е десен еколог. Такъв
  абсурден феномен “защитник на околната среда с десни възгледи” може
  само в България да се приема за нещо нормално. То е все едно да кажеш, че
  е нормално хипитата и другите представители на протестните движения да
  харесват Никсън, Рейгън и Тачър . Не може да си десен еколог. Или си десен,
  който защитава правото на корпорациите и богаташите да секат гори и да
  строят хотели на всеки сантиметър, или си еколог, който защитава природата
  от корпоративната алчността. Ако твърдиш, че си и двете едновременно,
  значи си обикновен шизофреник.

  И така, да обобщим – не се надявайте на никаква промяна, професионалната
  биография и философията на новите министри показват, че те няма да
  направят нищо по-различно не само от кабинета на ГЕРБ, но и от всички
  останали предишни правителства. Тоест и настоящите управляващи, са
  органична част от политическия и интелектуален елит, който създаваше нова
  България през последните две десетилетия. А сами виждате каква България
  създадоха тези лица. Такава, в която повечето от нас не могат да си платят
  сметките. Както се казва, сърдечно благодарим за усилията! И поздрави на
  Австрийската школа.

  Източник:  Solidbul.eu

• Зад фасадата: Кой кой е в новото правителство

  

  ЗАД ФАСАДАТА
  КОЙ КОЙ Е В НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО
  РОЛЯ – ИЗПЪЛНИТЕЛ
  ПРЕМИЕРЪТ – АГЕНТ С ДОНОСИ
  МИНИСТЪР – ПОДАНИК НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО
  МИНИСТЪР – НОВА КАЛИНКА
  МИНИСТРИ – „ЕКСПЕРТИ”
  нов зам.министър на МВР – събирач на дългове
  …..

  Публичните данни за членовете на новото правителство са обилни, но всъщност оскъдни. В тях няма да прочетете, че сред новите ни държавници има такива, които са сродени със сатрапа на Тодор Живков – члена на Политбюро Милко Балев, няма да намерите досиетата им на агенти на ДС, няма да видите публикувани фалшивите им дипломи, няма да установите чуждите им поданства и спецкурсове на спецслужби (чужди), които са завършили.

  „Роден на 17 декември 1960 г. във Вашингтон, САЩ.
  Завършва “Международни отношения” в УНСС.
  От 1987 г. започва работа в Министерството на външните работи, като аташе в Дирекция “Балкански държави”.

  Това е извадка от официалната биография на служебния премиер на сайта на Министерския съвет.

  Не е посочена годината на завършване на висшето му образование. Тя е 1984 (вижда се, че премиерът ни като син на човек с връзки е отървал иначе задължителния след средното образование войниклък).
  Защо не е посочена годината на завършването? – Защото възниква простия въпрос за „пропиляното” време между годината на завършването – лятото на 1984 и 1987 г. като първи трудов стаж. Нали не допускате мисълта, че син на виден дипломат – активен борец против фашизма и капитализма, ключова фигура в българското разузнаване и в структурите на съветското КГБ, не е могъл да си намери работа?! Ала не е пропилял времето си напразно – след висшето си образование е получил второ – „спецобразование”.
  Индикацията за „академията” съм дал още преди пет години в моята книга „Либийска връзка”, понеже Марин Райков беше ръководител на работната група по случая с българските медици като зам. външен министър на Надежда Михайлова.

  В днешните времена индикация за академията даде и политологът Антон Тодоров, съобщавайки, че премиерът е агент на РУМНО – разузнавателното управление на Генщаба. Да напомня – според изнесеното от мен в „Операция Президент” част от военната служба на президента Росен Плевнелиев е преминала в същия Генщаб и същото РУМНО.

  Законът за досиетата под страх от дълги години затвор забранява да се изваждат, публикуват, оповестяват документи за принадлежност към спецслужбите. Но „Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия” повелява и изрично задължава членовете на кабинетите (всички, вкл. и служебните), да бъдат проверени и евентуалните агенти и доносници – публично съобщени.

  Затова в последното си ТВ предаване и тук, публично във „Фейсбук” поставям следния въпрос към Комисията по досиетата: ще продължите ли да се ослушвате за задълженията ви, ще бъде ли извършена такава проверка на членовете на служебния кабинет или ще погазите нагло закона? Ще обявите ли имената на агентите и доносниците, понеже освен за премиера става дума за още двама членове на този кабинет?!

  „Мога да ви кажа, че аз съм удовлетворен, че президентът на републиката е предложил и тя (Петя Първанова – бел. ред.) е одобрена за министър на вътрешните работи…“

  Изказването е на ексминистър Цветан Цветанов. Той надали ще отговори, но Росен Плевнелиев трябва задължително да отговори – според Конституцията (чл. 99, ал.5) „Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът НАЗНАЧАВА служебно правителство”

  Възниква въпросът защо президентът е ПРЕДЛОЖИЛ, а не е назначил според Конституцията и най-важният – кой е онзи някой (от изказването се вижда, че не е президентът), който е ОДОБРИЛ премиера, министрите и в частност този на МВР. Това пак ли са службите?

  Затова нека надникнем зад кулисите на голямата политика, на чиято сцена избирателите са обикновени зрители на представения им спектакъл!
  

  И още един факт от моите книги („Операция Президент“), който говори за шуробаджанащината в страната и роднинството, което се установява на най-високите държавни кресла. Става дума за кумската връзка между държавния глава Росен Плевнелиев и назначения от него премиер Марин Райков (при първата сватба на президента ни). Интересно е дали някой от двамата ще даде някакво обяснение – изборът на служебен премиер по достойнство ли е или по роднинство?

  В тази история има още една кумска връзка – зловещият член на Политбюро и дясна ръка на Тодор Живков Милко Балев също е кумувал на фамилията Райкови. (Милко Балев отговаряше и за задграничните кадри на партията и държавата, вкл. всички назначения в чужбина, вкл. и на дипломатите, какъвто е Райков).
  

  Наскоро Ралица Балева фалира в Италия – дълговете на фирмите на семейството й Балдзарини са за над 100 млн. евро, а личните й загуби от други операции са над 6 млн. евро. Някой ще каже – тя вече няма нищо общо с Милко Балев. А с парите му – дали един фотомодел може да разполага със стотици милиони, след като и най-богатите манекенки имат-нямат по десетина милиона? Затова предполагам, че в едрия бизнес-сектор в България в дните на служебното правителство и неговия премиер ще има остра схватка между акулите за преразпределяне на територии, за да се компенсират загубите. .

  Апропо – това второ служебно правителство на ГЕРБ наследи първото, където премиерът и „момче от народа” Бойко Борисов се оказа роднина по майчина линия на зетя на Тодор Живков – Иван Славков. Както виждаме, приемствеността от тоталитарното минало на страната и нейните ръководители, та чак до днешното й демократично настояще, е желязна и без изключения.
  

  На този фон е парадоксална горещата подкрепа на тъмносините за това правителство и особено за неговия премиер. Но нека напомня, че и на Иван Костов също му се губят, както на Марин Райков две години. Губят се като обучение в „академия”, макар и малко по-различна – Висшата школа на ЦК на КПСС в Москва. Но на фона на скандала около тези две години е просто задължително да има мъгла, която да го скрие – например дребния факт за съпругата му – дребна низова партийна секретарка. И сега по същия тертип има публична мъгла около Райков – раздутия скандал около баща му като агент на ДС и КГБ, макар че децата в никакъв случай не отговарят за делата на родителите си, нито пък са длъжни да споделят техните убеждения.

  Не е изненада и позицията на върлата демократка Надежда Нейски, взела си Райков за зам.министър, а днес горещо подкрепила това назначение. Тя е бившата секретарка на съпругата на члена на Политбюро Александър Лилов, бившата приближена на поета и драматурга Георги Джагаров – личен приятел на Живков, зам.-председател на Държавния съвет, член на ЦК, нарекъл Живков „мъдър и прозорлив ръководител” за идеята България да е част от СССР.

  В качеството си не на „Нейнска”, а на „Михайлова” като съпруга тя споделяше според римската сентенция вечерята и леглото с бившия щатен партиен секретар на стопанско обединение (номенклатура на ЦК на БКП) Камен Михайлов. Сегашният й възторжен апломб към Мартин Райков (навремето неин зам.-министър) вероятно иде от факта, че видният фактор на демокрацията и антикомунизма у нас – Красивото Наде семейно се оказа съдружник и съприватизатор на част от ДСО „Заводи за металорежещи машини”. С кого – заедно с издателя на в. „Дума” по онова време – оръжейният олигарх Петър Манджуков, червен до мозъка на костите си и червив с пари. На фона на това съдружие и тази мащабна приватизация е направо задължително да се говори за дребната сделка около гаража и сервиза на ЦК. Задължително. (По-подробно в „Тайните на големите играчи”)

  А Манджуков е тясно свързан със същата служба РУМНО, оплела служебния премиер и с военнопромишления комплекс на Русия, над който стоеше Генщаба на СССР и неговото ГРУ. Затова за мен не беше изненада неочакваквания скок в кариерата на Мартин Райков точно по времето на управлението на тъмносините. „Търси парите” – в тях се вижда всичко скрито, „не слушай приказките им” – те са мъглата, която прие панорамата на истината!

  Или както казва олигархът Иво Прокопиев „Не можеш днес да бъдеш НЯКОЙ, ако преди си бил НИКОЙ!”.

  Накратко – имаме си феодализирано, наследствено управление от десетилетия наред, но прикрито в „Прехода” с маската на демокрацията.

  Всъщност освен като второ правителство на ГЕРБ това се брои и като негов кабинет – на кръга „Капитал – Глобална България”.

  Нека видим една от първите му фирми – „Финпрес холдинг АД“ (обява в Държавен вестник № 6204/93 г.). Съдружници са Георги Димитров Пиримов, Косю Илиев Джагаров, Бистра Георгиева Джагарова, Филип Михайлов Харманджиев, Иво Георгиев Прокопиев.

  Бащата на Иво е управител на правителствената резиденция „Воден”, съдружникът му Харманджиев е син на ръководителя на областната ДС, а за връзката Джагарови – Надежда Нейски вече стана дума.

  Тук има и още една връзка – на четвъртия съдружник Пиримов. Неговата банка навремето – ЧЗИБ, зачена с парите на Главно инженерно управление. Това е съществена структура за търговия с оръжие при комунизма – далеч по-могъща от толкова спрягания „Кинтекс” и с прекрасни връзки със същото РУМНО, Генщабовете на България, Русия и руската служба ГРУ.

  И понеже споменах групата „Капитал”, да спомена и „Глобална България”. Тя е дело на банкерката Цветелина Бориславова – партньорката на Бойко Борисов по бизнес и легло. Именно „Глобална България” докара на власт Бойко Борисов. Именно тя монтира на поста му Росен Плевнелиев.

  Цветелина също кадър на военните секретни служби – но от фирмите на прикритие на научно-техническото ни разузнаване (фирма „ИНКО“). Зашеметяващият бизнес-възход на нейните структури (като и политическият на Бойко Борисов) се оказаха захранени от две чужбинска сметка.
  Става дума за паяжина от достатъчно внушаващи опасения връзки, които говорят за зависимости.

  Първата сметка е от парите на нейните съдружници в „СИбанк”, „Вивател”, БТК и т.н. – Бьорголфур (баща) и Тор (син) Бьорголфсон – исландски, пръкнал се от нищото банкери-милиардери (вече разорени). За мен „нищото” е в следния откъс от книгата ми „Тайният проект Бойко Борисов”:

   

  „Съдружниците на Владимир Путин?

  В началото на 90-те, когато руският екс-президентът, а днес премиер е работил като глава на Комитета на външноикономическите връзки (КВС) на кметството на Санкт Петербург, в неговите задължения са влизали одобрението, разрешението за дейност и регистрацията на смесените дружества.

  Така, през декември 1992 г. в КВС на кметството на Санкт Петербург, е регистрирана фирмата „Болтик Интертешънъл АОЗТ“ (А.Д.), рег. номер АОЛ-3303, учредителите на която са Виктор Аницев и компанията „Baltic Group Limited“. Тя е регистрирана на пощенска кутия в Род Таун – столицата на Британските Вирджински острови. Вирджинският офшор принадлежи на Бьорголфур Гудмундссон и на неговия син Бьорголфур Тор Бьорголфсон.

  През юни 1993 г. КВС на кметството на Санкт Петербург регистрира фирмата АОЗТ „Болтик ботлинг плант“ ББП (АОЛ-5108). Фирмата е регистрирана два пъти с интервал от две седмици в два различни района, с лека разлика в дяловете на учредителите и два различни адреса. Учредителите са три юридически и две физически лица.
  Юридическите лица – това са руският АООТ „Ремонтно-механичен завод“ и две международни фирми – вече споменатата вирджинско-исландска „Балтийска група“ – „Baltic Group Limited“ и регистрираната на анонимна пощенска кутия в Рейкявик „Viking Brewery Limited“. Името „Brewery“ означава пивоварна на английски език, тя по-нататък много успешно ще произвежда бира в Петербург. А физическите лица – учредителите на регистрираната от КВС на Санкт Петербург фирма са директорът на Ремонтно Механичният завод (РМЗ) Генади Холмски и същият днес фалирал банкер Бьорголфур Гудмундссон.

  През март 1995 г. е учредена още една компания – „Търговски дом Роса“ (Литеен проспект 41), която за по-малко от година сменя няколко пъти името и адреса си. Накрая започва да се нарича „Браво“. Следващият етап е основаването през 1996 г. на „Браво интернешънъл“. Съучредители са 6 регистрирани на един и същи адрес компании в кипърския град Лимасол. Президент на фирмата е все този невероятно активен Тор Бьоргхолфсон.

  Накрая, през март 1997 г., е било учредено и „Браво Сервиз“ (основател „Хюдж холдингс лимитед“ – една от шестте кипърски фирми) и „Браво Интернешънъл“.
  Вероятно и закрилата за този бизнес е идвала от Владимир Владимирович! Стане ли дума за производство и търговия на алкохол в Русия, значи не се визира друго, а само мафията. Само друга сила може да се изправи срещу нея (като вицекмет Путин е отговарял и за спецслужбите в града).

  И едно, как да го нарека – полупризнание за този конфликт от самия Владимир Путин:

  „През лятото на 1996 г. веднага след изборите се пренесохме в провинцията – в къщата, която строихме 6 години на около 100-ина километра от Питер. Тя беше тухлена, но отвътре бе облицована с дърво. В този ден във вилата бяхме аз, жена ми, децата. На гости ни бяха Марина Енталцева, моята секретарка, с мъжа си и дъщеря си. Ние, мъжете, отидохме в сауната, която беше на първия етаж. Запарихме се, изкъпахме се в реката и се върнахме в къщата. И изведъж чувам някакъв трясък (вероятно взрив – б.м.). След това дим – и изведнъж избухва пламък! Аз се разкрещявам със своя командирски глас всички да напуснат къщата. Гореше сауната.

  Катя /по-малката дъщеря на Путин, б.р./ беше в кухнята и нещо ядеше. Тя се оказа най-дисциплинирана. Когато извиках: „Вън от къщата!“, тя изскочи, без да пита защо. А аз побягнах нагоре. Беше толкова задимено, че не се виждаше стълбата, по която трябваше да се спуснеш, за да излезеш. На втория етаж бяха Марина, и Машка, по-голямата ми дъщеря, въртят се и не могат да разберат накъде да бягат, и дори една друга не се виждат. Хванах Маша за ръката и я изведох на балкона. След това разкъсах чаршафите от леглото, съединих ги един за друг, вързах ги за решетката на балкона и казвам на Маша: „Спускай се!“ Тя се изплаши: „Няма да сляза, страх ме е!“ Аз я заплаших: „Сега ще те хвана и като кученце ще те изхвърля оттук! Ти какво, не разбираш ли, че къщата гори?!“ Хванах я за яката, прехвърлих я през решетката, отдолу я поеха.
  След Маша спуснах и Марина. И тогава си спомних, че в стаята остана дипломатическо куфарче с пари, всички наши спестявания. Мисля си: как ще я караме без пари? Върнах се, потърсих, опипвах тук-там… Чувствам, че ако пошаря още няколко секунди, и край, може вече да не бързам… Зарязах търсенето, разбира се. Изкочих на балкона, пламъкът вече излиза. Прехвърлям се през перилата, хващам се за чаршафите и започвам да се спускам.

  И тук има един нюанс – аз съм гол, както майка ме е родила, успях само да се омотая с чаршаф. И представете си картинка: гори къща, гол човек, омотан с чаршаф, слиза през балкона, духа вятър, а наоколо са се събрали хората от предградието и мълчаливо, с голям интерес наблюдават.

  Къщата изгоря като свещ” …

  Втората сметка: цитирана е в документи на „Интерпол”, американските и английски секретни служби. Тук ще дам руския й вариант, понеже в случая той е дело на най-засегнатата страна (откъс от „Тайния проект Борисов”).

  „20 апреля 2009г. № ВК-15\146“.

  Става дума за докладна записка. Адресирана е до тогавашния президент на Русия Дмитрий Медведев и до министър-председателя Владимир Путин. Неин автор е специална работна група по корупцията във висшите ешелони на властта.

  „В 1992-1993 г. в основата на престъпния сговор е финансова група в състав отговорни сътрудници на Централната банка на Русия – по националност чеченци като Кюри Аксаль, Вахиева Иссу и Вельхиев Муссу, Хаджоев Саланбек, Хаджиев Сулейман, Юсупов Сулейман, Абдулкадыров Ревзан, Шахидов Абдула…“ – пише в докладната записка.
  И точно тук се появава страната ни. Често пъти България им е била дестинацията. Четирима от тях бяха сред скъпите гости на рождения ден на изприщения съдружник на Бойко Борисов! Подариха му куршум, който го доизприщи окончателно (откъс от книгата):

  … В тъмнината лазерите накъсват мрака на поръбени с блясък по краищата им парчета. Богдан Томов вещо води програмата. На сцената извиват глас най-именитите наши певци, а изкуственият водапад в залата им приглася..

  Заведението, базирано на столичия бул. „Борис ІІІ“ навремето беше най-елитното в столицата. По масите и край бара са насядали гостите. Над 200 души са – от всички политически бои и разцветки – сини, червени, зелени на ДПС, от правителството, от едрия законен бизнес, но и от най-големия незаконен, от висшите органи на Темида. Дори присъстват няколко посланика. Отвънка тежките лимузини и площите около залата се охраняват от „Ипон“.

  Един от съдружниците на Бойко Борисов, бивш съдружник на Валентин Моллов и други „честни частници“, празнуваше рождения си ден. Не е ясно в качеството на кои и какви сме поканени тук с жена ми, нито защо сме инсталирани на централна маса.
  Наскоро съм му спасил живота заедно с други животи – когато СИК се конфронтира с ТИМ, а МВР подкрепи групировката от Варна. Черноморците бяха задигнали 5 млн. долара от „колегите“ – от износа им на скрап. Ръководството на МВР се оказа в играта, дула на МВР защитиха тимаджиите.

  – Но те са бандити, пълни мафиоти! Идваш от офиса му – вилата, там във ваната са давили човека (превел парите вместо по сметка на СИК – по сметка на ТИМ в Стокхолм, изчезнал, открит в Малта, проследен до Кипър и незнайно как докаран у нас – б.а.) – твърдеше ген. Богомил Бонев, министър на МВР.
  Отложи отпуската си, за да се види с мен. Явно съм бил под „контрол“, явно съм бил проследен от редакцията на в. „Труд“ до онази вила край резиденция „Бояна“, а оттам до овехтелия му кабинет в МВР. Но не бях се и крил. Министърът се оказа прав в детайлите – наистина я имаше съответната вана, видях я с очите си. Предателя – крадец обаче не успях да видя – състоянието му не беше никак, ама никак за показване.

  Съдружникът на Бойко Борисов – потърпевш от ужилването, обаче все още не беше отървал кожата си. Варненската трибуквена групировка можеше да го свитне заради човека си и онези спорни $ 5 млн. Но можеха да го свитнат и своите – пак заради притесненията и парите. „Минаваме на дюшеци! – изкомандори той секретарката си. – Изчезваме!“. Късно беше – убийците със снайпери дебнеха в засади наоколо. Още тогава знаех, че не са тимаджии, а спецкомандоси, организирани от МВР.

  – А като бандитите си задигат взаимно парите и си давят и изтезават хората, какъв арбитър го раздавате между тях? – попитах тогавашния първи Генерал в МВР. – Ако правителството е страна, ако взима страна, значи и то, и ти, и министър-председателят също сте сред бандитите!

  На следващия ден премиерът Иван Костов посети Шумен, откъдето тръгна към неизвестността онзи скрап. Там, в онзи град той заяви, че има мафия във Варна и трябва да бъде смачкана. И да го е искал, макар че не ми се вярва, нямаше да му позволят. А ако не го е искал, защо пък въобще предупреди?! Вероятно уплашен, че ще разкажа някъде цялата история, въпреки цензурата, наложена в «Труд».

  Естествено, „мафията“ оцеля – никой и не помисли да я смазва. Оцеля и софийската „мафия“ – никой не тръгна да я арестува. Оцеля и бойковият съдружник – никой не го подгони, камо ли пък да го трепе след това посещение в меверейския кабинет. Дори оцеля и давеният във ваната благодарение на моята помощ. Намери се някакъв висш арбитър – сигурен съм, че отново беше Властта.

  Само двама Генерали, единият министър, а другият – главен секретар на МВР, Богомил Бонев и Бойко Борисов, от тогава се ненавиждат люто и до смърт.

  Изглежда някаква висша сила накара двамата противници да поддържат една и съща лъжлива версия за отнетия лиценз на «Ипон», макар че си останаха врагове. Изглежда същата сила превърна в добри приятели сивият кардинал на СДС Евгени Бакърджиев, шефът на столичния общински съвет по времето на разграбването на София Антоан Николов и кмета Бойко Борисов.
  Такава сила притежава, такава сила употребява и прилага, щом се наложи, само Проект!

  Както в онзи изпълнен с драматизъм ден на посещението в кабинета на Богомил Бонев, така и на празника за рождението му по лицето на бойковия съдружник се стичаха едри вади пот. Климатикът в залата поддържаше перфектна температура, ефектният огромен изкуствен водопод оросяваше въздуха. Лазерите хващаха в проблясъците си откъсващите се от челото му капки – в светлината те замръзваха за част от секундата. Палитрата на проблясъците осветяваше само скулите, носа и устата му и го правеха да прилича на мъртвец.

  – Виж какво ми подариха! – промълви той. В ръката му трепереше малко найлоново пликче. В пликчето – истински куршум. Обикновен – 9 грама олово. Май от „Макаров“, а може би и по-едър. От АК – автомат „Калашников“. Нещо такова. Попита ни:

  – Как мислите, какво означава това?

  – Или много, ама много те ценят, или вече са те отписали. Но само едно от двете е.

  – Но кое – не знам! По-добре е да ви запозная с тях – гостите с този подарък.

  Те не седяха в залата, а в дискретно помещение до нея. Четирима строги, костюмирани в черно мъже. Блестящи бели ризи, дискретни вратовръзки. Изсечени като от камък, волеви лица. Около 50-годишни. Знаеха английски, говореха руски. Един от тях – завършил Харвард. Другите двама – не по-малко елитни западни университети.
  Забележителни професионалисти – фамилиарно на „ти“ със световните финанси и парите, оцени съпругата ми – банков специалист.

  Бяха сред най-истинските босове, вместо сред онези на конци. Оперираха с огромни капитали. Сред съдружниците им личаха имената на няколко от най-едрите руски олигарси! Двама от тях – облагодетелствани и протежирани лично от президента на „матушка Росия“ Борис Елцин.

  Тези скъпи гости, подаряващи куршуми, се оказаха чистокръвни … чеченци! Парадокс – враговете и славяните въртяха бизнеса заедно! Печелеха заедно, докато сънародниците им проливаха кръвта си!
  Онази война се водеше заради печалбите от тези ужасно много пари, наливани за нея.
  Водеше се и за още нещо, може би най-важното в последните десетилетия. Сраженията прекъснаха пътя на нефтените тръби през територията на Чечня. Така западните компании, настанили се в прикаспийския регион, не можеха да си изнасят добитите нефт и газ. Нямаше как иначе Москва да им го забрани. Войната се оказа война за спиране на преноса на синьото злато и петрола. На нейния фон властниците в Русия притискаха Запада за съучастия и мажоритарни дялове от разработените средноазиатски полета, които бълваха продукция, но нямаше как да я закарат на световните пазари.

  Мръсотията на геополитическата игра се оказа огромна и засмукваща всичко – дори родните елити, дори родните демократически кабинети. На нейния фон миазмите на българското блато ухаеха почти като оригинален френски парфюм „Шанел„. Но и истинският, ошемлително скъп конкурент „Булгари„, с който пръскаха кабинета на един от премиерите ни, не можеше да маскира разнасящата се смрад от неговото и останалите български правителства. Прането на тези мръсни пари при всички тях захранваше родната банкова система, бюджета, строителството и стимулираше така необходимия икономически растеж. Тези пари пълнеха личните сметки на избраните. А случващите се от време на време фалове изприщваха не само бойковите съдружници с подаръци-куршуми, но и най-висшестоящия български елит.

  Защото на бюрото на поредния роден премиер беше зазвънял червеният пряк телефон от Кремъл и …»

  По-нататък документът до Медведев и Путин засяга, макар и съвсем косвено, произхода на редица „западни„ инвестиции у нас.

  „Златото, което от името на асоциация „Тан“ е било закупено от 88 кооператива, в размер на 786 тона и 460 тона сребро, е незаконно изнесено от Русия в Швейцария, Англия, Германия, а след това акумулирано в белгийската банка „Кредитбанк“ на сметка № 4536281560.
  Постъпленията от златото, нефта и всичко останало, та чак до оръжието, са оформяни като „златни сертификати“, които са верефицирани от белгийската банка „Kreditbank“. „От тези пари огромни печалби са получавали не само корумпираните руски държавници, но и лица от Белгия, Евросъюза и САЩ, а също така и от техните спецслужби.“ – пише в документа.

  Тези сертификати са прекрасно финансово обезпечение. Срещу тях всеки ще ви даде кредит, всеки ще ви „отпусне“ името си, твърдят финансовите анализатори.

  Според докладната записка друга част от руските активи са базирани в банки в Сингапур, Индонезия, Тайланд, Тайван, Малайзия, Хонконг. Парите са използвани като оборотни средства и вноски в уставния фонд на…“. В списъка от фирми и имена например фигурират „ЛУКойл“ и собственика му Алекперов, чийто представител у нас е Валентин Златев – най-близкия до Борисов олигарх и да не изборявам уж «западни» банки и корпорации (всъщност техни поделения, но руска собственост), стъпили в България.
  Следва списък от банки, сметки и първата равносметка – 6 500 милиарда долара!!!

  Макар и сензационен, този документ не ни касае освен с посочените чеченски емисари на Централната банка на Русия и някои отделни инвестиции у нас. Публикувам част от него, за да се види за какви пари, съответно лица и техни възможности става дума. Ето и редовете, които засягат инвестициите в България:

  „Активите са концентрирани в 31 банки на Запада в сума, по оценки наближаваща 10 000 милиарда долара“ (10 трилиона долара!)– пише работната група. – „На 29.08.2006 по лична сметка № 4536281560-27 на Загребални в белгийската „Кредитбанк“ – сега КВС банка, наличността е 108 милиарда долара“(!) – се казва в документа.
  „Kreditbank“! Тази Кредитбанк също си смени името. Прекръсти се на „КВС груп“. Тази банка е онази белгийска банка, която се съдружи в нашенската „СИбанк“ на Бойковата приятелка Цветелина Бориславова!

  „При това В.Кузнецов в хода на разпита заяви, че лично се е срещнал с един от шефовете на белгийската банка Марком Скардью и е получил всички уверения от негова страна, че сертификатите на М.Загребални са напълно обезпечени. Той е потвърдил възможността срещу тези сертификати да бъдат отпуснати кредити за инвестиции в Източна Европа и Балканите, но при условие, че наблюдението и контролът над тях бъде извършван от ръководителите на Централната банка на Русия.„.

  Документът е повече от ясен. Изводите от него – също! Инвестициите на Балканите – у нас в икономиката, както и в политиката, може и да са на руските олигарси, но ги командва Централната банка на Русия и руските секретни служби!

  Освен това аз не мога да се доверя на премиера още от времената на либийския скандал в Бенгази с нашите медицински сестри. Аз не мога да се доверя на премиер, който като ръководител на групата по този случай и зам.-министър е спомогнал за задигането на 3.5 млрд. долара заеми, отпуснати от България и заради това е „проспал” историята с ареста им, заради либийския диктатор мерките му не са били адекватни и т.н., и т.н.

  За тези, които не са чели книгата – арестът на медиците ни е решен и договорен в … София! Днешния ни премиер, тогава зам.-министър, активно е участвал в дипломатическите разговори и договорки.

  А какво се крие зад техния фон?

  Арестът е е имиджова операция с цел прикритие на затоплянето на отношенията на България с режими под ембарго – Либия, Ирак, Иран и облагодателстване на родните групировки от операции с тях.
  

  Например на 10 декември 1998 г. въпреки ембаргото са подписани комюникетата на междуправителствените комисии с Багдад и Техеран, в които става дума за всичко – от погасяване на иракските дългове към България с комисионни за родни лица и в крайнас сметка – изцяло в тяхна полза, та чак до иранските инвестиции в товарни превози на БДЖ (при наплива на ирански и арабски капитали у нас и в банковата сфера по времето на Борисов сещате ли се защо ги обявиха за приватизация. Чудите ли се защо Хизбула и Техеран се развихриха у нас, но убедителни доказателства няма и няма да има, както съм обяснил за съучастието на правителството ни в атентата в „Дуел”)

  В този разцвет на отношенията с ембаргови режими е включена и Джамахирията. Арестът е договорен с визитата у нас на лицето д-р Али Юсуф Джума. Либиецът е много близък до Муамар Кадафи, най-висш държавник е като “Секретар на Народния комитет на Генералния борд” и т.н. Роднина е с полковник Джума Мишри – онзи офицер от либийските служби, който ръководеше разследването и мъченията срещу нашите сестри. Заключителните разговори на д-р Джума са в резиденция “Бояна”, където той и домакините му парафират редица споразумения между София и Триполи. Активен участник в разговорите като зам.министър и подготвящ работните документи по всички тези съвместни заседания е Марин Райков!

  Мастилото на подписите още не беше изсъхнало под тях – високият гост отпътува на 9 февруари 1999 г. вечерта, когато по същите часове, макар и на хиляди километри надалеч, 23 български специалисти бяха задържани и натикани в каушите на Бенгази. Повечето впоследствие бяха освободени за „обективност”, а на топа оставиха медицинските сестри.

  И още един откъс от „Либийска връзка” за мръсната игра на Мартин Райков, българските политици и родни служби.

  Случайности в политиката няма! Никога!

  Защото на 21 юни 2000 г. френската връзка отново “опипа” България.
  Това се случи след първия телефонен разговор на високо равнище между експрезидента Петър Стоянов и Муамар Кадафи в нощта на 23 срещу 24 февруари 2000 г.
  – Не исках да засягам схващането на либийците за независимо правосъдие – разказва Петър Стоянов. – Стремях се да бъдем дискретни. Всички поставяха като условие конфиденциалността. Усещането ми беше, че Кадафи ме разбра. Казах му – не бихме искали да вярваме, че процесът е политически или срещу българите, работещи там. Опитвах се да бъда деликатен и внимателен – иначе това щеше да прозвучи абсолютно грубо. Второ – заинтересувах се от съдбата на останалите българи, уверих го, че няма да направим политически скандал до момента, до който либийското правителство е безпристрастно.

  “Не можем да допуснем и да приемем идеята, че български лекари и медицински сестри умишлено са сторили това, в което ги обвиняват”, казва той. Кадафи е спокоен. Той отвръща: “Либия няма да забрави усилията на многото български медици, но след такава трагедия ние сме длъжни да вземем мерки.”.
  Разговорът се води в присъствието на експертите на президента и ръководители от Външно министерство. Нищо не е импровизирано – президентът се обръща към Кадафи с “Братко ръководител”. Превежда преводачът на либийското посолство у нас.

  Тук е необходимо да се отвори една скоба. Много рядък прецедент в дипломацията е преводът от българска страна да се поверява на външен човек, при това от либийското посолство. Подобна стъпка се тълкува като знак за пълно, изключително доверие между страните! Но в случая това не е най-същественото.

  Огромният скандал се крие в още едно, друго обстоятелство – преводачът в посолството на Джамахирията у нас Халед Маклуф Тилиси е бил командирован да помага на другия преводач Идрис за разпитите с изтезания на българските медици! “Естествено” това обстоятелство никога не е изтъквано – нито тогава, нито после, когато прокуратурата и политиците ни се кълняха, че ще заведат дело срещу мъчителите у нас, но няма как да осигурят явяването им на процес у нас. Естествено, Халед Маклуф Тилиси не е посочен в жалбата срещу мъчителите, подадена от нашите сестри в съдилищата на Джамахирията и редактирана от българските им адвокати…

  Със сигурност разговорът между експрезидента ни и Полковника е бил засечен и подслушан от разузнавателните мрежи по света. Със сигурност е била разпозната и идентифицирана личността на преводача. Със сигурност в чужбина – Вашингтон, Лондон, Париж, Бон са знаели достатъчно за драмата – от движещите й мотиви до участващите в нея лица. Със сигурност са се запитали какво става у нас.

  Ето защо не изминава много време и на 21 юни 2000 г. г-жа Даниел Митеран пристигна изненадващо на частно посещение у нас!…
  Съпругата на бившия френски президент дойде в България за представянето на книгата си “Напълно свободно”, публикувана на български език от издателство “Слънце”. За една президенша от велика нация постъпката е несвойствена – да гостува в някаква забутана балканска държава, където произведението й вероятно няма да закупят и прочетат повече от няколкостотин души.
  Освен ако не се запитаме на кого всъщност гостува г-жа Митеран?
  …
  “Пътьом” – в ранния следобед се срещна с президента Петър Стоянов и жена му Антонина. Изглежда това беше скритата й, но истинска цел на визитата. Официално се обсъдиха проекти за устойчиво развитие, за водния проблем, за екологична чистата агропродукция, както и проекти, свързани с жените и тяхното положение в България, Европа и света…

  Неофициално се бистреше съдбата на българските медици в Либия.

  Оказа се, че фондацията на Даниел Митеран – “Франс Либерте”, има намерението да помогне на обвиняемите в Бенгази. Френската президенша предложи идеята като председател на организация за защита на правата на човека да изпрати независим свой експерт на процеса в Либия, който да наблюдава за неговата справедливост. Самата госпожа Митеран се ангажира да помага, използвайки тесните си лични контакти с Муамар Кадафи!

  От тази среща високопоставената съпруга отиде в посолството на държавата си, за да й направят досие на случая (явно българската страна, изненадана от инициативата, не беше подготвила необходимите справки и документи, (което говори и за компетенцията или умишлена пасивност на Райков – бел. моя).

  На 3 юли – дни след визитата си, г-жа Митеран беше изпълнила ангажимента си. Тя изпрати писмо до президента Петър Стоянов, в което го уведоми за личното послание, с което се е обърнала към Муамар Кадафи. В него се казва, че българите не могат да си представят, че медици биха могли да извършат умишлено такова престъпление; дори съдът да потвърди това, следва да е при пълни гаранции за справедлив процес; произходът на кръвните продукти трябва да бъде установен чрез международна експертиза; изразява се надежда, че лично вождът на Джамахирията ще се заинтересува от този въпрос. Точка по точка тези искания започнаха да се изпълняват.
  Точно седем години и месец по-късно друга френска президенша – Сесилия Саркози, осъществи това освобождаване, обсъждано толкова далече назад в миналото.“

  Наистина, случайности в политиката няма, както съм написал в книгата си!

  Именно Марин Райков, ръководителят на работната група за случая с медицинските сестри в Либия, стана посланик в Париж, за да организира срещата между вътрешния минситър на Франция по онова време (и бъдещ президент) Никола Саркози и бъдещия премиер, макар и след години на България – Бойко Борисов.

  И продължавайки размислите за премиера – в моето полезрение сегашният премиер Марин Райков попадна отдавна – още по време на югославските войни, когато беше като дипломат секретар (от трети през втори до първи) в посолството в Белград. Това време е и времето на нарушаване на югоембаргото, наложено от ООН, времето на разгула на групировките и „Мултигруп” у нас, печелещи от контрабандата. Това е и времето на активното съдействие на нашите секретни служби и съответно на завербуваните от тях дипломати за успеха на тези операции.

  Основната секретна служба, която организираше погазването на ембаргото, беше РУМНО – разузнавателното управление на Генщаба на България и близнак на страховитото руско ГРУ – Главно разузнавателно управление (много по-дискретна и ефективна организация от КГБ и също толкова по-могъща от нея в международен план).

  Това обяснява и защо по онова време „Мултигруп” и Илия Павлов бяха най-могъщите у нас – Илия Павлов беше зет на ген. Чергиланов (шефа на военното контраразузнаване), а милиардното му състояние стартира от рязане на скрап на остарели съветски подводници (т.е. с помощта на ГРУ).
  По традиция от времената на Втората световна война и досега родната територия се опекунства от руска страна от ГРУ. От американска страна е неговият аналог – Военното разузнаване на САЩ.

  Още една бележка – американската структура по бюджет и възможности надминава с пъти ЦРУ. В нейния състав е космическото разузнаване, както и могъщата АНС – Агенция за национална сигурност на САЩ. Апропо – по правило почти всички американски посланици у нас преминават 6-месечния си курс по изучаване на България и нашия език в школата им в Монтерей, Калифорния или другия център в Германия. Дипломатическият персонал в посолството ни в Белград беше един от мозъчните центрове на тази контрабанда.

  (откъс от „Операция Президент”) В Търговския регистър в данните за фирмите на Росен Плевнелиев се намериха документите на русенския събрат „Ирис”. Тази фирма е част от печално прочулата се „Мултигруп”. Тя нашумя с редица далавери, с неплатени огромни данъци и акциз към държавата, прочу се с нарушения на югоембаргото. И един стряскащ детайл от нейната история – в първите години на прехода, през 1993-1994 г. в тяхната вила откриха „калкулаторите на бизнеса” по онова време – пластичен взрив, детонатори, лазерни мерници и прибори за нощно виждане, оптически снайперски карабини и пр. полезни „артикули”.
  

  Никой не даде отговор на изнесеното от мен в тв предаване: какво търсеха документите на тази фирма във фирменото досие на семейство Плевнелиеви. В официалния държавен Търговски регистър?! Масивът от Русе, качен на диск, няма как да прехвръкне в диска с масива от София. Освен ако родословието и собствеността – истинската, не е една и съща!
  Да видим дали е така?”

  И най-сетне е полезен още едно позоваване на книгата ми „Операция Президент”, за да обясни избора на Плевнелиев за Райков като премиер:

  „Още на втората година работа в Германия фирмата „Ирис интернешънъл” ООД бе разследвана от тайните служби на Германия, митницата и трудовата полиция. Обискирани бяха офисът им в Ruesselsheim, квартирите на работниците,обектите…” В тамошните публикации се говори дори за намеса на спецслужбите от Пулах (немското контраразузнаване) заради мътни пари…”

  Факт е обаче, че в два български вестника от онова време са публикувани материали за историята с „Ирис” в Германия. Единият от тях е в претендиращият за тежест в. „Демокрация” (вероятно е станало под дипломатически натиск).

  Спорно е доколко можем да се доверим и на нашенските издания в онова изострено време на противопоставяне, а и липсват източниците им. Но съществува меродавен задграничен извор – немското радио „Дойче веле”.

  А реакцията на същото това правителствено радио днес вече я дадох в отделен пост по-надолу.

  Друга фирма на Росен Плевнелиев и приятеля му Иван Тодоров – „Ирис инженеринг” ООД (впоследствие ЕООД) също се оказа сред орисаните. Със смъртта на третия й съдружник – Кирил Димитров Апостолов. Смъртният му акт №622 е издаден на 18 декември 2005 година – ден след смъртта му от Дупница. Като причина е записано „Травматичен шок. Множествена травма с разкъсвания и контузия на вътрешни органи”.

  Не, не е за чудене, че днес там нищо не може да се открие.

  В почти всички фирми на Плевнелиев фигурира лицето Георги Христов Ранчев. От „Имобилиен…” до „Мениджмент…” Той се оказа основна фигура – далеч по-основна, отколкото самият Плевнелиев. За плетеницата от фирми, за адвокатските пълномощия, с които правистите получават права от собствениците да се „разпореждат както намерят за добре” с тяхната собственост, могат да се изпишат стотици страници. Паяжината от дружества е достатъчно разклонена, за да залови и умъртви всеки външен интерес. Но…
  Но в немските търговски регистри може да се открои дори повече от необходимото. Например „Линднер груп” е семейна фирма, създадена през 1965 година в Арнсторф, Бавария. През 1987 г. е преобразувана в акционерно дружество, през 1991 г. се превръщат в холдингова структура с десетки поделения. Те не строят основи, не наливат бетон, не коват кофражи. Занимават се с фасади, окачени тавани, довършителни работи, интериорно оформление. Не са от малките дружества за Германия – за 2010 г. оборотът им гони 700 млн. евро.

  Ала тези „Линднер”, с които новият ни президент се гордее, че е строил за тях, не са онези „Линднер”, за които най-много е работил. Например съдружникът на Росен Плевнелиев – Михаел Линднер според заверките на немските нотариуси (изрично са го посочили) се оказва „родом Улмар”. От друга провинция на Германия вместо от семейното гнездо в Бавария.

  Любопитно е обстоятелството, че на сайта на немската група „Линднер” са посочени десетки обекти в чужбина, но сред тях не фигурира нито Бизнеспарк – Младост, нито „Резиденшъл парк”. Според сайта на фирмата и регистрациите единственото тяхно поделение в България е „Линднер България” ЕООД вместо 18-е фирми от „групата”, свързани с Росен Плевнелиев. Предметът на немците в България е формулиран така: „доставка и монтаж на системи, тавани, стени, подове, развитие и управление на проекти.”. Ала не и собственост върху тях!

  Как ви звучи този текст: „Упълномощавам адвокат …. да се разпорежда с дяловете във фирмата, да продава, купува, инвестира на каквато цена намери и при каквито условия счете за необходими.”. В пълномощното има още една забележка „в случай на необходимост тези правомощия да се тълкуват в разширителен смисъл.” В случая упълномощителят е Първата дама – Юлиана Плевнелиева. Всеки юрист, дори студент, ще ви каже, че такова пълномощно на практика изцяло я лишава от каквито и да са права върху водещата се иначе на нейно име фирма, водила се навремето и на името на съпруга й.

  Чия е тогава цялата българска империя, свързана с новия ни президент?

  Не е негова, както се твърди. Интересни са книгите на акционерите. Например какво четем в една от тях : „Линднер Проектенвинклунгс” – Австрия (а не Германия) има 5 000 акции от дружеството, а останалите съдружници – скромните 115 броя. В тази благодатна за червения капитал страна съществуват и други „Линднери”, които се оказват основните играчи у нас вместо немските им едноименни не-братя. Какво се оказа – никаква немска „Линднер груп” не е инвестирала у нас и наляла онези близо 150 милиона евра в Бизнеспарка и 80 милиона евра в „Резиденшъл парк”…

  Новият български президент най-нагло ни излъга. Очи в очи! С ръка на сърцето!

  Фигурата му се оказа двулична – на честен предприемач, печелещ милиони, и фасада – за други много и много, почти неизброими, но обичащи анонимността милиони.
  Но какви? И на кои?

  В крайна сметка нишката от преплетени съдружия, лица и фирми у нас и в няколко държави ни отвеждат на три адреса – офшорки и едно име. От адресите два са в Кипър – „Сталберг инвестмънт лимитед” и „Уиклеф Холдинг лимитед”. Вписаната като техен управител дама се оказа с купища фирми и съдружия в Русия, като две-трети от тях са свързани с военно-промишления комплекс на Москва. Третият адрес е „Лендмарк” в Люксембург. Името е на Таня Косева-Бошева.

  А за да обясним коя е тя, нека прочетем една поовехтяла, но съдържателна новина от в. „Дневник”:

  07.12.2007 Новозеландецът Ричард Макдоналд пристига в България за пръв път преди четири години. Мисията му е да проучи местния пазар на недвижимости за свой лондонски клиент – Хенри Гуин-Джоунс, който току що е купил софийски хотел. Покрай служебния си ангажимент той се замисля и за лична инвестиция, но не я реализира.

  Две години по-късно Гуин-Джоунс е сред тримата основатели на „Лендмарк”, компания за инвестиции в недвижимости с фокус върху българския пазар. Лондонският бизнесмен успява също да убеди Макдоналд да дойде в България и да я управлява от пролетта на 2006 г. Днес Макдоналд, заедно с другия мениджър на компанията Таня Косева-Бошова стана собственик на „Лендмарк” срещу цена от 210 милиона евро. Това е кратка версия на историята на сключената преди дни най-голяма сделка с недвижими имоти на българския пазар.

  Другото нетипично е, че купувач е мениджърският екип на компанията – дружеството „Бриджкорп”, в което 90% държи Ричард Макдоналд и 10% са на Таня Косева-Бошова. Защо се продава? Досегашните собственици на „Лендмарк” (виж схемата) не коментираха излизането си от инвестицията. „Бракът между акционерите не беше перфектен”, обясни Макдоналд. „Имаха различни виждания как да се развива компанията”, допълва Бошова. Другото предположение на участниците на пазара е, че тримата първоначални инвеститори – Тор Бьорголфсон, Хенри Гуин-Джоунс и управлявания от Георг Цветански фонд Alitma Partners, са решили, че сега моментът е подходящ за продажба. „Следващите 2-3 години в сектора няма да има революционно по-добри резултати. Например през 2009 г. цената едва ли ще е много по-висока. Сега се усеща някакъв пик и затова е нормално да се продава”, обясни мениджър на чуждестранна компания за инвестиции в имоти. Предвид оттеглянето на исландския милиардер Тор Бьорголфсон и от други български инвестиции възможно е той да си набавя средства за други инвестиционни планове. Най-често спряганото направление е глобално разрастване на фармацевтичния бизнес на „Актавис“. Каквито и да са причините, през септември основателите на „Лендмарк“ са наели за консултант по продажбата лондонския офис на Credit Suisse Securities, а договорът с избрания купувач е приключен бързо в края на ноември”.

  Това е новината. Чете се между редовете – сменили са си лицето. Цитираната „Бриджкорп” е тясно свързана с фирмите, водещи се на Плевнелиев. Георг Цветански е известен бизнесмен, един от най-големите у нас. Зет е на Петър Дюлгеров – бивш кандидат-член на Политбюро. Собственик е на значима част от родната фармация, на заводи и дружества в най-различни сфери на икономиката. Има големи интереси и съдружия в Исландия. Исландецът Тор Бьорголфсон е онзи, за който вече стана дума в книгата – забогатял до милиардер в мътна Русия с лиценз, даден от Путин за търговия с водка. Същият Тор въртеше банката на бойковата приятелка Цветелина Бориславова – СИбанк.

  Част от „Лендмарк” беше закупена от „Алфа дивелопмънт”, която е от империята на Иво Прокопиев – Господин Някой-Никой. Този кръг от хора, свързани чрез „Глобална България”, монтираха един премиер, а сега монтират и нов президент.

  Росен Плевнелиев се оказа бурмичка в империя за милиарди, чийто корени започват от Русия и лично от Путин. Сякаш беше дал лицето си назаем – за подобие на скрит образ. Но ще го отдаде ли и като президент?

  Политиката е изкуство на възможното, лидерството – и на невъзможното.

  Проектът Росен Плевнелиев се оказа същото подобие, каквото е и Проектът Бойко Борисов. Те са фасадата на една и съща люпилня, чийто собственик е най-големия кукловод в Русия. В тази люпилня се програмират и излюпват единствено бройлери. Но кудкудякането – убедително или, не ги прави петли!

  Политиката в България се оказа изкуството на повторението. Ужасът на матрицата. Миналото, настоящето и бъдещето на едни и същи Проекти.”
  

  Едните зависимости са ясни.

  А другите?– Марин Райков е американски поданик по рождение.

  Ето какво пише един вестник в Калифорния по повод назначаването му за зам.-министър през 2009 г. – http://www.bulgarica.com/2009/08/24/новини/външният-министър-избра-европа-сащ-ча/

  Ако не е подал молба за отказ от американско поданство, това е огромен скандал и пряко погазване на Конституцията. Аз поне не открих такава молба въпреки дискретното ми разследване. По закон посолството и Държавния департамент нямат право да дават лична информация за техни граждани на неамерикански граждани, структури, фирми и организации, а на правителства – само по преценка. Така че не чакайте каквото и да е официално обяснение от тях.

  Бих искал да отбележа, че американското поданство в никакъв случай не означава работа в защита на САЩ. Познавам достатъчно американски поданици – едри бизнесмени и финансисти, които въобще не се съобразяват с националните интереси на Америка, а единствено с интересите на парите си и нямат никакви скрупули с кого и как работят, стига да не погазват открито законите. Но за мен това е още по-страшно от първата хипотеза за евентуална защита на интереса на Белия дом.

  (Следва)

  Григор Лилов / ФЕЙСБУК

• Кастрацията на българите в чужбина бе потвърдена и от този президент

  Евгени Веселинов,  Bulgarica.com

  

  Президентът на Р. България Росен Плевнелиев с приятна усмивка стисна ръката на колегата си от САЩ Барак Обама в Чикаго – “Столицата на България в САЩ” и роден град на американския президент, по време на двудневната среща на върха на НАТО на 20 май 2012 г. Обама даде най-висока оценка за процесите в страната ни: „Справяте се много добре. Последните данни, с които разполагам, са блестящи. Желая ви успех.” За по-малко от година Плевнелиев доказа, че се справя блестящо, като състави свое ново правителство в трудната кризисна политическа и икономическа ситуация в България, в условия и на улични протести и самозапалвания на отчаяни граждани. Българският държавен глава също така сега потвърди своето отношение към Българо-Американците, като отново ги “кастрира” за изборите, като не се и опита да създаде изборен район за тях в продължение на близо година, въпреки че бе добре известно, че ще има парламентарни избори т.г. и той е добре запознат с проблемите за гласуване в САЩ. ФОТО: БТА

  Какво се случва и защо се мълчи за 3-ят указ на Плевнелиев, който задраска отново избирателният район за сънародниците ни “зад граница”?

  Гледайте видео и чуйте обещанията на българския държавен глава в Чикаго, за да знаете.

  Гледайте видео на британската легенда Мистър Бийн, за да се разтоварите.

  13 март 2013 г. Президентът Росен Плевнелиев издаде цели три указа в един ден. С първият от тях назначи свои министри, като даже прибави един нов модел. Това добре. С вторият се погрижи за разединението и съединението на безценните депутати, като им посочи и календара. И двата указа за велможите силно се коментират от росни и износени политици, гранд-анализатори и медии в страната и чужбина, като всеки се интересува за това КОЙ Е НА ВЛАСТ. Никакво внимание обаче НЕ се обърна на трети указ, с който се определиха Избирателните райони, и който реално КАСТРИРА за пореден път българите в чужбина и този президент потвърди това.

  Какво се случи в официалната част?

  Президентът Росен Плевнелиев издаде указ за назначаването на служебното правителство със служебен министър-председател и министър на външните работи Марин Райков, съобщиха от прессекретариата на президента. С друг втори указ държавният глава разпуска 41-то Народно събрание на 15 март и насрочва избори за Народно събрание на 12 май. /ПОЧТИ ВСИЧКО ЗА НОВИЯ КАБИНЕТ ЧЕТЕТЕ В СПЕЦИАЛНА ПУБЛИКАЦИЯ/

  Но, президентът издаде и трети указ, който не се коментира особено в България, но най-вече вълнува нас българите в чужбина, указ с който отново бяха кастрирани над 1 милион и половина сънародници “зад граница”. Президентският указ с пореден номер 3 и официален 58 определя номерацията, наименованията и границите на 31 изборни райони за произвеждане на избори за народни представители на 12 май 2013 г., в който

  ОТНОВО НЕ ФИГУРИРА СПЕЦИАЛЕН ИЗБИРАТЕЛЕН РАЙОН ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА,

  

  Президентът заедно с Н. Пр. посланик Елена Поптодорова (ляво стояща зад президента) и генералният консул в Чикаго г-н Симеон Стоилов (дясно стоящ до президента) на импровизирана трибуна в зала в Ботаническата градина в северното предградие Гленко на 19 май 2012г. Присъстващите очакващи така силно да стиснат и те ръката на “нашия” президент българи бяха над очаквания брой и препълниха залата, като някои останаха и отвън. Някои от отговорите на въпросите към президента зададени вътре в залата в “Столицата на България в САЩ”, останаха “навън” от президентството и дипломатическите представителства и до ден днешен. Най-важният, който “увисна на чист въздух на простора” касае предстоящите парламентарни избори на 12 май 2013г. А именно, за представителство на българите “зад граница” в Парламента, т.е. самостоятелен Избирателен район, който да излъчи подобни. Отново и отново сънародниците в чужбина “кастрирани висят на простора” на нашите политици. ФОТО: Eurochicago.com

  КОЕТО ПРОСТИЧКО ДОКАЗВА НАШИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРОГНОЗИ, ЧЕ: българите в чужбина остават пак без глас за съдбата на собствената си Родина. Но ще бъдем поканени да гласуваме … в един от 31-те Избирателни района в България, а 32-ят остава равен на “0″ отново ?! Наздраве, Президенте – от нашата Българска обикновена маса в къщи там далеч, на вашата “резервирана” официална маса там близо пред урните! Урна ли казах, та тя се използва и на друго място, пардон!

  И ПОСЛЕДНАТА ДУПКА НА КАВАЛ НЕ СМЕ – ФАКТИТЕ: В т.нар. 32^и избирателен район Чужбина, в който се обобщава вотът на гласувалите зад граница, гласовете на българите от чужбина (в страните в които е открита избирателна секция) се разделят по регионален признак и се прибавят към избрани чрез жребий многомандатни избирателни района (МИР) в България. След изменението на закона ЗИНП от 2009 г, гласовете от чужбина дори не се прибавят към избирателните райони в страната, а участват в сумата на гласовете при разпределянето на мандатите на национално ниво. При разпределянето на мандатите на партиите между МИР, гласовете от чужбина не се вземат под внимание. За разлика от България, избирателите в чужбина не гласуват за мажоритарни кандидати, а само за кандидати по пропорционалната система. Всеки район носи определен брой мандати (брой депутати). Според решение на Конституционния съд от 12 май 2009 г., шест конституционни съдии смятат, че това дори противоречи на Конституцията на Р. България (2009).

  “Българите в чужбина – активен въпрос по който работя аз и целият ми екип, и за тази стратегия ще има 3 етапа до края на този Парламент”q каза ПЛЕВНЕЛИЕВ В ЧИКАГО НА 19 МАЙ 2012 г. НА СРЕЩА С БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ – ЧУЙТЕ ОЩЕ ТУК (файловете са звуков МР3 формат, кликнете върху изписаните на латински заглавия, за да ги чуете):

  Въпрос за Новата национална стратегия към българите в чужбина –
  NacionalStrategiata

  Какво българската държава прави, за да потърсим ние нашата американска мечта обратно в България – “България ще бъде много по-комуникативна с българите в чужбина, отворена за техните идеи, ще има нов закон, нова национална стратегия и разбира се Президента ще работи за тях” чуйте всичко тук – ZaEmigrantite

  

  Българският президент Росен Плевнелиев направи задушевна снимка за спомен с български деца в българското училище в Ню Йорк на 23 септември 2012 г. Подобни фотоси с дечица и управляващи са много популярни в световната фотография. Въпросът е, как българският президент ще обясни на българските родители на тези сладки наши създания, защо отново техните семейства са изолирани от правото си на значим вот и представителство в българския парламент? Или по-простичко – къде отиват техните гласове и бъдещето на техните деца поне за следващите четири (4) години? На снимки сме се нагледали, на обещания сме се наслушали, но на реални действия така и не станахме свидетели. Надеждата е, че за тези деца от снимката ще дойде по-добро време в което да почувстват, че някой там в Родината мисли и действа и за тях. Така както мисли и действа с тези българи зад граница, които вече години наред силните политически партии откриват и наготово назначават в техните правителства. Последното доказателство е и служебното правителство на президента Плевнелиев.

  Най-големият парадокс и подигравка с българите в чужбина е, че всеки един МИР в България, даже и няколко взети заедно са с по-малък брой гласоподаватели от този на техните сънародници “зад граница”, които по всякакви правила имат правото на глас ! Правят се “на луди”, като много добре знаят и е достатъчно само да преброят колко паспорта са издадени в Консулствата и ще получат една прилична цифра! Да я сравнят например с броят на жителите, забележете не на тези с право за гласуване, на Област Пловдив, която носи цели 11 мандата и втора след София, ами тя има население 683 027 души (по окончателни данни от преброяване 2011). Политическите партии получават мандати, ако са получили поне 4% от действителните гласове (през 2009 г. това бяха над 173,000 гласа, т.г. ще са не повече от 160,000), като през 2009 г. гласовете от чужбина донесоха цели 9 мандата. Гласовете от чужбина зорлем се набутват в МИР в страната и избутват оттам “заработените” в района мандати. Когато цифрите говорят и политиците мълчат … ако искат! Да ама става опасно за местните велможи, защото както експертите настояват да има изборен район “Чужбина”, то така всички гласове на българите зад граница ще излъчват свои представители в парламента. Непокиса на българските политици за сънародниците им в чужбина е постоянен години наред, а ние поставихме въпроса още през 2005 г.: Българите в чужбина не могат да гласуват, като и помагахме и питахме тогава: Консул Георги Пейчинов – Посолство на Република България в…

  Тук е мястото да припомним и добавим другият много важен и неразрешен въпрос за българите, и в страната и в Америка по отношение на договореностите и сътрудничеството със САЩ –

  НАЛИЧИЕТО ВСЕ ОЩЕ НА АМЕРИКАНСКИ ВИЗИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ.

  

  Росен Плевнелиев е човек, който говори с тих глас, с нюх за бизнес и математика и използва често думата „мъдрост”, съобщава Би Би Си в репортаж за новото служебно правителство събрано от него президента. ФОТО: БТА

  С какво заслужихме това отношение от страна и на Американската администрация (ооопс, те ще кажат “законите, Сър”) и на нашите политици, които и да са правили напъни, нищо не постигнаха за години. Не разбирам, как така гражданите на една държава, която е един “от най-добрите партньори и съюзници на САЩ”, дори според американския президент, остава в списъка на “заподозряните” потенциални емигранти, а може би и на терористи? Как така България – член на НАТО, на ЕС, на множество съвместни комитети и организации, с почти никакъв процент на нелегални емигранти, с експертни представители и ръководители от години в Американски и международни институции, подкрепила и доказала своята лоялност, понякога бе и между първите и единствени съюзници в международните войни с главен участник САЩ – дала си дори и територията за военни бази и посреднически мисии,

  

  „Мистър Бийн“ (Mr. Bean) е световно популярен образ от британски комедиен сериал, с участието на Роуън Аткинсън в ролята на водещия персонаж. “Целувката на мистър Бийн” (Mr Bean Kissing) е много забавна детска популярна игра от категория Забавни игри! На 7 октомври 2012 г. стана ясно, че Британското правителство трескаво търси начини как да запази ограниченията за български и румънски граждани, които след края на 2013 г. ще имат право свободно да се движат и работят навсякъде в ЕС. Въпреки, че на британските правителствени чиновници е пределно ясно, че подобен ход би означавал пряко и грубо нарушение на европейските договори и най-вече на основното право на свободно придвижване в ЕС. Това става ясно от изявление на вътрешния министър Тереза Хей, цитирано от в. “Сънди таймс”. Администрацията във Великобритания, както и в САЩ, явно недолюбват особено българите на политическата сцена. Но пък на екрана, комиците успяват да променят променливият заинтересован строг образ на политиците с веселата неподправена усмивка на комиците. ФОТО: i.perezhilton.com

  КАК ТАКА ТАЗИ ДЪРЖАВА Е ЗАБРАВЕНА? ЗАЩО НЕ ЗАБРАВИХА ЛАТИНОСИТЕ, КОИТО СА ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ЧАСТ ОТ НАД 11,000,000 НЕЛЕГАЛНИ ЕМИГРАНТИ В САЩ, КОИТО СА ПОВЕЧЕ ДАЖЕ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ, ТА ДАЖЕ ИМ ТЪРСЯТ НАЧИН ДА ГИ УЗАКОНЯВАТ?

  ЗАЩО НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ ПОЗВОЛЯВАХА ТОВА ДА СЕ СЛУЧВА И СЕ СЛУЧВА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГОДИНИ? ИЗЛИЗА, ЧЕ НИКОЙ НЕ ГО ЕНЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ, А ГО ИНТЕРЕСУВА САМО СЛУЖБИЦАТА ПО МИНИСТЕРСТВА И ПОСОЛСТВА, КОНТРОЛА И ВЛИЯНИЕТО ПО ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ПОКАЗАТЕЛИ.

  Росен Плевнелиев е човек, който говори с тих глас, с нюх за бизнес и математика и използва често думата „мъдрост”, съобщава Би Би Си в репортаж за новото служебно правителство събрано от него президента. Мъдростта на българите, които излязоха на улиците, тъй като ситуацията е непоносима, мъдростта нужна за формиране на непартийно служебно правителство. Но той също така говори за опасност и за нуждата от смелост. „Българите обикновено са много консервативни и търпеливи, но когато трябва да се решават проблеми, те действат. Приемам посланието им много сериозно”, казва Плевнелиев. В изказването си президентът не фиксира конкретно къде се намират българите, какво влияние и права имат и как действат, или ще бездействат, или пък логично ще се случи това: Българи протестират в Европа и Израел – в Америка са непокис и слушат музика.

  

  Но никой не може да прогнозира какво ще се случи след изборите, коментира авторитетният британски вестник „Файненшъл таймс”.

  Великобритания е Родината на „Мистър Бийн“ (Mr. Bean) – световно популярен образ от британски комедиен сериал с участието на Роуън Аткинсън в ролята на водещия персонаж. “Целувката на мистър Бийн” (Mr Bean Kissing) е много забавна детска популярна игра от категория Забавни игри! Администрацията във Великобритания, както и в САЩ, явно недолюбват особено българите на политическата сцена. Но пък на екрана, комиците успяват да променят променливият заинтересован строг образ на политиците, който понякога е един и същ, с веселата неподправена усмивка на комиците.

  Ние ще се усмихнем също и смело ще прогнозираме, че на изборите в САЩ на 12 май 2013г. пак и отново ще има смешен брой на гласувалите, защото простичко казано – БЪЛГАРИТЕ НЕ СА ЧАК ТОЛКОВА ГЛУПАВИ ЗА ДА НЕ РАЗБЕРАТ, ЧЕ ТЕ НИЩО НЕ ОЗНАЧАВАТ, И ПО ЗАКОН, И ПО КАНОН! И НЕ ПРИЛИЧАТ ЧАК ТОЛКОВА НА МИСТЪР БИЙН!

  Mr Bean’s Holiday Trailer (USA Version) VIDEO:

  

   

  Източник: www.bulgarica.com

• <<
• 1
...
• 179
• 180
• 181
• 182
• 183
• 184
• 185
• 186
• 187
• 188
• 189
...
• 416
• >>