2024-12-23

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Статистика на нежеланите реакции и смъртност сред ваксиниране в ЕС

    .

    ИСТИНАТА ПРИТЕЖАВА РАЗРУШИТЕЛНА СИЛА

    Таня Тодорова,

    Onarealcase.blogspot.com

    Официалната база данни на Европейския съюз за предполагаеми лекарствени реакции отчита на уебсайта си 30 551 смъртни случая и 1 163 356 нежелани странични реакции след поставяне на COVID ваксините на: Pfizer, Moderna, Johnson & Johnson и AztraZeneca. По-долу ще намерите данните до 13 ноември 2021 г., въз основа на данните, предоставени в системата на ADRreports – https://www.adrreports.eu/en/data_source.html. Според Европейската агенция по лекарствата, официалния уебсайт на Европейския съюз, данните за нежеланите реакции от ваксините срещу COVID-19 са публикувани в портала ADRreports.eu, който „позволява на потребителите да видят общия брой доклади за отделни предполагаеми странични ефекти (известни още като индивидуални доклади за безопасност или ICSR). Всички данни, показани в уебсайта, и формуляри за доклади за отделни случаи, са взети от EudraVigilance https://www.adrreports.eu/en/data_source.html , „система, предназначена за събиране на доклади за предполагаеми странични ефекти, използвана за оценка на ползите и рисковете от лекарствата по време на тяхното разработване и наблюдение на тяхната безопасност след тяхното разрешение в Европейското икономическо пространство (ЕИП)“. Информацията е предоставена по електронен път на EudraVigilance от „национални регулаторни органи по лекарствата и от фармацевтични компании, които притежават разрешения за търговия (лицензи) за лекарствата“. От уебсайта на ADRreports: Фармацевтичните компании, които притежават разрешение за пускане на пазара на лекарство, както и регулаторните органи за лекарства в ЕИП, са законово задължени да представят доклади за предполагаеми странични ефекти на EudraVigilance. Това включва доклади, получени от здравни специалисти и пациенти. Това изключва несериозни странични ефекти, възникващи извън ЕИП. Уеб докладът не включва доклади от проучвания (например клинично изпитване, неинтервенционално проучване) или други видове доклади (т.е. само спонтанни доклади). Страничен ефект се класифицира като „сериозен“, ако (i) води до смърт, (ii) е животозастрашаващ, (iii) изисква хоспитализация или удължаване на съществуващата хоспитализация, (iv) води до трайно или значително увреждане/неработоспособност (напр. според мнението на репортер), (v) е вродена аномалия/вроден дефект или (vi) води до някои други медицински състояния. В доклад на Health Impact News – https://healthimpactnews.com/2021/29934-deaths-2804900-injuries-following-covid-shots-in-european-database-of-adverse-reactions-corporate-journalists-have-pericarditis-after-pfizer-shots/ – се споменава, че базата данни, поддържана в EudraVigilance, е само за държави в Европа, които са част от Европейския съюз (ЕС), който включва 27 държави. Това означава, че нежеланите реакции от ваксините срещу COVID биха били по-високи, ако включим всички страни в Европа.

    Ето обобщението на данните до 13 ноември 2021 г.

    Данните показват 1 163 356 нежелани странични реакции и 30 551 смъртни случая от ваксинации срещу COVID-19.

    Общо реакции за mRNA Tozinameran (code BNT162b2, Comirnaty) от BioNTech:

    14 303 директни смъртни случая и 562 213 случая с непренебрежимо действие и увреда

    Смъртност:

            1. Смъртност и невъзстановено след реакция при поставянето на BNT162b2, Comirnaty, според предварително известни незаразни заболявания у пациентите, по симптоми:
            2. Хематология – 200 починали и 12412 увредени
            3. Сърдечносъдова система, в т.ч. тромбози – 2095 починали, 10336 увредени
            4. Хора с вродени или фамилни заболявания – 32 починали и 12 невъзстановени
            5. УНГ – 10 починали, 7561 невъзстановени
            6. Ендокринни увреждания, без диабет – 5 починали, 512 с трайни увреди
            7. Хора с възпалителни и дегенеративни очни заболявания – 31 починали, 6636 невъзстановени
            8. Гастроетерологични, без хепатити – 573 починали и 25520 невъзстановени, с трайни увреди
            9. Без особени общи увреди и директно след прилагане на ваксината – 4057 починали и 82029 невъзстановени и с трайни увреди
            10. С увреда на жлъчните пътища -ъ73 починали и 334 невъзстановени, с трайни увреди
            11. Автоимунни заболявания и имунен дефицит без ХИВ – 74 починали и 1911 невъзстановени, с трайни увреди
            12. Инфекциозни и свързани с тях възпаления – 1545 починали и 11502 невъзстановени, с трайни увреди
            13. Травматични, отровени и пострадали от лекарски процедури – 235 починали и 1915 не възстановили се, с трайни увреди
            14. Проявили се по време на инвазивни изследвания – 440 починали и 7080 не възстановили се, с трайни увреди
            15. Метаболитни и хранителни страдания – 247 починали и 2249 невъзстановени, с трайни увреди
            16. Пациенти с мускулни и костни заболявания вкл., автоимунни на съединителната тъкан – 177 починали и 45626 невъзстановени, с трайни увреди
            17. Неоплазми – всички видове – 111 починали и 369 невъзстановени, с трайни увреди
            18. Нервни заболявания (вкл. инсулт) – 1532  починали и 60 907 невъзстановени, с трайни увреди
            19. Бременни, родилки – 55 починали и 253 невъзстановени, с трайни увреди
            20. С друга реакция от лекарствен продукт – 2 починали и 26 невъзстановени, с трайни увреди
            21. Психични разстройства – 172 починали и 6633 невъстановени, с трайни увреди
            22. Бъбречни и пикочополови увреди – 233 починали и 1213 невъзстановени, с трайни увреди
            23. Болести на репродуктивната система, вкл. и тези на млечната жлеза – 05 починали и 19918 невъзстановени, с тежки увреди
            24. Белодробни, гръдни и медиастинални увреди – 1599 починали и 15449 невъзстановени, с трайни увреди
            25. Кожни заболявания – 123 починали и 17883 невъстановени, с трайни увреди
            26. Социални проблеми – 19 починали и 888 невъзстановени, с трайни увреди
            27. Хора след инвазивни хирургични процедури (без операции) – 55 починали и 237 невъзстановени, с трайни увреди
            28. Съдови преходни нарушения – ХВЕНК, ХАНК – 613 починали и 8618 невъзстановени, с трайни увреди

            Общо реакции за mRNA ваксината mRNA-1273(CX-024414) от Moderna: 8 385 смъртни случая и 155 793 нежелани реакции до 13.11.2021 г.:

            1. Хематология – 94 починали и 2977 увредени
            2. Сърдечносъдова система, в т.ч. тромбози – 895 починали, 3504 увредени
            3. Хора с вродени или фамилни заболявания – 6 починали и 52 невъзстановени
            4. УНГ – 2 починали, 2401 невъзстановени
            5. Ендокринни увреждания, без диабет – 3 починали, 160 с трайни увреди
            6. Хора с възпалителни и дегенеративни очни заболявания – 29  починали, 2197 невъзстановени
            7. Гастроентерологични, без хепатити – 324  починали и 4767 невъзстановени, с трайни увреди
            8. Без особени общи увреди и директно след прилагане на ваксината – 2944 починали и 31159 невъзстановени и с трайни увреди
            9. С увреда на жлъчните пътища – 40 починали и 192 невъзстановени, с трайни увреди
            10. Автоимунни заболявания и имунен дефицит без ХИВ – 15 починали и 650 невъзстановени, с трайни увреди
            11. Инфекциозни и свързани с тях възпаления – 769 починали и 3864 невъзстановени, с трайни увреди
            12. Травматични, отровени и пострадали от лекарски процедури – 156 починали и 1201 невъзстановили се, с трайни увреди
            13. Проявили се по време на инвазивни изследвания – 136 починали и 1883 невъзстановили се, с трайни увреди
            14. Метаболитни и хранителни страдания – 204 починали и 1048 невъстановени
            15. Пациенти с мускулни и костни заболявания, вкл. автоимунни на съединителната тъкан – 170 починали и 14145 невъзстановени, с трайни увреди
            16. Неоплазми – всички видове – 65 починали и 193 невъзстановени, с трайни увреди
            17. Нервни заболявания (вкл. инсулт) – 810 починали и 18937 невъзстановени, с трайни увреди
            18. Бременни, родилки – 7 починали и 121 невъзстановени, с трайни увреди
            19. С друга реакция от лекарствен продукт – 2 починали и 5 невъзстановени, с трайни увреди
            20. Психични разстройства – 140 починали и 2118 невъзстановени, с трайни увреди
            21. Бъбречни и пикочополови увреди – 164 починали и 587 невъзстановени, с трайни увреди
            22. Болести на репродуктивната система, вкл. и тези на млечната жлеза – 7 починали и 3554 невъзстановени с тежки увреди
            23. Белодробни, гръдни и медиастинални увреди – 900 починали и 5291 невъзстановени, с трайни увреди
            24. Кожни заболявания – 76 починали и 6658 невъзстановени, с трайни увреди

             

            1. Социални проблеми – 35  починали и 802 невъзстановени, с трайни увреди
            2. Хора след инвазивни хирургични процедури (без операции) – 77 починали и 268 невъзстановени, с трайни увреди
            3. Съдови преходни нарушения – ХВЕНК, ХАНК – 315 починали и 2788 невъзстановени, с трайни увреди

            .

          2. Общо реакции за ваксината срещу COVID-19 на JANSSEN (AD26.COV2.S) от Johnson & Johnson: 1 793 смъртни случая и 37 038 нежелани реакции до 11/13/2021 г.:Общо реакции за ваксината AZD1222/VAXZEVRIA (CHADOX1 NCOV-19) от Oxford/ AstraZeneca: 6 070 смъртни случая  и 408 312 нежелани реакции до 11/13/2021 г.:Ако не харесваме истината, лъжем и лъжем, докато вече не знаем какво е истина. Всяка лъжа, която изречем, е за сметка на истината. 

            .

          3. Целият материал – ТУК

            .

            ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

            Бел. ред.: Авторката е психолог по професия, живее в Германия и владее няколко езика.

            .

  • Конкурс „Съкровено за България“

    .

    Национален музей на образованието – Габрово и Регионално управление на образованието – Габрово обявяват конкурс за ученици от българските училища зад граница на тема „Съкровено за България“. Категориите в конкурса са разказ и стихотворение.

    Критерии за оценяване:

    – Тематична обвързаност с поставената тема;
    – Оригиналност и творчески подход;
    – Езиково и речниково богатство;
    – Правилен правопис.

    Жури определя I-во, II-ро и III-то място за творбите от всяка категория. Победителите ще получат награда от Национален музей на образованието.

    Краен срок за участие: 30 юни 2022 г.

    Творбите се изпращат на e-mail: [email protected]

    Всяка творба трябва да бъде придружена с данни на участника (трите имена, училище, клас, години, телефон, e-mail и адрес в България).

    За допълнителна информация: [email protected], тел: +359 66 806 461.

     

    Национален музей на образованието

    .

  • Отличия за българи в Ирландия. БУ „Азбука“ и БУ „Васил Левски“

    .

    13 години Българско училище “Азбука” – Дъблин, 9 години Българско училище “Васил Левски” – Шанън

    С огромна благодарност към Посолството на България в Ирландия и към Нейно превъзходителство, г-жа Гергана Караджова, за оказаното признание и почетните грамоти към съмишлениците на български училища “Азбука” и “Васил Левски”, за приноса в областта на образованието и развитието на българските училища зад граница.

    През годините броят на учениците в “Азбука” е бил от 15 до над 100 за една учебна година. Зад тях, в стремежа си да им дадем частица от България, стоят учители, родители, приятели, всеки в различен период от тези 13 години.

    Училището е притегателно място за българската общност. Там, където думите звучат по нашенски, там, където музиката докосва душите ни, там, където ритъмът на хорото е в такт със сърцето.

    Българско училище “Азбука” ще продължава своята мисия да разпалва любовта на децата към България, защото те са най-важни!

    Българско училище “Васил Левски” – Шанън от 9 години е център на българщината в област Мънстър – не просто място за обучение за ученици от предучилищна група до десети клас, а и средище на българската общност от региона.

    Връчването на на грамотата на Йовка Джунгулова

    Почетни грамоти получиха много сърцати сънародници. Няма възможност да приложа целия снимков материал и включвам само част от имената. Извинявам се, че може да пропусна някого.

    Радост Василева с връченото отличие

    Йовка Джунгурова – бивш председател на БОКЦИ (Български Образователен и Културен Център в Ирландия)

    Радост Василева – бивш член на УС на БОКЦИ

    Петя Дойкова – бивш финансист в УС на БОКЦИ

    Илияна Маринова – бивш финансист в УС на БОКЦИ

    Мария Димитрова – бивш член на БОКЦИ

    Виолина Анчева – основател на организацията и бивш председател на БОКЦИ

    Роси Мийхан – основател на организацията и член на Родителският съвет на училище „Азбука“

    Вяра Панова – основател на организацията, бивш председател на Родителския съвет на училище „Азбука“

    Грамота и за Вяра Панова

    Пламен Панов – член на БОКЦИ

    Татяна Аданова – бивш директор на училище „Азбука“ и председател на БОКЦИ

    Гергана Тороманова – член и настоящ заместник председател на БОКЦИ

    Веселина Макмахон – член на БОКЦИ и УС

    Даниела Георгиева – председател на организацията в Шанън

    Алина Радева е също сред отличените

    Алина Радева – директор и преподавател в училище „Васил Левски“- Шанън

    Димитър Камбуров – преподавател в колежа Тринити и в училище „Азбука“

    Зорница Гоган – бивш директор на „Азбука“ и настоящ на училище „Райна Княгиня“

    Петя Цанева – бивш член на Родителският съвет на училище „Азбука“

    Ваня Динкова – бивш член на Родителският съвет на училище „Азбука“

    Ники Колиер – дизайнер

    Даниела Георгиева с връченото отличие

    Благодарим за оказаната чест!

    Повече информация за събитието на официалния линк на Посолството:

    https://www.mfa.bg/embassies/ireland/news/31676

    Татяна Аданова
    Татяна Аданова с връченото отличие

     

    Татяна Аданова,

    бивш директор на „Азбука“ и председател на „БОКЦИ“

    Снимки:  Ивайло Петров

    .

  • Козя гайда

    .

    Разказ от Мишо Хаджийски

    Корица на книгата на Мишо Хаджийски „Пуста чужда чужбина“

    В стара старина времето по нас било глухо, а мястото – дива пустош. Дето днес са Стайковите могили, в Преславския кър, имало е извор голям и мандри овчарски е имало. Но една зима овчарите повели стадата си в Каръма, там зима да зимуват. Дал беше Бог тогава хубави пасища и топли дни, сняг не паднал. Но нападнали ги татарите, та не се чуха, не се видяха до ден днешен. То нали е човек, насита няма. Вълчица разкъсва овци, насити се, па отива в леговището на отмора. Кога е сита, нито е страшна, нито е зла. И агне я музи. А ние сме по-лоши от вълците: видяхме чужда земя, та Господ забравихме.

    По нас в Таврия води и пасища – сто мандри да свъртиш. Що им трябвало да ходят при татарите! Нали Кърмъка е чужда земя. Стой си тук, не се лакоми! Дал е Бог за всички хора и земи, и води, и пасища. Разгеле, видя им се малко, та отидоха в Каръма. Изклаха ги татарите. Господ ги наказа.

    Дето днес са Стайковите могили имало е извор голям. От три извора извира вода, та заляла къра и пасищата. Дядо Стайко бил прочут болярин, заселил се в тия места, защото земя тук имало много. Издигнал държовище край изворите. Сам-самичък в степта – ден вървиш към изгрев, няма жива дея. Два вървиш на заход, няма жива дея. Толкоз земя дал на дяда Стайка руският цар за добрини незнайни, за дружба скритна. Пуснал дядо Стайко овцете си – сто арапина ги пасли, в пет мандри не се побирали. Ако една по една ги броиш, от петък до петък ще ги броиш. Толкоз овце дал на дяда Стайка молдовският каймакамин за добрини незнайни, за дружба скритна. И пак каил не станал дядо Стайко, малко му се видяло.

    Българското държовище било на друма, а друмът прерязвал земите на дядото. Минавали кервани по друма, отивали в Бердянка жито да продават. Излизал дядо Стайко на друма, мито искал; задето земята му газят – три шаха, задето конете поят на изворите – два шаха. Плащали керванджии, задето земята му газят, но за водата отказвали, защото водата е от Господа, за всички Господ я дал. Боляринът се разсърдил. Запушил изворите с вълна, а отгоре сложил воденични камъни.

    Пресъхнали изворите, нямало де керванджии конете си да поят.

    – Бог ще те накаже – казвали му пътници.

    – Божието си е Божо, моето мое – отвърнал боляринът.

    Минал веднъж керван, козлета карали в Бердянка. От далеч идел керванът, в път замръкнал. Спрял ги на друма дядо Стайко, по три шаха поискал. Дали му керванджиите по три шаха, нищо не казали. Пак каил не станал боляринът, поискал още по три шаха. Дали му керванджии още по три шаха, нищо не казали и си отишли. Погледнал дядо Стайко парите, а те лъщят на месечината, като от огън да са.

    – Чудна работа! – помислил си боляринът. – Колко свят светувам, а такива пари не съм виждал. Тръгнал да си отива, ала дочуло му се козле да блее. “Паднало от каруцата” – помислил си дядо Стайко, па стигнал, та го хванал. Близо бил керванът, чувало се как тракат каруците, но лакомия бил дядо Стайко, не обадил на пътниците. Взел козлето на ръце, милвал го и му нареждал:

    – Расни, расни, козленце, расни да пораснеш, та дядо гайда ще си направи от теб.

    – От мене гайда я стане, я не – отвърнало козлето с човешки глас, – ала от тебе гайда ще стане. Казало и не се видяло, а на дяда Стайка болярина злъчката се пукнала от страх. Сутринта арапите го намерили на друма и що да видят: страшни черни змии се свили в ръцете на дяда Стайка, а пари нямало. И понеже арапите били друговерци, и “Бог да го прости” не казали.

    .

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    Мишо Хаджийски е роден през 1916 г. в българското село Инзово в Таврия, Приморски район, Запорожка област на Украйна. Родителите му загиват рано и грижата за него поема дядо му Иван Хаджийски. Мишо завършва прогимназия в родното си село, където се преподава на български език. В периода 1930-1933 г. завършва Български педагогически техникум, където също се преподава на български език. През 1937 г. се дипломира в Киевския държавен университет – специалност литература. Дебютира в издателство за националните малцинства в Киев със сборника „Разлив“ (1938). През 1939 г. написва пиесата „Бановите дворища“, поставена в Българския държавен театър, чието седалище тогава е в Одеса. В Киевското издателство за националните малцинства излиза сборникът му с разкази „Нощите край Лозоватка“ (1940) и „Из Бесарабия“ (1941). Издателство „Хемус“ (България) публикува книгата му „Пуста чужда чужбина“ (1943), посветена на Ангел Каралийчев. Хаджийски е съдействал откараните в Германия български младежи през Втората световна война да бъдат върнати в България. Съдействал е и за преселването в България на желаещи българи от Таврия. В изд. „Българско дело“ излиза книгата му „Българи в Таврия“ (1944). Писателят се самоубива в Белоградчик на 7.12.1944 г., на 28-годишна възраст, при опит да бъде арестуван по политически причини.

     

    Източник: Literaturensviat.com

    .

  • Български монах в Америка

    .

    ЛЮБОМИР ХАРДАЛОВ – ЕДИНСТВЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ МОНАХ В АМЕРИКА

    Снимка: Скрийншот от видео на Bulgarica и БТА

    Любомир Хардалов се ражда през 1986 година в Тутракан в семейство на Мая и Момчил – българи християни. С родителите му се преместват в Монреал, Канада, през 2002-а. Две години по-късно Любомир започва да помага в българската православна църква, а през 2007-а става иподякон. Заминава на православна мисия в Аляска, после посещава румънски манастир в Канада и друг в Южна Франция. Обикаля с ясната цел да получи религиозна виза и да се прехвърли от Канада в Америка, за да се установи в манастира „Светия кръст“ в Кастро Вали, Калифорния. За него научава случайно от Интернет, но веднага го познава като своя духовен дом. И така вече повече от 6 години. Наскоро Любомир Хардалов беше подстриган за свещеник и вече е отец Климент.

    Снимка: БТА

    „Човек трябва да притежава воля и инат, за да стане монах. Ако искаме някакъв смисъл в живота си, мисля, че всички трябва да се обърнем към Господ и към църквата. Моля се за здраве и мир, за българи – да пазят българското и никъде да не забравят откъде идват“, споделя младият мъж, избрал църквата и вярата за своя мисия.

    Любомир Хардалов. Снимка: БТА

    Автор и оператор – Евгени Веселинов

    Продуцент и режисьор – Мартина Ганчева

    Монтаж – Емил Граничаров

    Документалният филм може да бъде видян в сайта на БТА.

    Снимка: БТА

    Източник: БТА

    .

  • Ден на народните будители

     

    „От днеска нататък българският род
    история има и става народ!“
    Четете да знайте, що в стари години
    по тез земи славни вършили деди ни,
    как със много кралства имали са бран
    и била велика българската държава“

    Иван Вазов, „Паисий“

     

    Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания – дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.

    В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар по църковния, Юлиански календар е бил 19 октомври- Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец)За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Посветен е на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете Сред тях са имената на : Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

    От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

    Този празник се чества с признателност към будителите на възрожденската епоха, но и към съвременните будители: учители, артисти, писатели, художници и още различни творци. Всяка една епоха е имала и ще има своите будители, водещи народа към просветление и самоосъзнаване. Днешните времена не са по-малко трудни за хората искащи да запазят българщината, езика и обичаите, сред ширещите се чужди култури и порядки.

     

    .

  • 75 години от геноцида над бесарабските българи в бившия Съветски съюз

    .

    Проф. Пламен Павлов, в. „Труд“

    Навършват се 75 години от геноцида над бесарабските българи в бившия Съветски съюз през 1946 г.

    У нас трагичните събития получиха обществен отзвук едва през 2001 г. с документалния филм на Константин Чакъров 

    На 29 октомври отбелязваме Деня на бесарабските българи, свързван от традицията с освещаването на храма „Преображение Господне“ в Болград през 1838 г. Безспорно нашите сънародници в днешните държави Украйна и Молдова заслужават много повече внимание и признание, поради което датата 29 октомври е важен маркер в националния ни календар. Колкото и да е „непразнично“ обаче, нека припомним най-мащабната трагедия в историята на нашата бесарабска общност, случила се преди 75 години.

    Върху темата за големия глад през 1946 г., познат и с обичайното руско понятие „голодомор“, повече от половин век тегне пълно „табу“. Вярно е, че в годините след Втората световна война милиони хора по целия свят преживяват лишения, като трудности с продоволствието е имало и в България. И все пак, съдбата на бесарабските българи е много по-драматична, тъй като режимът на Сталин обрича сънародниците ни на неимоверни страдания и гладна смърт. Уви, те не получават подкрепа от прародината България. Наложеният от Червената армия на 9 септември 1944 г. комунистически режим начело с „вожда и учителя“ Георги Димитров не реагира, а и нали в „страната на Съветите“ гладът би следвало да е невъзможен! „Братската дружба“ и продължилото десетилетия информационно затъмнение водят до непознаване на събитията, което не е преодоляно напълно и днес.

    Дори и да е парадоксално, у нас истината за глада в Бесарабия получи обществен отзвук едва през 2001 г., когато по БНТ беше излъчен документалният филм на Константин Чакъров „Дойде есента на 1946 година“. В едно интервю режисьорът споделя: „Историците не са проявявали по ред обясними причини интерес към тези събития. Съвсем случайно ми попадна сборника „Бесарабските българи за себе си“ и оттам се запалих по изповедта на една българка, Домникия Ганчева. Реално погледнато, тръгнах заедно с екипа си с една много смътна идея към Молдова и Украйна…“ При реализацията на филма К. Чакъров обиколи местата на трагедията, засне не само свидетелства на преживяли трагедията, но и автентични архивни документи, успя да улови отблизо потисканата половин век, но все още жива памет за онези трагични дни. Филмът започва с разказа на споменатата Домникия Ганчева:

    „Дойде есента на 1946 година… Съветската власт реши да вземе от хората и малкото зърно, което им беше останало, насилваха хората да влизат в колхозите… Комсомолските активисти ровеха дори в купите сено, търсейки скрито жито. Денем прибираха житото, а нощем сновяха с „черните врани“ (автомобилите на репресивните служби) и който се съпротивляваше, го отвеждаха със себе си. Настъпи глад. Страшен глад…

    Гладът през есента на 1946 г. е най-тежкото изпитание за българите в Бесарабия в цялата им история – още от времето на преселенията през XVIII-XIX в. „Голодоморът“ е причинен както от небивалата суша през 1944, 1945 и 1946 г., така и от престъпната аграрна политика на съветската власт. Добивите са изключително ниски – десетина килограма зърно от декар! Държавните наряди обаче не са отменени и се налага хората не само да предават цялото си зърно. Когато нямат достатъчно, да купуват жито и да го предават в държавните складове, за да не бъдат третирани като „врагове на съветската власт“! Основната цел обаче е ясна – българите да бъдат лишени от собствена земя, да бъдат пречупени в икономически, социален и психологически план и вкарани насила в държавните стопанства – т. нар. колхози. Историкът доц. Иван Забунов, бесарабски българин, отбелязва, че въпреки бездушното отношение на съветската бюрокрация, все пак е имало сигнали и молби да се прекрати тази убийствена политика. В отговор на партиен пленум в Кишинев официално е заявено: „Някои партийни и административни ръководители се опитват да обяснят незадоволителното изпълнение на плана с обективни причини – сушата, ниската реколта…“ Това е „сериозна политическа грешка“, нещо повече – „невярна и антидържавна“ позиция!

    Политиката на „аграрен терор“ не е нова за съветския режим. Нека припомним глада в Поволжието през двадесетте години на ХХ в. и печално известния „Голодомор“ в Украйна през 1933 г., при който от гладна смърт умират милиони… Както стана дума, бесарабските българи са подложени на масови реквизиции на жито и други храни, насилствена колективизация, „разкулачване“ (репресии срещу по-заможните и предприемчиви селяни), арести, заточения в Сибир и други далечни места. Част от хората бягат в градовете, търсейки спасение и прехрана в промишлените предприятия. Останалите по селата, които са многократно повече, стават жертва на глада… След няколко месеца, изправени пред тотална катастрофа, властите най-накрая решават да окажат помощ на бедстващите села. Тя обаче е недостатъчна и зле организирана, а част от изпратените храни се разхищават и присвояват от местните партийни началници… Както отбелязва известният историк проф. Николай Червенков, също бесарабски българин, жертвите на глада са стотици хиляди – не само българи, но и украинци, руси, молдавци… Броят на покосените от глада българи и до днес не е точно установен, като със сигурност надхвърля 100 хиляди души за по-малко от година! Загиналите в Първата световна война българи също са над 100 хиляди души, но все пак не в мирно време, а по фронтовете в продължение на три години… Геноцидът през есента на 1946 г. е тежък удар за бесарабската българска общност – не само в демографски, но и в психологически план. Затова е важно да се подчертае, че бесарабските българи в бившия Съветския съюз, днес в независимите държави Украйна и Молдова, не само оцеляват, но продължават да бъдат жизнена общност и днес. И това, дори да прозвучи патетично на някого, е още една причина да вярваме в силата на българския национален характер.

    Да се върнем към филма на Константин Чакъров. Скоро след премиерата в София, през пролетта на 2001 г. беше организирано неговото представяне пред самите бесарабски българи – в Тараклия (Молдова), Болград и Одеса (Украйна). Обикновените хора, младежите, несвързаните със стария съветски режим представители на интелигенцията приеха „Дойде есента на 1946 година“ като тържество на истината, крита от обществото десетилетия наред. Но не трябва да спестяваме и горчилката, „сервирана“ на автора от дейци на бившата номенклатура, които положиха неимоверни усилия да отрекат или оправдаят станалото в онова зловещо време с несъстоятелни доводи! Ще припомним, че и в България имаше отделни гласове, според които някак си не е „патриотично“ да се говори за случаите на трупоядство и канибализъм, отразени във филма, при това с автентични документи и спомени. Нека отбележим обаче, че подобни ужасяващи явления е имало неведнъж в историята на човечеството, когото хората са доведени до загуба на разсъдък в борбата си за физическо оцеляване.

    Трагичните страници в нашата история не са малко – ако се вгледаме в по-близкото минало, няма как да отминем Илинденско-Преображенското въстание, геноцида над тракийските българи (1913 г.), падналите във войните за национално обединение (1915-1918 г.), насилията над македонските българи под сръбска и гръцка власт, жертвите на „народната власт“ след 9 септември, и т. н. И би било кощунство, ако подминаваме бесарабските българи, подложени на престъпна политика в потресаващи мащаби.

    Черната годишнина, за която припомняме в Деня на бесарабските българи, ни задължава да надскочим махленското разбиране за българското – разбиране, което води до подценяване на нашите „външни“ общности, до възприемането им като нещо едва ли не чуждо… Напротив, необходимо е като общество и държава да полагаме много повече усилия за приобщаването на сънародниците ни към Родината, към общото ни българско настояще и бъдеще.

    .

  • Петър Пенчев номиниран за наградата „Свободен електрон“
    Снимка: electron.bluelink.net

    Петър Пенчев е част от Национално движение „Екогласност“ и член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“. Негова кауза е защитата на човешкото здраве и човешкия живот.

    Вашите Свободни електрони:

    „Номинацията е за дългогодишната кампания и кореспонденция, която води с български и европейски институции, за да осветли скандални факти около т.нар. воден цикъл на Монтана и незаконното използване на хвост, съдържащ арсен, около водопровода на града.“

    Разберете повече за гражданската активност на Петър Пенчев през 2021 г. във видеото.

    Научете повече за гражданската активност на Петър Пенчев в профила му във Фейсбук.

    Снимка: Петър Пенчев / личен архив

    ГЛАСУВАЙТЕ

    .

    Източник: Еlectron.bluelink.net

    .

  • Отворено писмо на проф. Жан Габриел Балик до френските депутати
    Проф. Балик. Снимка: Spisanie8.bg

    Проф. Жан Габриел Балик, член на Националната академия по хирургия във Франция, публикува на 2 октомври 2021 г. това отворено писмо до френските депутати, по повод предложението да се въведе задължително ваксиниране, включително при децата. То не се прие, но все още във Франция остава в сила изискването за задължително ваксиниране на здравните работници, което прати на улицата стотици лекари, сестри и болногледачи.

    Става ли дума за задължителна ваксинация, мой дълг като лекар, баща и дядо е да ви предупредя за здравословното бедствие, което се развива пред очите ни, в сянката на надзорните органи. Бързам да уточня, че не съм нито конспиратор, нито антиваксър (редовно се ваксинирам срещу грип и нямам никакви предубеждения относно „класическите“ ваксини, които са задължителни у нас).

    Ваксината срещу Covid-19 трябваше да ни спаси и да ни върне към нормалния живот през ноември 2020 г. Сега, когато погледнем от разстояние, е по-лесно да оценим ползите и рисковете от политиката на ваксиниране.

    Първото уточнение, което трябва да се направи, е, че

    „ваксината“ не защитава и не предотвратява заразяването

    (вж. изявлението на министъра на здравеопазването Оливие Веран до Държавния съвет през април 2021 г.). Примерът на Израел, когото нашите власти са взели за образец, показва, че болниците и реанимациите са препълнени с ваксинирани хора! Днес Израел вече не се споменава!

    Проучване, публикувано в European Journal of Epidemiology на 30 септември 2021 г., потвърждава, че страните, в които процентът на ваксинираните е най-висок, имат по-голям брой случаи на Covid-19 на 1 милион жители (например Израел, Португалия, Исландия). Никога досега медицината не е налагала лечение или ваксинация, която да не работи (с изключение на рисковите пациенти, при които съотношението полза/риск е различно).

    Това не би било драматично, ако тази практика не причинява сериозни, фатални, неприемливи и етично недопустими усложнения за всеки лекар, който ежедневно се бори за да излекува и облекчава пациентите. Практикуващите лекари все още вярват в Хипократовата клетва, която е била тяхно ръководство от векове и от която политиката ги принуждава да се отклонят. Основните принципи на клетвата като „primum non nocere“ (преди всичко не причинявай вреда), медицинска поверителност, свободно и информирано съгласие бяха отхвърлени.

    Както знаете, тази ваксина е в период на тестване, фаза 3-та от разработването на лекарства.

    Сега, когато тази фаза се задейства на глобално ниво, практикуващите лекари виждат появата на много усложнения. Към 2 октомври 2021 г. Европейската агенция по лекарствата (EMA) регистрира 26 523 смъртни случая, официално свързани с ваксината, и 2 милиона усложнения, от които 1 милион тежки. Тези цифри представляват само част от наблюдаваните случаи. Във Франция Националната агенция по лекарствата (ANSM) в доклада си от 16 септември 2021 г. съобщава за 22 559 тежки случая, сред които такива с летален изход. Много случаи остават нерегистрирани по различни причини.

    Във Франция опитът на място, докладван от градски и болнични лекари,

    ясно показва увеличаването на усложненията, настъпващи в седмиците след ваксинация: много случаи на лицева парализа, миокардит и перикардит

    в ранните проследявания на ваксинацията; сърдечно-съдови усложнения (инфаркт, инсулт) при сравнително млади пациенти и не непременно при сърдечносъдов риск, много случаи на венозна тромбоза и белодробна емболия. Лекарите съобщават за чести случаи на високи тромбоцитни маркери, умора и влошаване на общото състояние, рязко при пациенти в напреднала възраст; ракови заболявания, които досега са били контролирани и потискани, са се върнали ударно след имунизацията, автоимунни заболявания, като полиартрит и тиреоидит излизат от контрол в седмиците след ваксинацията.

    ANSM посочва, че има „потвърдени индикации“ за миокардит и перикардит с ранен стадий след ваксинация с Comirnaty (Pfizer/BioNTech) и Moderna, без да се посочва точният брой пациенти и като се подценява патологията, а в същото време усложненията и последствията в дългосрочен план могат да бъдат сериозни.

    От началото на ваксинацията на възрастова група от 12 до 18 години в рамките на 3 месеца и половина са съобщени 206 случая на тежки нежелани реакции (включително смъртни случаи) с ваксината Comirnaty и 18 сериозни случая с Moderna. Това са млади хора, които не са били изложени на риск от тежка болест или смърт от Covid, но които вероятно ще имат последиците от ваксинацията за цял живот.

    През последните дни

    две тийнейджърки без рискови фактори са починали, а на едно дете е ампутиран крак 15 дни след ваксината.

    Това не е ли жертва, която обществото дава, и каква е цената, която трябва да плати? След колко смъртни случая на тийнейджъри бихте казали „СПРЕТЕ ваксинацията на млади хора, които нямат какво да спечелят, защото са с нисък риск от тежко боледуване и смърт от Covid-19?”

    При жените се наблюдават менструални нарушения, спонтанни аборти или смърт на плода в утробата по време на бременност.

    Как става така, че Генералната дирекция по здравеопазване разрешава ваксинацията от първия триместър на бременността, когато данните за безопасността на ваксинирането на бременни жени са ограничени и непълни? Къде е принципът на предпазливостта?

    Всички тези усложнения се появяват рано след ваксинацията при хора без анамнеза, които водят нормален живот. Те се срещат и при спортисти, които бяха принудени да преустановят спорта след ваксинация, жертвайки кариерата си (Жереми Шарди (тенисист) и Кристоф Люметър (лекоатлет,трикратен европейски шампион) са най-известните примери). В същото време при групите неваксинирани хора без съпътстващи заболявания, няма смъртни случаи от Covid. Само при хората в риск „ваксината“ може да има известна защита.

    За съжаление тези усложнения преминават мълчаливо, те не стигат до хората, които вземат решения, или те не искат да ги видят. Тази драма, свързана с човешкото здраве ще се задълбочава с продължаване на ваксинациите и с вероятното умножаване на дозите. Изпитването на ваксина срещу H1N1 беше спряно за много по-малко усложнения.

    Нито една от задължителните ваксини не е причинила такива усложнения.

    В момента лекарите виждат повече пациенти в консултации за усложнения от ваксината, отколкото от самия Cоvid (Изявлението и данните в него са на база медицински опит с пациенти от Франция, където напълно ваксинираните са 70%, а с една игла – 77,7% – бел. ред.).

    Балансът риск / полза не подкрепя ваксинацията. Защо изобщо се нуждаете от „лечение“, което е по-опасно от болестта за пациенти без рискови фактори!

    Последствията трябва да бъдат установени спешно, за да се развие естественият имунитет сега, при Делта варианта, който се оказа много по-малко агресивен и епидемията намалява. Не повтаряйте синдрома на Чернобил – тогава ни казаха, че радиоактивният ядрен облак спира на границата. Не забравяйте скандала „Опетнена кръв“ (афера, разбулена от журналисти, свързана с преливане на заразена кръв, която убива стотици хемофилици и хоспитализирани пациенти в 80-те и 90-те години – бел. ред.) В тази връзка, знаете ли, че френският кръводарителски център изисква да е минал период от 28 дни след поставяне на ваксина срещу морбили, паротит, рубеола, жълта треска и др., но не предприема никакви предпазни мерки по отношение на кръводарители, наскоро ваксинирани с тези нови ваксини, чието биоразпределение в организма е непълно. Това не е ли за пореден път непознаване на принципа на предпазливост и потенциален скандал, който предстои?

    Дори и да не сте лекар, огледайте се около себе си и разберете какво се случва. Имате право да се информирате, защото сте наши представители!

    Истината вече излиза наяве. Ваксината Astra Zeneca е забранена при хора под 55 години заради тромбоза, след това и Janssen. Постепенно виждаме държави, които поставят под въпрос масовото ваксиниране:

    В Обединеното кралство ваксинацията е забранена за деца под 15-годишна възраст и там отказаха задължителната ваксинация.

    В Тексас ваксинацията на млади хора е забранена. В Дания се ваксинират само тези в риск и има пълна свобода, не се изисква ваксинационен паспорт.

    В Африка наблюдаваме смъртност 10 пъти по-ниска от нашата, когато има само 2% ваксинирани.
    Всички тези болногледачи, лекари, медицински сестри, санитари и пожарникари, които са сочени с пръст, не са антиваксъри, а се страхуват от ефектите на „ваксината“, която все още се експериментира, от вредните ефекти, които те виждат директно в практиката си.
    Тези болногледачи отблизо виждат реални пациенти, лекарите по телевизора екстраполират цифрите на вероятностите, по-голямата част от които се оказаха погрешни.
    В тази криза не трябва да има политически нюанси, а съгласие в името на защита на здравето на французите, които ви избраха.

    От името на всички жертви, от името на всички, които не могат да говорят поради страх от санкции, нещо невиждано в така наречената страна на свободата, ви моля да погледнете отвъд напълно манипулираните официални цифри и да откажете задължителната ваксинация, още повече за децата, чието бъдеще е застрашено.

    Като минимум, приемете мораториум, по време на който можете да чуете мнението на много лекари, учени и други, които се опитват да бъдат чути, но които системно се бойкотират, защото тяхното мнение противоречи на правителствената здравна политика. Необходимо е също така да се преоцени надеждността на използваните тестове, за да се обсъдят предложените понастоящем лечения.

    Премахнете здравния пропуск и прекратете срамната и фалшива пропаганда за ваксинацията: „всички ваксинирани = всички защитени“ напълно фалшив лозунг, вече знаем това!

    Отменете санкциите за всички неваксинирани болногледачи, на които им е забранено да практикуват призванието си и които не са станали по-опасни на 15 септември, отколкото на 15 юни. Някои болници въпреки забраната с право продължават да наемат неваксиниран персонал, за да могат да поддържат дейността си без последици за здравето, но създавайки явно неравенство към онези, които не могат да работят. Не забравяйте, че по време на първата вълна ги хвалихте, а мнозина загинаха в тази вълна поради липса на маски и защита.

    Наложената стратегия е извън реалността: това е пандемия, която е придружена от смъртност от 0,05% за хора в риск, като средната възраст на смъртните случаи е 83 години. В момента възрастта е малко по-ниска, защото хората, които имаха най-крехко здраве, починаха през първата вълна. Логично е да се предложи ваксинация само при условие, че имаме истинска ваксина, което все още не е така и зачитайки желанията на всички (това не е ебола, менингит или едра шарка…).

    Междувременно в случай, че човек се разболее, е възможно да му се предложат в началния стадий различни терапии. Много лекари ги прилагат с успех. Те могат да ги предлагат и като превантивна мярка при хора в рискови групи. Тези лица са известни и могат да бъдат защитени чрез изолиране, без да се наказва останалата част от населението.

    Знайте, че сте предупредени и когато моментът на истината дойде, защото тя рано или късно ще се появи наяве предвид натрупването на научни данни и данни на терен за усложненията, може да бъдете подведени под отговорност.

    Надявам се да бъда чут в името на жертвите на ваксината и болногледачите, които отказват този експеримент и остават на ваше разположение. И Ви моля да приемете, дами и господа, избраници, моите уважителни поздрави.

    .

    Източник: Une-vraie-politique-pour-notre-pays.net

    Източник на материала на български: Spisanie8.bg

    .

  • Доверието в медиите не се постига с пропаганда

    .

    Най-добрата лъжа е полуистина, доверието в медиите не се постига с пропаганда, според редактора на EuroChicago Мариана Христова

    Десислава Велкова, БТА

    Момент от третия панел на 16-ата медийна среща

    Най-добрата лъжа е полуистина, когато казваш нещо вярно и нещо невярно едновременно, посочи редакторът на EuroChicago Мариана Христова, в рамките на третия панел „Лъжата в медиите“* от Шестнадесетата световна среща на българските медии, организирана от БТА.

    Според нея начините да се манипулира публиката е и в информацията, която не се съобщава, а това са отдавна изпитани методи за публикуване на неистини и неточности. Доверието в медиите не се печели с пропаганда, всяко време има своята политическа коректност, която е линията на най-ниското съпротивление, допълни Христова.

    Предоставянето на зрители, читатели, слушатели на възможност за информиран избор е това, което журналистите следва да направят, за да запазят доверието в работата си, посочи тя. Журналистите не могат да са специалисти по всяка тема, но трябва да дават възможност на публиката за информиран избор, като не манипулират информацията с това, което не се казва.

    Живеем във времена, в които европейските ценности, това, което имаме като права, е поставено на сериозни изпитания, а едно от тези права е свободата на словото, каза още Мариана Христова. Медиите следва да са медиатор, който не е глашатай на властта, а да се опитват да дава на гражданите всички гледни точки, посочи тя.

    Като представител на българска медия зад граница, Мариана Христова очерта и част от трудностите и предизвикателствата пред тях, както и постиженията. Една от инициативите на EuroChigaco е издаването на литературни сборници с творби на български автори. От 2016 година до момента са издадени шест сборника на автори от различни страни и континенти. В момента се подготвя седми сборник, който предстои да се издаде, а финансирането за тази инициатива е изцяло от дарители, отбеляза Мариана Христова.

    Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с Рилска света обител, Община Кюстендил, Национален дарителски фонд „13 века България“, Държавен културен институт към Министъра на външните работи, Студентско читалище „Свети Климент Охридски“, Сдружение ГЛАС – Босилеград, България Ер, Сдружение за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.

    Източник: БТА

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

    * Видеозапис на третия панел – тук.

    .

  • Там, където зимуват раците
    Снимка: Highviewart.com

    Навремето имаше лозунги. Призоваваха от табели, закачени на всевъзможни места. То, всичко беше само лозунги тогаз. Караш си Жигулката по пътя и изведнъж огромен надпис:
    „Да не оставим неодрусана нито една слива в нашето село.“

    И ние друсахме. Млади бяхме тогава. Ми, к’во и да правиш друго в този недоимък? Нямаше интернет, нямаше Фейсбук. Затова друсахме сливи и отговаряхме на призива на Партията.

    Съвсем наблизо винаги имаше друг надпис:
    „Народната милиция – биещото сърце на партията!“

    По-нататък срещахме трети лозунг:
    „Селянино, изми ли си яйцата?“

    Ся, че си бяхме селяни, бяхме си. И сега сме, ама…

    „Във всеки дом – добитък“ – гласеше друг лозунг, ама маслото беше 72 стотинки. После се появиха едни глупаци, които ни караха да поставим климатици и теракот в краварниците, и сега затова ще нагъваме масло за 20 лева.

    Снимка: Рohodut.org

    „Всеки кооператор – свиня, всеки комунист – две!“ – призоваваха комунистите да отглеждаме повече селскостопански животни. Аз сега бих го променил на: „Всеки българин – говедо, всеки европеец – две!“. Че какви сме, щом продължаваме да им лижем дирниците и гледаме театАр? Белким поевтинее и маслото.

    Да, ама имаше и такъв лозунг: „Бира се отпуска само на членове на Профсъюза!“ Туй то… Затова все още имаме толкова много партийци. Ако си член, има бира. И яйцата ти измити. И по медали може да пишеш. Ако ли не… „Дръж маркуча си в изправност“ – имаше такъв плакат в пожарната. После изведнъж някой измисли лозунга „Час по-скоро да приберем хляба на народа“. Та, оттогава, все така…

    Снимка: Рohodut.org

    На мен, естествено, най-много ми харесваше лозунгът: „При директора се влиза само по голяма нужда“. Така си и стоях пред кабинета му, ама като все не идваше голямата нужда. Колкото и да се напъвах, нуждите ми бяха все малки.

    Най-уникалните лозунги се появиха в началото на 70-те.

    „25 години обикновен локум“ – четяхме надписа от опаковката, докато нагъвахме локум. Така беше… Те го разтягаха, ние го нагъвахме.

    „25 години народна власт – 25 години цирк!“ – бяха изтипосали и светещ надпис върху цирков купол. Да, ама циркът изгоря и останаха само теляците. „Не давайте бакшиш на теляка“ – напомняха ни тогава. Сега никой не го прави. Насапунисали са ни едно хубаво и като са минали отзад…

    Снимка: Рohodut.org

    Какво стана после ли?
    „25 години демокрация – 25 години народен театАр“.

    Ей това стана.

    Извика ме зет ми. Целият се тресеше от смях. Искаше да видя нещо по телевизора. Аз телевизия не гледам, но се надигнах, щом ме викаше така настоятелно. Изоставих кабинета си и хукнах към хола. Наистина, театАр бяха изписали на някакви медали. Ужас!

    – Виж ги глупаците – изричаше през смях зет ми. – А ми се смеят на мен, че говоря български с акцент. И родовете съм бъркал. Пациентите пък ме питат: – Откъде си? Легнали на смъртно легло в Бърза помощ с инфаркт. Аз се мъча да ги лекувам, а те… Като им кажа, че идвам от Америка, хващат се за сърцето и умират. Толкова им е трудно да повярват.

    Самата истина е. Зет ми е американец. Вие какво си мислехте, че заминават само български лекари в Америка ли?

    – Виж какво, взимай си жената и заминавай в Америка, там, откъдето си дошъл – му изричам понякога през смях.

    – Ще има да чакаш. За нищо на света – отвръща винаги. – Аз там израснах. Като искаш много, иди ти.

    Туй то…

    – Аз на самолет не се качвам – изричам и се измъквам от положението.

    Хубавото е, че поне го научих на глупостите български. Вече знае какво значи да ритнеш камбаната. Отначало много се чудеше как се рита камбана. И букет се чудеше как се гушка. Но вече знае дори как се хвърля топа и се рита канчето.

    – Тоя, дето е писал надписа на медала, е гола вода – продължи да се хили тази вечер нашият, а преди спореше с мен, че водата нямало как да е гола. – Егати аборигена… Да пита мен, ще му покажа де зимуват раците. Ха-ха-ха…

    – Тури му пепел – хиля се и аз.

    – Пука ми на черупката.

    – Бий му дузпата.

    – На баба ми на хурката… Ха-ха-ха…

    – А бе, карай. Голям праз.

    – Ох, стана ми байгън.

    Да живее театАрът.

    Хубавото е, че докато се дърлеха ахмаците, вече си имаме частен изтребител. И друго е хубаво – вече няма лозунги. Веднъж да свърши и театАрът.

    – Баламурници – все още се хили американецът, който не иска да живее в Америка.

    – Всички заминават, а ти идваш – изричам и аз.

    – Аз знам къде зимуват раците – продължава американецът, който иска да живее в България.

    Ми, театАр отвсякъде.

     

    Хасан Ефраимов

    .

  • Bulgaria to the Bluff City: Meet the Memphis filmmaker exploring the American dream
    .
    John Beifuss   | Memphis Commercial Appeal

    The next feature film shot in Memphis will bring attention to one of the city’s more overlooked populations — the Bulgarian community — while also demonstrating the Mid-South’s potential as a base for filmmaking with an international flair.

    Conceived and directed by Bulgaria-born Tzvetana Denkova — who has been known as „Sissy“ since her family emigrated to the U.S. in 1997, when she was 10 — „The Scent of Linden“ begins shooting here Oct. 6.

    Described by Denkova as „an ensemble black comedy,“ the movie will be one of the more unique projects ever undertaken here. Says Denkova: „The film would be the first Bulgarian feature ever produced entirely in the U.S.“

    „The Scent of Linden“ is set in Memphis, but most of the dialog will be in Bulgarian, and it will be spoken by a cast that consists primarily of professional actors here on work visas from their home country, where some of them are stars in film and television.

    Bulgaria-born Memphis-rased filmmaker Tzvetana „Sissy“ Denkova, who in October will film in Memphis for her Bulgarian actor cast, „The Scent of Linden,“ about an immigrant navigating between his new American experiences and the traditional Bulgarian community. Joe Rondone/The Commercial Appeal

    „Yes, there are Bulgarian immigrants who are actors here,“ Denkova said, „but I really wanted those 30-year, conservatory-trained TV comedic stars from Bulgaria.“

    Denkova said her Bulgarian-American collaboration — the screenwriter, working from Denkova’s premise, is Los Angeles-based Jordan Trippeer — examines „the question of the American dream and asks, ‘Is it still real?’ It’s about our Bulgarian community but also our point of view of American life.“

    With a budget of about a half-million dollars that was sponsored in part by the Film Collaborative, a new Los Angeles non-profit that supports independent cinema, „Linden“ will be shot over 18 days, entirely on location in the Memphis area.

    Taking advantage of Tennessee’s financial incentives for filmmakers, the project will employ about 65 people, including nine Bulgarians — eight actors and a script supervisor, to help with translation — who will be in Memphis on „P-3“ temporary work visas. „P-3“ is the designation for „artists or entertainers“ who perform „under a program that is culturally unique,“ according to the U.S. Citizenship and Immigration Services agency.

    The visa issue was „the biggest ordeal in the entire development and pre-production of this project, over several years,“ said Denkova, 35, who will be making her debut as a feature film director.

    „We’ve all heard the expression ‘It takes a village to raise a child,'“ said Memphis Film Commissioner Linn Sitler. „Well, it took the United States government and the state government and the local government and the Memphis and Shelby County Film and Television Commission to get this done.“

    ‘My father is the epitome of the American dream’

    A beneficiary of the so-called „green card lottery“ established by the Immigration Act of 1990, the Denkovs („Denkova“ being the feminine version of the name) emigrated to the U.S. from Bulgaria during the disruption that followed the collapse of the Soviet bloc and the end of the Communist Party monopoly on Bulgarian political power.

    A Bartlett couple, Skip and Linda Davis, who had met Tzvetana’s father, Roumen Denkov, while they were on vacation acted as „guarantors“ for the family’s relocation to the U.S. and gave Roumen a place to stay until he could establish himself and bring over his wife, Snejina Denkova, and his son and daughter, Vasco and Tzvetana.

    According to Tzvetana, the Denkovs arrived here with „two bags of clothes“ and no English. Nevertheless, coming to Memphis from Eastern Europe „was a bit of serendipity.“ In Bulgaria, Denkova’s father was a trombonist who played in the tourist resorts in the family’s home city of Varna on the Black Sea. „He listened to jazz and blues at a time in society when it was illegal, and then he ends up in a musical city.“

    In sum, „My father is the epitome of the American dream,“ Denkova said. In Bulgaria, the family „was on the lowest end of the economic spectrum,“ she said. But in Memphis, Roumen Denkov mastered the art of doing business in the U.S., as well as the English language. He is now president and co-founder of RDX, a trucking firm located at the old Mall of Memphis on — appropriately enough — American Way.

    In Memphis, the Bulgarian community is tight-knit and supportive, Denkova said. „America is an enormous place, and it’s very isolating. People here don’t live amongst others. You don’t come out of your apartment and walk down a boulevard filled with people like you do in a European city. So we create a sense of community and friendship like we used to know at home.

    „I basically grew up among Bulgarian immigrants of the older generation. If you needed your bathroom tiled or plumbing work done, the first call you make is to a Bulgarian friend.“

     

    Source: eu.commercialappeal.com

    .

  • «Новая газета»: Как убили Анну
    Источник: sws.org.pl

    Убийство Политковской: впервые рассказываем подробную историю расследования «Новой газеты»

    Ровно 15 лет назад убили нашу коллегу, журналистку Анну Политковскую. Сегодня мы впервые рассказываем полную историю расследования, которое мы вели все эти годы.

    Какова роль МВД и ФСБ в убийстве нашего журналиста? Почему власти делали все, чтобы увести следствие по ложному пути в поиске заказчика? Мы впервые покажем тайного свидетеля «Новой газеты», благодаря которому следствие смогло раскрыть банду убийц. Что происходило в редакции эти 15 лет?

    Обо всем этом – в нашем новом фильме «Как убили Анну, чья жизнь принесла стране огромную пользу, а смерть нанесла непоправимый урон».

    Видео 18+

    00:00 «Сегодня мы расскажем то, о чем мало кто знает»
    03:29 Про Анну
    18:55 Убийство Анны
    21:01 Собственное расследование «Новой»
    25:32 Версии
    31:27 Первые подозреваемые
    33:00 Преждевременные аресты
    34:30 Первый процесс
    38:57 Наталья Эстемирова и Чечня
    49:53 Тайный свидетель
    01:02:58 Из показаний тайного свидетеля
    01:06:45 Киллер сдан
    01:08:00 Второй процесс
    01:10:21 Вопросы без ответа
    01:16:30 Подсудимые
    01:22:15 Итоги расследования
    01:30:55 За рамками дела
    01:34:23 Последний шанс
    01:36:53 Индульгенция на убийство

    Если вам понравился фильм, поделитесь им с друзьями и в соцсетях, а также поддержите «Новую» пожертвованием.

    Источник: «Новая газета» 

    .

  • Българска асоциация от Чикаго връчва 4 стипендии на наши студенти в САЩ

    .

    Вече писахме за инициативата на Асоциацията на българските професионалисти от Чикаго – вж. ТУК. По-долу ще намерите репортажа на Елена Цанева (БНР) за резултата от тази инициатива.

    В началото на новата учебна година Асоциацията на българските професионалисти в Чикаго връчва 4 стипендии по 1000 долара на български студенти в САЩ.

    „Абсолютно не е достатъчно, но това е един стимул, който аз лично съм го изпитал на собствен гръб, когато аз бях студент и получих стипендия от 1 400 долара от някакъв тръст, който ми даде стимул да продължавам да уча. И мисля, че това, което направихме, ще им даде същия стимул – да вярват в себе си и да продължават да се развиват професионално“, казва президентът на Асоциацията на българските професионалисти в Чикаго Любомир Крулев.

    Организацията с нестопанска цел обединява българи от различни специалности и се стреми да бъде в подкрепа и помощ и на бъдещи млади специалисти от емигрантската ни общност. Организацията съществува отскоро, наброява малко над 40 души. Сред изискванията е членовете й да имат висше образование.

    Двама от отличените не успява да присъстват на церемонията. Други двама – студентите Габриела Петрова и Даниел Митев, получиха лично чековете си за стипендии. Как се е стигнало до техния избор?

    „Трябваше да напиша есе какво означава да съм българин, с какво искам аз да помогна на тази асоциация и също трябваше да покажа моите оценки от колежа ми, също резюмето ми.“

    „Трябваше да напиша едно есе за живота ми като българин, израснал в Америка, и да представя училищни документи за оценки.“

    „Имахме доста сполучливи кандидати и успешни български деца, които кандидатстваха. Най-трудната част от процеса беше да се избере кой ще бъде награден и кой не“, признава Любомир Крулев.

    „Надявам се догодина българските бизнеси да се открехнат към тази инициатива, да могат да направят дарения и да имаме по-голям фонд, повече средства и по-многобройни стипендии. Не 4, а 10 догодина.“

    Повече чуйте в звуковия файл на програма „Хоризонт“.
    .

    .

  • Досиетата „Пандора“ разкриват финансовите тайни на световния елит

    Досиетата „Пандора“ са най-мащабното до момента разследване на ICIJ (International Consortium of Investigative Journalists – Международен консорциум на разследващите журналисти) в света на офшорките, което разкрива финансовите тайни на политици, милиардери и на световния елит.

    От Фъргюс Шиел, ICIJ

    Разследването, което нарекохме Досиетата „Пандора“ (Pandora Papers), хвърля светлина върху глобалната обвързаност на политическа власт с тайни офшорни финанси.

    То се основава на най-големия в историята теч на документи от офшорни зони по цял свят и разкрива тайни сделки и скрити активи на повече от 330 политици и високопоставени държавни служители, включително 35 държавни лидери от повече от 90 държави и територии.

    В досиетата фигурират посланици, кметове, министри, президентски съветници, генерали и един управител на централна банка.

    ICIJ, Международният консорциум на разследващите журналисти, който е новинарска организация с нестопанска цел и мрежа от журналисти със седалище във Вашингтон, столицата на САЩ, получи над 11,9 милиона финансови документи съдържащи 2,94 терабайта поверителна информация от 14 доставчици на офшорни услуги. Това са компании, които създават и управляват кухи фирми и тръстове в данъчни убежища по целия свят.

    Досиетата повдигат завесата на тайни офшорни притежания на повече от 130 милиардери от 45 държави, включително 46 руски олигарси. Според Форбс (Forbes) през 2021 г. общото състояние на стотина от тези милиардери се изчислява на над 600 милиарда долара. Между останалите офшорни клиенти фигурират банкери, крупни дарители на политици и партии, търговци на оръжие, международни престъпници, поп звезди, шефове на шпионски центали и спортни гиганти.

    ICIJ сподели файловете със 150 медийни партньори, стартирайки най-всеобхватното сътрудничество в историята на журналистиката.

    ICIJ организира и ръководи това разследване, което продължи почти две години. По него работиха повече от 600 журналисти от 117 държави и територии. Репортери тръгнаха по следи, които стигнаха до огромно имение построено на скалист калифорнийски бряг, захарна плантация в Доминиканската република, фабрика в Италия, която замърсява околната среда, небостъргачи в Дубай и турска болница, чиито служители твърдят, че са жертви на тормоз.

    Първите документи датират от преди половин век, като повечето от тях са създадени между 1996 г. и 2020 г.. Те включват информация за повече от 29 000 бенефициери, крайни собственици на офшорни активи. Това е над два пъти повече от броя на собствениците, открити преди пет години в разследването наречено Панамски досиета (Panama Papers), което се основаваше на теч на информация от една единствена адвокатска кантора.

    Както е вярно, че притежаването на офшорна компания е законно, така е вярно и, че офшорките предоставят секретност, която дава възможност за прикриване на незаконни парични потоци, даване на подкупи, пране на пари, укриване на данъци, финансиране на тероризъм и трафик на хора и други нарушения на правата на човека, твърдят експерти. Досиетата „Пандора“ хвърлят нова светлина върху редица международни корупционни скандали, включително мащабната операция за подкупване на бразилския гигант Odebrecht S.A., международния футболен скандал, известен като FIFAGate (ФИФАГейт), и предполагаемото разграбване на венецуелски публични активи.

    По-бедните нации търпят повече щети от трупането на богатство в данъчни убежища, защото то ощетява хазните им и ги лишава от средства за строеж и ремонт на пътища, училища и болници. Разследването, наречено Досиетата „Пандора“, разкрива, че вместо да се справят с избягването на данъци чрез офшорки, политически лидери от цял свят, самите те, са местили тайно пари и активи извън обсега на данъчните и правоприлагащите органи, докато гражданите на техните държави се борят да оцелеят.

    Между настоящите и бивши лидери осветени от разследването като собственици на тайни компании и тръстове са кралят на Йордания Абдула II, премиерите на Кот д’Ивоар и Чехия, президентите на Еквадор, Кения и Габон и бивши президенти на Ел Салвадор, Панама, Парагвай и Хондурас.

    Досиетата хвърлят светлина и върху финансовите сделки на Чавистите във Венецуела, укриващи се лидери на религиозни култове и техни последователи, клептократи и семействата им, неонацисти, търговец на минерална вода, осъден за организиране на убийствата на съдия и прокурор, укриващ се милионер-педофил и хора, финансиращи тероризъм.

    В глобалния „отбор“ на Досиетата „Пандора“ фигурира и „биткойн бос“, осъден за пране на пари във връзка с най-големия кибер обир в историята. Офшорни инвестиции водят до боливудски актьори, футболни звезди, корумпирани официални лица от света на спорта, кралски любовник, враждуващи принцеси, филмови режисьори и звезди, супермодели, водещи дизайнери и световноизвестни певци.

    Нарекохме проекта Досиетата „Пандора“, защото настоящото журналистическо партньорство надгражда наследството на Панамските досиета и Досиетата от Рая (Panama and Paradise Papers), а древният мит за кутията на Пандора все още предизвиква асоциации с изсипването на беди и злини върху човечеството.

    Журналистическите репортажи разкриват, че САЩ, в частност, се превръщат във все по-привлекателна дестинация за укриване на богатство, въпреки че те и техните западни съюзници редовно размахват пръст на по-малки страни затова, че позволяват приток на пари и активи, свързани с корупцията и престъпността.

    Досиетата Пандора включват документи от 206 американски тръста в 15 щата и столицата Вашингтон, както и 22 американски доверени фондове.

    Документите предоставят подробности за придвижването на стотици милиони долари от офшорни зони на Карибите и Европа до Южна Дакота, слабо населен американски щат, който се е превърнал в основна дестинация за чуждестранни пари.

    Разкритията на ICIJ и партньорските медии разбиват митовете и твърденията на офшорната индустрия, че доставчиците на офшорни услуги проверяват клиентите си много подробно и се стремят да действат в рамките на закона, и посочват цената, която обществото плаща, когато се позволява на богатите и могъщите да укрият богатството си от същия този закон.

    Разследването показва как най-голямата адвокатска кантора в САЩ, Бейкър МакКензи (Baker McKenzie), е помогнала за създаването на съвременната офшорна система и как друга адвокатска кантора, Алкогал (Alcogal) в Панама, е изиграла огромна роля в поддържането на тази мрежа.

    То хвърля светлина и върху това как малко известни доставчици на корпоративни услуги са подпомагали финансовите маневри на хора, които са обект на криминални разследвания или скъпи граждански съдебни дела, включително изпълнителен директор на белгийска химическа компания, обвинен в престъпления, свързани с околната среда, и съучастник на престъпната фамилия Коломбо, който е базиран във Флорида.

    Разследването показва още как офшорки се използват за укриване на предмети на изкуството и антики. Журналистическият ни екип установи, че десетки антики все още са изложени във световноизвестни музеи, въпреки че са свързвани с прочут колекционер, който по-късно е заподозрян в контрабанда в особено голям мащаб.

    Особено обезсърчаващ аспект на разследването води до тайни инвеститори в един от най-големите корпоративни наемодатели в САЩ. Те печелят от изгонване на наематели в разгара на глобална пандемия. Между тях е и Легиона на Христос, римокатолически религиозен орден, опозорен от международен скандал, свързан със сексуално насилие.

    Между 14-те доставчици на офшорни услуги, чиито документи съставят набора от данни на Досиетата „Пандора“, има три компании, които са собственост на бивши държавни служители. Те оперират в юрисдикции като Англия, Белиз, Сингапур, Швейцария, Панама, Барбадос, Кипър, Обединените арабски емирства, Бахамите, Британските Вирджински острови, Сейшелските острови и Виетнам и привличат клиенти от повече от 200 държави и територии.

    Документите показват връзки с повече от 30 000 компании и са на различни езици, включително английски, испански, китайски, корейски, гръцки и руски. Бенефициентите собственици са свързани с 27 000 компании.

    Документите включват електронни таблици, данъчни декларации, фактури, PowerPoint презентации, имейли и фирмени записи, в които са изброени директори и акционери. Има и доклади за подозрителна дейност, списъци със санкции, доклади за надлежна проверка (due diligence), формуляри за проверки за опознаване на клиента (know-your-customer), паспорти, сметки за битови услуги и снимки.

    Те разкриват подробности за международни енергийни, технологични и имотни притежания и сделки, както и сложни уговорки за наследяване.

    Журналистическият екип претърси и разплете сложни мрежи от собственост зад безброй компании, фондации и тръстове. Документите и резултатите бяха споделени в защитена база данни, изградена от ICIJ и наречена Datashare, и чрез защитена платформа, наречена Global iHub.

    Публикуването на разкритията от Досиетата „Пандора“ става на фона на критичен глобален дебат за справедливостта на международната данъчна система, ролята на западните професионалисти в сивата икономика и неуспеха на правителствата да спрат потока от мръсни пари в укрити компании и тръстове .

    Очаква се, че Досиетата „Пандора“ ще поднесат нови и нови разкрития за години напред.

    Медийни партньори на ICIJ за Досиетата „Пандора“:

    .

    Източник: Bird.bg

    ––––––––––––––––––––––––––-

    ОЩЕ ПО ТЕМАТА

    Pandora Papers – ТУК

    .

  • Световноизвестни журналисти пристигат за конференция в София

     

    Даниел Стоянов, БТА

    Източник: БТА

    World Press Institute (WPI) – медийна организация, базирана в Съединените щати, организира конференция в България, наречена „Нови хоризонти в журналистиката“, съобщават от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). Събитието, партньори на което са фондацията „Америка за България“ и АЕЖ, ще се състои на 24 и 25 септември 2021 г.

    Сред участниците е Джон Харис – съосновател на Politico, един от най-посещаваните новинарски сайтове в Съединените щати. Харис придобива международна популярност за усилията си да създаде нов редакционен и бизнес модел, който да подкрепя качествената журналистика в ерата, когато медийната индустрия минава през радикална промяна.

    Майкъл Монтгомъри е продуцент на радио/подкаст поредицата за разследваща журналистика Reveal на Центъра за разследваща журналистика в Калифорния. Носител е на множество журналистически награди и е журналист с дългогодишен опит в сферата на радиото, телевизията и печата. Монтгомъри е сътрудничил с Асошиейтед прес, Ен Пи Ар, Би Би Си, Ей Пи Ем и „Фронтлайн“.

    Пол Стайгър е основател и бивш главен редактор на ProPublica, онлайн платформа за разследваща журналистика, от 2008 до 2012 г. За този период журналистите от ProPublica получават две награди „Пулицър“ през 2010 и 2011 г.

    Брита фон дер Хайде е ръководител на отдела по разследваща журналистика в NDR, най-големия германски обществен радио-телевизионен оператор в Хамбург. Екипът отговаря за радио, телевизионните и онлайн разследвания на NDR. От 2014 г. до 2019 г. Брита е режисьор, редактор и заместник-ръководител на разследващия отдел за сътрудничеството между NDR, WDR и Suddeutsche Zeitung, където участва в разследващи проекти, включително Panama Papers и Implant Files.

    Павол Шалай е ръководител на бюрото за Европейския съюз/Балканите на международната организация „Репортери без граници“ (RSF). Преди да се присъедини към RSF в Париж, Шалай работи в продължение на осем години като редактор и журналист. Между 2016 г. и 2020 г. той е редактор с ресор „Енергетика и околна среда“ в европейското издание Euractiv.

    WPI е организация с близо 60-годишна история, която насърчава свободата на пресата и дава възможност на журналисти от цял свят да посетят САЩ, в рамките на обучителна програма. До момента от възможността са се възползвали над 500 действащи журналисти от 94 държави, в това число и 10 представители на български медии.

    Сред участниците в конференцията ще бъдат стипендианти на WPI, известни журналисти от Великобритания, Южна Африка, Германия, Украйна и България.

    .

  • Представяне в София на ІІ и ІІІ том сборник доклади „Съдбата на българите в Западните покрайнини“

    .

    Материал на ГЛАС ПРЕСС

    Снимка: ГЛАС ПРЕСС

    В деня на българското Съединение, на 6 септември, от 18.00 часа, в Национална спортна академия на ул. „Гургулят“ № 2 в София, бяха представени ІІ и ІІІ том сборник доклади „Съдбата на българите в Западните покрайнини”. Мероприятието, за огромно съжаление, протече при минимален медиен интерес, единствено присъстваха журналисти от информационна агенция БГНЕС и портал ГЛАС ПРЕСС.

    Общата оценка е, че трите сборника „Съдбата на българите в Западните покрайнини” са ценни, не само заради позабравените исторически факти, продължаващата опасностт от великосръбската националистическа идеология за мира и сигурността на Балканите и Европа, но и преди всичко заради независимостта на авторите от конюктурното мислене и историческите школи, нещо, което ги превръща в настолна книга за национално осъзнаване не само за българите в Западните покрайнини, но и за журналисти, политици и дипломати от двете страни на границата.

    На представянето присъстваха повечето от авторите на докладите в сборниците, представители на Граждански комитет „Западни покрайнини”, КИЦ „Босилеград” и представители на българските организации в Западните покрайнини от Босилеград и Цариброд, както и софийски граждани.

    Събитието беше уважено от Генералния консул на Република България в Република Сърбия, Димитър Цанев, и бившия посланик в Белград, Радко Влайков.

    В продължилото почти два часа представяне, авторите на докладите представиха гледните си точки по проблемите на българите в Западните покрайнини. В последвалата дискусия имаше доста емоционални изказвания с песимистични, но и оптимистични виждания.

    Двата сборника съдържат по 11 доклади, под общата редакция на проф. Лозан Митев, в които основно се обсъждат различни аспекти от положението и трагичната съдба на българите в Западните покрайнини, видени през призмата на сръбско-българските отношения и отношенията на важните геополитически събития от миналото и настоящето.

    ІІ том с доклади, под заглавието „Съдбата на българите в Западните покрайнини 100 години след Ньой”, е от 2019 година, но поради пандемичната обстановка и последвалите ограничения, не можа да бъде представен пред българската общественост.

    Повечето от докладите са на базата на исторически документи и съвременни анализи. Дадени са обяснения и оценки за великосръбския национализъм и вековните му претенции към българските земи. Жертвата естествено са българите в Западните покрайнини, подложени на всички известни в историята методи на национална и културна асимилация. Българската външна политика е подложена на критика, а изведените заключения излизат от рамките на стандартните политически и исторически клишета и стереотипи.

    От независимата позиция на авторите – д-р Валентин Янев, проф. Лозан Митев, доц. д-р Иво Янев, Едвин Сугарев, Стоян Райчевски, Иван Николов, Никола Григоров, Людмил Спасов, Зденка Тодорова и Христо Христов – докладите в сборника са израз на свободната интелектуална мисъл и са ценно четиво за всички, които се занимават или интересуват от темата Западни покрайнини.

    В изказването си проф. Митев каза, че проблемът Западни покрайнини е почти непознат за младото поколение българи и особено за младото поколение български политици, които трябва да бъдат най-активни и подготвени в процеса на решаването му.

    Организатори на представянето бяха Граждански комитет „Западни покрайнини” и КИЦ „Босилеград”.

     

    Източник: ГЛАС ПРЕСС

    .

  • В новия сайт на БТА ще има специална секция за българите в чужбина

     

    Димитрина Ветова, БТА

    София, 1 септември

    Снимка: БТА

    Българската телеграфна агенция ще има нов сайт, който се надявам да бъде готов до края на годината, и в него ще има отделна, специална секция, която ще е насочена към българите в чужбина, и от българите в чужбина към сънародниците ни в страната. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на заседанието на Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание, попитан от председателя на комисията Антоанета Цонева как БТА си взаимодейства с българските медии в чужбина.

    Във връзка с подготовката на 16-ата среща на българските медии в Рилския манастир, направихме преглед на българските медии по света, които постоянно намаляват. В момента сме изброили около 50 български медии в 22 държави, съобщи Кирил Вълчев, но уточни, че трябва да има ясни критерии – какво точно наричаме медия. „Тези критерии не трябва да са прекалено строги и това не е лесна задача. Ще се опитаме да направим едно сдружение на медиите по света, за да станат те по-свързани“, каза генералният директор на БТА.

    Той заяви, че българските медии по света поставят въпроса за тяхното финансиране и изтъкват аргументи, подобни на финансирането на българските неделни училища в чужбина. „Трябва да решим – искаме ли да имаме български медии по света, и на какъв принцип те биха били финансирани. Имаме отличен опит с българските неделни училища в чужбина, като трябва да помислим дали подобен механизъм да не се използва и за финансирането на български медии по света. БТА би могла да бъде възможен посредник“, каза Кирил Вълчев. Той отбеляза, че в много държави има организации на българи, „които имат желание нещо да кажат“, и БТА трябва да стане платформа за тях.

    В БТА назначих специален координатор – журналистката Мартина Ганчева, която се свърза с тези 50 български медии по света и провери, че ги има, каза Кирил Вълчев. Той уточни, че от тези 50 медии в чужбина по-малко са печатните, а в Чехия е най-старото българско списание. Основно са сайтовете, има български медии в чужбина – радиа, има и опити за онлайн телевизии, обясни Кирил Вълчев.

    От БНТ и БНР също представиха своите предавания, програми и инициативи, свързани с българите извън страната.

    Източник: БТА

    .

  • Николай Колев – един неуморен колекционер на история и памет

     

    Исперихчанинът Николай Колев е създал портала за знание „Земята ни Българска”. Една от последните му инициативи е да възражда интереса към малки села с минало. Такова е непознатото ни Йонково, с неговите традиции и мистицизъм.

    Като историк и бивш уредник на фонд „Нова история” в Историческия музей на град Исперих, мога със сигурност да ориентирам уважаемия читател, че в Делиормана (днес Лудогорие) е имало много села, от които днес няма и помен. Ако видите някое старо ябълково или крушово дърво, лалета, божури и ружи някъде на необичайно място, знайте – там е имало село. Не можем да очакваме светът да застои стихнал и неподвижен, но е тъжно да го отхвърляме такъв, какъвто е бил. Особено е приятно, когато срещнеш някого, който е намерил свой начин да пренесе духовността на този отминал свят в следващия век. Днес, когато в държавата ни се случват абсурдни неща, такива начинания са заредени с особена, силна енергия. Етническото многообразие и пропитото ни с история и култура Лудогорие имат нужда от такава енергия. Колекционерите на история и памет са нарочени от съдбата хора. Те превръщат пренасянето на духовността в мисия. Дали исперихчанинът Николай Колев е такъв… оставям на читателя да прецени.

    Ники, така го знаят всички, създава преди три години фейсбук страницата „Земята ни Българска” (линк). Това е некомерсиален проект, който има за цел да представи по достъпен начин и популяризира българската история и култура. Проектът възниква като туристически каталог за културно-исторически и природни обекти в България, но постепенно прераства в портал за знание. Едни от най-харесваните рубрики в портала са Проект „Разруха“ – показващ изоставени сгради и тяхната история; Проект „Памет“ – разказващ непознатата българска история; Проект „Традиция“ – изследващ разнообразието и богатството на българските обичаи, занаяти и бит; Проект „Роден край“ – представящ уникалността на малките населени места в страната. „Земята ни Българска“ развива и активна дейност за подпомагане на каузи и местни общности в стремежа им за съхраняване на българщината и българския дух. Ако има любопитни, могат да разгледат подробно фейсбук страницата на Ники – „Земята ни Българска” (линк).

    Днес Николай е навлязъл във времето на активна работа с партньори по места – предимно малки села, ревниво пазещи миналото си. Част от работата се състои в създаването на разпознаваеми и запомнящи се образи – лога, указателни табели, плакати за събития. Уважаемият читател не трябва дълго да се чуди, ако види скоро на пътя Исперих – Разград, в близост до село Йонково, указателна табела с надпис „Юнуз баба теке”. Но това, което читателят не знае и сега ще научи е, че в района на селото, преди години, е намерено сребърно съкровище. Около съкровището битуват доста тайни, но вероятността да е конфискувано, при опит да се изнесе в чужбина, звучи достоверно. Съкровището, с общо тегло 289 гр., е от III век пр. Хр. и е изложено за пръв път през август 2017 г. в Националния исторически музей. Сред ценните предмети са купа с полусферична форма, каликс (ритуален съд) и фрагмент от ритон с врязана украса от бръшлянова клонка. От този период във фонда на Разградския музей се съхранява и меч-рапира микенски тип, също открит край селото. В Йонково има много история и с няколко изречения ще Ви я представя. Така ще си отговорите и на въпроса – защо си заслужава да кривнете от пътя Разград – Исперих, да влезете в селото, в читалището и… да видите как хората на Йонково съхраняват паметта си.

    Старото име на Йонково е Юнуз абдал, по името на един от побратимите на прочутия Демир баба. Гробницата му днес се намира недалеч от селото. Селото се състояло от две махали – Ески (Старата) и Чапраз (Насрещната), разделени от дълбок дол. Има предания за две стари български села, чийто следи личат в гората. След Кримската война в селото се заселват татари и черкези, които създали нови махали. След Освобождението, през 1900-та година се заселват първите българи. През 1910 г. било отворено училище, а до средата на века и в двете махали били основани читалища.

    През 1964 г. е построено новото читалище в селото. Много повече за миналото на селото може да научите в читалищната сграда, където в красиво дърворезбованата ритуална зала можете да разгледате етнографската сбирка и да задоволите носталгията си по социализма чрез съхранени уникални предмети – Електрически моно грамофон ”Респром ГМ 311”, механичен калкулатор ”PREDOM MESKO”, произведен през 1975 г. в Полша, електромеханичен калкулатор ”DARO ASOTA 314” – произведен в ГДР, телефонен номератор за десет линии, радиошкаф „Респром Акорд – 104“, произведен през 1965 г. във Велико Търново, телевизор „София-21”, произведен в завод ”Ворошилов” – София, циклостил ”Cyklos Typ XIID”, произведен през 1968 г. в Чехословакия.

    Уникален е и станът за плетене на рогозки от царевична беленица. Тези рогозки бяха неотменима част в селската подреба през 60-те години на миналия век. През лятото задържаха хлад и бяха красиви. Чудя се как още някой художник приложник не ги е популяризирал като красиви екопостелки, придаващи екзотика и колорит на съвременния дом. Няма да изпадам в повече подробности, за да се съхрани все пак елемента на изненада за посетителите.

    Пътнико, който идваш от Разград. Като видиш указателната табела на селото – отбий се вляво. А ти пътнико, който отиваш към Разград – отбий се вдясно. Ще е забавно за теб и семейството ти. Децата ти ще видят предците на съвременния ксерокс и телефонна централа. Може и да чуеш, някъде от ъглите на залата, гласът на телефонистката през нос да крещи: -„Алооо, колежке – дай ми Дурач, колежке – чуваш ли”. Може да чуеш и скърцането на грамофонната игла по плочата от радиограмофона и чистият глас на Лили Иванова, Емил Димитров или Паша Христова. Ще е забавно да предприемеш и поклоннически туризъм и да посетиш текето Юнуз баба. Ще пиеш вода от чешмата и ще закусиш на тревата. Ще усетиш една цветна миризма. Ще е страхотно преживяване.

    Идеалното минало, разбира се, е илюзия. Но, за да си изградим някаква визия за бъдещето, имаме нужда от нов поглед към миналото. Идеята на Николай Колев за „възраждане” на интереса към селото като обект на познавателен и културен туризъм е прекрасна. Поставянето на указателни табели и маркирането на маршрути до текето от двете съвременни села е в партньорство с Кметство Йонково, Община Исперих и Исторически музей Исперих. Не искам да пропусна и факта, че Ники активно работи и по проект за възстановяване и съхраняване на стари кулни/фасадни часовници в региона. Въпросът е – ще имат ли последователи тези идеи? Ще има ли доброволци като Ники, които така, без нищо, да отделят от времето си, да задействат енергия в тази посока? Подобни идеи те правят безсилен. Въпреки натрупаните негативи, продължаваш да обичаш хората, мястото, на което си роден, държавата си. Карат българите в чужбина да се връщат, дори и само заради един залез. Правят смислено нашето съществуване – съхраняват ни. Съхраняват и хубавата ни Родина – България.

    .

    Автор: Милена Николова

    Снимки: Петя Илиева

    Статията е публикувана във в. „Екип 7”, бр. 97/25.08.2021 г.

    .

  • „Между лавъра и кръста“. Здравка Момчева за новата книга на Людмила Калоянова

    .

    МЕЖДУ ЛАВЪРА И КРЪСТА, ИЛИ МЕЖДУ ЗАГУБАТА И ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ, ЧРЕЗ ЕДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КНИГА НА ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА

    .

    Здравка Владова-Момчева,

    Aternapress.com

    Корица на „Между лавъра и кръста“ (изд. „Жанет – 45“, 2020)

    Обичам да чета научни изследвания на историческа тематика и признавам, че пристъпих към труда на Людмила Калоянова „Между лавъра и кръста“ с любопитство, продиктувано повече от личен интерес. След като затворих и последната страница от тази книга, реших, че на всяка цена трябва да напиша отзив за нея, защото в текста открих нещо, много по-дълбоко, глобално и проправящо съвременно разбиране към феномена Созопол като част от феномена България.

    Всички знаем и сме пораснали с клишета от типа „земя на кръстопът“, „средище на различни цивилизации и култури“, „богато историческо наследство“. Много e удобно и даже е повод за гордост в неформални ситуации, когато самочувствието ни на „наследници“ на древни земи опира до глазираната повърхност на смътно познание и (поне за моето поколение) няколко „синтезирани“ параграфа в учебниците по история. Но всичко останало, а то е огромно като цивилизационна симбиоза, формирала съвременната ни културна и манталитетна „физиономия“, все повече се забравя и може да бъде изгубено, ако не се появяват издания като „Между лавъра и кръста“.

    Безспорно тази книга представлява едно задълбочено и детайлно обосновано изследване на авторката върху историята на античната колония Аполония, преляла/преобразила съществуването си в раннохристиянски център и специфичен духовен спътник на мегаполиса Константинопол. В научно-фактологичното ниво на наратива, логично и последователно са проследени всички причини и следствия, довели до превръщането на Созопол в културен, религиозен и интелектуален фактор не само в средновековния, но и предхождащия го езически свят. От тракийската, известна със своите просветени лечители, древност, през синкретичния култ към гръцкия бог Аполон, наречен Иатрос (Лечител), именно поради „вливането“ на тракийската лечителска способност към свръхкачествата на божеството, та чак до вграждането на мощите на Свети Йоан Кръстител в базиликата на остров „Свети Иван“, читателят може да проследи удивителната трансформация на идеята за спасението, такова, каквото са си го представяли древните и средновековните обитатели на града. Ако мелодичното звучене на неговото име (Созополис) може да бъде асоциирано с музика, то за мен вечната идея – основа на изконния човешки стремеж към изцеление и спасение от болестите и злото, може да бъде илюстрирана с непроменящ се в океана на времето, исов тон. Каквото и да се е случвало през изминалите столетия на Аполония – Созопол, а то е много и взривно наситено с отломки от история, политика, грабежи и съзидания, точно този исов тон на спасението като мотивация за съществуване, за смисъла на живеенето въобще, се оказва основна характеристика на оцеляващия през вековете и оцелял до днес „град на спасението“ – Созопол. Нещо повече. За мен този исторически труд привнася за читателите с по-широко асоциативно мислене и косвено обяснение на феномена България, но не онази, която познаваме чрез факти и събития за своето си, единствено българското. Става въпрос и за културните „преливания“ на кръв, гени, обичаи, култове, вярвания и религии, преобразени и абсорбирани на местно ниво до степен на нова/друга уникалност, която няма как да бъде разбрана, ако не е обяснена чрез трудове като „Между лавъра и кръста“. Защото поредното достойнство на тази книга е именно достъпността на текста, ясното, логично и пряко до всеки вид читателско съзнание (научно или просто любопитно) обяснение, защо това е така.

    Защо едно малко, от съвременна гледна точка, парче земя, далеч не българско в момента на своето възникване (Аполония възниква като колония на древния гръцки полис Милет), все пак ревниво рефлектира като наше си в големия сюжет на турбулентната ни история? Кои са факторите, които го приобщават към нас, българите? Защо тези фактори могат да бъдат колкото местни (тракийската култова основа), толкова и космополитни за времето си (превръщането на Созопол в раннохристиянски православен център)? И не на последно място, кои са практичните причини, превърнали Аполония – Созополис в желано за притежание, присъединяване, завоюване и експлоатиране благо, в домогванията на толкова много етноси, а по-късно и държави, или градове – държави като Византия, България, Русия, Венеция, Гърция?

    Нима подобен въпрос не може да бъде зададен и за разнородния магнетизъм на цялата ни страна през вековете, привлякъл толкова много апетити и заробвания на нейната, наслоена с култури и богатства, територия? Както вече подчертах, в „Между лавъра и кръста“ Людмила Калоянова директно или косвено отговаря на тези въпроси.

    В тази книга представянето на факти, загадки и доказани вече в историческата наука истини, формулирани в тематични заглавия на отделните глави („Сблъсъкът на гигантите“, „Завръщане на Хераклидите“, „Перлата на Йония“ и т.н.), сглобява в читателското съзнание интересни разклонения на голямата „сюжетна“ линия, за многоликото „достигане“ на Созопол до наши дни и като част от българската история. Изследването на тази толкова интересна и, на пръв поглед, разнопосочна амалгама от събития и исторически превратности, е представено с увлекателна и придържаща се към научната обоснованост, логика, която предотвратява загубата на историческа памет за случилите се събития и разширява хоризонта на читателя, за да може той да осмисли връзките и взаимодействията в културните преливания на Созопол със света или световете, които са го формирали. Отчитам това като едно от най-значимите достойнства на книгата. Защото познанието за действителностите на отминалите епохи, сплели своите противоречия и възходи в конкретната история на Созопол, отвеждат и към разбирането на четящия, какво всъщност означават усвоените в съзнанието ни клишета като „земя на кръстопът“ и „богато историческо наследство“. Тоест, става въпрос и за възвръщане на историческа памет. Става въпрос и за осъзнаване, което, след като затворим и последната страница от „Между лавъра и кръста“, можем да съотнесем към феномена България като средище на различни цивилизации и култури.

    Затова тази книга на Людмила Калоянова е принос не само към историческата наука, но и към самите нас. За да не се изгубим като наследници на толкова много древни земи, от които нашата собствена е уникална част от едно голямо цяло. Благодаря на авторката за удоволствието да прочета нейния труд.

    .

You may have missed

Коледа в БУ „Зора“ – Филаделфия
1 min read

Коледа в БУ „Зора“ – Филаделфия

2024-12-23
Коледна служба в „Света Троица“ – Мадисън
1 min read

Коледна служба в „Света Троица“ – Мадисън

2024-12-23
„Слепият“ Кени
1 min read

„Слепият“ Кени

2024-12-22
Братя Владигерови зарадваха българите във Финикс
1 min read

Братя Владигерови зарадваха българите във Финикс

2024-12-21