Всички авторски страници

Авторски

• Регистрират инициативен комитет за референдум за отзоваване на политици

  Днес в българското Народното събрание, съгласно изискванията на закона, ГД „Модерна България“ ще регистрира широко представителен и надпартиен инициативен комитет за организиране на подписка за национален референдум, съобщиха от движение „Модерна България“, предаде БГНЕС. Референдумът ще е под надслов „Политици и закони – под граждански контрол“.

  Два са въпросите, по които Движение „Модерна България“ ще търси подкрепата на гражданското общество:

  – Да се въведе ли възможност за предсрочно отзоваване на депутати, общински съветници и кметове по инициатива на граждани и чрез пряк вот на избирателите;

  – Да се въведе ли индивидуална жалба пред Конституционния съд срещу закони, които нарушават гражданските права.

  В Инициативния комитет, предложен от Движение „Модерна България“, участват емблематични за демократичните промени и българския парламентаризъм личности като д-р Желю Желев, президент на България (1990-1997), човекът-парламент Гиньо Ганев, който е председател на Сдружение „Конституционализъм и демокрация“, проф. Огнян Герджиков, председател на 39-то НС. Комитетът се представлява от Борислав Цеков, който е един от идеолозите на Движение „Модерна България“, известният арабист проф. Владимир Чуков и общинският съветник от Варна Добромир Джиков.

  Членове на комитета са университетски преподаватели, журналисти, адвокати, представители на граждански и браншови организации, общински съветници от граждански листи. Сред тях са журналистът Иван Гарелов, оперният певец Любомир Дяковски, председателят на Варненската адвокатска колегия Юлиян Георгиев, програмният директор на Института за модерна политика Здравка Кръстева, правозащитникът Петър Кичашки, изследователят от Хъдсън Институт Алекс Алексиев, политологът Емил Георгиев, медийният експерт д-р Иво Инджов, социологът доц. Петко Симеонов. Участват и представители на турската, арменската, еврейската и ромската общности, като писателят Ибрахим Карахасан-Чънар, председателят на Националния съвет на религиозните общности д-р Рупен Крикорян, режисьорът и сценарист Симон Еди Шварц и др. В гражданската инициатива се включиха и Ивайло Трифонов, началник на канцеларията на президента на Републиката (1990-1997) и бивш посланик в Белград, бившият депутат и застъпник за свободата в интернет адвокат Минчо Спасов, представители на граждански структури, читалища и младежки организации от всички региони на страната.

  Целта на предлаганите промени е да се създадат ефективни инструменти за граждански контрол върху политиците и законите чрез възможността за отзоваване и индивидуалната конституционна жалба.

  Отзоваването съществува в редица развити демокрации като САЩ, Канада, Германия, Швейцария, очаква се скоро да бъде прието и във Великобритания. За приемането му не е необходимо свикване на Велико Народно събрание. Движение „Модерна България“ е разработило и ще предложи за обсъждане цялостна концепция за процедура за отзоваване, която гарантира, че политическото мнозинство не може да се саморазправя с опозицията.

  Гражданската инициатива на Движение „Модерна България“ няма да разчита на партийна подкрепа и ще включи повече от 3000 доброволци и 80 граждански организации от цялата страна. На специален сайт – www.otzovavane.org, ще бъде публикувана информация за хода на инициативата. Желаещите да събират подписи за каузата на гражданския контрол върху политици и закони могат да заявят това на e-mail: [email protected].

  Източник:   Аctualno.com

• Лъч светлина проби и в досиетата на прехода

  Истината за криминалната държава излиза по-трудно от истината за комунистическата, или за някои особености на българския будизъм (Б.Б.)

   

  Светослав Терзиев, в. „Сега“

  Благодарение на просветления Буда доживяхме да видим лъч светлина в досиетата на прехода, които се оказаха по-строга държавна тайна дори от досиетата на действащите разузнавачи на България. От досиетата на комунизма почти всичко вече е извадено на показ даже с риск за държавно предателство, защото те не са нищо друго освен политическа и морална присъда над отминала епоха.

  Досиетата на прехода обаче стоят заключени, защото са криминални. Присъдата, която може да последва от тях, би трябвало да е наказателна. Ето защо отварянето на едно-единствено досие е важен пробив в отбраната на несменяемата на власт олигархия. Тя няма как да не си дава сметка, че пътят й към затвора е постлан със същите досиета, по които се изкачи към „необяснимо“ забогатяване.

  Електронната енциклопедия „Уикипедия“ твърди, че „според будизма по време на своето пробуждане Буда осъзнал пълното вникване в причината за страданието и необходимите стъпки за отстраняването му“. Българският будизъм (Б.Б.) потвърждава по свой начин просветлението. Желаещите да го разберат трябва да тръгнат

  по стъпките на „Буда“

  Последните личат ясно. Ето накъде водят:

  Най-новото пробуждане на премиера Бойко Борисов е за ролята на организацията „Хизбула“ в атентата на бургаското летище през юли миналата година. Докато бе в Брюксел за срещата на високо равнище на Европейския съюз, той каза пред медиите, за да го чуят останалите ръководители в Европа и по-надалеч: „ДНК на един от извършителите ми даде основание да позволя вече със степен на вероятност да се съобщи информацията, очаквана с месеци“. С други думи не прокуратурата, а лично Бойко Борисов е бил споходен от прозрението кой е виновен.

  Изследователите на будизма са изписали планини от книги как Буда е стигнал до своите прозрения. При анализа на българския му аналог се забелязват следните степени: С кримидосие наум той има нужда от авансово оневиняване, за да е защитен при опит да бъде компрометиран. Най-доброто алиби е доверието на западните служби и институции, които от зората на демокрацията в България й спускат еталони за добро и лошо. Всеки чужд орден или значка, всяка снимка с важен чужд ръководител се употребяват от „Буда“ като доказателство за неговата невинност и затова са изложени на показ по стените на кабинетите му, които е обитавал през последните 20 години. Губеше му се обаче най-важната индулгенция от най-високото равнище – снимката с американския президент пред камината в Овалния кабинет. Той е убеден, че ако се сдобие с нея, ще достигне нирвана – състоянието на върховно освобождение или съвършен мир на ума. Никакви подозрения, че е имал вземане-даване с престъпни групировки, не би трябвало сетне да смущават спокойствието му.

  Изкачването обаче до тази висша степен на освобождение изисква

  достойна жертва

  Азиатският Буда е минал през крайностите на аскетизма, почти напълно се е лишавал от храна, като е ял на ден по едно листо или една ядка. Телосложението на нашия „Буда“ не е устроено за такава жертва, която впрочем и никой не му иска. В горещата си амбиция да стигне до Вашингтон той само чака оттам да му кажат какво искат от него. Посланието идва в края на ноември: Eла на 3 декември 2012 г., за да говорим за разследването на атентата, за който сме убедени, че виновникът е „Хизбула“, и се подготви да те питаме също за върховенството на закона в България и борбата с организираната престъпност. Това бяха главните теми – нещо като моркова и тоягата – посочени в краткото официално съобщение на Белия дом, което звучеше като спешно повикване, защото Борисов трябваше да се яви само след седмица. Междувременно неговият вътрешен министър Цветан Цветанов бе подложен три седмици на инструктаж и препитване във всички възможни федерални служби по сигурност. Лично съветникът на президента Барак Обама по контратероризма Джон Бренън – настоящ кандидат за директор на ЦРУ – пръв отправи след среща с Цветанов поканата към Борисов, като я съчета с публична разгласа на дълбокото си убеждение във вината на „Хизбула“.

  След като прие Борисов в Белия дом, президентът Обама го остави да наговори всякакви интерпретации за срещата, която нашият премиер охотно представи като възхвала на собствените си успехи. Американците замълчаха тактично и с това

  изпълниха своята част от сделката

  Ред беше на Борисов да се погрижи за своята, която според простодушното признание на министър Цветанов се свеждаше до назоваване през януари на виновника за атентата. Никой не се съмняваше какво очакват да чуят американците, но проблемът бе, че тяхното мнение се разминава с мнението на германците – най-близките покровители на Борисов в Евросъюза. Освен това и Франция не бе склонна да признае „Хизбула“ за терористична организация. Без тези две държави, които са моторът на ЕС, не би могло да се изработи обща европейска позиция за провъзгласяване на „Хизбула“ за терористична организация с всички произтичащи от това санкции за нея и за Ливан, в чието правителство участва. Досега само Холандия е направила такова признание, а Великобритания е стигнала до полупризнание, като твърди, че само военното крило на „Хизбула“ заслужава международно осъждане. От Вашингтон Цветанов излетя направо за Лондон, за да изучи британския опит като резервен вариант.

  Борисов пък се върна в София, сгънал акуратно знамето на войната срещу „Хизбула“, дадено му от Обама с указанието да му намери дръжка. От него се искаше само да го издигне високо, за да постави под засилен американски и израелски натиск европейските държави. Срокът бе кратък, защото Израел планираше да удари легитимно опорните пунктове на „Хизбула“ в отслабената от гражданската война Сирия, която нямаше как да отвърне. Операцията бе извършена на 30 януари.

  Тъй като Борисов се обслужи с пиар визитата си в Белия дом, а сетне започна да се помайва, американците го заподозряха, че ги разиграва. Той опита да печели време, като заяви, че му трябват още малко технически доказателства, и за целта дори започна да готви следствен експеримент с взривяването на автобус. За да изпробва докъде ще стигне търпението на американците, първо запланува взривяването в началото на февруари, т.е. малко след крайния срок, а след това дори го разсрочи за пролетта, за да се доближи климатично до условията по времето на атентата, случил се насред лятото. Оттам до изборите щяха да остават два-три месеца и вторият мандат да се очертае безоблачно близо.

  Шикалкавенето бе усетено

  и още на 1 януари Конгресът, който по принцип почива навръх Нова година като всички по света, прие резолюция, с която заяви, че ще „помага“ на България да разобличи извършителите на атентата. По този начин напомни на Борисов, че Вашингтон държи на януари като вече договорен срок. Премиерът обаче сякаш медитираше и не помръдваше. Когато дойде краят на месеца, израелците вече нямаха нерви да го чакат и приведоха в действие плана си без неговите услуги.

  Три дни по-късно Борисов бе ударен с тоягата, която му показа Обама – проблемът с организираната престъпност. Излезе на показ досието „Буда“, според което Борисов е попаднал в обсега на специалните служби през 1997 г. За разлика от комунистическите досиета важното в него не беше разобличаването в сътрудничество с тайната полиция (какво лошо има да се сътрудничи на демократичните пазители на закона?), а разобличаването му като обект на наблюдение „за определяне на приоритетна престъпна ориентация“. В същото досие фигурира и Цветелина Бориславова, дългогодишната приятелка на Борисов, станала обект на атентат, преди да поеме към собственото си „необяснимо“ забогатяване като банкерка.

  Едва тогава на Борисов му просветна, че го налагат с тоягата, която трябваше да употреби за дръжка на знаме, за да го оставят на мира (в нирвана). На планирания от по-рано консултативен съвет за национална сигурност при президента Росен Плевнелиев на 5 февруари той нареди на вътрешния министър Цветанов за първи път да направи публично „обосновано предположение“, че „Хизбула“ е автор на атентата. Вашингтон веднага обяви, че го смята за окончателно заключение, но разкриването на документи от досието „Буда“ не спря. Наложи се Борисов отново да излезе публично и да заяви на 7 февруари, че лично е взел това трудно решение, въпреки че следствието не е приключило. Целта бе чрез изтъкване на личните си заслуги да предотврати по-нататъшното разобличаване на своята личност.

  Разбира се, пресилено е да се твърди, че американците съхраняват досиетата на прехода и вадят от тях компрометиращи материали по целесъобразност. Онова, което се знае със сигурност, е, че имат траен и много висок интерес към тези досиета за разлика от комунистическите, както се разбра от разсекретените в сайта „Уикилийкс“ телеграми на американските посланици у нас. Освен това е видимо как преследването на техните цели съвпада чудодейно с някои събития в България, които иначе би трябвало да нямат нищо общо. Но около Буда са се случвали какви ли не чудеса.

   

• Наши политици и скандални олигарси си пазаруват баровски имоти в Лондон

  Маджо, Големия Маргин, Милен Велчев, Славчо Христов и Спас Русев са комшии в английската столица

  

  След като избухна гигантският международен скандал, че българи и румънци не сме желани на Острова, посланикът на Великобритания в България официално оповести, че предложението да бъде ограничен достъпът на имигранти от тези страни било само на една от партиите в управляващата коалиция, т.е. не изразявало държавната им политика. Джонатан Алън ни успокои, че от догодина свободно ще можем да ходим там и да…берем ягоди. Преди да почнем да ги берем легално, вероятно ще има още доста случаи, в които да берем срама от случаи като този, в който 9-членно нашенско ромско семейство демонстративно се засели пред катедрала в Лондон, а в. “Сън” озаглави статията си “Алчни българи”. Сигурно ще се чуват и други истории – примерно с българи като прочулия се като крадец и жиголо Милен Касабов, който отарашил бая богаташки къщи на самотни дами там. Това обаче се случва със средна ръка нашенци. И не важи за българските богаташи, заселили се на Острова. “ШОУ” установи, че са все повече богатите българи, които са се обзавели с имоти – къщи, апартаменти или парцели в Лондон.

  Репортерската ни проверка установи, че почти 653 000 британски лири, или над 1,5 млн. лева, дължи българското посолство само на кметството в британската столица заради това, че непрекъснато влизали и излизали нашенски автомобили в централната зона на града. Парите са за т.нар. такса “задръстване”

  Явно голямо задръстване от българи е станало в Лондон –

  сумата била натрупана само в периода 2003-а – декември 2011 г. А това време съвпада и с периода на най-голямото пазаруване на имоти там от нашенски новобогаташи. “Мисия Лондон” за мнозина от тях си била като продължение на сериала “Под прикритие”, бъзикат се родни емигранти. Те ни светват, че там на светло можело да си купиш имот през офшорка и да избегнеш данъците.

  Според информация от ИМОТИ БГ нашенските купувачи на недвижимости в Лондон са богати българи, които могат да си позволят инвестиция от порядъка на 250 000 до 600 000 евро. Една част от тях купували жилище за децата си, които учат в британската столица, а други правели фирмена инвестиция.

  Големия Маргин вече имаше апартамент там, купен за 1 млн. евро за дъщеря му Александра, студентка в английската столица. Първородната щерка на Красимир Маринов беше приета през 2007-а в престижен лондонски университет, в който само годишната такса за обучение била 30 000 паунда. Отделно, че по същото време жена му и малката им дъщеря живееха в испанския курорт Марбея, където харчовете едва ли са били по-малко.

  В Лондон се установява и презабогателият в мътните следдемократични води някогашен шофьор в УБО Спас Русев. Синият олигарх, който за кратко време направи милиони “като Солунската митница”, се измъкна по терлици към Острова, когато започнаха ревизиите за кражбите в АЧП, с помощта на тогавашния ни посланик в Обединеното кралство Иван Станчов. Ловкият комбинатор, родом от култовия Перник, бил представен пред дипломатическия елит в Лондон като преуспял бизнесмен, който познавал “формулата на успеха”. Спас Русев е човекът, който твърдеше, че е “закъсал” с финансите, в момента, когато купи столичния “Радисън” за 10 млн. евро… В началото на миналата година, както научи “ШОУ”, е продал дела си двойно – за 20 млн. евро, на партньора си в телекомуникационната компания “Телелинк” Любомир Минчев. Припомняме, че Русев беше и едно от главните действащи лица в т.нар. “яхтен” скандал през 2002-ра. През 2008-а името му бе замесено и в друг скандал – с италианеца Пиерпаоло Черани – чужденецът, за когото се разкри, че е предлагал пари на хора от правителството, за да печели обществени поръчки в България.

  В дъното на тези “опасни връзки”, казват, бил именно Иван Станчов

  когото за“по-кратко” в елита на Лондон представяли на ухо като “дипломат и хомосексуалист”.

  Друг царски човек и доверено лице на Костов – вездесъщият Славчо Христов – също е “лондончанин”. Завършилият само техникума “Попов” мъж доказа на всички, че не е важно какво си учил, а какво знаеш. Високите си амбиции Славчо Христов заявява още с помпозното име на култовия си ресторант “Олимп”, от който през 1996 г. тръгва неговият възход. Сред съучредителите на оформящия се вече кръг “Олимп” има смесена компания от политици като Иван Костов и хора от подземния свят като Младен Михалев-Маджо и Николай Маринов-Малкия Маргин. Така Славчо Христов на практика показа каква е схемата, гарантираща успех у нас. Зашушука се, че именно той е подставеното лице, извършило покупката на Златни пясъци чрез РМД-тата срещу фиктивната сума от 80 млн. долара. Така на практика олигарсите съсипаха родния туризъм и с парите от комисионите си купиха имоти в Лондон и други по-приятни места за живеене от изнемощялата България. Самият Славчо Христов, освен в Лондон, има и палат в Цюрих – в близост до този на Маджо.

  В светските среди се говори и за лондонски имот – “бижу”, подарен на Цеци Красимирова от Косьо Самоковеца. Доколко това е вярно, е трудно да се каже, защото предишна нейна любима дестинация бе не британската столица, а Париж, а в момента били Китай и Дубай.

  Със сигурност има къща в Англия на обявена стойност 300 000 лева служителката от правосъдното ни министерство Деница Вълкова-Петкова. Тя и съпругът й Костадин били взели кредит от частна фирма, за да купят имота.

  С малък апартамент в Лондон се обзавела и банкерката от БНБ Пенка Кратунова. Той пък струвал 190 000 лева.

  Според запознати, от политическия елит притежавали имоти в Лондон и фамилията на ексминистър Милен Велчев, а също и Джевдет Чакъров, но за последния не било много сигурно.

   

  Еми Мариянска, БЛИЦ

• САЩ постепенно се съвземат от снежната буря

  

  Североизточната част на САЩ се съвзема днес от връхлетелите я ледени вихрушки, които парализираха транспорта, оставиха без ток над 650 хил. домакинства и убиха най-малко 10 души.

  Вчера бурята се насочи на север от САЩ и обилен сняг затрупа някои региони в Канада – Нова Шотландия, Ню Брансуик и Остров Принц Едуард. В Нова Шотландия останаха без електричество към 5 хил. домакинства и бяха отменени повечето полети от летището в Халифакс.

  Нова буря се очаква да обхване днес и утре централните и северните Съединени щати – от североизтока на Колорадо до центъра на Минесота, включително Южна Дакота, където преспите може да израснат над 30 сантиметра, а поривите на вятъра да достигнат 80 километра в час, съобщиха синоптиците. В петък и събота обилни снеговалежи паднаха в региона Нова Англия, където скоростта на вятъра надхвърляше на моменти 130 километра в час.

  Снежната покривка в Хамдън (Кънектикът) стигна 101 сантиметра и щатските власти съобщиха за четири смъртни случая; 83 сантиметра сняг наваля в Горъм (Мейн), а 55 сантиметра – в Бостън, главния град на Масачузетс. Двайсет и девет сантиметра сняг имаше в нюйоркския Сентръл парк, а 30 сантиметра – на вътрешното летище „Ла Гуардия“. „Разминахме се с най-лошото“, „имахме късмет“, заяви Майкъл Блумбърг, кмет на града, запазил все още спомена за урагана Санди през октомври. Вчера бяха анулирани над 2000 полета, сред които 1400 от и за Ню Йорк и Бостън.

  Специалният сайт FlightAware.com очаква днес положението да се нормализира. В събота бе подновен и железопътният трафик към Вашингтон, но влакове ще започнат да се движат между Ню Йорк и Бостън едва днес, посочва АФП. Властите в Кънектикът и Масачузетс започват да вдигат забраните, засягащи пътното движение.

  Според службата по ядрената сигурност АЕЦ „Пилгрим“ в Плимът (Масачузетс) е изгубила мощност късно в петък вечерта и автоматично се е самоизключила. Случаят е категоризиран като лек инцидент. Щетите от снежната буря в крайна сметка не бяха твърде големи, защото стихиите се развихриха в началото на уикенда.

  В събота по пладне слънцето се завърна в Ню Йорк за най-голяма радост на местните семейства, които наизлизаха из парковете с шейни и фотоапарати. Седмицата на модата с облекчение навлезе в третия ден от дефилетата. Полупразните пътища в района обаче все още са опасни, отбелязва АФП. Бурята уби най-малко 10 души, сред които 11-годишно дете, задушило се с въглероден окис в колата на баща си в Бостън, тъй като ауспухът се задръстил със сняг.

  Източник:  Dir.bg

• Безплатни магистърски и бакалавърски програми за българи предлага университетът в Малмьо

  Безплатни магистърски и бакалавърски програми за българи предлага университетът в Малмьо, Швеция. Негови представители ще обиколят големите градове у нас от 18 до 20 февруари. Специалностите са в областта на политиката, международните отношения, социалните науки, биомедицината, компютърните науки.Всички занятия се водят на английски и кандидатите ще трябва да доказват академично ниво на владеене на езика със сертификат за издържан международен изпит IELTS с резултат поне 6,5, пише „Преса“.

  Символично заплащане искат от нашите момичета и момчета и от белгийските вузове – по 400 евро на година. Техни представители ще бъдат в София на 16 и 17 февруари.

  Източник:  БЛИЦ

• В България ще се проведе Национален протест срещу енергомонополистите и държавната политика в този сектор

  

  В неделя, 10 февруари 2013 г. (11:00 – 16:00 ч.), в България ще се проведе Национален протест срещу ЧЕЗ, ЕНЕРГО-ПРО, ЕВН, топлофикациите и държавната политика в енергийния сектор.

  Информация за този протест се разпространява в социалните мрежи. Повече за протеста може да се прочете в текста по-долу.

  .

  –––––––––––––––––––-

  .

  Сборен пункт за София – МИЕТ, ул „Славянска“ № 8.

  НОСЕТЕ СИ ФАКТУРИТЕ! Протестът е граждански. Разпечатване на листовки – http://goo.gl/yr0HR. Самоорганизиране по градове. Нека в неделя излезем заедно в 11 ч. НЯМА ДА ВИ ТЪРПИМ ПРОСТОТИЯТА, НЕ И ЗА НАША СМЕТКА (НА ГРАЖДАНИТЕ)! Ако партийки или лица смятат, че ще правят пропаганда посредством този протест – НЕ СА ПОЗНАЛИ. ПРОТЕСТЪТ Е ГРАЖДАНСКИ! Искания: Енергиен сектор 1. Национализация на ЕРП-тата; 2. Премахване на всички посредници – НЕК да поеме тяхната функция; 3. Разсекретяване на всички договори в сектора Енергетика; 4. Търсене на отговорност на подписалите ги лица; 5. Електроенергията, произведена от АЕЦ – Козлодуй, да се разпределя само на вътрешния пазар за нуждите на гражданите и обществото; 6. Да се премахне задължителното изкупуване на ел. енергията от НЕК. Топлинна енергия 1. Индивидуални договори с топлофикационните дружества с право на прекратяване с едномесечно предизвестие от страна на клиентите/гражданите; 2. Уредите да отчитат в МВт/ч.; 3. Реално отчитане на изразходваната топлоенергия. http://www.youtube.com/watch?v=kjt6fS_loXg http://www.vbox7.com/play:93b3216cb2 http://vbox7.com/play:244cd23b04 Градове и събития: Русе – https://www.facebook.com/events/128007917371399/?notif_t=plan_user_joined Бургас – https://www.facebook.com/events/239425919526817/ Пловдив – https://www.facebook.com/events/582407545121093/?ref=3 Силистра – https://www.facebook.com/events/321355821319303/?ref=3 Благоевград – https://www.facebook.com/events/519388171434837/?ref=3 Гоце Делчев – https://www.facebook.com/events/321031331350318/?ref=3 Сандански – https://www.facebook.com/events/590245304326182/?ref=3 Варна – http://www.facebook.com/events/134142056752696/?ref=3 Шумен – http://www.facebook.com/events/151212201701226/ Белене – http://www.facebook.com/events/134603796707357/ Ямбол – http://www.facebook.com/events/304617102993976/ Велико Търново – http://www.facebook.com/events/533329003355041/?context=create Монтана – http://www.facebook.com/events/492290454150557/ Добрич: https://www.facebook.com/events/152955514861246/ Кърджали: http://www.facebook.com/events/101325960051523/?notif_t=plan_user_invited   Източник:  Фейсбук

• Върнете ни шопите, вземете си инвеститорите

  Валери Найденов, в. „168 часа“

  .

  

  Не се ядосвайте, братя българи, на британския премиер Камерън, който плаши братята англичани с нашествие от румънци и българи. Треперете от страшната вест, че френският президент Оланд казал на Плевнелиев: “Интересува ни българската енергетика.”
  И той ли иска да пие българска кръв? Кога най-сетне ще се появи българският Ван Хелзинг* и неговият зареден със сребърни куршуми калашник, за да прогони инвестиционните вампири от нашата едвам дишаща държавица?

  Камерън е безобиден. Той си отваря устата, колкото да не остава назад от националиста Найджъл Фараж, който отдавна плаши англичаните с имиграцията. След полския водопроводчик – български зидаро-мазач. И е прав, ако погледнем нещата с очите на английския коминочистач. Имиграцията постоянно му сваля заплатата, защото докарва отчаяни субекти, които вършат същата работа за 10 пъти по-малко пари.

  А иначе Фараж е голям симпатяга. Голям купон е човек да си сипе една ракия към салатата, да го пусне в ютюба и да слуша той как прави на мат и маскара Ромпой, Барозу, Меркел, Саркози и цялата останала компания.

  За какво ми е българска чалга, докато го има Фараж? Ако бях кръчмар,
  щях да отворя кръчма “Фараж”

  и да въртя неговите клипове. Ето само един от стотиците примери: http://www.youtube.com/ watch?v=2gm9q8uabTs

  ЕС се управлява от комунисти

  Никак не им цепи басма, нали така? За нашествието на нашего брата той говори с един много по-културен, бих казал минорен тон. Аз лично изобщо не съм обиден. Ако направим простата сметка, че Западна Европа и САЩ са привлекли 1 милион български висшисти, това означава, че са източили поне 100 милиарда евро, които България е похарчила, за да ги отгледа и да ги образова.
  

  Ами да ги върнат! Нека да ни върнат хората, но да си приберат инвеститорите. Защото, ако не бяха те, у нас щеше да има много повече работа, при много по-високи заплати и поне 50% от младежите нямаше така силно да мечтаят за чужбина. Крайно време е българското правителство да вземе пример от Найджъл Фараж. Да спре да целува високопоставените западноевропейски задници и да обясни на Европа с думи прости, че тя направо убива България. Вместо да се хвалят колко стабилно и щастливо е нашето миризливо гробище, правилното послание е – спрете да ни убивате! Стига сте ни пили кръвта!

  Някой трябва да обясни на богатия европеец, че не той ни издържа, а ние него. Нашата вноска в ЕС е по-голяма от субсидиите, които реално получаваме. Ние директно

  хрантутим евробюрокрацията, късайки от залъка
  на пенсионерите, ромите и нисшите банкерски чинове.

  Но тази вноска е нищо в сравнение с милиардите, които изтичат от България чрез хилядите концесии, приватизации и други каптажи.

  Един енциклопедичен пример е “Софийска вода”, която ни бе натресена именно от Великобритания чрез политически лобизъм. Кубик вода тогава струваше 14 стотинки и ВиК работеше на печалба. Днес е 2 лева, а софийското ВиК е затиснато с дългове. Между другото, “Софийска вода” още купува кубика по 1 стотинка. Само преди 10 години сметката за вода беше дребна грижа. Днес тя гони сметката за ток, която, от своя страна, гони звездите.

  А електроразпределителните дружества? А златните концесии? А безалкохолните напитки? А бирата? А търговията на едро и дребно, която вече изцяло е монополизирана от чужди компании? Те пък

  изнасят от страната
  до 700 милиона евро всеки месец,

  без да са създали никакъв продукт, никаква нова стойност. И така са обнаглели, че наказват недоубития български производител с 40 вида такси, за да му продават стоката. В медиите излезе информация например, че една от веригите иска от дребните фирми по 5000 лева подарък за “рождения си ден”!

  Къде е комисията по конкуренция? Къде е икономическото министерство? Имаме ли прокуратура?

  На практика цялата добавена стойност, която се създава в България, се източва в чужбина.

  Не по-малко от 15 милиарда евро годишно отлита на Запад

  или по посока на палмите заради глобализацията и европейската интеграция, която ни накара да отворим потребителските си пазари поне 15 години преди те да отворят своя трудов пазар. И нито едно ново технологично предприятие, да не говорим за модерен промишлен отрасъл.

  За какво са ни тези инвестиции?

  Именно заради тях в България
  няма работа за младите хора

  И няма и да има, докато не запушим тази огромна дупка под ватерлинията на българския кораб.

  Сега Брюксел се тръшка, че в България нямало медийна свобода. Ами как да има свобода, като няма пари? Няма да отегчавам читателя с вестникарския дъмпинг, който още в далечната 1997 г. съсипа печатните издания. Няма да пиша и за нахлуването на чуждите рекламни агенции. Да погледнем в бъдещето. Всички знаем, че бъдещето и на вестниците, и на телевизията е в интернет.

  А в интернет чакат в засада барони разбойници като Google Adsense, които засмукват рекламните бюджети на тукашните фирми някъде в офшорни сметки и връщат едва 10 на сто в българските сайтове. Тенденцията е утре 90 на сто от парите на българската медийна реклама да се изпаряват към Кайманите, незнайни и необложени. Е,

  как тогава ще има медийна свобода
  и независима журналистика?

  Друг е въпросът, че без рекламата не може да има маркетинг, оборот, потребление, национално развитие. Уж даваш 100 за реклама, а получаваш продукт за 10. Това е все едно човешкото тяло да се лиши от 90 на сто от витамините, бетонът да се лиши от 90 на сто от цимента, а сексът да се извършва с 10 на сто от пълната ерекция.

  От една страна, западните компании убиват българския поминък, от друга – западните политици ще връщат българите, които търсят поминък в чужбина. Чудесно! Да ни ги върнат всичките!
  

  Представяте ли си какво ще се случи, ако изведнъж Англия, Франция, Германия, Италия, Испания и другите благодетели ни върнат 1,5 милиона българи? След кратък период ругаене и тръшкане тези хора ще запретнат ръкави, за да си създадат поминък тук, в своята родина. А това няма как да стане, без да променят радикално политиката.

  Може би затова
  българският политик се труди вече 18 години, за да улесни емиграцията на колкото се може повече млади хора

  Холандия може да поеме поне още 100 хиляди, защо се дърпа? Да се отвори! А Германия? Там и половин милион няма да се усети! От 1 януари 2014 г. трябва да засилим поне 2 милиона младежи. Тогава най-сетне ще спрат тези протести и демонстрации за щяло и за нещяло.

  Това е реалната икономическа и социална политика на България. Затова да не се сърдим на Найджъл Фараж, а да му изпратим букет от рози.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––-

  * Ван Хелзинг – холивудски убиец на вампири
  

• Богатите българи стават по-богати, а бедните – по-бедни

  В края на декември 2012 година хората с депозити над 1 милион лева в наши банки се увеличават с 24 души в сравнение с края на септември и вече са 649 души, показват последните данни на Българска народна банка.

  Като цяло, парите в банки продължават да растат, но при тенденция да намаляват малките и да се увеличават по-големите депозити. Казано по-просто, богатите стават по-богати, бедните – по-бедни.

  Цифрите показват, че депозитите до 1000 лв. са намалели до 9 367 173 броя, а размерът им се е свил с 1,3% до 1,05 млрд. лв. Намаляват и депозитите до 2500 лв. с 0,1% до 1 057 948 броя, но размерът им остава без промяна спрямо предходната година.

  При фирмите депозитите над 1 милион лева намаляват и то доста сериозно, сочат още данните на банката. В края на декември миналата година те вече са 1952 броя при 2027 броя в края на септември, предаде БЛИЦ.

  И за да бъде разликата с домакинствата пълна, при фирмите малките пари на депозит /до 1000 лева/ растат – те вече са 493 993 броя при 485 362 броя в края на септември.

  Източник:   Асtualno.com

  .
• „Втората“ България в днешна Македония през VІІ-ІХ век

  Проф. д-р Пламен Павлов, Frognews.bg

   

  Феноменът с двете „Българии“, родили се по нашите земи през втората половина на VII в. – държавата на Аспарух на Дунав и онази на Кубер в „Керамисийското поле“ (триделното поле на Прилеп, Битоля и Лерин), все още остава слабо познат на широката публика в България, да не говорим за Република Македония…
  

  За наложената в Скопие пропагандна псевдоисторическа схема Куберовите българи са… „излишни“, да не кажем и откровено опасни! Още повече, че изследванията на съвременни македонски археолози като проф. Иван Микулчич, проф. Блага Алексова и др. показват, че през VІІ-ІХ век в земите на днешна Вардарска Македония почти няма присъствие на славяни, както и на антично население!

  Нека „дадем думата“ на Иван Микулчич: „Натамошните словенски продири кон југ на Балканот за нас немаат поголемо значење, бидејќи градскиот живот во Македонија речиси целосно замрел. Преживеаното ромејско население избегало на југ или се повлекло во потешко пристапните планински тврдини. Во 20-ина поважни крепости најдени се потврди за натамошното живеење: монети од крајот на 6. и раниот 7. век, потоа карактеристични византиски војнички фибули (токи) од исто време. Со нив ќе изгасне античката епоха кај нас. Исидор од Севиља забележал дека во 5-та година од владеењето на Ираклиј (614/15 г.) Словените целосно го окупирале просторот на Грција. За да дојдат таму, тие морале попат да ја прегазат и Македонија. За жал, досега не успеавме да регистрираме археолошки (материјални) траги од присуството на Словените на нашето подрачје од 7., 8. и поголемиот дел од 9 век…“

  Славянската „следа“ се появява категорично тогава, когато тези земи влизат в състава на българската държава със столица Плиска! С други думи, т.нар.славянско, вече българизирано население, чиито потомци са днешните „македонци“, се заселва по онези места в резултат от политиката на самата България. В същност, археологическите данни и онези от писмените паметници свидетелстват, че на територията на сегашната държава Република Македония през VІІ-ІХ век доминират не въображаемите „антични македонци“ и дори не „македонските словени“, а … прабългарите! Какво излиза тогава? Не са ли братята ни по Вардар на практика „турано-бугари“ и „татари“ (обичайните ругателски думи по адрес на България и българите, възприети от великосръбската пропаганда), повече даже и от нас, които живеем в скромните предели на Република България?! Тези въпроси, така или иначе, чакат своя отговор от страна на археолозите и историците в съвременните държави Македония и България. И все пак, и онова, което знаем решително оборва ненаучните тези на наукоподобната пропаганда, ширеща се и днес в (теоретично) суверенната Република Македония.

  * * *

  Трябва да се подчертае, че проблемът за Куберовите прабългари дълго време остава недооценен в историческата наука най-вече поради оскъдните сведения за тази етнополитическа общност. Малко се знае и за връзките между „двете Българии“, въпреки че един надпис на кан Тервел върху скалата на Мадарския конник (705 г.) категорично свидетелства за тяхното съществуване. Когато разказват за хазарската агресия срещу „Старата Велика България“, византийските хронисти не споменават името на Кубер. И все пак данните им за “четвъртия” и “петия син” (Кубер и Алцек) са факт. Според Теофан: “А четвъртият и петият [от синовете на кан Кубрат] преминали реката Истър, наричана и Дунав, и единият, като се подчинил на кагана на аварите в аварска Панония, останал там с войската си, а другият достигнал Пентаполис [областта около Равена] до Равена и се подчинил на властта на християните [Византия]…”

  Кубер и Алцек търсят убежище при аварите – традиционни противници и на Кубрат, и на Аспарух. На територията на Аварския каганат те се появяват поотделно и в различно време, а и съдбата им е различна. Специално за Алцек знаем, че отива в Италия преди смъртта на лангобардския крал Гримоалд (671 г.).

  Появата на Кубер на аварска територия е поне с няколко години по-късна спрямо групата на Алцек. Докато Аспарух воюва с аварите в земите на север от Дунавската делта и Влашката равнина, Кубер е натоварен с много власт от кагана, ползвайки се с определена автономия. В района на Сирмиум той е начело не само на своите българи, но и на т.нар. „сермисиани“ – потомците на отвлечено десетилетия по-рано ромейско население (най-вече потомци на траките), насилствено преселено от аварите и „смесено“ с други народи. Твърди се, че числеността им е била около 70 хиляди души и че те пазели християнската си вяра. С други думи, Кубер печели доверието на аварския каган, за да му бъде поверена толкова власт.

  През 680 г., приблизително по едно и също време, на Балканите се формират „две Българии“. Те имат различни владетели и до известна степен – различна ориентация. Аспарух воюва с империята, принуждавайки Константин IV да признае властта му в завладяната територия. За византийските власти Кубер се явява „варварски вожд“ на търсеща убежище общност, но и „архонт“ на ромейско население, коeто той връща в бащиното отечество.

  Смята се, че Кубер се преселва на византийска територия против желанието на империята. Дали това е така? „Сермисианите“ са поддържали връзки с Константинопол и Солун. Инициативата за бунт срещу аварите и бягство във Византия е тяхна. С други думи, тръгвайки на юг Кубер трябва да е имал явното или тайно одобрение на Византия. Приписваните му от автора на „Чудесата на св. Димитър Солунски“ пъклени замисли са констатирани с по-късна дата. Факт е, че византийските власти не се противопоставят на Кубер и дори нареждат на зависимото от тях славянско племе драговити да снабдява хората му с храни.

  Според автора на „Чудесата…” българският владетел решава да се възползва от стремежите на християните към бащините им земи, за да се установи безпрепятствено на византийска територия. Аварският каган се опитва да осуети преселението, но е разбит в няколко сражения, като Кубер пленява част от богатствата на своя доскорошен сюзерен. Тези победи са имали висока психологическа стойност, а, ако се вярва на „Чудесата”, Кубер е бил смятан от своите хора за „каган“! Може би след тези впечатляващи успехи той възприема титлата на победения противник. Няма данни това антиаварско въстание, оглавено от Кубер, да е съгласувано с Аспарух. И все пак, съвпадението в действията не бива да се игнорира.

  Още нещо, някои учени свързват известните златни съкровища от Врап и Ерсеке (на територията на Албания) именно с Куберовите българи, дори с победата на кан Кубер над неизвестния по име аварски каган по време на преселението. С присъствието на Куберовите българи някои учени основателно свързват и твърде дискутираната археологическа култура „Комани-Круя“, господствала в част от днешна Албания през VІІ-ІХ в. Приема се, че основните й носители са предците на днешните албанци, но в нея се съдържа сериозно участие на население, за което е типична т.нар. Салтово-Маяцка култура от Северното Черноморие, т.е.за древните българи! Налице са и „панонски“ елементи, които пък е приемливо да бъдат отнесени към „сермисианите“. Не може да има никакво съмнение, че заселването на Куберовия „смесен народ“ от древни българи и потомци на античното (тракийско) население в Керамисийското поле е едно от най-значимите събития на седмото столетие – независимо дали това се харесва или не на скопските „историчари“ и техните политически ментори…

  Създаването на Куберовата „втора“ България на Балканите има своите особености. Първоначалното статукво не задоволява „сермисианите“, които започват на групи да бягат в земите под пряката власт на императора, най-вече в Солун. Опитите на Кубер да пресече тази нежелателна тенденция нямат очаквания резултат, въпреки увещанията, че единството на „общия народ“ трябва да се запази. Тогава Кубер и най-приближеният до него „съветник“ Мавър измислят „дяволски план“ за превземането на Солун, после за завоевателна война срещу „… островите (в Егейско море), [Мала] Азия и дори срещу този, който обладаваше императорската власт.“

  Тези византийски твърдения навярно са преувеличени, но е ясно, че Кубер е имал сериозни амбиции. След осуетяването замисъла от страна на ромеите Мавър с подчинените му дотогава в самия Солун българи е отведен в Цариград, а по-късно – произведен в „патриций и архонт“ и заселен заедно с хората си в областта на Родопите. Той и оттук поддържа връзки с Кубер, но скоро те са прекъснати от ромейските власти. Най-вероятно опитът за завладяването на Солун е към 686-687 г. Неслучайно император Юстиниан II (първо царуване: 685-695) организира наказателен поход срещу българите и солунските славяни. Когато говорят за българите, византийските хронисти не ги делят на “Аспарухови” и “Куберови”! Това означава че не само за авторите, но и за техните читатели българите в края на VІІ в. са единен “организъм” – вероятно започва изграждането на “двете крила”, може би според модела на Кубратова България?

  Юстиниан разбива българите и преселва хиляди славяни в Мала Азия начело с Небул. Преселването е извършено по море, а императорът тръгва по суша, използвайки стария римски път „Виа Егнатия“. В една теснина обаче попада в българска засада и едва успява да се спаси, а войската му понася тежки загуби.

  Къде са живеели Куберовите българи? На този въпрос е отговаряно с различни, често силно вариращи мнения и предположения. Особено често се лансира предположението, че във времето около историята с Мавър Куберовите българи се преселват в Солунското поле – според едни в района на античната Пела или пък край планината Кисос (тур. Хортач), т.е. на по-малко от 20 км източно от Солун. Тази теория търси подтвърждение в два израза от Тервеловия надпис под Мадарския конник, където се казва: „На носоотрязания василевс не повярваха моите чичовци в Солун[ско] и си отидоха в Кисиниите…“

  Някои данни показват, че територията на Куберовите българи е била обширна: както триделното “Керамисийско поле” на Прилеп, Битоля (днес в Р Македония) и Лерин (Флорина, днес в Гърция), така и околни земи, вкл. на територията на съвременна Албания. Както вече стана дума, спекулациите на казионната македонистка „школа“ в Скопие водят до умишлено игнориране на Куберовите българи. Най-много се умува над тяхната „малобройност“. След провала на Мавър общността намалява, но няма основание да се мисли, че Куберовата България изчезва – напротив, българите-„скити“ са известни даже и през X в. Всичко това предполага демографски потенциал от десетки хиляди семейства.

  Днес не разполагаме с преки сведения за взаимните връзки между Аспарух и Кубер преди 705 г., като изключим българо-византийския сблъсък през 688 г. Така или иначе, надписът на Тервел свидетелства, че двете общности поддържат връзки, но запазват определена самостоятелност. „Чичовците“ (Кубер и/или неговите приемници) отказват да подкрепят Юстиниан II, въпреки поканата на по-старшия „племенник“ от Плиска. Обаче през 718 г., когато бившият император Артемий-Анастасий II (713-715) прави опит да си върне властта с българска помощ, двете общности действат заедно. Отново намесата е по инициатива на Тервел, но сега в нея участват и Куберовите българи. Император Лъв III (717-741) урежда отношенията си с Тервел, а чрез него и със съплеменниците му в днешна Македония, с което метежът пропада.

  Какви са контактите между двете общности през драматичния период в средата на VIII в. остава неизвестно, но едва ли е случаен замисълът на Телериг през 774 г. „да пресели Верзития“ в България. Дали тук става дума просто за „преселване“ или пък за „присъединяване“ може да се спори. И в единия, и в другия вариант е налице един на пръв поглед фантастичен проект на властите в Плиска, който няма обяснение без съпричастието на „другите българи” от днешна Македония. Константин V Копроним, използвайки ангентурата си в Плиска, разкрива този замисъл и разгромява българската войска край нелокализираната Литосория. Вероятно засилването на византийската мощ сближава по-слабата в демографско и военно отношение група на Куберовите българи още повече с властите в Плиска. Въпреки понесените византийски удари и политическата нестабилност, България оцелява и на няколко пъти се опитва да премине в контранастъпление.

  Преди време проф. Йордан Андреев, а независимо от него и проф. Станислав Станилов, лансираха предположението, че кан Крум е произлизал не от т.нар. Панонски българи (теза, която не се подкрепя от конкретни доказателства), а вероятно от общността на Куберовите българи. Основанието за подобно предположение се крие в онова, което Николай Мистик пише на цар Симеон Велики в едно от своите писма – че българите са „откъснати клони“ от племето на аварите или “аварски роби и бегълци“. Нека припомним и писаното от Анна Комнина (XII в.) за потеклото на Самуил от династията на българския владетел „Мокрос“ (изопачено от „Кромос“/Крум), което би могло да има хипотетична връзка отново с рода на Кубер. Не е лишено от смисъл да се допусне, че след междуособиците в средата на VIII в., свързани с родовете Вокил (Укил) и Угаин, в един момент в Плиска отново са потърсили владетел от най-харизматичния род – славният Дуло, чиито наследници биха могли да бъдат открити единствено сред потомците на Кубер. Колкото и хипотетични да си остават тези разсъждения, те не трябва да се изключват по принцип в опитите ни да осмислим многото загадки на българския VIII в.

  * * *

  През IX в. българската държава преминава в решително настъпление, което довежда до присъединяване на обширни земи, които днес са на територията на Македония, Албания, Гърция… Това става в решаваща степен при „архонта на многото българи“ Персиан I (836-852), бащата на княз Борис-Михаил. Така потомците на Куберовите българи, наричани от византийските автори „българи-скити“, окончателно стават поданици на Плиска. Прабългарската общност в Македония, която също е в процес на сливане с местните славяни, става неразделна част от изграждащата се българска народност. По всяка вероятност силната местна аристокрация, сред която през IX – XI в. се срещат достатъчно прабългарски имена (Таридин, Кракра, Елемаг, Ивац и др.), отчасти произлиза от потомците на Куберовите българи. Сред нея се запазва в консервативният дух на прабългарските традиции, което проличава в борбата с Василий II Българоубиец. Етнокултурната симбиоза в днешна Македония напомня развитието на същия процес в Добруджа и българския Североизток. Обединението на „двете Българии“ през IX в. превръща „Долната земя Охридска“ (название на днешна Македония в творби от XIV в.) в крепост на българската държавна идея и народностна идентичност за векове напред.

   

• Брюксел замириса на БГ кюфтета

  Емигрантите лекуват носталгията с шопска салата
  „Баба Марта” гощава в Москва, „Бай Ганьо” – в Париж

  

  ПАУЛИНА ЙОРГОВА, МАРИЯ КОЛЕВА

  

  Българите в чужбина обичат да похапват нашенски гозби, а през последните години бизнесът с храни от родината постоянно расте, научи „Монитор”. В Брюксел има два-три български магазина, които предлагат различни традиционни за нашата кухня храни, единият от които се намира в района между Европейската комисия и Европарламента. Фаворит за нашенците, които живеят в белгийската столица, е лютеницата във всичките и разновидности. За хора с носталгия към българската скара се продават и кюфтета във вакуумирани опаковки, които за няколко минути в микровълновата стават почти като истински. Оказва се, че в отделните страни

  нашенци имат различни предпочитания

  За Щатите в първата десетка са вафлата трепач, меденки, бисквити „Детска радост” и слънчогледовите семки. В Берлин сиренето е особено обичано и от сънародниците ни, и от комшиите от Турция, които зареждат магазините си с продукти от България. В Москва пък за наши баници и мляко ходят до ресторант „Баба Марта”. Във френската столица се е настанил „Бай Ганьо” – българският магазин, сгушен на десетина квадрата.

  В момента има много голямо търсене на месни продукти от българските складове в чужбина. През декември е имало бум на търсенето на качествени месни продукти от българските складове в чужбина като тенденцията се запазва и през януари, сподели за „Монитор” Тонка Трайкова, която е в ръководството на Асоциацията на месопреработвателите в България и шеф на едно от най-големите предприятия у нас. Променена е и ориентацията –

  от кренвирши, наденици и други малотрайни продукти от най-ниския ценови клас към по-качествените и по-скъпи храни. От завода, който тя ръководи, се купуват предимно сурово сушени салами, луканки и суджуци. Нашите сънародници търсят също така традиционните кюфтета, кебапчета, сурови наденици и всички продукти за скара. Най-големите пазари за месни продукти са в Англия, Белгия, Испания и Кипър.

  Изнасяме млечни продукти за регионите, където има големи балкански и мюсюлмански общности, съобщи за „Монитор” председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Нашите производители продават предимно в Англия, Германия и други европейски държави, където има големи турски квартали. Най-търсеният продукт си остава сиренето, независимо дали е краве или овче. Интерес има и към кашкавала. Кисело мляко се доставя в българските складове и магазини на Острова, но количествата не са особено големи. Въпреки това като цяло

  всяка година търсенето расте с 40-50 на сто

  каза още Зоров.

  Най-традиционните български продукти – лютеница, печени капии и кисели краставички, се търсят от българските общности в чужбина, сподели председателят на Асоциацията на производителите на консерви Константин Ламбрев. Нашенците не променят навиците си и това е основният асортимент, на който наблягат от години.

  Зеленчукови консерви вървят най-много за Испания, Гърция и Чехия. Извън ЕС най-голямата общност е в Щатите, като лютениците са особено търсени в областта около Чикаго. Има също така и фирми, които купуват редовно за българските общности в Австралия и Нова Зеландия, макар да са доста по-малки, каза още Ламбрев.

   

  Суджуци и шкембе чорба в града на любовта

  

  ИНА НЕДЕЛЧЕВА

  В Париж български ресторант вече няма. Последният затвори врати преди три години. За сметка на това има малък български магазин – „Бай Ганьо”. Разположен е на десетина квадрата и се намира в 10-и арондисмент. В него човек може да си вземе нашенско сирене, лютеница, суджуци, кисело мляко, вино, ракия, та чак и локумени вафли и слънчогледови семки. Българско сирене може да се намери и в турските магазинчета около спирката на метрото „Страсбур Сан Дени” пак в този район. Там има и мини ресторантчета, където правят шкембе чорба.

  Българската кухня наподобява ливанската и поради тази причина в ливанските магазинчета лесно се откриват хранителни продукти, подобни на родните.

  Много лакомства, които тачим в България, са си чисто ориенталски и се намират под път и над път в Париж. Отскоро във френската столица са започнали да внасят и турски айран, който е неизменна част от менюто в дюнерджийниците. За сънародниците ни, които искат да похапнат балканска скара и плескавица, има няколко сръбски ресторанта. За козунаци по Великден пък българите влизат в руските магазини. Веригата „Гастроном” има обекти на десетки места из целия град. Там може да се намерят и всякакви зеленчукови консерви, сладка и други подобни храни.

  Търсим родното при братушките и турците

  

  В германската столица най-сигурният начин човек да купи оригинална българска туршия, домати в буркан, консервирани люти чушлета, гладка лютеница (от едросмляната не предлагат), патладжан, печени белени чушки без оцет и дори нашенско сирене, е като влезе в руски магазин. Българските храни са разположени на отделен регал, където с големи букви пише: “Тук е вкусът от нашето детство”. Храните са направени от големите консервни фабрики у нас и предлагат наистина богато разнообразие. Ако попитате продавачите, те ще ви кажат, че това са сред най-обичаните храни от руските клиенти.

  За да приготвят традиционни ястия, българите се нуждаят още от кисело мляко, кайма смес, субпродукти като телешки език, сърца, дробчета, агнешки комплекти и други месни изделия, които са изключително важни. За целта се пазарува в турски магазини, които посрещат българите с “О, комшу!” и избират желания продукт така, сякаш ще го сервират на собствената си трапеза. От тях се намират и няколко вида кори за баница, както и полуготов кадаиф или кори за млечна баница. Продават и чудесни постни лозови сърмички.

  Когато правят кюфтета, от турците нашенци купуват прясна телешка кайма, а от друг магазин намират свинска, смесват ги и така се получава желаната пропорция.

  На който му се хапва директно сготвена нашенска кухня, може да посети ресторант “София”, където обстановката е типично българска, храната е вкусна и обслужването е добро. На добро отношение се радват още ресторантите “Бай Ганьо” и “Балкан”. Специализираният магазин за български стоки се казва “Пирин”, но според наши студенти е по-изгодно да искат от роднини да им пращат някакви продукти, отколкото да ги купуват оттам – ценовото сравнение е в полза на германските супермаркети.

   

  Пълнено агне по гергьовски в Русия

  

  Мила КУДРИНА

  Сънародниците ни в Москва са ощетени откъм родни гозби и продукти. В руската столица няма нито един български специализиран магазин за традиционни храни.

  За да не забравят съвсем вкуса на нашенските манджи, сънародниците ни често посещават ресторанта в посолството ни в Москва на ул. „Мосфилмовска”. Той е любимо място за тържества и почерпка на нашенците, като там се организират бурни купони на Нова година, Коледа и Трифон Зарезан. В ресторанта винаги има ракия, вино и туршия, по поръчка главният готвач, който е българин, може да приготви пълнено агне по гергьовски. Понякога сънародниците ни се събират на по чашка вино и българска кухня в открития преди няколко години от руснаци ресторант „Баба Марта”, където професионално правят баница и сирене по шопски.

  Печените семки на особена почит в САЩ

  

  Слънчогледовите семки са в челото на класацията за най-продаваните хранителни продукти в българските електронни магазини през Океана, става ясно от сайтовете за доставка на български храни.

  Вафлата трепач, меденка „Любимка” и бисквитите „Детска радост” са сред другите „лидери” сред пазаруваните стоки. Свои почитатели имат и солетите „Хрус-Хрус”. Чубрица, шарена сол и джоджен са сред най-търсените подправки.

  Сирената и нашенските месни продукти са на почит сред българите в САЩ. Млечните продукти се продават предимно в тенекии, така че с една покупка хората се запасяват за по-дълго време. Някой от суджуците пък са приготвени от месарски цехове в Щатите по български рецепти.

   

  В Лондон най-лесно пълнят хладилника

  

  Гроздова и мусака хит в нашите ресторанти на Острова
  
  АЛЕКСАНДРА ЗЛАТИНОВА

  В Лондон изобщо не е трудно да си напълниш хладилника с български мезета. В столицата на Обединеното кралство има три големи български склада, които изобилстват от родна стока, научи „Монитор” . Зареждаме всичко – млечни и месни продукти, кори за баница, алкохол, туршии, лютеници и каквото още нашите клиенти поискат, обяснява собственикът на складовете Милена Везенкова. В магазините й

  ПАЗАРУВАТ ПРЕДИМНО ХОРА ОТ РАЙОНА

  Те водят децата си в българските училища, които се намират в сградите на търговските обекти. Най-много се търсят лютениците, родното сирене, луканките и кюфтетата, както и вино, ракия и боза.

  За нашенците, които са извън пределите на Лондон, се предлага и електронно пазаруване по интернет, а доставката е на следващия ден.

  Освен това повечето турски и полски магазини в различните квартали на британската столица предлагат наши продукти. Отскоро и в по-големите супермаркети като ASDA и Tesco могат да се намерят нашенски бири и вина, както и сирене. В тези търговски вериги отдавна има оформени щандове с полски продукти, както и специални отдели за халал храни, които отговарят на изискванията на милионите мюсюлмани, които живеят в кралството.

  Освен вкъщи на маса българите в Лондон обичат да се веселят и в родните ресторанти и кафенета. Едни от най-старите и популярни в Лондон са “Арда”, “Арда 2”, “Олимп”, “Рио”, “Каприз”, “Джулиана 99”, “Пловдив” и “Валантайн”. Масово в тези заведения се набляга на съчетание между модерен интериор и български фолкмотиви. В кръчмите, в които има музика, тя предимно е чалга, за да се почувства нашенецът още по-близо до родината. Най-отличителната обща черта за всички обаче е българската кухня. В менютата на ресторантите се редуват шопска и редена салата с мусака, сарми и кюфтета и кебапчета на скара. На почти всички места най-продаваният алкохол е нашенската гроздова, като по цена

  УСПЕШНО СЕ КОНКУРИРА С ШОТЛАНДСКОТО УИСКИ

  Персоналът пък те посреща на български език и се шегува с родни лафове. Заведенията имат и местна клиентела, на която се рекламират с т.нар. средиземноморска кухня, но предимно оборотът се прави от нашенци. „Ходим и по тукашните кръчми и барове, ама когато искаме да си го направим най-густо – все сме или на маса с шопска салатка, български мезенца и телевизия “Планета” на макс, или в някое от БГ ресторантчетата в Лондон, обяснява Димитър Любомиров, който от дълги години си вади хляба на Острова.

  Българските студенти също не подминават щандовете с родни мезета и дори обменят съвети как се върти баница и как се прави пиле на фурна и таратор. По традиция пък всички, които идват на гости от България, носят ракия и сирене не защото в Лондон няма, а защото е по-вкусно, когато идва от родината, шегуват се младежите.

   

  Източник:  в. „Монитор“

• Какъв е полът на ангелите

  Франция е на ръба на фалита, но дебатът в обществото е изместен към това да има или не равен брак за всички

   

  

   

  Жан Соломонов, Лион

  Една безпрецедентна мобилизация на общественото мнение изненада Франция. Представителите на сдружението „Равен брак за всички” връчиха в Националното събрание петиция с повече от 200 000 подписа в подкрепа на своята кауза. За какво иде реч?

  В предизборната си програма Франсоа Оланд бе включил и обещанието равен брак за всички. Тоест членовете на т.н. общество LGBТ (лесбийки, гейове, бисексуални и травестити) да могат да сключват граждански брак помежду си, както всички останали граждани на страната. Засега, според действуващия във Франция закон, бракът между лица от един и същи пол не е разрешен.

  С допълнение от 8 ноември 2012 г. към този закон бе прибавен терминът PACS (Pacte civil de solidarite ­ Пакт за гражданска солидарност). С него на еднополовите двойки се разрешава да притежават общо имущество и съвместното им съжителство не е конкубинат, а брачен съюз. Но пактът не е равнозначен на граждански брак.

  Това решение на правителството бе посрещнато с доста резерви от заинтересованите и широко коментирано от останалите граждани. Чуха се мнения, че следващата стъпка ще е логичната промяна в брачния закон. Последваха редица телевизионни дебати, статии, анализи, интервюта, коментари. Всичко това малко по малко нажежаваше публичното пространство, защото законопроектът вече витаеше из коридорите на властта. Официално текстът бе връчен на депутатите на 29 януари тази година и на 12 февруари предстои той да бъде гласуван.

  Първи реагираха представителите на официалните религии: католици, протестанти, израилтяни, мюсюлмани и евангелисти. Те се срещнаха с президента и му изказаха своето несъгласие, като се позоваха на изричните за подобен еднополов съюз забрани в свещените текстове на Библията, Евангелието,Талмуда и Корана. Преди Коледа папа Бенедикт ХVI изпрати до католиците във Франция послание в същия дух.

  В парламента шест от опозиционните партии заявиха, че не могат да приемат такова равенство. Към тях се присъединиха няколко движения, формации, секти, групи и сдружения на кметове, чиновници по брачната церемонии. Мотивите, вече не религиозни, а чисто граждански, са, че двуполовото семейството е основа за възпроизводството на нацията и че детските надбавки се дават за децата в брака, а не заради самия брак като такъв.

  В някои от по-големите градове на страната започнаха и демонстрации. Някъде даже станаха сбивания и полицията трябваше да се намеси. На 26 януари, на контра митинги в страната излязоха близо милион протестиращи.

  Привържениците на „Равен брак за всички” отговориха с Национална манифестация в Париж, която започна от историческото място ­ площада на Бастилията. По данни на полицията в нея участваха 125 000 души, според организаторите – 400 000.

  Мотивите на привържениците на еднополовите бракове не са лишени от логика. Щом гражданите на групата LGBT плащат данъци, еднакви с останалите граждани на републиката, не е редно някои от правата им да бъдат сведени до нула.

  Накратко, един типичен конфликт между нравствените ценности на християнско-патриархалния морал и идеята, формулирана още от Русо, че човек се ражда свободен и независим. Лошото е, че този чисто хуманистичен спор се развихря в много неподходящ за страната период. Защото Франция отива от зле към по-зле. Това вече го разбраха и тези, които досега правеха всичко възможно да не би случайно да го научат. Но нямаше как. Министърът на труда в правителството на Саркози – Мишел Сапен още през септември 2007 г. се изпусна и изрече знаменита си фраза: “Франция е в тотален фалит.” После дълго се опитва да обясни какво точно е искал да каже, но камъчето вече беше изплюто.

  В началото на 2012 г. страната изгуби кредитния си рейтинг ААА и тя вече няма репутацията на сигурен платец. През първото тримесечие на миналата година икономическият растеж е 0%, за последното ­ 0.2%. Официално регистрирани като безработни са 3 милиона души, които с разни временни курсове и стажантски места маскират истинската цифра – близо 5 милиона души. Хората, които след дълъг период на безработица получават помощта RSA (Revenu de Solidarite Active – Доход на активната солидарност), са малко над 2 милиона души и са принудени да вегетират с 400 евро на месец при официален праг на бедността от 850 евро. Двете категории продължават бавно, но сигурно да растат.

  Минималната заплата е фиксирана на 1073 евро и според Министерството на труда за 2012 г. 11% от работещите французи разчитат само на толкова. В тези проценти не влизат селскостопанските работници и служителите в администрацията. Резултатът? През 1985 г. актьорът Колюш създава мрежа от столови за бедни (Restos du C?ur – Ресторанти на сърцето). В тях се хранят главно клошари и хора с временни затруднения. В първата година безплатно или срещу символична сума са сервирани 8,5 милиона порции. През 2011-та те са вече 115 милиона и са главната опора на студенти и пенсионери.

  За момента cоциалистическото правителство на Франсоа Оланд, което дава всички признаци на крайно ляво, не е показало, че може да изправи икономиката на крака. Все повече и повече предприятия се „делокализират“, т.е. напускат Франция в посока бившите страни от Източния блок или Магреб. Ясно защо. Други просто бягат, за да не плащат високите данъци.

  Да, според специалистите една огромна икономическа реформа би могла да започне стабилизирането на икономиката. Някои други страни от Европейския съюз вече са го направили. Уви, за социалистите с техните тежки социални програми това ще е по-скоро като Сизифов камък. А полумерките в тази насока показват само огромното им желание и твърде скромни възможности. Затова в момент, в който неплатените сметки се трупат в много френски семейства, дискусията „за” и „против” равен брак за всички ужасно ми прилича на спора за пола на ангелите в обсадения от варварите Константинопол.

   

  Източник:  Politika.bg
  

• Българите, които ги няма

  Стефан Краев,  Bulblog.com

   

  Близо два милиона българи живеят някъде зад граница. И общуват с близките си в родината главно по Скайп. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крият тежки човешки драми – драмите на хиляди деца, майки и бащи.

  За българите отдавна не е новост, че страната им е с най-малък процент на младежи до 14 години в ЕС и че всеки осми български младеж се готви в обозримо бъдеще да загърби родината. Това е съвсем обяснимо, след като в края на миналата година почти 40 на сто от българите декларираха пред НЦИОМ, че насърчават децата си да напуснат завинаги България, а 70 на сто обявиха, че искат децата им да учат някъде в чужбина.

  Голямата илюзия

  Още в началото на 90-те, подгонени от постоянната криза и немотия, българите потеглиха масово на гурбет. Голяма част от гурбетчиите оставиха децата си в родината – на отглеждане от баби и дядовци. Други ги взеха със себе си, като по този начин скъсаха връзките им с близки, език и приятели. Трети изпратиха децата си да се учат в чужбина – със заръката да не се връщат в родината, която вече над две десетилетия не може да се отърси от мизерията, корупцията и престъпността. Резултатът: днес почти два милиона способни, квалифицирани българи общуват с България главно по Скайп. Най-вече защото чрез безплатната компютърна връзка могат да поддържат илюзията, че разстоянията всъщност не са толкова големи, а контактите с близки и роднини далеч не са прекъснати. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крие тежка човешка драма.

  Ще си дойдете ли през лятото?

  Тази драма изживяват най-тежко децата на емигрантите. Да, по Скайп те виждат мама и татко в чужбина, чуват всекидневните им напътствия, но да ги прегърнат, да усетят тяхната ласка и топлина – това е невъзможно. В същото време родителите не спират да им повтарят, че усилията и лишенията са заради тях – за да са добре нахранени и облечени, за да имат и те онова, с което разполагат по-заможните им връстници. И така до няколкото летни седмици в родината, през които гурбетчиите ще трябва да компенсират цялата детска мъка, трупана през останалите 11 месеца от годината – въпреки безплатния Скайп. Така, според детски психолози, тези малки създания се разкъсват вътрешно между страната, където родителите им живеят в лишения и тежък труд, но откъдето идват подаръците и парите, и незврачната реалност в семейния дом, който се изпълва с радостни емоции само по време на лятната почивка на мама и татко.

  Страшната самота

  Не по-малка е драмата на всички онези възрастни българи, чиито деца и внуци живеят по всички краища на света. Животът им преминава основно в дежурства пред компютъра в очакване на поредния Скайп-сеанс – за да зърнат отново любимите лица, за да чуят отново любимите гласове. И когато разговорът завърши, да отронят поредната сълза и да пропъдят натрапливите мисли за страшния самотен край.

  Демографските изследвания сочат, че с всяка изминала година България все повече заприличва на старчески дом, който съществува главно благодарение на парите, които изпращат емигрантите. Още миналата година икономистът Петър Ганев поясни в интервю за швейцарското радио ДРС, че българите зад граница са изключително важен икономически фактор заради двата милиарда лева, които превеждат годишно в страната. Без тези пари много семейства не биха могли да преживяват – защото обитават държавата, наречена България.

   

• Governor Cuomo is considering lifting a temporary ban on fracking in New York

  Yoko Ono and Artists Against Fracking Find Out What Fracking Has Done to Pennsylvania

  
  

  Realizing the fight New York’s communities face, Yoko Ono and Sean Lennon started the Artists Against Fracking campaign, which has organized over nearly 200 of the world’s biggest artists, musicians and filmmakers to raise public awareness about fracking to new levels. Now we’re taking public awareness and turning it into public action to get fracking banned, starting in New York.

  .

  .

  Right now, New York Governor Andrew Cuomo is considering lifting a temporary ban on fracking in New York. Lifting this temporary ban would threaten communities’ health, pollute vital water sources, open up peoples’ lands to gas exploration, and speed up global climate change. Communities across the country are watching to see if the Governor will stand with communities calling for a healthy environment or an industry determined to exploit New York’s gas fields. What happens in New York is critical to the nationwide fight against fracking.
  

  Realizing the fight New York’s communities face, Yoko Ono and Sean Lennon started the Artists Against Fracking campaign, which has organized over nearly 200 of the world’s biggest artists, musicians and filmmakers to raise public awareness about fracking to new levels. Now we’re taking public awareness and turning it into public action to get fracking banned, starting in New York!

  What is Fracking?
  Hydraulic fracturing, also known as „fracking“, is a new method of extracting natural gas and oil from rocks at depths from 2,000 to 10,000 feet. First, deep wells are drilled straight down through the aquifer. This drilling then curves horizontally below the earth’s surface and into its shale rock formations. Next, millions of gallons of water laced with chemicals is injected at extremely high pressure into these rock formations, breaking apart the rock and freeing trapped methane along with other dangerous materials.

  There are more than 27,000 wells in the US and each well uses 1-8 million gallons of water and 80-300 tons of chemicals each time it’s fracked (wells can be fracked up to 8 times). However, only 4 states of the 31 that have major fracking projects have robust drilling rules in place. The fracking industry remains exempt from Clean Water, Safe Drinking Water and Clean Air Acts, hazardous waste disposal and other federal regulations.

  Why New York?
  New York, a bellwether state for natural gas development, is home to the marcellus shale, the type of rock formation that holds large reserves in natural gas. Many states with natural gas reserves are watching New York’s decision on whether to lift the temporary ban. Lifting the ban instead of making it permanent would likely usher in a new era of gas drilling across the country. New York Governor Cuomo’s decision on fracking will define his administration’s clean energy policy. Let’s help him make the right choice and turn New York into a clean energy state!

   

  Source:  www.causes.com/banfracking?utm_source=causes.com&utm_medium=twitter&utm_campaign=twstorm

• Небивало остър български сблъсък смая Европарламента

  Светослав Терзиев, в. „Сега”

   

  Европарламентът в Страсбург стана свидетел в сряда вечерта на небивало остър сблъсък между българските евродепутати, в който бяха привлечени съюзници от други държави по политически признак. Дебатът за върховенството на закона и свободата в България излезе от конкретния си повод – покушението срещу Ахмед Доган – и стигна до призиви да се въведе пълно наблюдение над България, която не спазва елементарните демократични принципи, задължителни за държавите в ЕС.

  Депутатите от ГЕРБ бяха в отбранителна позиция и настояваха чрез съпартийците си в Европейската народна партия (ЕНП), че дебатът е безпредметен. „Чудя се какво се дискутира днес”, даде тон депутатът от германския Християн-социален съюз (ХСС) Манфред Вебер, чиято партия е силно ангажирана с израстването на Бойко Борисов като политик в България.

  Британският либерал Греъм Уотсън, който предизвика дебата, заяви, че е очевидец на покушението над Доган като гост на конференцията на ДПС, и затова ще следи как наблюдението над България от Европейската комисия ще вземе предвид този инцидент. Самата Комисия вече го определи като вътрешна работа на държавата и се постара да се дистанцира. Уотсън й подсказа какво има предвид: „Българите се движат в правилна посока, но управляващите – не”.

  Неговият сънародник консерватор Джефри ван Орден, който бе докладчик за България в ЕП и препоръча да бъде приета в ЕС през 2007 г., заяви, че е разочарован от нея, защото след шест години членство продължава да страда от проблемите, които й е сочел преди приемането – нечестни назначения в съдебната система, връзки на политици с организираната престъпност, атаки против политически лидери и пр.

  „Тези проблеми трябваше да бъдат решени отдавна, необходимо е да се предложи истинска промяна от българския народ”, каза той. Репликиран защо е настоявал за приемането на България в ЕС при такава неподготвеност, той отвърна, че „беше правилно България да се присъедини, защото е част от европейската цивилизация и защото така бе спечелено доверието към нея на европейските инвеститори”.

  Британският националист Джерард Батън се възползва от спора, за да заяви, че от 2014 г. българи и румънци се готвят да залеят страната му с имигранти. „Българите искат да напуснат страната си, защото е бедна и обхваната от престъпност. В България животът няма цена – много е евтин. Мафията в България си е купила държавата, няма свобода на словото. Предлагам да се спрат европейските фондове за България, за да не отиват милиони евро в джобовете на престъпници”, каза той.

  Лейбъристът Клод Мораес продължи британската серия по адрес на България, като напомни, че със сегашните си действия управляващите нарушават дори базовите Копенхагенски критерии за членство в ЕС. „Трябва да помогнем на тази държава членка, в която след 20 години демокрация съдебната независимост остава проблем”, каза той.

  След като имаше изказвания на депутати от Испания, Холандия и Франция започна бурна престрелка между български евродепутати. „Сегашният дебат е безпрецедентен”, даде първи изстрел Андрей Ковачев от ГЕРБ. Той обвини БСП, че „иска да го използва за изборите и че не се колебае да дискредитира страната”. Според него е манипулация, че у нас липсва свобода на словото, защото опозицията от сутрин до вечер шества из медиите. „Девизът е: всички против ГЕРБ”, заключи той.

  Илиана Йотова от БСП отправи призив за „цялостен мониторинг над България от ЕК на подготовката и провеждането на изборите”, но бе прекъсната поради изтичане на времето. Филиз Хюсменова от ДПС поиска друг мониторинг: „ЕК да наблюдава делото за покушението над Ахмед Доган като дело с висока обществена опасност”.

  Моника Панайотова от ГЕРБ скочи с обвинение срещу опозицията: „Социалистите и ДПС водят антиправителствена кампания в ЕП, която се превръща в антибългарска кампания. Това е компроматна предизборна надпревара”. Тя им опонира с констатацията, че в България „сега има пълна прозрачност и свобода на медиите”. Като изчете предварително подготвен текст, Панайотова се обяви остро срещу „спекулациите за миналото на нашия премиер”. Никой от депутатите обаче не бе повдигал до този момент въпроса за миналото на Бойко Борисов и фактически темата бе подхваната от неговата защитничка, която очевидно бе очаквала дебатът да вземе такава посока.

  Унгарската социалистка Кинга Гьонц не се съгласи с твърдението за пълна свобода на медите в България и заяви, че наблюдава „концентрация и монополизцация на медиите в едни ръце”. Тя призова ЕК „да обръща повече внимание на България”.

  Станимир Илчев от НДСВ додаде: „От сутрин до вечер правителството се грижи за своя образ чрез контролирания печат, а обществото е оставено само да се оправя с престъпността”. „Днес българският гражданин е в опасна зависимост от държава, в която министър-председателят се изявява като неин собственик”, каза той.

  „Този дебат унижава България”, възкликна Надежда Нейнски от групата на ЕНП, която все пак се дистанцира от ГЕРБ, като добави, че при сегашното управление държавата остана извън Шенгенската зона.

  Мария Габриел от ГЕРБ направи бърз отчет за успехите на правителството, според който България в момента се радва на „най-ниско ниво на престъпност, защото вече няма знакови фигури на престъпността под чадъра на политически партии”. По повод стрелбата срещу Златко Баретата пред Съдебната палата тя отправи призив: „Нека не броим трупове!”

  Португалската социалистка Ана Гомеш репликира: „Много тревожни са сигналите от България за мафията и поведението на министър-председателя”. Тя призова европейските институции да наблюдават как на изборите ще се спазват демократичнте принципи и гражданските свободи. Нейното изявление предизвика остра реакция на Андрей Ковачев: „Не може да се говори със слухове за министър-председателя. Какви са източниците за престъпни връзки на Бойко Борисов?” А португалката отвърна: „Не повдигам обвинения”.

  Депутатът от ГЕРБ Владимир Уручев обобщи: „Днешното омаскаряване на страната е недостойно”, а съпартиецът му Преслав Борисов добави: „Позорно поведение е да се представя държавата по такъв начин в Европарламента с цел само да се влезе в българските вестници”. Антония Първанова от НДСВ репликира, че правителството ограничава журналистичската независимост, като злоупотребява с европейски средства, за да финансира незаконно медии.

  Унгарската социалистка Зита Гурмай призова към края на дебата: „Аз също искам да се засили контролът над България”. Нейният съпартиец Ивайло Калфин се съгласи: „Това е полезно за българските граждани, които искат подкрепата на ЕП, за да се промени положението”.

   

• Седем идеи, които може да променят света

  Webcafe.bg, по Wired.com
  Андре Кейперс

  

  Презареждащи се самолети

  Tesla. Prius. Volt. Автоиндустрията е пълна с радикални нови проекти, които намаляват въздействието върху околната среда от шофирането. Самолетната индустрия от десетилетия подобрява ефективността на употребата на горива, но е достигнала тавана на възможностите на сегашния дизайн и скоро ще се наложи да премине през също толкова трансформативно преосмисляне.

  И това трябва да се случи бързо. Пътуванията по въздуха се очаква да се удвоят до 2031 г., когато развиващите се страни ще подобрят имущественото си състояние. Този ръст би могъл да ликвидира всички подобрения, които сме постигнали чрез по-екологична автоиндустрия или електрически системи.

  Има много начини за решаване на проблема. НАСА преосмислят дизайна на самолети, като финансират привличащи внимание концепти като MIT D Series – в който двуцилиндрово тяло позволява задно монтиране на двигателите и общо намаляване на потреблението на гориво с около 50%. (Те са и доста по-тихи.)

  По-интелигентните навигационни системи биха позволили на самолетите да летят на по-малки разстояния и чрез по-директни летателни маршрути. А малките самолети с ограничен обхват вероятно биха станали и изцяло електрически: словенската фирма Pipistrel вече е разработила електрически четириместен самолет, който изминава двойно по-голямо разстояние от класическите самолети.

  „Всички тези технологии се съчетават, за да осигурят възможности, невъобразими преди 10 години,“ казва Дейвид Хинтън, зам.-директор по изследванията за въздухоплаването в НАСА. В крайна сметка небесата са пределът.

  Захранване на планетата чрез микро-машини

  През 1982 г. химикът от Калифорнийския технологичен институт Хари Грей открива, че електроните преминават през дълги вериги от молекули чрез протеини. Този трик се оказва вдъхващ живот; така живите същества преобразуват енергията в нещо, което могат да използват – от растенията, улавящи слънчевата енергия в клетките си, до всичко останали живи същества, използващи източници от типа на глюкозата за получаване на енергия.

  Всичко това е постижимо заради хибридни молекули, наречени металопротеини, които съчетават гъвкавостта на протеините със способността на металите да катализират химически реакции.
  Когато Грей разбира това, той вече се е заинтересувал от слънчевата енергия.

  Ако се опитвате да изобретите почти безкрайно възобновяем генератор на енергия, осъзнава той, опитайте с базирана на металопротеини система като фотосинтезата. Това обаче не би проработило. Биологичните машини са твърде крехки и неефективни – и синтезата трябва да става на всеки няколко минути, за да има реален резултат.

  Така че ако желаем молекулярна машина, която да произвежда ефективно и надеждно енергия, според Грей трябва да си я направим сами. Той и колегите му си представят миниатюрни акумулатори с метални окиси в единия край и силиций в другия, изградени като масивите от металопротеини в растителните клетъчни мембрани.

  Металните окиси ще абсорбират синия спектър от слънчевите лъчи и ще използват енергията, за да преобразуват морската вода на кислород и протони, а силицият ще абсорбира червения спектър и ще съчетава протоните с електрони.

  Което е удобно, защото протонът и електронът заедно генерират водород, който може да се използва като гориво. Накратко: получава се безплатен водород от слънчевата светлина. „Целта на работата ни е да получим молекули или материали, които са много гъвкави,“ казва той, „и издържат дълго в соларните горивни генератори“.

  И това може и да се получи. Изкуствените процеси за разделяне на водата на съставни елементи вече са 10 пъти по-ефективни от естествената фотосинтеза, макар че подобни инсталации с големи мащаби са постижими едва след десетилетия – учените търсят нови катализатори, с които да управляват химическия процес (екзотичните метали, които те използват сега, са скъпи и твърде токсични).

  Грей е оптимист. „Природата като система е трябвало да конструира нещо, което реално да живее,“ коментира той. „А ние само трябва да произведем гориво.“ И междувременно да спасим планетата.

  Wi-Fi точки за достъп от флакон

  Цялата мобилна икономика се базира на една нестабилна хипотеза – че ще имаме достъп до мобилен уеб където и когато пожелаем, с все по-нарастваща скорост. Реалността обаче не е така розова: вече видяхме някои оператори по цял свят да се отказват от неограничените тарифни планове за мобилен трафик – и борбата за мобилен трансфер ще е още по-тежка, докато броят на таблетите и смартфоните продължава да нараства с бързи темпове.

  Ограниченият Интернет достъп е не само дразнещ – той е смъртна заплаха за иновациите. Към 2020 г. безжичните технологии се очаква да имат глобален ефект на стойност $4.5 трлн. Растежът обаче зависи от способността ни да се разрастваме. Нуждаем се от достъп, който да отговаря на броя устройства, нуждаещи се от него.

  Леснодостъпната Wi-Fi мрежа би могла да реши този проблем. Интернет и телеком компаниите вече започват да въвеждат миниклетки – миниатюрни кули, които осигуряват Wi-Fi наравно с 4G в най-гъсто населените райони. Операторите обаче нямат особени стимули да инвестират в огромната инфраструктура, необходима за свързването на целия свят в мащабна високоскоростна мрежа.

  Една компания е измислила уникално смело решение – Wi-Fi антена във флакон. Chamtech са разработили течност, пълна с милиони нано-кондензатори, която при пръскане върху повърхност приема радиосигнал по-добре от стандартен метален прът.

  Чрез рутер антените на Chamtech могат да комуникират с оптична мрежа, да приемат сигнали от насочени сателити и да се свързват каскадно със съседните възли, създавайки мрежа от евтини, високоскоростни Wi-Fi точки за достъп.

  Тъй като антените могат да се нанасят върху всякакви повърхности, няма да има масова съпротива срещу тях, каквато има сега срещу мобилните кули. Ако това не ви се вижда достатъчно, погледнете го от този аспект: повече няма да псувате Mtel, Globul, Vivacom или който друг още мобилен оператор се появи.

  Пустините могат да станат електроцентрали

  Не мислете за Сахара като за пустош – приемете ги за почти безкраен източник на чиста енергия. За шест часа дневна светлина пустините на Земята поемат повече енергия, отколкото човечеството използва за цяла година. Сега невероятен консорциум от политици, учени и икономисти от Средиземноморския регион има план да се възползва от нея.

  Проектът „Desertec“ предвижда стотици квадратни километри ветрови и слънчеви централи в световните пустини, свързани към електрическа преносна мрежа за осигуряване на надеждна, възобновима и достъпна енергия до по-лишените от слънце региони.

  Проектантите засега се надяват да пренесат слънчевата енергия първо от Северна Африка до Европа. Около 3500 кв. км северноафрикански пустини биха могли да осигуряват близо 20% от нужната за Европа енергия към 2050 г. „Единственото, което е нужно да осъзнаем, е, че прототипите на Desertec вече са налице,“ казва единият от директорите на фондацията – Тиемо Гроп.

  Както става с повечето мащабни инфраструктурни проекти, засега най-големите предизвикателства са политически. Северноафриканските лидери приемат Desertec като източник на работни места, но „Арабската пролет“ породи у инвеститорите несигурност за дълготрайната стабилност на региона.

  Икономическата криза в Европа пък намали публичното финансиране, а континентът представлява хаос от несъвместими електрически системи и регулации. Все пак Desertec има сериозни шансове да пожъне успех. 90% от световното население живее на не повече от 3000 км разстояние от някоя пустиня; китайските градове биха могли да разчитат на електричество от Гоби, а Южна Америка би могла да прокара мрежа от Атакама. А където има светлина, има и надежда.

  Цифрови дисплеи във вашите очи

  Смартфоните са ни осигурили постоянна връзка към информация от цял свят. Но реалният достъп до тази информация изисква да гледаме в нашите джаджи, което води до автомобилни катастрофи и раздразнение на събеседниците ни на масата за вечеря. Какво би станало, ако се свързваме незабележимо към всичката тази информация, без това да вреди на живота или приятелствата ни?

  Съоснователите на Google обсъждат осигуряването на директна връзка на данните с мозъка още от 2002 г. Засега те са стигнали най-далеч с прототипа си Google Glass, очила, които прожектират информация върху дисплей, видим само за гледащия през тях. Но Бабак Парвиз, основател на Project Glass и преподавател във Вашингтонския университет, се надява да изведе нещата една стъпка по-далеч.

  Парвиз предлага мащабен план да се откажем от масивните очила и да изградим микросистема върху контактни лещи. Чрез нишки, не по-дебели от човешки косъм, тези лещи могат да разширяват реалността и да елиминират нуждата от дисплеи на телефоните, компютрите и телевизорите, смята той. „Единственото, което тези дисплеи правят, е да генерират образ върху ретината ви,“ пояснява Парвиз. „Така че ако имате контактна леща, която да прави това, нито един от тези дисплеи повече не ви е нужен.“ Допълнителна екстра: лещите могат да служат за постоянно следене на здравословното ви състояние, използвайки миниатюрни биосензори за анализ на очните ви клетки.

  На война с наближаващите астероиди

  Филмът „Армагедон“ уцели десятката в два аспекта: първо, човечеството е отчайващо неподготвено за появата на наближаващ астероид. И второ – нужни са подходящи инструменти за конкретната цел. „Брус Уилис има огромен принос към защитата на планетата,“ казва Бон Уи, директор на изследователския център за отклоняване на астероиди към Университета на Айова.

  Не, това не е шега – „Армагедон“ е спомогнал да се популяризира теорията за взривове под повърхността на астероидите. И Уи разполага с ракета – т.нар. „Свръхскоростен летателен апарат за прихващане на астероиди“ (HAIV) – която прави точно това.

  Отпред HAIV има „прихващач на кинетична енергия“; отзад има атомна бомба. Кинетичната част забива ракетата в скалата, след което бомбата я взривява на части. Очевидно това е прозвучало добре за НАСА – агенцията е отпуснала на Уи грант на стойност $100 000.

  Дизайнът на ракетата преодолява един от най-големите недостатъци на атомните взривове в Космоса. Ударът на бомба в повърхността на астероид кара материала в нея да се разтопи, преди да се взриви, а пряк сблъсък не би разрушил астероида. HAIV обаче прехвърля бомбата вътре в скалата, където тя предизвиква взривове под повърхността, увеличаващи двадесеткрактно мощността на експлозията.

  Уи планира да тества системата без атомна бомба в нея към 2020 г., но твърди, че би могъл да изстреля такава за по-малко от година, ако се зададе опасен астероид. „Много хора от нашата общност смятат, че когато е необходимо, можем доста бързо да сглобим тази система,“ казва той. Тя би струвала $500 млн., но това е прашинка в сравнение с евентуалния край на цивилизацията във вида, в който я познаваме сега (и е с $50 млн. по-малко от световния боксофис на „Армагедон“!).

  Строеж на небостъргачи от диаманти

  Диамантът е един от най-твърдите материали във вселената. Той е абсолютно прозрачен, практически неподатлив на триене, химически инертен и е отличен проводник на топлина. И на всичкото отгоре се получава от един от най-разпространените елементи: въглерод.

  Диамантът – реално само въглероден кристал – е изключително полезен в области като микроелектроника или пречистване на води. За съжаление големите диаманти са и изключително редки. Представете си обаче ситуация, в която те стават толкова разпространени, колкото сега е стоманата.

  Стивън Бейтс се надява да постигне точно това. Освен че е работил на места като НАСА и Принстън, 64-годишният учен е прекарал няколко години в General Motors, където е конструирал прозрачен бутален двигател от сапфир, осигуряващ безпрецедентна видимост на движението на пламък и газове.

  Този сапфирен двигател накарал Бейтс да се замисли за употребата на диамант. „Всичко, което можете да направите със сапфир, би проработило даже още по-добре с диамант, ако можете да си го позволите,“ обяснява той.

  След като се заема със задълбочени изследвания на синтеза на кристали в тънко фолио чрез процес, наречен химично отлагане чрез изпарение (CVD), Бейтс патентова метод за постигане на същото при диамантите. Концепцията е проста: поставя се диамантен прах – евтин индустриален продукт – във форма с изпарен C60 фулерен (имаща форма на футболна топка решетка от 60 въглеродни атома).

  След това всичко това се обработва с лазерен лъч. Фулеренът се разпада, а въглеродът се кондензира между диамантените частици, на практика сливайки ги в относително солидна маса.

  Дори и методът да се окаже технически и икономически реализуем, полученият материал ще бъде порест, а никой реално не знае какви свойства би имал порестият диамант. Първата стъпка за Бейтс засега е да се снабди със струващ $100 000 импулсен лазер.

  Какво би станало обаче, ако технологията пожъне успех? Представете си диамантени основи под вашия дом, диамантени трегери в небостъргачите, диамантени кости в тялото ви, или диамантени части за самолети и космически кораби. Само едно не си представяйте – изцяло диамантени стени на къщите. Ако те се правят от най-добрия проводник на топлина в света, домът ви би станал твърде студено място, за да е подходящ за живеене.

• Английска журналистка: Отношението ни към българите ме разболява от срам

  Лондон, Великобритания

  Правителството иска да ни убеди, че идващите румънци и българи са необразовани, паразитиращи туристи. Що за подло, тесногръдо, лъжливо, ксенофобско и невъзпитано правителство имаме? – пише Мишел Хенсън в коментар за “Гардиън”. – Аз съм особено притеснена от това, защото дъщеря ми има румънски съученици, а аз имам българска приятелка. Е, да, само една, но много ми липсва. Тези хора заслужават повече.

  Тя живееше тук няколко години, работеше във ферма, а след това и като чистачка (единствените й разрешени професии), издържаше се, плащаше данъци, научи се да говори английски перфектно, отиде в университет, плащаше си за учението сама, взе бакалавърска и магистърска степен с отличие и през цялото това време изпращаше пари на майка си и баба си. След това се прибра у дома.

  Тя беше умна, чаровна и скрупульозно честна. И сега идва нашето правителство и се опитва да ни накара да изпаднем в ужас от задаващите се румънски и български орди от размъкнати, необразовани паразити. Чувствам се болна от срам.

  Навярно съм предубедена, защото съм второ поколение от семейство на източноевропейски емигранти с еврейски корен. Затова и ще припомня, че гневът и протестите на българския народ предотвратиха депортацията на евреите в нацистките концентрационни лагери по време на Втората световна война, така че не искам да чувам как нашите лидери злословят срещу него.

  Знам, че за Дейвид Камерън това е начин да привлече гласове – да убеди всички, че тези хора са товар, че са почти някаква човекоподобна раса, но наистина няма нужда да се стига чак дотам. Не сме чак толкова претъпкани. Не ни се налага да седим край брега с крака във водата. Още повече, че далеч не сме им любимата дестинация, а и България, и Румъния се опитват да върнат работниците си обратно.

  Колкото до глупостите, че чужденците ще ни вземат работата и домовете, всичко, от което имаме нужда е някакъв контрол и минимална надница за всеки и никакви драматични последици няма да настъпят.

  Наместо да се шпионират работниците защо да не се започне с проверка на строителната индустрия, чиито високи ешелони са претъпкани с алчни, корумпирани мошеници?

   

  Източник: БЛИЦ

• Лазаре, излез!

   

  Умира сиромахът. Безпризорен.

  Останал без утеха и без чест.

  И няма Божий пратеник отгоре

  да му извика:

  „Лазаре, излез!“

   

  На гробищата – мафия с лопати.

  Ковчегът – евтин. Не като за Крез.

  Кръстосват мародери, психопати.

  Не казва никой:

  „Лазаре, излез!“

   

  По-скоро е щастлив, че се избави…

  Светът не е готов за Блага Вест.

  Изстинал спи под буците корави,

  дори без възглас:

  „Лазаре, излез!“

   

  Отвъд преминал – що ли да излиза?

  Не свърши ли окаян и злочест?

  Да беше ближен – би получил риза,

  и къшей хляб…

  И „Лазаре, излез!“

   

  Народът – цветен. Китно лазарува.

  Готов да оцелява – със…, и без…

  И някак невъзможно му се струва

  Христос да викне:

  „Лазаре, излез!“

   

  Ракийка, чалга… Камъните падат!

  Опело. Кръст. Погребаното „днес“…

  А щом в живота се намъква адът –

  оттатък ще е:

  „Лазаре, излез!“

   

  Ясен Ведрин,

  jasen-vedrin.blogspot.com

   

• Да-то и Не-то за бг енергетиката

  Палми Ранчев, komentator.bg

   

  Слушам ги по едно време тези в парламента как се карат, присмиват се един на друг, смеят се и дори злобно се хилят, защото ядрената енергетика не била ядрена, даже не била атомна, а била – така и не разбрах точно каква. Но пък разбрах, че българските руски ченгета са за тази енергетика, тоест настояват за „да”-то, а българските американски ченгета са против и настояват за „не”-то. Не чух българските български ченгета. Може да няма вече такива. Възможно е и да не им е достатъчно ясен гласът. Демек, дълбоко са законспирирани. Имат свое мнение, действат по свой начин, даже на баровците най по върховете дават акъл и информация, ама в парламента си кютат и гледат сеира на другите ченгета. Иска ми се да е така. Но такива като мен се затрудняват, че не знаят мнението им по въпроса. И макар по принцип да избягвам еж беш с типчета от тази порода, в случаи като днешния ми липсват.

  Признавам, че съм един от мушмуроците, дето не гласуват. Знам какво ще кажете, колко мръсно ще ме погледнете и така нататък, но ще направя още едно признание: никога до сега не съм съжалявал за не-гласуването си. Дори в известен смисъл ще доволствам, когато накрая видя какъв е резултатът от изборната активност, естествената и предизвиканата по всеизвестните начини. За себе си съм наясно, че щом има около милион, казват, мъртви души, които винаги си гласуват, какво значение има моят глас. Смисълът, тоест – безсмислието му е доста ясно. Даже без да разбирам много-много от математика като този, май професор станал, дето се мотае и критикува, има ли някъде избори. Но това гласуване е различно. Защото е допитване, казват, до такива като мене. Дето като бройка хич ни няма, но като глас може и да се чуем. Затова тръгнах към мястото, където щяло да се пита и отговаря. Референдване му викат.

  Още се двоумя, ако наистина ме попитат, така очи в очите, да да-кам, или обратно, да задрасквам българската ядрена, пардон, атомна, пардон не съм наясно точно каква, пардон, енергетика. Разбрахте проблема.

  Трудно ми е да избера с българските руски ченгета ли да съм, или с българските американски,

  след като никакъв не се чува гласът на българските български, защото са дълбоко законспирирани. Вярно, разните парламентарни тарикати се надвикваха много убедително, ама освен, че ще трябва да се връщат комисионните, ако не стане каквото на тях им се ще, друго не разбрах. Не че не се опитвах. Но до сега все те печелят от разните му енергетики. От тук нататък, казват, щяло да бъде друго. Щото втората АЕЦ щяла да е от друг клас. Пак не съм наясно. Сигурно защото не знам никой от квартала да е спечелил от киловатчасовете на предишната. И от новата и от старата АЕЦ все едни и същи ще печелят. Така мисля. Затова преди години застреляха май седмина във връзка с този въпрос. Но това са минали работи и да не размирисваме положението, както се казва.

  Ще ме референдват и само затова още се влача по улиците. Нали е за първи път. Иначе, следващия ще действам, както си знам. И хич няма да им се връзвам. Ама сега някаква сила, демек любопитство, ме води. И докато предъвквам от една страна своето категорично „да”, както и не по-малко безсмисленото си „не”, се сетих за една моя далечна братовчедка, която работеше край козлодуйския реактор. Затварят го от сума ти години, ама до две хиляди и не знам коя си щял да произвежда и така нататък, за благото на когото трябва, а и за други работи. Та тази моя братовчедка взела, че забременяло около реактора, разказва тя. Не в буквалния смисъл като място, защото с мъжа й работели доста далече един от друг и поначало там, където се намирала, по цял ден хич не й било до любов и други такива. Забременяла, но не посмя да роди. Казва, страх ме е да не е с три ръце. Ама как така? Ами така, отвърна тя. И роди много по-късно, след няколко години де, когато вече беше се преквалифицирала от атомен инженер в инженер-продавач на детски дрехи на Илиянци.

  От друга страна, мъжът й също ми е говорил по въпроса, как минавал след работа през душа да отмие отровите,

  които са се натрупали по с каквото там е облечен, но тази джаджа, броячът де, звънял ли звънял. И той пак минавал под душа, което не ми е много ясно как става, ама само от една страна, защото от друга ми е напълно ясно. Дори си го представям. Накрая, каза мъжът на тази моя братовчедка, май изключваха брояча да не звъни. И си отивал по живо по здраво. Защото вече му било писнало и звъненето, и че го бавят и не можел да се прибере навреме при жена си, моята братовчедка, дето била бременна, но се страхувала да роди. Понеже беше се ядосал, по инерция ми спомена и за

  половин тон радиоактивна вода, как всекидневно изчезвала и се утаявала в плодородния дунавски чернозем

  Ама много, бе! Много-малко, толкова. Както се казва в такива случаи, наздраве за днес, че да има и за следващия ден.

  Тук се сетих, сигурно защото стана дума за вода, как веднъж, беше преди доста години, говорих с един известен режисьор. На плажа „Република”, дето не се знае чия собственост е. Бил в Америка, американската Америка, и живеел на петдесетия етаж в някакъв небостъргач, а ходел да плува в басейна на дванайсетия. Направо зяпнах. Как така на дванайсетия? Ами така, казва. Ами не протича ли, водата де, по етажите надолу. Не протича, завъртя глава режисьорът. Дълго мислих по-късно и бях сигурен, че у нас ще протече. Бях готов на бас да се хвана. Ама това преди много години. Сега вероятно не е същото. Още повече, ако басейна го открият тържествено. И да протече, ще запушват дупките. На всеки шест месеца. Или на три, ако се налага. Не че има отношение към „да”-то или „не”-то за българската атомна, пардон, ядрена, пардон не знам каква точно, пардон, енергетика. Казвам го така, защо ми дойде на езика. А и защото с тези мисли и спомени тръгнах обратно. Пропуснах референдването. И не са виновни нито братовчедката и мъжът й, които от години работят като инженер-продавачи на „Илиянци”, нито режисьорът от плажа „Република”. За съвсем друго става дума.

   

• САЩ съдят „Стандард енд Пуърс“ за 5 млрд. долара

  Американското правосъдно министерство посочи агенцията сред виновните за кризата от 2009 г.

  Министерството на правосъдието на САЩ и няколко американски щата подадоха във федералния съд в Лос Анджелис граждански иск за 5 млрд. долара срещу международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ (Standard & Poor’s).

  Агенцията е обвинена, че е завишила рейтинга на ипотечните книжа в навечерието на световната финансова криза през 2008 г. Според в. „Улстрийт Джърнъл“ от министерството предполагат, че действията на „Стандард енд Пуърс“ са една от причините за кризата и милиардните загуби на инвеститорите.

  Искът, който бе подаден в понеделник, се основава на различни електронни и други съобщения, които, по мнението на министерството, свидетелстват, че ръководителите на агенцията са знаели за приближаващия крах на имотния пазар, но не са намалили рейтинга на стотици ценни книги, опасявайки се, че това ще нанесе загуби на фирмите и ще предизвика гнева на техните собственици, които са клиенти на агенцията.

  В резултат заради завишаването на рейтингите на банките и на компаниите инвеститорите са заложили на рискови книжа и са понесли загуби за повече от 5 млрд. долара, се казва в иска.

  От своя страна S&P отрича обвиненията за измами с рейтингите. След четири месеца преговори, по време на които страните се опитваха да уредят спора, без да се стига до съд, агенцията отказа да плати „компромисно“ един милиард долара, опасявайки се, че това може да я погуби. Освен това, признавайки вината си, S&P щеше да даде основания да се появят нови искове от страна на инвеститорите срещу нея.

  Като последица от това американските власти искат пет пъти повече. Двете страни са решени да се борят до последно. Адвокатът на S&P Флойд Абрамс заяви, че компанията има намерение да използва „нетипична защитна стратегия“. В частност тя нямало да прибегне до първата поправка в американската конституция, която защитава свободата на словото. Ако се приложи поправката, данните, публикувани от рейтинговите агенции, могат да се считат само мнение. Впрочем първата поправка не може да бъде използвана като защита от измама, отбелязва „Уолстрийт Джърнъл“.

  Най-вероятната отбранителна линия на S&P ще бъде позоваването на аналогичните рейтинги на американските държавни учреждения и финансови структури, които са били сходни с тези, давани от агенцията, отбелязват експерти.

  Въпреки че искът е току-що подаден, „Стандард енд Пуърс“ вече понесе първите тежки загуби. След като в пресата се появиха съобщения за иска, акциите на корпорацията McGraw-Hill, чиято дъщерна компания е S&P, поевтиняха с 11%, а след това – с 23%, намалявайки капитализацията на компанията с повече от 3.5 млрд. долара.

  Сегашният иск е кулминация на разследването на федералните прокурори на САЩ, което се води от 2009 г. под кодовото наименование „Алхимия“. Зад тази дума се крие намека за усилията на средновековните алхимици да превърнат оловото в злато. Според американското правосъдно министерство именно с това се е занимавала „Стандард енд Пуърс“, издавайки с помощта на своите рейтинги „златни“ книжа, които всъщност са били „оловни“.

  Това не е първият подобен скандал с участието на „S&P“. През ноември 2012 г. федералният съд на Австралия призна агенцията за виновна, че през 2006 г. е давала завишени рейтинги на производни финансови инструменти. Тогава агенцията заяви, че е разочарована от решението на съда и отхвърли всички обвинения, че оценката на активите е била невярна.

   

  Източник:  Mediapool

• „Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд” убиват българските производители

  Гигантите не инвестират почти нищо в България. Всеки месец изнасят от страната до 700 млн. евро

  

  „Само тази седмица, само в „Лидъл” можете да вземете пакет с ориз само за 1.59 лв или буркан с боб само за 2,50”. „ Ей, аз съм Джовани и като готвач знам къде продават най-свежите и вкусни стоки – само сега, само в „Била” можете да намерите всичко на изключителна цена”. „Карфур” ви очаква със своите специални коледни намаления”, „Седмица на големите отстъпки в „Кауфланд”.

  Сигурно сте се наслушали на подобни рекламни съобщения тези дни. Освен това със задоволство сте забелязали, че поне една, а най-често цели три големи търговски вериги са отворили врати в центъра на вашия град, така че да пазарувате удобно, без да е необходимо да палите колата и да губите време в задръствания и обиколки в покрайнините.

  Преди 12 г. откриването на „Била” в София бе събитие от национално значение. То бе знак, че в България вече влизат големи чужди инвеститори и страната се отваря за Европа. Досега от тази верига са открити 88 обекта, а името й означава „евтин магазин”. Конкуренцията не закъсня, появиха се „Кауфланд”, „Карфур” и „Лидъл”, които много бързо покриха територията на страната и както вече казахме, превзеха центровете на големите и малки български градове.

  Всичко това изглежда много хубаво, но само на пръв поглед. И не само защото веригите са измислени така, че да влизаш за едно, а да излизаш с три неща, или пък защото цените им в България много по-често са по-високи от тези в Германия, Испания, Австрия или Италия. Оказва се, че известните марки експлоатират безскрупулно българските производители, не инвестират почти нищо в България, нямат дори влогове в банки у нас и плащат минимални данъци, защото много често отчитат загуби. Това не им пречи да изнасят от България огромни суми. Според неофициална информация големите търговски вериги

  изнасят от страната между 500 и 700 млн. лева месечно,

  които депозират в банки извън територията на страната. Навлизането им в центровете на големите градове пък унищожи малките квартални магазини за хранителни стоки и дрогерия, които бяха средство за препитание на десетки хиляди българи, а и много често по-удобни и уютни за пазаруване обекти. Най-убийствено обаче се оказа влиянието им върху българските производители, които бяха оставени без избор и принудени на сила да се съобразяват с търговския монопол на „Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд”.

  Веригата „Метро” прави някои изключения, но тя не е толкова масово разпространена. Няколко български производители се обърнаха към „Галерия” с потресаващи факти за условията, при които са принудени да продават продуктите си.

  Големите вериги вземат 40 вида такси и бонуси, за да ви продават стоката

  За да може да стигне до българските потребители, българският производител трябва да плати между 30 и 40 вида такси, забележете, за всеки един артикул поотделно, на чуждестранните търговци. Започва се с т.нар. входна такса, която е последвана от различни и най-разнообразни таксички, бонуси, отстъпки и дори подаръци, които трябва да се правят на търговеца. Само за отварянето на обект като „Била”, „Лидъл”, „Карфур” или „Кауфланд” в дадено населено място българските търговци са задължени да направят между 8 и 10 на сто отстъпка по фактура и стока, която може да стигне количества от пет тона. Следват фиксирани отстъпки за бонус оборот. При определено количество продадена стока, описано в договора, веригата взема фиксирана сума от производителя и това не е всичко. Предвиден е и плаващ бонус оборот – ако даден артикул се продаде в по-големи количества от очакваното, търговеца пак си взема процент от производителя.

  Един собственик на млечни продукти ни показа фактура за 5000 лева, която бил задължен да плати на „Била” по случай рождения ден на веригата в България, и така всяка година, откакто работи с тях. Друг производител ни се оплака, че от две вериги поотделно му искат между 30 и 40 хил. лв., за да включат продуктите му в рекламните си листовки, а за да се появят и на страниците на вестници, цената се увеличава.

  Освен това се оказа, че чуждите търговци не вземат стоки, които не им носят брутна печалба от 40-50 на сто, което рязко стеснява кръга от качествен асортимент. Всички големи вериги се разплащат 30 дни след като фактурата е заведена в тяхната система. Много често те натискат доставчиците да дават фактури на ръка, които биват вкарвани в системата с два-три дни закъснение. Това акумулира за гигантите огромни средства от лихви по депозити, които са в банки извън България.

  От своя страна пък производителят трябва веднага да се разплаща със своите доставчици, което много често кара хората да вземат кредити с големи лихви. Освен това се случва често търговците да акумулират наведнъж и без предупреждение сумата, която си удържат от различни бонуси, и в деня на разплащането сметките на производителя да не излязат с няколко хиляди лева, без той да е подготвен за това. Договорите са направени така, че всички загуби да са за сметка на българския доставчик, а огромните печалби – за чуждестранния търговец. Ако някой не достави в „Кауфланд” или „Карфур” заявеното количество стоки, плаща глоба. Ако веригата обаче не ги продаде, загубите си остават изцяло за сметка на производителя, а парите му се удържат автоматично от следващата фактура.

  През 2010 г. всички големи търговски вериги отчитат спад на потреблението от цели 32 на сто. Това обаче не им пречи в търговските споразумения за 2012 г. да поискат 5 на сто отстъпка от всички български производители. Огромен шок предизвиква и непредвиденото, но чувствително повишаване на цените на различните суровини, стигащо понякога до рекордните 60 на сто. Това, разбира се, оскъпява крайния продукт. Например даден производител на месо трябва да плати веднага на своите доставчици увеличението на дадена суровина заради по-скъпия ток, бензин или нещо друго, но веригата, която продава стоката му, увеличава цената само след едномесечно предизвестие.

  Така рентабилността на българските производители, които са принудени да продават стоките си през „Била”, „Кауфланд”, „Лидъл” и „Карфур” достига скромните 3 до 5 на сто процента рентабилност, което е оцеляване с по-голям риск от потъване, но с почти никакъв шанс за развитие, разширяване на бизнеса и перспективи в бъдеще.

  В Лидъл 80 на сто от стоките са чуждестранни

  Огромен проблем е, че все по-малко български стоки се продават в големите магазини. В „Лидъл“ например артикулите, произведени в България, са едва 20 на сто, а много от вносните стоки са със съмнително качество, има дори и преопаковани, с неизвестен или подправен срок на годност, а разликата между качеството на асортиментите между „Лидъл – България” и „Лидъл – Германия” е очевидно. И дума не става за износ на български стоки в други европейски страни, което би било най-логичното нещо за международни гиганти като споменатите марки.

  Кой е виновен? Лесният отговор на този въпрос е, че няма виновни. При свободния пазар е така. Всъщност виновници има и те се намират по върховете на държавата и съответните администрации и институции. Работата е там, че държавата не дава равен старт на участниците в тази игра, а недалновидната политика на родните управници от всички правителства досега позволява на чуждите търговци да злоупотребяват както намерят за добре с българските производители.

  Неслучайна е приказката, че не е луд онзи, който яде зелника, а онзи който му го дава. У нас споменатите големи търговски вериги минават за големи чуждестранни инвеститори и се ползват с изключителни преференции, някои от тях дори са освобождавани за известно време от данъци, а държавата не е направила и минимални усилия, за да защити интересите на българските производители и търговци.

  Работата е там, че нито „Била”, нито „Лидъл”, нито „Карфур” или „Кауфланд” са големи инвеститори. Те не са вложили значителни средства, за да започнат бизнес у нас, персоналът, който работи за тях, е значително малък, така че не може да се говори за висока работна заетост, а както вече казахме, всичките им печалби се изнасят извън страната. В последно време дори не купуват земя и не строят собствени сгради, а просто наемат помещения, и то в центъра на съответните градове.

  Това, както казахме, остави без поминък много хора, притежатели на малки и средни магазини, чийто бизнес най-често е семеен. За сравнение в Полша е забранено големите вериги да имат магазини в центъра на столицата или останалите градове, за да се насърчават местните търговци. Гигантите имат разрешение да търгуват само в покрайнините, на околовръстните шосета или малко извън съответното населено място. Още по-добър е примерът на Словения. Тамошните политици са постъпили по-разумно от нашите и са пуснали споменатите марки, при условие че ще продават 5 на сто словенски стоки във всичките си европейски вериги.

  Тук държавата е абдикирала от задълженията си и не се намира дори един-единствен политик, който да защити собствените ни интереси. Защото ударът по производителите неизменно ще се разпростре и върху потребителите, а в края на краищата, нито едните, нито другите ще могат да се възползват от отварянето на България към света, от който за сега успяваме да вземаме само най-лошото. Оставаме обаче слепи и глухи за доброто и големите шансове за развитие, които сами пропиляваме.

   

  Източник:   в. „Гласове“

• <<
• 1
...
• 186
• 187
• 188
• 189
• 190
• 191
• 192
• 193
• 194
• 195
• 196
...
• 416
• >>