Всички авторски страници

Авторски

• България в световните медии

  Украйна има своята Оранжева революция, Грузия – Революцията на розите, а ако рошавият поет Николай Колев, който е бил дисидент по време на комунистическия режим, проправи своя път, България скоро ще има своята Доматена революция, пише журналистът Тони Барбър в блога си към британския вестник „Файненшъл таймс”.

  Николай Колев, по-добре познат като Босия, бе арестуван във вторник в София, след като хвърли един-единствен домат по фасадата на българския парламент. Той представи действието си като протест срещу растящата корупция във властта.

  Сега Доматената революция има хиляди поддръжници във „Фейсбук”. За събота следобед е планиран „доматен митинг” пред парламента, а полицията няма да остави нищо на случайността. Докато вчера сутринта минавах край величествената сграда, където се събират законодателите, нямаше как да не забележа сновящите наоколо десетки бронирани с черно облекло жандармеристи, напълно подготвени да се справят с всеки прибързано хвърлен домат. Около 100 души се събраха за кратко, крещейки „Мафия, мафия”.

  Колко ли българи ще дойдат в събота на протеста? Георги Кадиев, член на опозиционната Българска социалистическа партия и човек със собствено мнение, подозира, че митингът няма да е многоброен. Все пак гневът и разочарованието на Колев от политическата класа на България е успяла да затрогне избирателите, ми каза Кадиев в едно кафене близо до парламента. „Хората вече не вярват на държавата. Дали България е по-малко корумпирана отпреди четири години. Определено не”.

  40 полицаи бяха нужни, за да арестуват Колев в демонстрация на държавната власт, която вероятно е припомнила на поета за лошото старо време по време на управлението на комунистическия диктатор Тодор Живков. Интересен пример за нишките, които свързват българското минало с настоящето на страната е фактът, че човек, който е бил охранител на Живков, сега е премиер на България.

  Подкрепата за управляващата в България партия ГЕРБ е паднала до 24.5% през ноември, което е спад с 2.3% спрямо септември, докато най-бедната държава в ЕС се бори с икономическите трудности. Това показва допитване до общественото мнение, съобщава Ройтерс. Икономическата криза в България стопи популярността на ГЕРБ откакто пое властта през юли 2009 г. Тя получи близо 40% от вота на парламентарните избори с обещания за справяне с дълбоката рецесия, организираната престъпност и корупцията. Популярността на ГЕРБ намаля допълнително след гласуваната подкрепа за съдия Венета Марковска за място във Върховния съд на страната, а след това опита да се дистанцира от вота, след като Европейската комисия изрази безпокойство относно нейната честност.

  При оставащи по-малко от осем месеца до парламентарните избори, подкрепата за опозиционната социалистическа партия се е покачила до 19% от 17.5%, според допитването на НЦИОМ, проведено на 1-7 ноември.

  На фона на увеличаващата се бедност в Испания, където около 25% от работоспособните испанци са безработни, хуманитарните организации отправят предупреждения за отражението на кризата върху децата, предаде АФП.

  „Увеличаването на бедността е най-явното последствие от кризата”, а нейното отражение върху децата „е особено притеснително”, казва УНИЦЕФ в доклад за живеещите в бедност деца в Испания. Според организацията близо 2,2 милиона испански деца са изложени на лишения заради икономическата криза, която продължава да тегне над страната.

  Според Евростат пък Испания е сред най-засегнатите страни от детската бедност в ЕС, като в това отношение се нарежда непосредствено след Румъния и България.

  Малта е против намаляването на бюджета на ЕС, съобщава „Малта стар”.
  Малта заедно с Полша, Португалия, България, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Испания искат разходите на ЕС да бъдат запазени на сегашното ниво или дори да бъдат повишени. Тези страни се противопоставят на съкращаването на кохезионните фондове, целящи да подобрят инфраструктурата в по-бедните региони.

  Интерпол се интересува от бизнеса на бившия депутат от Държавната дума на Русия Генадий Гудков в България и Кипър. Това съобщава руският вестник „Комсомолская правда”, като се позовава на информирани източници.
  Засега от министерството на вътрешните работи на Русия не са потвърдили информацията.
  През лятото Следственият комитет съобщи, че е получил информация за незаконното участие на Гудков в предприемаческа дейност. Става дума за компании, регистрирани в България и на Гибралтар. Проверката по случая все още продължава.

  В Днепропетровския исторически музей „Яворницки” в началото на декември ще бъде изложена най-пълната колекция от предмети от Вознесенското съкровище (VІІ – началото на VІІІ в.), което е свързано с основателя на българската държава хан Аспарух. Това съобщи директорът на музея Надежда Капустина, цитирана от телевизия „34 канал”.

  „Изложбата, която искаме да представим, е свързана с историята на нашия район, със строителството на Днепропетровската водноелектрическа централа, с експедицията, която бе оглавена от Д. И. Яворницки. В неговия екип бе археологът Гринченко. Именно той откри на територията на съвременния град Запорожие съкровището, което днес наричаме Вознесенско. Става дума за предмети от метал, сребро и злато. За съжаление тази колекция по време на евакуацията на града през Втората световна война се разпръсна в различни посоки. Въпреки, това нашият музей разполага с огромна колекция, която искаме да покажем на хората. В рамките на изложбата ще бъде представен и дневникът на археолога Гринченко и неговите лични вещи, които любезно ни бяха предоставени от неговата дъщеря. Част от експозицията ще бъде посветена на дейността на българите, които и днес живеят на територията на Украйна”, сподели Надежда Капустина.

• Дянков ще организира референдума за „Белене“

  Финансовият министър Симеон Дянков ще организира референдума за „Белене“. Тази задача той получи на днешното заседание на Кабинета, предаде Стандарт нюз.

  Асистенти на вицепремиера при подготовката ще бъдат министрите на икономиката и външните работи. Хората на Делян Добрев трябва да подготвят съвместно с финансовите експерти брошурата, с която ще се информират хората.

  Външният министър пък ще се наложи да организира гласуването в българските мисии в чужбина.

  Вицепремиерът и министър на финансите и министърът на икономиката, енергетиката и туризма трябва да внесат в Министерския съвет проект на решение за одобряване на вида и съдържанието на информационния лист по чл. 15, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

  Вицепремиерът и министър на финансите трябва да внесе в Министерския съвет за утвърждаване проект на план-сметка за разходите по организационно техническата подготовка и произвеждането на референдума и проектна тарифа, по която се заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР.

  Министърът на регионалното развитие трябва да координира дейността по изготвяне и публикуване на избирателни списъци, министърът на външните работи – да организира произвеждането на референдума в дипломатическите и консулските представителства, а заместник министър-председателят и министър на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на външните работи – да информират министър-председателя за хода на подготовката на референдума. Дянков ще издава и наказателни постановления по чл. 300, ал. 3, изречение второ от Изборния кодекс.

  Референдумът за ядрената енергетика е на 27 януари догодина. Тогава ще трябва да отговаряме „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“

  Референдумът се провежда по инициатива на БСП, но с въпрос, формулиран от ГЕРБ. Според математиците и социолозите пък референдумът ще се провали, защото малко хора ще проявят интерес към него и ще гласуват. Все още не е ясно и кой ще плати за провеждането му.

  Източник:  Аctualno.com

• Отбелязваме Деня на християнското семейство

  Днес Православната църква чества празника Въведение Богородично, който е и Ден на християнското семейство и младеж

   

  Според преданието на този ден се случило паметно събитие. Света Богородица, която била обречена на Бога от родителите си още преди рождението си, като навършила три годинки, била заведена в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я. Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена“ на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

  Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 година. През 543 година император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично. Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

  С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род. /БГНЕС

  (Със съкращения)

• Тайните на миналото: Инструкция за управлението на окупираните от Съветската армия източноевропейски държави

  И Н С Т Р У К Ц И Я
  

  за управлението на
  окупираните от
  Съветската армия
  източноевропейски държави

  Строго секретно! КАА/08.113,
  Москва, 2.VI.1947 г. НК/003 47

   

  1. В сградата на посолството да не се приемат местни информатори. Срещите да се организират от наши специални служби на публични места. Посолството приема информации чрез специалните служби.

  2. Да не се допуска контакт между нашата войска и цивилни лица от страната. Забраняват се посещения на местни лица от нашия офицерски състав, контакт на войници с местни жени или на войници с войници от страната и нашата войска.

  3. Да се ускори ликвидирането на граждани, които участват в или симпатизират на партии и организации отпреди войната и възстановили се след нея без нашето съгласие. Да се използват за тази цел всички конфликти и недоразумения между тях, а също така и въоръжена опозиция.

  4. В политическите репресии да се използват войници от армията (възстановена на наша територия) и след това да се ликвидират тези войници.

  5. Да се ускори съединяването на всички социалистически партии в една – комунистическа, като всички водачи на тази партия да бъдат предварително утвърдени от органите на нашите специални служби.

  6. Да се обединят всички младежки организации в една – комсомолска – с водачи, утвърдени от нашите служби. Преди обединяването да се ликвидират всички водачи на бивши юношески и младежки организации.

  7. Делегатите на партийните конгреси да нямат мандат след конгреса. Да се елиминират делегатите, които са активни. За всеки следващ конгрес да се избират делегати, утвърдени от нашите служби.

  8. Да се прави системно разследване на хора – добри организатори и специалисти, които са популярни. Тези хора да се привличат към нас, а ако откажат – да не се допускат до ръководни длъжности.

  9. Да се организира – всички държавни служители, освен милиционери и миньори, да получават ниски заплати. Това специално да се отнася до здравните служби… съдебно-изпълнителските служби, просветата и културата.

  10. Към всички органи на властта и всички значителни заводи да се включат хора, които сътрудничат на КГБ. Това да се осъществява без знанието на държавните местни власти.

  11. Да се обърне внимание на печатната преса да не цитира сумарни количества и видове на стоки, които се изпращат в СССР. Да се посочва, че това е обменна търговия.

  12. Местните власти да не издават на купувачите на земя, къщи и парцели нотариални актове, а актове за получаване.

  13. Да се приложи такава специална икономическа политика към частното селско стопанство, че то да бъде с ниска производителност и неефективно. При втория етап да се започне колективизация на селското стопанство. Ако се появи силна опозиция – да се намали доставката на средствата за производство и се увеличат данъците към държавата. Ако и това няма ефект, селското стопанство да се доведе до състояние да не може да изхранва държавата и да разчита на внос отвън на храна.

  14. Да се формулират всички закони, укази и разпоредби за организация, икономика и право така, че да не се дава точно и прецизно тълкуване (с изключение на военните).

  15. За всеки проблем да се създават комисии, съвети, инструкции и т. н., така че никой от тях да няма право на окончателно решение без консултации с останалите.

  16. Самоуправляващите органи на заводите да не могат да имат влияние върху дейността и развитието на предприятието. Те могат да се занимават само с изпълнение на полученото задание.

  17. Профсъюзите не могат да имат противоречия с разпорежданията на дирекцията. Да се натоварят профсъюзите с други задължения – организиране на почивка, просвета, културни и други развлечения, екскурзии, разпределяне на дефицитни стоки и потвърждаване на мнение и характеристики от политическите власти.

  18. Да се авансират само такива сътрудници и началници, които образцово изпълняват получените служебни задания, но без склонност към анализ на проблемите извън заданията. БНА!

  19. На всички отговорни ръководители на партийни, държавни и стопански дейности да се създадат условия, които да ги компрометират в очите на подчинените им, като се изключва възможността да се върнат в средата, от която са излезли.

  20. Офицерският кадър от местната армия може да получи отговорни длъжности само при условие, че там има наши сътрудници от КГБ.

  21. Да се организира специален надзор за количеството муниции за всички видове оръжие на всеки арсенал. Учение с бойни патрони да се прави само при строг контрол.

  22. Да се обхванат под специален надзор всички лаборатории към НИИ.

  23. Да се обръща специално внимание на всички изобретатели и рационализатори, като всички по-важни изобретения и предложения да се регистрират в нашите централи. До реализация да се допускат само изобретения, засягащи експлоатацията на минното дело. Важните изобретения да се продават в чужбина. Да не се допуска до публикация стойността на изобретението.

  24. Системно да се нарушава графикът на транспорта в страната (изключение на нашия специален транспорт).

  25. Да се провеждат симпозиуми и конференции и да се записват предложенията и докладите, като се регистрират докладчиците, но за реализацията да се спазва само нашата инструкция.

  26. Да се популяризират интервюта с работници за актуални производствени проблеми, като се критикува безпорядъкът, но не трябва да се ликвидират причините за тези проблеми.

  27. Всички обръщения към народа от официални служители и водачи да обхващат исторически и народни акценти, но да не се проповядва дух на обединение на целия народ.

  28. Да се обърне внимание на всички новостроящи се градове и квартали да не се изгражда друг освен главен водопровод. Всички стари кладенци и локални
  водопроводи да се ликвидират систематично.

  29. При модернизиране и разширение на заводите да се осигури изтичането на замърсени води да става в реки, които могат да бъдат резерв за питейна вода.

  30. В новостроящите се апартаменти и къщи, а така също и при възстановяване да не се строят помещения за запасяване с хранителни стоки и за отглеждане на животни.

  31. Частните работници и предприятия да се снабдяват с лошокачествени суровини и оборудване, което да осигурява производството на лошокачествена продукция на цени, по-високи от държавните.

  32. Да се създадат условия за максимално развитие на администрацията по всички нива – районни, общински, градски. Може да се допуска критика на администрацията, но това да не влияе на нейното намаляване или по-прецизна работа.
  33. Да се контролира само изпълнение на плана на предприятия, произвеждащи суровини и други производства, включени в нашата инструкция. Забранено е изпълнението на плана за продукти и стоки за вътрешния пазар.
  34. Специално да се наблюдава църквата, като се създават условия и програми за обучение на младежта за наслагване на омраза към нея. Специален контрол да се упражнява над църковните печатници, библиотеки, архиви, проповеди и т. н.

  35. От всички основни, професионални и средни училища да се уволнят учителите, които имат голям авторитет и се ползват с уважение от учениците и населението. На тяхно място да се назначат нови. Учебните програми да се направят така, че да се прекъсва връзката между изучаваните предмети. Да се ограничи производството на учебни помагала. Да се премахне изучаването в средните училища на латински, гръцки, обща философия, логика, генетика. По история да не се обяснява какво са правили царете за доброто на страната, а да се изтъкват тиранията и борбата на потискания народ. В професионалното обучение да се набляга на тясната специализация.

  36. Да се организират държавни митинги при годишнини на борбата против завоевателите (с изключение на руснаците), като се подчертава борбата срещу германците, а преди всичко борбата за социализъм.

  37. Забранява се да се поместват в средствата за информация и издаваните книги данни за местни хора, живели в Русия преди революцията и по време на Втората световна война.

  38. Ако се възстановят или създадат организации, които поддържат дружбата със СССР, но се опитват да контролират дейността на държавните органи – да се обвинят в шовинизъм и национализъм (нашите действия са независими от органите на държавата). Начин на действие: унищожаване на нашите гробища и паметници, публикуване и размножаване на позиви, в които се осмива руският народ, руската култура и договорите между СССР и страната. Към тази пропаганда да се ангажират граждани от страната и да се използва съществуващата ненавист към СССР.

  39. Да се прояви грижа за строителството на пътища и мостове, за да са готови при налагаща се интервенция, така че нашите войски най-бързо и от всички посоки да се придвижат до центровете на опозиционните сили.

  40. Да се арестуват всички политически противници. Специално да се преследват противниците, които имат авторитет сред населението. Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления.

  41. Да не се допуска реабилитация на хора, съдени на политически процеси. Ако се налага, такава да се допусне, но при условие че това е съдебна грешка, без започване на разследване и обвиняване на виновните за съдебното решение.

  42. Не може да се изправят пред съд хора с длъжности, дадени от партията – независимо, че тези хора са виновни за икономически загуби и са мразени от подчинените си. В драматични ситуации трябва да се преместват на друга равностойна или по-висока длъжност в друга област или град. В крайни ситуации тези хора да се назначават на неначалническа служба като се използват за кадрови резерв за друго време.

  43. За хора, които не са съгласувани от нашите специални служби, може да се публикуват съдебни процеси (специално се отнася за кадри от армията, генерални директори, министри), в които се обвиняват в дейности против народа, социализма, индустриализацията. Това ще увеличи подозрителността и ще мобилизира
  работническата класа.

  44. Да се проявява системен контрол хората на отговорни длъжности да произхождат от работническата класа и да имат най-ниска квалификация.

  45. Да се проявява постоянна грижа за систематически подбор за висшите институти на хора, които произхождат от най-ниската категория от населението или незаинтересовани професионално хора, стремящи се само към диплома.

  Строго секретно! КАА/08.113, Москва, 02.06.1947 г., Инструкция НК/003 – 47

   

  Източник:  extremecentrepoint.com

   

  Бел.ред.:

  Според проф. Янко Янков-Вельовски, автентичността на тази секретна инструкция е установена отдавна. Тя несъмнено е била известна на т.нар. Запад. В България несъмнено е била прилагана и е била задължителна за прилагане „не като правен нормативен акт (тя не само НЕ Е ПРАВО, А Е АНТИПРАВО), а именно като секретна ПРЕСТЪПНА, АНТИПРАВОВА инструкция, съществуването на която е било считано за служебна тайна“.

• Изборите са технология за опитомяване на протеста

  Както и да гласуваме, не можем да накажем политическата класа. Площадната демокрация си остава единствената възможност за протестен вот. Всичко останало е капан.

   

  Галя Горанова,  в. „Сега“

  „Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят“, е любима сентенция за мнозина. Този кисел песимизъм има своите основания впрочем. Избирателните системи по света, включително и българската, са така измислени, че да не позволят народът да бие шута на целокупната си политическа класа, независимо колко е недоволен. Затова при всеки избор досега гневът бива впрегнат в полза на поредния политически месия, обявил се срещу статуквото. Коварен капан за прихващане на протестния вот, в който се хващаме на всички избори. А после, както си му е редът, си сърбаме попарата. Така избрахме Костов, така приветствахме и царя, така дойде на власт и Бойко, пак там се е прицелила и Кунева.

  Истината е, че както и да гласуваме на избори, не можем да накажем политическата класа. Протестният вот не може да се реализира никога. И да гласуваш, и да не гласуваш, твоето въздържание или твоята активност всъщност крепи статуквото. Парадоксът произтича от слабостта на демокрацията, която отчита бюлетините на активното малцинство, а не на пасивното мнозинство. За броенето значение имат само действителните бюлетини. Тоест всяка форма на протест – празна бюлетина или такава с красноречиво послание, няма никаква тежест. Неучастието в избори също не е никаква форма на протест, тъй като допринася за снижаване на избирателната активност и на практика улеснява влизането на партиите на статуквото в парламента. Нещо повече – ниската избирателна активност дава шанс на ментета от типа РЗС, „Марешки“, ГОРД и пр. да се докопат до законодателната власт и да развъртят търговия с гласове.

  При сегашните правила изборите наистина не могат да променят нищо. Една партийна котерия сменя друга. Което наблюдаваме вече 22 години.

  Протестният вот ще бъде възможен само при три положения. Първо – ако се промени начинът за отчитане на гласовете и 4-те процента за влизане в НС се изчисляват върху общия брой на гласувалите, а не на действителните бюлетини. Това няма да накриви капата на големите политически формации, но ще спъне лабораторните ментета по пътя им към НС. Така ерозиращите традиционни партии ще останат без парламентарни патерици и съставянето на правителство ще бъде сериозно затруднено. Разбира се, при сегашната ниска политическа хигиена винаги съществува възможност за мръсни коалиции между леви и десни, но това само ще ускори кончината им. Освен това е по-честно бариерата да се изчислява върху общия брой бюлетини. Иначе може да се стигне до парадокса 1/5 от гласоподавателите да решават съдбата на всички. А това е далеч от нормалната представа за представителност.

  Друг начин да се даде волеизявление на протеста е с въвеждане на минимален долен праг за участие. Да се признава за невалиден вотът, ако не са участвали над 50% от имащите право на глас. Само при този случай пасивността и ходенето за гъби могат да се използват като политическо оръжие. И да окажат влияние върху процеса, па макар и с цената на перманентна криза.

  Третият начин за съпротива на избори е въвеждането на бюлетина „против всички“, както е в Украйна или в някои американски щати например. „Белият“ вот е признат израз на протест и в Испания, Франция и Гърция. Ако това стане, очаквам най-изненадващи резултати. Изборите ще се превърнат в нещо като вот на недоверие, с който политиците ще трябва да се съобразят. Под заплаха ще бъде поставена самата им легитимност.

  Демокрацията, казват, е сбор от процедури. Процедурите обаче се определят от силните на деня, а партиите на статуквото никога не биха си ритнали сами стола. Защото дали са на власт или в опозиция, всички те живеят в режима на привилегиите и не биха допуснали той да бъде застрашен от слепия гняв на тълпите. Най-много да му предложат приемлива за тях алтернатива, каквито се явяваха всички нови „месии“ в политиката от последните две десетилетия.

  „Не харесвате БСП, гласувайте за ГЕРБ!“. И след четири години: „Не харесвате ГЕРБ, гласувайте за БСП!“. Ако не харесвате никого, но искате да гласувате, сте обречен. Няма такъв вариант! Което обяснява големия брой политически полуфабрикати, които ни бяха пробутани успешно през последните години. Гласът ви задължително отива в нечия полза и технолозите на властта използват тази закономерност. И винаги побеждава по-малкото, поне на пръв поглед, зло. Но задължително „от наште“.

  Затова е донякъде наивно да се чакат избори, за да започне промяната. Площадната демокрация си остава единствената засега възможност за изява на протестния вот. Всичко останало е капан.

• Американски музикални награди 2012: Бийбър и Минаж са победителите

  Церемонията на 40-те годишни American Music Awards („AMA“) „Американски музикални награди“ се състоя тази вечер, 18 ноември 2012 г. в „NOKIA Theatre“ в Лос Анжелис и се излъчи на живо по телевизията на канала АВС.

  Джъстин Бийбър и Ники Минаж са двойните победители. Бийбър печели първата награда на вечерта за артист на годината, както и любим поп-рок изпълнител мъж и наградата за любим поп-рок албум. Минаж спечели награди за любим рап/хип-хоп албум и любима рап/хип-хоп изпълнителка. Тя и Риана влязоха  в церемонията с най-много номинации  по четири за всяка от тях. Тейлър Суифт спечели шестата си поредна награда за любима кънтри изпълнителка, а наградата за  любим кънтри албум спечели Кари Ъндърууд. „Маруун 5“ прибра отличието за любима поп/рок група, „Лейди Антебелъм“ заслужи приза за любима кънтри група за трета поредна година, а Шакира стана любима латино изпълнителка. За най-добра сред дебютантите бе призната канадската звезда Карли Рей Джепсън. Дейвид Гета спечели първата по рода си награда за електронна танцова музика. Победителите се определят чрез гласуване на феновете по Интернет.

  Гвоздеят на шоуто бяха изпълненията на звезди като Carrie Underwood, Pink, Pitbull, Taylor Swift, Nicki Minaj, Linkin Park, Christina Aguilera, Kelly Clarkson,No Doubt, Usher and Carly Rae Jepsen. Стиви Уондър, 11 пъти AMA победител, пя саундтрак в почит на Дик Кларк, който е създател на Американските музикални награди през 1973 г.
  Шоуто завърши с изпълнението на най-популярното парче Gangnam Style на южнокорейският рапър Сай.

  Спикък на победителите  тук
  

• American Music Awards 2012: The winners

  Justin Bieber was the big winner at the 2012 American Music Awards, held Sunday night November 18  in Los Angeles. The 18-year-old pop phenom took home three awards during the telecast, including the night’s biggest award, Artist of the Year. He accepted the award with the comment: „I want to say this is for all the haters who thought that I was just here for one or two years. I feel like I’m going to be here for a very long time.“ He also won awards for Favorite Pop/Rock Male Artist and Favorite Pop/Rock Album (“Believe”). The star walked the red carpet with his mother, Pattie Mallette, after his widely reported split from former Disney star and girlfriend Selena Gomez.

  Winners of the 40th anniversary American Music Awards, presented Sunday at the Nokia Theatre in Los Angeles:

  Artist of the year: Justin Bieber

  New artist of the year: Carly Rae Jepsen

  Pop/rock female artist: Katy Perry

  Pop/rock male artist: Justin Bieber

  Pop/rock band, duo or group: Maroon 5

  Pop/rock album: Justin Bieber, „Believe“

  Country female artist: Taylor Swift

  Country male artist: Luke Bryan

  Country band, duo or group: Lady Antebellum

  Country album: Carrie Underwood, „Blown Away“

  Rap/hip-hop artist: Nicki Minaj

  Rap/hip-hop album: Nicki Minaj, „Pink Friday: Roman Reloaded“

  Soul/R&B female artist: Beyonce

  Soul/R&B male artist: Usher

  Soul/R&B album: Rihanna, „Talk That Talk“

  Alternative rock artist: Linkin Park

  Adult contemporary artist: Adele

  Latin artist: Shakira

  Contemporary inspirational artist: tobyMac

  Electronic dance music artist: David Guetta

• Проф. Янко Янков ще разкаже на Европа за българския геноцид

  

  Професор Янко Янков заминава за чужбина, където ще се опита да направи достояние на европейската общност случващото се у нас.

  Той е сред неколцината българи, които се осмеляват да казват истината за драмата, която преживява българската нация.

  Тези свои намерения професор Янко Янков сподели наскоро в интервю пред КНИГИ NEWS –

  “ПРОФЕСОР ЯНКО ЯНКОВ: „ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД СРЕЩУ ЦЯЛОТО БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ”“

  В това интервю професор Янков бе заявил:

  „Например само през последните две години съм депозирал в Прокуратурата и Министерския съвет серия от повече от 500 (петстотин) отделни „обвинителни актове“, които съм именувал „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции!“.

  Отделно само през последните три месеци съм депозирал в офиса на Прокурора при Международния наказателен съд в Хага 11 (единадесет) папки документация, с която съм обосновал тезата, че докато класическият комунистически политически режим е провеждал селективен геноцид спрямо една малка част от населението, то сегашният (почти четвъртвековен) посткомунистически паравоенен ченгеджийско-мафиотски политически режим провежда тотален геноцид срещу цялото българско население.

  Не съм в нелегалност и все още не съм емигрирал. Макар че възнамерявам в съвсем скоро време да се опитам да скандализирам европейското обществено мнение и най-вече европейските институции, като отида някъде в Европа и там се опитам да заведа съдебни дела срещу нелегитимната българска държава.

  Ако ме попитате „Защо не търся електорална политическа подкрепа тук, у нас?“, ще Ви отговоря следното: Преди повече от 20 (двадесет) години разписах над 120 000 (сто и двадесет хиляди) членски карти на членове на ръководената от мен политическа партия, а по време на изборите никога „за себе си“ не бяха гласували повече от 17 000 (седемнадесет хиляди) души. Така проумях, че българското население няма нужда от мен и че аз нямам нужда от него. Впрочем, от срещите ми с електората от онова време нямам спомен някъде някой да ме е питал какво трябва той да направи, но в същото време хиляди бяха онези, които „се натискаха“ да ми дават акъл какво трябва аз да правя. „

  Това, което предстои, е от фундаментално значение за гражданското общество. Ще намери ли подкрепа в България смелият борец срещу гробкопачите на България?

  Съмняваме се…

  Но все пак е въодушевяващо и разтърсващо – един професор срещу една от най-уродливите обществени системи в световната история!

  КНИГИ NEWS ще информира за борбата на професор Янко Янков.

  Всички останали медии у нас позорно ще мълчат, защото са част от уродливата, кошмарна сегашна българска действителност.

   

• И българското гражданство има нужда от стратегия

  „Българите, отиващи в чужбина, трябва да знаят, че имат избор и, когато решат, могат да се върнат у дома“, каза вицепрезидентката Маргарита Попова, която участва в бизнесфорум в Бон и даде интервю за Дойче веле.

  „Германските инвеститори, които са в България, нямат нужда от убеждаване, а тези, които все още не са дошли, няма да сбъркат, ако го направят“ – заяви Маргарита Попова, която охотно влиза в ролята на лобист за достойнствата, които България може да предложи на чуждестранните бизнесмени: България вече е член на ЕС, има стабилна банкова система, има сигурност за вложените пари, защото има растеж и стабилен вътрешен брутен продукт – все обстоятелства, които се оценяват – две трети от германските инвеститори в България са доволни от постигнатите резултати.

  Върховенството на закона е най-важното

  Най-доброто убеждение за останалите е фактът, че България върви уверено по пътя на правовата държава – смята г-жа Попова и изтъква, че за последните 15 години са предприети дълбоки правни реформи, а усилията продължават, въпреки трудностите в цял свят и цяла Европа. Според вицепрезидентката преживяваната в момента необиковено тежка криза е резултат от небрежно или съзнателно допускани корупционни практики, останали ненаказани.

  „Цели социални системи рухват и това не може да се дължи на нищо друго, освен на известно пренебрежително отношение към правната норма и реда“, убедена е вицепрезидентката. По нейните думи – и проблемите в стопанството, и проблемите в политиката, културата или духовността, се породени все от неглижирането на правовата държава.

  „В България трябва да създадем пространство на повече избор“

  Светът е свободен, динамичен и глобален, интензивните миграционни процеси са част от тази свобода – така Маргарита Попова коментира факта, че българите, пристигнали в Германия през първото полугодие на 2012, са с 24% повече, отколкото през 2011-та.
  Това не би трябвало да бъде източник на тревоги, и не би могло да бъде, ако „ние – в България – продължаваме упорито и устойчиво в правилната посока да правим реформи така, че хората, които излизат от България, да знаят, че имат избор и могат в един момент, когато решат, да се върнат у дома и да се реализират. В България трябва да създадем пространство на повече варианти и повече избор – тогава и аз ще бъда спокойна“, казва вицепрезидентката.

  Българското гражданство като билет за чужбина

  Всъщност България явно не е лишено от привлекателност пространство – като се имат предвид хилядите подавани молби за гражданство, повечето от които се удовлетворяват.
  „За тях има закон, ред и процедури“, изтъква бившата правна министърка. Но се съгласява, че в ситуацията има нещо парадоксално: „Лошото за мен е, че получавайки българско гражданство, тези хора не се установяват трайно в България, а много скоро с европейския паспорт заминават за други държави от Европейския съюз“.

  „Трябва да построим по-правилно представите си за феномена „българско гражданство“ – кога, на кого, защо, как, с какви последици, защото гражданството е свързано с трайната и тясна принадлежност на индивида с дадената държава“, казва Маргарита Попова. Според нея е необходимо да се направи нова добра стратегия за българското гражданство. „Само тогава ще можем да бъдем убедителни, да стоим добре и да регулираме по най-полезния за ЕС начин тези важни процеси, които са особено актуални в момента“, убедена е вицепрезидентката.

  Източник:  Дойче Веле

• „Турците в България“ – или за живота на етносите отвъд политиката

  Единственият начин да се освободим от предразсъдъците на миналото е да сме осведомени за настоящето, казва пред Медиапул Антони Георгиев, главен редактор на „Вагабонд“

   

  – Какъв подход е избран при представянето на нематериалното наследство на турците в България и какво лично за вас беше най-интересно при събирането на материалите за книгата?

  – „Турците в България“ е естественото продължение на „Пътеводител за османска България“, който издадохме миналата година. „Османска България“ е фокусира предимно върху османското материално наследство по нашите земи, най-вече архитектура – обществени сгради, конаци, джамии, бани, чешми, мостове, часовникови кули. Тези архитектурни факти са част от българското културно наследство, но поради ред причини историята им, а често и местонахождението им, са слабо познати, а в много случаи – напълно непознати. С Димана Трънкова и проф. Христо Матанов ние систематизирахме това наследство и го представихме в книга, в която фотографията и текста заемат почти равно място. „Пътеводител за османска България“ излезе в два варианта – на български и на английски език. Книгата се разпродаде, и в началото на тази година издадохме нов тираж. По книжарниците, доколкото разбирам, все още има бройки на български, но за съжаление на английски вече е почти свършила.

  Сега „Турците в България“ идва като „втори том“ на „Османска България“. Акцентът е върху нематериалното наследство – обща история, език, фолклор, музика, танци, обичаи, празници, кухня…

  Когато започнахме работа по „Турците в България“, искахме да се опитаме да прокараме сравнително ясни разграничителни линии между онова, което наричаме „българска национална култура“ и турската култура. Много бързо обаче излезе, че това е трудно, а в много случаи – невъзможно. Нещата във всички области – от яденето, което ядем, през думите, които казваме ежедневно, до специфичната за Балканите култура на любов-омраза между комшии – са толкова преплетени, че прокарването на ясни граници е обречено.

  С други думи, „Турците в България“ е книга колкото за турците, които са български граждани и живеят в България, толкова и за самите българи.

  Подходът е подобен на този в „Османска България“. Това е научно изследване, базирано върху исторически и житейски факти, което е написано на разбираем за всички интелигентни хора език. Авторите са Димана Трънкова, археолог и журналист; Радко Попов, православен теолог и бивш журналист в българската секция на ББС-Лондон; и доцентите Орлин Събев, Божидар Алексиев, Галина Лозанова, Доротея Добрева, Йорданка Бибина и Иванка Влаева. Фотографията е мое дело. Английският редактор е Джейн Кийтинг в Дъблин. Издателството е „Вагабонд медия“ и от днес книгата е в книжарниците в цялата страна.

  – Как са се променяли отношенията между българи и турци през вековете?

  – След османското завоевание в края на ХIII в. Тези отношения съвсем естествено са били като между завоеватели и победени. Османците са били завоевателите, българите-християни – победените. Османската империя обаче е нещо доста различно от другите световни империи, например британската и френската. Султанът се е интересувал предимно от събирането на данъци, не толкова от това кой на какъв бог се кланя. Различните националности в империята са били подредени по религиозен, не по етнически принцип. Българите не са били единствените християни в империята. Към тях в различни периоди могат да се прибавят гърци, сърби, арменци, сирийци и други. Тези етноси са били третирани еднакво когато става дума за функциите на държавата като данъци, образование, здравеопазване и пр. Като общност са били облагани със специален данък за немюсюлмани, но в повечето други сфери – религия, правораздаване – са имали много по-голяма степен на автономия, отколкото, да речем, ирландците от Оливър Кромуел насам.

  На чисто битово ниво – освен когато не става дума за периодите на въстания, които обикновено са били потушавани с много кръв – отношенията са били като между комшии. В пътеписа си от 1785 г. френският граф Д’Отрив описва живота в шуменските села Дивдядово, Становец и Тъкач – „села наполовина турски, наполовина български, където мюсюлмани и християни живеят заедно, без да се презират, сродяват се, пият заедно лошо вино и нарушават рамазана и постите. Те познават, както и техните свещеници, само кръстния знак или Аллах и при всичко това не са по-малко честни хора. Имамите и поповете се отнасят еднакво снизходително към браковете на вярващите от двете религии. Не е рядкост да се видят под един покрив чалми и икони, Коран и Евангелие едно върху друго. Най-спокойно се изповядват две толкова различни религии, а на децата се оставя изборът на тази, която е най-удобна.“

  Сто години по-късно Иван Вазов, патриархът на българската литература, пише в „Под Игото“: „Защото, при другите си лошавини, игото има и една привилегия: да прави народите весели. Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ, дето апетитът за бързи забогатявания от нищо не се дразни и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие.“

  Това не се е променило много и в наши дни. Когато завършвахме „Турците в България“, бях в едно айтоско село особено пострадало по време на т. нар. Възродителен процес. Посрещна ме ходжата със следните думи: „Господ здраве да ти дава, а Аллах да ти позлати ръцете“. Не е ли очарователно?

  От изследванията, които проведохме, се налага следният звучащ леко парадоксално, но при по-внимателно вглеждане логичен извод. Те са били най-добри веднага след Освобождението, след което в различните периоди на Царство България са се влошавали малко или много, за да достигнат абсолютно падение по времето на комунизма. Парадоксално, защото би трябвало да се предполага, че след едно потушено в кръв въстание и след една война с много жертви отношенията би трябвало да бъдат лоши. Логично, защото начините, по които тези събития бяха представяни в комунистическите учебници в продължение на 45 години – а и след това – не оставяха много място за нюанс и размисъл.

  – Какви са причините?

  – Причините са много и сложни. От една страна е официалната история, такава, с каквато са били закърмени милиони български ученици. От създаването на НРБ през 1945 г. до нейното преименуване през 1990 българските учебници по история по правило представят петстотинте години османска доминация в нашите земи като безкрайна поредица от чудовищни масови убийства, набивания на кол и реки от кръв. Малко се споменава за архитектурата, културата, обществения живот, и нищо – за либерализма на султана, който не се е интересувал чак толкова кой на какъв бог се кланя, а от това хазната му да бъде пълна с парите от данъци. Поради особено ефективната наложена и контролирана от държавата пропаганда, предположенията, представени във „Време разделно“ като историческа истина, продължават да са популярни и да се приемат за чиста монета.

  От другата страна идва некомпетентността. Освен ако нямаме специални интереси, ние почти не се замисляме за турските думи, които използваме в ежедневието; за турските ястия, които ядем у дома или в кръчмата; за турските навици, например люпенето на семки, които притежаваме; за турските народни приказки и поверия, които предаваме на децата; за турската законодателна система, от която все още могат да бъдат намерени преки следи в българския съд; за турската култура на семейственост и мрежа от приятелства, които всеки в България познава до болка; за турския „светоглед“, който определя съвременния български светоглед много повече от привнесените от комунистите идеи от далечния и студен Север. Българският и турският народ (освен в периода на ранните завоевания на Османската империя през ХIV-ХV в. и нейното мъчително разпадане в края на ХIХ в.) са живеели в спокойствие и относителна хармония.

  Преди малко споменах Оливър Кромуел и ми се иска малко да разширя паралела с Ирландия. Много български „патриоти“ веднага изтъкват, че ирландците са били „поробени“ от „цивилизована“ нация – англичаните. Нашата английска редакторка Джейн Кийтинг в Дъблин, както и няколко милиона ирландци по целия свят, имат преки наследници, които са пострадали от Големия картофен глад. Попитайте тях за „цивилизоваността“ на окупаторите. Когато османците напускат България, българите говорят на български, ходят на български църкви, учат в български училища, а българската икономика процъфтява благодарение на изгодните договори за снабдяване на османската войска. Когато англичаните напускат южна Ирландия, келтският език е почти мъртъв, а ирландското производство е целенасочено задушено, за да се предотврати конкуренция с английските манифактуристи. „Златните“ времена за традиционните български възрожденски центрове като Копривщица, Карлово, Калофер и Трявна са точно тогава – в края на османската доминация.

  – Дали и как турските език, фолклор, ритуали, кухня са се побългарили през вековете и как съжителстват с българските?

  – Разбира се, че има влияния, но те са по-незначителни, отколкото обратното. Задавам прост въпрос: назовете ми едно българско ястие, което да не съществува в съвременна Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Южна Румъния – вероятно на всички тези места едновременно. Пълнени чушки? Боб яхния? Шкембе чорба? Българската кухня, както и останалите балкански кухни, са базирани върху османската кухня, но разбира се с дребни местни модификации.

  Как българската кухня е повлияла върху турците в България? Отново лесен въпрос. Турците в България, освен ако не са много традиционни, с удоволствие ядат свинско месо.

  Същото се отнася за езика, за музиката, за танците, за фолклора. В „Турците в България“ пишем много по тези въпроси, например в какво се различават образите на Хитър Петър и Настрадин ходжа при българите и при турците.

  – Какво е влиянието на т.нар. Възродителен процес върху настоящия живот на турците в България?

  Това е тема за отделна книга, не за един параграф в интервю. Но ще се опитам съвсем накратко. Недоверието на политическо, а понякога и на битово ниво между българи и турци през 2012 г. се дължи изцяло на събитията ставали преди над 20 години по време на комунизма. ДПС е директно следствие, плод на Възродителния процес. „Атака“ и ВМРО също. Това са скачени съдове. Колкото по-гръмогласна е „Атака“, толкова по-капсулирано става ДПС. Чиста политическа игра, от която губят само българските граждани както от турски, така и от български произход.

  – България е страната в Европейския съюз с пропорционално най-голямо мюсюлманско малцинство, което не е емигрантско. За българското общество най-важната и потенциално опасна последица от този факт е, че страната е обречена да се съобразява с политическата партията ДПС. Като друга опасност се сочи проникването в България на радикален ислям и други несветски и екстремистки форми на ислям. Натъкнахте ли се на такива тенденции при вашите проучвания?

  – Не се натъкнахме, но знам, че такива тенденции има. Обяснението отново трябва да се търси в последните години на комунизма. Сега много се говори за „емисари“ от Йордания и Саудитска Арабия, които се опитвали да насядат в България „радикален“ Ислям, който не бил „традиционен“ за нашите земи и пр и пр.

  Отговорни за това са Тодор Живков, Георги Атанасов и другите „архитекти“ на „Възродителния процес“. През 1980-те години кампанията за асимилация на българските турци, която кулминира с насилствената смяна на техните имена, включва затварянето и понякога разрушаването на джамии, забраната да се говори на турски, забраната да се носи традиционно турско облекло и дори забраната да се изрисуват полумесеци на турските гробове. В същото време режимът в София се опитва да излъже Запада, че човешките права, включително колективните права на малцинствата, се защитават. Мюфтийството продължава да работи, разбира се под зоркото око на Държавна сигурност.

  Няколкото студенти по ислямска теология, които ежегодно са били изпращани в Турция, се пренасочват главно към Йордания, защото режимът на Живков се страхува от всякакво турско влияние, което те биха могли да прокарат като се върнат в България. Ислямът в Йордания, обаче, е различен от този в Турция и съответно от този изповядван от българските турци. С други думи, корените на салафизма в България трябва да бъдат търсени в онези години, когато БКП държеше на всяка цена да разтрогне връзката между турците в България и турците в Турция.

  От моите лични впечатления по време на подготовката на „Турците България“ мога да заявя следното: Турците в България имат особено силна привързаност към своята родина, тъй като те са живели тук от векове. Това е така въпреки турбулентността на първите години след Освобождението, въпреки Балканските войни, въпреки масовите миграционни вълни, въпреки непоследователната и в късните й години жестока политика на комунистите към мюсюлманите в България. Въпреки всичко това, българските турци са останали лоялни към България. В същото време те категорично се определят като турци. Не просто като „мюсюлмани“, а като български турци. Между тяхната самоидентификация като етнически турци и лоялността им към България като български граждани няма противоречие. За турците в България това е ежедневие, нещо, което е недискутируемо.

  Очевидно, българските турци се чувстват най-спокойни, когато отношенията между България Турция са позитивни. Те определено не искат да бъдат използвани като разменна монета, като игра на „дърпане на въже“ в контекста на двустранните отношения. Двустранната политика не е нещо, което ги интересува особено.

  Това, от което турците в България се интересуват несравнимо повече, са техните собствени възможности да се реализират като граждани. Българските турци не са представени пропорционално в науката, изкуството, спорта, държавната администрация, въоръжените сили, полицията, местните власти. Макар на българските турци да не е забранено да говорят на турски, дори няколко изречения на турски предизвикват огромен скандал, ако са казани по време на политическа кампания. Срещу българските турци периодично се провеждат различни акции като нападението при джамията в София през май 2011 и гласовитите, макар и неефективни искания да се закрият новините на турски по телевизията. Опитите, понякога успешни, на местни власти да променят турски топоними, които са съществували и са били използвани без прекъсване много векове, предизвикват опасения, че там, където се сменят имената на камъни, ще се сменят и имената на хора.

  Българските турци искат на децата им да бъде дадена реална, не теоретична възможност да изучават езика си в училище. Те не могат да приемат изтъкваните от някои местни власти причини защо това не може да стане пълноценно. Те искат да могат да ходят в джамията, без да трябва да плащат за това с последваща дискриминация на работното място или в медиите. Тяхното най-голямо желание е властите и обществото да се отнася с тях като с всички други. Те ни казват: „Виждаш, че съм турчин, но аз съм български гражданин. Отнасяй се към мен подобаващо.“

  – Как се финансира книгата „Турците в България“?

  – Както всички други книги издавани от „Вагабонд медия“ – чрез продажби в книжарниците и по електронен път в чужбина.

  – С едно изречение посланието на „Турците в България“?

  – Единственият начин да се освободим от предразсъдъците на миналото е чрез осведоменост за нещата, случващи се в настоящето. Отношението на много българи към собствената ни история е неконструктивно. Да се изтъкват периодите на въстания и мъчения за сметка на времената на относителен икономически и културен възход не е полезно нито за самата история, нито за учениците, които я учат – тъй като те ще се превърнат в граждани, за който светът ще бъде съставен от простички, черно-бели послания. Това е опит да се използва миналото, за да се избяга от реалностите на настоящето и от предизвикателствата на бъдещето. С „Турците в България“ се опитваме да разчупим стереотипите и да погледнем на нещата такива каквито са от една интелигентна, осведомена и либерална гледна точка, която по презумпция изключва черно-белите кадри на пропагандата.

   

  Интервю на София Велкова /mediapool.bg
  

   

  

• Проф. К. Янакиев: Има митрополит, който отговаря на условията по устава и няма досие

  Църквата няма да понесе отново да бъде изнасилена –

  казва още професорът от Софийския университет по повод драматичната ситуация с бъдещия избор на предстоятел на БПЦ

  Проф. Калин Янакиев

   

  Църковният народ няма да понесе патриарх с досие на доносник на бившата Държавна сигурност. Не е възможно обществото да понесе тези страсти. Това би означавало

  буквално изнасилване на църквата.
  
  Това каза по БНР професор Калин Янакиев, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

  „В Светия синод започнаха да кипят страсти само няколко дни след погребението на патриарха. Изборът на митрополит Кирил за наместник-председател е избор против неумерените властолюбиви амбиции на Николай Пловдивски. Сега опитите да бъде оттеглен подписът на митрополит Григорий са гротескни.

  Подозрение за това, че са с досие, има

  поне за деветима от митрополитите, които били вербувани преди да станат епископи.

  „Но има митрополит, който отговаря на условията по устава и няма досие“, отбеляза Янакиев. (Вероятно професорът има предвид ловчанския митрополит Гавраил – бел. ред.)

  
  Много е възможно отделянето на митрополит Николай. Възможни са и непремерени действия срещу него на настоящия наместник председател. В християнската църква всички са членове на народа божи. И като чедо на Българската православна църква ще призова отците ни да не се бият по този грозен начин, а да мислят.“

  След кончината на патриарх Максим и след отстраняването на някои хипотези за неговия наследник, ситуацията пред бъдещия избор на предстоятел на БПЦ се очерта по-ясно. Твърдя, че тя е драматична, пише проф. Янакиев в статия, озаглавена “ Апорията на бъдещия ни патриаршески избор“, публикувана в портала kultura.bg/web.

  Там е работата, че съществуват подозрения, че част от епархийските архиереи на Св. синод, чиято принадлежност към агентурата на ДС бе обявена неотдавна, не просто са сътрудничили на тази тоталитарна служба, но точно защото от много рано са започнали да й сътрудничат, са и получили епископско ръкоположение с нейното пряко съдействие.

  Малцина си дават достатъчно ясна сметка,

  какъв тежък конфуз за каноничното достойнство на БПЦ би представлявало евентуалното потвърждаване на тези подозрения.

  Защото ако доносничеството (което би могло да е било вършено и под натиск) е безспорно морално укоримо деяние, нанасящо ущърб на авторитета на тези български архиереи, то подозираното получаване на самия им епископски сан със съдействието на същата тази ДС е вече нещо, което ни изправя пред страховит канонически проблем.

  Защото в свещения свод на църковните канони съществува известното на всеки църковно-грамотен човек 30-то апостолско правило, което гласи, че който получи епископски сан със съдействието на светските власти трябва (след надлежен църковен съд) да бъде низвергнат от този свой сан и (дори) отлъчен от Църквата Христова…

  … И ето, повтарям, ние се намираме в ситуация, в която съществуват силни подозрения, че поне една част от сътрудничилите на ДС днешни митрополити на БПЦ, тъкмо доколкото са били вербувани далеч преди да бъдат ръкоположени за епископи (това се отнася поне за деветима то тях), тъкмо благодарение на тази си вербуваност в агентурата на ДС и с нейното съдействие са получили сана си.

  А това означава, че към този момент те (ако подозренията, след проверка, се потвърдят)

  подлежат на църковен съд,

  който по силата на 30-то апостолско правило, трябва да вземе решението (поне) да ги низвергне до чина на миряните.

  И сега следва най-каверзното: пак по силата на каноните църковен съд над обвиняван в (църковно) престъпление епископ, може да се извърши само от епископи – според устава на БПЦ от епархийските архиереи на Св. синод. Повтарям: подозренията за получаване на епископски сан със съдействието на светската власт тежат над поне девет от епархийските ни архиереи. Църковният съд над тях обаче, който следва да ги потвърди или отхвърли, може да се извърши само от същите тези епархийски архиереи на БПЦ, които – след смъртта на патриарх Максим – са 14 и включват 9-имата, които евентуално трябва да бъдат съдени.

  Следователно ясно е, че мнозинство сред онези, които могат да съставят евентуалния църковен съд са самите подсъдими на него, както и че тъкмо подсъдимите са (могат да са) съдниците в това дело. При този порочен кръг става ясно защо до този момент никой официално не е повдигнал обвинение на тези, поне деветима български архиереи, но става ясно също и защо това никога въобще не би могло да се случи.

  Нима е мислимо бъдещите обвиняеми да бъдат обвинени от самите себе си? Нима е мислимо, дори и да бъдат обвинени, да бъдат осъдени – от самите себе?…

  … Напълно възможно е поради това – и дори е практически сигурно, че ако се разчита на буквата на правилата, епископи, за които би могло да се докаже, че към днешна дата са носещи този сан в нарушение на канона и като такива трябва да бъдат низвергнати, никога няма да получат онова, което заслужават и църквата ни ще продължи да бъде предстоятелствана от люде, които по разсъждението на нейната съвест, следва да бъдат отлъчени от нея…

  … Напълно възможно е, следователно, именно епископ, който днес може да бъде обвинен в придобиването на сана си със съдействието на светската власт и въз основа на доказването на това обвинение осъден – да бъде вместо това избран за предстоятел на БПЦ.

  Ние, следователно, сме изправени пред една съвършено извънредна ситуация.

  Има опасност да бъде застрашена и дори непоправимо корумпирана цялостната каноничност на БПЦ и то не въпреки, а поради традиционния каноничен ред. Защото тук самите канони правят невъзможно влизането в сила на каноните…

  Какво може да се направи в тази действително извънредна ситуация?

  … Налице са агентурните досиета и наличните в тях (проверими) свидетелства, че съответният днешен епископ е станал такъв с помощта на офицерите от тайната политическа полиция.

  Ето защо е крайно необходимо бъдещият избор на нов предстоятел на БПЦ в никакъв случай да не се оставя пасивно в ръцете на каноничния орган – т. е. събора на българските епископи.

  Разбира се, най-доброто (и за това трябва да се настоява) би било епископите, за които е евентуално документално доказуемо, че са приели епископското си ръкоположение в нарушение на 30-то апостолско правило, сами и доброволно да се решат (поне) да не поставят своите кандидатури за патриаршеската длъжност.

  Така, евентуално избраният измежду тях ще избегне риска от бъдещи атаки срещу себе си и необходимостта от свикването на евентуален надюрисдикционен събор, т. е. събор от епископи извън диоцеза на БПЦ (напр. от Вселенската, Сръбската, Румънската и т. н. патриаршии), трудността за какъвто от чисто църковно-политическа гледна точка днес си даваме пълна сметка.

   

  Източник:  Vesti.bg
  Пълния текст на статията на проф. Янакиев – в kultura.bg/web

• Как Сталин е обучавал Димитров

  Как „вождът и учителят на всички народи“ е обучавал „вожда и учителя на българския народ“ от 1934 до 1945 г.?

  Най-автентичният отговор на този въпрос дава дневникът на Георги Димитров в страниците му за 7 ноември 1937 г.:

   

  

  „7.11.37

  – Парад и демонстрация.

  – От разговора със Сталин:

  „С разясняването на въпроса за разкритите факти за контрареволюц. дейност (арести и пр.) във ВКП(б) и КИ трябва още да се почака, докато всички необходими материали бъдат разработени. Не си струва да се дава информация на парченца.

  Кнорин е полски и немски шпионин (отдаван и до последно време).

  Раковски е на служба на Интелиджън Сървис (англ. раз.) още преди революцията и до последно време. Той завербувал и Богомолов на служба на англ. раз.

  Пятницки е троцкист. Всички сочат към него. (Кнорин, Абрамович и др.)

  Кун – е действал с троцкистите против партията. По всяка вероятност, е замесен и в шпионаж. Много подозрителна е неговата роля при разгрома на унгар. Революция.

  Антипов, Варейкис и др. са били агенти на царското разузнаване.

  – Има някои материали, показващи, че и Троцки е бил на служба на царското разузнаване 1904 – 1905 г. Тази работа сега се разнищва.

  – Жената на Яковлев се оказала френска шпионка. През 18 година предала воен. Рев. Комитет в Одеса.

  – На обеда у Ворошилов (след демонстрацията).

  Присъств.: 1) Сталин, 2) Молотов, 3) Ворошилов, 4) Каганович, 5) Калинин, 6) Андреев, 7) Микоян, 8) Ежов, 9) Чубар, 10)Шкирятов, 11) Хрушчов, 12) Булганин, 13) Будьони, 14) Егоров, 15) Шапошников, 16) Викторов, 17) Косарев, 18) Шверник, 19) Фриновски, 20) Реденс, 21) Дигал, 22) представители на НКВД в Червената армия, 23) Межлаук, 24) комендантът на Кремъл, 25) жената на Ворошилов, 26) др.

  Тост на Ворошилов за Сталин.

  Тамадата Микоян произнася тостове остроумни за всички подред. Ворошилов – за Микоян. Още веднъж за великия Сталин.

  Сталин: Искам да кажа няколко думи, може би непразнични. Руските царе направиха много лоши неща. Те ограбваха и поробваха народа. Те водеха войни и заграбваха територии в интерес на помешчиците. Но те направиха една хубава работа – изградиха огромна държава, – до Камчатка. Ние получихме в наследство тази държава. И за пръв път ние, болшевиките, сплотихме и укрепихме тази държава като единна, неделима държава, не в интерес ба помешчиците и капиталистите, а в полза на трудещите се, на всички народи, съставящи тази държава. Ние обединихме държавата по такъв начин, че всяка част, която би била откъсната от общата социалистическа държава, не само би нанесла ущърб на последната, но и не би могла да съществува самостоятелно и неизбежно би попаднала в чужда плячка. Затова всеки, който се опитва да разруши това единство на социалистическата държава, който се стреми към отделянето от нея на отделна част и националност, той е враг, заклет враг на държавата, на народите на СССР. И ние ще унищожаваме всеки такъв враг, даже и да е бил стар болшевик, ние ще унищожаваме целия му род, семейството му. Всекиго, който със своите действия и мисли, да – и с мисли, посяга на единството на социалистическата държава, безпощадно ще го унищожаваме. За унищожаването на всички врагове до край, тях самите и техния род! (Одобрителни възгласи: за Великия Сталин!)

  Сталин: Аз не съм свършил тоста си. Твърде много се говори за великите вождове. Но делото не побеждава, ако няма условия за това. При това – главното е в средните кадри – партийни, стопански, военни, те избират вожда, те разясняват позициите на масите, те обезпечават успеха на делото. За тези средни кадри! Те не лазят, те са незабележими.

  Димитров: И за онзи, който ги вдъхновява, показва им пътя, води ги – др. Сталин!

  Сталин: Не, не. Главното е в тези средни кадри. Генералите нищо не могат да направят без доброто офицерство. Защо победихме Троцки и другите? Известно е, че Троцки, след Ленин, беше най-популярният в нашата страна. Популярни бяха Бухарин, Зиновиев, Риков, Томски. Нас малко ни познаваха. Мене, Молотов, Ворошилов, Калинин тогава. Ние бяхме практици по времето на Ленин, негови сътрудници. Но нас ни поддържаха средните кадри, разясняваха нашите позиции на масите. А троцки не обръщаше на тези кадри никакво внимание…

  Димитров: И затова, че след Ленин Вие указвахте верния път и твърдо и мъдро продължавахте неговото дело. Нали е имало в историята случаи, когато приемниците са погубвали делото на своите предшественици.

  Ворошилов и Молотов: Димитров иска да произнесе тост!

  Димитров: Аз не мога нищо да прибавя към онова, което др. Сталин каза относно безпощадната борба против враговете и относно значението на средните кадри. Това ще бъде отчетено в партията, а аз самият ще направя всичко, което е по силите ми, за да бъде то отчетено и в редиците на Коминтерна. Но аз трябва да кажа, че е не само мое дълбоко убеждение, но това аз и сам съм го преживял в затвора, в условията на най-тежки изпитания, че най-великото щастие за социалистическата революция и за международния пролетариат е, че след Ленин др. Сталин продължи неговото дело с такава непоколебимост и гениалност, на всички остри завои, и обезпечи победата на делото. Не може да се говори за Ленин, без да се свързва той със Сталин! (всички вдигат чаши!)

  Сталин: Аз много уважавам др. Димитров. Ние сме приятели и ще останем приятели. Но аз не съм съгласен с него. Той даже не се изрази по марксистки. За победата на делото са необходими съответни условия, а вождове ще се намерят. Не е достатъчно да се покаже само правилният път. Нали английската партия има по нашему правилна политика, но нищо не може да направи, защото средните кадри се намират на страната на лейбъристите. Френската партия води правилна политика, а социалистическата партия е все още много силна. Основното е в средните кадри. Върху това трябва да се обърне внимание и никога да не се забравя, че при други равни условия средните кадри решават успеха на делото.

  Хрушчов: Ние имаме щастливо съчетание – и велик вожд и средни кадри!

  – След обеда – в Кремъл. Гледахме филм за Ленин. Маневри на Червената армия! ”

  (Г. Димитров, Дневник, стр. 128-129.)

  –––––––––––––––––––––

  РАЗСТРЕЛЯНИ: Вилхелм Кнорин (1938), Християн Раковски (1941), Дмитрий Василиевич Богомолов (1937), Осип Пятницки (1938), Бела Кун (1938), Николай Антипов (1938), Йосиф Варейкис (1938), Варвара Яковлева (1941), Влас Чубар (1939), маршал Александър Егоров (1939), Александър Косарев (1939), адмирал Михаил Викторов (1938), Михаил Фриновски (1940), Абрамович, Станислав Реденс (1940), Валерий Межлаук (1938).

   

  Илия Ганчев,  Iliaganchev.blog.bg

• Скандалът „Марковска“ прерасна в конституционна криза

  

  Невижданият скандал „Марковска“ прерасна в конституционна криза и негов заложник вече са почти всички власти. Той се оказа камък в блатото, който го поразмърда и наоколо се разнесе зловонен дъх, разкриващ тежката диагноза на болното правосъдие и на правовата държава.

  Кулминацията настъпи в четвъртък, когато президентът Росен Плевнелиев бойкотира Венета Марковска, избрана за конституционен съдия от Народното събрание (НС), и не допусна тя да се закълне и да встъпи в длъжност.

  След като първите трима нови членове на Конституционния съд (КС) положиха клетва и дойде ред на Марковска, президентът напусна залата, заявявайки, че негов дълг е да не допусне КС да се превърне в заложник на лични интереси.

  В създалата се суматоха Марковска поиска и тя да положи клетва, но сценарият бе очевидно предварително договорен със сегашния председател на КС Евгени Танчев, който й каза, че това не може да стане, защото според Закона за КС клетва се полага в присъствието на държавния глава.

  Интересна подробност е, че Танчев прекрати процедурата по полагане на клетва в момент, когато самият той вече де факто не е никакъв в КС. Неговото място бе заето от бившия главен прокурор Борис Велчев, който минути преди да дойде ред на Марковска, се закле като конституционен съдия и по този начин встъпи в длъжност.

  В момента конституционалисти спорят дали президентът има право на подобно действие, с което дерогира парламента, избрал Марковска за конституционен съдия със свое решение.

  Факт е обаче, че до момента никой не бе посочил какъв е полезният ход в създалата се криза с компрометираната съдийка. Тя, поне публично, не изрази готовност да се оттегли от КС, независимо от огромния скандал около нея, проблемите с Еврокомисията и призивите на премиера и правосъдния министър да не става конституционен съдия.

  Премиерът Бойко Борисов, който по време на драмата в КС бе на подписването на договора за „Южен поток“, коментира пред журналисти: “ Знам, разбира се, че президентът Росен Плевнелиев е напуснал. Президентът е един много мъдър политик и направи изключително добър ход. Надявам се, ако е възможно, и парламентът да преразгледа избора на Венета Марковска за конституционен съдия. Помолил съм юристите ни да разгледат казуса“, обясни Борисов.

  Казусът изглежда изключително заплетен в юридически план и макар законът да не урежда изрично как се оттегля вече избран член на КС, източниците и първопричината за сегашния абсурд съвсем не е в закона.

  Формално, всичко започна с опорочената процедура на парламента за избор на Венета Марковска. Депутатите на практика нарушиха задължението си по конституция да номинират и изберат за членове на КС само „юристи с високи професионални и нравствени качества“ (чл. 147, ал. 3).

  Правната комисия начело с Искра Фидосова (ГЕРБ) игнорира постъпил сигнал срещу Марковска за конфликт на интереси, корупция и търговия с влияние с единствения аргумент, че става въпрос за „анонимен донос“. Въпреки предупрежденията на ЕК да не се прикриват сигнали и съмненията да бъдат изчистени, мнозинството не направи това и на 31 октомври гласува двамата нови членове на КС, като Марковска събра най-голяма подкрепа от различни парламентарни групи – ГЕРБ, ДПС, БСП и, разбира се, независимите депутати, близки до ГЕРБ, които издигнаха кандидатурата й.

  Тогава Брюксел заплаши с нов извънреден доклад за България по правосъдие и вътрешни работи, въпреки че такъв бе планиран чак за края на 2013 г. Заявено бе също, че репутацията на КС и други ключови български институции сега са поставени под въпрос.

  В отговор правната комисия направи ново изслушване на Марковска, напълно проформа, само да се обяви отново, че сигналът срещу нея бил донос. Искра Фидосова написа писмо на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и го увери, че Марковска е „безукорна“ като магистрат.

  Премиерът Бойко Борисов обаче бързо схвана проблема с ЕК и на 5 ноември настоя съдийката да се оттегли, ако има дори дори „капка истина“ в сигналите срещу нея.

  Марковска обаче отказа да дава такива обяснения, а вместо това поиска МВР да издири автора на сигнала срещу нея Георги Тонев Колев. През цялото време и тя, и поддръжниците й, говорят за сигнала като за „донос“, макар че той е базиран на журналистическо разследване от 2010 г. и за изтеклите две години никой не е опровергавал нищо в него.

  На 8 ноември Марковска сюрпризира с уведомление до КС, че иска МВР и прокуратурата да проверят съдържанието на сигнала и да изчистят името й, а дотогава тя няма да се заклева като конституционен съдия. Прокуратурата отказва да прави такава проверка, защото няма функция да оневинява, а всеки би следвало сам да се защити. Вътрешният министър обаче нареди на полицията да издирва автора на сигнала, въпреки че няма никакво законово основание да прави това. След два дни Цветанов казва, че не са открили нищо, а междувременно отива на срещи в Брюксел с висши представители на Европейската народна партия, които дават пълно доверие на решението на българския парламент да избере Марковска.

  Докато Цветанов „разобличава“ Mediapool, БНР и малкото други медии, опитващи да изяснят проблема с Марковска, премиерът Борисов заявява за втори път, че съдийката трябва да се оттегли, тъй като цялата държава се е оплела в „обърканите й обяснения“.

  Прокуратурата остави нещата да продължат закономерния си ход – до клетвата на Марковска като конституционен съдия. И в самия ден на церемонията президентът изненадващо съобщава, че получил информация от държавното обвинение, затвърждаващо съмненията му за Марковска. Следва пресконференция на прокуратурата, на която се разбира, че има разследване за пране на пари, подкупи и търговия с влияние срещу неизвестен извършител, свързано с приятеля на Марковска Георги Георгиев. Подозренията са, че чрез него тя е получавала рушвети за свои съдебни решения.

  По абсолютно неясни – а може би пределно ясни причини – това разследване е било покрито точно до деня, в който се решава, че е дошло времето да му се даде гласност.

  Както се разбра, държавното обвинение е имало възможността и информацията да предотврати избора на Марковска за член на КС, но не го е сторило до момента.

  Данните от разследването, за което вътрешният министър Цветанов няма как да не е знаел, не са били пратени нито на Висшия съдебен съвет, нито в парламента. Вместо това депутатите получават справки за чистото и „безукорно“ минало на Марковска като магистрат.

  Във времето, в което прокуратурата проверява Марковска за евентуално нейно участие в мащабна схема за търговия с влияние и корупция, тя не само, че продължава да правораздава, но и като зам.-председател на Върховния административен съд (ВАС) разпределя делата на други съдии и конституира 5-членките във ВАС (последна инстанция) по свой личен избор.

  Още по-необяснимо е, че въпросната информация не бе предоставена на Народното събрание дори и след избухването на скандала след нейната номинация, въпреки че данните в сигнала на Георги Тонев Колев съвпадат с тези, включени в анонимния сигнал до прокуратурата, подаден в края на 2010 г., на базата на който е образувано делото.

  Официалното обяснение на говорителя на главния прокурор – Стелиана Кожухарова бе, че едва ден преди клетвата на Марковска Бойко Найденов е пратил на президента информация за разследването във връзка с поисканата от самата нея проверка на сигнала на Георги Тонев Колев. Само, че Марковска отправи тази молба до Найденов цяла седмица по-рано.

  Така пак стигаме до президента – добре ли беше той да обяви, макар и без никакви подробности, че има такова разследване, или не? Отговорът несъмнено е да. Обществото има право да знае, след като става дума за човек, който ще попадне в най-висшата инстанция, призвана да бди за конституционния ред в страната.

  В същото време възниква въпросът защо президентът изпрати в КС досегашния главен прокурор Борис Велчев, който две години не е намерил за нужно да извести нито една държавна институция за проверката срещу Марковска. Или пък е известил, но всички дружно досега са си мълчали?

  Всичко това потвърждава подозренията, че на практика разделение на властите няма, че независимата съдебна власт – в случая прокуратурата като част от нея – се използва конюнктурно от политиците за разправа с неудобни хора. И че сериозно, професионално изпипани разследвания и доказателства са рядкост, тъй като образуването на дело често е само инструмент за натиск…

  До сегашния „катарзис“, доказващ косвено твърденията на омбудсмана и бивш шеф на ВАС Константин Пенчев за кръга „Белите покривки“, който кадрува в съдебната власт, нямаше да се стигне и без шепата атакувани от министър Цветанов медии, опитващи се да разкриват истината и да работят в интерес на обществото, а не на която и да е преходна власт.

  Да теглим чертата: Независимо дали президентът Плевнелиев е спазил буквата на закона, много по-важно е, че той спази духа на закона. Оттук нататък е ясно, че Марковска не може да бъде нито конституционен съдия, нито магистрат.

  Така скандалът, макар и шумен и продължителен, ще приключи, но проблемите, породили цялото това безобразие, остават.

  Остава и надеждата, че сегашният ход на Плевнелиев с Марковска е предупреждение към ВСС за избора на нов главен прокурор. За това назначение държавният глава има пряка отговорност, тъй като от неговия подпис зависи одобрението на кандидата, избран от ВСС.

   

  Източник:  Mediapool

   

   

  Изказване на президента Росен Плевнелиев на клетвената церемония на новоизбраните членове на Конституционния съд

   

  Уважаема госпожо председател,

  Уважаеми членове на Конституционния съд,

  Позволете ми да ви информирам, че няма да присъствам на насрочената за днес клетва на последния от новите членове на Конституционния съд.

  Мотивът за тази стъпка е, че в публичното пространство има съмнения за моралните качества на един от избраните конституционни съдии. По тази причина през изминалите дни призовах нееднократно този кандидат да положи клетва едва след като изчисти името си.

  Съдиите са призвани да осигуряват върховенството на конституцията и президентът като обединител на нацията не може да допусне доброто име на съда, призван да бъде бранител на основния закон, да бъде поставено под въпрос. У българските граждани и в европейските ни партньори не трябва да има и капчица и сянка на съмнение за нравствените качества на всеки един от конституционните съдии.

  В Конституционния съд – най-важната за устоите на демокрацията в страната ни институция – трябва да влязат най-достойните и с високите морални качества. Посочих го нееднократно в мои изявления. Също така репутацията на Конституционния съд е най-важна за държавата и демокрацията. Тя се базира на репутацията на всеки един от неговите членове. Затова искам да съм сигурен, че всеки един има безусловна и безукорна репутация.

  Получих писмо от прокуратурата, което ме прави още по-убеден в решението си днес да не присъствам на клетвата на последния от новите кандидати. Още повече че самият той поиска да не се закълне, докато не се разчистят всички обстоятелства около сигналите и информациите, които са налични.

  Затова считам, че е мой дълг да не допусна превръщането на Конституционния съд в заложник на лични интереси и да бъде подкопано доверието на гражданите в институциите, тъй като ще има единствено негативни, както в България, така и извън страната, последствия.

  Останалите съдии поздравявам от все сърце. Пожелавам успех на всички. Конституционния съд е стожер на демокрацията. С най-дълбокото си убеждение, че това е така, бях откровен.

  Благодаря ви!

   

  Източник:  в. „Дневник“

• Обама обяви основните си насоки за втория мандат

  

  По време на първата си пресконференция след преизбирането си като президент на САЩ Барак Обама говори по актуалните теми за страната и света, като успя да зададе посоката, в която ще се насочи през втория си мандат.

  По време на изявлението си Обама разкри, че ще внесе законопроект за провеждането на мащабна имиграционна реформа малко след встъпването си в длъжност за втория мандат. Той отбеляза, че предишната реформа на имиграционната система е имала подкрепата както на демократите, така и на републиканците. „Затова трябва да се възползваме от момента. Очаквам да внесем закона и да започнем процеса по приемането му в конгреса малко след встъпването ми в длъжност“ за втория мандат, посочи президентът на САЩ.

  Същевременно държавният глава изрази готовност за постигане на компромис с републиканците в парламента, за да се намери решение, което ще позволи на страната да излезе от бюджетната криза. Президентът демократ заяви желанието си за „пълно и резултатно споразумение” с републиканците, които имат мнозинство в Камарата на представителите, но са малцинство в Сената. Обама подчерта стремежа си да намери решение на фискалните проблеми на страната, но предупреди, че иска да сложи край на данъчните облекчения, които ползват най-заможните американци, и настоя, че този въпрос трябва да бъде част от споразумението.

  Относно иранската ядрена програма, Обама посочи, че все още има начин за разрешаването на разногласията с Техеран, и обеща през следващите месеци да проведе дипломатически усилия в тази насока. „Наистина искам да постигнем дипломатическо решение на проблема“, настоя Обама. Той подчерта, че все още има отворен „прозорец” пред тази възможност.

  В същото време, Обама отбеляза, че не е готов да признае сирийската опозиция като правителство в изгнание. „Окуражен съм от факта, че сирийската опозиция създаде група, която може да бъде по-сплотена, отколкото опозицията беше досега. Ще водим диалог. Не сме готови да ги признаем за правителство в изгнание, но смятаме, че са представителна група”, заяви Обама.

  Президентът на Щатите подчерта още, че борбата срещу глобалните климатични промени е „дълг към бъдещите поколения”, като увери, че през следващите месеци и години въпросът ще бъде задълбочено обсъден. „Наистина смятам, че климатичните промени са реалност. Те се дължат на човешкото поведение и на въглеродните емисии. Следователно, заради бъдещите поколения сме длъжни да направим нещо по този въпрос. Не правим всичко, което трябва срещу затоплянето на климата”, подчерта Обама, като се ангажира в следващите месеци да обсъди „задълбочено с учените, инженерите и депутатите това, което може да се направи в близко бъдеще, за да се намалят въглеродните емисии”.

   

  Източник:  в. „Сега“

• Малка революция за тайните на ДС и прехода

  Целта е да бъдат обявени агентите през първите 16 години на прехода, които сега не подлежат на огласяване – в приватизацията, медиите, в БАН – в 13 различни категории на т.нар. лица, извършващи публична дейност

  Управляващите от ГЕРБ се канят да извършат малка революция в Закона за разкриване на сътрудниците на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, съобщава журналистът Христо Христов в сайта desebg.com.

  Депутати от ГЕРБ са инициатори на предложения за огласяването на досиетата в редица нови направления през периода 1990-2006 г.

  Иска се да бъдат разконспирирани лицата, свързани с приватизацията, членовете на научните съвети към Висшата атестационна комисия (ВАК), управителите на медии, разследващите полицаи, разследващите митнически инспектори и др.

  Вносители на предложението за поправки в закона за досиетата са новоизбраният председател на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Красимир Ципов, Димитър Лазаров (член на Парламентарната комисия по правни въпроси) и Пламен Нунев (член на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред) и тримата от ГЕРБ.

  Законопроектът е внесен в Народното събрание на 7 ноември 2012 г. и се очаква да бъде обсъден на 15 ноември в Парламентарната комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

  Според вносителите предлаганите промени целят осъвременяване на съществуващата нормативна база във връзка с дейността по разкриването на сътрудниците на ДС и РУ-ГЩ.

  Изключително важна е поправката, която би дала възможност

  да се осветлят агентите за първите 16 години от прехода

  в 13 различни категории на т. нар. лица, извършващи публична дейност. Сред тях са собствениците, ръководствата на печатни и електронни медии, водещите журналисти, ръководството на БАН и институтите му, ръководствата на различните вероизповедания, ръководните органи на висшите учебни заведения и др.

  Малко известен факт е, че за разлика от изпълнителната, законодателната и съдебната власти, където проверките се извършват от 10 ноември 1989 г. при втория списък с лицата, извършващи публични дейности, проверката сега се извършва от момента на приемането на закона – декември 2006 г. Така остават скрити агентите от първите 16 години на прехода.

  Предлаганите промени са най-мащабните допълнения, които са правени по линия на отварянето на досиетата от приемането на закона през декември 2006 г. Някои от предложенията са залегнали в отчета на председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов за първия й 5-годишен мандат от февруари 2012 г., но комисията, която е независим държавен орган, няма право на законодателна инициатива (comdos.bg).

  Законопроектът на депутатите от ГЕРБ става факт броени дни след като депутатите от различни парламентарни групи са отхвърлили опит на Румен Петков от БСП да ограничи полето на действие на закона за досиетата с внесен от него проект.

  Напълно ново от страна на депутатите от ГЕРБ е предложението за

  обявяване на агентите в приватизацията.

  Става въпрос за проверка за принадлежност към ДС на членовете на управителните, контролните и надзорните органи на държавни и общински предприятия, преобразувани и приватизирани по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и членовете на управителните и контролните органи на приватизационните фондове.

  Това ще даде възможност на обществото да научи в каква степен репресивният апарат на БКП е свързан с продажбата на държавната и общинската собственост и с последващия процес на нейното придобиване.

  Друго важна промяна, която депутатите от ГЕРБ предлагат, засяга включването към проверките за

  принадлежност към ДС на научните съвети към ВАК.

  В момента проверките обхващат само членовете на президиума и комисиите към ВАК. С новото допълнение ще се разбере какво е присъствието на бившата Държавна сигурност в научните съвети, които на практика са решавали съдбите на младите хора, които не са мислили по удобния начин при даването на докторски, доцентски и професорски степени.

  В подготвяните промени е дадена нова формулировка за

  проверка на лицата в системата на МВР.

  Така например лицата, заемащи постовете зам.-началници на управления, районни служби в момента са пропуснати в закона. Освен тях са включени и ръководствата на бази, гранично-полицейски кораби, гранични контролно-пропускателни пунктове, районни центрове 112 и началниците на участъци.

  Проверките за принадлежност ще обхващат и разследващите полицаи, военните разследващи полицаи и разследващите митнически инспектори.

  Досиетата на управители на медии.

  Освен смъкване на границата на проверките за медиите от 10 ноември 1989 г. насам, ще бъдат отворени досиетата и на управителите на печатни издания и електронни средства за масова информация.

   

  Източник: Vesti.bg

• Българка повежда борба за съд на испанското правителство

  Протестно движение „Окупирай Конгреса“ ще даде на съд правителството на Мариано Рахой

   

  Момчил Инджов, в. „24 часа“

  

  Това съобщи за „24 часа“ от Мадрид една от активистките му – българката Татяна Роева. Тя е и сред главните инициатори на идеята кабинетът да бъде изправен пред съда.

  Властите крият броя на самоубийствата

  „Причината да искаме съд са зачестилите самоубийства в Испания заради кризата. Всички знаят за последните два случая, свързани с конфискуване на имоти от страна на банки. Но в действителност те са доста повече. Просто властите ги крият, а ние научаваме всичко от хората в „Бърза помощ“, добави Роева.

  Цяла Испания се вдигна на бунт срещу банките, след като двама души сложиха край на живота си. В края на октомври 53-годишният Луис Доминго се обеси в дома си в град Гранада. Той се самоуби малко преди пристигането на съдия-изпълнител, който трябваше да го извади от апартамента на улицата.

  На 9 ноември пък връстницата му Амая Еганя скочи от жилището си на четвъртия етаж в баския град Баракалдо и загина на място. Причината бе същата.

  Смъртта на жената преля чашата и изкара навън десетки хиляди хора не само в Баракалдо, но и в Мадрид и други градове в Испания. Те протестираха срещу конфискацията на ипотекирани жилища в условията на масова безработица и икономическа криза.

  „Това не е самоубийство, а убийство“, скандираха протестиращите. Офисите на няколко банки бяха нашарени с надписи „Убийци“, „Срам“ и „Виновни“.

  Заради кризата хората, купили на кредит тези жилища, не са в състояние вече да ги изплащат. Според сега действащия закон въпреки конфискацията на жилището му кредитополучателят продължава да дължи парите от ипотеката си на банката. Което си е манна небесна за банките. Те изобщо не се интересуват, че хората ще останат без покрив над главите си. Важното е само парите им да не се губят.

  На ден в Испания банките изземват жилищата на по 500 души със затруднения в плащанията на заемите си. Само през първата половина на тази година 50 хиляди жители на страната са изгубили своите къщи или апартаменти.

  Не можем обаче да не направим едно необходимо отклонение. Не трябва да се пропуска фактът, че много испанци надцениха финансовите си възможности и продължиха да купуват жилища на кредит дори след спукването на строителния балон, който отприщи финансовата криза в страната. Имаше и случаи, в които хора, живеещи на 50-ина километра от морето, си взеха къщи и на самия бряг, защото разстоянието оттам до домовете им се виждаше голямо. Макар че испанските пътища са отлични и по тях човек се движи лесно и бързо.

  Това обаче не е основание да те изхвърлят на улицата. Признаха го дори най-големите консерватори.

  Заради рекордно високата безработица и обедняването на населението политици, юристи и социални групи настояха законодателството, засягащо кредитната политика на банките, да се промени, за да облекчи пострадалите испанци.

  Заради самоубийството на Амая Еганя испанската супербанка „Банкиа“, създадена от сливането на няколко по-малки банки, обяви, че вече няма да пъди длъжници от домовете им. А десният премиер Мариано Рахой, чиято Народна партия управлява с абсолютно мнозинство, склони правителството му да преговаря с опозицията за гласуване на промени в законодателството, които поне временно да преустановят отнемането на жилища на кредитополучатели.

  Асоциацията на испанските банки обяви, че нейните членове вече са постигнали споразумение с кабинета в Мадрид да спрат за период от две години изселванията на най-нуждаещите се. Завчера такова обещание даде и испанският вицепремиер и министър на икономиката Луис де Гиндос.

  Хората обаче не вярват особено на обещания. Днес Испания ще бъде парализирана от генерална стачка, свикана от двата главни профсъюза. Така за първи път в съвременната история на страната ще има две стачки в една и съща календарна година. Това ще бъде и първият случай на предизборни протести. След по-малко от две седмици – на 25 ноември, в Каталуня ще се състоят предсрочни регионални парламентарни избори, които могат да се окажат фатални за Испания. Много хора разглеждат този вот като стъпка към отцепване на Каталуня.

  Главна движеща сила на стачката в Мадрид ще бъде движението „Окупирай Конгреса“, създадено на 25 септември. На тази дата десетки хиляди обсадиха депутатите, докато те обсъждаха поредните икономии.

  Сега те пак ще се съберат пред Конгреса. Сред тях ще бъде и Татяна Роева. „Освен всичко друго искаме и промяна на конституцията, която е доста остаряла. Тя не е променяна от самото й приемане през 1978 г. Тези промени биха спрели безобразията, които се вършат сега в Испания“, каза за „24 часа“ варненката.

  Заради Татяна Роева прекратиха изселванията в Мадрид

  „Поканиха ме да поведа протестно движение и в България“, похвали се Татяна Роева пред „24 часа“.

  Хората у нас са впечатлени от нейната борба, увенчала се с успех. „24 часа“ бе сред първите медии, разказали нейната история.

  42-годишната варненка стана причина поне за кратко да бъде спряно изхвърлянето на улицата на задлъжнели кредитополучатели в Мадрид.

  Заради нея в испанската столица бе създадено протестното движение „Стоп на принудителните изселвания“. В него участват хиляди хора, заплашени да останат без покрив над главите си, защото не са в състояние да изплащат банковите заеми.

  Таня бе една от хилядите пострадали. През 2009 г. фалират двете сладкарници в Мадрид, която държат тя и съпругът й, ливанецът Ануар Халил. Семейството вече не е в състояние да плаща непосилния кредит за апартамента, който си е купило в столичния квартал „Тетуан“ за 215 000 евро със заем от най-голямата испанска банка ББВА.

  На 15 юни 2011 г. е първият опит за принудителното им извеждане от жилището. Там обаче се събират 800 и не позволяват това да се случи. Втори опит е направен на 29 февруари 2012 г. и пак стотици обграждат дома на Таня и Ануар.

  В крайна сметка от банка ББВА опрощават останалата част от дълга на семейството, но при условие, че то незабавно предаде ключовете на апартамента и го напусне. Така и става. Таня все още е без работа, но участва във всички протести срещу правителството.

  Майка инвалид обяви на търг органите си

  Изпаднала в безизходица майка инвалид в Испания обяви на търг не имуществото си, а части от своето собствено тяло, пише в. „Ел Мундо“.

  Жената от град Валенсия продава свои органи, за да оцелее финансово. 44-годишната майка на едно дете, чието име не се съобщава, смята, че с продажбата на единия си бъбрек, част от черния и белия си дроб и роговица ще си плаща наема. В противен случай тя ще бъде изгонена от жилището й.

  „Просто трябва да направя всичко, което мога, за дъщеря ми. Нейният живот е най-важното нещо за мен. Моят повече не ме интересува“, разказва нещастната жена.

  Тя изобщо не се плаши, че може да получи 12 години затвор за трафик на органи. Майката инвалид получава едва 426 евро помощи на месец. Жената има 66% степен на инвалидност заради сериозен проблем с гърба.

   

• „Дянков мрази народа си”, скандират протестиращи в София

  Над 250 души от „Напоителни системи“, чието търпение вече се е изчерпало, тръгнаха за помощ към „екзотичния министър Симеон Дянков“. Работници от цялата страна се изсипаха на протестно шествие в София с искане да им бъдат изплатени дължимите заплати.
  Към 31 октомври дружеството не е изплатило възнаграждение в размер на 1,847 млн. лева.

  „Ние искаме нашият екзотичен министър да спре да се гаври и подиграва с народа“, коментира Любка Михайлова от Плевен пред news.bg и добави: „Ние не сме някаква схема за източване и пране на пари, ние полагаме отговорен труд“.
  Тя призова най-после да започне да се спазва законодателството в България. По думите й земеделие без напояване не става: „Господин Дянков не знам откъде яде домати“.

  Голяма част от недоволните работници се бяха окичили със снимки на финансовия министър, които най-отдолу имаха надпис: „Той мрази народа си“. Те носеха и множество плакати в подкрепа на своите искания: „Дянков – Плевен ти казва: Нашето е кауза, твоето – инат“; „Дянков – ние заработихме твоето, искаме си нашето“; „Да запазим специалистите в напояването“; „Няма да плащаме за чуждите грешки с нашите пенсии“; „Пари за превенция, а не за последствия“.

  Имаше и плакати с лика на Симеон Дянков и надпис отдолу „Предупреждаваме ви: вашето оцеляване не влиза в сметките на политиците“.

  Протестиращите работници се оплакаха, че им е омръзнало да ги прехвърлят от министерство в министерство, от преписка в преписка. По думите им вече са се уморили да алармират обществото, да сигнализират различните видове власти за последствията от водената недалновидна политика в бранша от всички управляващи.

  „Отводняването и напояването са изключително важни за успешното развитие на селското стопанство. Това е било приоритет на младата българска държава през 20-те години на миналия век, когато е разработена системата, а днес, във време на борба с климатичните промени и засушавания, е разграден двор.“, коментираха браншовиците.

  Те изтъкнаха, че хидромелиоративните съоръжения, изградени през 60-70 години на миналия век, са в окаяно състояние, а напоителната и наводнителната мрежа е разбита, което води не само до големи загуби на вода, но крие и опасности за земеделската земя и населението. По думите им язовирите са потенциално опасни, а работниците и служителите са демотивирани като квалифицираните специалисти масово напускат.

  Затова стотиците работници са дошли в София, за да настояват за пореден път да им бъдат изплатени заплатите, както и дължимите средства за опазване от вредното въздействие на водите от 2011 година в размер на 2,4 млн. лева. Служителите си искат извършените за това разходи през настоящата година в размер на 4,5 млн. лева и за охрана на язовирите – 800 хил. лева.

  Те настояват да се предвидят целеви средства за ремонт и нормална експлоатация на хидромелиоративните съоръжения в бюджета за следващата година в размер на 13 млн. лева. „Създалата се критична ситуация не търпи отлагане и решаването на тези проблеми изисква неотложни и спешни мерки, обсъдени и приети на правителствено ниво“, коментираха участниците в митинга.

  Соня Колчакова, News.bg

• Какво става със световния соцкапитализъм и капиталокомунизъм… и има ли разлика между тях

  

  Поредният конгрес на Китайската комунистическа партия изглежда достави това, което винаги е доставял – повече от същото, тоест нищо. Защо?

  За невъоръженото око отговорът на това изглежда малко спекулативен. Но за тези, които са си „губили“ времето да проучат някои исторически „измислици“, нещата вероятно ще изглеждат по на място и ето как.

  Това, което става на повърхността, е „реалността“ създадена за флоридизените. Докато малко по-реалната „реалност“ е значително по-различна. Тя се развива задкулисно, останалото е просто въпрос на драматургичен подход. И тъй…

  Значителното събитие за мартеничката „комунизъм-капитализъм“ може да се окаже една дребна на пръв поглед новина – напускането на Ли Пенг от Китай около 18-я конгрес на партията.

  Кой е Ли Пенг?

  Ли Пенг е известен с активната, ако не и водеща, роля в задкулисното управление на Червен Китай, издигането на Джянг Земин и съответно редица произтичащи от това ключови събития за Китай (кръвопролитията на Тянънмен, преследването на Фалун Гонг и т.н.), както и топлите му отношения с Рокфелер и Ротшилд.

  Така семейство Ли е една от основните „земни кръвни линии“. Какво е „земна кръвна линия“ и какво „силова кръвна линия“? Гугъл все още позволява относително добра възможност за намиране отговор и на тези въпроси, поне на английски и засега.

  И тъй, разпространено разбиране е, че заслугите за създаване на комунизма и превръщане на капитализма в социализъм в „свободния свят“ са главно отдавани на Ротшилд. И както не би трябвало да се учудваме ако родителят се грижи за всички свои деца, така и не трябва да буди особено учудване за историческата подкрепа на Ротшилдовата (посредством Рокфелер) Уол Стрийт за комунизма. Не добре забулени исторически тайни потвърждават явното – комунизмът не е могъл да просъществува дори и ден без значителна, ако не и друга, финансова помощ.

  Още Нострадамус е казал, че Маркс ще управлява света преди и след 1999 г….

  Така резултатите говорят сами за себе си – идеята зад корпоративния капитализъм съумява да даде подслон и на двете деца – заварения син, капитализма, и собственото „недоносче“ (според титана на прав[ешк]ата мисъл ТЖ) и глезениче – комунизма. Как се проявява това в „свободния свят“? Не особено сложно: социализъм[ъ] за масите, капитализъм[ъ] за елита.

  Така, когато стожерите на комунизма в Китай, като семейство Ли Пенг-ови, бягат от страната, това може да означава много неща, но едва ли вещае продължаваща подкрепа за китайския комунизъм. Може ли тогава да се очаква колапса на комунистическата партия в Китай?… Това започва да изглежда все по-неизбежно.

  По-осведомени могат да запитат, та не се ли установява социализъм в момента по цял свят? Погледнете какво става в ЕСССР (ЕUSSR), какво става в САЩ! Вярно, не изглежда ли тогава, че това ни кара да заемем позиция, да изберем кое да подкрепим, да покажем кое намираме за добро и зло?

  Соцкапиталистическият капиталокомунистически терор и машинация над хората, или отричане и на двете привидно противоречиви частина една и съща мартеничка, заедно с подкрепа на традиционните човешки норми за нравствено поведение. Възможно ли е историята да ни тества на този въпрос? Това изглежда все по-вероятно…

   

  Източник: Еpochtimes-bg.com
   

• Полудели ли са българите? Не, отчаяни са

  

  Само лоши вести в родните ефир и битие: навред из България тлеят огнища на омраза и никакви поройни дъждове не могат да ги потушат. Полудели ли са българите? Не, отчаяни са, пише Мирела Иванова в коментара си.

  „Анонимен във Фейсбук иска “жестока смърт” за българите” – из новините на в. “Труд”

  Ако се огледаме и ослушаме наоколо си, ще ни се стори, че държавата като цяло и всеки поотделно сме включени “в режим на челни сблъсъци”. Няма зона, все едно дали конкретна или виртуална, която да не е замърсена от омраза и грубо противопоставяне. Навсякъде из България тлеят огнища на омраза и никакви изсипващи се поройни дъждове не са в състояние да ги потушат. Не ни смирява и подарената чудодейна икона, дори е чудно как чакащите пред храма хора още не са се сбили в надпревара да се поклонят.

  Защо напоследък все препускаме по хейтърското дъно? Защо сме настръхнали един срещу друг по социални, етнически, религиозни, политически, съседски, възрастови и прочие причини?

  Крайности навред

  Провиждам наближаването на зимата – сезон който се асоциира с несигурност, често боледуване и общ неуют, като подсъзнателен повод за отключване на агресивни прояви и критични социални изпитания. Хората са тревожни заради предстоящия отоплителен сезон – при драстичното поскъпване на горивата и енергията кой може да е сигурен, че ще се справи?

  Цените на лекарствата често са непосилни, а в комбинация с вещанията за вирусни и грипни апокалипсиси предизвикват все нови и нови изблици на ожесточение. Безперспективността на безработния човек през зимата се разраства обратнопропорционално на личностното му смаляване, настръхнал от неудовлетвореност, той е готов на всевъзможни крайности.

  Крайностите са видими и по пътищата на страната – всеки ден в катастрофи се избиват толкова хора, колкото в страни с военни конфликти, че и оттатък. Картината е почти неправдоподобна, цифрите на жертвите стряскат. Полудели ли са българите, за да шофират пияни, без документи за правоспособност, без грам идея за отговорности и опасности? Не, отчаяни са на квадрат, което допълнително умножено по ширналото се и повсеместно опростачаване, дава страшните минусови резултати.

  По друг начин опасни, дори взривоопасни са челните етнически сблъсъци. Около съдебната палата в Пазарджик се омешват вулканично страстите на ислямските фанатици с нашите такива. Може и да е световна тенденция, но ако българската държава навреме беше въвела по-строги правила в смесените райони, ако хората не бяха оставени само в тежкия хомот на ДПС и мизерията, сигурно нямаше да се стигне дотук.

  Всеки срещу всеки

  ДПС е партията, която за двайсет и кусур години преход винаги си остана нож с две остриета: с едното охраняваше етническия мир, с другото го разръчкваше. Казах партия и ми дойде наум, че още не съм споменала политическите челни сблъсъци: ГЕРБ срещу Тройната коалиция, БСП срещу ГЕРБ, България на гражданите срещу ГЕРБ, БСП и ДПС, но най-печалният сблъсък по моему е СДС срещу СДС, а най-трагикомичният – Яне Янев срещу когото му изнася…

  Поне така ние виждаме партийните взаимоотношения на осветената сцена. Какво се случва зад кулисите – само можем да гадаем, с онази мрачна и злорада мнителност, типична за масовия, възпитан от жълтата преса българин.

  За да няма обидени сред парламентаристите в парламентарната ни република, трябва да им отдадем дължимото, като кажем, че дебатите в Народното събрание задават тона на обществената нетърпимост и омраза. Но тези махленски свади и препирни в сградата с девиз “Съединението прави силата” звучат само като подгряваща група на сблъсъка Борисов-Станишев. И не е само от приближаващите избори или от проточилата се двайсетина години управленска некомпетентност, и от друго е. Но за това друг път.

   

  Мирела Иванова,  Дойче веле

• Немският посланик и “хеклърите”

  Димитри Иванов,  в. „Сега“

  .

  РЕЗЮМЕ

  Хеклърът (the heckler) е като нашите телевизионни и радиоводещи; за да се самоизтъкне, пречи на събеседника да каже нещо смислено. В това писмо става дума за медиите. Край на резюмето.

  1. Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер изпрати на в-к „Монитор“ писмено несъгласие, след като негово интервю от 23 октомври 2012 г. е било цензурирано и изрязано в частта си за медийната свобода.

  2. После пред БНР посланик Хьопфнер изказал неодобрение към това, че български медии стават притежание на едни и същи хора.

  3. Хьопфнер изказал съжаление, че по свобода на медиите от 35-о място в света преди 6 години България изостана на 80-о място. В тази класация обикновено водят Исландия, Норвегия, Финландия, Дания и Швеция; на опашката са Северна Корея, Туркмения (Тюркменистан), Мианмар (Бирма), Либия, Еритрея.

  4. Посланик Хьопфнер препоръчва известна регулация, за да няма „медии на подставени лица“.

  Хьопфнер не ги е назовал. Аз също правя недомлъвка.

  Моята недомлъвка е по образец на „Недомлъвката Меир“. През 1973 г., след като Израел бе нападнат неочаквано баш в деня на еврейския празник Йом Кипур, г-жа Голда Меир била казала в Кнесета за едноокия генерал Моше Даян: Тук някой е говорил против мен; не го знам кой е, но ако го науча, ще му извадя и другото око. Та и аз не назовавам въпросните български персонажи, двама от които са дебели.

  Те спират критики към властта. Такава цензура имаше преди 1989 г., Асен Агов я възстанови, когато стана началник на телевизията, и каза, че телевизията върви след който вземе властта.

  Посланик Хьопфнер препоръча регулиращ закон. Вероятно закон за печата (тъй като за електронните медии имаме закон) или закон едновременно за печатните и за електронните медии.

  В електронните форуми се появиха несъгласия. Те не бива да притесняват посланик Хьопфнер. Нашите форуми са спонтанни. Цензурираме ги единствено за неприлични думи. В тях наред с разумните съгласия, несъгласия и собствени мнения има и като българския тийнейджър, който каза „Яко е да си тъп“.

  П. Р. Славейков, един от двамата „братя Славейкови“ според Симеон Сакскобургготски, но иначе е един от водачите на Либералната партия след Освобождението и председател на Народното събрание (1880), написал за „Малък Пенчо“:

  „Пенчо бре, чети!/ Пенчо не чете./ Пенчо, работи!/ Пенчо пак не ще. /Пенча го мързи,/ гледа да лежи,/ ходи та се май,/ търси да играй./ Време се мина,/ Пенчо порасна,/ иска да яде,/ няма откъде“.

  Когато „брат“ Славейков пишел това стихотворение, в САЩ имало избори. На събрание на демократите все се обаждал един heckler:

  – Аз съм републиканец. Аз съм републиканец.

  – Моля джентълменът да обясни защо е републиканец – не се стърпял накрая демократът на трибуната.

  – Баща ми беше републиканец. Дядо ми беше републиканец. И аз съм републиканец.

  – Ако на джентълмена баща му беше магаре и дядо му беше магаре, той какъв ще да е?

  – Демократ – посочил „хеклърът“ магарето в емблемата на Демократическата партия.

  Извод: Безсмислено е да спориш с „яко тъпите“ хеклъри. И в нашия форум ги има. Един казва, че от много четене ставаш „вдлъбнаточел смок“. Втори пише un bete (Quelle betise!). И се не сеща, че понякога българският е по-точен от другите езици и на български калинка и божа кравичка са различни животинки. Докато coccinelle, ladybird, beetle, bete a bon Dieu ги мешат дори за стария модел Volkswagen, който ми е връстник; родил се през 1932.

  Добродушно ме подкачат форумците, за да се посмеем заедно.

  А мен така ме е яд на мене си, че искам да се ритна там, където не мога да се стигна. Заради една глупост, която издумах.

  След падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. и у нас започнаха промени и аз направих телевизионно събеседване. Единият събеседник каза, че до 6 месеца ще се сформират нови партии и България ще се демократизира. Другият каза: не 6 месеца – цяла година, понеже трябват нови закони, нова конституция. Аз казах „не година, а пет години“. Вярвахме, че хубавото чука на вратата.

  На 5 юни 1992 г. Конституционният съд взе решение за ликвидационните съвети и започна разгром. Дори бадемовите дървета, засадени в Странджанско „през комунизма“, бяха изсечени. Премиерът Филип Димитров каза да не се спъва дейността на ликвидационните съвети.

  „Яко тъп“ форумец отсече:

  Тоя Хьопфнер се изявява като втори Уорлик. Глупави предложения за медийна регулация. Щом в България опозиционните медии си позволяват да наричат министър-председателя Боко Тиквата, значи нямаме проблем със свободата на словото.

  Не е вярно. Наистина, аз не пиша в опозиционна медия, а в медия, която е трибуна на различни мнения. Но не наричам „тиква“ който и да е български премиер. Не е бон тон. Само веднъж казах, че престанах да ям тиквеник по политически причини. Само веднъж казах на Уорлик, че България се управлява от гангстери (в „Булфото“ имаше снимка: Б. Борисов с черно борсалино и разгърнат черен кожен шлифер, за да се вижда втъкнатият на колана патлак).

  Не виня ББ, че казва „Аз ви дадох“, сякаш от джоба си нещо дава, режейки лентички. Не го виня, че сутринта казва едно, вечерта обратното и се върти като пумпал. Ми пумпалът се върти, накъдето го шибне камшикът, ако сте имали като дете истински пумпал с камшик. Щом дребните български интереси в сянка могат да врътнат пумпала на тъй, не могат ли могъщите чужди интереси да го врътнат на иначе. Ама да не сме го ядосвали ББ, щото той, като се ядоса, ще даде концесия на руснаците. И на Витоша лифтовете няма да работят, щом младежите бранят гората и го ядосват. ББ се бил обиждал, дето го карикатурят. Симеон Сакскобургготски, напротив, колекционираше си карикатурите човекът, виждал съм му колекцията.

  Карикатурният Симеон Дянков пък щял да напляска Русия. И той (помислих го за „тя“, когато му чух фалцета) се прави на бабаит, подражаващ на ББ.

  Форумните „яко тъпи“ се обидиха; не схванаха, че внушенията на посланика на Германия Матиас Хьопфнер са добронамерени и не превишават дипломатическия бон тон. Посланикът не се заканва да ни напляска, макар че немски пари купиха тиражните някога български вестници.

  Но аз възразявам на препоръката на Хьопфнер в България да има закон за печата. Законът за електронните медии породи паразити като СЕМ (Съвета за електронни медии), непревишаващи умствения капацитет и моралния интегритет на хората в СЕМ.

  Законотворческата хиперактивност и свръхрегулация са контрапродуктивни и в ЕС, и в България.

  Аз пиша тази моя колонка като „Op-ed columnist“. Сиреч „Opposite the editorial page“. За разлика от уводните статии, които изразяват становището на един вестник и затова са неподписани, оп-ед колумнистът се подписва, понеже той си носи отговорност.

  Изненада, изненада! По българския закон било иначе. Обидчивият политик можел да съди вестника, който ми е дал трибуна, и да го подложи на съдебен тормоз. Ниско е челото на българския законотворец.

  Уводни статии има от векове. Op-ed колумнисти има едва от 1921 г. по идея на Herbert Bayard Swope of The New York Evening World. Идеята му е съзвучна с първата поправка към конституцията на САЩ, забраняваща на Конгреса да прави закони за печата.

  Англичаните, по-бамбашка, нямат (написана) конституция. Не са европейци, нито ще станат; няма лошо. Но се облягат на прецеденти, които са им полезни ориентири. Не правят закони, щом не се налага, което пък е съзвучно с „Повече закони, повече крадци“ (аз пак цитирам Лао Дзъ, който живял 6 века преди Христа), и пак повтарям, че в България натворихме един билюк закони, узаконяващи кражбите.

  Англичаните нямат закон за печата. Медиите нямат правен статус. Издателите и журналистите са граждани и могат да бъдат съдени като граждани.

  – Опитвате се да проявите неуважение към съда ли? (Are You trying to show contempt of court?)

  – Не, Ваша чест, опитвам се да го прикрия (No Your honor, I am trying to conceal it).

  – Добре тогава.

  Но ще патиш, ако наречеш някого престъпник, преди да са го осъдили.

  „Ти си абсолютен престъпник, долу на земята“ (видео на МВР как прокурор Р. Василев щраква белезниците на оправдания после бивш военен министър Н. Цонев).

  Сър Томас Мор предвидил цензура. Смъртно наказание за който критикува идеалния обществен строй на въображаемия остров „Утопия“.

  Ала този английски юрист, писател и политик написал „Утопия“ през 1516 г., а български публицисти ги убиваха и през моя живот.

  Когато в резиденцията на британския посланик на бул. „Васил Левски“ в София представях Джеръми Паксман, щях да кажа, че той по ББС 17 пъти зададе един и същи въпрос на изплъзващ се британски премиер, но не го казах, понеже това всички го знаеха. Вивалди повтаря една и съща нота 17 пъти. Та и аз за N-ти път да кажа:

  Таблоидите са успешно английско изобретение за опростачване. Но всеки успех носи зародиша на своята смърт. Дори „the venerable“ лондонски The Times изпростя в ръцете на Р. Мърдок. Ако вземем един стар брой на „Таймс“, ще прочетем кореспонденции за положението на Балканите, 19 колони външни новини, 8 колони вътрешни.

  150 години по-късно статиите в „Таймс“ са само шест; само една от тях е на външна тема, и то за новата приятелка на Леонардо ди Каприо.

  Печатните медии залязват; новинарските електронни медии – също. Чрез интернет стотици се самоорганизират да протестират за витошката гора или за да кажат вкупом на българския полицай Цв. Цв. „Ние сме Георги Тонев Колев“, когото ти търсиш да откриеш, вместо да откриеш той истината ли говори или не.

  Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!

   

• <<
• 1
...
• 194
• 195
• 196
• 197
• 198
• 199
• 200
• 201
• 202
• 203
• 204
...
• 415
• >>