Авторски

• Пропихме се от бедност – отказваме се от месото, но не и от алкохола и цигарите

  

  Безпаричието тласка българина към пиене и пушене. Готови сме да се откажем от светлина и топлина в дома, готови сме да не ядем месо, но не и да се откажем от пороците. Може и да не ни се вярва, но това сочат данните от последното проучване на НЦИОМ.

  Ако парите не стигат,

  74% от сънародниците ни гасят крушките,

  73% отказват месото и деликатесите,

  42 % не се чуват с близки и приятели по телефона, а

  39 % спират да купуват лекарства.

  Едва ¼ от анкетираните обаче отказват пушенето, 1/3 не посягат вече към чашката.

  По притеснителното е, че въпреки огромните летни задръствания към морето се оказва, че повече от половината българи не са ходили на почивка тази година. Най-често това са били хора между 30 и 49 години, столичани, както и домакинствата с доход до 300 лв. на човек.

  Липсата на пари кара българина логично да ограничи разходите си за луксозни стоки, услуги и развлечения.

  От дрехи се лишават 79% от хората, а

  от обувки – 78%.

  Около 80% пък са спрели да ходят на барове и ресторанти.

  Източник:  Vsekiden.com

  

• Почему молчали болгары?

  Статья сайта  glagol-info.com

   

  

  2 октября. В Национальном дворце искусств «Украина» в Киеве проходит Международный саммит по проблемам защиты прав национальных меньшинств «Опыт Украины для мира». На трибуну поднимаются высокие гости. Зал рукоплещет Президенту Украины В.Ф. Януковичу, представителям ЕС по правам человека и по делам национальных меньшинств. На трибуне сменяют друг друга выступающие: депутат Европарламента, член комитета по международным отношениям Александр Мирский, депутат Народного собрания Венгрии Тибор Сони, вице-премьер-министр Украины Раиса Богатырёва, советник Президента Украины, руководитель Главного управления по гуманитарным и общественно-политическим вопросам Администрации Президента Украины Анна Герман, народный депутат Украины, основатель Института по правам человека и предупреждения экстремизма и ксенофобии Александр Фельдман и многие другие.

  Зал внимательно слушает. Тема, которая обсуждается на саммите, животрепещущая, она волнует каждого присутствующего. Азербайджанцы, армяне, немцы, ромы, венгры, грузины. Люди разных вероисповеданий: мусульмане и православные. Все приехали на саммит, чтобы поговорить о достижениях и проблемах национальных меньшинств в Украине. Особо нужно подчеркнуть, что преобладающее большинство в зале – болгары. Изо всех уголков страны собрались представители самой многочисленной диаспоры, которая вот уже 200 лет живет мирно бок о бок с другими народами.

  К собравшимся обращаются представители духовенства, депутат парламента Республики Азербайджан, член Демократического союза венгров, представитель Союза армян, президент всеукраинского союза общественных организаций “Конгресс Ромен Украины”, представители других нацменьшинств. Болгары с надеждой ждут своей очереди… На сцену вышли все, кому дали слово на саммите, не поднялся на трибуну только президент Ассоциации болгар Украины Антон Киссе. Господин президент, сославшись на то, что он опаздывает на самолет, сбежал из зала. Вопрос. Вы, господин Киссе, заблаговременно были приглашены на такое серьезное мероприятие, за вашей спиной стоит болгарская диаспора, которая ждала серьёзного заявления на саммите, а вы плюнули на всех. Не предательство ли это? Болгары были в недоумении. Такой представительный форум, и ни слова о проблемах болгарской диаспоры. Как можно было бросить своих на произвол судьбы? Руководители болгарских обществ Украины были возмущены. «Как собака на сене, – говорят люди, – и сам не выступил и нам не дал». А почему не выступил, спросят рядовые болгары? Неужели опоздание на самолет – уважительная причина? Нет. Не причина. Ответ прост – президенту болгар всея Украины просто нечего было сказать. Разве знает он, что волнует болгар Киева, Львова или Крыма, разве помогает им? Конечно, нет.

  Дина Михайловна Карабанова живет в Киеве, там есть свое общество «Радолюбие 1989», о котором президент ассоциации вообще не беспокоится. «Киссе с ассициацией хочет олицетворять всех болгар Украины, но все делается только на уровне нескольких районов Одесской области. Он баллотируется в депутаты Верховной Рады, ему нужны голоса... У нас в Киеве немало проблем. Сами с ними справляемся. Выигрываем гранты, и у нас есть воскресные школы по всей Украине,– говорит Д.М. Карабанова, – было обидно, что о нас никто и слова не сказал».

  Финансовая поддержка общества «Радолюбие 1989» со стороны ассоциации и самого господина Киссе отсутствует, его члены не могут собрать средства даже на издание книги сказок на болгарском языке. Нет у них и помещения в Киеве, где бы они могли полноценно работать. Болгарское посольство пока «не слышит» киевских болгар.

  До предела возмущена поведением А. Киссе и Мелания Кирилловна Дучева из Крыма. «Никто не сказал ни слова о депортированных болгарах. Нами долгое время правили болгарские цыгане, которые все разворовали. Киссе к нам никакого отношения не имеет, его скоро никто признавать не будет. Там уголовное дело за уголовным делом по разворовыванию денег, – говорит М.К. Дучева, – мы сейчас должны зарегистрировать Международную федерацию болгар и будем работать». Еще представители диаспоры, которые были участниками саммита, рассказали нам о том, что деятельностью господина Киссе всерьез заинтересовалось Агентство для работы с болгарами за рубежом при кабинете министров Болгарии. Болгарская сторона намерена получить отчет об использовании средств, которые регулярно получала Ассоциация болгар Украины и лично А. Киссе.

  После всего сказанного, как вы думаете, уважаемые читатели, было ли что сказать господину Киссе с высокой трибуны саммита, если проблемы украинских болгар ему неведомы? Потому и сбежал с позором, оставив ползала своих на произвол судьбы.

  Возможно, для президента опоздание на самолет причина веская, но, в конце концов, есть заместители, есть активисты в каждом болгарском обществе, которые могли донести до участников представительного форума чаяния болгарской диаспоры. Однако этого, к сожалению, не произошло. И разъехались все по домам несолоно хлебавши. А жаль..

   

• Двоен аршин за агентите – КС пусна ДС в БТА

  Анелия Иванчева, Vsekiden.com
  

  

  Двойният аршин влезе в действие и по отношение на БТА. Така да се каже в най-държавната ни медия, в националния ни информационен институт, където се държи всяка буква и цифра да са точни до абсолютност.

  А пък българо-османската мерна единица за дължина „аршин“ е известна с разминаването си. Различна по големина – някъде около два лакътя, но в зависимост колко е дълга „отсечката“ от пръстите до лакътната става.

  С двуякия аршин премери не кой да е, а Конституционният съд. Най-независимият, призван да обезпечи върховенството на Конституцията на България спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на републиката, както официално гласи.

  Аршинът бе пуснат в действие по отношение на друго „най“ у нас по отношение на нестихващия интерес – Държавна сигурност. А от сглобката БТА – ДС – КС изскочи възможността единствено в информационната агенция от държавните ни медии началници да могат да бъдат ченгета от бившата репресивна служба. Докато аршинът за БНР и БНТ определя точно обратното – ДС началниците – вън! Законът за държавното радиото и държавната телевизията го забранява.

  Забрани го и Законът за БТА, но конституционните съдии го разрешиха. Иначе било дискриминация. Така в БТА няма да дискриминират началници, но пък в БНР и БНТ дискриминацията ще е законна. В крайна сметка кой аршин е по-прав всеки да си решава сам според любовта си към Държавна сигурност. Решенията на КС са окончателни и задължителни за всички, независимо на чия съвест тежат.

  А в БТА традицията ще продължи – от малко повече от дузината баш шефове на агенцията, наричани ту главни, ту генерални – почти никой от деветосептемврийската ту революция, ту преврат насам да няма почти никой, необвързан с Държавна сигурност.

  Така че вратата на генералния кабинет на БТА е отворена за всички ДС ченгета, изгонени от посланически постове, от министерски, от политически кабинети, зачеркнати още като кандидат-депутати и т.н.

  Да заповядат и да ръководят агенционния информационен поток. . .

  Из коментарите:

  Н-1 Съгласен съм, че НРС е бардак. Но дори и в бардака проститутките не предават колежките си. НРС предаде своите офицери, като послушно им отвори досиетата по нареждане на БСП и националния предател Сергей Станишев. Това не е ли курвенско деяние, заслужаващо презрение?

  Анти Само луд или фанатик днес би работил за тайните служби. Това са клонове на организираната престъпност. Всъщност с отварянето на досиетата бе казано на информаторите сред бандитите да си затварят устата, че ще им разкажат играта, като ги опозорят. Щото още има какво да се разграбва от тая държава и не бива да има информатори за грабежа. Затова нарекоха служещите на службите доносници. Така се прави първоначално натрупване на капитала – с открита кражба и парализа на ушите и очите на държавата. Медиите отдавна са купени.

  Бивши НРС НРС е пирамида. Тя примамва млади хора в името на Родината, а ги кара да служат на мафиота Бойко Борисов и германския строителен спекулант Росен Плевнелиев. Мислете, момчета и момичета от НРС, на кого служите. Един ден може и вашите досиета да се окажат мръсни и да ви лустрират, както лустрираха нас, защото имахме глупостта да служим на червените бандити. Преди тъпака Бай Тошо управляваше, днес – неговият бодигард ни мачка. Но за разлика от простия Тошо, Бойко прави стотици милиони с Цветелинка. Егати съдбата!

• US полиция разследва Христо Стоичков за побой

  Полицията на американския град Чикаго разследва Христо Стоичков по обвинение в побой над български журналист. Това заяви пред „Труд“ дежурният офицер г-жа Кубиерт от Първо районно полицейско управление в Чикаго. В полицейския доклад към преписката е записано, че „жертвата е ударена със свит юмрук от Стоичков“. По случая работят детективи, каза още полицай Кубиерт. Тъй като не става дума за тежко криминално престъпление, най-вероятно Стоичков ще може да напусне страната.

  Инцидентът е станал на 8-ми октомври около 19,30 ч. местно време на тържеството за 15-ата годишнина от основаването на футболния клуб „Чикаго Файър“ в Историческия музей в Чикаго. Христо Стоичков нападнал главния редактор и издател на местния вестник „България Сега“ Светлозар Момчилов, който поискал да вземе интервю от него, твърди потърпевшият.

  Футболистът го ударил в челюстта и накрая го заплашил, че ако опише случая във вестника си, ще му „отреже главата“, разказа пред „Труд“ Момчилов (виж по-долу).

  След преживения шок Светлозар Момчилов потегля с колата си към дома си, който се намира в предградията на Чикаго на около 50 км от мястото на инцидента. Към полунощ, той се поуспокоява от шока и решава да потърси правата си. От местната полиция му казват, че трябва да подаде жалба за случилото се в районното управление до Историческия музей, където е станал инцидентът.

  Жалбата на Момчилов срещу Стоичков е внесена и заверена под № hv510267 в чикагската полиция. Простъпката е описана като battery. На български терминът се превежда като телесна повреда, обида чрез действие, словесна атака, нападение, побой, обида чрез действие.

  Пред „Труд“ Момчилов сподели, че когато го попитали иска ли Стоичков да бъде арестуван, той е потвърдил и е отвърнал, че иска да се спази законовата процедура.

  Суперзвездата на българския футбол Христо Стоичков е известен с буйния си нрав и необмислени постъпки. Ден преди инцидента пред кореспондента на „Труд“ Камата заяви, че българските журналисти са „най-големите тъпаци, за които, като вземеш една лопата и да им разбиеш с нея главата“.

  Припомняме, че през април 2008 г. Стоичков удари и фоторепортера на в.“168 часа“ Любомир Асенов в ресторант „Барка дел Саламанка“ в Барселона. Колегата опитал да му направи снимка.

   Симеон Гаспаров,  в. „Труд“

  
  

  Издателят на „България Сега“ СВЕТЛОЗАР МОМЧИЛОВ:

  Досрамя ме, че съм българин!

  – Г-н Момчилов, кой ви покани на тържеството по случай 15-годишнината от създаването на „Чикаго Файър“?

  – Покани ме лично президентът на фен клуба на ЦСКА в Чикаго г-н Георги Стойков. Той плати и кувертите за нас.

  – Кога отидохте на коктейла в Историческия музей в Чикаго?

  – На събитието отидох с малко закъснение. По това време Христо Стоичков даваше интервю за мексиканска телевизия. Приготвих камерата си за кратко видеоинтервю с него и когато той свърши с другата медия, аз извиках г-н Стоичков. Но той или не ме чу, или се направи, че не ме чува, и замина към своята маса, на която седеше с г-н Чападжиев.

  – Какво стана след това?

  – Приближих се и най-учтиво го попитах дали може да ми отдели 2-3 минути за интервю за наша, българска медия в Чикаго. Бях приготвил три най-обикновени въпроса, които ги измислихме заедно с нашия бивш генерален консул в Чикаго г-н Иван Сотиров, който е у нас на гости. Но Стоичков грубо ми каза: „Не. Нямаш никакъв шанс.“ Аз тогава го попитах учудено: „Има някакъв проблем ли? Какъв е проблемът?“ Той ми отвърна: „Нямам нищо общо с вас!“ Тогава аз казах: „Но все пак българската общност в Чикаго е голяма и не мисля, че вие трябва да се дистанцирате от нашата българска колония.“ Тогава Стоичков ми отвърна: „Не ви знам кои сте. Не ви познавам вас.“

  До него беше г-н Шефкет Чападжиев и аз казах: „Г-н Чападжиев много добре познава нашата медия.“ След което помолих Чападжиев, ако Стоичков не знае за нас, поне той да каже две думи и да му обясни, че ни познава. Но Чападжиев нищо не каза.

  – Какво според вас накара Стоичков да ви посегне?

  – След като Чападжиев не реагира, аз казах: „Г-н Стоичков, ние ще споменем тогава в нашия репортаж, че не сте имали желание да дадете интервю“, след което си тръгнах към мястото, където ми беше оставена камерата. Тогава изведнъж Стоичков тръгна след мене и викна: „Я ела ти навънка.“ Един вид да се саморазправя с мен навън, за да не ни гледат хората. Задърпа ме за ревера. И в това време неочаквано ме удари в челюстта. Ситуацията излезе от контрол и аз помолих да извикат охраната, за да ме защити. Стоичков ставаше необуздан. Намесиха се останалите журналисти, за да го спрат да ме блъска, и ме помолиха да изляза, за да не се дразнел повече.

  – С това ли приключи сблъсъкът ви със Стоичков?

  – Не. Тъй като не можех да си тръгна веднага, аз трябваше да си взема статива и видеокамерата. Когато отидох да си ги взема, Стоичков отново дойде при мен и ме предупреди: „Ако напишеш нещо във вестника, ще ти отхвръкне главата.“ Аз бях в шок. Нищо не виждах, нищо не чувах. На връщане, като излязох от сградата, стоях сам в колата и не можех да повярвам на това, което ми се случи. Докато Христо Стоичков ме удряше, почувствах най-големия си срам, че съм българин.

  – Къде стана всичко това?

  – В коктейлната зала, където се бяха събрали гостите.

  .

  Христо Стоичков:

  Да съм ударил човек? Някой сънува

  .

  „Да съм ударил българин?“, учуди се Христо Стоичков, потърсен от „Труд“ за коментар на твърдението на Светлозар Момчилов.

  „Сигурно имате предвид един човек, който беше дошъл без покана на бляскавата церемония на „Чикаго Файър“ – продължи Кавалерът на „Златната топка“ от Чикаго малко преди да тръгне към летището за обратния полет към България. – Хората се бяха подготвили фантастично. Една от най-хубавите церемонии, на които съм присъствал. Заедно с другите ми колеги получихме уникални възпоменателни значки. Хората в Щатите искат да развият все повече сокъра (така наричат футбола в САЩ – б.а.). Стадионите започнаха да се пълнят. Ние бяхме сред първите мохикани и сме горди, че ни честваха в тази зала.

  И покрай толкова много блясък, усмивки и прегръдки се появи един човек, който започна да нахалства за интервю. Казах му, че по цял свят има правила. Научил съм ги в „Барселона“ – най-големия клуб. Някога да съм ви отказвал на вас? Вие, във вестник „Труд“, просто ги спазвате винаги и затова сте номер едно.

  Преди малко дадох интервю и за Би Ти Ви. А този човек очевидно не беше никакъв журналист, а за спазване на правилата да не говорим. Когато продължи да се държи нахално, не издържах и го хванах за яката. Тогава охраната го изведе. Това е цялата истина. Даже не знам как го е допуснала без покана. Бракониерщина… Бил се оплакал в полицията? От вас чувам такова нещо. Попитайте българите в Чикаго какво е било отношението ми към тях. Още когато играех във „Файър“, бях толкова благодарен за подкрепата им. Виждахме се почти всеки ден. Хората идваха на мачовете с родни трибагреници. Сред тях има и велик футболист като Цветан Йончев. Видяхме се и сега, спомнихме си стари истории. С много други също говорих. Както е навсякъде – снимки, автографи… Знам, че нашата колония тук е огромна и няма как за толкова кратко време да се срещна с всеки.

  Но явно е писано винаги да се появява нахалник, който да е като лош дъх в устата. Но не можа да развали спектакъла, който бяха направили шефовете на „Чикаго Файър“. Може само да сънува, че съм го удрял. Голяма злоба се трупа у някои хора и ми е болно, че говорим за това. Толкова са жалки, че искат на мой гръб да станат известни. Но гърбът ми е голям, ще издържи. Не ме мислете! На мен слава не ми трябва, имам предостатъчно. Печелил съм я с толкова труд, болка и пот, за които малцина могат да си представят. Камо ли завистливи бракониери.
  Където и да отида по света, се радвам да се видя с българи. Така беше в Япония. После и в Южна Африка. На мачовете на „Мамелъди Съндаунс“ идваха поне по 500 души заради мен. После се събирахме в месарницата на бате Симо Калоянов в Йоханесбург. На дървените пейки с българите лукс не ни трябваше. Всичко беше от сърце и по български! Не сме забравили откъде сме тръгнали.

  Сега ме чака дълъг полет, после колелото на работата в „Литекс“ се завърта – тренировки, мачове. Уморих се да отделям внимание на някакъв самозванец. Чао и ще се видим в България.

  Боян Бойчев, в. „Труд“

• Богати и бедни

  27 846 са богатите в страната. Това е броят на депозитите на граждани на стойност над 100 000 лв., сочат данни на БНБ. Само за една година броят на тези влогове е нараснал с около 7000, а общата сума на натрупаните пари в тях е скочила с над 1,3 млрд. лв.
  Тези 27,8 хил. души държат 20% от всичките спестявания в страната, сочат данните на БНБ.

  Спестяванията на средната класа нарастват доста по-бавно. Влоговете на стойност между 20 хил. и 100 хил. лв. са 287 хил. Това са хората, които би трябвало да движат потреблението в страната, защото имат достатъчно пари да финансират сами част от цената на жилище или пък да си купят нова кола. Именно те трябва да се почувстват финансово стабилни, за да започнат да харчат и да повишат потреблението в страната, смятат икономисти, пише “Стандарт”.

  Спестяванията на тази средна класа са нараснали с 1,4 млрд. лв. за година, или съвсем малко повече, отколкото са натрупали най-богатите 28 хил. българи. Средната класа държи около една трета от спестяванията в страната. Но много от парите във влоговете са получени от продажба на апартаменти, ниви или на семейния бизнес. Не всички притежатели на депозити са забогатели, а просто са превърнали част от семейното имущество в пари, като се има предвид, че много продават бизнеса си, защото е закъсал.

  В още близо 12 млн. депозити има 14,6 млрд. лв., но там сумите на всеки влог са доста по-малки и са достатъчни да покрият разходите на семейството за няколко месеца, ако например уволнят някой от съпрузите. Общата сума на тези по-малки депозити нараства с 1,1 млрд. лв. за година.

  Оригинално заглавие: 27 846 българи с влог над 100 000 лева

  Източник: БЛИЦ

  

• Chicago Fire’s 15th Anniversary celebration

  There aren’t many professional sports franchises that get a birthday party thrown by fans.
  On the Chicago Fire’s 15th anniversary Monday night, the staff, current players and former players celebrated with fans who paid $97 to attend a party at the Chicago History Museum, and about 500 people attended the event organized by the Fire’s supporters groups. Proceeds from the admission charge and a silent auction benefited the Fire’s charitable foundation.
  “It’s really remarkable for that to happen,” said Peter Wilt, the Fire’s first general manager. “A team loved so much by their fans that they would volunteer so many hours of their time to put on an event like this, and this is first-class, obviously. It’s not just some backyard barbecue.”
  “We were urged to do it a couple of years ago by the now-head coach, Frank Klopas,” said organizer Tom Dunmore of Section 8 Chicago. “We’ve always celebrated Oct. 8 because it’s the day the club was founded and the anniversary of the Great Chicago Fire, and he urged us to take it to another level, a bigger celebration to really bring the fans and the players and the team together. … This being the 15th year we thought we really need to blow it out.”
  On Oct. 8, 1997, Wilt stood on Navy Pier and announced the team’s new name on the 126th anniversary of the Great Chicago Fire. Back then, fans and skeptics wondered if the team was just a novelty and would fade away like so many other sports franchises.
  Nobody wonders anymore.
  Bulgarian Hristo Stoichkov, a legend of the international game and a Fire player 2000-2002, returned to Chicago just for the celebration, as did Fire originals Ante Razov, Peter Nowak, Chris Armas, Zach Thornton and Diego Gutierrez. Hometown hero Brian McBride of Arlington Heights posed for countless photos. Much of the expansion Montreal Impact coaching staff was there, led by former Fire midfielder Jesse Marsch, now the Impact coach, and assistants Mike Sorber, Denis Hamlett and Impact scout Lubos Kubik, each with a Fire connection. Even former Fire midfielder Justin Mapp, a current Impact player, was there, mingling with fans along with most of the current Fire players, while a video of the Fire’s 1998 MLS Cup win played on the big screen.

  

  “It’s fantastic,” Gutierrez said, “and it just lets us know that what really seems to be a short time, 15 years, building and cultivating a tradition, is something that these fans and this team have been very successful at. I feel honored to be a part of it. … But really what I like most about this is that it’s done by the fans. For guys like me, Peter, Chris, that means the world. It really does.”
  For young Fire players such as defenders Austin Berry and Jalil Anibaba, in case they didn’t understand their club’s culture before, Monday’s celebration gave them an eye-opening lesson.
  “We have tremendous memories, and that’s the true wealth that you get from playing a sport that you love,” Gutierrez said. “It may not pay you the biggest dollars, it’s not paying you in euros, but you’re really left with a whole lot of wealth in terms of who you are as a person.”
  For the supporters throwing the party, there were no regrets.
  “A lot of work, a lot of volunteers not getting paid,” Dunmore said. “But it’s a lot of fun too, and it’s an honor seeing some of the legends come back into town and the current team is mostly coming tonight, so getting all those guys together, for us as fans makes it worth all the effort.”
  That the party came just a day after the current squad clinched a playoff berth just added to celebration.
  “I’m just really happy that we’re having this party at a time when we’re being successful at the present moment,” Fire president of soccer operations Javier Leon said. “Maybe we should have this party every year.”

  www.dailyherald.com
  By Orrin Schwarz

  

• И в България – като в САЩ…

  

  В материал от 25 април 2012г. WebProNews писа: „През 1983 г. 90% от американските медии бяха собственост на повече от 50 компании. От миналата година медиите са собственост на 6 компании. Думата е за илюзията на избора.

  GE, Time Warner, CBS, Viacom, Disney и News Corp. контролират всичко.

  Нищо чудно, че на всеки канал има едно и също. Как могат медиите да бъдат безпристрастни, когато всички реални решения се взимат само от няколко души?“

   

  Източник: ЕПОХАЛНИ ВРЕМЕНA

  (Заглавието е на Еврочикаго.)

  
  

• Сидеров посети Путин за празника му: По-добре Русия да е член на ЕС вместо Турция

  Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров посети руския президент Владимир Путин за 60-годишния му юбилей, съобщи bTV.

  Сидеров подари на Путин плакет на Народно събрание, значка на партията и книгата си „Основи на българизма„.

  Той подчерта, че най-после Русия има управлението, което й е нужно.

  Отношенията между България и Русия трябва да се развиват, въпреки силния геополитически натиск, отбеляза Сидеров. „По-добре Европейският съюз да преговаря за членство с Русия, отколкото с Турция„.

  Преди дни лидерът на „Атака“ поиска обяснение от вътрешния министър Цветан Цветанов защо е ходил на посещение в Турция и е разговарял с премиера Реджеп Ердоган.

  Лидерът на „Атака“ и цялата парламентарна група са в Москва на собствени разноски, за да вземат участие в организираните Думата интерпарламентарни игри.

  В събота Волен Сидеров се срещна с председателя на руския парламент Сергей Наришкин и го информира, че председателят на Народното събрание Цецка Цачева е забранила командироването на „Атака„.

  Въпреки това, националистите са отпътували на собствени разноски, за да „демонстрират своето отношение“.

  Сидеров и Наришкин са обсъдили състоянието на общите енергийни проекти между България и Русия. Лидерът на „Атака“ отбеляза, че в България, под въздействието на управляващите, русофобията се засилва.

  Според Сидеров „Атака„ е единствената партия, която се бори за укрепване на българо-руските отношения.

   

  Източник:  в. „24 часа“
  

• Надмощието на криминалния финансов елит

  Проф. Джеймс Петрас,
  Global Research

  Никога в историята на Съединените щати не сме ставали свидетели на престъпления, извършвани в днешния мащаб и обхват от частния и държавен елит, писа Global Research.

  Икономист с безупречно кредо, Джеймс Хенри, бивш главен икономист в престижната консултантска фирма McKinsey & Company, е проучил и документирал укриване на данъци. Той открил, че супер-богатите и техните семейства имат $ 32 трилиона (USD) от скрити активи в офшорни данъчни убежища, изобразяващи до 280 милиарда долара загуба на приходи от данък общ доход! Това проучване изключва такива нефинансови активи като недвижими имоти, благородни метали, скъпоценни камъни, яхти, състезателни коне, луксозни превозни средства и така нататък. От $ 32 трилиона в скрити активи, $ 23 трилиона са притежание на най-богатите от Северна Америка и Европа.

  Скорошен доклад на Специалния комитет на ООН по пране на пари установява, че американски и европейски банки са изпирали над $ 300 милиарда евро годишно, включително $ 30 млрд. само от мексиканските наркокартели.

  Нови доклади за многомилиардни финансови измами с участието на най-големите банки в САЩ и Европа се публикуват всяка седмица.

  Огромна документация подкрепя идеята, че полицията и съдебната система на САЩ е напълно разнебитена, когато става въпрос за прилагането на закона по отношение на престъпления сред финансовия, банковия и корпоративния елит.

  По отношение на финансовите престъпления, доктрината, ръководеща държавната политика, е „твърде богати за затвора, твърде големи, за да фалират“ (‘too rich for jail, too big to fail’).

  Източник: ЕПОХАЛНИ ВРЕМЕНА

• Опасни са опитите да се оневинява Хитлер за сметка на България

  Публикация на Биволъ

   

  В х-л “Радисън” в София се организира научна конференция “Да опознаем миналото си”. Темата е съдбата на 11 000 евреи от Македония и Тракия, станали жертва на Холокоста. Това мероприятие събуди доста сериозна реакция сред част от обществеността. Появиха се мнения, че конференцията е продължение на  започналата целенасочена антибългарска пропагандна кампания на Скопие за прехвърляне на цялата отговорност за трагедията с евреите в тези земи върху България. “Да опознаем миналото си” е свързана пряко с внушенията на македонския филм “Трето полувреме”, който бе обявен от специалисти и историци за манипулативен и грубо фалшифициращ историческата истина. Дебатите оттекнаха дори до Европарламента. Българските евродепутати загърбиха политическите си различия и се обединиха около каузата да не допуснат гавра с националната ни чест.

  В самата Македония се чуват гласове, че диктаторското правителство на Никола Груевски се опитва да отклони вниманието от вътрешните проблеми на страната, чрез експлоатирането на Холокоста и “българската вина” със 70 г. давност. Оказа се, че “Трето полувреме” е взаимстван от по-стари съветски и югославски соц. филми за Втората световна война, но адаптирани в антибългарска светлина. За да поддържа темата гореща, Скопие наля милиони евро държавна субсидия във филма и построи третия в света музей на Холокоста, след тези в Израел и Ню Йорк. Тъй като догодина предстоят световни чествания на 70 г. юбилей от спасяването на 50 хиляди български евреи от лагерите на смъртта, кампанията за обезценяване на този безпрецедентен акт се засилва. За съжаление, се наблюдава активно пригласяне на македонистката политика от страна на лица и стуктури в самата България.

  Разгръщането на тази пропаганда, съчетано с репресии срещу българите в Македония и опитите за подправяне на исторически паметници, ескалира до физическа заплаха и саморазправа с българския посланик в Македония, при опита му да поднесе цветя на гроба на националния ни герой Гоце Делчев. Правителството на Р.България се почувства длъжно най-после да реагира в лицето на Министъра на външните работи Николай Младенов. Преди месец той заяви, че страната ще начертае “червени линии” на взаимоотношенията си със съседните държави, от които няма да има отстъпление. Тези своеобразни граници на компромисите ще пазят също така историческата ни памет и културна самобитност. Дори премиерът Борисов се принуди да каже в Тел Авив пред колегата си Нетеняху, че “има опити на кръгове по света да преиначават историята”. Държавните ни институции явно усещат грозната заплаха на международен и скъпо платен антибългарски заговор, защото и Президентът Плевнелиев се включи с изявления в общата позиция.

  На свой ред българската общност в Скопие реагира чрез официално изявление на Българския културен клуб. В него се изразява тревога от тенденциозност при провеждането на конференцията в “Радисън”. “..Както е добре известно, през мрачните години на Втората световна война еврейското население от всички европейски страни, окупирани от (или съюзени с) хитлеристка Германия, е депортирано в нацистките лагери на смъртта, а щастливите изключения са само две – Дания и България. Извън всякаква човешка логика и дълбоко непочтено е спасителите днес да бъдат обявявани за палачи, а обвинители да са наследниците на онези, които не са спасили никого!”, завършва комюникето.

  Биволъ потърси за мнение един от поканените на скандалната конференция – Спас Ташев. Той е признат изследовател на политическите събития в Западните Балкани, както и темата за Холокоста на полуострова през времето на Втората война. Ташев е издал няколко книги за това. Понастоящем работи като съветник в Министерски съвет.

  – Г-н Ташев, от 5 до 7 октомври Българският хелзинкски комитет организира конференция „Да опознаем миналото си”, която е посветена на съдбата на македонските и тракийските евреи. Вие ще присъствате ли на тази конференция?

  Спас Ташев е бивш зам.председател на Агенцията за българите в чужбина, създател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие през 2006 – 2009 г. Той е опитен специалист за политическата ситуация в страните от бивша Югославия и положението на българите в диаспора. Понастоящем е съветник в Политическия кабинет на вицепремиера Симеон Дянков

  – Българският хелсинкски комитет наистина организира подобна конференция, получих покана, но предварително поети ангажименти ме възпрепятстват да присъствам и взема участие в докладите и дискусиите.

  – В информация в медиите се твърди, че на конференцията се очаква да бъдат отправени обвинения към България като виновник за депортацията и смъртта на македонските и беломорските евреи. Допускате ли да се случи подобно нещо?

  – Нека първо да кажа, че според мен българското общество отдавна се нуждаеше от сериозни дебати по тази тема, защото тя вече няколко поредни години се обсъжда по света, но не и у нас. Досега в България, като отзвук от случващото се зад граница, се водиха основно публицистични спорове, но това не е достатъчно. Така че, от тази гледна точка, конференцията „Да опознаем миналото си”, е полезна. В нея са потвърдили участието си изтъкнати български и чуждестранни изследователи и специалисти по еврейската проблематика в България като Ваня Гезенко, Габриеле Нисим и др. В техните трудове се наблюдава един сериозен и последователен научен подход, поради което смятам, че не трябва да изхождаме от една предварително създадена негативна оценка.

  – От къде тогава идват опасенията за обвинения към България?

  – В конференцията е предвидено да вземат участие някои изследователи, които досега в своите писания са се явявали проводници на неточни и неверни констатации и изводи. Аз съм чел техните статии и неведнъж съм заявявал, че не съм съгласен с тях. Общ за тези писания е фактът, че те не разглеждат събитията в тяхната взаимна връзка и цялост, а взимат отделни елементи извън контекст и се фокусират само върху тях. За останалите обстоятелства мълчат, сякаш те не съществуват. Това пречи на един обективен и безпристрастен анализ. Така се стигна до опитите за налагане на образа на България, като единствен виновник за депортацията и смъртта на македонските, беломорските и пиротските евреи. Ако трябва да посочим фактите с конкретните им имена, анализите на тази група изследователи се крепят на факта, че българска полиция участва във вдигането на евреите от техните домове и транспортирането им до транзитните лагери Скопие и Лом. Тези хора обаче въобще не коментират при какви обстоятелства става това. Мълчи се, че хитлеристка Германия е създател на антиеврейското законодателство и тя го налага силово в цяла Европа, включително и в България. А тази констатация дори е отразена в протоколите на Народния съд в България. Някак тихомълком се отминава факта, че нацистка Германия е творец на идеята за окончателното решаване на еврейския въпрос, пак от Берлин тръгва искането и натиска за депортацията на евреите, които са небългарски поданици от „новите земи”. Мисля, че вече доста хора у нас са чули измислиците за така наречените български транспорти към смъртта. Защо никой не обръща внимание върху документите и дори фотографските източници на информация, че за транспортирането на евреите от „новите земи” към лагерите на смъртта, в Скопие и Лом пристигат специално организирани от Третия райх ешелони. В Скопие са три депортационни германски влака, а в Лом три югославски и един германски кораб. Пак в Скопие и Лом става официалното поемане на евреите от германските власти и те депортират евреите основно към Треблинка. Там германски нацисти извършват самите убийства. В тези събития няма евреи, убити от българи. Странна изглежда тенденциозността за премълчаване и омаловажаване на тези безспорни и неопровержими факти и се пита какво се цели с това?

  – Има ли достатъчно доказателства за това, което твърдите?

  – Разбира се, че има. Налични са и чуждестранни, и германски, и български документи. В последния ден на самата конференция, на 7-ми октомври, се предвижда и прожекция на кинохроника от март 1943 г. за депортацията на беломорските евреи. Аз самият съм показвал тези кадри по една българска телевизия, но в техния съкратен вариант от 2.12 минути, както е качен на сайта на Мемориалния музей на холокоста в САЩ. Монтираните в ГДР оригинални кадри обаче са към 8 минути и се надявам да бъдат показани целите. Тогава наистина зрителите ще видят, че при вътрешния транспорт през България са използвани влакове с надпис БДЖ и BULGARIA, ще видят транзитния лагер в Горна Джумая, но също така поемането на евреите от хитлеристката полиция и военни на пристанище Лом. Точно за този момент главният комисар на КЕВ Александър Белев пише, че германските власти поемат евреите.

  – Значи все пак има български влакове с надписи БДЖ и BULGARIA?

  – Има и не ми е известно някой сериозен български изследовател да е крил това. Между другото, въпросната немонтирана кинохроника е известна още от края на 70-те години на ХХ в., тогава е взета от служител на филмовия архив на ГДР, там кадрите са реставрирани и озвучени с дикторски текст на немски език. От България официално са предоставени на Мемориалния музей на холокоста в САЩ, на “Яд Вашем” в Израел и на други институции. Именно с тези кадри обаче се манипулира днес в Р Македония. Там неотдавна бе размахана фотография на вагони с надписи БДЖ и BULGARIA, като доказателство за българското участие при депортацията на македонските евреи. Аз съм гледал внимателно целия материал от 8 минути и твърдя, че става въпрос за стопкадър от същия този немонтиран кинопреглед. За него в сайта на Мемориалния музей на Холокоста в САЩ е записано, че е направен в Горна Джумая (днес Благоевград) и в него е отразена депортацията на евреите от днешните гръцки градове Кавала, Серес и Драма. Така че тези кадри нямат нищо общо с депортацията на евреите от Скопие. По-лошото обаче е друго. Със занижено качество, за да не се разпознават детайлите и без да има съответното разрешение от Българската национална филмотека която е собственик на въпросните кадри, те са качени на сайта на “Фонд на Холокоста на евреите от Македония”. Това е институция, създадена с решение на македонското правителство и неговият председател и половината от членовете на ръководството му се назначават от същото това правителство, т.е. това не е неправителствена, а силно казионна организация. За тези кадри обаче е записано, че представляват „депортация и убийства на македонските евреи от български нацисти в окупирана Македония”. Подобен неверен коментар е недопустим за сайт, който е под контрола на македонското правителство, защото в кадрите никъде няма убийства и става въпрос за вътрешен транспорт на лица, които не са родени на територията на днешната Р Македония и нямат нищо общо с нея. Самото депортиране до лагерите в Полша става от германските власти. В сайта на “Фонд на Холокоста на евреите от Македония” също така нарочно не е споменато, че именно германски нацисти извършват убийствата на тези 11200 евреи в концлагерите, а не българи. Това са част от “триковете” на скритата манипулация.

  – Каква тогава трябва да бъде позицията на България по тези въпроси, които повдигате?

  – Аз смятам, че конференцията „Да опознаем миналото си” ще подейства като катализатор за българското общество. Именно в това е нейната най-голяма полза, защото слага началото на сериозните изследвания и дебати. Това е нещото, от което наистина се нуждаем. Едва след като стане внимателното изясняване и анализиране на всички факти и след като интерпретирането им бъде изчистено от идеологеми, може да се мисли за формулирането на някаква официална българска позиция по този въпрос. Реалистично е това да стане през следващата 2013 г. Има основания България да изрази съжаление, че историческите обстоятелства, наложени от нацистка Германия, са въвлекли България в сложна ситуация, която не е оставила възможност за избор в тогавашния времево-политически контекст да бъде предотвратена депортацията на тези евреи от Македония и Тракия, които не са били български поданици, както това е могло да стане с 50-те хиляди, които са имали български документи за самоличност.

  – Днес все още се водят дискусии, дали България наистина е можела да спаси тези евреи?

  – Наистина десетилетия витаят стотици различни анализи и отговори. Все пак кое налага експлицирането на темата и то изключително а антибългарски контекст именно сега? Но основните факти са следните: През 1941 година Италия е изпаднала в тежко положение във войната си с Гърция. За да си гарантира гърба, с оглед на предстоящата война срещу СССР, Хитлер решава да се притече на помощ на Мусолини. Пътят му е през България, той оказва огромен натиск и на всеки е ясно, че ние не можем да го спрем. В този драматичен момент България не е имала полезен политически ход. При това положение, остава само да се реши като какъв ще премине Хитлер през България. Ако бяхме оказали съпротива, България щеше да бъде окупирана, а съдбата на еврейското й население щеше да бъде предопределена. В София решават да пуснат германските войски като съюзнически. България обаче не участва във войната. Германия и Италия сами окупират Гърция и Югославия, пред тях е подписана капитулацията им. Впоследствие Германия прехвърля върху България за администриране някои от окупираните от нея територии, населени основно с българи. Това обаче не са териториални промени, а Берлин заявява, че статутът на тези земи ще бъде решен след края на войната. Евреите в тези земи са чужди граждани, със статут на германски военнопленници, те си остават югославски и гръцки поданици. Поражението на Германия в Северна Африка и проектирания евентуален съюзнически десант на Балканите през 1943 г. решава съдбата им. В същото време има евреи заловени от нацистите в Европа, които са били освобождавани, след показване на българския им паспорт. Има свидетелства за семейства на евреи, арестувани в Чехия например, когато едните са отведени в лагерите, а тези, които са били поданици на България, са освободени и оцеляват след войната. Определено може да се твърди, че през ония години на най-кръвопролитната война в историята на човечеството, когато човешкият живот не е струвал пукната пара, българският паспорт е бил индулгенция за живот, особено на хората с еврейски произход. Това заслужава да бъде изследвано и популяризирано, а не маргинализирано. Българското общество наистина прави невъзможното, в контекста на тогавашната ситуация.

  – Днес в Скопие твърдят, че всъщност влизането на България в Македония през 1941 г. влошило съдбата на македонските евреи. Вярно ли е това?

  – В историята няма „ако”, но все пак можем да приложим съпоставителен анализ. През април 1941 г. цяла Югославия е окупирана от Германия. Впоследствие част от нея, а именно Вардарска Македония и Моравско, са дадени за администриране от България. Сърбия остава под германска окупация. Нека да видим разликите. През април 1941 г. в цяла Югославия се разполагат печално известните айнзац групи. Това са мобилни наказателни групи, които основно избиват евреите. Скопие също става седалище на айнзац група. Започва разграбване на еврейските магазини, побоища, убийства. В края на април идва българската администрация и айнзац групите от Македония са изтеглени. Не твърдя, че македонските евреи са били щастливи, но убийствата и издевателствата спират. Под българска администрация Скопие дори става привлекателно място за евреите от Белград. Много от тях, снабдени с редовно издадени български визи, се опитват да се преселят в Македония. На гара Скопие обаче представители на германската комендатура ги връщат обратно в Белград. В същото време, в Сърбия остава германската окупация, остават и айнзац групите. Проведени са стотици наказателни акции срещу евреите и повечето от тях са избити още през 1941 г. Да, те не са депортирани, просто са убити на место и затова през 1942 г. Сърбия е обявена от нацистите за свободна от евреи. Когато през 1942 г. се провежда конференцията Ванзее, за Сърбия са посочени едва 10 хиляди евреи. Това са основно македонските и моравските евреи, сръбски поданици, защото в самата Сърбия евреи вече почти няма. При това положение да се твърди, че българската администрация е влошила положението на македонските евреи, е най-малкото абсурдно. Нека не забравяме, че именно секретарят на скопската българска община Желязков предупреждава евреите за предстоящата депортация и така няколко семейства са спасени. Ще дам още един пример. През 1959 г. хитлеристкият посланик в София Адолф-Хайнц Бекерле е арестуван в Германия и е обвинен, че е отговорен за смъртта на македонските и беломорските евреи. По време на процеса, като доказателства се събират и показания на затворници от концлагера Треблинка. Всички те заявяват, че единствените евреи от Европа, които идват в Треблинка с пари, цигари, хранителни запаси от консерви, сушено месо и кашкавал и съответно добре нахранени, са македонските и беломорските. Тези хора не са давали показания пред Народния съд в България или пред съдилищата в Титова Югославия, така че казаното от тях може да се приеме за напълно обективно и изчистено от идеологеми.

  – Накрая искаме да Ви попитаме кои среди имат интерес от фабрикуването на обвинения към България и какво искат да постигнат с това?

  – Трудно ми е да отговоря на първата част на този въпрос. Отговорът, че в съседство традиционно се наблюдава антибългаризъм, в случая би бил доста опростенчески. Трябва да си дадем сметка, че опитите за прехвърляне на цялата вина върху България за депортацията и смъртта на евреите от Македония и Тракия и от друга страна прикриването на ролята на нацистите в тези събития, е своеобразна тиха реабилитация на Хитлер. Обвиненията към България стигат до там, че се отрича дори спасяването на 48 хиляди евреи български поданици. Този факт се обяснява със случайност, или просто стечение на обстоятелствата. Игнорират се дори свидетелствата на очевидци, съвременници и потърпевши. Всичко това поражда ответна справедлива реакция в българското общество, завихрят се спорове, създават се ненужно негативни образи. Давам си сметка, че авторите на обвиненията към България разчитат именно на такива първосигнални реакции. В период, когато отношенията между България и Израел са изключително важни, когато има стратегическо партньорство и приятелство между двете държави и е в ход реализацията на редица проекти, избутването на тази тема на преден план от чужди политически дикредитирани фактори, създава напрежение и затруднения, от което не произтича нищо градивно – напротив. Затова смятам, че обвиненията към България, без да почиват на реални факти, нямат бъдеще. Още повече, че ние имаме още много неща, които можем и трябва да покажем. Защото не само сме спасили българските евреи и тази общност единствена е изпратила войната увеличена, а не намаляла. Все още малцина знаят, че в годините на Втората световна война България е издала 15 хиляди транзитни визи на европейски евреи, изселващи се в Палестина. Така са спасени допълнително 15 хиляди евреи небългарски поданици. Ето още един премълчаван факт, с който да се гордеем като българи.

• Кризата увеличи милиардерите

  Въпреки кризата, броят на милиардерите в света е нараснал с 9,4% през 2011 г. и е достигнал 2 160 души, разкри международната организация Уелтс-Х (Wealth-X), която огласи класацията на 10-те държави с най-много милиардери, предаде БГНЕС.

  Богатството им пък се е увеличило с 14% или със 760 млрд. долара до фантастичните 6,1 трлн долара, твърди организацията, чиято централа е в Сингапур.

  ЕвроЧикаго

  Начело на списъка са САЩ, които имат 480 милиардери с общо състояние от 2,05 трлн. долара. Въпреки икономическите трудности на страната, броят на милиардерите й се е увеличил с 25 души и с 5,5%, а съвкупното им богатство с 8 на сто.

  Втори е комунистически Китай, където живеят 147 души, поделящи помежду 380 млрд. долара. Средно всеки китайски милиардер притежава 2,6 млрд. долара. В челната тройка влиза и Великобритания, обитавана от 140 милиардери с общо 430 млрд долара. Средно на всеки милиардер се падат по 3,1 млрд. долара.

  Четвърта е Германия със 137 свръхбогаташи, притежаващи общо 550 млрд. долара. Мюнхен, Дюселдорф и Хамбург са градовете с най-голяма „концентрация“ на милиардери. Германия е единствената страна от еврозоната, която попадна в списъка.

  Следващата страна е Индия с нейните 109 милиардери и общо състояние от 190 млрд. долара. Средно всеки индийски милиардер притежава 1,7 млрд. долара.

  Следват Русия с 97 милиардери и сумарно състояние от 380 млрд. долара, Хонконг с 64 милиардери (190 млрд. долара общо състояние), Швейцария с 57 милиардери (общо 125 млрд. долара), Бразилия с 49 свръхбогаташи (общо 300 млрд. долара), а последна е Канада с нейните 40 официално регистрирани милиардери (105 млрд. долара).

  Източник: news.expert.bg

  Забележка: Горното подреждане е по брой, а не по активи. Но не броят на лицата, а общата сума, присвоена от чуждия труд, е определяща за реалното класиране. В този случай то би изглеждало така:

  1. САЩ – 2,05 трлн $
  2. Германия – 550 млрд $
  3. Великобритания – 430 млрд $
  4-5. Русия и Китай – по 380 млрд $
  6. Бразилия – 300 млрд $
  7-8. Хонконг и Индия – по 190 млрд $
  9. Швейцария – 125 млрд $
  10. Канада – 105 млрд $

  Но това е само върхът на мамоновия айсберг. Не са отчетени укритите в офшорни сметки трилиони, които биха предизвикали нови размествания в класацията. Известно е, че глутницата на световните плутократи държи лъвския пай от финансовите си авоари именно в офшорни банки.

  Една такава възникна за нула време при „рухването“ на комунизма и скъта огромната част от паричните средства, натрупани от робския труд на милиони „социалистически“ труженици и безпардонно ограбени от комунистическата върхушка.

  ЕвроЧикаго

• О. Минчев: Стратегическите цели в американската външна политика няма да се променят съществено

  Война на Балканите няма да има; полуостровът просто не е интересен за световните сили и в частност за Америка – казаха в ефира на една българска телевизия политолозите Огнян Минчев и Владимир Шопов. Стилистиката на Обама била по-мирна и демократична, докато Ромни се очертавал като по-остър.

   

  Стратегическите цели в американската външна политика няма да се променят съществено, независимо от това кой ще влезе в Белия дом, обяви по ТВ 7 политологът Огнян Минчев. Обама въведе маниер на избягване на военна сила; докато при републиканец в Белия дом тази политика вероятно ще е по-твърда, смята още Минчев.

  Връщането на Путин поставя отново въпроса за това как се работи със САЩ, но важно е дали ще продължи стратегическото обръщане към азиатския регион и частично дезинтересиране от Западна Европа, смята политологът Вл. Шопов.

  Преди да стигнем до Обама, Буш беше този, който превърна американската външна политика в монотематична – говореше се само за Ирак. От тази гледна точка стилистиката на Обама е мирна и демократична, смята Минчев, според когото Ромни едва ли ще промени това.

  Ще има приемственост по отношение на регионите, където САЩ са традиционно активни, смята и Вл. Шопов, но добавя, че до този момент Иран е било сравнително ограничено поле. Трета световна война с Иран и Израел едва ли е възможна, успокои той. Моделът на т.нар. мека сила можел да се запази.

  Ромни може да направи трета световна война, смята Минчев. Демократическата партия е по-близка с по-умерените сили в Израел, при Ромни е обратното. Вторият фактор е икономическото и бюджетно състояние на САЩ. Войната е скъпо нещо, но въпреки това се прави, продължи той. Ромни изглеждал по-остър. От демографска гл.т. Америка обаче ставала страна от Третия свят и заради това много средства отивали за образование и здравеопазване.

  Турция едва ли ще влезе във война със Сирия, независимо от новия обитател на Белия дом, смята Минчев. Това не отговаряло на турския национален интерес. Турция е заинтересована от сваляне на режима на Башар Асад, но не с нейно пряко участие. Добре е да се разграничава предизборния характер на някои заявления в САЩ, уговори той.

  На Балканите едва ли може да се очаква нов конфликт, обединиха се и двамата политолози. През следващите години и дори в по-далечна перспектива военни действия на Балканите са невъзможни. Полуостровът просто не е интересен за световните сили и в частност за Америка. Европа успява да запази статуквото на Балканите и това им стига на големите. И двамата претенденти обаче щели активно да работят по посоката шистов газ.

   

  Източник: Frognews.bg

  (Заглавието е на Еврочикаго.)

• Честните гласове на България

  

  Еми Барух, Дойче Веле

  Самотните гласове в гласовита България говорят открито, почтено и честно. В един рядък за националната акустика регистър. Техният лад е необичаен в общата тоналност на публичното говорене, но е извънредно важен сред какофонията от оратории, речитативи и хвалебствени припеви, които звучат от всички тиражни канали за масова пропаганда и агитация.

  Нека не забравяме техните думи, защото именно те са знак, че моралната катастрофа в страната не е успяла докрай, че все още има свободни личности, свидетели и съдници на пошлата публичност, в която се търкаляме. Ето някои от тях:

  Това не е държавата, за която мечтаеха предците ни

  На 1 октомври, при откриването на академичната учебна година, деканът на Историческия факултет на Софийския университет доц. Пламен Митев каза пред студентите следното: „Истината е, че днешна България не е държавата, за която мечтаеха и се бореха предците ни – вашите и нашите бащи и деди. Управлявана от некадърни, алчни и корумпирани политици, днешна България е сред най-бедните и най-нещастни държави в Европа. Трудът на знаещия и на можещия не се цени, а разни недообразовани особи се представят за елит на нацията. Какво друго, прочее, може да се очаква от страна, чийто премиер води класацията за най-добър футболист…”

  В същия този ден, в присъствието на премиера, “който води класацията за най-добър футболист”, ректорът на Университета проф. Иван Илчев изрече може би най-красивото пожелание към студентите: „Бъдете свободни!… Бъдете тревожно свободни, а не спокойно управлявани.” Нито тези думи, нито техните автори обаче са в състояние да привлекат общественото внимание, да предизвикат публичен дебат, да смутят или разтревожат “спокойно управляваните”.

  

  Спокойно управляваните не реагираха, когато стана ясно, че в България специалните разузнавателни средства могат да бъдат използвани по най-произволен начин. Спокойно управляваните не реагираха, когато министър-председателят призна автентичността на записа за Мишо Бирата. Спокойно управляваните не реагираха, когато Пловдивският университет присъди титлата доктор хонорис кауза на един бивш футболист. Реагира доц. Цветозар Томов. В своето отворено писмо до ректора той написа: „Колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем.”

  Да те управляват неграмотни, лакоми тарикати

  Към този проблем обаче публиката е безразлична. Както и към предложенията за включване на действащия премиер в учебника по история. А дори само идеята за подобно намерение би трябвало да подейства като шамар както към тези, които помнят тоталитарните прийоми на едноличната власт, така и към онези, които са живели само в годините на прехода към демокрация. Не настъпи смут, нито изненада, нито неудобство от това предложение. То прошумя и заглъхна в безразборната подмяна на теми, сред непоследователното отстояване на тези.

  „Експериментът да бъдеш управляван от неграмотни, лакоми тарикати е изчерпан. Доколко и докога може да се изтърпи иначе закономерната власт на махленски ритнитопковци, елитни простаци и крадливи милиционери?” – попита неотдавна проф. Минеков по повод държавното своеволие, наречено “български Лувър”, което също не тревожи и не смущава просветената част на гражданското общество.

  Има ли кой да отговори? Тишина… Самотните гласове в гласовита България не са много. Добрата новина е, че има признаци да стават все повече.

• Българската държава няма да осигурява децата за здраве с 8% от 2013 г.

  Финансовото министерство не възнамерява да спази закон, приет през 2009 г. по времето на ГЕРБ, който предвижда държавата да внася здравни осигуровки за деца в размер на 8% от минималния осигурителен доход. Това стана ясно от изказване на вицепремиера Симеон Дянков в парламента, в отговор на въпрос на синия депутат Ваньо Шарков.

  В момента държавата внася за осигуряваните от нея категории лица месечна здравна осигуровка в размер на половината от минималния доход за самоосигуряващите се, тоест 4%. В края на 2009 г. по предложение на Ваньо Шарков и с подкрепата на всички парламентарни политически сили беше приета поправка в Закона за здравното осигуряване, според която от 1 януари 2013 г. държавата ще плаща осигуровка в пълен размер, тоест 8%, за определени категории лица.

  Проектобюджетът за 2013 г. обаче предвижда трансферът към НЗОК за осигурените от нея категории лица да остане в размер на 941 млн. лв., колкото е и тази година, потвърди и днес пред депутатите министър Дянков. „Общият размер на трансферите за здравно осигуряване по проекта на бюджет на здравната каса за 2013 г. на всички лица, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, е в размер на 941.126 млн. лв., от които около 350 млн. са за лицата по чл. 40, ал. 3 от ЗЗО, за който Вие говорите”, каза Дянков и посочи, че влизането в сила на този текст би означавало държавата да извади още 350 млн. лв. за здравни осигуровки от републиканския бюджет, което предвид параметрите на бюджета не е възможно.

  Дянков не можа да отговори на въпроса на синия депутат дали въпросния текст от Закона за здравното осигуряване ще бъде изцяло отменен или прилагането му ще се отложи във времето. „Това не е директно в проектобюджет 2013 г., предполагам е в бюджета на НЗОК, така че трябва да поработя малко, за да отговоря конкретно на вашия въпрос”, каза финансовият министър. И припомни, че междувременно управляващите са решили всички пари от здравни вноски да се харчат от НЗОК, вместо 2% от тях да отиват в резерв, което по думите му е довело до увеличаване на бюджета за здраве с около 1,2 млрд. лв. в сравнение с 2010 г.

  При внимателен прочит на проектозакона за държавния бюджет за 2013 г. обаче е видно, че въпросният текст, който повишава размера на вноската от държавата, изцяло ще отпадне. Проектът на финансовото министерство залага промени в Закона за здравното осигуряване, с които извадените през 2009 г. думи „половината от” отново ще се върнат в закона. Така вноските на всички категории лица, осигурявани от държавата, ще останат под размера на вноските, плащани от редовните платци към НАП.

   

  Източник:  Zdrave.net

• Мизерията като битие

  

  Мизерията в България се е превърнала в битие, начин на мислене и перспектива. За прекалено много хора. Те не могат да си позволят разходи за облекло, образование, култура. Но когато няма и за храна, какъв е този живот?

  На специално организиран празник по повод Международния ден на възрастните хора, социалният министър Тотю Младенов пожела на българските пенсионери да бъдат „здрави, активни и търпеливи„. И като своеобразен „десерт“ им сервира обещанието на своето правителство да увеличи всички пенсии средно с малко над 9% от 1 април догодина.

  Средната пенсия в страната сега е около 130 евро, което означава, че през изборната 2013-та средностатистическият пенсионер ще получава по 11 евро отгоре.

  Дори повече – по случай провъзгласената от ЕК „Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията„, до края на идния април, сиреч до навечерието на предизборната кампания, в цялата страна ще функционират 134 обществени трапезарии, където повече от десет хиляди възрастни европейски граждани от България и над 1200 деца всеки ден ще получават безвъзмездно топъл обяд през зимния период.

  Месото стана лукс

  Само месец по-рано финансовият министър Дянков констатира по телевизията, че на пенсионерите им се иска да имат средните за Европа пенсии, което обаче нямало как да стане в един мандат, а само в два… Многозначително и ясно!

  През юни, в тримесечен доклад на ЕК за заетостта и социалната политика беше отчетено, че повече от половината българи търпят материални лишения, и че страната е водеща в класацията на ЕС по този показател.

  Според европейските критерии, човек живее в лишения, ако не може да си позволи поне три от девет основни стоки и услуги. Оказа се, че повече от половината българи имат проблем да си плащат битовите сметки, да купуват месо или риба, да притежават нови дрехи, както и поне един резервен чифт удобни обувки.

  Европейската статистика отчете също, че страната е на първо място по ниска производителност на труда и по дял на младите хора, които нито работят, нито учат. Констатациите бяха потвърдени и от българската официална статистика. Наскоро тя огласи данните от изследване за индикаторите на бедността. Те сочат, че само за година българите, живеещи в материални лишения, са се увеличили с нови 620 000 души, като относителният дял на бедните сред пенсионерите и безработните е най-висок.

  Скритата безработица доближава България до най-затъналите в ЕС

  Твърде показателни са и данните за безработицата в България. В еврозоната тя е на ниво 11,4 на сто, докато в България през летните месеци юли и август без работа са били 12,5% от населението. В същото време Българската стопанска камара излезе със свои данни, които сочат, че ако се отчетат и обезнадеждените и нерегистрирани в трудовите бюра българи, реалното ниво на безработицата е 20,2 на сто. А този стряскащ процент доближава финансово стабилната България до разтърсваните от дълговата криза страни като Испания, с безработица от 21 на сто, и Гърция – с 25 на сто!

  Статистически данни на Евростат доказват, че през двете десетилетия на икономически преход в България бедността и оскъдицата са придобили трагични измерения. Мизерията се е превърнала в битие, в начин на мислене, в перспектива. Отдавна средният българин е лишен от възможността да планира бъдещето си, тъй като основната му цел е да оцелее в поредната криза, при поредното правителство, през поредната зима, в условията на поредната ескалираща скъпотия и повсеместни ограничения.

  Което обяснява защо броят на българите, които остават да работят и живеят в чужбина, набъбва постоянно.

  Източник: Дойче Веле

• Българите в Канада ще получават по две пенсии

  Спогодба за социална сигурност и административно споразумение към нея подписаха министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов и министърът на човешките ресурси и развитие на уменията на Канада Даян Финли, съобщиха от пресслужбата на ведомството.

  В рамките работното посещение на българската делегация в Канада, в петък Младенов подписа документ, с който се регламентират гаранциите за пенсионните права на над 50 000 българи, които живеят в Канада.

  Периодите на осигуряване в Канада и България ще бъдат сумирани за определяне правото на пенсия във всяка от двете държави, като размерът на пенсията, която ще бъде отпусната от Канада, ще бъде само за осигурителните периоди, за които са били осигурявани в Канада.

  Размерът на пенсията, отпусната от България ще бъде определен на базата на осигурителния стаж, придобит в България и доказан със съответни документи.

  С това лицата ще получават „две“ пенсии – българска и канадска, като размерите им ще бъдат пропорционално на осигурителните периоди.

  Дали едно лице е било осигурявано в двете страни ще трябва да кажат съответните агенции – за България това е Националния осигурителен институт, а за Канада – Направление „Международни операции“ към Министерството за развитие на човешките ресурси.

  Потвърждаването на стажа ще се извършва служебно, а проектът на спогодбата подлежи на ратификация.

  Очаква се Спогодбата да влезе в сила през втората половина на 2013 г.

  По време на срещата двамата министри обсъдиха и възможностите за разширяване на сътрудничеството в сферата на пазара на труда и професионалната квалификация.

   

  Източник:  Novinite.bg

• Защо си оставаме бедни

  Юлия Иванчева, в. „Дневник“

   

  Само наистина беден – и в джоба, и в душата си – човек може да се съгласи с плоската максима: „Ако не става дума за пари, става дума за много пари“, с която ни облъчват медийни водещи, искащи да звучат загадъчно и мъдро. Или както с голяма доза жлъч пеят ранните „Бийтълс“ в иронично озаглавения албум Beatles For Sale:

  „Най-хубавите неща в живота са безплатни.
  Но вие може да ги дадете на птичките и пчеличките.
  Аз искам пари.“

  Истината е друга. Българите не разбират за какво служат парите и затова няма никакво значение имат ли много от тях или не. И в единия, и в другия случай пак си остават бедни.

  „Парите карат света да се върти“

  пее великолепната Лайза Минели в мюзикъла „Кабаре“ по времето, когато в България се провежда младежкият фестивал, отказал участие на „Бийтълс“. А тогава те вече са казали в какво всъщност вярват: „Всичко, от което се нуждаеш, е любов.“ Светът оттатък Желязната завеса вече е наясно със слабостите и силата на парите. У нас обаче подобно знание липсва. Основа на благополучието са не парите, а контактите с точните хора – връзките.

  Комунистическият режим разруши здравомислещото отношение към парите. Бързо и дълготрайно те загубиха основната си функция на разплащателно средство. В продължение на дълги години, за да се сдобиеш с леща, хладилник или автомобил, не ти бяха нужни само финансови средства. Необходимо бе да получиш достъп – чрез правилни познанства, безочливо подмазване или продължително и мъчително чакане.

  Заради това в България

  знанието за силата на парите дойде с голямо закъснение чрез сътресения и кризи

  Първата от тях настъпи с идването на демокрацията и т.нар. Луканова зима. Кризата през 1990-1991 г. обаче не предизвика кардинална промяна в отношението към парите. Важността на връзките и роднините на село (които да пращат картофи по пощата) все още беше много по-голяма.

  Малко по-късно продължаващите искрено да не разбират значението на финикийските знаци българи бяха подмамени от новооткрити банки и примамливи предложения за бърза печалба. Всички извадиха скатаните за москвич пари от дюшеците и ги вложиха, убедени, че ще забогатеят. И поголовно попаднаха в капана, описан от „Пинк Флойд“ в парчето Money:

  „Пари – страхотно е,
  грабвай кеша с двете ръце
  и трупай на купчинка.“

  Капанът е, че онзи, който ти дава да правиш лесни купчини пари, има предвид после още по-лесно да ти ги вземе.

  Така дойде втората криза – хиперинфлация и банкови фалити, плюс повсеместна мутризация. Който имаше пари, можеше да си купи баничка от лошите, частни, капиталистически баничарници, заклеймени тогава от министър-председателя Жан Виденов. За останалите нямаше хляб. А мутрите, хванати подръка с чалгата, накараха много хора не без основание да си припяват Money for Nothing на „Дайър стрейтс“:

  „Това малко педерастче има собствен самолет.
  Това малко педерастче е милионер.“
  
  Точно когато всички изгубиха спестовните си книжки, рязко се разбра, че парите са важни и не са за всеки. А само за избрани. И то не поради превъзходство в способности и интелект. Докато по улиците ходеха гладни хора, в луксозни ресторанти добре охранени момчета показваха кой реално управлява държавата. Позабравен, но знаков пример е обявяването на Вежди Рашидов за „първи мултак на републиката“ от самия Илия Павлов. Това се случи през зимата на 1997-ма на фона на много алкохол и печено прасенце и бе наблюдавано от случайните минувачи по бул. „Цар Освободител“ през френските прозорци на известен ресторант. Как да не си затананика човек АББА:

  „Пари, пари, пари.
  Трябва да е забавно
  в света на богатите.
  Пари, пари, пари,
  винаги е слънчево
  в света на богатите“.

  Мутрите и мултаците станаха знакови фигури

  и затвърдиха усещането, че единствено важно е да имаш пари, независимо от цената. Младите момчета повярваха, че е по-важно да имаш мускули, отколкото мозък. А малките момичета чуха само чалгата и Material Girl на Мадона, но не и задържалата се 11 седмици в Hot 100 през 2001 г. Independent Women на „Дестинис чайлд“:

  „Ако поискам часовника на твоята ръка, ще си го купя.
  Къщата, в която живея, аз си я купих.
  Колата, която карам, аз си я купих.
  Завися от себе си, завися от себе си.“

  Около десетилетие живеехме, погълнати от нарастващото желание за още – луканка, уиски, парцалки, часовници, обувки, коли, пари. Но не и за още работа. За добро или лошо най-силното ни желание за придобивки съвпадна с най-голямото световно излишество на средства. Така, без да работим особено, придобихме сносен стандарт на живот. Проблемът е, че тъкмо свикнахме, предвкусвахме още – и всичко свърши. Въпреки че Сергей Станишев отричаше, световната икономическа криза се стовари и върху нашия покрив. Може би, ако беше слушал албума на групата „Супертрамп“ Crisis? What Crisis, щеше да спести някои горести на страната си.

  Кризата „изгори“ половината пари в света и му показа, че е станал алчен, зъл и себичен, и че така не може да продължава. Въпрос на време е да разберем дали той проумя посланието. Поради редица причини обаче е сигурно, че България не го разбира.

  Основната от тях е, че у нас липсва осъзнаване на слабостите на парите. Разбрахме, че парите дават власт, сигурност и свобода, но трудно проумяваме, че свободата е предполагаема, сигурността илюзорна, а властта не означава нищо без отговорност. Светът все пак може най-сетне да се вслуша в текста на легендарния химн на групата „Лед Цепелин“ Stairway to Heaven, започващ с

  „Има дама, сигурна в това, че всичко, което блести е злато.
  И тя си купува стълба към небето.“
  и завършващ със:
  „Скъпа моя, чуваш ли вятъра и знаеш ли
  че твоята стълба е в шепнещия вятър?“

  Малко българи обаче са израснали в среда, в която се слуша „Цепелин“, а останалите или не знаят английски, или не се вслушват в текста.

  Парите се превърнаха в универсално решение
  
  Придобиха свръхфункцията на магическа пръчка. Но презумпцията, че всеки проблем – личен, семеен, социален или политически, е решим главно и/или единствено с пари, е гибелна. Обрича ни на вечно недоволство, бездействие и апатия. Ако липсват интелект, целеустременост и чувство за справедливост, то няма пари, които да ги купят.

  Липсата им, както липсата на много други неща прави живота труден и често непоносим. Наличието им обаче не гарантира рая, нито пък лесна стълба към него. Общество, което е забравило, че парите са средство, а не цел, се обрича на бедно и нещастно съществуване. Телевизионни предавания ни направиха свидетели на не една покъртителна история на тото милионер, който няколко години след заветната печалба разказва как отново мизерства, седнал до масичка, покрита със стара мушама. Трагедията на лесните пари е в това, че сме бедни дори когато банковата ни сметка е голяма.

  Не умеем да се простираме според възможностите си. Липсва ни умението да извличаме максималното от това, което имаме. Поради това, когато възникне възможност за развитие, се оказва, че го няма умението тя да бъде реализирана. Пари има – акъл за тях липсва. Пример са 11-те милиарда европейски пари, заделени за България, от които тя в най-добрия случай ще вземе 3. Останалите 8 очевидно не са й нужни – или поне не при условието, че трябва да бъдат честно заработени и надлежно отчетени.

  У нас връзката между работа и пари продължава да е безжизнена. Желанието за по-добра кола или по-голяма къща не е свързвано с готовност за повече работа. От „9 до 5 за служба и преданост“ пее Доли Партън и твърде малко българи разбират за какво точно става въпрос.

  Не парите карат света да се върти, а нашето отношение към тях. Както лаконично отбелязват „Ролинг стоунс“:

  „Невинаги можеш да получиш каквото искаш.
  Но ако се опиташ понякога, просто може да откриеш,
  просто можеш да откриеш,
  можеш да получиш това, което ти е необходимо.“

  Ако желаем да постигаме целите си – лични и обществени – е особено важно да свалим парите от първото място в скалата на потребностите си. За да изградиш приятелство, се изисква внимание към другия. За да запазиш достойнство, е необходим вътрешен интегритет. За да извоюваш промяна, е нужна саможертва. Не е въпрос на пари.

   

• Маджед ел-Шафи: Ако си мълчиш, нямаш право и да се оплакваш

  

  Маджед ел-Шафи е египтянин, живеещ в Канада. Роден е в Кайро, в уважавано мюсюлманско семейство, но в младините си решава да приеме християнската вяра. Заедно с това, той основава движение, борещо се за правата на християните в страната. За наказание, той е арестуван и изтезаван. Успява да избяга в Канада, където продължава с хуманитарната си дейност. Днес Маджед ел-Шафи ръководи една от най-големите организации за човешките права в Северна Америка – One Free World International или „Един Свободен Свят“. Тя работи в около 30 държави – в някои легално, в други – не. Основната й цел е да помага на малцинства, страдащи от дискриминация, както и да промотира равноправието.

  По време на негово посещение в страната ни миналият месец, Дарик се свърза с Маджед ел-Шафи, за да го разпита за това как вижда ситуацията с малцинствата из света, както и да разберем какво го довежда в България. Ето какво разказа той:

  – Роден сте в мюсюлманско семейство в Кайро, но като сте бил на 18 години решавате да се покръстите. Разкажете ни какво се случи, когато решихте да приемете християнската вяра. Режимът на Хосни Мубарак официално не е бил религиозен, нали така?

  – Не е точно така. Държавата със сигурност не се отнасяше към религията по екстремен начин, но религията все пак играеше роля във властта. Аз съм роден в мюсюлманско семейство. Чичо ми беше съдия във върховния съд, а баща ми и брат ми бяха адвокати. Като завърших гимназия, отидох в Александрия, за да уча и аз право. Основното нещо, което ме накара да се усъмня в религията си, беше преследването на християните в Египет по това време. В момента има между 7 и 8 хил. християни по египетските затвори само, защото са християни, а строенето на църкви е забранено със закон. Но не ме разбирайте погрешно – не става въпрос за спор между религиите, а за свобода на вероизповедание. Разговарях по този въпрос с най-добрия ми приятел Тамир, който е християнин, и той ми даде да чета Библията. Когато се покръстих, бях арестуван от египетските власти и изтезаван в продължение на една седмица. Провисваха ме от тавана, биеха ме, горяха ме с цигари. Най-накрая ме осъдиха на смърт. Бях под домашен арест, но успях да избягам в Израел. С помощта на Амнести Интернешънъл и ООН отидох в Канада. Това беше преди 10 години. Когато се покръстих, аз и мои приятели в Египет основахме нелегално движение за човешки права, което за две години събра десетки хиляди привърженици. Когато дойдох в Канада, пък, основах One Free World International, което помага на религиозни малцинства из света. Например, в Пакистан помагаме на християни, на индуисти, на ахмадити (това е направление в исляма). В Пакистан хора от тези малцинства се ползват като роби в буквалния смисъл на думата. Насилват ги да работят в заводи за тухли, например. Аз съм давал сведения по този въпрос 7 или 8 пъти – пред парламентарни комисии в Канада, пред американския Конгрес.

  – Какво направиха парламентарните комисии в Канада и Америка? Международния съд за правата на човека прави ли нещо по въпроса?

  – Нищо. Ние ги принудихме да ни изслушат и това беше. Жалката реалност е, че Западът гледа на Пакистан като на партньор във войната срещу тероризма, но самите те са терористите. Нали Осама бен Ладен се криеше до пакистанска военна база. Човечеството има лошия навик да си повтаря грешките. Запада продължава да дава пари на пакистанското правителство и парите остават в ръцете на политиците и на военните. Те не стигат до хората, които се нуждаят от тях. Това е моралната дилема на Запада – кое е по-важното: правата на човека или вложените ни интереси в дадена държава? И затова аз работя в тези държави, защото вярвам, че рано или късно, ще предизвикам някаква промяна. За мен поражението не е опция. Тази дума я няма в нашия речник. Бил съм в много държави, говорил съм с представители на правителства. Реалността е, че съвременният свят е едно мрачно място. Но знаете ли защо? Не заради злите хора, а заради добрите, които нищо не правят. Това са моите виждания – че като няма светлина, ще властва тъмнината. Искам и българският народ да чуе това послание. В нашата организация сме получавали сигнали, че в България има корупция.

  – Как всъщност действа Вашата организация? Как помагате на малцинствата?

  – Работим в четири насоки: Хуманитарна помощ – храна, дрехи; Спасителни мисии – до момента сме работили по стотици случаи из целия свят и винаги сме имали успехи. Помагали сме на хора да бягат от преследване, успявали сме да убедим дадено правителство да ги пуска затворници на свобода; Говорим от името на различни малцинства пред западни органи, като например пред парламенти и в университети. В една държава като Канада или Америка народът има влияние върху правителството; Комуникираме и се борим със самите правителства, които извършват престъпленията. Но не просто ги обвиняваме, а им предлагаме да си сътрудничим с тях, представяме им препоръки как постепенно да се справят с даден проблем.

  – Колко хора работят за организацията Ви и кой Ви финансира?

  – Имаме 28 клона из целия свят, някои от които са тайни. Общо за One Free World International работят около 4000 души, много от които са доброволци. Финансират ни частни лица, подобно на Амнести.

  – Кои са малцинствата, на които помагате?

  – В Китай например помагаме на вярващите на религията Фалун гонг, която е подобна на будизма. Помагаме и на уйгурите, които са тюркски мюсюлмански народ в северозападен Китай. Тези две общности не са много известни на Запад и са по-дискриминирани, отколкото християните в Китай. В Китай има 20 милиона уйгури. Да, на фона на 1,4 милиарда това е капка в океана, но все пак са 20 милиона. Но останалите мюсюлмански държави не помагат на Уйгурите. А защо? Много просто – защото държави като Пакистан и Саудитска Арабия имат интерес да са в добри отношения с Китай, който е световна суперсила. Затова си мълчат и затова, когато стават убийства на Уйгури, никой не го обсъжда. Защитавали сме и други малцинства – вярващите в религията Баха’и и ахмадитите в Иран, индуистите в Пакистан…

  – Как се самоидентифицирате? Като християнин, или…?

  – Като деец за човешките права. Може и като християнски деец за човешките права.

  – В Египет се намира едно от най-древните подразделения на християнството – Коптската православна църква. Към нея ли принадлежите?

  – Не вярвам в подразделенията на християнството. За мен важното е да вярваш в Христос и в Библията. Това те прави християнин. Подразделенията са човешко дело, целящо да контролира хората. За мен човек трябва да се чувства свободен в религията си, отношението му с Бог трябва да бъде лично.

  Интересно е това, което казвате за подразделенията. Има хора, които вярват, че трите авраамически религии – юдаизмът, християнството и исляма – са подразделения на една и съща вяра. И трите вярват в един и същ Бог, например…

  – Не съм съгласен с това. За юдаизма и християнството – да. Те даже споделят една свещена книга – еврейският Танах, което е Старият завет на християните. Но разликата между тях и исляма, според мен, е твърде голяма и тя е, че за мюсюлманите Иисус е пророк, а за християните той е Божият син. Интересното с християнството е идеята за жертването. В много религии Богът нарежда на своя народ да умира за него. Но в християнството Бог праща своя син да умре за нас. Но това са просто философски размишления. Пак ще повторя, че за мен важна е свободата на вероизповедание, както и свободата да не вярваш в нищо, ако това желаеш. Важното е да не налагаш своята вяра на другите.

  – През последното десетилетие има много анти-американски чувства из целия свят. Много американски президенти са открито религиозни, и Джордж Буш-младши даже каза, че се е молил на Бог, докато е решавал дали да нападне Ирак. Много мюсюлмани идентифицират Америка като християнска държава. Може ли да се каже, че народите в Пакистан и Афганистан страдат от християнска агресия?

  – На Запад е много важно разделението между църквата и държавата. Това го няма в Пакистан и Афганистан, където ислямският закон е в основата на конституцията. Поради това хора в мюсюлмански страни често не разбират, че западните държави не са религиозни по същия начин като самите тях. Да вземем за пример размириците в редица държави покрай анти-ислямския филм „Невинността на мюсюлманите“ – проблемът не е във филма, а в реакцията към него. Аз изобщо не защитавам филма. Според мен той няма никакви качества, но защитавам свободата на словото. По интернет има стотици филми срещу християнството, юдаизма, индуизма… Защо индуистите не се бунтуват и не започнат да убиват посланици? Убитият посланик в Либия беше съпричастен към революцията от самото начало, беше на земята с хората, помагаше на възстановяването на държавата, а те го убиха.

  – Западните медии не са ли твърде пристрастни? В Индия например е имало сражения между индуисти и мюсюлмани, които обаче не се споменават на Запад. Защо, когато и друга религия е замесена в религиозни насилия, те се споменават по-малко, отколкото когато са извършвани само от мюсюлмани?

  – Интересно е, че споменавате Индия. Наскоро бях там и като всяка държава тя също си има и своите проблеми. В Индия има големи райони населени с мюсюлмани и да, случват се сблъсъци между общностите защото има екстремисти от всяка религия. Но като цяло мюсюлманите в Индия живеят в мир, няма дискриминация срещу тях. Знаете ли, че в Индия общо живеят толкова мюсюлмани, колкото в цял Пакистан? Повече от 150 милиона. Но да се върнем към въпроса – ние живеем в един много технологически развит свят. Ако хората чувстват, че медиите ги подвеждат, те лесно могат да влязат в интернет и да се поразровят.

  – Но, реално погледнато, правят ли го? Повечето хора не се ли оставят просто да им се поднесе информацията наготово от медиите?

  – Да, това наистина е проблем. Отговорът е, че трябва да вложим нужните усилия, за да се дообучим сами. Чак тогава ще можем да съдим. Нека погледнем т.нар. „Арабска пролет“. Изразът беше измислен от Запада като вид „приказка за деца“, за да представи събитията в добра светлина. Аз в никакъв случай не защитавам диктатурите, обаче нека обърнем внимание на това, в което се превърна въпросната „пролет“. Тя в момента е една студена, смъртоносна зима. Особено за малцинствата в тези държави. Западните медии на сляпо ликуваха за тези „ветрове на демокрацията“, но чакайте малко! За каква „демокрация“ говорим? Като извадим една диктатура от дадена държава, ние създаваме политически вакум. Резултатът е, че в Египет, в Тунис, властта в момента се поема от мюсюлмански екстремисти. И за кого искаме да гласува народът по време на изборите, като между 30 и 40 % от египетското население е неграмотно? Те не могат да си напишат името. Това значи, че когато се гласуват промени в конституцията, народът даже не знае за какво гласува. Затова трябва да има обучение, преди да може да има демокрация. Без него тя е невъзможна. Затова няма какво да се лъжем с крилати фрази, като „Арабска пролет“. А в настоящата ситуация аз се притеснявам не само за малцинствата в Египет, а и за умерените мюсюлмани там – за жените, които не искат да носят фередже, и за мъжете, които не искат да носят брада. Как знам, че в един момент и те ще пострадат? Защото и в миналото се е случвало. Ние трябва да се учим от грешките си. Иран е добър пример за това – иранският шах беше зъл, какъвто беше и Мубарак. Хомейни го замести, уж за добро, а какво всъщност се случи? Шиитските екстремисти взеха властта и Иран днес е един краен режим. Когато избухна Зелената революция през 2009-та по време на изборите в Иран, режимът избиваше хора по улиците и Западът просто стоеше и гледаше. Страхувам се, че това ще се повтори в целия Близък изток днес.

  – Да разбирам, че нямате доверие на Мохамед Морси, когато казва, че се разделя със своето минало като деец на Мюсюлманските братя, защото иска да бъде президент на целия египетски народ?

  – Нямам му дори 0.1 % доверие. На думи е лесно, но нека погледнем действията на Морси. Преди изборите през юни, той обеща да назначи една жена и един християнин за свои вицепрезиденти. Той обаче не го направи, а назначи само един вицепрезидент – Махмуд Мекки, който е съдия с крайни виждания. (Морси също така избра и екип от 21 съветници, сред които три жени, двама християни и, според Асошиейтед прес, „голям брой лица с ислямистки виждания“ – бел. ред.). Морси не е започнал с обещаните реформи. Той премахна важни генерали, направи значителни промени в конституцията и даде на себе си твърде много власт.

  – Но нали самите генерали позволиха да се проведат изборите? Все пак след революцията в началото на 2011 г. те ръководеха страната.

  – Има различни твърдения за това кой какво влияние има в Египет. Има твърдения, че генералите вдигнаха ръце от властта, за да се избегнат кръвопролития. Каквато и да е истината, фактите, за които знаем, са, че властта в момента е в ръцете на Морси, който поставя свои хора на много ключови постове. Всичко това ме кара да се замислям за това какви всъщност са намеренията му. Защо не започна с образованието, с конституционна реформа, със свободата на медиите, със свобода на политическа опозиция?! Няма сведения тези неща да се случват, а това е притесняващо.

  – Защо сте в България?

  – Много ми харесва страната и хората Ви, познавам много българи в Торонто. Целта ни в момента е да наблюдаваме, за да научим каква е ситуацията в държавата ви. Трябва от обикновени българи да научим неща за вашата култура и история, за политиците ви, за проблемите ви. Знаем, че догодина предстоят избори и искаме да разговаряме с различни политици. Трябва да разберем как да подкрепим вашия народ.

  – По своя инициатива ли идвате, или сте поканен от някого?

  – В момента започваме да обръщаме поглед към Източна Европа. Преди месец бях в Украйна. За момента нямаме тамошен клон, нито тукашен. Затова започваме да „чукаме“ по различни врати и да гледаме къде можем да разширяваме действията си.

  – Доколкото разбирам, Вашата организация работи най вече с държави от Третия свят. Не е ли малко необичайно, че възнамерявате да навлезете в България, която е член на Европейския съюз и на НАТО?

  – Да, необичайно е, но нашата организация все пак търси държави с политически и социални проблеми и затова искаме да се разширим и в тази част на света.

  – Кои според Вас са основните проблеми, за които България се нуждае от помощ от Вас?

  – Корупцията. Имаме много сведения за наличието на такава. Търся да намеря, например, някое младежко движение, което можем да подкрепим. Търся негови лидери. Не знам точната житейска история на отделните политици, но търсим някакво движение, което ще „промени ветровете“ в страната и ще доведе до истинска демокрация. Не казвам, че нямате истинска демокрация, но има какво да се учи. Вярвам, че най-доброто предстои за България. Важният въпрос е как ще подкрепим това в идната година преди изборите.

  – Българската държава е съставена от около 80% етнически българи, 10% етнически турци и 10% роми, като около 15% от населението са мюсюлмани. Ще разговаряте ли и с тези малцинства?

  – Разбира се, макар че за сегашната ни визита не сме го предвидили, тук сме само за един ден. Но стигаме пак до това дали тук има добронамерено правителство. Ако имахте, тези проблеми нямаше да са проблеми. Според мен има липса на истинска почтеност. Затова съществуват проблемите, и затова търсим да намерим и добронамерен кандидат. Липсва силна воля, която да пренесе България напред до следващия етап в развитието й. България е важен член на Европейския съюз и, колкото и да е малка държавата, може да има влияние. Швейцария също е малка държава, а има пръст във важни международни решения, нали? Според мен, България може да направи същото. Народът трябва да се вдигне и да се бори – не проповядвам революция, а да се борите за правата си, за правото на обучение. Най-ефикасният начин да се постигне това е като отидете да гласувате догодина. Днес присъствах на протест (срещу правителството и срещу монопола на енергийните дружества, организиран от евродепутата Слави Бинев, 22 септември – бел. ред.) Поговорих си с хората и най-вече ги питах дали ще гласуват. Те ми казаха, че няма. Но защо? Опитах се да им обясня, че има държави из света, в които хората си дават живота за правото на глас. Тук имате шанс да се борите – било то чрез медиите, в парламента. Има начини. Гарантирам ви, че ако 7-те милиона българи се навдигнат от недоволство, нещата ще се оправят. Независимо дали правителството е корумпирано, или не. Всичко зависи от волята на народа. Лошото е, че има хора, които си казват: „Животът тук така или иначе е труден, защо пък да ми пука и за това?“ Аз отговарям, че трябва да се действа сега, защото само така можеш да подобриш бъдещето – не само своето, ами и това на вашите деца. Ако си мълчиш – ти нямаш право и да се оплакваш. Не говоря за насилие, но трябва да се предприемат действия, макар и да изглеждат незначителни. Всеки има два избора – да стане част от проблема, или да бъде в сърцето на решението. Няма трети вариант.

  – Ако намерите движение на млади хора, както казвате, как възнамерявате да си съдействате с него? А ако не намерите, какво ще направите?

  – Не е задължително да е младежко движение, може да е нова политическа партия, може да е стара партия, но с правилен подход. Важното е да има международен глас. Ние имаме добри връзки в Америка и в Канада. Много е важно целият свят да ги чуе. Така повече хора ще се заинтересуват и ще бъдат готови да помогнат. Това ще е втората ни стъпка, след като открием правилното движение.

  – Работите ли в други развити държави, като например Франция? Там има голямо арабско малцинство от Алжир, Тунис, Мароко, което също се чувства дискриминирано от правителството.

  – Не работим с тях. Фактът е, че няма перфектна държава в света. Хората не са перфектни, съответно и правителствата няма как да бъдат. Но във Франция има свободна съдебна система, има правосъдие и свобода на пресата. Да не говорим, че във Франция наскоро избраха президент социалист, който има по-голямо отношение към малцинствата. Така че там хората ползват инструментите, които им се предлагат. Малцинството във Франция е в по-добро състояние отколкото това в Пакистан, и се налага да си избираме приоритетите. Да, ние сме една от най-големите организации за човешки права в Северна Америка, но все пак има граници на нашите възможности. Приоритети са ни правата на жените в Пакистан, насилието срещу децата, трафикът на хора… А трафикът на хора ни е основен приоритет тук в България. Ще е хубаво ако можем да кажем, че сме решили всичките големи проблеми по света, за да можем да стигнем и до проблемите на Франция!

  – Прави ми впечатление, че в момента говорите за проблемите на „малцинствата“ по принцип, така пише и на вашия сайт. Но във ваши минали интервюта, говорите много специфично за християнски малцинства в мажоритарно мюсюлмански държави. Защо я има тази разлика между вашите минали интервюта и нещата, което говорите в момента?

  – Ще Ви обясня. Предполагам, че идва от личния ми житейски опит. Когато започнах организацията си преди 8-9 години, наистина най-вече исках да помагам на християни, при това най-вече в Египет. Християните действително са дискриминирана общност в много държави, до различна степен, разбира се. Някои нямат достъп до работни места, други ги плюят по улицата, трети ги арестуват и измъчват. Говорим за десетки милиони хора из целия свят. Преди 3-4 години обаче си лежах в леглото и си зададох въпроса: Ако видя как кола блъска човек на улицата, ще се обадя ли веднага на линейка, или най-напред ще го попитам каква му е религията? Тогава осъзнах, че всички малцинства имат еднаква нужда от помощ. В живота е важно да се учим от опита си и аз също се уча. Все пак ние сме хора и е неизбежно най-напред да се съсредоточим в личната ни болка. Но в момента в който преодолееш тази болка и я надживееш, ти порастваш и започваш да виждаш нещата по-цялостно. Започваш да забелязваш и чуждата болка. Знаете ли как ще се реши проблемът с дискриминацията срещу малцинствата? Когато всичките религии и всичките техни подразделения се обединят и започнат да се борят заедно срещу онези, които извършват дискриминацията. И тогава ще спечелим тази война. Повярвайте ми!

   

  Интервю на Николай Тихов, Dariknews.bg

• До Европа и назад

  Емилия Димитрова,  Bulgarians in Detroit.com

   

  Бих искала да споделя впечатленията си от пътуването до България, но още не мога да избера стила и формата на писане – дали патетична, патриотична, драматична, комична, реалистична или от всичко по малко. Тъкмо си мислех да озаглавя пътеписа “До Чикаго, без назад” и Таня (дъщеря ми) каза, че като награда за дипломирането й (Таня вече е доктор на юридическите науки от DePaul University в Чикаго и успешно взе бар изпита да практикува право в Илинойс – бел.ред.) поиска пътуване до Родината. Нали скромността краси човека, та тя пожела да включим и Италия.

  Напълних дисагите и потеглих с мъжа ми за Чикаго. В Чикаго Таня ме попита какъв багаж да вземе за България. Казах й, че ще вземем една голяма празна кошница и ще я напълним с разочарования. Да, ама не. И така, дрогирана с хапчета, мъчейки се да преодолявам фобията си от летене със самолети, като зомби кацнах в София след 22-годишно отсъствие. Милите роднини и приятели, които ни посрещнаха на летището, криеха потреса от променената ми визия зад големи букети с цветя. Огледах се в очите им и си помислих “каква гавра си прави времето с нас”.

  Всичкото ни имане в България се беше превърнало в нямане. Апартаментите бяха без ток и вода, със завеси от паяжини, но с начислени неплатени сметки за хиляди лева (нали все пак трябва да си отопляваме и паяците). И добрата ми шефка, бившата другарка Българенска, и настояща “скъпа моя” си отвори сърцето, портмонето, апартамента и ми предостави всички удобства за едномесечното ни гостуване. Даде ми и телефон, за който побързахме да си купим 100 минути от МТЕЛ. Изрично обяснихме, че сме само за кратко в България, но голобрадото тарикатче от офиса така ни баламоса, че преди да се усетя, ми даде да подпиша някакви формуляри. Като се прибрахме у дома и отворих фермана с документите се оказа, че имаме контракт с компанията за две години. Веднага се опитах да анулирам договора, но кьорав карти не играе, са казали хората.

  Отидохме да пием по една студена вода из централните софийски улици. Веднага ни впечатли факта, че повечето българки като че ли са тренирали еквилибристика. Тези жени сигурно карат колело по таван. Как така ходеха с високите си токчета по изпотрошените плочки на тротоарите – да им се чудиш. Хората по улиците бяха един очарователен конгломерат от странни същества под многоцветния спектър на дъгата. Общото между повечето от тях обаче беше това, че се оплакваха от липса на работа. А работа има колкото щеш – служба няма. Но от опит зная, че ние българите, излезем ли в чужбина, разгръщаме целия си енергиен потенциал като почваме от “тръстиката”, без никакви притеснения и възражения. И успяваме. Защо в Родината нямаме тази мотивация да се доказваме и развиваме, така и не ми стана ясно. Разглеждахме стоките в бутиковите магазини по Витошка, похапвахме по ресторанти и сладкарници и установихме, че щом Таня си отвори устата, цените на стоките и услугите се увеличаваха в геометрична прогресия. Не минаваше номера, че е от Мало Бучино като я питаха от къде е. Сменихме дестинацията, но и с Волуяк нямахме успех.

  А сега май е време да приключа с негативизма и да разкажа за хубавите страни от ваканцията ни. На първо място искам да се похваля, че се радвахме на вниманието и любовта на милите ни роднини и приятели. Те се надпреварваха да ни водят по хубави ресторанти, за да имаме удоволствието да сме заедно и да си похапваме от вкусните български специалитети. Бяхме забравили вкуса на истинското месо, плодове и зеленчуци. Водиха ни до Рилския манастир, красотата на който порази Таня. На морето бяхме на хотел ол инклузив в Слънчев бряг и имахме една чудесна седмица. Менюто беше рогът на изобилието и в първите няколко дни поглъщахме индустриални количества храна, но бързо ни омръзна и започнахме да прескачаме до Несебър на пържена цаца и попчета. Старият Несебър е запазил автентичността и чара си. Таня имаше голямо желание да сравни нощния живот на чикагските клубове и дискотеки с тези в България. Но да се ходи с майка на такива места е много позорно, така че това мероприятие отпадна от програмата.

  След морето по план трябваше да заминем в Оряхово за презентацията на моя приятел и съученик Асен Дипчев. Но по закона на Мърфи книгата не излезе навреме от печат и изненадата, която бях подготвила с другите ни съученици, пропадна. Но в Оряхово се провеждаше годишния панаир и вместо литературно-поетични изживявания имахме малко панаирджийски емоции около маса със стари мои приятели. Спомени, разкази, съдби, наздравици, песни и танци до към първи петли. Следващата дестинация беше Рим и срещата ни с част от роднините, които живееха там. Бих искала да кажа, че тази седмица беше невероятна. А най-доброто беше, че си върнах предбрачната си фигура. Минах на фотосинтеза. При 40 градусови температури ходихме пеша по 10-11 часа на ден, за да видим всички забележителности, които Таня беше набелязала. При завръщането ни в София ни очакваше нова изненада. Моята шефка организира парти в ресторант с бившите ми колеги. Предполагах, че поне десетина от тях ще дойдат. Но когато видях всички до един, бях много поласкана и развълнувана.

  Беше една незабравима вечер. Единствената помрачаващата мисъл беше, че на другия ден пак трябваше да се качвам на самолет. Преди полета Таня ми каза: “Имаме най-прекрасните роднини и приятели, много си обичам Родината, но ви благодаря, че не живеем в този земен рай, а сте ме довели да живея в Америка.”

   

  Снимки: Личен архив
  

• Ромни спечели първия TV дуел с Абама

  Мит Ромни се връща в играта след победа в първия от трите президенти дебата
  

   

  Константин Вълков, Dariknews.bg

  Консенсус сред наблюдатели, журналисти, анализатори, зрители – Мит Ромни спечели първия от трите президентски дебата. 90-те минути телевизионен ефир и пряк сблъсък с Барак Обама върнаха републиканеца в играта. Отписван от кандидат-президентското състезание допреди няколко дни, заради нисък рейтинг и серия от гафове, Ромни си тръгна като победител.

  Мит Ромни изглеждаше по-спокоен и уверен в силите си, докато настоящия президент обясняваше и оправдаваше своите действия без дори да погледне опонента си в очите. Когато веднъж изпаднеш в ситуация да се оправдаваш или разясняваш политики и решения, неминуемо губиш контрол над ситуацията.

  Нещо повече: анализаторите допълват, че Ромни премина и друго препятствие – навярно най-тежкото изпитание. Днес за всички е ясно, независимо дали го харесват или не, че той може да стои, да говори и да изглежда като президент. Докато Барак Обама приличаше на отегчен преговарящ, който непрекъснато води записки в тайно тефтерче, кандидатът на републиканците се наслаждаваше на 90-минутната битка и това пролича на екрана. Ромни трябва да поработи над някои по-общи свои фрази и да се опита по-често да навлиза в конкретика, казват специалистите, за да не изглеждат тезите му повърхностни и неприложими в практиката.

  Сайтът Politico отбелязва, че са изминали почти 1400 дни от последния дебат на Барак Обама – липсата на тренинг, годините в Белия дом, разговорите с определени журналисти и стандартните пресконференции определено изиграха своята роля. Ромни беше по-подготвен за този дебат от Обама, навярно заради скорошния си опит от безбройните дебати по време на битката за републиканската номинация. Губернаторът на Масачузетс имаше хъс и блясък в очите, наслаждаваше се на това, което прави, не изглеждаше прекалено агресивен, контролираше ситуацията.

  Въпреки очакванията в този дебат нямаше реплики или гафове, които могат да променят играта, да обърнат нагласите. Едно нещо е сигурно – изходът от прекия двубой на 6 ноември все още е с неясен победител. Ясен губещ е само водещият на дебата – ветеранът Джим Лерър, който води подобни политически дуели за 12-и път. Той изпусна темпото, не можеше да контролира времето и отговорите на двамата опоненти, в определени моменти Мит Ромни дори отнемаше функциите му, а с някои въпроси помагаше на Обама.

  Следващият дебат е на 11 октомври в Кентъки.

  Повече за изборите в САЩ в блога на Константин Вълков www.2012-usa-elections.com

  ––––––––––––––––––-
  * Заглавието е на Еврочикаго.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––
  First presidential debate between Barack Obama and Mitt Romney in the run up to the general election in November.

  http://youtu.be/dkrwUU_YApE

   

• <<
• 1
...
• 202
• 203
• 204
• 205
• 206
• 207
• 208
• 209
• 210
• 211
• 212
...
• 416
• >>