Всички авторски страници

Авторски

• Между камбаната и мюезина

  В Странджа най-после се роди дете. Холандче

   

  Диан Божидаров,  в. „Сега“

  Снимки:  Авторът

   

  

  Наш екип пътува към Странджа. Питам се по пътя какво е изключителното на този изключителен край. Може би широколистното зелено море, свършващо в синьото. И двете дават простор. Странджа е планина, над която взорът полита.

  Този край е бил винаги разделен. С кървищата на историята, особеностите на географията, кльона и браздата. По тези земи е имало животи, които не могат да се преразкажат. През Илинденско-Преображенското въстание селяните се организират в смъртни чети, дават обет да се бият докрай. Поп ги опява предварително.

  Странджа бе границата между нова България и стара Турция, между Варшавския договор и НАТО, съветския социалистически блок и вражеския му капитализъм. Днес е южната порта на ЕС, през която Турция се надява да влезе. И винаги е била граница между църковната камбана и минарето на мюезина.

  Днешните проблеми са ясни – бедност, която обхваща и други краища на България, стремително обезлюдяване, пътища, които страната ни трябва да направи поради международно им значение. За Странджа българите все повече говорят като за екзотична дестинация – да отидат там, да се порадват на природата, паметниците, да си заминат. А прекрасните странджански къщи с високия каменен зид, а послe дървото над тях, плачат.

  В Странджа се срещнахме с различни хора. Не бяха много, защото хората по принцип са малко. Всеки сподели различна история, която трудно може да се свърже с другите. Но това е пъзел, който не е важно да бъде нареден. Важното е, че го има. Всяка негова частица диша, пулсира и пълни с живот спаружените ни от „модерното“ всекидневие дробове.

  Защо от камък?

  Село Бяла вода се намира в средата на пътя между Бургас и Малко Търново, стига се по разклона за село Визица. Някога се е намирало в ниска местност, наречена Градище, сега е разпиляно по няколко хълма.

  На „площада“ ни среща кметският наместник Иван Жеков и веднага разпознава, че сме журналисти. Нищо не крие. Води ни в местната църквичка. Показва старите икони и казва, че им търси реставратори. Дошли те и съобщили, че най-старата не могат да оправят. Тя е на няколкостотин години, никой не знае колко точно. Изобразява свети Константин и Елена.

  Църквичката се казва „Свети пророк Илия“ и е архитектурен паметник. Строена е през 1863 г., полувкопана. Зидовете й са от ломен камък, подът е покрит с антични тухли. На нейно място е имало древен храм с оброчен надпис на Херакъл. А олтарната маса е от камък. Бай Иван ни пита – защо от камък. Ние гадаем: защото това е Божият престол, самата църква е каменна и т.н. Но бай Иван продължава: „Ясно, но защо точно от камък?“. Ние се предаваме, искаме да знаем причината, но той казва, че сме млади и сами трябва да разберем. Четял Библията, преразказана от Пърл Бък. Там всичко било написано, ние също трябвало да я прочетем.

  66-годишният бай Иван говори и за робството. Разправя, че до нападенията на черкези българите по този край са си живели като царе. Дядо му, който стигнал до 104-годишна възраст, имал следната приказка: „Турско саге, български живот“. В превод това е нещо като идеал – българин да си, а турчин да ти е съдия. Всъщност бай Иван е прав, тъй като тези места са били хас, т.е. султанска област, в която християните се трудят за благото на всемогъщия османски владетел. Никой не смеел да ги закача. Но щастието свършва през XIX век, когато почват нападенията на черкези и башибозуци. Главорезите плячкосвали селата в долините, за да не ги види турската власт. Затуй и селяните се местят от ниското върху баирите.

  Иначе в Бяла вода живеят 33-ма души, а безработицата е нула процента. В трудоспособна възраст са трима души – единият завежда пощата, вторият има магазин, третият прекопава градинките за 130 лв. Това е Цигането, мъж, роден през 1966 г., който е най-младият жител на селото. „Ей, измете ли? Браво, отивай да почиваш, ама май пак си дръпнал“, подвиква шеговито бай Иван. Цигането много пиел.

  В Бяла вода хляб се носи два пъти в седмицата, пенсионерите разчитат на благоволението на Дянков, имало и частно животновъдно стопанство, в което се трудили 6-7 местни, но в кризата затворило. Зимата била люта, снегът – до колене, но машините на община Малко Търново почиствали пътищата. „Най-много два дни да останем затворени“, казва бай Иван. „Че малко ли са?“, питаме ние. „Е, какво му е, на сняг всеки се радва“, казва Иван. Той пак се шегува, но ние не знаем дали наистина се шегува. В Странджа не срещнахме човек, който се оплаква от живота.

  А бай Иван бил някога тираджия, живеел в града, върнал се на село, защото му харесва, а и да помага на двамата синове. Единият бил полицай, другият се занимавал със строителство, ама кризата го попарила. Попарващи са и цифрите – преди 40 години в Бяла вода са живеели към 300 души, с всяко десетилетие преди това намалявали със стотина.

  За самодивите – от първа ръка

  Странджа е магична планина, тук човек не разсъждава с ума, а с кожата. Тръпки лазят върху нас, настръхваме, сякаш вятър духа, а не духа. В планината има десетки свещени места, хората предават легенди, видения. С нас е етнографът Росен Гацин, който изследва вярата в демонични същества. От години се е посветил на тази дейност, сега разговаря с местните люде. „Край с. Граничар (по на юг – бел. авт.) има местност Самодивска поляна , където се наблюдавала т.нар. самодивска сватба, този мотив се среща на много места в България. Според хората се е чувала гайда, която не е свирела „на весело“ като на сватба, а е свирила „тежко“. След самодивите имало и един мъж, който е бил гайдарджия“, констатира чутото Гацин.

  Предаваме разказа пред него на баба М.И. Поради характера на темата го цитираме почти дословно и запазваме бабата анонимна. Тя е под 70-годишна възраст:

  „За самодивите съм свидетел. Учих в Грудово, вървяхме пеш до там и в три часа тръгваме, с баща ми. До гробището на триста метра от там има „самодивска поляна“ – всичко наоколо е гора, а там вечно трева няма. Веднъж баща ми ме чака и минаваме от там, татко ми вика да не се изплаша. Казват, че в 12 часа се чува гайда, хоро играят. Гласовете ги чухме – гайда свири, играят, но не минахме точно от там, диаметър да има десет метра. С ушите си го чух, но не като нашите гайди, а едно тежко – дълин, дълин, дълин… Баба ми, която умря на 108 г., викаше – самодивата е като сянка, без душичка. Такива стават момичета, които не са опеяни и прележани (пазени – бел. авт.)“.

  Етнографът Гацин продължава със събраната информация: „Местните вярват и в зли духове, които обитавали домовете. Причината за поява на такъв нечист дух хората обясняват с раждането на жена, която не е била женена, и последвалото убийство на незаконното дете, такова дете бивало заравяно в мазето на къщата. Неговата душа се превръщала в „дух“, който тормозел обитателите на дома“. Вярванията според Гацин са резултат от невероятното чувство на човек за вечност и непреходност. „Човекът, възприемащ себе си като космос и център на света, търси обяснение на всяко природно действие, на болестите и бедствията, които не може да контролира. Именно заради това Азът насища пространството с демонични същества, които до определена степен са били медиатори между този и другия свят, където според колективната народна памет се намират мъртвите предци“, коментира Гацин.

  Бебето на Странджа

  Бай Иван бърза да разбърка джибрите, а ние тъкмо ще тръгваме. И ни съобщава, че селото си има бебе. На шест месеца, холандче. Родителите му се занимавали „с екологията“.

  Къщата на холандците е на края. Нито хубава, нито лоша, но в двора цари безпорядък от бои, кофи, изолационни материали. Те не показват толкова строителен размах, колкото неумението на собственика да ги подреди. Посреща ни приличен холандец, казва, че много се радва да ни види, но не може да ни отдели и минута, тъй като стяга семейството за отпътуване. Все пак разбираме, че ще си заминат от Бяла вода заради невъзможност да гледат детето тук. Ще се заселят във великотърновско село, където имало възможност. Мъжът, когото ние в бързината кръстихме Ханс, обясни, че не се занимава с екология, а с уебдизайн. От три години бил в Странджа, харесвал природата. Докато нахвърляше перфектен български, ние заподозряхме Ханс в хипария. И още един извод, този път категоричен и потвърден от срещи с други чужденци из България: тези хора не приемат никого при случайни срещи и са ужасни в грижата за собствените си дворове.

  А кога българче се е раждало в Бяла вода, историята не помни, защото се е случило много отдавна.

  „Абе, момчета, кога туркиня е раждала тук деца?“

  Село Сливарово е на самата граница. Зад стария кльон, до самата Резовска река. В България си, но и в гори тилилейски. Камък да хвърлиш, пада в Турция. Но човек тук не мисли много за държави. Той мисли, че планината е една, гората е майка на всички, реката им дава живот, а тесните склонове са покрив. Тук дишаш природа, а баба Мара, кметският наместник на Сливарово, разправя, че идват хора да се лекуват и на първия ден хвърлят хапчетата.

  Но размислите за ненужните държави и величието на природата са на първо време. Склоновете от двете страни на реката са еднакви и притискат задушевно гръдта на туриста. От единия обаче се чува пеенето на мюезина, от другия – звънът на камбаните. „Тъй си живеем – те пеят, ние бием камбаните“, казва баба Мара. А в Сливарово има църква, параклис, пещерата светилище Света Марина е тук. Камбаните бият силно.

  В Сливарово живеят 11 души. Откъм турския баир също има селце. Това е Караджадая (Цикнихор е българското му име), с четирима жители. Баба Мара говори много сърдечно за хората отсреща. Виждали са се, говорили си на български. „Те знаят, че са българи, че коренът им е наш, а и може ли да е различно? Всичко е било българско навремето, оттатък баира, надолу, към Лозенград – всичко българско“, реди баба Мара. „Ето, аз гледам всеки ден майчините си ниви отсреща“, казва тя и сочи турския баир.

  Който знае историята, ще потвърди повечето думи на баба Мара. И все пак ние я питаме дали хората от другия хълм потвърждават, че са българи. Тя отговаря, че мълчат.

  Баба Мара е живяла на много места, родом е от Сливарово, връща се тук на стари години. Работила е в обредния дом в Момчилград. И без да я питаме, почва да говори за възродителния процес. „Абе, какви невероятни неща се приказват днес! Вие знаете ли какво беше? – идва младото момиче и вика: – Не искам повече да съм Хатидже, искам българско име. Но тихо, баба да не чуе. Радваха се, за младите бе празник, те се срамуваха, че нямат български имена. Старите се мръщеха, държаха младите изкъсо. Заедно бяхме по празниците, уважавахме се – те на нашите, ние на техните. Истината трябва да се знае цялата“, разправя баба Мара.

  Къщите в Сливарово са достоен обект за всяка рисунка или фотография. Красива, но и тъжна. При липсата на хора растителността постепенно поглъща сътвореното от човека, пълзи по камък и греди, но духът остава. Пред всяка обитавана къща в Сливарово е забито българското знаме.

  Ние можем само да гадаем какъв е бил животът 45 години в това село, зад кльона. Как се е влизало, излизало, може ли въобще човек да съществува нормално и да гледа деца там. 650 души е било населението през 50-те години, те поради буквално военната обстановка се изнасят. Баба Мара жали за заставите, охраната, но не пропуска и факта, че комунистите са щели да избият около 9 септември нейни близки, преди да успеят да избягат.

  Тя знае много истории. И за турските гонения от началото на миналия век, за трагичните съдби, но все някога спира да говори за политика. И го обръща на природа. „За мен Бургас не е най-добрият град за живеене. Бях там, знам го, не е. Идва оня ден Дичо, певеца. Викам му: абе, Диче, как живеете в тия градове? Тук е животът. Вярно, с хляба сме зле. Носят го два дни в седмицата, докато дойде доставката, старият мухлясва. А знаете ли защо мухлясва? Пълен е с боклуци. Светът полудя, това живот ли е, който се живее?“, реди баба Мара, докато готви зимнината. Черпи ни със сирене с мляко от кози и овце.

  Животинките са по-надолу, по баира към Резовска река, гледа ги мъжът на баба Мара. Те са единствените пазители на границата. Той е бивш военен, с висок чин и длъжност, отдавна прехвърлил 80-те. Таи обида към политиците, съжалява, че държавата ни днес е разграден двор, но не иска да разгласява защо. Пред този мъж навремето са треперели чужди и свои. Днес е съсухрен, съборен, но не от старостта, а от неправдите. Не иска да бъде сниман. Представям си го на снимка: стегнат, спретнат, безупречно чист, както някога е било. Снимали са се тъй, че като грабнеш фотографията, да козируваш. А днес…

  Няма нужда този човек да ни разказва колко съборена е българската държава. Кльонът е разбит, караулното е почти разрушено. Близкият турски пост също бил свален, но никой не съборил вишката. А ние… Звездец навремето всяваше ужас в мъжката част от населението. Днес пак е ужас, човек просто трябва да погледне оглозганите от роми стари военни блокове.

  По пътя обратно Странджа е все така необятна, зеленото море издава мъдро спокойствие, в пазвите му, чуваме, се заселват екокомуни. Минаваме край Граматиково, селото с невижданите за планината 382 жители е направо като столица. Високи къщи, спретнато. Децата в него всеки ден пътуват 45 километра до училището в Малко Търново.

  Мои познати от Средец (бивше Грудово) разказаха следната история тези дни. Видели нови фермери в района, които копаели, орали, грижели се за земята. Млади хора били и моите приятели се зарадвали – ето, младите се връщат към земята, работят, не ги мързи. Отишли да се запознаят. Били французи.

  Бай Иван от Бяла вода е добродушен човек, живее трудно, но не се оплаква от живота.

  Бяла вода – къщи, романтика и почти никакви хора. Има доста стари съветски автомобили. Странджа е като гараж за вече ненужни возила.

  

  Природата постепенно отнема построеното от човека.

  Баба Мара си е сложила трибагреника пред двора и гледа майчините си земи отстреща на турския баир.

  Спомен за смъртна чета.

  .                                                       Жилищен блок в Звездец

• Нов рекорд за недоверието на американците към медиите

  

  Вашингтон. Недоверието на американците към медиите удари нов рекорд тази година, като 60% заявяват, че имат малко или нямат никакво доверие на средствата за масово осведомяване в докладването на новините цялостно, точно и справедливо, твърди ново проучване на “Галъп”.

  Според проучването недоверието на американците към медиите е нараснало през последните няколко години. Проучването отправя въпроса: “Като цяло, колко доверие и увереност имате в средствата за масово осведомяване, като вестници, телевизия и радио, относно отразяването на новините – доста много/относително, или не много/изобщо?

  На този въпрос 60% са отговорили с “не много/изобщо”, като тази цифра е била 46% през 2004 г.. Съответно с “доста много/относително” сега отговарят 40%, през 2004 г. – 54%, а през 1970 г., когато Галъп задава този въпрос три пъти, доверието в медиите е било 72%.

  Последното проучване, показващо рекордно недоверие в медиите, е било проведено на 6-9 септември 2012 г.

  Това високо недоверие на американците към медиите показва, че повечето от тях виждат медиите като пристрастни в една или друга посока, като в същото време то означава, че налице е възможност за други медии извън “средствата за масова информация“ да служат като осведомителни източници, на които американците се доверяват, заключава проучването.

   

  Източник:  epochtimes-bg.com
  

• Проф. Николай Слатински: Първанов бе избраник на олигарсите-престъпници

   

  

  – Проф. Слатински, какво отложи изготвянето на законопроектите за секретните служби цели 22 години?

  – Появата на този пакет от законопроекти е една крачка в правилната посока и аз я оценявам позитивно. 22 години нямаше нито политическа воля, нито разбирателство между основните партии и личности от ключовите институции правителство и президентство, които да поискат законодателното уреждане на разузнавателните служби. Затова сегашното правителство може да бъде похвалено за стъпката, която предприе за решаването на този проблем. Оттук нататък обаче може да се намерят малко добри думи за качеството на законопроектите и за това дали действително дават решение на един дълбок проблем или са просто имитация за това.

  При следващите редакции на текстовете това съмнение обаче може да отпадне.

  Най-напред би трябвало да се изясни въпроса що е то разузнавателна служба, какви са плановете за нея и дали имаме намерение да изградим тази толкова важна институционална опора на властта. Трябва да се знае и дали тези служби ще се използват основно за политически цели. Качеството на законите е ниско и аз си обяснявам това и с изтичането на експертния капацитет от тази сфера навън. Вече 2 десетилетия знаещите и можещите системно се изтласкват от нея и може да се каже, че законопроектите са много точна илюстрация на състоянието, в което се намира системата ни за национална сигурност. Тя излъчва немощ, липса на експертност и най-вече се осланя на принципа „дайте да дадем“.

  …

  – По-прозрачна ли е вече президентската институция?

  – От гледна точка на прозрачността даже не е много трудно да бъде такава след двата мандата на Георги Първанов. Многократно опитвах да променя нещата тогава, когато му бях съветник, но това бе човек, който действа изцяло задкулисно. Той се изживяваше като управленски фактор и умножаваше своята власт чрез задкулисни ходове във всичките три власти. Президентството бе най-непрозрачната институция в цяла България и аз многократно съм го съветвал да я отвори. Затова за Плевнелиев не е никакъв проблем да бъде по-близо до хората и да бъде отворен към тях. Той обаче греши в отношението си към службите. От началото се опитва да обясни колко правилно НРС му се отнема. Ако беше поставил дискусия по тези теми и така да бе взето решението, щеше да е по-добрият вариант.

  – Как отвръщаше Първанов на съветите ви да отвори институцията?

  …

  – Основната му грешка бе, че си изгради едно много простичко правило – бъди със силните извън страната и в нея и детската ти мечта да бъдеш преизбран като президент ще се сбъдне. Той проигра огромен шанс да бъде наистина държавен глава, с когото обществото да се гордее. В началото народът го правеше – асоциираше се с момчето, средно по успех, средно по интелект, средно по излъчване. Средностатистическият българин имаше свой представител в президентската институция. Първанов обаче попадна в тежко време, когато България се разделяше на малка олигархическа държава и на страната с останалите хора. Тогава той имаше избор на кого да бъде президент и избра много оригинална формула – да бъде избран от добрата, бедната България, а да стане избраник на олигархическата и криминалната България. Освен това започна да си мисли и че като един от създателите на тази система, ще продължава да я владее и дълго след мандата.

  Малко факти знаем за неговите договорки при създаването на тази система. Дали ще дойдат разкрития отнякъде?

  Много е трудно, защото всичко задкулисно е в ръцете на олигархията. А и не знам дали това е необходимо, защото тази система преди имаше нужда от политици, а вече си работи прекрасно и без тях. Даже тя изхвърли несправедливо бързо Първанов, изплю го, забрави го. А сега той страда от това.

   

  Интервю на Христина Добрева, Vsekiden.com

  (Със съкращения)

• Безподобна сеч в красива местност от Национален парк „Централен Балкан“

  Текстът по-долу обединява публикации и цитати от публикации, свързани с местността „Узана“, която е част от Национален парк „Централен Балкан“. Те са от габровския вестник „100 вести“ и от сайта ecomedia.bg. Проблемът с обезлесяването на тази местност и с промишлената сеч там, както изглежда, въобще не са от вчера. И въпреки обещанията на министри и други служители той не е бил решен. С препубликуването на цитираните материали Еврочикаго се надява да допринесе за малко повече гласност за цитирания проблем.
  ––––––––––––––––––––––––––––

   

  

  Шокираща и тъжна за всеки турист гледка може да се види по пътя от местността Узана до хижа „Мазалат“. Планината буквално е обезлесена, на много места до гола трева, а тътенът на натоварените камиони посреща посетителите още от самото начало на маршрута – хижа „Партизанска песен“. Сигурно защото е на кръстопът, хижата се явява главен разпределителен център на дърводобивните фирми, а и на много офроуд маниаци, които не се колебаят да карат крос по пътеките и на територията на Национален парк „Централен Балкан“. Последиците са ясни – горските пътища и туристическите маршрути наоколо са трайно унищожени. Товарните машини, главно старозагорска регистрация, се нижат един след друг по явно утвърдения си маршрут. Със завидно усърдие те отнасят гората към тържищата.

  Още по-странна гледка ни очаква по главния път на слизане от Узана, в посока Габрово, близо до голямата ски писта на „Узана тур“. В неделя огромен тир с ремарке беше отбил от пътя, почти на ръба на пропастта, с пуснати платнища, а вътре се товареха десетки кубици дървен материал. Тирът се захранваше с пресни дърва от разкалян път, явно утъпкан от проходимите машини, които извличаха трупите от вътрешността на гората директно на шосето.

  Всичко това се случва на фона на многократните обещания за спиране на сечта на Узана, изречени както от местната управа в Габрово, от народни представители и лично министъра на околната среда и водите Нона Караджова миналата година. Ето какво заяви тя пред „100 вести“ тогава: „На работна среща с участието на много институции, включително и на Министерството на околната среда и водите, наистина намерихме инструменти за противодействие на това безобразие, което се е случвало в планината години наред“.

  Из публикация на регионален вестник .„100 вести“ от 18 юли 2011 г.

   

  Сеч, тежки камиони, прах и шум на Узана

  Отново се сече, тежки камиони с дърва кръстосват курорта, прах и шум развалят почивката на туристите. Тази, като че ли станала вече обичайна, картина в курортната местност на Габрово ни описа вчера за пореден път председателят на Сдружението за устойчив туризъм „Узана“ Пламен Георгиев. „В момента от фирма „Дунавци“ секат на Узана дере и въпреки забраната возят дървата по общинския път през Узана с големи тежки камиони – обясни от името на хората с туристически бизнес на Узана Пламен Георгиев. – На всичко отгоре возилата слизат от Узана по туристическия маршрут през гората към „Хлебна“. Това е част от националния туристически маршрут Ком-Емине, а те са направили участъка като магистрала, по която си карат големи камиони, без да се съобразяват с нищо. Цяло лято не са спирали. Камиони, прах, шум, туристите не могат да си почиват.“

  От години вече е проблемът със сечта на Узана и рушенето на инфраструктурата от тежките камиони. Въпреки обещанията на кметове и политици, срещи с ръководствата на горските стопанства, промяна няма.

  През миналата година Община  Габрово по инициатива на сдружение „Узана“ предложи две буферни зони без промишлен дърводобив около Узана, които да бъдат включени в разработвания тогава лесоустройствен проект за следващите 10 години на Държавното ловно стопанство „Мазалат“ в село Горно Сахране, област Стара Загора.

  В битката срещу прогонването на туристите се зае лично и депутатът Цветомир Михов. Според миналогодишното изказване на зам.-кмета инж. Климент Кунев в предлаганата от Габрово по-тясна буферна зона сечта ще бъде ограничена само до здравословната санитарна сеч, а в другата буферна зона, която е двойно по-голяма като територия, ще може да се извършват така наречените отгледни сечи, които изключват голите сечи. Буферната зона, в която се предлагаше да бъдат ограничени всякакви сечи, освен санитарните, беше с площ  около 1500 хектара или 10% от територията на Държавно ловно стопанство „Мазалат“. Ако предложението беше прието, а не потулено сякаш нищо не е било, на тази територия нямаше да може да се извършва промишлен дърводобив в следващите 10 години. Според прогнозите на Климент Кунев, тъй като сечта няма да спре тотално, а ще има санитарна и отгледна, шефът на габровското Горско стопанство Петко Димитров се е ангажирал с възстановяването на стар горски път от хижа „Партизанска песен“ към Осеникова поляна, който ще може да се ползва от секачите, без да пречи на туризма в района.

  Явно обаче очертаните буферни зони и широко огласени пред журналисти миналото лято изобщо не са от  лесоустройствения план на Ловно стопанство „Мазалат“ за следващите 10 години, а пътят към спокойния туризъм на Узана е постлан само с добри намерения.

  Публикация на същия вестник от 7.08.2012 г.

   

  Из „Узана” – „сърцето” на България

  Историята, че когато Господ дал за нашата родина част от Рая, важи в пълна сила за това уникално място. Местността „Узана” представлява широка поляна на билото на планината, заобиколена от широколистни и иглолистни гори. Тук са събрани толкова красота и природни богатства, които трябва да бъдат съхранени, за да им се радваме дълги години.

  Цитат от публикация на сайта ecomedia.bg от м. ноември 2010 г.
  

  

• Трите основни типа клиенти

  Още от самото начало класически икономически теории ни учат, че при растеж на цената търсенето спада, докато при намаляването й – се уголемява. В реалността обаче това не винаги е така. Най-ниските цени не означават най-добрият продукт или съотношение между цена и качество.

  Какво искат клиентите? – Цената? Качеството? Резултата?

   

  Търсещи най-ниските цени

  Най-разпространени са клиентите, които търсят най-ниски цени. В наше време, когато парите не стигат за нищо, най-ниските цени за тях са най-големия мотиватор за покупка. Да се борите за такива клиенти има смисъл само в ситуацията, когато цените ви наистина са сред най-ниските.

  Добър пример за това в България са CBA супермаркети, които, бидейки производители на част от стоките си, могат да си позволят съществено да намалят цените си, като с това получават добро търсене на продукцията си, както от този, така и от втория тип клиенти.

  И разбира се ако говорим за малки компании, за тях играта „Ние имаме най-ниските цени” най-често е загубена от самото начало. Конкуренцията им също започва да намалява цените си и в крайна сметка никой не печели от това, освен покупателите, но даже и те в губят от качеството на „новата” евтина продукция.

  Добра новина е, че този тип клиенти далеч не е единственият разпространен тип.

   

  Професионали

  Ако първият тип клиенти търси най-ниските цени и почти не се интересува от качеството на продукцията, то този тип търсят максимална изгода за парите си.

  Т.е. търси най-доброто съотношение между цена и качество.

  За такива клиенти най-добре работят допълнителни бонуси и подаръци, без значение е даже дали самите бонуси имат нещо общо с основният продукт.

  Най-често тези клиенти се срещат в сферата на B2B.

   

  Резултатът – веднага!

  Третият тип клиенти – на тях резултатът им е бил нужен още вчера.

  И за хората от този тип са много важни гаранцията и скоростта на услугата.

  Ако срещнете такъв клиент, най-вероятно се е обърнал към вас, вече решен да закупи вашите услуги. От вас се очаква грамотно да му помогнете да избере най-подходящо предложение и да се погрижите всичко да е бързо и точно.

  Този тип клиенти са най-приятният, те бързо приемат решението за покупка и обикновено с тях възникват най-малко проблеми.

  Уви, такива клиенти се намират далеч по-рядко от тези от първия или от втория тип.

  Предлагайки вместо един стандартен, няколко продукта, всеки от които ще има своите особености, ориентирани към тези три типа клиенти, със сигурност ще получите шанс за по-добър резултат и уголемяване на продажбите.

   

  Сергей Гринглаз

  http://infobusiness.bg/

• Осъдиха българи в Сърбия за провесването на българско знаме на 3-ти март

  Културно-информационният център в Босилеград, Р. Сърбия, и неговият председател са били осъдени на първа инстанция на глоба от 1000 евро за поставяне на български знамена, предаде Агенция „Фокус“.
  

   

  24.09.2012 г., Босилеград. Съдът по нарушенията във Враня, Р. Сърбия, със съдия Драган Станкович, осъди на първа инстанция, без изслушване, Културно-информационния център на българското национално малцинство „Босилеград” (КИЦ) и Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българското национално малцинство, на четири глоби на обща сума от 112 000 динара (около 1000 евро). Това съобщиха от КИЦ – Босилеград. Присъдите са произнесени по обвинение на Полицейското управление в Босилеград и неговия началник полицейски инспектор Новица Стоянов.

  Едната присъда е заради това, че по повод Националния празник на Р. България 3 март, на 3 март 2011 г. от 09.30 до 19.30 часа, КИЦ като организатор на публично събрание, на балкона на КИЦ-а е поставил държавното знаме на Р. България, а не е поставил държавното знаме на Сърбия.

  Другата присъда е заради това, че на 7 ноември 2010 година по повод Деня на Западните покрайнини и промоцията на книгата „Железният полк” на българския автор Тодор Димитров, КИЦ е провел публично събрание, а не е заявил в Полицейското управление в Босилеград къде ще се проведе събранието 48 часа преди това.

  КИЦ смята, че и двете присъди са юридически неиздържани, с големи процесуални пропуски и нарушения, постановени само въз основа на обвиненията на Полицейското управление в Босилеград и показанията на свидетели-полицаи, без обвиняемите да са изложили своята отбрана, без утвърдителни доказателства и въз основа на свободно убеждение на съдията.

  По повод Деня на Западните покрайнини, на 07. 11. 2010 година КИЦ „Босилеград” не е провеждал никакво публично събрание и не е имало нужда да подава заявка в Полицейското управление. Промоцията на книгата „Железният полк” с автор Тодор Димитров се проведе в затворено помещение в салона на КИЦ-а, в присъствието на около 40 посетители и представители на медии.

  Още по-несъстоятелно е обвинението, че на 03. 03. 2011 г. в периода от 09.30 часа до 19.30 часа, обвиняемите са организирали публично събрание и на балкона на сградата на КИЦ-а са поставили държавното знаме на България, а не са поставили държавното знаме на Сърбия. На този ден КИЦ-а също не е организирал никакво публично събрание. Отбелязването на Националния празник на България 3 март – Ден на освобождение на България от османско робство, може да стане само с поставяне на българско знаме, а не със сръбско. С оглед на това, че в сградата на КИЦ-а са седалищата на две български организации, съдът не е установил по безспорен начин кой точно и под какви обстоятелства евентуално е изтъкнал българското или някакво друго знаме, се казва в съобщението на КИЦ – Босилеград.

  Според КИЦ – Босилеград – полицейското управление в Босилеград не за първи път злоупотребява с правомощията си за да изпълнява политически поръчки на управляващите срещу българските организации в Сърбия, за което началника на Полицейското управление в Босилеград Новица Стоянов бе осъден на парична глоба от КИЦ „Босилеград”.

  Присъдите, произнесени срещу КИЦ „Босилеград” и неговия председател ще бъдат обжалвани на втора инстанция пред Висшия съд по нарушенията в Ниш по редовна процедура.

   

  Източник:  Focus-news.net

• Плевнелиев открива учебната година в Ню Йорк

  Президентът Росен Плевнелиев ще открие учебната година в българските училища в Ню Йорк, а след това ще отпразнува със закъснение Деня на Независимостта с нашата общност там. Това ще стане в рамките на едноседмичната му визита в САЩ за участие в 67-та сесия на Общото събрание на ООН.

  Президентът ще участва в  откриването на пленарното заседание на Глобалната инициатива на Бил Клинтън. Седмичната програма на Плевнелиев е запълнена със срещи на четири очи с държавни и правителствени ръководители от цял свят. Както „Монитор” писа, държавният глава ще присъства и на прием, даван от президента на САЩ Барак Обама в чест на лидерите, които ще участват в световния форум. Във вторник Плевнелиев ще бъде сред първите държавни ръководители, които ще направят изказване пред Общото събрание на ООН. Последните два дни от посещението си зад океана президентът ще прекара в Бостън.

  Източник:  в. „Монитор“

   

  Плевнелиев се срещна в Ню Йорк с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун

  Българският президент Росен Плевнелиев се срещна в Ню Йорк с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, съобщи ИТАР-ТАСС, отразявайки срещите на генералния секретар с държавни и правителствени глави, пристигнали за участие в работата на Общото събрание на ООН.

  Плевнелиев ще присъства на откриването на среща по върховенството на закона на национално и международно ниво. В централата на ООН държавният глава ще има среща с представители на еврейски организации и ще разговаря с президента на Косово Атифете Яхяга.

  Източник:  в. „Класа“

• Видеоклип на Марси Рийс с обръщение към българите

  Новият посланик на САЩ с обръщение към България (видео)

   

  „Здравейте, казвам се Марси Рийс. Аз съм новият посланик на САЩ в България“ – така на български език наследникът на Джеймс Уорлик започва обръщението си към България.

  В клипа Марси Рийс дава кратка информация около професионалната си биография в последните години.

  Тя отбелязва, че досега е оглавявала две американски мисии на Балканите и е била зам.-преговарящ по договора за контрол на въоръженията с Русия.

  Тя заявява, че в работата си като посланик у нас ще се стрeми да допринесе за повече бизнес-партньорства между България и САЩ.

  Сред приоритетите ù ще бъде и сътрудничеството в областта на сигурността между двете държави.

  Рийс не пропуска да отбележи и проблемите в съдебната система на България, като обещава да допринесе за подобряването и.

  „Очаквам с нетърпение да се срещна с вас, хората на България“, възкликва във финала на обръщението си Рийс.

  Марси Рийс ще заеме поста на Джеймс Уорлик, който си замина на 14 септември и бе награден с орден “Стара планина”.

   

  Източник:   offnews.bg

• Антоанета Цонева: В България се прави корпоративна журналистика

  В коментар на проведената през седмицата среща на еврокомисар Нели Крус с представители на българските медии, журналистката Ралица Ковачева каза в предаването „Неделя 150“, че е останала доволна от тази срещата.

  Проблемът с медиите в България не е законов, а етичен и ценностен. За това поискахме свободата на словото да бъде взета като индикатор за това, което се мери в мониторинговия доклад, каза Ковачева.

  Срещата доказа, че някой трябва да събере българските медии, за да започнат да си говорят. Събра ни човек, който дойде от вън, каза Славка Бозукова, главен редактор на вестник „Стандарт“.

  Който е очаквал, че еврокомисарят ще каже този е добър, а този е лош, е останал разочарован. Това не е работа на Нели Крус. За мен неприятното усещане е, че насадихме в дневния ред на Еврокомисията проблема със свободата на словото. Подредихме медиите до други наболели проблеми на България. Смятам, че това не трябваше да се случва, каза Бозукова.

  Според Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда в България трябва да бъде изпратена мисия, която да оцени монополизирането на медийния пазар. Европейски и национални средства попадат в ограничен кръг от хора. Само външен натиск може да разчупи бруталната ситуация с медиите. В България се прави корпоративна журналистика, заяви Цонева.

  Цялата дискусия може да се чуе в звуков файл чрез следния линк.

   

  Източник:  БНР
  

• Серафим Стойков: Ген. Савов се самоуби, защото е участвал в убийството на Георги Марков

  На 7 септември – рождения ден на Тодор Живков – се навърши поредната годишнина от покушението срещу забягналия писател Георги Марков. На 10 януари 1990 г. от Англия в София пристига вдовицата му Анабел Маркова. Още същия ден се среща официално с възстановения след смяната на Тато член на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов, който обещава да й съдейства за изясняване на истината за убийството на съпруга й. За Живковите генерали от ДС, организирали операцията за премахването на критика на бившия генерален секретар на партията, тази визита е знак за задаваща се опасност да бъдат разкрити и те веднага предприемат необходимото за заличаването на следите от престъплението, останали в архивите на ДС.

  Шефът на Първо главно управление ген. Владимир Тодоров задейства секретарката си, която от своя страна нарежда на една от служителките в служба „Картотека и архив” да й осигури делото. Със справка „искане образец 2” архиварката чинно занася в кабинета на секретарката на ген. Тодоров материалите. Последната приема 10-те тома, попълва съответната справка, подписва се, а служителката връща справката на мястото на документите, докато не бъде върнато досието. Поне тя си мисли така, но жестоко се лъже.

  След експедитивната процедура 10-те тома от разработката „Скитник” стигат до поръчителя – ген. Тодоров, и повече никой не ги вижда… За да заличи следите, той заповядва на четири очи на началника на архива Радко Тодоров да унищожи всички останали налични документи, установяващи, че Георги Марков има досие в ПГУ. Главният архивар на разузнаването послушно унищожава картона на името на писателя в псевдонимната картотека и заличава от автоматизираната електронна система компютърните данни за разработката.

  После привиква архиварката Калинова, предала досието на секретарката на ген. Тодоров Дюлгерова, и я пита дали при нея има справки за други дела, ползвани от началника на управлението. Тя му отговаря утвърдително и дори му показва справка образец №2 за ф.2 – 14150 с името на Марков, подписана от Дюлгерова. Радко Тодоров й нарежда да я скъса пред него и да я хвърли в коша за секретен боклук. След това й заповядва да забрави за стореното. Той от своя страна унищожава и всички секретни входящи дневници на ПГУ до 1989 г., сред които и този, в който е отбелязано завеждането на разработката срещу писателя през 1976 г.

  Самият ген. Тодоров се оказа болен и отказа изявления.

  Иначе това са в сдъвкан вид фактите, установени от следствието. Пред следователя по делото Богдан Карайотов бившият началник на архива на ПГУ Радко Тодоров прави пълни признания как са заметени следите от досието на писателя. Два дни преди съдебния процес бившият зам.-вътрешен министър ген. Савов, отговарящ и за операциите на разузнаването, се самоубива. На самия съдебен процес ген. Тодоров се опитва да прехвърли вината за унищожаването на документите на покойния вече Савов. Въпреки това получава ефективна присъда от 14 месеца, намалена на 10.

  Днес следствието е забатачено и у нас, и в Англия. Изглежда следите наистина са заметени перфектно, истината е погребана завинаги, но живата памет остава и пред “ШОУ” дългогодишният бивш шеф и модернизатор на съвременния МВР архив Серафим Стойков за пръв път разкрива известни само нему детайли в историята за “българския чадър”.

   

  – Каква е вашата истина за убийството на Георги Марков, г-н Стойков?

  – По въпроса с Георги Марков същите документи ги имаше и при нас, в Трето главно, т.е. архива на ДС, защото ген. Савов като зам.-министър отговаряше и за Трети отдел на ДС и за външното разузнаване. А разработката “Скитник” се водеше по линия на Шесто управление и се съхраняваше в архивохранилището на нашия Трети отдел на ДС. Явно страшно раздвижване е имало по разработката, защото паралелно и ген. Савов разпорежда на Нанка Серкеджиева да направи тая справка, да намери разработката “Скитник” и да я докладва насаме в неговия кабинет. Нанка прави справката, обаче както Радко и ПГУ си имат собствени правила, така и те си имат свои.

  Серкеджиева взема делото от архивохранилището и го занася в кабинета на ген. Савов. В кутията с разработката остава справката, но нашият хитрец ген. Савов не я къса, не я унищожава, а казва: “Тя Нанка беше скрила на мястото на тази справка еди какво си.” А разработката, която Серкеджиева дава на ген. Стоян Савов, той я праща горе в ПГУ.

  И те я запалиха.

  – Как така я запалиха?

  – Ами запалиха я, бе – изгоряха документите! Ген. Бриго, нищо, че се прави на голям демократ, но при него в ПГУ изгоряха повече от половината досиета. То и ние горяхме, ама тия изгоряха повече от нас. Повече от половината отдел изгоря. Те си бяха е…ли майката! “Първаците” се оказаха по-големи вампири от нас.

  – Значи разработката “Скитник”, заведена по линия на Шесто, загива паралелно в пламъците на Първо и Трето управление на ДС?

  – Да, по линия на Шесто беше нашата разработка. Ген. Стоян Савов неслучайно се самоуби…

  – Защо смятате така?

  – Защото аз смятам, че това е свързано със случая Георги Марков. Той се уплаши, че може да излезе истината наяве, че някой там може да го продаде, от тия – “първаците”, защото е ясно, че е имало сериозни компроматериали в тия разработки и щяха да го влачат това дело и не се знае колко и докъде щеше да стигне.

  – Защо трябва да се самоубива, след като сам казвате, че всички документи са унищожени?

  – Знаеш ли организацията, провеждането на едно такова покушение и неговото директно извършване колко сложно нещо е!?

  – Нали черно на бяло вече нищо няма, всичко е унищожено и т.н.?

  – Ти откъде знаеш кое е унищожено, бе? Той нищо не е палил лично, нали? А ние, българите, сме родени предатели – ами ако някой от “първаците” го “изпее”? Те там навремето са хвърляли гюмета, де да знам.

  Не му е издържала нервната система и си е теглил куршума

  Така мисля аз. Че неговото самоубийство е под въздействие на страха, да не се разкрие, че…

  – … че ген. Савов е имал лично участие в ликвидирането на Георги Марков?

  – Така смятам аз.

  – Това означава, че давате отговор и на друг спорен въпрос, скрит зад седем печата, както се казва – имало ли е ПГУ звено, което е изпълнявало “мокри поръчки” на управлението?

  – Е, то пък това кой знае каква тайна е!

  – Тайна е, защото съм говорил с много висши служители на ПГУ и всички като народни артисти се подсмихват на подобни твърдения. Бившият резидент в Париж и Лондон и зам.-шеф на ПГУ Димо Станков например твърди, че лаиците бъркат въпросното звено с отдела за остри мероприятия, който си е позволявал най-много остри “беседи” и в краен случай е стигал до дискредитация на определени лица.

  – Да, бе! Те са ангели небесни! Маса народ беше избит извън България. Кой ги утрепа? Това не сме аз и ти, нали!

  – Със същия Димо Станков сме разсъждавали защо Георги Марков трябва да бъде убит по най-сложния начин, а папата да го гърмим с гангстерски пищов по най-хашлашкия начин, вместо да бъде обратното? Според него Марков може би е убит от емигрантските среди в Англия заради предателство?

  – То всичко мамата си е е…ло!

  Е, ние не можем да кажем кой е убил Георги Марков, защото нямаме документи. Само че щом ще разсъждаваме логически, аз пък ще ти кажа, че навремето получих една преписка. Тя май сега се съхранява във великата комисия на Евтим Костадинов, която се ослушва за нея. Та като казваш, че ген. Савов се е самоубил напразно, защото всички следи и документи били заличени, аз ще ти кажа, че тази преписка открих не в документите на ПГУ, а на Второ главно в том по линия на вражеската емиграция. Имаше различни регистри и като се рових вътре в съответния регистър,

  открих за първи път срещу името на Георги Марков отметката “убит”

  – Извинявайте, за какъв вид документ става въпрос?

  – Това е един дневник на оперативните дела на вражеската емиграция, който беше свален от Второ главно в нашия архив, а сега е в архива на тая велика комисия на милиционера Евтим Костадинов.

  – И какво беше написано срещу името на Георги Марков в този дневник?

  – Беше написано кога е открита тази оперативна преписка и когато е закрита, някой некадърен глупак с молив е написал “убит на еди-коя си дата, еди-коя си година”. Пълна идиотщина! Това никога не се допуска да се пише по този начин в системата на ДС, но “десарите” са глупави и някоя патка, не нарочно, разбира се, взела, че го добавила. Е, това е единственият писмен документ, открит единствено от Серафим Стойков, където черно на бяло пише, че Георги Марков е убит.

  Съжалявам, че го споделих с журналиста Христо Христов, съжалявам, че му дадох наготово много други работи…

  – Защо?

  – Защото след това се оказа неблагодарник, направи се на велик, завъртя се около Евтим Костадинов, подхвърлят му разни документчета, а той ги величае. Имам чувството, че са го вербували, за да ги величае. А нашата държава след увъртанията на президента Желев продължава да мърляви по въпроса. Ама такива сме ние…

   

  Интервю на Славей Костадинов,  blitz.bg

   

• Българските емигранти наливат годишно в страната по 800 млн. евро

  Българските емигранти, които си идват всяко или почти всяко лято, са най-големите инвеститори в икономиката на страната ни. Може би търсят причина да останат, пише Дойче Веле, но такава не намират.

  Годишно българите зад граница наливат в България над 800 милиона евро. По данни на БНБ тази сума расте с 8,4 % годишно. Същите тези „инвеститори“ не се допускат до активно участие в политическия живот на страната.

  Над 13 хиляди българи протестират срещу предвидения за ноември в Брюксел форум „Политики за българите в чужбина“, искайки ефективно партньорство с българската администрация и право да участват в изборите. Той обаче ще се състои, като участие са заявили 129 души.

  Ние искаме да помагаме, но нас не ни искат. Връщаме се всяка година в България, но се чувстваме като гости в собствената ни родина, казват протестиращите.

  По официална информация повече от 1 милион и 200 хиляди българи живеят и работят в чужбина. Според други източници става дума за 2 милиона. Последните данни на Евростат сочат „оптимистичната“ тенденция, че 70 на сто от младите хора в България твърдо са решили да се реализират в чужбина.

  Другите – над 13 хиляди, мотивират своето несъгласие с избраното място и с дневния ред, заявявайки, че нямат нужда от ментори, а от ефективно партньорство с българската администрация. Което може да бъде уредено, ако подготвяният Закон за българските общности зад граница предвиди възможностите за тяхното участие в политическия живот на България, правото им да участват в изборите и създаването на легитимен представителен орган на българите зад граница.

  Източник: Труд

• БГ парламентът създаде комисия за проучванe за корупция по високите етажи на властта

  С разгорещени дебати Народното събрание създаде в четвъртък временна анкетна комисия за проучване на данни за корупция по високите етажи на властта. Съставът й е от 13 народни представители на пропорционален принцип – 6 от ГЕРБ, 2 от БСП, 2 от ДПС, 1 от Синята коалиция, 1 от „Атака” и 1 независим. За създаването на комисията гласуваха 125 народни представители, 53 бяха против и един се въздържа.

  Депутатите не приеха предложението на депутата от „Коалиция за България“ Янаки Стоилов комисията да проучва случаи до 15-и септември 2012-а година /т.е. за последните три години – бел.ред./ и другото му предложение – в състава на комисията да има 12 народни представители на паритетен принцип – 6 от управляващите и 6 от опозицията. Отхвърлено беше и предложението на ДПС в името на комисията след данни да бъде добавено „и лични признания“.

  Новата комисия ще бъде оглавявена от Яне Янев. Парламентът избра за заместник-председател Христо Бисеров от ДПС, като преди това отхвърли кандидатурата на Волен Сидеров. За членове на комисия са избрани Димитър Лазаров от ГЕРБ, Волен Сидеров от „Атака“, независимият Тодор Великов, Мая Манолова и Атанас Мерджанов от БСП. От Синята коалиция засега нямат предложение за членове на новата комисия.

  Създаването на анкетната комисия е по предложение на лидера на РЗС Яне Янев и група народни представители. В мотивите е записано, че ще бъдат проучвани и случаите на прекратени дела и преписки за корупция, довела до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата. Единствено парламентът може да се произнесе по случаите за корупция по високите етажи на властта, каза Янев при представяне на мотивите за искане за създаване на временна анкетна комисия за проучване на корупция по високите етажи на властта.

  Комисията би следвало да има за предмет случаи, по които са образувани и прекратени преписки и производство. Тя няма да разглежда случаи, по които съдът вече се е произнесъл.

  По-рано Янев коментира и кого би трябвало да разследва комисията:

  Комисията, трябва да обърне особено внимание на конкретни корупционни схеми, касаещи различни публични скандали, придобили гражданственост под названията: „СПИН скандал“, „кръгът Фронтиер“, „хидровъзел Цанков камък“, „източване на БДЖ“, „АЕЦ Белене“, „Арсенал-Казанлък“, „Сливенгейт“ и други.

  От ГЕРБ заявиха, че в комисията ще се разглеждат и енергийни проекти на страната:

  Енергетиката, в която навсякъде досега е имало елементи на съмнение, имало е практики, които в момента при проверка на компетентни органи върви разследване и ще излязат неща, които ще бъдат много интересни за обществото. АЕЦ „Белене“ няма да бъде въпрос единствено и само на тази комисия, посочи Диан Червенкондев.

  Ангел Найденов от БСП заяви, че за пореден път Народното събрание обслужва поредна проява на хиперактивност на Яне Янев, а желанието за нова парламентарна комисия измества вниманието от лица на ГЕРБ, затънали в скандали.

  Управлението е некадърно. То за 3 години не успя да разнищи нито един случай на корупция, злоупотреби в средите на предишните управляващи. И трябва да се появи един български богатир, декориран в цветовете на РЗС, за да направи на пух и прах предишното управление. Това, което се предлага, е не просто провокация срещу парламентарните принципи. Зад тази активност стоят предизборните сметки и мечтания на г-н Янев като лидер в случая на една разпаднала се парламентарна група.

  Депутатът Янаки Стоилов предложи анкетната комисия да проверява случаи до 15-и септември 2012-а година, както и търгове за продажба на земи от държавния поземлен фонд. ДПС ще гласува против създаването на тази комисия, каза депутатът от ДПС Четин Казак:

  Как си представяте вие, че сега ще създаваме анкетна комисия по дела, по преписки, които са били прекратени или решени от съда. Къде отиде разделението на властите в тая държава. 

  Силно се надявам, че анкетната комисия ще започне работа с разследване на премиера на България, заяви депутатът от „Атака” Волен Сидеров:

  С такава силна заявка за борба с корупцията няма как да не подкрепиш Яне Янев. Затова аз се чудя, дами и господа от ДПС и БСП, какви аргументи търсите при това положение, при което вие виждате решителността, с която г-н Янев ще тръгне да бори корупцията, наркотрафика и евентуалното съучастничество на г-н Борисов в убийство, както той твърди. Всички очакваме тези разкрития.

  Парламентът продължава дебатите по внесените промени от „Атака“ в Закона за събранията, митингите и манифестациите, според които на тези масови прояви трябва да се говори само на български език. ДПС обяви, че няма да подкрепи промените, тъй като са предложени с дискриминационни подбуди.

  Коментарът по темата на депутата от ГЕРБ Диан Червенкондев от предаването ни „Нещо повече“ може да се чуе чрез следния линк.

   

  Източник:  БНР

   

• Бунтът срещу „Невинността на мюсюлманите“ стъпи и на Балканите

  Днес светът стана свидетел на поредната вълна от протести, безредици, насилие и смърт

  

  Стотици хиляди мюсюлмани в различни точки на планетата изразиха гнева си към oсмиването на пророка от страна на западния свят.

  Освен редица точки по света, днес бунтът стъпи и на Балканите. Няколко хиляди сръбски мюсюлмани участваха в протест срещу филма „Невинността на мюсюлманите“, който съдържа оскърбления срещу пророка Мохамед, съобщи сръбската телевизия.

  Демонстрация се проведе в град Нови пазар в южната сръбска провинция Санджак, която е населена основно с мюсюлмани.

  Протестиращите развяваха знамената на Турция и на босненските мюсюлмани. Те носеха транспаранти, на които беше написано: „Пророкът е в моето сърце“ и „Свобода за Палестина, Афганистан и Либия“.

  Главният мюфтия на мюслманската общност в Сърбия Муамер Зукорлич съобщи, че неговата организация не е участвала в протеста, но подкрепя акцията, защото „мюсюлманите имат право да протестират срещу обидите“.

  Вече почти две седмици мюсюлманският свят от Тунис през Либия и Египет до Пакистан е обхванат от протести заради филма „Невинността на мюсюлманите“. В Либия даже беше застрелян американският посланик и няколко служители на американската мисия.

  Пролятата кръв обаче не спря до тук.

  По време на протестите срещу антиислямския филм  в Пакистан загинаха 16 души и бяха ранени още 219.

  Протести срещу „Невинността на мюсюлманите” се проведоха и в Шринагар- най-големият град в контролирания от Индия Кашмир. Като предпазна мярка, полицията затегна комендантския час за целия ден в някои части на града.

  Властите в региона също така блокираха мобилните телефони и интернет-услугите за четири часа, за да може да се предотврати гледането на кадри от филма.

  В Шринагар полицейските служители използваха сълзотворен газ, за да разпръснат близо 30 жени, които са маршируваха под знамената на радикална ислямистка женска група и скандираха „Долу САЩ!”.

  Хиляди мюсюлмани излязоха по улиците на Ливан, за да изразят гнева си срещу заснетия в САЩ антиислямски филм и френските карикатури на пророка Мохамед.

  В южния пристанищен град Сидон сунитски духовници призоваха за „ден на гнева” срещу обидите, нанесени на пророка Мохамед, но призоваха към сдържаност.

  Френските училища бяха затворени, а части на ливанската армия са разположени около всички френски институции в Сидон, столицата Бейрут и в северния град Триполи.
  Хиляди поддръжници на шиитското движение „Хизбулла” излязоха на протест по улиците на източния град Баалбек след петъчните молитви.

  „Този, който се осмелява да обижда исляма и пророка Мохамед, не може да остане жив. Подобни неща не могат да бъдат толерирани”, заяви шейх Махер Хамуд, имам на джамията Кудс.

  В Триполи радикалният ислямистки духовник Омар Бакри призова „войниците на исляма” да отмъстят на създателите на филма и на издателите на карикатурите.

  Хиляди хора се включиха в протестна акция срещу антиислямския филм „Невинността на мюсюлманите” в южния иракски град Басра. Демонстранти изгориха американски и израелки флагове и носеха портрети на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей.

  В района на протестната акция бяха разположени части на полицията и армията, за да не се стигне до инциденти.

  В свещения за шиитите иракски град Наджаф духовникът Садр ал Дин ал Кубанчи заяви, че Америка, Израел и Франция стоят зад план да се атакуват мюсюлманите, който отразява културния провал на трите страни.

  Не по-различна бе картината и в Европа. Франция и Германия бяха под особено напрежение заради карикатури на Мохамед.

  Стотици мюсюлмани се събраха на протест срещу френското посолство в британската столица. Демонстрантите издигаха лозунги срещу френския седмичник „Шарли Ебдо”, който публикува карикатури на голия Мохамед.

  Междувременно скандалният брой на френския  днес отново постъпи в продажба, след като в сряда беше изкупен целия тираж.

  „Не е останал нито един вестник, сутринта бяха близо 20 на брой, но ги разпродадохме почти веднага”, коментират търговци.

  На обложката на изданието е изобразен мюсюлманин в инвалиден стол, който е бутан от евреин. „Нищо смешно”, коментира инвалидът в илюстрацията, която е именувана „Недосегаемите 2”.

  Протести имаше и в германски градове.

  Близо 800 демонстранти маршируваха през центъра на югозападния германски град Фрайбург с лозунга „Аз обичам своя пророк”.

  Фрайбург бе и първият град, който одобри подобно шествие, но постави строги условия.

   

  Ивайло Кючуков,

  Actualno.com

• Ще се скарат ли Русия и Америка?

  

  Обвинението е кратко и ясно:

  Москва твърди, че с пари на американската хуманитарна организация USAID е бил направен опит да се повлияе на изхода от изборите в Русия.

  Наказанието: USAID трябва да напусне Русия.

  В декларация на руското външно министерство се казва, че руското гражданско общество няма нужда „да бъде ръководено от чужбина„. Другояче виждат нещата представителите на руския неправителствен сектор – те предупреждават, че изтеглянето на USAID от страната ще доведе до прекратяване на дейността на много от гражданските организации в Русия.

  Враг №1

  Официален Вашингтон тълкува действията на Москва като оскърбление, което на всичко отгоре му бива нанесено точно в разгара на предизборната кампания в САЩ. В началото на мандата си президентът Обама беше обявил, че ще работи за преодоляване на недоверието между двете страни. Поради което сегашната постъпка на Москва може да се тълкува и като доказателство за провала на Обама в политиката му на сближаване с Русия. Това пък е добре дошло за републиканците. Техният кандидат за президент Мит Ромни неотдавна потвърди, че Русия си остава враг №1 на Америка.

  Отношенията между Вашингтон и Москва и без това никога не са били розови. Руснаците не могат да се примирят с факта, че краят на съветската империя означаваше за Москва и загуба на влияние. Оттогава Кремъл се опитва да противодейства, като се държи твърдоглаво. Очевидно и Вашингтон няма нищо против да се заиграва по идеологическа линия със старите си врагове от времето на Студената война. А какъв по-класически пример за това от Русия? Така изведнъж пред очите ни оживяват идеологическите противници, които броят ядрените си глави, говорейки за разоръжаване. И всичко това с едничката цел да се усети отново тръпката от спречкването.

  Свободата е като водата – винаги си намира път
  Решението на Москва да изхвърли от страната американската неправителствена организация USAID се вписва идеално в тази схема.

  „Нищо страшно не се е случило, ще дадем парите на някоя руска организация – нали най-важното е работата да бъде свършена„, казват от USAID.

  Нещата обаче не са чак толкова прости. Защото се забелязва една тенденция, която не вещае нищо добро за световната политика. При президента Владимир Путин надали ще имаме поводи да се надяваме, че руската политика ще стане по-предвидима. Обратното – във Вашингтон все по-малко се мисли за нуждата от модернизиране на американската политика спрямо Русия. Забравя се, че Москва е необходима на голямата политика, например в Сирия или Иран – независимо от това, че Русия проявява признаци на невроза заради загубената си предишна слава на Велика сила.

  Случаят USAID е символичен. Навсякъде по света има западни организации, които работят в подкрепа на демократизирането и модернизирането на отделните общества. Авторитарните режими реагират на това с ограничения и засилен контрол – така е в Китай и Египет, в Украйна и Индонезия. И в Русия, разбира се. Опитът обаче показва, че свободата и демокрацията са като водата – те винаги си намират път, камо ли пък в днешния глобализиран свят. Важното в случая е чуждите благодетели на демокрацията да не преиграват и да не насилват нещата. Засега USAID се въздържа от подобно поведение. Затова наложената сега от Москва забрана вреди не толкова на американската организация, колкото на самата Русия.

   

  Източник: Дойче Веле/КРОСС
  

• Едвин Сугарев: Синята власт създаде червените олигарси

  Лошото в българската приватизация не беше ниската цена, а това, че ни пришпорваха да бързаме, разказва Сугарев в интервю пред “Преса”. Имаше една Ан Макгърк от Международния валутен фонд, която буквално тропаше по масата и искаше да продаваме в най-кратки срокове. А на кого да продаваме, това никой не казваше.

  Така се стигна до варианта “работническо-мениджърска приватизация”, разграбване на предприятията, които след това бяха продавани на безценица на бившите комунисти. Така този тип приватизация направи някои членове на БСП олигарси. За съжаление, получи се така, че синята власт създаде червените олигарси, смята Сугарев.

  За мен д-р Желев е една от най-позорните фигури на прехода, той организира комплот срещу правителството на политическата сила, която го издигна за президент, твърди поетът. Действаше в пълен синхрон с Луканов и с фигури от бившата ДС като Бриго Аспарухов.

  От всички комунисти Виденов ми е най-симпатичен, признава Едвин Сугарев. Според него това е честен човек, доколкото честен може да бъде член на тази партия. Виденов каза думи, които трябва да се помнят – България няма пари и всичко, дето са го говорили, е било пълна лъжа, завършва Сугарев.

  Източник: БЛИЦ

• Преди 104 години България провъзгласява независимост

  Обявяване на независимостта на България и борбата за нейното утвърждаване

   

  За една голяма част от българите датата 22 септември остава свързана основно с манифеста, прочетен преди сто години от цар Фердинанд във Велико Търново. Княжеството става царство, България вече не е във васална зависимост от Османската империя. Но дали всичко се изчерпва само с това?

   

  

  Всъщност, за да се осъзнае значението на този акт, трябва да върнем времето назад и да проследим как Англия, Франция и Австро-Унгария, водени от своите интереси, разпокъсват България и я поставят в подчинено положение спрямо Турция. Тогава Санстефанска България е разкъсана на васално Княжество България, автономна област Източна Румелия, а Македония е върната в пределите на империята. Въпреки акта на Съединението от 6 септември 1885 г., Княжеството остава във васална зависимост. Това дава възможност на Турция и великите сили да се намесват в суверенните му и икономически права. Освен политическите последици, сериозно е засегната икономиката от вноса на западни стоки при ниско мито. Това разорява много от традиционните български занаяти и не позволява индустрията да стъпи на крака, да се превърне в конкурентноспособна на международния пазар. Допълнителна тежест се явяват данъците, които Княжество България и бившата Източна Румелия трябва да плащат на империята.

  Васалното положение заплашва и Съединението, тъй като е в противоречие с клаузите на Берлинския договор, а те продължават да са в сила юридически. Факт е, че България е единствената страна в Европа, поставена във васално положение. Това е сериозна пречка за нашата дипломация при осъществяването на външната политика. Всички постижения за тридесет години свободен живот костват големи усилия. Идеята за българската независимост се ражда след Съединението. Водят се преговори с великите сили, но без резултат. Назначеното през януари 1908 г. правителство на Александър Малинов поставя постигането на независимостта като първостепенна задача.

  На 11 юли 1908 г. В Турция е извършен младотурският преврат. В империята се извършват преобразования в посока демократизация на страната. В същото време се засилва националистичната пропаганда в насока изграждане на Отоманска нация. Това може да се превърне в сериозна пречка за постигане независимостта на България. Още по това време българският представител в Цариград Иван Евстатиев Гешов лансира идеята за обявяване на независимостта в писмо до външния министър генерал Ст. Паприков. Българската дипломация сондира мнението на Русия. Руският външен министър Изволски съветва да се изчака Австроунгария да наруши първа Берлинския договор. По това време изтича срокът, за който тя има право да окупира Босна и Херцеговина. Повечето от великите сили са информирани, че тя иска да удължи срока на окупацията – да анексира.

  На 30 август 1908 г. в Цариград се случва прословутият “инцидент Гешов”. Устроена е гала вечеря по случай рождения ден на султана, на която са поканени дипломатическите представители на всички държави с изключение на българския представител Иван Евст. Гешов. Това влошава отношенията между двеет държави. На 1 септември Гешов е отзован и заминава за София. Турция също отзовава своя комисар от българската столица.

  На 5 срещу 6 септември 1908 г. избухва стачка на служителите от Източните железници. В България тя обслужва линиите Свиленград – Белово, Симеоновград – Нова Загора – Ямбол. На 6 септември линиите са поети от персонал на Български държавни железници. На 9 септември компанията успява да прекрати стачката, но по нареждане на българското правителство, линията е окупирана от войсково подразделение и обявена за българска собственост. Тук освен правата на Турция са засегнати и итересите на западни банки, които имат капитали в Източните железници.

  Генерал Паприков изпраща К. Хаджикалчов в Цариград, за да направи опит за директно споразумение с Турция. В същото време княз Фердинанд проучва позициите на Австро-Унгария по въпроса за обявяване на българската независимост. На 60-годишния юбилей на император Франц Йосиф в Будапеща на 10 септември князът е приет като независим владетел. На следващия ден той води важен разговор с външния министър барон Ерентал. Въпреки че не подписват никакъв документ, установява се, че синхрон в действията на Виена и София все пак има.

  Правителствотo на Малинов поддържа курс да постави Европа пред свършен факт. На 16 септември то взема решение да обяви независимостта на 21 септември. Телеграфират на княза да се завърне незабавно в страната.

   

  

  На 21 септември княз Фердинанд пристига в Русе, където е посрещнат от министрите, а на 22 септември 1908 г. във Велико Търново, в храма “Св. Четиридесет мъченици” със специален манифест обявява България за независимо царство. Новината е посрещната с възторг от целия български народ. Оттук започва борбата за международно признаване на българската независимост, тъй като тя е нарушение клаузите на Берлинския договор.

  Ден по-късно, на 23 септември Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина, на 24 септември Гърция присъединява към своята територия автономния остров Крит. Още на 22 септември Фердинанд телеграфира на султан Абдул Хамид II, като го уведомява за извършения акт и го уверява в личната си вярност. С официална нота до великите сили са направени постъпки за признаване на българската независимост. Нито една от тях, обаче, не проявява готовност за това. Австроунгарския външен министър Ерентал поставя въпроса за отнетите от компанията на Източните железници железопътни линии. Русия предлага на муждународна конференция да се ревизира Берлинския договор, но в действителност целта е да си осигури свободно преминаване през проливите. Англия поддържа младотурците и иска да издейства компенсации за Турция, затова е съгласна на конференция. Това одобряват също Франция и Италия. Съседните държави Румъния, Сърбия и Гърция очакват решението на великите сили, за да го последват. Между двата лагера на великите сили има противоречия, но в едно са единодушни – България трябва да ликвидира финансовите въпроси, произтичащи от независимостта.

  На 1 октомври министър председателят Малинов заявява пред кореспондента на в. “Матен” в София: “Независимостта си България е готова да изкупи с кръв, а не с пари!” До турското правителство е адресирана нота, до три дни да бъде призната българската независимост. Турция обявява частична мобилизация, а България събира в бойна готовност запасни. В същото време редакторът на “Ени газета” – Зия бей е изпратен в Цариград да съобщи на Великия везир Камил паша готовността на българската страна за преговори. Направени са постъпки за преговори и с Източните железници. Великият везир също няма доверие на великите сили при свикване на международна конференция, тъй като знае, че всяка ще търси изгода за себе си.

  

  Българските делегати в Цариград – П. Димитров и Иван Стоянович разбират, че Високата порта не е готова на отстъпки. Българското правителство, въпреки че се стреми към мирен изход от кризата, взема мерки, Министерския съвет отпуска кредит за закупуването на пушки и патрони. В Турция има антибългарски митинги. В Сърбия и Черна гора организират демонстрации против Австро-Унгария. Последната струпва войски по границите с двете държави. Английската флота се насочва към турски и гръцки води, а руската флота в Черно море получава заповед за мобилизация. С цел предотвратяване на въоръжен конфликт, силите от Антантата връчват на външния министър ген. Паприков нота с настояване да се разпуснат свиканите резерви и да изпрати делегати да преговарят в турската столица. В този исторически момент никоя от заинтересованите държави не е готова за война и ново преразпределение сферите на влияние.

  България демобилизира запасните и изпраща в на 18 октомври министър Ляпчев в Цариград. Освен с преговори за железницата, Ляпчев трябва да настоява за статуквото на Екзархията, за защита на българите в Македония и др. Турция иска 572 милиона лева компенсация, а Компанията по Източните железници предоставя сметка от 54 милиона лева.

  Министър Паприков се обръща към руския, френския и английския агенти в София. Трите държави съветват Цариград да не прекалява с исканията. Българската дипломация показва отстъпчивост по въпроса за железниците, за да спечели великите сили. Ляпчев е отзован, но оставя декларация за предложенията на България. Изплащане на 40 милиона за румелийския данък и за собственотта и експлоатацията на железниците 42 милиона лева, общо 82 милиона лева. Руският и френският посланици намират сумата за приемлива. Англия настоява тя да се увеличи на 120 милиона. Преговорите са в застой.

  На 9 декември българското правителство отправя циркулярна нота до Великите сили и изтъква, че няма да плаща турския външен дълг, но ако страните не съдействат, ще търси “други средства”. Великите сили започват надпревара за привличане на страната.

  В началото на 1909 г. Турция повдига и искания за териториални отстъпки в района на днешния Свиленград. Започва съсредоточаване на войска в района на границата. Българското правителство мобилизира 8-ма Тунджанска дивизия.

  На 17 януари 1909 година руското правителство излиза с инициатива съгласувана с Франция и Англия. Русия поема исканите от Турция 125 милиона лева, като приспадне тази сума от контрибуциите от Освободителната война (1877-1878). България няма да плаща нищо на Турция, а ще сключи формален заем с Русия с дълъг срок и ниска лихва. Преговорите са подновени. Цариград издига нови искания, българският делегат Ляпчев проявява търпение и гъвкавост. В крайна сметка на 6 април 1909 г. Ляпчев и Рифат паша подписват българо-турски протокол за признаване на независимостта.

  На 7 април руското правителство официално признава независимостта на България. Скоро това правят Англия, Франция и Италия, последвани са от Сърбия, Черна гора и Румъния. На 14 април германското и австроунгарското правителства поздравяват Фердинанд и кабинета Малинов с държавния суверенитет.

  От изложеното по-горе се вижда, че актът по обявяване независимостта на България от 22 септември не свършва с изчитането на манифеста във Велико Търново и обявяването на България за независимо царство. Месеци наред траят усилията на правителството на Малинов да защити и утвърди държавния суверенитет. България отхвърля васалната зависимост от Турция и се превръща в самостоятелна държава с по-голяма свобода във външната политика. Тя се освобождава от задължението да плаща данък на империята, да участва в погасяването на турския държавен дълг, да плаща източнорумелийския данък. Премахната е чуждата собственост и експлоатацията на Източните железници на българска територия. Турция изгубва всякакви права над Източна Румелия и с това е доутвърден актът на Съединението от 1885 г. България се изравнява със своите съседи Сърбия и Румъния. Извоюва си преднина в усилията за равноправно третиране в международно отношение. Тези постижения са резултат на смела, но разумна политика, на дипломатически такт и ловкост, резултат на умение на Българската дипломация да се възползва от условията на международната ситуация.

   

  Цветан Диковски,

  Pravoslavie.bg
  

• Медийната среда да се включи в мониторинга на ЕК за България

  Български журналисти призоваха еврокомисар Нели Крус медийната среда да се включи в мониторинга на ЕК за България

   

  

  Медийната среда да се включи в мониторинга на Европейската комисия за напредъка на България в областите правосъдие и вътрешен ред – за това призоваха журналисти по време на среща с еврокомисаря по информационните технологии Нели Крус. Тя реши да изслуша представители на медиите у нас, след като получи шест писма от журналисти и различни неправителствени организации, загрижени за свободата на словото у нас.

  Събитието не мина без размяна на остри реплики и обвинения между представители на враждуващите лагери – Съюза на издателите в България, оглавяван от Венелина Гочева („Труд“, „24 часа“), създадения през февруари Български медиен съюз начело с Валери Запрянов („Преса“, „Тема“), журналистите Илияна Беновска (радио К2), Николай Бареков (ТВ7) и Сашо Диков (Канал 3). Иначе незасегнати по същество останаха важни въпроси, свързани с независимостта на медиите и свободата на словото. Затова пък издателите поставиха въпроси, които не засягат Европейската комисия, а са въпрос на вътрешни политически решения – намаляване на ДДС за печатните издания, например.

  Преди да даде думата на издатели и журналисти Крус обясни, че е тук, за да изслуша всички заинтересовани страни, но все още няма отговор на поставените в писмата въпроси. Въпреки че имам правомощия да се намеся, има много неизяснени неща, каза еврокомисарят и добави, че е запозната с явни примери за натиск над журналисти, без да даде конкретен пример.

  Според нея репортажите за България извън страната, поставящи я в много негативна светлина, заслужават да се разследват. Тя обясни, че е поставила проблема с непрозрачната собственост и финансиране на медиите в България по време на срещата с премиера Бойко Борисов. По думите й той признал, че такъв проблем има и обещал подкрепа в усилията за увеличаване на прозрачността.

  Венелина Гочева, управител на Медийна група България Холдинг (издател на „Труд“, „24 часа, „168 часа“ и т.н.) се опита да обясни на комисар Крус, че разцепването на издателския съюз през 2011 г. е нанесло големи щети за репутацията на собствениците на медии. По думите й проблемите на медийната среда в България трябва да се решат в „професионалния ни кръг“, а не с помощта на Европейската комисия.

  Изказването й допълни Радомир Чолаков, изпълнителен директор на Съюза на издателите, който заяви, че печатните медии са едва ли не обречени на смърт заради възхода на дигиталните технологии. Ние се борим за съществуване, което ни вкарва в един неустойчив бизнес модел на крос субсидиране. Ако отговорим на въпроса как на един малък пазар, в условията на криза, да останем независими от външно финансиране, да не допуснем монополи и да запазим работните места, ние ще сме гениални, каза Чолаков.

  Кристина Христова от Асоциация на европейските журналисти в България върна дискусията на темата с непрозрачната медийна среда в България и опасността от монополно положение. „Обръщаме се към вас с призив да бъде изпратена европейска мисия за установяване на фактите, която да провери вероятността от монополно положение на пазара на печатни медии. Друг съществен проблем е заобикаляне на Закона за обществени поръчки при предоставянето на бюджетни и европейски средства на медиите за комуникационни програми, например. Настояваме ЕК да провери дали парите за популяризиране на европейските програми отиват за техните цели, тъй като съществуват сериозни опасения, че част от тези средства се използват за осигуряване на медиен комфорт на отговорните министерства“, обърна се Христова към комисар Крус.

  Думата взе Илияна Беновска от радио К2, която обяви, че ако Брюксел не се намеси, след 300 дни, когато са парламентарните избори, България ще бъде тоталитарна държава, свободата на словото ще е мъртва, а близки до управляващите медийни групи ще установят пълен монопол. „Различно мислещите ще бъдат погълнати“, заяви Беновска и призова еврокомисията спешно да наложи мониторинг на медийната среда в България. „Ако не ми вярвате, проверете дали медиите на олигарсите ще отразят думите ми“, обърна се към Крус Беновска.

  При тези думи в дискусията се включи Ирена Кръстева, собственик на Нова българска медийна група, издаваща вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Засада“, „Борба“, „Меридиан мач“, както и телевизиите ББТ, ТВ7 и др, която заяви, че Беновска не представлява нито една медийна организация. Собственичката на К2 пък попита Кръства лично ли се е засегнала и я посъветва да определя реда на сина си (депутата от ДПС Делян Пеевски – бел. ред.), а не този на срещата. Кавгата бе прекъсната от Венелина Гочева, която помоли участниците да се въздържат от викове и крясъци.

  В разговора се включи Николай Бареков, шеф на новините в ТВ7 (собственост на Ирена Кръстева), който заяви, че обявилата се за независима журналистка Илияна Беновска се финансира от „организирана престъпна група, занимаваща се с отвличания и проституция“ т.е. от Алексей Петров. Той уведоми присъстващите, че е подготвил „три папки с филми, посветени на нашите разследвания“. Благодарение на тях двама министри били освободени, а един е даден на съд, обясни на комисар Крус Бареков. Той и колегите му пък били залети с „кофи с помия“.

  Думата взе главният редактор на в. „Стандарт“ Славка Бозукова, която премина към по-практични теми. Проблемите за печатните издания са, че се продават на ниски цени – „25 – 45 цента“, а приходите от реклама са паднали с 50% за 4 години, каза тя. Разчитаме на външно финансиране – субсидия или европроекти, допълни Бозукова. Тя призова 60% от европроектите за публичност да са предназначени за публикации в медиите, а не да се дават за рекламни материали. Авансът от 10% при изпълнение на въпросните проекти да се увеличат на 20%, поиска още Бозукова.

  След нея Валери Запрянов, главен редактор на сп. „Тема“ и изпълнителен директор на в. „Преса“, изнесе патетично слово за несправедливите обвинения към медийните групировки, „омърсяването“ на журналистическата професия със случайни хора и невероятните трудности при издържането на вестници. Не за премиерската любов се борим, а за тази на читателите, обяви Запрянов. Как може някой да твърди, че у нас няма свобода на словото, като има свободия, каза още издателят.

  Журналистката Ралица Ковачева от портала EUInside се включи в дискусията с думите, че ако има плурализъм на мненията в България, то това е благодарение на интернет.

  Издателя на в. „Преса“ Тошо Тошев призова присъстващите да не се държат като „медийни аборигени“ на среща с класния ръководител. Той обърна внимание на факта, че в България има над 150 тв-оператори, 200 или 300 радиостанции и няколкостотин вестника. Това означава, че има вестници, които само издателите им ги четат, заяви той. Тошев поиска ДДС за хартиените издания да се намали, за да се стимулира съществуването им.

  Този призив бе подкрепен от Ирена Кръстева, която обясни, че вестниците и книгите трябва да продължат да съществуват, защото „ако нещо се чете на хартия, то се запомня, ако го четеш на екрана на компютъра или iPad-а – забравяш го след 10 минути“.

  В края на дискусията се включи и Петьо Блъсков, който обясни, че всички тук го познават и няма нужда да се представя. При тези думи се намеси Нели Крус с репликата, че тя няма никаква представа кой е и го помоли да се представи. „Аз съм създателят на вестниците в демократична България“, каза той. Крус се пошегува като го попита колко паметника са му издигнати, а той отговори: „Много, но от хартия“.

  „Ясно ми е, че тук става дума за важни неща като темите за прозрачността на собствеността и финансирането на медиите. Ще трябва да се запозная с повече детайли от чутото“, посочи тя, след като изслуша издателите и журналистите. Чух и че вие цените независимостта на медиите точно колкото и аз, но не всички сте на едно мнение какво означава това, продължи тя. И продължи: не знам това до какъв практически резултат ще доведе. Но можем да се съгласим, че насилието е абсолютно неприемливо в каквато и да е форма, автоцензурата е неприемлива и вие и ние можем да си помогнем да разрешим това, каза Нели Крус.

  Трябва да се знае кой е собственикът на даден вестник или на ТВ канал, който хората гледат. Трябва да има и прозрачност къде се насочват публичните ресурси – това са днешните правила, категорична бе тя. Трябва да даваме яснота и имаме право да знаем за какво се използват парите на данъкоплатците, настоя еврокомисарят. За мен са ясни три неща: тези проблеми няма да изчезнат без дебат по прозрачността, не искам да си скрия главата в пясъка, но можем да разгледаме варианти за решение, което казах и на премиера ви. В една по-формална кръгла маса аз ще бъда вашият най-голям поддръжник за прозрачност, предложи Нели Крус.

   

  Източник:  Mediapool

  Снимки:  БГНЕС

• Нели Крус: България може да стане страната с най-бърз интернет в ЕС

  Ако първата мрежа, построена в един град или в едно село, е с много бърз интернет – в един момент България може да стане страната с най-бърз интернет в Европа. Това заяви зам.-председателят на ЕК и комисар по информационните технологии в Европа Нели Крус, която бе в София, за да участва в конференцията „Цифровата програма на Европа 2012: Реалност или все още предизвикателство?“

  По думите й някои страни-членки имат голяма мрежа с широколентов интернет, която обаче много трудно се поддържа и подобрява.

  „Някои страни имат много сложни процедури, които правят адаптирането към дигиталната ера по-трудно от политическа гледна точка.

  Може би България ще изпревари някои страни-членки, защото няма такива пречки.

  Ако първата мрежа, построена в един град или в едно село, е с много бърз интернет –

  в един момент България може да стане страната с най-бърз интернет в Европа.

  Това ще е една много положителна промяна.

  Първо, обществата и нациите трябва да са наясно с предимствата на широколентовия интернет и изчисленията в облак, и след това трябва да са достатъчно умни да инвестират в тези технологии. Това може да изисква жертви, но е наистина една отлична инвестиция“.

  От друга страна обаче половината от населението на България никога не е използвало интернет.

  „Вземането на правилните решения за дигитализацията ще помогне да решим бъдещето си. ЕС има нужда от широколентовия интернет, той стимулира икономиката.

  10% по-голямо разпространение на широколентовия интернет означава 10% по-високо икономическо развитие“, каза още тя.

  В Европа се очаква незаетите работни места в областта на информационните технологии да станат 700 000, което означава, че не оползотворяваме възможностите във всички държави, добави Крус.

  Имаме нужда от подобряване на инфраструктурата на безжичния интернет и това трябва да стане бързо, посочи еврокомисарят.

  „Другото нещо, върху което трябва да се фокусираме, е това, че поне 90% от работните места изискват дигитални умения, а компютърната грамотност нараства само с 3% за година.

  Ако не се справим с този проблем, губим цяло поколение“, предупреди тя.

  Наясно сме, че Европа и Брюксел не могат да направят онова, което трябва да се направи на местно ниво, заяви тя.

  „Трябва да разберем дигиталната реалност и да се конкурираме в глобален план. Иновациите могат да трансформират Европа в нещо по-добро“, каза още еврокомисарят.

  Един от проблемите, които отбелязаха от Европейската комисия, е ниският достъп до интернет в селските райони, заяви в своето изказване пред форума министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.

  По думите му България изостава от другите страни членки на ЕС, както по отношение на свързаност и приложение на технологиите от страна на бизнеса и потребителите, така и по отношение на ползваемостта.

  Българската страна пое ангажимент в Програмата за развитие на селските райони да проучи ситуацията с широколентовия достъп в селските райони и да изработи детайлна карта за широкорентово покритие.

  Това е начален етап от процеса на осигуряване на широколентов достъп в тези, т. нар. „бели зони“, обясни министърът.

  По думите му достъпът до интернет в селата е изключително важен за младите хора, които искат да останат да живеят в тях и да развиват бизнес.

  Това, към което се стремим, е до края на този програмен период да укрепим основата на електронното управление, а през следващия – да надградим и да развием постигнатото, коментира министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.

  Министърът отбеляза, че електронното управление, широколентовият достъп до интернет и информационните технологии в училищата и висшите учебни заведения са сред приоритетите на българското правителство.

  Те са в унисон с целите, залегнали в цифровата програма на Европа, каза министърът.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Имат ли права външните българи?

  Интервю на проф. Любомир Гаврилов за в. „Култура“

   

  Любомир Гаврилов (1959) е професор по математика в университета в гр. Тулуза, Франция. Завършил е математическа гимназия и математика в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1992 г. печели конкурс за доцент в университета на гр. Тулуза, където работи и до днес.

  Той е координатор за гр. Тулуза на временните Обществени съвети на българите във Франция.

   

  – Професор Гаврилов, вие сте от онези българи в чужбина, които „водят битка” за даване на повече права – избирането на Съвети на българите по местоживеене, правото на диаспората да бъде представлявана в българския парламент. Защо?

  – Всички българи, където и да живеят, желаят България да се превърне в едно по-добро място за живеене. Място, в което да живеем и работим, без да сме принудени да емигрираме. Но за да стане това, имаме нужда от силно гражданско общество, коректив на държавната, икономическата и политическата власт. Ето защо, необходимо е широко участие на всички в националния живот на страната, включително и на българите в чужбина. Приносът на над милион български граждани в чужбина не трябва да се изчерпва само с парични преводи (които, впрочем, се оценяват на поне 5 процента от БВП на страната); тези българи представляват и по-голямата част от научния, техническия, а вероятно и културен потенциал на нацията. Привличането на българите в чужбина към националния живот на страната минава през създаването на пълноценен избирателен район в чужбина, в който да можем да избираме народни представители, както това правят българите в страната. И в крайна сметка, през политическо представителство в Народното събрание.

  – Докъде смятате, че сте стигнали в тази битка, този процес, който не е от вчера, за промяна на изборното законодателство за българите в чужбина? Както и в диалога си с българските институции.

  – Отговорът има различни аспекти. Единият е чисто политически – т.е. на какво ниво имаме чуваемост в Народното събрание и в други държавни институции. Другият е педагогически – до каква степен българите в чужбина знаят за нас, за проблемите, които повдигаме, доколко одобряват нашите идеи и ни подкрепят.

  От самото начало беше ясно, че това е дългосрочен проект, който се вписва в една обща европейска и световна тенденция. Преди да се впуснем в тази „битка”, с колегата Стефан Манов[1] изучихме как стоят нещата на други места и най-вече във Франция. А до каква степен сме известни на българите в чужбина… Миналия месец попаднах на една анкета в известния емигрантски сайт ide.li – той се прави от българи в Австралия – въпросът беше: „Чували ли сте за Обществените съвети на българите в чужбина?“. Бяха отговорили около 400 човека. Една трета от тях бяха чували за тези Обществени съвети, което е значим процент. Разбира се, хората, които са отговорили, не са случайни българи, които живеят в чужбина, а са по-скоро хора, които се интересуват от демократичните процеси в България и отношението между диаспората и държавата майка. Мисля все пак, че можем да се сравняваме по популярност с Държавната агенция за българите в чужбина, а тя разполага с годишен бюджет от почти един милион лева, персонал от няколко десетки сътрудници и работи с всички български училища в чужбина. А само преди две години започнахме от нулата.

  – А докъде ви чуха институциите?

  – Можем да кажем, че във всички важни български институции прекрасно знаят за нашето съществуване. Като започнем от министър Младенов и министър Дянков и стигнем до президента Плевнелиев. Броени дни преди втория тур на изборите за президент, той даде интервю в емигрантската медия Еврочикаго в отговор на въпроси, формулирани от Обществените съвети на българите в чужбина. И подкрепи политическото представителство на българите в чужбина в Народното събрание. В момента сме в контакт с всички парламентарни групи. Наскоро имахме и дълъг разговор с г-жа Маргарита Попова – тя вече знаеше за нашите искания. На заседанието на Съвета за духовност, култура и национална идентичност при президента от 18 юни т.г. вицепрезидент Попова е произнесла думи, които ние за пръв чуваме – че е нужен поврат в отношенията с диаспората, че е нужно занапред процесът да върви не отвътре навън, от държавата към диаспората, а политиката трябва да се води отвън навътре. Тоест, да има повече чуваемост. Проф. Топалов, модератор на Съвета, дори е споменал, че до есента трябва да се изберат редовни Обществени съвети… Надявам се догодина, съвместно с парламентарните избори, да има такива избори поне в някои държави.

  ––––––––––––––––––––––––––

  Депутати от Диаспората в националните парламенти:

  Хърватия – 6-10 от 160

  Македония – 3 от 120

  Румъния – 4 от 334

  Франция – 11 от 577

  Италия – 12 от 630 депутати

  Португалия – 4 от 230

  –––––––––––––––––––––––––

  – От друга страна, само два дни след изказването на г-жа Попова, която каза също, че няма смисъл да се бърза с приемането на нов закон за българите в чужбина, преди да се осъществи по-широк контакт и обратна връзка с тях, Министерският съвет прие законопроекта на ДАБЧ за българите в чужбина. Който беше спрян миналата есен благодарение на усилията и на хора като вас. А планираното му приемане на първо четене през първите дни на есенната сесия на НС не се състоя, законопроектът бе оттеглен…

  – Така е, присъстваме в момента на скрит конфликт между институциите. От една страна, Президентството стои зад една инициатива за среща с българите в чужбина в Брюксел в началото на ноември, на която да обсъдим, по думите на г-жа Попова, “условия за участието на българите в чужбина във всички политики, които правят правителството и българската държава”. И, от друга страна, имаме Държавната агенция за българите в чужбина, която внесе за гласуване в НС чрез вицепремиера Дянков на 27 юни нов законопроект за българите в чужбина, изготвен от “експертна група”, останала анонимна, въпреки нашите настоявания. Нашата позиция към този проектозакон е заявявана неколкократно – тя е отрицателна. Всъщност, работата по него не беше започната от сегашния председател на ДАБЧ Росен Иванов, а още по времето на бившия министър за българите в чужбина Божидар Димитров. Проектът на Божидар Димитров (публикуван в края на 2009 г.) също има предистория, той бе предшестван от проекта „Калфин“, създаден по времето, когато Ивайло Калфин беше министър на външните работи. И този проект на Калфин е публикуван в интернет през 2008 г. И беше предшестван от анализ на държавната политика към българите в чужбина (публикуван 2007г.). Тези факти изглежда са неизвестни на вносителите на настоящия Законопроект. Трябва да напомним също и за съществуващия Закон за българите в чужбина, който е гласуван и е влязъл в сила още през далечната 2001 г.

  – Някои явно смятат, че той не е действащ.

  – Той е действащ, но не се прилага по следната проста причина – за да се приложи, трябва да се напише правилник за неговото приложение. Законът предвижда председателят на парламента да предложи такъв правилник, да предложи и избори за членове на Национален съвет от Народното събрание.

  – От 2001 г. имаме насам няколко правителства и състави на парламента, никой не го е направил…

  – Така е. През 2010 г. се обърнахме към настоящия председател на НС г-жа Цачева с молба да извърши това, което законът повелява. И тъй като по това време съществуваше министър за българите в чужбина, тя препрати нашето писмо на Божидар Димитров. Тънкостта е, че когато законът е създаван и е гласуван през 2001 г., не е имало такъв министър за българите в чужбина. И г-жа Цачева е счела, че понеже е имало в този момент министър за българите в чужбина, той трябва да се заеме с това, и му прехвърля топката. След което Божидар Димитров хваща топката и я връща обратно на Цецка Цачева с аргумента, че това е нейна работа. И там спира играта на топка.

  Възможно е зад законопроекта на ДАБЧ за българите в чужбина да не стои интересът към българските граждани в чужбина, а интересът към етническите българи в чужбина, които нямат българско гражданство. Само през 2011 г. има около 18 хиляди етнически българи, които са получили българско гражданство. Българско гражданство се получава с удостоверение за това, че имате български етнически произход. То пък се издава от председателя на ДАБЧ, който по този начин получава огромна власт. Очевидно е, че Агенцията има интерес да се превърне в отделно министерство, което ни повече, ни по-малко, да определя държавната политика на страната спрямо българите в чужбина. Липсата на национална стратегия за българите в чужбина води до много абсурдни положения – като например, че Държавната агенция за българите в чужбина следва да определя обществените отношения между диаспората и българската държава (както декларира проектозаконът). Разбира се, ние в момента готвим подробно становище, което да внесем в компетентните комисии към НС.

  – За първи път на живо през лятото в София проведохте среща на Обществените съвети на българите в чужбина.

  – Една от целите на тази среща беше да се запознаем, разбира се. Коментирахме различни теми. Предвидихме да внесем в Народното събрание серия от поправки към проектозакона за българите в чужбина. И направихме един сондаж за отношението на съветниците към евентуалното ни участие на срещата “Политики за българите в чужбина” на 7 и 8 ноември в Брюксел евентуално. Тази среща се организира от Вицепрезидента г-жа Маргарита Попова. Има мнения „за“, има и „против“; и ще изчакаме по-нататъшното развитие на нещата. Можем да участваме, както можем и да не участваме, всичко зависи от отношението на останалите съветници.

  – Какви са различните аргументи?

  – Аргументите „за“ са, че ни се дава трибуна, разбира се. В новия формат на срещата, предвиден по наше искане по време на разговора ни с г-жа Попова, е включена темата за институционалното представяне на българите в чужбина.

  – Не е ли добре, след като сте извоювали този дебат, да има ваши представители?

  – Не непременно. Ако нечия цел е просто президентството да си напише една голяма червена точка и след това да има нулев ефект… Ние искаме конкретни неща. А единственото конкретно нещо засега е уверението, че в Брюксел може би ще говорим за институционално представяне, за представители на българите в чужбина пред българската държава, които евентуално биха били избрани в чужбина. Никакъв политически ангажимент не бе поет от г-жа Попова, тя ни призова за търпение. Търпението ние в личен план го имаме, но се страхувам, че търпението на българите, живеещи в чужбина, отдавна е изчерпано.

  Временните Обществени съвети на българите в чужбина нямат намерение да носят негативите на българската държава пред сънародниците ни в чужбина. Така че нашите ръце също не са свободни да направим това, за което г-жа Попова учтиво ни помоли, колкото и да е то с добри намерения. Ние се надяваме да минем през урните не след дълго. И да изберем легитимно редовни Обществени съвети на българите в чужбина.

  – Но за да направите тези избори, държавата трябва да ги признае за легитимни.

  – От техническа гледна точка става дума за това посланикът да обяви на сайта на посолството кандидатските листи за обществени съветници заедно с рекламните материали. В деня на парламентарните или президентски избори да ни разреши да поставим още една урна за избор на Обществен съвет, а в края на изборния ден да проконтролира работата на избирателната комисия и да огласи резултатите. Разбира се, той ще изпълни това, което МВнР му нареди. Но има ли политическа воля в изпълнителната власт за това? Днес отговорът е отрицателен.

   

  Разговора води Мариана Христова

  –––––––––––––––––––––––

  [1]Стефан Манов е координатор също на Обществените съвети на българите във Франция. Активен член на неправителствената организация „Българо-Френски Форум”. Доктор на химическите науки, завежда научен отдел в голяма международна фирма.

   

• August home sales in Illinois up 23.7% from a year ago; Statewide median price at $147,000

  SPRINGFIELD, Ill. — Home sales in the state rose 23.7 percent over previous year levels, part of a 14-month run of sales increases according to data released today by the Illinois Association of REALTORS®.

  Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in August 2012 totaled 13,264 homes sold, up from 10,721 home sales in August 2011. IAR has seen year-over-year increases since July 2011, and the data reflect a 7 percent gain over July 2012’s sales of 12,392 units.

  The statewide median price in August was $147,000, down -0.7 percent from August 2011 when the median price was $148,000. The median price in August 2012 was $24,650 higher than it was in January 2012 when it was $122,350. The median is a typical market price where half the homes sold for more and half sold for less.

  “We continue to see strong sales despite uncertainty about the economy,” said Loretta Alonzo, CRB, GRI, president of the Illinois Association of REALTORS® and Broker-Owner of Century 21 Alonzo & Associates in La Grange Park, Ill. “The data speak to pricing levels that continue to bring in homebuyers who are eager to take advantage of interest rates that haven’t budged much from already historically low levels.”

  The monthly average commitment rate for a 30-year, fixed-rate mortgage for the North Central region was 3.60% in August 2012, up from 3.54% during the previous month, according to the Federal Home Loan Mortgage Corp. Last year in August it averaged 4.26%.

  In the nine-county Chicago Primary Metropolitan Statistical Area (PMSA), home sales (single family and condominiums) in August 2012 totaled 9,240 homes sold, up 28.5% from August 2011 sales of 7,188 homes. The median price in August 2012 was $170,000 in the Chicago PMSA, down -3.8% compared to August 2011 when it was $176,750. Despite the decrease, the median price for a home in the Chicago area is still $30,000 above the $140,000 recorded in January 2012.

  Dr. Geoffrey J.D. Hewings, Director of the Regional Economics Applications Laboratory of the University of Illinois, said among trends emerging in August was how foreclosed properties are beginning to work through the court system. He said the data suggest foreclosure resolutions delayed until February as federal and state governments and banks worked out a settlement over mortgage lending irregularities are now “clearing the market more rapidly than new additions.”

  “The August data show that it will take less than three years to clear the active inventory, a further indication that the backlogs are declining since in April it would have taken 3.28 years to clear the market,” Hewings said.

  More than half of Illinois counties reporting (59 of 101) showed year-over-year home sales increases in August 2012. Forty-one (41) counties showed year-over-year median price increases including Champaign, up 1.4 percent to $150,000; Grundy, up 10.2% to $141,500; Kendall, up 3.3% to $155,000; Peoria, up 3.6% to $137,000; Rock Island, up 1.3% to $94,250; St. Clair, up 1.2% to $122,900; Will, up 1.6 percent to $163,000; and Winnebago, up 9.2 percent to $92,250.

  The city of Chicago saw a 23.6% year-over-year increase in home sales in August 2012 with 2,209 sales, up from 1,787 in August 2011. The condo market in the city of Chicago continued to show robust sales increases, with a 35.9% increase from the 1,027 sales in Augsut 2011 to the 1,396 in August 2012. The city of Chicago median home sale price for August 2012 was $200,000, up 3.9% compared to August 2011 when it was $192,500.

  The city of Chicago has seen 14,280 homes sold through August 2012, versus 11,992 sold through the same period in 2011.

  “Continued signs of a turn-around are a reality in Chicago, as homes are selling and prices are stabilizing,” said REALTOR® Zeke Morris, president of the Chicago Association of REALTORS® and Operating Principal and Managing Broker, Keller Williams Realty, CCG. “We will, however, continue to monitor the city’s condo market, as pricing seems to lag by comparison to the single-family homes. The health of the condo market relies on many factors, among them, the viability of individual condo associations, which often can make or break a deal, with negative repercussions for buyers seeking financing.”

  Sales and price information is generated by Multiple Listing Service closed sales reported by 31 participating Illinois REALTOR® local boards and associations including Midwest Real Estate Data LLC data as of Sept. 7, 2012 for the period Aug. 1 through Aug. 31, 2012. The Chicago PMSA, as defined by the U.S. Census Bureau, includes the counties of Cook, DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kendall, Lake, McHenry and Will.

  The Illinois Association of REALTORS® is a voluntary trade association whose 41,000 members are engaged in all facets of the real estate industry. In addition to serving the professional needs of its members, the Illinois Association of REALTORS® works to protect the rights of private property owners in the state by recommending and promoting legislation that safeguards and advances the interest of real property ownership.

  Find Illinois housing stats, data and the University of Illinois REAL forecast at www.illinoisrealtor.org/marketstats.

   

• <<
• 1
...
• 204
• 205
• 206
• 207
• 208
• 209
• 210
• 211
• 212
• 213
• 214
...
• 416
• >>