Всички авторски страници

Авторски

• Босилеградчани протестираха на ГКПП „Олтоманци“

  .

   Материал на ГЛАСПРЕС

  

  Група граждани от Босилеград днес мирно протестираха в междинното пространство между ГКПП “Олтоманци” и ГП „Рибарци”, срещу Заповедта на Министерството на здравеопазването на Република България от 29-ти април, с която на практика не се променя нищо от предишната такава от края на месец януари тази година.

  

  Протестиращите изтъкнаха, че не протестират срещу противоепидемичните мерки, според които в България може да се влиза с отрицателен ПСР тест, сертификат за ваксинация, бръз антигенен тест, уверения за преболедуване или 10-дневна карантина, а срещу разпоредбата да влизат и излизат от България не на ГКПП „Олтоманци”, а на ГКПП „Калотина”, което означава да пътуват допълнителни 300 км. Тази мярка на практика постави гражданите на Босилеград в много неудобно положение.

  След 30-ти април сред гражданите на Босилеград се повиши напрежението, очакванията и обещанията за облекчения на част от мерките не се получиха, което допълнително усложни ситуацията. Повечето от засегнатите хора са и с българско гражданство и не могат своевременно да си погасяват основните задължения, като плащане на данъци, смяна на изтекли лични документи, сметки за телефони, гражданска отговорност, технически прегледи на коли, регистрации и пр.

  

  Българските сдружения над една година сигнализират и се обръщат с писма до Министерството на здравеопазването, Министерството на външните работи и Омбудсмана на Република България. Беше организирана и подписка, под която се подписаха 1300 граждани, които настояваха за решение на този проблем.

  

  Протестиращите настояват в точка 12 от Заповедта, в която са изброени ГКПП-ове, през които може да се влиза в България, да се добави и ГКПП „Олтоманци”. Както разбрахме, протестите ще продължат и занапред, докато не се получат исканията им.

  ТВ-екипи на НОВА и БТВ, изпратени специално да отразяват протеста, също не успяха да минат на ГКПП „Олтоманци”, защото трябваше да се връщат за България през Калотина.

  .

• Холивуд спринтира към дъното

  .

  Владислав Апостолов с „Културни войни“ в предаването „Политически НЕкоректно“ по БНР

  

  Тази година златният чичко „Оскар“ нахлу в аналите на шоубизнес историята с колекция от рекорди. И все неприятни.

  Официално това е най-малко гледаната церемония в историята на тези инак най-престижни и желани филмови награди. Около 10 милиона човека са си причинили облъчването, пардон, излъчването на „шоуто“ на американската киноакадемия по ABC. Това е два пъти по-малко от зрителите на предната церемония от 2020-та, която от своя страна тогава постави рекорд по нисък рейтинг и беше наполовина на гледаемостта през относително нормалната 2014-та.

  С други думи, за няколко години рейтингът на наградите „Оскар“ се е сринал повече от четири пъти. Някогашната „Най-голяма нощ на Холивуд“ върви с бодри крачки към ролята на незначително и нишово събитие със стремглаво стесняващо се влияние. Много хора, които все пак са издържали няколко часа на отблъскваща политическа пропаганда и гневно размахване на милионерски пръсти към лошите обикновени хора, твърдят, че и този жалък рейтинг им е много. В същото време катастрофалните резултати на наградите „Оскар“ все пак са малко по-добри от тези на „Грами“, „Еми“ и „Златен глобус“, които вкупом се сринаха до нечувани и невиждани рейтингови низини и падини.

  Холивуд, като обобщен символ на шоубизнеса и развлекателната индустрия, спринтира към дъното. Да, ще кажат апологетите, това е заради пандемията. ОК, тя играе роля, но май не е главна, а по-скоро поддържаща. Сриването беше започнало преди Covid кризата и повече съвпадна с разпространението на един друг вирус. Вирусът на политическата коректност, фетишизацията на малцинствените групи и оголената, срамна демонстрация на себеомраза и отрицание като единствената позволена форма на западна идентичност. Този патоген вече няколко години гъмжи в ДНК структурите на НПО мрежите и цялата синхронизирана екосистема от медии, партии и институции тъй силно, че хваща за гърлото и нормалните, неангажирани с културни войни и модерни политики, граждани.

  Хваща ги за гърлото от подиума на наградите „Оскар“, когато иначе симпатичната и талантлива актриса Реджина Кинг отправя директна публична заплаха към уж независимата съдебна система на САЩ и отваря цялата церемония с думите, че ако делото срещу полицая Дерек Шовин беше приключило с друга развръзка, тя щяла да сложи „ботуши за маршируване вмeсто високи токчета“. Става въпрос, разбира се, за съдебния процес, приклещил медийното внимание след смъртта на многократно криминално проявения нов национален герой и мъченик на Америка Джордж Флойд. Под безпрецедентен медиен и политически натиск от най-високо ниво журито отсъди, че полицаят Шовин е виновен по всички предявени обвинения. Но дори и това не бе достатъчно за Холивуд. Те трябваше да заплашат съдебната система, въпреки нейната пълна изпълнителност и подчинение, и да отправят предупреждение за всички евентуални бъдещи казуси от сходен характер.

  Цялата церемония – а и другите сродни шоубизнес събирания в последната година – се превърнаха в нещо като хибрид между национална конференция на Демократическата партия и протестно шествие на движението Black Lives Matter. И после пандемията била виновна за катастрофалните рейтинги и оценки на нормалните зрители.

  Награден след награден, реч след реч… едни и същи, до болка вече познати пропагандни лозунги за системния расизъм, полицейското насилие, голямата нужда от разнообразие и толерантност.

  Единственото нещо, което не беше толерирано на тези церемонии беше различното и критично мнение. Разказът, разпространяван и налаган без алтернатива от почти всички медии, корпорации, институции и публични фигури, се представя от Холивуд за някаква смела и едва ли не рискована позиция, която те защитават като някакви бунтовни представители на съпротивата. Най-голямата и жалка лъжа на развлекателната индустрия е пробутването на официалната партийна линия за дисиденство. Диктаторът, който се маскира на репресиран. Насилникът, който насъсква властите срещу жертвата си.

  Холивудски звезди, охранявани от униформени с оръжия и отделени от обикновените хора със стени и огради, които си връчват награди, докато съскат срещу граници, полиция и онази „мащабна безпросветна маса“. Съсиреци от лицемерие, които заплашват кръвоносната система на целия организъм. Холивудски легенди, буквално воювали срещу нацистите, като Джими Стюарт, Kларк Гейбъл, Хенри Фонда, Стив Макуин и други, биха се срамували от сюрреалистичния спектакъл на спекулацията, в който мутираха тези „оскари“, „глобуси“, „грамита“ и „емита“. Казано по нашенски – и най-ниският рейтинг в историята пак им е много.

  „Булевардът на залеза“ е върховна кино класика за умопомрачение и падение. Този шедьовър на Били Уайлдър вече е невъзможен в днешен Холивуд, но поуките от скъсването с реалността ще осветяват мрака, в който западната култура сама се вкара.

  ‘

  Чуйте мнението на Владислав Апостолов в звуковия файл:

  ‘

  Източник: bnr.bg

  ‘

• BIRD разработи публичен скенер – 8903 фирми с участие на агенти на ДС

   

  Бюрото за разследващи репортажи и данни (BIRD) разработи интегриран публичен скенер, който позволява при въвеждане на име на лице или на фирма да се провери веднага какви данни има за обществени поръчки, коронасубсидии, бенефициери на европейски фондове, на земеделски субсидии, на къщи за тъщи, на евтини апартаменти, заменки, субсидии за медиите, агенти на ДС, сметки в КТБ, декларации на овластени лица и т.н.

  ‘
  
  .

  Ето какво още четем в публикацията на BIRD:

  През януари т. г. информирахме за проблемите с изсветляването на собствеността на офшорките в България и за ограничените възможности за търсене в Търговския регистър, и представихме новите възможности на обновеното приложение за търсене в отворените данни от Търговския регистър. Сега, с новите функции на публичния скенер, допълваме резултатите от работата на КОМОДОС (Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия), правейки проверка за участие на всички обявени с решения на комисията лица, във фирми и юридически лица с нестопанска цел.

  Резултатът: 8903 фирми с участие на агенти на Държавна сигурност

  Скенерът и още информация по темата се намират на адрес:
  https://bird.bg/ds-v-tr/

  .

• Румен Радев е издал указ за обнародване на измененията в Изборния кодекс

  

  Президентът Румен Радев е издал указ за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 45-ото Народно събрание на 29 април, в Държавен вестник.

  Указът е с днешна дата (30 април и може да го видите ТУК), а извънредният брой на Държавен вестник излиза утре – 1 май.

  Обнародването на новите изборни правила се случват буквално часове, след като бяха гласувани от депутатите в пленарна зала за заседание, продължило до полунощ.

  Народните представители решиха пропорционалната система на гласуване да отпадне до следващите редовни парламентарни избори.

  В хода на заседанието народните представители решха, че ще гласуваме изцяло машинно в големите секции с над 300 избиратели. Машинен вот ще има и в чужбина, където количественият критерий ще бъде същият – секцията да е разкрита с над 300 заявления или на последните избори в нея да са гласували над 300 избиратели.

  Видеонаблюдение ще има при отчитането на гласовете и попълването на протоколите.

  Гласуване по пощата зад граница няма да има, няма да има и избирателен район „Чужбина“, тъй като не бе приета методиката, по която ще става самото райониране.

  Съставът на Централната избирателна комисия (ЦИК) се редуцира до 15 души, а председателят, заместник-председател и секретарят ще се предлагат от политическите партии, но целият състав на ЦИК ще се назначава с указ на президента след проведени от него публични консултации и процедура, определени от държавния глава. (Източник: БНР)

  .

• Цавът данем: Зов за съпричастност

  .

  106 ГОДИНИ ОТ ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНЦИТЕ

  .

  „Историята постига стабилност само чрез справедливост.“

  Симеон Радев, Букурещ, 1913 г.

  

  Геноцид (гръцки genus – род, раса, лат. сaedere – убивам) се описва  с арменската дума агхет и означава „невъобразимо престъпление, голяма катастрофа“. Има престъпления, които трябва да се помнят – геноцидът срещу арменците е едно от тях. През 1895 г. и 1915-1921 г. са избити повече от един милион и петстотин хиляди (1 543 271) арменци, много други са изселени, включително и в гостоприемна България – свободната граница. Какъв заряд от емоции и признателност е имало в душите на тези арменци, за да кръстят детето си Азад Сахман, което в превод от арменски означава „свободна граница” – така е кръстен бащата на известния музикант Хайгашод Агасян.

  През 1987 г. Европейският парламент обяви 24 април за Международен ден за солидарност с Арменския народ за жертвите от геноцида. Геноцидът над арменците бе признат и от Световния съвет на църквите. И от папа Франциск. Арменският геноцид официално е признат от много държави. Те настояват Турция да признае геноцида и да поиска извинение от арменския народ.  

  Днес, 23 април 2021 г., когато един депутат – прави му чест! – предложи депутатите да почетат с едноминутно мълчание паметта на жертвите на Арменския геноцид, председателката на НС отказа за съжаление едноминутното мълчание, защото по правилника на НС „такова предложение трябва да се направи до 18 часа предущия ден“. Да предпочетеш административни правила пред паметта на повече от един милион и петстотин хиляди (1 543 271) убити арменци е признак на бездушие, безсърдечност, безчувственост, апатия, равнодушие, безразличие. Отнася се и за депутатите от средните редици на НС, които останаха седнали. Когато – все пак – другите депутати станаха прави и мълчаливо почетоха паметта на убитите арменци.*

   

  Д-р Георги Чалдъков

  –––––––––––––––––––––––––––

  * „Да ти взема болката“ („цавът данем“) – казват арменците на човек, който е угрижен. Това е трогателния глас от „интимната акустика на човешката душа”, чувства и мисли със съществено значение в пулсиращата материя на моралната философия – емпатията е привилегия на духовно богатите хора.

  Научих цавът данем от Крикор Азарян. И от Саркис Перси Мушехян (накратко, Перси) – благодарение на таланта му да създава приятелска атмосфера Клубът „Ереван”, разположен в урбанистичното сърце на Бургас, стана епицентър на моряшката, капитанската, артистичната, лекарската, накратко интелектуалната, бохема на Бургас и неговите гости.

  Българският зов за съпричастност датира от 1899 г., след първия Арменски геноцид, когато в стихотворението си „Арменци” Пейо Яворов пише:

  „Изгнаници клети, отломка нищожна
  от винаги храбър народ мъченик,
  дечица на майка робиня тревожна
  и жертви на подвиг чутовно велик…“

  .

• Проф. Янко Янков с поредни меморандуми към посолства и институции

  

  В редакцията получихме писмо от проф. Янко Николов Янков-Вельовски – известен правозащитник още отпреди падането на Берлинската стена, арестуван през 1984 г. и по-късно обявен от Амнести интернейшънъл за политически затворник № 1 у нас.

  Днес проф. Янков си остава вероятно единственият, който непрекъснато бомбардира посолства, съд, прокуратура, държавници за юридическата несъстоятелност на БСП, за упражнявания геноцид към българския народ, за всевластието на тайните служби и престъпленията, извършвани от тях.

  Самият той казва: „Това е моята вече ПОЛОВИНВЕКОВНА ВОЙНА.“

  Проф. Янков в своето писмо ни съобщава, че е разпратил поредни два меморандума до повече от 50 адресата – посолства, държавни служители и други. В изпратените текстове четем:

  “За пореден път, акуратно обръщам Вашето Височайше Внимание на факта и обстоятелството, че:

  – поради пълна липса на легитимна българска Конституция и най-вече на легитимна конституционна гаранция, аналогична на ноторно известната т. нар. „Втора поправка”, единственото мое легитимно оръжие е Словото и Правото;

  – именно в контекста на това обстоятелство фактически моето единствено оръжие са научните и документалните ми, електронни и книжни издания, относно които се надявам, че макар и, както досега, така и днес, в България Словото и Правото да са напълно неефективни, все пак би могло един ден, дори когато мен вече ме няма…”

  Оригиналите на двата меморандума (46-и и 47-и) на проф. Янков можете да откриете съответно ТУК и ТУК. (Отваря се нова страница, от която може да изтеглите съответния текст).

  Предишните меморандуми и всички други текстове от автора ще намерите на адрес:
  iankov.blogspot.com

  .

• Три промени в начина на гласуване, които изглеждат сигурни

  .

  „Краткият“ парламент и три промени в начина на гласуване,
  които изглеждат сигурни

  Полина Паунова, „Свободна Европа“

  

  Между седем и десет работни дни. Толкова дълго ще работи сегашният парламент, ако не успее да излъчи правителство. Броенето започва от тази сряда.

  Ако тази хипотеза се оправдае, въпросът е какво ще успее да направи Народното събрание за толкова кратко време.

  Повечето парламентарни партии твърдят, че биха работили за съставяне на управление, но проверка на Свободна Европа показва друго: всички са се съредоточили единствено върху работа по Изборния кодекс. Целта им е да бъде постигнат максимално демократичен закон в минимални срокове.

  Съгласие по три въпроса, спорове по два

  В сряда следобед ще се състои първото заседание на новата правна комисия. Тя ще разгледа всички предложения за промяна на закона. Засега те са четири: от „Има такъв народ“, „Демократична България“ и “Изправи се! Мутри, вън!”. Внесен е и старият проект за мажоритарно гласуване в два тура на ГЕРБ.

  Очевидно е, че за седем работни дни парламентът не би успял да направи обемна и цялостна реформа на изборното законодателство. Въпросът е за какво различните партии ще постигнат мнозинство и какво ще бъде прякото отражение на промените върху избирателите.

  Засега изглежда ясно, че ако има бързи предсрочни избори, на тях няма да може да се гласува дистанционно по електронен път, защото няма нужното време за разработване на единна и сигурна система.

  Други три промени обаче изглеждат постижими. Събеседници от различни партии потвърдиха пред Свободна Европа кои са те:

  Ограниченията за разкриване на секции в чужбина най-вероятно ще отпаднат, така че избирателите във Великобритания, САЩ и Турция да могат да гласуват свободно в повече пунктове, а не както досега в максимум 35.

  Още на предсрочните избори, очертаващи се през юли, избирателите зад граница ще избират свои представители, защото най-вероятно ще бъде обособен избирателен район Чужбина, който ще дава най-малко шест мандата в бъдещия парламент.

  Най-вероятно е и въвеждането на видеонаблюение при броенето на гласовете и отчитането им в края на изборния ден.

  Пред Народното събрание се оформят два големи спора. Първият е дали ще има време да се въведе възможност за дистанционно гласуване по пощата още на предстоящите предсрочни избори. Вторият е дали е разумно да се подменя изборната администрация при хипотезата, че изборите се проведат толкова скоро.

  Според Мая Манолова („Изправи се! Мутри, вън!“) дори и изборите да са през лятото, няма пречка да се въведе гласуване по пощата за българите в чужбина. Предложението ѝ ще бъде обсъдено, декларират останалите партии. Засега техни представители предимно неофициално коментират, че няма време за подобни промени.

  От ГЕРБ казват, че са против подобни механизми.

  Извън “Изправи се! Мутри, вън!” партиите, които се застъпват за гласуване по пощата смятат, че президентските избори тази есен ще бъдат най-ранният момент, в който могат да проработят нововъведения за дистанционен вот.

  Да има ли нова ЦИК

  От „Има такъв народ“ (ИТН) предлагат промяна на състава на Централната избирателна комисия преди евентуални предсрочни избори. Но сред останалите партии идеята, застъпена в законопроекта, остава спорна.

  Текстът, внесен от ИТН, предвижда комисията да е 15-членна, защото броят на сегашните 20 членове е „неоправдано висок“. Пише, че парламентарните партии ще предлагат състава на ЦИК, но окончателната дума ще има президентът, който трябва да утвърди имената с указ.

  Подобно предложение намира твърда подкрепа само от “Изправи се! Мутри, вън!”. Пред Свободна Европа председателката на парламентарана група на коалицията Мая Манолова коментира, че те „ще работят и настояват” за нов състав на ЦИК.

  Засега не е ясно дали БСП ще подкрепи формациите на Слави Трифонов и Мая Манолова за нова ЦИК преди евентуални предсрочни избори. Народният представител Явор Божанков (БСП) каза пред Свободна Европа, че решенията, които настоящата комисия е вземала по време на предизборната кампания, са я дискредитирали напълно. “Личното ми мнение е, че ЦИК трябва да бъде сменена преди следващите избори, когато и да са те”, каза той.

  В БСП обаче има и други мнения. Например, че организация на изборите от изцяло нови хора може да доведе до сериозни спънки. Има и мнение, че ЦИК трябва да се смени, но в по-спокойна обстановка.

  От ръководството на парламентарната група на ГЕРБ смятат, че ЦИК не бива да се сменя, защото ще настане административен хаос. ДПС не бяха открити за коментар.

  От „Демократична България“ не коментираха идеите на „Има такъв народ“. Но дясната коалиция има свое предложение за професионална ЦИК, създаването на която отнема много повече време от промяна на персоналния състав на изборната администрация.

  От „Има такъв народ“ неофициално коментираха пред Свободна Европа, че подмяната на членовете в ЦИК е един от основните им приоритети за дните, в които парламентът ще работи. Именно по тази причина се очаква и това да бъде един от най-спорните въпроси в парламента.

  Машинното гласуване

  Друг спорен момент е въвеждането на машинно гласуване. Проектът на “Има такъв народ” предвижда почти пълно преминаване към машинно гласуване, включително в чужбина.

  В текста пише, че хартиени бюлетини ще се допускат в секции с под 300 избиратели или при изричното желание на гласоподавателя, който ще трябва и да се разпише, че не е гласувал и няма да гласува другаде.

  Предложението ще бъде подкрепено от БСП и от “Изправи се! Мутри, вън!”.

  Предварителните нагласи сочат, че повечето партии (без ГЕРБ), ще разпишат механизъм за независим одит на машините за гласуване. Подобен одит не беше направен преди изборите на 4 април, а „Демократична България“ ще настояват на това свое предложение. Останалите формации, в това число и БСП, ще ги подкрепят.

  Избирателен район Чужбина

  Пред Свободна Европа председателят на парламентарната група на „Демократична България“ Христо Иванов коментира, че “по-големите реформи в изборния закон трябва да бъдат оставени за по-спокоен момент”. Но въпреки това и той, а и всички останали партии са единодушни, че трябва да бъде създаден избирателен район за чужбина.

  Засега гласовете от чужбина се прибавят към общия брой на гласувалите в България. Нагласата на всички в парламента, в това число и на ГЕРБ, е да бъде предоставена възможност на българите зад граница да изпращат свои представители в Народното събрание.

  Шефката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова каза пред Свободна Европа, че партията е склонна да приеме подобно предложение.

  Засега няма яснота колко мандата от 240 ще получат българите зад граница, защото предложенията са различни. Те вариарат от 6 твърди места до “плаващ” брой депутати в зависимост от избирателната активност, каквато е идеята на “Изправи се! Мутри, вън!”

  Едно обаче е сигурно: това предложение ще събере най-голямото мнозинство в 45-то Народно събрание.

  Без ограничение на секциите извън ЕС

  Сред парламентарните сили се оформя и още една голяма коалиция. Тя ще премахне ограничението да се разкриват максимум 35 секции в страните извън ЕС.

  Изискването пречи на гласуването предимно във Великобритания, която напусна ЕС, САЩ и Турция. В момента в тези държави могат да се организират само 35 секции за гласуване, което предизвиква огромни опашки и многочасово чакане.

  “Трябва да елиминираме най-очевидните проблеми и ограничения в прозрачността и демократичността на един скорошен предсрочен вот, ако се стигне до такъв”, коментира Христо Иванов по повод ограниченията за гласуване извън страната.

  На това мнение са и ИТН, и социалистите и коалицията на Мая Манолова. ДПС винаги са гласували срещу ограничаване броя на секциите в чужбина. От ГЕРБ обаче коментираха пред Свободна Европа, че по-скоро биха били “за” запазване на ограниченията.
  Видеонаблюдение и изчистване на избирателните списъци

  Друго предложение, което събира голяма подкрепа сред парламентарните партии, е въвеждането на видеонаблюдени при преброяването и отчитането на изборния резултат. В тази посока пред Свободна Европа се изказаха и Христо Иванов, и Мая Манолова, и Явор Божанков, а закопроектът на ИТН регламентира подобен подход.

  Засега ГЕРБ нямат окончателна позиция по тази тема, но досега официалните им изказвания са били в негативна посока.

  Партията на Бойко Борисов обаче ще подкрепи въвеждането на активна регистрация на гласоподавателите. “Такова предложение ние ще подкрепим, ние самите го предлагаме”, каза Десислава Атанасова. “Така ще прочистим избирателните списъци от мъртви души, така че сме „за”, каза Явор Божанков от БСП.

  Активната регистрация се предлага от „Демократична България“, „Има такъв народ“ и коалицията на Мая Манолова.

  Чрез въвеждането й в избирателните списъци ще останат реално гласуващите, а тези които не са упражнили правото си на глас ще могат да се дописват за всеки вид избор. Активната регистрация обаче може да даде реално отражение върху списъците едва след два национални избора. “Важно е да направим стъпката, защото после от нея няма как да има отмятане”, каза Явор Божанков (БСП).

  .

• Проф. Пламен Павлов: Раковски е кръстникът на Левски

  .

  200 години от рождението на Раковски. Датата 14 април трябва да бъде изписана със златни букви в българската история

  

  Водачът на Първата легия е приеман като княз на българите в чуждите посолства. Кой е той?

  Датата 14 април трябва да бъде изписана със златни букви в българската история, защото преди 200 години на този ден се ражда човекът, призван да изиграе ключова роля в нашето Възраждане и борбите ни за освобождение от турско робство. Георги Стойков Раковски е личност с невероятен интелект, герой, който действа с размах, далеч надхвърлил тесните рамки на своето време. Раковски е визионер от европейски мащаб със сърце, отдадено на родината. По този повод разговаряме с професор Пламен Павлов. Известният историк е роден на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Сега преподава история на Византия и Балканите през Средновековието в същото учебно заведение. Автор или съавтор е на повече от 250 студии, книги, учебници, справочници, документални филми. Председател е на Световния парламент на българите по света. (Автори на интервюто: Кристиан Иванов и Борислав Радославов от bgdnes.bg)

  

  – Професор Павлов, днес, 200 години след рождението на великия български революционер Георги Стойков Раковски, историците продължават да се натъкват на интересни факти за неговия живот. Коя е най-интересната история, свързана с делото на Раковски, която не е известна на широката публика?

  – Историите, ако искате даже приключенията и авантюрите в живота на Раковски, са изключително много. Драматичният му живот може да бъде чудесна основа за роман, филм, сериал… Много интересни са неговите контакти с бесарабските българи, връзките му с толкова много хора, отразени в уникалната му като мащаби кореспонденция… За мен най-вълнуващо е неговото ярко присъствие в Белград през 1862 г., което кара чуждите дипломати да го възприемат като легитимен водач и дори „княз“ на българите…

  – Раковски е наричан българския Гарибалди, какво е общото между тези знаменити исторически личности?

  – Между двамата национални герои на България и Италия има много сходства. Особено в проявените от тях желязна воля, смелост, способност да организират големи военни формации, започвайки буквално от нулата. И двамата посвещават целия си живот – Раковски на освобождението на своя народ, Гарибалди на обединението на разпокъсания в отделни държави италиански народ. Идеята и реализацията на Първата българска легия е предшествана от „Хилядата“ на Гарибалди… И все пак действията на Раковски не копират буквално онези на Гарибалди. Стъпват много повече върху собствения и балкански опит – „Гръцката завера“ от 1821 г., в която българското участие е значително, вкл. собствените премеждия на Георги Македон (името, с което нашият герой е известен във Влашко на млади години), с Браилските бунтове през 1841-1842 г.

  – Как се ражда девизът „Свобода или смърт“, донесен в България именно от Раковски?

  – Девизът е от времето много преди Раковски, като се спори къде и кога се е появил. Раковски го заимства най-вероятно от гръцката освободителна организация „Филики Етерия“. Така или иначе тези клетвени думи, значещи толкова много в нашата история, са ни завещани от Раковски.

  – Кои са другите му големи заслуги в идеологията на освободителното движение и най-важните му атрибути – знаме, устав, йерархия…

  – Със своята ерудиция и модерно мислене Раковски както никой друг преди него прокламира възкресяването на свободната българска държава. Това проличава особено силно по времето на Първата българска легия през 1862 г. – не само български военен „полк“, основа на армията, но и военно-политическа формация с елементи на държавност – Привременно правителство, знаме, държавен печат и т.н. Когато от есента на 1863 г. се установява в Румъния, по негова идея са свиквани първите общи събрания на емиграцията, за които обаче знаем твърде малко. След такова събрание в Галац е решено да се изгради „мрежа“ от вътрешни комитети, отначало в градовете по Дунава.

  – Раковски е бил и изтънчен дипломат, еднакво добре приет в кралските дворове в Сърбия, Гърция и Румъния…

  – В негово лице имаме първия български държавен глава „в изгнание“, както бихме казали днес. Той е приеман „на равнище“, защото в негово лице са виждали най-разпознаваемия български лидер, при това придобил авторитет със своите вестници и книги, образован човек, полиглот и т.н. Несъмнено той притежава някаква вродена аристократичност, дарба да води преговори, респектиращи отсрещната страна слово, харизма… Най-важното при чуждите правителства обаче е, че те виждат в негово лице потенциала на младата българска нация, нейните водещи сили, с които той е свързан и родово, и със собствената си културна, просветна и политическа дейност.

  – Какво не се знае за краткото учителстване на Раковски във Велико Търново и пререканията му с гръцки владика?

  – До реализация на идеята така и не се стига, тъй като младият българин още преди да е назначен, открито изявява своето критично отношение към фанариотите. А и търновският гръцки владика със сигурност е бил осведомен за участието му в църковно-националната борба в Цариград и близостта му с Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Според мен отиването в Търново е обмислен ход, който има много повече политическа, отколкото чисто „даскалска“ характеристика… За разлика от повечето ни народни будители от онази епоха Раковски не е с типичния профил на възрожденски „даскал“. И затова е донякъде куриозно, че при неговия „дебют“ в революцията – Втория браилски бунт, той встъпва не като „капитан“, а като „даскал Георги“! Както знаем, при краткия си престой в Браила през 1841-1842 г. той е учител по гръцки и френски.

  – Как срещите с Неофит Бозвели въздействат върху котленския революционер?

  – „Котленското“ и при двамата не е за подценяване. Много силно е това въздействие, както признава и самият Раковски. Впрочем, ако сме в дълг пред Раковски, още повече това важи за Неофит Бозвели – един от първите ни национални водачи, превърнал се в мъченик за една свята кауза. Днес почти не си спомняме за „МатиБолгария“, а тази книга е нещо като Евангелие на българския патриотизъм през XIX век…

  – Какъв живот действително е водил Раковски по време на пребиваването му в Цариград? Носят се множество легенди как е успял да отърве бесилото, че се е сгодил за млада туркиня – дъщеря на достойник от султанския сарай, че се е появявал облечен като дервиш…

  – Както за всяка ярка, необикновена личност, така и за Раковски е имало много клюки и слухове, прераснали в митове, дори откровени фантазии… Вярно е, че той като умен, креативен човек притежава типичния за своята среда и фамилия предприемачески дух. На път е да се превърне в „олигарх“ и милионер, след като е концесионер на големия панаир в Узунджово и пазарищата в Пловдив. Дали се е сгодил за турската девойка, дали не се е влюбил в чисто човешки план, можем да гадаем… Историята с дервишите също се основава на единично споменаване, което няма как да бъде проверено. Същото с още по-голяма степен се отнася до приписването му на някакви конспиративни връзки с прословутите масони, които будят любопитството на хората и са любима тема на търсачите на сензации. Няма нито едно доказателство, че Раковски е бил масон, не че има нещо лошо в това по принцип, но… Няма! Най-неприемливото за мене е, че хората, които хвърлят тези бомбастични твърдения, на практика превръщат и Раковски, и Левски, и Ботев едва ли не в част от някаква световна конспирация, в марионетки на чужди сили. А това е абсолютно невярно!

  – Каква е ролята на революционера в израстването на Левски?

  – Да се каже, че Раковски е учителят на Левски в революцията, съответно, че Левски е най-добрият му ученик, сигурно е банално, но е вярно… Разбира се, подходът „кой е по-по-най…“, „по-велик“ е погрешен, но младият дякон е близък съратник на Раковски, който заимства и надгражда неговото идейно наследство. Да не забравяме, че дори и името Левски е дадено на Дякона от Раковски…

  – Къде е мястото на Раковски в пирамидата на нашето национално Възраждане и борбата за свобода?

  – Без съмнение в първата фаланга – заедно с учениците си, преки или косвени, с Левски и Ботев! Един от най-великите българи на всички времена! Затова предложението на проф. Кирил Топалов, подкрепено от участниците в Инициативния комитет за 200-годишнината (негов председател е ген. Груди Ангелов, ректор на Военната академия), 14 април да се превърне в Ден на Раковски е един донякъде закъснял, но важен, знаков жест на уважение към великия българин. А и, ако се замислим, към нашето национално достойнство.

  .

• Подкрепа за българската ваксина срещу Ковид

  .

  Благотворителна вечер с търг и томбола в подкрепа на българската ваксина срещу Ковид-19, създадена от Института по микробиология към БАН, ще се състои на 14 април, от 18 ч. местно време, в музей-галерия АНЕЛ в София. 

  

  Събитието се организира от Патриция Кирилова и Мила Салахи, автори на книгата „Ковид 19 или Войната за душите ни“, която същата вечер ще има премиера.

  Рецензенти на книгата са проф. д-р Георги Чернев, повел пръв битка с масовите лекарства за кръвно, които се свързват с развитието на ракови заболявания, както и хирургът д-р Ивайло Христов.

  Книгата може да бъде поръчана оттук.

  

  Събраните средства по време на вечерта ще бъдат връчени на учените от БАН, създали българската ваксина срещу Ковид. Те ще бъдат сред гостите на благотворителната вечер, а в набирателната им сметка вече има дарения от българи от цял свят, след кампанията, която Патриция и Мила са започнали преди два месеца.

  „Властимащите неглижират българските научни постижения, а ние като народ, доказан в световната история с открития, променили начина на живот на хората по света, сме длъжни да застанем рамо до рамо с нашите учени“ – коментират инициаторите на петицията в подкрепа на българската ваксина – Патриция Кирилова и Мила Салахи. Те припомнят, че България е била лидер в производството на ваксини.

  Специален гост на благотворителната вечер ще бъде именитият български скулптор Павел Койчев и неговите творби, включени в търга.

  

  През 1999 г. той участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. През 2002 г. е един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция. Павел Койчев има множество самостоятелни изложби и проекти в България и по света. Негови произведения са притежание на Националната галерия (София), на Софийската градска галерия, на галерии в страната и частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и др.

  По време на благотворителната вечер ще има търг на картини на художничката и скулпторка Анжела Минкова. Тя е участвала в много общи изложби в България, Холандия, Испания, Англия, Гърция, Германия и Италия. Организирала е над двадесет самостоятелни изложби, участвала е в сборни изяви. Излага акварел, керамика, пластика, фотография. Носителка е на много награди, сред които I-ва награда на Международно биенале на рисунката „Перес Виниамил“ – Ел Ферол, Испания. Произведения на художничката са притежание на частни колекции и галерии в страната и чужбина.

  Учените от БАН, създали българската ваксина срещу Ковид-19, са били подкрепени от сънародници от различни точки на света, подписали се в петиция до управляващите, с настояване българският проект да бъде финансиран.

  .

• „Меланж Булгарен“ към политическите партии: Ало, чуваме ли се?

  .

  Екипът на „Меланж Булгарен“ (блог на българите в Австрия) e направил опит да се свърже с политическите партии, които ще участват в предстоящите парламентарни избори, и да им зададе конкретни въпроса, свързани с тяхната политика по отношение на българите в чужбина. С някои от партиите връзката се случила бързо и лесно, с други не толкова, трети се оказали безнадежден случай.

  

  Ето какво пишат по темата от „Меланж Булгарен“:

  „Надеждната комуникация се оказа най-сериозният опонент на хаоса.

  Малко встрани от фокуса на вниманието, но без съмнение като титулярен играч в предизборното поле, стои темата за българите в чужбина. Решихме да проучим нея, а по пътя ни се удаде възможност да добием представа и по друг, не по-малко важен въпрос – взели ли са партиите под внимание комуникационния проблем? Станали ли са по-достъпни за тези, чието доверие търсят и твърдят, че имат акъла и гръбнака да го поддържат в следващите четири години?

  За целта свалихме журналистическите баджове. Загърбихме политическите си предпочитания. Подредихме на една виртуална маса малко лични данни, осреднихме ги и композирахме нашия редакционен събирателен образ. Той е по-скоро Тя. Жена, малко над 30 годишна, родом от среден до голям български град, с диплома по хуманитарни науки, с едно дете, обвързана, пребивава трайно в чужбина и затова трудно подлежи на агитация. Кръстихме я Българица, Българица Чужбинска. Българица, която иска да гласува информирано, макар и от разстояние.

  Ден след официалния старт на предизборната кампания, Българица се настани зад редакционния лаптоп и пое към просветлението в дебрите на българските политически намерения. След консултация със списъка на партиите, допуснати да се явят в бюлетината на 4-ти април (https://www.cik.bg/bg/decisions/2162/2021-03-02), Българица потърси координатите им онлайн. С почуда установи, че не всички формации са откриваеми. Част от тях не предлагаха никаква форма за контакт чрез официалните си канали или изобщо нямаха такива канали: нито сайт, нито страница или профил в социалните мрежи, ни-що. Месец преди вота Българица намери подобна недостъпност твърде екстравагантна за избирателския си вкус и със замах зачеркна кандидатите без координати от списъка си. За останалите подготви мейл с кратко съдържание, щадящ силите на предизборните им щабове: три отворени въпроса по темата “българи в чужбина” с молба за писмени отговори, планирана дата за публикация, която оставя на партийните експерти предостатъчно време да ги подготвят, както и намерението на Меланж Булгарен да предостави тези отговори на други български медии в чужбина, за да достигнат до повече сънародници зад граница. Изпращаме мейла до всички, а Българица налива чаша мурсалски чай в следобеда на своето търпение и зачаква с вълнение отговорите.

  Само минути и вече е възнаградена, идва първият отговор! Е, автоматичен е и съобщава, че един от адресите, посочени за контакт към АБВ, не функционира. Нищо, мейлът е адресиран и до втори. Уви, отговор няма да дойде от нито един от тях в следващите две седмици, въпреки повторното адресиране на въпросите след дни. Телефон за контакт с партията на Румен Петков не е посочен. На това място Българица си припомня, че не е журналист с тефтерче с много контакти, а аватар на търсещ информация гражданин, който в общия случай не разполага с такова тефтерче. Решаваме, че ще си позволяваме да се допитваме само по веднъж до колеги за контакти, с които не разполагаме. АБВ напуска без участие нашето проучване.“

  Целият материал с получените отговори от проучването – ТУК
  

  .

• Декларация за придвижване на БГ граждани до избирателните секции в Португалия

  .

  Българското посолство в Лисабон предоставя декларация за придвижване до избирателните секции в Португалия, съобщи пресцентърът на МВнР.
  

  

  Във връзка с предстоящите на 4 април 2021 г. избори за народни представители и предвид действащите ограничителни мерки на територията на Португалия, включително забраната за придвижване между общините в периода 26 март – 5 април, посолството ни в Лисабон предоставя декларация на португалски език, която има за цел да осигури свободното придвижване до избирателните секции на българските граждани.

  Декларацията следва да бъде представена пред полицейските власти при поискване, заедно с български документ за самоличност. Декларацията може да бъде изтеглена оттук: Пр-17-46 Declaracia Izbori 2021

  В Португалия българските граждани могат да гласуват в две избирателни секции – в Лисабон и във Фаро.

  Мисията ни в Лисабон обръща внимание, че изборите за Народно събрание на Р. България на територията на Португалия ще бъдат проведени при спазване на съответните противоепидемични мерки за безопасност, които да осигурят необходимата дистанция между участниците в изборния процес и недопускане на струпване на много хора на едно място.

  Задължително е ползването на лични предпазни средства (маски) и дезинфекция на ръцете при влизане в избирателната секция.

  При гласуването всеки гласоподавател следва да представи български документ за самоличност. За целите на гласуването ще бъдат признавани и документи с изтекъл срок на валидност след 13 март 2020 г.

  .

• Нова страница за българската православна общност в Рим

  .

  Венета Ненкова, Vaticannews.va

  

  На 14 март, в църквата „Сан Паоло ала Регола“ в Рим, Западно и Средноевропейският митрополит Антоний оглави Св. Литургия и извърши въдворяването на новия свещеник на Българската църковна община „Св. Седмочисленици“ в Рим – Иван Иванов, доц. д-р и преподавател по литургика в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

  Храмът, който беше предоставен от католиците на българската православна църква през 2014 година, е изграден на ключово за всички християни място. Именно тук, в еврейския квартал, започват първите проповеди на свети Павел, дошъл в Рим, за да се противопостави на Цезар след престоя си в йерусалимския затвор. Още от времето на Октавиан Август в района на църквата „Сан Паоло ала Регола“ са се намирали еврейските дюкяни, които са произвеждали и търгували с тенти и платна за лодки. В този занаят евреите, както и самият Павел, са били изключително вещи. В памет на Светеца това място е превърнато в ораториум, а след това в църква през IV век, в която все още се пази стаята на апостол Павел, превърната в капела.

  

  В този уникален контекст, пропит с духа на християнската история, отец Иван Иванов беше въдворен от Западно и Средноевропейския митрополит Антоний. Доц. Иванов е специализирал в Папския институт в Рим, владее отлично италиански език и е имал уникалната възможност да превежда на папа Франциск при посещението му в България.

  В неделята на прошката светата литургия в Рим премина изпълнена с особена енергия, която събралите се богомолци почувстваха и чрез песнопенията на специално дошлите певци от православната община в Щутгард. В края на литургията митрополит Антоний произнесе вълнуваща проповед за истинската любов на християните, за прошката и специално благодари на всеки един от гостите, уважили празничното събитие.

  

  Гости на неделната проповед от ватиканска страна бяха кардинал Монтеризи, отец Калоджеро – отговарящ за църквата „Сан Паоло ала Регола“, отец Яромир Задрапа от Папския съвет за насърчаване на християнското единение, посланикът на България в Италия, Н.Пр. Тодор Стоянов, и българския посланик към Светия Престол, Н.Пр. Богдан Паташев.

  За радио „Ватикана“ отец Иван Иванов сподели, че: „сред основните приоритети на неговата мисия е обгрижването на всички православни християни – духовно, богослужебно, литургично и всички техни нужди, най-вече и преди всичко по отношение на евхаристията, на литургията и всички тайнства и обреди, които могат да се извършват в храма в Рим. От друга гледна точка, много важни по време на една такава мисия са интерконфесалните отношения с други християни, какъвто е случаят в Рим, където е центърът на католическото християнство. Ние сме в много близък контакт със Светия престол и всички ватикански институции, така че основна цел е също да се изграждат много добри, приятелски и братски отношения на мир, сътрудничество и уважение с представителите на католическата църква. Ние благодарим на Н.Св. Папа Франциск, че даде своето благословение българската православна общност да извършва литургично своите събрания, срещи и богослужебни последования в църквата „Сан Паоло ала регола“. Благодарим и на кардинал Монтеризи, присъствал на службата за възможността да бъдем в този храм и да извършим своето богослужение, както и своята духовна, литургична и пасторска дейност“. (Бел. ред.: Интервюто на отец Иван Иванов за радио „Ватикана“ може да се чуе тук.)

  В разговор с митрополит Антоний, беше засегнат въпроса за грижата на Православната църква към младото покление и особеното внимание, което тя има не само към децата на България, но и тези, които се обучават в българските училища по всички краища на света.

  „Светият синод към българската православна църква още от миналата година е задействал издаването на учебници по Вероучение от 1 до 5 клас. Преди години е издадено учебно помагало за учителите по български език и история, където се фокусира върху теми, които касаят църковната история: за мисията на Светите братя Кирил и Методий, за личността на Св.Иван Рилски Чудотворец, покръстването на цар Борис, за да бъдат преподавани по правилния начин, т.е. този, който Църквата го разбира като такъв и обективен, защото не винаги учителите имат правилна оценка и поглед към тези специфични теми. Тези учебни помагала са предоставени както на хартиен, така и на електронен носител, и могат да бъдат изтеглени от съответните сайтове. Така ние сме готови да подадем ръка, стига естествено българските училища да пожелаят да се възползват от тази възможност. Ние ще предоставим такива материали, а също така е възможно да бъдат организирани специални семинари в тази връзка, както това вече сме правили с АБУЧ (Асоциацията на българските училища в чужбина) в Бачковския, Троянския и Рилския манастири.“

  .

• Ами сега? Референдумът за отделянето на Обзор е валиден

  
  ‘
  Референдумът за отделянето на Обзор и още шест села в самостоятелна община е валиден, като до 20 часа днес са гласували 75% от регистрираните избиратели. Това е почти два пъти повече от изискването на закона, за да бъде признат той. Ето какво четем на страниците на „Дневник“.

  В момента Обзор и селата Баня, Емона, Приселци, Раковсково, Паницово и Козница са към община Несебър, но местните хора недоволстват, че до тях не стигат достатъчно средства.

  Според кмета на Обзор Христо Янев едно отделяне в самостоятелна община ще позволи на региона не само да се самоиздържа, но и да има развитие. Като пример местните посочват Бяла, където въпреки по-лошият плаж и по-малкото хотели, успяват да имат бюджет, гарантиращ инвестиции.

  Резултатите се очакват по-късно днес. Законността на резултатите от референдума може да се оспори в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от общинската избирателна комисия пред съответния административен съд. Той има 14 дни да се произнесе. Решението на административния съд може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен съд, който се произнася в 14-дневен срок, и неговото решение е окончателно.

  Ако повече от гласувалите се обявят за създаването на нова община областният управител е задължен в двуседмичен срок да комплектова всички материали и да подготвя писмен доклад за внасяне в заседание на Министерски съвет. Към материалите се прилага и финансова обосновка. Следващата стъпка е изпращането на преписката от Министерския съвет до министъра на регионалното развитие и благоустройството за разглеждане и произнасяне с писмено становище. Финалното решение за обособяването на новата община трябва да бъде взето от правителството.

  ‘

• “Гръцката завера” и българите

  

  Според българския историк и общественик проф. Пламен Павлов, животът на хаджи Христо Българина е като приключенски роман. Ето какво още проф. Павлов пише в последния брой на в. „Труд“.
  
  

  *****

  По думите на „бащата на гръцката журналистика“ Константинос Левидис, „българи пълководци начело на българи доброволци се сражаваха заедно с гръцките герои в свещената борба за отечеството и свободата…“

  През 2021-ва отбелязваме 200-годишнината от рождението на Георги Раковски (1821-1867), но 1821-ва е важна и с други събития, свързани с нашата история. Да дадем думата на самия Раковски: „Родил съм се в 1821 лето в оная страшна и ужасна повременост, когато (…) са изпроводени от Цариград трима джелати паши да оберат оръжието на българите и да изколят и избесят всичките български старейшини и знаменити люде по градищата, и по-знаменитите големи села…“

  Причината е „Гръцката завера“, както са я наричали нашите прадеди. Нека припомним накратко нейните български проекции – още повече, че южната ни съседка се готви да отбележи 200-годишнината на освободителната революция, в която българското участие е впечатляващо. Най-значим принос за изследването на този важен проблем имат акад. Николай Тодоров и проф. Веселин Трайков, но въпреки това „българската 1821-ва“ е слабо позната на широката публика.

  Началото на „модерния“ XIX век носи надежди за свобода на балканските християни. Започналото през 1804 г. Сръбско въстание, също с масово българско участие, и руско-турската война (1806-1812 г.), нажежават духовете. През 1814 г. гръцки емигранти, офицери на руска служба, създават в Одеса „Филики етерия“/„Дружество на приятелите“. Целта е да се вдигне въстание не само в Гърция, но и в българските земи (Мизия, Тракия и Македония), в Сърбия и дори във васалните Влашко и Молдова. Като „апостол“ за привличане на българите е избран Димитър Ватакиоти (1786-1819), бесарабски българин, командир на наши доброволци във войната от 1806-1812 г.

  На 21 февруари/4 март 1821 г. „Филики етерия“ започва революцията с бунт в Галац, след което нейният водач Александър Ипсиланти преминава с отрядите си във Влашко. При него идват български първенци, които обещават помощ от над десет хиляди души! Най-изявеният е Сава Бинбаши (около 1780-19 август 1821) – личност, обгърната в тайнственост, чиято биография, според историка Лъчезар Кръстев, е време да бъде проучена по-задълбочено. Като командир в гвардията на влашките князе, Сава държи контрола над столицата Букурещ в продължение на няколко месеца, а негови съмишленици готвят въстание в Сливенско и по други краища. По същото време Ипсиланти е в съюз с Тудор Владимиреску, в редовете на чиито привърженици също е имало стотици българи. Уви, в резултат на разногласия влашкият водач е убит по заповед на Ипсиланти… Започват жестоки репресии в населените с християни области на Османската империя. Особено знаково е убийството на цариградския патриарх Григорий V (22 април/3 май 1821 г.), независимо че се е обявил против „Заверата“.

  На 7/19 юни нахлулите на север от Дунав турски войски разбиват Ипсиланти, а на 19/31 август Сава Бинбаши става жертва на подло убийство. Така или иначе, в събитията участват прочутият Индже (един от най-близките до Сава Бинбаши българи), неговият байрактар Кара Колю, Димитър и Павел Македонски, Тодор от Силистра, капитан Божин, Димитър Ходжоглу, бюлюкбаши Иванчо Стойков, капитан Иванчо от Битоля, Кара Георги от Кюстендил… Запазен е руски списък на „чужденци“, сред които над седемстотин българи, „…под названието етеристи, държани под арест…“ през 1822-1823 г.

  Избухналото на 25 март/6 април 1821 г. въстание в Пелопонес, спечелило симпатиите на цивилизована Европа, завършва с извоюването на гръцката независимост (1829-1830 г.). Разбира се, с решаващата намеса на Русия и „Великите сили“. На гръцка страна се бият няколко хиляди българи – доброволци, бегълци от помощните части на турската армия, и т. н. През 1860 г. писателят Константин Левидис, славен като „бащата на гръцката журналистика“, пише: „Българи пълководци начело на българи доброволци се сражаваха заедно с Колокотронис, Боцарис, Караисакис и другите гръцки герои в свещената борба за отечеството и свободата. Обилна българска кръв бе пролята заедно с гръцката по бойните полета, докато получи смъртоносен удар смятаната дотогава за непобедим колос Турция…“

  Най-известният българин със значими заслуги за освобождението на Гърция е хаджи Христо Българина (1783-1853), чийто живот прилича на приключенски роман! Роден във Воденско през 1783 г., заедно с баща си Петър и брат си Ставро участва в руския отряд на ген. Исаев, подпомагал Сръбското въстание. През 1806 г., през Босна, Венеция, Родос и Кипър, стига до Александрия и постъпва на служба при египетския паша Мехмед Али. Благодарение на своята смелост и военни умения, се издига във военната йерархия. През 1821 г. е офицер в египетския корпус, потеглил по море срещу гърците. Смелият българин преминава на страната на единоверците, а главнокомандващият Теодорос Колокотронис го назначава начело на конен отряд. Хаджи Христо е първият началник на гръцката кавалерия, чиито основи са положени от друг българин – хаджи Михаил.

  Заради своите военни подвизи през 1824 г. е произведен в чин генерал. Заема различни постове, ползвайки се с уважението на своите войници и местното население, а сред многото му заслуги е ликвидирането на ширещото се в Пелопонес разбойничество. През 1843 г. хаджи Христо е избран за депутат в гръцкия парламент като представител на „трако-българите и сърбите“. Умира през 1853 г. в Атина. Както е известно, контакти с хаджи Христо са имали Иван Селимински и други българи. Десет години след смъртта на генерала кандидат за ръката на дъщеря му Фросо е самият Раковски, възприеман като член на семейството! Благодарение на историка д-р Румен Манов, стана известна една иконка – подарък за Раковски от красивата и образована Фросо, която, за жалост, умира твърде млада…

  В гръцката революция участват редица българи, заемали високи постове: „хилядниците“ (полковници) Ангел Гацо (от Саракиново, Егейска Македония), Анастас Българина, Ангел Софиянец, Данаил Българина, Илия Българина, помощник-хилядникът Коста Българина, майор Кара Мицо, капитаните Коста и Кочо, Марко Йован, хаджи Стойко, Стефо Българина, стотниците Атанас Демир, Йован от Струмица, Христо Байрактар, взводни командири, подофицери. Мнозина от тях остават в Гърция, някои умират в нищета, но пазят българското си име. Мнозина са от Македония, но, за ужас на днешните скопски „историчари“, не са никакви „македонци“…

  Факт е, че по самосъзнание тези смели хора са българи, такива са за своите съратници, а и за гръцката държава! С „наша кръв“, макар и от по-стари времена, е Стайкос Стайкопулос (1799-1835) – защитникът на Навплио, първата столица на свободна Гърция през 1828-1834 г. Родното му село Затуна е в район, където изобилстват имената Стемница, Димицана, Витина, Каменица и др., останали от средновековните „склавини“ в Пелопонес.

  Българското участие в гръцкото освобождение е сред върховите усилия на предците ни в борбата за свобода, но нека се върнем към самите български земи. Ако отново се обърнем към Раковски, „…по всички градове и знаменити села е имало български съзаклятници…“. През няколкото месеца на кървави репресии са екзекутирани видни граждани в Търново, Габрово, Котел, Пловдив, Одрин, София, Шумен, Осман пазар/Омуртаг, Копривщица, Ловеч, Видин, Пирот… Хаджи Параскева от Търново, хаджи Йоан от Трявна, хаджи Христо от Габрово се самоубиват, за да си спестят мъченията. Жертва, обаче, са не само уличените в заговор срещу властта на султана – като цяло българите и други християни страдат от развихрилото се беззаконие, израждащо се в брутални зверства, обири и чисто криминални посегателства.

  Покъртителен е разказът за йеромонах Никифор „Повествование за страданията на Болгария от агаряните в лето 1821-о“, където четем: „След убийството на патриарх Григория в Цариград в лето 1821 от Христа в месец април, разсвирепелите се навсякъде агаряни, започнаха и в България пакости да правят над невинните българи (…). И българския митрополит Иоаникий, който седеше в българския царски град, наречен Търново (…), турският цар го призова в Цариград и там го обеси (…). И колко праведни човеци неправедно умряха от ръцете на нечестивите…“

  .

• В САЩ вече са подадени заявления за 35 избирателни секции

  

  Поради големия интерес на българите в САЩ, 11 дни преди крайния срок, на територията на САЩ вече са подадени заявления за 35 избирателни секции за българските парламентарни избори на 4-ти април, вкл. атоматичните за трите генеални консулства и посолството, с над 60 заявления за всяка секция – съобщи вчера на своята ФБ страница нашият сънародник в Чикаго и доброволец по организирането на изборите Даниел Дженев. Ето изнесените от него данни за подадените заявления и секциите:

  

  1. Генерално консулство в Чикаго, покриващо 14 щата. 1,076 души са подали заявления досега, с текущи 11 различни секции, в Илинойс – 5, 1 в Колорадо, 1 в Охайо, 1 в Минесота, 1 в Индиана, 1 в Мисури и 1 в Мичигън.

  „Както винаги, Чикаго е номер едно по активност и 4-те секции в предградията са абсолютният минимум!“ – пише г-н Дженев.

  2. Посолство във Вашингтон, покриващо 15 щата. 776 души са подали заявления досега, с текущи 8 секции, 4 във Флорида, 2 в Тексас, 1 във Вашингтон Дистрикт и 1 в Джорджия.

  3. Генерално консулство в Лос Анджелис, покриващо 11 щата. 692 души са подали заявления досега, с текущи 9 секции, 5 в Калифорния, 1 в Невада, 1 в Аризона, 1 във Вашингтон и 1 в Юта.

  4. Генерално консулство в Ню Йорк, покриващо 10 щата. 609 човека са подали заявления досега, с текущи 7 секции, по 3 в НЮ, 2 в Масачузетс, 1 в Ню Джърси и 1 в Кънектикът.

  „Надяваме се и градове като Сан Диего, Питсбърг, Маями, Шарлът, Портланд, Роквил, Рали, Сан Франциско, Оклахома Сити и други също да преминат границата от 60 заявления до крайният срок, за да покажем, че границата от 35 секции в САЩ е несправедлива и лишава множество българи от конституционното им право на гласуване!“ – пише още Даниел Дженев.

  

  Междувременно Посолството на Р. България във Вашингтон съобщи, че с решение на ЦИК от 26 февруари се дава възможност на българските граждани с лична карта или паспорт, чийто срок на валидност е изтекъл или изтича в периода след 13 март 2020 г., да гласуват на изборите за Народно събрание на 4 април т.г. В тези случаи няма да се изисква и представяне на удостоверение за подадено заявление за издаване на нов документ за самоличност.

• Какво каза Навални пред съда в Москва

   

  
  „Лицемерни негодници – тънем във водовъртеж от нещастия, но Русия ще бъде свободна и щастлива.“

  

  Реч пред съда на Алексей Навални преди замяната на условната му присъда с ефективна

  Вече не знам какво да кажа, Ваша чест. Искате ли да поговорим за Бога и за спасението на душата? Понеже съм вярващ християнин, което неведнъж е било повод за шеги в нашия Фонд за борба срещу корупцията, където повечето от хората са атеисти. Какъвто бях и аз преди години.
  Но сега чувствам, че вярата помага в обществената ми дейност и нещата стават далеч по-лесно. Сега се съмнявам и колебая далеч по-рядко, защото има една мъдра книга, в която е написано какво може и трябва да правиш в сложна ситуация.
  Разбира се, не винаги е лесно да следвам наставленията на тази книга, но се старая и затова ми е далеч по-лесно да участвам в политическия живот.

  Наскоро получих писмо, в което съмишленик ми пише: „Навални, защо всички те съветват: „Търпи, дръж се, не се предавай, стискай зъби!“ Какво има да търпиш? Нали вярваш в Бога? А в Библията е казано: „Блажени са търсещите и жаждущите правда, защото те ще се наситят.“. Значи всичко е наред“.
  Колко вярно ме бе преценил този човек. Винаги съм възприемал тази конкретна библейска заръка като наставление за действие. Затова без да изпитвам наслада от мястото, където съм в момента, не съжалявам ни на йота, че се върнах и правя това, което трябва.

  И още нещо. Властта в Русия се опитва да внуши на отделния човек: „Ти си сам-самичък срещу Системата! Няма как да победиш“. Ала въпреки това милиони, десетки милиони човешки същества търсят и се борят за Истината. Възправят се, за да търсят истина и справедливост и рано или късно ще постигнат целта си.
  Всички знаят, че има някакъв дворец /в Геленджик – бел. ред./. Можеш да приказваш колкото си искаш, че не бил твой, че не съществувал, но дворецът е там. И бедните, обезправени хора го знаят. Можеш да им разказваш колкото си щеш, че сме достигнали висок жизнен стандарт, но страната е бедна и това също е очевидно.

  А хората би трябвало да са богати. Построили са нефтопровод, изкарват добри пари, а пари за тях няма. Това е истината, която няма как да бъде оборена. И хората, които търсят истина и справедливост, рано или късно ще ги открият.
  Не бива да се страхуваме от онези люде, които търсят правда и справедливост. Редно е да ги подкрепим пряко или косвено. Или поне да не заставаме на страната на лъжата, да не даваме ухо на измамата, да не правим света още по-лош.
  Тук съществува известен риск, който е незначителен и както казва забележителният съвременен философ Рик Санчес: „Животът е риск. Ако не рискуваш, значи си някаква пасивна, хаотично събрана купчина молекули, които плават по течението на Вселената“.
  И накрая: получавам доста писма, повечето от които завършват с думите:

  „Русия ще бъде свободна!“

  Прекрасен лозунг, който постоянно повтарям на митинги, в разговори и писма. Но чувствам, че трябва още нещо. Свободата е необходимо, но недостатъчно условие. Свободата не може да бъде крайна цел. Бих искал Русия да бъде и богата страна, което напълно съответства на националните й богатства. Искам тези богатства да бъдат разпределени справедливо и всеки руснак да получи честен дял от нефтените и газовите залежи…
  Смятам, че трябва да се борим не само за свободна Русия, но и да превърнем страната си в по-малко нещастна държава. Русия е страна, дълбоко нещастна във всички посоки. Уж притежаваме несметни богатства и въпреки това сме нещастни.
  Вижте какъв поразителен брой нещастия и страдания са описани във великата руска литература! Ние тънем във водовъртеж от нещастия, от които ни се струва, че няма излизане. Затова предлагам да променим лозунга: „Русия да стане свободна! Русия да стане щастлива!“
  Русия ще бъде щастлива!

  Последна дума пред съда по делото за „клевета срещу ветеран от войната“

  По всички телевизии тръбят, че съм обидил ветеран. Излиза, че ветераните са най-важното нещо в държавата и Русия съществува само заради тях.
  Гледам справка от отдела за социално подпомагане, в която отчитат как и с какво са помагали на ветерана Артьоменко. През последните четири години са му били предоставени пари и хранителни продукти на обща сума 11 000 рубли /423 лв./. За четири години! Боже мой, това ли е цялата ви „грижа“ за ветераните, лицемерни негодици?! Сумата отразява истинското ви отношение към тях и към всички възрастни хора в държавата.
  На друга страница са изписани участниците в следствената група по делото: 15 души от различни руски региони. Безделници и мърлячи, докарани в Москва, осигурени с жилища, заплати, командировъчни разходи и т. н., за да разнищят „престъплението“ срещу ветерана. Разходите за следствието са далеч повече, отколкото са били помощите за ветерана през целия му живот. Само дневните разходи на съда и на следствието са повече от държавната „подкрепа“, давана на ветерана през последните четири години. И тази държава има наглостта да твърди, че се грижи за ветераните от войната.

  Най-гнусната черта на тази власт е самото й съществуване

  Тя съществува, за да ограбва тези ветерани, да ги превръща в източник на парите, с които строи дворците си.
  Хиляди хора са останали недоизлекувани, хиляди не са получили нужните лекарства, за да бъде изграден дворецът, да бъдат купени апартаменти за тъщите на Путин, за да може Д. Медведев да притежава не един или два, а четири двореца.
  Но за да дадеш нещо някому, трябва да го вземеш от другиго. И те го взимат. А за да защитят „правото“ си да грабят, използват невежеството и заблудата на старите, болни и ограбени хора.
  Властта се е превърнала в огромна оядена свиня, която ненаситно лочи от държавната копаня. И когато някой я бутне по зурлата и каже „Ей, това не е само за тебе!“, тя надига муцуна и се зъби „Я не обиждайте ветераните!“
  Извинете, но какво общо имат Путин и „Единна Русия“ с победата във войната?! Да не би да са гнили в окопите? Използват бедните ветерани, за да избягат от сериозния диалог за злободневните проблеми, за корупцията и бедността. И когато им поставят болезнени въпроси като „Чий е дворецъд?“ или „Какво става с Димон Медведев?“, обръщат разговора към „да почитаме ветераните“.
  …Да, сигурно ще успеете да залъжете част от телевизионната си аудитория. Но съм убеден, че планът ви няма да бъде осъществен. Огромен брой разумни хора внимателно наблюдава процесите в страната и за разлика от вас разбират, че ветераните и пенсионерите са нормални човешки същества, които не бива да бъдат лъгани, не бива да бъдат подписвани без съгласието им, не бива да бъдат карани да подават фалшиви жалби или да бъдат снимани в безпомощно състояние.
  Вашият замисъл ще се провали. Така или иначе правдата ще възтържествува и всеки ще отговаря за делата си.

  Превод: Faktor.bg

  .

• След края на пандемията много управляващи ги чака съд

  

  Проф. Лъчезар Аврамов и д-р Христо Дамянов пред „БАНКЕРЪ“

  Уважаеми господа, повдигате тема, чието изясняване ще има сериозни последици не само за здравната, но и за държавната администрация – смърт в статистиката. Каква е тезата ви?

  Проф. Аврамов: Тезата произлиза от графика, публикувана от НСИ и наречена „Умиранията в България в периода 2015-2020 г.“, макар че на медицински език това се нарича смъртност. Вижда се, че през последните 5 г. смъртността е приблизително равна. И за огромно съжаление, това е най-високата смъртност в света, и то още преди ковид-пандемията.

  Статистиката включва ли и страните от Третия свят?

  Проф. Аврамов: Включва всички възможни светове. В България смъртността е 15 на 1000, при средна за Европа 8-9 на 1000. Почти двойна. И тази смъртност се поддържа почти неизменно от 2015 до 2020 година. Огромен пик има в последното тримесечие на 2020-та, когато в страната са починали 20 хил. души повече, отколкото в предишните години. Официално 8 хил. от тях са починали, вследствие на Ковид-19. Въпросът е: от какво са си отишли останалите 12 хил. от този черен прираст? На този въпрос не отговаря никой, а отговорът е ясен – от липсата на медицина в този период. Това са хора, починали по вина на държавата, те са убити чрез дейността на здравната система.

  Тоест блокирането на части от здравната система заради Ковид 19 фатално е лишило от здравна услуга хора с тежки медицински проблеми?

  Проф. Аврамов: Точно така. Официалната статистика го сочи.

  Как би следвало да реагира нашето общество на този факт?

  Проф. Аврамов: Трябва да се търси персонална отговорност на хората от т.нар. щаб, на министрите на здравеопазването. Всички те са една консултантска група към министър-председателя и всъщност главната отговорност е на премиера.

  Повечето от тези хора са професори, шефове на големи болници, светила в медицината.

  Д-р Дамянов: Това не са светила, това са чиновници.

  Смятате ли, че те не са запознати с тази статистика или са запознати, но не й обръщат внимание?

  Д-р Дамянов: Запознати са, но имат поръчка от мутрите в правителството да обработват съзнанието на населението. Това е страшна психо-пандемия. Повечето медии пропускат жестокия удар, който се стоварва върху всички хора. Съзнанието на самите пациенти се промени радикално – те са в непрекъснат стрес, психо-емоционален дисбаланс, който се отразява изключително негативно върху имунната система. А имунната система трябва да овладява всички болестни ситуации. Сериозни психотерапевти обясниха това, но реакцията е нулева.

  Същият удар понасят всички общества по света.

  Д-р Дамянов: Естествено. У нас просто усвоихме модела много бързо и качествено. Няма нужда от чипове, целта е да вземеш акъла на хората. Достатъчно е да ги парализираш от страх и да правиш, каквото пожелаеш с тях. Да се замислят какво ги чака след края на пандемията – съд и присъди, за безскрупулната кампания и съсипването на здравето на нацията.

  Как според Вас трябваше да се реагира на все пак съществуващата корона-пандемия?

  Д-р Дамянов: Много ясно – имаше национален план за действие при подобни ситуации от 2006 г., който бе игнориран напълно.

  От думите Ви произлизат две посоки на поражения: едната е, че е неглижирано лечението на страдащите от нековид заболявания, другата е, че се въздейства шоково върху психиката на цялото население.

  Проф. Аврамов: Има и трета посока. Фиксацията върху тези 8 хил., починали вследствие Ковид-19. Междувременно и тази, и миналите години, 20 хил. умират от рак. България е първенец и по смъртност от онкологични заболявания. За това никой не говори и не се взимат никакви мерки, няма информационна кампания.

  Д-р Дамянов: Нещо повече. Онкологични центрове и болници тотално са спрели лечението на онкоболни. Давам за пример Бургас. Имам поне десетина пациенти, които заявиха, че там лечението е спряло. А гледаме по поръчковите телевизии как персоналът на Бургаския онкодиспансер ентусиазирано се ваксинира. Пловдивският онкодиспансер също се занимава с лечение на коронавирус. Питам, това ли са задачите на онкодиспансерите?

  Защо пациентите и техните близки не дават гласност на това скандално положение, все пак става въпрос на живот и смърт?

  Д-р Дамянов: Ежедневно си задавам този въпрос. Преди дни имах шокиращ случай с пациентка с крайно тежко онкологично заболяване на двете гърди и 21 неуспешни химиотерапии. Пристигна при нас в плачевно състояние. Направи реактивен плеврит, напълни и двата дроба с течности и това не даваше никаква възможност за лечение. Нужни бяха пункции за отстраняване на течността. Алармирахме всички лечебни заведения със спешни отделения, обиколихме 7-8 болници – „Пирогов“, ВМА, навсякъде отказ след отказ! Накрая една от болниците я набута в хоспис. Това е гавра. И пациентите ги е страх да разкажат преживелиците си.

  Предпочитат да умрат, но тихичко?

  Д-.р Дамянов: Да.

  Потърсихте ли за съдействие пациентските организации?

  Д-р Дамянов: Къде ги виждате тези организации?

  На хартия има много.

  Проф. Аврамов: В годините имахме контакти с всички пациентски организации. Целта на всички пациентски организации е да уредят с предимство своите хора в пътеки за химиотерапии и да усвоят някой европейски проект. Знам го лично от съпругата на бившия президент Първанов, под нейна егида имаше антиракова кампания.

  Създавате си доста сериозни врагове. Не се ли опасявате, че могат да Ви съдят?

  Проф. Аврамов: Ние вече сме ги осъдили всички тези врагове. Каним ги да дойдат пак и да повторим.

  А хората от щабовете, които наричате чиновници?

  Д-р Дамянов: Пари ми на езика да повторя призива на президента от площада. Онзи смешен генерал е за затвора. Какво направи ти, г-н Мутафчиски? Плашеше народа, броеше трупове в ковчези и чували. Кой ти позволява това, какво разбираш от ваксинотерапия?

  Но, когато бройката на заболяванията от Ковид-19 скочи рязко, всички казаха, че напролет ген. Мутафчийски е бил прав.

  Проф. Аврамов: Нищо подобно. Половината от тази хора са умрели точно поради паниката, създадена от него и хората му. След тази пандемия във всички държави ще има съдебни процеси и осъдени. Пандемията ще завърши с голям брой осъдени управници. В момента във Филипините съдят здравния министър и подобен щаб, заради аналогична ситуация с ваксината срещу денга. Нека се учим от опита на цивилизацията.

  Д-р Дамянов: Относно лечението на вирусните заболявания, включително Ковид-19, ние предложихме алтернативни методи. В нашия център 60% от онкоболните ежегодно боледуват от различни вирусни болести и нито веднъж за 15 г. не сме допуснали усложнение. Това е, защото прилагаме озонотерапия, високи дози витамин С и биомагнитна терапия.

  Вие предложихте тези евтини терапии още в началото на корона-пандемията. Чуха ли Ви някъде, получихте ли мнение от здравните и държавните институции?

  Проф. Аврамов: Никакъв интерес. Информирахме здравната администрация, че съществуват мощни и евтини средства за лечение на всякакви вирусни заболявания. Не по литературни данни, а по световни научни публикации. Проф. Иво Петров сам публикува личния си опит с озонотерапията. Цялата ни преписка с институциите документира как изпълняваме гражданския си дълг.

  Световно известната професор Махин Хатами, бивш програмен директор в Националния раков институт (NCI) и Националните здравни институти (NIH) на САЩ, публикува статия на тема десептологията в науката за рака и ваксините. Да поясним: десептология е науката за измамата. Какво има предвид в случая проф. Хатами?

  Д-р Дамянов: Това е една изключително сериозна научна статия. Проф. Хатами анализира влиянието на ненаучните медтоди за лечение на Ковид-19 върху онкологичните и вирусните заболявания. И установява, че и в двата случая доминира десептологията. И, че ваксините далеч не са безопасни.

  От друга страна, крале и държавни глави публично се ваксинират, за да верифицират полезността им.

  Проф. Аврамов: Защо трябва да се ваксинира публично? Това е реклама.

  Впрочем, 3-4 фармацевтични компании получиха в рамките на ваксинационната кампания чудовищна безплатна реклама, чрез директно и непрестанно цитиране на имената им.

  Проф. Аврамов: Това не е решаване на медицински проблем. Вместо информирано съгласие, всички граждани трябва да подписват застрахователна полица преди ваксинация.

  Д-р Дамянов: Биофизиката и квантовата физика мощно нахлуват в съвременното лечение на човека. Но там печалбите от лекарства са силно занижени. Във втората половина на 20 в. ваксините изиграха решаваща роля за предпазване на населението от различни инфекциозни заболявания и ваксинотерапията има своето достойно място в медицината. Но в 21 в. удря часът на биофизиката. Човекът има енергийно биополе, което влияе мощно върху здравето.

  Разговора води Емил Янев

  .

• Атанас Чобанов: В „OpenLux“ е и името на сина на Константин Пенчев от КС

  

  Интервю на Снежана Иванова с Атанас Чобанов,
  в предаването „12+3“ на БНР

  „Първото име, което ние публикувахме, е на сина на конституционния съдия Константин Пенчев, бивш омбудсман и бивш председател на ВАС. Той има фирма в Люксембург с активи за 600 хил. евро, които се появяват 2014-а година, след това се появяват и 400 хил. евро като недвижима собственост на фирмата, без да се уточнява къде“. Това съобщи пред БНР  Атанас Чобанов, главен редактор на разследващия сайт BIRD.bg и част от екипа на „Биволъ“, един от медийните партньори в проекта „OpenLux“, работили по разследването на архива повече от 1 година. Разкрити са повече от 55 хиляди офшорни компании, управляващи активи на стойност най-малко 6 трил. евро.

  „Биволъ“ проучи над 500 млн. евро активи на български собственици – в над 250 фирми. 

  При проучване на баща и син Пенчеви, от разследващия сайт „Биволъ“ са установили, че през 2014-а година се придобили апартаменти в София на „Витошка“ и на „Раковска“ за 300 хил. евро:

  „Тези пари през 2014-а година си имат някакво обяснение, предполагам“.

  Чобанов уточни, че са изпратени писмени въпроси на Любомир Пенчев и все още очакват отговори, въпреки че е бил обещал да отговори до вчера вечерта. Журналистът разказа, че при разговор с него, Пенчев е изказал учудване, че името му фигурира в такъв регистър:

  „Допускам, че той наистина не знае, че разполагаме с тези данни. Или не е очаквал името му да излезе. Това важи и за много други хора, за които ще пишем в следващите дни“.

  Атанас Чобанов посочи, че са задали въпрос на НАП дали от Люксембург са идвали данни за българи, които притежават там компании, и какви активи имат, както и дали НАП е искала такива данни:

  „Отговориха ни подробно как става това. … Имало 3 спонтанни информации през последните 2 години, но не се казва за какво. НАП е искала от Люксембург информация 6 пъти, но не казаха какъв е резултатът“.

  Известен руски олигарх е получил със семейството си българско гражданство, съобщи още Чобанов и добави, че за това „Биволъ“ ще пише в следващите дни.

  „Децата му се появяват с българското си гражданство, с компания с активи за 40 млн. евро в Люксембург“, уточни той.

  Според него това показва, че българското гражданство, което се продава срещу инвестиции, служи и за други цели.

  „Има и случай на друг богат руснак, който придобива търговски център в България за десетки милиони евро. Досега не се знаеше, че е негова собственост“, разказа още журналистът и посочи и други разкрития:

  „Как може замърсяващият ТЕЦ „Бобовдол“ да е собственост на някакъв 83-годишен британец, сламен човек, той дали знае, че е собственик на централата. Но това е декларирано. Т.е. имаме фалшива декларация и това трябва да се проучи от прокуратурата“.

  Чобанов изказа песимизъм по отношение на очакването нещо „да се случи“ след тези разкрития и да има наказани.

  Интервюто с Атанас Чобанов можете да чуете от звуковия файл.

  .

• До БГ гражданите в Канада, във връзка с Парламентарни избори ‘2021

  

  Информация за българските граждани на територията на Канада, във връзка с изборите за народни представители за Народно събрание на Република България

  Уважаеми сънародници,

  С указ на президента на Република България за 4 април 2021 година са насрочени парламентарни избори (https://www.cik.bg/upload/146237/DV5_19.01.2021_ukaz9.pdf). Както досега, посолството в Канада и генералното консулство в Торонто са ангажирани и ще направят всичко възможно за активно и безпроблемно участие на българските граждани, живеещи в Канада, в изборния процес.

  Същевременно провеждането на изборите в огромна степен зависи от активността на нашата диаспора и от инициативата на нейните организации. В тази връзка, и в изпълнение на чл. 22, ал. 2 от Изборния кодекс, отправяме покана за съдействие към организациите на българските граждани, културните центрове, черковните настоятелства и българоезичните медии в консулските окръзи на посолството в Отава и на генералното консулство в Торонто, с оглед подготовката и организацията на изборите. Призоваваме и всички български гласоподаватели, живеещи на територията на Канада, да участват в подготовката на изборите, като подават заявления за гласуване, а в деня на изборите – да упражнят правото си на глас.

  На основание чл. 14, ал. 1 от Изборния кодекс избирателни секции извън страната се образуват в дипломатическо или консулско представителство, освен в случаите по чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ИК.

  В местата в държавите – членки на Европейския съюз, извън дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 60 избиратели, подали заявление по реда на чл. 16 от ИК. /чл. 14, ал. 2 от ИК/.

  Съгласно чл. 14, ал. 3 от ИК с решение на ЦИК ( https://www.cik.bg/bg/ns2021/izvan-stranata), по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в местата в държавите, които не са членки на Европейския съюз, извън дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции въз основа на не по-малко от 60 избиратели, подали заявление по реда на чл. 16 от ИК, при спазване на ограничението по чл. 14, ал. 5 от ИК общият брой на избирателните секции, които се образуват в държава извън ЕС, да не надвишава 35. С решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) се определят условията и реда за образуване на избирателните секции извън страната и за назначаване съставите на секционните избирателни комисии при произвеждане на изборите за народни представители, насрочени на 4 април 2021 г.

  По-важните моменти от подготовката и организацията на изборите въз основа на решение това решение са:

  1. Избирателни секции извън страната се образуват при спазване на законодателството на съответната държава.

  Законодателството в Канада допуска разкриването на избирателни секции единствено в дипломатически и консулски представителства на територията на страната: http://www.international.gc.ca/protocol-protocole/policies-politiques/elections_faq_elections_qr.aspx?lang=eng.

  2. Въпреки това – в стремежа да създадем най-добри условия за гласоподавателите – вече са направени постъпки на федерално равнище в Отава за разкриване – по изключение – на секционни избирателни комисии не само в Отава (посолство) и Торонто (генерално консулство), но също в Брамптън, Калгари, Ванкувър и Монреал – две секции (по силата на прецедента от президентските избори през 2016 г. и парламентарните избори през 2017 г.).

  Очакваме отговор на молбата ни от канадска страна и ще направим всичко по силите си да получим положителен отговор. Въпреки че засега нямаме съгласие за конституиране на петте допълнително поискани секции, ние следва да подготвяме в нужните срокове всичко за провеждане на вота в тях, така че да имаме нужната степен на готовност, ако от канадска страна получим искания положителен отговор.

  В този смисъл е особено важно българските граждани да попълват и подават заявления за участие в изборите. За разкриване на СИК в градовете Брамптън, Калгари, Ванкувър и Монреал (в случай че канадската страна по изключение разреши това) ще са необходими не по-малко от 60 заявления за всяка отделна СИК. Крайният срок за подаване на заявления е не по-късно от 9 март 2021 г. (25 дни преди изборния ден).

  3. Начини за подаване на заявления

  Български гражданин, живеещ извън страната, който има избирателно право и желае да гласува в изборите за народни представители извън страната, заявява това не по-късно от 25 дни преди изборния ден (9 март 2021 г.) чрез писмено заявление или чрез електронно заявление през интернет-страницата на Централната избирателна комисия (https://www.cik.bg/ ). Очакваме линкът към интернет страницата да стане активен в най-скоро време.

  Писменото заявление следва да бъде подписано саморъчно и подадено лично или изпратено по пощата чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

  В едно писмо може да има повече от едно заявления, като във всяко заявление може да бъде вписано само едно лице. Изпратените чрез куриерска услуга заявления в писмо се считат за изпратени „по пощата чрез писмо“. Изпратените по електронна поща сканирани заявления не се считат за изпратени „по пощата чрез писмо“. В случай че не сте подали заявление за гласуване извън страната, в деня на изборите можете да попълните и лично в посолството в Отава и в ГК-Торонто.

  Попълнените на хартиен носител заявления за разкриване на СИК в Монреал или др. градове в провинция Квебек, можете да изпращате по пощата на адреса на посолството в Отава:

  Embassy of the Republic of Bulgaria in Ottawa, Canada

  325 Stewart Street, Ottawa, ON K1N 6K5

  Попълнените на хартиен носител заявления за разкриване на СИК в Брамптън, Калгари и Ванкувър (по силата на прецедента от президентските избори през 2016 г. и парламентарните избори през 2017 г. ) или други канадски градове в страната (в провинциите и териториите Онтарио, Нова Скоша, Ню Брунсуйк, Манитоба, Британска Колумбия, Остров Принц Едуард, Съскачуан, Албърта, Нюфаундленд и Лабрадор, Северозападни територии, Юкон, Нунавут, можете да изпращате по пощата на адреса на ГК-Торонто:

  Consulate General of the Republic of Bulgaria in Toronto, Canada

  65 Overlea Blvd, Suite 230 Toronto, ON M4H 1P1

  4. Секционни избирателни комисии (СИК)

  Съставите на всички СИК се назначават от ЦИК. Организациите на българските граждани могат да правят предложение до ръководителите на ДКП за местоположението на избирателните секции извън страната до 9 март 2021 г. (25 дни преди изборния ден). Посолството и генералното консулство следва да получат предложенията на организаторите по места в разумен срок преди тази дата, за да има достатъчно време да се търси съгласието за конституиране на допълнителни секции от канадските федерални власти (което би отнело най-малко 30 работни дни съгласно официална информация). От структурите на българската общност по места търсим съдействие за излъчване на представители, които да бъдат предложени на ЦИК за включване в съставите на отделните СИК. Предложението ни е всички СИК да се състоят от 5 члена, плюс две резерви. Единствено в ГК – Торонто се налага формиране на седемчеленна комисия поради очакване на засилен интерес за гласуване. Вашите предложения трябва да определят и длъжностите на предлаганите членове. Във всяка комисия следва да има председател, заместник-председател и секретар. ЦИК назначава служебно във всяка СИК по един представител на МВнР. Така назначеният представител не следва да има ръководна функция в комисията. В тази връзка очакваме вашите предложения за по четирима представители на българските общности за всяка проектирана СИК, заедно с упоменаване на трима от тях, които да заемат длъжностите председател, заместник-председател и секретар, плюс по две резерви. За ГК – Торонто очакваме предложение за шестима членове, от които председател, заместник-председател и секретар, плюс две резерви.

  5. По-нататъшна комуникация

  С оглед постигане на ефективна комуникация и избягване на неточности молим, всички въпроси, свързани с избирателните секции в Отава и двете секции в Монреал, да бъдат отнасяни към посолството. Въпросите по разкриване на секции в Торонто, Брамптън, Ванкувър и Калгари или други градове в отделните провинции да бъдат обсъждани с ГК – Торонто. След получаване на съответните разрешения от местните власти за провеждане на изборите своевременно ще Ви информираме.

  Цялата информация по подготовката и провеждането на изборите е достъпна на интернет страницата на Централната избирателна комисия https://www.cik.bg/ и на страницата на МВнР в раздел “Избори“ – https://mfa.bg/bg/izbori-2021.

  Посолството на Република България в Отава и генералното консулство в Торонто Ви уверяват, че при положителен отговор от страна на канадските власти ще спазим всички изисквания на местните власти във връзка с въведените ограничения и здравни протоколи по места заради пандемията от Ковид-19.

   

  Посолство на Република България, Отава

  Генерално консулство на Република България, Торонто

  .

• Петър Стаматов пред ФАКТИ: От чужбина настояваме да се въведе не само явен вот, но и дистанционен

  

   

  „Партиите у нас се плашат и от гласовете от Европа и САЩ, и от Турция – защото им усложняват счетоводството“, каза Стаматов пред fakti.bg

  По-рано този месец българи от чужбина поискаха да могат да гласуват с явен, открит вот на парламентарните избори на 4 април, съобщихме от ФАКТИ. Първоначално идеята беше представена по време на видеоконферентна връзка между президента Радев и българи в чужбина. Срещата беше проведена в рамките на консултациите с президента по повод предстоящите избори.

  Припомняме, че явният вот представлява открит вот. Всеки гласоподавател гласува от собствено име и се отменя тайната на гласа му.

  Създадена беше и петиция за въвеждане на явно гласуване. Последва писмо на информационния портал за българите по света Еврочикаго, подписано от Петранка Стаматова – български гражданин в чужбина, до Президентството на Република България, в което отново се призова за въвеждане на дистанционен явен вот. На 20 януари Еврочикаго публикува и отворено писмо до партии и движения в България, в което призовава за въвеждане на дистанционно явно гласуване.

   

  “Пишат Ви група български граждани с избирателни права, които се намират в различни точки по-света и желаят да гласуват в предстоящите на 4 април 2021 г. парламентарни избори”, пише в писмото от 20 януари. “Българските граждани, живеещи в чужбина, са пълноценна част от нацията ни. Въпреки това, българските избиратели извън страната не могат да гласуват за независими кандидати, нито да упражняват преференциален вот в листите на партиите. Хората са в неведение как се разпределят гласовете от чужбина”, продължават гражданите и задават конкретни въпроси към политическите партии у нас.

  За да говорим за предложението за дистанционен явен вот, за причините исканията на българите в чужбина да са именно за такъв вот, за това какви проблеми може да реши този вот и как може да се проведе, от ФАКТИ се свързахме с Петър Стаматов – основател на българския интернет портал Еврочикаго.ком и създател на петицията за явен вот. Разговора ни четете в следващите редове:

  – Г-н Стаматов, какво очаквате да се случи след изпращането на писмото до президента Радев?

  – Очакваме незабавен отговор, тъй като той е сред тези, които настояват най-много да се разреши гласуване по пощата. Времето е малко и думите трябва да се доказват с дела. Дистанционно явно гласуване, което изписваме съкратено ДЯГ, не само е най-безопасно при пандемия, но ще е най-евтино и бързо реализируемо от всичко предложено.

  Разочаровани сме, че до днес не сме получили отговор, но ще настояваме за него и понеже не можем повече да чакаме, написахме отворено писмо – анкета до партиите.

  Вече го разпращаме до партийните централи и се надявамe Вашето интервю да помогне предложението ни да достигне и до членовете им, които също да се запитат: “Настояваме за гласуване по пощата, а защо да не поискаме и дистанционно явно гласуване?”.

  – Явният вот представлява гласуване от собствено име, неанонимен вот, според Вас този явен вот поражда ли притеснения в българите в чужбина?

  – Често казват, че българите в чужбина са по-различни от тези у нас, но личният ми опит – живял съм на три континента, ме е убедил, че сме си същите, където и да се намираме. Такова разделение е явно от полза за някого, щом така често ни го повтарят. Хората и у нас, и зад граница се страхуват, но от различни неща. Страхът им към новото обаче е общ. Явен вот звучи опасно дори в чужбина. Той натоварва с отговорност. Но пък защо гласуваш, ако не можеш да защитиш избора си?

  Тайното гласуване, често граничи с безотговорност. Пък и то позволява без угризения да заработиш лесни 100 лева, ако продадеш гласа си. Казваш си: “Все едно е как гласувам – ако от изборите зависеше нещо, то те щяха да бъдат забранени”!

  И все пак у нас има много смели хора, сигурен съм, че не са по-малко отколкото в Беларус, където въпреки забраната на Лукашенко, на платформата за явен вот “Голос” се бяха записали над 1,3 млн. човека. А ние сме държави, близки по територия, по население и даже по манталитет. Може ли у нас страхът да е по-голям? А ако е така, дали живеем в демокрация? Все важни въпроси, които ДЯГ може да освети.

  – Защо смятате, че се налага замяна на тайния вот с явен такъв?

  – Първо, убеден съм, че свестните хора са болшинство и по света, и у нас. Но лошите имат предимството, че лесно се събират в банди. Дали бандите са с анцузи, ниско подстригани и с татуировки или са с бели якички и скъпи костюми, те винаги действат организирано. На нашия сайт в Чикаго направихме анкета за предстоящите избори с въпрос: “Честни и прозрачни ли са изборите в България?”. Само около 5% са отговорили с “Да”. Тогава какъв е смисълът да участваме в един спектакъл с предизвестен край? Още повече, че много партии приличат на организирани банди.

  И второ, настояваме да се въведе не само явен вот, но и дистанционен. Дистанционният вот ще помогне повече хора, от най-различни точки на света да се включат в политическия живот. А според Министерството на външните работи зад граница са 2,4 милиона български граждани. Заедно с български пенсионери, които не са зависими от корпоративен и платен вот, те могат с явното си – и поради това невъзможно да бъде подправено, гласуване да объркат много сметки.

  – Какви примери за явен вот от миналото можем да дадем?

  – Историята на явния вот е хилядолетна, макар и забравена. Гласувам идва от “глас”. И така е било до втората половина на 19 век, когато първо в Австралия са въвели тайно гласуване и заради това са го нарекли Австралийски вот. В САЩ е въведен през 1885 година. Потърсих в България от кога е, но не открих. Надявам се някой от вашите читатели да е по-информиран, но със сигурност знам, че Търновската ни конституция е гласувана с явен вот.

  – Една от темите в отворените писма са ограничените права на българите в чужбина – от какво е ограничен вотът на българите в чужбина?

  – На бюлетините в чужбина няма място за отбелязване на преференции и не може да бъде отчетен преференциалният вот. Не можем да гласуваме и за независими кандидати. А това е в ущърб не само за нас, но и за самия кандидат. Тоест още едно предимство за партиите.

  Ако се въведе гласуване по пощата, то пак ще е със същите бюлетини в чужбина – следователно не е разрешение на проблема. ДЯГ е единственото работещо лекарство на този етап.

  – Безопасно ли би било явното гласуване от гледна точка на здравето на гражданите и от гледна точка на безопасността на личните им данни?

  – ДЯГ може да извършите дори от личния ви телефон. В Приложение 1. на нашето отворено писмо до политическите партии сме обяснили подробно как технически би могло да се проведе гласуването. Предлагаме им два варианта за дистанционно явно гласуване. При първия вариант вотът е напълно явен и се публикува пред всички. При втория вотът е неизвестен за всички останали, освен за гласувалия и за ЦИК, които единствени имат ключ, за да го видят.

  Безопасността на личните данни може да е гарантирана точно толкова, колкото и при банкова транзакция по интернет или по телефон.

  – Казвате, че заради гласовете, идващи от Турция, се ограничава възможността на много от българите в чужбина да гласуват – защо се случва това според Вас?

  – Както казах по-рано, сведенията на Външното министерство са, че сме към 2,5 милиона български граждани зад граница. В тази бройка МВнР са включили и обявили около 350 хиляди в Турция. Да предположим, че из Европа има още 150 хиляди наши съграждани с по два паспорта – български и турски. Дори и при тези завишени числа съотношението им към всички останали е 1 към 3. Какъв проблем е да им се даде възможност на всички да гласуват? Този въпрос задаваме в отвореното си писмо до партиите. Нека изчакаме седмица да видим какво те ще ни отговорят.

  – Имат ли политическите партии в България интерес от едно дистанционно явно гласуване на българите в чужбина?

  – Моето лично мнение е, че партиите у нас се плашат и от гласовете от Европа и САЩ, и от Турция – защото им усложнява счетоводството. ДПС също може да стане още по-голяма сила. Но не е ли по-добре да погледнем истината в очите и навреме да се вземат мерки и се решат проблемите? Дали ако НС още миналия век бе отказало регистрация на ДПС, сега положението нямаше да е друго? Замитането на проблема под килима не го решава, а задълбочава.

  Наскоро гледах едни данни от Уикипедия по случай техния 20 годишен юбилей. От тях разбрах, че най-много хора ползват българската версия на този сайт в Германия, Англия, САЩ и Франция. Правя си извод, че в тези страни връзките с България са най-силни. В друга таблица са посочени потребителите, посетили Уикипедия от територията на България. От нея личи, че трафикът към българоезичната версия се увеличава, за сметка на трафика към Уикипедия на английски език. И докато за другите езици положението остава практически непроменено, се е увеличил трафикът към рускоезичната и турскоезичната версия на енциклопедията. Тоест несъмнено процентът на ползващите турски у нас се увеличава. Явният вот ще извади на показ тенденциите, за които ние сега само гадаем от косвени данни. И политиците ще бъдат поставени пред фактите, за които трябва да намерят решение. А те сега мълчат и се снишават. Кой има изгода това да продължава?

  – А какви проблеми решава явният вот – решава ли казусите с купуване и продаване на гласове например?

  – И при таен, и при явен вот не виждам възможност да бъде спрян този, който е решил да получи едни 100 лева за гласа си. Но при ДЯГ има една особеност и я обяснявам на всеки, който ми казва, че няма гаранция, че никой не седи зад/до/около гласуващия дистанционно.

  Отговарям така: „Каква гаранция има седящият зад/до/около гласуващия, след като свърши работа и се прибере в къщи да спи?“. Будният гласоподавател може да го прецака и да гласува повторно, за когото си поиска, тъй като всички електронни системи за гласуване позволяват поне пет пъти да промениш гласа си. Взима се предвид само последния вот, а ако го промениш за шести път, то вотът ти се счита за невалиден. И излиза, че работата на дилъра на гласове се затруднява и не е гарантирана, както е сега, когато със снимка от тъмната стаичка му показваш за кого си гласувал. Контролиращият не може да спре всички, на които е платил по 100 лева или зависят от него, да не го прецакат и да гласуват повторно, ако те решат.

  Освен че ДЯГ е безопасно за здравето, евтино, надеждно, и прозрачно, то има две основни предимства – цитирам по памет редове от писмата, съответно до Радев и до партиите:

  Първо, въвеждането на явен вот ще поправи една отдавнашна несправедливост и нарушение на законните права на българските граждани, живеещи или работещи в чужбина. Всички те, без разлика къде се намират, ще могат да гласуват за бъдещето на собствения си град или село, дори с преференции и дори за самостоятелни кандидати.

  Второ, веднъж въведено, онлайн гласуването може да се използва и за провеждането на друг вид допитвания и консултации. ДЯГ е вид мажоритарен вот и с него възможностите за гражданско действие и за граждански контрол върху властта ще бъдат опростени и неимоверно разширени. Ще могат да бъдат обвързани гласуването и мандатът със задължителна поддръжка на гласувалите за инициативите на избраниците. След въвеждането на ДЯГ и невъзможността за подмяна на вота, цялото внимание ще може да бъде пренесено в правилната посока. Защото “важното е не е как, а за какво се правят избори – даже не и за кого”.

  Моето лично виждане е, че ако само чакаме политиците да решават вместо нас, то те винаги ще правят избор в своя полза. Ние трябва да поставяме своите искания и те, като наши представители, трябва да ги разрешават. Иначе мястото им не е в Народното събрание, Министерския съвет и Президентството. А за да не сметнете, че както някои други искам да се бъркам в политическият живот у нас, ще подчертая, че за мен е неморално, ако не живееш или не смяташ да живееш до смъртта си в България, да се кандидатираш за държавен пост. Но хората зад граница обичат България и не трябва да им се захлопва вратата под носа, заради политическите интереси на някаква клика.

  Ако вашите читатели са съгласни да се въведе ДЯГ, нека се чувстват поканени във ФБ групата с име “Явен вот (група за явно гласуване, Open Ballot System, Option A4)”. А който не е съгласен, нека остави коментар с обосновано мнение или ясен въпрос и аз ще се му отговоря.

   

  Интервю на Илияна Маринкова

   

  .

• <<
• 1
...
• 16
• 17
• 18
• 19
• 20
• 21
• 22
• 23
• 24
• 25
• 26
...
• 416
• >>