Всички авторски страници

Авторски

• Реге беге

  Тони Филипов, д-р,  Reduta.bg

   

  «Пънкарят Ботев учи тийновете да четат», съобщава «Новинар». Актьорите от Добричкия театър подели инициатива “Яко е да слушаш български произведения” – “Яко е да слушаш Ботев”, “Яко е да слушаш Йовков”, „Яко е да слушаш Гео Милев”… В рамките на тази инициатива артистите избарали поемата „Септември” като хип-хоп, „По жицата” на Йовков като реге (бг), „В механата” на Ботев пък било издържано в пънк-рок аранжимент. Целта била да се стимулират тийновете да четат повече, представяйки им по модерен начин класическите произведения.

  От кога разправяме, че няма да стане с вехтите подходи?! От 2002 г. се опитваме да обърнем внимание на отговорните фактори и артистичните среди. Текстът по-долу е кавър, съставен е от различни предложения, които сме давали през годините и които останаха нечути. Въпреки, че световният опит показваше, че това е пътят. През 2008 г. английският писател Мартин Бауам преправи Шекспир на рап и така успя да го вкара в главите на тамошните келешчета. Ъпдейтваната версия на „Хамлет” гласеше: „К’во стаа в тъпата Дания?” А датският принц говореше като същи винкел: „Шъ мъ бъде, или нема а мъ бъде, копелуе?”

  Пък в Китай направиха мюзикъл по “Капиталът” на Маркс. А нашите комунисти ги е страх да си признаят дори, че са го чели…

  Училището трябва да слезе при живота. Нашите литератори и историци трябва да осъвременят образите на Левски, Бенковски, Стамболов, поезията на Ботев, прозата на Дедо Вазов… Ако трябва в чалга ритъм да ги обърнем, ако трябва Азис ще пее «Майце си», Мишо Шамара, не по-добре Криско, ще рапира «Септември», Щурците ли, ФСБ ли, да се разберат, да направят една рок опера от «Под присъствието»…

  Да вземем един Левски. Крайно време е да намерим начин да го обясним тоя човек на младото поколение. И не чрез глупавото му тефтерче, щото поколение, което е било свидетел на откриването на тефтерчето на Вальо Топлото (това е писано през 2007 г.), няма да разбере мисленето в грошове на Левски. (Да не говорим какво ще стане, ако се открие тефтерчето на Бойко Борисов!) По-скоро трябва да се стъпи на някои малко известни факти от живота му. През 2002 г.  в Силистра издадоха юбилеен вестник “Апостолът” по повод 165-годишнината от рождението му. И там пише, че Левски бил учил за гримьор. Коя девойка или младеж няма да разбере, ако й обясниш, че Васил Иванов Кунчев е бил цар на макиажа и първият коафьор по нашите земи?

  Или пък Ботев? Вола, на баба ти Илийца кола… Глупости на търкалета. Един нов прочит на историята изисква поетът да бъде представен като например Рамбо Ботьов, който с отряд речни пехотинци факнал мамата на Империята на злото… Тука трябва малко да се помисли, щото КЗД вероятно ще възрази на «Империята на злото». Не пречи да си кажем и просто факнал мамата на османското присъствие….

  А Вазов, нашият Шекспир? Той най-често тормози децата. На редовната сесия през май зрелостниците писаха по темата “От здравия разум до поетическото безумие в романа “Под присъствието”. И верно се получават поетически, пък и прозаически безумия: “Бай Марко дава сливата си да направят черешово топче.” , “Кака Гинка е една обаятелна жена защото бие мъжа си и обича Русия.”

  За да има патриотична синергия, класикът трябва да се адаптира към съвременността. Да вземем например „Тлака в Алтъново” от „Под Игото”. Бедрок, тежък Бедрок… „По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от мъжка страна…”

  Инфантилизъм! Бълбукат се като в детската градина… Освен ако не са друсани. Щото тогава на конопа се е гледало като на важна култура, а не да ходят заптиетата да скубят на хората единия корен по балконите… Между другото, по-модерните критици смятат, че Николчо от „Маминото детенце” е първият друсащ се младеж в нашата литература…

  Никъде в описанието на тлаката нема дума за  R&B (ракия и бира), няма амфетки, нема волумето на мах…

  Погледнете героите! Не плачат ли за ъпдейтване? Бойчо Огнянов, даскал! Герой-даскал?! 10x!* Тоя е лузър, ванилен тип по условие… Или пък оня дивак Боримечката, дето лае като овчарско куче, та да сарджва Стайка, щото тя му се прави на хард ту гет. Shit man, какъв борец е тоя! Няма ланец, няма тату, няма обеца на ухото, даже i-Phone няма… Не сме XIX в., ей!

  А мацките? Пълна трагедия. Чонината Стайка – същински дизелогрухтер … „работна, спретната и чистофайка, само че бързо се гои, сиромашката”. Минава на кълнове от люцерна и тръгва на фитнес. И тогава Боримечката ще може да каже като Ромео: „Къде се мота анорексичната ми кучка Джуул?”

  „Цвета Проданова… каква е гивиндийка тя, хвърля очи на четири страни! Ама инак добро момиче.” Таз мома е готова манекенка! „Драгановата Цвета и Райка попадиина… видиш ли ги какви са белошийки, като патки? (Веднага на солариум!) Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната да я ухапе за гушата, ще й хариже памидовото лозе на Малтепе, затуй го пернах с ръжена тогава… афоресникът…”

  Лозе?! Представяте ли си, Христо Сираков например отива при Черната Златка и й предлага лозе! Не джип, не мезонет, а лозе!

  Нещо трябва да се направи. Щото в момента имаме два варианта: да оставим младите да се възпитават от Златките, или от учЕните от Софийски университет. Лично ние не се наемаме да кажем кое ще е по-пагубно. Спомняте ли си министъра на просвещението Владимир Атанасов? Не знам дали още преподава в СУ-то, щото нещо чух, че го напъдили, но беше доцент и дълги години е индоктринирал невинните дечица. Не, в никакъв случай не пресилвам. Ето един пример от негово произведение: “ В “Септември” Гео Милев поставя в диалогични отношения собствения творчески опит и читателско съзнание, което вече е постигнало себе си в семантиката на неговите текстове, които в по-широк смисъл биха могли да се разглеждат като самообясняващи се текстови общности… Гео Милев има своя интерпретанта, чрез която бива динамизиран собственият текстостроителен опит.”

  И в сблъсъка си с този дискурс нашият старателен матурант осъзнава всичките си шансове да остане интелектуален мутант и без да иска размахва ръце и започва да повтаря след Криско:

  Бременно момиче, как ухаеш на аборт!
  Говориме за вечния студенски живот.
  Гордея се с черния ми дроб.
  Откакто си се родил,

  все Бай Ганьо си бил – пълен дебил…

  Наскоро попаднах на един текст на Йордан Попов – „Трябва ли й дискурс на Рада?” Май ви споменах накратко. Там той разказва за три млади и интелигентни момичета, които не са чели „Под присъствието”. На въпроса му: „Защо?”, те отговорили: „Валери Стефанов”. Професор, преподавател в СУ, автор на множество учебници, еталон за оценка на кандидатстудентските работи.

  Цитираните откъси от колегата Йордан Попов така ни заинтересуваха, че си поръчахме книгата на професора „Творбата – безкраен диалог”, чак от Пловдив ни я доставиха, и напълно разбрахме как академичната наука може да те набута в прегръдката на Азис и Златките. И пак изобщо не преувеличаваме.

  Пример: „Бяла черква, „един невъзстанал град”… ще се мъчи да докаже своята „невъзстаналост”, да я превърне в предимство чрез редица ефектни пославия (тая дума не я знам, но и речниците не я знаят – Т.Ф.) към развилнелия се субект на властта – предателства, затворени врати и пр. Те трябва да легитимират верността към субординационната структурираност на социума  и да докажат окончателното загърбване на екстазната лудост…”

  Да, наистина, това е откъснато от контекста. Но от това контекстът само печели. Честно!

  И понеже вчера на поправителната матура дали пак Дедо Вазов – „Слепота и прозрение в произведението на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа”. На тази тема проф. Стефанов също е посветил едно от есетата си: „Еросът на институциите (Дадо Йоцо вижда).

  „Втората Йоцова среща до голяма степен носи посланията на първата – дошлият в отпуск войник бързо бива превърнат в любовен партньор: „Той се спуска и стиска пъргавата ръка, която войникът му подава весело. Па му бара дебелия шинел, копчетата, фуражката, хваща сабята и я целува.» Ако преди обект на любовните ласки бяха еполетите, сега е ласкана сабята – най-важната част от институционалното «тяло». В смисловата тъкан на творбата образът на сабята присъства като върховен израз на потентността, тя е «онова, което сече» и сегментира социалното поле. Сабята е знакът на крояческата мощ на Държавата-шивач».

  ……

  ……

  ……

  Колкото пъти прочета този пасаж, все се разстройвам… Знам, че няма основания, но като стигна до превръщането на войника в любовен партньор и без да искам мисълта ми скача на подвързвача на партитури Самбане от романа на големият френски класик Луи Фердинанд Селин. Между другото, той щеше да е още по-голям, ако в края на живота си не беше се заял грозно с евреите… „Колкото до Самбане, той най-неочаквано не издържа на открай време мъчещото го желание да содомизира някой войник. Една злополучна вечер се осмели да го задоволи и това му нанесе непоправима вреда в очите на някои патриоти…”

  Както виждате, абсолютно ми е необоснована асоциацията, без всякаква връзка, но асоциациите идват без да питат…

  С последното изречение за „Държавата-шивач” професорът ни подготвя за третата и най-важна среща на Дядо Йоцо – с влака: „Социално разкроима „дреха” е станала цялата българска земя, или, по-точно – земята е метафоричното сукно, от което се шие „униформата” на „българското”. Влакът е иглата на Държавата-шивач, денонощно наведена над земята-сукно. Планината се разрязва, сече, за да се съчлени, у-члени изразимостта на държавата. Тъкмо в този непрекъснато актуализиран от влака-игла „бод” по снагата на планината „Българското” намира трайната си и тотална проявимост. Режещата ръка и сновящата игла произвеждат обществени отношения, утвърждават статуарната подредба на социалното пространство….”

  И по нататък се обяснява как, ако сабята показва силата и твърдостта, то влакът е еманацията на твърдото проникване и обладаване на планинските недра…

  Нека спрем до тук. Лично ние се чувстваме изтощен.

  За да обикнете българската литература, трябва да срещнете някой, който да ви я разкаже с любов. Не за хабилитация и дисертация, а просто от любов. Имаше такива хора някога, а може и още да има. Лично ние имахме късмета да се докоснем до една учителка по литература в Пазарджик, г-жа Енева, която с обикновени, но красиви думи, без дискурси и наративи, ни разказа за Ботев и Вазов с думи прости и красиви. Защото, ако не можеш да кажеш едно нещо просто, ти просто нямаш какво да кажеш. И почваш да усукваш идейната си несъстоятелност с катове мъчни думи, белким никой не разбере.

  Ако трябва да съм честен, а, както знаете, ние се стараем да бъдем, такива учЕни има и по другите факултети. Мога да ви дам пример със социолози и политолози, но те са ми приятели и ще се въздържа….

  ––––––––––––––––

  * 10х! – тенкс, демек – мерси

• 1-ви септември – Симеоновден, начало на църковната нова година

  Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие. Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея.

  СИМЕОНОВДЕН, Летен Симеон
  Християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.
  Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. 18-годишен постъпил в манастир. Там се отдал на пост и молитва, за да извиси духа над плътта. Подвизите му в служенето на Бога скоро се прочули надлъж и шир и за да не се поддаде на греха на славолюбието, Симеон изградил стълп – кула, и заживял на върха му.
  Дълги години живял светецът на върха на своя стълп, в малката си килийка, и всички, които идвали да го видят, поучавал на закона Господен, молел се за здравето на болните и те получавали изцеление, разкривал на хората чудото на благодарността. Хората слушали Симеон в захлас и си тръгвали от стълпа, изцерени от горделивостта и решени да променят живота си.
  Свети Симеон Стълпник починал в дълбока старост. Според преданията той живял цели 103 години. Мощите му, положени в храм, построен в негова чест в Антиохия, продължили да даряват изцеление.
  

  Обреди и Традиции

  Българите наричат празника Симоновден, Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп. Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.
  Обредността на летния Симеоновден независимо от християнската си „рамка“ има изцяло аграрен характер и цели чрез чисто магически действия и забрани да осигури благоприятен изход за новите стопански дейности. Като че ли единственият по-ясно доловим християнски елемент е благославянето на семето за посев.
  Житната жертва, захранването на животните, осигуряването на защитата им (и здравето им) с колачета и червените конци са езически практики; „посяването“ в нивата на костите и трохите също отвежда към паганизма. Те целят омилостивяване силите на плодородието, както и закрила на орачите от християнския светец. Магическите забрани — за работа и изнасяне — са призвани да попречат на злите сили да „изнесат“ благополучието.
  Гадателните обичаи също характеризират празника като преходен период, в който най-отчетливо се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.
  С този празник започва есенната оран; светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му — Нова година, стопанската нова година.
  На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите.
  В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в кърмата на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.
  В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за „курбан на Св. Симеон“), който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
  Коли се курбан — петле или кокошка,
  

  Поверия за Симеоновден

  Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието.
  Не се кладе огън, докато не се върне стопанинът от полето, за да се предпазят посевите от пожари.
  Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
  Известен е и обичаят п о л а з в а н е: всички в къщата следят кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие и берекат през годината.
  Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.
  Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита. 

  Вечерта гости посрещат Симеоновците. На този ден именници са: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моню, Божан, Божана.

  Честито на именниците!

   

• Подарихме над 40 млрд. лева на Запада

  Загубили сме 40 млрд. лева от емигранти за 22 години преход

   

  Най-добрите хора, най-добре подготвените и квалифицираните напускат България. Експерти пресметнаха, че България е загубила 40 млрд. лева от напускащи страната хора, каза пред Нова ТВ синдикалният лидер Константин Тренчев.

  Това са пари, отишли за образованието на емигрантите. В момента има дефицит на кадри в много професии. Ако решим да готвим нови специалисти, откъде ще вземем тези пари? Да не говорим за демографската ситуация, която е страшна, ако я погледнеш отвътре.

  И въпреки това в момента имаме заетост от около 60%. Не вярвам на статистиката за безработицата, тя е много по-висока от официална, не са обхванати много хора без работа, смята шефът на “Подкрепа”.

  Държавата може да насърчава бизнеса да създава работни места. Работодателите невинаги дават парите на работника, които се водят във ведомостта, много предпочитат заплащането “на ръка”, за да не се облагат тези средства. Затова бяха въведени праговете за минимално ниво на осигуряване. Но те трябва да са разумни.

   

  Източник:  БЛИЦ

• 36 часа в София през погледа на „Ню Йорк таймс“

  „Ню Йорк таймс“ описва София като колоритен, интересен и много жив град, който може да разкрие изключително разнообразни светове на посетителите си

   

  Изданието „Ню Йорк таймс“ посвети статия на столицата ни, в която разказва как човек може да прекара 36 часа неусетно, омагьосан от колорита на културата, историята и нравите ни.

  Това, което определено прави впечатление на чужденците у нас, явно е кухнята.

  Комплименти от авторката на статията Кристин Аджудуа

  печелят кебапчетата, наденичките и платата с мешана скара.

  Освен това тя не пропуска да спомене и две от супите, които българите наистина консумираме доста често – таратор и шкембе чорба.

  Виното и разнообразието ни от чайове също са включени.

  Дадени са цени и места, на които всеки може да отпие глътка българско ароматно вино или горещ чай.

  В статията намират място редица културни забележителности (Вж. галерията на „Ню Йорк таймс„), сред които Националния дворец на културата (НДК) и Музея на социалистическото изкуство, в който чужденците могат да видят черно-бели снимки с пропагандни текстове, както и да си купят шапки и тениски от магазина за сувенири.

  Хорото също е включено с думите:

  „Искате да станете господари на стъпките?

  Запишете се в групата за 6 лева на урок“.

  Интерес буди и Мостът на влюбените, по който  хората могат да разглеждат различни изложби, докато се разхождат.

  На Женския пазар пък си личи, че авторката е преживяла истинско приключение.

  В статията тя описва как българските „бабушки“ продават всичко – от картофи до баници на сергии, които нямат ред, а са разпръснати хаотично още от 1909 г., та чак до сега.

  Интересното, а и хубаво на фона на всички суперлативи за колорита, сблъсъка на култури, истории и епохи, е, че столицата ни не отнася почти никакви критики.

  Нито за неуредица, нито за мръсотия, нито за отношение към чужденците. Те някак избледняват на фона на останалото… Или поне за 36 часа.

   

  Източник:  Vesti.bg

• До Международния наказателен съд, офис на Прокурора

  

  Днес представяме седмия по ред и последен (засега) от поредицата сигнали на проф. Янко Н. Янков-Вельовски до Негово превъзходителство Прокурора при Международния наказателен съд в Хага, Холандия. Той е посветен на геноцидната практика спрямо почти един милион български мюсюлмани.

  Address for letters:
  Янко Николов Янков –
  Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
  Председател на Партия Либерален конгрес,
  Председател на Съюза на юристите-демократи,
  Председател на УС на Базисния Институт
  за Проучване и защита на човешките права
  ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
  ================================================================
  31 Август 2012 г.

  До Международния наказателен съд,
  офис на Прокурора*
  П. К. 19519
  2500 СМ Хага, Холандия

  Към: документацията, датирана и изпратена на 08 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 16 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 20 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 23 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 27 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 29 Август 2012 г.

  . . .

  С настоящия мой СЕДМИ официален сигнал приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население;
  този пакет съдържа (се състои от)
  59 (петдесет и девет)
  страници документация.

  Уточнявам, че тук приложената документация има характера на кракто аргументирано документално посочване на факти и обстоятелства, отнасящи се до (за) систематична асимилационна геноцидна практика на българската държавна власт, упражнявана ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС върху почти ЕДИН МИЛИОН български граждани-мюсюлмани.

  Обръщам внимание върху факта или обстоятелството, че тук визираните описания имат характера на синтетичен израз на съдържанието на НЯКОЛКО ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ страници официална документация, НАМИРАЩА СЕ В АРХИВИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА И СЪДЕБНА СИСТЕМА.

  Декларирам, че настоявам уважаемият Прокурор при Международния наказателен съд в Хага да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица.

  Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на Правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.

  При това декларирам категоричната си убеденост, че каквото и да е бъдещо Правосъдие, произнесено относно факти, престъпници и жертви от миналото, не е и не може да е Правосъдие, а е само политическа демагогия;

  и че Правосъдие е само онова, което актуално, реално и ефективно наказва конкретни наказателно и репараторно отговорни субекти и

  актуално, реално и ефективно обезщетява конкретни жертви на престъплението.
  31 Август 2012 г. Янко Н. Янков

  *************
  ________________________________
  *Копия от сигнала са изпратени до Главния прокурор, Министър-председателя и Техни Превъзходителства посланиците на държави от ЕС, Швейцария и САЩ.

• To The International Criminal Court, Office of the Prosecutor

  

  Today we are submitting seventh in the series of signals and final (for now) prof. Ianko N. Iankov-Velyovskihas sent to His Excellency the Prosecutor at the International Criminal Court in The Hague, Netherlands. It is dedicated to the genocidal practices against nearly one million Bulgarian Muslims.

  Address for letters:
  Ianko N. Iankov
  Citizen of the European Union,
  President of the Liberal Congress Party,
  President of the Union of Lawyers-Democrats,
  President of the Governing Board of the Basic Institute
  for Study and Defence of Human Rights
  Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
  Web sites:
  http://iankov.info
  http://iankov.com
  http://velyovski.blogspot.com
  http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
  ===============================

  August 31, 2012

  To The International Criminal Court
  Office of the Prosecutor*
  P.O. Box 19519
  2500 CM, The Hague,
  The Netherlands

  To: the documentation dated and sent on August 8, 2012
  To: the documentation dated and sent on August 16, 2012
  To: the documentation dated and sent on August 20, 2012
  To: the documentation dated and sent on August 23, 2012
  To: the documentation dated and sent on August 27, 2012
  To: the documentation dated and sent on August 29, 2012

  . . .

  With this my SEVENTH official signal applied here I send a new package of documentary descriptions of a type of criminal genocidal attacks on the Bulgarian population, addressed to the above addressees;
  This package contains (consists of)
  59 (Fifty nine)
  pages of documentation.

  I specify that the accompaning documentation has feet grounded nature of documentary reference to the facts and circumstances relating to systematic assimilation genocidal practice of the Bulgarian State power exercized INCLUDING TODAY on almost ONE MILLION Bulgarian Muslim citizens.

  Please pay attention on the fact or the circumstance that the referred here descriptions have the nature of a synthetic expression of the content of TENS OF THOUSANDS of pages of official records LOCATED IN THE ARCHIVES OF BULGARIAN PROSECUTORS AND JUDICIARY.
  
  I declare that I insist at The Honorable Prosecutor for The International Criminal Court in The Hague to take the necessary steps to launch criminal proceedings against the Bulgarian state and its responsible officials.
  However, I plead with you not because I have confidence in the former and the current state of justice in Bulgaria, Europe and the world, but because I hope sometime, in the future, to have Justice.
  Moreover I declare my firm conviction that any after words Justice delivered on facts, criminals and victims of the past, is not and can not be justice, but only political demagoguery;
  and that Justice is only when it is actually, really and effectively punishuing specific criminally and reparative responsible subjects, and
  actually, really and effectively compensate the victims of the crime.

  August 31, 2012 Ianko N. Iankov ……
  _________________________________
  *Copies of the signal are sent to the Chief Prosecutor, the Prime Minister, and Their Excellencies the Ambassadors of states from EU, Switzerland, and the USA.

• За едно августовско заседание на кабинета

  След три години управление, стенограмите от заседанията на Министерския стават все по-кратки и дори енигматични. На разположение на данъкоплатците вече е и тази от последното заседание от миналата сряда.  В много отношения документът е уникален.

  Първото, което трябва да се отбележи, е, че насред август и сезона на отпуските българското правителство постави рекорд – 62 точки в дневния ред. Направих си труда да поразровя сайтовете на други европейски правителства и мога да ви уверя, че по този показател нашето е в пъти повече напред.

  Второто, което заслужава да отметнем, това е времетраенето на заседанието, чието начало е обявено в 10.40 ч. Като се има предвид програмата на премиера и срещата му с роднините на арестуваните в Испания български моряци (започнала малко преди 13 ч.), заседанието е продължило по-малко от два часа. По тази причина и скоростта на движение по дневния е рекордна – под 2 минути на точка.

  Третото е, че на заседанието е утвърден само един законопроект – за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Законопроектът е кратичък и както можете да предположите – въвежда две директиви на ЕС.

  За да си съставим окончателно мнение по горния въпрос, разбира се трябва да знаем, че навсякъде по света една от най-важните дейности на правителствата е приемането на законопроекти. Проучванията показват, че правителствата в европейските страни са инициатори на близо 80 на сто от законопроектите, които постъпват в парламента на съответната страна. По причина, че данъкоплатците обикновено издържат солидна експертна машина, както към съответното правителството, така и в отделните министерства.

  И така, след като сме наясно с тези особености, нека надникнем в стенограмата и да разберем какво са работили министрите на заседанието.

  Първото, което ще ви направи впечатление е, че под повечето точки, освен формулировката, стои кратко премиерско „Приема се”. За сметка на това, в точка 37 получаваме изчерпателна информация за продажбата на един апартамент в ж.к. „Люлин”, собственост на „Български държавни железници” ЕАД.  Разбира се, вие можете да напишете писмо до правителствения пресцентър и да запитате дали му е работа на българското правителство да продава апартаменти на държавни фирми. Отговорът ще бъде положителен и това не бива да ви изненадва. Да, за разлика от европейските, българското правителство може да продава собственост на държавни компании, пазарни субекти, регистрирани по Търговския закон. И го прави постоянно, както можете да се убедите като поразгледате предходни стенограми.

  Ако погледнем към дискусионната част на стенограмата, доколкото има такава, лесно ще се убедим, че тя се отнася най-вече до строителството на магистрали и физкултурни салони. Разбира се, с това не искам да кажа, че темата не е важна. Но пък дискусия и предложения по нея няма. Като изключим, разбира се, дежурната закачка на премиера Борисов с БСП.

  Няма дискусия и по твърде важната точка за изпълнение на държавния бюджет за първото полугодие на настоящата година. А както знаем, никога нищо в едни бюджет не може да е наред. Особено по време на криза.

  Няма  разисквания и по деликатната точка 3. Тя е доста сложно формулирана, така че вижте я  тук  сами.  Аз само ще кажа, че не става дума демилитаризация на службите, по-скоро за обратното. Най-вероятно приравняването на категориите на служители от резерва в МВР и в ДАНС към званията на военнослужещите в Закона за отбраната и въоръжените сили ще има и своите финансови аспекти. С колко ще скочат пенсиите на о.р. служителите и откъде ще бъдат взети парите, това само министър Дянков може да каже.

  По други въпроси пък дискусията е така да се каже в обход около проблема. Става дума за т. 56, която е свързана с приемане на постановление за допълнителни бюджетни кредити за Министерството на отбраната. Те са предвидени, за да покрият част от просрочените задължения на Военномедицинска академия. Междувременно ВМА ще продължи да трупа задължения.

  Най-накрая искам да ви припомня, че заплатите на българските министри са най-ниски в Европа. А трудът, както виждате, е тежък. Не е лесно да продаваш и прехвърляш имоти и една трета от времето ти да отива в тези подробности.

  Дали пък за това не са ниски заплатите? И техните, и нашите?

   

  Пламен Даракчиев,

  Dnes-bg.org

• Около 1,6 млн. българи са емигрирали в годините на прехода

  Около 1,6 млн. българи са емигрирали в годините на прехода, заяви президентът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев при представянето на изследване за мобилността на трудовия пазар. Според проучването около 27 на сто от българите биха емигрирали и сега, стига да им се отвори такава възможност. Основната причина за това е ниското ниво на заплащане и липсата на работа.

  По отношение на срока, за който биха работили извън страната, 60 на сто заявяват, че са готови да останат в чужбина за какъвто и да е период, 35 на сто желаят непременно да се върнат в България. Факторите, задържащи трудовата емиграция, са въведените ограничения да достъп до пазара на труда в европейски страни. Все още в Белгия, Германия, отчасти Австрия, Малта, Люксембург има забрана за трудова заетост, каза Нонка Каменова от синдикалната организация.

  Най-предпочитаните дестинации за установяване на българите са Великобритания, Германия и Испания. Въпреки кризата интересът към Гърция също не е намалял, отчитат експертите. Те цитираха и изследване на Европейската комисия, според което емигрантите от България и Румъния не водят до сътресения на трудовите пазари на съответните страни.

  Според Константин Тренчев от една страна трябва да се помага с достатъчно информация на българите, които отиват на работа в чужбина, но от друга – трябва да се предприемат мерки за задържане на младите и компетентни хора в България.

  „Какво остава в България? Въпрос, който би следвало да бъде приоритетен не само за нас като обществена организация, а най-вече за хората, които вземат решенията и държат писалката: как да задържим и да мотивираме да останат научените, обучените, качествените хора в тази държава. Това е огромният въпрос. И тъй като изтичането е бавно, като лекар мога да ви кажа, че когато един кръвоизлив настъпва бавно, човек се адаптира, докато накрая полека-лека просто тихичко си угасне. Към болката също се адаптираме, която постепенно се засилва. Тези процеси текат подмолно и затова не са стряскащи, но перспективата е ужасяваща“, каза президентът на синдиката Константин Тренчев.

  Изследването отчита още, че добре образованите българи, които заминават за чужбина, успяват да се реализират добре, въпреки че има случаи, в които те работят на място, което е под нивото на компетенциите им. Българите, които заминават за нелегална работа, трудно успяват да се адаптират.

   

  Марта Младенова,

  Dariknews.bg

• Вече 37% от българите искат да работят в чужбина

  

  Увеличава се броят на българите, които биха потърсили препитание извън граница. Те са вече 37%, 60 на сто от потенциалните емигранти нямат намерение да се върнат в България, сочи проучване за нагласите на хората да се установят в чужбина.

  Резултатите от проучването, направено в рамките на проекта „Подкрепа за достоен труд“ на КТ „Подкрепа“, бяха представени на конференция за мобилността в рамките на ЕС като фактор за повишаване на адаптивността на работната сила, предаде БТА.

  По проекта са направени две проучвания – през 2011 и 2012 година, сред 1273 души – 52% мъже и 48% – жени. По-малко от половината от запитаните са висшисти, а 38% имат средно специално образование.

  Ако миналата година 33% от анкетираните заявяват, че биха отишли да работят в чужбина, то през 2012 г. те са вече 37 на сто, посочиха експертите по проекта.

  Сред причините, които анкетираните посочват за емиграция, са ниското заплащане, липсата на работа, несигурността на работното място, както и ниското ниво на социална защита у нас.
  Причините са икономически – ниските доходи у нас и безработицата, обобщи професор Теменужка Ракаджийска от БАН.

  „От 2009 г. до 2011 г. заетостта спада с 9%. По качество на живот страната заема 57-мо място. Разбира се, ниското заплащане продължава да е една от основните причини за изтичане на мозъци. Казват, че България може да достигне доходите на Португалия. Това са най-ниските в еврозоната, ако постигне устойчив ръст на производителността от 4,5% годишно до 2040 година„, коментира проф. Ракаджийска, цитирана от БНР.

  Предпочитаните дестинации за потенциалните емигранти са Великобритания – 32 на сто, Германия – 24, Испания – 20 на сто и Италия и Гърция с по 34 процента от участниците в проучването.

  60% от анкетираните заявяват, че биха работили зад граница за какъвто и да е период, а едва 35% биха се върнали в родината си.
  

  Фактор, който задържа трудовата емиграция, са ограниченията за работа на българите, които налагат някои от страните членки на ЕС като Малта, Люксембург и Белгия например, посочиха експертите.
  Друга пречка са и възможностите за измама на българите, работещи в чужбина, както и неизпълнението на предварителните условия, посочени от работодателските.

  76% от участниците в проучването са на мнение, че между българските синдикати и тези в съответните държави трябва да се подписани двустранни договори, които да гарантират правата на работещите. 85 на сто от запитаните смятат, че у нас трябва да бъдат открити специални консултантски бюра за желаещите да работят в чужбина.

  Въпреки икономическата криза в Европа, има тенденция към увеличаване броя на българите, които са намерили работа в чужбина, сочат данните на Агенцията по заетостта.

  По данни на Евростат и Националния статистически институт годишно страната ни напускат между 20 и 25 хиляди души на възраст 25-39 години, съобщиха от КТ „Подкрепа“.
  Само през миналата година 10 хиляди българи са емигрирали. Общо над 1.2 милиона българи живеят зад граница. 320 хиляди са в САЩ, Канада и Австрия, 360 хиляди живеят и работят в Германия, Франция, Португалия, Испания и Италия. Броят на българите в Турция е 300 хиляди, в Гърция и Кипър 290 хиляди, 60 хиляди са в Чехия, Унгария и Полша, съобщиха от КТ „Подкрепа“.

  Източник:  Dir.bg

• Какво честваме с лентите? Сиромашията ли?

  Всяка придобивка си има цена. Всяка нова лента дава нещо, но ни взема друго

   

  Диян Божидаров,  в. „Сега“

  60 000 лв. без ДДС за тържества по случай втория лъч на метрото! Как ви се струва? Без да знам колко точно са нужни, ми се виждат много. 12.4% е официалната безработица през лятото, 5% бе тя през 2008 г., 7.5% на старта на управлението на ГЕРБ. Инфлацията всеки я вижда. При тези цифри празниците, които ГЕРБ организира повсеместно всеки ден и всеки час, са пир по време на чума. Знам, че ЕС много държи да се знае какво е построено с негова помощ и откриванията са задължителен елемент – но никъде не е казано колко разточителни трябва да са те. А точно тук управляващите (не само тези, но и предишните) не признават никакви ограничения и харчат с широка ръка.

  Нека се разберем – Бойко Борисов управлява във време на световна криза. Много от несгодите са обективни, но когато оценяваме управлението му, ние също трябва да подходим обективно. Не може да фантазираме какъв рай щяла да e България, ако нямаше криза, как Дянков щял да увеличи богатството на държавата, как Трайков и Добрев щели да създадат условия за просперитет. Обективни са фактите. Те са, че ГЕРБ строи повече от предшествениците си. След тях България ще има повече пътища и спортни зали. Но

  държавата обеднява,

  икономиката става по-неконкурентна, българите живеят все по-зле. И аз не виждам повод за щастие и тържествено рязане на ленти. Новите придобивки си имат цена, те са просто част българския пейзаж. Той е все по-сив, гладен и безнадежден. А бъдещият пейзаж? Има ли оптимисти?

  

  Сега ще ви разкажа малко за неизлъчваните кадри от филма „Бойко Борисов строи нова България“. Никой не ги показва, но са истински. Например във Варна. За празника на града – 15 август, той откри три обекта. От тях само за единия – ремонт на булевард „Ген. Колев“ и околните пространства, държавата е дала пари. Съфинансирала е европейски проект. Другите два са изградени от общината чрез публично-частно партньорство. Това са пристройка към детска градина със 180 места и спортна зала към езикова гимназия. Наистина прекрасни са, похвално е, че Варна ги има.

  Широката публика обаче не знае какво точно се крие зад публично-частното партньорство. То е осъществено чрез предоставяне на аткрактивни общински терени в полза на фирмата, която построява обектите. Имаше във Варна скандали как точно се осъществяват търговете, но не това в случая е най-важното. Важното е да се знае, че дори прекрасните придобивки си имат цена. Публиката гледа рязане на ленти, слуша празнична музика и си мисли, че общината или държавата са направили нещо прекрасно благодарение на свои инвестиции и мениджмънт. Че увеличава обществения ресурс. Обратното е – тя задоволява обществени потребности,

  но се лишава от вече притежаван ресурс

  Не казвам, че е вредно и престъпно, казвам, че няма повод за празник. Има повод за размисъл. Но кой да го даде? Журналистиката мълчи за подробностите, цената, обстоятелствата. Тя е девойка с погача, на която току-що премиерът е пъхнал залък в устата.

  Една болница в областен град се сдоби с нова апаратура. Тя, естествено, бе тържествено открита. Апаратурата не бе дарена, а предоставена за определен срок. От частна фирма, която е доставчик на лекарства на същата и други болници. Нали не си въобразявате, че услугата от страна на фирмата е филантропия? Няма как да бъде, нормално е частникът да гледа своя интерес, нормално е и държавата да търси компромиси в името на пациента. Но и тази придобивка си има цена, тя не се дължи на увеличаване на общественото богатство. Ние сме като сиромах с парцалива риза на гърба. Хванали сме парцалчето, местим го ту към стомаха, ту към гърба, ту към раменете. Все нещо успяваме да покрием, но ризата отеснява. Всичко това честваме с ленти.

  Сега ще си позволя да кажа няколко думи за европейското финансиране. То, макар да е свързано с корупция (в София и Брюксел), е най-хубавото нещо, което се е случило в България последните години. Благодарение на него все нещо се построи, все нещо се създаде в публичната сфера. Но нека си представим Европейския съюз без фондове. Да предположим, че икономиката ни трябваше да се оправя сама. Да разчита на собствени средства. Ние

  един камък нямаше да можем да преместим

  Фактът, че всичко изградено в България се дължи на външно финансиране, и без него сме загубени, е най-очевадният пример за краха на икономиката ни. Както и за липсата на перспективи. И европейското финансиране си има цена. Ние сме васали на Брюксел, както навремето бяхме на Москва. Не знам защо трябва да се радваме, когато Барозу реже лента в България.

  Но лентите не са просто пиар. Хвърковатата правителствена чета търчи из страната не единствено заради самореклама. Колкото повече търчи и ръкостиска, толкова повече не работи. Не стои в досадни кабинети, не чете протяжни документи. Тя се отдава на задачи, които носят рейтинг.

  Знам я другата теза – магистралите ще съживят икономиката, малките пътища ще спрат обезлюдяването, залите ще създадат нови олимпийци. Ще дойдат богати инвеститори. Почвам да мисля, че няма да стане.

   

• Американските семейства стават все по-бедни

  EПОХАЛНИ ВРЕМЕНА, по Майкъл Шнайдер, BLN

  Средният доход на домакинство в САЩ днес е по-нисък, отколкото когато се предполагаше, че последната рецесия е завършила. Ако сме в средата на „икономическо възстановяване„, как е възможно това ?…

  Зашеметяваща нова статистика, компилирана от Sentier Research показва, че икономиката на САЩ не е чак толкова здрава, колкото сме карани да вярваме.Според проучване, което Sentier Research тъкмо публикува, средният доход на домакинство в САЩ е бил $ 55 470 през януари 2000 г. През декември 2007 г., когато рецесията започва, е бил $ 54 916. През юни 2009 г., когато рецесията се предполага, че е приключила, е $ 53 508. Днес той е $ 50,964.

  Това е дългосрочна тенденция, която определено се движи в грешна посока. Фактът, че средният доход на домакинство в САЩ е 4,8% по-нисък, отколкото беше, когато последната рецесия приключи, е изключително тревожен, особено след като всички неща, които редовно купуваме просто продължават да поскъпват. Храна, бензин, електричество, автомобилна застраховка, здравна застраховка всички струват днес много повече, отколкото през 2000 година, при все това средният доход на домакинство в САЩ оттогава е намалял с 8,1% . Какво означава всичко това? То означава, че американските семейства стават все по-бедни.

  Да, фондовият пазар върви нагоре, корпоративните печалби през последните години поставят рекорди и големите банки на Уолстрийт, които бяха обсипани със спасителни пари, са абсолютно процъфтяващи.

  Икономическо възстановяване за средния гражданин обаче не е имало.

   

   

  Видео

• Анархисти искали да убият Обама и да свалят правителството в САЩ

  Четирима американски войници са подготвяли държавен преврат и убийството на президента на САЩ Барак Обама. Заговорниците от състава на Трета мотопехотна дивизия в базата Форт Стюард, щата Джорджия, са имали и склад с оръжия и боеприпаси. За тяхното закупуване са похарчени 87 000 долара. Това съобщи представителят на прокуратурата на щата Джорджия Исабел Поли, цитирана от американски медии.

  По нейните думи, следствието е установило, че задържаните са влизали в действаща на територията на Форт Стюард антиправителствена радикална групировка “FEAR – Forever Enduring Always Ready” (СТРАХ – винаги издръжливи, винаги готови). Нейният лидер е Айзък Агиги. Той е разпоредил на своите съратници да убият напусналият наскоро армията 19-годишен Майкъл Рорк, за да не разкрие плановете на групировката.

  Екстремистите са убили Рорк и 17-годишната му приятелка през декември тази година в гора в близост с военната база в щата Джорджия. По данни на прокуратурата, терористите са планирали да ограбят оръжеен склад във Форт Стюард, да взривят сграда на управлението за вътрешна сигурност, автомобили на местни и щатски ръководители на правосъдната система, политици и федерални служители, както и фонтан в парк Форсит в Савана. След това е трябвало да бъде извършено убийството на Обама и държавен преврат в САЩ.

  “Доказателства разкриват, че целта на убийците е била да свалят правителството”, заяви областният прокурор Том Дърден. “Това не са били просто празни приказки. Те са събрали добър набор от оръжия и експлозиви”, подчерта той. Няколко агенции, включително ФБР и Бюрото за алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и експлозивите, са се включили в разследването, заради значителното количество оръжия.

  Заговорът бе разкрит в понеделник от Майкъл Бърнет, съден за убийството на Рорк. Облечен в своята военна униформа, той разказа в съда в Лонг Каунти за групата войници от армията и неговата роля в смъртта на Рорк и приятелката му Тифани Йорк. По неговите думи, той ги е убил, защото Рорк е взел пари от групата и възнамерявал да я напусне. “Не знам как се стигна до убийството на двамата”, каза още той в съда.

  Бърнет също разказа как той и другите трима обвиняеми – Айзък Агиги, Антъни Педен и Кристофър Салмон – са се запознали и започнали да се събират, ”за да стрелят и правят мъжки работи”. Впоследствие Агиги го запознал с “ръкописа” – книга за истинските патриоти.

  Четиримата мъже станали част от група, “имаща за цел да върне правителството на хората”, като основната й цел била организирането на революция. Групата се е наричала “FEAR – Forever Enduring Always Ready” (СТРАХ – винаги издръжливи, винаги готови) и е похарчила хиляди долари за оръжие и материали за бомби.

  “Правителството има нужда от промяна. Мислех, че ние сме хората, които ще са способни да направят тази промяна”, каза Бърнет в съда. Не е ясно колко способна е била групата да реализира своите планове.

  Заместник-прокурор Исабел Поли каза, че не е ясно колко още мъже членуват в групата. Тя посочи Агиги като лидер на „анархистката група“, включваща настоящи и бивши войници. “Обвиняемият Агиги активно е вербувал нови членове във Форт Стъюард и е взимал на прицел войници, които имат проблеми или са разочаровани”, каза още тя.

  Майкъл Бърнет се призна за виновен в непредумишлено убийство на Майкъл Рорк и приятелката му. Обвиняемите не скриват силната си неприязън към президента. По думите им, чернокожият президент “с чуждестранно име няма място в Белия дом”.

   

  Източник:  БЛИЦ

   
  
   

• Проект за е-управление щял да заработи преди изборите

  София. Електронното управление на страната трябва да заработи преди парламентарните избори догодина. Това стана ясно след като днес транспортният министър Ивайло Московски подписа поредните договори за изграждане на е-управление за близо 12 млн.лв. Крайният им срок за приключване е юли 2013 г., а първите резултати ще са видими още през март, обеща министър Московски.

  Това е вторият голям проект за е-управление, който изпълнява Министерството на транспорта и информационните технологии. В ход е изпълнението и на друг за 18 млн. лева, по който над 180 административни услуги за гражданите и бизнеса трябва да се свържат в една информационна система. И двата проекта се финансират със средства по оперативна програма “Административен капацитет”. От 30 млн. лв. до момента са усвоени 550 хил. лв., сочат данните в информационната система за еврофондовете.

  Е-управлението на страната е един от топ приоритети на правителството, като лично премиерът Бойко Борисов пое ръководството на специално създадения за целта Съвет за електронно управление. Това стана след като първоначалните планове е-правителството да бъде факт през март 2012 г. се провалиха заради обжалване на търговете и срокът беше удължен с една година. Днес на подписването стана ясно, че новият пусков срок отново е изместен – за края на юли 2013 г.

  Е-карти сменят личните

  С пускането на е-управление първите 5000 притежатели на е-карти ще могат вече да ползват онлайн около 180 услуги на общините и държавата.

  Е-картите ще са подобни на кредитните, като в тях ще има вграден електронен чип. “Борика – Банксервиз” ще трябва да предложи модела им. От фирмата обясниха, че това тепърва предстои да се съгласува с Министерството на транспорта, което е възложител на поръчката. Първите 5000 карти ще са безплатни, а следващите ще струват по-малко от цената на личната карта, обеща заместник-министърът на транспорта Валери Борисов. Сега обикновената услуга за лична карта е 18 лева.

  Плановете на правителството са от 2015 г. документите за самоличност да станат електронни, като подмяната на сегашните лични карти ще става поетапно в зависимост от срока на изтичането им, обясни заместник-министър Борисов. По думите му годината не е избрана случайно. Тогава изтича договорът на “Сименс” с МВР за сегашните лични документи.

  Сега например Естония е с е-лични документи, а Германия ги въвежда в момента.

  Първият е-референдум – догодина

  Системата за е-референдум ще бъде разработена от “Матерна България”. Все още не е определено каква ще бъде темата на първия е-реферндум, каза зам.-министър Борисов. По думите му най-вероятно това ще бъде актуалната тема към момента на пускането на системата. В момента БСП иска допитване до народа да се строи ли АЕЦ “Белене”.

  Плановете на правителството са платформата за електронните референдуми на по-късен етап да се използва и за е-гласуване по време на избори. Кога ще стане това обаче все още не е ясно.

  Обжалване отлага SMS-известяването

  Заради обжалване на търга по една от позициите изграждането на системата за SMS-известяването ще се забави, но това няма да повлияе на старта на е-управлението, каза зам.-министър Валери Борисов.

  “Ита груп Контрая” беше избрана да разработи система за мобилно проследяване чрез SMS на подадените заявления за ползване на е-услуги от гражданите и бизнеса (лот 4). Един от загубилите участници обаче е обжалвал решението на комисията. Жалбата е била отхвърлена от Комисията за защита на конкуренцията, но по нея предстои да се произнесе и съдът.

  Идеята е при ползването на всяка е-услуга, потребителят да получи по два SMS-а. Единият ще съобщава входящия номер на документа, подаден по електронен път, а другият ще известява, когато е готов отговорът.

  Системата ще бъде съобразена с националната рамка за оперативна съвместимост и ще се интегрира с останалите системи за е-управление, единния портал за е-услуги и с мобилните оператори.

   

  Източник:  Mediapool

  (Заглавието е на Еврочикаго.)

• За Едуард Бернайс и началото на корпоративния и политически PR

  Едуард Бернайс (1891-1995) е малко известен, но много влиятелен манипулатор на общественото мнение в САЩ през XX век. Племенник на Зигмунд Фройд, Бернайс използва на практика идеите на чичо си за безсъзнателните, ирационални човешки импулси, за да ги впрегне в услуга на корпоративни интереси, и така да подтикне масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания. Считан е от мнозина за автор термина PR (Public Relations или Връзки с обществеността) и негов пръв експлоататор. Автор е на книгата „Пропаганда“ (1923).

  .
  Източник: You Tube

• Нов опит за кражба на историческо наследство

  Въпреки, че македонски книжовен език има само от няколко десетилетия, в Кралския музей в Брюксел тази есен ще бъде представена изложба, наречена „Македонско ръкописно богатство през вековете“. За това информира сайтът Аctualno.com.
  

   

  Македонско ръкописно богатство през вековете няма, тъй като македонската нация е създадена през 1934 г., с едно решение на Балканския лендерсиндикат, на Коминтерна. В последните месеци на 1944 г. е създаден и македонският книжовен език. Следователно – средновековни македонски ръкописи не би могло да има и няма. Това каза историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей (НИМ), във връзка с изложбата „Македонското ръкописно богатство през вековете”, която Македония ще представи в Кралския музей на Брюксел през октомври, предаде Фокус.

  Никъде в световната история не съществува понятие македонски ръкопис, македонска азбука или македонски средновековен език – каза Божидар Димитров. „В манастирите в Македония, които са основните хранилища на ръкописи, се откриват вече няколкостотин години, български средновековни ръкописи, сръбски средновековни ръкописи, гръцки средновековни ръкописи. Като се започне от експедицията на руснака Алексий Суханов, мине се през XVI век, и се стигне до XX век. Други няма. Скопие, очевидно, с тази изложба, ще набеди една от тези групи за македонски. Вероятно ще бъдат българските ръкописи, които се откриват в Македония, паралелно със сръбски и гръцки ръкописи”, добави Божидар Димитров.

  Според него изложбата е ново посегателство и поредна кражба на българска история. „Аз съжалявам колегите от Кралския музей в Брюксел, където ще бъде тази изложба. Дали там има някой, който да им каже, че понятието „македонски средновековни ръкописи” е нонсенс и очевидно няма”, заяви Димитров.

  Българската държава би трябвало да протестира, както трябва да протестират и евродепутатите, тъй като не би могло да има македонски средновековни ръкописи, заяви Божидар Димитров. „Имаме хора, които много добре знаят, и са наясно с македонския въпрос, и с фалшификациите на българската история. Това са и Андрей Ковачев от ГЕРБ, Станимир Илчев от НДСВ и Евгени Кирилов от БСП, който е много наясно с всичко това. Би трябвало да направят колективен протест и да се срещнат с ръководството на музея, да му обяснят в какво се забъркват”, добави Божидар Димитров.

  „Дори за едно-единствено свидетелство през Средновековието, в което се говори за Македония, македонско и т.н., аз давам награда от един милион евро, но от мен, странно, никой не ги е поискал вече десет години. Ако има македонски средновековни ръкописи, това значи, че имат не едно, а много доказателства, но кой знае защо не ги представят”, каза още Димитров.

  „Целият площад в Скопие е изпълнен с паметници, които са кражба на българската история, всички учебници по история, всички книги, които пишат, са кражби на българска история”, заяви Божидар Димитров.

  Недопустима е промяната на историята със задна дата. Търсенето на артефакти и събития в античната или средновековната история, за да се аргументира сегашната национална идентичност на хората в Република Македония, не можем да приемем като нормално. Това каза от своя страна евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев.

  „Имаме ясен отговор на това като български евродепутати: Трябва да престане манипулацията на историята. Не знам тази изложба какво точно ще представя, и как ще го представя, но това, което имаме като опит от Република Македония, особено от тяхната Академия на науките и изкуствата и представители на тази академия, е, че се фалшифицира историята”, добави Ковачев.

  „Самият проект в Македония – „Скопие 2014” с тези мегаломански паметници на различни герои от различни етапи в историята от Античността и Средновековието до наши дни, показва огромен комплекс за това, че има какво да доказват и има нещо, което не е точно така, щом търсят своята идентичност в гигантски бетонни статуи”, каза още Андрей Ковачев.

  В продължение на цялото Средновековие няма нито едно свидетелство за съществуване на самостоятелно македонско културно наследство, заяви също така историкът доц. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий” и водещ на телевизионното предаване „Час по България” по телевизия Скат. По думите на доц. Павлов твърдението за такова наследство противоречи на абсолютно всички сведения на чужди пътешественици, наблюдатели, кръстоносци, мисионери, търговци и представители на тогавашната средновековна обществена мисъл.

  „Това не е първият случай, в който Македония представя българско наследство като свое. Би било логично, ако наистина се казваше, че става дума за наследство на средновековна България, а не за някаква митологизирана „македонска култура”, каквато през Средновековието не съществува. Със сигурност всички паметници, които ще бъдат представени там, са свързани с традициите на българската средновековна писменост; с тези български книжовни средища, които са поддържани от българските царе и българското общество през онези години”, каза той.

  За пореден път ставаме свидетели на грозна кражба на старобългарско наследство, заяви доц. Павлов.

  „За пореден път македонската държава извършва една груба провокация към България. Това стана нещо обичайно през последните години и в този смисъл отсъствието на реакция от българските институции е най-малкото смущаващо”, каза още доц. Пламен Павлов.

   

  Източник:  Actualno.com

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• До Международния наказателен съд, офис на Прокурора

  

  Разкриването на изключително дълбоката генетическа взаимовръзка между комунистическия и посткомунистическия геноцид е предмет на днешния сигнал до Прокурора на Международния наказателен съд в Хага.

  Янко Николов Янков –
  Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
  Председател на Партия Либерален конгрес,
  Председател на Съюза на юристите-демократи,
  Председател на УС на Базисния Институт
  за Проучване и защита на човешките права
  ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
  ================================================================
  29 Август 2012 г.

  До Международния наказателен съд
  офис на Прокурора*
  П. К. 19519
  2500 СМ Хага, Холандия
  Към: документацията, датирана и изпратена на 08 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 16 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 20 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 23 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 27 Август 2012 г.

  . . .

  С настоящия мой ШЕСТИ официален сигнал приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население;

  този пакет съдържа (се състои от)
  335 (триста тридесет и пет)
  страници документация.

  Уточнявам, че тук приложената документация има характера на сравнително обстойно научно аргументирано документално биографично изследване, формално посветено на „съдбата“ на една личност;
  което изследване, обаче, фактически е посветено на разкриването на механизма на изключително дълбоката генетическа взаимовръзка между комунистическия и посткомунистическия геноцид.

  Обръщам внимание върху факта или обстоятелството, че тук визираните описания имат характера на синтетичен израз на съдържанието на няколко хиляди страници официална документация, копия от които винаги бих могъл да предоставя на Международния наказателен съд,
  ако, разбира се, този Съд прояви „воля за внимание“ към престъпната дейност на елитните функционери на българския ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим.

  Също така обръщам внимание върху факта или обстоятелството, че
  само през периода от Юли 2010 г. до днес
  в документалната система на българската Прокуратура официално съм регистрирал отделни описания и искания за разследване на
  повече от 500 (петстотин)
  имащи геноциден характер отделни престъпни актове,
  които описания официално носят наименованието
  „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции!“

  Декларирам, че настоявам уважаемият Прокурор при Международния наказателен съд в Хага да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица.

  Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на Правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.

  При това декларирам категоричната си убеденост, че каквото и да е бъдещо Правосъдие, произнесено относно факти, престъпници и жертви от миналото, не е и не може да е Правосъдие, а е само политическа демагогия;
  и че Правосъдие е само онова, което актуално, реално и ефективно наказва конкретни наказателно и репараторно отговорни субекти и
  актуално, реално и ефективно обезщетява конкретни жертви на престъплението.
  29 Август 2012 г. Янко Н. Янков
  _______________________________
  *Копия от сигнала са изпратени до Главния прокурор, Министър-председателя и Техни Превъзходителства посланиците на държави от ЕС, Швейцария и САЩ.

• Защо Исландия не присъства в новините

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Милка Илиева,  videlei.com

   

  Историята, разказана от италианското радио, за пълзящата революция в Исландия, е отличен пример за това колко малко нашите медии ни разказват за света. През 2008 г., в началото на финансовата криза, Исландия буквално изпада в несъстоятелност. Причините бяха споменати само мимоходом, и тъй като тя е малко известен член на Европейския съюз, така да се каже, изчезна от радарите.

  След като една след друга европейските страни последователно се оказват заплашени от фалит, което заплашва съществуването на еврото, което отново ще има сериозни последствия за целия свят, последното нещо, което властите биха искали е Исландия да се превърне в пример за другите. Ето защо:

  

  За пет години нео-либералният режим прави Исландия (население 320 000, без армия), една от най-богатите страни в света. През 2003 г. всички банки в страната са приватизирани, и с цел да се привлекат чуждестранни инвеститори, те предлагат онлайн банкиране, а ниските разходи им позволяват да предложат сравнително високи нива на възвръщаемост. Сметките Icesave привличат много малки британски и холандски инвеститори.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Но с нарастването на инвестициите нараства и външният дълг на банките. През 2003 г. дългът на Исландия се равнява на 200 % от нейния БВП, а през 2007 г. е 900 процента. Глобалната финансова криза от 2008 г. е фатален удар. Трите основни банки в страната – Landbanki, Kapthing и Glitnir са национализирани, а кроната загубва 85 на сто от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия е обявена в несъстоятелност.

  

  Противно на това, което може да се очаква, в процеса на пряката демокрация криза доведе Исландия до възстановяване на нейните суверенни права, което в крайна сметка доведе до нова конституция. Но това е било постигнато чрез много тежки битки.

  Министър-председателят на Социалдемократическото коалиционно правителство, Геир Хаарде води преговорите за предоставяне на 2,1 милиарда щатски долара заем, към който скандинавските страни добавят още 2.5 милиарда евро. Но международната финансова общност притиска Исландия да приеме драстични мерки. МВФ и Европейският съюз искат да поемат дълга с аргумента, че за страната това е единственият начин да се разплати с Великобритания и Холандия.

  

  Протестите и безредиците продължават, което в крайна сметка принуждава правителството да подаде оставка. Изборите са преместени за април 2009 г., като на власт идва лява коалиция, която осъжда неолибералната икономическа система, но веднага се поддава на изискванията Исландия да изплати общо на три и половина милиарда евро.

  Което означава, че всеки гражданин на Исландия трябва да заплаща по 100 евро на месец в продължение на петнадесет години, за да изплати дълговете, направени от частни лица към други лица. Това всъщност се оказва сламката, която счупи гърба на камилата.

  И тогава се случва нещо изключително

  Становището, че гражданите трябва да плащат за грешките на финансовия монопол, че цялата страна трябва да бъдат задължена да плаща частни дългове, променя отношенията между гражданите и техните политически институции, и в крайна сметка доведе до това, лидерите на Исландия да вземат страната на избирателите. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказва да ратифицира закона, който ще направи гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банки и се съгласява да свика референдум.

  Разбира се, международната общност само увеличава натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашват със сурови репресии, което ще доведе до изолация на страната. Когато исландците гласуват, МВФ заплашва да лиши страната от помощ. Британското правителство заплашива да замрази спестовни и разплащателни сметки на исландците. Grimmson казва: „Беше ни казано, че ако не приемем условията на международната общност, ще се превърнем в северна Куба. Но ако ние се бяхме съгласили, щяхме да станем северното Хаити.

  

  В през март 2010 г. на референдума 93 на сто гласуват против изплащането на дълговете си. МВФ замразява кредитирането веднага. Но революцията (за която почти не писаха традиционните медии) не се изплашва. С подкрепата на гневни граждани, правителството започва граждански и наказателни разследвания срещу лицата, отговорни за финансовата криза. Интерпол издава международна заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing Сигурдур Einarsson, а други банкери, също съпричастни към катастрофата, бягат от страната.

  Но исландците не спират дотук: те решават да приемат нова конституция, която ще освободи страната от властта на международните финанси и виртуални пари.

  За да напишат нова конституция, хората на Исландия избират 25 души, сред 522 възрастни, които не принадлежат към нито една политическа партия, и които са препоръчани от най-малко 30 души. Този документ не е дело на шепа политици, а е написан в Интернет. Учредителните събрания се провеждат он-лайн, гражданите могат да пишат коментари, да правят предложения и със собствените си очи да гледате как постепенно конституция се оформя. Конституцията, която в крайна сметка е създадена с участието на всички хора, ще бъде представена в парламента за одобрение, след следващите избори.

  Днес същите тези решения се предлагат на други народи…. на Гърция, Испания, Италия…

  Нека да погледнем Исландия. На нейния отказ да се подчини на чужди интереси, когато малка страна, силно и ясно заяви, че страната е независима.

  Ето защо Исландия не присъства в новините.

   

• Учителска заплата – 293 лева, на чистач – 310 лева

  В сайта на българската Агенция по заетостта са обявени 2956 работни места. Както се вижда от сайта, за чистачка се предлага по-висока заплата, отколкото на учител в прогимназиален курс. Дори възпитател (а не учител!) във Вълчи дол ще започне с по-висока заплата – 493 лева, а възпитател в София – с 515 лв. За автомеханик в Свищов обявената заплата е също по-висока – 400 лв, административен секретар в Мизия – 500 лв., бояджия в Горна Малина – 455 лева.

  При разглеждане на сайта прави впечатление, че много малка част от работодателите са заявили заплатата, която би получавал служителят при тях, както и напълно липсва информация кой всъщност предлага работата.

   

  Източник:  в. „Гласове“

  ––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Проверка на Eurochicago.com установи, че най-често предлаганата заплата от Агенцията по заетостта за преподаватели с висше образование по общообразователни дисциплини в средния курс (от 5 до 8 клас) е 450 лв. месечно.

• Златният стандарт на Рейгън може да се върне в САЩ

  Златният стандарт се завръща на голямата политическата сцена в САЩ за първи път от 30 години, тъй като републиканците обмислят да създадат „златна комисия“, която да бъде част от официалната им политика, пише британският The Fianancial Times, като се позовава на източници от екипа на кандидата за президент Мит Ромни.

  В проекти за партийната платформа, която се очаква да бъде приета идната седмица, се призовава да се ревизира паричната политика на Управлението за федерален резерв (ФЕД на САЩ) и да бъде създадена комисия, която да възстанови обвързаността на долара със златото.

  Предложението напомня за Златната комисия, създадена от бившия президент Роналд Рейгън през 1981 година – 10 години след като Ричард Никсън сложи край на обвързаността на долара със златото през петролната криза от 1971 година, припомня The Financial Times.

  За генерален ремонт на финансовата политика призова Ромни. В интервю за „Фокс бизнес“  той беше категоричен, че ако дойде на власт първото нещо, което ще направи, е да смени Бен Бернанке начело на централната банка на САЩ (ФЕД). „Бих пожелал да избера друга личност за този пост, който ще споделя моите икономически възгледи, който ще е в унисон с нуждите на нацията“, заяви Ромни. Според него ФЕД на САЩ трябва да насочи действията си към монетарна стабилност, което ще гарантира силен долар.

  Бъдещата комисия за връщане на златния стандарт, за която пише The Financial Times, ще трябва да се справи с много теоретични, емпирични и практически проблеми.

  През последните години инфлацията остана под контрол, а златото бе доста нестабилно, като през последното десетилетие цената на благородния метал скочи над 500 процента в доларова стойност.

  Евентуално връщане към фиксирано парично предлагане ще лиши централната банка от възможността да компенсира сътресения в търсенето чрез промени в лихвите, отбелязва изданието. След време това пък може да доведе до по-неустойчива икономика и по-високо средно равнище на безработицата, обобщават от британския вестник.

  Заканата на Ромни е трудно изпълнима, тъй като президентът на ФЕД се назначава от американския президент с четиригодишен мандат с одобрението на Сената. Бернанке е начело от 2006 г. Той бе посочен от Джордж Буш – младши, а през 2010 г. започна вторият му мандат. Законът постановява, че 14-годишният мандат на членовете на управата не може да бъде прекъсван по политически причини, но не уточнява при каква ситуация президентът на федералния резерв може да бъде сменен по време на мандата.

  От Financial Tiems припомнят, че за да се изправи срещу икономическата криза ФЕД практикува от края на 2008 г. поддържане на лихва близо до нулата и купуването и продаването на пазарите на ценни книжа, за да се оценят дългосрочните лихвени проценти. От 2008 г. бяха инжектирани директно на пазара общо 2300 милиарда долара с надеждата да се стимулира икономиката на САЩ.

   

  Източник:  money.bg
  

• В памет на Филомена Марковска

  Вчера на 92-годишна възраст е починала Филомена Марковска, вдовица на големия български поет Венко Марковски. Преди около година тя дава интервю за Агенция БГНЕС, което препубликуваме тук в нейна памет.

   

   

  Марковска: Аз не мечтая, аз се боря

   

  „Съжалявам, че сме напуснали България и сме се върнали в Македония, защото 20 години да ходиш и да носиш по затворите канчетата с ядене, за да не умреш, или да ходиш, да пътуваш всяка година до Голи оток само един път годишно – имаш право да отидеш да го видиш и то за една минута свиждане, да взимаш пари от банката и после цяла година да й ги връщаш. Как няма да съжаляваш?!“ , казва Филимена Марковска в интервю за БГНЕС, публикувано на 22 юли 2011 г.
  

  „С Темпо (Светозар Вукманович Темпо е сред най-близките хора на югодиктатора Йосип Броз Тито. Темпо участва лично в избиването на интелигенцията в Македония – бел.ред.) бяхме две години заедно, деляхме залъка, който го нямаше. Но той правеше всичко Македония да бъде сръбска. За цялото време, от първия ден, когато отидохме в август 1943-та година в село Цървена вода, това е в Дебърци, област в Македония до Охридско. Като пристигнахме там ние бяхме с нашия син, който беше на четири годинки. Пристигаме там, само 80 души бяха партизани. 80 души. Нямаше я интелигенцията. Венко трябваше да пише, да ги поканва да дойдат за Освобождението на Македония, освобождение от сърби… Сърбизмът още от първите дни у партизаните се виждаше. Това е страшно нещо, да идваш от България, да си българин, да те правят от България македонец, защото това е апелът на Коминтерна – да създава македонци. Георги Димитров е казвал винаги, че е българин. Тодор Павлов също българин, той казваше – „Аз съм българин от Щип, но това е решението на Коминтерна и ние, като членове на партията, трябва да се подчиним и да създаваме тая македонска нация“, припомня си един от повратните моменти в живота на семейството си Марковска.

  „За Методи Шатаров мога много да ви говоря, аз съм го криела в София една година. Той беше нелегален тук в София и аз не знаех, че той е Методи Шаторов“, споделя Марковска за една забравена, но емблематична фигура, както на ВМРО, така и на БКП. (Само 5 дни преди 9 септември 1944 г. на връх Милеви скали край днешен Велинград, се води битката между армейски и полицейски части и 240 партизани. Загиват 12 партизани. Методи Шаторов е тежко ранен. Според извършената впоследствие аутопсия на откритото тяло на Методи Шатаров, той умира не по-рано от 12 септември, /т.е. след преврата на 9 септември 1944 г./, без да е открит и да му е оказана медицинска помощ. Остават много неясноти около неговата смърт – бел.ред.).

  Пристигаме в Македония… много хубава отпечатана статия имам, но аз просто сега се срамувам, като се сетя. Пристигаме в Македония и ние нападаме Методи Шатаров. Аз съм работила с Цола Драгойчева (виден деец на БКП)…. Тя бе против Македония, да е сръбска. Тя е за българска Македония, но когато за първи път дойдохме тука 1967г. и когато говорихме с нея, преди да излязат трите тома – нейните спомени, стана дума за Методи Шатаров и аз викам: „Абе, Цола, при мене ти доведе един човек можеш ли да ми го опишеш и аз го описвам – носеше един кафяв пуловер, беше така облечен, висок“. Описвам му го, тя вика: „Това е Методи Шаторов“. Една година съм го крила, без да знам, че това е Методи Шатаров, споделя Филимена Марковска.

  Отиваме в Македония и ние ставаме на страната на Темпо да го нападаме, че той бил предателят, а тия го изгониха от Македония… Той от Москва е изпратен, да помага на Тито, дали е бил в Коминтерна, то е друг въпрос, но е изпратен от Москва да помага на Тито, а Тито го пъди от Македония и го изгониха. Смятам, че е убит от страна на сърбите. Смятам, че те са го убили, изпратен човек специално в партизанския отряд… той е бил сърбин – той го убил – сръбски партизани. Така е убит Шатаров, убедена е Марковска.

  Когато слезнахме вече по селата и по градовете, първото разочарование, което Венко получи в Скопие, това бяха избитите без съд и без обяснение всички български интелектуалци във Велес, в Щип и в Куманово. Елитът на българщината в Македония бе избит за една нощ от УДБА (зловещата полиция на Титова Югославия – бел.ред.). Без съд, без да се съобщи. Аз, понеже съм родена във Велес, мой братовчед е убит, защото бил българин, а цялото мое семейство било българско. 36-та година като дойде не отидохме в Белград да бягаме от сърбите, а си дойдохме в България. Така че цялото ми семейство е българско, както и на Венко семейството е българско. Неговата сестра е била член на ВМРО 1927-ма и 1928-ма година и тя създава у Венко чувство за българин. Затова Венко в „Кръвта вода не става“ пише: „Аз дойдох в България като българин, в България ме направиха македонец, за да се върна и да видя, че не съм македонец, а съм истински българин“.

  Когато слезнахме в Скопие след убийствата на цялата тази интелигенция българска, Венко е пръв, който ги защитава и стана най-големият враг на УДБА. Не само това. Сърбизъмът, азбуката, езикът, които искаше да го налага Блаже Конески – един сръбски агент, завършил в Сърбия. (Блаже Конески, роден като Благой Конев e основоположник и един от кодификаторите на книжовната норма в Република Македония – бел.ред.). Венко против всичко това трябваше да се бори. След това се бори да освободи, колкото се може повече хора от затворите, които УДБА създаде в Македония и ги освобождаваше, но след това и той сам падна в затвора. 1948-ма година вече ние сме под домашен арест. При нас, който и да дойдеше в къщата след излизането, беше арестуван. Под домашен арест Венко беше много болен и в 1949-та година всички ни арестуваха. Децата малки ми бяха. Миле беше на 10-11 години, Сота беше на 4 години, бяха интернирани със свекърва ми. Цялото семейство и всички, които идваха – 24 души бяхме в затвора. Не искам да говоря за затвора, защото това са много тежки спомени“, връща се във времето вдовицата на Венко Марковски.

  „До идването на Венко в България (1967 г.) за Македония не се говори. Табу беше въпросът Македония. След идването на Венко се постави въпросът, че Македония е българска. Венко е този, който създаде връщането на въпроса „Македония“. Късно, но ние бяхме по затворите там, какво да правим?“, отговаря с въпрос тя, запитана не е ли било късно вече да се води този разговор. Марковска е категорична, че човекът, който е проявил разбиране и подкрепил съпруга й е Тодор Живков. „О, аз не знам, те се срещаха много, а Тодор Живков е идвал и тука в тази къща и право да ви кажа първият път като дойде,вика: „Абе, Венко, тука много ви е хубав въздухът, а аз съм се заврял в Бояна. Я чакай да кажа да се прехвърля и аз в Банкя“. И тогава направиха резиденцията, казва тя, отговаряйки на въпроса за какво са си говорили поетът и висшият ръководител на БКП и държавата тогава…

  „Ако не беше дошъл да види тука, той щеше да си остане в Бояна. Ние като дойдохме, Банкя наистина беше село. Нямаше нито една асфалтирана улица. Нямаше нищо. Венко като почна първо да създаде някакъв вид на хубав град, който трябва да стане извор на здравето на всички българи в Банкя. Е, идваха всички. И Любомир Левчев, господинът, който сега се прави, че бил много бит по Живково време, а той беше един от доносниците за поетите“, отсича Филимена Марковска…

  Най-често беше въпросът „Македония“. Тодор Живков се съгласяваше с всичко, което Венко му кажеше – че в Македония българското население умира, ако не се вземат предварителни мерки. Тогава почнаха да се издават книги, брошури и Венко много му влияеше по отношение на Македония, той много го слушаше. Дали много или така пред него е бил, не зная, дистанцира се леко вдовицата на поета от отношенията между съпруга си и Тодор Живков. Но дъщеря й Султана Марковска се вмъква: „Но вземаше и сръбски агенти в дома си (Тодор Живков), което малко ги отдалечи накрая. Прочутият Деян Павлов“ (професор по марксизъм-ленинизъм, един от идеолозите на заклеймяващ т.нар. тогава буржоазна философия, емигрант от Югославия – бел.ред.), уточнява дъщерята.

  Двете семейства, неговото (на Павлов) и нашето бяха защитени от Тодор Живков. Не мога сега да сложа ръка и да кажа тоя беше неграмотен, селянин, не знам що. Ама селяните са много по-добри, отколкото гражданите, благодарна е Марковска.

  „След 10 ноември двама политици са проявявали интерес към нас, Венко беше починал вече (1988 г.) Нашият адвокат, който стана и министър -председател, Димитър Попов, и президентът Петър Стоянов, който е клекнал на колене пред мене да моли да не напускаме България, защото в България по патриотизъм може да се мери само с Венко Марковски… Еренбург пише, че Венко Марковски е Ломоносов в българската литература, а това е страшно хубаво мнение. Представете си Ломоносов и Венко.

  Петър Стоянов поиска да ни се остави къщата за вечни времена, направи го и писмено, не устно… писмено го дава, но като се смениха обстоятелствата и се почнаха пак гонитби, не знам що и… един цял куп архива имам с най–различни молби и не знам какво ще стане“, споделя тревогата си Филимена Марковска. „Имайте предвид, тука не е пипнато нищо, както по време на Венко Марковски. На тая маса той твореше, той нямаше кабинет свой тука… сега му е само маската, после трябва да я снимате. Това е последното негово желание – да се запази неговия мозък и професорът, който му направи аутопсията, каза, че в неговия живот не е видял такъв мозък като на Венко. Мозъкът му бил до самите вежди. Професорът казваше „като че ли тоя мозък е творял поезия, който имал на челото“. А пък за сърцето той каза, че е имал три аорти. Така че третата аорта му е била само за неговата литература. А Венко си искаше мозъка и сърцето му да си останат на земята, защото казваше: всички живеят на земята, под земята никой не живее, ако не си оставил нещо, което ще бъде в ръцете на хората“. (Мозъкът и сърцето на Венко Марковски се съхраняват в НИМ – бел.ред.).

  „Не забравени, а неизползвани, защото аз много работи знам и мога да ги кажа – казва Филимена, запитана дали с дъщеря й се чувстват забравени. – Имайте предвид аз съм завършила в Трета девическа гимназия в София, но покрай Венко, както растеше той, така и аз се издигах покрай него. Аз исках да ставам историк, просто исках история да следвам, но после си помислих с историята – какво толкова ще помагам на Венко, трябва филология. И завърших филология, за да мога да бъда в помощ на Венко. И всяко стихотворение, всяка работа, която ще я напиша, с дискусия е написана, не е така само написана. Всяка работа си я пращаше на всички и когато я одобрят тогава я печаташе, но първа критичка му бях аз. Слушаше много и правеше поправки. Първо кавга, но после… Всичко е минало през моите ръце. Венко не знаеше да пише на машина, всичко аз съм готвила на машина… Целият архив аз го обработих на Венко и го имам готов“, казва тя. А дъщеря й Султана допълва: „Жалко, че голяма част от архива се намира в Скопие и беше конфискувана. Те сами казват, че са над 9000 листа. Не ни предложиха нито да си ги вземем, нито се извиниха, нито ги върнаха. Ще изчакаме културно още някоя година, ще има ли такъв резултат иначе на съд ще отидем… Това стана след ареста му в Скопие…

  Ние си дойдохме с бохчите от Скопие. Първото, което ни беше – да си купим ножове и вилици, за да можем да ядем. А второто – аз много обичам цветя. Отидох и първите пари, които ги имах, купувах вази за цветя. Сега си викам: как съм могла да отида да купя цветя. Но от щипки за дрехи, до всичко, което гледате, ние сами сме си купували тук, а цяла къща оставихме я… пълна къща оставихме в Скопие“, връща се в спомените си Филимена Марковска.

  „Идваха до 2010-та година, когато аз ги канех, но писателите, освен Матей Шопкин, Евтим Евтимов, Петър Андасаров, които са ученици на Венко Марковски, друг не е идвал“ – тъжно отговаря съпругата на поета на въпросите дали след смъртта му неговите приятелите са написали нещо за него и дали идват на гроба му. „Но затова македонците дойдоха на гроба на баща ми – допълва дъщеря й. – Да, и всяка година идват вече няколко години. Всяка година на 16 май, те са си избрали тая дата макар, че не е свързана. Венко е роден на 5 март, 1915-та година. Умира на 7 януари 1988“. „Един живот минат повече по затворите, отколкото на свобода – се връща на темата Филимена. – Не, не. Как ще идват. Всеки гледа да си спасява кожата сам за себе си. Всички са много големи поети“, огорчено отговаря възрастната жена за това дали ги посещават от СБП.

  „Маме, но има и нещо друго, когато ти подаде ръка на македонските медии да се поклонят на гроба на моя баща, каква беше работата… издадоха „Островът на смъртта“ на македонски, в която баща ми насред Скопие пише, че „аз съм българин, моята майка е българка…“, опитва се да коригира майка си Султана Марковска.

  „Не. Не. Освен Петър Андасаров, идваше Матей Шопкин. Той сега имаше промоция на негова книга и в същата книга има посветено стихотворение на Венко Марковски. И промоцията я завършва точно с четенето на стихотворението за Венко. Много хубаво било посрещнато в „Земята и хората“ в салона. Аз за съжаление не мога да ходя, защото Банкя – София е 50 лв. с такси. 50 лв трябва да ви кажа аз с 30 лв. гледам цяла седмица да направя нещо„, споделя скромното си битие жената на поета. Но в спомените се оживява и го забравя. „Най–много, който е идвал тук – това беше Георги Джагаров – всяка събота и неделя с часове и Георги Йорданов (бивш министър на културата до 1989г. – бел.ред.). Много е помогнал на нашето семейство за цяло време. И сега идва. Не пропуска нито концерти, нито нищо – един интелектуалец на високо ниво го слагам, нямаме такъв сега – убедена е Марковска. – Най-хубавото кафе, което може да се пие това е в нашия дом…, похвалва се като домакиня тя. „Той Джагаров и друго обичаше – не само кафе, вмъква се пак Султана, но майка й не остава назад: „… той и друго обичаше, но имайте предвид, че тук при мене не се пиеше, не се пушеше… а той цигара от цигара. Имам един пепелник, който той сам си го купи и си го донесе и ме помоли да му позволя да пуши…“

  После отново се връща към темата за Македония. „Влиянието сега е Сърбия, тя е по–важна от Македония за България… Винаги го е имало!“, почти простенва, но ядосано Филимена Марковска. Но отбягва темата дали Венко Марковски си е говорил с Тодор Живков за дейците на ВМРО Тодор Александров, Иван Михайлов с лаконичното: „Ще ви излъжа, не мога да ви кажа…“

  Двете, майка и дъщеря, най-много искат да запазят къщата си в Банкя и тя да стане дом на поета, или, както го нарича Филимена Марковска, „поетски дом“.

  „В интерес на истината, когато станаха промените, имахме доста проблеми с тази къща, в която сега се намирате, и той подаде ръка… Петър Стоянов ни прие на две срещи и… с голяма топлина говоря за този човек. Смениха се много ръководства тук в Банкя и със сегашното ръководство, което е в момента с кмета, зам. кмета правим едни начинания, които аз смятам… ако има Бог, той ще помогне, за да бъде този дом, за да можем спокойно, че и, когато ни няма на този свят да се знае, че нещо сме направили за моя баща. Аз помагам много с този концерт… дадоха ни и публичност във вестника, за да могат да се напишат някои работи и за баща ми… Само с благодарност мога да говоря за сегашното ръководство“, казва Султана Марковска, която е видна българска пианистка. Тя обучава деца и нейните възпитаници са изнесли и благотворителен концерт заедно с представянето на изложба на художника Иван Яхнаджиев.

  „Аз не да мечтая, аз се боря! Дом на поета, не музей, защото аз искам тук да идват поети, да четат техни стихове, както сега аз чета – не крие мечтите си съпругата на поета. – Аз на всичките поети вече чета стихове и знам, и завчера тук две поетеси в Банкя бяха, аз не ги знаех… Два дни се занимавам с банкянските поетеси. Чета поезия и, разбира се, не мога въобще да взема и да кажа: ей това е много голям поет. За съжаление! А да не говоря за Левчев, в последните стихове не е Левчев – това да го знаете от мене от баба Филимена, а и прабаба съм…“

  Нейни внуци, синове на загиналия й в катастрофа син Миле, поет и журналист, са известните Игор и Вени Марковски.

   

• <<
• 1
...
• 206
• 207
• 208
• 209
• 210
• 211
• 212
• 213
• 214
• 215
• 216
...
• 415
• >>