Всички авторски страници

Авторски

• Бургаски ученик е световен шампион по математика

  Константин Гаров от Математическа гимназия в Бургас беше обявен за най-добрия математик в света на завършилото световно първенство в Тайван.

  12-годишният ученик буквално разпиля конкурентите си в своята възрастова група и спечели титлата в състезанието IMC с явно превъзходство.

  Успехът на бургазлията затвърждава авторитета на училището му вече и в световен мащаб.

  Постижението на Константин Гаров обяснява и избора на Бургас за град домакин на следващото световно първенство по математика.

  Наскоро талантливият математик спечели трето място на международен турнир, в който се състезава с над 60 деца от цяла Русия.

  Източник:  dariknews.bg

• Бялата майка на Барак Обама е потомък на първия чернокож роб в Америка

  Анализ на ДНК и документи сочат, че Обама е 11-ият правнук на Джон Пънч

  Президентът на САЩ Барак Обама е потомък на първия чернокож роб в Америка по линия на бялата си майка, твърдят генеалози. Анализ на ДНК, свидетелства за брак и актове за собственост показват, че Обама е 11-тият правнук на Джон Пънч, първият чернокож роб, живял в колониална Вирджиния преди близо четири века.

  Досега се знаеше, че майката на Обама, Стенли Ан Данъм, има европейски корени, но учените също са открили, че тя има поне един афроамерикански предшественик.

  Откритието хвърля допълнително светлина върху американската биография на Обама, който миналата година разпространи публично своя акт за раждане, за да докаже, че е роден в САЩ, а не в Кения, откъдето е неговият чернокож баща.

  Екипът от Ancestry.com казват, че нямат категорично доказателство, но тези, с които разполагат, твърдо сочат към връзката, за която двама независими един от друг генеалози заявиха пред “Ню Йорк таймс”, че e “солиднa”.

  Историята на Джон Пънч датира от средата на 16-ти век. Той е работил като слуга, преди да избяга от Вирджиния в Мериленд през 1640-та година.

  Там той е бил заловен и съден заедно с двама бели слуги, също избягали, но получил най-строгото наказание – робство доживот.

  Присъдата кара историците да смятат, че Пънч е първият законен роб в Америка.

  Документи показват, че Пънч е имал две деца от бяла жена, която им дала малко по-различна фамилия – Бънч. Това име фигурира в родословното дърво на семейство Дънам.

  С времето Бънч станали видни земевладелци във Вирджиния и са били известни като бели. Екипът проследил две разклонения на семейство Бънч – едното останало във Вирджиния, а другото се преместило в Каролина, където били вписани в регистрите като мулати.

  Потомците на това семейство мулати са братовчеди на президента, показват документи.

  Но Обама е пряк потомък на разклонението във Вирджиния, което по-късно се преместило в Тенеси. Неговата пра-пра-пра-пра-прабаба е била родена там, а нейната дъщеря се преместила в Канзас, където е родена майка му през 1942 г.

  “Случайно се натъкнахме на това. Правихме общи проучвания на родословното дърво на президента и като започнахме да дълбаем назад във времето, ние осъзнахме, че семейство Бънч са афроамериканци”, казва водещият изследовател Анастейша Харман.

  Въпреки откритието, изследователите не могат да са на 100% сигурно във връзката, защото много документи са унищожени.

  Но сходствата във фамилните имена, ДНК-доказателства показват, че днескашните Бънч имат субсахарско африканско наследство и всъщност малцината африканци, живеели във Вирджиния през 16 век, потвърждават тази връзка.

  Източник:  БЛИЦ

• И синдикати скочиха срещу проектозакона за детето

  Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ остро разкритикува проекта на Закон за детето, подготвян от социалното ведомство. Според синдиката така записанq проектозаконът ще задълбочи бездуховността, арогантността и липсата на гражданско образование при възпитанието на българските деца.

  „Третирането на синдикатите и църквата като нещо опасно и дистанцирането от тях е терор срещу нуждите на детето да се превърне в равностоен гражданин на Европа. Вероятно законотворците не са анализирали, че синдикатите учат хората на граждански права и позиции, а църквата въвежда християнските добродетели, жизнено важни за утвърждаване на истински духовни ценности в детския мироглед“, се посочва в позиция на синдикалистите, изпратена до медиите.

  „Вероятно законотворците се надяват българските родители – без да въвличат своите деца в религиозни и синдикални дейности, да успеят да изградят силни личности с позитивна вяра и граждански отговорности, но никъде в света родителите не са се справяли сами“, се казва още в изявлението.

  От синдиката подчертават, че в този законопроект не е отбелязано, че за възпитанието на детето и ученика е необходима „държавна цензура“ в културния и обществен живот. Защото „лошите примери“, видени в порнографски канали, в изпълнения на фолк „звезди“, в поведение на „невъзпитани“ политици и неосъдени престъпници възпитават негативно и са в дисонанс с говореното в училище. Никъде в законопроекта нямало текст, който въвежда цензура към лошите примери на обществото, за да запази крехкия детски мироглед.

  „Досега българското общество далече не помагаше за възпитанието на децата с визуализиране на чутото в училище и децата виждаха как не се спазват правила и закони и как изключението е правило. Сега с текстовете в проектозакона за детето със забрани към синдикати и църква се гарантира изграждането на деца без християнска вяра и без гражданска позиция“, пишат още в позицията си синдикалистите.

  Според тях в проектозакона задълженията на родителите се свеждат предимно да отглеждат физически децата си, „да изпълняват“ техните желания и нито дума за това да ориентират децата си религиозно, да ги възпитават в дух на толерантност, да бъдат партньори на учителите при тяхното духовно изграждане.

  Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ ще предложи на социалното министерство да оттегли този законопроект и преосмисли концепцията на закона в интерес на българските деца.

  Източник:  dariknews.bg

• НПО: Медии безцеремонно обслужват политици и бизнес

  През 2011 и 2012 г. медийна среда в България бе подложена на изключително сериозни критики, както от авторитетни международни институции, така и от редица утвърдени български неправителствени организации, предаде БГНЕС.

  Това се посочва в проучване на Фондация „Медийна демокрация“ и Институт „Отворено общество“, оформено като доклад за тежките проблеми на българската медийна среда. В доклада са оформени няколко теми като финансирането на медиите, „пожълтяването“ им, национализмът и медиите, социалните въпроси, въпросът за малцинствата, „светските хроники“ и т.н. с отделни автори.

  „Именно фактът, че оценките идват не само от многобройни, но и от различни по характер източници, усилва значението на критицизма и елиминира в максимална степен субективния момент в него. Критическото многогласие по отношение на българските медии произвежда обаче и един непредвиден ефект. Той се изразява в размиване на границите между отделните анализи, в загубата на ясна представа за това кой какво точно казва и каква е относителната тежест на отделните проблеми. Изобилието от критични доклади е категоричен знак за необходимост от сериозни действия за промяна, но в крайна сметка в повечето случаи остава неясно кои са по-дълбоките причини, довели до сегашното състояние на медийната среда“, се казва в доклада.

  Обикновено финалният хоризонт на интерпретациите опира, разбира се напълно справедливо, до патологията на взаимодействията между медийни, политически и корпоративни интереси. Тяхното брутално и неприкрито експлициране напоследък се превърна в символ на упадъка на ролята на медиите като морален коректив на действията на публичните личности и институции. Ние бихме искали да надникнем зад това, което се вижда на сцената, да проследим съчетанието между политически, социални, икономически и културни развития, които стоят в основата на неблагоприятните тенденции.

  Ето защо екипът на проекта „Застрашените свобода и плурализъм на медиите“, осъществяван от фондация „Медийна демокрация“ с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София, предлага два нови подхода.

  Първо, изработваме „карта“ на ключовите проблеми, която ясно илюстрира кои институции върху какво поставят акцент в критиките си и кои са зоните, които акумулират най-много безпокойство. Картата позволява да се откроят нивата на относителна тежест на отделните проблемни области на основата на методика, която съчетава няколко индикатора: 1) брой критикуващи организации в отделните зони; 2) акценти в критиките при всяка от институциите; 3) импакт фактор на организациите; 4) контекст на изготвяне на отделните доклади (специализирани доклади в областта на медиите или мониторингови доклади с по-широк контекст). Всяка проблемна област е детайлно „разграфена“ и показва конкретните дефицити на медийната среда така, както те са посочени от наблюдаващите организации, предлагат от Фондация „Медийна демокрация“.

  Второ, те предлагат коментари на Картата, изготвени от авторитетни експерти. „Нашата цел е да отидем отвъд често срещания проектен или НПО-дискурс, отличаващ се със строгост и сухост, и да предложим по-необичайни, по-живи и по възможност по-широки интерпретации на факторите, довели до рязкото задълбочаване на кризата на медийната среда у нас. Защото причините за тази криза обикновено са много по-сложни, отколкото изглеждат, и се дължат на едновременното действие на множество фактори, които при това имат историческа траектория и обикновено ефектът от тях е резултат на постепенни натрупвания на принципа на „китайската капка“.

  Ето защо нашият екип си задава по-широк кръг от въпроси. Как, например, желанията и вкусът на публиката повлияха върху цялостното състояние на медийната среда у нас? Има ли връзка между възхода на национализма и упадъка на медийния плурализъм? Как обезсилването на периферната медийна публичност се отрази на случващото се в централните медийни канали и т.н.?“, питат в доклада.

  Всеки един от експертите прави своя коментар през специфичен и интересен вход към проблемите. Освен това авторите идентифицират и добавят към Картата факти и развития, които до момента са останали извън радара на докладите, посветени на българските медии. Въпреки обема и дълбочината на критиките към медийната среда у нас, ние рядко сме били свидетели на конкретни действия за промяна, предприемани от институции или средства за информация. Някои последни развития обаче дават надежда, че възможностите за обратна връзка все пак са налице.

  Натрупването на критически анализи съвпадна във времето с разгръщането на важни протестни действия, инициирани от гражданското общество. През 2012 г. протестите около подписването на ACTA и особено около Закона за горите показаха, че неконформистката част от едно ново поколение започва да гледа все по-критично към традиционните медии. За много от представителите на това младо поколение телевизията, радиото и пресата до голяма степен се идентифицират със статуквото, посочват от Фондация „Медийна Демокрация“.

  Така самият статус на медиите като „четвърта власт“ се оказа в крайна сметка компрометиран и много от тях започнаха безцеремонно да обслужват политически и икономически интереси. Нещо, което, макар и под друга форма, в крайна сметка казват и докладите на неправителствените организации, анализиращи медийната среда у нас.

  Така двата езика, този на младежките протести и този на експертите, се сляха в обща воля за промяна и за повече медийна демокрация. Настоящият доклад присъединява гласа си към тази воля, заявяват още от Фондация „медийна демокрация“ и Институт „Отворено общество“.

  Източник:  Actualno.com

• Първата в света технология за изкуствена фотосинтеза вече е факт

  /КРОСС/ Японската компания „Панасоник“ /Panasonic Co./ разработи първата в света технология за изкуствена фотосинтеза. В бъдеще тя може да бъде използвана за производството на моторно гориво.

  Това съобщи японският вестник „Nikkei”, цитиран от ИТАР-ТАСС. Разработената от „Panasonic“ технология позволява да се получи органична материя от вода и въглероден двуокис, чрез използването на енергия от слънчевата светлина.

  За да започне химичната реакция, разработчиците са предложи да се използва устройство, което се използва в производството на материали, подобно на слънчевата клетка. В резултат на това те са били в състояние да симулират процеса на фотосинтезата, който е бил почти идентичен с този, наблюдаван в растенията.

  В „Panasonic“ отбелязват, че са завършили само първата част на изследванията в тази посока. До 2015 г. специалистите ще намерят начин за производството на етанол по такъв начин.

• Прогнозираха разцвет на средната класа и елиминиране на бедността към 2030 г.

  

  Бедността в света на практика ще бъде елиминирана към 2030 г., което ще доведе до появата на средната класа от близо два милиарда души. Това съобщи Асошиейтед прес, като се позова на предварителен вариант на годишния доклад на Националния съвет по разузнаване.

  Докладът бе представен на конференцията по проблемите на сигурността в Аспен, щата Колорадо, предаде БТА. Ако сегашните тенденции се запазят, броят на хората по света, които днес живеят с по-малко от един долар на ден – близо 1 милиард души – ще намалеят наполовина през следващите две десетилетия, обяви Кристофър Койм, директор на Националния съвет по разузнаване.

  „Ще станем свидетели на разрастването на средната класа до близо два милиарда души… Дори ако през следващите няколко години се сбъднат някои от най-черните прогнози за икономическото развитие на света, към средната класа ще се присъединят неколкостотин милиона души„, подчерта Койм.

  Националният съвет по разузнаването анализира разузнавателна информация, получавана от всички разузнавателни агенции в САЩ.

  Годишният доклад по проблемите на бедността в света ще бъде официално готов в края на годината. Целта на анализите, изготвяни от съвета, е „да опише подбудите за бъдещо поведение„, за да помогне на правителствените структури в САЩ да планират бъдещата си политика и програми.

  Разрастващата се средна гласа ще има ниско ниво на толерантност по отношение на авторитарните режими, при това ще разполага както с икономическите ресурси, така и с образователното равнище, необходими за успешно противопоставяне на тези режими, прогнозира Националният съвет по разузнаване.

  „Управлението в страни с разрастваща се средна класа ще среща все повече проблеми. Хората от средната класа имат специфични за тях ценности и аспирации за повече индивидуална свобода. Те вече имат на разположение социални медии и други технологични инструменти, за да постигнат своите цели, в това число и да предизвикат сваляне на репресивни режими„.

  Нивото на образование също ще се повишава, като – при запазване на сегашните тенденции – жените, които получават високо образование, ще станат повече от мъжете.

  Едновременно с това се очертават и някои сериозни проблеми, подчерта Койм. Търсенето на храни ще се увеличи с 50 на сто през следващите 18 години, макар че населението ще се увеличи от 7,1 милиарда на 8,3 милиарда души и 60 на сто ще живеят в градовете. Хората от средната класа ще търсят и начин на хранене, съответстващ на положението им – т.е. ще се повиши търсенето на месо, а това означава, че ще има повече нужда и от вода, и от зърнени храни.

  Като цяло, посочва Койм, „към 2030 г. половината от населението на земята ще живее в райони, в които ще има проблеми със снабдяването с вода„. За да се преодолее дефицитът на вода и храни може да се разчита единствено на нови технологични постижения.

  Икономическият растеж на азиатските икономики ще се запази. Според Националния съвет по разузнаването обаче увеличаването на средната възраст на работниците в Китай дава основание да се очаква, че начело по икономически растеж ще излязат страни като Индия, Виетнам и Индонезия, където трудът ще продължи да бъде по-евтин.

  Източник:  dnes.dir.bg

• Цвети Пиронкова и Григор Димитров с първи победи на Олимпиадата

  Първите ни ракети Цветана Пиронкова и Григор Димитров започнаха участието си на Олимпиадата в Лондон с победи в събота. С успеха си над поляка Лукош Кубот, 21-годишният хасковлия записа историческа първа победа за мъжкия ни тенис на такова спортно събитие.

  Пиронкова пък успя да вземе сладък реванш над поставената под номер 12 в основната схема на турнира словачка Доминика Цибулкова, която я победи преди 4 години във втория кръг на игрите в Пекин. Пловдивчанката стигна до победата със 7:6(4), 6:2, като така успя да вземе сладък реванш за загубата си от Цибулкова преди 4 години във втория кръг на Олимпиадата в Пекин през 2008 г.

  Следващият мач на Пиронкова ще бъде във втория кръг срещу италианката Флавия Пенета, която в събота се наложи над Сорана Кърстея от Румъния с 6:2, 4:6, 6:2. Пиронкова приключи мача с 5 аса и 26 печеливши удара. Цибулкова, която е 13-а в света в момента, направи 2 директни точки от сервис и 17 уинъра.

  Двубоят на Григор също се разви чудесно за него още от първите минути. Въпреки че на 21-годишния хасковлия му се наложи да спасява брейкпойнт още в първия си сервис гейм, той се справи. Веднага след това юношеският шампион от „Уимбълдън” и US Open през 2008 г. реализира пробив за 2:0 и до края на сета бе безкомпромисен при подаванията си.

  В крайна сметка Димитров надделя над Кубот с 6:3, 7:6(4) и ще срещне във втория кръг спечелилия сблъсъка между 12-ия в схемата Жил Симон (Франция) и Михаил Кукушкин (Казахстан).

  Източник:  Mediapool

• Райс: Трябва да надмогнем желанието да ръководим другите

  САЩ трябва да преодолеят желанието си да ръководят другите държави, смята бившият държавен секретар Кондолиза Райс.

  Райс изразява мнението си в статия, публикувана във в. Financial Times. В нея тя критикува политиката на президента Барак Обама, призовавайки го да спре да „флиртува“ с враговете на САЩ. Което е повече от логично, предвид обстоятелството, че Обама е демократ, а Райс бе държавен секретар по времето на републиканеца Джордж Буш-младши.

  Райс обръща внимание и на това, че САЩ трябва да разширят добива на петрол от собствените си находища, за да намалят зависимостта си от внос до минимална степен. „Само разработването на собствени нефтонаходища ще ни позволи да не страдаме от растящите цени на петрола. Тези цени укрепват икономиката на държави като Венецуела, Русия, Иран. Чавес и иранците ухапаха протегната ръка за приятелство„.

  Въпреки че Райс по навик и сега „сочи враговете с пръст„, тя очевидно е преосмислила доста неща, откакто е извън властта. Свидетелство за това са следните й думи: „Ако САЩ искат светът да стане мирен, свободен и благополучен, трябва да преодолеят желанието си да ръководят другите. Водещата роля на САЩ трябва да е следствие, а не първопричина“.

   

  Източник:  БГНЕС
  

• И отново светът е Олимпиада!

  Монарси, президенти, министър-председатели и… Дейвид Бекъм присъстваха на откриването на Олимпиада ‘2012 тази нощ в Лондон.
  

  Сред 80-те хиляди зрители на олимпийския стадион беше британската кралица Елизабет Втора. В качеството си на държавен глава тя откри игрите.

  Там бе и президентът на България Росен Плевнелиев. Той няколко часа по-рано беше и на приема, който даде кралицата. По нейна покана българският държавен глава пристигна за откриването.

  Президентът ще дойде в Лондон отново на 8 август и ще остане три дни, в които България се надява на подчертано силно участие в редица спортове. Това съобщи самият Плевнелиев тази вечер в интервю за БНТ.

  Лондон е домакин на лятна Олимпиада за трети път след 1908 и 1948 г. В британската столица Ще бъдат раздадени 302 комплекта медали в 26 вида спорт. За олимпийска титла ще се състезават над 10 000 спортисти от 205 държави.

  Сред другите членове на британското кралско семейство, които присъстваха на церемонията, бяха престолонаследникът принц Чарлз, сестра му принцеса Ана, член на МОК, принц Уилям и съпругата му Кейт, принц Хари.

  По данни на британското правителство на откриването се очакваха над 80 държавни и правителствени ръководители, а също кралски особи от Испания, Дания, Люксембург, Холандия, Швеция, Бруней.

  По-рано днес президентът на МОК Жак Рох обяви, че очаква повече – над 100 държавни и правителствени ръководители от цял свят.

  САЩ, които участват с втората по численост делегация спортисти след домакините, бяха представени от първата дама Мишел Обама.

  Както се очакваше футболната икона Дейвид Бекъм игра важна, пазена в дълбока тайна роля в церемонията. С лодка по Темза, той донесе Факлата с Олимпийския огън и я предаде на сър Стивън Редгрейв – олимпийска легенда на Обединеното кралство.

  Днес е празник за Лондон и Великобритания. Денят започна с камбанен звън. Камбаните на „Биг Бен“ биха в продължение на три минути, което се случва за първи път от погребението на крал Джордж VI.

  До последния миг никой не успя да разкрие кой ще запали Олимпийския огън. „Дори Британските медии не успяха“, гордо усмихнат каза днес Жак Рох. „Това е голямата тайна на организационния комитет. Колкото по-малко хора я знаят, толкова по-добре“, каза 70-годишният белгиец.

  Накрая изненадата бе пълна – шестима британски спортисти тийнейджъри заедно запалиха огъня, който се образува от 204 отделни пламъка – по един за всяка участваща страна.

  Предприетите мерки в борбата с допинга за олимпийските игри в Лондон са успешни, обяви днес президентът на МОК. Повече от 100 спортисти бяха уличени в употреба на допинг в последните месеци. Часове преди официалното откриване Рох има основание да каже, че усилията на МОК за чисти олимпийски игри дават нужните резултати.

  Преди два дни Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) наложи наказания заради употреба на допинг на девет лекоатлети, сред които и българката Инна Ефтимова. В последните няколко дни положителни допинг проби дадоха мароканската състезателка на 1500 метра Марием Алауи Селсули и световният шампион в скока на височина в зала Димитрис Чондрокукис (Гърция).

  Около 6250 допинг проби ще бъдат направени по време на олимпиадата в Лондон, повече отколкото на всички Игри в историята досега.

  На последната си пресконференция преди откриването Рох каза, че възнамерява да придобие впечатления от първа ръка за транспорта в Лондон по време на Игрите. Той ще пътува с градския транспорт за състезанията, които ще бъдат извън олимпийския парк.

  Както и преди, Рох ще пренебрегне лукса на хотела, предназначен за членовете на МОК и ще пребивава в олимпийското село при равни условия със спортистите.

  „Все още не съм пътувал с метрото, но когато започнат игрите, почти непрекъснато ще ползвам градския транспорт. Ще опитам да гледам всички интересни състезания. Ще бъда за финала на 100 метра, ще гледам и Бен Ейндсли, ветроходеца, който ще опита да спечели четвърто поредно злато. Мечтая да видя и финал на тениса между Роджър Федерер и Анди Мъри на Уимбълдън.

  Искам да видя и старта на италианската състезателка по фехтовка Валентина Вецали, която също може да спечели четвърто поредно злато“, коментира Жак Рох на пресконференция.

  Грандиозното шоу, озаглавено „Острови на чудесата“, чийто режисьор е Дани Бойл, е струвало 27 милиона британски лири или 42 милиона долара. То завърши с изпълнение на великата британска гордост – сър Пол Маккартни. На финала на забележителната церемония, продължила близо четири часа, той запя вечната „Хей, Джуд“ и увлече със себе си всички на стадиона…

  В шоуто, наречено „Остров на чудесата“, имаше идилични сцени от селския живот на средновековна Англия, фабрични комини, които излизат от земята и символизират индустриалната революция, цитати от гениалния Уилям Шекспир, златен дъжд, символ на надеждата, валящ от петте преплетени олимпийски кръга в небето на Лондон…

  Имаше и образци на британския хумор.

  Участваха актьорът Кенет Брана, писателката Дж.К. Роулин, лоши герои и чудовища от детски приказки начело с Крюела Девил, много деца, грижовни и танцуващи медицински сестри, Мери Попинз, Агент 007 Джеймс Бонд, който лично „доведе“ кралицата на стадиона, уж с хеликоптер, Лондонският симфоничен оркестър с диригент сър Саймън Ратъл и не друг, а Роуън Аткинсън – Мистър Бийн като „музикант“…

  По данни на Франс прес церемонията по откриването на Олимпиада 2012 е била гледана по телевизията от близо 4 милиард зрители по целия свят. В нея участват 10 000 души, от които 7500  доброволци.

   

  Източник:  sportni.bg/london2012

• Ако на последния вот за НС имаше район „Чужбина”, българите зад граница щяха да излъчат 9 депутата

  Въпреки обещанията и на управляващи, и на опозицияq в нито един от внесените и одобрени проекти за промени в Изборния кодекс не се предвижда създаването на район „Чужбина“ за вота догодина. Това посочи в интервю за Дарик Стефан Манов, който от години живее и работи във Франция, но активно отстоява правата на българите зад граница.

  

  „В чужбина на последните парламентарни избори гласуваха 156 000 български граждани – всички тези гласове обаче не са за кандидати за народни представители, а само за политически партии“, аргументира се Манов. По думите му, ако на последните два вота за Народно събрание през 2005 и 2009 г. , е имало район „Чужбина“, оттам щяха да бъдат излъчени съответно 5 и 9 депутатa, което обаче по никакъв начин нямало да промени числеността на парламентарните групи.

  Особено важно според сънародниците ни е на изборите догодина да се облекчи процедурата за откриване на избирателни секции зад граница – сега тя била ненужно усложнена и демотивирала българите там. „В момента са нужни принтер, скенер и платен софтуер, за да заявиш желание да гласуваш, а нищо не пречи процесът да е елементарен, като данните се подават на специален сайт, поддържан от държавната администрация“, предлага Стефан Манов.

  В чужбина на последните парламентарни избори гласуваха 156 хиляди български граждани и това е повече отколкото гласувалите в 21 избирателни района в страната. В Западна Европа и в САЩ гласуваха близо 70 хиляди избиратели, което е повече от шест избирателни райони в страната. Всички тези гласове обаче не са за кандидати за народни представители, а само за политически партии. Няма поименни листи с кандидати за народни представители и респективно няма избрани народни представители от избирателен район „Чужбина“.

  Нещо повече – нашите гласове от чужбина се преливат в страната по сложно математическо правило и водят до изкривявания на вота на хората, гласуващи в малките избирателни райони. Спомняте си на последните избори 2009 година протестите на смоленчани, които не бяха доволни от резултата – че силата, получила най-много гласове, взе най-малко мандати в избирателния район. Това е нещо непонятно за хората! А всъщност това се дължи на действащата избирателна система, която за съжаление, ако се върна на въпроса ви за промените в Изборния кодекс, остава непроменена.

  – Фактически това не показва ли, че вашият глас навън тежи по-малко, отколкото нашите гласове тук, в България?

  – Точно така. На последните избори имаше мажоритарни кандидати. В чужбина нямаше такива, просто защото няма и избирателен район. Т.е. ние гласувахме с една бюлетина само пропорционална, докато в страната гласуваха с две. Единственото, което можем да посочим, е партията, за която гласуваме. В чужбина няма и независими кандидати, което е също нарушаване на принципа за равно избирателно право, този път на пасивното. Защото, когато не може един независим кандидат за депутат да се кандидатира в чужбина, той не може да се възползва от гласовете на тези 156 хиляди души, които живеят зад граница.

  Всички тези неща се знаят добре и от експерти, и от политици. За съжаление отново, въпреки обещанията и на управляващи, и на опозиция, да се търси едно подобряване на избирателната система в страната… Защото, изключвайки проблема с гласовете от чужбина, в страната избирателните райони са с много различен размер. Знаете има избирателни райони, които излъчват 4 депутата, като например Видин, а други излъчват 13 депутата. Поради тази причина, без да влизам в математически обяснения, тежестта на гласа не е еднаква. Така се получават абсурди, на пръв поглед абсурди макар да са математически обосновани, но за хората са неразбираеми – че депутат може да бъде избран с 2000 гласа в област Видин. Има такъв избран в момента в действащия парламент, а в друга област – с 15 000-20 000 гласа да не бъде избран депутат, което е абсурд! Хората не могат да го разберат, а това се дължи единствено на нееднаквите по размер райони и техния голям брой – 31 са те в страната.

  Прерайонирането – има такива предложени схеми, които отчитат регионалните особености, които няма да доведат до отнемане на мандати от областите в страната, но ще направят процеса по-справедлив. Има една огромна съпротива от политическата класа да се върви в тази посока.

  – Политиците не искат да видят реалната ви сила или им се вижда твърде сложно да организират един нов избирателен район в чужбина? Как биха могли всъщност българите, които живеят в страната, да си представят един такъв район „Чужбина“? Какво щеше да е представителството му в парламента, ако изборите бяха вчера например или на миналия вот за НС?

  – Ако проиграем резултатите от последните парламентарни избори 2005 и 2009 година, избирателен район „Чужбина“ щеше да има 5 мандата през 2005 г. и 9 мандата през 2009 г.

  Бързам веднага да уточня, че наличието на такива мандати по никакъв начин няма да промени бройката на избраните депутати от различните партии, т.е. числеността на парламентарните групи остава непроменена. Няма нито една партия да спечели един или да загуби друг мандат от това, че има район „Чужбина“. Единственото нещо, което ще се случи, е, че вместо народен представител да бъде избран от Видин с 2000 гласа, той ще бъде избран от условно казано избирателен район „Западна Европа“ с 9000 гласа, подадени за същата партия там.

  – Оптимист ли сте обаче, че на фона на тази бързина, с която бяха приети на първо четене промените в Изборния кодекс, има все още шанс една подобна промяна да бъде прокарана, благодарение и на вашия натиск, на всички българи в чужбина? Слушателите ни са ви чували и друг път в ефира на Дарик – вие сте тук, по време на отпуската си, макар да живеете и да работите постоянно във Франция, като използвате това време основно за срещи и разговори, за да убедите и политици и експерти.

  – За съжаление дистанцията не прави нещата лесни, но то и затова искаме да имаме наши народни представители. За да имаме глас, когато се правят националните политики в парламента. Промените в изборното законодателство, поне такива, каквито са обещани да станат, са изключително бързи. Честно казано, не съм оптимист от вече проведените разговори и с опозиция, и с управляващи, за готовност за подобни промени.

  Това обаче не ни пречи да продължаваме нашата просветителска дейност, която обяснява предимствата включително за българския избирател за наличието на избирателен район „чужбина“.

  Избирателни райони „Чужбина“, които излъчват депутати, има в Румъния, в Македония, в Хърватска. В Европа това са Франция – където само преди месец френската диаспора излъчи 11 депутата чрез интернет гласуване, още Италия и Португалия. Както виждате и държави с голяма емиграция, и държави със стара, пръсната диаспора, се обръщат към своите съграждани, подавайки им тази институционална ръка по простата причина, че в днешния глобализиран свят икономическата и културна експанзия замества военната или друга експанзия на 20 век. И в този свят без граници една държава може да наложи своя модел, да изнася своите стоки и опирайки се на своите неформални представители, които са диаспората по света.

  Това не е само, защото българите от чужбина искат. Това е, защото България има грубо казано сметка да подаде ръка на българите в чужбина – да бъдат те нейни представители, да ги мотивира.

  – Ако не сте такъв оптимист, че може да мине предложение за избирателен район „Чужбина“ в този Изборен кодекс, има ли шанс да се облекчи достъпът на българите зад граница до гласуване и т. нар. активна регистрация да бъде сведена до нещо по опростено като действие? Защото имахте големи трудности на последния вот.

  – Тук не говорим за революции, тук става дума за едно облекчаване на процеса на откриване на избирателни секции в чужбина. Българите зад граница, обратно на българите, живеещи в страната, трябва активно да декларират желанието си да гласуват, за да може да бъде сформирана избирателна седмица. Това е все едно, представете си, на изборите догодина слушателите на Дарик от страната да трябва един месец преди това да изпратят писмено заявление, подписано саморъчно, до кметството си, че желаят да гласуват. В противен случай няма да има открита секция в техния район.

  Ето на това сме подложени българите в чужбина като процес – и то от 20 години. Въпреки наличието на данни в държавната администрация, визирам ГРАО – за българите, живеещи в чужбина. Такъв настоящ в чужбина са декларирали около 610 000 български граждани. Тези данни бяха използвани на последните местни избори, за да бъде сформиран т. нар. „забранителен списък“. Ами защо държавата може в един момент да използва тези данни, за да забрани на български граждани да гласуват, т. е. репресивно, а в друг момент не може да го използва, за да създаде възможност за активното избирателно право в чужбина, за създаване на секции?!?

  Да кажем, че сме в някаква ситуация, в която пряко сили го възприемаме този подход, въпреки че не ни харесва. Тогава, като ще има „активна регистрация“, нека тя да е максимално облекчена. Днес живеем в интернет света, говори се за електронно правителство. Тогава какво пречи тези заявления за откриване на избирателни секции да се подават онлайн, на специален сайт, който ще се поддържа от българската администрация?!? Сайт, на който заявителите по един елементарен начин да въведат своите лични данни и чрез натискане на един бутон да изпратят информацията в ЦИК и външно министерство за тяхното желание да има секция. Това е толкоз просто и елементарно, а и не струва кой знае колко пари.

  – Вие бяхте карани това нещо (заявлението за откриване на секция – бел.ред.) да се принтира, да се подписва, да се сканира?

  – Точно така. Процедурата в момента е от шест стъпки и включва две специфични технически устройства и платен софтуер. Заявлението трябва да бъде първо отпечатване – т. е. необходимост от принтер, след това попълнено саморъчно, подписано, сканирано – това е втори хардуер, след това преобразувано в PDF формат със съответния платен софтуер, след което изпратено като прикачен файл по имейл.

  Всичко това естествено отказва хората. Да уточня, че заявленията нямат нищо общо с деня на гласуване и това колко хора ще дойдат тогава до урните. Те нямат отношения към честността на вота. Заявленията служат само, както каза законодателя, да посочи избирателят къде му е удобно да гласува. Ами, след като е така, нека да е удобно и на избирателят да подаде това заявление. А в момента процесът е ненужно усложнен и цели излишно утежняване на процедурата. Която в крайна сметка разколебава и демотивира хората.

   

  Интервю на Йовка Йовчева,

  Dariknews.bg

   

• Задължават банките в САЩ и ЕС да докладват сметки на чужденци

  САЩ и пет европейски страни съобщиха в четвъртък, че започват да работят по модел на споразумение за засилване на борбата с изтичането на финанси в чужбина. То включва автоматичен обмен на информация за сметките на чужди клиенти, предаде БГНЕС.

  Тези договорености ще задължат банките да предават информация за авоарите на чужди граждани на фискалните администрации на страните.

  Досега предаването на такива сведения става само „при поискване“. САЩ, Франция, Германия, Великобритания, Испания и Италия участват в тази система.

  „Ние очакваме с нетърпение подписването на това споразумение, разбира се и от други страни“, се казва в общото комюнике на страните.

  В края на юни Швейцария съобщи, че е готова да се съобрази с това споразумение.

  Закон, гласуван през 2010 г. в САЩ, задължава чуждите финансови компании систематично да дават на фиска в САЩ информация за банковите сметки на американски граждани.

  Според оценки на асоциацията Tax Justice Network (TJN), най-малко 21 000 милиарда долара недекларирани финансови активи са държат по частни сметки в света към края на 2010 г. Това е еквивалентът на икономиките на САЩ и Япония взети заедно.

   

  Източник:  Actualno.com
  

• Приглашение к празднику. О новом сезоне Лирик-оперы Чикаго. Часть первая

  За окном – жаркое чикагское лето, в разгаре – музыкальные фестивали в Грант-парке и Равинии. Но пройдут всего каких-нибудь два с половиной месяца, и Лирик-опера откроет свой новый, 58-й сезон. Интервью с солистами, рецензии, рассказы об истории создания опер – все это читайте в нашей газете в новом сезоне. А пока – летние заметки о будущих впечатлениях, или Приглашение к празднику.

  В сезоне 2012-13 годов в планах театра – десять опер.

   

  “Электра” Рихарда
  Штрауса (новая постановка)

   

  Действующие лица и исполнители:

  Электра – Кристин Герке (дебют в Лирик-опере),

  Клитемнестра – Джилл Гров, Эгист – Роджер Ханевилл,

  Хризотемида – Эмили Маги, Орест – Алан Хелд.

  Дирижер – сэр Эндрю Дэвис.

  Режиссер-постановщик – Дэвид Маквикар.

  6 – 30 октября 2012 года (семь спектаклей).

  Опера исполняется на немецком языке с английскими субтитрами.

  Все началось с пьесы Гуго фон Гофмансталя “Электра” (1903 год), созданной на основе трагедии Софокла. Когда Рихард Штраус увидел спектакль Макса
  Рейнхардта по этой пьесе, он загорелся желанием написать оперу. “Электра” стала первым опытом сотрудничества композитора и Гофмансталя в качестве либреттиста. Премьера оперы состоялась в Дрездене 25 января 1909 года и вызвала настоящий шок неимоверно трудной в техническом отношении музыкой.

  В партии Электры на сцене Лирик-оперы дебютирует американская певица Кристин Герке. Впервые она исполнила эту партию в Мадриде в сентябре 2011 года,
  а до этого пела Хризотемиду в оперных театрах
  Вашингтона, Флоренции и Японии. О таланте Герке заговорили в 1997 году после триумфального исполнения партии Ифигении в “Ифигении в Тавриде” в Glimmerglass опере и Нью-Йоркской городской опере. Певица специализируется в немецком репертуаре: Ариадна в “Ариадне на Наксосе” (Хьюстонская опера), Ортруда в “Лоэнгрине” (Ла Скала, Хьюстонская опера), Леонора в “Фиделио” (Опера Филадельфии). Среди партий Герке – Армида в “Риналдо” и Альчина в одноименной опере Г.Ф.Генделя, работы в операх В.А.Моцарта, В.Беллини, Ф.Пуленка, Б.Бриттена.

   

  “Симон Бокканегра” Джузеппе Верди

  Действующие лица и исполнители:

  Симон Бокканегра – Томас Хэмпсон,

  Фиеско – Ферручио Фурланетто,

  Амелия Гримальди – Крассимира Стоянова (дебют в Лирик-опере),

  Паоло – Квинн Келси, Габриэле Адорно – Франк Лопардо,
  Альберт – Крейг Верм.

  Дирижер – сэр Эндрю Дэвис.

  Режиссер-постановщик – Элия Мошински.

  Постановка сделана для театра Ковент-гарден (Лондон).

  15 октября – 9 ноября 2012 года (восемь спектаклей).

  Опера исполняется на итальянском языке с английскими субтитрами.

  Эта опера всегда оставалась в тени лучших творений Джузеппе Верди. Прохладный прием ожидал композитора на премьере в 1857 году. Добившись всемирной славы и всеобщего признания, Верди взялся за переработку “Симона…”. В новом варианте опера была представлена в 1881 году и тоже без особого успеха. Причины этого понять трудно. Чарующая музыка, великолепные арии всех основных героев, динамичный сюжет – у этой оперы есть все атрибуты успеха.

  В Чикаго нас ждет великолепный состав исполнителей во главе с Томасом Хэмпсоном и Ферручио Фурланетто. Американский баритон четвертый раз будет петь на сцене Лирик-оперы. Мы слышали его в партиях Атанаэля в “Таис” Ж.Массне (2002-03), Жермона в “Травиате” (2007-08) и Макбета в одноименной опере Дж.Верди (2010-11). Для итальянского баса Ферручио Фурланетто “Симон Бокканегра” станет второй оперой в Чикаго. Он дебютировал в прошлом сезоне в “Борисе Годунове” М.Мусоргского. С большим опозданием Лирик-опера наконец-то стала приглашать величайшего баса нашего времени! Хэмпсон блистательно пел Макбета, а в партии царя Бориса трудно будет представить кого-либо после Фурланетто. Макбет Хэмпсона и Борис Годунов Фурланетто стали настоящими оперными потрясениями, и я с нетерпением жду новой встречи с этими замечательными солистами.

  Украшением спектакля станет болгарская певица Крассимира Стоянова. Красивейшее сопрано нашего времени, обладательница почетного звания “Kammersängerin” Венской оперы, она выступала во всех крупнейших оперных залах мира. В ее репертуаре – главные партии в операх Дж.Верди, К.Глюка, В.А.Моцарта, Г.Доницетти, Ш.Гуно, П.Чайковского, А.Дворжака, Дж.Пуччини. Два года назад она покорила Чикаго и Нью-Йорк безукоризненным исполнением партии Дездемоны в концертном исполнении “Отелло” Дж.Верди с Чикагским симфоническим оркестром и Риккардо Мути. Партия Амелии Гримальди станет дебютом певицы на чикагской оперной сцене.

   

  “Вертер” Жюля Массне (новая постановка)

  Действующие лица и исполнители:

  Вертер – Мэттью Полензани,

  Шарлотта – Софи Кох (дебют в Лирик-опере),

  Софи – Кири Деонарини,

  Байлифф – Филипп Краус, Альберт – Крейг Верм.

  Дирижер – сэр Эндрю Дэвис.

  Режиссер-постановщик – Франсиско Негрин.

  Совместная постановка Лирик-оперы и Оперы Сан-Франциско.

  11 – 26 ноября 2012 года (шесть спектаклей).

  Опера исполняется на французском языке с английскими субтитрами.

  После итальянских страстей на сцене Лирик-оперы – самая романтическая из всех французских опер! В основе оперы – роман И.В.Гете “Страдания молодого Вертера”. Но в отличие от романа великого немецкого мыслителя, отразившего
  множество философских проблем своего времени и выразившего надежды и чаяния целого поколения, Массне сосредоточился на трагической истории любви Вертера и Шарлотты. В опере отсутствует хор, большинству персонажей отведена роль
  статистов. На сцене царят главные герои, и от голосов исполнителей этих партий зависит успех или неудача оперы. В Лирик-опере мы услышим дуэт нашего старого знакомого Мэттью Полензани и французскую певицу Софи Кох.

  Исполнитель партии Вертера, выпускник Центра Райана при Лирик-опере, тенор из чикагского пригорода Вилметт Мэттью Полензани за последние несколько лет превратился в одного из лучших певцов своего поколения. Он регулярно поет на сценах Метрополитен-оперы, Ковент-гардена, Парижской оперы. Вот лишь
  некоторые из его партий на чикагской сцене: Ромео в “Ромео и Джульетте” (2006-07), Альфредо в “Травиате” (2007-08), Бельмонт в “Похищении из Сераля” (2008-09). В новом сезоне Полензани берется за Вертера. Это его первый Вертер и шестая – после Гофмана, Ромео, Де Грие, Фауста и Иопаса (“Троянцы” Г.Берлиоза) – французская партия. Его партнершей станет дебютирующая в Лирик-опере
  французская певица Софи Кох. Ей аплодировали крупнейшие залы мира, ее называют одной из самых выдающихся меццо-сопрано нашего времени, а по красоте сравнивают с Жюльетт Бинош. В обширном репертуаре Кох выделю партии Розины в “Севильском
  цирюльнике” (Ковент-гарден), Композитора в “Ариадне на Наксосе” (Дрезден, Вена, Париж), Венеры в “Тангейзере” (Париж, Мюнхен), Брангены в опере “Тристан и Изольда” (Ковент-гарден), Марии в “Диалогах кармелиток” (Ницца). Софи Кох – еще один долгожданный дебют на сцене Лирик-оперы! Певица уже исполняла партию Шарлотты в Парижской опере (Вертером был Йонас Кауфман). Большой популярностью пользуется запись этой оперы.

   “Дон Паскуале” Гаэтано Доницетти

  Действующие лица и исполнители:

  Дон Паскуале – Ильдебрандо Д’Арканджело,

  Норина – Марлис Петерсен,

  Доктор Малатеста – Кори Крайдер, Эрнесто – Рене Барбера.

  Дирижер – Стивен Лорд.

  Режиссер-постановщик – сэр Томас Аллен.

  Постановка сделана для театра Ковент-гарден (Лондон).
  Сейчас принадлежит опере Далласа. В Чикаго показывается впервые.

  25 ноября – 15 декабря 2012 года (шесть спектаклей).

  Опера исполняется на итальянском языке с английскими субтитрами.

  “Когда у меня в голове рождается комическая музыка, я чувствую неотвязное сверление в ее левой части, когда же серьезная – я чувствую то же сверление справа”, – с апломбом утверждал Доницетти, словно желая показать, с какой легкостью возникали у него эти самые “сверления”. В случае с оперой “Дон Паскуале” у композитора явно было “сверление” в левой части головы, ибо музыка этой оперы – легкая, воздушная, прозрачная, комическая. “Дон Паскуале” Доницетти – это настоящий праздник музыки, праздник
  оперного совершенства.

  Первое исполнение оперы состоялось в Париже в “Театре итальен” 3 января 1843 года. Премьера прошла с большим успехом, и с тех пор эта опера непременно присутствует в репертуаре крупнейших театров мира. Правда, в последние годы “Дон Паскуале”, как и другие комические оперы Доницетти, оказались в тени его трилогии о династии Тюдоров. Многим памятна постановка “Анны Болейн” Дэвида Маквикара в МЕТе с Анной Нетребко в главной партии. В будущих сезонах нас ждет продолжение – оперы “Мария Стюарт” и “Роберто Деверо”. А Лирик-опера после триумфа “Любовного напитка” (2009-2010) возвращается к опере “Дон Паскуале”.

  В главной партии дебютирует итальянский бас-баритон Ильдебрандо Д’Арканджело. В Лирик-опере он пел Фигаро в “Свадьбе Фигаро” (2003-04), Лепорелло в “Дон Жуане” (2004-05) и Эскамильо в “Кармен” (2005-06). В этом сезоне в планах певца – Венская опера (“Свадьба Фигаро” и “Дон Жуан”), Ла Скала (“Моисей и фараон” Дж.Россини), опера Генуи (”Любовный напиток”). Получивший
  известность в операх Моцарта, Д’Арканджело расширяет свой репертуар, включая в него трагические и комические партии в операх bel canto.

  В партии ветреной Норины – немецкая певица, блестящее колоратурное сопрано Марлис Петерсен. Она пела в Лирик-опере всего дважды. Событием стал ее дебют с партией Адели в “Летучей мыши” (2006-07). А мне больше всего запомнилась ее “визитная карточка” – Лулу в одоименной опере А.Берга (2008-09). В этом сезоне мы впервые услышим Петерсен не в немецком репертуаре.

  Партию Эрнесто исполнит один из самых известных студентов Центра имени Райана при Лирик-опере, лауреат трех главных премий проходившего в прошлом году в Москве конкурса “Operalia” Рене Барбера.

  Дирижер – бывший музыкальный руководитель Бостонской Лирик-оперы и нынешний музыкальный руководитель оперы Сент-Луиса Стивен Лорд. Его дебют в Чикаго состоялся в “Тоске” в сезоне 2009-10 годов. Декорации и костюмы сделаны выдающимся оперным режиссером Жаном-Пьером Поннеллем.

  “Гензель и Гретель” Энгельберта Хумпердинка

  Действующие лица и исполнители:

  Гензель – Элизабет Де Шонг,

  Гретель – Мария Канева,

  Мама – Джули Макеров (дебют в Лирик-опере),

  Отец – Брайан Маллиган, Ведьма – Джилл Гров.

  Дирижер – Уорд Стэр (дебют в Лирик-опере).

  Режиссер-постановщик – Ричард Джонс.

  Возобновление совместной постановки Лирик-оперы и Уэльской национальной оперы.

  7-16 декабря 2012 года, 8-19 января 2013 года (девять спектаклей).

  Опера исполняется на немецком языке с английскими субтитрами.

  “Гензель и Гретель” – музыкальное переложение сказки братьев Гримм о брате, сестре и противной ведьме, отравляющей детям жизнь. Ведьма живет в лесу в доме из хлеба и сладостей, ненавидит детей и хочет их съесть. Но добро побеждает зло, и нас с вами ждет счастливая развязка… Несмотря на то, что музыка отнюдь не простая (композитор Энгельберт Хумпердинк – верный последователь
  вагнеровского направления), опера приобрела огромную популярность и традиционно ставится в театрах перед Рождеством. Премьера оперы состоялась в Веймаре в 1893 году. Через четыре года она была поставлена в Мариинском театре под названием
  “Ваня и Маша”. С тех пор так и повелось: во всем мире героев оперы зовут Гензель (уменьшительное от Йоганн) и Гретель (уменьшительное от Маргарита), а в России и странах бывшего Советского Союза – Ваня и Маша.

  В партиях двойняшек – выпускницы Центра имени Райана Элизабет Де Шонг и Мария Канева. В последние годы мы часто слышали их в спектаклях Лирик-оперы.

  В опере “Гензель и Гретель” состоится дирижерский дебют Уорда Стэра. В восемнадцать лет он пришел в оркестр Лирик-оперы на
  должность концертмейстера группы тромбонов, выступал с Чикагским симфоническим оркестром, а потом начал дирижерскую карьеру. В настоящее время является дирижером Симфонического оркестра Сент-Луиса.

  Символично, что “Гензель и Гретель” ставится в первом сезоне Энтони Фрейда на посту музыкального руководителя. Совместная постановка Лирик-оперы и Национальной оперы Уэльса была сделана в ту пору, когда Фрейд возглавлял Оперу Уэльса. Он неоднократно признавался в любви к “Гензель и Гретель” – первому оперному спектаклю, увиденному им в жизни.

  “Богема” Джакомо Пуччини

  Действующие лица и исполнители:

  Мими – Анна Мария Мартинес (21 января – 7 февраля) и Анна Нетребко (март, дебют в Лирик-опере)

  Рудольфо – Димитри Питтас (21 января – 7 февраля, дебют в Лирик-опере) и Джозеф Каллейя (март)

  Мюзетта – Элизабет Футрал,

  Дирижер – Эмануэль Виллауме.

  Режиссер-постановщик – Луиза Миллер.

  Постановка сделана для Оперы Сан-Франциско. В Чикаго показывается впервые.

  21 января – 28 марта 2013 года (одиннадцать спектаклей).

  Опера исполняется на итальянском языке с английскими субтитрами.

  Без Пуччини, как и без Верди, не обходится почти ни один сезон Лирик-оперы. После “Тоски” и “Девушки с Запада” театр возвращается к абсолютному шедевру композитора, одной из любимейших опер всех времен “Богеме”. Конечно, нас привлекут в первую очередь мартовские спектакли, в которых участвуют Анна Нетребко и Джозеф Каллейя.

  Примадонна мировой оперной сцены, неподражаемая Анна последние десять лет заслуживает самых восторженных эпитетов
  от зрителей и критиков всего мира. Среди ее лучших партий – Манон, Сюзанна, Донна Анна, Норина, Джульетта в “Монтекки и Капулетти” В.Беллини, Лючия ди Ламмермур, Виолетта, Анна Болейн, Джульетта в “Ромео и Джульетте” Ш.Гуно, Иоланта, Наташа в “Войне и мире”. Она записала шесть сольных дисков и выпустила пятнадцать DVD, в том числе прямые трансляции опер “Дон Паскуале” и “Лючия ди Ламмермур” из Метрополитен-оперы, “Женитьба Фигаро” и “Травиата” из Зальцбурга, “Манон” из Берлинской оперы. Мы видели ее записи, слышали по телевизору, смотрели прямые трансляции из Метрополитен-оперы. И вот, наконец, долгожданный дебют певицы в Лирик-опере! Нетребко исполнит партию Мими в шести спектаклях в марте 2013 года. До Чикаго ее Мими слышали зрители Нью-Йорка, Вены и Мюнхена.

  Мальтийский драматический тенор (“мальтийский сокол”) Джозеф Каллейя пел в Лирик-опере всего один раз – партию Альфреда в “Травиате” (2206-07). Он является постоянным гостем Метрополитен-оперы, Венской оперы, Баварской оперы и относится к наиболее
  востребованным певцам своего поколения. Последний раз Каллейя с Нетребко встретились в 2010 году в МЕТе на “Сказках Гофмана”: он пел Гофмана, она – певицу Антонию. Их новая встреча произойдет в Чикаго.

  Партию Мюзетты исполняет американская певица Элизабет Футрал. В 1998 году она стала первой исполнительницей партии Стеллы
  Ковальски в мировой премьере оперы Андре Превина “Трамвай “Желание””. (Об этой опере – читайте во второй части обозрения.) Сейчас певица находится в расцвете творческих сил, активно выступает по всему миру. Футрал связывают особые отношения с Лирик-оперой: она два года стажировалась в Чикаго, здесь началась ее певческая карьера. Начиная с сезона 1990-91 годов, певица исполнила в Лирик-опере восемнадцать партий.

  NotaBene! Абонементы на спектакли нового сезона можно заказать на сайте театра http://www.lyricopera.org/home.asp, а также приобрести в кассе по адресу: 20 North Wacker Drive, Chicago, IL 60606. Справки по телефону 312-332-2244.

   Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Логотип Лирик-оперы

  Фото 2. Кристин Герке – Электра. Фото Хавьера дель Реала

  Фото 3. Сцена из оперы “Симон Бокканегра”. Фото Дэна Реста

  Фото 4. Софи Кох – Шарлотта. Сцена из оперы “Вертер”. Фото Хавьера дель Реала

  Фото 5. Сцена из оперы “Дон Паскуале”. Фото Карен Олмонд

  Фото 6. Сцена из оперы “Гензель и Гретель”. Фото Кена Ховарда

  Фото 7. Анна Нетребко – Мими, Джозеф Каллейя – Рудольфо. Сцена из оперы “Богема”. Фото Кена Ховарда

• Властта остава у ГЕРБ след пети вот на недоверие

  Депутатите отхвърлиха петия вот на недоверие към правителството на премиера Бойко Борисов, предаде агенция „Фокус”.

  Гласуваха общо 210 народни представители, от които „за” 72, „против” 136 и „въздържали се” 2. Минимумът необходими гласове, за да мине вотът на недоверие, са 121 гласа „за”. Вотът беше внесен от БСП, ДПС и независими депутати заради доклада на Европейската комисия и провала на правителството в областта на правосъдието и вътрешните работи. Дебатите се проведоха във вторник на извънредно заседание.

  На заседанието на парламента и на гласуването присъстват вицеремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на правосъдието Диана Ковачева, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на отбраната Аню Ангелов.

  Лидерът на РЗС предложи 15-минутна почивка, в рамките на която председателят на парламента Цецка Цачева да покани депутатите от „Атака” да влязат в залата. „Те вчера скачаха като тигри, а сега са подвили опашка. Нека да се наредят заедно до БСП и ДПС, където им е мястото. Защо бягат?“, попита Янев.

  Цецка Цачева прикани квесторите да поканят депутатите от парламентарните групи на „Атака” и Синята коалиция да влязат в зала и да гласуват, но те не го направиха и не гласуваха.

  Искането за четвъртия вот на недоверие към управляващите от ГЕРБ беше внесено в парламента на 19 юли. Мотивите за него са провалената политика на правителството в областта на правосъдието и вътрешните работи. В мотивите се казва още, че се отлага членството на България в Шенгенското пространство за неопределено време.

  Припомняме, че първият вот на недоверие, през октомври 2010 година, беше по инициатива на БСП и ДПС заради политиката в здравеопазването. В началото на 211 година мнозинството даде подкрепата си за управлението на ГЕРБ при гласуването на поискания от самия министър-председател вот на доверие. Вторият вот срещу правителството на Борисов беше заради неуспеха на антикризисната политика. Той беше през юни 2011 година и отново внесен от БСП и ДПС. Месец след това – през юли миналата година, беше иницииран и третият вот на недоверие, за провал на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, провалено членство в Шенген, полицейщина и нарушаване на основни човешки права – със същите вносители. В началото на април тази година пък БСП и „Атака“ внесоха искане за вот на недоверие към правителството заради спиране на проекта за АЕЦ „Белене“ и провалената енергийна политика. По-късно от „Атака“ оттеглиха подписите си и така подписката беше анулирана, а вотът не се състоя.

   

  Източник:  Actualno.com

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Българското правителството завиши бюджета на президентската институция

  Кабинетът завиши бюджета на президентството с 24% и го върна на нивото от 2010 г.

  Кабинетът гласува безпрецедентно за последните години решение да се увеличи финансирането на президентската институция над одобреното от парламента. Администрацията на президента ще получи 980 000 лв. над официалния си бюджет от 4.136 млн. лв., или с 24% повече. С това бюджетът на институцията се връща на нивата от началото на 2010 г., преди антикризисното орязване на държавните разходи със средно 20%. Докато за президентството финансовите затруднения свършват, за други институции като университети, медицински кабинети в детски градини, читалища и музеи финансирането е замразено на ниските антикризисни нива от средата на 2010 г.

  Според официалното прессъобщение на кабинета допълнителната субсидия за администрацията на президентството е необходима за подсигуряване на международната програма на президента, включително транспортните му разходи. Сегашният размер на одобрената от парламента субсидия не позволява посрещането на разходите във връзка с функцията на държавния глава да представлява България в международните отношения, се казва в текста. От него не става ясно за какво точно ще се харчат парите и защо президентството не съобразява международната си програма с одобрения от парламента бюджет. На въпроси на „Сега“ кое налага допълнителните разходи от пресслужбата на президентството обещаха отговор днес. Самото решение бе гласувано като допълнителна точка към дневния ред и не бе представено пред журналистите от министрите, а от Министерския съвет впоследствие уточниха, че вносител е финансовият министър.

  Гласуваното увеличение компенсира почти напълно антикризисното орязване на бюджета на президентството с 25% през юли 2010 г., по времето на Георги Първанов. Тогава годишната субсидия на институцията бе намалена от 5.232 на 4.186 млн. лв., а с допълнителния милион сега разполагаемите пари стават 5.116 млн. лв. Още през 2011 година коланите разхлабиха министерствата и останалите държавни органи. За сметка на това финансирането на големи социални системи продължава да е замразено на нивата към юли 2010 г. Тогава базовият норматив на издръжка на един студент бе намалена от 866 на 693 лв. Паднаха и много от стандартите за издръжка на делегирани от държавата социални дейности на общините, макар че издръжката на общинските училища бе пощадена. Стандартът за медицинско обслужване на едно дете в кабинет в целодневна градина например падна от 127 на 118 лв., стандартът за издръжка на дете в детска ясла падна от 2271 на 2166 лв., но после успя да навакса обратно до 2192 лв. Издръжката на една субсидирана от държавата щатна бройка в читалищата падна от 6417 на 5776 лв. на година, в регионалните библиотеки – от 10 743 на 9 132 и др.

  Корекцията в бюджета на президентската администрация идва на фона на редовни критики на Сметната палата към практиката на МФ и правителствата да поправят и с това да подменят одобрените от парламента разходи и изготвения нов законопроект за публичните финанси, от който се очакваше да ограничи това.

   

  Таня Петрова,

  в. „Сега“
  

• Борисов: Атентаторът е дошъл от Шенген

  Премиерът използва атентата като аргумент срещу отложеното членство на България в зоната без граничен контрол

   

  

  Извършителят на атентата срещу еврейски туристи на бургаското летище, при който загинаха 7 души, е пристигнал в България от страна членка на Шенгенското пространство. Използвал е услугите на авиокомпания. Това е последната версия, по която работят службите, и хората, които бързат да говорят, че България не е надеждна граница на Шенгенското пространство, трябва да се замислят дали няма да се окаже обратното. Това обяви премиерът Бойко Борисов след среща със съветника на президента на САЩ Барак Обама по националната сигурност и борбата с тероризма Джон Бренън. Посещението на Бренън мина под знака на течащото разследване, в което участват и американски служби, но е било планирано отдавна и е включвало въпроси и около енергийната сигурност у нас.

  Борисов отказа повече подробности за страната, от която е пристигнал терористът и обяви, че е призовал израелския премиер Бенямин Нетаняху също да не прибързва с изводите. „Имах разговор с Нетаняху, че ние още нямаме доказателства за извършителя – от каква народност е. Всичките проверки във всички бази данни за отпечатъци и ДНК не дават регистрирано от службите лице. Всички колеги трябва да са пестеливи и да не изпускат думи“, заяви Борисов. Той категорично отрече българските служби да са подавали информация на израелските, че зад атентата стои ливанската групировка „Хизбула“ и се опита да дистанцира страната от твърденията на Израел, предизвикали ескалацията на напрежение между Тел Авив и Техеран. „Враждата между Израел и Иран е отдавна, ние в тази вражда не се месим. България е малка страна със смесено население, не може да си позволи милиарди левове разходи за сигурност и трябва да остане спокойна дестинация, в която и арабските, и израелските туристи са добре дошли“, бе категоричен Борисов. Според него службите не могат да бъдат упреквани за подценяване на опасността, защото си вършат перфектно работата, но атентатът е бил непредотвратим. „В България може да влезе всеки – като турист, като експерт, като гост в смесените райони. 4-5 крачки му трябват да се взриви и дори ние тук с вас не можем да го избегнем, камо ли хора по джапанки на аерогарата, тръгнали на почивка“, обясни Борисов. Според него по случая има напредък и оценката на чуждите служби за работата на българските им колеги е показателна.

  Предпазлив в коментара на лансираната от Израел категорична версия за участие на „Хизбула“ бе и съветникът Бренън. „Инцидентът в Бургас се разследва много задълбочено и българските служби имат водеща роля в това разследване. От ключово значение е те да имат свободата да работят и съберат всичките налични доказателства. Но САЩ имат своите притеснения за „Хизбула“ и Иран и ясни индикации, че те са участвали в терористични актове срещу невинни хора в различни точки на света“, коментира Бренън. Според него българските служби действат професионално. Бренън благодари на правителството и за усилията, които полага за енергийната независимост на България и Европа.

  ОТКАЗ

  ЕС отказа да включи „Хизбула“ в списъка с терористични организации въпреки настояването на Израел. „Няма единодушие относно включването на „Хизбула“ в списъка с терористичните организации“, обяви кипърският външен министър Ерато Козаку Маркулис. В момента според ротационния принцип Кипър председателства ЕС. След като Израел обвини Иран и „Хизбула“ за атентата в Бургас, външният министър Авигдор Либерман поиска Евросъюзът официално да признае шиитската групировка за терористична организация с мотива, че „ще даде правилния сигнал към международната общност и израелския народ“. Маркулис обаче обясни, че „Хизбула“ е организация, състояща се от партия, както и въоръжено крило и че е „активна в ливанската политика“. „Като се има предвид това и други аспекти, няма консенсус за въвеждане на „Хизбула“ в списъка с терористичните организации“, изтъкна тя.

  ПРИЛИКА

  Има прилика в държанието на атентатора от Бургас и задържания по подозрение в опит за атентат срещу израелски туристи в Кипър, обясни правосъдният министър на островната държава Лукас Лука. „Някои аспекти на поведението му бяха подобни на тези на терориста, осъществил нападението в България“, допълни той. Според кипърски медии арестуваният на острова бил шведски гражданин от ливански произход и поддържал връзка с „Хизбула“. При задържането му у него е открит списък с места, където често отсядат израелски туристи, дошли на почивка в Кипър. Тази информация не е потвърдена от властите, които съобщават само, че задържаният е на 24 г. и срещу него има повдигнати 10 обвинения.

   

  Таня Петрова,

  в. „Сега“

• Политици печелят милиони от ток

  Теодор Насков,  в. „168 часа“

   

  Шокираща печалба, стигаща до невероятните 70% от приходите, имат приватизираните водноелектрически централи, установи проверка на „168 часа“. Някои от тях са свързани с водещи политически личности.

  Така, докато цените на електричеството постоянно растат и стават непосилни за обикновения потребител, ВЕЦ-овете трупат милиони.

  Подобно съотношение между приходи и печалба според икономисти превръща ВЕЦ-овете в истинска „златна кокошка“, защото надминава няколко пъти резултатите, постигани в който и да е друг бизнес в България. Според енергийни експерти

  потресаващата печалба

  реализирана от ВЕЦ-овете, се дължи на факта, че разходите им са изключително малки. За разлика от останалите централи, водните нямат нужда да купуват въглища или ядрено гориво, за да работят. Затова и веднъж построени, трябват само няколко души, за да ги обслужват. Големите печалби са гарантирани и от Закона за енергетиката. Според него НЕК и ЕРП-тата са длъжни да изкупуват цялата произведена от „зелените“ централи енергия на цена, многократно превишаваща пазарната, тъй като тя се произвежда от възобновяеми източници.

  ИЗГОДНО: Фирмата на Кирил Добрев е реализирала 60% печалба от продажбата на ток.

  Впоследствие всички тези разходи се трупат в цената на тока за потребителите, която очаквано всяка година нараства.

  „Това са чудовищни печалби, каквито със сигурност няма никъде по света. Тук логичният въпрос е къде спи ДКЕВР и дали случайно

  си затваря очите

  за тези цифри“, категоричен е вицепрезидентът на „Подкрепа“ Димитър Манолов.

  Далеч по-краен е Георги Найденов от сдружение ТЕХРЕМ. Представляваната от него организация има статут на наблюдател към ДКЕВР.

  „Много пъти сме алармирали, че цената, на която се изкупува токът от водните централи, е раздута, но резултат няма и до днес. Как и да има, като всички те са собственост все на наши хора“, вдига рамене Найденов.

  Според енергийния регулатор цените са напълно законни.

  „В съответствие с действащото законодателство, ДКЕВР ежегодно определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от ВЕИ. Законовото изискване е тя да се определя в размер на 80% от средната продажна цена за предходната година на крайните снабдители и добавка, определена по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник“, коментираха от ДКЕВР.

  Според ДКЕВР през 2010 г. добавката за „зелена енергия“ съставлява около два процента от крайната продажна цена на електрическата енергия.

  За разлика от обикновените клиенти, чийто джоб изтънява с всеки изминал ден, бизнесът на фирмите – собственици на ВЕЦ-ове, процъфтява. Типичен пример е фирма „Пирин ват“ ООД.

  Компанията притежава ВЕЦ „Топлика“ с мощност 0,9 мегавата, купена

  през 2002 г. за 1 040 000 лв.

  

  Нейни собственици са депутатът от БСП Кирил Добрев и бизнесмените Ангел Дерменджиев и Ангел Гераксиев. Управител и акционер в дружеството е Еленко Божков. Той е бивш главен секретар в управляваното от Румен Овчаров министерство на енергетиката от 1995 до 1997 г. Според отчета на „Пирин ват“ за 2009 г. дружеството е постигнало почти 60% ефективност от основната си дейност – продажба на енергията, произведена от ВЕЦ „Топлика“. При приходи от ток в размер на 514 хиляди лева печалбата на фирмата преди облагане с данъци е цели 297 хил. лв.

   

  НА СМЕТКА: Близката до Цветелина Бориславова “Руно Казанлък” е на плюс с 2 млн. лв.

  Според финансовия документ официално нормата на печалба на „Пирин ват“ спада до около 50% заради допълнителни приходи от 144 хиляди, реализирани извън основната дейност. Те идват от продажба на активи и отписани задължения.

  Впечатляваща печалба е реализирала и свързваната с бизнес дамата Цветелина Бориславова фирма „Руно Казанлък“. Доскоро един от акционерите в дружеството – фирма „Катекс“, беше собственост на контролирания от Цветелина Бориславова фонд „Си Ес Ай Еф“. Основната дейност на дружеството е производство и продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Освен ток „Руно Казанлък“ произвежда и вълнени ленти и топлоенергия. Според последните отчети на дружеството общите продажби на електрическа и топлоенергия надминават

  90% от оборота му

  През 2003 г. дружеството купува 8 ВЕЦ-а, обединени в каскадите „Горни Лом“ и „Асеница“, с обща мощност от 10 мегавата за 33 млн. лв. Отделно от тях през 2009 г. е пуснат в експлоатация и фотоволтаичен парк. Въпреки направените инвестиции, същата година „Руно Казанлък“ успява да реализира печалба от 2 милиона лева при приходи за 7,4 млн. лева. Изчисленията показват, че дружеството е постигнало норма на печалба от почти 30%. Цифрата скача на над 50 процента, ако се извадят продадените активи за 780 хиляди лева и разходите за амортизация за 1,7 млн.

  „Не виждам какво мога да ви кажа. Има си определени цени, които

  няма как да коментираме

  Още повече че не всяка година резултатите са такива. Всичко зависи от нивото на водата“, обясни Надка Антонова, изпълнителен директор на „Руно Казанлък“.

  Рекордът по постигната печалба държи фирма „Енерго-про България“. Дружеството е собственост на чешка фирма със същото име. Според интернет страницата си „Енерго-про България“ е най-големият частен производител на електричество от ВЕЦ в България. Притежава 8 водноелектрически централи, обединени в три каскади – „Санданска Бистрица“, „Копринка“ и „Петрохан“. Общата им инсталирана мощност е 103 МВ, а цената, за която са купени от държавата през 2002 и 2004 г., е 82,8 млн. лв.

  Няколко години след приватизацията „Енерго-про България“ си

  възвръща повече от успешно

  инвестицията. Според отчета за 2009 г. дружеството е реализирало печалба преди облагане с данъци в размер на 20,4 милиона лева. При приходи от 31,2 милиона лева и разходи за 11,5 млн. изчисленията показват, че „Енерго-про България“ е успяла да реализира впечатляващите 70% норма на печалба. Подобни са резултатите на фирмата и за 2008 г. При приходите от 35,5 млн. лв. дружеството е на плюс преди данъци с 22,4 млн., или нормата на печалба е около 60 процента.

  „Приходите от производство на енергия от ВЕЦ зависят от количеството на водния поток, който е различен всяка година. При по-сухи години и при сегашните изкупни цени ние ще срещнем трудност да обслужваме кредитите си към банките, с които са купени централите“, обясниха от „Енерго-про България“.

  Италиански ТЕЦ прибира пет пъти повече от държавните централи

  ВПЕЧАТЛЯВАЩИ норми на печалба успява да постигне и най-голямата частна топлоцентрала „Марица-изток 3“.

  С инсталираната си мощност от 908 MВ, централата произвежда около 10% от тока в страната. До миналата седмица беше собственост на италианската компания „Енел“, която я продаде на американския инвестиционен фонд Contour Global LP.

  При обявяването на сделката станаха ясни и финансовите резултати на централата. Според изнесената информация, въпреки че не е работила с пълния си капацитет за миналата година, ТЕЦ „Марица-изток 3“ има 231 млн. евро приходи и печалба от 69 млн. евро. Прости изчисления показват, че за 2010 г. дружеството е постигнало над 33 процента норма на печалба. Още по-добри са резултатите за 2009 г. когато според отчета си ТЕЦ „Марица-изток 3“ има приходи за 408 млн. лв. и печалба от 148 милиона.

  В същия момент отчетът на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ за 2009 г. показва, че дружеството работи с над пет пъти по-ниска печалба. Така при приходи от 577 милиона лева държавната „Марица-изток 2“ е на плюс с едва 44,7 млн. лв., което прави норма на печалба от минималните 7 процента.

  Фрапиращите разлики в нивата на печалбите според експерти се получават заради договор, подписан от правителството на Иван Костов. Заради него енергията на частната ТЕЦ се изкупува от НЕК на двойно по-висока цена от тази на държавната централа.

  ЕРП-тата искат 5% скок

  НОВИ по-високи цени на електроенергията от 1 юли поискаха трите частни ЕРП-та. В предложенията си до комисията за енергийно регулиране ЧЕЗ поиска увеличаване на цената с 13 процента, а Е.ОН предлага ръст от над 14 процента. Доста по-малко увеличение от едва 5 процента поиска третото разпределително дружество EVN.

  Отделно от ЕРП-тата скок на цените поискаха и от НЕК. Националната електрическа компания пък поиска токът, който продава на електроразпределителните дружества, да поскъпне с 5 процента от 1 юли. От НЕК обосновават искането със скока с инфлацията, структурата на закупуваната от компанията електроенергия и увеличения дял на тока от възобновяеми енергийни източници.

   

  Цена, по която се изкупува енергията (Цената е в лв./МВтч без ДДС)

  АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД  – 15,75

  ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД  – 35,01

  ТЕЦ „Марица-изток 3“ АД – 64,95

  Малки ВЕЦ в зависимост от мощността – 105,00-199,00

  Фотоволтаични централи – 755-823

  Вятърни централи – 145,00-189,00

   

• Демокрацията като клиентелизъм

  

   

  Франсис Фукуяма,  The Two Europes
  

   

  Напоследък се говори много за две Европи, като разговорът тръгна от първоначалната тема за периферните PIGS (Португалия, Ирландия, Гърция, Испания), за да се превърне в дискусия за севера и юга на ЕС, защото стана ясно, че Италия и потенциално Франция също са изправени пред огромни дългове и банкови проблеми. Всичко това често се представя като контраст между усилено работещата, протестантска, дисциплинирана северна Европа (Германия, Холандия и Скандинавия), и мързеливия, разпуснат, католическо-православен юг. Но реалното разделение не е културно; всъщност то е разделение между клиентелистката и неклиентелистка Европа.

  Клиентелизмът се появява тогава, когато политически партии използват обществени ресурси като средство за възнаграждаване на политическите си поддръжници. Политиците предлагат не програмни публични политики, а индивидуални възнаграждения като например работно място в пощите, лична намеса в полза на някой роднина, а понякога и директно изплащане на пари или подаръци.

  По мое мнение клиентелизмът трябва да се разграничава от корупцията изобщо, тъй като между политиците и гласоподавателите тук съществува взаимна връзка. При клиентелистката система е налице система на реална отчетност: политикът трябва да даде обратно нещо на поддръжниците си, ако би желал да остане на власт, дори и ако това е чисто лична облага. Истинската корупция е по-хищническа – когато например някой политик вземе подкуп или комисионна, която отива директно в швейцарска банка за лична облага единствено на политика и семейството му. Раздаването на обществени длъжности и направляването на ресурси към собствените политически поддръжници е нещо легално в много страни, докато подкупите не са. Една от големите трагедии на нескончаемата Афганистанска война се състои в това, че племенната система (tribalism), която е по същество клиентелистка, се разпадна и беше заменена с чисто хищничество; завръщането към клиентелизма тук би представлявало реален прогрес.

  Един друг начин за разбиране на клиентелизма е, че той представлява ранна форма на демократическа мобилизация, която се практикува почти навсякъде в бедни страни, поддържащи редовни избори. Той е всеприсъстващ в страни, инак толкова различни като Индия, Мексико, Бразилия, Тайланд, Кения и Нигерия. Клиентелизмът е продукт не на някаква специфична културна тенденция или неспособност на политиците да разберат по какъв начин би трябвало да функционира една модерна политическа система. Всъщност той често е най-ефективният начин да се мобилизират и изведат на политическото място на действие сравнително бедните и необразовани избиратели. Такива избиратели често не се интересуват особено много от програми и политики, а само от непосредствените лични облаги като работно място или еквивалента на печена пуйка за Нова година.

  Германия, Скандинавия, Великобритания и Холандия никога не са били доминирани от клиентелистки партии, докато Италия, Гърция, Испания и Австрия са били. Както посочва Мартин Шефтър в книгата си Политическите партии и държавата (1993), причината за тази разлика е в сравнителния тайминг на консолидацията на модерната Веберова бюрократична държава и началото на демокрацията. Страни като Прусия/Германия, Франция, Швеция или Япония, които са били ангажирани в изключително остра военна конкуренция по време на автократичните си фази, са успели да създадат модерни, основаващи се на заслуги (меритократични) бюрокрации. Автономията на тези бюрокрации е била поддържана от една „абсолютистка коалиция“, която ги е защищавала срещу попълзновенията на политическите партии, когато всеобщото гласоподаване и политическата конкуренция са станали всеобщо достъпни. Политическите партии са могли да разпределят ресурси към своите групови интереси, но не и държавни работни места. Това е причината, поради която всички тези страни продължават да имат сравнително висококачествени обществени сектори, които, освен всичко друго, съумяват и да контролират по-добре фискалните дефицити.

  В Съединените щати, Италия и Гърция, напротив, демокрацията е дошла преди консолидацията на модерната държава; без политическа коалиция, която да защищава бюрократическата автономия, обществените сектори са били готови за бракониерство от страна на демократични политици, които са се нуждаели от раздаване на работни места, за да мобилизират избирателските маси.

  Този модел продължава да съществува през целия 20 век, и особено след връщането на Гърция към демокрация през 1974, след диктатурата на полковниците. Двете основни политически партии, ПАСОК и НД, са търсели достигане на власт чрез разпределяне на държавни работни места за поддръжниците си. Мощните професионални съюзи от гръцкия обществен сектор са успели да постигнат доживотни договори за държавните служители. Това означава, че всяка смяна от една партия към следващата, не е водела до уволняването на работниците на другата партия, както е ставало при американската система на патронаж, а до още по-голямо разширяване на държавната заетост. Тук се крият и корените на настоящата гръцка криза, свързана с непропорционално голям обществен сектор и пълна неспособност на съществуващите партии да извършат структурните реформи, изисквани от Брюксел и МВФ.

  Италианската история е малко по-сложна. Северна Италия е била традиционно организирана около олигархични и самоуправляващи се градове-държави като Венеция, Флоренция, Торино, Болоня и Генуа, със сравнително добри местни управления. Югът обаче е бил част от Кралството на двете Сицилии, управлявано през по-голямата част от ранния модерен период от далечните испански Хабсбурги въз основа на една йерархична, феодална система на поземлено владение. Италианският юг няма история на реално, силно централно правителство. Когато Италия е обединена през 1860-те, тя е обвързала в едно цяло Севера, който от социална и икономическа гледна точка не е бил много по-различен от Австрия и южна Германия, и Юга, който по същество е бил една по-слабо развита страна.

  Когато се ражда следвоенната италианска демокрация, северните елити се изправят пред проблема как да мобилизират избирателите от Юга – един регион, чиято бедност е означавала, че поддръжката за комунизма там е била сравнително силна. Онова, което правят християндемократите е, че те трансформират традиционната система от патрони и клиенти в модерна клиентелистка такава, при която обществените работни места са използвани като валута за избирателите. Тази система е успяла да стабилизира страната, но цената за това е невъзможността за формиране на силна, модерна Веберова държава.

  Голяма част от историята на съвременна Италия включва борба между модерния север и клиентелисткия юг. Клиентелистка Италия, за която освен това са характерни и феномените на Мафията и организираната престъпност, навремени е заплашвала да залее страната като цяло. Модерна Италия се бори срещу това с помощта на съдебни преследвания и Тангентополи[1], докато част от Севера, под ръководството на Северната лига, дори заплаши да се отдели напълно от Юга.

  В Съединените Щати клиентелизмът е до голяма степен преодолян в резултат от икономическата модернизация. Индустриализацията на страната в ранния 19 век създава нови социални групи като бизнесмени, професионалисти и градски реформатори, които се обединяват в Прогресивното движение, за да се борят за реформи на гражданското управление и бюрокрация, основаваща се на заслуги. И докато борбата за постигане на второто е бавна и продължава през животите на почти две поколения, то до средата на 20 век САЩ успяват да елиминират патронажа както на федерално, така и на местно ниво. (Тук може да се спори, че той се е върнал обратно под формата на модерните групови интереси и лобизма, но това е тема за съвсем друг разговор).

  В Италия и Гърция обаче модерната държава никога не успява да измести настрана клиентелистката. В Италия, както вече споменах, поне се е водила борба за това. Но в Гърция никога не се появявала каквато и да е прогресивна коалиция, въпреки очевидното отвращение на множество млади гърци от съществуващата система. Налагането на технократски правителства под ръководството на Марио Монти и Лукас Пападемос, беше по същество опит да се наложат такива промени от външни сили. Но докато гръцкото правителство беше склонно да ореже определени форми на харчене и да повиши данъците, никоя от традиционните партии не демонстрира желание да подреже собствената си политическа база, като атакува самия клиентелизъм. Нито пък някоя от екстремистките партии, които сега са представени в гръцкия парламент, е правила от всичко това някаква значима част от собствените си програми.

  Ето защо целия проект за обединяване на Европа в някакъв фискален съюз ми се струва толкова нереалистичен. Външният натиск никога няма да успее да наложи промени, освен ако не действа в съюз с вътрешни сили, които сами да желаят реформа. В Италия тези сили съществуват поне потенциално, но в Гърция те изглеждат напълно липсващи.

  Решаването на проблема с клиентелизма би се обърнало към един от дългосрочните източници на настоящата криза. Но всяка промяна би имала ефект само в течение на много дълъг период от време, и следователно не е ужасно важна от гледна точка на краткосрочното бъдеще нито на Гърция, нито на ЕС. Ако гръцката общественост желае да отхвърли мерките за съкращения, което изглежда доста очевидно, страната ще тръгне по посока към директен банкрут и излизане от еврозоната. Винаги съм смятал, че излизането от еврото е единствената реалистична опция за Гърция – която би могла да се получи сравнително подредено, ако би била предприета преди месеци. Сега вече, след като се изтъква като предпочитана политика на екстремистките партии, излизането най-вероятно ще се получи по много безпорядъчен начин, с тежки последствия за стабилността на Европа като цяло. Така че нито дългосрочната, нито краткосрочна перспектива не ми изглежда особено блестяща.

  _____________________________________________

  [1] (В превод: град на подкупите): Понятие, с което понякога се обозначава борбата на италианската държава срещу корупцията и организираната престъпност, най-вече в широкомащабната операция Чисти ръце, 1992–96. Бел. пр.

  
  

  Източник на преведения текст:  Librev.com

  (Със съкращения, оригинално заглавие  „Двете Европи“)

• Изселници в Турция търсят учители по български език за децата си

  Изселници от България в турския град Ялова търсят учители, които да обучават децата им на книжовен български език, съобщи БНТ.

  Чрез БНТ председателят на изселническата организация Лютфи Йозгюр отправи искане към българските власти през лятото да бъдат организирани такива курсове. Броят на българските изселници в Ялова е между 8 000 и 10 000. Повечето от тях са пристигнали през 1989 г. по време т.нар. „голяма екскурзия„, когато хиляди български турци напуснаха страната в резултат на т.нар. възродителен процес.

  Ние, изселниците, в първите години, когато се изселихме в Турция бяхме обидени на режима и спряхме да им говорим на български, за което след време взехме да съжаляваме, обяснява Лютфи Йозгюр пред БНТ. Той дава пример със собствените си синове, които учат в Софийския университет, но са пристигнали в България, без да знаят нито една дума на български език. Наложило се е цяла година да учат езика, за да започнат образованието си.

  Това не бива да се случва с децата, които сега растат, смятат изселниците. В Ялова вече се строи Балканска къща, където ще се помещава културен център и където могат да се провеждат обучителните курсове.

   

  Източник:  в. „Дневник“
  

• Ех народ, народ… Кога ще станеш народ?!

  Из делниците на един луд (16 – 20 юли)

   

  Тони Филипов, д-р,  Reduta.bg

  .

   

  Понеделник, 16 юли

  На заседание на МС премиерът обяснил как ще се тури край на тарикатлъка с неплатените здравни осигуровки – не плащаш, нямаш право да си купиш кола. От което съдим, че съвсем не е наясно със законопроекта. Защото в него се визира продавачът, а не купувачът. И то е логично. Човек, като си продаде колата, има пари да си плати вноските. Купувачът, ако му останат пари да почерпи, е с Бога вечерял…

  Ще цитирам Костов и дори нещо повече – ще съглася с него. Моля заинтересованите да си отбележат. Вика за премиера: „Той е чудовищно неграмотен.”

  Но всяко зло за добро. Ако народът чете, грешката на премиера ще се отрази добре на фиска. Потенциалните купувачи ще си платят вноските. После, при нотариуса, и продавачите ще си платят. И ще се получи двоен ефект.

  Ама народът не чете… И пак ще се прекарат само интелигентите. Хубаво, че те рядко купуват коли. С една кола по цял живот карат…

  „Труд” пък изловили Московски в тежко невежество по специалността. „На железничарите, вика, ако работят по линията между София и Пловдив, не им трябва безплатен превоз между Русе и Тутракан!”

  „Простено е, коментира „Труд”, на министъра да не знае, че релси в Тутракан няма. Не е простено на оня, дето го е сложил на поста.”

  

  Ба, оня, дето го е сложил, вика на Видин външна граница на Европа, та…

  Пак ще го кажа и вие ще признаете, че по-точна формулировка на управлението не може да се даде – користно невежество. Не ли?!

  Личният лекар на премиера и депутат от ГЕРБ д-р Лъчезар Иванов кандидатствал за доцент в МУ в София. И понеже  трябва да представи определен брой публикации, а той ги няма, та добавил и две на проф. Любомир Иванов. Щото, за късмет, статиите на професора били подписани Л. Иванов.

  Ректорът на МУ проф. Ваньо Митев вика, че е грешка. “Трябва да си пълен идиот, за да подадеш чужди статии като свои.”

  Не знам дали е пълен, или непълен, знам, че му викат Мозъка, и то съвсем не, за да го ласкаят…

  Пък членът на научното жури проф. Миладин Апостолов рекъл пред „Сега”, че проф. Л. Иванов ” и друг път е създавал проблеми”.

  Ама не проблеми… Всичко е било подредено, Мозъка е единствен кандидат, рецензиите и становищата са положителни (ако и да не му стигат публикациите!) и тоя пенсиониран професор да вземе да си познае статиите!

  Предлагам на научното жури, все мастити професори, да си направи сепуко. За липса на морал, или на компетентност, за каквото си изберат. Налага се след тоя скандал да си разпорят… научната съвест.

  На Мозъка нищо не препоръчвам. Там социализацията е завършила и промяна не е възможна.

  Напоследък трудно намираме повод да почешем левелерите. И пак ще ни емнат платените агитатори из форумите, че сме червен. А ние не сме. Ние сме като синята слива, дето е червена само доде е зелена. В смисъл, че за малко като млад… Въпросът е, че червените много са нахитряли. Затаили  са се като сукнян молец. Не ги упрекваме. Наполеон беше рекъл: „Не прекъсвай врага, когато греши…” И те не го прекъсват… То и нищо не им измислят тиквите, де… Станишев отишъл да събира подписи за АЕЦ „Белене”. Бойко с основание го бъзика, че хванал тен.

  Ей, другарю Станишев, ние, че сме прости, прости сме, ама не чак до там, бе! Все можем да вденем, че ако си искал да се строи АЕЦ „Белене”, било е време, когато с един подпис си можел да решиш въпроса. Ама явно бяхте намислили с граовския тарикат да ползвате Бойко за дилаф. Но и той не е чак пък толкова прост. Поне в това отношение.

  Лицемери!

   

  Вторник, 17  юли

  Цветанов се възмущава от Плевнелиев: „Не може той да защитава съдия със забавени над 50 дела. Аз съм убеден, че президентът не е запознат за какво става на въпрос”.

  Мислим, че хората, които четат без да си мърдат устните, никога не използват тази конструкция.” „Става на въпрос” е израз от социолекта на ниските милиционерски чинове. Колко ли прост изглежда един народ, чийто вицепремиер казва „става на въпрос”?!

  Ей, знаете ли, че има народ, който се казва мадурци? Да, бе, верно! Четох за една модна фиеста на о. Ява, та там се споменаваха. 5.8% от населението на Индонезия били мадурци.

  Според „Преса” в Ямбол Бойко отказал да реже лента. Тамошните го поканили да открие обновения градски парк, но той им рекъл: „В отпуск съм…” И се повозил на колело, точно както се полага на човек в отпуск. Ако това е вярно, то показва, че премиерът няма някаква мания да реже ленти, а го върши само в рамките на служебните си задължения и през работно време. Така мисля, де…

  Като споменахме президента по-горе, та се сетихме за жена му. Това малко тъпо се получи… Като оня селски лаф – га фанах, са сетих.. Извинявам се. Първата дама на Франция Валери Трирвильор рекла: “Решила съм вече да се замислям, преди да пускам коментари. Първо ще броя до десет”. Щото преди известно време „туитнала” едно коментарче в стил Юлианка, в което пожелава успех на Оливие Фалорни срещу Сеголен Роаял, бившата конкубина на Оланд. Бивша, бивша, ама те си се имат, щото му е родила 4 деца. И когато през 2007 г. Роаял се кандидатира за президент, Оланд я подкрепи, но тя загуби от Саркози.

  Като споменах Саркози, та се сетих за жена му… Голям пожар! През 1992 г. Карла писала на Миг Джагър: “Ще бъда твоя любовница завинаги”. И двамата избягали на о. Пукет да се обичат, докато жена му на Джагър му раждала третото дете… След Джагър Карла подгонила Доналд Тръмп… Взела скалповете на Ерик Клептън, Шон Конъри, Кевин Костнър…

  Но дето е речено, търколило се гърнето…

  Съпартийка на Сарко го съди за секстормоз. Три дни преди да се ожени за Карла, Сарко поискал от нея „да му достави малко удоволствие”, да олаби жилата, дет’ викат на село… “Вижте ме, рекъл, в какво състояние съм. Трябва да се отпусна. Няма да отнеме много време”.

  Чак пък секстормоз… Поискал си е, отказали са му, какво толкова?! Дето викаше една госпожа от Пазарджик, „Питайте бе, другарю (беше още през социализъма), питайте, с питане един мъж спа с жената на моя мъж.”

  Сарко, както знаете, е евреин. В „Пражкото гробище” Умберто Еко пише: „Евреинът е прелюбодеец, понеже е постоянно разгонен – това е заради обрязването, заради което се възбужда по-лесно, а и заради чудовищната несъразмерност между телосложението му на джудже и огромния му обрязан член”.

  И Карла потвърждава: „Този мъж притежава еротични оръжия, срещу които просто не мога да се противопоставя.”

  Чел съм някъде, че на евреите им било най-дебело оръжието. А на индианците най-дълго. А една Мара Х. от Пловдив разправяше за един Винету Коен… Всекакви ги има.

  Пък оная вечер в Париж Мадона си показала и другата цица. Преди месец в Истанбул показа лявата, сега показала дясната. Показала си също и дупето. Които посетят следващия й концерт, вероятно ще намажат най-много.

  Само не разбрах защо в лява Франция си показа дясната цица. Прилича на провокация.

   

  Сряда, 18 юли

  Дянков рекъл пред австрийския “Дер Щандарт”, че можем да откажем влизане в еврозоната, ако се стигне до хармонизиране на данъците.

  Редно беше да го каже, щото тия как са ни нагъзили да ни вкарат в еврозоната, не е истина! Искат да прескачаме чакалнята и направо в зоната. По-голям натиск ни оказват само да влезем в Шенген…

  Дълго гледах тази снимка, как Дянков е хванал ръката на Бойко, каква муцунка е направил с устата, но така и не можах да реша дали вече е целувал ръка на премиера, или се подготвя да го направи. Снимка OFFnews.

   

  Пък премиерът някъде се покри. Едни разправят, че било заради доклада за ненапредъка ни в провосъдието и вътрешните работи. Донесоха ми агенти, че визитата Му оня ден в Брюксел не била толкова да смекчава цялостната оценка, колкото да предотврати появата в доклада на случая с Мишо Бирата.

  Пък един приятел вика, че не било за това, или не само за това. Бил много притеснен от скандала с есемесите, които писал на тенисистка Сесил Каратанчева, които тя сега по свои си съображения направи достояние на медиите. А може и да не е по свои, знам ли? Сесил вика: “Реших да си кажа всичко, след като разбрах и за други момиченца на по 14 г., които са били викани и с тях са правени страшни неща…”

  Сесил разправя, че Бойко я закачал още когато била на 14 г. На турнира “Ролан Гарос” през 2005-та и писал директно: “Какво ще кажеш да ми дойдеш на гости в хотела сега?” Баща й показал SMS-сите на разни хора. Бойко разбрал, че е изтекла информация точно преди кметските избори и се притеснил. Извикал Радослав Каратанчев и му рекъл (това Радослав го разправя, де): “Моля те, Радо, аз я обичам като дъщеря. Никога не бих направил такова нещо.”

  Обичам я като дъщеря… От къде ми е познато това?

  Оня ден Сидеров викаше, че ГЕРБ били като Паниковски. Но ние не бяхме склонен да се съгласим, щото самият Сидеров повече ни прилича на Паниковски, там, когато нарушителят на Сухаревската конвенция ходеше след Корейко и дрънкаше като полуидиот: „Дай милион! Дай милион…” Но сега си мислим, че няма проблем и двамата да приличат на Паниковски. Така де, в един добре изграден литературен образ могат да се разпознаят много реални хора. Та точно Паниковски казваше за Зося Викторовна: „Каква фемина! Обичам я като дъщеря!” Но в контекста ставаше ясно, че е решен на тежък инцест…

  Интересното е, че след това Каратанчев е турен да стопанисва спортните имоти. А разкритията се правят след като е уволнен.

  Което би могло да е мотивация както за дългото криене на скандала, така и за сегашното му изваждане.

  Бойкопресата подложи Каратанчева на яростен обстрел. Изкараха я от курва до лесбийка. Много мръсна история. Нещо като трипера на президента…

  Но пък спрямо всичко, което съм чел и чул за премиера, фокусирането върху тая история ми прилича на вица, дето в зоопарка, пред клетката на лъва, майката предупредила детенце: „Гошко, не се приближавай до лъва, майка, пълен е с бълхи!”

   

  Четвъртък, 19 юли

  Вчера арестували депутата от ГЕРБ Димитър Аврамов. Поискал си и получил 50 бонки, за да упражни влияние върху длъжностно лице от ОД “Земеделие” в Монтана. От ГЕРБ светкавично го изключиха от всякъде, не знам дали не му взеха и монтанското жителство даже…

  Аврамов е от Монтана, приятел на Фидосова. Заедно са създавали местната ГЕРБ. Тя го направи шеф на ГЕРБ-Предприемачи. Щото, дет’ вика премиерът, бил „отворен, предприемчив, но предприемчив и да открадне пари…”

  Във Фейсбук колежката Деси Ризова пуснала тази снимка на депутата с ясното внушение, че още на външен вид заслужава пет години ефективно.

   

  Досега беше известен с опита си да прокара един откровено лобистки закон в полза на арендаторите, демек, в своя полза. Обаче за разлика от случая с Фидосова и поправките в закона за нотариата, работата се прееба, а депутатът беше осъден на глоба от 5000 лв. Но явно присъдата не е имала възпитателен ефект.

  Шефът на ГДБОП Флоров съобщи, че са арестували двама служители на ГДБОП, защото изнудвали бизнес дама също за 50 бонки.

  Пък в Бургас… Какво нещо е средата! С какъвто се събереш… Арестували шефа на затвора и сега го чака затвор. Таш…, пардон, майтап – вкарват шефа на затвора в затвора. Ще живее там, където по-рано е работил…

  Но, както се казва, късно е либе за китка. Спрямо доклада за ненапредъка ни тези арести се явяват в 12 и 5.

  Цветанов вчера каза, че в доклада имало и „добри моменти”. От „Труд”, потвърждават, имало. Поне един имало. Хубавият момент в доклада за България бил, че докладът за Румъния бил още по-лош…

  Както сме имали възможност и друг път да заявим, успехът има много бащи, неуспехът е копеле. Станишев злорадо потрива ръчички. Забрави доклада от 2008 г. И се прави, че не знае, че сегашният е малко нещо обобщаващ за 5-те години членство. Тоест, че 2/5 от „успехите” са на неговото правителство. Но ние помним и „Батко и Братко”, и как ни спряха фондовете.

  Бойко в типичния си стил на дървен шоп, се опитва да прехвърли всички негативи на Станишеви. „В докладите, вика, ги размазват от критика”.

  Ходи разбери кой крив, кой прав…

  „Цветанов създаде ГЕРБ. Той ще я унищожи!”, коментира „Сега”.

  Точно така. Както рекъл Тарас Булба на син си Андрий: „Аз съм те родил, аз ще те убия!” И верно го уби. Ние сме писали, че това го бил рекъл Иван Грозни, но понеже тогава много хора не се съгласиха, та затова сега ще опитаме с Булба, па да видим…

  Чета пак в „Сега”, че Бойко рекъл по повод възникналите търкания между Цветанов и Плевнелиев: „И двамата са прави.”

  Ех, Сократе, Сократе…

  Викнали древния мъдрец да реши някакъв спор. Изслушал едната страна и казал: Ти си прав. Изслушал другата страна: И ти си прав. Отстрани репортер на в. „Сега”, пардон, атинянин зрител, се обадил: Ама, бай Сократе, не може и единият да е прав и другият да е прав. И ти си прав, отговорил Сократ.

  Е, Бойко го казал малко по-суфистицирано: “Времето и мълчанието е провокация”.

  В Пловдив общинските съветници от ГЕРБ уволнили шефа на ДКЦ-1 д-р Георги Кръстев. Защото рекъл, че “здравеопазването у нас е апокалипсис”. Шефът на здравната комисия към ОС доц. Недев заявил: “Не може човек, който е управител на общинско лечебно заведение, непрекъснато да критикува здравната политика на кабинета.”

  Не може! Точка!

  Абе, майничките, к’во става при вас, бе?! Оня ден чета за нов правилник, който категорично забранява на общинарите да ходят на работа, въоръжени с пищови и студено оръжие. Зер са щели да се избият?! Да не сте в революционна ситуация?

  „Мъж наръган при целувка”, пише „Труд”. В Благоевград един пич се прибрал дома и заварил жена си да прави салатка. Така се зарадвал, че се хвърлил да я целува с голи ръце. Но залитнал и се намушкал сам на ножа. И така няколко пъти…

  Да, както са казали още древните, не вярвай на данайците дори, когато ти правят салата…

   

  Петък, 20 юли

  Потвърждава се хипотезата ми защо Бойко е хвърчал до Брюксел. Минчо Спасов вика: „Имам подозрения, че докладът е непълен и под натиск на ЕНП е отпаднал абзацът за случая “Мишо Бирата” като последен компромис към Борисов.”

  Представям си какво тръшкане е било из Брюксел…

  Бриджет Чарнота написала един анализ за България, който ме накара да се чувствам като… Ако бях разкрепостен като Дилов, бих употребил неговия израз – „като пръднал в киното, преди да изгасят лампите”… Чудя се управляващите що не се чувстват така.

  Госпожата вика: „Дали всичко това кара отговорните във всички поредни правителства да се почувстват виновни? Ни най-малко! Срам – вероятно за няколко дни… Но вина? Никога!… Ако сериозно възнамеряваха да променят начина си на действие, те щяха да го сторят досега доброволно, без нуждата от доклади от Брюксел. Тъжната истина е, че на тях не им пука и че нямат никакво намерение да се променят…”

  А народът?! Народът…

  Ех народ, народ… Кога ще станеш народ?!

  Станишев се хвали, че БСП била събрала вече къде 520 000 подписа за референдума за “Белене”. Щели да събират доде станат 700 000, та и да има фалшиви, пак да им останат поне 500 хил. валидни.

  А дано, ама надали! Докладваха ни, че в подписката засега се включили главно симпатизантите на ГЕРБ. Сещате се защо. Та, дето се вика, да не казваме туп, преди да сме паднали…

  Пък на гръцкия остров Икария искат референдум, за да се присъединят към Австрия. Ето такъв референдум би пожънал голям успех и у нас. Едва ли някой българин ще откаже да се присъедини към Австрия, или пък Швейцария. А защо не и към Германия, вече сме се присъединявали. По-специално към Бавария. Чета, че те отказали да издържат бедните германски провинции.  Което значи, че им са се освободили малко пари. Пък и премиерът ни така или иначе вече се призна за васал на Меркел…

  Казано честно, всичко ми е наред…

  Оня ден Цецо каза, че разговарял с премиера на Бавария, с шефката на парламент, с министъра на вътрешните работи… Всички дали „изключително висока оценка” на правителството ни. Така че почвата е подготвена.

  Патриотизмът си е патриотизъм, но требе да се живее от нещо. Пък и на какво се основава патриотизмът ни? Ето, вчера чета, че некой си доцент от Търновския университет доказал, че Левски никога не бил казвал това за „Чиста и свята република”. Бог знае какво още не е казал… Както и да е. Доказано е, че сит народ е патриот. Гладният заминава надалече и оттам обича родината…

  Гледам интересно съобщение в „Сега”: „От началото на месеца софиянци могат да си наемат колело срещу 15 лв. на ден и 30 лв. за цял уикенд.”

  В коментарите читателите се възмущават, че с парите за наем за един месец можеш да си купиш твое колело. Можеш. Комшията си купи и беше негово цял ден. През нощта го откраднаха. И заради колелото откраднаха и радиатора. Щото той си има частен електрожен и не му е проблем вечер, като се прибере, за 2 мин. да завари веригата за радиатора. По тая причина няколко съседи поискаха да вържем куче на входа, но те и кучето ще откраднат…

  Между другото, на сайта на президентството се появил файл със следното недвусмислено наименование: National Strategy Integrate Mangali.pdf (Национална стратегия за интеграцията на мангалите). Па добре, че не са ги нарекли мангусти…

  Прав е бил оня циганин, дет викал: Когато е за работа или за събрание, другарю Асан, заповядайте… А като е за банкет, разкарай се бе, мангал мръсен…

  От години предлагаме да се приеме американската система, според която е напълно коректно да ги наричаме индобългари, ама кой да ни чуе.

  Между другото, от самата стратегия излиза, че името „роми” не е точно. Щото там пише, че то се използва както „за българските граждани, които се самоопределят като роми, така и за гражданите, които околното население определя като такива.” Значи и много българи обхваща. Поне сред тези, на които се явявам околно население…

  Та за колелото, де. Предвид на това, че е силно движима собственост, то трябва да има пълно каско, маркировка, джипиес. Трябва да има и гражданска застраховка. Щото, ако се забиеш в някой скъп мерцедес, кой ще плаща щетите?! Трябва да има застраховка живот за водача. Карането на колело в София е по-рисковано и от руска рулетка. От британската амбасада искаха да минат на колела, ама като видяха за какво става „на въпрос”, си поръчаха бронирани джипове. Точно преди малко четох, че трудовият травматизъм се бил увеличил. Но не, че се увеличили трудовите злополуки на работното място, а тези, които се случвали при отиване или връщане от работа. От 255 лани на 359 тая година. И само единици ходят с колело на работа. Ами ако тръгнем масово какво ще стане! Леш!

  Така че хич не е много 15 лева на ден.

  Айде стига, че снощи има пак джам сешън и днеска е малко кружится, вертится шар голубой…

   

  To be continued next път

   

  –––––––––-

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

   

• Запомнете това име: Стефан Прохоров

  Най-младият български драматург Стефан Прохоров, чийто първи пиеси „Правилата на играта” и „Братята, това е” предизвикаха истинска сензация, се завърна преди дни от Испания, където представи България на един от най-сериозните фестивали за драматургично изкуство в Европа Europe Interplay.

  Тази година 18-годишният ученик беше номиниран за награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев” – най-чаканата и престижна награда за изкуство, отличаваща талантливите млади творци в България. Стефан Прохоров е далечен потомък на руския писател Алексей Толстой и на революционера Георги Бенковски, но не отдава голямо значение на този факт. Иска хората да го запомнят с неговото собствено име и с творчеството му. Затова той пише от дете, а неговата мечта е да стане театрален режисьор и тя е на път да се сбъдне, защото в началото на септември ще кандидатства в НАТФИЗ.

  Голямо признание за таланта на най-младия български драматург бе специалната награда, която Фондация „Стоян Камбарев” му осигури, а именно селекционирането му за участие като представител на България в престижния международен фестивал Europe Interplay. Този форум e с над двайсетгодишна история и е най-сериозната платформа в Европа за срещи на млади автори и драматурзи. От Europe Interplay са тръгнали редица световни имена в областа и театъра от ранга на Сара Кейн. По традиция всяка година фестивалът се провежда в различна европейска страна. Младият Стефан владее няколко езика, свири на китара и хармоника и се интегрира прекрасно в атмосферата на фестивала, продължил цяла седмица в Манхирон, Испания.

  Източник: hola.bg

• <<
• 1
...
• 213
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
• 219
• 220
• 221
• 222
• 223
...
• 416
• >>