Всички авторски страници

Авторски

• Досието на Ахмед Доган публикувано онлайн

  За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 1: Бъдещият лидер на ДПС е станал агент на ДС на 20 години

  .

  Христо Христов,  desebg.com

  .

  След досието на Георги Първанов – „Гоце”, досиетата на действащите посланици – агенти и тези на кандидатите за президент през 2011 г.,  сайтът desebg.com публикува за първи път онлайн досието на Ахмед Доган.

  Председателят на Движението за права и свободи (ДПС) е една от ключовите политически фигури на прехода – несменяем на лидерския пост вече 22 години.

  С мандата на ДПС управляваха две правителства – това на Любен Беров (декември 1992 г. – октомври 1994 г.), станало известно като правителството на Мултигруп и това на Сергей Станишев (август 2005 г. – юли 2009 г.) – популярно като правителството на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ).

  Партията на Доган беше партньор на Симеон Сакскобургготски в правителството му (юли 2001 г. – август 2005 г.).

  „Депесарският шут” на Доган през есента на 1992 г. стана една от основните причини за сваляне на правителството на Филип Димитров (СДС). С решаващата подкрепа на ДПС през 2001 г. Георги Първанов беше качен на президентския пост…

  Метаморфозите на Доган

  Метаморфозите на Доган през годините са удивителни: от закана да забрани БКП/БСП през 1990 г., през демонстрирането на близки отношения с боса на Мултигруп Илия Павлов и превръщането на ДПС в неизменен политически балансьор, до депутатът, който не стъпва в парламента и партньор на БСП във властта.

  Негови са шокиращите признания, че „всяка партия си има обръч от фирми” и че той разпределя „порциите на финансирането в държавата”. А когато през 2008 г. беше критикуван за появата му на луксозна Доган чистосърдечно заяви: „Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния… Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.“

  Една от последните му метаморфози е тази на „мениджър на проучванията” за „Цанков камък” и още три хидровъзела, за което получи хонорар от 1,5 млн. лв.

  Държавна сигурност и агентурното минало – теми табу

  И ако Доган е правил такива провокиращи признания като за обръчите от фирми, то има една тема, която досега за него е табу – Държавна сигурност и принадлежността му към репресивния апарат на БКП.

  Не е коментирал нито ДС, нито агентурното си минало. Едва след напускането на ръководството на ДПС на Касим Дал през януари 2011 г. стана ясно, че пред своите съпартийци Доган се е клел, че не е доносничил.

  Човекът, който за първи път публично разкри агентурната принадлежност на Доган, беше зам.-директорът на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков. През 1991 г. той заяви, че лидерът на ДПС е работил за Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „Сергей” и „Сава”. Не последва опровержение от страна на Доган.

  Полк. Райков, който има и съществен принос по делото за убийството на писателя Георги Марков с осигуряването на достъп на следствието до на важни архивни документи на ПГУ по случая, обаче набързо беше заплашен с физическа разправа и беше принуден да напусне България и да остане в чужбина и до днес.

  Оповестяване на агентурната принадлежност на Доган

  Първото легално оповестяване на агентурната принадлежност на Доган към ДС беше през октомври 1997 г. Тогава по силата на първия закон за досиетата комисията „Бонев” обяви агентите на ДС в парламента. Сред 23-те огласени имена от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев беше и това на лидера на ДПС.

  Неговото име присъства и в решенията на следващата комисия по досиетата „Андреев” от 2001 г. Тогавашното законодателство обаче не позволяваше достъп до делата на агентите.

  През 2002 г. ДПС пък гласува отмяната на Закона за досиетата, заедно с НДСВ и БСП.

  При скандала с изборното вадене на досиета на журналисти от министъра на вътрешните работи Румен Петков през 2006 г., след силния граждански натиск Доган обаче зае интересна позиция пред другите лидери на тройна коалиция Станишев и Сакскобургготски – настоя да се отварят всички досиета. Така се стигна до приемането на действащия Закон за досиетата.

  Може би Доган допусна една грешка. Не предвиди, че този път до досиетата, включително и неговото, ще има широк достъп и те ще могат да се четат от всеки.

  Комисията с председател Евтим Костадинов също огласи агентурната принадлежност на Доган при проверката на народните представители още през пролетта на 2007 г.

  През 2009 г. журналистът Тома Биков издаде документалната книга „Досието на Доган”, изградена върху проучването на архивите материали за него в ДС.

  Днес desebg.com за първи път дава възможност за пряк достъп до 10-томното досие на лидера на ДПС, надхвърлящо 1850 листи, като ги публикува онлайн.

  В част 1 се публикуват архивните документи от лично дело на агент „Ангелов” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г.

  Началото – как Ахмед Доган става агент „Ангелов” на ВКР

  Интересът на ДС е регистриран на 13 април 1974 г. от оперативния работник Стайчо Стойков. Той е офицер от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), отдел при Главно управление на строителни войски (ГУСВ), IV отделение – Варна (самият офицер работи в Шумен). Според основните документи на Политбюро на ЦК на БКП за ВКР то е „политическият орган на партията в армията”.

  На тази дата оперативният работник от ВКР пуска проверка на лицето Ахмед Исмаилов Ахмедов (тогавашните имена на Доган) в III отдел на ДС (архива на ДС), за да се установи по оперативния отчет дали набелязаният е свободен или е регистриран като сътрудник на друго управление на ДС (подобна проверка по оперативния отчет се прави задължително преди подхождане към вербовка на всеки кандидат-агент).

  По това време Ахмед Доган е войник в поделение 2570 – Мътница (източен квартал на Шумен на около 8 км от центъра му и на около 10 км от Каспичан). Там постъпва през декември 1973 г. като машинен техник. Поделението се води към ГУСВ. В картона на проучването е в графата цел на проучването е записано „вербовка”.

  В поделението Доган отбива военната си служба от декември 1973 г. Предложението за вербовката му се мотивира с необходимостта от внедряването на агент с средата на трима от редниците в поделението, които имат близки в Турция и „ангажират вниманието на останалите по въпроса за живота там”. Като подходящ човек според оперативният работник Стайчо Стайков от ВКР се явява Ахмед Доган.

  Какви документи съдържа личното дело на агент „Ангелов”

  От документите се разбира, че между двата е имало няколко срещи преди да се подходи към вербуване на редника и че Ахмед Ахмедов е давал сведения и преди да бъде регистриран като агент. Офицерът мотивира предложението за вербуването на Доган с факта, че той „е добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на ДС”.

  В личното дело на агент „Ангелов” – Ахмед Доган се съдържат редица документи, свързани с проучването преди вербуването му, както и с плана и рапорта за извършена вербовка. В тях има много биографични сведения за произхода и семейното му положение. Запазена и строго секретна справка за бърза и двустранна връзка с агент „Ангелов”.

  В този том е и неговата собственоръчно подписана декларация от 21 август 1974 г. В нея Доган декларира, че „като честен гражданин и предан член на ДКМС, напълно добросъвестно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ”.

  По това време Ахмед Доган е едва 20-годишен. Мястото на вербовката е канцеларията на началника на склада за строителни материали. Срещата с Доган е камуфлирана като разговор по повод самоотлъчка на войник с петима редници, като Ахмед Доган е привикан последен.

  Интересно е, че самият Доган избира псевдонима си „Ангелов”, а вербовката се извършва на „идейно-политическа основа”.

  От документите в личното дело на агент „Ангелов” става ясно, че неговата надеждност е проверявана чрез „М-Родопи” (мероприятие, при което се използва подслушване с микрофон). Това става по време на среща на агента с друг войник, от който получава сведения.

  В качеството си на агент „Ангелов” Доган е срещан от оперативния работник и в явочна квартира „Панела” без в документите да се съдържат данни къде се е намирала тя.

  Агент „Ангелов” е използван за работа по 6 дела за оперативни проверки (ДОП) и както ВКР посочва с изключение на една „всички обекти са разобличени и данните при разобличаването се покриват с тези от агента”.

  В личното дело на агент „Ангелов” – Доган, освен документите, свързани с проучването и вербуването има и няколко сведения, заявления и писма от него, които са подписани с името му, а не с агентурния псевдоним.

  Този том материали приключва с предложение личното и работно дело на агент „Ангелов” да се прехвърлят на отдел I-ви – ДС в Окръжно управление на МВР във Варна за по-нататъшното му ползване.

   

  Документите за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов съгласно закона и са предоставени от комисията по досиетата.

  В тях са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.

  Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите.

   

  

   

   

  Повече информация – на  desebg.com

   
  ‘

• Властта си играе с огъня срещу гражданите

  Илия Вълков*,  в. „Култура“

   .

  Някой спомня ли си вече какво стана на 13 юни 2012 г.? Българите помнят две седмици. Това не е от глупост, напротив. Те са с кратка памет, защото така ги е научила средата – не могат да смогнат на темпото й. Тук една криза следва друга и това натрупване уморява, притъпява, създава апатични хора. У нас една криза лекува друга. Звучи конспиративно, но се оказва прагматично за всяка власт. Чудото, което минава за три дни, бързо измества една обществена тема, сила и енергия, която е тръгнала да се развива и да помита устоите на елита. Представете си как, с устрема на пироман, някой, комуто е изгодно, решава да премести огнището на пожара от едно място на друго и така да укроти опърничавото гражданство.

  Та, на 13 юни Народното събрание прие промени в Закона за горите. Сряда, 19 часа, карето на Орлов мост беше затворено от разгневени граждани, които се опълчиха не само срещу лобистките текстове, но и срещу притъпената социална чувствителност на властта. И си заслужиха в следващите дни да бъдат наричани с всякакви имена – еко-, нарко-, апати-, алко-, всеки да ги допълни сам. Имаше протести и контрапротести. Социалните мрежи жужаха като съборен кошер. Властта преговаряше с протестиращите.

  Орлов мост отново разпери крилата на промяната от онези години на зората на българската демокрация (не, че ни е огряло). И така до първи юли, неделя, 14 часа. Тогава се получава първият сигнал за пожар във Витоша, планината, която отново припомни романтичния рефрен „хубава си, моя горо“. Бистришкото бранище пламна така, както пламна Орлов мост, със същото социално напрежение. Короядният бръмбар и повалени дървета тлеят четири дни. И същите тези, която бяха наричани с какви ли не имена от рупорите на властта, хукнаха да спасяват Витоша.

  А през това време отговорните лица се оправдават с трудния терен, липсата на вода, липсата на техника. Мотаене четири дни. Държава, в която управляват възпитаници на милиционерска школа, ме принуждава да участвам във все повече конспиративни конструкции. Малко факти от изминалите дни.

  Властта не иска да овладее пламъците в Бистришкото бранище, защото е биосфререн резерват, който подлежи на специален режим и огнеборците нямат право да секат дървета. Това убеждение у земеделския министър Мирослав Найденов разраства огнищата на пожара близо четири пъти. Три дни властта не иска да прочете чл. 17, ал.1, т. 5 от Закона за защитените територии: „в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети“.

  И докато управляващите умуват, десетки доброволци плъзнаха по билата на Бистришкото бранище да гасят пожарите. Страната, в която ни управлява генерал-лейтенант, инженер, доктор с научен труд „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“, специалист по гасенето на пожари, не може да овладее огнището на Витоша четири дни.

  За сметка на това, властта се изказа:

  – Мирослав Найденов за еколозите: „Вместо да си чешат езиците, да отидат горе и да помогнат. Сега оттук отивам, свалям костюма и отивам там. Питайте (към медиите) природозащитниците къде отиват“.

  – Бойко Борисов за доброволците: „Не заради това, че толкова е ценен трудът им, тъй като имаме прекрасни пожарникари, които са с огромен опит, не само в България, а и в Израел, и в Русия, а заради това, че те са съпричастни и толкова много хора искат да помогнат в погасяването на пожара“.

  Говореното настрана. Пожарът се разрасна и заради липсата на техника, която да се справи с него. Първо се оказа, че двата ни хеликоптера, които не можеха да се движат в зимни условия около бедствието в с. Бисер, сега нямат нужното оборудване за гасене на пожари. Реши се да се наеме частен хеликоптер. Първо поискахме, а след това се отказахме от израелски самолет. Военните изпратиха хибрид между танк и пожарна! Горе в планината доброволци съобщиха, че нарочно са мотани да не участват в потушаването на огнищата.

  Всичко това звучи като хроника на абсурда. Все по-убедително изглежда, че мотаенето, бавенето на гасенето на пожара на Бистришкото бранище има за цел да убие устрема на същите тези, които протестираха на Орлов мост. Тук няма значение дали огънят е запален умишлено или не. Важен е процесът на овладяването му. Всичко друго са нови димки: „Пожарът не е случаен. Следствените органи и полицията да направят своето разследване.” (Йорданка Фандъкова, кмет на София).

  И още за организацията по потушаването на огъня: „Със сигурност има грешки, в критични ситуации винаги се допускат грешки” (Фандъкова). Да, властта може и да е допуснала грешки в борбата със стихията, но и направи опит да овладее надигащото се гражданско неспокойствие. Това, което се случи, е, че главнята на социалното недоволство, която лумна в краката на властта, беше изритана на билото на планината. Най-активните от протестиращите станаха опълченците на Витоша и влязоха в отбрана.

  Сценаристите, обаче, не осъзнават, че това е с бумерангов ефект. Енергията на протеста вече е презаредена от други две победи. Европарламентът не прие спорното търговско споразумение АСТА. Морската градина във Варна беше спасена. Кризата може и да сплотява. Същите тези хора, които се събраха да бранят гората, се мобилизираха още повече. Заздравиха приятелството си, защото рамо до рамо правеха просеки в Бистришкото бранище. Социалните мрежи ги аплодираха, някои дори събираха сандвичи и вода, които да бъдат пратени за героите на Витоша. Последното звучи като епопея. Дали и тя ще се забрави?

   

  ––––––––––––––––––

  * Илия Вълков е завършил “Връзки с обществеността” в Софийския университет, а след това защитава магистърска теза по социология в Алма Матер. В момента е докторант по комуникация при криза при проф. Тодор Петев. Работил за в. „Дневник” и Дарик радио. Занимава се с публични комуникации и академични изследвания. Участник в протестите на Орлов мост.

   

• Равиния-2012

  Выступления Чикагского симфонического оркестра (далее – ЧСО) в Равинии открылись торжественным концертом в честь Дня независимости. Прозвучали
  произведения американских композиторов. За дирижерским пультом стоял Стивен Райнеке. На этой неделе его сменит наш старый знакомый Кристоф Эшенбах.

  13 июля, 5.30 pm, Беннетт Гордон холл. Концерт музыкантов отделения фортепиано и струнных инструментов Steans Music Institute. Вход свободный с билетами на вечерний концерт.

  13 июля, 8.00 pm, Павильон. Концерт И.Брамса ля минор для скрипки и виолончели с оркестром. Солисты – Никола Бенедетти, скрипка; Леонард Эльшенбройх, виолончель; ЧСО под управлением К.Эшенбаха.

  Никола Бенедетти и Леонард Эльшенбройх – новые имена на музыкальной карте мира. Никола Бенедетти родилась в Северном Эйршере (Шотландия). С четырех лет училась играть на скрипке. Поступив в школу Иегуди Менухина, сделала головокружительную карьеру. В 2004 году выиграла Международный конкурс Би-Би-Си и стала лучшим юным музыкантом года. Играла с ведущими оркестрами Европы. В
  2005 году впервые выступила в США.

  Леонард Эльшенбройх родился в 1985 году во
  Франции. В возрасте десяти лет был приглашен в школу Иегуди Менухина. Непременный участник самых престижных музыкальных фестивалей Европы. О его игре Кристоф Эшенбах сказал: “Глубина, экспрессивность, харизма, совершенство. Игра
  Эльшенбройха – идеал, который ищет каждый артист”.

   

  14 июля, 5.30 pm, Беннетт Гордон холл. Концерт музыкантов отделения фортепиано и струнных инструментов Steans Music Institute. Вход свободный с билетами на вечерний концерт.

  14 июля, 7.30 pm. Павильон. В этот день ЧСО исполнит произведения А.Дворжака и Э. В.Корнгольда, которые мы часто слышим в кино. Отсюда название – “Кино, музыка, концерт”. Центральной частью программы станет исполняемый довольно редко Концерт ре мажор для скрипки с оркестром жившего в Америке немецкого композитора Эриха Вольфганга Корнгольда. Этот концерт можно поставить в один ряд с самыми популярными произведениями для скрипки. Солист – Эрик Шуман.

  В концерте прозвучат также Концертная увертюра “Карнавал” и Восьмая симфония Дворжака. “Бог, Любовь и Страна” – это не только личный лозунг Дворжака, но и квинтэссенция его творчества. В отличие от Девятой симфонии Дворжака “Из Нового света” с ее американскими темами, Восьмая интересна своим особым национальным колоритом. Можно сказать, что эта симфония просто пронизана богемским стилем, в ее музыке мы слышим темы чешских народных танцев и мелодий, которые, по словам самого Дворжака, “просто льются из него”. Уверен, что прекрасные музыканты ЧСО во всей красе, с буйством красок и гурманским
  смакованием музыкальных красот исполнят эту музыку. Дирижер – Кристоф Эшенбах.

  15 июля, 2.00 pm, Беннетт Гордон холл. Концерт музыкантов отделения фортепиано и струнных инструментов Steans Music Institute. Вход свободный 

  15 июля, 5.00 pm. Павильон. Концерт, посвященный восьмидесятипятилетию американской певицы и актрисы Барбары Кук. Лауреат всех мыслимых и немыслимых премий, она прославилась выступлениями в бродвейских мюзиклах. В 2011 году была введена в
  Зал славы в Кеннеди-центре. В исполнении Барбары Кук прозвучат фрагменты мюзиклов и песни американских композиторов. ЧСО дирижирует Ричард Кауфман.

  16 июля, 8.00 pm. Театр “Мартин”. Камерный концерт замечательного немецкого баритона Маттиаса Герна. Сегодня его можно назвать наследником умершего в мае великого музыканта XX века Дитриха Фишер-Дискау.
  Репертуар Герна, в основном, складывается из произведений немецких композиторов. В прошлом сезоне мы слышали в его исполнении вокальные циклы Шуберта. В программе этого концерта – песни Л.ван Бетховена, Ф.Шуберта, И.Брамса. За роялем – Кристоф Эшенбах.

  17 июля, 8.00 pm. Павильон. Концерт канадской джазовой певицы, обладательницы трех премий “Грэмми” Дайаны Кролл. Концерт открывает певец, пианист и композитор
  Дензал Синклер.

  200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.

   

   

   

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. ЛОГО Равинии
  Фото 2. Никола Бенедетти

  Фото 3. Маттиус Герн

• „Ню Йорк таймс“: Става все по-горещо

  Последната гореща вълна, която изпържи по-голямата част от САЩ, унищожи реколта и предизвика смъртни случаи, повдигна въпроса дали това и други екстремни метеорологични явления могат да бъдат приписани на предизвикани от човека климатични промени. Отговорът, все повече, е „да“, но с някои уговорки.

  Повечето учени винаги са били предпазливи в намирането на причинно-следствена връзка между глобалното затопляне и което и да е конкретно климатично събитие. Светът е преживял катастрофални горещи вълни, засушавания, горски пожари и наводнения. Те са на мнение обаче, че без трайни усилия да се намалят парниковите емисии, има голяма вероятност опасните жеги, продължителните засушавания и крайбрежните наводнения да станат по-чести.

  Много политици и изявено малцинство от учени оспорват тези прогнози и твърдят, че те само предизвикват паника. Това, което не могат да оспорят обаче, са цифрите. Според Националната администрация за океаните и атмосферата 11-те години от 2001 до 2011 са сред 13-те най-топли години в света, откакто преди 132 години започна да се води официална документация. Средната температура в САЩ за първите шест месеца на тази година е най-високата, регистрирана след 1895 г., съобщи в понеделник

  Националният център за климатични данни.

  Междуправителствената група за климатичните промени, служба на ООН, която проучва климатичните промени с помощта на хиляди учени от цял свят, съобщи, че предстоят по-чести и потенциално по-разрушителни, екстремни климатични събития. В доклад миналия ноември, в който се прави оценка на екстремните промени на климата, групата твърди, че през 21 век в глобален мащаб със сигурност ще има засилване на честотата и обхвата на крайно високите и крайно ниските всекидневни температури. Ако парниковите газове не бъдат намалени, горещите вълни, които сега идват на всеки 20 години, до края на века ще започнат да се случват на всеки две години.

  Експертната група е здравомислеща и предупреди да не се правят прибързани преценки. След урагана Катрина например, някои климатични експерти предположиха, че повишаващите се температури в света ще доведат до по-чести урагани. Групата каза, че не разполага с доказателства за подобна зависимост.

  Като цяло обаче нейните изводи подкрепят доказателствата, представени от науката: по-топлият въздух предизвиква по-чести горещи вълни и засушавания, по-топлият въздух задържа също повече водни пари, които увеличават опасността от катастрофални наводнения.

  Както каза Майкъл Опенхаймър, учен по климата от университета Принстън и водещ автор на доклада, една по-топла и по-влажна атмосфера е атмосфера, която е узряла да предизвика бедствия.

  Историята е пълна с тъжни случаи, показващи неспособността на човека да види очевидното – прекомерното обработване на почвата доведе до прашните бури, прекомерният риболов лишава от популация океаните. Горещата вълна е просто поредното от многото послания, свързани с климата, които би трябвало да бъдат лесни за разчитане.

  .

  Източник:  Mediapool/БТА

• 12 юли 1991-ва: Притча за Краставата жаба и Злата фея

  Владимир Сотиров,  в. „Сега“

  .

  Прикипя ми! Цяла зима не можах да карам ски на Витоша, защото един рекетьор спря лифтовете. Правителството пририта, пък му клекна. Обаче мен нарече „екорекетьор“, че съм протестирал! Нарече ме още „екомафиот“. Дали защото не съм нито акционер, нито концесионер, а само пенсионер? Един министър, когото лично Илия Павлов тържествено титулува „Главен Мултак на Република България“, ме обвини в истерия. Същият извая с юмрука си носа на полицай. Е, Маестро, великият Леонардо ни учеше, че животът е кратък, а изкуството вечно. Ти обаче го опроверга: доказа, че изкуството е кратко, а простотията е вечна. Свикнал бях крадецът да вика „Дръжте крадеца!“, но когато побойникът взе да зове за смирение, дърварят да милее за горската сянка, пияницата да ми говори за „трезво мислене“, а простакът – за култура, тогава вече ми дойде много. И прописах…

  Наблюдавах младежта, наизлязла да протестира в защита на природата. Както ми изглеждаха, средна възраст 22. Те нямаше как да знаят, че преди да са били заченати, демокрацията в България започна от протести за чиста природа. Затова сравнявах тогава и сега. И се питах: какво се случи, та „зелените“, които през 1989 бяха олицетворение на жаждата за чист въздух, свобода и права на човека, днес са наричани „екорекетьори“ и „екомафиоти“? О, и убийственото увеличение на тока в нашата сметка го вписаха! Преди 22 години дойде демокрацията и обществото облекчено въздъхна, че вече няма да го управлява здравата ръка, а здравият разум.

  Ето че сега ни управлява здрава ръка без никакъв разум. Що така?

  Вървейки заедно с протестиращите младежи и броейки жълтите павета – свидетели на онез и тез събития, – отговорите започнаха да изплуват един по един. До ноември 1989 г. имаше една единствена Партия, която беше „ръководител и вдъхновител на всички трудови победи“. Дойде обаче 10 ноември и партиите заизникваха като гъби. Реставрираха се стари, учредиха се нови… Стотици хиляди се записваха в партия, че и в по две. На входа на Южния парк имаше десетки активисти с кочани и пробити бисквитени кутии – пускаш някой лев в кутията, издават ти бележка и си готов партиец! Така аз навръх Коледа участвах в основаването на Зелената партия и за пръв път в живота си станах „партиец“. Искам да кажа, че еволюцията – ако ми простите думата, – която аз изживях от „независим“ към „партизан“, не беше само лична. Всеки се чувстваше съпричастен към реформирането на обществото и наистина действаше според древния девиз „Кой, ако не аз, и кога, ако не сега?“. Вмъкнах този исторически разказ като елемент на основния въпрос, който си задавам: Кое отврати и отблъсна от политиката всички тия добронамерени, ентусиазирани идеалисти – милиони в началото!, – които тогава бяха решени сами да градят страната и собственото си бъдеще, а сега само псуват, че други им рушат и страната, и бъдещето?

  Носен от вятъра на промяната, аз се озовах във Великото народно събрание като депутат от Зелената партия в СДС. Основната функция на туй събрание бе да гласува новата конституция. СДС нямаше мнозинство, но притежаваше повече от 1/3 от гласовете, което гарантираше, че никоя алинея не може да мине без нашето съгласие. И ето че

  на 12 юли 1991 г. аз подписах Конституцията на Република България

  Изпълних си поръката, така да се каже. Подписах я и на излизане един лумпен ме заплю. А на влизане други лумпени налетяха да ме бият. Представяха се като „СДС движение“. Само че не биеха комунистите, а нас, от СДС. По-нататък ще обясня тази странна избирателност. Вещица пък ме прокълна. Пожела „да ми се вкаменяла ръката“. Уви, Добрата принцеса бе обърната в Краставата жаба, а Злата фея заподскача в злокобния си танц. СДС бе безвъзвратно разцепено от 39 смешници, които обявиха стачка, защото били малцинство. И понеже ще говоря за слепотата – политическия сакатлък на българина, ще обърна внимание, че улицата не реагира на колосалната подмяна: депутати от СДС, делегирани да изработят антикомунистическа конституция, изведнъж се обявиха в защита на старата, Тодор-Живковата! 39 нарекоха „предатели“ нас 100-те, които останахме да се борим с комунистите. Този болшевишки трик – „врагът с партиен билет“ – е печеливш за клики, които жертват генералните цели заради позиции вътре в кликата. След като прозряха своята импотентност срещу външния враг, те си измислиха вътрешен. И закономерно вдигнаха мизата, защото на война противника го чака пленнически лагер, докато за предателя има само една присъда – смърт. Лумпените изпаднаха в екстаз, понеже такава им е природата – те винаги бягат от фронта, но заемат първите редове на арените. 39-те не победиха комунистите, но победиха вътре в СДС. А в резултат загробиха и самото СДС, като с песен го поведоха към… виж картината на Брьогел.

  Слепотата се превърна в желан и траен недъг на СДС

  Слепите не забелязаха как грачещи проскубаници избутаха от гнездото на СДС орлите и снесоха собствените си запъртъци. Никой вече не помни техните имена, затова и аз няма да ги спомена – за да се убедите, че никога няма да се сетите сами. Имаше БСДП на Дертлиев. И кой дойде на негово място? Имаше „Екогласност“ на Берон и Петър Слабаков. И ги замени кой? Имаше БЗНС, „николапетковистите“ на Милан Дренчев. И кой ги замени? Да, сега познахте! А на Зелената партия кой й беше дубльорът? Мълчание… Ами „присъдружните“ партопародии Нова СДП начело с одиозния гражданин на Нубия, потомствените „антикомунисти“ в АСП, наследствените „репресирани“, републиканската партия редом до монархическата, всякакви мутации, водени от мутанти… Ох, за малко да забравя самопровъзгласилия се „владика“ с вощениците, министъра на външните работи, дето щеше да съди Русия за репарации, Генералния лустратор на комунистите, бомбаджията на мавзолея – де сте сега, безименни герои? Мътилка, която се надигна от дъното, вгорчи еликсира на демокрацията и отплува нанякъде с пяната! Остана обаче горчилката.

  Василий Българоубиец постъпи хуманно, като пощади на сто ослепени по един с едно око да ги води. Седесарите обаче доброволно склопиха и двете си очи. Затова не прозряха, когато партийната секретарка на Юридическия факултет нарече „комунисти“ мен и останалите верни на СДС. За награда я направиха зам.-председател на Народното събрание от СДС. Така де, комунистките не миришат. Агентът „Николай“, макар и вече осветлен, поведе борбата вътре в СДС и никой не пожела да се усети. За награда го направиха конституционен съдия. Впрочем СДС беше и продължава да е най-шумно на тема „досиета“. А защо две негови правителства не ги отвориха?

  Дали защото и ченгетата не миришат, когато са „наши“?

  По времето, когато СДС владееше парламент, президент, правителство, големите градове, Татарчевата прокуратура и Конституционния съд, не бе осъден ни един комунистически престъпник (заради лагери, „възродителен процес“, икономическа катастрофа и прочие), не бе отнет ни един комунистически откраднат имот, не бе върнато ни едно комунистическо „куфарче с пари“, не бе хванат ни един „мръсен“ лев, за ченгетата вече казах… И що така се получи?

  Аз знам защо. Слепите не знаят. Когато СДС се радваше на 35 процента от гласовете с реални изгледи да станат 50, то се опря на тълпата. По-късно си я подели с ДСБ. А охлокрацията управлява по нейния си основен закон „Хляб и зрелище“. Обаче разделени: хляб – за реститутите и олигарсите, зрелище – за лумпените. Само че тълпа мнозинство бута, но тълпа мнозинство не прави. И затова на всеки, който ми подхвърли, че виновна за падението е „комунистическата“ конституция, ще му отговоря кротко: Нещастнико, не съди по-високо от джапанката си!

   

  Епилог. Както във всяка приказка с отворен край, Краставата жаба още чака своя принц, който да я целуне и тя да го ощастливи. В това време Злата фея се отдава на политици, страдащи от хроничен простатит, а практикуващи промискуитет. Оле, отвори очички!

   

• Жителите на Земята сме 7 057 608 000

  Населението на Земята достигна 7 057 608 000 души днес, на Световния ден на населението, обявен от ООН през 1989 г.

  „Двигател за увеличаване на населението на планетата са развиващите се страни“, посочи говорител на, Германския Фонд за световно население (dsw-online.org).

  Всеки ден населението се увеличава с 227 000 жители, което прави около 80 милиона души за година.

  До 2050 г. на Земята ще живеят 9,3 милиарда човека. Но тази прогноза разчита на мерките за по-добро семейно планиране и за намаляване на раждаемостта.

  Ако броят на деца на една жена остане на сегашното си равнище, в средата на 21-и век населението на земята ще е 11 млрд.

  В Африка, например, през 21-и век броят на населението ще нарасне до 3,5 милиарда души. Най-голямо увеличаване на жителите на Черния континент се отчита в най-бедните райони на юг от Сахара, където всяка жена ражда средно по пет деца.

  Само в развиващите се държави всяка година 80 млн. жени забременяват без да желаят това.

  Въпреки че много африкански страни постигнаха успехи в борбата с глада, делът на гладуващите в развиващите се страни остава 16 процента. Правителствата на тези държави не могат да изхранят нарастващото население.

  За да бъдат предприети мерки за отстраняване на тези проблеми, са необходими 8,1 млрд. долара. Днес в такава дейност се инвестират 4,1 млрд. долара, изчисляват в германската организация.

  Проблем остава и недостигът на вода, който „вече е причина за много конфликти и войни“.

  Населението на Земята достигна 7 милиарда на 31 октомври 2011 г.1 а 6 милиарда – през 1999 г.

  ООН предвижда, че до 2025 г. Индия ще стане най-многочислената страна в света – с близо 1,5 млрд. жители преди Китай.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Парламентът ограничи правата на българските граждани и в България, и зад граница

  11 юли 2012 г.  Българският парламент обвърза във вторник правото на българските граждани да се разпореждат с имуществото си с плащането на здравноосигурителни вноски, съобщават журналистите от Кафене.нет.

  На първо четене бе приета промяна в закона за здравното осигуряване, според която всеки, който иска да прехвърли собственост или да учреди вещни права върху имоти или моторни превозни средства, е длъжен да представи удостоверение от НАП, че не дължи здравноосигурителни вноски.

  Срещу текста остро възрази Синята коалиция, която посочи, че той е противоконституционен и накърнява правата на българските граждани, които живеят в чужбина.

  Финансовият министър Симеон Дянков, който бе в парламента, посочи, че дали текстът е противоконституционен може да каже Конституционният съд. От финансова гледна точка това е правилна стъпка, каза министърът.

  Предложенията за обвързване на различни конституционни права на гражданите с плащането на здравноосигурителни вноски идват от кръговете в ГЕРБ около здравната министърка Десислава Атанасова. Тя настояваше на хора с неплатени вноски да не се издават лични карти, шофьорски книжки и да се отказват административни услуги.

  В крайна сметка тя успя да извоюва ограничаване на рапоредителните вещни права.

  Ограничителният текст засяга единствено частния бизнес и хора със свободни професии, тъй като държавните служители, армията, МВР, пенсионерите, безработните на социална помощ и децата до 18 г. се осигуряват за сметка на бюджета.

  В категорията на най-силно засегнатите влизат и живеещите в чужбина български граждани.
  Текстът бе приет на първо четене със 75 гласа.

  Следва коментар на Kafene.net

  ****

  Депутати и министри ще се разпореждат с жилищата и колите ви

  Българският парламент обвърза във вторник правото на българските граждани да се разпореждат с имуществото си с плащането на здравноосигурителни вноски.

  На първо четене бе приета промяна в закона за здравното осигуряване, според която всеки, който иска да прехвърли собственост или да учреди вещни права върху имоти или моторни превозни средства, е длъжен да представи удостоверение от НАП, че не дължи здравноосигурителни вноски.

  Това е новината от вторник. Добър повод да попитаме: защо винаги правителството на България се опитва да действа с метода на принудата и задължава хората да търсят решение в безсмислената държавна администрация.

  Представете си само как един българин се връща, да речем от САЩ за броени дни, и трябва най-напред да отиде в НАП, за да получи бележка. За какво? За това, че не дължи здравни осигуровки.

  Как ще стане това? Представете си, отивате и чакате няколко часа, докато държавният чиновник си изпие кафето, обсъди семейните си проблеми със съседния държавен чиновник, и след това бавничко започва да се бори с планината от проблеми. Които не се негови. Те са ваши.

  Казвате на чиновника, че ви трябва бележка за това, че не дължите здравни осигуровки. Чиновникът, чиято основна задача е да пречи, а не да помага, ще ви поиска друга бележка, например, че не живеете в страната, че живеете в друга страна, че нямате връзки с организирани престъпни групи, че не сте съден и осъждан, че не подлежите на военна служба, че сте вегетарианец или, че не сте.

  В случай, че сте по-повратлив, вместо да се блъскате по разните държавни учреждения, ще намерите близък познат, роднина или приятел, който ще ви осигури бележката. По втория начин.

  Тогава ще разполагате отново със своето жилище в България или с леката си кола, които до момента са били заложници на здравната каса, на министър Десислава и на финансовата дисциплина.

  Защото, както казва Дянков: Многократно се е показало, че в България е полезно да има повече контрол и повече дисциплина, като се започва от свързването на фискалните апарати, в митниците, електронното свързване на бензиностанции, и това за мен е една поредна стъпка, която цели една дисциплина. Когато това се случи, когато влизат повече пари в здравното осигуряване, мисля, че всички ще спечелим от това. От гледна точка на финансист, това е правилна стъпка.

  Ние не знаем, какво се е „показвало многократно“, защото не познаваме подобно подреждане на думите, но знаем, че това, което казва министърът, противоречи на основното право на всяка демократична държава – на правото на собственост.

  Ако министър Дянков пожелае, може да попита американската си съпруга, върху какво се гради просперитетът на САЩ. Няма да му казваме, нека сам попита. Да попита за правото на собственост като основа на демокрацията и пазарната икономика.

  Това е правото, което е създало могъщите световни сили, които няма да изброявам. За него са се борили хората още от средните векове.

  Когато това право се наруши, държавата става нещо като Русия. Защото отделният човек няма право върху собствеността си, такова право имат държавните чиновници. Попитайте руските олигарси, които са в Лондон, какво правят там и защо не си стоят в родината.

  Удивителни са решенията на българската държавна администрация. Нейни представители ронят сълзи и други неща, като обясняват, как българите от чужбина трябвало да се върнат. Защо? За да трябва да получават бележки, например, ако искат да отидат до тоалетната ли?

  Любопитно, какво би станало, ако всички българи, които годишно изпращат по близо 1 млрд. евро в родината си, изведнъж спрат да го правят.

  Много от тях сигурно ще постъпят точно така, когато се сблъскат с тапигьозлука и безумните решения на парламента, министър Тоз и министър Онзи или, ако трябва да почакат ден-два пред кантората на някой досаден държавен служител.

  Що се отнася до финансовата дисциплина на Дянков, той ще се сблъска с два проблема. Най-напред, парите, които се представят като чуждестранни инвестиции, тоест, този милиард от българите в чужбина, ще се изпари. Тогава, чужди инвестиции няма да има.

  Второ, всеки който пожелае може да намери достатъчно корумпирани държавни чиновници, които срещу добро заплащане ще продадат и купят и майка си.

  И, трето, най-важно, г-н министър Дянков, когато правото на собственост в страната не е гарантирано, а зависи от държавни чиновници, чуждестранните фирми обикновено започват да бягат. Или, на първо място, изобщо не идват. Или плащат под масата на държавните чиновници. Това се нарича корупция.

  Тоест, ако Дянков решава да пълни държавната си хазна само с изстискване на малкото останали живителни сокове в страната – да. Но, ако той се надява на инвестиции отвън, с които да реши проблемите – не.

  Ето така, българската държавна администрация, която се бори героично с корупцията, прави всичко възможно, за да създаде нови възможности за незаконни плащания. Как ще бъдат наречени те, няма никакво значение.

  А, вие, българи от Испания, САЩ, Италия, Великобритания, Австралия, дори не помисляйте да продавате или купувате имоти в родината си. Те вече не са ваши. Те принадлежат на Правителството и Народното събрание на Република България.

  Гордейте се!

   

  .

• Говорещото български население в Северна Гърция ще получи дарение с българска литература

  Говорещото български население в Северна Гърция ще получи над 600 тома българска литература, събрани в дарителска акция.

  Книгите са дарени при кампания на „Родопски хайдути“ в различни градове в страната, съобщиха от сдружението за БТА.

  Сред томовете, които ще се изпратят за жителите на гръцки села от южните части на Родопите, са събрани съчинения на Николай Хайтов, както и емблематични заглавия от българската класика.

  Заедно с дарението с литература, на съседните гръцки села ще бъдат предоставени и дискове с родопска музика.

  Книгите ще бъдат занесени в съседните гръцки селища от представители на сдружението.

  Част от населението в този район говори чист български език с родопски диалект, който напоследък се представя от определени среди в южната ни съседка като т. нар. помашки език, коментират от „Родопски хайдути“.

   

  Източник:  Conservative.bg

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

   

• Най-голямото зло за България – четири години по-късно

  

  Владо Трифонов,  Frognews.bg

  .

  Публикуваният текст „Няма по-прост народ от българския„, подписан от Едуард Стърнс, предизвика истински фурор в рубриката ни „Гласът на жабата“. (Бел.ред: Фрогнюз препубликува този текст на Бъзикилийкс – http://neverojatno.wordpress.com на 20 юни, а  Еврочикаго – на 24 април.)
  

  За десетина дни материалът бе прочетен от над 220 000 души! Коментарите са стотици. (Уточнение: 770 към днешна дата, 11.07.2012 г., във Фрогнюз; 112 – в Еврочикаго)

  Някои ни изпратиха своята позиция относно „разкриването на тъмните страни от българския характер„.
  Предлагаме ви едно такова мнение.

  Много преди измисленият англичанин Едуард Стърнс да публикува в сайта „Бъзикилийкс” измисления си очерк „Няма по-прост народ от българския”, в българската медийна територия се появи едно съвсем истинско интервю с една съвсем истинска емигрантка, направено на летището в Дюселдорф.
  Какво ли не предизвика то: от злобно „Разпни го!” на автора и неговата събеседничка, до възторжено „Осанна!”.

  Докачиха се българите, за които говореше емигрантката, изнервиха се, разлютиха се. Други пък подкрепиха изцяло мнението на възрастната дама, че българинът е… най-голямото зло на България. За илюстрация ето няколко мнения от двете крайности, извадени от форумите:

  „Да, никой не иска да признае и погледне истината в очите. За жалост бабата е избила рибата с този коментар, който е болезнено верен и „Dead on spot„. Освен това бабата има пълното право да критикува, защото тя не се е махнала по свое желание, махнала се е защото са я принудили. Никой не иска да живее в общество съставено от 99% лумпени и 1% нормални хора, които се борят за оцеляване (разбирай духовно, физическо и т.н.). Наскоро излезе изследване за това, че стандарта на живот в татковината ще достигне този на Европа след 100 години, за съжаление и аз нямам толкова време да чакам, маймуните да станат хора. Нека никой не се обижда персонално, а да се замисли сериозно за това, в какво общество живее. (ide li)

  Естествено че статията ще извика различни чувства, емоции и настроения в читателя! Едни я харесват, независимо къде живеят, други – не. Но истината е една! Възрастната жена е абсолютно права. Неоспоримото доказателство за това е, че през последните 20 години няколко милиона млади, кадърни, работливи и интелигентни българи напуснаха родината си. Безспорно, между тях има и комунисти и престъпници, които се укриват зад границите на България, но болшинството от тях мислят като нея. Лъскави стоки много от отдавна вече има и в България, но хората продължават да напускат страната и ще продължават. Знам, че някои ще кажат: „Защото е им е по-лесно!“ Не, уважаеми дами и господа! Никак не е лесно да се разделиш с близки и роднини и да тръгнеш да си търсиш щастието сам по света. Да започнеш от нулата в една чужда държава с друга култура, законодателство, традиции и език. По-лесно е да си стоиш там някъде на завет и да чакаш по-добри времена, които очевидно няколко поколения няма да можем да ги дочакаме. (ide li)

  – Много ми хареса статията, особено в частта за аристокрацията и интелигенцията. Днешната интелигенция е бедна и лесно контролируема, тъкмо започнахме да имаме аристокрация от която да избуи истинската интелигенция и комунистите им взеха всичко. Затова сега нямаме интелигенция, защото днешните аристократи са вчерашните комунистически безумци. От лоша семка трудно може да се появи добра фиданка. (svobodata.com)

  – Татко й бил фабрикант, говорил пет езика, свирил на пиано, сигурен съм, че и европейските мурафети е изучил до съвършенство. Мъдро е казвал, че „колкото по-развратен и по-алчен е един народ, толкова по-лесно се управлява„. Да я питам, обаче, татко й как се е отнасял към работниците си? От европейските ценности ли се е водил, като е организирал работата им по цеховете. Заплати като Хенри Форд ли е плащал? Съжалявам, мила госпожо, но ми омръзна да слушам българи от чужбина да хулят държавата и народа ни. Истината е, че вашите хора са били изтикани от властта след девети, а след десети не можахте да се завърнете. Иначе богатите навсякъде са си същите. Целта им е да съхранят и умножат богатството си. То е за тях истинската ценност. А това демокрация, върховенство на закона, свобода, солидарност и т.н. ценности на западната демокрация са удобно средство да се управлява едно общество. Западните акули го знаят добре и го прилагат успешно. Само че нашите комунал-капиталисти още не са се усетили за какво иде реч. (в. „Капитал”)

  – „Ей заради хора като тази госпожа сме на този хал и заради същите убеждения като нейните. Защото винаги виновни са „те“ – онези другите. Комунистите, бандитите, политиците… но „аз“ не съм от тях, видите ли, аз съм висша проява на добродетелта… Е да, винаги е много по-лесно да се плюе по другите, нали никой не е идеален. Повечето ми познати не са нито комунисти, нито бандити, нито политици, нито са на прага на бедността. Нито пък бащите им са фабриканти, та да се чувстват една глава над останалите. (в. „Капитал”)“

  Днес, четири години по-късно, отново предоставям онзи текст за публикуване, с убеждението че никакъв англичанин Едуард Стърн, колкото и амбициозно да е изфантазиран, не може да познава способностите на реалните българи по-добре от самите тях. Способностите им да се самонавиват и самозаблуждават, да се жалват и да се хвалят с еднаква страст, силно да любят (на маса) и още по-силно да мразят (на маса)….. И така:

  НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО НА БЪЛГАРИЯ

  Летище Дюселдорф. Чакам кротко самолета за Гьотеборг и изучавам хората наоколо. Един с вид на фирмен счетоводител пише на лаптоп, като си мърда пръстите и устата едновременно. Мъж и жена се държат за ръцете и нещо си бъбрят, по-точно жената разказва, а мъжът я слуша и отвреме навреме усмихнато се съгласява. Застаряващ бонвиван дискретно флиртува с някого по телефона. Друг чете книга, внимателно разлиства страниците и, колко странно! – не си плюнчи пръстите.

  Чисто, тихо, спокойно – няма на какво да си закачиш окото и ти иде да подремнеш. Докато не се появява елегантно облечена възрастна дама върху черни обувки на висок ток, с кокетна шапка на главата, маркова чанта през рамо и дълги, стилни обици. Острите движения, изправената стойка и жизнеността на жената са в пълен контраст с кротката и непретенциозна зала. Лукс, изисканост и енергия раздвижват въздуха.

  В този момент съобщават за закъснения на полетите поради лошото време. Дамата бързо се осведомява за ситуацията, поглежда си часовника, клати недоволно глава, сетне сяда на свободното до мен място, с изглед към пистите. Прави бърз преглед на присъстващите в салона, не й е интересно. Бръква в голямата си чанта и изважда…! – измачкан български вестник. Преглежда го хаотично, на една от страниците спира за малко, измърморва „Боже, Боже” и продължава нататък. Изведнъж чувам собствения си глас:

  – По едно време пишех в този вестник.

  – А така-а-а! Ама вие българин ли сте? – реагира светкавично възрастната жена. Сетне поглежда пренебрежително към вестника:

  – Комунистически! Тук имам още един – казва тя и изважда друг вестник. – И той е комунистически. Ами то в България само такива вестници продават.

  – И в него съм писал. Имах страница за свестните българи – пак се похвалвам.

  – А така-а-а! Ама да не сте и вие… ?

  – Не съм – изпреварвам края на въпроса й.

  От дума на дума се заприказваме. Жената е доволна, че я слушам с внимание. Аз съм доволен, че е терк, на какъвто отдавна не бях попадал.

  – Казвате, за свестните българи сте бил писал. Че къде ги видяхте тия свестни българи? Мошеници, крадци и бандити – това са днешните българи, господине. И до един са комунисти. То в България май други няма, освен цигани и комунисти? А пък онези, дето ужким не бяха комунисти, излязоха по комунисти от комунистите. Сега обаче всички станаха капиталисти. И бодигарди. Не им цепя басма аз. Бодигарди били! И кого пазят? Пикльовци са това, никакви бодигарди. Викам му на един, какво, ще ме набиеш ли? С мен ли ще се биеш, пикльо с пикльо? Със старата жена. Пикльо с пикльото, му викам, защо не отидеш да се биеш с Холифийлд? Защо не отидеш с Шварценегер да се биеш? Защото не ти стиска. Защото ще те смачкат.

  Българите са проблемът на България, господине! Не циганите, не турците. Извинете, че ви го казвам. Никак не ми е приятно, аз също съм българка, нищо че отдавна не живея в България. Българите са най-големият враг на тази хубава страна, за която още ми е жал и винаги ще ми е жал. Знаете ли на колко години съм? На 80. Ако бях останала в България отдавна нямаше да съм жива. Щях да съм умряла от яд, господине.

  Не общувам с българи аз. Имам си други приятелки и приятели. Само да не са българи. Защото българите и навън са си пак българи. Ще се изпоядат от завист. От завист, от алчност и от простотия.

  Ами те всички тлъсти комунисти кажи-речи вече са в чужбина. И паричките им са там – в швейцарските банки, в английските банки, в американските банки. В България крадоха, крадоха и отидоха навън да си ядат и да си пият.

  Кои останаха ли? По-дребните риби. На тях в България им отърва, защото още има какво да се реже от баницата. Много вкусна излезе тази българска баница, господине. Много вкусна и много евтина. Бях на Банско – него вече са го излапали. Бях и на Черно море – и то е отишло. Ами това Рила, това Пирин, Стара планина – всичко ще унищожат.

  Онези дърти бандити от бекапе-то, с мечешките физиономии. Техните синове, дъщери и внуци. И бодигардите им. Всички са за затвора. Политиците – до един! Деморализираха народа. Увлякоха хората да заприличат на тях – алчни и развратни.

  Моят баща беше фабрикант, свиреше на пиано, 5 езика говореше. От него знам: колкото по-развратен и по-алчен е един народ, толкова по-лесно се управлява. Ето това е сега България. Направиха от българина едно глупаво, недоволно и грозно същество. Крадливо и нечестно. Без капка достойнство.

  Кой днес става богат в България? Бандитът става богат. Търговецът на наркотици става богат. Всичките тия с мечешките физиономии – те стават богати. И да искаш да печелиш честно, не можеш, няма да те оставят. Насила ще те накарат да станеш като тях. Иначе – ето ти куршум.

  Как да се бори човек? Не знам. Аз не мога да се боря с тях, затова заминах. Бориш се с нещо, което имаш поне малко шанс да го пребориш. А не с организирани и въоръжени престъпници – като почнеш от ония в парламента, та стигнеш до тия на улицата.

  Западът ли? Аз чета, господине, и на немски, и на английски, и на френски. Всички вестници пишат, че в България комунистите все още дърпат конците, ама дума не обелват, къде са им парите на тия комунисти. Не са ли в западните банки? Там са. А защо са там, като и кучетата знаят, че това са крадени пари? Ще ви кажа защо. Защото на Запада му е все тая крадени ли са тези пари, или не са. Важното е, че са пари, и че са влязли в неговите банки.

  Хайде да ви питам, вашите читави българи, те какво направиха? Направиха ли революция и да натирят комунистите; вдън земя да ги натирят? Не направиха. И няма да направят. Защото на българина не му трябва демокрация. Той не знае какво да прави с демокрацията. На българина му дай господар, тогава му е най-добре. Господарят да решава, българинът да изпълнява.

  Не става от българина европеец, разберете. Невъзможно е. На българина и душата му е различна, и възпитанието му е различно. На Европа й трябват паричките на България, и пазарите. Българите не й трябват.

  Какво да кажа за интелектуалците? Не може да си интелектуалец просто така. Трябва да си аристократ. Да имаш свободен дух и усет към изящното. Интелектът никога не е бил качество на тълпата, а България е място на тълпата, господине. Тълпа, заразена от комунизъм. Затова интелектуалците в тази страна винаги са свършвали зле. Измряха, кой по чужбина, кой по затворите. Моята приятелка Дора Валие, тя беше истинска интелектуалка, бог да я прости. Днес такива няма.

  Днешните, които се имат за интелектуалци, са произведени. Назначили са ги. Казали са им: от днес те назначаваме за интелектуалец! Драскай там, каквото ще драскаш, и си налягай парцалите.

  Младите?

  Младите са същите, каквито са татковците и майките им. Защото с какъвто живееш, господине, такъв ставаш. Каквото виждаш, това правиш. Младите хора като виждат алчност и престъпност, вие какви искате да станат – демократи? Няма да станат демократи. Най-много да станат емигранти.

  …

  Викат пътуващите за Гьотеборг. Поглеждам си часовника – закъснението е близо час. Цял час прекаран в разговор с българка, живееща от половин век зад граница.

  Разделяме се.

  Пък ако решите да пишете, напишете, че една възрастна госпожа е казала: “българинът е най-голямото зло на България”. Беше ми драго.

   

  П.П. Текстът е публикуван в австрийския сборник Which road to Europe

  
  

• Месец Юлия

  Детелин Вълков,  из „Месец Юлия“*

   

   

  *    *    *

   

  Глупости.

  Цял живот това върша.

  Мургав катунар,

  който прецапва реката,

  оставил зад себе си само пепел

  от недогорели огнища.

   

   

   

   

  Спасителят

   

  .                    На Христо Фотев

   

  Спасителят умираше прекрасно –

  съвсем наивно гинеше в прибоя.

  Небето над главите ни угасваше,

  а падаше в душите ни покой.

   

  Какво, че плачеше морето пред очите ни –

  очите ни не искаха да плачат –

  използвали смъртта като прикритие,

  стопявахме се сиви в здрача.

   

  А давеше се нашият спасител –

  в най-крехкия, в най-нежния прибой

  потъваше. Умираше спасително.

   

  И знаеше, че ни спасява той.

   

   

   

   

   

  

  *     *    *
  

   

  Жената

  се съблича на ръба на реката

  и се страхува –

  тленна и непозната.

  Лист трепетликов сред вятъра,

  как е плаха жената –

  грешна и жадна

  реката след миг ще я има

  и по плавния хълбок на вира

  ще се метне косата й като видра.

   

  Тленна и непозната

  в края на моето детство.

  И водата,

  водата, която съблича жената.

   

   

   

   

   

   Спомен за старостта

   

  

   

  Страхувам се

  от голото ти тяло,

  от кожата по-хубава от всички дрехи

  и бавните извивки на бедрата,

  в които ляга да заспи нощта.

   

  Утеха е за мен,

  че се обличаш за мъжете

  и улиците с поглед те събличат.

   

  О, как ги мразя тези улици опипващи,

  безлични,

  но ти излизай и върви,

  върви по остриетата на мъжките очи,

  а аз ще помня гънките на роклята,

  примамвани от плавното ти тяло,

  и разлюляното отдалечаване към края

  с разпуснати по раменете ти коси.

   

  Страхувам се от голото ти тяло

  и ти върви,

  излез да те огледам в чуждите очи

  и се върни,

  когато другите не пожелаят да те искат.

   

   

   

   

  *     *     *
  

   

  Господи,

  вън е снегът,

  вън е студът и е бяло,

  крачи жена ми по белия свят

  и е хубава като всяко начало.

   

  Господи,

  крачи жена ми,

  стъпка по стъпка мъже я следят

  и по дирите тръгват нахални –

  няма ли за нехайните съд,

  за ботушите кални присъда?

   

  Тя

  е докоснала първа снега,

  първо на нейното рамо е падал –

  спря да дими очарован градът

  и жена ми премина във бяло.

   

  Триста погледа дебнат сега

  и умират от глад и от ярост –

  триста зависти да ги преклонят

  пред нозете на нейната

  цялост.

   

  Господи,

  вън е снегът,

  вън е студът и е бяло –

  крачи жена ми по белия свят,

  тя самата – начало.

   

   

   

   

  *     *     *
  

  

  Прекрасна

  като циганското лято си отиваш,

  като изпусната в реката шапка

  и като себе си.

   

  Обсебени,

  един към друг

  мъжете те прехвърлят с блеснали очи

  и всички те обичат за походката, за тялото

  и за момента.

   

  Но никой

  не прескача своя поглед

  и не посяга над оградата му ниска,

  а ти вървиш – от себе си по-истинска.

   

  Отиваш си…

  Каква си хубава! Да можех да поема риска

  да съм до теб – такава светла, непоискана.

   

   

   

   

   *     *     *
  

   

  Щастлив е в свободата си

  пияният с изкуство

  и аз,

  опънал шатър пъстър,

  играя за насъщния.

   

  Пристигат дните ми –

  на времето безименни чергари –

  откраднати минути чоплят по скамейките

  и сетят ли, че слънцето догаря,

  изнизват се – нечути, неплатили.

   

  Но луд е,

  който плаче

  по цената на минутите.

   

  И под опразнения шатър,

  сред сенките на изиграната трагедия,

  аз солово сърцето си бисирам

  и ръкопляска влязал безбилетно

   

  животът ми отминал,

  а три врабчета цъкат шлюпките от семки –

  все пак полезен с нещо бил съм,

  преди да си отидат даже сенките.

   

   

  Източник:  Bukvite.bg

   

  –––––––––––––––––––-

  * Ръкописът не е издаден.

   

• Барак Обама спечели предизборен съдийски вот

  Опитът на Републиканската партия в САЩ да употреби Върховния съд на страната като “смъртоносно оръжие” срещу кампанията на Барак Обама да спечели втори президентски мандат, се провали в четвъртък.

  В последния си работен ден, преди да излязат във ваканция до октомври, върховните съдии отхвърлиха жалбите на републиканците срещу здравната реформа на демократа Обама.
  

  Опонентите на президента атакуваха текст в закона за защита на пациентите, според който от 2014 г. всички американци се задължават да имат здравни осигуровки, а тези, които нямат, се наказват с глоба.

  Текстът е революционен за САЩ, защото за разлика от Европа там няма универсално здравно осигуряване. Американската система е миш-маш от работодателски програми за осигуряванена служители, държавни фондове за военни ветерани, бедни и възрастни хора и скъпи частни застраховки.

  Републиканците твърдят, че с въпросния текст се нарушава конституцията, тъй като държавата безпрецедентно задължава американците да си купуват търговски продукт. “Все едно да накараш всички да ядат броколи, защото зарзаватът е полезен, а и така ще се подпомагат фермерите”, пошегува се пред Би Би Си републикански конгресмен.

  Съпартийците му, и особено кандидат-президентът Мит Ромни, се надяваха 9-членният Върховен съд, в който 5-има магистрати, назначени от президенти републиканци (Роналд Рейгън, Джордж Буш-старши и Джордж Буш-младши) да порежат най-значимото вътрешнополитическо постижение на Обама. И така да намалят шансовете му за преизбиране на 6 ноември.

  Но може би най-консервативният и клонящ към републиканците съдия – председателят на съда Джон Робъртс, подкрепи Обама и решението бе 5 на 4 гласа в полза на здравната реформа.

  “Глобите за липса на здравна осигуровка не противоречат на конституцията, защото се класифицират като данъци”, написа Робъртс в мотивите за решението, позовавайки се на приет още през XIX век закон. И заключи: “Затова нямаме право да отменим текста или да отсъждаме дали е мъдър или справедлив.”

  Здравната реформа на Обама бе приета в началото на 2010 г., когато демократите още имаха мнозинство и в двете камари на Конгреса, като нито един републиканец не ги подкрепи. Още с влизането в сила на закона той бе атакуван пред Върховния съд.

  Обама твърди, че нововъведенията ще осигурят здравни грижи за поне 32 млн. от 50-те милиона американци без осигуровки (16,3% от населението). Част от тях просто не могат да си го позволят, а други предпочитат да си купят застраховка само ако им се наложи лечение, което вдига цените неимоверно.

  Темида в политиката

  Върховният съд на САЩ не за първи път участва в политическите битки във Вашингтон. Ето някои знаменателни решения:

  21 януари 2010 г. – С 5 на 4 гласа по партийна линия в полза на републиканците съдът постанови, че законът “Маккейн-Фейнголд” нарушава правата на корпорациите и профсъюзите, произтичащи от първата поправка на конституцията, да финансират с неограничени средства предизборни кампании.

  12 декември 2000 г. – Пак с 5 на 4 гласа съдиите спряха ръчното преброяване на бюлетините във Флорида и Джордж Буш победи Ал Гор на президентските избори.

  30 юни 1971 г. – С 6 на 3 гласа съдиите признаха правото на в. “Ню Йорк таймс” да публикува секретните документи на Пентагона за войната във Виетнам, разкриващи, че четирима президенти са лъгали и подвеждали обществото и Конгреса.

  Източник:  в. „Труд“

• Вдигат паметник на Кирил и Методий в Монголия

  Паметник на светите братя Кирил и Методий ще бъде издигнат в Улан Батор, столицата на Монлогия. Това съобщи археологът проф. Николай Овчаров, отчитайки резултатите от втората българска експедиция в азиатската държава. Засега идеята е още в зародиш, но амбицията е до година и половина да се премине към изграждането му. Необходимата сума за монумента ще е между 100 и 150 хилядни лева. Средствата за него ще се събират основно чрез неправителствени организации.

  Овчаров съобщи още, че през 2013 г. у нас ще гостуват монголски шамани, които ще правят възстановка  на прабългарски ритуали. „През април или май ние ще се опитаме да направим тези шамански ритуали на българските паметници, свързани с прабългарите. Става дума за скални светилища преди всичко. Смятам, че това нещо освен като научен експеримент ще бъде много интересно и за туризма в България. Аз съм бил миналата година на този ритуал и мога да ви кажа, че е много впечатляващ. А пък направено сред скалите, примерно на Мадара, аз смятам, че той действително ще има изключителен ефект и може да даде голям тласък на туризма в тези райони“.

   

  Източник:  Actualno.com

• Българче от чужбина няма право да продължи образованието си в Родината

  Публикувано за първи път в Dnevnik.bg  на 9 юли т.г.

   

  Публикуваме писмото на г-жа Петя Йоргова. Тя и семейството й живеят в САЩ, но синът й се връща до България всяка година, за да държи приравнителни изпити в българско училище. Тази година семейството разбира, че момчето няма право да продължи образованието си в България.

  Здравейте,

  Реших да пиша и до медиите, защото се чувствам жертва на бюрокрацията, опитвайки се да защитя правото на детето си да учи.

  Семейството ни живее в чужбина от 15 години. Там е роден и учи синът ми. В същото време той се обучава и по индивидуална форма в България с цел да запази и усъвършенства българския си език. Досега е завършил седми клас и трябваше да има изпити, за да завърши осми клас. В продължение на седем години след завършването на учебната година в Съединените щати синът ми пътува за България, където се явява на изпити в българското си училище. За тези изпити той се подготвя през времето си за сън и почивка; след като е приключил с подготовката за редовното училище, извънкласните форми, спортове и времето за доброволен труд.

  Тази година изведнъж се оказа, че това не било законно и започна ходенето по мъките:

  След мое запитване до МОН през февруари 2012 г. за това дали може да продължи да учи по индивидуална форма в България и в средния курс, получих положителен отговор. В запитването си конкретно изложих всички обстоятелства относно местоживеенето/местоученето на сина ми.

  През март 2012 г. в училището, където синът иу е записан да учи по индивидуална форма на обучение, проверка на МОН установила, че това е незаконно и съответно синът ми е отписан от училището, без да сме уведомени.

  През юни 2012 г. синът ми се прибра в България с цел да се яви на изпит за завършване на осми клас. Тогава семейството разбра за станалото и започна ходенето по мъките.

  1. От училището, където учи, ни препратиха към регионалния инспекторат по образованието в съответния град, а оттам – към МОН.

  2. Експертът, който ми изпрати писмото от февруари 2012 г., спря да отговаря на обажданията ми. Началникът на отдела, който го е изготвил, се оказа в отпуск по болнични.

  3. Контактувах с друг експерт от МОН (неюрист), който ми отговори, че синът ми няма право да се яви на изпити, защото в член 83 [от Правилник за прилагане на закона за народната просвета – бел. ред.], който МОН цитира, не пише изрично, че това е възможно. Този експерт ми обясни, че ще има нови промени в закона и от есента това, което искаме, ще е възможно, и ме препрати към министъра, който може по изключение да позволи на сина ми да се яви на изпити.

  4. На 19 юни писах отново до МОН с молба до министъра да позволи явяване на изпити, описвайки развитието на случая.

  5. Днес (25 юни)* от деловодството на МОН отговориха, че не са получили писмото ми.

  Отлагането на решението от страна на МОН не е в наша полза, тъй като училищата ще излязат във ваканция и дори синът ми да получи разрешение да се яви на изпит, това няма да бъде възможно в рамките на неговия престой в България.

   

  С уважение,

  Петя Йоргова

  ––––––––––––––––
  * До публикуването на писмото на г-жа Йоргова във в. „Дневник“ , тя все още не е получила отговор от министър Игнатов. По-късно „Дневник“ информира, че е изпратил запитване до просветно министерство по случая на г-жа Йоргова. Седмица по-късно получили отговор по електронен път на зададените въпроси. 

  
  

  ––––––––––––––––––––––-

  Въпросите и отговорите, и коментар на в. „Дневник“ по казуса, публикувани днес под заглавие

  Министерството на образованието: Обучението на българи от чужбина у нас не е предвидено в разпоредбите

   

  „Дневник“:  Законът за народната просвета и правилникът към него не предвиждат специални разпоредби за българи, пребиваващи в чужбина, но желаещи да продължат обучението си в България, има ли решение за казуса на това семейство?

  Министерството:  Съгласно чл.83 ал. 1 и ал. 4 на сега действащия Правилник за прилагане на закона за народната просвета индивидуалната форма на обучение се организира за ученици, които по здравословни причини не могат да посещават училището повече от 30 последователни учебни дни, за даровити ученици, както и за ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове. За даровитите ученици, както и за учениците, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове, знанията и уменията на учениците се оценяват  чрез изпити, като условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището. Съгласно чл. 85. ал. 1  на същия правилник ученици, които следва да се обучават в индивидуална форма на обучение са ученици при условията на по-горе цитирания член,  както и ученици, навършили 16-годишна възраст и желаещи да променят формата на обучение, подават писмено заявление до директора на училището.

  „Дневник“:  В проекта за закона за предучилищно и училищно образоване от 14 февруари 2012 г. е въведена нова форма на обучение – дистанционната. В текста е посочено, че тя може да бъде приложена за пребиваващи в чужбина българи, но също така е упоменато, че е възможна за ученици между VII и XII клас, което отново не решава въпроса с образованието в начален и прогимназиален курс.

  Министерството:  В системата на училищното образование в България все още не е въведена дистанционната форма на обучение  като начин за осъществяване на обучението чрез средствата на съвременните информационни и комуникационни технологии.

  „Дневник“:  Имате ли сведения дали интересът на българи, живеещи в чужбина, към образованието в България е голям?

  Министерството:  В МОМН  няма статистика, отчитаща степента на интереса на българите, живеещи в чужбина, към образованието в България.

   

  Решение няма

  От отговорите личи, че решение на случая на семейството на г-жа Йоргова няма. Не се разбира защо синът й е допускан до приравнителни изпити седем години. Законът за народната просвета не предвижда ситуация, в която българи, живеещи в чужбина, да искат да получат образование и у нас. Проектозаконът за предучилищното и училищно образование, представен на 14 февруари 2012 година, споменава българските ученици в чужбина, но само ако те са в гимназиален курс. „Задали сме насоката за следващите 10 години напред“, каза министър Милена Дамянова при внасянето на предложенията, но засега те остават само проект. Междувременно, синът на г-жа Йоргова, Кристиян, все още очаква разрешение да се яви на приравнителни изпити за осми клас.

  В проекта на министерството за първи път се предвижда и дистанционната форма за обучение – метод, прилаган от дълги години в САЩ.  Но за да е успешен, училищата трябва да разполагат с необходимата техника.

  Държавната агенция за българите в чужбина, потърсена за коментар по темата от „Дневник“, заяви, че случаят не е в компетенциите й. Очакваме мнение от парламентарната образователна комисия.

   

• Град Стоктън в САЩ – „Калифорнийска Гърция“

  Тъжната история на най-големия фалирал град в САЩ. Стоктън стана най-голямата банкрутирала община, но случаят едва ли ще предизвика верижна реакция

  

  „Калифорнийската Гърция“ – така британското списание Economist нарича град Стоктън, който след мъчителна агония миналата седмица в крайна сметка обяви фалит. Най-големият общински банкрут в историята на САЩ ще удари не само облигационерите, но и бившите общински служители, чиито разходи за здравеопазване бяха покрити от градската управа.

  Как не се прави

  „Стоктън е пословичната история за това какво се случва, ако не направиш драматични фискални промени, за да реагираш на по-голямата икономическа обстановка“, казва Крис Хоуни от Националната лига на градовете, базирана във Вашингтон, окръг Колумбия. През 90-те години на миналия век цените на недвижимото имущество нарастваха и данъчните приходи се увеличаваха. Когато през 2007 и 2008 г. пазарът замръзна, Стоктън беше изложен на безмилостния икономически срив. Приходите се изпариха, а когато безработицата надхвърли 20%, нивото на активираните ипотеки стана едно от най-високите в страната.

  Човекът, отговорен за най-големия град в САЩ, някога подавал молба за фалит, градският управител Боб Дейс е категоричен каква е причината за проблемите на Стоктън – решението да се осигури на пожарникарите пълна здравна застраховка, когато се пенсионират. Тогава мярката изглежда по-евтина, отколкото да се дадат желаните от синдикатите увеличения на заплатите. Когато общинските служители поискали същото след няколко години, управата на Стоктън се съгласила, пише агенция Reuters. В крайна сметка тази схема оставя града със задължения в размер на 417 млн. долара.

  В края на миналия век нещата в Калифорния са съвсем различни, припомня агенцията. Фондовите пазари процъфтявали и от това извличали полза и пенсионните фондове в Стоктън. Цените на недвижимите имоти нараствали, което пълнело градската хазна в някога тихия земеделски район на около 85 мили източно от Сан Франциско.

  Според Дуейн Майлнс, тогава градски управител на Стоктън, а сега представляващ пенсионерите в преговорите за плана за фалит, по онова време схемата е изглеждала съвсем сигурна. „Бяхме доволни и смятахме, че градът може да си позволи да финансира здравните застраховки на пенсионираните общински служители“, казва Майлнс. Синдикатите в Стоктън така се съгласили да не настояват за увеличение на заплатите, а това пък позволило по-големи разходи за полицията.

  И след 2000 г. Стоктън продължава да харчи с подкрепата на гласоподаватели и на политици и от двете партии, общински служители и облигационери. Рейтинговите агенции не са сигнализирали за каквито и да било рискове и започнали да намаляват рейтинга на града едва преди 2 години. Щедрите сделки за пенсионерите също продължили. Дотогава вече и всички служители на пълен работен ден си осигурили доживотна здравна застраховка. Освен това общинските власти решили да подобрят имиджа на Стоктън и одобрявали големи инфраструктурни проекти. Строежът на жилища също напредвал и цените скочили до близо 400 хил. долара през 2006 г. от 110 хил. през 2000 г. Всичко това все още не било причина за притеснения. И докато разходите за здравеопазване нараствали, общинските власти решили да правят града по-привлекателен за нови жители. През 2004 г. градската управа решава да емитира облигации на стойност 47 млн. долара, за да финансира изграждането на спортна и концертна зала в центъра на града. Тя била построена, но не върнала инвестицията.

   

  Източник:  Kapital.bg

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Офицери от ДС напускат ККП

  Както много други в Китай, и служителите на Държавна сигурност напоследък започват да говорят, че са притеснени от тамошната ситуация и че чувстват нужда да се оттеглят от Китайската комунистическа партия (ККП)…

  Бивш пекински полицай, вече оттеглил се от партията чрез псевдоним, заяви: „Падението на Бо Шилай (Bo Xilai) ме притесни и продължавам да усещам страха от надвиснала беда. Крахът на Бо Шилай – най-корумпираният чиновник сред лидерството на ККП – със сигурност предвещава края на ККП.

  Огромният мащаб на престъпленията, извършени от Бюрото по обществена сигурност [полицейската сила на Китай] е невъобразим. Да нарушиш законите, за чието прилагане носиш отговорност, е акт, наказуем единствено със смърт. Но аз вярвам, че доброто и злото впоследствие ще бъдат изправени пред правосъдието, така че се моля Небето да пази онези от нас, които сме се оттеглили от ККП.“

  Г-жа Лий (Lee), доброволец, помагащ на хората да се оттеглят от ККП, сподели опита си в помагането на служител от Управление 610 да се оттегли от партията. Управление 610 е секретен партиен орган, създаден от китайския режим със специалната цел да осъществява преследването на практикуващи Фалун Гонг.

  В началото служителят разговарял с г-жа Лий с ожесточение, но след като поговорили 40 мин., той променил тона си и й дал имената на съпругата си, детето си и още 15 души. Той помолил г-жа Лий да помогне на всички тях да се оттеглят от партията.

  Двама ръководители на полицейски управления също се оттеглили от ККП след разговор с нея. Те й дали около 40 имена на приятели и роднини, които са членували в компартията, Младежката лига или ескадрона, и помолили г-жа Лий да отпише и тях. Единият дори признал пред нея за миналите си проблеми като алкохолизъм, тютюнопушене и безразборни сексуални контакти.

  Според един пекински полицай настоящата политическа ситуация на Китай е всяла силен смут у всички в неговия полицейски участък, включително у началника и секретаря на участъка (секретарят е партийният чиновник, отговорен за участъка).

  Неговият собствен смут се коренял във факта, че един ден китайските лидери може да прекратят преследването срещу Фалун Гонг и да обявят последователите на практиката за невинни. Тогава как би могъл той с чиста съвест да погледне към миналите си действия, подпомагащи преследването?

  Полицаят решил да прекрати участието си в преследването. „Ако ми е наредено да преследвам практикуващи Фалун Гонг цяла нощ, намирам извинение да се измъкна – казва той. – Ако някой дойде при мен да докладва за практикуващ, просто симулирам невежество.“

  Много от полицаите на Китай са търсили доброволци от движението за оттегляне от ККП и са ги молили да им помогнат да напуснат партията. В някои случаи цели села и корпорации са се оттегляли заедно от ККП.

  Дженг Янг (Zheng Yang), друг доброволец от движението за оттегляне от ККП, неотдавна помогнал на партиен секретар от голяма държавна корпорация да оттегли членството си.

  По думите на партийния секретар, той усещал скорошна революция в Китай. „Ще бъде като в Русия и самоунищожението [на режима] ще е неизбежно.“

  „Корупцията в комунистическата партия не е нещо лесно за оправяне. Обикновените граждани са много критични спрямо ККП, но няма как да говорят открито.“

  „Но корупцията на ККП е нещо, с което всички обикновени граждани са пределно наясно, особено след инцидента на „Тянанмън“ от 1989 г. Но те в действителност не говорят за него, защото нищо няма да се случи дори ако го направят“, посочва партийният секретар.

  Според него настоящата икономическа ситуация в Китай е много лоша. „Нещата стават все по-трудни. Дори ако Ху Джинтао (Hu Jintao) и Уен Джябао (Wen Jiabao) напуснат властта, те само ще оставят Ши Джинпинг в слаба лидерска позиция – особено ако го направят тази година, при лошата икономическа ситуация на Китай.“

  „Много бизнеси трябваше да намалят заплатите на служителите си с 30% и да премахнат бонусите им. Сега страната е паднала духом, но въпреки това всеки трябва да работи.“

  Според него в Китай предстоят големи промени, в това число и крахът на ККП.

  Почти 120 милиона китайци са заявили оттеглянето си от ККП и принадлежащите й организации от 2004 г. насам.

  Източник: ЕПОХАЛНИ ВРЕМЕНА

• К. Тренчев: На НЕК и един влак хероин да им дадеш, пак ще излязат на загуба

  Нещата в енергетиката отдавна не вървят и Националната електрическа компания (НЕК), въпреки смяната на началници, в момента е с огромни дългове, коментира президентът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев. Ако една електрическа компания е в дългове, значи нещо е дълбоко сбъркано. На тия хора и един влак с хероин да им дадеш, пак ще излязат на загуба, каза Тренчев в неделя пред БНР.

  По думите му дейността на ДКЕВР е доста непрозрачна. Отдавна имаме решение социалните партньори да влязат в ДКЕВР като членове – участници, а не като наблюдатели, каза Константин Тренчев и обясни, че по изчисления на КТ „Подкрепа“ делът на зелената енергия е само една трета от новите цени на тока.

  Преди седмица шефът на регулатора Ангел Семерджиев обяви, че от 1 юли цената на електроенергията се вдига с 13%, вместо с прогнозираните 10%, заради оказалите се в повече възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и необходимостта от допълнителни средства за НЕК, за да плаща за задължително изкупуваната зелена енергия. Министърът на икономиката Делян Добрев коментира тогава, че поскъпването е по-голямо от предвиденото заради погрешни изчисления на ДКЕВР, но като цяло правителството хвърли вината на предходното управление на Тройната коалиция, което допуснало много ВЕИ – проекти.

  Междувременно от ВЕИ-сектора съобщиха за разлика от 70 млн. лв. в приходите, които трябва да осигури повишената добавка за изкупуваната зелена електроенергия, и разходите, които трябва да направи НЕК, за да плати на производителите на ток от слънце, вятър и биомаса. Бе поискано обяснение къде се губят парите, които ще бъдат начислени в сметките на битовите и бизнес потребители, но НЕК няма да плати с тях на ВЕИ-проекти, за които се твърди, че са основната причина за повишаването на цената на тока с 13 на сто.

  Шефът на регулатора Ангел Семерджиев заяви в неделя пред БНР, че всики, които имат претенции към работата на комисията, трябва да се запознаят със Закона за енергетиката. Да се твърди, че исканото увеличение ще отиде в НЕК, е невярно. Ще публикуваме мотиви за увеличението на електроенергията. Нека не се говорят неверни неща. Моята оставка е най–лесното нещо, но това няма да реши никакъв проблем. Единствената причина, за да се вдигне цената на електроенергията, са т.нар. добавки, които не подлежат на регулиране от ДКЕВР, каза Семерджиев.

  Константин Тренчев заяви, че има и други производители, освен фотоволтаиците, от които токът се взема на по–висока цена и се продава на по–ниска. 2007 г. гласувахме идиотски закон по 800 лева да купуваме мегават, ама другите защо не се усетиха да го оправят това навреме, запита Тренчев.

  Депутатът от БСП Михаил Миков припомни в същото предаване, че откакто са на власт, ГЕРБ променят три пъти енергийния закон. И сега да се оправдават с 2007 г. е малко смешничко, заключи Миков.

   

  Източник:  Mediapool

• На този ден преди десет години

  Тони Филипов,  Reduta.bg

   

  Едно нашенско мъжко куче родило. Както си било мъжко, и родило. Всички вестници са изумени.

  А едно американско направо го кандидатират за Сената, още преди да се е изметнало. Ама американското било кръстоска между овчарка и коли, а нашето между баща си и леля си. Цялата ни работа е такава.

  Появили са се лъжепедерасти. Стана много модерно, а пък и някои се полакомиха за привилегиите, които обратните ще получат. Цял един клуб на пенсионери, активни борци от квартал “Сторгозия” в Плевен, писали на “Джемини”: “Реституцията ни подмина! Приватизацията също! Сега сме решени твърдо (доколкото ни е възможно) да се включим!”

  Тц, тц… Няма ли кой да им обясни, че това е скъпо хоби и не е за пенсионери.

  Ама и тия от “Дума” нямат акъл. Ежедневно публикуват програмата на ХХL: “Роко и сексманиачките”, “Поза 69”, “Сексмисията на Далила”. Развращаването на пенсионери е по-перверзно дори и от това на тиинейджъри. Пак в “Дума” четох, че 50% от хората фантазират по-често за пари, отколкото за секс. Пускайте на това място фондовата борса, бе!

  Извадили два метра питон от тоалетна чиния. Това беше единственото място, дето можех да седна и да се съсредоточа. Ама било в Тайван. В Тайван, ама два метра. Сега, като седна, и веднага се сещам за питона…

  Някой си Стоян Вълев написал “Български Декамерон”. Аз познавах един Стоян Вълев. Той пишеше вторник с главно Ф и задигна абонаментите на един старозагорски вестник. А друг един познат – Христо Стоянов (Ама и аз какви хора познавам!), написал нещо, което с достойнство може да носи заглавието “Слънце в ануса”. Батай няма да възрази.

  Четох, че Чехов бил казал: “Ако може, не пишете!” То е ясно, че не могат, ама поне да дадат вид, че опитват. Един се прави на Бокачо, друг на Батай. А като погледнеш, само аз си признавам. Сега чакам да се появи българският Владимир Сорокин, който да напише една нашенска “Лазурна мас”, в която вълнуващо да пресъздаде полов акт между Тодор Живков и Милко Балев например.

  Прав беше бай Радой: “Цялата ни култура се върти около …” римата. На такава култура много правилно Абрашев й е римата.

   

• Християнство без Христос

  Светът отново, и все повече, се намира в затворен кръг и „вечно връщане към едно и също„, и все повече прилича на дом без прозорци, в който не прониква външна светлина.

  Непрекъснато се водят икономически, военни, политически, информационни, геостратегически, технологични, пропагандни и психологически войни. Светът се е устремил към една обща демократична и пазарна авантюра, „програмирана“ от комерсиалния интерес и от задоволяване на необузданите естествени нужди. Този век прилича на всички предишни. Усъвършенствана е само техниката на злодеянията и почти са унищожени истинските методи на „техниката“ срещу злото.

  Почти е станало правило да се противопоставят омраза срещу омразата, себичност срещу себичността, насилие срещу насилието, пропаганда срещу пропагандата, „контраофанзива“ срещу „офанзивата„, „провокация“ срещу „провокацията„, агресия срещу агресията, самоотбрана срещу самоотбраната.

  Злодейците стават жертви, а жертвите – злодейци и вече не се знае кой e по-жесток: убийците или техните убийци, палачите или техните палачи, (раз)рушителите или техните (раз)рушители, подпалвачите или техните подпалвачи, насилниците или техните насилници. Миротворците и пацифистите воюват срещу военните, a военните – срещу миротворците.

  Всичко това следва една логика, съзнание и манталитет: всеки мисли за себе си, че е невинен и че другият е виновен, всеки само се защитава и вярва, че води „справедлива война“ със „справедливи цели„. Всички са за „справедлив мир„, което предполага осъществяването на справедливите цели на справедливата война и никой не е за безусловен мир, защото той е по-лош от справедливата война.

  Това, което е позволено за едни, е забранено за други, а това което осъждаме в другите, оправдаваме и възхваляваме в себе си. Всеки защитава само своето и осъжда другия, и в това има пълно „съгласие“ и „координация„, а колективният език защитава и се използва в името на „общите цели и интереси„. Целите и интересите, правата и свободите на другите са винаги неприятелски. И така до безкрайност. „Справедливите войни“ стават най-дълги и най-кръвопролитни, и ако нямаше справедливи войни, то въобще нямаше да има войни.

  Със Своето Разпятие и Възкресение разпнатият и възкръснал Христос – единствената невинна жертва на този свят – е разкъсал този затворен кръг и „вечното връщане към едно и също„. И това е толкова радикално, че по-радикално не може и да бъде. Той е обърнал любовта към омразата и доброто към злото: нарекъл е Своя предател Юда Свой приятел, a no време на най-големите Си мъки на кръста Се е молил за Своите убийци: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят!“; на онзи, който е искал да го защити с нож, е казал да върне ножа в ножницата, защото в противен случай ще умре от него. За Христос няма неприятели, има само приятели, и затова Той е единственото „ново под слънцето„, а Неговото страдание с спасително за всички. В Hero хората са видели истинския Бог, но и истинския човек, миротворец и Спасител.

  Какво е християнската вяра? Тя безусловно е доверяване на Богочовека Христос. Възкръсналият Христос е всичко или нищо! Христовата Църква е „ново общество„, общност на свободни личности, която е сигурна крепост на Христос, а Той е тяхно мерило и критерий за истината. Целта, интересът и „програмата“ на Църквата е съединението и съработничеството със Света Троица и с всеки друг човек – съединение, което става по ненасилствен път. Другият човек е брат, икона Божия, абсолютна и неповторима личност, която не може да се жертва дори за „най-светите цели„; другият никога не е враг.

  Християните са икони, чрез които Христос, Неговото слово и мисъл трябва да се проявят в света. Те са свидетели (мъченици) и като такива са „постоянно движение на съпротива“ срещу омразата и насилието в света, и то по начина на Христос. Само като такива християните са могли да преобърнат хода на историята и да станат „светлина на света„, но те са знаели, че могат да победят злото в себе си и около себе си единствено с Христос.

  Както често се казва, трагедията на днешния свят е в това, че той е дехристиянизиран, но най-вече в това, че Христос е развъплътен, че светът, а и самите християни са Го изгонили от тази земя, и че се създава християнство без Христос. Така самите християни стават заточеници на своите собствени християнски вярвания и убеждения, ангажирани с осъществяването на собствените им цели и изграждането на света върху свои християнски основи, учение, морал и т. н.

  В такъв случай те не се различават съществено от другите хора, защото техните становища не се различават съществено от общоприетите положения в полето на обществения морал. Днес, за разлика от когато и да било, в света е пълно с „християнски“ мистици, философи, видове духовност, проповедници, професори, общества, братства, партии, движения, мениджъри, политици, учени, психиатри, вестници, списания, изследвания, литература, поезия, изкуство, символи, радио- и телевизионни емисии с християнско съдържание. Но всичко това не е достатъчно. Няма живи свидетели и техните дела; няма живи образи, които да проявят Христос и всичко да се измерва с тях.

  Как християните могат да станат Христови свидетели, последователи и ученици? Как може да се махне праха от християнските образи и икони и Църквата да се обнови като жива богочовешка общност? Как „информацията“ за Христос може да се замени с любов и вяра в Heгo?

  Как християните могат да „излязат от себе си„, от своите институции, от своите убеждения, от своите становища, от своя морал, и да приемат риска на личностното отношение, да заживеят с другите, да заобичат другия? Това са проблемите и същностните въпроси, които се поставят пред тях. Само „новите хора„, живите Христови образи могат да върнат надеждата, да разкъсат почти непоносимия затворен кръг и да създадат нов възглед и перспектива. Христовата Църква е истинската „алтернатива“ на света и истинският единствен „нов световен ред„.

  Първата крачка е да повярваш в Христос, да приемеш логиката на десния разбойник – на този, който с признал собствената си вина и отговорност, да намериш вината и отговорността в себе си, а не в другия. Трябва да разбереш, че наказанието е заслужено, въпреки че може да е несъразмерно на вината. Да се покаеш означава да се отречеш от себе си, да покажеш желание и способност за промяна, да усвоиш Христовия начин и логика на живот и да имаш увереност, че само Той ни спасява от злото и смъртта, че ние не трябва да съдим Европа и света, а да правим така, че Христос чрез нас да спаси Европа и света.

  Рационализацията на злодеянието е по-лоша от самото злодеяние, апологията на греха – от самия грях, самооправданието на насилието – от самото насилие, а справедливата война – от войната на вярата. Най-голямата вина и най-лошата съдба за отделния човек или народ е увереността му, че няма вина. Това е знак, че духовните сили са изчерпани, че е умъртвено всяко желание за промяна и преобразяване, знак за пълното предаване и подчиняване на природната стихия на „вечното връщане към едно и също„.

  Вярата в Христос, покаянието и личното самоограничаване, изхвърлянето на военния арсенал и отровата от себе си и очистването на гредите и плевелите, се достига от Велики Петък до Възкресение.

  He всяко страдание е спасително, защото омразата не може да се спре с омраза, нито пък насилието с насилие. Злото и омразата се побеждават и изкореняват от Христос и Божията любов, и то чрез Неговите живи хора и последователи.

  Той не може да ни спаси без нас; необходимо е нашето обръщане, откритост, увереност към Него – едно наше „Аз искам Христос„.

  Източник: Бигович, Р.,„Църква и общество“, ИК „Омофор“, С., 2003 (превод от сръбски: Свилен Тутеков)

• Правителство без комунисти = спасение

  На 8 юли 1947 г. е задействан план, който спаси и въздигна Западна Европа и Япония.

  Планът Маршал, известен официално като Програма за възстановяване на Европа (на английски: European Recovery Program, ERP), е програма на САЩ за възстановяване на съюзническите страни в Европа след Втората световна война.

  Инициативата е наречена на името на ген. Джордж Маршал, който по това време е Държавен секретар на САЩ.

  Планът за възстановяване е разработен на среща на европейски държави през юни 1947 по инициатива на американския президент Хари Труман и държавния секретар на САЩ д-р Джордж Маршал.

  Съветският съюз и държавите от Източна Европа също са поканени, но Йосиф Сталин намира плана за „много опасен“ и не позволява участието на нито една държава под съветски контрол.

  Планът влиза в действие за 4 фискални години, започвайки от 8 юли 1947. През този период 13 милиарда щатски долара (днешни над 100 млрд.) са отпуснати за възстановяването на европейските страни, които са се присъединили към Европейската организация за икономическо сътрудничество.

  Генерал Джордж Маршали Хари Труман са обзети от опасения, че отпускането на финансови помощи на Испания, която по това време се управлява от генерал Франко, може да предизвика въздигане на фашизма, поради което парични средства на страната не са отпуснати.

  Това е политическият подтекст на Плана Маршал, който в официалната си част е икономически. В плана е записано и условието, че за да получат помощи, в правителството на страните не трябва да има комунисти.

  По тази причина Франция и Италия изгонват комунистическите представители (които печелят изборите след Втората световна война), за да получат помощи по Плана Маршал.

  Той се реализира за западните държави и довежда до бързото им възстановяване и бъдещ просперитет. Западна Европа е наричана още „Маршализирана Европа„.

  Планът довежда до разделянето на европейската икономика на два типа
  – пазарна (западна); и
  – социалистическа планова икономика (източна).

  По това време има 4 окупационни зони в Германия – американска, британска, френска, съветска. Британската и американската част се обединяват, създавайки Бизония.

  По–късно Бизония и френската окупационна зона се обединяват и на тяхна територия се създава ФРГ (Федерална република Германия) през април 1949 г. На 7 октомври 1949 е основана ГДР (Германската демократична република), когато СССР предава властта на ГЕСП – източногерманската сталинистка партия.

  Планът Маршал се оказва от жизненоважно значение за укрепването на следвоенната икономика в Западна и Северна Европа и за бъдещия просперитет на капиталистическите страни.

  Оттам се обуславя и огромната разлика в жизнения стандарт между Западна Европа, подпомагана от САЩ, и Източна Европа, доминирана от СССР.

  Американските инвестиции довеждат и до бързото възстановяване на победените страни след Втората световна война, и особено до възхода на Западна Германия.

  САЩ инвестират и в победената Япония, която става една от водещите капиталистически икономики в света.

  Тази политика на САЩ дава силен тласък за развитието и на американската икономика.

  Изказване на генерал Маршал: „Като работим за наше добро, работим за доброто на света.“

  Източник: Уикипедия
  

• Скрити портали в магнитното поле на земята

  Джак Скъдер (Jack Scudder), учен в областта на физика на плазмата от Университета в Айова, работейки  по поръчка на НАСА, е открил своеобразни “портали”,  точки в пространството, в които земното магнитно поле се свързва с магнитното поле на слънцето, формирайки директни магнитни пътища.

  Тези магнитни пътища, водещи от Земята към  атмосферата на Слънцето,  преминават през Космоса, простирайки се на разстояние от почти 150 милиона километра.

  “Ние наричаме тези точки  Х (X-points) или области на  електрона дифузия (electron diffusion regions)” – казва Джак Скъдер. – “Проучванията, извършвани с помощта на космическия апарат на НАСА THEMIS и европейските Cluster, показаха, че тези магнитни “портали “се появяват и изчезват  (отварят и затварят) няколко десетки пъти на ден.”

  X-точките са обикновено на височина от няколко десетки хиляди километра от повърхността на Земята, където магнитосферата на Земята започва да се  влияе от слънчевия поток от частици и радиация, известен като слънчев вятър. По-голямата част от възникващите  портали са с малък размер и са краткотрайни, но понякога има стабилни портали, с големи размери и съществуващи в продължение на доста дълго време. Ефектът от тези магнитни портали на Земята е огромен, тонове високоенергийни частици, минаващи през тези пукнатини, загряват горните слоеве на атмосферата на Земята, причинявайки геомагнитните смущения, бури и  ярки северни сияния.

   

  Източник:  30dumi.eu

• <<
• 1
...
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
• 219
• 220
• 221
• 222
• 223
• 224
...
• 415
• >>