Всички авторски страници

Авторски

• Съдия Мирослава Тодорова за непостигнатото върховенство на закона

  „Върховенството на закона е един от големите проблеми на страната“

   

  

  Интервю на Полина Паунова с  Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите в България
  

  епизод 4 на “Гневни Млади Хора”
  

  „Гневни млади хора“ е независима платформа за новини, дебати, гражданска журналистика и анализи. Проектът се осъществява от PRESSCLUB Information AGency (PIA), в партньорство с Институт за развитие на публичната среда и Фондация “14 януари”.

   

  Полина Паунава:

  Здравейте, вие сте с 4-ти епизод на „Гневни Млади Хора”. Започваме с кратка ретроспекция. Всичко започва 2009 година. Тогава Съюза на съдиите в България (ССБ) пише отворено писмо до МС, в което казва:

  „В последните няколко седмици наблюдаваме поредните опити за недопустимо посегателство върху независимостта на българската съдебна система от страна на различни представители на изпълнителната власт. Наш дълг е всеки път да алармираме за тези вмешателства, защото единствено поддържането на нетърпимост към тях е ефективна гаранция срещу авторитарно управление. Напомняме, че независимостта на съдебната власт е предвидена в Конституцията като необходимо условие за функционирането на правовата държава и е в услуга на обществото.”

  Тези изречения са провокирани от двамата вицепремиери Цветан Цветанов и Симеон Дянков. Първият, според ССБ, пак цитирам: „нееднократно в средствата за масово осведомяване заяви, че МВР е събрало “безспорни доказателства”, при които “няма европейски съд в Европа, който да не осъди тези лица на възможно най-високата присъда, която могат да получат”.”

  Именно по този повод, ССБ в своето обръщение, подписано от съдия Мирослава Тодорова пише:

  „Внушението на тези изявления е недвусмислено и представлява натиск върху вътрешното убеждение на съда.”

  Година по-късно ССБ публикува на сайта си кратък текст „Защо мълчим”. Той вече звучи отчаяно – този път те не виждат смисъл да учат Цветанов на демократичност. Цитирам:

  „Досега коментирахме многократно подобни изказвания на г-н Цветанов с призив да спре конфронтационното вредно говорене срещу актове на съда по неприключили наказателни дела. Не бяхме чути. Не можем да научим министъра на вътрешните работи на демократична култура. Не разполагаме с възможност и да го убедим в принцип, който от гледна точка на правовата държава, би следвало да е извън всякакво съмнение – за да има правов ред, за да се чувстват сигурни всички граждани, съдът е коректив за законността на действията на полицията и никога не може да е обратното. Защото обратното е полицейска държава, а не правова.”

  От тук нататък историята вече ви е ясна. Вербалните нападки между вътрешния министър Цветан Цветанов към съдия Тодорова продължават, докато ескалираха до това, че той я обвинява в „слугинаж на мафията”. Тя пък заведе дело срещу него. След това ВСС уволни съдия Тодорова, заради забавяне на мотиви към дела, за които същия този ВСС по-рано я наказа. Президентът допусна, че уволнението е в резултат на заведеното дело, Борисов го определи като „провокация”, ЕК написа, че това е „смущаващо”, а пък Цветанов похвали ВСС за „моралната позиция”.

  Тук интересeн момент е, че цялата власт побърза да се разграничи от ВСС с мотива, че той е избран от Тройната коалиция. Това, обаче не отговаря на истината – ГЕРБ до този момент е назначил четирима свои представители в него.

  Стигна се и до там, че членът на ВСС Цони Цонев бе предложен от ГЕРБ да бъде в Инспектората към ВСС. И с това въведение казвам здравейте на вас и Добър ден на съдия Мирослава Тодорова.

  Мирослава Тодорова:

  Добър ден.

  Полина Паунова:

  Предлагам да започнем с един такъв въпрос: Какво остана неразбрано, според вас, от дебата по уволнението ви?

  Мирослава Тодорова:

  Може би малко ми е трудно да се отстраня, защото не знам дали си представяте, но това е ежедневна обсада. В продължение на може би две години, правим отчаяни опити за защита независимостта на съда от посегателства както отвътре, така и отвън. Междувременно гледаме дела, опитваме се съсредоточено да ги решим правилно и да не сбъркаме. Аз пиша защити по дисциплинарни производства, становища по законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт и се стигна до тази ескалация в момента.

  От една страна, фактите са вече публично изнесени и ВСС, независимо от тайната на дисциплинарните производства, каза своята версия по въпроса без да ме покани. От друга страна, обаче, аз съм юрист и смятам, че ще спечеля спора във Върховния административен съд (ВАС) и се преживявам като съдия. Целият си професионален опит съм изкарал в съда, така че много внимавам аз да не прекрача границата, защото всичките ни усилия са, за да постигнем върховенство на закона. Това означава, че трябва да се борим за независимостта на съда, като даваме възможност на съда винаги да отсъжда спокойно без външни въздействия. От друга страна, обаче трябва да се опитваме да правим разграничение кога съда е оставен да работи свободно и постановява актовете си въз основа на вътрешно убеждение и кога това представлява симулация.

  Върховенството на закона се видя, че е един от големите проблеми на страната. Посочен е като основен проблем в доклада на ЕК. Но, истината е, че от години говорим за този проблем.

  Всеки път, когато сме реагирали срещу изказванията на министъра на вътрешните работи по висящи дела, включително преди произнасянето на съд по тези висящи дела, сме имали предвид, че ако съдът се подчини на държавната вола и привидно това, което се твърди, че е държавния интерес, в този случай вече никой няма гаранция, че неговото дело ще бъде решено правилно. Защото няма да разполага с информация дали другата страна в процеса няма да разполага с други форми, с които контролира съда.

  Механизмите за поддържане на зависимост на съдебната власт, са най-разнообразни. От една страна, съдебната власт, по дефиниция, е по-уязвима от другите власти, защото не разполага с ресурса да говори свободно по медиите. Съдът трябва да бъде дистанциран от страните и останалите власти, за да може спокойно да чете делото и да не показва пристрастност. В този смисъл не може да се изразява и граждански активности и затова…

  Полина Паунова:

  Но, пък вътрешния министър може. Той се изказва като „гражданин”, както знаем.

  Мирослава Тодорова:

  Да, ние затова в тези многократно написани позиции не веднъж сме цитирали и конституционалиста Хамилтън, който казва, че въпрос на зрялост е другите власти да не подчинят съдебната. Защото това е много лесно, но е пирова победа.

  От 1997 година съм съдия и виждам как със смяната на всяко следващо правителство тези хора, които първоначално като властимащи са смятали, че могат да се опитват да узурпират съда, след това са били в уязвима позиция. Така, че въпрос на зрялост, на чисто, биографично ежедневно ниво е всички да разберат, че независимият съд е лична гаранция за тяхното лично добруване в бъдеще. Защото никоя власт не е вечна.

  В конкретния случай, с това уволнение, фактите показват притеснителни процеси. Част, от които изискват своето обяснение и то, може би не от нас, а от обективни и независими наблюдатели. Успокояващото е, че ЕК, очевидно добре се ориентира от дистанция какво се случва. Това, което се видя е, че без да бъда изслушана бях уволнена за дела, които съм разгледала преди много години. Трудно бих могла да бъда убедена в добросъвестността на ВСС, че той изхожда от интересите на правосъдието. Защото, ако това беше така, щеше поне да направи актуална преценка на дейността ми сега. Колко дела ще започнат отначало, колко дела са обявени за решаване и, поради това, че не са написани от мен и от колегите в състава, ще почнат отначало. Въпреки всичко, въпреки това, че административния ръководител и ВСС са ме поставили в условия, в които да мога да върша спокойно работата, дали пък не съм успяла да приключа всички стари дела. Защото аз твърдя, че в момента най-старото ми дело, което разглеждам е от юли месец 2011 г. и то е едно от най-тежките дела за организирана престъпност в страната.

  Полина Паунова:

  Кое е това дело?

  Мирослава Тодорова:

  За наркоразпространение на територията на София за голям период от време срещу част от групата на Златомир Иванов (Златко Баретата – бел.ред.).

  Полина Паунова:

  Става дума за Тони Мамата, нали така?

  Мирослава Тодорова:

  Да, и други. От юли месец до сега сме провели 27 заседания, което означава най-малкото, че съдът не бездейства. Трудно е хората да разберат, аз знам, че акцента е върху забавянето на делата, трудно е хората да разберат какво усилие коства на съдиите в натоварените съдилища да свършат работата си съвестно и съобразно високото си назначение. Защото всяко дело трябва да бъде решено правилно и никой да не бъде неглижиран. Всеки човек, когато застане в съдебната зала, трябва да има увереността, че неговото дело е най-бавно за съдията.

  Статистиката е чудовищно голяма. Освен, че съм получила 309 дела, което значи, че съм ги и прочела, 270 от тях миналата година съм решила, а само за 2 месеца съм получила 400 тома и това в ситуация, образно казано, на обсада. Защото, междувременно, въпрос на личен избор е, но ние не се отказахме да пишем конструктивни становища за законопроекта и да изпълняваме това, което ВСС не изпълняваше. Всеки път да реагираме, когато имаше противозаконно и противоконституционно посегателство върху независимостта на съда. Същевременно започнахме и високотехнологична дейност по изготвяне на система за оценка на натовареността на съдиите. Това, на практика, е много работа. Не е вярно, че съм рецидивист, както е казал г-н Цонев. Не съм го слушала, защото тогава бях на работа, а не съм била поканена на заседанието на ВСС. Дисциплинарно съм уволнена за дела, които съм приключила – едното 2009 г. и не са обявени мотивите, т.е. то без сигнал на недоволен гражданин е издирено и открито в архива на съда, а другото…

  Полина Паунова:

  Кой го е издирил това?

  Мирослава Тодорова:

  Сигналът е от председателят на Апелативния съд (Веселин Пенгезов – бел.ред.), което означава, че той може би с прекия ми административен ръководител. А, другото ми дело е от март 2011 г.

  Рецидив, и в юридическия смисъл, и в гражданския смисъл, т.е. хората могат да разберат е, когато след като съм наказана, съм продължила все така упорито да не си пиша делата. Но има нещо друго. Тези дела са приключени в период, в който – това не го казвам като оправдание, а като обяснение – съм имала право да не гледам дела, но съм ги изгледала, за да не осуетявам възможността доказателствата да бъдат събрани и тези граждани, които са били разпитани, да не идват пак и да не натоварвам колегите си.

  Минималният стандарт, казвам минимален, не повече от това, е било да не бъде осуетявана възможността тези дела някъде да ги чета, да ги пиша и да мога да ги предавам. Вместо това, не само физическия достъп до делата ми беше затруднен, защото нямах кабинет и…

  Полина Паунова:

  Имате предвид – това е било във времето, в което сте била преподавател, защото вероятно не всички знаят?

  Мирослава Тодорова:

  Да, точно така. В този период от време бях на пълна трудова заетост в Националния институт на правосъдието в продължение на две години. В този период от време, обаче аз приключих всички дела, които са ми възложени за разглеждане. Една част от тях бях принудена да ги търся по най-различни места в съда. Много внимавам да не кажа повече, отколкото мога да казвам, за да не злепоставя и други хора, но истината е, че аз съм пример за това, че има дефицит на добро управление на системата. В никакъв случай не подценявам собствените си грешки, но след като съм се наела да приключа делата и да работя две работи и та за една заплата – казвам го, защото има злоупотреби и в тази посока.

  Полина Паунова:

  Обвиняват ви, че сте вземала повече от една заплата, така ли?

  Мирослава Тодорова:

  Да. Но пак казвам – принципът на лавината безотказно работи. В годината, в която отново се върнах в съда, освен делата  – около 250 примерно, които са ми се паднали на доклад, съм приключила и други около 230, които не се водят в статистиката. Защото са на доклад на други съдии, включително на младши съдии, но аз съм взела участие в по-голямата част от тях и така се оказа, че това е годината на особените мнения, които съм написала.

  Нали си представяте колко много дела са това и най-малко има по един засегнат, най-малко.

  Полина Паунова:

  Връщам се на това, с което започнахте. Казахте: „Смятам, че ще спечеля спора във ВАС.”

  Мирослава Тодорова:

  Смятам, защото съм убедена, че правото е на моя страна.

  Полина Паунова:

  Добре, но като имате примера със съдия Величка Цанова пред вас, обмисляте ли възможността, ако не спечелите във ВАС, какво ще направите?

  Мирослава Тодорова:

  Не обмислям, защото аз съм решила, юрист съм и знам с какво съм се захванала и пътя е ясен. След като приключа с всички национални средства за защита, ако решението не е в моя полза, тъй като смятам, че имам защитим от закона интерес, и тъй като считам, че моя случай не е частен и би могъл да обслужва изграждането на правова държава и независимостта на съда, ще се обърна към Съда по правата на човека в Страсбург.

  При всички положения е важно целия процес по конструиране на новия ВСС, включително, по развитие на моя процес, защото, времето, в който той се случва, сега не е случаен, да бъдат прозрачни и внимателно наблюдавани – факт е, това е историята на страната. Няма как да бъде лесно. Този преход, който от 1990 г. до сега се осъществява, показва, че политическите сили нямат интерес да осигурят независимост на съдебната власт. Посегателства е имало винаги, но сега просто са изключително вербално агресивни и, може би, преминават всякакви граници.

  В доклада на ЕК се казва, че не се изисква от България да постигне стандарти по-високи, отколкото държавите членки на ЕС, а поне тази стандарти да бъдат съизмерими. Това означава, че ни казват в прав текст, че още сме далече от това.

  Полина Паунова:

  Има малко спекулации по тази тема. Всеки, който се изказва в публичното пространство по темата за независимостта на съда, всички се кълнат колко независими искат да бъдат съдиите и изведнъж вие казвате – има манипулации, има натиск. Кажете, имате ли рецепта как да се случи това? Другият ми въпрос е – от 2009 г. до този момент някой опитвал ли се е да натиска вас?

  Мирослава Тодорова:

  Аз мисля, че естеството на съдийския труд е такова, че по поведението ни в зала, бързо се ориентират страничните наблюдатели, включително и тези задкулисни кръгове, за които настоящия омбудсман каза, че кадруват зад ВСС, на кой и как може да бъде въздействано.

  Механизмите за въздействие са различни. Част от тях младите съдии споменаха по ясен начин на пресконференцията, която дадоха. Единият от механизмите за въздействие върху съда е члез поддържане на стрес от голямото количество работа и от несправедливите условия на труд, също и от непрозрачното кариерно израстване. Тези механизми не са измислени от българската държава, нито от нелигитимните кръгове на власт тук – те по начало се използват навсякъде. Има и други механизми, които са винаги по посока на това да се плашат хората. Никога, мислех си го като говорих с журналисти в последните дни, никога директно никой не ми е ходатайствал по дело. Може би си спомням един-единствен случай, в който, по мое дело, след като го приключих, имаше опит да бъда притеснена.

  Беше наказателно дело, аз винаги съм била наказателен съдия, бях съдия в Районния съд и още не бях несменяема. По това дело бях постановила оправдателна присъда срещу гражданин, който беше се опитал да се свърже със следователя, разследващ самоубийството на прокурора от Върховна прокуратура Николай Джамбов. Няколко пъти по телефона беше казал, че Главния прокурор Никола Филчев е виновен за това самоубийство и трябва да бъде разследван. Това беше обвинението.

  Този процес по начало явно е бил важен за тогавашното управление на прокуратурата, защото информация за него трудно изтичаше в медиите, нямаше и журналисти. След което дойде прокурор от Върховна касационна прокуратура (ВКП) в кабинета ми и каза, че иска мотивите, защото Никола Филчев смятал, че са принос в правото и искал да ги разпространи и попита (прокурора от ВКП – бел.ред) кога ставам несменяема. Предполагам, че това са фините механизми, с които се приковава вниманието на магистрата, който в конкретен случай е постановил решение, което не е в полза на властимащите или на силния човек в системата. Това е нещо като негласно предупреждение за по нататък. Но самата аз не съм имала опити да бъда принуждавана да постъпвам против съвестта си.

  Полина Паунова:

  На пресконференцията, която дадохте след уволнението си, казахте, че сте най-проверявания съдия. Защо смятате така, някакви примери да дадете в тази посока?

  Мирослава Тодорова:

  Всъщност аз цитирах публикация в медиите. След публикация по повод делото „Софийски имоти” на доклад на Владимира Янева, започна проверка от Инспектората в Наказателно отделение на Софийски градски съд (СГС). Всички колеги бяха проверени за периода 2010 г. – средата на 2011 г. Само аз бях проверена за периода от както съм съдия в СГС.

  Полина Паунова:

  Това за колко години е?

  Мирослава Тодорова:

  От 2004 г.

  Полина Паунова:

  Вие не направихте ли някакъв опит да получите обяснение защо се случва така и…

  Мирослава Тодорова:

  Това би било лично губене на време, с което аз не разполагах. В този период, аз ви казах, аз дори имах съзнанието, че се опитват да отклонят моето внимание, за да мога да се занимавам с това да се защитавам и да не влагам необходимите усилия за реформа, която, ако не се случи сега, не се забавя с 5 или 7 години, колкото са мандатите на ВСС и на следващия Главен прокурор, а с много повече години напред, защото проблемът е манталитетен. Ако колегите се уплашат, че всеки инакомислещ, който се опитва да критикува, няма как да се справи с вътрешнонационални средства за защита, много е жалко и за системата, и за гражданите.

  Фактът, че ние открихме, като съсловна организация, активности срещу всички възможни нелигитимни центрове на власт. Опитахме се да изобличим масонските зависимости, опитахме се да изобличим феодалните зависимости на административните ръководители по региони върху съдиите и прокурорите. С това забавено изпълнение на задълженията на ВСС, в тяхна власт, във властта на административните ръководители, е кариерната съдба на съдиите. Освен, че могат да бъдат проверявани, могат да бъдат предлагани за наказание, те могат да бъдат и повишавани, казвам го условно, чрез командироване в по-висок съд. От тях зависи дали съдията ще получи празен състав или ще получи състав с 300 дела. От тях зависи дали системата за случайно разпределение ще бъде наистина случайна или може би не.

  Полина Паунова:

  Имате ли съмнение, че системата не е случайна?

  Мирослава Тодорова:

  Позволявам си да го кажа, защото още през 2009 г. съдиите от Наказателно отделение алармирахме ВСС с притеснението, че има едно смущаващо съсредоточаване на определени дела в един малък кръг съдии, а същевременно, системата позволява огромно натоварване на едни съдии и съвсем малко натоварване на други съдии. Това няма как да бъде обяснено технически. Беше ми отговорено, че проблем със системата няма, но това пък е другия проблем. След като нямам доверие на ВСС, тъй като е дълбоко компрометиран, ви сте видели, че от 2009 г. пиша на ВСС във връзка с всякакви проблеми, никога не сме получавали адекватен отговор. Възниква въпросът – след като държавата не дава тази защита, какъв е следващия изход? Разбира се, че има изход и това е този, който беше показан в последните месеци – висока гражданска активност и съдиите да се опитат капацитетно да обяснят проблема. Ако бъде дефиниран проблемът, ако се види от къде идва, могат да се намерят правилните решения. Все пак не сме нито 1939 година, нито 1946 г. – живеем в 21-ви век и сме в ЕС.

  Полина Паунова:

  Няма как да не ви попитам. Вие се сещате много добре, че в тефтерчето на Красьо Черния бяха намерени номера на политици. От това, което казвате до тук става ясно, че зависимостите в съда са принципа подчинен-началник. Къде е намесен политическия натиск?

  Мирослава Тодорова:

  Тъкмо усилието ни ЗСВ да бъде променен в посока да се повишат гаранциите за прозрачност в номинирането и избора на всички съдии и юристи на административни длъжности като член на и като председатели на съдилища и административни ръководители в прокуратурата, биха могли да осветлят кога и как политиците имат възможност да въздействат. Това, което наблюдаваме сега съвсем обективни факти и хронология показват, че механизми за въздействие очевидно има. Тъй като не съм един от обектите на политическо въздействие, тук мога да ги разкажа от първо лице, забелязваме, например, че министъра на вътрешните работи сутринта в деня на т.нар. „второ заседание” по дисциплинарното ми уволнение, публично дава интервю. След това ВСС излиза и прави безпрецедентно заседание, в което обяснява, че не разказва факти от дисциплинарното ми производство, а разказва публикации от медии.

  Самият факт, че взима отношение по интервюто на министъра на вътрешните работи, което също съдържа нападки към съдебната власт, вече е дълбоко тревожно, защото по Конституция и по закон той трябва да защитава магистратите.

  Делото „Красимир Георгиев”, та.нар. „скандал Красьо Черния”, показа проблем, но само осветли проблема. Ние, като съдебна система, не успяхме да извлечем всички позитиви, които даваше. Всяка криза, затова е позитивна, приковава вниманието, разобличава проблема и би могло да се търси неговото решаване завинаги и радикално. Това производство за търговия с влияние беше прекратено поради липса на доказателства от прокуратурата. Доколкото знам, извадени са част от разговорите на Красимир Георгиев, нямам информация, защото това, което знам, го знам от медиите, дали са проверени всички контакти на Красимир Георгиев с юридически лица и кои са тези политици, които са вътре в това тефтерче.

  Това, което направихме ние и в този смисъл аз се гордея със съсловната общност, че ние поставихме въпроса пред ВСС и казахме – изисква се жестока равносметка, да се каже кои са магистратите и защо са говорили с Красимир Георгиев, а след това да се даде отговор как това е възможно.

  Това което ние видяхме, всъщност и хората видяха, че над 30 кандидати за административни ръководители активно са си говорили с Красимир Георгиев, който по обективни данни няма нищо общо със съдебната система. Той е човек на около 20 и няколко години, занимава се със дейност напълно встрани. Тази комуникация е била много активна и е приключвала непосредствено преди избора на ВСС.

  Аз смятам, че капацитетното разследване можеше да доведе до други резултати, но не съм разследващ орган. Не стана ясно какво общо има и с кого Красимир Георгиев с ВСС. От къде г-н Иван Колев, от коя партийна централа е разбрал за съществуването му и какво като е разбрал? Т.е., научихме само началото, мисля, че дори не бяхме допуснати до средата.

  Другите системи, обаче, извън съдебната, не показаха и наченки на покаяние. Няма как да има корупция в съдебната система без бездействието или без дори тихото съучастие на другите власти, особено на изпълнителната.

  Полина Паунова:

  В този смисъл на 5 май пред TV7 Цветан Цветанов казва в свое интервю: „Всеки ден си комуникирам с много съдии и те ме подкрепят.” За натиска върху съда, това ли според вас имаше предвид ЕК с констатацията си за това, че политици оказват натиск върху независимата съдебна власт?

  Мирослава Тодорова:

  Според мен, най-притеснителното в ситуацията е осъзнаването на факта, щом се признава публично, че министъра на вътрешните работи не бива да си общува със съдии. Общуването със съдии не е повод да се изразява радост или гордост. Ние работим професии, които трябва да бъдат в дистанция – не казвам, че трябва да бъдат в конфронтация, в никакъв случай. Тъкмо затова заведох и дело от частен характер срещу г-н Цветанов, за да не си говорим публично по медиите, а всичко да бъде сведено в рамките на процеса.

  Няма как да бъдат спокойни гражданите, ако знаят, че представители на полицията си говорят със съда, който е арбитър. Понякога гражданите търсят защита тъкмо от действията на полицията. Освен това, всеки подсъдим се опитва да докаже, че тезата на обвинението не е вярна, а разследващите органи са представители на МВР. Би било много жалко, ако е необходимо аз да защитавам един от фундаментите на правовата държава, защото поначало това би следвало да е ясно. Не е добре министърът на вътрешните работи да хвали съда, не е добре и да го укорява по висящи дела.

  Ако има голяма власт, която би могла да бъде използвана за реформа на съдебната система, всички корумпирани магистрати могат да бъдат уволнени и да бъдат осъдени, ако МВР представи необходимите доказателства за това. Това беше и едно от основните ми възражения. Не би могло да бъде търпимо положението, в което министъра на вътрешните работи кава за съдия, това го каза, мисля, за г-н Пенгезов и след това за мен, че сме свързани с организираната престъпност. Защото, ако това е вярно, нему е дадена властта и не като обяснява публично, а като тайно и бързо събере доказателства чрез разследващите органи, да ги представи на прокуратурата, за да може своевременно да бъда осъдена за тежката престъпна дейност, която съм извършила. Ако аз толерирам престъпността, това е престъпление.

  Полина Паунова:

  Сега трябва да прекъснем за 10 секунди и после да уточним как се толерира престъпността.

  Полина Паунова:

  Започваме отново, десетте секунди минаха по-бързо. Преди малко казахте, че освен вас, министърът на вътрешните работи обвини и съдия Пенгезов за връзки с организираната престъпност, той някак си много бързо се изми от организираната престъпност. Как се случа така, че много често в съдебната система, включително министър Диана Ковачева в деня на вашето уволнение и след това, показа как мнението може да се смени на 180 градуса за отрицателно време. На какво се дължи това?

  Мирослава Тодорова:

  Аз трудно мога да дам рационално обяснение на това, защото самата аз изпитвам недоумение, иначе се старая да разбирам действията на изпълнителната власт, защото факта, че организацията, чиито председател съм се опитва конструктивно да търси решения. Ние не сме опозиция, която е застанала в отбрана и спъва всякаква полезна инициатива. Опитваме се да разберем, каква е държавната воля и да можем да помогнем, включително като изпълняваме задълженията на други органи на държавна власт. Не знам защо, факт е, имаше такива динамични промени в становището на влестите по отношение на, тост представителите на изпълнителната власт, по отношение на мен. Отстрани изглеждаше, като да се опитват да направят добро впечатление след доклада или минимизират вредите. Никой не може да ни укорява, че благодарение на нашата активна позиция и осветляване на проблемите в съдебната власт в доклада на Европейската комисия са включени критични констатации. Европейската комисия показа, с докладите, които може би са 11 на брой досега, че внимателно следи процесите, диагностицира правилно неща, които ние отвътре също забелязваме, защото тук живеем; и предлага решения. Това, че ние се обръщаме към органите на европейския съюз и Съвета на Европа, за да търсим съвместно решение на проблемите, само показва висока степен на правосъзнание. Вие прочетохте част от позицията на Съюза на съдиите – от 2009 г., може би до началото на 2011 г., ние активно търсихме контакт с българските власти. Писали сме неколкократно на министъра на вътрешните работи, освен това на министър-председателя, като предупреждавахме, че подчиняването на съда в момента, осигуряване на благоприятни за изпълнителната власт актове по дела в реално време,  не е постижение на демокрацията, а е опасно, с дългосрочни последици  в бъдещето, защото действително създава (…). Томас Хамемберг, комисаря по човешките права, в това становище, на което българските власти обърнаха много малко внимание, касаещо състоянието на независимост в централна и източна Европа, заявява колко са финни и същевременно опасни механизмите за въздействие върху съда, защото съдиите, по длъжностна харектеристика, не се изисква да бъдат герой, от никого не може да се иска да работи в прекомерно тежки, опасни условия и така създава на себе си и своите близки сериозни затруднения, включително има опасност да загуби работата си. Комисарят по човешките права казва за т.нар. телефонно правосъдие, когато някой се обажда на съдията и казва какъв трябва да бъде резултатът – това той прави въз основа на собствено проучване сред съдиите в Централна и Източна Европа, главно в Източна Европа. Но казва, че най-опасни са онези механизми на въздействие, които не могат да бъдат доказани. Те са част от създаването на култура на търпимост и на страх, на търпимост към терора, и на страх – когато съдията  се опитва да се ориентира само по външните белези, по изявленията на властимащите; и това решение, което се очаква той да вземе, за да може да живее лесно и кариерно да израства. Съдии имат много малко възможности, фактически и по закон да се защитават сами, но фактът, че се стига до радикални действия, до това, че съдиите излязоха на протест, а след моето уволнение имаше множество реакции на подкрепа от почти всички региони на страната, еднозначно приемам за добра новина, защото се вижда, че професията действително възпитава отношение към справедливостта и нетърпимост към нечестните и авторитарни практики.

  Полина Паунова:

  Къде другаде съдии са излизали на протест?

  Мирослава Тодорова:

  Веднага се сещам за Франция, има и други държави, но в Източна Европа мисля, че сме първите.

  Полина Паунова:

  Поне в нещо сме първите. Така, вие сте била първа през 2000 година с изчитане на мотиви, заедно с присъда; поне според в. „24 часа“, вие сте първия съдия, който е направил това в един ден. Присъдата е срещу застреляния по-късно бос на ВИС Георги Илиев, който пък, съвсем по нашенски бил едно кроше на настоящия евродепутат Слави Бинев в БИАД. Тогава вие сте го оправдали по едното обвинение, за хулиганство, а сте го осъдили на плати… Как, обаче, се случва така, че от първия съдия, който пише мотиви в един ден с присъдата, вие забавяте мотиви с над 4 години?

  Мирослава Тодорова:

  Сега, първо за делото Георги Илиев, Слави Бинев – не съм чела мотивите за един ден, но мисля, че за четири дни, не мога да си спомня дали сме били състав или еднолично съм решила делото, в зависимост от наказуемостта се определя броят на съдиите. Оттеглих се и приех, че най-добре за възпитателното въздействие на процеса е да прочета присъдата с мотивите, защото съдбата на този процес вече беше твърде сложна, имаше множество публикации и двете страни се опитваха да докажат, че имат възможности за въздействие върху съда. Беше въпрос на чест за правосъдието да се каже, защо съм взела това решение, като мотивите, действително, това е разписано и в закона, че председателят на състава следи за възпитателната функция на процеса. За мотивите следваше да убедят хората и страните в независимостта на българското правосъдие; в това, че нито Слави Бинев, нито Георги Илиев имат каквито и да е възможности за въздействие върху моето вътрешно убеждение. (…) за такъв период от време, който ми позволяваше, тъй като нямах други дела да напиша мотивите по това дело. Делото, от фактическа страна, не беше сложно, общо взето беше стресиращо гледането от гледна точка на ситуацията, в която беше поставено и затова, че беше отменяно и връщано от Върховния съд. Този случай е напълно несравним  с делата, заради които съм дисциплинарно уволнена от период, в който съм била преподавател в Националния институт по правосъдието. Факт е, че действително подцених и възможността да се справя с натоварването, но и най-вече да нося отговорност за процеси, който са извън моята фактическа власт. Защото не отговарям нито за обявяването на делата, тоест, те всички се оставят на едно място, но след това трябва да бъдат обявени; междувременно работих на друго място и се оказа, че трябва да търся томове с години. Обаче никой не е потърсил отговорност нито административния ръководител, който ме е лишил от кабинет; нито е казано, че дейността ми в НИП е била неполезна или пък вредна. Аз дори имам награда през 2006 година от предишния ВСС за дейността си, като постоянен преподавател.

  Полина Паунова:

  Добре, един от най-популярните случаи, за които ви обвиняват, е делото Маникатов. От това интервю, което вече цитирах на вътрешния министър Цветанов на 5 май пред ТВ7, той казва, че Маникатов е на свобода заради вас. Защо забавихте мотивите там, въобще да дадете малко повече подробности за това дело.

  Мирослава Тодорова:

  Това дело е част от предмета на второто дисциплинарно производство. За него, обаче, инспекторатът не е искал уволнението ми, а забележка, като до известна степен са отчели обстоятелствата, при които съм работила 2008 година. Това е годината, въпреки, че съм работила в съда, 3 месеца също не съм имала кабинет. Делата, които съм приключила, са голямо количество, 250 на мой доклад, около 250 заседания за 220 работни дни, други 200 дела, но така. Написала съм всички останали дела и по-късно съм написала делото на Маникатов, с ясното съзнание и с юридическата увереност, че от това няма да настъпят вреди за никого, защото господин Маникатов и вторият подсъдим по делото изтърпяват наказания по други присъди за продължителен период от време. Господин Маникатов беше обвинен по моето дело в това, че е извършил престъпление от затвора. Няма по-тежка обстоятелствена част на обвинение, защото това означава, че ако се окаже вярно, дари затворът не спира някого да извърши престъпление. В този смисъл нито прокуратурата, нито МВР е сигнализирало, че въпреки това тежко обвинение, въпреки това, че Маникатов е бил осъждан на 9 години лишаване от свобода отново за разпространяване на наркотици, неговият режим е бил изменен до такъв, който му е позволявал да работи извън затвора. Нещо повече. Господин Маникатов се оказва, че докато е бил от мен, преди да приключи делото с присъда е бил отвлечен, той е един от пострадалите по така наречения процес Наглите. Той бил отвлечен не от Софийския централен затвор, а от… пред дома му.

  Полина Паунова:

  А как е пред дома си, при положение, че изтърпява присъда?

  Мирослава Тодорова:

  Този въпрос със сигурност не е от моята компетентност. Действително, също така заслужава обществена тревога и показва до голяма степен лицемерие.

  Полина Паунова:

  Чакайте малко, извинявам се. Значи, някой е в затвора и той си ходи вкъщи да пие кафе с жена си примерно, или?

  Мирослава Тодорова:

  Доколкото ми е известно от официалните документи, които съм събрала по делото от частен характер, господин Маникатов е бил с такъв режим на изтърпяване на наказанието, който му е позволявал да работи на външен обект. Неговата съпруга го е взимала с лек автомобил от затвора, до обекта и обратно.  В деня на отвличането са минали да вземат детето им от училище и са го завели вкъщи. Точно в този момент, господин Маникатов е отвлечен. На съда, който го съди в момента, тоест на мен, тези обстоятелства не са ми известни. Нещо повече. Тъкмо това, че господин Маникатов е бил осъждан вече на 9 години лишаване от свобода и е обвинен за организирана престъпна група, ръководена от затвора, е давало сигурност на прокурора по делото ми да смята, че господин Маникатов със сигурност не излиза от затвора и не е поискал да му бъде взета мярка за неотклонение. Защото мярка за неотклонение се взима, само когато един гражданин има свободно и необезпокоявано право на предвижване. Господин Маникатов е бил в затвора, тоест държавата нищо повече не може да му направи, за да го възпре.

  Полина Паунова:

  Аха, аз се обърках още повече.

  Мирослава Тодорова:

  Господин Маникатов не е излязал от затвора, заради забавянето на мотивите,  защото се оказва, че междувременно, въпреки липсата на работни места и това, че само около 25 процента от затворниците имат достъп до работа в затвора, е изработил 1406 дни, което се приспада от наказанието му, за което, обаче, също не съм била уведомена.

  Полина Паунова:

  А вие трябва да имате тази информация?

  Мирослава Тодорова:

  Със сигурност да.

  Полина Паунова:

  А защо я нямате? Питам ви за това, защото тук или може да се търси ваша грешка, тоест, вие не сте я потърсила необходимата информация, или може да се търси умишлено скриване, тоест, кое от двете е?

  Мирослава Тодорова:

  Не знам кое от двете е, защото нали разбирате, че ако трябва… Съдът е арбитър по делото и това, какво се случа със статута на подсъдимия, което не е свързано с обстоятелствата по делото,  трябва да ми бъде (…) от представителя на прокуратурата, а пък евентуално той да бъде уведомен от Главна дирекция по изпълнение на наказанията, ако има промяна. Защото, в момента, в който господин Цветанов каза, че господин Маникатов е излязал от затвора и че това буди обществено притеснение,  прокуратурата в същия момент поиска господин Маникатов да бъде задържан.

  Полина Паунова:

  Сега, ясно. Имаме въпроси. Боян Юруков ви пита – Каква степен на отговорност и публичност е възможна в системата, и, също така, може ли и нужен ли е граждански контрол над отделни дела целия процес?

  Мирослава Тодорова:

  Граждански контрол и сега съществува в допустимите от закона форми. В съда участват граждани като съдебни заседатели. Това е гаранция, че никога правосъдието не може да се еманципира от възгледите на гражданите, те са нашия коректив за житейска справедливост. Също така медиите, съдебните репортери са гарант за това, че дейността не се извършва на тъмно. Процесите са публични. Вярно, че в тази посока има няколко притеснителни отклонения, да бъдат закривани съдебни заседания без основание – но фактът, че и усилията в посока на завишаване гаранциите за публичност пак идват от съдебната система. На общо събрание на съдиите на Софийски градски съд (трябва да припомня, че в сСфийски градски съд се гледат най-тежките наказателни дела, включително срещу подсъдими, които имат имунитет и са част от изпълнителната власт, и висшите представители на изпълнителната власт), взехме решение, че използването на СРС  в досъдебното производство не е основание заседанията да бъдат закрити, и че само изключителни обстоятелства, касаещи държавния интерес и неприкосновеността на личния живот, интимните данни, могат да бъдат основание заседанията да бъдат закрити и да не се допускат медиите. Разбира се, че дейността на съда трябва да бъде публична, защото това е основна гаранция, както и че честно ще стигнем до истината, така че никой няма, ничии права няма да бъдат накърнени.  Освен това смятам, че всичките активности на Съюза на съдиите от години са тъкмо в тази посока. Увеличаване на отчетността, борбата за изработване на норма за натовареност не касае само достойнството на съдията, който има право да бъде оставен да работи така, че да не се притеснява, че ще сбърка делото, но това е гаранция най-вече за гражданите. Защото всички съдии са поставени при едни и същи условия. Така се елиминира един от основните механизми за поддържане на страх и дари на стрес. В крайна сметка, човешката грешка също би могла да нанесе големи вреди.

  Полина Паунова:

  Да изясним нещата около вашето уволнение. Другият случай, за който ви обвинява вътрешния министър, е делото на семейство Анчови, чиито деца са изнасилени пред тях. Във вестник „Телеграф“ имаше една доста обширна статия, в която бяха цитирани родителите на тези деца. Може ли да кажете, какво точно се случи с това дело – и поне от това, което казва Цветанов е, че вие сте оправдала тези хора. Може ли да дадете вашата версия.

  Мирослава Тодорова:

  Дори и в началото г-н Цветанов да е поддържал тази версия, тя след това беше променена и това дело не е включено в обвинението ми. Истината е, че аз съм била съдия по това дело и бяхме стигнали до присъда. Производството пред органите на разследването и прокуратурата е продължило около 11 години. Когато делото влезе в съда, според обвинителния акт обвиняемите бяха обикновени граждани, които са извършили тези тежки посегателства. Никакво съмнение нямам, че родителите, до ден днешен, не могат да се съвземат. След като проведохме цялото съдебно следствие и събрахме всички доказателства на обвинението, дойде редът на доказателствата на защитата. Поначало това е тяхно гарантирано право от закона. Тогава единият от защитниците на подсъдимите поиска да бъдат събрани доказателства за това, че неговия подзащитен, в момента на извършване на деянието мисля, че бил дежурен в полицията. Това доказателствено искане не беше направено преднамерено, не изглеждаше като да е идея на защитника делото да бъде прекратено. Но аз познавам закона, закона беше такъв, че ако някой от подсъдимите към момента на извършване на деянието е бил полицай, делото трябва да бъде гледано от военен съд. Към момента на внасяне на обвинителния акт в съда, никой от подсъдимите вече не беше полицай. Попитах МВР, вярно ли е, че този гражданин, подсъдим към настоящия момент, е бил полицай преди 11 години, и три месеца не получих отговор, като изпратих две напомнителни писма. Междувременно продължихме събирането на доказателствата, след три месеца получих отговор, че да, вярно, той бил полицай. Това наложи делото да бъде прекратено и изпратено на военния съд. Военният съд, доколкото разбрах от проверката на ВСС, е повдигнал препирня кой да гледа делото и Върховният съд е казал, че действително военният съд е компетентен. След което, военният съд, след изказването на г-н Цветанов, който беше решил, че аз все още съм съдията, може би, постанови оправдателна присъда. Това дело, действително, също е пример за съсредоточаване на проблеми във съдебната власт. 11 години досъдебно производство не е разумен срок, независимо от това какви обстоятелства се разследват. Но нещо друго, тези подсъдими са оправдани, което означава, че ако тази присъда влезе в сила, ще означава, че имаме бавно и некомпетентно разследване от 11 годиним тежко престъпление, което е останало неразкрито; и подсъдими, които години наред, може би 15, ходят пред органи на съдебната власт и имат мярки за неотклонение. Но прави впечатление друго – че в момента, в който ВСС установи, че официално, с голямо старание бяха проверили всички мои действия, че нямам вина за забавянето на процеса, всички тутакси загубиха интерес към това дело.

  Полина Паунова:

  А може ли, като на човек, който не разбира то вашата материя, да ми обясните следното – тъй като вие непрекъснато правите вметката, за това дело съм наказана, за това не. Доколкото знам, вие сте наказана два пъти. Първият път е с намаляване на заплатата, а втория път с уволнение. Въпроса ми е следният: как така веднъж сте наказана за забавяне на дела, след което отново сте наказана за забавяне на същите дела.

  Мирослава Тодорова:

  Те не са същите, но за същия период.

  Полина Паунова:

  Добре, колко дела сте забавили в крайна сметка?

  Мирослава Тодорова:

  Първото дисциплинарно производство, образувано срещу мен, е по искане на инспектората за извършената проверка на наказателна колегия, в която са установени всички мои забавяния извън едномесечния срок. Към момента на съдебното производство пред ВАС, установих, че с изключение на два акта, а вече и за тях има произнасяне, всички дела, за които съм наказана, са влезли в сила. Тоест актовете, които съм постановила, са приети за правилни и са влезли в сила. След това започна дейността за претърсване на архива за дела преди проверката, който после не са били търсени, защото вече са били приключили…

  Полина Паунова:

  А защо се търсят след това?

  Мирослава Тодорова:

  Заявеното намерение е грижа за правосъдието. Сигнали от граждани по тези дела няма.

  Полина Паунова:

  Тоест някой специално е отишъл и е изнамерил тези дела, които колко на брой са?

  Мирослава Тодорова:

  Две от стария период от време и Маникатов.

  Полина Паунова:

  Тоест, някой специално е търсил тези дела, за да се грижи за правосъдието през това време, правилно ли ви разбирам? Тези три дела, добре.

  Мирослава Тодорова:

  Не е било необходимо много да ги търси, защото аз съм ги посочвала като обяснение по номера, така че просто е трябвало да бъдат извадени. Никога не съм криела забавяния.

  Полина Паунова:

  А вие всъщност защо не написахте мотивите, като знаехте, че сте уязвима? Човек най-лесно се гони по устава.

  Мирослава Тодорова:

  Аз непрекъснато пиша мотиви. Миналата година съм написала 270 дела. От края на май имам 400 тома, междувременно заседавам и пиша други дела.

  Полина Паунова:

  Другите съдии не са ли с тази натовареност?

  Мирослава Тодорова:

  За миналата година съм получила 309 дела, други са получили около 100. Аз съм решила 280.

  Полина Паунова:

  С тази система за случайно разпределение на делата вие получавате триста и няколко, а други получават сто и няколко. Има ли начин ние като журналисти да получим информация на какъв принцип се разпределят?

  Мирослава Тодорова:

  Иска се експертно познаване на системата. Аз съм съдия и е важно да ви разкажа фактите обективно. Това дали имам 309 дела, а някой има 150, също не дава пълната информация, защото едно дело може да бъде 200 тома, друго може да изисква работа, която се изчерпва за два часа. Така че това, което е важно да се направи, изисква капацитет – тоест професионално познаване на правото и администриране на потока на делата, да се квалифицират делата по сложност и въз основа на това да се изготви норма на допустима натовареност. Колко да се иска от един съдия; какво количество работа да свърши, така че той да не се увреди, да има време да се усъвършенства, което е гаранция за правосъдието. Мисля, че всички експерти, които проследяват развитието на съдебната система, изпитват недоумение, че не сме решили още този въпрос. Това е фундаментален проблем.

  Полина Паунова:

  Казахте грижа за правосъдието, че затова са търсили тези три дела. Ако приемем, че ВСС са принципни – защото, може да имат, така, грижовни намерения – това означава ли, че сега трябва да чакаме масови уволнения на ваши колеги магистрати със забавени дела?

  Мирослава Тодорова:

  В никой случай не би трябвало да очакваме, защото ще бъде несправедливо и ненужно. Както ВСС беше казал за магистратите по казусите Приморско, всяка система трябва да мисли за ефективното си управление и да не причини вреди, по-големи от ползите, които преследва. При магистратите от Приморско се прие, че наказанията им ще бъдат тези, които ВСС определи, защото системата е инвестирала много усилия в тях и те са много добри професионалисти. Колегите, които са забавили дела, означава, че са, първо, дългогодишни професионалисти, и ако системата не установи, че те са действали немарливо или не са решавали делата тъкмо, за да обслужват престъпността, тоест има някакъв корупционен мотив, то тогава не може системата да си позволи да ги накаже, без преди това да е заявила, че е направила всичко възможно те да могат да свършат тази работа. Да поясня: ВСС е кадрови орган, неговата работа се изчерпва в две основни направления – да защитава независимостта и да премахва всички пречки пред съдиите и прокурорите, за да могат те да решават делата срочно и качествено. Друга работа нямат. Нашият ВСС, което доведе и до безпрецедентната криза на доверие в него, според нас тежко не изпълни и двете си основни правомощия. Това означава 5 години системно неизпълнение на служебни задължения. Не можеш да преминеш към дейността наказване на съдиите, преди да си се опитал да им помогнеш,  по какъвто и да било начин.

  Полина Паунова:

  Те нито веднъж не са разговаряли с вас, те не са ви попитали дали вие издържате на това натоварване, ваши колеги издържат ли.

  Мирослава Тодорова:

  Те не са ме питали, но аз съм им казвала.

  Полина Паунова:

  Е, те какво са ви казвали тогава?

  Мирослава Тодорова:

  Имам предвид, че ние им казваме, като неколкократно сме писали, дари сме правили изследване за стреса в съдебната система, защото синдромът на изхабяването на съдията е нещо много опасно.

  Следва продължение

   

  Източник:  Pressclub.bg

• Над $21 трилиона са укрити в офшорни зони по света

  Резултатите от новото изследване за начините за укриването на доходите в световен мащаб свидетелстват, че между 21 и 32 трилиона долара са скрити в различни офшорни зони, до които националните данъчни служби нямат достъп. Това е равно на общия БВП на САЩ и Япония, съобщава Би Би Си.

  Богати бизнесмени и техните семейства държат по офшорни сметки между 21 и 32 трилиона долара, без да се смятат нефинансовите им активи като имоти, злато, яхти или спортни коне. Това се равнява на годишния БВП на САЩ и Япония, взети заедно. Иначе казано, данъчните власти по света не са получили до 280 милиарда долара от своите граждани. Това твърди проучване на групата Tax Justice Network, бореща се срещу териториите със специален данъчен режим.

  Джеймс Хенри, бивш главен икономист на консултантската компания McKinsey & Co, е използвал за изчисленията си данни на Световната банка, МВФ, ООН и централните банки на много страни. Според доклада на организацията от 70-те години насам най-богатите граждани на 139 държави са натрупали до 2010г. между 7.3 и 9.3 трилиона долара „недекларирано офшорно богатство„, съобщава „Дневник„.

  Цялата тази система представлява „огромна черна дупка в световната икономика„, заявява Хенри по повод доклада The Price of Offshore Revisited, цитиран ексклузивно от британския седмичник „Обзървър“.

  Държави като Швейцария и територии като Каймановите острови привличат със специален режим най-богатите хора на планетата и ги „защитават със скъпоплатени професионалисти в частното банкиране, правни консултанти, счетоводители и инвестиционни дружества, възползващи се от размиването на границите в глобалната икономика“.

  По негови изчисления само десетте водещи частни банки в света, включително UBS, Credit Suisse и Goldman Sachs, са управлявали през 2010 г. повече от 6.25 трилиона долара подобни активи. Само пет години по-рано тази сума е била 2.34 млрд. долара. Над 780 млрд. долара са само парите, напуснали Русия от началото на 90-те години насам, повече от 307 млрд. долара са изнесени от Саудитска Арабия от 70-те години насам, а приблизително толкова са отишли по офшорни сметки на нигерийци.

  „Проблемът тук е, че активите на тези държави се контролират от тесен кръг свръхбогати хора, докато благодарение на правителствата дълговете им са стоварени върху плещите на обикновените граждани“, обяснява Хенри. Той дава за пример, че активи за 9.84 трилиона долара са в ръцете на едва 92 000 души, или 0.001% от световното население – микроскопична класа от ултрабогати, които имат повече общо помежду си, отколкото с хората, които срещаме всеки ден на улицата.

   

  Източник:  Dnes.dir.bg

• Шофьорът на третия автобус с израелци е спасил живота им

  

  Виктор Андонов, шофьор на автобус в поморийска транспортна фирма, стана един от героите на атентата на летището в Бургас, разказва БНТ. Според експерти, Ако той се е бил забавил или уплашил, то и неговият автобус е щял да бъде обхванат от огъня, като трагедията можеше да е още по-голяма.

  Той буквално е спасил живота на над 50 души, като със светкавична реакция и с риск за живота си успял да изведе транспортното средство, което се намирало на метри от взривения автобус, на безопасно място секунди след експлозията.
  

  Автобусът на Виктор вече бил пълен с израелски туристи и очаквал последните багажи, за да потегли към Слънчев бряг.

  Той бил третият автобус на фирмата-превозвач, която обслужва полетите от Тел Авив.

  Стойко Стойков, собственик на транспортната фирма, казва: „Виктор е най-старият ни шофьор. Той обучава останалите и аз го имам за пример. Той можеше да бъде на мястото на момчето което почина“. (Мустафа Кисьов – бел.ред.)

  Виктор е чакал последните багажи на десетина метра от автобусите, когато избухва бомбата.

  Светкавично, той изтичва до своя бус, пали двигателя и с отворени врати и багажни капаци рязко потегля и се отдалечава от бушуващите пламъци. Ако се е бил забавил или уплашил, то и неговото превозно средство е щяло да бъде обхванато от огъня, и трагедията щеше да е доста по-голяма.

  Виктор все още е в шок от бомбения атентат и силно преживява смъртта на своя колега. Продължава да прави трансфери на туристи от летището до Слънчев бряг, но е по-мълчалив, затворен и отказва да говори, разказва БТА.

   

  Източник:  Burgasnovinite.bg

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Измамени българи лагеруват пред посолството ни в Стокхолм

  Около 200 българи, измамени, че ще работят като берачи на плодове в Швеция, са се струпали пред посолството на България в Стокхолм през последните дни, съобщава електронното издание thelocal.se.

  Те били докарани в страната от неидентифициран до момента човек.

  След като не получили обещаната работа, се наложило да оцеляват сами в горите в северната част на Швеция.

  Тъй като повечето нямали пари да се върнат в България, се стекли за помощ пред българското посолство. В продължение на няколко дни то им осигурявало хляб и вода и съдействало да си купят билети за връщане в родината.

  40 от изпадналите в беда лагерували в автобус пред дипломатическата мисия.

  „Успяхме да помогнем на някои от тях с обратни билети в събота и днес още шестима си заминават. Надяваме се всички да са у дома до утре,” казва Татяна Петрова от посолството.

  По думите й повечето са бедни хора и разчитат на свои близки в България да им изпратят пари, тъй като няма процедура за безвъзмездно финансово подпомагане от страна на държавата.

  В неделя сутринта пред посолството е имало 15 души, съобщава thelocal.se.

  Източник:  Kafene.net

  .

  Още за измамените българските берачи на боровинки в Швеция

  По информация от българското Външно министерство, Българското посолство в Швеция е в тесен контакт с полицейските и социални служби на Стокхолм и търси решение на проблема с българските граждани берачи на боровинки, лагеруващи пред българското посолство. Днес по обяд пред посолството в Стокхолм са се намирали 18 български граждани от тази група. Те нощували в автобус, осигурен от местните власти. Посолството им доставя храна, вода и кафе поне два пъти дневно.

  Шест души от тази група са отпътували за България днес, за други девет се организира отпътуване от Стокхолм за утре, 23 юли. Полагат се усилия към тази група да се присъединят и още трима души. Вчера други десет души са били изпратени за България.

  Посолството е подпомогнало част от хората да получат пари от близките си за закупуването на билети.

  Еврочикаго

• Може ли Брюксел да спре путинизацията на Източна Европа

  

  „Първо Унгария, сега Румъния, а после може би и България – една след друга източноевропейски държави изглежда отстъпват от либералната демокрация и се плъзгат към това, което мнозина анализатори определят като „Путинизация“. Преди няколко години въпросът „Възможно ли е в страна от ЕС да има мека диктатура?“ щеше да бъде отхвърлен като някаква неясна хипотеза за студенти по право и политическа теория. Сега вече той е спешно предизвикателство за Европейската комисия, която изглежда допускаше, че след като веднъж влезе в клуба на либералните европейски демокрации никой няма да си представя нещо по-добро от това.“

  Така започва коментара си на сайта на в.“Гардиън“ Ян-Вернер Мюлер, преподавател по политология в Принстънския университет. Мюлер призовава докато източноевропейските държави в ЕС стават все по-автократични, Брюксел да изгради правни и политически инструментариум за намеса.

  Под заглавието „Дилема пред европейската демокрация – кога и как да се намесиш?„, той повдига въпроса дали е работа на Брюксел да пази народите в Европа от собствените им правителства или дори да защитава избирателите от самите тях. Недемократичен ли е натискът от ЕС върху страните членки, както твърдят британските евроскептици, например, пита още Мюлер.

  Според него има очевидни основания ЕС да се намесва, но проблемът е, че Брюксел няма правни или политически инструменти за подобни интервенции. И инструментариумът, и стратегиите му могат да изглеждат безпринципни и опортюнистични, допълва авторът. Той обяснява, че традиционната критика срещу това ЕС да прокарва демокрацията е, че самият съюз не е демократичен и поради това Брюксел е в най-добрия случай лицемерен.

  „Само че подобни твърдения пропускат важен момент. Съюзът извлича демократичността си не от това, че е демокрация, покриваща целия континент, а защото националните парламенти свободно са гласували да се откажат от част от правомощията си и да следват европейските правила„, казва авторът. Той посочва, че посред кризата на еврото се чуват много критики от пазарите, че това пречи, а правилата и санкциите в изградения модел са недостатъчни, макар че десетилетия наред, докато всичко беше ОК, никой не се оплакваше когато Брюксел съди държавите членки за нарушаване на правилата за защита на конкуренцията, например.

  „Една от експлицитните цели на разширяването на ЕС ан изток бе да консолидира либералните демокрации, а правителствата търсеха обвързване с Европа, за да предотвратят връщане към миналото подобно на Одисей, който се вързал за мачтата, за да не се изкушат в бъдеще от песните на сирените на нелибералните и антидемократични демагози. Затова нито Виктор Орбан, нито Виктор Понта имат право да обвиняват Брюксел в евроколониализъм. Орбан сравнява ЕС с турците, Хабсбургите, руснаците и други потисници на свободолюбивите унгарци, защото „те се опитват да ни нареждат как да живеем“. Всъщност „те“ само напомнят на унгарците и румънците как искаха да живеят, когато влязоха в съюза през 2004г. и 2007г.“

  

  Мюлер обяснява, че легитимността за намеса и инструментите за това не са едно и също нещо. Той припомня за член 7 от Лисабонския договор, позволяващ замразяване членството на страна, която системно нарушава европейските принципи – идея, прокарана от Италия и Австрия, две от страните защитници на западноевропейската демокрация. Това стана преди разширяването поради страх от това, което безотговорни източноевропейци биха могли да направят (макар че по ирония на съдбата такива санкции бяха наложени за пръв път на самата Австрия през 2000г., когато крайната десница влезе в правителството).

  „Днес обаче член 7 е смятан за окончателната „ядрена атака“ – с други думи, нещо неприложимо. Държавите са твърде уплашени, че един ден санкциите може да се обърнат и срещу тях. Във всеки случай, зялата идея за санкции противоречи на концепцията на ЕС за копромоси, взаимно разбирателство и уважение към националното разбиране за политически ценности.

  Юристите предлагат като алтернатива националните съдилища да се намесват за защита на определени права на хората под формата на граждани на ЕС (статут, за който европейците, разбира се, не знаят). Това е умен ход, всъщност прекалено умен според мнозина наблюдатели, смятащи, че правителствата няма да искат да приложат подобен механизъм, както и че не става да се реагира със закони на предизвикателства, които в същността си са политически.“

  На този фон Мюлер пита каква тогава би била подходящата политическа реакция на случващото се. Сега често казват, че е в ход политизиране на Европа, а аз смятам, че е време за европеизиране на политиката, заявява той.

  „Хората започнаха да осъзнават, че случващото се някъде в Европа директно се отразява на живота им, Брюксел не е просто някаква технократска машина, произвеждаща решения, еднакво добри за всички. Нуждаем се от европейска партийна система, така че различните варианти за бъдещето на Европа да бъдат дебатирани по целия континент.

  Само че един от нежеланите ефекти от европеизацията на политиката е сплотяването на Европейската народна партия около Орбан, за която се твърди, че съветва Жозе Мануел Барозу да го дава по-кротко с Унгария, след като Никола Саркози изгуби Франция. От друга страна, Мартин Шулц, председателят на Европейския парламент и един от най-острите критици на Орбан, сега защитава съпартиеца социалист Понта в Румъния. Така всичко се оказва партизанщина, вместо безпристрастна защита на европейските стандарти.“

  Авторът посочва, че все пак румънският премиер е демонстрирал готовност да отговори на настояванията на Брюксел за защита върховенството на закона, само че го прави заради заплахата Румъния да бъде държана извън Шенген.

  „Подобни тояги и моркови може и да са ефективни, но не винаги има такива инструменти (след като влязат в Шенген – край), а и често те приличат на еднократно изнудване. Това може да доведе до силно раздробена Европа, движеща се на различни скорости с една периферия, която постоянно страда от правна бъркотия и политическа несигурност. Европа все още трябва да помисли сериозно за това как да предотврати това, което доскоро беше немислимо – появата на диктатура в Европейския съюз.„

   

  Източник:  Dnevnik.bg
  

• Гражданска инициатива „Стожер“ обединява всички БГ протести

  В инсталирана от 20 юли в градинката на паметника на Съветската армия в София шатра Гражданска инициатива „Стожер“ набира подписи за гражданско участие в управлението, граждански контрол, гражданско право на законодателна инициатива, гражданско право на вето, право на свободен и информиран избор.

  Копие на подписката ще бъде изпратена до ЕК заедно с информация за системно нарушаване на гражданските права в България, съобщи Мариана Христова от сдружението.

   „В България гражданите нямат право на законодателна инициатива без посредничество на партия“, изтъкна тя и каза още, че гражданите протестират и срещу събирането на лични данни. Те искат и да имат право на вето, подчерта Христова.

  Инициатива „Стожер“ обединява редица граждански инициативи като тази срещу шистовия газ и срещу Закона за детето, който възбуди бурно недоволство в обществото.

  „Стожер“ е и срещу монополите, срещу концесиите – за земята, за БДЖ, за образованието. 99% от хората не си знаят правата“, изтъкна Христова.

  Шатрата е облепена с плакати, предупреждаващи, че правата на детето са грижа на родителите, а не на държавата. Също, че не можем да пием пари и че ни е нужна чиста земя, чиста вода.

  На голям плакат е цитирана и Конституцията: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетие е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“.

  Други плакати призовават за спиране на фракинг технологиите. В шатрата се раздават информационни материали по темите за шистовия газ и закона за детето.

  „Това, че законът за детето е върнат, не означава нищо“, коментира Христова.

  „За какво им е вашето дете? След като очевидно държавата вече е решила проблемите на децата без родителска грижа, тя ще защитава и вашето дете от… самите вас. За целта държавата ще иска да се приеме нов закон за детето, по силата на който държавата ще консултира (медицински, психологически и правно) детето ви без ваше знание. Когато детето Ви има разногласия с вас, социалните служби конфиденциално ще му „съдействат“ и ще преценят какво да предприемат – от среща с психолог до отнемане на родителски права“, пише в една листовката по повод Закона за детето.

  „Внимание: не трябва да се дърпате, ако специалните служители дойдат у вас да отнемат детето Ви! По закон ще трябва да им сътрудничите!“, се предупреждава още в листовката.

  Инициатива „Стожер“ набира и привърженици са спиране на топлофикационния рекет. „Отказваме да бъдем роби на топлофикация. Няма да плащаме надписани сметки, а само реални, точни и ясни. Настояваме да спазват правото ни на избор, как, кога, с какво, на каква температура и за колко да се отопляваме“, се казва в листовка на инициативата.

  Повече информация за инициативата може да се намери на сайта на националната мрежа на родителите: www.nmr.bg

   

  Ива Иванова,  News.bg

   

  –––––––––––––––––

  Край Стожера – обединение на идеи, каузи и групи

   

  ПРИЯТЕЛИ,

  Повече от година гражданското ни общество ври и кипи в отговор на съдбоносните промени, които ни отрежда законотворческата хиперактивност на управляващите.

  Мнозина, следвайки повика на сърцето си и собствената си съвест, взеха участие в различни граждански протести – всеки от които – завършил с променлив успех. Част от инициаторите на събитието са хората, посветили година от живота си на постигането на мораториум върху шистовия газ, например. Мнозина от нас участваха активно в борбата срещу ГМО, хипермаркетите, високите цени на горивата, заграбването на земя, вода и за хранителен суверенитет… Все повече обаче назрява идеята, че не можем да се борим „на парче“, „кауза по кауза“ и единствено обединени ще съумеем да противостоим на непрестанно извиращите законодателни безумия на властимащите.

  Затова, заедно с други каузи от национално и местно значение – като тази за Закона за детето, за Високите цени на тока, за промените в Образованието, „Синята зона“, БДЖ, Концесиите, Ваксините и пр.,

  РЕШИХМЕ ДА ОБЕДИНИМ УСИЛИЯТА СИ И ДА СЪЗДАДЕМ МЯСТО,

  на което в продължение на 2 месеца гореизброените и всякакви други важни и актуални за държавата ни теми да бъдат дискутирани в търсенето на оптималното за тях решение. Разчитаме, че все повече хора с оригинални и работещи идеи ще се присъединят към нашата инициатива! Че все повече експерти, на които по една или друга причина не е дадено поле за изява, чийто глас досега е останал нечут, и чийто потенциал не е бил разгърнат в полза на обществото, ще споделят опита си с нас.

  За да видим в скоро време БЪЛГАРИЯ такава, каквато всички мечтаем да бъде – силна, достойна за уважение и притегателно място и за онези наши сънародници, които сега са принудени да живеят с мисълта и болката за нея отдалеч.

  Заповядайте край СТОЖЕРА!
  Ще има шатри, маси, подходящо озвучаване, видеоекран, вечерни дискусии…

  Надяваме се паркът срещу Алма Матер да събере хората, имащи способността и куража да променят нещата в нашата страна към по-добро!

  Очакваме ви!

  * * *
  Изрична забрана за издигане на партийни знамена и символи; призиви към етническа, верска нетърпимост и др. подобни РАЗЕДИНЯВАЩИ българската нация идеи.

   

  Източник:   Фейсбук

• Съучастникът на терориста от бургаското летище – гражданин на САЩ?

  Групировката „Основа на джихада“ пое отговорност за атентата в Бургас

  .

  Израелски медии разпространиха фоторобот на предполагаемия съучастник на извършителя на кървавия атентат на летището в Бургас.

  Според в. „Маарив“ българските власти в момента търсят втори заподозрян, който е бил помагач на терориста камикадзе.

  Според изданието, което цитира български полицейски източници, става дума за американски гражданин, който може би разполага с втора бомба.

  Името, което се споменава, е Дейвид Джепсън.

  На 19 юли МВР пък разпространи снимка и видеозапис на предполагаемия атентатор, облечен като типичен турист.

  По-късно стана ясно, че самоубиецът се е опитал да вземе автомобил под наем от бургаска туристическа фирма, но неин служител се усъмнил в достоверността й и отказал да му даде.

  Мъжът е имал фалшива шофьорска книжка от американския щат Мичиган на името на Жак Фелипе Мартин с фалшива адресна регистрация от Батън Руж, щата Луизиана.

  Според представител на фирмата е имало драстична разлика между снимката в документите и лицето, дошло в офиса – наяве той бил с късо подстригана коса, а на снимката (и на летището впоследствие – с дълга).

  Явно притеснен от проверката, мъжът предлагал да вземе кола за по-кратък от искания първоначално срок. Той се връщал няколко пъти.

  Ако Израел е имал пряка и точна информация за планирането на тази терористична операция, тя щеше да е неутрализирана.

  Това заяви Йорам Швайцер, експерт по международен тероризъм от Института по национална сигурност в Тел Авив, в интервю за БНР.

  По думите му ако информация за опасност е била подадена в началото на годината, българските служби не могат да останат в състояние на повишена готовност продължително време.

  „Ако нямаш надежден източник, който да потвърди недвусмислено сигнала за опасност, не може да си в състояние на тревога цяла година или две. Ето защо предполагам, че не е имало надеждна информация, а и не може винаги да се защити всеки обект.

  В миналото сме били свидетели как въпреки обявена обща тревога, пак са били извършвани терористични атентати.

  В този случай мисля, че ще има щателна проверка сред израелската разузнавателна общност. Ще се търси дали е била пропусната някаква информация за възможна терористична заплаха. Ще се търсят и пропуски в защитата на определени обекти и мишени, дори без да се е знаело за специфична атака в конкретен ден. Поуки ще бъдат извлечени. Това е рутинна работа за тайните служби“, допълни Йорам Швайцер.

  Няма повишена заплаха за американските евреи след атентата в България, съобщава днес в. „Джерусалем пост“, позовавайки се на представители на американските сили за сигурност.

  Представители на ФБР, Белия дом и министерството на вътрешната сигурност заявиха пред близо 300 лидери на американските евреи от цялата страна, че няма „конкретна достоверна информация“, която да говори за заплаха на територията на САЩ.

  Те обаче призоваха към по-голяма предпазливост пътуващите в чужбина.

  Източник:  Burgasnovinite.bg

   

  .

  Групировката „Основа на джихада“ пое отговорност за атентата в Бургас

  Неизвестната до този момент терористична групировка „Основа на джихада“ (или „База на джихада“, както някои медии превеждат „qaedat al jihad“) разпространи днес по средствата за масова информация съобщение, в което поема отговорност за атентата в българския курортен град Бургас.

  В заявлението от името на групировката се посочва, че атаката е била планирана за началото на свещения за мюсюлманите месец Рамадан, който, по думите на терористите „се явява месец на джихад и на смърт в името на Аллах“.

  В разпространеното прессъобщение се казва, че „един от членовете на групировката, с помощта на Аллах е провел щателна подготвителна работа, след което се взривил в пътническия автобус с еврейски туристи, оскверняващи мюсюлманските светини“.

  Както отбелязва руската медия „Нюз.ру.ко“, „в заявлението, което понастоящем все още не е потвърдено официално“ се изтъква, че „джихадът не е ограничен и никога няма да бъде ограничен от каквито и да било граници“ и че бойците „ще избиват евреите навсякъде, където могат, докато те не напуснат мюсюлманските земи“.

  Малко след излизането на тази новина  израелската медия „Маариф“ съобщи, че названието „Основа на джихада“ всъщност се явява съкратеното име на най-голямата терористична организация през последните няколко години – „Ал-Кайда“ (или „основата“, както се превежда на български език „al-Qā’idah“).

  Според израелското издание „Таймс ъф Израел“ съобщението е било получено днес по електронната поща в редакцията на ливанския вестник „Ел-Насра“.

  Източник:  КРОСС

• Кучето е заровено в Дамаск

  Георги Милков,  в. „24 часа“

   

  18 юли 2012 г. ще се запомни като деня на двата атентата. Единият в Бургас, другият в Дамаск. На пръв поглед между тях няма абсолютно нищо общо. У нас бяха атакувани автобуси с обикновени израелски туристи, а в сирийската столица – заседание на силовите министри и шефовете на специални служби в щабквартирата на вездесъщата Държавна сигурност. За бомбата на летището в Бургас никой не пое отговорност. При взрива в Дамаск обаче стана обратното – похвалиха се повече хора, отколкото би трябвало реално да са участвали. Имаше и някои други особености.

  Съвсем разбираемо медиите в България и Израел отделиха повече внимание на случилото се у нас. А още по-разбираемо бе, че „Ал Джазира“ не му обърна никакво внимание, концентрирайки се изцяло върху атентата в Дамаск, при който бяха елиминирани хора от вътрешния кръг на президента Башар Асад, включително зет му Асеф Шаукат и министрите на отбраната и вътрешните работи. Все хора, с които Катар напоследък не е в особено дружески отношения.
  Във всички останали световни телевизии от порядъка на Би Би Си, Франс 24 и Си Ен Ен
  двата атентата бяха логично съпоставени.

  Ако сте следили внимателно новините, ще си спомните, че и на двете места в началото се говореше за наличието на терорист камикадзе. Впоследствие тази версия отпадна за атентата в Сирия. За никакъв самоубийствен атентат не може да става дума, това бе дълго планирана операция, коментираха от Свободната сирийска армия успеха си в Дамаск. Със сигурност трябва да търсим вътрешен човек в системата.
  Акцията в Бургас също е била дълго планирана, но вече се обсъжда по-широко версията за атентатор камикадзе. Важният въпрос е: Защо?

  Веднага след експлозията режимът в Дамаск посочи с пръст виновниците. Израелските власти също не се бавиха много и на минутата обявиха кой е отговорен за атаката в Бургас. Беше странно как така и на двете места се случи да знаят кой е виновен. Без никакво разследване, без явни доказателства, без нищо!

  Макар бомбата в Дамаск да бе явен успех за опозицията, управляващите обявиха това за работа на ислямските терористи, които тормозят страната. Всъщност за режима в Сирия не съществува никаква опозиция. Всички, които са срещу Башар Асад и неговата диктатура, са терористи!  „Това е „Ал Кайда“, „Ал Кайда“ е, моите хора ме обичат и биха умрели заради мен всичките!“ Точно това казваше за революционерите и либийският лидер Муамар Кадафи малко преди „неговите хора“ да го пречукат като куче. Сега Башар повтаря същото. С допълнението, че Катар и Саудитска Арабия помагат на тези „терористи“.

  Но България също им помага. Напоследък все по-видимо. И в случая съвсем не говорим просто за оръжейни доставки, нещо, в което открай време сме свикнали да ни свързват, стане ли дума за какъвто и да било конфликт в Близкия изток.
  Говорим за много сериозни, последователни и твърде осезаеми политически
  ангажименти срещу управляващите в Дамаск  и някои техни приятели.

  Съвсем неотдавна България бе домакин на среща на сирийската опозиция, пазена до последния момент в тайна. И тази среща, макар и в Правец – място, което никога не се е отличавало като гнездо на демокрацията – бе изтъквана като основополагаща за демократичното бъдеще на Сирия. Бъдеще, в което, както бе подчертано, Башар Асад, неговото семейство и сегашната управляваща клика нямат никакво място. Още по-рано у нас се появиха няколко лица, определено работещи срещу режима в Дамаск.

  В Париж на последната среща на организацията „Приятели на Сирия“ (разбирай неприятели на режима) България предложи да бъде домакин на следващо такова събиране. В Сирия определено не гледаха с радост и на някои наши общи кроежи с Турция и Катар.

  Тъй че много е вероятно кучето да е заровено в Дамаск, както обичат да казват нашите съюзници на Запад. Ако с всички тези действия някой е целял да вкара България в голямата световна политика, то атентатът в Бургас идва да покаже, че тези усилия
  са забелязани И очевидно са оценени по много подобаващ начин.
  Така както режимът в Дамаск обвинява за всичко опозиционерите терористи, подкрепяни от Катар и Саудитска Арабия, по същия начин Израел има дежурен отговор за всяко злодеяние – Иран и в частност неговата любима рожба в Ливан „Хизбула“. А би трябвало да се съмняваме винаги, когато някой има толкова бърз и готов отговор.
  „Ние не воюваме с туристи!“ Това бе краткият коментар на прошиитската ливанска групировка, след като я обвиниха, че стои зад атентата в Бургас.

  В същия ден, когато у нас гръмна автобусът с израелските туристи, лидерът на „Хизбула“ шейх Хасан Насрала държа реч пред последователите си. Тази реч бе предавана на видеостена в бейрутския квартал „Дахие“, който се смята за крепост на „Хизбула“. Ако се беше появил на площада, за да я произнесе на живо, шейхът щеше да е мъртъв след 7 до 10 минути, колкото са нужни на една израелска
  ракета да заличи всичко наоколо Затова и речта бе предавана на видеостена. В нея, разбира се, нямаще нищо за България.

  Не би и могло да има, защото поводът бе ознаменуването на годишнината от войната през 2006 г. Война, която „Хизбула“ води срещу израелската държава, нейната армия и военна мощ. И война, която е важно да отбележим, че Израел, уви, не спечели.
  Тъй че това е истината – „Хизбула“ няма защо да се доказва в чужбина, дебнейки зад ъгъла някой и друг израелски турист, след като в истински военен сблъсък унижи доста сериозно смятаната за непобедима израелска армия.

  Точно затова нито един сериозен експерт не би приел лесно подобни обвинения срещу една утвърдила се военна и политическа сила като „Хизбула“, която на практика управлява Ливан.

  Ако допуснем, че определени сили в Дамаск или дори в Техеран имат някаква връзка със случилото се у нас, то това може би е станало по-скоро чрез някоя от безбройните бутикови екстремистки организации, които се прехранват с подобни поръчки.
  На хранилката на режима в Дамаск от десетилетия насам паразитират всевъзможни
  елементи,  които ту гравитират около по-мощни организации, свързани с палестино-израелския конфликт, ту играят сами според подаянията и поръчките, които получават.

  Иначе обществена тайна е, че Израел от години избива целенасочено учени и експерти, участващи по някакъв начин в ядрената програма на Иран. В повечето случаи тези мъже и жени биват разкъсвани от бомби, активирани с дистанционно управление, и затова никога няма заловени на местопрестъплението.

  Почти толкова професионално действат и израелските опоненти, когато трябва да вдигнат във въздуха набелязаните за жертви обикновени граждани. В случая напълно невинни туристи. Оказва се, че в този кървав бизнес нищо не е непровокирано.

  За съжаление се случва големите политики да водят до страдания на нищо неподозиращи прости хорица. Това е грозната реалност и със сигурност не се предвижда скоро тези изстъпления да престанат. Това, което би трябвало да притеснява нас, българите, оттук натътък, е фактът, че вече не можем да живеем като застраховани от подобни ужасии. След като толкова много искаме да сме в играта, трябва да сме наясно за някои от неприятните й страни.

   

• Мъглата около ДАНС

  А. Ненкова,  Дойче Веле

  След атентата в Бургас логично пак се питаме: какво всъщност върши ДАНС? Дали агенцията е класическо разузнаване в защита на така наречената „национална сигурност“ или пък е просто частен детектив на премиера?

  През 2010 година спецслужбата се сдоби с имиджа на най-доверената на премиера Борисов – нещо като негов отдел „Човешки ресурси“, се казва в мониторингов доклад за ДАНС на фондация РискМонитор. „Когато не се справя някой, службите идват при мен, обикновено с главния прокурор, сядаме и започват да ми вадят материали“, разяснява Борисов. Коментарът е излишен.

  Авторите на доклада – Рада Смедовска-Тонева, Стойчо Стойчев и Светлана Георгиева – припомнят, че през 2009-2010 г. ДАНС е разкрила едва 13 случаи на пране на пари и терористична дейност. Според отчетите на ДАНС за първите две години, в които съществува агенцията, са съкратени над 600 дотогавашни нейни служители, а през 2010 г. бюджетът й е орязан с около 40%. Парламентарната Комисия за контрол на агенцията изразява опасения за ефекта от затягането на колана и го нарича „потенциален риск“. Препоръките й обаче не привличат вниманието на Народното събрание. Председателят на Комисията за контрол на ДАНС Иван Костов е цитиран с многозначителното обобщение, че „подводницата ДАНС потъна, но сега работи“. След атентата с Бургас Костов добави, че ДАНС не е готова да дава отговори на ключови въпроси, свързани със заплахи за националната сигурност.

  Навсякъде и никъде

  Изминалите години всъщност показаха, че агенцията не подбира – тя „решава“ всякакви проблеми. Тъкмо това е и един от основните й дефицити – според мониторинговия доклад на РискМонитор. Анализаторите изброяват:

  ДАНС-агентите влязоха в тъканната банка „Остеоцентър-България“ и иззеха документи във връзка с пътуване до САЩ на тогавашния здравен министър Божидар Нанев и зам.-шефа на парламента Лъчезар Иванов. Досега от това подозрение за корупция по високите етажи не произтича нищо съществено.

  ДАНС нахлу и в 7 клиентски центъра на австрийската компания ЕВН, без да представи официален документ за проверката. Аргументацията гласеше: „заплаха за енергийната сигурност на страната“. Според наблюдателите, това обяснение звучи много неубедително.

  От РискМонитор припомнят и специализираните операции в сградата на община Садово – заради нередности в изпълнението на обществени поръчки. И в окръжната болница в Пловдив – заради сигналите, които министър-председателят получил за „икономически интереси“.

  Във всички тези казуси се видя, че традиционният ред в държавата е демонтиран. Потокът от сигнали очевидно се насочва директно към кабинета на премиера Борисов. Той пък от своя страна поема сортирането и препращането на сигналите към прокуратурата и ДАНС. Очевидно Борисов няма доверие на други органи и тъкмо поради това ДАНС действа като „отряд за бързо реагиране“. Такава е оценката на експертите.

  Октоподите във ВСС

  След като се появиха съмнения, че във Висшия съдебен съвет (ВСС) може да има „октоподи“, вътрешният министър Цветан Цветанов роди идеята ДАНС „да бие печат за годност“ на членовете на Съвета. Медиите в България предположиха, че така правителството „отвръща на удара“, защото преди това съдът бе освободил задържаните при акциите „Килърите“ и „Всичко коз“. Помним, че Цветанов и колегите му много се гордееха с тези арести. А както стана ясно преди дни, спецслужбата ще се меси и в партийното строителство – тя ще проверява имуществото на партиите.

  Какво трябва да се случи, за да се разсее най-сетне мъглата около ДАНС? Първо: държавата трябва да спре да изкривява образа на спецслужбата. И второ: парламентът ще постъпи мъдро, ако подкрепи ДАНС в качеството й на класическо разузнаване, което анализира и дава изпреварваща информация в областта на националната сигурност, а не се занимава с „отвръщане на удари“ и показни „реализации“. Тогава може би ще затихнат и критиките, че атентати като бургаския „заварват спецслужбата по бельо“.

   

• 18-годишен перничанин ще работи в НАСА

  18-годишният Самуил Бисеров Борисов, който от шест години със семейството си живее в САЩ, е спечелил стипендия и е поканен да работи върху проект на НАСА в Хюстън, заедно с други млади учени. Под ръководството на най-опитни ракетни инженери, младите изследователи подготвят мисия за изследване на Марс, съобщават родителите на тийнейджъра.

  Самуил е роден в град Перник на Великден – 30 април 1994 година. Когато момчето е в пети клас, заминава за Тексас с родителите и по-малкия си брат, Емануил.

  Макар английският да не му е роден език, само четири месеца по-късно Самуил, или Сам, както го наричат американските му приятели, е номиниран да представя щата Тексас на конференция за млади учени и бъдещи лидери във Вашингтон, съобщи БНР.

  Няколко месеца по-късно е поканен на подобна конференция в Бостьн. В седми клас Самуил отново е избран, този път – да представи заедно със свой съученик група от чартърни училища в Сената във Вашингтон.

  В началото на девети клас 18-годишният перничанин получава и най-голямото си отличие – Президентската награда за академични постижения, лично подписана от Барак Обама.

  

  Източник:  БЛИЦ

• Финансовият министър Дянков е без здравна осигуровка

  Според справка в сайта на НОИ българският вицепремиер дължи на хазната вноски за 9 години, пише Биволъ
  

   

  Господ здраве да дава на Дянков, защото ако се разболее или претърпи злополука, ще си плаща медицинските разходи от джоба, това показва справката в сайта на НОИ за здравноосигурителните му права. Възможно е също той да има здравна застраховка, която покрива разходите му, което е по-добрият вариант за него и за бюджета.

  Дянков дойде от САЩ, където пребиваваше постоянно и зае поста финансов министър в началото на юли 2009 г. Преди това той е бил в ситуацията на стотици хиляди българи в чужбина, които бяха задължени да плащат здравни осигуровки в България, въпреки, че не могат да ползват здравни услуги.

  Абсурдът беше решен частично от законодателя благодарение на упорит протест на българите в чужбина, които организираха подписки и даже манифестираха в Брюксел. В крайна сметка те получиха право да се освободят от здравни вноски до края на 2007 г. като минат през нелека административна процедура. Дянков също може да се възползва от това право.

  За периода от 1.01.2008 г. до днес няма процедура за освобождаване, така че дълговете се трупат отново. Българите в чужбина вече повдигнаха въпроса за нова законодателна промяна и радикално решение на въпроса. Според тях трябва да бъде премахнат принципът на задължително осигуряване по гражданство и задължението за осигуряване в България да бъде само по признак местоживеене.

  Случаят с министъра на финансите, който е станал длъжник без да го подозира, е поредната илюстрация на абсурдната система.

  Засега идеите на ГЕРБ за решаване на въпроса със здравноосигурителните дългове са по-скоро в посока да се забрани на финансовия министър да пътува в чужбина, докато не се издължи.

  Хубавата новина е, че огласяването на дълговете на Дянков може би ще даде тласък за законодателна инициатива, която да реши въпроса веднъж завинаги, а не на парче и до време.

   

  

   

• ЕП ще пише и на кирилица, остава да я нарече „българската азбука“

  Европейският парламент започва реабилитация на кирилицата, след като Ивайло Калфин сигнализира председателя му Мартин Шулц за неравностойното използване на официалната българска азбука.

  Следващата стъпка е кирилицата да бъде наричана българската азбука в европейските институции, за да заеме българският език отново полагащото му се място като един от най-старите културни езици на Европа.

  На 24 май лидерът на българските социалисти в Европейския парламент изпрати писмо до Шулц, в което го информира, че собствените имена на депутатите и названията на различни програми и инициативи се изписват само на латиница в текстовете на български. Калфин настоя имената да се транскрибират на кирилица, за да могат българските граждани по-лесно да разбират информацията за работата на парламента.

  В отговора си до Ивайло Калфин председателят на Европейския парламент декларира, че изцяло подкрепя предложението за промяна на практиката за използване на латиницата при използване на небългарски имена. Чуждестранните собствени имена, включително тези на небългарските членове на Европейския парламент, могат да бъдат изписвани на български, като се следват правилата, установени от Института за български език и Българската академия на науките.  Мартин Шулц добавя, че администрацията на парламента вече проверява какви технически промени трябва да се направят, за да може всички имена в базата данни на Европейския парламент да бъдат изписвани на кирилица възможно най-скоро.

  Председателят на парламента пояснява, че това вероятно ще отнеме известно време, тъй като е свързано с намиране на техническо решение за изключително сложната интернет система на институцията и ще наложи съгласуване между различни служби. Шулц се ангажира да информира Калфин как напредва изписването на собствените имена в официалните и публични документи на Европейския парламент на кирилица.

  От своя страна Ивайло Калфин благодари на председателя на Европейския парламент за готовността да бъде отстранена една несправедливост по отношение на кирилицата. „Удовлетворен съм, че службите на парламента започнаха да търсят решение на проблема. Ще продължавам да следя как върви работата. Надявам се, че българите ще можем възможно най-скоро да се поздравим, че нашата азбука се ползва с цялото уважение и се използва пълноценно в работата на Европейския парламент“, заяви Калфин.

  Припомняме, че от години Фондация „Българска Памет“ провежда мащабна кампания и настоява кирилицата да се нарича българската азбука в европейските институции, позовавайки се на историята на българската писменост и култура. Инициативите на фондацията, които са постоянни, не кампанийни, са основани на добре известните по цял свят факти, свързани с делото на братята Кирил и Методий, създатели на глаголицата, която съвършено точно отразява спецификата на солунския български диалект. Глаголицата пък е фундаментът за кирилицата, създадена малко по-късно в Преслав. Старобългарският език през Средновековието е бил утвърден като свещен, наравно с гръцкия и латинския, той става третият книжовен език за Европа и играе ролята на латински за Източна Европа. Затова днес в Обединена Европа кирилицата трябва да получи законното си определение като българска азбука, независимо от факта, че някои страни отричат фактите, поради добре известни причини, настоява Фондация „Българска Памет“.

   

  Източник:  Frognews.bg

• Israel’s Barak says Hezbollah carried out Bulgaria bus attack

  JERUSALEM (Reuters) – Israeli Defense Minister Ehud Barak said on Thursday that the Iranian-backed Lebanese group Hezbollah carried out the deadly bomb attack on a bus carrying Israeli tourists in Bulgaria on Wednesday.

  Bulgarian officials said six people were killed when the bomb went off outside Bulgaria’s Burgas airport. Israeli media reported that eight people had been killed and that six of them were Israelis.
  „The immediate executers are Hezbollah people, who of course have constant Iranian sponsorship,“ Barak told Israel Radio.

  The tourists had arrived on a charter flight from Israel and were on the bus in the airport car park when the blast tore through the double-decker. Body parts were strewn across the ground and mangled metal hung from the bus’s ripped roof.

  Hours after the attack Israeli Prime Minister Benjamin Netanyahu said Teheran was behind the attack and that „Israel will react powerfully against Iranian terror.“ There was no immediate Iranian reaction to the Israeli accusation.

  The blast came on the 18th anniversary of a 1994 bomb attack on the headquarters of Argentina’s main Jewish organization by a Hezbollah suicide bomber, which killed 85 people.
  Israeli officials had previously said that Bulgaria, a popular holiday destination for Israeli tourists, was vulnerable to attack by Islamist militants who could infiltrate via Turkey.
  Israeli diplomats have been targeted in several countries in recent months by bombers who Israel said struck on behalf of Iran.

  Although Tehran has denied involvement, some analysts believe it is trying to avenge the assassinations of several scientists from its nuclear programme, which the Iranians have blamed on Israel and its Western allies.

  Israel and Western powers fear that Iran is working towards a nuclear bomb, but Tehran says its research is strictly for peaceful ends. Both Israel and the United States have not ruled out military action against Iranian nuclear facilities.

   

  Source:  Reuters

• Търси се. Някои го намериха в мрежата

  Форумци на News.bg откриха интернет страница с профил на бивш затворник в Гуантанамо, който може да бъде физически оприличен с извършителя на терористичния акт в Бургас.

  Откритието е направено след като беше разпространено видео със заподозрения мъж.

  Мехди Мохамед Гезли е роден през 1979 г. в Стокхолм, Швеция. Баща му е алжирец, а майка му финландка. Той е израснал в шведския град Йоребру. Гезли е посетил Пакистан, за да учи ислямско право преди 11 септември 2001 г. Бил е арестуван на 01.12 2001 година в Пакистан. След престой в Гуантанамо е освободен.

  Това е чуждестранният сайт със снимки и информация за профила.

  Изясниха ДНК-профилът му

  Вече е ясен ДНК-профилът на терориста, като той заедно с пръстовите отпечатъци са качени в международната база данни, която се обновяване на всеки два часа и с нея работят разследващите. Това съобщи пред журналисти на летище Бургас министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, цитиран от „Фокус“.

  За първи път беше съобщено, че атентатът е дело на камикадзе през нощта от премиера Бойко Борисов. В останките от трупа му е намерена фалшива, както се разбра, шофьорска книжка на жител на американския щат Мичиган на името на Jaque Felipe Martin.

  Установено е, че взривът не е бил в багажното отделение на автобуса, както се предполагаше досега. „Вероятно бомбата е била поставена в раницата на мъжа камикадзе и е гръмнала, когато той се е намирал на вратата на автобуса. Предположенията на експертите са, че по всяка вероятност раницата не е била свалена от гърба му, а е била взривена на него, защото ударената вълна е мощно отразена в асфалта и след това в багажното отделение на автобуса, но няма щети, които да са за поставено взривно устройство в багажното отделение“, обясни Цветанов.

  По думите му все още не е ясно как терористът е влязъл в страната ни и съответно в ЕС. Има версии за държави, но Цветанов не пожела да каже кои са те.

  Вътрешният министър бе категоричен, че няма да коментира информация, която може да попречи на разследването и се прави всичко възможно да се установи откъде е влязъл в България атентаторът.

  „Всичко, което е събрано от огледа като доказателства, ще бъде изпратено в лаборатория в София, за да се изследва. Все още не е ясен видът на взривното вещество и не може да се каже дали той е от България или не. Ще се работи цяла нощ, за да имаме информация“, допълни Цветанов.

  По-рано МВР разпространи кадри с предполагаемия атентатор на летището в Бургас. Той е на около 35-36 години, с дълга коса, голяма раница на гърба и бермуди. По думите на Цветанов към момента вътрешното ведомство разполага с данни, че атентаторът е стоял в България между 4 и 7 дни. Разследващите работят и по варианта някой от България да му е оказал логистична подкрепа.

  Очаква се към 18 часа да бъде възстановена работата на летище Бургас. Огледът на взривения автобус е приключил.

  „Имаме много оперативна информация, обменяме я с всички служби, от цяла Европа, и с колегите от Израел, с които на два часа правим заседания“, допълни министърът.

  „Това е тежък атентат, който се опита да попречи на отношенията между България и Израел“, каза посланикът на Израел Шаул Камиса Раз, който също присъства на брифинга в Бургас.

  „Близо 24 часа сме тук, работим със службите на Израел, на България, за да разберем какво точно стана. Взаимоотношенията между България и службите, които работят тук, от министерствата, полицията, са на много добро ниво и ние сме благодарни за това“, допълни той.

  Източник:  Webcafe.bg

   
  –––––––––––

  Видеото с предполагаемия атентатор на бургаското летище

• Аделина Коджабашева – нуждаеща се от спешна животоспасяваща операция в Израел

  Аделина е едва на 19, но животът й тръгва към своя край. През всеки нов ден на болка и мъка тя мечтае само за едно – да има своето утре. Ние можем да й го подарим. Можем да й позволим да изживее своят живот!

  Ади вярва в ангели! Тя вярва в ТЕБ! Искаш ли да бъдеш неин ангел?
  Какво би направил днес, ако знаеш, че няма да има утре?

  .
  .

  Аделина Делянова Коджабашева

  
  възраст: 19 години
  град: Бургас

  Обръщамe се към всички хора, фирми, фондации с надежда за помощ, морална и финансова подкрепа.

  Дъщеря ни Аделина Коджабашева, на 19 години, се нуждае спешно от средства за извършването на животоспасяваща операция в Израел. Изискваната непосилна и повторна сума за нас от клиника “Хадаса” в Израел е в размер на: 45 830 евро/български пари 91 660 лв./.

  Описание на диагнозата:  рядко срещано заболяване на костта – конвенционален остеосарком /остеобластна версия 12.0/ – злокачествен тумор.

  Моля Ви, помогнете на Ади!

  Имаме отчаяна нужда от подкрепата на всички хора, имащи възможност да ни помогнат. Нашите финансови възможности се изчерпаха, нежеланието от страна на институциите да ни обърнат внимание и помогнат ни принуди отчаяно да се борим за последен шанс като разгласим проблема пред обществото.

  Съжаляваме, че трябва да споделим тревогите и проблемите си пред всички чрез интернет, медии, писма до фирми, но ние вече сме безсилни и заклещени между неразбирането сложността на проблема и твърде бързо променящи се обстоятелства, касаещи здравословното състояние на АДИ. Изискванията поставяни от страна на институции, отговарящи за адекватна помощ, смачка всички надежди Ади да се възползва от правата си по конституция за право на живот, описани в конвенции, спогодби, закони.
  Паралелно с това липсата на диагноза до последно спираше желанието на клиники в чужбина да поемат случая.

  Всичко започна от незначителна болка в глезена, разнопосочни диагнози, до рядко срещана тежка диагноза конвенционален остеосарком  /остеобластна версия/, с предложение на български специалисти за превантивно ампутиране на крака, поради двугодишно убеждение за безпроблемно отшумяване на проблема. Поради закъснение и адекватно лечение се налага вече не само ампутация на крака, а животоспасяваща операция. Ние разбира се не приемаме това решение, защото специалисти от Израел приеха Ади по спешност и направиха нужното да бъде забавен процеса, за окончателно решение дали да бъде ампутиран кракът като бъде намален туморът.

  В Горна баня бяха извършени две оперативни интервенции с надежда за преодоляване на болестта. Преди четири месеца беше извършена поредната операция, която беше неуспешна и отново проблемите се задълбочиха стремглаво в лоша посока…

  Изтеглихме кредит от 32 000 евро, които платихме на израелска клиника “Хадаса”
  Сега на Ади и предстои тримесечна химиотерапия и нова втора операция. Като същевременно търсим клиника в чужбина за бързо хоспитализиране, с възможност да бъде спасена БЕЗ АМПУТИРАНЕ на крака. Моля, ако някой има кординати и има възможност да ни свърже с клиника и специалист, лекуващ коварната болест – Конвенционален osteosarkom – остеобластна версия 12/0.

  Моля ви, помогнете да съберем сумата от 45 830 евро, в български пари 91 660 лева, за да бъде извършена жизненоважна операция, от която зависи дали ще продължи животът на Ади.

  Всички мечти и желание за живот внезапно рухнаха – невъзможността да се яви на матури, да бъде на бала, за да изживее един незабравим момент, като всички, завършващи образованието си. Въпреки подготовката за абитуриентския си бал, Ади успя да облече балната си рокля с риск да поеме тежестта на всички страдания и болки, като пожела да се докосне до този дългоочакван момент с присъствието си за много кратко време и после се оттегли поради бързо влошаващото си здравословно състояние .

  Дайте шанс на това младо и слънчево момиче да продължи живота си, като бъде излекувана!

  Банкова сметка за набиране на средства :
  

  УниКредит Булбанк
  BG 90 UNCR 7000 1520 6364 10 BGN
  BG 43 UNCR 7000 1520 6364 80 EUR
  SWIFT / BIC CODE – UNCRBGSF
  титуляр на сметката – АДЕЛИНА ДЕЛЯНОВА КОДЖАБАШЕВА

  Молим всеки, който има възможност да ни помогне с каквото може, да ни потърси !!!

  Ако се нуждаете от друга допълнителна информация моля пишете на
  e-mail:  [email protected]  или се свържете директно на телефонен номер :
  бащата на Ади – Делян Коджабашев 0887468317 / 0887258949

  Очакваме препоръки и подкрепа с адреси на клиники с алтернативно предложение за спасяване на живота без наложителното ампутиране на крака!

  www.adelinakodjabasheva.com

• Боянка Иванова: Емигранти си идват у дома, а България не е готова да ги приеме

  90 000 наши младежи са се върнали за 5 години, но западните им дипломи са неприравнени. Училищата ни зад граница са спирачка за асимилация

   

  Интервю на Хенриета Георгиева, в. „Марица“

  Боянка Иванова живее в САЩ от 1995 г. Завършила е ПУ, специалност руска филология и английски език. Преди да замине, има 14-годишен педагогически стаж като преподавател и училищен директор и заместник-директор. От 17-те години в Америка 15 работи като учител в държавно американско училище. От 2000 г. е създател и директор на първото българско лицензирано училище в САЩ, което вече носи името Джон Атанасов. Г-жа Иванова е един от основателите на създадената в Пловдив Асоциация на българските училища зад граница, която обхваща над 200 училища по цял свят – в Бразилия, Китай, Дубай, Кувейт. Синът на г-жа Иванова е психотерапевт с американска диплома, който иска да се върне в България. Дъщеря и учи туристически мениджмънт в Аграрния университет.

  – Как попаднахте в САЩ?

  – Икономически емигрант съм – заминах за САЩ през 1995 г. с първите зелени карти. Дотогава работех като заместник-директор и директор в училище “Димитър Талев” в “Кючук Париж”. Там е минала по-голямата част от 14-годишния ми учителски стаж в България. Заминахме със семейството си и двете ни деца – синът ми завърши 10 клас и 6-годишната ми дъщеря, тогава първокласничка.

  Обичам професията си, затова потърсих възможност да я продължа. В началото на престоя ми в САЩ работех в частна детска градина и в бюро на Аерофлот като наземна стюардеса. Междувременно вземах приравнителни изпити – това е и полезно, тъй като и изискванията, и цялата образователна структура, дори методиката на преподаване в САЩ са съвсем различни.
  Имах късмета да продължа да упражнявам професията си – като двуезичен учител, т.е. учител на деца емигранти в държавното чикагско училище “Лаймън Будлонг” от 1997 г. В България нямаме такива двуезични учители.

  Особено интересна според мен е политиката на адаптиране на емигрантите – независимо от коя част на света идват, Америка полага особени усилия за това. Според изследване в първите 3 години от емигрирането си чужденецът е най-ефективен. Точно това е времето, в което детето емигрант води своята битка с новата култура, с езиковия шок, смяната на битовите условия. Затова тези деца се поемат от учители, говорещи техния език.

  В един момент в Чикаго се появи струпване на българи, в училищата възникна проблем с комуникирането и преподаването на деца от България, които не владеят английски. След като получих американски сертификат, започнах работа. Така оттогава досега имам късмета да работя това, което искам и мога, в американската образователна система. Тя има своите минуси, но и своите плюсове.

  – Кои според вас са минусите и плюсовете на американската образователна система?

  – Първо плюсовете: Има голямо обгрижване на децата, без значение какви са. Нормативът за откриване на щат е такъв – при наличие на 22 деца от една етносна група, които не говорят официалния език за страната, се наема учител, който говори езика им. Ако липсва такъв, се наема двуезичен учител със специалност ESL, English as a Second Language, с втори език английски, който може безпреводно да обгрижва тези деца. И друг плюс ­ родителите са сериозно въвлечени както в управлението на училището – те избират директора, имат право на контрол върху изразходваните средства, имат право на мнение и са добър коректор в управлението на американското училище.

  Това е разликата от нашето училище. Така се създава и възпитава чувството на отговорност у родителя. Освен това децата със специални нужди не са така отделени, както например в Пловдив беше преди години в училище “Стефан Караджа”. Сега и тук се говори за такова приобщаване, но е твърде закъсняло според мен. В САЩ приобщаването се прави по специални програми, по начин, който не ощетява обучението на децата, които нямат тези нужди и проблеми. Много е разнообразна програмата на тези класове. Училището, в което съм, е голямо, държавно, с около 1000 ученици. Децата със специални нужди са разпределени в четири класа, те са между 10 и 15 – при тези деца нормативите са различни. Не съм сигурна дали в град като Пловдив има такава интеграция на такива деца.

  Кои са отрицателните неща? Учебното съдържание, особено по точните науки, е елементаризирано. С може би 2 класа по-надолу в сравнение с българското образование. Математика, химия, физика, биология не са разделени по предмети след пети клас, както у нас.

  – Как се справят българите в тази битка?

  – В САЩ разбрах, че нашите деца са наистина умни и конкурентноспособни. Това обяснява защо повечето българи отиват в САЩ заради децата си. Търсят и много умело намират най-доброто за тях. От нашето училище в Чикаго, въпреки че е емигрантско (такива – за адаптиране в първите години на децата на емигрантите, са всички училища в града Чикаго, не в предградията), имаме ученичка, която след завършване на 8-ми клас отиде в елитна гимназия и оттам в университета Йейл. Така че не е важно къде е входът, а къде е изходът – това съветвам нашите сънародници. Може детето да завърши обикновено училище и гимназия, но ако работи върху себе си упорито, може да се стигне до Харвард и нагоре.

  – Как се стигна до създаването на българско училище в Чикаго?

  – Никой българин, особено в Щатите, не може да се изхранва от работа в съботния или неделния ден в такова училище. Потребността дойде от българската общност. Обучавайки децата на чужд език, интегрирайки ги в чуждата среда и система, и аз, и родителите, осъзнахме, че за 3 години губим децата си. Така започнах да пиша и говоря, че това е асимилиране без бой и без кръв, защото е доброволно и необратимо. След 10 години в тамошната образователна система детето е асимилирано. Дори да говорим български вкъщи, което сме правили, то не остава напълно грамотно. А загубвайки езика си, загубваме етноса, държавата, бъдещето си. Идеята дойде от родителите българи, които започнаха да ме поощряват: Давайте български, стига с този английски!

  През 1999-2000 г. със събрани емигрантски пари издигнахме българската църква “Света София”, която дълго време се помещаваше в наета жилищна сграда. Построена от основи до покрив – това е единственият подобен комплекс зад граница. Там решихме да направим училище, въпреки че не беше предвидено по план достатъчно място за училище, както правят гърците и поляците – в отделна сграда. Впрочем около 2000 г. беше бум на емиграцията, поне в Чикаго, тъй като децата в моя клас в американското училище само в един район станаха от 20 на 120.

  Посланик Елена Поптодорова се запали от идеята и съдейства да започнем обучение на децата на обикновените емигранти по Наредба 4, по която се обучават децата на дипломатите. Трябваше да представя учебен план, учебна програма, да опиша базата. Учителският състав беше вече сформиран – г-жа Елена Липкова, преподавател от математическа гимназия в Добрич, е един от моите първи съмишленици, Добринка Ватова – бе първата учителка по география, пловдивчанка, моя колежка от училище “Димитър Талев”, истински учител възрожденец. Искахме в училището да се изучава не само български език, но и основните предмети – българска история, българска география.

  Така че от 2001-2002 учебна година училище “Света София” тогава стана първото лицензирано българско училище в чужбина извън посолствата. Започнахме с 18 деца с 3-ма учители, сега са 180, очакваме 200 деца следващата учебна година. Учителите са 14.
  Лицензирано към Министерството на образованието българско училище зад граница означава дадено право за издаване на свидетелства за завършено обучение по родни предмети.
  С това удостоверение, прикрепено към удостоверението за завършен съответен клас до 12, детето има право да продължи образованието си в България, без да полага приравнителни изпити – много жестоко наказание! Така че свидетелството от българското училище е изключително облекчение при завръщане на детето в България, а имаме доста завърнали се за 10 години.

  През 2008 г. се преместихме в колежа Октън, където днес наемаме 14 класни стаи. Тогава се преименувахме в училище “Джон Атанасов”, защото негови наследници имат деца при нас. А синът му, Джон Атанасов – младши, е наш редовен гост. Специален наш гост на юбилейното ни тържество по случай 10-годишния юбилей на училището ни беше и президентът Росен Плевнелиев по време на посещението си в САЩ през май тази година.

  – Не е ли твърде натоварваща за децата съботно-неделната програма в българското училище?

  – Учебният план за съботния ден покрива седмичния норматив по български език, плюс час география и час история. Седем учебни часа в шестия учебен ден е сериозно изпитание за децата, свръхнатоварване, дори геройство и за родители, и за деца. Някои стават в 6 часа сутринта, тъй като разстоянията там са големи. А някои родители също работят в събота.

  – Какви са основните трудности, с които се сблъсквате?

  – Броят на българските деца, желаещи да изучават родния си език, расте, увеличава се и броят на родните училища в Чикаго, които днес са 9. Това все повече усложнява нещата, не само с базата и квалифицираните преподаватели, но и с нуждата за учебници, която стана наистина драстична. Първите години ги мъкнех от България в куфарите си и плащах допълнителен багаж на летището. Но учебници за 180 деца никой не може да помъкне в самолета.

  Свързах се със съмишленици от български училища в различни краища на света. Проблемите на всички са едни и същи – неимоверно нарастване на броя на учениците, а работата на преподавателите натежава. А аз самата почувствах, че в един момент участвам в процеса на предателство, в процеса на асимилация и исках да направя всичко възможно да се противопоставя и да го спра. Като учител в американското училище ми е поставена цел да се стигне до 100 процента обучение единствено на английски език. Неслучайно след създаването на българското училище често се шегувам, че това, което правя от понеделник по петък, го развалям в събота и неделя, за да спра езиковата и етническа асимилация на децата ни.

  – Как накарахте институциите да ви чуят?

  – Създадохме Асоциация на българските училища зад граница – тя е учредена в Пловдив с представители на колеги от различни държави. Сред тях пловдивчани са Боян Кулов – председател и основател на Образователен център “Св. Климент Охридски” във Вашингтон, Ваня Велкова, основател на българското училище в Хамбург, Снежина Мечева, завършила Пловдивския университет, директор на училището към посолството ни в Лондон, Ирина Владикова от българското училище във Виена, Силвия Стаменова от Холандия.

  Може да звучи нескромно, но за 5-те си години Асоциацията е свършила доста работа. От 2008 г. българските училища в чужбина вече получават 50-процентно финансиране от България. Другата част ние трябва да си я добавим – това е нашата отговорност. Има, разбира се, и критици на финансирането на българските училища в чужбина – как не ни е неудобно да искаме от тази бедна държава! Смятам, че това се полага не само поради конституционните права на децата с българско гражданство, но и поради факта, че живеейки в чужбина, тези деца до известна степен са облекчили българския бюджет от необходимите средства за задължителното им обучение до 16-годишна възраст.

  Да не говорим за сумите, които емигрантите вливат в родината. Няма българин зад граница без парче земя тук. Това е залегнало в историята и народопсихологията на българина.
  Дейността на Асоциацията е насочена както към запазване на родния език и етническото самосъзнание и националната принадлежност на децата български граждани зад граница, така и на тяхното адекватно реадаптиране при евентуално завръщане в родината. Това трябва да залегне в национална политика на българите зад граница – ноември месец в Брюксел ще има форум по тази тема. Живеем в глобален свят – никой не е закрепостен там, където живее. А незнаенето на роден език в семейство емигранти го обрича на невъзвращенство, става спирачка за връщане на хората в родината. Точно в преодоляването на тази спънка е ролята на българските училища зад граница. Това е следващият ни приоритет – създаване на условия за обратното адаптиране на завръщащите се българи.

  – Завръщането тенденция ли е?

  – Трябва да осъзнаем, че кризата ще връща все повече хора в България, каквато и да е обстановката тук. Да не говорим, че никой не тръгва да емигрира, особено икономическите емигранти, с намерение да остава там завинаги.
  90 000 са завърналите се млади хора от чужбина в България за последните 5 години по данни на младежкото движение “Тук-там”. То включва българчета, завършили образованието си на Запад, завърнали се в България. И тук няма механизъм, който да ги използва – а това е такъв потенциал! Младежите и родителите им са инвестирали в образованието, държавата ни не е вложила нищо, а над 2 години се влачи процедурата по приравняване на дипломите им, което им е необходимо за намиране на работа.

  От Гърция и Испания не се ли връщат българи? От нашето българско училище в Чикаго средно се връщат от 3 до 10 семейства годишно. Кой е готов да поеме тези хора? Някой в България следи ли процеса на миграция на българските граждани?

  Щом българите желаят децата им да знаят български език, това означава, че имат намерение да се върнат, рано или късно. Важното е, че държавата ни трябва да има готовност да ги приеме. А не да се държи все едно казва: Удобно ни е да ви няма, но е добре да подпомагате България кой с както може. Даже четохме виц, че пенсиите на възрастните в България биха били спрени, ако ние в чужбина работим по-добре и подпомагаме близките си по-солидно. Да, след пенсия, придобита зад граница, много наши сънародници биха се върнали. Държавата ще спечели и от това, защото ще дойдем да си харчим парите си тук.

  – Вашите деца биха ли се върнали?

  – Дъщеря ми, за вярване или не, е в България от 4-ти клас. Остана в България, когато си дойдохме първия път от Америка. Идва тук и попада сякаш в друг свят – игри на улицата с филия, намазана с масло – като в песента “Детство мое”. Тръгваме си за САЩ, тя не иска да тръгне. Казва ми: „Отивай в Америка, аз ще стоя при баба и дядо“. Завърши езиковата гимназия в Пловдив с френски, учи мениджмънт на туризма в Аграрния университет. На 23 години е, сама се справя, работи на две места. Аз помагам, когато мога. Така че със завръщането съм започнала от собствените си деца – не съм тръгнала да връщам само чуждите. Синът ми завърши психотерапия. Всяко лято се връща в България. Семейната ни настройка е за връщане, а тя не е чужда на никого от емигриралите, поне в Щатите.

  – Кои са “пловдивските” места в Чикаго, където съгражданите ни лекуват носталгията?

  – Сред най-популярните заведения в Чикаго е кафе “Пловдив”, където се събират млади хора. Свещеникът в храма “Света София” е служил в пловдивска църква. Собствениците на ресторант “Механата” и дискотека “Енигма” са пловдивчани. Организираме пловдивски вечери – правим ги в специалната зала за срещи в “Света София”. Събират се пловдивчани – играем тракийски хора, имаме няколко състава за народни танци.

  Там предпочитаме да не се делим по признака откъде сме, всички сме просто българи. Нито пък искаме да се делим на българи в България и българи зад граница. Ние сме едно, защото всички живеем с мисъл за България и можем само с общи усилия, а не с разединение, да я направим много по-добра.

  

  Боянка Иванова получава поздравления и букет от президента Росен Плевнелиев на 10-ия юбилей на училище “Джон Атанасов” в Чикаго

  

  От Форума на българските училища в САЩ през 2011 г. Министър Сергей Игнатов с членовете на УС на Асоциацията на българските училища зад граница. Боянка Иванова е втора отдясно наляво, до нея е проф. Игнатов

  
  

  Българчета от училище “Джон Атанасов” в народни носии

   

• Атентат на летище Бургас

  

  Три автобуса са били опожарени днес на паркинга пред бургаското летище. Според очевидци единият от автобусите е бил взривен, а другите два са обхванати от пожара след взрива. Районът е отцепен, на мястото има полиция и линейки, предаде БНР.

  По непотвърдена първоначално информация във взривения автобус са пътували израелски туристи.

  Агенция Франс прес разпространи съобщението за взрива в крайморския ни град, посочвайки, че говорителят на Министерството на вътрешните работи Ваня Вълкова е потвърдила за инцидента.

  Според агенция „Фокус“ има трима загинали и много ранени. Франс прес също съобщава за трима загинали. Според БГНЕС жертвите са пет. Според агенция „Блиц“ обаче жертвите са 30. Бургаският сайт BurgasNews пък пише, че вътре в автобуса е имало 40 души и не е ясно дали има оцелели.

  

  Инцидентът е станал на паркинга пред терминал „пристигащи“. От взрива предницата на автобуса е буквално изчезнала. Бомбата е избухнала точно в момента, в който са се настанявали и са подреждали багажа си в автобуса.

  Предполага се, че израелските туристи са пристигнали с полет на „Еър Виа“ от Тел Авив. Справка в сайта на Летище Бургас показва, че самолетът е кацнал в 16 часа и 50 минути. По информация на очевидци, цитирани от „Дневник“, след пристигането си туристите са били качени на автобус за Слънчев бряг. Взривът е станал малко след това на паркинга на летището.

  

  В момента екипите на „Пожарна безопасност и защита на населението“ гасят пожара. Според очевидци пламъците са огромни, три пожарни гасят. Линейки изнасят телата на обгорени хора. Някои от ранените са транспортирани с частни коли към близките болници.

   

  http://youtu.be/jkkrlsJAJTg

• Обсъждат се промени в Изборния кодекс

  Българското Народното събрание обсъжда на първо четене шест законопроекта за промени в Изборния кодекс. На първо четене се обсъждат проектите за промени, внесени от ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и РЗС. Правната комисия подкрепя измененията, внесени от ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и РЗС, и отхвърля предложените промени от ДПС и „Атака“.

  Управляващите предлагат да се забрани на министри и вицепремиери да ръководят предизборните щабове на партиите, както и да използват държавни автомобили по време на кампания.

  Занапред партиите или коалициите да регистрират застъпници на база кандидатска листа, а не на кандидат, както е досега, предвиждат предложенията за промяна. ГЕРБ предлагат броят на застъпниците за един избирателен район да не може да надвишава броят на секциите в него, както и да бъде създаден регистър на застъпниците.

  По отношение на дистанционното електронно гласуване от ГЕРБ предлагат то първо да се въведе експериментално в до 5 секции.

  Искания за използване на специални разузнавателни средства (СРС) в предизборен период да се изготвят само и единствено от окръжните прокуратури, предлагат депутатите от ГЕРБ. Подобно право няма да има МВР.

  За търговия с гласове в Наказателния кодекс да бъде записано наказание затвор от една до шест години.

  Пет дни преди деня на вота на електронната страница на всяка община да бъдат публикувани т.нар. забранителни списъци. 24 часа ще имат за реакция тези, които са попаднали в тях, да подадат заявление за изкваждане.

  Мнозинството е предвидило ЦИК да бъде юридическо лице със самостоятелен бюджет и към нея да има постоянно действаща администрация, а заседанията ю да се излъчват онлайн.

  Фирмите, които предоставят медийни услуги да бъдат задължени да декларират на сайтовете си договорите с участниците в изборите.

  БСП (Коалиция за България) иска да се въведе машинно гласуване или да се върне вече използваната веднъж интегрална бюлетина. Левицата предлага да се забрани използването на публичен административен ресурс в изборния процес и при нарушение да се предвидят санкции.

  БСП иска да бъде възстановена предишната разпоредба за гласуване в чужбина, според която са необходими 20 заявления за откриване на изборна секция.

  Друго предложение е социологическите агенции задължително да обявяват поръчителя на изследването си, а клиповете на политическите партии, участници в изборите, да се излъчват безплатно по обществените медии.

  Синята коалиция иска да се въведе електронно гласуване, както и да бъдат по-ясни и подробни правилата за имената на коалициите. Десните предлагат да се дадат повече възможности за обжалване на актове на изборната администрация и , също като ГЕРБ – да се ограничи броят на застъпниците и да се създаде публичен регистър на застъпниците.

  „Ред законност и справедливост“ (РЗС) предлага забрана за работа в държавната и общинската администрация за четири години на лица, които не са пожелали да гласуват на изборите. Друга идея на Яне Янев е изборната бариера за партии и коалиции да е различна – за двупартийните коалиции да е 4 процента, а за всяка партия над този брой – с по един процент отгоре.

  Парламентарната комисия по правни въпроси не подкрепи проекта за изменения, внесен от ДПС, които предвиждат възможност за предизборна агитация и на друг език, освен на български.

  Партията на Доган предлага също да отпадне принципът за уседналост.

  Правната комисия отхвърли и промените, предложени от „Атака“. Националистите на Сидеров предлагат кандидатите за депутати, президент и вицепрезидент, кметове или членове на Европейския парламент да подават декларация за своята сексуална ориентация.
  От „Атака“ настояват също тези кандидати да обявяват дали членуват в секта или тайни общества, за да се избегнат зависимости и конфликт на интереси.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Под сянката на парашута

  Димитри Иванов,  в. „Сега“

  .

  РЕЗЮМЕ. Онзи ден чух две неща. 1. Само в България и на Малдивските острови можело да опънеш палатка на плажа. 2. В България нямало да се строи на морския бряг, а 100 метра навътре.

  Но построеното остава. Значи – свободен и безплатен достъп до морето – ядец!

  „Параграф 22“ (Джо Хелър)? Или бъдещи руини, „Сталкер“ (братя Стругацки, Тарковски)? Или ентропия?

  Тръгнете от Зехтин бурун на юг или на север и ще видите как е. Аз ще разкажа как беше. Край на резюмето.

  Благодаря ви, момчета и момичета, които от България, САЩ, Израел и другаде ми пратихте във форума отзиви, видеозаписи, музика, текстове. Моля ви, бъдете снизходителни, че като човек от по-старо поколение карам по старому – казвам Зехтин бурун вместо Маслен нос, датите на горещниците ги давам по стар стил. Предварително поднасям извинения, че вместо „лична карта“ в това писмо ще казвам „паспорт“, както казвахме едно време. Ето го писмото ми.

  Ние също бяхме момчета и момичета, когато намерихме един стар парашут. Разпънахме го на колци и го опънахме с рейки под Трифон Зарезан, където сега има свлачище, а и тогава имаше свлачище, което после тръгна към вилата на знаменития оперен бас Николай Гяуров. Там в морето има три скали, в подмолите винаги има попчета и не ти трябва въдица с макара и карбонова пръчка; просто сядаш на скалата, пускаш един конец с въдичка и тежест на края, вълните те плискат, ти си ловиш попчета. Почне ли слънцето да прежуря, отиваш на сянка под парашута. Три момчета посрещахме изгрева, тичайки боси около час по водораслите и мокрия пясък. После се връщахме с плуване пак за час. И по-късно са ме сгащвали при това упражнение, но тогава беше за първи път и бяхме трима: Любо Лъжеца, Петко-Смешко и аз.

  „Стой!“ – развикаха се; прещракаха затворите и предпазителите на насочените към нас „лични оръжия“, както ги наричаха в армията и милицията. Гавазите не бяха униформени. Сега казваме охранители и бодигардове; тогава им викахме гавази.

  – Дайте си паспортите!

  – Не ги носим.

  – Всеки гражданин трябва да си носи паспорта.

  Тогава не се казваше лична карта, казваше се паспорт, макар че с този паспорт за никъде не можеше да заминеш. Да знаете, че ако едно нещо се нарича еди-как си, то е тъкмо напротив. Например „демокрация“ и „социализъм“ са обратното на което се именуват.

  Най-устат от нас беше Любо Лъжеца. Но той не излъга, когато обясни на гавазите, че ще се върнем с плуване и не си носим паспортите, за да не се намокрят. И защо ни спират? Какво има тук?

  – Не е твоя работа какво има – сряза го първият гавазин. – Тука не се минава.

  После разбрахме, че там имало резиденция и гавазите не ни мразят, те мразят да тичат и да ни гонят по плажната ивица.

  Първият гавазин свали насоченото към нас „лично оръжие“ и обясни на Любо Стоилов (Любо Лъжеца) вече по-кротко:

  – Ей, момче! Ще знаеш значи, много си прост, значи. Не можеш ли да четеш? Не виждаш ли какво пише?

  На една табелка пишеше „Плажът е охраняем“ и отдолу „The beach is saved“. Петко-Смешко (Кожухаров) прочете табелката и се разсмя. Смехът е заразен – аз също прихнах.

  – Виждаш ли как приятелите ти се смеят, каза добродушно гавазинът. – Айде сега в морето и да не съм ви видял повече тук.

  И сега из цяла България се мъдрят надписи „Охраняем паркинг“, което не значи, че паркингът е охраняван, а че би могъл да бъде охраняван. Само дето не пише, че the parking is saved.

  Вие, момчета и момичета в САЩ, Израел и другаде вероятно, сте попадали на стария телевизионен сериал „Baywatch“; да знаете, че ако се върнете това лято в България, табелката „Плажът е охраняем“ и „The beach is saved“ още си стои. Също табелките, на които пише „Къмпинг“. Вие знаете, че „Сamping“ не можеш на кирилица с „ъ“ да го напишеш, но така бе наредил генерал Иван Врачев (началникът на отдиха и туризма), а с генерал не се спори. То сега не e и „Camping“, а е „Caravaning“, за който плащаш хиляди левчета.

  Смесвам минало и сегашно, за да кажа, че простотията ни не е от днес. Миналото лято новата простотия беше „балконинг“ – пияни скачаха от балкона на хотелската стая в хотелския басейн; никой не успя да изтрезнее, но неколцина успяха да се пребият. „Балконинг“ правеха млади туристи, дошли на евтин алкохолен туризъм с ментета. А едно време пък едни достолепни бюргери ги заведоха на дегустация в избата на Евксиноград, един от тях похвали „този български шнапс“ и майстор-технологът побесня: „Как шнапс бе, туй не ти е от картофи, бе. Това е коняк „Кондоф“, бе! Седем години бе, зибен яре в дъбови бъчонки, ти разбираш ли. Ферщеен зи?“

  Петко-Смешко и аз още „къмпингувахме“, макар че се бяхме вече издигнали до „пропагандисти“ и пропагандирахме българския „социализъм“ от тавана на хубавата стара сграда на Радио София; новата още не я бяха построили. На най-горния етаж бяха редакциите на „Предавания за чужбина“. Имаше длъжност „преводач-говорител“ и ние превеждахме текстовете, които ни даваха, и ги изговаряхме на английски пред микрофона. Радио София имаше също емисии на сърбохърватски – те обясняваха, че Тито е ренегат; имаше емисии на турски, имаше на гръцки, които обясняваха, че гръцките партизани ще победят, но те не победиха, спасиха се в България, казваха: „Тревата, камъните – сицко, сицко гори“, и ние научихме думата „напалм“, преди напалмът да бъде употребен във Виетнам. Петко-Смешко и аз обяснявахме колко е хубаво в България. Имаше и длъжност „контрольор“, какъвто беше шпионинът Хенрих Шпетер. Той имаше увреждане на гласните струни и никога не заставаше пред микрофон, но той ни предпазваше от увлечения да говорим бързо и свободно в скороговорка, за да се изфукаме каква добра дикция и пъргава артикулация имаме, както сега кокетират немалко добри радиожурналистки. Отличната телевизионна говорителка Любинка Няголова напразно се опита да предаде БиБиСи стандарта: „правоговор без бързоговор“. Вярно БиБиСи го въведе поради късовълновия фадинг, но и при сегашното радиослушане имаш заглъхвания, особено когато пътуваш с кола и си в местност с недобро покритие. Иначе сегашните радиожурналисти са по-добри от нас, те правят на живо разговори с радиослушатели, ние само се напъвахме да имаме обратна връзка. Тя ставаше чрез писма. Радиослушатели ни пишеха, ние им отговаряхме: пощенски картички, писма, в които Петко и аз слагахме мартенички с обяснение какво е мартеничка, салфетчици „Роза“, напоени с розова вода, изгледи с храма „Александър Невски“, такива работи. Радиолюбител от Монтевидео ми прати своя снимка как седи пред радиоапаратурите си: „Улових те в ефира в еди-колко си часа на еди-каква си честота. Наистина е хубаво при вас, щом ти имаш такъв мощен предавател. Мен даже в Буенос Айрес едва ме чуват. Кажи ми кой си, как се казваш, на колко си години, какво си учил.“ Написах му истината: Предавателят не е мой, а държавен. Аз съм учил-недоучил, три пъти от разни специалности ме изхвърлиха от университета. Той ми отговори: Аз съм на 29 години; по-стар съм, послушай ме. Не се отчайвай. Прати ми български пощенски марки, аз ще ги продам и ще ти пратя уругвайски марки.

  Пратих му (за сметка на Радио София); неговите марки не ме интересуваха, понеже не съм филателист. Така беше, когато бях пропагандист и когато „къмпингувахме“ и тичахме по плажа Любо Лъжеца, Петко-Смешко и аз. После аз отидох в БТА, Петко в Радио София, Любо стана главен редактор на един от седмичниците на БТА, който се казваше „Наука и техника“. Аз продължавах да му казвам, че е прост, както му беше казал гавазинът, и че няма образование, пък то и аз нямах, само ме клеветят, че съм следвал за преводач и за журналист.

  Когато се върнахме с плуване, мокри и изпъдени от гавазите, другите под парашута се бяха събудили и аз ги осведомих: „Ще знаете, че Любо е прост, не може да чете табелите, значи. Аз отивам за попчета, значи.“

  Докато бях на скалата в морето, Любо Лъжеца, който беше осведомен, че имам роднини на остров Лесбос, казал на другите, че аз съм лесбиец, той не знаел какво е това, но когато се върнах с попчетата, той каза: „Джимо, кажи си, че си лесбиец“, и аз, без да мисля, казах: „Да. А пък вие да почистите попчетата и да ги изпържите!“. Така и стана, но тях ги глождеше любопитство що е туй лесбиец. Аз станах обект на сексуално любопитство, момичетата искаха да експериментират, но моето момиче им казало, че с мен е най-банално, нищо особено. Това срина женския интерес към мен; кратко бе моето щастие. Продължих да превеждам разказа на Хемингуей „The Short Happy Life of Francis Macomber“ и преведох заглавието „Краткото щастие в живота на Франсис Макомбър“.

• Български и румънски роми внасят смут в столицата на Норвегия

  Незаконни биваци на роми от Българи и Румъния вбесиха жители на Осло

   

  Присъствието на стотици мигранти, предимно роми от Румъния и България, които продължават да живеят в незаконни биваци в Осло, предизвиква все по-голямо недоволство сред гражданите в норвежката столица, съобщи норвежкият информационен уебсайт „Нюз ин инглиш“, цитиран от БТА.

  Норвежци, разгневени от поведението на мигрантите, които според тях не проявяват уважение към местните власти и жители, заплашват да прибегнат до насилие, ако не бъдат взети мерки срещу незаконното им пребиваване в града.

  Според в. „Афтенпостен“ жителите на квартал „Арвол“ са толкова ядосани от новия бивак, издигнат до домовете им, че смятат да използвал сила, за да изгонят ромите. Те недоумяват защо полицията още не е разтурила катуна, след като здравните власти са предупредили, че е опасен.

  Мигрантите са издигнали палатки и саморъчно направени подслони насред купища камъни и пясък, които могат да ги затрупат. На мястото няма течаща вода, канализация или служба за събиране на отпадъците, предупредиха здравните власти.

  Според градската управа собственикът на имота, върху който е установен бивакът, трябва да изведе мигрантите оттам.

  Близо трийсетината обитатели на бивака, издигнат в събота, влезли в словесен двубой с местни жители, като една от мигрантките се разкрещяла, че нито те, нито полицията имат право да им казват какво да правят и къде да ходят, и нарекла норвежците нацисти, защото ги тормозели.

  „Положението е нетърпимо“, каза представител на градската управа. „Не можеш просто да се заселиш на място, което е опасно за здравето. Всички са добре дошли в Осло, но когато дойдеш като посетител, трябва да можеш да се грижиш за себе си“, заяви той.

  По думите му властите в града не са задължени да осигуряват съоръжения за лагеруване на мигрантите.

  Градските власти настояха правителството да се намеси за решаване на проблема и днес бяха свикани срещи с участието на някои министри. Отправят се все повече призиви за депортиране на мигрантите, но като граждани на страни от Европейския съюз те имат право да останат в Норвегия до три месеца.

   

  Източник:  Mediapool

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• <<
• 1
...
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
• 219
• 220
• 221
• 222
• 223
• 224
...
• 416
• >>