Всички авторски страници

Авторски

• Чехов в Чикаго. Новая встреча со старыми знакомыми

  Перед премьерой спектакля “Три сестры” в Steppenwolf Theatre

   Один из лучших театров США Steppenwolf Theatre Company закрывает тридцать шестой сезон новой постановкой бессмертной пьесы Антона Чехова “Три сестры”.

  Адаптированный вариант пьесы сделан лауреатом
  премии “Тони”, обладателем Пулитцеровской премии, актером, сценаристом, драматургом Трейси Леттсом. Режиссер спектакля – лауреат премии “Тони” Анна
  Шапиро.

   

  Краткая биографическая справка. Трейси Леттс родился и вырос в Оклахоме. Когда ему исполнилось двадцать
  лет, переехал в Чикаго. В Steppenwolf Theatre с 2002 года. Его пьеса “Август: графство Осадж” (“August: Osage County”) получила Пулитцеровскую премию и премию “Тони” как лучшая пьеса 2008 года. Мировая премьера пьесы прошла в Steppenwolf Theatre в 2007 году. С ней театр побывал на гастролях на Бродвее и в Лондоне, а
  также провел сороканедельный тур по городам США. Леттс – автор пьес “Убийца Джо” (“Killer Joe”, 1993, постановки в Чикаго, Нью-Йорке, Лондоне), “Человек из Небраски” (“Man from Nebraska”, 2003, номинант на Пулитцеровскую премию), Из последних актерских работ
  Леттса можно выделить спектакли Пэма Маккинона “Кто боится Вирджинии Вульф?” по пьесе Э.Олби (роль Майкла, сезон 2010-2011 годов) и Эми Мортон “Пенелопа” по пьесе Э.Уолш (сезон 2011-2012 годов).

  Краткая биографическая справка. Анна Шапиро родилась в Эванстоне, закончила Columbia College Chicago и Школу драматического искусства при Йельском университете. Ее однокурсница сказала о ней, что однажды “эта студентка с самой короткой стрижкой станет определять будущее американского театра”. Обладатель Princess Grace Award 1996 года. Профессор театрального отделения Северо-Западного университета. Директор режиссерской программы университета с 2002 года. В Steppenwolf Theatre с 2005 года. Наиболее заметными спектаклями Анны стали “Боль и жжение” (“The Pain and the Itch”, 2004) по пьесе Б.Норриса, “Август: графство Осадж” (“August: Osage County”, премия “Тони” за лучшую режиссуру в 2008 году), “Неупоминаемые” (“The Unmentionables”, 2006) и “Параллелограмм” (“A Parallelogram”, 2010) по пьесам Б.Норриса, “Трахальщик в шляпе” по пьесе С.Гиргиса (постановки в The Public Theater, LAByrinth Theater Company, номинация на премию “Тони” за лучшую режиссуру
  в 2011 году).

  После триумфального успеха пьесы Леттса “Август: графство Осадж” в постановке Шапиро к сотрудничеству режиссера и драматурга стоит отнестись повнимательней. Анна Шапиро со времен учебы является убежденным проповедником психологического реализма. “Три сестры” она называет пьесой о параличе воли и добавляет: “Это пьеса о вещах, которые мы не планируем, и потому они застают нас врасплох. Несчастные браки, неразделенная любовь, дуэли… Каждый пытается вырваться из своей неустроенности и попасть в другое место. Это смешно и забавно, насколько может быть забавна человеческая глупость”.

  Сложности постановки пьес Чехова прекрасно понимают ведущие американские театральные деятели. Художественный руководитель Steppenwolf Theatre Марта Леви говорит: “Очень трудно понять смысл и мотивы наполненных ностальгией пьес Чехова. Главная задача режиссера – создать настроение. Настроение ожидания чего-то, чего никогда не было и что может никогда не наступить”.

  На прошлой неделе мне удалось побеседовать с актером Steppenwolf Theatre Ясеном Пеянковым и драматургом Дасией Надеждой Познер. Разговор шел на русском языке, оба моих собеседника прекрасно им владеют. Ясен Пеянков родился и вырос в Болгарии. С 2002 года он входит в труппу Steppenwolf Theatre. Актер делал переводы пьес А.Чехова, М.Булгакова, Н.Коляды, В.Сигарева. Его перевод пьесы А.Чехова “Иванов” для European Repertory Company был номинирован на Joseph Jefferson Award по разделу “Лучшая адаптация”.

  Театровед Дася Надежда Познер – правнучка Шаляпина. Она училась в Школе-студии МХАТ, блестяще знает русскую литературу и русский театр. Сейчас работает над книгой об истории Камерного театра. Согласитесь, лучших собеседников для разговора о Чехове и его пьесах трудно себе представить!

  В “Трех сестрах” Ясен Пеянков играет роль Кулыгина.

  – “Кулыгин Федор Ильич, учитель гимназии, муж Маши”, – пишет Чехов в списке действующих лиц. Как бы вы охарактеризовали своего персонажа?

  – Сложный образ. Кулыгина часто играют как шута, но я считаю, что это не совсем правильно. Анна Шапиро хорошо его описала: “Человек с огромной мишенью на спине”. Вот это я пытаюсь играть. Маша вышла замуж за Кулыгина в восемнадцать лет. Он был ее учитель, она его боялась. Любви у них не было, и со временем она не появилась. Однако он все время находится в приподнятом настроении. Он говорит: “Сегодня я весел, в отличном настроении духа”. Или: “Сегодня чувствую себя счастливым”. Этот человек создал для себя особый, маленький мирок и живет в нем. Там ему хорошо и уютно. Он все будет терпеть, чтобы его не разрушить. В Четвертом действии он говорит Маше: “Ты моя жена, и я счастлив, что бы там ни было… Начнем жить опять по-старому, и я тебе ни одного слова, ни намека…”. Мне кажется, я его понимаю.

  – Я, честно говоря, был удивлен тем, что вы играете Кулыгина. Я скорее дал бы вам роль Вершинина…

  – Вы не первый об этом говорите. У Анны очень неожиданное, интересное распределение ролей. И это мне нравится. Предыдущий
  персонаж, которого я играл, был в спектакле “Пенелопа”. Абсолютно другой образ, ничего общего не имел с Кулыгиным. Но это и интересно. Может быть, я раскроюсь с другой стороны…

  У Даси Познер я спросил, какова ее роль в будущем спектакле.

  – Я сделала для Леттса подстрочник, чтобы ему было
  легче переводить. Мы провели большую подготовительную работу: обсуждали каждую фразу, каждую мысль Чехова, поступки героев, их поведение, отношение друг к
  другу и окружающему миру.

  Во время репетиций Дася скрупулезно объясняла актерам особенности русских обычаев и традиций: как выглядели чеховские герои, как они сидели, как пили чай, из каких стаканов, как звонит русский колокол, какие были гимназии, как жили солдаты… Как говорит Ясен Пеянков, она стала для актеров ассистентом режиссера. Я бы добавил – и путеводителем в мир русской культуры.

  – Я читала Чехова давно. Учась в Москве, студенткой играла Наташу. Когда зимой я начала работу с Анной, каждый день открывала для себя что-то новое, и до сих пор Чехов продолжает удивлять, изумлять, поражать. Открытия продолжаются… В этом неисчерпаемость Чехова.

  Интервью с Ясеном Пеянковым и Дасей Познер получилось, как мне кажется, очень содержательным, и я надеюсь полностью опубликовать его на следующей неделе. А сегодня – несколько слов об истории театра.

   

  Театр Steppenwolf был образован в 1974 году тремя молодыми актерами Гэри Синизом, Терри Кинни и Джефом Перри в подвале церкви в пригороде Чикаго Хайленд-парк. Свое название
  театр получил по названию романа Германа Гессе “Степной волк”. Сегодня в составе труппы театра – сорок три
  человека. Каждый сезон на трех площадках театра (большая сцена на 515 мест – Downstairs Theatre; малая сцена на 299 мест – Upstairs Theatre; студия на 299 мест – Garage Theatre)
  играются около семисот спектаклей и проходят множество других мероприятий. Обычно сезон включает в себя пять спектаклей (Subscription Season), две постановки для молодой аудитории (Steppenwolf for Young Adults Season) и три программы, состоящие из читок новых пьес и показов экспериментальных работ (First Look Repertory of New Work, Garage Rep и Next Up).

  За годы существования театра более сорока постановок получили международное признание. Только за последние несколько лет театр с успехом гастролировал в Нью-Йорке (Бродвей и офф-Бродвей), Лондоне, Сиднее и Дублине. Steppenwolf Theatre Company – единственный театр в США, удостоенный Национальной медали искусств. Среди других престижных наград театра – девять премий “Тони” и Illinois Arts Legend Award. На состоявшейся 10 июня 66-й церемонии вручения “Тони” пьеса Брюса Норриса “Парк Клайборн”
  (мировая премьера спектакля по этой пьесе состоялась в этом сезоне в Steppenwolf) была названа пьесой года, а в прошлом году за эту пьесу драматург Норрис был удостоен Пулитцеровской премии.

  Художественный руководитель театра – актриса и режиссер Марта Леви.

  В спектакле “Три сестры” заняты актеры: Дон Уолтер (Андрей Прозоров), Алана Аренас (Наталья Ивановна), Ора Джонс (Ольга Прозорова), Кэрри Кун (Маша Прозорова), Кэролин Нефф (Ирина Прозорова), Ясен Пеянков (Кулыгин), Джон Джадд (Вершинин),
  Дерек Гаспар (Тузенбах), Усман Алли (Соленый), Скотт Джек (Чебутыкин), Чанс Боун (Федотик), Диего Колон (Родэ), Мори Купер (Ферапонт), Мэри Анн Тебус (Анфиса).

  Спектакль “Три сестры” идет до 26 августа 2012 года в помещении Steppenwolf Theatre по адресу: 1650 North Halsted Street, Chicago, IL 60614. Двадцать билетов по $20 каждый (20 for $20) продаются в день спектакля. Билеты с пятидесятипроцентной скидкой (Half–Price Rush Tickets) продаются за час до начала спектакля. Справки и заказ билетов по телефону 312-335-1650 или на сайте http://www.steppenwolf.org/ Только на сайте, введя код “SISTERS15”, можно получить скидку для студентов (Student Discounts). Количество билетов ограниченно, по два билета на одно имя. При входе в зал необходимо иметь при себе студенческое удостоверение. В кассе театра и на сайте продаются
  абонементы на спектакли сезона 2012-13 годов. Для групп в десять человек и больше (Group Tickets) предусмотрены скидки.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Антон Павлович Чехов

  Фото 2. Ясен Пеянков

  Фото 3. Дася Познер в музее Шаляпина (Казань, 1998 год)

• Общество изгоняет умных

  Современный человек в своем развитии недалеко ушел от обезья­ны, жизнь его определяют те же законы, что и десятки миллионов лет назад, и будущее не сулит человечеству ничего хорошего. Эволюционист, палеоневролог, доктор биологических наук, профессор, заведующий лабораторией развития нервной системы ­Института морфологии человека РАМН Сергей Вячеславович Савельев рассказывает об эволюции и деградации мозга и делится своими прогнозами развития человечества.

  – Как и для чего развивался ­человеческий мозг?

  – Мозг эволюционировал не для того, чтобы мы стали хорошо думать, создавать бессмертные произведения, решать математические проблемы или посылать людей в космос. Он развивался, чтобы быстро и эффективно решать биологические задачи. У нас плохие ногти, медленные ноги, нет крыльев, отвратительная анатомия – мы ходим на двух ногах, как динозавры. И наше единственное преимущество перед другими биологическими видами – размер мозга.

  Мозг формировался под действием биологических законов очень долгое время. Наши далекие предки, как все приматы, жили 50 млн лет на деревьях. Потом, 15 млн лет назад, они с этих деревьев спустились. По официальной версии они без всякой на то причины бросили прекрасные леса, полные еды, и отправились есть корешки в чистые поля – туда, где их запросто могли растерзать хищники. Конечно, это глупость. Обезьян из джунглей не так-то просто выгнать – их можно заманить только едой. Значит, они вышли на берега озер, которых тогда в Африке было очень много, за рыбой, икрой и яйцами гнездившихся там птиц. Переизбыток пищи, богатой белком, отсутствие конкуренции за нее – вот основа счастья наших предков. Этот райский период продолжался около 10 млн лет. Чем же занимались приматы, когда решили проблему еды? Вопросами размножения и доминант­ности. Началась жестокая половая конкуренция, и наши предки стали выяснять между собой отношения. Избыток пищи рождает социальные проблемы – этот биологический закон действует и поныне. Пока все ходят на работу и ­зарабатывают деньги, в семье все хорошо. Как только на работу ходит один, остальные начинают выяснять отношения между собой.

  – Возникшая в то время речь была инструментом половой конкуренции? И вызвала ли она рост мозга?

  – Речь и коммуникация возникли как основа для совместных действий при охоте в воде. Но очень быстро их начали использовать по-другому – для обмана. В любом мире продемонстрировать способность к действию гораздо проще и выгоднее, чем что-то сделать. Вот представьте себе: приходит самец к самке и рассказывает, что он поймал огромную рыбу, но вдруг появились злые звери, ­ отняли ее и съели. У вас уже рождается образ а событий-то никаких не было. Он все это придумал, чтобы достичь результата: покорить самку и изготовить себе потомка. Речь стала эволюционировать потому, что она не подразумевает никакой деятельности. Она энергетически более выгодна. Врать выгодно везде, и этим занимаются все. Речь помогала в конкурентной борьбе за пищу, за самку, за доминантное положение в стае. Однако речь не такое приобретение, которое перестраивает или увеличивает мозг. У микроцефалов, например, мозг меньше, чем у шимпанзе, но при этом они неплохо говорят.

  – Когда же мозг начал расти?

  – Десять миллионов лет назад в момент перехода от обезьяны к человеку возникла система социолизиации и начал действовать социальный отбор. Поскольку группа приматов могла решать свои задачи только в стабильной ситуации, когда никто между собой не грызется, самых агрессивных и самых умных стали либо уничтожать, либо изгонять из стаи. В результате этой скрытой формы селекции шла эволюция. С одной стороны, это был консервирующий, или стабилизирующий, отбор: благодаря отказу от биологической индивидуальности создавалась группа с определенными усредненными свойствами. С другой стороны, изгоняемые особи мигрировали, приспосабливались к новой среде, плодились и снова изгоняли асоциальных и самых умных. Так появлялся новый миграционный путь. И если мы проследим историю движения человечества, то выясним, что на каждом новом месте мозг немного увеличивался и за несколько миллионов лет достиг максимального размера – 1650 г, что почти на 300 г больше, чем у современного человека.

  – Как социальный отбор внутри группы повлиял на формирование мозга?
  

  – Миллион с небольшим лет назад социальная структура общества благодаря жесточайшему внутреннему отбору развила лобную область мозга. У человека эта область огромная: у остальных млекопитающих она гораздо меньше относительно всего мозга. Сформировалась лобная область не для того, чтобы думать, а чтобы заставить человека индивидуального делиться пищей с соседом. Ни одно животное не способно делиться пищей, потому что еда – источник энергии. А людей, которые не делились пищей, в социальной группе просто уничтожали. Кстати, мы все знаем пример работы лобной области – это анорексия. Человека, который, чтобы похудеть, перестает есть, заставить потом невозможно – и в конце концов он умирает. Но, оказывается, его можно вылечить: если подрезать ему лобные области, он начнет есть. Этот метод практиковали до 1960-х годов, пока не запретили психохирургию.

  – Когда и почему человеческий мозг начал уменьшаться?

  – Мозг рос, пока было куда мигрировать и пока людям приходилось решать только биологические задачи. Когда человечество столкнулось с социальными проблемами, мозг стал терять в весе. Этот процесс начался примерно 100 тыс. лет назад. Приблизительно 30 тыс. лет назад это привело к уничтожению неандертальцев. Они были умнее, сильнее, чем наши предки кроманьонцы; они творчески решали все проблемы, придумывали орудия, средства добывания огня и т.д. Но из-за того что они жили небольшими популяциями, у них социальный отбор был меньше выражен. А кроманьонцы пользовались преимуществами больших популяций. В- результате длительного негативного социального отбора их группы были хорошо интегрированы. Благодаря популяционному единству кроманьонцы уничтожили неандертальцев. Против массы посредственностей даже самые сильные гении ничего не могут сделать. В конце концов мы остались на этой планете одни.

  Как показывает эта история, для социализации большой мозг не нужен. Прекрасно социализированная тупая особь интегрируется в любое сообщество гораздо лучше, чем индивидуалист. В ходе эволюции личными талантами и особенностями жертвовали ради биологических преимуществ: еды, размножения, доминант­ности. Вот какую цену заплатило человечество!

  – То есть вес мозга говорит о способностях человека?

  – Да, о его потенциальных возможностях. В 75% случаев у человека, обладающего большим мозгом, в четыре раза больше шансов стать гением или обладать талантом, чем у человека с маленьким мозгом. Это факт, статистика.

  – Почему умственный труд дается нам с трудом? Это тоже результат уменьшения мозга?

  – Мозг – странная структура. С одной стороны, он позволяет нам думать, с другой – не позволяет. Ведь как он работает? В расслабленном состоянии, когда вы отдыхаете, скажем, смотрите телевизор, мозг потребляет 9% всей энергии организма. А если вы начинаете думать, то расход повышается до 25%. А ведь у нас за плечами 65 миллионов лет борьбы за еду, за энергию. Мозг привык к этому и не верит, что завтра ему будет, чем питаться. Поэтому он категорически не хочет думать. (По этой же причине, кстати, люди склонны переедать.) В ходе эволюции даже возникли специальные защитные механизмы: когда вы начинаете интенсивно работать, размышлять, у вас тут же вырабатываются специальные соединения, вызывающие раздражение: вам хочется есть, в туалет, у вас возникает миллион дел – все, что угодно, только бы не думать.

  А если вы ложитесь на диван со вкусной едой, организм приходит в восторг. Тут же начинает вырабатываться сератонин – он всего на положение одной молекулы отличается от ЛСД. Или дофамин, или эндорфины – гормоны счастья. Интеллектуальные затраты так не поддерживаются, и организм им сопротивляется. Мозг большой не для того, чтобы работать все время, а чтобы решить проблему энергии. У вас возникла биологическая задача, вы включились и напряженно поработали. А как только решили задачу – тут же выключились и на диван.
  Выгоднее иметь огромный мощный компьютер, запустить его на три минуты, решить задачу и тут же отключить.

  – Мозг всегда работает целиком?
  

  – Нет, он к этому не приспособлен. Когда вы смотрите кино, работают затылочные области, когда слушаете музыку – височные. И даже меняется кровоснабжение – то к слуховой области, то к зрительной, то к моторной. Поэтому, если вы хотите сохранить мозг в целости, нельзя заниматься, например, одной физкультурой. Если вы не будете при этом давать себе интеллектуальные нагрузки, причем разнообразные, то кровоснабжение будет проходить преимущественно в моторных областях, а не в интеллектуальных, то есть ассоциативных, и там раньше начнется склероз. Старушка будет подвижная, стройная, но в полном маразме.

  – Из-за этой особенности мозга нам сложно делать несколько дел одновременно?

  – Да, конечно, много дел требуют повышенной концентрации, и энергетические затраты резко возрастают. Приток крови идет сразу к нескольким областям, сопротивление мозга нарастает: чем больше вы включаете нейронов, тем больше мозг не хочет работать.

  – Как заставить ленивый мозг работать?

  – Сделать это очень сложно. Конечно, мозгу можно сулить какие-то отсроченные результаты, но биологические организмы требуют только немедленных результатов: до завтра ведь можно и не дожить. Так что этот способ подходит единицам. А вот обмануть мозг можно. Для этого существует два приема. Первый – с помощью обманных обещаний, второй – с помощью так называемой смещенной активности. Приведу пример. Собака сидит около стола, вы – за столом, на столе – бутерброд. Собака хочет стащить бутерброд и понимает, что ее накажут. И вот она сидит-сидит между двух огней и вдруг ­начинает остервенело чесать за ухом. Она не- может ни остаться безучастной, ни среагировать – и выбирает третий путь. Это и есть смещенная активность – занятие делом, ­напрямую не ­относящимся к тому, что вам действительно нужно. Это то, что загнано в щель между биологической («хочу») и социальной («надо») мотивацией. Писатели, скажем, начинают писать совсем не то, что должны, фотографы – снимать что-то не относящееся к заказу – и результаты часто бывают гениальными. Кто-то называет это озарением, кто-то вдохновением. Достичь этого состояния очень сложно.

  – Можно ли сказать, что способности человека заложены в его мозге?

  – Да, и их нельзя ни расширить, ни увеличить – только реализовать. Например, у художника огромные затылочные поля – раз в пять-шесть больше (по весу, размеру, числу нейронов), чем у обычного человека. Этим определяются его способности. У него больше ресурс по обработке, он будет видеть больше цветов и деталей, поэтому вы никогда не сможете с ним договориться о том, что касается изобразительной оценки. Людям с разными способностями трудно понять друг друга. И чем сильнее выражены их способности, тем хуже.

  – Как выявить способности человека?

  – Психология этого, к сожалению, не может. А технические средства пока не очень развиты. Однако, я уверен, через пять-десять лет технологии усовершенствуют, появятся высокоразрешающие томографы (сейчас их разрешение – 25 микрон, а нужно 4-5 микрон), и тогда с помощью специального алгоритма можно будет сортировать людей по способностям и отбирать гениев в разных областях.

  – Звучит устрашающе. К чему это приведет?
  

  – К тому, что мир изменится навсегда. Самое приятное – благодаря такой сортировке люди смогут заниматься тем, к чему они действительно склонны. И это принесет ­многим счастье. Не надо будет никого травить газом Эр-Эйч, как в фильме «Мертвый сезон», чтобы все были тупыми и счастливыми.

  Еще одно последствие – индивидуальные различия перекроют этнические, и расовые проблемы исчезнут. Зато появятся новые – такие, с которыми человечество еще никогда не сталкивалось. Потому что гении, которых отберут искусственным путем, кардинально и, главное, незаметно для окружающих изменят мир. В ближайшем будущем человечеству предстоит очень короткая, но очень яростная гонка. Кто первый создаст систему сортинга, тот будет править миром. Вы же понимаете, что в первую очередь эту технологию используют не на благо общества, а в военных целях. Это будет чудовищно. По сравнению с этим Вторая мировая война покажется игрой в солдатиков.

  – А в каком направлении сегодня идет естественный эволюционный процесс?

  
  – Негативный социальный отбор, начавшийся 10 млн лет назад, действует по сей день. Из общества до сих пор изгоняют не только асоциальных элементов, но и самых умных. По­смотрите на судьбы великих ученых, мыслителей, философов – мало у кого хорошо сложилась жизнь. Это объясняется тем, что мы, как обезьяны, продолжаем конкурировать. Если среди нас появляется доминантная особь, ее надо немедленно ликвидировать – она же угрожает каждому лично. А поскольку посред­ственностей больше, любой талант должен быть или изгнан, или просто уничтожен. Именно поэтому в школе отличников преследуют, обижают, третируют – и так всю жизнь. А кто остается? Посредственность. Зато прекрасно социализированная.

  – То есть мы до сих пор живем по тем же законам, что и десятки миллионов лет назад?

  – Да, мы такие же обезьяны, как и раньше, и живем по тем же обезьяньим законам, что и 20 млн лет назад. В основном все едят, пьют, размножаются и доминируют. Это основа устройства человечества. Все остальные законы, системы только маскируют это явление. Общество, в котором нет-нет да появляются одаренные люди, придумало такой способ маскировки наших обезьяньих корней и желаний, чтобы оградить биологические начала от социальных. Но и сегодня все процессы – в сфере политики, бизнеса и т.д. – строятся по биологическим законам. Предприниматели, например, стремятся на всем сэкономить, чтобы получить конкурентные преимущества и таким образом повысить свою доминантность. Социальные же законы, моральные и этические установки, привитые родителями, наоборот, мешают бизнесу, и все стараются их обойти, чтобы больше заработать.

  – Раз все построено на инстинктах, значит, чтобы управлять людьми, надо к этим инстинктам и апеллировать?
  

  – А все так и делают. Ведь что обещают политики? Каждому мужику по бабе, каждой бабе по мужику, каждому мужику по бутылке водки. Мы вам изменим социалку – вы будете лучше жить. Мы вам сделаем доступное медицинское обслуживание – вы деньги сэкономите и- здоровье сохраните. Мы вам снизим налоги – у вас будет больше еды. Это все биологические предложения, связанные с энергией и продолжительностью жизни. А где социальные предложения? Почти никто из политиков не говорит об изменении социальной структуры общества, о ценностях. Вместо этого они говорят: мы дадим вам денег – а вы размножайтесь.

  Или вот еще пример доведенной до абсурда инстинктивной формы поведения по установлению доминантности – умный дом Билла Гейтса. В этом доме есть хозяин – он входит, и для него настраивается кондиционер, меняются влажность, свет. Уходит – и все подстраивается под запросы менее главного начальника. То есть в доме, по сути дела, находится стадо бабуинов, которые своим появлением в каждой комнате доказывают друг другу, кто главнее. И это называется умный дом? Да это шизофрения в обезьяннике. Апофеоз биологического начала. А подается все это как устройство мира будущего. Какое устройство мира будущего?! Того и гляди хвост отрастет до колена при таком будущем. Все нововведения направлены на одно и то же.

  – Похоже, что перспективы нашей цивилизации в том, что касается интеллекта, радужными не назовешь.

  – Если цивилизация сохранится в нынешнем виде, в чем я сомневаюсь, то наш интеллектуальный уровень сильно упадет. Это неизбежно.

  Уже сейчас образовательный ценз значительно снижается, потому что возникла великая вещь – информационная среда, которая позволяет людям имитировать знания, образованность. Для приматов это очень большой соблазн – такая имитация позволяет ничего не делать и иметь успех. При том, что интеллектуальное развитие будет снижаться, требования к уровню социальной адаптированности будут повышаться.

  Вот, например, объединили Европу. Кто оказался самым успешным? Умные? Нет. Наиболее мобильные и социализированные, те, кто готов переезжать в другие города и страны и прекрасно там приживается. Сейчас эти люди приходят во власть, в структуру управления. Европа, объединившись, ускорила деградацию интеллекта. На первый ценностный уровень выходит способность человека поддерживать отношения, на второй – все остальное: профессионализм, умения, навыки. Так что нас ждет интеллектуальная деградация, уменьшение размеров мозга, отчасти, может быть, физическое восстановление – сейчас же пропагандируется здоровый образ жизни.

  – Человек не может обладать и высокими умственными способностями, и развитыми социальными навыками?

  – Очень редко. Если человек думает о чем-то своем, ищет решения, которых до него не было в природе и в обществе, это исключает высокий уровень адаптированности. И даже если общество признает его гением, он в него не впишется. Высокая социализация, в свою очередь, не оставляет ни на что времени. Массовики-затейники мало пригодны к подневольному труду. Потому что они приобретают доминантность, повышают свой рейтинг с помощью языка, а не дел.

  – Отличается ли мозг женщины от мозга мужчины?

  – Женский мозг меньше мужского. Минимум разницы в среднем по популяции 30 г – максимум 250 г. За счет чего он меньше? За счет ассоциативных центров, отвечающих за абстрактное мышление, – они не очень нужны женщине, так как ее биологическая задача связана с размножением. Поэтому женщины бывают особенно успешны в областях, относящихся к воспитанию, образованию, к культурологической идентификации, – они хорошо поддерживают, сохраняют, передают преемственные культурологические системы – музеи, библиотеки. Кроме того, они добиваются прекрасных результатов в стабилизированных сообществах, там, где все правила уже определены и хорошо известны. Ну и, конечно, женщины бывают гениями – мозг очень изменчивая структура.

   

  Автор:  Анна Натитник

  hbr-russia.ru

• Noam Chomsky – Top 10 Media Manipulation Strategies

  Noam Chomsky, the distinguished American philosopher, political activist and professor emeritus of linguistics at the Massachusetts Institute of Technology (MIT), has compiled a list of the ten most powerful and efficacious strategies used by “masters of the world” to establish a manipulation of the population through the media.

  The strategies are so well-elaborated that even the countries with the best educational systems, succumb to the power and terror of those mafias. Many things are reported in the news but few are explained.

  The journalistic tendency to balance stories with two opposing views leads to a tendency to ‘build stories around a confrontation between protagonists and antagonists’ (Ricci 1993: 95). Issues such as garbage and sewage sludge only get coverage, despite their importance, when there is a fight over the siting of a landfill or incinerator and the coverage is then on the ‘anger and anguish of affected citizens, or the conflicting claims of corporate spokesmen, government regulators and environmental activists’ rather than the issues and technical background to them (Gersh 1992: 16).

  The job of media is not to inform, but to misinform: Divert public attention from important issues and changes decided by the political and economic elites, by the technique of flood or continuous flood of distractions and insignificant information.

  Journalists who have access to highly placed government and corporate sources have to keep them on their side by not reporting anything adverse about them or their organizations. Otherwise they risk losing them as sources of information. In return for this loyalty, their sources occasionally give them good stories, leaks and access to special interviews. Unofficial information, or leaks, give the impression of investigative journalism, but are often strategic manoeuvres on the part of those with position or power (Ricci 1993: 99). ‘It is a bitter irony of source journalism … that the most esteemed journalists are precisely the most servile. For it is by making themselves useful to the powerful that they gain access to the “best” sources’ (quoted in Lee and Solomon 1990: 18).

  The 10 Strategies:

  1. The strategy of distraction

  The primary element of social control is the strategy of distraction which is to divert public attention from important issues and changes determined by the political and economic elites, by the technique of flood or flooding continuous distractions and insignificant information.

  Distraction strategy is also essential to prevent the public interest in the essential knowledge in the area of the science, economics, psychology, neurobiology and cybernetics.

  “Maintaining public attention diverted away from the real social problems, captivated by matters of no real importance. Keep the public busy, busy, busy, no time to think, back to farm and other animals” (quote from text Silent Weapons for Quiet Wars).

  2. Create problems, then offer solutions

  This method is also called “problem -reaction- solution.”

  It creates a problem, a “situation” referred to cause some reaction in the audience, so this is the principal of the steps that you want to accept.

  For example: let it unfold and intensify urban violence, or arrange for bloody attacks in order that the public is the applicant’s security laws and policies to the detriment of freedom.

  Or create an economic crisis to accept as a necessary evil retreat of social rights and the dismantling of public services.

  3. The gradual strategy

  Acceptance to an unacceptable degree, just apply it gradually, dropper, for consecutive years.

  That is how they radically new socioeconomic conditions (neoliberalism) were imposed during the 1980s and 1990s:

  • the minimal state
  • privatization
  • precariousness
  • flexibility
  • massive unemployment
  • wages
  • do not guarantee a decent income,

  …so many changes that have brought about a revolution if they had been applied once.

  4. The strategy of deferring

  Another way to accept an unpopular decision is to present it as “painful and necessary”, gaining public acceptance, at the time for future application.

  It is easier to accept that a future sacrifice of immediate slaughter.

  • First, because the effort is not used immediately
  • Then, because the public, masses, is always the tendency to expect naively that “everything will be better tomorrow” and that the sacrifice required may be avoided

  This gives the public more time to get used to the idea of change and accept it with resignation when the time comes.

  
  5. Go to the public as a little child

  Most of the advertising to the general public uses speech, argument, people and particularly children’s intonation, often close to the weakness, as if the viewer were a little child or a mentally deficient.

  The harder one tries to deceive the viewer look, the more it tends to adopt a tone infantilizing.

  Why?

  “If one goes to a person as if she had the age of 12 years or less, then, because of suggestion, she tends with a certain probability that a response or reaction also devoid of a critical sense as a person 12 years or younger.” (see Silent Weapons for Quiet Wars)

  6. Use the emotional side more than the reflection

  Making use of the emotional aspect is a classic technique for causing a short circuit on rational analysis, and finally to the critical sense of the individual.

  Furthermore, the use of emotional register to open the door to the unconscious for implantation or grafting ideas , desires, fears and anxieties , compulsions, or induce behaviors …

  7. Keep the public in ignorance and mediocrity

  Making the public incapable of understanding the technologies and methods used to control and enslavement.

  “The quality of education given to the lower social classes must be the poor and mediocre as possible so that the gap of ignorance it plans among the lower classes and upper classes is and remains impossible to attain for the lower classes.” (See Silent Weapons for Quiet Wars).

  8. To encourage the public to be complacent with mediocrity

  Promote the public to believe that the fact is fashionable to be stupid, vulgar and uneducated…

  9. Self-blame Strengthen

  To let individual blame for their misfortune, because of the failure of their intelligence, their abilities, or their efforts.

  So, instead of rebelling against the economic system, the individual auto-devaluate and guilt himself, which creates a depression, one of whose effects is to inhibit its action.

  And, without action, there is no revolution!

  10. Getting to know the individuals better than they know themselves

  Over the past 50 years, advances of accelerated science has generated a growing gap between public knowledge and those owned and operated by dominant elites.

  Thanks to biology, neurobiology and applied psychology, the “system” has enjoyed a sophisticated understanding of human beings, both physically and psychologically.

  The system has gotten better acquainted with the common man more than he knows himself.

  This means that, in most cases, the system exerts greater control and great power over individuals, greater than that of individuals about themselves.

   

  References:

  Article written by Sylvain Timsit, collected in Pressenza: “TOP 10 MEDIA MANIPULATION STRATEGIES. Paris. September 21, 2010. The article is derived from: http://www.syti.net/Manipulations.html

  Silent Weapons for Quiet Wars. This document dated May 1979, was found on July 7, 1986 in an IBM copier bought at an auction of military equipment. Negligence or intentional leak, this text has been in possession of the secret services of the U.S. Navy. For safety reasons, the document does not include the signature of the organization where it came from. But information and dates clippings left believing that these Bilderberg Group, a “ discussion club “ that meets the extremely powerful worlds of finance, economics, politics, the armed forces and services secrets. Silent Weapons for Quiet Wars was published as an appendix to the book „Behold A Pale Horse“ by William Cooper, Light Technology Publishing, 1991.

  Gersh, D. 1992, ‘Covering solid waste issues.’ Editor & Publisher 125(29 August): 15-6.

  Lee, M.A., and N. Solomon 1990. Unreliable Sources: A guide to detecting bias in news media. New York: Carol Publishing Group.

   

  Source:  Theinternationalcoalition.blogspot.com

• Ноам Чомски: 10 начина за манипулиране

  10-те най-използвани начина за манипулиране с помощта на медиите според Ноам Чомски  (TOP 10 MEDIA MANIPULATION STRATEGIES)
  

   

  1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

  2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

  3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

  4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.

  5. Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

  6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение. …

  7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.

  8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб. …

  9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

  10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

   

  Източник:  Spekulanti.com

• Made in BG: Джулая

  Формално изгревът може да бъде посрещнат на всяка апартаментска тераса с изглед на изток, като за хората, които нямат възможност да прекарат нощта на открито, това е достатъчно, за да се чувстват съпричастни.

  „Джулай Морнинг“ или накратко Джулая (по името на известната песен на Юрая Хийп от 1971 година „July Morning“) е най-традиционният хипи празник в България, възникнал в средата на 80-те години на миналия век.

  Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, тя съществува в България и до днес. На всеки 30-ти юни срещу 1-ви юли големи групи хора се събират по цялото Черноморие, за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.

  Джулая е уникален за България поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други европейски страни. Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на едноименната песен на Юрая Хийп. Символичното посрещане на изгрева е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи-движение в България.

  Някои твърдят, че идеята вече е загубила своето първоначално значение, както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента. Въпреки това, въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват.

  Поради прекаленото посещение след промените от 1989 г. на хора, които са далеч от хипарската идея, група от „старите хипари“ решават да започнат да честват „ивнинга“ („вечерта“ – от July Evening), като се събират в с. Варвара на 30 юни. Идеята за Джулая е популярна и днес. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно потискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

  С течение на времето Джулай морнинг добива все по-широка популярност сред младите хора, като местата, на които се чества, вече се разпростират не само по българското черноморско крайбрежие, но и в повечето големи населени места на страната, сочи БГНЕС. Особено популярни са бреговете на реки и всякакви водни басейни, хълмисти местности с възможно най-широка видимост на терена, както и всяко възвишение около големите градове. Формално изгревът може да бъде посрещнат на всяка апартаментска тераса с изглед на изток, като за хората, които нямат възможност да прекарат нощта на открито, това е достатъчно, за да се чувстват съпричастни.

  Тази година Бургас ще се превърне в олицетворение на хипи празника July Morning. Целият град ще възроди духа на 70-те с много рок музика, ретро изложби, улични музиканти и безплатни прожекции.

  Сред изпълнителите на „Сцената под звездите“, която ще бъде на Централния плаж, са Васко Кръпката и „Подуене Блус Бенд“, Джанго Зе, The Pomorians, „Силует“ и бургаски местни банди, като „Стокхолм“ и D` Family. Не само живата музика ще отбележи „Посрещането на изгрева“. За да се пресъздаде духът на свободата, любовта и музите, завещан от хипи поколението, ще има истинска „Алея на творчеството“ (участъкът от главната улица „Богориди“ в частта си от „Гъбката“ до „Културен център Казиното“.) Тя ще бъде украсена с музикални инструменти, ще е пренаселена с улични музиканти и ще предлага всякакви атракции. В парка ще има безплатна прожекция на филма HAIR (КОСА) и ще бъдат поставени телескопи за нощно наблюдение на небесните тела. Самият плаж ще се превърне в „импровизиран звезден небосклон“ благодарение на масово пускане на летящи фенери. С изгрева ще прозвучи мощно URIAH HEP с „July Morning“, но това няма да е краят на хипи фиестата.

  Източник:  Frognews.bg

  July Morning (in Wikipedia)

  In Bulgaria, there is a tradition called July Morning (Bulgarian: Джулая or Джулай, Julaya or July) as an echo from the hippy era in the 1980s and maybe as far back as the 1970s. Young (and not so young) people from all over the country travel (often hitchhike) to the Black Sea coast on the night of June 30 to meet the first sun rays on the 1st of July. Naturally, British rock band Uriah Heep’s 1971 hit July Morning is the main refrain.
  Although the tradition was emotionally linked to the hippy movement in America, it is still popular in Bulgaria. It is probably not observed anywhere else, because of its specific role as a subtle protest during communist times. „Official“ celebrations started in Burgas in 1991 or 1992, two years after the communist government resigned, and in recent years have spread to Kamen Bryag, Kavarna, Shkorpilovtsi, Irakli, Burgas, Sozopol, Varvara, Ahtopol, Chernomorets as well as the whole Bulgarian Black Sea coast. Initially, celebrants gathered on Pier 1 in Port of Varna East; now the vigil takes place on beaches as well.
  Some argue that the tradition has lost its original meaning over time. Also, younger people do not necessarily know under what circumstances it was started or even who the author of the song was (namely, Uriah Heep). In Bulgaria, the sea is associated in the first place with summer vacation and good time, and July 1 is about when vacation starts for most high schools and colleges.
  The feeling of elation from the first morning sun rays as a symbol of a new beginning in life, however, is still the main reason people observe the celebration. July Morning may be related to sun worship (see also Peter Deunov) and to midsummer night rites popular throughout Bulgarian lands ever since antiquity. It is believed that the best way to experience July Morning is to retreat with a few friends to one of the quiet beaches on the Black Sea facing east.

  

  .

• Буря остави без ток 2 млн. души в САЩ

  Стихията връхлетя Вирджиния, Западна Вирджиния, Мериленд, както и столицата Вашингтон

  

  Силна буря в САЩ уби двама души в щат Вирджиния и остави без ток близо два милиона американци – жители на Атлантическото крайбрежие.

  Това съобщиха местните власти.

  Стихията връхлетя щатите Вирджиния, Западна Вирджиния, Мериленд, а също столицата Вашингтон.

  Скоростта на вятъра достигна близо 120 километра в час.

  Бурята предизвика сериозни транспортни проблеми във Вашингтон, спрени са влаковете в столичното метро.

  В щата Западна Вирджиния, където са останали без ток половин милион души, е обявено извънредно положение.

  Източник:  БТА

  .
• Л. Георгиевски: Македонците са най-големите фалшификатори на историята

  Македонците са най-големите фалшификатори на историята на Балканите. Това казва в автобиографичната си книга „Това съм аз” бившият македонски министър-председател Любчо Георгиевски.

  Книгата трябва да се появи в книжарниците в най-скоро време, но тя вече предизвика огромни реакции в Македония и Сърбия поради някои сензационни разкрития и събития, които са описани в нея. Георгиевски бе един от основните лидери в битката за отделянето на Македония от бивша Югославия в началото на 90-те години на миналия век. Той бе премиер на страната в периода 1999-2002 г.

  „Македония е най-големият фалшификатор на балканската история. Тя ще прокълне и майчиното си мляко поради факта, че се отрече от Свети Наум и Свети Климент”, смята Любчо Георгиевски, цитиран от БГНЕС. В книгата си той съобщава и доста неизвестни факти от най-новата история на Балканите. Георгиевски пише, че заедно с бившия сръбски премиер Зоран Джинджич е обсъждал вероятността за размяна на територии между Македония, Албания и Косово.

  По време на посещението си в затвора на Международния Трибунал за военни престъпления в Хага Георгиевски е имал и 15-минутен разговор с бившия сръбски президент Слободан Милошевич.

  Той потвърждава, че при визитата си във Вашингтон през 1999 г. тогавашният държавен секретар Мадлин Олбрайт е поискала разрешение от Македония да бъде извършено нападение срещу Сърбия. „Аз дадох съгласието си за подобна операция, но тя не бе реализирана от САЩ и НАТО”, казва още той.

  Любчо Георгиевски смята, че Македония би била много по-добро място за живеене, ако вместо Киро Глигоров за пръв президент на страната бе избран тогавашният млад лидер на комунистите Петър Гошев, който бе яростен противник на Югославия. Според него бившият държавен глава Борис Трайковски не е притежавал необходимият капацитет за поста. „Победата на Трайковски на президентски избори през 1999 г. бе Пирова победа за ВМРО-ДПМНЕ”, смята още Любчо Георгиевски и подчертава, че и сегашният македонски държавен глава Георги Иванов няма капацитет да изпълнява тази длъжност.

   

  Източник:  Dariknews.bg

• Две български стихотворения в американския учебник Painless Poetry

  Американско издателство Barron’s е поместило в учебника по поезия Painless Poetry две български стихотворения. За това пише в блога си Владимир Левчев. Едното е неговото  стихотворение „Кокошка и яйце“ , преведено на английски от Пулицъровия лауреат Хенри Тейлър, а другото е „Огледало“ на Атанас Далчев, преведено на английски от Владимир Левчев.

  (Стихотворението „Кокошка и яйце“ е публикувано в излезлите в САЩ книги на Владимир Левчев „Черна книга на застрашениете видове“ (Black Book of the Endangered Species), 1999  г., и „Невъзвръщенец“ (The Refugee), 2011 г.)

   

  Ето и текстът на самите стихотворения на английски и на български.

   

  Vladimir Levchev

  HEN AND EGG

   

  The hen has hatched

  goose-eggs.

  She leads her chicks

  down by the river.

  Suddenly they jump in

  and they swim.

  The hen flutters and clucks

  in terror by the river.

   

  At night you walk on water,

  or sink in a bog,

  or jump from the 15th floor

  sweating, terrified by your own self.

   

  What you are in your dream

  is not yours.

  It jumps in the river and swims away

  talking in an unknown language.

   

   

  Владимир Левчев

  КОКОШКА И ЯЙЦЕ

   

  Кокошката е измътила

  гъши яйца.

  Води своите пиленца

  покрай реката.

  Изведнъж те скачат вътре

  и плуват.

  Кокошката пърха и кудкудяка

  в ужас наоколо. . .

   

  Ти ходиш нощем по водата,

  или затъваш в блато,

  или се хвърляш от петнайстия етаж  –

  потен, ужасен от себе си.

  Това което си в съня си

  не ти принадлежи.

  То скача в реката и отплува,

  бърборейки на чужд език.

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Atanas Dalchev

  A MIRROR

   

  You’ve been expecting it for many years,

  but the miracle is here every hour.

  Look at the mover passing by your house

  with a heavy mirror!

  As he walks, the streets, the buidings,

  and the fences zoom,

  people come up from the shining bottom,

  cars fly out in rage like birds from a cage.

  Town squares and trees begin to sway,

  roofs and balconies fall down,

  blue skies flash. . .

  You don’t need to wonder why the mover

  stoops and makes so slowly every step:

  He is holding in his human hands

  a new and amazing world.

  1937

   

  Атанас Далчев

  ОГЛЕДАЛО

   

  Ти го чакаш от години цeли –
  чудото дохожда всеки час.
  Виж хамалина пред нас,
  който носи огледало.
  Той върви. И в огледалото израстват
  улици, къщя, стобори,
  а от дъното му светло идат хора
  и като от клетка птици автомобили изхвръкват бясно.
  В миг разлюшкват се площади:
  дървеса,
  стрехи и балкони падат.
  Блясват сини небеса.
  Ти не се учудвай, че хамалинът
  е приведен и върви едва!
  Носи той в ръцете си човешки цял един
  нов и дивен свят.

  1937 г.

   

  Източник:  Vladimirlevchev.blogspot.com

• Мистериозни инвеститори вдигнаха цената на тока с 13%

  Регионалното министерство започна проверка за неправомерно издадени разрешителни за експлоатация на фотоволтаици

   

  Мая Цветкова, Венелина Ангелова,  в. „Сега“
  

  Само за една нощ планираното поскъпване на тока за домакинствата от 1 юли се увеличи от 10 на 13%, а изненадващата новина предизвика словесни войни в парламента. Очевидно по сценарий на управляващите шефът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев спешно пристигна в НС, за да докладва, че по-резкият скок се дължи на внезапен наплив на нови соларни централи. А строителното министерство започна спешна проверка на работата на ДНСК през последните два месеца, защото има съмнения за незаконни разрешения за ползване на фотоволтаични инсталации.

  Странното е, че до оня ден ДКЕВР пак обясняваше, че поскъпването е неизбежно заради увеличаващия се брой вятърни и слънчеви паркове, но твърдеше, че няма да е с повече от средно 10%. Пред депутатите вчера Семерджиев обясни, че главни виновници за допълнителното увеличение са нови проекти, които са успели да се присъединят към елмрежата в последния момент, за да хванат по-изгодните цени. От 1 юли държавният регулатор ще свали високите тарифи, по които НЕК задължително изкупува енергията, произведена от слънце и вятър. Цените ще паднат средно с 50% при соларните паркове и с 30% при вятърните в сравнение с действащите до 30 юни. Не стана ясно обаче защо комисията едва сега е разбрала за новите ВЕИ играчи.

  От строителното министерство не отговориха на „Сега“ колко и къде са обектите, присъединени през последните 2 месеца, нито кои са собствениците им. Съмненията са, че за да хванат по-високите цени на изкупуване, валидни до 30 юни, собственици на инсталации, които не са били напълно завършени, все пак са успели да се снабдят с т.нар. Акт 16 и разрешително за експлоатация от ДНСК. Така дори да са получили документите на 30 юни, токът им ще се изкупува 20 години напред по по-високите тарифи. За сравнение в момента – токът от АЕЦ „Козлодуй“ струва 42 лева за мегаватчас, за фотоволтаици цената до 30 юни е 485 лева, а от 1 юли ще е 236 лева.

  „Има три основни фактора за увеличението: подпомагането на възобновяемите енергийни източници, подпомагането на когенерацията при ефективно използване на горива – природен газ и въглища, както и нова добавка, дължаща се на дългосрочните договори за изкупуване на енергията от ТЕЦ-овете „Марица-изток“ 1 и 3″, обясни пред депутатите Семерджиев. Скокът с още 3% бил, за да не фалира НЕК и да има пари да изкупува скъпия ток от ВЕИ, чийто дял в енергийния микс на страната растял далеч по-бързо от прогнози, правени миналата година и към края на април т.г. Шефът на ДКЕВР призна, че картината е неясна и че в момента се уточнява какви мощности са въведени в експлоатация и какви са количествата енергия, подлежащи на изкупуване. „По предварителни данни само за последните месеци са присъединени към мрежата соларни паркове с обща мощност около 250 мегавата“, обяви неотдавна Семерджиев. Вчера обаче ресорният министър Делян Добрев показа по-добра осведоменост и съобщи, че към мрежата са били включени 600 мегавата фотоволтаици. Той сподели пред депутатите, че знаел тези данни от април, но не искал „да се меси в работата на независимия регулатор“.

  От БСП обвиниха управлението на ГЕРБ за пореден тежък удар върху доходите и стандарта на българите. Социалистите поискаха компенсации за най-бедните домакинства заради поскъпването.

  От името на „Синята коалиция“ пък Мартин Димитров обяви, че скокът с 13% е печален рекорд, за който е виновна тройната коалиция. Той посочи, че предното правителство е допуснало заявления за строеж на 12 000 мегавата ВЕИ проекти. Това е колкото 12 АЕЦ-а с мащабите на „Козлодуй“. „Ако тези проекти бяха реализирани, щеше да има още по-голямо повишение на цената на тока,“ обясни Димитров.

  Енергийният министър Делян Добрев също се оплака от наследството. Той обясни, че преди две години имало предварителни договори за „хиляди“ мегавата мощности с ВЕИ, които новият закон, приет в средата на миналата година, ограничил. „Защо ние, най-бедната страна от ЕС, да водим политика на стимулиране на скъпата енергия от ВЕИ, при положение че срокът за изпълнението на изискването за 16% енергия от ВЕИ е до 2020 г.?“, зададе риторичен въпрос Добрев. „Чужди инвеститори дойдоха у нас да получават възвръщаемост на тока от ВЕИ от около 30% и ние да плащаме. Целият свят се изсипа да инвестира във ВЕИ тук, ако не бяхме променили закона през май 2011 г., сигурно сега увеличението щеше да е 100%“, заяви Добрев. Същата теза разви преди месеци и премиерът Бойко Борисов. „Законът за зелената енергия е най-лобисткият закон. Сега ние плащаме цените на този ток, въпреки че успяхме на два пъти да ги намалим. Ако не беше така, щеше да отиде поне на 40% цената на тока“, коментира Борисов вчера в Бургас. „Така че е било хубаво през 2007 г. екоорганизациите също да станат и да протестират тогава, за да се види действително какъв лобистки закон са приели“, допълни той.

  Вчера стана ясно и че топлоенергията няма да поевтинее с обещаните от ДКЕВР между 3 и 30%, а само с до 20%, като в София, Русе, Велико Търново и Перник дори топлата вода и парното ще поскъпнат. С по-малко от предварително изчисленото ще паднат и цените на тока, произвеждан от топлофикациите, който задължително се изкупува от НЕК и влиза в крайната цена на всички потребители.

   

• Колко ни струва токът?

  И да ни харесва, и да не ни харесва, цената на тока скача с около 10% до около 10 евроцента, (а както вече стана ясно – с 13% – бел. ред.).

  И да ни харесва, и да не ни харесва, дори с това повишение, България продължава да ползва най-евтиния ток в Европа.

  И да ни харесва, и да не ни харесва, като го съотнесем към покупателна способност, токът ни е по-скъп от средното за Европа.

  Но и да ни харесва, и да не ни харесва, Европа не е целият свят и през океана в САЩ май не са по-глупави от нас.

  Вижте картата на САЩ с цени на тока за домакинствата, разделени по щати.

  Всички цени под 12 цента ($) са по-евтини, от каквото ползваме в България. И няма нито един щат в континенталната част на САЩ, който да ползва по-скъп ток от средното за ЕС.

  Да бе, ще си кажем, но ние субсидираме зелените енергии, произвеждаме чист ток, пазим природата, а тъпите янки ще се изтровят от алчност.

  И да ни харесва, и да не ни харесва обаче, САЩ произвеждат 14% от електричеството си от възобновяеми енергоизточници, докато Европа – 12.4%.

  Глупавите янки хем не разхищават почти никакви държавни пари за субсидиране на зелени енергии, хем ползват по-зелен ток, хем е и по-евтин.

  Е, ние пък европейците сме по-добри на футбол.

  Голямо чудо, че си управляваме енергийната индустрия като СССР.

   

  –––––––––––––––––––––
  

  Бел.ред:  Текстът, поместен във Фейсбук профила на ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика), е препубликуван от Mediapool.

• Свети първоапостоли Петър и Павел (Петровден)

  Всяка година на 29 и 30 юни Църквата чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни, първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения, и са завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

  Те са наречени още „стълбове на православната вяра“. Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва още от древността на 29 юни и на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел).

  Свети апостол Петър

  Свети апостол Петър, брат на апостол Андрей Първозвани, бил беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава „камък“, му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог. Апостол Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.

  Свети апостол Павел

  Свети апостол Павел (от лат. паулус – малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на непосредствените Христовите ученици. Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш? … Аз съм Иисус, когото ти гониш“. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра.

  Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. По традиция се отговява с варено тазгодишно пиле и празнични погачки. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи за здраве. С Петровден завършва и Петровския пост. Тази година празникът се пада в петък, така че вместо с пиле се почита с риба. Ако 29 юни, празникът на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.

  Според църковния устав тази година, защото е в петък,  Петровден се почита с постна трапеза (и риба), но храната не е сред най-важното на празника.

  Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.

  Празнуват носещите имената:
  Петър, Павел, Петьо, Петрана, Петранка, Пепа, Петя, Полина, Павлин, Павлина, Павлета, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо, Пламен

  Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден – 30 юни, по църковному – Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

  Честит празник на всички именници!

   

  Източник:  Trydiani.blogspot.com

• Какво става с българските архиви в Русия?

  Русия е готова да върне на Полша архивите, изнесени по време на Втората световна война, стана известно в сряда. Това е резултат от дългогодишна борба, която поляците умеят да водят.

  Те вече получиха част от архивите, включително  документи,  засягащи разстрелите от 1940 г. в Катинската гора, още през 1990 година. Занесе им ги лично  Михаил Горбачов, който поднесе и извинение на Полша за престъплението.

  Архивите, които предстои да бъдат върнати, са били съхранявани в секретния фонд на министерството на вътрешните работи на СССР, сега са в Руския държавен архив в Москва.

  Там някъде са и българските архиви, изнесени през 1944 година. От които досега не е върнато нищо. Става дума за половината история на Третата българска държава.

  За тези архиви през последните 22 и половина години е ставало дума неведнъж. Имаше едно обещание от страна на Путин, когато пак беше президент. Обещан бе договор, също като на поляците сега, само че те умеят да държат на своето.

  А тогавашният български държавен глава, историк по професия, при визита в Москва чу подробни обяснения колко е сложна тази работа с архивите, как били разпръснати на различни места и трудно се събирали. А и много неща били изчезнали кой знае къде…

  Така или иначе Първанов се върна с обидно тъничка папка. А са изнасяни вагони.

  В документалната си книга „КГБ в България“ (Военно издателство, 2009 г.) доц. Йордан Баев пише: „Основната цел на съветските специални служби в тези септемврийски дни (на 1944 – бел.kafene.net)е насочена към издирване на всички възможни документи и персонални свидетелства за дейността на германското, италианското, британското, американското, френското и турското разузнаване в страната. На следващо място са поверителните български архиви (Тайна царска канцелария, министерствата на външните работи, отбраната и финансите, оперативните дела на полицията, Държавна сигурност и РО на Генералния щаб, както и на други държавни учреждения), данните за разкритите съветски разузнавателни групи в България“.

  „Кореспонденцията между началника на съветското военно разузнаване ген.-полк. Фьодор Кузнецов и секретариата на Вячеслав Молотов в периода от 23 ноември до 7 декември 1944 г. съдържа 70 страници от описи на документи, взети от дипломатическия архив на българското външно министерство т.е. само тези документи са над 2 хиляди“, пише Баев.

  Въпросът за архивите остава открит вече много години и очевидно в момента не само не е приоритет за българските власти, а изобщо не стои на дневен ред. Къде по-важни са договорите на „Лукойл Нефтохим“ или „Южен поток“…

  Така че отговорът на въпроса от заглавието е прост – нищо.

   

  Източник:  Мediapool/ Kafene.net

• Ваньо Шарков: СДС трябва да бъде основа на единен десен политически проект

  На 15 май 2012 г. половината от Националния съвет на СДС гласува за отхвърляне политическото споразумение за развитие на Синята коалиция, която има своето легитимно представителство на местно, национално и европейско ниво.

  Гласът на 49 човека се противопостави на гласа на близо 300 000 други, които в три последователни избора (за Европейски и национален парламент през 2009 г. и за местна власт през 2011 г.) подкрепиха обединената реформаторска десница. Същите тези 300 000 очакваха през изминалите три години  не просто препотвърждаване на проекта Синя коалиция, но развитието му в консолидирана и перспективна формация с решаваща роля в политическите процеси в България.

  Тези 300 000 избиратели очакват днес от нас ясен отговор на въпроса: ще позволи ли СДС с процедурни и апаратни хватки да бъде подменена волята им?

  На 8 юли 2012 г. всеки един член на СДС ще се изправи пред своята отговорност – да посочи с гласа си по кой път ще продължи да се развива партията.

  А пътищата са два:

  –   единият, да следваме доверието на 300 000 души, които поискаха от нас да бъдем единна, реформаторска десница, да надградим и разширим влиянието на Синята коалиция, като я превърнем в модерен десен европейски проект.

  –   другият, пътят на неясните интереси и задкулисни договорки, същият, който на последните президентски избори бе подкрепен едва от 65 000 души и превърна СДС в маргинална политическа сила.

  Ние, депутати, евродепутати, кметове и общински съветници от СДС и Синята коалиция категорично заставаме зад единството на традиционната десница.

  СДС има отговорност пред демократично мислещите хора в България и трябва да бъде основа на единен десен политически проект, който:

  –   да доразвие силните страни и успешните политики на обединената десница на местно, национално и европейско ниво;

  –   да отстрани слабостите на Синята коалиция, свързвани с вътрешни напрежения и протипостовяния, следвайки утвърдените европейски интеграционни практики;

  –   да преодолее разделението, като работи активно и със самочувствие през всички свои структури в местната, национална и европейска власт в посока изграждане на самостоятелен политически субект;

  Единният десен проект трябва:

  1. Да отстоява националните интереси без популизъм и с последователни реформаторски политики, базирани на опита и компетентността.

  2. Да бъде гарант за спазване на демократичните принципи и ценности.

  3. Да спре подмяната на историята на демократичния преход, както и посегателството срещу успехите на реформаторското управление на десницата. Това е положителната основа, върху която трябва да стъпи бъдещото развитие на държавата след застоя, в който я вкараха популистките управления на НДСВ, ГЕРБ и корумпираното управление на Тройната коалиция.

  4. Да защити европейския проект на България, чийто основи бяха поставени именно от традиционната десница, а бяха последователно доброволно сдавани на всякакви ново появяващи се политически формации, претендиращи за дясното.

  Ние, депутати, евродепутати, кметовете и общинските съветници на СДС и СК ще подкрепим онзи кандидат за лидер на СДС, който ще защити с опита, уменията и авторитета си политиката на единство на традиционната десница.

  Разчитаме на честната подкрепа на всички членове на СДС, които въпреки сътресенията продължават да ни бъдат верни и ни дават енергия да поставим на правилния път единната и силна десница.

   

  Д-р Ваньо Шарков

• Сините настояват за електронно броене и отчитане на изборните резултати

  „Ние от СДС и Синята коалиция сме категорично за промяна на Избирателния кодекс и то в посока гарантиране истинността на вота на българските граждани”. Това заяви кандидатът за лидер на СДС и депутат от Синята коалиция д-р Ваньо Шарков на среща с местната структура и членовете на СДС в Кюстендил по повод предстоящите консултации при Президента във връзка с Избирателния кодекс. „Едно от нещата, за които настояваме от доста време, е да има електронно броене и отчитане на резултатите. Това ще подобри работата на секционните избирателни комисии, няма да допусне недобросъвестно отношение на някои от членовете в тези комисии и ще бъде предпазен механизъм срещу подмяната на вота на българските избиратели – нещо, на което станахме свидетели в с. Бохот, община Плевен, по време на последните местни избори”, каза Ваньо Шарков.

  Той изрази категорично несъгласие с предложението на ДПС- да се позволи воденето на предизборна кампания на турски език в България. „Официалният език в нашата страна съгласно Конституцията на републиката е българският език. Предизборните кампании трябва да се водят на български език, за да бъдат ясни и разбираеми за всички граждани. Искането на ДПС е опит с етнически средства да се печелят политически дивиденти – нещо, което считаме за крайно непочтено”, каза д-р Шарков.

  Пред журналистите в Кюстендил той разказа, че евродепутатът на СДС и СК Надежда Нейнски работи в Бюджетната комисия в ЕП по предложение за увеличаване на финансовите средства по Предприсъединителния механизъм за средващата бюджетна рамка на ЕС от 2014 до 2020 г. „Смятам, че Кюстендил е едно от местата, където трябва да анонсираме тази възможност, която се отваря пред западните български общини за усвояване на повече средства от предприсъединителните програми по линия на трансграничното сътрудничество с държави като Македония например. Общините от Западна България трябва да направят всичко възможно да участват в изработването на съвместни проекти за трансгранично сътрудничество, за да може да се използват финансовите средства в предприсъединителните фондове на ЕС за подобряване на инфраструктурата и повишаване на конкурентноспособността в тези райони на България. „Не трябва по никакъв начин да изоставаме с усвояване на европейските средства, защото, знаете, че по време на управлението на Тройната коалиция отбелязахме значителен спад на усвояемостта и сега е моментът да наваксаме”, призова депутатът от Синята коалиция.

  Той отново подчерта, че се кандидатира за председател, за да направи силен СДС, който да бъде база за обединение на десницата в България, а това обединение да прерасне в единен десен политически субект. „Ще дам всичката енергия, която имам, за да се получи това обединение, защото то е честно спрямо избирателите- всичко останало- говоренето и в СДС, и в ДСБ за самостоятелно явяване на изборите-  е знак за самодостатъчност и самонадеяност, които са необясними за нашите симпатизанти”, категоричен бе д-р Шарков.

   

  Източник:  Dnesplus.bg

• Ивет Лалова стана европейска шампионка на 100 м спринт

  

  Най-добрата българска спринтьорка Ивет Лалова спечели титлата от Европейското първенство по лека атлетика в Хелзинки.

  Ивет Лалова бе най-бърза на финала на 100 метра с време 11.28 секунди.

  Това е най-големият успех в кариерата на 28-годишната Ивет и първи медал за нея от голям шампионат на открито, както и първа титла в историята за България от късия спринт на Европейско първенство.

  Финалът на 100 метра бе оспорван, като в по-голямата част от бягането водеше украинката Олеся Пох, но Лалова направи изключително силни последни 30 метра, в които успя да излезе начелo, предаде агенция „БГНЕС“.

  Българската спринтьорка финишира с време 11.28 секунди, докато Пох остана втора с 11.32, а бронзът отиде при литовката Лина Гринчикайте.

  Ивет направи изключително силно представяне в Хелзинки, като в сериите вчера записа най-добро време за сезона в Европа с 11.06 секунди, а след това спечели и полуфиналната си серия с 11.23.

  Източник:  Novinite.bg

• Vermont first state to ban fracking

  Vermont’s governor has signed a bill making it the first U.S. state to ban fracking, the controversial practice to extract natural gas from the ground.

  „This is a big deal,“ Gov. Peter Shumlin said Wednesday. „This bill will ensure that we do not inject chemicals into groundwater in a desperate pursuit for energy.“

  Shumlin said fracking contaminates groundwater and the science behind it is „uncertain at best.“ He said he hopes other states will follow Vermont’s lead in banning it.

  Source:  Cnn.com

• Десет янки са купили български паспорти, за да играят баскетбол в Европа

  Българският баскетбол вероятно е най-ефективното действащо депо, от което американски баскетболисти тръгват с българско гражданство към отбори на Европейския съюз.

  Това показва проучване на в. „168 часа“, започнато в средата на февруари, три седмици преди лидерът на РЗС Яне Янев и оглавяваната от него комисията „Първанов-Марин“ да изнесе данни за корупционни схеми в спорта и в частност в баскетбола.

  Говори се за суми от по 110-150 хил. евро за всеки документ за българско гражданство, който дава правото на играча да бъде менажиран в някой от силните европейски отбори. Там той се регистрира с българския си паспорт като гражданин на Европейския съюз. Според Янев
  

  става дума за даване на подкупи

  за десетки случаи в спорта, като в тях са включени и баскетболистите. Против главоломно растящата привилегирована натурализация и за проблема, който тя създава за баскетбола изобщо, открито говори в интервюто си капитанът на националния тим Филип Виденов.

  Преди година, заради изваждането на „горещия картоф“, на Виденов е поставена забрана за разговори с журналисти. Това става в момент, в който капитанът задава въпросите: дали натурализацията трябва да бъде така безразборна; каква е връзката на новите „граждани“ с държавата; колко един такъв натурализиран играч е прекарал в страната.

  „Все едно някой е пуснал реклама – ако искате паспорт, елате и си вземете!“, категорично заявява в интервю капитанът на националите.
  Стига се дори до парадоксалното положение, в което от Българската федерация по баскетбол
  

  категорично да отричат,

  че Седрик Симънс е получил второто си гражданство, докато във всички баскетболни сайтове, работещи професионално и следящи изкъсо играчите в Европа, срещу името на баскетболиста е изписано двойната му принадлежност – американска и българска.

  Хора, които са близки до спорта, твърдят, че сумата от 110-150 хил. евро за паспорти, е достатъчно компенсируема на следващите етапи от кариерата на състезателя в по-силни и далече по-платежоспособни западни тимове.

  Проучването на вестника показва, че през последните шест години – от 2006 до 2011 г., през българските отбори по баскетбол са преминали общо 62-ма американски играчи (средно по 10,3 баскетболисти на година), като мнозинството от тях са тъмнокожи. Точно те правят спорта по-зрелищен.
  

  Но едно от изискванията на Закона за българското гражданство е минималното 5-годишно пребиваване на чужденец в страната

  Пресмятанията за десетимата янки показват, че болшинството от тях не са се задържали у нас за повече от 28 месеца, време напълно достатъчно, за да бъде уредена покупко-продажбата, да се извадят документите за българско гражданство и населението на страната да се увеличи с един неограмотен състезател.

  За атлети, които са особено важни за развитието на българския спорт, административните дела, разбира се, са със съкратени срокове. Тук обаче излиза любопитен факт – от всичките баскетболисти, придобили в последните 2-3 години български паспорти, само един е бил със значителен принос за националните гарнитури в този спорт – Ърл Роуланд. Той е играл за националния тим на България. А с това джентълменско поведение си е спечелил огромното спортно уважение и аплаузите на публиката.
  Във всички случаи предложението за натурализацията на такива спортисти се прави от Министерството на физическото възпитание и спорта до Министерството на правосъдието.

  Следва издаването на държавния указ от президента. Общият набор от задължителните документи надхвърля дебелината на средно голям класьор в счетоводство. Сред тях е и
  

  документът за владеене на български език,

  издаден от Министерството на образованието и науката или нотариално заверено копие от диплома за завършена степен на образование в Република България (основно, средно, колеж или висше).

  „Повечето от тези момчета нямат дори и елементарни познания по български език – категорично заявява един от действащите в момента съдии. – За тях е достатъчно внимателно да следят играта и, понеже са професионалисти, на терена нямат никакви ядове по време на мач. Как точно се оправят във всекидневния живот ми е много трудно да кажа.“

  „168 часа“ успя лично да се убеди в това твърдение по време на мача на баскетболните ни звезди в „Арена Армеец“. Единственият натурализиран гражданин от общо осемте тъмнокожи баскетболисти в софийската арена бе Андре Оуенс.

  Още на влизане в залата, а след това по време на разгрявката „размених“ няколко думи с играча на „ЛукОйл-Академик“, пожелавайки му умишлено отборът му да загуби този мач. Широко усмихнат Андре отговори „Блягудариа многу“. В хода на срещата се оказа, че
  речниковият му запас се изчерпва още с “Дай, дай!” и “Бий, бий!”
  

  За десет атлета, пристигнали от Щатите, „168 часа“ по безспорен начин установи, че притежават и български паспорти.

  С двойното си гражданство и след известен престой у нас, всеки един от тези баскетболисти спокойно може да продължи кариерата си, при това със значително по-добро заплащане в който и да е европейски тим.
  Там те могат да попълнят тима, без техният произход или американски документ да противоречи на квотния принцип за участие на чужденци в тима. В различните страни от ЕС правилата за играещите чужди граж-дани са различни. Но един тъмнокож американец, та дори и на средно ниво в Америка,

  никога не е излишен в който и да е отбор

  Това също обяснява стремежа на българските тимове да имат точно такива състезатели.

  Те са гаранти да се спечели националната титла, но също биха улеснили участия на по-високо равнище в Балканската лига по баскетбол или клубни турнири.

  От друга страна, какво правят треньорите на тимове, които не са в състояние, като баскетболните грандове „Лукойл“ (трима янки от петима чужденци) и „Левски“ (четирима американци от петима чужденци) да си купят двуметрова тъмнокожа атракция?

  Какъв е мотивът и на играчите, ако покупките на чужденци и натурализацията продължава с досегашното темпо?
  Какво ще мотивира младите играчи да продължават в спорта,
  какво би карало треньорите да работят повече и по-добре, за да произвеждат кадри?

  Всъщност питанията не са чисто баскетболни, защото ситуацията с говорещите слабо български език футболисти е далеч по-заплетена. За разлика от баскета обаче, където не е ясно кой, как и защо купува, в най-обругаваната игра поне има относителен ред в мениджмънта.

  Американски българи

  За начало на процеса по натурализация на американски баскетболисти може да се приеме моментът, в който на 31 години през 2004 г. роденият в Чикаго, щат Илинойс, Прийст Лодърдейл получава българския указ за своето второ гражданство.

  Следват: Родерик Блекни, Ибрахим Джабер, Ърл Роуланд, Кейзъл Уесън, Уили Дейн, Джерард Хоуман, Кейдриън Кларк, Седрик Симънс, Андре Колинс и Андре Оуенс, както и дамите Доника Ходжис, Ноуел Куин и Таня Чиров.

  Отделно през последните години двама македонски баскетболисти – Перо Антич и Ристе Стефанов са влези наши паспорти.

  Капитанът на националите Филип Виденов: Защо да говоря, когато на играчите им е все тая

  – Филипе, преди време се появи информация, че част от чуждите баскетболисти, които играят в българското първенство, са плащали, за да получат своите български паспорти.
  – Аз го знаех от самото начало. Но ми е омръзнало да се занимавам с това, защото само се говори. След като момчетата, които играят в България, този проблем не ги вълнува, на мен вече ми е все тая.
  – Знаеш ли колко са янките, които са преминали през български тимове през последните шест сезона, от 2006 до 2011 г.?
  – Не, нямам представа.
  – Шестдесет и двама.
  – Не, не можех да допусна. (смее се)
  – Чест ти прави, че говориш за проблема. Споменават се суми между 110 и 150 хиляди.

  – По принцип е така. Една част от този проблем е сред причините да не ни уважават в Европа – много сме продажни. Не зная лично кои са, но много хора – над 20 души, си напълниха джобовете. Тези паспорти трябваха, за да могат отборите в Европа да имат американци, които са граждани на съюза. Това дава правото на тимовете да вземат и използват допълнително по още един американец. Не зная кой точно, но някой плаща. Защото какъв е смисълът да се дават пари и да се рискува. Това трябва да е на високо равнище.Сигурен съм, че има такива плащания. Спирам да се занимавам с този въпрос. Мен не ме касае толкова.

  – За своето място в отбора нямаш конкуренция?
  – По принцип не. Моят спортен живот е извън България, така че това не ме бърка чак толкова много. Но ето например сега в „Лукойл-Академик“ играе Андре Оуенс. В състава той е като българин и заема нечие място, а друг седи на скамейката. Но ако аз бях мениджър на отбора също щях да взема такъв играч, за да е по-силен съставът. Всичко е бизнес, нали така.

  Но пък ние не сме единствената държава, в която правят такива неща. Затова и казвам, че не искам повече да се занимавам с този случай. Защото съм човек, който говори открито за този казус, а в същото време самите играчи, които са засегнати, си мълчат. Миналата година ми бяха забранили да говоря пред журналистите, защото казах, че федерацията за нищо не става.
  – Това се практикува и от други държави.
  – Да, така е. Но там примерно американците играят 3-4 години в първенството и едва тогава им предлагат гражданство. Арън Харпър в „Левски“ няма никакъв проблем да бъде български гражданин. Той е тук вече три-четири години.

  Осем наши “съграждани” в момента са зад граница

  Испански сайт се подиграва с възможността баскетболистите да имат по 2 паспорта, единият от които задължително български.

  от ДАНИЕЛ МИРКОВ

  В момента в българските баскетболни отбори от НБА играят общо 22-ма чужди състезатели. От тях 13 са тъмнокожи и атрактивни американци, които правят мачовете още по-зрелищни.

  Справката на „168 часа“ показва, че от 109 баскетболисти в осемте тима в първенството у нас 22,18 на сто са чужденци (двадесет и двама). От тях пък 13 са американци, което означава, че близо 60 на сто от чуждестранните състезатели са пристигнали от Америка.
  Единственият, който в момента е „на терена“ и има и български паспорт, е роденият в Индианаполис 31-годишен състезател на „Лукойл-Академик“ Андре Оуенс.

  Проучването показва също, че от 188 баскетболисти в десетте отбора на „А“ група има само един чужденец – черногореца Амар Тахирович във „Видабаскет“.

  Къде обаче играят 8-те наши „съграждани“ от Щатите, за които „168 часа“ знае, че са с паспорти през последните години? Колко време са прекарали те в България, преди да играят в първия си европейски тим?

  За престоя на шестима от тях са ползвани информациите в интернет, където са посочени последните дати за участие в български срещи (бел. ред.).
  Родърик Блекни, 35 г. Хардсил, Ю. Каролина – в „Олимпиакос“ (365 дни).
  Ибрахим Джаабер, 28 г. Елизабет, Ню Джърси – в „Лотоматика“ (365 дни).
  Ърл Роуланд, 28 г. Салинас, Калифорния – в „Кремона“ (365 дни).
  Уили Дийн, 32 г. (няма данни) – в Болоня (774 дни).
  Джарет Хоуман, 29 г. Ремсън, Айова – в „Кремона“ (631 дни).
  Колинс, 42 г. Кимийсиън, Ню Джърси – в „Казерта“ (199 дни).
  Ърл Колуей, 29 г. (няма данни) – в „Каясол“ (203 дни).
  Седрик Саймънс, 26 г. Шарлът, Зап. Каролина – в „Асефа“, Испания (307 дни).

  Как действа схемата

  Единият от двата варианта, по който действа предполагаемата схема за натурализирането на американските баскетболисти, е построен на принципа „търсене-складиране-предлагане“.
  В нея страната ни и българските отбори играят ролята на „депо“, в което баскетболистите са ангажирани към своите тимове във времето, преди да получат и българско гражданство и паспорт.
  Преди това скаут в Щатите държи под око състезатели, които имат малки шансове за първенствата на Америка, но са достатъчно добри и апетитни за европейските отбори. Човекът зад Атлантика поддържа връзка с българския си колега в мениджмънта, който приема играчите временно, докато те изчакат паспорти.

  Мениджърите от континента са наясно, че от България могат да се купят вече готови играчи с европейски документи, за да бъдат подсилени отбори на една или друга позиция с американски баскетболисти. Макар и с двойно гражданство, те имат статут на граждани на Европейския съюз.

  Състезателите повишават цената си от момента, в който получат българското гражданство, и са готови за това да платят между 110 и 150 хил. евро. Запознати твърдят, че тази сума се възстановява и дори носи печалба, след като кариерата на играчите продължи извън България.

  Според запознати българският мениджър печели и втори път при продажбата на баскетболиста в европейските тимове.
  Такава или подобна на тази е и схемата, по която се действа и в други спортове. За момента ЕС не е въвел конкретни правила, ограничаващи успешния бизнес и мениджмънт на спортисти извън границите на Европа.

  Двама натурализирани играят при гърците

  Двама от най-известните македонски баскетболисти – 209-сантиметровият Перо Антич и близо двуметровият Ристе Стефанов играят в два гръцки отбора.

  Сега кариерата на Антич, който е един от лидерите на македонския национален отбор, продължава в „Олимпиакос“, след като преди това огромното крило на съседите на два пъти игра за „Лукойл-Академик“. В графата националност във визитката на Перо е посочено двойно гражданство – македонско и българско, както е написано и срещу името на Ристе Стефанов.

  Точно както и Антич, Стефанов е играч от националния отбор на Македония и също като него в продължение на четири години играе за отбора на българските „студенти“.

  Неговата кариера сега също се развива в гръцки отбор – „Илисиакос“, където и 31-годишният Ристе играе като баскетболист с правата на второто си гражданство, а не като македонски състезатели.

  Преди да премине за втори път през „Лукойл – Академик“ и да заиграе за гърците, използвайки българското си гражданство, Перо се подвизава в руските „Спартак“ (Санкт Петербург) и „Локомотив“ (Ростов), докато Ристе последователно преминава през гръцкия АЕК и италианския „Сан Северно“.

  Проблемите са за целия континент

  Схемата с търсенето и предлагането на паспортите за натурализацията на чуждите играчи работи особено успешно и на пълни обороти. Това е причината един специализиран сайт за европейския баскетбол да направи горния колаж: автомат за закуски, на чиито рафтове са поставени паспортите на европейските държави. Остава единствено да бъде платена съответната сума и в процепа пада документът, който отваря вратите към добре платените континентални отбори.

  Ясно е, че Европейският съюз в много близко време ще се опита да сложи ред и в спорта. За момента въпросите с натурализираните състезатели и тези, които използват двойното гражданство, за да заобикалят спортните разпоредби, са в приоритетите на международните спортни власти.

  Но е очевидно, че рано или късно държавната власт на континента ще подхване и тези проблеми, за да постави нещата на техните места.
  Сега най-многобройни са случаите с напазаруваните на килограм от Африка, а след това натурализирани по бързата процедура в страна от ЕС футболисти.

  Приблизително такава е и ситуацията с баскетболистите, чийто най-голям и интересен пазар е този в САЩ. В същото време за локалните състезатели остава единствено да търкат резервните скамейки.

  Объркването е тотално и то е колкото на спортно, толкова и на най-обикновено мениджърско равнище. Преплетените интереси на купувачи и продавачи на състезатели неизбежно водят до чести конфликти.

  Няма и никакво съмнение, че всичко това води след себе си и до най-обикновени, но за момента останали непокътнати корупционни схеми, които засега са извън полезрението на европейските правни институции.

  Американците желани толкова, колкото бразилците във футбола

  Ако американецът е най-точният символ на баскетбола, то за всеки бразилец първо се приема, че е силен футболист. Това ги прави най-желаните чужди попълнения в отборите от професионалната ни футболна група.
  Фактът, че един играч е бразилец, означава, че половината от неговия трансфер в България вече е гарантиран.
  Седемдесет и шест са чуждестранните футболисти, които в момента ритат в българското първенство. От тях в шестнадесетте тима на елитната група бразилците са най-много – 17. Те са и близо три пъти повече, отколкото най-често купуваните от българските отбори сръбски футболисти. Подобна е ситуацията през последните два сезона, когато в отборите има съответно по 16 и 14 играчи с бразилски паспорти.
  За разлика обаче от предишните първенства, сега броят на латиноамериканци е изравнен от френски граждани, включени в отборите на елитния ни футбол.

  Даксон да Силва: Професионално е да говоришезика на страната, в която се състезаваш

  След едно кратко прекъсване от няколко месеца, в продължение на шест сезона, 24-годишният бразилски атакуващ полузащитник на „Локомотив“ (Пд) Даксон да Силва продължава да е важен играч за отбора на „смърфовете“. Начинът, по който Даксон се справя с българския език, повече напомня на говора на човек от югоизточните части, отколкото на бразилец от Сантана до Ипанема.
  – Даксон, говориш доста добър български език!
  – Бива-бива. Ако ми говорите бавно, няма проблеми да разбирам за какво става дума. Има някои думи, които ми липсват, но мога да се оправя.
  – Ти ходил ли си на учител, за да научиш езика тук?
  – Не, не съм бил на учител, не съм ходил на училище за езика. Кузман Маринков беше този, който ме докара в България. И той имаше един служител, който работеше за него и аз ходех и говорех с него. Това момче знаеше горе-долу португалски и така – дума по дума. От него учех думи, които са най-важни – за играта, за всеки ден. Но така започнах тук, от 2006 година.
  – Когато пристигна, знаеше ли дума български?
  – Не, на чисто – нито една дума, само португалски. Сега всички журналисти, които идват да правим интервюта, казват, че говоря много хубаво езика. Защото, нали, българският език е много труден. Преди мислех, че нашият португалски е труден, ама после видях, че не е така. Но след като съм дошъл да живея тук – подписал съм договор за пет години – нормално е да мога да говоря. Това е професионалното – да говориш езика на страната, в която играеш.
  – Имаш предвид да говориш с колегите, със съдиите?
  – Не само. Трябва да излизаш, да говориш с хората, да купуваш различни неща…
  – И те уважават за това, че говориш езика, предполагам.
  – Да, точно това е. Защото когато излизаш, трябва да можеш да комуникираш. Професионалното е да знаеш езика на страната, в която се състезаваш. И така хората повече те уважават, това се вижда от отношението им, когато говоря български.
  – Ти български гражданин ли си?
  – Не, още не съм. Не зная дали това ще стане. Не мога да кажа, знаеш, че е доста сложно.

   

  Източник:   168chasa.bg

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Разходите на българската държава ще могат да бъдат виждани онлайн

  От 1 юли всеки ще може да вижда на сайта на българското Министерство на финансите всекидневните разходи, които държавата извършва. Това стана ясно от думите на зам.-министър Владислав Горанов. По думите му това ще е един вид взаимен контрол и премахване на всякакви спекулации.

  По-голямата част от всички трансфери и разходи, които извършва правителството, ще могат ежедневно да бъдат виждани.

  Разходите за заплати в държавата не са намалени, но ще има промени в критериите за получаване на допълнително материално стимулиране.

  Тези, които са си клатили краката, може да получат и по-малка заплата, допълни Горанов. Ако някой служител не си изпълнява задълженията, няма да получи допълнително възнаграждение, което може да се даде на база на оценката на работата му. Това ще е обективен процес. Вие ще можете да се запознаете с решението на неговия ръководител и защо той му е поставил оценка, която му намалява възнаграждението. Това не е порок, а предимство на модела, обясни Горанов.

   

  Източник:  Vsekiden.com

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Красива и умна: всяка една на сто хиляди девойки…

  Красивата абитуриентка Любов Калоянова е единствената зрелостничка, която е събрала пълния брой точки на матурата по български език и литература.

  Зрелостничката смята да кандидатства в Софийския университет и не бърза да бяга от България. Тя не крие, че е обмисляла следване в чужбина, но засега в родината ще се чувства по-добре. Евентуално за магистратурата би могла да се замисли дали да не я изкара в Германия.

  Според красивото момиче много родни студенти, които са имали голямо желание да учат навън, в крайна сметка се връщат заради финансови проблеми или заради голямото натоварване.

  Любов предпочита да следва немска филология, а не журналистика, въпреки че планира да се занимава с медии. Знае няколко езика, сред които английски, руски и немски. (Със съкращения)

   

  Полина Ангелова,

  Razkritia.com

  

  .

• Явор Гърдев режисира американски високобюджетен филм

  Българският режисьор Явор Гърдев ще режисира високобюджетен игрален филм за древногръцкия герой Тезей и мита за неговата победа над минотавъра, съобщава сайтът The Hollywood Reporter.

  

  Продукцията „Тезей“ ще бъде изпълнена със специални ефекти, като по тях ще работи Джоузеф Пийпи, част от екипа на спечелилия три награди „Оскар“ „Аватар“ на Джеймс Камерън и Кори Кучон, чиято кариера включва заглавия като „Спайдърмен 2“.

  В момента се работи по кастинга на филма, който се реализира от набиращата скорост американска компания Kalioppe Films. Тя е създадена от американската актриса Кира Мадало Сисай, която ще бъде автор на сценария. Компанията планира създаването още на биографичен филм за Ван Гог, 3D екранизация на историята за Хензел и Гретел, както и две документални ленти, а „Тезей“ е най-новият проект в плановете й.

  Сайтът на Kalioppe Films отбелязва, че историята за Тезей ще бъде погледната от няколко ъгъла и във филма ще бъдат представени герои и същества, които не са познати на широката публиката.

  The Hollywood Reporter отбелязва успехите на предишния филм на Гърдев „Дзифт“ (2008). Сред отличията е и наградата за най-добър режисьор на кинофестивала в Москва, на чието тазгодишно издание Гърдев е член на журито.

  През 2011 г. в интервю за „Дневник“ Явор Гърдев разкри, че работи по научно-фантастичен филм, наречен Contra, който ще бъде по сценарий на Захари Карабашлиев. Oттогава няма информация около проекта и изглежда, че „Тезей“ ще бъде следващото, което ще видим от режисьор

   

  Източник:  в. „Дневник“

• <<
• 1
...
• 218
• 219
• 220
• 221
• 222
• 223
• 224
• 225
• 226
• 227
• 228
...
• 416
• >>