Най-голямата книжарница в България е разположена на площ от1000 кв.м
ЗА НОВАТА КНИЖАРНИЦА
На своите 1000 кв.м площ книжарницата предлага голямо разнообразие от заглавия, събрани на едно място; тематично разпределение на книгите; професионален екип от консултанти; музика, филми и игри; над 5000 заглавия на чужди езици; речници, учебни помагала и пособия; подаръци и книжни аксесоари; периодичен печат; канцеларски материали, опаковане на подаръци; образователни играчки за деца и други.
Посетителите имат възможност да опитат сладките изкушения на уютното биокафене и да използват неограничено интернет зона. Специално за родителите и техните деца, книжарницата предлага детски кът със занимателна програма за най-малките.
Книжен център „Гринуич“ организира всекидневна културна програма и горещи промоции всяка седмица. Всеки клиент може да се присъедини към „Гринуич клуб“, да получи своя лична клубна карта, с която да натрупва бонус точки и да се възползва от специални отстъпки и изнена
Официалното откриване на книжарницата е на 8 юни, петък, от 18:00 ч.
Тя се намира в София на бул. „Витоша“ 37.
Годишният доклад на „Фрийдъм хаус“ (Freedom House) отчита поредно отстъпление от демократичните реформи в България, която остава „полуконсолидирана демокрация“, в каквато група са Румъния, Сърбия, Македония и Хърватия.
В доклада си „Nations in Transit” американската неправителствена организация анализира настъпилите през миналата година в света промени в седем категории – Национално демократично управление; Избирателен процес; Гражданско общество; Независимост на медиите; Демократично местно управление; Рамка и независимост на правосъдието; Корупция.
По отношение на България, през 2011 г. в пет от категориите не е настъпила никаква значима промяна, а в две – изборен процес и рамка и независимост на правораздаването – има отстъпление.
Цялостната оценка е била най-добра през 2008 г., след което бавно започва влошаване и прогнозата е, че през 2012 г. страната ще слезе още по-надолу като състояние на демокрацията.
Поради нарастващите заплахи спрямо независимостта на съдебната система, оценката на България по този показател се понижава от 3.00 на 3.25.
Правораздаването страда от дълги процедури, отлагания, дефектно досъдебно производство и отмяна на обвинения поради технически детайли.
Посочва се, че извършените от Висшия съдебен съвет назначения в съдебната система са довели до искания на оставки и реформа, отправени от широки професионални и граждански среди.
В лаконичния обзор на събитията от 2011 г. е обърнато особено внимание на разследването, водено от Европейската асоциация на съдиите, срещу вътрешния министър Цветан Цветанов за непрекъснати заплахи срещу съдебната власт, които застрашават нейната независимост и нарушават европейските стандарти за върховенство на закона.
Неефективността и корупцията в средите на правораздаването все още са смятани за значително препятствие в борбата срещу корупцията по високите етажи и организираната престъпност, се казва в частта на доклада за България, изготвена от Георги Ганев и екип на Центъра за либерални стратегии.
След като от 2004 г. насам България е с една и съща оценка за цялостния изборен процес, през 2011 г. се отчита влошаване.
Към обичайните обвинения за купуване на гласове и манипулиране на резултатите, изборите „2 в 1“ се характеризираха със значителна административна неефективност, която създаде проблеми с избирателните списъци, дълги опашки за гласуване, забавяне на обявяването на официалните резултати. Отбелязано е също, че по-голямата част от медийното отразяване на изборите е станало чрез платени политически публикации, а независимата информация е била оскъдна. Заради поразително лошото административно менажиране на изборния процес рейтингът на България пада от 1.75 до 2.00, се посочва в доклада.
По отношение на медиите се посочва, че след влошаването на показателя за тяхната независимост през 2009 г., в последвалите години България продължава да се намира на същото ниво. Нищо не се е променило към добро и през 2011 г., характеризирана с „продължаваща концентрация на собствеността на медии и засилващи се обвинения за припокриване между медийни и политически интереси“.
Отбелязва се смяната на собствеността на водещи всекидневници като „Труд“ и 24 часа“ и се припомня, че от 2009-2010 г. на пазара за печатни медии има нов играч – Нова българска медийна група, която увеличава контрола си над пазара.
В доклада са намерили място два инцидента – взривът през февруари 2011 г. пред сградата на в. „Галерия“, известен със своята критична позиция към управлението на ГЕРБ, както и взривената по време на предизборната мампания кола на телевизионния водещ Сашо Диков, също известен със своите анти-ГЕРБ възгледи.
За качеството на управлението се посочва, че общественото доверие към премиера Бойко Борисов и правителството му не се различават съществено от тези показатели за предходните три правителства.
На нивото от 2007 г. стои състоянието на гражданското общество. В края на 2011 г. е имало регистрирани 9 137 неправителствени организации, от които едва 0.5% са клонове на чуждестранни структури.
Съществена промяна няма и в борбата с корупцията – България е на същото ниво от 2009 г. насам , а през тази година подобрение не се очаква. Системата на звената, натоварени да се борят с корупцията, страда от липса на координация и яснота за отговорност и отчетност. Неспособността на властите да пресекат ширещата се организирана престъпност, особено на митническите пунктове, доведе до това, че ЕС отложи приемането на България в свободната от митнически контрол Шенгенска зона, се казва в доклада.
По показателя „Национално демократично управление” се посочва, че в България „продължава практиката на управляващите на правене на политика „ад хок” (на момента), при липса на по-прагматични управленски стратегии”.
През 2011 г. не са настъпили забележими промени и по отношение на местното управление.
Общата оценка на показателя „Демокрация” в България пада от 3.07 за 2010 г. на 3.14 за 2011 г.
В прогнозата за 2012 г. се казва, че основната задача на правителството ще бъде да контролира вътрешните последици от глобалната финансова и икономическа криза, докато прилага дълго отлаганите реформи в сектори като здравеопазване, висше образование и правосъдие.
Също толкова важно е правителството да подобри ефективността на публичните разходи и мерките за справяне с организираната престъпност и корупцията.
Нивото на държавния дълг на САЩ може два пъти да надвиши обема на националния БВП в близките 25 години. Това ще се случи, ако властите решат да съхранят днешните данъчни облекчения, се казва в доклада на Бюджетното управление на американския конгрес.
Ако данъчните облекчения, чийто срок изтича на 31 декември тази година, бъдат отменени, икономическите показатели в средносрочен план ще се окажат значително по-добри. В този случай след четвърт век държавният дълг може да съставя повече от половината от БВП на страната.
Независими експерти дават за пример Гърция – държавата, намираща се в тежка икономическа катастрофа, където държавния дълг е 160 % от БВП.
Основният източник за увеличаване на държавните дългове са социалните програми за възрастни и малоимотни, смятат авторите на доклада. По тяхна оценка, ако не се измени днешната система на здравеопазване, загубите на федералните ведомства в този отрасъл към 2037 г. ще съставят 10 % от обема на БВП. “Стареенето на населението и ръста на цените на медицинските услуги водят до това, че мерките от бюджетната политика, които работеха по-рано, вече не са толкова ефективни” – се казва в изследването.
Според представителите на Бюджетното управление, “при съхраняване на днешната политика дефицитът и държавния дълг ще достигнат разрушителни размери”. За да избегнат подобна ситуация властите “трябва да увеличат обема на доходите така, че те да бъдат по-високи от БВП, съществено да се съкратят държавните разходи или да се направи нещо друго”, се казва в доклада.
Отмяната на данъчните облекчения за богатите американци в условия, когато бюджетният дефицит за последните три години не пада по-ниско от 1.3 трилиона долара, е един от ключовите моменти в президентските избори. Демократите на Барак Обама смятат, че без подобни мерки няма как да се решат острите финансови проблеми. Републиканците твърдят, че всяко повишаване на данъците на богатите пречи за създаването на работни места и довежда до снижаване темпото на икономическия ръст.
Почти няма шансове тримата работници, които са в неизвестност трети ден след взривовете в склада за боеприпаси край пътен възел Петолъчката, да са оцелели.
Издирването продължи и по-късно в четвъртък бяха открити части от тела. Все още обаче не е ясно дали те са от човек или животно и предстои това да се установи с ДНК анализ, съобщи окръжният прокурор на Ямбол Георги Ханджиев.
Тримата са били в цеха, в който са избухнали първите взривове във вторник. Според Ханджиев е почти сигурно, че ще има жертви. „На мястото на взривения цех в склада за боеприпаси край Петолъчката има кратер, дълбок 3-4 метра“, каза Ханджиев.
Следователят Георги Илиев не отхвърли възможността телата на работниците да са напълно изгорели. Самоличността им бе установена в деня на експлозиите, а техните близки са уведомени.
„За съжаление не съм оптимист, дори напротив“, заяви от своя страна зам.-главният прокурор Бойко Найденов.
От последните гърмежи в района мина едно денонощие, което даде възможност там да влязат експерти по взривовете и разследващи. Стана ясно обаче, че зам.министърът на отбраната Валентин Радев три пъти е влизал във взривения завод за боеприпаси, което е било в нарушение на правилата, с надеждата изчезналите хора да бъдат намерени.
„Нещо страшно е било. Взривът се е предавал от цех в цех, всичко е унищожено“, заяви Валентин Радев пред бТВ.
Прокуратурата: Взривът е станал при разтоварване на снаряди
От изявленията на зам.-главния прокурор Бойко Найденов се разбра, че версиите за трагичния инцидент са много, разследването е в самото си начало, а информацията малко. Все още не е ясно, например, колко и какви боеприпаси са съхранявани в частния склад на „Берета Трейдинг“ край ямболското с. Лозенец.
Статистиката показва, че досега разследващите показват нулева успеваемост в разкриването на подобни инциденти през последните години. Все още, например, не е изготвена техническата експертиза, нужна за разследването на взривовете в поделението край Челопечене през 2008 година.
Зам.-главният прокурор коментира в четвъртък пред БНТ, че вероятните причини за инцидентите са неспазване на технологичната дисциплина или човешка грешка.
Найденов изрази убеденост, че взривът е станал при разтоварване на снаряди.
“Те са били в епицентъра на взрива. В момента на експлозията се е извършвало разтоварване на камион с боеприпаси, което е и причината другите работници, намиращи се в цеха, да са били извън него и затова са оцелели”, коментира Найденов.
Работи се по няколко версии, но основната остава човешка грешка и пропуск в технологията, уточни зам.-главният прокурор. Цех 1 е напълно разрушен, затова следствието ще разчита на останките в района и свидетелските показания. За момента разследващите получават пълно съдействие от страна на частната фирма „Берета Трейдинг“, която е собственика на склада.
Според Найденов друга възможна причина е неправилната работа с боеприпасите от страна на работниците. Вероятно те не са оxлаждали мунициите, докато са ги унищожавали.
Прокурор Найденов потвърди, че два мобилни телефона са намерени още с първото влизане. “Единият от тях дори работеше, а другият беше на части. Сам по себе си едва ли този GSM е причина за взрива. Една от основните версии е, че е имало пропуск в технологията на утилизацията на боеприпасите”, добави Бойко Найденов.
От думите му стана ясно обаче, че разследването е още в начален етап и няма конкретни доказателства за нито една от версиите. Все още не може да се влезе в района, тъй като трябва да приключат всички вторични взривове.
Засилват се съмненията за нередности в складовете
До момента има и противоречива информация за състоянието на гръмналите складове. От фирмата собственик „Берета Трейдинг“ твърдят, че имат всички нужни сертификати и са минали през поредица проверки.
Шефът на сектор „Контрол на общоопасните средства“ (КОС) към МВР Божидар Василев, който отговаря за контрола върху този вид дейности, нееднократно изтъкна, че в базата редовно са правени различни проверки, които не са открили проблеми
Военното министерство и разследващите вече допуснаха, че взривовете са били твърде големи и е възможно да са се съхранявали някакви непозволени материали и в по-голямо количество, отколкото е разрешено.
При изграждането на такива складове отстоянието и преградите между тях не трябва да позволяват експлозиите от едно помещение да се прехвърлят в друго. В случая обаче взривовете са обхванали всички складове.
Зам.- главният прокурор Бойко Найденов обаче заяви, че ще се разследва дали е упражняван адекватен държавен контрол върху работата на фирмата.
„Един от елементите, които ние ще разследваме и сме длъжни да разследваме, е дали е осъществен надлежен и адекватен контрол, защото вие може да оформите и 5, и 10 формуляра за извършени проверки. Просто ние трябва да установим дали са извършени те и дали са спазени правилата за провеждане на тези проверки, какво точно са установили и защо не са направени, да кажем, 15. Сами разбирате, че контролът на общоопасните средства е нещо, което трябва да се прави в пълнота, в цялост. Не е допустимо – вече говоря и като гражданин, в последните години да се случват толкова произшествия с взривни вещества“, коментира Бойко Найденов.
„Ние сме иззели документацията от фирмата – и от седалището в София, и документацията, която се намира там на местопроизшествието. На база на това и допълнителни разпити евентуално на хората, които са обучавали работниците, ще можем да установим дали наистина са спазени всички изисквания, така както се предполага, с даването на европейски сертификат за сигурност. Но това предстои да се прави. Предстои да се направят и експертизите“, посочи Найденов.
Вече стана известно и това, че чиновника в МО, който е трябвало да контролира изпълнението на предишен договор с „Берета Трейдинг“, в крайна сметка е получила за награда от фирмата екскурзия на остров Бали.
Междувременно се появиха твърдения, че Митко Караколев – бивш служител на КОС в Стралджа и настоящ шеф на взривилия се склад край Петолъчката, е обикалял семействата на служителите в “Берета трейдинг” с по 500 лв, които е предлагал срещу мълчанието им. Това са казали местни хора, пожелали анонимност, пред репортери на бТВ.
Служителите във фирмата и техните семейства отказват да говорят пред журналисти, защото имат да вземат много пари от “Берета трейдинг”, споделя жена, чийто съпруг е служител в компанията. Жители на Лозенец потвърждават, че се опитват да купят мълчанието им, само че сумата била не 500, а 1000 лв.
Цялата отговорност по контрола е на МВР
Лидерът на ДСБ и бивш премиер Иван Костов обясни в четвъртък, че според Закона за боеприпасите именно МВР, а не военното министерство отговаря за контрола на фирмите, които се занимават с унищожаването на боеприпаси.
„Цялата отговорност по дейностите с взривните вещества и боеприпасите се носи от полицейските органи“, заяви Костов пред Нова тв и уточни, че законът е бил подготвен и приет от ГЕРБ през 2010 година.
Бившият министър на отбраната от правителството на тройната коалиция Николай Цонев, по чието време станаха взривовете край Челопечене, също изтъкна, че целият контрол се извършва от МВР.
Абсурд е, че още не се знае колко и какви боеприпаси е имало в склада
„Втори ден не знаем колко са боеприпасите, какъв вид са, контролът за това какво влиза в базата на тази фирма се извършва от МВР, технологичният процес се контролира от МВР и те би трябвало да знаят, имат дневници“, каза Николай Цонев в четвъртък пред Дарик радио. Според него МО не би трябвало да има никакво отношение към сегашния инцидент, тъй като има само един договор с фирмата за утилизация на боеприпаси, а целият контрол се извършва от МВР.
Бившият военен министър посочи, че в случая с взривовете в склада в Челопечене на 3 юли 2008 г. още в първите два-три часа е било изяснено, че има 1200 тона боеприпаси. Складът, който изгърмя, е имал 200 тона, които са били негодни и повредени. Останалите 1000 тона боеприпаси, които са били здрави, са преместени в първата нощ след инцидента, за да бъдат хората спокойни, обясни ексминстърът.
„Повече се учудвам на това, че втори ден говорим, че не знаем къде са тримата изчезнали, дано са живи и здрави. Нали имаме списък кои са дошли на работа, в колко са си тръгнали. Не може тези хора да изчезнат във въздуха“, каза Николай Цонев.
Той изрази предположение, че инцидентът край Петолъчката се дължи на човешка или технологична грешка и не вярва на теории, лансирани при взривовете през 2008 г., че някой искал да строи МОЛ, да вземе зе
От 5 до 7 юни директорът на ЦРУ Дейвид Петреъс е бил в България, съобщиха изненадващо от посолството на САЩ. На среща с властта той е поискал „по-силни“ връзки между разузнавателните служби на двете страни.
Генералът се е срещнал с президента Росен Плевнелиев, с премиера Бойко Борисов, с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, с министъра на отбраната Аню Ангелов и с отделните шефове на българските разузнавателни служби.
Като бивш началник на Централното командване на САЩ и на коалиционните сили в Ирак и Афганистан генерал Петреъс изразил искрената признателност за внушителния принос на България в тези страни. Той дал висока оценка на способностите на българските части, с които е служил в тези мисии, както и на Балканите.
Директорът похвалил добрите отношенията на сътрудничество в разузнаването между ЦРУ и българските служби в съвместната им работа, „целяща да се извлече полза от новопоявили се възможности и да се даде отпор на общите заплахи“, и е изразил решимостта тези отношения да бъдат разширени, допълват от посолството.
Петреъс приветствал в частност усилията ни в борбата с тероризма, организираната престъпност и корупцията.
Освен това отбелязал отговорната фискална политика и дисциплина на България.
Директорът на ЦРУ подчертал, че САЩ одобряват и насърчават важните стъпки, предприемани от страната ни да се модернизира и усилията за разнообразяване на енергийните източници и осигуряване на по-голяма прозрачност в енергийния сектор, както и за постигането на сигурност и стабилност на Балканите.
От посолството обясняват, че Петреъс си е тръгнал „дълбоко впечатлен от цялостната визия, представена от президента и министър-председателя“.
Според него близкото партньорство на САЩ и България е особено важно и за двете страни и очаква това партньорство в разузнаването и в други сфери да стане още по-силно.
Малко по-късно от пресслужбата на Министерски съвет също излязоха със същото съобщение за посещението.
В него обаче е добавено и мнението на премиера след срещата: „Фактът, че той отдели толкова време за посещение в София, е знак за доверието, което партньорите ни имат в нас”.
„Благодаря на директора на ЦРУ за високата оценка за направеното от българското правителство в борбата с тероризма, организираната престъпност и корупцията и за подкрепата на нашата политическа воля да се справим с тези проблеми“, заявява Борисов.
Той също смята, че сътрудничеството между ЦРУ и българските разузнавателни служби е изключително добро и ползотворно.
В края на май 2010 г. на визита у нас дойде тогавашният шеф на ЦРУ Лион Панета – сега министър на отбраната на САЩ. Тогава обаче посещението му бе шумно отразено. Той самият даде изявление след срещата си с Борисов и Цветанов.
Визитата на Дейвид Петреъс бе предшествана от посещения на други шефове на американски спецслужби. В началото на април директорът на DEA (Агенцията за борба с наркотиците на САЩ) Мишел Лионхарт пристигна в България, за да открие неин офис на агенцията.
В края на миналата година, докато бе в България, шефът на ФБР Робърт Мълър писа шестица на вътрешния министър Цветан Цветанов и на МВР.
Неправителствени организации като „Репортери без граници“ класират България на 80-то място по свобода на световния печат – на самия край на всички европейски държави-членки – това трябва да разтревожи всички нас, каза европейският комисар по телекомуникациите и медиите Нели Крус. Тя добави, че проблемите със свободата на медиите в България са заели ключово място в дневния й ред. Този въпрос е личен приоритет за мен, каза тя по време на публично изслушване за свободата на медиите, организирано в Европейския парламент от Алианса на либерално-демократическите партии.
Защитата на основните ценности като медийната свобода в България и в другите държави-членки на ЕС не е даденост – трябва да се борим за нея всеки ден, каза Крус, цитирана от вестник „24 часа“.
Тя добави, че унгарското правителство все още не успява в усилията си да спази европейските норми, включително за свободата на медиите. Крус допълни, че случаят с България изглежда тревожен.
Тя посочи още, че е че чела смъртни заплахи срещу журналисти в България. „Нека бъда ясна: заплахата с насилие никога не е приемлива част от демократичния дебат“, каза еврокомисарят по телекомуникациите и медиите.
На изслушването в Брюксел организаторите от групата на либералите бяха поканили Съюзът на издателите в България (СИБ), български журналисти и европейски експерти по медии.
Ако в София е останала някаква свобода на словото, то в провинцията тя напълно липсва, каза Оливие Базил, генерален директор на „Репортери без граници“, цитиран от вестник „Труд“.
Той се изказа критично и за финансирането на повечето печатни медии в България. Европейски издатели ще посетят България в близко бъдеще, за да се запознаят лично със ситуацията на медийния пазар и състоянието на свободата на словото, съобщи Франсин Кънингам, изпълнителен директор на Европейските издатели на вестници.
Световноизвестният американски писател Рей Бредбъри е починал на 91 години късно през нощта във вторник, 5 юни, в Южна Калифорния.
Новината се появи първо в „Туитър“ и бе потвърдена малко след това от дъщеря му Александра Бредбъри пред „Асошиейтед прес“. Тя е отказала да даде допълнителни подробности.
Макар да бе възпрепятстван през последните години вследствие на инсулт, заради който се налага да използва инвалидна количка, Бредбъри остава активен през 90-те си години, работейки по нови романи, пиеси, сценарии и голям обем от поезия. Всеки ден той пише в своя подземния офис в дома си в Лос Анджелис, като от време на време се появява и в книжарници, както и на различни обществени литературни и благотворителни събития, писа „Асошиейтед прес“.
Внукът му Дани Карапетиян сподели пред сайта io9: „Много ще ми липсва и бих искал да чуя с какво ще го запомнят хората. Той повлия на толкова много артисти, писатели, учители, учени и винаги е вълнуващо и успокояващо да чуеш всички тези хора да споделят личните си истории за него. Разкажете вашите истории. Неговото наследство ще живее в монументалния брой книги, филми, телевизионни и театрални постановки, но най-вече в умовете и сърцата на всички, които са чели нещо от него. Защото само като го четеш, можеш да го познаваш. Той бе най-страхотното хлапе, което познавах.“
Бредбъри е автор на стотици романи, къси разкази, пиеси, както и телевизионни и филмови сценарии, като кариерата му на писател започва през 40-те години на 20 век.
Сред едни от най-известните творби на автора са романите „Марсиански хорники“, „451 градуса по Фаренхайт“, „Чувствам, че идва нещо зло“, „Мрачният карнавал“, „Вино от глухарчета“ и „Гробище за лунатици“, както и сборници като „Лекарство за меланхолия“ и „Възпявам електрическото тяло“.
За мнозина Бредбъри е един от писателите, които имат най-голям принос за влизането на модерната научна фантастика в мейнстрийма. Името му се нарежда сред върховете на всяка класация за най-добрите научнофантастични автори на ХХ век, редом с Айзък Азимов, Артър Кларк, Робърт Хайнлайн и Станислав Лем.
Негови творби са продадени в над осем милиона копия на 36 езика. Макар нито една от тях да не му донася престижната награда „Пулицър“, през 2007 г. той получава специален цитат от „Пулицър“ – „за неговата изтъкната, плодотворна и дълбоко въздействаща кариера като неповторим автор на научна фантастика и фентъзи.“
„Марсиански хроники“ е считана за най-популярната му творба. Тя стана част от христоматията на курсовете по английска литература в гимназии и колежи – постижение, в което се съдържа и малко ирония, защото Бредбъри не криеше несъгласието си с униформеното образование. Той дори твърдеше, че е успял като писател, именно защото никога не е ходил в колеж.
Вместо това той четеше всичко, което му попадне: Едгар Алън По, Жул Верн, Х.Дж. Уелс, Едгар Бъроус, Томас Улф и Ърнест Хемингуей.
Той им отдаде почит в автобиографичното си есе от 1971г. „Как вместо да се образовам в колеж, се дипломирах в библиотеките“.
Бредбъри се определяше като „писател на идеи“, под което разбираше нещо доста по-различно от това да си ерудит или учен. „Забавлявам се с идеите, играя си с тях. Аз не съм сериозен човек и не обичам сериозните хора. Не се възприемам като философ – това е толкова скучно. Целта ми е да се забавляваме – аз и всички останали.“
Той описваше маниера си на композиране на произведения като „асоциация на думи“, често започваща от любим стих.
Страстта му към книгите е изключително силно демонстрирана в „451 по Фаренхайт“ (1953), но вдъхновението си за нея той черпи от детството си в Илинойс. Бредбъри твърдеше, че си спомня всичко назад във времето, включително момента на раждането си, и пишеше така, че никой нямаше основание да се съмнява в това.
След българския чадър, стрелбата срещу папата и изравянето на трупа на Чарли Чаплин, България отново доби световна известност. Този път със своята мафия. Съдете сами: “Ндрангета вече не е с основна роля. Била е изпреварена от българската мафия, възродила се от пепелта на 80-те години, когато трафикът е осъществяван по т.нар Балкански път. Сега каналът е консолидиран.”
Сериозно постижение, няма какво да се говори. Да изпревариш Ндрангета – това съвсем не е малко. Още повече, че това признание е направено от ген. Джанпаоло Ганцер – директор на ROS – специализирано звено на карабинерите за борба с организираната престъпност, който със сигурност знае за какво става дума, когато иде реч за италианската мафия.
Очевидно се има предвид начинът, по който наркотрафикът е консолидиран сега. Става дума за трансгранична организация, която е ръководена от българина Евелин Банев, известен още като Брендо – и в която се включва и Ндрангета – чрез един от нейните клонове, известен като “фамилията Белоко”.
Според признанието на генерала, който не пропусна да похвали “изключителната воля и подкрепата” на българския премиер Бойко Борисов и неговия вътрешен министър Цветан Цветанов за осъществяване на операцията по неутрализиране на този канал, сегашният резултат е постигнат “след седем години съвместно разследване на Специализираната прокуратура „Антимафия” в Торино и Милано, благодарение на което е неутрализирана на една от основните трансгранични организации, специализирани в трафика на кокаин.”
В своята пресконференция генерал Ганцер не пропусна да спомене друга една драматично българска подробност, свързана с операцията, известна у нас като “Кокаинови крале” – че е било наблюдавано “тревожно изтичане на данни по разследването, станало достояние на основните български трафиканти”, което е замразило за известно време разследването.
И още нещо, което е наистина прелюбопитно: че извършените от българската полиция обиски и арест на Банев, във връзка с друго негово дело – за пране на пари, са позволили документално да бъде установено, че това е станало със съдействието на български магистрат, който вече е пенсиониран.
Кой ли ще да е този български магистрат, който е вече пенсиониран, но който е имал възможността и властовите ресурси да разпъва чадър над фигура от мащаба на Евелин Банев – и да му прехвърля данни за международното разследване, водено срещу създадения от него наркоканал?
На този етап не бих си позволил да споделя изцяло своята хипотеза. Но все пак бих обърнал внимание на обстоятелството, че има много сериозно разминаване в първоначалните твърдения на вътрешния министър Цветан Цветанов, който лансира версията за “пенсионирания магистрат”, на която очевидно се позовава генерал Ганцер – и последвалите “корекции” на тази версия, при които Цветанов уточни следното: “Магистратът, за когото споменах днес, не е пенсиониран служител на съдебната система. Говорим за служител, който е работил в правоохранителната система. Той е имал частична информация за тази операция и затова ще бъде проверено дали той я е изнесъл. В момента той вече е извън правоохранителната система, но има начин да му се потърси отговорност.”
Става дума за къртица, която осигурява теч към Брендо през 2008 г., когато на власт е тройната коалиция, а министър на вътрешните работи е първоначално Румен Петков, който подава оставка на 13 април – вследствие на скандала с конспиративната му среща с братя Галеви, организирана от Алексей Петров на басейна “Спартак”. Ако тълкуваме изявлението на министър Цветанов в широкия смисъл на думата, то “пенсионираният” служител, работил в правоохранителната система, може да е спокойно неговият именит предшественик. Или някой негов подчинен, отишъл си заедно с него – например шефът на неговия политически кабинет – Александър Петров.
Разбира се, съществува и възможността течът да е осигурен от някой друг наистина бивш служител на МВР, засега неизвестен – но такива са цял легион. Той може да бъде фигура на достатъчно важно оперативно равнище – каквато например е Алексей Петров – сив кардинал в ДАНС и готвен за шеф на всички оперативни акции в тази най-важна служба за сигурност.
Само че това е малко вероятно, защото Трактора принадлежи към друга престъпна формация – към тази, която попада в периметъра на Сергей Станишев и която бе надзиравана от покойния Цвятко Цветков – който в тази структура играеше същата роля, която Румен Петков сред подопечните на президента гангстери. Тъй че възможността той да е “услужил” на Брендо е вероятна само при хипотезата, че потайно е решил да смени своя политически попечител.
Но възможно е и изтичането на сведения от МВР да е организирано от бивши негови служители, които наистина са пенсионирани – при това твърде отдавна. Нека не забравяме дребната подробност, че първият голям скандал на Румен Петков като министър на МВР беше свързан с опита му да създаде обществен съвет към Министерството на вътрешните работи, в който да влязат генерали от бившата Държавна сигурност и ръководители на МВР отпреди 1989 г. – една идея, от която той трудно се отказа след сериозен натиск от страна на САЩ и ЕС.
Сред тях бяха и генералите, за които Румен Петков бе интимен приятел с прякор “Запалката” – и които на практика преформатираха престъпния свят по време на управлението на Беров и Жан Виденов – като го поставиха изцяло в услуга на БСП. Тези генерали определено имат ресурса да поддържат или да намерят къртица в МВР по какъвто и да е проблем, свързан с организираната престъпност – колкото и секретна да е операцията, за която става дума.
Която и да е къртицата обаче, тя несъмнено е действала в синхрон с българската прокуратура – и то на най-високото възможно равнище. Доказателство: делото за пране на пари, заведено срещу Брендо през 2008 г., беше задвижено едва днес. Някой го е оставил на трупчета и този някой този път не е Никола Филчев.
Неговият мандат свърши през 2006 г. – и до 2008 г. неговият приемник Борис Велчев имаше предостатъчно време да си разчисти къщичката от разни прокурорски къртици и чадъроносители. Той е човекът, който дължи отговор на въпроса защо Брендо не беше пипан досега – и защо по това дело не е работено (извиненията с разни ненаправени навреме експертизи са дежурното прокурорско “дръж ми шапката”).
Интересно е дали Велчев ще има доблестта да даде някакъв отговор на този въпрос. Интересно е главно поради следната причина: той беше съветник на бившия президент Георги Първанов, известен още като Гоце, в чийто периметър се вписва Евелин Банев-Брендо и гравитиращите около него люде.
И няма как един толкова виден играч и толкова богат човек като Брендо да бъде оставен да си разиграва коня без сериозна протекция от най-висше политическо и магистратско ниво (впрочем в подземния свят се говори, че той има неявно участие в редица от най-мащабните начинания в строителния бизнес – включително стои зад собствеността на огромни сгради на бул. “България” – като “Home For You”).
В президентската олигархо-престъпна схема, към която принадлежи и изцяло “опакования” по ДС-линия Ахмед Доган, ролята на консилиере се изпълнява най-вероятно именно от Румен Петков. Говори се, че той е човекът, който е поддържал връзките с Евелин Банев-Брендо, и е имал регулярни срещи с него – включително и като министър на вътрешните работи.
Ако тези подозрения се потвърдят, остава да видим кой е осигурявал чадър над Брендо в прокуратурата. Това може да се разбере, ако се направи много сериозна проверка на това кой носи персоналната отговорност да бъдат замразени правните и процесуални действия по делото срещу Брендо за пране на пари. Ако този чадъроносител бъде открит, вероятността той да бъде свързан и с теча на информация по разследванията на генерал Ганцер, е много голяма.
„Актуална карта” на Турция, която обхваща обширни територии от съседни държави, е включена в компактдиск, изготвен в рамките на национална образователна програма на министерството на образованието в Анкара.
В рамките на програмата се раздават безплатни учебни материали и се организират специални отворени уроци за децата и техните родители, съобщава турският вестник „Милиет”
Учениците в Истанбул са получили мултимедийните учебни пособия, от които става ясно, че територията на Турция включва цяла Армения, някои региони на Ирак, райони на България, гръцката част на остров Кипър и райони на Грузия.
Според авторите на учебното съдържание Батуми е изконно турски град, който се намира в състава на Грузия, предаде „Кавказкий узел”. Министерството на външните работи на Грузия обяви, че ще провери информацията. От турската страна казват, че е станала грешка.
От страна на българските официални власти засега няма никаква реакция.
Най-малко 24 души, заемали високи постове в рамките на Министерството на културата, са работили за бившата Държавна сигурност. Сред тях са шефове на театри, музеи, представителства зад граница, стана ясно от проверката на Комисията по досиетата в администрацията на Министерството на културата.
Проверката е обхванала 189 души, а за 24 са установени данни. Това е по-висок дял от средните при досегашните проверки 10 процента.
Шефове на театри
Атанас Ганев, който е бил директор на драматичния театър в Добрич от 2002 до 2009 година, е бил съдържател на явочна квартира.
Директорът на Драматично-куклен театър–Плевен от 2000 до 2005 г. Володя Макавеев пък е бил нещатен служител на ДС-ВКР.
Шефът на драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора между 1990 и 2000 година Георги Велев също е бил агент на ДС. Агент е бил и директорът на драматичния театър в Сливен от 2000 до 2002 година Евгений Сивов.
Агенти на ДС са били и директорът на Държавен музикално-драматичен театър „Н. Хикмет“ – Разград от 2008 до 2010 година Емине Мехмед и директорът от 2004 г. до 2008 г. Юксел Чаушев.
За ДС е работил и директорът на драматичния театър в Стара Загора в периода 2004-2006 г. Ивалин Иванов.
„Полковник Ставрев“
Агент на Държавна сигурност е бил и актьорът Красимир Ранков, който е проверен в качеството му на бивш директор на драматичния театър в Добрич. През последните години Красимир Ранков стана популярен с ролята си в сериала „Стъклен дом“, в който играе полк. Антон Ставрев.
Директорът на кукления театър в Търговище между 1993 и 2009 година Мина Йорданова пък е била съдържател на явочна квартира. Директорът на Драматично-куклен театър–Кърджали в периода 1994-2000 г. Петър Савчов също е бил агент, както и директорът на драматичния театър в Благоевград от 2003 до 2006 година Петър Кьосев.
Шефовете на културни институти зад граница
Боян Панчев, бивш директор на Български културен институт в Прага, е бил щатен служител на Първо главно управление на ДС.
Директорът на Български културен институт във Виена в периода 1991 – 1995 година Владко Мурдаров е бил агент и секретен сътрудник към Шесто управление и Първо главно управление.
Агент е бил и директорът на Българския културен институт в Скопие от 2006 г. до 2009 г. Спас Ташев, както и колегата му в Братислава между 1994 и 1995 година Стефан Цветков.
Директори на музеи
Васко Жеков, директор на националния литературен музей през 2004 година, е бил агент на Шесто управление, както и директорката на националната библиотека от 1996 г. до 1997 г. Вера Ганчева.
Директорът на националния политехнически музей в периода 2003-2004 г. Емил Давчев е бил агент на ДС.
Сред обявените имена са и вече излизали в рамките на други проверки – Александър Грозев, който бе директор на Националния филмов център, Атанас Митрев, който е бивш директор на Българска национална филмотека, бившият директор на музея на българското изобразително изкуство Борис Данаилов.
Агент е бил и началникът на сектор „Културна интеграция“ в дирекция „Регионални културни дейности“ на МК между 2006 и 2008 година Мюмюн Тахиров, както и директорът на Школа за следдипломна квалификация и преквалификация на кадрите до 1998 година Нисим Алберт Ниньо.
Силен взрив в склад за разглобяване на боеприпаси в местността Мараш, между пътен възел Петолъчката и с. Лозенец, е избухнал към 14,40 ч. днес, съобщи БНР.
Първият взрив е последван от пожар и вторични експлозии.
Продължават да се взривяват боеприпаси и взривни материали в склада край „Петолъчката„, каза около 17 ч. областният управител на Сливен Марин Кавръков, който бе на мястото на инцидента.
„Никой не може да каже какво е причинило взривовете. Вероятно този, който е свидетел на причината за взрива, не е между живите вече, защото тук експлозиите са сериозни”, каза още Кавръков.
По думите му няма никаква опасност за жителите на с. Лозенец, тъй като складът, който се е взривил, е разположен в нещо като котловина, а селото е зад леко възвишение. Пътен възел „Петолъчката” също е на безопасно разстояние. Вътре обаче не е безопасно, защото там навсякъде се взривяват боеприпаси и дай Боже да има по-малко жертви, посочи още областният управител на Сливен.
По-късно обаче все пак беше извършена евакуация на жителите на Лозенец.
Ще се извърши евакуация с автобуси и на село Горно Александрово, защото в селото са паднали шрапнели и снаряди. Хората ще бъдат настанени в Блатец.
Няколко души са пострадали при взривовете, двама са в тежко състояние, съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Четири екипа на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) Ямбол и един екип на ЦСМП Сливен са се отзовали на мястото на инцидента.
Двама тежко ранени са транспортни в областната болница в Сливен.
Шестима мъже, ранени при експлозиите са приети днес в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол, съобщи директорът на болницата д-р Панайот Диманов. Той определи състоянието им като средно тежко. В момента раните им се обработват в спешното отделение на болницата. По-късно те ще бъдат прехвърлени в хирургично и ортопедично отделение.
По разпореждане на премиера Бойко Борисов вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и министърът на отбраната Аню Ангелов, придружавани от лекарски екипи от Военно-медицинска академия и военни следователи, заминават за района на инцидента, съобщиха от правителствената информационна служба. Екипите, ръководени от двамата министри, ще се заемат на място с разследване и установяване на причините за инцидента.
От Министерство на отбраната съобщиха за БГНЕС, че взривовете са в частен склад, а не във военно поделение.
Според „Стандарт нюз“ става дума за частни складови помещения, които се стопанисват от софийска фирма, притежаваща лиценз за утилизация на военна техника. Сградите са на бивши поделения. „Дарик“ съобщи, че фирмата „Берета Трейдинг“ стопанисва склада.
Първите данни са, че няма опасност за замърсяване на въздуха в района на взривовете, каза главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ПБЗН).
„Чух силен взрив от моята дясна страна, движейки се по пътя Бургас – Пловдив на Петолъчката. На около 200 метра преди нея, от дясната страна по хълма, видях огромен взрив, до 150 метра стигна вълната с огъня, образува се гъба и до момента продължава да гърми и да трещи“, разказа за БНР очевидецът Светлин Зафиров.
КАТ-Сливен отклоняват движението от Петолъчката през Стралджа. От Пътната полиция информират, че поради временното затваряне на участъка Сливен – Петолъчката по пътя София-Бургас, пътуващите в посока Бургас се отклоняват през Ямбол, Виница, Стралджа, Лозенец-Бургас.
––––––––––––
По късно днес вътрешният министър Цветанов каза, че трима души са в неизвестност след взривовете в складовата база край „Петолъчката“ и се издирват. Той присъства на заседанието на мястото на инцидента с областните управители на Сливен и Ямбол и министъра на отбраната Аню Ангелов.
18 души са пострадали от взривовете, от тях шестима са настанени в болниците в Сливен и в Ямбол, каза министърът. Няма информация за загинали.
По време на заседанието се взе решение да влезе тежка машина на армията – „пустинна котка“, в района на складовата база, за да бъдат търсени издирваните. Уточнена е тяхната самоличност.
Близките им ще бъдат информирани. Сериозни са количествата взривове в складовата база. От взривовете и пожара в базата се е запалила и гората наблизо.
България предложи на „Росатом” да вземе участие в изграждането на седми енергоблок в атомната електроцентрала „Козлодуй”, съобщи заместник-генералният директор на руската компания Кирил Комаров по време на международния форум „Атомекспо-2012”, предаде РИА Новости.
„Българската страна предложи да разгледа нашето участие в изграждането на седми блок на АЕЦ „Козлодуй”. Смятам, че независимо от отказа на България от строителството на АЕЦ „Белене”, нашето сътрудничество продължава и то има перспективи”, посочи той.
В края на март България реши да се откаже от проекта за строителството на АЕЦ „Белене”. Почти готовият реактор от строящата се централа бе решено да бъде прехвърлен в действащата АЕЦ „Козлодуй”, с което общият брой на енергоблоковете в единствената действаща в страната атомна електроцентрала ще достигне три, отбелязва информационната агенция.
През тази 2012 година училище „Джон Атанасов” беше във фокуса на редица актуални и уникални изяви на българската общност в Чикаго. Преди 2 седмици бяхме в центъра на внимание при посещението на президента Росен Плевнелиев на тържествения гала концерт послучай завършването на учебната година – десета в нашата история. Паметна остава срещата в този ден между Президента и около 1000 българи със сина на великия наш сънародник изобретател на компютъра – Джон Атанасов младши.
И ето, че на 2 и 3 юни част от нашите близо 200 възпитаници, техните учители, родители и близки станаха реални участници при създаването на една нова традиция на българската общност в Чикаго – „Български събор 2012”.
Досега обичаните и популярни пикници в Чикагските паркове бяха най-масовата форма на срещи в общността ни. Ето че сега един от тях прераства в нов феномен, събитие във формата на многолюден сбор, на панаир и фиеста, с каквито е богато многонационално Чикаго. Ирландци, немци, мексиканци и дори десетки други малки емигрантски групи създават незабравими празници в новата си Родина. Такъв празник беше и ще бъде Български събор.
Тази година „Български събор 2012” се осъществи изцяло със спонсорската поддръжка на известната транспортна фирма Америфрейт Системс в Чикаго на Павел и Румен Вълневи.
Наши талантливи ученици, участници в училищните спортни секции, фолклорната група „Хорце”, литературни и вокални състави и пр. събраха много аплодисменти със своето изкуство. За училище „Джон Атанасов” и за „Български събор 2012” танците на „Хорце” станаха украшение от темперамент, магнетизъм и артистичност! Едно момче, което дойде да се запише в „Хорце”, още на поляната изрази възторга си с думите: „Вие ми скрихте топката!”
След „Хорце” художествената гимнастика на Вяра и Гергана Петкови сякаш бе заявка за олимпийска виза! А Лъчезар от трети клас направо стресна всички със своите „девет мига от таекуондо”!
Нашето присъствие в „Български събор 2012” не е случайно. От няколко години взаимните контакти между българското училище „Джон Атанасов” и Америфрейт Системс в Чикаго и конкретно с Павел и Румен Вълневи носят много полза и за двете страни. Името на транспортната компания, която отделя средства за спонсорство на училището, се свързва с една от най-благородните и престижни форми на дарителство – за образованието на децата, за бъдещето на българската общност в САЩ и бъдещето на България, които са във все по-голяма зависимост едни от други.
Организаторите на „Български събор 2012” бяха се постарали да съчетаят в единство и българските национални традиции за народно веселие и американските стандарти за същото, формирани от поколенията пионери усвоили огромните пространства между Атлантика и Тихия океан. Музиката властваше над парка и хората, танците и народните хора имаха много поклоници, щандовете на „Механата”, „Вкусен свят”, „Сердика” и други изкушаваха активните хора да се подсилят за още малко повече активност…
Такива активности бяха футболните мачове и волейболът – между отбори, съставени от играчи в най-различна възраст. За по-спокойните имаше много шахматни дъски, табла и карти. Най-малките завързаха познанства с шарени клоуни. Имаше и малки понита, които станаха големи приятели с някои деца.
Имаше още и естрадни песни и естрадни изпълнители. Някои бяха дошли през нашето голямо летище О’Хеър, само че разсеяно бяха взели със себе си куфарчета с вицове и скечове, предназначени за някоя друга махала, за някои други хора, с друго ниво на културни потребности и духовна пробуда, не за тукашните, което стана изненадата на събитието.
„Български събор 2012” имаше и още един свой акцент – проведе се в 2 последователни дни. Това даде възможност за участие и на много заети хора.
При залез слънце хората започнаха да се разотиват с добро самочувствие и надежда, че и в следващите години ще има Български събор. Хубавото на това явление е, че всеки път може да става все по-интелигентно, българско, чисто и привлекателно!
Примата на българския шахмат Антоанета Стефанова отново спечели световна титла.
След златния трофей в класическия шах през 2004 г. Ети беше коронясана в първенството по бърз шах за жени в Батуми (Грузия).
Ети стана еднолична победителка с 8,5 т. от 11 възможни. На второ място се класира Александра Костенюк (Русия), а на трето Хъмпи Конеру (Индия) – и двете с равен резултат от 8 точки, но с различни допълнителни показатели.
На Мондиала участва елитът на древната игра. 27 от шахматистките са в топ 50. Сред тях имаше и пет световни и седем европейски шампионки.
Стефанова стартира в турнира като едва осма по рейтинг, но показа най-здрава психика и бърза мисъл. Тя завърши с 6 победи и 5 равенства.
В 6-и кръг срещу Джао Сюе (Китай) и в 9-и с Катерина Лахно (Украйна) от лоши позиции Антоанета успя да матира съперничките си.
Шампионатът е с награден фонд от 100 000 долара и се проведе по Швейцарска система в 11 кръга с контрола за игра 25 минути плюс добавени 10 секунди за всяка състезателка до края на партията. За златото си Ети ще вземе определените $12 000.
Днес програмата в Батуми продължава със световното по блиц за жени, като за два дни ще се проведат 15 кръга.
Публикуваме тук речта на един български учител и директор на българско училище в САЩ – г-жа Митра Енчева, която тя е произнесла на 26 май т.г. в Българския културен център в Детройт. Тя може би си струва да се прочете не само от българите в Детройт.
Елеонора Барбов, Митра Енчева, Велеслав Начев. Снимка: Bulgariansindetroit.comДобър вечер, драги гости, и добре дошли на годишния концерт на учениците от училище “България” към Българския културен център в град Детройт.
Преди няколко дена, когато мислех за това тържество, ми хрумна да се обърна към световната книга на рекордите Гинес. Там потърсих: страната с най-много празници; страната, в която всеки разбира от политика и футбол, но никой с никого не се разбира в повечето случаи; страната, която иска да се обедини около една идея, но никога не намира правилния ден да го направи.
Както се досещате, резултатът от моето търсене беше нулев. Аз през цялото време си мислех, че ще видя България като отговор, и малко смешен, и малко горчив, защото това сме ние – обичаме да празнуваме и затова имаме много празници, знаем всичко за всички и разбираме от всичко, искаме да сме заедно, но все намираме поне един повод да се разделим….
Нашата история, като на всеки един народ е уникална и пълна с уроци – и тежки и страшни. Ние знаем историята си, но понякога си мисля, че въпреки всички уроци, които получихме от нея, си останахме и малко неграмотни. Разказваме на децата какъв завет е оставил хан Кубрат на синовете си – да бъдат заедно, за да са силни като снопа пръчки, който никой не може да счупи; обясняваме какво означава надписа на Народно събрание “Съединението прави силата”, и все малко не ни достига да го направим в реалния свят…
Ето затова ние бяхме тук и миналата, и тази учебна година, учениците и учителите от училище “България”, за да научим децата и да им покажем, че българският език, култура и история е това, което е важно за нас, да знаем и да пазим, за да сме заедно и да сме силни. Какъв по-добър повод от 24 май можем да намерим! На този ден ние всички сме българи, горди и силни с нашето минало, настояще и бъдеще. 24 май е уникален празник, който само една духовно високо извисена нация като нашата може да има!
Искам да изкажа своята огромна благодарност към всички родители, които намираха време след тежката работна седмица да доведат децата си в събота или неделя на училище. Искам да изкажа благодарност на ръководството на Българския културен център за подкрепата, която оказва на училищата в Трой и Плимут. Благодаря на касиерите г-жа Бистра Макнев и г-н Георги Янев за това, че поддържат финансите на училището в безупречен ред.
Специална и дълбока благодарност на г-н Велеслав Начев, председател на Българския културен център, за изключителната му енергия и буквално денонощната му работа “на ползу болгарскому роду”!
Изказвам благодарност на г-жа Даниела Начева, жената, която създаде българското училище в Детройт, която винаги намира време да помогне с всеки проблем и неуморно търси начини да популяризира нашата култура в Америка.
Изказвам благодарност на учителите, които продължават, като всички учители по света, да мечтаят за перфектната ситуация, в която всички деца без изключение овладяват преподадения материал. В Америка това е доста трудно и ние го знаем, но това не е причина да се отказваме да следваме мечтите си. Изказвам специална благодарност на г-жа Елеонора Барбов за огромната и професионална работа за организирането на този концерт. Учители и просветители, благодаря ви!
Изказвам благодарност на главните виновници за нашия празник – на тези прекрасни деца, които ще продължат и след нас нашите традиции и култура – децата от училище “България”, които идваха гладни, жадни (в кръга на шегата, разбира се), недоспали, уморени, на училище, за да научат българското слово, песни и танци и славната българска история. Дай Боже да им предадем нашата любов към Отечеството, за да могат те да я предадат на техните деца!
Изказвам специална благодарност на спонсорите на празника за 24 май 2012: д-р Невин Чаушева, фирма “Биляна” – Илияна Георгиева, Агенция “Кожухаров” – Деян Кожухаров, телефонна компания “Blue Tone”, танцов ансамбъл “Извор”, който осигури прекрасно изглеждащите кошници за томболата, Бистра и Милко Макнев, Елеонора и Петър Барбов, Полина и Валентин Иванови, Ралица и Димитър Минчев, Ваня и Георги Бърнеков, както и на всички българи с големи сърца, които ни подкрепиха морално и материално през тези две години.
Историята на българската емиграция в САЩ нито започва с нас, нито ще свърши с нас. Но е факт, че ние тук, в Детройт, пишем нашата собствена страница от тази история. Нека тя ни съди не по думите, а по делата ни.
Честит 24 май!
Красавицата е едва 20-годишна и е второкурсничка в Бостънския университет. Нейните родители са музиканти, а Оливия свири на виолончело от втори клас. По време на шоуто тя сподели, че като малко е била пълничка.
Конкурсът бе съставен от три части: бански костюм, вечерна рокля и интервю с въпроси. От състезателките от 50-те щата и окръг Колумбия бяха избрани 15, с които се проведоха интервюта, след което бяха отсети десет, от които останаха пет финалистки. Оливия се бореше за титлата с красавиците от Джорджия, Невада, Мериленд и Охайо. /
Неизвестный Вячеслав Каганович. Интервью с юбиляром
Вячеслава Кагановича в Чикаго знают очень многие.
Знают по Творческому объединению “Тема” и бардовским слетам, по авторской программе на радио “Новая жизнь”, которую он ведет по вторникам вот уже
двенадцать лет, по театру “Атриум”, инициатором создания которого он был, по его недавним спектаклям “Мой Горин”, “Мой Дольский” и “Айдонт андерстенд”.
Вокруг него всегда кипит жизнь, и он сам обладает способностью собирать вокруг себя талантливых людей. Так происходит в Чикаго, и так всегда было до его
приезда в Америку. Об этом он говорит редко, хотя рассказать есть о чем.
Пользуясь поводом – 10 июня Вячеславу Кагановичу исполняется 60 лет – и желая избежать традиционных в таких случаях “датских” вопросов, я предложил юбиляру вспомнить молодость, родные места, наиболее примечательные моменты учебы, работы, творчества. И вот я сижу в его уютном доме и слушаю его рассказы.
Рассказы о театре, любви, семье… Разговаривать с ним интересно. Слава – взрывной, эмоциональный, непредсказуемый, иногда задиристый, иногда резкий. Но всегда – неравнодушный. И всегда – искренний.
– Ты чувствуешь свой возраст?
– Шестьдесят – просто цифра. Здоровье, правда, иногда напоминает о возрасте. Могу привести расхожую фразу: “Человеку столько
лет, на сколько он себя ощущает”. С возрастом физически ощущаешь, как время идет быстрее. Столько всего хочется сделать. Боюсь не успеть…
– Ты не жалеешь, что стал инженером? Пошел бы в актеры. Кто знает, как сложилась бы жизнь. Играл бы в театре, снимался в кино…
– Может быть, но в то время, когда я заканчивал школу, такого выбора не было. Я четко знал, что буду инженером-механиком, буду строить машины. Я задумался об этом позднее, когда в Минском Народном театре Дворца культуры Белсовпрофа после спектакля “Феномены” за кулисы пришел тогдашний главный режиссер Театра-студии киноактера Борис Луценко. Он предложил моим друзьям Володе Райцину, Володе Пекуру и мне перейти к нему в театр. В то время я работал начальником технического бюро на Минском электромеханическом заводе. Я сказал Луценко, что любой мальчик, который придет к нему из театрального института, может показать “корочку”. Он артист, а я – инженер. Для меня театр – прихоть и удовольствие. Пусть каждый занимается тем, чему его учили… Я тогда испугался, и друзья испугались. Никто из нас не пошел к нему… Во мне сидит жуткий комплекс неполноценности по поводу отсутствия актерского образования. Валерий Белякович пытался меня “вылечить”, говоря, что за все эти годы, что я занимаюсь театром, “свои университеты” я уже прошел.
– Сколько у тебя сыгранных ролей?
– Больше двадцати. Роль на новогоднем капустнике – тоже роль. (Смеется.) Нет, такие роли я не считаю…
О родителях, минских адресах и происхождении фамилии
Мы со Славой Кагановичем – земляки. Жили в нашем любимом Минске. Правда, в разных районах.
– Мой первый минский адрес – улица Цнянская. Потом мы купили дом на углу улицы Волочаевской и Восточного переулка (Сельхозпоселок). А родился я в Киргизии, в городе Фрунзе (сейчас – Бишкек). Когда мне исполнился год, семья переехала в Сталинабад (сейчас – Душанбе), а оттуда – в Минск.
– Твои родители были связаны с искусством?
– Нет. Моя мама – медработник, всю жизнь работала в лаборатории, брала анализы крови. Папа заочно окончил Московскую сельхозакадемию имени Тимирязева. В Минске он работал начальником отдела в Белкоопсоюзе.
– Ты знаешь происхождение своей фамилии? К наркому Лазарю Моисеевичу имеешь какое-нибудь отношение?
– Это был первый вопрос, который мне задали в Нью-Йорке на “Davidzon Radio”. Отвечаю – нет. Насколько я знаю, в городе Речица Гомельской области была улица, на которой жило очень много Кагановичей. Когда у меня в Минске был концертный кооператив, я занимался организацией выступления группы “Кино” на стадионе “Динамо”. Директором группы тогда был Семен Михайлович Каганович. Перед тем, как встречать его (ребята приезжали позже), я спросил: “Как я вас узнаю?” Директор ответил вопросом на вопрос: “Разве один Каганович не узнает другого Кагановича?”. Потом он приехал в Минск с Игорем Тальковым, пришел к нам домой и с папой, за рюмкой коньяка, они стали выяснять, кто откуда и как… Оказалось, оба могли сидеть в одной песочнице. Одногодки, оба из Речицы, и оба – Кагановичи. Но Лазарь Моисеевич не оттуда, он из других Кагановичей. (Смеется.)
О школе, первой любви и прогулке по Парижу
– Я учился в Двадцатой французской школе на улице Якуба Коласа. Когда я ее заканчивал, свободно говорил по-французски. Я был лучшим учеником класса. Моей первой любовью была учительница французского языка Людмила Станиславовна. Отсюда такие успехи в языке.
– А сейчас как у тебя с французским?
– Все забыл.
– А если во Франции окажешься – вспомнишь?
– Как-то мы с женой поехали в Париж. У нас был удивительный гид – француз русско-еврейского происхождения Джозеф Спекулянт. Он родился и всю жизнь прожил в Париже, влюблен в этот город. Сохранил прекрасный русский язык – спасибо родителям из Одессы. Он сразу сказал нам: “Я покажу вам мой Париж”. И вот мы, как в песне Высоцкого, “гуляем по Парижу”, и из меня вдруг начинают “выскакивать” названия улиц. Хорошо нас все-таки учили в советской школе! Мы изучали карту Парижа, но я не думал, что это мне когда-нибудь пригодится. И вдруг я говорю: “Мы сейчас повернем и выйдем к Дому Инвалидов”. Гид удивился: “Откуда ты знаешь?” Вокруг звучала французская речь, и я стал вспоминать сначала слова, потом – фразы. Спекулянт зауважал меня еще больше: “У тебя прекрасное произношение”. И тут я начал петь по-французски. Жена смотрела на меня широко открытыми глазами. Это было необъяснимо!
О первых театральных впечатлениях, Дольском и Товстоногове
– Летом родители отправляли меня к дедушке, бабушке и тете Белле в городок Никольский, под Москвой. В мой первый приезд тетя Белла повела меня во МХАТ на “Синюю птицу” Мориса Метерлинка. Мое первое театральное впечатление – деревья в синем цвете, белый огромный Хлеб и загадочная фамилия автора.
Первый человек, к которому после концерта отважился подойти Слава, был Александр Александрович Дольский. С этого началось их знакомство: “Я много раз был в его питерской квартире, он гостил у меня в Минске, был моим первым гостем в Чикаго. Мы только приехали, жили на съемной квартире, и он спал на матрасе”.
Слава привез из Минска машинописные экземпляры трех своих сольных программ: “Современная авторская песня”, “Творчество Сергея Никитина”, “Творчество Александра Дольского”. Сверху на каждой бумаге стоит печать Управления культуры Мингорисполкома “Разрешено к исполнению”. На программе песен Дольского рукой Александра Александровича написано: “Слава! Успехов Вам! Много нового есть у меня для вас. Добавьте”.
Еще одна примечательная встреча состоялась у Славы в Ленинграде.
– Меня послали туда от завода на курсы повышения квалификации. Я месяц жил в Ленинграде, и каждый вечер ходил в театр. Мне посчастливилось попасть на встречу-лекцию с Георгием Александровичем Товстоноговым. Он сидел на сцене, перед ним стоял стол, пачка сигарет, пепельница. Он говорил, а люди в зале конспектировали. После окончания вечера я бросился к нему. “Георгий Александрович, я – инженер, к театру никакого отношения не имею. Играю в Народном театре Минского Дворца культуры профсоюзов. Я хочу вам задать глупый, дилетантский вопрос. Скажите, пожалуйста, вы не считаете, что то, чем мы занимаемся в народном театре, является вторжением дилетантов в область высокого искусства?” Он спросил: “А к вам люди ходят?” – “У нас почти всегда аншлаг.” – “Вот вам и ответ. Если то, что вы делаете, нужно людям и на ваши спектакли ходят, то не имеет значения то, как вы себя называете.” Я не помню, о чем дальше говорил Товстоногов. Сам звук его голоса производил на меня магическое впечатление. На следующий день я достал его книгу “Зеркало сцены”. К сожалению, было уже поздно и я не смог получить автограф у автора.
О Народном театре и чувстве “щенячьего восторга”
– Впервые я вышел на сцену, когда учился в Белорусском политехническом институте (БПИ). На каждом факультете института был свой театр. Минчане, наверно, помнят знаменитый на всю страну театр строительного факультета БПИ “Колизей”. Мой друг Борис Горелик был руководителем этого театра. (Он сейчас живет в Миннеаполисе.)>Был свой театр и на машиностроительном факультете, где я учился. Естественно, я туда пошел. Играл в этом театре, а на последних курсах, был его руководителем.
– Напомни нашим читателям историю твоего прихода в Народный театр. Ты ее подробно рассказываешь в спектакле “Мой Горин”.
– Дело было так. Мой друг Володя Райцин играл в Народном театре. Я в этот театр не ходил по той же самой снобистской причине, по которой здесь многие не ходят в местные театры. Мы перезванивались, он меня звал, а я все не шел и не шел. Как-то я ездил по туристической путевке в Ленинград и вечером попал на комедию Григория Горина “Феномены” в Академический театр имени Комиссаржевской. От этого спектакля у меня осталось очень негативное впечатление. До сих пор помню задник сцены в этом спектакле: облака и бутылка водки на крылышках. Было видно, что артистам играть это было скучно и неинтересно. Я приехал в Минск и по совету друга посмотрел “Феномены” в Народном театре. На этом спектакле произошло “обыкновенное чудо”. Я сидел с открытым ртом и не понимал, что происходит. Я видел тех же персонажей, что и два дня назад, произносящих тот же текст, но на сцене все происходило совершенно по-другому. Я попал на праздник, я испытал чувство “щенячьего восторга” – другой метафоры придумать не могу. Может быть, тогда я понял магию театра. Я понял, что на сцене возможно все!.. Так я пришел в Народный театр. Сначала – как зритель: в репертуаре театра было одиннадцать спектаклей! Потом стал приходить на репетиции, а вскоре режиссер театра Юрий Владимирович Степанов предложил мне роль в новом спектакле “Фальшивая монета” по пьесе Максима Горького.
– Это был твой первый спектакль в Народном театре?
– Нет. Так получилось, что заболел исполнитель роли Иванова в спектакле “Феномены”. Степанов думал отменять спектакль, а Володя Пекур предложил ввести меня. За неделю! На первой репетиции в понедельник мне дали текст и рассказали мизансцены. На второй день я ходил по сцене самостоятельно, на третий – делал что-то более-менее осознанное… В пятницу меня показали
Степанову. Он посмотрел три картины и сказал: “В воскресенье – спектакль”. В воскресенье я вышел на сцену и с тех пор играл “Феномены” шесть лет.
– А чикагские “Феномены” отличались от спектакля Степанова?
– Практически нет. Та же музыка, те же декорации… Так что первым спектаклем в Народном театре были “Феномены”, а уже потом “Фальшивая монета”.
На этих словах Слава задумался и произнес:
– Вот, кстати, интересно было бы в Чикаго показать Горького. “Фальшивая монета” – мощное произведение. Как говорил Андрей Тупиков: “Я Горького не люблю… Пока не начну читать”… В “Фальшивой монете” я играл Глинкина. А однажды… В пьесе есть один сумасшедший персонаж – Лузгин. Его играл Володя Пекур. Как-то он заболел, и Степанов предложил мне сыграть Лузгина. Я вскричал: “Как? С одной репетиции?” А у Степанова был на это один ответ: “Вы же у меня зубры!”.. Я жутко волновался. Перед самым спектаклем мне положили грим, я надел цилиндр, посмотрел на себя в зеркало, и дальше я не помню, что со мной происходило на сцене. Так я единственный раз в жизни сыграл сумасшедшего. После спектакля Степанов подошел и обнял меня. С тех пор перед
каждым спектаклем я должен остаться один в гримерке и три-пять минут смотреть на себя в зеркало.
– Так ты входишь в образ?
– Не знаю, как это назвать. Я не вспоминаю роль – просто сижу, смотрю в зеркало и вижу перед собой другого человека… Для меня
шесть лет в Народном театре были очень интересными. Мы работали с удивительным режиссером – Юрием Степановым. Не могу сказать, что он делал из нас артистов, – мы об этом вообще не думали. Мы репетировали и играли с удовольствием. Со спектаклем “Адвечная песня” по Якубу Коласу мы заняли первое место на Всесоюзном конкурсе народных театров в Паневежисе, в здании театра Донатаса Баниониса. Мы играли на белорусском языке, композитором был Владимир Мулявин… В этом спектакле играла моя дочь Женечка. На нее, маленькую девочку, надели косынку и выпачкали лицо, чтобы она была похожа на деревенского ребенка… На следующий год на аналогичный конкурс в Тарту мы привезли “Фальшивую монету”. Я, помню, приставал к членам жюри с одним-единственным вопросом: “Скажите, когда вы оцениваете спектакль, вы делаете скидку на то, что перед вами – непрофессиональный коллектив?”
О “Вагончике”, гитаре и теплоходе “Корчагинец”
– В подвале Белсовпрофа был Клуб авторской песни “Ветразь”. “Серьезные отношения” с клубом начались у меня после “Вагончика”. Этот спектакль по пьесе Павловой ставил в Народном театре режиссер Белорусского телевидения Бахтияр Бахтияров. (Сейчас он издает газету в Цинциннати.) Я был в роли журналиста Дебрина. Бахтияр знал, что я играю на гитаре, и включил в спектакль песни. Мы репетировали спектакль полгода, а сыграли три раза. Первый раз – на прогоне. Второй – перед приемной комиссией Управления культуры Мингорисполкома.
– Ваши спектакли принимали, как в профессиональном театре?
– Еще как. ЦК, горком, обком – все, как положено.
После премьеры “Вагончика” они задумались. За это время мы успели еще раз сыграть этот спектакль в переполненном зале. А потом он был запрещен. Мне стало так обидно… Многие тогда ушли из театра, а я спустился вниз, в подвал и плавно “перетек” в “Ветразь”. Потом я привел туда мою Женечку. В шесть лет она стала лауреатом Республиканского конкурса авторской песни, и Александр Городницкий вручал ей приз – большого крокодила. Я стал выступать в “Ветразе”, пел дуэтом с Наташей Якутович. К сожалению, не смог выступить на знаменитом фестивале авторской песни 1986 года в Саратове, где лауреатами стали Алексей Иващенко и Георгий Васильев. Мы с Наташей готовили песню Володи Пекура “Луна” и
песню “Да разве могут дети юга”. На “Луне” началось и закончилось мое композиторское творчество. Мы просидели двое суток в минском аэропорту. Была нелетная погода, и на саратовский фестиваль мы не попали. Зато с концертной бригадой ЦК комсомола Беларусии я выступал на Дальнем Востоке на агиттеплоходе “Корчагинец”. За двадцать восемь дней дал тридцать два сольных концерта…
О жене Лене, детях Евгении и Константине
– Мы встретились с Леной в межвузовском
профилактории. Ей было восемнадцать лет. Через год – в девятнадцать – она вышла замуж за меня, а еще через год родилась Женечка. Мы вместе всю жизнь… У нас двое детей. Женя начала петь раньше, чем разговаривать. Она пела абсолютно чисто. Мы с ней перепели весь никитинский детский репертуар. А когда
она была в пятом классе, вдруг начала стесняться. Пошел “зажим”, пропала легкость, и она перестала выступать. Она вышла со мной на сцену уже здесь, в Чикаго, когда ей было девятнадцать.
– Как сложилась ее жизнь в Чикаго?
– Женя – очень серьезный и известный художник-ювелир по металлу. После университета в Шампейне она поступила в Нью-Йоркский университет. Сейчас она – профессор, работает в Peck School of the Arts в Милуоки, руководит пятью факультетами. Вышла замуж, но детей пока нет – с ее занятой жизнью внуков
я не скоро дождусь. (Смеется.) Моего сына зовут Константин. Он – хороший музыкант, играет на гитаре и саксофоне.
Спасибо Григорию Гутнику – удивительному человеку и совершенно фантастическому педагогу! Костя окончил Columbia College по специальности “инженер звукозаписи”. Он специализируется по “живым” шоу, работает с компьютерным оборудованием.
В американской жизни Слава Каганович – успешный, состоявшийся инженер – опять стал заниматься “прихотью”. И вот тогда появились Творческое объединение “Тема”, авторская программа на радио “Новая жизнь”, театр “Атриум”, Театральная студия… Он молод душой, по-прежнему азартен, энергичен и готов к новым достижениям. Удачи тебе, Слава, во всех твоих проектах и начинаниях. Без тебя жизнь в русском Чикаго была бы гораздо беднее. Твори, Подвижник, на радость себе и нам! С Днем рождения! До встречи на премьере.
Notabene! 21 и 22 июля в помещении NorthbrookTheatre по адресу 3323 WaltersAvenue, Northbrook, IL 60062 состоится премьера моноспектакля “Голос” по мотивам одноименного рассказа Севера Гансовского. Автор инсценировки, режиссер и исполнитель роли Джулио Фератерра – Вячеслав Каганович. Билеты продаются в театральных кассах.
Фотографии к статье:
Фото 1-2. Вячеслав Каганович
Фото 3. С женой Леной
Фото 4. На вечере памяти В.Высоцкого
Фото 5. С сыном Константином на хоккейном поле
Фото 6-7. Евгения и Константин Кагановичи
Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви, не са били на свобода под гаранция от общо 100 000 лв., а Окръжният съд в Кюстендил е изменил мярката им в подписка и им е върнал парите.
Скандалното разкритие е на правосъдния министър Диана Ковачева, след края на правителственото заседание на 30 май, става ясно от стенограмата от Министерския съвет. Диана Ковачева прави съобщението по искане на премиера Бойко Борисов.
„Това, което научихме от решението на Кюстендилския окръжен съд и не знаехме до този момент, е във връзка с мярката за неотклонение на Братя Галеви, а именно – до този момент ние мислехме, че става въпрос за парична гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки от тях. Оказва се обаче, че през декември 2010 г. по искане на защитниците на Братя Галеви с определение Кюстендилският окръжен съд е изменил мярката за неотклонение от парична гаранция в подписка за всеки един от тях.
Подписката е най-леката възможна мярка за неотклонение“, обяснява министърът на правосъдието Диана Ковачева.
„Това означава, че 100 000 лв., които се смяташе досега, че са налични като парична гаранция и могат да бъдат усвоени от държавата в резултат на отклоняването на Братя Галеви, на практика са им върнати“, обяснява още Диана Ковачева.
Тя посочва, че към момента и двамата са в нарушение на взетата мярка, защото са променили местоживеенето си, без да уведомят за това съда.
По думите на правосъдния министър, когато са освободени под парична гаранция, Братя Галеви могат да се оправдаят, че не са разбрали за постановената им осъдителна присъда, но когато мярката е подписка, това вече е невъзможно.
„В този случай, отклонявайки се след постановяването на присъдата, на практика те са в нарушение на взетата мярка, защото са били длъжни да уведомят съда за промяната на местожителството си и изобщо промяната си“, обяснява Диана Ковачева.
В интервю пред „Медиапул“ седмица по-рано обаче министърът на правосъдието подробно обяснява за изготвен анализ на противоречивата практика на съдилища по налагане на мерките за неотклонение на осъдените на втора инстанция.
Правосъдното министерство е изготвило този анализ заради различните присъди на първа и втора инстанция срещу Братя Галеви, които първо бяха оневинени от Кюстендилския окръжен съд, а след това осъдени от Софийския апелативен съд, но те останаха задължени единствено да ходят да се подписват в полицията.
В интервюто Ковачева дава ясно да се разбере, че знае за изменените мерки за неотклонение на Пламен Галев и Ангел Христов, отбелязва „Медиапул“.
Созопол. Средновековен вампир изкопаха археолозите на пъпа на Созопол. Това е поредната сензационна находка в Стария град. Необичайното откритие е направено преди ден по време на разкопките на манастира „Свети Николай Чудотворец“. На находката се натъкнал шефът на музея в града Димитър Недев. Шефът на НИМ проф. Божидар Димитров лично разгледал артефактите.
Родният Граф Дракула е бил открит в некропол непосредствено до полукръглата част на постройката. Погребението има белези на добре познатия ритуал срещу вампирясване. Починалият е прободен в гърдите с железен кол. Тази практика е използвана от хората навремето, които са имали страхове от зли възкръснали мъртъвци. Вампирът вероятно е бил знатна особа, защото е открит до абсидата на църквата.
На това място според християнската традиция от средните векове са били полагани само знатни и благородни люде, обясняват археолозите. Екипът специалисти бил смаян от намереното в гроба. В морския град това е прецедент, за първи път при разкопки излиза вампирско погребение.
В съседство до вампирския некропол са открити още 5-6 погребения, които обаче не са проучени. Един от гробовете бил със значително по-малки размери и е възможно там да почива дете. Междувременно археологическият екип се е натъкнал на антична църква от IV век.
Тя е в пласта под средновековния манастир, който е открит по-рано и датиран от Х в. Според Божидар Димитров под църквата най-вероятно има и още по-стар античен храм. Необичайните находки пред портата на Созопол отново провокираха интереса на правителството и министър Дянков е обещал, че ще отпусне още 270 хиляди лева за допълнителни проучвания, съобщи кметът на Созопол Панайот Рейзи. Освен за манастир „Св. Николай Чудотворец“ парите ще отидат и за разкопки на северната кула на Созопол, и за проучвания на нос Акин и нос Червенка.
Тази седмица в интернет ще бъде извършена извънредно важна актуализация и ако всичко мине добре, потребителите дори няма да усетят, предава АФП.
Промяната е предвидена за сряда, в 00,01 ч. по Гринуич, и ще даде възможност броят на IP номерата – уникални адреси в мрежата, да бъде увеличен, за да достигне хиляди милиони срещу едва 4 милиарда на разположение сега. Новите норми се въвеждат, тъй като броят на IP адресите е изчерпан.
За пълния преход ще са нужни няколко години и старите апарати и мрежи „Ipv4“ би трябвало да продължат да функционират, както обикновено. Някои потребители може би ще трябва да си вземат нови модеми или рутъри за компютрите си, но повечето интернет доставчици вече са подготвени за прехода.
Големите интернет компании като „Гугъл“ и „Фейсбук“ и доставчиците на оборудване като „Сиско“ насърчават фирмите и частните лица да извършат прехода, като изтъкват, че това ще направи комуникацията между домашни и бизнес потребители по-ефикасна.
Сегашната мрежа, функционираща на системата Ipv4, още дълго няма да е остаряла. Но ако един потребител работи с други, които вече са на системата Ipv6, по-добре е преходът да се извърши възможно най-скоро, съветват специалистите.
ЗА НОВАТА КНИЖАРНИЦА
„Актуална карта” на Турция, която обхваща обширни територии от съседни държави, е включена в компактдиск, изготвен в рамките на национална образователна програма на министерството на образованието в Анкара.
Вячеслава Кагановича в Чикаго знают очень многие.
Мы со Славой Кагановичем – земляки. Жили в нашем любимом Минске. Правда, в разных районах.
– Я учился в Двадцатой французской школе на улице Якуба Коласа. Когда я ее заканчивал, свободно говорил по-французски. Я был лучшим учеником класса. Моей первой любовью была учительница французского языка Людмила Станиславовна. Отсюда такие успехи в языке.
– Летом родители отправляли меня к дедушке, бабушке и тете Белле в городок Никольский, под Москвой. В мой первый приезд тетя Белла повела меня во МХАТ на “Синюю птицу” Мориса Метерлинка. Мое первое театральное впечатление – деревья в синем цвете, белый огромный Хлеб и загадочная фамилия автора.
– В подвале Белсовпрофа был Клуб авторской песни “Ветразь”. “Серьезные отношения” с клубом начались у меня после “Вагончика”. Этот спектакль по пьесе Павловой ставил в Народном театре режиссер Белорусского телевидения Бахтияр Бахтияров. (Сейчас он издает газету в Цинциннати.) Я был в роли журналиста Дебрина. Бахтияр знал, что я играю на гитаре, и включил в спектакль песни. Мы репетировали спектакль полгода, а сыграли три раза. Первый раз – на прогоне. Второй – перед приемной комиссией Управления культуры Мингорисполкома.
– Мы встретились с Леной в межвузовском
