Всички авторски страници

Авторски

• МОН ще подпомогне допълнително българските неделни училища в чужбина

  .

  Интервю на Таня Милушева с Наталия Михалевска,

  БНР

  

  Освен 2359 училища в България, отварят врати и 382 български неделни училища на различни континенти. Те обхващат близо 40 хиляди деца, а в тях преподават около 4 хиляди учители по български език, история, география и фолклор. Това съобщи пред БНР Наталия Михалевска, директор на Дирекция „Образование на българите в чужбина и училищна мрежа“ в Министерството на образованието и науката.

  Учебната година започва различно на различните места по света. В САЩ например тази година неделните училища ще работят дистанционно. Приоритетно е присъственото обучение, но българските неделни училища трябва да съобразят занятията си с указанията на местните власти и да бъдат гъвкави да превключват между различните форми на обучение, посочи Наталия Михалевска.

  Ако има български деца в държава, където няма неделни училища, те могат да се запишат за дистанционно обучение в училище от друга държава, поясни тя.

  След 1 октомври, когато всички наши училища в чужбина ще са започнали учебния процес, ще стане ясно дали ще намалее броят на преподавателитеq заради новия, смесен формат на обучение. Михалевска прогнозира, че този брой може и да нарасне, защото се допуска дистанционно обучение както по индивидуален план, така и в групи и паралелки. Това ще бъде финансово обезпечено с допълнителни средства, увери тя.

  „Освен с електронни обучителни платформи и материали, могат да разчитат на МОН и организационно, и финансово да бъдат подпомогнати.“

  „Българските неделни училища са мястото за радост и родолюбиеq и те остават такива“, подчерта Наталия Михалевска в предаването „Хоризонт до обед“.

  Цялото интервю – в звуковия файл в сайта на БНР.

  .

   

• Нова учебна година в училище „България“ – Детройт

  

  Учебната година за училище „България“ – Детройт ще започне на 12 септември 2020 г. с дистанционна форма на обучение. Причините са следните: сградите, наемани в Трой и Плимут за учебни занимания, са затворени, по препоръките на губернатора на щата Мичигън и разпоредбите на Отдела по здравеопазване.

  При промяна на ситуацията и наредбите ще започнем процедура за връщане в сградите на училището и продължаване на учебните занятия в присъствена форма.

  Срокът за записване за новата 2020-2021 учебна година е 8-ми септември, 2020 г. За ученици, посещавали училището през миналата година, трябва да се попълни само кратката форма – заявление. Новите ученици и тези, които имат промяна на адрес, телефон или имейл, трябва да попълнят и дългата форма.

  Предвиждаме раздаване на учебници и тетрадки в петък, 11 септември, от 18:30 до 19:30 ч., пред сградата на Балканския център (1451 E. Big Beaver, Тrоy 48083).

  Таксата по време на дистанционното обучение ще бъде $15 на месец на дете (без намаление за повече от едно дете). Заплащането за първите 4 месеца (до края на календарната година) е $60.00 и ще става с чек или по банков път.

  Училището подава справка на Министерството на образованието и науката (МОН) за броя на децата и учителите към 15 октомври и според нея се определя размера на финансирането за учебната година. Искаме да подчертаем, че само за ученици, регистрирани преди тази дата, училището ще получи финансиране от МОН. Регистрираните ученици след 15 октомври ще трябва да заплатят пълна такса.

  По време на дистанционното обучение учениците ще имат само часове по Български език и литература. Когато се върнем към присъствено обучение, ще се изготви нова учебна програма, включваща часове по Народни танци, Вокална група и Традиции и обичаи. Таксата ще бъде преразгледана и съобразена с новите разходи и финансирането, получено от МОН.

  Много от учениците, посещавали училището през миналата учебна година, получиха тениска и удостоверение за обучение на пикника. Останалите могат да ги получат на 11-ти септември, по време на раздаването на учебниците, или да се обадят на телефон (586) 202-4605 – Даниела Начева, за определяне на друго време.

  С уважение,

  Елеонора Барбов – Директор
  Велеслав Начев – Председател на Български културен център – Детройт

   

  Източник: Bulgarians in Detroit.com

  .

• Богомил Бонев към редовите и честни полицаи

  .

  НЕ МОГА ДА ПРИЕМА ПОЛИЦАИ С БОКСОВЕ И ЧЕРЕПИ ПО УНИФОРМИТЕ

  Богомил Бонев,

  Lentata.bg

  

  На редовите и честни полицаи искам да кажа само едно:

  Мутрите, които пазите, внедриха мутри сред протестиращите. Те Ви нападнаха Вас лично.

  Но трябва да знаете още нещо: мутрите, които пазите, внедриха мутри и във Вашите редици.

  Не мога да приема полицаи с боксове и черепи по униформите.

  Когато сте с каски, трябва да имате номера на униформите.

  Абсолютно задължително е.

  Утре, когато неминуемо ще падне тази покварена власт, пак ще има нужда от Вас.

  Бъдете бдителни, защото мутрите най-много се радват да Ви мрази народът.

  .

• Резултати от конкурса „Моята българска бродирана риза ‘2020“

  .

  Материал на Blog.storks.biz

  Приключи IV Международен конкурс за рисунка и творчески текст „МОЯТА БЪЛГАРСКА БРОДИРАНА РИЗА ‘2020″. Той бе организиран от БУ„АзБуки“ в Рим и Колеферо към Културна асоциация „Асен и Илия Пейкови“ в Италия.

  

  Тази година беше най-силната за Международния конкурс „Моята българска бродирана риза“, с най-много участници и с изключително качествени творби. Затова и наградените са много. Всички участници заслужават похвала за усърдието и таланта. Представяме Ви заелите призовите места и носителите на множеството специални и поощрителни награди.

  Жури в състав:

  В областта на изобразително изкуство – Таня Калимерова, Незабравка Недялкова и Александър Стаменов, и в областта на литературата – Яни Узунов и Маргарита Друмева, определиха следните награди в трите възрастови групи:

  ЛИТЕРАТУРА

  ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА:

  1. Дюн Латуш,  7 г., есе – „Видях я“, БУ „И.Вазов“, Париж, Янета Димитрова
  2. Николай Милков Хаджистойчев, „Котленчанка“, стихотворение
  3. Дейв  Стъвън Ерон, „Моята българска бродирана ризка“, 7 г. Париж, БУ „Родна реч омайна“, Пламена Херон

  ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА:

  1. Никол Ивайлова Иванова „Кърпичка с шевици“,  „Моята носия“ – стих.
  2. Невена Желязкова, „Моята българска бродирана риза“ – есе
  3. Симона Василева – „Бродирана риза“ – разказ

  ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА:

  1. Симона Димитрова Чакърова – „Моята българска бродирана риза“, разказ, първо място
  2. Кристиан Людмилов Георгиев, есе „Моята българска бродирана риза“
  3. Елена Петкова Мазнева, „С обич извезах“

  СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ:

  Клуб,,Сладкодумци“, ЦПЛР-ОДК ,,Анастас Стоянов“ – Шумен, с ръководител Силвия Маринова

  Наградата е за групово участие в конкурса и, макар творбите да не бяха свързани с темата, много от тях заслужават да бъдат публикувани и споделени с българските детски читатели. Затова екипът на сп. „Щъркел“ награждава клуба с ангажимент за представяне на „Сладкодумци“ на страниците на списанието и публикации на най-добрите творби.

  Специално внимание обръщаме на творбата на Ивана Каменова Рогожарова, на 17 г., от клуб „Сладкодумци“, Шумен – Разказ за Беджене, който се отличава с оригиналност и превъзходни стилистични умения. Екипът на сп. „Щъркел“ ще представи пълното творчество на Ивана (предполагаме, че тя има още много качествени литературни произведения, които заслужават да бъдат споделени с детската и младежка българска аудитория), както и предложение да сътрудничи на списанието.

  С публикации в сп. „Щъркел“ се награждават и Хавва Муса Арнауд, стихотворението „Шевица“,  и Никола Асенов Калинов за творбата „Празнична риза“.

  

  

  ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

  ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

  1 място – Емануела Кунова 9 г., Арт школа Колорит Плевен, ръков. Майя Ананиева

  2 място – Бурчин Дениз, 9 г., Попово

  3 място – Боряна Цветанова, 8 г., Попово

  НАГРАДА ЗА ЖЕНСКИ НАЦИОНАЛЕН КОСТЮМ

  Дария Александрова Кръстева, 5 г.,  ДГ №17„Д-р П. Берон“, Варна

  Дарин Димитров, 8 г., Арт школа „Колорит“, Плевен

  Габриела Георгиева, 6г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  София Стоянова Личева и Ана Мария Валериева Великова (ДГ„Слънце“, Плевен)

  НАГРАДА ЗА МЪЖКИ НАЦИОНАЛЕН КОСТЮМ

  Цветомир Петров Маринов, 6 г. (ДГ „Слънце“, Плевен)

  НАГРАДА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ДИЗАЙН

  ДГ „Валентина Терешкова“, група „Слънце“

  НАГРАДА ЗА ИЛЮСТРАЦИЯ НА КНИГА

    Майборода Тайсия, 8 г., Украйна

  НАГРАДА ЗА ЖЕНСКИ ПОРТРЕТ 

  Мишел Михайлова, 8 г. (Арт школа „Колорит“, Плевен)

  Никол  Иринеева  Михалик, 7 г. ( гр. Нова Загора, НУ „Любен Каравелов“)

  НАГРАДА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ

   Таня Косташка, 9 г. (Арт школа „Колорит“, Плевен)

  Михаела Михова, 9 г. (Арт школа, Попово)

  Йордан Пламенов Георгиев, 6 г. (Арт школа, Попово)

  Петя Димитрова Димитрова, 9 г. (ОУ „Иван Вазов “ Русе)

  Даниел, 5 г.

  Калина Йорданова Игнатова и Дария Венциславова Петровска, 6 г.,  (ДГ„Слънце“, Плевен)

  Цвета – Никол Теодорова Петрова, 2 кл. (гр. Русе, НУИ „Проф. Вес. Стоянов“)

  ПООЩРИТЕЛНИ НАГРАДИ

  Моника Миленова Росенова, 6 г, Варна (ДГ „Валентина Терешкова“, група „Слънце“)

  Рая Павлова Вълева, Велизара Павлова Вълева и Едуарда Ивова Мичева, 6 г. (ДГ „Мечо Пух“, с. Пенчо Славейков, общ. Севлиево, обл. Габрово)

  Радослав, 5 г.

  Михаела Георгиева, 6 г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  Сианна Мариянова Стоицева и Кристина Павлова Чакмакова, 9 г. (СУ 140 „Иван Богоров“, София)

  Анислава, 6 г.

  Марина Маринова Валдолова, 7 г,  (ОУ „ Хр. Ботев“, с. Милковица, обл. Плевен)

  Даниела Даниелова Трънкова, 9 г., (БУ„Христо Ботев“ Торент, Испания)

  Анна Мария, Божидар, Божидара, Владимира, Денис, Елиф и Красимир, 6 г. (Варна ДГ № 30 „Синчец“)

  

  

  ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

  I НАГРАДА ЗА ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО 

  Петя Велева, 12 г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  Симона  Илиева, 13 г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  Мария СтефановА, 13 г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  II НАГРАДА 

  Габриел Зашевна, 11 г., Дупница,  Арт ателие „Дон Кези“

  Яница Тодорова Хараламбиева, 12 г., гр. Бяла, обл. Варна

  III НАГРАДА

  Пламена Илиева, 12 г., гр. Попово

  НАГРАДА – ИЛЮСТРАЦИЯ НА КНИГА  

  Кристина Георгиева, Елеонора Неделчева, Преслава Станева, Нелин Белгин, Симона Александрова и Анифе Моллова, Арт школа, Попово

  НАГРАДА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ 

   Добромира Малчева, 13 г., гр.Попово

  Бояна Иванова, 12 г, Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  Симона Василева Василева, 14 г., ПМГ„ Добри Чинтулов“, Сливен

  Даяна Галинова Василева, 10 г., Шумен

  Дулапчий Дарья Дмитриевна, Молдова

  Калоян Милков Хаджистойчев, 12 г., ОУ „Елисавета Багряна“, Сливен

  Кaмелия Оламенова Кънева, 12 г., Шумен

  Ива Николаева Николова 13 г., 105 СУМ„Атанас Дaлчев“, София

  Умуд Самет, 12 г., БУ„ Иван Вазов“, Париж

  НАГРАДА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ДИЗАЙН

  Ралена Анатолиева Георгиева, 10 г., 199 ОУ„ Св. Апостол Йоан Богослов“, София

  НАГРАДА ЗА СЦЕНОГРАФИЯ 

  Вяра Стоянова, Йоана Габровска, Ивона – Сияна Станева,  Попово

  Лилия Янкова, 10 г., Арт школа „Колорит“, Плевен

  Мария  Красимирова Славянова, 10 г., Арт школа, Шумен

  Катрин Димитрова Младенова, , 12 г., Арт ателие „ДонКези“, Дупница

  НАГРАДА ЗА ЖЕНСКИ НАЦИОНАЛЕН КОСТЮМ

   Ан-Мишел Ерон, 10 г., БУ „Родна реч омайна“, Париж

  НАГРАДА ЗА ЖЕНСКИ ПОРТРЕТ 

  Анна Петрикова, 10 г., Арт школа „Колорит“, Плевен

  Бориса Руси Ангелована,  11 г., Арт ателие „ДонКези“, Дупница

  Каролина Димитрова, 11 г., Шумен

  НАГРАДА ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ГЕРОИ 

  Красимира Русева, 14 г., ЦПЛР, Бургас

  Виктория Драгомирова, 14 г., ЦПЛР Бургас

  НАГРАДА ЗА ОРИГИНАЛНОСТ

   Виктория Гъркова, 11 г., ЦПЛР, Бургас

  

  

  ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

  I НАГРАДА

  Лоренца и Джорджа (16 г. и 14 г.)  Боркия, Верона, Италия

  II НАГРАДА

  Елена Петкова Мазнева, 17 г.,  Бургас

  III НАГРАДА

  Анастасия Мирославова Панчева, 17 г., Враца

  НАГРАДА ЗА ЖЕНСКИ ПОРТРЕТ 

  Станислава Вaсилева, 16 г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  Арман Харутюн Карагьозян, 16 г., Шумен

  Михаела Йорданова, 16 г., ЦПЛР Бургас

  Яна Александрова Стефанова, 17 г., 22 СЕУ „Г. С. Раковски“, София

  НАГРАДА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ 

  Десислава Добромирова Герчева, 18 г., Шумен

  Йоана Максимова, Ивайла Петрова, Виктория Денчева, Попово

  Сaва Николаев Хаджиминчев, 10 кл., Шумен

  НАГРАДА ЗА ОРИГИНАЛНА ИДЕЯ

  Кристиана Стелианова Савова, 18 г.,  гр. Елена

  СПЕЦИАЛНА НАГРАДА ЗА МУЛТИМЕДИЙНИ ПРЕЗЕНТАЦИИ

  Ученици от Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ – Видин

  

  ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ПОБЕДИТЕЛИ!

   

  .

• Голата истина за Заповедното производство в България

  Материал на sd-solidarnost.com

  

  При внимателен, повторен прочит на самия документ, Становище на Министерството на Правосъдието относно подадени и разгледани от Комисията по петициите към ЕП петиции,  може да се установи позорната истина, че заповедното производство е замислено да се изпълнява по един начин, а се изпълнява по съвсем различен.

  „Същност на заповедното производство:
  Заповедното производство е опростена и ускорена съдебна процедура за установяване и събиране на парични вземания, по които принципно не съществува правен спор.
  Идеята на законодателя е свързана с необходимостта да се осигури по-бързо принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от длъжника, без да е необходимо провеждане на исков процес.
  Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно.
  На практика заповедтта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание.
  Заповедното производство е уредено като факултативно – кредиторът не е длъжен да се възползва от тази възможност, а може да предяви осъдителен иск за съответната сума или вещ по общ исков ред.“

  Или, най-просто казано, за да се използва заповедното производство – НЕ СЕ ДОПУСКА ДА ИМА СПОР кой е КРЕДИТОРЪТ, кой е ДЛЪЖНИКЪТ, какво ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ не се изпълнява от длъжника (трябва да има изрично негово съгласие). Също така е предвидено да бъде разгледано в Разпоредително заседание (открито заседание с възможност за защита – чл. 411, ал. 2 от ГПК). В утвърдените образци на издаваните заповеди за изпълнение на парични задължения се разкрива, че са провеждани при закрити врати, а такава е и самата порочна практика на Районните съдилища. Това е своеволие и престъпление на Министерството на Правосъдието, довело до лишаване от основни права, и то под законен нормативен акт – Наредба №6 за образците документи по чл. 425 от ГПК.
  В противевовес на основни принципи, посочени горе, протичат почти всички заповедни производства в страната от 2008 г. насам, поради изрична липса на съгласие основно на набедените за длъжници.
  Всички институции в страната, включително Министерството на Правосъдието са запознати с порочната практика на съдилищата, видно дори от представеното становище, както и от другите доказателства, които са публикувани, главно в сайта на Сдружение на потърпевшите от ЧСИ и Съдебната Система „Солидарност“.

  И, въпреки всички предоставени доказателства от нас, институциите в България бездействат и заблуждават гражданите и Европейските институции, давайки уклончиви отговори, включително позорни такива, дори от Председателя на ВКС Лозан Панов.
  Имаме потвърдена информация от председателя на Европейския парламент Дейвид Сасоли, че спрямо въпроса е организирано изслушване на Комисаря по Правосъдие Дидие Рейндърс на 01. и 02.09.2020 г. пред Комисията LIBE (Комисия на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и Вътрешни работи), включително и по подадения от Сдружението ни Апел за незабавна помощ и съдействие. Информацията е потвърдена и от евродепутатите Елена Йончева, Петър Витанов, Кристиян Терес и Радан Кънев.

  Едновременно с това имаме потвърдена информация, отново от европейски депутати, че доклада на Комисията по Петициите към ЕП ще бъде готов и представен средата на месец септември 2020 г., и ще бъде унищожителен по отношение на прилагането на Заповедното производство и последващите изпълнителни дела при ЧСИ и ДСИ (в момента към 3 милиона).

  Обръщаме се към потърпевшите, медиите и гражданите с гражданска съвест, да се заемат с огласяването на проблема и да окажат съдействие като изпратят до ВСИЧКИ членове на Комисиите LIBE и PETI (чиите контакти сме посочили тук) доказателства и документи, потвърждаващи престъпното действие на Българската Правосъдна Система и овластените Частни Съдебни Изпълнители. Може да изпращате и кратки клипове (до пет минути) в които описвате проблемите си (препоръчително на английски или със субтитри).

  Нашата цел е с външна помощ и натиск за пререшаване на делата по заповедните производства и последващите изпълнителни такива, проведени в нарушение с правото на Европейския съюз, с елементарните човешки права, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, Конвенцията за защита на правата на човека и Конституцията на РБ.  Настояваме и търсим правата си за възстановяване на причинените щети върху гражданите, пострадали от порочната практика.

  

  ––––––––––––––––––––––––

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА

  Коментар на Ивайло Илиев:

  „Търсим незабавна помощ и намеса ОТВЪН! Потърпевшите от частните съдебни изпълнители и от заповедните производства се обърнахме към европейските институции, с искане за изпращане на мисия на Европейската комисия в България, за постоянно наблюдение и мониторинг на съдебната система.“

  .

• Отмениха общата забрана граждани на САЩ да пътуват в чужбина

  Държавният департамент вече ще разглежда всяка държава поотделно и ще определя нива на предупреждение

  

  САЩ вдигнаха предупреждението за своите граждани да избягват всички пътувания в чужбина заради пандемията от коронавирус, като посочиха, че в някои райони ситуацията се подобрява.

  Държавният департамент заяви, че вместо това ще възобнови разглеждането на всяка страна като отделен случай и пътуването до нея ще се определя според нива от 1 до 4, като последното е за забрана за пътуване към конкретни държави в зависимост от индивидуалните условия.

  „С подобряването на условията за здраве и безопасност в някои страни и потенциално влошаване в други, Министерството се връща към предишната ни система“, се казва в изявление. „Това също ще предостави на гражданите на САЩ по-подробна информация за текущото състояние във всяка страна“, продължава изявлението. „Продължаваме да препоръчваме на американските граждани да проявяват повишено внимание при пътуване в чужбина поради непредсказуемия характер на пандемията.“

  Американците все още се съветват да не пътуват до повече от 50 страни, включително Мексико, Индия, Бахамските острови и Русия. Тези страни запазват съвет от ниво 4 „не пътувай“ поради случаи на коронавирус.

  По-голямата част от държавите по света попадат в „ниво 3“ или се препоръчва на пътниците да избягват всички несъществени пътувания до тези дестинации. Страните от ЕС също са в този списък, но макар и да не е забранено пътуването до тях, такива рестрикции има от страна на блока, който забрани пътуването на хора от САЩ, когато отвори границите си на 1 юли и все още не е премахнал това ограничение. „Безопасният списък“ на ЕС ще бъде преразгледан отново в средата на август.

  Само 20 държави са изброени в списъка с нисък или без риск за пътуване, като Нова Зеландия, Тайван, Фиджи и Тайланд.

  Източник: Еconomic.bg

  .

• Българка пътува всеки ден по 100 км, за да се включи в протеста в Лондон
   

  В България Николинка е била преподавател, но учителската заплата не й стигала, за да помага на дъщеря си

  Васил Христов, bTV
  

  

  Българите в Лондон, Оксфорд, Ексетър и Бирмингам излязоха с трибагреници и плакати, за да заявят, че случващото се в родината не им е безразлично.

  Във Великобритания работят и живеят над 200 хиляди българи. Сред тях е и Николинка. В България е била учител по история, френски и английски.

  „С моята учителска заплата не бях в състояние да покривам разходите и да помагам на дъщеря ми, която беше студентка по това време“ – разказва жената.

  

  Всеки ден тя изминава повече от 100 км – от Брайтън до Лондон, за да бъде на протеста:

  „Тези хора са много борбени, много горещи сърца имат тези млади хора и те имат такъв оптимизъм да променят страната, и аз вярвам, че точно тези млади хора ще помогнат да се промени България към добро. Те имат друго съзнание. Техният манталитет не е манталитетът може би, характерен за хора на моята възраст. Тук са в демократична страна. Сравняват, виждат какво е в България. Не им харесва, искат да бъде така, както в Англия е момента – демократична страна, където народът не се плаши от управниците.“

  Вижте цялата история във видеото на bTV.

  –––––––––––––––––––––––

  Още едно видео по темата:

  .

• Христо Иванов: Ако протестът успее, ще има една България, с която да можем да се гордеем

  .

  Интервю на Васил Христов с Христо Иванов,

  NewsBG

  Христо Иванов е български политик, юрист, заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки от 6 август до 7 ноември 2014 г., министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г. до 18 декември 2015 г., когато подава оставка. От 7 януари 2017 г. е председател е на политическа партия Движение „Да, България!“, съпредседател на обединението „Демократична България“.

  – Протестите с искания за оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев продължават вече 25 дни. Имате ли впечатление от подкрепата, която получавате за исканията си, от българите в чужбина?

  – За мен в много отношения този протест е проява на онова, което наричам „Голямата България“. Това е нашето съзнание за себе си. Но, не като бедна, затворена, постоянно и безнадеждно охкаща периферия. Примирена, че простотията е нейна съдба. А като страна, отворена към своите общности в чужбина, отворена към разнообразието в себе си. Страна, която гледа в бъдещето – амбициозна, желаеща да върви напред с усилията и интелекта на всеки свой гражданин. И тук не става дума само за факта, че освен в София, има множество протестни акции в градове в европейските страни и САЩ. Или, че огромен брой от хората, които срещам на жълтите павета, започват разговор с „Връщам се от…“. Този протест е, преди всичко, акт на утвърждаване на нашето гражданско достойнство, на волята ни да се самоуправляваме, а не да търпим една все по-репресивна и профанска власт да ни унижава ежедневно с проявите на своята невероятна назадничавост. Това е „Голямата България“ в действие.

  – Чуха се твърдения, че тези близо 2 милиона емигранти нямат морално право да изразяват мнение за случващото се в България, защото са избрали да живеят извън нея. Как ще коментирате това?

  – Като национално предателство в пълния смисъл на тези тежки думи. Българските общности в чужбина са един от най-важните капитали, с които изобщо разполагаме. Опитът да се изолираме от тях, да им пречим да участват, да гласуват, да живеят и „там“, и „тук“, е опит страната да бъде осакатена, а нейният дух – прекършен. Така тя да бъде приведена в травматична управляемост.

  И, като казвам капитал, изобщо не става дума за това колко пари били „връщали“ емигрантите или пък как трябва „да ги върнем“ окончателно. Става дума, че тези наши диаспори са извор на незаменимо човешко и културно богатство. Всяка от тях развива своя уникален опит на това да си българка или българин в конкретната „чужда“ среда. Своите истории на успеха. Своите колективни поуки, уникални емоции да преоткриваш връзката с Родината си.

  Самият аз в много отношения завърших осъзнаването си като българин, докато живеех в САЩ по време на една специализация. Моята партия е пълна с хора, които се ангажират политически и граждански именно като част от своето завръщане – физическо или чисто емоционално. Това е едно особено пътуване към България в нас самите, когато я осъзнаваме като свое дело, болка, съдба, гордост. Като наследство, което да получим и предадем през поколенията. И от това как ще се погрижим за него, зависи колко струваме ние самите.

  Два пъти в историята си България се е отваряла така към света, за да се преоткрие – през Възраждането и днес. И в двата случая това е залог за огромен тласък в развитието ѝ. Неслучайно „Мила Родино“ е химн на завръщането. Вероятно най-големият резерв за ударно развитие и модернизация на страната ни минава през прилагането на цялостна политика към отваряне и свързване с нашите общности в чужбина.

  – Безспорно е, че протестите бяха предизвикани от две събития – „дебаркирането“ на плажа в „Росенец“ и прокурорските обиски в сградата на Президентската институция. Защо избрахте парк „Росенец“ за тази акция?

  – „Росенец“ се превърна в една доста наситена емблема. В това място няма почти нищо законно и то олицетворява цялата корумпираност на институциите ни. То беше обвито в страх и недостъпност, и така се превърна в образ на скритата власт.

  Когато хората видяха как гардовете от НСО ни блъскат във водата, те видяха цялото насилие на безправието, на които те самите са подлагани ежедневно. Когато по-късно управляващите опитаха да противопоставят протестиращи на симпатизанти на ДПС, това беше опит да се изиграе „етническата карта“ като универсален инструмент за сплашване и шантаж на двете общности. А когато двете групи се събраха мирно на плажа, установиха нормален човешки контакт и дори изпяха заедно химна, това беше символ на освобождението от необходимостта да се плашим едни от други и да се делим.

  Протестите избухнаха, защото всичко това се превърна в разделителна линия – или си за премахването на този модел на корупция, завладяване на институциите, страх и противопоставяне, или поддържаш отровното статукво на необявената коалиция между ГЕРБ и ДПС, Борисов и Пеевски.

  Разбира се, нищо от това нито сме могли да предвидим, нито да планираме. За нас това беше просто пореден казус, изникнал във връзка с дейността на наш съветник в Бургаския общински съвет и развил се по логиката на определени обжалвания и други правни действия.

  – Мнозина ще Ви опонират, че сте имал възможност да говорите за тези проблеми и като министър на правосъдието в кабинета на Бойко Борисов. Защо се съгласихте да бъдете министър в това правителство?

  – За „Росенец“ отговорът е прост – за това отговарят министърът на регионалното развитие и прокуратурата. Моят фокус беше да реформирам прокуратурата, така че тя да започне да чисти всички подобни казуси.

  Иначе, аз поех поста без никакви илюзии, че Борисов иска да прави реформи или, че аз разполагам със сериозна политическа подкрепа от ГЕРБ или Реформаторския блок. Някои от най-яростните атаки срещу мен идваха от обкръжението на Миглена Кунева. Виждах, че положението в прокуратурата се влошава, а политическата ефективност на европейския мониторинг върху правосъдието отслабва с всяка година. Реших, че си струва да опитам да наложа реални реформи и да мобилизирам подкрепата на ЕК за тях.

  Същевременно опитах да започна прочистване на съдебната власт от „гнили ябълки“, чрез поредица от дисциплинарни производства. Включително срещу Пепи Еврото, който сега се прочу покрай разследването на Ники Стайков за „Осемте джуджета“. Настоявах за разследвания за скандали като „изчезването“ на тефтерчето на Филип Златанов, в което беше фиксирана ролята на Делян Пеевски, и „Яневагейт“, в който бяха намесени Цацаров и Борисов. Не са много министрите, искали разследване на премиер…

  Когато всички тези мои опити бяха блокирани, заедно с конституционната реформа, подадох оставка. Мога само да се гордея с работата си. Ако аз тогава не бях поставил проблема с прокурорската република, днес нямаше да има тези протести.

  – Kои са уроците, които научихте след пребиваването си във властта?

  – Че дълбоката причина за проблемите у нас е липсата на добре организиран и устойчив инструмент за налагане на политики, и че не можем повече да разчитаме на външна помощ от „Брюксел“ или „Вашингтон“. Затова направих партия и се захванах с политика. Това е единствения път за някаква трайна промяна.

  – Имате ли желание за реваншизъм?

  – През ум не ми минава. Просто трябва да минем напред към едно бъдеще, в което България може много повече от това.

  – Срещали ли сте се с г-н Делян Пеевски под някаква форма – служебно или лично, какви са личните Ви впечатления от него?

  – С изключение на няколко разменени погледа отдалеч в парламентарна зала, не съм имал пряк контакт с него.

  – Официалната позиция и на правителството, и на г-н Иван Гешев е, че няма причини да подадат оставка. Смятате ли, че това тяхно мнение подлежи на промяна и какви са начините това да се случи?

  – До оставка може да доведе комбинация от обществен натиск, вътрешни сътресения в рамките на ГЕРБ и задкулисието, което управлява чрез тях, и загубата на международна подкрепа.  Но тези оставки, колкото и да са важни, са само началото. Има риск Борисов и Гешев да слязат от сцената (както стана с Орешарски, Цветан Василев и Цацаров), но Пеевски и моделът на „Сарайското“ задкулисие да останат. Истинското изчистване минава през борбата за изборите и после – в парламента.

  – Как ще се отрази на сънародниците ни в България и в чужбина постигането на целите на този протест?

  – Ако протестът постигне дългосрочните си цели, за всички ще има една много по-свободна и просперираща България, с която да можем да се гордеем.

  – Смятате ли, че е реалистично въвеждането на дистанционно гласуване за следващите избори, били те редовни или предсрочни?

  – Реалността е, че подобна стъпка изисква комбинация от административен и експертен капацитет, и време, с каквито настоящото управление не разполага. Но, във всички случаи, ние ще продължим да настояваме за това. Още повече, че сме единствените, които реално знаят как да направят подобна реформа.

  – След изборите бихте ли се коалирали с първата политическа сила, била тя ГЕРБ или БСП?

  – Динамиката е много голяма и до изборите ще настъпят големи размествания на пластовете, така че е рано за подобни прогнози. Според последните социологически проучвания, ние от „Демократична България“ сме удвоили подкрепата си. ГЕРБ и БСП губят позиции, а и в двете партии предстоят промени, доколкото при социалистите тече избор за нов лидер, а е ясно, че Борисов слиза от сцената. Край тъчлинията загряват няколко нови проекта…

  Целта ни е „Демократична България“ да може да бъде определящ фактор, който да налага дневен ред на сериозни реформи в правосъдието и радикална модернизация на държавата ни. При положение, че нашата подкрепа нараства, а темите, които досега ние единствени поставяхме (съдебна реформа и модернизация), стават мейнстрийм, е напълно реалистично в следващия доста фрактуриран парламент без „Демократична България“ просто да не може да бъде съставено стабилно управление с ясна модернизационна физиономия. Това би ни поставило в положение да можем да налагаме своя дневен ред, което сме готови да направим пълноценно. В този смисъл, имам едно много просто послание: за „Демократична България“ си струва да се гласува. От много отдавна в българската политика не е имало реален носител на промяната с толкова реалистични шансове за успех. Никой глас, даден за нас, няма да „отиде на вятъра“.

  – Какво е отношението Ви към Румен Радев и как бихте възприел евентуален политически проект на настоящия президент – като потенциален опонент или като потенциален партньор?

  – Президентът видимо еволюира по посока на нашите оценки и приоритети. Важната му задача сега е да формулира и инициира конкретна смела реформа в прокуратурата.

  – Исканията на младите хора, от поколението, което за първи път е на протест, са принципни – правова държава, свобода на словото, независимо правораздаване, работещ парламентаризъм, но реализирането им минава през политически процес, избори и подкрепа за партии. Как ще ги убедите, че политиката, партиите и политиците заслужават доверието им, и то няма да бъде употребено за пореден път?

  – Най-убедителна е реалността – няма нито една развита демократична система, която да е станала това, което е, без активно участие в политическия живот чрез партии. Пропагандата, че „всички са маскари“ и „партиите“ са нещо лошо, е основен инструмент на отблъскване на гражданите от политиката и монополизиране на властта от мафията в България. Хората не трябва да се доверяват на някого. Трябва да се включат, да направят някоя партия своя и да вложат своята воля и енергия в отстояване на своите интереси.

  .

• Ново доказателство на омертата на политическия „елит“ в България

  От сайта на БНР днес научаваме, че специализираният наказателен съд е постановил двегодишна условна присъда с тригодишен изпитателен срок за бившия енергиен министър Румен Овчаров по делото за „Мини Бобов дол“.

  

  От спецобвинението уточняват, че той е признат за виновен, че умишлено не е упражнил контрол върху дейността на изпълнителния директор на мината Пламен Стефанов,от което държавата е била ощетена с над 16 милиона лева.
  Съдебният състав е мотивирал условни наказания, който не са окончателни, с чистото съдебно минало на Овчаров и Стефанов и с факта, че става дума за престъпление от преди 14 години.

  Тази „строга“ присъда ни накара да припомним мнението на бившия депутат и зам.- председател на СДС Иван Сотиров, което бе публикувано тази седмица първо във „Фактор.бг“. Четете го по-долу без съкращения.

  Омертата на политическия „елит“ – да няма ефективно осъден властник

  .
  Не републиката е прокурорска, а прокуратурата е на всяко управляващо правителство

  Непрекъснато ни се внушава, че страната ни, която имаме претенцията да е европейска държава, се управлява не от парламентарното мнозинство и правителството, а от някакво задкулисие – абсурд, с който много хора са се примирили. И най-абсурдното е, че това се говори не от друг, а от хора от самото управление, от хора, които се представят за десни и за демократи. Конформизмът и страхът да се говори с имена е основният ни проблем днес. За нас е обидно да търпим глупавите приказки за разни скрити сили, които управляват страната ни, за незнайни кукловоди и за храбрите и доблестни партийни лидери, които се бият с тези тъмни сили за нашето благополучие. Досадно е да слушаме от разни шушумиги, които не смеят да поставят въпроса за персоналната отговорност на партийните лидери, как всички проблеми в държавата ни са в следствие на системен проблем. Политиците са хората, които получават подкрепата и носят отговорността за състоянието, в което се намира страната ни. Какъв е смисълът от тези които избираме, ако ние трябва да решаваме системните проблеми докато те уреждат личното си благосъстояние. Та нали в нашата малка държава много добре се знае КОЙ, КОЙ Е.

  Нима не виждаме, че на върха на хранителната верига са партиите-корпорации – собственост на техните лидери в тясна олигархична връзка с второто ниво на тази верига – големите корпорации-монополисти в енергетиката, строителството, производството на алкохол и цигари и т.н. Към второто ниво спада и едрия банков капитал. Третото ниво, което е покровителствано от първото е това на нелегалния бизнес и след него са другите нива по веригата, като накрая са баламите, които чакат реформи и справедливост. Първото ниво, директно или в партньорство с второто, упражняват контрола върху съдебната власт и медиите. За да няма съмнения, по отношение на йерархията между първото и второто ниво, може само да дадем за пример сриването на четвъртата по големина банка КТБ. Тази банка която обслужваше всички партии, бе срината за броени дни, като картонена къща от една партия, която и до днес я разфасова в комбинация с управляващите пред нашите очи и за наша сметка. Отговорът на въпроса: КОЙ управлява държавата? Също е пред очите ни. Няма смисъл да се ровим за да го търсим в Конституцията или в закона, защото законите се правят не просто за да ги има, а за да създават определена реалност. Хората трябва да се оценяват по делата, а законите по резултатите.

  Вижте на КОЙ се кланят всички – висши съдебни магистрати, медии, едър бизнес и шефовете на публичните институции! Кланят се на този, който е премиер, на лидера на управляващата партия, там е властта, там са ресурсите. България, не от днес или от вчера, а поне от 16 години функционира като премиерска република.

  В каква страна, премиерът може да си разреши да отсъства от парламента, докато се гласуват промени в основния закон на държавата без това да предизвика огромен медиен, обществен и политически скандал? Абсурдно е при такава ситуация, цялата „будна“ общественост да се занимава с битовите драми в някаква си малка коалиция от непогребани политически трупове, които се разхождат като зомбита по политическия терен, или да се извежда като основен проблем на държавата главният прокурор, който по премиерски е избрал точно в деня, в който се гласуват конституционните промени в съдебната власт, да се шляе из страната? Да, с главния прокурор има проблем, но той е не в това, че прокурор №1 е над премиера; проблемът е в това, че в България главният прокурор от 1999 г. насам се е превърнал в главен изпълнител на волята на управляващите и основен техен представител и кадровик в съдебната власт. Лично аз съм привърженик на това прокуратурата да е част от изпълнителната, а не от съдебната власт, но докато действа тази Конституция, ние трябва стриктно да спазваме принципа за ненамеса на изпълнителната в съдебната власт. Днешният вариант на фактически зависим от правителството главен прокурор, който обаче се води формално независим, е най-лошата и непочтена комбинация. Управляващите не носят отговорност за държавното обвинение, защото то се води независимо от тях, а то не повдига годни обвинения срещу публични фигури, поради съобразяване с желанието на управляващата партия. Именно това обяснява и обстоятелството, че досега няма случай някой от главните прокурори да е повдигнал годно обвинение срещу човек от високите етажи на властта. Факт е, че през целия преход законът за съдебната власт , който обезпечава силно централизираната прокуратура по съветски и нацистки модел, не се промени. Освен това, при всички недемократични еднопартийни режими до предявяването на делото в съда, единствено прокурорът се занимава с действията по наказателното преследване, т.е. той ръководи следствието, обвинението и наказателното преследване, както е при нас. Опитите да се прехвърля проблема само върху слабостите в конституционната уредба на съдебната власт, са опит да се избяга от неудобния въпрос, защо нито един от управляващите през периода на прехода не постави въпроса за децентрализацията на прокуратурата и за премахването на монопола й върху повдигането на обвинения за наказателно преследване на престъпления от общ характер. Нещо повече, с конституционните промени през 2006 г., следствието, което също е заложено в Конституцията от 1991 г. като част от съдебната власт, беше маргинализирано като структура за сметка на прокуратурата. Вместо да се обсъди въпросът за засилване на ролята на съдия-следователите в досъдебното производство и да се предвиди възможност, включително и чрез конституционни промени, съдия-следователите също да могат да повдигат обвинения за престъпления от общ характер, се действаше в обратна посока. Тази тема, както и идеята за децентрализация на прокуратурата не се поставят и днес, въпреки че в България имаме и добра традиция в тази област. В нашата наказателно-процесуална система от преди 9 септември 1944 г., при която е възприет Френският модел – базов за континентална Европа, предварителното следствие се е извършвало от съдия- следовател, а прокуратурата е имала надзорна функция. При нас, обаче, се бяга от този традиционен модел и се придържаме към практиката от времето на комунистическия режим. Всичко това няма как да не засилва подозрението, че голямата битка днес не е за същностна реформа, а за ново преразпределение между партиите на влиянието в кадровият орган ВСС.

  Логиката на управляващите през прехода беше една и съща – чрез главния прокурор да се контролира процесът на повдигане на обвинения срещу публични фигури. Затова именно цялата власт и със закона, и с промените в Конституцията се запази за главният обвинител на Републиката. Така по-лесно се контролират нещата, отколкото да се даде възможност на най-различни прокурори и съдия-следователи да повдигат обвинения срещу висши политици. Слагаш човек, който контролираш и така на принципа – „вържи попа да е мирно селото“ имаш контрол върху обвинението. По този начин се гарантира и омертата, че никой от олигархичния елит няма да бъде съден. Цената е, че главните прокурори получават гаранция за сигурен и щастлив живот и след мандата.

  Нека направим една ретроспекция от 1999г. насам за да проследим отношенията на главните прокурори с изпълнителната власт. Пропускам периода, през който Татарчев беше главен прокурор, не защото той не беше политическо назначение, а защото той не беше човек на който някой може да му нарежда по телефона. Татарчев имаше много прегрешения, около него имаше хора които го манипулираха, но действаше по убеждение, а не под натиск. През 1999г. Никола Филчев, зам. министър от правителството на ОДС, беше предложен и избран за главен прокурор с очевидната протекция на премиера Иван Костов. До аферата с подслушването на Филчев, при която отношенията му с Костов се влошиха, той стриктно атакуваше политическите противници на премиера, като най-знакови бяха ударите срещу кмета на София Стефан Софиянски и председателя на Икономическата комисия в парламента Никола Николов. Филчев беше замесен в множество тежки скандали и тогавашната опозиция в лицето на БСП яростно го атакуваше с обвинения, че изпълнява политически поръчки. Това разбира се не беше пречка през 2006 г. президентът Първанов, премиерът Станишев и външният министър Калфин дружно да го направят посланник в Казахстан, за да го скрият от атаки. През 2006 г. БСП прокара кандидатурата на Борис Велчев, съветник на президента Първанов, активист в приватизацията по времето на ОДС и внук на бившия секретар на ЦК на БКП и за главен прокурор. За симпатично неправене на нищо като главен прокурор, той беше възнаграден с избора му за конституционен съдия по предложение на излъчения от ГЕРБ президент Плевнелиев. Днес Борис Велчев е избран за шеф на Конституционния съд. През 2012 г. кандидатурата на Сотир Цацаров беше подкрепена от ГЕРБ и той беше избран от ВСС за главен прокурор. Обвиняван беше от ГЕРБ, че след падането им от власт е заиграл с БСП и най-вече с ДПС и че е основен участник в „Костинбродската афера“, операция, която беше насочена за уличаването на ГЕРБ в изборни машинации в деня за размисъл, преди изборите. След идването на власт на ГЕРБ, чиито лидери бяха отправяли изключително тежки обвинения срещу Цацаров, този „всесилен“ прокурор се почувства доста притеснен и дори предложи прокуратурата да бъде децентрализирана. Явно този жест на главният прокурор беше възприет като декларация за лоялност, в следствие на което прегрешенията не само му бяха опростени, но дори управляващите предложиха да му увеличат правомощията. Той, разбира се, като добър християнин и скромен човек, избърза да заяви пред премиера, че не желае повече правомощия. Тази ретроспекция е показателна за това, че главните прокурори от 1999 г. до днес са били колаборативно настроени към всяка изпълнителна власт, независим от това, кой ги е издигнал, в следствие на което консенсусно са били уреждани от властта след изтичане на мандата им.

  Целият преход е най-яркото доказателство за омертата на политическият ни „елит“ , чийто основен принцип е да не се допусне някой от заемалите ключови позиции във властта да бъде осъден. Какъв е изводът от случая с Бисеров? Той не беше осъден не защото някой се бил притеснявал, че той ще се разприказва. Какво стана като се пазприказваха Цветан Василев и Ченалова? Какво стана след толкова много скандални разкрития за злоупотреби с властта? Едно голямо нищо! Българските „политици“ не се притесняват особено от разобличения, а от реални действия на правоохранителните органи и най-вече на съдебната власт. Създаването на прецедент е най-големият кошмар на перестроечния ни елит. Осъдят ли един, всеки може да го последват. Ако тези, които са злоупотребявали с власт преди, бъдат осъдени, утре ще бъдат съдени тези които днес злоупотребяват. Едно време Помпей прекратил практиката да се бутат статуите на победените предшественици, воден от съображението, че ако днес бутне техните статуи, утре ще бутнат неговите. Един от трубадурите на перестроечната мафия и верен лукановец Андрей Райчев, в ефира на Нова телевизия тези дни заяви:- „Положително е, че ГЕРБ не са вкарали някой в затвора от бившите управления, както стана в Румъния. Слава Богу България не отиде на тази система, защото много лесно беше, Борисов и кръгът му имат сравнително голяма политическа сила, нямаха никакъв проблем да обявят от някакви минали управления хора които да ги вкарат….“ И още няколко пъти повтори „Слава Богу, Слава на Бога!“ Изобщо комунистите стават много набожни, когато стане въпрос за съд и отговорност. Това беше идеята на кръглите маси, на програмните правителства и на търсенето на консенсус – да няма търсене на отговорност за грабежите преди и по време на прехода. Търсенето на парламентарен консенсус за съдебна реформа е все едно да направиш допитване сред затворниците в Софийския затвор за увеличаване на наказанията в НК.

  Затова съдебната ни власт е превърната в бюро за издаване на удостоверения за доказано невинни политици и мафиоти.

  Може ли някой, от разпространителите на конспиративни теории за някакви задкулисни тъмни сили, които държали съдебната власт и в частност главния прокурор, да отговори на въпроса, защо тогава тези тъмни сили не използват влиянието си върху съдебната власт, за да ударят тези видни наши „държавници“, които ни проглушиха ушите чрез услужливите медии, колко големи борци срещу мафията и задкулисието са? Как така не стана грешка поне един да ударят?

  Ние даваме ли си отговор на въпроса защо искаме промяна на съдебната власт и какво трябва да ни донесе реформата? Нима основното, което желаем не е независима съдебна власт, за която да няма недосегаеми политици? И какво очакваме – недосегаемите политици рицарски да положат главите си под меча на Темида в името на народа?! Имаме ли отговор на въпроса – КОЙ формира съдебната власт? Да – парламентът, политическата власт, партиите, които имаха парламентарни мнозинства през 26 годишния преход и които създадоха съдебната власт по свой образ и подобие и в своя услуга. Има ли политическа сила в този парламент, която не е част от това статукво? Очевидно не. Тогава КОЙ иска да ни внуши измамната илюзия, че тези същите партии днес искат да направят точно обратното на това, което са правили досега? Самите партии, техните слуги или наивниците, които искат да превърнат желаното в реалност? Не е ли глупаво, обидно и жалко да бъдем поставяни в ситуацията, при която се радваме като малки деца на „добрите“ чичковци от нашите партии, които ще накажат лошите момчета от ВСС. Че кой ги сложи и кой обслужват тези момчета от ВСС? Извънземните ли, Световната конспирация ли, КГБ ли, ЦРУ ли, МОСАД ли? А, може би „Задкулисието“ , което е много абстрактно и много удобно. Защото, когато започнат да се казват имената на лицата, които са зад кулисите, става много неудобно – тогава се вижда, че те съвсем не са зад кулисите, а пред тях и пред всички нас. Но момчетата, дето викат царя е гол, вече ги съдят, защото такива са ни законите и с това основно се занимава съдебната ни власт.

  Та кои са зад кулисите – партийни лидери, министри, депутати и приятелите им от „патриотичния“ едър бизнес. Возят се заедно на яхти, играят заедно на карти, футбол и тенис. После съвсем случайно тези бизнесмени печелят обществените поръчки и са монополистите на нашия пазар. Не завиждайте – те са най-добрите и не ги споменавайте, защото те са и най-чувствителните! И как няма да са чувствителни – знаете ли колко им струват белите якички? Не, но да знаете вие сте ги платили и си трайте, ако не искате да плащате още повече.

  Идеята, че днешният политически „елит“ може да промени съдебната власт е плод или на глупост или на конформизъм, а може и на двете. Това, което днес ни се представя за битка за съдебна реформа, всъщност е битка между различни партийно-корпоративни лобита за това кой ще кадрува в съдебната власт. Няколко съдебни реформи се извършиха през прехода и те все започваха и завършваха с битката за овладяване на ВСС. Битката за овладяване на ВСС, обаче, е битка за това кой ще кадрува в съда, а не за смяна на принципа по който функционира съдебната власт. Да, въпросът за състава на ВСС е изключително важен, защото качеството на членовете на ВСС е определящо за качеството на членовете на цялата съдебна система. Аз обаче не вярвам на тези които, днес, искат пак да кадруват във ВСС, а от там и в съда и прокуратурата, защото ги видях как кадруваха до сега. От самото начало стана ясно, че в рамките на този парламент, реформи няма да има, но сложният коалиционен формат дава отлично алиби на всяка от партиите в управлението да си мие ръцете за неизпълнението на предизборните си обещания с обяснението за революционния компромис в името на стабилността.

  Днес България е люшкащ се кораб на руско гориво и с европейско знаме, без пътна карта за реформи и без геополитически компас, но с три московски котви – АБВ, ДПС и ВМРО и с една прогнила „спасителна“ лодка –БСП, оборудвана с изцяло кремълска навигация. На кърмата няма кормчия, а кърмачета, които плачат за еврофондове и руски „ласки“. Истинска реформа на съдебната власт както и на цялата политическа система може да бъде извършена само от ново и необременено политическо лидерство и под огромен граждански натиск.

   

  Иван Сотиров

• Денят на свети Йоан Екзарх Български

  Датата 31 юли е записана като ден за прослава на бележития духовен водач и писател в руското Типографско Евангелие

  Проф. Пламен Павлов,

  в. „Труд“

  

  Тридесет и първи юли е денят, в който се отбелязва паметта на един от най-забележителните духовни водачи и интелектуалци в многовековната ни история – Йоан Екзарх Български. Уви, нашите читатели няма да открият 31 юли сред паметните дати в справочници, енциклопедии, учебници, печатни и интернет медии. 31 юли като ден, свързан с Йоан Екзарх, отсъства в календара на държавния протокол, както и на Българската православна църква – духовната институция, на която той е бил ръководител, и която през далечния X век го е обявила за светец. Нека разкажем накратко кой е Йоан, прочутият в онази далечна епоха „…пастир и екзарх на Българската земя…“

  По признание на авторитетни наши и чуждестранни българисти и слависти, Йоан Екзарх е сред най-ярките имена в историята на българската литература и култура. За съжаление, биографията на заслужилия архиерей, преводач и писател, един от творците на българския „Златен Век“, е слабо отразена в достигналите до нас книжовни паметници. Роден е най-вероятно през 60-те години на IX век и е от поколението на родения през 863 г. цар Симеон Велики (893-927). Ако се съди по близостта на Йоан до владетелския род, най-вероятно е произлизал от средите на висшата аристокрация в столицата Плиска. Той е един от онези млади българи, които са изпратени от княз Борис-Михаил (852-889) за обучение във византийската столица по споразумение с патриарх Фотий. Йоан е бил в близки отношения и с приелия монашеството „черноризец“ Докс, по-малък брат на княз Борис-Михаил и една от водещите фигури в изграждането на българската християнска култура.

  Блестящата ерудиция на Йоан Екзарх, която извира от всеки ред на неговото богато творчество, е придобита в прочутата Магнаурска школа. Не е изключено да е бил от близкия кръг на княжеския син Симеон, бъдещият цар, още във времето на неговото учение в Константинопол. Някои учени допускат, че е учил и във висшето богословско училище към Студийския манастир, тясно свързано с Константинополската патриаршия.

  И не само, защото според изследванията на проф. Трендафил Кръстанов младият българин продължава образованието си в Рим – важна „подробност“, която вярно отразява контактите между България и Папството. Съществуват сериозни основания да се мисли, че Йоан е изучавал латински и че е бил запознат отблизо с тогавашното западно богословие. Нека припомним, че в онази епоха църквата „де юре“ е единна и все още не може да се говори за православие и католицизъм.

  Кога Йоан е приел монашеството е неизвестно, но е най-логично това да е станало по време на пребиваването му във византийската столица. Възможно е той да е сред българите, последователи на известния в онази епоха византийски монах Арсений. След завръщането си в Плиска високообразованият монах е сред най-активните дейци на църквата и раждащата се българска християнска култура. Отначало е презвитер, а по-късно и в продължение на много години заема извънредно важната служба на „екзарх“, за какъвто е определен от цар Симеон Велики. С други думи, Йоан е бил наставник и движеща фигура на църковния живот в обширното българско царство. Неслучайно един съвременник го величае като “… черковен строител на българската земя…“ Друг книжовник свидетелства, че „… с помощта и молитвите на светите мъченици…“ Йоан Екзарх е унищожил езичеството и „… е укрепил властта на царя…“ В послеслова на Житието на Антоний Велики, преведено на старобългарски от негов ученик, той е наречен „… църковника господин Йоан, нашият архиепископ, който беше патриарх на българската земя…“ Според проф. Анчо Калоянов в края на Симеоновото царуване Йоан Екзарх е ръкоположен за първи патриарх на българската църква – във времето, преди официалното признаване на нейния ранг от Константинопол през 927 г.

  Йоан Екзарх е ревностен последовател на делото на Светите братя Кирил и Методий, макар да не е от преките им ученици. Той сам заявява, че е слушал много за тях и е сред първите български интелектуалци, които се включват в просветната и книжовна дейност на Климент и Наум след пристигането им в българската столица през 886 г. Приносът на Йоан Екзарх за изграждането на старобългарската литература, богословие, философски и естествено-научни знания е безспорен. Германският славист и българист проф. Рудолф Айцетмюлер, изследовател на творчеството на старобългарския писател, отбелязва: „Йоан Екзарх извежда старобългарската и славянската книжнина извън чисто религиозната сфера и прави достъпни произведения с философски и природонаучен характер…“

  Най-известни са неговите съчинения „Небеса“ и „Шестоднев“, изградени на основата на талантливо преведени византийски творби, в които присъстват и оригинални авторски части. В тях особено силно личи ерудицията на Йоан Екзарх и неговите дълбоки познания върху неоплатоническата философия, идеите на Аристотел и други древни мислители. На даровитото перо на Йоан принадлежат редица поучителни и похвални слова, които в продължение на векове са преписвани от книжовниците в България, Сърбия, руските княжества… Показателно е, че неговото Слово за Преображение е запазено в 67 средновековни преписа, Слово за Възнесение – в 51, Първо слово за Рождество Христово – в 31, и т. н.

  Както отбелязва проф. Татяна Славова, високата литературна ерудиция на Йоан Екзарх личи и от използваните от него съчинения на християнски класици като Йоан Златоуст, Климент Александрийски, Ефрем Сирин, и др. С основание се предполага, че и други авторски и преводни трудове, създадени през Симеоновия „Златен Век“, са дело на Йоан Екзарх. Сред тях е и известният Симеон сборник, съхранен в по-късен староруски препис. Едно от солидните съчинения, което най-вероятно е дело на Йоан Екзарх, е старобългарският превод на „Историята на Юдейската война“ от Йосиф Флавий, за която разказахме в броя на „Труд“ от 22 май 2020 г.
  Йоан Екзарх е един от „строителите“ на старобългарския литературен и богослужебен език, превърнал се в третия класически език на средновековна Европа. Според проф. Христо Трендафилов: „Пред нас е писател и мислител, чийто размах може да се сравни само с Цар-Симеоновите идеи за изграждане на мощна българска държава… Но ако по ред причини намеренията на цар Симеон остават краткотрайно, макар и ослепително припламване, трудовете на Йоан Екзарх са връх на православната славянска мисъл в продължение на седем века…“

  Йоан Екзарх завършва живота си във времето на цар Петър (927-969) и е канонизиран скоро след смъртта си. Друг бележит преславски писател, Презвитер Козма, сочи „… новия презвитер Йоан, който беше екзарх…“ като пример за българското духовенство. Основателно е допускането, че под името на „Св. Йоан, патриарх Търновски“ в историята на Паисий Хилендарски и други възрожденски съчинения всъщност се крие именно Йоан Екзарх.

  Паметта за Йоан Екзарх присъства и днес в руските православни календари, където като ден за негова прослава се сочи 31 юли. Парадоксално е, че бележитият църковен деец и писател е тачен като светец в днешна Русия, но отсъства в календара на българската църква – онази, която някога го е канонизирала и възприемала като пример за духовен пастир… Датата 31 юли е записана в съхраняваното в Москва така наречено Типографско Евангелие, препис от ХII век на по-стар български паметник. В ръкопис на Евангелие от Народната библиотека в Белград (ХIII в.), паметта на св. Йоан Екзарх е отбелязана на 31 януари. Отново 31 юли е посочен като ден за прослава на св. Йоан Екзарх и в месецослова на Охридския пролог от XIII в. Възможно е през Средните векове паметта на Йоан като светец да е отбелязвана два пъти, но основната дата очевидно е 31 юли.

  Нека поне в този ден си спомним за един от забележителните духовни водачи и интелектуалци не само в нашата история, но и в онази на средновековна Европа и християнския свят – свети Йоан Екзарх Български.

  .

• Bulgaria’s anti-corruption protests explained – and why they matter for the EU

  by Denica Yotova, ecfr.eu

  

  European leaders have stood by as Bulgarians demand real reform on corruption. But such silence will only harm the EU in the long run.

  Thousands of people have taken to the streets across Bulgaria in recent weeks. Their compatriots abroad have been assembling outside the country’s embassies. Online, thousands more have signed petitions demanding the resignation of chief prosecutor Ivan Geshev and the government led by the prime minister, Boyko Borisov.

  The biggest protests in Bulgaria since 2013 have since expanded into demands for systemic change on three fronts: the fight against corruption and the mafia links of those in power; reforms to the judiciary; and freedom of speech.

  The protests were sparked by a police raid on the offices of the president himself on 7 July and a seaside villa scandal involving the former leader of Movement for Rights and Freedoms party, Ahmed Dogan, who illegally treated a public beach as his own. President Rumen Radev has long accused Borisov of corruption and “links with oligarchs”, and on 11 July called on prime minister and chief prosecutor to go. The biggest protests in Bulgaria since 2013 have since expanded into demands for systemic change on three fronts: the fight against corruption and the mafia links of those in power; reforms to the judiciary; and freedom of speech. “EU are you blind?” is one of the protestors’ slogans – and it signals that the issue is bigger than just a run-of-the-mill domestic political crisis. It is also telling that protestors have also taken to protesting in front of the Christian Democratic Union headquarters in Berlin.

  Given the global pandemic, the demands of enacting the European Union’s recovery deal, and the now-daily geopolitical challenges presented by China, the United States, and other major powers, Bulgaria’s protests may appear a minor detail. But as usual, the devil is in the detail, and this one could prove fiendishly destructive, potentially harming the EU project in the long run.

  Here is what is happening.

  The ruling party, GERB, is part of the European People’s Party in the European Parliament. The EPP has been vocal in its backing of the Bulgarian government in response to the demonstrations. “The EPP Group fully supports the Bulgarian government of Boyko Borisov and its efforts to protect the economy against the negative effects of the Coronacrisis, fight against corruption and the progress that is being made to join the Eurozone”, said group leader Manfred Weber on 10 July.

  But this has wider implications. Such statements aim to create a sense of external support for the GERB-led government, which it then deploys domestically in support of itself. The European Parliament election in May 2019 showed citizens broadly still support the European project but also expect to see some change. As long as certain parties are part of the EPP group, they cannot be the change people voted for, however. This could cause disenchantment not only among Bulgarians but among the citizens of other member states. When European leaders do not properly address people’s demands for justice, rule of law, and democracy in any EU member state, it negatively affects the EU as a whole.

  The political crisis in Bulgaria is a threat to the future stability of the EU. Bulgaria has just entered ERM II, the eurozone’s waiting room, and political stability in the country – based on rule of law, democracy, a functioning judicial system, and effective anti-corruption mechanisms – is crucial to eventual membership of the euro. Ensuring reforms follow these principles is something that the current government has consistently failed at. In the EU, Bulgaria is the highest-scoring country in terms of corruption according to Transparency International; its democratic standards lag; and its judicial system is barely functioning. According to World Bank data, foreign direct investment in Bulgaria remains a tiny fraction of GDP and no real progress has been made during the three Borisov cabinets since 2009.

  Bulgaria has just entered ERM II, the eurozone’s waiting room, and political stability in the country is thus crucial to eventual membership of the euro.

  Furthermore, Bulgaria’s GDP growth in the past 10 years has been more akin to that of non-EU countries such as Armenia, Albania, and North Macedonia: around 50 per cent. In contrast, neighbouring Romania has enjoyed a 202 per cent increase in GDP for the same period, and joined the EU the day that Bulgaria did. Consequently, Bulgaria has the lowest average salary in the EU, with just a little less than €690, trailing non-EU members Montenegro – €785 – and Bosnia and Herzegovina – €741. This signals that the government at least has made poor use of EU cohesion funds.

  What does the EU itself make of all this? Does it desire a poor and corrupt member state in the eurozone – and, at some point, the Schengen area?

  From a European foreign policy point of view, Bulgaria is an external border of the EU, and thus plays an important role in migration, security, relations with Turkey, and relations with Russia and the Black Sea region. If Bulgaria fails to address properly any of these challenges, this will be felt quickly in other parts of Europe. Furthermore, the complexity of Bulgaria’s immediate neighbourhood is such that it risks setting a negative example for neighbouring Western Balkans countries as their governments consider what reforms they need to make in the future.

  Bulgarians’ anti-corruption fight resembles longstanding demands for transparency and accountability on how EU funds are spent in the country. While this is a problem for Bulgaria in particular, it also reveals once more the EU-level lack of an effective control mechanism on the spending of EU funds; and Brussels’s inability to protect European values ​​within the union. German, French, and Swedish taxpayers care how their taxes are spent via the EU. So, the anti-corruption protests in Bulgaria and the fight of Bulgarian civil society for rule of law and democratic reforms are everybody’s business. An investigation into the Bulgarian government’s spending of EU funds by the European chief prosecutor is necessary when the EPPO becomes operational in the end of the year. But by then it might already be too late.

  At the heart of the problem is perhaps the judiciary system in Bulgaria, which is an unprecedented case within the EU of a non-functioning system. Over the years, successive scandals have called into question its independence. Civil society organisations in Bulgaria have long campaigned for judicial reforms, and have received the support of the Bulgarian Judges Association in this endeavour. But they are unlikely to succeed without addressing the problem on EU level. In a recent progress report on assistance to Bulgaria and Romania, the European Commission urged Bulgaria “to put in place procedures concerning the accountability of the prosecutor general, including safeguarding judicial independence”. Besides assessing progress on judicial reform, the fight against corruption, and the fight against organised crime through Cooperation and Verification Mechanism, the EU should adopt a firmer stance on Bulgaria and press it to make stronger progress given that it has now been in the EU for over 10 years.

  On press freedom, in comparison to other EU member states, the 2020 World Press Freedom Ranking ranks Bulgaria in 111^th place, far behind all other EU countries but also behind many African or Asian countries. To paraphrase Gabriel García Márquez: “The EU advances at the speed of the slowest.” If Bulgaria remains so far behind on fundamental questions like freedom of speech, rule of law, and an independent judiciary, this is damaging for the EU as a whole.

  The EU’s inaction and European leaders’ deliberate and continuous silence on the situation in Bulgaria could lead to increased alienation and Euroscepticism among the union’s young citizens in Bulgaria (but not only), where trust in Brussels institutions is typically greater than in the national government and one of the highest in the EU. But this is not a given. Civil society’s reawakening is recent and incomplete. If European leaders do not express clear support for the rule of law, democracy, and reforms to the judicial system in Bulgaria now, there might be no chance later to keep Bulgaria a pro-European member state.

  .

• Босилеград. Ще остане ли Захариев кмет на един мъртъв град?

  .

  В БОСИЛЕГРАД ЗАВЕСАТА БЕШЕ СМЪКНАТА!
  АПОКАЛИПСИСЪТ ПРЕДСТОИ, ЕДИН КМЕТ ИЗВЪРШИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
  СРЕЩУ МЕСТНОТО БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ

  Д-р Валентин Янев, Faktor.bg
  

  

  В Босилеград завесата беше смъкната! Апокалипсисът предстои. Един кмет, етнически българин, извърши престъпление спрямо местното българско население. Самоназначил се като ръководител на създадения от самия него кризисен щаб за борба с Коронавирус инфекцията, той взриви епидемиологичната сигурност в града. Първоначално в продължение на месеци кметът Владимир Захариев твърдеше ултимативно, че в Босилеград няма разпространение на COVID-19 и, че няма и да има. Когато в цяла Сърбия случаите на Коронавирус се увеличаваха лавинообразно, неговите лъжливи твърдения приспиваха бдителността на босилеградчани и забавяха взимането на навременни предпазни мерки. Щом кметът казва, значи е така, и никой няма право да оспорва това, защото го очаква уволнение от работа или даже привикване в полицията да дава обяснение защо всява паника.

  Все пак хората осъзнаваха, че е доста странно точно Босилеград да остане един остров на сигурността. Стотици бяха вече болните в почти всички сръбски общини. Смъртните случаи неотклонно нарастваха. Внезапно изчезваха хора от града, откарвани с линейки да се лекуват във Враня или Ниш. Изчезваха след това и близките им, изпратени някъде във вътрешността, за да са под карантина. Но градът беше потопен в неведение и информацията заглушавана със заповедническо мълчание. Нито по местната телевизия, нито в сайта на общината се съобщаваше истинското положение на нещата. Но Босилеград е малък град и истината за каквото и да е не може да бъде спотайвана дълго време. Слуховете пълзяха, хората си шушукаха и на повърхността изплуваха имена на вече болни от COVID-19.

  Босилеград е изолиран в географско отношение между високи планински масиви на запад и държавната граница с България на изток. Населението му е 100% етнически българи, част от така наречените Западни Български Покрайнини. Ако трябва с няколко изречения да обрисуваме живота им там, ще изредим най-важното: безработица, бедност, висока заболеваемост и смъртност от предимно ракови заболявания, разнебитени пътища, отдалеченост от цивилизационни центрове на вътрешността и пазарни средища. И най-страшното – асимилация, обезбългаряване с инструментариума на възпитанието в детските градини, образованието в училището и от амвона в църквите. Над това море от безсперспективност, страх и човешка примиреност повече от десетилетие кметува един българин-еничарин Владимир Захариев. Той не е просто кмет, а деспот, феодал, бивш председател на Националния Съвет на българското малцинство. Член на шовинистичната сръбска партия на Кощуница, бивш депутат в Сръбската скупщина. Той просто е нещо като „Господ” в града и всичко, каквото се случва тук, става само с неговото знание и съгласие.

  „Величието” се весели

  Той строи мостове без реки, спортни зали без спорт. Разгонва работодатели и инвестиции, закрива бензиностанции, унищожава дребни семейни бизнеси. Същият този, който си позволи да заплаши българския вицепрезидент Илияна Йотова, че не отговаря за здравето и живота й, ако стъпи в Босилеград. Същият, който „арестува” паметните плочи на убитите местни българи от четниците на Коста Печаняц в далечната 1917 година. Същият този кмет, който безсрамно твърдеше, че водата за пиене в Босилеград била една от най-чистите в Сърбия, при очевидни лабораторни доказателства, че тя е замърсена с най-отровните елементи от Менделеевата таблица, изпускани от флотациите и хвостохранилищата на две мини за рудодобивни в района над Босилеград. Всичко това местните българи преглъщаха и търпяха с насадения им от столетие страх, защото не е лесно да си българин в Сърбия.

  Но ето, че дойде пандемията с COVID-19, за да „падне завесата” и окончателно да се види лицето на този продажен българин, кметуващ може би с единствената задача да обезбългари този български градец. Ако досега Владимир Захариев беше просто един лош кмет, то сега той стана убийствено опасен за българското население. Поведението му е не просто безотговорно, а направо престъпно! Трябваше да започнат да се разболяват хора от най-близкото му обкръжение, за да се принуди да премине от едната крайност в другата. От пълно безхаберие в извънредно положение. „Величието” обяви 16 юли, четвъртък, за начало на извънредното положение, със забрана за събиране на открито и закрито на повече от пет души. Носенето на маски стана задължително, както и спазването на дистанция от 4 метра. Забраниха се тържества, спортни и всякакви други масови мероприятия. Създаденият общиски кризисен щаб от двама лекари и един медицински техник беше оглавен естествено от негово „Величество” – вечния кмет.

  Епидемиологична ситуация е стабилна – казва „Величието”

  И оттук нататък се случват няколко драматични неща, които вещаят апокалиптичен завършек, благодарение на неадекватното, престъпно поведение на „Величеството” Захариев. Непредвидимият вирус COVID-19 поразява едно много близко нему семейство. Шефът на енергоразпределението в града Сашо Миланов и неговата жена се разболяват от Коронавирус, при това с бързо развиваща се клинична картина. Съпругата му, която работи като акушерка в Здравния дом, се влошава драматично и бива преведена в болницата във Враня, където изпада в тежко състояние и се започва интензивно лечение в местната болница. Здравето на мъжа й Сашо Миланов също скоротечно се влошава, с развиване на дихателна и сърдечна недостатъчност. Той предприема изненадващ, но безкрайно закъснял ход – да търси спасение в България, и по-точно в болницата в Кюстендил. Пристига там в сряда и чест прави на българските медици, че приемат риска да се борят за живота му, въпреки че състоянието му е терминално. Въпреки незабавно приложеното интензивно лечение, интубиране и 24-часова апаратна вентилация, в четвъртък той умира! Коронавирусът за пореден път доказва, че няма лек за него и, когато си избере жертвата, лекарите са безпомощни.

  Следва връщане на тленните останки обратно през границата в Босилеград

  в петък на 17 юли. В града вече е в сила извънредното положение, обявено от „Величеството” Захариев предишния ден – четвъртък, 16 юли. След това се случва нещо безумно, абсурдно и престъпно! Началникът на общинския кризисен щаб Владимир Захариев не само, че не забранява погребението с присъствие на множество негови роднини, приятели и колеги, но съдейства за провеждането му, в което взима участие и той самият! В съботния ден на 18 юни на босилеградските гробища се струпват над сто и двадесет души. По същото време жената на Сашо бере душа в болницата. Така вирусът получава прекрасната възможност да се посели в стотиците присъстващи хора и да започне злокобното си дело. Като зловещ завършек на всичко се добавя и разболяването на тяхната голяма дъщеря, която също бива приета за болнично лечение. Истинска семейна драма!

  Следват няколко тежки въпроса към „Величието” Захариев:

  – След като е разбрал, че човек от персонала на Здравния дом (съпругата на Сашо Миланов) е болна от COVID-19, защо не осъществил незабавно поставянето под карантина на всички онези, които са PCR-позитивни или просто контактни на болната жена? Необходимо е било даже временно затваряне на здравното заведение, за да се предотврати заразяване на останалите граждани, търсещи медицинска помощ по най-различни поводи.

  – След като е разбрал, че шефът на енергоразпределението в града Сашо Миланов също е болен, защо не е провел бързо тестване на близо двадесетте подчинени колеги на Миланов и изолацията им при необходимост?

  – Защо не се е разпоредил близкия роднински кръг на заболялото семейство също да бъдат бързо тествани и при необходимост изолирани?

  – Защо Захариев е разрешил и даже съорганизирал масовост на погребението на Сашо Миланов, нарушавайки по този начин всички ограничения, въведени от него и щаба му предишния ден?

  Сега целият Босилеград тръпне в напрежение и страх, кои ще са следващите заразени и разболяли се!!!

  Сега всички присъствували на погребението могат да се окажат заразени и да предадат заразата на близките си. Става дума за стотици домове и живеещите в тях. Ако вирусът не изневери на поведението си (а няма причини да мислим, че той ще го стори), в следващите седмици броят на заразените ще скочи драстично, с мълниеносно обхващане на все нови и нови хора, живеещи в това изолирано малко градче, откъснато от целия свят. На фона на високата заболеваемост от рак, не е трудно да се предвиди вероятното тежко клинично протичане при повечето от тях.

  Съчуствам на колегите, работещи в Здравния дом, които работят, така да се каже на „предния фронт”, сблъсквайки се с контактни, PCR-позитивни и клинично проявени вече случаи. Наложеното от кмета информационно затъмнение ги принуждава да не осведомяват хората в Босилеград за реалния брой заразени босилеградчани. Самите те работят в условията на много висок риск, а освен това неволно превръщат Здравния дом в място за разпространение на COVID-19. Все пак е трябвало да изберат кое е по-важно за тях: лоялността към кмета Захариев или лекарският морал.

  И накрая, един въпрос към официалните сръбски власти. Ясно е, че Вие съзнателно и целенасочено поддържате този еничарин през последните двадесетина години, за да бъде преизбиран за кмет. Това Ви устройва. Интересно е какво ще направите с кметството му, когато в Босилеград не останат живи хора, едни умрели от ракови заболявания, други от COVID-19, трети емигрирали към България, а четвърти към вътрешността на Сърбия?

  Ще остане ли Владимир Захариев кмет на един мъртъв град?

  .

• Нямаме втори Левски на света…

   

  Под това заглавие във в.“Труд“ са публикувани размисли на български историк и публицист – проф. Пламен Павлов по случай 183-ата годишнината от рождението на Апостола, което честваме днес 18 юли 2020 г. Проф. Павлов е автор на книгата-животоописание  „Левски – другото име на Свободата„, претърпяла вече две издания.  През 2018 г. авторът е избран за председател на Фондация „Васил Левски“. По-долу следва пълния текст от в. „Труд“.

   

  

   

  Ние сме щастлив народ, дори и да не го осъзнаваме. В многовековната ни история имаме впечатляващ пантеон от владетели, държавници, духовни водачи, военачалници, писатели, художници, учени, музиканти, стопански дейци… За нашата нация обаче „личност номер 1“ категорично е Васил Левски (1837-1873) – Апостола на Свободата, човекът, който е олицетворение на волята за свободен живот, демокрация и държавен просперитет. Преди години проф. Дойно Дойнов издаде книга с провокативното заглавие „Левски: най-ясната загадка“ (2012). Наистина, „загадката Левски“ е в това, че не можем или не искаме да проумеем неговите толкова ясни послания… Посланията на човека, решен да спечели „за цял народ“, но ако губи, да загуби „само мене си…“. В навечерието на 183-ата годишнина от рождението на Апостола да се замислим върху всичко това, особено в днешните тревожни дни.

  Левски е стратег и създател на конспиративна мрежа от комитети, чиято цел е възкресяването, както пише самия той, „на славната ни някога държава…“. Затова за българската нация Васил Левски е и ще си остане завинаги другото име на политическата и човешката свобода. След залавянето му един негов съратник възкликва: “Нямаме втори Левски на света!” Друг е написал: “Загубваме най-добрия ни българин…” Христо Ботев възпява Левски като най-свидния син на България, а Иван Вазов сравнява неговия нравствен подвиг със саможертвата на Спасителя…

  В научната литература се прокарва идеята, че Левски е гениален организатор, но не е политик в пълния смисъл на думата. И че неуловимият конспиратор развива и реализира идеи, формулирани от други. Напротив, проследявайки живота и дейността на Апостола, можем да се убедим в неговия потенциал на политик – политик в автентичния и позитивен смисъл на това понятие. Левски съчетава в себе си вярата на християнския монах с мисленето на модерния човек, военната строгост с толерантността. В личността му са съчетани идеализмът и феноменалната смелост на бунтаря с прагматизма на организатора, харизмата на революционния проповедник с хладния разум на политическия анализатор. Левски е нямал условия и време, за да изложи своите възгледи в трактати или вестникарски статии – именно условия и време, а не защото не е притежавал “високо” образование.

  Не някой друг, а именно Левски формулира и осъществява на дело радикалната идея центърът на революцията да бъде изграден в самата България. Именно той проумява, че комитетите не трябва да бъдат “революционни кръжоци” за подпомагане на чети (за тях наскоро разказахме в предишни броеве на “Труд”), а живата тъкан на революцията. Редно е да отбележим, че не толкова аналитичната мисъл на учените, колкото поетичната интуиция на Вазов разкрива политическата философия на Левски – в освободителната борба трябва да участва цялото общество: “богатий с парите, учений с умът”, “всяка възраст, класа, пол, занятие…” Проф. Николай Генчев с право заключава: “Левски е можел да изпълни своята апостолска мисия само ако успее по новому и в съответствие с историческата обстановка да пресистематизира идейните и политическите доктрини на освободителното движение. И той се нагърбва чрез мисли и дела, опълчвайки се срещу старите авторитети и установените канони, да извърши тази гигантска работа…”

  Левски и съратниците му по същество създават “революционерна партия”, както пишат някои техни съвременници. В организацията, изградена само за около две години, на преден план са средната класа и интелигенцията – търговци, предприемачи, занаятчии, учители, свещеници, лекари… Още от юношеските си години, когато с вуйчо си архимандрит Василий обикаля по градове и села, будният младеж получава преки впечатления от живота на възможно най-широките слоеве на българския народ с неговите вълнения, радости и неволи… Това дава на Левски, разбира се наред с вродения му и развит през годините интелект, решително предимство пред “учените глави”, “старите войводи” и “кабинетните революционери”. Да не забравяме и неговата свръхчувствителност към всяка форма на несправедливост! Затова Левски е солидарен както с несгодите на “милия си род”, така и с онези на обикновените мюсюлмани, на другите балкански народи, на страдащите от царския режим поданици на Руската империя, с всеки ближен.

  Левски посвещава живота си на високата цел българите да постигнат национално освобождение, да бъдат равни с други европейски народи. Той обаче не е заслепен от гръмките либерални послания. Онова, което го провокира най-много, е разминаването между думи и дела, особено европейската подкрепа за Османска Турция. В някои изказвания на Левски могат да се открият елементи на стопански протекционизъм, какъвто в свободна България виждаме при управлението на Стефан Стамболов. Българският революционен водач упреква султанското правителство, че дава привилегии на чужди капитали и компании. Същевременно “деспотско-тиранската” държава безцеремонно отказва да даде на българите законните им права в собствената им страна.

  Много е писано за идеологическия “профил” на Левски – убеден демократ, но и строг, на моменти дори авторитарен ръководител, вярващ православен монах, който обаче както никой друг български водач е отявлен демократ и дори републиканец! Последното в условията на XIX в. е твърде необичайно за тогавашното общество, още повече в поробена България. Левски успява да съчетае традиционните български и християнски ценности с модерните европейски идеи, при това по естествен и “неконфликтен” начин. Изследователите търсят неговите идейни “учители” в лицето на по-образованите Иван Касабов и Любен Каравелов, контактите с които несъмнено имат значение за политическото израстване на Дякона. Често се забравя обаче, че той е получил своите първи уроци по свободолюбие и хуманизъм в родното Карлово, включително от “елинския учител” Райно Попович, както и от своите учители в Стара Загора. Идеите за “свобода, равенство, братство” са кредо за най-просветените представители на българското учителство. Политическите възгледи на Левски се превръщат в основа за различни спекулации, използвани за политическа употреба и от “леви”, и от “десни”…

  Привързаността на Апостола към принципа на “вишегласието” (демокрацията) и “народното управление” (републиката) не би трябвало да бъдат тълкувани като безкритично копиране на европейските идеи. Постановката за “чиста република”, развивана от Левски, вероятно е повлияна и от изконната християнска традиция. Примерът на апостол Павел и Йоан Златоуст е залегнал дълбоко в душата на Дякона от най-младите му години. Затова той убеждава посветените в народното дело, че “… няма да бъде така в Българско…”, че свободната българска държава ще се управлява според справедливи и “свети” закони. Именно това ще направи възможно братското съжителство с мюсюлмани, евреи и други етнокултурни групи. Тази държава трябва да се превърне в “… храм на правата свобода…” – красива мечта и дори утопия, към която уж се стремим, но постоянно допускаме да бъде тъпкана от стари и нови клики, от самозвани спасители… А именно делата на Левски и неговите съратници са най-добрия ориентир за отдаденост на една справедлива кауза, за дисциплина и лична отговорност.

  Утре всички българи – ако не физически, мислено и емоционално,- поне за миг ще бъдат в Карлово, в родния дом на Апостола, днес национален музей на неговото име. И, ако се замислим, ще се убедим в правотата на думите, че “… нямаме втори Левски на света…” Не е ли показателно обаче, че всеки от нас има “своя Левски”?

  Българският Апостол е личност със световни измерения и това се признава от чуждите изследователи, докосвали се до неговия живот и идеи. В мисълта на Апостола са споени онаследената библейска мъдрост с вярата в съзидателната сила на човека: “Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме…” Да не забравяме и казаното от Левски, което звучи толкова актуално и днес – народът ни “… се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи…”

  Проф. Пламен Павлов

• Как за няколко десетки хиляди лева се съсипват човешки съдби

  Под заглавие „Руснак изличава имота на наша баба, докато тя погребва дъщеря си“ сайтът „Новата реалност“ публикува материал за фрапиращи нарушения на закона, с активното спомоществователство на Община Поморие, в нарушение на нормите за гарантиране на националната ни сигурност и дори човешките права. Следва пълният текст на материала.

  

  За брутално – скандален случай в поморийското с. Каменар, който нагло се точи последните две години и половина е сезирана ДАНС (Държавна агенция национална сигурност), научи „Новата реалност“. Описаното от жертвите плаче за разследване на най-високо равнище в държавата, което незнайно защо до момента не се е състояло.

  Преди да поподредим пъзела на риалитито с осезаемо ухание на съмнения за корупция, пране на пари, административно безхаберие, унищожаване на документи, отказ от правосъдие, неистов тормоз и най-вече – накърняване на националната ни сигурност, ви предлагам

  абзац от писъмцето до органите на реда на 81-годишната жертва Иванка Петрова.

  От 1981 г. тя е адресно регистрирана и живее в с. Каменар, местност Герена. Там със съпруга й Иван са отгледали трите си деца, които отрастват, пръсват се, а след смъртта на дядо Иван, баба Иванка остава сама на „каменарския“ им път:

  „В края на месец август 2018 г. почина втората ми дъщеря и трябваше да отсъствам за няколко дни от къщата си в село Каменар. След погребението се върнах и какво да видя – домът ми заедно с помощните постройки бяха разрушени до основи. Цялата ми покъщнина, мебели, дрехи, ценности, документи, всичко беше затрупано в руини. Единственото което ми остана бяха дрехите на гърба ми, нямах нищо друго. Оттогава до сега съм принудена да живея при приятели и познати в селото, тъй като единственият мой собствен имот вече е разрушен… Пак подчертавам, че до този момент, нито съм била информирана от някоя институция, нито ми е било предложено да се преместя някъде, тъй като аз нямам друг имот в който бих могла да живея.“

  Какво би провокирало подобно нечовешко отношение!? Отговорът е тривиален:

  Апетит към терен от 35 дка земеделска земя в землището на с. Каменар, местност Герена, Община Поморие, на 5 км от брега на морето и с каптиран минерален извор! Класически обект на желанието!

  През 1993 г. този терен със статут на земеделска земя (с точност 34,716 дка водещ се като Парцел 66) става притежание на 46 граждани по договори за безсрочно ползване срещу заплащане по 2 лева на кв.м с тогавашния кмет на Община Поморие, като за всеки от тях са посочени размери в квадратни метри. Земята започва да се използва за земеделие и скотовъдство. Избуяват овощни и зеленчукови градини, започва изграждане на селскостопански постройки и съоръжения по съответния ред с необходимите проекти и разрешения. Идилията на кърския труд си тече безметежно до месец юли 2017 г., когато един ден ползвателите на Парцел 66 осъмват с разлепено по всички врати и огради  обявление от Община Поморие (без подпис, печат и получател), че е започнала процедура по изработване на ПУП (подробен устройствен план) за застрояване на Парцел 66. Земеделците недоумяват кога, дали и на какво основание е сменен статута на земеделската земя, която им е била предоставена в качеството на общинска публична собственост.

  Съмненията за грубо погазване на законите на Република България може да се обобщят в следната схема:

  Заиграване със статута на земеделската земя в подготовка на апетитния парцел за „хапване“ датира от 26-ти април 2005 г.,

  когато е издаден и одобрен от кмета на община Поморие Акт за общинска частна собственост № 2870  за 34,716  дка  – имот № 000066 в землище село Каменар, местността Герена.

  Същевременно от публикувана на 29.12.2015 г. „Стратегия за управление на общинската собственост за периода 2016 – 2019 г. на Община Поморие“, одобрена от кмета Иван Алексиев, се установява, че през 1992 г. на Община Поморие са възстановени земеделски земи в землището на с. Каменар в размер на  1 293,845 дка като общинска публична собственост и едва 5 дка като  общинска частна собственост.

  Кметът на с. Каменар Петко Петков реагира с докладна записка от октомври 2010 г. до Председателя на Общинския съвет Поморие. В нея заявява, че в продължение на 20 години  46 лица притежават за ползване земеделска земя в Парцел 66,  като са направили значителни подобрения –  захранване с електропреносна мрежа, с питейна вода, издадени са  строителни разрешения за изграждане на селскостопански сгради, а на някои от тях и за жилищни сгради и такива са изградени.

  Следователно тези 46 граждани притежават земеделската земя и я обработват, отглеждат животни и  заплащат такси за това.

  Парцел 66 неправилно е актуван като общинска частна собственост.

  Кметът Петков се позовава на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), според който промяната в предназначението за неземеделски нужди се извършва в краен случай,  при строга преценка, контрол и специална процедура. Решенията за промяна подлежат на съдебен контрол. Освен това трябва да се съобщават по реда на Административно – процесуалния кодекс на заинтересуваните лица и могат да се обжалват при условията и по реда на същия.

  Отговор от Председателя на Общинския съвет Поморие няма. Наместо разрешаване на въпроса на добросъвестните земеделци, Община Поморие пристъпва към

  скорострелна сделка със спонтанно родена фирма на руски гражданин с капитал от 2 лева.

  На 16.11.2017 г. на Общинския съвет на Община Поморие е предложено и той с пълно единодушие приема Решение № 683 – имот 66 в землището на с. Каменар да бъде обявен за продажба чрез публично оповестен търг с явно наддаване при начална цена 277 700 лева без ДДС.

  Със Заповед № РД-16-1352/17.11.2017 г. на кмета Иван Алексиев, е открита процедура по провеждане на търга, който е насрочен за 13.12.2017 г. от 14:00 часа в сградата на Община Поморие, като кандидатите трябва да подадат документи и да внесат депозит 10% от началната тръжна цена до 08.12.2017 г.

  На 24.11.2017 г.  в Агенция по вписванията в Бургас са подадени документи с искане за учредяване на дружество “Блек сии спортс България” ЕООД, еднолична собственост и представлявано от Павел Юриевич Тихонов, гражданин на Руската Федерация с разрешение за  пребиваване в България, издадено на 25.05.2016 г. Дружеството е с капитал от 2 лв., вписано (регистрирано)  на 29.11.2017 г. и получава разрешение да извършва дейност. На 04.12.2017 г. внася 10 %  ( 27 700 лв.)  депозит за участие в насрочения търг от общината. На 13.12.2017 г. на търга се явява само още един кандидат купувач, който се отказва от наддаването. Новороденото „Блек сии спортс България“ ЕООД наддава с една стъпка и печели търга на цена от 305 470 лева.

  На 18.12.2017 г. внася останалата сума от 283 953, 40 лв с платежно нареждане. На 08.01.2018 г. се сключва договор за продажба на имот 66 между община Поморие и „Блек сии спорт България“ ЕООД , като вписването е станало на 10.01.2018 г. В сделката e записано, че се продава земеделска земя, без да се упоменава че има построени сгради.

  От хронологията на 55-дневната акция по „усвояването“ на Парцел 66 е очевадно, че „Блек сии спорт България“ ЕООД няма как да има петгодишна история,

  каквато се изисква от ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи): Чл. 3в. (1) Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години.

  Петгодишно пребиваване в България няма и едноличният собственик на дружеството – руснакът Павел Юриевич Тихонов с разрешение за  пребиваване в България, издадено на 25.05.2016 г. С което отпадат и опциите на чл. 3в (2) Юридическите лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията по ал.1.

  Освен това  в Конституцията на Република България, в  Чл. 22 (1)  e записано, че чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на  собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на муждународен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България…

  Според юристи, България няма ратифициран и обнародван договор с Русия за придобиване право на собственост върху земя от руски граждани.

  От изреденото и за лаик е ясно, че руският гражданин Павел Тихонов, както и „невръстната му рожба“ „Блек сии спорт България“ ЕООД нямат никаква законова вратичка за придобиване право на собственост върху българска земеделска земя. Но на практика

  чуждестранен гражданин купува Парцел 66 и то с пари без установен произход?!

  Как и откъде новосъздадена фирма с 2 лева капитал, след 5 дни успява да внесе 27 700 лева депозит за търга и след още 14 дни плаща остатъка от 284 000 лева, питат ощетените земеделци в сигнала си до ДАНС.  В счетоводните баланси на „Блек сии спорт България“ ЕООД за 2017 г. е упоменато, че фирмата получава 321 000 лв. заем (вземания), но не са отразени като заем от банка или финансиране по европейска програма.  Какъв е произхода на тези пари, дали не става въпрос за пране на пари? По счетоводен баланс за 2018 г. дружеството получава още заеми като сумата нараства на 505 000 лева, а като  актив са записани закупената земя и сгради за 321 000 лева,  машини и оборудване за 14 000 лева. През същото време фирмата за 2018 г. има направени разходи за 168 000 лева, от които 21 000 за суровини и материали и 147 000 за външни услуги. През 2019 г. фирмата няма дейност. За целия период от създаването си до края на 2019 г, „Блек сии спорт България“ ЕООД  не е върнало нито една стотинка от взетите заеми! При невярно подадена информация Агенцията по вписванията трябва да наложи глоба.

  И пак се връщаме на най-отвратната част – гаврите с добросъвестните български земеделци и изличаването от лицето на земята на двадесетгодишният им кърски труд!

  В обявлението без подпис и печат на Община Поморие, разлепено по портите на хората в Парцел 66 през юли 2017 г., е записано, освен че е започнала процедура по изработване на ПУП (подробен устройствен план) за застрояване на терена, и  изискване на общината да бъдат премахнати всички постройки и преместваеми обекти, попадащи в имота в срок от 1 септември 2017 г. до 30 ноември 2017 г.

   

  Заформя се и „закачка“ около каптирания минерален извор!

  

   

  Десетина дни след трогателната покана към саморазрушение, в края на юли  2017 г. е организирано събрание в читалището на с. Каменар, на което присъства кмета на Поморие, кмета на селото, общински съветници и представител на инвеститор, който искал да закупи терен непосредствено до извора с минерална вода. Поканени са всички жители на селото и хората,  които са собственици на терени в Парцел 66. Инвеститорът ги омайва, че ще бъде изградено Еко селище тип „Хобит хаус“, с мини зоологическа градина, а в долния край  – цех за бутилиране на минерална вода, който ще осигури 50 работни места само за жители на селото. Хората реагират бурно, че няма как да им вземат водата, която е държавна собственост и не може общината да се разпорежда с нея. На въпрос  коя е фирмата инвеститор и с какъв капитал е, представителят им отговаря, че дружеството все още не е създадено. Кметът на Поморие допълва, че инвеститорът сам го е потърсил и в общината обмислят дали да продадат парцела или да го отдадат на концесия за срок от поне 20-30 години. На въпрос какво ще стане с ползвателите в Парцел 66 и извършените от тях подобрения, той обяснява, че специална общинска комисия, заедно с инвеститора ще опишат всичко и ще платят на хората.

  До тук с розовите балони и отново към реалността – писъмцето на баба Иванка Петрова до органите на националната ни сигурност:

  „ До ден днешен личната ми карта се води на адрес с. Каменар, ул. Извън регулация № 5. Аз също имах  договор за ползване с общината, но всички документи са унищожени след внезапното, без всякакво официално съобщение, събаряне на единствения ми дом. Моето семейство имахме построена къща около 40 м2, заедно с още две помощни сгради към 50 м2, които използвах за кухня и съхранение на зимнина и инвентар. Отделно имахме изградени обори за животните и навеси… Облагородихме земеделската земя отредена ни за ползване, като през цялото време сме били добросъвестни стопани.

  И така до януари на 2018 г., когато пред вратата ми дойдоха хора и без да се представят ми казаха, че трябва да напусна къщата си, да освободя терена и да премахна всички постройки.  Обясних им, че съм стара, нямам друг имот, живея сама и няма къде да отида.

  През следващите седмици започна разрушаване на всички постройки в съседните парцели, в които хората с години бяха полагали труд и усилия да изградят нещо. За няколко седмици всичко беше сринато до основи. Остана един гол терен, без трайни насаждения, без сгради и само моят имот непокътнат. Освен моята къща остана и селскостопанската сграда, която е построена от Атанас Петров преди повече от 25 години, но разбрах, че и нея ще събаря новият собственик – някакъв руснак. Знам,   че Атанас Петров води дело за собствеността на тази сграда и  затова не смеят да я съборят. И така до началото на август 2018 г., когато една сутрин станах и видях, че са прекъснали водоподаването, тръбите са скъсани и цялата вода се излива в моя имот. За два дни в двора ми нивото на водата се покачи до коленете, не можех да изляза извън къщата си. На следващия ден работници с багер ми разрушиха оградата. Попитах ги защо така правят, отговорът им беше, че терена е частен и всичко трябва да бъде изравнено със земята…“.

  С финала на писъмцето на клетата женица започнах тази история. Хвала на добрите хора в селото, които са я приютили, когато е отритната от местната власт. Китният Парцел 66 в с. Каменар е изличен. Днес е обрасъл в тръни пущинак с тук-таме стърчащи руини от един изчезнал живот.

  Стои единствено селскостопанската постройка на Атанас Петров, който не спира да се бори за справедливост пред българския съд. В следващ материал очаквайте разказ за сагата на неговия сблъсък с Община Поморие и как го поряза съда на две инстанции. Остава последното стъпало на надежда в родното ни правосъдие – Върховният касационен съд… И разбира се органите, които са призвани да отстояват националната ни сигурност.

  Автор: Петър Бучков

  .

• Клуб „Просперитет“ настоява за незабавни предсрочни избори

  .

  Клуб „Просперитет“: Незабавна оставка на правителството и без ограниченията на Великото народно събрание

  Константин Карагьозов, Факти.бг

  

  Новосъздаденият клуб „Просперитет“, в чието ядро са журналистът Калин Манолов, икономистите Мартин Димитров, Христослав Ангелов и Николай Кюркчиев, бизнесменът инж. Бойчо Бочев, IT специалистът Йордан Стоянов и адвокатът Петър Славов, изпратиха официално писмо до държавниците в България, настоявайки за радикални промени във властта. От „Просперитет“ категорично настояват за незабавна оставка на правителството, както и една основна промяна в Конституцията, а именно премахването на ограниченията на Великото народно събрание.

  

  

  

  .

• Граждани се събират пред Президентството в София

  Минеков, Хаджигенов, Бабикян: Да спасим Демокрацията! Пред Президенството сега!

  

  Българските граждани се събират пред Президенството в момента, за да защитят демокрацията в България.

  Атаката на Прокуратурата срещу президента Румен Радев чрез неговите съветници се засилва само няколко часа, след като той обявява, че охраната от НСО на Доган и Пеевски трябва да бъде свалена.

  Причинно-следствената връзка е кристално ясна и видима – Статуквото брани своите членове с всички методи и средства – законни и незаконни, предусещайки своя край.

  С атаките към президента Румен Радев и неговите съветнции държавната мафия цели отклоняване на общественото внимание от незаконния летен сарай в парк „Росенeц“, свързан с Ахмед Доган, от грубото отношение на служителите на НСО към Христо Иванов и сподвижници, от предстоящия поход до плажа в близост до Доган сарай от 11.00 ч. на 11 юли (събота), от протеста на 16 юли пред Министерски съвет срещу Борисов, Пеевски и Гешев, от пачките евро в нощното шкафче на премиера Борисов, от аудиозаписите, от кражбите, от корупцията, от затриването на България и българския народ.

   

  Източник: Liberta.bg

  .

• Федералният резерв обмисля мерки от Втората световна война

  .

  Лиpaтa пocĸъпвa, злaтoтo cпaдa. Фeд oбмиcля мepĸи oт Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa

  

  Aмepиĸaнcĸият дoлap ce oбeзцeнявa cпpямo eвpoтo и бpитaнcĸaтa лиpa и ce пpoмeня лeĸo cпpямo йeнaтa пo вpeмe нa тъpгoвиятa в чeтвъpтъĸ. Цeнитe нa злaтoтo пaдaт в чeтвъpтъĸ cyтpинтa нa фoнa нa нapacтвaщoтo тъpceнe нa пo-pиcĸoви aĸтиви, пoĸaзвaт дaннитe зa тъpгoвиятa днec.

  Aпeтитът ĸъм pиcĸa ce пoвишaвa cлeд пyблиĸyвaнeтo нa пpoтoĸoлa oт зaceдaниeтo нa Фeдepaлния peзepв пpeз юни, oтбeлязвa Тrаdіng Есоnоmісѕ. Дoĸyмeнтът пoдчepтaвa нeoбxoдимocттa oт пoддъpжaнe нa „cтимyлиpaщa пapичнa пoлитиĸa зa извecтнo вpeмe“.

  Mнoгo oт члeнoвeтe нa Фeдepaлния ĸoмитeт зa oпepaции нa oтpития пaзap – FОМС, зaявиxa, чe нa бъдeщитe cи зaceдaния Фeдepaлният peзepв мoжe пo-пълнo дa oпишe плaнoвeтe cи зa бъдeщи peшeния зa пapичнaтa пoлитиĸa.

  Ocвeн тoвa pъĸoвoдитeлитe нa Фeдepaлния peзepв ca oбcъждaли пoдpoбнo възмoжнocттa зa изпoлзвaнe нa инcтpyмeнт нa пapичнaтa пoлитиĸa, пocлeдния път, изпoлзвaн пpeз Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa – зa ĸoнтpoл нa ĸpивaтa нa дoxoднocт. Mexaнизмът, ĸoйтo ce изпoлзвa, пo-cпeциaлнo в Япoния и Aвcтpaлия, вĸлючвa Цeнтpaлнaтa бaнĸa дa пoддъpжa peнтaбилнocттa нa oблигaциитe UЅ Тrеаѕurіеѕ нa цeлeвитe нивa чpeз пoĸyпĸaтa и пpoдaжбaтa им нa пaзapa. Heзaвиcимo oт тoвa, пoчти вcичĸи yчacтници в зaceдaниeтo нa FОМС пpeз юни зaявиxa, чe ocтaвaт мнoгo въпpocи oтнocнo paзxoдитe и пoлзитe oт изпoлзвaнeтo нa тoзи пoдxoд.

  B чeтвъpтъĸ вaлyтнитe пaзapи oчaĸвaт пyблиĸyвaнeтo нa дaннитe нa Mиниcтepcтвoтo нa тpyдa нa CAЩ зa paвнищeтo нa бeзpaбoтицa в cтpaнaтa пpeз юни и зa бpoя нa aмepиĸaнцитe, ĸoитo зa пъpви път ĸaндидaтcтвaт зa oбeзщeтeния зa бeзpaбoтицa.

  Бpитaнcĸият пayнд cтaвa вce пo-cĸъп. Oбeдинeният индeĸc нa мeниджъpитe пo зaĸyпĸитe във Beлиĸoбpитaния (РМІ) нapacнa дo 50.1 пyнĸтa пpeз юни oт 40.7 пyнĸтa мeceц пo-paнo, пoĸaзaxa oĸoнчaтeлнитe дaнни нa ІНЅ Маrіа/СІРЅ в cpядa. Зa пъpви път oт чeтиpи мeceцa пoĸaзaтeлят нaдxвъpли 50 пyнĸтa, ĸoeтo пoĸaзвa pъcт нa бизнec aĸтивнocттa в индycтpиaлния ceĸтop нa cтpaнaтa.

  Ocвeн тoвa инвecтитopитe пpoдължaвaт дa нaблюдaвaт cлeдвaщия ĸpъг oт пpeгoвopи мeждy Лoндoн и Бpюĸceл зa тъpгoвcĸo cпopaзyмeниe, cлeд ĸaтo Beлиĸoбpитaния нaпycнa EC.

  Днec фyнтът cтepлинг нapacнa cпpямo дoлapa c 0,19%, дo $1,2499 зa пayнд cpeщy $1,2475 зa пayнд в cpядa и cпpямo eвpoтo c 0,06%, дo 1,1094 eвpo cpeщy 1,1087 eвpo зa пayнд пpи зaĸpивaнeтo нa тъpгoвиятa вчepa.

  B чeтвъpтъĸ cyтpинтa oбщaтa вaлyтa пocĸъпнa cпpямo дoлapa c 0,14% дo $1,1267 зa eднo eвpo cpeщy $1,1251 зa eвpo в ĸpaя нa пpeдишнaтa тъpгoвcĸa cecия. Cpeщy йeнaтa aмepиĸaнcĸитe пapи ca cтaбилни

  и ce тъpгyвaт нa нивo 107,47 йeни зa дoлap. Cтoйнocттa нa eдиннaтa eвpoпeйcĸa вaлyтa нapacнa c 0,15% cпpямo япoнcĸaтa – дo 121,1 йeни зa eвpo cпpямo 120,92 йeни в cpядa.

  Hoвoзeлaндcĸият дoлap ce пoвиши c 0,43% в двoйĸa c щaтcĸия дoлap и ce тъpгyвa нa нивo $0,6505.

  ІСЕ Dоllаr Іndех, ĸoйтo пoĸaзвa cтoйнocттa нa щaтcĸия дoлap cпpямo шecт ocнoвни cвeтoвни вaлyти, e c 0.11% пo-ниcъĸ cпpямo пpeдxoдния дeн. Индиĸaтopът WЅЈ Dоllаr, ĸoйтo пpocлeдявa динaмиĸaтa нa дoлapa cпpямo 16 ocнoвни cвeтoвни вaлyти, cъщo гyби 0,11%.

  Днec cyтpинтa цeнaтa нa фючъpcитe зa злaтoтo пpeз aвгycт нa нюйopĸcĸaтa бopca Соmех пaднa c 0,31%, или 5,45 дoлapa, дo $1,774.45 зa тpoйyнция. Юлcĸитe фючъpcи нa cpeбpoтo пoeвтинявaт c 0,36% дo $18,148 зa yнция.

  Злaтoтo, тpaдициoннo cчитaнo зa пo-бeзoпaceн aĸтив във вpeмeнa нa иĸoнoмичecĸa нecигypнocт, гyби oт инвecтитopcĸaтa cи пpивлeĸaтeлнocт в чeтвъpтъĸ, тъй ĸaтo нoвинaтa зa ycпeшни изпитвaния нa ĸopoнaвиpycнaтa вaĸcинa въpнa pиcĸoви нacтpoeния нa пaзapитe.

  Рfіzеr, aмepиĸaнcĸa фapмaцeвтичнa ĸoмпaния, и ВіоNТесh, нeмcĸa ĸoмпaния зa биoтexнoлoгии, cъoбщaвaт, чe тяxнaтa ĸopoнaвиpycнa вaĸcинa пoĸaзвa пoлoжитeлни peзyлтaти в нaчaлния eтaп нa ĸлиничнитe изпитвaния. Cпopeд СNВС, вaĸcинaтa пpoвoĸиpa имyнни peaĸции пpи здpaви пaциeнти и пoвлиявa нa пoявaтa нa тpecĸa и дpyги cтpaнични eфeĸти.

  Източник: Money.bg

   

• Спаска Митрова, която години се бори за детето си, почина от рак в Северна Македония

  Българката Спаска Митрова, която дълги години се бори, за да прибере детето си у дома, е починала снощи в Република Северна Македония. Жената е боледувала от рак продължително време, като накрая не е успяла да пребори коварната болест, съобщиха за Actualno.com нейни близки.

  ‘

  Починала е снощи в дома си. До последния си ден тя е живяла заедно с дъщеричката си Сузана, която е на 14 г. Доста време Спаска живя в Банско.

  Припомняме (вж. линк), че Митрова, която има и българско гражданство, дълги години води съдебни битки срещу бившия си съпруг, както в Северна Македония така и в Страсбург, за да вземе детето си при себе си.

  Опелото ще бъде днес от 12:00 ч. на старите български гробища. Ще бъде погребана близо до гроба на войводата Леонид Янков. Не е ясно засега дали ще има официална реакция или участие в поклонението, от страна на българските власти.

  .

• Демонтират паметник на Теодор Рузвелт в Ню Йорк

  

  Бронзовата статуя на 26-ия президент на Съединените щати Теодор Рузвелт на кон, следван от вървящи пеша индианец и чернокож, която стои пред входа на Американския музей на естествената история в Ню Йорк от 1940 г., ще бъде демонтирана, пише в. „Ню Йорк таймс“.

  Решението за демонтажа на статуята, предложен от ръководството на музея и одобрен от градските власти на Ню Йорк, които притежават сградата и изложените в нея експонати, бе взето след години на критики срещу паметника от активисти и в момент, в който убийството на Джордж Флойд доведе до оживен национален дебат за расизма, допълва БТА.

  „През последните няколко седмици нашата музейна общност беше дълбоко развълнувана от продължаващото да се разраства движение за расова справедливост, провокираното от убийството на Джордж Флойд. Ставаме свидетели на това как вниманието на страната и на света все повече се насочва към паметниците като въздействащи и болезнени символи на системния расизъм“, заяви в интервю директорката на музея Елън В. Фътър.

  Тръмп се противопостави на премахването на паметника на Теодор Рузвелт

  Американският президент Доналд Тръмп заяви, че се противопоставя на премахването на паметника на Теодор Рузвелт пред Музея за естествена история в Ню Йорк, предаде Ройтерс.

  Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио заяви, че подкрепя идеята на музея да премахне паметника, защото той „изобразява чернокожите и коренните жители като подчинени и расово низши“.

  „Нелепо, не го правете“, написа Тръмп в Туитър.

  Източник: Dnes.dir.bg

• Ленин се премести в Германия

  

  В период, когато по света паметници са разрушавани, в Германия издигат статуя на съветския лидер Владимир Илич Ленин.

  Над 30 години след падането на комунизма град Гелзенкирхен в Западна Германия се сдоби с нов паметник – на Ленин, първият по рода си в тази част на страната, съобщава БНР.
  

  Инициативата е на Марксистко-ленинистката партия на Германия. „Очевидно е, че мина времето на паметници на расисти, антисемити, фашисти, антикомунисти и други реликви от миналото“, заявиха от комунистическата партия.

  Не всички жители на град Гелзенкирхен с 260 хиляди души население са на това мнение.

  „Ленин е олицетворение на насилието, репресията, тероризма и ужасно човешко страдание“, обявиха от традиционните политически партии в града.

  През март общинският съвет прие резолюция в опит да блокира издигането на паметник на Ленин, но съдът я отхвърли.

  Паметникът на съветския диктатор е висок около 2 метра, на него Ленин е без традиционния си каскет.

  Статуята е създадена първоначално в бивша Чехословакия през 1957-ма година. По повод издигането й комунистите в Гелзенкирхен се събраха да празнуват с братвурсти, спазвайки социална дистанция.

  
  .

• <<
• 1
...
• 18
• 19
• 20
• 21
• 22
• 23
• 24
• 25
• 26
• 27
• 28
...
• 416
• >>