Авторски
- Миша Майский: “От сердца к сердцу”
С 27 по 29 апреля 2012 года в США состоялись
гастроли камерного оркестра “Солисты Москвы” под управлением Юрия Башмета. Среди исполняемых произведений – Концерт Й.Гайдна до мажор для виолончели с оркестром. Солист – один из самых блистательных музыкантов нашего времени Миша
Майский.…Он выступает на крупнейших сценах Европы. В Японии за последние двадцать шесть лет побывал
тридцать девять раз и сыграл почти триста пятьдесят концертов. В мае будет юбилейное, сороковое турне. А вот в Америке бывает редко, и поэтому каждый
концерт с его участием превращается в событие. Перед новым американским турне Миша Майский рассказал о родителях и своей фамилии, музыке и музыкантах,
тюрьме, втором дне рождения и своих двух жизнях. Но сначала – о Концерте Гайдна.“Для меня музыка – живой организм”
– Кто-то из музыкантов назвал Виолончельный концерт Гайдна Библией для виолончелиста…
– Я, честно говоря, не согласен с этим определением.
Когда речь идет о Библии, я всегда говорю о Шести сюитах Баха для виолончели. Если музыка для меня – религия, то виолончельное соло в сюитах Баха – Библия. До мажорный виолончельный концерт Гайдна замечательный, я его очень люблю и с удовольствием играю, но я бы не превозносил его до такой степени. Для меня гораздо труднее играть другой концерт Гайдна – ре мажорный.Обычно Миша Майский проводит интервью на английском языке, и, по его собственному признанию, у него есть стандартный
ответ на вопрос об интерпретации: “Английский – не мой главный язык. И мой первый язык, русский – не самый главный. Мой главный язык – язык музыки. Поэтому когда люди спрашивают меня о музыке, я отвечаю, что все свои чувства я предпочитаю выражать не словами, а самой музыкой. Как сказал Эрнст Теодор Амадей Гофман: “Музыка начинается там, где кончаются слова”.
– Вы любите говорить, что главное для музыканта – “читать между нотами”. А что написано между нотами Виолончельного концерта Гайдна? Он кажется праздничным, но я бы не назвал его каким-то особо сложным?– Совершенно верно. Именно поэтому я не согласен называть его Библией. Он гораздо проще. Говоря о том, чтобы читать между нотами, я имею в виду чувства и выражения. Некоторые композиторы не писали указаний, как исполнять их произведения. Бах, например, для виолончелистов не оставил никаких указаний. Но даже когда они есть (как у Бетховена), невозможно все выразить через ноты. Мы интерпретируем музыку, и каждый раз делаем это иначе. Это зависит от самочувствия, акустики зала, публики, дирижера, оркестра. Поэтому каждый концерт уникален. Когда Сергей Рахманинов играл концерт Бетховена, молодой дирижер сказал ему: ”Маэстро, принимаю любую вашу интерпретацию – сделаю все, как вы хотите”. Рахманинов ответил: “Вы знаете, я не эксперт по Бетховену. Может, мы сыграем просто так, как написано?” И еще одна история на эту тему. Молодой Тосканини пришел к Верди и сказал: “Маэстро, я в одном месте хотел бы сделать небольшое аччелерандо”. – “Конечно, Артуро, пожалуйста.” – “А вот здесь, маэстро, я очень хочу сделать диминуэндо.” – “Конечно, Артуро.” – “А в этом месте, может быть, небольшое ритардандо?” Верди не выдержал и воскликнул: “Дорогой Артуро, это все в музыке”! Есть какие-то вещи, которые не только написаны в нотах, но и подразумеваются… Важное качество исполнителя – любить и уважать исполняемую музыку и аудиторию, перед которой мы выступаем, больше себя.
– Когда я слушаю ваши записи, у меня всякий раз возникает ощущение, что музыка великих композиторов-классиков написана вчера. Как вам удается исполнять классическую музыку так современно?
– Музыка на бумаге дремлет – мы, музыканты, ее оживляем. Когда меня спрашивают, исполняю ли я современную музыку, я всегда
отвечаю: “Конечно, я играю Баха!” Потому что для меня музыка Баха сегодня так же современна, как триста лет назад. Каждый раз во время концерта она оживает по-новому. По крайней мере, я на это надеюсь. Для меня музыка – живой организм.– Вы учились в двух лучших консерваториях мира – Московской и Ленинградской. При этом играете вы совсем не так, как вас учили. Как вы полагаете, ваша уникальная техника, распределение смычка, особый звук вашей виолончели – откуда все это?
– Есть разные степени общения музыканта с аудиторией. Первый, базовый, технический уровень общения – звуки, которые
достигают ушей слушателей. Без этого музыки нет. Без звуков получается Джон Кейдж. Следующий уровень общения – интеллектуальный. Через звуки мы передаем музыкальные идеи. Они попадают не в уши, а в мозг. Но я уверен, что существует еще более высокий уровень взаимоотношений музыканта со своими слушателями: от сердца к сердцу. В этом отличие хорошего музыканта от великого. В этом есть что-то мистическое. Эти моменты запоминаются на всю жизнь, и, я думаю, они объясняют суть нашей профессии. Музыка, идущая от сердца исполнителя, – то, что делает его уникальным. Это касается всех, включая дирижера. Взмахом дирижерской палочки дирижер в состоянии изменить звук целого оркестра. В 1974 году у меня был первый тур по США с Израильским филармоническим оркестром. Я три раза играл Вариации на темы рококо П.Чайковского с тремя разными дирижерами: сэром Эндрю Дэвисом, Зубином Метой и Даниэлем Баренбоймом. Каждый день я смотрел по сторонам, чтобы убедиться, какой оркестр вокруг меня. Не просто интерпретация – звук на каждом концерте был другим!
– С Юрием Башметом вас связывают долгие годы совместного музицирования. С чего началось ваше знакомство?– Мы знакомы настолько давно, что я, честно говоря, уже не помню, с чего оно началось. Мы действительно много и часто играли камерную музыку на разных фестивалях. На фирме Deutsche Grammophone мы записали Квартеты Брамса с Гидоном Кремером и Мартой Аргерих. Башмет – один из
величайших музыкантов нашего времени. Я счастлив, что у меня будет возможность сыграть с его замечательным оркестром “Солисты Москвы”.– За десятилетия активной творческой жизни вы играли, наверно, со всеми великими оркестрами, дирижерами и исполнителями. Но есть особый, я бы сказал, “ближний” круг Миши Майского. Вы упомянули Марту Аргерих, Гидона Кремера, Юрия Башмета. Кто еще входит в ваш “ближний” круг?
– Сначала – об учителях. Я всегда говорю, что я – самый счастливый виолончелист мира, единственный, кто учился у Ростроповича и
Пятигорского. Для меня эти люди были не только великими музыкантами, но и великими педагогами, и мое общение с ними не было формальным общением ученика с учителем. Ростропович стал моим вторым отцом в моей первой жизни. Я начал с ним заниматься через несколько месяцев после смерти отца. Он меня принял очень тепло. Может быть, потому, что всегда хотел иметь сына. Незадолго до смерти он сказал: “Ты для меня, как сын”. Когда я покинул Советский Союз и начал новую жизнь, я встретился в Калифорнии с Пятигорским. Он был очень болен, и я для него стал последней возможностью передать огромный опыт молодому музыканту.
Наше общение длилось четыре месяца, и, возможно, это были лучшие четыре месяца в моей жизни… Я исполнил двадцать концертов и сделал три записи с великим Леонардом Бернстайном. В Иерусалиме, в августе 1973 года я встретился с Пабло Казальсом. Ему было девяносто семь лет, это было за два месяца до смерти… Учась в Московской консерватории, в 1969 году я сыграл Сонаты и вариации Бетховена с Раду Лупу – одним из уникальнейших пианистов нашего времени. С Гидоном Кремером мы вместе выросли в Риге, потом учились в Московской консерватории.
Сорок лет назад я сделал с ним первую запись для Deutsche Grammophone – Двойной концерт Брамса. Я часто играю с замечательными музыкантами Юлианом Рахлиным и Максимом Венгеровым, недавно записал альбом с Вадимом Репиным и Ланг
Лангом. Особое место в моей жизни занимает Марта Аргерих. Мы дружим на протяжении тридцати семи лет, и я надеюсь, что впереди у нас столько же. Мы сначала стали друзьями, а потом начали музицировать вместе.– Я читал, что в рижской школе вы сидели за одной партой с Михаилом Барышниковым.
– Да, когда мне исполнилось восемь лет и я поступил в музыкальную десятилетку учиться играть на виолончели, мы действительно сидели с ним за одной партой. В четырнадцать я уехал в Ленинград заканчивать десятилетку, а он окончил школу в Риге. Я уехал учиться в Московскую консерваторию, а он приехал в Ленинград. В 1974 году, когда я был на фестивале в Мальборо, он остался в Америке. Я тогда был в Лос-Анджелесе, учился у Пятигорского, и он меня нашел. К сожалению, мы не так часто видимся. Я очень
редко бываю в Америке, а он, в основном, в Нью-Йорке. Но мы – старые друзья.
– Наверно, эта школа в Риге – единственная, где два гения сидели за одной партой?. – Со словом “гений” я был бы очень осторожен. Бах был гением, Моцарт, Бетховен, Шостакович. По сравнению с ними мы-исполнители
кажемся такими маленькими…“Я пытаюсь увидеть наполовину полный стакан”
– Большое значение в вашей судьбе сыграл Международный конкурс имени Чайковского 1966 года…
– В 1966 году я стал лауреатом Шестой премии конкурса Чайковского. Я был самым молодым и единственным участником конкурса из Советского Союза – не учеником Ростроповича. Ростропович сделал все, чтобы я получил диплом и через четыре года мог участвовать в следующем конкурсе. Он уже тогда запланировал взять меня в свой класс, что и случилось. Он собирался за четыре года подготовить меня на Первую премию. Но через четыре года ровно во время конкурса я сидел в Бутырской тюрьме, а потом был сослан в Горьковскую область.
– Правда, что причиной ареста был донос?
– Никто не знает. В январе 1969 года моя сестра с мужем и детьми эмигрировала в Израиль. Когда они получили разрешение на выезд, моя жизнь изменилась. Власть стала подозревать, что я хочу закончить учебу у Ростроповича в Московской консерватории, получить диплом и только потом уехать. Они решили сделать все возможное, чтобы не позволить мне получить диплом. Способ был найден: арест и тюрьма. Мне надо было сдать три экзамена. Экзамен по камерной музыке я сдал досрочно, сыграв концерт с Раду Лупу. Несданными оказались два: по виолончели и научному коммунизму. Это то, что мне не хватает до полного диплома! (Смеется.) Но я получил более полное высшее образование благодаря полутора годам, которые вместо последнего курса консерватории провел в Бутырской тюрьме и в поселке Правдинск Балахнинского района Горьковской области на целлюлозно-бумажном комбинате, где делали бумагу для газеты “Правда”. Там я лопатой грузил восемь грузовиков цемента в день, по десять тонн. Строил коммунизм. Увы и ах, безуспешно. В этом моя вина, очевидно. (Смеется.) По статье, по которой меня судили, мне полагалось от трех до восьми лет, а я получил полтора года условно. Помните анекдот, как два старых друга встречаются после многих лет. Один спрашивает другого: “За что тебя посадили на пятнадцать лет?” – “Да ни за что!” – “Нет, ни за что давали двенадцать.” В моем случае то, что я получил полтора года условно, было как раз ни за что. У меня не было судимости, тем не менее я был обязан работать в местах, определяемых органами. Рабочей силы не хватало.
– У вас было чувство обиды, когда вы приехали через много лет на Родину?
– Любой опыт полезен, и в любой ситуации я пытаюсь находить позитивные элементы. Стакан может быть наполовину полон или наполовину пуст – в зависимости от вашего взгляда. Я пытаюсь увидеть наполовину полный стакан. Арест, тюрьма – опыт, который помог мне в дальнейшей жизни. Я не только не обижен, но и благодарен судьбе.
– Во многих интервью вы говорите о вашем втором дне рождения 7 ноября 1972 года – дне, когда вы уехали из Советского Союза.
– Каждый год я праздную этот день. В день пятидесятипятилетия Революции, когда в Москве на Красной площади, как всегда,
был большой парад, в девять утра я приехал ночным поездом в Вену и начал новую жизнь на свободе.– В июне прошлого года в Страсбурге вы с Евгением Кисиным, Мартой Аргерих и Гидоном Кремером участвовали в концерте в знак солидарности с Михаилом Ходорковским. Могут ли музыканты, деятели культуры повлиять на полических деятелей?
– Надо на это надеяться. Музыка не может разбить стены, но она может помочь людям развить положительные эмоции и чувства.
Красота мира помогает в борьбе с насилием. Мы должны приложить все усилия, чтобы сделать маленький мир, в котором мы живем, лучше. Я полагаю, что музыка и музыканты имеют определенные обязанности и возможности в этом отношении.“Вся жизнь впереди”
Миша Майский играет на виолончели 1720 года работы итальянского мастера Доменико Монтаньяно. Он познакомился с ней 29 ноября 1973 года…
– Ходят преувеличенные легенды, что я получил виолончель в подарок от анонимного мецената. На самом деле, это не совсем так.
Анонимным меценат был в том смысле, что его никто не знал. Он продал мне эту виолончель за символическую цену, но в то время количество нулей в конце не имело для меня значения – у меня были только долги. Несколько людей в Нью-Йорке собрали деньги в Американо-израильском культурном фонде и выкупили эту виолончель для меня. Я влюбился в нее с первого дня, с первого звука, с первого прикосновения. Каждый год 29 ноября мы празднуем очередную годовщину “свадьбы”. Уже тридцать девятый год мы вместе, и я надеюсь, что впереди у нас еще много счастливых лет.– Вы о своей виолончели говорите так, как о возлюбленной…
– Да, в наших отношениях есть что-то уникальное и мистическое. За ней надо ухаживать, у нее есть характер. Когда я плохо себя
чувствую, моментально вижу, как виолончель заражается от меня; когда пытаюсь компенсировать усталость слишком агрессивной энергией, получаю отпор от моей чувствительной дамы. С ней нужно обращаться соответствующим образом.– Вот цитата из вашего интервью: “Я никогда не чувствовал себя дома, будучи в России. Я всегда чувствовал, что я там родился по ошибке судьбы”… Может быть, это связано с тем, что вы родились в Латвии – не в России?
– Я всегда это отмечаю. Мои родители жили на Украине, там родились брат и сестра. В 1945 году мы переехали в Ригу. Там я и
родился. Мой отец был невероятным идеалистом, членом КПСС. Он по-настоящему верил в коммунизм. Его настоящая фамилия была Богуславский. После Революции мальчишки дразнили его: “Слава Богу, Богу слава…”. Он сменил фамилию на Майский из-за 1 мая. Хотел быть Первомайским, но потом сократил. Получилось – Майский. Мама с бабушкой говорили между собой на идиш, но при детях замолкали – отец не разрешал. В 1948 году он пострадал из-за антисемитизма. Потерял работу, его выгнали из партии. После XX съезда перед ним извинились, но работы он больше не получил… Мама болела, отец подрабатывал, где мог, и мы буквально бедствовали. Жизнь была очень непростая. Мы сталкивались с антисемитизмом всю жизнь. Именно поэтому в Советском Союзе я себя никогда не чувствовал, как дома.– А где вы чувствуете себя дома?
– Я – космополит. Родился в Латвии, вырос в России, репатриировался в Израиль, живу в Бельгии, чувствую себя в большей степени европейцем, играю на итальянской виолончели французскими смычками на немецких струнах, езжу на японской машине, у меня швейцарские часы, индийское ожерелье, которое я постоянно ношу с собой. Моя первая жена была американка, вторая –
итальянка. Ее отец из Шри-Ланка… У меня четверо замечательных детей. Все они родились в разных странах: дочка – в Париже, старший сын – в Брюсселе, семилетний сын – в Италии, двухлетний – в Швейцарии. Я чувствую себя дома везде, где люди любят и понимают классическую музыку. Как ни странно, сейчас я себя чувствую более молодым, чем тридцать девять лет назад, когда приехал на Запад. Тогда мне казалось, что я очень старый и вскочил на подножку уходящего поезда. Теперь – наоборот. Может быть, потому, что у меня маленькие дети и молодая, красивая жена. Я совершенно не тороплюсь, у меня масса времени, вся жизнь впереди. Я люблю цитировать слова одного известного комедийного актера. На его девяностолетие в Голливуде устроили большой прием. Свою речь он начал словами: “Я прожил замечательную половину жизни. Надеюсь, что вторая будет еще лучше”. На иврите мы всегда желаем друг другу прожить до ста двадцати! Четыре года назад я только перешагнул рубеж шестидесяти, только начал вторую половину моей второй жизни, и надеюсь, что она будет лучше первой.Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
www.sergeyelkin.comФотографии к статье:
Фото 1-2. Миша Майский. Фото Дэна Поргеса
Фото 3-4. Миша Майский
- International Voices Project представляет… “Эту женщину звали Анной”
“Голоса мира” – так бы я перевел название фестиваля “International Voices Project”, который вот уже третий год проходит в Чикаго. “Голоса мира” – это серия
презентаций пьес молодых драматургов из разных стран мира. Фестиваль проходит под патронажем консульств стран, чьи представители участвуют в презентациях. “Голоса мира” – самый большой фестиваль подобного рода в США. Трудно подобрать
определение тому, что происходит на сцене. Неправильно назвать это читкой пьесы, ибо каждая пьеса не просто читается, а разыгрывается профессиональными актерами под руководством режиссера. Вместе с тем это не настоящий спектакль,
поскольку отсутствуют декорации, костюмы, реквизит. Это, скорее, представление текста, наметки к будущим постановкам. После каждой презентации актеры и
режиссер остаются в зале и обсуждают пьесу со зрителями, после чего всех ждет вечеринка, организуемая консульствами.В этом году фестиваль проходит с 8 мая по 17 июля.
“Голоса мира” представляют пьесы восьми драматургов из Аргентины, Германии, Египта, Канады, Украины, Франции, Швейцарии и Швеции. Особый интерес
представляет презентация пьесы украинского драматурга Анны Яблонской “Язычники”
(“The Pagans”).Анна Яблонская родилась в Одессе. Когда ей было четырнадцать лет, вышел первый сборник ее стихов. Вскоре Аня перешла от стихов
к прозе, увлеклась драматургией. Ее пьесы получали призы на престижных международных конкурсах и фестивалях.
Яблонская – лауреат Международного конкурса драматургов “Евразия-2008” за пьесы “Видеокамера” и “Выход к морю”, обладатель специального приза жюри III международного конкурса современной драматургии “Свободный театр” за пьесу “Видеокамера” и приза журнала “Современная драматургия” IV конкурса “Свободный театр” за пьесу “Пустошь”, приз за лучшую драматургию на фестивале негосударственных театров “Курбалесия-2009” за пьесу “Лодочник”. Перечисление можно продолжать еще долго.24 января 2011 года в результате террористического
акта Аня погибла в аэропорту “Домодедово”. Ей было двадцать девять лет, она была полна жизни и новых идей…Последним городом в ее жизни стал Санкт-Петербург.
Она была там в декабре 2010 года на читке “Язычников”. Этой пьесе была присуждена премия “Искусство кино”, вручение которой пришлось на день гибели Анны. За месяц
до того она должна была вылететь в Москву на сдачу этой пьесы, но нелетная погода не позволила. 17 декабря 2010 года Анна написала в “Живом Журнале”: ”Это всегда так происходит. Сегодня в Москве сдача “Язычников”. И сегодня в Одессе (именно сегодня!) – снегопад, метель, ветер, нулевая видимость, и аэропорт закрыт”.
Аня Яблонская стажировалась в лондонском театре Royal Court. Вот как пишет об этом руководитель Белорусского Свободного театра Николай Халезин: “На эту стажировку Аня попала лишь благодаря своей пробивной силе, своей драматургической страсти.
Украинский минкульт, как и Союз театральных
деятелей, отказали Ане в трехстах долларах. Зачем стране Яблонская, когда у нее есть Тарас Шевченко, правда? Тем более за триста долларов. Мы сидели с ней в баре театра Royal Court, и она рассказывала про эти злополучные деньги, которые она готова была выплатить сама, но правила стажировки таковы, что за тебя должно заплатить твое государство. Руководство Royal Court сделало для Ани исключение, тихо нарушив свои правила, – наверное, почувствовав в этой смешной,
трогательной и сильной девочке настоящего драматурга, предоставив аванс, который она с лихвой окупила”. А на апрель 2011 года планировалась читка “Язычников” в Royal Court. Читка состоялась, но без Ани. Николай Халезин вспоминает: “6 апреля нас пригласили в театр Royal Court. Все привычно и буднично, но на самом деле этот вечер не стал ни привычным, ни будничным. Читка пьесы Ани Яблонской “Язычники”. Полный зал – билетов не купить. В зале муж Ани Артем, Том Стоппард, руководство театра… Перед началом читки сидели с Артемом в театральном баре. Странное ощущение: кажется, будто Аня вышла, но скоро вернется, и мы пойдем смотреть презентацию ее пьесы. В какие-то моменты холодело внутри – Аня не вернется никогда. Мы говорим с Артемом буднично, шутим. Что внутри у обожающего мужа, потерявшего жену после того, как осколок бомбы пробил ей сердце в аэропорту “Домодедово”?
Не знаю, как он выдерживает. Как смотрит читку, когда зал то взрывается хохотом, то напряженно молчит?”
Аня Яблонская была в числе авторов международного театрального проекта Белорусского Свободного театра “Eurepica. Challenge”. Николай Халезин говорит, что “выбрали Аню, потому что знали, что она умеет бороться до конца. Когда засомневалась в написанном тексте, переписала; когда почувствовала неудовлетворенность – написала новый. Тихий боец, идущий до конца… В своем блоге, в “итогах 2010 года” она писала: “В последние дни много думаю о том, что Россия, Украина и Беларусь снова стали по-настоящему братскими республиками. Мы все разными дорогами пришли к одному и тому же. Это родство в горе, в диктатуре, в беде и слезах”. Она всегда говорила, что не может быть героем. Она смогла больше – оказалась “культурным героем”, способным своим творчеством выделиться на сером фоне украинской драматургии, где несколько избранных противостоят костной, убогой театральной системе… Ее любовь к мужу Артему и дочери Маше была безграничной. Ощущение непроходящей взаимной
влюбленности с мужем; дочь, воспринятая Аней как подарок небес… То, что называется “счастливой семьей”… 21 декабря 2010 года она написала в своем блоге: “Мне кажется, у меня осталось очень мало времени”. Господи, как избежать подобных ощущений? Как растворить этот чудовищный фатум? Риторические вопросы, выбивающие слезу из любого, кто знал и любил Аню – невероятно красивого человека, отчаянно чувственную поэтессу, безумно талантливого драматурга… Жертву чужой войны…”.Перед вами – стихотворение Анны Яблонской “Railway Industrial”, опубликованное в журнале “Интерпоэзия” (2008, N3):
это очень трансцендентально
фотографироваться на вокзале
пытаться поймать объективом и ртами
хвосты уносящихся зданий
запах расплавленного металла
летний фальцет однорукого барда
пирожки с мясом край измочаленного одеяла
из окна плацкарта
это чертовски концептуально
ходить босиком по холодным рельсам
можно почувствовать себя наскальным,
плоским дожем апрельским
или мелкой колючей галькой
желтой насыпью полотняной
это очень трансцендентально
что эту женщину звали Анной
Режиссер презентации – Адам Уэбстер (Side Project). Перевод на английский язык сделан Рори Малларки. Презентация проходит при
поддержке Генерального консульства Украины в Чикаго.8 июня, 7.00 pm. Украинский институт современного искусства, 2320 West Chicago Avenue, Chicago IL 60622. Вход свободный, но по билетам. Их можно зарезервировать на сайте www.ivpchicago.org. Там же можно ознакомиться с программой фестиваля и расписанием показов. Справки по телефону 773-250-7055.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
www.sergeyelkin.comФотографии к статье:
Фото 1. ЛОГО фестиваля “International Voices Project”
Фото 2-4. Анна Яблонская. Фото Николая Халезина (Лунд, Швеция, 10 марта 2009 года)
- Фестиваль камерной музыки (2012 North Shore Chamber Music Festival)
С 6 по 9 июня в пригороде Чикаго Норсбрук состоится Второй фестиваль камерной музыки North Shore Chamber Music Festival. Художественный руководитель фестиваля – известный скрипач Вадим Глузман,
исполнительный директор – его жена, пианистка Анжела Иоффе. В фестивале принимают участие лауреат премии “Грэмми” струнный квартет Pacifica, лауреат Avery Fisher Award кларнетист Александр Фитерстайн, пианист Адам Найман,
виолончелист Марк Косовер и другие известные исполнители. Нас ждут интереснейшие программы камерной музыки.Фестиваль откроется 6 июня в 6.00 pm специальной
презентацией, в которой примут участие молодые артисты International Center on Deafness and the Arts. Вход свободный для тех, кто приобрел билеты на вечерний концерт в 7.30 pm.6 июня, 7.30 pm. Первый концерт фестиваля называется “От дуэта к октету”. В программе – Рапсодия N1 Белы Бартока для
скрипки и фортепиано (Вадим Глузман, скрипка; Анжела Иоффе, фортепиано), Струнный квартет N15 Л.ван Бетховена (струнный
квартет Pacifica), пьеса “Бык Фердинанд” Алана Риду для скрипки и чтеца (Вадим Глузман, скрипка; в роли чтеца выступает декан Chicago College of Performing Arts, бывший президент Чикагского симфонического оркестра Генри Фогель), Октет для струнных
Ф.Мендельсона (Вадим Глузман, скрипка; Ольга Кафер, скрипка; Симин Ганатра, скрипка; Сибби Бернхардссон, скрипка; Милена Паяро-ван де Стадт, альт; Масуми Пер Ростад, альт; Марк Косовер, виолончель; Брэндон Варнос, виолончель).
8 июня, 6.00 pm. “Новое поколение”. Концерт молодых музыкантов с участием ансамбля Magical Strings of Youth of the Betty Haag Academy. Вход свободный для тех, кто приобрел билеты на вечерний концерт в 7.30 pm.8 июня, 7.30 pm. “От темноты к свету”. В программе –
концертная баллада Ф.Шуберта “Пастух на скале” для голоса, кларнета и фортепиано (Хьюна Ю, сопрано; Александр Фитерстайн, кларнет; Анжела Иоффе,
фортепиано), Струнный квартет N8 (струнный квартет Pacifica), “Моц-Арт” А.Шнитке для двух скрипок (Вадим Глузман и Сибби Бернхардссон), Фортепианное трио N1 И.Брамса (Адам Найман, фортепиано; Вадим Глузман, скрипка; Марк Косовер, виолончель).9 июня, 6.00 pm. Председатель совета директоров общества Страдивари в Чикаго (The Stradivari Society of Chicago) Джеффри Фуши и
участники фестиваля представляют музыкальные инструменты работы Антонио Страдивари и Гварнери дель Гезу. На одном из таких инструментов – скрипке 1690 года работы Страдивари – играет Вадим Глузман. Эта скрипка, предоставленная музыканту Обществом Страдивари, раньше принадлежала основателю русской скрипичной школы, одному из величайших скрипичных педагогов Леопольду Ауэру. Вход свободный для тех, кто приобрел билеты на вечерний концерт в 7.30 pm.9 июня, 7.30 pm. Заключительный концерт фестиваля “Музыкальный калейдоскоп”. В программе – Сюита для скрипки, кларнета и фортепиано из балета “История солдата” И.Стравинского (Вадим Глузман, скрипка; Александр Фитерстайн, кларнет; Анжела
Иоффе, фортепиано), “Tenebrae” О.Голийова для сопрано, кларнета и струнного квартета (Хьюна Ю, сопрано; Александр Фитерстайн, кларнет; струнный квартет Pacifica), Танго А.Пьяцоллы, Фортепианный квинтет С.Франка (Адам Найман, фортепиано; Вадим Глузман, скрипка; Сибби Бернхардссон, скрипка; Марк Косовер, виолончель; Милена Паяро-ван де Стадт, альт).6, 8 и 9 июня; The Village Presbyterian Church, 1300 Shermer Road, Northbrook, IL 60062. Билеты и абонементы на концерты фестиваля можно приобрести на сайте http://nscmf.tickets.html. До 21 мая действует скидка 10%. Справки по телефону 847-370-3984 или по электронному адресу office@nscmf.org. Полную информацию о фестивале вы найдете на сайте www.nscmf.org.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
www.sergeyelkin.comФотографии к статье:
Фото 1-2. Вадим Глузман и Анжела Иоффе
- Ф. Гордън: НАТО няма да приема нови членове в Чикаго
Помощник-държавният секретар на САЩ Филип Гордън заяви, че на срещата на върха на НАТО в Чикаго няма да бъдат приети нови членки.
Пред сенатския Комитет по външна политика той обясни, че причините за това са в недостатъчната подготовка на някои от кандидатите и липсата на консенсус сред страните-членки за приемането на отделни държави.
Гордън заяви, че Македония изпълнява критериите и е готова за членство в НАТО, но спорът с Атина за името остава пречка пред влизането на страната.
Помощник-държавният секретар все пак отбеляза, че на срещата в Чикаго алиансът ще изпрати ясен сигнал до Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Грузия, че остава отворен за нови членки в бъдеще.
„На срещата в Чикаго ще изпратим ясен сигнал, че НАТО остава отворен за всички европейски демократични държави, които са подготвени и способни да бъдат членове. Що се отнася до Македония, тя изпълнява ключовите критерии за членство. САЩ участват и ще продължат да подкрепят разговорите за намиране на решение около спора за името, които текат с посредничеството на Матю Нимиц. Постигането на споразумение между Гърция и Македония ще даде възможност да се реализира поканата към Македония за членство в НАТО“, добави Гордън.
БГНЕС припомня, че Македония обяви независимост през септември 1991 г. след провеждането на референдум. Още от самото си създаване бившата югорепублика влезе в спор за своето име с Гърция. Властите в Атина настояват, че Македония е името на тяхна северна провинция. Те също така обвиняват македонците в кражба на антична история.
Спорът стана причина Гърция да наложи вето на признаването на независимостта на страната, а след това на нейното влизане в НАТО и ЕС. За момента е постигнато временно решения тя да се казва Бивша Югославска Република Македония /БЮРМ/.Древните македонци, които са различен етнос от съвременните жители на Македония, но също така и от древните гърци, под ръководството на своите царе Филип ІІ и Александър ІІІ /336-323 г. пр.н.е./ покоряват разпокъсаните и слаби гръцки градове държави /полиси/. По-късно под скиптъра на Александър ІІІ Велики македонци и гърци осъществяват поход в Азия, унищожавайки Персийската империя. Това поставя начало на нова епоха в античната история, която през ХІХ ще бъде наречена от големия германски историк Йохан Дройзен – Елинизъм. /БГНЕС /
- Български традиции: Свети Герман (Гeрман Градушкар) – 12 май
На 12 май християнската църква почита един от най-ревностните противници на иконоборството през VІІІ в. – цариградския патриарх Герман. Св. Герман, Патриарх Цариградски е известен с благочестивия си живот. Принуждаван да се откаже от иконопочитанието, той се отказал от патриаршеския престол, отдалечил се в безмълвие и тъй запазил почитанието си към светите икони. Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция.Св. Герман е известен църковен писател. На Седмия вселенски събор (787 г.) били прочетени три негови послания за почитането на иконите и името му било вписано в диптиха на светците.
От него са останали химни за прослава на светците и за чудесните дела на Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание. Съчинението му за ересите съдържа важни исторически сведения за ересите от Апостолските времена и за църковните събори по време на царуването на Лъв Иконоборец. От произведенията за православното богослужение особено важно е разяснението на св. Герман на Божествената литургия.
Този празник често се свързва с обичая за дъжд, наследен от езичеството и наричан от българите “Герман”, “Джерман”, “Гечо”, “Калоян”, “Скалоян”, “Кабаиван”. Според традиционните народни представи св. Герман предпазва ниви и градини от градушка, откъдето е и прозвището му “Герман-градушкар”. Светецът наследява свръхестественото езическо божество, господар на природните стихии – “Джерман”. За да го омилостивят, в Западна България на Бъдни вечер стопаните тържествено канят Джерман на трапезата с думите: “Джермане, облаче, ела да вечеряме! Ела сега, че да не те видим през лятото по нивите и ливадите!”
На този празник се изпълнява обичаят за дъжд “Герман”. Девойките, участвали в друг обичай за дъжд – “Пеперуда”, се събират край реката и правят от глина, кал или пръст мъжка фигурка с ясно очертан полов орган. С въглен или чер боб отбелязват очите и устата й. Куклата Герман поставят върху керемида или в малко сандъче. Така тя наподобява покойник със скръстени върху гърдите ръце и запалена свещ в тях. Девойките и жените вдовици покриват фигурката-мъртвец с цветя и ритуално я оплакват, като нареждат, че Герман е умрял от сушата. После я погребват в средата на нивата или на брега на реката, спазвайки всички моменти от погребалните обреди. След това нареждат на улицата поменална трапеза в памет на умрелия за дъжд Герман и всички минаващи взимат участие в обичая. Храната се слага направо на земята, върху чисти бели кърпи. На третините и деветините от смъртта на Герман моми и вдовици ходят на гроба му и палят свещи. Ако изведнъж завалят проливни дъждове и има опасност от наводнения, изравят глинената фигурка на Герман от гроба му и я хвърлят в реката или морето, за да спре пороят. Изследователите съзират в този обичай отзвук от езическата религия на късноантичното балканско население.
Ако на тоя ден се зададе облак и гърми, всички излизат от къщите – мъже, жени и деца и викат: „Германе,върли праздниче! Пренеси я (градушката) в пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси и петел не пее!“
Честито на именниците днес: Герман (от лат.”Близнак”, трак. “Горещ”) Германа, Германка, Геро, Герасим, но още Близно, Бризне, Искра, Искро, Искринка, старинно- Герко, Герана.
Още по темата четете тук: Български традиции: 12 май Св. Герман – Градушкар
- Две покани от българите в Сент Луис
Покана от Bulgarian School “Bulgarian Language” in Saint Louis
.
Скъпи сънародници,
Най-сърдечно Ви каним на завършването на учебната 2011-2012 година на училище “Български Език” в Сейнт Луис. Тържеството ще се състои в неделя, 13-ти май 2012 г., от 16:30 ч. Децата ще изпълняват песни и стихчета, научени през учебната година, и сценката “Козата и Седемте Козлета”. Всички, които имат желание, са добре дошли.
WHERE: Bulgarian School 1485 Craig Road Creve Coeur, MO 63146 (Mt.Zion Church/ Bulgarian School)
WHEN: May 13 2012. FROM: 4:30 pm.
Everyone is welcome!Родителски съвет на българското училище
Phone: 314-629-2065
E-mail: [email protected]Заповядайте също на празненство-пикник по случай 24 май – деня на българската просвета и култура и на славянската писменост! Добре дошли на този светъл български празник на всички, малки и големи, заредени с много усмивки и весело настроение! Нека заедно направим още един ден в Saint Louis щастлив за всички нас!
Празникът ще се състои на: 20 май 2012 г. (неделя) от 12 часа следобед в Gloria Rogers Shelter, Tilles Park, 9551 Litzsinger Rd, Ladue, MO .USA
Ще бъде предложенa храна и безалкохолни напитки. Може да си носите алкохолни напитки, но се съобразете с правилата на парка за забрана на стъклени бутилки. Очакваме Ви!
На снимката: Църквата в Сент Луис “HOLY TRINITY” (пълното й име е Holy Trinity Bulgarian Eastern Orthodox Church). Най-старата българска църква в САЩ, чествала вековен юбилей на 14 октомври 2007 г.
- Съосновател на „Фейсбук“ се отказа от американско гражданство
Компанията предстои да излезе на борсата на 18 май и това ще позволи на Едуардо Саверин да избегне солените данъци в САЩ
Един от основателите на социалната мрежа „Фейсбук“ се отказа от американското си гражданство, съобщи АФП.
Компанията предстои да излезе на борсата на 18 май и това ще позволи на Едуардо Саверин да избегне солените данъци в САЩ.
Саверин, който е от бразилски произход, но живее в Сингапур, фигурира в списъка на хората, които са се отказали от американско гражданство, публикуван от американските власти.
30-годишният остана само с между 2 до 4% от компанията в резултат на спора си с нейния шеф Марк Зукърбърг, за който подробно разказва филма „Социалната мрежа“.
Тези проценти, колкото и малки да са, ще донесат на Саверин богатство от около 3,4 млрд. долара.
Доходите на американските граждани обаче се облагат независимо къде живеят те по света.
Единственият изход за Саверин да се спаси от това данъчно облагане е бил да смени гражданството си.
В Сингапур той ще избегне голяма част от облагането, защото тази страна не налага данъци на доходите с произход от чужбина.
Смята се, че когато „Фейсбук“ излезе на борсата на 18 май, тя ще бъде оценена на между 70 и 87,5 млрд. долара.
Източник: Vesti.bg
- България е царството на „белите слонове“
Ако се съберат мегаломанските проекти и разорителните разходи от последните 10 години, ще засенчат мащабите на АЕЦ „Белене“
Юлиана Бончева, в. „Сега“
.
Националният армейски комплекс бе започнат 2004 г. Луксозният проект на кабинета "Сакскобургготски", известен като "военното НДК", още не може да намери подходящо приложение. „Бял слон“ е етикет за скъп и безсмислен проект. Идва от преданието за царица Мая, която сънувала слон албинос, а след 9 месеца родила принц Сидхарта – бъдещия Буда. И белият слон станал свещено животно. В Сиам подарявали тези редки екземпляри на краля. А когато кралят искал да накаже някой благородник, му поверявал издръжката на слон албинос и така го обричал на сигурно разорение. Оттук се родила и метафората за неразумни и мегаломански начинания.
Съвременна България е огромен развъдник за „бели слонове“. Явно страната ни е много богата, щом въпреки това още не е фалирала. Понякога самите проекти са читави, но ги изкористяват. Като АЕЦ „Белене“ например, която главно поради некадърност и алчност на ръководещите държавата и проекта мутира с времето от стратегически проект в „бял мастодонт“. Колко точно са закопани в АЕЦ-а никой не може да каже, но май са поне 3-4 млрд. лева. Напоследък се говори за над 1.3 милиарда, но това са изхарчените само през ХХI век. А фактурите по злополучната АЕЦ се трупат повече от 30 години. Смята се, че между 1981 и 1991 г. в основите на „Белене“ са налети поне 1 млрд. долара. Само консултантите на последните три правителства по проекта са взели над 200 милиона лева. След като бяха похарчени колосални за България пари, а шепа избрани фирми и персони си поделиха легални доходи и нелегални комисиони, слонът бе обявен за мъртвороден.
Българските властимащи факирски превърнаха в „бял слон“ дори електронното управление.
Нашето е-правителство сигурно е най-скъпото в света. През годините всякакви е-експерименти пробиваха джобовете на данъкоплатците, а страната ни продължава да диша праха на отличниците в онлайн услугите за фирми и граждани.
„Бял слон“ под формата на байраци произведе навремето бившият министър на администрацията Николай Василев. Точно преди изборите през 2009 г. той реши да обзаведе граничните пунктове с най-големите на целия континент знамена. Гигантски флагове със сухо тегло 57 кг и двойно повече след дъжд заплющяха и над Варна върху пилони титани с височината на храма „Св. Александър Невски“ в София и така подобрихме рекорда на Мадрид. Разходите също се оказаха гигантски – „ознаменяването“ на Дунав мост, ГКПП Капитан Андреево и др. гранични точки струваше над 3.5 млн. на бюджета – а дори не влязохме в Книгата на рекордите „Гинес“. Поддръжката на колосите също се оказа непосилно скъпа.
И друг министър от предното правителство – Михаил Миков, остави отпечатък в славната алея на разхищенията. Социалистът бе заръчал за нуждите на МВР всемогъщи принтери, за които всяка печатница би могла да мечтае. Само дето цената им не бе „мечта“ за българския данъкоплатец – по над 3 бона парчето.
Огромно прахосничество е т.нар. военно НДК. Жълтото правителство навремето реши да прави лъскав комплекс, в който да се провеждат семинари, конференции и банкети – за да сме достоен член на НАТО. Наскоро се разбра, че за недовършения комплекс вече са похарчени над 32 млн. лв. Военно НДК няма да има, а за преустройване на сградата за други цели бюджетът трябва да се прости с още 10 милиона.
Конкурсът за втори център на София е класика в категорията „бял елефант“
Кабинетът „Станишев“ се засили да прави ново сити (на 4-ти километър), където да премести голяма част от държавните служби. Пръснаха се луди пари за провеждане на състезание за проекти. Явиха се световни и местни архитектурни светила. Победителят бе истинска звезда и поиска 10 милиона лева за творението си. Междувременно се разбра, че за да го има новото сити – с офиси, жилища, молове, градинки, паркинги и т.н., някой трябва да извади няколко милиарда евро. Инвеститорите надушиха „бял слон“ и не се получи опашка от мераклии. Ентусиазмът на Станишевия кабинет помръкна, но успя да лиши бюджета от няколко милиона.
Днешното правителство пък се кани да пръсне чиновниците из страната. Но и сега се чува тътена на белите слонове. Министри ни убеждават, че новодомството на една агенция струва „само“ стотина хиляди лева. Но като умножим по 20 агенции – ето пореден милионен теч за държавната каса. И това са само първи разходи, а колко ще струва намирането на работа за половинките на преместените, пътуванията, компенсациите? Човек би си казал, че хазната прелива и затова властта си прави експерименти.
На бул. „Цариградско шосе“ модерният сграден пейзаж от години се загрозява от престарял „бял слон“ със сини стъкла – редакционния корпус на ИПК „Родина“, замислен някога да приюти органа на БКП в. „Работническо дело“. Много модерната и ужасно скъпа за времето си сграда стърчи недовършена от десетилетия след многократни провали в търсенето на инвеститор. Сега отново се търси купувач, който да довърши съграденото или да го разруши и да направи нещо друго. Милионите левове, похарчени дотук, се пишат в дългата сметка на българските данъкоплатци.
Като валяк напредва идеята на министър Вежди Рашидов за „българския Лувър“. Нищо че първото, което ни дойде наум при първата копка за бъдещия мегакомплекс и предстоящото голямо харчене, е „на гол тумбак чифте пищови“ и „всичко Мара втасала…“.
Странен бетонен чукундур от години посреща влизащите в София от летището към „Цариградско шосе“. Това е „Ключът на София“ – липсващата творба на Вежди Рашидов. Само фундаментът струва 60 000 долара, а трябват още 200 000 евро за довършването, обяснява авторът години преди да стане министър. Днес Рашидов има власт, но не му е до ключове, занимава се с многомилионния бг Лувър.
Кой казва, че България е бедна – нима не са национално богатство дръзките идеи и мечти на управляващите?
През 2007 г., в разгара на строителния бум, бе обявено, че Централна гара-София ще бъде част от огромен модерен комплекс с небостъргачи, стъклени пасажи, подлези, молове, паркове и лунапаркове. За целта се проведе конкурс – с парични награди и поощрения. Случайно в журито бе главният архитект на града Петър Диков, а сред състезателите – неговият брат Калин. Понеже замириса на лобиране и конфликт на интереси, тогавашният министър на транспорта Петър Мутафчиев обяви, че на всичките пет класирали се проекта ще бъдат изплатени награди. „Бял слон“ не се роди, но опитът глътна бюджетни пари.
Днес усилено се говори за реконструкция на самата Централна гара. Акцентът е в крак с модата – не молове и небостъргачи наоколо, а саниране и енергоефективност на гаровия комплекс. Ремонтът щял да излезе 52 милиона лева. Всеки чужденец би казал, че сумата е подозрително голяма, но нас, българите, вече само милиарди ни респектират.
В разгара на шапната истерия
миналата година кабинетът „Борисов“ реши – вдигаме ограда по границата с Турция, за да опазим българския добитък от заразата, идеща от юг. Започнаха се дълги процедури, като че ли ще се прави Китайска стена, а накрая и цената излезе като за китайска стена – десетки милиони. Шапът отшумя и без преградата, а след година правителството обяви, че се отказва от оградата. Скъпият стобор няма да се прави, но проектът за него струва пари и те са платени – над половин милион лева на вятъра.
От дълги години у нас е така – който е на власт, започва да въди свои прахоснически проекти. Ако съберем екземплярите само от последното десетилетие, сигурно ще получим харчове с мащабите на още няколко АЕЦ „Белене“.
По времето на социализма България беше договорила с Либия концесия за проучване и евентуален добив на нефт и газ. След като потроши стотици милиони валутни единици и при соца, и в по-ново време, България не изцеди нито капка от концесионните си права в Либия. Подобна е историята с друга концесия от Живково време – за добив на дървесина в Габон. Опитите да се установи защо са трошени държавни пари и къде е дървесината удариха на камък.
Мислите, че управленците си взимат поуки от белите, които нанасят мегаломанските проекти? Нищо подобно. Кметът на Свиленград поиска да вдигне 133-метров паметник на Васил Левски, който да засенчи Статуята на свободата край Манхатън и Христос край Рио де Жанейро. Апостола щял да вее знаме, в чиято дръжка асансьори ще изкачват посетителите на площадка с панорама към България, Турция и Гърция. Кметът вече обяви, че събира дарения за бъдещия колос, а трябваше първо да проучи чуждия опит. Поддръжката на такива гигантски композиция е скъпа и сложна. Често се налага спиране на туристопотока заради неотложни ремонти. Тогава властите чуват особено ясно тупуркане на бели слонове. Ако дори Ню Йорк се озорва с поддръжката, как ли ще се справи община Свиленград?
Ясно е защо България се превърна в резерват за елефанти албиноси. Както коментира наш читател: „Ако трябва и на ескимосите хладилници ще сложат, и на Конго парно ще уредят – нали бюджетът плаща и комисионите са прибрани“.
Какво могат да сторят данъкоплатците? Много просто – като активни граждани да бдят за появата на „бели слонове“ и да въстават срещу всяка користна и вредоносна идея, докато още е в зародиш. Това помага. Понякога.
- Bulgaria Urges NATO ‘Open-Door Policy’ for Macedonia
Bulgaria’s Defense Minister Anyu Angelov has expressed the Bulgarian government’s support for an „open-door“ NATO policy towards Macedonia at a meeting with his Macedonian counterpart Fatmir Besimi.
During Angelov and Basimi’s meeting in Sofia Thursday, officials from the Defense Ministries of Bulgaria and Macedonia signed a Bilateral Cooperation Plan in Defense for 2012, which focuses on exchange of experts, training, education, and opportunities for joint military drills.
„We consistently support NATO’s open-door policy in the Balkans, and hope that a decision for Macedonia’s accession to the Alliance will be reached very soon,“ Bulgarian Defense Minister Anyu Angelov stated.
Unlike Albania and Croatia, Macedonia was not admitted to NATO at the Bucharest Summit in 2008 because of Greece’s veto as a result of the so called name dispute between the two countries. Even though the dispute has not been resolved, Macedonia hopes to see progress in its accession bid at the 2012 NATO Summit in Chicago in May.
Bulgaria’s Defense Minister Angelov did criticize the incident in which last the Bulgarian Ambassador in Skopje Ivan Petkov was attacked by nationalist „hooligans“ in Skopje when trying to honor the grave of Gotse Delchev, a Bulgarian revolutionary and freedom-fighter from Macedonia.
At the same time, Angelov noted the support that he got from the Macedonian Defense Ministry and Minister Fatmir Besimi for the remembrance ceremony held at the Bulgarian military cemetery in Macedonia’s Novo Selo on May 6, St. George’s Day, and Day of the Bulgarian Army Valor.
Source: Novinite.com
- 8-ми Български културен фестивал в Бостън
БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИ ЦЕНТЪР „МАДАРА“
Ви кани на8-МИ БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ФЕСТИВАЛ В БОСТЪН
по повод Деня на българската просвета и култура и
на славянската писменостНеделя, 13 май 2012 г., от 17:00 ч.
.
Близо 60 танцьори и изпълнители ще представят танци, песни и обичаи от различни етнографски области на България, разкривайки пъстротата и ритмите на една неповторима фолклорна магия!
Фестивалът ще започне с КОНЦЕРТНА ЧАСТ и ще завърши с ТАНЦОВА ЧАСТ!
Носете си удобни обувки за играене на хора 🙂С УЧАСТИЕТО НА
НАШИТЕ СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ ОТ ЧИКАГО
ФОЛКЛОРЕН ТАНЦОВ АНСАМБЪЛ „ХОРО“
www.horochicago.comБЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОРЕН ХОР И ОРКЕСТЪР – „ДИВИ ЖЕНИ“
25 американски жени под ръководството на известната
изпълнителка и диригент ТАТЯНА СЪРБИНКСА
www.divizheni.netФОЛКЛОРНА ПЕВЧЕСКА ГРУПА „ЗОРНИЦА” –
единствената американска мъжка певческа група-оркестър
за български фолклор под ръководството ТАТЯНА СЪРБИНКСА
www.tatianasarbinska.com/ensembles.htmlБИЛЕТИ МОЖЕ ДА ЗАКУПИТЕ предварително или на вратата.
Предварително закупване: онлайн до 12 май (11pm) тук (вижте оригинала на поканата в www.centermadara.com – бел. ред.) или от Българският магазин, 170 main st, Woburn, MA (9 am – 6 pm)
Цена на билета: $20 предварително, $25 на вратата;$ 15 предварително $ 20 на вратата за студенти и възрастни над 65 г.;
деца под 12 г. – безплатно.В цената на билета е включена и почерпка!
Фестивалът е вдъхновен от любовта ни към българския фолклор и желанието ни да го опознаем, съхраним и предадем на децата си! Както и да популяризираме нашето фолклорно богатство сред американската публика!
За повече информация:
тел.: 617.800.9720 или [email protected]
Източник: Centermadara.com
- България ще е от страните, които най-късно ще излязат от кризата
Българската икономика замръзва
България ще има излишък по текущата си сметка и ще намали бюджетния си дефицит, но цената за това е спирането на икономиката. Това прогнозира Европейската комисия, огласявайки очакванията си за развитие на европейската икономика до края на годината.
В редовната си пролетна прогноза за България за трети път през последните 6 месеца Еврокомисията намалява очакванията си за икономически растеж, свеждайки ги в последната до едва 0,5%. Това е най-ниската прогноза, давана досега за България. Правителството обяви, че разчита на нарастване от почти 2 процента спрямо 2011 г., разчетите на МВФ сочат 0,8%, а на БНБ -0,7%.
В края на февруари Еврокомисията посочи, че очаква ръстът от 1.4%, миналият октомври беше още по-оптимистична – 2.3%.
Спадът в износа в съчетание със свитото потребление, косвени данни за което дава равнището на безработицата и намалението на доходите, очертават картина на нисък, нулев или дори лек спад на растежа.
Европейската комисия влошава очакванията си за задлъжнялост – 1,9% през 2012 г. (1,7% преди 6 месеца). Въпреки това страната остава далеч под праговете от 3 на сто и се доближава до нивата на дефицита от 2008 г. Прогнозната инфлация е 2,6%, а безработицата ще достигне 12 на сто.
България ще е от страните, които най-късно ще излязат от кризата. Според Еврокомисията причините са свързани със слабостта на пазара на труда, продължаващото намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор, както и на спада в строителството, както и заради драстичната загуба на чужди инвестиции.
Като позитивен фактор се сочат стабилността на финансовата система, лекият ръст на кредитирането за частния сектор през 2011 г. и силните публични финанси, които не се нуждаят от актуализации в средносрочен план.
Очакваното съживяване на европейската икономика през втората половина на 2012 г., дава надежда за повече поръчки за българския бизнес, който е предимно експортно ориентиран.
Европейската комисия обяви, че Прибалтийските държави вече са се възстановили от кризата. В Румъния ситуацията се подобрява, благодарение на силното вътрешно търсене и кредитиране.
Най-бързо развиващите се икономики в Европа през 2012 г. ще са полската (+2,7%) и литовската (+2,4%). Най-тежко ще е положението в Гърция (-4,7%) и в Португалия (-3,3%). Седем държави ще са в рецесия. Шест от тях са в еврозоната (Испания, Холандия, Португалия, Гърция, Кипър, Словения) и една извън нея – Унгария. Очакваният ръст в най-голямата европейска икономика – германската, е 0,7 на сто.
Като цяло европейската икономика през тази година ще остане в лека рецесия (-0,3%), издърпвана към нула през втората половина на годината, от нарастващото световно търсене. „Възстановяването е в ход, но ситуацията е все още твърде крехка, а различията между страните – твърде големи. Растежът ще остане слаб и неравен“, заяви комисарят за еврото и за икономиката Оли Рен.
Ивайло Калфин,
- След един век китайците ще са 500 милиона
Китайската академия на социалните науки обнародва отчет с необичайното име „Китайците са твърде много?”, в който е направен изводът, че жителите на Поднебесната империя скоро ще станат „много малко”, защото раждаемостта в страната видимо забавя темпове. Политиката семейството да има само едно дете е основната причина.
Авторите на документа правят извода, че ако държавата възнамерява да се развива и в бъдеще, би трябвало до известна степен да охлаби ограниченията за раждаемостта.Според резултатите от проведеното през 2010 г. национално преброяване през изминалите 10 г. броят на жителите на страната се е увеличил със 70 милиона души до 1,34 милиарда. Но при това коефициентът на раждаемост в Китай е спаднал до 1,5. Тоест всяка жена средно е родила по дете и половина. Това е доста по-малко, отколкото е необходимо да поддържане на числеността на населението без промени.
При коефициент 1,5 всяко следващо поколение ще бъде с 30% по-малко от предишното. Затова в скоро бъдеще броят на китайците значително ще намалее, се казва в отчета. Според демографска прогноза на ООН от 2011 г., ако в континентален Китай коефициентът на раждаемостта е около 1.8, то след 100 години броят на китайците ще падне до 900 милиона, а ако коефициентът е 1.5 то след един век в Поднебесната ще останат само 500 милиона души. /БЛИЦ
- Lincolnwood Chamber Orchestra Performs Bulgarian and American Music
The Lincolnwood Chamber Orchestra performs a concert of Bulgarian and American music on Saturday, June 30, 7PM, at the Skokie Theater, 7924 N. Lincoln. Founder and Music Director Philip Simmons will conduct music of Marin Golimenov, Dimitar Nenov, John Williams and Aaron Copland. Bulgarian-American violinist Kamen Vatchev will be soloist, performing the popular “Sevdana” by composer Georgi Zlatev-Cherkin.
Lincolnwood Chamber Orchestra This concert is part of an ongoing series of cultural exchange with the Bulgarian community. For the June 30 concert seven professional Bulgarian-American musicians will perform with the 20 piece Lincolnwood Chamber Orchestra. They include soloist and guest concertmaster Kamen Vatchev (member of the Illinois Philharmonic and Northwest Indiana Symphony), long time LCO violinist Iordanka Kissiova, and Ivelin Miankov (former Principal Viola, Razgrad Philharmonic). Mr. Miankov has assisted American Music Festivals in organizing a number of successful cultural exchange programs with Bulgaria including collaborations with the Razgrad Philharmonic (2000), Dimitar Nenov International Piano Competition (2008), and the Varna International Arts Forum (2009).
American Music Festivals has worked with many ethnic communities in Chicago. In 2010 it partnered with the Bulgarian-American Heritage Center to present “A Celebration of Bulgarian Culture in Chicago” atNortheastern Illinois University. This concert event featured the LCO, piano soloist Victoria Vassilenko (Sofia), Dance Ensemble Horo, and the Bulgarian Folk Orchestra Kolorit. It was formally acknowledged by Chicago Mayor Richard Daley and attended by former Bulgarian Consul General Valentin Donchev.
Sponsors for the June 30,2012 concert of Bulgarian and American music include Bulgaria Sega, Eurochicago.com, and the Bulgarian-American Heritage Center. This concert is the first ever orchestral program featuring Bulgarian classical music in Chicago, promises to bring the Bulgarian-American community together.
The Village of Skokie is renowned for its diversity, and this program celebrating Bulgarian-American friendship will be American Music Festivals debut at the Skokie Theater. It has identified the venue (just next door to Lincolnwood) as a perfect location for its cultural exchange and interdisciplinary programming.
Tickets for the upcoming June 30 Lincolnwood Chamber Orchestra concert of Bulgarian and American music are $15, and are available at the Skokie Theater Box Office, 7924 N. Lincoln ( 773-598-4545 ) or on line at www.gorillatango.com.
For more information about American Music Festivals visit www.americanmusicfestivals.com.
- Приложение за iPhone “Приказки за деца”
Приложението “Приказки за деца”, създадено от българи в чужбина, шества на първо място в българския онлайн магазин на Apple. Приложението позволява слушане на 163 детски приказки и песнички през мобилен телефон.
Изненадващо за създателите “Приказки за деца” се е изкачило на първото място без реклама и е успяло да пребори фаворитите “Angry Birds” и “WhatsApp”.Създателите смятат, че успех в чуждите магазини на Apple може да бъде подпомогнат от българите в чужбина. “Това ще убеди всички, че и ние можем да създадем успешно приложение, което да надвие популярни световни апликации.”
Един от създателите разказва, че всяка вечер трябвало да пуска различна приказка на детенцето си, но му писнало да купува скъпи дискове, които съдържат само по една или две приказки. Тогава решил да събере на едно място най-добрите български и световни приказки, да създаде приложение, което може да се слуша през iPhone. Удобното в апликацията “Приказки за деца” е, че приказките могат да се свалят на телефона и да се слушат дори, когато няма достъп до мобилна мрежа или Интернет.
Програмата “Приказки за деца” се продава за 1.99 долара и може да бъде свалена чрез следния линк:
http://itunes.apple.com/app/prikazki-za-deca-kids-tales/id521044876?mt=8
Източник: Dariknews.bg
- Л. Георгиевски: Съвременна Македония прилича на исторически кич и карикатура
До преди години нямало македонец, който да се счита за античен, а сега било масово мнението, че всички са антични македонци. Появил се и старомакедонският език – езикът на Кирил и Методий и ученика им Наум.
Съвременна Македония прилича на исторически кич и историческа карикатура, особено с ширещия се сега стремеж към антиквизация, каза в СУ на лекция пред студенти, посланици и редови слушатели експремиерът на Македония Любчо Георгиевски. Според него страната би могла да стане обект на анализ на Фройд и Юнг.
Македония имаше големи очаквания, че ще влезе в НАТО, но Гърция я спря заради името. Реформите са ОК, но позицията на Гърция е ирационална, разкритикува Георгиевски. На този фон той оцени българската подкрепа за Македония, посочвайки, че същите проблеми, които страната има с Гърция, преди 20 години можела да ги имаме с България, но България не тръгнала да блокира Македония по пътя й към НАТО и ЕС, което било правилната политика.
Въпреки някои проблеми, които съществували между нашите две страни, България трябвало да запази политиката си на постоянна подкрепа за интеграцията на Македония, пожела експремиерът. Нямаме време да отлагаме членството си в НАТО и ЕС, посочи Георгиевски.
Парадоксално е, че всичките македонци с претенции да са антични и яростни привърженици на антиквизацията на страната, я напускат и гледат да избягат от тази Велика Македония, каза още Л. Георгиевски.
Източник: Фрог нюз
- Росен Плевнелиев влезе във фокуса на американските медии
Броени дни ни делят от посещението на българския президент в Чикаго
Екип на CBS направи репортаж в понеделник по повод на предстоящото посещението на Росен Плевнелиев в Чикаго, където той ще вземе участие в срещата на върха на НАТО. Коментарите на репортерката Розан Телез (Roseanne Tellez) по повод българския президент и българската общност в Чикаго имаха положителен характер.
“Как се готви българската общност за посещението на Плевнелиев?” бе главния въпрос, който интересуваше репортера на CBS.
Част от репортажа бе заснет в офиса на в. “България СЕГА”, а също така бе взето интервю от отец Гери Цонков от БПЦ “Света София”.Пълният репортаж на CBS можете да видите ТУК.
Светлозар Момчилов,
в. “България Сега” - NATO Summit To Include 1st U.S. Visit For New Bulgarian President
Much of the NATO summit attention so far has surrounded protesters, security, and controversy. But there’s another side to it all – the pride the event will provide to the city’s ethnic communities, especially those from smaller countries. CBS 2’s Roseanne Tellez reports on the upcoming visit from Bulgaria’s president.
You can see the reportage here.
Source: Chicago.cbslocal.com
- Обама за пръв път открито подкрепи гей браковете
Президентът на САЩ Барак Обама за първи път се обяви в полза на гей браковете в интервю за телевизия Ей Би Си, съобщи Ройтерс.
Това е голяма промяна в неговата позиция по въпроса, която вероятно ще се хареса на неговия политически електорат и ще раздразни консерваторите, отбелязва агенцията.
„За мен е важно да продължа и да заявя, че според мен двойките от един и същи пол трябва да имат възможността да сключват брак„, каза Обама.
Три дни по-рано вицепрезидентът Джо Байдън също в телевизионно интервю каза, че гей браковете не го притесняват. Обама заявява за първи път открито позицията си по този въпрос, който разединява американците. Натискът върху президента да разясни вижданията си се увеличи, след като Байдън и други членове на правителството се обявиха в полза на еднополовите бракове.
Ей Би Си уточни, че Обама е изразил лично мнение и че все още подкрепя становището, че държавите са тези, които трябва да вземат решенията в тази област.
Организации, които се застъпват за правата на хомосексуалистите, приветстваха изявлението на Обама като „историческо“ и изтъкнаха, че изразената от него подкрепа е „поредна огромна стъпка към осъществяването на обещаното в страната равенство„.
Президентът подчерта в интервюто, че първата дама Мишел споделя неговото мнение. Той добави, че влияние върху позицията му са изиграли и дъщерите му Малия и Саша, които имат приятелчета, чиито родители са с еднополови бракове.
Източник: Dnes.bg
- Obama Comes Out In Favor of Gay Marriage
Wednesday, 09 May 2012 By Martin Gould
President Barack Obama came out in favor of gay marriage on Wednesday afternoon after two days of public waffling by the White House.“I have always been adamant that gay and lesbian Americans should be treated fairly and equally,” Obama told ABC’s “Good Morning America,” during a hurriedly arranged interview aimed at defusing the tricky position the president has found himself in since Sunday, when Vice President Joe Biden told NBC’s “Meet the Press” he favored same-sex marriages.
Obama told interviewer Robin Roberts his daughters have friends whose parents are gay.
“Malia and Sasha, it wouldn’t dawn on them that somehow their friends’ parents would be treated different,” Obama said. “It doesn’t make sense to them and, frankly, that’s the kind of thing that prompts a change in perspective.”
Obama pointed out to Roberts that his administration has already rolled back “Don’t Ask, Don’t Tell” and is no longer defending the Defense of Marriage Act, which he said “tried to federalize what is historically state law.”
“I have stood on the side of broader equality for the community,” Obama said in the interview, which will be broadcast in full on Thursday. ABC released a portion of the broadcast on Wednesday.
“I hesitated on gay marriage in part because I thought civil unions would be sufficient,“ said the president. “That was something that would give people hospital visitation rights and other elements we take for granted. And, I was sensitive to the fact that for a lot of people the word ‘marriage,’ was something that evokes very powerful traditions, religious beliefs, and so forth.
“But I have to tell you over the course of several years as I have talked to friends and family and neighbors when I think about members of my own staff who are incredibly committed and in monogamous relationships, same sex relationships, who are raising kids together,” Obama said.
“When I think about those soldiers or airmen or marines or sailors who are out there fighting on my behalf and, yet, feel constrained, even now that ‘Don’t Ask, Don’t Tell’ is gone because they are not able to commit themselves in a marriage, at a certain point I have just concluded that for me, personally, it is important to go ahead and affirm that I think same-sex couples should be able to get married,” he said.
Obama said his wife Michelle was involved in his decision and joins him in supporting gay marriage.
“In the end the values that I care most deeply about and she cares most deeply about is how we treat other people,” he said.
Acknowledging that his support for same-sex marriage may rankle religious conservatives, Obama said he thinks about his faith in part through the prism of the Golden Rule — treating others the way you would want to be treated.
“That’s what we try to impart to our kids and that’s what motivates me as president and I figure the most consistent I can be in being true to those precepts, the better I’ll be as a as a dad and a husband and hopefully the better I’ll be as president,” Obama said.
The decision to talk came after Obama was put on the spot when Biden expressed his support for same-sex unions on Sunday. That was followed by a similar statement from Education Secretary Arne Duncan the following day.
Also on Monday, reporters at a press briefing openly laughed at White House spokesman Jay Carney as he repeatedly tried to explain Obama’s views on the subject. At one point Carney claimed that Obama’s views hadn’t changed even though they were evolving.
Obama’s hesitation to give full support to gay marriage has been seen as a political ploy as he knows it is still unpopular with many voters.
North Carolina voted on Tuesday to amend its state constitution to define marriage as between a man and a woman, a decision that Obama called “disappointing.”
Obama’s position was further complicated by the disclosure that back in 1996 he had written in a survey by a Chicago gay newspaper, “I favor legalizing same-sex marriage, and would fight efforts to prohibit such marriages.”
A Gallup poll this week showed 50 percent of Americans now support gay marriage, but the ideological divide was clear with 65 percent of Democrats and 57 percent of independents in favor.
However only 22 percent of Republicans say they support same-sex marriages.
Source: Newsmax
- Трупът на Хитлер – българската връзка
Българинът д-р Михаил Арнаудов разпознава тленните останки на фюрера и Ева Браун
Автор: Борис Цветанов, Desant.net
През 1968 г. руснаците за първи път публикуват съдебномедицинския протокол за разпознаването на трупа на Хитлер. Западни историци веднага започват война за истината. Дейвид Ъруинг, Хю Тревър-Ръпър, А. П. Дж. Тейлър и други обявяват документите за фалшификат.
По време на панаира на книгата във Франкфурт офицерът от КГБ, по съвместителство историк и писател, Лев Безименски е разпънат на кръст. На този фон в списание „Щерн“ един мъж на средна възраст хвърля ръкавицата и на двата лагера, обявявайки, че не митичната СМЕРШЬ (Смерть шпионам), а той е този, който установил, че откритите трупове на мъж и жена са на Хитлер и Ева Браун. Мъжът се казва Михаил Арнаудов, доктор на медицинските науки, българин, гражданин на ГФР.
Макар разказът на българина изцяло да обслужва пълната с пробойни версия на Москва, кой знае защо „властелинът на истината“ Лев Безименски напълно игнорира участието му, свеждайки го до техническото съпровождане на офицери от СМЕРШЬ до адреса на стоматолога на фюрера. Което, разбира се, не е така. Елена Ржевска, преводачка в митичната разузнавателна организация по онова време в Берлин, го описва безхитростно в книгата си „Май 1945“: „Студент по медицина, млад човек в черно демисезонно палто, без шапка, с вълниста тъмна коса над приятно, кротко лице, приветлив и общителен“.
По време на панаира на книгата Михаил Арнаудов охотно дава интервюта и по-късно разказаното ще хвърли допълнителна светлина в тъмните дебри на официалната съветска версия.
Дотогава все още съдебномедицинското освидетелстване е притежание единствено на руснаците, както и шест пъти препогребвания и разкарван къде ли не труп на фюрера, включително и до Москва. Няма да е пресилено да решим, че само шумът, вдигнат от Михаил Арнаудов, е причина шефът на КГБ Андропов през 1970 г. да разпореди кремирането до пепел на трупа и разпръсването й във водите на река Ел. Запазено е само основното доказателство – обилната на златни коронки челюст и фрагмент от череп.
До намесата на студента по медицина Михаил Арнаудов в откриването на решаващата документация – стоматологичния картон на фюрера, има доста съмнителна на факти предистория. На 1 май и СМЕРШЬ, и агентът на американското разузнаване Алън Дълес изпращат съответно до Москва и Вашингтон грами с недвусмислено съобщение: „Хитлер е изчезнал“.
Никой не вярва на разпространената от адмирал Дьониц декларация, че фюрерът е паднал със смъртта на храбрите в подстъпите на Берлин. Чак до Деня на победата няма никаква яснота по въпроса. Маршал Жуков заявява на пресконференция: „Не сме идентифицирали тяло. Нищо не мога да кажа за края на Хитлер, ако е имало смърт“. Комендантът на Берлин полковник Безарин заявява: „Хитлер е жив и се укрива!“. Обявява, че ще предложи за орден герой на Съветския съюз всеки, който му покаже трупа на фюрера. На бърза ръка са открити седем „фюрера“.
Не липсват и куриози. Докато официалните власти пристигнат в комендатурата, за да видят един такъв Хитлер, трупът изчезва яко дим. Снимка на мъртъв Хитлер и до днес е обект на спекулации. В тази атмосфера от Москва пристига скръцването със зъби на Сталин: „Искам труп на Хитлер!
И СМЕРШЬ в лицето на подполковника от Одеса Иван Клименко запретва ръкави. Неочаквано той си спомня, че седмица по рано, на трети май, на път за бункера на Хитлер, войник от екипа му – Иван Чураков, кой знае защо от любопитство скочил в яма, пълна с книжа. Клименко му викнал: „Излизай веднага, може да има бомба“! Но Чураков, воден от предчувствия (?) се заровил в книжата и измъкнал два обгорели трупа – на мъж и жена.
Завийте ги в одеало и ги заровете в пръстта, наредил Клименко и продължил към бункера. Там разказал за случката на специалния пълномощник и заместник министър на вътрешните работи генерал Иван Серов и шефа на контраразузнаването на Първи белоруски фронт генерал Вадис. Последния се помайтапил: „Това ще са били Хитлер и Ева Браун!“
Сега внимание, читателю: Словоохотливият Лев Безименски в няколко книги описва вездесъщия Клименко, но не споменава тази подробност. Разказва я пред РИА „Новости“ едва през 1998 година вече 83-годишният полковник от запаса. И добавя още, че чак в День победы си спомнил за майтапа на генерал Вадис. И се върнал с неотразимия Чураков да ексхумират трупа.
Вече бил сигурен, че това са Хитлер и Ева Браун, въпреки че, както ще пише в медицинския протокол доктор Фауст Шкарявски: „тъканта е превърната на въглен“. Като опитен медик, Шракявски заявява, че от тук нататък единствен решаващ аргумент може да бъде само челюстта, съпроводена със стоматологичен картон на обекта.
И подполковник Клименко, заедно с друг офицер от СМЕРШЬ – Мирошниченко и други опитни в тайните работи чекисти (интересно е още, че те трябва да работят като нелегални, защото по това време трупът бил заровен в обект под юрисдикцията на Пета армия, а те били от Трета), се впускат да търсят стоматолога на Хитлер. На чекистите бил препоръчан (неизвестно от кого) един българин, студент по медицина – Михаил Арнаудов, който познавал зъболекаря Блашке.
Заедно с офицерите Арнаудов установява, че Блашке вече бил при американците. Руснаците хич не се задълбочават да го търсят от братята по оръжие. Арнаудов им казва, че познава асистентката Кетхен Хойзерман и веднага я открива. Тя трябвало да замине заедно с Блашке, но нямало подходяща рокля (?!) и останала в окупираната от руснаците зона.
„Още по пътя към Имперската канцелария Кетхен Хойзерман започва да дава показания за болните зъби на фюрера, за коронките и мостовете… В кабинета на Бункера обаче пожар беше изпепелил всичко. Тогава предложих на офицерите да огледаме стаята за почивка на доктора. И там в нощното шкафче, в което иначе нямаше нищо, ми се стори, че се губят два-три сантиметра – двойно дъно, казах си… И там се намери историята на болните зъби на фюрера, ренгенови снимки и пълната документация…“ – разказва Михаил Арнаудов.
Клименко и Мирошниченко хвърлят шапки до небесата. Протоколиран е разпитът на Кетхен Хойзерман: „Може ли да установите по зъбните мостове и зъбите от горната челюст и обгорялата част от долната челюст, че те принадлежат на Хитлер“. Германката отговаря като истински боец: „Тъй вярно! Безусловно“.
Оказва се, че всичко съвпада.
Сталин е уведомен.
Следват ордени за енергичните офицери от СМЕРШЬ. Честта на пагона е спасена.
Дори се намира и някакъв войник, който видял как адютантът на Хитлер Гюшке залял труповете на Хитлер и Ева Браун с бензин и те, след като половин час горели, били заровени в яма с пръст. Ние видяхме, че са открити от неотразимия Чураков сред книжа, но да не придиряме толкова. Славните чекисти си знаят работата.Уж всичко е наред, но цялата тази история е толкова съмнителна, че руснаците повече от двадесет години не обелват зъб за нея. Кореспондентът на „Правда“ Мартин Мерджанов и писателят Борис Горбатов от 3 май, та чак до 13 май, са непрекъснато с Иван Клименко и пращат репортажи до Москва, от които не излиза нито ред тая подробност. Тя не е спомената и в подробните описания на случая от Лев Безименски. Затова пък чак през 1998 г. за нея разказва полковникът от запаса Клименко.
Странно е, че картонът на зъболекаря се намира в двойно дъно на нощно шкафче в стаята за почивка на Блашке. Необяснимо е още, че Клименко и компания не се интересуват от самия зъболекар. Както и от друг важен медик, който може да докаже дали трупът е на Хитлер – отоларинголога на фюрера д-р Ервил Гизинг, също в плен на американците.
Най-сетне през 1971 г. в предаване по втора програма на телевизията на ГФР пред водещия Герхард Левентал Кете Хойзерман се отказва от всичко, което е била казала по време на разпита от Клименко и Мирошниченко. От тук нататък в многобройни публикации на д-р Мазер се казва, че „идентифицирането на трупа от съветските власти е недостоверно“ и че „руснаците ни фалшифицирали данните“.
Дейвид Ъруинг пък споменава: „Видях в съюзнически доклад описание на челюстите и протезите твърде различни… те и сега се намират в частна колекция на американски лекар от Вашингтон. Не се съмнявам, че Хитлер е бил мъртъв. Съмнявам се, че трупът, показван от руснаците, е на фюрера“!
От показанията си пред братушките се отказва и адютантът на Хитлер – Гушке.Тогава остава всичко да е някаква велика инсценировка – откриването на трупа, оформянето на стоматологичните картони…
И ролята в целия този спектакъл на студента Михаил Арнаудов, която без да подозира е на кукла на конци… Или игра на Гестапо с преценени като от гениални шахматисти всички ходове на руснаците, включително до намиране не само на трупа, но и на медицински картони в двойно дъно в шкафче в стая за почивка.
И отново изкача въпросът: Самоубил ли се е Хитлер, или е избягал?
