Всички авторски страници

Авторски

• Възвишения в съвременната българска литература

  Милен Русков,  из книгата  „Възвишение“

  .

  На следващия ден в град К. отседнахме в хана да ся наспим. А там, брате, един френец. Кой го знай тоз френец какъв вятър го е запилял насам. Ханджията разправя, че бил някой си инджинерин. Гледам го френецът – един строен такъв человек, с европейски опнати дрехи, сако сложил дълго доколени, на врат му боямба (вратовръзка) златочерна на раета, бомбе си в ръка държи, панталони му и те на раета сивочерни, чепички му лъщят на слънцето. Брате! Изискана работа! Красиво е да си европец, туй ще ви река! Като го гледам така, и на мен бая ми ся поревна – викам си, желал бих и аз тъй да ся обличам, да ся издокарам тъй, като человек сред человеците, а не като азиатский някой поданник, Абдул Азизу грозний подопечник. Ех, рекох си, живот е несправедлив.

  Аз ся осведомих и наинформирвах (как ся туй зове по французки), че тоз френец работел за аустрийската так називаема железница, проверявал откъде може тя да мине. У Турско сичко е зело да става аустрийско: аустрийска поща, аустрийска железница… Някой ден те ще сложат и аустрийски султан, мене слушай. Брате, Турско ся разпада! Англичане горди британци са сичко у Анадола яко овладели – кое струва повече от пет пари, имам под вид; те затова за Турско толкоз милеят, защо за собствений си джоб милеят. Макар да не съчувствувам, туй го аз разбирам (Je comprendre) – аз тоже за собствений си джоб милея, кога даже не съм англичанин. А те са и англичане, и горди европейци, кое ще рече – имат търговска Висша цел (меркантилическа), коя им като пътеводна звезда служи в черное небе дивой Азии и коя те следват с ненащърбаема енергия в юнашкото това овладевание и яко цицание на сякакви диви народности и държавности, от чиито едни прости гърди те благо бозаят златное мляко благополучия, за върховното процветание и всяческо успевание на ненадминатата тази европейска сивилизация, като която втора никога не е и имало. И на която и ний сме ся сърдцем устремили и духом наострили да бъдеме членове. Но никакви членове не сме, ами сме проста народност. Коя ще я яко опоскат, защо това и заслужава.

  Но ти Анадола го махни, ами гледай, че от таз страна на ибания Възпор аустрийци са зели сичко да овладяват. „Край Възпора шум ся дига, лъскат саби, щитове. Ей го, Симеон пристига, воеводи си зове.” Зове той, на шуря си учинайката. Виж, аустрийци, и въобще европейци, здраво пипат. На сичко ръка слагат. И тоз вишеречений френец ся е доброволно посветил на чуждия аустрийски народ с ежемесечно служение против едно заплащане, за осъществяването и реализирването (фр.!) на споменатата Висша цел. Нощя иба ли го що прави, но деня ходи да обикаля околние пространства, проучваейки землемерно, откъде, как разправят тукашни местни хора селяци, ще минава так називаемата железница. Аз таквоз нещо никогаш не съм виждал. За Асенчо хич даже не ма и питай. Ш’та шамаросам, заде ми задаваш глупави въпроси и ми ценно револуционно време губиш. Ибах та! Мисли малко!

  Българе, българе… Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голяма грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки.) Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадолски османлии. Изскочили, брате, от черний азиатский лес по пълнолуние, като върколаци и луноходи. Туй не са ти тебе изтънчени, коджа интелегентни французои и французойки, ами е дива азиатска паплач! Някой французоин ако ги види, ще припадне от миризма им само. А ний с таз гмеж живейм в едно царство. Но хайде хак да ни е, защо и ний сме последни отрепки, аз да ти река!

  Та значи тоз французой, за кой ви ся издума отгоре, ся помещава на вторий кат при нас, в отсрещний край на пътеката. И гледай Съдба как разпореди, че като ся наспахме ний с Асенча, ставам аз в ранния следобед и отидох долу на двора да пия вода от чешмата и да зема нещо от гостилницата, и го гледам френеца насреща ми, прибира ся чиляка и като ся разминавахме, дружески ми кимна и бомбе си от глава надигна. Аз ся след няколко стъпки бързо врътнах да видя где ще отиде, и го видях че ся качва по стълбите и после чух врата да ся затваря – явно си в стая отишъл. Аче ся замислих и отидох, та пих вода, и като ся връщах, заслушах ся тъй пред вратата му да видим дали ще чуя нещо – тишина, брате, чилякът спи ли, кой го знай. Като ся прибрах в наша си одая, рекох на Асенчо:

  – Асенчо – рекох, – иди, братко, долу и запрегни Дяда Ювана, да сме готови немедленно да тръгнем.

  – Защо? – учуди ся Асенчо.

  – Бе – викам – действувай, не рассуждай! После ш’ти обяснявам.

  – Ама защо? – кай.

  Та ся принудих да му обясня. Той слезе долу, пък аз ся замислих за френеца. Гледай къде го Съдба зафърлила. Железници да прокарва. Инджинерин человек! Туй не е проста работа. Аз железница може да не съм виждал, но съм чувал какво тя представлява. Железний, кай, кон прогреса! Бре, ибах ва! Тоз ми мяза на человек, що би яздил железний кон. Язди, и с бомбе си народ поздравява.

  А ей ти го прочия и Асенчо, що наший кон язди, върна ся и вика: „Готово”, кай. Аз минах един път по пътеката, като ся заслушах пред вратите дали ще чуя някакво движение вътре, да видим хора дали има, но нищо не чух. По-длъжко ся застоях пред вратата на френеца и там нещо чух, някакво движение ми ся счу, ил’ затварянето на някоя си вратничка на долап, такова някакво нещо.

  После ся върнах, зех другаря си Колта и другите си багажи и с бърза стъпка с Асенчо влязохме в стаята на френеца. Ти си представяш, че той бая ся изненада. Стои в средата на одаята и ни гледа учудено. Аз отидох, та го фанах приятелски за лакътят.

  – Дай – викам, – друже, туй сако. И бомбе някое, ако имаш.

  А той ся дърпа и говори нещо, но не можеш му разбра. На французки нещо. Нещо като „жужу-мужу, жуа-муа, он-бон”. Но една дума му ясно разбрах – „терибль, терибль”. Не знам що ще рече. Ще видя после в речника на Богоров. Но мисълта ми е – не му ся разбира, европейский человек. Аз си дръпнах кесията и извадих от нея една жълтица, като му обясних, доколкото можах, че повече не можем му даде, защо тия пари ни трябат за револуциата. И като казах това, подадох му жълтицата и зех да му свалям сакото. А той:

  – Он-бон – нещо, – жуа-муа – и бърка в кесията, още жълтици иска.

  – Е, не – викам, – ще прощаваш, но повече не можем ти даде. Туй е за нашта револуциа. – И ся надигнах към него, приближих си главата до него, белким ма разбере, и му викам: – Револуциа, револуциа.

  А той пак:

  – Терибль, терибль.

  – Аче туй нали е французка дума, и нея ли не разбираш? – разперих ръце аз. – В чудо ся видях от тебе, братко!

  И тогаз мен ма осени тая, да не кажа, блестяща мисъл, и викам на Асенча:

  – Я дай „Старината”!

  А и на него бързо му сече пипето и ся веднага сети, че аз имам под вид списанието на Раковскаго, „Българската старина”, чийто единът брой аз си носех в торбата. И бръкна Асенчо, та ми го даде. А аз го отворих в самото начало, дето е уводът, и показах на френеца онуй място, където пише:

  „Ето що говори о тому един учен:

  La philosophie Indienne est tellement vaste, que tous les systèmes de philosophie s’y rencontrent, qu’elle forme un monde philosophique, et qu’on peut dire à la lettre que l’histoire de la philosophie de l’Inde est un abrégé de l’histoire entière de la philosophie.”

  А туй ще рече, както отдолу ся е пояснило:

  „Индийското мъдрословие е толкова обширно, штото сичките системи мъдрословия ся срештат в него; то съставля един цял свят мъдрословия и можи ся каза буквално, чи повестността Индийскаго мъдрословия е едно съкраштение на цялата повестност мъдрословия.”

  Ей туй му показах на френеца, на неговия си язик хем написано, и не е нещо страшно, да речеш, ами за мъдрословието мисъл, а той ма гледа, като че ли е кон с три крака видял, или не знам си що. Аз му викам:

  – Ний с добро идим, разбираш ли? Разбираш ли? Хабер алмак?

  А той само маха с ръка и нещо бързо-бързо блещореви, жуа-муа, не знам що си, че зе и да ся дърпа да излиза, та аз трябаше да го придържам за ревера.

  – Ей – викам му на Асенча, – ний сме попаднали на най-тъпия френец в цяло Френско.

  А Асенчо вика:

  – Ох – кай, – с тоз чиляк не можем са разбра. Поради язиците голяма разлика има и полное недоумение.

  Но мен вече ми узря мисълта и му рекох:

  – Ще зема – викам – да го чукна по главата с тъпото на пищовът, че да ся свърши работата. Той иначе не ни разбира, чилякът.

  А през туй време френецът бърка в кесията и си сочи сакото и нещо говори – он-мон, туй-онуй.

  Е, пресегнах ся аз и го чукнах с приклада по челото, като внимавах да го не нараня, а той ся дръпна назад и изпищя нещо, но не падна, понеже твърде леко го бях ударил. Наложи ся втори път да го чукна, вече по-ячко, и той падна на земята в безсъзнание, като чувал някой. А Асенчо ся наведе над него, разглежда го и вика:

  – Бачо Гичо, ти да го не повреди чиляка? Нидей тъй!

  – Нищо му няма! – викам. Туй е европейски чиляк. Ще ся оправи той. Но иначе нямаше как да ся разберем с него, нали виждаш. Ще полежи тъй и ще ся оправи.

  Не че бях чак пък съвсем сигурен, но какво да река?

  После ний свалихме на френеца сакото, панталонките с раетата свалихме, а тоже ризата. Боямбата и бомбето видях на една окачалка провесени, та ги зех и тях. Накрая и чепичките свалихме. Другите неща как да е, панталоните като ся леко подгънат, направо ми лепват, га че ли някой терзия ги е нарочно за мен по мярка правил, обаче обувките му на мене са ми леко големшки, и туй то. Чиляка малко по-едър от нас пада. Туй е тъй, защо е той от германските народи. Те са едри хора, снажни и левенти, да ги иба в чукундурите.

  – Тук ний нещо ще тряба да сложим – викам му на Асенчо, – да запълниме петите.

  Той зе да ся оглежда, горкий, па изведнаж лице му светна, и вика:

  – Дай да изтръбушиме възглавниците, па да пълниме.

  Ний зехме по една възглавница и ги изтръбушихме, но после аз ся сетих, та му викам „Бе защо са ни на нас две, тя и една стига”, и едната я оставихме настрани, а от другата зехме перушина и напълнихме тъй-тъй където тряба, и ми лепнаха тия чепици като изляти направо!

  После аз ся поколебах малко, пък оставих две жълтици на масичката. Ибах та, туй са двесте гроша! Ако не стигат за сичките тез дрехи, то почти за сичките сигур стигат. Иначе ще значи, че не мож’ да ся ти пазариш. А като не можеш да ся пазариш, къде си в тоз свят тръгнал! Пък тряба и да ся има под вид, че туй са носени дрехи, употребени. Двесте гроша може и в повече да дойдат биля. Но хайде, от мен да мине, и да е жив и здрав Араба-Конашкий проход.

  Освен туй и мои си дрехи внимателно сгънах, та оставих, ако няма що да облече той на първо време, макар че никак не ми ся вярва той да няма друг чифт дрехи. Но все пак, че знае ли чиляк. Да не ходи по вътрешни гащи из улиците. Само кундурите си задържах и навущата, ако ми трябат за Балкана, едно-друго.

  После проверих в чекмеджетата на писалището му – защо в таз стая и писалище има – и намерих там едни франкове. Скрити тъй между книжата, множество каймета. Аз книжни пари рядко съм виждал, па и много ги не тача, но тез ми станаха интересни, че са французки пари – едни хора най-различни, изобразени на тях, орли и прочия. Зех по едно-две каймета от секи вид, да имам за спомен, а другите ги оставих. Най-големите бяха по петдесет франка, две парчета. Колко ли ще е туй в грошове? Е, зех ги. Макар те да не са най-красиви, мен ако питаш. Но ний и числата тряба да уважаваме, не е ли тъй?

  После го погледнах тъй френеца, един вид да ся на ум с него сбогувам, а той си лежи в безсъзнание, уста си леко отворил, га че ли спи като бебе невинно, но сърдце му тупка, как аз на шия му проверих, ще ся оправи.

  – Е – рекох, – ако има нещо, прощавай!

  – Ако има нещо, няма нищо – обади ся и Асенчо.

  След туй ний вече излязохме от там. Като минавахме през гостилницата, няколко души ма изненадано изгледаха, но не рекоха нищо, аз ся разплатих с ханджията, като сложих пръст на устата си, да не казва нищо, и той само ми написа сметката на един лист, аз му платих, като му оставих и добра поддавка (бакшиш), и нали Асенчо беше вече запрегнал Дяда Ювана, мигом отпрашихме от там. Дядо Юван си нравът сменил, сякаш разбира, че работата вече сериозна иди, че ся е Дело мощно вече зафанало, и затуй в необходимата минута препуска като млад някой юнак. Бравос, Дядо Юване! Намерихме си късметя ний с тоз кон, туй ще ви река. Защо е вече той възрастен, опит има, и ума си опича и знай кога що да прави. Сякаш му скрито чувство правилно подсказва – туй направи, онуй направи.

  Абе ометохме ся, с една дума, за нула време от там, и скоро стигнахме до Н-ското село, а по-право е да ся рече до Н-ската махала, къде спряхме пред една чешма да напълним вода. Аз слязох с една бъклица, как съм тъй с сакото и бомбето, и златочерната боямба на врата ми ся от вятъра планински свежо вей, а до чешмата един праз лук потуранко седи и ма гледа, като че ли е попската щерка гола видял. Аз го търпях, търпях, докато пълня от чучура (кой слабо тече), пък накрая му казах:

  – Какво ма гледаш? Европейски чиляк не си ли виждал?

  А той га че ли ся стресна, като му проговорих на български, и отскочи назад и бързешката ся отдалечи.

  – Неразбрано племе! – викам на Асенча.

  – Че той френец кога е виждал! – отвърна Асенчо. – Само овце и конски лайна. Ти там френец не мож’ видя! А не ся и образоват, букварите не четат, нищо не знаят. Неразумний юроде! Где си тръгнал?! Туй още бача ни Софрони го е казал, поп народен.

  – Туй бача ти Паиси го е казал – поправих го аз.

  – Тъй ли беше? – рече Асенчо. Аче може, може. Но добър чиляк е бил.

  – Кой това?

  – Аче и Софрони, и Паиси.

  – Тъй е съгласих ся аз, – право думаш.

  А после, докато пътувахме с каруцата, ся сетих, че туй го има някъде и у Раковски казано, май у „Горския пътник” казано. И тъй му и рекох на Асенчо:

  – Абе туй – викам – го има някъде у Раковски казано, май че у „Горския пътник” казано, но къде ли е?

  Асенчо обаче не разбра за какво му говоря.

  – Ибах та, сега ще го намеря – рекох аз и запрелиствах „Пътника”. Туй ся нарича на французки „амбиция”: кога много ти ся иска нещо да сториш, и мамичката им би ибал на сички, кои ти на пътя стоят. Туй ся зове амбиция. Та, рекох, фана ма амбицията и ся затърсих в „Пътника”, и го намерих не ами, оттатък даже! – Ей го – рекох на Асенчо – що дума Раковски: „Аз съм запомнил в Цариград преди 20 години, кога минеше някой си Европейц с висока шапка, от Пера насреща в Турские отделения (махали), и самия цариградски кучета, кто с изобилие лежат по цариградски улици, втурваха ся и лаяха того тям непозната госта; а на другии народи турски нищо не струваха, ако и да ги настъпваха лежаще.”

  – Тц, тц, тц – поклати глава Асенчо, – сичко е в турско царство объркано. Даже и животни са невредни, даже и кучета е закачило, виж на! Сичко е невредно в турска държава.

  – Европата те мразят – завъртях глава и аз. – Душевно неразположение към нея чувствуват, не щат като нея да бъдат. Техний си азиатский начин обичат, тъй им иди отвътре. Правят, струват, преструват ся, но накрай все към азиатский им нагон ги влече.

  – Те и наште хора са таквиз – рече Асенчо.

  – Наште хора ш’ся оправят – отговорих аз. – Азиатско им е на тях чуждо, но са го много попили. Петстотин години са туй. Не е шега работа. Но пъп им е другаде фърлен, нагон ги на другаде влече, душевно им разположение на другаде бий.

  Асенчо си мълчи, но май много-много ми не вярва.

  По едно време спряхме на една пъстра сянка да похапнем и Асенчо извади от багажът ни наште зимни аби, да ги използуваме като постелки, че да седнем на тях, и докато ги той застилаше, аз го някак неволно тъй огледах, и му рекох:

  – Я ся виж какъв си потуранко! – викам му.

  – Защо? Аз тъй си ся поминувам – вика той и ся оглежда.

  А аз го гледам как ся тъй оглежда учуден що му има – не разбира, прост чиляк, тъй свикнал, – и като го гледах такъв смях юнашки ма напуши, че бая силно ся засмях.

  Той ся обиди момчето – ама на, не можах да ся воздържа!, – лице му ся издължи, натъжи ся, и ми вика:

  – Ти хич не си прав, бачо Гичо, тъй да ся присмиваш!

  Аз му ся извиних. И от сърдце – наистина не исках тъй да става.

  – Туй, бачо Гичо, и в буквареца го пише – каза Асенчо. – „Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледувай.” Тъй пише. От Петра Берона речено.

  – Прощавай! Право дума Берона.

  А той пак повтори:

  – „Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледувай” – и даже пръст подигна, като даскал някой. Я го глей пишлемето, какви движения (жъстове) научил!

  Аз си замълчах, защо аслъ не исках да го обиждам момчето. Хубавото на Асенчо е, че бързо му минава. Докато свършим вечерята, аз пуснах няколко майтапа, един от друг по-глупи – но нà, друго не ми дойде на акъла, – а той ся смей от все сърдце, чистосърдечно, глас му звъни в корията. Асенчова работа.

  Аче ся дигнахме от там и отидохме за вечерта в град К. (друг един), къде отседнахме у един комитетски чиляк. Не щеш ли, оттука минал куриер с писмо от Тетевене, и им разправил какво става с Араба-Конашката работа. Брате, турци са съвсем изветрели! Турци оплескали сичко! Какво ся бях аз притеснил да крия в тефтера имена, места, таквиз работи – дивотии. Малко остана сите уличаващи обстоятелства да задраскам, едната леност ма спаси. Но тез не могат нищо направи! Вечно ся нещо объркали, сичко забалтачили. Не могат ся никогиш с нас справи. Виж какво направили с Араба-Конашката работа:

  Като разбрали за обира, пуснали потери да обикалят наоколо, да гонят Михаля, защо наште хора, начело с Тодора, ся били благополучно измъкнали рано-рано, та онез там само бродят по баирите вятъра да измерват. А още орханийският каймакамин подкупил шпиони да слухтят и да му докладват нещо за обира на хазната, ако разберат. И тъй му докладвали, че четирма някакви си етрополски бейчета, към 18-20-годишни, в деня на обира ся намирали в Преведенската клисура, от другата страна на прохода, и там дигнали голяма гюрюлтия. Защо те зели някакви си гювендии – помакини и циганки – и ги завели на Преведена да мърсоват с тях. Там ся напили, фанали едни овчари, па зели да издевателствуват над тях, яздили ги и ги били, заклали си един овен да ядат, че накрай и запалили една кошара. Тамошний овчарин ги заплашил, че ще ги обади на бащите им, и тез го почти до смърт пребили. Аче не стига туй, ами и пукали с пищови у клисурата. Туй като го разбрал Масхар паша, софийският мютесариф (управител), веднага ся дигнал за Етрополе, и ила, че ми трябаш! Тез етрополски чапкъни, рекъл той, щом мърсоват с гювендии и бият овчарите и пукат с пищовите за собствено удоволствие, те може за собствено удоволствие и царската хазна да са обрали. Аче после бой и вик до небесата, прахан им палили под нохтите, гладни ги с дни държали, – казвайте, думали им, къде скрихте хазната. Онез ся в чудо видяли. А бащите им, етрополски бегове и агалари, кои там земята държат и под наем я дават, и тъй си рахат живеят, мамка им дембелска, бащите им, викам, отишли да ся молят Масхару, но той ги изгонил. Казвайте, рекъл, къде е хазната. Че инак първо синчетата ви, пък после вас ще подпукам. С царските работи, кай, игра си играйте! Тогаз те решили да пратят писмо до Дунавския вилает да ся оплакват на валията в Русчук, Масхаровий началник, обаче телеграфистът бил нещо чиляк на Масхара и го предупредил. Мале! Тез си вече намерили белята! Аче пашата зел телеграмата и я скъсал пред очите на онез и рекъл:

  – От мен ще ся оплаквате, а, чапкъни с чапкъни? Следващия път вас тъй ще ви скъсам, живи!

  Мари Марийке! Представям си Общий как ся смей сега!

  Аче после онез, като видели Масхаровий дебел край (кой бая дебел може да бъде!), решили да пишат „мъдра просба” до Масхара, да го молят за милост, и отишли да им я напише при кого? – При даскал Тодора Пеев, кой е прочия председател на револуционниа комитет в Етрополе, и му ся примолили да им напише такваз просба, и той ся съгласил и написал една дълбокомисленна молба, къде сравнявал Масхар паша с някое си дългожданно мюслюманско божество, кое след много векове най-сетне слязло на земята да въздаде правда и милост, но най-повече милост, и изобщо толкоз дълбокомисленно и оплескано го написал, че сам Масхар паша не могъл нищо да разбере, но ся заинтересовал и рекъл да му доведат тоя человек да му обясни що е написал. А освен това ся смилил и наредил да пуснат онез пезевенци, – а те, брате, цели охърбавели от глад, само глави им подути и посинели, но туй от бой, аче и пръсти им изгорени от прахана. Абе! Тебе шега, мене истина, но аслъ не си е работа ти с Масхару работа да си имаш! Аче и опитвали да ся оплакват от него на русчушкия валия! Представям си!…

  Както и да е, срещнали ся Масхар и Тодор Пеев, разговорили ся на французки – кой Тодор не знам откъде, но Масхар го знай, защо е у Франца в лицей учил, – и с една дума пашата го много харесал, стиснал му ръката и му рекъл всякакси да го има за свой приятел, и ако му тряба някоя си услуга, едно-друго, без стеснение да ся към него обръща. А прочия Тодор им пуснал мухата, че ся разправяло – и наистина наште хора туй разпространявали насам-натам, – разправяло ся, че хазната е обрана от влашки някои си хаирсъзи, в смисъл българи или други, не ся знай, но дошли от Влашко, обрали хазната и пак у Влашко ся върнали. Туй като разбрали турци, орханийският каймакамин свикал парламенто-меджлиси (съвещателно събрание) на първенците от околността, 20 души, от кои 7 наши комитетски членове, да обсъждат що да правят. И Тодор Пеев бил там. „Тез келеши – рекъл каймакаминът – криле ли имаха, та ся в небето издигнаха, или в дън земя пропаднаха!” „Ни са ся в небе издигнали, ни са в дън земя пропаднали – рекли наште хора, – най са у Влашко отишли, да си хазна поделят.” Тогаз ся решило да ся изпратят хора в Влашко да шпионствуват и да ся запознаят къде е хазната. Етрополските бегове зели всячески да убеждават събранието да ся изпрати там Тодор Пеев, като най-достоин и съобразителен чиляк. Тодор рекъл, че не иска, защо има млада булка, само от месец, дето ся вика, чифтосват ся още, та не щял да я оставя саминка да копней, в желание едно-друго, но в таз минута ся обадил по телеграфа сам Масхар паша от София, да разбере що става, и като ся уведомил каква е работата, лично помолил Тодора да поеме таз мисия, и Тодор тогаз вече ся съгласил. Аче после етрополските бегове дали в негова чест голям банкет в „Шарения хан” в Орхание, след което той заминал за Влашко. И сега търси там хазната.

  Мале! Мен ми в джоба дрънкат Араба-Конашките жълтички, тез ги у Влашко търсят. Търсете, търсете! Аче и като знам кой ги търси, бая работи ще намерят те у Влашко и Богданско. Ще найдете вие капелата на свети Георги, наш мъжествователен защитник, дето викаше гложенский игумен.

   

  Източник:  Liternet.bg

• Румъния забранява проучването на шистов газ

  Букурещ. Мораториум върху проучванията на шистов газ обещава да наложи новото ляво правителство на Румъния, което което предстои да бъде гласувано в парламента в понеделник, предаде Ройтерс.

  Вероятният нов премиер Виктор Понта потвърди и предишните си обещания да работи с Международния валутен фонд и да възстанови заплатите в публичния сектор, които бяха съкратени с една четвърт през 2010 г., за да се удържи бюджетният дефицит.

  В своята програма за управление Понта обещава „незабавно налагане на мораториум върху проучванията за шистов газ до приключването на изследванията, които в момента се извършват на европейско ниво“.

  Предишното правителство, което падна след неуспешен вот на доверие миналата седмица, предостави на Chevron Corp права за проучване за шистов газ в три блока с площ 270 000 хектара в Черно море, в района на Констанца.

  Досега в протестите срещу плановете на големите американски енергийни компании в Румъния участваха само няколко хиляди души, но в съседна България, както и във Франция, беше спряно всякакво проучване за залежи на шистов газ поради опасения за отражението върху околната среда.

  Източник:   Standartnews.com

• Родители, изгубени в държавната матрица от предписания

  Ще отглеждаме ли и децата си по държавен стандарт
  също като “щастливите кокошки”…

  Половин година след публикуване проекта на Закон за детето, предложен от Министерство на труда и социалната политика (МТСП), аргументите “против” сякаш не спират да се увеличават. На проведената на 5 април 2012 г. в Софийския университет дискусия, организирана от Клуб “1-ви ноември”, защитници на законопроекта нямаше. Отсъстваха и авторите му. Представители на държавни институции, ангажирани с новия  закон, също липсваха. Уважилите дискусията граждани чуха доводите “срещу” проекта на Национална мрежа на родителите, огласени чрез Гаяне Минасян, Гражданска инициатива за семейството, чрез координатора Явор Ганчев, “Свобода за всеки – адвокати” чрез адв. д-р Виктор Костов, Младежка организация на СДС чрез Гергана Николова.

  Пороците на обсъждания проект на Закон за детето, повод за негативната реакция на членовете на неправителствени граждански организации, могат да се сведат до следното:

  Първо. Новият нормативен акт е предложен за обсъждане без мотиви и без анализ на  действащата правна уредба, макар това да е императивно изискване на Закона за нормативните актове (чл. 26); страда от липса на правна яснота; хаотичен, многословен, излишно преуреждащ вече уредена материя в съществуващи закони – Семеен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за защита от домашно насилие, Закон за народната просвета, Закон за здравното осигуряване.

  Второ. С претенцията да закриля не само децата в риск, а всички деца, създава предпоставки за агресивна намеса в правото на неприкосновеност на личния живот, гарантирано от чл. 32 на Конституцията на Р. България и  чл. 8 на Конвенцията. Законопроектът отваря широко вратата на държавните чиновници за намеса в отношенията родители – деца, при това “незабавно” (чл. 3 т. 22), в рамките на 24 часа. Въвежда се механизъм за игнориране на семейството чрез достъп на социалните работници до децата през главата на родителите, под благовидния предлог защита на “най-добрия интерес на детето”,  допускайки възможност за субективна и безотговорна преценка от страна на държавните служители въз основа на мъгляви определения  относно компрометиран детски интерес.

  Трето. Под предлог защита правата на децата, проектът отнема права на родителите в полза на държавата в разрез с международни документи, по които България е страна –  Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 26, ал. 3, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), Протокол 1, чл. 2, Международен пакт за гражданските и политическите права, чл. 18, ал. 4. Този проект не гарантира правна сигурност, т.е. не е предвидим по отношение на своите последици за лицата, които могат да бъдат засегнати от нормите му, и те няма да могат да направляват действията си по подходящ начин.

  Четвърто. Законопроектът драстично завишава правата на държавата за сметка на правата на родителите, нарушавайки баланса между тях. Правата на родителите са изместени от задължения и отговорности, и сведени единствено до грижа за децата.  Правото на родителите да отглеждат и възпитават децата според собствените си убеждения и възгледи е неглижирано, което е в пряко противоречие с чл. 47 (1) на Конституцията, според който отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. Проектът за Закон за детето оставя на родителите спомагателна (поддържаща) роля за развитието на детето и задължението да изпълняват предписанията на държавните чиновници.
  Умишлено или не, думата “възпитание” отсъства, заменена е с “подкрепа”, а вместо определение за “родители”, има такива за “лица, които полагат грижи за детето” (чл. 3 т. 16), “близки на детето” (чл. 3 т. 18), “самотен родител” (чл. 3, т. 21).

  Пето. Проектозаконът разглежда правата на детето извън контекста на отговорностите и правата на родителите, извън контекста на семейството. Детето става субект на права, а държавата – техен носител. Нейни служители отнемат, санкционират, преценяват кое е най-добро за детето, посредничат в отношенията родители-деца.

  Шесто. Проектозаконът е прекалено рестриктивен. Липсва достатъчна защита на родителите срещу произволни действия от страна на държавата, от злоупотребата с власт или превратното й упражняване от държавни чиновници, които могат да действат на принципа на “моркова и тоягата”, особено по отношение на семейства в затруднено финансово положение чрез социалните помощи (награда) и заплахата за отнемане на децата (наказание).

  Седмо. На интереса на родителите, които са най-подходящи и в най-добра позиция да отглеждат децата си, не се гледа със зачитане. Вместо това законодателят създава заблуда, твърдейки, че “най-добрите интереси на детето” са от първостепенно значение по отношение на неговото отглеждане, като в същия момент онова, което прави, е подмяна на обективния стандарт за най-добрия интерес на детето със създаден от държавата стандарт, също като стандарта за “щастливите кокошки” или стандарта “Стара планина” . Родителите, които не спазват предписания стандарт, се санкционират с отнемане на детето.
   Чл. 77. (2): „Когато най-добрите интереси на детето налагат това, дирекция „Социална подкрепа“ може да поиска и ограничаване на родителските права.”

  Осмо. Законопроектът изобилства от общи и недефинирани термини, което предполага свободно тълкуване и злоупотреби, например:

  Според чл. 3. т. 8: „дете, трайно непосещаващо училище” е дете, което не посещава задължително училищно обучение за повече от 1 месец в рамките на една учебна година”.  Отсъствието повече от месец от училище автоматично фокусира вниманието на закона върху детето без да държи сметка за причината за отсъствие, която би могла да бъде продължително заболяване, каквито често се срещат сред по-малките деца.

  Според същия член, т. 9: „дете в риск” е дете, което има нужда от закрила” – тази дефиниция дава възможност на прилагащите закона чиновници  субективно, свободно, несанкционирано и според въображението си да поставят децата в категория “деца в риск”, което автоматично задейства санкциониращите механизми на закона.

  Според същия член, т. 27: „психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение”. “Другите форми” на отрицателно отношение са оставени на преценката на прилагащите закона. Чиновниците решават кое е вредно и кое не за детето. Мнението на родителите в случая няма никакво значение. Те са длъжни единствено да спазват предписанията, под страх от много сериозна санкция – лишаване от родителски права и отнемане на детето.

  И още:  чл. 123 (1): „Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка, или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.”

  Чл. 187. (1): „Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат: да настанят детето в специални помещения, като не допускат контакт с лица, общуването с които има вредно въздействие върху него”.

  И в двата цитирани члена “вредността” за детето се преценява от прилагащите закона чиновници. Те определят и  критериите за вредност и степента на вредност. Родителите нямат шанс за защита, понеже дефинирането на “вредността” е аморфно и на практика без граници.

  Проектозаконът претендира да дефинира категории, които никога на са били сфера на държавен контрол. Родителите са призвани да се съобразяват с “желанията и чувствата” на детето, което не винаги е разумно (детето може да желае цял ден да гледа Биг Брадър, сладко похрупвайки чипс пред екрана, или да играе на компютъра игри, провокиращи агресия).

  Чл. 7. (2):  „Най-добрите интереси на детето се определят въз основа на оценка на следните обстоятелства:
          1.  възраст, пол, минало, степен на зрелост, здравословно състояние, образование и други характеристики на детето;
          2. желанията и чувствата на детето.”

  Представянето на императивни задължения като права е твърде странно и объркващо.

  Чл. 28. (1): „Всяко дете има право на безплатни  задължителни имунизации и профилактични прегледи“

  Чл. 34. (1): „Детето има право на предучилищно и училищно образование
  (2) Предучилищното образование е задължително за дете, навършило 5 години. Училищното образование е задължително за дете, навършило 7 години и продължава до навършване на 16 години”.

  Девето. Законопроектът въвежда процесуално недопустим институт “анонимен сигнал” при това с давност две години, насърчавайки доносничеството като мярка за защита на детето от насилие.
  Чл. 210. (3):  „Анонимни жалби и сигнали, с изключение на тези, които се отнасят до насилие над дете, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат.”

  Казуса за  злонамерен донос обаче въобще не е разгледан, а той не е за изключване, особено в случаи на “разчистване на сметки” или като форма на изнудване. Правата и защитата на родители и деца, жертва на подобен сигнал – не са уредени в законопроекта.

  Десето. Докато на родителите и настойниците е вменено задължение да не използват насилие, принуда и други методи, накърняващи достойнството на детето (чл. 46 ал. 2), то за попечителите и лицата, осигуряващи заместваща грижа по силата на глава шеста на законопроекта, няма такова ограничение.

  Единадесето. Едно от малкото права, “запазени” от авторите на законопроекта за  родителите, е достъпът до програми за насърчаване на “позитивно родителство” (чл. 9 (1) т. 5). Защо и как е избрано точно “позитивното родителство”, за което информацията е изключително оскъдна, а не “естественото родителство” например, което има немалко привърженици, няма как да знаем, тъй като мотиви към законопроекта липсват. Въведено като препоръка от Съвета на Европа с Rec (2006)19  “позитивното родителство”, приложено на принципа копи/пейст в законопроекта за детето, не се вписва във философията на предлагания нормативния акт, тъй като всъщност  тя препоръчва на страните членки “да признаят основополагащата природа на семейството и ролята на родителите, да подхождат положително към потенциала на родителите, признавайки собствения им опит и познаването на собствените им деца” и т.н. Все неща, които не импонират на концепцията на закон, в който, по думите на един от авторите му (В. Тодорова), родителите права нямат, компетентността им да отглеждат и възпитават е отхвърлена, а държавата е всезнаеща, всеразбираща,  всеконтролираща и гарант за правата на децата.

  Дванадесето. Тринадесето и т.н. Законопроектът допуска дискриминация на деца заради гражданска позиция и поведение на родителите им. И още, и още…

  Откровенията на част от авторите и подкрепящите проекта, споделени волно или неволно в публичното пространство, засилват опасенията и дават допълнителни аргументи към съпротивата срещу закона. Според Валентина Симеонова (един от авторите) и Иванка Шалапатова (фондация “За нашите деца”), достойнство на законопроекта е, че за пръв път сред правата на детето е уредено правото на живот, макар Конституцията на Р. България в чл. 28 да прогласява, че всеки има това право. Диана Вакарелска, директор „Социална политика и планиране”, УНИЦЕФ, признава, че “желанието не е да отнемаме децата, а да ги ДАДЕМ НА ТЕЗИ, които НАЙ-ДОБРЕ се грижат за тях”.

  По странната логика на държавата децата се нуждаят единствено от отглеждане, обгрижване и подкрепа, при това съобразно стандарта, очертан от предписанията на чиновниците. Също като конвейрно отглежданите “щастливи” кокошки.

  “Феноменалната” философия за родителството, заложена в проекта на Закон за детето,  провокира все по-силно отекващи негативни реакции на гражданите, отказващи да влязат в Матрицата на анонимната административна целесъобразност. Изходът от битката за права все още предстои.

   

  Светла Василева

• Лидерът на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен не е бил „кукловодът“ на ислямистките групировки

  САЩ публикуваха 17 от документите, открити в къщата на Осама бин Ладен в Пакистан

  Лидерът на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен не е бил „кукловодът“ на ислямистките групировки по света. Той освен това се ядосвал от тяхната некомпетентност и лошо функциониране.

  Това става ясно от лични документи на Бин Ладен, публикувани от американските власти.

  Става въпрос за 17 писма, изпратени или получени от лидера на „Ал Кайда“ между септември 2006 и април 2011 г. открити в къщата на му в Пакистан, където Бин Ладен бе убит при операция на американските специални части преди година.

  Документите бяха публикувани днес.

  Всичките 175 страници на арабски език бяха поместени в оригиналния си вариант и преведени на английски език на сайта на Центъра за борба с тероризма към американската военна академия в Уест Пойнт (Вж. документите).

  От писмата става ясно още, че Бин Ладен
  съзирал риск от загуба на позициите на „Ал Кайда“ сред мюсюлманите.

  Вниманието му все така оставало насочено към извършване на нападения срещу американци и по-конкретно към макар и звучащи неправдоподобно покушения срещу ръководители на САЩ.

  Бин Ладен искал да свали самолети, с които пътували генерал Дейвид Петреъс, сега директор на ЦРУ, и дори президентът Барак Обама. Той смятал, че ликвидирането на Обама ще доведе на президентския пост крайно неподготвения според него вицепрезидент Джо Байдън и Съединените щати ще изпаднат в криза.

  В същото време доклад на американски анализатори, поместен заедно с документите, определя покойния лидер на „Ал Кайда“ като разтревожен от неспособността на вдъхновените от неговата мрежа ислямистки групировки да спечелят подкрепата на обществото за своята кауза, от техните неуспешни медийни кампании и лошо планираните им заговори, при които според него били убити прекалено много невинни мюсюлмани.

  Американският съветник на Осама Бин Ладен, Адам Гадан, го призовал да разграничи своята мрежа от действията на иракския й клон. Бин Ладен приканил останалите ислямистки групировки да не повтарят грешките на „Ал Кайда“ в Ирак.

  Публикуваната кореспонденция включва писма от по онова време втория човек в командването на терористичната мрежа Абу Яхия ал Либи, който осъжда пакистанската групировка „Техрик-е-талибан Пакистан“ за безразборните нападения срещу мюсюлмани.

  Бин Ладен предупредил лидера на йеменския клон на „Ал Кайда“ Насър ал Уахиши да не се опитва да установява ислямистки режим в страната, а вместо това да пренасочи усилията към предприемане на нападения срещу Съединените щати.

  Той изглежда не проявявал интерес към признаване на сомалийската ислямистка групировка „Аш Шабаб“,

  когато тя му се заклела във вярност, защото смятал, че нейните лидери са слаби управници в контролираните от тях райони и се придържат прекалено стриктно към ислямски наказания като отрязване на ръце.

  Според Съединените щати писмата показват връзката между „Ал Кайда“ и Иран – въпрос, който интересува сериозно правителството на САЩ – не като съюз, а като непреки и водени с неохота преговори за членове на терористичната мрежа и техни роднини, хвърлени в затвора в Ислямската република.

  Нищо в документите не говори за наличие на открити поддръжници на терористичната мрежа в пакистанското правителство, макар че такива пасажи по презумпция би трябвало да са останали засекретени.

  Бившият терорист №1 бе убит в град Аботабад от американски спецчасти на 2 май 2011 г. Операцията получи зелена светлина от президента Барак Обама и бе извършена от Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и морски тюлени.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Българка убита в Детройт

  Българката Цвета Точева (на 37 години) беше застреляна в колата си на 2 май в Детройт, съобщава електронното издание www.myfoxdetroit.com. Под заглавие „Майка убита в Детройт, след като напуска България в търсене на по-добър живот” изданието дава подробности за трагедията.

  Жената излязла с 11-годишната си дъщеря Деница. Момичето обаче се върнало в дома им, за да нахрани кучето. Когато излязло отново навън, открило майка си мъртва.

  Няма задържан. От полицията нямат и заподозрени. По първоначална информация не става дума за грабеж. Разследващите преглеждат записи от охранителните камери в района на убийството, станало в квартал Мексикънтаун.

  Изданието цитира и близък приятел на Цвета – Вито Валдез, който разговарял с нея час преди убийството. По думите му младата жена се интересувала от изкуство и била изключително жизнерадостен човек. Най-много време обаче отделяла на детето си.

  Българката била студентка в колежа Меригроув. За да помага на детето си, работела на много места. „Беше невероятна майка. Работеше различни неща и същевременно се стараеше и да учи. Самотна майка, която работи много” – казва пред myfoxdetroit.com споменатият приятел на убитата българка.

  Освен кръстница в Канзас, детето на убитата няма други роднини в САЩ.

   

  Даниела Начева,
  в. „Българите в Детройт”

• (Поне) 20 млрд. евро заровени в палати

  

  Поне 20 млрд. евро има „заровени“ в къщи и вили, каза премиерът Бойко Борисов по повод продължаващите втора седмица дебати в парламента по закона за гражданската конфискация. На конгреса на КНСБ той се обърна към присъстващите като гости депутати от опозицията и ги попита защо не искат да приемат проекта.

  „След ГЕРБ ще дойдете вие, а законът се прави за всички. Народът иска справедливост, иска ред, иска конфискация, ясно е, че са обрали държавата, но сега поне тези, които са видни имотитет им да бъдат прибрани отново в полза на държавата и на хората“, каза премиерът. По повод критиката на опозицията, че съседи ще се топят помежду си, Борисов отсече, че се разчита именно на гражданите да подават сигнали за незаконно придобити имоти, пише в „Стандарт“.

  Не са позволени анонимни сигнали, приеха вече депутатите, а само такива, зад които заставаш с името си. Физически лица обаче няма да могат да са „свидетели“ при събиране на доказателства за гражданска конфискация, реши парламентът след бурни дебати. Заседанието на депутатите продължи до късна доба. Решено бе директори и инспектори от Комисията за отнемане на имущество да могат да искат съдействие и сведения освен от държавните и общински органи, така и от търговците, кредитните институции и други юридически лица, от нотариусите и съдебните изпълнители, но не и от обикновени хора. До промяната в движение се стигна след многократни реплики от Мая Манолова /БСП/ и Христо Бисеров /ДПС/.

  Стигаме до поредния шедьовър, карате хората да стават доносници, създавате местни дерибеи, изригнаха двамата един след друг. Изненадващо Емил Радев /ГЕРБ/ се съгласи, че от въпросната алинея могат да отпаднат физическите лица, но малко по-късно съпартиецът му Тодор Димитров се възпротиви. Мнозинството така се обърка, че се наложи правосъдният министър Дияна Ковачева да вдигне дискретно палец за одобрение на предложението на Радев, а той отново излезе на трибуната и да обяви, че си поддържа предишните думи.

  Докато траеха дебатите, депутатите се забавляваха в зала, като редяха пасианси на таблетите си, а някои разцъкваха и електронен белот. Още в ранния следобед всички кръстословици във вестниците бяха решени, а по-предвидливи се бяха запасили и с изпринтирани листове судоку. Решени да гласуват в зала докрай, избраниците носеха този път и зарядните за таблети и мобилни телефони. По-рано през деня беше гласувано прокурорите, които наблюдават досъдебни производства по проверки за незаконни имоти, незабавно да уведомяват шефовете на съответните териториални дирекции на комисиите за актовете си.

  Последните, както и инспекторите, ще ползват информация от МВР, ДАНС, данъчните и митничарите. Депутатите си опънаха взаимно нервите с многобройни изказвания и в ранния следобед зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов се наложи да се извини на независимия Георги Терзийски, след като преди това го прати „да си скъса дипломата“. В изблик на парламентарен хумор пък пак Анастасов даде 30 секунди повече за репликата на Мая Манолова „нерде Ямбол, нерде Стамбул“. Заради Ямбол е, засмя се Анастасов, който е дългогодишен съдия именно от този град.

  Източник: БЛИЦ

  

• Ексклузивно: Лидерите на Пекин ще обявят края на управлението на ККП?

  

  Според източник от високо ниво в Пекин ключови лидери в Политбюро на Китайската комунистическа партия (ККП) са достигнали консенсус по четири точки, които ще бъдат обявени на или около 18-тия конгрес на ККП. Тезата на решението е, че Китай ще поеме пътя на демокрацията. Тази новина се разпространява светкавично в Пекин…

  Според източника четирите точки на консенсуса са:

  1. Хора от всички слоеве на обществото, политически партии и обществени организации да изпратят представители, които да сформират подготвителен комитет за нова конституция. Те ще изготвят нова конституция, която да защитава правата на гражданите да образуват свободно сдружения и политически партии.

  2. Ще бъде обявено, че Китайската комунистическа партия е завършила своята историческа мисия като управляваща партия. Членството в ККП ще трябва да бъде пре-регистрирано с правото на свободен избор да се влезе отново в партията, или да се напусне.

  3. „4 юни“, Фалун Гонг и всички групи, които са били погрешно преследвани в процеса на реализацията на демокрацията в Китай, ще бъдат реабилитирани и компенсирани.

  4. Армията ще бъде национализирана.

  Източникът каза също така, че Демократическа партия вече е била създадена в Академията на науките в Пекин, като над 30 учени участват в движението.

  Четирите точки на консенсус се очаква да бъдат обявени на или около 18-тия конгрес на партията, според източника. Конгресът трябва да се проведе тази есен през октомври или ноември, макар да има слухове, че ще бъде отложен поради настоящата политическа несигурност, свързана с падането на Бо Шилай (Bo Xilai).

  Ши Кангшан (Shi Cangshan), независим анализатор на Китай във Вашингтон коментира по новината: „Групата, участвала в тези масивни преследвания на китайския народ, включително преследването на Фалун Гонг, бе разобличена и това е силно обвързано с краха на ККП. Добре е, че те поемат тази инициатива сега, което ще облагодетелства както тях, така и света.“

  Източник:  Епохални времена

• Според САЩ Русия и Китай си остават шампиони по пиратство

  Министерството на външната търговия на САЩ определи отново Русия и Китай като държавите с най-слаби резултати в борбата с кражбата на интелектуална собственост и защитени търговски марки.

  В годишния доклад (Special 301 Report) за 2012 г., разпространен в понеделник, се казва, че в т.нар. списък за приоритетно наблюдение са включени държави като Аржентина, Канада, Индия, Алжир, Чили, Индонезия, Израел, Пакистан, Тайланд, Украйна и Венецуела.

  България тази година не е включена в никоя от категориите.

  Според министър Рон Кърк производства, зависещи от защитени интелектуални права и търговски марки, са свързани с работата на 40 милиона американци и засягат до 60% от американския износ.

  Канада, която заедно със САЩ и Мексико е член на Споразумението за свободна търговия в Северна Америка (NAFTA), е в списъка с нарушители четвърта поредна година заради нереализирана реформа на законодателството за защита на авторските права.

  Участниците в списъка за приоритетно наблюдение не са заплашени от търговски санкции от страна на САЩ. На посочването им в документа обаче се разчита да окаже натиск върху техните правителства да поведат по-сериозна борба с пиратството и производството на фалшиви стоки.

  За Русия това е 16-та поредна година в списъка. Китайците са в него от 8 години, а от края на 90-те години са обект на специално наблюдение според Глава 306 на търговския закон на САЩ. Украйна обаче за пръв път от 2007 г. насам е посочена сред водещите нарушители заради минималния напредък в прилагането на плана за борба с пиратството и фалшификатите.

  Испания (заради борбата с интернет пиратите) и Малайзия (заради борбата с пазара на фалшиви лекарства) получиха похвали от Рон Кърк и бяха извадени от списъка с най-ниско ниво на заплаха за американската индустрия. В него са включени 27 държави. От тях европейски са Беларус, Гърция, Финландия, Италия, Румъния, Норвегия и съседната ни Турция.

  Източник:  в. „Дневник“

• Тренчев: Политиците „яхнаха“ 1-ви май

  Днешният протест на БСП е кражба на история. Българската левица продължава да празнува този празник. Социалистите твърдо са решили, че този празник е техен и продължават да го политизират. Затова членовете на нашата синдикална организация днес не празнуват. Това сподели в ефира на БНТ лидерът на КТ “Подкрепа” д-р Константин Тренчев.

  Синдикалният лидер определи 1 май като ден – възпоменание, който трябва да напомни на цивилизацията, че всичко, което е постигнала, го е постигнала с труд. Но през 1989 г. Вторият интернационал призова 1 май да стане празник на всички трудещи се, т.е. политиците започват да възсядат празника, изтъкна Тренчев.

  Според него неморално е една партия, в която половината депутати са милионери, да са съпричастни към хората на този ден. Но още по-абсурден е лозунгът, с който БСП протестират – „1 май – Ден на гнева“.

  Разбира се, че има повод българинът да е гневен, но не само от работодателите, защото работодателите работят по правила, които са създали политиците. Политиците си присвояват празника, хората, които доведоха страната до кризата.

  Според д-р Тренчев българинът е много трудолюбив човек, когато е мотивиран. Един демотивиран човек, който не вижда перспектива, то не му доставя удоволствие трудът. Българите, когато са в други условия, когато имат други перспективи, работят много добре.

  В този контекст лидерът на КТ „Подкрепа“ отправи своята критика и към правителството на ГЕРБ, затова, че липсват антикризисни мерки.

  След като дойде на власт ГЕРБ първата работа на Борисов беше да въведе антикризисни мерки. Естествено, че не го направи. Бизнесът беше смачкан, безработицата се увеличи. Вторият антикризисен план от март 2010 също беше провал, после септември щяхме да излезем от кризата и т.н.. В момента безработицата е много висока, младежката безработица е страшна, каза президентът на КТ „Подкрепа“. Безработицата върви ръка за ръка с ниските доходи, коментира синдикалният лидер.

  Тренчев не спести критиките си и към финансовия министър Симеон Дянков.

  Сериозните икономисти казват, недей пипа последните останали пари, а Дянков иска да  харчи средствата от Сребърния фонд. Политика на инат никога не е дала добри резултати, а . Дянков дори не желае да даде отговор защо се стигна дотам, че да посегне и на тези пари, допълни още Тренчев.

  Според него България е имала и по-добри финансови министри преди Дянков.

  Много принципен беше Стоян Александров, Ангарски беше добър финансов министър. Милен Велчев разбираше от финанси, но той разбираше и от други работи, за които май сега ще плащаме.

   

  Източник:  Фрог нюз

• „Да свалим ККП! Да изградим нов Китай!“, апелират в официални сайтове

  

  В официални китайски сайтове продължават да се появяват призиви за сваляне на комунистическата партия. На официалния сайт на партийната школа на окръг Июан, провинция Шандонг, се появи голям надпис на китайски език с думите: „Да свалим комунистическата партия! Да изградим нов Китай!“…

  На главната страница на сайта на партийната школа на Китайската комунистическа партия (ККП) е поставен недвусмислен надпис на английски, който гласи: „ККП ще изгние в ада“. В същото време комунистическите символи на сърпа и чука са зачеркнати.

  Напоследък на много китайски уебсайтове се появяват различни варианти на подобни лозунги, които са в резултат на хакерска намеса.

  Така неотдавна на сайта на Комитета по политически и законодателни въпроси на района Канджинг, град Далиан, провинция Ляонинг, се появи надпис на китайски език: „Да свалим ККП“, както и фотография на импровизирана надгробна плоча с надпис на китайски език: „Гробът на ККП“, и на английски език: „ККП ще изгние в ада“.

  В началото на април международната хакерска организация “Анонимните” е атакувала стотици китайски правителствени сайтове, на много от които е поставили призиви към хората да се вдигнат на борба за свобода, предупреждавайки режима на Китай, че скоро ще рухне.

  Нещо повече, в “Анонимните” се появи специализиран китайски отдел “Анонимен Китай”. Кои точно са членовете на този отдел е неизвестно, но много китайски блогъри изразиха надежда, че това ще „събуди китайската младеж“.

  Според анализатори това е само началото на едно глобално движение на китайския народ против управлението на режима на комунистическата партия.

  Дан Тайджинг, дисидент от град Тайюан, каза в интервю за радио „Свободна Азия“, че нападенията срещу правителствени сайтове показват, че противоречията в китайското общество се изострят с всеки изминат ден и хората изразяват все по-често своето недоволство от управляващия режим.

  „Това е само началото. Ако ККП не престане да е тираничното правителство, което е, както и да използва гангстерски методи, мисля, че от хакването на сайтове хората ще преминат към твърди протестни действия“, – каза Дан.

  У Ваоджанг, бивш ръководител на китайскоезичния отдел на “Радио Франс Интернасионал” (RFI), каза в интервю за “Епохални Времена”, че сега цял Китай е във „взривоопасно състояние“, в което „хората повече не могат да търпят“ и конфронтацията им с режима се изостря.

  „Сега навсякъде в Китай има признаци на това, че е на път да изригне народен бунт в национален мащаб“ – каза У.

   

  Източник:   epochtimes-bg.com

• Profiles Theatre: “Холостячка” (“Bachelorette”)

  Третья постановка двадцать третьего сезона Profiles Theatre – спектакль “Холостячка” по пьесе Лесли Хэдланд (премьера на Среднем Западе).

  Десять лет назад четыре подружки учились в одной
  школе. С тех пор они не теряют связи друг с другом и, кажется, знают друг о друге все. Тем не менее известие, что одна из них выходит замуж, оказалось
  неожиданностью для остальных. Они начинают вспоминать эпизоды из школьной жизни. “Подружка была, прямо скажем, не очень симпатичной, мы всегда смеялись над ней, а вот, смотрите-ка, какого завидного жениха отхватила”, – так или примерно так рассуждают “добрые” подруги, собираясь на свадьбу… Лесли Хэдланд рассказывает: “Эта пьеса входит в цикл “Семь смертных пьес”. В каждой из семи пьес цикла я обращаюсь к одному из семи смертных грехов. В “Холостячке” главной становится женская наркомания. Это история о том, как ты в определенный момент осознаешь, кем ты стал, вспоминая, кем ты хотел стать. В этом состоянии посещение тусовок и вечеринок уже смотрится как нездоровая зависимость. В какой-то момент ты осознаешь, что череда ночей с алкоголем и наркотиками превратилась в невыносимую жизнь”.

  Сценаристка и драматург Лесли Хэдланд училась в Tisch School of the Arts Нью-Йоркского университета и театральной школе Playwrights Horizons. Какое-то время она работала ассистенткой продюсера и одного из руководителей студии “Miramax” Харви Вайнштейна. Шесть пьес из цикла “Семь смертных пьес” были поставлены в IAMA Theatre Company в Лос-Анджелесе. В настоящее время Хэдланд является резидентом этой компании. Пьесу “Холостячка” Хэдланд написала в 2008 году. Премьера спектакля состоялась в июле 2010 года в Нью-Йорке на сцене Second Stage Theatre Uptown. В 2011 году Лесли Хэдланд сама выступила режиссером, экранизировав свою пьесу. Премьера одноименной картины с Кирстен Данст и Лиззи Каплан прошла на фестивале
  в Санденсе в январе 2012 года. На американские экраны лента выходит 1 июня.

  Режиссер – артистический директор Profiles Theatre Даррелл Кокс. В ролях: Эрик Бергер, Хиллари Маррен, Линда Аугуста Орр, Ракиша Поллар, Аманда Пауэлл, Адам Соул.

  Спектакль “Холостячка” идет до 27 мая 2012 года в помещении Profiles Theatre по адресу: 4147 North Broadway Avenue, Chicago, IL 60613. Билеты можно заказать по телефону 773-549-1815, на сайте www.profilestheatre.org или в кассе театра.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фото. Сцена из спектакля “Холостячка” Profiles Theatre. Слева направо: Аманда Пауэлл, Хиллари Маррен, Линда Аугуста Ор. Фото Шона Кегла

• Riverfront Theater представляет…

  Для открытия нового театра не всегда нужно здание
  – достаточно разложить тент, поставить стулья, на возвышении соорудить сцену и – пожалуйста, господа актеры, творите! Именно так в прошлом году на театральной карте Чикаго появился Riverfront Theater. В самом центре Чикаго уютно расположился тент
  площадью двадцать две тысячи квадратных метров и высотой семьдесят футов. Перед театральным тентом построен еще один – тент-павильон – и зона, где можно
  отдохнуть, погулять, насладиться хорошей погодой. Riverfront Theater открылся летом 2011 года спектаклем “Питер Пэн”. На протяжении шестнадцати недель в театре был аншлаг, за это время спектакль посмотрели более ста десяти тысяч человек. Эксперимент удался, и в этом году Riverfront Theater показывает уже
  несколько спектаклей. Исполнительный директор театра Роберт Баттерс полон энтузиазма: “Пользуясь потрясающим расположением и необычным театральным пространством, наш театр привлекает театралов необычными, зрелищными шоу для всех возрастов. Нашей целью является развитие сотрудничества с местными, национальными и международными театральными организациями. Мы будем показывать в Чикаго представления, которые не подходят для обычных театральных сцен”.

  В этом году мы увидим шоу “The Twelve Tenors” (группа ирландских певцов из Дублина поет классические и популярные шлягеры
  всех времен и народов, 30 мая – 3 июня), “Dancing Queen” (танцевальное представление на музыку группы ABBA, 6-24 июня), “Spirit of the Dance” (еще одно шоу из Ирландии – на этот раз танцевальное. Путешествие в мир танца включает ритмы танго, фламенко, салса, 27 июня – 15 июля), “La Soiree” (кабаре-бурлеск, шоу только для взрослых, до Чикаго шоу увидели зрители Лондона и Австралии, лауреат “London Cabaret Awards Best One-Off Show 2012”, 18 июля – 5 августа), “Rocket Man” (музыка и песни сэра Элтона Джона, 8-26 августа), “Man in the Mirror” (музыка и песни Майкла Джексона, 12-30 сентября).

  650 West Chicago Avenue (at Halsted), Chicago, IL 60654. Билеты можно заказать на сайте театра www.RiverfrontTheater.com или по телефону 888-556-9484.

   Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

• Броят на безработните през 2012 г. ще стигне 202 млн. души

  Ситуацията на световния пазар на труда значително се е влошила във всички области. Дефицитът на работните места превишава с 50 млн. докризисните нива. Това се казва в доклад, разпространен от Международната организация на труда.

  Организацията очаква през 2012 година броят на безработните да се увеличи с 6 милиона души спрямо предходната година, като достигне 202 милиона души.

  В документа международната организация изразява съмнение, че икономическият ръст ще е достатъчен, за да компенсира настоящия трудов дефицит и да осигури работа на 80-те милиона души, които ще излязат на пазара на труда през този период.

  Особено обезпокоителни са тенденциите в Европа, където от 2010 г. нивото на безработицата се е увеличило в близо 2/3 от страните. В САЩ и Япония възстановяването на трудовия пазар е в “мъртвата си точка”, а в Китай предлагането на работа не покрива търсенето.

  Нивото на безработицата сред младежите е скочило с 80% в развитите страни и около 70% от развиващите се страни.

  И в България безработицата се очаква да расте още до края на годината, стана ясно преди дни от доклад на Института за пазарна икономика. Според анализа незаетите хора у нас към момента са около 12 на сто.

  Източник:  Mediapool

• Как да построим правилно Финансовата си къща?

  Осем стъпки за успех и сигурност

   

  Здравейте отново на всички приятели и читатели! Днес ще отворим една много интересна, поне за много от моите приятели и клиенти тема, свързана с финансовия ни просперитет и благополучие. От доста време имам намерения да споделя една много успешна стратегия относно това какви са различните парченца от финансовия ни пъзел и как да ги наредим точно стъпка по стъпка, имайки нужната информация. Това е и причината да започна днес с първите четири стъпки, като в следващи текстове ще разгледаме останалите фази на тази стратегия по-обстойно.

  Стъпка 1:  Предпазете дохода на семейството си!

  Много пъти ми се случва да обяснявам на клиентите си какво означава предпазване на доход и какви са рисковете. Ако погледнем обективно в нашия живот, ние всички сме подложени на два основни риска, чрез които може да загубим дохода си – временно или завинаги. В първия случай загубата на работа, контузия или дори загуба на трудоспособност могат да бъдат предпоставки за загубата на дохода ни и те спадат към категорията „Временна загуба на доход”, за която ще говорим в Стъпка номер 2.

  Сега, ако за момент се съсредоточим към постоянната загуба на доход, за съжаление ще установим, че става въпрос за случаите на смърт, където няма абсолютно никакъв начин, чрез който да можем да наваксаме този загубен доход, който досега е идвал в дома ни. А това далеч не е най-лошото, разбира се, стресът и тъгата са на първо място в тези случаи. Но и финансовата дестабилизация е още един удар, който хората трябва да приемат, а той е доста тежък. Имам много истории, които мога да Ви разкажа, за мои бивши и настоящи клиенти и техните премеждия, свързани с тази тема, но сега не е времето за това, така че нека просто обобщим: най-добрия начин да имате едно спокойствие в случай на внезапна загуба на доход за постоянно е да направите така, че хората, носещи дохода в семейството, да имат застраховка-живот, докато изграждат нужните спестявания, за да осигурят бъдещето на семейството си.

  Стъпка 2:  Спестявайте от 3 до 6 месеца от разходите си!

  Както казах по-рано, най-често се случва да загубим дохода си временно, когато сменяме работата си или сме изправи пред здравословни проблеми. В тези случаи аз твърдо препоръчвам да спестявате поне 5-10% от сумата, която получавате като месечно възнаграждение, и да се съсредоточите в изграждането на една спестовна сметка от порядъка на 3 до 6 месеца от вашите сметки, които се повтарят всеки месец като плащания за кола, моргидж или наем и храна. Тези спестявания ще Ви дават едно спокойствие и ще Ви помогнат да живеете живота си с по-малко страх, да се насладите на хубавите моменти, без да се притеснявате, че утре няма да можете да си платите сметките, ако нещо се случи с работата Ви. Нека не забравяме обаче, че тези пари са само една „възглавничка“, която би свършила бързо, ако не си правим добре сметките в случай на нужда.

  Стъпка 3:  Направете завещание, ако имате деца и имущество!

  Подготовката на завещание е една много основна част от подреждането на основите на тази финансова къща, защото законите тук в Америка са безпощадни що се отнася до това. Искам в тази връзка да поясня, че аз съм финансист, а не адвокат, и не съм напълно оторизиран да давам съвети в тази област, но нека споделя това, което знам като гражданин, а на Вас оставям за „домашно“ да намерите правилните хора, които да подготвят тези документи за семейството Ви.

  Завещанието ще Ви помогне да предпазите децата си (под 18-годишна възраст) и недвижимото си имущество от субективното им разпределяне в случай, че Вие не сте вече жив. Процедурата по приготвяне на тези документи отнема няколко часа, в зависимост от сложността на Вашата ситуация, и може да струва около $500 до $1500, изготвена при адвокат. Има и друга опция, която може да Ви струва около десет пъти по-малко, разбира се изготвена от адвокат също, до която аз имам достъп чрез компания, чрез която помагам на своите приятели и клиенти да направят тази важна стъпка. Ако имате въпроси относно това, можете да ме попитате или да коментирате на  имейл-а ми или на директния ми телефон, който ще намерите под статията.

  Стъпка 4:  Намерете най-добрите условия за Вашата автомобилна застраховка!

  Истината е, че повечето от хората днес плащат много повече за застраховката за колата или имуществото си, поради простата причина, че не сравняват цените и съответното покритие с други компании в индустрията. От личен опит знам, че много от хората не разбират, че всяка застрахователна компания има определен вид клиент, който би искала да застрахова и, ако ние сме извън този профил, ще плащаме по-високи вноски за застраховане.

  Моят съвет е винаги да разглеждате и да държите очите си отворени за по-добри възможности и това не означава само от гледна точка на цената, а и на качеството на застраховките като покритие. Когато закупувате такива видове застраховки, моля проверете колко наистина е надеждна компанията Ви по скалата на А.M. Best, която е компания, даваща оценки на всички застрахователни компании в Америка.

  Ако дадената компания е оценена с “B”  или надолу, бъдете много внимателни. Когато става въпрос за семейството ми и клиентите ми, моята практика е да сравнявам цени и полици с над 25 компании, които имат оценка „A+”, и да видя дали мога да спестя от цените на вноските. И, защо не, да вдигна и покритието и ползите от дадената застраховка в случай на нужда от нея.

  Мисля, че днес заедно направихме едно добро начало на правилното поставяне на основите в нашата финансова къща. Следващия път ще продължим с останалите четири стъпки, а след това ще вземем една лупичка и ще разберем точните им детайли, как всъщност са изградени и как могат да ни служат по най-правилния начин.

  За въпроси и коментари моля обърнете се на моята директна линия – (224) 522-2413 или на личния ми имейл – [email protected].

  Ангел Сапунджиев,
  в. „България Сега”

• Международная театральная Олимпиада в Лондоне

  23 апреля 2012 года, в день рождения Уильяма Шекспира и за три месяца до открытия XXX Олимпийских игр, в Лондоне открылась Международная театральная Олимпиада.

  В течение полутора месяцев на сцене театра “Глобус” тридцать семь театров из тридцати семи стран мира на тридцати семи языках представят пьесы Шекспира. Каждый из спектаклей пройдет два раза. В числе участников театральной Олимпиады – Белорусский Свободный театр. Запрещенный на Родине коллектив 17 и 18 мая покажет на белорусском языке спектакль “Король Лир” в постановке режиссера Владимира Щербаня. В феврале прошлого года мои земляки со спектаклем “Быть Гарольдом Пинтером” с огромным
  успехом гастролировали в Нью-Йорке и Чикаго.

  Организаторами чикагских гастролей были Goodman Theatre, Chicago Shakespeare Theater и Northwestern University. В последнем спектакле перед закрытием гастролей чикагские актеры участвовали в акции “Belarus Free Now”. Актеры вышли на сцену и зачитали на английском языке письма белорусских политзаключенных. Вскоре Шекспировский театр Чикаго и белорусский театр встретятся еще раз. На этот раз – в Лондоне. Дело в том, что Шекспировский театр – единственная театральная компания из США, приглашенная к участию в Олимпиаде. Шекспировский театр покажет в Лондоне мировую премьеру
  спектакля “Othello: The Remix” – авангардное переложение шекспировской трагедии на язык хип-хопа. Над спектаклем работает популярный дуэт Q Brothers – создатели спектаклей “The Bomb-itty of Errors” и “Funk It Up About Nothin’”. Премьера намечена на 5 и 6 мая 2012 года.

  Шекспировский театр –  единственный (кроме хозяев – театра “Глобус”), кто сыграет спектакль на английском языке. После Лондона спектакль увидят зрители фестиваля “Shakespeare im Globe Neuss” (6 и 7 июля, Германия) и Эдинбургского театрального фестиваля (1-27 августа).

  24 и 25 апреля на Олимпиаде был показан спектакль Московского театра имени Е.Вахтангова “Мера за меру” в постановке Юрия Бутусова.

  Польшу на Олимпиаде представляет Театр имени Кохановского с “Макбетом”, Германию – Шекспировская компания из Бремена со спектаклем “Тимон Афинский”, Францию – компания “Гипермобиль” со спектаклем “Много шума из ничего” в
  постановке Климента Поре, Израиль – театр “Габима” с “Венецианским купцом”. В числе участников Олимпиады – Грузинский драматический театр имени Марджанишвили со спектаклем “Как вам это понравится” в постановке Левана Цуладзе,
  Национальный театр Армении с “Королем Джоном”, Сербский национальный театр с “Генрихом VI” в постановке Никиты Миливоевича, Национальный театр Китая с “Ричардом III”, Национальный театр Греции с “Периклом”, театр из Кийото (Япония) с “Кориоланом”, а также театры из таких экзотических стран, как
  Бангладеш и Южный Судан. Театр “Глобус” покажет на Олимпиаде трагедию Шекспира “Генрих V”.

  На Торжественном закрытии Олимпиады будет представлен спектакль Эймунтаса Някрошюса “Гамлет” литовского театра “Meno Fortas”. Все подробности
  театральной Олимпиады – на сайте http://globetoglobe.shakespearesglobe.com/.

   

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Постер Международной театральной Олимпиады

  Фото 2. Актер Белорусского Свободного театра, исполнитель роли короля Лира Олег Сидорчик

  Фото 3. Дуэт Q Brothers

• Най-богатите във Великобритания станали по-богати

  Най-богатите хора във Великобритания са увеличили имуществото си до рекордно равнище през миналата година, докато доходите и спестяванията на повечето британци намаляват заради инфлацията и ниския лихвен процент. Това сочи т.нар. Списък на богатите, публикуван всяка година от лондонския вестник „Сънди таймс“, предаде Ройтерс.

  Общото богатство на хилядата най-състоятелни хора в Обединеното кралство се е увеличило с близо 5 на сто спрямо предходната година, надхвърляйки 414 милиарда лири (670 милиарда долара). Това е най-големият прираст за всичките 24 години, през които „Сънди таймс“ публикува списъка си. В сегашната листа фигурират 77 милиардери, с двама повече от предишната рекордна бройка от 2008 година.

  Трите първи места в списъка за 2011 г. се заемат от магнати, родени в чужбина. Водач с 12.7 милиарда лири е индиецът Лакшми Митал, въпреки че през миналата година той е загубил около една четвърт от богатството си заради спада на акциите на неговата „АрселорМитал“ – най-голямата стоманодобивна компания в света.

  Втори с 12.3 милиарда лири е отново узбекът Алишер Усманов, притежател на 30 процента от футболния клуб „Арсенал“.

  Руският инвеститор Роман Абрамович, който е собственик на друг лондонски клуб – „Челси“ – е трети с лично богатство от 9.5 милиарда лири (12.3 милиарда през предходната година).

  Най-богатият човек, роден във Великобритания, е Уелингънският херцог Артър Валериан Уелсли, чието имущество е нараснало с 5 на сто за една година, достигайки 7.35 милиарда лири.

  Най-богата британка според списъка на „Сънди таймс“ е бившата „Мис Обединено кралство“ Кърсти Бертарели, която споделя 7.4 милиарда лири с швейцарския си съпруг Ернесто, посочва Ройтерс.

   

  Източник: Mediapool

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Горан Благоев: Потресен съм от наглостта, с която бяхме спрени пред Руската църква

  Водещият на предаването на БНТ „Вяра и общество“ твърди, че той, проф. Калин Янакиев и още няколко души тенденциозно не са били допуснати в руската черква в София при посещението там на патриарх Кирил

  Проф. Калин Янакиев и още няколко души от групата, която преди няколко месеца подписаха писмо с искане за отзоваване на представители на руската църква в София и Игумен Филип, не бяха целенасочено, тенденциозно допуснати в храма днес, съобщи за БГНЕС водещият на предаването „Вяра и общество“ Горан Благоев.

  Минути преди руският патриарх Кирил да отслужи молебен в храма „Св. Николай Чудотворец“, камерата на предаването „Вяра и общество“ засне как проф. Калин Янакиев и главен асистент Атанас Славов, който е специалист по конституционно право, не бяха допуснати от охраната на Руската църква без никакви мотиви за това.

  През месец март 123 наскърбени миряни се подписаха в подписка, в която заявиха, че в храм „Св. Николай Чудотворец“, Подворие на Руската православна църква (РПЦ), вместо мир и братска обич царят конфликт и разделение.

  Част от енориашите, както и сътрудник на „Вяра и общество“ са чули, че е имало нареждане от страна на Игумен Филип и от страна на Светлана Шаренкова, която е председател на Форум „България – Русия“, Горан Благоев и проф. Калин Янакиев да не бъдат допуснати в храма.

  „Хората са го чули как руските охранители си говорят. Става въпрос за охранители, руски, на храма, които са си наети от самия храм. Това е абсолютно скандално. Това е дискриминация, проявена към български граждани на територията на България – нещо, изключително недопустимо“, каза Горан Благоев.

  Той обясни ситуацията с думите: „При все още незапълнена до краен предел църква проф. Янакиев и част от хората, които са подписали тази подписка, стоят отвън недопуснати вътре. След което идва екипът на „Вяра и общество“, сред охраната настава напрежение, Игумен Филип го виждам как обяснява на руските си гости кой съм аз и какво съм, след което разбирам, че е имало нареждане ние да не бъдем допуснати вътре.

  Първоначално аз реших, че това са някакви обичайни мерки за сигурност, въпреки че колкото и да се опитвахме да разберем дали има ограничения при допуска до храма, на нас ни се казваше, че няма пропуски и че всеки може спокойно да си влезе.

  Ние бяхме пред храма 45 минути преди патриархът да дойде, но не бяхме допуснати. След като патриархът влезе през централния вход, ние бяхме официално спрени на северния вход с думите: „Камери до тук, не може да влизате“, обясни Горан Благоев.

  Тенденцията е следната – проф. Янакиев подписва тази подписка с по-голямата част от Енорията, аз правя репортаж във „Вяра и общество“ и ето, нарежда се мозайката защо ние всъщност сме дискриминирани, добави Благоев.

  „Аз съм потресен от наглостта, с която се отнасят хората в Руската църква, руското духовенство, наетата от тях охрана спрямо един изтъкнат български интелектуалец. Ако това се случи в българското Подворие в Москва, нали си даваме сметка каква ще е съдбата на председателя на българското Подворие – той за по-малко от 24 часа ще бъде изгонен в България. Кой дава право на председателя на руското подворие по този начин да дискриминира хората?“, запита Горан Благоев.

  Това е тенденциозност спрямо проф. Янакиев и спрямо екипа на „Вяра и общество“ затова, че ние си позволихме да кажем истината за случващото се в Руската църква, заключи Благоев.

  Източник:  Vesti.bg

• Ситуацията в Македония – началото на края

  Високопоставен македонски политик беше предупредил преди години, че не е изключено един ден югозападна съседка на България да се окаже Конфедерация с изразителен албански компонент.

  „Ситуацијата во Македонија главна балканска вест“ – това пише днес македонският Дневник онлайн, без да изневери на македонската грандомания във всяко едно отношение македонците да са все първи и най-важни. Този път обаче новините от Македония наистина са с приоритет, и то не просто в балкански план. Този път не събуждат обичайния присмех заради някое поредно македонско изхвърляне, измисляне на филмов сценарий, поставяне на паметник или заиграване с чужда история. Този път историята не само че е собственомакедонска, но е много тънка и взривоопасна. И напомня на римейк от събитията през 2001 година, само че не безобиден, а напълно в духа на печално известната по нашите ширини „Македонска кървава сватба” („Македонската кървава сватба” е пиеса  от 1900 г. на българския драматург Войдан Чернодрински. По пиесата маестро Георги Атанасов създава по-късно операта „Цвета” – б. ред.)

  Ескалацията на напрежението този път започна, след като четири момчета на възраст от 18  до 20 години и по-възрастен мъж бяха намерени убити миналия четвъртък вечер край Железарското езеро в село Смилковци край Скопие. Всичките – с рани от огнестрелно оръжие.

  Балканските медии действително гръмнаха моментално. Македонските подават информациите, но най-активно вестите се обновяват, при това на всеки час, по сръбските. Което впрочем съвсем не е случайно! Сръбската радио-телевизия (РТС), порталът „Медија С“, радио „Б92“ известяват, че ситуацията в Скопие е мирна, но много напрегната. РТС предава, че Македония е под натиск и се бори да не се стигне до ескалация на междуетнически конфликт между албанци и македонци.

  Македония обяснимо е новина номер едно и за албанските средства за масово осведомяване. Те препредават вести за политическата ситуация и информациите, които министър Гордана Янкуловска изнася по случая. Албанският портал „Панорама” съобщава в прав текст, че „албанците са в опасност“, и осведомява, че в столицата гражданите от македонския етнос обвиняват албанците за груповото убийство.

  Медиите в Македония сочат, че положението в Скопие е първа вест и за българските медии.

  А след прегледа на комшииските реакции в своя редакционна статия Дневник храбро възкликва: Никој нема да нè натера да живееме во страв (Никой няма да ни накара да живеем в страх) – и припомня реакцията на американския президент Джордж Буш след атентатите на 11 септември 2001 г., който тогава отправи аналогично послание: „На никого няма да позволим да промени нашият начин на живот”. И приликите между македонци и американци започват и завършват тук.

  За разлика от САЩ демографски двумилионната с 1/3 албански елемент Македония географски се намира на Балканите и политически граничи с Албания. Отделно от това има своите стотици вътрешни граници с македонските албанци. Почти във всеки град и във всяко село на някогашната Сръбска Вардарска Бановина, впоследствие Съюзна Р Македония, а понастоящем БЮРМ, албанският компонент е изразителен. И то не просто като присъствие, но и като претенции за пряко участие във властта – централна и местна. Нещо повече – отколе исканията на македонските албанци са за федерализация на Македония по примера на Белгия и на Швейцария. Поддръжници на тази идея са лидери на Сдружението на бившите бойци от Армията за национално освобождение (АНО), самите бойци, политически затворници албанци, студенти от тетовския и други университети. Разбира се, засега дипломатично правят уточнението, че подобна промяна на конституцията те биха искали да постигнат не по пътя на войната, а чрез мирни дебати. В Македония обаче пушките могат да гръмнат лесно. Рекламният клип за македонската наденица и слоганът „ке умрем за нея” не е силно преувеличен. А ако някой е допускал, че бурето с барут е обезопасено посредством Охридския договор отпреди 11 години, излиза, че той е пълен наивник.

  Все по-явно напоследък албанското население задава ритъма на Македония. Изкушените от темата вероятно помнят как само преди няколко месеца Али Ахмети, лидер на ДСИ в Македония, произнесе знаменателна реч по време на честването на националния празник на Албания в гостиварското село Градец. „Това е наша страна, която никому няма да отстъпим. Това е век на албанците и сега е моментът, когато трябва да използваме възможностите”, това дословно каза Ахмети, който е една от най-противоречивите личности в съвременната македонска държава, но пък беше коалиционен партньор на много македонски правителства. Не би и могло да бъде другояче, като се има предвид фактът, че съвременните албанци заемат компактна територия в няколко държави – Албания, Косово, Македония, Черна гора, Гърция и Южна Италия. Експертите смятат, че скоро албанците ще станат най-многобройният народ на Балканите въобще.

  А историците напомнят, че новата албанска национална доктрина от 1998 г., потвърдена с меморандум на Албанската академия на науките от март 2001 г., открито провъзгласява, че цялата територия на Р. Македония на запад от р. Вардар принадлежи на албанците, а Скопие трябва да стане главен град на независимо Косово. Отдавна е ясно, че етническият баланс в Р Македония е на­рушен, вследствие на механичния прираст на албан­ското население, дължащ се на имиграцията на косовски албанци и високата раждаемост и че ще про­дължи да се променя в полза на албанския етнос през следващите години, за което беше предупредил експремиерът Любчо Георгиевски.

  Има обаче и още един детайл, който не бива да убягва от вниманието – протестите, които се правят сега в Скопие, са организирани от същите хора, които всяка година чупят плочата на Мара Бунева. Това потвърждават и наши източници от македонската столица. Лидерите на агитките пък са сръбчета от Скопие, повечето от които деца на бивши офицери от ЮНА. Индикативно е, както отбелязахме по-горе, че сръбските медии и политици са доста „активни“ около този случай. Изводите са очевидни.

  В този смисъл настоящите събития оттатък Вардар са само пореден сигнал за онова, което ще се случва в Македония тепърва. Т.нар. македонска нация даде поредното доказателство, че е по-скоро някакъв измислен конструкт, плод на научната фантастика. Проблемът до голяма степен се състои и в унаследения болшевишки фанатизъм в Р Македония, който все още съвсем реално съществува и с инструментите на който конфликтите не просто няма как да се решават, но обратно – биха могли да се задълбочават непоправимо. За съжаление, от този фанатизъм прихващат и македонските албанци, които се радикализират ответно.

  Един от най-големите съвременни македонски писатели Младен Сърбиновски отдавна е съзрял онова, което предстои да се случи в цяла Македония, независимо дали по-рано или по-късно. В неговото родно място Вруток, Гостиварско днес албанският елемент е взел връх над старото местно население и е повсеместен. „Ако Охрид е снимка на онова, което сме били, а Скопие на това, което искаме да бъдем, Гостивар е примерът за онова, което ще стане от нас”, пише Сърбиновски, без претенции да се превръща в нов пророк. Процесите са повече от видими – в Македония вече е в ход началото на края.

   

  Ана Кочева,

  Frognews.bg

• Скални барелефи като Мадарския конник лежат в пещера край Дунав

  Търновските спелеолози стягат експедиция, пускат археолози чак наесен

  Неочаквано откритие на спелеолози е на път да взриви историческата наука. На древно подземно светилище близо до Дунав, между Лом и Русе, случайно се натъкнаха членовете на великотърновския спелеоклуб „Дервент“. Засега те пазят мястото в тайна, за да не стане обект на иманярски набези.

  Великотърновският пещерняк Евгени Коев, председател на спелеоклуб „Дервент“, заедно с Пламен Генов открили тракийското светилище още преди месец. Двамата пещерняци тръгнали на обичайната си обиколка, свързана с картотекиране на карстови райони, когато неочаквано открили най-напред странни пирамидални каменни ниши, изсечени в огромна скала. Нишите са 8 на брой и се намират на няколко метра от пода на пещерата, а самите те са високи около метър и половина-два. Непосредствено до тях, на същата височина в скалата двамата пещерняци откриват и две гробници, най-вероятно от тракийско време. Те са майсторски изсечени в скалата, а до тях има и малка пещера. Тя е естествена, но входът й е допълнително оформян от човешка ръка. В нея има каменни ложи, към които се стига по каменно стъпало. Малко по-далеч от тази пещера двамата изследователи откриват в скалата и втора пещера, разположена хоризонтално. Тя е дълга около 12 метра. Точно тя според тях е била тракийско светилище. Формата й е изцяло като утроба и в единия си край наподобява фалос, а в другия – вулва. Преди входа на тази пещера, която е разположена на изток, се виждат и най-интересните находки – огромните четириметрови гиганти.

  Евгени Коев уточни, че те не са статуи, а са барелефи, изсечени в скалата по подобие на Мадарския конник. Най-вероятно това са изображения на божества, но до конкретни заключения ще стигнат специалистите. Каменните лица са разположени на различна височина между 7 и 15 метра и се виждат ясно от целия район. Пещернякът казва, че за нищо на света няма да разкрие мястото, защото преди години се натъкнал на нещо подобно, направил го публично достояние и само за месец всичко било плячкосано. Светилището най-вероятно датира от периода ХII-ХV век пр. Хр. Много е вероятно обаче то да е било ползвано и през по-късни епохи от християнски монаси отшелници.

  През следващите дни пещерен клуб „Дервент“ започва организиране на голяма експедиция, която ще замине за района със специална екипировка за задълбочени проучвания и за укрепване на опасните места. Коев ще съобщава резултатите поетапно, а мястото ще бъде разкрито едва в края на тяхната работа – евентуално през септември, за да могат и археолози да започнат своите проучвания.

   

  Иван Иванов,

  в. „Стандарт“

• Чикагский симфонический центр представляет…

  Чикаго везет на выдающихся музыкантов. Музыканты любят Чикаго и часто выступают здесь с концертами, а музыкальные институты города привлекают их к
  работе, раскрывая новые таланты. Так, в прошлом году к обязанностям консультанта Лирик-оперы приступила одна из лучших вокалисток нашего времени Рене Флеминг. Есть свой консультант и у Чикагского симфонического оркестра. Им является один из самых выдающихся музыкантов нашего времени Йо Йо Ма. Он родился в Париже в семье музыкантов, начал занятия музыкой в возрасте четырех лет и через год дебютировал, играя на крошечной скрипке-восьмушке. Одаренность ребенка была столь очевидной, что его заметил великий Исаак Стерн, а один из лучших педагогов-виолончелистов своего поколения Леонард Роуз принял десятилетнего Йо Йо в свой класс в Джульярдскую музыкальную школу Нью-Йорка. На
  сегодняшний день музыкант выступил едва ли не со всеми знаменитыми оркестрами мира и записал с ними самые известные виолончельные концерты. Репертуар
  виолончелиста простирается от Баха до новейших произведений. Им записано огромное количество музыки в самых разнообразных стилях: старинная,
  классическая, современная, в содружестве с джазовыми и рок-музыкантами, авангард. Йо Йо Ма давно тесны рамки классической музыки, и он с удовольствием
  “прогуливается” по смежным музыкальным жанрам и стилям. Чего стоит, например, его музыкальный ансамбль “Шелковый путь”, состоящий из музыкантов Центральной и Восточной Азии, концертная программа, посвященная воссоединению Гонконга с
  Китаем, выступления и запись альбома с Бобби Макферрином, вечера латиноамериканской музыки с пианисткой Катрин Скотт и бразильскими
  гитаристами-виртуозами, братьями Серджио и Одаиром Ассад. Йо Йо Ма настолько увлекся “другой” музыкой, что почти забыл о классике. И вот, наконец, после долгого перерыва музыкант сыграет в Чикаго легендарные классические виолончельные концерты.

  5 мая, 8.00 pm; 6 мая, 3.00 pm. Концерт А.Дворжака для виолончели с оркестром. Чикагским симфоническим оркестром руководит мексиканский дирижер Карлос Мигуэль Прието. В программе также – оркестровая фантазия “Хуапанго” Хосе Пабло Монкайо (Гарсиа) и Вторая симфония Л.ван Бетховена. Исполнение “Хуапанго” приурочено к национальному мексиканскому празднику Чинко де Майо 5 мая. В этот день американцы мексиканского происхождения отмечают день победы мексиканцев над французами в
  битве при Пуэбло в 1862 году.

  10 –11 мая, 8.00 pm. Концерт Й.Гайдна для виолончели с оркестром. Чикагским симфоническим оркестром руководит дирижер из Дании Тон Купман. В программе также – Шестая симфония Й.Гайдна, Introduzione Teatrale П.Локателли, “Хаос” Ж.-Ф.Ребеля и Двадцатая симфония В.А.Моцарта.

  12 мая, 8.00 pm. В соревнование с Йо Йо Ма вступает лауреат Первой премии и Золотой медали XIV Международного конкурса имени П.Чайковского (Москва, 2011) двадцатидвухлетний армянский виолончелист Нарек Ахназарян. После двух исполнений Гайдновского
  виолончельного концерта Йо Йо Ма этот же концерт исполнит Ахназарян. Он родился в Ереване в музыкальной семье. С двенадцати лет в Москве. Учился в Консерватории в Новой Англии в Бостоне в классе Л.Лессера. В настоящее время
  заканчивает учебу в Московской консерватории в классе А.Селезнева. Играет на виолончели 1698 года работы Тесслера. 12 мая состоится дебют Ахназаряна с Чикагским симфоническим оркестром. Вся остальная программа та же, что в концертах 10 и 11 мая.

  13 мая, 3.00 pm. В мире классической музыки существует огромное количество всевозможных премий и наград, но только некоторые из них можно назвать по-настоящему значимыми. Среди них – премия имени Ирвинга Гилмора (Gilmore Artist Award), которую, начиная с 1991 года, раз в четыре года вручает международный фортепианный фестиваль в Каламазу (штат Мичиган). Предыдущими лауреатами премии становились известные сегодня всему миру пианисты Петр Адержевски, Лейф Ове Андснес, Ингрид Флитер. В январе 2010 года жюри фестиваля объявило имя нового лауреата. Им стал наш соотечественник,
  тридцатидвухлетний американский пианист российского происхождения Кирилл Герштейн. 4 марта 2010 года в Симфоническом центре состоялось первое выступление музыканта в Чикаго. Кирилл Герштейн и Чикагский симфонический оркестр под управлением Чарльза Дютои исполнили Второй концерт С.Рахманинова для фортепиано с оркестром. Во второй приезд в Чикаго Кирилл Герштейн представит сольную программу. Мы услышим Шестую английскую сюиту И.Баха, “Молодежи” Ф.Бузони, “Приглашение к танцу” Вебера, Вальс-каприз N6 Ф.Шуберта-Ф.Листа из цикла “Венские вечера”, “Вариации на тему меланхолии” Брэда Мелдау, “Карнавал” Р.Шумана.

  Перед прошлым приездом в Чикаго я общался с Кириллом, и он сказал мне, что конкурсы (несмотря на обилие полученных призов и
  наград) недолюбливает. Считает, что “гораздо здоровее играть концерты”. О своих музыкальных вкусах и предпочтениях говорит так:

  –       Мои вкусы меняются ежедневно в зависимости от изменения репертуара. Конечно, есть традиционные центры притяжения. Музыка Баха, сонаты Бетховена. Как сказал Бузони: “”Хорошо темперированный клавир” Баха – это Ветхий завет пианиста, а Лунная соната Бетховена – Новый завет”. Конечно, Лист, Шуман. Безусловно, Рахманинов – невероятная фигура и в личностном, и в музыкальном смысле… У меня достаточно эклектичный вкус. Прелесть заключается в разнообразии жанров, авторов, стилей, направлений.

  –       А есть композиторы, чьи произведения вы бы не стали исполнять?

  –       Я бы не сказал, что есть композиторы, музыка которых меня совершенно не интересует. Скорее, отдельные произведения. Есть пианисты, которые прекрасно играют Третий концерт Прокофьева, но я не огорчен, что я его не исполняю.
  Безусловно, какие-то композиторы ближе, какие-то – дальше, и это ощущение постоянно меняется. Я уважаю фортепианную музыку Мессиана, но у меня не “чешутся руки” ее играть. С другой стороны, квартет “На конец времени” – замечательная пьеса, и я играю ее с огромным удовольствием. Я обожаю
  Рахманинова, но не чувствую, что мне надо обязательно сыграть его Вторую сонату. (Кстати, я когда-то ее играл.) У пианистов такой богатый репертуар, что всегда есть возможность выбора.

  В числе моих вопросов пианисту был и такой: ”Вы не пробовали соединить в одном концерте классические произведения с джазовыми и пригласить сыграть с вами джазовых музыкантов?” Кирилл ответил:

  –      Это у меня в планах. Я это делал, когда учился в Беркли. Потом был достаточно длительный классический период. Сейчас опять появляются мысли о возвращении к джазу.

  Судя по представленной программе, “мысли о возвращении к джазу” перестали быть только мыслями. Между Шубертом-Листом и Шуманом мы впервые в Чикаго услышим Вариации на тему меланхолии канадского джазового пианиста и композитора Брэда Мелдау. Концерт обещает быть очень интересным!

  220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604, справки и заказ билетов по телефону 312-294-3000 или на сайте www.cso.org. Там же можно приобрести абонементы на сезон 2012-13 годов. Одиночные билеты поступят в продажу в августе 2012 года.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Йо Йо Ма

  Фото 2. Нарек Ахназарян. Фото Кристиана Стайнера

  Фото 3. Кирилл Герштейн

• <<
• 1
...
• 229
• 230
• 231
• 232
• 233
• 234
• 235
• 236
• 237
• 238
• 239
...
• 416
• >>