Всички авторски страници

Авторски

• Първа многотомна поредица „Бележити българи“

  Имената, които всеки българин трябва да знае

  Илюстрована енциклопедия в 10 тома

   

  

  Първата многотомна поредица за най-ярките, емблематични имена в българската история, включително позабравени, малко известни или пренебрегвани през предишните десетилетия

   

  Над 300 достойни българи в 10 тома:

  – легендарни герои, владетели и държавници
  – велики пълководци и революционери
  – духовни водачи и будители
  – нови открития и неизвестни факти
  – над 1200 илюстрации от наши и световни музеи

  За първи път ще бъдат представени бележитите личности, родени и живели по нашите земи от епохите преди основаването на Дунавска България

  Луксозна колекция с твърди корици с увлекателни очерци, разказни в популярен стил, с богати илюстрации, за най-широк кръг читатели.

  Източник:   в. „24 часа“

   

  Проф. Пламен Павлов за личностите в поредицата:

  „Между тях има и демократи, има и тирани, има и велики пълководци, има и не толкова велики, но все пак това са личности, за които тогава се е говорило. Това са най-важните фигури от нашата история“, казва Пламен Павлов, историк и отговорен редактор на поредицата „Бележити българи“.

  Той очаква още първия том от поредицата да предизвика реакции не само у нас, но и в съседните държави. „Ние не сме казали, че тези хора са българи като нас. Ние ги наричаме световните имена от българските земи и там влизат, както легендарни владетели като тракийския цар Резус и Орфей, така и легендарни фигури като Спартак, т.е. реални личности, които са се превърнали в легенда за цялото човечество, а също и най-великите тракийски владетели – на Одринското царство, на Македонското царство, на някои гетски владетели, какъвто е Залмоксис“, разяснява още Павлов.

  Източник:  btvnews.bg
  

• Очерк на един „англичанин“ за България: “Няма по-прост народ…”

  “Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие Neverojatno.info пусна материал, който, макар, че е художествена измислица, решихме да публикуваме заради самоиронията, която не може да те остави безразличен.

  –––––––––––––––––––––––––––-

  .

  

  Огромна популярност сред англичаните придоби очерк на техния сънародник Едуард Стърнс, касаещ България. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава:

  ”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!

  Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.

  Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.

  Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.

  Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.

  Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?

  Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?

  Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.

  Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.

  Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.

  Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.

  Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.

  Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.

  Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.

  Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.

  Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.

  Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.

  И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:

  “-Ми аз, какво мога да направя?”

  Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.

  Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.

  Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.

  Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.

  Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.

  Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “

  

   

  Author Archives: Chergar

  Източник: Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?

   

• Най-голямото българско събитие в Одеса – «Бесарабска лига КВН»

  В ОДЕСА ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ФИНАЛЪТ НА „БЕСАРАБСКАТА ЛИГА КВН“

  На 24 април 2012 г. в Дворецът на спорта (гр. Одеса, Украйна) ще се проведе финалът от втори сезон на състезание по хумор «Бесарабска лига КВН» (Клуб на Веселите и Находчивите – състезание, в което отбори, състоящи се предимно от студенти, се състезават по остроумие чрез отговори на въпроси, импровизации, предварително подготвени сценки и други).

  За Купата на Конгреса на българите в Украйна ще се състезават три отбора: «Дивитлийски гламур», «Люти чушки» и «Троянски Коне».  Всички те успешно се представиха във втория сезон на Българския КВН в Одеса, който стартира през м. ноември 2011 г. Тогава общо 7 отбора подадоха заявка за участие.

  Финалната игра е свързана с един от най-големите православни празници и ще се проведе под надслов «Не всеки ден е Великден». Тя ще започне с приветствие на отборите. В програмата са включени видео конкурс и фото-загрявка, в които участниците подготвят собствен клип на известна българска песен и коментират предварително подготвени снимки от жюрито. Последният конкурс на мероприятието ще е Музикално домашно задание на тема: «Любов и котки».

  На финала на най-мащабното българско мероприятие в Одеса ще гостуват Оркестър «Мегдан», танцовият състав «Български сърца» към Конгреса на Българите в Украйна и Творческа формация «Наши хора».

  Юрий Граматик, президент на Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна» и на Бесарабската лига КВН сподели:

  «Град Одеса е украинската столица на хумора. От 2010 г. тя се превърна и в столица на българския хумор в Украйна. Тогава през м. декември ние инициирахме провеждането на КВН на български език и тази идея, подкрепена от Български младежки клуб «Актив»,  днес се превърна в най-очакваното мероприятие за нашата общност. На последната игра през м. февруари  Дворецът на спорта посрещна над 2000 души. През втория сезон се увеличи броя не само на зрителите, но и на участниците. Успяхме да обединим около себе си българските таланти от Бесарабия и съм сигурен, че Бесарабската лига КВН ще стане още по-мащабен проект».

  В състава на журито ще бъдат известни българи от Украйна като г-н Иван Плачков, бивш министър на енергетиката; г-жа Антонина Узун, автор и водеща на българското предаване «Роден Край» по Одеската национална телевизия; г-н Валерий Радолов, експерт в Държавната агенция за българите в чужбина; г-н Виталий Атанасов, журналист; г-н Роман Демиров, дългогодишен участник на КВН. Именно те ще определят победителите на втория сезон. В качеството на награда целият отбор ще замине за едноседмична почивка в България, която ще бъде организирана с любезното съдействие на NEXT Invest.

  Игрите на КВН са популярни винаги и събират милиони зрители пред екраните в Украйна, Русия и Беларус и други републики от ОНД. Първата игра се провежда преди 50 години и успява да преживее политическата машина на съветския режим. Днес мнозина училища и университети имат свои отбори, като състезанията се провеждат от регионално до международно нива.
  

  За повече информация и контакти:
  Альона Пепеляшкова – +38-098-211-8674

   

  Максим Димитров

  Информационен портал на българите в Украйна
  (Skype: maksim_dimitrov)
  –––––––––––––––
  

  Допълнителна информация:

  Всеукраинска обществена организация „Конгрес на българите в Украйна” (www.kbg.org.ua) е учредена на 15 юли 2007 г. с Президент Юрий Иванович Граматик. Организацията има статут на всеукраинска и в нея може да членуват както физически лица, така и други сдружения на принципа на колективното членство. Основната цел е съхраняване на правата на българите в Украйна в съответствие със законите на страната. Много голямо значение се отдава на поддържане на българската национална идентичност на нашите сънародници. Първостепенна задача на организацията е създаването на по-добри възможности за изучаване на съвременния български език в селищата с компактно българско население.

  От 01.03.2008 г. стартира проектът Български културно-просветен център „Аз Буки Веди“ с ръководител Екатерина Гержик. Целта е да се създадат условия децата и подрастващите да овладеят нормите на съвременния български език, да опознаят историята, културата и традициите на своята прародина. Учениците активно участват в различни творчески конкурси, спортни олимпиади, удостоени са с десетки грамоти, допломи и награди. Днес „Аз Буки Веди” работи в градовете Одеса, Измаил, Иличевск и Болград.

  През 2008 година Конгресът подкрепя инициативата на  група млади българи от Украйна за създаване на български младежки клуб „Актив”. Основната му ориентация е към младите бесарабски българи в Одеса и Одеска област. Клубът си поставя за цел съхраняване на българското национално самосъзнание, приобщаване към българската култура и традиции. Организира младежки срещи и културни инициативи, съдейства на талантливи младежи в тяхната изява и реализация. Стреми се към установяване на контакти и сътрудничество с младото поколение на България. Участва в създаването и поддържането на Информационния портал на българите в Украйна www.bg-ua.org.

   

• Пл. Павлов: В Македония има не “малцинство”, а българско мнозинство!

  Неискреността, фалшът и черната неблагодарност към България и българския народ в Македония от управниците са грозни и недостойни. За анализиране на политическото поведение на скопския режим към България по-скоро трябва психоаналитик, казва историкът за Frognews.bg

  Интервю на Ана Кочева

  – Пламене, ти си човек, който наблюдава отблизо процесите в Македония – и като историк, и като човек, пристрастен към темата. Чудо за три дни ли е този път или уж частният случай има по-дълбок подтекст?

  – Уви, не бих искал да съм скептик, но не и този път, не и при тези ужасяващи обстоятелства… Дано не съм прав, но пътят към нормализацията в Република Македония, най-вече в столицата Скопие и нейната албанизирана и албанизираща се околност, този път като че ли е без изход. Разбира се, все още тече разследване, събират се доказателства и т.н., но определението “криминален инцидент” поне за мен е пълен нонсенс. Дори край Скопие да се е появил някакъв “македонски Чикатило”, което е практически неправдоподобно, кой ще изтрие омразата – не от графитите върху кофите за смет и стените, а от съзнанието на хората? А и кой криминален престъпник, пък бил той и откровен психопат и сериен убиец, ще се занимава с показни разстрели на младежи, на деца… В твоя въпрос е загатнат и самият отговор – нещата нямат характер на махленска свада (момчета да се замерят с камъни, да се бият, да си разменят юмруци и ругатни), нито на обичайното и вече клиширано “етническо противопоставяне”. Не, тук имаме демонстрация на тотална, човеконенавистна непоносимост, каквато се култивира сред широките слоеве на населението в Македония не от вчера. Както казваш и ти, очевидно контекстът е много по-дълбок.

  – Ходиш отвреме навреме оттатък Вардара? С каква скорост се променя демографията на Македония?

  – Променя се и това се вижда с просто око. В западната част на Македония от векове живеят албанци, но пълзящата демографска експанзия не само към Скопие, но и към Куманово (значи и към границата с България), към Охрид, а и в други посоки набира скорост. Това обаче се дължи не само на високата раждаемост, но и на миграцията на албанско население от Косово, в някои случаи от самата Албания, а и откъм сръбската територия – Прешево, Буяновац и Медведжа. Това не е еднократно “велико преселение”, а дългогодишен процес, започнал още от времето на Титова Югославия (най-често по икономически причини), ускорен от Косовската криза в края на ХХ в., продължаващ и през следващите години.

  – Прокаднаха се съмнения в конкретния случай за „дългата ръка на Сърбия“. Склонен ли си да предвидиш и такава теза?

  – В случая “дългата ръка на Белград” е най-лесното обяснение и решение. Както впрочем и на Прищина. Отвратителното убийство е само случаен “отключващ момент” на задълбочаващото се разединение, прераснало в неприязън, непоносимост, омраза… При това и от двете страни. Впрочем, на терена на Македония и особено около Скопие тези страни могат да бъдат три, четири и т.н. Да не забравяме, че там присъства и сръбско малцинство, както и общности от турци, торбеши (българи мохамедани), роми, преселници от Босна. Още повече, че там действа държавна власт, чиито приоритети са, както се оказва, изграждането на кичозни мегаломански паметници, присвояването на българска история, продуцирането на филми от рода на “Трето полувреме”… Вероятно за същата тази власт борбата с престъпността, наличието на много оръжие (преди всичко в ръцете на албанците), каналите за наркотици и т.н. са нещо по-маловажно… Нещо подобно със сигурност щеше да се случи! В този смисъл “ръката на Белград” (а защо не и на официално Скопие?) в продължение на десетилетия формира климат, който не вещае нищо добро. Албанската страна обаче съвсем не е “невинна жертва” – напротив, възползвайки се умело от солидарността на Запада, радикалните сили сред тази общност също сеят отровните семена на омразата! Напълно съзнателните демонстрации на албански реваншизъм, на т.нар. култ към албанското знаме, заплахите и дори дрънкането на оръжие никак не отиват на една уж невинна жертва! И е крайно време да се разбере, че моделът “обединена Европа” като че ли остава в сянката на кроежите за “Велика Албания”. А за жалките напъни на “македонската идентичност”, антична или не, дори не ми се говори… Те обаче са базирани отново на пренебрежителното отношение към другите и към истината.  Така или иначе, в тази сложна и често непредсказуема обстановка България би следвало да е нащрек, да следи процесите, да бъде така необходимия стабилизаращ фактор, и то реално, дългосрочно, а не само на думи.

  – Въпреки заявеното желание на Македония за евроинтеграция сме склонни да подозираме комшиите в неособена искреност в намеренията. От какво е продиктувано това необяснимо балканско твърдоглавие?

  –  За анализиране на политическото поведение на скопския режим към България по-скоро трябва психоаналитик (да не кажа психиатър…), а не преподавател по история, какъвто съм аз. Тази неискреност, този фалш и черна неблагодарност към България и българския народ – толкова е грозно и недостойно всичко това… И то не е в поведението на обикновените хора, разбира се, които продължават да се отнасят по принцип добронамерено към “страшната Бугария”, но преди всичко на политическата върхушка. И, това е съвършено очевидно, на направляваните от режима на Груевски и/или отвън медии.

  – А можеш ли като историк да прецениш дали живеем във време, в което националният идеал тук, у нас в България е изчерпан?

  – Напротив, националният дух сред нас, българите, не е изчерпан. Моят опит като телевизионен водещ, като преподавател показва друго – българският патриотизъм, макар и понякога да е приглушен, постепенно се развива, търси нови пътища. Сред много млади и образовани българи – и у нас, и в чужбина, той се превръща в нещо на “просветен национализъм”, в най-добрия смисъл на думата. В този патриотизъм се преражда онази отричана преди години любов към Отечеството, която за великия Раковски е най-висшата човешка добродетел. И това става по модерен, уравновесен начин, без агресия към другите и другостта, но и без компромиси, когато става дума за националните интереси и демократичните ценности.

  – Поставих предишния въпрос, защото има някакво усещане за вяла дипломация, що се отнася до защита на българския интерес – и тук у нас, и по отношение на сънародниците ни в чужбина. Някак сме склонни да квалифицираме определени процеси като буря в чаша вода. Ето, напоследък ни потърсиха българи от Молдова, разказа, че дипломацията ни там не отговаря на техните въжделения, дори има подозрения за някакви сделки с гражданство. Ако е вярно, това е много сериозно. В същото време от „високо“ ни вест ни кост!

  – “Вяла дипломация”? Това в случая звучи като комплимент! Често като че ли изобщо отсъства дипломация, поне не се забелязва… Редуващите се правителства, депутати, министри, звани, незвани и често самозвани “експерти” и чиновници продължават “да откриват”, най-вече за себе си (и не за дълго!) нашите общности в “близката чужбина”, а и по целия свят. Да, в Молдова нещата не стоят добре. Не е нормално удостоверения за български произход да се издават в офис на дружество, пък ако ще то да е ръководено от ангели небесни… При това със санкцията на български държавни органи! Дай Боже, посещението на молдовския премиер преди дни в София да подобри ситуацията с изучаването на българския език, Тараклийският университет да започне да се развива, и т.н. Да се върнем обаче на Македония. Какво адекватно има, ако се замислим, в българската дипломация в тази съседна и “едноутробна” държава, която за нас би трябвало да е приоритет “номер едно”? Там през последните години на практика нямаше посланик, абсолютно погрешно е закриването на кореспондентските пунктове на БНР и държавната телевизия. Какъв знак е това за нашите сънародници в Македония, пък дори и за онези с подменено и замъглено от отровата на македонизма съзнание? Че България, Майка България, както би казал непременно бай Панде Евтимов (доайенът на “железните”, на непреклонните българи в Скопие), все по-малко се интересува от 1 400 000 българи! Че няма отношение към държава, в която има не “малцинство”, а българско мнозинство! Ще си позволя да апелирам, да настоявам да бъдат възстановени тези кореспондентски пуктове. И понеже вечно се изтъква, че няма пари, че са нужни икономии и т.н., нека не изпращат хора от България, а да ангажират местни интелектуалци и журналисти – такива, които не се свенят да бъдат българи и са дали доказателства за своя професионализъм. Такива, слава Богу, има – ако нашите дипломати не са успели да се запознаят с тях, да преценят колко е важно всичко това, ние с тебе можем помогнем, нали?
  Вицепрезидентът г-жа Маргарита Попова отново подхвана вечния рефрен за нова “стратегия за българите в чужбина”, вероятно подсказан й  услужливо от наглед прилежни и възпитани чиновници. Такива хорица има в различни институции, те  вечно “обединяват усилията си” с някого, сервилничат на всяко поредно правителство… Обичат да поднасят поздравителни адреси, плакети, дребни подаръци, в което няма нищо лошо. Но не е достатъчно, категорично не е! Разбира се, стратегия е необходима, но в момента продължава да няма и най-обикновена тактика, ако използваме езика на военните… Каква подкрепа получават например организации в Македония като Българския културен клуб – Скопие (с председател г-н Лазар Младенов), асоциацията “Радко” на г-н Владимир Панков? “Интеракция – Охрид” на г-н Владо Треневски? Къде са техните клубове, кой им осигурява елементарна подкрепа и закрила, за да не ги достигне съдбата на Мирослав Ризински, например? Евентуално им дават по някоя и друга книга, два-три реда в официлаен сайт… Докато няма действен Закон за българите извън България, със съответните фондове, Световен български съвет, избран от самите общности, механизъм за проекти и т.н. ще си оставаме във времената на “общественополитическата самодейност” и прословутото “обединяване на усилията” на професионалните “патриоти”…

  – Подобно отношение се наблюдава и по отношение на македонските попълзновения от всякакъв характер към нас. Гърците ги шамаросват за щяло и нещяло, ние подаваме другата буза. Как станахме толкова беззъби?

  – Ех, би трябвало да преразкажа цялата история на “социалистическа” България,  за да търсим корените на това необяснимо за здравия разум поведение, на този плевел, какъвто е нихилизмът. Според мен на българската политика, вкл. и в културата, й е необходима последователност и твърдост на защитаваните тези. Истината е категорично на наша страна – не само на страната на българите в България, но и на българите в Македония. И, уверявам те, скопските управници … ще свикнат! Това вкоренено у тях убеждение, че България е длъжна да отстъпва, да мълчи, да бяга от ясно отговори е крайно време да бъде изпратено в небитието.

  – Автори и „идеолог“ си на новата поредица “Бележити българи”, която започва да излиза с два големи ежедневника. Днес дефицитът на такива фигури е смущаващо голям. Вярно е, че се налага историческа дистанция, за да стане ясно има ли такива сред съвременниците ни, но ти съзираш ли ги отчасти?

  – Вече два месеца съм погълнат от тази “мега-задача”, която движим с двата големи вестника и с издателството на моя приятел, писателя Александър Тренев. Да, днес има такъв дефицит – на личности, на авторитети, и това е изключително тревожно. Историческата дистанция, както казваш, ще изпрати днешните политически еднодневки, където им е мястото. Грижата за България, за българските национални интереси днес отстъпва на дребнавия егоцетризъм, алчността и суетата пред камерите. Големите български държавници, включително и недооценините, които ще бъдат преоткрити, надявам се, в нашата поредица, управляваха държавата с решителност, енергия, закони, гъвкава дипломация, смели стопански и финансови реформи, а не с нескончаеми интервюта и инфантилно перчене…

  – Познаваме ли великите си българи достатъчно? Кои от тях сме забравили?

  – Нашата нация не е забравила своите големи имена – и на национално, и на местно равнище, в своя град, село, област. И все пак има много личности, за които ние знаем малко, които не сме потърсили или пък просто сме забравили по едни или други причини. В новата поредица имаме цял том за “Световните имена от нашите земи”, в които своето естествено място намират и великите личности на антична Македония – едно тракийско царство, каквото е онова на одрисите в Тракия, на гетите в Добруджа, и т.н. Филип ІІ и Александър Велики, Орфей и Спартак, Юстиниан Велики и неговата фамилия не могат да бъдат “собственост” нито на днешна Македония, нито на Гърция. Ние имаме не по-малки, да не кажа, дори по-големи права върху това древно културно наследство. При това, без да е необходимо да фалшифицираме паметници и да пристояваме нечия чужда история. В том ІІ, който излиза този четвъртък, читателите ще прочетат, че през 680 г. заедно с Аспарух на Балканите, и то именно в днешна Вардарска Македония, се заселват българите на неговия брат Кубер. Че сред нашите бележи личности са както книжовниците от Велики Преслав и Охрид, така и последният охридски цар Пресиан ІІ, синът на Иван Владислав “самодържец български”. Този човек е кръстен на името на “турано-бугарскиот”, както биха казали някои хора в Скопие, кан Пресиан от средага на ІХ в. Още нещо, читателите ще прочетат, че древните българи са индоевропейски народ, а не “татари” и прочее бръщолевения, уви, така често използвани в Македония. Въпреки че няма нищо обидно в това си татарин, нали? Естествено, има статия за поп Богомил и неговите последователи – западните “катари” и “бугри” (българи) по вяра. А по-нататък, естествено, присъстват и най-видните български хайдути, комити, възрожденски “даскали”, книжовници и писатели (сред тях е Григор Пърличев, текстът за когото е написан от теб!), за титаните на българската национална революция Георги Раковски, Васил Левски, Каравелов, Ботев, Гоце Делчев, Тодор Александров, Иван Михайлов… За даровитите и смели генерали и офицери от войните за национално обединение (1912 – 1918 г.), та чак до големите ни художници, оперни певци, писатели… Над 300 статии, в които присъстват не по-малко от 500 имена на бележити българи, чиито дела са ярко свидетелство за невероятната мощ на българския национален дух.
  

  Източник: frognews.bg

• Фолклорен танцов ансамбъл „Хоро” ще участвува в Световния ден на танца

  Фолклорен танцов ансамбъл „Хоро” ще участвува в Световния ден на танца!

  Световният ден на танца събира танцьори от различни държави по света за да отпразнува универсалната същност на изкуството, да прескочи всички политически, културни и етнически бариери и да събере хората в мир и приятелство благодарение на един общ език: езика на танца.

  Кога:  Неделя, 29 април, 2012
  Къде: Athenaeum Theatre
  Адрес: 2936 N. Southport Ave.,  Chicago, IL 60657
  14 часа: Изпълнения на деца – танцьори
  19 часа: Гала концерт

  За билети посетете www.athenaeumtheatre.org или се обадете на касата на театъра на телефон (773) 935 – 6875.
  За групови билети за родители и приятели на изпълнителите търсете Алан.

  Вижте рекламното видео на фестивала на адрес https://vimeo.com/39249806.

   

• Как старите демокрации правят избори

  ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ
  

  Стефан Манов – българин, живеещ във Франция и председател на секционна избирателна комисия на първия тур на изборите за президент, споделя в предаването „Преди всички“ на БНР, че страстите през изтеклата нощ са били силни.

  Манов казва, че избирателната активност за президентските избори във Франция е била висока – повече от 80 процента гласуват.

  „Тук има има разлика с българската практика – това е стара демокрация, може да се гласува с пълномощно. Всячески се стреми държавата да насърчи избирателната активност. Кандидатите се стремят да комуникират с френските граждани в чужбина. Бяха направени значителни усилия, традиционно те гласуват по-малко, но сега с интернет гласуването – това ще се промени.

  Забранява се публикуването на данни за гласуването по време на изборния ден, но от чужди сайтове хората се информират. Спазиха изискванията френските медии“, споделя Стефан Манов.

  Източник:   БНР

   

  Цялото интервю на  журналистката от БНР Таня Величкова със Стефан Манов можете да чуете от звуковия файл чрез следния линк.

   

• Вечер гитарной музыки в Литературном салоне Аллы Дехтяр

  Иногда в Литературном салоне Аллы Дехтяр происходят не только литературные встречи. Иногда в Салоне царствует Музыка!

  Мы помним грандиозный успех ноябрьского концерта прекрасных чикагских музыкантов: виолончелиста Яна Максина и пианистки Ани Гоговой. В День матери 13
  мая Алла Дехтяр представляет еще один, новый для Чикаго дуэт. Прямо из Барселоны к нам едет дуэт красавцев-виртуозов “Barcelona Guitar Duo” в составе Ксении Аксельрод и Жоана Бенежама!

  Первые уроки игры на гитаре Ксения Аксельрод взяла у своего отца – гитариста и композитора. После окончания музыкального училища во Владивостоке училась в Москве у педагога Николая Комолятова, затем в консерваториях Барселоны и Мадрида.

  Испанский гитарист Жоан Бенежам родился в Барселоне, детство провел на острове Майорка. Гитарному искусству учился у ученика Андреа Сеговии, профессора Хосе Томаса в консерватории Superior O.Esplà в Аликанте (Испания). Там Жоан познакомился с Ксенией – еще одной ученицей Томаса. Совместная учеба вскоре переросла в совместное музицирование. Все началось в 2001 году с
  сенсации – триумфального исполнения Мадригала для двух гитар и оркестра Хоакино Родриго в престижном концертном зале Palau de la Música Catalana. С тех пор они выступают вместе в Испании, по всей Европе, в США, часто ездят в Россию. Несколько раз их
  выступления показывали на телеканале “Культура”, а записи исполнялись на радио классической музыки “Орфей” в Москве. В 2006 году их дуэт стал первым испанским гитарным дуэтом в истории, который выступил в Московском концертном зале имени
  П.Чайковского. Их концерт прошел вместе с молодым симфоническим оркестром “Новая Россия”.

  Название дуэта сложилось легко – по названию
  любимого города. В репертуаре – оригинальная музыка, написанная специально для двух гитар, а также практически вся мировая музыка в переложении для двух гитар. Дуэт “Барселона” вернул к жизни Андалузскую рапсодию Квентина Эскембре – первый
  испанский концерт, написанный для гитары. Эскембре сочинил этот концерт в 1936 году, и он на протяжении семидесяти лет оставался неизвестным широкой публике. Благодаря “Барселоне” (и участвовавшему в концерте Российскому национальному оркестру) в 2006 году состоялась премьера Андалузской рапсодии. Среди последних “открытий” дуэта – Концерт Мануэля де Фалья в аранжировке для двух гитар и пяти
  инструментов (в оригинале этот концерт написан для клавесина), Три ноктюрна для двух гитар и оркестра и сюита “Семь дверей Мадрида” для двух гитар и оркестра Федерико Морено Торроба. В активе дуэта – Первая премия на фестивале “l’Olleria Chamber Music Competition” в Валенсии (Испания), звание лауреата на фестивалях “Baltimore Music Club Competition (США) и “Bartomeu Calatayud Competition” (Майорка, Испания). В 2008 году диск дуэта “Кармен” был назван одним из десяти наиболее продаваемых классических альбомов Испании.

  Филигранная техника, тонкий музыкальный вкус, культура исполнения и незабываемые, уникальные гитарные мелодии – это все дуэт “Барселона”! Все подробности – на сайте дуэта http://www.barcelonaduodeguitarra.com/. Там же вы можете послушать фрагменты записей наших гостей. Но еще лучше послушать их “живьем”! Программа предстоящего концерта звучит впечатляюще. В ней – увертюра Дж.Россини из оперы “Севильский цирюльник”, “Кармен-сюита” Ж.Бизе, произведения Д.Скарлатти, Э.Гранадоса, И.Альбениса, П.Сарасате, М. де Фальи и, конечно, зажигательные гитарные “бисы”.

  Концерт Barcelona Guitar Duo состоится 13 мая 2012 года в 5.00 вечера в Литературном салоне Аллы Дехтяр в помещении Congregation Kol Emeth, 5130 Touhy Avenue, Skokie, IL 60077. Цена билета – $20. Билеты продаются у входа.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

• Новое выступление хора “Campanella”

  Детский хор “Campanella” под руководством хормейстера Марианны Косой станет гостем ведущего Дэвида Полка и его программы “Introductions” на радиостанции 98.7 WFMT Chicago Classical Music. В этой еженедельной
  часовой программе выступают молодые талантливые солисты и музыкальные
  коллективы Чикаго и пригородов. Как правило, программа идет в прямом эфире.
  Музыкальные фрагменты исполняются в WFMT’s Levin Performance Studio. Программа с участием хора “Campanella” будет в эфире 5 мая с 10.30 до 11.30 am. Повтор – 10 мая в 10.00 pm. Не пропустите! Все подробности – на сайте радиостанции:

  http://blogs.wfmt.com/introductions/2012/05/05/live-campanella-childrens-choir/.

  Жизнь Марианны Косой с детства связана с хоровым пением. Несколько лет она пела в киевском детском хоре “Щедрик”. По ее
  собственным словам, “рвалась на репетиции в любом состоянии”. Когда ей исполнилось семнадцать, стала петь в камерном хоре. В Киеве Марианна закончила музыкально-педагогический факультет педагогического училища по классу дирижирования Татьяны Алексеевны Макаровой. Потом был музыкально-педагогический факультет Киевского педагогического института и занятия у Людмилы Анатольевны Байды – хормейстера с очень хорошей хоровой “хваткой”. Преподавателями Марианны Косой по классу дирижирования были Татьяна Семеновна Левшенко и… мама, которая вела дирижирование и хоровой класс в училище. Мама Марианны – Лина Моисеевна Дорфман – хорошо известна чикагским любителям хорового пения, она многие годы руководит хором “Шалом”. После окончания института и до отъезда в Америку Марианна Косая работала концертмейстером в Киевском музыкальном
  училище. Иметь свой хор всегда было ее мечтой. Мечта осуществилась не сразу. Все началось весной 2000 года с двух девочек – дочери Марианны и ее подружки. Марианна Косая вспоминает: “Моей дочери было четыре годика, в таком возрасте в школу еще не принимают. А мне хотелось, чтобы ее музыкальные способности не пропали… Постепенно ко мне стали приходить новые дети, и из такого домашнего музицирования родился детский хор “Campanella”.

  Сегодня в хоре занимаются дети от семи до четырнадцати лет. С каждым годом хор становится все более известным, получая признание зрителей и награды на различных международных фестивалях и конкурсах. В 2008 году на фестивале “Наследие” в Чикаго хор был награжден призом “Outstanding Choral Group award”, а также получил “Certificate of Excellence”. На прошедшем в 2010 году в Нью-Йорке, в церкви святого Бартоломея фестивале (The National Invitational Choral Festival – Festival of Gold) хор занял первое место в своей возрастной категории и общее второе место среди всех участников конкурса! По итогам фестиваля хор получил 97.67 из 98 баллов. По словам артистического директора Майкла Хаффа, это – “самый высокий бал, который получил детский коллектив за семнадцать лет существования фестиваля”. Для заключительного концерта были отобраны восемь лучших коллективов, в том числе
  хор “Campanella”. Малышам из Чикаго стоя аплодировал весь зал. Это был настоящий триумф!

  Хор часто выступает с концертами в Чикаго и пригородах. Он был гостем Чикагского культурного центра, Музея науки и техники, Публичных библиотек Норсбрука и Скоки. Хор “Campanella” является частью одноименного образовательного центра. Все подробности – на сайте http://www.campanellachoir.com/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergey.elkin

• Посолствата зад граница ще поемат по-голямата част от работата в София

  Промените във външното министерство целят тежестта на работата да се прехвърли от София към посолствата зад граница, каза външният министър Николай Младенов в понеделник.

  Той обясни, че започват съкращенията, предвидени в новия устройствен правилник на МВнР, който мина през Министерския съвет в края на миналата година. Престои числеността на персонала във ведомството да се намали с 9% или със 130 щатни места.

  „Ще има съкращения, не бих казал, че ще уволня 130 човека, но ще има съкращения, което е неминуемо, като се има предвид съкратеният бюджет на министерството“, каза Младенов пред БНТ.

  Външният министър досега не е представил никакви разчети дали съкращението ще засегне само незаети щатни бройки или ще има и реално съкратени служители. Не е ясно и колко от местата ще бъдат съкратени в администрацията в София и колко – в задграничните представителства. По информация на Mediapool над половината от 130-те щатни бройки, които ще бъдат закрити, в момента са заети.

  Младенов коментира, че съкращенията ще осигурят и по-високи заплати за заетите в министерството.

  „През годините е имало много голямо разточителство на щат. За съжаление всички го виждаме какво е състоянието на бюджета на държавата… се свиват възможностите в това отношение и трябва да се съобразим с тях. Има много рационализации, които трябва да бъдат направени, които могат да бъдат направени, които се правят не само от България, те се правят от много други страни“, обясни Младенов.

  С предстоящото намаляване на щатни бройки и извършените в края на 2009 г. и в началото на 2010 г. съкращения числеността на персонала на МВнР ще бъде намалена общо с около 21 на сто до 1350 души спрямо числеността му към 1 август 2009 г. Съкращенията обаче са засегнали до момента предимно щатни места, а не служители.

  С новия устройствен правилник се прави и структурна промяна в министерството.

  Създават се три генерални дирекции – по политическите, по глобалните и по европейските въпроси. В МВнР ще има 18 дирекции и инспекторат при досегашни 24 дирекции и инспекторат.

  С извършването на промените ще се подмени почти целият ръководен чиновнически апарат, като вече са ясни повечето нови директори.

  Това не е първата административна реформа, която правителството на ГЕРБ провежда във външното министерство. Предишният „нов“ устройствен правилник бе приет през февруари 2010 година. Тогава промените бяха подготвени от бившия министър Румяна Желева.

  Съпартиецът й Николай Младенов още с влизането си в министерството показа, че не приема някои от тях, и обяви, че замразява обявените от нея съкращения в мисиите зад граница.

  Впоследствие бяха приети и промени в Закона за дипломатическата служба, които се прилагат и в най-новият правилник.

   

  Никола Лалов,

  Mediapool

• Битката в Пекин в резюме

  Главни фигури в битката в Пекин

  

  Ху Джинтао (pinyin Hu Jintao)

  Ранг №1 (в Постоянния комитет на Политбюро на ККП)
  Президент на Китай и лидер на Китайската комунистическа партия (ККП).

  Повишен за преследването в Тибет.
  Съюзник на премиера Уен Джябао.

  

  Уен Джябао (Wen Jiabao)

  Ранг №3
  Премиер на Китай

  Противопоставил се на издигането на Бо Шилай за вицепремиер на Китай по време на 17-я конгрес на ККП (2007), заради многобройните съдебни дела срещу Бо в чужбина от практикуващи Фалун Гонг.
  Иска реформи в ККП и реабилитиране на Фалун Гонг.

  

  Ли Кечянг (Li Keqiang)

  Ранг №7
  Вицепремиер на Държавния съвет на Китай.

  Пръв човек на Уен Джябао, от фракцията Ху-Уен. Предполага се, че наскоро е определен за новият лидер на Китай, изместил Ши Джинпинг.

  

  Уанг Лиджун (Wang Lijun)

  Бивш началник на Общинското бюро за обществена сигурност в Чонгчинг (най-големия мегаполис в света).

  Бивш пръв човек на Бо Шилай. Опитал да дезертира в консулство на САЩ на 6 февруари 2012.
  Предполага се, че е предал Бо на фракцията Ху-Уен, което се смята, че е довело до ареста на Бо.

  

  Джянг Земин (Jiang Zemin)

  Предишният лидер на ККП и Китай.

  Смята се за действителния № 2 в Постоянния комитет на Политбюро на ККП. Подпомогнал политическата кариера на Бо Шилай. Започнал преследването на Фалун Гонг.

  

  Джоу Йонгканг (Zhou Yongkang)

  Ранг №9
  Секретар на Комитета по политическите и законодателни въпроси.

  Смята се, че наскоро е свален от власт. Поддръжник на твърдата политика и съюзник на Джянг Земин. Издигнал се посредством преследването на Фалун Гонг.

  

  Бо Шилай (Bo Xilai)

  Бивш лидер на ККП в мегаполиса Чонгчинг.

  Съюзник на Джоу и Джянг. Целящ да заеме пост в Постоянния комитет, но наскоро уволнен от всички позиции в ККП и арестуван. Издигнал се посредством преследването на Фалун Гонг.

  Традиционно обгръщащата китайските лидери завеса на секретност и мълчание бе смъкната от скандала на Уанг Лиджун (Wang Lijun) и Бо Шилай (Bo Xilai) тази година. Това, което прави настоящата политическа борба в Джонангхай така напрегната и сложна в тази по-чувствителна година на властови промени, е дълбоката замесеност на някои от топ лидерите на Китай в преследването на Фалун Гонг.

  В седмиците след избухването на аферата с Уанг Лиджун слуховете за политически вътрешни борби между китайския елит достигнаха своя връх с уволнението и ареста на Бо Шилай, последвани от слуховете за уволнението и ареста и на Джоу Йонканг (Zhou Yongkang), шефът на вътрешна сигурност на Китай. Може да се очаква падането на дори още глави.

  Уанг Лиджун, бивш зам.-кмет и началник на полицията в Чонгчинг (Chongqing), забягна в американското консулство в Ченгду в търсене на политическо убежище на 6 февруари – нещо безпрецедентно в китайската история и унижение за китайските лидери, обсебени от идеята да пазят имиджа си. 24 часа по-късно Уанг бе ескортиран в Пекин от висши служители на Министерството на държавна сигурност и оттогава за него няма информация.

  Принадлежащите към различни фракции лидери на Китайската комунистическа партия (ККП) са заети с действия по осигуряване на властовите си позиции. Но освен чувството, че борбата за власт в ККП се е засилила и е достигнала нов връх, точните причини и мотивации за ходовете им убягват на външния свят.

  Това, което силно изнерви и разтревожи Пекин, е че американското правителство разкри част от предоставената от Уанг Лиджун информация по време на неотдавнашната визита на Ши Джинпинг (Xi Jinping) в САЩ. Ши е един от предполагаемите партийни лидери на Китай след 18-тия партиен конгрес през октомври. Според информация на репортера по национална сигурност Бил Гертц (Bill Gertz) в изданието Washington Free Beacon, служител от правителството на САЩ е посочил, че Бо Шилай и Джоу Йонканг са заговорничели да осуетят предаването на властта в ръцете на Ши.

  Това „добави масло“ към вече разгорещената и сложна вътрешна борба за власт в най-висшия ешелон на ККП. Партийните лидери знаят много добре,че не е лесно да накарат американското правителство да мълчи. За тях е сериозен проблем какви други неприятни техни тайни ще бъдат разкрити от купчината документи, предадена от Уанг.

  Разбира се, всеки член на Политбюро, 25-членният висш орган, наблюдаващ партийните дела, има общата цел да поддържа управлението на ККП. Също така те знаят, че ако не се справят добре с аферата “Уанг Лиджун”, последствията ще бъдат тежки. Режимът не само би могъл да падне – това дори би могло да коства животите им.

  Това, което е известно за Уанг дотук, е че той е извършвал престъпления като част от работата си като шеф на полицията в Чонгчинг, включително нелегалния арест и изтезания на частни бизнес предприемачи под мотото на кампанията срещу престъпността „удар по черното“.

  Уанг е и силно замесен в преследването на медитативната група Фалун Гонг, включително в отнемането на органи от хиляди практикуващи Фалун Гонг приживе.

  Зад много от престъпленията на Уанг стои наскоро уволненият Бо Шилай, оркестрирал лявата кампания „пеене на червени песни и удар по черното“. Бо бе първо отстранен от поста ръководител на компартията в Чонгчинг на 15 март и според сведенията е под домашен арест. На 10 април Бо бе отстранен от Политбюро и всички постове в ККП в официално съобщение на партията.

  Може да се каже, че мнозинството от кадрите във върхушката на ККП не подкрепят кампанията на Бо и са могли да постигнат споразумение как да се справят с Уанг и Бо на базата на това.

  Що се отнася до преследването на Фалун Гонг обаче, и особено до престъплението на отнемане на органи от живи хора, най-висшият кръг на ККП е разделен на две групи, с Джянг Земин (Jiang Zemin), Джоу Йонканг, Ли Чангчун (Li Changchun), Джя Чинглин (Jia Qinglin) и Луо Ган (Luo Gan) в едната и Ху Джинтао (Hu Jintao), Уен Джябао (Wen Jiabao), Ши Джинпинг (Xi Jinping), Ли Кечянг (Li Keqiang) и Хе Гуочянг (He Guoqiang) – в другата.

  Очевидно преследването на Фалун Гонг е ключовият проблем, който партийната върхушка не може да избегне.

  Включените във фракцията на Джянг Земин са там поради активното си участие в преследването на Фалун Гонг. Именно Джянг нарежда преследването на практиката през юли 1999 г.

  За да продължат преследването и да избегнат подвеждане под отговорност за престъпленията си след напускане на постовете си, Джоу Йонканг и останалите във фракцията на Джянг се надяваха да вкарат също толкова виновния Бо Шилай в 9-членния Постоянен комитет на Политбюро – най-висшия управителен орган на Китай. Да защитават Бо означава да защитават себе си. Ето защо те не искат наказание за Бо и дори възпрепятстват този процес.

  Ху Джинтао, Уен Джябао, Ши Джинпинг, Ли Кечянг и Хе Гуочянг от фракцията на Младежката лига – онези, които идват на власт чрез дейността си в комунистическата Младежка лига – са мълчаливи или уклончиви по въпроса за преследването на Фалун Гонг. Опитвайки се да предпазят гладкото си бъдещо управление, те искат да свалят Бо и изглежда са достигнали до споразумение как да го накажат.

  Ху Джинтао иска плавен преход на властта. Той не желае да се въвлича в борба на живот и смърт с фракцията на Джянг и се надява да предаде проблемите на приемника си.

  Уен Джябао, според вътрешен източник, е човекът с най-твърда позиция сред онези, които искат да изпратят Бо в затвора. Уен изглежда има съвестта да осъзнае, че отнемането на органи с цел печалба не е хуманно. Той смята, че не могат да отговарят пред историята за толерирането на подобно зверство в продължение на над 10 години. Ето защо се надява да реши този въпрос, започвайки с подвеждането на Бо под отговорност.

  Освен това Ли Кечянг и присъединилият се към фракцията на Младежката лига Хе Гуочянг ще останат на власт, а те не искат амбициозният диктатор Бо да заеме най-високия пост. Те обаче не желаят и да заемат прекалено очевидна позиция срещу фракцията на Джянг по въпроса с Фалун Гонг.

  Всеки член от върхушката на ККП има собствена агенда и използва всевъзможни начини да заговорничи срещу другите. Това прави борбата за власт, отключена от аферата с Уанг Лиджун, доста сложна и драматична.

  Какъв ще е изходът от тази разгорещена борба? Това зависи от няколко фактора, като например дали Ху и Уен могат да бъдат достатъчно решителни, дали кликата на Джянг ще направи компромис, поведението на няколко висши кадри от партийната върхушка, колко бързо американското правителство ще публикува предоставените от Уанг Лиджун документи и т.н.

  Наказанието на Бо Шилай е важен индикатор за изхода на партийната борба в ККП. Китайска поговорка гласи:

  „Който загуби сърцата на народа, губи държавата.“

  Но какъвто и да е развоят на вътрешната партийна битка, той няма да промени съдбата на ККП на крах и разпад.

  Източник: http://epochtimes-bg.com

• 23 април е, Денят на книгата

  През всичките години на развитие на човечеството тя ни следва и еволюира заедно с нас                                                                                                 

  Също както най-добрият приятел, книгата ни съветва, разсмива, придружава, кара да мечтаем. През всичките години на развитие на човечеството, тя ни следва и еволюира заедно с нас.

  Днес хората отдаваме нужното й признание, отбелязвайки на 23 април Международния ден на книгата и авторското право.

  Древна форма на книгата е шумерската глинена плоча с асиро-вавилонско клинописно писмо.

  Клинописът е една от най-ранните познати форми на писмено изразяване,

  създаден приблизително около 3000 години преди Христа. Плочките със символите се изпичали на огън, за да се изсушат.

  Освен глинените плочи, дървените също се смятат за предшественик на книгата. Използвани са предимно от римляните. Изписването върху тях е ставало с помощта на острие.

  С течение на годините плочките са били изместени от папируса, който е бил доста по-лек и лесен за пренасяне. Той бързо се превърнал в най-разпространеното средство, върху което се пишело през античността.

  Изработван е по специална технология от палмови листа. Папирусовите книги са били навивани под формата на руло, тъй като закрепените един към друг няколко листа са достигали дължина около 10 метра.

  Египетското царство обаче се е опитвало да запази монопола си върху този материал, като налага забрана за производството му без негово разрешение.

  В резултат през епохата на елинизма в град Пергам е намерена алтернатива –

  пергаментът, който се прави от обработени животински кожи

  Той се оказва по-удобен, здрав и дълготраен и скоро се налага като основен материал за създаване на ръкописи.

  След няколко столетия – през II в. сл. Хр., пергаментът също бива изместен от откритата в Китай хартия, който дълго време успява да укрие тайната на технологията й за производство.

  В следващите векове книгата се е променила от свитък в по-близко до днешния вид издание с отделни страници.

  През VIII в. обаче арабите са

  разкрили тайната технология за изработка на хартия

  и са започнали пренасянето й в Европа през XII-XIII в.

  Ролята на книгата в живота на хората започва да нараства особено с развитието на европейските градове и създаването на първите университети.

  Осезаемо започва да се усеща нуждата от специализирана литература за професорите и студентите. Затова около университетите се развиват цели квартали с работилници на кописти, които работят по поръчка, а ролята на продавача на книги е ставала все по-важна.

  Книги се събират и в частни библиотеки, които стават популярни през XIV и XV в.

  Следващият етап в развитието на книгите е появата на печатането. Преди него основният начин за разпространението на писменото слово е копирането му на ръка – ръкописът.

  През Средновековието ръкописните книги са изработвани в специални работилници, наречени скриптории, обикновено в манастирите. Написването на текста и украсата са

  дело на монаси-калиграфи, специализирали се в тази дейност

  В Европа началото на книгопечатането е поставено около 1445 г. от Йохан Гутенберг. Книгата навлиза в своята „индустриална“ ера. Книгите вече не са единични бройки, произвеждани по поръчка, а стават достъпни за повече хора, тъй като и цената им спада драстично.

  С развитието на индустриалната революция започват да се използват парни печатни преси. В началото на XIX в. с тях е възможно да се печатат до 1100 листа на час, но словослагателите могат да набират не повече от 2000 знака за същото време.

  В края на века са внедрени монотипната и линотипната пресa, като производителността нараства до 6000 знака. Към средата на XX в. производството на книги в Европа надминава 200 хил. заглавия годишно.

  Днешната реалност – ерата на цифровизацията и бързите технологии, неминуемо обхвана и формата на книгата, като разшири обхвата й и вече

  може да бъде намерена на електронен носител

  Електронната книга е файл, съдържащ текст и понякога картинки, с научно или художествено съдържание. Обикновено електронните книги са варианти на съществуващи хартиени книги.

  За създател на електронната книга се приема Майкъл Харт, който е и създател на първата електронна библиотека – проекта „Гутенберг“.

  Развитието на технологиите и интернет, помага за популяризирането, а и комерсиализирането на електронните книги. Освен електронни библиотеки, се появяват и електронни книжарници, където търсенето и работата с файловете е много по-бързо и по-лесно от традиционните.

  По отношение на електронните книги съществуват редица противоречиви мнения. Много от хората са привърженици на иновативния вариант, като дори се появиха твърдения, че той ще измести традиционния хартиен.

  Според други обаче нито едно електронно издание не може да пресъздаде същата романтика и контакт с читателя, както хартиената книга.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Планетата Земя може и без нас

  Нека контролираме себе си, не природата

  Напоследък всички хора искат да спасяват нещо – кучета, котки, делфини, птици, природа, земята, ако щете и глухарчетата, и камъните. Спасяваме какво ли не. Когато всъщност не можем да спасим дори себе си. Не сме се научили да се грижим един за друг. Навремето един от най-големите комици Джордж Карлин беше казал: “Не земята е прецакана! На нея нищо й няма. Тя си е напълно добре. Ние, хората, сме напълно прецакани!”.

  Колкото и да не им се иска да признаят, но голяма част от природозащитниците са всъщност хора без друга работа. Те просто искат да бъде чисто около тях и да се похвалят пред своите приятели, че спасяват Земята! Това не звучи ли малко в повече, Капитан Планета? И всъщност зад желанието да “спасяваш” природата не се ли крие само едно? Желание да контролираш природата? Да я насочваш в желаните от тебе посоки.

  Откакто ние крачим по тази планета, повече от 90% от всички някога съществували животински и растителни видове са изчезнали. Е, разбира се, не сме виновни ние! Не! Те просто са изчезнали ей така, от само себе си. Затова пък ние сме тук сега, за да спазим Земята, и то в един ден от годината. В останалите 364 дни не ни пука. Още по-грозно е, че екологията се превръща освен в убежище на комплексирани хора и “спасители”, които искат да докажат себе си, но и в ниша за трупане на пари от наивници и за пране на недоказани доходи.

  Нека да си признаем едно. Земята е съществувала много преди нас и ще съществува много след нас. Само пресметнете – тя е тук вече милиони години, а ние – само от хиляда-две хиляди. Та ние сме още бебета в сравнение с планетата! Тя е преживяла какво ли не. Много по-големи нещастия от нас. Планетата е видяла земетресения, природни катастрофи, астероиди, динозаври, разместване на континенти, наводнения, пожари и какво ли още не. И ние сега си мислим, че тази какво ли не преживяла Земя може да бъде убита от найлонови пликчета и кенчета от кока-кола? Ще минат стотици, да се надяваме и повече години и от нас, хората, няма да остане и следа. Учени са доказали, че само няколко десетки години без човешка намеса са нужни на планетата, за да се възстанови напълно. Така че нека да оставим планетата на мира. Тя се справя отлично и без нас. И без нашите велопътеки.

  Честно казано, мисля, че Земята не дава и пет пари за нашите рециклиращи се торбички и екогориво за пет лева литъра. Тя просто ни изчаква търпеливо. Като непослушни деца, които все не искат и не искат да чуят предупрежденията на своята майка. И ще дойде един ден, когато планетата ще се отърси от нас с едно-две движения, както ние махаме досадния прах от връхната ни дреха. През това време ни остава само едно – да се радваме на живота си. И по възможност да не бъдем лицемерни. И егоистични. Не просто на 22 април, а през цялото останало време от годината. И то не толкова заради Земята. А заради самите нас. Защото чистотата започва от самите нас.

   

  Илина Григорова,

  Vsekiden.com

• Live music with “Verea” in Avenue BG

  Come and enjoy today Sunday, April 22 @ 6:00 pm – Live music with Bulgarian Music Group “Verea”! Bulgarian Country and folklore music. All welcome to play and party!

  Make your reservation now: [email protected] Or by phone @ 847.979.2222 Free admission! Regards, Avenue BG 1000 E Higgins Rd Elk Grove Village,IL-60007

  www.BGavenue.com

• За изборите в чужбина, кашите на Външно и бездействието на ЦИК

  Автор: Антоанета Цонева
  Източник: openparliament.net

   

  Помним как по време на изборите Министерството на външните работи и българи, живеещи зад граница, влязоха в спор къде ще може да се гласува в чужбина.

  Български граждани, живеещи в Германия, обвиниха министерството и ЦИК в  „своеволен и тенденциозен прочит“ на Изборния кодекс.

  Поводът беше, че в три града в Германия  – Хамбург, Дармщат и Магдебург,  не бяха разкрити секции за президентски избори, въпреки че там има почетни консули на България.

  Според Изборния кодекс секции за гласуване в чужбина се образуват:
  1. в населените места, където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден;
  2. извън т. 1 – при наличие на съгласие от приемащата държава и за не по-малко от 100 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден.

  Казусът с Германия

  В градовете, в които България има дипломатическа мисия – консулство или посолство, са необходими само 20 заявления, за да има секция, а там, където няма – 100.
  Постави се въпросът дали градовете, в които има почетен консул, попадат в първия или втория случай, тоест дали са необходими 20 или 100 заявления, за да има място за гласуване там. В случая с Германия – дали 20 заявления са достатъчни, за да има места за гласуване в Хамбург, Дармщат и Магдебург.

  Външното министерство обясни, че в Хамбург, Дармщат и Магдебург не са открити секции за гласуване, защото не са подадени необходимите поне 100 заявления. По данни на министерството в Хамбург 63 българи са заявили предварително, че искат там да има място за гласуване, в Дармщат – 34 души, а в Магдебург – 28. Секции бяха разкрити само в Берлин, Бон и Мюнхен.

  Обясненията и увъртанията на Външно 

  Пред медиите говорителят на министерството Весела Чернева заяви, че почетните консули никога не са се приравнявали с консулските представителства. Чернева се позова на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и разясни, че почетните консули нямат дипломатически имунитет, резиденциите им не са дипломатически представителства, те не са упълномощени да извършват консулски функции, а имат предимно представителна функция.

  От Външно министерство дори признаха, че българите в Германия са били подведени за броя на необходимите заявления за разкриване на изборни секции в седалищата на почетните консули. На сайта на посолството в Берлин е била качена информация, че необходимият брой заявления са 20, а не 100.  Административният секретар на Външно министерство Светлан Стоев заяви, че на официалния сайт е допусната грешка.

  За различното тълкуване и прилагане на закона от институциите говори и фактът,  че една седмица преди решението на ЦИК да няма секции в Хамбург, Магдебург и Дармщат, посланикът на България в Германия е изпратил писмо до почетните консулства в тези градове, че секции в тях ще бъдат разкрити.
  
  Каква всъщност е истината

  Месеци след изборите е оказва, че Министерство на външните работи  и ЦИК  – институциите, отговорни за провеждането на изборите в чужбина,  безплодно са си разменяли кореспонденция и не са решили проблема в интерес на гражданите. Основната им цел е била да прикрият своята некомпетентност.

  От писмо, с което блогът „ Отворен парламент – граждански гласове” разполага ( виж приложение) става ясно, че Министерство на външните работи на 5 октомври 2011 г. е поискало от ЦИК да преразгледа своето решение за образуване на секции в чужбина и да включи в списъка с градове, където ще се гласува –  Хамбург, Дармщат , Магдебург, Марсилия и Лил, като приеме, че подадените заявления за гласуване, надхвърлящи необходимия брой – 20,  са достатъчни за разкриване на избирателна секция.
  “ Това би позволило на десетки български граждани, изразили волята си да участват в конституирането на българските институции, да упражнят правото си на глас.“ – така завърша писмото, подписано от  външния министър.

  Становището на министерството е, че почетните консулства трябва да се третират като консулски представителства по смисъла на закона –  цитира се Законът за дипломатическата служба и  Виенската конвенция, нищо че пред медиите, ден по рано, министерството твърди точно обратното, черпейки аргументи пак от конвенцията.

  Съдържанието на писмото стана ясно след като бе предоставено от Министерство на външните работи по Закона за достъп до обществена информация на Стефан Манов – българин, живеещ във Франция, водещ дело срещу ЦИК за неразкриването на избирателна секция в Марсилия.

  Бездействие и некомпетентност

  Въпреки искането на Външно министерство  и изразеното остро недоволството от български граждани, живеещи в чужбина, ЦИК не се произнася и не коригира списъка с градове, където могат да се разкриват секции.

  Какви са аргументите на ЦИК  –  не знаем –  протоколите на комисията не са публични и няма как да научим какво е обсъждано, ако изобщо ЦИК е разглеждала писмото на Външно. Възможно е комисията  да е приела отрицателна позиция и да я е документирала в т. нар. протоколни решения, до които никой простосмъртен няма достъп.

  Като резултат от бездействието на ЦИК и неясното изборно законодателство, през 2011 г. изборни секции са разкрити в по – малко населени места  в чужбина – 146, в сравнение с
  2009 г., когато секции е имало в общо 155 града.

  Външно имаше и други гафове

  Министерство отказа да приеме голям брой заявления за гласуване, подадени по електронен път, оправдавайки се с изискването на закона да бъде персонифицирано подаването и всяко едно да има личен характер.

  Според правното тълкуване на министерството не са били приемани заявления, изпратени в едно и също електронно писмо. В същото време пак според според тълкуването няма проблем да се подават различни заявления от един и същ мейл, ако това става в различни писма.

  Тълкуванията и практиките на министерството по приемането на заявления за гласуване в чужбина предизвикаха протеста на инициативата „Искаме на гласуваме“ ( Виж приложение)
  
  Изтичане на лични данни 

  Министерството на външните работи неправомерно публикува в интернет личните данни на повече от 36 000 българи, които живеят в чужбина.

  Външно обясни това с хакерски атаки, технически грешки, претовареност от работа и ниски заплати на компютърните специалисти.

  Комисията за защита на личните данни пък определи министерството да заплати глоба от скромните 2500 лв. заради неправомерно публикуваните имена и адреси. Мотивът за ниската санкция е, че данните са били достъпни за кратко време на сайта му.

  Силно рестриктивни норми и произволни тълкувания на закона

  Според Стефан Манов от Френско-Български Форум, Изборният кодекс и приложените от институциите тълкувания са наложили най – рестриктивните условия за гласуване в чужбина за последните 20 години:
  1. Потвърдена е практиката на фактическа активна регистрация за изборите на живеещите в чужбина чрез предварително подаване на заявления за гласуване.
  2. Завишен е минималният броя необходими заявления за откриване на секция – от 20 на 100, въпреки декларациите на вносителите на кодекса, че в проекта е залегнало числото 20.
  3. Премахната е възможността избирателни секции да бъдат откривани по преценка на посланиците, което е позволявало, там където има установени български общности и се знае, че се гласува от години, да се откриват секции по облекчен начин.
  4. Променен е крайният срок за подаване на заявления – от 20 дни преди датата на изборите, той е увеличен на 25 дни в Изборния кодекс.
  5. Въпреки декларациите, включително и на председателя на правната комисия от трибуната на парламента, че подаването на заявления ще става по облекчен начин, „електронно, дистанционно, по интернет, за секунди“, ЦИК силно затрудни изпращането на заявления по електронен път, решавайки то да става само в сканиран вид и задължително в PDF-формат, което изисква притежаването на сканиращи устройства и специфичен платен софтуер за преобразуване на сканирания образ в PDF-формат
  6. Наложената административната практика на Министерство на външните работи по събиране на заявленията за гласуване в чужбина е изключително рестриктивна. По признание на самото министерство  (брифинг 11 октомври 2011 г.), заявления не са отчитани, ако не са били изпратени едно по едно, всяко в отделен имейл или писмо и др. подобни ограничителни тълкувания на изискванията на закона, в разрез с неговия дух и дори със здравия разум.

  Случи ли се нещо след изборите

  На 27 януари 2012 г. в отговор на парламентарно питане затова какво ще бъде предприето по препоръките от доклада на ОССЕ министърът на външните работи заяви:

  „За разлика от практиката досега, Министерството на външните работи подготвя консолидиран коментар по констатациите и препоръките на ОССЕ. За изготвянето му са привлечени широк кръг от институции, които имат отношение към изборите, в това число и Централната избирателна комисия, комисиите на Народното събрание, Главна дирекция ГРАО на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Върховният административен съд, Сметната палата, Съветът за електронни медии, Българската национална телевизия.

  Едва след като съберем коментарите и становищата на тези институции, изготвим нашия анализ и отговор на препоръките на ОССЕ и на Бюрото за демократични институции и права на човека, ще обсъдим евентуални промени в законовата уредба. Това обаче може да се случи, след като всички институции дадат своите коментари. Разбира се, ние се отнасяме изключително положително към всяка организация, която дава своите препоръки за подобряване на процеса в България. Вземаме всички препоръки предвид, анализираме ги внимателно и, разбира се, в крайна сметка решенията ще бъдат взети от Народното събрание, което носи законодателната власт в България.”

  Такъв анализ на досега не е огласен. При запитване направена ли е работна група и има ли издадена заповед на министъра за нейната работа – отговорът бе да подадем заявление по Закона за достъп до обществена информация.

  Какво направи ЦИК

  След изборите, председателят на ЦИК Красимира Медарова пое ангажимент за изготвянето на препоръки на база отчетените грешки.

  В изготвения през март 2012 г.  доклад  за дейността на комисията по време на изборите, възникналите проблеми при организацията на гласуването в чужбина не се споменават..  Има препоръки към начина, по който да протече обучението на СИК в чужбина и как да се организира разяснителната кампания за избирателите там.

  Правната комисия не е разглеждала въпроса за промени в изборния кодекс 

  На 3 февруари 2012 г. парламентът прие решение правната комисия  до три месеца да изготви предложения, с които да отговори на препоръките в доклада на ОССЕ.  Досега комисията не е провела нито едно заседание по темата.

  Мнозинството отхвърли предложението на “Коалиция за България“ Народното събрание да направи временна комисия, която да изработи предложение за промени в Изборния кодекс, с участието на граждански организации и експерти.

  Отхвърлено бе и предложението на „Синята коалиция“ да се задължи парламентът да приеме промени в Изборния кодекс до края на юли 2012 г., които да отговорят на препоръките на ОССЕ.

  Само една от препоръките  на ОССЕ е приемлива за управляващите
  
  По всичко личи, че Изборният кодекс няма да бъде коригиран.  Партията на валстта счита, че правилата са много добри, а  хаосът, предизвикан по време на изборите се представя като “организационни-технически въпроси”, които ще се изгладят във времето.

  Единственото, което се готвят да променят управляващите е използването на СРС-та  за разследване на престъпления срещу избирателните права. От всички 32 препоръки в доклада на ОССЕ – единствено тази e важна за ГЕРБ.

   

  Приложения:

  Писмо на МВнР до ЦИК

  Протестно писмо на инициативата „Искаме да гласуваме“

  ИЗБОРИ 2011 – материали по темата на страниците на Еврочикаго

• Първанов: Обзалагам се, че ще има АЕЦ „Белене“

  По-доброто бъдеще на страната ни минава през възстановяване и ускореното строителство на АЕЦ „Белене“, заяви на митинг в Плевен предишният президент Георги Първанов (2002-2012 г.)

  Спирането на строителството той нарече „престъпно решение, за което носи отговорност лично Бойко Борисов“.

  Първанов се обзаложи пред участниците в митинга с правителството, че нова атомна централа ще има.

  „Ако то (правителството на Б. Борисов – бел.ред.) навреме не осъзнае своята грешка и не направи обрат в поведението си, едно следващо национално отговорно правителство ще запише като точка първа
  в своята програма възобновяване на проекта „Белене“, каза Първанов.

  По думите му това е шансът на България да запази водещото си място на Балканския енергиен пазар.

  Той съобщи, че е подкрепил пусната днес подписка с искане за референдум за АЕЦ „Белене“, и каза, че очаква още в следващите седмици да се съберат над милион подписи.

  На площад „Стефан Стамболов“ в Плевен се бяха събрали стотици хора, които поддържат реализацията на проекта.
  Участниците издигнаха лозунги „Стоп на лъжите за АЕЦ „Белене“ и „Искам да работя тук, в България“.

  Секретарят на „Булатом“ Станислав Георгиев заяви, че „Белене“ е
  технически проект на световно ниво  и отправи предложение на правителството да даде възможност на частен инвеститор да го построи.

  Съпредседателят на гражданското движение „Аз не се отказвам от АЕЦ „Белене“, а ти?“ Красимир Тодоров, един от организаторите на проявата, заяви че протестът е граждански и ще остане такъв, но очаква всички политически сили да застанат зад тях.

  От СДС пък призоваха управляващите да представят пред обществото до края на май пълен одит на поръчките за милиони левове около строежа на АЕЦ „Белене“.

  Според СДС, спирането на проекта АЕЦ „Белене“ е „добра и справедлива кауза“, но от партията посочват, че „въпреки това за последните десет години в основите на проекта са налети над 1,4 млрд. лв.“

  Тези средства са платени от българските граждани, които е крайно време да разберат кой прибра парите им. Време е в проверката да се включи и прокуратурата, се казва в изявление на сините.

  От СДС задават питат защо разследващите органи не проверят дали има доказателства за умишлени престъпления, извършени от министрите на БСП и ръководството на Националната електрическа компания и Българския енергиен холдинг, които отговарят за проекта „Белене“ и защо се бави разследването на договори, свързани с планираната електроцентрала.

  От партията твърдят, че сумите по всички тези договори надхвърлят 550 млн.лв.

  При това протакане от СДС питаме дали има сделка между управляващите от ГЕРБ и замесените в проекта „Белене“ лица от тройната коалиция, се казва в изявлението.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Законът за СРС не е променен, а „бръмбарите“ си остават в ръцете на Цветанов

  Повече от година след като министър-председателят Бойко Борисов пое личен ангажимент за промени в Закона за специалните разузнавателни средства и вътрешният министър да загуби контрол върху тях, такъв проект все още няма. Това обясниха пред Mediapool запознати с прословутия доклад, изготвен от работна група, оглавявана от правосъдния министър.

  Настойчивите опити на Mediapool да изясни защо работата по проекта е замразена и отправените питания към пресцентъра на Министерския съвет обаче родиха „новина“ – в началото на май законовите промени ще бъдат оповестени. В какъв вариант – все още не се знае.

  Обещаните от премиера промени в закона за СРС всъщност бяха единствената реакция на правителството в отговор на безпрецедентния скандал „Тановгейт“ с изтичане на компрометиращи властта записи. През януари 2011 г. във в. „Галерия“ излезе стенограма от подслушан разговор на директора на митниците Ваньо Танов с премиера Бойко Борисов, в който Борисов нарежда на Танов да спре митническа проверка срещу пивоварна “Леденика”, собственост на бизнесмена Михаил Михов (Мишо Бирата), близък до тогавашния президент Георги Първанов.

  Няколко месеца по-късно Михов почина, а през януари т.г. Софийската градска прокуратура спря разследването, което трябваше да установи как са изнесени записите с аргумента, че няма заподозрян.

  Проучванията на ресорните парламентарни комисии показаха, че вината за теча на СРС-та е по-скоро на МВР. Оставка обаче подаде шефът на ДАНС Цветлин Йовчев, а премиерът анонсира законови промени, които да отнемат правата на вътрешния министър да разпорежда СРС-та, а службите и съдиите да бъдат задължени да мотивират по-добре исканията и съответно разрешенията за СРС.

  Към днешна дата е ясно, че проектът за промяната на Закона за СРС вече почти половин година отлежава в Съвета по сигурността към МС, който е председателстван лично от министър-председателя.

  Месеци кореспонденция и въпроси що е то “национална сигурност”

  Борисов реши да лиши Цветанов от достъп до „бръмбарите“ в края на февруари 2011 г., когато скандалът „Тановгейт“ бе в разгара си и виновни за него така и не бяха намерени. Премиерът инициира серия разговори между парламента, прокуратурата и Министерския съвет.

  Два месеца по-късно – през април – със заповед на Борисов бе създадена работна група, председателствана от заместник-министрите на правосъдието и на вътрешните работи, като задачата й е да изготви законопроект за промяна на ЗСРС до 16 май 2011 година. По-късно срокът бе удължен до 31 май същата година.

  За изпълнение на задачата работната група е изготвила доклад до премиера, посочвайки необходимостта от изясняване на някои понятия. Според експертите е трябвало да се разтълкува съдържанието на понятието “национална сигурност”.

  Наистина ли да вземем „бръмбарите“ от Цветанов?

  Както разказаха пред Mediapool запознати с дейността на работната група, членовете й за всеки случай отново са питали премиера дали да запазят правомощията на вътрешния министър да разписва СРС-та.

  Не е известно какво е отговорил Борисов, въпреки ясно декларираното от него намерение да отнеме тези правомощия от вътрешния министър и да ги предостави на главния секретар на МВР. „Не виждам логиката политическо лице да дава тези разрешения, защото главният секретар е висшата професионална фигура в министерството – той трябва да върши това“, заяви премиерът през февруари м.г., а главният прокурор Борис Велчев също изрази мнение, прилагането на СРС-тата трябва да се отдели от политиката.

  Тогава Борисов каза още, че не е работа на вътрешния министър да утвърждава агентурния апарат и да знае кои са агентите, а е работа на професионалното ръководство. Разделянето на политическото и професионалното ръководство Борисов определи като „много силна реформа“ за МВР, с която ще се гарантират правата на гражданите.

  Към днешна дата не е известна съдбата на доклада, изготвен от работната група.

  Известно е само, че на 29 юли 2011 г. в Министерството на правосъдието е получен за становище законопроект за промяна на ЗСРС, разписан от секретаря на Съвета по сигурността към МС Румен Миланов, който е и директор на прословутия антикорупционен център към кабинета БОРКОР. Центърът трябваше да изготви стратегии за борба с корупцията по високите етажи на властта, но все още не е започнало да функционира.

  Министерството на правосъдието обаче е изразило становище, че законопроектът трябва да бъде обсъден в Съвета по сигурността, чийто секретар е автор на промяната в нормативния акт.

  Всички документи по темата – на лично разпореждане на Борисов

  Проверка на Mediapool в Министерството на правосъдието показа, че от началото на декември 2011 г. всички документи, свързани с промяна на закона за СРС, окончателно са предадени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.

  От Министерството на правосъдието заявиха, че досега никой не ги е търсил по тази тема.

  Според неофициална информация председателстваният от Бойко Борисов съвет, в който влизат още вътрешният и външният министър, дори не се е е занимавал с предложените им промени.

  Запознати обясниха, че “проектът отдавна вече е в историята” и по него не се очаква никакво движение. Тогава, когато беше необходимо да се успокои общественото мнение, това бе направено, но единственият резултат е, че вече не се говори за променяне на закона – разясниха депутати от мнозинството.

  От пресцентъра на Министерския съвет уточниха, че по законопроекта, без да е ясно по кой – изработеният от Румен Миланов, или по този, изпратен от работната група, е работено. В понеделник ще бъде пратена документацията за повторно съгласуване с институциите – правосъдното министерство и прокуратурата.

  От Министерския съвет заявиха пред Mediapool, че се надяват в началото на май да качат окончателния вариант на сайта на правителството и след двуседмичния срок за обществено обсъждане, проектът да бъде одобрен от МС и след това внесен в парламента.

  От сайта на Съвета по сигурността към МС обаче изобщо не става ясно дали той извършва някаква дейност.

  За трите години управление на кабинета на ГЕРБ графите “Работна програма” и “Отчет на работната програма” са празни, въпреки че Борисов, чиято политическа кариера започна именно от сферата за сигурността, многократно е заявявал пристрастността си към този сектор.

  Според сега действащия Закон за СРС подслушването се разрешава от съда, но вторият разрешителен режим е в ръцете именно на вътрешния министър. Той трябва да издаде разпореждане за изпълнение на съдебното разрешение, което се изпраща в секретната служба в МВР СДОТО (Специализирана дирекция за оперативно-технически операции). Ако министърът не издаде това разпореждане, СРС не се прилага. Самостоятелно министърът има право да разпорежда и 24-часово подслушване или издирване без предварително съдебно разрешение.

   

  Източник:   Mediapool

• Полк. Николай Марков: НСО охранява престъпните босове

  

  София /КРОСС/ Хора от знаковата организирана престъпност получаваха охрана от НСО. Всички знакови престъпници са с хора от НСО и в момента. Организираната престъпност, шофьорите им, охраните са хора от НСО, които са работели за организираната престъпност, докато са били служители на НСО. Това каза пред БНР полк. Николай Марков, бивш офицер от НСО, уволнен от президента Георги Първанов.

  Организираната престъпност се ръководи от хора, свързани с бившата ДС, категоричен бе той. Когато Първанов ме извика при него на КСНС*, аз казах пред журналистите тогава, че закон за НСО няма да има. А темата на КСНС беше срещу приемането на такъв закон.

  Закон за специалните служби няма, защото те се използват за обучение на кадри на организираната престъпност. Познавам лично хора, пратени от сградата на президентството, отиващи при организираната престъпност да ги охраняват като частна охрана. Това е недопустимо, но е факт, допълни Марков.

  Той бе категоричен, че ако не се мине през пълна реформа и пълно разкриване на тези две специални служби, никога няма да можем да продължим напред. Тези неща, които са се случвали, те носят определени последствия. Имаше хора, които след отчет на Сметната палата се самоубиха. Дал съм това, което трябва в ръцете на господин Плевнелиев. Той трябва да се произнесе какво се прави оттук нататък, отбеляза Марков.

  Първанов като президент беше един страхлив човек, каза още бившият служител на НСО. Това, на което съм свидетел, и това, което знам, защото съм бил и негова охрана, е, че това е един страхлив човек, който използва всякакви хора, които да прикриват неговите глупости. А Първанов направи безкрайни глупости в сферата на сигурността, категоричен бе Николай Марков.
  _______________________________________________
  *КСНС – Консултативен Съвет за Национална Сигурност, свикван от Президента на РБ.

• ККП погна своите червени плутократи

  

  Разследването на Бо Шилай от най-висшите кръгове на Китайската комунистическа партия (ККП) се разшири и в криминални рамки. Активите в чужбина на семействата Бо и Гу също станаха обект на официално разследване…

  Хонконгското списание Asia Weekly разкри, че режимът в Пекин е изпратил работна група в Хонконг. Работната група се състои от членове на Обществена сигурност и Финансовия отдел. Те са отишли ​​в Хонконг, за да разследват огромните активи, притежавани от семействата на Бо и Гу, и техните скрити заплетени връзки.

  Бащите на Бо и Гу са ветерани от ККП. Бащата на Бо Шилай е Бо Йибо, един от Осемте Старейшини на ККП.Използвайки псевдоним, по-големият брат на Бо Шилай става заместник-генерален директор на Everbright Group. Everbright е създадена от Държавния съвет на ККП и в нея годишната заплата на брата на Бо е 1.7 милиона щ.д..

  Съпругата на Бо, Гу Кайлай, е най-малката дъщеря на Гу Джингшенг. Според Bloomberg News всичките четири сестри на Гу са богати. Те управляват мрежа от предприятия от Пекин и Хонконг до Карибите. Техните активи са изчислени на стойност най-малко 126 милиона щ.д. (1 милиард юана).

   

  Източник:   epochtimes-bg.com

  ________________________

  Бел.ред.:   Заглавието е на Еврочикаго.
  

• Broadway in Chicago представляет: “CATS” (“Кошки”) в Чикаго

  “Кошки” – сегодня и навсегда

  11 мая 1981 года на сцене Нового театра в Лондоне
  состоялась мировая премьера нового мюзикла Эндрю Ллойд Уэббера “Кошки”. Тогда еще никто не мог предположить, что этот мюзикл станет самым долгоиграющим бродвейским и уэст-эндским шоу в истории, что его поставят более сорока раз в тридцати странах на десяти языках, а зрителями станут более пятидесяти миллионов человек, что песни “Jellicle Songs for Jellicle Cats”, “Memory”, “The Jorney To The Heaviside” и другие превратятся в настоящие хиты всех времен и народов… Тогда, в мае 1981 года, в Новом театре собрались поклонники творчества Уэббера посмотреть и послушать его новую премьеру – сочинение по мотивам книги детских стихотворений английского поэта
  Томаса Стерна Элиота “Популярная наука о кошках, написанная старым опоссумом”. Для любителей поэзии Элиот воспринимается прежде всего как автор сложных, философских, серьезных произведений, а широкому кругу читателей он известен благодаря Старому Опоссуму и его Трактату о кошках. Опоссома Элиот придумал для своих крестников, которых очень любил и с которыми переписывался исключительно в поэтической форме. Детям стихи понравились, и автор решил собрать их в отдельную книгу и опубликовать.

  Эндрю Ллойд Уэббер знал книгу Элиота с детства.
  Став композитором и будучи сам большим любителем этих замечательных, изящных животных, он решил превратить стихи Старого Опоссума в песни. Кстати, это был первый случай, когда в основе мюзикла был текст. Обычно вначале композитор сочинял музыку. Так создавались “Иисус Христос – суперзвезда” и “Эвита”.

  В мюзикле “Кошки” появился персонаж, которого нет в
  книге. Это кошка Гризабелла. Когда вдова Элиота узнала о работе Уэббера, она подарила ему неизданные стихи мужа, и там композитор нашел стихотворение о
  Гризабелле, которое легло в основу пролога спектакля. Первой исполнительницей роли Гризабеллы на Бродвее была певица и актриса Бетти Бакли.

  В качестве режиссера будущего спектакля был приглашен Тревор Нанн, до этого ставивший серьезные шекспировские спектакли в лондонских театрах. Вскоре Эндрю нашел место, где он хотел бы поставить своих “Кошек”: в Новом театре Лондона. Спектакль шел с большим успехом, заслужив звание самой “долгоиграющей” театральной постановки в истории английского театра (более 6 400 представлений).

  “Кошки” стали причиной трех фатальных перемен в
  жизни Эндрю. Во-первых, он поссорился со своим другом и партнером Тимом Райсом – вместе они больше не работали. Во-вторых, роль кошки Джемимы получила юная певица Сара Брайтман. Придя на прослушивание в голубом парике, она сразила
  всех. Посетив представление спектакля “Соловей”, где Сара играла главную роль, Уэббер буквально влюбился в ее голос. В-третьих, “Кошки” стали первым мюзиклом
  с новым для композитора продюсером Камероном Макинтошем. Впереди у них будут “Звездный экспресс”, “Призрак оперы”, “Аспекты любви”…

  А ведь поначалу спонсоры не верили в успех “Кошек”,
  и у Макинтоша возникли проблемы с финансированием проекта. Уэббер заложил свой дом и все деньги бросил на создание спектакля. Макинтош придумал остроумный ход: поместил в газете “The Evening Standard” фото своего кота Хвастуна. На фотографии Кот платил семьдесят пять фунтов в фонд будущей постановки. Рекламный трюк
  сработал, и необходимая сумма была собрана. После премьеры мюзикла зрители и критики были единодушны в восторженных оценках спектакля, а Макинтош сказал Уэбберу о конкурентах: “Знаешь, когда они все решат, что с них довольно, и они уйдут, мы с тобой останемся”.

  Бродвейская премьера “Кошек” состоялась 7 октября
  1982 года в театре Winter Garden. С тех пор на протяжении почти восемнадцати лет на здании театра висел огромный щит с большими кошачьими глазами на черном фоне (логотип мюзикла) и надписью: “Кошки – сегодня и навсегда”. В 1997 году мюзикл обошел по количеству сыгранных спектаклей “Кордебалет” (“A Chorus Line”) и был признан бродвейским долгожителем номер один. А когда пришло время прощания (10 сентября 2000 года), в Нью-Йорке устроили праздник и показали последний спектакль на огромном экране, установленном на площади.

  Мюзикл “Кошки” был удостоен премии Лоуренса Оливье, приза Evening Standard Award в номинации “Лучший мюзикл”, семи премий “Тони”, премии Мольера во Франции, семи премий Dora Mavor Moore в Канаде, семи наград в  Японии. Записи лондонского и бродвейского оригинальных составов были удостоены премии “Грэмми”.

  Совсем скоро один из величайших мюзиклов XX века, легендарный шедевр Эндрю Ллойда Уэббера в оригинальной постановке Тревора Нанна (единственная постановка мюзикла в Северной Америке, официально санкционированная композитором) можно будет увидеть в Чикаго!

  1-6 мая 2012 года. Cadillac Palace Theatre, 151 West Randolph Street, Chicago, IL 60601. Заказ билетов в театральных кассах “Broadway in Chicago” (24 West Randolph Street, 151 West Randolph Street, 18 West Monroe Street, 175 East
  Chestnut, 845 North Michigan Avenue), по телефону 800-775-2000 или на сайте www.BroadwayInChicago.com. Групповые скидки (15+) – по телефону 312-977-1710. Подробная информация – на сайте http://www.catsthemusical.com/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   Фотографии к статье:

  Фото 1-4. Сцены из мюзикла “Кошки” (Все фотографии – Джоан Маркус)

   

• Президенството планира конференция за българската диаспора тази есен в Брюксел

  Текстът, който следва след въвеждащото резюме, е стенограма от днешно интервю на българския вицепрезидент Маргарита Попова за предаването „Събота 150“ на БНР, публикувана от Агенция „Фокус”.

   

  В хода на разговора Попова коментира изявлението си относно еврочленството на Сърбия, изказано на Великденския детски фестивал в Босилеград наскоро, което Еврочикаго също отрази (линк). Госпожа Попова казва относно коментирания преди това от нея български въпрос в Сърбия в ефира на „Хоризонт”, че:  „Термини като „вето”, „ултиматум” и „условия” не са тема на разговор с мен. […]България е пълноправен член на Европейския съюз и в рамките на Европейския съюз и за европейската интеграция на всички държави, които са поели по този път и които ние подкрепяме, трябва да е ясно, че като пълноправен член на Европейския съюз, България има право да поставя всички въпроси, които тя смята за важни. Същото се отнася и за всеки политик, за всеки държавник. Това е част от ценността на европейския проект. Всеки да може да постави въпроси, които го вълнуват, които смята че за важни за него самия, за неговата държава, за неговата общност или за другия – за човека или личността.”  Както и, че „България в своята политика никога не е използвала методи за изнудване. В това съм абсолютно убедена и в исторически и в съвременен план.” (В известен смисъл нейните думи по този въпрос оставят впечатление за известно смекчаване на тона по отношение на проблемните точки, свързани с правата на българското малцинство в Сърбия.)

  Вицепрезидент Попова споменава и – подобно на не един идва български политици преди нея – за нуждата от нова, по-адекватна стратегия за българите в чужбина: „Един нов стратегически модел, нова стратегия за отношение към българските общности и техните организационни структури навсякъде по света, за да поставяме тези въпроси, за да помагаме тези въпроси да бъдат решавани.”  Тя казва още, че: „…това правителство започна работа и по въпросите за изработване на нова стратегия за отношението на българската държава към българите и към българските общности в чужбина. Ще работи заедно и разбира се президентската институция желае и ще се включи в изработването на тази стратегия. Аз искам само някои неща да маркирам, освен това което вече казах, че в центъра на изработването на тази стратегия трябва абсолютно задължително да бъдат отчетени желанието и потребностите на българските общности и на техните организационни звена и на отделните българи, разбира се в чужбина, това е едно. Второто нещо, което е много важно и което аз съм сигурна, че ще бъде застъпено в този програмен документ, в тази стратегия – българските власти да работят не само на ниво държавни институции, а е много важно да се работи с местната власт, с общините.”

  Водещият на предаването „Събота 150“ е малко скептичен, впрочем, по отношение на политиката на държавата към българите в чужбина и новите стратегии. Той споделя това със заместника на българския държавен глава: „Когато говорим за стратегии за българите в чужбина, това е един лист хартия с написани идеи, който не може да се реализира, ако не се променят законите и ако изпълнителната власт не застъпи сериозно в тази сфера. Не говоря само за българското гражданство, а говоря и по принцип за тази стратегия, за която вие говорите за българските общности зад граница, която според вас трябва да се изработи. Ще имате ли силите както институция, отделно от тази на правителството, да повлияете на изпълнителната власт? Защото в крайна сметка правителството на ГЕРБ вече е три години, но практически особен резултат, да ви кажа честно, по отношение на промяна някаква в политиката на българите зад граница, няма като резултат. Това ще ви го потвърдят много хора. Имаше един нероден закон за българите в чужбина, който, честно да ви кажа, не знам къде е в момента, в кои чекмеджета отлежава? Той беше сътворен от Агенцията за българите в чужбина.”

  Попова отговаря, че: „Да, разбира се… Въпросът не е само да се сдобиеш с един документ, който ти удостоверява чрез българския произход и принадлежност към държавата. Въпросът е да можеш да работиш в тази държава, да можеш по-лесно да правиш бизнес, да можеш да се установяваш по-лесно тук, да имаш имот, да имаш имущество. Въпросът е да можеш да представляваш по-лесно тази държава. С една дума не документът, а връзката, по-тясната връзка с тази държава е важна и това са част от нещата, по които националните ни институции чрез Държавната агенция за българите в чужбина вече работят.”
  

  От края на този разговор става ясно, че президентската институция, съвместно с Агенцията за българите в чужбина, планира тази есен конференция с участието на представителите на българските общности: „…планираме президентската институция, заедно с Държавната агенция за българите в чужбина, в края на октомври и началото на ноември да направим голяма конференция в Брюксел. С участие на представителите на българските общности, с техните организационни звена, за да чуем, за да се видим с хората и да чуем и техния глас, да кажат и те какво искат. Аз получих в последните дни огромна подкрепа от много от тях. Пишат в президентството, обаждат се и на моя началник на кабинет и на мен, на сътрудници, с които аз работя, и с които бяхме и в Босилеград. Надеждата е огромна, желанието за работа е огромно, обичта към родината е огромна. И ние като членове на Европейския съюз и като ангажирани и просветени европейски политици сме длъжни да работим. И аз ще продължа да правя това, което правя, и със същата ангажираност и отговорност, и за всичко това, което заявих и казах в Босилеград, към всички останали общности без значение, и българи. Без значение те къде се намират.”

   

  ––––––––––––––––––––

  Цялото интервю на българския вицепрезидент

  за Националното радио

   

  Водещ: Вицепрезидентът на България госпожа Маргарита Попова е гост в студиото на „Хоризонт” и международния обзор на седмицата „Събота 150”. Добре дошли.

  Маргарита Попова: Благодаря.

  Водещ: Госпожо Попова, поводът да ви поканим днес е вашето посещение по Великден в Босилеград в Сърбия, където вие бяхте на традиционния детски фестивал и едно ваше изказване по време на разговора с председателя на Българския културно-информационен център в Босилеград господин Иван Николов, по повод нарушаване правата на българите в Сърбия. Тогава Вие заявихте – Сърбия ще стане член на Европейския съюз обаче без решаване на вашите въпроси няма как да се случи това. Оттам го поеха вестниците, изданията. Много се спекулираше с това ваше изказване. Дали означава това, че искате България да се възползва от правото си на вето за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз или не, как да тълкуваме?

  Маргарита Попова: Господин Миладинов, аз благодаря за вашата покана, за да можем да поговорим по този въпрос. В началото веднага бих искала да кажа, че аз говоря ясно. Имам ясно изразени граждански позиции. Позиции на политик и сега на държавник, и не ми се налага да дообяснявам това, което казвам. Това, което казах в Босилеград е точно това, което цитирахте, а то е, първо, че Сърбия ще стане член на Европейския съюз. Разговор с Културно-информационния център с българската общност не е бил воден за нарушаване правата на българите в Сърбия. Беше воден за фестивала, това уникално мероприятие, този труден проект, който съществува 19 години и, който е надживял по мащаби и по значимост и създателите си. И в този смисъл ние разговаряхме за това, че европейската интеграция като инструмент е много важна за региона, че България е от страните и, че българската държава има единна позиция по въпроса. За това, че страните в региона е добре да поемат пътя на европейската интеграция, за да могат да бъдат решени всички съществуващи проблеми. Защото това е един от начините, един от моторите за решаване на проблемите, в името на сигурността, на отделния гражданин, на държавите в региона. В името на икономическия просперитет и в името за съхраняване на културната уникалност на региона. Аз предполагам, че бихте искали да коментираме и втората част от изказването след моята заявка, че Сърбия ще стане член на Европейския съюз, но това ще се случи след като бъдат по пътя на европейската интеграция решени всички проблеми, които са признати като ценност и които са въздигнати в критерий за членството. Защото това е така и защото това е вярно. България мина по този път. Ние бяхме кандидати за член на Европейския съюз. Мина дълъг, изпълнен с много усилия път на предприсъединителен период, за да изпълним критериите за членство на Европейския съюз. Европейският съюз е модерен модел, в който като основна ценност и в центъра на този модел се поставят принципите за солидарността и принципите за значимостта на човешката личност и на човешките общности. Така че вие не можете да очаквате от мен като държавник, като политик и като вицепрезидент на Република България аз да подценявам или да не чуя, който и да е проблем на отделен българин или на българска общност чрез техните организационни структури, където и да е по света, за решаване на техните проблеми. Искам това ясно и категорично да изразя във вашия ефир и тези мои думи да стигнат до всички българи и до всички общности в целия свят. В мое лице като политик те ще имат поддръжник и те ще имат съмишленик, за да изградим една нова стратегия за отношение на българската държава към българските общности и българите в чужбина. Защото имаме нужда от това и аз го знам не само като убеден европейски политик, а и се убедих в това от думите, от желанията и от съкровените мечти, които с мен споделят българите и общностите на местата, където имах възможност досега да отида, да се срещна с тях и да разговарям. Така, че моето изказване е ясно и категорично. По пътя на европейската интеграция. Всяка личност, всяка общност и всяка държава имат шанс да решат проблеми и да може да се даде дух и живот на европейските ценности, които са част от вечните ценности за добро, за просперитет, за сигурност и за съхраняване, и за изява. Не само за съхраняване, но и за изява на националната идентичност и на националното самоопределение на всеки един индивид и личност в човешкото общество.

  Водещ: Пътя на европейската интеграция фактически за Сърбия, както и за другите балкански страни минава през преговори с Европейската комисия. Те са по глави. В тях има глава „Правосъдие”, „Вътрешни работи”, „Спазване на човешките права”. Ако проблемите, за които вие говорите, не бъдат обсъдени по време на тези преговори и не бъдат задоволени исканията на нашите сънародници, това означава ли, че според вас, България трябва, следващата стъпка естествено, за да се случи това, една от страните членки, която има интерес, както това неведнъж се е случвало в Европа, да се възползва от правото си на вето?

  Маргарита Попова: Термини като „вето”, „ултиматум” и „условия” не са тема на разговор с мен, господин Миладинов. Така че ние няма да разговаряме по този начин. На вашия въпрос или така на вашите формулировки, аз обаче ще кажа следното нещо. България е пълноправен член на Европейския съюз и в рамките на Европейския съюз и за европейската интеграция на всички държави, които са поели по този път и които ние подкрепяме, трябва да е ясно, че като пълноправен член на Европейския съюз, България има право да поставя всички въпроси, които тя смята за важни. Същото се отнася и за всеки политик, за всеки държавник. Това е част от ценността на европейския проект. Всеки да може да постави въпроси, които го вълнуват, които смята че за важни за него самия, за неговата държава, за неговата общност или за другия – за човека или личността.

  Водещ: Точно това е важно и това е важно, че ги поставяте.
  Маргарита Попова: Естествено, разбира се.
  Водещ: Че поставяте тази тема, защото досегашната позиция на българското правителство, в лицето на Министерство на външните работи е безусловна подкрепа за Сърбия.

  Маргарита Попова: Именно, именно.

  Водещ: Вие подкрепяте тази позиция?

  Маргарита Попова: Тази позиция е единната позиция на българската държава за европейската интеграция и пътя на европейската интеграция, който път сръбската държава и останалите държави са поели. Ние стоим зад всички държави и ще ги подкрепяме с целия опит който имаме, с експертиза и с осъзнатите европейски и вечни човешки ценности които сме възприели, пътя на които искаме да следваме. Няма никакво съмнение в това и затова имаме това право да поставим винаги въпроси, които смятаме че са нужни, че са важни, че са необходими за разрешаване да бъдат разрешени. Това е от общ интерес и в интерес на двустранно сътрудничество за конкретната държава, за конкретната общност и за целия Европейски съюз.

  Водещ: Нека малко по-конкретно по отношение на тези проблеми, които не от вчера се споменават от представители на българските граждани в Сърбия, в Босилеград, в Димитровград и в другите населени с българско население градове. Едни от основните, така, искания са свързани с преподаването на майчин език в училищата българския език, също така за вероизповеданието в църквите да се говори български език и също така административни документи в общините да бъдат изписвани на български език съгласно местното законодателство на Сърбия, което фактически включва определени права за национални малцинства, така наречени, каквото е и българското там, то е признато по закон. Смятате ли, че всичко там наистина е наред, спазват ли се тези…?

  Маргарита Попова: Аз не съм човекът, който сега би трябвало да каже дали там всичко е наред. Това са въпроси, които най-напред националните институции на всяка държава, които са поели по пътя на европейската интеграция трябва да решат. Но толкова е по-добре за всяка национална институция и по-лесно да реши тези проблеми, когато има съсед като България, за който най-важната политика е политиката на добросъседство и е много важно това, че ние минахме и минаваме и все още вървим по този път, за да можем да помогнем с всичко с което можем. Българската общност в Босилеград сподели и разговаря по тези въпроси, можем заедно и чрез изработване от нашите национални власти в лицето на Държавната агенция за българите в чужбина, Външно министерство, Социалното министерство и разбира се президентската институция. Един нов стратегически модел, нова стратегия за отношение към българските общности и техните организационни структури навсякъде по света, за да поставяме тези въпроси, за да помагаме тези въпроси да бъдат решавани. Това е изключително важно, защото за мен много важна ценност е възможността за изява на националната идентичност, култура, духовност. Това е много важно, това е най-важния мост за сближаването между държавите и трябва да го използваме да го направим това. Още повече че, господин Миладинов, това което видях аз в Босилеград е една уникална инициатива, за която искам да кажа, че бяхме впечатлени всички и за която искам да кажа, че е инициатива, която е надживяла създателите си. Този Международен детски Великденски фестивал е започнал преди 19 години. В него са участвали 30-40 деца. Сега участват над 700 деца от 5 държави като празниците се провеждат едновременно на териториите на две държави. С екскурзия от Сърбия до Рилския манастир, с много игри, с много смях, с много веселие, чудесна инициатива, която заслужава подкрепа. И която инициатива, абсолютно съм убедена, че много уверено води Сърбия по-бързо към европейско членство, в което аз не се съмнявам.

  Водещ: Защото споменахте за стратегия, цялостна нова стратегия за българските общности зад граница и конкретно, когато говорим за, нека така да се изразя, историческите общности, в съседните до нам балкански страни. Т.е. според вас политиката на изнудване не е правилна политика? Да използваме европейското си членство за някакъв вид поставяне на условия, това не е, по-скоро да им помагаме на нашите съседи.

  Маргарита Попова: България в своята политика никога не е използвала методи за изнудване. В това съм абсолютно убедена и в исторически и в съвременен план. Категорично.

  Водещ: Това отнася ли се за общности примерно в Македония, Албания, също така, това са членки. Там поставят между другото същите проблеми каквито поставя и господин Николов. Той, Иван Николов, председателя на Културно-информационния център в Босилеград. Един от проблемите, т.е. едно тяхно настояване е за улеснени процедури за придобиване на българско гражданство. Тук стратегията, според вас, трябва ли да има промяна?

  Маргарита Попова:  Да, говорихме по този въпрос. Ще ви кажа. Ние направихме много важни стъпки на промяна още през есента на 2009 г. и пролетта на 2010 г. Всъщност сегашното правителство взе мерки във връзка с обработените десетки хиляди преписки за българско гражданство, не само свързани с българи от общностите в съседните, но и в други държави, за да може тези процедури да вървят по-бързо. Това което разговаряхме и с господин Николов и с другите участници в този хубав празник и в нашия Културно-информационен център е това, че те искат тези преписки да се обработват малко по-бързо. Вие знаете, че в Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието се разискват тези въпроси и в този Съвет участват много представители на различни национални институции. Преписките получават санкции във всяка една от тези национални институции и това разбира се изисква време. Това са техните претенции. И в сега действащия закон за българското гражданство и за българите и българските общности, живеещи извън пределите на България за получаване на гражданство по произход има облекчения. Има облекчения и те много добре ги знаят и те са доволни от това. Въпроса е преписките, по които хората са подали молби да бъдат ускорени и да бъдат гледани по-бързо. Аз веднага взех мерки, разбира се. Влязох в контакт с директора на Съвета по гражданство в Министерство на правосъдието и се разбрахме, че ще поканим институциите националните, които гледат преписките да свършат тази работа по-бързо, за да могат да бъдат удовлетворени гражданите. Иначе те и сега по облекчен ред получават при, ако отговарят на условията на българския закон, българско гражданство.

  Водещ: Така е. С това удостоверение за български произход, фактически тези граждани на Сърбия, Албания, Македония, дори Украйна, Молдова, нали навсякъде където има българска диаспора, получават български паспорти, стават граждани на България с двойно гражданство. Но така помагаме ли им според вас? Каква е целта на това нещо България да дава гражданство на своята диaспора, която по исторически причини е на територията на други държави? Каква е тази помощ по този начин?

  Маргарита Попова: Да разбира се, въпросът, който вие задавате и който поставяте, има основание. Въпросът не е само да се сдобиеш с един документ, който ти удостоверява чрез българския произход и принадлежност към държавата. Въпросът е да можеш да работиш в тази държава, да можеш по-лесно да правиш бизнес, да можеш да се установяваш по-лесно тук, да имаш имот, да имаш имущество. Въпросът е да можеш да представляваш по-лесно тази държава. С една дума не документа, а връзката, по-тясната връзка с тази държава е важна и това са част от нещата, по които националните ни институции чрез Държавната агенция за българите в чужбина вече работи. Какво имам предвид? Много е важно при нашия нов подход и при изграждането на една нова стратегия в центъра на вниманието като основен и ръководен принцип да се поставят разбира се, желанието и интересите, и потребностите на хората, които живеят отвъд пределите на родината. Не може да се прави стратегия, да се изпълняват планове и графици, без да чуеш, да знаеш от какво точно, от каква, какво точно имат потребност тези хора, какво точно тях ги вълнува. За да можеш да направиш това и да намериш добрия център на една стратегия, ние трябва да познаваме тези хора. Има българи и български общности, които са различни поколения емигранти и различен тип, различни видове, които така или иначе са по целия свят. Имаме емигранти, които са напуснали пределите на родината пред 1989 г. Имаме икономически емигранти, които напуснаха веднага след 1989 г., имаме тези българи, за които говорим, но е много важно…

  Водещ: Нека разграничим. Става въпрос наистина за българската диаспора в балканските страни.

  Маргарита Попова:  Те са едни от хората, които искат да имат българско гражданство, защото така усещат. Това е тяхната потребност и така усещат те своята принадлежност и своята връзка. И това е достойно за уважение. Това е една от много важните ценност и по пътя към европейската интеграция. И затова тези хора получават българско гражданство, когато отговарят на всички условия на българския закон.

  Водещ: Вие споменахте за това, че трябва да се опитваме да ги привличаме да идват в България, тъй като ние имаме демографски проблеми. Предполагам имате предвид, че евентуално те могат да бъдат потенциални граждани на наша територия?

  Маргарита Попова: Няма никаква пречка за всякакви техни желания. Икономическия просперитет, хората могат да живеят където пожелаят да се установят. Важното е ние да имаме, да сме наистина и ние силни икономически, за да можем да ги посрещнем тези хора и да им дадем възможност където пожелаят под слънцето, включително и в България да се установят, да имат свой дом, да имат свой бизнес. Това е съвременното разбиране.

  Водещ:  Задавам ви този въпрос, защото има и други, тези и други критики към България, не само към България, че едва ли не води експанзионистка политика на раздаване на паспорти. Ето миналата година над 40 хиляди македонски граждани са получили, над 20 хиляди молдовски граждани, около 4 хиляди сръбски. Това са данни, които може би трябва вие да ми помогнете дали са точни. Но раздаването на паспорти води автоматично до попълването на пазара на труда?

  Маргарита Попова: Така е.
  

  Водещ: Напротив, може би води до попълване на пазара, на германския пазар на труда с македонски граждани с български паспорт.

  Маргарита Попова: Така е и тези процеси неминуемо ще се случват. Няма как. Това е динамиката, това е действителността, това е живота в момента, така е. Но български паспорти, българско гражданство получават всички тези които желаят и които отговарят на условията по българския закон. Ние изпълняваме българския закон. Бих искала нещо друго да добавя, обаче. Важно е и имаме нужда освен от нова стратегия и отношение на държавата и за взаимодействието между държавата и българските общности, без значение те къде са. Имаме нужда от една стратегия и концепция за българското гражданство въобще. И аз съм поставила този въпрос още през 2010 г. когато направихме първите изменения в Закона за българското гражданство. Хубавото би било да седнем българските институции всички заедно и да помислим за една концепция за българското гражданство. Мисля, че времето е дошло да се реши този въпрос.

  Водещ: Когато говорим за стратегии за българите в чужбина, това е един лист хартия с написани идеи, който не може да се реализира, ако не се променят законите и ако изпълнителната власт не застъпи сериозно в тази сфера. Не говоря само за българското гражданство, а говоря и по принцип за тази стратегия, за която вие говорите за българските общности зад граница, която според вас трябва да се изработи. Ще имате ли силите както институция, отделно от тази на правителството, да повлияете на изпълнителната власт, защото в крайна сметка правителството на ГЕРБ вече е три години, но практически особен резултат да ви кажа честно по отношение на промяна някаква в политиката на българите зад граница, няма като резултат? Това ще ви го потвърдят много хора. Имаше един нероден закон за българите в чужбина, който честно да ви кажа не знам къде е в момента, в кои чекмеджета отлежава? Той беше сътворен от Агенцията за българите в чужбина. Т.е. да не остане така че, знаете всеки президент ходи в Босилеград, в Димитровград, в Ниш, в Скопие. Вижда се с хората. Много патриотично, много хубаво, нали обещават се едни неща и всичко така си остава в пространството.

  Маргарита Попова: Не сте точен в констатацията, че всеки президент ходи в Босилеград и някъде другаде, където споменахте.
  Водещ: Посещенията в Тараклийския регион и навсякъде са….
  Маргарита Попова: В Босилеград до великденските празници не беше ходил представител на българската президентска институция и сега ние за първи път отидохме там и се срещнахме там. При това беше много впечатляващо и много радващо за всички в Босилеград. Прав сте, но искам да ви кажа, че това правителство започна работа и по въпросите за изработване на нова стратегия за отношението на българската държава към българите и към българските общности в чужбина. Ще работи заедно и разбира се президентската институция желае и ще се включи в изработването на тази стратегия. Аз искам само някои неща да маркирам, освен това което вече казах, че в центъра на изработването на тази стратегия трябва абсолютно задължително да бъдат отчетени желанието и потребностите на българските общности и на техните организационни звена и на отделните българи, разбира се в чужбина, това е едно. Второто нещо, което е много важно и което аз съм сигурна, че ще бъде застъпено в този програмен документ, в тази стратегия – българските власти да работят не само на ниво държавни институции, а е много важно да се работи с местната власт, с общините. Това го потвърдиха и такова желание изразиха и нашите сънародници в Босилеград, те искат по-тесни икономически връзки с Кюстендилския регион, с Благоевград, с Перник. Това е чудесно, това е мостът и това е пътят по европейската интеграция.

  Водещ: Точно така.

  Маргарита Попова: Така че на мен ми се струва този пункт за много важен. Действието на държавата, но и участието на общините, на местната власт. И третата бележка, която с удоволствие бих споделила с вас като мое впечатление и мое дълбоко убеждение, че трябва да залегне в тази стратегия да работим и с гражданския сектор. Защото Българския културно-информационен център в Босилеград е гражданския сектор. Това е неправителствения сектор там. Те организират този фестивал, те вече 19 години поддържат горещо огнището.

  Водещ: Но те искат финансиране, госпожо Попова.

  Маргарита Попова: Поставиха го този въпрос хората и казаха: „Мероприятието ни надраста, искаме помощ, помогнете ни” и разбира се стана въпрос…

  Водещ: Финансиране и за преподаването на български език в българските училища.

  Маргарита Попова: Така е, това също.

  Водещ: А като гледам бюджетирането на правителството последните три години, размера за образованието знаем какъв е.

  Маргарита Попова: Сега и за 2013 г. ще бъдат дадени още и повече пари за българското образование, браво на правителството и на кабинета за това да отдели пари за образованието. Това е много важно. За отстояване и да дадеш възможност на хората да идентифицират своята културна, своята национална идентичност. Да могат да я изявяват, това е много важно. И пътя на образованието, на културата е най-истинския и най-верния път да съхраним културната уникалност, идентичността и европейските ценности, които сме осъзнали и за които помагаме да се случат на всяка държава, на всички общности които са поели по този път.

  Водещ: Накрая, като обобщение, може би ще ви се наложи да работите по тази стратегия и със следващото правителство, не само с това. Ще продължите ли тази линия, наистина, да очакваме ли от вашата институция конкретни изпълнения към изпълнителната власт? Наистина тези мнения, които искате да съберете от общностите, ще ги видим ли в публичното пространство като оформена концепция и стратегия скоро и кога?

  Маргарита Попова: Ще участвам. Ще участвам с удоволствие и с това правителство, и със следващото правителство. Впрочем смисълът на изработване на една стратегия е тя да даде дългосрочна посока. От там насетне следват конкретните програми, конкретните планове, конкретното финансиране, за да може стъпка по стъпка да се изпълнява изработената стратегия. Това е добър подход, добър държавнически подход и аз ще го следвам. Затова още веднъж искам във вашия ефир да се обърна към всички български общности, към всички българи в чужбина и към всички държави, поели по пътя на европейската интеграция. Стоим зад гърба им. Ще помагаме, това е наше европейско задължение. И ще се радваме да можем с опита си да допринесем членството и вечните човешки ценности да се сбъдват по-бързо, по-скоро в интерес на всички на планетата. България е добър съсед. България е с опит и можем да дадем, можем да работим, можем да помогнем. Във връзка с изработването на стратегията към която вие проявявате с основание любопитство, бих искала да допълня и още нещо много важно. За да се опознаем, за да се чуем, за да поставим в центъра на бъдещата стратегия за отношение на държавата към българите извън нейните граници е много важно да се чуем с хората, да се видим, да чуем техните желания, защото те ще кажат: „те много могат, много очакват и много са готови да дадат”. Затова планираме президентската институция заедно с Държавната агенция за българите в чужбина в края на октомври и началото на ноември да направим голяма конференция в Брюксел. С участие на представителите на българските общности, с техните организационни звена, за да чуем, за да се видим с хората и да чуем и техния глас, да кажат и те какво искат. Аз получих в последните дни огромна подкрепа от много от тях. Пишат в президентството, обаждат се и на моя началник на кабинет и на мен, на сътрудници с които аз работя и с които бяхме и в Босилеград. Надеждата е огромна, желанието за работа е огромно, обичта към родината е огромна. И ние като членове на Европейския съюз и като ангажирани и просветени европейски политици сме длъжни да работим. И аз ще продължа да правя това, което правя и със същата ангажираност и отговорност и за всичко това, което заявих и казах в Босилеград към всички останали общности без значение и българи. Без значение те къде се намират.

  Водещ: С нетърпение ще очакваме тази конференция в Брюксел с българските общности. Октомври ли казахте?
  

  Маргарита Попова: Края на октомври и началото на ноември засега планираме, за да имат възможност хората да се подготвят да пътуват, защото имат желание, но всеки знаете от по-рано трябва да…
  

  Водещ: Новината ще съобщим пак по новините в обедния бюлетин на националното радио. Благодаря ви за това участие. Уважаеми слушатели, чухте вицепрезидента на България госпожа Маргарита Попова.

   

  Източник:  Focus-news.net

  Бел.ред:  Заглавието и въвеждащият текст са на Еврочикаго.

• <<
• 1
...
• 231
• 232
• 233
• 234
• 235
• 236
• 237
• 238
• 239
• 240
• 241
...
• 416
• >>