Всички авторски страници

Авторски

• Анна Клепикова. Путешествие между жанрами

  Художник по костюмам и декорациям спектакля “Москва, Черемушки…” в Чикагском оперном театре рассказывает…

  Книга “Зеркало сцены” Г.Товстоногова начинается
  так: “Тридцать шагов в длину. Двадцать в глубину.
  Вверх – на высоту занавеса. Пространство сцены не такое уж большое… Зеркало сцены. В этом пространстве могла бы разместиться современная квартира… Здесь можно разместить сад… Здесь можно разместить мир. Мир высоких человеческих страстей, противостоящих низости, мир деяний и мир сомнений, мир открытий и высокий строй чувств, ведущих за собой зрительный зал”.

  О “зеркале сцены”, источниках вдохновения и тайнах профессии я беседую с художником по костюмам и декорациям Анной Клепиковой. В эти дни она работает в Чикагском оперном театре над опереттой Дмитрия Шостаковича “Москва, Черемушки”.

   

  Краткая биографическая справка. Анна Клепикова родилась в Севастополе. С одиннадцати лет живет в США. Училась на гуманитарном факультете Чикагского университета и
  факультете дизайна Театральной школы Йельского университета (Yale School of Drama). Художник по костюмам и декорациям. Среди ее работ – “Женщина, не стоящая внимания” О.Уайльда в Yale Repertory Theatre (2008, Connecticut Critics Circle Award for Costume Design), “Ричард III”
  У.Шекспира в New School for Drama (2009), “Иванов” А.Чехова at the Gene Frankel Theatre (Нью-Йорк, 2009), “Стеклянный
  зверинец” Т.Уильямса в Triad Stage (Северная Каролина, 2010),
  “Алиса” В.Сайверд в Lewis Center for the Arts (Принстон, 2010), “Кукольный дом” Г.Ибсена в Triad Stage (Северная Каролина, 2011), “The Skriker” К.Черчилль в Lewis Center for the Arts (Принстон, 2011), оперы О.Голийова “Айнадамар” (2008, победитель Opera America’s Director–Designer Showcase) и
  И.Стравинского “Похождения повесы” (Принстон, 2011). С творчеством Ани Клепиковой можно познакомиться на ее
  сайте http://www.anyaproductiondesign.com.

   “Абстракции в костюме не существует”

  В начале нашей беседы Аня показала мне эскизы
  костюмов к спектаклю “Москва, Черемушки”. Люся, Саша, Борис – в костюмах героев есть детали, отсылающие нас к пятидесятым годам XX века, но вместе с тем это наряды современных молодых людей.

  –       Для нас было очень важно не превращать спектакль в музейный экспонат, но вместе с тем мы хотели сохранить колорит эпохи. В результате нашли “золотую середину”: наши герои одеты в современные костюмы, но с деталями той эпохи. Например, юбки определенного силуэта… Мне хотелось в костюмах подчеркнуть характер героев. С одной стороны, мы видим циничную, материалистичную Ваву, бюрократов-коррупционеров Дребеднева и Барабашкина, с
  другой – идеалистку Люсю. “Мы рождены, чтоб сказку сделать былью” – в этом вся Люся. В сцене фантастического балета Борис показывает Лидочке идеальную жизнь, и там, в идеале, Барабашкин раздает всем ключи от дома. А в финале спектакля его участники выносят огромные цветы и сажают волшебный сад…

  –       Что-то есть в этом от магического реализма…

  –       Мне трудно применять к себе подобные
  определения. Мы старались исходить прежде всего из наших персонажей. Магический реализм, воображение, фантазия – это не выдумано, это все есть в наших героях. Мы всего лишь пытаемся донести идеи, которые заложены в сочинении.

  –       Вы делаете свои эскизы для конкретных солистов?

  –       Да, для меня очень важно придумать костюм для
  конкретного человека. Абстракции в костюме не существует. Солисту должно быть в нем комфортно. Я изучала фотографии всех участников спектакля, чтобы понять их стиль. Я никому ничего не навязываю. Если костюм не нравится солисту, значит, он ему не подходит. У костюма должна быть хорошая энергетика, тогда артисту будет комфортно в нем выступать.

  –       А как же сроки? Директор театра не торопит?

  –       Нам повезло с директором. Брайан Дики – светлая личность. Он предоставляет полную свободу творчества,
  никак не вмешиваясь в процесс репетиций. На репетициях он сидит очень тихо и фотографирует.

  Все фотографии генеральный директор Чикагского оперного театра Брайан Дики выкладывает на своем блоге http://www.briandickie.typepad.com/. Не поленитесь, уважаемые читатели, посмотрите их, и вы получите представление о том, что вас ждет на премьере. Кроме того, невероятно любопытно читать
  комментарии Дики о процессе репетиций и в целом об оперных и не только новостях. К сожалению, этот сезон для него – последний в должности директора. Он покидает Чикаго и возвращается в родную Англию. Его будет не хватать!

  Говоря о своей профессии, Аня не любит слово “декорация”. Как в цитате из Товстоногова, предпочитает употреблять другое – “пространство”. И действительно, в ее спектаклях героев не сковывают декорации – они живут в пространстве сцены, и это пространство являет собой в миниатюре пространство жизни.

  –       Дизайн постановки зависит от места действия.
  Когда мне показали технически оснащенную сцену Harris Theater, я поняла, что спектакль будет “индустриальный”. Основу сценического пространства составляют специальные строительные леса высотой в несколько этажей с вставленными на разных этажах окнами. В этих окнах происходит часть действия спектакля. В них появляются десять героев (солистов), а также соседи по дому (они же – строители): двенадцать хористов и пять танцоров. На подъемном кране – Люся. Она должна быть всегда наверху. В правом углу сцены – телефонная кабинка. Там Вава пытается вызвать шофера и все время разговаривает по телефону… Абстрактным у нас получился Музей реконструкции Москвы, в котором
  работает экскурсовод Лидочка. Оформляя музей, у меня возникли ассоциации с работой Натальи Гончаровой к спектаклю “Золотой петушок”… В спектакле много танцев. Танцоры (жители дома) танцуют с манекенами – экспонатами музея. Эту идею я почерпнула из балета “Черное и Белое” блестящего хореографа Иржи Килиана…

  “Мы любим наших героев”

  Для каждого спектакля у Ани всегда находится то, что она называет “источником вдохновения”. Это может быть сцена из балета, картина, кадр из кинофильма или бродячий музыкант в нью-йоркском метро.
  Источником вдохновения может стать даже случайная фраза.

  –       Заведующая костюмерным цехом в Чикагском театре обронила такую фразу: “Как это пространство глотает цвет!” Пространство интимное, но темное. Отсюда – яркие цвета, присущие стройкам: синий, оранжевый, желтый. В результате рабочие у нас, как цветные петухи. А в глубине сцены – белая ткань, которую дизайнер по свету превращает то в небо, то в стену нового дома. У каждого большого художника палитра богата и разнообразна. “Москва, Черемушки” – развлекательное произведение с соответствующими цветами.  Есть, конечно, много музыкальных цитат и
  символов, но для обычного зрителя все доступно, весело, лирично.

  –       Я был на репетиции спектакля, и мне понравилось, что он получается живой, ироничный и совсем не скучный.

  –       Важно, чтобы каждый человек нашел в спектакле
  что-то узнаваемое. Мы пытаемся донести до зрителей простые вещи, которые понятны всем: любовь, мечты, идеалы. Мы не хотим подсмеиваться над некоторой
  “советскостью красок”. Мы любим наших героев и хотим, чтобы их полюбили зрители.

  –       Какой, на ваш взгляд, самый яркий эпизод спектакля?

  –       Галоп по Москве. Наш автомобиль сделан в стиле
  минимализма. Два стола на колесиках, шесть актеров – вот вам и машина, галопом мчащаяся по Москве! Здесь у меня возникли киноассоциации. Я вспомнила потрясающий фильм Дзиги Вертова 1929 года “Человек с киноаппаратом”. Это, конечно, не поздние пятидесятые, а поздние двадцатые, но, слушая музыку “Москвы…”, у меня возникли ассоциации с работами футуристов двадцатых годов. Я показала своим коллегам сцены из фильма “Золотой теленок” с Юрским и Гердтом. Нашему хореографу Эрику Шину Фогелю очень понравилась пластика Гердта и Куравлева. А перед началом работы над спектаклем творческая группа посмотрела фильм Герберта Раппопорта “Черемушки”. Я ведь являюсь единственным представителем русской культуры в нашей команде – приходится делиться знаниями с коллегами. (Смеется.)

   Солнце, море, запах вишни

  Аня родилась в музыкальной семье. Мама – музыковед, преподаватель фортепиано, отец – гитарист. До одиннадцати лет семья жила в Севастополе. Жили там, куда весь Советский Союз ездил отдыхать. И
  воспоминания о родном городе у Ани соответствующие: солнце и море.

  –       С туристами мы не пересекались. Мой папа знал все самые лучшие дикие пляжи Севастополя, и мы выбирали безлюдные, чистые места. Я помню, как папа ловил крабов, мидий и жарил их на костре. Еще одно яркое воспоминание детства – вишни.

  –       Вишневый сад?

  –       Именно вишневый сад. У каждого соседа было несколько вишневых деревьев. Наши деревья вырастали очень большими, и мы, дети, не могли достать до веток. Поэтому вишню воровали у соседей. (Смеется.) Папа построил огромную лестницу. Он поднимался по ней с пустой тарой и возвращался с бидонами, полными вишни. Бабушка делала варенье, пирожки, вареники, торты… Много лет спустя моим первым театральным опытом стал спектакль “Вишневый сад” в театре Йельского университета. Я услышала монолог Раневской: “О, мое детство, чистота моя!.. В этой детской я спала, глядела отсюда на сад, счастье просыпалось вместе со мною каждое утро, и тогда он был точно таким, ничто не изменилось… Весь, весь белый! О, сад мой!
  После темной ненастной осени и холодной зимы опять ты молод, полон счастья, ангелы небесные не покинули тебя…”. Этот монолог
  вызвал у меня слезы и  воспоминания о детстве, родном городе, саде и запахе вишни.

  –       Покидая Россию, вы предполагали, что станете художницей или готовились совсем к другому сценарию?

  –       В Севастополе я серьезно занималась игрой на фортепиано. У меня была прекрасная учительница Валерия Ефимовна Романенко. У нее училась еще моя мама. Педагогом Романенко был Константин
  Николаевич Игумнов. Я продолжала заниматься музыкой и в Бостоне у одного из лучших педагогов города Лены Вестерман.

  –       Тогда почему вы выбрали далекий от музыки Чикагский университет?

  –       У меня появились другие интересы. В Чикагском университете учился мой двоюродный брат, и я слышала истории о том, как там с упоением изучают Платона. А меня в то время очень интересовала
  философия.

  Корабль под названием “Спектакль”

  “Я люблю путешествовать между жанрами. – признается Аня и добавляет. – Меня интересует связь между разными видами искусства.” В Чикагском университете она изучала гуманитарные науки: французскую литературу, философию, историю искусства, литературу. В конце учебы поняла, что не хочет заниматься академической наукой – предпочитает
  прикладные дисциплины. А когда пришлось делать выбор, кем быть, решила остановиться на театральном дизайне. Так наша героиня оказалась на факультете
  дизайна Театральной школы Йельского университета.

  –       Мне кажется, все, что меня интересует и что у
  меня получается, совмещается в театральном дизайне. Я работаю со словом, звуком, движением, образом. В общем, путешествую между жанрами.

  –       Как вам работается с режиссером спектакля Майком Донахью?

  –       Мы с ним давно знаем друг друга, еще по Йелю. У
  нас большой опыт работы, мы понимаем друг друга с полуслова. За долгие годы общения у нас выработался особый язык. Иногда кажется, что с каждой новой
  постановкой мы все глубже и глубже анализируем одни и те же вопросы.

  –       Какова, на ваш взгляд, роль художника-постановщика в оперном спектакле?

  –       Если видишь потрясающий спектакль с прекрасной режиссерской и актерской работой, никакой плохой дизайн это не испортит. А если плохи режиссерская и актерская работы, спектакль не спасет прекрасный дизайн. Настоящий спектакль получается тогда, когда происходит синтез актерской игры, глубокой режиссуры и оригинального, интересного дизайна.

  –       Как вы поступаете, если взгляды режиссера не совпадают с вашими?

  –       Работать с новым человеком всегда трудно. Каждый раз приходится по-новому находить общий язык. В отличие от других видов искусства, театр – дело коллективное! Без взаимопонимания спектакль не получится. Я всегда стараюсь понять идею режиссера и сделать ее своей, даже если поначалу она кажется мне чужой. Окончательное слово всегда за режиссером.
  Он – капитан, ведущий корабль под названием “Спектакль”.

  –       Где вам интереснее работать – в оперном или драматическом театре?

  –       Трудно сказать… Как дизайнеру, мне интересен язык слова, музыки, танца.

  –       У вас есть свои любимые постановки?

  –       Они все, как дети, – очень трудно выбрать. Когда я оформляла спектакль “Стеклянный зверинец”, я заказала у стеклодувов пятьдесят три фигурки. Они висели над сценой, и это прекрасно сработало на концепцию спектакля, символизируя мечты, фантазии, прошлое… Студенческий спектакль в Принстонском университете “The Skriker” по пьесе английского драматурга Кэрол Черчилль я люблю потому, что мне удалось всех героев одеть в красный цвет. Мне нравится работать в Принстоне. В университете прекрасный театральный факультет, и они нанимают профессиональных режиссеров и художников, чтобы дать возможность студентам поработать с профессионалами. Там очень светлые, умные, талантливые ребята. Я могу там экспериментировать. Иногда – даже больше, чем в профессиональном театре.

  –       Кем вы себя считаете – американкой, русской американкой или человеком мира?

  –       Я не могу назвать себя космополитом и сказать, что мне везде хорошо. Я всегда себя ощущала менее американкой, чем
  американцы, и менее русской, чем русские. Я, скорее, похожа на вечного странствующего еврея.

   “Копилка впечатлений”

  Аня много путешествует, она едет, по ее словам, туда, где есть работа. А дома чувствует себя в Нью-Йорке.

  –       Мне нравится Нью-Йорк. Жить там трудно, а уехать невозможно. Я боюсь уезжать из Нью-Йорка, как ребенок, который боится лечь спать, чтобы ничего не пропустить. Интенсивность жизни в Нью-Йорке открыла мне глаза на богатство других городов. Люди разных культур встречаются в Нью-Йорке, город принимает всех и от этого становится еще интереснее, разнообразнее, живее. Мои самые интересные впечатления связаны с нью-йоркским метро. Столько разных персонажей, характеров, судеб, столько “разностей” на таком маленьком пятачке… А живу я в Квинсе, его самой близкой от Манхеттена части. В этом районе нет никакого шика, как во многих других районах Нью-Йорка, но меня привлекает там настоящая жизнь людей. Очень часто я вдохновляюсь вещами, которые вижу у себя в своем районе, запоминаю их и пытаюсь перенести на сцену. Меня интересует все, и я слежу за всем, насколько позволяет мне мое сумасшедшее расписание. Так бывает: чем больше профессионализма, тем больше всеядности. Авангардный спектакль, сумасшедший на улице… – все идет в копилку моих впечатлений.

  –       А как вы их храните? У вас в мозгу все по полочкам разложено?

  –       У меня нет никаких полочек, а один сплошной хаос. Самое трудное в творчестве заключается в том, чтобы заглянуть внутрь себя и вытащить из глубин самую точную, самую искреннюю реакцию, метафору, образ.

  Notabene! Вечер в Чикагском оперном театре “Moscow Cheryomushki Night” по случаю премьеры оперетты “Москва, Черемушки” состоится 12 апреля с 6 до 8 pm по адресу: 1904 West North Avenue, Chicago, IL 60622. Спектакли пройдут 14, 20, 22 и 25 апреля 2012 года в помещении Harris Theater по адресу: 205 East Randolph Drive, Chicago, IL 60601, справки и заказ билетов по телефону 312-704-8414 или на сайте www.ChicagoOperaTheater.org.

  Сергей Элькин,
  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Анна Клепикова. Фото Аарона Эпштейна

  Фото 2. Макет спектакля “Москва, Черемушки” (Чикаго, 2012)

  Фото 3-5. Эскизы костюмов к спектаклю “Москва, Черемушки” (Чикаго, 2012)

  Фото 6. Сценография спектакля “Стеклянный зверинец” (Северная Каролина, 2010). Фото Нормана Котса

  Фото 7. Постер к спектаклю “Иванов” (Нью-Йорк, 2009) работы Анны Клепиковой

  Фото 8. Сценография спектакля “Кукольный дом” (Северная Каролина, 2011). Фото Джеффа Веста

  Фото 9. Сценография спектакля “Войцек”. Фото Арджуна Джейна

   

• Не казвайте: „Това не може да се случи в България”

  Нещастията, които може да донесе проектираният „Закон за детето”

   

  Казвам се Мирчо Мирчев, турското ми име е Мустафа и съм на 51 години. Родом съм от град Пещера. Съпругата ми се казва Росица, тя е българка от град София. Имаме много сладък син на 7 години, който се казва Ангел. Както милиони хора от България направиха и ние, принудени от… безработицата и безизходицата, тръгнахме за чужбина. Опитахме се да изкарваме прехраната си в Англия. Така през 2007 г. се установихме в град Лондон. Оттогава живеем в квартал Едмънтън. Първоначално като се преместихме, нямахме големи материални възможности, и ни се наложи семейно да живеем в една стая. Общо бяхме три семейства в една къща, а на първия етаж на сградата имаше магазин за дюнери.

  На 21 юли 2007 г. синът ни Ангел играеше навън със съседските деца пред магазина за дюнери. Тогава беше на 3 години. Съседите ни имаха едно сладко куче и децата почнаха да го галят и да си играят с него. Но изведнъж кучето почна силно да лае и децата изпаднаха в паника, почнаха да викат от страх. Синът ни Ангел твърде много се изплаши и почна да плаче истерично и не можеше да се успокои. Чувайки този рев, сигурно някои от съседите англичани са звъннали на полицията с идеята, че се „малтретира” някакво дете. За няколко минути пристигна една полицейска кола и от нея изскочиха двама полицаи. Незабавно след тях пристигнаха и трима „социални работника”. Искаха да ни вземат детето. Разбира се, ние като майка и баща не искахме да позволим такова нещо и започнахме да се противопоставяме. Но полицаите ме хванаха за ръцете и ме залепиха за стената. И жена ми не можа да им попречи и така с крясъци, викане с цяло гърло със сълзи на очи видяхме как ни отнеха и отведоха тригодишното ни дете. Никога няма да забравя онази нощ: до сутринта само плакахме, нямахме никаква представа къде е нашата рожба и бяхме съсипани от мъка.

  И все пак си мислихме, че само за кратко са взели сина ни и когато разберат наистина какво се е случило, ще ни го върнат. Но въобще не се развиха така нещата. Първо са завели Ангел на лекар да провери дали има следи от удари, стискане или шамари върху кожата му. Но, разбира се, нищо не са открили. Едва след два дена дойде една жена от „Социалните служби” при нас и ни уреди една среща за след две седмици. Щеше да присъства и преводач. Понеже не знаехме добре английски език и не разбирахме какво точно се е случило и какво предстоеше.

  На тази среща служителите от „Социалните служби” ни обвиняваха през цялото време, нито веднъж не ни попитаха за нашето мнение и съгласие, а само ни съобщиха: „Къщата, където живеете, е малка. Живеете в едно тясно и многолюдно място. Нямате култура, живеете в мръсотия и сте изостанал народ” и т.н. „Ние в силата си на социални работници решихме, че вие не сте в състояние да се грижите за това дете. Затова ви го отнехме и вече го дадохме на друго семейство.” Това беше окончателно решение: нито попитаха нас, нито попитаха детето, нито попитаха свидетелите, нито откриха съдебно дело. Но най-болезненото за нас беше, че не ни казваха кой щеше да отглежда нашия син и къде щеше да живее. Това беше стриктно пазена тайна.

  Мина месец и половина. Едва тогава ни разрешиха да видим сина си за 1 час в седмицата. И то с придружител от „Социалните служби” на неутрално място.

  Тази болезнена ситуация продължи осем месеца и половина. Ние веднага си наехме адвокат и направихме всичко възможно да си върнем детето. През това време записаха детето ни на детска градина. Съпругата ми научи къде се намира детската градина и един ден не можа да издържи повече и реши да отиде да го види. Учителите като я видели, веднага се обадили на полицията и полицаите пристигнали незабавно. Завели жена ми в участъка и я задържали в арест до следващата сутрин. Не стига това, са я набили жестоко – цялото й тяло беше в синини. Сутринта веднага отидохме на лекар и получихме свидетелство за удостоверяване на раните и синините.

  През това време си наехме апартамент, който отговаряше на „държавните стандарти за живот” и продължавахме да правим всичко възможно да ни върнат детето. Всъщност, от една страна, беше добре, че полицаите са набили жена ми, защото адвокатът ни изтъкна това по време на съдебния процес и всички почнаха да се срамуват и притесняват да не се разгласи това. Най-накрая ни върнаха Ангел, но предполагам, че ако полицаите не бяха били жена ми тогава, просто никога повече нямаше да ни позволят да го видим.

  Съдебният процес приключи на 18 март 2011 г., но скърбите ни продължиха. В продължение на една година следяха нашето семейство и къща. Всеки ден по два пъти идваха служители от „Социални грижи” за инспекция. Търсеха най-малката причина, за да ни отнемат отново детето. Например, един ден докато си играеше навън, синът ни падна и си одра коляното. Служителите го забелязаха и веднага го отведоха за пореден път. Пак прекарахме цялата нощ в страх и мъка, но Слава Богу на следващия ден можехме да си вземем детето обратно.

  Тази случка ни донесе много болка, мъка и ненужни вреди. Загубих работата си, понеже постоянно ми се налагаше да отсъствам и да тичам по адвокати, съдебни дела, административни подробности и т.н. Всичко излезе много скъпо. Не можехме повече да си плащаме данъците и таксите за микробуса и останахме без кола. За адвокати платихме хиляди паундове. Но всичко това остава малко пред несправедливостта и мъката, която преживяхме. Най-лошото бяха страданията на малкия ни Ангел. Като беше отделен от нас, разбира се, първите седмици е плакал ден и нощ, търсел е майка си и баща си. Едва след 5 месеца е свикнал с другото семейство. А те го обърквали още повече, държали той вече на тях да им вика „мама и татко” и т.н.

  За щастие всичко това вече е в миналото. Но не пожелавам на най-големия си враг да му се случи такова нещо. Човек може всичко да загуби, но детето му е все пак най-важното.

   

  Източник:  Vidrica.blog.bg

• Почина нахапаният от кучета проф. Ботьо Тачков

  София. Почина 88-годишният проф. Ботьо Тачков, който беше нахапан зверски от кучета в столичния квартал „Малинова долина”. Професорът е издъхнал тази нощ във ВМА. Дни наред лекарите се бориха за живота му. Тачков се събуди от кома и претърпя няколко операции.

  Той е починал от полиорганна недостатъчност, съобщиха от ВМА. Възрастният мъж беше нахапан жестоко от глутница кучета в столичния кв. „Малинова долина” на 28 март, докато се прибирал от разходка към дома си. Пострадалият беше настанен с опасност за живота и в много тежко състояние във ВМА. По време на инцидента проф. Тачков е претърпял голяма кръвозагуба, а в резултат на тежкия шок, е получил и тежка сърдечна криза.

  Проф. Тачков бе един от най-известните и преуспели българи в САЩ. Емигрира зад океана през 1962 г. и не след дълго става научен сътрудник в Колумбийския университет, където прави докторат и преподава.

  Прави кариера на „Уолстрийт” и се издига до президент на инвестиционна банка. Написал е 4 книги, две от които автобиографични.

  Амбициозният български имигрант работи в американското външно министерство, в Световната банка и в ООН като икономически съветник. Отличен е с престижните награди „Елинор Рузвелт“ и „Фулбрайт“.

   

  Източник:  Standartnews.com

• Медийната ситуация в България се влошава, сочи американски доклад

  Кризата в съдържанието на българските медии започна с началото на финансовата криза през 2008-2009 г. Достигна нови дълбочини и вече засяга достъпа на българските граждани до качествено медийно отразяване на политическото, социално и икономическо развитие в страната. Това заключение се посочва в доклад на американската организация IREX, която измерва индекса за устойчивост на медиите в 21 страни.

  За съжаление, признаците на политически и корпоративен натиск, редакторски пристрастия, продажба на новинарско съдържание, както и общият спад в качеството и нивото на интелигентност на медийното съдържание разваля журналистиката в България.

  Българските медии падат на все по-ниски нива на устойчивост в много области. Най-тревожни са насилствените нападения срещу журналисти, които от инциденти изглежда са се превърнали в тенденция. Автоцензурата се е превърнала в норма в повечето медии и редакторите активно налагат ограничение върху съдържанието, позволявайки продажба на новинарско съдържание на политици и корпоративни спонсори.

  Друга тревожна тенденция е спадът в качествената журналистика, породена до голяма степен от причините, изброени по-горе, но също и заради ниските нива на заплащане и недостига на налични ресурси за професионално обучение, се посочва още в доклада, цитиран от БГНЕС.

  Общата оценка за България се е понижила, продължавайки тенденцията от 2006/2007 г. Хърватия е получил най-висока оценка за състоянието на своите медии, след изследване в 21 страни. Киргизстан се завръща на върха на азиатския списък. България, заедно с Македония и Албания, е сред страните, в които медийната ситуация се влошава, което отчасти се дължи на увеличаване на политическия контрол над медиите.

  Източник:  Dariknews.bg

• Богат, беден

  Защо някои нации са така бедни, а други така богати? Кое обуславя неравномерното разпределение на благата по света? Двама американски учени се опитват да дадат отговор на този така интересен въпрос.

  Причина за липсващото досега обяснение може би е в това, че учените престанаха да си поставят този въпрос. Към малцината икономисти, които не се страхуват от големите отговори, спада Дарон Аджемоглу, професор в Масачузетския технологически институт. Двамата с харвардския политолог Джеймс Робинсън развиват една интересна обща теория за причините за разпределението на бедността и богатството по света.

  Относно факторите на благосъстоянието съществува почти единодушие сред специалистите. От решаващо значение е наличието на функциониращи институции – независима съдебна система, не прекалено корумпирана администрация, стабилно правителство, училища, в които децата наистина научават нещо. Така се създава атмосфера, която благоприятства натрупването на знание, капитал и граждански добродетели.

  Пионерът Англия

  Защо обаче има страни, които в продължение на векове поддържат тази комбинация от фактори, напр. Швейцария, докато други систематично се провалят в усилията си да достигнат това равнище?

  Според Аджемоглу и Робинсън до времето на Индустриалната революция благосъстоянието между държавите е било разпределено сравнително равномерно. Или казано по друг начин – всички са били сходно бедни. Нещата започват да се променят около средата на 18 век първо в Англия, а след това и в останала Европа. Защо тъкмо Англия? – Защото там най-напред се проявяват малките институционни различия, оформили се в течение на векове – процес, който двамата автори сравняват с генните мутации в природата.

  Причините за пионерската роля на Англия в Индустриалната революция се коренят във вековете. Докато например във велики сили като Испания презморската търговия е била монопол на короната, то в Англия тя се е въртяла от частни търговци. Тази независима търговска прослойка натрупва постепенно огромно богатство, което й позволява да започне да финансира важни обновления като парната машина или железниците. В Испания липсва такава прослойка, а аристокрацията не е заинтересувана чрез подобни капиталовложения и иновации да застраши привилегированото си положение.

  Защо бедността в Африка е вездесъща? Авторите виждат причината в малките различия, изкристализирали по време на колонизацията: в районите с умерен климат много европейци се заселват в колониите – и се разбунтуват, когато наместниците на колониалните сили се опитват да ги експлоатират прекалено нагло. Така се раждат, например, САЩ.

  В омагьосан кръг

  В тропическите колонии обаче се установява само един малък елит от европейски заселници-колонизатори, които поробват туземното население. В тях никога не възникват независими институции, благоприятстващи постъпателното развитие на нациите. Нещата не се промениха особено и след деколонизацията: в повечето случаи белият експлоататорски елит просто бе сменен от местни чернокожи експлоататори. Разкъсването на този омагьосан кръг е трудно, но не и невъзможно – Южна Корея и Ботсвана са два примера, които ни дават Аджемоглу и Робинсън.

  Интересно е също всичко онова, което двамата автори отхвърлят като причини за бездната между богати и бедни: нито раса, религия или култура, нито пък географски фактори, като достъп до море или природни богатства.

  Много от аргументите на двамата американски учени са известни от години. Новото е начинът, по който Аджемоглу и Робинсън са обединили идеите си в една завладяваща и като четиво обща теория за разпределението на богатството и бедността сред народите.

  С. Гяуров,
  Дойче Веле

• Започва Страстната (Великата) Седмица

   Православни традиции от Връбница (Цветница) до Великден
  След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението.
  От днес започна Страстната седмица или седмицата на страданията, като това е последната седмица от живота на Исус Христос. Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.  Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
  Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях  Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста. През нея всички дни се наричат велики

  Велики понеделник е наречен за голямото великденско чистене и белосване на къщата, когато се изпира всичко в нея, а оборите се изриват и се изгаря сметта. През Велика сряда не се работи женска работа, а на Велики четвъртък се боядисват яйцата и се подновява квасът за през цялата година. По обичай отбраните яйца първо се измиват и почистват с вода и пепел, за да не станат на петна. После се боядисват червените яйца (те са с целебна и магична сила да предпазват от злото), като с първото стопанката прави кръстен знак върху челата на децата, а след тях – и на всички останали от къщата. След това се боядисват и другите яйца – шарени – за удоволствие на малки и големи. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи в събота.

  На Велики (Разпети) петък се месят обредните хлябове и козунаците. За друга работа и дума не може да става. Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден в който не се работи. На Разпети петък постът е особено строг. За духовните лица Църквата повелява да не ядат и да не пият нищо, дори вода. За Разпети петък народът казва, че и пиле не пее, и гнездо не вие. Затова на този ден не се похваща никаква работа. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. По форма са кръгли, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница. Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък на яйце, те са основен елемент от храната на този ден. Върху хлябовете преди изпичането им са поставяли яйце, като в различните райони на страната може да бъде боядисано или не.

  Щом свещеникът обяви в полунощ: „Христос воскресе!“, хората поемат поздрава и отговора му: „Воистина воскресе!“, като си пожелават здраве и щастие. Запалената от „подновения“ огън в храма свещ отнасят мълчешком вкъщи да го пренесат на домашния си иконостас. През тази нощ момите слагат пръстена си под възглавницата, за да сънуват човека, за когото ще се омъжат.
  Чукането е червените яйца става в неделя и тогава кумците посещават кръстниците, а младите – родителите си, като им носят пита, козунак и яйца. Смята се, че на този ден всеки може да си пожелае нещо, ако държи в ръка пари или някаква друга ценност и ако е праведен – ще го получи скоро. А следобяд момите начело с новата кумица отиват на отреденото място, връзват люлки и момците ги люлеят за здраве.

  СТРАСТНАТА (ВЕЛИКАТА) СЕДМИЦА (ден по ден) Нека през тази седмица да сме по – смирени и по – добри.
  9април ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК. (Преждеосвещена литургия. Вечерта Последование на Жениха).
  Св. мъченик Евпсихи. Църквата ни предлага да размислим над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ . “Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън“
  10 април ВЕЛИКИ ВТОРНИК(Преждеосвещена литургия. Вечерта Последование на Жениха). Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите , тази за десетте девици
  11 април ВЕЛИКА СРЯДА (Преждеосвещена литургия. Вечерта Малко повечерие).
  Велика сряда е денят на Тайната вечеря на Христос с Апостолите, на която той им казва, че един от тях ще го предаде. И наистина същата вечер Юда го предава. През първите три дни на Страстната седмица църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.
  12 април ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК –  На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина , дето се молил до идването на предателя .Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така нареченитеДванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания(Утреня: Велик (общ) маслосвет, св. Василиева литургия. Вечерта Последование на 12-те Евангелия).  Св. свещеномъченици Януарий и Теодор в Пергия. На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син. Прави се  Възпоминание на Тайната вечеря. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
  13 април ВЕЛИКИ ПЕТЪК или Разпети петък  (Царски часове, Вечерня с изнасяне на Плащаницата, вечерта – Опело Христово).
  Това е най-тъжния ден от страстната седмица.  Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата Денят, в който той смирено приема смъртта, за да изкупи греховете на цялото човечество. Кръстният път и Голгота Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.
  14 април ВЕЛИКА СЪБОТА –  Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. (Вечерня с Василиева литургия). Св. мъченица Александра. Св. мъченик Лазар Български.  На Велика събота майката на Исус, Света Богородица го оплаква заедно с няколко жени, носещи миро. Исус е погребан, а гроба му запечатан и пред него е поставена стража. Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.

  
  15 април ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ПАСХА – ВЕЛИКДЕН

  (Пасхалната Великденска литургия се отслужва след полунощ срещу неделя. А в самия първи ден от Великденските празници службата в православните храмове започва по-късно и се нарича Второ Възкресение.)

• Steppenwolf Theatre Company: “The March” (“Марш”)

  Мировая премьера в одном из лучших театров Чикаго –
  Steppenwolf Theatre. С 5 апреля здесь идет спектакль по роману “Марш” живого классика американской литературы, автора “Регтайма” и “Билли Батгейт” Эдгара Лоренса Доктороу. В относительно новой книге писателя (роман вышел в 2005 году) рассказывается об
  одном эпизоде гражданской войны Севера и Юга: знаменитом марше генерала Шермана и его шестидесятидвухтысячной армии в тыл южан. “Марш к морю” Уильяма Шермана был неотъемлемой частью стратегии главнокомандующего армиями Севера генерала Улисса Гранта. Планировалось, что генерал Шерман прорвется к Атланте, а оттуда – к побережью Мексиканского залива и тем самым рассечет территорию, оставшуюся у южан, надвое, приблизив гибель Конфедерации. Шерман применял стратегию
  “выжженной земли”. Его армия уничтожала целые селения южан. Шермана интересовал только результат.

  Доктороу пишет: “Представьте себе гигантское членистоногое, вроде червя, но только с сотней тысяч ног. Оно ползет, спазматически сокращаясь и расширяясь, по дорогам и мостам со скоростью
  двадцать километров в день. Этот рожденный войной монструозный организм всеяден. Он пожирает не только скот, но и людей: солдат и штатских, белых и
  черных, бедных и богатых, старых и молодых, и оставляет на своем пути только несгораемое и несъедобное – каменные трубы и скелеты”. Доктороу описывает жизнь пожираемых этим “монструозным организмом” людей со всеми их слабостями,
  мужеством, любовью и трусостью, болезнями, смертями.

  По словам автора инсценировки и режиссера,
  лауреата премии “Тони” Франка Галати, он пошел по стопам Доктороу и попытался за батальными сценами увидеть жизнь обычного человека. Это второе обращение Галати к произведениям Доктороу. В 1998 году он осуществил постановку мюзикла “Регтайм” по знаменитому роману писателя (спектакль номинировался на премию “Тони”).

  Спектакль “Марш” называют одним из самых масштабных за всю историю постановок Steppenwolf Theatre (совместно с Oregon Shakespeare Festival). В нем участвуют двадцать шесть актеров. В главных ролях: Алана Аренас (Вилма), Ян Барфорд (Арли Вилкокс), Марта Леви (Летиция Петтибоун), Мариэнн Мейберри (Мэтти Джеймесон), Джеймс Винсент Мередит (Уолкер), Харри Гренер (генерал Шерман).

  С 28 июня по 26 августа в театре состоится премьера спектакля “Три сестры” А.Чехова в адаптации Трейси Леттса и постановке
  Анны Шапиро.

   Nota bene! Спектакль “Марш” идет по 10 июня 2012 года в помещении театра по адресу: 1650 North Halsted Street, Chicago, IL 60614, справки и заказ билетов по телефону 312-335-1650 или на сайте http://www.steppenwolf.org/. Там же продаются абонементы на спектакли сезона 2012-13 годов.

   Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergey.elkin.com

   

• Палми Ранчев не вижда случайни хора във властта…

  Написано от Palmi Stoianov Ranchev във Facebook

  

   

  Бойко Борисов – комунист, баща му служител от МВР, онова за дядото е за наивници.

  Цветан Цветанов – син на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов.

  Цецка Цачева – партиен секретар на Окръжния народен съвет в Плевен.

  Николай Младенов  –  син на служител на ДС от високо засекретено ниво.

  Сергей Игнатов – син на секретар на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси.

  Росен Плевнелиев – платен първи секретар на общински комитет на ДКМС.

  Симеон Дянков  –  стипендиант на фондация „Людмила Живкова„.

  Нона Караджова  –  дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП.

  Лиляна Павлова  –  внучка на заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП.

  Вежди Рашидов  –  удостоен лично от Илия Павлов със званието Главен Мултак на РБ.

  Ивайло Московски –  първа щатна работа в Мултигруп.

  Веднага след президентските избори Бойко Борисов побърза да назначи за заместник кмет на София по финансите
  Дончо Барбалов – син на генерала от ДС Петър Барбалов,

  а за нов правосъден министър –
  Диана Ковачева – дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП…

  ––––––––––

  (Коментарите са излишни – фактите говорят сами за себе си).

• Реймското българско евангелие

  „В евангелие ръкопис български
  безценна драгоценност – наша древност,
  на него клели са се вси царе францушки
  с велика набожност и дълбока вярност“
  …………………………………………………………………….
  „Отлъчие от България еднаго разпаленаго родолюбца българина в лято 1853“
  Раковски Г.С.,“Българио майко мила“ – София – Български писател – 1967, с. 72-83

  .

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Реймското евангелие е църковнославянска (БЪЛГАРСКА) пергаментна ръкопис.

  Състои се от две части, 32 страници от която са изписани на кирилица, а останалите 62 – на глаголица.

  Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния обред. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през 1395 година на хърватска (ъглеста) глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 година като католическа обител с богослужение на славянски език. В края на глаголическата част има кратка бележка, според която кирилската половина от евангелието е написана от Свети Прокопий Сазавски.

  Реймското евангелие е известно с факта, че векове наред то е било използвано при коронацията на френските крале. Когато се заклевали, те полагали ръка върху древна църковна книга с красив обков, в който били инкрустирани реликви. Вероятно именно за това този ръкопис е бил предпочетен при коронациите, тъй като е бил богато украсен и изписан. По време на Френската революция пищният обков на така нареченото Реймско евангелие е бил ограбен, но са останали дървените корици, обвити в червена кожа.

  Днес ръкописът се съхранява в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до нея се разрешава само в изключителни случаи.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Има няколко теории за произхода на Реймското евангелие. Според някои то е било донесено от кардинал Шарл дьо Лорен – архиепископ на Реймс през ХVІ век, който го дарява на катедралата за Великден. Преди това то се е съхранявало в манастира „Свети Йероним“ до Прага. Втората версия е руска. Според нея княгиня Анна Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри, при брака си с френския крал Анри I през 1051 година донася евангелието във Франция от Киев.

  Има и трета – че през 1469 година евангелието е пренесено във Франция от Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Тази версия се позовава на инвентарните книги на Реймската катедрала от ХVІІ век. Липсата на сериозни и обстойни изследвания на ръкописа от Реймската катедрала подхранва различни версии за произхода му. Съществуват хипотези за сръбски, хърватски, руски, чешки или препис от по-стар старобългарски оригинал.

  През 2005 година с посредничеството на председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание Лъчезар Тошев и тогавашния апостолически нунций в България монсеньор Джузепе Леанца е предоставена информация за Реймското евангелие във вид на компакт диск с електронно цветно копие на всички страници от евангелието.

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Източник:  Balkan1.blog.bg

• Стилиян Петров – дете на Чернобил

  Болният от левкемия Стилиян Петров е жертва на радиацията от ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г., твърди лекарят на националния ни тим Михаил Илиев, цитиран от британския в. „Сън“.

  Капитанът на „Астън Вила“ е бил само на 6 годинки по време на аварията в чернобилската АЕЦ.

  Тя предизвика облак от радиоактивни отпадъци, който премина над части от СССР и Източна Европа, включително България.

  Радиацията в Монтана, където халфът е израснал, е била 1000 до 1300 пъти над нормалните нива, сигурен е Илиев, който е лекар на националите ни от 20 години.

  61-годишният медик припомни, че тогавашното управление не е казало на населението за опасността, нито е призовало да се вземат предпазни мерки.

  „Беше краят на пролетта, населението ядеше пресни радиоактивни зеленчуци и други храни.

  Много хора, които бяха деца тогава, сега са болни от рак по тази причина.

  Наричаме ги „децата на Чернобил“. Повечето бяха родени в същия регион като Стилиян“, разказва Илиев.

  „Няма други случая на такава болест в семейството му, ето защо мисля, че Стилиян е жертва на липсата на информация за аварията в Чернобил, когато радиоактивният облак мина над страната ни“, заключава той.

  Стилиян Петров вече започна лечението си срещу остра левкемия на Острова.

  Можете да се включите в група за подкрепата на Стенли във „Фейсбук“ тук.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Български традиции: Цветница/ Връбница

  Днес, 8 април 2012  г., е Цветница или Връбница – един от най-хубавите пролетни празници.  Подвижен е и се пада в неделята след Лазаровден и една седмица преди Великден.

  Посвещава се на тържественото посрещане на Иисус Христос в Ерусалим с маслинови и лаврови клонки. Вярващите отиват на празнична църковна литургия с върбови клонки, здравец или пролетни цветя. Осветените цветя се отнасят вкъщи и се поставят пред иконата. На този ден Иисус Христос влиза в Ерусалим, окичен с палмови клонки, възславян като Месиански цар, влиза в града на млад осел (магаре), приветстван е от насъбралото се множество с викове: „Осанна на Сина Давидов!„. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот. На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение и предпазване от болести и зло. Върбовите клники напомнят палмовите вейки – символичните знаци на победата.

  Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.Върбата е първата от растенията, която се събужда от зимния сън. Тя предпазва от лоши магии и защитава посевите от гръмотевици и град. Вечерта се играе лазарското хоро, което за първи път след Великденските пости е сключено. Вярва се, че на Връбница, ако се реже лозата, няма да има плод през годината. Младите жени хвърлят в реката китка с цветя и по нея гадаят дали ще се задомят. Ако китката се понесе по водата без да се заплете или спре скоро ще има сватба.
  

  Народът нарича празника Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа.
  Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит(а), Невен, Невена, Невян, Ненка, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомила, Цветомир (а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина.  Честито на именниците днес!

  На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. Обичаят „кумичене“ започва рано сутринта, като над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича „кумичене“.  Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

  Главно в Североизточна България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница „разпускат умрелите“, т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.

  Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание.

  Още за празника четете тук:
  Днес е голям християнски празник – Цветница (Връбница)
  Вход Господен в Иерусалим (Цветница)

   

  Днес е Международният ден на ромите (International Roma (Gypsy) Day) е основан на първият Световен ромски конгрес, проведен в Лондон на 8 април 1971 г.Той е обявен през 1992 година от ООН и Европейския съюз, по предложение на Международната организация „Романо юнион“.
  Целта му е да се обединят и систематизират усилията на международното ромско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на винаги намиращите се в малцинствена позиция роми: образование, бедност, сегрегация.
  На срещата са приети общи химн и знаме на малцинството. Химнът е песента „Джелем, джелем“ на Жарко Йованович от 1969 г. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на постоянното движение. Това позволи на ромите по целия свят да признаят себе си като като единна свободна нация.

   

• Вход Господен в Иерусалим (Цветница)

  

  Празникът Вход Господен в Йерусалим, наричан също Връбница или Цветница, пресъздава историческите събития, които непосредствено предшестват смъртта и възкресението на Христос. Той въвежда Страстната седмица и особено страданията на Разпети петък.
  Връбница ни напомня за победата, която ни очаква във възкресението и която се постига чрез кръста. Този празник ни убеждава, че към Пасха не водят нито лесни, нито преки пътища. Един празник, който онагледява римската поговорка: „Per aspera as astra” (През трудностите към звездите).

  За да разберем смисъла на Връбница, първо трябва да се върнем две столетия преди времето на Спасителя. Първата книга Макавеи разказва, че сирийският цар Антиох Епифан поставя статуя на Зевс в йерусалимския храм и се опитва да наложи езичеството. Всеки, който се противопоставя, е арестуван и екзекутиран. Свещеникът Мататия повежда народа на въстание, което е продължено от сина му Юда Макавей. Накрая Макавеите превземат Йерусалим и очистват храма от идолослужението. За спомен на това събитие е установен зимният празник Ханука, който подражава на друг празник – Шатри, на който вярващите юдеи размахват палмови клонки и правят беседки от тях (2 Мак. 1:9, 10:6).

  Хората, които приветстват Иисус в Йерусалим, пазят спомена за Макавеевото въстание. Мнозина от тях се надяват да посрещнат месия, който да ги избави от римляните така, както Макавеите са освободили техните прадеди от гърците. Те очакват нов Давид, нов Макавей. Затова те размахват палмови вейки и викат с пълно гърло: “Осанна!” Тълпата е уверена, че в този ден се осъществява пророчеството на Захария, който пише: “Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (9:9).

  Христос знае какво иска народа от Него, но не го дава. Той изпълнява пророчеството и язди едно магаре. Огромна е разликата между този небесен Цар, който пътува на клепоуха ослица, и един земен цар, който би възседнал силен боен жребец, но в никакъв случай магаре. Другите царе покоряват телата, а Иисус – душите; другите са горди, а Иисус – смирен; другите управляват със заплаха и насилие, а Иисус – с мир и любов. Затова следващите думи от пророчеството на Захария са: “Ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите” (9:10). Това влизане припомня и собствените думи на Иисус: “Знаете, че князете на народите господаруват над тях… Между вас обаче няма да бъде тъй” (Mат. 20:25). Според Христос истинското царуване, реалното началстване, достойната власт се състои в смиреното служение на хората.

  Според три от четирите Евангелия Иисус след влизането Си в Св. Град отива в храма и го очиства от осквернението така, както го правят водачите на въстанието според книгата І Макавеи. На еврейски език „макаба” означава „чук”. Но за разлика от братята Макавеи Христос прави това, без да удари или убие никого. С бича си той прогонва само добитъка. Ако Христос е искал да възглави въоръжен бунт, поводът е уникален. Хората са събрани, възбудени, “нахъсани”. Те са готови да се втурнат след новия Цар и да избият поробителите римляни само ако той даде знак. Но Иисус не се поддава на съблазънта, която е не по-малка от онази на дявола в пустинята. Неговото учение е ясно – убиването на враговете не е пътят към свободата и отхвърлянето на потисничеството. Само след броени дни Той показва на тях и на нас Своя път. Това е пътят на любовта, страданието и мъченичеството. Това не е пътят на кланетата и войната, а на саможертвата и мира. На мнозина този път изглежда слаб и мекушав, “за иудеи е съблазън, а за елини безумство” (1 Кор. 1:24), но той не свършва с мъченичеството и гроба. Мъченичеството се следва от възкресението. Победата на Христовия път на любовта е Неговото Възкресение.

  Палмови вейки се развяват и на друго място в Библията – в книгата Откровение, 7 глава. Тук съзираме християнските мъченици да стоят в бели одежди пред престола на Агнеца, да държат вейки и да възпяват спасението на Агнеца. Тези праведни души тържествуват за победата на любовта над омразата, на кротостта над зверството. Споделената от тях божествена любов води към възкресението и спасението във вечността. Неслучайно в християнското изкуство палмовата клонка символизира мъченичество.

  Но тази възторжена сцена предизвиква и една съпоставка. Евреите, воден от Макавеите, развяват палмови вейки, след като освобождават храма след страдания и убийства. За разлика от тях Христос и мъчениците освобождават живия храм не като проливат кръвта на другите, а като проливат собствената си кръв. Героите на Макавейския бунт са въстаниците, които са борци с оръжие в ръка. Героите на Църквата са мъчениците, които са борци в името на Духа. Макавеите освобождават храма от гърците, но го загубват от римляните. Постиженията на земните царе и вождове са временни, а Христос предлага да сложи завинаги край на злото. Ако ние решим да Му бъдем ученици, трябва да приемем Неговия избор – избора на кръста и мъченичеството като условие за победа и безсмъртие. Затова св. Йоан Богослов обявява в първото си послание: “Тази е победата, която победи света – нашата вяра” (5:5).

  Архим. доц. д-р Павел Стефанов,
  Рavel.bloghub.org

• „Easy визи“ за САЩ от сряда, не е ясно кога визовият режим ще отпадне

  От сряда се облекчава процедурата за получаване на виза от българи за Съединените американски щати (САЩ), но все още няма конкретен срок кога ще падне изцяло издаването им. Това заяви в интервю за „Дарик радио“ американският посланик Джеймс Уорлик.

  Процедурата ще се нарича „Easy визи“. Това е от интерес за българите, защото ще улесни още повече получаването на виза от страна на българите и също така ще насърчи още повече пътуванията на българите в САЩ, а също така смятам и инвестициите, каза още Уорлик.

  Той нямал съмнения, че рано или късно България ще стане част от програмата за безвизов режим на САЩ, но не можел да прогнозира кога. Надявам се, това решение да бъде взето възможно най-скоро, допълни той.

  Външният министър Николай Младенов пък обяви, че скоро ще приключат тестовете на електронната система на България за визови услуги. В момента я правим и се надявам до края на годината в основните ни посолства, поне в Европа, тя да бъде въведена, с което многократно по-бързо ще се обслужват българските граждани за всякакви видове легализации, заверки, които трябва да направят в едно посолство, обясни Младенов.

   

  Източник:  в. „Дневник”

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго

• Добивът на газ и петрол = земетресения

  Производството на петрол и газ може да обясни рязкото увеличаване на земетресенията в Средния Запад в САЩ, заключава доклад

   

  Федерален доклад твърди, че производството на петрол и газ може да обясни рязкото увеличаване на земетресенията в Средния Запад в САЩ, съобщава Асошиейтед прес.

  Изследователите установили, че земните трусовете са скочили шест пъти от края на XX век досега.

  Особено много са били увеличили земетресенията между 2009 и 2011 г., включително тези със средна сила.

  Авторите на изследването отбелязват, че съвпаденията по време и географията подсказват връзка с добива на петрол и газ, но че не им е ясно защо двете неща са свързани.

  Предишни проучвания свързваха земетресенията с вкарването на огромни количества отпадъчни води дълбоко в земята.

  Проучването от Геоложкия институт на САЩ не е публикувано, но предстои представянето му на научна конференция по-късно този месец, уточнява АП.

  През ноември експертен доклад заключи, че сондажите за шистов газ в северната част на Англия твърде вероятно са причина за земните трусове в района през април и май миналата година.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Живи скелети в дом за деца в Плевен

  „Видях деца с увреждания на 16 г., които са 16 кг, и 10-годишни с тегло 5-6 кг. Нечовешко е!“ Това каза здравният министър Десислава Атанасова след внезапно посещение в дома за медико-социални грижи в Плевен. Децата са 152, а персоналът 174 души – достатъчно са за по-адекватна грижа, заяви Атанасова. Въпреки че влезе изненадващо в приюта, тя разкри, че предния ден е изтекла информация за идването й.

  „Намерих децата със сменени памперси в леглата, застлани с чисти чаршафи. До тях имаше персонал, но цялата сграда миришеше на урина. Когато слязохме в пералното отделение, попаднахме на напикани чаршафи“, заяви Атанасова.

  От дома твърдели, че децата получават първо, второ и трето и се хранят с лъжици. Предварителен доклад обаче установил, че храненето продължава 5 мин, а ястията се смесват и се дават с биберон.

  Имаше деца на 1,5-2 г., които почти не ходят сами в тоалетната, каза още Атанасова и назначи проверка. Здравният министър се натъкна и на странно дарение от играчки. „Беше в кашони, но главният счетоводител не знаеше какво има в тях, откъде е пратено и кой го е получил. Това означава, че в дома влизат дарения, без да се завеждат.“

  Във фризерите пък не били открити пилета, готови за размразяване, както уверили от персонала. Предстои опис и инвентаризация на огромните количества памперси. Най-късно до седмица ще имам окончателен доклад и ще взема незабавно дисциплинарни мерки – ще има уволнения и предупреждения.

  Обявен е конкурс за директор на дома, предишният е дисциплинарно уволнен за подобни нарушения.

   

  Буряна Божинова,
  24chasa.bg

• Българите в чужбина се увеличават, посолствата намаляват

  От 2010 г. външното ни министерство шумно стартира реформа, чиято цел официално е да се реорганизират българските дипломатически мисии в чужбина и да се оправи имиджът на страната в света. Като основни причини за посланическите рокади беше изтъкнат големият брой посланици, които били сътрудници на Държавна сигурност (ДС), и да се спестят пари заради финансовите затруднения на държавата във връзка с глобалната финансова криза. Тези дни стана ясно, че поне още пет посолства – в Литва, Естония, Индонезия-Сингапур, Чили и Венецуела, ще бъдат закрити т.г., а посланиците там официално ще бъдат отзовани, защото са работили за ДС навремето. Това става ясно от решения на Министерския съвет, подписани на 14 март от вицепремиера Симеон Дянков, който заместваше Бойко Борисов по време на злощастното му посещение в Катар. През 2011 г. Външно закри 15 посолства предимно в Латинска Америка, Азия и Африка.

  Преди две години министър Николай Младенов обясни, че МВнР управлява 83 посолства, 6 постоянни представителства към международни организации, 19 генерални консулства, едно консулство и две дипломатически бюра. След новите решения посолствата ще станат около 70, макар че от Външно още не са готови да предоставят точни данни. Общо в задграничния щат на министерството имаше над 800 щатни бройки, като бяха наети допълнително още 400 местни граждани в различни страни. Почти 65% от бюджета на министерството отива именно за издръжката на тези представителства. Според проектобюджета, одобрен от правителството, т.г. министерството отново ще разполага със 106 милиона лева, както и през м.г. За осигуряване на допълнителни приходи е планирана продажбата на десетки имоти зад граница. Освен че остава със същите пари, външното министерство трябва да събере над 5 млн. лева повече собствени приходи според заложеното в проектобюджета.

  През декември м.г. правителството прие нов Устройствен правилник на МВнР, с който числеността на целия персонал на ведомството се определя на 1350 щатни бройки. Това представлява намаление с 9%. Не е ясно обаче дали съкращението ще засегне само незаети щатни бройки, или ще има и реално съкратени. Външното министерство до момента не е обявило никакви конкретни разчети. Не е ясно и доколко от това ще бъдат засегнати администрацията в София и служителите в задграничните представителства.

  За т.г. Външно смята да продаде поне 13 имота зад граница

  Говорителят на МВнР Весела Чернева отбеляза наскоро, че това не значи допълнително съкращаване на мисиите ни в чужбина. Чернева допълни, че средствата от продажби ще могат да бъдат използвани от МВнР за капиталови разходи. В новия бюджет се предвиждат ремонти на две сгради – приоритетно това са посолствата на страната ни в Белгия и САЩ, които са в „конструктивно опасно състояние“. В Брюксел посолството ни се намира в затворена улица в парков район и според МВнР сградата е с конструктивни проблеми. От министерството обясниха, че са направени констатации от местна специализирана фирма, според които има индикации, че сградата е със занижена стабилност и товароносимост. Подобна била ситуацията и с мисията ни във Вашингтон. За сградата там също има изготвена техническа експертиза с точни предписания за наложителните ремонтни действия по конструкцията. Къщата, в която е представителството ни, се намира в центъра на столицата на САЩ, която била стара, с гредоред и имала конструктивен дефект. Цялата сума, предвидена за основни ремонти на имоти зад граница през т.г., е 1.38 млн. лв. За 2011 г. за текущи ремонти бяха предвидени 824 472 лв., а за основни – 615 000 лв.

  Освен това ведомството на Николай Младенов трябва да изплати 5.5 млн. лева стари задължения, като с предимство ще се изчистят задълженията към Германия и Франция, натрупани през последните 30 години. Също така се търсят купувачи за сградата на бившето посолство и търговското ни представителство в столицата на Замбия – Лусака. Мисията ни в африканската държава е закрита още през 1997 г. Външно иска да се отърве и от сградите на две посолства в Южна Америка. Това са представителствата ни в Кито, столицата на Еквадор, и в Богота – столицата на Колумбия, които бяха официално закрити с решение на правителството през далечната 1990 г. Сградата на мисията ни в Богота дори беше ограбена преди няколко години, при което престъпници прокопаха тунел до изоставената сграда на българското посолство в Колумбия и необезпокоявани изнесли оттам всичко, каквото могат. За изтичащата 2011 г. се предвиждаше МВнР да има приходи от продажби на недвижими имоти за около 9 500 000 лева. Сумата обаче не беше изпълнена заради провалената сделка за мисията ни в Судан. Колко пари Външно ще получи от продажбите на имоти т.г. ще стане ясно, когато тези продажби се реализират на практика.

  И ако за някои от тези страни важат аргументите, че там няма нужда от наши представителства, защото няма интерес към страната ни или няма голям брой живеещи българи, закриването на редица наши дипломатически мисии в Европа разбуни духовете сред тамошните български емигранти. През август м.г. Министерският съвет реши да разпродаде окончателно бившия комплекс на посолството ни в Бон – бившата столица на Западна Германия, и да закрие дипломатическото ни бюро там в началото на лятото (най-вероятно през юни). Засега от София не казват кога официално ще стане това, което обяснява защо в сайта на министерството бюрото все още е посочено като наша мисия в чужбина. Според различни източници досега българската държава е продала недвижими имоти в Бон за почти 2.5 млн. евро. Според Федералната служба за миграцията и бежанците

  в момента в Германия живеят около 96 000 българи,

  като само м.г. е пристигнало попълнение от около 21 000 души, които легално са се настанили във ФРГ. Съвсем друг е въпросът, че точният брой на сънародниците ни със сигурност е поне два пъти повече от официалните данни заради нелегалните ни емигранти. Най-много от легалните българи са се настанили именно в провинция Северен Рейн-Вестфалия, тоест в районите около Бон и Кьолн – около 37 932 души. Следва Бавария, където живеят около 23 000 българи, и на трето място е столицата Берлин с 14 000 души. Именно в тези три области доскоро имаше български дипломатически представителства – дипломатическо бюро в Бон, генерално консулство в Мюнхен и посолството ни в Берлин. Със закриването на бюрото в Бон сънародниците ни са изправени пред сериозен проблем, когато им дотрябва помощ от нашите мисии. Особено това важи за студентите, от които над 50% живеят и учат именно на територията на консулския окръг в Бон. Те са записани в т.нар. висши училища с образователна степен „бакалавър“ (Fachhochschule), като причините за това са получаваното професионално-практическо образование и относително по-краткият срок на обучение. Официално в Германия се обучават около 8000 наши студенти, като най-голям е броят им в Северен Рейн-Вестфалия (3552) и Бавария (2662). В Берлин техният брой е около 1800. Така, след закриването на дипломатическото ни бюро в Бон, студентите и другите българи ще трябва да пътуват поне 570 км до консулството ни в Мюнхен или също толкова до посолството ни в Берлин. Парадоксът е, че на тях ще им е по-близо да отскочат до мисиите ни в Брюксел или в Хага, които се намират на 200 километра от Бон, но на повечето тези мисии не им вършат работа. Външно все пак се надява да се сдобие скоро с имот в германския град Франкфурт на Майн, където да се открие консулство, което е заложено в бюджета за т.г. Франкфурт е избран както заради голямата ни диаспора там, около 4000 души, така и заради това, че е седалище на Европейската централна банка. Но засега съществено раздвижване по този въпрос няма. От Външно отбелязват, че има и няколко почетни консули. Но те не могат да извършват административни услуги. В същото време броят на българските сезонни работници в Германия през м.г. е нараснал с около 90% спрямо 2010 г. и тази тенденция се очаква да продължи. А с това и претенциите на нашите сънародници към дипломатите ни във ФРГ.

  В Италия пък се намира другата ни голяма европейска диаспора,

  която по неофициални данни наброява над 100 000 души. Там наскоро бе закрито генералното консулство в Милано, независимо че поне 50 000 българи, които живеят именно в Северна Италия, направиха подписка срещу тази мярка и я изпратиха още м.г. на премиера Бойко Борисов в защита на консулството. Първоначално от Външно съобщиха, че няма решение за закриване на генералното консулство в Милано, а само за връщането на генералния консул Гарбис Агопян, който има досие в ДС. По-късно от министерството все пак признаха, че закриват консулството, защото е едно от най-скъпите за издръжка. Тогава за сравнение те дадоха консулството ни в испанския град Валенсия, което обслужвало много по-голям район от този край Милано и обработвало с 60% повече заявления, а пък излизало много по-малко на данъкоплатците, уточниха от МВнР. От Външно обещаха, че българската общност в Милано, която е около 30 000 души, няма да остане необгрижена, без значение дали ще бъдат назначени консулски дни от Рим, или пък заявленията ще бъдат пренасочени към най-близката мисия в словенската столица Любляна. Така всички българи ще трябва най-вече да разчитат единствено на посолството ни в италианската столица, докъдето от Милано са 585 километра.

  В Испания пък, пак по неофициални данни, живеят около 200 000 наши сънародници,

  като най-много от тях са се заселили в областите край Валенсия, следвани от Кастилия и Леон и столицата Мадрид. Това е с поне 30 000 души повече, отколкото преди две години. Тогава около 40 000 нашенци в област Валенсия дори поискаха да се създаде българско училище в района, но без успех засега. Преди избухването на глобалната криза сънародниците ни в Испания бяха заети предимно в строителния сектор. Много малък брой от тях се завърнаха в България, като повечето предпочетоха да останат и да работят каквото им падне в Испания. Много от тях са в обслужващия сектор – хотелиерство, ресторантьорство, гледане на възрастни и болни хора. Разбира се, има и някои, които се занимават със собствен бизнес, главно в търговията. Има някои в туристическия бизнес, както и голям брой сезонни работници, които пристигат за бране на маслини, портокали, мандарини и ягоди.

  През октомври м.г. българската футболна легенда Христо Стоичков официално беше назначен за почетен консул на България за испанските провинции Каталуния и Арагон със седалище в Барселона, в чийто футболен отбор той навремето игра. Стоичков обаче едва ли е голяма помощ за сънародниците ни, защото рядко напуска пределите на България, особено след като стана старши треньор на футболния отбор „Литекс“ в Ловеч. Така на практика обаче две наши консулства – в Барселона и Мадрид, където работят около десет души, обслужват административните проблеми на 200 000 българи.

  Във Великобритания е другата наша голяма емигрантска общност, която е около 100 000 души, като най-много са в столицата Лондон – 39 000. За тях отговаря само посолството ни в Лондон. В САЩ пък живеят около 300 000 наши сънародници, като най-много са в Чикаго – над 50 000. За тях се грижат посолството ни във Вашингтон, Генералното консулство и Постоянно представителство в Ню Йорк, както и генералните консулства в Чикаго и Лос Анджелис.

   

  Светослав Абросимов,
  в. „Сега”

• Бабата на руската революция

  Петра Прохазкова,  Lidovky.cz

   

  Почина Марина Евгениева Салие. На 21 март 2012 г. тя завърши земния си път на 78-годишна възраст. И въпреки че при състоянието на здравето й това трябваше да се очаква, новината ме завари неподготвена.

  Е, буквално в същата минута ме порази една новина от съвсем друга среда – чешката. Новината обаче беше от същата серия. Агенция ABL прави бизнес със записите от подслушвани разговори, които очевидно агенцията е купила от Информационната служба за безопасност (BIS). И от този богат архив ABL решило да публикува тъкмо записи от разговорите на бившия кмет на Прага Павел Бем и лобиста Роман Яноушек. Д-а-а-а. Най-накрая истината и любовта побеждават. Какъв ден!

  У нас малцина знаеха за Салие. За мен тя беше централна фигура на руското дисидентство, един от най-смелите хора, които съм срещала. През 90-те понякога разговарях с нея за болезненото прераждане на тоталитаризма в демокрация и на нея, заредена с илюзии и надежди, винаги й се удаваше да се пребори с моя скептицизъм. Но ето – смъртта й, парадоксално случила се тъкмо сега, ме лиши от последната илюзия за доброто, което винаги трябва да побеждава в приказките. Но никак не ми се ще да се предавам.

  Като гледам нейното уморено лице малко преди смъртта й и сияещата усмивка на пражкия кмет с червено яке и чешкото знаме на връх Еверест, казвам си, че Марина Евгениевна беше готова да приеме и хвърли далеч по-голямо предизвикателство, отколкото бандата жалки комплексирани чешки простаци, наврели се на политически постове, които искат „да се борят до последен дъх” за незаслужените си дивиденти. Салие не се боеше да уличи и самия Путин. Всъщност… тя много се страхуваше. И въпреки това го уличаваше.

  Марина е родена в добро семейство на петербургски интелектуалци, които я възпитали и направили от нея порядъчен човек. Много несполучлива предпоставка за политическа кариера. Марина получава геоложко образование. Чак в 80-те години, когато в СССР дойде на власт Михаил Горбачов и се родиха гласността и перестройката, Салие, заедно с приятелите си, започва да организира първите политически движения.

  Наричаха я „бабата на руската революция”. На мен тя никога не ми е изглеждала баба. Даже напоследък, когато дишаше тежко и говореше за смъртта. „Те наистина ще ме убият”, констатира тя в едно интервю наскоро, сякаш питаше за пътя. Главният редактор на местния вестник „Псковская губерния” Лев Шлосберг само се усмихна. Моля ви се, не се поддавам на конспиративни теории, въпреки че журналистите имат силно изявена склонност към тях. Салие почина от естествена смърт. Независимо че мнозина имаха причини да й затворят устата.

  Репутацията на честна, мъжествена и принципна жена я довежда през 1992 г. до ръководител на групата депутати, която разследва работата на Комитета по външни отношения към кмета на Петербург. Тя не подозира на какъв тънък лед стъпва. И кой ще стане главен неин противник до края на живота й. Владимир Владимирович Путин тогава е просто старателен бюрократ, а също офицер от КГБ с контакти в чужбина, с връзки с колегите от силовите структури и с невероятни способности за конспирация.

  Огромният дефицит на продукти в началото на 90-те заплашваше раждащата се демокрация. На рафтовете в Петербург нямаше нищо. Даже рибни консерви и сланина. Нищо. Трябваше бързо обществеността да бъде убедена в жизнеспособността на нова, свободна Русия. Трябваше да се нахрани народът. Изглеждаше, че Путин е от фанатиците на либералните реформи. По-точно, тогава никой не се замисляше за възгледите му, те не интересуваха никого, името на Путин беше известно само в кметството. За гражданите той беше неизвестен сив мишок.

  Обаче, според Салие, той ги е лишил от около 100 милиона долара. С подписа си той разрешавал бартерната търговия, когато неизвестни, наскоро създадени фирми получавали лицензи, позволяващи им да обменят за продукти руски суровини: нефт, дървесина, метали. Направо, без посредничеството на рубла или долар. И въпреки че по закон Путин не е имал право да издава такива лицензи, неговият подпис седи на цял куп документи. На другите е подписът на подчинения му Оникин.

  Както и да е, имало е криза, имало е отчаян опит да се помогне, който излиза от рамките на писаните правила, човек може да си затвори очите. Обаче Салие изяснява, че фирмите са изнесли суровините, а продуктите срещу тях не са доставени. И никой не се учудвал от това, никой нищо не е контролирал. Хм. Ако начело на петербургското кметство тогава беше нашият пан Бем със съветника си Яноушек, те в тия героични времена щяха да продадат изгодно и крайцера „Аврора”.

  „Путин се изказа веднъж по този въпрос. Каза, че не е издавал никакви лицензи и че някои фирми наистина не са изпълнили това, което са обещали. – Салие се усмихваше горчиво, когато обясняваше същността на работата. Само че лицензите с неговите подписи са при мен, в папките. Не бил издавал…” Тя беше скрила много добре папките. За съдържанието им говореше открито, призоваваше да се действа, данните се появиха в руската и чуждестранната преса.

  Как се получи така, че това не разклати позициите на Путин? Причините са няколко. В 90-те той беше твърде незначителен. Освен това, 100 милиона долара на фона на мащабното разграбване на съветското богатство не бяха чак такава голяма сума. Освен това, с помощта на познатите му от КГБ, проблемът беше заметен под килима. А когато стана президент, той веднага взе масмедиите под контрола си. Докато интернет не получи широко разпространение, Путин беше неприкосновен. Той нахрани обществеността с други теми. Плашеше хората с терористите и експанзията на САЩ. И естествено, забравиха за някаквата стара грешчица на младия, неопитен разузнавач.

  През 1993 г. Салие предлага мошеникът Путин незабавно да бъде уволнен и предаден на съд. Тя получава поддръжката на градския съвет, намира съюзници в администрацията на Елцин. Началникът на Контролното управление в Кремъл Юри Болдирев издава заповед Путин да не се назначава на никакви длъжности до изясняването на нещата. После смъкват Болдирев и той млъква. Въпреки че тогава Путин е господин Никой, той успява да се защити. Не напразно е бил отличник в школата на КГБ.

  Кметът на Петербург Анатоли Собчак (баща на известната днес телевизионна звезда и активистка на опозицията Ксения Собчак), човекът, когото смятат за основоположник на демокрацията в Русия, по непонятни причини спира разследването. Разочарованата Салие се отказва от депутатския си мандат през 1993 г. След три години Путин се изкачва по стълбата и пристига в Москва. Отначало получава работа в администрацията на президента, после се оказва начело на любимата си ФСБ (бивша КГБ) и приключва 90-те години като министър-председател. А оттам пътят води към Кремъл.

  На 31 декември 1999 г. болният президент Елцин предава жезъла на наследника си Путин. Салие започва да се страхува. Въпреки това, тя пише пророческата статия „В. В. Путин – президент на корумпираната олигархия”. Тя първа заявява: „Путин ще е за дълго”.

  Никой вече няма да разбере какво всъщност се е случило тогава. Казват, че получила мафиотска телеграма с текст: „Желая ти крепко здраве, а също така и възможност да се ползваш от него”, подпис – Путин. Самата тя опровергаваше това. И все пак, Марина изчезва от обществения живот. Преселва се в далечното село Ладино, в полуразрушена къща със сестра си и години наред никой нищо не чува за тях. Със сигурност може да се твърди само, че е скрила на неизвестно място уличаващите материали.

  Причината, поради която Салие, този яростен борец за справедливост, се оттегля в уединение, изглежда вече никой няма да разбере. Може би нещо обяснява последния й опит да разследва делото „Бартерът на Путин”. През 2003 г. Марина се среща с демократическия кандидат Сергей Юшченков в неговия московски офис. „Там видях човек, когото повече никога не искам да срещам, никъде, при никакви обстоятелства” – каза тя след няколко години. Името на този човек отнесе със себе си на онзи свят.

  Скоро след това Юшченков бе убит. През 2007 г. от загадъчна смърт умря и Юри Гладков, колега на Салие в работната група за разследване работата на Комитета по външни отношения към кмета на Петербург. На 58-годишна възраст той става жертва на досега неизвестна отрова. По думите на Салие, даже кметът Собчак е умрял от неестествена смърт. За нея той е свидетел и съучастник. Тя смята, че Собчак е покривал Путин, така че и неговата съвест не е съвсем чиста. И Собчак, както и много участници в тази история, отнасят тайната си в гроба. „Трябва да го ексхумират”, призоваваше не много преди собствената си смърт Салие.

  Боеше ли се, че е дошъл нейният ред? За това ли беше оттеглянето на село и демонстративното й мълчание? Тя го наруши само през есента на миналата година. Преди парламентарните избори призова всички да гласуват за когото си искат, само не за партията на Путин „Единна Русия”. Започна да пише блог, поддаде се на вируса на социалните мрежи, пишеше книга, която не успя да завърши. На 4 февруари тя все още беше на антиправителствения митинг в Петербург. Обеща, че никога няма да позволи делото на Путин от 90-те години да бъде забравено…

  „Ще се боря докрай” – каза Салие, нейните думи практически цитира тези дни Павел Бем. На нея й се отдаде да извърши смела постъпка и няколко дни след смъртта си. Документите, изобличаващи Путин във финансови машинации и мошеничество – в сравнение с което домораслото ни мошеничество е нищо – се появиха в Интернет. 250 страници. Поместени са на страницата на Салие във Фейсбук.

  Преглеждам ги всеки ден преди лягане. И се чудя на чешките новини. Главна роля в тях играе мъничкият, самоуверен и нагъл бивш бюрократ от кметството Бем, който се бие в изпъчените гърди и крещи, че никакъв закон не е нарушавал. И Путин сигурно е „чист”, неговото дело е прекратено по давност. Той също е бивш чиновник в кметство с изпъчени гърди. Опитвам се да не се поддавам на безнадеждността. Тези 250 страници посмъртно послание на Салие са моят всекидневен опит да си върна илюзиите.

   

  Източник:   в. „Култура“

• Борисов: Питайте прокуратурата защо никой не е в затвора за АЕЦ „Белене“

  Премиерът Бойко Борисов нарежда на министрите си да питат прокуратурата защо още няма обвиняеми по делото за АЕЦ „Белене“ и защо никой не е в затвора. „Питайте прокуратурата какво става с това дело, защо няма обвиняеми, защо няма хора в затвора?! Не мога да допусна, че толкова години те не са могли да определят нещо, което е видно с просто око за един ден работа“, заявява премиерът на заседанието на Министерския съвет в сряда, стенограмата от което бе разпространена в петък.

  Очакванията на Борисов са от прокуратурата да дойдат аргументи за нарушения, които той да използва в дебата по готвения от БСП вот на недоверие към правителството за отказа от АЕЦ „Белене“.

  Премиерът възлага на министрите си да влязат в контакт с прокуратурата и да изискат от нея писмено становище по въпроса.

  Той повтаря, че проектът за втора атомна централа е бил изцяло компрометиран от самото му начало. “Докато прокуратурата, Цветанов, не се произнесе, те могат да си говорят всякакви измишльотини. Затова ни е много важно прокуратурата да излезе с ясно решение – има ли нарушение на обществената поръчка. Ако не искат да обвиняват никой, ако ги е страх да обвиняват толкова могъщи хора, които са участвали досега, поне да излязат и да кажат публично – има ли нарушение на обществената поръчка, имат ли право това да го правят, да говори по принцип. Да излязат прокурорите и да говорят по принцип, не за конкретното дело”, заявява още Бойко Борисов.

  Премиерът нарежда на вътрешния министър Цветан Цветанов да се види и какво е правила през годините по случая и “Криминална полиция”: „Ако трябва да се видят докладите на ДАНС какви са. Поеми го и направи преглед на това стопанство, до къде са отишли всички тези дела. Но това не може да продължава – да се упражняват на тази тема.“

  По поръчка на премиера министърът на икономиката Делян Добрев представя пред правителството обширна справка как се е развивал проектът за АЕЦ „Белене” през годините.

  Добрев съобщава, че предишното правителство е възложило проекта за разчистването на площадката на атомната централа не на НЕК, а на частната фирма “Атомстройекспорт”, избрана за изпълнител на централата. Със споразумение българската държава поръчва изработването на оборудване с дълъг цикъл на производство за 1.3 млрд. лв. По това време RWЕ не е в този проект, не е осигурено финансиране, а поетите ангажименти тежат изцяло на бюджета на НЕК. От октомври миналата година държавната компания е в невъзможност да изпълнява задълженията по договора към “Атомстройекспорт” и спира плащанията.

  Раздразнен от липсата на движение по досъдебното производство за АЕЦ „Белене“, Борисов избухва гневно по адрес на прокуратурата: “Не знам толкова години какво чакат, за да приключат това дело. Истински се надявам да се размърдат. Това е държавният обвинител. Тук става въпрос за огромни пари, с които държавата е ощетена и в същото време минават години, години. Какво работят по тези дела, какво не им е ясно?!“

  „Сигурно старият шеф на НЕК ще понесе цялата отговорност. Но пък той, като отиде да го разпитват, може да каже къде и как са го викали и какво са му казали. Но това е крайно време да се разследва. В противен случай ние си правим закони за пред кой, за пред Брюксел?”, обяснява Борисов.

  В края на миналата седмица, след като обяви решението за спиране на АЕЦ „Белене“, той изрази убеденост, че „рано или късно прокуратурата ще повдигне обвинение“, поради причината, че „най-важното за Европа и за демокрацията е да има публични, ясни, прозрачни конкурси“.

  „Със започването на този конкурс са направени най-големите трикове и нарушения. И те са именно: вече изградена почти до покрив централа, с вече платено оборудване, се взима решение да бъде продължено строителството. Когато е продължено, то тогава естествено няма конкурси нито за технология, нито за изпълнители, за нищо. В един момент решават, че тази технология е остаряла. И вместо да направят нов конкурс, да дойдат всички – руснаци, американци, французи, корейци, китайци, всички, които се занимават с тази дейност, те решават да вземат огромен кредит, който ние трябва да връщаме – половин милиард, а всички данъкоплатци до момента сме дали 120 млн. по този кредит, да разрушат това, което са направили, и да започнат нещо ново без конкурс“, разясни Бойко Борисов миналия петък пред БНР.

  Макар че е сезирана от две години, прокуратурата засега не е открила основания да повдига обвинения във връзка с АЕЦ „Белене“. През ноември миналата година от Върховна касационна прокуратура заявиха пред Mediapool, че са възложили на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да извърши вътрешен одит на предприятието АЕЦ „Белене“, преди да решат дали има неправомерно изхарчени средства и виновник за това.

  Към онзи момент само по делото за „АЕЦ“ Белене“ са били събрани 100 големи тома документация и досъдебното производство е затънало в експертизи.

  Източник:   Mediapool

• Георги Константинов: Силата на ДС беше в слабостта на народа

  Иван Бутовски,  в. „168 часа“

  – Господин Константинов, като репресиран и дългогодишен борец срещу диктатурата смятате ли, че има справедливост за хора като вас?

  – Не става въпрос само за хората, които са пострадали. Смятам, че колкото и това понятие да е общо и трудно за дефиниране, никаква справедливост няма и за народа като цяло. В крайна сметка тези, които бяха добре преди така наречената промяна или подмяна, отново са добре и имат всички ключови позиции.

  – Как си обяснявате това развитие на нещата?

  – Със създаването на нов Свещен съюз, който трябваше да гарантира „меко кацане“ за рухващата от студената война съветска империя. Нашето нещастие, на всичките народи от Централна и Източна Европа е, че се образува нещо подобно на Свещения съюз след епохата на Наполеон. Чрез него успяха да тушират революционната ситуация и ние сме още в един нескончаем мирен преход, който на България струва поне 10 пъти повече от най-кървавата революция. Защото от 9 млн. останахме 6 млн. души.
  

  Още през 1975 г.  тогавашният заместник държавен секретар на САЩ от администрацията на президента Ричард Никсън Хелмут Зоненфелд в свой секретен доклад предупреждава: „Съветският съюз навлиза в своята най-тежка криза от началото на съществуванието си. Тази криза засяга и сателитите му и първата страна, в която ще настъпи социална експлозия, е Полша. Не можем да си позволим да се изправим пред революционна ситуация от Тихия до Атлантическия океан, защото това ще ни струва много по-скъпо от трета световна война. Затова трябва да убедим съветските ръководители в необходимостта от извършването на дълбоки реформи.“ Всичко това формално намери израз в състоялото се на следващата година съвещание в Хелзинки.

  – Съветският съюз е послушал Запада?

  – Не. Съветското ръководство по това време се олицетворяваше от Брежнев, който вече беше жив труп, и вместо да се възползват от тази формула и да приемат подадената им ръка, те нахлуха в Афганистан. В 1980 г. наистина кризата в Полша беше колосална, „Солидарност“ събра 10 милиона членове. Със съвместните усилия на Запада и Изтока се направи всичко възможно, за да се матира революционния характер на „Солидарност„ и дадоха карт бланш на Ярузелски да арестува 45 000 активисти. На сцената се появиха Лех Валенса и неговите приятели интелектуалци от рода на Адам Михник, Яцек Курон и прочие. След като по този начин беше извадено революционното жило на „Солидарност“, се стигна до Кръглата маса в 1989 г. Вярно е, че един по един, режимите падаха, но това ставаше с взаимна договорка, при която капитулацията беше условна. В условията влизаше да няма процеси срещу виновниците за всички престъпления и да не се посяга на богатствата им.

  – Все пак през 1953 г., когато взривихте паметника на Сталин, ситуацията не беше ли далеч по-мрачна?

  – Аз съм бил винаги волунтарист и като такъв съм считал, че противопоставяне винаги е възможно. Вземете Унгарската революция, която насмете режима за 24 часа. Тогава дори армията премина на страната на въстаниците, партията се промени, а Държавна сигурност избяга. Значи е възможно. Събитията в ГДР през 1953 г. и в Чехословакия 1968 г. също го доказват.

  – Искали ли сте пенсия или обезщетение като репресиран?

  – За себе си никога не съм искал нито пенсия, нито обезщетение, но приятели от една организация ме накараха. Казват ми: „Ти като не ги щеш тия пари, дай ги на организацията.“ Затова и аз направих постъпки. Процедурата минава през областната управа. Две години ме мотаха. Тоя документ дайте, оня дайте – всичко проверяват. Накрая заместник областният управител, който, забележете, се казваше Сталин Генадиев, ме извика и казва: „Вие сте правилно репресиран и не може да имате обезщетение.“ Даже филм направиха от Германия по този повод.

  – Когато ви номинираха за Комисията по досиетата, не ви приеха, защото сте осъждан, а сега този член беше отменен. Не сте ли доволен от това решение?

  – Не е точно така. Осъждан съм, но след като се върнах от емиграция, се води дело по реда на надзора във Върховния съд и бях оневинен. Следователно срещу мене не можеха да използват параграфа от закона, че осъдени дори и реабилитирани не могат да бъдат членове на комисията. Тогава наредиха на Иван Драшков да се разрови в старите документи на ДС и да се опита да изкара, че съм едва ли не терорист. Парламентарната комисия, която по това време се доминираше от членовете на тройната коалиция, прие, че аз съм терорист и с този мотив ме отстраниха. Всъщност реалната причина беше, че те отлично знаеха, че ако бях научил пръв, че Първанов е агент, нищо нямаше да ме спре да оповестя този факт. Затова всички институции, включително и така наречената опозиция възприеха тази теза и си отдъхнаха.

  В евангелието е казано: „Познайте истината, която ще ви направи свободни.“ За съжаление у нас хората нито искат да знаят истината, нито да бъдат свободни. Не става въпрос даже за покаяние или за наказание, а да се извади цялата истина. Но трябва да има воля за това.

  – Често критикувате дейността на Комисията по досиетата, но не е ли тя ограничена по закон?

  – Вярно, ограничена е от закона. Но вече се смениха няколко състава на комисии, защо не предложиха промени?
  Най-същественото е, че така наречените архиви продължават да са изцяло под контрола на службите и комисията получава това, което те решат, че може да й се даде. Вторият проблем е, че нито комисията, нито който и да е, нямат никакво право да докоснат активираните агенти. Това дава възможност да се активират точно тези хора, които искат да ги запазят в тайна.
  Освен това абсолютна лъжа е, че тези, които са били партийни членове, не ги вербували.

  – Всесилни ли бяха службите на тоталитарния режим?

  – Познавам ги добре, защото за мене има 10 разработки, от които 5 са навън, в емиграция, но въпреки това е мит, че бяха толкова силни. Имам много доказателства, че като професионалисти са нула, а и никак не са куражлии. Например преди години бях на гости у приятел. Разговорът е подслушван, а в него той ми чете свои мемоари и стига до едно място, озаглавено Pro domo sua – което на латински означава „За себе си„. Този, който е слушал записа, не е знаел израза и е написал : „Продомов псува„. В този вид доносът минава чак до Григор Шопов. Въпреки това отстрани в полето началството е сложило резолюция: „Да се установи кой е този Продомов, дето псува“.

  Причината за всичко е в нашето овче поведение. У нас борба нямаше. Ако си спомняте, лозунгът при промяната беше оцеляването. Е, оцеляхме – с една трета по-малко. Един народ който си поставя за задача да оцелее, е свършен. Затова казвам, че тяхната сила беше в слабостта на народа.

  – Успяват ли службите да влияят на съвременния политически живот у нас?

  – Разбира се. Вижте например как доведоха Симеон Сакскобургготски за премиер. Как по друг начин освен със сътрудничество с КГБ може да се обясни, че политически емигрант като него три пъти е ходил в Съветския съюз още преди промяната. Пише го в биографията му, наречена „Един практичен цар“, чийто автор е един испански журналист. Вижте и българската опозиция как еволюира. Започна от СДС, който е един конгломерат, дълбоко инфилтриран от агентура, а така както върви, накрая и на Алексей Петров ще дойде реда да оглави опозицията. Какво пречи на Трактора да стане шеф на десницата?

  – Възможно ли е агентурата на ДС все още да действа?

  – Дори имам доказателства, че все още ме разработват. През 1998 година моята разработка, която се нарича „Сердар„, е проучвана от „опозиционера“ Димо Гяуров. Предполагам, че не от научен интерес се занимавал с досието ми. В 2007 г., когато ми отхвърлиха кандидатурата, поисках да си видя отново томовете. Тогава видях, че офицерите, на които е било възложено да търсят компрометиращи факти за мене, отново са си водили бележки. Предполагам, че не са спирали и до момента, защото един техен агент наскоро ми каза: „Бай Георги, ти и като умреш, ще продължим да те разработваме.“

  – Може ли да се очакват някакви промени у нас?

  – За съжаление, докато се съхранява това общество в преход с неговите класи, с наследниците на номенклатурата, не мисля, че нещо би могло да се промени без революция. Но не трябва да се заблуждаваме, този народ няма потенциал за такива дела. Той няма потенциал дори за много по-елементарни нива на съпротива. Умират десетки хиляди годишно от невъзможност да се лекуват или не им плащат по 6 месеца, по 1 година… и въпреки това всички мълчат или само мърморят под носа си. В същото време са съвсем далече от мисълта да се опитат да се организират, да поставят искания. При това не говоря за революция, а за действия в рамките на конституцията. Това е и причината новите поколения да не търсят решаване на проблемите тука, а да заминават в чужбина.

• Протестна сага в с. Брезница

  Всеки ден деца и родители от гоцеделчевското село Брезника протестират срещу директора на училището в селото Ангел Живков. Вчера общинските съветници в Гоце Делчев са приели на извънредна сесия декларация по повод конфликта в Брезница, адресирана до премиера Бойко Борисов, образователния министър Сергей Игнатов, областния управител Костадин Хаджигаев, началника на РИО – Благоевград Ивайло Златанов и до всички депутати от областта. В декларацията си съветниците настояват отговорните институции да вземат правилните управленски решения за преодоляване на задълбочаващия се проблем в гоцеделчевското село и за създаване на условия за нормално приключване на учебната година в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

  Подробности по случая може да се прочетат по-долу в цитираната информация от различни медии. (Снимките в публикацията са на Мехмед Боюкли.)

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Свикаха извънредна сесия на ОбС – Гоце Делчев по казуса с разбунтувалото се с. Брезница

  4 април 2012 г., в. „Струма”

  Учениците от с. Брезница, община Гоце Делчев, вчера отново не отидоха на училище, родителите им рано сутринта излязоха на митинг-шествие.

  Вече две седмици децата не посещават учебните занятия, което реално може да доведе до обявяване на нулева година, но явно това не притеснява родителите.

  Те са категорични, че докато Ангел Живков не си подаде оставката от директорския пост, те няма да спрат. Хората настояват местен човек, излъчен от учителския колектив, или друг от региона да поеме управлението на училището.

  „Ние го помолихме в името на децата да си подаде оставката, а той не иска, какъв директор е“ – каза един от организаторите на протеста Ахмед Чолак.

  Родителите на децата са съгласни годината да бъде обявена за нулева, ако не бъде сменен временният директор. Относно абитуриентите, които са 30, са обсъдени възможностите те да довършат образованието си в ПМГ „Яне Сандански“ – гр. Гоце Делчев, но това е невъзможно тъй като гимназията е профилирана, а училището в с. Брезница е общообразователно. Затова е взето решение абитуриентите да завършат образованието си като частни ученици, ако се наложи, уточни председателят на инициативния комитет Ахмед Чолак.

  Кметът на Брезница Иса Хаджиали прикани всички компетентни органи в България да се намесят час по-скоро и да решат проблема.

  „Аз имам право да извиня до 7 дни отсъствия, но само когато има обективни причини – в случая не виждам някакви причини тези отсъствия да бъдат извинени обективно“, коментира директорът Ангел Живков.

  Той доуточни, че има вече издадени констативни протоколи и документи, които уличават ръководството в извършени злоупотреби с училищни пари и имущество. Преди около седмица той поиска от община Гоце Делчев да бъде извършена пълна финансова ревизия на СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – село Брезница.

  По неофициална информация става дума за около 200 000 лева, отделени за физкултурен салон.

  Има опасност учебната година да бъде обявена за нулева. До този момент обаче няма решение.

  Според началника на Инспектората по образование в Благоевград Ивайло Златанов назначението на директора е напълно законно, а проблемът на хората е в това, че Ангел Живков не е жител на селото. През лятото ще има конкурс за нов директор на училището в селото, както и в целия регион.

  Предишният директор Фатма Уруч, която назначи своя брат Салих Буковян за заместник-директор, е била сменена, тъй като са установени системни нарушения в работата й. Тя също била временно изпълняващ длъжността.

  Снощи в 18.00 часа беше свикана извънредна сесия на Общинския съвет в Гоце Делчев за вземане на решение по все повече задълбочаващата се криза в село Брезница.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Съветници призоваха за диалог по казуса „Брезница“, протестите обаче продължават 

  4 април 2012 г.,  Infomreja.bg

  С 20 гласа „за“ и един „въздържал се“ снощи общинските съветници в Гоце Делчев приеха на извънредна сесия декларация по повод конфликта в Брезница, адресирана до премиера Бойко Борисов, образователния министър Сергей Игнатов, областния управител Костадин Хаджигаев, началника на РИО – Благоевград Ивайло Златанов и до всички депутати от областта.

  В декларацията съветниците настояват отговорните институции да вземат правилните управленски решения за преодоляване на задълбочаващия се проблем в гоцеделчевското село и за създаване на условия за нормално приключване на учебната година в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

  „Изразяваме нашето притеснение от конфликта в Брезница и опасността учебната година да бъде обявена за нулева. Вече 10 дни учениците не посещават учебни занятия. Причината е протест на училищното настоятелство и на голяма част от родителите в израз на несъгласие с назначения временно на поста директор на училището Ангел Живков“, посочват съветниците в документа.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Напрежението в Брезница не стихва

  4 април 2012 г.,  Livenews.bg

  Вече 20-и ден продължават протестите в най-голямото гоцеделчевско село Брезница. Днес в селото се проведе поредното протестно шествие и около 300 учениците отново не влязоха в класните стаи.

  Причината за недоволството на училищното настоятелство и на голяма част от родителите е временно назначения на поста директор на училището Ангел Живков. Протестиращите настояват местен човек да поеме управлението на училище, като отричат нестихващият вече седмици наред скандал да е на верска основа.

  Всеки ден протести на площада

  С плакати и скандирания недоволните родители са стигнали днес до двора на учебното заведение, където са връчили декларация до отговорните по казуса институции. Ахмед Чолак от инициативния комитет на протестиращите призова учителите, които до момента имат пасивно отношение по случая също да излязат с някаква инициатива и предложение за решаване на въпроса.

  Родителите не се плашат от възможността да им бъдат спрени детските надбавки заради натрупаните отсъствия на децата им, нито от опасността учебната година да бъде обявена за нулева, като са категорични, че ще продължават да не пускат децата си на училище.
  „Нулевата година не е в интерес на никой”, каза Ахмед Чолак, цитиран от „Фокус“ и обясни, че самите родители от самото начало са били наясно какво означава да бъде обявена нулева година. Протестите в Брезница със сигурност ще продължат до края на тази седмица, допълни още Ахмед Чолак.

  От областната управа в Благоевград обаче са категорични, че няма законово основание за отстраняването от длъжност на Ангел Живков, тъй като назначението му отговаря на всички условия и нормативни изисквания. Баханов изрази надежда за решаването на проблема в най-скоро време и по думите му областната администрация прави „всичко възможно“ за решаване на ситуацията.

  За кратко протестите в селото бяха прекратени, след като майките получили уверение от представители на просветното министерство и началника на Регионалния инспекторат по образованието, че ще бъде обявен конкурс за нов директор, а Живков ще сдаде поста. Това обаче не се случи. Напрежението продължава да ескалира – Живков получи заплаха по телефона и подаде жалба в полицията, а снимка, на която се вижда, че той е присъствал на погребението на Ангел Димитров-Чората, възмути още повече местните.

  –––––––––––––––
  http://youtu.be/lA3-Itoq7bs

• <<
• 1
...
• 233
• 234
• 235
• 236
• 237
• 238
• 239
• 240
• 241
• 242
• 243
...
• 415
• >>