Авторски
- В Москва се самоуби последният шеф на КГБ
В Москва се е самоубил последният шеф на КГБ на СССР, който оглавявал службата само за 1 ден през размирния август на 1991 г. – Леонид Шебаршин, предават руските медии.Според сведенията им, той бил открит в апартамента си, прострелян в слепоочието.Леонид Шебаршин остава в световната история на специалните служби с факта, че оглавява КГБ за почти 24 часа – от 22 до 23 август 1991 г. След началото на Пуча срещу първия и последен президент на Михаил Горбачов, превратаджиите го номинират за шеф на службата.
Това не е случайно, защото той от 1988 г. оглавява Първо главно разузнавателно управление на КГБ (външното разузнаване на СССР). Само разсекретяването на архивите в Москва ще хвърли светлина около неговата роля от изтеглянето на Червената армия от Афганистан.
След неуспешния Пуч, той се уволнява от службата. След това активно започва да пише книги и да се занимава с обществена дейност.
Шебаршин минава за един от специалистите по Средна Азия с натрупания опит като резидент в Индия, Иран, Пакистан и Афганистан.
Източник: Факти.БГ
- Пускат ни каспийски газ през Черно море
България и Грузия преговарят за транзит на компресиран втечнен газ през Черно море, който кавказката държава да ни доставя от Каспийския регион. Двете страни обсъждат и възможността за търговия с електроенергия от Грузия през Турция към България и Европа. Това стана ясно по време на съвместната пресконференция на премиерите Бойко Борисов и Ника Гилаури в Тбилиси. От днес министър-председателят е на официална визита в Грузия.Ако Грузия има пристанище за втечнен газ и може да го доставя до България, ние активно ще поработим, за да изработим един меморандум за доставка на втечнен газ. Това ще ни помогне много в преговорите ни за новите газови договори, коментира Борисов, цитиран от „Фокус”. Казах на премиера – ние развиваме много добри отношения с Руската Федерация и не правим нещо, което е в ущърб на трети страни – точно обратното. Искаме да диверсифицираме доставките си за по-евтин газ. Ако те, на базата на нашите договори, свалят цените още, ще взимаме руска газ. Но ако продължат да държат високи цени, знаете какви са цените на други места, ще търсим алтернативи да си докараме газ от друго място, подчерта той.
Премиерът припомни и срещата му с турския му колега Реджеп Таийп Ердоган на 20 март в Анкара, на която беше коментирана темата за диверсификацията. След срещата ми с Ердоган, който каза, че освен за хуманитарни нужди, не би искал по друг начин да говори за изграждане на такъв тръбопровод, това е абсолютно реално да стане, тъй като отникъде другаде втечнен газ не може да влезе в Черно море. Това е единствената възможност. Затова днес, чувайки, че има такава възможност – между Азербайджан и Грузия да бъде направен газопровод, който да докарва до техните пристанища компресиран газ, оттам няма никаква пречка – да идва до Варна или до Бургас, допълни Борисов.
Той обясни, че през Босфора не могат да минават танкери с втечнен газ. Но в същото време – Варна и Бургас и пристанищата на Грузия на Черно море дават възможност – да пристигне газ от Каспийско море и Азербайджан през Грузия до Европа чрез нашите пристанища. За първи път след днешния разговор виждам някаква възможност за реална диверсификация на доставка на газ, каза Борисов.
Ние имаме доста топлоелектрически централи, които сега работят на брикети и на въглища, но в следващите няколко години – също могат да минат на газ. Дай Боже, това да се случи, допълни той.
Грузия винаги е имала подкрепата от България и в най-тежки времена, заяви още премиерът. Той припомни: представител на Европейския съюз в Грузия е бившият български премиер Филип Димитров, каза Бойко Борисов. И Грузия, и България имат еднакви цели – Европейски съюз, НАТО – мисля, че имаме пълно единодушие и една посока, заяви премиерът. Според него въпросът е как да използваме своето геостратегическо положение и двата народа да получават повече пари от това, че се намират в може би най-трудните места на света.
Строим скоростен жп път, който много скоро ще стане готов. Пътят – Европа – Азия, през Грузия за Азербайджан до Каспийско море, с тунел под Босфора, скоро ще стане готов, каза премиерът Борисов. Нашите две магистрали „Марица” и „Тракия” дават възможност на сухоземния транспорт да свързва Азия с Европа. Имаме терминали за жп транспорт; ако направим и за автомобилен транспорт – това ще допринесе за туризма, каза премиерът Борисов.
Източник: Vsekiden.com
- Sold out / Продадено
Sorry, this item is sold out now.
Извинете ни, но всичко е продадено към този момент.
.
- Ню Йорк забрани 50 думи в училищните тестове
Управлението по образование на град Ню Йорк забрани използването на 50 думи при училищните тестове, защото ги счита за политически неточни и неправилни, съобщи телевизия Си Би Ес.
Отговарящият за образованието в Ню Йорк сити Денис Уолкот на посещение в училище в Куинс. Уолкот е одобрил списъка със забранените думи. Снимка: в. „Ню Йорк Таймс” Думата „танци“ се забранява, защото напомняла за похотливост и навеждала на неприлични помисли. Думата „бедност“ също се забранява, защото може да накара ученик да се почувства неудобно, като я прочете, и може да се сети, че баща му например от доста време е безработен. Думите „развод“ и „болест“ могат да травматизират децата с разведени родители или болни роднини. Думата „робство“ също не бива да се използва, защото ще нанесе удар по чувствителността на афроамериканчетата, а „извънземни“ е включена в списъка, защото може да обърка фантазиите на най-чувствителните малчугани. Думата „динозавър“ била забранена, защото припомняла за еволюцията на нашата планета. А приказките за еволюция разгневяват привържениците на креационизма, според които животът, Земята и Вселената са създадени от свръхестествено божество. В списъка фигурира и думата „рап“, смятана за вулгарна, както и думите „телевизия“ и „видеоигри“, които не се вписвали в образователните стратегии.
Училищият инспектор Денис Уолкот заяви, че списъкът е ръководство за авторите на тестове. „Ние не сме чужди на политическата точност. Това се прави, за да бъдат авторите прецизни в разработването на тестовете си“.
Източник: в. „Сега“
- Bulgaria, Villa Captain Petrov Thanks All for Support
The captain of Bulgaria and Aston Villa Stiliyan Petrov, who has been diagnosed with Acute Leukaemia, has issued a statement of gratitude for the overwhelming support he got from fans.
„I would like to thank all of the people who have left messages of support – the response has been overwhelming and I appreciate it very much,“ Stiliyan Petrov said Saturday afternoon in a special statement published on the Aston Villa club website.
„This is a difficult time for my family and myself and I ask people to respect our privacy. With the help and love of my family, my teammates, all of my friends in football, Aston Villa Football Club and all of the fans, I am sure I will beat this illness and I am determined to do this,“ reads Petrov’s statement.
„I saw the picture released yesterday by Fabrice Muamba, my fellow player, and it has inspired me, as has all of the support in the past 24 hours. For me, football will have to take a back seat for a while, but I’m here to support my teammates today and I will continue to support them, as I know they will support me. Thank you to everybody,“ added Stanley, as he is also known in Bulgaria.
Petrov has been playing for Villa since 2006, after seven seasons in Celtic; before that he played for CSKA Sofia and PFC Montana. He has 105 appearances and 8 goals for the Bulgarian national football team.
Source: Novinite.com
- Свeтът е оцелял, защото се е смял
„Първи април е денят, в който си спомняме какво представляваме през останалите 364 дни от годината…“ Марк Твен1 април, известен като Денят на шегата или лъжата, е един от най-веселите празници в годината. И макар вече да се празнува из целия свят, е трудно да се проследи кога и как точно е възникнал.
Едно от разпространените схващания е, че Денят на шегата е възникнал едновременно на различни места и е съвпадал с честванията на пролетта и пролетното равноденствие. Други препращат историята на 1 април към древния Рим, когато неговото население е било съставено предимно от мъже. Римляните канели сабинянките в града, за да честват заедно празника на бог Нептун и си правели шеги с тях. С влизането си в Рим жените се озовавали лице в лице с войници, които се престрували, че ще откраднат дъщерите им. Според легендата това се случвало в началото на април.
Друго популярно обяснение за произхода на празника идва от Франция и се смята, че то е най-близко до началото на честванията на Деня на шегата. През 16-век във Франция празнували Нова година от 25 март до 1 април. За начало на новата година се приемала именно тази дата. През 1562 /според други източници през 1582/, по време на управлението на Шарл Девети, бил въведен грегорианският календар и новогодишният празник бил изместен на 1 януари.
Поради липсата на бързи средства за комуникация в онези времена, новините се разпространявали бавно. След смяната на празничната дата много хора не искали да приемат промяната, докато други забравили за нея и продължили да празнуват на 1 април. Инатчиите и забраванковците били наречени „глупци“ и хората започнали да си правят шеги за тяхна сметка – като например да ги канят на несъществуващи партита. Жертвите на тези подбиви си спечелили прякора „априлска риба„, тъй като младите риби са наивни и лесно се хващат на въдицата. Във Франция е разпространена шега да се закачва хартиена риба на гърба на хората.
С времето традицията да се правят шеги на 1 април продължила, и през 18-и век се разпространила към Великобритания и Шотландия. В Шотландия например празникът продължава 48 часа. Първият ден от честването се е наричал „Априлски перко„. Жертвите на шегата били изпращани на лов за кукувици. Вторият ден от празника бил кръстен „Опашат ден“ и бил посветен на задните части. Честването му се състояло с ритник отзад като дар за поколенията. Хората се разхождали с табели, на които пишело „Ритни ме отзад„.
През 19-и век учителите се шегували с учениците, като им подвиквали „Вижте! Ято гъски!„, след което сочели малчуганите с пръст. От своя страна учениците заблуждавали другарчетата си, че нямат часове. На жертвите, хванали се на въдицата, децата викали „априлски глупчо„.
През 1983 г. професорът по история от Бостънския университет Джоузеф Боскин се опитал да даде по-различно обяснение на произхода на Деня на глупците пред Асошиейтед прес. Според него придворният шут на византийския император Константин се похвалил, че може да управлява държавата не по-зле от господаря си. Константин му разрешил да направи това, но само на 1 април. Впоследствие обаче се оказва, че историята е измислица на Боскин, с която професорът си направил първоаприлска шега.
И нашите предци приемат 1 април като ден на лъжата и закачките. Затова шегите не само са позволени, а и желателни. Според традицията, ако човек не успее да изиграе шега на някого до обяд, на свой ред ще стане жертва на подбив. Закачките в този ден са незлобливи и не целят да засегнат никого. Най-добрата първоаприлска шега е тази, на която всички се смеят – дори човекът, на чийто гръб е изиграна.
Източник: Фрогнюз
- Саймън Тисдал: Могат ли БРИКС да създадат нов световен ред
Еднодневната ежегодна среща на държавите БРИКС /Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка/ не привлече особено голямо внимание от страна на Запада. Това може да бъде свързано с факта, че групата постигна малко по конкретните въпроси от момента на своето създаване през 2009 г. Критиците шушукат, наричайки я място за фотографии и говорилня.Но подобно пренебрежение или презрение може също така да отразява факта, че страните БРИКС представляват почти половината население на света и дават почти една пета от световното производство, те са нежелан проблем за установилия се световен ред, в който правилата се пишат от Съвета за сигурност на ООН /в който доминират САЩ/, МВФ и Световната банка. Най-вероятно истината е някъде по средата.
Петимата държавни лидери – бразилският президент Дилма Русеф, руският президент Дмитрий Медведев, Ху Цзинтао от Китай и Джейкъб Зума от ЮАР, а също така индийският министър-председател Манмохан Сингх – не се отличават с иконоборчески радикализъм.
Русеф е най-смела в изказванията си, настоявайки, че развциващите се страни трябва да бъдат защитени от световното „цунами“ на евтините пари, което беше създадено от САЩ и Европейския съюз във връзка с финансовата криза и превърна износа на страните БРИКС в по-малко конкурентоспособни. „Ще защитаваме нашето производство от методите, използвани от развитите държави с цел избягване на кризата, които водят до канибализация на развиващите се пазари„, заяви тя през март.
Привържениците на БРИКС говорят за грандиозни планове. Индийският министър на търговията Ананд Шарма заяви тази седмица, че групата се стреми към създаването – нито повече, нито по-малко – на „нова глобална архитектура„. Но наблюдателите възприемат подобни амбиции изключително като антиамериканско самохвалство. Отбелязвайки отсъствието на съществени политически споразумения, те смятат, че желанието да се противопоставят на световното господство на Вашингтон е единствената обединяваща сила в БРИКС.
„Чуват се гласове да се създаде постоянен секретариат и даже банка за развитие в опит да се усили политическото влияние на групата„, заяви експертът по отбрана от Royal United Services Institute Уолтър Лъдвиг. „Но подобна концентрация на усилията за създаване на институции е неуместна. Фундаменталната несъвместимост на страните БРИКС, а не отсъствието на организираност, не им позволява да играят по-значима роля на световната сцена„. Лъдвиг продължава: „Освен въпросите за икономическо управление, по много ключови въпроси страните БРИКС са стратегически конкуренти. Вътре в Азия Индия и Русия са потенциални препятствия за възможното господство на Китай в региона. На международно ниво Русия, Бразилия и Индия мечтаят за появата на многополярна международна система, в която те ще играят главни роли – Бразилия и Индия се опитаха да получат членство в разширения Съвет за сигурност на ООН.
Точно обратното, Китай се стреми към биполярен свят, в който страната играе ролята на противовес на американската власт“. Към момента Пекин се противопоставя на опитите на Индия да получи постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН.
Съвместната декларация, разпространена след края на срещата на върха, обедини страните в твърда критика по отношение на западната икономическа политика. „Развитите икономики трябва предприемат отговорни макроикономически и финансови мерки, избягвайки създаването на излишна световна ликвидност и да проведат структурни реформи, за да постигнат растеж, който да създаде работни места„, гласи декларацията. Беше постигнато и съгласие да се продължат усилията за създаване на банка БРИКС „Юг-Юг„, която на някакъв етап може да представлява конкуренция на Световната банка и Азиатската банка за развитие.
БРИКС отново обявиха своите искания за разширяване на правата на гласуване за развиващите се страни в МВФ и разкритикуваха западната политика спрямо Иран, отбелязвайки, че военните действия, имащи за цел да сдържат предполагаемите ядрени амбиции на Техеран, са неприемливи, и че БРИКС не обмислят предстоящи санкции срещу Иран. Декларацията гласи, че кризите в Иран и Сирия трябва да бъдат решени по дипломатически път.
„Трябва да избягваме политическото разделение, което създава нестабилност на световния пазар на енергоносители и влияе на търговията….трябва да осигурим политическо съгласие, за да възродим икономическия растеж„, заяви индийският министър-председател Манмохан Сингх. Страните БРИКС ще усилят сътрудничеството по въпросите на тероризма и пиратството, добави той. Относно реформата на Съвета за сигурност на ООН, той се обърна към групата с молба да излезе с обща позиция.
Амбициите на страните БРИКС да променят света по свое подобие поставят въпроса за фундаменталните ценности, а също така за геополитическото влияние. Най-важните играчи, Русия и Китай, едва или въобще са верни на демократичните принципи, като например честни избори, свобода на словото или пресата. Индия също се сблъска с критика след опита да заглуши откритите дебати.
Тибетски активисти твърдят, че около 250 души са били задържани тази седмица в резултат на опитите на индийското правителство да предотврати антикитайски протести. Подходът към спазването на основните човешки права в Русия и Китай, съвсем неотдавна показан на примера на сирийската криза, не е модел, който развитите страни биха приели с радост.
Също както по-малко силните и нечленуващи в големи съюзи страни се опитват да разберат дали растежът на БРИКС е признак за появата на поредния егоистичен световен елит, който ще обръща внимание само на своите интереси както западните държави. Специалистът по международни отношения от Индия Срирам Чаулия заяви, че по-малките по територия и по-бедни развиващи се страни, особено в Африка, се опитват да разберат дали БРИКС ще се превърнат в истински защитници на незападните интереси. Развиващите се страни искат многополярен свят, а не такъв, в който господстват САЩ, „или, както е тръгнало, Китай„, заяви той. /БГНЕС
–––––
Саймън Тисдал е заместник-редактор във вестник „Гардиан“ и международен наблюдател. Той също така е завеждал отдел Международни новини във вестника в различни периоди. Статията „Могат ли БРИКС да създадат нов световен ред“ е публикувана във вестник „Гардиан„.
Лондон / Великобритания
- Снимат продължение на Страстите Христови
Холивудският продуцент Дейвид Ууд обяви намерението си да направи филм „Възкресение”, който ще бъде продължение на изключително успешния филм „Страстите Христови” на Мел Гибсън. Филмът на Гибсън разказва за последните 12 часа от живота на Исус, но отразява съвсем бегло сцената с Неговото възкресение.
В своя филм, който ще носи заглавието „Resurrection” („Възкресението”), Ууд планира да се фокусира върху събитията около Христовото възкресение и 40-те дни след това. „Resurrection” ще бъде уникален в много аспекти – разкрива 49-годишният автор, съобщава christianpost.com. „Истинската сила на християнството е възкръсналият Исус. Въпреки че всички ние знаем, че Христос е отишъл на кръста за нашите грехове, Неговата истинска сила и власт идват от възкресението. Този втори филм е посветен точно на това. Това е история за надежда и любов и тя е много по-позитивна”.
Източник: КРОСС
- Гъвкави е-книги засенчват таблетите
Тежат 14 грама и носят на бой Най-големият производител на LCD екрани в света LG Display представи първия в света гъвкав пластмасов дисплей на електронна книга (E-Paper Display – EPD). За него компанията твърди,че ще предизвика „революция“в световния пазар на е-книги.
Новите 6-инчови екрани предлагат висока резолюция и са дебели само 0,7 мм, съобщи корейската компания. Удивителното при тях е, че могат да се огъват под ъгъл от 40 градуса.
Теглото е нищожно – едва 14 грама, а проведените тестове показват, че гъвкавият дисплей издържа на падане от 1,5 метра височина. Това голямо предимство за бъдещите потребители, тъй като статистиката сочи, че около 10% от дисплеите на четците на е-книги са повредени от случайно изпускане или удряне.
Гъвкавите, тънки и леки екрани ще бъдат в състояние да предложат някои уникални предимства, в сравнение със масово използваните днес смарт устройства и таблети, включително намаляване на умората на очите и по-ефективно потребление на електроенергия в допълнение към по-ниски цени. Така четците на е-книги, оборудвани с този дисплей, могат и да засенчат модерни за момента устройства, каквито са например Киндъл-таблета на Амазон или Нук на Барнс & Ноубълс.
EPD дисплеят ще се предлага първо на китайските производители на техника, а крайните потребители в Европа ще могат да му се радват след месец.
Източник: Dartnews.bg
- Оперетта Шостаковича на сцене Чикагского оперного театра
Свидетельство очевидца за десять дней до премьеры.Новый, тридцать восьмой сезон Чикагский оперный театр (далее – ЧОТ) открывает опереттой Дмитрия Шостаковича “Москва, Черемушки”. В эти дни в театре идут последние репетиции перед премьерой. На одной из них удалось побывать вашему корреспонденту.
Мне повезло: я попал на прогон первого акта. Все артисты были в сборе, репетировали легко, азартно, “с огоньком”. Молодые, симпатичные, талантливые – они хорошо поют, прекрасно двигаются и полностью соответствуют своим персонажам. Судя по первому акту, спектакль получается остроумный и живой. В действие несколько раз вовлекается дирижер, а весь оркестр выступает полноправным участником представления. Спектакль идет на английском языке, но в диалогах героев то и дело мелькают русские слова: “шофер”, “дорогая”, “молодой человек”, “прописка”, “девушка”, “ЗИЛ”, “ГУМ”, “здравствуйте”, “Зубовский бульвар”, “Теплый переулок”, “парк Культуры” и даже “Боже мой”! А мне особенно понравилось выражение “лейся музыка, please” из уст
героини. Режиссер спектакля Майк Донахью не старается воссоздать атмосферу пятидесятых годов XX века. Наоборот, он старательно
подчеркивает, что действие оперетты происходит сегодня. В коротком интервью после прогона режиссер сказал, что в первую очередь обращается к молодой аудитории: “Мы стараемся придать свежее дыхание этому произведению. Насколько это получилось – покажет премьера!” Во время подготовки к спектаклю Донахью слушал записи оперетты и даже посмотрел старый советский фильм Герберта
Раппопорта “Черемушки”.
После короткого перерыва работа над ошибками велась в трех группах: артисты балета работали с балетмейстером, хор – с хормейстером, а десять солистов – с режиссером. Я присоединился к группе
солистов и с интересом слушал замечания Донахью относительно характеров героев, а также вопросы артистов.Времена создания оперетты были “вегетарианские”,
однако именно на них приходится глубочайший внутренний кризис Шостаковича. У него умерла жена, он чувствовал себя очень одиноким. Видимо, не в силах больше сопротивляться уговорам, он вступил в КПСС. Для друзей и почитателей его таланта это явилось серьезным ударом. И вот в этих условиях величайший композитор XX века на время примерил на себя маску лицедея. Прекрасно понимая пустоту и фальшь советской жизни и советского “оптимизма”, он применил свое главное оружие – СМЕХ! Музыка Шостаковича насквозь иронична. В ней то и дело слышатся цитаты и пародии на популярные советские мелодии и не только… В беседе со мной автор камерной аранжировки, английский композитор и музыковед Джерард Макберни (интервью с ним читайте в последнем выпуске газеты “Реклама”) отметил и другие цитаты: “В партитуре “Москвы…” спрятано гигантское количество цитат из ранней музыки Шостаковича, например, из балета 1931 года “Болт”. Я хорошо знаю черновики потерянного сочинения “Условно убитый”, написанного к спектаклю Утесова в конце 1931 года. Так вот, я обнаружил целый кусок неизвестной танцевальной музыки! Только я знаю об этом, потому что это никогда не было оркестровано. Когда я стал работать над “Москвой…”, я понял, что во втором акте, в сцене Бориса и Лидочки, когда они танцуют (пародия на “Князя Игоря” Бородина), Шостакович использовал музыку из “Условно убитого” с одним, очень интересным изменением. В кульминации плясок в “Условно убитом” главная тема – “Чижик-пыжик”. Такое впечатление, что в 1957 году Шостакович открыл шкаф, достал оттуда старую мелодию и переделал. Он сознательно вернулся к юности, только вместо “Чижика-пыжика” вставил тему песни “Цыпленок жареный”… “Москва, Черемушки” – любовное письмо Шостаковича к своей юности! Там есть цитаты из XIX века, современных Шостаковичу сочинений, связь с “Оранго”, о чем мы узнали совсем недавно, пародии на русскую классику: на “Евгения Онегина”, “Бориса Годунова”. Шостакович, как задиристый мальчишка, любил хохотать над “величием замысла”. Есть более хитрые пародии на массовые песни. Главная тема оперетты взята Шостаковичем из музыки к фильму “Златые горы” – любимому фильму Сталина. Известно, что Сталин сказал Шостаковичу, что
хотел бы, чтобы композитор продолжал работать в направлении киномузыки. Это “направление” появилось в “Москве…”, но, как все у Шостаковича, в карикатурном виде. Еще одна смешная пародия – на “Подмосковные вечера”. От Ростроповича мы знаем, что для Шостаковича Соловьев-Седой всегда был объектом иронии и насмешек… Почти в каждом такте оперетты можно отыскать пародии,
цитаты и шутки: как очень ясные и прямые, так и завуалированные, только “для своих”… ДД с Ростроповичем всегда хохотали над песней “Купите бублики…”. Это ведь песня не о бубликах, а о проститутке. Шостакович, как шутку, включил напев этой песни в Первый виолончельный концерт, который он посвятил Ростроповичу”.
Майк Донахью и другие создатели спектакля
сохраняют заложенные в партитуру иронию и сатиру по отношению к происходящему на сцене. Среди солистов пока нет мировых звезд, но кто знает – возможно, эта
работа откроет перед ними двери на самые престижные сцены мира. Как известно, ЧОТ открывает новые имена и дает путевку в жизнь многим талантливым певцам и
режиссерам. Например, тридцатидвухлетняя Даниэлла Де Низе, поразившая Чикаго в партии Клеопатры в “Юлии Цезаре” Г.Ф.Генделя в Лирик-опере, зрителям ЧОТ знакома давно. В 2004 году она пела Поппею в “Коронации Поппеи” Монтеверди, а спустя год исполнила партию Титании в опере Б.Бриттена “Сон в летнюю ночь”. В ЧОТ начинали работать режиссеры Роберт Орт, Нэнси Густафсон, Ричард Лич. Мэри
Зиммерман, знакомая нам по спектаклям в Goodman Theater, Steppenwolf Theater и Lookingglass, поставила в ЧОТ оперу Филипа Гласса “Эхнатон”. Режиссер Франк Галати
неоднократно работал в ЧОТ. Среди его постановок – оперы американского композитора Вирджилии Томсон “Четыре святых” и “Матерь Божия”, “Альберт Херринг” Б.Бриттена, “Бравый солдат Швейк” Роберта Курка, “Лето и дым” Ли Хойби по
одноименной пьесе Теннеси Уильямса.
Мы услышим оперетту “Москва, Черемушки” в той самой аранжировке Макберни, в которой она была поставлена в прошлом сезоне в Лонг-Бич Опере. Ею с 2003 года руководит Андреас Митишек. Напомню, что с 1 сентября 2012 года он становится новым генеральным директором ЧОТ, заменяя на этой должности Брайана Дики. В Лонг-Бич оперетта исполнялась на английском языке в переводе Дэвида Пунтни, а в Чикаго пойдет в новой английской адаптации Мег Мирошник. Дирижер – Александр Платт. Режиссер – Майк Донахью. Автор костюмов и декораций – Аня Клепикова. Действующие лица и исполнители: Бубенцов – Мэтт Болер, Маша – Эмили Фонс, Бабуров – Пол Шолтен, Лидочка – Сара Хитон, Корецкий – Пол Лароза, Сергей Глушков – Доминик Армстронг, Люся – Софи Горделадзе.“Москва, Черемушки” – это неожиданный и во многом
другой Шостакович. Конечно, эта оперетта не относится к главным произведениям композитора, но даже незначительный эпизод в его творчестве, безусловно, заслуживает самого пристального внимания. Ведь, как известно, шутка гения интереснее удачи посредственности! Я желаю Чикагскому оперному театру хорошего спектакля и с нетерпением жду премьеры!P.S. На прошлой неделе я встретился с автором костюмов и декораций Аней Клепиковой. Интервью с ней читайте на следующей неделе на этих страницах.
Nota bene!Оперетта “Москва, Черемушки” идет с 14 по 25 апреля 2012 года в помещении Harris Theater по адресу: 205 E. Randolph Drive, Chicago, IL 60601, справки и заказ абонементов по телефону 312-704-8414 или на сайте www.ChicagoOperaTheater.org. Для новых подписчиков Чикагский оперный театр предлагает скидку 50%.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
Фотографии к статье:
Фото 1. Майк Донахью
Фото 2-4. Репетиции спектакля “Москва, Черемушки” (Все фото Чикагского оперного театра)
- Битката за червените милиони
През 1992 г. Шалк-Голодковски беше привикан за изслушване пред разследващата комисия на Бундестага, проверяваща дейността на КоКо | Снимка: Welt.de. От 1990 до 2006 г. в Германия функционираше разследваща комисия за проучване имуществото на партиите и масовите организации на ГДР, ръководена от юриста Кристиян фон Хамерщайн. За 16 години дейност тя установи и конфискува над 1,6 млрд. евро, скрити в черни сметки, компании фантоми и фондации или изпрани чрез реално функциониращи дружества, сделки с имоти и т.н.
По силата на договора за германското обединение всички средства, които федералната република успее да си върне от някогашната собственост на ГДР, отиват за източните провинции.
Все още не може да се каже точно колко богата е била комунистическата партия. Както обяснява Фон Хамерщайн, самата партия твърди, че само в пари е притежавала 6,3 млрд. източногермански марки (или 3,15 млрд. западни марки).
„За сравнение – четирите останали партии в ГДР са имали по 6,8 млн. евро. Комунистическата партия е разполагала с 44 000 щатни сътрудници и до падането на режима е била абсолютно свободна да развива и да използва своето имущество, без да дължи отчет пред никоя инстанция.
Тази свобода е била използвана от всички упълномощени лица“, разказа юристът в своя публична лекция в София, организирана през септември м.г. от фондация „Конрад Аденауер“.
Сумата вероятно е значително по-висока, но следите на много милиони се губят или парите са разхвърлени из мнозина обикновени партийни членове. Според Фон Хамерщайн доста вероятно е хората в ръководството на днешната Партия на демократичния социализъм (ПДС, наследник на ГЕСП) всъщност да не знаят къде е скрито останалото богатство, което комисията не е успяла да намери.
„Всъщност по-добре и да не знаят, защото във всяка социалистическа партия има много убедени и почтени членове, които живеят в двустаен апартамент, а да се окаже, че имат в сметката си 10 милиона. И ако партията се нуждае от техните пари, ще поиска от тях да направят дарение„, обяснява юристът.
Днешната ПДС работи именно по този начин. Тя разчита на многобройни дарители, които даряват малки суми – не повече от 3 000 евро, а имената им остават неизвестни. А тъкмо 3 000 евро е границата, в която дарението може да бъде анонимно, а за по-високи суми самоличността на благодетеля трябва да бъде обявена.
Но въпреки края на мандата на комисията Германия не се е отказала да дири червените капитали. Показателен е случаят с виенското търговско дружество Novum, основано от австрийските комунисти по поръчение от Източен Берлин. Близо 18 години Германия се бори съдебно за 250 млн. марки, които през 1992 г. безследно изчезват от сметките на Novum и дъщерната му фирма в Швейцария. През март 2010 г. съдът на кантона Цюрих осъди на втора инстанция австрийската банка Unicreditbank Austria да плати на Германия общо 230 млн. евро, препрани от „Червената Фини“ – легендарната управителка на Novum и довереник на австрийската комунистическа партия Рудолфине Щайндлинг.
Още през 1994 г. германското правителство повдига иск срещу тогавашната Bank Austria, наследник на Österreichische Länderbank. Обвинението е, че финансовата институция е спомогнала за изпирането на 250 млн. марки, собственост на ГЕСП. В основата на схемата е Щайндлинг, която от 1983 г. е едноличен собственик на Novum и движи финансовите дела на австрийските комунисти.
Според германските власти Червената Фини е прехвърлила милионите от австрийската банка в нови сметки в дъщерна банка в Цюрих, след което парите отново се връщат в Австрия австрийската банка, но с анонимен вложител. И до днес не се знае къде са милионите, нито кой се е възползвал от тях.
Делото се проточи дълго най-вече заради опитите на Щайндлинг всячески да отхвърли пряката връзка между Novum и режима в Източен Берлин. Червената Фини до последно твърдеше, че е била само доверителен управител на австрийската комунистическа партия, а въпросните милиони всъщност принадлежали на австрийските комунисти. Едва през 2004 г. Федералният административен съд на Германия потвърди решението на предишна инстанция, че Novum е част от партийното имущество на ГЕСП. Дружеството не е нищо друго освен скрита фирма на източногерманските комунисти, през която са изнесени червените куфарчета.
Историята на Рудолфине Щайндлинг и Novum е подробно описана в книгата на германския разследващ журналист Андреас Фьорстер „По следите на милионите на ЩАЗИ. Виенската връзка“ (1998). Novum е основана като ООД през 1951 г. от функционери на австрийската комунистическа партия по поръчение от ГЕСП. Основната дейност на компанията е търговия между ГДР и Австрия и набавяне на западни технологични стоки, включени в ембаргото CoCom.
През 70-те и 80-те Novum получава представителските права за ГДР на западни компании като Bosch, Ciba-Geigy, Voest-Alpine, Steyr-Daimler-Puch и др. Касите на дружеството се пълнят най-вече от посредническите комисиони за големите поръчки от Източен Берлин за австрийски държавни концерни като Voest и Steyr. Само през 80-те години Novum е отчела 117 млн. марки приходи от комисиони.
(Откъс от „ЩАЗИ, мрачният пазител на ГДР. Част 3: Империята КоКо и следите на червените милиони„ – публикация на Държавна сигурност.com)
- Обществото има право на цялата информация за ДС-агентите
Конституционният съд обяви официално решението си да откаже скриването на агентите на ДС с картончета. Основните аргументи на институцията са, че така ще се достигне до неравноправно третиране на лицата, които са сътрудничили на репресивния апарат, а и обществото има право на тази информация. КС припомня, че голяма част от архивите на Държавна сигурност са унищожени и картотеките с агентите (т.нар. картончета) понякога са единственото доказателство са осъществяваното сътрудничество.
„Всички граждани, заемащи публични длъжности или изпълняващи публични дейности по смисъла на чл. 3 от Закона за досиета, с принадлежност към специалните служби трябва да бъдат третирани по еднакъв начин. Това означава, че трябва да бъде обявена принадлежност както на гражданите с налични досиета, така и на тези с унищожени досиета„, се казва в решението на съда, което е постановено единодушно с подписа на всички съдии. Докладчик по делото е Стефка Стоева.
Казусът възникна в началото на февруари, след като КС бе сезиран от Върховния административен съд (ВАС) за текста от закона, който разрешава осветляване на сътрудници и агенти на ДС на базата на документи, създадени само от служители на ДС.
ВАС настояваше агентите да се разкриват единствено по базата данни от личното им кадрово досие и разписки за възнаграждения. Съдът мотивираше искането си с възможността органите на ДС да са злоупотребили с права при попълването на картотеките. Подобно решение обаче щеше да скрие множество сътрудници на репресивния апарат заради голямото „прочистване“ на архивите на ДС в началото на 1990-те години.
Повод за действията на върховния съд стана делото на бившия посланик в Германия и Турция Стоян Сталев, който бе обявен от комисията по досиетата като агент Маринов от Второ главно управление въз основна на картонче.
Конституционният съд припомня, че Законът за досиетата е плод на консенсус между всички парламентарно представени партии от 40-ото Народно събрание. Един от доводите за отказа е, че Комисията по досиетата е независим орган, който при оповестяването на сътрудниците не прави оценка на техните действия, а това е оставено на всеки български гражданин, който реши да се запознае с документите.
КС преценява, че в този казус има сблъсък между правото за ненамеса в личния живот и правото на достъп до информация, в който преимущество има правото за получаване на информация. До този извод се стига, защото Законът за досиетата засяга само хора, заемащи публични длъжности, които се ползват от по-ниска степен на защита на личния живот.
„КС преценява, че правото на защита срещу ненамеса в личния живот и посегателство срещу достойнството и доброто име на гражданите не е нарушено от огласяване на факти от обективната действителност за принадлежност на определени лица към държавни структури“, се посочва в решението.
Конституционните съдии се позовават на две предишни свои решения – от 1997 г. и от 2001 г., според които „дейността на гражданите, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност и разузнавателните управления на Българската народна армия, не накърнява доброто им име, чест и достойнство“.
„Правото на информация на отделните граждани е изключително важно, за да могат те да осъществяват информиран избор“, се казва в решението.
Според КС парламентът е свободен да преценява въз основа на какви доказателства ще бъде обявявана принадлежността към ДС.
„Парламентът е преценил, предвид унищожаването на голяма част от личните и работните дела на секретните сътрудници, че принадлежност към посочените органи може да се установява с всякакви по вид документи от архивите им при осигуряване на гаранции за правата на засегнатите лица.
С включване на оспорените документи (картончета) сред доказателствата за установяване на принадлежност законодателят цели да избегне неравното третиране на гражданите, които са сътрудничили на бившите тайни служби, и да не бъдат поставени в привилегировано положение лицата, чиито документи по различни причини са унищожени”, посочват конституционните съдии.
„Следва да се отчете и обстоятелството, че невинаги е искано писмено обещание (декларация) за сътрудничество при вербуване на секретните сътрудници или декларация за неразгласяване на връзките и работата с органите на Държавна сигурност при изключването им. Съгласно чл. 18 и чл. 34 от приетата като доказателство Заповед № 3900/11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи, такива са вземани от агентите в отделни случаи по целесъобразност“, се казва в мотивите на КС.
Съдът напомня още, че лицата с установена принадлежност имат право на съдебна защита, поради което не споделя доводите на ВАС за нарушено право на защита.
Решението на КС да не скрива агентите с картончета стана известно на 27 март, но тъй като не бе подписано от всички съдии, бе обявено официално на 30 март.
Красен Николов,
Mediapool
- Газпром сваля с 11 % цената на газа за България, плащаме си всичко за „Белене“
Газпром смъква цената на газа за България с около 11 процента, а Бългрария се задължава да заплати всичко, което е произведено до момента от руска страна за АЕЦ „Белене“.
Това са резултатите от приключилите в Москва срещи на министъра на икономиката Делян Добрев с шефа на Газпром Алексей Милер, заместник-председателя на правителството Игор Сечин и с министъра на енергетиката Сергей Шматко.
В рамките на април работните групи ще уточнят точно за каква стойност става дума за задълженията ни за „Белене“.
Русия освен това ще се включи в работата по трансформирането на проекта „Белене“ от два в един ядрени блока, който ще бъде монтиран в АЕЦ „Козлодуй“. По време на разговорите не е станало дума за някакви компенсации, които България ще дължи, съобщава БНР.
Намалението за газа е от първи април и важи за следващите 9 месеца, като 11 процента по-евтин газ означава около 534 долара за 1000 кум.м., което пак е твърде много, сравнено с посочваната от премиера Борисов цена за Германия, която е 300 долара.
Източник: News.bg
- Куче от „Младост”: Или хората, или ние!
Аз съм куче от столичния кв. „Младост”. Пиша на български, защото ме научиха бившите ми собственици. Те бяха добри хора. В началото. Купиха ме, за да зарадват децата си.
Малчуганите си поиграха с мен година-две, след това им омръзнах. Нямаше къде да ме извеждат на разходка, караха се кой да ме изведе, кой да ми измие лапите от калта, кой да ме заведе на лекар. Накрая ме „забравиха” в някакъв затънтен квартал на София. Аз обаче се върнах в „Младост”. Родина, знаете как е. Събрах се с други като мен. Карахме се, хапехме се, оголвахме зъби, мръзнахме, мърсувахме, купонясвахме – все неща от този род. Кокалът бе нашият свещен Граал. Той ни разделяше. Но ни свързваше омразата към хората.
Тогава се появи водачът. Той бе син на немска овчарка и един оклюмал стар пес, който можеше вече само да ръмжи, тихо и злобно. Синът му ни събра и каза: „Да отмъстим за лошия си и съсипан живот”. В лая му имаше не само социални елементи, но и философия. Най-много обаче прозираха сломена гордост и тъга. Много тъга, потопена в пълноводието на яростта, омразата и обидата. Не му трябваше много, за да ни обедини около себе си, защото всички се къпехме в разяждащите ни чувства.
Така започна животът ни, подчинен на отмъщението. Превърнахме се в глутница. Нападахме стари хора и деца. Те бяха по-леките жертви. След това се насочихме към силните, които мислеха, че са недосегаеми. Атакувахме от засада, без да вдигаме излишна пушилка и шум. Бяхме като вълци, нашите предци: спускаш се, отхапваш парче месо от крака на целта и светкавично се изтегляш. Докато жертвата паникьосана се опитва да реагира или да се предпази, атакуват кучетата от втората редица. Трети влизат в боя тези, които трябва да съборят човека-враг. Тогава идва върховият момент – мигът на убийството. Трудно се стига до него, но, о Боже, каква наслада! Топла кръв гали муцуните, жертвата е скована от ужас, превъзходството ни е доказано. Триумф! Разкъсана плът и зеещи рани…
Не се опиянявам, такъв е животът. Такъв го направихте вие, хората.
Сега плащате цената. Ние, кучетата от „Младост”, сме обявили война на човеците. Не я искахме, живеехме кротко в коридора на панелките, оставяхме се да ни връзват мартеници и панделки, да ни дърпат ушите и опашките. Бяхме кукли. Вече сме глутница. Хората нямате изход и трябва да приемете войната. Телевизионните репортажи и сълзливи истории няма да ви помогнат. Професорът е поредната ни победа. Ще има още. Ще ви разкрия една тайна: ако искате да спечелите войната с нас – трябва да ни убиете. Защото всички се борим за кокала!
Дивото зове! Ау, ау-у-у…
Макс,
куче от „Младост”
Източник: Фрог нюз
––––––––––––––––
Бел.ред: Памфлетът е провокиран от поредния случай на жестоко нахапване от улични кучета в България (и в частност – в София), при който жертвата – професор от Американския колеж, наскоро завърнал се в родината български емигрантат – без малко да загуби и живота си.
„Глутница от 20 улични кучета нападнаха и едва не убиха на място 88-годишен професор от Американския колеж в София. В сряда следобед Ботьо Тачков се разхождал близо до бл. 9 в столичния кв. „Малинова долина“, когато псетата го нападнали и го повалили на земята. Мъжът започнал истинска битка за живота си. По това време охраната на бетоновия възел, където станал инцидентът, се притекла на помощ. В това време кучетата влачили професора около 20 метра, като най-накрая гардът Илия успял да отърве Тачков. Хората наблизо се обадили на полицията.
Пострадалият професор бере душа във Военна болница. „60% от мускулната му маса липсва, ушите му са отхапани, очите му са целите в хематоми. Не е ясно как ще вижда дори ако се оправи“, коментираха от болницата. Заради разкъсните рани Тачков е загубил и много кръв, а в резултат на тежкия шок е получил и тежка сърдечна криза. Професорът наскоро се върнал в България, защото решил да изкара старините си в родината. […]
Професор Тачков е един от най-известните българи в Америка. Работил е на „Уолстрийт“ и в Световната банка. Владее 6 езика и има издадени 4 книги.“
(Из информация на в. „Стандарт“.)
- Погребалният марш на мултикултурна Европа
Погребалният марш на мултикултурното общество прозвуча в Тулуза. А ехото му отекна така гръмко и отчетливо, че проглуши ушите на тези, които не искат или не смеят да погледнат действителността в очите. Ако все още има оптимисти, които смятат, че убийствата на Брайвик са случаен инцидент, че расисткият сайт в Холандия е просто политическа игра, а фактът, че във футболния отбор на „Атлетик” (Билбао) играят само баски, е най-обикновено съвпадение, то касапницата в Южна Франция е поредният аргумент за тяхната неадекватност.
Зад лицемерната фасада на толерантността и взаимното уважение, пропагандирани от висшите ешелони на властта с цел печалба на политически дивиденти, прозира грозната истина, че на практика в Европа различният не е добре дошъл. Или с други думи, каквото и да се афишира от политическите подиуми, държавите на Стария континент, чиито традиции са обособили тяхната идентичност още от епохата на Средновековието, никога няма да приемат с отворени обятия мултикултурната идеология.
Националистическият мотив в атаките на Мохамед Мера в Монтобан и в Тулуза беше очевиден още от самото начало. Чернокожите войници и еврейското училище едва ли са се оказали случайно на неподходящото място в неподходящото време. Само че в навечерието на президентските избори за френските политици беше крайно неудобно да си го признаят.
Веднага след трагедията европейските медии си припомниха напрежението в отношенията между еврейското и мюсюлманското население на Стария континент и заплахите на Хизбула да убива евреи по целия свят. Проблемът с етническите малцинства, масовата ислямизация и безконтролната имиграция във Франция е твърде остър и неслучайно се очертаваше да бъде сред основните теми в предизборните дебати.
Но за французите имаше и нещо много по-болезнено – те откриха в своите редици убиец неонацист. Не че в постколониалната пълна с имигранти страна националистическите нагласи могат да бъдат пренебрегнати, но, от друга страна, ако има нещо, което французите да мразят най-силно, то това определено са фашистите и тяхната идеология. Днешните потомци на бащите на буржоазната революция не могат да забравят окупацията и репресиите по време на Втората световна война, както и тоталитарната диктатура, която заплашваше да обгърне в обятията си Стария континент.
Наброяваща близо 500 хиляди души, еврейската общност във Франция е трета по големина в света. Това се дължи главно на многото евреи, живели в бившите френски колонии по бреговете на Северна Африка, които са намерили спасение от диктаторските режими, преплавайки Средиземно море. Мюсюлманската общност в страната обаче е неколкократно по-голяма и продължава да расте. Правопропорционално на нея се разрастват и традиционните за Европа антисемитски нагласи, а еврейските обекти все по-често стават мишена на нападения. Подпалване на еврейски училища, замервани с камъни автобуси и пребити с железни пръти тийнейджъри – това са картини, обичайни дори и за столицата на либерализма Париж.
Защо обаче, след като убиецът от Тулуза вече е мъртъв, медиите продължават да бистрят историята около него? Опитите на милиони хора да забравят кървавата трагедия от онази сутрин, в която три дечица не успяха да стигнат до класните стаи, остават безплодни. Тя ще бъде напомняна на френските граждани поне още месец – до втория тур на президентския вот.
И макар че досега предварителните проучвания предсказваха социалистически триумф на изборите, убийствата в Южна Франция могат и да объркат сметките на анализаторите. Редица експерти вече са единодушни, че действащият държавен глава Никола Саркози ще излезе краен победител в надпреварата и сега спорят по въпроса кой ще се изправи срещу него на втория тур – социалистът Франсоа Оланд или крайнодясната Марин льо Пен.
Вълната на ненавист срещу френските граждани, произхождащи от Магреба, и срещу левицата, която ги защитава, дойде като гръм от ясно небе за щаба на социалистите. Още повече че Франсоа Оланд се омота като неопитно пеленаче в коментарите си за случващото се. За стотиците скърбящи призивите за хуманност, справедливост и равноправие на всички френски граждани, толерантност към малцинствата и пожеланията за пълноценна интеграция на имигрантите бяха, меко казано, неуместни.
За сметка на това Марин льо Пен беше изключително адекватна. Тя не си позволи нито една нападка срещу мюсюлманската общност като цяло, а упрекна единствено ислямския фундаментализъм и действията на ултрарадикалните екстремисти. Така, от една страна, никой не може да я обвини в нарушаване на френската конституция и европейските норми за толерантност, а, от друга – мнението й беше кристално ясно за нейните симпатизанти и за потенциалния й електорат.
Трагедията хвана и Саркози „по долни гащи”. Неговата абсурдна заповед терористът да бъде заловен жив, за да се демонстрира едновременно хуманността и ефективността на френските власти, доведе до безсмисленото раняване на петима полицаи. Провеждането на 32-часова обсада, за да бъде пощаден животът на един завършен фанатик, който още като малолетен е заслужил 5 присъди за прояви на насилие и който преди време е бил арестуван в „столицата” на талибаните Кандахар, където се е прочул със злодействата си, не беше нито икономически, нито психологически оправдано.
А въпросът как е успял да се снабди с такъв огромен оръжеен арсенал и как е могъл неколкократно да се измъкне от органите на реда напълно обезсмисля „хуманността” и „толерантността” в действията на властите. Традиционните френски демократични ценности не позволиха навременното обезвреждане на терориста и доведоха единствено до нови жертви и ранени.
Вместо да се крият зад лицемерния воал на мултикултурализма от Елисейския дворец, може би трябва да обърнат по-сериозно внимание на концепцията на Самюъл Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите”, която получи поредния аргумент в своя защита. Истината е, че просто няма механизъм, способен да създаде условия, при които отделните култури да съжителстват безпроблемно една с друга, и то на ограничена територия.
Изглежда станалият известен като терорист единак норвежец Андерш Брайвик вече има последователи и във Франция. Рано или късно те ще бъдат изловени, но проблемът ще си остане. В Европа се заражда ново и съвсем не изолирано явление – идеологически покварени хладнокръвни „борци за чистота на нацията”, чиято мишена са всички хора с чужда кръв. А техните акции не могат да бъдат предотвратявани с „толерантност” и „хуманизъм”.
Колкото до Франция – тя вече няма как да бъда същата. Очевидно в страната, извоювала с кръв своята демокрация и послужила като светъл пример на цяла Европа, левите идеи повече нямат място.
Константин Христов,
в. „Новинар“
- Законът за детето праща родителите в ъгъла
РЕДНО ЛИ Е ДЪРЖАВАТА ДА СИ ПРИСВОЯВА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА ВЪРХУ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА?
След заканите на БСП преди 10-ина години, че ще изготвят нов Закон за детето, днешните управляващи пристъпиха към реализиране на тази идея, следвайки идеите на предшествениците си доста стриктно.
Казаха, че досега Законът за закрила на детето е защитавал единствено правата на децата в риск, а е нужно „НЯКОЙ” да защити правата на всички деца. Казаха, че досегашната нормативна база била разпръсната в шест различни закона и освен това имало нужда от ремонт на досега действащите закони, понеже били остарели. И до тук с мотивите.
Към проекта за закон за детето НЯМА мотиви, липсва анализ на сега действащата нормативна база, липсват ясни цели, които новият закон да се стреми да постигне.Така и никой не обоснова нуждата от „защита на правата” на децата, които не са в риск – кой и от какво ще ги защитава? Как, от кого и по какви критерии ще се преценява кое дете е „в риск”?
Както се казва, „Пътят към ада е постлан с добри намерения”.
Така и според готвеният закон за детето ВСЯКО дете беше сложено в графата „дете в риск”, а ВСЕКИ родител – в графата „по презумпция виновен”, некадърен, насилник и опасен за детето си. Разбира се, държавата със своята гвардия от чиновници, си запазиха ролята на „добрия” в тази история, на защитника на „онеправданите дечица”, на тяхното „доверено лице”… срещу техните „родители-насилници”!
Чрез този закон Държавата предяви желанието и намерението си да застане между родители и деца, и да има власт над семейството, което винаги е било най-важната и градивна единица от обществото, и в която обикновено свободата и свободомислието са се запазвали дори и по време на робства, диктатури и пр. недобри исторически опитности, през които ни се е налагало да минем като народ.
А на въпросите на родителски организации авторите на закона си позволиха да отговорят със съвети от рода на „На който не му харесвал закона – да си търси друга държава” и че случаи с ненужно отнемане на деца от семействата им вероятно щяло да има, но щели да са единици, така че не било проблем.
Но да поговорим малко по-конкретно за Закона за детето.
Негов съавтор е наскоро назначената за зам. министър на правосъдието г-жа Велина Тодорова, известна и със съавторството си в писането на Семейния кодекс, в чието съставяне бяха пропуснали да включат преходни разпоредби за заварените случаи на кандидат-осиновители, български граждани с обичайно пребиваване в чужбина, вписани в националният регистър на осиновяващи към влизане в сила на новия СК.
Благодарение на този пропуск немалко деца останаха в институция повече от година, въпреки, че имаха определени осиновители, а за някои дори процедурата по осиновяване беше в съдебна фаза, но се наложи да бъде спряна поради липсата на
въпросните разпоредби.По отношение на съдържанието на Закона за детето проблемите започват още при даването на определения на различните термини, използвани в следствие в текстовете на закона. Например:
– „дете, трайно непосещаващо училище”
е дете, което не посещава задължително училищно обучение за повече от 1 месец в рамките на една учебна година;”
Никъде не се уточнява дали става дума за извинени или неизвинени отсъствия, а обхваща деца от 6 до 16 години, което значи, че ако 6-годишният ти първокласник боледува по-често, още към втория срок ще е събрал 1 месец (30 дни) липса от училище и ще е вече „детер трайно не посещаващо училище”.
Последствията от попадането в тази „графа”:
Според чл. 38 и чл. 39
за всеки случай на дете, трайно не посещаващо училище, в общината се създава МУЛТИДИСЦИПЛИНАРЕН ЕКИП, в чиито състав влизат представители на Социалните служби, на училището, на доставчик на социална услуга, а по преценка на водещия екипа – и представител от детска педагогическа стая. Този екип проучва случая и съставя план за действие, като уведомява родителите за него и за последствията от неспазването му. Какви са последствията не е ясно, но доколкото е възможна свободната интерпретация на „трайно не полагане на грижи”, „пренебрегване” и пр., то „трайното не посещаване на
училище” може да бъде отнесено към тях.А те в чл. 71
са дадени като повод детето да бъде изведено от семейството…
Освен това глобата ви първият път ще е между 200 и 1000 лв., а вторият път – 500 до 2000 лв.
– „дете в риск” е „дете, което има нужда от закрила”
Изключително ясен критерий, не мислите ли? И кой си е запазил правото да отсъди кое дете „има нужда от закрила”? Държавата, разбира се! И от какво ли държавата ще защитава децата? Ето пример от другите определения:
– „психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно
отношение;Интересно как се констатира наличието на подценяване или отхвърляне, или – какви са тези „други форми на отрицателно отношение”? Отново ставаме свидетели на възможност за напълно свободна интерпретация от страна на Социалните служби.
– „пренебрегване”
е неуспехът на родителя, настойника или попечителя, или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи;Може да се окаже, че „пренебрегвате” детето си например, ако откажете задължителните имунизации от чл.28, ако детето ви отсъства 30 дни от училище – сумарно, за цялата учебна година, или пък – ако изберете НЕ-училищна форма на образование за детето си, или дори – ако откажете да пуснете 4 или 5 годишното си дете в задължителната предучилищна подготовка…
А какво да кажем за емоционалното развитие на детето ви? Тук държавните чиновници отново ще могат да интерпретират свободно с кое точно не сте се справили, за да осигурите това развитие.
– „Най-добрият интерес на детето”
е термин, който се среща изключително често в закона, но няма ясно определение, тълкуванието и интерпретирането му е оставено изцяло в ръцете на социалните служители. Определя се като се вземат предвид такива спорни и субективни „обстоятелства” като желанията и чувствата, емоционалните потребности на детето (колко ли обективно социалните и съдът ще преценят чувствата, желанията и емоционалните потребности на дете, което не познават?!), опасността или вредата, която ИМА ВЕРОЯТНОСТ да му бъде причинена (тук вероятно социалните работници се допитват до врачки или..?), както и качеството на полаганата грижа и осигуряването на всички негови потребности (което означава проблем за семейства, живеещи по-бедно).Това са само няколко от примерите за начина, по който е написан този закон.
Той игнорира родителите, изолира ги, отнема правата им и за сметка на отнетите от тях права – овластява държавата, в лицето на Социалните служби. Оставя задълженията на родителите да снабдяват нуждите на децата, като им ги вменява под заплаха от строги наказания и глоби, но възпитанието, мирогледа, образованието, здравето на децата – всичко това държавата взема в свои ръце. По един безскрупулен и бих казала – втрещяващ с похватите си начин.
Защо втрещяващ? Дали не е твърде крайно това изказване?
Преценете сами. Ще разгледаме някои от тези критерии, по които държавните чиновници оценяват вас като родители – да видим какво държавата предлага на децата ви и дали наистина е „по-добър родител” от вас:
ОБРАЗОВАНИЕ
Според закона училищното образование е ПРАВО на детето, но също така е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО от 5 (скоро ще е от 4) до 16-годишна възраст. Родителите подлежат на санкции, ако детето не посещава училище. Родителите, общо взето, нямат достъп и нямат думата за това какво, по колко и по какъв начин учи детето им в училище. Ето малък пример за „гениалността” на предвиденото обучително съдържание:
Чл. 29. (1) Министърът на здравеопазването и министърът на
образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране в системата на предучилищното и училищното образование.Според този закон – децата на 4 и 5 годинки ще бъдат образовани по въпросите за сексуално, репродуктивно здраве и семейно планиране.
Междувременно, според чл. 28 детето има право да бъде консултирано по тези въпроси и то – напълно конфиденциално. Освен това, според чл. 27, т.5. „държавата и общините прилагат мерки и предоставят условия” вкл. за … „безопасно прекратяване на нежелана бременност”! И това може да стане без знанието на родителите!!!
За сметка на това с чл.30 се насърчават различни организации,
работещи в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и семейното планиране и си сътрудничат с училището при обучението на децата и учениците, както и при изпълнение на информационни кампании в тази област. Родителите се изолират от процеса на образоване на децата им, но НПО се допускат? Да напомняме ли, че повечето от тези НПО получават средства включително от бюджета на страната за провеждането на тези кампании?ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Според Закона за детето, децата имат право на най-доброто възможно лечение и медицинска грижа.
Законът ясно се разпорежда, че имунизациите на децата са задължителни, макар и да има изследвания, които говорят за опасността от тези имунизации, но същият този закон дава на децата над 16 г. свободата да откажат лечение, дори и ако то е животоспасяващо (чл. 32). Всички знаем, че възрастта 15-17 г. е доста особена, не е реалистично да считаме, че на 16 години един човек е вече зряла личност, достатъчно зряла, за да направи такъв избор. В крайна сметка, Семейният кодекс позволява на 16-годишните сключване на граждански брак, но само със съгласието на родител или настойник, а в случая – по въпрос, засягащ живота на детето, неговото решение се счита за достатъчно?! Разбира се, предвидена е процедура в такъв случай – лекарят сигнализира социалните – те сигнализират съда, а съдът разпорежда какво да се случи. Но колко би траяла тази процедура и дали социалните и съдът ще вземат решението, което да е в „най-добрия интерес на детето”, това е много спорно!
Също така – в чл. 10 се предвижда смяната на личния лекар да става със съгласието на непълнолетното дете. Но нищо не се казва за случая, в който такова съгласие не бъде постигнато.
ПРАВА и ДОСТЪП ДО СЪД
По отношение на случаите, в които вие и детето ви нямате съгласие по даден въпрос (а всички знаем колко често това се случва, особено в пубертета) според чл. 49 от закона, детето има право да потърси съдействие от Дирекция „Социална подкрепа”, където, след среща с психолог, се изготвя план за помощ на детето,
а също така – ДСП може да заведе дело в съда от името на детето. След навършване на 14 години детето ви има право да ви съди директно според чл. 24.
Оказва се, че има предвидени всякакви възможности и механизми за „борба” срещу родителите, но за съжаление – нито една опция за противопоставяне на държавата в случаи, когато някой от чиновниците сгреши в преценките си… или – злоупотреби съзнателно с многото възможности за контрол, които му дава законът.
Междувременно – съдът има право да ви задължи – и родителите, и децата – да посещавате и ползвате социални услуги по негово усмотрение. В някои случаи детето бива изведено от семейството преди това.
Според чл. 155 при риск от изоставяне, който риск отново е оставен на свободната преценка на социалната служба, или при установено пренебрегване на детето (виж термините в началото), както и при ДРУГИ обстоятелства, които застрашават правата на детето (неясно какви), а също и при отказ на сътрудничество от ваша страна спрямо социалните, социална услуга за вас и детето се избира и налага като задължителна от директора на Дирекция „Социално подпомагане”.
Според чл. 166
„Родителите са длъжни да сътрудничат” както на социалните, така и на доставчиците на социални услуги.
„ЕМОЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ”
Всепризнат факт е, че най-добро за детето е да живее в семейна среда, при своите биологични родители. Но в чл. 42 виждаме, че според авторите на закона детето има право да бъде отглеждано от родителите си само „доколкото е възможно”. А според неясните критерии на същия закон възможното прогресивно намалява. Според чл. 61 можете да бъдете лишени от родителски права, ако „системно поставяте в опасност ЛИЧНОСТТА на детето”, каквото и да означава това. По силата на чл. 71 детето може да бъде изведено от семейството му, ако се установи, че „трайно не се полагат грижи за детето” и ако „детето е жертва на насилие, пренебрегване и експлоатация в семейството”. Разбира се, в случаи на реално неглижиране на дете или на системно насилие трябва да се реагира, но отново припомням – сега това не е закон за деца в риск, а за ВСИЧКИ деца. С други думи –колкото едно дете трябва да бъде спасено от побои и злоупотреба, толкова и вашето
дете, без да има такъв реален проблем, може да се окаже обект на „спасяване” от „грижливите” социални служби, просто заради кофти интерпретация.Но „грижата” на социалните за вашето дете ще отиде и още по-далече – според чл. 123 може да се прибегне и до осиновяване на детето ви без вашето съгласие – стига да прецени някой социален служител, че вие възпитавате и отглеждате детето си по „вреден за развитието му начин”. Според чл. 196 детето ви ще бъде защитавано от държавата от „методи на възпитание, нарушаващи неговото достойнство” и от „форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси” – това би могло да означава например, че лишаването от игра на компютъра е именно такава „форма на влияние”, или – че да откажеш на детето си най-новата играчка, когато другите деца я имат е „метод на възпитание, уронващ достойнството на детето”.
ПРАВО НА СВОБОДА НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА
Според законът – в чл. 20, ал.1, детето ви САМО трябва да формира възгледите си, „свободно”, но с ваша подкрепа. Ако реши, че ще вярва в космически човечета или в ходещи тостери – трябва да го подкрепите, без да му оказвате натиск в друга посока. В същия закон, даже в същия чл.20, но ал.2 се казва, че отношението на дете до 14 години към религията се определя от неговите родители. Надявам се – виждате противоречието. Но то не спира до тук! В чл. 23 пък се казва, че „всяко дете има право на ЗАЩИТА от въвличане в политически, синдикални и религиозни дейности”. И, за да е по-убедителна забраната – е придружена от предвидени глоби: за първо (установено) нарушение – между 2000 и 4000 лв., за второ нарушение –между 4000 и 5000 лв.! Ако водите детето си с вас на богослужения, независимо каква религия изповядвате, ако участва в религиозни ритуали, каквито са кръщаването, причастието, обрязването за мюсюлманите, бар мицва за евреите, обикалянето на църквата на Великден, паленето на свещи, целуването на икони за православните християни и т.н., това може да значи, че държавата има повод да „защити” детето ви от „въвличане в религиозни дейности” и да ви глоби!
АНОНИМНИ СИГНАЛИ И ЖАЛБИ
Вероятно се чудите откъде пък на социалните би им хрумнало да се занимават точно с вас и вашето дете?
Време е да споменем за това как Социалните служби се информират. Според чл. 198 всички са длъжни да информират Дирекция „Социална подкрепа”! Даже и тези, чиято професия предполага „професионална тайна”. Има предвидени сериозни глоби за тези, които се предполага, че са знаели за някаква евентуална опасност за детето, но не са сигнализирали. И за да направят нещата още по-лесни –с чл. 210 се приемат и АНОНИМНИ жалби и сигнали, може и устно. Освен това се казва, че и самата дирекция „активно набира информация”. С други думи – ядосали сте съседа, внимавайте! Достатъчно е едно анонимно обаждане и сигнал за „домашно насилие”, за да получите специално навестяване и разследване от социалните!
Такива случаи са известни в други страни, където подобни закони вече действат от години – обикновено са трагични истории за това как нищо неподозиращо семейство изведнъж бива нарочено и децата могат да бъдат взети от семейството…
ПОЛИЦЕЙСКА ЗАКРИЛА
А ако си мислите, че просто няма да позволите на социалните да се ровят в семейството ви,
да знаете, че според закона за детето е предвидена (както и до сега) полицейска закрила и спешно извеждане на детето от семейството. Осигурява се полицейска закрила и при „ОПАСНОСТ детето да бъде въвлечено в престъпление” – кой и как преценява колко е реална тази „опасност” и дали я има… сетете се сами! При мярката „полицейска закрила” МВР настанява детето в изолирано помещение, където да няма възможност за общуване с „лица, оказващи вредно въздействие върху него” (ако родителите са попаднали в тази категория – лошо!), или настанява детето директно в институция. Почти хумористичното е, че според закона се очаква от служителите на МВР да обяснят на достъпен за детето език какво се случва, така че да го успокоят!
Полицейска закрила се прилага и спрямо дете, оставено без надзор, като глобите предвидени за оставяне без надзор на дете, по-малко от 14 години, са – за първо нарушение: 300 до 500 лв., за второ – 500-1000 лв. и ако има трето – се сезира прокурор и завежда дело срещу вас.
ЗАКОНОВИ ПРОТИВОРЕЧИЯ
Начинът, по който се прави подобен закон, е напълно недопустим!
Без мотиви и анализ на сега действащата нормативна база, отгоре на всичко – в нарушение на Конституцията на България, в нарушение дори на Конвенцията за
правата на детето, която е действащ правен документ в страната ни – и двете гарантират правата на родителите като основни лица, носещи отговорност и вземащи
решения за децата си. Докато законът за детето, в този му вид, прави точно обратното. При това – самият закон противоречи сам на себе си.ЗАКОНЪТ – СРЕДСТВО ЗА РЕПРЕСИИ?
Не са безпочвени и опасенията, че закон като този може да бъде използван за репресии, заплахи и контрол над всеки родител в България. Следващия път няма да е нужно МВР да изпраща „спец-групата „КОБРА”, за да проведе операция „Шок и Ужас” на някое семейство, което не харесва ГЕРБ. Ще е достатъчно да ги навестят социалните и да ги заплашат, че ще им вземат децата… Един тих и удобен начин да накараш инакомислещите да мълчат!
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
По време на обсъждането на закона в НС на кръглата маса, инициирана от СДС, чухме един от най-невероятните доводи защо този закон трябвало да бъде приет и одобряван. Според представителите на ДАЗД и на ГЕРБ, които присъстваха, фактът, че по този закон се работи вече една година, е достатъчна причина да го считаме за… добър. Но, господа и госпожи управляващи, относно тази една година работа по закона, само мога да ви кажа, че с ТЕЗИ ТЕКСТОВЕ в закона като резултат, значи сте пропилели напразно цяла година и незнайно колко средства на българския данъкоплатец!
В момента законът все още се „ремонтира”, по него работи група от държавни експерти, а предложения могат да се правят само в писмен вид, адресирани до ДАЗД, лично до Председателя на ДАЗД, или – до МТСП.
Преди да влезе в комисиите в НС този закон, СДС пое ангажимент да проведе втора кръгла маса, този път – дебат, по предлагания, вероятно вече „ремонтиран“, проект за Закон за детето. Надяваме се, че след продължаващата работа по проекта новият му вариант ще бъде своевременно предоставен за публично обсъждане. Надяваме се също така, че здравият разум на законотворците ще надделее и критиките към закона ще бъдат взети предвид.
Гергана Николова,
„Демократичен Вестник“, бр. 3, март. 2012 г.
- Доган: Моралът в политиката е вреден
Търсенето на морал в политиката е вредно за държавата. За качествата на един политик трябва да се съди по това какво прави за държавата, а не дали действията му са морални или не. Това е заявил на 16 март т. г. лидерът на ДПС Ахмед Доган пред участниците в националната програма “Управленски умения” на Училището за политика “Димитър Паница”, твърди “Труд”.
Семинарите на бъдещите лидери се провеждат в хотел “РИУ Правец”. През тази сесия лекции вече са изнасяли премиерът Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев и лидерът на БСП Сергей Станишев, разказаха участници, които не казаха имената си, защото са подписвали декларации за конфиденциалност. Изказването за разграничението на морала от политиката Доган направил след въпрос на една от ученичките дали е редно политик от неговия ранг да получава хонорар като консултант по “Цанков камък”.
В отговора си лидерът на ДПС цитирал италианския философ Николо Макиавели, който пръв лансира идеята за ясно разграничение на двете сфери. “Действията на държавниците трябва да се оценяват по това дали са допринесли за човешкото благо, а не от морална гледна точка”, припомнил тезата на Макиавели Доган. И допълнил, че “политиката не е полето на борба на ценостите, а полето на целесъобразното, на поставянето на цели и избирането на средства за постигането им”.
Лидерът на ДПС в България посочил, че търсенето на морал в политиката започнало да се налага у нас след 1923 г.
Източник: БЛИЦ
- Европейският парламент прие доклада за Сърбия с поправки на български евродепутати
Брюксел. Българския евродепутат Евгени Кирилов апелира към Сърбия да подобри ситуацията на всички етнически малцинства в страната и да осигури равномерно социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини. Това съобщиха от пресофиса на евродепутата.
Европейският парламент прие доклада за Сърбия, в който чрез поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов сръбските власти се приканват да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
Евгени Кирилов и Кристиан Вигенин получиха подкрепа и за текста си, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на Кирилов и на Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини – Босилеград и Димитровград.
Източник: Агенция „Фокус“
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго
- За три години подкомисията по СРС не е уведомила нито един гражданин за незаконно подслушване
Нито един гражданин не е уведомен за използвано спрямо него незаконосъобразно СРС за трите години съществуване на подкомисията, контролираща специалните разузнавателни средства. Това показва проверка на блога “Отворен парламент – граждански гласове”.
От справка на парламентарното звено става ясно, че в него от 2010 година до момента са постъпили 12 жалби за използване на СРС, като обработени от тях са осем, а по три все още не е взето решение.
Подкомисията по СРС е преценила, че в нито един от осемте случая използваните способи за проследяване или подслушване не са прилагани неправомерно, затова и депутатите, съставляващи звеното, не се известили жалбоподателите.
Според Закона за специалните разузнавателни средства (чл. 34з) парламентарното звено “уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства”.
Според нормативния акт това не се прави, когато тази информация може да доведе до опасност за живота и здравето на служителите под прикритие, или до разкриване на оперативните способи и техническите средства.
От справката, изготвена от комисията, не става ясно дали спрямо гражданите, които са подали жалби, са използвали незаконно СРС-та или не. И ако са били подслушвани, дали разкриването на този факт ще доведе до потенциална опасност. Факт обаче е, че няма нито едно уведомление.
Друг известен факт е, че звеното, което трябва да контролира използването на СРС и достъпа до трафични данни, няма достатъчно технически персонал, както и че не са запълнени квотите от експерти, които трябва да осигуряват работата на комисията.
По правилник комисията трябва да се подпомага от експертен състав от 15 служители, които се посочват на паритетен принцип от политическите групи – на длъжности „държавен експерт“, „главен експертен сътрудник“ и „главен специалист“. За експертните длъжности се изисква висше образование и 5-годишен юридически стаж или 5 години стаж в службите за сигурност, службите за обществен ред и Министерството на отбраната.
Всяка от парламентарните групи има право на двама експерти, които се занимават именно с обработване на сигнали и документация. Парламентарната група на “Атака” трета година не беше намерила време, за да излъчи свои кадри, които да участват в работата на комисията. Това се случи едва преди няколко месеца. Което поставя въпроса и за темпа на работа.
Подкомисията се зае и с част от случая “Мирослава”
По неофициална информация в момента подкомисията по СРС се е заела с част от случая “Мирослава”.
В нея е постъпила жалба от бащата на самоубилия се според официалната версия на МВР основен свидетел и заподозрян по случая в Перник Стойчо Стоев–Чочо.
Поради многото неизяснени данни около неговото мистериозно самоубийство в апартамента му пред конвоиращите го полицаи, бащата на Чочо е поискал подкомисията да провери дали синът му е бил подслушван.
Ако се окаже, че Стойчо Стоев е бил “закачен” на СРС, се предполага, че информация от неговите разговори може да внесе яснота по случая, с който се занимават две комисии в парламента – една, избрана от НС, в която влизат само депутати от ГЕРБ и една алтернативна, сформирана от опозицията.
Полина Паунова,
Оpenparliament.net
