Авторски
- PM Borissov is most influential Bulgarian
Borissov is most influential Bulgarian, local edition of Forbes magazine says
Prime Minister and leader of centre-right ruling party GERB Boiko Borissov is the most influential Bulgarian, according to a ranking including 30 people compiled by the local edition of Forbes magazine.
Among the 30, from politics, business and civil society, Corporate Commercial Bank majority shareholder Tsvetan Vassilev ranked second.
There was only one woman on the list, Tsvetelina Borislavova, majority shareholder of Bulgarian American Credit Bank, in 10th place.
The ranking was based on the same criteria used by Forbes for several years – among others, how many people does the particular person have power over, what financial resources does the person control, how actively is the person taking advantage of their power and resources in order to change Bulgaria.
Tseko Minev, one of the founders and major shareholders at First Investment Bank (Fibank) was ranked 13th. Levon Hampartzoumian, CEO of UniCredit Bulbank, was in 22nd place.
The top 10 most influential Bulgarians, according to Forbes Bulgaria:
Boiko Borissov, Prime MinisterTsvetan Vassilev, Corporate Commercial Bank
Ivo Kamenov, Chimimport
Simeon Dyankov, Deputy Prime Minister and Minister of Finance
Rossen Plevneliev, President
Ognyan Donev, Sopharma
Valentin Zlatev, Lukoil Bulgaria
Tsvetan Tsvetanov, Deputy Prime Minister and Interior Minister
Krassimir Gergov, Piero 97
Tsvetelina Borislavova, Bulgarian-American Credit Bank
Source: Sofiaecho.com
- Двете Българии
Преди много, много години, толкова много, че даже ми е неприятно да си помисля за това – другарят Живков, тоя забавен шопски палячо, беше казал: Ние изградихме две Българии… И оттогава тези думи намират потвържденията си по най-разнообразни начини.
Всъщност другарят Живков е имал предвид тогава, лека му пръст и дано ми прости, че ровичкам в паметта му, че той и другарите му от БКП са построили блага – заводи, кравеферми и плувни басейни – като за две Българии. Но всъщност – знам ли и аз какво е имал предвид?!
Години по-късно някои доста остроумни господа забелязаха, че Живков е имал предвид друго. А именно, че той и съучастниците му от БКП са създали една България за простите хора – тези без власт, достъпи и връзки… и друга – за нашите хора. Или по-правилно ще е да се изразя така: Нашите хора.
Които и сега, като погледне човек, държат парите, властта и всичко хубаво или поне – полухубаво в твърде погрознялата България. Но думата ми беше за двете Българии.
Аз живея в „Младост“. Живея и храня плахи надежди, че животът ми на това място, в тоя град комплекс от олющени панелни кошери – може да бъде сравнително сигурен и щастлив.
Не си създавам никакви илюзии, че мога да заживея на по-красиво и чисто място. Защото не съм от хората на Втората България – тази, на другаря Живков. Не съм от Наш’те хора. Които сега са собственици на холдинги, партийни лидери, бивши мутри и настоящи евродепутати. Аз съм от първата България – България на излъганите хора.
И както живея – разбирам, че в моята „Младост“ убили един от „Наглите“. И ето точно сега е моментът да кипна. Замислям се, крайно изнервен и си казвам: Нима изчезнаха Бояна, Драгалевци, „Белите брези“ и Горен Лозенец – специалните места на хората от Втората България – та да си се избиват там? Нима дотолкова са се слели двете Българии, та хората от Втората да щъкат в моята? Та те са го убили все едно пред моя блок! Там, където аз садя цветя! Да, аз садя цветя пролетно време – сред боклуците и мизерията на Първата България.
Да садя ли цветя, щом хората от Втората България гърмят около тях? Някой избран параноик ще се усмихне и ще каже, че нищо не разбирам – че „Наглите“ и тям подобни нямат общо нито със старите структури и с никаква Втора България на Живков. Че те са просто един феномен на прехода. Че са част от нормалната, зародила се благодарение на демокрацията организирана престъпност.
Дрън, дрън, дрън. Ще му отговоря аз. Дори на децата в България е ясно, че старите и новите структури, че старите Наши хора и новите Нагли са хора от едно и също тесто. Хора, ядящи от една и съща лъжица, хранени от едни и същи ръце.
Просто ми се ще да не се появяват в „Младост“, да не хвърлят хайвера си тук, да не инфилтрират моята малка и излъгана България. Първата България – България на обикновените, излъгани, Ненаши хора. Нека си стоят във Втората България. И да си мрат в нея. Не при нас.
Калин Терзийски,
в. „Новинар“
- Не ни трябва министър на мълчанието
Не трябва да се поддаваме на „необмислени провокации“, които работят за чужди интереси. Това заяви външният министър Николай Младенов по повод породилия се спор с Румъния за акваторията в икономическата морска зона.
Преди седмица, неговият колега Кристиян Дяконеску обяви, че между Румъния и България има „спорна зона“, отнасяща се до държавната граница в Черно море, като обясни, че става въпрос за 17 кв. км. Думите му предизвикаха остри реакции.
На свой ред министър Николай Младенов каза, че Румъния се опитва да окаже натиск върху България при преговорите за икономическата морска зона на границата със северната ни съседка. По думите му, 17 морски мили (?!) е твърде малко пространство, независимо има или няма газ в него.
И, както винаги, външният ни министър се оказа неосведомен!
Нерешеният териториален проблем между България и Румъния в Черно море не се отнася за 17 кв. км, а за много повече – 350, обясни пред румънската агенция Ager Pres румънският държавен секретар по външните работи Богдан Ауреску.
С велзевулския си дипломатичен тон Ауреску обясни също, че и двете страни подхождат „добронамерено“ към проблема, и ако не могат да го решат, може заедно да се обърнат към Международния трибунал по морско право в Хамбург.
И тук се крие голямата опасност за страната ни. Защото веднъж Румъния вече е „решавала“ подобен „казус“ чрез съд! През 2009 г. международният съд в Хага присъди спорния с Украйна Змийски остров в полза на Румъния. Съдът призна правата на Румъния над близо 80 процента от зоната с обща площ от 12 200 кв. км.
Така че след Украйна, и България би могла преспокойно „да гризне дръвцето“ в резултат на „международен арбитраж“. А и публично известно е, че т. нар. международни прависти на Външното ни министерство не са от най-добра класа.
Показателно за какво всъщност се разрази българо-румънския спор е и обещанието след произнасянето на трибунала в Хага на тогавашния държавен секретар на румънското министерство на икономиката Тудор Шербан, който гордо заяви, че Румъния би могла да изнася „петрол и природен газ“ (!) за България и Унгария.
Това би могло да стане в случай, че проучванията покажат, че залежите в континенталния шелф на Черно море са в големи количества. Доказано е!
Впрочем, както поясни Богдан Ауреску, Румъния е била обезпокоена през януари т.г., след като е разбрала, че България е обявила търг за отдаване на концесия за добив на природен газ на територия, която влиза в оспорваната зона.
Значи, отново замириса на газ! Но не е ли това твърде голямо съвпадение, за да бъде то отминато от наша страна с лека ръка?!
За Николай Младенов изглежда не е. „Колкото повече се коментира и анализира тази тема в България, толкова повече обслужваме други страни и интереси. По-добре е да мълчим“, категоричен бе външният ни министър.
В момента обаче мълчанието не е начинът да се държим достойно предвид деликатния случай, както твърди той, а проява на тотално безхаберие, нещо повече – на бягство от изпълнение на преките му задължения.
Защото, ако Николай Младенов все още не го е осъзнал, той е на поста дипломат № 1 на България, за да отстоява и налага нейните национални интереси, а не комфортно да си мълчи, когато отново искат да ни ограбят!
Още повече, че в своето интервю от 20 март т.г. министър Кристиян Дяконеску постави и друг един въпрос, който сякаш потъна в спора кой да добива газ в континенталния шелф на Черно море. Става дума за неговите нагли претенции, че в България се нарушават (?!) правата на някакво „румънско малцинство“.
Но кой друг, ако не от „Александър Жендов“ 2, да обясни на официален Букурещ, че у нас по конституция национални малцинства няма и, че принадлежащите към етническите групи на аромъни, куцовласи и др. са пълноправни български граждани и не се нуждаят от „защитата“ на Румъния?!
Това обаче с мълчание не става, прави се с активна дипломатическа работа, за каквато министър Младенов или няма желание, или няма възможности. И в двата случая трябва да си ходи! Иначе претенциите не ще спрат!
Защото, че не става дума за неправилно разбрани думи на румънския външен министър, както се опита да ни успокои външното ведомство в Букурещ, е мисля видно и за самия Младенов, а и за патрона му Борисов.
Достатъчно е да си спомним небивалата активност на румънските емисари в страната ни по време на последното преброяване, за да стане ясно, че е налице целенасочена, агресивна и добре планирана политика на Букурещ за сътворяване на „румънско малцинство“, което да послужи за последващи искания!
Впрочем, този процес на инкубация на „румънски малцинства“ върви с пълна пара не само у нас, но и в изпатилата си вече от политиката на „териториални корекции“ на Букурещ Украйна – там мишената е Северна Буковина. Неотдавна обект на подобни претенции за нарушени права стана и съседна Сърбия.
Да не говорим за „малцинствения проблем“ в отношенията между Румъния и Унгария, защото няма да ни стигне цял коментар.
Изобщо, налице е последователно следвана спрямо съседните на Букурещ страни политика на възраждане на „Велика Румъния“!
Най-яркото доказателство за това е провежданата през отминалите над две десетилетия от Румъния политика спрямо Молдова. Последните дни ни дадоха поредните доказателства, че Букурещ е твърдо решен рано или късно да присъедини тази бивша съветска република към своята държавна територия…
Както предаде АП, полицията в столицата Кишинев предотврати масови сблъсъци между привърженици и противници на присъединяването на Молдова към Румъния. Сблъсъците станаха дни преди 94-тата годишнина от обединението на двете страни, което е станало на 27 март 1918 г.
Национално-либералната партия изведе няколкостотин свои поддръжници в подкрепа на идеята за обединение с Румъния. От своя страна, „Патриотите на Молдова“ организираха контрамитинг.
На 25 март 2012 г. пък в редица църкви на Молдова се проведоха панихиди в памет на депутатите, които са присъединили Молдова към Румъния през 1918 г., и на тези, които са подкрепили излизането от СССР през 1991 г.
Но своите прорумънски чувства изразиха не само обикновени молдовци. По време на телевизионно предаване новоизбраният президент на Молдова Николае Тимофти, заяви, че езикът, на който говори е румънски, а не молдовски.
„Говоря на румънски език. Аз съм юрист и затова казвам нещата такива, каквито са. В конституцията е записано, че държавният език е молдовски. Но Академията на науките ни казва на какъв език говорим – на румънски. Конституцията е приета от определени политици. Както и да наричаме езика, трябва да го говорим правилно“, каза Тимофти и добави, че основният закон на страната трябва да бъде променен.
По-рано Николае Тимофти не засягаше езиковия въпрос, като само посочваше, че „държавният език трябва да се знае“.
Но отминалите дни не носеха само радостни звуци за ушите на Букурещ.
Румъния е обезпокоена от назначаването на Дмитрий Рогозин за специален представител на президента на Русия за Приднестровието и за съпредседател на руско-молдовската междуправителствена комисия за търговско и икономическо сътрудничество. Това посочи Юлиан Кифу, съветник на президента на Румъния по стратегически въпроси и външна политика. Той добави, че Букурещ планира своя отговор на назначението.
„Румъния се намира в ситуация, когато е длъжна да задава тона и да даде да се разбере, че е разбрала съобщението и приема хвърлената ръкавица. Букурещ не трябва да пренебрегва този жест в началото на новия мандат на Владимир Путин“, каза още Кифу. Според него, Румъния трябва да даде много ясен сигнал чрез адекватно назначение.
Видно е, че Румъния за пореден път е отворила голяма уста, за да глътне Молдова. Няма ли обаче да се задави с такъв тлъст залък? Най-малкото Русия прави всичко възможно да й приседне. Както се е случвало неведнъж в далечната и по-близка история.
Всичко случващо се в триъгълника Букурещ-Кишинев-Москва обаче се отнася и до нас!
Ревизионизмът на Букурещ, насочен към днешната румъно-молдовска граница, се корени в Крайовската спогодба от 1940 г. А, както е известно, именно по силата на тази спогодба България успя да си възвърне отнетата й насилствено през 1913 г. Южна Добруджа.
Атакуването на международно-правните основания за сключването на Крайовската спогодба и на Парижкия мирен договор от 1947 г., което прави Букурещ, означава по същество – нито повече, нито по-малко – опит за ново прекрояване на границите в Югоизточна Европа.
При успех един такъв опит ще има за последица и делегитимация на част от сегашната българо-румънска граница – тази от Силистра до Дуранкулак.
Това изисква официалните български органи да отделят повишено внимание на ставащото. Нещо повече, да заемат една по-активна позиция в бързо разрастващия се конфликт. Още повече, че основанията за повишено внимание от страна на България към набиращия скорост иредентистки скандал не свършват само с граничните „отражения“ от него.
Българската държава има и други свои интереси, които са застрашени от агресивната политика на Румъния спрямо Молдова и които тя трябва безпрекословно да отстоява. Тази румънска политика неизбежно рефлектира и върху положението на близо 100-хилядното българско национално малцинство, живеещо на молдовска територия.
Присъединяването на Молдова, каквото очевидно цели със своите действия Румъния, пряко засяга тези наши сънародници, в качеството им на молдовски граждани. Затова, Николай Младенов, не трябва да мълчи, а да защити техните исконни интереси.
Защото независимо къде живеем, ние българите нямаме никакво желание пак да бъдем принесени в изкупителна жертва. На нас не ни трябва министър на мълчанието!
Eвгени Еков,
News.bg
- Отмъстителите
Онзи ден, докато преглеждах медиите, попаднах на разговор с Алекс Алексиев по програма „Хоризонт“. Не в предаването „Закуска на тревата“, някакво друго беше. „Закуска на тревата“ не ми напомня за картината на Мане, дето не знам защо дамата седи гола на тревата; не й ли е студено? Напомня ми за книгата „Закуска на лешоядите“ (GregPalast.com/VulturesPicnic.).
„Отмъстител“, казах си, когато чух Алекс Алексиев по „Хоризонт“.
Отмъстителите не бяха опасна банда, освен ако те са много, а ти си сам, иначе всеки от тях можеш да го набиеш в единичен бой. Те бяха софиянчета със сандали с дървени подметки и отдалеч ги чуваш как тракат по тротоара. Дъщеричката на детския лекар Белопитов и аз тичахме боси и те не можеха да ни стигнат. Във военните години гьонът отиваше в Германия за ботуши. В Брюксел леля ми Лили, валонка мразеше холандците понеже те говорели на „конски език“ (фламандски), а пък настояваше за холандски сабо и аз да разучавам на пиано балетната сюита „Танцът на дървените обувки“. Адска скука.
В Катуница зиме децата ходеха на училище по налъми през калта, събуваха налъмите и влизаха в класната стая по терлици, обути върху дебелите домашно плетени чорапи. Лете – боси.
Евреите с чукове с дълги дръжки чукаха камъни на отсрещния бряг на Чая. Те правеха жп линията Крумово-Асеновград. Те бяха градски хора, не можеха да вървят боси. Аз им показвах как мога да тичам бос по камъните по жп трасето и им носех яйца, понеже те ми се възхищаваха, а катунчанчетата и циганчетата от катуна не ми се възхищаваха, защото също можеха да тичат боси по камъните на жп трасето. Бях приятел с евреите, пък исках да се запиша в „Бранник“, понеже бранниците караха великолепни мотоциклети „Ромел“ и баща ми само се намръщи, но майка ми така ми насини дупето с дилафа (с машата), че после трудно сядах. Сега това се нарича домашно насилие.
В софийската махала срещу паметника на патриарх Евтимий – това за стотен път го разказвам – имаше семейна бирария „Хладна почивка“, там където е сега киното. На втория етаж имаше стаи за наематели с прозорци към вътрешния двор, където имаше вишни и там наемателят Димчо Дебелянов написал:
„Помниш ли, помниш ли тихия двор/
Тихия дом в белоцветните вишни“.
Там крадяхме вишни аз и дъщерята на детския лекар Белопитов, която, макар градско дете, ходеше като мен боса, а не със сандали с дървени подметки. В София се беше появила непозната детска епидемия. Наричаха я детски паралич, а педиатърът Белопитов я наричаше полиомиелит. Махленците се чудеха как така Белопитов, коскоджамити лекар пуска дъщеричката си да търчи босичка по улиците. Той нещо обясняваше за изнежването на имунната система, но аз не го помня. Помня само, че момиченцето и аз крадяхме вишни и че ония от бандата не можеха да ни настигнат, понеже ние, босички, тичахме по-бързо.
Ония от бандата намериха някаква киселина. Поляха с нея двете най-хубави вишни в долната част на ствола, където започва коренището, и двете дървета изсъхнаха. Така те си отмъстиха, че не могат като нас да крадат вишни, и станаха „Бандата на отмъстителите“.
После, когато бях съученик с баткото на Алекс Алексиев, имаше още банди. „Бандата на кървавите устни“, „Банда Русс“, „Коньовичарите“, „Княжевците“ и други банди. В Пловдив „Главната“ от Джумаята до хотел „Молле“ беше територия на „Бандата на кючюклийте“. Иди че ги разбери пловдивските майни; те не бяха момчета от махала Кючук Париж, пък вървяха по трима и прегърнати през рамо пееха:
„Ний сме трима братя от село Париж/
Който ни закача, ще яде мариз/
Първия в зъбите, втория в носа“ и пр.
В Пловдив нашият съученик „Гайдата“, лекарски син, си беше планирал бъдещето. Научава френски в колежа, следва медицина, забягва във Франция, където не го признават за лекар, но в Алжир може. Гайдата даяни в Алжир четири години, връща се във Франция. Там го изпитват. Кой ви научи да говорите добре френски? Гайдата отговаря: Ле бон фрер (добрите братя от френския колеж). Колко власти има във Франция? Гайдата отговаря като Монтескьо: Властите са три – законодателна, изпълнителна и съдебна, въпреки че във френския колеж учехме за две власти – духовна и светска. Пък аз отивах по-нататък и казвах, че има само една власт, понеже в история на Англия пишеше, че английският крал станал началник и на църквата. То и при шериата е така. И Кремъл беше една-едничка власт на КПСС. И в САЩ стана така с властта на щатския долар.
Но тези работи историците по ги разбират, понеже те са историци, а те са историци, понеже повече разбират. That’s logic – казваше без да му мигне окото англичанинът, който ни учеше как да водим английска бизнес кореспонденция.
Френските братя отговаряха още по-кратко. Pourquoi? Parce que! (Защо? Защото!). А пер Оливие въобще не обясняваше, той ни биеше със своята диригентска палка, когато не си бяхме научили партитурата на пиано.
Вече не си пъхам гагата, където не ми е мястото; знам си, че само историците могат да разказват за неща, които те не са видели. Налягам си парцалите и разказвам само каквото съм видял. Например за вестник „Щурец“.
Райко Алексиев, на Алекс баща му, издаваше илюстрования хумористичен седмичник „Щурец“. Неговите персонажи бяха Гуньо Гъсков, Генчо Завалията, Нане-Гето и Отец Тарапонти. В софийските кръчми се пееше: „Търбухът на отец Тарапонти събира дванайсет оки вино приблизително-о-о“. После – припев като църковно песнопеене: “ Приблизително, приблизително-о-о!“.
Райко Алексиев сам си пишеше и си рисуваше карикатурите. Когато постигна 50-хиляден тираж, започнаха да му сътрудничат Ангел Каралийчев, Елин Пелин, преводачът на Шекспир Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Тома Измирлиев, карикатуристите Стоян Венев и Илия Бешков. Със сина му Веско бяхме в една „тайфа“, правехме „журове“ и танцувахме с „гаджетата“, както казвахме тогава, а малкият Алекс Алексиев ни се мотаеше в краката. Последният брой на „Щурец“ излезе на 8 септември 1944 г. После Райко Алексиев го убиха. Не знам дали защото беше рисувал карикатури на Сталин, или заради апартамента му срещу левия хълбок на коня на паметника на Цар Освободител. Апартаментът заедно с покъщнината го взе писателят Крум Кюлявков и злите езици говореха, че Крум носел балтона от английски плат „палмерстон“ на Райко Алексиев.
След „промяната“ през 1989 г. Алекс дойде в България от САЩ, като човек на Rand corporation и съветник на Филип Димитров. Засякохме се в японския хотел „Ню Отани“ в София. Той ми каза: „Ако стане, стане, ако не стане, ще видим“.
Аз не знаех какво да му кажа, понеже знаех, че той и Дими Паница имат защо да са огорчени от България. Не знаех дали те трябва да си отмъщават като бандата на отмъстителите, които заляха с киселина вишните на Димчо Дебелянов.
Дими Паница ми помагаше с неговите връзки в САЩ. Благодарен съм му. Дими разпространи клеветата на Клеър Стърлинг, че българите искали да убият папата.
Защо стана така? Не въздавам справедливост. Нека Всевишният, в чиято справедливост аз не вярвам, въздаде справедливост. Аз съм агностик, не съм атеист, както ме наричат по-невежите, но сега няма за хиляден път да им обяснявам, че агностикът не е атеист. Знам, противореча си. „Агностик“ започва с буквата „а“, пък още в резюмето казах, че не съм фен на започващите с буквата „а“ и на завършващите със сричката „фоб“.
Но не съм фен на отмъстителите. Нe ми става приятно, като видя, че е построен боен самолет „Avenger“ или боен кораб от клас „Avenger“. Даже филмите и комиксите за „Avenger“ ги отбягвам. Напомнят ми за софийската банда на отмъстителите.
Това беше, когато – сега няма да разказвам за бомбардировки и за бомбардировачи, само споменавам – това беше, когато се появи двумоторният пропелерен бомбардировач „Мародер“. B-26 Marauder – „the widowmaker“ (правещият вдовици).
По-късно Israel-US направиха pilotless aircraft, който убива един терорист заедно с десетина жени и деца като collateral damage.
Отмъстителите като Алекс Алексиев имат достъп до българския ефир и правилно: хора с различни гледища трябва да имат достъп. Но защо те, хора, огорчени от България, си останаха от бандата на отмъстителите? Според Алекс съпротивата ни „Шеврон“ да отрови Добруджа, дупчейки за шистов газ, била или от невежество, или платена от руски интереси.
Брей, природозащитниците били платени. А кой плати на френските тайни служби да гръмнат през 1985 г. флагмана на Greenpeace „Rainbow Warrior“ да не им се пречка за ядрените опити в Моруроа? Кой плаща на цял билюк „rent-a-scientist“ да доказват, че хищният петролодобив и газодобив не направиха страхотни поразии в Баку, в Аляска, в Еквадор, в Нигерия и другаде?
Сега спорим с румънците докъде е българската, докъде е румънската икономическата зона в Черно море, че кой да я концесионира. И да спечелим, и да загубим спора, все ще загубим. No win situation.
Аляска е необятна пустош и пое екологичните поразии, причинени от BP и пр. Сибир е още по-необятен и поема поразиите на „Газпром“. В Нигерия и в Мексиканския залив големи водни маси отнасят в океана петролните разливи от ConocoPhillips, ChevronTexaco, ExxonMobil, ShellOil и др.
Мъничкото ни Черно моренце е затворено море и няма да понесе неминуемите екологични поразии. Тъжа за него. И за вас, понеже вие не ще го видите кристалночисто, както то беше, когато спяхме на брега; нашата банда под разпънат бракуван парашут, другата банда под стар цирков купол, понеже нито те, нито ние имахме пари да си купим палатки.
Димитри Иванов,
в. „Сега“
(Със съкращения)
- България без проекта АЕЦ „Белене“
България се отказва от проекта АЕЦ „Белене“, стана ясно след заседанието на Министерския съвет. Информацията съобщи заместник-финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от БНР.
На мястото на площадката ще се строи газова централа, допълни той и обясни, че поръчаният реактор ще отиде като седми в АЕЦ „Колодуй“.
България ще трябва да плати още близо 100 милиона евро на Русия за този реактор. Според Горанов не било ясно откъде ще се вземат тези пари.
Утре министърът на икономиката, енергетика и туризма Делян Добрев заминава за Москва, за да съобщи българското решение.
Така продължилата над 25-години с прекъсвания сага със строителството на АЕЦ „Белене“ ще приключи.
След заседанието на Министерски съвет Бойко Борисов отиде в президентството, за да информира държавния глава Росен Плевнелиев за отказа от строежа на втората атомна централа, за българската позиция и защо се стигна до това решение.
След срещата между двамата не бяха направени никакви коментари. На излизане от сградата на президентството премиерът Бойко Борисов се качи директно в автомобила, без да каже нищо пред журналистите, съобщи Фокус. От президентството засега също няма коментар. Официална информация към момента все още няма.
Припомняме, че България започна изграждането на АЕЦ „Белене“ още през 80-те години, но с разпадането на социалистическата система проектът бе замразен в началото на 90-те години. Новият договор между АСЕ и НЕК за изграждането на АЕЦ е сключен през ноември 2006 г., на базата на който се изпълняват всички дейности по проекта „Белене“. През юли 2008 г., след подписването на Протокол за откриване на площадката „Белене“, започват строителните дейности.
„Атомстройекспорт“ предложи на страната ни един от най-съвременните проекти за атомна станции, който се отнася към поколението „3+“. Проектът отговаря на всички изисквания на възложителя и на международните норми и препоръки на Международната агенция за атомна енергия, обясниха от руската компания.
Една от важните задачи, която стои пред такъв мащабен проект, е намирането на финансиране. Първоначално към проекта прояви интерес германският енергиен гигант „Ер Ве Е“, но той се отказа през 2009 г. заради неясноти. Държавната корпорация „Росатом“, чиято дъщерна компания е АСЕ, също така привлече и инвеститори за „Белене“. Това бяха водещият финландски енергиен концерн „Фортум“ и френската компанията „Алтран“. Подписан бе тристранен меморандум между НЕК, „Росатом“ и чуждестранните инвеститори. В съответствие с него чуждите компании получават възможността да увеличат своя дял в Проектната компания от 1% на 25%, за сметка на намаляването на дела на Русия и България.
Мартин Димитров: Поздравявам премиера за решението за АЕЦ „Белене“
„Ако това е решението – че се отказваме от АЕЦ „Белене“ – то е правилно. Поздравявам премиера, макар че той 2,5 години харчи за проекта ненужни средства“. Това заяви пред журналисти в парламента съпредседателят на Парламентарната група на Синята коалиция и председател на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров.
„Ако това е вярно, защото имам своите съмнения все още, то това е голяма победа за СДС и Синята коалиция“, посочи Димитров.
„Ние много години смятахме и смятаме, че това е най-доброто решение за България. Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде поне 2 пъти по-евтин, възможната газова централа на площадката ще бъде много добра инвестиция“, каза синият лидер.
„Страните, които намалиха цената на газа, направиха връзки със съседни държави, т.е. имаха алтернативи. Всяка една европейска страна, която договори по-добри условия с Русия, има изградени връзки с други страни. Това, което трябва да направи България, е да форсира изграждането на системни връзки с Гърция, с Турция, със Сърбия, с Румъния и така ще можем да намалим цената на газа“, каза Димитров и подчерта, че това е темата днес и на заседанието на икономическата комисия в парламента.
„Това правителство и този премиер, след като признаха, че „Белене“ е гьол, трябваше още 2009 година да спрат проекта“, категоричен е Димитров и добави: „Нямам обяснение защо това не е станало, но по-добре сега, отколкото още по-късно“. „Има предварителен доклад на консултанта, който е обект на разглеждане само от правителството, но той явно е такъв, че не е убедителен за „Белене“, посочи още председателят на икономическата комисия в парламента.
Петър Димитров: Тази централа с газ откъде ще работи – от Космоса или от Русия
„Тази централа с газ откъде ще работи – от Космоса или от Русия? Това запита депутатът от Коалиция за България Петър Димитров, след като научи решението на правителството да се откаже от строежа на АЕЦ „Белене“ и на нейно място да строи газова централа.
„Съмнявам се, че при това решение на правителството за АЕЦ „Белене“ е имало експерти в Министерския съвет по една проста причина – един от важните аргументи да не се прави централата е, че ще струва много скъпо присъединяването“, каза още червеният депутат.
„Увеличаваме зависимостта от един привършващ източник на енергия, какъвто е газът, и се отказваме от ядрена енергия, която от Еврокомисията е класифицирана като независим източник на енергия“, аргументира тезата си той.
Източник: в. „Труд“
- „Форбс“: Бойко Борисов е най-влиятелният българин
Българското издание на „Форбс“ обяви резултатите от класацията за най-влиятелните българи.Бойко Борисов, Цветан Василев, Иво Каменов – водят челната тройка в списъка с най-влиятелните българи.
Списъкът включва общо 30 личности, които имат най-голямо значение за страната към момента на обявяването му, обясняват организаторите.
Сред тях са 14 политици и държавници, 12 бизнес личности и четирима от неправителствени организации с идеална цел, съобщиха организаторите. Средната възраст на най-влиятелните българи е 49 години. Четири са жените в топ 30, а в първите 10 – само една.
Най-силно представените сектори от бизнеса са банкирането, енергетиката и медиите.
Първите 10 имена в класацията са:
1. Бойко Борисов, министър-председател
2. Цветан Василев, Корпоративна търговска банка
3. Иво Каменов, „Химимпорт“
4. Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите
5. Росен Плевнелиев, президент на Република България
6. Огнян Донев, „Софарма“
7. Валентин Златев, „Лукойл България“
8. Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи
9. Красимир Гергов, КРЕС, „Пиеро 97“
10. Цветелина Бориславова, Българо-американска кредитна банкаОт „Форбс България“ уточняват, че подреждането е направено по същите критерии, по които списанието от много години прави своите класации на най-влиятелните хора в света:
върху колко души съответната личност има власт;
какви финансови ресурси контролира;
в кои сфери са тези ресурси; колко активно използва своята власт и ресурси, за да променя България.
С класацията списанието отбелязва една година от излизането си на български.
Цветелина Бориславова е единствената дама в челната десетка. Запитана как ще коментира тази награда, тя каза пред bTV: “Смятам, че това е по-скоро едно много ангажиращо събитие и ангажиращ момент за всички, които са избрани в първите 10”. На въпрос има ли формула за успеха, бизнесдамата отговори:
“Винаги има формули за успеха. Всеки има своята формула. Част от моите формули е това да служиш истински и честно, да бъдеш достатъчно способен, критичен и самоизграждащ се”.
Помолена да коментира известната фраза “Парите обичат тишината”, Цветелина Бориславова отговори:
“Не бих казала, че е така. Това е теза на един от руските успели мъже в бизнеса. Този въпрос ми беше задаван и преди аз смятам, че е хубаво човек колкото е по-успял да бъде по-скромен”.
Запитана какъв съвет би дала за победителя в класацията за най-известните българи – Бойко Борисов, Цветелина Бориславова каза: “Съвет за победителя Бойко Борисов малко трудно е да се формулира. С един кратък отговор бих казала – да е силен, честен със себе си и другите и да бъде последователен, да служи на хората, защото това за него е особено важно – да служи на България – истински и чистосърдечно”, заяви бизнесдамата.
Източник: БЛИЦ
- СТРАТФОР: Знаем много за Борисов, не става за казване
Руската мафия ще подпали София ако Първанов оплеска енергийните проекти
Публикация на „Биволъ“
„Трябва да пропусна МНОГО информация, която имаме за Борисов (б.ред. главните букви са в оригинала), просто защото не съм сигурен коя част от нея може да ни навлече юридически проблеми“ – пише старши анализаторът Марко Папич във вътрешна дискусия на СТРАТФОР, изтекла в сайта Wikileaks.
В поредица от съобщения анализаторите на „Частното ЦРУ“ обсъждат текст за промяната в отношенията между София и Москва след като правителството на Бойко Борисов идва на власт. Работното заглавие е: „Антируска България? Не се надявайте много!“ Основният автор е Папич, а окончателният вариант е публикуван като анализ на СТРАТФОР на 14 юли 2009 г. със заглавие „България все още е на страната на Русия„.
В разпространения анализ пише, че маневрите на Борисов с Белене и Южен Поток целят по-скоро той да изземе контрола върху енергийните проекти от своите предшественици, отколкото да влезе в конфликт с „историческия съюзник“ Русия.
Неофициалните коментари на авторите, подготвящи текста обаче са много по-живописни.
„Дали Русия иска да даде на Борисов свобода на действие, за да спечели контрола върху тези проекти и други аспекти на отношенията на София с Москва?“ – пита се анализаторът Кендра Весел.
„Няма да станее … те знаят защо ги прави … той се опитва да върти интриги със собствените си хора при контрола на тези предприятия. Те знаят, че ако той прецака приятеля си от Московската мафия, тя ще го вкара в пътя.“ – отговаря Марко Папич.
„След като Борисов почувства солидна основа в контрола на всички аспекти на българо-руските отношения, страната вероятно пак ще стане един от най-верните съюзници на Русия в ЕС и в НАТО“ – пише още в непубликуваната част на анализа.
„Държавното“ ЦРУ също знае много за Борисов През 2006 г. американският посланик в София Джон Байърли пише в секретен доклад, че Борисов е силно зависим от тъмното си минало и е участвал в контрабанда на горива и трафик на амфетамини.За разлика от СТРАТФОР, официалните служби на САЩ виждат зависимост на Борисов не от московската мафия и Лужков, а от „свързания с руското разузнаване и организирана престъпност“ олигарх Валентин Златев, шеф на Лукойл.Информацията за Борисов е получена от няколко независими канала, уточнява посланикът, включително и от американска тайна служба с кодово име SIMO [06SOFIA647], за която публичната информация е изключително оскъдна. Борисов отхвърли информацията за доклада на Байърли с аргумента, че не чете жълта преса.
Руската мафия дърпа конците в София?
В коментар към една от черновите Марко Папич развива виждането си за отношенията на Борисов с московската мафия като намесва и Първанов.
„Този проблем (б.ред. отказването от руските енергийни проекти) ще бъде решен точно по същия начин, както всеки сериозен ход на Борисов… Московският кмет Юри Лужков, шеф на московската мафия, който изглежда е добър приятел на Борисов (което потвърждава гледната ми точка), сяда с Първанов и му казва, че руската организирана престъпност ще подпали София ако Първанов оплеска работата“ – пише Марко Папич.
В други доклади на СТРАТФОР Лужков недвусмислено е обрисуван като „министър на организираната престъпност„, натоварен от Кремъл с „портфейл“ да взаимодейства с мафията.
Главният прокурор Юрий Чайка също е донесъл на СТРАТФОР за ролята на Лужков в енергийните преговори с България. Това е станало след посещение на Станишев в Москва на 27 април 2009 г.
Българският премиер е имал рядката възможност да се срещне с някои „необичайни руснаци„, с които имал „вълнуващи разговори“ за Южен Поток и Белене. Необичайните руснаци били Лужков и „неговите хора„. Те провели със Станишев „приятна дискусия, ако разбирате какво искам да кажа“ – обяснява Чайка.
Коментар на Биволъ
Юрий Лужков беше чест гост в България преди да изпадне в немилост пред Кремъл през 2011 г. Бойко Борисов афишираше публично приятелството си с него. Първанов също редовно се срещаше с Лужков при многобройните си визити в Москва и при посещенията на московския кмет в България.
Очевидно СТРАТФОР разполагат с данни, които могат да обяснят как управленските решения в София за руските енергийни проекти се определят от паралелни зависимости: Кремъл – Руската Мафия (чрез Лужков) – Българските управленци (Първанов, Станишев, Борисов). За това говори и многозначителната реплика, че знаят много за Борисов, но не всичко могат да публикуват.
Изтеклата кореспонденция на СТРАТФОР се състои от над 5,5 млн електронни съобщения и покрива времевия интервал 2004 – 2011 г. Името на Бойко Борисов се среща в над 2000 документа от изтеклите мейлове на агенцията. Биволъ е партньор на Wikileaks за публикациите базирани на тези документи.
„I had to cut out a LOT of info we have on Borisov simply because I am not sure which bits could get us into legal trouble“ writes senior analyst Marco Papic in an internal STRATFOR discussion, released by the Wikileaks site.
In a series of communications, analysts of the „Private CIA“ discuss text about the change in relations between Sofia and Moscow since the government of Boyko Borisov came to power. The working title is „Anti-Russian Bulgaria? Don’t get your hopes up!“ Papic is the leading author, while the final version is published as a STRATFOR analysis under the title Bulgaria: Still on Russia’s Side
The distributed analysis says that Borisov’s maneuvers with Belene and South Stream are intended rather to seize control of energy projects from his predecessors than to create a conflict with „the historical ally“ Russia.
The informal comments of the authors preparing the text are, however, much more picturesque.
…is Russia willing to give Borisov wiggle room to gain control of these projects and other aspects of the Sofia-Moscow relationship? – asks analyst Kendra Vessels.
It won’t… they know why he is doing them… he is trying to manuver his own people into control of those enterprises. They know that if he screws around his friend from the Moscow mob will pull him back in line. – Papic answered.
The Russian Mafia Is Pulling the Strings in Sofia?
Commenting on a draft, Marko Papic develops his own vision for Borisov’ relations with the Moscow mafia, and involves Parvanov as well.
„That spat was resolved exactly the same way that any serious Borisov move will be… Moscow Mayor, head of the Moscow mob, and apparently Borisov’s close personal friend (which just goes to prove my point), Yuri Luzhkov sat down with Parvanov and told him he would have Russian OC set Sofia ablaze if Parvanov messed around…“ writes Marco Papic.
In other STRATFOR reports, Luzhkov is clearly portrayed as the „minister of organized crime,“ assigned by the Kremlin with the „portfolio“ to interact with the mafia.
Chief Prosecutor, Yuri Chaika, had also acted as an informant of STRATFOR and had reported on Luzhkov’s role in energy negotiations with Bulgaria. It happened after Stanishev’s visit in Moscow on April 27, 2009.
The Bulgarian Prime Minister had the rare opportunity to meet some „unusual Russians,“ with whom he conducted „exciting conversations“ about South Stream and Belene. The unusual Russians had been Luzhkov and „his people„. Stanishev have had a „nice chat with Luzhkov and his people on Monday-if you get my drift“ explains Chaika.
Bivol’s Comment
Yuri Luzhkov was a frequent guest in Bulgaria before falling from grace with the Kremlin in 2011. Boyko Borisov displayed openly and for the public his friendship with him. Parvanov also met regularly with Luzhkov during his many visits to Moscow and the visits of the Moscow Mayor to Bulgaria.
Obviously, STRATFOR have information that could explain how management decisions of Sofia on Russian energy projects are defined by parallel dependencies: Kremlin – Russian Mafia (through Luzhkov) – Bulgarian officials (Parvanov Stanishev, Borisov). There is a meaningful note that is also evidence for the above, saying they knew much about Borisov, but cannot publish everything.
STRATFOR’s leaked correspondence includes over 5.5 million emails, written between 2004 and 2011. Boyko Borisov’s name is mentioned in over 2 000 documents from the agency’s leaked emails. Bivol is an official partner of Wikileaks for publications based on these documents.
The „Official CIA“ Also Knows Plenty about Borisov
In 2006, US Ambassador in Sofia, John Beyrle, wrote in a secret report that Borisov is highly dependent of his dark past and has been involved in oil-siphoning scandals and major traffic in methamphetamines.
Unlike STRATFOR, the US official services see Borisov as being dependent not of the Moscow mafia and Luzhkov, but of oligarch Valentin Zlatev, Head of Lukoil, who is „associated with Russian intelligence and organized crime“.
The information on Borisov had been received through several independent channels, the Ambassador notes, including the American secret service codenamed SIMO, for which there is very scarce public information.
Borisov rejected Beyrle’s report on grounds he does not read „tabloids.“
www.bivol.bg
- Вацлав Клаус отрече в София еврозоната и зелените идеи
Българските издания на книгите на президента на Чехия Вацлав Клаус „Европейска интеграция без илюзии“ и „Къде започва утре?“ бяха представени в София в присъствието на чешкия държавен глава.
Вацлав Клаус беше на работно посещение в България. Според президента Клаус, за да се направи Европа отново функционална и продуктивна, са нужни дълбоки системни промени, нещо структурно, подобно на задачата, която решаваха Чехия и България преди повече от две десетилетия, когато искаха да се „отърват“ от комунизма.
Вацлав Клаус посочи, че случващата се в момента криза в еврозоната е последица от една парична единица, от един обменен курс и един лихвен процент за страни, които имат много различни икономически параметри. Той допълни, че политическото решение в полза на тази договореност е било взето без да се обърне достатъчно внимание на основните икономически причини. Чехия в момента няма никакви планове да влиза в еврозоната, каза още Вацлав Клаус, цитиран от БТА. Той посочи, че страната му е била в достатъчна степен и предварително наясно с проблемите, свързани с „погрешно“ конструирания валутен съюз, и не е искала да спъва икономическия си растеж, присъединявайки се към еврозоната.
Според Клаус излизането от европейската криза изисква фундаментални системни промени, което означава поне две неща – значителна трансформация на европейската икономическа и социална система и реструктурирането на формата на европейската интеграция.
Основният компонент на тази промяна Вацлав Клаус формулира в шест точки. Трябва да се върнем към демокрацията, която според Клаус може да съществува само на нивото на националните държави, а не на нивото на целия континент. Според Клаус трябва да спре централизацията, хармонизацията, стандартизацията на европейския континент и да започне отново децентрализирането, дерегулирането и десубсидирането на обществото и икономиката.
Сред другите мерки за промяната на Европа Клаус посочи още необходимостта да се направят намаления на правителствените разходи и да се забрави „флиртуването“ с увеличения на данъците. Трябва също, според Клаус, да се спре „пълзящото“, но все по-засилващо се „зелено законодателство“ и не трябва да се позволява на „зелените“ да „превземат“ икономиката под знамето на „такива погрешни“ идеи като доктрината за глобалното затопляне.
Сред присъствалите на представянето на книгите на Вацлав Клаус, което беше организирано от Атлантическия клуб, бяха президентите Росен Плевнелиев, Георги Първанов (2002-2012) и Желю Желев (1990-1997), депутати, дипломати.
- „Слънцето на Тракия“ огря в Минитерството на икономиката
Новият министър на икономиката Делян Добрев е масон в ложата „Слънцето на Тракия“, патентен номер 036, Ориент Хасково. Поради крехката си възраст той все още е чирак, няма степен и отговорности пред братството на зидарите.
Майстор на стола в „Слънцето на Тракия“ е брат Иван Андреев, който е избран и за Велик Церемониалмайстор. Брат·Христо Щерев е Първи Надзирател в ложата. Секретар е брат Радослав Вълчев, а ковчежник е брат Илчо Илчев. Сред членовете на „Слънцето на Тракия“ се числят и Огнян Ангелов, Михаил Инджов и Йордан Вълчев.
„Слънцето на Тракия“ съществува и в правния мир като сдружение, регистрирано през 2006 г., а Делян Добрев е в управителния съвет заедно с Иван Андреев и Христо Щерев.
Източник: Биволъ
–––––––––––––––
Из текст на Иван Бакалов в e-vestnik.bg:
Министър Добрев – между масон и калинка, между „огнище Белене” и Григор Лилов
Сдружението „Слънцето на Тракия” има проблеми с легитимността. Нещо не го признават разните масонски ръководства. Това е бял кахър, нека се оправят. Сега заради министъра сигурно веднага ще си решат масонските противоречия.
Но в масонските документи, които извади сайтът „Биволъ”, има нещо интересно, което засяга новия министър и поради ресора му, и поради масонската му принадлежност. Масоните обсъждат да създадат „Огнище Белене”.
„Ориент Белене” става конфликтна точка за масоните, които искат да отворят там филиал. Преди месец в „Болканлийкс” изтече документ, от който става ясно, че софийската масонска ложа “Сговор” иска да отвори в Белене “огнище”, но “великият майстор” Володя Лозанов не дава, защото “в българското масонство за енергетиката отговаря точно определен брат”. Този брат обаче не е Делян Добрев, пише „Биволъ”. Според сайта има информация, че “братът за енергетиката” е с инициали Р. Овч.
В Министерски съвет брат Делян Добрев не е единствения зидар, но със сигурност е най-младият и със сигурност е ангажиран с енергетиката и други критични за държавата дела като преговорите за АЕЦ в Белене, където предстои създаването на масонско огнище…
Документ от масонска ложа за създаването на “Огнище Белене”. Снимка: “Биволъ” - СИНТЕЗАТОРЪТ И ВСЕЛЕНАТА – НОВИ ИДЕИ
Проф. д-р Никола Чаракчиев
Български научен център – Чикаго
(Тема в развитие – 27 март 2012)Въведение
Изложеният материал е една идея. Ние приемаме, че по-важни са тенденциите отколкото фактите и логиката.
СИНТЕЗАТОРЪТ
При развитие на човечеството постепенно се оформя хипотезата, че съществува една свръх функция, която направлява живота ни. Формира се хипотезата за наличието на „Синтезатор”. Понятието Синтезатор е обобщено понятие за свръх възможности, например – Природа, Господ, Бог, Създател, Интелигентен дизайн и други все още не дефинирани понятия. Даже реално такава функция да не съществува, въвеждането й позволява са се обясни и прогнозира развитието на човечеството, подобно на митичния „Хигс бозон” във физиката.
Синтезаторът трябва да се приеме като реално съществуващо понятие с функции близки или паралелни до познатото ни до сега понятие Създателят. Синтезаторът не може да се види, но той се грижи света да бъде хармоничен и последователен. Основната цел на Синтезатора е да следи и реализира нормалния цикъл в света. Светът възниква, развива се и умира. Този цикъл продължава периодично и безкрайно. Днес ние виждаме дискретни елементи от този цикъл: Големия взрив, Звезди, Бели и червени джуджета, тъмни дупки и т. н. За да осъществи този цикъл Синтезаторът се грижи времето да протича еднопосочно – от миналото към бъдещето и да не позволи то да се развива в обратна посока. Синтезаторът се интересува само от посоката на движение на света, но не и от детайлите. Всичко други действия в света са следствени и саморегулиращи се и вероятно те не са обект на внимание за Синтезатора.
Професор Стивън Уилям Хокинг (Stephen William Hawking ) казва „Бог съществува, но до сега няма данни той да се намесва в нашия живот” (по-късно Хокинг изказва съмнение в съществуването на Бог?). Ние предполагаме, че Синтезаторът съществува, но той се намесва в нашия живот, като стабилизира вселената и не позволява света (и човечеството) да се развива обратно във времето.
ВСЕЛЕНАТА
Синтезаторът управлява вселената. Синтезаторът съществува преди възникването на вселената с първоначалната си функция „Начало”. Светът и Големия взрив са възникнали преди 13.7 милиарда години. Този миг ще наречем Първи космически период. Започва Разширяване на вселената и този период е Втори космически период с предполагаема продължителност 30 милиарда години и може да се възприеме като втора активна функция на Синтезатора. Трети космически период може да се приеме Свиването на вселената и може да
се възприеме като трета активна функция на Синтезатора. След третия космически период следва повторение на космическите периоди.File: Ch-GR4SV
- World Theatre Day 2012: Celebrating The 50th Anniversary
Today March, 27 marks the 50th anniversary of World Theatre Day. This year’s theme is „Generation Without Borders.“
World Theatre Day was initiated in 1961 by the International Theatre Institute (ITI). It is celebrated annually on the 27th March by ITI Centres and the international theatre community. Various national and international theatre events are organized to mark this occasion. One of the most important of these is the circulation of the World Theatre Day International Message through which at the invitation of ITI, a figure of world stature shares his or her reflections on the theme of Theatre and a Culture of Peace. The first World Theatre Day International Message was written by Jean Cocteau (France) in 1962. It was first in Helsinki, and then in Vienna at the 9th World Congress of the ITI in June 1961 that President Arvi Kivimaa proposed on behalf of the Finnish Centre of the International Theatre Institute that a World Theatre Day be instituted. The proposal, backed by the Scandinavian centres, was carried with acclamation.
Ever since, each year on the 27th March (date of the opening of the 1962 „Theatre of Nations“ season in Paris), World Theatre Day has been celebrated in many and varied ways by ITI National Centres of which there are now almost 100 throughout the world.On March 22, 2012, John Malkovich delivered his international message at UNESCO in Paris at a gala event that included readings of play excerpts with Malkovich and other theatre artists.
Message of the 50th anniversary of World Theatre Day
I’m honored to have been asked by the International Theatre Institute ITI at UNESCO to give this greeting commemorating the 50th anniversary of World Theatre Day. I will address my brief remarks to my fellow theatre workers, peers and comrades.
May your work be compelling and original. May it be profound, touching, contemplative, and unique. May it help us to reflect on the question of what it means to be human, and may that reflection be blessed with heart, sincerity, candor, and grace. May you overcome adversity, censorship, poverty and nihilism, as many of you will most certainly be obliged to do. May you be blessed with the talent and rigor to teach us about the beating of the human heart in all its complexity, and the humility and curiosity to make it your life’s work. And may the best of you – for it will only be the best of you, and even then only in the rarest and briefest moments – succeed in framing that most basic of questions, „how do we live?“ Godspeed.
– John Malkovich - 27 март – Международен ден на театъра
27 март е обявен за Световен ден на театъра по инициатива на ЮНЕСКО през 1961 година. За да се отбележи този най-важен за театралната общност празник по света се организират различни национални и международни събития. Едно от най-важните е създаването и разпространението на ежегодното театрално послание, в което авторитетна личност споделя своите възгледи относно театъра и неговата духовна мисия. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. От времето на Древногръцкия театър до днешния ХХІ век магията та театъра привлича милиони хора по света. Безкрайни са географските ширини на изкуството на театъра. И остава непроменена Шекспировата максима „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори“. Тази година автор на посланието е носителят на множество награди актьор, режисьор и продуцент Джон Малкович.
България отбелязва Световния ден на театъра от 1974 г. Днест Съюзът на артистите в България ще отличи най-добрите постижения в областта на театъра, цирковото и кабаретното изкуство в 19 категории. На тържествената церемония в Народния театър „Иван Вазов”, своята статуетка ИКАР, която се връчва от 2004 г., очаква и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, откроен за постановката на Пламен Марков „Ричард III” от Уилям Шекспир. Номинациите за високата награда са четири: Стоян Радев за главна мъжка роля, Мира Каланова за сценография и костюми, екипът на театъра за майсторско техническо осъществяване и Калин Николов за авторска музика.
Приветствие за Международния ден на театъра от Джон Малкович:
Поласкан съм, че бях поканен от Международния институт за театър към ЮНЕСКО да отправя поздравление по случай 50-тата годишнина на Световния ден на театъра. Отправям своите кратки бележки към колегите ми от театъра – съмишленици и съратници.
Нека трудът Ви бъде автентичен и завладяващ, дълбок, затрогващ, съзерцателен и уникален. Нека ни помага в размишленията за това – да си човешко същество, и тези размишления да бъдат благословени със сърцатост, искреност, откритост и благородство. Пожелавам Ви да надмогнете нещастията, цензурата, бедността и нихилизмът, пред които много от Вас най-вероятно ще бъдат изправени. Бъдете надарени с таланта и твърдостта да ни научите как бие сърцето с цялата му сложност, както и със смирението и любопитството да го направите цел в живота Ви. И нека най-добрите от Вас – защото това ще бъдат само най-добрите, и то само в най-редките и кратки мигове – успеят да придадат очертание на този най-основополагащ от всички въпроси: Как живеем? - Bulgarian piano prodigy Deltcho Deltchev
Deltchev has performed extensively throughout the United States and Europe
Bulgarian-born pianist Deltcho Deltchev will give a recital Saturday, March 31, at 7 p.m. at the Lyndon South Auditorium on the campus of Tabor Academy, 85 Spring St. The concert is free.Deltchev has performed extensively throughout the United States and Europe. Notable venues include: Warner Recital Hall in Cleveland (USA), the Museum of Fine Arts in Montgomery, Lorraine Hansberry Theater in San Francisco, Geothe Institute and the Chilton Club in Boston, New Mexico Recital Hall Center (USA), Merkin Hall in New York, Casa Verdi in Milan (Italy), Castel Franco Palace in Venice, Chelsea Schubert Festival in London, Chapell Royal and St.Paul Cathedral in Brighton (UK).
Deltchev began piano studies at the age of 5, entering the Special School for Gifted Children in Haskovo as one of their youngest students. A year later, he presented his first solo recital, and shortly afterward, won first prize in both the Haskovo State Music Competition (1984) and the Nedialka Simeonova Piano Competition (1985).
After entering the Plovdiv School of Music in 1986, Deltchev toured Bulgaria, and made his orchestral debut with the Haskovo Symphony Orchestra that was broadcast on BNR. The following year Deltchev received a full merit scholarship from Oberlin Conservatory in Ohio, where he earned a performance diploma. He continued his studies with full merit scholarships from San Francisco Conservatory and again at Indiana University at Bloomington, where he completed a graduate performance diploma with Evelyine Brancart.
Source: Wickedlocal.com
- Потомки волжских булгар не желают, чтобы крылатый монгольский змей стоял перед Музеем Волжской Болгарии
В Татарстане протестуют против скульптуры Даши Намдакова
Блогеры протестуют против возведения в Болгарах 12-ти метрового крылатого барса. Автором скульптуры «Хранительница» является скульптор из Бурятии Даши Намдаков
О том, что она будет установлена в колыбели татарского ислама, стало известно в минувший понедельник на заседании попечительского совета фонда «Возрождение». Одобрил скульптуру лично Минтимер Шаймиев.Огромную крылатую кошку собирались установить в Болгарах между Памятным знаком и соборной мечетью.
Однако, в Татарстане нашлись люди, которые новое «творение» бурятского мастера не оценили. Потому как видят в кошке, больше похожей на Химеру, символ язычества.
В социальных сетях была создана группа противников «Хранительницы». Среди них известные в республике люди, представители духовенства, журналисты. Именно они и решили узнать мнение президента Татарстана в твиттере.
Рустам Минниханов ответил, что скульптура ему нравится. Но когда увидел насколько активно эта тема обсуждается пользователями Сети, изменил свое мнение на «надо подумать».
«Твиттеряне» разместили опрос: Нравится ли вам скульптура «Хранительница»?
90 процентов ответили отрицательно. Понравилась статуя лишь семи процентам ответивших. Остальным трем процентам это безразлично.
Сегодня в казанском Кремле Минтимер Шаймиев провел совещание по вопросу возведения скульптуры Хранительницы в Болгарах. И было принято решение перенести ее ближе к будущему речному вокзалу, сообщает «КП».
Источник: Baikal-daily.ru
В социальной сети:
Дорогие братья-болгары! Очередная атака «татаристов» не заставила себя долго ждать! 21 мая в Булгаре торжественно откроется Музей Волжской Булгарии и памятный знак. Наряду с этим, «татаристы» установят прямо слева от Музея 12-ти метровую статую крылатого монгольского змея. Скульптор – заявленный татарист Даши Намдаков (монгол по национальности, буддист по религии, родом из Бурятии). Мы, булгары, категорически против этого монгольского скульптора и его монгольского чудовища! Оно больше похоже на монстра, чудовище, гаргулью и химеру, причем с копытами! Это позорит нашу древнюю столицу Булгар.Мы направляем свои письма-протесты в адрес Президента Татарстана, и просим наши дунайских братьев, кому не безразлична судьба Булгара, кто не хочет, чтобы монгольская уродина стояла с центре Волжской Болгарии, пишем свои критические и протестные письма по адресам: [email protected], [email protected], [email protected], [email protected]
Марат Хасанов (Marat Khasanov),
Facebook группа в поддержку болгар в Татарстане
- „Ние ги хващаме – те ги пускат…“ (за да ги убият)
Убиха Киро Шкафа от „Наглите“
Един от силоваците в бандата за отвличания „Наглите“ Кирил Кирилов – Шкафа, известен и с прозвището Монтанския, е бил застрелян тази нощ в столичния квартал „Младост 3“.
В началото на миналата година бе променена наложената му мярка „задържане под стража“ в подписка…
Преди около година сайт* съобщи, че Шкафа ще бъде убит, тъй като играел ролята на важен свидетел по делото „Наглите“, който ще разкрие истинския поръчител на отвличанията.
* Още през миналата година сайтът „Скандално“ писа: „Киро Шкафа или свидетелят Кирил Кирилов, осветленият екс гард на Алексей Петров ще бъде ликвидиран…“Шкафа екзекутиран от шефа на „Наглите“?
Убитият вчера късно вечерта Кирил Кирилов-Шкафа е бил готов да даде безценни показания, които да изкарат на бял свят големия бос, който стои зад групата за отвличания „Наглите“. Именно заради това първоначалната версия на разследващите е, че 38-годишният бандит е бил отстрелян по поръчка на застрашения човек в сянка…
„Беше готов да стане защитен свидетел, но искаше почти невъзможни гаранции, за да се съгласи окончателно. Бандит като него може да засегне достатъчно много и различни интереси, така че ще се работи по абсолютно всички версии. Тази за делото „Наглите“ обаче е приоритетна“…
Още през миналата година сайтът „Скандално“ писа: „Киро Шкафа или свидетелят Кирил Кирилов, осветленият екс гард на Алексей Петров ще бъде ликвидиран. Трактора не можел да си позволи още един престой в ареста, заради нечии показания и бил готов да воюва с цената на всичко това да не стане.“Премиерът за убития Киро Шкафа: Защо не е в ареста, каква работа има сред мирното население?
Премиерът Бойко Борисов призна, че е останал изключително изненадат, когато днес сутринта “дежурният” му е съобщил, че участникът в групата за отвличания “Наглите” Кирил Кирилов-Шкафа е бил разстрелян в столичния квартал “Младост”. В интервю от рубриката “Вашият събеседник” на новото предаване на TV7 “Винаги в неделя” той намекна, че убитият е щял да бъде жив, ако беше в ареста, където му е мястото…Източник: БЛИЦ (със съкращения; заглавието е на редакцията)
- Ще се пенсионираме ли някога в Америка? – отговори на читателски въпроси
Десет Читателски въпроса –
Отговорите на Ангел Сапунджиев
ЧАСТ ПЪРВА
Здравейте на всички приятели и читатели! Надявам се работната седмица да върви по-леко и приятно, имайки предвид хубавото време, което се настани тук в Чикаго, за радост на всички нас, жителите на този прекрасен град. Както Ви обещах последния път, днес съм подбрал точно пет от общо десетте читателски въпроса, които съм намерил за разнообразни и обобщителни на това, за което говорихме в последните два месеца, а именно разновидностите в пенсионно-осигурителната система тук, в страната на неограничените възможности.
Въпрос Номер 1: Ще мога ли да си взема социалното пенсионно осигуряване (Social Security), ако се преместя да живея в България и имам зелена карта?
Отговорът на Ангел: За да можете да сте възползвате напълно от пенсионното си осигуряване, което сте заработили в Америка, имате две възможности. Първата от тях е да живеете тук поне 11 месеца от годината и да си запазите зелената карта активна през целия Ви престой тук. Но ако искате да живеете в България (или която и да е друга държава), то Вие трябва да станете американски гражданин преди да можете да се възползвате от тази възможност.
Въпрос Номер 2: Аз имам 401К, но никога не съм го използвал досега. Каква е първата стъпка, за да започна този план?
Отговорът на Ангел: Първата стъпка, за да започнете този план, е да отидете и да изискате пълната документация, свързана с него от отдел „Личен състав“ (Human Resource), за да можем да се запознаем с всички детайли. Следващата стъпка е да се изберат правилните места, от гледна точка на фондове и акции, в които да започнете да влагате вашите вноски там, където ще се възползвате по най-добрия начин, и ще имате най-голям шанс да спечелите в дългосрочен план.
Въпрос Номер 3: От няколко години се занимавам със собствен бизнес и бих искал да намаля сумата, която плащам на таксите всяка година, като в същото време искам да започна да заделям за пенсионно осигуряване. Какъв план ще ми препоръчате?
Отговорът на Ангел: Във вашия случай категорично бих ви препоръчал Traditional IRA, което намалява Вашите таксови задължения за сумата, която Вие ще внасяте всяка година в този фонд. Това автоматично постига и двете цели, които сте поставили във въпроса си. Като резултат Вие ще имате нова пенсионна сметка и ще платите по-малко пари за такси в края на годината. Максималната сума, която можете да вложите е, $5,000 на година – ако сте под 50-годишен; или $6,000 – ако сте над тази възраст.
Въпрос Номер 4: Напуснах старата си компания, за която работех преди година, и още не съм си взел сумата, натрупана от 401К. Къде трябва тя да се прехвърли?
Отговорът на Ангел: Най-правилното място, където тази сума трябва да иде, е директно в Traditional IRA (с малки изключения), чрез процеса, наречен Rollover. Първата стъпка от него е да се изиска чек от сегашният администратор на вашия пенсионен план и този чек да бъде депозиран директно в новото IRA. Разбира се в повечето случаи на много от хората им трябва помощ през този процес и разбира се, ако сте в такава ситуация, можете да се обръщате към мен с директни въпроси по всяко време.
Въпрос Номер 5: В компанията, в която работя в момента, не ми дават възможността да започна какъвто и да е персонален пенсионен план, като 401k или 403b. Какво е най-доброто решение за мен, където да започна да заделям допълнителни лични пари за пенсия?
Отговорът на Ангел: Във вашия случай имате две основни възможности и те са Roth IRA или Traditional IRA. Като специалист, работейки с много хора в последните шест години, смятам, че за Вас по-изгодно ще бъде да започнете Roth IRA, поради простата причина, че Вие не търсите някаква таксова изгода в момента, защото най-вероятно работите под W2 – форма и таксите Ви се удържат директно от чека, който сте заработили. Другата причина е, че след като започнете да използвате тези пари в бъдеще (след 59 ½ години), то те ще са нацяло без никакви дължими такси – което означава, че лихвите, натрупани от растежа на парите Ви, си остават само за Вас и не дължите нищо на правителството, под формата на каквито и да са данъци.
В следващият брой ще приключим с темата за пенсионното осигуряване с последните пет въпроса, които съм подбрал. Очаквайте скоро след това да отворим нова страница в нашата образователна рубрика, където ще дискутираме различните начини за спестяване за образование за децата ни, а защо не дори и за нас. Никога не е късно човек да научи и развие нещо ново, но сами разбирате, че в тази държава това струва много пари, но има начини, които работят и в тази сфера. Поемам отговорността да Ви запозная с тях по-обстойно в близко бъдеще.
Разбира се, както винаги може да се обърнете към мен на 224-522-2413 и на моя личен имейл [email protected].
Ангел Сапунджиев (www.MyOwnMoneyCoach.com)
в. „България Сега“
- Десетте най-богати мениджъри на Уолстрийт – въшливи бедняци в сравнение с нашите плутократи
10-те най-богати шефове на Уолстрийт разполагат с общо 2.1 млрд. долара, или по 210 млн. долара средно на човек, става ясно от доклад на Wealth-X.
Според прогнози на Wealth-X, те дори ще повишат личното си състояние през 2011, тъй като притежават пакети акции на компаниите си, които се очаква да увеличат стойността си.
Десетте най-богати CEO-та на Уолстрийт в момента са:
1. Лойд Бланкфайн (Goldman Sachs)
2. Лари Финк (BlackRock)
3. Викрам Пандит (Citigroup)
4. Джейми Даймън (JPMorgan Chase)
5. Джеймс Рор (PNC Financial Services)
6. Джон Мак (Morgan Stanley)
7. Уолтър Бетингър (Charles Schwab)
8. Джон Стамп (Wells Fargo)
9. Брайън Мойнихан (Bank of America)
10. Ричард К. Дейвис (US Bancorp)
Източник: milionerite.com
- Дискът с милионерите на ДС е скрит зад граница
Информацията за кредитните милионери и другите свързани с ДС е записана на диск, изнесен отдавна извън пределите на страната, обяви подп. Николай Марков.
В предаване по ТВ7 уволненият от НСО подп. Николай Марков обяви, че цялата информация за червените кредитни милионери и всички онези, които внезапно забогатяха в началото на прехода, отдавна е изгорена, но преди това е изцяло филмирана и записана на диск. Сега една част от тези данни са зад граница, но друга е в ръцете на престъпни групировки, твърди подп. Николай Марков.
По неговите думи дискът с имената на онези, които имат тлъсти сметки в швейцарските банки се съхранява навън. Ако тези милионери се издирят и не могат да докажат откъде са дошли милионите им, то парите трябва да се конфискуват в полза на държавата. По този начин Германия си е върнала 75 милиарда евро, уточни Марков и ние трябва да използваме опита.
Законът за досиетата има опасност да бъде “скопен“ в Конституционния съд от лустрационните си текстове. По този начин всичко ще потъне и ще се забави преходът с още поне четвърт век, смята подполковникът, който бе изгонен от НСО заради негови разкрития за нередности в системата.
Политическата класа, магистратите и олигарсите у нас са свързани с ДС, смята той. Позицията му се подкрепя от Методи Андреев, -ексшефът на Комисията по досиетата. Той също се обяви за лустрацията и призова ГЕРБ да довършат започнатото докрай. Опонентът им проф. Бончо Асенов, бивш офицер от ДС, който е отговарял за агентите в расо, призова да се загърби страницата ДС, а лустрацията обяви за реваншизъм.
Въпреки всичко Николай Марков смята, че ако дискът излезе наяве и тези хора-пионки на бившето ДС се осветят, дори и без лустрация ще бъде ясно кой-кой е от милионерите у нас .
Източник: Razkritia.com
- Да се готвят кредитните милионери!
В архивите на бившата Държавна сигурност (ДС) се крият още много тайни. Не всички българи искат цялата истина да излезе на бял свят. За нуждата от нови разкрития и допълнения към пъзела на националната памет е анализът на Георги Папакочев, Дойче Веле.Тези дни българският парламент прие промени в Закона за досиетата на ДС. Според тях граждани, чиито присъди са отменени по съдебен ред или които са реабилитирани по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, вече ще могат да бъдат членове на Комисията по досиетата.
Поправката беше внесена от депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев, според когото парламентът е взел справедливо решение в полза на хората, пострадали от репресиите на тоталитарната държава. Конкретен пример е случаят с известния дисидент и дългогодишен емигрант Георги Константинов, който през 2006 година беше предложен за член на Комисията по досиетата, но властите осуетиха кандидатурата му с мотива, че някога е бил терорист.
„Терористичната“ дейност на Константинов се състои в това, че се опитал през март 1953 година да взриви паметника на Сталин в столичната Борисова градина, наричана тогава „Парк на свободата”. Три дни след арестуването му, Сталин умира. След 10 години прекарани в комунистическия затвор, Константинов е амнистиран през 1962, успява да избяга на запад, до 1991 г. живее във Франция и на следващата година е напълно съдебно реабилитиран в България.
Колко дълга е националната памет?
Този конкретен случай дава основание на депутата Лъчезар Тошев да настоява българското общество да получи възможност да разбере всичко, което се е случвало в годините на тоталитарния режим. Комисията по досиетата осъществява дейността си по закон и прави своите публикации, но тя, според депутата, не може да замести така нужния за България Институт за национална памет: „Необходимо е тази институтция да бъде създадена колкото е възможно по-скоро и парламентът следва да приеме без отлагане внесения от мен в края на миналата година Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ„, настоява опозиционният депутат.
Защо най-новите промени в Закона за досиетата са важни все пак? Заради предстоящия избор на нов състав на Комисията по досиетата или защото премахват една несправедливост? Според Христо Христов, разследващ журналист на престъпленията на тайните тоталитарни служби, поправките са правилна стъпка, която възстановява справедливостта: „Надявам се, че народните представители ще премахнат бързо и дребната законова пречка пред очакваното разкриване имената на кредитните длъжници, известни и като „кредитни милионери”, за да може новият състав на комисията да обяви и тях.“
„Но аз не бих направил разлика между категориите сътрудници на ДС, които Законът за досиетата включва„, подчертава още журналистът. „Безспорно кредитните длъжници са важна част от тези категории, но те не са по-важни от имената на агентите в ръководствата на ВУЗ, които Комисията по досиетата вече започна да обявява, нито от шефовете на различните вероизповедания, както и на вече осветените агенти в съдебната, изпълнителната, законодателната власт, в медиите. Така че на нас, българите, тепърва ни предстои да получим и поставим на място поредните части от пъзела на посттоталитарния преход„, заключава разследващият журналист Христо Христов.
- PReиначаването като PRофесия
Някои се раждат велики, други стават велики, а останалите си наемат пиар. Сергей Станишев е в третата група и, както се разбра, е прекалил с наемането на пиар. Бойко Борисов явно се ласкае от мисълта, че е от първата група и прекалява с практикуването си като пиар. Тези неща станаха отново ясни от два паралелно протичащи скандала – аферата „Хохегер” и плажът „Катар”. В телевизионната говорилня някой каза, че за разлика от света, ние тук все още се питаме какво е пиар. Не беше прав – и светът се пита. На 1 март тази година Обществото на пиар експертите в САЩ обяви новата дефиниция на професията, до която са стигнали след гласуване.
Понятието пиар (пъблик рилейшънс/връзки с обществеността) е съчинено от племенник на Фройд. Той се казвал Едуард Бърнайс и трябвало да си измисли професия, когато „Американ табако” го наел със задачата да направи от жените пушачки. Задачата не била много престижна, тъй че Бърнайс я маскирал зад хем нищо казващото, хем социално престижното „връзки с обществеността”. Така й тръгнало на тази професия в началото на миналия век, та до днес.
Станишев дал милиони за пиар на лобиста Хохегер, срещу това да чисти образа на България пред чужденците. Да си представим чужденец, някой си Герард от Харлем в Холандия. Котката на Герард умира в неделя. А Герард има право да изхвърля боклука си само в четвъртък. Тогава контейнерът пристига на улицата на Герард. Само тогава той изнася торбите и отваря контейнера с карта.Поставя боклука вътре, където го премерва везна и, в съответствие с теглото, тегли такса смет от картата. Винаги в четвъртък. А котката умира в неделя. Герард не може точно в този момент да отдели 250 евро, за да погребе котката си в гробище за домашни любимци. Затова Герард поставя мъртвата котка в торба, после в друга торба, и пак … След което я слага във фризера. Тя престоява там до четвъртък, когато законно потъва в отвъдното на контейнера за органичен отпадък.
Герард е разстроен. И решава да направи справка какво се случва в такива трудни ситуации в други държави от ЕС. България, например. Герард намира в интернет снимки на български контейнери. Прочита, че у нас няма разделно събиране. Научава, че само в един град за един ден могат да бъдат намерени четири трупа на бебета в контейнерите. Не на някакъв си смотльо Хохегер, и не милиони, ами милиарди да даде България на магьосник в пиара, Герард пак ще разбере какво е положението. С колкото и слънца, рози, мускалчета, нестинарки, менчета, здравец, чанове и други атрибути на евтиното родолюбие да е облъчен Герард, той пак ще си мисли за бебетата в боклука.
Калайджийската работа да се лъсне нечий образ е много малка част от пиара. Тя даже си има свое отделно име (имидж мейкинг) и далеч не е най-важната част на пиара. Обаче у нас връзките с обществеността са натикани точно в това ъгълче на професията и затова тя има непрестижната слава на обслужваща шефа дейност. Когато Бойко Борисов демонстративно показва, че няма нужда от пиари, той всъщност казва: „Мога да си се калайдисвам и сам.” И – макар е да е в обратната крайност – е също толкова неправ, колкото и Станишев. Примерът за това нека бъде отново от Холандия.
Дордрехт е с около 120 хиляди жители. Кметът му е спестовен, каквито са всички холандци. Затова не мога да повярвам, че в отдел „Връзки с обществеността” работят 35 души. Защо толкова? „Защото нищо не е по-важно от общуването с хората.”
Погрешно е, когато чуете пиар – обясняват, – да си представяте, че работата на тези хора е да организират пресконференциите. Работата им не е и да са имидж мейкъри. Основната им работа е да общуват с хората – за всичко, което се е случило, случва се или ще се случва в града. Предстои например ремонт на улиците в квартал. Отделът разговаря с хората, анкетира ги, записва претенциите и опасенията им. Предоставя ги на екипа, който подготвя ремонта. След това издава листовка, в която информира хората колко ще продължи ремонтът, какво се очаква от гражданите, за да не пречат на работата, отговаря се на всички зададени въпроси, помества се бюджетът на ремонта.
За тази част от пиара у нас се знае, мисли и прави най-малко. Тук сме наясно основно с черния пиар, чували сме нещо и за кризисния. Катар беше класически вик за кризисен пиар. Под кризисен пиар партиите обикновено разбират пиар, който цели да прикрие кризата. Кризите обаче са като водата, пълзят, докато открият теч. Много малък теч, някакъв есемес „Няма организация, никой не идва на форума”, да речем. И тръгва водата.
Оттук нататък има три възможности.
Първата: да се правим, че изобщо няма такова нищо. Ако мине.
Втора: прилагаме техниката „превъртане”. Подбираме онези (части от) факти, които служат не за изясняване на истината, а за обслужване на желаното внушение.
Трета възможност: прилагаме истински кризисен пиар. Класически кризисен пиар, който въобще не означава шум за прикриване на кризата, а комуникация при справяне с кризата. Той се свежда до два принципа. Говори се на „един глас”- колкото и хора от засегнатата организация да говорят, трябва да се придържат към една версия. И се правят „пълни разкрития, без поемане на вина” – бърза и коректна информация за всичко около скандала, без акцентиране върху вината.
Вие преценете кой от трите подхода избра правителството за справяне с кризата „Катар”. А що се отнася до новоприетата дефиниция в САЩ, тя гласи следното: „Връзките с обществеността (пиарът) са стратегически процес на общуване, който изгражда взаимоизгодни отношения между организациите и тяхната публика.”
Веселина Седларска,
в. „Преса”
