Всички авторски страници

Авторски

• Досието на Юда

  Агентурната драма в Българската православна църква (БПЦ) като че ли е на път да утихне. Нищо по-добро за онази част от клира и миряните, които, навикнали на раболепие, смятат себе си за смирени. Но това затихване не е добро нито за Църквата, нито за обществото, въпреки явната му непричастност към същината на православието.

  Бившите агенти в расо един през друг се надпреварваха да извиняват участието си в тайните служби с аргумента, че „времената са били такива“ и че „всяка власт е от Бога“ – ерго, нямало нищо смущаващо да се служи на държава, която е тоталитарна и проповядва атеизъм. Те обаче забравят, че годините дори на най-свирепия социализъм не могат да се сравнят по жестокост с гоненията на Римската империя срещу християните. Ако тогавашните духовни пастири и вярващите бяха разсъждавали като нашите агенти-владици, в календара на всички християнски църкви нямаше да има нито един мъченик за вярата. Просто всички преследвани заради Христа щяха да са колаборирали със своите гонители – езическите императори на Рим, намирайки извинението, че щом всяка власт е божествена, то трябва да й се подчиняват, независимо дали отрича Светата Троица или Бог изобщо. Но на християните от онези времена не им е и идвало на ум подобно разсъждение и затова Църквата има своите свидетели на вярата – мъчениците, които бяха хвърляни на лъвове, горени на клади, разпъвани на кръстове, посичани, защото не се отрекоха от вярата си в Спасителя. В социалистическа България също е имало такива мъченици – може и да не са много, но ги е имало. Не ги знаем обаче, защото техните имена и подвизи трябва да бъдат издирени от митрополитите на Светия синод – а те в голямата си част се оказаха сътрудници на същата власт, която е преследвала тези хора заради смелостта им да бъдат християни. Нека не си правим илюзии, че ръководство на БПЦ, което в голямата си степен е било свързано с бившата Държавна сигурност, ще предприеме стъпки да издигне като мъченици на вярата избитите от комунистическия режимепископи, свещеници, монаси и миряни. Някак си твърде смутително е за съвестта ти да канонизираш жертвите на режим, на когото самият ти си служил – и то не за благото на Църквата, а заради лични облаги като софийско жителство, квартира за брат ти, пътуване в чужбина и най-вече – сигурна кариера.

  Съвсем не е вярно, че всеки духовник, който се е изкушил да стане сътрудник на ДС, не е имал избор. Човек винаги има избор и техният е бил много прост – да избират между Мамона и Христа – да бъдат слуги на една безбожна власт или да останат верни на Бога, спасявайки се в пущинаците, както някога св. Йоан Рилски бе избягал от поквареното общество – и тези, които имаха нужда, пак го откриха, дори в планинските дебри. Представяте ли си, ако това се бе случило, сега нашата Църква нямаше да има 11 митрополити-агенти, а 11 духовни старци – онези богоозарени монаси, които макар да живеят уединено, помагат на хората със своите съвети. Историята на православието неведнъж е показвала, че стабилността на Църквата винаги се е крепила на такива харизматици – които са били опора на обществото в най-тежките моменти. Представяте ли си, каква стаена, но силна опозиция би имал социалистическият строй в България, ако при вербовките си ДС беше срещнала макар и минимална съпротива сред хората в Светия синод и Духовната академия?! Самата Църква, обаче, не се е противопоставила на натиска и е заела една компромисна спрямо атеистичния режим позиция – затова и набирането на агенти и сътрудници в самото сърце на Църквата се е оказало толкова успешно. Затова и в началото на прехода през 1989-90-та ние нямахме едназдрава Църква, която да стане духовен стожер и обединител на нацията, способна да я води из лабиринтите на прехода, без да се изгуби. А също и да се самоуправлява, без да зависи от капризите на новия държавно-политически елит. Това несъмнено би се случило, ако под прикритието на сътрудничество с ДС владиците-агенти наистина са работили за Църквата и са пазели паството Божие, вместо да го разпиляват. Но това, както знаем, не е истина. Истината е, че преди 22 години Църквата се оказа поредната постсоциалистическа институция, която бе обхваната от котерийни борби за власт, но не и за идеи – като например как да си върне полагащото й се място в обществото. Клирът стана заложник на своите някогашни „покровители“ с пагон. Носейки бремето на своята обвързаност с тоталитарната власт, Църквата не намери сили да се пребори дори за въвеждането на „Вероучение“ като редовна дисциплина в българското училище. Вместо това, не много след началото на прехода, започнаха да се проявяват първите симптоми на един опасен алианс между клира и съмнителния бизнес – дирижиран от хора на бившите тайни служби. Така се стигна и до появата на Международната ортодоксална банка „Св. Николай“ – основана от бивши офицери на Първо главно управление на ДС с парите на БПЦ. Банката вече я няма, а на Светия синод му е много изгодно да мълчи къде потънаха всичките му авоари…

  Разбирате ли сега защо осветляването на агентите в Църквата породи такъв неистов интерес, какъвто не предизвика нито една друга институция? Обществото имаше нужда да разбере коя е причината 22 години след прехода БПЦ да е все още е немощна, раздирана от интриги и безобразия и най-вече – далеч от хората. Но вместо отговор на въпроси, които ги терзаят, българите чуха синодалния упрек, че всеки привърженик на разсекретяването на досиетата всъщност… руши Църквата. Стигна се и до там, че хора, които преди 89-та не можеше да ги видиш в храма, сега издигнаха глас в защитана клира. Бог ли им отвори духовните сетива, както някога преобрази гонителя Савел в апостола Павел или своите бранят своите?! И така Църквата стана причина да се породи ново разделение сред хората – ако до вчера те бяха от двете страни на барикадата като „Максимовисти“ и „разколници“ – то сега тези, които искат да знаят цялата Истина, която по думите на Христос ни прави свободни, са ругани от онези, които искат да я заличат…

  Следвайки логиката на разсекретените агенти в расо, че „всяка власт е от Бога“, би трябвало да оправдаем и Юда. Предавайки Христос на фарисеите, той също е служил на власт, поставена от Бога – и за Пилат, и за Каяфа, Спасителят е бил смутител на обществения ред, т.е. на властта, която е богоустановена. Значи, като е посочил къде се крие Христос, Юда е изпълнил своя граждански дълг и не е предател, а е патриот, герой и т.н. – все човек, който е служил на обществото и не е направил нищо лошо на Църквата. Така де, ако не беше предал Христос, Него нямаше да го разпънат, после да Възкръсне и накрая – нямаше да се създаде Църквата. Ето това следва от логиката на нашите митрополити, че те видиш ли никого не са клеветили и са служили на България. Само че и децата знаят, защо Юда е предателят – та нали Този, когото предаде, ни учи, че никой не може да служи на двама господари – защото единия ще обикне, а другия ще намрази. И тук навлизаме в сфера, която засяга самата същност на Църквата. Иде реч за голямата съблазън, която владиците предлагат на вярващите, спекулирайки със словото Божие, че може да се примиряваме и да служим на всяка власт, защото всяка власт е от Него. Християните вярват, че рано или късно ще дойде и царството на Антихриста – неговата власт също ще е допусната от Бога. Следвайки оправданията на нашите агенти-владици, излиза, че тогава Църквата ще трябва да се подчини и на Дявола, както се е подчинявала на тоталитарния режим и тайните му служби?! Да се служи едновременно и на Бога, и на Антихриста… Това е невъзможно.

  Проблемът с разсекретяването на архиерейските досиета, с прикриването на други такива, и с мълчанието на Светия синод е проблем преди всичко морален. Да се мисли, че 73% от ръководството на Църквата едновременно може да си подаде оставките и да бъде заменено с нови митрополити е несериозно и противоканонично. Висшият клир трябва да намери сили и да изговори истината за своето социалистическо минало, за обвързаността си с тоталитарната власт. И да се покае – искрено и пред всички чада на Църквата. Не се ли случи това Църквата ще бъде все така немощна да поведе нацията към предизвикателствата на ХХI век и ще продължава да бъде раздирана от вътрешни противоречия. Всевъзможни клики и групировки вече изпълзяват от дупките, изкушавайки православните българи с призиви, че те са „истинската Църква“, че трябва да се върнем към стария календар, защото новият бил натрапен от комунистите и т.н., и т.н.

  Осветляването на агентите в Църквата не е проблем на миналото – той засяга настоящето и е отговорност към бъдещето. Неговото преодоляване ще покаже силата на Църквата да преживее травмите и да се очисти от зависимостите, наследени от тоталитарното време. Иначе мълчанието и забравата ще отворят нови въпросителни и нови проблеми. И те вече няма да засягат само целостта на Българската православна църква, а самата вяра. Защото миряните с основание ще се питат, могат ли да ни водят към Бога пастири, които са предавали и предават вярата? И ще отидат да ги търсят другаде – а това не е добро нито за Църквата, нито за обществото, което в преобладаващата си част продължава да се люшка между атеизма и суеверието.

   

  Горан Благоев,

  автор и водещ на предаването „Вяра и общество“ по БНТ-1

   

  Източник:  БГНЕС
  

• Журналистите си отиват, посрещайте пиарите

  В медийния капан информацията е безплатна

   

  АCТА умря, преди да се излюпи. Гневът на народите смаза змийчето още в яйцето, снесено от властите в полога на свободния от контрол интернет. За какво беше борбата? За безплатния и безнаказан достъп до филми и музика, които иначе струват скъпо, както и за пресичане на мерака на властите да надничат в интимния свят на личната комуникация.

  Филмите, музиката, литературата и другите художествени произведения са защитени с авторски права. Заедно с това те не попадат в сферата на основните човешки права. Ето два аргумента, които позволяват на властите да се чувстват с развързани ръце. АCТА не мина, но след нея ще има други опити. Все някой ще успее. Ще се намери благовидна форма, която да гарантира финансирането на художественото творчество. Иначе народите ще се върнат към народното творчество, т.е. към художествената самодейност.

  Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как
  
  губят нещо много по-важно,

  от което зависи самото им съществуване – основното си човешко право на информация. То не е защитено с авторски права, но за сметка на това фигурира в конституциите на всички демократични държави, както и във важни международни конвенции. Мнозина си мислят, че го имат като някакво гарантирано обществено благо – като правото на здраве, на сигурност, на правна защита и пр., без които не само демокрацията, но и всяко общество би било обречено. За да бъдат гарантирани обаче основните права, някой трябва постоянно да бди за тях и съответно да му се заплаща за труда: за здравето – лекарят, за сигурността – полицаят, за правната защита – юристът и пр. Кой бди обаче за правото на информация?

  Изглежда, че това е работа на журналистите, но е на отживяване. Самата професия е заплашена да изчезне, защото вече все по-малко потребители са склонни да плащат за нейните продукти. Не че нямат интерес към тях. Напротив, неслучайно живеем в ерата на информацията. Но липсата на механизъм за самофинансиране на медиите направо от обществото, както бе до появата на интернет, ги обрича на гибел.

  В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Класическата журналистика изчезна само за няколко години и

  бе заменена от корпоративна журналистика,

  при която издатели с достатъчно приходи от друга дейност си позволяват да издържат и медии (или поне да им доплащат разликата, която не им достига за оцеляване от собствените приходи). Само от добрата воля на издателя и от неговата представа за обществена полза зависи какво издание ще се поднесе на обществото.

  Най-лошото е, че зад частните издатели нерядко стоят държавни пари и фактически медиите скришом са одържавени. Нищо чудно, че значителна част от тях се грижи за безупречния образ на властта. С чувство на самодоволно превъзходство премиерът Бойко Борисов посъветва неотдавна журналистите да си направят свои вестници, щом не им харесва да работят за медии, зависими от властта. Това беше не просто цинизъм, а гавра с професията, която е изправена пред избора да изчезне или да приеме правилата на публичното коафьорство.
  
  Каквито и етични правила да се внушават на журналистите, те няма как да ги спазват, лишени от пряката си опора в обществото. Заедно с това и обществото не може да бъде взискателно към тях, щом като не желае да ги подкрепя финансово. Всеки опит за въвеждане на абонамент и платени сайтове пресича интереса на широката аудитория към съответната медия в интернет. Изключение правят само специализираните икономически и научни издания, за които плащат професионалисти с мисълта, че използваната информация ще им служи самите те да си вършат работата и съответно да печелят от нея.

  Не става дума за специфичен български проблем, а за

  обща медийна криза,
  
  която засяга както бедните, така и богатите държави, както малките, така и големите издания. Преди две седмици спря парижкият икономически всекидневник „Трибюн“, уволни две трети от персонала си и се пренесе с остатъците от редакцията си в интернет. Месец преди това изчезна хартиеното издание на именития „Франс соар“. Авторитетният „Монд“ пожертва независимостта си и се превърна в корпоративно издание като българските си посестрими, купен от трима големи икономически играчи. На ръба на оцеляването са „Фигаро“ и „Либерасион“. На червено са даже влиятелният „Лез еко“ и най-тиражният всекидневник във Франция – спортният „Екип“. Въпрос на време е кога ще се понесат и те към виртуалното пространство.

  Същото е положението и в други големи държави. Тази година в Италия се очаква да спрат поне стотина вестника, защото заради финансовата криза държавата им отказа някои помощи. В Испания от началото на януари всекидневникът „Публико“ е спрял всякакви плащания. В Гърция изчезнаха два водещи всекидневника, сред които и големият „Елефтеротипия“. Дори американският печат е в упадък. След 2007 г. в САЩ са закрити 13 000 работни места за журналисти. За шест години приходите от реклама са намалели двойно в печата. В интернет рекламата е евтина и осигурява само 9% от доходите на половината американски издания. Единственият вестник, който просперира в интернет, е икономическият флагман „Уолстрийт джърнъл“, който има 1.3 млн. абонати. Не по-малко авторитетният „Ню Йорк таймс“ обаче едва крета с 324 000 абонати в интернет, които му носят 14% от приходите. Във Великобритания пионерът на интернет журналистиката „Гардиън“, чийто сайт е вторият по посещаемост в Европа, получава от мрежата само 15% от приходите си. На първо място е булевардният „Дейли мейл“ с 15.7 млн. посетители, но и той изкарва от интернет само 37 млн. лири при оборот 221 млн. лири.

  Медиите се държат като динозаврите,

  изчезват масово и не осъзнават защо. Журналистите и досега си мислят, че информацията е стока, с която търгуват. В действителност информацията е основно човешко право, което няма цена и не може да се продава, а медиите търгуват с информационни продукти и информационни услуги. С появата на интернет информационната стойност на новините не намалява, а намалява стойността на информационните продукти, тъй като могат да се копират и тиражират много лесно. Медиите не притежават информациите, които произтичат от обществото и са предназначени за неговата собствена ориентация. Те притежават само своята запазена марка, която се носи от текстовете, така както са написани. Информацията обаче може лесно да се прехвърля върху различни носители (текстове) и да запазва стойността си. За разлика от художествените произведения, при които ценна е и уникалната им форма, в журналистическата продукция ценно е съдържанието, макар че то е невъзможно без своя носител (формата).

  Медиите като посредници (за което говори и самото им название) обработват и пренасят информацията там, където е невъзможна пряката комуникация. Заплаща се само трудът им и материалните разходи, а не съдържанието на информацията. На село хората общуват безплатно и без медии, защото комуникацията е пряка. В световното село, създадено от интернет, има широки възможности за пряка комуникация. Всеки може да бъде източник и потребител на информация. По същия начин всеки може да хвърли послание в бутилка в морето и да се надява някой да го прочете. Поради изобилието от информация обаче няма как всеки да се занимава с нейното пресяване, издирване и обработка, защото няма да му остане време за друго. И в ерата на интернет са необходими специалисти, които да се посветят само на тази работа. Бедата е, че не е измислен начин за заплащане на труда им. Рекламата не е решение, защото поради огромната свобода на потребителя в мрежата да я игнорира тя е слабо ефективна и не струва много.
  
  Какво е бъдещето?

  Не е нужно да се гадае, трябва само да се наблюдава. Покрай академичните ми занимания се налага да посещавам журналистически факултети и катедри в България и навсякъде забелязвам ясна тенденция студентите да предпочитат пиар (съвременното название на платена пропаганда) вместо журналистика. Съотношението е две към едно в полза на пиара. Той е с гарантирани доходи, защото задачата му е да разкрасява образа на онзи, който плаща (правителство, фирма, партия и пр.). От журналистите обществото очаква да защитават неговите по-широки интереси и да му дават обективна картина (включително и негативна) за хора, събития и институции. Главната полза от медиите е да функционират като нервна система, която реагира, когато в някой от органите настъпят промени – добри или лоши. Тук се включва и усещането за болка, което може да бъде животоспасяващо, защото предупреждава да се вземат мерки (ето защо журналистите „обичат“ лошите новини). Пиарът има дрогираща функция, защото трябва да излъчва постоянно оптимизъм, радост, удоволствие и пр., но никога не може да бъде носител на „лоши новини“.

  В момента обществото (в най-широк аспект) върви безгрижно към своето масово дрогиране. То ще има всички удоволствия, за които е готово да се бори в интернет, но няма да има представа за действителното си състояние. Най-важната информация ще циркулира по затворени канали само за кръгове, които ще имат интерес да я плащат и да я използват за управленски и други свои цели. Колко още време ни остава да се срещаме – журналисти и читатели? Не смея да прогнозирам, но медийният упадък е бърз и всичко ще се разбере в близките години.

   

  Светослав Терзиев,

  в. „Сега“
  

• В Деня на влюбените започва битката БКП срещу БСП

  Последният съветник на Живков съди за измама пaртията на Сергей Станишев

  Софийски градски съд трябва да даде ход на едно от най-скандалните политически дела у нас след началото на прехода. По ирония на съдбата в Деня на влюбените – 14 февруари, пред Темида един срещу друг трябва да застанат Съюзът на комунистите в България и БСП, за да решат спора – кой е истинският правоприемник на БКП и кой се легитимира в обществото с фалшива политическа самоличност. Това ще бъде поредният удар за партията на Сергей Станишев, който вече води груба лидерска битка с Георги Първанов и обръчите му. Юристи са категорични, че предстоящият съдебен дуел е прецедент не само за България, но и за всички източноевропейски държави.

  Казусът е много прост, вече 22 години номенклатурата на „Позитано”20, която представлява БСП, действа в условия на измама, въвеждайки в заблуда и поддържайки заблуда спрямо избирателите, с цел да набави облаги и изгоди за себе си. Според нашето законодателство това е престъпление. Те се представят за наследници и правоприемници на БКП, твърдят, че партията им е столетница, а реално се вижда, че нямат нищо общо с комунистическите ценности и идеали и са просто една съсловна корпоративна партия, която защитава груповите интереси на един малък елит, а не общонародни. Така Костадин Чакърв, председател на ЦК на комунистите в България, и известен като последния съветник на Тодор Живков, мотивира съдебната претенция.

  Другият аргумент на юристите е, че от 1948 г. до 1990 г. БСП няма надлежна съдебна регистрация, а само политическа. Тази ситуация се запазва и след демократичните промени. През началото на 1990 г. въз основа на решение на 14-ия извънреден конгрес на БКП взимат решение да променят името, като проведат за това референдум. Но към този момент такава партия не е съществувала, защото не е била регистрирана, тоест не е налице правоприемство, а проведеният референдум е недействителен, твърди лидерът Чакъров. Освен това той е категоричен, че референдумът за промяна на името от БКП на БСП е проведен без ясни условия и правила, няма надлежна документация, данни за обработката на резултатите. Накрая пък само в едно съдебно заседание е допусната промяна по партидата на партията, като от БРП/к/ името е променено на БКП и веднага на БСП. Основание за трасформацията са именно резултатите от недействителния референдум. Тогава обаче водещи позиции, за да се случи всичко това, са имали Лилов, Луканов, Петър Младенов и тесен кръг номенклатура, които ясно са виждали възможност за грабеж и трансформиране на политическата власт в икономическа.

  Реално претендиращите за истински комунисти започват битката срещу БСП още през март 2010 г., когато внасят първи иск в съда. По-късно магистратите поискали от тях доказателства и накрая стигнали до извода, че партията на Костадин Чакъров има правен интерес. Така се стигнало и до насрочване на първото съдебно заседание през другата седмица.
  Водим отрицателен установителен иск и ако съдът признае претенциите ни, БСП трябва да бъде задължена да заличи от всички свои програмни документи и текстове, че са наследници на БКП, а така също да бъде обявена за нищожна и регистрацията за промяна на името от от БРП/к/ и БКП в БСП, формулират крайната си цел юристите на комунистите.
  Истината е, че нямаме никакъв материален интерес, въпреки че искат да ни набутат в подобен капан.

  Просто водим съдебен спор за марката. Не може да предлагаш и продаваш на избирателите лимонада, а да ги убеждаваш, че им даваш Кока-кола, обяснява ситуацията съветникът на Тато. Според него по този измамен начин 22 години БСП неоснователно завзема електорално, кадрово и историческо пространство, което принадлежи на БКП. Чакъров е категоричен, че съдебната им претенция не е насочена към редовите членове на БСП, а срещу политическата номенклатура на „Позитано”20.

  БСП реално са дясна партия и нямат нищо общо с левия проект. Те не са алтернатива на ГЕРБ, а просто тяхна опозиция, която иска да направи уж по-добър капитализъм. Ръководството на тази партия непрекъснато мимикрира, пред бабите и дядовците на Бузлуджа казват, че вътрешно са си старите комунисти, а в Брюксел се кълнат в капитализма. Затова битката ще бъде юридическа, политическа и морална, предупреждава Чакъров. Той смята, че ръководствата на БСП трябва да носят отговорност за съсипването и разграбването на държавата през последните 22 години, за политическите чистки, които били пет пъти по-зловещи от извършеното от Хитлер по времето на Третия райх.

  Морално ли е тази партия БСП да забрави какво е вършила след 1944 г., как е национализирала и отнемала собственост и е репресирала хора, а сега децата на тези активисти да се окажат новите икономически стопани на страната, пита Чакъров. По анализи на неговата партия от приватизацията и най-вече при правителството на Иван Костов 65% от стопанската мощ е преминала в ръцете на хора, свързани с днешната БСП. Така се появили и олигарсите.
  
  Ако Георги Първанов наистина напира за лидерския пост в БСП и иска да бъде реформатор, да изведе партията на нови позиции, да кажат истината и да се разграничат от извършеното досега. Ние не искаме хиляди честни българи и комунисти да се отъждествяват с новата червена буржоазия и да носим отговорност за разграбването на икономиката, категорични са автентичните комунисти. Заради всички тези извращения електоратът на БСП се топи, защото нямат истинска социална и икономическа база. За ръководството на тази партия най-приляга руската дума „размазня”, тя олицетворява истинската им същност, коментира още Чакъров. Юридическият екип на комунистите обещава в аванс интересен съдебен процес. Подготвили са много неочаквана документация и факти, с които ще защитят тезите си. Чакъров пък е категоричен, че досега не е получавал заплахи за саморазправа от кръговете на „Позитано” и вярва, че ще има безпристрастен съдебен процес.

  Източник:  Фрогнюз

• Днес е Свети Валентин и Трифон Зарезан

  Свети Валентин (Saint Valentine’s Day or Valentine’s Day) е  католически празник, който се отбелязва на 14 февруари и е приет за деня на влюбените. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живяли през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. Този празник е повод да си изпратим поздравителни картички, да си подарим балони във формата на сърце, бонбони и цветя.

  

  На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки.  През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. В днешни дни символи на любовта са сърцето и образа на крилатия Купидон. През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света се установила практиката за размяна на картички и подаръци. Най-популярните подаръци са рози и шоколад. През 80-те диамантената индустрия започва да рекламира и подаряването на бижута по случай Св. Валентин. С разпространението на Интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща.

  

  Интересното е, че и свети Валентин и свети Трифон са живели почти по едно и също време. Свети Трифон и свети Валентин са били и лечители, и двамата претърпяват мъченическа смърт. И двамата живеят около 255-а година н.е. Твърде е вероятно двамата светци да са една и съща личност.
  Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира от древни времена. В календара на Древна Атина, периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера.

  Трифон Зарезан, Трифоновден (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
  Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Но наследникът на Гордиан – Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик. Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

  

  Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари – денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли „Трифон Зарезан“. Те се молели с думите „Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много…„.
  Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
  Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

  

  Честит Свети Валентин и Весел Трифон Зарезан!

  

• Anonymous се заканиха и на правителството на Бойко Борисов

  Хакерите искат България да оттегли подписа си от ACTA

  „Здравей, България. Предполагаме знаете кои сме ние, но ако не – ние сме Anonymous. Ние сме най-голямата сила на света. Сила, много по-могъща от всички правителства на тази Земя“.

  Така започва видеообръщение, което изпрати хакерската група Anonymous чрез канала за видеосподеляне YouTube до българските власти.

  „Ние сме хората, които ви създадоха, ние сме хората, които срещате всеки ден на улицата. Ние сме тези, които не очаквате – от продавача в магазина до чистача в ресторанта“, продължават с представянето си от организацията.

  Хакерите разказват още, че са разбрали за големия протест, който беше организиран в страната срещу Международното търговско споразумение ACTA.

  “За пореден път се опитвате да манипулирате хората”, заявяват от организацията и подчертават, че ACTA не може да бъде подписана с резерви. Договорът е международно споразумение, базирано на закона. Страните, които са го подписали, ще трябва да създадат единни стандарти за борба с пиратството – и на физически, и на дигитални продукти.

  “След като бъде подписано от страна на България, споразумението ще влезе в сила и ще доведе до нарушаване на правата на хората и ще бъде в нарушение на конституцията на страната”, предупреждават още анонимните.

  Anonymous иска от властите у нас да не подписват ACTA.

  “Протестът на 11 февруари беше мирен. Но няма да има повече протести. Следващите стъпки ще бъдат съвсем различни. Ако продължавате да се подигравате на хората в България, ще видите тези стъпки, но сме сигурни, че няма да ви харесат“, допълват още от организацията.

  “Даваме ви шанс да се оттеглите мирно от споразумението”, предупреждава хакерската група.

  „Ние сме Anonymous. Ние не забравяме. Очаквайте ни!“, завършва видеобращението в YouTube.

  Преди повече от седмица, след като организацията ПРОФОН излезе с официално писмо, че подкрепя ACTA, от анонимната група хакнаха сайта им.

  „Анонимните“ често са заплашвали чрез YouTube – и Facebook, и Конгреса на САЩ, като причините за това са различни, обикновено свързани със свободата на гражданите и потребителите в интернет.

  Неотдавна те спретнаха кибератака срещу ЦРУ, а хакери, съмишленици на движението, от последните дни на януари досега атакуваха и сайтове на полското и на словашкото правителство, на бразилското външно министерство, на кабинета в Мексико, а в следобедните часове в понеделник дойдоха съобщения, че са били ударени сайтове на словенски политици.

   

  Източник:  Mediapool
  

• Безработицата – заплаха от световно значение

  Съвременният човек се плаши от бъдещето. Известно е, че много хора днес си губят работата, а още повече – се страхуват да я загубят, защото не знаят дали тогава ще успеят да покрият нуждите си. Заради ипотечната криза много хиляди в САЩ останаха без домове и само можем да предполагаме в какви условия живеят те сега и колко тежко е положението им. В много страни липсата на работа и заплата смазва хората.

  Тук се крият две неща.

  Първо, човек не знае как ще осигурява семейството си – жена, деца, дом, дългове, остаряващи родители… А може и самият той вече да е наближил пенсионната възраст. И на внуците трябва да се помага. Цял кръг от хора зависи от работещия член на семейството.

  Този натиск расте и става обща грижа на масите. По сметките на икономистите и социолозите, скоро към армията от безработни могат да се присъединят стотици милиони хора, които няма да има от какво да живеят. Съгласно статистиката, в САЩ почти половината население има нужда от една или друга помощ за осигуряване на жизнените нужди, било то купони за продукти, горещи обяди и т.н.

  Второ, човекът, загубил работа, не знае какво да прави. Пострадалите от безработица райони се превръщат в огнища на организирана престъпност, проституция, наркомания и пр. В крайна сметка, обществото плаща за това много по-скъпо, отколкото би струвало трудоустройството на хората.

  Известно е, че човекът, поседял няколко години без работа, вече не може да се върне на пазара на труда. Даже образованият представител на средната класа, след време, губи културата на трудолюбието, губи вярното отношение, вече не чувства необходимост ежедневно да напуска дома си и да се връща след работния ден, да се отчита за свършената работа и т.н.

  И така, тук не става дума за отделни проблеми от личен характер, а за социална беда, която като бумеранг ще удари по обществото. А обществото може да не се справи с него.

  Освен това са възможни вълнения, безредици, революции и други нещастия, възникващи, когато стотици милиони внезапно остават зад борда. Това създава вълна, която залива света като епидемия. Виждаме как проблемите, които се зараждат в една страна, случайно или умишлено, се предават по-нататък и заразяват другите като вируси.

  В този ред на мисли, проблемите с безработния не се ограничават със социалната помощ, горещите обеди и топлите употребявани дрехи. А и обществото не може да го издържа така с години. Минава година, максимум две – и го оставят – „оправяй се сам”. Засега тези хора не са много, но какво ще стане, когато без работа останат масите?

  Проблемът тук не е толкова финансов, макар че те няма да бъдат удовлетворени само от насъщно необходимото. Защото когато станат много, те ще придобият сила – на изборите, а също в демонстрациите и безредиците. Ние вече виждаме накъде могат да тръгнат нещата. Примерите са пред нас. „Пролетта” може да бъде не само Арабска, но и Европейска, Американска и всякаква друга.

  Източник:  Velchev.org

   

  Безработицата в еврозоната достигна исторически рекорд

  Броят на хората без работа е най-голям от създаването на единната валута насам

  Сезонно изгладените данни за безработицата сред 17-те страни, които използват общата валута, показват, че тя е нараснала до 10.4% през декември. Толкова бяха и ревизираните данни за ноември 2011 г.
  Това е най-високият процент безработни в еврозоната от юни 1998 г. – годината преди въвеждането на еврото през 1999 г.

  „Очакванията са за още по-голямо увеличение през следващите месеци, което е тревожно“, коментира пред агенцията Мартин ван Виет, икономист в ING. „Погледнете Гърция, където безработицата е около 20% или Испания, където е почти 23%. В определен момент това може да доведе до политически вълнения.“

  Данните показват, че нови 20 000 души са загубили работата си през декември, спрямо предходния месец, като броят на безработните в еврозоната е достигнал 16.5 млн. души. Това е продължение на тенденцията от цялата изминала година, когато заетостта постепенно бележеше спад, успоредно със забавянето на растежа на икономиките.

  На срещата на върха в понеделник лидерите на Европа се опитаха да променят перспективата – от борба с дълговата криза в еврозоната към мерки за стимулиране на растежа и разкриване на нови работни места.

  Идеята е неизползваните 82 млрд. евро от бюджета на ЕС за финансовия период 2007-2013 да бъдат пренасочени за насърчаване на заетостта. Но повечето икономисти очакват слаб ефект от това, тъй като много от държавите с голям външен дълг прилагат програми за строги икономии.

   

  Източник:   в. „Капитал“
  

• По Оруел: „Болестта е здраве…“

  

  Отнася се за всички общества и хора, които възмутени ще заявят:

  „Това не се отнася за мене!„

• Акустично дуо Христина Белева и Петър Миланов

   

  

   

  ПРОЕКТ БЕЛЕВА И МИЛАНОВ:

  Христина Белева и Петър Миланов се срещат през 2006 г., когато Христина се присъединява към НФА „Филип Кутев”, и където Петър е солист от 2002 г.. Постепенно идеята за сформиране на акустичен дует кристализира и през лятото на 2011 г. двамата записват първия си аудио албум „На фокус”.  Първата им изява е на сцената на етно-джаз фестивал „Густар”, Молдова. От тогава са чести и обичани гости в студиото на Българско национално радио, клуб „Студио 5” и на други места. Гордост за музикантите е, че техни композиции се излъчват и по холандското Радио 6, за което ги открива радио журналистът Мати Поулс.

  Христина е част от група „Булгара”-  групата, която използва дръм енд бейс, фънк и броукън бийтс, рок и джаз с традиционни инструменти, за да подчертае хармоничната красота на българския фолклор. Гъдуларката с нестихващ вкус към музикални експерименти участва като гост музикант в различни формации и проекти: Ева квартет, „Дива река”, Антони Дончев, Анатоли Вапиров, Изабел Куроа, Хаиг Язджиян. Реализирала е редица записи и концерти във Франция, Гърция, Германия, Белгия, Финландия, Египет, Русия, Молдова, Украйна, Македония, Сърбия, Полша и САЩ.

  Специалността на Петър Миланов е тамбурата, но публиката го познава и като китарист със собствен, отличителен стил. Любовта на изпълнителя към двата инструмента го вдъхновява да създаде хибриден инструмент – тамбулир, в чийто звук са обединени характеристиките на китарата и тамбурата.  Петър е имал много изяви в българския сценичен фолклор, но има опит и извън тази област. Участвал е във формации на популярни изпълнители като Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Стоян Янкулов, Пейо Пеев, Александър Райчев и др., както и в спектаклите на Георги Андреев „Легендата”, „Кръстопът” и „Меланхолична красота”. Миланов има участия в различни проекти на територията на Европа, Азия и САЩ.

   

  

• Grammy Awards 2012: The Winners and Nominees List

  The 54th Annual Grammy Awards take place tonight February 12 at the Staples Center in Los Angeles.
  Kanye West led the field at the 2012 Grammys with seven nominations, though he was not nominated for Best Album. Adele was nominated for six awards, including Best Album, Song of the Year, Record of the Year, Best Pop Vocal Album and Best Pop Solo Performance.
  Adele and Mars also will compete for record of the year honors with „Rolling in the Deep“ and „Grenade,“ respectively. Also nominated in that category were Bon Iver („Holocene“), Mumford & Sons („The Cave“) and Katy Perry („Firework“).

  The Grammys are a night to celebrate musical excellence — something Houston emodied and defined at her highest heights. Among the inevitable tributes tonight, the Grammys have officially announced a perfomance from Jennifer Hudson honoring Houston.Heralded as one of the best female vocalists of all time, Houston was staging another return to the spotlight with a starring role in the big-screen remake of „Sparkle“ and a potential seat on „The X Factor“ judges’ panel. Sony TriStar will release „Sparkle,“ which includes two of her final recorded tracks, on Aug. 17.

  The first Grammy of the prime-time show went to Adele for her song “Someone Like You“. She won all six of her nominations at the 2012 Grammy Awards, topping the ceremony with Album of the Year for „21“ and taking home both Song and Record of the Year for „Rolling in the Deep.

  Here’s the list of 2012 winners:

  Album Of The Year:
  *WINNER: 21— Adele
  Wasting Light— Foo Fighters
  Born This Way— Lady Gaga
  Doo-Wops & Hooligans — Bruno Mars
  Loud — Rihanna

  Record Of The Year:
  *WINNER: „Rolling In The Deep“ — Adele
  „Holocene“ — Bon Iver
  „Grenade“ — Bruno Mars
  „The Cave“ — Mumford & Sons
  „Firework“ — Katy Perry

   

   

   

  Best New Artist:
  The Band Perry
  *WINNER: Bon Iver
  J. Cole
  Nicki Minaj
  Skrillex

  Best Country Album
  My Kinda Party – Jason Aldean
  Chief – Eric Church
  *WINNER: Own The Night – Lady Antebellum
  Red River Blue – Blake Shelton
  Here For A Good Time – George Strait
  Speak Now – Taylor Swift

  Song Of The Year:
  „All Of The Lights“ — Jeff Bhasker, Malik Jones, Warren Trotter & Kanye West, songwriters (Kanye West, Rihanna, Kid Cudi & Fergie)
  „The Cave“ — Ted Dwane, Ben Lovett, Marcus Mumford & Country Winston, songwriters (Mumford & Sons)
  „Grenade“ — Brody Brown, Claude Kelly, Philip Lawrence, Ari Levine, Bruno Mars & Andrew Wyatt, songwriters (Bruno Mars)
  „Holocene“ — Justin Vernon, songwriter (Bon Iver)
  *WINNER: „Rolling In The Deep“ — Adele Adkins & Paul Epworth, songwriters (Adele)

  Best R&B Album:
  *WINNER: F.A.M.E.— Chris Brown
  Second Chance — El DeBarge
  Love Letter — R. Kelly
  Pieces Of Me— Ledisi
  Kelly— Kelly Price

  Best Rock Performance:
  „Every Teardrop Is A Waterfall“ — Coldplay
  „Down By The Water“ — The Decemberists
  „Walk“ — Foo Fighters (Winners)
  „The Cave“ — Mumford & Sons
  „Lotus Flower“ — Radiohead

  Best Rap Performance:
  „Look At Me Now“ — Chris Brown, Lil Wayne & Busta Rhymes
  *WINNER: „Otis“ — Jay-Z & Kanye West 
  „The Show Goes On“ — Lupe Fiasco
  „Moment 4 Life“ — Nicki Minaj & Drake
  „Black And Yellow“ — Wiz Khalifa

  Best Pop Solo Performance
  *WINNER:„Someone Like You“ — Adele 
  „Yoü And I“ — Lady Gaga
  „Grenade“ — Bruno Mars
  „Firework“ — Katy Perry
  „F***in’ Perfect“ — Pink

  

  Best Pop Duo/Group Performance:
  *WINNER: „Body And Soul“ — Tony Bennett & Amy Winehouse
  „Dearest“ — The Black Keys
  „Paradise“ — Coldplay
  „Pumped Up Kicks“ — Foster The People
  „Moves Like Jagger“ — Maroon 5 & Christina Aguilera

  Best Hard Rock/Metal Performance:
  „On The Backs Of Angels“ — Dream Theater
  *WINNER „White Limo“ — Foo Fighters
  „Curl Of The Burl“— Mastodon
  „Public Enemy No. 1“ — Megadeth
  „Blood In My Eyes“— Sum 41

  Best Rock Album:
  Rock ‘N’ Roll Party Honoring Les Paul— Jeff Beck
  *WINNER: Wasting Light— Foo Fighters
  Come Around Sundown— Kings Of Leon
  I’m With You— Red Hot Chili Peppers
  The Whole Love— Wilco

  Best Alternative Music Album
  *WINNER: Bon Iver— Bon Iver
  Codes And Keys— Death Cab For Cutie
  Torches— Foster The People
  Circuital — My Morning Jacket
  The King Of Limbs— Radiohead

  Best Rap/Sung Collaboration:
  „Party“ — Beyoncé & André 3000
  „I’m On One“ — DJ Khaled, Drake, Rick Ross & Lil Wayne
  „I Need A Doctor“ — Dr. Dre, Eminem & Skylar Grey
  „What’s My Name?“ — Rihanna & Drake
  „Motivation“ — Kelly Rowland & Lil Wayne
  *WINNER: „All Of The Lights“ — Kanye West, Rihanna, Kid Cudi & Fergie

  Best Country Solo Performance:
  „Dirt Road Anthem“ — Jason Aldean
  „I’m Gonna Love You Through It“ — Martina McBride
  „Honey Bee“ — Blake Shelton
  *WINNER: „Mean“ — Taylor Swift
  „Mama’s Song“ — Carrie Underwood

  Best Country Song:
  „Are You Gonna Kiss Me Or Not“ — Jim Collins & David Lee Murphy, songwriters (Thompson Square)
  „God Gave Me You“ — Dave Barnes, songwriter (Blake Shelton)
  „Just Fishin'“ — Casey Beathard, Monty Criswell & Ed Hill, songwriters (Trace Adkins)
  *WINNER: „Mean“ — Taylor Swift, songwriter (Taylor Swift)
  „Threaten Me With Heaven“ — Vince Gill, Amy Grant, Will Owsley & Dillon O’Brian, songwriters (Vince Gill)
  „You And Tequila“ — Matraca Berg & Deana Carter, songwriters (Kenny Chesney Featuring Grace Potter)

  Best Americana Album:
  Emotional Jukebox— Linda Chorney
  Pull Up Some Dust And Sit Down— Ry Cooder
  Hard Bargain— Emmylou Harris
  *WINNER: Ramble At The Ryman— Levon Helm
  Blessed— Lucinda Williams

  Best Blues Album:
  Low Country Blues — Gregg Allman
  Roadside Attractions— Marcia Ball
  Man In Motion— Warren Haynes
  The Reflection — Keb’Mo’
  *WINNER: Revelator— Tedeschi Trucks Band

  Best Folk Album:
  *WINNER: Barton Hollow— The Civil Wars
  I’ll Never Get Out Of This World Alive— Steve Earle
  Helplessness Blues— Fleet Foxes
  Ukulele Songs— Eddie Vedder
  The Harrow & The Harvest— Gillian Welch

  Best Rock Song
  „The Cave“ — Ted Dwane, Ben Lovett, Marcus Mumford & Country Winston (Mumford & Sons)
  „Down By The Water“ — Colin Meloy (The Decemberists)
  „Every Teardrop Is A Waterfall“ — Guy Berryman, Jonny Buckland, Will Champion & Chris Martin (Coldplay)
  „Lotus Flower“ — Colin Greenwood, Jonny Greenwood, Ed O’Brien, Phil Selway & Thomn Yorke (Radiohead)
  *WINNER: „Walk“ — Foo Fighters 

  This year’s Producer Of The Year, Non-Classical nominations go to Danger Mouse, Paul Epworth (WINNER), the Smeezingtons (Philip Lawrence, Ari Levine, Bruno Mars), Ryan Tedder, and Butch Vig.

  *Previously Announced Awards *
  

  Best Traditional R&B Performance:
  „Sometimes I Cry“ — Eric Benét
  *WINNER: „Fool For You“ — Cee Lo Green & Melanie Fiona
  „Radio Message“ — R. Kelly
  „Good Man“ — Raphael Saadiq
  „Surrender“ — Betty Wright & The Roots

  Best Pop Instrumental Album:
  *WINNER: The Road From Memphis —Booker T. Jones 
  Wish Upon A Star — Jenny Oaks Baker
  E Kahe Malie — Daniel Ho
  Hello Tomorrow — Dave Koz
  Setzer Goes Instru-Mental! — Brian Setzer

  Best Dance/Electronica Album
  *WINNER:  Scary Monsters And Nice Sprites — Skrillex 
  Zonoscope — Cut/Copy
  4×4 = 12 — Deadmau5
  Nothing But The Beat — David Guetta
  Body Talk, Pt. 3 — Robyn

  Best Traditional Pop Vocal Album
  The Gift — Sussan Boyle
  *WINNER: Duets II — Tony Bennett & Various Artists 
  In Concert On Broadway — Harry Connick Jr.
  Music Is Better Than Words — Seth MacFarlane
  What Matters Most – Barbra Streisand Sings The Lyrics Of Alan and Marilyn Bergman — Barbra Streisand

  Best R&B Performance
  „Is This Love“ — Corinne Bailey Rae (Winner)
  „Far Away“ — Marsha Ambrosius
  „Pieces Of Me“ — Ledisi
  „Not My Daddy“ — Kelly Price & Stokley
  „You Are“ — Charlie Wilson

  Best Dance Recording:
  „Raise Your Weapon“ — Deadmau5 & Greta Svabo Bech
  „Barbra Streisand“ — Duck Sauce
  „Sunshine“ — David Guetta & Avicii
  „Call Your Girlfriend“ — Robyn
  *WINNER: „Scary Monsters And Nice Sprites“ — Skrillex 
  „Save The World“ — Swedish House Mafia

  Best Pop Vocal Album
  *WINNER: 21 — Adele
  The Lady Killer — Cee Lo Green
  Born This Way — Lady Gaga
  Doo-Wops & Hooligans — Bruno Mars
  Loud — Rihanna

   2012 Grammys  – Paul McCartney

  
  

• Връчиха наградите „Грами“

  Церемонията по връчването на 54-ите награди „Грами“ се състоя тази вечер неделя 12 февруари в „Стейпълс център“ в Лос Анджелис. Шоуто е първото, откакто Академията за звукозапис намали категориите от 109 на 78. Официалната церемония започна в 20 ч. (около 6 ч. сутринта, българско време).
  Наградите „Грами“, смятани за музикалния еквивалент на наградите „Оскар“, се присъждат от Националната академия за звукозапис на САЩ. Победителите в 78-те категории се определят чрез гласуване на членовете на академията. Призовете представляват позлатена статуетка, изобразяваща грамофон. Те са ръчна изработка и се правят от фирмата „Billings Artworks“.
  На церемонията по връчване на наградите „Грами“, беше отдадена почит на певицата и актрисата Уитни Хюстън, носителка на 6 награди „Грами“. Организаторите на вечерта осигуриха извънредно изпълнение на певиците Дженифър Хъдсън и Чака Кан, които изпълниха песни на покойната звезда Уитни Хюстън. Дженифър Хъдсън изпълни версия на песента на Доли Партън, която Хюстън прави своя собствена, „Аз винаги ще те обичам“.
  Ел Ел Кул Джей бе водещ на церемонията, след като седем години форматът на шоуто беше без водещ. Участници в церемонията за наградите „Грами“ са „Фу файтърс“, Тейлър Суифт, Бруно Марс, Джейсън Олдийн, както и Адел. Това е първата изява на Адел на живо от пет месеца насам, откакто бе принудена миналата година да си направи операция на гласните струни.
  С най-много номинации за наградите „Грами“ тази година е рапърът Кание Уест – седем на брой, сред които за най-добра песен и за съвместния му проект с Джей Зи „Watch The Throne“.

  Първото Грами  отиде в Адел за песента си „Някой като теб“. Тя спечели шест награди Грами, включително Голямата тройка: песен и запис на годината за „Rolling In The Deep“ “ и албум на годината „21.“

  

  Пълния списък на победителите вижте тук (линк)

   

• Keanu Reeves is the victim of a death hoax

  A rumor that the actor died in a snowboarding accident is spreading, thanks to a fake report from the phony Global Associated News site.

  The phony story, now spreading on Twitter and other social media, claims Reeves had a fatal collision in Zermatt, Switzerland.

  It is 100% false.

  Reeves is NOT dead.

  He’s alive and well.

  This is now at least the second death hoax (Brandon “Lil B” McCartney is first) to get traction since Whitney Houston’s actual tragic death late Saturday.

  It would be nice if the pranksters took some time off from their stupid, insensitive game.

  –––––

  Keanu Reeves’s death hoax: Actor – Keanu Reeves Dies In Snowboard Accident

  Actor Keanu Reeves is reported to have died shortly after a snowboard accident earlier today – February 13, 2012.

  The actor & novice snowboarder was vacationing at the Zermatt ski resort in Zermatt, Switzerland with family and friends. Witnesses indicate that Keanu Reeves lost control of his snowboard and struck a tree at a high rate of speed.

  Keanu Reeves was air lifted by ski patrol teams to a local hospital, however, it is believed that the actor died instantly from the impact of the crash. The actor was wearing a helmet at the time of the accident and drugs and alcohol do not appear to have played any part in his death.

• Бойко Борисов може би ще оттегли подписа на България под АСТА

  Споразумението е писано, когато Меглена Кунева бе еврокомисар за защита на потребителите

   

  Министър-председателят Бойко Борисов може да оттегли подписа на България под международното търговско споразумение АСТА на предстоящото в сряда заседание на Министерския съвет, обяви в неделя лидерът на партия РЗС Яне Янев, цитиран от БГНЕС.

  Янев, чиято партия стана най-ревностният поддръжник на управляващите, съобщи още, че е говорил по телефона с Бойко Борисов и двама обсъдили споразумението и силната негативна обществена реакция у нас, което то предизвика. Само в събота няколко хиляди души организираха протестен митинг с марш в София, едновременно с подобни мероприятия в редица големи европейски градове.

  „След като изслуша нашите аргументи и изказа своите, с премиера стигнахме до извода, че не бива сегашното управление да носи отговорност за безпрецедентно непрозрачните преговори по АСТА, водени от представящи се днес за нови и чисти лица в политиката“, заяви още Янев. Той припомни, че Меглена Кунева, в качеството си на еврокомисар, била подкрепяла приемането на АСТА и не се била обявила в защита на потребителите, въпреки че това е бил нейният ресор.

  „Надявам се след днешния разговор, че лично премиерът Борисов ще инициира изтеглянето на България от това споразумение. По всяка вероятност министър-председателят Борисов ще внесе въпроса още в сряда на заседание на МС, така че българското правителство да гласува оттеглянето на подписа на България под споразумението АСТА“, заяви Янев.

  „Ако това стане, ще бъдем искрено удовлетворени, че правителството се е вслушало в мнението на гражданското общество и партия РЗС“, добави той.

  България е една от 22-те членки на Европейския съюз, които подписаха международното търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA в Такио на 26 януари.

  ACTA третира въпросите за опазването и нарушаването на авторското право, разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти. Споразумението задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права.

  Споразумението предвижда криминализирането на разпространение на стоки и съдържание в интернет с неуредени авторски права, ако това се прави с търговска цел. Това означава, че сайтове, които имат голяма популярност и имат качено съдържание със спорни авторски права, попадат под наказателна отговорност.

  В анализ на Института за модерна политика (ИМП) се казва, че преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин. В този период Меглена Кунева, например, е била част от процеса в качеството си на комисар за правата на потребителите, в т. ч. на интернет-потребителите и е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA.

  Няма данни тя да е повдигала въпроси от гледище на правата на потребителите и в същото време не е предприела нищо, за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа, подчертават от ИМП.

   

  Източник:  Mediapool
  

• Ротшильд не доказал суду, что он не „кукловод Дерипаски“

  Швейцарский банкир Натаниэль Ротшильд проиграл судебную тяжбу против газеты Daily Mail, которая в 2010 году опубликовала статью о его поездке в Сибирь с российским олигархом Олегом Дерипаской и комиссаром Еврокомиссии Питером Мандельсоном, назвав Ротшильда „кукловодом“ крупного бизнеса.

  Иск финансиста о клевете в пятницу был отклонен судом в Лондоне.
  Решение было принято судьей, рассматривавшим дело без присяжных.
  Ротшильд намерен подать апелляцию в Высокий суд.

  Издатель Daily Mail – компания Associated Newspapers – отрицает обвинения в клевете и настаивает на том, что выводы, сделанные авторами статьи, были оправданны. В материале, опубликованном в мае 2010 года, рассказывалось о том, как за пять лет до этого молодой Ротшильд – ему тогда было 33 года – „свел“ олигарха Олега Дерипаску и занимавшего в тот момент пост комиссара ЕС по торговле лорда Мандельсона накануне важной международной сделки, что было, по мнению газеты, некорректно и привело к конфликту интересов.

  Самый богатый человек в России, владелец алюминиевого холдинга „Русал“ Олег Дерипаска как в это время вел переговоры о сделке с Alcoa – крупнейшим производителем алюминия в США, и ему были бы крайне выгодно, чтобы Евросоюз не повышал пошлины на ввоз алюминия. Торговые пошлины – это именно та сфера, за которую отвечал Мандельсон.

  Баня и бильярд

  Натаниэль Ротшильд настаивает на том, что его поездка в Абакан, столицу российской республики Хакасии, в компании Мандельсона, Дерипаски и двоих других мужчин была чисто увеселительной.
  Гости посетили металлургическое производство, сходили в баню, покатались на лыжах, а также поиграли в футбол, хоккей и русский бильярд.

  После отказа в удовлетворении иска Ротшильд распространил заявление. „Я разочарован решением суда, хотя не жалею о том, что инициировал это разбирательство“, – сообщил банкир.

  Представитель газеты Daily Mail заявил, что судья правильно разобрался в деле и пришел к выводу, что Ротшильд действительно поставил под угрозу репутацию своего друга Питера Мандельсона, приглашая его в Россию познакомиться с Дерипаской.

  Банкир хотел таким образом „произвести впечатление“ на российского бизнесмена и „подружить“ Дерипаску с Мандельсоном, предположила газета, однако он знал – или обязан был знать, – что для занимающего высокий пост в Еврокомиссии Мандельсона такая встреча могла быть компрометирующей.

  Тайные мотивы

  „Это было далеко за гранью нормального: русский олигарх везет верховного представителя ЕС по торговле, которого он толком и не знает лично, сажает его в свой личный самолет, везет в свою личную резиденцию, кормит его и поит“ Это создает впечатление, что лорд Мандельсон чем-то обязан хозяину и что он дает зеленый свет [его бизнесу]“, – заявил представитель Associated Newspapers.

  В своем приговоре судья Тагендхэт отметил, что аргументы журналистов, которые трактуют щедрость и „роскошное“ гостеприимство Олега Дерипаски как проявление его бизнес-интересов, имеют весьма веское обоснование.

  „Я не могу поверить в то, что мистер Ротшильд был не способен предвидеть это, когда приглашал лорда Мандельсона в поездку, – заключил судья. – От держателя такого высокого поста, как комиссар ЕС, требуется четкое разграничение между общественной и личной жизнью“.

  В случае удовлетворения иска о клевете Натаниэль Ротшильд мог отсудить у газеты Daily Mail до 1 млн фунтов в качестве компенсации морального ущерба.

  Помимо прочего, в публикации газеты утверждалось, что сделка между „Русалом“ и американской Alcoa в 2005, которой будто бы „посодействовал“ Ротшильд, привела к потере 300 рабочих мест в британской промышленности.

  В заявлении после процесса Ротшильд еще раз указал, что не имел никакого отношения к сделке алюминиевых гигантов и что она „была практически завершена“ еще до того, как они с Мандельсоном даже прилетели в Москву.

   

  Источник:  bbc.co.uk/russian
  

• Спукана ни е работата, а не стената на язовира

  Има един виц от времето на комунизма. Купил Тодор Живков телевизор на своите родители в Правец, за да го виждат по-често, когато говори по партийните трибуни. Отишъл един да ги види какво правят и видял, че телевизорът е счупен. Кво става? – намусил се първия държавен и партиен ръководител, а Маруца, майка му, казала: „А бе, сине, нали знаеш, че когато беше малък и послъгваше, баща ти и имаше навик да та пляска през устата.”

  Не знам дали е здрав телевизорът на родителите на вътрещния ни министър, но вчера (в петък, 10 февруари – б.р.) „Панорама” на два пъти той излъга без да му мигне окото.

  Първата лъжа бе, че неговото министерство не разполагало със законови възможности да реши проблема с язовир „Иваново”. И съответно да предоврати бедствието в Бисер и в околните села. Ако отворим Закона за бедствията, ще видим, че нещата стоят точно обратното. Първо: министърът е натоварен изцяло с контрол за изпълнението на закона. И второ, в чл. 88 пише следното:

  (1)Министърът на вътрешните работи издава заповеди за преустановяване или за временно ограничаване на дейности, ако те застрашават населението.”
  (2) Заповедите по ал. 1 се издават при възникнала опасност от бедствия.
  (3) Заповедите по ал. 1 се изпълняват незабавно.
  (4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

  С други думи, ако стената на язовира е била спукана, на основание на ал. 1 от цитирания член, министър Цветанов е трябвало да издаде заповед за източването му, да уведоми кмета на община Харманли, а така също и средствата за масова информация.

  Другата лъжа на Цветанов бе това, че местната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” е съставила констативен протокол на кмета на община Харманли. Първо не вярвам у нас да се намери полицай, който би поел отговорността да състави протокол за спукана язовирна стена, вместо да наложи акт да установяване на административно нарушение. Второ, за да има такъв констативен протокол, то той би трябвало да има адресат – факторът, отговорен за стопанисването на стената. А както вече стане ясно собственикът на хидротехническото съоръжение е Министерството на отбраната. Така че дори и случайно да има такъв констативен протокол, при всички случаи той е невалиден.

  Разбира се, водещият на „Панорама” спести тези въпроси на министър Цветанов. Със сигурност също ще направят и прокурорите, които разследват случая.

  И спукана ни е работата, а не стената на язовир „Иванов”, както смятат някои.

   

  Пламен Даракчиев,

  Plamski.net
  

• Слава Севрюкова за българите и България

  Цитати от книгата на Христо Нанев за феномена Слава Севрюкова

  „Зеница към Вселената“,  2007

   

  http://youtu.be/Wa4myERggk4
  
  

• Внучката на баба Тонка Обретенова – убита без съд и присъда след 9.09.1944 г.

  Откъс от филма ,,Обретенови – непознатите“, в който се разказва за гибелта на внучката на Баба Тонка Обретенова, Тонка Обретенова-Просеничкова, убита без съд и присъда след 9 септември 1944 г.

  Голямата българка Баба Тонка Обретенова ражда 12 деца, 7 от които остават живи: 5 момчета и 2 момичета. От петимата й синове само Никола има потомство – дъщеря му Тонка Обретенова, станала по-късно Просеничкова. Тя следва медицина в Париж и учи в Агрономическия факултет, и е първата българка с висше агрономическо образование. Работи като агроном в Образцов чифлик край Русе и прави много силно впечатление на съгражданите си с професионалните си умения, знаенето на езици и широката си култура, особено музикална. Русенци я запомнят като председател на младежката културно-просветна организация „Пчелички“ в града и с благотворителната й дейност за Червения кръст.

  Освен като отличен специалист и общественичка, Тонка Просеничкова е запомнена от русенци и като чудесна майка: тя отглежда и възпитава две дъщери – Милкана и Лиляна. Съпругът й Нико Просеничков е директор на мъжката гимназия в Русе. Той е завършил философия в Германия и е сред най-уважаваните русенци. Журналист, главен редактор на сп. „Наше семейство“, истински интелектуалец, патриот, изключително честен и принципен човек. Заради тази си честност и принципност след 9.09.1944 г.е убит от комунистите. Като директор на гимназията веднъж прави забележка на един от своите учители – някой си Илия Ташев – за това, че има непристойно поведение и не крие от учениците си, че посещава публични домове. След 9.09.1944 г. този даскал става шеф в милицията и решава да си отмъсти на директора, че го е унижил. Пише донос до „Народния съд“ и репресивната машина се задейства.

  В нощта на 2 срещу 3 ноември 1944 г. в местността Балюв дол между русенските села Щръклево и Нисово се чуват гърмежи. Районът е отцепен от милицията и никой не знае какво става там. На сутринта местни овчари виждат кръв по земята и следи от куршуми по дърветата. Дни по-късно диви кучета разравят пръстта на масов гроб и оставят след себе си разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намират и прибират, е мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела. След време се разбира, че е на Н. Просеничков. На 30 март 1945 г. Русенският „народен съд“ го осъжда на смърт, конфискация на 3/4 от имота и 50 000 лв. глоба.

  Заедно с него е убита и съпругата му Тонка Просеничкова. Гробът й остава неизвестен. Децата й имат трудна съдба и също са жертва на репресии. От ужас Милкана заболява от менингит и умира след кратко боледуване на 1.02.1945 г.Лиляна е изпратена в концлагер в Разградско.

  През 2008 г. БСП – лидерът С. Станишев обявява баба Тонка за ,,социалистка“, с което предизвиква гневното възмущение на далечните й потомци.

   
  http://youtu.be/bwuw42WFtUQ

   

• За Църквата и нейната двойствена историческа памет

  Кризата с досиетата на висшето духовенство извади на повърхността някои отдавна прикривани проблеми на Българската православна църква. Мълчанието за комунистическото минало в годините на прехода, сега, след оповестяването на тези агентурни списъци, създава впечатлението, че Църквата се е превърнала в казионна организация. Официалната реакция на Св. Синод се сведе до мълчание, а това отново даде път за спекулации и слухове, които съпровождат обществения интерес към висшето духовенство от десетилетия. Митрополитите дори не успяха да се възползват от чистото минало на патриарха, за да защитят по някакъв начин публичния образ на Синода. Всъщност, кризата с досиетата и последвалото я знаково мълчание направи явни два свързани проблема, без чието решение Църквата трудно ще успее да възстанови публичния си авторитет: единият е антиисторизмът на висшето духовенство, а другият – опасенията, че те продължават да са податливи на опитите за инструментализиране на Църквата.

  Защо антиисторизмът е проблем? Защото повече от двадесет години след края на комунизма висшият клир продължава да не може да осмисли комунистическото си минало. Когато става дума за модерната история на Българската православна църква, обикновено се акцентира върху славните години на Българската екзархия, а периодът на тоталитарен контрол върху църковния живот остава забулен в мълчание. Дори обявяването на модерната Българска патриаршия е често пренебрегван факт, ограничен в рамките на официалните и често официозни чествания. Създава се впечатлението, че комунистическият период в историята на Църквата сякаш не е съществувал. За него могат да се видят и чуят предимно пикантни факти за една или друга личност, разпространявани или описвани от лично засегнатите участници в събитията. Представителите на висшия клир подсилват усещането за исторически хиатус, като почти никога не говорят за своите предшественици на митрополитските катедри, а още по-рядко – за непосредствените си предшественици.

  Така се изгубва и представата, че Църквата е жертва, а не сътрудник на комунистическия режим. Загубва се и паметта за нейни достойни представители, оказали съпротива на комунистическия режим.

  Насоките за „овладяването” на Църквата са зададени от Георги Димитров през 1946 г. в неговата прочута реч в Рилския манастир. През този период новата власт се опитва да избегне прекия сблъсък с висшето духовенство. В речта си Димитров се опитва да намери мястото на Православната църква в комунистическата държава. Открива го в нейната роля на пазител на националното единство в годините на османското владичество: „Нашата православна църква, за разлика от някои други църкви, има исторически заслуги за съхранение на националното чувство и самосъзнание на българския народ”. Но го има и другото – цялата реч е изпълнена с неприкрити заплахи към „свещенослужителите предатели, негодници, юди от гледна точка на националните интереси на българския народ”. Враждебното отношение на Димитров към православната йерархия може да бъде обяснено не само с атеистичната идеология, която той изповядва, но и с неговия протестантски произход. Две години по-късно – през 1948 г., под влияние на майка си, Димитров сключва религиозен брак по протестантски обряд с втората си съпруга Роза Флайшман. По ирония на съдбата, той е венчан от пастор Зяпков, който година по-късно ще се окаже сред основните подсъдими в делото срещу протестантските пастори. А още по-голямата историческа ирония е в това, че през 70-те и 80-те години в речника на Държавна сигурност с термина „секти” са обозначавани всички традиционни протестантски изповедания. От тази гледна точка излиза, че ДС би трябвало да определя Димитров като „сектант”. Този пример е само едно доказателство за това колко бързо са се променили обществените представи за Църквата през комунизма и колко драматично пропагандата е успяла да изличи историческата памет за християнството.

  През 50-те и 60-те години маргинализирането на Църквата далеч не е толкова лесна задача, колкото изглежда днес, когато са видими резултатите от тази атеистична политика. Съпротивата на Църквата срещу комунизма е всеобща и на всички равнища. На репресии, обаче, са подлагани предимно свещениците: в началото на 50-те години поне 10% от всички православни свещеници са изпратени в лагери или затвори, а през 1948 г. е убит един от водачите на опозицията в Синода – Неврокопският митрополит Борис. Но това не успява да пречупи опозицията сред висшето духовенство. Комунистическата власт заварва по същество същия състав на Синода, който взима участие в кампанията по спасяването на българските евреи. В този момент сред митрополитите има забележителни духовници, известни със своето високо образование, широки международни връзки и авторитет сред вярващите. Най-открояваща се е личността на Софийския митрополит, а сетне и екзарх Стефан, но със същата сила това се отнася и за почти всички други членове на Синода – Пловдивския Кирил и Доростоло-Червенския Михаил.Не по-малко авторитетен е и Врачанският митрополит Паисий, провел като наместник-председател на Синода в периода 1949-1951 г. най-тежките преговори с властите по новия устав на Българската патриаршия. А сред най-опасните противници на властите се нарежда днес забравеният Видински митрополит Неофит – изминал цялата църковна йерархия от овдовял свещеник до наместник-председател на Св. Синод в продължение на почти петнадесет години (1930-1944 г.). Той умира през 1971 г. на 102 годишна възраст, след като е заемал митрополитската катедра в продължение на 56 години, като през целия  комунистическия период внимателно е следен от тайните служби. Дори близките до него духовници трайно са подозирани в „реакционност”, поради което се налага след смъртта му Държавна сигурност да проведе специално мероприятие, за да предотврати опасността той да бъде наследен от уважавания от местната общност негов викариен епископ Антоний.

  Въпросът за разработките на Държавна сигурност срещу представителите на висшето духовенство често остава в сянката на списъците, оповестявани от Комисията по досиетата. Това е резултат от цялостната философия на закона, чиято цел е да осветли сътрудниците на ДС, които продължават да заемат публични длъжности в годините на прехода. Законът, обаче, прави достъпни и разработките срещу жертвите на Държавна сигурност, които могат да се ползват със съгласието на техните наследници. Тези разработки са достъпни и за изследователите, които, обаче, трябва да спазват ограничителни правила при тяхното цитиране. Нещо, което силно ограничава достъпа до разработките срещу висшите духовници през комунизма, защото става дума за монаси, които нямат наследници. За тяхната памет би трябвало да се борят техните духовни наследници, които заемат същите митрополитски катедри. Архивите крият многобройни доказателства за достойното поведение на тези архиереи, както и редица данни за методите, използвани от ДС за подчиняването на висшето духовенство. В една от тези разработки срещу виден „реакционен” член на Синода подробно е описан неуспешният опит за неговото вербуване след придобиването на „компрометираща информация”. Държавна сигурност разработва специално мероприятие, чиято цел е при митрополита да бъдат пратени жени, които да успеят да го фотографират в неприлична ситуация, с която след това той да бъде изнудван. Резултатите от операцията остават неясни, но разработката срещу този митрополит продължава още десетилетия и заема няколко тома. Подобен е случаят с обекта на разработката „Фанатик” – Левкийският епископ Партений. В делото му подробно е описан неуспешният опит за неговата „вербовка” – той е бил буквално отвлечен от софийска улица и закаран на скрито място, където с него е проведена „вербовъчна беседа”, завършила с категоричен отказ. Архивите крият и още много други, не по-малко драматични случаи. В средата на 50-те години Държавна сигурност често се оплаква от ненадеждността на агентите от църковните среди, защото голяма част от тях скоро след привличането им сами се „разконспирирали”, което правило сътрудничеството с тях безпредметно. Разбира се, това не се отнася за всички сътрудници на ДС от средите на Църквата, тъй като точно в този период са вербувани и някои от най-важните агенти на тайните служби, активни поне до края на комунизма.

  Причината за твърдостта на тези духовници в първите години на комунизма трябва да се търси основно в подкрепата, която те получават от страна на църковната общност, включително и от страна на митрополитите. До началото на 60-те години Св. Синод внимателно следи съдбата на свещениците, изпратени по затворите, и всяка година пише пространни изложения до държавните власти с искания за тяхното помилване. А държавата от своя страна често се оплаква, че тези митрополити се опитват да подслонят в епархиите си „бивши хора” или реакционно настроени свещеници.

  Православната църква е жертва на комунистически режим далеч не само през 50-те или 60-те години, но и в годините на „развития социализъм”. И тогава жертви, но този път на административни репресии, са предимно представители на нисшото духовенство. Най-голямото доказателство е кампанията за налагане на гражданските ритуали от началото на 70-те години, чрез която е атакувано най-личното пространство на хората. Със сигурност, архивите на ДС крият данни и за много свещеници, пострадали през този период – до момента са известни най-малкото два случая на свещеници, опитали се да разпространят известното писмо на Солженицин до руския патриарх, които веднага след това са били „профилактирани” от Държавна сигурност. Всъщност, в този период дори и най-малкият опит за съвестно изпълнение на свещеническото служение се оценява като съпротива срещу режима. Неслучайно през 1984 г. един от служителите на Комитета по църковни въпроси заявява, че „най-добрата дейност на свещеника е да бездейства”.

  Загубата на тази историческа приемственост между старото поколение митрополити и настоящето поколение висши духовници е сред основните причини за антиисторичността на днешния висш клир. Възстановяването на тази историческа приемственост и на историческата памет за тези хора би бил и най-силният аргумент срещу обвиненията, че Църквата е била „превзета” през комунизма. Реабилитирането на свещениците, пострадали заради вярата си, ще помогне и за възстановяването на чувството на общност между висшия и нисшия клир, което на много места днес изглежда разрушено. Може да се допусне, че преди да бъде оповестен списъкът на Комисията по досиетата за днешния висш клир, мнозина днешни митрополити са се чувствали притеснени от „тежката сянка” на своите предшественици. Сега, след като този списък е публичен факт, точно сянката и паметта за тези духовници може да помогне на Църквата да преодолее кризата.

  Възстановяването на историческата памет би бил и един от най-силните аргументи срещу опитите за инструментализиране на Църквата – проблем, който днес изглежда също толкова реален, колкото и в годините на тоталитаризма. Защото ако в годините на комунизма съществува единна визия за това как може да бъде използвана Църквата (с акцент върху нейния национален характер), днес има най-различни визии и очаквания от различни обществени групи, което прави тази опасност още по-голяма. Инструментализирането на Църквата в епохата на развития социализъм, тоест, опитите тя да бъде интегрирана в комунистическата държава, е сред най-лукавите прийоми за нейното овладяване. Опитът Църквата да бъде използвана за конкретни национални цели предоставя така търсеното днес оправдание за дейността на оперативните работници и притъпява съвестта на привлечените секретни сътрудници. Но по този начин универсалното послание на християнството се свежда до ограничени национални каузи, които обричат Църквата на провинциалност и изолация.

  Съществуващите днес разнопосочни обществени очаквания към Църквата трудно могат да бъдат примирени или обединени. За едни Църквата продължава да бъде „пазител на българщината”, за други – просто „обреден дом”, за трети тя трябва да бъде стожер на консерватизма в консуматорското общество. А най-видимата опасност се крие в това, че зад пожизненото служение понякога се оказват скрити пожизнени бизнес интереси, които също се опитват да оказват влияние върху църковния живот и нарушават автономията на църковната институция.

  Отварянето на досиетата на висшия клир може да стане повод за нарушаването на дългото мълчание на висшия клир по всички тези въпроси. Както и за обръщането на цялата Църква към травмите от миналото, които засягат не само висшето духовенство, но и цялото общество. И не на последно място, ще разбие обществени стереотипи, които в една или друга степен продължават да бъдат доминирани от скрити националистически представи, наложени от Държавна сигурност. И днес Зографският манастир продължава да бъде възприеман предимно като „национална светиня”, а не като действащ манастир. Всички знаят, че манастирът съхранява оригинала на „История славянобългарска”, но малцина са наясно с историческото значение на „Служебника на патриарх Евтимий”. За мнозина българските църковни общности в чужбина продължават да бъдат предимно „землячески дружества”, чиято цел е съхраняването на българския език и националната идентичност на новите българските емигранти. Но това е по същество израз на същата инструментализирана визия за Църквата, защото тя я натоварва с очаквания, които всъщност са от компетенциите на държавата. Заемането на категорични позиции по тези въпроси от страна на висшия клир вероятно ще доведе до спад на рейтинга на Църквата в класацията на „държавните институции”, тъй като няма да могат да бъдат задоволени всички тези разнопосочни обществени очаквания. Но, от друга страна, така ще бъде защитена църковната автономия, за която толкова се говори в последно време.

   

  Момчил Методиев,

  в. „Култура“
• Българите излизат на протест срещу ACTA

  Протести срещу приемането на Търговско споразумение за борба с фалшификациите – ACTA се организират в София, Варна, Бургас, Пловдив, Кърджали, Хасково, Ямбол, Разград, Русе, Габрово, Велико Търново, Казанлък, Стара Загора, Пазарджик, Видин, Перник и Сандански. Протестното шествие в столицата е с началната точка от Пилоните на НДК в 11:00 часа. Шествието ще мине по булевард „Витоша“ – булевард „Тодор Александров“ – площад „Независимост“ – булевард „Цар Освободител“ и ще се спре на площада пред сградата на Народното събрание.

  Едно от най-многочислените събития на противници на ACTA във Facebook, носещо името „Протест срещу приемането на ACTA в България“, вече има близо 54 хиляди привърженици, които са заявили, че ще присъстват на протеста. Групата в социалната мрежа „Ние казваме „НЕ“ на ACTA! / Bulgaria says „NO“ to ACTA!“ има близо 23 хиляди членове, където дори собственици на сайтове заявяват, че ще ги спрат за ден в знак на протест. Онлайн общността Avaaz откри подписка срещу спорното споразумение, в която до момента са се подписали над 2 милиона души. Европейската петиция „Кажи „НЕ“ на АСТА“ е събрала над 3,5 хиляди подписа.

  Организаторите на протестната демонстрация срещу АСТА заявяват, че протестът им ще бъде мирен. Те призовават участниците да носят собствени плакати, но свързани само и единствено с ACTA. Организаторите са категорични, че няма да допускат никаква друга политическа агитация, и въпреки че ще се раздават хартиени маски на Anonymous, като част от хореографията на самия протест, те напомнят, че при искане от полицията, маските ще бъдат свалени.

  БГНЕС припомня, че на 26 януари тази година, представителите на 22 страни – членки на ЕС, сред които и България, подписаха на среща в Токио Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА). Новината за това, че България подкрепя противоречивото търговско споразумение за дни обиколи интернет пространството и предизвика негативната реакция на редица граждани, потребите в интернет, неправителствени организации, блогъри, музиканти, кинаджии и политици. Anonymous дори хакнаха интернет страницата на българската организация за авторски права ПРОФОН, която заедно с още няколко организации като Музикаутор, Театъраутор, Артистаутор, както и продуцентски компании се обърнаха на 3 февруари с отворено писмо до председателя на НС и министри в подкрепа на АСТА. /БГНЕС /

   

• Храната в България – най-скъпа

  

   

  Харчовете за манджа в Западна Европа значително по-тънки

  38 лева пълнят БГ хладилник на седмица

  14 на сто от минималната работна заплата отиват за мляко, месо и яйца

  Седмичните разходи за храна на едно обикновено българско семейство, което не слага на масата си луксозни и екзотични манджи, излизат значително по-високи, отколкото на хората в Западна Европа, показва проверка на „Монитор”. Оказва се, че едни и същи покупки, които направиха за седем дни няколко български семейства в различни части на континента, стопяват най-много средства от доходите на хората, които са в нашата страна. Около 14 на сто от минималната работна заплата у нас, която е 270 лева, отиват за покупката на литър прясно мляко, четири кисели млека, по кило пиле и свинско месо (котлет), 6 яйца, килограм кренвирши, половинка кашкавал, 3 хляба и по килограм домати и ябълки. Тези стоки струваха 38,68 лева в България, като

  пазаруването беше предимно на промоция

  В търсене на по-евтини храни се впуснаха и кореспондентите ни в Западна Европа. Оказа се, че за немеца са достатъчни 29,25 евро за същите продоволствия. В тази страна няма официално обявена минимална работна заплата, но отскоро се водят дискусии по този въпрос, ако мине предложението на управляващите, най-малката почасова ставка ще бъде 7,79 евро. В нашия случай това означава, че човекът с най-ниска заплата ще похарчи 2% от месечните си доходи за тези покупки. Под два процента от минималната работна заплата ще даде и белгиецът, който е решил да пазарува изброените храни, защото за тази кошница с покупки излиза 28 евро, а най-ниската заплата в тази страна е 1498 евро. На Острова пък за същите покупки ще отидат 31,13 лири, което е 2,59 на сто от най-ниските трудови доходи в Обединеното кралство, които са 1200 паунда.

  Оказва се, че нашите хора стават все по-предприемчиви и често от едно пиле излизат по две-три манджи. Бялото месо задължително се отделя за фрикасе или яхния, от крилата и кожата излиза супата, а бутчетата може да се изпекат с ориз или картофи.

  Разходката в берлинските супермаркети показва, че да се нахраниш в немската столица, съвсем не е мисия невъзможна, дори за хората с по-ниски доходи. За 600 г свинско месо за готвене е достатъчно да заделите по 2,75 евро, а

  бутилка олио може да се вземе за 1,11 евро
  
  когато е на промоция. Германците също избират стоките в акция, сочат наблюденията на тамошните търговци. За да похапнат пресни ягоди от Мароко, берлинчани дават по едно евро за четвърт кило, а половинка пресни броколи е 88 евроцента. В магазините литър кола е 0,39 евро, а каса бира с 20 стъклени бутилки по половин литър е 9,99 евро, което означава, че шишето излиза по 50 цента или 1 левче.

  За гостите на мразовития Берлин вероятно предизвикват почуда големите букети с цветя и саксиите, които местните носят, но и за това си има обяснение. Саксия с пищно разцъфтяло каланхое е по 1,99 евро, а само 99 цента са достатъчни за луковица разцъфтял зюмбюл. За сравнение вече доста опърпани лалета в саксия у нас струват по четири лева, а за каланхоето трябват пет лева.
  

   

  Паулина Йоргова,

  в. „Монитор“

  (Със съкращения)

• Борисов настоял и пред пратеника на Хилари, че природата е приоритет

  Премиерът Бойко Борисов се срещна днес със специалния пратеник на държавния секретар на САЩ по енергийните въпроси за Евразия Ричард Морнингстар, съобщи правителственият пресцентър.

  След посещението на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън той пристигна у нас със задачата да убеди българските институции как могат да се комбинират нови енергийни проекти и опазване на околната среда относно добива и проучването на шистов газ.

  Пред него Борисов отново защити тезата, че приоритет на правителството е съхраняването на природата.
  „Оставянето на българската природа в състояние, в което следващите поколения ще могат да я ползват, е на първо място, а след това са финансово-икономическите ползи”, заяви премиерът по време на срещата.

  От своя страна Ричард Морнингстар се ангажира САЩ да предоставят на страната ни най-новите изследвания, подробности по технологията и опита при експлоатацията на находищата на газ от шисти.

  Относно изграждането на АЕЦ „Белене“ Бойко Борисов заяви, че в момента кабинетът изчаква консултантът HSBC да завърши своя доклад относно целесъобразността на проекта.
  „До настоящия момент този проект струва на българските данъкоплатци 1,39 млрд. лв.“, допълни премиерът.

  Специалният пратеник на държавния секретар на САЩ по енергийните въпроси за Евразия заяви, че подкрепя усилията на страната ни за постигане на енергийна сигурност и енергийна ефективност.
  „Подкрепяме реализацията на всеки проект, който ще осигури диверсификация на доставките на Балканите“, допълни Ричард Морнингстар.

  Енергийната сигурност на България, енергийната ефективност, диверсификация на доставките и изграждане на междусистемните газови връзки със съседни държави бяха сред темите, обсъдени по време на срещата.

  Премиерът Борисов информира Морнингстар, че преговорите и съвместните действия с Турция, Гърция и Румъния за изграждане на интерконекторните връзки между страните са в напреднала фаза и очаква строителството им да започне до края на настоящата година.

  Ричард Морнингстар раговаря и с президента Росен Плевнелиев в сряда. По време на срещата президентът Плевнелиев заяви пред Ричард Морнингстар, че България е решена да постигне енергийна независимост, съобщи президентския пресцентър. Държавният глава подчерта, че въпросът за сигурността на енергийните доставки е ключов за страната ни и има важно значение при вземането на решение от страна на чуждестранните инвеститори за установяване у нас. “Това налага на България да търси диверсификация на трасетата за пренос на енергоресурси и либерализирането на енергийния сектор”, отбеляза президентът.

  Ричард Морнингстар заяви, че европейските страни се нуждаят от пълна прозрачност и диверсификация в енергийния сектор. Той подчерта, че като независима страна България следва да определи приоритетите си в ядрената енергетика, газовите доставки, развитието на възобновяемите енергийни източници и други алтернативни източници на енергия.

  На срещата бе отбелязан стремежът на България да ускори работата по свързването на газопреносната мрежа на страната с тези на съседните държави. Обсъдено бе и значението на проектите за пренос на енергоресурси към Европа, попадащи в рамките на т.нар. “Южен коридор”. Росен Плевнелиев и Ричард Морнингстар се обединиха около тезата, че е в интерес на Европа да бъдат реализирани колкото се може повече от тези проекти.

   

  Източник:   в. „Сега“
  

• <<
• 1
...
• 247
• 248
• 249
• 250
• 251
• 252
• 253
• 254
• 255
• 256
• 257
...
• 415
• >>