Всички авторски страници

Авторски

• По Оруел: „Болестта е здраве…“

  

  Отнася се за всички общества и хора, които възмутени ще заявят:

  „Това не се отнася за мене!„

• Акустично дуо Христина Белева и Петър Миланов

   

  

   

  ПРОЕКТ БЕЛЕВА И МИЛАНОВ:

  Христина Белева и Петър Миланов се срещат през 2006 г., когато Христина се присъединява към НФА „Филип Кутев”, и където Петър е солист от 2002 г.. Постепенно идеята за сформиране на акустичен дует кристализира и през лятото на 2011 г. двамата записват първия си аудио албум „На фокус”.  Първата им изява е на сцената на етно-джаз фестивал „Густар”, Молдова. От тогава са чести и обичани гости в студиото на Българско национално радио, клуб „Студио 5” и на други места. Гордост за музикантите е, че техни композиции се излъчват и по холандското Радио 6, за което ги открива радио журналистът Мати Поулс.

  Христина е част от група „Булгара”-  групата, която използва дръм енд бейс, фънк и броукън бийтс, рок и джаз с традиционни инструменти, за да подчертае хармоничната красота на българския фолклор. Гъдуларката с нестихващ вкус към музикални експерименти участва като гост музикант в различни формации и проекти: Ева квартет, „Дива река”, Антони Дончев, Анатоли Вапиров, Изабел Куроа, Хаиг Язджиян. Реализирала е редица записи и концерти във Франция, Гърция, Германия, Белгия, Финландия, Египет, Русия, Молдова, Украйна, Македония, Сърбия, Полша и САЩ.

  Специалността на Петър Миланов е тамбурата, но публиката го познава и като китарист със собствен, отличителен стил. Любовта на изпълнителя към двата инструмента го вдъхновява да създаде хибриден инструмент – тамбулир, в чийто звук са обединени характеристиките на китарата и тамбурата.  Петър е имал много изяви в българския сценичен фолклор, но има опит и извън тази област. Участвал е във формации на популярни изпълнители като Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Стоян Янкулов, Пейо Пеев, Александър Райчев и др., както и в спектаклите на Георги Андреев „Легендата”, „Кръстопът” и „Меланхолична красота”. Миланов има участия в различни проекти на територията на Европа, Азия и САЩ.

   

  

• Grammy Awards 2012: The Winners and Nominees List

  The 54th Annual Grammy Awards take place tonight February 12 at the Staples Center in Los Angeles.
  Kanye West led the field at the 2012 Grammys with seven nominations, though he was not nominated for Best Album. Adele was nominated for six awards, including Best Album, Song of the Year, Record of the Year, Best Pop Vocal Album and Best Pop Solo Performance.
  Adele and Mars also will compete for record of the year honors with „Rolling in the Deep“ and „Grenade,“ respectively. Also nominated in that category were Bon Iver („Holocene“), Mumford & Sons („The Cave“) and Katy Perry („Firework“).

  The Grammys are a night to celebrate musical excellence — something Houston emodied and defined at her highest heights. Among the inevitable tributes tonight, the Grammys have officially announced a perfomance from Jennifer Hudson honoring Houston.Heralded as one of the best female vocalists of all time, Houston was staging another return to the spotlight with a starring role in the big-screen remake of „Sparkle“ and a potential seat on „The X Factor“ judges’ panel. Sony TriStar will release „Sparkle,“ which includes two of her final recorded tracks, on Aug. 17.

  The first Grammy of the prime-time show went to Adele for her song “Someone Like You“. She won all six of her nominations at the 2012 Grammy Awards, topping the ceremony with Album of the Year for „21“ and taking home both Song and Record of the Year for „Rolling in the Deep.

  Here’s the list of 2012 winners:

  Album Of The Year:
  *WINNER: 21— Adele
  Wasting Light— Foo Fighters
  Born This Way— Lady Gaga
  Doo-Wops & Hooligans — Bruno Mars
  Loud — Rihanna

  Record Of The Year:
  *WINNER: „Rolling In The Deep“ — Adele
  „Holocene“ — Bon Iver
  „Grenade“ — Bruno Mars
  „The Cave“ — Mumford & Sons
  „Firework“ — Katy Perry

   

   

   

  Best New Artist:
  The Band Perry
  *WINNER: Bon Iver
  J. Cole
  Nicki Minaj
  Skrillex

  Best Country Album
  My Kinda Party – Jason Aldean
  Chief – Eric Church
  *WINNER: Own The Night – Lady Antebellum
  Red River Blue – Blake Shelton
  Here For A Good Time – George Strait
  Speak Now – Taylor Swift

  Song Of The Year:
  „All Of The Lights“ — Jeff Bhasker, Malik Jones, Warren Trotter & Kanye West, songwriters (Kanye West, Rihanna, Kid Cudi & Fergie)
  „The Cave“ — Ted Dwane, Ben Lovett, Marcus Mumford & Country Winston, songwriters (Mumford & Sons)
  „Grenade“ — Brody Brown, Claude Kelly, Philip Lawrence, Ari Levine, Bruno Mars & Andrew Wyatt, songwriters (Bruno Mars)
  „Holocene“ — Justin Vernon, songwriter (Bon Iver)
  *WINNER: „Rolling In The Deep“ — Adele Adkins & Paul Epworth, songwriters (Adele)

  Best R&B Album:
  *WINNER: F.A.M.E.— Chris Brown
  Second Chance — El DeBarge
  Love Letter — R. Kelly
  Pieces Of Me— Ledisi
  Kelly— Kelly Price

  Best Rock Performance:
  „Every Teardrop Is A Waterfall“ — Coldplay
  „Down By The Water“ — The Decemberists
  „Walk“ — Foo Fighters (Winners)
  „The Cave“ — Mumford & Sons
  „Lotus Flower“ — Radiohead

  Best Rap Performance:
  „Look At Me Now“ — Chris Brown, Lil Wayne & Busta Rhymes
  *WINNER: „Otis“ — Jay-Z & Kanye West 
  „The Show Goes On“ — Lupe Fiasco
  „Moment 4 Life“ — Nicki Minaj & Drake
  „Black And Yellow“ — Wiz Khalifa

  Best Pop Solo Performance
  *WINNER:„Someone Like You“ — Adele 
  „Yoü And I“ — Lady Gaga
  „Grenade“ — Bruno Mars
  „Firework“ — Katy Perry
  „F***in’ Perfect“ — Pink

  

  Best Pop Duo/Group Performance:
  *WINNER: „Body And Soul“ — Tony Bennett & Amy Winehouse
  „Dearest“ — The Black Keys
  „Paradise“ — Coldplay
  „Pumped Up Kicks“ — Foster The People
  „Moves Like Jagger“ — Maroon 5 & Christina Aguilera

  Best Hard Rock/Metal Performance:
  „On The Backs Of Angels“ — Dream Theater
  *WINNER „White Limo“ — Foo Fighters
  „Curl Of The Burl“— Mastodon
  „Public Enemy No. 1“ — Megadeth
  „Blood In My Eyes“— Sum 41

  Best Rock Album:
  Rock ‘N’ Roll Party Honoring Les Paul— Jeff Beck
  *WINNER: Wasting Light— Foo Fighters
  Come Around Sundown— Kings Of Leon
  I’m With You— Red Hot Chili Peppers
  The Whole Love— Wilco

  Best Alternative Music Album
  *WINNER: Bon Iver— Bon Iver
  Codes And Keys— Death Cab For Cutie
  Torches— Foster The People
  Circuital — My Morning Jacket
  The King Of Limbs— Radiohead

  Best Rap/Sung Collaboration:
  „Party“ — Beyoncé & André 3000
  „I’m On One“ — DJ Khaled, Drake, Rick Ross & Lil Wayne
  „I Need A Doctor“ — Dr. Dre, Eminem & Skylar Grey
  „What’s My Name?“ — Rihanna & Drake
  „Motivation“ — Kelly Rowland & Lil Wayne
  *WINNER: „All Of The Lights“ — Kanye West, Rihanna, Kid Cudi & Fergie

  Best Country Solo Performance:
  „Dirt Road Anthem“ — Jason Aldean
  „I’m Gonna Love You Through It“ — Martina McBride
  „Honey Bee“ — Blake Shelton
  *WINNER: „Mean“ — Taylor Swift
  „Mama’s Song“ — Carrie Underwood

  Best Country Song:
  „Are You Gonna Kiss Me Or Not“ — Jim Collins & David Lee Murphy, songwriters (Thompson Square)
  „God Gave Me You“ — Dave Barnes, songwriter (Blake Shelton)
  „Just Fishin'“ — Casey Beathard, Monty Criswell & Ed Hill, songwriters (Trace Adkins)
  *WINNER: „Mean“ — Taylor Swift, songwriter (Taylor Swift)
  „Threaten Me With Heaven“ — Vince Gill, Amy Grant, Will Owsley & Dillon O’Brian, songwriters (Vince Gill)
  „You And Tequila“ — Matraca Berg & Deana Carter, songwriters (Kenny Chesney Featuring Grace Potter)

  Best Americana Album:
  Emotional Jukebox— Linda Chorney
  Pull Up Some Dust And Sit Down— Ry Cooder
  Hard Bargain— Emmylou Harris
  *WINNER: Ramble At The Ryman— Levon Helm
  Blessed— Lucinda Williams

  Best Blues Album:
  Low Country Blues — Gregg Allman
  Roadside Attractions— Marcia Ball
  Man In Motion— Warren Haynes
  The Reflection — Keb’Mo’
  *WINNER: Revelator— Tedeschi Trucks Band

  Best Folk Album:
  *WINNER: Barton Hollow— The Civil Wars
  I’ll Never Get Out Of This World Alive— Steve Earle
  Helplessness Blues— Fleet Foxes
  Ukulele Songs— Eddie Vedder
  The Harrow & The Harvest— Gillian Welch

  Best Rock Song
  „The Cave“ — Ted Dwane, Ben Lovett, Marcus Mumford & Country Winston (Mumford & Sons)
  „Down By The Water“ — Colin Meloy (The Decemberists)
  „Every Teardrop Is A Waterfall“ — Guy Berryman, Jonny Buckland, Will Champion & Chris Martin (Coldplay)
  „Lotus Flower“ — Colin Greenwood, Jonny Greenwood, Ed O’Brien, Phil Selway & Thomn Yorke (Radiohead)
  *WINNER: „Walk“ — Foo Fighters 

  This year’s Producer Of The Year, Non-Classical nominations go to Danger Mouse, Paul Epworth (WINNER), the Smeezingtons (Philip Lawrence, Ari Levine, Bruno Mars), Ryan Tedder, and Butch Vig.

  *Previously Announced Awards *
  

  Best Traditional R&B Performance:
  „Sometimes I Cry“ — Eric Benét
  *WINNER: „Fool For You“ — Cee Lo Green & Melanie Fiona
  „Radio Message“ — R. Kelly
  „Good Man“ — Raphael Saadiq
  „Surrender“ — Betty Wright & The Roots

  Best Pop Instrumental Album:
  *WINNER: The Road From Memphis —Booker T. Jones 
  Wish Upon A Star — Jenny Oaks Baker
  E Kahe Malie — Daniel Ho
  Hello Tomorrow — Dave Koz
  Setzer Goes Instru-Mental! — Brian Setzer

  Best Dance/Electronica Album
  *WINNER:  Scary Monsters And Nice Sprites — Skrillex 
  Zonoscope — Cut/Copy
  4×4 = 12 — Deadmau5
  Nothing But The Beat — David Guetta
  Body Talk, Pt. 3 — Robyn

  Best Traditional Pop Vocal Album
  The Gift — Sussan Boyle
  *WINNER: Duets II — Tony Bennett & Various Artists 
  In Concert On Broadway — Harry Connick Jr.
  Music Is Better Than Words — Seth MacFarlane
  What Matters Most – Barbra Streisand Sings The Lyrics Of Alan and Marilyn Bergman — Barbra Streisand

  Best R&B Performance
  „Is This Love“ — Corinne Bailey Rae (Winner)
  „Far Away“ — Marsha Ambrosius
  „Pieces Of Me“ — Ledisi
  „Not My Daddy“ — Kelly Price & Stokley
  „You Are“ — Charlie Wilson

  Best Dance Recording:
  „Raise Your Weapon“ — Deadmau5 & Greta Svabo Bech
  „Barbra Streisand“ — Duck Sauce
  „Sunshine“ — David Guetta & Avicii
  „Call Your Girlfriend“ — Robyn
  *WINNER: „Scary Monsters And Nice Sprites“ — Skrillex 
  „Save The World“ — Swedish House Mafia

  Best Pop Vocal Album
  *WINNER: 21 — Adele
  The Lady Killer — Cee Lo Green
  Born This Way — Lady Gaga
  Doo-Wops & Hooligans — Bruno Mars
  Loud — Rihanna

   2012 Grammys  – Paul McCartney

  
  

• Връчиха наградите „Грами“

  Церемонията по връчването на 54-ите награди „Грами“ се състоя тази вечер неделя 12 февруари в „Стейпълс център“ в Лос Анджелис. Шоуто е първото, откакто Академията за звукозапис намали категориите от 109 на 78. Официалната церемония започна в 20 ч. (около 6 ч. сутринта, българско време).
  Наградите „Грами“, смятани за музикалния еквивалент на наградите „Оскар“, се присъждат от Националната академия за звукозапис на САЩ. Победителите в 78-те категории се определят чрез гласуване на членовете на академията. Призовете представляват позлатена статуетка, изобразяваща грамофон. Те са ръчна изработка и се правят от фирмата „Billings Artworks“.
  На церемонията по връчване на наградите „Грами“, беше отдадена почит на певицата и актрисата Уитни Хюстън, носителка на 6 награди „Грами“. Организаторите на вечерта осигуриха извънредно изпълнение на певиците Дженифър Хъдсън и Чака Кан, които изпълниха песни на покойната звезда Уитни Хюстън. Дженифър Хъдсън изпълни версия на песента на Доли Партън, която Хюстън прави своя собствена, „Аз винаги ще те обичам“.
  Ел Ел Кул Джей бе водещ на церемонията, след като седем години форматът на шоуто беше без водещ. Участници в церемонията за наградите „Грами“ са „Фу файтърс“, Тейлър Суифт, Бруно Марс, Джейсън Олдийн, както и Адел. Това е първата изява на Адел на живо от пет месеца насам, откакто бе принудена миналата година да си направи операция на гласните струни.
  С най-много номинации за наградите „Грами“ тази година е рапърът Кание Уест – седем на брой, сред които за най-добра песен и за съвместния му проект с Джей Зи „Watch The Throne“.

  Първото Грами  отиде в Адел за песента си „Някой като теб“. Тя спечели шест награди Грами, включително Голямата тройка: песен и запис на годината за „Rolling In The Deep“ “ и албум на годината „21.“

  

  Пълния списък на победителите вижте тук (линк)

   

• Keanu Reeves is the victim of a death hoax

  A rumor that the actor died in a snowboarding accident is spreading, thanks to a fake report from the phony Global Associated News site.

  The phony story, now spreading on Twitter and other social media, claims Reeves had a fatal collision in Zermatt, Switzerland.

  It is 100% false.

  Reeves is NOT dead.

  He’s alive and well.

  This is now at least the second death hoax (Brandon “Lil B” McCartney is first) to get traction since Whitney Houston’s actual tragic death late Saturday.

  It would be nice if the pranksters took some time off from their stupid, insensitive game.

  –––––

  Keanu Reeves’s death hoax: Actor – Keanu Reeves Dies In Snowboard Accident

  Actor Keanu Reeves is reported to have died shortly after a snowboard accident earlier today – February 13, 2012.

  The actor & novice snowboarder was vacationing at the Zermatt ski resort in Zermatt, Switzerland with family and friends. Witnesses indicate that Keanu Reeves lost control of his snowboard and struck a tree at a high rate of speed.

  Keanu Reeves was air lifted by ski patrol teams to a local hospital, however, it is believed that the actor died instantly from the impact of the crash. The actor was wearing a helmet at the time of the accident and drugs and alcohol do not appear to have played any part in his death.

• Бойко Борисов може би ще оттегли подписа на България под АСТА

  Споразумението е писано, когато Меглена Кунева бе еврокомисар за защита на потребителите

   

  Министър-председателят Бойко Борисов може да оттегли подписа на България под международното търговско споразумение АСТА на предстоящото в сряда заседание на Министерския съвет, обяви в неделя лидерът на партия РЗС Яне Янев, цитиран от БГНЕС.

  Янев, чиято партия стана най-ревностният поддръжник на управляващите, съобщи още, че е говорил по телефона с Бойко Борисов и двама обсъдили споразумението и силната негативна обществена реакция у нас, което то предизвика. Само в събота няколко хиляди души организираха протестен митинг с марш в София, едновременно с подобни мероприятия в редица големи европейски градове.

  „След като изслуша нашите аргументи и изказа своите, с премиера стигнахме до извода, че не бива сегашното управление да носи отговорност за безпрецедентно непрозрачните преговори по АСТА, водени от представящи се днес за нови и чисти лица в политиката“, заяви още Янев. Той припомни, че Меглена Кунева, в качеството си на еврокомисар, била подкрепяла приемането на АСТА и не се била обявила в защита на потребителите, въпреки че това е бил нейният ресор.

  „Надявам се след днешния разговор, че лично премиерът Борисов ще инициира изтеглянето на България от това споразумение. По всяка вероятност министър-председателят Борисов ще внесе въпроса още в сряда на заседание на МС, така че българското правителство да гласува оттеглянето на подписа на България под споразумението АСТА“, заяви Янев.

  „Ако това стане, ще бъдем искрено удовлетворени, че правителството се е вслушало в мнението на гражданското общество и партия РЗС“, добави той.

  България е една от 22-те членки на Европейския съюз, които подписаха международното търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA в Такио на 26 януари.

  ACTA третира въпросите за опазването и нарушаването на авторското право, разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти. Споразумението задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права.

  Споразумението предвижда криминализирането на разпространение на стоки и съдържание в интернет с неуредени авторски права, ако това се прави с търговска цел. Това означава, че сайтове, които имат голяма популярност и имат качено съдържание със спорни авторски права, попадат под наказателна отговорност.

  В анализ на Института за модерна политика (ИМП) се казва, че преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин. В този период Меглена Кунева, например, е била част от процеса в качеството си на комисар за правата на потребителите, в т. ч. на интернет-потребителите и е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA.

  Няма данни тя да е повдигала въпроси от гледище на правата на потребителите и в същото време не е предприела нищо, за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа, подчертават от ИМП.

   

  Източник:  Mediapool
  

• Ротшильд не доказал суду, что он не „кукловод Дерипаски“

  Швейцарский банкир Натаниэль Ротшильд проиграл судебную тяжбу против газеты Daily Mail, которая в 2010 году опубликовала статью о его поездке в Сибирь с российским олигархом Олегом Дерипаской и комиссаром Еврокомиссии Питером Мандельсоном, назвав Ротшильда „кукловодом“ крупного бизнеса.

  Иск финансиста о клевете в пятницу был отклонен судом в Лондоне.
  Решение было принято судьей, рассматривавшим дело без присяжных.
  Ротшильд намерен подать апелляцию в Высокий суд.

  Издатель Daily Mail – компания Associated Newspapers – отрицает обвинения в клевете и настаивает на том, что выводы, сделанные авторами статьи, были оправданны. В материале, опубликованном в мае 2010 года, рассказывалось о том, как за пять лет до этого молодой Ротшильд – ему тогда было 33 года – „свел“ олигарха Олега Дерипаску и занимавшего в тот момент пост комиссара ЕС по торговле лорда Мандельсона накануне важной международной сделки, что было, по мнению газеты, некорректно и привело к конфликту интересов.

  Самый богатый человек в России, владелец алюминиевого холдинга „Русал“ Олег Дерипаска как в это время вел переговоры о сделке с Alcoa – крупнейшим производителем алюминия в США, и ему были бы крайне выгодно, чтобы Евросоюз не повышал пошлины на ввоз алюминия. Торговые пошлины – это именно та сфера, за которую отвечал Мандельсон.

  Баня и бильярд

  Натаниэль Ротшильд настаивает на том, что его поездка в Абакан, столицу российской республики Хакасии, в компании Мандельсона, Дерипаски и двоих других мужчин была чисто увеселительной.
  Гости посетили металлургическое производство, сходили в баню, покатались на лыжах, а также поиграли в футбол, хоккей и русский бильярд.

  После отказа в удовлетворении иска Ротшильд распространил заявление. „Я разочарован решением суда, хотя не жалею о том, что инициировал это разбирательство“, – сообщил банкир.

  Представитель газеты Daily Mail заявил, что судья правильно разобрался в деле и пришел к выводу, что Ротшильд действительно поставил под угрозу репутацию своего друга Питера Мандельсона, приглашая его в Россию познакомиться с Дерипаской.

  Банкир хотел таким образом „произвести впечатление“ на российского бизнесмена и „подружить“ Дерипаску с Мандельсоном, предположила газета, однако он знал – или обязан был знать, – что для занимающего высокий пост в Еврокомиссии Мандельсона такая встреча могла быть компрометирующей.

  Тайные мотивы

  „Это было далеко за гранью нормального: русский олигарх везет верховного представителя ЕС по торговле, которого он толком и не знает лично, сажает его в свой личный самолет, везет в свою личную резиденцию, кормит его и поит“ Это создает впечатление, что лорд Мандельсон чем-то обязан хозяину и что он дает зеленый свет [его бизнесу]“, – заявил представитель Associated Newspapers.

  В своем приговоре судья Тагендхэт отметил, что аргументы журналистов, которые трактуют щедрость и „роскошное“ гостеприимство Олега Дерипаски как проявление его бизнес-интересов, имеют весьма веское обоснование.

  „Я не могу поверить в то, что мистер Ротшильд был не способен предвидеть это, когда приглашал лорда Мандельсона в поездку, – заключил судья. – От держателя такого высокого поста, как комиссар ЕС, требуется четкое разграничение между общественной и личной жизнью“.

  В случае удовлетворения иска о клевете Натаниэль Ротшильд мог отсудить у газеты Daily Mail до 1 млн фунтов в качестве компенсации морального ущерба.

  Помимо прочего, в публикации газеты утверждалось, что сделка между „Русалом“ и американской Alcoa в 2005, которой будто бы „посодействовал“ Ротшильд, привела к потере 300 рабочих мест в британской промышленности.

  В заявлении после процесса Ротшильд еще раз указал, что не имел никакого отношения к сделке алюминиевых гигантов и что она „была практически завершена“ еще до того, как они с Мандельсоном даже прилетели в Москву.

   

  Источник:  bbc.co.uk/russian
  

• Спукана ни е работата, а не стената на язовира

  Има един виц от времето на комунизма. Купил Тодор Живков телевизор на своите родители в Правец, за да го виждат по-често, когато говори по партийните трибуни. Отишъл един да ги види какво правят и видял, че телевизорът е счупен. Кво става? – намусил се първия държавен и партиен ръководител, а Маруца, майка му, казала: „А бе, сине, нали знаеш, че когато беше малък и послъгваше, баща ти и имаше навик да та пляска през устата.”

  Не знам дали е здрав телевизорът на родителите на вътрещния ни министър, но вчера (в петък, 10 февруари – б.р.) „Панорама” на два пъти той излъга без да му мигне окото.

  Първата лъжа бе, че неговото министерство не разполагало със законови възможности да реши проблема с язовир „Иваново”. И съответно да предоврати бедствието в Бисер и в околните села. Ако отворим Закона за бедствията, ще видим, че нещата стоят точно обратното. Първо: министърът е натоварен изцяло с контрол за изпълнението на закона. И второ, в чл. 88 пише следното:

  (1)Министърът на вътрешните работи издава заповеди за преустановяване или за временно ограничаване на дейности, ако те застрашават населението.”
  (2) Заповедите по ал. 1 се издават при възникнала опасност от бедствия.
  (3) Заповедите по ал. 1 се изпълняват незабавно.
  (4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

  С други думи, ако стената на язовира е била спукана, на основание на ал. 1 от цитирания член, министър Цветанов е трябвало да издаде заповед за източването му, да уведоми кмета на община Харманли, а така също и средствата за масова информация.

  Другата лъжа на Цветанов бе това, че местната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” е съставила констативен протокол на кмета на община Харманли. Първо не вярвам у нас да се намери полицай, който би поел отговорността да състави протокол за спукана язовирна стена, вместо да наложи акт да установяване на административно нарушение. Второ, за да има такъв констативен протокол, то той би трябвало да има адресат – факторът, отговорен за стопанисването на стената. А както вече стане ясно собственикът на хидротехническото съоръжение е Министерството на отбраната. Така че дори и случайно да има такъв констативен протокол, при всички случаи той е невалиден.

  Разбира се, водещият на „Панорама” спести тези въпроси на министър Цветанов. Със сигурност също ще направят и прокурорите, които разследват случая.

  И спукана ни е работата, а не стената на язовир „Иванов”, както смятат някои.

   

  Пламен Даракчиев,

  Plamski.net
  

• Слава Севрюкова за българите и България

  Цитати от книгата на Христо Нанев за феномена Слава Севрюкова

  „Зеница към Вселената“,  2007

   

  http://youtu.be/Wa4myERggk4
  
  

• Внучката на баба Тонка Обретенова – убита без съд и присъда след 9.09.1944 г.

  Откъс от филма ,,Обретенови – непознатите“, в който се разказва за гибелта на внучката на Баба Тонка Обретенова, Тонка Обретенова-Просеничкова, убита без съд и присъда след 9 септември 1944 г.

  Голямата българка Баба Тонка Обретенова ражда 12 деца, 7 от които остават живи: 5 момчета и 2 момичета. От петимата й синове само Никола има потомство – дъщеря му Тонка Обретенова, станала по-късно Просеничкова. Тя следва медицина в Париж и учи в Агрономическия факултет, и е първата българка с висше агрономическо образование. Работи като агроном в Образцов чифлик край Русе и прави много силно впечатление на съгражданите си с професионалните си умения, знаенето на езици и широката си култура, особено музикална. Русенци я запомнят като председател на младежката културно-просветна организация „Пчелички“ в града и с благотворителната й дейност за Червения кръст.

  Освен като отличен специалист и общественичка, Тонка Просеничкова е запомнена от русенци и като чудесна майка: тя отглежда и възпитава две дъщери – Милкана и Лиляна. Съпругът й Нико Просеничков е директор на мъжката гимназия в Русе. Той е завършил философия в Германия и е сред най-уважаваните русенци. Журналист, главен редактор на сп. „Наше семейство“, истински интелектуалец, патриот, изключително честен и принципен човек. Заради тази си честност и принципност след 9.09.1944 г.е убит от комунистите. Като директор на гимназията веднъж прави забележка на един от своите учители – някой си Илия Ташев – за това, че има непристойно поведение и не крие от учениците си, че посещава публични домове. След 9.09.1944 г. този даскал става шеф в милицията и решава да си отмъсти на директора, че го е унижил. Пише донос до „Народния съд“ и репресивната машина се задейства.

  В нощта на 2 срещу 3 ноември 1944 г. в местността Балюв дол между русенските села Щръклево и Нисово се чуват гърмежи. Районът е отцепен от милицията и никой не знае какво става там. На сутринта местни овчари виждат кръв по земята и следи от куршуми по дърветата. Дни по-късно диви кучета разравят пръстта на масов гроб и оставят след себе си разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намират и прибират, е мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела. След време се разбира, че е на Н. Просеничков. На 30 март 1945 г. Русенският „народен съд“ го осъжда на смърт, конфискация на 3/4 от имота и 50 000 лв. глоба.

  Заедно с него е убита и съпругата му Тонка Просеничкова. Гробът й остава неизвестен. Децата й имат трудна съдба и също са жертва на репресии. От ужас Милкана заболява от менингит и умира след кратко боледуване на 1.02.1945 г.Лиляна е изпратена в концлагер в Разградско.

  През 2008 г. БСП – лидерът С. Станишев обявява баба Тонка за ,,социалистка“, с което предизвиква гневното възмущение на далечните й потомци.

   
  http://youtu.be/bwuw42WFtUQ

   

• За Църквата и нейната двойствена историческа памет

  Кризата с досиетата на висшето духовенство извади на повърхността някои отдавна прикривани проблеми на Българската православна църква. Мълчанието за комунистическото минало в годините на прехода, сега, след оповестяването на тези агентурни списъци, създава впечатлението, че Църквата се е превърнала в казионна организация. Официалната реакция на Св. Синод се сведе до мълчание, а това отново даде път за спекулации и слухове, които съпровождат обществения интерес към висшето духовенство от десетилетия. Митрополитите дори не успяха да се възползват от чистото минало на патриарха, за да защитят по някакъв начин публичния образ на Синода. Всъщност, кризата с досиетата и последвалото я знаково мълчание направи явни два свързани проблема, без чието решение Църквата трудно ще успее да възстанови публичния си авторитет: единият е антиисторизмът на висшето духовенство, а другият – опасенията, че те продължават да са податливи на опитите за инструментализиране на Църквата.

  Защо антиисторизмът е проблем? Защото повече от двадесет години след края на комунизма висшият клир продължава да не може да осмисли комунистическото си минало. Когато става дума за модерната история на Българската православна църква, обикновено се акцентира върху славните години на Българската екзархия, а периодът на тоталитарен контрол върху църковния живот остава забулен в мълчание. Дори обявяването на модерната Българска патриаршия е често пренебрегван факт, ограничен в рамките на официалните и често официозни чествания. Създава се впечатлението, че комунистическият период в историята на Църквата сякаш не е съществувал. За него могат да се видят и чуят предимно пикантни факти за една или друга личност, разпространявани или описвани от лично засегнатите участници в събитията. Представителите на висшия клир подсилват усещането за исторически хиатус, като почти никога не говорят за своите предшественици на митрополитските катедри, а още по-рядко – за непосредствените си предшественици.

  Така се изгубва и представата, че Църквата е жертва, а не сътрудник на комунистическия режим. Загубва се и паметта за нейни достойни представители, оказали съпротива на комунистическия режим.

  Насоките за „овладяването” на Църквата са зададени от Георги Димитров през 1946 г. в неговата прочута реч в Рилския манастир. През този период новата власт се опитва да избегне прекия сблъсък с висшето духовенство. В речта си Димитров се опитва да намери мястото на Православната църква в комунистическата държава. Открива го в нейната роля на пазител на националното единство в годините на османското владичество: „Нашата православна църква, за разлика от някои други църкви, има исторически заслуги за съхранение на националното чувство и самосъзнание на българския народ”. Но го има и другото – цялата реч е изпълнена с неприкрити заплахи към „свещенослужителите предатели, негодници, юди от гледна точка на националните интереси на българския народ”. Враждебното отношение на Димитров към православната йерархия може да бъде обяснено не само с атеистичната идеология, която той изповядва, но и с неговия протестантски произход. Две години по-късно – през 1948 г., под влияние на майка си, Димитров сключва религиозен брак по протестантски обряд с втората си съпруга Роза Флайшман. По ирония на съдбата, той е венчан от пастор Зяпков, който година по-късно ще се окаже сред основните подсъдими в делото срещу протестантските пастори. А още по-голямата историческа ирония е в това, че през 70-те и 80-те години в речника на Държавна сигурност с термина „секти” са обозначавани всички традиционни протестантски изповедания. От тази гледна точка излиза, че ДС би трябвало да определя Димитров като „сектант”. Този пример е само едно доказателство за това колко бързо са се променили обществените представи за Църквата през комунизма и колко драматично пропагандата е успяла да изличи историческата памет за християнството.

  През 50-те и 60-те години маргинализирането на Църквата далеч не е толкова лесна задача, колкото изглежда днес, когато са видими резултатите от тази атеистична политика. Съпротивата на Църквата срещу комунизма е всеобща и на всички равнища. На репресии, обаче, са подлагани предимно свещениците: в началото на 50-те години поне 10% от всички православни свещеници са изпратени в лагери или затвори, а през 1948 г. е убит един от водачите на опозицията в Синода – Неврокопският митрополит Борис. Но това не успява да пречупи опозицията сред висшето духовенство. Комунистическата власт заварва по същество същия състав на Синода, който взима участие в кампанията по спасяването на българските евреи. В този момент сред митрополитите има забележителни духовници, известни със своето високо образование, широки международни връзки и авторитет сред вярващите. Най-открояваща се е личността на Софийския митрополит, а сетне и екзарх Стефан, но със същата сила това се отнася и за почти всички други членове на Синода – Пловдивския Кирил и Доростоло-Червенския Михаил.Не по-малко авторитетен е и Врачанският митрополит Паисий, провел като наместник-председател на Синода в периода 1949-1951 г. най-тежките преговори с властите по новия устав на Българската патриаршия. А сред най-опасните противници на властите се нарежда днес забравеният Видински митрополит Неофит – изминал цялата църковна йерархия от овдовял свещеник до наместник-председател на Св. Синод в продължение на почти петнадесет години (1930-1944 г.). Той умира през 1971 г. на 102 годишна възраст, след като е заемал митрополитската катедра в продължение на 56 години, като през целия  комунистическия период внимателно е следен от тайните служби. Дори близките до него духовници трайно са подозирани в „реакционност”, поради което се налага след смъртта му Държавна сигурност да проведе специално мероприятие, за да предотврати опасността той да бъде наследен от уважавания от местната общност негов викариен епископ Антоний.

  Въпросът за разработките на Държавна сигурност срещу представителите на висшето духовенство често остава в сянката на списъците, оповестявани от Комисията по досиетата. Това е резултат от цялостната философия на закона, чиято цел е да осветли сътрудниците на ДС, които продължават да заемат публични длъжности в годините на прехода. Законът, обаче, прави достъпни и разработките срещу жертвите на Държавна сигурност, които могат да се ползват със съгласието на техните наследници. Тези разработки са достъпни и за изследователите, които, обаче, трябва да спазват ограничителни правила при тяхното цитиране. Нещо, което силно ограничава достъпа до разработките срещу висшите духовници през комунизма, защото става дума за монаси, които нямат наследници. За тяхната памет би трябвало да се борят техните духовни наследници, които заемат същите митрополитски катедри. Архивите крият многобройни доказателства за достойното поведение на тези архиереи, както и редица данни за методите, използвани от ДС за подчиняването на висшето духовенство. В една от тези разработки срещу виден „реакционен” член на Синода подробно е описан неуспешният опит за неговото вербуване след придобиването на „компрометираща информация”. Държавна сигурност разработва специално мероприятие, чиято цел е при митрополита да бъдат пратени жени, които да успеят да го фотографират в неприлична ситуация, с която след това той да бъде изнудван. Резултатите от операцията остават неясни, но разработката срещу този митрополит продължава още десетилетия и заема няколко тома. Подобен е случаят с обекта на разработката „Фанатик” – Левкийският епископ Партений. В делото му подробно е описан неуспешният опит за неговата „вербовка” – той е бил буквално отвлечен от софийска улица и закаран на скрито място, където с него е проведена „вербовъчна беседа”, завършила с категоричен отказ. Архивите крият и още много други, не по-малко драматични случаи. В средата на 50-те години Държавна сигурност често се оплаква от ненадеждността на агентите от църковните среди, защото голяма част от тях скоро след привличането им сами се „разконспирирали”, което правило сътрудничеството с тях безпредметно. Разбира се, това не се отнася за всички сътрудници на ДС от средите на Църквата, тъй като точно в този период са вербувани и някои от най-важните агенти на тайните служби, активни поне до края на комунизма.

  Причината за твърдостта на тези духовници в първите години на комунизма трябва да се търси основно в подкрепата, която те получават от страна на църковната общност, включително и от страна на митрополитите. До началото на 60-те години Св. Синод внимателно следи съдбата на свещениците, изпратени по затворите, и всяка година пише пространни изложения до държавните власти с искания за тяхното помилване. А държавата от своя страна често се оплаква, че тези митрополити се опитват да подслонят в епархиите си „бивши хора” или реакционно настроени свещеници.

  Православната църква е жертва на комунистически режим далеч не само през 50-те или 60-те години, но и в годините на „развития социализъм”. И тогава жертви, но този път на административни репресии, са предимно представители на нисшото духовенство. Най-голямото доказателство е кампанията за налагане на гражданските ритуали от началото на 70-те години, чрез която е атакувано най-личното пространство на хората. Със сигурност, архивите на ДС крият данни и за много свещеници, пострадали през този период – до момента са известни най-малкото два случая на свещеници, опитали се да разпространят известното писмо на Солженицин до руския патриарх, които веднага след това са били „профилактирани” от Държавна сигурност. Всъщност, в този период дори и най-малкият опит за съвестно изпълнение на свещеническото служение се оценява като съпротива срещу режима. Неслучайно през 1984 г. един от служителите на Комитета по църковни въпроси заявява, че „най-добрата дейност на свещеника е да бездейства”.

  Загубата на тази историческа приемственост между старото поколение митрополити и настоящето поколение висши духовници е сред основните причини за антиисторичността на днешния висш клир. Възстановяването на тази историческа приемственост и на историческата памет за тези хора би бил и най-силният аргумент срещу обвиненията, че Църквата е била „превзета” през комунизма. Реабилитирането на свещениците, пострадали заради вярата си, ще помогне и за възстановяването на чувството на общност между висшия и нисшия клир, което на много места днес изглежда разрушено. Може да се допусне, че преди да бъде оповестен списъкът на Комисията по досиетата за днешния висш клир, мнозина днешни митрополити са се чувствали притеснени от „тежката сянка” на своите предшественици. Сега, след като този списък е публичен факт, точно сянката и паметта за тези духовници може да помогне на Църквата да преодолее кризата.

  Възстановяването на историческата памет би бил и един от най-силните аргументи срещу опитите за инструментализиране на Църквата – проблем, който днес изглежда също толкова реален, колкото и в годините на тоталитаризма. Защото ако в годините на комунизма съществува единна визия за това как може да бъде използвана Църквата (с акцент върху нейния национален характер), днес има най-различни визии и очаквания от различни обществени групи, което прави тази опасност още по-голяма. Инструментализирането на Църквата в епохата на развития социализъм, тоест, опитите тя да бъде интегрирана в комунистическата държава, е сред най-лукавите прийоми за нейното овладяване. Опитът Църквата да бъде използвана за конкретни национални цели предоставя така търсеното днес оправдание за дейността на оперативните работници и притъпява съвестта на привлечените секретни сътрудници. Но по този начин универсалното послание на християнството се свежда до ограничени национални каузи, които обричат Църквата на провинциалност и изолация.

  Съществуващите днес разнопосочни обществени очаквания към Църквата трудно могат да бъдат примирени или обединени. За едни Църквата продължава да бъде „пазител на българщината”, за други – просто „обреден дом”, за трети тя трябва да бъде стожер на консерватизма в консуматорското общество. А най-видимата опасност се крие в това, че зад пожизненото служение понякога се оказват скрити пожизнени бизнес интереси, които също се опитват да оказват влияние върху църковния живот и нарушават автономията на църковната институция.

  Отварянето на досиетата на висшия клир може да стане повод за нарушаването на дългото мълчание на висшия клир по всички тези въпроси. Както и за обръщането на цялата Църква към травмите от миналото, които засягат не само висшето духовенство, но и цялото общество. И не на последно място, ще разбие обществени стереотипи, които в една или друга степен продължават да бъдат доминирани от скрити националистически представи, наложени от Държавна сигурност. И днес Зографският манастир продължава да бъде възприеман предимно като „национална светиня”, а не като действащ манастир. Всички знаят, че манастирът съхранява оригинала на „История славянобългарска”, но малцина са наясно с историческото значение на „Служебника на патриарх Евтимий”. За мнозина българските църковни общности в чужбина продължават да бъдат предимно „землячески дружества”, чиято цел е съхраняването на българския език и националната идентичност на новите българските емигранти. Но това е по същество израз на същата инструментализирана визия за Църквата, защото тя я натоварва с очаквания, които всъщност са от компетенциите на държавата. Заемането на категорични позиции по тези въпроси от страна на висшия клир вероятно ще доведе до спад на рейтинга на Църквата в класацията на „държавните институции”, тъй като няма да могат да бъдат задоволени всички тези разнопосочни обществени очаквания. Но, от друга страна, така ще бъде защитена църковната автономия, за която толкова се говори в последно време.

   

  Момчил Методиев,

  в. „Култура“
• Българите излизат на протест срещу ACTA

  Протести срещу приемането на Търговско споразумение за борба с фалшификациите – ACTA се организират в София, Варна, Бургас, Пловдив, Кърджали, Хасково, Ямбол, Разград, Русе, Габрово, Велико Търново, Казанлък, Стара Загора, Пазарджик, Видин, Перник и Сандански. Протестното шествие в столицата е с началната точка от Пилоните на НДК в 11:00 часа. Шествието ще мине по булевард „Витоша“ – булевард „Тодор Александров“ – площад „Независимост“ – булевард „Цар Освободител“ и ще се спре на площада пред сградата на Народното събрание.

  Едно от най-многочислените събития на противници на ACTA във Facebook, носещо името „Протест срещу приемането на ACTA в България“, вече има близо 54 хиляди привърженици, които са заявили, че ще присъстват на протеста. Групата в социалната мрежа „Ние казваме „НЕ“ на ACTA! / Bulgaria says „NO“ to ACTA!“ има близо 23 хиляди членове, където дори собственици на сайтове заявяват, че ще ги спрат за ден в знак на протест. Онлайн общността Avaaz откри подписка срещу спорното споразумение, в която до момента са се подписали над 2 милиона души. Европейската петиция „Кажи „НЕ“ на АСТА“ е събрала над 3,5 хиляди подписа.

  Организаторите на протестната демонстрация срещу АСТА заявяват, че протестът им ще бъде мирен. Те призовават участниците да носят собствени плакати, но свързани само и единствено с ACTA. Организаторите са категорични, че няма да допускат никаква друга политическа агитация, и въпреки че ще се раздават хартиени маски на Anonymous, като част от хореографията на самия протест, те напомнят, че при искане от полицията, маските ще бъдат свалени.

  БГНЕС припомня, че на 26 януари тази година, представителите на 22 страни – членки на ЕС, сред които и България, подписаха на среща в Токио Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА). Новината за това, че България подкрепя противоречивото търговско споразумение за дни обиколи интернет пространството и предизвика негативната реакция на редица граждани, потребите в интернет, неправителствени организации, блогъри, музиканти, кинаджии и политици. Anonymous дори хакнаха интернет страницата на българската организация за авторски права ПРОФОН, която заедно с още няколко организации като Музикаутор, Театъраутор, Артистаутор, както и продуцентски компании се обърнаха на 3 февруари с отворено писмо до председателя на НС и министри в подкрепа на АСТА. /БГНЕС /

   

• Храната в България – най-скъпа

  

   

  Харчовете за манджа в Западна Европа значително по-тънки

  38 лева пълнят БГ хладилник на седмица

  14 на сто от минималната работна заплата отиват за мляко, месо и яйца

  Седмичните разходи за храна на едно обикновено българско семейство, което не слага на масата си луксозни и екзотични манджи, излизат значително по-високи, отколкото на хората в Западна Европа, показва проверка на „Монитор”. Оказва се, че едни и същи покупки, които направиха за седем дни няколко български семейства в различни части на континента, стопяват най-много средства от доходите на хората, които са в нашата страна. Около 14 на сто от минималната работна заплата у нас, която е 270 лева, отиват за покупката на литър прясно мляко, четири кисели млека, по кило пиле и свинско месо (котлет), 6 яйца, килограм кренвирши, половинка кашкавал, 3 хляба и по килограм домати и ябълки. Тези стоки струваха 38,68 лева в България, като

  пазаруването беше предимно на промоция

  В търсене на по-евтини храни се впуснаха и кореспондентите ни в Западна Европа. Оказа се, че за немеца са достатъчни 29,25 евро за същите продоволствия. В тази страна няма официално обявена минимална работна заплата, но отскоро се водят дискусии по този въпрос, ако мине предложението на управляващите, най-малката почасова ставка ще бъде 7,79 евро. В нашия случай това означава, че човекът с най-ниска заплата ще похарчи 2% от месечните си доходи за тези покупки. Под два процента от минималната работна заплата ще даде и белгиецът, който е решил да пазарува изброените храни, защото за тази кошница с покупки излиза 28 евро, а най-ниската заплата в тази страна е 1498 евро. На Острова пък за същите покупки ще отидат 31,13 лири, което е 2,59 на сто от най-ниските трудови доходи в Обединеното кралство, които са 1200 паунда.

  Оказва се, че нашите хора стават все по-предприемчиви и често от едно пиле излизат по две-три манджи. Бялото месо задължително се отделя за фрикасе или яхния, от крилата и кожата излиза супата, а бутчетата може да се изпекат с ориз или картофи.

  Разходката в берлинските супермаркети показва, че да се нахраниш в немската столица, съвсем не е мисия невъзможна, дори за хората с по-ниски доходи. За 600 г свинско месо за готвене е достатъчно да заделите по 2,75 евро, а

  бутилка олио може да се вземе за 1,11 евро
  
  когато е на промоция. Германците също избират стоките в акция, сочат наблюденията на тамошните търговци. За да похапнат пресни ягоди от Мароко, берлинчани дават по едно евро за четвърт кило, а половинка пресни броколи е 88 евроцента. В магазините литър кола е 0,39 евро, а каса бира с 20 стъклени бутилки по половин литър е 9,99 евро, което означава, че шишето излиза по 50 цента или 1 левче.

  За гостите на мразовития Берлин вероятно предизвикват почуда големите букети с цветя и саксиите, които местните носят, но и за това си има обяснение. Саксия с пищно разцъфтяло каланхое е по 1,99 евро, а само 99 цента са достатъчни за луковица разцъфтял зюмбюл. За сравнение вече доста опърпани лалета в саксия у нас струват по четири лева, а за каланхоето трябват пет лева.
  

   

  Паулина Йоргова,

  в. „Монитор“

  (Със съкращения)

• Борисов настоял и пред пратеника на Хилари, че природата е приоритет

  Премиерът Бойко Борисов се срещна днес със специалния пратеник на държавния секретар на САЩ по енергийните въпроси за Евразия Ричард Морнингстар, съобщи правителственият пресцентър.

  След посещението на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън той пристигна у нас със задачата да убеди българските институции как могат да се комбинират нови енергийни проекти и опазване на околната среда относно добива и проучването на шистов газ.

  Пред него Борисов отново защити тезата, че приоритет на правителството е съхраняването на природата.
  „Оставянето на българската природа в състояние, в което следващите поколения ще могат да я ползват, е на първо място, а след това са финансово-икономическите ползи”, заяви премиерът по време на срещата.

  От своя страна Ричард Морнингстар се ангажира САЩ да предоставят на страната ни най-новите изследвания, подробности по технологията и опита при експлоатацията на находищата на газ от шисти.

  Относно изграждането на АЕЦ „Белене“ Бойко Борисов заяви, че в момента кабинетът изчаква консултантът HSBC да завърши своя доклад относно целесъобразността на проекта.
  „До настоящия момент този проект струва на българските данъкоплатци 1,39 млрд. лв.“, допълни премиерът.

  Специалният пратеник на държавния секретар на САЩ по енергийните въпроси за Евразия заяви, че подкрепя усилията на страната ни за постигане на енергийна сигурност и енергийна ефективност.
  „Подкрепяме реализацията на всеки проект, който ще осигури диверсификация на доставките на Балканите“, допълни Ричард Морнингстар.

  Енергийната сигурност на България, енергийната ефективност, диверсификация на доставките и изграждане на междусистемните газови връзки със съседни държави бяха сред темите, обсъдени по време на срещата.

  Премиерът Борисов информира Морнингстар, че преговорите и съвместните действия с Турция, Гърция и Румъния за изграждане на интерконекторните връзки между страните са в напреднала фаза и очаква строителството им да започне до края на настоящата година.

  Ричард Морнингстар раговаря и с президента Росен Плевнелиев в сряда. По време на срещата президентът Плевнелиев заяви пред Ричард Морнингстар, че България е решена да постигне енергийна независимост, съобщи президентския пресцентър. Държавният глава подчерта, че въпросът за сигурността на енергийните доставки е ключов за страната ни и има важно значение при вземането на решение от страна на чуждестранните инвеститори за установяване у нас. “Това налага на България да търси диверсификация на трасетата за пренос на енергоресурси и либерализирането на енергийния сектор”, отбеляза президентът.

  Ричард Морнингстар заяви, че европейските страни се нуждаят от пълна прозрачност и диверсификация в енергийния сектор. Той подчерта, че като независима страна България следва да определи приоритетите си в ядрената енергетика, газовите доставки, развитието на възобновяемите енергийни източници и други алтернативни източници на енергия.

  На срещата бе отбелязан стремежът на България да ускори работата по свързването на газопреносната мрежа на страната с тези на съседните държави. Обсъдено бе и значението на проектите за пренос на енергоресурси към Европа, попадащи в рамките на т.нар. “Южен коридор”. Росен Плевнелиев и Ричард Морнингстар се обединиха около тезата, че е в интерес на Европа да бъдат реализирани колкото се може повече от тези проекти.

   

  Източник:   в. „Сега“
  

• „Ще се пенсионираме ли някога в Америка? – Част трета

  Кои алтернативи на социалното пенсионно осигуряване работят и кои не

   

  Здравейте отново на всички читатели, на всички мои приятели, и – не на последно място – искам да поздравя моите родители, които също четат статиите ми и ми задават много интересни въпроси. В последните две седмици имах възможността да се запозная с много от Вас, драги читатели, и се радвам, че намирате информацията, която Ви представям,
  за полезна; и имате въпроси, на които разбира се аз се стремя да отговарям, но винаги можете да се обърнете лично към мен, ако намерите за нужно.

  Днес ще се опитаме да разгадаем всички митове и легенди относно корпоративните пенсионни планове и все по-популярните: 401k и 403b.

  КОРПОРАТИВНИТЕ ПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ

  След „революцията“ на Американските корпорации много от компаниите тук започват да предоставят различни услуги, от които техните работници да могат да се възползват като здравни застраховки, платени почивни дни и корпоративни пенсионни фондове.

  Схемата, по която работят тези фондове, е така измислена, че да дава шанс на работодателя да предоставя безвъзмездно осигуряване на работника за времето, през което той ще е в пенсионна възраст, като по този начин правителството дава таксови преимущества на цялата корпорация и стимулира нейното развитие. В този вид пенсионен план работникът не е задължен да вкарва свои лични пари, компанията може да е единствената, която го прави и определя възрастта и сумата, която този човек може да получи в бъдеще.

  Всичко звучи прекрасно до момента, в който хората разбраха, че тези планове не са гарантирани и могат да бъдат ликвидирани от тези корпорации, та дори и правителствени организации, и съществува огромна възможност да не получат парите, които им се полагат. Тайната, която никой открито не иска да разкрие е, че повечето от тези пенсии бяха инвестирани в недвижимо имущество и бондове в така наречените hedge funds, които са доста по-рискови от нормалните mutual funds (взаимни фондове), за които вярвам повечето от Вас са чували и за които ще говорим малко по-късно в детайли.

  Корпоративните пенсии днес бяха надеждата на много работници за по-светло бъдеще, но за жалост много голяма част от тях фалираха в последните 5 години и принудиха хората да продължат да работят или да търсят начини за спестяване, за което в някои случаи е доста късно вече.

  401k и 403b – ПРАВИЛНАТА СТЪПКА КЪМ РАЗРЕШАВАНЕ НА КАЗУСА… НО САМО ЗА НЯКОИ ХОРА

  Имам чувството, че колкото повече говорим за темата „пенсиониране и инвестиране“, то толкова по-обширна става тя и толкова повече въпроси може би искате да задавате към мен. Не се притеснявайте да го правите, защото все пак това е важна част от Вашето бъдеще, а било то дори и бъдещето на децата Ви.

  401k и 403b са два от най-коментираните и разпространени опции за пенсиониране сред сегашното общество, и те се влияят главно от това къде са инвестирани парите в тях или, директно казано, от акциите и бондовете на взаимните фондове (mutual funds), които те използват.

  Разликата при тях е следната: 401k е предвиден за хора, работещи в корпорации и компании, които се стремят към печалба (for profit); и това са мнозинството от компаниите, до които ние имаме достъп днес, с няколко основни изключения. Тези изключения са болници, поликлиники, домове за стари хора, училища, църковни организации и някои правителствени служби. Заради тази разлика работещите там попадат под друг таксов код, наречен 403b.

  Преимуществото на 401k и 403b е такова, че голяма част от компаниите все още предоставят суми, от които ние можем да се възползваме. Например, ако аз имам 401k или 403b и слагам по $100 на месец в този фонд, компанията също инвестира заедно с мен същата сума или понякога половината от нея, в зависимост от нейните корпоративни правила.

  Това звучи доста добре, като се има предвид, че тези пари, които се дават от компанията, са във вид на бонус, който ние никога няма да получим, ако първо ние не вкараме дадена сума и задвижим програмата.

  Най-големият проблем с този вид планове е, че компанията или корпорацията не се интересува от възвръщаемостта на Вашата или тяхната инвестиция и не предоставя достъп до адекватна информация и персонален съветник. Целта на компаниите е просто да използва таксовите преимущества, които им се дават, след като те подпомагат и окуражават работната си ръка да инвестира за пенсионно осигуряване, и по този начин подпомагат икономиката на страната и стоковата борса.

  Всеки 9 от 10 човека, които са ме помолили да разгледам пенсионните им опции и планове, не са имали достъп до персонален съветник, който би трябвало да им бъде осигурен от техният работодател – а те имат правото на такъв в случай, че инвестират пари на стоковия пазар, под каквато и да е форма. В резултат на тази липса на запознат човек повечето хора не съумяват да подберат точните фондове – и в периода, в който те инвестират или са поставени под огромен риск да загубят част от парите си, или не могат да възползват от стоковия пазар по най-добрия начин – да съберат възможно по-голяма сума до пенсиониране или докогато искат да използват парите събрани.

  Друг основен проблем съществува при напускането Ви на дадена компания или промяна на работното място, след като вече имате такъв 401k или 403b, както и липсата на информация как да се процедира с парите, събрани в този акоунт. Много хора, които не знаят към кого да се обърнат, четейки статиите тук ми се обаждат и молят за съвет как да избегнат евентуално наказание и таксация на тези пари, в случай, че са сменили работата си.

  Трябва да знаете, че преди 59 и половина години, всеки долар, който бъде изтеглен от 401k или 403b, подлежи на 10% наказание за неспазване на пенсионно-осигурителния кодекс и пълна таксация на парите, включително и лихвата (ако има такава), която се е натрупала на сумата инвестирана. В такъв случай наказанието за преждевременно теглене на тези пари би Ви струвало около 30% или, по-ясно казано, 30 цента на всеки 1 долар! Доста е болезнено!

  За да се избегне това, трябва да се направи една транзакция, която се нарича „rollover“ (прехвърляне), и се преместят парите при новия Ви работодател или Traditional IRA фонд. Но каквото и да правите, не използвайте своята лична или друга банка за това, заради техните наклонности да Ви предлагат нисколихвени акаунти и да играят с парите Ви на борсата, или да ги вкарват във високолихвени кредитни карти, от които те се стремят да печелят на гърба на хората, доверили им се с парите си.

  Искам да съм напълно честен с Вас и да Ви споделя, че исках днес да поговорим малко повече и за Traditional и Roth IRA, но не искам да Ви давам информацията в много големи дози, за да може по-лесно да разберете и да имате време да дискутирате всички тези нови, за някои от Вас, термини и възможности. Все пак мисля, че щом сме започнали да разгадаваме този пъзел, наречен „пенсионно осигуряване“, трябва внимателно да следим различните аспекти от него, за да се възползваме от преимуществата му. Освен това Вие имате достъп до мен по всяко време за въпроси, препоръки и дори забележки, които винаги съм готов да изслушам.

  За въпроси и идеи можете да пишете или да се обаждате на директната ми линия 224-522-2413 или да пишете на директната ми електронна поща [email protected]м.

   

  Ангел Сапунджиев,
  в. „България Сега”
  

• БТПП за издаването на сертификати за форсмажор

  ИЗДАВАНЕ НА СЕРТИФИКАТИ ЗА ФОРСМАЖОР ОТ БТПП

   

  Във връзка с непрекъснато постъпващите в БТПП запитвания за издаване на сертификати, удостоверяващи бедствената ситуация, които да представят пред партньорите си за освобождаване от отговорност при забава в изпълнението на търговски договори, информираме, че:

  Палатата издава такива сертификати, които се основават на официални документи, издадени от независими органи (министерства, общински власти и др.), доказващи форсмажорното обстоятелство и периода/продължителността на събитието.

  За улеснение на предприемачите по осигуряване на тези документи и с оглед опростяване на процедурата следва.

  1.   Потърпевшите фирми незабавно да уведомят своите партньори за наличието на такива форсмажорни обстоятелства;

  2.   Да предприемат необходимите действия за издаване на сертификат за форсмажор.

  БТПП е поискала от съответните институции и министеества да изпращат КОПИЯ от всеки документ, с който се въвеждат различни видове забрани. Така най-бързо ще могат да бъде спестено време на отделните фирми за търсене и получаване от администрацията на документи за всеки отделен случай.

   

  П О Д Р О Б Н А    И Н Ф О Р М А Ц И Я

  ЗА ИЗДАВАНЕ НА СЕРТИФИКАТИ ЗА ФОРСМАЖОР ОТ БТПП

  Българската търговско-промишлена палата напомня, че издава сертификати за форсмажор на български търговци за освобождаване от отговорност за неизпълнение или забавено изпълнение на търговски договор, вследствие възникнала „непреодолима сила” (форсмажор).

  Форсмажорни обстоятелства са: природни бедствия (поройни дъждове, наводнения, снегонавявания, виелици, градушки, земетресения, свлачища и др.); блокади (на пътища, граници и др.); пожар; производствени аварии; войни; правителствени забрани; стачки и др.

  Под „непреодолима сила” (форсмажор) се разбира обстоятелство/събитие от извънреден характер, което е възникнало след сключване на договора, не е могло да бъде предвидено и не зависи от волята на страните.

  За установяване на „непреодолима сила”, трябва да са налице следните признаци:

  – обстоятелства/събития, възникнали след сключване на договора;

  – тези обстоятелства да са непредвидими или непредотвратими;

  – от извънреден характер и

  – да е налице причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение на договорното задължение.

  Сертификатът за форсмажор се издава въз основа на писмено заявление от български търговец, към което се прилагат следните документи:

  – официален документ издаден от независим орган, доказващ форсмажорното обстоятелство и периода/продължителността на събитието. БТПП консултира търговците за това, кой независим орган удостоверява съответното възникнало непредвидимо обстоятелство, в зависимост от естеството му.;;

  – копие на сключения договор със съответните данни за срок и начин на изпълнение;

  – справка от името на търговеца за размера на неизпълнението, изразена %,  или по друг начин, в зависимост от спесификата на договора;

  Чрез издадените сертификати за форсмажор Палатата ефективно помага на фирмите и им спестява заплащане на неустойки.

  Сертификатите за форсмажор, издадени от БТПП са международно признати и се приемат като доказателство и от международните арбитражни институции, поради стриктното спазване на унифицираните правила за издаването им, както и позициите на търговските палати по света и съществуващата обичайната практика.

  Сертификатът за форсмажор се издава от БТПП на български или на чужд език, в зависимост от искането на клиента.

  Палатата предлага на българските фирми препоръчителна клауза за форсмажор, която да включват във външнотърговските си договори. Текстът е публикуван на сайта на БТПП в ИНТЕРНЕТ www.bcci.bg/bulgarian/uslugi/member_certificates_fm.htm

  Липсата на клауза за форсмажор в договора не е причина БТПП да откаже издаване на такъв сертификат.

  За допълнителна информация може да позвъните на тел. 8117476; 8117551, e-mail: [email protected]; [email protected] .

   

  Васил Чобанов,

  специалист Връзки с обществеността и външни комуникации

  при БТПП

• Некво никво

  Разказ от Иво Сиромахов

   

  Над мрачните панелни блокове на «Люлин» падаше здрач. Йорданка Т. дояде филията с лютеница и написа във фейсбук: 4ao az otiwam na nekfo parti. Трима души лайкнаха статуса й.

  Йорданка Т. отвори гардероба и започна да се накурвя. Прашките прозираха под белия панталон, сутиенът подпираше толкова мощно гърдите й, че те всеки момент щяха да изскочат под напора му. Гримът й беше агресивен, като на евтина проститутка.

  Йорданка Т. не искаше да е евтина проститутка.
  Тя искаше да е известна.
  Искаше жълтите вестници да пишат за нея.
  Искаше Благой Георгиев да й вика «здрасти», като я види.
  Искаше, като отиде на чалготека, Азис да я поздрави по микрофона. Да каже: следващата песен е специален поздрав за Дани. Не за Йорданка, а за Дани.
  Йорданка Т. не харесваше името си. Смяташе го за селско. С такова име как ще пробиеш в хайлайфа…

  Йорданка Т. искаше да е част от хайлайфа.
  Тя не искаше да работи, защото знаеше, че с работа в България няма да прокопсаш. Родителите й цял живот са блъскали от сутрин до вечер. И кво? Нищо. Майка й няма пари за едни ботуши, ебаси.
  Йорданка Т. не искаше и да учи, щото за кво да учи? В хайлайфа никой няма да те пита колко е седем по девет.

  Йорданка Т. беше заслепена от блясъка на известните. Веднъж видя на живо една от Златките и се разтрепери от вълнение. Искам и аз да съм като нея, шепнеше, искам и аз да съм като нея…
  Друг път видя Валери Божинов, който играеше кючек с други изтъкнати спортни деятели. Боже, колко е сладичък, помисли си Йорданка Т. и цяла вечер не свали поглед от него. По едно време й се стори, че и той я погледна и копнеещото й люлинско сърчице радостно се разтупка.
  Йорданка Т. не беше общувала лично с никой от българския хайлайф и нямаше как да знае, че зад лъскавите фасади се крият човешки развалини. Тежките им парфюми не можеха да подтиснат натрапчивата миризма на цървули.

  Йорданка Т. си даваше сметка, че може да влезе в тия среди единствено по полов път. Знаеше, че вагината й е ценен актив. И че ако извади късмет, би могла да я продаде на добра цена.
  Йорданка Т. имаше много модели за подражание. Тя гледаше всички риалити програми, в които плътта среща капитала – «Милионер търси жена», «Курви търсят спонсор», «Зоофил търси козичка»…
  Тези предавания й създаваха усещането, че на пазара има голямо търсене на свежа плът, но това беше илюзия. Истината бе, че предлагането на срамни устни надвишава многократно свободните капитали в мъжките портфейли.

  Йорданка Т. не искаше много от живота – стигаше й някой да я измъкне от спарените люлински панели и да й купи малко апартаментче в центъра. Малък автомобил, за да ходи с него на фризьор и двеста-триста лева на ден, да си харчи в мола.
  Обаче все не попадаше на точния човек.
  Първото й гадже я биеше, второто го вкараха в затвора за продажба на наркотици, третото изчука всичките й приятелки.
  Не броеше авантюрите за по една нощ. Те бяха по-скоро за имидж и не й носеха почти никакви финансови постъпления.

  Йорданка Т. се качи на таксито й му каза да кара към Син Сити. Бакшишът я изгледа с неприкритата омраза на човек, който знае, че никога няма да чука такава жена. «Мама ви дееба, курвенска», помисли си.
  Йорданка Т. слeзe пред заведението и се заизкачва по стълбите. Стори й се, че единият мъж от охраната й кимна. Но всъщност кимването не беше за нея, а за жената, която вървеше зад нея – известна шивачка, която настояваше непременно да я наричат «дизайнерка». Прическата на шивачката беше потресаваща – приличаше на щраус, който току-що е преживял яростна атака от цяло ято грабливи птици.

  Йорданка Т. застана до бара, поръча си натурален сок и се заоглежда. Дали пък някой няма да ме почерпи? Погледът й шареше по вип-сепаретата. В тях разпускаха няколко провалени футболисти, един висш полицай, един наркотрафикант и двама депутати. Но Йорданка Т. беше закъсняла – около компанията на известните вече танцуваха няколко почерпени момичета и навираха бюстовете си в лицата на виповете. Миришеше на тестостерон и банкноти.
  «Налазили са ги курвите», помисли си Йорданка Т. и се ядоса. Днес щеше да се прибере без трофей.

  Допи си сока и си тръгна.
  Калта пред блока стигаше до средата на изящните й прасци. Бездомен помияр изръмжа зад контейнера за боклук.
  Йорданка Т. се прибра вкъщи и се загледа в безутешния пейзаж зад прозореца. Отвори хладилника и извади започнатото бурканче с лютеница. Намаза си една филия и я захапа.
  Не чувстваше нито тъга, нито разочарование.
  Само усещане за пустота.
  Некво никво.

   

  Източник:  Ivosiromahov.com
  

• Цените на храните с първи скок от 6 месеца

  Цените на храните са се повишили през януари за първи път от 6 месеца заради лошите метеорологични условия, съобщи  Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) на ООН, цитирана от Франс прес.

  Индексът на цените на ФАО е отчел повишение от 2 процента през януари спрямо предходния месец, което е първото повишение от юли.

  Индексът е достигнал 214 пункта, оставайки под максимума от 236 пункта от февруари 2011 година. Всички хранителни продукти са засегнати от повишението, като на първо място е олиото, следвано от захарта, зърнените храни, млечните продукти и месото.

  Лошото време, което засегна ключови региони на производство като Южна Америка и Европа, оказа влияние и остава източник на безпокойство, обяснява икономистът на ФАО Абдолреза Абасян, цитиран в съобщението.

  Курсът на долара и цената на петрола, които често са причина за повишаването на цените, не изглежда да са изиграли съществена роля през януари. Индексът, проследяващ цените на олиото и мазнините, е нараснал с 3 процента през януари заради по-голямото търсене на палмово масло и соево олио, съчетано със сезонния спад в производството на палмово масло.

  Индексът на цените на зърнените култури се е повишил с 2,3 процента. Не е засегнат само оризът. Царевицата отбелязва най-голямо повишение от 6 процента. Цените отразяват главно безпокойството от метеорологичните условия, засягащи реколтата през 2012 година в главните производствени райони, отбелязва ФАО.

  Индексът на цената на захарта се е повишил с 2,2 процента, но остава с 20 процента под равнището от януари 2011 година. Поскъпването се дължи най-вече на лошото време в Бразилия, която е най-големият производител и износител на захар.

   

  Източник:  Vsekiden.com

• Представяме ви професор Спас Райкин

  и неговата последна книга

  САН СТАФАНСКА БЪЛГАРИЯ

  Поява, съдба, триумф и трагедия на

  българската национална идея

  С. 2011,  Том 1 и 2,

  Издателство  “Пенсофт” 13а  “Гео  Милев” 1111  София,

  Е-мейл  [email protected] .

  Проф.  Райкин  проследява историята на българското  национално съзнание  от  времената на  Св. Св. Кирил и Методий, средните  векове,  епохата на възраждането,  борбите за църковна и политическа свобода,  Сан Стефанския договор и Берлинския конгрес  Той  документира  изявите на  българско  национално съзнание на българския народ  в събития и изказвания на негови   водещи личности и институции, както и  становищата  на  чужди сили, държавници и общественици   в подкрепа или  отрицание  на българските национални интереси.  Той използува  класици на българската историческа наука  и чуждестранни  авторитети  по разглежданите събития.  Основна теза на неговото изследване е да  подчертае  твърдото отстояване на  българските национални  идеали  от  нашия народ с подкрепата на Русия и виновниците за  потъпкването на  тези идеали от великите сили – Австро-Унгария и Англия.

  Том І

   

  съдържание

  Гл. І. …. Средновековни основи на българския национализъм……………………. 5

   

  Гл. ІІ. … Възрожденски национализъм………………………………………………………. 25

   

  Гл. ІІІ. .. Национализъм в българо-гръцката църковна разпря……………………. 57

   

  Гл. ІV. . Българската екзархия и националната идея. Екзарх Антим І и Екзарх Йосиф І        93

   

  Гл. V. .. Апостоли в борбата за политическо освобождение на България… 143

   

  Гл. VІ. . Априлското въстание………………………………………………………………… 257

   

  Гл. VІІ. . Отглас на Априлското въстане в Англия…………………………………….. 329

   

  Гл. VІІІ.. Цариградската конференция……………………………………………………… 407

   

  Гл. ІХ… Провал на европейската дипломация………………………………………… 481

   

  Гл. Х…. Руското напредване в България и политическите конвулсии в Лондон        557

   

   

  ПРИЛОЖЕНИЯ

   

  1…. Национализъм. Дефиниция и български варианти……………………… 595

  2…. В защита на българския национализъм. По въпросите за “македонски език” и “македонска народност”………………………………………………………………………………… 612

  3…. ОROS. Гръцки текст на решението на Цариградския събор за обявяване на Българската православна църква в схизма, по причина на изпадане в ерес филетизъм (национализъм)……………………………………………………………………………….. 629

   

  
  

  Том ІI

   

  съдържание

  Гл. І. …. Падането на Плевен и европейската дипломация………………………….. 3

   

  Гл. ІІ. … Англия и Австро-Унгария заговарят против България…………………… 43

   

  Гл. ІІІ. .. Национализъм в българо-гръцката църковна разпря……………………. 59

   

  Гл. ІV. . Одринско примирие и мисията на Игнатиев в Лондон………………….. 73

   

  Гл. V. .. България в центъра на парламентарните дебати в Англия по повдигнатите с примирието въпроси………………………………………………………………………………………. 99

   

  Гл. VІ. . Русия и Игнатиев създават Сан Стефанска България……………….. 133

   

  Гл. VІІ. . Заговор против България в шахматната дипломация на Дизраели-Андраши-Бисмарк и Горчаков…………………………………………………………………………………… 169

   

  Гл. VІІІ.. Мисията на Игнатиев във Виена………………………………………………… 199

   

  Гл. ІХ… Англия агонизира, дефинира, дебатира и решава да торпилира Сан-Стефанския договор…………………………………………………………………………………………………. 227

   

  Гл. Х…. Световната преса и Сан Стефано……………………………………………… 297

   

  Гл. ХI… Русия капитуира пред Англия…………………………………………………….. 319

   

  Гл. ХII… Сърбия преминава към Австро-Унгария, против Русия, за да ограби България      357

   

  Гл. ХIII.. Берлинският конгрес…………………………………………………………………. 392

   

   

  ПРИЛОЖЕНИЯ

   

  1…. Руско-българската дипломатическа война – 1886-1887……………… 471

  2…. Международното положение на България в надвечерието на Първата световна война.    494

  3…. Политически въпроси около намесата на България в Първата световна война и нейното поражение…………………………………………………………………………………. 545

  4…. Исторически основи на русофилството в България. Писмо до Джулия Даскалова, Редактор-издател на в. “Неделник,“ Ню Йорк, 14 октомври 1996 г……………… 565

  5…. От Автора, за Автора: Цветя на Злото……………………………………….. 573

  6…. Карти…………………………………………………………………… 595

  ****************

  ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СПАС ТОДОРОВ РАЙКИН

  

  Роден  в с. Зелениково, Пловдивско, 26 октомври 1922 г.,

  син на  Тодор и Минка Райкин.

  Сега живее в Америка,

  1910 Chipperfield Dr.,  Stroudsburg, PA, 18360.

  Е-mail:    [email protected]

   

  Спас Райкин израства в селско семейство в пословична беднота. След завършване на прогимназията като първенец на класа в 1937 г., за две години работи като махленски овчар и говедар, помага в полската работа на баща си и къщната работа на майка си.  През Септември 1939 г. постъпва в Пловдивската Духовна семинария, която завършва през м. Юли 1945 г. – през всичкото време първенец на класа.  През Септември  постъпва в Богословския факултет на Софийския университет и завършва, пак като първенец, в 1949 г.  Като член на управителното тяло на Студентското дружество “Св. Патриарх Евтимий,” за две години организира седмични сказки във Факултета, където видни учени и общественици говорят на стотици посетители. Същата есен е назначен за учител-възпитател в Софийската Духовна Семинария – до повикването му да изпълни военната си служба като трудовак, в 1950 г.,  в Безмер,  и в Балчик – 1950-1951 г. – при каторжнически условия.  Неговото израстване, образование, трудовашка служба и партизанство в Родопите са описани в книгата му  “Синя и Червена България.” На 6 май 1951 г., с двама  приятели трудоваци,  избягват от Балчик до Варна пеша,  пътуват с влака до Пловдив, там  ги посрещат представители на нелегалната организация “Българин съм,”  завеждат ги в  балкана над с. Марково, въоръжават ги с карабини и бомби,  и образуват ядката на съпротивителна група. След 44 дни в Родопите, заедно с присъединилите се към тях членове на нелегалната организация, преминават в Гърция на 19 юни 1951 г.

  В Гърция  Спас  прави доклад до Световната организация на Църквите за положението на Българската църква.  Докладът получава висока оценка от ръководителите на Световния Съвет на Църквите. Както  го увериха, те за първи път научават за преследването на Църквата в България.  Те му отпускат стипендия да следва в Атинския богословски факултет, после в Женевския, Базелския и Лондонския университети. В  1954 г. получава виза за Америка, с гаранция от Митрополит Андрей, и пристига там на 30 юни същата година.  Настанен в митрополията, той служи като секретар на епархията и бива назначен за Секретар на Българската програма за разселване на български бежанци в Америка, в Църковната Световна организация на Църквите, субсидирана от Държавния Департамент. След закриването на тази програма  в 1957 г. той започва работа в Благотворителната организация  “Травълърс Ейд Сосайъти,” като  социален работник – посрещане и помагане на нуждаещи се пътници от Европа в Америка. В качеството му на такъв на него се възлага да посрещне и предложи услугите на организацията на семейството на завръщащия се от Съветския съюз Лии Харвей Освалд, убиецът на Президент Кенеди, което става предмет на всякакви спекулации в цялата литература която се появява през следващите десетилетия. Случаят е споменат в Доклада на Комисията Уорън.  В същото време той се записва в Колумбийския университет, във факултета по политология, който завършва със степен Магистър по Политически науки, и продължава да работи за докторска степен. Междувременно в 1956 г. той се задомява, раждат му се две деца, финансовото му положение се влошава, и когато в началото на септември 1963 г. малък колеж в Охайо, Райо Гранд,  му предлага професорско място да преподава История, той напуска Ню Йорк и се посвещава на академическата си кариера. В 1965 г той получава назначение като Професор в Държавния университет в щата Ню Йорк –Потсдам, и в 1966 г. се премества в Държавния университет в щата Пенсилвания, кампъс Ийст Страудсбург, където остава до пенсионирането си в 1991 г.

  Още с пристигането си в Америка Райкин се включва в българската емигрантска политика.  Скоро той се запознава с Д-р Калин Койчев,  намира с него единомислие по политическите въпроси и влиза в организацията която той представлява в Ню Йорк – Български Национален Фронт, възглавявана от Д-р Иван Дочев от Торонто.. В същото време той влиза и в Българо-Американската Лига и става редактор-основател на нейния орган –  “American-Bulgarian Review.” Поради вътрешни политически борби в Лигата, той я напуска и става редактор на органа на БНФ – “Борба,” – 1956-1962 г.  В 1962 г., по причина на разногласия по политиката на организацията прокарвана от него в списанието, той се оттегля от редакторството на ABR и в 1964 г. прекратява членството си в БНФ  поради остър завой на дясно  в политиката на организацията.  През всичкото това време той е Секретар на нейния Централен Управителен Съвет.  Той също така представлява БНФ в  международната организация на емигранти от източна Европа, “American Friends of the Anti-Bolshevic Bloc of Nations” на която  в 1960-1962 г. става Главен Секретар.  В 1972 г. Райкин е приет в  гичевисткото крило на БЗНС в емиграция, водено от бившия народен представител Тончо Тенев, от групата на Никола Петков, където вече е станал член и Д-р Калин Койчев. В 1944 г., на 26 октомври, той е приет в БЗНС от дружбата в родното му място. В 1978 г.  той напуска тази организация поради  преминаването на Тончо Тенев и Калин Койчев на страната на българското комунистическо правителство. Заедно с брата на Тончо Тенев, Жечо Тенев, и Христо Коновски, те образуват Временнен Секретариат на “БЗНС- “Димитър Гичев” и започват да издават, под редакторството на Райкин, списание “Свободно Земеделско знаме” – 1978-1991 г.  Списанието публикува материали изключително писани от Райкин и излиза в 67 книжки.  С промяната на режима в България в 1989 г. Временният Секретарят и списанието прекратяват дейността си.

  Заедно с политическите си  занимания, Райкин не оставя на втора линия академическите си интереси.  Той преподава  предмети по История на Цивилизацията,  Древна История, Средновековна История,  Модерна Европейска История,  История на  Русия, История на Съветския Съюз, История на Източна Европа и Въведение във Философията.  През всичкото това време Райкин членува в “Аmerican Association for Advancement of Slavic Studies” – AAASS.  В продължение на десетилетия той присъствува на годишните  конференции на организацията, на които се събират над 1,200 учени от цяла Америка и Европа. На тези конференции се изнасят доклади от известни учени по исторически, политически, лингвистически, икономически и други културни въпроси.  Райкин взема живо участие във всички панели където се разглеждат общи политически въпроси и такива засягащи България. Той сам организира панели на които бяха поставени на обсъждане български въпроси от водещи учени в полето на славистиката, историята и политиката.  Пред много панели той изнесе доклади по същите въпроси и участвува активно в много  дискусии където се разглеждаха български въпроси.  Сам той организира  панели  на тези конференции  по въпроси отнасящи се до българската история, които председателствува и води дискусиите.

  Студии от Райкин са поместени в много научни издания.  Стотици  негови писма до редакторите на вестници, включително Ню Йорк Таймс и местния вестник “Поконо Рекорд,” са помествани през десетилетията на неговата обществена дейност. В 1993 г. в България бяха издадени неговите статии в “Свободно Земеделско Знаме”  в пет тома, посветени на  актуални политически въпроси под общо заглавие: “Политически проблеми пред българската общественост в чужбина:”  1. Проблеми на българската външна политика, 2. Проблеми на Българския Земеделски Народен Съюз, 3. Проблеми на Българската православна църква, 4.  Комунизъм, Социализъм, Фашизъм, национализъм и 5. Човешки права.  Между 2000 г. и 2009 г. той публикува серия от 13 тома под общо заглавие “Политическо пътешествие срещу ветровете на 20 век,” където са събрани всичките му статии, анализи, съобщения, и доклади за дейността му всред Българската емиграция от 1954 г. до края на века.  Сега,  в началото на 2012 г.  излезе от печат в два тома  историческото му изследване на тема: “САН СТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ.  Поява, съдба, триумф и трагедия на българската национална идея.”  През изтеклите десет години  неговите  публикации  наброяват двадесет тома.

  По време на  режима в България  от преди 10 ноември  1989 г. Райкин критикува най-остро  акомодационизма на БПЦ  от емиграция.  След преврата в комунистическата партия,  по-точно след обявяването на схизмата  на 25 май 1992 г.  той застава  зад Патриарх Максим и Св. Синод и в продължение на десет години  се бори с разколниците с  десетки  статии в пресата  в България и писма до видни  български държавници.

  Той активно участвува в превземането на Софийската Духовна Семинария  от    схизматиците.

  В Америка той  дава подкрепата си  на Митрополит Йосиф  и му помага за спечелване на делото  заведено  от  него против разколниците окупирали

  Митрополитската катедрала “Св.Св. Кирил и Методий.”  Той публикува  стотици документи  от това време в защита на БПЦ   от отпадналите  владици и духовници  в т.  12 и 13  на неговата  серия “Политическо пътешествие  срещу ветровете на ХХ век.”

  Преди  да се оттегли от  научните си и политически занимания,  след като беше встъпил в своята 90-та годишнина,  Райкин  организира своята aрхива  покриваща 60 годишна дейност в обществения живот на българската емиграция.  Тази архива – 99 тома – беше приета  от Hoover Institution of  Stanford University,  Кaлифорния – за съхранение и ползване  от  бъдещи историци.

   

  Страудсбург, ПА –  САЩ

  3 януари,  2012. г.

   

• Разследващият журналист Христо Христов: Мъртвите подземни босове са били сътрудници на Първо управление

  – Христо, миналата седмица беше уволнен като шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров, когото ти осъди преди години и благодарение на това освен досието на агент Пикадили, който си остава главният заподозрян за убийството на писателя Георги Марков, за пръв път видяха бял свят и куп други документи от Първо главно управление на ДС…

  – Ген. Кирчо Киров пазеше архивите на Първо главно на ДС! Заведох дело за мълчалив отказ срещу него по Закона за достъп до информация. И на ниво Софийски градски съд, и на ниво Върховен административен съд беше постановено шефът на НРС ген. Киров да ми предостави исканите документи. И през 2007 г. той предаде документите на Комисията по досиетата на ДС. Това бяха първите документи на комунистическото разузнаване, които излязоха от архива на НРС след промените у нас. Сред тях беше и досието на агент Пикадили, и документи за взаимодействието между Първо главно управление на ДС и КГБ по убийството на Георги Марков.

  – Предстои да бъдат “върнати” посланиците, бивши агенти на ДС. Ти пръв започна да публикуваш досиетата им в сайта си. Какво прочете в тях? Може би има някакви човешки драми зад политиката?

  – Сегашният посланик в Берлин Иво Петров като по-млад дипломат е шпионирал Федерална република Германия (ФРГ)! През 80-те години, когато е бил секретар в посолството ни в Бон, е давал доста ценна информация на ДС. Това личи от неговото дело – материалите, които е донасял, са четени от представителя на КГБ в България, от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, от началника на Първо главно управление на ДС ген. Васил Коцев, впоследствие Владимир Тодоров – все ключови фигури. Давал е информация дори за системите за ядрено оръжие на ФРГ! И този човек е изпратен от Първанов и Калфин на мястото на Миглена Плугчиева да представлява България в Германия!

  Райко Райков пък е посланик в ООН в момента и също предстои неговата смяна. Той също е шпионирал в САЩ през 80-те години. Когато го вербуват като дипломат, който трябва да замине за в посолството ни в САЩ, той казва буквално на офицера от разузнаването: „Отдавна очаквах този момент, но не знаех кой и кога ще проведе разговора!

  От малък имам нагласа за подобно сътрудничество!”

  Любомир Кючуков, който е сегашният ни посланик в Лондон, след като му предлагат сътрудничество от военното разузнаване, казва: “Да!”, но на другия ден се обажда по телефона за свръзка с оперативния работник и започва да шикалкави и да прави опити да се отскубне. Две години Кючуков е въртян на шиш да доносничи за Разузнавателното управление на Генералния щаб /военното разузнаване/! През 80-те година от него са се искали “наводки” – това означава да дава сведения за определени хора, но той е отказал да доносничи, давал си е ясна сметка какво се иска от него.

  Зад цялата тази какофония и битка за посланиците стоят политически и икономически интереси. През посланика минават например фирмите, които трябва да отидат в дадена страна, връзките с бизнеса. Това БСП винаги го е контролирала, СДС също. Иначе няма как да си обясним факта, че Надежда Михайлова е на трето място като външен министър по изпратени агенти на ДС зад граница като посланици след Ивайло Калфин и Соломон Паси.

  – Как реагират на Запад, след като се разбере, че дадена политическа фигура е била сътрудник на ДС?

  – Да сте чули след 2007 година Георги Първанов да е поканен в западна държава с ключово значение за политиката?! – Няма! Същото важи за посланиците – агенти. Те са напълно изолирани в дипломатическите кръгове!

  – ДС прониква надълбоко и в родния ъндърграунд след 90-те години. Какъв е коментарът ти?

  – За много борчески босове като Карамански обявиха, че са били сътрудници на полицията сред промените. Но преди да бъдат на полицията, те са били и сътрудници и на ДС! Това е логично. Прословутото училище

  “Олимпийски надежди” е било изцяло под надзора на Шесто управление!

  Законът не позволява да се четат досиетата на починали, но съм сигурен, че много от мъртвите босове са били сътрудници Първо на ДС, а след това на службите, в които Държавна сигурност се трансформира…

  Не трябва да забравяме също, че контрабандните канали по време на комунизма бяха контролирани от ДС. Те бяха приватизирани след промените, но на ключови позиции в тези канали останаха кадрови офицери от ДС, а момчетата от силовите групировки бяха само изпълнители. ДС просто ги употреби при налагането на контрола на „новите” вече бизнесмени след промените по старите канали. Това е схемата!

  Старият Фатик и Боби Бец примерно категорично развиват бизнеса си с каптагон преди 10 ноември 1989 г. под контрола на ДС. Да не говорим, че

  Боби Бец е размахвал наляво и надясно картата си на сътрудник на ДС!

  Държавна сигурност употреби момчетата от борческите групировки и те бяха изхвърлени като мръсни кърпички…

  – В крайна сметка какво е запазено и какво прочистено от досиетата, наемаш ли се да кажеш?

  – Голяма част от документите на политическата полиция в различните й структури в ДС по време на управлението на БКП от началния й период са запазени. Докато за 6-о управление – само до 1985 година. Всичко след 1985 година е унищожено през 1990 г. по места, на бюрата на оперативните работници, защото те са си ги държали в касите – делата на активните агенти не са влизали изобщо в архив!

  Това става, когато през 1990 г. ген. Атанас Семерджиев нарежда да се почисти архива и да се скрият най-важните агенти на БКП и нейния репресивен орган… Около 40 на сто от агентурния апарат на ДС е унищожен от ген. Семерджиев. За да може комунистическата партия да запази контрола върху тези хора. Едно досие винаги е шантаж, това е информация, пари, в него е инвестирано! Целта е била да продължи манипулацията на агентите, много от които станаха бизнесмени…

  – Кога се провежда тази акция?

  – В края на януари 1990 г. Тогава БКП се тресе, тя е пред разцепване, а много от агентите заявяват, че ако не им унищожат досиетата, ще преминат на другата страна, тоест – при опозицията. Новото ръководство в лицето на Петър Младенов и на Андрей Луканов и новото Политбюро назначава ген. Семерджиев за шеф на МВР, да дръпне юздите на Държавна сигурност. Той е военен – изпълнява партийните заповеди. И Младенов, и Луканов много добре знаят, че ако някой може да им направи комплот, това са генералите на Живков в ДС. Но когато ген. Семерджиев им казва, че Държавна сигурност трябва да бъде съкратена, защото няма пари и държавата е фалирала, те изпадат в истерия: “Как ще ни съкращават?!” Това означава на практика БКП с лявата си ръка да отсече дясната! И генералите дават голям отпор на това решение!

  Но се намесва ген. Любен Гоцев,

  който е назначен за зам.-министър на МВР. Генералите му имат уважение, защото той е висш офицер от Първо главно управление на ДС, въпреки че години наред е работил “на прикритие” като дипломат. Любен Гоцев казва на генералите: „Другари, ние навярно не сме ви обяснили добре нещата, вървим след събитията, опозицията ни изпреварва, след няколко дни чл. 1 на Конституцията за ръководната роля на БКП ще отпадне. Ние не можем да работим както преди, за съжаление трябва да извършим тази реформа в МВР. И трябва да я направим, за да станат три неща – да не се разцепи партията, да спечелим следващите избори с 50 плюс 1 процента и да управляваме след това пак ние!”. Генералите капитулират!

  – Доколко са прочистени досиетата на свещениците?

  – Делата на свещениците също са прочиствани.

  Прочетох делото на русенския митрополит Неофит. Той е вербуван като агент Симеонов през 1983 г. Делото му е прочистено и е от 16 страници. В него има общо 4 документа. Той през 1990 г., когато стават промените, се отказва. Въпреки че има свидетелства от оперативните работници, че е давал писмени сведения, в делото му няма нито едно донесение. Това навежда на мисълта, че през 1990 г., когато е ставала чистката, делото на митрополит Неофит също е почистено! Неофит е станал агент по метода на “постепенното привличане”. Две години е контактувано с него, преди да стане агент.

  Досието на митрополит Натанаил – един от най-яростните противници на отварянето на досиетата в Светия синод, който е бил секретен сътрудник на Първо главно, пък представлява компилация от няколко негови донесения в периода 1978-1986 г. По това време той е учил в Гърция, след това е пътувал до Западна Германия. В досието обаче няма и един лист как и кога е привлечен за сътрудник, което е нещо недопустимо в оперативния отчет на ДС. В такъв вид да се архивира дело на агент е невъзможно!

  Това означава, че след 10 ноември е паднало яко прочистване и в разузнаването, и в другите управления на ДС. От това, което офицерите в Първо главно управление на ДС са оставили в папката на дядо Натанаил, си обясних защо той е такъв деен противник на отварянето на досиетата. Ами защото, за разлика от другите митрополити, той още през август 2009 г. е отишъл в Комисията по досиетата и е видял какво са му „завещали” за „благодарност” офицерите от разузнаването – доноси! И за български монаси, и за чужди граждани! Така че той е имал основание за какво да се притеснява…

  Политическата полиция в началото е била в отделение “А” към отдел “Държавна сигурност” в Дирекция на Народната милиция. Това отделение е реализирало всички арести и всички политически процеси като делото срещу Никола Петков, ликвидирането на социалдемократите като партия… Политическото отделение “А” е това, което изпраща в абсолютно изгнание екзарх Стефан – голяма фигура с невероятно влияние сред народа. През 1946 година екзарх Стефан е принуден да си подаде оставка и веднага след това е пратен е в абсолютно изгнание в с. Баня, Карловско. До края на живота си той е изолиран от Държавна сигурност до такава степен, че просто изчезва. Няма контакт с никого, няма право да напуска селото.

  От шофьора до чистачката му са поставени агенти на ДС.

  Чел съм всичко това в неговото досие, но досие на жертва на ДС, а не на сътрудник през 1998 година. Той е разработван под псевдонима Облак.

  През 1947 г. ДС от отдел е издигната в дирекция към Народната милиция. А в началото на 50-те години Държавна сигурност извоюва правото си да бъде самостоятелен институт, обособяват се управленията й. Тогава, през 1952 г., се ражда “баткото” на 6-о управление на ДС – то се нарича Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията. Това става по времето на Вълко Червенков и така се дава още по-голяма власт на ДС да преследва политическите противници. Това политическо управление се занимава и с българската емиграция, с духовенството, с малцинствата, с интелигенцията.

  – Има ли нещо неизвестно, което откри в архивите на Комисията по досиетата?

  – Бях шокиран от документи на Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията от 1961-а година. Оперативни работници са изпратени в затвора в Белене, където освобождават над 130 политически лица от опозицията! Тази цифра ме изуми. Досега беше известно, че през 1959-а година най-големият лагер за политически затворници в Белене е разформирован! От тези нови документи се оказа, че през 1961 година има 130 души все още задържани по политически причини. Докладът на изпратените там оперативни работници е, че тези хора са пречупени и вече са приобщени към народната власт. Тогава почти 1/3 от тях са вербувани като агенти на ДС! Очевидно тази вербовка е станала по принуда, преди да ги освободят. Така е действала ДС. Сигурно им е казано: “Няма да излезеш оттук, преди да подпишеш!”

  Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА, blitz.bg

• <<
• 1
...
• 249
• 250
• 251
• 252
• 253
• 254
• 255
• 256
• 257
• 258
• 259
...
• 416
• >>