Всички авторски страници

Авторски

• Млад и неуморен прокурор е човекът на САЩ за върховенството на закона в България

  

  „Джесика притежава изключителен правен ум и е брилянтна в съдебната зала. Тя работи изключително много, изглежда неуморна и е безпределно отдадена на постигането на справедливост.“

  Това заявява през октомври 2018 г. прокурор Бенджамин Гласман за тогава 31-годишната Джесика Ким, която единствена в САЩ е отличена от главния прокурор и министър на правосъдието Джеф Сешънс с неговата Награда за изключителен приннос от нов служител. На тази 66-та годишна церемония са отличени 244 от 115-те хиляди служители на министерството и федералната прокуратура.

  Днес (б.р.: вчера) Джесика Х. Ким бе представена в София пред премиера Бойко Борисов и министъра на правосъдието Данаил Кирилов като постоянен съветник по юридическите въпроси към Посолството на САЩ в България. Федерален прокурор Ким е първият от повече от 10 години служител на този нов пост и отговаря и за Румъния. Задачата ѝ е „да подпомага изграждането на капацитет за борба с корупцията в обществената администрация, с прането на пари и организираната престъпност“.

  Подобен пост имаше до приемането на България в ЕС, но малко преди това да се случи през 2007 г. от Министерството на правосъдието във Вашингтон са го закрили, защото се смятало, че страната – макар и млада демокрация – вече е покрила изискванията за законност. Но при администрацията на президента Барак Обама се заговори, че САЩ трябва да върнат такъв представител в София, а през февруари миналата година посланик Ерик Рубин каза в интервю за „Свободна Европа“, че причината са проблеми с върховенството на закона и корупцията в България.

  

  „Надеждна съдебна система и свободни и динамични медии“

  Наследничката му Херо Мустафа декларира в първата си програмна реч в България, че справянето с тези проблеми е един от трите основни приоритета на тригодишния ѝ мандат. Пред Американската търговска камара в България тя говори за подобряване надеждността на съдебната система, постоянна защита върховенството на закона и на свободата на медиите. Силната демокрация „изисква свободни, динамични и жизнени медии, които внимателно наблюдават всички тези процеси, принуждавайки всички участници – частни и държавни – да играят честно и отговорно“, каза още тя в края на ноември точно преди срещата на Борисов с президента Доналд Тръмп в Белия дом.

  Седмица по-късно Мустафа повтори приоритетите си във втората нейна важна реч – пред Атлантическия клуб. Тогава тя съобщи, че „до няколко дни пристига специален съветник по правните въпроси, постоянно базиран в американското посолство в София“, посочи, че става дума за жена, но не съобщи името на този „очакван отдавна служител“ с когото обеща да работи в тясно сътрудничество. Посланикът повтори, че ще работи и с гражданския сектор в България, оказващ натиск да реформи в името на върховенството на закона и изненадващо допълни, че САЩ са готови да използват един нов инструмент – раздел 7031(с) от разпоредбата за противодействие на клептокрацията – позволяващ да се посочат публично корумпирани служители в България чрез отказ за допускането им на американска територия.

  Още няколко дни след това – на 5 декември – в интервю за Би Ти Ви премиерът Борисов бе попитан „Не е ли озадачаващо американците да изпращат специален човек, в нашето посолство тук, който да отговаря за върховенството на закона у нас и за свободата на медиите. () Защо изпращат този човек?“, на което без да се замисля отговори: „Защото аз съм поискал да пратят човек“. От „Свободна Европа“ попитаха посолството на САЩ дали това е така и отговорът бе дипломатичното „Очакваме пристигането на нашия постоянен юридически съветник, както и плодотворно сътрудничество с българските власти“. Няма уточнение дали този съветник ще следи и върховенството на закона, и свободата на медиите.

  Това е едно от нещата, които ще трябва да изясни Джесика Ким. Тя идва от Южния район на щата Охайо, където е помощник прокурор и отговаря за борбата с кибер престъпленията и т.нар. престъпления на белите якички. Това включва корупция в администрацията, инвестиционни, корпоративни, финансови, банкови и данъчни измами, пране на пари, но също и случаи, свързани с националната сигурност и престъпления с насилие.

  В годината, когато я награждава главният прокурор, тя получава и национален годишен приз за най-млад федерален юрист от Федералното сдружение на адвокатите, с който са отличавани демонстриралите забележителни правни умения и отдаденост в работата за обществото. Към този момент тя има 4 години стаж във федералната прокуратура в Кълъмбъс, щата Охайо, след като е практикувала при двама известни съдии в района.

  

  За по-малко от 4 години на поста тя печели като водещ обвинител три важни дела:

  United States v Harrison et al. – за сложна инвестиционна измама, включваща основатели на спортните напитки OXYwater, отмъкнали от инвеститорите си над 9 милиона долара;

  United States v Foster – произтичащ от този случай дело за мениджър, измамил известни в обществото клиенти и извършил данъчни измами;

  United States v Hoyo – измама срещу двама социално слаби американци, от които са откраднати половин милион долара под формата на акции и пенсионни вноски; в този случай Ким представя толкова убедително тезата на обвинението, че след седмица делото приключва, защото обвиненият предлага да признае вината си.

  Тя също така е повдигала обвиненията по първите два случая с кибер измами в този район на Охайо и е била в екипа обвинители срещу 23-ма заподозрени членове и съратници на известната транснационална престъпна организация MS-13. (бел.ред. – Mara Salvatrucha е основана през 80-те години в Лос Анджелес от бягащи от бруталната гражданска война в Салвадор, но се рараства в началото на ХХl век до над 10 000 членове в множество щати на САЩ).

  Джесика Ким учи политически науки в Университета на Маями, където на 20 години завършва „с почести“, но тогава още не се е замисляла за кариера в правото. По същия отличен начин се дипломира на 23 години с магистърска степен в Правния колеж Мориц в Университета на щата Охайо. Там е била главен редактор на подготвяно само от студенти академично списание, излизащо от 1935 г., а след това е и преподавател по „престъпления на белите якички“. По-късно споделя, че първо си мислела да се насочи към трудово-правни отношения и не си е мечтаела да е в съдебната зала и да обвинява престъпници.

  „Най-добрата във випуска“

  По повод наградата от 2018 г. местното издание The Columbus Dispatch пише за нея, че вдъхновява студентите си, учи испански и се опитва да чете по една книга на седмица.

  „Тя също така обикаля с колелото си да събира пари за изследвания за борба с рака и е в ръководството на няколко неправителствени организации. „Искам младите хора да знаят – особено интересуващите се от право – че да си юрист те поставя в уникална позиция да помагаш на хората. Имаме голям дълг към обществото да използваме познанията, опита и влиянието си в помощ на хората“, споделя тя.

  Ким е първо поколение американка от корейски произход, родена е в щата Вирджиния в семейство, пристигнало в САЩ през 80-те години по магистърска програма и останало да защити докторска степен. Майка ѝ е статистик, а баща ѝ е преподавател по електроинженерство и компютърни науки в Университета на Толидо.

  Понеже не била особено силна по математика, тя заложила на четене, писане и… спорове. „Майка ми казва, че винаги съм особено добра да споря за всичко. Тя винаги е знаела, че това е моят път в живота.“

  Съдия от Охайо, който е бил неин преподавател в университета, ѝ предлага след дипломирането да работи в кантората му. „Тя е много интелигентна, изключително много работи, но също е и много колегиална. Тя беше звездата на своя випуск“, казва за нея той. „Първа се захващаше за работа и то след като е бягала 10 километра.“

  Работата за съдия Едмънд Саргъс променя и отношението ѝ към наказателното право. „Не обичах говоренето пред публика. Не харесвах да съм в центъра ва вниманието. В наказателните дела в повечето време непрекъснато си под прожектора, а аз не исках това.“

  Когато ѝ предлагат позиция на федерален помощник-прокурор в Кълъмбъс, тя отказва солиден бонус и позиция в голяма кантора във Вашингтон. „Мисля, че хората на постове като моя изглежда искрено вярват в това, което вършат. И им харесва.“

  Източник: в. „Дневник“

  .

• Уолстрийт стартира новата 2020 година с рекордни върхове

  Aмериканските водещи фондови индекси стартираха 2020 година с нови рекордни върхове на фона на инвеститорския оптимизъм в глобален план, провокиран от очакваното скорошно подписване на „първа фаза“ от търговската сделка САЩ-Китай и предприетите от Китайската централна банка допълни мерки, стимулиращи втората по сила световна икономика.

  При старта на първата за новата година търговия и трите основни индекси на Уолстрийт достигнаха поредни исторически върхове, преди да последва известна стабилизация малко под тези нови рекордни нива.

  Индексът DJIA нарасна първоначално с близо 0,7% към най-високо историческо ниво от 28 743,78 пункта, след което индексът на сините чипове се върна леко назад, но продължава да нараства с над 100 пункта (с 0,4%).

  Широкият индекс S&P500 и Nasdaq Composite също се изстреляха при старта на първата за годината търговия към рекордни върхове съответно от 3250,04 пункта и от 9060,69 пункта (повишения с 0,6% и с 0,9%), преди и те да „дръпнат педала на газта“, нараствайки съответно с 0,22% и с 0,53%.

  Днешният позитивен старт е факт, след като Уолстрийт остави зад гърба си една много силна година, през която DJIA се повиши с 22,3% (най-силен ръст от 2017-а), докато S&P500 се повиши с 28,9%, а Nasdaq Composite – с 35,2%, като и двата индекса приключиха най-успешната година от 2013-а насам.

  Лидери отново са акциите на технологичните компании, които са и най-силно зависи от търговските отношения между САЩ и Китай. Акциите на Apple inc. поскъпват с 1,5% към нов рекорден връх от 298,41 долара за една акция, след като технологичният гигант беше един от най-силно представящите се и през 2019-а година, когато неговите акции поскъпнаха с цели 86%.

  Скок с 4,5% към исторически връх от $ 47,99 бележат акциите на Advanced Micro Devices Inc., след като анализаторската фирма Instinet повиши прогнозата си за цените на акциите на голямата компания за интегрални схеми и микрочипове с цели 45% от $ 40 на $ 58.

  Общият технологичен подиндекс на S&P500 (S&P 500 Information Technology Sector) нараства през първата за 2020 година сесия на търговия с 1,10%, след като през миналата година отбеляза ръст от цели 148%. Филаделфийският индекс на компаниите за полупроводникова техника (PHLX Semiconductor) също нараства с малко над 1% в началото на днешната търговия.

• Разследване на „Ню Йорк Таймс“ доказва корупционни практики с евросредства

  Всяка година Европейският съюз харчи по 65 милиарда долара годишно за подпомагане на фермерите и поддържане на селските общности.

  Земеделската програма на Европейския съюз е една от най-големите за получаване на помощи в света и представлява 40% от европейския бюджет. Но в ключови области харченето на парите е непрозрачно, а отчетността куца. Това съобщава на 11 декември 2019 г. вестник  „Ню Йорк Таймс“ под заглавие Who Keeps Europe’s Farm Billions Flowing? Often, Those Who Benefit  В статията се показва (вж. линк) как земеделската комисия в Европейския парламент отхвърли „поправката Бабиш“, чиято цел беше да се забрани на политиците, които определят как да се разпределят тези средства, да получават от тях.

  

  Поправката е наречена на чешкия премиер Андрей Бабиш – милиардер и земеделски производител, след като негови фирми получиха 42 милиона долара европейски субсидии през 2018 г. от правителството в Чехия, а други негови компании още 7 млн. долара в Германия, Унгария и Словакия от земеделските еврофондове.

  Гласуването на „поправката Бабиш“ е отхвърлено през пролетта в открито заседание на комисията за 11 секунди без дебати.

  Най-вероятната причина да не мине е, че половината от 46-те членове на Комисията по земеделие в ЕП са обвързани със земеделската индустрия. Няколко депутати получават хиляди долари евросубсидии. Ако „поправката Бабиш“ беше минала, това щеше да застраши парите им, пише „Ню Йорк Таймс“.

  Злоупотребите с еврофондовете успяват заради мътните правила за конфликт на интереси, слабите закони за лобиране и бавното им разследване, което може да продължи с години след разкриване на измамата.

  Земеделските лобисти са сред най-влиятелните в Европа. Те имат изключителен достъп до затворените врати на правителствените лидери. Законите за конфликт на интереси не се прилагат за министрите, които гласуват законодателството. На членовете на Европейския парламент не е забранено да пишат закони за евросубсидиите, които получават.

  „Крупните земеделци и хората с власт в правителството работят заедно“, казва германската евродепутатка Мария Нойчл, която се опита да прокара „поправката Бабиш“. „Именно те се възползват от земеделската програмата, докато повечето хора не знаят как работи тя“, допълва Нойчл.

  Дебатът за финансирането на земеделците през следващите 7 години е един от основните в европейския дневен ред. Той ще се засили през следващата година, когато Европейският парламент и Съветът трябва да решат дали да дадат на национални лидери по-голяма свобода при харченето на европейските пари.

  От години европейските лидери са предупредени, че евросубсидиите насърчават корупцията, вредят на околната среда и подтикват към заграбването на земи. Промяната на правилата обаче е трудна, когато толкова много лобисти, депутати и едри фермери искат да запазят системата непокътната.

  „Никой не може да ме корумпира“

  „Ню Йорк Таймс“ разказва подробно случая с чешкия премиер Андрей Бабиш. Той става премиер с обещание да управлява държавата като корпорация, но често е обвиняван, че управлява Чехия все едно това е неговият бизнес.

  След края на Студената война Бабиш създава империята си чрез придобиване на ферми, фирми за торове, доставчици на трактори и силози, като неговата компания „Агроферт“ (Agrofert) е най-голямата в Чехия.

  По времето когато Бабиш е финансов министър и заместник министър-председател (2014 – 2017 г.), дребни фермери се оплакват, че са загубили влияние в борда, който наблюдава и ръководи националните политики по раздаване на земеделските субсидии.

  Тогава журналистите разкриват, че чрез офшорна компания Бабиш е получил 2 млн. долара европомощи предназначени за малкия бизнес. През 2017 г. европейските следователи и чешката полиция препоръчват да бъде започнато разследване за измама срещу него. Но скоро след това Бабиш е избран за премиер. Прокурорите обещават да проверят случая, но две години по-късно делото е прекратено. Едва наскоро разследването по случая е възобновено отново.

  Това е често срещана практика. Причината е, че европейските органи за разследване на измамите трябва да работят с местните власти. Те могат да отправят препоръки, но не могат да извършат разследването. През следващата година се очаква да заработи европейската прокуратура, която да води тези дела.

  Не всички страни обаче се включиха в нея. Едно от изключенията е Унгария, където семейството и приятелите на премиера Виктор Орбан са получили милиони евросубсидии за земеделските си стопанства.

  В Чехия Бабиш се е възползвал от националните закони, които насочват повече европейски пари към неговите фирми. Така законодателна промяна, чиято цел е била да се ограничат субсидиите за едрите фермери, на практика дава предимства на неговите компании. Правилото ограничава фермерите в Чехия да подават до една заявка за безвъзмездна помощ годишно. Но компания като „Агроферт“ на Бабиш, която има поне 100 местни дъщерни дружества, може да кандидатства многократно. Чешкият премиер твърди, че няма нищо общо с тези промени в правилата.

  През миналата година Европейският съюз въведе по-строги правила за конфликт на интереси. Все още обаче не е ясно дали те обхващат и държавните лидери.

  С помощта на чешки закон за конфликт на интереси европейските проверяващи разкриха, че компанията на Бабиш „Агроферт“ нарушава закона, защото чешкият премиер все още я контролира. Евроодиторите поискаха от чешкото правителство да върне всички пари, изплатени на „Агроферт“. Но Бабиш определи решението им като „нападение срещу Чехия“ и ги обяви за некомпетентни.

  Очаква се процесът по обжалване на решението им да отнеме месеци. В същото време Бабиш ще се присъедини към останалите национални лидери в Европейския съвет, които ще определят бюджета на Европейския съюз през следващите месеци. Чешките опозиционни лидери призоваха Бабиш да бъде изключен от този вот. Депутатът Лукас Вагенкнехт призова европейските служители да спрат да плащат на „източноевропейския олигарх за установяване на недемократична автокрация“.

  Бабиш обаче е уверен, че ще бъде оневинен. „Никой не може да ме корумпира“, казва той. И допълва: „Аз съм доста богат човек.“

  „Земеделските производители ни наблюдават“

  Поражението от „поправката Бабиш“ почти не беше отбелязано от най-важните лобисти. Техният поглед е насочен към запазване на системата на субсидиране с възможно най-много пари за земеделие.

  Най-голямата европейска организация на земеделските производители „Копа-Коджека“ се радва на специален достъп до евроинституциите и влияние върху бъдещите политики на Съюза, каквито други организации нямат.

  Няма изискване лобистите да се регистрират в Брюксел. Белгийската столица е изпълнена със събития, които ги срещат с политиците. Членовете на „Копа-Коджека“, компанията „Байер“ (Bayer) и членове на Европейската комисия например сформират група (Young Food Policy Network). Тя е домакин на срещи за правителствени и бизнес служители, които не смятат това за лобиране, а просто се събират да пият заедно.

  От „Копа-Коджека“ казват, че от земеделските производители се очаква да задържат цените на храните, да поддържат високо качество и да се борят с изменението на климата. „Не можем да бъдем зелени, ако сме на червено“, заяви Пекка Песонен, генерален секретар на групата. Това се чува често като аргумент от страна на лобистите срещу намаляването на европейските субсидии за земеделие.

  Малко след като земеделската комисия в ЕП отхвърли „поправката Бабиш“, председателят ѝ Чеслав Секиерски от Полша предупреди депутатите, че европейските фермери ги наблюдават отблизо.

  Запазване на статуквото

  За мнозина Бабиш е символ на конфликта на интереси в системата на европейските помощи. Но и по-малко известни правителствени служители, които също имат участие в определянето на земеделската политика, се възползват от помощите.

  Сред депутатите, които убиха „поправката Бабиш“, бяха Мериед Макгинес от Ирландия, чието семейство е получило 28 000 долара субсидии през 2018 г.; Питър Джар от Германия – 15 600 долара; Джон Стюарт Агнеу от Великобритания, който получава между 13 000 и 66 000 долара от компания, на която се изплащат субсидии.

  Депутатите не виждат проблем в това. Макгинес казва, че законопроектът ще накаже несправедливо земеделските производители, чиито семейства влизат в политиката. Джар отбелязва, че всички депутати са засегнати от някои закони, като данъчните например. „До известна степен това е присъщо на системата“, допълва той.

  Правилото за конфликт на интереси е неясно и лидерите не заемат позиция дали правителствените ръководители и евродепутатите, които определят политиките, могат да гласуват и да получават субсидии.

  „Те гласуват парите и те и техните семейства ги получават“, каза германската евродепутатка Мария Нойчл.

  И ако за евродепутатите има някаква мъглява формулировка за конфликт на интереси, то членовете на Европейския Съвет въобще не са обект на проверка. Съветът се състои от министрите на всички 28 държави, които гласуват законодателство на ЕС. Членовете на Съвета представляват своите национални правителства, а не себе си.

  Чешкият министър на земеделието Мирослав Томан например може да гласува политиката за земеделските субсидии, въпреки че брат му и баща му ръководят селскостопанска компания, която е сред най-големите получатели на евросубсидии през 2018 г.

  „Всеки има участие в запазването на статуквото“, казва Алън Матюс, експерт по политика по земеделие от „Тринити Колидж“ в Дъблин.

  Експертите са съгласни, че един от начините за ограничаване на злоупотребите и преодоляване на неравенствата е да се въведе таван на плащанията или да се преразгледа формулата, по която се плаща спрямо притежаваната земя.

  Бившият еврокомисар по земеделие Франц Фишлер коментира, че се е опитвал преди повече от 15 години да постигне и двете. Великобритания, където аристократите притежават огромни земи, се противопостави на идеята, казва Фишлер. Така направи и Германия, където също има големи стопанства от съветски тип в източната ѝ част. Преди 15 години Фишлер предупреждава, че с разширяването на ЕС субсидиите ще доведат до увеличаване на разликата между бедни и богати.

  Днес това вече е факт, а 23 от 28-те министри на земеделието, които ще гласуват законопроекта за земеделие, обявиха, че се противопоставят на ограничаването на европейските субсидии.

  Неправомерно получените субсидии трудно се връщат

  Ветерани от ЕК разказват, че често единственото наказание за кражбата е виновните да върнат парите, но дори това не винаги се случва. Дават пример с компания със седалище в Брюксел, която е получила милиони долари за популяризиране на български селскостопански продукти.

  Фирмата е сключила договор с български компании, надула е фактурите и е изпрала парите през офшорни фирми, показват документите.

  Властите установят, че в случая е замесен европейския служител Георгиос Малярис, който получил пари от схемата. Разследващите препоръчват още преди две години да се повдигнат обвинения срещу замесените в случая.

  В Белгия е започнато дело срещу Малярис и други лица, но докато случаят не бъде решен, той остава на работа в европейската служба. Единствено е преместен на работа в архива.

  Европейските служители работят и за възстановяване на европарите от България, но българските власти все още не са започнали преследване срещу нито една от замесените в случая компании, пише „Ню Йорк Таймс“.

  През ноември друго разследване на в. „Ню Йорк Таймс“ разкри, че субсидиите в България и други европейски страни от земеделските фондове отиват за олигарси, мафиоти и крайнодесни популисти. Разследването показа още, че някои национални лидери използват европарите за обогатяване на приятели, политически съюзници и членове на семействата си.

  Следва снимка и няколко цитата от статията на „Ню Йорк Таймс“ (на английски език):

  

  Every year, the 28-country bloc pays out $65 billion in farm subsidies intended to support farmers around the Continent and keep rural communities alive. But across Hungary and much of Central and Eastern Europe, the bulk goes to a connected and powerful few. The prime minister of the Czech Republic collected tens of millions of dollars in subsidies just last year. Subsidies have underwritten Mafia-style land grabs in Slovakia and Bulgaria. …

  In Bulgaria, the subsidies have become welfare for the farming elite. The Bulgarian Academy of Science has found that 75 percent of the main type of European agricultural subsidy in the country ends up in the hands of about 100 entities. This spring, the authorities carried out raids across the country that exposed corrupt ties between government officials and agricultural businessmen. One of the largest flour producers in the country was charged with fraud in connection with the subsidies and is awaiting trial. …

  More broadly, the investigators found that wealthy, politically connected landowners had the power to annex land across Central and Eastern Europe. “This is particularly so when they conspire with government authorities,” the report said.
  In Bulgaria, for example, land brokers had pushed for laws allowing them to effectively annex small farms.
  Investigators pointed to the farm subsidy program as a major factor, saying it encouraged companies to acquire more and more land. …

  .
  Източник: Медиапул и The New York Times 

  .

• „Площад СЛАВЕЙКОВ“: 10 вечни произведения, днес политически некоректни

  Обвинения в расизъм, сексизъм, хомофобия… към някои от най-популярните и обичани книги и филми

  

  Промяната на ценностите е така екстремна, че разривът между поколенията вече не е пукнатина, а пропаст. Това се забелязва най-добре в съвременния прочит на произведения, които само преди 20 години бяха смятани за изпреварили времето си, посадиха семената на новите разбирания за света и практически изградиха ценностната система на това поколение – но 20-30-годишните хора днес ги отричат.

  В интернет често се появяват коментари с ново тълкуване на не много стари култови книги и филми. „Площад Славейков“ подбра някои от тях.

  1. „Питър Пан“ – сексизъм, расизъм

  Вълшебна приказка на повече от век. Днес обаче тя може да бъде разчетена по коренно различен начин. Коментаторите твърдят, че в нея става дума за това, че момчетата могат да останат деца с непокорен дух завинаги, но момичетата са длъжни да се грижат майчински за тях. В книгата според тях има и много расови стереотипи.

  2. „Малката русалка“ – сексизъм

  В приказката на Андерсен и във филма на „Дисни“ Ариел решава да промени себе си заради любовта на мъж. Внушението, че трябва да промениш тялото си, за да спечелиш нечия любов, е вредно. Това възпитава малките момиченца в погрешни ценности, смятат тълкувателите от новото време.

  2. „Отнесени от вихъра“ – расизъм

  Мнозина от днешните млади ревизионисти са на мнение, че филмът и книгата трябва да бъдат забравени, ако не и забранени. Расизмът в това произведение е в основната му тъкан, то е базирано върху него и е невъзможна интерпретация без наличието му, твърдят те.

  3. „1984“ – сексизъм

  Новият прочит на великия роман на Оруел през призмата на днешните разбирания не е свързан с политическите му прозрения, а с отношенията между половете. Според много от коментаторите, в книгата е налице явен сексизъм. Любимата на Уинстън Джулия е безлична и единственото ѝ достойнство е, че изпитва привързаност към героя.

  4. „Спасителят в ръжта“ – сексизъм

  Холдън от романа на Селинджър е отявлен сексист. Той обективира жените, нарича някои от тях „тъпачки“, а други издига на пиедестал само защото са девствени и невинни. Така тълкуват романа читатели от XXI век.

  5. „Уестсайдска история“ – расови и полови стереотипи

  Отношенията между мъжете и жените в „Уестсайдска история“ се подчиняват изцяло на патриархалните стереотипи. Освен това, като се има предвид фактът, че става дума за пуерториканци, в мюзикъла се намесват и расови предразсъдъци, твърдят противниците му.

  6. „Хубава жена“ – сексизъм

  Колкото и сълзи да пролеят зрителите на този филм, не трябва да се забравя, че това е едно от най-женоненавистните произведения, създавани някога. Патриархалните внушения на този филм са ретроградни и сякаш излезли от тъмните епохи на Средновековието. Легитимира се проституцията, а Джулия Робъртс не е нищо повече от празноглава консуматорка. Това твърдят съвременните коментатори в социалните мрежи.

  7. „Приятели“ – сексизъм, хомофобия, расизъм, физически квалификации

  Чандлър е подложен на осмиване заради евентуална хомосексуалност. Моника трябва да се срамува, че е била дебела. Жените в живота на Джоуи минават като бързи влакове. Рос страда, защото жена му е лесбийка. Почти не се срещат тъмнокожи герои. „Приятели“ е обвинен във всички съвременни грехове дори от хора, които са израснали с този сериал като деца.

  8. „Дневникът на Бриджит Джоунс“ – сексизъм, мизогиния, потребителска мания, физически квалификации

  Книгата на Хелън Филдинг и филмът по нея също са под обстрел – Бриджит е празноглава потребителка, която се срамува от тялото си и е вманиачена по отношенията си с мъжете, сякаш без тях не може да е пълноценна. Това е начинът, по който мнозина виждат днес симпатичната англичанка.

  9. „Сексът и градът“ – сексизъм, расизъм, потребителска мания, стереотипи

  Вярно е, че в „Сексът и градът“ най-после се появяват напълно независими жени, но освен това няма почти нищо друго, което да отговаря на днешната политическа коректност. И четирите главни героини са бели. Хомосексуалните са стереотипизирани, а непрекъснатата мания за маркови стоки е в абсолютно противоречие с устоите на новото поколение. Освен това отношенията между Кари Брадшоу и Тузаря са типичен признак за сексизъм.

  10. „Наистина любов“ (Love Actually) – сексизъм, сексуален тормоз

  Обвиненията към най-сантименталния и сърдечен коледен филм са десетки. Практически всички мъжки образи в него са обвинени в нещо непристойно, дори детето, което е влюбено в малката певица, е наречено „преследвач“. Сексуален тормоз коментиралите в мрежата виждат в отношенията между премиер-министъра и неговата секретарка. Често се говори и за това, че няма истински централен женски образ във филма.

  Това е малка част от обвинителните пледоарии, изсипващи се в мрежата срещу добре познати и обичани художествени произведения. Под огъня на новите проповедници попадат дори творци като Шекспир (най-вече заради Офелия от „Хамлет“ и Катерина от „Укротяване на опърничавата“), Стивън Спилбърг (липсата на женски образ, равен на Шиндлер, в „Списъкът на Шиндлер“), Франсис Скот Фицджералд (сексизъм и стереотипи във „Великия Гетсби“).

  Преосмислянето на цялата световна култура е натрапчиво и яростно, набира скорост и рядко среща опоненти, защото повечето от тях се боят, че ще бъдат обвинени в политическа некоректност.

   

  Източник: Площад СЛАВЕЙКОВ

• Der Standard: Шефът на Nord Stream 2 е агент на ЩАЗИ и приятел на Путин

  Матиас Варниг – генералният директор компанията Nord Stream 2 AG, оператор на газопровода „Северен поток 2“, е бил агент на службите за сигурност на бившата ГДР – ЩАЗИ. Освен това е приятел с президента на Русия Владимир Путин, пише изданието Der Standard.

  ––––––––––––––––––––-

  64-годишният Варниг е роден в Алтеберн. Учил е в Източноберлинския икономически университет в бившата ГДР. От 1981 г. до 1990 г. е заемал различни постове в правителството на ГДР, включително в министерството на външната търговия и в министерския съвет.

  Изданието отбелязва, че в официалната му биография не се споменава нищо за работата му в ЩАЗИ, където е вербуван през 1974 г. с агентурно име Артур.

  Варниг е работил в търговската мисия на ГДР в Дюселдорф и е събирал информация за западногермански компании.

  През 1990 г. се прехвърля в Dresdner Bank. През 1991 г. банката отваря представителство в Санкт Петербург. По същото време сегашният руски президент Владимир Путин е бил чиновник в кметството на града и е отговарял за международните отношения.

  По данни на изданието, Путин, който преди това е работил в Дрезден като агент на КГБ, се е сприятелил с Матиас Варниг. Според публикацията, Варниг помогнал на Путин, след като тогавашната му съпруга Людмила пострадала тежко при катастрофа през 1993 г. Операцията, която тя е претърпяла, е била направена за сметка на Dresdner Bank.

  Der Standard пише, че връзките между двамата продължават. От 2006 г. германецът управлява компанията Nord Stream, която построи първия тръбопровод през Балтийско море. Освен това е член на управата на оператора на газопровода „Транснефт“, както и на руската държавна банка ВТБ, и на руския петролен гигант „Роснефт“. Член е и на борда на директорите на Gazprom Schweiz AG.

  През 2012 г. Путин награди Варниг с „Орден на честта“. Той има и апартамент в Москва.

  Стойността на тръбопровода през Балтийско море „Северен поток 2“ е 9.5 милиарда евро. Той се финансира от руската държавна компания „Газпром“, англо-нидерландската Shell, германските Wintershall и Uniper, френската Engie и австрийската OMV. Дължината на маршрута му е над 1200 километра, напомня изданието „Бегемот“.

  

  Еврочикаго припомня, че САЩ определиха срок до 20 януари, в рамките на който компаниите-подизпълнители в изграждането на газопровода „Северен поток 2“ трябва да прекратят работа, за да избегнат американските санкции.Това става ясно от съобщение на Държавния департамент.

  В съобщението се посочва, че на 20 декември президентът Доналд Тръмп е подписал санкциите срещу „Северен поток 2“ и от момента на подписването тече едномесечен срок, в който компаниите трябва да се изтеглят от проекта.

  Съединените щати ще прилагат санкции „ако свързаните страни не покажат в най-кратки срокове добросъвестни усилия“ в тази посока.

   

  Източник: News.bg

  .

• Съдът на ЕС: Управляващи може да бъдат и арестувани заради мръсен въздух

  Делото е заведено срещу провинция в Бавария, отказала да актуализира плановете си срещу замърсяването
  
   
  Aко управници упорито отказват да изпълняват мерки за чистотата на въздуха и по този начин нарушават правото на Европейския съюз (ЕС), то те могат да бъдат и арестувани, стига това да е крайна мярка и тя да е законодателно уредена.

  Това е постановил Съдът на ЕС в Люксембург по заведено дело от екоорганизацията Deutsche Umwelthilfe срещу провинция Бавария, съобщава правният сайт news.lex.bg. До него се е стигнало, след като властите в Бавария от 7 години отказват да изменят плана за подобряване на качеството на въздуха в провинцията, въпреки че три пъти са осъдени да го направят, включително и да ограничат движението на дизелови автомобили. През 2017 г. Бавария била осъдена и на 4000 евро глоба, която тя платила, но пак не изпълнила мерките.

  Затова от Deutsche Umwelthilfe подали нова жалба с искане за налагане на още една глоба, но и за арест министъра на околната среда и защитата на потребителите, а евентуално и на министър-председателя.

  Искането първо е отхвърлено, но Върховният административен съд на Бавария потвърдил новата глоба и решил да отправи питане до Съда в Люксембург за евентуално задържане на управляващите като принудителна мярка.

  Съдът в Германият е констатирал, че глобите за провинция Бавария не са в състояние да доведат до изпълнение на съдебните решения, защото не водят до никаква имуществена загуба, тъй като се осчетоводяват като приходи. В същото време обаче, вътрешното право на Германия изключва като мярка задържането под стража в подобни случаи.

  От СЕС е поискано да установи дали правото на ефективни правни средства за защита, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, позволява или дори задължава държавите да приемат такава мярка.

  От Съда на ЕС обявиха днес, че за пръв път се произнасят по подобен казус. В решението се казва, че принудителната мярка може да бъде постановена, ако тя е ясно регламентирана във вътрешното право, не води до произвол и е спазен принципът на пропорционалност.

  Съдът изрично посочва, че държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на правото на ефективна съдебна защита и особено в областта на околната среда.

  „Посоченото право е още по-важно, тъй като неприемането на изискваните в Директива 2008/50 мерки би могло да изложи на опасност здравето на хората. Национално законодателство, водещо до положение, при което решението на дадена юрисдикция е неефективно, обаче пренебрегва същността на това право и го лишава от ефективност“, посочва СЕС и добавя, че всяка страна е длъжна да тълкува така националното си право, че то да съответства на европейското.

  В противен случай, страните членки са длъжни да не прилагат националните си разпоредби, които противоречат на правото на ЕС с директен ефект.

  В решението на СЕС обаче е уточнено, че не трябва да се нарушава и правото на свобода, поради което е нужно основните права да бъдат претеглени, съгласно Хартата на ЕС. В този смисъл съдът постановява, че тъй като задържането е крайна мярка, водеща до лишаване от свобода, тя може да се налага само ако не съществува друга по-малко ограничителна мярка (например по-високи глоби, налагани многократно през кратък период, които не постъпват в бюджета, от който се плащат).

  „Само ако се стигне до извода, че извършеното ограничаване на правото на свобода поради постановяването на принудителна мярка задържане, е в съответствие с тези условия, правото на Съюза не само би допуснало, а би изискало прилагането на такава мярка, с уточнението обаче, че неспазването на Директива 2008/50 може освен това да бъде установено от Съда в рамките на производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения или да доведе до ангажирането на отговорността на държавата за настъпилата от това вреда“, посочват в заключение от съда в Люксембург.

  Източник: Клуб Зет

   

• Тъжно е да затваряш вестник

  Христо Буцев, в. „К“

  

  Спомням си последния брой на „Les lettres françaises”, вестника на Луи Арагон още от антихитлеристката борба. Заглавието на първа беше „Как умира един вестник”. Рисунки на Пикасо, Шагал, съболезнования от всякакви тогава и сега световни имена. Не беше се харесал на Съветския съюз с писанията си за Солженицин и срещу „Литературная газета” – СССР му спря абонаментите и вестникът издъхна.

  Както би казал Толстой, всеки вестник умира по своему. Още повече, когато на практика умират два вестника: две К-та, две зелени К-та, едното продължение на другото.

  Неприятно е, че културният вестник на България не бе оставен – както през 1985 и 1990 г., например – да посрещне задалите се пред обществото нови предизвикателства; дори в общество без авторитети, самата история на вестника щеше да концентрира около себе си интереса към публичния дебат.

  Това можеше да се случи с нови, млади хора и с пари. Вестникът бе лишен и от двете. Според мен – умишлено.

  „Култура” съвсем умишлено бе превърнат в рупор на една-единствена доминираща (но до скоро!) идеология. Както неслучайно бе оставен в ръцете на отдел „Пропаганда и агитация”.

  А вестник „К”, въпреки жертвоготовността на немалко хора – приятели и напълно непознати – можа единствено да направи опит да се закрепи. Не можа.

  Сбогом, читателю!

  Пожелавам ти „дебати и културни удоволствия”, пожелавам ти никога да не се увличаш по официози, пожелавам ти да не се загубиш като българин из това вавилонско смешение по света.

  И във всичките си действия да се ръководиш от езика на Вазов, Йовков и Радичков!

  Сбогом!

  .

• Църковен календар – Св. великомъченица Анастасия

  На 22 декември Българската православна църква отбелязва деня на Света Великомъченица Анастасия Узорешителница – римска християнска светица, живяла през III век. Тя е покровителка на аптекари и лекари.

  Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.

  Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко.

  Положението на Анастасия постепенно се влошавало. Мъжът й от ден на ден се отнасял с нея по-сурово.

  Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните.

  Страдащият народ й бил признателен, но официалната римска власт и отредила друга присъда. Така веднъж като гледала как християните отиват на смърт заради вярата си, Анастасия се разплакала, тъмничните стражари видели сълзите й, разбрали, че е християнка, и я арестували. Като научил коя е – местният управител дълго не можел да разбере, как тя е решила да остави блясъка и разкоша, който я обкръжавал в Рим, за да служи на бедните затворници.

  Света Анастасия била подложена на ужасяващи мъчения. Но нищо не можело да сломи любовта й към Господа. Войниците на император Диоклециал (Гай Аврелий Диоклециан, около 245-316 г.) я привързали на четири стълба и я изгорили през 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.

  Ритуали

  Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали.

  В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта – Нашташа или св. Чьорна. Вярва, се в която къща не се празнува св. Анастасия, непременно ще се случи нещастие.

  Забрани

  В народните представи светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото св. Чьорна ще почерни дома на онази, която преде, тъче или пере.

  Източник: Рavoslavieto.com

  ––––––––––––––

  

  На този ден имен ден празнуват: Анастасия, Анастас, Сия, Сийка, Ася, Наташа. Честито на именниците!

  Анастасия означава ”възкръснала”. Благородно и красиво име, носещо блажена топлина, жизненост и мечтателност.

  

  Остров „Св. Анастасия“ край Бургас с площ 0,022 кв. км, което е около 8,5 декара, намира се на 6,5 км от центъра на залива. На острова има стар манастирски комплекс, който през 1924 г. е превърнат в затвор. През 1925 г. оттам успяват да избягат 43-ма политически затворници – повечето участници в Септемврийското въстание. Комунистите прекръстват о. „Св. Анастасия“ на „Болшевик“, а през 60-те години преобразуват част от постройките в музей и хотел. Днес хотелът продължава да работи, но условията са спартански и не много по-различни от някогашния затвор. Остров „Света Анастасия“ е паметник на културата от национално значение и върху него няма да се строи, само ще се реконструира. През 1958 г. режисьорът Рангел Вълчанов снима там филма „На малкия остров“. Очаква се в близко бъдеще постоянен морски маршрут да свързва Бургас с остров „Св. Анастасия“.

  .

• Егор Жуков: Дайте да се погледнем в огледалото. Какво позволихме да стане с нас?

  

  Московски съд осъди на три години условно студента Егор Жуков за „подбуждане към екстремизъм“, заради отправен от него призив в канала му в YouTube за участие в протестите срещу президента на Русия Владимир Путин. Той бе арестуван през август и прекара в следствения изолатор четири месеца. Преди произнасянето на присъдата Жуков се обърна към съда. Изказването му бе разпространено от неговия адвокат и доби огромна популярност в социалните мрежи. РСЕ – България публикува превод на последните думи на Егор Жуков пред съда.

  …

  Това, което планирам да кажа, има пряка връзка с този процес. Надявам се на Вашата благосклонност и да ми позволите да произнеса всичко това, което искам да произнеса. Няма да отнема много време на съда.

  Съдебният процес е посветен на първо място на думите и тяхното значение. Ние обсъждахме конкретни фрази, нюанси на формулировки, възможни тълкувания. Надявам се, че успяхме да докажем на уважавания съд, че аз не съм екстремист както от гледна точка на лингвистиката, така и от гледна точка на здравия разум.

  Но сега искам да засегна нещо по-важно от смисъла на думите. Искам да разкажа за мотивите за моите действия, за които и експертите вече говориха. Мотивите са по-сериозни и задълбочени – мотивите, които ме карат да се занимавам с политика; мотивите, заради които аз записвах клипове за моя видео канал.

  Ето с какво искам да започна. Руската държава днес се позиционира като последния защитник на традиционните ценности. Много внимание се отделя, както ни казват, на семейството и патриотизма. А като ключова традиционна ценност посочват християнската вяра.

  Ваша чест, на мен ми се струва, че това даже е добро, защото християнската етика наистина включва в себе си тези ценности, които аз чувствам за близки.

  На първо място, това е отговорността. В основата на християнството стои историята за човека, който е решил да поеме на раменете си страданието на целия свят, историята за човека, който е поел сам отговорността във възможно най-голяма степен. Всъщност централната идея на цялата християнска религия е идеята за личната отговорност.

  На второ място, това е любовта. „Обичай ближния си като самия себе си“ – това е основна фраза в християнската религия. Любовта е доверие, състрадание, хуманизъм, взаимопомощ и грижа. Общество, което е построено на такава любов, е силно общество – извинете, най-силното възможно общество.

  Точно затова, за да разберете мотивите за моите действия, достатъчно е да погледнете как днешната руска държава, гордо представяща се за защитник на християнските ценности, на практика ги защитава.

  „Бъди за пример, бъди опора. Не се подчинявай на деспоти, бори се за свободата на тялото и духа.“

  Преди да поговорим за отговорността, трябва да си отговорим на въпроса какво представлява етиката на отговорния човек, какви думи си казва той през живота. Мисля, че такива: „Помни, че целият ти път ще е изпълнен с трудности, понякога непоносими. Всичките ти близки ще умрат. Всичките ти планове ще пропаднат. Ще те мамят и изоставят. И никога няма да избягаш от смъртта. Животът е страдание. Примири се с това. Но както се примиряваш с това и с неизбежното страдание, така си носи кръста на раменете и следвай мечтата си, защото нещата ще стават само по-лоши. Бъди за пример, бъди опора. Не се подчинявай на деспоти, бори се за свободата на тялото и духа. И построй място, в което твоите деца могат да са щастливи“.

  На това ли ни учат? На това ли учат децата ни в училище? Такива герои ли се честват? Не. Обстановката в страната унищожава всякаква възможност за благоденствие на хората. Най-богатите 10% от руснаците са съсредоточили в ръцете си 90% от благосъстоянието на страната. Сред тях, разбира се, има много достойни граждани, но основна част от това благосъстояние не е получено от честен труд в полза на хората, а от най-обикновена корупция.

  Нашето общество е разделено на две чрез непреодолима преграда. Всички пари са концентрирани на върха и никой няма да ги вземе от там. Отдолу пък, без преувелечение, хората се чувстват в безизходица. Като разбират, че на тях не може да се разчита, че колкото и да се стараят, не могат да осигурят щастие за себе си и своето семейство, руските мъже или си изкарват злобата срещу своите жени, или се обесват. Русия е на първо място в света по брой на самоубилите се мъже на 100 хиляди души. В резултат една трета от всички семейства в Русия са самотни майки с техните деца. Така ли защитаваме института на традиционното семейство?

  Мирон Фьодоров, който често идваше на моите заседания, много правилно е забелязал: „У нас алкохолът е по-евтин от учебниците“. Държавата създава всички условия за това, че когато трябва да избират между отговорността и безотговорността, руснаците винаги избират второто.

  А сега за любовта. Любовта е невъзможна без доверие. А истинското доверие се ражда по време на съвместна дейност. На първо място, съвместната дейност е рядко явление в страна, в която няма отговорност. Ако все пак някъде има съвместна дейност, тя веднага се възприема от органите на реда като заплаха. Не е важно с какво се занимаваш – дали помагаш на затворници, защитаваш правата на човека, опазваш природата. Рано или късно ще те обявят за чуждестранен агент или пък просто ще те „заключат“.

  „Момчета, разхождайте се със своите скъпи дрехи и не взаимодействайте помежду си. Не трябва да се събирате повече от двама на улицата.“

  Държавата ясно дава да се разбере: „Момчета, разхождайте се със своите скъпи дрехи и не взаимодействайте помежду си. Не трябва да се събирате повече от двама на улицата – ще Ви задържим за организиране на митинг. Не трябва да работите заедно по социални теми – ще Ви дадем статут на чуждестранни агенти“. И как в такава среда да има доверие и любов – не романтична, а хуманна любов от човека към човека?

  Единствената социална политика, която руската държава провежда последователно, е разделението. Така държавата ни разочовечава в очите на другия, а пък в нейните очи ние отдавна сме разочовечени. Как иначе да си обясним такова варварско отношение към хората от нейна страна? Отношение, което всеки ден се подчертава с бой с палки, насилие в затворите, затваряне на очите за епидемията от ХИВ, закриване на училища и болници и т.н.

  Дайте да се погледнем в огледалото. В какво се превърнахме? Какво позволихме да стане с нас? Ние сме нация, която отучва хората да носят отговорност. Ние сме нация, която отучва хората да обичат. (…)

  Работата е там, че накрая се оказва, че единственият традиционен институт, който тачи и утвърждава нашата руска държава, това е самодържието, което се опитва да разруши живота на всеки, поискал искрено да помогне на Родината си, и на всеки, който не се срамува да обича и да поема отговорност.

  Резултатът е, че гражданите вече са научили, че инициативата е наказуема, че началството винаги е право, защото е началство, че щастието тук е възможно, но само за тях. И като научиха това, хората започнаха да изчезват. По данни на „Росстат“, Русия изчезва със скорост от минус 400 хиляди човека годишно. Зад статистиката не се виждат хората. Ами, вижте ги! Те се пропиват от безсилие, измръзват в неотоплени болници, някой ги убива, сами се убиват, както и ние с вас.

  Предполагам, че вече мотивите за моите действия са станали ясни. Аз наистина искам да видя у своите сънародници тези две качества – отговорност и любов. Отговорност към себе си, за ближните, за цялата страна. Любов към слабите, към ближните, към човешкото. Това е моето желание – още една причина, ваша чест, да не мога да призовавам към насилие. Насилието развързва ръцете, води към безнаказаност, т.е. и към безотговорност. Насилието не води и към любов.

  Въпреки всички пречки, аз в нито един момент не се съмнявам, че моето желание ще се изпълни. Гледам години напред и виждам Русия, в която живеят отговорни и любящи хора, която се е превърнала в щастливо място. Нека всеки си представи такава Русия. Нека този образ ви ръководи във вашите действия, така както ме ръководи мен.

  В заключение ще кажа следното: Ако все пак съдът реши, че тези думи са произнесени от опасен престъпник, следващите ми години ще са пълни с лишения и несгоди.

  Но аз гледам момчетата, с които ме свърза „московското дело“ – Костя Котов, Самаридин Раджабов, и виждам усмивките по лицата им. Льоша Миняйло и Данаил Конон нито веднъж не си позволиха да се оплакват от живота, по време на краткото ни общуване в следствения изолатор. Ще се постарая да следвам техния пример. Ще се постарая да се радвам, че имах този шанс – да мина през изпитание в името на моите ценности. В края на краищата, Ваша чест, колкото по-страшно е моето бъдеще, с толкова по-широка усмивка гледам към него. Благодаря Ви.

  Източник: Svobodnaevropa.bg

  Още по темата – вж. ТУК

  .

• Джеймс Пардю пред БНР: България е далеч от отмяна на визите за САЩ

  

  Интервю на Деян Йотов с Джеймс Пардю за предаването “Събота 150“, което не бе анонсирано в централните обедни новини на БНР. Интересен факт е, че не може да чуете думите на американския дипломат на сайта на програма „Хоризонт“, независимо че има линк към звуков файл. (В последствие грешката бе отстранена – бел. ред.)

  Eдна от водещите международни теми от седмицата беше срещата на премиера Бойко Борисов и президента на Съединените щати Доналд Тръмп в Белия дом. На нея стана дума за много неща, но като че ли най-оптимистичен премиерът Борисов беше по темата за евентуалното отпадане на американските визи за българите.

  Доналд Тръмп, съобщи Борисов, е обещал да работи много активно и скоро да му каже кога ще се случи това. Сами чухме пък в Овалния кабинет президентът на Съединените щати да казва, че сме велик народ и страхотни приятели на страната му.

  Да затаим ли дъх сега в очакване Тръмп да ни пусне свободно да пътуваме до Америка? За това попитах Джеймс Пардю, посланик на Съединените щати у нас в периода 2002-2005 година. В началото обаче започнахме с коментар за доста критичната му статия – и за Тръмп, и за българските управляващи, която той публикува в навечерието на срещата в Белия дом. В нея той констатира, че България продължава да бъде пропита от корупция, както и че българските медии в огромната си част са вече покорени и компрометирани.

  „Обикновено не си мълча, когато видя, че нещо не е както трябва. Мисля, че дипломацията е нещо повече от това да се изтъква непрекъснато положителен имидж на определена страна. Ако има проблеми, те трябва да се решават. Трябва да се изговарят прямо и честно. Независимо от критиките ми, аз много обичам България, народа ѝ, историята, културата, характера ѝ“, каза Пардю в интервю за предаването „Събота 150“ и добави:

  „Отправям тези критики, защото искам България да бъде по-добро място, а не заради самата критика. Защото за мен България е чудесна и с голямо бъдеще пред себе си като демократична страна. Смятам, че България още е в процес на преход и че това може да отнеме още години. Но тя продължава да е пропита с корупция. Особено ме тревожи липсата на свобода на медиите. Положението не беше перфектно, когато бях у вас. Но все пак имаше конкуренция и правителствените представители се държаха отговорно. Не се стигаше до съдебни дела, но поне корупцията излизаше наяве. Това вече го няма. Медиите са подчинени. Аз просто го изговарям гласно и ще продължавам да го правя, ако е необходимо“.

  Следват въпросите и отговорите в интервюто:

  – Думите „корупция“ и „свобода на медиите“ като че едва се промъкнаха в съвместното изявление на президента Тръмп и премиера Борисов – с две изречения. Едната още да се бори, другата още да се пази. Как ще коментирате?

  – Бих искал на борбата с корупцията и на свободата на медиите да беше наблегнато в началото на това изявление, а не в края, и то на някакви си 4 реда. Не знам дали статията ми има нещо общо или не, но ми се ще Съединените щати и Европейският съюз да влияят повече на България за решаване на тези проблеми. А те са сериозни! Корупцията е най-голямата заплаха за демокрацията. И България има много да наваксва.

  Във всяка страна има някакво ниво на корупция. Но в повечето развити демокрации държавници се пращат в затвора или поне се уволняват. Дори в администрацията на Доналд Тръмп вече няколко ръководители бяха освободени от постовете им за поведение, което може и да е свързано с корупция. Петима или шестима от най-близките му хора са вече в затвора или очакват присъди. В България това рядко се случва.

  А и трябва да се съгласите, че в момента България е еднопартийна държава, няма ефективна опозиция. И че дългосрочен ефект от такова управление може да е корупцията.

  – Към края на мандата си у нас бяхте препоръчали Европейският съюз да упражни повече натиск по отношение на корупцията с възможност да отложи присъединяването на България. Европа направи компромис тогава. А сега и Съединените щати са готови да направят същото…

  – Разочарован бях през 2004-а и 2005-а, че Европейският съюз не използва позицията, в която беше, за да постигне голям напредък в България в битката срещу корупцията. Ако бяха по-твърди по този въпрос, България щеше да е много по-напреднала в развитието си. Защото корупцията пречи на икономическото развитие, гони младите хора от страната, какви ли не проблеми създава!

  Смятам, че Европа още може да направи много. Разочарован съм, че Съединените щати не оказват натиск. Но корупцията не е точно водеща тема в дневния ред на Доналд Тръмп.

  – Доналд Тръмп е обещал да се занимае с въпроса за падането на визите за българите, съобщи Бойко Борисов. На каква база би било взето такова решение. Възможно ли е то да не зависи от процента на отказите за издаване на виза?

  – Решението ще бъде съобразно критериите. Същевременно ще е и политическо. Но ако се върнете чак до 2000 година, ще видите, че всички президенти оттогава са казвали, че ще разгледат въпроса. Мога обаче да ви кажа, че България е далеч от отмяна на визите, тъкмо заради проблемите, за които говоря.

  В общите изявления след такива срещи винаги обръщайте внимание на глаголите. „Възнамеряват“ и „планират“ да направят нещо. Или „ще“ направят нещо. На мен по-скоро ми изглежда като дългосрочно обещание, отколкото като незабавни действия за отмяна на визите. Българите не бива да чакат със затаен дъх, освен ако не бъде постигнат голям напредък по изпълнението на критериите.

  – Виждате ли тогава нещо съществено като резултат от тази среща?

  – Мисля, че до голяма степен тя беше в отговор на покупката на изтребителите Ф-16. Тръмп действа така – направи нещо за мен и аз ще направя нещо за теб. Така Борисов получи среща в Белия дом и съвместно изявление. Но тези изявления са пълни с общи приказки. Но едно нещо в това специално ми се струва значимо – предложението на България за координационен център за НАТО във Варна.

  Но това май е всичко. Целта беше най-вече Борисов да се покаже в Овалния кабинет с президента на Съединените щати. В това няма нищо лошо. Всъщност е много добре, че България говори с Вашингтон директно на най-високо ниво.

  – В определен смисъл изявлението на Тръмп и Борисов имаше за адресат Русия – и в отбранителната, и в енергийната му част. За мерките срещу зловредното влияние също. Виждате ли в това ясен избор на български премиер между Русия и Запада?

  – Правителството ви ефективно балансира между руското влияние и участието ви в трансатлантическото партньорство със западните демокрации. Трудна е ситуацията за България. В края на краищата Русия има грамадно влияние в страната ви, най-вече чрез енергетиката.

  Казвам това не като някой, който не харесва Русия. Ясно ми е, че тя е велика държава. Имам проблем не с Русия като страна, или като народ, а с ръководството в Кремъл, което изглежда твърдо решено да подпкопае демокрацията в Европа и в Съединените щати.

  Но нека отбележа нещо друго. Съединените щати изпратиха много способен дипломат за свой посланик в София. Според мен България има голям късмет, че посланик Херо Мустафа е в София. Тя има огромен дипломатически опит. Работила е на някои много трудни места. Разполага с всички качества, за да бъде много добър посланик в България. Първокласен дипломат е!
   

  За да чуете нтервюто – пуснете плеъра с триъгълничето горе вляво.

   

  Източник: БНР

   

• Иван Николов: Да не се лъжем – българо-сръбските отношения никога не са били добри, те винаги са били лицемерни

  На българите в окупираните Западни покрайнини никой не ни подаде ръка, включително и майка България

  Коментар за БГНЕС на Иван Николов,
  председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград

  

  100-годишнината от Ньойския договор и 99 години от окупацията на Западните български покрайнини се посрещат почти с мълчание от българското общество. Българската политика и дипломация искат тихичко, по терлици, да се измъкнат от отбелязването на тая щекотлива историческа дата, на която победителите в Първата световна война в Парижкото предградие Ньой ни осъдиха на доживотен затвор без право на помилване.

  Още по-лошото е, че за тия 100 години ние приехме и усвоихме робството като начин и философия на живот. Научихме се да си мълчим, да се покоряваме на властта, да се ослушваме какво, къде и пред кого говорим, от страх да не би някой да ни докладва пред ония сламени чучела, назначени в тъмните коридори на комунистическата държавна сигурност и благословени от владиката на СПЦ (с пагони на ДС), и то не пред Евангелието, а направо пред Начертанието на Гарашанин.

  Така осветени и освободени от задължението да спазват демократичните принципи, Конституцията, законите и моралния кодекс на християнството, сламените чучела се превърнаха в нашите господари на живота и смъртта. Това естествено няма как да стане без покровителството на Белградските управници, които им дърпат конците. И то най-много по време на изборите, тогава, когато плахо се появява дилемата за статуквото или промените.

  Нито една демокрация не може да надскочи културното ниво на своите избиратели. Дори и когато могат свободно да избират, избирателите избират съгласно своите вътрешни културни и морални убеждения. Това дава възможност чрез опростачването на 50% плюс един от избирателите тираните да дойдат на власт и тогава с демокрацията е свършено.

  Възможно ли е изобщо в нашата 100-годишна тъмница да се приложат общоприетите принципи на свободата и демокрацията? Простият отговор е – не. Защото ако робите имаха право на свобода и демокрация, първото, което щяха да направят, е да сринат тъмницата и да избягат от нея. Точно както се случи със свободните и осъзнатите югославски народи и народности след смъртта на диктатора Тито. Те просто поискаха свободата и независимостта си, бориха се за нея и югославската тъмница се срина. Светът им подаде ръка.

  На нас никой не ни подаде ръка. Включително и майка България.

  Тя само безуспешно се опита да ни подобри условията за живот в затвора, но строго ни подвикна да си седим в него. Само че затворът си е затвор и младите подрастващи поколения не искаха да живеят в него. Те просто избягаха и се разотидоха по света да си живеят живота. Те изобщо не се интересуват от стогодишната ни борба за освобождение и присъединение към отечеството. Зовът на почвата и кръвта е непознато чувство за тях. Не искат да си съсипват живота с нашата обречена борба.

  Останаха само тъмничарите, които продължават да вилнеят, изживявайки мрачните си нагони за власт и грабеж. Гонят всеки, който се опитва да дойде, да инвестира, да предложи работа и препитание на хората. Обладани от еничарския синдром и от извратения чужд патриотизъм, те яростно преследват инвеститорите, бъркат в дамските чанти и джобовете на сънародниците ни на границата, когато те тръгнат за Босилеград, пръскат ги със сълзотворен газ, псуват албанците, които идват от време на време да изиграят мач на „Пескарата“, разпродават реките, рудните богатства, горите, съсипват природната среда, всичко, наследено от предците.

  Искат след тях да не остане нищо. Да няма кой да им поиска отговорност за престъпленията срещу собствения си народ и собствените си деца. Да няма даже кой да произнесе историческата присъда над тях, да ги заклейми и да отправи проклятие от името на потърпевшите и прогонените. И вече са на финала.

  Селата, сега вече и улиците в Босилеград, са пусти.

  За половин век, хората са десет пъти по-малко. Трийсетина деца на година тръгват на училище и около двеста поемат пътя към отвъдното. Духовете на Гарашанин, Милош Милоевич, Стоян Новакович, Коста Печанац и други сигурно тържествено танцуват на оня свят.

  Оределите национално мислещи български патриоти в България организираха няколко научно-исторически конференции за Ньойския договор, от време на време се появява по някоя патетична статийка или интервю по сайтовете и вестниците, и това е всичко.

  Ония, които искат да ни помогнат, не могат, ония, които могат, не искат. Никой не иска да каже това, което виси във въздуха: че сме обречени, не за друго, а защото българските политици се опитват да се правят на суперевропейци – сакън, да не ги обвинят, че проявяват териториални претенции към своите окупирани територии в съседните държави. Това, според тях, вече е демоде, и се задоволяват да говорят общи приказки за човешките права, отворените граници, европейските фондове и пр. Чакат Сърбия да влезе в ЕС и тогава вече ще потече мед и мляко, и всички, хванати за ръчички, ще тръгнем към обетованата земя и вечният мир.

  Имам чувството, че вече 100 години играем един продаден мач. Капитаните на нашия отбор в решителните моменти винаги подритват топката към играчите на противника, а и съдията винаги е готов да свири дузпа срещу нас. Ние сме нарочени да загубим мача на всяка цена, дори и ако играем по всички правила на играта.

  На официалните сръбско-български срещи на високо равнище, София все още е в ролята на подсмърчаща сестричка пред големия брат. Навремето се наслушах на високопоставени български дипломатически служители, които се топяха от възхищение, докато ми говореха за онази идеализирана, „западна“ Югославия, към която те, по времето на Живков, обръщали телевизионните си антени.

  Югославия на дънките и чорапогащниците, на дъвките и шоколадите, на Миле Китич и Лепа Брена.

  Никой от тях не говореше за Югославия – „тъмницата на народите“,

  за Голи оток, за Кървавия Божич, за убийствата на техните сънародници на границата. И все още съжаляват за нея. И до днес не могат да проумеят защо тази „прекрасна държава“ трябваше да се разпадне точно по времето, когато Европа се обединяваше. Не могат, защото им липсват заметените факти от комунистическата историография.

  Три десетилетия след падането на комунизма в България, продължавам на същите срещи на високо равнище да слушам старите комунистически мантри за българското малцинство като мост на сътрудничество между двете братски държави, българската подкрепа за сръбското еврочленство и никога по-добрите отношения между двете държави!? Точно по времето, когато българите в Западните покрайнини издъхват! Вярвам, че имената на тия български политици ще бъдат записани в най-срамните страници от българската история.

  Договореностите в Белград се забравят веднага след официалните пресконференции. Питам се, какво ли си мислят сръбските държавни представители за поетите ангажименти към българското малцинство, когато кортежите с българските държавници минат Калотина?

  Не бих се изненадал, ако по техен адрес им пуснат в гърба по някоя сочна сръбска псувня. Прекалено добре познавам техния манталитет, за да се съмнявам. Основание за това намирам и в антибългарското изказване на Милован Дрецун това лято по сръбските телевизии. И в последвалото изказване на сръбския външен министър Дачич, по адрес на българския премиер Бойко Борисов. И то точно по времето на „най-добрите българо-сръбски отношения“.

  Нека да не се лъжем повече. Българо-сръбските отношения никога не са били добри. Те винаги са били лицемерни. Винаги са водили войни за територии, винаги са принадлежали към различни и взаимно противопоставени геополитически пространства.

  По времето на Първата световна война – на страната на Антантата и Централните сили. После, когато Югославия уж се стремеше към Запада, България се стремеше към Изтока. Днес, когато България е част от Запада, Сърбия гледа към Изток. Диалог може да се води и да доведе до резултати, когато се говори на един език и се преследват общи цели и ценности. Такива няма и няма да ги има, дори и когато в Западните покрайнини не остане нито един българин и правата на българското малцинство отпаднат от дневния ред на сръбско-българските отношения.

  Българското малцинство в Западните покрайнини е жертва на вековните сръбско-български противоречия

  и само краен лицемер може да каже, че то е „мост на разбирателство и сътрудничество“. Дори и тия лицемерни отношения пак почиват върху жертването на българските интереси.

  Лицемерна е и българската подкрепа за сръбското еврочленство. Еврочленството на Сърбия зависи не от българската подкрепа, а от самата нея. От желанието и готовността да изпълнява и усвоява европейските критерии и изисквания, и то пред погледа на всички европейски държави.

  Тя не го иска това членство. Тя не иска да преосмисли историята си, защото ще трябва да признае историческите фалшификации и измами, върху които почиват основите на сръбската държавност. Тя не иска да се демократизира, защото не знае дали в един момент Войводина, Санджак или Западните покрайнини няма да поискат да си отидат по демократичен път.

  Тя не е готова да признае независимостта на Косово и все още мечтае да си го върне, въпреки че и идея си няма какво ще прави с албанците, които живеят там. Тя не иска да стане част от европейското икономическо пространство, защото знае, че пазарните правила ще съсипят сивата икономика, върху която почива управляващата политическа класа.

  Сърбия днес просто не е готова да плати цената на евроинтеграцията си

  въпреки спорадичните проевропейски изказвания. Брюксел също не е готов да я приеме преди тя истински да се европеизира. Още повече, че Русия, Китай и Турция й дават лъжливи надежди за дневно-политическа употреба. И за да си купят или да продадат нещо на изгодна цена.

  И докато сръбските управници тъпчат на едно място, десетки хиляди млади и предприемчиви сърби, бъдещето на страната, я напускат, за да не се върнат никога вече. Засега никой не се замисля до какво ще доведе всичко това в скоро бъдеще. Нека да дойдат в Босилеград, за да видят на какво скоро ще заприличат и други градове в Сърбия. Пусти улици с по някоя лъскава кола с български номера, възрастни хора, мургави обитатели на гетата и негри пред бежанския център.

  Има ли надежда? Гражданите понякога се изливат по площадите с искания за свободни и демократични избори. Но телевизиите не се интересуват от тях. Те приспиват нацията с някаква паралелна виртуална реалност, в която няма безработица, ниски заплати, високи сметки, отчаяние и отчуждение.

  Има в изобилие риалити програми, които забавляват аудиторията с долнопробни Биг брадър изпълнения, в които събраните от кол и въже герои, денонощно се псуват, бият, мразят и тъпчат, събличат се и си показват интимните части. Под маската на някакво просташко забавление и свободия, вместо култура, образование и вяра, се промотира концепцията на концлагера като обществен модел и идеал на съвременния човек, който полугол подскача на гладиаторската арена, в компанията на зверове, леки жени, наркомани и пияници.

  В такава компания, Спартак няма никакъв шанс. Началото на революцията ще започне не когато осъзнаем, че сме достигнали дъното, а когато осъзнаем, че трябва да изгасим телевизора.

   

  Източник: Kanal 3

• Дует „Ритон“ в Детройт

  КОНЦЕРТ С ДУЕТ „РИТОН“ НА 16 НОЕМВРИ

  

  Очакваме Ви на един незабравим концерт със специалното участие на Дует „Ритон“!

  Всички ние ще имаме възможността да се насладим, освен на вечните им хитове, така и на песните от последните им три албума „Пътят към твоето сърце“, „Ритон в ритъма латино“ и „Златен Ритон“.

  Вход: $40, след 12 ноември – $45

  Ще има и вкусна българска мешана скара: $15 и торта „Гараш“ $4

  Моля, не носете храна отвън! Благодарим Ви!

  Ако искате вечеря, моля обадете се, за да си поръчате!

  Очакваме Вашите обаждания на:

  248 802 6947 – Нели

   

  Източник: Bulgariansindetroit.com

• Начало на Рождественския (Коледния) пост

  От днес, 15 ноември, започват Коледните пости, предхождащи празника Рождество Христово.
  

  След деня в памет на св. апостол Филип започва 40-дневният пост, наричан често “Четиридесетница на ап. Филип”. Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

  По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост, и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения, подобно на дните преди Великден.

  По време на 40-дневния пост не се разрешава да се яде месо, както и всички животински продукти – яйца, мляко, сирене, кашкавал, извара. Алкохолът също е забранен, с изключение на виното. Червено вино може да се употребява всеки ден по една чаша, с изключение на сряда и петък. Виното е единственият алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв.

  Подробен календар на Коледните пости – какво се разрешава

  15-22 ноември – само растителна храна с олио (21 ноември – Въведение Богородично);
  23-29 ноември – разрешава се риба;
  30 ноември – 6 декември – разрешава се риба (От Андреевден до Никулден – 6 декември);
  13 декември – разрешава се риба;
  14 -19 декември – разрешава се риба;
  20-24 декември – само растителна храна с олио (От Игнажден до Бъдни вечер);
  25 декември – Блажи се (Не се пости дори ако се случи в сряда или петък).

  Изключение от Коледните пости Църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.

  Постът обаче не включва само ограничения в хранителния режим. Желаещите да постят не трябва да имат интимни отношения, трябва да се въздържат от изречени лоши думи, както и от лоши помисли и шумни забавления. По този начин пречистването трябва да стане освен физически, но и духовно.

  Постът се нарича още Малка Света Четиридесетница. През тези дни на пост и молитви човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните си и неволните грехове, да потърси опрощение, да се изповяда и причести със светите Христови тайни дарове.

  Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета. В нашата съвременност постите са загубили религиозното си значение за голяма част от хората – те или се отнасят пренебрежително към тях, или ги свеждат до обикновена диета. Ако пристъпите към тях обаче единствено с надеждата да свалите няколко излишни килограма, сигурно ще останете разочаровани. Смисълът на постите е съвсем друг – постигане на хармония между душата и тялото.

  За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост. Някои духовници смятат, че не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си грехове, и да търси опрощение. Същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите.

  Затова постът изисква не само да изключим от менюто си месото и млечните продукти, но и да пречистим мислите си от злободневните проблеми, агресията и завистта към околните, които са разрушителни най-вече за самите нас.

  Ако не сте вярващи, сигурно ще си кажете – какъв е смисълът? Фактът, че постите са начин за постигане на хармония от най-дълбока древност и съществуват не само в християнството, но и в будизма, юдаизма и мюсюлманството, говори, че смисълът им е универсален и не се свежда до една определена религия.

  Какво да хапваме по време на постите?

  Организмът ни има нужда от белтъчини, така че, изключвайки месото и млечните продукти, е нужно да ги заместим с такива от друг произход. Това са ястия с: боб, леща, ориз (особено кафяв), булгур (пшеница), нахут, гъби, авокадо, всякакъв вид кълнове, соеви продукти – тофу, мляко, соева кайма и шницели, растителен кашкавал и сирене, сушени плодове, кълнове и пълнозърнести продукти. Добавете и ядки, и семена в менюто си – фъстъци, орехи, лешници, бадеми, сусам, тиквено и слънчогледово семе, и други.

  По време на постите е нужно да хапваме и повече плодове и зеленчуци, който да донесат на организма ценни витамини и минерали – не забравяйте да включите в менюто ябълки, портокали, киви. По време на коледните пости е сезона на картофите, зелето, цвеклото, карфиола, броколите, морковите, спанака, праза, тиквата, все още има и патладжани. Освен това можете да хапвате и грах, бамя, брюкселско зеле, царевица, боб.

  Почти всички видове макаронени изделия са подходящи за пости. Все пак, обърнете внимание на етикета, дали не е отбелязано наличието на яйца или други животински продукти. Зехтинът, както знаете, има свойствата да изчиства организма от натрупаните мазнини, така че използването му ще спомогне още повече за прочистването на организма от токсините.

  Както стана ясно, има дни, в които да се яде риба е позволено (на Никулден даже задължително), това важи само за миряните – служителите на манастири и църкви  спазват строг пост. Ето и някои от рибите, които са с най-високо съдържание на белтъчни: риба тон, херинга, лефер, паламуд, скумрия, сардина, хек, сафрид, бяла риба, пъстърва.

  Всъщност, ако правилно съставите менюто си по време на Коледните пости, дори е възможно да не усетите лишение. Неслучайно те се наричат „рибни” – през повечето време е разрешено яденето на риба и безгръбначни – охлюви, калмари, скариди и всякакви други морски дарове. Те са едни от най-полезните, вкусни и леки храни. Трябва да спазвате строг пост (единствено растителна храна с олио) само през дните от 15 до 22 ноември и от 20 до 24 декември, всички сряди и петъци. Не рядко постите стават повод да обогатим еднообразното си меню и да се храним с вкусни и полезни продукти, които иначе рядко присъстват на масата ни.

  До 21 ноември се спазват се всички забрани, отнасящите до Вълчите празници!

  Вчера, на 14 ноември, бяха Коледни заговезни, които поставят началото на 40-дневните Коледни пости, които завършват на 24 декември – Бъдни вечер.

  Леки и спасителни пости!

  Pravoslavieto.com, hera.bg

  

  * Най-общи правила за поста:

  1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

  2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

  3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние, и да го помолят да благослови поста.

  4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

  5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

  6. При постите съществуват шест степени на строгост:

  * всичко, освен месо (Месни заговезни);
  * вкусване на риба;
  * гореща храна с растително масло;
  * гореща храна без мазнина;
  * студена храна без мазнина и без топли напитки (т. нар. сухоежбина);
  * пълно въздържане от храна.

  В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

  7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се прониква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

  .

• Николай Тома: В България няма достойни старини

  В България няма достойни старини – заяви писателят, сценарист, продуцент и телевизионен режисьор Николай Тома, който от 1985 г. живее във Франция, на гости в предаването „Делници“ при Николай Колев по ТВ Евроком.

  

  Писателят направи паралел между пенсионната система във Франция и тази в България. Според него френската система няма нищо общо с българската.

  „Тук нещата са тотално сбъркани. Във Франция всеки, който внася вноски от началото на работния период, получавайки си пенсия, той може да бъде спокоен, че ще живее прилично. Самите общини имат специални държавни фондове за социално слабите и пенсионерите, които са специално предназначени за тези хора“ – обясни Тома.

  Той допълни, че във Франция има специални жилища за социално слаби пенсионери, в които не се плаща парно.

  „Всичко е въпрос на политика и на държава. Много близък мой човек беше в хоспис, където изобщо не беше гледан. Условията там бяха нечовешки. Болните и старите хора тук предпочитат да умрат, вместо да отидат в хоспис или болница. Във Франция е обратното. Там социалната политиката е особено силна“ – каза писателят.

  „Грижата за възрастните хора във Франция е може би най-добрата в Европа. Това е грижа на държавата и на общините“, допълни още той.

  Тома коментира и последното изказване на Макрон относно „българските и украински банди“. Според писателя, това е поредният гаф на френския президент, който допринася за прекомерната исламизация на страната. По думите му, държавният глава продължава да си играе с огъня във Франция.

  Източник: Dunavmost.com

  .

• Митрополит Антоний: Българската православна църква брани традиционното християнско семейство

  Опитите за размиване на границите се оказват целенасочен стремеж за разрушаване на основната градивна единица на нашето човешко общество

  Интервю на Здравка Момчева с митрополит Антоний,

  в. „БГ БЕН“

  

  Антоний е български православен духовник, който е Западно- и Средноевропейски митрополит на Българската православна църква от 2013 година. Роден е в Стара Загора под светското име Живко Михалев. Завършва Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“ с отличен успех. Продължава образованието си в Богословския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“. На 24 години е подстриган за монах в Клисурския манастир. На 35 години става митрополит. Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний присъства на храмовия празник на църквата „Свети Иван Рилски“ в Лондон и дава специално интервю за в. „БГ БЕН“.

  – Ваше Високопреосвещенство, в историята на нашата страна Българската православна църква и българските читалища са изиграли огромна роля за съхранението ни като народ чрез вярата и езика. Живеем в динамичен свят, сред различни религии и култури, и тази действителност отново подлага на изпитание опазването на националната ни идентичност. Какво, според Вас, е нужно да се направи, за да я запазим днес в глобалните условия?

  – Една от основните задачи на Българската православна църква винаги е била да бъде запазена българската национална идентичност. Едни от основните християнски празници в традициите на БПЦ са преплетени с красивите ни обичаи, исторически залегнали в съзнанието на хората, които по един или друг начин ни стимулират да съхраним нашето национално съзнание. В допълнение, езикът на проповедта в храма, поетичният църковнославянски език по естествен начин ни завръща у дома, където сме били закърмени именно с православната вяра.

  БПЦ, особено зад граница, се явява притегателен център за нашите сънародници, които отблизо и далеч идват да удовлетворят своите духовни потребности. Наред с тях те споделят своите проблеми и често намират заедно със свещеника не само духовното им решение, но и помощ в чисто материален план. Защото БПЦ е подавала, подава и винаги ще подава ръка на българите, които имат нужда в първите си дни зад граница да срещнат морална и духовна подкрепа.

  Българите зад граница са по-усърдни християни,
  пътуват хиляди километри, за да присъстват на служба

  – Във връзка с това, което току-що казахте, смятате ли, че българите в чужбина са по-усърдни християни, отколкото нашите сънародници у дома, в България?

  – Несъмнено, да. Защото в мултикултурната среда, каквато владее всяка една голяма европейска държава с много религии, съществуват български православни общности, но такива липсват в по-малките градове и това кара сънародниците ни да пътуват стотици километри в неделния ден, за да отидат на служба, да чуят на български език проповедта на свещеника и да се срещнат с други българи, съмишленици във вярата. Това ги кара да се мобилизират и да бъдат наистина по-ревностни, по-усърдни и да защитават православната вяра от пагубното влияние на секуларизма в света и на всичко онова, което по един или друг начин се опитва да ни изкуши, за да притъпим сетивата си към Божието Слово.

  – На 21-ви ноември ще честваме Деня на християнското семейство. Много удари понася основната концепция за нормалното съществуване и функциониране на семейството. В наши дни то е подложено на изпитания. Какво прави Българската православна църква по въпроса?

  – Българската православна църква брани изконното, традиционно християнско семейство като благодатен съюз между мъжа и жената, тъй като основна задача на родителите е да създадат деца и да ги възпитат в християнски морал, ценности и норми. Естествено, опитите за размиването на границите на християнското семейство и свеждайки, принизявайки го до едно само съжителство между мъж и жена без конкретни ангажименти нито пред Бога, нито пред държавните власти, се оказват целенасочен стремеж за разрушаване на основната градивна единица на нашето човешко общество. А семейството, както знаем, се явява спойката между различните пластове в обществото. В наши дни изкушенията са големи и все повече зачестяват опитите да се получи една латентна маса, която се съгласява с всичко, което се предлага днес: модерно, ултрамодерно и не толкова полезно за човешките души.

  – Смятате ли тогава, че предметът „Православие” спешно трябва да бъде въведен в българските училища?

  – БПЦ настоява предметът „Православно религиозно обучение“ да бъде въведен като редовен в българските училища. Естествено, всичко това зависи от добрата воля на МОН и от осигуряването на специалисти, които да подготвят съответните учебници. В момента вървят конкурси за подготовка на учебници по вероучение и те трябва да бъдат издържани, според канона на Православието. Тези учебници и помагала ще бъдат поетапно въвеждани като предмет „Вероучение“. В момента тази дисциплина се предлага като свободно избираема подготовка. Така че „Православно религиозно обучение“ се изучава в българските училища, но не като задължителен предмет. Но, разбира се, не пречи служителите на Българската православна църква по места, например в енорийските неделни училища, да преподават „Вероучение“ към храмовете и да ползват тези учебници. Така че ние залагаме изцяло на нашето интердисциплинарно изучаване на вероучението в неделните училища, като се надяваме то поетапно да бъде въведено и в светските такива, където тези, които вече са изучавали вероучение и са израснали духовно и физически в неделните училища, да бъдат преподаватели, получавайки съответната специализация в педагогическите институти или в Богословския факултет, където има такъв педагогически курс. Европа ще остане християнски континент, независимо от различните инвазии.

  – В тази връзка има ли интерес и желание от страна на младите хора в България да изберат и да се посветят на призванието свещеник?

  – Да, има. В последните години се наблюдава едно обновление на клира на БПЦ. Много млади хора, които са завършили средните или висшите духовни училища, тръгват по пътя на пастирското служение, желаят да бъдат свещенослужители и, погледнато реално, има доста нови ръкоположения на млади свещеници. Това са мотивирани личности, които са готови да приемат нелекото призвание да бъдат духовни водачи на паството Христово.

  – Като Западен и Средноевропейски митрополит Вие служите в православните храмове на 15 страни. Какво е Вашето мнение за бъдещето на християнството в Европа?

  – Европа ще остане християнски континент! Това е несъмнено, независимо от различните религиозни инвазии в нея. Нека да бъдем откровени. Все пак християнска Европа е една модерна структура и съюз, който, вярвам, знае как да опази своите граници и интереси. Християнството е вкоренено в сърцето на Европа и то ще се запази чрез вековните си традиции и култура. Невъзможно е да си представим този континент без, макар и опожарената „Нотр Дам дьо Пари“, или пък Уестминстърското абатство. Съществуват толкова много други такива символи, които са белези на европейските християнски ценности и на вярата. Смятам, че държавните ръководители на европейските държави, които са хора с високо съзнание, не биха стигнали дотам, че да пренебрегнат християнските традиции на Европа и да ги оставят да бъдат заличени с лека ръка.

  Православният християнин винаги е оптимист, изпитанията укрепват вярата

  – Относно българската общност във Великобритания – само една годишна визита ли предвиждате?

  – Аз също бих се радвал да посещавам вашите църковни общности, колкото се може по-често. По традиция е залегнало да посещаваме църковните общности по определени радостни поводи. Ако има ясно изразена необходимост, която да бъде засвидетелствана с високия сан на архиерея в църквата, естествено, бих дошъл, за да бъда съпричастен.

  Например, преди време бях тук на един концерт, организиран от Българския културен институт, който представи България и нейната култура на много високо ниво пред английската държава. Така че винаги има поводи за посещения, но те трябва да бъдат приоритизирани в програмата на архиерея.

  – Да вметна само, че при толкова натоварената Ви програма Вие имате изключително добро отношение и към Асоциацията на българските училища в чужбина. И от няколко години работите заедно с нея усилено, в подкрепа на българската образователна кауза зад граница.

  – Да, наистина. С Асоциацията на българските училища в чужбина работим много добре и постигаме резултати в областта на техните приоритети, свързани с каузата за запазване на българската идентичност на младите хора зад граница.

  – Вашата благословия към българите във Великобритания, в Европа, по света и у дома?

  – Моята благословия е да съхранят своята вяра, да не униват и да бъдат оптимисти, защото православният християнин е винаги оптимист! Той вярва, че дори и да има изпитания, те се изпращат, за да ни укрепят във вярата и да ни дадат още повече сили да гледаме напред. Така че нека не се смущават сърцата им, нека изпитват духовете на всичко, което провокира житейските им избори, да го подлагат на духовна проверка, за да се държат в пътя на правдата, любовта и мира.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––

  * Бел. ред.: Здравка Момчева е преподавател в БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България  в Лондон.

  .

• БГ местни избори ‘2019 – балотаж

  Днес е вторият тур на местните избори в България. Данни за избирателната активност и екзит пол от гласуването в изборния ден към 15.00 ч. българско време.

  ––––––––––––––––-

  ГЕРБ запазва преднината си в София, но се запътва към загуба в Русе

  

  Според данните от екзит пола на Клуб Z, във Варна към 14:00 ч. няма изненади – сегашният кмет Портних води с над двойно повече гласове от Костадин Костадинов от ПП „Възраждане.“ Избирателната активност обаче е по-ниска от средното за страната с 14.6% гласували. В Пловдив Здравко Димитров от ГЕРБ води убедително пред Славчо Атанасов от НФСБ, но пак при по-ниска от средното избирателна активност – 15.5%.
  В Плевен обаче независимият кандидат и досегашен кмет Георг Спартански запазва преднината си пред Мирослав Петров при 20.2% избирателна активност.

  15.00

  Кандидатът за кмет на Русе от БСП Пенчо Милков продължава да води убедително пред Диана Иванова от ГЕРБ към 14 ч., според данните от екзит пола на „24 часа“. Избирателната активност в Русе към този час е около 20%.

  14:59

  Към 14:00 часа по данни на „Клуб ‘Z'“, разликата в полза на Фандъкова пред Манолова се запазва и дори се увеличава малко, спрямо процентната разлика от първия тур между двете. Според проучването избирателната активност в столицата е 19.1%. „Клуб ‘Z’ също цитира данни от друга агенция, според която преднината на Фандъкова е още по-голяма.

  14.45

  Според последните данни на ЦИК, избирателната активност в страната към 12.30 часа е била 18.26 %. Гласували са 729 924 души от имащите право на глас 3 996 304.

  14.20

  Данните за балотажа на „Клуб Z“ за кмет на Благоевград показват, че към 13 часа независимият Румен Томов, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП, води на сегашният кмет и кандидат на ГЕРБ за трети мандат Атанас Камбитов. Два дни преди изборите третият в класирането за кметската надпревара Андон Тодоров беше привикан на разпит в полицията малко след като заяви официално подкрепата си за Томов. Повод да бъде извикан на разпит станало интервю на Томов в национална телевизия, което обидило Камбитов. Заради сигнал за купуване на гласове беше разпитван и кандидатът за общински съветник Венцислав Сотиров. На първия тур в Благоевград в кметската надпревара се явиха общо 12 кандидати, а Камбитов водеше с 5% пред Томов. Петима от останалите кандидати за кмет обаче заявиха подкрепата си за Томов на балотажа. Преди втория тур социолози прогнозираха, че в Благоевград може да се оформи фронт „всички срещу ГЕРБ“, както и анти Камбитов вот.

  14.15

  Според прогнозните данни, които следи „Клуб Z“, към 13 часа при близо 10 % кандидатът на ГЕРБ Иван Портних води убедително през Костадин Костадинов („Възраждане“), макар и не с разликата от първия тур, когато сегашният кмет Портних спечели 49.29%, губейки една трета от гласовете си през 2015 г., а Костадинов беше втори с 14.3%.

  Интригата на тези избори във Варна произведе Борислав Гуцанов, лидер на градската организация на БСП, който в средата на септември изненадващо предложи партията му да подкрепи именно лидера на националистическата партия „Възраждане“ Костадин Костадинов за бъдещ кмет на Варна. Последвалият шумен скандал в левицата осуети тези намерения и официално кандидат на БСП беше Анелия Клисарова, която остана с трети резултат на 27 октомври.

  14:10

  Според данни на „Клуб ‘Z’, към 13:00 ч. дистанцията между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова се скъсява до малко над 8 % при избирателна активност от 11.8%.

  14:00

  Резултатите от екзит-половете в София до момента не показват голяма разлика с предварителните проучвания, но социолозите не измерват друга сериозна интрига – гласуването за районни кметове.

  От всички 24 района на града, които излъчват районен кмет, само жителите на „Банкя“ и „Кремиковци“ няма да гласуват на балотаж. В 10 от районите за втори тур срещу кандидатите от ГЕРБ се класираха номинации на „Демократична България“, в седем на БСП, а в останалите са или независими, или подкрепени от по-малки партии.

  Гласуването за райнни кметове е с отделна бюлетина от тази за „големия“ кмет.

  13.35

  Според някои от екзит половете до обяд, средно около 4 % от гласувалите са пуснали бюлетина „Не подкрепям никого“. На първия тур този вот оказва реално влияние върху резултата, защото вдига изборната активност и затруднява постигането на 50 плюс 1 процента от гласовете, изисквани за победа. На втория тур обаче отбелязването на „Не подкрепям никого“ няма практическо значение, тъй като според изборните правила печели кандидатът събрал повече гласове.

  Източник: в. „Капитал“

  –––––––––––––––––––-

  Избирателна активност в деня на балотажа

  

  Избирателната активност в страната към 12.30 ч. e 8.26%. Това съобщиха от Централната избирателна комисия.

  Най-много хора към 12.30 ч. са гласували в Георги Дамяново – 56.79% от имащите право на глас, а най-малко – във Варна и Пловдив град – съответно 10.05%, и – 10.06%.

  От всички българи, имащи право на глас, до 12.30 ч. на балотажа своя вот са дали 729 924 избиратели.

  Единият сигнал за купуване на гласове е в Плевен, а другият в София

  В 18 областни града се гласува за кмет

  Ето и числата по градове:

  София – 14.46%

  Пловдив – 10.6%

  Варна – 10.50%

  Благоевград – 15,13%

  Видин – 18.63%

  Русе – 15.3%

  Добрич – 16.29%

  Сливен – 13.99%

  Ямбол – 13.2%

  Шумен – 15.9%

  Разград – 18.85%

  Плевен – 15.62%

  Перник – 22.05%

  Пазарджик – 13.92%

  Силистра – 17.93%

  Търговище – 23.21%

  Ловеч – 18.24%

  Смолян – 21.71%

  Агенция „Фокус“ припомня:

  10.27% беше избирателната активност в България на първия тур на местните избори на 27 октомври към 10.00 часа. Процентите се равняват на 649 191 души. Най-високата активност тогава е регистрирана в Дряново – 25.44%. Най-ниска е избирателната активност беше във Варна – 4.75%.

  Избирателната активност на местните избори през 2015 г. към 10.00 часа беше 10.66%. Към 10.00 часа през 2011 г. на местния вот активността на избирателите е 7.90%.

  Жалбите и сигналите за нарушения, подадени към ЦИК до 12.30 часа, са над 70. 45 от тях са свързани с нарушения на изборния процес, 24 за предизборна агитация и 2 сигнала за купуване на гласове.

  Източник: Vesti.bg

  .

• Business Ledger honors influential suburban women business leaders

  By Richard Klicki,

  Dhbusinessledger.com

  

  Finding strength through passion and the support of others was the common theme of the 21 suburban business leaders honored Friday at the 22nd annual Influential Women in Business Awards, presented by the Daily Herald Business Ledger in partnership with National Association of Women Business Owners – Chicago and its presenting partners.

  More than 200 people came to the Oak Brook Hills Resort and Conference Center to celebrate the honorees and their success stories.

  

  The Influential Women in Business awards are presented to outstanding women executives and entrepreneurs who excel in the business, civic and personal arenas. They were nominated by their peers and the final honorees were selected by a panel of Daily Herald Business Ledger executives.

  Keynote speaker Donna M. Carroll, president of Dominican University in River Forest, spoke of the qualities of leadership and how it’s done „without ego,“ but with a combination of skills, disposition, empathy and humor that builds the people and organization you oversee.

  „It’s about the good you do with the people you touch,“ Caroll said.

  „Leadership is a lifestyle, not a job,“ she added. „If you don’t enjoy the work, it’s not worth the position.“

  

  The honorees thanked those who helped them achieve their goals, and encouraged each other to be role models and mentors to young women so they can also find success.

  „If it’s true that birds of a feather fly together, then I’m flying with quite a flock today,“ said Shefali Trivedi, executive director of Giving DuPage in Wheaton.

  Peggy Sarason, regional vice president of Comcast in Schaumburg, spoke of three attributes that helped steer her path: be kind, be true and be brave.

  „We are all part of the community and we can make a difference,“ she said,

  Cherilyn Murer, president and CEO of CGM Advisory Group in Chicago, added the honorees, and all women of influence, should support each other „at the highest level, the CEO, COO, board of trustees, that’s where we should prevail.“

  „And I encourage you all to follow your heart,“ she added.

  

  Profiles of all the honorees will appear in a special section of the Business Ledger’s December issue, publishing Dec. 16, and online at dhbusinessledger.com

  Presenting sponsors of this year’s awards are Republic Bank, Focus Capital Advisors and B. Gunther & Co. Marketing partners are National Association of Women Business Owners – Chicago Area Chapter, Small Business Advocacy Council and MRA – The Management Association.

  

   

  Photos: Petra Stamatov

• Freedom for Dessislava Ivancheva and Bilyana Petrova

  Appeal for help to set free and to rescue from political repression Dessislava Ivancheva and Bilyana Petrova

  

  Mayor Ivancheva and her Deputy won the Municipal Elections promising to preserve the green areas between existing residential buildings formerly assigned as new construction sites. They have stayed true to their political beliefs, and have pursued a sustainable built environment development policy.

  By doing so, the Mayor and her Deputy have consistently opposed unsustainable and constitutionally illegal activities relating to new-build construction, including the falsification of documents. Perhaps, due to this, at times they have been drawn into policy conflict with certain representatives of Bulgaria’s ruling party.

  

  By participating actively in the civil protests and thanks to the emerging civil discontent of the 9-year rule of the mayor from Boyko Borisov’s party (Boyko Borisov is the current prime minister of Bulgaria), she managed to win the citizens’ trust, while actively participating in a petition for a moratorium on new constructions in the panel-block district that was overdeveloped even in the socialist era. Ivancheva is the only non-partisan mayor of a district in Sofia.

  

  Ivancheva closely followed a policy against overbuilding, and repeatedly entered into open controversy with representatives of the ruling party in Bulgaria. Ivancheva and her team, including the deputy mayor Bilyana Petrova, appointed by her, meticulously followed the fight with illegal activities related to new constructions. They have repeatedly sent notices about falsified documents about construction works. They were about to disclose at a press conference details of violations of a newly adopted law, related to annihilation of the Green system of Sofia city. That press conference was scheduled for the day after their arrest and the two detainees failed to realize it.

  

  On April 17, 2018, Ms Dessislava Ivancheva and Ms Bilyana Petrova, the Mayor and Deputy Mayor of Mladost Municipal District, were arrested at a busy central intersection, in Sofia, Bulgaria.

  They were handcuffed and held on the street in conditions humiliating to their human dignity and harmful to their health: Their hands were cuffed behind them, they were physically prevented from speaking, prevented from calling for legal representation, prevented from drinking water, prevented from using the toilet. In the service car they travelled with, the police found 56,000 euro – marked banknotes, and later they were accused of requesting and taking bribes.

  

  Despite the tremendous contradictions, inaccuracies, and lack of evidence in the accusations, the detention act was accompanied with extreme brutality and performed in a degrading manner. The human dignity of the two detainees was disrespected through abnormal procedural investigative practices and blatant disregard for the laws. The two arrested were held handcuffed for many hours at the busy intersection without access to lawyers or medical assistance, as well as being forbidden access to drinking water, or even the toilet. Hours after the initial detention, Ms. Petrova was taken to the toilet while handcuffed, and a masked female employee went into the toilet cabin alongside with the door open.

  Ms. Ivancheva and Ms. Petrova requested lawyers at the time of the arrest. Instead, masked employees forcefully covered their mouths with a hand to stop them from shouting. This act, apart from a rude violation of their rights under the laws and the Constitution of the Republic of Bulgaria, also constitutes physical violence committed in public.

  During the first hearing in the building of the Specialized Criminal Court, which was on the measure of detention, Mayor Ivancheva and Deputy Mayor Petrova were kept in a glass and soundproof armoured cell designed for the most dangerous criminals and terrorists, so that they could not talk to the media. At a court hearing on 07.06.2018, the two women were held with their hands cuffed behind them, such that they would be prevented to hold sheets of paper with handwritten notes to show to the media. The notes that Ivancheva and Petrova showed to the media in the courtroom contained parts of the special intelligence means, which rise serious doubts about a conspiracy and an offense committed by an organized criminal group against them.

  

  The Prosecutor’s Office carried out a noisy campaign to discredit the detainees and instill in society the presumption of guilt, contrary to Art. 6, para. 2 of the European Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms, according to which “Everyone charged with a criminal offence shall be presumed innocent until proved guilty according to law”. However, a study by Gallup International sociological agency was presented in the news broadcast on the national television bTV on 27 April, in which a significantly higher percentage (44%) of the respondents said the arrest of the two was contrived (see the picture attachment taken from the bTV broadcast). The torture and public humiliation of the politically independent mayors continues while in the detention center, too.

  On August 1, Dessislava Ivancheva was sent to a hospital for treatment of a pituitary tumor. She was led away as if she is a one of the worst criminals in Bulgaria, being chained on the legs, as an example to all who dare to confront the interests of the ruling ones (watch the entire video taken by her former PR Petar Kardzhilov). Bilyana Petrova was treated in the same way. In the social networks, this act reflected in ironic comparisons showing how the Ministry of Interior treats some of the most prominent persons from the criminal world in the most corrupt and poor country in the EU, on one hand, and Ivancheva, on the other.

  

  On September 16, 2018 the mayors gave their first interview ever since they had been arrested, and the interview was broadcasted on one of the major Bulgarian televisions. In the broadcast they described the inhuman conditions and harassment they had been subjected to in order to be forced to admit being guilty.

   

  How to help?

  Support us!

  Follow us for more information and contact

  https://www.facebook.com/DIvancheva/

  https://www.facebook.com/biliana.petrova.mladost/

  .

  Source: Freethemayors.com

• XV Световна среща на българските медии ще бъде в Албания

  Тирана ще бъде домакин на 15-ата Световна среща на българските медии

  Даниел Стоянов, БТА

  

  Тирана ще бъде домакин на 15-ата световна среща на българските медии, съобщи пред журналисти генералният директор на БТА Максим Минчев. Срещата ще се състои в периода 21-25 ноември в хотел „Интернационал“ (б.р.: датите не са окончателни), а основни партньори са Албанската телеграфна агенция и Албанската национална телевизия.

  Този формат се оказа устойчив във времето и с всяка измината година не помръква като съдържание, а напротив – става все по-богат, добави Минчев. По думите му миналогодишната среща в Скопие е определена от повечето участници като най-добрата досега.

  Темата тази година е „Медии и национални приоритети“, обяви Максим Минчев.

  „Темата за националните приоритети е голям дебат, затова си струва да бъде проведен“, каза директорът на дирекция „Културни комуникации“ в БТА доц. Георги Лозанов. По думите му има няколко относително устойчиви приоритета, около които е добре да се води разговорът – енергийна независимост, инфраструктура, туризъм, право на информация и киберсигурност. Нека не забравяме, че тези срещи се превърнаха в единствените големи медийни форуми през последните години, посочи той.

  По повод домакинството на Албания, Максим Минчев припомни, че от две години в страната има официално признато българско малцинство. Според различни данни, то наброява между 60 000 и 170 000 човека. Разликата е голяма, защото в това число има представители на най-старата диаспора от 12-13-14-и век, обясни Минчев. Той допълни, че българи днес има в Драч, Мала Преспа, Голо Бърдо, в град Елбасан живеят 12 000 българи, в Тирана – 4000, в Дуръс – над 3000.

  Досега световни срещи на българските медии са организирани в София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена, Амстердам, Букурещ, Пловдив и Велико Търново, Босилеград и Цариброд, Атина, Прага, Кишинев и Скопие.

  Никога не сме харчили държавни пари за тези срещи – нито от бюджета на агенцията, нито от друг бюджет, каза генералният директор на БТА. Той изрази надежда, че и този път българският бизнес ще помогне за реализацията на проекта в Тирана.

  .

• Геноцид и коммунизм

  Украинская община Мюнхена собрала 56 тысяч подписей под петицией о признании Голодомора в Украине геноцидом. Петиция была размещена на сайте Бундестага и 21 октября была рассмотрена на открытом заседании петиционного комитета германского парламента. Выступивший на заседании министр по делам Европы Михаэль Рот заявил, что МИД Германии считает необходимым петицию отклонить по формальным признакам. Министр назвал Голодомор „ужасающей катастрофой, которая привела к миллионам смертей“, но не согласился с определением „геноцид“.

  

  Реакция на это была предсказуемо бурной, особенно в Украине. Украинцы пострадали от Голодомора – искусственно вызванного голода – больше любого другого народа Советского Союза. Из общего числа примерно 7 миллионов погибших в СССР в 1932-1933 годах около 3 – 3,5 млн пришлось на украинское крестьянство. Еще около 1,3 млн человек погибли в Казахстане, 1 млн на Кавказе, 0,5 млн в Поволжье и около миллиона в других регионах СССР.

  Можно ли назвать эти злодеяния коммунистической власти геноцидом? Нельзя.

  У геноцида свое жесткое определение. „Конвенция о предупреждении преступления геноцида и наказании за него“ определяет геноцид как „действия, совершаемые с намерением уничтожить, полностью или частично, какую-либо национальную, этническую, расовую или религиозную группу как таковую“ (выделено мной. – А.П.). В 1932-1933 годах коммунисты уничтожали людей не по национальному признаку, а по классовому. Острие массовых репрессий было направлено против крестьянства, а не против украинцев, казахов, русских или народов Кавказа. Поэтому истребление миллионов людей нельзя назвать геноцидом. Это был советский социализм в действии.

  Более того, истреблением миллионов людей руководила коммунистическая верхушка в Москве, но исполнителями этих преступлений чаще всего были национальные кадры компартии на местах. Они руководствовались в первую очередь классовым чутьем и революционной сознательностью, и в последнюю – национальной нетерпимостью. Масса оставшихся от тех времен документов свидетельствует о том, что Сталин и его окружение стремились уничтожить крестьянство как класс, а не украинцев как нацию. Поэтому по всей стране больше всего пострадало именно сельское население, а не городское. Понятно и то, почему больше всего жертв оказалось в Украине – земля там была самая плодородная, крестьянство – самое зажиточное и самостоятельное.

  Не следует упрощать историю и представлять Голодомор в виде межнационального конфликта и попытки одной нации истребить другую. Это выглядит как намерение снять ответственность (увы, уже только историческую) с коммунистического режима, его вождей и исполнителей в России, Украине, Казахстане и других регионах Советского Союза. Коммунизм, как и всякая другая преступность, не имеет национальности. Эти отходы человеческой истории претендовали на весь мир, без различия рас и наций. В отличие, кстати, от немецких нацистов, социализм которых имел расовую подоплеку, а не классовую, как у большевиков. Обе эти социалистические идеологии принесли миру войны, разрушения, страдания и гибель десятков миллионов людей.

  Министр по делам Европы Михаэль Рот не оправдывал массовые убийства, он лишь указал на необходимость дать им правильное наименование. Точно так же повела себя и Парламентская ассамблея Совета Европы, в 2010 году отказавшаяся признать Голодомор в Украине геноцидом.

  Надо отметить, что около 20 стран, включая такой оплот демократии, как США, признали голод в Украине 1932-1933 годов геноцидом. Думаю, это было актом политической поддержки Украины. В нынешнем российско-украинском противостоянии мои симпатии всецело на стороне Украины. Но все же точность и чистота юридических формулировок не должны страдать из-за политических симпатий и предпочтений.

  Автор: Александр Подрабинек
  Источник: „ГРАНИ“
  Правозащитник, журналист. С 2005 – обозреватель «Новой газеты».
  .

• <<
• 1
...
• 21
• 22
• 23
• 24
• 25
• 26
• 27
• 28
• 29
• 30
• 31
...
• 416
• >>