2025-01-10

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Tax Changes For 2011: A Checklist

    The Internal Revenue Service opened the 2011 tax filing season by announcing that taxpayers have until April 18 to file their tax returns.
    The most important point to remember is that last year’s 11th-hour tax changes, though favorable for most, are temporary. After 2012, many provisions are set to snap back to what they were before 2001, and a few even expire this year.
    That raises the dreary possibility that in less than two years we will be in a replay of last year’s tax debates, but in the middle of a presidential campaign. Once again tax rates on both pay and investment income will be set to spike, especially for those at the bottom, and the estate tax will revert to a $1 million-per-individual exemption and a 55% top rate.
    Tax strategists like Robert Gordon of Twenty-First Securities in New York see this year as a lucky reprieve for those who didn’t get around to planning for higher taxes earlier, especially on investments with long-term gains and stock options. „It’s not a question of whether investment tax rates are going up, but when,“ he says. He already is meeting with clients who escaped a 2011 increase but are determined to get ready for 2013.
    Meanwhile, here are important changes for this year:
    Income taxes. This year’s rates carry over from last year, but the brackets are a bit higher than last year’s due to inflation adjustments (see table). Expires: end of 2012.
    ‘Stealth’ income taxes. Affluent taxpayers won’t have deductions clipped by the so-called Pease and PEP limitations. PEP eroded the personal exemption, which is $3,700 for 2011. The Pease limit reduces a taxpayer’s itemized deductions equal to 3% of adjusted gross income, above a variable threshold. Expires: end of 2012.
    Investment taxes. Rates continue at historic lows for both long-term capital gains and dividends. For taxpayers in the 15% income tax bracket and below, the rate is zero. For those in the 25% bracket and above, the rate is 15% (see table). Expires: end of 2012.
    Estate and gift taxes. The system has been overhauled, with a top rate of 35% and one exemption of $5 million per individual for estate, gift and generation-skipping taxes alike. For those who can stand to part with assets, it’s now possible to shift large amounts of wealth. Expires: end of 2012.
    The annual exclusion for tax-free gifts remains $13,000 per donor. A giver may make an unlimited number of $13,000 gifts, as long as they are to different individuals. Gifts of tuition and payments for medical care also are exempt.
    Payroll taxes. Last year’s big surprise was a temporary two-percentage-point cut in the employee’s share of Social Security taxes, saving a maximum of $2,136 per worker. There is no phase-out, and each partner of a married couple can get the rebate. Expires: end of 2011.
    For most workers, this cut will come as an automatic adjustment to withholding. For the self-employed (whose tax rate falls to 10.4% from 12.4%), it will be built into a quarterly withholding worksheet the IRS hopes to release soon, says IRS spokesman Eric Smith.
    Alternative Minimum Tax (AMT). The „patch“ enacted by Congress sets the AMT exemption at $47,450 for single filers and $74,450 for married couples, slightly higher than for 2010. Expires: end of 2011.
    Roth IRA conversion. The income limit for conversions has been permanently removed, so this year all taxpayers may still convert ordinary IRAs into Roth IRAs. But taxpayers who convert to Roth IRAs in 2011 no longer have the option of deferring conversion income into later years, as was true for 2010 conversions. Those who converted in 2010 do have until next Oct. 17 to decide whether to use this deferral.
    Foreign-account reporting. A little-noticed provision enacted last year imposes a new IRS reporting requirement on those with foreign financial assets above $50,000 in 2011. This form is different from the foreign asset report known as the FBAR. It will also apply to some, such as hedge-fund investors, who have been exempt from the FBAR filing, according to Michelle Koroghlanian of the American Institute of CPAs. Details remain unclear, as the IRS hasn’t yet issued regulations.
    Medical expenses. Workers with Flexible Spending Accounts (FSAs) may no longer use pretax funds to pay for many over-the-counter medicines—aside from insulin—without a prescription. But FSA funds may still be used for other, nonprescription medical items such as crutches, contact-lens solution or a wig after chemotherapy, if the individual plan allows it, notes Melissa Labant of the AICPA. For a list of what is allowed by law, see IRS Publication 502.
    Cost-basis reporting by brokers. As of 2011, brokers must track clients’ purchases of stock, real-estate investment trusts and foreign securities, and then report the original cost to the IRS when the asset is sold. This is an effort to improve tax compliance by investors. The rules for investments in mutual funds, bonds, options and many exchange-traded funds don’t kick in until after 2011. (See Tax Report, Oct. 23, 2010.)
    Energy tax credits for homeowners. As part of the December changes, lawmakers extended the „25(C)“ credit for energy-efficient improvements, but in a way that will be useful to few. The amount of the credit has shrunk to a maximum of $500 per taxpayer per lifetime, so those who took last year’s $1,500 credit under this provision don’t qualify. The current version expires at the end of 2011, and builders and remodelers may push either to expand it or drop it altogether.
    Other changes. Also renewed at the last minute were the $250 deduction for teacher classroom expenses; a deduction for state sales taxes in lieu of the state income tax deduction; and the tax-free donation of IRA proceeds to charity (Tax Report, 12/18/09). They expire at the end of 2011. The American Opportunity Tax Credit of up to $2,500 for education expenses was renewed for 2011 and 2012.
    http://online.wsj.com
    Summary of Federal Tax Law Changes for 2010-2017
    Starting in 2011
    Lower Tax Rates Extended
    The 2010 Tax Relief Act extends through the end of 2012 the tax rates in effect in 2010. They had been scheduled to increase to the higher tax rates that were in effect prior to 2001.
    Estate Tax
    For individuals dying after 2010, the federal estate tax continues with a $5 million exemption and a 35 percent maximum rate. The current federal estate tax rules are scheduled to end after 2012.
    Lower Capital Gains and Dividend Tax Rates Extended Through 2012
    The tax rate reductions for long-term capital gains remain in effect for 2011 and 2012.
    Child Tax Credit
    The credit of $1,000 per eligible child continues through 2012. The credit was extended by two years by the 2010 Tax Relief Act.
    Payroll Tax Credit
    Starting in 2011, the partial credit for payroll taxes paid by employers is no longer available.
    Section 179 Expense Deduction
    The $500,000 maximum amount of equipment placed in service that businesses can expense and the annual investment limit of $2,000,000 remain in effect for 2011.
    Tax Credit for College Tuition
    The American Opportunity Tax Credit remains in effect through 2012.
    Earned Income Tax Credit (EITC)
    Temporary increases in the Earned Income Tax Credit for filers with three or more children and the higher income levels for the phaseout of the credit have been extended through the end of 2012.
    Mortgage Insurance Premiums
    The special itemized deduction for mortgage insurance premiums paid on mortgages taken out after 2006 expires on Dec. 31, 2010.
    Credit for Energy-Saving Home Improvements
    The 30 percent tax credit of the cost of energy-saving home improvements was extended by the Tax Relief Act of 2010 through 2011.
    http://turbotax.intuit.com

  • Настъпи Китайската нова година на дракона – символ на победата

    Днес започва 4710-тата китайска нова година. Според Източния хороскоп високосната 2012 година е година на Дракона, на черния воден Дракон. Според източния календар Драконът е първият от 12-те зодиакални знаци, затова според китайците тази година до голяма степен определя и какви ще бъдат следващите 12.

    Над 1 милиард души по целия свят очакват новата година на Дракона, или както го наричат китайците – Лун. Той е пазител на богатството и дома. Огнено животно, своеволно, но и много необикновено.
    Според китайските вярвания червеният цвят символизира огъня, който прогонва лошия късмет. Всички празнуващи обличат червени дрехи и дават на децата си т. нар. “щастливи пари” в червени пликове.

    Д-р Александър Алексиев – директор на институт “Конфуций”: „Китайската нова година е най-големият празник на китайския народ – семеен празник. Хората се събират вкъщи, възможно в най-пълен състав, и приготвят традиционни ястия. Тези ястия се консумират в тази празнична атмосфера и носят символично значение. Примерно едно от ястията на новата година задължително е рибата, тъй като думата риба звучи като изобилие, съответно тя символизира изобилието.

    В годината на Дракона най-добре ще бъде да не се шегувате със съдбата, да не рискувате и задължително да обмисляте своите действия. Драконът ще даде шанс на всички. Ако сте родени под знака на Дракона, гответе се за година, пълна с изобилие и хармония.

    Автор: Зоя Кирилова

    bnt.bg

    Масовата миграция в Китай достигна пик в навечерието на Нова година
    Десетки милиони китайци напълниха влакове, автобуси и самолети, за да прекарат тяхната Нова година, по лунния календар, със своите близки и роднини. По този начин гражданите на най-многолюдната държава образуват най-голямата по рода си човешка миграция в света. А тя достигна своя пик в петък, три дни преди посрещането на китайската Нова година.

    Централната гара в Пекин беше пълна с хора, завръщащи се по родните си места. Според официалната държавна агенция Синхуа безпрецедентните 3,1 милиарда хора са пътували по различни дестинации през последните 40 дни. Освен масово придвижване за празника, големият брой се дължи и на традиционната миграция от селата към града.

    За да облекчи пътуванията, министерството на железниците пусна нова електронна система за продажба на билети, благодарение на която желаещите могат да резервират онлайн билет за пътуването си. Броят на пътуващите с железопътен транспорт китайци се е увеличил с 9,1% в сравнение с миналата година.

    Китайската Нова година, или Чун Дзие, е най-важният празник в календара на азиатската страна. Тази година тя е посветена на Дракона и е единственият шанс за работещите в големите градове милиони китайци да се върнат по родните си места и да празнуват със своите семейства.

    http://www.tvevropa.com/bg/news/

    Още по темата: Как да посрещнем 2012 – годината на Дракона

     

     

     

     

     

     

     

  • В Чили ще се намира най-големият телескоп в света

    Европейската организация за астрономически изследвания избра място за строежа на най-големия телескоп в света. Той ще се издига на височина 3000 м в планината Серо Амазонес в пустинята Атакама в Чили. Телескопът се нарича E-ELT (European Extremely Large Telescope) и ще разполага с огледало с диаметър 42 м. Той ще бъде толкова мощен, че с него ще могат да се наблюдават т.нар. каменисти планети зад пределите на Слънчевата система.

    Получаваните с телескопа изображения ще бъдат 15 пъти по-ясни от тези, които изпраща Hubble. Главното огледало на съоръжението ще се състои от 984 сегмента, всеки от които ще е с ширина 1.45 метра. Строежът ще започне през 2011 г., а телескопът трябва да започне да функционира през 2018 г.

     

  • Китай и Индия се включиха в строежа на Thirty Meter Telescope

    Две държави, чиито икономики са едни от най-бурно развиващите се сега в света – Индия и Китай – се обединяват, за да осигурят на своите учени достъп до един от най-съвременните телескопи, който в момента е в процес на изграждане. Правителствата на двете страни са определили финансиране на обща стойност от 1 милиард долара, за да участват със свой дял в строителството и да получат време за наблюдение с телескопа Thirty Meter Telescope (TMT) на върха на вулкана Мауна Кеа в Хаваите.

    Проектът стартира през 2009 г. и трябва да завърши през 2018 г. Огледалото на съоръжението ще бъде с диаметър 30 метра. Експерти в областта на астрономията смятат, че откриването на втория по големина телескоп в света ще стане важен етап от развитието на астрономията и ще доведе до нови открития в тази сфера в близко бъдеще.

     

    Източник:  hicomm.bg

  • И бащата на интернет заклейми SOPA

    Създателят на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий изрази възмущението си от законопроекта Stop Online Piracy Act (SOPA), като обяви, че текстът нарушава правата на човека и не е правилно да бъде приеман в една демократична държава, съобщава на своя сайт австралийският вестник Sydney Morning Herald.

    По време на годишната конференция Lotusphere на IBM, Бърнърс-Лий заявява: „Ако сте американец, би трябвало да призовете своите познати да протестират срещу тези (цензуращи) закони, защото те не зачитат правата на човека и не са подходящи за една демократична държава.“

    Според него всички те засягат целият механизъм на работа на интернет, като ограничат потребителите относно това как, с кого и кога се свързват.

    В момента гласуването на законопроекта SOPA е забавено, за да могат да бъдат внесени поправки в него, които да отговарят на част от обществената критика. Настоящият вид на закона предвижда блокирането и изтриването на интернет сайтове, независимо дали са регистрирани в САЩ или извън страната. Също така търсачките в интернет и социалните мрежи ще бъдат задължавани да премахват резултати, свързани със съдържание с неуредени авторски права.

    SOPA може да задължи големи компании за парични транзакции да спрат да работят с компании или сайтове, които разпространяват под някаква форма подобно съдържание. Същият натиск ще бъде оказван и на рекламните компании.

    Поради тази причина много от водещите интернет гиганти се обявиха против подготвяния законопроект. Тази седмица имаше оналйн протести от различни сайтове като Wikipedia, Wired, Google, Reddit и др.

     

    Юлиан Арнаудов,

    в. „Дневник“

  • Бай Ганьо на самотен остров или България извън ЕФФС

    Финансовият министър Симеон Дянков отрече информацията на Биволъ, получена от европейските банкови среди, че България търси заем от 4,5 млрд евро, с който да участва и в Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Пред журналисти той определи твърдението като „абсолютна измишльотина.“

    Времето ще покаже кой си измисля. Предлагаме на нашите читатели анализ на Биволъ за ситуацията с (не)участието на България в европейския пакт за финансова стабилност.

    Още в началото на управлението на ГЕРБ през 2009 г. беше ясно, че валутният резерв на страната предстои да бъде изчерпан поради започналата стагнация и финансова криза. Тогава още стоеше на дневен ред да се договори нисколихвен кредит от МВФ, който да гарантира стабилността на държавата. Това не беше направено поради причината, че МВФ би отпуснало кредит единствено при определени условия. Условията са неизменно свързани с довършването на започнатата от правителството на Костов структурна реформа в страната. На практика това означава драстично съкращение на огромния държавен административен бюрократичен апарат. Това обаче не бе изгодно за популистката политика на ГЕРБ, защото залогът беше спечелването на изборите за местна и президентска власт през 2011 г. Примерът за това какво се случи с Костов и неговата политическа партия бе налице. Помпането на изкуствено самочувствие, че България може да си позволи фискална независимост, извън световната и европейска система е гибелно.

    Бай Ганьо на самотен остров

    Ситуацията в момента напомня на един виц за бай Ганьо, който попаднал на остров с канибали. Поставили му 3 условия: Да изяде една кофа с мръсотии, да бъде сексуално насилен от племето, или да бъде изяден. Той ял, ял, не можал да изяде всичко, тогава се съгласил да бъде насилен, обаче не издържал и накрая се провикнал: „Не мога повече – яжте ме, ако ще ме ядете!“ Според Биволъ, скорошните изявления на Премиера, че България няма да приеме единна фискална политика на ЕС и няма да се присъедини към ЕФФС са, меко казано, безотговорни. Те приличат на изявлението на Папандреу преди няколко месеца, че Гърция ще приеме прилагане на европейска оздравителна програма, но след провеждане на референдум. Това предизвика прогресивен срив на доверието в Гърция и срив на цялата европейска финансова система. Вследствие положението на Гърция се влоши рязко, а Папандреу бе принуден да си подаде оставката предсрочно.

    До какво ще доведе „тропането на масата“ пред ЕС?

    Отказът на България да се присъедини към Европейския фонд, води автоматично до спиране на наливане на ликвидност в българските банки от страна на Европейската банка. Резултатът би бил скорошен фалит на банки и верижна реакция на системен риск. Рискът от разпространение на обхваналата тежка финансова криза редица страни, като Италия, Ирландия, Португалия, Испания и Гърция у нас става все по-очевиден. Понижаването на кредитния рейтинг, дори на един от моторите на ЕС, като Франция вече е налице. Елементарно и наивно е да се говори и да се мисли, че нищожната по икономически параметри България може да разчита сама на себе си за своята стабилност, когато едно от основните пера за приходи в момента са именно еврофондовете. Тяхното крайно неефективно усвояване е отделен проблем. Не случайно ръководителят на ЕФФС Клаус Редлинг отиде на среща миналата седмица именно в Германския парламент, за да договаря условията за обща инвестиционна политика за еврозоната. И без това, средствата на фонда са крайно недостатъчни, призна Редлинг. На този фон „озъбването“ на Бойко Борисов срещу съюзническите правила, изглежда крайно недопустимо и не може да бъда оставено без последствия от „големите“ държави, защото води до дезинтеграция, която може да се окаже заразна.

    В Щенген, но без „членски“ внос не може

    Абсурдно е правителството едновременно да твърди, че основен приоритет е присъединяването ни към Шенгенското пространство и еврозоната, а същевременно да се дистанцира от обща европейска данъчна политика. Изявленията, че България има голяма полза от плоския данък не са никак еднозначни. От запазването на този данък печелят единствено най-вече олигархичните кръгове, тъй като от 2-3 г. реални външни инвестиции няма. В същото време имаме една изключително утежнена акцизна и ДДС ставка, която пряко удря доходите на гражданите. Заедно с непосилната социална и здравна осигуровка, остава открит въпроса, дали уеднаквяването ни с европейската данъчна система на развитите страни, не би свалило като цяло данъчното бреме както върху работещите, така и върху работодателите. Сегашното статукво облагодетелства едва една шепа определени личности и групировки, но е пагубно за огромното мнозинство от българите. Заедно с отказ от структурна реформа, огромната тежест на социалните и здравни отчисления няма никога да напълнят съответните фондове, от които се поемат осигуровките на излишните административни държавни и общински служители, заедно с увеличаващия се процент безработни.

    Не се изключва въпросният заем не да е поискан, а да е изискан,

    от страна на европейските институции и иманно това да е една от основните причини за посещението на Бойко Борисов в Германия. Едва ли подобно посещение е единствено за обсъждане на плащането на ЖП мотрисите „Сименс“, а фундаментални въпроси, като европолитиката на България по отношение на финансовите европейски инструменти да останат без внимание. За това обаче официалният правителствен ПР мълчи. Реално държавата няма никаква възможност да плати вноската си към ЕФФС без заем. Остава настрана въпросът, ако това се осъществи, какви ще бъдат лихвите и условията, които ще ни бъдат поставени. Присъединяването ни към фонда ще повиши кредитния ни рейтинг и ще стабилизира банковата ни система. Внесените пари, така или иначе ще се върнат като ликвидни траншове. От друга страна обаче, при сегашния начин на хвърляне на пари безотговорно за популистични проекти и отказ от структурна реформа, би довело до бързо и неефиктивно изхарчване на получени чрез кредит пари, което неминуемо ще усложни в бъдеще икономическото ни положение. Едва ли получени пари по този начин биха били използвани за стимулиране на вътрешното икономическо производство. Те по-скоро ще запълнят бюджетни дефицитни дупки, съдейки по досегашните действия на правителството на ГЕРБ. Изтичането на огромни средства в неефективно образование и лошо здравеопазване, заедно с подхранването на добре смазаната и работеща от десетилетия корупционна машина на управление, обрича България на предсказуема бедност и влошаване на качеството на живот.

     

    Източник:   Биволъ

  • Маниеризъм и сатанизация

    ПЛЕНУМ на ЦК на БКП

    Вчера в резиденция „Бояна“ се състоя пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, който обсъди някои основни въпроси във връзка с първата сесия на Деветото народно събрание.
    Пленумът освободи Кирил Зарев като секретар на ЦК на БКП поради преминаването му на друга работа.
    Централният комитет на Българската комунистическа партия обсъди информация на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за резултатите от съвещанието на политическия консултативен комитет на държавите участнички във Варшавския договор, състояло се на 10 и 11 юни 1986 година и прие съобщение за печата.

     

    ––––––––––––-

    Социализмът е маниеризъм и сатанизация на различното. Разгледайте стар вестник и неговите броеве през три години. Маниеризмът служи за дислокация на истината, на информацията. Сатанизирането на различното пък служи директно на регреса, на логичната промяна, която е заложена в развитието на обществата и на отделните хора. Заглавията са еднотипни, със задължителния апломб.

    Примерно: „ЗА ВСЕСТРАНЕН ВЪЗХОД НА РОДИНАТА“.

    Как така „всестранен“?! Това е състезание по всичко. Примерно както бяхме на първо място по производство на калцинирана сода в целия свят, така същият призив може да се разбере погрешно – като това да бъдем първи по брой на гей индивидите на глава от населението. Това възход ли е?! Не е възход. Или е? Кой казва какво е възход и какво не е възход? Каква хубава дума, не се ползва вече. Сега се казва „положителен тренд“.

    Попитаха ме едни деца вчера дали по времето на социализма е имало клошари. Първият ми отговор беше, че е нямало. Но после се сетих – как така?! И защо лъжа?

    Рефлекс да отричаш очевидното,
    създаден от 17-те години живот в Народна Република България. Имаше клошари. Хора, които ходят по кофите. Сега са анонимни, тогава имаха имена. Жената, която бъркаше по кофите в Студентски град, се казваше Баба Яга. Сигурно се е казвала другояче, но ние децата й викахме Баба Яга. Беше ниска, крива и кривокрака, ходеше, като се клатеше наляво-надясно и носеше забрадка и тояга. На гърба си носеше торба и вадеше от кофите само хляб. Някъде в далечината по поляните, неусвоени от панелното строителство, в ниша забравена от милицията, тя хранеше своите прасета и гледаше внуци. Или гледаше прасета и хранеше внуци?! Смътно си спомням или ми се иска да е така. Ние, децата я гонехме до плач и крясъци – обикаляме около нея и й се подигравахме – бабааа Яааагаааа! Но се и страхувахме от нея. Социалистически гадни дечица, не много по-гадни от днешните. Но тогава бяхме много в Студентски град. Сега няма кой да обере джанките покрай общежитията.

    До Студентския град имаше посолства. Там децата ходеха, но не по кофите, а търсеха черни чували, в които западните аташета са си хвърляли боклука. Черните чували бяха пълни с неземни богатства – примерно кутии празни от „Марлборо“ – от тях можеше да си направиш робот. А обясни сега на днешните малчугани как се прави робот от цигарени кутии. Не мога. Пък и те не четат.
    Имаше в чувалите и кенове – кутии от кола и други западни питиета. А у нас нямаше такива питиета. Децата ги колекционираха и разменяха. Един ден един човек дойде и ни се скара защо ровим в боклука на посолствата. Ние послушно се оттеглихме, но после видяхме, че същият добре облечен човек рови и той в боклука. Търсеше нещо, но не беше кутийки от бира и кола или марлборо за робот. Нещо друго търсеше. Добре облечен, млад, подстриган, сега знам, че е бил милиционер – четеше хартията, изхвърлена от посолствата и прибираше някои неща от боклука.

    Може би е бил разузнавач. Служил е благородно на родината си. Може после да е станал поп. Пак да е служил на родината си. После е станал владика. Продължил е да служи на родината си. Скоро ще стане патриарх. А всъщност цял живот е работил като разузнавач. Разузнавал е най-често какво мислят хората. И го е казвал на когото трябва. Всяка власт е дадена от Бога. Дори и тази, която служи директно на дявола.

    Това комунизмът е ебати обществения строй. Двадесет и пет години след неговото падане продължаваме да му решаваме проблемите. Комунизмът заложи бомби със закъснител в тялото на девствената демокрация. Бомбите цъкат, взривяват се и в тялото на девствената демокрация се отварят язви. Как ще надделеем над подмолните? С мъдрост и незлобие. Така пише в една книга. Но не става така.

    Обществени микробомби. Като във филма „Мисията невъзможна 3“. Там Филип Хофман слагаше в носовете на любимите жени на Том Круз едни малки бомби, като ампули – те като се взривяваха, жените на Том Круз клепваха, вратовете им се сгърчваха, а очите им ставаха кривогледи. Точно като на нашата демокрация. Инсулти в тъканта на демокрацията.

    Паркинсонова демокрация. Алцхаймерово бъдеще.

    Трябва да помним миналото. Но не за да го величаем. А за да не го повтаряме. И за да се справим с него.
    Социализмът беше вярване в глупости. Говорене на глупости.
    Убийство на цветното с надписани и прошнуровани камъни. Социализмът трябва да бъде вписан в книгата на Чарлз Маккей „Невероятните заблуди и безумства на човечеството“. Всяка една от описаните заблуди е съпроводена от маниеризъм и сатанизация. Нещо като „G“ точката. Тези дни се разбра, че такава точка не съществува. А колко милиони мъже в колко вагини бръкнаха с тъпата надежда, че женският оргазъм може да бъде обяснен геометрично. Знаех си, че я няма.

    Някой трябва да каже на президента Плевнелиев да не прави оптимистични физиономии. На фона на нашето битуване те изглеждат нелепи. Приличат на микробомби в носа. В България трябва да се гледа строго, иначе ще те помислят за идиот. Трябва да се гледа лошо, иначе ще те оберат в трамвая.

    Ето ви още една микробомба. Социалистите ще я взривят, когато трябва. Новият президент не показва жена си. Абсолютно бих уважил мнението й да не се показва в парада на суетата и протокола. Но някой ще се възползва от това. Сякаш соцлидерите от едно време показваха жените си. Точно там ще бъде уцелен Плевнелиев – ще го нарочат за Ким Ир Сен, ако не се покаже с жена си. А пък жълтите вестници твърдят, че се търси двойница на жена му. И това е решение. Но още по-добро решение е да дадем право на тази жена да не е първа дама. Тя не се е женила за президент, а за нейното момче. Ако един президент може да бъде назначен за такъв, дали първата дама трябва да се съобразява с това?! Ние нямаме традиции в тази посока. Така че да оставим жената на мира.

    Няма G точка, няма първа дама, няма да има и хвърлени в покаяние санове при владиците заради това, че са ченгета. Най-комунистическата дума е „няма“. Най-вече няма и кой да протестира срещу нямането.

    Затова ще си вкараме вносни протестиращи. Казват се Фемен, феминистка организация от Украйна. Протестират с голи гърди. Като в социализма живеем – всичко има, но е вносно. Гърдите на Фемен срещу амбразурата на постсоциализма и уродливата полувзривена демокрация. Да стреляш или да доиш?! Нещо като „Да имаш или да бъдеш“ от Ерих Фром, но в балкано-комунистически вариант.

     

    Мартин Карбовски,

    в. „Стандарт“

  • Арабската пролет в Египет докара ислямистите на власт

    Вдъхновителите и организаторите на революцията в Египет срещу режима на президента Хосни Мубарак се оказаха най-големите губещи от Арабската пролет, нито една от младежките партии и движения не влезе в парламента след предсрочните избори състояли се в края на миналата и началото на тази година.

    Според публикувани в местните медии данни, които ЦИК на Египет ще огласи по-късно през деня, ислямистките сили не просто печелят вота, но и ще има две трети мнозинство. Партията на свободата и справедливостта (ППС), политическото крило на движението „Мюсюлмански братя“, което бе забранено при управлението на сваления Мубарак, получава 223 мандата в 498-местния парламент. Втора със 102 места е консервативната салафистка партия „Ан-Нур“, която мнозина смятат за още по-радикална от ППС. Докато либералната партия „Ал-Вафд“ и светският блок „Ал-Кутла“ ще имат съответно 42 и 31 депутати. Още пет партии влизат в парламента, но с незначително присъствие. Над 30 партии останаха извън парламента. Избирателната активност на първите след падането на Мубарак избори бе небивала – 60 процента. /РИА „Новости“

  • Френският Сенат ще гласува проектозакона за геноцидите

     


     

     

     

     

     

     

     

     

    Париж. В понеделник френският Сенат ще гласува проектозакон, който предвижда криминализиране на отричането на геноцида, припомнят световни медии.

    На 22 декември 2011 година долната камара на парламента одобри въвеждането на наказателна отговорност за публичното отричане на законово признат геноцид, включително този на арменците, извършен от турските власти през 1915-1916 година.

    Приемането на текста предизвика бурна реакция от страна на Турция.

    Законовият текст предвижда затвор до една година и глоба от 45 хиляди евро за всеки, който отрича публично законово признат геноцид. В момента Франция признава два геноцида – избиването на евреите по време на Втората световна война и това на арменците през 1915-1916, но досега предвиждаше наказание само при отричането на еврейския геноцид.

     

    Източник:  Агенция „Фокус“

  • Росен Плевнелиев встъпи в длъжност

    Президентът Росен Плевнелиев встъпи в длъжност на 22 януари след церемония на пл. „Св. Александър Невски“, на която прие поста от досегашния държавен глава Георги Първанов.

    Вярвам, че сме обединени от едно разбиране – това , че България е имала и трябва да има силен, активен, действен и работещ президент, каза в словото си президентът Георги Първанов. Той посочи, че прави чест на неговите предшественици -д-р Желю Желев и Петър Стаоянов, че при всички превратности на
    времето са отстоявали такава позиция и че не са допуснали обезличаването на институцията. И аз със своите усилия надявам се да имам скромен успех в стремежа да не се допусне ограничаването на президентските правомощия и което е още
    по-важно да се утвърждава нейния авторитет като силна, ангажирана институция, каза Георги Първанов в 15-минутната си прощална реч.

    Иска ми се да вярвам и пожелавам на президента Плевнелиев да продължи усилията, за да не се допусне превръщането на институцията в протоколна и в декоративна, каза още Първанов.

    Миналото ни учи, че сме успявали само тогава, когато сме били заедно, когато сме имали цел и когато сме знаели, че сами ще изковем бъдещето си, заяви в словото си президентът Росен Плевнелиев, чието слово бе по-кратко и повтори посланията от речта си при полагане на клетва в парламента на 19 януари.

    Като президент ще обединявам и няма да разделям, ще работя с визия и ще търся съгласие по националните приоритети, каза новият държавен глава. Той посочи, че Европа има своята програма „2020“ и България също ще изработи своята национална програма за развитие до 2020 година и допълни, че тя ще бъде изготвена в широк обществен дебат, ще се обединим около нея и ще я следваме, независимо кой е на власт.

    Георги Първанов пристигна заедно със съпругата си Зорка Първанова на площад „Св. Александър Невски“ . Той прие за последен път строя на почетния караул от представителните части на Българската армия. Президентът Първанов се поклони на националното знаме и поздрави гвардейците. Новият президент Росен Плевнелиев също прие строя, поклони се на знамето и поздрави почетния караул.

    Гвардейският духов оркестър изпълни химна на България, по време на което 21 артилерийски салюта отбелязаха смяната на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили.

    Двамата президенти положиха венец на Паметника на Незнайния воин и с едноминутно мълчание отдадоха почит на загиналите за свободата на България.

    Церемонията завърши с тържествен марш на почетния караул. Докато гвардейците се престрояваха за марша, звучеше камбанен звън от храма „Св. Александър Невски“.

    След края на церемонията президентите Първанов и Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова, както и президентът Желю Желев отидоха в храма „Св. Александър Невски“, където запалиха свещ за здраве и успех и бяха благословени от духовници. На входа на храма те бяха приветствани от граждани, дошли да наблюдават церемонията, на която присъстваха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, министри, депутати, президентът Желю Желев, висши магистрати, столичният кмет Йорданка Фандъкова, висши военни, духовници, дипломати, представители на екипите на президентите Първанов и Плевнелиев. На церемонията присъстваха също еврокомисарите Кристалина Георгиева и Йоханес Хан, с които Плевнелиев ще проведе първата си среща като президент.

    След церемонията старият и новият президент заедно с вицепрезидентите си имаха среща на „Дондуков“2. Вицето на Първанов Ангел Марин не се появи на тържествата на площада, както не дойде и на церемонията по заклеването на Плевнелиев в Народното събрание по-рано тази седмица, в знак на протест срещу премиера  заради думите на Бойко Борисов за дадения му орден „Стара планина“.

    Малко преди 13 ч. Георги Първанов напусна сградата на президенството изпратен от Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. Придружаван от съпругата си Зорка, Георги Първанов поздрави гражданите и получи букети цветя.

     

    Източник:  Mediapool

  • Семейство се оплака от безпардонен и безпричинен арест на ГДБОП

    От безпричинно груб арест от страна на ГДБОП се оплака столично семейство. В събота тежко въоръжени и маскирани антимафиоти са арестували семейството Малина и Петър Начкови, докато те паркирали автомобила си в квартал „Илиянци“ в София. След като им нанесли побой ги откарали до дома им, който разбили с мъглявото обяснение, че търсят „нещо незаконно“.

    Това разказа пред Mediapool 26-годишната дъщеря на арестуваните Ралица Начкова. По думите й тежко въоръжените служители на ГДБОП са били над 30 души.

    “Арестуваха ни на Илиянци, докато мъжът ми паркираше колата, за да си платим сметките за телефоните. Отвориха вратите, извлачиха ни от колата. Бяха с качулки, маски и автомати”, обясни пред Mediapool майката на Ралица – арестуваната Малинка Начкова.

    “На въпросите ми какво се случва, какво търсят и защо изобщо е целият екшън полицаите ми отговаряха “Трай, ма!”, разказва още арестуваната и в последствие освободена Малинка. По думите й още при ареста на съпруга й униформените са ритали, блъскали и били съпруга й – 57-годишния Петър Начков, който в последствие се е освидетелствал. В медицинското на Начков са записани охлузвания по двете му китки, синини по клепачите и краката.

    Дъщеря им автор на Facebook група срещу премиера и ГЕРБ

    Единственото, с което си обясянвам ареста и всичко това, което ни се случи е политически натиск, заяви Малинка Начкова. Дъщеря ми е създател на Фейсбук групата „Аз НЯМА да гласувам за Бойко Борисов и ГЕРБ“, разказа арестуваната.

    След като са задържани в Илиянци Малинка и съпругът й са натоварени на бус и закарани в къщата им в Мировяне.

    “Държаха ме пред дома ми като престъпник над два часа с белезници”, обясни тя. „Това може да бъде само политическа репресия“, допълни Начкова.

    В последствие въпреки, че семейството моли служителите на ГДБОП да ползват ключове, служителите на реда разбиват къщата, за да влязат вътре. Там сварват другата дъщеря на семейството – Габриела, която според майка й била извадена по бельо пред къщата”.

    По време на акцията тежко въоръжените антимафиоти установили незаконно притежание на пет кутии безбандеролни цигари в стаята на дъщеря им Ралица. “Това е стек, който тя пуши от няколко години, да кажем по една цигара на седмица”, обясни майката.

    “Няма как да си го обясним всичко това, освен с групата във Facebook на дъщеря ни”, повтори Малинка Начкова. Тя заяви, че няколко пъти е питала униформените имат ли разрешение за ареста и претъстването, но те не й отговаряли нищо.
    По думите й показали „от два метра разстояние“ заповед на съпругът й, но той нищо не успял да прочете и разбере.

    След като не установили нищо незаконно антимафиотите арестували семейството. В бланката са обяснение служителите на МВР настоявали арестантите да си напишат имената. “Това не е автобиография, а обяснение”, казах им аз и описах целия случай, но се опасявам да не го унищожат, заяви още Начкова.

    Пред Mediapool адвокатът на семейството Марин Марковски обясни, че веднага след намесата на сина му – Димитър Марковски, който е отишъл във II РПУ, семейството е освободено. “Няма извършено престъпление, разбере няма”, заяви Марковски, допълвайки, че и униформените не са констатирали никакво нарушение на закона.

    “Получава се нещо като поговорката с топ срещу комар, освен това комарът не е виновен”, допълни юристът.

    Разбиването на имота им и побоят над Начков пък е противозаконен от страна на МВР, допълни още Марковски. Той цитира закона за МВР, съгласно закона за МВР може да се упражнява насилие само ако се съпротивляват. „Този човек няма как да се съпротивлява“, обясни Марковски.

    Пред Канал 3 говорителят на МВР Ваня Вълкова заяви само, че антимафиотите са търсели акцизни стоки, а насилие над задържаните не е имало.

    Автори: Полина Паунова, Борис Митов (www.mediapool.bg)

    Видеоматериал с обясненията по случая на сем.Начкови:

     

  • В България мизеруват всички честни хора – дори премиери


    В момента Инджова чисти жилищната площадка на панелката, в която живее. Три пъти седмично тя хваща метлата и помита стълбището, а после го измива. Казва, че не се срамува, защото „някой трябва да върши и това“. Кооперацията й плаща 60 лева за услугата.

    Близо година след уволнението си от „Токуда“ тя не може да си намери работа. Още през пролетта Инджова шокира, че иска да бъде назначена някъде, за да си докарва доходи и да не се налага да живее на заеми.

    През лятото върху Инджова се стовари най-голямото нещастие – разболя се майка й. Тогава тя изхарчи последните си пари по болници и на практика се докара до пълна мизерия. Ренета Инджова не крие, че за момента единствените й доходи са от трудовата борса. Скоро обаче и те ще секнат, защото тя ще закръгли една година като безработна.

     

    Източник:  Blitz.bg, по материали на Всеки ден

  • Татяна Дончева: ДС е контролирала 99% от висшия клир

    Бившата депутатка от БСП Татяна Дончева е категорична, че Държавна сигурност (ДС) и определени нейни хора контролират вероизповеданията тотално.

    “Към 89-та година в състава на Светия синод и епископата контролът е бил тотален. 99% от духовенството е било под “шапката” на службите”, твърди Дончева пред бТВ.

    Според нея проблемът дори не е сътрудничество в определени моменти. Имало е духовници, поставили се в служба на атеистичния режим, но и такива (като Неофит, Натанаил, Йосиф и други), които са били искрени в своето вярване, че служат на църквата и отечеството. “Ето защо всички не бива да се слагат под общ знаменател. Защото например доносите срещу някои митрополити са повече от онова, което те са докладвали пред службите”, казва Дончева.

    Отварянето на досиетата поставя на дневен ред въпросът защо старата ДС сега, 20 години след промените, има толкова силно влияние. “Едно е да защитаваш Зографския манастир и имотите в Америка, и съвсем друго да докладваш кой ходи на църква, кой продава кръстчета и приема православната вяра. Бившата ДС вместо да си урежда сказки и да твърди, че е работила изключително на ползу роду, е редно сега да направи равносметка и да каже как и защо са били вербуван хора от висшия клир. Защото хората трябва да знаят защо една държавна институция може да се превърне в сатрап и издевател над църквата”, коментира бившата соцдепутатка.

    От своя страна, Кирил Котов, бивш водещ офицер от ДС, човекът, вербувал трима-четирима от митрополитите за Държавна сигурност (ДС), разказа, че службите са ги търсили с цел укрепване на християнството у нас. “Основните аргументи бяха, че трябва да се подпомогне църквата да работи по-активно. По това време имаше опити на външни псевдорелигиозни центрове да проникнат у нас. Тези вербувани митрополити не са работили срещу църквата. Те имаха за задача да активизират религиозната дейност в своята епархия. Друга тяхна задача беше да намерят подходящи младежи и да ги отведат да станат монаси”, разказва офицерът от запаса.

    О.з. полк. Котов твърди, че никой не е забранявал на миряните да посещават църква преди 1989 година. “Никой не е искал от свещеници да споделят изповед, дадена им от миряни”, твърди бившият разузнавач.

    Митрополит Неофит е бил сред вербуваните от Кирил Котов. “Той е човек с изключително богата култура, много интелигентен. Той обаче не беше достатъчно обучен да решава по-сложни казуси. Просто участваше в международни конференции и разказваше за това какво се е случило там”, казва Котов.

    15 митрополити бяха вербувани, 11 от тях бяха сътрудници на ДС. От висшия клир няма други вербувани от службите. Патриарх Максим никога не е бил агент на ДС. Не е имало опити да се вербува, а и по заповед “отгоре” службите не са имали право да подхождат към патриарха. “Не успяхме да убедим политическата класа да не разкрива досиетата на митрополитите”, заключи о.з. Кирил Котов.

    Източник: actualno.com

  • Anti-Bulgarian Propaganda in FYROM Targets Stanishev, Reaches New ‘Heights’

    Media in the Former Yugoslav Republic of Macedonia have proclaimed Bulgaria’s former Prime Minister Sergey Stanishev to be a member of the supposed Macedonian ethnicity, misinterpreting Stanishev’s words.

    Several Macedonian news sites, including mkd.mk, have published a „sensational“ news story claiming that Stanishev, currently the leader of the Bulgarian Socialist Party and President of the Party of European Socialists, admitted that he was a „Macedonian“ during a talk show broadcast on TV on January 14, 2012.

    The Macedonian media who are well known for their hate speech and anti-Bulgarian propaganda sprees originally rooted in the policies of the former communist Yugoslavia, and still surviving today, misinterpret – apparently on purpose – Stanishev’s words.

    In answering questions about his personal life, Stanishev says that both he and his life partner with whom he lives out of wedlock, Monika Yosifova, are „Macedonian“, referring to the fact that their families originate from the geographic and historic region of Macedonia.

    In Bulgarian history and culture, the Bulgarian nation is rooted in three historical and geographic regions that roughly correspond to the Ancient Roman provinces in the Balkans – Moesia, Thrace, and Macedonia, with the adjectives Moesian, Thracian, and Macedonian referring to the regional origin of the Bulgarians, and in no way describing an ethnonym but a denonym.

    In the Bulgarian tradition, Bulgarians from Macedonia are usually perceived as having the toughest characters, an assumption probably based on the mountainous landscape and the turbulent history of the region of Macedonia (by the way, the same perception goes for Bulgarians from the mountain regions of Moesia and Thrace).

    This reference is made by Stanishev himself in answering the TV show host’s question if his life partner is „very jealous“ of him.

    „She is Macedonian, and I think that says it all. I want to add that I am Macedonian, too,“ Stanishev explains jokingly, apparently alluding that he has a jealous character as well, an allusion that he makes based on the above-described perceptions about the tough and strong characters of Bulgarians from Macedonia.

    Stanishev’s father, Dimitar Stanishev, a long-time member of the Central Committee of the Bulgarian Communist Party back in the communist period, was born in the village of Shtuka near the town of Strumitsa in 1924. The village is located in today’s FYROM; it was in Bulgaria until 1918 when Bulgaria was forced by the World War I victors to cede it to Serbia – a development that led Stanishev’s family, just as hundreds of thousands of other ethnic Bulgarians from Macedonia to flee to Bulgaria’s free territories.

    FYROM media’s publications about Stanishev’s alleged „coming out“ as a „Macedonian“ appears to be in line with the raging propaganda often backed by the government in Skopje, which is supposed to protect the notion that Slavic Macedonians are a nation that is distinct from Bulgarians.

    Since the early Middle Ages, all the way to the first half of the 20th century, Macedonia and its Slavic population were considered part of the Bulgarian nation not just by Bulgaria but also by its neighbors and the international community. This is why from its National Liberation in 1878 till 1944 Bulgaria waged five wars attempting to unite all of the Bulgarian-populated lands in the Balkans, including Macedonia – after the San Stefano Treaty of March 1878 providing one state for almost all Bulgarian-populated regions was revised three months later by the European Great Powers in the Treaty of Berlin leaving the regions of Thrace and Macedonia out of Bulgaria.

    After both World War I and World War II, however, Serbia/Yugoslavia kept control of 40% of the territory of the geographic and historical region of Macedonia, the so called Vardar Macedonia (which in 1991 became the Republic of Macedonia), Greece retained about 50% of the region – the so called Aegean Macedonia, while only 10% of the region – the so called Pirin Macedonia – remained in Bulgaria.

    The foundations of the contemporary Macedonian nation were invented in 1944 by Yugoslavia‘s  communists at a special congress that also proclaimed the creation of a Macedonian language and a Macedonian alphabet designed to differentiate the dialects spoken in the region of Macedonia from the Bulgarian language and to underline the creation of a distinct Macedonian national identity. The rationale of communist Yugoslavia and of Serbia before that for the creation of a distinct Macedonian nation being to weaken Bulgaria.

    In the recent years, however, with the democratic transitions in the region, the „ethnic Macedonian“ identity has been eroded, with dozens of thousands of citizens of the Republic of Macedonia receiving Bulgarian citizenship based on their Bulgarian origin.

    Since 2010, it is much easier for Macedonians to get Bulgarian citizenship because the Bulgarian authorities no longer ask them to provide a document of Bulgarian origin – which is usually some sort of a church or municipal certificate from the time of their grandparents; instead, for the purposes of granting citizenship, the Bulgarian state has switched to assuming that all Macedonians are of Bulgarian origin.

    Unlike Greece, which gets enraged by FYROM‘s moves toying with the cultural heritage from the Antiquity period and is tangled with Macedonia in the notorious name dispute, Bulgaria’s governments traditionally react to propaganda fits by Skopje with disregard, while the general public in Bulgaria accepts them with ridicule. To the extent that Bulgaria has made any claims towards Macedonia, those have boiled down to the refusal to allow Skopje to hijack Bulgaria’s historical heritage from the Middle Ages and the 19th century Revival Period.

    Bulgaria was the first sovereign nation to recognize the independence of the Republic of Macedonia in 1992.

     

    Sourse:  Novinite.com

  • Икономиката се крепи на емигрантски пари и еврофондове

    Чуждите инвестиции продължават да намаляват драстично, а икономиката ни все повече се крепи на усвояването на еврофондовете и на парите, които работещите в чужбина пращат на близките си или влагат в имоти, коли и бизнес в родината. Такава картина оформят статистиките на БНБ, НСИ и правителството.

    За 11-те месеца на миналата година преките чуждестранни инвестиции у нас са едва 740 млн. евро – почти двойно по-малко в сравнение с януари-ноември 2010 г., сочат данните на БНБ, огласени вчера. 1/7 от тази сума се дължи на приватизацията на холдинга „Булгартабак“. Прогнозата на кабинета, че през 2011 г. ще успее да привлече 1.9 млрд. евро задгранични капитали, очевидно е била съвсем несъстоятелна.

    Средствата, които се полагат на България като член на ЕС, все повече засенчват чуждите инвестиции, въпреки засечките с усвояването. Според последните данни на БНБ т.нар. текущи трансфери, към които се причисляват приходите от еврофондове и емигрантските пари, са достигнали 1.6 млрд. евро.

    Преките чужди инвестиции са толкова малко, че вече са на път да останат и зад средствата, които емигрантите пращат в България. По данни на БНБ към края на октомври у нас са влезли 680 млн. евро емигрантски пари, а за цялата 2011 г. се очаква сумата да надмине 760 млн. евро – близо до резултата за 2010 г. При това тази статистика не обхваща неофициалните трансфери – необявените пари, които гастарбайтерите изпращат „на ръка“ по приятели и познати в родината.

    Според икономиста Красен Станчев трансферите на емигрантите към България са съществена част от икономиката – те движат около 10% от пазара на недвижими имоти и динамиката на жилищното строителство. „Тези преводи са равни на около 80% от всички трансфери от централния бюджет към НОИ и около 60% от разходите на бюджета за образование“, изчисли неотдавна експертът.

    Според бизнеса и икономистите обаче нищо не може да замени чуждестранните инвестиции като двигател за икономиката и за доходите. Според шефа на БСК Божидар Данев правителството смята, че ударното усвояване на еврофондовете ще спаси България от кризата, но тези средства са недостатъчни, а и голям процент от тях не създават нови работни места и модерна икономика. „Правителството се хвали, че България е остров на финансова стабилност и данъчен рай, но инвеститорите очевидно търсят и други „екстри“. Докато политиците не вземат реални решения за подобряване на бизнес средата, няма да има и увеличение на инвестициите“, смята Данев.

    Българската агенция за инвестиции тази година започва световно турне за привличане на вниманието на чужди компании към България, което ще обхване Германия, Франция, Австрия, Русия, САЩ, Китай, Япония, Катар, ОАЕ и др. Роуд шоуто ще продължи и през 2013 г. Само с реклама обаче не става, необходими са и реформи.

    От години анкети сред бизнеса показват кои са слабостите на страната ни – корупция, диктатура на чиновника с огромни такси и дълъг списък с лицензи и разрешителни, недостиг на подготвени работници, дефекти в правораздаването, чести законодателни промени и като цяло – непредвидимост. А напоследък лично българският премиер си позволява да дели инвеститорите на добри и лоши, наши и чужди, желани и нежелани, което определено не е политика на гостоприемство. Всичко това обяснява защо капиталите, които търсят добри пристанища в кризата, подминават България.

    ПОСОКИ

    Доколкото ги има, най-много преки чужди инвестиции (ПЧИ) – 327.3 млн. евро, са влезли у нас от Австрия. На второ място е Холандия с принос от 313.1 млн. евро, а трета е Русия със 168.1 млн. евро, показват данните на БНБ.

    На фона на общия срив прави впечатление, че инвестициите на чужденци в български имоти растат. За 11-те месеца на 2011 г. те са 224.5 млн. евро – с 20 милиона повече в сравнение с предната година, и представляват над 1/3 от всички вложения. По данни на НСИ основни инвеститори в апартаменти, имоти и офиси у нас напоследък са руснаците.

    Сумата на чуждите инвестиции щеше да е по-впечатляваща, ако не беше тенденцията на изтичане на капитали, наблюдавана трайно през последните месеци. Понятието ПЧИ включва както инвестиции в дялове и акции и реинвестиране на печалбата, така и „друг капитал“ – основно кредити от чужбина за фирми у нас. Именно по втората линия стотици милиони евро са напуснали страната миналата година. За 11-те месеца на 2011 г. български компании са погасили близо 0.5 млрд. евро задължения само към партньори и „майки“ в Германия и Великобритания.

     

    Юлиана Бончева, Деница Райкова,

    в. „Сега“

  • Среща на гара Подвик

    Разказ от  Вили Димова

    …Тръгнахме през нощта. Пътувахме с влак. Беше тъмно и студено. Толкова беше студено, че можехме да правим ледени фигурки с дъха си.

    Спряхме на малка гаричка. Трябваше да изчакаме друг влак, за да продължим нататък. Наближаваше утрото. Вътре в гаричката беше топло. Огънят пръскаше светлина чак до вратата. В стаята нямаше никой. Беше така чисто и уютно, че ми се прииска да се сгуша до прозореца. Първите слънчеви лъчи пробягаха по върховете на елите, наблизо бе връх Българка. Полите на планината стигаха чак дотук и сякаш гората бе красива по краищата им дантела.

    Наблизо се обади куче. Вратата се отвори и влезе стопанинът. Бил на сутрешната си обиколка. Поздрави ни с добре дошли и ни почерпи с топло кафе и препечен хляб. Оттегли се настрани, за да не ни безпокои и да прекараме времето си тук, както намерим за добре.

    Той седна до прозореца и, унесен в мълчание, се пренесе някъде. После задържа дъха си, като че да съхрани мига, и се върна в реалността. Вдигна очи, спря погледа си на мен и попита:

    – Как е пътуването? Забравиха да спират влаковете тук, правят го  само като закъсат. Пътуващите влизат в гаричката, за да се стоплят. А като си тръгват толкова бързат, че забравят и вратата да затворят.

    – А защо не им кажеш?

    – Да кажа?! Тук чистото се вижда и топлото се усеща, нали…?

    –  В една книга прочетох, че хората, за да се разбират, трябва да направят крачка един към друг.

    –  Прочела си го, казваш… Прочете ли как се казва гаричката?

    –  Подвик. Почти като подвиг.

    –   Почти. Но не е.

    –   А аз си мислeх за Япония, докато пътувахме. Искал ли си да идеш в Япония? Япония беше разтърсена от земетресения. Много хора си отидоха. За нас сякаш времето в Япония е спряло, замряло е в заличените сгради, квартали, брегове, а то продължава да тече. Толкова е тревожно…

    –  В Япония ме питаш дали бих отишъл. Аз да те попитам нещо: в такава ситуация българите какво биха направили един за друг?

    –  Не знам. Но в България днес сякаш се живее между забравата и самозабравата. Чудя се дали въобще избираме как да живеем.

    –  И с дъщеря ми все това си говорим. Тя пише книга за свободната воля. Казах й: „Дъще, ако разумът може да отсее, ще те разберат”.

    –  Земята се променя. Случайно ли е това, което се случва?

    –  А как се променя човечеството?

    –  Има много трагедии, а със смъртта в България сякаш се свиква. Като че ли нищо не се е случило.

    –  Изглежда се приема като нещо безобидно.

    –  Смърт, която може да е причинена от една човешка грешка, от човешко недоглеждане и безхаберие.

    –  Нима човешкият живот тук не струва нищо?

    –  Аз си мисля и за друго: дали не свикнахме някой друг да носи отговорност вместо нас.

    – Друг да избира вместо теб? Какъв ли избор ще имаш тогава?

    Навън се чу свирка. Влакът всеки момент щеше да потегли.

    –––––––––––––

    ВИЗИТКА

    Вили Димова е родена в гр. Карлово. Тя е филолог по образование. Работила е като редактор в Нова българска телевизия. В момента работи като PR на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив.

     

  • Какво не е журналистика

    Събота сутрин. Дъщеря ми иска да знае как се прави журналистика, какво е да си репортер. Затова ще дойде с нас на протеста срещу шистовия газ – ще се опита да го отрази за домашното си вестниче “Мастилено петно”. Гледа как се ползва диктофончето, взема ми фотоапарата. Слуша обясненията на баща си за основните неща.

    Подраняваме с петнайсет минути. Другите медии, оказва се, също. Само че, кой знае защо, те бързат да снимат, докато не са се събрали хора, и си тръгват. Ние с малката репортерка оставаме. Скоро на Попа няма място, не успяваме да намерим някои от приятелите, с които трябваше да се видим там. Трудно е да се обхване всичко с фотоапарат, дори да си с ръст на възрастен. В 12 часа множеството прелива отвсякъде, но не е тълпа. Няма ги дежурните лумпени от дирижираните мероприятия. Хората са дошли, защото имат определено мнение и държат то да бъде чуто. И вярват, че това ще стане, защото са много, наистина много – като тръгват по “Граф Игнатиев”, запълват улицата открай докрай, дори от организаторите ни молят да забавим ход, защото към “Алабин” вече се е задръстило. За истинския мащаб на шествието си даваме сметка, когато завиваме по “Цар Освободител” и виждаме широката маса хора – докъдето ни поглед стига. От много отдавна у нас не е имало протести с подобен мащаб – от зимата на 1997-а, струва ми се. Той е добра новина, на каквато не съм се надявала – масов граждански протест, именно граждански, не за пари и не от омраза. С подобен протест, пак екологичен, започнаха едни други събития преди двайсет и няколко години.

     

    Като подминаваме Националната галерия, вече е море. Дотолкова, че се налага да изминем няколко пресечки, за да се измъкнем с децата, все пак студът е сериозен, а шествието продължава вече два часа и половина. То продължава и без нас към парламента. Прибирам невръстната кандидат-журналистка и започваме да гледаме новини.

    И откриваме, че проблемът с видимостта не е въпрос на ръст. Трите национални телевизии, например, са пропуснали да видят някакви си 5-6000 души на площада. Видели са стотината подранили преди уречения час. Или това е, както се изрази един полицай наскоро, “версията, която искаме да е вярна”?

     

    Всъщност, в събота (14 януари – б.р.) имаше две новини. Едната беше безпрецедентният мащаб на протестите. А другата – безпрецедентната наглост в изкривяването на реалността от страна на медиите (с бляскавото изключение на “Деконструкция” по БНР). И обяснявам на детето, че диктофоните и камерите не са журналистика, ако няма почтеност.

    Извинявам се за баналния формат на тази статия. Ала ми се струва, че твърде дълго пропускаме очевидното.

     

    Зорница Христова,

    в. „Култура“

  • ГЕРБ отказват да променят Изборния кодекс

    Въпреки многото критики от международните наблюдатели на последните избори, отправени от ПАСЕ и ОССЕ към изборния ни закон, нормативният акт няма да бъде променян. Това стана ясно от думите на председателя на правната комисия в парламента и главен идеолог на Изборния кодекс – Искра Фидосова (ГЕРБ) в четвъртък.

    Въпреки забранителните списъци, прозрачните бюлетини  и продължаващите съмнения за честността на вота, пред  Mediapool тя заяви: „Промяна в Изборния кодекс няма да бъде правена. Законът е добър във вида, в който е приет, но пък който иска, нека внася предложения за промени”.

    Председателят на правната комисия в НС допълни, че е станало ясно, че грешките при организацията на изборите са допуснати по места, а не заради пропуски в законодателството.

    “Затова, че някой не може да си организира изборите, няма нужда да се прави промяна в закона“, каза Искра Фидосова в НС, изтъквайки пресния пример с касираните в сряда избори в Кюстендил.

    В сряда Върховният административен съд (ВАС) касира изборите за Общински съвет в Кюстендил. Провеждането на нови избори ще се наложи заради нарушения, допуснати от секционни избирателни комисии. Най-грубо е било нарушението в секционната избирателна комисия в село Коняво. Неин председател беше Петър Тошев от БСП. Той не е вписвал данните от личните карти на хората и техните ЕГН. След изборите Тошев обясняваше, че не е правил това, защото хората в селото се познавали.

    “В едната секция не са взели ЕГН на гласуващите. Ами това е записано в закона, това че не го спазват, няма отношение към самото законодателство”, обясни Фидосова.

    Очаква се до седмици БСП да поиска съставянето на анкетна комисия в парламента, която да се занимае с написването на предложения за промяна на нормативния акт. Също толкова очаквано обаче е отхвърлянето й от страна на управляващата партия ГЕРБ, особено след заявлението на Фидосова, че ремонти на закона няма да се правят.

    Все още не е написано и становището на ЦИК за проведения вот в края на октомври миналата година. Документът се бави въпреки ангажимента, който пое председателят на Централната избирателна комисия Красимира Медарова, че становище ще се напише месец след вота, като се вземат предвид критиките на ОССЕ и ПАСЕ.

    Критиките

    Международните наблюдатели на изборите у нас вече се произнесоха за проведените избори и оцениха уреждащият ги нормативен акт.
    И ОССЕ, и ПАСЕ оповестиха дипломатично, че основните демократични критерии за провеждане на вот в България са спазени. Веднага след това обаче двете организации изразиха редица резерви във връзка с цялостната дейност, организация и избор на ЦИК.

    В становището си ОССЕ припомни препоръката си от 2009 г. за изчистването на избирателните списъци от т. нар. ”мъртви души”. Настоява се още българските власти да позволят на малцинствените групи да използват своя майчин език в кампаниите, както и да им се предоставя официална информация на съответния език.

    Организацията поиска още премахването на забраната българите с двойно гражданство да се кандидатират на изборите, както и да отпадне ограничението за затворниците да гласуват. Според организацията от право на вот може да бъдат лишени единствено изтърпяващите наказания за особено тежки престъпления. Иска се и премахване на ограничения пред постоянно пребиваващите граждани на държава извън ЕС да пускат бюлетина за местна власт.

    ОССЕ препоръчва създаване на законова възможност гласоподавателите да обжалват изборните резултати. Международната организация смята за уместно и предложението на главния прокурор за използване на СРС при разследване на изборните престъпления. В момента такава възможност няма.

    Международната организация настоява още да не се допускат забранителни списъци, да има държавна подкрепа за независимите кандидати, да се осигури безплатно телевизионно време в обществените медии, както и списък на реалните собственици на медиите в страната.

    От Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) препоръчаха промяна на изборното законодателство в посока прозрачна ЦИК, ясни медийни правила и нови избирателни спосъци.

    Според наблюдателите от ПАСЕ трябва да бъде направено ясно разграничение от страна на медиите по отношение на редакционните и платените политически реклами.

    Централната избирателна комисия трябва да извършва работа си с по-голяма прозрачност и нейният състав трябва да бъде такъв, че да се гарантира по-широко общественото доверие в процеса.

    Трябва да се обърне внимание на предложенията за евентуалното създаване на постоянна независима и неполитическа избирателна комисия, допълват от ПАСЕ.

    Българските власти може да обмислят възможността за създаване на специален регистър на избирателите вместо сегашния регистър, формиран от списъци на населението, съставени от местните власти.

    Процесът на регистрация на кандидатите, макар и доста строг, трябва да се направи по-гъвкав по отношение на времето за регистрация на кандидатите, тъй като сегашната система е с особено неефективна по отношение на независимите кандидати.

    Условията и редът за гласуване извън страната трябва да бъдат значително подобрени, за да се гарантира реално избирателно право.

    По-снизходителен подход за провеждане на кампании на езици, различни от българския, ще бъде добре дошло, смятат още от ПАСЕ.

     

    Полина Паунова,

    Mediapool

  • Концлагери на XX век: Голи Оток – тук изгниха костите на хиляди македонски българи

    .

    На 12 и 13 април 1948 г. ЦК на Югославската комунистическа партия провежда своя АПРИЛСКИ ПЛЕНУМ, след който в продължение на една седмица били свикани пленуми на ЦК, както и във всяка от федеративните републики. Дневният ред, по който протичали, бил: 1. Писмото на Сталин и Молотов до ЦК на КПЮ; 2. Отговорът на ЦК на КПЮ и т.н. Партийните водачи

    В СКОПИЕ

    декларирали единодушие в поддръжката си на единството в редовете на КПЮ: „Ние трябва да пазим достойнството на нашата партия – заявил (ренегат) Димитър Влахов, – ето защо аз поддържам отговора с цялото си същество.“

    „Нашият македонски народ – продължил Лазар Колишевски, – е тясно свързан с политиката на нашата партия, с другаря Тито, към когото питае огромна любов, съдържаща се в лозунгите: „Само Тито – никой друг!“ и „Ние, македонците, Тито си го сакаме!“

    Така гражданството в Македония било обречено на послушание пред Белград, където вече започвали да делят хората в югоимперийката по признака „за“ и „против“ резолюцията на Информбюро. Като последица на така провежданата политика в края на 1948 г.

    СЪЮЗНИЯТ СЕКРЕТАРИАТ

    по вътрешните работи (под разпореждане на който бил и Отделът за налагане на наказания) планирал създаването на „наказателно-поправителен дом“ Голи оток.

    Югославските източници се опитват да наложат мнението, че в лагера Голи оток: „Вечинка затворненика били су прави инфомбировци, издайници землье и революцийе”. („Мнозинството от затворниците са били привърженици на Информбюро, предатели на страната и революцията.”) Според „Лексикон югословенског завода“ през него са преминали 8000 мъже, пребивавали средно по една година.

    Коренно се различава цифрата, посочена от изданието на

    ИНФОРМБЮРО

    „За траен мир, за народна демокрация“ от 12 декември 1952 г.: 250 000 души.

    Истината тепърва предстои да излезе на бял свят, макар че още през 1959 г. завесата на Голи оток бе повдигната от бившия лагерист Владимир Дапчевич, който издаде в Берат, Албания, книга за страданията на лагеристите.

    Както е известно на читателите на „Македония“, броят на нашите сънародници от Македония, които са прекарали години от живота си на острова, никак не е малък. В угодничеството си пред Белград скопските сатрапи са осъждали на лагерен живот дори бащите и братята си, заради българското име и самосъзнание. Така в паметта на Македония Голи оток се превърнал в един от островите на

    ЮГОСЛАВСКИЯ ГУЛАГ

    където се чувала и българска реч, където се пеели жални песни за македонската неволя.

    Голи оток в превод от сръбски значи голи остров. Като място за изтърпяване на наказания той бил избран по ред причини, основните от които са лесното му охраняване и отдалечеността му от източната граница на Югославия. Обхваща 4,7 кв. км и е разположен между сушата на Луково и островите Раб, Първич и Свети Гьргур. Островът е безводен, а връхната му точка е на 230 м надморска височина. Климатът е средиземноморски.

    Някога е бил използван единствено от овчарите от Лопар за паша на добитък. Чак през Първата световна война настъпила промяна – станал място за интерниране на австро-унгарски военнопленници.

    Решението на Секретариата по вътрешните работи от 1948 г. го определя като място, където трябва да бъдат интернирани мъже с присъди от 6 до 24 месеца. Жените били изпращани в наказателно-поправителните „домове“ в Столац (Херцеговина) и на остров Свети Гъргур, а бившите служители на Югославската армия, на Държавната сигурност и милицията – в лагера „Билеча“ (подвластен на военния съд).

    Най-тежката година, запомнена на Голи оток, е 1950-та. Тогава гладът бил неимоверен, лишенията не подлежат на описание. Лагерът бил напълно изграден през следващата година и тогава рязко се очертали няколко специфични части.

    В югозападния край на острова е така нареченият „пансион“, съставен от „голямата жица“ и „малката жица“ (получили тези си наименования от бодливата тел, с която били обградени).

    „Голямата жица“ се състояла от 20 каменни приземни сгради, в които на двойни нарове можело да се поберат до 200 души. Там царяло неизменното правило да не влизат милиционери или други властимащи. (Те общували на близо километър от „голямата жица“.) Редът и организацията били в ръцете на „шефовете“ на бараките. Те контролирали вътрешния ред по свои неписани правила. Някои от „шефовете“, за да се наложат, установявали и провеждали много суров режим.

    Лягането ставало в 21 часа, а ставането в 4 часа през лятото и в 5 часа през зимата. Тръгването към работните места било от голям плац, в дъното на котловината.

    В западната част на острова се намирала каменоломната. Близо до нея били работилниците за дърводелство, изработка на сечива, галантерия, пасмантерия. Основната част от лагеристите работели на каменоломната, а работилниците произвеждали потреби за вътрешните нужди на острова и за продан на сушата.

    Пак в югозападната част на острова се намирала и „малката жица“. Тя била използувана за изолатор. Там новодошлите прекарвали под карантина първите 15 дни. Там се подготвяли психически за „голямата жица“.

    На южния край се намирали бараките на лагеристите рибари, които разполагали с няколко лодки за дънен риболов. В близост се намирали спалните помещения на управата, административните постройки и ресторантът на органите на югославското правораздаване.

    С вода, хранителни продукти и други потреби островът се снабдявал по морски път през Бакра, Сеня и Лопари на Раб. С отделни корабчета на Голи остров пристигали от Бакра новите групи затворници. Пак оттам се надявали да отпътуват към родните си краища останалите живи след изтърпяване на наказанията. Разстоянието от 2,5 морски мили се преодолявало с корабче за 20-30 минути, но малцина дръзвали да го изминат в плуване.

    В заключение сигурно ще бъде интересно да се знае съвременната съдба на голия остров. През 1988 г., няколко месеца преди да се навършат 40 години от създаването на „наказателно-поправителния дом „Голи оток“, местните хърватски власти определиха острова за… място за туристическа атракция. Полека-лека Голи оток се превърна в „рай за нудистите“.

     

    Владимир Карабойчев,

    в. „Македония“, брой 31/9.08.1994 г.

     

  • Bulgaria’s New PResident?

    How do you call a speaker, mouthing treacly platitudes seconds before the New Year sets in? Bulgaria’s outgoing president.

    How do you call a speaker, mouthing trite promises seconds before he swears in? Bulgaria’s incoming president.

    As Bulgaria’s new president, Rosen Plevneliev, took his oath of office Thursday, he made a historic pledge. Though he did not speak like the pope, he promised a real miracle – to improve Bulgaria’s dismal living standards. By 2020 that is.

    Hopes were high and the mood – euphoric when the ever-smiling Plevneliev set aside a lucrative career as an entrepreneur to join the government, revive the country’s moribund infrastructure and prove that here too there are people who do some work to get elected.

    One of the most successful entrepreneurs and ministers in Bulgaria, who knows how to turn stress into success, Plevneliev had the right to at least the benefit of the doubt when it came to construction business and highways.

    But what about now?

    Plevneliev has been called forth into the most public position in his life so far, but it is unclear whether he will be touting his own talents or become a spokesperson for someone else’s venture.

    It is clear however that on Thursday he spoke like a prime minister does, rather than a president. It is clear that he has been talked into running for president. An imperative invitation, which he apparently accepted reluctantly and against his inclination.

    With Plevenliev’s triumph in October presidential elections, Prime Minister Boyko Borisov’s conservative GERB party rounded out its grip on power, which can be a pretty dangerous thing.

    The presidential post is largely ceremonial in Bulgaria, but has some very far-reaching powers, a circumstance that is constantly overlooked. The president has the right to a veto, enjoys the respect of the people and may serve as a corrective – both personally and through consultative councils.

    Yet, there is no denying the pros of Thursday’s ceremony (apart from saying good-bye to former communist Georgi Parvanov, also known as secret agent Gotse).

    Intelligent and soft-spoken, Plevneliev does seem the kind of man right for a job, which entails far too little publicity for the man behind him – the attention-loving Boyko Borisov. He is among the few politicians able to prove how they piled up their wealth and the first to enjoy enviable approval rates in opinion polls long before going into office.

    The reshuffle is also a good occasion for the country to reevaluate the behavior of the presidential institution and the stigma of a former communist country that always plays second fiddle, „the little than less“ partner.

    It is fairly difficult to be unpopular in the office of Bulgaria’s president. Yet Plevneliev better bear in mind the fate of another Bulgarian politician, who had promised to bring Bulgaria economic prosperity in 800 days.

    At first people believed Simeon Saxe-Coburg was the solution. Then they saw him as part of the problem. The gap between expectations and performance made him a tragic figure. At least in the eyes of those who had believed him.

    Now it is up to Rosen Plevneliev to nestle into his office, summon a team, delegate responsibilities, start filling his calendar and show that he has piled some quality experience as a diplomat, not only as a businessman.

    If he proves to be an inspiring leader, people will feel empowered. And may even forget the promise for an economic miracle.

     

    Milena Hristova,

    Novinite.com