Всички авторски страници

Авторски

• 2012 Golden Globes red carpet and nominees

  The 69^th Annual Golden Globe Awards ceremony will air live Sunday night from 8 to 11 p.m. EST on NBC from the Beverly Hilton in Beverly Hills, Calif. Comedian Ricky Gervais will host the fete where one can be certain the bubbly will flow, A-list stars will dazzle and some off-color jokes will be made. The stars arrived at 6 pm for the 2012 Golden Globes. Melena Ryzik (a k a The Carpetbagger), Stuart Emmrich, the Styles editor, the Hollywood reporters Brooks Barnes and Michael Cieply and the television critic Mike Hale are covering the red carpet and the ceremony.

  Full Nominee List

  MOTION PICTURE, DRAMA

  

  Descendants
  Help
  Hugo
  The Ides of March
  Moneyball
  War Horse

  MOTION PICTURE, COMEDY OR MUSICAL
  50/50
  The Artist
  Bridesmaids
  Carnage
  Midnight in Paris
  My Week With Marilyn

  ACTOR, DRAMA

  

  George Clooney – The Descendants
  Brad Pitt – Moneyball
  Ryan Gosling – The Ides of March
  Michael Fassbender – Shame
  Leonardo DiCaprio – J. Edgar

  ACTRESS, DRAMA
  Glenn Close – Albert Nobbs
  Viola Davis – The Help
  Rooney Mara – The Girl With the Dragon Tattoo
  Meryl Streep – The Iron Lady
  Tilda Swinton – We Need to Talk About Kevin

  ACTOR, COMEDY OR MUSICAL
  Jean Dujardin – The Artist
  Brendan Gleeson – The Guard
  Joseph Gordon-Levitt – 50/50
  Ryan Gosling – Crazy Stupid Love
  Owen Wilson – Midnight in Paris

  ACTRESS, COMEDY OR MUSICAL
  Jodie Foster – Carnage
  Charlize Theron – Young Adult
  Kristen Wiig – Bridesmaids
  Michelle Williams – My Week with Marilyn
  Kate Winslet – Carnage

  

  BEST SUPPORTING ACTRESS, MOTION PICTURE
  Shailene Woodley – The Descendants
  Octavia Spencer – The Help
  Janet McTeer – Albert Nobbs
  Berenice Bejo – The Artist
  Jessica Chastain – The Help

  BEST SUPPORTING ACTOR, MOTION PICTURE
  Kenneth Branagh – My Week With Marilyn
  Albert Brooks – Drive
  Jonah Hill – Moneyball
  Viggo Mortensen – A Dangerous Method
  Christopher Plummer – Beginners

  BEST DIRECTOR, MOTION PICTURE
  Woody Allen – Midnight in Paris
  George Clooney – The Ides of March
  Michael Hazavicius – The Artist
  Alexander Payne – The Descendants
  Martin Scorsese – Hugo

  BEST ANIMATED FEATURE
  Arthur Christmas
  Cars 2
  Rango
  Puss ‘n Boots
  The Adventures of Tintin

  SCREENPLAY
  Woody Allen, Midnight in Paris
  George Cloney and Grant Heslov, The Ides of March
  Michel Hazanavicius, The Artist
  Alexander Payne, Nat Faxon and Jim Rash, The Descendants
  Steve Zaillian, Moneyball

  FOREIGN-LANGUAGE FILM
  The Flowers of War
  In the Land of Blood and Honey
  The Kid with a Bike
  A Separation
  The Skin I Live In

  ORIGINAL SCORE
  Ludovic Bource, The Artist
  Abel Korzeniowski, W.E.
  Trent Reznor and Atticus Ross, The Girl with the Dragon Tattoo
  Howard Shore, Hugo
  John Williams, War Horse

  ORIGINAL SONG
  Hello Hello from Gnomeo and Juliet
  The Keeper from Machine Gun Preacher
  Lay Your Head Down from Albert Nobbs
  The Living Proof from The Help
  Masterpiece from W.E.

  BEST DRAMA TV SERIES 
  American Horror Story
  Boardwalk Empire
  Boss
  Game of Thrones
  Homeland

  BEST COMEDY TV SERIES
  New Girl
  Enlightened
  Episodes
  Glee
  Modern Family

  BEST TV ACTOR, DRAMA
  Steve Buscemi, Boardwalk Empire
  Bryan Cranston, Breaking Bad
  Kelsey Grammer, Boss
  Jeremy Irons, The Borgias
  Damian Lewis, Homeland

  BEST TV ACTRESS, DRAMA
  Claire Danes, Homeland
  Mireille Enos, The Killing
  Julianna Margulies, The Good Wife
  Madeleine Stowe, Revenge
  Callie Thorne, Necessary Roughness

  BEST TV ACTOR, COMEDY
  Alec Baldwin, 30 Rock
  David Duchovny, Californication
  Johnny Galecki, The Big Bang Theory
  Thomas Jane, Hung
  Matt LeBlanc, Episodes

  BEST TV ACTRESS, COMEDY
  Tina Fey, 30 Rock
  Amy Poehler, Parks and Recreation
  Laura Dern, Enlightened
  Zooey Deschanel, New Girl
  Laura Linney, The Big C

  BEST TV-MOVIE OR MINISERIES
  Mildred Pierce
  Too Big Too Fail
  Cinema Verite
  Downton Abbey
  The Hour

  BEST ACTOR, TV-MOVIE OR MINISERIES 
  William Hurt, Too Big Too Fail
  Hugh Bonneville, Downton Abbey
  Idris Elba, Luther
  Bill Nighy, Page Eight
  Dominic West, Appropriate Adult

  SUPPORTING ACTOR, TV-MOVIE OR MINISERIES 
  Peter Dinklage, Game of Thrones
  Paul Giamatti, To Big To Fail
  Guy Pearce, Mildred Pierce
  Tim Robbins, Cinema Verite
  Eric Stonestreet, Modern Family

  BEST SUPPORTING ACTRESS, TV-MOVIE OR MINISERIES
  Jessica Lange, American Horror Story
  Kelly Macdonald, Boardwalk Empire
  Maggie Smith, Downton Abbey
  Sofia Vergara, Modern Family
  Evan Rachel Wood, Mildred Pierce

  
  

• Къде е Рим

   

  Щом обичаш, всичко е истинско 
  и ти е под ръка: 
  слънчоглед,
  обърнат на изток, 
  вливаща се в море река.

  Астрономът в обсерваторията 
  зяпа през телескоп. 
  Но звездите ги няма горе;
  те са паднали в твоя джоб.

  Виж, цветята на януари 
  са разцъфнали като грях: 
  рози,
  далии,
  минзухари. 
  И пчелите жужат сред тях.

  Затова ни пронизва болка:
  блясва жило,
  щом капе мед.
  Любовта има собствена воля – 
  хем разхвърля,
  хем внася ред.

  Но сред славните си отломки 
  тя възкръсва,
  подобно Рим, 
  за да каже,
  че който помни, 
  ще остане незабравим.

  Ти не чуваш ли тази песен?
  Любовта няма своя вина. 
  Тя е само до гpях естествена –
  като страх 
  от височина.

   

   

  Славимир Генчев,

  Slavimirgenchev1953.blog.bg
  

• HSBC Projection for Bulgaria in 2050: Growth

  Bulgaria is among the countries expected to achieve an economic growth by 2050, HSBC has predicted in a study entitled „The World in 2050: From the Top 30 to the Top 100″.

  In the report predicting the rise and fall of the world’s economies in the next 40 years, Bulgaria is among the 43 countries included in the „Growth“ category, together with 11 Latin American countries, Turkey, Romania, Iraq, Russia, Saudi Arabia and Libya, among others.

  The study also identified 26 „Fast-growth“ economies, headed by the Philippines which is expected to leapfrog 27 places to become the world’s 16th largest economy. Egypt, Peru and Ukraine are also expected to stand out.

  The Top 20 largest economies by 2050 will be China, the United States, India, Japan, Germany, United Kingdom, Brazil, Mexico, France, Canada, Italy, Turkey, South Korea, Spain, Russia, Philippines, Indonesia, Australia, Argentina and Egypt.

  The big loser in the next 40 years will be advanced economies in Europe, HSBC predicts, with many of them placed in the „Stable“ group.

  Sweden, Belgium, Austria, Norway and Denmark will drop out of our Top 30 altogether, according to the report.

  The study has explained that demographics are to play a crucial role, helping parts of Africa finally emerge from economic obscurity.

   

  Source:  Novinite.com
  

• Българи във Франция организират протест срещу добива на шистов газ

  Автор:  Христо Ватев

   

  Приятели, събираме се на протест срещу добива на шистов газ в България. Протестът ще го направим съвместно с колектива от Франция.
  http://www.stopaugazdeschiste07.org/spip.php?article215

  Приятели, трябва да подкрепим България.На протеста на 17 януари ще имаме възможност да се съберем и да се създаде инициативната група в Париж, както има във всички по-големи градове в България. Ще си направим снимки и ще ги изпратим в България, нека знаят, че и тук има българи, които се интересуват какво става в България и имат отношение. По този начин ще се види, че малко по малко и българите в чужбина се включват в протестите. Също и медиите ще го отразят.

  Направих сайт, в който събрах документи и клипове по темата. Този сайт може да ни послужи и за бъдещата организация, която е възможно да се сформира при повече желаещи.
  http://nonaugazdeschiste-bulgarie.org/index.php/en/

  Моля всички, които искат да се борят Родината ни да не бъде отровена, да се включат в протеста. Сега е изключително важен момент за развоя на събитията. После може и да е късно.

  
  

  Източник:  Фейсбук група „Париж. Протест срещу добива на шистов газ“ (http://www.facebook.com/home.php?ref=home#!/events/309075642468656/)

  
  

• Мръсотията потече и от полските кранове

  Варшава рапортува за успех с шистовия газ при растящо недоволство на хората, които регистрират първите замърсявания на питейната вода

   

  “Виеслав Тринецки от градчето Рогув завинаги ще запомни петъка преди Великден 2011 г., тогава от крана му потекла черна, смърдяща, лепкава вода. Той е получил резултатите от изследванията на водата на 8 ноември. Външният й вид е вече по-добър, но все още не става за пиене. Желязото трябва да е 200 единици, а е 800. Манганът също е 10 пъти повече от разрешеното. В същата ситуация са няколко негови съседи, при които са правени изследвания. Жителите на Рогув нямат съмнения: всичко това е заради проучванията за шистов газ“. Така започва статия от началото на ноември м.г. в електронното издание на полския вестник „Дженник всходни“ и озаглавена „Няма да търсят повече за шистов газ. Жителите: Водата не става пиене“. Проучванията в района са извършени от полска фирма по поръчка на американската компания „Шеврон“. Разбира се, от фирмата „Геофизика Торун“ отричат техните изследвания да имат каквато и да е връзка със замърсяването на кладенците в градчето. Дават за пример, че подобно замърсяване няма в общинския водопровод на близкия център Грабовец. „Дженник всходни“ съобщава, че по неофициална информация заради възникналите проблеми и протестите на местните жители „Шеврон“ е сменил терена, на който извършва проучвания за шистов газ.

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Всъщност в Рогув се случва същото, от което са потърпевши жителите на американските щати. Замърсяванията от добива на шистов газ засягат основно кладенците, а не централизираната водопроводна мрежа, от което обаче на потърпевшите изобщо не им става по-леко, нито пък опровергава твърденията за екологичната опасност. Нещо повече, полските власти, освен че смятат да променят националния закон за водите, имат и намерението да спънат опитите на Европейския съюз да изработи единна регулация за добива на газ от шисти в съюза. В края на септември 2011 г.

  „Уолстрийт джърнъл“ цитира съветника по въпросите на икономиката и бизнеса към полското Министерство на външните работи Мачей Олекс-Шчитовски, който заявява, че Варшава ще наложи вето на всякакви опити на ЕС да създаде общоевропейско законодателство за регулиране на тази индустрия. Септември беше месецът, в който полската национална газова компания PGNiG доби за пръв път шистов газ от находище край град Вейхерово…

  Спорният учител…

  Полша, която е европейската отличничка на САЩ по проучвания за добив на шистов газ, върви точно по същия път, който вече изминаха менторите й от Вашингтон. В края на миналата година на бюрото на полския президент Бронислав Коморовски стоеше за подпис нов закон, който предвижда собствениците на земи да бъдат заставени срещу определена компенсация да дадат земите си за сондиране за шистов газ. Мярката се налага поради това, че населението в набелязаните за проучвания райони посреща без особен ентусиазъм сондьорите, въпреки обещанията за създаване на нови работни места. Но най-интересното е, че полските власти предвиждат да внесат поправки в екологичното законодателство, а също и в законите за използване на водните и минералните ресурси, с цел облекчаване на живота на компании за добив на шистов газ. Точно така започна и треската за шисти в Америка. Да припомним, че бумът в добива на шистов газ там започна именно с отмяната на някои разпоредби от Закона за безопасната питейна вода (Safe Drinking Water Act). През 2005 г. под натиска на лобистите бяха приети поправки, които изключиха метода на хидравличния удар, с който се добива шистов газ, от регулациите, уредени с този закон. А причината за това са химикалите, които се добавят във водата, с която се разбиват шистовите породи. Някои от тях са канцерогенни, като например бензенът. Година-две след като паднаха ограниченията за използване на опасни вещества, настъпи бумът в добива на шистов газ. Т.е. излиза, че добивните компании отрано са знаели за опасностите и са решили въпроса по най-лесния начин – като отменят забраните, които биха им попречили да работят.

  В същото време екологичните инциденти в САЩ, свързани с добива на шистов газ, продължават да се множат. В броя от юли м.г. американското списание Journal of Environmental Quality публикува доклад на Мери Адамс от Службата по горите на САЩ, която съобщава за двегодишните си наблюдения върху гора в Националния парк „Мононгаела“ в щата Западна Вирджиния, залята през юни 2008 г. от 303 тона вода, изпомпана от кладенец за добив на шистов газ. Не се съобщава дали разливът на площ от 0,20 хектара е бил умишлен или е в резултат на скъсване на дигата на резервоара за отпадни води. Резултатите обаче са красноречиви: две години след инцидента в „Мононгаела“ 56% от дърветата са мъртви. Анализът на почвата показва, че концентрацията на натрий и хлор се е увеличила в горния слой 50 пъти.

  Подобни инциденти и натискът на гражданите срещу добива на шистов газ в САЩ доведоха вече до забрана за разработването му в над 50 населени места. Последно към зоните, свободни от шистов газ, се присъедини град Олбъни в щата Ню Йорк. В Европа подобна забрана, след Франция, прие провинция Северен Рейн-Вестфалия във ФРГ.

  …и спорните му резултати

  Бъдещето на шистовия газ, разбира се, е предопределено от неговата икономическа целесъобразност, писа в своя анализ „Шиста печалба? Шистови разходи и цени“ от края на октомври Кирил Радев от Института за енергиен мениджмънт. Радев цитира изследване на Chatnam House, което потвърждава тенденцията за бързо изтощаване на кладенците за добив на шистов газ и това принуждава компаниите да увеличават разходите си за нови и нови сондажи, за да се поддържат началните нива на добив. Според доклада на Chatnam House кладенците в басейна „Барнет“ в Тексас се изчерпват на 39% през първите две години, 50% за следващите две и след 10 години се изпразват на 95%. Това дава живот на един кладенец за шистов газ от 8-12 г., в сравнение с 30-40 г. за конвенционален. „Тази структура на добива определя едни по-ниски оперативни разходи по обема извлечен газ в началните години, които нарастват с всяка следваща година“, пише Радев. Спорен момент е и оценката за оперативните и общите разходи на компаниите за добив, която варира от 3 до 8 долара за хил. куб. фута. Радев пише, че тази внушителна разлика от повече от 2,5 пъти повдига редица въпроси и не може да бъде обяснена с различни аспекти на конкретния добив, близостта му до мястото на потреблението или тенденцията за поевтиняване на технологията. Според него се пораждат съмнения, дали „операторите не предизвикват нереалистични очаквания с цел привличане на инвестиции чрез декларация на бързи печалби, които не са устойчиви“. Впрочем, както писахме в „Дума”, за същото говорят във вътрешната си кореспонденция участниците в добива на шистов газ, която бе публикувана от вестник „Ню Йорк Таймс“. В имейлите си те директно говореха, че този бизнес намирисва на голяма измама и придобива облика на финансова пирамида.

  Прилежният ученик…

  Полша е най-ревностният привърженик на внедряването на технологията за добив на шистов газ в Европа, още повече след твърденията на американците (недоказани все още), че в недрата й има 17,5 трлн. куб. м шистов газ, или почти една трета от общото за Европа количество. Политиците във Варшава не крият, че основната причина за това не е икономическа, а предимно политическа. Като най-големия ревнител на шистовия газ е сочен външният министър Радослав Шикорски. Той честно си казва, че когато добивът достигне търговски обеми, страната му ще може да преразгледа договорите с „Газпром“ (руската компания задоволява до 2/3 от нуждите на Полша от синьо гориво или над 9 млрд. куб м). Подобни думи с охота се подхващат от пресата, която вече рисува бъдеще, в което Полша ще бъде голям енергиен износител. Това, че рибата е още в морето, ни най-малко не смущава политиците и журналистите.

  Интересно е обаче, че хората, които имат отношение като специалисти към сферата на енергетиката, проявяват сдържан оптимизъм, който граничи с песимизъм на фона на заявленията на Шикорски. Например зам.-министърът на околната среда Яцек Езерски се съмнява, че страната му има такива гигантски обеми шистов газ. Той цитира други експертни оценки, според които в Полша има запаси от 150 млрд. до 3 трлн. куб м шистов газ. Нещо повече – според него за търговски добив ще може да се говори едва след 10-15 години, а не след две-три, както се надяват колегите му в правителството.

  С цел да привлече максимален брой инвеститори в шистовата индустрия, полското правителство им предоставя, по думите на местни експерти, „твърде благоприятни“ условия. За да се получи концесия, е нужно само да се заплатят 100 хил. долара и действа принципът „първият дошъл получава всичко“. В резултат възниква ситуация, при която лицензите се вземат от малки американски, канадски и европейски компании, които често нямат нито средства, нито квалифицирани специалисти и се надяват в даден момент да се продадат на по-големи фирми. Полските фирми са взели само 27 от раздадените към края на миналото лято 87 лицензи за проучване. Има и друга особеност. Според закона само собственикът на лиценза за проучване има право да подаде заявка на лиценз за добив. Нищо не гарантира на поляците, че полученият газ ще отиде за техния пазар. Експертът от Института „Собиески“ Гжегож Пител е обезпокоен: „Американските компании не се ръководят от националните интереси на Полша. Какво ще се случи, ако те сметнат, че е по-изгодно за тях да изнасят добития шистов газ от Полша по руския газопровод „Ямал-Западна Европа“, а не да строят газопроводи за снабдяването на полския пазар?“

  …и трудните му уроци

  От общо 127 дадени разрешения за проучвателни сондажи до момента в Полша са реализирани едва десетина. Но се оказа, че компаниите няма с какво особено да се похвалят. Газ естествено има, но не е това, което се е очаквало. От първия сондаж „Марковола-1″ дойдоха резултати, които от PGNiG определиха като „не много вдъхновяващи“. Сондажът „Тшек-3″ на компанията Aurelian Oil&Gas край Познан е дал „два-четири пъти по-малък приток на газ от очакваното“. Освен това водата в сондата била твърде много. От компанията съобщават, че осмислят тези „разочароващи новини“. Други сондажи като „Тшек-2″ и „Тшек-1″ или „Плавце-2″ дават по-добри резултати. Но има една особеност. За разлика от САЩ, където шистовият газ се добива на дълбочина от няколкостотин метра до два километра, в Полша компаниите дупчат от 4 до близо 7 км дълбочина. Което неизбежно ще се отрази на цената му, а оттам изобщо на перспективите пред отрасъла.

  За това особено следят в съседна Украйна, където също се надяват с помощта на шистовия газ да решат някои политически въпроси с Русия. И си вадят малко по-различни изводи от поляците. Директорът на Института за енергийни изследвания Дмитрий Марунич прави следния анализ: „… след първите сондажи в Полша местните специалисти оцениха себестойността на добива на шистов газ на нивото от 350 долара за хил. куб. м“. Марунич предполага, че и в Украйна цената ще бъде такава, като се имат предвид близките геоложки условия по границата между двете страни. В същото време експертът отбелязва, че ако кабинетът в Киев успее се договори с Москва за цена на руския газ от $230 за хил. куб. м, то тогава добивът на шистов газ става нерентабилен. Марунич сочи, че същото говорят и анализите на украинската държавна компания „Нафтогаз“. В техен анализ от юни 2010 г. се посочва: „Шистовият газ се отнася към силно разсеяните полезните изкопаеми, а съществуващите технологии за неговия добив не дават възможност той да се извлича в Украйна с достатъчна икономическа ефективност. Форсирането на проектите за добив на шистов газ може да доведе компаниите до големи финансови загуби“.

  И други експерти смятат, че руският доставчик има по-големи възможности да играе с цената на газа, отколкото компаниите, добиващи шистов газ. Да не забравяме, че „Газпром“ има цена на добива от 19 долара за хил. куб. метра. Впоследствие цената се „надува“ от големите транспортни разходи до крайния клиент, но дори тогава тя е пак конкурентна с цената на шистовия газ на изхода от сондата. За това в частност говори полският аналитик от нефтогазовия отрасъл Анджей Шченшняк, който нарича „сънища наяве“ желанието Полша да се освободи от руските доставики. Пред изданието „Полска Збройна“ той заявява: „За да добива Полша 14 млрд. куб. метра газ, т.е. толкова, колкото сега потребяваме, е нужно да правим минимум хиляда сондажа годишно и да докараме тръбопроводи до тях. При съществуващата плътност на населението, нежеланието да се инвестира в енергийни мрежи и обществената съпротива, това е невъзможно. По най-оптимистични прогнози, ние ще можем да правим толкова сондажи, колкото да си осигурим 25-30% от потребностите. И този газ не е евтин, надеждите за ниски цени са безоснователни. Освен това стои въпросът за рентабилността, защото, когато се спука спекулативният балон, руският газ ще струва под 200 долара. Ние няма да станем газова държава и няма да победим „Газпром“, дори ако медиите твърдят обратното“.

   

  Георги Георгиев,

  в. „Дума”
  

• Вечният г-н Възхищение

  Сигурен бях, че Юлий Стоянов е вечен.

  Асен Владимиров ми се обади, за да ми съобщи новината за смъртта на Юли. А второто му изречение беше: „А го мислех за вечен!”. Същото каза и Дарзи, като се видяхме на гробищата: „Когато идвах, ми си стори, че виждам в тълпата една висока фигура и си казах: “Юли е вечен, тука има някаква грешка!”. Докато траеше траурната церемония, си мислех: “Как ли би заснел и коментирал това събитие Юли?”. Той винаги виждаше в общоизвестните факти повече от една мотивация, повече от едно дъно. Като прибавим и чувството му за хумор, което проявяваше и в най-трудни моменти, то събитието нямаше да изглежда нееднозначно. Мисълта, че Юли ни гледа някъде отгоре, с характерния си поглед и дваж по-характерното му потриване на ръце, даваше друго измерение на тягостното събитие. И си казах: “Значи, наистина Юли е вечен, щом продължаваме да мерим света с неговата мярка.”

  Не познавам по-прецизна мяра. Усетих го още в първия ни разговор. На фестивал в Пловдив. Юли ме попита за мнението ми за филма „Момчето, което наричаха господин Възхищение”. Бях си глътнал граматиката – знаменитият Юлий Стоянов пита дебютанта за мнение! И хъката-мъката: обясних се в любов на филма. Но, с присъщата на младостта наглост, изразих скептицизъм около това, че във филма е показана една единствена мръчкава снимка от Колима. А това е много важно – героят на филма, блестящият познавач на Ренесанса Димитър Гачев е захвърлен на края на света, дето ще го постигне смъртта. Не трябваше ли, питах, да се разкаже за Колима по-мащабно, с картина и звук, с вятър и снежни преспи? Ясно, до Колима не може да се отиде (филмът излезе в средата на 80-те години), но винаги може да се заснеме сняг и буря – ей къде е Витоша… Юли слушаше, кимаше и се съгласяваше с всичко. Накрая каза: „Всъщност, това е единствената снимка, за която гарантирано можем да кажем, че е от Колима, защото е взета от енциклопедията.” Аргументът за истината, която се защитава сама, блесна като елмаз. Този елмаз можеше да разреже всичко и да издържи на всичко. Доверието в истината, “в материала”, както казва Юли, е символ верую на документалното кино. И винаги се отплаща: във филма на Юли цялата ренесансова пищност на героя, цялата любов към живота и изкуството, цветната феерия на картините потъват в сивата, неугледна снимчица от Колима, на която смътно се различава пряспа и гол клон. Милиони пречупени човешки съдби, цветни и уникални, невидимо присъстват зад сивата снимка. Изборът на Юли беше аскетичен, но именно поради това, тъй дълбок като мисъл.

  Юли е мислител в киното. Зад простотата на сюжетите на филмите му се разчитат най-сериозните и вечни теми на човечеството: за таланта, който не може да понесе бремето на властта („Захарий Стоянов”), за предателството и тъмния червей на съмнението („Любен Каравелов – материали от едно проучване”), за това къде е границата на компромисите в света на изкуството („Като на кино”), за изтичащото време („Срещи с Иречек”)… Няма по-голям разбивач на митове от Юли. Във филмите му това става „от само себе си”, той като че никога на си го е поставял като задача. Детайлното вглеждане в който и да е проблем неминуемо изважда на показ недостатъците на обекта на изследване. Чудно, но във филмите на Юли дори отрицанието носи усещане за лекота и въздушност. Каквито и мисли да застъпва във филмите си, те никога не изглеждат предпоставени, никога не са дидактични. Във време, когато публицистичността се превърна в мярка, Юли не слезе на нивото на злободневната полемика. Той никога не е бил привърженик на простите истини за героите си. Именно поради това те са толкова сложни: човеци с всичките им слабости и достойнства. В “Като на кино” Юли е изправен пред избор: героят на филма, след като е изложил безпределната си любов към киното, е разкрил, че е станал агент на Държавна сигурност, за да може да се занимава с любимото си изкуство. В изходния материал има мъчително и болезнено самобичуване на персонажа. При това – разказано искрено и от дън душа. Юли не го вкарва във филма. Питам се колко режисьори на този свят биха го направили? Да имаш в кадър един разтърсващ, разголен човек и да не го използваш? Почти не познавам такива. Юли оставя героя сам да изрече страшната си тайна и го спира, запазва достойнството му. Това е най-високото осмисляне на отговорността на професията на режисьора, до което може да се достигне. Безпощаден в анализа си, Юли е склонен да разбира, да оневинява, да прощава. Филмите му са белязани от Милост. Свещената и вечна Милост на създателя.

  Едва ли има режисьор в България, който да е направил толкова много и толкова многообразни като подход филми. Въпреки че се познават от първите няколко кадъра, те са различни. Юли търси във всеки филм единствения възможен език. Този, който е подходящ за тази тема, за този персонаж, за това историческо време, за което разказва, за времето, в което прави филма. Търси го упорито, безкомпромисно, докато намери най-простото, лишено от труфила кинематографично слово. Той никога не се плаши от модерното (макар че има методи, които никога не прилага във филмите си), но и „модерният кон” в неговите филми винаги тегли „класическа карета”. Той не е режисьор на красивата фраза, при него отделната част винаги е подчинена на цялото. Въпреки че конструкциите на филмите му никога не са оголени, те са ясни и могат да се проследят от всеки зрител. Юли често се „крие” във филмите си: зад ученик от класическата гимназия в „Борислав и Балканите”, зад брехтовото отстранение в „Любен Каравелов…”, а често се маскира и като Ицко Финци („За възможността да се живее”, „Срещи с Иречек”), но, както казва Ицко в началото на „…Иречек”, докато се опитва да се предреши като човек от „оная епоха”: няма смисъл в това да се правиш на някакъв и… хвърля дегизировката.

  При филмите на Юли няма разминаване между смисъл и съдържание. Той полуиронично говореше, че го обвинявали в „изсушаване”. Даваше право на всички да се упражняват в красноречие върху произведенията му. Изреченията му в споровете започваха с „Да, прав си!”, и продължаваха „Виж сега…” И събеседникът му, стига да е с отворени сетива, наистина „виждаше”. Юли коментираше филмите си парадоксално. Той често посочваше като изходна позиция за някой филм: „много интересен човек, личност в българската история, но за него малко се знае”. Склонен съм да вярвам, че именно любопитството е било в основата на интереса му към Ботев, Иречек или Димитров. Задоволявайки своето ненаситно любопитство, той върви към познанието, заразява и зрителите с изследователската си страст, след това вече разсъждава върху изградените представи и смело предлага тъкмо обратните тези на това, което публиката е чула в началото. В коментарите за филмите му се смесваха автоироничност и желязна убеденост. Той се смееше, че в „България – база данни” бил разбрал какво е „пачуърк”. Пак около същия филм посвети дълго време на изследването на блюдото “байганети”. Стоеше и с наслаждение повтаряше: “Байганети! Кой го е измислил? Това трябва да се разбере… Байганети… Гледай как звучи само…” и отново, и отново като че опитваше думата на вкус, на тегло, а всъщност й търсеше място и епизод. Така, с очевидно наслаждение, той разнищваше всеки и всичко, до което се докосваше във филмите си. Понякога съм го подозирал, че преиграва в любопитството си към нещо или някого, но миг след това съм бил увличан от неподкупното му поведение. Особената смес на детски възторг и мъдрост на Юли се раждаха спонтанно. Това не може да се изиграе, това е същността на човека.

  Юли се е снимал в два филма като актьор. Не познавам човек, който тъй да не е изкушен от възможността “да се показва”. Все пак, актьорлъкът се свързва с тщеславие, а това е последното, което съм забелязвал у Юлий Стоянов. (Това не означава, че той нямаше чувство за своето значение в българската култура. Напротив, много добре го знаеше и тежеше на мястото си.) Интересното е, че след като е бил в игралното кино, той не се е изкушил от него. Когато е втори режисьор и се снима като актьор в “Случаят Пенлеве”, Юли е тъкмо на годините, в които режисьорите, които са натрупали опит и самочувствие, решават да се преквалифицират и да идат “в голямото кино”. За разлика от много други, да не река единствен от големите, той не посяга към другия вид кино. Може би тези, които са били по-близки с него, знаят защо. Всъщност, българското изкуство само печели от това, че Юли остана в документалното кино. Защото той създаде нов подвид в киното, измисли езика му, усъвършенства методите му, разгърна го като теми и възможности. Той измисли това кино, всички след него просто правят филми.

  Хората, които работеха с Юли, прихващаха от неговото отношение към света и към киното. При Юли нямаше лесен процес. Като ще се проучва, проучва се до изчерпване на всички свободни валенции на материала. Като ще се снима – снима се като за последно. Монтажът продължаваше много месеци. Странно, но хората от киното, тъй пестеливи, когато трябва да разходват времето си, заедно с него попадаха “извън времето”, надпреварваха се кой ще работи най-много. Когато перфекционизмът и съмнението вървят ръка за ръка, няма лесни пътища, няма лесни решения. Асен, който май е направил най-много филми с Юли, казваше: “Нали знаеш, това е Юли”. В последното изречение е казано всичко за екипния принцип и лидера на екипа.

  През 1985, по повод 100-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Юли снима посветения на това събитие филм “По начин най-благороден”. В него има открития, на които могат да завидят професионалните историци. Но не за това се сещам за “По начин най-благороден”. На фестивала на документалното кино “Златен ритон” през същата година Юли отказа филмът му да участва в конкурса. Показан беше, но не се състезава. По този начин Юли се отказа, не, направо забрани да наградят филма му. Във времена, когато на първо място винаги се класираха филмите, посветени на юбилеите на лица и събития, постъпката на Юли е изключителна. Той ясно си даваше сметка, че трябва да се състезават филмите, а не юбилеите. Не зная как може да се определи това действие на Юли, освен като постъпка “по начин най-благороден”. Той имаше граждански принципи, на които не измени и “по онова време”, и “в ново време”. Никога не се оправдаваше с “такова е времето”. Юли е изключение сред не особено стабилната като принципи българска интелигенция и именно поради това “ще остане във времето”.

  Юлий Стоянов прекрачи границата между нашия свят и отвъдното. Сега се е наредил наедно със Захарий Стоянов, Христо Ботев, Любен Каравелов и всички други свои персонажи.

  Няма съмнение, Юли е вечен.

   

  Светослав Овчаров,

  в. „Култура“
  

• David’s Child

   

                                                                                           By  Lyubomir Nikolov

   

  I was roaming the basements near the Arts Academy, looking for David. From the depths of smelly holes pretending to be shops, chubby saleswomen shrugged me off. ”Oh, David isn’t here. Nobody has seen him since that woman butchered his canvasses.“, said one. ”Who knows, he may even be dead“, opinionated another. Nobody knew a thing.

  I was searching for David because a friend of mine wished to buy his paintings with the cross-eyed child. The very ones Sonya destroyed with a knife. Everyone here knew the story – every painter, everyone who sheltered in the basements, every saleswoman’s lover had heard it and passed it along further. During the second day after David’s exhibition opened, Sonya had sneaked into the gallery and cut to pieces the paintings with the cross-eyed child. It was their child with David, as she said. Most of the paintings were of her and the child. Sonya hugging the baby, or breastfeeding him, or pulling his hair, and even holding the child upside down by his feet. The baby was about a year and a half old, intelligent, with sharp, penetrating eyes. Eyes like fish-hooks – biting, drilling, never letting go. But the baby was cross-eyed. Just a little bit cross-eyed, Sonya thought, but in David’s paintings there was a horribly cross-eyed child, painted without a trace of love, coldly, as if it was a still-life composition, say, a carcass of a rabbit next to a bottle of Burgundy in a basket. When Sonya saw the old gallery guard napping on his chair, she ripped the paintings with a scalpel and ran away. The guard did not noticed.

  The next day David went to the gallery and started stitching up the remains. He sewed them coarsely with a needle and tread, the way one repairs an old sack, not a painting. Now the baby looked even worse – more like a patient after brain surgery. The coarse stitches made mother and child ugly and painful, like people going through terrible suffering, broken down, beaten beggars. The visitors detain longer in front of restored paintings. People asked who the child was, they were strangely attracted. Determined to prevent new damage, David appointed additional security. He instructed the guards by showing the paintings to them: they had to watch out for the woman depicted. Had to remember her face, so as to be able to recognize her if she came again. Then the stupidest guard asked: ”And the kid? Are we to watch out for the kid too?“

  ”What a douchebag!“, snapped David, ”The baby barely walks yet and isn’t mine.“

   

  Vesselin Vesselinov, C. Hasbrouck, translated

   

  ——————–––––

  Feet biographical information for Lubomir Nikolov

  Lyubomir P. Nikolov lives and writes in Sofia, Bulgaria. His publications include a non-fiction book on psychology, a collection of short stories in Bulgarian (2010) and in English („David’s Child“, 2011), and various appearances in Bulgarian anthologies and magazines, both SF and mainstream. Among his literary awards are a second place in a national short story competition (2006), the 2008 Chudomir Award for humorous prose, and a nomination for the Helikon Bookstore Chain Award for his Bulgarian collection (2010).

   

• 2,000,000 $US! или Кои са вашите демократични партньори в България

  Потресаващи данни за абсолютната корумпираност на българските правоохранителни, правораздавателни и други висши държавни органи в Република България изнася в ексклузивна публикация известният с безкомпромисната си позиция срещу посткомунистическата Мафия учен, правозащитник, Политически затворник №1 на комунизма (според „Амнести Интернешънъл“)– проф.Янко Н. Янков-Вельовски.

  Това разкритие демаскира част от перверзните манипулации, върху които се крепи непотичната плутократична власт по време на т.нар. „Преход от социализъм към капитализъм“ след 10 ноември 1989 г.

  На особеното внимание на:
  Техни Превъзходителства Посланиците на
  Република Австрия, Кралство Белгия, Обединено Кралство на Великобритания и Северна Ирландия, Федерална Република Германия, Кралство Дания, Република Ирландия, Кралство Испания, Република Италия, Кралство Норвегия, Република Португалия, Съединените Американски Щати, Република Франция, Кралство Нидерландия, Конфедерация Швейцария, Кралство Швеция и Европейската Комисия, акредитирани в София, България;
  ЕВРОПОЛ;
  Централното Разузнавателно Управление на САЩ

  Вижте и сами преценете Кои са вашите демократични партньори в Република България и как ви „работят“:

  „Седмо уточнение по съществото на казуса:
  Изрично, ясно и категорично заявявам, че:

  ***по време на визираното мое арестуване и принудително отвеждане за разпит като свидетел следователят ме уведоми, че

  ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 15 (ПЕТНАДЕСЕТ) ГОДИНИ ВИЗИРАНАТА В ЦЯЛАТА ТУК ИЗЛОЖЕНА ПРЕПИСКА
  ДИМИТРИНА КАМЕНОВА
  СЛУЧАЙНО Е БИЛА ПОПАДНАЛА НА ПОЛИЦЕЙСКА ПРОВЕРКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЛЕКАТА КОЛА, КОЯТО ТЯ Е УПРАВЛЯВАЛА, И ТАМ СА БИЛИ ОТКРИТИ ДВА МИЛИОНА ДОЛАРИ;

  *** ПРИ РАЗПИТА Й ОТНОСНО ПАРИТЕ ТЯ Е БИЛА ОФИЦИАЛНО ЗАЯВИЛА, ЧЕ ТОВА СА БИЛИ ПАРИ НА ЯНКО НИКОЛОВ ЯНКОВ, ТОЕСТ – МОИ ПАРИ,
  КОИТО АЗ СЪМ Й БИЛ ДАЛ ДА ГИ ВНЕСЕ В КОНСПИРАТИВНА БАНКОВА СМЕТКА НА НЕЙНО ИМЕ, КАТО ЗНАЕ, ЧЕ ТЕ СА МОИ ПАРИ И КОГАТО АЗ Й ПОИСКАМ, ТЯ ДА МИ ДАВА ОТ ТЯХ „за харчлък“;

  *** ПРИ РАЗПИТА Й ОТНОСНО ПАРИТЕ ТЯ Е БИЛА ОФИЦИАЛНО ЗАЯВИЛА, ЧЕ ТОВА СА ПАРИ, КОИТО АЗ СЪМ ГИ БИЛ ПОЛУЧИЛ ОТ УКРАИНСКАТА МАФИЯ В КАЧЕСТВОТО МИ НА ЛИЦЕ, КОЕТО Е МАФИОТ И Е ПРИНАДЛЕЖНО КЪМ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА ТАЗИ МАФИЯ;
  ***И ЧЕ СЕГА, ЦЕЛИ 15 (ПЕТНАДЕСЕТ) ГОДИНИ ПО-КЪСНО,
  НА НЕГО – НА СЛЕДОВАТЕЛЯ – МУ Е БИЛО РАЗПОРЕДЕНО ДА МЕ РАЗПИТА ОТНОСНО ТЕЗИ ПАРИ;

  КАТО ПРЕЗ ЦЯЛОТО ТОВА ВРЕМЕ АЗ НЕ СЪМ БИЛ ПРИВИКВАН ЗА РАЗПИТИ ОТ НИКОГО,

  ЗА ДА НЕ ЗНАЯ, ЧЕ СЪМ СЛЕДЕН,

  ТЪЙ КАТО БЪЛГАРСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ МЕ БИЛИ ПОСТАВИЛИ ПОД СПЕЦИАЛНО НАБЛЮДЕНИЕ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ

  И БИЛИ ПОИСКАЛИ ОТ „ЕВРОПОЛ“ И ОТ ДРУГИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ И ТЕ ДА МЕ СЛЕДЯТ,

  ТЪЙ КАТО АЗ СЪМ БИЛ ОФИЦИАЛНО ОБЯВЕН ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСЕН МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕСТЪПНИК-МАФИОТ;

   

  ***ОТ СЛЕДОВАТЕЛЯ УЗНАХ, СЪЩО ТАКА, ЧЕ НА НЕГО МУ Е БИЛО РАЗПОРЕДЕНО ДА ПОИСКА ОТ МЕН АЗ ДА МУ ПРЕДОСТАВЯ МЕЖДУНАРОДНИЯ СИ ПАСПОРТ,
  ЗА ДА МОЖЕ ОТ НЕГО ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ ДА РАЗБЕРАТ В КОИ ДЪРЖАВИ СЪМ ПРЕБИВАВАЛ
  И ДА ПОИСКАТ ОТ СЛУЖБИТЕ НА ТЕЗИ ДЪРЖАВИ СВЕДЕНИЯ ЗА МОЯТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ ТАМ.

  *************

  По повод и във връзка с всичкото това престъпно безумие на българските специални служби НАСТОЯВАМ:

  първо: ДА МИ БЪДАТ ДАДЕНИ ПЪЛНИ ЗАВЕРЕНИ КСЕРОКС-КОПИЯ ОТ ВИЗИРИНИТЕ ИЗЯВЛЕНИЯ НА ВИЗИРАНАТА АГЕНТ-ПРОВОКАТОРКА ДИМИТРИНА КАМЕНОВА!!!

  второ: ТЪЙ КАТО ОЧЕВИДНО СТАВА ВЪПРОС ЗА ТОВА, ЧЕ

  АЗ КАТО „МАФИОТ, ЧЛЕН НА УКРАИНСКАТА МАФИЯ“, СЪМ БИЛ ИЗВЪРШИЛ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
  ЗА КОЕТО ПРОКУРАТУРАТА И ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ МНОГО ДОБРЕ СА ЗНАЕЛИ,
  НО ЗА КОЕТО ВЪОБЩЕ НЕ СА МЕ БИЛИ ТЪРСЕЛИ ЗА РАЗПИТ И ЗА ОТГОВОРНОСТ,

  НАСТОЯВАМ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА ДА БЪДАТ СЪДЕНИ И ОСЪДЕНИ ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН СА ОБЕЗПЕЧАВАЛИ МОЯТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ;

  трето: тъй като са налице валидни доказателства,
  че макар и аз да не съм бил знаел за това,
  че визираните два милиона долари са мои,
  и тъй като никой не ме е търсел за това,
  че съм ги бил придобил по престъпен начин,

  ТО АЗ СИ ГИ ИСКАМ И
  НАСТОЯВАМ ДА МИ БЪДАТ ДАДЕНИ ЗАЕДНО С ЛИХВИТЕ И ПРОПУСНАТИТЕ ПОЛЗИ!!!“

  ( Горният текст е част от №123А от поредицата „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции!“ и е във връзка с №№2, 57, 60, 75, 103, 104, 105, 106, 107, 108, 109, 110, 111, 112, 113, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 120, 121 и 122 от същата поредица и преписка на Върховната Касационна Прокуратура на Република България ВКП №15132/2006 г., VІ – всички публикувани в iankov.blogspot.com ).

• Младенов: Искаме да направим България атрактивна бизнес дестинация

  Искаме да направим България атрактивна бизнес дестинация за чужди инвеститори, каза българският външен министър по време на среща с представители на Американската търговска камара в България. Освен президентът на камарата Питър Литгоу, на срещата присъстваха и Атанас Гаров и Даниел Бърг, вицепрезиденти, и Валентин Георгиев, изпълнителен директор.

  България трябва да е и лесно достижима за чуждите инвеститори и туристи, подчерта министър Младенов. Затова МВнР вече работи за либерализация на визовия режим и увеличаване броя на страните, където се прилага обслужване в изнесени визови центрове. Досега такива центрове има в Русия, Катар, Саудитска Арабия, Обединени Арабски Емирства, Оман и Бахрейн, като целта е те да бъдат въведени и в някои от държавите от региона на Южна Африка, Молдова, Украйна и др. Според Младенов в това отношение ще бъде ключово и решението притежателите на шенгенски визи да могат да пътуват до България без да е необходимо издаването на допълнителна българска виза.

  Според г-н Питър Литгоу активният диалог с правителството е от изключително значение за гарантирането на добре функционираща и устойчива бизнес среда. Американската камара има желание и за сътрудничество с МВнР за установяването на бизнес със страни, с които България има традиционно добри двустранни отношения.

  Българският външен министър заяви, че дипломацията може да помогне във връзките със страните от Залива, Близкия Изток и Северна Африка и българският бизнес, включително и членовете на Американската търговска камара, ще бъдат подкрепени при навлизането на тези нови пазари. За да улесни този процес, правителството организира участието на страната през март на бизнес форум в Катар, на който ще бъдат представени много българския фирми.

   

  Източник:  Дирекция „Информация и комуникация“ на МВнР
  

• Вицепрезидентът Ангел Марин връща ордена „Стара планина“

  Вицепрезидентът Ангел Марин връща ордена „Стара планина“ на премиера Бойко Борисов, както и указа за награждаването му, стана ясно от съобщение, разпространено от прессекретариата на президентството. Това стана часове, след като премиерът Борисов заяви, че Марин не е трябвало да получава този орден.

  Прессекретариатът разпространи следното изявление на вицепрезидента:

  „По повод словоблудството на Борисов в Народното събрание, че не заслужавам ордена заявявам:

  „С това си изявление Борисов показва, че не заслужава гнева ми. Поради това не мога да приема за достойно да съм носител на орден, за чието получаване ме е предложил сам той и е преподписал указа за награждаването ми. Борисов два пъти се е подписал под мотивите за предложение: „За особени заслуги“.

  Изпращам му ордена и указа, бих ги приел, когато друг министър-председател, достоен за това, направи предложение за награждаването ми.

  За мен Борисов е позор за България. Ето защо няма да присъствам в Народното събрание, където ще бъде и той – на церемонията за полагането на клетва на новоизбраните президент и вицепрезидент.

  Не мога да участвам и в ритуала пред паметника на Незнайния воин за встъпването им в длъжност, където ще бъде и той. Това е, което мога да направя като генерал от Българската армия и вицепрезидент на България, за да запазя не само моята лична чест и достойнство, но и честта и достойнството на хиляди хора, на България“.

   

  Източник:  в. „24 часа“
  

• SECOND OPINION „Do not ask old age, asked a patty“

  In many areas of knowledge often look so second opinion on an issue. Bulgarian community in Chicago, which is a popular data over 100 000 people have qualified specialists from all areas of business – just to be discovered.
  In times of economic crisis, every cent is precious and important to the family budget. Sometimes we encounter situations that are unknown to us and we can not take a rational decision. There is a practical rule that „every problem in the world work at least three people, one of which is Japanese (and more recently, a Bulgarian). In recent years, the media, non-profit institutions and other organizations are turning our compatriots for advice. Very popular are the „opening session of the Bulgarian-American Association,“ which is often attended by a representative of the prosecution. In this connection newspaper „Bulgaria now“ agreed to create a new section called „second opinion“. The idea is that Bulgarians with problems to seek a solution by the opinion of experts or so-called „patio“ (the original – „do not ask Antiquities and ask pathos“). Midst of the Bulgarian community in Chicago is known a lady who decided that „all issues“ (last time with the company AT & T). And we’ve officially invited to take part in the rubric „second opinion“. Send your comments to the email [email protected] .

  Today’s column „second opinion“ will be dedicated to the company AT & T (and T-mobile).

  I am a subscriber of the company AT & T (or its predecessors) since 1999. To 2004 to their fixed phone and added Internet subscription, etc. via DSL. As of 2008 the need to use fixed telephone has become virtually zero. From 2008 to date periodically attempts to get rid of their fixed phone number, but practically fail for various reasons generated by AT & T. I pay about $ 50 profit without practically stationary phone. I live in a popular residential complex in Chicago, TT, along with over 1,000 people and have the opportunity to share information with some of its inhabitants. These I reported that subscribers of AT & T Internet users with a value of $ 20 to 40 per month, or phone the Internet with a value of $ 29.95, etc. My main goal is to have several years of contact for Internet worth between $ 20-30 .

  Responses to various employees of AT & T on this issue (for the last month) the average:
  1. If until now you had a telephone and Internet in the future may have only the Internet.
  2. If until now you had a telephone and Internet and you can cancel the contract with AT & T (never again) not to the same address (no matter that live there already a new tenant or owner) to find a new subscription to AT & T.
  3. Subscribe to Internet usage of $ 20-25 was valid in the past, but today such a subscription is not available.
  4. New subscription to use the Internet in your area is no longer available.
  5. We continue to contract you to use Internet phone for 6 months for $ 30, but only once. Then you will have to pay practically $ 50 per month.

  Our request for a second opinion is as follows:
  1. Is there any ISP in Chicago, who can offer (for an extended period of time as one or two years) Internet worth between $ 20-30?
  2. Can of AT & T offered to individual offers for certain cases and personalities at the discretion of its employees?
  3. Above described problems can it be discussed with prosecutors in Illinois and these problems do not violate laws and are not within the scope of jurisdiction of this court?
  4. Is there an independent institution in Illinois that can help solve these practical problems? Please indicate the name, address, phone, email.
  5. Is it possible for employees to AT & T offerings and rules that are not publicly published?
  6. Where online can be found published rules for subscription with AT & T, reported by its employees?
  7. Can you demonstrate against offers of AT & T and any institution in Illinois must obtain a permit?
  8. The „Great Leap Back“ famous Spanish authority Ignacio Ramonet, university lecturer in France in communication theory, Ph.D. semiologiya history and culture expressed the opinion that if people continue to pay and maintain irrational bids for companies that can create so called „greed“ in their owners or managers. Can if the owners of companies to create so-called „greed“ for this reason we are?
  9. Responses to the employees of AT & T you are normal „country with unlimited opportunities“ or individually, this is new phenomenon?
  10. Can the Bulgarian community in Chicago to help modernize the management of the business of AT & T?

  Any further review of the specialists described problems can be an invaluable contribution to the market economy in the world.

   

  Source:  „Bulgaria Sega“ 
• Второто мнение „Не питай старило, а питай патило“

  В много области на знанието често се търси т. нар. второ мнение по даден проблем. Българската общност в Чикаго, която по популярни данни е над 100 000 души, разполага с компетентни специалисти от всички сфери на бизнеса – трябва само да бъдат открити.
  В условията на икономическа криза всеки цент е ценен и важен за семейния бюджет. Понякога се срещаме със ситуации, които са непознати за нас и не можем да вземем рационално решение. Има едно практично правило, че „По всеки проблем в света работят най-малко трима души, от които единия е японец (и отскоро и един българин). В последните години към медиите, институциите с идеална цел и други сродни организации се обръщат наши сънародници за съвети. Много популярни са „Открити сесии на Българо-Американска Асоциация”, където често присъства представител на Прокуратурата. В тази връзка вестник „България сега” прие да създаде нова рубрика, наречена „Второ мнение”. Идеята е българите с проблеми да потърсят решение чрез мнението на специалистите или т. н. „патило” (в оригинал – „не питай старило, а питай патило”). Всред българската общност в Чикаго е известна една дама, която решава „всички проблеми” (последно време и с компанията AT&T). Ние я каним официално да вземе участие в рубриката „Второто мнение”. Изпращайте вашите коментари на имейл [email protected] .

  Днешната рубрика „Второто мнение” ще бъде посветена на компанията AT&T( и T-mobile).

  Абонат съм на компанията AT&T (или нейните предшественици) от 1999 година. Към 2004 година към стационарния си телефон добавих и абонамент за Интернет, чрез т. н. DSL. Към 2008 година необходимостта от ползване на стационарен телефон стана практически нулева. От 2008 до днешна дата периодично правя опити да се освободя от стационарния си телефонен номер, но практически не успявам поради различни причини, генерирани от AT&T. Плащам около $50 без практически да ползувам стационарния си телефон. Живея в популярния жилищен комплекс в Чикаго TT, заедно с над 1000 души и имам възможност да обменям информация с известна част от жителите му. Те ми съобщават, че като абонати на AT&T ползват Интернет на стойност от $20 до 40 на месец или телефон с Интернет на стойност от $29.95 и т. н. Главната ми цел е да имам няколко годишна връзка само за Интернет на стойност между $20-30.

  Отговорите на различни служители от AT&T по този проблем (в продължение на последния месец) са средните:
  1. Ако до сега сте имали телефон и Интернет, за в бъдеще не може да имате само Интернет.
  2. Ако до сега сте имали телефон и Интернет и решите да закриете договора с AT&T (никога повече) не може на същия този адрес (без значение, че там живее вече нов наемател или собственик) да се открие нов абонамент на AT&T.
  3. Абонамент за ползването на Интернет на стойност $20-25 е било валидно в миналото, но днес такъв абонамент не се предлага.
  4. Нов абонамент за ползването на Интернет във Вашия район вече не се предлага.
  5. Предлагаме да продължим договора Ви за ползване на телефон с Интернет за 6 месеца на стойност $30, но само еднократно. След това Вие ще трябва да плащате практически по $50 на месец.

  Нашата молба за второ мнение е както следва:
  1. Съществува ли в Чикаго Интернет доставчик, който може да ни предложи (за продължителен период от време, например една или две години) Интернет на стойност между $20-30?
  2. Може ли от AT&T да бъдат предлагани индивидуални оферти за определени случаи и личности по преценка на нейните служители?
  3. Описаните по-горе проблеми може ли да бъдат обсъдени с Прокуратурата в щата Илинойс или тези проблем не нарушават закони и не са в обсега на компетентност на тази инстанция?
  4. Съществува ли независима институция в Илинойс, която може да помогне за практическото решаване на тези проблеми? Моля посочете име, адрес, телефон, имейл.
  5. Има ли възможност служителите на AT&T да предлагат оферти и правила, които не са публично публикувани?
  6. Къде в Интернет може да се намерят публикувани правила за абонамент с AT&T, съобщавани от служителите й?
  7. Може ли да се протестира публично срещу офертите на AT&T и от коя институция в Илиноис трябва да се получи разрешение?
  8. В „Големият скок назад” известният испански авторитет Игнасио Рамоне, университетски преподавател във Франция по теория на комуникацията, доктор по семиология и история на културата изказва становището, че ако гражданите продължават да плащат и подържат неразумните оферти на компаниите, това може да породи т. н. „алчност” в собствениците или мениджърите им. Може ли ако в собствениците на компаниите се породи т. н. „алчност”, причина за това да сме ние?
  9. Отговорите на служителите на AT&T нормални ли са за „Страната с неограничените възможности” или това е ново индивидуално явление?
  10. Може ли българската общност в Чикаго да помогне за модернизиране управлението на бизнеса на AT&T?

  Всякакво допълнително мнение на специалистите по описаните проблеми може да се окаже безценен принос към пазарната икономика в света.

   

  Източник:  в. „България Сега“

• В Полша – разследвания за корупция за шистовия газ, в България – първи неофициален пробив за шистов газ

  Преди около седмица през българска граница транзитно е преминал камион с радиоактивни  отпадъци, чрез които ще се направят първите неофициални пробиви за шистов газ на територията на България. „Тайнственият” камион е пристигнал от Украйна, транзитно без бариери. В момента мястото, където се извършва пробивът, както и самият камион, се охраняват строго секретно от военните сили в село Рогозина, област Добрич, съобщиха за news359.

  Според получената информация, неофициално първият пробив с тези отпадъци вече е направен.

  Според информацията, посочена в документите, постъпили неофициално в Министерството на труда и социалната политика, вече са продадени около 200 сондажа от американската фирма „Шеврон”,  като всеки е на стойност за около половин милион лева, а освен това има назначени българи на щат  във фирма „Шеврон“.

  Това, което твърдят учените е, че след като се пробие земята, за да се извади шистовия газ, то през първите 6 месеца от реализиране на пробива, негативните последствия няма да подскажат за себе си, но след това земята ще започва да умира бавно, малко по малко, което ще направи земята негодна за живеене след не по -малко от 2 години.

  До тогава ще бъде заразен както въздуха, така и подпочвените води, което ще бъде катастрофа не само за нашата държава, но и за хората, които живеят в околностите на р. Дунав.

  Добрич/България

  Източник:  news359

   

   

  Полша разследва корупция с разрешителни за шистов газ

   

  Полското контраразузнаване ABW задържа 7 души по подозрение във взимане на подкупи срещу издаване на лицензи за проучване за шистов газ, съобщи Reuters

  Полското контраразузнаване ABW задържа във вторник 7 души, включително държавни служители, по подозрение във взимане на подкупи срещу съдействие за издаване на лицензи за проучване за находища на шистов газ, съобщи вчера агенция Reuters.

  „Седмината включват трима служители на министерството на околната среда, един от полския геоложки институт и трима бизнесмени, представляващи компании с лицензи за проучване“, се казва в официалното прессъобщение на полското разузнаване. В текста обаче ABW не се посочват нито имената и длъжностите на задържаните, нито на съответните компании.

  Агенцията припомня, че разработването на залежи от шистов газ в Полша привлича силен интерес, след като американско проучване показа, че вероятно тук се намират най-големите залежи в Европа – близо 5.3 трилиона куб. м. На този пазар в страната вече навлизат глобалните енергийни гиганти като американските Chevron, Exxon Mobil и Marathon Oil, които се конкурират с полската държвна PGNiG и частните Lotos и PKN Orlen.

  От 2007 г. досега властите във Варшава са раздали над 100 разрешителни за проучване и добив на наконвенционалното синьо гориво и разследването е първо по рода си.

   

  Източник:  livebiz.bg
  

• Арогантност по време на холера

  Ако днес нещо шокира чужденците в България, а и много от самите българи, то е невероятната арогантност във всички сфери на живота, довело до безпрецедентно отчуждаване между институции и все по-смаляващия се беззащитен гражданин.

  Три оставки и едно социологическо проучване в последните месеци предизвикват интересни размишления: тези на бившия шеф на швейцарската банка Ю Би Ес (UBS) Освалд Грюбел, на швейцарската национална банка Филип Хилдебранд, и на шефа на Софийския общински съвет Андрей Иванов.
  Първият, макар и безспорен професионалист, напусна дни след като се оказа, че един млад ганаец, работещ я Ю Би Ес в Лондон, беше завлякъл банката с 2,3 милиарда долара. Грюбел пое отговорността и си отиде.
  Вторият банкер, не по малко доказан професионалист, си отиде, защото жена му обменила франкове за долари минути преди курсовете между двете валути да се сменят от институцията, която ръководи съпругът й.
  Третият си подаде оставката месеци след като медиите го разпъваха на кръст за предполагаеми и не много етични имуществени придобивки, ако се изразим дипломатично. Мой познат, чуждестранен дипломат в София, сподели по този случай, че оставката на Иванов е правилна стъпка, но била като да кажеш “извинявайте” 30 години след като си настъпил някого в автобуса.

  Колкото до социологическото проучване, както го представи Би Би Си, то доказвало пряката връзка между властта и чувството за височина. Точно така, колкото повече власт имаш в ръцете си, толкова по-висок (на ръст) се чувстваш. Нещо, което много отдавна гениалният Чарли Чаплин показа във “Великият диктатор”, където фюрерът си играеше със земното кълбо като с детска топка.

  Ако нещо се набива в очите на странника в България, то не е толкова корупцията (има я и другаде), или в “артистичната и неподкупна” съдебна власт, а арогантността във всичките й разновидности и разцветки: политическа, икономическа, етническа, културна, пътно-транспортна, банкова, туристическа…
  Невероятно е до каква висота се е издигнала тази категория, където всеки, който има някаква власт над малкия човек, гледа да го смачка.

  Телефонни оператори тероризират милиони клиенти и докато вторите едва дишат, първите като че ли получават някакъв непознат вид оргазъм от триковете си.

  По изпълнените с дупки софийски улички дебеловрат мутробарон с три златни синджира ти мига с дългите светлини на бентлито си и крещи:”Хайде бе, какво се мотаеш…”

  Чиновничката в съвета, където си отишъл да си платиш данъците, с изтънчена перверзност ти казва, че трябва да си платиш данък смет, нищо, че на твоята улица никога не събират смет, защото е тясна и “Вълкът” или някой друг, който чисти (уж), не минава там с камиона си.

  Един мастит депутат взел близо два милиона хонорар за някакъв проект и на теб арогантно ти се обяснява, че няма никакъв конфликт на интереси.

  И това не е селективна зараза, обхванала само “елита”. Във всяко второ такси в София или ще се опитат да те преметнат с тарифата, или накрая безцеремонно ще си поискат двойно по-голям бакшиш от левчето, което вече си им дал на 5 лева сметка. Или и двете. Арогантността им е съчетана с вмирисаната на цигари кола, в която Лепа Брена или някоя друга представителка на жанра вие със 120 децибела.

  Ако нашенски туроператор ти съсипе отпуската и ти се оплачеш, арогантно ти казват – да си избрал швейцарски такъв…
  Някаква фирма, криеща се зад параграфи и неясни екологични текстове, успя талантливо да лиши хиляди софиянци от ски-пистите на Витоша, арогантно размахвайки заплахи и заклинания. Или идеята им беше да ги принуди да отидат в Банско, да налеят парите си в “българската Марбея”, презастроена като предградие на Кайро…

  И тъй нататък, до безкрай. Никой не те пита как се чувстваш ти в собствената си страна. Никой от властимащите изглежда, не се тревожи, че два милиона млади и талантливи българи са напуснали “отечеството любезно” и никога няма да се върнат, нито ще запеят “Я кажи ми облаче ле бяло” и тем подобни старовремски емоции.

  И едно време, преди 1989, имаше арогантност: млади и нахакани синковци на тогавашните велможи фучаха с мерцедеси или по-скромни мазди, пътуваха където и когато си искат, пазаруваха удобно и красиво. Но днешната арогантност на “новия елит” от целия политически спектър няма равна на себе си. На този фон старите борци за братство, равенство и свобода изглеждат като херувимчета.

  В Америка имат “Чаена партия”, ние имаме “Арогантна партия”, макар да не е официално регистрирана. По света има “Репортери без граници” и “Лекари без граници”, у нас има “Арогантност без граници”.

  Унижаването и унищожаването на малкия човек е като безкраен ловен сезон на пъдпъдъци: отстрелването върви с пълна пара. Смаляването на малкия човек-пъдпъдък върви ръка за ръка с безсрамната екстравагантност на новия елит. В най-бедната и всекидневно обедняваща държава в ЕС “на гол тумбак чифте поршета” са нещо абсолютно нормално за нас. Прагът на нашата търпимост към арогантността (ако въобще имаме такъв) е паднал толкова ниско, че един очевадно криминален цигански барон, когото услужливите медии нежно титулуват “цар”, се присмива садистично от килията на цялата нация. Както правят и братовчедите му. Но какво да се чудим: нашата почти институционализирана етническа и културна арогантност нямаше как да не доведе до Катуница. Днешната циганска арогантност е родена от българската, където десетилетия наред (не само при безкрайния ни преход), етнически българи с политически и финансови лостове в ръцете бяха, и още са, недосегаеми. Както казваше едно време Иван Делчев от стария вестник “Поглед” – “Всеки народ прилича на циганите си”. Както и обратното. Тогава Иван, Бог да го прости, тъкмо се беше върнал от Финландия, и разправяше как постепенно финландците така променили циганите си, че те станали не само порядъчни хора, но вече се раждали често с руси коси и сини очи…

  Много ми е интересно сега, след като във Финландия има доста наши и румънски цигани, какви ще се раждат бъдещите финландци – чернооки и къдрави? Честни и почтени като оригиналните финландци? Или ще ги натирят обратно към Казанлък и Каспичан.

  Неотдавна прегледах едно изследване за поведението на истински богатите в Швейцария: повечето от тях избягвали да демонстрират какво имат; живеели дискретно, и имали средно статистически по-малко бентлита и поршета на глава от населението, отколкото в новите демокрации на Източна Европа. Може и да е така. У нас обаче очевидно не е прието да скромничиш, ако си натрупал пари неясно как, и ако никой не те пита откъде си спечелил за Бентли, след като си на 27 години. Обратно, повечето медии, за голямо съжаление, героизират проявите на арогантна простащина, която не случайно пълзи устремно и към училищата, където деца пребиват учители или други деца и все никой за нищо не е отговорен. Нещо повече, често ни се налага да се радваме на новите барони с дебелите синджири около врата и с пура в ръка, гледайки ни презрително от страниците на лъскавите списания… Оттам до “три синджира роби” в нов вариант е една крачка. Но, ако перифразираме генерал Де Гол, всяка държава си заслужава бабаитите.

  В цивилизования свят, към който така устремно се стремим, и от когото все по-устремно се отдалечаваме, арогантността е грях, който сурово се наказва. Особено в политиката. И ако Мария Антоанета е съветвала французите да ядат пасти, като няма хляб, и да не хленчат, известно е каква е съдбата й. Очевидно някои демокрации са извървели доста път оттогава, ако си спомним, че най-богатият американец навремето – Андрю Карнеги – върна под формата на фондации и дарения всичките милиони, които беше изсмукал от потта на работниците си в стоманодобивните заводи в Питсбърг, Пенсилвания. Арогантният Карнеги, който безмилостно потушаваше стачките им, после се засрами, и им върна дължимото, строейки училища, библиотеки и църкви из цяла Америка.
  Престарелият вече Джими Картър все още ходи с организацията “Хабитат”да строи безплатно къщи в Хаити за бездомниците. Да сте чували за нещо такова сред нашия “елит”, който размахва фалическата си пура и клати златните си  ланци?

  Познавах може би най-арогантната дама в съвременната американска история: Д-р Бернадин Хийли. За няколко години тя беше президент на Американския Червен кръст, назначена по “политически причини”. Фина, интелигентна, саркастична, презрителна, студена. Първото нещо, което направи беше, да си удвои заплатата. Изравни я с тази на президента Буш… Над милион доброволци от Червения кръст веднага я презряха на свой ред. Бедните, на които се очакваше да помага, бяха шокирани.

  Но сериозните медии не и простиха. И фината г-жа Хийли беше изметена от този престижен пост без никой да каже добра дума за нея. Неотдавна се спомина, Бог да я прости. Не остави нищо след себе си. А беше чела за Андрю Карнеги.

  От нашите замогнали се хора познавам само един, който дава пари от джоба си за добри каузи. Но той е от Добрич, чел е Йовков, и не парадира с милионите си. И е повече изключение, потвърждаващо правилото. Дано да бъркам и той да не е самотен в каузата си…

  Но си спомням за един интересен епизод отпреди няколко години. Не бях виждал дълго време един стар приятел, вече много заможен човек. Обадих му се по телефона и той ме покани да мина да го видя в офиса му. Чинно чаках половин час преди блиндираната врата да се отвори и да бъда приет. Моят приятел ме покани вежливо да пийнем по чаша уиски. След което се извини, че има час за педикюристката си, и да не съм се притеснявал от нейното присъствие. Тя дойде с всичките си уреди и започна да обгрижва ноктите на краката му. Разговорът ни неусетно заглъхна, докато той й диктуваше коя пила да използва за палеца на десния му крак. Така си допихме питието и аз си тръгнах. Повече не съм го виждал. Чувам, че живее добре. Както и целокупният български елит.

  Да му мислят малките хора.

  И да извинява майстора Маркес: няма тук любов по време на холера. Има Арогантност.

   

  Енчо Господинов,

  е-vestnik.bg

  —————––––––––

  Бел.ред.:  Авторът е живял дълги години в чужбина и е работил за Международния червен кръст и ООН.

• Michael Cunningham: I am a dreamer!

  I have huge appetites, for life and love and all the blessings the world can bestow-says the author of “The Hours”

  Michael Cunningham is the author of the novels A Home at the End of the World, Flesh and Blood, The Hours (winner of the Pen/Faulkner Award & Pulitzer Prize), Specimen Days and By Nightfall. He lives in New York.
  

  – Mr. Cunningham, what did inspire you to write the novel “By Nightfall”?
  – I wanted to write a novel about a man searching for something beautiful and true and lasting, in a world notoriously short on the beautiful, true, and lasting.
  – Where is the bridge between “A home at the end of the world” and “By Nightfall”?
  – It’s a little hard to say, beyond the fact that they’re both books I wrote.  I suppose you could say that they’re both concerned with people who have perfectly adequate lives but want more fulfilling, inspired lives.  I mean, who doesn’t?
  – What brings you in the process of writing- your own interest or the thoughts about what would/ would not be appropriate for readers?
  – Both, really.  My first concern in writing a novel is that it concerns characters and subjects that are compelling to me, but I’m also aware, as I write, of the fact that those characters and subjects have to interest readers as well.  I respect my readers.  And a novel, any novel, is a complicated, highly emotional exchange between a writer and his readers.  I never trust writers who say they write only for themselves.  It seems a little like saying, I bake big beautiful cakes and stay home and eat them by myself.  Books, like cakes, are meant to be given to others.
  – What makes you scared in writing or nervous?  I am asking because I think that there is an opportunity for a famous writer to decide that he/ she has the power to know everything.
  – It has never occurred to me that I have the power to know everything.  I’m always nervous about what I write – is it deep enough, powerful enough?  Do the emotions ring true?  Is it funny and tragic, in roughly equal measures?  I don’t think a writer should ever get too confident.  If you start to feel like an “expert,” you’re well on your way toward being a hack.  A writer, if he’s any good, should always be trying to do at least a little bit more with a book than he thinks he’s able to.
  – My feeling for you is that you know how to look at yourself.  My opinion is that it is not possible to go so deep in all these characters without going so deep in you. Don’t you think?
  – Eudora Welty, a Southern American writer I admire enormously, once said that you can’t write about an emotion you haven’t felt.  I agree with her.
  – What are the extremes in yourself and do you show them in writing?
  – I’m a dreamer.  I have huge appetites, for life and love and all the blessings the world can bestow.  And a lot of my characters do, too.
  – I found something common in your heroes- the desire to define- the self, boundaries, sexuality, wishes, good and bad…and the great opportunity to integrate different parts of the self. What is your opinion about that?
  – You’re absolutely right.  The people who interest me most are people who yearn for a more integrated life, a fuller life, a better life.  Some of them get it, and some of them don’t.  As in real life.
  – It is so psychological the way you presented the incestuous relationship between Susan and Constantine Stassos; Oedipus relationship between Mary and Billy; Zoe which is neglected. What is the message of these heroes to the future generations?
  – I don’t know if the incestuous tendencies in Flesh and Blood are meant as a message to future generations.  None of my books are intended to have “messages,” exactly.  I simply try to write about the fullest possible range of human emotions and experiences.  That is, to me, one of the primary purposes of fiction – to set down, as fully as possible, what it’s like to be a human being.
  – If you have a chance to live for a day like one of your heroes… whom of them would you prefer to be?
  – I’d like to be the lizard woman from another planet in Specimen Days.
  – What do you want to tell to your Bulgarian readers?
  Michael Cunningham: Really the same thing I want to tell readers anywhere – that I hope my books are moving and true for them.
  – I would like to thank you for these inspirational books that made my days full of deep sense and creativity.
  

   

  Kristina Nenova,

   “Bulgaria Sega”

• Монахът Касиан: Сътрудничество между вярващи и атеисти е като обединение на вълци с овце!

  – Монах* Касиан, как ще анализирате откритото писмо на група видни интелектуалци в защита на Българската православна църква (БПЦ)? Хора, свързани с атеистичния режим на комунизма?

  – Моето голямо уважение към ерудицията на големите интелектуалци. При вида на самите им имена… дъхът спира, защото те наистина формират съзнанието на съвременния човек. Но те отново повтарят манипулацията на това съзнание от времето на комунизма. Този строй успя наистина да манипулира съзнанието на милионите в името на „светлото бъдеще” — в което живеем сега.

  Уважаеми интелектуалци, вие милеете за нашата вяра, но не вярвате в Христа, защото виждате вярата през призмата на материализма. Първо трябва да се покаете, че сте Го предали, както Юда. Всеки от Вас ще каже: Кой, аз ли? Кога?… Когато членувахте в БКП, когато сътрудничехте на ДС, които отричаха Христа. В името на какво и на кого вършехте и продължавате да вършите всичко това? Не в името на Христа. С това Вие само се издавате, че с вашите събратя в раса сте били от една партия. Не превръщайте лъжите си в истина, защото думата Истина може да бъде само в единствено число и тя е Личност — Христос, когото вие с лъжите си отново предавате. Наистина се покайте и не ставайте съучастници в поредната нова манипулация на съзнанието на хората, след която очаквате… бурни ръкопляскания?

  – Проф. Андрей Пантев заяви, че авторитетът на църквата трябвало да се подържа заради историческият й принос за оцеляването на нацията ни. Като пример той посочи католическият свят, където въпреки разкритията в медиите за педофилия сред някои божи служители и банкови скандали, авторитетът на Ватикана бил непокътнат…

  – Проф. Пантев трябва да знае, че атеист не може да защити Църквата, както твърди той, защото никой не защитава нещо, в което не вярва, както в случая. Сътрудничество между вярващи и атеисти е като обединение на вълци с овце, след което… овците изчезват, а вълците стават по-плодовити.

  Паралелът с католическата „църква” говори за непознаване на принципните различия между православни и католици. Последните отдавна са превърнали своята институция в чисто земна, социална, комерсиализирана, стремяща се към земен рай. Те дори нямат нужда от Бог, защото приписаха на папата качества — безгрешен (вижте вероопределението за идолопоклонство). След скандалите с финансови злоупотреби и аморалност, в Америка в цели щати катедралите останаха празни. Миналата година дори в родината на папата — Германия, около 45% от католиците заявиха, че търсят верско убежище в други християнски деноминации. Там авторитетът на папата се поддържа изкуствено — с много пари.

  – Пак проф.Пантев твърди, че светът е много напреднал и сегашните проповедници на Божието слово не може да се явят по подобие на Иисус Христос – в дрехи, които дори не били негови и яхнал магаре?

  – Иисус Христос – като идеал и пример за подражание на всички нива в християнския свят – винаги си остава Eдин и Същ. Неговият недостижим живот свети пред всички ни. Той нямаше нищо свое: лисиците имат леговища, и птиците небесни — гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони (Мат. 8:20). Той не дойде да бъде господар и някой да Му прислугва, напротив — вършеше всичко за хората и безкористно лекуваше всякакви болести и дори възкресяваше мъртъвци, и изми нозете на Своите ученици (но не като папата лицемерно). Дори магарето на Вход Господен (Цветница) не е Негово, а само, за да се изпълни пророчеството.

  За да преминем към свръхлуксозните лимузини, трябва да напомним, че св. Йоан Златоуст, бидейки Вселенски патриарх, никога не е казвал за каквато и да било вещ: това е мое! И не ги е чувствал такива, т.е. материята не е била цел, а средство.

  Луксът за духовниците е абсолютно забранен (16 правило на Седми Вселенски събор и др.). Епископите са монаси, а последните при пострижение са дали обет да нямат нищо свое. Слава Богу, че народът ни изисква от духовниците христоподобие. Това трябва само да ни подтиква и да ни радва.

  – Българите само се правели на православни – кръщавали се и ходели в храмовете на Рождество Христово и Великден, а всъщност в България имало не повече от 20 хиляди истински вярващи?

  – Да, това са тъжните факти вследствие обезверяването на народа ни и манипулиране на съзнанието му. В миналото не е било така. Народът е казал: глава си давам, вяра не давам. Дано се върне доброто старо време в душите на хората.

  – Възможно ли е да заемаш ръководен пост в БПЦ, ако не си бил в съглашение с комунистическия режим?

  – Не. А тези, които влизат сега в БПЦ, знаейки агентурното й минало, стават съучастници и подкрепят това агентурно минало. Народът казва просто: с какъвто се събереш, такъв ставаш!

  – Какво ще се случи, ако, както обещава премиерът Борисов, бъдат огласени агентите на комунистическата Държавна сигурност, които в момента са служители в БПЦ? Ще има ли анатема и , ако да, кой трябва да я обяви?

  – Проблемът не е да бъдат огласени сътрудниците на ДС публично и, както при йезуитите в Средновековието, да бъдат изгорени на клада, а те сами да потърсят законни духовници, пред които да изповядат своя тежък грях (а те знаят кои са такива) на вероотстъпничество и да понесат своята епитимия (изправителна мярка). Да бъдат готови заради Христа да понесат епитимията, дори ако тя е лишаване от свещен сан.

  ДОСИЕ

  Историята на монах Касиан е разказ за човек, който отхвърля невероятни предложения и възможности за светска, спортна и дори църковна кариера, за да се отдаде на безвъзмездна служба на Бога и на вярата. Под гражданското име Стефан Ангелов, той е роден на 17 септември 1951 г. в Кюстендил. Произхожда от възрожденски и вярващ род, а големият български художник Владимир Димитров – Майстора е живял и творил в дома на прабаба му и прадядо му в село Шишковци. Майка му Лиляна е модел на три картини на Майстора, като най-известната е „Мома от Кюстендилско с ябълки”. Баща му Александър е бил околийски агроном и се „наложило” да полежи в комунистическите затвори заради несъгласието му с насилственото коопериране на земята.

  Още като момче Стефан, бъдещият монах Касиан, започнал да чувства, че призванието му и това, което търси неговата душа, е да служи на Бога и на вярата в Него.Светските предизвикателства го подгонили още с дипломирането в кюстендилската гимназия, където проявил изключителния си талант в математиката и точните науки. От раз го приели да следва физика в Софийския университет. Способностите му веднага били забелязани и след първи курс го поканили да продължи образованието си в Москва. И то не в каква да е специалност, а в най-авангардната към онзи момент – ядрена физика. По това време младежите даваха мило и драго за подобен трамплин за реализация, а Стефан отказал. За решението си потенциалният ядрен спец, а днес монах Касиан, прави следната равносметка: „Благодарен съм на младежката си разсъдителност тогава да се оттегля от тази посока на движение. Просто разбрах, че тази ядрена енергия, която човечеството иска да се изхитри да използва, е неуправляема. И това може да доведе до фатални последици. Както се получава и на практика сега.”
  
  Така останал студент в София с малка корекция – от чистата научна физика се прехвърлил, а в последствие се и дипломирал като геофизик.

  Освен изявен математик Стефан бил и талантлив спортист – петобоец в леката атлетика (б.а. – бягане на 100 м и на 1500 м, дълъг скок и хвърляне на копие и на диск). Тренирал активно, а на няколко пъти е обличал и националната фланелка. Всичко вървяло във възходяща линия до появата на цената за звездна спортна кариера – вземането на стимуланти. Бъдещият монах категорично отказал и се отдал на свой вид спорт без публика, аплодисменти, рекорди и съревнование – след всеки изпит тичал от столичния квартал „Дървеница” до Черни връх – с един антракт – на Златните мостове спирал и се „цопвал” във вира, независимо от метеорологичните условия – дъжд, сняг, пек… А след всяка сесия правел преход в Рила от Сапарева баня до Самоков.

  НАУЧЕН РАБОТНИК СЪС СВОБОДНА ПРОФЕСИЯ ОВЧАР

  В армията Ангелов, ще не ще, се сдобил с още едно светско звание – младши лейтенант, тъй като висшистите задължително се изпращаха да служат в Школата за запасни офицери (ШЗО) в Плевен. Първата работа след уволнението му била да попита в Министерство на образованието дали има някакви задължения към държавата (като разпределение и пр.) Отговорили му, че е със статут на научен работник и може сам да избира къде да се труди, включително и като свободна професия. Служителките се ококорили на въпроса му: „А овчар мога ли да стана?” – и след мъчително мълчание отговорили -„Да, ама защо…”
  Така през 1978 г. станал монах в манастира „Св. Йоан Предтеча” в планинското с. Жабляно, Кюстендилско.

  СТУДЕНТ В СЕМИНАРИЯТА С 200 ГЛАВИ ДОБИТЪК

  Монахът Касиан (Стефан Ангелов) постъпил в Духовната академия. Учел задочно, като междувременно изкарвал насъщния като отглеждал 35 крави, 150 овце, 70 кози и един кон. За годините на духовното си следване монахът Касиан си спомня: „Всяка сутрин карах с каруца около 200 литра мляко в гюмове. Долу на пътя минаваше камион да го събира.”.
  

  Така завършил Семинарията, като бил в един курс с бъдещата „синя легенада на прехода” Христофор Събев (по-известен като Фори Светулката).

  Всъщност до завършването на Духовната академия Стефан Ангелов не можел да бъде легално монах (според длъжностните характеристики в социалистическа България) и си се водел овчар. Едва след дипломирането си можел официално да се нарече монахът Касиан. Тогава вложил всичките си средства за подобрения в манастира – прокарване на ток, ремонт на постройките и пр.

  ЗА ВТОРИ ПЪТ МОСКВА СТАВА ИЗКУШЕНИЕ

  Изначално монахът Касиан отказал заплата от Синода на Дядо Максим. Причината според него е, че по времето на следването видял как Българската православна църква нарушава сериозно каноните на православната ни църква. Независимо че между двамата – патриарх Максим и монахът Касиан, е имало „най-добри взаимни чувства” – по думите на монаха Касиян: „Дядо Максим винаги на Рождество – по стар стил, и на Великден ми изпращаше саморъчно подписана картичка.”
  

  След завършване на Духовната академия при Касиан в манастира в с. Жабляно пристигнали емисари – двама професори, да го увещават да замине като аспирант в мисията на Българската православна църква в Москва. За тази изкусителна среща той разказва: „Знаех, че тази аспирантура е „трамплин” – всеки, който отиде там, веднага след това става епископ и прави духовна кариера тук. Всичките ни митрополити са минали оттам. Но аз отказах. И тогава единият професор каза на другия: „Не можа ли да разбереш, че умните хора не стават учени, а учените не стават умни!?”
  

  РЕШЕНИЕТО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА

  Всичко започнало спонтанно в зората на демокрацията с възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Дотогава монахът Касиан и неговите братя в манастира „Св. Йоан Предтеча” се издържали като скотовъдци. „В един момент се оказа, че ябълките са по-скъпи от месото”, спомня си монахът провокацията да стане и земеделец. Взели под аренда 15 декара до с. Копиловци да отглеждат ябълки. Впоследствие собствениците им казали, че или ще наемат цялата им земя (около 100 декара), или няма сделка. И монасите се захванали здраво. Работата потръгнала и се разширявала, започнали да ги търсят и дребни земеделци за услуги (оран, сеитба и пр.). Обработваната земя нараствала и така възникнала идеята да се създаде манастир (някъде около 1997 г.). Проектът на все още изграждащия се манастирски комплекс е на архитект Юлий Хърков. Сблъсквали се с всевъзможни перипетии (закупуване на земя, регулация, право на строеж и цялата бюрокрация – както си му е редът), но както се смее монахът Касиан: „Когато човек е смел, и чудото се случва.” И започнали градежът – малко по малко. Първо завършили храма – църквата на манастира, през 2007 г. И започнал потокът от търсачи на чистата вяра, който набира скорост с всеки изминал ден. Все повече стават искрено съпричастните към спонтанната пионерска идея за създаване на манастир. Така се зародила и идея за учредяване на църква, която без никакви „наследнически” претенции „да опази православието, такова, каквото ни го е завещал Св. Цар Борис”, разказва монахът Касиан за прехода до свикването на събора през лятото на 2010-а.

  Нуждата от регистрация на самостоятелно вероизповедание link става наложителна по две основни причини. Основното е несъгласието на братята с незачитането на православните канони от официалната ни църква. И не по-маловажно – управлението на стопанството на манастира като юридическо лице.

  ____________________________________________________________
  *Думата „отец“ в текста на интервюиращия навсякъде е заменена с „монах“, защото: „…И никого на Земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, който е на небесата.“ (Матей 23:9)

  Петър Бучков, blitz.bg

• Ядосайте се!

  От новините:

  Открит е трупът на изчезналата преди два месеца Мирослава Николова от Перник. За убийството й бяха задържани двама души, единият от които се самоуби в присъствието на полицаи. Задържаният Стойчо, по прякор Чочо, е бил доведен от служители на полицията за повторен обиск в апартамента, в който живеел на улица „Тунджа“. Не са ясни обстоятелствата как той е извадил пистолета си и се е застрелял.

  32-годишният Чочо е бил задържан вчера от полицията във връзка с намерения труп на 18-годишната Мирослава. Стойчо е разведен с малка дъщеря. Според информация от съседи е работил като охранител и преди около две години се е нанесъл в жилището, където е живеел до последно. „Беше добър човек“, обясни момиче от блока, като допълни, че не го е познавала добре. Стойчо е живеел със своя приятелка на семейни начела, която, по непотвърдени данни, е работила като ветеринарен лекар. До момента няма официална информация дали самоубилият се Стойчо се е познавал с 18-годишната Мирослава.

  Мирослава бе в неизвестност от 7 ноември 2011 година. Тя си тръгнала от тренировка по таекуондо от зала „Дружба“ в Перник и не се прибрала в дома си, който се намира на няколко метра от залата.

  Единият от задържаните за убийството на Мирослава се е познавал с нея, но не са били приятели. Това съобщи пред Дарик директорът на Областната дирекция на МВР в Перник комисар Валентин Димитров. Той отказа да разкрие подробности по разследването, но заяви, че няма информация полицаи да са замесени с отвличането на момичето. Сестрата на Мирослава Елеонора каза, че е получила обаждане към 9 часа в самия ден на изчезването й с нейния глас: „Отвлечена съм, има замесена полиция, моля те спаси ме“.

  „След двумесечен упорит труд на Главна дирекция борба с организираната престъпност, ОДМВР-Перник и Института по психология бяха задържани двама души, съпричастни с убийството на изчезналото през ноември 2011 година момиче. Трупът на момичето беше намерен в околностите на град Перник. Двамата задържани не са били приятели с момичето, но единият я е познавал“, каза още Димитров.

  На въпрос по каква версия работят и кога е било убито момичето, директорът на ОДМВР-Перник отговори: „Извършват се процесуални следствени действия и подробности относно работата на разследващите органи не могат да бъдат съобщавани“.
  Цветанов да изпрати три-четири пържолки на кучето, което откри трупа на момичето от Перник. Така премиерът препоръча на вътрешния министър да награди участниците в разкриването на смъртта на изчезналата преди два месеца Мирослава Николова.

  „Три-четири телешки пържолки да прати на кучето освен да награди водача. Кучето свърши много работа. Заслужава и то, като разбира се и всички, награда“, коментира премиерът.

  Министър-председателят допълни, че и роднините на момичето трябва да се извинят на полицията за казаните думи. Борисов изказа съжалението си, че случаят е завършил с фатален край: „Както предполагах, отвличането в Перник е с фатален край. Момичето още същата вечер са го удушили, но вече ги задържахме. Те показаха къде са заровили трупа. Съжалявам, че ви бяха изговорени от близките й лоши думи за МВР. Надявам се те да им се извинят и да ги отправят към най-близките си, които са участвали в този процес“.  (dariknews.bg)

   

  –––––––

   

  Ядосайте се!!!

  Автор: Полина Паунова

  Ядосайте се! Хайде де, всички вие, които твърдите, че не се интересувате от политика, ядосайте се.
  Вбесете се и най-сетне излезте от мишата си дупка, в която сте се свили, не защото не се интересувате, а защото ви е страх.
  Ядосайте се най-сетне.
  Ядосайте се от името на пернишкото семейство, което не стига, че е загубило дъщеря си, ами според Бойко Борисов трябва да се извини на МВР, защото си позволило “лоши думи” по адрес на Цветанов. Да, това семейство е наругало вътрешното министерство, защото именно това министерство обяви дъщеря му за забегнала в чужбина. Същото това МВР, което дори не успя да намери трупа. А го намери куче на БЧК.
  Ядосайте се, защото кучето трябва да получи телешки пържолки, според премиера, задето е намерило трупа. Ядосайте се, защото докато говори за убийство той се смее.
  Ядосайте се защото задържан може да се самоубие пред полицаи.
  Ядосайте се най-сетне, не заради това, че сметката ви за водата вместо два и петдесет е три лева. Ядосайте се заради някой друг.
  Не се ядосвайте за пари и без това никога няма да ги имате. Ядосайте се човешки.
  Ядосайте се заради всички избълвани вулгарни думи в ефира.
  Ядосайте се заради това, че върховния ви вожд, не прави разлика между некропол и кошара.
  Ядосайте се на Тиквата, защото отстранил Пицата, тъй като прякорът му не подхождал на политик.
  Ядосайте се, но не на масата вкъщи, на две ракии. Ядосайте се навън.
  Не вдигайте хаотичен шум. Не крещете истерично в пространството – празно като главите ви.
  Ядосайте се тихо, истински и ефективно.
  Ядосайте се, най-сетне заинтересовано.

   

  Източник:  Systemoferrors.blogspot.com
  

• Гражданите срещу властта – опит за равносметка

  През последните четири години Гражданска инициатива „Справедливост” оспори в съда някои от най-разпространените и с най-голяма тежест за гражданите държавни и местни такси. Резултатите са нееднозначни, но натрупаният опит и изводи за цялостния механизъм, по който функционират държавата и основните й институции, е изключително ценен.

  Идеята ни за кампанията срещу незаконните държавни и местни такси бе провокирана от конкретни текстове в Закона за държавните такси (чл.2, ал.2) и Закона за местните такси (чл.7), въвеждащи принципа на разходооправданост и икономическа обоснованост при определянето им. Според този принцип таксите трябва да съответстват на цената на материално-техническите и административни разходи за съответната услуга, която една или друга администрации извършват. С други думи – таксите не могат да се определят произволно от съответната администрация или държавен орган, а размерът им трябва да се основава на обективни критерии, и да може да се провери, съответно – контролира от тези, коите са задължени да ги плащат. Този принцип изглежда логичен и справедлив, но както се оказа – напълно чужд като разбиране и подход на всички, които упражняват някаква публична власт в България.

  Започнахме с най-очевидното нарушение на този принцип от гледна точка на скромния опит, който повечето от нас имаха – при регистрацията на различните видове търговци. За всеки, който се е сблъсквал с този проблем, остава непонятно защо т.нар. такса за регистрация на едно акционерно дружество за извършване на банкова и застрахователна дейност е повече от десет пъти по-висока от таксата за регистрация на дружество с ограничена отговорност и петдесет пъти по-висока от тази за едноличен търговец – при положение, че материално-техническите и административни разходи са еднакви или много близки. Аргументът за различна сложност на регистрационните процедури очевидно е несъстоятелен, защото във всички тези случаи става въпрос за проверка от страна на служители в Търговския регистър на формални изисквания на закона. Материално-техническите разходи (хартия, тонер и др.) са идентични, а административните такива – еднакви или близки. Разбирането ни беше, че в таксата не трябва да се включва възнаграждението на съответните служители – поради факта, че за функционирането на държавните органи и администрации ние като граждани вече сме платили чрез събираните от нас данъци. Търговският регистър е създадена със закон администрация, изпълняваща вменени й със закон задължения. За работата на тази администрация, както и за работата на всички останали държавни институции, се събират пари от нашите данъци, и за тяхната работа е недопустимо да плащаме втори път. Така, както сме платили чрез данъците си за работата на полицията, армията, противопожарната служба, изборната администрация, съда и прокуратурата, ……. Дори да допуснем, че за тази част от работата на чиновниците в Търговския регистър, свързана с регистрацията на фирми, е законно да плащаме и такси, няма как таксата за едно акционерно дружество за извършване на банкова и застрахователна дейност (1700 лева) да бъде в пъти по-голяма от средната месечна заплата на служителите в Регистъра. За нас беше повече от очевидно, че таксите за извършваните от Търговския регистър при Агенцията по вписванията услуги са определяни не в зависимост от действителните материално-технически и административни разходи за съответното вписване, а от очакваната платежоспособност на различните видове фирми, чиято регистрация (вписване) се иска.

  По жалбата ни срещу Тарифата за таксите, събирани от Агенцията по вписванията, бе образувано дело № 9247/2007 г. на Върховния административен съд – първо „А” отделение (посочваме номерата на водените до момента дела, за да може всеки сам да провери основателността на нашите аргументи). От представената по делото адинистративна преписка се видя, че изобщо не са правени каквито и да е изчисления на материално-техническите и административни разходи за която и да е от оспорените такси. Нещо повече – в преписката бе приложен проект за Тарифа, който очевидно се различаваше (като структура, номерация, цени) от приетата по късно с постановление на Министерския съвет. Т.е. –

  правителството е обсъждало един проект на Тарифа, а в Държавен вестник е обнародван съвършено друг вариант (който никога не е обсъждан и приеман).
  

  Огромно беше учудването ни, когато Върховният административен съд (ВАС) в състав съдии Панайот Генков, Йордан Константинов и Мариника Чернева отхвърли жалбата ни. По въпроса за отсъствието на икономическа обосновка на таксите съдът пестеливо се позова на наличието на документ в преписката, наречен „финансова обосновка” (разположен на две страници и съдържащ някакви общи коефициенти, свързани с нуждите на администрацията като цяло, но без какъвто и да е анализ на всяка една от таксите и на разходите за конкретната услуга) и на невъзможността да преценява вътрешното убеждение на административния орган при оценката на този документ. По същата логика съдът би приел за достатъчно наличието в преписката на един комикс, върху който е сложено заглавието „финансова обосновка”. Но дори да приемем този подход на съда по въпроса за наличието или отсъствието на изискващата се от закона икономическа обосновка, в решението нямаше нито ред, нито дума мотиви по въпроса за разликата между обсъждания и обнародвания варианти на Тарифата.

  Петчленният състав на ВАС (дело № 6567/2008 г., съдии – Бисерка Коцева, Анна Димитрова, Румяна Монова, Мирослав Мирчев, Донка Чакърова) потвърди решението на тричленния състав и таксите за регистрация на фирми останаха непроменени. В средата на 2011 г. самият изпълнителен директор на Агенция по вписванията определи таксите като „високи и несъизмерими”, което налага „едно ревизиране из основи на цялата тарифа, за да се види точно каква услуга се предлага и какъв е адекватният размер за тази услуга”.

  Следващите значими такси, които „Гражданска инициатива „Справедливост” оспори, бяха тези за издаване на българските лични документи (паспорт, лична карта и свидетелство за управление на МПС) – Тарифа № 4 за таксите, събирани от Министерството на вътрешните работи (дело № 12183/2010 г., съдии – Дима Йорданова, Георги Ангелов, Любомира Мотова). Основният ни аргументите отново бе произволното определяне на таксите, без да има предварително изчисляване на необходимите за издаването на всеки един от документите материално-технически и административни разходи. Отделно от това изтъквахме аргумента, че в случая изобщо не следва да се заплащат такси, тъй като съгласно закона българските лични документи са собственост на държавата (а не на съответния им ползвател). В този случай гражданите нямат право на избор и те по закон са длъжни да притежават такива документи, а не става въпрос за някаква услуга, която всеки да може да поиска или не.

  По това дело отново бе приложена цялата административна преписка на Министерския съвет по обсъждането и приемането на оспорената тарифа. В този случай дори нямаше документ, представен като икономическа или финансова обосновка. Тази липса бе отразена и в официалните становища (също част от представената административна преписка) на Министъра на финансите и на Министъра на правосъдието. Въпреки това МВР (официален вносител на предложението за тарифата) не бе изготвило такава обосновка и Тарифа № 4 е приета без каквато и да е икономическа или финансова обосновка. Този пропуск бе констатиран и от представителя на Прокуратурата, който изиска по делото представянето на тази задължителна по закон обосновка. Такава не беше представена, поради очевидния факт, че никога не е била изготвяна. Затова както становището на „Справедливост”, така и това на Прокуратурата бе, че тарифата е приета в нарушение на закона и следва да бъде отменена. Въпреки всичко ВАС остави жалбата ни без уважение и оспорената тарифа – в сила – като издадена в съответствие със закона.
  Това решение бе обжалвано и понастоящем очакваме окончателното решение на петчленен състав на ВАС.

  Делото, което очаквано получи най-голям обществен и медиен интерес, бе това по жалбата срещу определянето на такса „смет” за имоти на граждани в София на базата на данъчната оценка на имота (№ 291/2011 г. на Административен съд – София град).

  В жалбата си Гражданска инициатива „Справедливост” твърдеше, че този начин на определяне на таксата противоречи както на законовата дефиниция на понятието такса като цена на конкретна услуга, така и на изричното посочване в Закона за местните данъци и такси на количеството битови отпадъци като основен критерий за определянето на такса „смет”. Действащият начин на определяне на таксата прикрива втори имуществен данък, и няма никаква връзка с разходите за извършването на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Софийският административен съд уважи нашите аргументи (подкрепени и от прокуратурата), като прие също така, че Столичният общински съвет не е изпълнил и законовото си задължение да публикува проекта за наредба поне един месец преди приемането й (междувременно, с подобни аргументи „Справедливост” спечели и оспорването на такса „смет” във Варна, а в момента таксата е оспорена още в Русе, Бургас, Благоевград, Търново и Ямбол). При обжалването от страна на Столична община Върховният административен съд откровено прекрачи границата на закона, на здравия разум и на обикновеното приличие, като постанови точно обратното – че всичко с начина на определяне на столичната такса „смет” за граждани е в съответствие със закона (дело № 11242/2011 г.). Интересен е фактът, че един от тримата съдии (Атанаска Дишева) демонстрира висок професионализъм и морал и подписа решението с „особено мнение” – като прие изцяло тезата на Софийския административен съд. Това „политически правилно” решение (взето с мнозинството на съдиите Милка Панчева и Николай Гунчев) предизвика откритото писмо на „Справедливост” до председателя на Върховния административен съд, в което директно се твърди превръщането на съда в послушен придатък на изпълнителната власт с аргументи от поредицата негови решения, представляващи компромис със закона и съдийската клетва.

  Това отворено писмо, неговото медийно отразяване и конкретното посочване в него на съдебни дела и състави, постановили скандалните според „Справедливост” решения, бе едно от основанията ни за искане на съдийски отводи в следващото разглеждано дело – срещу четирипроцентовата такса за съдебни дела с материален интерес по Гражданския процесуален кодекс. Друго основание за искането ни на отвод на целия петчленен съдебен състав по делото (№ 14062/2011 г.) бяха данните, че при определянето на този състав (а както се оказа впоследствие – и на съставите по всички останали коментирани дела) е нарушено изискването на чл.9 от Закона за съдебната власт за разпределението на делата на приципа на случайния подбор. Въпреки пределно ясния законов текст се оказа, че на случаен принцип се определя само съдията-докладчик по делото, а останалите членове на съдебния състав се посочват от председателите на отделенията, което на практика обезсмисля случайния подбор. Този казус ни показа на практика защо за управляващите беше изключително важно на поста председател на ВАС да се сложи човек като настоящия, защо им е толкова важно за председател на Софийски градски съд да се сложи човек като (все още) сегашния и т.н. Скандалът с незаконните състави обаче заплашва да подложи на ревизия стотици съдебни актове и изобщо дейноста на Върховния административен съд за времето, през което законовото изискване за случаен подбор при разпределението на делата безцеремонно е погазвано. На първо време от „Справедливост” искаме отмяна на коментираното по-горе решение на ВАС за софийската такса „смет”, поради откритите впоследствие основания за отмяна на решението (незаконен съдебен състав). Отделно от това предстои разглеждането в съда на жалбата ни срещу цялата Наредба на Столичния общински съвет за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги с аргументи за нарушение на законовия принцип за разходоориентираност на таксите.

  Делото срещу четирипроцентовата такса за съдебни дела според нас е ключово.

  Основните аргументи на „Справедливост” и тук са свързани с нарушаването на принципа за разходоориентираност на тази такса, и че нейният прекомерен и произволно определен размер затруднява правото на гражданите и юридическите лица на достъп до съд. Според нас (и според Конституцията) правосъдието не е и не може да бъде услуга, за която да се иска такса. Осъществяването на правосъдие е основна функция на държавата, част от най-важното й правомощие – да гарантира реда и спазването на законите. За осъществяването на тази основна държавна функция гражданите и фирмите плащат данъци, и е недопустимо под друга форма от тях отново да се иска да заплащат нещо, за което те вече са платили. Да се иска такса за достъп до съд е толкова законно, колкото би било при жалба до полицията, сигнал до противопожарната служба или при пускане на бюлетината в изборната кутия. За всички тези дейности на държавата ние вече сме платили чрез данъците си. Парадоксалното в този случай е това, че навикът (останал от времето на комунизма) да се плащат четири процента за съдебен иск е станал толкова устойчив, че дори иначе вещи юристи и адвокати не се и замислят за неговия абсурден и противоконституционен характер. „Като искат да се съдят, ще си плащат….. иначе какво ще стане – всеки ще си завежда каквито му хрумне искове ….” – тази банална логика е защитавана и от много юристи. Но, както бе отбелязано по-горе – ние сме платили за съдебната система и нейното функциониране с данъците си. Освен това едно дело с малък материален интерес може да е в пъти по-сложно правно и фактически от дело за десетки и стотици милиони, което да се реши в едно заседание – каква е тогава логиката таксата (ако изобщо приемем, че такава е допустимо да се плаща) да е процент от материалния интерес, който няма никаква връзка с разходите на държавата при съдебното разглеждане на спора. На следващо място, има различни начини за недопускане злоупотребата с правото на съдебен иск, включително и чрез предварително произнасяне по допустимостта на иска (както е във Франция, където се събират разноски по делото, но не и съдебна такса). Четирипроцентовата съдебна такса в действителност представлява имуществен ценз за достъп до правосъдие, който сериозно затруднява, а в много от случаите изцяло препятства възможността за съдебна защита. Например пострадал от неизпълнение на договор или от откровено фалшифициране на документи често е в невъзможност да получи правосъдие поради това, че не може да плати съдебната такса. По този начин практически се окуражава нарушаването на закона и жертвите на закононарушения са наказвани повторно, този път от държавата, а нарушителите са улеснени и не получават никаква санкция. Наскоро изнесените данни за липсващи милиони от сметки на фирми и частни лица в български банки и отказът на прокуратурата да образува наказателни дела показват безизходицата, в която се намират пострадалите, поради необходимостта да платят четири процента от откраднатите им суми, за да могат изобщо да заведат съдебно дело. Мнозина от тях изобщо няма да могат да си го позволят, и присвоените от тях пари никога няма да им се върнат.

  Въпреки всичко тричленен състав на ВАС (дело № 4124/2010 г., съдии – Захаринка Тодорова, Джузепе Роджери и Севдалина Червенкова) отхвърли жалбата ни с аргумента, че „4 на сто върху цената на иска …… не представлява ограничение на правото на достъп до съд”. В момента се очаква окончателното решение на петчленен състав на ВАС.

  Подобни аргументи могат да се изложат за която и да е от държавните и местни такси, действащи в момента в България. Почти всички са незаконни, поради това, че са произволно определени, без връзка с реалната цена на услугата. Много от таксите изобщо не трябва да съществуват, защото за съответната дейност или вече е платено чрез данъците (както е при съдебните такси), или защото зад тях не стои извършването на услуга. Често таксите представляват откровени (като реално съдържание) имуществени данъци, разпознаването на които развенчава правителствената лъжа за „България – данъчен рай”. Но чрез многобройните режими на такси и техните прекомерни размери се съхранява и задълбочава системата на зависимости, чрез които държавата осъществява нелегитимна власт. Нелегитимна, защото не преследва легитимна обществена цел, а под (уж) законна форма се присвояват нашите пари, за да се съхрани властта и да се облагодетелстват близките до нея. Зависимата (при сегашния конституционен модел) съдебна власт няма мотивацията, стимулите и гаранциите, за да може ефикасно да санкционира изпълнителната власт. Липсата на ефикасен съдебен контрол изкривява цялата картина на функциониране на властите и институциите. Изпълнителната и законодателната власт (които на практика са единен властови център) доминират във всяка област на обществения живот и на практика са над и извън закона, т.е. стават все по-нелегитимни. Съдебната власт не изпълнява основната си функция и се превръща все повече в алиби и прислужник на политическата власт, в ущърб на интересите на гражданите. Разделението на властите практически не съществува, властта все повече се мафиотизира и се превръща в самоцел – за да краде „законно” и да се властва над хората във всяка сфера на техния живот.

  И така – преди четири години ние започнахме нашата кампания срещу незаконните такси, и въз основа на собствения си опит стигнахме до убедения извод за илюзорността на очакванията ни за правосъдие – при този модел на съдебна система. Арбитърът на битката на гражданите с властта не е независим – той е нейна (на властта) функция, неин съучастник.

  При тази очевидна липса на правосъдие страната ни е обречена.

   

  Без сдържащата и контролираща роля на правосъдието политическата власт винаги осъществява нелегитимна (неподвластна на закона, неконтролирана от съда) власт, стигаща до истинска диктатура, подобна на познатата ни от времето на „ръководната роля на БКП”. Разликите в начина на осъществяване на властта тогава и сега са все по-незначителни, поради приликата в основното – невъзможността да се санкционират ефикасно хората във властта чрез реално независима от тях съдебна система. Това няма как да стане, ако съдиите и прокурорите продължават да не зависят по никакъв начин от мнението на хората, върху чиито съдби и имущество правораздават и се произнасят. Просто е – съдията трябва да има мотив да спечели доверието и одобрението на хората (от които по конституция трябва да произтича неговата власт), и по никакъв начин неговото овластяване и кариерно развитие не трябва да зависи от силните на деня. Здравият разум и елементарната житейска логика изискват задължителното скъсване на връзката между политическа и съдебна власт, като се постигне независимото им (поотделно) овластяване от единствения, който може да го направи по конституция – суверена. Докато това не се случи, премиерът никога няма да бъде арестуван и осъден, дори да нарежда прекратяване на митническа проверка на негов приятел директно по телевизията; фалшифицирането на избори никога няма да бъде санкционирано, защото се прави именно от хората на власт; нашите пари ще продължат да се наливат в близки до властта банки, и с тях да се купуват медии, влияние и още власт; колективните ни искове срещу държавата и нейните органи ще продължат да бъдат възможност само на хартия; държавата ще продължава да ни ограбва с всевъзможни режими на незаконни такси, а съдът послушно ще се (ни) унижава с безумни решения ….. Всичко това все повече ще изкривява смисъла на очевидни понятия и ще ни натиква по-дълбоко в абсурда, постепенно превърнал се в норма. Разбира се, тук всички, които са част от или се домогват до властта, за да я използват по познатия им досега начин, ще изреват в един глас как радикална промяна в конструирането на съдебната власт, включително и чрез въвеждане на преки избори, не трябва да става и колко е опасно всичко това. Да, опасно е за тях и за безконтролния начин, по който се упражнява политическата власт сега. Но е единственият шанс за спасение на България, която без правосъдие и справедливост е обречена на задълбочаващ се упадък и постепенно изчезване. Няма как да приемем тезата, че за собствения ни интерес (от правосъдие) най-добре може да се погрижи някой друг. Това е все едно да признаем, че не се нуждаем изобщо от правосъдие, а единствено от подходящия човек, който добре да се погрижи за нас. И неизбежно стигаме до Живков, Симеон, Бойко и подобни на тях герои. Откъдето връщането ни в нормалността ще става все по-трудно и съмнително.

   

  Иван Груйкин

  Гражданска инициатива „Справедливост”

  http://www.spravedlivost.net

• България оглави класация за най-много младежи без шанс

  България е с най-голям процент младежи в ЕС, които едновременно са без работа, нямат образование и не учат за придобиване на квалификация. Българите между 15 г. и 24 г. с такъв профил са 21.8%. Това показват предварителните данни на европейската фондация за подобряване качеството на живот, пише в. „Сега“.

  Делът на младите хора без никаква перспектива у нас е почти двойно по-голям от средния за ЕС – 12.8%.

  7.5 млн. млади европейци са без работа и без образование към края на миналата година, показват данните на фондацията. Холандия е най-слабо засегната с едва 4.4% едновременно необразовани, неучащи и безработни младежи. С двойно по-ниско от средното ниво са Люксембург, където тези младежи са малко над 5%, и Дания – около 6%.

  В дъното на класацията с нас са още Италия и Ирландия с около 18% от младите без шанс. В Румъния техният дял е 16%.

  С изключение на Люксембург процентът на тези младежи във всички членки на ЕС е нараснал значително от началото на кризата, показва изследването. Само през 2010 г. в Италия и Великобритания засегнатите младежи са достигнали по около 1.1 млн. души.

  България губи 934 млн. евро от тези младежи, изчислява фондацията. Държавните разходи са само 6 млн. евро от тази сума. Остатъкът е нереализирани доходи. Под това експертите разбират разликата между доходите на работещите българи и на тези от безнадеждната категория.

   

  Източник:  Burgasnovinite.bg

• Който не плаче – в трудов лагер

  Севернокорейците, които не са оплаквали Ким Чен-ир, може да бъдат пратени в трудови лагери, твърди южнокорейски сайт

   

  До шест месеца лишаване от свобода в трудови лагери – това може да бъде наказанието за севернокореец, който не е участвал в траурните прояви по повод кончината на бившия държавен лидер Ким Чен-ир в края на миналата година.

  Това съобщи днес южнокорейски новинарски сайт, който следи положението в КНДР, информира ИТАР-ТАСС.

  По данни на сайта веднага след погребението на Ким – на 29 декември, в страната са започнали събрания, наподобяващи заседания на „народен съд“. На тях са били критикувани хора, които не демонстрирали скръбта си достатъчно явно.

  По време на траура севернокорейците трябваше три пъти дневно да изразяват почит към покония си ръководител,  за да демонстрират, че са верни на комунистическата династия.

  „Народните съдилища“ приключиха дейността си на 8 януари, отбелязва сайтът, и хората, които не са скърбели достатъчно, са застрашени от сериозни наказания – до шест месеца в трудови лагери.

  Южнокорейските медии отбелязват, че наличието на „виновни“ в подобни „престъпления“ в КНДР опровергава твърденията на официалната севернокорейска пропаганда, че след смъртта на Ким Чен-ир „цялата страна е потънала в скръб“.

  За доказателство пропагандата сочеше тълпите плачещи хора из улиците на Пхенян, дошли да се простят с покойния лидер, както и поведението на някои животни и някои климатични явления.

   

  Източник:  Actualno.com

• <<
• 1
...
• 258
• 259
• 260
• 261
• 262
• 263
• 264
• 265
• 266
• 267
• 268
...
• 416
• >>