Всички авторски страници

Авторски

• Един трилион долара харчи светът за подкупи

  Москва, Русия /КРОСС/ Ежегодно, по целия свят хората дават подкупи на стойност един трилион долара, съобщи изпълнителният директор на ООН за наркотиците и престъпността Юрий Федотов.

  Тази цифра, според него, е съпоставима с БВП на голяма държава. „Но най- главното е, че корупцията, като раково образование пречи на развитието и е тясно свързана с организираната престъпност, с прането на пари, с търговията с наркотици и активно въздейства на политическата стабилност„.

  Според Федотов, сега човечеството трябва да направи решителни стъпки в борбата с корупцията.

• Премиерът елиминира възможността журналисти да му „опорочават“ събитията

  След като в последната година премиерът Бойко Борисов на няколко пъти се обиди на медиите, че му задават провокативни въпроси след височайши срещи в Министерския съвет (МС) и преждевременно прекрати 2-3 пресконференции, в четвъртък стана ясно, че има нова концепция за общуване с репортерите.

  Вместо да им дава възможност да му „опорочават“ събитията с неудобни питания в Гранитната зала, министър-председателят вече предпочита да ги вика във фоайето на МС и след бърза семейна снимка буквално да изчезва.

  Това се случи след срещата му с шефа на ФБР Робърт Мълър в четвъртък, когато придружаван от госта си, от американския посланик Джеймс Уорлик, вътрешния министър Цветан Цветанов и главния секретар на МВР Калин Георгиев, Борисов „прелетя“ пред строените встрани няколко десетки журналисти, спирайки се само за миг за една „семейна“ снимка.

  След като изпрати Мълър, премиерът все пак се спря пред камерите, за да уточни, че му станало „много хубаво“ от посещението на стария му приятел (от времето, когато бе главсек), както и, че тази визита била „отлична оценка за колегата Цветанов“.

  „След Леон Панета (шеф на ЦРУ), Съливан (директор на „Сикрет сървиз“), сега Мулър (както го произнесе премиерът) – основните директори на големите американски служби и централи, бяха на двудневни посещения в България и пред мен заявиха, че България е един от най-добрите им партньори в операциите, които се провеждат“, подчерта Борисов и се шмугна през медийния кордон към страничния изход с думите: „Аз изчезвам!“

  За последно премиерът Бойко Борисов бе вбесен от журналистически въпроси след срещата му с Марк Съливан, когато ядосано отбеляза, че „неслучайно всички ме предупреждаваха – правете изявления, както правят в чужбина, не давайте възможност да ви опорочават за пореден път пресконференцията“, след което сложи край на брифинга. По подобен начин се разви и представянето на ръководството на БОРКОР в края на февруари, отново в Гранитната зала на МС.

  Така в четвъртък Цветанов бе оставен сам да довърши импровизирания брифинг, за който медиите надлежно бяха привикани в сряда следобед. Подкрепян само от мълчаливото присъствие на Калин Георгиев, МВР шефът обясни, че борбата с киберпрестъпността се извежда като приоритет както за ФБР, така и за българското правителство.

  „Надявам се, че от другата година офицери на ФБР, които ще бъдат на разположение на колегите в звеното по киберпрестъпност, и съм убеден, че това ще доведе до повишаване на капацитета“, отбеляза силовият министър.

  Последва дежурния изблик на задоволство от факта, че идването на подобни делегации могат само да ласкаят работата на МВР и службите, отбелязвайки, че „самият факт, че днес в България е директорът на ФБР, означава много за правоохранителната система“. Робърт Мълър е на обиколка на Балканите, като преди визитата в София делегацията му посети румънската столица Букурещ.

  За разлика от скорострелната му мълчалива поява в МС, предния ден в Румъния той заяви пред местните медии, че службите в Румъния и САЩ „станаха много близки съюзници през последните години“ и отбеляза, че трансграничната престъпност предполага близко сътрудничество между евроатлантическите партньори в борбата с тероризма, наркотрафика и киберпрестъпленията.

   

  Борис Митов,

  Mediapool

• Изследване на нагласите на мюсюлманите в България

  За първи път от 25 години в страната е реализиран изследователски проект „Нагласите на мюсюлманите в България – 2011“. Екип на „Алфа рисърч“ и НБУ провери динамиката в нагласите на българските мюсюлмани след края на ХХ век в силно изменена вътрешно- и външнополитическа обстановка.

  Периодът би могъл чувствително да се увеличи, като се има предвид, че всички проучвания с такава тематика отпреди четвърт век целяха преди всичко да легитимират „възродителния“ процес, уточняват специалистите от агенция „Алфа рисърч“ и Нов български университет.

  Методиката на изследването е смесена: количествено изследване (850 анкетирани) и качествено – чрез дълбочинни интервюта в осем региона, населени с български граждани, изповядващи ислям.

  Изследването има за цел да провери динамиката в нагласите на българските мюсюлмани след края на 20 век и след приемането на държавата ни в НАТО и ЕС – в силно изменена вътрешно и външнополитическа обстановка – продължаващото израелско-палестинско военно противопоставяне, атентатите в САЩ и войната в Афганистан, войната в Ирак, атентатите в Мадрид и Лондон, „Арабската пролет“.

  Тези конфликти, експонирани в масовото обществено съзнание като противопоставяне между света на исляма и високо развитите (неислямски) държави или като „сблъсък на цивилизации“, непрекъснато провокират силен интерес – както медиен, така и изследователски.

  Приоритетите в нагласите на българските мюсюлмани се очертават ясно:

  На първо място е семейството – 95,4%. Това е свързано с отговорите на други въпроси: по-важно е да се уважават близките, отколкото религиозните и държавните институции или политическите лидери.

  На второ място е работата – 93,3%. За повечето анкетирани основен източник на доход са заплатите (45,1%), пенсиите и социалните помощи (25,7%). Със собствен бизнес се издържат само 5,6% – почти толкова, колкото с помощ от близки, живеещи в чужбина (5,3%).

  Макар че мнозинството не са доволни от сегашния си статус и не виждат особени перспективи за в бъдеще (половината от анкетираните имат месечен доход под 150 лв.), само 0,7% работят сезонно в чужбина, а 77,1% никога не са имали такива планове. Предпочитаните дестинации са Германия (14,8%) и Турция – 4,9%.

  Колкото до ориентациите за получаване на религиозно образование, 56% смятат, че то трябва да се завърши в България, 7.4% – в Турция, 6.7% – в Саудитска Арабия.

  Религията е на четвърто място по важност (48,6%), изпреварена дори от приятелите и познатите (60,4%). Като дълбоко религиозни се определят 28,5%, а едва 8,1% смятат, че има само една вярна религия.

  41% изобщо не посещават джамия, 59,3% никога не се молят, но 88,2% обрязват децата си, а 96,1% погребват мъртвите според мюсюлманската традиция.

  В тези резултати личи инерцията на традицията, по-скоро изпразнена от специфично религиозно съдържание, отбелязват изследователите.

  Но в същото време, отговорите на други въпроси недвусмислено показват скъсване с традицията и влияние на модерността: 83.6% смятат за приемливо мъжът да изпълнява наравно с жената домашните задължения; 53.5% допускат съжителството на двама души без брак; не са малко тези, които ядат свинско (39.8%) и пият алкохол (43.3%); значително е отслабена ролята на възрастните при взимане на важни решения.

  За 79,6% носенето на забрадки в училище е недопустимо. Едва 0,5% смятат, че споровете трябва да се решават според ислямското право – шариата.

  Според изследователите масово тиражираните заплахи от нахлуване на ислямизъм, „радикален ислям“, „ислямски фундаментализъм“ и пр. се дължат в голяма степен на неразбирането за някои разминавания между доктриналния и т.н. „традиционен“ ислям, установен по нашите земи през периода на Османска власт, както и на различни претенции към религиозно водачество.

  В анкетата като турци са се самоопределили 64%, като роми – 6,9%. Останалите групи се разпределят така: помаци – 10,1%, българи – 7,5%, мюсюлмани – 5,6%, без отговор – 4,5%, къзълбаши, сунити, алиани – 1,4%.

  Ако се сумират отговорите „помаци“, „мюсюлмани“ и „българи“ заедно с неотговорилите, се получават 27,7%, което почти съвпада с процента на говорещите български език мюсюлмани – 28,2%. Според проучването става дума за идентификацията на помаците – традиционно различна в различните региони, с все по-отчетливи тенденции за обособяване на „помашки етнос“.

  Политиката ангажира активно само 12,3% от анкетираните. От тях 50,9% – най-високият процент съгласие, смятат, че политиците от ДПС се грижат само за собствените си интереси, а не за обикновените избиратели. 38,7% твърдят обратното.

  Въпреки това, процентът заявяващи, че ще гласуват за ДПС категорично доминира. Преобладаващата мотивация за този вот е, „защото всички мои близки и познати гласуват за ДПС“ (50,8%), а 17,2% казват, че споделят идеите и принципите на ДПС.

  87,5% не смятат, че мюсюлмани и християни се разбират трудно помежду си, а само 1,4% се опасяват от развитие на тези отношения в отрицателна посока. Но в същото време, дълбочинните интервюта показват засилване степента на капсулиране в собствената група и намаляване на доверието в „другите“.

  Този процес би могъл да има множество обяснения, казват изследователите. Едно от тях е, вероятно, гръмогласният говор на омразата, който в представите на изследваните общности постепенно може да заличи разликата между „националисти“ и „всички българи“.

   

  Източник:   Vesti.bg

• СЪБИТИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧИКАГО В СЪБОТА 10 ДЕКЕМВРИ 2011 Г.

  Уважаеми Дами и Господа,

  Моля да сте информирани, че в събота (10 декември 2011 г.) има следните събития за българите в Чикаго:

  1. Празненство на Училище към БПЦ „Св. София”
  a. Начален час 18.00 ч.
  b. Адрес : БПЦ „Св. София”
  404 W Oakton Str.
  Des Plaines, Il 60018

  2. Братска среща с общение за вярата и беседа за християнската вяра и личността на Господ Исус Христос. Честване на Св. Николай Миралийски Чудотворец.

  Водещи беседата:
  Отец Валентин Ноцков
  Пастор Росен Спасов
  С любезното участие на:
  Пастор Владимир Георгиев
  Пастор Георги Киров

  a. Начален час: 19.00 ч.
  b. Адрес: „Св. Иван Рилски”
  5944 W. Cullom Ave.,
  Chicago, Il 60634

  Simeon S. Stoilov
  Consul General

  Consulate – General of the Republic of Bulgaria
  737 N. Michigan Ave, Suite 2105,
  Chicago, Il 60611

  + 1 312 731 2687

  [email protected]
  www.mfa.bg

• ПРОЦЕДУРА ЗА НАБИРАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНИ ПРЕВОДАЧИ

  Уважаеми Дами и Господа,

  Поради многото въпроси, които вече получихме за уточнения по обявения конкурс, моля да приемете редактирана версия на обявата, която се надявам да внася повече яснота. Успоредно разширяваме и формата, като подборът ще обхваща цялата територия на САЩ.

  Благодаря ви
  Simeon S. Stoilov
  Consul General

  Consulate – General of the Republic of Bulgaria
  737 N. Michigan Ave, Suite 2105,
  Chicago, Il 60611

  + 1 312 731 2687

  [email protected]
  www.mfa.bg

  На основание чл. 2 и чл. 2а, ал. 2 и ал. 4 от Правилникa за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, посолството и генералните консулства на Р България във Вашингтон започват процедура за набиране на правоспособни преводачи за писмени и устни преводачески услуги от и на български и английски езици. Подборът има за цел да осигури надеждни, качествени и навременни преводачески услуги за всички граждани, които имат нужда от писмен или устен превод от и на български и английски език.
  Одобрените кандидати ще влязат в постоянен публичен списък (roster) за ползване при необходимост от дипломатическите представителства и от граждани в САЩ, като с всеки одобрен преводач ще се сключва споразумение за оказване на преводачески услуги.
  След съставянето и оповестяването на списъка, консулските служби на територията на САЩ ще заверяват единствено преводи и подписи на сключилите съответни споразумения преводачи от този списък.
  Споразуменията за извършване на преводачески услуги ще бъдат със срок на валидност от една година, с възможност за подновяване, и ще включват ценовите тарифи за различните видове превод, по които преводачите ще таксуват гражданите. Споразуменията ще съдържат условие за предсрочно прекратяване при постъпили оплаквания от качеството и коректността на предлаганите услуги.
  Общи условия за кандидатстване:
  Етапи на процедурата:

  Процедурата е отворена, без крайна дата, с оглед осигуряване на максимален брой участници.
  • Документи се приемат от 10 декември 2011 г.
  • Събеседването с кандидати ще започне от 5 януари 2012 г.
  • Подписването на споразумения ще започне от15 януари 2012 г.

  Начин на кандидатстване:

  В електронен или хартиен вариант на следните адреси:

  ПОСОЛСТВО – ВАШИНГТОН
  [email protected];

  Embassy of Bulgaria
  1621 22nd St. NW,
  Washington, DC 20008

  ГК – ЧИКАГО
  [email protected];

  Consulate General of Bulgaria
  737 N Michigan Ave, suite 2105
  Chicago, IL 60611

  ГК – НЮ ЙОРК
  [email protected]

  Consulate General of Bulgaria
  121 East 62nd Street,
  New York, NY 10065

  ГК – ЛОС АНДЖЕЛИС
  [email protected]

  Consulate General of Bulgaria
  11766 Wilshire Blvd., Suite 440
  Los Angeles, CA 90025

  Документи за кандидатстване:

  • Автобиография, в която да са посочени областите на специализация на преводача;
  • Копие на диплома за завършено средно образование в Република България с оценка не по-ниска от 4.50 – при събеседване се представя оригиналът;
  • Копие от диплома за завършено висше образование, като специалността „английска филология” е с предимство – при събеседване се представя оригиналът;
  • Документи за стажове, професионален опит и езикови квалификации;
  • Документи за членство в местни асоциации на преводачите;
  • Точен адрес и кратко описание на работното място (местоположение и достъп, наличие на реклами и др.);
  • Удостоверение от ФБР за чисто съдебно и следствено досие;
  • Тарифа за преводачески услуги;
  • Препоръки.
  Основни критерии за подбор:
  • езикова квалификация;
  • образование;
  • опит и атестации;
  • местоположение на работното място спрямо разпределението на българската общност;
  • тарифа за преводаческите услуги;
  • препоръки.
  Списък с кандидатите, подали документи за конкурса, както и списък с одобрените кандидати ще бъдат публикувани на сайтовете на дипломатическите представителства, както и в местните български медии.

• И парите за магистрали през банката на приятелския кръг

  Корпоративна и търговска банка (КТБ) е „гара разпределителна“ за по-голяма част от парите за обезщетения на собственици на отчуждени земи за строителство на магистралите в страната. През сметките на КТБ са минали и средствата за строежа на южната дъга на Околовръстното шосе в София. „Корпорацията“ на банкера Цветан Василев е новият приятелски кръг след залеза на „Мулти“, „Орион“ и „Олимп“.

   

  Нов бизнес кръг около банкера Цветан Василев завзема нови територии във всички сфери на икономиката в България, установи проверка на „168 часа“ при свързаните с него и фирмите му лица.Структурата, известна в бизнес средите като „Корпорацията“, се превръща в приятелски монопол благодарение на близо милиард от парите на държавните предприятия, депозирани при неясни условия в КТБ. Търговия, туризъм, строителство, медии, недвижими имоти, индустрия, европроекти са само част от секторите, в които новият приятелски кръг около Цветан Василев има сериозни интереси.Експанзията им започва след залеза на последния бизнес кръг, свързан тясно със законодателната, изпълнителната и съдебната власт – „Мултигруп“. След убийството на боса Илия Павлов през 2003 година мулташкият бизнес се разпада на части, акционерите и семейството на бореца поделят останките и вече не са фактор в икономиката.

  Веднага след това изгрява звездата на Цветан Василев като новия бос и любим банкер на всички правителства до днес.Според анализатори на бизнес средата у нас е въпрос на време „Корпорацията“ с лидер Цветан Василев да последва съдбата на „Мулти“ с Илия Павлов, „Олимп“ със Славчо Христов и „Орион“ с Мирчо Спасов.Най-характерната обща черта между тези групировки, освен че се ползват с подкрепата на политици, е, че имат банка, през която минават паричните потоци не без помощта на държавата. По времето на „Орион“ това е Българска земеделска и промишлена банка.При „Олимп“ е БРИБанк, преименувана по-късно на СИБанк, с шеф на Надзорния съвет реторантьорът Славчо Христов. „Мулти“ също контролираше подобна финансова институция – Кредитна банка.Днес фунцията на център изпълнява Корпоративна търговска банка с шеф Цветан Василев, където са депозирани парите на държавните предприятия и чрез тях се финансират редица сделки от най-апетитните сектори на икономиката.

  Банкиране

  Малката като мащаби и капитал Корпоративна и търговска банка успява да привлече парите на държавните предприятия към края на управлението на царя и целия мандат на тройната коалиция.
  Средствата, депозити и разплащателни сметки бележат ръст и по време на управлението на ГЕРБ, като стигат внушителната цифра от 1 милиард лева.

  Въпреки отказа на министерствата да предоставят информация при какви условия държавата държи парите точно там, едно е сигурно – лихвите по депозитите са в пъти по-ниски, отколкото кредитите със същите пари, които дава банката на бизнеса. Така за няколко години „Корпорацията“ трупа печалби, които успешно насочва към други сектори в икономиката.Застраховането е един от най-успешните бизнеси на „Корпорацията“, отново благодарение на държавата. Застрахователното дружество „Виктория“ е спечелило договори за застраховане на държавни предприятия и институции в размер на 43 милиона лева в последните години.

  Цветан Василев е в Надзорния съвет на компанията, а фирмата му „Мел Финанс“ е съсобственик на дружеството. Това подразделение на „Корпорацията“ се ръководи от изпълнителния директор Данчо Данчев.

  Охрана

  Като всяка уважаваща себе си бизнес група „Корпорацията“ си има и охранителна фирма с над 200 души персонал. Това е неизвестното дружество „Дар 02“, където КТБ държи 90 процента от акциите. То е за собствени нужди и охрана на обекти на банката. Охранителната фирма на Цветан Василев е една от малкото, за която няма данни да е сключвала приоритетно договори с държавни предприятия.

  Консултанти по програми на ЕС

  През 2007 година Корпоративна банка влиза мощно в редица бизнеси, като купува основния пакет акции от „Велдер консулт“, която е част от друга група със същото име. След като Цветан Василев влиза в това дружество, то става собственик на зала „Универсиада“, след като Националната спортна база не успява да си върне кредит, отпуснат й от КТБ. Освен залата, където е офисът на фирмата, „Велдер консулт“ има договор с българската агенция за инвестиции за анализиране на бизнес климата в България. Движи и редица проекти, финансирани по оперативни програми на Европейския съюз. Клиенти са й общини и фирми, които задължително искат проектите им да минат през държавната администрация…

  Туризъм и недвижими имоти“

  ТМ Имоти“ е собственост на „Бромак“, където шеф е Цветан Василев. Фирмата е основен акционер в КТБ. „ТМ Имоти“ се върти съвместно от Цветан Василев и друг шеф в банката – Орлин Русев. „ТМ Имоти“ ще гради ваканционно селище край един от бастионите на ДПС – село Гърмен, на площ от над 100 дка в планината. Местността в Западните Родопи, на която Корпорацията иска да строи, попада в защитена територия с уникални природни забележителности и Министерството на околната среда още умува дали да им разреши строеж.

  „Булит 2007“ е една от фирмите големи акционери в Корпоративна банка.
  Освен сделки с Държавния резерв по времето на Делян Пеевски като ресорен зам.-министър на Емел Етем, „Булит“ има и сериозни интереси в туризма.
  Фирмата, акционер в банката на „Корпорацията“, участва в консорциум, който изкупува хотели и апартаменти в „Св. Константин и Елена“ край Варна.

  Въздушен транспорт

  Чрез семейната фирма „Тръст Василеви“ с капитал 15 милиона и управител съпругата му Антоанета, Цветан Василев навлиза и в авиобизнеса. За целта е създал компанията „Сънлайт Ер“, която има издаден оперативен лиценз от Министерството на транспорта да превозва пътници със собствен транспорт. Така Василев се намества в апетитен бизнес, където българските играчи са десетина. Запознати с делата на олигарха твърдят, че засега самолетът на компанията обслужва единствено собственика си за трансграничните му пътувания.

  По този показател шефът на „Корпорацията“ вече може да се мери с бизнесмени от ранга на Васил Божков и Цеко Минев.

  Спорт

  Цветан Василев не остава по-назад от покойния шеф на „Ваи холдинг“ Георги Илиев и редица знакови бизнесмени, които през годините станаха собственици на футболни клубове. Чрез дъщерното си дружество „Институт по микроелектроника“ той е шеф на пловдивския „Ботев“, който засега е в „Б“ група на родното първенство, но има амбиции да влезе в елита, точно накъдето се стремят всички дружества в кръга на „Корпорацията“.

  Медии

  Близкият приятел на Цветан Василев – депутатът от ДПС Делян Пеевски, от години контролира мощна медийна група, която включва вестници, телевизии и сайтове. Освен това Институтът по микроелектроника, който държи „Ботев“ – Пловдив, е собственик и на Национално управление „Радио- и телевизионни станции“, което единствено има лиценз за цифровизацията. Тези придобивки са закупени с кредити от Корпоративна търговска банка, а част от официално управляващите новата медийна група на „Корпорацията“ имат още по-интересни връзки в инвестиционното строителство.

  Там шампион е довереното лице на Цветан Василев Теодора Танева. Тя управлява мащабни проекти, които предвиждат строежи на цели нови квартали в София като този, който ще изникне зад Централна жп гара. Освен това оманските съдружници на Цветан Василев в Корпоративна банка също имат намерение да инвестират в мащабно строителство край София и в Рила.Друга любопитна фирма в кръга „Корпорацията“ е „Вивес“ ЕАД. Тя също държи акции в КТБ, а заедно с друга компания – „Афлик България“, от това лято са собственици на русенската корабостроителница. Шефове на „Афлик“ са Янчо Ангелов, който е в надзора на Корпоративна банка, и Бисер Лазов, който управлява фирмата на Цветан Василев „Бромак“.

  Освен това лица, свързани пряко с Цветан Василев, управляват мащабен бизнес с продажба на автомобили, инвестиции за милиони в земеделска земя и участия в предприятия от тежката индустрия.Засега „Копропацията“ се очертава като много по-мащабна от другите бизнес кръгове, близки до властта в миналото – „Орион“, „Олимп“ и „Мулти“.Корпоративна банка печели и от магистралиПарите на държавните предприятия не са единствените публични средства, които минават приоритетно през банката на Цветан Василев.

  Корпоративна е избрана за „гара разпределителна“ на по-голямата част от парите за обезщетенията на собствениците на отчуждени земи за строителството на магистрали в страната и южната дъга на Околовръстното шосе в София. Това показва справка в решенията на Министерския съвет през 2006 година и разпоредби на Пътния фонд година по-късно. Фонд „Републиканска пътна мрежа“ към Министерството на регионалното развитие открива сметка в банката още през 2006 година и оттам минават парите на държавата за строеж на най-важните пътни обекти. 

  През 2008 г. е изготвен списък със собственици на земи, които ще бъдат отчуждени заради строеж на инфраструктура. Той е изпратен в Корпоративна търговска банка, която е избрана за обслужваща потока от десетки милиони за обезщетения. Това е във връзка с решение на правителството на Станишев за отчуждаване на имоти за строежа на южната дъга на Околовръстното шосе в София.

  Любопитна подробност е, че парите са изплатени 2 години след като са внесени. Това става през 2010 година със заповед на областния управител. По това време обслужващата банка на Пътния фонд вече е друга.

  Същото се случва и със строежа на автомагистрала „Люлин“, с решение на Министерския съвет от 2006 година за отчуждаване на частни имоти за магистралата. Средствата за отчуждаване на имотите са внесени от инвеститора Фонд „Национална пътна инфраструктура“ точно в Корпоративна банка. Така там се откриват сметки поименно на всички, които попадат в списъка за обезщетение. Десетки милиони отново тръгват към трезора на „Граф Игнатиев“ 10 в София. Част от тях са европейски пари, защото магистралата е съфинансирана от Брюксел.
  Междувременно обаче собствениците на земи под асфалта завеждат дела и искат по-високи обезщетения за имотите си. Така докато приключат съдебните спорове, парите им остават по сметки на Корпоративна, избрана да обслужва тази дейност от Пътния фонд, оглавяван тогава от Веселин Георгиев-Батко.

  Много от тях завеждат дела, като твърдят, че не са обезщетени, въпреки уверенията на държавната администрация, че ги има в списъците, които са изпратени в Корпоративна банка. Други наследници на имоти, отчуждени за пътища, претендират, че са им изплатени само част от сумите. Така по съдебните дела лъсва поредният държавен паричен поток, който е насочен към КТБ.

  Парите за обезщетенията на собствениците на имоти, отчуждени за автомагистрала „Люлин“, са внесени в КТБ през 2007 година, а изплащането им продължава и до днес. Забавянето отчасти е заради спирането на парите от Европа заради скандалите с източването на Пътния фонд. През това време средствата са съхранявани на сигурно място – в трезора на КТБ.

   

  Арестуваха адвокат, разкрил корупционни схеми на кръга около Цветан Василев

   

  В сряда следобед ГДБОП арестува адвокат Николай Велков, който е един от арестуваните по акция „Октопод“ и сочен от МВР за мозък на организацията.

  Белезниците щракват около китките на Велков веднага след скандална пресконференция, на която адвокатът и бивш шеф на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка, разкрива корупционни схеми, свързани със специалните служби и финансовата институция.

  Поводът за ареста е жалба на подземния бос Кирил Киров-Японеца, че е изнудван от Николай Велков за 20 хиляди лева. Парите трябвало да му бъдат предадени, за да не завежда дело за побой. Преди седмица Киро Японеца преби в столичен бар Николай Велков, после му се извини, но адвокатът бе категоричен, че ще съди бизнесмена за побой.
  Според шефа на ГДБОП комисар Станимир Флоров Велков е арестуван в момент на предаване на парите.

  Далеч по-скандална от поредния арест на Велков бе пресконференцията, на която той и друг бивш шеф в КТБ Любомир Весов изнесоха факти около финансирането на Корпоративна търговска банка.
  „Цветан Василев е поръчал да бъда обвинен и осъден, като за целта вече били осигурени конкретен прокурор и съдия, а медийният магнат Делян Пеевски, който е приближен на Василев, е платил шестцифрена сума за това“ – заяви по време на пресконференцията Николай Велков. Според него в близката до правителството Корпоративна банка са събрани държавни пари в размер на над 1 милиард лева, а службите за сигурност работят, за да могат да попълнят средствата в нея.

  Николай Велков и Цветан Василев работят заедно в КТБ години наред, като според твърденията на първия той е поканил „Мистър Икономика 2011“ в КТБ, а по-късно е изгонен от него.

  Заедно с Велков на пресконференцията се изказа и Любомир Весов, който работи в Корпоративна търговска банка от 2004 до 2008 година. Той твърди, че е освободен от банката от Цветан Василев с мотива, че познава Николай Велков и Алексей Петров.

  По думите му не може, когато в пенсионните и социалните фондове липсват „някакви си 35 милиона лева“, той да преразпределя държавни средства към частна институция. „За нея Борисов каза, че ще фалира, ако се извадят тези пари, къде тогава е контролният орган БНБ, който трябва да предотвратява свръхконцентрацията“, попита Весов. Той разкри схемата, по която Корпоративна банка печели от държавните средства.
  „Акумулираните средства по разплащателни сметки и депозити имат около 1,5-2% лихва, около 2% са разходите на банката, а кредитите на физически лица, частни и държавни фирми се дават при лихва между 9,5-12 %. Разликата от 7-8% е чистата печалба на банката. Така частната банка сериозно се облагодетелства от държавните средства, съхранявани в нея. Част от тези пари вероятно се дават като комисиони, а с друга част банката участва в приватизация на държавни фирми“ – разказва Любомир Весов, без да конкретизира, че става въпрос за банката на Цветан Василев.

  Арестуваният заедно с Алексей Петров Николай Велков е сред учредителите на КТБ и бивш акционер във финансовата институция.
  Според МВР срещу Велков има достатъчно доказателства, че е притискал и изнудвал Киро Японеца за 20 хиляди, за да не завежда наказателно дело срещу него.

  По думите на Флоров парите били искани, „за да оправят взаимоотношенията си и да не минават през съда“.
  Откакто Киро Японеца преби бившия съдружник на Цветан Василев и настоящ негов враг – Николай Велков, последният изказва съмнения, че точно Василев е поръчал да бъде набит.

   

  Източник:  в. „24 часа“

• „Дневник“ изгони най-добрата си коментаторка

  Най-добрият автор на вестник „Дневник” – Любослава Русева – вече работи в списание „Тема”, прогонена от новото-старо ръководство във вестника. Не, тя не е уволнена. Методите да изгониш един неудобен журналист са по-перфидни.

  
  След като хартиеният „Дневник” спря да излиза, вместо него се продава за 1,50 лв. един тъничък розов свитък от бизнес-новини, които едва ли интересуват дребния, средния или едрия бизнес у нас. Главен редактор е Иван Бедров. На „Дневник”, който излиза само в интернет, главен редактор е бившата маркетинг директорка на издателската група „Икономедия”, …как й беше името?

  Какво е станало, че „Дневник” да се лиши от най-четения си автор? Да, в интернет може лесно да се установи, че коментарите на Любослава Русева надхвърлят по брой посещенията на останалите автори във вестника. Случаят е показателен. Очевидно за един вестник става проблем, ако в него излизат критични коментари срещу правителството, премиера и т. н. И това при положение, че Русева пишеше иносказателни притчи, като по времето на Тодор Живков. За да не каже директно нещо за премиера. За нея нямаше личности табу – няма Първанов, няма Борисов, няма Плевнелиев или Станишев (виж тук и тук всички статии). Както и трябва да бъде с един истински коментатор. Както и трябва да се държи една медия. Но не. Вестникът си решава проблема, като гони журналиста. И издателите си мислят, че това ще остане незабелязано, и всичко ще си върви както е било, те пак ще са уважавани издатели. Няма как да стане. Това е позор и за издатели, и за шефове в такъв вестник.

  Механизмът на изгонването – Русева първо е преназначена като репортер. Допреди това, освен че е автор, включително на редакционни коментари, е била редактор на страници всеки ден. Както е известно в „Дневник” съкращаваха хора на два пъти, също и на два пъти намалиха заплатите на журналистите общо почти наполовина. Затова на можещите редактори там им се струпва много работа. Но става „реорганизация”, както казваха при Тодор Живков, и Русева е направена репортер. Тя ходи и пита за какво да пише. Главният редактор на хартиеното издание няма време да й обясни. Или не знае какво да й обясни. Мотаят я, не искат да пише коментари. Има един единствен неeн коментар за ноември – за партия “Атака”.

  Впрочем, „Дневник” тази есен спря редакционните си коментари и авторските коментари на всичките си колумнисти – Георги Господинов, Александър Андреев, Юлиан Попов и др.
  Сега, на 7 декември, като отвориш секцията анализи във вестника, стои редакционен коментар от 3 ноември и коментар на Бойко Пенчев от 19 октомври със заглавие „В сянката на Кобург-Гота” – избран като подходящ за сегашните избори…

  Човек ще каже – ама те правят икономии. Да, току виж им повярва някой. Пък и колумнистите не са на щат във вестника. А да изгониш автор като Русева, който работи в „Дневник” от основаването му, е съвсем друго.

  Бедата идва оттам, че издателите на „Дневник” не са издатели. Това не са хора, които печелят парите си от медии. Те имат друг бизнес. И поради това превръщат вестника си в инструмент за другия бизнес. Щом трябва, ще се подмазват на властта. Кой е издателят на „Дневник” и „Капитал”? След всички врътни и прехвърляния на собствеността на някакви не знам какви бизнесмени, това е пак Иво Прокопиев. Ясно е като бял ден на всички журналисти във вестника, и не само на тях. И Иво Прокопиев не иска да е неудобен на властта. Той пак се е сближил с Бойко Борисов, както се извъртя например и Яне Янев. Борисов иска да има сателити, за да се закрепи. И те не чакат дълго покана. И понеже бизнесът в България иска да е добре с властта, защото тук се печели от нея, колко му е да си нагъзиш вестника на Борисов? Сякаш се чува добре познатия глас на премиера: „Добре де, ама тая там, дето ‘се пише против мене, аре малко се спрете…”
  И резултатът е, че т. нар. издател на „Дневник” изхвърля един журналист, независимо, че е име. Накрая официално заявили на Русева, че може да остане във вестника с намалена заплата и с неясни функции. Перфидна покана да си ходи. И тя си отишла, разбира се.

  Къде може да отиде един журналист при такава ситуация? Избор няма, при толкова много вестници. При Батков в „Стандарт”? Ммммм, чудно. При Пеевски в „Телеграф”, „Монитор”, „Всеки ден”, „Уикенд” и др.? Направо супер. При Любомир Павлов и Огнян Донев в „Труд” и „24 часа”? До един всичките се навеждат на властта по грозен начин и мачкат журналистите. Лъскат обувките на Борисов, за да им даде бакшиш. И за Пеевски има, и за Батков, и за Прокопиев. Всичките до един не са никакви издатели. Те си гледат бакшишите. И са недостойни хора. Дори само заради изгонването на Русева Прокопиев се нарежда в първата редица с останалите псевдоиздатели. Няма уважение за такъв. (Впрочем, в някои европейски страни законодателството не позволява хора с друг бизнес да издават вестници).

  Независимо от случая, „Дневник” пак е най-четеният вестник в интернет, пак се опитва да прави професионално новини. Но навеждането е очевидно и това го прави още по-коварен вестник. Например новината от Шуменския съд, където подсъдим разкри тъмни неща от миналото на Борисов, не беше публикувана от „Дневник” (както и от нито един от изредените горе вестници). В България вестниците крият новини. С всичките резерви към такава новина, тя трябва да се каже, после да се коментира. Още повече, че съвпада с други подобни новини от предишни години, и дори от Белградския съд. Но, както и да е – това е само един пример.

  Журналистите в България ги мачкат, мачкат и професионализма. Това са българските т. нар. издатели.
  Само островчета на свободата останаха в печата – вестник „Сега”, който също има издател от друг бизнес, но се държи достойно и не използва вестника си за бърсалка на Борисов. Опозиционно се държи „България Днес” (въпреки всички резерви като към жълт вестник) и седмичникът „Ретро”. И, разбира се, войнствено настроеният към правителството „Галерия”, също жълт вестник.
  Дори в интернет не са много примерите като „Медиапул”, които не са обслужващи правителството. Но поне има блогове, сайтове.

  И се получава така, че единствените издатели, на които това им е основен бизнес, са Недялко Недялков, Тошо Тошев и Валери Запрянов (последните двама са издатели на сп. „Тема” и на бъдещия всекидневник “Преса”). Издателят на „Шоу” също е вестникар, това също се води вестник, но, както личи по съдържанието му, май вече друг му е издател. (И опитите на Блъсков да бъде издател продължават, но той пък е съвсем далеч и вън, и по-добре). Та затова остават кажи-речи само трима истински издатели…
  Ти да видиш – да ти стане симпатичен Тошо Тошев, един от убийците на свободния печат…

  ПП. Още един оригинален и много четен автор седи без работа, защото някак не се вписва във вестниците на псевдоиздателите – Стойко Тонев, по-известен като Тони Филипов, д-р. Сега такива автори като него, Люба Русева, Веселина Седларска, Цветозар Томов, човек може да ги чете тук – reduta.bg.

  Как всички тия т. нар. издатели не разбраха, че не всеки иска като тях да се надува и да се прави на медиен магнат, че парите не са критерий за професионален успех, и че има журналисти, които просто си обичат професията и искат да пишат свободно, а не да печелят пари или да слугуват.

   

  Иван Бакалов,

  e-vestnik.bg

• Синият цирей (СДС след 22 години)

  Трудно ми е да пиша този текст, болката е изгаряща – гнетящ спомен за красиви времена, в които участвах активно и според силите си. Една повече културна, цивилизационна, отколкото политическа идея живя в сърцето ми, както и на милиони българи, оплетена с надежди, вяра, мечти, трепети. От избори на избори… Прехвърляше се от лидер на лидер, от ръководство на ръководство (колко абсурдно само „ръководство на идея, мечта, надежда”?!)

  На 7 декември 2011 г. се закръглят 22 години откак се създаде Съюзът на демократичните сили !

  Днес въпросите са повече от отговорите.

  Дясната идея е празно глаголене и видно нищоправене.

  Антикомунизмът като спояващ елемент е спомен и за СДС, и за производната ДСБ, и за целия сонм „консервативни” партии.

  А какво време беше…

  Какви хора имаше по площадите!

  Какви дни и нощи!

  Днес сините броят някакви хипотетични гласове за тях, умножават, търсят геометрична прогресия и се разсипват от умнотии, а кандидатът им за президент Румен Христов с неговите 1.95% се съизмерва с титаничните Светльо Витков (1.61%) и Сали Ибрям (1.24%); още малко и ще стигне биологичния експеримент Мара Мисса (0.9%)… Преди изборите Мартин Димитров достигна до прозрението: „Да бъдем реалисти – президент ще е Р. Христов”, а математикът-политикономист Иван Костов тръшна всички с: „Другите не броят гласовете правилно.” Това оптимистично политиканстване на сините ме накара да си спомня един случай отпреди 40-ина години. В пети или шести клас сме. На Йотко много му е трудно смятането. Един ден другарят Делийски го вдига на дъската и пита: „Йото, кажи колко е 6 по 8?“  Йотко, разбира се, не знае и търси помощ от първите редове – „Да рекна ли 100?”. Съучениците махат „Не! Не! Не!” А Йотко щастлив „реква” – „Не е 100, не е 100!”.

  Случаят обяснява точ в точ мисленето, анализа и въображението на някогашната могъща синя вълна.

  След юни 1990 г. Пловдив бе ултимативно провъзгласен за „Синята столица на България”. Резултатът в мажоритарните райони за 7 ВНС бе 9 на 0, а СДС получи 211 387 гласа. На последните местни избори СДС, ДСБ, БЕС (Бизнес-експертен съвет?!), БЗНС, БДФ и разни бабереци като Дем. партия на хюмнето Праматарски вкупом получиха 5 965 гласа (4.2%). За два мандата (от 2003 г.) намалиха общинските си съветници от 19 на 2  (СДС няма съветник). И установявам, че разлика между Костов, Мартин и Йотко пред дъската – просто няма! Ама въобще няма, никаква разлика.

  Какво се случи?

  Как така за 22 години една мечта и надежда отлетя като лястовица?

  Какво накара хората да гонят проточил се през комина синкав дим?

  Все повече се убеждавам, че здраво пипаха специалните служби, че типични компрадори се наместваха в ръководството на СДС, гледаха на членовете и симпатизантите като на безволева маса, която могат да лъжат и продават в името на красивата мечта. Помните ли „лидерството” на вечната булка Надка Михайлова? Този продукт на модерното синьо през 2003 г. нареди в парламентарните листи  на СДС наглия дерибей-хюмне от село Скребатно Праматарски, неуспешния експеримент Мара Мисса, гергьовското агне Дилов-син, Лудото Яне, синеокия циганския олигарх Илия Илиев, че дори „десния” Митьо Крика. И помните ли някои от тях, че за първи път признаха: „Местата в листите се търгуват от Михайлова”. А самата Надка зададе в оня разтъсващ за демокрацията разговор въпроса „Стоичков от Ловеч ли е?” и посъветва да се „нахранят журналистите”. А някой спомня ли си, че Евгений Бакърджиев прескочи от УС на червеното БЗНС до зам-председател на СДС; или пък как видният консервативен еколог/???/ Филип Димитров (племенник на партизанина Огнян и след това убиец в едноименния пазарджишки концлагер) от заместник на Александър Каракачанов се трансформира в същи шеф на СДС и премиер. Да не говорим за ортодоксални комунисти като Жотев, СимеИвайло Трифонов, Чачев, Жотев, Симеонов… Всъщност, някой и днес може ли да ми обясни какво е дясното, консервативното, харизматичното на Асен Агов, който водеше митингите на БСП през 1990 г., а преди това писал, та писал „информации” лично до Димитър Стоянов, барабар с баща си??! Още е личният депутат на Иван Костов…

  А да си спомним ли, че подаръците към тъмночервения олигарх Георги Гергов станаха от 1999 до 2005 г. Първо от Костов (ЦУМ, Слънчев ден, Ленинград, Хисаря), после от „синият” кмет Чомаков  (Стария град в Пловдив, Международния панаир, Разсадника). Оказа се, че сините хора не забравят и отмъщават – в Пловдив от 19 съветника сега СДС има 0. Нито един, никъде, никога, дори с половин уста някой от тези сини съветници не се извини от кумова срама – даже напротив. Тогавашният кмет Чомаков и компания са на хранилка при олигарха от село Нивянин, Врачанско, а шефът на СДС е активист на ДПС. „Синият” началник в Пловдивска област Шуманов е в официална коалиция с БСП в Асеновград!…

  Как така водачи на СДС все бяха хора с изявени суицидни наклонности към организацията? Как се случи? Защо? В нито една формация от Източна Европа, извършила промяната, не се случиха аналогични процеси като:

  –  Съзнателното унищожаване на каквато и да е историческа памет в СДС. Времето на сгъстените промени и трансформации (1989 – 1994 г.) се забрави целенасочено, упорито и планомерно. Дузини лидери бяха „отлюспени”.

  –   Съзнателно се унищожи биографичния политически вот. Къде са в СДС наследниците на легионери, николапетковисти, ратници, демократи, отецпаисиевци, родозащитници, радикали, десни земеделци и социалдемократи, че дори анархисти и бранници?! Няма ги, мизерстват или бутат живота в бедност. Има наследници на терористи като Агов или пълни анонимници като Мартин Еванджелиста.

  –  Съзнателно се унищожи информационно–пропагандния ресурс на десните. О’ Бозе почивши са „Демокрация”, „Народно земеделско знаме”, „Анти”, „Седем”, „Свобода” и още десетки сини издания.

  –  Съзнателно, хитро и подло бе унищожена средната класа и се формира бизнес елит от наследници на червените политбюровци или от обикновени сервитьори, кръчмари, мутри, доносници, обикновени простаци…

  – Съзнателно, от движение на милиони, синьото бе превърнато във функция на административните апарати, и отчайващите резултати от последните избори в сините центрове Пловдив, София и Варна доказват това.

  –  Съзнателно по време на управлението си СДС не реши фундаментални въпроси за българската съдба и история като:  проблемът досиета и ДС, червените капитали и задграничните дружества  (персонална вина на Ф.Д., Костов, Желев и Соколов), възмездието за извършените престъпления от БКП, българското село и църквата,  паметта и справедливостта.

  –  Съзнателно СДС се дистанцира и игнорира от индустриалния елит на България преди 1944 г. Никой не може да ви каже къде са имотите и наследниците на фамилиите на Буров, Губиделникови, Асен Николов, Гешови, Груев, Савов, Хугасян, Чапрашикови, Палавееви, Кършев, Белчев, Докузанов.

  –  Съзнателно в СДС бяха  лансирани слаби и безлични лидери, претъпкани с комплекси и без грам антикомунистическа биография и фамилна памет, без визия и харизма. А в България бяха оцеляли такива титани на борбата срещу комунизма като: Илия Минев и Васил Узунов, Иван Гинчев и Тодор Кавалджиев, Милан Дренчев и Жеко Стоянов, Рене Ецов и Янко Янков, отците Храбър Марков и Благой Топузлиев, Петър Бояджиев, отец Димитър Амбарев и още стотици мъченици на червените сатрапи.

  –  Съзнателно и целенасочено се игнорираше през двадесет и двете години Улицата, гражданския наратив за комунизма и Гнева.

   

  Това са малка част от причините, които възпалиха тялото на СДС, стимулираха цирея да  набере, да мъчи автентичния демократ, да гнояса порива към справедливост и възмездие. Причините са в прашасалите папки, които ни остави ДС като зловещо наследство, в мазните физиономии на политбюровските наследници, в оня глас с мегафон, който спря на 14 декември 1989 г. справедливото възмездие, в лустросаните дейци на „глобализацията” и „етническия модел”…

  Дали ще се спука някога циреят е въпрос труден, поне колкото „Отиде ли си комунизмът от България?”.

  На мястото на цирея се появява здраво, чисто, свежо месо.

   

  А иначе на старите седесари и антикомунисти – Честито! Все пак бяхме част от най-красивите, романтични  и истински времена за България през ХХ век.

  ___________________

  Автор:  Toross

   

• Честит празник на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти!

  ДНЕС СТУДЕНТИТЕ ОТБЕЛЯЗВАТ СВОЯ ПРАЗНИК
  8 декември е денят, в който Българската православна църква по стар стил е отбелязвала паметта на Светите Седмочисленици. Сред тях е Климент Охридски (25 ноември нов стил), който е считан за един от покровителите на българското висше образование.
  Честването на студентския празник започва през 1903 г. по повод на 15-годишния юбилей на единственото тогава в Княжество България Висше училище. Датата става празник на всички студенти в България. Решението за празника е взето от Академичния съвет на Алма матер на 30 ноември 1902 г.
  Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите.
  През 1962 г. празникът на Софийския университет на 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение датата да бъде обявена за неучебен ден и празник на българските студенти.През последните години 8 декември постепенно навлиза в първоначалното си русло. Той възвръща обаянието си на оригинален и неповторим студентски празник.

  По традиция екипът на нашата редакция честити празника 8 декември на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти с няколко вица:

  В един хотел се настаняват инженер, физик и математик. За беда електрическата инсталацията дава на късо и във всички стаи избухва пожар.
  Инженерът бързо излиза в коридора, намира маркуча на пожарния кран, пуска водата, влиза в стаята и полива обилно горящите мебели.
  Физикът бързо изчислява обема на горящите мебели, температурата на горене, топлоемкостта на водата и парата, атмосферното налягане и т.н. След това сипва в една чаша определено количество вода и я изсипва на точно определено място.
  Математикът изскача в коридора, вижда висящият на стената пожарогасител, радостно възкликва “Има решение!” и спокойно се връща в горящата стая.

  Професор изпитва бъдещ юрист.
  – Разяснете ми понятието „измама“ – казва професорът.
  – Измама ще бъде, ако ме скъсате, господин професоре.
  – Какво искате да кажете?
  – Ами, според закона, всеки, който използва незнанието на другия в негова вреда, може да бъде обвинен в измама…

  В час по биология учителката пита:
  – Кой човешки орган се увеличава до 10 пъти?
  В стаята се чува кикот.
  – Хи хи хи ха ха ха.
  – Зеницата на окото, а вашето хи хи ха ха само два и половина.

  Възрастен професор разказва на колегите си:
  – Оня ден спя и сънувам, че чета лекция на студентите си. Събуждам се и какво мислите? Наистина чета лекция на студентите си.

  Студент танцува с приятелката си в дискотека. И изведнъж пада на дансинга. Приятелката му започва да вика:
  – Човека припадна! Донесете вода!
  Студентът с последни сили добавя:
  – И хляб!

  Трима студенти отиват на изпит. Първият от тях – голям връзкар сяда. Професора го пита:
  – През 1945 година над Нагазаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и…
  – Разрушения.
  – Браво колега, отличен.
  Сяда втория – по малък връзкар.
  – През 1945 година над Назасаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби и…
  – Има много жертви и разрушения.
  – Браво колега, отличен.
  Сяда третия – никакъв връзкар.
  – Колега , някога някъде да е падало нещо?
  – Да, през 1945 година над Нагазаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и разрушения
  – Поименно, колега поименно.

  Ню Йорк закъснява спрямо гринуичкото време, защото Америка е открита много по-късно…

  ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БИВШИ, НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ СТУДЕНТИ !!!

  

• 14 г. затвор за губернатора на Илинойс Род Благоевич

  Бившият губернатор на щата Илинойс Род Благоевич ( Milorad R.“Rod“ Blagojevich)  бе осъден на 14 години затвор за корупция, включително опит да продаде сенаторското място на Барак Обама, което той освободи след като спечели президентските избори през 2008 г., предадоха световните агенции.

  Прокуратурата настояваше за 15 до 20 години лишаване от свобода за 54-годишния политик от сръбски произход.

  На процеса в Чикаго Благоевич заяви, че признава вината си и силно съжалява за допуснатите от него „ужасни грешки“. По негови думи той не знаел, че нарушава закона при извършването на престъпното деяние.

  През юни м.г. Благоевич бе признат за виновен по 17 от 20-те му повдигнати обвинения, сред които опит да продаде сенаторското място на Барак Обама в замяна на високопоставени или високоплатени длъжности за него и съпругата му.

  При овакантяване на сенаторско място губернаторът на съответния щат назначава нов сенатор до следващите избори за Сенат.

  В такива случаи губернаторът на щата трябва да номинира нов сенатор до следващите избори.

  ФБР изнесе текста на телефонен разговор, в който губернаторът казва, че има дяволски късмет да трябва да номинира новия сенатор и добавя: „По дяволите, няма да пропусна това за нищо на света“.

  Бившият губернатор на Илинойс бе арестуван няколко седмици след победата на Барак Обама и свален от поста на 29 януари 2009 г.

  Присъдата на Благоевич отново изважда на показ корупцията сред политиците в Чикаго.

  Петима от предишните девет губернатори на Илинойс са били обвинени или задържани за измами или корупция. Предшественикът на Благоевич – републиканецът Джордж Райън, в момента излежава присъда от 6,5 години затвор за измами и изнудване.

• BULGOROD – GADEL

  НОВО НОВО НОВО ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ БИЗНЕСИ !!!

  КОЛЕДЕН ПОДАРЪК !!!

  ПУБЛИКУВАЙТЕ 1/4 БЕЗПЛАТНА ОБЯВА !!!!

  ИЗПРАТЕТЕ ОБРАТЕН ИМЕИЛ СЪС ВАШАТА ОБЯВА И НИЕ ЩЕ Я ПУБЛИКУВАМЕ БЕЗПЛАТНО ..!!

  FOR ADVERTISING IN BULGOROD – GADEL
  call-224-805-7285 or send a message to [email protected]

  Рекламирайте в единственото Българско списание издавано в Чикаго .!!!

  bulgorod.wordpress.com
  bulgorod.com
  bgglasove.com

  Новият брой на БЪЛГОРОД ГЪДЕЛ.Станете приятели на Facebook. Ако ви харесва го препратете на познати и приятели

• Наркоагентите на САЩ ще имат офис в България

  Бюрото на ДЕА ще заработи през 2012 година

  Американската агенция за борба с наркотрафика (ДЕА) ще отвори офис в България от 2012 г., съобщиха вчера вътрешният министър Цветан Цветанов и посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик.

  „Решението за отваряне на бюрото е било взето във Вашингтон и означава ясен знак за доверие и стратегическо партньорство”, обяви МВР шефът. Той добави, че освен при съвместни операции срещу наркотиците ДЕА помага и за обучение на български полицаи. Засега остава тайна колко служители

  ще работят заедно с българските спецполицаи

  от ГДБОП за разкриване на международните наркоканали. Стартирането на проекта е било обсъждано от две години и въпреки кризата и стагнацията във всички сектори американската служба ще го финансира. „Основата на нашето сътрудничество е положена през 1990 г., когато ДЕА и ГДБОП започнаха да си партнират по няколко разследвания. Благодарение на взаимодействието ни са конфискувани над 1500 кг дрога”, заяви Уорлик. Той припомни, че от 2008 г. до настоящия момент вследствие на съвместни реализации  на България и САЩ са иззети наркотици за 3,1 млн. долара. За изключителен успех се счита и фактът, че през последните три години 150 български служители са били обучени от агентите на ДЕА не само как да разследват наркоканали, но и престъпления, свързани с прането на пари.

  Освен новината за отваряне на офиса вътрешният министър съобщи, че днес на посещение у нас ще пристигне директорът на ФБР Робърт Мълър.

  „Приемам го като признание за положените усилия

  от служителите от всички служби, ангажирани с противодействието на трансграничната организирана престъпност”, коментира Цветанов. Уорлик пък обясни, че България и САЩ са партньори в много области. Той изрази надежда, че  борбата с наркотрафика ще се разраства и задълбочава още повече в бъдеще.

  Източник:   в. „Монитор”

• Здравната система е разпокъсана до степен да убива пациенти

  За разкапаното здравеопазване са виновни политиците, не лекарите

  Обществото ни явно няма да се поучи от трагедията на починалите при раждане четири млади жени и техните близки, както това не стана и при предишните трагедии с други починали пациенти. Както обикновено медиите реагираха първосигнално и обявиха за единствени виновници лекарите, масовата представа ги последва, а политиците за пореден път си отдъхнаха, че недоволството се насочва в друга посока, и бързо се нагласиха спрямо него.

  Почти никой не пожела да се замисли, защото така е по-лесно

  Още преди да има каквито и да било проверки, експертизи и доказателства, двата смъртни случая на родилки в „Шейново“ бяха обявени за лекарски грешки, а от там до „убийци“, „мафия“ и искане на всевъзможни наказания за медици пътят е кратък. Третият смъртен случай – в „Света София“, беше приет по-леко и моментално обявен за различен, а на четвъртия никой не обърна внимание, тъй като родилката е циганка. Засега резултат има само от проверките на първия случай и той сочи, че става дума за класическа системна грешка. След цезарово сечение родилката получава инфекция, връща се в „Шейново“, оттам я препращат към Инфекциозна болница (вероятно защото тя лекува инфекции), оттам пък смятат, че случаят е за „Пирогов“, защото жената се нуждае от операция, спешният институт първоначално отказва да я приеме, после все пак прави операцията, но твърде късно. Агенция „Медицински одит“ излезе със заключение, че е нарушен достъпът на пациентката до лечение, и предложи парична санкция. Нито дума нямаше за грешка, престъпление, не беше сезирана и прокуратурата. При втория случай родилката беше връщана два пъти от „Шейново“, тъй като раждането не беше в етапа, за който е прието да се влиза в болница. На третото отиване тя е приета, но получава „белодробен инцидент“ и въпреки реанимацията умира. Резултати от проверки и съдебномедицинска експертиза още няма, но се твърди, че жената е имала астма и аденом на хипофизата, за които в „Шейново“ не са знаели. При третия случай родилката умря на операционната маса при секцио, тъй като е имала предлежаща плацента, което е рисково усложнение. По някаква причина часове след случая общината обяви, че тук няма лекарска грешка, също преди всякакви проверки. Четвъртият случай е пак класически – циганка умира при раждане, като е имала двустранна пневмония и вероятно сърдечна недостатъчност, а бременността й не е проследена от лекар. Сигурно е била и неосигурена.

  Поне три от тези случаи демонстрират изключително тежкото състояние, в което се намира българското здравеопазване. Дали е имало и лекарски грешки, довели до смъртен случай, тепърва ще разберем. След подобна истерия е ясно, че ако има виновен медик, той ще си понесе отговорността. Но никой няма да потърси сметка на политиците в последните поне 10 години, които позволиха подобни системни грешки. И по-лошото е, че никой няма да направи нищо, за да се предотвратят

  бъдещи подобни „грешки“, каквито със 100% сигурност ще има

  Първият набиващ се на очи извод е, че здравната система е разпокъсана до степен да убива пациенти. Подобно на начина на плащане – за извършена дейност и лекуване на съответния болен орган, болниците са все по-тясно специализирани. В АГ болниците се ражда, но ако има усложнение, пациентът се прехвърля – в педиатрия, инфекциозна или спешна болница. В инфекциозните болници лекуват инфекции, но не правят операции, а там, където правят, не се занимават с раждане. Навсякъде се лекува не пациентът, а болестта. И затова всеки по-сложен случай трудно намира място в болница, да не говорим и че струва по-скъпо и лечебните заведения обикновено гледат да си го спестят.

  Проблемът започва още от диагнозата – ендокринолозите си търсят ендокринен проблем, хирурзите – хирургичен, кардиолозите – сърдечен. По принцип с това следва да се занимава и доболничната помощ, но случаят с втората родилка е показателен и в това отношение – тя е имала две доста сериозни заболявания, но информацията не е стигнала до „Шейново“ навреме. Просто при раждането лекарите, които следят бременността, и онези, които го водят, са различни. А който иска да са едни и същи – плаща, и то солено. Връзка между доболничната и болничната помощ почти няма – което, освен че е опасно за пациента, е и по-скъпо за системата, тъй като едно и също нещо често се прави два пъти.

  На това се учат и младите лекари, доколкото изобщо в България има такива. Заради зверските условия за специализация у нас завършилите медицинските университети масово отиват да получат специалност в Европа и остават там. Тези, които остават тук, получават девалвирало образование, в основата на което отново не е лечението на пациента, а на болестта, ежедневно виждат как учителите им смятат кое колко струва, как да излъжат Здравната каса и нямат никакъв стимул да предават знанията си на когото и да било. Нямат стимул и самите те да научават новостите от специалността си, въпреки че медицината постоянно се развива – т.нар. продължаващо обучение просто не съществува у нас.

  Циганите пък направо са обречени да мрат, тъй като

  са схващани като обществено зло,
  
  което само яде и не работи. На никого вече не му се занимава с интеграция и кръгът на гетото, където бедността, неграмотността, престъпността и болестите се самовъзпроизвеждат, е окончателно затворен и води до смърт от напълно лечими болести.

  Колкото и безумни да са правилата на Здравната каса, лекар, който иска да лекува пациента си, ще намери начин да го направи, че и да получи съответните пари за това. Тези правила, условията на работа и все по-враждебната обществена нагласа обаче са идеално оправдание за онзи, който не иска или не може да лекува. Той може просто да ги следва. Както например е направила лекарката, върнала втората родилка от „Шейново“. Жената не е имала разкритие, за което по стандарт и протокол се приема в болница. И лекарката не е престъпила нито едно писано правило. Сега обаче за „виновна“ е обявена и тя.

  Както и всички нейни колеги. Лекарите са по-скоро потърпевши от разкапаното ни здравеопазване, но биват представяни като едва ли не единствени виновници за срива на системата. Истинските виновници са политици и управленци от всякакви цветове, реформирали и прекроявали сектора до състояние на нокдаун.

  Актуалните такива – ГЕРБ – реагираха по подобаващ начин, скриха неспособността си да направят каквато и да било положителна промяна зад тезата, че в случаите лекарите не са си свършили работата и обявиха, че медиците трябва да се наказват още повече – с по-високи глоби, по-дълъг срок на отнемане на права при грешка (при положение че за момента няма доказана такава при родилките) и забрана на избора на екип за хора, които не са осигурени в частен фонд. Последното показва изключителна управленска некадърност, тъй като, ако се забрани легалното искане на пари, ще разцъфти нелегалното, но пари ще продължат да се вземат. Най-малкото защото, ако искаме да имаме лекари, при това добри, е някак си редно и да им плащаме подобаващо. Работата на политиците е да измислят как това да стане по по-щадящ за бедните пациенти начин, а не да го забраняват.

  Докато политици, медии и общество подменят сбърканата здравна система с лекарска некомпетентност, ситуацията ще се влошава още повече. Насъскани, пациентите ще обвиняват лекарите, ще ги бият и ще отказват да се лекуват. Медиците пък ще спрат да поемат рискове и да действат адекватно под страх от проверки, съд и бой. Дъното още не е стигнато, но уверено вървим натам.

  Янина Здравкова, 

  в. „Сега”

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Владика или бизнесмен?

  Варненският митрополит Кирил се появи на Никулден с лимузина ала Барак Обама пред храма „Св. Николай Чудотворец“ в града

   

  

   

  Варненският митрополит Кирил показа „християнска скромност“ навръх Никулден и по време на пости, и се появи в църквата „Свети Николай Чудотворец” в морската столица с лимузина ала Барак Обама. Владиката акостира пред храма с последен модел „Линкълн MKZ Хибрид“, за да отслужи празничната света литургия.

  Шикозното возило с бял кожен салон е единствен екземпляр в родината ни, а на задната му част е вплетен кръст. Досега дядо Кирил се возеше на „Пежо”, но понеже много му харчело, решил да го замени с американския звяр, който според експертите никак не е икономичен. „Само американският президент се вози на такава”, похвали се без свян митрополитът.

  Този „Линкълн” е първият хибриден модел, който включва седем технологии за безопасност. В интериора са вградени елементи от истинско дърво. В САЩ стартовата му цена е 35 180 долара и се оценява като най-екологичния луксозен автомобил.

  В църковните среди отдавна се говори под сурдинка за неистовото желание на дядо Кирил да седне в престола на патриарх Максим. Митрополитът официално няма досие в Държавна сигурност, но е публична тайна, че е топял свои по времето на Тодор Живков.

   

  Източник:  Vsekiden.com

   

  Кратък редакционен коментар на новината

  Препубликуваме този текст с незначителни съкращения и със сменено заглавие, в опит да смекчим малко жълтия тон, с който е написан – и който за съжаление шества вече твърде масово сред български издания от всякакъв характер.

  Може само да се съжалява – що се отнася до самата новина (която впрочем, въобще не е прецедент, никак даже) – че част от висшия клир на Българската православна църква демонстрира такава привързаност към лукса, материалните придобивки и удобствата. При това има села и градчета в България, където има черкви, но няма въобще свещеници – липсват средства за тяхната издръжка. 

  Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който приживе е бил епископ на гр. Мир в Ликия, е помагал, както е известно, на много затруднени хора, не само в духовно, но и в материално отношение. Давал е от това, което има, с щедро сърце и дълбоко просветен дух. Едни други владици Христови, по сан поне, правят обратното. Докарват до стените на храма, че и вътре в него, прастарите изкушения на Златния телец. Това гони от храмовете неукрепналите във вярата миряни и разбира се не дава добър пример на обикновените, редови свещенници на БПЦ.

   

• КОНКУРС ЗА ПРЕВОДАЧИ

  На основание чл. 2 и чл. 2а, ал. 2 и ал. 4 от Правилникa за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, генералното консулство на Р България в Чикаго, САЩ обявява I-ви конкурс за акредитирани преводачи за писмени преводачески услуги от и на български и английски езици. Подборът на преводачи има за цел да осигури надеждни, качествени, навременни и сигурни услуги за всички граждани в консулски окръг на ГК Чикаго, които имат нужда от превод на официални документи за използването им на територията на Р. България.

  Конкурсът е за подбор на квалифицирани преводачи. След приключване на конкурса и обявяване на резултатите от него, генералното консулство в Чикаго ще заверява единствено подписи и преводи на преводачи от списъка с одобрените и подписали договор с генералното консулство преводачи.

  Договорите за преводни услуги ще се сключват между ГК – Чикаго и одобрени действащи, квалифицирани преводачи. Договорите ще бъдат със срок на валидност до една година (с възможност за подновяване), с включени ценовите тарифи за различните видове превод, по които преводачите ще таксуват гражданите. Във всички договори ще има клауза за предсрочно прекратяване при наличието на неудовлетвореност от страна на гражданите или оплаквания от качеството и коректността на предлаганите услуги.

  Общи условия за кандидатстване:
  Етапи на конкурса:

  • Желаещите кандидати предоставят документи за участие:
  –  Срок: от 10 декември 2011 г.

  • Събеседване с кандидати:
  – от 5 януари 2012 г.
  • Подписване на договори:
  – от 15.01.2012 г.

  Начин на кандидатстване:

  • В електронен вариант на адрес:
  [email protected]

  или
  • в хартиен вариант на адрес:

  Consulate General of Bulgaria
  737 N Michigan Ave, suite 2105
  Chicago, Illinois 60611
  USA

  Документи за кандидатстване:

  • Автобиография;
  • Резюме, в което да са указани областите на специализация на преводача;
  • Копие на диплома за завършено средно образование в Република България с оценка не по-ниска от 4.50 – при събеседване се представя оригинал;
  • Копие от Диплом за завършено висше образование (най-малко „бакалавър”, като „английска филология” е предимство) – при събеседване се представя оригинал,
  • Документи за стажове, професионален опит, езикови квалификации и поддържане на езиковата подготовка;
  • Документи за членство в местни асоциации на преводачите;
  • Точен адрес, на който гражданите могат да открият преводача, с кратко описание на работното място (местоположение и достъп, наличие на реклами и др.);
  • Удостоверение от ФБР за чисто съдебно и следствено досие;
  • Тарифа за преводачески услуги;
  • Препоръки.

  Основни критерии за подбор:
  • езикова квалификация на преводача;
  • образование;
  • опит и атестации;
  • местоположение на работното място спрямо разпределението на българската общност;
  • тарифа за преводаческите услуги;
  • препоръки.

  Списък с кандидатите, подали документи за конкурса, както и списък с одобрените кандидати, ще бъдат публикувани на сайта на консулството, както и в местните български медии. Събеседване с кандидатите преди 5 януари 2012 г. няма да се провеждат.

  За допълнителна информация и въпроси:
  Тел: +1 312 867 1904 (14.00 до 17.30 ч.)
  e-mail: [email protected]

   

  Чикаго, 6 декември 2011 г.

  РЪКОВОДИТЕЛ ГК-ЧИКАГО:
  Симеон Стоилов

• МВД подтверждает ввод войск в Москву

  Блоги и форумы переполнены сообщениями о том, что в центр Москвы идут какие-то автоколонны. Чуть ли не с войсками. О том же сообщают и слушатели столичных радиостанций.
  Только что две колонны прошли по Новому Арбату.

  Одна из них состояла из автобусов Военной комендатуры:

  

   

   

  В другой колонне были простые автобусы:

  

   

   

   

   

  –––––––––––––––––––––

  Направление  подразделений Внутренних войск в Москву осуществляется по заявке ГУ МВД по столице  „и имеет только одну цель: обеспечение  безопасности граждан“, – заявил  агентству „Интерфаксу“  начальник  пресс-службы  ВВ  МВД  РФ полковник Василий Панченков.

  Так он прокомментировал сообщения в блогосфере о выдвижении в центр Москвы автомобильных колонн с военнослужащими Внутренних войск.

  „Военнослужащие  внутренних  войск  могут  привлекаться  к   охране общественного порядка  и  обеспечению безопасности  граждан.  Количество личного состава, привлекаемого к этим мероприятиям, определяет ГУ МВД по городу Москве“, – сказал В.Панченков. Он отметил, что военнослужащие Внутренних войск из других  регионов для обеспечения безопасности в Москве не привлекаются.

  „В  охране   общественного   порядка  в   столице,   как   правило, задействованы военнослужащие Отдельной дивизии оперативного  назначения, известной  москвичам   как  дивизия   имени  Дзержинского“,  –  сказал В. Панченков.

  ––––––––––––––––––––

  Выборы в Госдуму РФ не были  ни свободными, ни справедливыми, заявила во вторник госсекретарь США Хиллари Клинтон, выступая  на встрече совета  министров иностранных  дел ОБСЕ в Вильнюсе. (Интерфакс) Тот случай, когда трудно не согласиться с мадам Клинтон.

  upd „Пусть госпожа Клинтон обращает внимание на свои выборы“, – заявил „Интерфаксу“ секретарь ЦИК РФ Николай Конкин.

  6.12.2011

  Владимир Варфоломеев,

  Varfolomeev.livejournal.com 
• Държавата има все по-големи големи уши
  Депутатите и ДАНС се опитват да въвлекат в битката с тероризма и мръсните пари всички, при това напълно безплатно

   

  Ако се следва логиката на ДАНС, държавата трябва да издигне в култ полицейщината. С новите правила, маскирани като борба с тероризма, на цялата държава ще й поникнат големи уши. За сигурността й ще слухтят всички – от адвокати, счетоводители, читалища, спортни клубове, банки, търговци, фондации до политическите партии. Те са длъжни да доносничат за съмнителни клиенти и сделки, ако успеят да се ориентират в мътните правила и критерии. При това напълно безплатно. Иначе глобата им е гарантирана. Логично възниква въпросът – ако цели гилдии безплатно ще вършат работата на МВР и специалните служби, защо те ще продължат да получават милиарди от бюджета за същата дейност? Въпросът е реторичен. Засега единственият ефект от рязането на финансовите корени на тероризма е

  пълното побъркване на засегнатите от новите изисквания

  Всичко тръгна от включването на счетоводителите и частните съдебни изпълнители в числото на задължените да докладват при съмнение за мътни договорки. Това стана с промени в закони за мерките срещу прането на пари и финансиране на тероризма. И до момента не е ясно обаче кои счетоводители имат тези задължения. После пък се оказа, че те трябва да напишат вътрешни правила, да ги представят за утвърждаване в ДАНС, откъдето да получат критерии как да разпознават истинското от фалшивото. Ефектът от цялата бъркотия бе, че месеци наред цели счетоводни къщи се занимаваха с неприсъщи дейности и забатачиха работата си. А междувременно форумите се взривиха от разкази за съприкосновението с безумната идея да доносничат за операции и сделки при абсолютно неясни условия. Както и с примери как им били връщани с указания изработените вътрешни правила.

  В числото на „доносниците“ бяха вкарани и съдебните изпълнители. Отначало председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев обясни, че организационните проблеми при тях били отстранени, защото заедно с ДАНС са изготвени примерни правила. Но ентусиазмът на Дичев се изпари, като разбра, че законът не е съобразен с дейността на въпросните изпълнители и трудно може да се напълни със съдържание. „Законът изисква да се докладват съмнителни сделки, да се идентифицират реални собственици по тях, а при нас сделка няма. Има принудително изпълнение на влязъл в сила съдебен акт“, обясни Дичев. Евентуални проверки могат да се правят само при публичните търгове за разпродажба на имущество.

  На практика счетоводителите и съдебните изпълнители попаднаха в един предълъг списък от гилдии, с които през годините службите попълваха списъка в законите като задължени да донасят при определени обстоятелства. Сред тях са банките, застрахователите, органите по приватизация, организиращите хазартни игри, всички фондации, организаторите на обществени поръчки, определена група адвокати, пощенските служби, нотариусите, синдикатите, митниците, спортните организации и още много други. Те бяха вкарвани със скандали и протести, че

  трябва да предадат интересите на клиентите си

  Преди години най-силно бе недоволството на адвокатите, които по закон и по конституция нямат право да нарушават адвокатската тайна. В крайна сметка те все пак бяха вкарани в списъка, макар и в редуциран състав. В закона бе записано, че задължението имат само лица, които по занятие извършват правни консултации, когато участват в планирането или изпълнението на операция или сделка на свой клиент. И то при покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец, управление на пари, ценни книжа или други финансови активи, откриване или разпореждане с банкова сметка или със сметка за ценни книжа. И до момента не е известен случай на разкрито пране на пари или финансиране на тероризъм след сигнал на адвокат. Може би и заради това те изобщо не бяха пощадени от последните промени в законите.

  Критериите, разписани в новите поправки, обаче са неясни, сбъркани, направо смешни. Така например за съмнителна сделка се приемат „случаите, когато клиент е поискал услуги, за извършването на които адвокатът няма нужните експертни знания“. Тук единственото дадено изключение е, „когато клиентът е пренасочен към лице, притежаващо необходимите знания, които му позволяват да дава консултации“. Трябва да се докладва и да се приема за съмнителна сделка и случай, в който има „бърза покупко-продажба на едни и същи недвижими имоти от клиент – особено ако са придобити на ниска цена и продадени за голяма печалба“. Съмнителна е и операция, в която се „предвиждат неоснователно високи разходи за изследвания, разработки, маркетинг или реклама“. За съмнителен клиент пък се смята човек, който има „очебийна демонстрация на свръхлукс – луксозни марки коли, дрехи, аксесоари и др.“ Подобни критерии има за всички задължени 30 категории физически или юридически лица.

  Оказа се, че изисквания има дори към читалищата, вкарани в графата юридически лица с нестопанска цел. Тук освен над 3000 читалища влизат сигурно и над 10 000 фондации.

  Никой не знае защо.

  Интересни са и критериите за политическите партии. Те трябва да докладват за съмнителен клиент или сделка, ако например дарителят се идентифицира с „чуждестранни документи за самоличност, чиято автентичност е трудно да бъде проверена“. Иначе казано – ако е българин с двойно гражданство, който предпочита да се представя с чуждия паспорт, веднага трябва да се донесе. Забавно е и правилото политическата партия веднага да определи като съмнителен дарител, който има „необичайно добри познания за мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм“. Или пък „е съпровождан и наблюдаван и дарението се извършва в присъствието на трети лица“. Веднага трябва да се докладва и ако „дарителят посочва като адрес адреса на трето лице или адрес за кореспонденция, който е пощенска кутия“. Или пък ако подписът в документа за самоличност не съответства на положения от дарителя.

  Още по-абсурдни са критериите, по които спортните организации трябва да различават съмнителни сделки и клиенти. Съмнение трябва да събуди „внезапно проявен интерес за трансфер на състезател за сума, значително надвишаваща пазарната му цена“. Същото се отнася и ако се забележат „опити за установяване на нерегламентирани контакти със служители на клуба на различно равнище“. Странно изглежда изискването за докладване при „предложение за спонсорство срещу уговаряне на състезание“. Както и при „спонсорство, извършено от физически лица или фирми, за които се знае или предполага, че са придобили средствата си чрез престъпна дейност“.

  Подобни безумни критерии има за всяка от задължените гилдии. Тук обаче въпросът е, че стотици граждани и фирми буквално са подлудени да пишат правила, да четат и наизустяват абсурдни критерии за съмнителност, да се страхуват, че всеки момент може да бъдат глобени, ако нещо не са доразбрали. И всичко това на фона на абсолютно неясна като резултат борба с прането на пари и със средствата, придобити от престъпна дейност. Така терорът на практика се прехвърля върху невинни хора, които работят в полза на обществото.

   

  Александър Петров,

   в. „Сега”

• АДЕКВАТНОТО ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВА ДЕЙНОСТ

  
  

  Автор: Венелин Чалъков

  Информацията  в тази кратка статия е адресирана до всички, който получават заплата – работници,  служители, наемни ръководители, включително и протестиращите или стачкуващите с  искания за повишаване на  заплати, за достойно заплащане на труда, за равни заплати при равен труд, за запазване на социални придобивки, … .

  Проблемът на наемниците и на организаторите на протести и стачки, е  непознаване на модела за адекватното заплащане на трудова заетост,  гарантирано от конституцията на бъдещата нормална държава, определяна като демократична, правова и солидарна.  Термина “социална държава“, записан в нашата конституция вместо “солидарна държава”,   не означава “адекватно заплащане на наемния труд”, полаган при  кооперането (вид солидаризиране) на наемници и бизнесмени, за извършване на определени обществени дейности.  

              Сериозният икономически анализ показва, че много от проблемите на хората на наемния труд се пораждат от съществуващия, по вина на държавата,  хаос при определяне на  заплати и хонорари, причиняван от  модела `твърда основна заплата`, давана за длъжност,  включващ  далаверите : “стимулиращи” премии, извънредни заплати от “икономии” на ФРЗ, проценти за прослужено време, платени отпуски, обезщетения при пенсиониране, части от пенсионни вноски, привилегии, … . Този модел  не отразява адекватният състав, присъщ  на всяка трудова заетост – съвместителство на качествено различни видове  труд, подготовки за труд и технологични престои.

  Адекватно заплащане при всякакъв вид трудова заетост – производствена, услугова или ръководна, се получава единствено чрез модела  почасово заплащане,  за всеки положен  конкретен вид труд, неговите подготовки и технологични  престои, базирани на  измеренията им – времетраене, сложност и условия.

  По адекватния мозел, индивидуалната работна заплата се изчислява по  формулата – “работна заплата = сума от почасовите заплати”, където “почасова заплата = цена на час труд  х времеполагане (дневен или нощен) x сложност (квалификация или професионализъм) х условия (опасност + огговорност) х резултат (производителност х качество)”.  Параметърът “ цена на час трудова заетост” се определя от парламента. Измерението времеполагане за дневен труд е 1, а за нощен е  експертно оценено, примерно 1,5 . Измерението сложност е `квалификация или професионализъм`, използвани при неатестирани или атестирани наемници. Квалификацията е равна на  “времетраене на  образованието  / времетраене на основното образование”, примерно 16 / 8 , а  професионализма е равен  на трибалната оценка, получена чрез експертно  атестиране, примерно 1 за работник, 2 за калфа, 3 за майстор.  Измерението условия  е `опасност + отговорност`.  които се  определят от профсъюзите чрез експертно оценяване, примерно 0,5 за опасност и 2 за отговорност. Измерението  резултат  `производителност х качество` е оценки правени от работодатела, примерно 1,5 х 0,8. При изборните длъжности  измерението резултат е `производителност х рейтинг`, примерно 1 х 0,35.

  Цената на час труд от даден вид се получава при стойности  на четирите измерения  равни на 1. Два едночасови положени труда от един и същи вид са равни, когато са равни числата им “времеполагане х сложност х условия х резултат”. Политическото искане “за равен труд,  равна заплата” е изпълнимо, чрез  конвенция за “единна цена на час труд”.

  Единствено адекватният модел  дава възможност на бизнесмените да изчисляват количествата конкретни видове труд и техните стойности, необходими за получаване на определени резултати от  дейности  с  конкретни технологии.Заплатите стават пряко зависими от поръчките и при криза те се намаляват автоматично с процента на недостига.

  Адекватният модел дава възможност на всеки трудоспособен, сам да изчислислява цената на своите едночасови трудови заетости, при работа на конкретна длъжност, в конкретно предприятие или учреждение, да участвува компетентно при договарянето на своята заплата,  да планира професионалното си развитие.

  Световната финансова криза,  даде възможност  на  политиците,  да осъзнаят, че един от  факторите на кризата е правената от тях коварна популистка политика, за даване към заплатите на работниците и служителите на икономически необосновани бонуси, манипулативно именувани “социални призобивки”. Бонусите в заплатите и бонуса  “увеличение на трудовия стаж”, в пенсиите на работилите първа и втора категория труд, са си далавери (законни кражби) на наемниците. Чрез обещаваните бонуси  политиците печелят ибори и задържат властта си, но зад бонусите няма продукти или услуги, които  се продават и покриват изплащанетто им. При часния бизнес, бонусите на работещите се вземат  от джобовете на потребителите, чрез  включването им в цените на стоките, а при държавните служители, бонусите се вземат от джобовете на данъкоплатците и от заеми, теглени от държавата,  които при  държави с нисък финансов рейтинг са с непоносими  лихви.

  Задължение на парламента е узаконяване на описания гъвкав модел за заплащане на труд и  ежегодно  актуализиране на  параметъра “единна цена на час труд”, с процента на натрупаната инфлация или дефлация. Протакането на узаконяването  модела, дава основание на гражданското общество да  съди депутатите за пропуснати ползи.  Задължения на профсъюзите са :  организиране на протести, при нарушаване от някого на   правото на труд и адекватно заплащане; конкретизиране  параметрите на модела за заплащане на труда, при сключване на  колективен трудов договор; подаване на сигнали в прокуратурата, за всяка наблюдавана от тях нелегална(скрита) стопанска дейност.

             

  11.2011                                                     [email protected]

   

• Днес е Никулден

  Днес 6 декември е Никулден – един от най-големите семейни празници, чествани през зимата. Празникът е посветен на Свети Николай, Мирликийски Чудотворец – покровител на моретата, на моряците и рибарите. За свой патрон го почитат също банкерите и търговците.

  На този ден празнуват всички с името (имената) Никола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Нина, Нино, Кольо. Чистито на именниците, бъдете здрави и щастливи!

  Днес  Българската православна църква почита паметта на Свети Николай, архиепископ Мирликийски. Покровител над целия подводен свят е на моряците, самовилите и рибарите, на банкери.

  Св. Николай се родил в гр. Патра, който се намира в Анадол – Мала Азия, в областта Ликия (сега от този град има само развалини). Родителите му – Теофан и Нона, били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога свидно чедо – момче, което кръстили Николай (от гръцки „победител на народи“). Още от майчина утроба Николай бил белязан и избран от Бога и още от раждането му потекли големи чудеса. Така майка му веднага, след като го родила, се почувствала напълно здрава (от тук Св.Николай се слави като покровител на родилки); като го кръщавали, той като възрастен човек дълго стоял в светия купел прав, без да бъде поддържан от никого; сряда и петък сукал само веднъж, и то вечерта, след като родителите му са се вече помолили…

  Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Той бил кротък и незлобив по нрав, смирен духом и избягвал всяко тщеславие. Дрехите му били прости, храната, която приемал само веднъж на ден, и то вечер – постническа. Целия ден прекарвал в подобаващи на неговия сан трудове, изслушвайки молбите и нуждите на идващите при него. Вратите на неговия дом били отворени за всички. Той бил добър и достъпен за всички, на сираците бил баща, на бедните – милостив подател, на плачещите – утешител, на обидените – помощник, и на всички – велик благодетел. Като архиепископ Св. Николай Угодник се прославил и като омиротворител на враждуващите иосвободител на пленниците и невинно осъдените, просиял като дивен защитник на вярата и верните. Ръководител на постниците и нобасите, пазител на целомъдрието,покровител на плаващите, хранител на гладните. За свои помощници в църковното управление той избрал двама добродетелни и благоразумни съветници, облечени в презвитерски сан  Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.

  

  След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.

  Обреди и Традиции на Никулден

  Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител. В народните представи той е крилат момък с голяма физическа сила, летящ над моретата и закрилящ моряците и рибарите. Другаде пък го изобразяват като старец с дълга бяла брада.

  Вярва се също така, че св. Никола е патрон на търговците, а освен това помага на младите хора да се оженят. В народните представи Варвара (4 декември) и Сава (5 декември) са двете сестри на св. Никола. Трите празника следват Андреевден.

  Обредна трапеза

  Задължително на този ден се приготвя риба. Обикновено рибата, която се приготвя е шаран, защото според поверието той е „слуга на св. Никола“. Легендата гласи, че веднъж, когато св. Никола излязъл с лодка в морето, се извила буря и пробила лодката. Св.Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така той и спътниците му се спасили.
  На трапезата задължително трябва да има печен шаран или рибник. Шаранът, напълнен с ориз или булгур, с орехи и стафиди, се пече цял и след прикадяване се разчупва и раздава. „Рибникът“ също е шаран, който се пече обвит в тесто, разплескано и намазано с олио. По него се правят шарки или се налепват тестени пръчици и топчици, изобразяващи гръбнака и опашката на шарана, очите му.

  Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

  Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – “кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.

  В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. Никулден е точно по средата на Коледния пост.

  Поверия за Никулден

  Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира.

  Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести.

  Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.

  Руската църква Св. Николай Чудотворец – една от най-емблематичните сгради на София. Иконостасът й е единствен по рода си в България – той е изцяло керамичен и е копие на Владимировския събор в Киев.

  
• Препрахме парите, сега – невежеството

  Веселина Седларска

  Дървото на познанието, та дървото на познанието… Кой ще ти търси едно дърво сред ширнала се и натежала от вкусни плодове градина с дървета на непознанието?

  В последните десет години от живота си Добри Желязков – Фабрикаджията лежал вдървен в едно легло. Ако го повдигнели за главата, заставал направо на пети. А го повдигали, да го топят в една каца с оздравителна вода. Хванал „ревматика” по студените и дълги пътища между Сливен и Цариград, където в продължение на години съдел турската държава за неправомерно уволнение от създадената от самия него първа фабрика.

  Спечелил делото впрочем, за компенсация турският съд му дал правото да построи друга такава фабрика на територията на Турция, но Фабрикаджията вече бил скован и можел само да лежи. По това време той пише две писма до влиятелния си съгражданин д-р Иван Селимински. И за какво пише един болен човек на един известен лекар?

  Ето какво пише: „Но много ми е жал, като не мога да помогна отечеството си, нито словом, нито делом, като чувам злото състояние на училището.Тука ся улучи едно съдружие от хаирсъзи, дето убирали по пътищата хора, бастисвали по къщя, крадели коне и говеда. От Сливен имало до 7 или 8 души касапи и други прости хора, четирима-петима от Ямбол и от селата – всичките безкнижници. Затова трябва много да ся старайми за просвещението. Аз мисля, че от 100 души учени един може да излезе злодеец, а от 100 души неучени може да излязат 50 или 60 лошави. Пак ви ся мола, и на всичките съотечественици, да спомогнете колкото е възможно.”

  Зетят на Добри Желязков бил учител. Казвал се Добри Чинтулов. По същото време той репетирал „Многострадалната Геновева” и създавал читалище „Зора”, през което е минал всеки светъл ум от града на Фабрикаджията. Тук спирам да пиша и отивам – не се шегувам, наистина отивам – в читалище „Зора” да проверя минал ли е през него Йордан Лечков.

  Проверих, минавал е. „Един път, но е бил тук”, казва ми библиотекарката. И помните ли към коя книга прояви интерес? „О, то беше още преди да стане кмет, идва в читалнята да провери фиша си от тотото.” Тогава Лечков е бил интелигентният футболист, после стана неинтелигентният кмет. Два пъти стана, благодарение на вота на сливенци.

  Никой от Сливен няма право да се подиграва на титлата „доктор хонорис кауза” на Христо Стоичков. „Като играехме – разказвал ми е Лечков, – всички се молехме Ицо да не почне да мисли. Гениален е като играе, обаче замисли ли се, прави глупости.” И ето, едни хора се замислиха, предложиха почетната титла на Стоичков, Стоичков пък се замисли, прие и скандалът стана.

  Сега, когато бурята утихна и вече не е интересно кой какво бил казал, може да се види големия проблем зад малката случка, а той е, че у нас върви нестроен, веселяшки, ужким невинен поход за легализиране на невежеството.

  Никой нямаше да се възмути, ако всичко останало в държавата беше наред и един гениален футболист е бил удостоен с почетна титла. Но когато битката е между образованите и необразованите, знаещите и безхаберните, тогава връчването на почетна научна титла на демонстративно необразован човек се възприема болезнено.

  Възприема се като преминаване на символа на образованието – университет, към противниковата страна – страната на хората, които са виждали университет отвътре, само когато са ставали доктори хонорис кауза. Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството, бил казал някой си Дерек Бок /бивш президент на Харвардския университет/ и го бил казал, в смисъл че е абсурдно на някого да му хрумне да опита с невежество. Е, на нас ни хрумна.

  И не за първи път ни хрумва. Тодор Живков много се изнервял, че минава за неучен човек. Затова се замислил и измислил (с малко угодливост от страна на училите) ломските ямки. С което доказал, че когато зарязал учението човек (Стив Джобс) се замисли, много рядко открива „Епъл”.

  По-вероятно е да открие ломските ямки, торовите саксийки, резервите части за човека (Бойко Борисов), завод за цели проводници (пак Тодор Живков), атомната ТЕЦ ( Пенчо Кубадински), австрийския език (Елка Константинова), Дечко Узунов като композитор (Нина Чилова), конфликтни зони на неконфликтни места (Румяна Желева), сантиметъра като мерна единица за книги (Вежди Рашидов), Ванкувър в Европа (Жан Виденов). .. И други, на които ние се смеем, смеем, докато се сетим, че в България само онзи, на когото не сме се смяли, не ни е ставал началник.

  Но никога в кратката демократична българска история не е имало такова противопоставяне на хора, развити от главата надолу, срещу хора, развити от врата нагоре. Такова налагане на мускулатурата над мозъчната гънка, на женски релефи над таланта, на парадното невежество над аргументацията. Никога досега толкова неграмотни хора не са били толкова успешни. Демократичната българска история започна със съперничество между личности от пловдивската и софийската английска гимназия и стигна до конкуренция между борчески групировки.

  Сблъсъкът между библиотеката и стадиона сега е с много на нула за стадиона. Дори гражданското общество се сведе до размера на футболните агитки. Погрешното превеждане от английски на български на Силициевата долина като Силиконова е емблематично – ние реагираме на силикон. Силицият е друго нещо, от него не се правят певици, а чипове. Вече не се различаваме по дрехите на международните аерогари, но все пак има начин да открием своите – българите са онези, които не четат, докато чакат повикване за самолета. Книгите са новият ни таблерон от корекома – тези, които могат да си ги купят, си имат много по-хубави стоки, а тези, които мечтаят за книги, нямат парите за тях.

  На първо четене в просветната комисия мина проектът за Закон за българския език. Кратък е, прочетете го, за да видите как авторите му са се водили главно от патриотично потупване в гърдите: „Булгар! Булгар!” . Един език се опазва не със сопата на административни наказания, а като се учи. Като се знае. Като се чете и пише на него по правилата му. Процентът на вярно отговорилите зрелостници на задачи за проверка на правописа с избираем отговор през 2009 година е 76.

  През 2011 година този процент е спаднал до 57. Защо зрелостниците трябва да знаят правилата, щом по телевизията говорят неправилно, по сайтовете пишат неправилно? Защо зрелостниците трябва да учат правописа, след като целият живот наоколо им казва, че успяват не тези, които знаят как се пише, а тези, които знаят как да оставиш съученика си без далак?

  Тръгналият по пътеките към своето приемане Закон за българския език забранява надписи на чужди езици. Но не забранява в надписите на български да бъка от грешки. Той предвижда санкции за употребяващите чуждици. Но не предвижда глоби за грешки, незнание, издевателства над българския език.

  Неслучайно поне веднъж годишно се пробва да се тегли ножа на пълния член в българската граматика. Пълният член е трънче в езика, пречи. Можеш да се преструваш на умен, но я се преструвай, че знаеш къде се слага пълен член – не става с преструване. Налага се да намериш някой около теб, който знае, и да отделиш пет минути, за да ти го обясни.

  Трудна работа, недоходна. По-лесно е да твърдиш, че е ахронизъм, излишност. И да се правиш, че пълният член няма функция и че няма такива изречения, в които, при отсъствието му, не става ясно кой, какво, на кого е направил. Пълният член пречи на полуграмотните българи почти толкова, колкото на живеещите у нас рускини, които никога няма да разберат разликата между „маса” и „масата”.

  Почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родния му език, съобщи Европейската комисия, огласявайки план за справянето с проблема до 2020 г. Според данните 41% от учениците у нас са в някаква степен неграмотни. Следват ни румънците с 40,4 процента. Трети са австрийците с далеч по-малките 27,5 процента.

  Митът за доброто българско образование се срутва с трясък, в него вече вярват само наивни слушатели на родителски героични съчинения как българчетата шашват чуждестранните си съученици. Въобще не ги шашват. А се чудят как да се впишат в образование, което не държи да назубриш, а да мислиш, да работиш, да изразяваш себе си.

  След прането на парите, сега у нас тече голямото пране на невежество. Купуват се дипломи, раздават се звания. Всяка девойка в джип, чийто вид те кара да се сещаш за публичен дом, всъщност учи публична администрация. Хвърчат Калинки. Сипят се диалектизми и вулгаризми. Крещят телевизионни водещи. Стига с тези интелигентщини, простащината е шик! Простотията е лесна, удобна, вкусна, изкусителна – да й се наситим. Да я представим като мода, като харизма, като невинност, като лекота на битието.

  Грамотността е отживелица, социалистически предразсъдък. Да се бориш против простащината е все едно „с голо дупе таралеж да мачкаш”. Най-неочаквано, спънка в тази шарена, крещяща, летяща надолу машина поставя не кой да е друг, а фолкпевицата Камелия. В едно интервю с нея водещият Николай Бареков я нарича журналистка. „Аз не се имам за журналистка – казва Камелия, – за журналисти хората дори учат.”

  Дори! Представяте ли си – какво излишно усилие.

  Бареков обаче веднага ще поправи тази грешка, като разкаже в същото интервю какво заварил една сутрин, когато отишъл „на кафенце” при премиера. Било рано сутрин, когато всички си представят, че приемът щракал с дистанционното по телевизионните блокове. Нищо подобно, гледал си човекът чалга канал. Той може и да ми се разсърди, че го разказвам – допусна Бареков, но както обикновено изглеждаше доволен.

  Невежата има голямо предимство пред образования човек: той винаги е доволен от себе си – Наполеон го казва, не аз.

  www.reduta.bg

• <<
• 1
...
• 267
• 268
• 269
• 270
• 271
• 272
• 273
• 274
• 275
• 276
• 277
...
• 415
• >>