Всички авторски страници

Авторски

• МВД подтверждает ввод войск в Москву

  Блоги и форумы переполнены сообщениями о том, что в центр Москвы идут какие-то автоколонны. Чуть ли не с войсками. О том же сообщают и слушатели столичных радиостанций.
  Только что две колонны прошли по Новому Арбату.

  Одна из них состояла из автобусов Военной комендатуры:

  

   

   

  В другой колонне были простые автобусы:

  

   

   

   

   

  –––––––––––––––––––––

  Направление  подразделений Внутренних войск в Москву осуществляется по заявке ГУ МВД по столице  „и имеет только одну цель: обеспечение  безопасности граждан“, – заявил  агентству „Интерфаксу“  начальник  пресс-службы  ВВ  МВД  РФ полковник Василий Панченков.

  Так он прокомментировал сообщения в блогосфере о выдвижении в центр Москвы автомобильных колонн с военнослужащими Внутренних войск.

  „Военнослужащие  внутренних  войск  могут  привлекаться  к   охране общественного порядка  и  обеспечению безопасности  граждан.  Количество личного состава, привлекаемого к этим мероприятиям, определяет ГУ МВД по городу Москве“, – сказал В.Панченков. Он отметил, что военнослужащие Внутренних войск из других  регионов для обеспечения безопасности в Москве не привлекаются.

  „В  охране   общественного   порядка  в   столице,   как   правило, задействованы военнослужащие Отдельной дивизии оперативного  назначения, известной  москвичам   как  дивизия   имени  Дзержинского“,  –  сказал В. Панченков.

  ––––––––––––––––––––

  Выборы в Госдуму РФ не были  ни свободными, ни справедливыми, заявила во вторник госсекретарь США Хиллари Клинтон, выступая  на встрече совета  министров иностранных  дел ОБСЕ в Вильнюсе. (Интерфакс) Тот случай, когда трудно не согласиться с мадам Клинтон.

  upd „Пусть госпожа Клинтон обращает внимание на свои выборы“, – заявил „Интерфаксу“ секретарь ЦИК РФ Николай Конкин.

  6.12.2011

  Владимир Варфоломеев,

  Varfolomeev.livejournal.com 
• Държавата има все по-големи големи уши
  Депутатите и ДАНС се опитват да въвлекат в битката с тероризма и мръсните пари всички, при това напълно безплатно

   

  Ако се следва логиката на ДАНС, държавата трябва да издигне в култ полицейщината. С новите правила, маскирани като борба с тероризма, на цялата държава ще й поникнат големи уши. За сигурността й ще слухтят всички – от адвокати, счетоводители, читалища, спортни клубове, банки, търговци, фондации до политическите партии. Те са длъжни да доносничат за съмнителни клиенти и сделки, ако успеят да се ориентират в мътните правила и критерии. При това напълно безплатно. Иначе глобата им е гарантирана. Логично възниква въпросът – ако цели гилдии безплатно ще вършат работата на МВР и специалните служби, защо те ще продължат да получават милиарди от бюджета за същата дейност? Въпросът е реторичен. Засега единственият ефект от рязането на финансовите корени на тероризма е

  пълното побъркване на засегнатите от новите изисквания

  Всичко тръгна от включването на счетоводителите и частните съдебни изпълнители в числото на задължените да докладват при съмнение за мътни договорки. Това стана с промени в закони за мерките срещу прането на пари и финансиране на тероризма. И до момента не е ясно обаче кои счетоводители имат тези задължения. После пък се оказа, че те трябва да напишат вътрешни правила, да ги представят за утвърждаване в ДАНС, откъдето да получат критерии как да разпознават истинското от фалшивото. Ефектът от цялата бъркотия бе, че месеци наред цели счетоводни къщи се занимаваха с неприсъщи дейности и забатачиха работата си. А междувременно форумите се взривиха от разкази за съприкосновението с безумната идея да доносничат за операции и сделки при абсолютно неясни условия. Както и с примери как им били връщани с указания изработените вътрешни правила.

  В числото на „доносниците“ бяха вкарани и съдебните изпълнители. Отначало председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев обясни, че организационните проблеми при тях били отстранени, защото заедно с ДАНС са изготвени примерни правила. Но ентусиазмът на Дичев се изпари, като разбра, че законът не е съобразен с дейността на въпросните изпълнители и трудно може да се напълни със съдържание. „Законът изисква да се докладват съмнителни сделки, да се идентифицират реални собственици по тях, а при нас сделка няма. Има принудително изпълнение на влязъл в сила съдебен акт“, обясни Дичев. Евентуални проверки могат да се правят само при публичните търгове за разпродажба на имущество.

  На практика счетоводителите и съдебните изпълнители попаднаха в един предълъг списък от гилдии, с които през годините службите попълваха списъка в законите като задължени да донасят при определени обстоятелства. Сред тях са банките, застрахователите, органите по приватизация, организиращите хазартни игри, всички фондации, организаторите на обществени поръчки, определена група адвокати, пощенските служби, нотариусите, синдикатите, митниците, спортните организации и още много други. Те бяха вкарвани със скандали и протести, че

  трябва да предадат интересите на клиентите си

  Преди години най-силно бе недоволството на адвокатите, които по закон и по конституция нямат право да нарушават адвокатската тайна. В крайна сметка те все пак бяха вкарани в списъка, макар и в редуциран състав. В закона бе записано, че задължението имат само лица, които по занятие извършват правни консултации, когато участват в планирането или изпълнението на операция или сделка на свой клиент. И то при покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец, управление на пари, ценни книжа или други финансови активи, откриване или разпореждане с банкова сметка или със сметка за ценни книжа. И до момента не е известен случай на разкрито пране на пари или финансиране на тероризъм след сигнал на адвокат. Може би и заради това те изобщо не бяха пощадени от последните промени в законите.

  Критериите, разписани в новите поправки, обаче са неясни, сбъркани, направо смешни. Така например за съмнителна сделка се приемат „случаите, когато клиент е поискал услуги, за извършването на които адвокатът няма нужните експертни знания“. Тук единственото дадено изключение е, „когато клиентът е пренасочен към лице, притежаващо необходимите знания, които му позволяват да дава консултации“. Трябва да се докладва и да се приема за съмнителна сделка и случай, в който има „бърза покупко-продажба на едни и същи недвижими имоти от клиент – особено ако са придобити на ниска цена и продадени за голяма печалба“. Съмнителна е и операция, в която се „предвиждат неоснователно високи разходи за изследвания, разработки, маркетинг или реклама“. За съмнителен клиент пък се смята човек, който има „очебийна демонстрация на свръхлукс – луксозни марки коли, дрехи, аксесоари и др.“ Подобни критерии има за всички задължени 30 категории физически или юридически лица.

  Оказа се, че изисквания има дори към читалищата, вкарани в графата юридически лица с нестопанска цел. Тук освен над 3000 читалища влизат сигурно и над 10 000 фондации.

  Никой не знае защо.

  Интересни са и критериите за политическите партии. Те трябва да докладват за съмнителен клиент или сделка, ако например дарителят се идентифицира с „чуждестранни документи за самоличност, чиято автентичност е трудно да бъде проверена“. Иначе казано – ако е българин с двойно гражданство, който предпочита да се представя с чуждия паспорт, веднага трябва да се донесе. Забавно е и правилото политическата партия веднага да определи като съмнителен дарител, който има „необичайно добри познания за мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм“. Или пък „е съпровождан и наблюдаван и дарението се извършва в присъствието на трети лица“. Веднага трябва да се докладва и ако „дарителят посочва като адрес адреса на трето лице или адрес за кореспонденция, който е пощенска кутия“. Или пък ако подписът в документа за самоличност не съответства на положения от дарителя.

  Още по-абсурдни са критериите, по които спортните организации трябва да различават съмнителни сделки и клиенти. Съмнение трябва да събуди „внезапно проявен интерес за трансфер на състезател за сума, значително надвишаваща пазарната му цена“. Същото се отнася и ако се забележат „опити за установяване на нерегламентирани контакти със служители на клуба на различно равнище“. Странно изглежда изискването за докладване при „предложение за спонсорство срещу уговаряне на състезание“. Както и при „спонсорство, извършено от физически лица или фирми, за които се знае или предполага, че са придобили средствата си чрез престъпна дейност“.

  Подобни безумни критерии има за всяка от задължените гилдии. Тук обаче въпросът е, че стотици граждани и фирми буквално са подлудени да пишат правила, да четат и наизустяват абсурдни критерии за съмнителност, да се страхуват, че всеки момент може да бъдат глобени, ако нещо не са доразбрали. И всичко това на фона на абсолютно неясна като резултат борба с прането на пари и със средствата, придобити от престъпна дейност. Така терорът на практика се прехвърля върху невинни хора, които работят в полза на обществото.

   

  Александър Петров,

   в. „Сега”

• АДЕКВАТНОТО ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВА ДЕЙНОСТ

  
  

  Автор: Венелин Чалъков

  Информацията  в тази кратка статия е адресирана до всички, който получават заплата – работници,  служители, наемни ръководители, включително и протестиращите или стачкуващите с  искания за повишаване на  заплати, за достойно заплащане на труда, за равни заплати при равен труд, за запазване на социални придобивки, … .

  Проблемът на наемниците и на организаторите на протести и стачки, е  непознаване на модела за адекватното заплащане на трудова заетост,  гарантирано от конституцията на бъдещата нормална държава, определяна като демократична, правова и солидарна.  Термина “социална държава“, записан в нашата конституция вместо “солидарна държава”,   не означава “адекватно заплащане на наемния труд”, полаган при  кооперането (вид солидаризиране) на наемници и бизнесмени, за извършване на определени обществени дейности.  

              Сериозният икономически анализ показва, че много от проблемите на хората на наемния труд се пораждат от съществуващия, по вина на държавата,  хаос при определяне на  заплати и хонорари, причиняван от  модела `твърда основна заплата`, давана за длъжност,  включващ  далаверите : “стимулиращи” премии, извънредни заплати от “икономии” на ФРЗ, проценти за прослужено време, платени отпуски, обезщетения при пенсиониране, части от пенсионни вноски, привилегии, … . Този модел  не отразява адекватният състав, присъщ  на всяка трудова заетост – съвместителство на качествено различни видове  труд, подготовки за труд и технологични престои.

  Адекватно заплащане при всякакъв вид трудова заетост – производствена, услугова или ръководна, се получава единствено чрез модела  почасово заплащане,  за всеки положен  конкретен вид труд, неговите подготовки и технологични  престои, базирани на  измеренията им – времетраене, сложност и условия.

  По адекватния мозел, индивидуалната работна заплата се изчислява по  формулата – “работна заплата = сума от почасовите заплати”, където “почасова заплата = цена на час труд  х времеполагане (дневен или нощен) x сложност (квалификация или професионализъм) х условия (опасност + огговорност) х резултат (производителност х качество)”.  Параметърът “ цена на час трудова заетост” се определя от парламента. Измерението времеполагане за дневен труд е 1, а за нощен е  експертно оценено, примерно 1,5 . Измерението сложност е `квалификация или професионализъм`, използвани при неатестирани или атестирани наемници. Квалификацията е равна на  “времетраене на  образованието  / времетраене на основното образование”, примерно 16 / 8 , а  професионализма е равен  на трибалната оценка, получена чрез експертно  атестиране, примерно 1 за работник, 2 за калфа, 3 за майстор.  Измерението условия  е `опасност + отговорност`.  които се  определят от профсъюзите чрез експертно оценяване, примерно 0,5 за опасност и 2 за отговорност. Измерението  резултат  `производителност х качество` е оценки правени от работодатела, примерно 1,5 х 0,8. При изборните длъжности  измерението резултат е `производителност х рейтинг`, примерно 1 х 0,35.

  Цената на час труд от даден вид се получава при стойности  на четирите измерения  равни на 1. Два едночасови положени труда от един и същи вид са равни, когато са равни числата им “времеполагане х сложност х условия х резултат”. Политическото искане “за равен труд,  равна заплата” е изпълнимо, чрез  конвенция за “единна цена на час труд”.

  Единствено адекватният модел  дава възможност на бизнесмените да изчисляват количествата конкретни видове труд и техните стойности, необходими за получаване на определени резултати от  дейности  с  конкретни технологии.Заплатите стават пряко зависими от поръчките и при криза те се намаляват автоматично с процента на недостига.

  Адекватният модел дава възможност на всеки трудоспособен, сам да изчислислява цената на своите едночасови трудови заетости, при работа на конкретна длъжност, в конкретно предприятие или учреждение, да участвува компетентно при договарянето на своята заплата,  да планира професионалното си развитие.

  Световната финансова криза,  даде възможност  на  политиците,  да осъзнаят, че един от  факторите на кризата е правената от тях коварна популистка политика, за даване към заплатите на работниците и служителите на икономически необосновани бонуси, манипулативно именувани “социални призобивки”. Бонусите в заплатите и бонуса  “увеличение на трудовия стаж”, в пенсиите на работилите първа и втора категория труд, са си далавери (законни кражби) на наемниците. Чрез обещаваните бонуси  политиците печелят ибори и задържат властта си, но зад бонусите няма продукти или услуги, които  се продават и покриват изплащанетто им. При часния бизнес, бонусите на работещите се вземат  от джобовете на потребителите, чрез  включването им в цените на стоките, а при държавните служители, бонусите се вземат от джобовете на данъкоплатците и от заеми, теглени от държавата,  които при  държави с нисък финансов рейтинг са с непоносими  лихви.

  Задължение на парламента е узаконяване на описания гъвкав модел за заплащане на труд и  ежегодно  актуализиране на  параметъра “единна цена на час труд”, с процента на натрупаната инфлация или дефлация. Протакането на узаконяването  модела, дава основание на гражданското общество да  съди депутатите за пропуснати ползи.  Задължения на профсъюзите са :  организиране на протести, при нарушаване от някого на   правото на труд и адекватно заплащане; конкретизиране  параметрите на модела за заплащане на труда, при сключване на  колективен трудов договор; подаване на сигнали в прокуратурата, за всяка наблюдавана от тях нелегална(скрита) стопанска дейност.

             

  11.2011                                                     [email protected]

   

• Днес е Никулден

  Днес 6 декември е Никулден – един от най-големите семейни празници, чествани през зимата. Празникът е посветен на Свети Николай, Мирликийски Чудотворец – покровител на моретата, на моряците и рибарите. За свой патрон го почитат също банкерите и търговците.

  На този ден празнуват всички с името (имената) Никола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Нина, Нино, Кольо. Чистито на именниците, бъдете здрави и щастливи!

  Днес  Българската православна църква почита паметта на Свети Николай, архиепископ Мирликийски. Покровител над целия подводен свят е на моряците, самовилите и рибарите, на банкери.

  Св. Николай се родил в гр. Патра, който се намира в Анадол – Мала Азия, в областта Ликия (сега от този град има само развалини). Родителите му – Теофан и Нона, били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога свидно чедо – момче, което кръстили Николай (от гръцки „победител на народи“). Още от майчина утроба Николай бил белязан и избран от Бога и още от раждането му потекли големи чудеса. Така майка му веднага, след като го родила, се почувствала напълно здрава (от тук Св.Николай се слави като покровител на родилки); като го кръщавали, той като възрастен човек дълго стоял в светия купел прав, без да бъде поддържан от никого; сряда и петък сукал само веднъж, и то вечерта, след като родителите му са се вече помолили…

  Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Той бил кротък и незлобив по нрав, смирен духом и избягвал всяко тщеславие. Дрехите му били прости, храната, която приемал само веднъж на ден, и то вечер – постническа. Целия ден прекарвал в подобаващи на неговия сан трудове, изслушвайки молбите и нуждите на идващите при него. Вратите на неговия дом били отворени за всички. Той бил добър и достъпен за всички, на сираците бил баща, на бедните – милостив подател, на плачещите – утешител, на обидените – помощник, и на всички – велик благодетел. Като архиепископ Св. Николай Угодник се прославил и като омиротворител на враждуващите иосвободител на пленниците и невинно осъдените, просиял като дивен защитник на вярата и верните. Ръководител на постниците и нобасите, пазител на целомъдрието,покровител на плаващите, хранител на гладните. За свои помощници в църковното управление той избрал двама добродетелни и благоразумни съветници, облечени в презвитерски сан  Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.

  

  След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.

  Обреди и Традиции на Никулден

  Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител. В народните представи той е крилат момък с голяма физическа сила, летящ над моретата и закрилящ моряците и рибарите. Другаде пък го изобразяват като старец с дълга бяла брада.

  Вярва се също така, че св. Никола е патрон на търговците, а освен това помага на младите хора да се оженят. В народните представи Варвара (4 декември) и Сава (5 декември) са двете сестри на св. Никола. Трите празника следват Андреевден.

  Обредна трапеза

  Задължително на този ден се приготвя риба. Обикновено рибата, която се приготвя е шаран, защото според поверието той е „слуга на св. Никола“. Легендата гласи, че веднъж, когато св. Никола излязъл с лодка в морето, се извила буря и пробила лодката. Св.Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така той и спътниците му се спасили.
  На трапезата задължително трябва да има печен шаран или рибник. Шаранът, напълнен с ориз или булгур, с орехи и стафиди, се пече цял и след прикадяване се разчупва и раздава. „Рибникът“ също е шаран, който се пече обвит в тесто, разплескано и намазано с олио. По него се правят шарки или се налепват тестени пръчици и топчици, изобразяващи гръбнака и опашката на шарана, очите му.

  Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

  Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – “кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.

  В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. Никулден е точно по средата на Коледния пост.

  Поверия за Никулден

  Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира.

  Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести.

  Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.

  Руската църква Св. Николай Чудотворец – една от най-емблематичните сгради на София. Иконостасът й е единствен по рода си в България – той е изцяло керамичен и е копие на Владимировския събор в Киев.

  
• Препрахме парите, сега – невежеството

  Веселина Седларска

  Дървото на познанието, та дървото на познанието… Кой ще ти търси едно дърво сред ширнала се и натежала от вкусни плодове градина с дървета на непознанието?

  В последните десет години от живота си Добри Желязков – Фабрикаджията лежал вдървен в едно легло. Ако го повдигнели за главата, заставал направо на пети. А го повдигали, да го топят в една каца с оздравителна вода. Хванал „ревматика” по студените и дълги пътища между Сливен и Цариград, където в продължение на години съдел турската държава за неправомерно уволнение от създадената от самия него първа фабрика.

  Спечелил делото впрочем, за компенсация турският съд му дал правото да построи друга такава фабрика на територията на Турция, но Фабрикаджията вече бил скован и можел само да лежи. По това време той пише две писма до влиятелния си съгражданин д-р Иван Селимински. И за какво пише един болен човек на един известен лекар?

  Ето какво пише: „Но много ми е жал, като не мога да помогна отечеството си, нито словом, нито делом, като чувам злото състояние на училището.Тука ся улучи едно съдружие от хаирсъзи, дето убирали по пътищата хора, бастисвали по къщя, крадели коне и говеда. От Сливен имало до 7 или 8 души касапи и други прости хора, четирима-петима от Ямбол и от селата – всичките безкнижници. Затова трябва много да ся старайми за просвещението. Аз мисля, че от 100 души учени един може да излезе злодеец, а от 100 души неучени може да излязат 50 или 60 лошави. Пак ви ся мола, и на всичките съотечественици, да спомогнете колкото е възможно.”

  Зетят на Добри Желязков бил учител. Казвал се Добри Чинтулов. По същото време той репетирал „Многострадалната Геновева” и създавал читалище „Зора”, през което е минал всеки светъл ум от града на Фабрикаджията. Тук спирам да пиша и отивам – не се шегувам, наистина отивам – в читалище „Зора” да проверя минал ли е през него Йордан Лечков.

  Проверих, минавал е. „Един път, но е бил тук”, казва ми библиотекарката. И помните ли към коя книга прояви интерес? „О, то беше още преди да стане кмет, идва в читалнята да провери фиша си от тотото.” Тогава Лечков е бил интелигентният футболист, после стана неинтелигентният кмет. Два пъти стана, благодарение на вота на сливенци.

  Никой от Сливен няма право да се подиграва на титлата „доктор хонорис кауза” на Христо Стоичков. „Като играехме – разказвал ми е Лечков, – всички се молехме Ицо да не почне да мисли. Гениален е като играе, обаче замисли ли се, прави глупости.” И ето, едни хора се замислиха, предложиха почетната титла на Стоичков, Стоичков пък се замисли, прие и скандалът стана.

  Сега, когато бурята утихна и вече не е интересно кой какво бил казал, може да се види големия проблем зад малката случка, а той е, че у нас върви нестроен, веселяшки, ужким невинен поход за легализиране на невежеството.

  Никой нямаше да се възмути, ако всичко останало в държавата беше наред и един гениален футболист е бил удостоен с почетна титла. Но когато битката е между образованите и необразованите, знаещите и безхаберните, тогава връчването на почетна научна титла на демонстративно необразован човек се възприема болезнено.

  Възприема се като преминаване на символа на образованието – университет, към противниковата страна – страната на хората, които са виждали университет отвътре, само когато са ставали доктори хонорис кауза. Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството, бил казал някой си Дерек Бок /бивш президент на Харвардския университет/ и го бил казал, в смисъл че е абсурдно на някого да му хрумне да опита с невежество. Е, на нас ни хрумна.

  И не за първи път ни хрумва. Тодор Живков много се изнервял, че минава за неучен човек. Затова се замислил и измислил (с малко угодливост от страна на училите) ломските ямки. С което доказал, че когато зарязал учението човек (Стив Джобс) се замисли, много рядко открива „Епъл”.

  По-вероятно е да открие ломските ямки, торовите саксийки, резервите части за човека (Бойко Борисов), завод за цели проводници (пак Тодор Живков), атомната ТЕЦ ( Пенчо Кубадински), австрийския език (Елка Константинова), Дечко Узунов като композитор (Нина Чилова), конфликтни зони на неконфликтни места (Румяна Желева), сантиметъра като мерна единица за книги (Вежди Рашидов), Ванкувър в Европа (Жан Виденов). .. И други, на които ние се смеем, смеем, докато се сетим, че в България само онзи, на когото не сме се смяли, не ни е ставал началник.

  Но никога в кратката демократична българска история не е имало такова противопоставяне на хора, развити от главата надолу, срещу хора, развити от врата нагоре. Такова налагане на мускулатурата над мозъчната гънка, на женски релефи над таланта, на парадното невежество над аргументацията. Никога досега толкова неграмотни хора не са били толкова успешни. Демократичната българска история започна със съперничество между личности от пловдивската и софийската английска гимназия и стигна до конкуренция между борчески групировки.

  Сблъсъкът между библиотеката и стадиона сега е с много на нула за стадиона. Дори гражданското общество се сведе до размера на футболните агитки. Погрешното превеждане от английски на български на Силициевата долина като Силиконова е емблематично – ние реагираме на силикон. Силицият е друго нещо, от него не се правят певици, а чипове. Вече не се различаваме по дрехите на международните аерогари, но все пак има начин да открием своите – българите са онези, които не четат, докато чакат повикване за самолета. Книгите са новият ни таблерон от корекома – тези, които могат да си ги купят, си имат много по-хубави стоки, а тези, които мечтаят за книги, нямат парите за тях.

  На първо четене в просветната комисия мина проектът за Закон за българския език. Кратък е, прочетете го, за да видите как авторите му са се водили главно от патриотично потупване в гърдите: „Булгар! Булгар!” . Един език се опазва не със сопата на административни наказания, а като се учи. Като се знае. Като се чете и пише на него по правилата му. Процентът на вярно отговорилите зрелостници на задачи за проверка на правописа с избираем отговор през 2009 година е 76.

  През 2011 година този процент е спаднал до 57. Защо зрелостниците трябва да знаят правилата, щом по телевизията говорят неправилно, по сайтовете пишат неправилно? Защо зрелостниците трябва да учат правописа, след като целият живот наоколо им казва, че успяват не тези, които знаят как се пише, а тези, които знаят как да оставиш съученика си без далак?

  Тръгналият по пътеките към своето приемане Закон за българския език забранява надписи на чужди езици. Но не забранява в надписите на български да бъка от грешки. Той предвижда санкции за употребяващите чуждици. Но не предвижда глоби за грешки, незнание, издевателства над българския език.

  Неслучайно поне веднъж годишно се пробва да се тегли ножа на пълния член в българската граматика. Пълният член е трънче в езика, пречи. Можеш да се преструваш на умен, но я се преструвай, че знаеш къде се слага пълен член – не става с преструване. Налага се да намериш някой около теб, който знае, и да отделиш пет минути, за да ти го обясни.

  Трудна работа, недоходна. По-лесно е да твърдиш, че е ахронизъм, излишност. И да се правиш, че пълният член няма функция и че няма такива изречения, в които, при отсъствието му, не става ясно кой, какво, на кого е направил. Пълният член пречи на полуграмотните българи почти толкова, колкото на живеещите у нас рускини, които никога няма да разберат разликата между „маса” и „масата”.

  Почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родния му език, съобщи Европейската комисия, огласявайки план за справянето с проблема до 2020 г. Според данните 41% от учениците у нас са в някаква степен неграмотни. Следват ни румънците с 40,4 процента. Трети са австрийците с далеч по-малките 27,5 процента.

  Митът за доброто българско образование се срутва с трясък, в него вече вярват само наивни слушатели на родителски героични съчинения как българчетата шашват чуждестранните си съученици. Въобще не ги шашват. А се чудят как да се впишат в образование, което не държи да назубриш, а да мислиш, да работиш, да изразяваш себе си.

  След прането на парите, сега у нас тече голямото пране на невежество. Купуват се дипломи, раздават се звания. Всяка девойка в джип, чийто вид те кара да се сещаш за публичен дом, всъщност учи публична администрация. Хвърчат Калинки. Сипят се диалектизми и вулгаризми. Крещят телевизионни водещи. Стига с тези интелигентщини, простащината е шик! Простотията е лесна, удобна, вкусна, изкусителна – да й се наситим. Да я представим като мода, като харизма, като невинност, като лекота на битието.

  Грамотността е отживелица, социалистически предразсъдък. Да се бориш против простащината е все едно „с голо дупе таралеж да мачкаш”. Най-неочаквано, спънка в тази шарена, крещяща, летяща надолу машина поставя не кой да е друг, а фолкпевицата Камелия. В едно интервю с нея водещият Николай Бареков я нарича журналистка. „Аз не се имам за журналистка – казва Камелия, – за журналисти хората дори учат.”

  Дори! Представяте ли си – какво излишно усилие.

  Бареков обаче веднага ще поправи тази грешка, като разкаже в същото интервю какво заварил една сутрин, когато отишъл „на кафенце” при премиера. Било рано сутрин, когато всички си представят, че приемът щракал с дистанционното по телевизионните блокове. Нищо подобно, гледал си човекът чалга канал. Той може и да ми се разсърди, че го разказвам – допусна Бареков, но както обикновено изглеждаше доволен.

  Невежата има голямо предимство пред образования човек: той винаги е доволен от себе си – Наполеон го казва, не аз.

  www.reduta.bg

• Биенале на изкуствата в Рим разкрива нови възможности за изява на българската култура

  Автор: Димитър Ганчев 

   

  Вечният град предлага нова сцена за популяризиране на български таланти и големи имена в литературата, поезията, музиката и изкуството с Биенале на изкуствата. Инициативата официално стартира на 21 ноември в салоните на българското посолство в Рим в присъствието на български и италиански представители на културата, дипломати и приятели на България. Всъщност, Биенале на изкуствата утвърждава серия от издания на празника „Изкуство и приятелство. Всички единни в Рим, вечния град”, който от няколко години провежда културната асоциация „Артемидия” с нейния председател Анна Мария Петрова –Гюзелева (чуйте нейните разговор с нея тук – звуков файл).

  *********
  „Биенале ще се казва вече от това трето издание на празника на изкуство и приятелство по предложение на НДФонд „13 века България” , който ни подкрепи най-сърдечно заедно с ВМнР и Римската община и именно оттук нататък смятаме много по-широко да разгърнем представянето на големите български имена в литературата, поезията, музиката, оперното пеене, както изпълнители така и автори и за в бъдеще бихме могли да включим и представяне на трейлъри на нови български филми, за да включим и седмото изкуство. Изобразителното изкуство, което също е включено в биеналето, е представено чрез фамилия Гюзелев, тъй като маестро Никола Гюзелев е не само певеца на световно ниво, представящ България, когото ние познаваме, но и художник, портретист. Заедно с двамата си по-големи синове, Чавдар и Ясен, представиха през май в София изложба по повод на 75 годишнината на Никола, а представената сега в българското посолство е продължение и част от честването на Никола и в Рим. Аз съм голям оптимист за бъдещето, тъй като това е едно място, като един плацдарм, от което ще може да се популяризира българската култура, българските изпълнители, българските автори, съответно и на италиански, защото това е мост между двете култури, мост между България и Италия, България и Европа. Това е продължение на инициативата, която още 2007 година започнах с асоциация “Артемидия” по повод на влизането на България в Европейския съюз”.

  Проектът и културно-артистичното събитие бяха осъществени под егидата на Държавния културен институт към Външно министерство на България, на Римска и Софийска общини, на НДФонд „13 века България”, под патронажа на Министерството на културата на Италия и този на Българското Министерство на културата, както и на Българското Посолство в Рим, по случай и в чест на 150 годишнината от обединението на Италия, на 140 год. на Рим – столица на Италия, на 1330 години от създаването на България като една от най-древните държави на континента, както и на 30 годишнината от създаването на Национален Дарителски Фонд „13 века България”.

  Българският бас Николай Кърнолски и италианското сопрано Елена Олива, възпитаници на М° Никола Гюзелев и вече завоювали и международните сцени, изпълниха творби от италиански автори. Прозвучаха и творби на композитори като Пипков, Владигеров, Верди, Пучини и Россини под акомпанимента на вторият главен диригент на Римската опера и пианист М° Серджо Олива и на българската концертираща пианистка и преподавател Нина Варимезова.

  Може ли да се каже че това биенале е една нова възможност за развитието на млади таланти в културата между България и Италия?
  
  „Да разбира се, това всъщност е и целта – популяризиране на големите имена в българската култура свързани с Италия и представяне на изпълнители от българска и италианска страна. Имам предвид за в бъдеще да се представят изпълнители и автори не само от България и които живеят в България, но също и автори и изпълнители, които живеят извън страната, в случая, които живеят в Италия или в Европа въобще, тъй като има много талантливи българи, които като мравчици работят, творят, създават, а всъщност не са много познати на широката публика и в България дори”.
  
  Сред гостите на празника бе и проф. Антонело Биаджини, заместник- ректор на Университета Ла Сапиенца в Рим и професор по източно-европейска история към департамента за модерна и съвременна история на същия университет, за когото Биенале на изкуствата утвърждава обмена на културни традиции и ценности между двете страни и дава особен принос за културния и духовен облик на обединена Европа. Също така и Николета Ди Грегорио, президент на италианското издателство „Tracce”, което издаде поетичната стохосбирка на Ана Мария Петрова-Гюзелева “Fiori e spine di via Egnatia” („Цветя и бодли по Виа Егнация”). Стихосбирката, която бе представена на 16 ноември в малката зала на Римската община, обединява двата свята на авторката –българския и италианския – и тяхната среща, чрез описания на места, хора и различни състояния на душата. Един творчески опит за търсене на собствения свят от Лом през София до Рим и обратно:

  „Това е един щастлив момент в моя живот и в моята творческа дейност, защото аз съм актриса и журналист и има редица други мои занимания. Но аз пиша от 30 години и това е представянето на втората ми стихосбирка, изцяло на италиански език за която съм много щастлива. Има проект след това да бъде преведена на български и се представи в България”.
  
  Николета Ди Грегорио гледа с оптимизъм и към други български автори, които могат да бъдат публикувани от нейното издателство:
  “Ние издаваме предимно поезия, както и художествена проза и есеистика, но когато намерим хубава поезия, независимо дали е от италиански или български автор, тя е добре дошла. Както в случая с Анна Мария Петрова- Гюзелева, чиято поезия е наистина увличаща, още повече че пише на италиански, използвайки думи и метафори, които обогатяват нейната поетика. Това показват и многобройните и премии в Италия. Нашата издателска къща публикува и много други чуждестранни автори и поети, някои от които са кандидати за Нобеловата награда, като Марция Теофило, която е от бразилка, но живее в Италия. Наистина, Анна Мария е първата българска поетеса, която издаваме, но се надявам да имаме възможност да публикуваме и други български поети, защото вярваме в езиковия обмен в името на поезията, мира и любовта”.

  www.radiovaticana.org

   

• Единственият ни публичен регистър за безследно изчезнали е направен от блогър

  Докато полицията мотае със седмици информацията до отдел „Издирване“, 26-годишния блогър Боян Юуруков сам направи първия публичен регистър за безследно изчезнали

  
  Само за последните 3 месеца безследно са изчезнали 25 българи, голяма част от които деца или млади момичета и момчета. Тези обезпокоителни данни обаче не идват от официалната статистика на МВР, а от единствения у нас публичен регистър за безследно изчезналите – сайта lipsva.com. Негов създател е 26-годишният Боян Юруков, който от години живее в Германия и е един от най-популярните български блогъри.

  В България има стотици безследно изчезнали, за които хората дори не подозират. Напоследък покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много неразгласени и неразрешени човешки съдби, потънали в медийна мъгла заради безхаберното чиновничество в МВР. Както е известно, първите часове от изчезването са решаващи, тъй като жертвите могат да бъдат засечени на обществени места от случайни минувачи. Подобна щастлива развръзка обаче рядко е възможна, тъй като оповестяването на тези случаи по сайтове и телевизии често идва с огромно закъснение Проверка на „Торнадо” установи, че един от последните такива случаи – 15- годишно момиче, изчезнало в Русе, е обявено в бюлетина на МВР на 23 ноември – цели 5 дни, след като влиза в регистъра на lipsva.com. Има правило, че се изчакват 2-3 дни, за да се обяви някой официално за издирване, но и дори след това у нас не се прави това, което сме свикнали да виждаме в чуждите медии.

  Допреди начинанието на Юруков в България няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? „Процедурата за уведомяване на медиите и обществото се задейства по преценка на разследващия полицай. Ако той не обърне внимание, ако съобщението се забави някъде по каналите или потъне в бюлетините, то не стига до обикновените граждани”, обяснява създателят на проекта Юруков. Интернет детективът се надява полицията да види в сайта му възможност за допълнителен източник за сигнали и да пуска директно информацията там.

  „Най-големите проблеми са хаосът в информационната система на полицията и липсата за прозрачност. Знам за случаи, в които са били необходими 2 седмици, докато информацията стигне от полицая, взел съобщението, до отдел „Издирване“. Вътрешните им процедури са доста неуредени и нерядко делата изстиват заедно със следите.  Истината е, че никоя инициатива не може да компенсира това”, убеден е Юруков. Според него процедурата по издирването значително ще се улесни, ако се изпращат снимки чрез MMS до таксита и автобуси, защото първите 48 часа са критични при изгубено дете или пенсионер. Когато това време мине, шансовете за щастлив изход намаляват драстично.

  В момента в България няма единен бюлетин за изчезналите, информацията за тях не е структурирана и систематизирана. Информационните механизми са най-отработени в София, но остават проблематични в други градове, не е ясно има ли други райони на географска концентрация на изчезнали хора. „Сега информация за изчезнали се публикува на 30 отделни бюлетина на отделните РПУ-та. Най-често това се случва седмици след изчезването и дори след изрично настояване на близките. Опитах се да ги убедя, че трябва да променят подхода си, но без успех. Информацията, която публикуват, трябва да е надеждна и навременна, за да може обществото да помогне, когато е най-важно  в първите дни на изчезването. За жалост от разговорите ни разбрах, че отнема безумно много време, докато информацията стигне до отдела за издирване. Процедурите им са доста тромави и изглежда самите полицаи не знаят точно какво да правят. МВР към този момент е черна кутия, която има въпиюща нужда от реформи”, категоричен е Юруков.

  В неговия регистър може да видите лицата на мъже и жени, за които роднините не знаят нищо в продължение на 10-15 години, както и на такива, от които няма вест от 2-3 дни. Безспорно обаче най-тревожен е фактът, че през последните години в черния списък на безследно изчезналите все повече попадат имената на 15- 16-годишни младежи. Профилите на изчезналите се въвеждат от техни близки или доброволци. Информацията се събира от контакти с роднини, публикации в медии и от бюлетина на МВР. Когато някой случай е решен, наличните данни за лицето се заличават. Сайтът показва липсващите хора на карта, както и под формата на списък. При местенето или увеличаването на картата списъкът се подрежда спрямо това, кой е най-близко до центъра. Може да се подреди и по хронологичен ред.

  При отваряне на профил излиза кратко описание, дата и място на изчезването, контакт и галерия със снимки. Има и търсачка по имена на хора и градове, която показва колко изчезнали има в населеното място и около него.  Регистърът има интеграция и с Facebook и Twitter, като добавените хора се качват и там.  Една трета от регистрираните в сайта случаи са от последните две години, а за повечето изчезнали преди това не се знае нищо. В момента в Lipsva са регистрирани с имената и снимките им са близо 300 изчезнали деца, млади жени и пенсионери, както и анонимни данни за 100 решени случая. Публикуваните в lipsva.com случаи обаче са около четвърт от всички известни в страната за последните няколко години. Останалите не са стигнали до медиите, а се спускат като статистика от МВР в редовните отчети Така може да се окаже, че има бум на изчезванията на млади хора в някой регион, но обществото няма как да знае, ако близките им не нададат вой, обяснява Юруков.

  Той е от групата на младите технократи, който обаче не остава засегнат от обществената апатия и умора. „Нямам илюзии, че този сайт ще започне да спасява хора или да промени нещо в статуквото. Това е моят отговор на вътрешна нужда да направя нещо по въпроса и ако помогне дори на един човек, значи ще си е струвало. Крайната ми цел е проектът да стане излишен. Това ще е възможно, когато МВР направи свой по-усъвършенстван проект”, обобщава Юруков.

   

  Севдалина Спасова,

  Frognews.bg 

• Владимир Буковски: Целият Запад спасяваше Съветския съюз

  Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи – не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на социалистическите държави съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

  Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление не ни позволиха. През 1990–91 година бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

  Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен – против това беше Западът.

  Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини.

  Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд.

  Целият Запад спасяваше Съветския съюз. И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи.

  Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свръхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения.

  Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

  Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

  Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма.

  Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност. Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи.

  Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

  *Владимир Буковски е роден през 1942 г. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии. През 1976 г. е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

  Със съкращения от e-vestnik.bg – запис на  Светослава Банчева от посещението на Владимир Буковски в България през есента на 2009 г.

  Източник:  „Гласове„

• Днес е САВИНДЕН – Св. Сава Освещени

  В източноправославната църква, този ден е посветен на светец мъж – Свети Сава. “Сава“ от старогръцки е „събота“ (предвиждащ).

  

  На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботина, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка, Славомир, Сафка, Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава и др. Честито на имениците!

  Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.

  В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот.

  Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.

  Тъй в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал Сава няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди. Постоянно се молели, спазвали безмълвие и строго въздържание, и Бог чудесно ги охранявал.

  След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим. Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година.

  Обреди и Традиции

  В българските представи Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата. Някъде честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). познат е също израза: “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява” .

  Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Неговата роля е да се изпълни желанието за сполучлива женитба на девойката.

  В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.“ и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.

  За здраве и плодородие жените пържат мекици и месят посни питки, които се раздават за здраве и благополучие и да не забравяме, че са Коледни пости. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.

  Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска . Ясно се налага народната представа за светеца-Андрогин; неговата двойствена природа определено клони към женския облик. Тази същност е детерминирана не само от роднинството – сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зима.

  Практически в обредно отношение празникът “дублира” този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с етноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики (и изобщо на честването) като продуциращи, подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно – неговото благополучие.

  В същото време обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили.

  В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

  В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празника на Свети Сава са  неделими от комплекса  Света Варвара (4 декември)  и Свети Никола (6 декември) от предхождащия го Андреевден.

• Правителството ще даде земя за къщи на ромите

  ГЕРБ ще даде държавна земя за къщи на ромите, а те да получат върху нея и домовете си право на собственост. Правителството е готово на тази стъпка, за да може да се кандидатства по европейски програми за строителство и благоустройство в гетата.

  Това стана ясно от думите на вицепремиера Цветан Цветанов, който в петък откри национална среща на тема “Ролята на местните власти в изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите в Република България (2012-2020)”.

  Земята няма да се раздава от държавата на калпак. Преди това тя ще бъде прехвърлена на общините, които ще пишат европроектите. Ако бъдат одобрени, кметствата ще започнат процедурата по строителството и оземляването на ромите. Как точно ще става това още се обсъжда.

  Самата стратегия предвижда изграждане на социални жилища за ромите и отреждане на нови терени за къщи. За кварталите с роми вече се правят и кадастрални карти с канализация и улична мрежа.

  На срещата с Цветанов присъстваха кметове на общините, повечето от ГЕРБ, и техни колеги, избрани от други партии, но от градове с концентрация на роми. Градоначалниците подкрепиха оземляването. Според кмета на Ямбол Георги Славов (ГЕРБ) земята под ромските къщи трябва да се продава на собствениците на домовете, след като общините направят градоустройствените планове на махалите. Когато имат собственост, те имат друго отношение, смята Славов. Ако имотът не е техен, те живеят там като за последно, подкрепи колегата си и кметът на Каварна Цонко Цонев.

  Правителството готви още от началото на 2011 г. пилотен проект, според който роми сами ще си строят къщи. В момента се обособяват терените и се избират хората, които ще бъдат включени, а самото строителство ще става с помощта на строителни техници и инженери.

   

  Георги Ангелов, 

  в. „Труд“

• Бедна България си построи вавилонска кула за 1 млрд. евро

  За 3 петилетки мъдри политици, неподкупни чиновници и енергични бизнесмени опасаха страната с кабели за няколко е-правителства. Днес се радваме на 2-3 дузини онлайн услуги и все така чакаме ведомствата да си вържат жичките.

   

  Библията разказва как оцелелите след потопа човеци създали Вавилон, а после решили да вдигнат кула до небето, за да се прославят. Господ се ядосал на възгордяването им и наказал строителите да заговорят на различни езици, което, естествено, провалило градежа. Хората се разпръснали, а първият в историята проект за небостъргач останал недовършен.

  Българското електронно правителство много напомня на вавилонската история. През 1997 г. правителството на Иван Костов решава да съгради НАМДА – национална мрежа на държавната администрация, която да стане гръбнак на модерното общуване между отделните ведомства и между тях и гражданите/бизнеса. Идеята е, вместо да плащат десетки милиони годишно за телефони, факсове и интернет, постепенно всички учреждения да минат към безплатните услуги на държавния телеком НАМДА.

  През следващите години кипи неуморен труд. Наред с НАМДА обаче започват да се плетат и други ведомствени мрежи с различни изпълнители, с различни технологии и софтуер – на МВР, на отбраната, на НАП, на митниците и т.н. Отделно големи държавни фирми като НЕК и „Булгаргаз“ градят мощни оптични трасета. На следващ етап дори се появява дубльор на НАМДА – още една национална мрежа. И някак неусетно, без божия намеса, езиците на отделните информационни системи се объркали. Иначе, ако се сумират всички изкопани канали и положени кабели за свързване на ведомства и администрации, наистина ще се опне стълба до небето. Същото важи и за похарчените пари – ако банкнотите се наредят една върху друга, ще се получи истински небостъргач.
  
  Всяко министерство е инвестирало милиони в изграждане на собствена оптична мрежа, стига до някъде, а после поради безпаричие спира да я развива. Затова и се налага да се ползват услугите на частни телекоми. Това струва на данъкоплатците над 30 млн. лв. годишно. През юли т.г. бе приет Доклад за администрацията през 2010 г. В него е посочено, че само изпълнителната власт ползва 149 274 телефонни номера, а разходът за тях е 28.5 милиона лева. За интернет (не от НАМДА, а от частни телекоми) са похарчени 1 273 705 лв. Това са пари, хвърлени на вятъра – защото вавилонската кула, започната преди 14 години, е стигнала… доникъде.

  Днес България си има две национални съобщителни мрежи – те стигат до едни и същи министерства и служби, но по различни пътища. Разходът е огромен. Сега щели да ги обединяват – което ще струва нови милиони. Като добавим и всички онези пари, харчени от ведомства и местна власт за собствени интранети, оказва се, че малката и бедна България е потрошила над 1 млрд. евро и продължава да няма ефективно електронно правителство. Сметките за милиарда са на Първан Русинов, който доскоро бе ресорен зам.-министър. Преди месеци премиерът Бойко Борисов го обвини в мудност и го уволни.

  Наскоро на едно правителствено заседание Борисов насмете като първолаци министрите си заради неслучващото се е-правителство. Премиерът обяви темата за основен приоритет и се закани да сече глави, ако чуе, че някой саботира работата.

  Впрочем една глава вече падна – на зам.-министър Първан Русинов, който се водеше главен отговорник за е-управлението. Сега на съдбовния пост стои Валери Борисов. Месеци преди да стане зам.-министър, В. Борисов се срещна с една от бизнес организациите и разказа, че България се готви да черпи ноу-хау от успешния австрийски опит. Имало и подписано споразумение. Австрийците наистина са известни с развитото си е-управление, но също така се знае, че то им е отнело много години и много пари.

  След дълго лутане България така и не намери свой модел за ефективно дигитално правителство, БСК настойчиво взе да предлага да привнесем опита на Естония. Радостната новина е, че по средата на мандата си Бойко Борисов прегърна идеята като своя. Тези дни по негова покана в София пристигна делегация от Талин, за да се запознае с българските постижения и провали и да каже приложимо ли е у нас естонското чудо.

   

  Естонската революция

  Защо точно балтийската държава е добър пример?

  У нас принципът на администрацията е – колкото повече поръчки и процедури, толкова повече рушвети и комисиони. Това е едно от обясненията за разхищенията на кабели и мрежи.

  Откакто Естония е независима държава, министрите и чиновниците със скандинавска педантичност следват мотото „да правиш повече с по-малко“. През 90-те години решават да правят е-правителство – и защото искали да влязат в технологичния авангард на Европа, но и защото били наясно, че малка държава със слаба икономика, оскъден бюджет и скромен човешки ресурс не може да си позволи традиционната кабинетно-хартиена администрация. Е-управлението обаче има смисъл само ако ползването на услугите му е масово. Затова управляващите се погрижили всеки да получи електронен подпис безплатно и компютърна грамотност – също безплатно.

  Друга особеност на естонския модел е, че от самото начало се постарали да създадат единна платформа на е-правителството, така че да е лесно достъпна и към нея безпроблемно да се прикачва всяка нова е-услуга. Днес естонците са една от най-дигиталните нации. Ползват над 700 онлайн услуги. Личната карта е с вграден дигитален подпис и чип с основните данни, като служи за отваряне на всякакви врати. Тя замества паспорта, шофьорската книжка, банковите карти, здравната книжка, с нея дори се гласува онлайн.

  Само ще припомним колко трудно се оказа у нас прословутото „свързване на жичката“ между НАП и митниците, сочено още преди 2 години от вицепремиера Дянков като ключово за събиране на данъците. Просто системите на двете най-важни приходни агенции, градени с много пари, се оказаха несъвместими.

  В България и в момента се роят всякакви е-регистри, портали, сайтове и интранети, които съдържат и трупат безценна информация. Такива са например базите данни на частните съдебни изпълнители и на нотариусите. Но никой не мисли за т.нар. оперативна съвместимост. Връзването на тези масиви с базите на МВР и правосъдното министерство например вероятно е невъзможно, защото няма уеднаквени изисквания и стандарти и всеки ползва различни технологии, софтуер и техника. Да не говорим за разнообразните интерфейси.

   

  Сагата с мегамрежата

  НАМДА започва като проект за връзка между централните ведомства в София през далечната 1997 г. Първият етап се изпълнява от компанията „Парафлоу“. После тя участва и в консорциума „СтарАлайънс“, който се заема с мрежата в рамките на областните градове и оптичните връзки между тях. До 2001 г. в НАМДА са вложени 50 млн. лева.

  През 2002 г. само в София мрежата вече има 120 км оптичен кабел и обхваща 96 сгради. „НАМДА е най-големият корпоративен АТМ (това е технологията на пренос, бел. ред.) backbone (гръбнак) в страната, за сравнение в Англия най-голямата подобна мрежа обхваща 7 сгради“, докладва Владимир Милев, директор на „Информационни технологии и комуникации“ в кабинета „Сакскобургготски“. „За присъединяване към НАМДА ведомството трябва да направи заявка и малко дребни еднократни разходи – 20-30 лева на сграда“, твърди Милев. Още тогава 120-хилядната държавна администрация харчи по 20-30 млн. лв. на година за телефони, факсове и интернет. НАМДА би спестила всички тези пари.

  Голямата сила на НАМДА е в това, че осигурява единна среда за комуникации. Така на фирмите, които разработват поредния е-регистър или информационна система, няма да им се налага да проектират и разработват комуникационна среда. Така постепенно към мрежата могат да се присъединят всички общини, областни управи, митниците, ГКПП-ата и т.н. – както се прави единна национална мрежа.

  Нареждането на пъзела уж върви добре, но НАМДА се натъква на неочаквани рифове – междуведомствени съперничества, алчност, ревност, тайни, безпаричие, липса на кадри и какво ли още не. Съпротивата е голяма – изгради ли се веднъж мрежата, намалява драстично властта на чиновника, няма рушвети и комисиони. „Компютърът не пие уиски и не залита по яхти“, коментира по този повод известен бизнесмен.

  През 2003 г. вече има изградена оптична връзка в 28-те областни града, присъединени са 831 подразделения на различни ведомства – над 60% от държавните сгради и 71% от ведомствата извън столицата. За завършване на проекта са необходими само още около 16 млн. лв., които така и не се намират и НАМДА функционира само частично.

  Какъв е пейзажът през 2005 г., научаваме от доклад на Центъра за изследване на демокрацията за е-България.

  НАМДА обхваща 27 областни мрежи, има 600 точки за достъп, свързва 115 сгради в София, 39 в Пловдив, 35 в Русе и и т.н. В 480 точки са инсталирани крайни мрежови устройства. Общата дължина на връзките е 700 км. Административните услуги са над 2000, но достъпните онлайн се броят на пръсти.

  Докладът отбелязва пълната липса на съгласуваност в държавата, при което само по трасето София – Пловдив се конкурират безсмислено поне 6 оптични линии с различни собственици. Основен проблем е, че покрай уж единната национална мрежа има още куп други, с които свързаност няма. Такива са мрежите на МВР, МО, МФ, НОИ, които използват различни протоколи. Излиза, че докато НАМДА буксува заради безпаричие, отделни ведомства са харчили бюджетни пари за собствени мрежи.

  В този период бюджетът неизменно е на излишък и е чудно, че държавата намира пари за всякакви умни и щури идеи, но не и за НАМДА. По Коледа на 2004 г. например кабинетът на НДСВ решава да клъцне 340 милиона лева от излишъка и да направи държавната фирма „Публични инвестиционни проекти“. Тя се роди в скандали и бе закрита безславно, но в краткия си живот успя да профука над 200 милиона лева без видим ефект.

  А през декември 2006 г. правителството решава да плете нова национална мрежа – ЕСМ. Единната съобщителна мрежа трябва да интегрира НАМДА, част от мрежата на БТК след приватизацията, мрежите на Министерството на финансите, Сметната палата, Агенцията по вписвания, Агенцията по геодезия, картография и прочее.

  Работата по нея е поверена на „Кейбълтел“. През есента на 2007 г. ЕСМ вече обхваща 19 областни града чрез пускането на 4 оптични влакна. „Ще пестим по 50 млн. лева годишно“, обещава Пламен Вачков, шеф на тогавашната ДАИТС – агенцията за информационни технологии, и бивш директор на фирмата изпълнител „Кейбълтел“. Конфликт на интереси? По това време темата още не е много актуална.
  
  Всъщност първата сделка с „Кейбълтел“ е през юни 2005 г. Държавата подписва без конкурс договор за изкупуване на изграден тръбопровод и изтегляне на оптичен кабел между сградите на областните администрации в Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Варна, Добрич. През декември 2007 г. е сключен нов договор – за изграден подземен тръбопровод (защитна тръба) за изтегляне на оптичен кабел между сградите на областните администрации в останалите непокрити от предния етап градове.

  Защо без конкурс и защо точно „Кейбълтел“ – при положение че БТК, „Булгаргаз“, НЕК също усилено опасват страната с оптични магистрали? Така и не става ясно. Да не говорим, че МО и МВР продължават усилено да харчат парите за своите си специални мрежи, пълни с държавни и други тайни.

  Постепенно при тройната коалиция мрежовите амбиции и електронното правителство замират. Вероятно заради дълбоки неразбирателства между коалиционните партньори.

  Правителството на Борисов започва с големи амбиции и приказки, без реални действия, а през май т.г. става ясно, че са необходими 6.5 млн. за обединение на двете недовършени държавни мегамрежи – НАМДА и ЕСМ ще допълнят оптичните си мрежи, а НАМДА ще ползва по-модерното оборудване на по-младата ЕСМ.

  Дотук са похарчени 1 млрд. евро за електронно правителство, отчита Първан Русинов. НАМДА стига до 1580 ведомства, разположени в 630 сгради. Въпреки това бюджетът продължава да плаща по 30 млн. лева годишно за услугите на частни телекоми.

  Обединяването на НАМДА и ЕСМ ще отнеме поне 3 години и ще струва 6 милиона лева, твърди Христин Петков, отскоро началник на ЕСМИС.

   

  Финансови тайфуни със странни имена

  От 1997 г. досега тече непрекъсната смяна на имената и ранга на институциите, отговорни за е-правителството и неговия гръбнак – мрежата. Ефектът е очевиден – пълноценно е-правителство няма. Сменят се и персоналните отговорници. През годините се редуват и сменят министри на администрацията като Димитър Калчев и Николай Василев, директори на агенции и дирекции като Пламен Вачков и Владимир Милев, премиерски съветници като Румен Трифонов и Азер Меликов.

  Пълни сме със закони, концепции, стратегии, планове и пътни карти, а всяко правителство започва от „А“, вместо да продължи, откъдето е спряло предното.

  Нови и нови поръчки се възлагат и се харчат пари – български и европейски. И в момента е в ход възлагането на анализ за това какви е-услуги са налични и какви трябва да се правят. Това е удивително – като че ли администрациите не могат да докладват и информацията да бъде обобщена, че трябва външна компания да изпълни тази „трудна“ и „сложна“ задача. Че нали си имаме цяла ЕСМИС – изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“? Преди нея пък беше ДАИТС – Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

  Срамежливата и доста непопулярна агенция ЕСМИС всъщност е институция гигант. Щатът й е 573 души – повече, отколкото в цялото министерство на Трайчо Трайков, отговарящо за цялата икономика. Малцина знаят кой стои начело на важната агенция. Директорът е Христин Петков. Сега той и зам.-министър Валери Борисов са главни отговорници за е-революцията. И нейни заложници.

   

  Чарът на е-услугите

  Все повече граждани на ЕС ползват публични услуги по интернет, установява деветият доклад за напредъка на електронното управление в Европа, публикуван през февруари 2011 г. Чарът на е-управлението е в огромните ползи – бързо, лесно и евтино – и за обслужвани и обслужващи. Като добавим и мощния антикорупционен ефект, плюсовете се удвояват.
  
  Затова в България „белият“ бизнес от години умоляват правителствата да свършат две неща – да намалят лицензите, разрешителите и огромните административни такси и да форсират електронното управление. За жалост правителствата с необясним магарешки инат пренебрегват апелите на предприемачите.

  ЕС си е поставил за цел към 2015 г. всеки втори гражданин и 80% от фирмите да си общуват с чиновниците онлайн. За България целта засега изглежда трудно постижима. Защото са малко и електронните услуги, и познанията на хората за тях.

  В ЕС като цяло над 80% от основните публични услуги са на разположение в интернет. Кои са основни за ЕК? Най-масово ползваните – например е-регистрация на автомобил, подаване на данъчни декларации, регистрация на фирма онлайн.

  В Австрия, Ирландия, Малта, Португалия и Швеция всичките 20 основни услуги са достъпни онлайн. Докладът посочва, че България, Италия и Латвия също са напреднали през 2010 г., но въпреки това страната ни остава на тъжното 23-то място в ЕС. Електронните обществени поръчки в България още са мечта. Бави се обещаната дигитална революция при еврофондовете – която трябва да направи възможно онлайн и кандидатстването, и класирането на проектите.

  Все пак България не е чак толкова изостанала и отдавна прилага някои административни услуги онлайн. Малцина знаят например, че още през 2004 г. е било възможно по интернет човек да провери за работа в бюрото по труда, да заяви промяна в адресната регистрация или да провери за валидност на лична карта или шофьорска книжка.

  За бизнеса достъпни са справка за осигуровките на персонала и подаване на ДДС декларации. Сред големите успехи са реформите в НАП и Търговския регистър, макар че по работата му има забележки.

  И напоследък има сериозни пробиви. Полиците по автозастраховката „Гражданска отговорност“ вече задължително се издават онлайн. Теоретичните изпити за шофьори се провеждат на компютър. И над 40% от българите този път участваха в преброяването, ползвайки интернет.
  
  Така че да кажем, че в България няма е-правителство, ще е невярно. Но времето и парите, прахосани дотук, стигат не за едно, а за няколко е-правителства. Само дето нашето е недовършено. И проблемът с езиците си остава.
  
  Е-услугите са откъслечни, зле рекламирани и често достъпни само с цифров подпис, който струва пари. Само малка част от българите ползват оскъдните все още възможности на електронното управление. А значителен дял от тези, които се ползват, го правят по принуда. Такъв е случаят с декларациите по ДДС, които НАП приема само онлайн.

  Напълно в стила на БГ парадоксите, Столичната община изостава в е-обслужването. Затова пък жителите на общините Попово, Ст. Загора, Бобов дол и Габрово могат да поискат онлайн копие на брачно свидетелство. Кметовете на Габрово и Попово могат да издадат и е-удостоверение за липса или наличие на дължими местни данъци и такси, както и е-документ за промяна на настоящ адрес, а хората в Земен и Козлодуй – да получат електронно удостоверение за настоящ адрес.

   

  Експерименти, менти, менти…

  През 2008 г. инж. Митко Димитров, тогава депутат от „Атака“, ми разказа следната потресаваща история за информационната система на съда: „Преди две година бе направена обществена поръчка, спечели я американска фирма, използваха се сървъри и съоръжения от старо поколение, със стара платформа, от някаква американска корпорация, която я използвала за своя вътрешна мрежа – интранет. Оказа се, че са похарчени милиони за платформа, която е несъвместима, не може да се свърже с интернет, няма външна връзка. Просто някой е пласирал негоден продукт. Очевидно са играли големи комисиони.“
  
  Има ли нужда от коментар?

  То не бяха пилотни проекти, портали и е-регистри, злочести обществени поръчки, обилно поръсени с харчене на милиони левове и гръмотевични скандали.

  Искаме да плащаме онлайн – има pay.egov.bg. Има и http://www.egov.bg – портал за достъп до електронни административни услуги. Само че, за да се ползва, необходима е регистрация, а системата вече 10 пъти отхвърли опитите ми да се впиша като нов потребител.
  
  В началото на 2009 г. се появи многообещаваща новина: „Националният здравен портал е достъпен на адрес http://www.zdravenportal.bg/ за всички български граждани, като им осигурява достъп до актуална и точна здравна информация. Той дава възможност гражданите и медицинските специалисти ефективно да обменят информация без оглед на географско положение. В него могат да се правят справки за различни медицински услуги и регистри, видове лечебни дейности и др. Днес http://www.zdravenportal.bg не работи.
  
  Естония и Словения въведоха електронни здравни карти още през 2000 г. В България такива още няма. През 2009 г. бе експериментиран еЛак – електронен личен абмулаторен картон. Проектът похарчи бюджета за е-картони на 40 000 чиновници, след което Елак бе погребан в мълчание.

  Преди да тръгне последната масова смяна на личните карти, кабинетът на ГЕРБ имаше намерение да последва примера на Естония (а също и на Германия, Австрия, Белгия, Италия и др.) и да превърне документа в дигитален ключ към всякакви електронни услуги. Но се отказа. Сега отново ни обещават, че в края на 2012 г. ще може да си извадим лична карта с вграден цифров подпис. Ще видим….

   

  Юлиана Бончева,

  в. „Сега”

• Плевнелиев: Сега България зависи само от ГЕРБ

  Финансовата стабилност на България е в ръцете на българското правителство, което трябва да харчи толкова пари, колкото може да си позволи. Това заяви избраният за президент Росен Плевнелиев. Плевнелиев също каза, че „със сигурност през 2012 г. България трябва да „изкове“ своето мнение по големите инфраструктурни проекти, включително и за АЕЦ-Белене
  

  По думите му това е разликата между голяма част от европейските правителства и българското, което попада в категорията на няколко, които са символ на това, че си правят добре сметката.

  Една малка България също зависи от това дали финансовите пазари и инвеститорите ще й вярват, че може да си прави добре сметката, следователно да инвестират в нея, каза Плевнелиев.

  „България, знаейки, че следващите няколко години ще бъдат трудни от икономическа гледна точка в Европа, трябва да се издърпа и сама – с проекти, които са с висока добавена стойност.

  „В бъдеще правителството няма да налага приоритети – то не иска да взима решенията си вместо регионите. Правителството, както и президентът, ще се базират в по-нататъшната си дейност на най-смислените проекти, които са важни за регионите, които ще бъдат интегрирани в националната програма за развитие „България 2020“, добави Плевнелиев.

  Той заяви, че стабилността на държавата трябва да се пази, защото тя е предпоставка за инвеститорите. „Считам, че правителството трябва да прави категорично реформи, те да бъдат максимално добре дискутирани предварително, да се търси национален консенсус по тях. Ако няма консенсус, както е в случая с пенсионната реформа и реформата на БДЖ, правителството трябва да действа, защото няма алтернатива“, коментира новоизбраният президент. Той добави, че очаква още няколко реформи да бъдат на дневен ред в парламента и в правителството – за здравеопазването, административната и образователната.

  Попитан за бъдещето на АЕЦ-Белене, Плевнелиев каза, че „със сигурност през 2012 г. България трябва да „изкове“ своето мнение по големите инфраструктурни проекти, включително и за АЕЦ-Белене, с пълна прозрачност на решенията и аргументите за тях“. Като президент се ангажирам да има дебат, а не да се взимат бързи, необосновани решения, уточни той.

  Автор:
  Десислава Станева

  http://www.novini.bg
• Парламентарните избори в Русия: съмнения за масови нарушения и атака срещу независими наблюдатели

  Парламентарните избори в Русия, разглеждани като референдум за премиерския мандат на Владимир Путин преди връщането му на президентския пост догодина, протичат при съмнения за изборни нарушения и драстичен натиск спрямо независими граждански и политически групи.

  Мерките за сигурност са безпрецедентни. Над 51 000 служители на полицията и Вътрешни войски следят за реда в Москва, а в цялата страна броят им е 330 000.

  Центърът на руската столица, включително Червения площад, са блокирани от полицаи и военни, които обясниха, че са получили заповед да затворят площада, защото е заледен и опасен за пешеходците. Това обаче не пречи хиляди привърженици на прокремълското движение „Наши“ да се събират в центъра на Москва за митинг. По-рано през деня силите за сигурност арестуваха десетки опозиционери, опитали се да разпръснат листовки и да скандират, че парламентарните избори са незаконни, предаде БНР.

  „Голос“, единствената независима асоциация за мониторинг на изборите в страната, съобщи за 5 300 сигнала за нарушения в хода на изборния ден. Сайтът на организацията „Карта на изборните нарушения“ е бил атакуван от хакери и е недостъпен, а „Ведомости“ съобщава, че хакери са блокирали и сайтовете на още няколко независими организации – New Times, Слон.ру, „Большой город“, ЗАКС.ру, PublicPost и др.

  Популярността на путинската партия през тази година спадна и основната интрига на провеждащите се тази неделя избори е дали „Единна Русия“ ще съхрани конституционното си мнозинство в долната камара на парламента (Държавната дума).

  Очакванията са управляващата партия да получи над 50 процента от гласовете, но не и да повтори изборния си резултат отпреди четири години, когато спечели две трети от депутатските места.

  Основните нарушения, за които се съобщава, са многократно гласуване със специални талони, пускане в урните на голям брой предварително попълнени бюлетини и незаконна агитация, предаде кореспондент на БНР от Москва. Централната избирателна комисия засега не коментира тези сигнали. Друго нарушение е, че наблюдателите на много места не са допускани в избирателните секции или всячески се пречи на дейността им.

  Международните наблюдатели, които са над 700, засега не са регистрирали сериозни нарушения в изборния процес.

  Министър-председателят Владимир Путин, който е председател на „Единна Русия“, обвини западните държави, че се месят в руските избори, като финансират неправителствени организации.

  „Голос“, която не е свързана с нито една руска партия, е финансирана основно от САЩ и ЕС. Руски депутати повдигнаха въпроса защо е разрешено на финансирана с чужди пари организация да следи за изборни нарушения в Русия.

  В досегашния си състав руската Дума действаше като гумен печат, одобряващ всеки ход на Кремъл, поради което голяма част от избирателите останаха пасивни преди изборите, отбелязва ББС.

  Изборите са смятани за референдум за личната популярност на Владимир Путин три месеца преди той отново да се кандидатира за президентския пост, който вече заемаше между 2000 и 2008 г. и тъй като нямаше конституционна възможност за трети пореден мандат, „отпусна“ един мандат на Дмитрий Медведев.

  В петък „Голос“ бе осъдена да плати 1 000 долара глоба от московски съд, според който организацията е нарушила забраната за публикуване на данни от социологически проучвания пет дни преди изборите.

  Повечето сигнали за нарушения, фалшификации и манипулации са срещу „Единна Русия“.

  В изборния ден „Голос“ съобщи, че поддържаният от организацията сайт, в който се съобщават случаи на нарушения, е бил атакуван от хакери. Освен това наблюдатели на организацията не са били допуснати до избирателните секции.

  Критични към властта медии като радио „Ехото на Москва“ също обявиха, че сайтовете им са недостъпни.

  „Атаката срещу уебсайта в изборния ден е явен опит да се възпрепятства публикуването на информация за нарушения“, написа в Тутър главният редактор на медията Алексей Венедиктов.

  По-рано председателят на „Голос“ Лилия Шибанова заяви, че властите са й отнели лаптопа при пристигането й на московското летище в събота. Претекстът бил нелегален софтуер.

  „Това е провокация, отправена пряко към мен“, заяви тя, обвинявайки властите, че се опитват да осуетят пътуването й следваща седмица в Брюксел в Европейския парламент.

  За участие в тазгодишните парламентарни избори бяха допуснати 7 партии – с четири по-малко, отколкото през 2007 г.

  Освен „Единна Русия“, според социологическите проучвания в Държавната дума отново ще влязат  Комунистическата партия, националистическата либерал-демократическа партия и социалдемократическата „Справедлива Русия“.

  Новата Държавна дума за пръв път ще има 5-годишен мандат.

  Либералната опозиция, която не беше регистрирана на изборите, организира в неделя митинги с призив да не се гласува. Властите от своя страна обещават да не допуснат неразрешени протести и се опитват да превърнат гласуването в празник. На избирателните участъци има бюфети със сандвичи и напитки, организирани са и културни мероприятия.

  В телевизионно обръщение в петък президентът Дмитрий Медведев заяви, че руските партии се радват на „свободно и равнопоставено състезание“.

  Без да назовава „Единна Русия“, той призова избирателите да гласуват за „отговорни политици, които практически могат да помогнат за подобряване на жизнения стандарт на народа и които в своите действия ще се ръководят от интересите на избирателите и от националните интереси“.

  Право на участие в настоящите избори имат 110 млн. души. В страната и извън нея са открити близо 95 000 избирателни секции. Към 15 ч. българско време активността на избирателите в Москва е 35%, а средно за страната – 42%.

  Около 3 600 руски граждани от 8 области в България могат да гласуват в Русе в Генералното руско консулство от 8 до 20 часа. Русенският консулски окръг включва областите: Русе, Силистра, Разград, Търговище, Ловеч, Плевен, Велико Търново и Габрово, където живеят над 4 000 руски граждани.

  В избирателната секция на Генералното консулство на Русия във Варна могат да гласуват около 5 400 руски граждани от 6 области на страната ни – Варна, Добрич, Шумен, Сливен, Ямбол и Бургас. Kато наблюдател в секцията присъства представител на партия „Справедлива Русия“. 

   

  Източник: Mediapool

• Човекът, който осъди Фандъкова, е на път да промени Наказателния кодекс
  Иван Петров е най-недолюбваният човек в Столична община, защото именно той осъди общината за неправомерна цена от 1 левче на билета за градския транспорт. Новината от тези дни е, че спечели дело и за прословутия чл. 313 от НК, с което сега ще разбуни доста българи. БЛИЦ срещна гражданина Петров, яхнал колелото си, отново напът към общината.

  – Г-н Петров, разбрахме, че сте удържал нова победа над властимащите…

  – Горд съм, че след като вече веднъж съм осъдил прокуратурата на Република България – повдигнаха ми обвинение по чл. 313 от НК – че съм попълнил декларация с невярно съдържание и съм я подал пред орган на властта – Столична община – Район “Лозенец”, сега отново “репетират” общинарите срещу гражданина Петров. Но гражданинът Петров не само имаше силата да се оправдае, ами направи така, че допринесе за всички българи, които по един или друг начин са били принудени незаконосъобразно да подадат декларация пред орган на местната власт по чл. 313. Досега в два съдебни процеса, а онзи ден бе потвърдено и във въззивна инстанция на Софийски районен съд, че това е неприложимо. С две думи, не само че Иван Петров е невинен, но решението касае всички българи, които са подали декларации в общината. Тази декларация е незаконна. Чл. 313 се отнася само, когато подадеш декларация пред орган на властта. А орган на властта според НК, по чл. 93 т.2 са само съд, прокуратура и полиция. Не местна власт. Така че гражданин, от когото е изисквано в бъдеще и сега да декларира по смисъла на чл.313, трябва да знае, че това е неправомерно.

  – От колко време се борите с неуредиците в столична община?

  – От времето на Антоан Николов и Стефан Софиянски. Именно те ме нарекоха подигравателно Водопроводчикът Петров. А аз наистина съм водопроводчик, но не упражнявам професията си. От години съм се посветил на граждански битки. Жена ми ме гледа и ме търпи.

  – Най-големият ви успех е делото за цената на билетчето в столичния градски транспорт…

  – Вярно е. Ще си сложа в рамка писмото на Фандъкова, в което тя пише, че приема решението на ВАС от август миналатна година и е готова да обезпечи всички граждани, които пазят “документи”, т.е. билетчетата си със задна дата, и да им върне парите, като поднася извиненията си.

  – Това означава ли, че ако отидем с билетче в ръка при Фандъкова, тя трябва да ни го осребри?

  – Би трябвало. Ще ви дам писмото с подписа и печата на Столична община. Само че те, за да оставят старата цена и да продължат да печатат билети от 1 лев в държавната печатница на МФ, оправиха проблема с ново решение на общински съвет, каквото нямаха преди. Тогава без всякаква обосновка са вдигнали цената на 1 лев на своя глава, а сега се крият зад новоскалъпена наредба. Затова сега съм завел второ дело. След като аз и още трима граждани осъдихме общината първия път, общината, за да избяга от тоя срам – изведнъж каза: “Отказваме се от старата наредба и правим нова!”, да видим как ще се измъкнат сега. Защото ние ги ги съдим точно в тази част – че не са имали правна мотивировка да вдигат цената. Чрез комисията по правата на човека в НС поискаха Фандъкова да върне парите. Я си представете какво ще стане, ако хората си пазят билетчетата и ако всеки заведе дело?!

  – Как може един човек да стане страна по спечеленото от вас дело за билета?

  – Плащаш си жалбата, и се надяваш да попаднеш в отбора на гражданина Петров, обаче – Не. Съдът определя тези хора като “трета неучастваща страна”. Ясно ли ви е за какво става въпрос?! Това е натискът на съда да смачка гражданите в тяхната битка за правата им. За да нямат самочувствието, че са прави. Не е нужно да си юрист, има закони – хващаш и четеш, сам се образоваш.

  – Успяхте ли да накарате общиналите да си върнат заплатите за февруари. Бяхте ги окачествили като неправомерни заради просрочване на срока, съобразно държавния бюджет?

  – Не успях, защото след моя сигнал жалбата ми бе препратена в Агенцията за финансов контрол, направиха одит на общината и правителството набързо промени закона, като неглижира факта, че сигналът ми касае стар период. Тази борба с институциите е много трудна и малко граждани имат сили за нея. Виждате как властите се измъкват и бранят кирливите ризи на институциите.

  – Имахте разпра и с полицай…

  – Даже имаше прокурорска заповед за постоянното ми задържане. Преседях 72 часа в ареста на Пето полицейско управление за хулиганско поведение към полицейския служител Благой Ванкин. В какво ме обвиняваха – че съм говорел високо и съм ръкомахал! Пълни глупости. Отказаха да ми дадат входящ номер на жалбата, а това не е редно. Да ходиш на другия ден за номер. Поведението ми не беше нищо друго, освен най-обикновена защита на гражданските ми права, но тя се отказва на обикновените хора в България.

  – Защо не се кандидатирате за независим депутат?

  – Аз съм по принцип независим. Не съм влизал в парламента нито веднъж, но няколко члена от закони са променени заради мен. Сега чл. 313, след това дело също ще бъде променен. Едно знайте от гражданина Петров: че може да не си депутат и пак да ковеш, или да променяш закони.
  
  Интервю на Еми Мариянска,  BLITZ

• Мистериите на българския „мирен атом“

                                                                                       Николай Цеков,  „Дойче Веле”

  Наскоро бе пребит шефа на АЕЦ „Козлодуй”. Извършителите и мотивите им засега остават неизвестни. Нищо необичайно за всичко случващо се в българската ядрена енергетика, в това число и по отношение на безопасността на АЕЦ?

  Скандалът около подмяната на свежо с рециклирано ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй“ безспорно е сред големите мистерии на българската ядрена енергетика, смята ядреният физик Георги Котев. В началото на 2007, по време на работата си в „Козлодуй“, Котев установява, че измерванията върху използваното ядрено гориво неочаквано започват да дават странни резултати. Изводът на експерта е единозначен – свежото ядрено гориво по неведоми начини е подменено с рециклирано. Тогава ръководството на атомната електроцентрала и Агенцията за ядрено регулиране правят обаче всичко възможно разследването на физика да бъде потулено, а разследващият – уволнен.

  Разобличаващи доказателства

  През юли тази година на бял свят излизат документи, които потвърждават далаверата. Инженер-химикът Красимир Филипов се натъква на взето в края на 2003 година техническо решение за поетапен преход от горивни касети със свежо гориво към касети с рециклирано гориво. Сред утвърдилите нерегламентираната подмяна ръководители на челно място стои името на потърпевшия настоящ директор на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов. Същият през октомври тази година уволнява инженер Филипов заради изнесената компрометираща информация, и то две години преди този да излезе в пенсия. Ядреният физик Георги Котев твърди, че въвеждането на рециклирано гориво в експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“ официално никога не е одобрявано от Агенцията за ядрено регулиране. Въпреки това от октомври 2004 година планът влиза в действие за шести ядрен енергоблок.

  „Козлодуй“ – руски експеримент?

  Според Георги Котев далаверата е водещият мотив за тайната подмяна на използваното гориво в козлодуйските реактори. Руската фирма ТВЕЛ, която доставя рециклирания уран за „Козлодуй“, всъщност използва българската АЕЦ като експериментален потребител на новия си продукт. А това според българския закон е категорично забранено. Става дума за иначе скъпоструващ за руския производител експеримент в страна-кандидатка, а в последствие и членка на Евросъюза. В крайна сметка тайното начинание не носи и стотинка на българската енергетика или на държавния бюджет. Ефектът от „руско-българското съзаклятие“ обаче е осезаем, казва Котев.

  Годишно от  подмяната се спестяват между 45 и 50 милиона евро, защото рециклираното гориво е с 30 на сто по-евтино от използваното преди свежо ядрено гориво. „Като държавно предприятие АЕЦ е в изцяло губеща позиция. То си плаща на руския доставчик по цени за касети, произведени от природен уран, а получава по-евтиното експериментално рециклирано гориво, направено с материал от вече използвани касети. В крайна сметка от подмяната на горивото печелят една шепа хора, по-голямата част от които са руски граждани“, твърди Георги Котев.

  Печалба за сметка на сигурността

  Обществена тайна е, че АЕЦ отдавна пълни джобовете на български политици и че не един от директорите на централата е влизал във висшите ешелони на властта, в това число и в Народното събрание. Част от тях са разследвани за скандали около неизгодни договори, които АЕЦ сключва за доставки и ремонти с предизвестени победители в търговете. Резултатите от тези разследвания също са с предизвестен край. В най-корумпираната членка на Евросъюза никой не си прави и илюзии за нещо друго, казва Котев. Но ако мафиите и техните далавери са преди всичко бреме за бюджетите и стандарта на живот в отделните страни-членки на ЕС, то в случая с България става дума за ядрената безопасност на страната и дори целия континент. Акцентът в случая пада върху продължаващата практика да се крият с дни или да се омаловажават инциденти в АЕЦ „Козлодуй“, твърди експертът.

  „Юбилеен“ радиоактивен фойерверк

  Показателен в това отношение е инцидентът в 5-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ на 26 април тази година. В деня, в който светът отбеляза трагичната  25-та годишнина от Чернобилската катастрофа, при рутинни операции в реакторната зала на спрения за ремонт 5-ти енергоблок неконтролируемо е изпуснато голямо количество силно радиоактивен газ „Ксенон-133“. По време на укривания в продължение на 32 часа инцидент в залата е имало 17 души от ремонтния персонал на централата, които са били облъчени. Чак вечерта на 27 април Агенцията за ядрено регулиране пуска „контролирана“ информация до медиите, без обаче в нея да посочва източника на изпускане на невидимия смъртоносен газ.

  „Това не е нормално! Чак месец след инцидента АЕЦ изготвя доклад до Агенцията, в който се посочва, че на 200 метра от изпускането поради свръхрадиацията са блокирали дори измерителните уреди в душ-помещенията за персонала! Според АЕЦ облъчените са се спасили, защото са издишали радиоактивните пари. Това е пълен абсурд!“, коментира ядреният физик Георги Котев.

   

• Чешка фирма купи ”Е.ОН България”

  Е.ОН се е съгласил да продаде своето електроразпределително дружество в България на частната чешка компания „Енерго-Про“, се казва в съобщение на германския енергиен гигант.  Стойността на сделката е 133 милиона евро /178,6 милиона долара/, се посочва още в съобщението, цитирано от БГНЕС.

  Дружеството управлява около 42 000 км електропреносна мрежа, по която е доставило около 5,3 милиарда КВч ток през 2010 г.

  E. OН възнамерява да продаде активи на стойност 15 милиарда евро до края на 2013 г. В момента компанията е продала собственост за повече от 9 милиарда евро.

  Купувачът вече притежава няколко водно-електрически централи в България, но по мащаб като обороти, активи и инвестиции отстъпва пред Е.ОН. Сделката е била сключена късно вчера при пълно информационно затъмнение от българските медии и за нея първа съобщи агенция Ройтерс, която се позова на официално съобщение от централата на дружеството в Дюселдорф. От офиса на Е.ОН в София днес отказаха коментар, защо напускат страната, предаде bTV.

  Неотдавна се заговори, че компанията ще се раздели с българската си собственост след седем години на пазара. Преди една година компанията обяви, че сменя глобалната си стратегия и ще излезе от неконкурентните пазари на Стария континент, а ще навлезе в тези с голям потенциал за растеж като Южна Америка и Русия.  Планът тогава беше да се съберат 15 млрд. евро до края на 2013 година от разпродажба на активи, допълва „Дневник“.

  Е.ОН купи мрежата в Североизточна България през 2004 г. за малко над 140 милиона евро при кабинета „Сакскобургготски”. Сега я продават със седем милиона по-евтино.

  Източник:  dir.bg

• Огнян Донев: Възниква паралелен на реалния сектор, подкрепен от държавата

  Възниква паралелен, държавно подкрепен икономически сектор, който няма нищо общо с реалния бизнес, каза по радио К2 Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма“ и председател на КРИБ.

  „В цяла Европа се води борба между кейнсианството и либерализма. Но у нас на възраждането на кейнсианството някой гледа като на възможност да нарушава правилата и да се развива на гърба на държавата“, коментира Донев.

  Според него къде държавна фирма държи парите си е въпрос на икономическа логика, ако е с цел постигане на икономически цели. Но ако е за създаване на корупционен център, това не е положително за цялата обществена среда в България.

  На въпрос относно медийната група на Ирена Кръстева и депутата от ДПС Делян Пеевски, подкрепяна от банкера Цветан Василев, Донев заяви:

  „Ние сме преки конкуренти, а в тези издания видях за две седмици неща за себе си, които не предполагах, че са възможни. Снимаха ме пред чужди къщи, обвиняваха ме в кражби в големи размери, набеждаваха ме в какво ли не. Не съм чул само, че съм човекоядец, но може и дотам да се стигне. На всички мои адвокати ще им създам работа, защото се оплакват, че нямат.“

  Според Донев това не е конкуренция между два икономически субекта, а свободното предприемачество се конкурира с държавно финансирани медии. „Няма да продам, независимо какъв натиск се упражнява върху мен. Няма да разреша Цветан Василев и Делян Пеевски да станат собственици на Полиграфическия комбинат и издаваните там медии“, каза Донев.

  „Ако те притежават и другите медии, ще станат политикообразуващ фактор. Защото ги използват много фокусирано върху решаването на конкретни икономически проблеми и подобряване на своята позиция в конкурентната борба.“

  На коментар на водещата Илиана Беновска, че 80% от разпространението на вестниците се държат от Пеевски, Донев каза, че това е губеща дейност и тя не би представлявала интерес, ако не се субсидира от държавата косвено, чрез парите на държавни фирми, които са в банка, свързана с медийните проекти на Пеевски.

  За работата си в КРИБ Донев каза, че предстои да се види кой има право да говори от името на българския бизнес. На 13 декември, когато КРИБ организира среща на бизнеса с правителството, ще се обсъдят теми като еврозоната и задлъжнялостта на повечето европейски икономики.

  „Пенсионната реформа не може да не се случи, въпреки че мерките не се посрещат от обществото с овации. Повишаване на стажа и възрастта за пенсиониране не е единственият начин. Още преди време казахме, че трябва да се търсят мерки за повишаване на събираемостта на всички вноски и премахване на привилегиите на една или друга социална група в страната“, обясни Донев. (24часа)

• ДС зачерква агента Божидар Димитров – разпространявал Солженицин

  Плевнелиев остава пред казуса за добрите и лошите ченгета

   

  Разправията за дипломатите – агенти на ДС, може да минира първите дни от мандата на новия президент. Преди година външният министър Николай Младенов оптимистично заяви, че до края на 2011-та ще има нов закон за дипломатическата служба, който ще реши проблема. Росен Плевнелиев още в нощта след изборите декларира, че в първия си работен ден на „Дондуков” 2 ще отзове посланиците, за които има сведения от комисията по досиетата. След решението на Конституционния съд обаче за този акт ще трябват други мотиви. Очевидно сагата с посланиците агенти ще има трети сезон през 2012 г.

  Единствената жертва на чистката във Външно засега си остава бившият министър за българите в чужбина Божидар Димитров, който подаде оставката заради досието си. Преди година Бойко Борисов обеща да го принесе в жертва, ако президентът Първанов освободи нарочените посланици. Но до сделка не се стигна – жестът на премиера остана без ответ. Оказа се, че правителството може и без такъв министър. Човек остава с впечатлението, че досието беше само повод Борисов да се раздели с Димитров, на когото вече беше показал жълт картон.

  Всъщност спорът трябва ли да се отървем от бившите ченгета и ако да – как, се води вече 22 години – от падането на Берлинската стена. Той ту става главна тема, както е сега, ту затихва, но така и не намери ясен отговор. Самият Бойко Борисов има няколко мнения по въпроса и според обстоятелствата изказва ту едно, ту друго. Доказателства – колкото искаш. Именно сегашното правителство изпрати за посланик в Лондон Любомир Кючуков, въпреки че решението на комисията по досиетата за него излезе още през февруари 2008 г. В началото на 2010 г. премиерът си назначи за личен съветник Кольо Парамов, но след няколко дни той подаде оставка заради връзките си с ДС.

  Всъщност никой през тези 20 години не си е позволявал да оневини напълно Държавна сигурност за зловещата й роля през тоталитарния режим, но се правят опити свързаните с нея да се разделят на добри и лоши. За добри се провъзгласяват бившите служители на Първо и Второ главно управление (разузнаването и контраразузнаването), както и крадците на технологии от научно-техническата разведка. Те работели за Родината. Лоши са останалите или поне тези от Шесто – полицията на мисълта.

  Защитниците на тая теза премълчават, че именно разузнаването и контраразузнаването са се занимавали с активни мероприятия в чужбина като отвличане (или примамване) на политически емигранти и връщането им в България, където са намерили гибелта си. Убийството на писателя дисидент Георги Марков и раняването на журналиста Владимир Костов с вероятност, граничеща със сигурност, също са работа на Първо главно.

  Според Костов там е имало специален отдел за изпълнение на смъртни присъди зад граница. Като столичен кмет Бойко Борисов въведе друга класификация. Поводът за нея бяха разкритията, че заместникът му Минко Герджиков е бил от Първо главно и дори е ходил на школа в КГБ. (Макар че от доносите на Герджиков, изтекли в медиите, стана ясно, че те са били насочени не срещу чуждите шпиони, а срещу съседите му.) Герджиков не само не беше освободен, а защитен от кмета. Борисов тогава по една от големите ефирни телевизии обясни, че добрите са били щатните служители на ДС, а лошите – агентите, явочниците и т.н. Сякаш те биха могли да се появят по своя инициатива…

  Парадоксалното и в двете класификации е, че никой не иска да навлезе в подробности и да погледне кой какво е вършил в ДС. Нали в Светото писание е казано „по делата им ще ги познаете”? Всеки може да прочете документите на обявените с решение на комисията. Ако премиерът си беше направил труда да се запознае с досието на Божидар Димитров, щеше да види, че той е привлечен за агент на културно-историческото разузнаване. Препоръчан е от собствения си професор като „един от най-добрите студенти между последните 10-15 випуска” и е приел само от патриотизъм – с романтичната надежда да служи на родината. Това става през 1973 г. Още на следващата година го изключват от агентурния апарат, защото от командировка във Франция донесъл произведения на Солженицин и ги укрил у приятели. Възстановяват го през 1976 г., но след четири години отново го отписват: „Досега не са получени резултати независимо от това, че същият има възможности за работа” – пише в предложението за закриване на разработката му.

  Добри ли са били агентите на културно-историческото разузнаване, или лоши? Работата им е била да събират, купуват или даже да крадат (или да купуват крадени) реликви, свързани с България. Именно те са донесли нелегално ръкописа на Паисиевата история от Зографския манастир през 80-те години на ХХ век. Поставям въпроса за размисъл, нарочно не му отговарям. Прочел съм много досиета на журналисти. Някои предизвикват погнуса с доносите си, други са използвали Държавна сигурност за разправа със свои конкуренти и врагове, трети просто не са имали куража да й откажат, но на никого с нищо не са навредили. Някои от тях впоследствие не само са били изключвани от агентурния апарат, но дори сами са ставали обект на наблюдение, понеже давали добри сведения за хора с „доказани антипартийни прояви”.

  След като КС обяви лустрацията за антиконституционна, проблемът със сътрудниците на ДС вече не може да се реши с уволнение. Трябва да съдим не хората, а постъпките им. Новият президент да публикува досиетата на посланиците – и нека обществото само си направи изводи кой е служил на родината и кой – на собствената си кариера. А списъкът с дипломатите агенти е много полезно четиво за всеки, който се интересува от външната ни политика. Като го разучи, човек остава с впечатлението, че посолствата ни са последна спирка за някои приключили кариерата си партийци и магистрати. Други наши представителства в чужбина май са дадени под аренда. Посланиците там са кадри все на една партия в продължение на няколко мандата. Любопитно е да се четат и бащините имена на дипломатите ни – отците им в повечето случаи са или видни „бивши” от Външно, или от МВР. Живковата аристокрация още представлява България по света.

   

  Крум Благов,

  Frognews.bg

• Правителство, което отравя бъдещето за 30 сребърника?

  Интервю на Калина Андролова с Мариана Христова*, председател на Гражданско движение срещу добива на шистов газ, в предаването „Деконструкция” на БНР

   

  Акценти от интервюто:

  – „Проблемът с шистовия газ е един от най-големите проблеми на това правителство. Завидна е бързината, с която то взе антинационално решение да предостави части от територията на България за експериментално ползване”, анонсира темата Калина Андролова. В разговора тя споменава и за скандалната точка 8 от Решението, с което правителство даде на практика зелена светлина за шистовия газ. „Толкова е важно дупченето и замърсяването на златна Добруджа, че в министерското решение има една точка 8, в която се дава възможност за предварително изпълнение на сондажните проучвания”. (Текстът на този документ е публикуван в Еврочикаго – линк.)

  „В нашето законодателство има страхотни пропуски, и всъщност дефиниция „шистов газ” въобще не съществува. Доста фирми вече са получили разрешение за проучване на природен газ и нефт. Много от тях са в огромни нарушения. Липсват работни програми, отказва се непрекъснато достъп до обществена информация”, казва председателката на гражданското сдружение. Както и това, че през лятото на т.г. е била извършена законодателна промяна, според която: „ако фирмата, която има намерение да сондира, дойде и каже, че има интерес да го направи във вашия парцел, и ако не се стигне до договорка за купуване на този парцел, този парцел бива отчужден от държавата и то не на пазарни цени, а по държавна оценка”.

  От министерството на Трайчо Трайков са съобщили, че е направена проверка и е установено, че в Рогозина ставало дума за обикновен газ, не за шистов. „Сякаш в министерството никога не са знаели какви проучвания се извършват в Рогозина и за какво е дадено разрешението им през 2004-та. Странно защо, не е налична за обществото никаква програма на фирмата, никой не може да я намери”, заявява екоактивистката във връзка с руската фирма Русгеоком, която има това разрешение за проучвания в землището на Рогозина.

  Неотдавна Охайо, един абсолютно неземетръсен район, преживява трус със сила 5.3 по Рихтер. Американското геоложко дружество подчертава, че той е провокиран от технологията „хидравлично разбиване”. Родните лобисти, обаче, водели истинска битка подобни факти ако може въобще да не се изтъкват и коментират публично. Европа няма опит в шистовия газ, за сметка на това Америка и Канада имат доста солиден такъв, и то все горчив.

  Върхът на абсурда е, че дупченето в Рогозина се прави в защитена територия. Една част от парцела се намира в „Натура 2000”. „По пътя, когато човек тръгва към сондажа, среща първо една табела, на която пише „Защитена територия: Крайморска Добруджа”. На 500 метра след това се вижда сонда в полето”, споделя Христова. Както и, че: „Сондажът в Рогозина има сключен договор за наем на парцела, на който се намира, за 57 лв. годишно”.

  „Фукаме се в Европа как вече сме истински демократична държава. Но когато наистина се появи гражданско общество, като например група от граждани срещу технологията за добив на шистов газ, тогава правителството прави кръгла маса по темата за шистовия газ, кани всевъзможни лобисти, обаче не и точно тази гражданска група, която най-много се вълнува и има най-силно отношение към темата”, коментира Андролова.

  От с. Голямо Пещене идва сигнал до гражданското сдружение за замърсяване на река Скът, която минава през две села, Голямо и Мало Пещене. В Мало Пещене, където има биоземеделци, в края на лятото реката първо пресъхнала, а после потекла бяла. Хората не можели да разберат какво се случва, но взели незабавно проби от реката, които обаче от РИОСВ Враца (ресорният регионалният отговорник) отказали да приемат. Първата къща на Голямо Пещене е на около стотина метра от сондата на Дайрект Петролиум (фирмата, която има разрешение да сондира в този район).

  „Искаме тази технология въобще да не се ползва в България; ние просто не сме подходяща държава за такъв род изследвания. Най-големият подземен резервоар за вода в Европа, 13 хил. и 33 кв. км., се намира в Добруджа”, казва Христова. „Нарича се малм-валанж, това е една непрекъсната водна структура. От нея се пие, полива и мие цяла Добруджа, цялото ни северно Черноморие и цялото ни Лудогорие. Една единствена грешна сонда, без значение дали е проучвателна или за добив, е способна да изпрати в небитието целия този район на България”.

  „Какво толкова ще спечелим, като надупчим Добруджа, освен личните комисиони на управниците? С всичките рискове от замърсяване, земетресение, лош живот на хората в районите на добива, какво ще спечелим?”, пита риторично журналистката.

   

  Следва цялото интервю, публикувано в блога на авторката, Kalinaandrolova.blog.bg.

  ––––––––––- 

  К. АНДРОЛОВА: Проблемът с шистовия газ е един от най-големите проблеми на това правителство. Завидна е бързината, с която то взе антинационално решение да предостави части от територията на България за експериментално ползване. Разговарям с Мариана Христова, председател на гражданско движение за забрана проучванията и добива на шистов газ по метода „хидравлично разбиване”. С какво се сблъскват будните съвести на група граждани, които се интересуват, на фона на цялото обществено и управленско безразличие, какво всъщност се случва с тази страна?

  М. ХРИСТОВА: Изведнъж се оказа, че в нашето законодателство има страхотни пропуски, и всъщност дефиниция „шистов газ” въобще не съществува. Доста фирми вече са получили разрешение за проучване на природен газ и нефт. Много от тях са в огромни нарушения. Липсват работни програми, отказваха ни непрекъснато достъп до обществена информация и ние се принудихме да отидем на място, да видим за какво става въпрос. За едната фирма, която е в село Рогозина, община Генерал Тошево, получихме и сведения по телефона, че ще влезе камион, натоварен с радиоактивен товар, на който получател е обект Рогозина, за което ние сигнализирахме, защото там трябва да има и специален режим на работа. Би трябвало да се знае какво се случва с тези радиоактивни елементи под земята и за какво става въпрос. Бяхме свидетели на най-нелепата проверка, за която някой изобщо може да се сети. Сигнализирахме, че там вероятно се ползва хидравличен удар и, че се прави проучване точно и конкретно за шистов газ. Единственото нещо, което отишлите проверяващи бяха направили, е да замерят с уред за гама лъчение на входа на сондажа. Нещо, което е несериозно, защото ако хората наистина са били квалифицирани, щяха да знаят, че е редно да се вземат проби от тези утайници, които са отстрани, и да се види тази вода съдържа ли химикали, какви са тези химикали, изобщо да се иска информация за тази фирма – какво точно прави? Ние се добрахме до тръжната документация на фирма Русгеоком и още там се вижда, че има нарушение точно в тези циментови пръстени, които би трябвало да защитават вододайния ни хоризонт. Оказа се, че хората са си икономисали най-вътрешния, работния отвор, и са решили, че могат да го оставят по-къс, някъде долу и да не го изградят точно както трябва и както е най-сигурно.

  К. АНДРОЛОВА: След сигналите на гражданското движение, от министерството на Трайчо Трайков (обърнете внимание) съобщават, че е направена проверка и е установено, че в Рогозина става дума за обикновен газ, а не за шистов. Сякаш в министерството никога не са знаели какви проучвания се извършват в Рогозина и за какво е дадено разрешението им през 2004-та. Странно защо, не е налична за обществото никаква програма на фирмата, никой не може да я намери! Не само рискове със замърсяването трябва да ни тревожат. Наскоро Охайо, един абсолютно неземетръсен район, преживя трус със сила 5.3 по Рихтер. Американското геоложко дружество подчертава, че той е провокиран от технологията „хидравлично разбиване”. Родните лобисти, обаче, зорко следят да не се изговарят подобни факти и скачат за яростна борба с истината. Съмишлениците на Мариана не спират до тук и продължават да се интересуват.

  М. ХРИСТОВА: Ужасът ни беше безкраен, когато отидохме в Голямо Пещене. В Голямо Пещене ние имахме сигнал за замърсяване на река Скът, която минава през две села последователно: Голямо и Мало Пещене; в Мало Пещене има биоземеделци и в края на лятото реката им първо беше пресъхнала, а после беше потекла бяла. Хората не можеха да разберат какво се случва, бяха взели незабавно проби от реката, които обаче, забележете, от РИОСВ Враца – защото те са регионалният отговорник – отказали да ги приемат. За сметка на това, проверяващите отишли два дни по-късно, когато водата съответно вече се е оттекла, за да вземат проби и резултатът, който бяха обявили е, че там няма никакви нарушения. Ние отидохме в село Голямо Пещене, където имаше събрание: новоизбрания кмет на селото беше събрал хората, беше поканен търговския директор на фирмата, която сондира там, Дайрект Петролиум, и този човек беше изправен пред хората за да им отговаря. В началото хората много плахо си задаваха въпросите. В един момент, когато разбраха, че имат все пак някакви права, най-вече за информираност, започнаха да стават един по един и да казват какво са видели. Това, което ние видяхме: първата къща на селото е на около стотина метра от сондажа, вибрациите са много силни, шумът е много силен, улиците на селото приличат на лунен пейзаж. Там през цялото време едни водоноски, на които им е разрешено да черпят вода от река Скът, за да се прави сондажа, се движат из селото като съответно шумят, трошат и без това разрушените улици допълнително. Това, което се прави обикновено, е да изградят за своя сметка заобиколен път, който да минава извън селото и да стига до реката. Хората казаха, че служители от сондата пият през работно време. Жената, която беше пастирката, стана и каза, че благодарение на една оранжева цистерна, която е собственост на фирмата, всъщност реката е потекла бяла. След като господин Тонев, който е търговски директор на фирмата, отричаше такова нещо да се е случило, тя стана и каза: „Недейте да лъжете! Аз видях вашия камион, даже мога да дойда, да ви посоча тримата души, които вкараха цистерната в реката и започнаха да мият и да изливат вътре в реката това, което е било!” Значи те са я пълнели с вода и са я изливали. Самата фирма работи с бентонит и солна киселина на обекта. Направете си сметка солната киселина как добре се е отразила на биопродуктите в следващото село. Те нямат никакво право това нещо да го правят в реката, да изливат каквото и да било!

  К. АНДРОЛОВА: Е сега, малко бентонит и солна киселина, какво толкова? Водата все някога ще ги отмие, както времето ще отмие и продажните управници, които иначе говорят, че бъдещето на България било: „биоземеделие и минерална вода”. То земеделие няма, те за биоземеделие говорят! Забележете фаталния начин, по който лесно се обезценява гражданското общество в България. Всеки, който посмее да мисли в тази страна, и да протестира срещу шистовия газ, веднага е обявяван за комунист и хоп – повечето хора млъкват.

  М. ХРИСТОВА: Ние чухме какви ли не варианти и обвинения – че сме платени червени клакьори и т.н. Първо, Русгеоком е руска фирма. Така че звучат нелепо обвинения от сорта, че ние имаме някакви предпочитания към държавата, ако ще сондата да е българска, изискванията са едни и същи! Искаме тази технология въобще да не се ползва в България; ние просто не сме подходяща държава, за такъв род изследвания, защото подземните води са много важни за нас. Ние нямаме такива огромни реки отгоре върху повърхността, за сметка на това пък най-големият подземен резервоар за вода е наш! Най-големият в Европа, 13 хил. и 33 кв. км., които са в Добруджа. Нарича се малм-валанж, това е една непрекъсната водна структура. Тя е разположена в кухини, но тя няма прегради и е цялостна. От нея се пие, полива и мие цяла Добруджа, цялото ни северно Черноморие и цялото ни Лудогорие. Една единствена грешна сонда, без значение дали е проучвателна или за добив, е способна да изпрати в небитието целия този район на България.

  К. АНДРОЛОВА: Министър Трайчо Трайков, точно като един безпрецедентен лобист, обича високомерно да разяснява, какви неразбиращи глупаци са всички, които са против шистовия газ. И, разбира се, да си измива безотговорно ръцете с екологичното законодателство в ЕС, и как щом технологията за добив на шистов газ се допуска в Европа, значи няма пречки да се случва и у нас. Господин Трайков, технологията е все още нова за Европа и все още няма единно законодателство по темата за шистовия газ, то едва сега започва да се създава! Европа няма опит в шистовия газ, за сметка на това Америка и Канада, имат доста солиден опит и то все горчив. Абсурдът на всичко е, че дупченето в Рогозина се намира дори в защитена територия!

  М. ХРИСТОВА: Една част от парцела се намира в „Натура 2000”. По пътя, когато човек тръгва към сондажа, среща първо една табела, на която пише „Защитена територия: Крайморска Добруджа”. На 500 метра след това се вижда една красива сонда в полето.

  К. АНДРОЛОВА: Иначе сме голяма работа да ръсим клишета и да говорим как трябва в България трябвало да има гражданско общество. Фукаме се в Европа как вече сме истински демократична държава. Но когато наистина се появи гражданско общество, като например група от граждани срещу технологията за добив на шистов газ, тогава правителството прави кръгла маса по темата за шистовия газ, кани всевъзможни лобисти, обаче не и точно тази гражданска група, която най-много се вълнува и има най-силно отношение към темата. Извинете, господин премиер, но това е задушаване на гражданското общество! Да се прави кръгла маса без да се покани главният опонент по темата. Това някакъв виц ли е или обичайни практики в балканското ни, по ганювски лукаво, общество?! Вижте как Франция слуша гражданите си!

  М. ХРИСТОВА: Истината е, че контролните органи, които отговарят за подобни обекти, са безкрайно некомпетентни. Те са абсолютно без всякаква представа как технологично трябва да протича един подобен процес. Аз станах свидетел, защото имаше една кръгла маса, свикана от правителството, на която имаше предимно лобисти, които ни обясняваха колко е добре да има проучвания за шистов газ в България и как това ще ни подсигури една независимост и т.н. Ние бяхме единствените, които бяха против и не бяхме поканени официално като организация, а беше поканена Коалиция за климата, която пък се обади на нашите хора, за да присъстват. Там станах свидетел на един разговор, на две госпожи от МОСВ, които се бяха изправили срещу сондажния инженер и той им казваше: „Момичета, съжалявам, но без хидравличен удар, не може да се направи пълно проучване за шистов газ! ” А те отговаряха: „Ама как така не може? На нас ни казаха, че става!” Просто хората, които са отсреща, работят на парче, определено са некомпетентни в технологичния порядък, ред, норми които трябва да се спазват.

  К. АНДРОЛОВА: Министър Трайков и госпожите от министерството на околната среда и водите доскоро ни убеждаваха, че проучванията нямали нищо общо с добива на газ и опасната технология. Видите ли, дали сме само разрешение за проучвания, но все още не сме дали за добив! Защо, господа управляващи, работите срещу народа си?

  М. ХРИСТОВА: В нашето законодателство е направена промяна лятото, която гласи, че ако фирмата, която има намерение да сондира, дойде и каже, че има интерес да го направи във вашия парцел, и ако не се стигне до договорка за купуване на този парцел, този парцел бива отчужден от държавата и то не на пазарни цени, а по държавна оценка. Нещо което лишава от всякаква сигурност, за каква частна собственост говорим в нашата държава!? Да си длъжен да им продадеш и къща, и двор, и всичко, само и само защото те така са решили.

  К. АНДРОЛОВА: Толкова е важно дупченето и замърсяването на златна Добруджа, че в министерското решение има една точка 8, в която се дава възможност за предварително изпълнение на сондажните проучвания. Понеже адски много бързаме, ще пропуснем екологични оценки, проверки на програми, допитване до народа и прочее.

  М. ХРИСТОВА: Това е другото нещо, което според мен е абсолютно незаконно! За да има основание една държава да направи предварително изпълнение, няма такава формулировка: „от особена икономическа важност за страната”. Такова решение за предварително изпълнение, може да се направи например, ако нещо гори или има природно бедствие, и трябва пожарните коли да минат през имотите на хората. Това предварително решение е издадено, изобщо преди да се види работната програма на тази компания! Такава работна програма изобщо не се е появила. Механизмът, по който нашите хора дават тези разрешения е адски странен. Аз оставам с впечатлението, че едва ли не, те се разписват по тези договори като кинозвезди, без особено много старание и вникване в това, какво точно ще се случи след това. 

  К. АНДРОЛОВА: Когато едно правителство има воля, то може да се справи с натиска дори на големи енергийни компании. Когато няма воля, то се нарича безродово правителство, такова, което отравя бъдещето на народа си за 30 сребърника. Какво толкова ще спечелим, като надупчим Добруджа, освен личните комисиони на управниците? Кажете ми. С всичките рискове от замърсяване, земетресение, лош живот на хората в районите на добива, какво ще спечелим? Според закона за подземните богатства, който намери търговско откритие, получава без конкурс правото на добив. Така че: не ние българите ще добиваме газ.

  М. ХРИСТОВА: Както казва професор Балинов, единият от лобистите за шистовия газ, говорим за технология, която получава 5 пъти по-висока цена на устието на сондажа. Той казва следното: обикновеният природен газ, който се вади, цената му е между 5 и 45 долара, горе на сондажа. Шистовият газ се движи от 147 до 275 долара горе на сондажа. Като ниската цена я има само в САЩ, в тези участъци, които са с огромните мрежи, които работят с над 200 сонди и нагоре, за да има такава цена. Тази цена е реално недостижима за България. За каква икономическа независимост говорим тук и за каква диверсификация. Ако ще говорим от тази гледна точка, дайте да си купуваме газ от Полша! Те нали щели да си намерят и да добиват в близките 300 години. Чудесно! Ето ви начин за диверсификация без да си тровим земята, без да подлагаме България на подобни изтезания!

  К. АНДРОЛОВА: Напомням ви, че министър Трайков, многократно обяви филма „GASLAND”, посветен на ужасите от шистовия газ, за фалшив и несъстоятелен. Този филм обаче спечели скоро в Лос Анжелис престижната телевизионна награда ЕМИ. И авторът на филма Джош Фокс победи в категорията си за документална режисура дори режисьор като Мартин Скорсезе. Не е ли смешно това несъответствие, кажете ми? Министър Трайков обеща и районите, където се добива шистов газ, да цъфнат и да вържат, да има работни места, да потече мед и масло. Но ние вече сме подготвени за несъответствията в неговите думи.

  М. ХРИСТОВА: Аз даже бях шокирана от изявленията на министър Трайков, несериозно е за министър и направо неграмотно, да обещаваш хиляди работни места при положение, че служителите, които се намират на един сондаж, всичките не надвишават бройката от 30 човека. Това е високотехнологично съоръжение, съответно всичките хора там са специалисти, ние не разполагаме с такива, съответно те са вносни специалисти. Единствените служители на сондаж, които биха могли да бъдат българи, това са двама-трима пазачи и двама-трима шофьори. На тези сондажи, на които бяхме, точно това видяхме: ние сме хората, които чистят тоалетните. Другото нещо, което се знае, сондажът в Рогозина има сключен договор за парцела, на който се намира, за годишен наем от 57 лв.! Извинявайте! Но това е за общината – 57 лева на декар.

  К. АНДРОЛОВА: Значи така, 57 лева на декар годишен наем за златна Добруджа. Хубава работа бе хора! Бойко Борисов умело се измъква, като заявява, че ако всички парламентарни групи гласуват срещу шистовия газ, ГЕРБ ще подкрепи решението. Господин премиер, вие сте управляващи! Народът избра вас, а не онези 1.8 % от 50% гласували, които вероятно няма да одобрят мораториума. Мислете какво ще оставите след себе си – пустиня или природен рай. Да не се запишете в историята като премиерът който отрови житницата на България с химикали.

  –––––––-

  * Мариана Христова живее в София. Тя е инженер по образование, завършила е Техническия университет. Госпожа Христова е активна участничка в анти-ГМО кампанията „България – свободна от ГМО” и в кампанията срещу добива на шистов газ.

   

  ________________________

  Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

• Гръцката бомба със закъснител

                                                                                                 Автор:  Божидаp Чеков

   

  Гърция стана за политиците и журналистите нещо като „Бяла роза” за сватбите. Няма радио, вестник или телевизия, които да не се посветят на кризата, която разтърси южните ни съседи. Някои хора се питат: „За какво щяха да говорят политиците, ако гърците не бяха си показали празните джобове пред Брюксел?”. Далеч е времето, когато френският президент Валери Жискар д’Естен тръбеше пред европейския елит: „Без Гърция в Съюза сме като дете без акт за раждане!” Пустите французи, техната слабост към Акропола и Миконос, това гърците превърнаха в доживотна рента. Чашата на търпението на редовите европейски граждани обаче преля. Вече има данъкоплатци във Франция и в Германия, готови да опростят всички гръцки дългове, само да не чуват повече дума за Гърция в Евросъюза. На хората им е пределно ясно, че за в бъдеще ще плащат повече и ще печелят по-малко. Нито обясненията, нито оправданията обаче хващат дикиш. Разочарованието се превръща в недоволство, а недоволството в гняв. Ако Барозо и неговата свита от еврокомисари се появят на Панаира на бирата в Мюнхен, те със сигурност ще отнесат само псувни и ритници. Навсякъде избирателите гласуват против управляващите. Седемте европейски правителства, които едно след друго загубиха властта, са само начало на осъдителната присъда , която обществото издаде за водената до сега финансова политика на Европейския съюз. Четири други правителства си скубят косите в очакване на избирателната секира. Тенденцията не е нито дясна, нито лява. Хората просто не искат повече да виждат „старите муцуни”, виновни според тях за срива на европейската илюзия, на банковите им сметки и най-вече за политическото лицемерие. Защото да се твърди, че стотици милиарди се изпаряват безвъзвратно незнай къде, е необходима наистина една огромна доза дебелоочие. Това което най-много дразни хората е йезуитските проповеди на всички управляващи: „Ще ви затягаме коланите, за да не го загазите като гърците!”

  Защото гърците наистина са за „съжаление“. Глътнали те 370 милиарда за 10 години и обеднели! Горките. В Солун само кьоравите и кьопавите нямат вила на Халкидики. По хълмовете около Атина, ако имаш къща без басейн ще те вземат за албанец. За данъци не може да става и дума. Южните ни съседи не са имали време да изготвят кадастър дори и на най-апетитните парцели земя. Официално се знае, че Църквата е вторият голям собственик на имоти след държавата, но нейното имущество е неприкосновенно. Поповете притежават хотели, плажове и ресторанти. Всички те въртят бизнес без фактури. В Гърция държавата въпреки, че плаща заплатите на свещенници и клисари, няма право да ги облага с данъци! Представителите на Всевишния са недосегаеми. Най-много са за жалене гъркините. От кършене на ръце пред кандила и икони, ги болят ставите и не могат да държат метлите. Добре, че има милостиви български чистачки, да им поддържат домовете и хотелите. Вече 10 години гърците се учат от Европа, но „погърчват” наученото по тяхному. Докато в Париж, Берлин и Амстердам най-бедните плащат най-малко данъци, а най-богатите – най-много, в Гърция е обратното. Най-богатите изобщо нищо не плащат, защото те са гордостта на страната и ù служат за витрина пред Света!

  Гърция е Република, но поддържа една каста от милионери, чиито привилегии се предават по наследство. Атина съвсем сериозно обяснява, че ако държавата посегне към техните богатства, милионерите ще отидат… другаде!  В чест на Аристотел Оназис, освобождаването от данъци на милионерите дори е вписано открай време в гръцката Конституция. Яхтите им са на котва в Пирея, но парите на топло – в Швейцария. Около 260 милиарда долара, собственост на гръцки граждани, почиват в банките на Лозана, Цюрих и Женева, без никакви налози. Тук са фамилиите на Спиро Латсис – 5,3 милиарда US долари, Филип Ниаркос – 2,5 милиарда US долари, Теодорос Ангелопулос – 1,7 милиарда US долари, Вардис Вардиноянис – 711 милиона US долари, Янис Костопулос – 425 милиона US долари, и стотина други. Това са собствениците на първата в света търговска флота. Те превозват една четвърт от петрола, който пътува между петте континента. Освен танкери, гръцките милионери притежават острови, банки, вестници и телевизии. 150 000 моряци работят за тях. Официално заплатите са 1000 евро на месец. Реално възнагражденията са с 3000 евро повече, но в плик (факелаки).

  Милионерите наблюдават със състрадание фалита на държавата, но объщат гръб на призивите за участие в спасяването на гръцката икономика. Един-единствен милионер, Никос Верникос, заяви, че ако официално му поискат да плати някаква такса, няма да откаже.
  Опитите за „погърчване” на европейската идея доведе до драматични промени в отношенията между страните, решили да работят и живеят заедно. Въпреки че думата „манталитет” е с латински корен, страните основателки на ЕС не са я взели предвид като измеряема величина. Дори и днес западноевропейците не са в състояние да проумеят приложението ù. Поради това те ще се съсредоточат много повече върху цифрите. Това означава, че времето за паразитно ползване на фондове и „програмки” приключи. Между различно развитите европейски страни евентуално ще се сложи праг, въз основа на Брутния вътрешен продукт. Който произвежда годишно повече от 40 хиляди долара на човек – влиза в клуба. Който изработва по-малко – чака. Едните ще решават, другите ще изпълняват. Това разбира се е хипотеза. Тя може да бъде опровергана само от някакво „чудо”. В настоящото състояние на Европейския съюз, обаче, чудото е нож с две остриета.

   

  Париж,

  02.12.2011 г.

  ––––––––

  * Още от същия автор – линк.

• <<
• 1
...
• 269
• 270
• 271
• 272
• 273
• 274
• 275
• 276
• 277
• 278
• 279
...
• 416
• >>