Всички авторски страници

Авторски

• Писмо до комисията за наблюдение на президентските избори в България, ПАСЕ – Съвет на Европа

  На вниманието на

  Председателя на комисията за наблюдение на президентските избори в България

  Парламентарна Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ)

  Страсбург, Франция

  20 Ноември 2011

   

  Господин Председател,

  Госпожи и Господа членове на комисията за наблюдение на президентските избори в България,

  Обръщаме се към Вас в качеството на представители на български граждани, живеещи в чужбина, за да изразим нашата позиция във връзка със законодателството, уреждащо гласуването на българите в чужбина, и в частност протичането на българските президентски избори в чужбина.

  Ние смятаме, че текста на наскоро приетия Изборен Кодекс, а така също начинът, по който тези текстове бяха приложени, ограничават нашето право на глас, създавайки неоправдана неравнопоставеност между гласоподавателите в България и в чужбина.

  Нашите твърдения се развиват по-долу.

  Липса на регистър на избирателите и нейните последствия;

  Активна регистрация и неравнопоставеност между избирателите в чужбина;

  Разкриване на избирателни секции в чужбина: неравнопоставеност между избирателите;

  Разкриване на избирателни секции в чужбина: неоправдано утежнени условия от ЦИК; административен произвол в действията на МВнР;

  Отказ за разкриване на избирателни секции: необосновани решения и неспазване на Закона;

  Незаконно публикуване на лични данни на избиратели по Интенет.

  Следва пълният текст на писмото на френски.

   

  Бел.ред:  Пълният текст на писмото на френски, подписано от представители на български общности в различни страни, може да се види на:  http://globalbulgaria.free.fr/index.php?option=com_content&view=article&id=117%3A2011-11-23-07-11-10 

   

• Иван Груйкин: Властта трепери да не се събудят гражданите

                                                              Интервю на Владимир Клисуров,  в. „Република“

   

  – Адвокат Груйкин, наскоро обявихте, че 100 държавни такси са незаконни!?

  – Всъщност около 100 са общо различните такси в България, а ние не сме се натъкнали на законна такава. Нашето подозрение – а за това говорят всичките ни анализи – показва, че всички държавните такси са незаконни. Няма законова основа за тях.

  – Какво ги прави „незаконни”?

  – Незаконни са, защото са определени произволно. Законът за държавните такси нарушава задължителни икономически и социални принципи, които са налице във всяка правова държава. Липсва разходна оправданост и икономическа целесъобразност. Таксата, която е цена на услуга, трябва да съответства точно на материалните разходи за дадената услуга. Всяка една такса трябва да почива на едно предварително ценообразуване. Трябва да е направена сметка какви разходи включва едно административно действие. Такова никога не е правено. Администрацията не се чувства длъжна да се отчете. Вземете за пример издаването на разрешение за откриване на аптека. Защо искат 4000-5000 лв.? И 50 да са, абсолютно неоправдано е. Вземете тарифите, когато сте си плащали нещо – там никога няма икономически обосновки.

  – Противоречи ли това на конкретен нормативен акт?

  – Принципът на разхода влезе законово през 2003 г., но администрацията продължи да си го прави постарому. И по време на социализма размерите на таксите се правеха произволно. Тази традиция се запази. Изхождат от това колко пари са нужни за администрацията, каквато изглежда в мечтите им, а не такава, каквато е в реалност. Разрешението за издаване на аптека има разходи за тонер и лист хартия. Смятам, че възнагражденията на служителите, извършили една или друга дейност, не трябва да влизат в цената на таксата. Щом плащаме данъци, ние плащаме и техните заплати. Те се издържат от данъците. В 60% от времето си чиновниците се занимават с други работи, а в останалите 40% работят. Тези 40% ли трябва да влязат в таксата, която плащаме? Цените на съответните услуги и такси трябва да са по-ниски, щом е така. Но не са смятани. В която и информационна система да влезете, ще ги видите тия около стотина произволни такси. И почвате да се хващате за главата. Голяма част от тях са абсолютно излишни. Те са направени с единствената цел да изхранват някакви чиновници, да облагодетелстват хората, които са на власт. Властта е в основата на безконтролното нарастване на администрацията и таксите, на произволните комисии с бонусите. Нашето мнение, е че 70% от тези администрации и такси са не само безполезни, те са вредни. Ако съм длъжен по закон за нещо, не трябва да го плащам. Трябва да има такса за нещо, което зависи от моя избор. Като документите за самоличност. Те са на държавата. Държавата казва: „Ще платиш толкова, защото така сме решили”. Това е изнудване.

  – Може ли да се каже, че у нас гражданите обслужват интересите на държавата, а не държавата – на гражданите?

  – Държавата издевателства върху гражданите. Тя извършва насилие над тях. Не им позволява да си вдигнат главата и да помислят трезво какъв е смисълът на едно или друго действие, което тя, чрез съответната администрация, прави. За тези 20 г. големият страх на управляващите елити е това – събуждането. Не се отчитат пред гражданите. Нямат интерес гражданите да се интересуват и да мислят. В сила е погрешната концепция на социализма: чиновниците и държавата са всичко. Отделният човек е нищо. Той има само задължения. Запази се социалистическата държава и манталитетът от тогава.

  – Ако се намалят таксите, няма ли да се наложи увеличение на данъците?

  – Сигурно не. Държавата ще функционира много по-добре с три пъти по-малка администрация. Предизборните лозунги говореха за оптимизиране в този сектор, но трябва да се каже колко получават срещу какъв труд. Ако наистина администрацията е такава, каквото трябва да бъде, предварително се смята какво прави и колко трябва да плащаме, нека да се знае кое колко е. И не правителството да излезе с популистките декларации, че България е данъчен рай. Това не е вярно. В България „данъци + такси + осигуряване” е едно от най-смазващите в Европа. Голяма част от таксите са скрити данъци. Никой не се е засилил да идва тук, всички си тръгнаха.

  – Атакувахте много от таксите в съда. На какъв етап са делата?

  – Относно четири-процентовата такса, която се дължи при иск в съда – делото продължава. На първа инстанция са отхвърлили жалба със скандални мотиви. Това е скандално решение, защото заключението, което направи съдът след 3 страници разсъждения е, че тези 4% не затрудняват гражданите във възможността да предявяват искове. То противоречи на каквато и да е логика, на здравия разум. То е абсурд. При положение, че на 1 000 000 лв. са 40 000 лв. Голяма част от клиентите ми се отказват, че не могат да платят таксата. При обжалване пак се иска такса. Така стана и с мой конкретен случай в семейното право – става дума за подялба на имущество със сериозна стойност. Просто не може да се заведе този иск, защото не може да се плати таксата. Това е голям резил за състава, който си позволи такова решение. Всички знаем, не е тайна, че натискът върху ВАС е огромен. Или се действа с облаги. Различни форми на въздействие. Нека си припомним случая от миналата седмица. Това са все по-видими белези за разпад в този съд. Това би било трагично. Съдия от ВАС отказа да подпише решението за избора на шеф на градския съд. Ако продължаваме така с извънсъдебни доводи, не е добре. Такова падение не се е случвало. Видими са форми на разпад на най-важните звена в България.

  – Говорите за натиск… След протеста пред парламента на 14 януари 2009г. вие защитавахте десетките бити от полицията. Сега главният комисар Калин Георгиев обясни, че полицейското насилие е мит. Като мотив посочи, че на 54 000 състав има „само” 70 случая на насилие. Как ще коментирате това изявление?

  – Нямаше да мисли така, ако негови близки или той беше пострадал. В България има неадекватни управляващи, споменатият от вас комисар е христоматиен пример за несъстоятелност. Неговото твърдение е пълен абсурд. Всеки го знае. Хората ги е страх от полицията, те не се обръщат към нея. Погледнете полицията. Това са хората, които са внушават от съжаление до страх, но не и доверие. Обидно е даже да го коментираме. От това, което той казва, единственото, което може би заслужава да се помисли, е броят на служителите на МВР. И резултатите от тяхната дейност. Щом допуснахме хора като Бойко Борисов да е премиер, хора като Калин Георгиев, а Цветанов – вътрешен министър, значи всичко може да ни се случи, а то вече е започнало да ни се случва.

  – Думите ви не са ли потвърждение на максимата, че всеки народ си заслужава управниците?

  – Така е, въпросните господа са си на мястото. Въпросът е ние къде сме.

   

  Източник:   Spravedlivost.net

• Недомислена рапсодия

  (По повод статията на Леа Коен „Апокриф за цар Борис III“, публикувана в сп. „Биограф“, кн. 2/2011 г.)

  Автор:  Людмил Станчев

   

  Рапсод в Древна Гърция е странстващ поет и певец, който обикалял градовете и пеел откъслеци от разни епически произведения, а като забравял нещо от текста, артистично си го доизмислял.

  Така е и до ден-днешен – колкото по-малко знаеш, толкова по-велики са идеите ти. С пълна сила този изстрадан постулат се отнася и към статията на г-жа Коен. В стремежа си да преосмисли някои събития от новата ни история тя само регистрира собствената си историческа немощ. Но да караме подред.

  Българските царе Фердинанд и Борис III не желаели „мирно да царуват, а да разширяват владенията си, третирайки съседите си като териториални донори“. Оставям тези редове без коментар. Все пак в години на демокрация сме и всеки може да пише каквото си иска и да се излага колкото си иска. Следва още едно прелюбопитно твърдение „… разочарованието от Ньойския договор безспорно е било в услуга на онези решения, които двамата български монарси въпреки цялата си политическа неопитност са вземали“. Това за политическата неопитност е просто разсмиващо, докато твърдението, че след Ньойския договор сме имали двама монарси, е направо съкрушаващо. Госпожо Коен, когато се сключва Ньойският договор, българският монарх се казва цар Борис III, а цар Фердинанд е абдикирал преди повече от година.

  Друга съществена вина на тези двама владетели е, че превърнали българите „в една от най-войнствените нации на Балканите“, въвеждайки символика, валидна и до днес. Към тази символика авторката причислява „патриотично-шовинистическите маршове от рода на „Велик е нашият войник“ или „Шуми Марица“. Права е авторката, то такива са и „Един завет“, „Бдинци, лъвове, титани“ и други, неслучайно забранени след 9.09.1944 г. И пак виновни са двамата царе, макар „Шуми Марица“ да се пее от българските опълченци, а „Велик е нашият войник“ е от времето на цар Фердинанд. Според авторката сигурно „Марсилезата“ е миролюбива европейска балада, напомняща ни за Жо Дасен. За да утолим европейския дух на авторката, да предложим на армията да излиза на парад със „Зайченцето бяло“ на уста. Въвеждането на Гергьовден като ден на храбростта не звучи на госпожата по европейски: може би, ако се празнуваше на 8 март, нямаше да изглежда толкова войнствено.

  Но, нека затаим дъх, това беше само интродукция. Следва решаващият удар – краят на митовете. Атаката е внезапна и без артилерийска подготовка, направлението на главния удар сега е насочено към историците. За създаването на мита за цар Борис III вина имали комунистическите историци и политици. Това зашеметяващо откритие се подкрепя от умопостроението, че „българската историческа наука страда и до днес от липса на интерес към детайла“.

  Българските историци в миналото често са атакувани и поучавани от хора със съмнителни познания. Сега доживяхме да бъдем критикувани и поучавани и от музикален критик. А по въпроса за липсата на интерес към детайлите е равносилно да питате дали в Съюза на композиторите се интересуват от нотите.

  А сега нека се прехвърлим на някои детайли от тази впечатляваща статия. Съгласен съм с Вас, г-жо Коен,  че „митовете се появяват там, където живите свидетели изчезват, изпадат в амнезия или внезапно (защо внезапно – Л.С.) биват фабрикувани“. Забравяте само, че в случая с цар Борис III нито живите свидетели са изчезнали, нито пък някой е изпаднал в амнезия. Напротив, налице са огромно количество документи, които са в противоречие с иначе безстрашните Ви идеи.

  И пак грешка. Симеон Радев издал спомени, в които почетно място заемал и българският цар. Вие със сигурност не сте ги чела, иначе щяхте да знаете, че цар Борис III няма как да фигурира в тях. За съжаление големият български историк и дипломат почина в бедност и немилост през февруари 1967 г., няколко месеца преди ранните му спомени да видят бял свят. Всъщност това са единствените спомени, които той издава и визират детството му в Ресен (1879–1889).

  Друг автор, когото не сте пощадила, е Стефан Груев и неговата „Корона от тръни“. За Вас решаващ за нейната непригодност е фактът, че баща му е началник на царската канцелария. А ако Павел Груев беше началник на салханата, щяхте ли да повярвате на това най-пълнокръвно биографично изследване за живота на цар Борис III.

  Предлагам сега да се прехвърлим към едно друго произведение, събудило интереса на г-жа Коен – „Дневник“-а на Богдан Филов. Самата история по издаването му е достатъчно драматична, за да има нужда от дезинформацията, в която ни въвежда г-жа Коен: „Този забележителен със своето двуличие и прозрачна манипулативност текст излиза още през 1986 г. (с изричното разрешение на Т. Живков), но поради известна мудност на комунистическото книгоиздаване самият „Дневник“ е издаден през 1990 г.“. След всички досегашни оправки редно е да си зададем въпроса: „А дали е така?“. Не, разбира се. „Дневник“-ът  излиза през 1986 г. и веднага е спрян след намесата на тогавашния член на Политбюро Йордан Йотов. Няколкостотин екземпляра са раздадени „за служебно ползване“, а останалата част от отпечатания тираж е изпратена (арестувана) в Сливенския затвор. Второто издание (зеленото, първото беше кафяво) излиза през 1990 г. и ако си бяхте направила труда да прочетете послеслова на акад. Илчо Димитров, щяхте да научите, че още през май 1986 г. Тодор Живков заявява на един от съставителите (Илчо Димитров): „Книгата трябва да се спре, защото какво заключение ще си направят хората от нея: буржоазията е защитавала националните интереси, а комунистите са отстъпвали“.

  Но да се прехвърлим на един друг лайтмотив от Вашата статия: цар Борис III бил кандидат за статута на военнопрестъпник и само преждевременната му смърт го спасява това да не се случи. Налице е още едно твърдение, с което трудно може да се прескочи бариерата на кандидатстудентския изпит по история. Трябва да си чел твърде много фантастика, за да твърдиш, че човекът, който не даде на Хитлер и един български войник, който през цялата война поддържаше нормални дипломатически отношения със Съветския съюз, който не позволи депортацията на българските евреи, е военнопрестъпник. Нито японският император, нито румънският, нито крал Виктор Емануил III и неговият син Умберто бяха обявени за военнопрестъпници. Друго бележито откритие на г-жа Коен е, че Хитлер е посещавал България: „Пазарлъците се водят лично и на четири очи, Борис III и Хитлер се срещат често: в Германия, Австрия и в България“. Къде и кога, г-жо Коен?

  За едно представление във Виенската опера, посетено от Хитлер и цар Борис III, авторката отбелязва: „Почти нищо от тази историография не е запазено, коментирано или отразено…“. Аз се питам обаче Вие знаете ли с какво се занимава историографията и какво значимо историографско събитие е посещението на Щатс опера?

  А сега най-главното: „Сценаристите на царското възкресение (така и не се разбра кои са те – Л.С.) намират изход в една забравена, класирана като второстепенна (от кого – Л.С.), история, наречена по-късно „Спасение на българските евреи“. В тази част от статията блянът на г-жа Коен е да изкара България фашистка държава, а цар Борис III фашизоиден тип. Какви са аргументите – впечатляващо неверни. Цар Борис по въпроса за еврейските лагери получил инструкции лично от Хитлер. Същите инструкции получили през следващата година и всички останали съюзници на фюрера – Мусолини и Чано, адмирал Хорти, Йосип Тизо, Антонеску. Замъкът Клесхайм е мястото, където според авторката Хитлeр обучава съюзниците си на антисемитизъм – факт, известен само на г-жа Коен, тъй като до този момент няма нито една стенограма от разговор между Хитлер и Борис III, да не говорим, че те ще станат съюзници чак на 1.03.1941 г.

  И още една неточност – невъзможно е Райнхард Хайдрих лично да е инструктирал комисаря по европейските въпроси Александър Белев в Берлин след 20 януари 1940 г. По това време Белев е служител в Отдела за документация и статистика в МВР, а и самата конференция на ул. „Ванзее“ за окончателното решение на еврейския въпрос още не е проведена (това ще стане две години по-късно). Оттук нататък авторката започва да се занимава с тъжната съдба на онези 11 343 евреи от Тракия и Македония, макар много добре да знае, че това не са български граждани, че в тези земи властна е немската комендатура и пряка намеса от българска страна е невъзможна. Спасяването на около 48 000 български евреи според г-жа Коен е дело на българския народ и българската църква. И това е така, но донякъде. Отричането на ролята на българския монарх показва само колко са й непознати историческите реалности и механизмите за вземане на решения в царството.

  Заслепението и резигнацията, която г-жа Коен изпитва към цар Борис III, личат и от снимковия материал, подбран за статията. Ще се спра само на две снимки. Царят в цивилно облекло като гост на Олимпийските игри в Берлин редом до Хитлер. Това според г-жа Коен е тежък грях. За пръв път чувам, че посещението на една от най-мирните прояви в този свят – Олимпийските игри, е срамна постъпка. През 1936 г. България е неутрална страна, пред която стоят много неуредени международни проблеми, така че едно неофициално посещение по такъв повод е добре дошло за нашата дипломация. За илюстрация ще дам само една част от наситената международна програма на цар Борис III през 1936 г.: „Месец януари посещение в Англия, срещи с Антъни Идън, Ванситарт, Сарджънт и др., февруари среща в Париж с президента Льобрьон, посещение на Олимпийските игри, приема във Врана английския крал Едуард VIII“.

  Други две изображения показват „еврейския“ лагер „Еникьой“. Защо употребявам кавички, защото в България еврейски лагер няма. Селището на Държавна сигурност „Еникьой“ е създадено на 25 км северозападно от гр. Ксанти с писмо № 1417 от 22.08.1941 г., а Комисарството по еврейските въпроси и първите репресивни мерки срещу еврейското население са предприети една година по-късно (29.08.1942). Предназначението на лагерите „Гонда вода“, „Еникьой“, „Св. Кирик“ и други е да изолират комунисти и други „противодържавни елементи“. Сред по-видните комунистически лидери са Цола Драгойчева, Емил Марков, Тодор Павлов, Владо Тричков, Йонко Панов, Титко Черноколев и др. Сред тях са и някои евреи, дейци на комунистическата партия, като Жак Натан, Мордехай (Марко) Аса, Зелма Алмалех и др., но лагерът по никакъв начин не е еврейски. Мъжете евреи от 20 до 45 години (които са здрави) са мобилизирани в т.нар. трудови бригади (колонии) към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Работата е тежка и изнурителна, но условията, при които работят и живеят тези мобилизирани, нямат нищо общо с концентрационните лагери в Полша и Германия.

  Ще си позволя да добавя две думи за реакцията на Българската православна църква: в лицето на митрополитите Стефан, Неофит, Кирил и останалите членове на Светия синод. Те най-ревностно се застъпват за съдбата на българските евреи, като особено остро поставят пред Богдан Филов въпроса за покръстените евреи. Но това е недостатъчно за г-жа Коен и тя пише, че владиката Стефан заплашва царя, че ще го отлъчи от църквата, като му изпраща телеграма „Бой се, Борисе, както премериш, така ще ти отмерят“. Това, че митрополит Стефан заплашва да отлъчи царя от църквата, е слух толкова наивен и смешноват, че на него могат да вярват само хора, които много им се иска това да е вярно.

  По въпроса с „телеграмата“ на владиката въпросът стои така: в края на заседанието от 25.06.1943 г. на Светия синод по еврейския въпрос се взема решение да се напише писмо до министър-председателя Богдан Филов с копие до царя. Писмото завършва с цитат от евангелието на Матея: „В случая Църквата не може да не напомни Божието слово: „С каквато мярка мерите с такава ще ви се отмери“. Както се вижда от горния цитат „телеграмата“ е писмо, подателят не е владиката Стефан и името на цар Борис III не се споменава никъде. Споменава се обаче на едно друго място между Тел Авив и Ерусалим, където 50 000 дръвчета символизират признателността на спасените български евреи. Там са паметните плочи на Димитър Пешев и Кюстендилската делегация на предстоятелите на Българската православна църква, на цар Борис III и царица Йоанна…

  Никак не искам тази полемична статия да се разглежда като лична задявка с г-жа Леа Коен (която не познавам). Смисълът на горните редове би трябвало да се разбира малко по-широко, адресати са му всички, тръгнали да се занимават с история без необходимата подготовка, защото каквото и да се построи върху плаващи пясъци, то неминуемо ще потъне.

   

  Източник:  Buditel.wordpress.com

• Багери срещу приют за бездомни
  Пускат багери срещу приюта за бедни на отец Иван в Нови Хан.  Градежът на новото крило на дома е без разрешително и ако се разруши, десетки остават на улицата. Приютените от отец Иван обитатели са готови да го бранят с жива верига.

   

  Жива верига и мирен протест стягат обитателите на приюта за бедни на отец Иван в Нови хан заради  заповед на ДНСК за разрушаване в 14-дневен срок. Новото му триетажно крило трябва да бъде съборено най-късно на 6 декември – Никулден, когато сиропиталището празнува своя патрон свети Николай Мирликийски – Чудотворец. Мотивът е, че сградата няма разрешително за строеж и по всички изисквания на законите за строителството се счита за незаконна. Ако до тази дата свещеникът не я събори сам, дирекцията ще предприеме принудителното й събаряне с багери, за което обаче той трябва да плати 52 000 лева разходи и още 4000 лева за разрушаването на параклиса към храма, който също се изгражда в момента. „Няма да го съборя,

   

  сградата е построена с пари на дарители

   

  и наш труд – мой и на хората от приюта.  Нямам и пари да платя за багерите“, категоричен бе вчера отец Иван.  „Ако сградата бъде съборена, трябва да изгоня обитателите на улицата, да се скитат и ровят в контейнерите. Затова няма да разруша това, което сме градили с ръцете си“, зарече се свещеникът благодетел.

   

  145 човека живеят към момента в приюта „Свети Николай” в Нови хан, от тях 60 са деца.  

   

  Близо 200 000 лева, предимно за строителни материали, са отишли за изграждането на триетажната нова сграда, събирани от дарители.

   

  Предвидено е в нея да са помощните помещения. На единия от етажите ще се намира медицински център с кабинет на общопрактикуващ лекар, кабинет по акушерство и гинекология с видеозон, педиатричен кабинет и зъболекарски кабинет. Лекарите, които срещу възможността да оборудват практика тук, ще се грижат за здравето на питомците на отец Иван, но ще преглеждат и хората от селото, разказва Галя Иванова – пенсионирана акушерка, която вече дванадесет години помага като доброволка в домакинската работа тук.  Някои от лекарите вече са докарали оборудването си, обяснява тя и показва гинекологичния кабинет, който е почти готов да приема пациентки.

   

  В сградата, нарочена за събаряне, има още помещение за компютърна зала, салон за сценични изяви на децата от приюта и приемна на посещения. Последният етаж с десетина стаи е предвиден за настаняване на нуждаещи се. В непосредствена близост до него е новоизграждащият се параклис, в който ще се служи през зимата, за да не мръзнат вярващите в каменната църква. Той също е нарочен за разрушаване.

   

  „Няма да позволим тухла да падне от приюта

   

  това е нашият дом, ще го браним“, зарече се и 19-годишният Рамзи. Ако трябва, ще поискам среща с министър – председателя Борисов, той е добър човек и ще ни влезе в положението, пали се тийнейджърът. Той живее тук вече шеста година със семейството си и 12-те си братя и сестри. Майката е останала без работа, бащата е след тежка сърдечна операция, семейството е изгубило дома си заради дългове. Откакто са тук, всяко едно от децата им учи. Рамзи учи в техникума по керамика, а сестра му Салие в този по хранене и кетъринг в Пирдоп. Без собствен подслон са още десетина други семейства. Останалите са самотни майки с децата си.

   

  Министър и кмет решават съдбата на сираците

   

  Всяко едно от хлапетата над 6-годишна възраст ходи на училище в селското школо, някои от по-големите учат в гимназии и техникуми в София и в други градове, но всяка ваканция и през уикендите се връщат в сиропиталището, което свойски наричат „вкъщи”. В момента двама от питомците на отец Иван учат в Софийската духовна семинария.  „За мен решението на ДНСК дойде неочаквано,  не бива сиропиталището да се разрушава, каквито и пропуски да има, би могъл да се намери начин за разрешаването им“, убедена е и кметицата на община Елин Пелин Галя Георгиева.

   

  Работна среща по казуса на отец Иван от Нови хан свиква министърът на  регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в Министерството на регионалното развитие и благоустройството днес. На нея е поканен както отец Иван, така и представители на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за закрила на детето, ДНСК, областният управител на София-област, кметът на Нови хан и представители на Районното управление на МВР – Елин Пелин. 

   

   

  Силвия Николова,

  в. „Монитор“

   
• ИЗБОР НА БРАЧЕН ПАРТНЬОР

  Проф. д-р Никола Чаракчиев

  (Тема в развитие)

   

  Съществуват два главни подхода при избор на брачен партньор:

  1. Класически, чрез първоначална емоционална връзка (т. н. програма „Любов”).
  2. Аналитичен, чрез първоначален селективен подбор от разполагаема база данни.

   

  Класическият подбор е естественият подбор и неговите предимства са, че чрез него се постига по-голямо биологично разнообразие.

  Недостатък на класическия подбор е възможна дисхармония между някой параметри на индивидите, които могат да се появяват след брака.

   

  Аналитичния подход е нов метод за оптимизиран подбор на брачни партньори, съобразно техните индивидуални характеристики, които са предварително известни.

  Недостатък на аналитичния подход е възможност за нарушаване на биологическото разнообразие в света с което е свързано оцеляването на човечеството. Методите на аналитичният подход са няколко, но вероятно най-перспективен е чрез информация за геномът на партньорите.

   

  ВЪЗМОЖЕН БРАК ЧРЕЗ ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДНК

   

  Известно е, че трите милиарда „бази” в човешкия геном съдържат информация за неговото минало от 100 000 години назад до наши дни, както и данни за възможното поведение на индивида в неговото бъдеще.

   

  Американската компания www.23andMe.com предлага повече от 300 позиции разнообразна лична информация за лицата, които при нея са осъществили изследване на своята ДНК. При определени условия съществува възможност, всеки клиент на компанията да се запознае с персоналната информация на другите клиенти. Това създава потенциална възможност да се избира партньор в живота по информация от ДНК, т. е. аналитичният период предшества емоционалният период на брака.

   

  Както съобщи по-рано вестник „България сега”, Български генеалогичен център – Чикаго” предложи и дефинира възможни етапи в развитие на Генетичната генеалогия. В етап „Генетичен анализ”, направление „Общество” е възможно да се осъществи:

  – Генна информация за партньорска съвместимост.

  В направление „Генно инвестиране” е възможно да се разработи:

  – Генна селекция на брака;

  – Алгоритъм за пред брачна и след брачна програма;

  – Алгоритъм за стиковъчна брачна програма.

   

  Клиенти на www.23andMe.com са над сто авангардни българи и вероятно десетки хиляди жители на планетата. За повече информация молим пишете до [email protected] .

   

  Светът се развива.

  Следвайте го!

   

  Приоритет от 16 ноември 2011.

  DNK-MB1

• Ловенье на маймуне с трици – кратък наръчник

   

  

  Тоа матриалец е препечатан направо от афтуритетниа весник „Фанешал таймс“. Сеги е мудерно да са дрълат ората по секви фенансови вапросе, те за тава ша го преведем, за вашо сведение:

  Веднаж у темната Индиа в ено село дошел един омраз и казал на селяньете, че ша купува маймуне по десет долара парчето.

  Селяньете куто виделе, че има бая маймуне у жунглъта, отишле а ги ловат. Омразът купил неколко иляди за по десет долара. Маймунете, каде рипале по дръвеата, останале малко и ората спреле да си дават зор а ги ловат. Тогива тоа им рекъл, че ша копува по дваесе долара бройката.

  Ониа като чуле, па отишле да ловат маймуне, кой на трици, кой на друга стръв. Обаче маймунете намалели още. Офертата била вече на дваесе и пет долара, а у гората немало вече ни маймуна, ни уй.

  Тогива омразът им рекъл, че ша копува по пейсе долара парчето! Обаче имАл бил работа у големиа град, и неговиа менажер щел да копува наместо ньега.

  Менажера им казал: „А глейте оня пустиняк що маймуне е насъбрал, да му го тура! Язе ша еба да ви ги продам по триесе и пет долара, а оня куту си доде, виа ша му ги дадете по пейсе долара!“

  Селяньете си извадиле сичката парасъ и купиле сичкото маймуне… Повече не виделе ни менажера, ни омраза, ка са обърнаале – маймуне отсекъде!

  Сега имате по-добра престава ка работи Уол Стрийт…

  АВТУР:  Партиенъ секретаръ Muff Daddy

   

  Източник:   Severozapad.org 

   

  Бел.ред.:   В алманаха „Резерват Северозапад“, чиято корица е сложена като илюстрация към този текст, и който е достъпен и в интернет вариант, може да се видят и други „бисери“ от българския Северозапад.

• Нападнат и пребит е Ал.Николов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“

  Тъй като повечето от медиите до сега не са съобщили нищо за тази изключителна новина, препубликуваме написаното в блога на Иво Инджев, чийто рефлекс отново е най-бърз.

   

  Подложиха шефа на АЕЦ „Козлодуй“ на бандитски „стрес тест“

   

  „Александър Николов, шефът на АЕЦ Козлодуй, е бил пребит тази вечер, научи По света и у нас. Той е бил нападнат от двама неизвестни, докато се прибирал към дома си.
  Ръководството на областната дирекция на МВР Враца е пристигнало спешно на мястото на инцидента. Повече подробности не се съобщават. Не се знае и какво е състоянието на Николов. Подробности очаквайте в емисиите ни утре.”

  Това е задъханата извънредна, собствена новина на БНТ от края на 21 ноември. Ще видим дали това е началото на отпушването на една задръстена тема.

  Едно уточнение: не става дума за някакъв шеф, а за самия изпълнителен директор на ядрената ни централа. А сега от мен „подробностите“ от вчера, онзи ден и от доста отдавна…

  За далавери в централата от години говори и пише ядреният физик Георги Котев, работил на отговорен пост там 17 години. С подозрителна безотговорност обаче му отвръща българската държава, която упорито отказва да разследва твърденията му. Ето как реагира тук в ivo.bg със свой коментар на събитието г-н Котев:

   

  „На 20-ти април 2010 г. съм подал сигнал до т.нар. „Комисия за превенция и противодействие на корупцията“ (предшественик на БОРКОР), с председател Цветан Цветанов, сигнал за изчезнали три тона ядрен материал от АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. До ден днешен сигналът е със статут „НЕОБРАБОТЕН“!!!! На Ал. Ник. не би му се случила тази „случка“, ако българските правоохранителни органи си бяха свършили работата, така както ги задължава законът. Вместо това държавата БГ продължава да толерира престъпността.“

  Дали личната трагедия на пребития изпълнителен директор Николов няма най-после да стане повод да бъдат чути сигналите за нередностите? Още повече, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обеща да проучи твърденията на Котев на среща в неговия кабинет ( организирана с посредничеството на моя милост на 14 октомври миналата година), но вместо да включи в екипа за анализ на повдигнатите въпроси първоизточника на сигнала Георги Котев (както му обеща в мое присъствие), назначи …ведомствена комисия.

  На лъжата краката са къси- както и на късото съединение, което произтича от нея.

  На ход е този път не толкова г-н Трайков, колкото съотборникът му Цветан Цветанов – под вещото ръководство на треньора им в дисциплината „отхвърляне на отговорност”Бойко Борисов. Все пак става дума за ядрена централа, а не за октоподи, медузи и други мекотели- нито пък за трактори и други „шменти и капели”.

  http://ivo.bg/

   

  –––––––––––––––––

  Б.Р. Току що от БНР научихме, че  близки на Александър Николов  са съобщили за него, че няма сериозни контузии и е в добро състояние. Радваме се от факта и напомняме, че едно от последните интервюта с нападнатия бе на Еврочикаго – вж. линк.

   

  .

  

• 21 ноември – Въведение Богородично: Ден на християнското семейство

  Въвеждане на Пресвета Богородица в храма, също Въведение Богородично или понякога простонародно Въведение е един от най-големите  християнски празници, почитан е и от двете най-големи християнски деноминаци: Католицизъм и Източноправославие.

  Въведение Богородично се празнува и като ден на християнското семейство и християнската младеж – това е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава „предвестник на Божието благоволение към хората“.

  Въведение Богородично ни напомня за влизането на Светата Дева в Йерусалимския храм. Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма – да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.

  Според преданието, Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември.

  Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена“ на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

  Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

  Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.

  В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. На трапезата трябва да има много лакомства за децата. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.  Разрешава се риба.

  По това, какво е времето на днешния ден, народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието – слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата. Ако е облачно, зимата ще е мека.

  Този ден е много подходящ и за кръщенета, съветват църковните служители. Днес в храмовете се отправят молитви децата ни да растат здрави, в смиреност, в послушание на родителите и чистота на нравите. На 21 ноември е традиция да се изнасят беседи, сказки и литературно-музикални забави.

  

  Много девически манастири в България носят името „Въведение Богородично“. Един от тях е в Сопот и е основан през 1665 г. Запазена е от това време църквата на манастира „Въведение Богородично“, която е интересна с архитектурната си планировка – няма изразена апсида от източната страна и е полуподземна (вкопана наполовина в земята). Само още една подобна църква е известна в пределите на България – тази в село Добърско (Разложко). Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век – т.нар. „светии без глави“, и живописта на „царския ред“ на иконостаса.
  През 1877 г. манастирът и градът са опожарени, игуменката Христина е зверски заклана от башибозуците. От манастирът отцеляват храма, скривалището на Васил Левски, чешмата (1852 г.), част от килиите и старата лозница, която се счита за една от най-старите в България и е на възраст над 350 г. и продължава да ражда. Градският храм “Св. св. Петър и Павел” (1846 г.) се намира близо до манастира, той също бил опожарен, а малко след това възтановен. Описан е в романа на Иван Вазов “Под игото”.  В манастира е запазена също и килията,  в която са живеели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, героини от романа “Под игото”. В съседство с манастира е и Радиното училище. Манастирът е възобновен след Освобождението.

  Още по темата

  21 ноември – Въведение Богородично: Ден на християнското семейство

• Експерти вещаят нов световен ред – страните от БРИКС стават по-силни от САЩ

  Групата на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (БРИКС) ще изпревари САЩ по съвкупния си БВП още това десетилетие, което налага идването на нов световен ред. Това се казва в доклад на председателя на управителния съвет на „Голдманд Сакс асет мениджмънт“ Джим О’Нийл. Части от анализа, озаглавен „Карта на растежа: Икономическа възможност в страните БРИКС и извън тях“, бяха публикувани от „Сънди телеграф“.

  В текста се посочва, че световната икономика и геополитика са на исторически кръстопът. Според О’Нийл до 2020 групата БРИКС ще задмине Америка, а през 2027 г. Китай ще измести САЩ от челната позиция на най-мощната икономика.

  О’Нийл въвежда първи понятието БРИКС, като с него през 2001 година обозначи най-големите развиващи се страни. В настоящия си доклад той признава, че темпът на развитие на петте държави е надминал дори собствените му прогнози. Според него след 10 години растеж на тези икономики е време за преразпределение на световните сили, при което страните от БРИКС да заемат полагащото им се място на масата на водещите икономики.

  Като доказателства за твърденията си О’Нийл посочва бурния скок на търговския обмен между държавите в групата. Според анализатора това се дължи на доставките от страна на Русия и Бразилия за Китай и Индия. О’Нийл смята, че другата причина е превръщането на страните от БРИКС „в магнит за чуждестранни инвестиции“. Той твърди също така, че лидерите на страните от БРИКС обсъждат създаването на валута, която да бъде алтернатива на щатския долар. Тя щяла да се полазва като търговска валута в рамките на групата.

  „Дори консервативните официални китайски данни показват, че за десет години – между 2001 и 2011 г., потреблението в страната е нараснало с 1.5 трилиона долара. Това е равно на създаването на нова Великобритания“, пише в анализа.

   

  Източник:  в. „Новинар“

   
• „Барозу (сърце) България“

  Ний сме весела компания! Пием, пеем, пушим, дамаджани сушим – да се пука кризата!

  Купонът у нас никога не спира – както просветният министър Игнатов мъдро „обясни с усмивка на студентите да не се учудват, ако българските им домакини ги почерпят с ракия или уиски в 5 часа сутринта, защото все някъде по света е 5 часа следобед“... Цитатът е от „СТАНДАРТ“, а мъдростта – от министъра, на когото сме поверили бъдещето на нацията.

  Как да не обичаш тая страна! Как да не се кефиш на нея! Която и знаменитост да дойде у нас, при вида на уредената ни и стегната държава е обхваната от непреодолима еуфория! Отворете „ТЕЛЕГРАФ“ – ето ги Сталоун, ван Дам, Лундгрен и Стейтъм – очаровани от това, че у нас е непрекъснато пет следобед – „Непобедимите хвърлят салфетки на чалга“. Тук е България – госпожице, да му отпуснем края!

  Единствените хора, които имат някакви проблеми у нас, са диетолозите – хората напоследък не ги търсят. В „ТРУД“ има някакво обяснение – „Българинът купува все по-малко храна“. „24 ЧАСА“ подхождат по-оптимистично – евала, така се прави – трябва на тоя живот да се гледа позитивно – „Пестим 1/4 от доходите и живеем с буркани от баба“. По-любопитно е заключението на газетата – „Така обаче се наливали основите на богатството“. И още на следващия ден възторжено ни информира: „Насекомите са бъдещата ни храна“. Един приятел закачи страницата в килера си – да плаши хлебарките. Засега уплашени са само децата му.

  Да не си мислите, че гуляем безотговорно! Напротив – консумираме винаги отговорно и с мярка! Дори президентът консумира отговорно – под контрола на НСО. „Без рохки яйца на „Дондуков“ 2″ – твърдо заявява „СТАНДАРТ“. Защо? Отговорът не закъснява – „Държавният глава не може да си позволи свободния режим на всеки друг – няма как да прескача постоянно до тоалетната по време на пресконференция, да речем“…

  Държавният глава още не е встъпил в длъжност, така че ако иска, може да си пържи яйцата и по панагюрски, но премиерът очевидно е на диета – дава неуморно интервюта. Майсторката на баниците напусна „ТРУД“, но животът продължава! Безценните откровения на г-н Борисов стряскат, трогват и очароват феновете му на две-три вестникарски страници.

  Вие си мислите, че сте избрали президент? Малко се заблуждавате – не сте вие. Ето ви истината от първа ръка: „В края на краищата от мен зависеше да избера кой да е президент“…

  Вие си мислите, че парите за здравеопазване отиват за вашето здраве? Поразсъждавайте малко над този откъс: „Въпреки че даваме огромни пари за здравеопазване – 3 млрд. 250 млн. лева за 2012 година…

  – …Те изтичат като от каца без дъно (предполага интервюиращата)

  – Не, доста от болниците изчистиха задълженията си…“

  Вие си мислите, че бате Бойко е майка и баща на нацията? Не – внуче е! Ето заглавието – „Българинът живее за внуците си, затова гласува за мен“. Пък ние си мислехме – за Плевнелиев… Дано и той да си е мислил така…

  Художествените умения на премиера тържествено са представени за първи път пак в това интервю – на меню от вечерята с Барозу със собствената си десница той е начертал светлото бъдеще на страната – странно приличаща на бяла мечка – кръстосана от магистрали и четирилентови пътища.

  А отдолу председателят на Европейската комисия е добавил: „Барозу (сърце) България“…

  Не става ясно към колко часа е станало това знаменателно събитие – сигурно към пет следобед… Над Британската империя слънцето може  и да не залязва, но у нас винаги е пет следобед!

   

  Румен Белчев,

  в. „Стършел“

• Французите, живеещи извън Франция, избират 11 свои депутати в парламента

  Избори 2012 – гласуване в чужбина

   

  Информация за кандидатите за народни представители

  Избирането на депутати от французите, живеещи извън Франция, ще се проведе в неделя, 3 и 17-ти юни 2012 г.; или в събота, 2 и 16 юни 2012 г., в посолствата и консулствата, разположени на американския континент. […]

   
  Гласувайте в чужбина през 2012 г.

  През 2012 г. ще бъдете поканени да участвате в изборите на президент на републиката и, за първи път, да избирате един от единайсетте депутата, представляващи французите, живеещи извън Франция.

  Какво е новото през 2012 г.:  Ако решите да гласувате в чужбина, ще имате възможност да гласувате не само за президент на републиката, но и за член на парламента, избиран от французи, живеещи извън Франция, и на референдуми.

  Ако искате да гласувате в чужбина през 2012 г., регистрирайте се във вашето консулство преди 31 декември 2011 г.

   

  Превод:  Христо Петров

  Източник:  http://www.diplomatie.gouv.fr/fr/les-francais-etranger_1296/elections-2012-votez-etranger_20721/

   

  Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

• Два премиера и реакциите на зрителите (видеозаписи от вчера)

  Руският премиер Владимир Путин освиркан от публика за първи път:

  Българският премиер Бойко Борисов в „Опасно близо“ (какво щеше да е, ако в студиото имаше публика):

  .

• Българи в чужбина искат МВнР да плаща застраховки и СОТ за жилищата им

  Преди изборите Външно министерство направи огромен гаф, изпускайки в Мрежата файл с 36000 адреса в България на сънародници, живеещи постоянно в чужбина. Това  е най-големият известен до момента теч на лични данни от официална институция. Скандалът, за който Биволъ пръв писа, беше признат с половин уста , но не доведе до оставки и поемане на отговорност. МВнР се оправда с технически проблем и дори не се извини на потърпевшите.

  „Грешката е факт, станалото – станало… За съжаление, имахме проблем с качването на този сайт“ – каза Светлан Стоев, посланик „Специални поръчения“ в МВнР на специална пресконференция на МВнР

  „Станалото – станало“, но и Чупи – купи“…

  В отговор сънародниците ни се организират във Фейсбук и обсъждат ответни действия. На дневен ред е предложение за извънсъдебно споразумение с държавата, в което се иска тя да заплати застраховки за жилищата, СОТ и семейни застраховки злополука за следващите 10 години на всеки потърпевш от нарушаването на Чл. 5 от Закона за личните данни. Предлага се засегнатите, които възнамеряват да си търсят правата по съдебен път, да изпратят такова писмо до Външно министерство с копие до ресорния министър за българите в чужбина Симеон Дянков и до Комисията за защита на личните данни.

  Писмата трябва да се изпращат като препоръчани с обратна разписка или да се внесат с входящ номер в дипломатическите ни мисии или в самото Външно министерство, за да имат юридическа тежест при евентуален съдебен процес – коментираха пред Биволъ юристи.

  Пълният текст на проектописмото :

  Образец:

  От

  Трите имена
  ЕГН
  Постоянен адрес в България
  Адрес за кореспонденция в чужбина

  До:
  Г-н Николай Младенов
  Министър на външните работи

  Копие до:
  Комисия за защита на личните данни
  Г-н Симеон Дянков, Министър на финансите, ресорен министър за българите в чужбина

  ПОКАНА

  за извънсъдебно споразумение

  Уважаеми г-н Министър,

  С изненада и огорчение научих, че на 8-ми октомври 2011 г. повереното Ви министерство е допуснало постоянният ми адрес в България да стане обществено достояние, което е нарушение на чл. 5 от Закона за защита на личните данни.

  Считам, че това действие накърнява моята лична безопасност и безопасността на моето имущество, за което Министерството на външните работи носи отговорност.

  Каня МВнР да се съгласи на извънсъдебно споразумение, по силата на което да поеме ангажимент да възстанови на базата на представени фактури следните разходи, които ще бъдат направени от мен за следващите 10 години:

  – годишна застраховка на жилището, чийто постоянен адрес е оповестен, включително застраховка срещу кражба на вещи от жилището на стойност до ….. лева;

  – инсталация и годишна такса за СОТ система за жилището, чийто постоянен адрес е оповестен;

  – годишна застраховка злополука, покриваща имуществени и здравни щети от вандалско и/или криминално нападение срещу мен и членовете на моето семейство;

  Освен гореизложеното, имам претенции за изплащане на еднократно обезщетение за морални щети в размер на ….. лева.

  Уважаеми г-н Министър, надявам се МВнР да прояви разум и прагматичност и да спести разходите за съдебни разноски, тъй като при отказ възнамерявам да търся правата си чрез българския съд.

  С уважение,

  Фейсбук групата

   

  Източник: Биволъ

• Дейвид Бекъм и LA Galaxy са шампиони на САЩ ( video)

  2011 MLS Cup: LA Galaxy 1:0 Houston Dynamo

  LA Galaxy (Ел Ей Галакси) станаха за трети път шампиони на МЛС, след като победиха с 1:0 Хюстън Динамо във финала на лигата тази нощ.
  Бившият нападател на Евертън Лендън Донован отбеляза победния гол, след подаване от Роби Кийн в 72-ата минута.
  Донован направи чудесно завършване на атаката, която остави безсилен вратаря на Хюстън Тейли Хол пред погледа на тълпата от близо 31 хиляди зрители.
  Това донесе първата титла на бившия капитан на Англия Д.Бекъм, чийто договор изтича следващия месец, в САЩ.
  Вижте видеото по-долу как основаният през 1995 година клуб отпразнува ( с бира ) спечелването за трети път шампионската титла в американското първенство.

  .

• Macedonian film infuriates Bulgaria

  Bulgarian MEPs outraged over a Macedonian film that depicts wartime Bulgarians as fascists are calling on Enlargement Commissioner Štefan Füle to confront Skopje over the forthcoming movie.

  MEPs Andrey Kovachev (EPP), Evgeni Kirilov (S&D) and Stanimir Ilchev (ALDE) have signed a letter, a copy of which was obtained by EurActiv, in which they state their concern over the „attempt to manipulate Balkan history“ and „spread hate“ on the part of the EU candidate country against its neighbours.

  The Macedonian film „Third Halftime“ is being filmed in Macedonia as a lavishly funded international production, depicting a football match played in 1942 between two teams of the Bulgarian football league – Levksi and Makedonia.

  According to information obtained by EurActiv, the film depicts the Bulgarians as fascists, plotting to kill the coach of the „Macedonian“ team, who is of Jewish descent.

  „The film should make Macedonians come together,“ according to official statements quoted by the press in Macedonia. However, Lazar Mladenov, president of the Bulgarian Cultural Club in Skopje, told EurActiv that mass scenes in the film stage a „very heavy anti-Bulgarian atmosphere“.

  The film is done with the support of the Macedonian Prime Minister Nikola Gruevski,  who helped grant the production a state contribution of €1 million.

  The general sponsor of the film is Sparkasse Bank, a part of the German banking group that has been asked by Bulgarian MEPs to withdraw its support.

  In the letter to Füle, MEPs said that the „FYROM policy is running counter to our European values“ and shows Skopje is breaching European acquis, citing various texts from European Parliament resolutions.

  Significantly, the Bulgarian MEPs used the acronym FYROM , or Former Yugoslav Republic of Macedonia, even though Bulgaria was the first country in the world to recognize the Republic of Macedonia under its constitutional name, after it seceded from Yugoslavia in 1991.

  Athens insists that Macedonia use FYROM in a long-running dispute with its Balkan neighbour over Greece’s argument that „Republic of Macedonia“ implies a claim over its northern region.

  In addition, Greece considers that Skopje is misappropriating large chunks of its ancient history. Similarly, Bulgaria considers that Macedonia is cherry-picking heroes and glorious episodes from its medieval history and the 19th- and early-20th century struggle against Ottoman domination. 

  Recently, Skopje angered Athens by erecting a giant statue of a ‘warrior on horseback’ resembling Alexander the Great in the centre of Skopje. Both nations claim Alexander as a native son.

  Kirilov told EurActiv that the Gruevski government had „overdone it“ with nationalist activities, aimed at boosting its popularity. „This may have helped him win the elections, but the Macedonian people will soon realise that this is not in the country’s interest,“ Kirilov said. 

  Commissioner Füle’s office told EurActiv they had just received the letter, and had requested his representatives in Skopje to provide more information.

   

  Source:   EurActiv.com

• Решението, с което правителството даде права на „Шеврон“ за търсене на шистов газ

  В Държавен вестник, бр. 47 от 21.06.2011 г.  е публикувано Решение на Министерския съвет на Р. България, с което се дава зелена светлина на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД да търси нефт и природен газ в зона от 4398 кв. км от територията на страната. Срокът на разрешението е 5 години с право на продължения. Според точка 8 от това решение правителството „допуска предварително изпълнение на решението, като приема, че отлагането на изпълнението му би довело до блокиране на проучването и добива на природен газ на територията на Република България, което е в разрез с националните приоритети“.  Важно е да се отбележи, че в съответната законова база у нас  не се прави разлика между обикновен и шистов природен газ.

   

  ===========================================

  РЕШЕНИЕ№ 427 ОТ 16 ЮНИ 2011 Г.

  за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1 Нови пазар“, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна

   

   

  На основание чл. 5, т. 2 и чл. 50, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства, Решение № 717 на Министерския съвет от 2010 г., мотивирано предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс

   

  МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

  РЕШИ:

   

  1. Дава разрешение на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление: София, бул. Цар Освободител 10, ЕИК 201234474, да извърши за своя сметка и на свой риск търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1 Нови Пазар“, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна, с размер 4398 кв. км, с координати на точките от № 1 до № 12 съгласно приложението.

   

  2. Срокът на разрешението е 5 години от датата на сключване на договора за търсене и проучване на нефт и природен газ с право на продължения съгласно чл. 31, ал. 3 от Закона за подземните богатства и при условия и по ред, определени с договора за търсене и проучване.

   

  3. Правата и задълженията на титуляря на разрешението, както и условията и изискванията за осъществяване на търсенето и проучването по това разрешение се уреждат с договора за търсене и проучване на нефт и природен газ.

   

  4. Търсещите и проучвателните работи, предложени в офертата на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД, София, са задължителни за срока на това разрешение, така както е предвидено в договора за търсене и проучване на нефт и природен газ.

   

  5. Оправомощава министъра на икономиката, енергетиката и туризма да сключи договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в едномесечен срок от обнародването на решението в „Държавен вестник“.

   

  6. Договорът за търсене и проучване да се сключи съобразно условията на това решение, Решение № 717 на Министерския съвет от 2010 г., конкурсните условия и изисквания в конкурсните книжа и офертата на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД.

   

  7. Контролът по изпълнението на това разрешение и на сключения договор за търсене и проучване на нефт и природен газ се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

   

  8. Допуска предварително изпълнение на решението, като приема, че отлагането на изпълнението му би довело до блокиране на проучването и добива на природен газ на територията на Република България, което е в разрез с националните приоритети и стремежа към енергийна независимост на Република България и е необходимо да се защити като особено важен държавен интерес.

   

  9. Решението се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в общините по местонахождението на площта по т. 1.

   

  10. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.

   

  Министър-председател: Бойко Борисов

  Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

   

  Приложение към т. 1

   

  Списък на координатите на площ „Блок 1 Нови пазар“

  Координатна система WGS 84

   

  №	Географска дължина	Географска ширина
  1.	27.000000	43.765300
  2.	28.000000	43.761200
  3.	28.000000	43.743499
  4.	27.969000	43.736500
  5.	28.002442	43.448378
  6.	28.000000	43.256597
  7.	27.601900	43.256600
  8.	27.601867	43.276767
  9.	27.159606	43.277669
  10.	27.159558	43.259661
  11.	27.011711	43.259581
  12.	27.011717	43.295597
  Обща площ -S = 4398 кв. км

   

   

  Източник:   http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=52757 

• The Writers’ Theater представляет: “The Caretaker”

  Двадцатый, юбилейный сезон The Writers’ Theater, начатый спектаклем “Отражения, или Истинное” по пьесе Т.Стоппарда, продолжается спектаклем по пьесе старшего друга сэра Тома, нобелевского лауреата Гарольда Пинтера “Сторож” (“The Caretaker”).

  Пьесы Пинтера – печальные зарисовки, не привязанные ни к какому времени и ни к каким реалиям. Его герои немногословны, и даже те слова, которые они говорят, зачастую ничего не выражают. При этом после выхода из зрительного зала возникает странное чувство послевкусия. Пьесы Пинтера не поддаются определению. По искусству слова и паузы, по умению создать атмосферу я бы сравнил драматурга с ранним Антониони и пьесами Чехова. Пинтеровских героев трудно забыть, о них хочется думать – редкий случай в современном театре!

  В Чикаго к драматургии Пинтера чаще всего обращался Steppenwolf Theatre. В первый сезон 1976-1977 годов – сезон образования театра – на его сцене шли сразу две пьесы Пинтера – “Любовник” и “Кухонный лифт”. Автор был уже хорошо известен, и постановка его пьес подняла репутацию театра. В дальнейшем Steppenwolf часто обращался к пинтеровской драматургии. На сцене театра шли его пьесы “Сторож” (сезон 1978-1979 годов), “На безлюдье” (сезон 1980-1981 годов), “Возвращение домой” (сезон 1989-1990 годов). Однако с 1992 года имя драматурга исчезает с афиши театра. Его не ставят не только на сцене Steppenwolf. Происходит интересный парадокс: по мере возрастания интереса к Пинтеру со стороны европейского театра американские режиссеры несколько отодвигают драматурга в сторону. В девяностые годы XX века о нем говорят все больше как о правозащитнике. Только в 2007 году в Steppenwolf снова обратили внимание на драматургию Пинтера – в театре поставили его пьесу “Предательство”. И вот, наконец, долгожданный приход Гарольда Пинтера на сцену одного из интереснейших театров Чикаго – The Writers’ Theatre.

  Режиссер – Рон О Джей Парсон.

  В ролях: Карим Банделу, Аниш Етмалани, Билл Норрис.

  Спектакль идет до 25 марта 2012 года. 664 Vernon Avenue, Glencoe, IL 60022, справки и заказ билетов по телефону 847-242-6000 или на сайте www.writerstheatre.org.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

• Chicago Shakespeare Theater представляет…

  Недавно Чикагский Шекспировский театр объявил о своем участии в международной театральной Олимпиаде, которая будет проходить в Лондоне в апреле-мае 2012 года, за три месяца до открытия XXX Олимпийских игр. Театральная Олимпиада стартует 23 апреля 2012 года, в день рождения великого английского драматурга. В течение полутора месяцев на сцене театра “Глобус” тридцать семь театров из тридцати семи стран мира на тридцати семи языках представят пьесы Уильяма Шекспира. Каждый из спектаклей пройдет два раза. Шекспировский театр – единственная театральная компания из США, приглашенная к участию в Олимпиаде, и единственная (кроме хозяев – театра “Глобус”), кто сыграет спектакль на английском языке. 

  Шекспировский театр покажет в Лондоне мировую премьеру спектакля “Othello: The Remix” – авангардное переложение на язык хип-хопа шекспировской трагедии. Над спектаклем работает популярный дуэт Q Brothers – создатели спектаклей “The Bomb-itty of Errors” и “Funk It Up About Nothin’”. Премьера намечена на 5 мая 2012 года.

  В числе участников Театральной Олимпиады – Белорусский Свободный театр. Запрещенный на Родине коллектив покажет на белорусском языке спектакль “Король Лир” в постановке режиссера Владимира Щербаня. В феврале этого года мои земляки со спектаклем “Быть Гарольдом Пинтером” с огромным успехом гастролировали в Нью-Йорке и Чикаго. Организаторами чикагских гастролей были театр “Гудман”, Шекспировский театр и Северо-Западный университет. В последнем спектакле перед закрытием гастролей чикагские актеры участвовали в акции “Belarus Free Now”. Актеры вышли на сцену и зачитали на английском языке письма белорусских политзаключенных. Весной следующего года чикагский и белорусский театры встретятся еще раз. На этот раз – в Лондоне.

  Россию на Театральной Олимпиаде представит Московский театр имени Е.Вахтангова со спектаклем “Мера за меру” в постановке Юрия Бутусова, Литву – театр “Meno Fortas” с “Гамлетом” в постановке Эймунтаса Някрошюса (этот спектакль покажут на Торжественном закрытии Олимпиады), Польшу – Театр имени Кохановского с “Макбетом”, Германию – Шекспировская компания из Бремена со спектаклем “Тимон Афинский”, Францию – компания “Гипермобиль” со спектаклем “Много шума из ничего” в постановке Климента Поре, Израиль – театр “Габима” с “Венецианским купцом”. В числе участников Олимпиады – Грузинский драматический театр имени Марджанишвили со спектаклем “Как вам это понравится” в постановке Левана Цуладзе, Национальный театр Армении с “Королем Джоном”, Сербский национальный театр с “Генри VI” в постановке Никиты Миливоевича, Национальный театр Китая с “Ричардом III”, Национальный театр Греции с “Периклом”, театр из Кийото (Япония) с “Кориоланом”, а также театры из таких экзотических стран, как Бангладеш и Южный Судан. Театр “Глобус” покажет на Олимпиаде трагедию Шекспира “Генри V”.
  ”Английский зритель знает Шекспира наизусть. Спектакль на другом языке – это как оперное либретто, когда важен не сюжет, не фабула, а именно интерпретация”, – считает Эймунтас Някрошюс. А художественный руководитель театра “Глобус” Доминик Дромгул полагает, что в каком-то смысле даже полезно не понимать языка, на котором исполняют Шекспира. “Пьесы Шекспира очень интересно просто смотреть. Когда они исполняются на другом языке, перестаешь беспокоиться о том, понимаешь ли ты каждое слово или нет, а начинаешь концентрироваться на взаимоотношениях героев”, – заявил Дромгул в интервью Би-би-си. Все подробности театральной Олимпиады – на сайте http://globetoglobe.shakespearesglobe.com/.

   До Лондонской театральной Олимпиады еще далеко. А пока в Чикагском Шекспировском театре идут репетиции спектакля по пьесе канадского писателя и драматурга Тимоти Финдли “Елизавета” (“Elizabeth Rex”). В основе сюжета – рассказ о встрече Шекспира и актеров его труппы с королевой Елизаветой. 

  На пороге смерти Уильям Шекспир вспоминает события пятнадцатилетней давности. В ту роковую ночь Первый драматург и актеры его театра были приглашены исполнить представление для королевы Елизаветы. На следующий день возлюбленного королевы, графа Эссекского Роберта Деверекса ожидала казнь. Он обвинен в измене. Королева приговорила его к смерти, и только она может помиловать его. С целью предотвращения возможных беспорядков в королевстве введен комендантский час, и бродячие актеры остаются в апартаментах королевы. Отчаянно нуждающаяся в приятных впечатлениях, стремящаяся хотя бы на время забыть о предстоящей казни, Елизавета проводит ночь в компании Шекспира и его актеров, главным образом – с одним из них, исполнителем женских ролей Недом Ловенскрофтом…

  Премьера пьесы состоялась на театральном фестивале в Стратфорде (Канада) в 2000 году. Первой исполнительницей роли королевы Елизаветы стала американская актриса Диана Д’Акила. Спустя одиннадцать лет живущая в Канаде актриса возвращается к этой роли.

  Режиссер – артистический директор Шекспировского театра Барбара Гейнс. В других ролях: Стивен Сатклиф (Нед Ловенскрофт), Брэдли Армакост (Перси Говер), Бренда Барри (Мэри Стенли), Мэтт Фараби (Генри Перл), Кевин Гудал (Уильям Шекспир).

  29 ноября 2011 года – 22 января 2012 года. 600 E.Grand Ave, Chicago, IL 60611, справки и заказ билетов по телефону 312-595-5600 и на сайте театра http://www.chicagoshakes.com/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

• “Я не считаю писателя святым, но слова для меня святы”

  В 1992 году в пригороде Чикаго, городке Гленко, был создан театр с негромким, но выразительным названием “Авторский”. В этом театре зрителей не привлекают дешевыми темами, модными именами, техническими спецэффектами. Скромный, уютный зал на сто шесть мест предполагает малую, камерную форму. И вот уже двадцатый сезон в этом театре в полном соответствии с названием ставят классическую и современную драматургию и по-новому открывают как признанных, так и молодых авторов. Перечислю только некоторых из них: У.Шекспир, Ч.Диккенс, Ф.Достоевский, Г.Джеймс, Б.Шоу, А.Чехов, Т.Уильямс, Т.Уайлдер, А.Миллер…

  Юбилейный сезон The Writers’ Theatre открыл спектаклем по пьесе английского драматурга Тома Стоппарда “Отражения, или Истинное” (“The Real Thing”) – интеллектуальным, многослойным ребусом о жизни, любви и политике, требующим серьезного осмысления. Начинается спектакль с обычного на первый взгляд выяснения отношений супругов. Она приезжает из командировки, он подозревает ее в неверности. Вопросы следуют один за другим, муж с женой упражняются в словословии, но что-то заставляет нас настороженно относиться к словам героев. Вскоре оказывается, что перед нами разыгрывалась сцена из пьесы главного героя – писателя Генри (Шин Фортунато), alter ego автора. Так будет на протяжении всего спектакля. Персонажи из жизни пересекаются с литературными героями и наоборот. Как обычно у Стоппарда, пьеса полна аллюзий, иронии, подтекста и все самое важное почти всегда остается между строк. Почти, потому что есть вещи, к которым Генри (читай – Стоппард) относится очень серьезно. Среди них – Литература и Любовь. Вот две цитаты из диалога Генри с Анной (Кэрри Кун). Одна – про слова: “Из слов – если обращаться с ними бережно, можно, будто из кирпичиков, выстроить мост через бездну непонимания и хаоса… Я не считаю писателя святым, но слова для меня святы. Они заслуживают уважения. Отберите нужные, расставьте в нужном порядке – и в мире что-то изменится”. Другая – про любовь: “Любить человека – значит, любить его и в худшие минуты. Если это романтично, то пусть все будет романтично – любовь, работа, музыка, литература, девственность и ее потеря… Я верю в душевную смуту, слезы, боль, самозабвение, потерю собственного достоинства – в наготу верю. Не думать, жить без забот – все равно что не любить”. Вам эти слова ничего не напоминают? Да это ведь просто “в человеке все должно быть прекрасно” или “мы увидим небо в алмазах”, только устами современного героя!.. Очень сложно произнести монолог с ТАКИМИ словами и не скатиться в фальшь, не оказаться смешным, непонятым, сохранить естественность интонаций. Герои говорят не для нас, они говорят друг с другом, а мы, зрители, оказываемся невольными свидетелями этих разговоров.

  Режиссер спектакля – артистический руководитель театра Михаэль Халберстрам – пошел по наиболее верному пути: он не выпячивает себя, а скрупулезно следует ремаркам автора. Ничего лишнего – только крупные планы героев и беседа, которая нередко приводит к скандалу, а иногда превращается в исповедь. Актеры великолепно справляются с поставленной перед ними задачей. Хороши все, но особенно яркое впечатление произвела на меня пара: Генри – Шин Фортунато и Анна – Кэрри Кун. Послужной список Фортунато впечатляет: он играл главные роли во многих театрах Чикаго, снимался в кино. Кэрри Кун только начинает свою театральную карьеру. Она играла в спектаклях “Магнолия” в Goodman Theatre и “Бронте” в Remy Bumppo Theatre. А я помню актрису по роли Хани в спектакле “Кто боится Вирджинии Вульф?” Э.Олби в Steppenwolf Theatre. Актриса вернется к своей роли осенью 2012 года, во время гастролей этого театра на Бродвее.

  В остальных ролях: Джон Сандерс (Макс), Наташа Лоу (Шарлотта), Джордан Лейн Шаппелл (Билли), Рэй Грей (Дебби), Райан Халахан (Броуди). 

  Для Халберстрама этот спектакль стал вторым обращением к драматургии Стоппарда. В сезоне 2009-2010 годов в его постановке шла, наверно, самая известная пьеса драматурга “Розенкранц и Гильденстерн мертвы”. С нее началось мое открытие Стоппарда. Заинтересовало, почему именно эту пьесу (неизвестного нам тогда) английского автора взялся переводить Иосиф Бродский. Его перевод был опубликован в “Иностранке” в 1990 году. Так, через Бродского я познакомился с Томом Стоппардом. В том же 1990 году, впервые попробовав себя в режиссуре, Стоппард экранизирует свою пьесу и сразу получает приз, который для тысяч других так и остается недостижимой мечтой, – “Золотой лев святого Марка” на Венецианском международном кинофестивале. Спустя восемь лет, в 1998 году в Минске был показан фильм “Влюбленный Шекспир”. В числе авторов сценария я обнаружил Тома Стоппарда. Как и в случае с дебютом в роли кинорежиссера, он легко обошел своих именитых конкурентов и получил премию “Оскар” за лучший сценарий. Еще спустя семь лет, в 2005 году, имя английского драматурга всплыло в связи с созданием в Минске “Свободного театра”. Том Стоппард приезжал в Минск, одним из первых поддержал театр и, наряду с Вацлавом Гавелом и американским драматургом Артуром Копитом, стал одним из его попечителей. Во время гастролей в Чикаго руководители “Свободного театра” Николай Халезин и Наталья Коляда рассказали мне, как Стоппард все годы поддерживает их коллектив: “Том Стоппард был у нас дома, он знает наших родителей, он встречался с Димой Бондаренко, Андреем Санниковым, Олегом Бебениным, Ирой Халип, Ирой Красовской, Володей Кобецом… Он знает всех. Он – наш третий папа и единственный из наших родителей, который знает о нас все… Стоппард всегда был очень активен в борьбе с диктатурой. Он приезжал в Санкт-Петербург, Москву, стоял у окон психушки, когда там принудительно лечили Фрейберга и Буковского. Буковский вспоминал: “Когда я выглянул в окно и мне сказали, что это Стоппард, я подумал, что на самом деле сошел с ума”.

  Пьеса “Отражения, или Истинное” ознаменовала собой начало нового периода в творчестве Стоппарда. От театра абсурда – к психологическому театру, от ерничества и насмешки – к проговариванию каких-то важных слов, мыслей, понятий, от Беккета и Ионеско – по направлению к Чехову.

  Ироничный, парадоксальный, театральный до мозга костей, Стоппард озадачивает, возмущает, сбивает с толку, ставит в тупик. Обращаясь к серьезным темам, он делает это настолько увлекательно и интересно, что зрители, как завороженные, внимают его героям и, заинтригованные, идут за ними. В 2006 году он умудрился даже сделать популярными Бакунина, Герцена и Белинского. Обратившись к русской истории, Стоппард написал трилогию “Берег Утопии”, которая сегодня широко идет по всему миру. Тридцать пять лет истории философской мысли России XIX века уложены в три спектакля. Они связаны общей сюжетной линией, каждый длится более двух часов. В трилогии участвуют сорок четыре актера. Такую глыбу поставить – подвигу подобно! В Москве “Берег Утопии” идет в Российском академическом молодежном театре. В Нью-Йорке спектакль ставили в центре Линкольна. К сожалению, в Чикаго пока не нашелся театр, который взялся бы за постановку этой трилогии. Зато в сезоне 2008-09 годов в Goodman Theatre режиссером Чарльзом Ньюэллом была поставлена новая пьеса драматурга – “Рок-н-ролл”.   

  И последнее – еще раз о том, как персонажи из жизни пересекаются с литературными героями. Главный герой спектакля Генри развелся с женой, встретив актрису Анну, которая играет в его пьесе. Свою пьесу “Отражения…” Стоппард посвятил жене Мириам. Через несколько лет после публикации пьесы драматург развелся с ней и женился на английской актрисе Фелисити Кендалл – первой исполнительницы роли Анны в мировой премьере спектакля в Лондоне. “Бывают странными пророками поэты иногда…”

  Nota bene! Спектакль идет до 4 декабря 2011 года. The Writers’ Theatre, 325 Tudor Court, Glencoe, IL 60022, справки и заказ билетов по телефону 847-242-6000 или на сайте www.writerstheatre.org.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com 

  Фотографии к статье:

  Фото 1. ЛОГО The Writers’ Theatre

  Фото 2. Кэрри Кун (Анна), Шин Фортунато (Генри). Сцена из спектакля “Отражения…”. The Writers’ Theatre, 2011 год. Фото Майкла Бросилов

  Фото 3. Слева направо: Наташа Лоу (Шарлотта), Шин Фортунато (Генри), Кэрри Кун (Анна), Джон Сандерс (Макс). Сцена из спектакля “Отражения…” The Writers’ Theatre, 2011 год. Фото Майкла Бросилов

  Фото 4. Режиссер спектакля, артистический руководитель The Writers’ Theatre Михаэль Халберстрам

• Гени на кръстопът

  Категорично се опровергава теорията за тюркския произход на българите.

  

  Автор: Жени Милчева

  Ние сме европейци, а не азиатци. В генетично отношение заемаме междинна позиция между славяните и средиземноморците.

  Близки сме до поляците, украинците и хърватите, но и до жителите на Северна Италия и до гърците. Най-типичните славяни са руснаците, но ние не сме плътно дотях. Славяни сме, но особен вид.

  Прабългарите са индоевропейци, а не алтайци. Носим и техни гени, и гени на траките.

  Така в общи линии директорът на Института по микробиология към БАН акад. Ангел Гълъбов синтезира резултатите от най-голямото генетично проучване, правено досега сред българите, при представянето му неотдавна. Още същия ден форумите кипнаха.

  Заради това, че ни оприличиха със славяни, учените бяха обвинени в русофилство, манипулации и изпълнение на политически поръчки, но без да стане ясно какви. Имаше и коментари, че дори генетичните изследвания показвали разкраченото положение на българите и неспособността ни да се определим. Затова сме били „хем така, хем онака“. С много малки изключения коментарите показаха абсолютно неразбиране на смисъла и резултатите от изследването.

  Причините за това са най-малко две. Първо, генетиката е сложна наука и разбирането й наистина е проблем. Същото с особена сила се отнася за популационната генетика, която освен това е твърде непопулярна у нас – занимаващите се с нея се броят на пръсти. За постиженията й много се шуми на Запад, но не и тук.

  Второ, когато научни изводи трябва да бъдат представени на популярен език, често възникват недоразумения. Объркването става още по-голямо, когато се смесват понятия от различни науки – в случая на генетиката, лингвистиката и антропологията. Затова, изглежда, някои заявиха, че изследването напразно е харчило пари, понеже и с просто око се виждало, че очите на българина не са дръпнати като на азиатец. Залитнаха и тези, които твърдяха, че не може да бъдем определяни за „нещо като славяни“, защото славяни нямало – археологията не откривала нищо специфично славянско, следователно нямало как да бъдем сравнявани с нещо несъществуващо.

  „24 часа“ се запозна подробно с резултатите от изследването, за да се опита да отговори на въпроса какво всъщност ни казва то. И как генетичният портрет, който ни рисува, осветява произхода ни.

  Но нека първо се договорим какво е правилно да се разбира под различните понятия.

  Когато генетиците говорят за славяни, те имат предвид тези съвременни народи, които говорят славянски езици.

  Езиците нямат нищо общо с гените. (Краен пример – братя близнаци, осиновени в различна езикова среда, говорят различни езици, макар генното им наследство да е еднакво. И обратно – за мнозинството негри, индианци и европейци, които очевидно имат различно генно наследство, английският е майчин в САЩ.)

  Генетиците обаче са установили, че има връзка между определени езикови групи и определени комплекти генетични варианти. Например сред говорещите индоевропейски езици са по-разпространени едни, а сред говорещите тюркски езици – други. (Тюркските са в друго езиково семейство – алтайското.)

  Той е въпрос на самоопределение и зависи не само от произхода, а от още много неща. Но учените са установили, че сред някои народи определени генни вариации се срещат с по-голяма честота, отколкото сред други. И колкото са по-близо географски народите (дори да говорят езици, спадащи към различни езикови семейства!), толкова е по-вероятно да са сравнително близки и в генетично отношение. (Освен ако след геноцид не е имало тотална подмяна на населението, което в историята се случва рядко.) Но като всяко правило и това си има изключения – с турците сме географски близо, но се различаваме.

  Ако два народа са съседни, това не значи автоматично, че напълно си приличат. Винаги има нюанси, които се дължат на различната им история и свързани с нея миграционни събития – проникване на друго население, идващо отдалече.

  Учените са прави за това, че българите сме индоевропейци, а не тюрки, доколкото българският е индоевропейски език, а не тюркски. Ако в него има такива заемки, те не са чак толкова много. Когато генетиците казват, че нашите гени ни определят като индоевропейски народ, имат предвид, че нашият генетичен пул и този на повечето други народи на Стария континент, говорещи днес езици от индоевропейското езиково семейство, доста си приличат. Приликата е в това, че в тези генетични пулове почти липсват някои типично източно-азиатски генетични линии, които се срещат със значителна честота сред народи, говорещи езици от тюркското езиково семейство. Но и връзката език-гени не бива да се абсолютизира.

  Показателно изключение са циганите, чийто език е индоевропейски, а сред тях са разпространени в голям процент типично азиатски генетични линии.

  Голямо изследване на Института по експериментална морфология и антропология към БАН с ръководител чл.-кор. Йордан Йорданов доказа, че българинът е типичен европеец и в антропологично отношение.

  У него няма нищо азиатско. Той е не просто европеид, но и с типични за Стария континент антропологични характеристики. Българите определено се различаваме по липсата на типично азиатски черти от някои народи, говорещи тюркски езици. Някои, подчертаваме! Защото турците говорят тюркски език, но в антропологично отношение те също са европеиди.

  Правят грешка тези, които твърдят, че няма нужда от генетични изследвания, понеже очевидно българите не сме азиатци, щом мнозина от нас са синеоки и светлокоси – нещо, което при азиатците не се среща. Грешката им е в това, че смесват 2 типа характеристики.

  Единият тип са тези, които се отнасят до видими белези като цвят на очите и косите. Те, грубо казано, зависят от рекомбинацията – кръстосването на майчините и бащините гени. Популационните генетици обаче се интересуват от друг тип характеристики – които се предават от родителите на поколението непроменени, защото не участват в рекомбинацията. За това доколко двете неща не са пряко свързани, добър пример е наш сънародник, чиято майчина генетична линия е типично африканска, но той има най-бялото лице, което можете да си представите.

  Когато в този текст говорим за генетичния портрет на българите, трябва постоянно да помним, че става дума за този аспект от него, който показва произхода ни по майчина линия (За този по бащина картината може да е по-различна!) Изследването, за което става дума, е на митохондриалната ДНК. Тя се предава непроменена от майката на децата й и от двата пола. В случая са изследвани само мъже, но такова изследване може да се прави и на жени. За разлика от изследването на бащината линия чрез У хромозомата, която се предава само по мъжка линия – от баща на син. При него се изследват само мъже, защото жените нямат У хромозома.

  „Непроменена“ ДНК също е условно. Ако беше съвършено статична, нямаше да се поддава на мутации, а тя, макар и бавно, мутира под въздействие на околната среда. Популационната генетика се интересува от неболестотворните мутации, които водят до варианти, устойчиви във времето. Всъщност точно комплекта от тези варианти следят генетиците, за да отличават една популация от друга. При отделните популации те са различни.

  Мутациите, които определят даден вариант, стават рядко, а с помощта на т.нар. молекулярен часовник генетиците изчисляват кога точно се е случило това. Порядъкът е от хиляди години назад. Могат да определят и точното място, на което е възникнала една мутация, както и трасето, по което са се движили носителите й при миграциите си. Популациите, които споделят еднакви комплекти варианти, са били родствени някъде много назад във времето, измервано в хиляди години.

  Много важно е да се има предвид и че представеният генетичен портрет не е на цялата нация. Формулировката „българска популация“ подведе тези, които не обърнаха внимание, че резултатите не се отнасят до цялото население на страната.

  В изследването не са включени български турци и цигани, а само наши сънародници, които етнически са се самоопределили като българи. Това важи и за изследваните българомохамедани.

  Изследването е проведено от българо-италиански екип със съдействието и на ВМА и е финансирано от фонд „Научни изследвания“ и италиански фондации.

  Изследвани са кръвни проби от 855 души, които не са роднини. Установените сред тях генни варианти спадат към 45 хаплогрупи. Ще ги означаваме с главни латински букви, а подгрупите им – с цифров индекс след тях, както е и в научната литература.

  Използваме хаплогрупа и майчина линия като синоними, за да избягваме повторенията и за да напомняме, че става дума за произход по женска линия.

  Изследването установява, че генният ни пул „се характеризира с изключително висока честота на генетичните линии, характерни за Западна Евразия“. Характерно за него е слабото присъствие на типично азиатски линии. Това се отнася и за повечето други европейски народи. Не е така при турците обаче.

  „С тях не си приличаме, затова и са далече от нас на графиката“, подчертава акад. Гълъбов. Той е категоричен и че трябва окончателно да бъде отхвърлена тезата за тюркския произход на българите. „Не сме тюрки, а индоевропейци“, твърдо заявява ученият.

  Как генетичните данни работят за опровергаването на тезата за тюркския произход на българите?

  Как се сравняват народи
  
  Данните на българите са сравнени с тези на 57 съвременни популации от Европа, Азия и Африка. Как обаче се прави това, след като във всяка се откриват стотици варианти, които от своя страна се класифицират в десетки хаплогрупи. (Според варианта, който носи, всеки човек може да бъде класифициран в определена хаплогрупа.)

  „Не сравняваме отделните популации по хаплогрупи, а със статистически метод, който отчита всички генни варианти ан блок. Много е важно при интерпретацията да не се вземат отделните компоненти, а да се търси комплексният образ.

  Той се е оформил врезултат на натрупване на множество варианти във времето – възникнали в далечно минало, но и такива, които стават и сега. Интересуват ни тези, които маркират събития от миграционната история“, обяснява проф. Драга Тончева, ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет – София, и шеф на българската част от екипа, провел изследването.

  За да стане още по-ясно, представете си го като сравняване на коктейли. Всички са направени от ром, кока-кола, лед, лимонов сок и подправки. На пръв поглед са все „Куба либре“. Само че при един е наблегнато на колата, при друг на рома, при трети ледът е повечко. И във всеки коктейл има различно количество подправки. Генетиците не просто гледат по колко процента е всеки продукт, а сравняват коктейлите на ниво „химически състав“. Така преценяват доколко са близки коктейлите „българи“ и „поляци“ примерно.

  „Поставихме си за цел да видим и какво е разположението на България върху митохондриалната карта на Европа и света по отношение на голямото й разнообразие от намерени мутации в нашия „коктейл“. Разположението на България на графиката показва къде е популацията ни сред другите, което дава представа дали сме по-приближени, или по-отдалечени от тях. Колкото е по-малко разстоянието ни с друга популация, толкова сме по-близки.

  Вижда се, че българите сме близо до групата на славяните, но не сме далече и от средиземноморските, което пък показва тяхното влияние. Затова казваме, че ние сме в междинно положение между средиземноморските и славянските народи“, обяснява проф. Тончева.

  „Далече сме от турците. Но сме близки с европейската популация, много близо сме до народите, които днес говорят славянски езици, но сме близо и до някои средиземноморски народи – в Северна Италия и Гърция примерно“, допълва акад. Гълъбов.

  Турците имат и азиатски гени

  При днешните турци типично азиатските майчини линии са ясно забележими. Например азиатската хаплогрупа М при тях се открива в 10-ина процента. У нас тя е под 1%. Типични за турците са майчините хаплогрупи HV, H4, H20, U1, U3, U6 и X, които при българите или въобще не се срещат, или са в пренебрежимо малък процент.

  Изследвана е генетичната близост на турците и българите спрямо европейски и близкоизточни народи. „Турските проби показват по-голяма дистанция от европейските популации и по-малка от близкоизточните в сравнение с българските проби“, пишат авторите на това изследване. То установява, че сред съвременното население на Турция преобладават майчините линии, пренасяни от Близкия изток към Европа през палеолита и неолита. Азиатските линии, които се откриват у турците, са се появили в генетичния им пул с по-късни миграции и е възможно това да е заради притока на селджуците и османците, наложили езика си на Анадола.

  Проучвана е и генетичната близост на турците с други тюркски говорещи народи от Централна Азия, смятани за родствени на тюрките огуз, каквито са селджуците и османците. Делът на „тюркските“ линии сред днешните турци се оценява на 30% общо за майчините и бащините. Според учени това означава, че тюркският език е бил наложен в Анадола не просто с политическото господство на селджуци и османци, а и от еднократен масиран прилив на тюркски говорещо централноазиатско население. Т.е. серджуците не са били само мъже воини, а значителна човешка вълна. След това е имало още миграции от тази посока, но макар и по-малобройни, те са продължавали поколения наред, улеснени от общия език.

  Защо обаче се вторачваме в това имаме ли генетична близост с турците?
  
  След представянето на изследването този въпрос истерично се завъртя из форумите. Вероятно заради комплексите ни от турското робство. Да не би случайно да сме се омешали, което за някои е равнозначно на предателство. Няма нищо по-естествено народи, които са живели 500 г. заедно, да си разменят гени. Но според акад. Гълъбов анализът на днешните българи показва, че поне по майчина линия турците не са ни предали свои гени.

  Доказателство за това било липсата сред нас на разпространени сред турците майчини линии. Според него даже по-скоро може би е било обратното – ние сме им дали, защото и фолклорът, и историческите извори съдържат сведения за това, че немалко български моми са били омъжвани за турци, а и част от еничарите са били от български произход.

  Какво са ни дали траки, славяни и прабългари
  
  B научната публикация за изследването авторите пишат, че междинната позиция на българите между сегашните източноевропейски и средиземноморски популации „е в съответствие с историческите събития“.

  Те подчертават, че „макар генетичният пейзаж на Стария свят да се е оформил главно от праисторически демографски събития, когато характеризираме българския митохондриален ДНК състав, не можем да пренебрегнем някои по-скорошни миграции“.

  Пишат още: „Средиземноморското наследство би могло да е от траките – първото (според авторите – б.а.) местно население на Балканите, обитавало нашите земи. Източният принос вероятно е по линия на прабългарите, чийто произход е от Средния изток, и от славяните, придошли от Североизточна Европа.“

  Знаем ли нещо за гените на траките, прабългарите и славяните?
  
  Сравнителни изследвания на съвременни популации с образци от древни населения се правят доста по света. Но за сравняването на траки с днешни народи в електронен вид е достъпна само 1 публикация от 2004 г. на румънски екип. Той изследва митохондриална ДНК, извлечена от зъби и кости на 13 индивиди от бронзовата и ранно-желязната епоха, определени от изследователите като „траки“ и погребани в Югоизточна Румъния (Добруджа).

  Те са сравнени с 5 съвременни популации – румънци, българи, гърци, албанци и италианци. Изводът на изследователите е, че има „очевидна генетична прилика между траките и съвременните населения от Югоизточна Европа“. И че „древното тракийско население би могло да е допринесло за формирането на съвременния генетичен пул в Румъния“.

  Когато сравнили траките с всяка популация поотделно, учените установили, че „италианците, албанците и гърците показват склонност за по-голямо генетично сходство с траките, отколкото румънците и българите“.

  Няма „славянски“ ген, категорични са изследователите. Всяка популация е пъстра, дори сред най-еднородната – баските, има множество майчини линии. Има обаче хаплогрупи, които са по-чести сред дадена популация.

  Хаплогрупа U например е по-честа сред славяните, най-висок е процентът й при руснаците и белорусите – до 33-35%. Учени го обясняват с нейната древност (т.е. имала е много време да се разпространява) и с това, че тези народи обитават територии, които се намират на най-прекия и с най-малко географски препятствия път от Азия към Европа. А Старият континент е населен откъм Азия. Вероятно хаплогрупа U е дошла в Европа с първата вълна хомо сапиенс сапиенс (съвременния човек) преди 45-40 хил. г. Към хаплогрупа U спадат 22% от българите.

  Но ако при славяните най-разпространена е нейната подгрупа U4, у нас тя се среща само в 3,9%. Тук измежду подгрупите на U преобладава U5 – при 6,7%. За нея учените смятат, че вероятно е най-древната линия, възвикнала на място в Европа – някъде през късните фази на палеолита, доста след като първите хора вече са колонизирали Стария континент.

  Има ли хаплогрупи, които можем да свържем с прабългарите, като знаем къде са живели и откъде са минали, преди да стигнат до Балканите?

  „Не можем да съдим за това по отделна хаплогрупа, но по съвкупност от хаплогрупи – да“, казва проф. Тончева.

  „Едно население не носи само 1 хаплогрупа, а няколко. И всички те се движат заедно при миграция. От първото заселване на дадена територия до наши дни движенията се наслояват едно върху друго. Много трудно е да ги различиш. Затова не е коректно да се казва, че тази хаплогрупа ни е донесена от славяните, а онази – от прабългарите“, казва Сена Карачанак от българската част на екипа, провел изследването. Тя е докторант в Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София.

  Има ли обаче в генетично отношение нещо отличително за районите, в които според исторически източници са живели и преминавали прабългарите?

  Според хипотезата за тюркско-алтайския им произход те са от източните части на Средна Азия, а според индо-иранската хипотеза – от западните й части – Памир и Хиндукуш.

  В Централна Азия присъстват майчини линии, характерни и за Източна, и за Западна Азия. Но в сегашната българска популация източноазиатски линии практически липсват. Значи прабългарите не са ги донесли.

  Ако въобще са имали такива примеси, те са били толкова минимални, че са се размили. Щом прабългарското наследство не може категорично да се отграничи в сегашния ни генетичен пул заради някаква фрапираща особеност, значи то е като него – от линии, характерни за Западна Евразия.

  Има ли обаче западноевразийска линия, която хем се среща в Югоизточна Европа, хем я има и в западната част на Централна Азия и която би могла да е индикативна за движението на прабългарите, ако са я носили. Генетиците не се ангажират с такива обобщения.

  Затова тук само ще нахвърляме няколко факта без коментар. Измежду многобройните разклонения на най-разпространената в Европа линия – Н (хаш), само Н6 се среща често в Централна Азия – до 21%. В Европа е много рядка. Тя е една от най-древните подгрупи на Н. Възникнала е в Близкия изток или в югозападната част на Централна Азия преди около 40 хил. г., но се е появила в Европа последна – не по-рано отпреди 3400 г.

  Няма само един “ген”, който пряко да ни свързва
  
  „Данните ясно показват какво не сме. Не сме тюрки. Ако имахме нещо общо, щеше между нас да има генетична близост, а такава няма. Тюркските народи са толкова далеч от нас, че остават извън графиката“, обяснява акад. Гълъбов.

  Тук разглеждаме и този въпрос заради отколешния спор какви са прабългарите – един от трите основни етноса, които съставят българската народност заедно с траките и славяните според най-масово утвърдената теория. Ясно е, че не може да се слага знак за равенство между прабългарите и съвременните българи. Но досега приносът на прабългарите изглежда е бил подценяван. Проучванията в последните години показват, че при идването си на Балканите те не са били малобройна орда конници, а многобройно население, включващо жените и децата.

  Доскоро беше широко възприета тезата за тюркския им произход. Сега все повече сила набира тази за иранския им, т.е. индоевропейски произход. (Иранците са индоевропейци за разлика от тюрките.)

  Дали обаче, ако прабългарите са били близки с иранците, и ние сме такива? Не знаем какъв е генетичният портрет на прабългарите, защото не е проучван с материал от погребения, категорично определени като прабългарски. А и както учените подчертават, сравнението е между съвременни народи. Тук няма да привеждаме подробни данни за генетичните линии сред иранците и най-близките им съседи. Само поместваме графика (горе), от която се вижда, че и сред тях, както и сред българите, западноевразийските линии значително преобладават в сравнение с източноевразийските, южноазиатските и африканските.

  Как гените говорят за заселването на Европа и България
  
  Според изследователите сред западноевразийските линии, които преобладават при българите, някои свидетелстват за демографски събития от различни фази на палеолита (преди 45-15 хил. г.). Други – за миграции през неолита (преди около 8000 г.).

  „Събития от историческата епоха (след появата на писаната история-б.а.) също са от изключителна важност за обясняването на сегашния генетичен пейзаж в България и поместването й в централната част на графиката. Вероятно това централно положение

  отразява смесването на древни населения с различен произход“, пишат авторите на научната публикация за изследването.

  С изключение на U5 и V, които най-вероятно са се зародили в Европа, всички други майчини линии, разпространени на Стария континент и у нас в частност, са възникнали в Западна Азия или в Близкия изток.

  Първоначалното заселване на Европа е станало през Азия. Оттам през преди 50-40 хил. г. навлиза първата човешка вълна. (Неандерталците идват много по-рано, но те са генетично различни от съвременния човек и не са му преки предшественици.)

  Тази първа миграция донася на Стария континент майчините линии, които най-отдавна са в Европа – такива са Н (хаш) и U. Като най-стари, те са имали и най-много време да се разпространяват. Н и днес е най-масовата хаплогрупа на Стария континент, а и у нас – 41,9% от българите спадат към нея. U са над 1/5 от нашенците – 22,1%, най-много се причисляват към подклона й U5, който според мнозинството учени е възникнал тук, в Европа, сред първите палеолитни заселници. В научнопопулярната си книга „Седемте дъщери на Ева“ оксфордският професор Браян Сайкс пише, че U5 се появява в района на Делфи (централната част на континентална Гърция). Други учени дават друго родно място на U5.

  Мутациите, които определят Н и U, са възникнали сред обитателите на Близкия изток преди миграцията им в Европа. При разселването си част от носителите им тръгнали на север, малко след Кавказ завили наляво към Стария континент, прекосявайки степите северно от Черно море. Има обаче археологически сведения, включително и от нашата страна, че освен този път е имало и друг – диагонален – от Близкия изток през Анадола, Балканския полуостров към Централна Европа. По този диагонален път са минали и мнозинството от първите земеделци, които са донесли следваща порция близкоизточни майчини линии – тези, които се появяват в Европа за първи път по време на неолита.

  Върху генетичния пейзаж силно са влияли климатични събития. Ранното палеолитно население на Северна и Централна Европа драстично намалява по време на последната ледникова епоха, а оцелелите мигрират на юг към относително по-топли за онова време места и се приютяват в няколко т.нар. ледникови убежища – на Балканите, там, където днес е Страната на баските (на границата на Испания и Франция), в най-южните части на причерноморските степи, както и в Южен Кавказ.

  Сред оцелелите в тези убежища са се запазили или са възникнали чрез нови мутации разклонения на хаплогрупите. След отдръпването на ледниците на север преди около 17 хил. г. техните носители ги пръскат из цяла Европа при повторната й колонизация.

  Такива разклонения на хаплогрупи са V, Н1 и Н3. Взети заедно, последните две и днес имат най-голям дял сред европейците – над 1/3.

  Двата клона на Н са на еднаква възраст и се разпространяват по едно трасе. Същата е биографията на хаплогрупа V. Според учените това значи, че са възникнали едновременно на едно и също място – най-вероятно в Иберийското ледниково убежище.

  И при българите, както при европейците, Н1 има най-голям дял сред Н – приблизително 1/5. Н3 обаче са малко – под 1%. Също малко – 1,5%, са и V. Това значи, че на наша територия двата клона на Н и родственият им V са се разпространили по различни сценарии. По някаква причина Н3 и V са били в много по-малка степен представени сред мигрантите от Иберийското убежище към Балканите в сравнение с тези от Н1. Или пък наследниците им почти не са оцелели, затова едва ги откриваме в сегашния генетичен пул на българите.

  Две други подгрупи на Н – Н5 и Н6, които заедно обхващат 5% от българите, са много редки в Европа. „Присъствието им сред българското население не е изненада, като се има предвид историята на България и географското й положение на пътя за навлизането в Европа на азиатски линии“, пишат изследователите.

  Но от всички клонове на Н те са единствените с голяма честота там, където са живели и/или откъдето са минавали прабългарите – в западните дялове на Централна Азия и северно от Кавказ.

  Втората по честота подгрупа на U сред българите е U4 – 3,9%. Пикът й е сред източните славяни – руси, беларуси и украинци. Появява се в Европа с първите анатомично модерни хора както и U5, но по-късно от нея – преди около 25 хил. г. в навечерието на последната ледникова епоха.

  Хаплогрупа К се води подгрупа на U. 5,9% от българите спадат към нея, главно към подгрупата й К1 – 5,3%. К се е разпространила в Европа след края на ледниковата епоха с реколонизацията на континента. Но и тя не е местна, а близкоизточна – възникнала е в Плодородния полумесец преди около 12 хил. г. Открита е в неолитни погребения в Централна Европа от 6-ото хилядолетие пр.Хр. Предполага се, че е пренесена от първите фермери.

  Леденият човек Йоци, живял преди 5300 г., който бе открит в Алпите, е от хаплогрупа К1. Но подгрупата на К1, към която той принадлежи, не се открива сред съвременното население, значи с времето е отмряла. Ако гледаме фактите много на едро, можем да решим, че всеки 20-и българин е роднина с „ледения“ човек Йоци, макар и доста далечен.

  Хаплогрупа J обхваща 7,9% от българите и на практика почти изцяло е представена от своята подгрупа J1 (7%). От всички J в Европа над 4/5 спадат към подклона J1.

  J възниква преди около 45 хил. г. в Близкия изток или Кавказ, но в Европа се появява много по-късно – преди около 8 хил. г., вероятно с първите неолитни заселници. Главният път, по който те проникват на Стария континент, пресича диагонално Балканите.

  Хапогрупа Т е „сестра“ на J. Към нея спадат 10,6% от българите, представена е почти равномерно от двете си подгрупи Т1 (4,3%) и Т2 (6,3%).

  Вероятно Т възниква в Плодородния полумесец преди 50-45 хил. г., но също като J идва в Европа много по-късно, преди десетина хиляди години. След това нейните подгрупи взривно се пръскат из целия континент. Това се свързва с разпространението на неолита.

  Подгрупа Т1 (с 4,3% сред българите) е на поне 6000 г. и е най-разпространена в Югоизточна, Централна и Северозападна Европа.

  Подгрупа Т2 обаче (6,3% у нас) е по-стар клон на Т и вероятно е в Европа отпреди идването на първите неолитни заселници. Повечето учени смятат, че е била тук още през късния палеолит.

  Цели 7,9% от българите принадлежат към майчината линия N. Това е много особена хаплогрупа, защото разклоненията й се откриват в малък процент сред населението, но навсякъде в Европа. Понеже учените я засичат в костни останки от най-ранните неолитни фермери в Централна Европа, заключават, че е била пренесена от тях на Стария континент от Плодородния полумесец в Близкия изток, откъдето идват. Но в съвременните централноевропейски популации е много рядка, което пък ги кара да мислят, че този принос се е размил – т.е. близкоизточните преселници са били малобройни и са се претопили сред местните палеолитни ловци.

  Това пък е повод за друго заключение – че не мащабната миграция на хора е предизвикала неолитизацията на Европа, а споделянето на идеи – новодошлите земеделци и скотовъдци са предавали опита са на преобладаващите по брой местни ловци, които са го възприели и разпространили. Генетиците обясняват присъствието на N сред българите с кръстопътното положение на нашата територия.

  Всъщност N е много древна супергрупа, от която са възникнали всички евразийски майчини линии. Нейна „сестра“ е М, от която тръгват типично азиатските. И N, и М са „дъщери“ на африканската L (на т.нар. Митохондриална Ева), но възникват, след като човекът напуска Африка. И хващат ралични посоки.

  А ето и един факт за „цвят“. Хаплогрупа Х2 я има у 2,1% от българите – повече, отколкото някои типично европейски линии като Н3 и V. Тя също е дъщерна на супергрупата N, но хваща 2 пътя – единия към Европа, другия – към Азия. Стигайки Далечния изток, частот нейните носители прехвърлят Беринговия проток и заселват Америките преди 15-12 хил. г. Специфична мутация, възникнала в Америка на фона на Х2, се открива в значителен процент сред индианските племена от северните територии.

  Малобройни изключения показват присъствието сред нас и на някои източноазиатски и африкански линии, но в нищожен процент. Това не е необичайно – такива се срещат навсякъде из Европа, но те не отразяват никаква масирана миграцията, а придвижване на малобройни групи или отделни индивиди, и то по неустановено време, така че не могат да се свържат с исторически събития.

  В цялата страна си приличаме
  
  Изследователите проверяват и дали се открояват някакви тенденции в географското разпределение на хаплогрупите по територията на страната – т.е. има ли някакви специфични в генетично отношение райони, в които преобладават дадени майчини линии, а други са слабо представени.

  Установяват, че българският митоходриален пул е хомогенен по цялата ни територия, независимо дали става дума за Североизточна България, Родопите, Тракия, или по морето.

  „Така е, защото няма голяма географска бариера, която да разделя страната на такива части, които да са репродуктивно изолирани, т.е. да не могат да се смесват. Дори Стара планина, която принципно трябва да е такава бариера, се оказва, че не е.

  Освен това, колкото и да звучи нелогично, жените са по-подвижни от мъжете – местят се, защото отиват да живеят при съпрузите си. Макар това местене да е на къси разстояния, когато продължава дълго във времето, разликите между популациите се изглаждат“, обяснява Сена Карачанак.

  Източник: 24chasa.bg

• <<
• 1
...
• 270
• 271
• 272
• 273
• 274
• 275
• 276
• 277
• 278
• 279
• 280
...
• 415
• >>