Всички авторски страници

Авторски

• „Прозрачност без граници“ и бизнесът с европроекти

  
  Неправителствената организация „Прозрачност без граници“, която  излъчи „на полза роду“ новия правосъден министър Диана Ковачева, силно е диверсифицирала компетенциите си и вече разработва експортни стратегии за много сектори в промишлеността.

  Според регистъра за обществени поръчки през октомври организацията е спечелила в тандем с още една НПО европроект за близо 500000 лв. Списъкът с дейности, в които „Прозрачност без граници“ и партньорите им от „Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление“ имат експертиза може да впечатли дори „философът-хидрогеолог“ Ахмед Доган.

  От описанието на поръчката излиза, че десетина души на щат в „Прозрачност без граници“ и още трима специалисти от „Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление“ трябва да се справят за четири месеца със стратегията за експорта в следните области: „Произвoдство на машини, оборудване и домакински уреди“, „Произвoдство на медицински, прецизни и оптични апарати и инструменти“, „Произвoдство на канцеларска и електронно-изчислителна техника и продукти и услуги в областта на компютърните технологии“, „Произвoдство на електрически машини и апарати“, „Произвoдство на дървен материал и изделия от него, без мебели“, „Произвoдство на дървесна маса, хартия, картон и изделия“, „Производство на мебели“ и „Издателска и полиграфическа дейност, възпроизвеждане“, „Произвoдство на превозни средства, без автомобили“, „Произвoдство на метални изделия, без машини и оборудване“, „Произвoдство на радио-телевизионна и далекосъобщителна техника“.

  Изготвянето на тези стратегии е част от проекта „Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия“ финансиран по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ и се възлага от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия към МИЕТ. Цялата сума за усвояване по проекта е 27 396 493 лв, от които до момента са изплатени близо 6 млн лева.

  Конкретно по този проект за експортни стратегии агенцията е сключила договор за шест позиции. Три от тях на обща сума 478800 са отишли при ОБЕДИНЕНИЕ ТРАНСПЕРЪНСИ И ПАРТНЬОРИ, в което „Прозрачност без граници“ и „Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление“ делят по 50% собственост), а още три позиции за общо 314400 лв са за „Обединение Експортни стратегии на Република България“, чието име впрочем съвпада с наименованието и спецификата на поръчката.

  Според експерти, до които Биволъ се допита, изработването на една такава секторна стратегия струва средно 10000 лева, общо 18 стратегии не би трябвало да надхвърлят 200000 лв. Заделената сума от джоба на европейските данъкоплатци е четворно по-висока.

  Освен това е очевидно, че „Прозрачност без граници“ и партньорите им нямат експертизата в посочените области, но те могат да наемат външни специалисти, както става ясно от писмото, с което изпълнителният директно на ИАНСМП Нина Тодорова разяснява на кандидатите условията на проекта:

  Не става ясно обаче защо ИАНМСП не е възложила директно написването на стратегиите на компетентни експерти вместо да раздава пари на НПО със съмнителна компетентност, за да извършват посредническа дейност.

  Поръчка по бързата процедура

  Любопитен е също начинът по който агенцията е заобиколила европравилата, като е прекарала поръчката по процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление в официален вестник на Европейския съюз (Приложение Г2). За да се мине по тази процедура, която по същество ограничава прозрачността и повдига съмнения за законосъобразност, има ясни правила.

  Трябва да се посочи по ясен и разбираем начин защо възлагането на поръчката без предварително публикуване на обявление за поръчка в Официален вестник на Европейския съюз е законосъобразно, като се посочат във всички случаи съответните факти и, когато е уместно, правните заключения в съответствие с Директива 2004/17/ЕО – пише в документите по Приложение Г2.

  Биволъ отправи запитване до ИАНМСП по кои точно критерии именно тази поръчка е минала по съкратената процедура и поиска също така достъп до офертите на всички фирми и сдружения, участвали в конкурса за тази обществена поръчка.

  Клубът „Дондуков 53“

  Всички сдружения, които заедно с „Прозрачност без граници“ ще разработват тези специализирани стратегии водят към един и същ кръг от лица, свързани с министъра на околната среда и водите Нона Караджова, показа проверка на Биволъ във фирмените регистри.

  Името на клуба Дондуков 53 идва от един апартамент на същия адрес в София, в който съсобственици са сегашния министър на екологията Нона Караджова са бившият шеф на НОИ Йордан Христосков, Ева Радева, Борислав Тафраджийски, Стефан Иванов, Спартак Керемидчиев и още няколко лица.

  Управител на Обединение „Транспърънси и партньори“ е Надежда Йорданова от адвокатско дружество „Йорданова и Радева“. Ева Радева пък е председател на сдружението „Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление“, което е другият партньор в обединението.

  „Обединение Експортни стратегии на Република България“, което е спечелило останалите позиции по същата поръчка е с управител Борислав Тафраджийски, а в обединението участва кооперацията София Консултинг Груп, която в миналото също е била регистрирана на Дондуков 53 и е представлявана от Стефан Иванов и Спартак Керемидчиев.

  Разследване на Биволъ за лицата от Клуб Дондуков 53 показа, че от 2005 г. до днес близо 4 700 000 лв по обществени поръчки са усвоени от организации с различни имена, но с едни и същи собственици и управители: Борислав Тафраджийски, Спартак Керемидчиев, Стефан Иванов, Ева Радева и съпругът и адв. Андрей Горанов.

  Възложители на поръчките спечелени от тези хора са МОСВ, МОНМ, МРРБ, Програма ФАР, Басейнова дирекция и няколко общини, сред които най-щедра е Столична община. Последната е дала близо 1 200 000 лв. през 2008 за „Координация и управление на договорите на Столична Община за подготовка и изпълнение на инвестиционен проект за „Управление на битовите отпадъци на Столична община“. Изпълнител на поръчката, подписана от Бойко Борисов и финансирана по програма на ЕС е КОНСОРЦИУМ „СКГ – КЛУБ 2000 – ЕПК“, в който членуват „Екопро Консулт“, „Клуб Икономика“ и „София Консултинг Груп“, а управляващ е Борислав Тафраджийски.

  Анализът на сумите получени от различните сдружения разроили се от „Клуб Дондуков 53“ потвърждава, че обемът и източниците на финансиране растат се местят паралелно с властовия ресурс на ГЕРБ: през милиона даден от Столична община, до двете министерства, които само за 2010 г. са възложили поръчки за 1 700 000 лв.

  Влизането на „Прозрачност без граници“ в този привилегирован кръг и назначението на Диана Ковачева на министерски пост вещаят още по-интересни и доходоносни проекти за клуба.

  Кръгове от НПО

  Една от причините ЕС да спре еврофондовете при предишното управление на Тройната коалиция беше откритата наглост с която фирми от обръчите на властта усвояваха евросредствата. Най-фрапантен беше случаят с „потомствения социалист“ Марио Николов, който в крайна сметка беше осъден, но съдружникът му в престъпната (според ОЛАФ) група Людмил Стойков, спонсор на президента-агент „Гоце“ избягна правосъдието.

  Към тези фирми трябва да се причислят и многобройните НПО приближени до БСП, ДПС и НДСВ, специално създадени, за да се захранват с пари от европроекти. Случаят с кръга около Нона Караджова и многобройните сдружения и обединения на сдружения, печелещи проекти там, където ГЕРБ е на властови позиции възпроизвежда същия модел.

  Въпросът, който възниква е дали раздаването на пари на свързани с властта лица и организации са съвместими с прозрачността на управлението и добрите практики, за които се бори уважаваната международна организация „Прозрачност без граници“? 

  Вероятно бъдещият министър Диана Ковачева би могла да отговори компетентно, тъй като е писала дипломна работа във Франция на актуалната тема: „Ролята на ОЛАФ за защита на финансовите интереси на ЕС“.

  Източник:   Биволъ

• ЕКСПЕРТ КРИТИКУВА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ПРИЗИВИ ПО ВРЕМЕ НА „ОКУПИРАЙ УОЛСТРИЙТ“

  Кампанията „Окупирай Уолстрийт“ продължава повече от два месеца. Спонтанното движение няма нито организационен лидер, нито ясни цели и платформи. Медии на Китайската комунистическа партия (ККП) заявиха, че „Окупирай Уолстрийт“ звучи като погребален звън за капитализма. Международно признати експерти обаче не са съгласни, като посочват, че това, на което всъщност се противопоставя кампанията, е социалистическата политика на преразпределяне на печалби от Уолстрийт…

  На 17 ноември се навършват два месеца от началото на „Окупирай Уолстрийт“. Протестиращи от цяла Америка стартираха масова демонстрация, наречена „Световен ден за действие“. Поне 300 души бяха арестувани. В Ню Йорк, Лос Анджелис, Вашингтон, Бостън, Далас, Лас Вегас, Портланд и на други места постоянно възникваха демонстрации. За момента над 100 държави са откликнали на „окупационното“ действие.

  Проф. Шие Шуанджун от Нюйоркския университет, изрази възгледите си в интервю за NTDTV.

  Шие Шуанджун: „Мисля, че кампанията „Окупирай Уолстрийт“ е подобна на кампанията за петиции в Китай. Това са все непривилегировани групи. Различното е това, което получават като обществена реакция. Например в Китай за петициите е трудно да се получи открита подкрепа от хора в системата, особено от по-висшите нива. Но в Америка кампанията „Окупирай Уолстрийт“ получава подкрепа дори от хора с позиции като членове на Конгреса, президента, членове на Градския съвет и т. н. “

  Протестиращите скандираха „Ние сме 99%“, „Банките са освободени под гаранция, ние сме продадени“ и т.н. Поради обединението на американските търговски сдружения, леви групировки и индивиди, някои лозунги бяха „оцветени“ и с лява идея.

  В. „People“ на ККП коментира, че тази кампания сляпо се противопоставя на капитализма и пропагандира нео-либерализма. „Guangming“ директно заявява, че тази вълна от гняв е насочена директно към капиталистическата система, с настояване за установяване на „социалистическа Америка“.

  Шие Шуанджун: „Кампанията „Окупирай Уолстрийт“ не е за установяването на „социалистическа Америка“, а за спиране установяването на социалистическа Америка.“

  Г-н Шие Шуанджун живее в САЩ, и е завършил Китайската академия за обществени науки. Той е бил независим писател на широкомащабния документален филм на CCTV, „Елегия за реката“. След инцидента от 4 юни „Елегия за реката“ е забранен и определен като „контра-революционен проект“.

  В наскоро публикувана статия Шие Шуанджун заяви, че Насим Николас Талеб, автор на бестселъра „Ефектът на черния лебед“, е дал някои предложения. Тъй като банките на Уолстрийт преследват високи дивиденти, игнорирайки интересите на обществото и гонейки високорискови инвестиции, единственият начин за справяне с проблема е спиране на „бонусната система“ на банковия сектор.

  Шие Шуанджун: „Естеството на Уолстрийт се промени след финансовата криза от 2008 г., защото то е равносилно на твърдението, че печалбите принадлежат сами на себе си. Но загубата им ще бъде платена от данъкоплатците и правителството. Така това нарушава един основен принцип на капитализма – реципрочността на правата и задълженията. Това е по-близо до социализма.“

  Британският колумнист от „Financial Times“ заяви, че капитализмът не е синоним за алчност. Шие Шуанджун посочи, че синоним на капитализма е предприемаческият дух. А социализмът е всъщност синоним на алчност.

  По думите му допълнителните печалби на инвестиционното банкиране на Уолстрийт през 2010 г. са достигнали рекордни нива при несигурността на бъдещата икономика. Тази бонус система, която само печели, без да губи, е пагубната причина за финансовата криза.

  Относно това Талеб подчертава, че „то нарушава основните принципи на Адам Смит за капитализма“. Капитализмът е също така наричан „свободна пазарна икономика“, или „икономика на частното стопанство“. Негова характеристика е автоматичното регулиране на икономическите дейности чрез пазарния механизъм, а не чрез държавен контрол.

  Шие Шуанджун: „Но Америка не може да направи това до такава степен точно сега. Тя може само да подкрепи големите компании, но не може да ги облага с данъци. Възниква този проблем. Така тези големи компании всъщност се превръщат в маскирани държавни предприятия. Това е, което имах предвид с американската тенденция към социализъм. Всъщност монополният капитализъм е социализъм.“

  Проф. Шие Шуанджун заяви, че като символ на капитализма, Уолстрийт трябва да преустанови социалистическата система за разпределяне на блага, в която винаги едни взимат печалбата, а други плащат загубата, или печалбата винаги отива в отделни индивиди, а загубата се плаща от цялата държава. В противен случай резултатът ще е не само смъртта на свободата и демокрацията, но и Америка рано или късно ще стигне до национален банкрут, така както някои европейски държави. Социализмът не може да спаси нито Китай, нито Америка.

  Анализатори посочват също така, че социалната система на Уолстрийт, както и на развитите европейски и американски държави, техните високи данъци и други видове правителствено участие в икономическата дейност, са всъщност елементи на социализма.

  NTD репортери Chang Chun, Li Yuanhan и Sun Ning

• Обсъждане на Закона за българите в чужбина в предаване на БНР

  Предестателят на ДАБЧ:  Законът за българите в чужбина е необходим, за да въведе ред в принципите, правата и общите положения на нормативната уредба за българите в чужбина.

  Проф. Любомир Гаврилов:  Ако може с една дума да обобщим какво искаме – това е думата избори. Искаме българите в чужбина да излъчват чрез избори, не по друг начин, свои представители, които да си говорят с Агенцията за българите в чужбина, с министъра на външните работи, с Цецка Цачева и с всички държавни институции.

  Д-р Асен Асенов:  Моето усещане е, че този документ има в голяма степен пожелателен характер.

  „Законът за българите в чужбина е необходим, за да въведе ред в принципите, правата и общите положения на нормативната уредба за българите в чужбина“. Това заяви в предаването „Събота 150“ председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов.

  „В новия закон не се предвижда създаването на пост на министър, който отговаря или провежда политиката, а се предвижда, че при формирането на всяко правителство да се определи министър от сега съществуващите министри, който да провежда тази политика“, уточни Иванов.

  Според проф. Любомир Гаврилов, който е координатор на Преходния обществен съвет на българите във Франция и преподавател в университета във френския град Тулуза, ако се назначи министър за българите в чужбина, емигрантите ще го приемат лошо, или ако стане това – този човек трябва да е някаква безспорна личност.

  „Когато Божидар Димитров беше назначен за министър за българите в чужбина, бяхме въодушевени. Обаче се оказа, че общественото мнение в чужбина е абсолютно против. 90% от хората го схващаха това като допълнителна бюрокрация. След това Божидар Димитров предизвика известни скандали, знаем какво се случи. Мисля, че ако вземем предвид този неуспешен опит, в близко бъдеще не би трябвало да се назначава“.
  
  Гаврилов коментира и подготвения проектозакон за българите в чужбина: „Най-важният въпрос за нас – за институционалното представяне на българите в чужбина, не се решава. Хвърля се прах в очите. Сложено е едно заглавие, че има представителство на българите и българските общности в чужбина, а всъщност няма никакво представителство. Ако може с една дума да обобщим какво искаме – това е думата избори. Искаме българите в чужбина да излъчват чрез избори, не по друг начин, свои представители, които да си говорят с Агенцията за българите в чужбина, с министъра на външните работи, с Цецка Цачева и с всички държавни институции. Това е един сложен закон, който не може да се импровизира за една нощ, както си мислят в Агенцията за българите в чужбина. Те предлагат да се избере национален съвет от 15 човека, но ще го избират организациите на българите по света. Значи, че самите българи в чужбина няма да могат да избират своите представители и при това положение те няма да се интересуват от тях и цялата инициатива ще бъде компрометирана в техните очи“.
  
  Д-р Асен Асенов – председател на Центъра на българската общност във Вашингтон, също изказа мнение по темата: „Моето усещане е, че този документ има в голяма степен пожелателен характер. Твърде съм скептичен, че българската държава в този момент има средства, за да осъществи такава широкомащабна политика на работа с българите в чужбина“.

  Целите интервюта може да чуете в звуковите файлове чрез:  http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Obzorni/Saturday150/society/Pages/2611balgari-v-chujbina.aspx

  Източник:  БНР

• Граждани слагат вето на шистовия газ

  Гражданска инициатива ще внесе до края на година в парламента подписка за забрана на проучванията и добива на шистовия газ. Инициативата бе учредена днес след поредния протест срещу шистовия газ в т. нар. триъгълник на властта на площад „Независимост“ в София.

  Гражданската инициативата е учредена по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Тя ще внесе текста за забрана на шистовия газ, както и за забрана на технологиите за нагнетяване на въглеродния диоксид в земните недра, каза природозащитникът Борислав Сандов. „Днес се случи нещо много важно и значимо за българската история, защото между Президентството, Народното събрание и Министерския съвет се случи – четвъртата власт – гражданите да инициират една такава законодателна гражданска инициатива“, посочи екоактивистът.

  Той обясни, че инициативата ще внесе исканията си в Народното събрание до края на годината. Така те се надяват да дадат допълнителен натиск за забрана на процеса. В документа ще има три изречения: Да бъде променен законът за подземните богатства и да се синхронизират опасните технологии. Второто е за законова забрана на уловителите и съхранителите за въглероден диоксид, третото – за законова забрана на технологията за хидравлично разбиване, хидравличен удар.

  За да се разгледат исканията на инициативата в Парламента са необходими минимум 50 подписа, а те вече са събрали около 200 само за днес. Искат да се знае, че има инициатива, която идва и от гражданите, а не от една или друга политическа партия. Тя, според Борислав би трябвало да бъде подкрепена от всички партии. Колкото до това дали очаква подкрепа при гласуването, природозащитникът заяви, че „всички вече изразиха намерение за подкрепа на подобен мораториум“ и остава това да се види на практика.

  До момента са забрана на проучванията и добива на шистов газ имаше няколко подписки. Те не са обаче по закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

   

  Източник:  Фрог нюз

• Секретната Америка

  Над 1 милион души обитават паралелния свят, създаден от тайните служби на САЩ след 11 септември. Как функционира този свят и колко струва не ни е дадено да разберем, защото достъпът до тази информация е строго забранен

                                                                                                                  Алекс Йорданов*

   

  На 26 септември 2002 г. един мъж свидетелства пред комисията на Конгреса за атентатите от 11 септември. Той се обръща към сенаторите със следните думи: „Искам всички американци да ме погледнат в очите и аз да ги погледна в очите и да им кажа: „Казвам се Кофър Блек, ръководя тайните операции на ЦРУ (1974-2002). Всичко, което трябва да знаете, е, че има ПРЕДИ 11 септември и СЛЕД 11 септември. След 11/9 правилата и законите вече не бяха валидни!“

  В деня след 11 септември президентът Буш свиква Съвета по сигурността в секретен бункер в подземието на Белия дом.

  Неговият съветник по въпросите на тероризма Ричърд Кларк (1998-2001) си спомня: „Президентът ми каза: „Разполагаш с всичко, от което имаш нужда“. И наистина. Всеки път, щом отидех в Конгреса, всички казваха: „От какво имате нужда? Ето ви един непопълнен чек!“

  Същия ден в бункера на Белия дом американското правителство дава ход на една толкова тайна и мащабна програма, че едва днес сме в състояние да се досетим за истинските й мащаби.

  По-малко от седмица след атаките срещу Световния търговски център (СТЦ) Буш подписва в Овалния кабинет документ, който дава началото на

  операция „Грейстоун“, наричана още „Залови и убий“

  „За 34 години не бях виждал толкова прецизен документ, и то без никакви финансови ограничения. В резюме вътре се казваше: „правете, каквото намерите за добре, за да свършите работата“, признава Джон Рицо (главен адвокат на ЦРУ, 1975-2009).

  Буш разпорежда на ЦРУ да поеме командването на операцията вместо военните.

  „За една микросекунда от вързано на верига псе ние се преобразихме в боен звяр: сваляш боксовите ръкавици и всички удари са позволени“, свидетелства Кофър Блек.

  На 26 септември 2001 г. Гари Шоен (ЦРУ, 1974-2002) и седем агенти на ЦРУ са парашутирани в Северен Афганистан. „Раздавах пликове с десетки, даже стотици хиляди долари на местните военни лидери и на командирите на Северния алианс. За няколко седмици пометохме талибаните и си върнахме Кабул“, разказва Шоен.

  По същото време Джон Маклафлин, номер 2 в ЦРУ, получава телефонно обаждане от шефа си Джордж Тенет. Той слиза в залата за въздушни операции. Тенет се обръща към него: „Ще дадеш ли заповед, Джон?“ Маклафлин поглежда към екрана, на който се вижда автомобил, пътуващ по пустинен път в Йемен. Няколко секунди по-късно един от лидерите на „Ал Кайда“ – Шейх Али, и спътниците му в колата са взривени от безпилотен самолет, управляван дистанционно от 9000 километра разстояние. „Готово, Джордж“, докладва Маклафлин и затваря телефона.

  Журналистите за пръв път виждат оръжия, за чието съществуване не са подозирали.

  Положено е началото на бясна надпревара във войната срещу тероризма. В следващите години снежната топка, хвърлена от света на разузнаването, ще продължи да набъбва със страшна сила.

  В продължение на 2 години с Дана Прист и колегите й от „Вашингтон пост“ разкрихме очертанията на един таен паралелен свят, толкова мащабен и сложен, че е невъзможно да се опознае докрай начинът, по който функционира и се финансира. Научихме само, че съществува. Нарекохме го СЕКРЕТНАТА АМЕРИКА.

  Днес в САЩ тази адска машина ползва услугите на 900 000 души с официален достъп до ниво „Строго секретно“.

  Всички те са разпределени на 17 000 адреса на територията на цялата страна!

  1300 са правителствените агенции, 3666 са частните дружества, работещи по договор с федералното правителство.

  Използвайки като претекст борбата с тероризма, администрацията на Буш-младши създава Департамента за вътрешна сигурност (Departement of Homeland Security), под чиято шапка са 17-те главни федерални агенции (ФБР, ЦРУ, NSA (Националната агенция по сигурността), DEA, ATF, Имиграционната служба… и дори НАСА). Сградата, в която всички те ще се помещават и която е в строеж от 2 години, ще представлява най-голямата постройка, създавана някога в Америка, надминаваща дори Пентагона. Всеки щат разполага с fusion centers, които събират и разпределят цялата информация между отделните федерални агенции.

  Никой не е в състояние да каже колко струва СЕКРЕТНАТА АМЕРИКА. Бюджетът на NSA например е държавна тайна. Единствено президентът и шепа сенатори, които са го одобрили, знаят цифрите.

  А цифрите, свързани с тази „Секретна Америка“, надхвърлят въображението.

  Само на ден се осъществяват 1.7 милиарда подслушвания

  Като в графа „подслушвания“ влизат проверките на имейли, телефонни обаждания, текстови съобщения, уебсайтове и всички други форми на комуникация, считани за подозрителни от… незнайно от кого!

  Този паралелен свят има тайни пипала и в чужбина.

  Журналисти, разследвали Гуантанамо, скоро забелязаха, че не всички, задържани в Ирак или другаде в Средния изток като „ценни заложници“ (high value targets), пристигаха в Гуантанамо. Някои изчезваха. Незнайно къде.

  „Преценихме, че тези затворници трябваше да бъдат изолирани навън и решението бе да се построят тайни затвори в чужбина. Дотогава никога не го бяхме правили“, признава Джон Рицо (Правен съвет на ЦРУ).

  Днес знаем за съществуването на 24 „черни дупки“ (black sites). Това е мрежа от тайни затвори в най-различни страни като Тайланд, Полша, Египет, Йордания и много други. Всички те са финансирани от ЦРУ, а операциите по „изтръгване на информация“ се провеждат от приемащите страни.

  Предимството на ЦРУ пред военните във войната срещу тероризма вбесява Доналд Ръмсфелд. С претенцията да е създател на империи той решава да създаде свой собствен таен свят. Има и известно юридическо предимство пред ЦРУ. Секретните операции на Пентагона не се нуждаят от системното разрешение на президента, нито се иска да бъде предупреден Конгресът. По онова време те са част от военните операции в Ирак и Афганистан. Гордостта на Ръмсфелд е наречена JSOC (Joints Special Operations Command). Един от клоновете на JSOC – „тюлените“ (Navy Seals), ще убие Бин Ладен на 1 май 2011 г.

  За няколко години администрацията на Буш

  създава паралелно тайно правителство, което не се отчита пред никого.

  Но за да функционира, тази адска машина се нуждае от специализиран персонал, огромен персонал. И то бързо.

  „Аз предприех стъпки в NSA, Джордж – в ЦРУ, всички го направихме. Поради мащаба на поръчката се обърнахме към частния сектор. Щеше да стане по-бързо, отколкото ако обучехме такъв огромен брой държавни служители“, обяснява схемата ген. Майкъл Хайдн.

  „Локхийд-Груман“, „Дженеръл Дайнамикс“ и други гиганти на военнопромишления комплекс, по любимия израз на Айзенхауер, също се включват. Довчерашните производители на самолети, танкове и подводници сменят производствения си профил за ден.

  Ако през 2001 г. армията разполага с 6 безпилотни самолета, днес те са 6000! „Дженеръл Атомикс“, създателят на безпилотния самолет, предлага 21 различни модела, най-малкият от които е с размер на голяма пчела. За 10 години печалбите на компанията нарастват от 330 млн. долара до 4.2 млрд. долара. Само преди седмици с безпилотен самолет на „Дженеръл Атомикс“ беше ликвидиран говорителят на „Ал Кайда“ – Ануар-Ал Авкали.

  Тези ултрамодерни технологии, от които ти настръхва косата, поставят истинските въпроси за индивидуалните свободи. Днес е възможно да ви вземат пръстови отпечатъци с термичен пистолет от 50 метра разстояние, без дори да се усетите! Facial Expression Recognition technology може да идентифицира и скенира костната ви структура от космоса и да определи вашите страхове и настроения.

  Този невероятен технологичен и финансов пробив обаче не спира Фарук Умар Муталаб да се качи на самолета за Детройт в Коледата на 2009 г.

  „Ако сбъркате правописа, Google автоматично ви пита: „Да не би да търсите…“ Изглежда тази функция не е била заложена в компютъра на имигрантските власти на летището в Лондон. Те изписват грешно само една буква от името му и той преспокойно се качва на борда като редовен пътник. Ами камионетката на „Таймс Скуеър“ (май, 2010 г.) – тогава един продавач на хотдог предупреди полицията за подозрителното возило“, казва Ричард Кларк.

  На мен и колегите ми журналисти ни трябваха 10 години, за да разберем, че

  един милион души живеят в свят, който преди не съществуваше

  Дори не знаем какво точно правят, защото ни е отказано правото да научим как функционира този свят и колко струва.

  Има ли място в една истинска демокрация за таен паралелен свят от 1 милион души? Въпреки това Обама не направи нищо, за да забави СЕКРЕТНАТА АМЕРИКА. Напротив – той нареди да се ускори програмата „Грейстоун“, да се заловят и унищожат враговете на САЩ зад граница. На вътрешния фронт той увеличи бюджетите, а Конгресът вече не е в състояние да надзирава разходите. Частните дружества и федералните агенции вече сами определят нуждите си и тяхната цена.

  „Ако се случи нещо и станем жертва на атака, републиканците ще се юрнат да ни сочат с пръст и да ни обвиняват, задето сме орязали бюджетите. Политически е крайно рисковано“, оправдава се Ричард Кларк.

  Оправдано ли е в сегашната икономическа конюнктура това невъобразимо финансово и човешко разхищение? По наши изчисления фараонският годишен бюджет на СЕКРЕТНАТА АМЕРИКА надвишава с много икономическите стимули от 300 милиарда, които Обама наложи миналия месец, отправяйки предизвикателство към републиканците да го ратифицират в най-кратки срокове в Конгреса.

  Паралелният свят на СЕКРЕТНА АМЕРИКА ще продължи да съществува сред нас.

  Самият генерал Майкъл Хайдн, ръководил последователно NSA (1999-2005) и ЦРУ (2006-2009), откровеничи: „От 40 години съм в тези среди, но не смея да твърдя, че съм запознат с всички тайни програми и операции, провеждани преди и сега.“

   

  ––––––––––––

  * Разследващият френски журналист Алекс Йорданов е участник в транснационалното разследване на „Вашингтон пост“ за тайната програма „Грейстоун“, стартирала в рамките на борбата срещу тероризма след атентатите от 11 септември 2001 г.

   

  Източник:   в. „Сега“

• Черният петък орезили американските купувачи

  
  Докато тълпите се караха за видеоигри, тостери и хавлиени кърпи, Черният петък сложи черно петно върху американските купувачи.
  
  И доведе до международно осъждане и дори постави въпроса за измеренията на хуманността.
  Един от най-възмутителните инциденти за деня се случи в Лос Анджелис, където 20 души пострадаха, след като жена, стремяща се да получи първа достъп до намалени видеоигри, ги напръска с пиперен спрей. Новини за стрелба, юмручни боеве, насилие идват от различни части на страната. Youtube е пълен със заснети срамни сцени. Зрител коментира зад кадър на един от качените клипове: „До там ли я докара човешката раса?“
  Подигравките в чуждата преса изобилстват. Холандската държавна телевизия показа стотици нощуващи около магазин на западния бряг и коментира: „Палатки на движението „Окупирай“ в Калифорния няма, но затова пък хиляди чакат с часове, докато съмне и отворят магазините.“ /Ройтерс /

  .
  
  .

  .
  
  .

• След 50 години населението на България ще намалее до 5,475 млн. души

  През 2060 г. населението на България ще намалее до 5,475 милиона души. Това сочат данните на Българската академия на науките (БАН). Спрямо последното преброяване на населението от 1 февруари 2011 г. това означава, че на територията на българската държава ще има близо 1/4 по-малко хора.

  Сред причините за това намаляване са отрицателният естествен прираст, както и отрицателният външно-миграционен прираст. Сред най-сериозните тревожни черти на демографския профил е смъртността, отчитат от БАН.

  Устойчиво задържащата се на високо равнище обща смъртност, съпроводена с чувствително по-ниска раждаемост, предопределя настоящото и бъдещото намаление на населението.

  Независимо че детската смъртност след 2006 г. беше занижена под 10 процента, тя продължава да бъде почти два пъти по-висока от тази в страните от Европейския съюз.

  От БАН отчитат и различия в равнищата на смъртността по отделни региони, както и между градовете и селата, което говори за неравнопоставеност на населението по местоживеене. Запазват се и съществените различия на смъртността на населението по пол.

  През 2060 г. средната възраст на населението ще е около 50 години при 42 години в момента, заяви зам.-председателят на БАН Атанас Атанасов. Тогава населението в трудоспособна възраст ще е 2,7 милиона души, 657 000 ще са на възраст под 14 години, а пенсионерите ще са над 2 милиона души. Според статистиката на БАН през 2060 г. жените в родилна възраст ще са 980 000. През 2001 г. броят им е бил 1,9 милиона души.

  За периода 1990-2010 г. населението на страната е намаляло с 13,6 процента. По този показател сме се върнали назад с около 65-70 години и днешният брой на населението е на равнището през 40-те години на миналия век. Според учените спадът на населението ще продължи и през следващите няколко десетилетия, което ще отреди на България място в Европа като страната с най-голямо намаление.

  Според статистиката на БАН всяка година на 1000 души умират по 14 човека. Докато в Швейцария на 1000 умират по 8 души. По думите на Атанасов средната продължителност на живота на мъжете у нас през 2009 г. е 70 години, а за жените 77 години. Във Франция например нежният пол живее средно до 85 години. Регистрираната у нас през периода 2001-2009 г. тенденция на повишаване на раждаемостта се пречупва през 2010 г. заради икономическата криза. Особено сериозно е намалението на поколенията в родилна възраст и по-специално на най-младите – до 29 години.

  В момента на година се раждат по около 80 000 бебета, докато преди 50-60 години бройката им е била около 170 000. Раждаемостта е най-ниска сред българите и високо образованите, а най-висока – при ромите и ниско образованите групи, както и при малолетните и непълнолетни. Отлагането на раждане на дете е израз не само на влошената жизнена среда и ограниченост на доходите, но и стремеж към по-високо образование и кариерно развитие на младите хора, смятат от БАН.

  Зам.-председателят на БАН няма притеснения, че ромите ще станат преобладаваща част от населението. Той обясни, че тревогите идват от високата раждаемост, но смъртността и заболеваемостта при тях са също много завишени. По думите му средната продължителност на живота на ромите е около 50 години.

   

  Десислава Янкова,

  в. „Новинар“

• Проектът „Голдман Закс“ за завладяването на Европа

                                                                                          Стивън Фоли,  в. „Индипендънт“

   

  

   

  Докато обикновените хора се тревожат за икономии и работни места, в коридорите на властта в еврозоната става впечатляваща трансформация. Идването Марио Монти на премиерския пост в Италия е забележително събитие поради повече причини, отколкото е възможно да се преброят. С подмяната на плаващия сред скандали Силвио Берлускони Италия свали несваляемия. Чрез възлагането на управлението на технократи, които не са избрани от народа, отмени обичайните правила на демокрацията и може би самата демокрация.

  Чрез възлагането на отговорността на бивш консултант на “Голдман Закс” да управлява една западна държава пък издигна до нови висини политическата власт на инвестиционна банка, за която може би сте си мислели, че е “токсична” тема за политиците. Това е и най-забележителният сред посочените факти – гигантска стъпка напред или може би дори успешната кулминация на Проекта “Голдман Закс”.

  Не е само Марио Монти. Европейската централна банка (ЕЦБ), друг ключов играч в драмата със суверенните дългове, е управлявана от друг бивш служител на “Голдман Закс”, а “възпитаниците” на инвестиционната банка господстват в коридорите на властта в почти всички европейски държави, както правеха в САЩ през финансовата криза.

  До средата на миналата седмица европейското подразделение на Международния валутен фонд (МВФ) също бе ръководено от човек на Goldman – Антонио Борхес, който подаде оставка по лични причини.

  Дори преди промените в Италия нямаше сигнали, че “Голдман Закс” е загърбила практиките, заради които си спечели прякора “Сепията вампир”. Сега пипалата й вече достигат до върха на еврозоната и скептиците се питат колко силно е влиянието й. Политическите решения, които ще бъдат взети през идните седмици, ще определят дали еврозоната може и ще плати дълговете си, а интересите на Goldman са свързани по сложен начин именно с отговора на този въпрос.

  В книгата си “13 банкера” Саймън Джонсън, бивш икономист на МВФ, твърди, че в навечерието на финансовата криза “Голдман Закс” и другите големи банки са станали толкова близки с правителството, че САЩ на практика са били олигархия. Европейските политици поне не са “купени и платени” от корпорациите, като колегите си в САЩ, отбелязва авторът. “Вместо това в Европа има един споделен светоглед между политическия елит и банкерите, споделен комплекс от цели и взаимно заздравяване на илюзиите”, отбелязва той.

  Това е Проектът “Голдман Закс”. По-просто казано – силна прегръдка с правителствата. Всеки бизнес иска да придвижи напред интересите си пред регулаторните органи, които биха могли да го притиснат в ъгъла и чрез политиците, които биха могли да предоставят данъчни облекчения, но банката вече е отвъд обикновените лобистки усилия.

  Goldman е на разположение, за да предостави на правителствата консултации и финансиране, да изпрати хората си на държавни служби и да размаха възможността за доходна работа пред хората, излизащи от правителствата. Проектът предвижда създаването на толкова дълбок обмен на кадри, идеи и пари, че вече става невъзможно да се посочи разликата между обществения интерес и интереса на “Голдман Закс”.

  Марио Монти е сред най-известните икономисти на Италия, прекарал е по-голямата част от кариерата си в академичните среди и научни институти, но “Голдман Закс” започва да се интересува от него, когато Берлускони го изпраща в Европейската комисия през 1995 година.

  Първо като еврокомисар за вътрешния пазар, а след това като комисар по конкуренцията, той е вземал решения, които биха могли да позволят или провалят сделки за придобивания и поглъщания, по които банкерите на Goldman са работили или са осигурявали финансирането. По-късно Монти председателства комисия по банките и финансовата система в италианското министерство на финансите, която определя финансовата политика на страната.

  С тези връзки изглежда напълно нормално “Голдман Закс” да го покани да се присъедини към съвета й от международни консултанти. Над двадесетте международни консултанти на банката действат като неофициални лобисти, защитаващи интересите й пред политиците, които регулират дейността й. Сред консултантите е и Отмар Исинг, който като член на управителния съвет на германската централна банка Bundesbank и ЕЦБ е сред архитектите на еврото.

  Може би най-известният бивш политик в банката е Питър Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също бивш еврокомисар по конкуренцията. Сега той е неизпълнителен председател на подразделението на “Голдман Закс” за брокерски дейности във Великобритания, “Голдман Закс” International, а преди колапса и последвалата национализация бе и неизпълнителен директор на Royal Bank of Scotland.

  При спасяването на Ирландия от ЕС той беше виден застъпник на страната, твърдейки, че условията по спасителните кредити трябва да бъдат смекчени, за да утежнят финансовите й проблеми. Това лято ЕС се съгласи да намали лихвите по заема за Ирландия.

  Да се събират политици с добри връзки след оттеглянето им от правителствата обаче е само половината от Проекта. Другата част е да се изпращат “възпитаниците” на “Голдман Закс” в правителствата. Подобно на Монти, Марио Драги, който пое президентския пост на ЕЦБ от 1 ноември, е бил част от националното правителство и част от “Голдман Закс”. Той е бивш член на Световната банка (СБ) и управляващ директор в италианското министерство на финансите преди да се посвети за три години на поста управляващ директор на “Голдман Закс” International (между 2002 и 2005 година), след което става президент на италианската централна банка.

  Драги е следван от противоречива репутация заради счетоводните трикове, прилагани от Италия и други държави от периферията на еврозоната, които преди десетилетие се опитаха да се промъкнат във валутния съюз. Чрез използване на комплекс от деривати Италия и Гърция успяха на понижат видимия размер на държавния си дълг, който според европейските правила не трябва да бъде над 60 % от брутния вътрешен продукт. А умовете зад някои от тези деривати са мъжете и жените от “Голдман Закс”.

  Брокерите на банката разработиха редица финансови сделки, които позволиха на Гърция да събере пари и да намали бюджетния си дефицит в краткосрочен план срещу връщане на сумите след известен период. При една от сделките “Голдман Закс” прехвърли финансиране от 1 милиард долара на гръцкото правителство през 2002 година в операция, наречена валутен крос суап (Cross currency swap). От другата страна на сделката, работейки в National Bank of Greece, бе Петрос Христодулу, който е започнал кариерата си в “Голдман Закс” и сега е сочен за ръководител на гръцката агенция за управление на държавния дълг.

  Лукас Пападимос, назначеният нов премиер на правителството на националното единство в Гърция, по това време е технократ, управляващ централната банка на страната. Goldman твърди, че намаляването на дълга, постигнато чрез суаповите сделки, може да бъде пренебрегнато от гледна точка на правилата на еврозоната, но изразява известно съжаление за тези операции.

  Джералд Кориган, партньор в “Голдман Закс”, който се прехвърля в банката, след като управлява нюйоркския клон на Управление за федерален резерв (УФР) на САЩ, миналата годна заяви при изслушване пред британския парламент: “В ретроспекция е ясно, че стандартите за прозрачност биха могли и вероятно би трябвало да бъдат по-високи”.

  Когато този въпрос бе повдигнат при изслушването на Марио Драги пред Европейския парламент за поста президент на ЕЦБ, банкерът заяви, че не е участвал в суаповите сделки от страната на министерството на финансите, нито от страната на “Голдман Закс”.

  Оказа се невъзможно да се потърси сметка от Гърция, която според най-новите предложения на ЕС в крайна сметка ще обяви дефолт по дълга си, молейки кредиторите си да приемат “доброволно” намаляване с 50 % на дължимите суми по гръцките облигации. Според сегашното единодушно становище в еврозоната обаче кредиторите на по-големите страни като Италия и Испания трябва да получат изцяло дължимите суми. Тези кредитори, разбира се, са големите европейски банки, а доброто им състояние е основна грижа на политическите лидери.

  Съчетанието мерки за икономии, наложена от новите технократски правителства в Рим и Атина и лидерите на останалите страни от еврозоната като Ирландия, и спасителното финансиране от МВФ и Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който до голяма степен е подкрепен от Германия, може да бъде проследено до този консенсус.

  “Бившите ми колеги в МВФ тичат наоколо, опитвайки се да обяснят спасителни планове от 1,5-4 трилиона евро, но какво означава това? Означава да се спасят кредиторите на 100 %. Това е друг вид спасяване на банките, подобно на това от 2008 година. Механизмът обаче е различен, този път всичко става на равнище държави, а не на равнище банки, но основната причина е същата”, отбелязва Саймън Джонсън.

  Финансовият елит е толкова сигурен, че банките ще бъдат спасени, че някои залагат на този изход. Джон Корзин е бивш главен изпълнителен директор на “Голдман Закс”, който миналата година се върна на Уолстрийт след близо едно десетилетие в политиката и пое контрола над историческата компания MF Global. Той заложи 6 милиарда долара от парите на компанията, че по италианските държавни облигации няма да бъде обявен дефолт.

  Когато миналия месец залогът бе оповестен, клиентите и търговските партньори решиха, че е твърде рисковано да правят бизнес с MF Global и компанията се срина за броени дни. Това бе един от десетте най-големи фалита в историята на САЩ.

  Смъртната опасност е, че, ако Италия спре да плаща задълженията си, то банките кредитори могат да станат неплатежоспособни. “Голдман Закс”, която е инвестирала над 2 трилиона долара в застрахователни книжа за задълженията на страни от периферията на еврозоната, няма да остане незасегната, особено ако част от тези 2 трилиона долара се окажат свързани с банки, които фалират.

  Никоя банка, особено “Сепията вампир”, не може лесно да разплете пипалата си от пипалата на своите партньори. Това е обяснението за спасителните планове и мерките за икономии. Причината, поради която получаваме повече Goldman, а не по-малко. Алтернативата е втора финансова криза, втори икономически колапс. Споделени илюзии, може би? Кой би посмял да провери?

   

  Източник:   е-vestnik.bg/ БТА

• Държавни чиновници търсят спасение, пишат закон за „мъртви души“

                                                                                                      Автор:  Евгений Еков

   

  Исторически доказано е, че няма по-голяма сила, която може да накара бюрократите ни да се размърдат и да покажат колко много „работят“, от пряката заплаха за топлите им местенца.

  А когато тази заплаха вземе, че придобие „рисков характер“ за собствената им институция, тогава в тяхната дейност настъпва същински „творчески кипеж“, граничещ с подвиг.

  Това става в момента в т. нар. Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), която отдавна загърби своите функции и се превърна в скъпоструваща на данъкоплатците туристическа агенция. Потвърждение на този факт има във всеки един от отчетите на ДАБЧ.

  Поредните закани обаче на вицепремиера Симеон Дянков, който след безславното слизане от сцената на Божидар Димитров като министър отговаря и за дейността на ДАБЧ, че предстоят „сериозни“ структурни промени във висшата администрация, явно са подействали като взрив на 6-ия етаж на „Дондуков“ 2.

  Изглежда шефовете на „уникалната“ туроператорска фирма все пак са се усетили, че са прекалили с безцелните си воаяжи и са преценили, че сянката на вицепремиера все по-трудно ще прикрива безобразията им, и са взели, че са изковали цял проект на закон. И то не какъв да е, а носещ гордото име Закон за българите и българските общности извън Република България (ЗББОИРБ).

  Е, на това му се вика да нанесеш превантивен удар и то право в целта. Нека сега някой да се опита да докаже, че ДАБЧ в сегашния му вид е институция лукс за българската държавност!

  Защото, ако т. нар. Агенция за българите в чужбина носи към настоящия момент някому някаква полза, то тя е основно на шефа й Росен Иванов и на още неколцина облажили се покрай него с прескъпи командировки. На никой друг! Нито на страната, нито на диаспората.

  ДАБЧ отдавна стана юридическо лице в частна полза, независимо от дефинираното в проекта.

  Защото, въпреки че заявената основна цел на предлагания законопроект е да се актуализира нормативната уредба по въпросите за българите и българските общности извън Република България, истинската цел е съвсем различна. И тя е да се докаже колко „незаменима“ е ДАБЧ!

  Доказателство за това е, че близо половината (?!) от разпоредбите на закона – от чл.30 до чл. 49 – разглеждат дейността и функциите на ДАБЧ, а не тематиката му!

  За да бъде постигната тази цел, създателите на нормативния Франкенщайн, какъвто по същество представлява въпросния проект на закон, са изпаднали в едно безумно словоблудство.

  Не че този „подход“ не е характерен като цяло за „творенето“ на законите на прехода, но тук случаят е драстичен. Авторите на проекта на Закон за българите и българските общности извън Република България са изпаднали в състояние на неконтролирана логорея.

  За да запълнят със „съдържание“ немалкото страници на законопроекта, „творците“ му са „ползвали“ (разбирайте – преписвали) от почти всички източници, свързани с материята, попаднали им под ръка.

  Резултатът от плагиатството им е родил „документ“, способен да откаже да го прочете докрай дори силно изкушен от темата за българските общности в чужбина човек. Този обаче, който мобилизира волята си и все пак се справи с тази нелека задача, ще открие не едно или две законотворчески безумия, записани в проекта.

  Една от забележките ми по проекта е принципна и засяга философията му.

  Става дума за идеята за централизиране на политиките сред българите в чужбина, прикривана зад разписването на „координаторски“ правомощия на ДАБЧ и може би – на специален министър.

  Защото, колкото и невероятно да звучи, в този законопроект отново изпълзява фигурата на министър, отговарящ за провеждането на държавната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България. И на това, което той трябва да върши са посветени цели пет члена – от 25 до 29.

  Защо въобще трябва да се вписват правомощия на министър, отговарящ/координиращ за работата с българите в чужбина така и не става ясно? Навярно, за да могат някои „наши хора“ да си гарантират място в Министерския съвет (МС) и при следващите управления!

  Все пак живеем в нещо като демокрация, колкото и извратена да е тя в нашия вариант, и няма защо да има институции, които авторитарно да координират и да напътстват действията на другите, иначе напълно независими институции.

  Пътят, както посочва един от познавачите на проблемите на сънародниците ни в чужбина Йордан Симов, е да се засилят секторните политики в различните институции, имащи отношение към българите зад граница.

  Те са тези, които според него реално извършват голяма част от дейностите, особено по отношение на образованието и в други области. В това отношение и досегашният Устройствен правилник на ДАБЧ би бил достатъчен за „координиране“, ако се наложи.

  През изминалите години обаче по мнението му намесите на ДАБЧ не допринесоха много за осъществяваните от другите институции политики – нито за повишаване на ефективността им, нито за намаляване на корупционните схеми.

  Но основната, бих казал убийствената, грешка на създателите на законопроекта, която сама по себе си го прави безсмислен е, че авторите на този пространен текст не са отчели, че времето много отдавна е задминало творението им и по този начин го е превърнало в мъртвородено.

  Най-фрапантният пример за това е опитът законово да се регламентира и дори стимулира преселването у нас на българи, живеещи зад граница.

  И доколкото като потенциално желаещи да се преселват в България се визират главно наши сънародници от историческите български общности в чужбина, лансирането на тази идея към днешна дата е, меко казано, абсурдно.

  То е нереалистично поради издиханието на българската държава, която трябва да поеме и осигури нормален живот на преселилите се.

  Доказа го и последното решение на Народното събрание, че чужденците с български произход, които искат да се заселят трайно у нас, вече няма да могат да ползват безплатно земи от държавния и общински поземлен фонд до три години след пристигането си.

  Мярката бе записана в сегашния Закон за българите, живеещи извън Република България, но липсва в новия проектозакон за българите и българските общности извън Република България, публикуван от правителството в портала за обществени консултации.

  Остава текстът, който предвижда заселниците да ползват кредити при облекчени условия за покупка на имот, земя и инвентар.

  Условията и редът за отпускане на такива заеми ще се определят от МС, уточнява законът, но не дава повече подробности, като например кой ще контролира кой усвоява парите.

  Записаното в проекта намерение да се стимулира преселването у нас на нашенци, живеещи зад граница, е и израз на пълното непознаване на всички онези дълбочинни процеси, които протекоха сред българските общности през последните две десетилетия, и които коренно ги промениха.

  Явно повечето от онова, да не кажа всичко, което се случи в живота на сънародниците ни от българските исторически поселения – и най-вече в Бесарабия – през отминалите 20-ина години, е останало скрито за авторите на новия законопроект.

  И затова те така и не са разбрали, че няколкостотин хилядите българи в Украйна и Молдова, които представляваха естествен резервоар от „преселенци“, е почти пресъхнал.

  Селата и градовете на бесарабския юг, където се лееше българска реч, днес са почти тотално оголени от българско присъствие.

  За съжаление повечето нашенци, в това число и цели семейства, които в края на 20-ти и в началото на сегашния век имаха горещото желание да се преселят в „историческата прародина“, не го сториха по ред причини.

  Една от основните бе държавното бездушие, което България демонстрира спрямо техните въжделения.

  С малки изключения, посолствата ни в Киев и Кишинев, както и Генералното ни консулство в Одеса, се превърнаха от посредници в противници на въпросните „национални романтици“, както иронично ги наричаха.

  Само мисълта, че няколко десетки, не дай си, Боже, няколко стотин бесарабски фамилии могат да виснат пред вратите на мисиите с искане за съдействие за заселване в България, влудяваше бюрократите и те правеха всичко по силите си да убият това тяхно желание. И като цяло успяха!

  Но гладът, безработицата, липсата на перспектива казваха своето и нашенците от Тараклия, Кагул, Болград, Измаил и други български села и градове бяха принудени да потърсят решение другаде.

  Жените поемаха към Италия и Испания, мъжете към Русия, децата оставаха на грижите на бабите и дядовците си, селищата се обезлюдяваха, а с тях и шансът бесарабските българи да влеят свежа кръв във фатално застаряващата ни нация.

  Даже тези, които по линия на различни неправителствени организации все пак успяха да се доберат до България по някакъв начин, бяха принудени, в крайна сметка, да се върнат назад.

  И да разкажат в родните им краища, че България и българите съвсем не са онези, за каквито са ги смятали. Страната ни се оказа мащеха за тях, а „братята“ и „сестрите“ им най-често им обръщаха гръб.

  Впрочем, едва ли е случайно, че в проекта за нов закон на държавната политика за трайно установяване на българи от чужбина у нас са отделени – забележете – само две разпоредби!!!

  И сякаш за да замажат този позор, в края на законопроекта авторите му са предвидили създаване на Национално представителство на българите и българските общности извън Република България.

  Или иначе казано, опитали са се да създадат нещо като покривало на безразличието, с което страната ни вече 22 години се отнася към все още определящите се като българи нашенци в чужбина.

  В ДАБЧ обаче са решили, че някой може да представя българите в чужбина, без да е бил избран от тях – чл. 47. (1) Националният консултативен съвет се избира пряко на общо събрание, състоящо се от един представител от всяка от организациите по чл. 36, т. 12 на закона.

  Но въпросните „български организации“ често не представят никого, освен себе си. По традиция българските организации зад граница са създавани от подставени лица. Дали планът на ДАБЧ не е сега да възкреси някои „организации“ и да обяви, че те „представят“ българите в чужбина?

  Един „Национален съвет“ може да е легитимен, само ако бъде избран от българите по държави, т.е. в избирателни райони, така че българите от четирите краища на планетата да бъдат представени в него! Пример в това отношение е Законът за сръбската диаспора.

  Интересно е сравнението между българския проект и сръбския закон – в България Националният съвет е от 15 члена, а в Сърбия Скупщината е от 45 члена. Изрично е записано, че Сърбия не се меси в начина, по който диаспората ще избере своите представители.

  Как избираме представителите на българската диаспора? Изрично е записано, че обикновените българи нямат право на глас. Ще гласуват единствено „организациите“, като всяка „организация“ ще има по един глас.

  Публична тайна е, че офанзивата за новия ЗББОИРБ (какво съкращение само!) е продиктувана и от идеята да се узаконят таксите за издаване на удостоверения от ДАБЧ. Като се има предвид обаче, че подобни удостоверения се издават не само на кандидати за гражданство, тяхното въвеждане би било грешка.

  Защото, както правилно заключава Йордан Симов, не се прави политика на приобщаване чрез всевъзможни спънки и неразбиране на символното значение на документа за български произход, което наистина включва и чувството на унижение на хората, които са страдали, за да бъдат българи. Взимането на такси в този случай действително би имало обратен ефект. Както, уви, толкова други действия на родната бюрокрация.

  Въвеждането на такси за издаване на удостоверение за български произход би било поредна политическа грешка!

  Българите от чужбина и без това са унижени от процедурата и самата необходимост да доказват пред не особено дружелюбни бюрократи принадлежността си. А какво остава, ако трябва и да плащат, за да бъдат признати за такива?

  Да не говорим, че има студенти от страни като Молдова, например, учещи в наши провинциални висши училища, за които самото отиване до София си е сериозен разход, камо ли да трябва да бъдат товарени с допълнителни такси…

  Рядко съм виждал законопроекти така ясно издаващи интересите на институциите, които са ги изготвили. Става дума за интересите на ДАБЧ, които не винаги са интересите на българите в чужбина.

  Готвят закон за „мъртви души“!

   

  Източник:   News.ibox.bg

   

  ВИЗИТКА:

  Евгений Еков  е завършил през 1986 г. История във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” – Велико Търново. В периода 1989 – 1997 г. е възстановител и член на редакционния съвет на в. „Македония”.
  През 1990 – 2001 г. е член на Управителния съвет на Македонския научен институт. През 1990 – 1995 г. е отговорен секретар на ВМРО – Съюз на македонските дружества. През 1995 – 1997 г. е съпредседател на ВМРО – Съюз на македонските дружества.
  През 1994 – 1997 г. е народен представител в 37-ото НС от 10-ти МИР, Кюстендил. Член е на Комисията по национална сигурност и на Групата за приятелство с Македония.
  През 1997 – 1998 г. е началник на отдел „Връзки с обществеността” в Министерство на отбраната. През 1999 г. е зам.-началник на управление „Координация и анализ” на Министерство на външните работи (МВнР).
  През 2000 – 2001 г. е началник на отдел „Анализи и прогнози” в МВнР.
  През 2001 – 2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Молдова. През 2005 – 2006 г. е началник на сектор в дирекция „Европа-III” на МВнР.
  През 2006 – 2009 г. е редактор в отдел „Анализи” на в. „Монитор” и на в. „Политика”. Автор е на статии, анализи, коментари и интервюта по етническите проблеми, въпроси на външната политика на България, националната и регионалната сигурност в пресата, научни и специализирани списания и сборници, и в други издания.

  –––––––––––––––––-

  Бел.ред:  Във връзка с интервюто (линк) на г-н Росен Иванов пред Еврочикаго, редакцията ни е готова да публикува и вашите мнения за готвения закон.

• ЧЕШКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗАБРАНЯВА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

  24 Ноември 2011 г., Прага

  Чешкото правителство ще реши идния месец дали да предприеме юридически стъпки, за да забрани Комунистическата партия заради твърдолинейната й позиция и връзките й с бившия режим, който изби стотици политически затворници. Това заяви премиерът Петър Нечас, цитиран от Асошиейтед прес.

  Нечас каза, че експертен екип от министерствата на правосъдието и вътрешните работи разполага с месец, за да изготви предложение за забраната. След това правителството ще реши дали да поиска от Върховния административен съд да забрани партията.

  Днешното съобщение бе направено, въпреки че няколко анализа показаха неотдавна, че няма юридическо основание партията да бъде забранена, отбелязва АП.

  За разлика от повечето други комунистически партии в региона, които се включиха в лявото политическо пространство, комунистическата партия в Чехия, която е четвъртата по големина, запази твърдолинейната си позиция.

  –––––––––––––

  В същото врерме червеният лидер у нас Сергей Станишев става най-ляв и в Европа. Вождът на БСП ще е новият шеф на всички леви в ЕС, макар и временно – засега, съобщава http://www.vsekiden.com

   

   

  Станишев става най-ляв и в Европа
  Червена агитка заминава за Брюксел да ръкопляска

   

  Червеният лидер у нас Сергей Станишев става най-ляв и в Европа. Вождът на БСП ще е новият шеф на всички леви в ЕС, макар и временно, до 28 и 29 ноември 2012 г.

  Съветът на Партията на европейските социалисти се произнесе кой да седне на мястото на сегашния председател на ПЕС Пол Нируп Расмусен, който преди дни обяви, че се оттегля сега и няма да се кандидатира на конгреса догодина за нов лидерски мандат.

  Точно Расмусен бил поканил Станишев да поеме ПЕС.

  Макар и временно на поста – до есента на 2012 г., когато е редовният конгрес на ПЕС и избор на председател, Станишев се е заел сериозно да блесне пред левите колеги в Европа. Като начало евродепутатът Кристиан Вигенин е организирал мощна агитка – делегация от 40 леви кметове и активисти, които да посрещнат с овации триумфа на Сергей.

  Освен това, Станишев и верните му в БСП виждат в лидерството му в ПЕС коз, с който да излязат срещу тръгналия мощно към шефския кабинет на „Позитано” 20 Георги Първанов. Конгресът на БСП пък се очаква да е идващата пролет. Съвсем логично европостът на Станишев ще го бетонира и в столетницата.

   

• Съдът отмени забраната за назначаването на дипломати от ДС

  Конституционният съд обяви за противоконституционни текстове от Закона за дипломатическата служба, с които не се позволява на сътрудниците на Държавна сигурност да се назначават за посланици или да заемат ръководни постове в МВнР.

  Това съобщиха от КС. Съдът беше сезиран от БСП и ДПС, след като президентът Георги Първанов наложи вето на закона, но то не мина през парламента.

  В мотивите на магистратите е записано, че „негативната общественополитическа и ценностна оценка по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да се смесва с въпроса за конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество. Подобни негативни оценки за миналото не могат да бъдат основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 г.“, предаде БТА.

  Според КС принадлежността към ДС не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права, и в частност – за забрана за заемане на определена длъжност. „С оспорените лустрационни текстове по недопустим начин се въвежда колективна отговорност, без да се преценява конкретната дейност на отделните лица. Независимо от факта, че в общественото съзнание се е установило отрицателно отношение към органите на ДС и нейните сътрудници, конституционно недопустимо е законодателно да се създава презумпция за колективна укоримост, без установяване на дейността на всяко отделно лице“, пише още в решението.

  Магистратите са отменили и текста, според който министърът определя външната политика на страната. Мотивът е, че тя се определя от цялото правителство и президента, и тези правомощия на държавния глава и кабинета са записани в конституцията.

  Трима от съдиите обаче са подписали с особено мнение – това са Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков. Според тях атакуваните текстове от закона не са дискриминационни, тъй като не предвиждат ограничения на права, въз основа на някой конституционен текст.

  Съдът оставя без уважение искането за обявяване на целия Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба за противоконституционен.

  Миналата година Комисията по досиетата обяви данни, от които стана ясно, че близо половината от действащите посланици и консули са били сътрудници на бившите тайни служби. Кабинетът веднага заяви намерение те да бъдат върнати в страната, въпреки че по закон посланиците – в случая общо 35, трябва да бъдат отзовани от държавния глава. Първанов категорично обяви, че има забележки само към един от въпросните диломати и отказа да подпише укази за освобождаването, определяйки промените като лустрационни.

  Въпреки това, част от посланиците бяха върнати в София с формулировката  за безсрочни командировки в София, а външният министър Николай Младенов обяви, че до края на годината това трябва да се случи с всички.

  От Външно министерство обявиха, че когато се запознаят с решението на съда, тогава ще го коментират, съобщи Mediapool. От ведомството обаче увериха, че то няма да се отрази на заявената воля да не бъдат изпращани агенти на ДС за посланици.

  Новоизбраният президент Росен Плевнелиев пък вече обяви, че първият указ, който ще издаде, е за отзоваването на въпросните дипломати.

  Неотдавна стана ясно, че четирима посланици с досиета съдят министерството заради принудителното им връщане в София.

   

  Източник:   Dnes.dir.bg

• Thanksgiving Day (Денят на благодарността)

  
  

  

  Първият Ден на благодарността, картина на Жан Леон Жером Фери (1863-1930)

  Денят на благодарността (на англ. Thanksgiving или Thanksgiving Day), известен още и като Денят на пуйката (на англ. Turkey Day) е ежегоден празник почитащ нещата, с които човек се е сдобил в края на прибиране на реколтата. В САЩ, Денят на благодарността се празнува през 4-ят четвъртък на ноември, а в Канада през 2-ят понеделник на октомври. В Обединеното кралство празникът не е един от основните празници както в САЩ и Канада, където той е официален празник. Традицията на празникът в САЩ и Канада води началото си от английски заселници.  Oбявен за национален празник през 1863 г. от президента Ейбрахам Линкълн.

  В САЩ Денят на благодарността символизира благодарност за нещата, които човек има като цяло. Празникът е един от най-обичаните и почитани в САЩ, датиращ от времето преди създаването на Съединените щати. Първите пилигрими са празнували Денят на благодарността след като са оцеляли с помощта на индианци през първата тежка зима от пребиваването си на американска земя на 4 декември 1619 г. във Вирджинската колония. Празникът се отпразнува на същото място в почит на първият и до днес. В САЩ традиционно се сервира пуйка с пълнеж по предпочитание към нея, който може да се състои от ориз, картофи, царевица и други добавки, както и друга традиционна храна.

  Следва мнението на Велико Димитров от Институт по пазарна икономика (www.ime.bg) за днешния празник:

  Истинската история за Деня на благодарността

  В средата на декември 1620 г. пилигримите пристигат в Плимут рок, оставяйки зад себе си греховността на „стария свят“. Тяхната цел е да изградят „нов Йерусалим“ в Америка. Три години по-късно, през ноември 1623, е организиран голям празник като благодарност към Бог, който ги спасил от глада и липсите през предходните години и ги дарил с щедра реколта.

  На какво се дължи обаче първоначалният недостиг и последващото благоденствие? Историята е разказана в дневника на губернатор Брадфорд – един от старейшините на тази ранна пуританска колония.

  На първо място пуританите решават да обърнат гръб на всички познати институции в Англия, които са образували техния дом и битие. Тук се включва институцията на частната собственост, която те определили, че е в основата на ненаситността, неприязънта и егоизма. Вместо това били решени да живеят според „Платоновия идеал“ за колективизъм, според който цялата работа трябва да бъде извършвана от всички заедно, след което наградата за колективните усилия трябва да се разпределя поравно между всички колонисти. Фермерската работа, домакинството и отглеждането на деца били извършвани на общо основание. Това трябвало да доведе до просперитет и братска любов.

  Експериментът обаче не довел до просперитет и братска любов. Точно обратното – той създал мизерия, завист и ленивост сред членовете на това малко общество. Ето и описанието на губернатор Брадфорд за това, което комунизмът създал сред пилигримите:

  „Опитът, насъбран през тези няколко години, и то от набожни и сериозни хора, много ясно доказва безсмислеността на Платоновата самонадеяност и на други древни автори, възхвалявани от някои по-късно; а именно, че изземването на частната собственост и регламентирането на общото владение върху нея в рамките на една общност би направило хората щастливи, а общността процъфтяваща; все едно те са по-умни от Бог.

  Както се оказва обаче, тази общност създаде голям безпорядък и негодувание и възпрепятства постигането на по-голяма заетост, която да се отрази в ползи и самочувствие за общността.

  Младите, които са и най-способни и готови за работа, започнаха да се оплакват, че изразходват усилията си в работа за жените и децата на други мъже без каквато и да е компенсация. Силните не получаваха повече от провизиите и дрехите от слабите и тези, които не успяваха да извършат и една четвърт от това, което успяваха силните. Това се считаше за несправедливост. По-възрастните и опитните считаха за недостойно и за липса на уважение да бъдат поставяни наравно в работата с всички останали.

  А съпругите, които трябваше да вършат неща за чужди мъже като овкусяване на месото, пране на дрехите и прочие, смятаха, че е вид робство, нито пък на техните мъже им се нравеше особено много.

  В момента, в който всички започнаха да получават от всичко по равно, да вършат едно и също нещо по един и същи начин, всички започнаха да се чувстват равни и вътрешно да се убеждават, че всеки е толкова способен, колкото и всички останали. И въпреки че това не изтри напълно различията, които Бог беше създал, то драстично намали и премахна взаимното уважение, което трябваше да бъде запазено между хората“.

  Две години подред реколтата не била достатъчна, за да изхрани всички. Много от колонистите умирали от глад и в мизерия. Сблъскали се вече с тази катастрофа, старейшините на колонията се събрали и по думите на губернатор Брадфорд, решили, че ако последва още една такава година, със сигурност всички или ще умрат или ще се разбягат.

  Вместо това да се случи, те решили да разделят собствеността и обработваемите земи в колонията и на всяко семейство да се даде част от тях. След този момент, каквото и да успявало да произведе и да не потреби всяко едно семейство, то го разменяло при своите съседи за нещо, което семейството желаело да има, но не било успяло да произведе.

  Предишната леност, завист негодувание и гняв сред колонистите изчезнала. На нейно място се появили усърдие и удоволствие, независимо каква дейност извършвали мъжете, жените и децата. Брадфорд пише :

  „Те имаха много голям успех, ръцете им станаха много производителни; беше посято повече зърно, отколкото би било възможно иначе. Жените ходеха вече с желание на нивата, взимаха и малките със себе си да сеят; нещо, което преди не би се случило поради оправдания за слабост и неспособност, а принудата за това би била сметната за тирания и подтисничество. По това време дойде жътвата и вместо недоимък и глад, Бог ги дари с щедрост; нещата се бяха променили; радостта на хората се превърна в благодарност към Бога.“

  Тяхното богатство било толкова голямо, че те имали достатъчно да търгуват не само помежду си, но също така и с индианските си съседи в гората. През ноември 1623 г., колонията организирала голям празник, на който били поканени и индианците. Били приготвени пуйки, ястия от жито и още много други и всички благодарели на Бог за обилната реколта. Така те създали „Деня на благодарността“.

  И така, този 25-ти ноември, когато всички ние сядаме с нашите семейства и приятели и заедно се наслаждаваме на пуйката и всичко останало, ни помага да не забравим, че всъщност празнуваме зараждането и триумфа на капитализма и предприемаческия дух в Америка!

  ––––––––––––

  А ето какво пишат самите американци за историята на  празника (превод на Владимир Георгиев www.georgievi.com) :

  Денят на Благодарността: много кратка история

  Нарочването на един ден в годината за отдаване на благодарности и за преброяване на благословенията е станало неразделна част от американската култура, една традиция, за която много хора вярват че е била отбелязвана без прекъсвания още от времето, когато пилигримите от Колонията в залива на Масачусетс са я започнали през есента на 1621 година. Подобно на други традиции, закоренени в историята и културата, същността й е по-сложна от това, което традиционните вярвания описват.

  Отбелязването на Деня на Благодарността по начина, по който са го отбелязвали пилигримите от седемнадесети век – важно уточнение, понеже хората по целия свят са празнували ден на жътвата откогато е започнала да съществува историята – води потеклото си от пътуването на кораба Мейфлауър, който напуснал пристанището на Плимут в Англия на 6 септември 1620 година. На борда на кораба имало сто и двама човека, които искали да придобият повече религиозна и гражданска свобода в Новия Свят. Корабът акостирал в Америка на 11 декември на мястото, наречено Плимутска скала (Plymouth Rock). Противно на това, което повечето хора мислят, първата колония на пилигримите не е била на това място – някои от тях слезли на брега да съберат малко храна и вода на това място, но не били посрещнати с отворени обятия от местните жители. Виждайки това, те се завърнали на кораба и тръгвайки на юг, стигнали до нос Код (Cape Cod), който им предложил по-удобен пристан и по-доброжелателно настроени местни жители от племената Уампаноаг и Патукстет.

  Пилигримите се оказали на стотици мили по на север от мястото, където възнамерявали да се установят. Документът, който били получили от Англия, ги задължавал да се заселят в земите, дадени на компанията Вирджиния от Плимут, но те решили да се заселят на мястото, където излязли на сушата, вместо да продължат в ново откривателско пътешествие, за да открият точното място, определено им в документа. Поради тази причина те изобщо не били подготвени за първата си зима и около половината от първите заселници измрели.

  През пролетта на 1621 година, Скуанто, воин от Патукстетите, и Самосет, воин от Уампаноагите, показали на оцелелите пилигрими как да садят и торят царевица, тикви, жито, овес и фасул. Също ги научили и на своите методи на лов и риболов. С приближаването на есента, губернаторът Уилиам Брадфорд пожелал да отдаде благодарности на Бог за оцеляването на колонията и да почете помощта и щедростта на местните индианци, които буквално запазили живота на общността им. Въпреки че пърите земеделски опити на пилигримите били далеч от успешни, губернаторът заповядал празнуването на фестивал на жътвата. Точната дата не е известна, но преценките за нея варират между 21 септември и 9 ноември 1621 година.

  Приблизително 90 индианци, начело с вожда на Уампаноагите Масасоа присъствали на фестивала, който трябвало да трае пълни три дни. Повечето историци се съгласяват, че местните жители осигурили повечето храна, която най-вероятно включвала дивечово месо, риба, омари, миди, сливи и боровинки, царевичен хляб, тикви и други зеленчуци. Историята леко се различава от традицията тук, защото този фестивал не бил, нито бил замислен да бъде събитие, което да се повтаря всяка година. Той обаче отбелязал началото на период, в който заселниците загърбили политическите и религиозните си различия и преди дипломатическите им отношения с индианците им да се влошат.

  Повече от половин век изминал преди отбелязването на следващия Ден на Благодарността. На 20 юни 1676, губернаторският съвет в Чарлзтаун, Масачусетс, обявил 29 юни за Ден за отдаване на благодарност за “опазването на нашите градове от надвисналото разрушение, което враговете ни опитаха, и за дадените ни превъзходства над тях”. Главното превъзходство за европейските колонизатори било неволното, но разрушително разпространение на дребната шарка в Северна Америка – местните племена никога не били боледували от нея и нямали имунитет. Цели племена изчезнали от лицето на земята и съпротивата срещу експанзията на колонистите била унищожена.

  Следващият официален празник на Благодарността се случил след цял век, през октомври 1777 година – той отбелязал американската победа над английската армия в Саратога. Въпреки че този празник бил повече военен отколкото духовен, всичките 13 колонии имали свои представители в събирането.

  През 1789-а година президентът Джордж Уошингтън обявил 26 ноември за национален Ден на Благодарността. Почти 100 години изминали преди празнуването на следващия национален Ден на Благодарността, но междувременно много от щатите решили да отбелязват свой собствен празник независимо един от друг. Щатът Ню Йорк започнал да празнува през 1830 година.

  Празнуването на Деня на Благодарността по начина, който ни е познат днес, е бил установен с кампания, започната от писателката Сара Джозефа Хейл, известна като авторка на детското стихотворение “Mary Has A Little Lamb”. През 1863 тя убедила президентът Ейбрахам Линкълн да постанови, че национален празник за Деня на Благодарността ще бъде отбелязван ежегодно на последния четвъртък от ноември.

• Българско биенале на изкуствата в Рим

  Associazione Culturale

  ARTEMIDIA

  и

  Анна  Мария Петрова – Гюзелева

  Представят

  Биенале на изкуствата в Рим

   

  Третото издание на празника„Изкуство и приятелство. Всички единни в Рим, вечния град”   се проведе в началото на седмицата.

  Проектът и културно-артистичното събитие бяха осъществени под егидата на Държавния културен институт към Външно министерство на България, на Римска и Софийска общини, на НДФонд „13 века България”, под патронажа на Министерството на културата на Италия и този на Българското Министерство на културата, както и на Българското Посолство в Рим, по случай и в чест на 150-годишнината от обединението на Италия, на 140 год. на Рим – столица на Италия, на 1330 години от създаването на България като една от най-древните държави на континента, както и на 30-годишнината от създаването на Национален Дарителски Фонд „13 века България”.

  Българският бас Николай Кърнолски и италианското сопрано Елена Олива, възпитаници на Маестро Никола Гюзелев и вече завоювали и международните сцени, изпълниха творби от италиански автори. Прозвучаха и творби на композитори като Пипков, Владигеров, Верди, Пучини и Россини, под акомпанимента на вторият главен диригент на Римската опера и пианист М° Серджо Олива, и на българската концертираща пианистка и преподавател Нина Варимезова.

  Основна цел на празника на културата в Рим е задълбочено популяризиране на българските таланти и големи имена в литературата, поезията, музиката и изкуството в най-широк аспект, за още по-значимо укрепване на положителния облик на България в Европа и света.

  Вижте репортаж на Николай Колев от БНТ: Трето издание на празника „Изкуство и приятелство. Всички единни в Рим, вечния град“ –  Денят започва – 21 ноември 2011

   

  За повече информация:

  Associazione Culturale ARTEMIDIA

  cell. +39 3356287292, +359 888416582

  e-mail: [email protected]

   

  

   

• Шефът на АЕЦ „Козлодуй“ пребит заради далавери с ядрено гориво

  Автор: Надя Христова

  Шефът на АЕЦ Козлодуй е пребит заради далавери с рециклирано ядрено гориво, използвано в централата. Преди около месец Александър Николов неволно или съзнателно е признал някои скандални неща пред журналист от Eurochicago.com (вж. тук) и вероятно затова е сплашван. Тази теза разви пред BNews ядреният физик Георги Котев. Той смята, че разкритията му за далавери с ядрено гориво са причина за нападението срещу изпълнителния директор на АЕЦ-а, и не вярва на версията, свързана с търговията с ток. Котев, който е работил 17 г. в централата, твърди, че горивото на 5-ти и 6-ти блок вече осма година е опасно, а държавата е ощетена с десетки милиони евро.

  Физикът твърди, че в нашия АЕЦ се осъществява корупционна схема, като България дава пари за свежо ядрено гориво, а руснаците доставят друго, по-евтино и опасно експериментално гориво. А няма кой да контролира подмяната, тъй като Агенцията за ядрено регулиране (AЯР) не проверява задълбочено характеристиките на доставките.

  Не кой да е, а

  изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ е главно действащо лице в далаверата за 2 милиарда лева на АЕЦ-а,

  твърди Георги Котев пред BNews. Според него корупционната схема е започнала през 2004 г. с поетапната подмяна на горивото за 5-ти и 6-ти блок на атомната електроцентрала.

  Самата подмяна с новото гориво, което вече осма година се използва, е незаконна, защото АЕЦ „Козлодуй“ няма лиценз да го използва, твърди той. По думите на Котев то е формално одобрено от АЯР въз основа на документи с подменена информация. Самият той, в продължение на 4 г. събрал

  над 2000 страници документация, които доказват, че новото гориво за АЕЦ-а е опасно.

  Няма компетентна инстититуция у нас или в чужбина, която да не е била алармирана за проблема, твърди Котев.

  Според него инцидентът, при който в понеделник вечерта изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов бе жестоко бит,

  е следствие от „Доказателство номер последно“ на Котев – важен уличаващ документ, който по думите му е бил умишлено крит от него до средата на август т.г.

  Преди една година енергийният министър Трайчо Трайков обещал да проучи твърденията на Котев. През януари т.г. той назначил ведомствена комисия от „независими експерти“.

  Те обаче се оказвали хора, 100% зависими от АЕЦ-а, тъй като били доценти, назначени в централата за стотици хиляди левове. Единият от тях в интервю за БНР сам признал, че има договор с АЕЦ „Козлодуй за 570 000 лв.

  На 5 април т.г. същата комисия, която е в сериозен конфликт на интереси, излязла с доклад, според който Котев не е прав.

  И до днес обаче ядреният физик продължава да твърди, че има достатъчно доказателства за това, че

  в АЕЦ „Козлодуй“ вече осма година се върти далавера за милиарди,

  тъй като само една от новите горивни касети струва 1.5 млн. евро.
  

  Пред BNews Котев направи следната алюзия:

  Представете си, че руска фармацевтична компания иска да тества лекарство, доказало своята вредност. Точно

  това прави Русия на гърба на бългаската АЕЦ – експеримент с непознато гориво. 

  Новото гориво е от рециклиран уран. Веднъж докарано в Русия от богатите европейски страни, там то е обогатено и върнато в България за експериментална експлоатация, обяснява Котев.

  На въпрос как би коментирал някои твърдения, че самият той атакува АЕЦ „Козлодуй“, защото е подставена личност, служеща на конкурентни френски и румънски интереси, Котев бе лаконичен:

  „Ами нека да ми извадят банковите сметки и да видят!“

  Парадоксално, ядреният физик твърди, че според последните разкрития в световен мащаб ядрената енергетика е криминална и не може да се развива легално, без хората да бъдат лъгани, крадени и дори убивани.
  

  Какво по-силно доказателство за това от

  потуления инцидент на 26 април т.г., когато от нашия АЕЦ беше изпуснат радиоактивен газ при разхерметизиране на ядрено-горивна касета от новото експериментално гориво, което е от рециклиран уран,

  пита риторично Котев. 

  Ядреният физик не вярва в тезата, разпространена от някои медии, че Александър Николов е бил пребит  заради търговията на електроенергия.

  Аргументът няма как да натежи, тъй като тази търговия върви от години и досега не се е стигало до такива крайности, обяснява Котев. Той предполага, че най-вероятно

  до побоя на шефа на АЕЦ „Козлодуй“ се стига след като само преди месец, на 19 октомври, самият Александър Николов признава пред журналист от Eurochicago.com за важни грешки в международния доклад, изготвен от шведски експерт.

  Според доклада на шведа горивото в АЕЦ-а ни не е рециклирано.
  

  Пред медията Николов признава и за разхерметизираната касета на 26 април 2011 г. Според него

  само за месец от АЕЦ-а през 2008 г. изчезват 6 касети, равняващи се на 3 тона гориво

  – все неща, за които Котев е информирал многократно и наши, и чужди авторитетни институции.

  „Всички знаят. И служителите в АЕЦ „Козлодуй“, от МИЕТ добре знаят, че Николов е замесен в аферата с ядреното гориво. ДАНС също знаят. Те най-вероятно знаят и че в момента говорим“,

  каза през горчив смях Котев, който обясни своя личен мотив да разкрие корупционната схема: „Ако утре гръмне целият реактор, как ще се чувствам? Искам схемата да бъде прекратена, да не бъдем подлагани на риск и да спрем да бъдем ограбвани“, заяви Котев.

  Въпреки горчивината и песимизма, натрупан през последните години, той е уверен: „Колкото повече ядрената мафия всячески се опитва да прикрие и заличи следите на извършеното от тях уникално криминално престъпление, свързано с подмяната на ядреното гориво в Козлодуй, толкова повече доказателства в обратна посока виждат бял свят.

  Трябва ли да се случи нещо още по-лошо от личната трагедия на пребития Николов, за да се даде гласност за престъпните далавери в АЕЦ-а?

  – попита риторично ядреният експерт в края на интервюто, което даде специално за BNews.

  Георги Котев е 46-годишен, бивш главен експерт по реакторно-физични анализи в АЕЦ „Козлодуй”. Завършва Московския енергиен институт, специалност „Атомни електроцентрали и установки”. Работи в Козлодуй от 1991 г. Котев предизвика международен скандал през 2008 година, когато си взема неплатен отпуск от централата, заминава в Брюксел и качва в Интернет изявление, в което предупреждава за използването на опасно гориво в АЕЦ „Козлодуй”. Следват успокоителни изявления от ръководството на централата и обвинения към Котев.

  BNews.bg

  –––––––––––––––––––––––-

  * Пълен запис на пресконференцията в София прес от днес на Георги Котев – атомен експерт енергетик, и Иво Инджев – журналист може да чуете ТУК. 

  ** Най-важното в кратък репортаж на БНР може да чуете тук .

• Писмо до комисията за наблюдение на президентските избори в България, ПАСЕ – Съвет на Европа

  На вниманието на

  Председателя на комисията за наблюдение на президентските избори в България

  Парламентарна Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ)

  Страсбург, Франция

  20 Ноември 2011

   

  Господин Председател,

  Госпожи и Господа членове на комисията за наблюдение на президентските избори в България,

  Обръщаме се към Вас в качеството на представители на български граждани, живеещи в чужбина, за да изразим нашата позиция във връзка със законодателството, уреждащо гласуването на българите в чужбина, и в частност протичането на българските президентски избори в чужбина.

  Ние смятаме, че текста на наскоро приетия Изборен Кодекс, а така също начинът, по който тези текстове бяха приложени, ограничават нашето право на глас, създавайки неоправдана неравнопоставеност между гласоподавателите в България и в чужбина.

  Нашите твърдения се развиват по-долу.

  Липса на регистър на избирателите и нейните последствия;

  Активна регистрация и неравнопоставеност между избирателите в чужбина;

  Разкриване на избирателни секции в чужбина: неравнопоставеност между избирателите;

  Разкриване на избирателни секции в чужбина: неоправдано утежнени условия от ЦИК; административен произвол в действията на МВнР;

  Отказ за разкриване на избирателни секции: необосновани решения и неспазване на Закона;

  Незаконно публикуване на лични данни на избиратели по Интенет.

  Следва пълният текст на писмото на френски.

   

  Бел.ред:  Пълният текст на писмото на френски, подписано от представители на български общности в различни страни, може да се види на:  http://globalbulgaria.free.fr/index.php?option=com_content&view=article&id=117%3A2011-11-23-07-11-10 

   

• Иван Груйкин: Властта трепери да не се събудят гражданите

                                                              Интервю на Владимир Клисуров,  в. „Република“

   

  – Адвокат Груйкин, наскоро обявихте, че 100 държавни такси са незаконни!?

  – Всъщност около 100 са общо различните такси в България, а ние не сме се натъкнали на законна такава. Нашето подозрение – а за това говорят всичките ни анализи – показва, че всички държавните такси са незаконни. Няма законова основа за тях.

  – Какво ги прави „незаконни”?

  – Незаконни са, защото са определени произволно. Законът за държавните такси нарушава задължителни икономически и социални принципи, които са налице във всяка правова държава. Липсва разходна оправданост и икономическа целесъобразност. Таксата, която е цена на услуга, трябва да съответства точно на материалните разходи за дадената услуга. Всяка една такса трябва да почива на едно предварително ценообразуване. Трябва да е направена сметка какви разходи включва едно административно действие. Такова никога не е правено. Администрацията не се чувства длъжна да се отчете. Вземете за пример издаването на разрешение за откриване на аптека. Защо искат 4000-5000 лв.? И 50 да са, абсолютно неоправдано е. Вземете тарифите, когато сте си плащали нещо – там никога няма икономически обосновки.

  – Противоречи ли това на конкретен нормативен акт?

  – Принципът на разхода влезе законово през 2003 г., но администрацията продължи да си го прави постарому. И по време на социализма размерите на таксите се правеха произволно. Тази традиция се запази. Изхождат от това колко пари са нужни за администрацията, каквато изглежда в мечтите им, а не такава, каквато е в реалност. Разрешението за издаване на аптека има разходи за тонер и лист хартия. Смятам, че възнагражденията на служителите, извършили една или друга дейност, не трябва да влизат в цената на таксата. Щом плащаме данъци, ние плащаме и техните заплати. Те се издържат от данъците. В 60% от времето си чиновниците се занимават с други работи, а в останалите 40% работят. Тези 40% ли трябва да влязат в таксата, която плащаме? Цените на съответните услуги и такси трябва да са по-ниски, щом е така. Но не са смятани. В която и информационна система да влезете, ще ги видите тия около стотина произволни такси. И почвате да се хващате за главата. Голяма част от тях са абсолютно излишни. Те са направени с единствената цел да изхранват някакви чиновници, да облагодетелстват хората, които са на власт. Властта е в основата на безконтролното нарастване на администрацията и таксите, на произволните комисии с бонусите. Нашето мнение, е че 70% от тези администрации и такси са не само безполезни, те са вредни. Ако съм длъжен по закон за нещо, не трябва да го плащам. Трябва да има такса за нещо, което зависи от моя избор. Като документите за самоличност. Те са на държавата. Държавата казва: „Ще платиш толкова, защото така сме решили”. Това е изнудване.

  – Може ли да се каже, че у нас гражданите обслужват интересите на държавата, а не държавата – на гражданите?

  – Държавата издевателства върху гражданите. Тя извършва насилие над тях. Не им позволява да си вдигнат главата и да помислят трезво какъв е смисълът на едно или друго действие, което тя, чрез съответната администрация, прави. За тези 20 г. големият страх на управляващите елити е това – събуждането. Не се отчитат пред гражданите. Нямат интерес гражданите да се интересуват и да мислят. В сила е погрешната концепция на социализма: чиновниците и държавата са всичко. Отделният човек е нищо. Той има само задължения. Запази се социалистическата държава и манталитетът от тогава.

  – Ако се намалят таксите, няма ли да се наложи увеличение на данъците?

  – Сигурно не. Държавата ще функционира много по-добре с три пъти по-малка администрация. Предизборните лозунги говореха за оптимизиране в този сектор, но трябва да се каже колко получават срещу какъв труд. Ако наистина администрацията е такава, каквото трябва да бъде, предварително се смята какво прави и колко трябва да плащаме, нека да се знае кое колко е. И не правителството да излезе с популистките декларации, че България е данъчен рай. Това не е вярно. В България „данъци + такси + осигуряване” е едно от най-смазващите в Европа. Голяма част от таксите са скрити данъци. Никой не се е засилил да идва тук, всички си тръгнаха.

  – Атакувахте много от таксите в съда. На какъв етап са делата?

  – Относно четири-процентовата такса, която се дължи при иск в съда – делото продължава. На първа инстанция са отхвърлили жалба със скандални мотиви. Това е скандално решение, защото заключението, което направи съдът след 3 страници разсъждения е, че тези 4% не затрудняват гражданите във възможността да предявяват искове. То противоречи на каквато и да е логика, на здравия разум. То е абсурд. При положение, че на 1 000 000 лв. са 40 000 лв. Голяма част от клиентите ми се отказват, че не могат да платят таксата. При обжалване пак се иска такса. Така стана и с мой конкретен случай в семейното право – става дума за подялба на имущество със сериозна стойност. Просто не може да се заведе този иск, защото не може да се плати таксата. Това е голям резил за състава, който си позволи такова решение. Всички знаем, не е тайна, че натискът върху ВАС е огромен. Или се действа с облаги. Различни форми на въздействие. Нека си припомним случая от миналата седмица. Това са все по-видими белези за разпад в този съд. Това би било трагично. Съдия от ВАС отказа да подпише решението за избора на шеф на градския съд. Ако продължаваме така с извънсъдебни доводи, не е добре. Такова падение не се е случвало. Видими са форми на разпад на най-важните звена в България.

  – Говорите за натиск… След протеста пред парламента на 14 януари 2009г. вие защитавахте десетките бити от полицията. Сега главният комисар Калин Георгиев обясни, че полицейското насилие е мит. Като мотив посочи, че на 54 000 състав има „само” 70 случая на насилие. Как ще коментирате това изявление?

  – Нямаше да мисли така, ако негови близки или той беше пострадал. В България има неадекватни управляващи, споменатият от вас комисар е христоматиен пример за несъстоятелност. Неговото твърдение е пълен абсурд. Всеки го знае. Хората ги е страх от полицията, те не се обръщат към нея. Погледнете полицията. Това са хората, които са внушават от съжаление до страх, но не и доверие. Обидно е даже да го коментираме. От това, което той казва, единственото, което може би заслужава да се помисли, е броят на служителите на МВР. И резултатите от тяхната дейност. Щом допуснахме хора като Бойко Борисов да е премиер, хора като Калин Георгиев, а Цветанов – вътрешен министър, значи всичко може да ни се случи, а то вече е започнало да ни се случва.

  – Думите ви не са ли потвърждение на максимата, че всеки народ си заслужава управниците?

  – Така е, въпросните господа са си на мястото. Въпросът е ние къде сме.

   

  Източник:   Spravedlivost.net

• Недомислена рапсодия

  (По повод статията на Леа Коен „Апокриф за цар Борис III“, публикувана в сп. „Биограф“, кн. 2/2011 г.)

  Автор:  Людмил Станчев

   

  Рапсод в Древна Гърция е странстващ поет и певец, който обикалял градовете и пеел откъслеци от разни епически произведения, а като забравял нещо от текста, артистично си го доизмислял.

  Така е и до ден-днешен – колкото по-малко знаеш, толкова по-велики са идеите ти. С пълна сила този изстрадан постулат се отнася и към статията на г-жа Коен. В стремежа си да преосмисли някои събития от новата ни история тя само регистрира собствената си историческа немощ. Но да караме подред.

  Българските царе Фердинанд и Борис III не желаели „мирно да царуват, а да разширяват владенията си, третирайки съседите си като териториални донори“. Оставям тези редове без коментар. Все пак в години на демокрация сме и всеки може да пише каквото си иска и да се излага колкото си иска. Следва още едно прелюбопитно твърдение „… разочарованието от Ньойския договор безспорно е било в услуга на онези решения, които двамата български монарси въпреки цялата си политическа неопитност са вземали“. Това за политическата неопитност е просто разсмиващо, докато твърдението, че след Ньойския договор сме имали двама монарси, е направо съкрушаващо. Госпожо Коен, когато се сключва Ньойският договор, българският монарх се казва цар Борис III, а цар Фердинанд е абдикирал преди повече от година.

  Друга съществена вина на тези двама владетели е, че превърнали българите „в една от най-войнствените нации на Балканите“, въвеждайки символика, валидна и до днес. Към тази символика авторката причислява „патриотично-шовинистическите маршове от рода на „Велик е нашият войник“ или „Шуми Марица“. Права е авторката, то такива са и „Един завет“, „Бдинци, лъвове, титани“ и други, неслучайно забранени след 9.09.1944 г. И пак виновни са двамата царе, макар „Шуми Марица“ да се пее от българските опълченци, а „Велик е нашият войник“ е от времето на цар Фердинанд. Според авторката сигурно „Марсилезата“ е миролюбива европейска балада, напомняща ни за Жо Дасен. За да утолим европейския дух на авторката, да предложим на армията да излиза на парад със „Зайченцето бяло“ на уста. Въвеждането на Гергьовден като ден на храбростта не звучи на госпожата по европейски: може би, ако се празнуваше на 8 март, нямаше да изглежда толкова войнствено.

  Но, нека затаим дъх, това беше само интродукция. Следва решаващият удар – краят на митовете. Атаката е внезапна и без артилерийска подготовка, направлението на главния удар сега е насочено към историците. За създаването на мита за цар Борис III вина имали комунистическите историци и политици. Това зашеметяващо откритие се подкрепя от умопостроението, че „българската историческа наука страда и до днес от липса на интерес към детайла“.

  Българските историци в миналото често са атакувани и поучавани от хора със съмнителни познания. Сега доживяхме да бъдем критикувани и поучавани и от музикален критик. А по въпроса за липсата на интерес към детайлите е равносилно да питате дали в Съюза на композиторите се интересуват от нотите.

  А сега нека се прехвърлим на някои детайли от тази впечатляваща статия. Съгласен съм с Вас, г-жо Коен,  че „митовете се появяват там, където живите свидетели изчезват, изпадат в амнезия или внезапно (защо внезапно – Л.С.) биват фабрикувани“. Забравяте само, че в случая с цар Борис III нито живите свидетели са изчезнали, нито пък някой е изпаднал в амнезия. Напротив, налице са огромно количество документи, които са в противоречие с иначе безстрашните Ви идеи.

  И пак грешка. Симеон Радев издал спомени, в които почетно място заемал и българският цар. Вие със сигурност не сте ги чела, иначе щяхте да знаете, че цар Борис III няма как да фигурира в тях. За съжаление големият български историк и дипломат почина в бедност и немилост през февруари 1967 г., няколко месеца преди ранните му спомени да видят бял свят. Всъщност това са единствените спомени, които той издава и визират детството му в Ресен (1879–1889).

  Друг автор, когото не сте пощадила, е Стефан Груев и неговата „Корона от тръни“. За Вас решаващ за нейната непригодност е фактът, че баща му е началник на царската канцелария. А ако Павел Груев беше началник на салханата, щяхте ли да повярвате на това най-пълнокръвно биографично изследване за живота на цар Борис III.

  Предлагам сега да се прехвърлим към едно друго произведение, събудило интереса на г-жа Коен – „Дневник“-а на Богдан Филов. Самата история по издаването му е достатъчно драматична, за да има нужда от дезинформацията, в която ни въвежда г-жа Коен: „Този забележителен със своето двуличие и прозрачна манипулативност текст излиза още през 1986 г. (с изричното разрешение на Т. Живков), но поради известна мудност на комунистическото книгоиздаване самият „Дневник“ е издаден през 1990 г.“. След всички досегашни оправки редно е да си зададем въпроса: „А дали е така?“. Не, разбира се. „Дневник“-ът  излиза през 1986 г. и веднага е спрян след намесата на тогавашния член на Политбюро Йордан Йотов. Няколкостотин екземпляра са раздадени „за служебно ползване“, а останалата част от отпечатания тираж е изпратена (арестувана) в Сливенския затвор. Второто издание (зеленото, първото беше кафяво) излиза през 1990 г. и ако си бяхте направила труда да прочетете послеслова на акад. Илчо Димитров, щяхте да научите, че още през май 1986 г. Тодор Живков заявява на един от съставителите (Илчо Димитров): „Книгата трябва да се спре, защото какво заключение ще си направят хората от нея: буржоазията е защитавала националните интереси, а комунистите са отстъпвали“.

  Но да се прехвърлим на един друг лайтмотив от Вашата статия: цар Борис III бил кандидат за статута на военнопрестъпник и само преждевременната му смърт го спасява това да не се случи. Налице е още едно твърдение, с което трудно може да се прескочи бариерата на кандидатстудентския изпит по история. Трябва да си чел твърде много фантастика, за да твърдиш, че човекът, който не даде на Хитлер и един български войник, който през цялата война поддържаше нормални дипломатически отношения със Съветския съюз, който не позволи депортацията на българските евреи, е военнопрестъпник. Нито японският император, нито румънският, нито крал Виктор Емануил III и неговият син Умберто бяха обявени за военнопрестъпници. Друго бележито откритие на г-жа Коен е, че Хитлер е посещавал България: „Пазарлъците се водят лично и на четири очи, Борис III и Хитлер се срещат често: в Германия, Австрия и в България“. Къде и кога, г-жо Коен?

  За едно представление във Виенската опера, посетено от Хитлер и цар Борис III, авторката отбелязва: „Почти нищо от тази историография не е запазено, коментирано или отразено…“. Аз се питам обаче Вие знаете ли с какво се занимава историографията и какво значимо историографско събитие е посещението на Щатс опера?

  А сега най-главното: „Сценаристите на царското възкресение (така и не се разбра кои са те – Л.С.) намират изход в една забравена, класирана като второстепенна (от кого – Л.С.), история, наречена по-късно „Спасение на българските евреи“. В тази част от статията блянът на г-жа Коен е да изкара България фашистка държава, а цар Борис III фашизоиден тип. Какви са аргументите – впечатляващо неверни. Цар Борис по въпроса за еврейските лагери получил инструкции лично от Хитлер. Същите инструкции получили през следващата година и всички останали съюзници на фюрера – Мусолини и Чано, адмирал Хорти, Йосип Тизо, Антонеску. Замъкът Клесхайм е мястото, където според авторката Хитлeр обучава съюзниците си на антисемитизъм – факт, известен само на г-жа Коен, тъй като до този момент няма нито една стенограма от разговор между Хитлер и Борис III, да не говорим, че те ще станат съюзници чак на 1.03.1941 г.

  И още една неточност – невъзможно е Райнхард Хайдрих лично да е инструктирал комисаря по европейските въпроси Александър Белев в Берлин след 20 януари 1940 г. По това време Белев е служител в Отдела за документация и статистика в МВР, а и самата конференция на ул. „Ванзее“ за окончателното решение на еврейския въпрос още не е проведена (това ще стане две години по-късно). Оттук нататък авторката започва да се занимава с тъжната съдба на онези 11 343 евреи от Тракия и Македония, макар много добре да знае, че това не са български граждани, че в тези земи властна е немската комендатура и пряка намеса от българска страна е невъзможна. Спасяването на около 48 000 български евреи според г-жа Коен е дело на българския народ и българската църква. И това е така, но донякъде. Отричането на ролята на българския монарх показва само колко са й непознати историческите реалности и механизмите за вземане на решения в царството.

  Заслепението и резигнацията, която г-жа Коен изпитва към цар Борис III, личат и от снимковия материал, подбран за статията. Ще се спра само на две снимки. Царят в цивилно облекло като гост на Олимпийските игри в Берлин редом до Хитлер. Това според г-жа Коен е тежък грях. За пръв път чувам, че посещението на една от най-мирните прояви в този свят – Олимпийските игри, е срамна постъпка. През 1936 г. България е неутрална страна, пред която стоят много неуредени международни проблеми, така че едно неофициално посещение по такъв повод е добре дошло за нашата дипломация. За илюстрация ще дам само една част от наситената международна програма на цар Борис III през 1936 г.: „Месец януари посещение в Англия, срещи с Антъни Идън, Ванситарт, Сарджънт и др., февруари среща в Париж с президента Льобрьон, посещение на Олимпийските игри, приема във Врана английския крал Едуард VIII“.

  Други две изображения показват „еврейския“ лагер „Еникьой“. Защо употребявам кавички, защото в България еврейски лагер няма. Селището на Държавна сигурност „Еникьой“ е създадено на 25 км северозападно от гр. Ксанти с писмо № 1417 от 22.08.1941 г., а Комисарството по еврейските въпроси и първите репресивни мерки срещу еврейското население са предприети една година по-късно (29.08.1942). Предназначението на лагерите „Гонда вода“, „Еникьой“, „Св. Кирик“ и други е да изолират комунисти и други „противодържавни елементи“. Сред по-видните комунистически лидери са Цола Драгойчева, Емил Марков, Тодор Павлов, Владо Тричков, Йонко Панов, Титко Черноколев и др. Сред тях са и някои евреи, дейци на комунистическата партия, като Жак Натан, Мордехай (Марко) Аса, Зелма Алмалех и др., но лагерът по никакъв начин не е еврейски. Мъжете евреи от 20 до 45 години (които са здрави) са мобилизирани в т.нар. трудови бригади (колонии) към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Работата е тежка и изнурителна, но условията, при които работят и живеят тези мобилизирани, нямат нищо общо с концентрационните лагери в Полша и Германия.

  Ще си позволя да добавя две думи за реакцията на Българската православна църква: в лицето на митрополитите Стефан, Неофит, Кирил и останалите членове на Светия синод. Те най-ревностно се застъпват за съдбата на българските евреи, като особено остро поставят пред Богдан Филов въпроса за покръстените евреи. Но това е недостатъчно за г-жа Коен и тя пише, че владиката Стефан заплашва царя, че ще го отлъчи от църквата, като му изпраща телеграма „Бой се, Борисе, както премериш, така ще ти отмерят“. Това, че митрополит Стефан заплашва да отлъчи царя от църквата, е слух толкова наивен и смешноват, че на него могат да вярват само хора, които много им се иска това да е вярно.

  По въпроса с „телеграмата“ на владиката въпросът стои така: в края на заседанието от 25.06.1943 г. на Светия синод по еврейския въпрос се взема решение да се напише писмо до министър-председателя Богдан Филов с копие до царя. Писмото завършва с цитат от евангелието на Матея: „В случая Църквата не може да не напомни Божието слово: „С каквато мярка мерите с такава ще ви се отмери“. Както се вижда от горния цитат „телеграмата“ е писмо, подателят не е владиката Стефан и името на цар Борис III не се споменава никъде. Споменава се обаче на едно друго място между Тел Авив и Ерусалим, където 50 000 дръвчета символизират признателността на спасените български евреи. Там са паметните плочи на Димитър Пешев и Кюстендилската делегация на предстоятелите на Българската православна църква, на цар Борис III и царица Йоанна…

  Никак не искам тази полемична статия да се разглежда като лична задявка с г-жа Леа Коен (която не познавам). Смисълът на горните редове би трябвало да се разбира малко по-широко, адресати са му всички, тръгнали да се занимават с история без необходимата подготовка, защото каквото и да се построи върху плаващи пясъци, то неминуемо ще потъне.

   

  Източник:  Buditel.wordpress.com

• Багери срещу приют за бездомни
  Пускат багери срещу приюта за бедни на отец Иван в Нови Хан.  Градежът на новото крило на дома е без разрешително и ако се разруши, десетки остават на улицата. Приютените от отец Иван обитатели са готови да го бранят с жива верига.

   

  Жива верига и мирен протест стягат обитателите на приюта за бедни на отец Иван в Нови хан заради  заповед на ДНСК за разрушаване в 14-дневен срок. Новото му триетажно крило трябва да бъде съборено най-късно на 6 декември – Никулден, когато сиропиталището празнува своя патрон свети Николай Мирликийски – Чудотворец. Мотивът е, че сградата няма разрешително за строеж и по всички изисквания на законите за строителството се счита за незаконна. Ако до тази дата свещеникът не я събори сам, дирекцията ще предприеме принудителното й събаряне с багери, за което обаче той трябва да плати 52 000 лева разходи и още 4000 лева за разрушаването на параклиса към храма, който също се изгражда в момента. „Няма да го съборя,

   

  сградата е построена с пари на дарители

   

  и наш труд – мой и на хората от приюта.  Нямам и пари да платя за багерите“, категоричен бе вчера отец Иван.  „Ако сградата бъде съборена, трябва да изгоня обитателите на улицата, да се скитат и ровят в контейнерите. Затова няма да разруша това, което сме градили с ръцете си“, зарече се свещеникът благодетел.

   

  145 човека живеят към момента в приюта „Свети Николай” в Нови хан, от тях 60 са деца.  

   

  Близо 200 000 лева, предимно за строителни материали, са отишли за изграждането на триетажната нова сграда, събирани от дарители.

   

  Предвидено е в нея да са помощните помещения. На единия от етажите ще се намира медицински център с кабинет на общопрактикуващ лекар, кабинет по акушерство и гинекология с видеозон, педиатричен кабинет и зъболекарски кабинет. Лекарите, които срещу възможността да оборудват практика тук, ще се грижат за здравето на питомците на отец Иван, но ще преглеждат и хората от селото, разказва Галя Иванова – пенсионирана акушерка, която вече дванадесет години помага като доброволка в домакинската работа тук.  Някои от лекарите вече са докарали оборудването си, обяснява тя и показва гинекологичния кабинет, който е почти готов да приема пациентки.

   

  В сградата, нарочена за събаряне, има още помещение за компютърна зала, салон за сценични изяви на децата от приюта и приемна на посещения. Последният етаж с десетина стаи е предвиден за настаняване на нуждаещи се. В непосредствена близост до него е новоизграждащият се параклис, в който ще се служи през зимата, за да не мръзнат вярващите в каменната църква. Той също е нарочен за разрушаване.

   

  „Няма да позволим тухла да падне от приюта

   

  това е нашият дом, ще го браним“, зарече се и 19-годишният Рамзи. Ако трябва, ще поискам среща с министър – председателя Борисов, той е добър човек и ще ни влезе в положението, пали се тийнейджърът. Той живее тук вече шеста година със семейството си и 12-те си братя и сестри. Майката е останала без работа, бащата е след тежка сърдечна операция, семейството е изгубило дома си заради дългове. Откакто са тук, всяко едно от децата им учи. Рамзи учи в техникума по керамика, а сестра му Салие в този по хранене и кетъринг в Пирдоп. Без собствен подслон са още десетина други семейства. Останалите са самотни майки с децата си.

   

  Министър и кмет решават съдбата на сираците

   

  Всяко едно от хлапетата над 6-годишна възраст ходи на училище в селското школо, някои от по-големите учат в гимназии и техникуми в София и в други градове, но всяка ваканция и през уикендите се връщат в сиропиталището, което свойски наричат „вкъщи”. В момента двама от питомците на отец Иван учат в Софийската духовна семинария.  „За мен решението на ДНСК дойде неочаквано,  не бива сиропиталището да се разрушава, каквито и пропуски да има, би могъл да се намери начин за разрешаването им“, убедена е и кметицата на община Елин Пелин Галя Георгиева.

   

  Работна среща по казуса на отец Иван от Нови хан свиква министърът на  регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в Министерството на регионалното развитие и благоустройството днес. На нея е поканен както отец Иван, така и представители на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за закрила на детето, ДНСК, областният управител на София-област, кметът на Нови хан и представители на Районното управление на МВР – Елин Пелин. 

   

   

  Силвия Николова,

  в. „Монитор“

   
• ИЗБОР НА БРАЧЕН ПАРТНЬОР

  Проф. д-р Никола Чаракчиев

  (Тема в развитие)

   

  Съществуват два главни подхода при избор на брачен партньор:

  1. Класически, чрез първоначална емоционална връзка (т. н. програма „Любов”).
  2. Аналитичен, чрез първоначален селективен подбор от разполагаема база данни.

   

  Класическият подбор е естественият подбор и неговите предимства са, че чрез него се постига по-голямо биологично разнообразие.

  Недостатък на класическия подбор е възможна дисхармония между някой параметри на индивидите, които могат да се появяват след брака.

   

  Аналитичния подход е нов метод за оптимизиран подбор на брачни партньори, съобразно техните индивидуални характеристики, които са предварително известни.

  Недостатък на аналитичния подход е възможност за нарушаване на биологическото разнообразие в света с което е свързано оцеляването на човечеството. Методите на аналитичният подход са няколко, но вероятно най-перспективен е чрез информация за геномът на партньорите.

   

  ВЪЗМОЖЕН БРАК ЧРЕЗ ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДНК

   

  Известно е, че трите милиарда „бази” в човешкия геном съдържат информация за неговото минало от 100 000 години назад до наши дни, както и данни за възможното поведение на индивида в неговото бъдеще.

   

  Американската компания www.23andMe.com предлага повече от 300 позиции разнообразна лична информация за лицата, които при нея са осъществили изследване на своята ДНК. При определени условия съществува възможност, всеки клиент на компанията да се запознае с персоналната информация на другите клиенти. Това създава потенциална възможност да се избира партньор в живота по информация от ДНК, т. е. аналитичният период предшества емоционалният период на брака.

   

  Както съобщи по-рано вестник „България сега”, Български генеалогичен център – Чикаго” предложи и дефинира възможни етапи в развитие на Генетичната генеалогия. В етап „Генетичен анализ”, направление „Общество” е възможно да се осъществи:

  – Генна информация за партньорска съвместимост.

  В направление „Генно инвестиране” е възможно да се разработи:

  – Генна селекция на брака;

  – Алгоритъм за пред брачна и след брачна програма;

  – Алгоритъм за стиковъчна брачна програма.

   

  Клиенти на www.23andMe.com са над сто авангардни българи и вероятно десетки хиляди жители на планетата. За повече информация молим пишете до [email protected] .

   

  Светът се развива.

  Следвайте го!

   

  Приоритет от 16 ноември 2011.

  DNK-MB1

• Ловенье на маймуне с трици – кратък наръчник

   

  

  Тоа матриалец е препечатан направо от афтуритетниа весник „Фанешал таймс“. Сеги е мудерно да са дрълат ората по секви фенансови вапросе, те за тава ша го преведем, за вашо сведение:

  Веднаж у темната Индиа в ено село дошел един омраз и казал на селяньете, че ша купува маймуне по десет долара парчето.

  Селяньете куто виделе, че има бая маймуне у жунглъта, отишле а ги ловат. Омразът купил неколко иляди за по десет долара. Маймунете, каде рипале по дръвеата, останале малко и ората спреле да си дават зор а ги ловат. Тогива тоа им рекъл, че ша копува по дваесе долара бройката.

  Ониа като чуле, па отишле да ловат маймуне, кой на трици, кой на друга стръв. Обаче маймунете намалели още. Офертата била вече на дваесе и пет долара, а у гората немало вече ни маймуна, ни уй.

  Тогива омразът им рекъл, че ша копува по пейсе долара парчето! Обаче имАл бил работа у големиа град, и неговиа менажер щел да копува наместо ньега.

  Менажера им казал: „А глейте оня пустиняк що маймуне е насъбрал, да му го тура! Язе ша еба да ви ги продам по триесе и пет долара, а оня куту си доде, виа ша му ги дадете по пейсе долара!“

  Селяньете си извадиле сичката парасъ и купиле сичкото маймуне… Повече не виделе ни менажера, ни омраза, ка са обърнаале – маймуне отсекъде!

  Сега имате по-добра престава ка работи Уол Стрийт…

  АВТУР:  Партиенъ секретаръ Muff Daddy

   

  Източник:   Severozapad.org 

   

  Бел.ред.:   В алманаха „Резерват Северозапад“, чиято корица е сложена като илюстрация към този текст, и който е достъпен и в интернет вариант, може да се видят и други „бисери“ от българския Северозапад.

• <<
• 1
...
• 271
• 272
• 273
• 274
• 275
• 276
• 277
• 278
• 279
• 280
• 281
...
• 416
• >>