Всички авторски страници

Авторски

• Нападнат и пребит е Ал.Николов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“

  Тъй като повечето от медиите до сега не са съобщили нищо за тази изключителна новина, препубликуваме написаното в блога на Иво Инджев, чийто рефлекс отново е най-бърз.

   

  Подложиха шефа на АЕЦ „Козлодуй“ на бандитски „стрес тест“

   

  „Александър Николов, шефът на АЕЦ Козлодуй, е бил пребит тази вечер, научи По света и у нас. Той е бил нападнат от двама неизвестни, докато се прибирал към дома си.
  Ръководството на областната дирекция на МВР Враца е пристигнало спешно на мястото на инцидента. Повече подробности не се съобщават. Не се знае и какво е състоянието на Николов. Подробности очаквайте в емисиите ни утре.”

  Това е задъханата извънредна, собствена новина на БНТ от края на 21 ноември. Ще видим дали това е началото на отпушването на една задръстена тема.

  Едно уточнение: не става дума за някакъв шеф, а за самия изпълнителен директор на ядрената ни централа. А сега от мен „подробностите“ от вчера, онзи ден и от доста отдавна…

  За далавери в централата от години говори и пише ядреният физик Георги Котев, работил на отговорен пост там 17 години. С подозрителна безотговорност обаче му отвръща българската държава, която упорито отказва да разследва твърденията му. Ето как реагира тук в ivo.bg със свой коментар на събитието г-н Котев:

   

  „На 20-ти април 2010 г. съм подал сигнал до т.нар. „Комисия за превенция и противодействие на корупцията“ (предшественик на БОРКОР), с председател Цветан Цветанов, сигнал за изчезнали три тона ядрен материал от АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. До ден днешен сигналът е със статут „НЕОБРАБОТЕН“!!!! На Ал. Ник. не би му се случила тази „случка“, ако българските правоохранителни органи си бяха свършили работата, така както ги задължава законът. Вместо това държавата БГ продължава да толерира престъпността.“

  Дали личната трагедия на пребития изпълнителен директор Николов няма най-после да стане повод да бъдат чути сигналите за нередностите? Още повече, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обеща да проучи твърденията на Котев на среща в неговия кабинет ( организирана с посредничеството на моя милост на 14 октомври миналата година), но вместо да включи в екипа за анализ на повдигнатите въпроси първоизточника на сигнала Георги Котев (както му обеща в мое присъствие), назначи …ведомствена комисия.

  На лъжата краката са къси- както и на късото съединение, което произтича от нея.

  На ход е този път не толкова г-н Трайков, колкото съотборникът му Цветан Цветанов – под вещото ръководство на треньора им в дисциплината „отхвърляне на отговорност”Бойко Борисов. Все пак става дума за ядрена централа, а не за октоподи, медузи и други мекотели- нито пък за трактори и други „шменти и капели”.

  http://ivo.bg/

   

  –––––––––––––––––

  Б.Р. Току що от БНР научихме, че  близки на Александър Николов  са съобщили за него, че няма сериозни контузии и е в добро състояние. Радваме се от факта и напомняме, че едно от последните интервюта с нападнатия бе на Еврочикаго – вж. линк.

   

  .

  

• 21 ноември – Въведение Богородично: Ден на християнското семейство

  Въвеждане на Пресвета Богородица в храма, също Въведение Богородично или понякога простонародно Въведение е един от най-големите  християнски празници, почитан е и от двете най-големи християнски деноминаци: Католицизъм и Източноправославие.

  Въведение Богородично се празнува и като ден на християнското семейство и християнската младеж – това е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава „предвестник на Божието благоволение към хората“.

  Въведение Богородично ни напомня за влизането на Светата Дева в Йерусалимския храм. Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма – да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.

  Според преданието, Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември.

  Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена“ на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

  Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

  Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.

  В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. На трапезата трябва да има много лакомства за децата. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.  Разрешава се риба.

  По това, какво е времето на днешния ден, народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието – слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата. Ако е облачно, зимата ще е мека.

  Този ден е много подходящ и за кръщенета, съветват църковните служители. Днес в храмовете се отправят молитви децата ни да растат здрави, в смиреност, в послушание на родителите и чистота на нравите. На 21 ноември е традиция да се изнасят беседи, сказки и литературно-музикални забави.

  

  Много девически манастири в България носят името „Въведение Богородично“. Един от тях е в Сопот и е основан през 1665 г. Запазена е от това време църквата на манастира „Въведение Богородично“, която е интересна с архитектурната си планировка – няма изразена апсида от източната страна и е полуподземна (вкопана наполовина в земята). Само още една подобна църква е известна в пределите на България – тази в село Добърско (Разложко). Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век – т.нар. „светии без глави“, и живописта на „царския ред“ на иконостаса.
  През 1877 г. манастирът и градът са опожарени, игуменката Христина е зверски заклана от башибозуците. От манастирът отцеляват храма, скривалището на Васил Левски, чешмата (1852 г.), част от килиите и старата лозница, която се счита за една от най-старите в България и е на възраст над 350 г. и продължава да ражда. Градският храм “Св. св. Петър и Павел” (1846 г.) се намира близо до манастира, той също бил опожарен, а малко след това възтановен. Описан е в романа на Иван Вазов “Под игото”.  В манастира е запазена също и килията,  в която са живеели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, героини от романа “Под игото”. В съседство с манастира е и Радиното училище. Манастирът е възобновен след Освобождението.

  Още по темата

  21 ноември – Въведение Богородично: Ден на християнското семейство

• Експерти вещаят нов световен ред – страните от БРИКС стават по-силни от САЩ

  Групата на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (БРИКС) ще изпревари САЩ по съвкупния си БВП още това десетилетие, което налага идването на нов световен ред. Това се казва в доклад на председателя на управителния съвет на „Голдманд Сакс асет мениджмънт“ Джим О’Нийл. Части от анализа, озаглавен „Карта на растежа: Икономическа възможност в страните БРИКС и извън тях“, бяха публикувани от „Сънди телеграф“.

  В текста се посочва, че световната икономика и геополитика са на исторически кръстопът. Според О’Нийл до 2020 групата БРИКС ще задмине Америка, а през 2027 г. Китай ще измести САЩ от челната позиция на най-мощната икономика.

  О’Нийл въвежда първи понятието БРИКС, като с него през 2001 година обозначи най-големите развиващи се страни. В настоящия си доклад той признава, че темпът на развитие на петте държави е надминал дори собствените му прогнози. Според него след 10 години растеж на тези икономики е време за преразпределение на световните сили, при което страните от БРИКС да заемат полагащото им се място на масата на водещите икономики.

  Като доказателства за твърденията си О’Нийл посочва бурния скок на търговския обмен между държавите в групата. Според анализатора това се дължи на доставките от страна на Русия и Бразилия за Китай и Индия. О’Нийл смята, че другата причина е превръщането на страните от БРИКС „в магнит за чуждестранни инвестиции“. Той твърди също така, че лидерите на страните от БРИКС обсъждат създаването на валута, която да бъде алтернатива на щатския долар. Тя щяла да се полазва като търговска валута в рамките на групата.

  „Дори консервативните официални китайски данни показват, че за десет години – между 2001 и 2011 г., потреблението в страната е нараснало с 1.5 трилиона долара. Това е равно на създаването на нова Великобритания“, пише в анализа.

   

  Източник:  в. „Новинар“

   
• „Барозу (сърце) България“

  Ний сме весела компания! Пием, пеем, пушим, дамаджани сушим – да се пука кризата!

  Купонът у нас никога не спира – както просветният министър Игнатов мъдро „обясни с усмивка на студентите да не се учудват, ако българските им домакини ги почерпят с ракия или уиски в 5 часа сутринта, защото все някъде по света е 5 часа следобед“... Цитатът е от „СТАНДАРТ“, а мъдростта – от министъра, на когото сме поверили бъдещето на нацията.

  Как да не обичаш тая страна! Как да не се кефиш на нея! Която и знаменитост да дойде у нас, при вида на уредената ни и стегната държава е обхваната от непреодолима еуфория! Отворете „ТЕЛЕГРАФ“ – ето ги Сталоун, ван Дам, Лундгрен и Стейтъм – очаровани от това, че у нас е непрекъснато пет следобед – „Непобедимите хвърлят салфетки на чалга“. Тук е България – госпожице, да му отпуснем края!

  Единствените хора, които имат някакви проблеми у нас, са диетолозите – хората напоследък не ги търсят. В „ТРУД“ има някакво обяснение – „Българинът купува все по-малко храна“. „24 ЧАСА“ подхождат по-оптимистично – евала, така се прави – трябва на тоя живот да се гледа позитивно – „Пестим 1/4 от доходите и живеем с буркани от баба“. По-любопитно е заключението на газетата – „Така обаче се наливали основите на богатството“. И още на следващия ден възторжено ни информира: „Насекомите са бъдещата ни храна“. Един приятел закачи страницата в килера си – да плаши хлебарките. Засега уплашени са само децата му.

  Да не си мислите, че гуляем безотговорно! Напротив – консумираме винаги отговорно и с мярка! Дори президентът консумира отговорно – под контрола на НСО. „Без рохки яйца на „Дондуков“ 2″ – твърдо заявява „СТАНДАРТ“. Защо? Отговорът не закъснява – „Държавният глава не може да си позволи свободния режим на всеки друг – няма как да прескача постоянно до тоалетната по време на пресконференция, да речем“…

  Държавният глава още не е встъпил в длъжност, така че ако иска, може да си пържи яйцата и по панагюрски, но премиерът очевидно е на диета – дава неуморно интервюта. Майсторката на баниците напусна „ТРУД“, но животът продължава! Безценните откровения на г-н Борисов стряскат, трогват и очароват феновете му на две-три вестникарски страници.

  Вие си мислите, че сте избрали президент? Малко се заблуждавате – не сте вие. Ето ви истината от първа ръка: „В края на краищата от мен зависеше да избера кой да е президент“…

  Вие си мислите, че парите за здравеопазване отиват за вашето здраве? Поразсъждавайте малко над този откъс: „Въпреки че даваме огромни пари за здравеопазване – 3 млрд. 250 млн. лева за 2012 година…

  – …Те изтичат като от каца без дъно (предполага интервюиращата)

  – Не, доста от болниците изчистиха задълженията си…“

  Вие си мислите, че бате Бойко е майка и баща на нацията? Не – внуче е! Ето заглавието – „Българинът живее за внуците си, затова гласува за мен“. Пък ние си мислехме – за Плевнелиев… Дано и той да си е мислил така…

  Художествените умения на премиера тържествено са представени за първи път пак в това интервю – на меню от вечерята с Барозу със собствената си десница той е начертал светлото бъдеще на страната – странно приличаща на бяла мечка – кръстосана от магистрали и четирилентови пътища.

  А отдолу председателят на Европейската комисия е добавил: „Барозу (сърце) България“…

  Не става ясно към колко часа е станало това знаменателно събитие – сигурно към пет следобед… Над Британската империя слънцето може  и да не залязва, но у нас винаги е пет следобед!

   

  Румен Белчев,

  в. „Стършел“

• Французите, живеещи извън Франция, избират 11 свои депутати в парламента

  Избори 2012 – гласуване в чужбина

   

  Информация за кандидатите за народни представители

  Избирането на депутати от французите, живеещи извън Франция, ще се проведе в неделя, 3 и 17-ти юни 2012 г.; или в събота, 2 и 16 юни 2012 г., в посолствата и консулствата, разположени на американския континент. […]

   
  Гласувайте в чужбина през 2012 г.

  През 2012 г. ще бъдете поканени да участвате в изборите на президент на републиката и, за първи път, да избирате един от единайсетте депутата, представляващи французите, живеещи извън Франция.

  Какво е новото през 2012 г.:  Ако решите да гласувате в чужбина, ще имате възможност да гласувате не само за президент на републиката, но и за член на парламента, избиран от французи, живеещи извън Франция, и на референдуми.

  Ако искате да гласувате в чужбина през 2012 г., регистрирайте се във вашето консулство преди 31 декември 2011 г.

   

  Превод:  Христо Петров

  Източник:  http://www.diplomatie.gouv.fr/fr/les-francais-etranger_1296/elections-2012-votez-etranger_20721/

   

  Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

• Два премиера и реакциите на зрителите (видеозаписи от вчера)

  Руският премиер Владимир Путин освиркан от публика за първи път:

  Българският премиер Бойко Борисов в „Опасно близо“ (какво щеше да е, ако в студиото имаше публика):

  .

• Българи в чужбина искат МВнР да плаща застраховки и СОТ за жилищата им

  Преди изборите Външно министерство направи огромен гаф, изпускайки в Мрежата файл с 36000 адреса в България на сънародници, живеещи постоянно в чужбина. Това  е най-големият известен до момента теч на лични данни от официална институция. Скандалът, за който Биволъ пръв писа, беше признат с половин уста , но не доведе до оставки и поемане на отговорност. МВнР се оправда с технически проблем и дори не се извини на потърпевшите.

  „Грешката е факт, станалото – станало… За съжаление, имахме проблем с качването на този сайт“ – каза Светлан Стоев, посланик „Специални поръчения“ в МВнР на специална пресконференция на МВнР

  „Станалото – станало“, но и Чупи – купи“…

  В отговор сънародниците ни се организират във Фейсбук и обсъждат ответни действия. На дневен ред е предложение за извънсъдебно споразумение с държавата, в което се иска тя да заплати застраховки за жилищата, СОТ и семейни застраховки злополука за следващите 10 години на всеки потърпевш от нарушаването на Чл. 5 от Закона за личните данни. Предлага се засегнатите, които възнамеряват да си търсят правата по съдебен път, да изпратят такова писмо до Външно министерство с копие до ресорния министър за българите в чужбина Симеон Дянков и до Комисията за защита на личните данни.

  Писмата трябва да се изпращат като препоръчани с обратна разписка или да се внесат с входящ номер в дипломатическите ни мисии или в самото Външно министерство, за да имат юридическа тежест при евентуален съдебен процес – коментираха пред Биволъ юристи.

  Пълният текст на проектописмото :

  Образец:

  От

  Трите имена
  ЕГН
  Постоянен адрес в България
  Адрес за кореспонденция в чужбина

  До:
  Г-н Николай Младенов
  Министър на външните работи

  Копие до:
  Комисия за защита на личните данни
  Г-н Симеон Дянков, Министър на финансите, ресорен министър за българите в чужбина

  ПОКАНА

  за извънсъдебно споразумение

  Уважаеми г-н Министър,

  С изненада и огорчение научих, че на 8-ми октомври 2011 г. повереното Ви министерство е допуснало постоянният ми адрес в България да стане обществено достояние, което е нарушение на чл. 5 от Закона за защита на личните данни.

  Считам, че това действие накърнява моята лична безопасност и безопасността на моето имущество, за което Министерството на външните работи носи отговорност.

  Каня МВнР да се съгласи на извънсъдебно споразумение, по силата на което да поеме ангажимент да възстанови на базата на представени фактури следните разходи, които ще бъдат направени от мен за следващите 10 години:

  – годишна застраховка на жилището, чийто постоянен адрес е оповестен, включително застраховка срещу кражба на вещи от жилището на стойност до ….. лева;

  – инсталация и годишна такса за СОТ система за жилището, чийто постоянен адрес е оповестен;

  – годишна застраховка злополука, покриваща имуществени и здравни щети от вандалско и/или криминално нападение срещу мен и членовете на моето семейство;

  Освен гореизложеното, имам претенции за изплащане на еднократно обезщетение за морални щети в размер на ….. лева.

  Уважаеми г-н Министър, надявам се МВнР да прояви разум и прагматичност и да спести разходите за съдебни разноски, тъй като при отказ възнамерявам да търся правата си чрез българския съд.

  С уважение,

  Фейсбук групата

   

  Източник: Биволъ

• Дейвид Бекъм и LA Galaxy са шампиони на САЩ ( video)

  2011 MLS Cup: LA Galaxy 1:0 Houston Dynamo

  LA Galaxy (Ел Ей Галакси) станаха за трети път шампиони на МЛС, след като победиха с 1:0 Хюстън Динамо във финала на лигата тази нощ.
  Бившият нападател на Евертън Лендън Донован отбеляза победния гол, след подаване от Роби Кийн в 72-ата минута.
  Донован направи чудесно завършване на атаката, която остави безсилен вратаря на Хюстън Тейли Хол пред погледа на тълпата от близо 31 хиляди зрители.
  Това донесе първата титла на бившия капитан на Англия Д.Бекъм, чийто договор изтича следващия месец, в САЩ.
  Вижте видеото по-долу как основаният през 1995 година клуб отпразнува ( с бира ) спечелването за трети път шампионската титла в американското първенство.

  .

• Macedonian film infuriates Bulgaria

  Bulgarian MEPs outraged over a Macedonian film that depicts wartime Bulgarians as fascists are calling on Enlargement Commissioner Štefan Füle to confront Skopje over the forthcoming movie.

  MEPs Andrey Kovachev (EPP), Evgeni Kirilov (S&D) and Stanimir Ilchev (ALDE) have signed a letter, a copy of which was obtained by EurActiv, in which they state their concern over the „attempt to manipulate Balkan history“ and „spread hate“ on the part of the EU candidate country against its neighbours.

  The Macedonian film „Third Halftime“ is being filmed in Macedonia as a lavishly funded international production, depicting a football match played in 1942 between two teams of the Bulgarian football league – Levksi and Makedonia.

  According to information obtained by EurActiv, the film depicts the Bulgarians as fascists, plotting to kill the coach of the „Macedonian“ team, who is of Jewish descent.

  „The film should make Macedonians come together,“ according to official statements quoted by the press in Macedonia. However, Lazar Mladenov, president of the Bulgarian Cultural Club in Skopje, told EurActiv that mass scenes in the film stage a „very heavy anti-Bulgarian atmosphere“.

  The film is done with the support of the Macedonian Prime Minister Nikola Gruevski,  who helped grant the production a state contribution of €1 million.

  The general sponsor of the film is Sparkasse Bank, a part of the German banking group that has been asked by Bulgarian MEPs to withdraw its support.

  In the letter to Füle, MEPs said that the „FYROM policy is running counter to our European values“ and shows Skopje is breaching European acquis, citing various texts from European Parliament resolutions.

  Significantly, the Bulgarian MEPs used the acronym FYROM , or Former Yugoslav Republic of Macedonia, even though Bulgaria was the first country in the world to recognize the Republic of Macedonia under its constitutional name, after it seceded from Yugoslavia in 1991.

  Athens insists that Macedonia use FYROM in a long-running dispute with its Balkan neighbour over Greece’s argument that „Republic of Macedonia“ implies a claim over its northern region.

  In addition, Greece considers that Skopje is misappropriating large chunks of its ancient history. Similarly, Bulgaria considers that Macedonia is cherry-picking heroes and glorious episodes from its medieval history and the 19th- and early-20th century struggle against Ottoman domination. 

  Recently, Skopje angered Athens by erecting a giant statue of a ‘warrior on horseback’ resembling Alexander the Great in the centre of Skopje. Both nations claim Alexander as a native son.

  Kirilov told EurActiv that the Gruevski government had „overdone it“ with nationalist activities, aimed at boosting its popularity. „This may have helped him win the elections, but the Macedonian people will soon realise that this is not in the country’s interest,“ Kirilov said. 

  Commissioner Füle’s office told EurActiv they had just received the letter, and had requested his representatives in Skopje to provide more information.

   

  Source:   EurActiv.com

• Решението, с което правителството даде права на „Шеврон“ за търсене на шистов газ

  В Държавен вестник, бр. 47 от 21.06.2011 г.  е публикувано Решение на Министерския съвет на Р. България, с което се дава зелена светлина на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД да търси нефт и природен газ в зона от 4398 кв. км от територията на страната. Срокът на разрешението е 5 години с право на продължения. Според точка 8 от това решение правителството „допуска предварително изпълнение на решението, като приема, че отлагането на изпълнението му би довело до блокиране на проучването и добива на природен газ на територията на Република България, което е в разрез с националните приоритети“.  Важно е да се отбележи, че в съответната законова база у нас  не се прави разлика между обикновен и шистов природен газ.

   

  ===========================================

  РЕШЕНИЕ№ 427 ОТ 16 ЮНИ 2011 Г.

  за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1 Нови пазар“, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна

   

   

  На основание чл. 5, т. 2 и чл. 50, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства, Решение № 717 на Министерския съвет от 2010 г., мотивирано предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс

   

  МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

  РЕШИ:

   

  1. Дава разрешение на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление: София, бул. Цар Освободител 10, ЕИК 201234474, да извърши за своя сметка и на свой риск търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1 Нови Пазар“, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна, с размер 4398 кв. км, с координати на точките от № 1 до № 12 съгласно приложението.

   

  2. Срокът на разрешението е 5 години от датата на сключване на договора за търсене и проучване на нефт и природен газ с право на продължения съгласно чл. 31, ал. 3 от Закона за подземните богатства и при условия и по ред, определени с договора за търсене и проучване.

   

  3. Правата и задълженията на титуляря на разрешението, както и условията и изискванията за осъществяване на търсенето и проучването по това разрешение се уреждат с договора за търсене и проучване на нефт и природен газ.

   

  4. Търсещите и проучвателните работи, предложени в офертата на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД, София, са задължителни за срока на това разрешение, така както е предвидено в договора за търсене и проучване на нефт и природен газ.

   

  5. Оправомощава министъра на икономиката, енергетиката и туризма да сключи договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в едномесечен срок от обнародването на решението в „Държавен вестник“.

   

  6. Договорът за търсене и проучване да се сключи съобразно условията на това решение, Решение № 717 на Министерския съвет от 2010 г., конкурсните условия и изисквания в конкурсните книжа и офертата на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД.

   

  7. Контролът по изпълнението на това разрешение и на сключения договор за търсене и проучване на нефт и природен газ се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

   

  8. Допуска предварително изпълнение на решението, като приема, че отлагането на изпълнението му би довело до блокиране на проучването и добива на природен газ на територията на Република България, което е в разрез с националните приоритети и стремежа към енергийна независимост на Република България и е необходимо да се защити като особено важен държавен интерес.

   

  9. Решението се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в общините по местонахождението на площта по т. 1.

   

  10. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.

   

  Министър-председател: Бойко Борисов

  Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

   

  Приложение към т. 1

   

  Списък на координатите на площ „Блок 1 Нови пазар“

  Координатна система WGS 84

   

  №	Географска дължина	Географска ширина
  1.	27.000000	43.765300
  2.	28.000000	43.761200
  3.	28.000000	43.743499
  4.	27.969000	43.736500
  5.	28.002442	43.448378
  6.	28.000000	43.256597
  7.	27.601900	43.256600
  8.	27.601867	43.276767
  9.	27.159606	43.277669
  10.	27.159558	43.259661
  11.	27.011711	43.259581
  12.	27.011717	43.295597
  Обща площ -S = 4398 кв. км

   

   

  Източник:   http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=52757 

• The Writers’ Theater представляет: “The Caretaker”

  Двадцатый, юбилейный сезон The Writers’ Theater, начатый спектаклем “Отражения, или Истинное” по пьесе Т.Стоппарда, продолжается спектаклем по пьесе старшего друга сэра Тома, нобелевского лауреата Гарольда Пинтера “Сторож” (“The Caretaker”).

  Пьесы Пинтера – печальные зарисовки, не привязанные ни к какому времени и ни к каким реалиям. Его герои немногословны, и даже те слова, которые они говорят, зачастую ничего не выражают. При этом после выхода из зрительного зала возникает странное чувство послевкусия. Пьесы Пинтера не поддаются определению. По искусству слова и паузы, по умению создать атмосферу я бы сравнил драматурга с ранним Антониони и пьесами Чехова. Пинтеровских героев трудно забыть, о них хочется думать – редкий случай в современном театре!

  В Чикаго к драматургии Пинтера чаще всего обращался Steppenwolf Theatre. В первый сезон 1976-1977 годов – сезон образования театра – на его сцене шли сразу две пьесы Пинтера – “Любовник” и “Кухонный лифт”. Автор был уже хорошо известен, и постановка его пьес подняла репутацию театра. В дальнейшем Steppenwolf часто обращался к пинтеровской драматургии. На сцене театра шли его пьесы “Сторож” (сезон 1978-1979 годов), “На безлюдье” (сезон 1980-1981 годов), “Возвращение домой” (сезон 1989-1990 годов). Однако с 1992 года имя драматурга исчезает с афиши театра. Его не ставят не только на сцене Steppenwolf. Происходит интересный парадокс: по мере возрастания интереса к Пинтеру со стороны европейского театра американские режиссеры несколько отодвигают драматурга в сторону. В девяностые годы XX века о нем говорят все больше как о правозащитнике. Только в 2007 году в Steppenwolf снова обратили внимание на драматургию Пинтера – в театре поставили его пьесу “Предательство”. И вот, наконец, долгожданный приход Гарольда Пинтера на сцену одного из интереснейших театров Чикаго – The Writers’ Theatre.

  Режиссер – Рон О Джей Парсон.

  В ролях: Карим Банделу, Аниш Етмалани, Билл Норрис.

  Спектакль идет до 25 марта 2012 года. 664 Vernon Avenue, Glencoe, IL 60022, справки и заказ билетов по телефону 847-242-6000 или на сайте www.writerstheatre.org.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

• Chicago Shakespeare Theater представляет…

  Недавно Чикагский Шекспировский театр объявил о своем участии в международной театральной Олимпиаде, которая будет проходить в Лондоне в апреле-мае 2012 года, за три месяца до открытия XXX Олимпийских игр. Театральная Олимпиада стартует 23 апреля 2012 года, в день рождения великого английского драматурга. В течение полутора месяцев на сцене театра “Глобус” тридцать семь театров из тридцати семи стран мира на тридцати семи языках представят пьесы Уильяма Шекспира. Каждый из спектаклей пройдет два раза. Шекспировский театр – единственная театральная компания из США, приглашенная к участию в Олимпиаде, и единственная (кроме хозяев – театра “Глобус”), кто сыграет спектакль на английском языке. 

  Шекспировский театр покажет в Лондоне мировую премьеру спектакля “Othello: The Remix” – авангардное переложение на язык хип-хопа шекспировской трагедии. Над спектаклем работает популярный дуэт Q Brothers – создатели спектаклей “The Bomb-itty of Errors” и “Funk It Up About Nothin’”. Премьера намечена на 5 мая 2012 года.

  В числе участников Театральной Олимпиады – Белорусский Свободный театр. Запрещенный на Родине коллектив покажет на белорусском языке спектакль “Король Лир” в постановке режиссера Владимира Щербаня. В феврале этого года мои земляки со спектаклем “Быть Гарольдом Пинтером” с огромным успехом гастролировали в Нью-Йорке и Чикаго. Организаторами чикагских гастролей были театр “Гудман”, Шекспировский театр и Северо-Западный университет. В последнем спектакле перед закрытием гастролей чикагские актеры участвовали в акции “Belarus Free Now”. Актеры вышли на сцену и зачитали на английском языке письма белорусских политзаключенных. Весной следующего года чикагский и белорусский театры встретятся еще раз. На этот раз – в Лондоне.

  Россию на Театральной Олимпиаде представит Московский театр имени Е.Вахтангова со спектаклем “Мера за меру” в постановке Юрия Бутусова, Литву – театр “Meno Fortas” с “Гамлетом” в постановке Эймунтаса Някрошюса (этот спектакль покажут на Торжественном закрытии Олимпиады), Польшу – Театр имени Кохановского с “Макбетом”, Германию – Шекспировская компания из Бремена со спектаклем “Тимон Афинский”, Францию – компания “Гипермобиль” со спектаклем “Много шума из ничего” в постановке Климента Поре, Израиль – театр “Габима” с “Венецианским купцом”. В числе участников Олимпиады – Грузинский драматический театр имени Марджанишвили со спектаклем “Как вам это понравится” в постановке Левана Цуладзе, Национальный театр Армении с “Королем Джоном”, Сербский национальный театр с “Генри VI” в постановке Никиты Миливоевича, Национальный театр Китая с “Ричардом III”, Национальный театр Греции с “Периклом”, театр из Кийото (Япония) с “Кориоланом”, а также театры из таких экзотических стран, как Бангладеш и Южный Судан. Театр “Глобус” покажет на Олимпиаде трагедию Шекспира “Генри V”.
  ”Английский зритель знает Шекспира наизусть. Спектакль на другом языке – это как оперное либретто, когда важен не сюжет, не фабула, а именно интерпретация”, – считает Эймунтас Някрошюс. А художественный руководитель театра “Глобус” Доминик Дромгул полагает, что в каком-то смысле даже полезно не понимать языка, на котором исполняют Шекспира. “Пьесы Шекспира очень интересно просто смотреть. Когда они исполняются на другом языке, перестаешь беспокоиться о том, понимаешь ли ты каждое слово или нет, а начинаешь концентрироваться на взаимоотношениях героев”, – заявил Дромгул в интервью Би-би-си. Все подробности театральной Олимпиады – на сайте http://globetoglobe.shakespearesglobe.com/.

   До Лондонской театральной Олимпиады еще далеко. А пока в Чикагском Шекспировском театре идут репетиции спектакля по пьесе канадского писателя и драматурга Тимоти Финдли “Елизавета” (“Elizabeth Rex”). В основе сюжета – рассказ о встрече Шекспира и актеров его труппы с королевой Елизаветой. 

  На пороге смерти Уильям Шекспир вспоминает события пятнадцатилетней давности. В ту роковую ночь Первый драматург и актеры его театра были приглашены исполнить представление для королевы Елизаветы. На следующий день возлюбленного королевы, графа Эссекского Роберта Деверекса ожидала казнь. Он обвинен в измене. Королева приговорила его к смерти, и только она может помиловать его. С целью предотвращения возможных беспорядков в королевстве введен комендантский час, и бродячие актеры остаются в апартаментах королевы. Отчаянно нуждающаяся в приятных впечатлениях, стремящаяся хотя бы на время забыть о предстоящей казни, Елизавета проводит ночь в компании Шекспира и его актеров, главным образом – с одним из них, исполнителем женских ролей Недом Ловенскрофтом…

  Премьера пьесы состоялась на театральном фестивале в Стратфорде (Канада) в 2000 году. Первой исполнительницей роли королевы Елизаветы стала американская актриса Диана Д’Акила. Спустя одиннадцать лет живущая в Канаде актриса возвращается к этой роли.

  Режиссер – артистический директор Шекспировского театра Барбара Гейнс. В других ролях: Стивен Сатклиф (Нед Ловенскрофт), Брэдли Армакост (Перси Говер), Бренда Барри (Мэри Стенли), Мэтт Фараби (Генри Перл), Кевин Гудал (Уильям Шекспир).

  29 ноября 2011 года – 22 января 2012 года. 600 E.Grand Ave, Chicago, IL 60611, справки и заказ билетов по телефону 312-595-5600 и на сайте театра http://www.chicagoshakes.com/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

• “Я не считаю писателя святым, но слова для меня святы”

  В 1992 году в пригороде Чикаго, городке Гленко, был создан театр с негромким, но выразительным названием “Авторский”. В этом театре зрителей не привлекают дешевыми темами, модными именами, техническими спецэффектами. Скромный, уютный зал на сто шесть мест предполагает малую, камерную форму. И вот уже двадцатый сезон в этом театре в полном соответствии с названием ставят классическую и современную драматургию и по-новому открывают как признанных, так и молодых авторов. Перечислю только некоторых из них: У.Шекспир, Ч.Диккенс, Ф.Достоевский, Г.Джеймс, Б.Шоу, А.Чехов, Т.Уильямс, Т.Уайлдер, А.Миллер…

  Юбилейный сезон The Writers’ Theatre открыл спектаклем по пьесе английского драматурга Тома Стоппарда “Отражения, или Истинное” (“The Real Thing”) – интеллектуальным, многослойным ребусом о жизни, любви и политике, требующим серьезного осмысления. Начинается спектакль с обычного на первый взгляд выяснения отношений супругов. Она приезжает из командировки, он подозревает ее в неверности. Вопросы следуют один за другим, муж с женой упражняются в словословии, но что-то заставляет нас настороженно относиться к словам героев. Вскоре оказывается, что перед нами разыгрывалась сцена из пьесы главного героя – писателя Генри (Шин Фортунато), alter ego автора. Так будет на протяжении всего спектакля. Персонажи из жизни пересекаются с литературными героями и наоборот. Как обычно у Стоппарда, пьеса полна аллюзий, иронии, подтекста и все самое важное почти всегда остается между строк. Почти, потому что есть вещи, к которым Генри (читай – Стоппард) относится очень серьезно. Среди них – Литература и Любовь. Вот две цитаты из диалога Генри с Анной (Кэрри Кун). Одна – про слова: “Из слов – если обращаться с ними бережно, можно, будто из кирпичиков, выстроить мост через бездну непонимания и хаоса… Я не считаю писателя святым, но слова для меня святы. Они заслуживают уважения. Отберите нужные, расставьте в нужном порядке – и в мире что-то изменится”. Другая – про любовь: “Любить человека – значит, любить его и в худшие минуты. Если это романтично, то пусть все будет романтично – любовь, работа, музыка, литература, девственность и ее потеря… Я верю в душевную смуту, слезы, боль, самозабвение, потерю собственного достоинства – в наготу верю. Не думать, жить без забот – все равно что не любить”. Вам эти слова ничего не напоминают? Да это ведь просто “в человеке все должно быть прекрасно” или “мы увидим небо в алмазах”, только устами современного героя!.. Очень сложно произнести монолог с ТАКИМИ словами и не скатиться в фальшь, не оказаться смешным, непонятым, сохранить естественность интонаций. Герои говорят не для нас, они говорят друг с другом, а мы, зрители, оказываемся невольными свидетелями этих разговоров.

  Режиссер спектакля – артистический руководитель театра Михаэль Халберстрам – пошел по наиболее верному пути: он не выпячивает себя, а скрупулезно следует ремаркам автора. Ничего лишнего – только крупные планы героев и беседа, которая нередко приводит к скандалу, а иногда превращается в исповедь. Актеры великолепно справляются с поставленной перед ними задачей. Хороши все, но особенно яркое впечатление произвела на меня пара: Генри – Шин Фортунато и Анна – Кэрри Кун. Послужной список Фортунато впечатляет: он играл главные роли во многих театрах Чикаго, снимался в кино. Кэрри Кун только начинает свою театральную карьеру. Она играла в спектаклях “Магнолия” в Goodman Theatre и “Бронте” в Remy Bumppo Theatre. А я помню актрису по роли Хани в спектакле “Кто боится Вирджинии Вульф?” Э.Олби в Steppenwolf Theatre. Актриса вернется к своей роли осенью 2012 года, во время гастролей этого театра на Бродвее.

  В остальных ролях: Джон Сандерс (Макс), Наташа Лоу (Шарлотта), Джордан Лейн Шаппелл (Билли), Рэй Грей (Дебби), Райан Халахан (Броуди). 

  Для Халберстрама этот спектакль стал вторым обращением к драматургии Стоппарда. В сезоне 2009-2010 годов в его постановке шла, наверно, самая известная пьеса драматурга “Розенкранц и Гильденстерн мертвы”. С нее началось мое открытие Стоппарда. Заинтересовало, почему именно эту пьесу (неизвестного нам тогда) английского автора взялся переводить Иосиф Бродский. Его перевод был опубликован в “Иностранке” в 1990 году. Так, через Бродского я познакомился с Томом Стоппардом. В том же 1990 году, впервые попробовав себя в режиссуре, Стоппард экранизирует свою пьесу и сразу получает приз, который для тысяч других так и остается недостижимой мечтой, – “Золотой лев святого Марка” на Венецианском международном кинофестивале. Спустя восемь лет, в 1998 году в Минске был показан фильм “Влюбленный Шекспир”. В числе авторов сценария я обнаружил Тома Стоппарда. Как и в случае с дебютом в роли кинорежиссера, он легко обошел своих именитых конкурентов и получил премию “Оскар” за лучший сценарий. Еще спустя семь лет, в 2005 году, имя английского драматурга всплыло в связи с созданием в Минске “Свободного театра”. Том Стоппард приезжал в Минск, одним из первых поддержал театр и, наряду с Вацлавом Гавелом и американским драматургом Артуром Копитом, стал одним из его попечителей. Во время гастролей в Чикаго руководители “Свободного театра” Николай Халезин и Наталья Коляда рассказали мне, как Стоппард все годы поддерживает их коллектив: “Том Стоппард был у нас дома, он знает наших родителей, он встречался с Димой Бондаренко, Андреем Санниковым, Олегом Бебениным, Ирой Халип, Ирой Красовской, Володей Кобецом… Он знает всех. Он – наш третий папа и единственный из наших родителей, который знает о нас все… Стоппард всегда был очень активен в борьбе с диктатурой. Он приезжал в Санкт-Петербург, Москву, стоял у окон психушки, когда там принудительно лечили Фрейберга и Буковского. Буковский вспоминал: “Когда я выглянул в окно и мне сказали, что это Стоппард, я подумал, что на самом деле сошел с ума”.

  Пьеса “Отражения, или Истинное” ознаменовала собой начало нового периода в творчестве Стоппарда. От театра абсурда – к психологическому театру, от ерничества и насмешки – к проговариванию каких-то важных слов, мыслей, понятий, от Беккета и Ионеско – по направлению к Чехову.

  Ироничный, парадоксальный, театральный до мозга костей, Стоппард озадачивает, возмущает, сбивает с толку, ставит в тупик. Обращаясь к серьезным темам, он делает это настолько увлекательно и интересно, что зрители, как завороженные, внимают его героям и, заинтригованные, идут за ними. В 2006 году он умудрился даже сделать популярными Бакунина, Герцена и Белинского. Обратившись к русской истории, Стоппард написал трилогию “Берег Утопии”, которая сегодня широко идет по всему миру. Тридцать пять лет истории философской мысли России XIX века уложены в три спектакля. Они связаны общей сюжетной линией, каждый длится более двух часов. В трилогии участвуют сорок четыре актера. Такую глыбу поставить – подвигу подобно! В Москве “Берег Утопии” идет в Российском академическом молодежном театре. В Нью-Йорке спектакль ставили в центре Линкольна. К сожалению, в Чикаго пока не нашелся театр, который взялся бы за постановку этой трилогии. Зато в сезоне 2008-09 годов в Goodman Theatre режиссером Чарльзом Ньюэллом была поставлена новая пьеса драматурга – “Рок-н-ролл”.   

  И последнее – еще раз о том, как персонажи из жизни пересекаются с литературными героями. Главный герой спектакля Генри развелся с женой, встретив актрису Анну, которая играет в его пьесе. Свою пьесу “Отражения…” Стоппард посвятил жене Мириам. Через несколько лет после публикации пьесы драматург развелся с ней и женился на английской актрисе Фелисити Кендалл – первой исполнительницы роли Анны в мировой премьере спектакля в Лондоне. “Бывают странными пророками поэты иногда…”

  Nota bene! Спектакль идет до 4 декабря 2011 года. The Writers’ Theatre, 325 Tudor Court, Glencoe, IL 60022, справки и заказ билетов по телефону 847-242-6000 или на сайте www.writerstheatre.org.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com 

  Фотографии к статье:

  Фото 1. ЛОГО The Writers’ Theatre

  Фото 2. Кэрри Кун (Анна), Шин Фортунато (Генри). Сцена из спектакля “Отражения…”. The Writers’ Theatre, 2011 год. Фото Майкла Бросилов

  Фото 3. Слева направо: Наташа Лоу (Шарлотта), Шин Фортунато (Генри), Кэрри Кун (Анна), Джон Сандерс (Макс). Сцена из спектакля “Отражения…” The Writers’ Theatre, 2011 год. Фото Майкла Бросилов

  Фото 4. Режиссер спектакля, артистический руководитель The Writers’ Theatre Михаэль Халберстрам

• Гени на кръстопът

  Категорично се опровергава теорията за тюркския произход на българите.

  

  Автор: Жени Милчева

  Ние сме европейци, а не азиатци. В генетично отношение заемаме междинна позиция между славяните и средиземноморците.

  Близки сме до поляците, украинците и хърватите, но и до жителите на Северна Италия и до гърците. Най-типичните славяни са руснаците, но ние не сме плътно дотях. Славяни сме, но особен вид.

  Прабългарите са индоевропейци, а не алтайци. Носим и техни гени, и гени на траките.

  Така в общи линии директорът на Института по микробиология към БАН акад. Ангел Гълъбов синтезира резултатите от най-голямото генетично проучване, правено досега сред българите, при представянето му неотдавна. Още същия ден форумите кипнаха.

  Заради това, че ни оприличиха със славяни, учените бяха обвинени в русофилство, манипулации и изпълнение на политически поръчки, но без да стане ясно какви. Имаше и коментари, че дори генетичните изследвания показвали разкраченото положение на българите и неспособността ни да се определим. Затова сме били „хем така, хем онака“. С много малки изключения коментарите показаха абсолютно неразбиране на смисъла и резултатите от изследването.

  Причините за това са най-малко две. Първо, генетиката е сложна наука и разбирането й наистина е проблем. Същото с особена сила се отнася за популационната генетика, която освен това е твърде непопулярна у нас – занимаващите се с нея се броят на пръсти. За постиженията й много се шуми на Запад, но не и тук.

  Второ, когато научни изводи трябва да бъдат представени на популярен език, често възникват недоразумения. Объркването става още по-голямо, когато се смесват понятия от различни науки – в случая на генетиката, лингвистиката и антропологията. Затова, изглежда, някои заявиха, че изследването напразно е харчило пари, понеже и с просто око се виждало, че очите на българина не са дръпнати като на азиатец. Залитнаха и тези, които твърдяха, че не може да бъдем определяни за „нещо като славяни“, защото славяни нямало – археологията не откривала нищо специфично славянско, следователно нямало как да бъдем сравнявани с нещо несъществуващо.

  „24 часа“ се запозна подробно с резултатите от изследването, за да се опита да отговори на въпроса какво всъщност ни казва то. И как генетичният портрет, който ни рисува, осветява произхода ни.

  Но нека първо се договорим какво е правилно да се разбира под различните понятия.

  Когато генетиците говорят за славяни, те имат предвид тези съвременни народи, които говорят славянски езици.

  Езиците нямат нищо общо с гените. (Краен пример – братя близнаци, осиновени в различна езикова среда, говорят различни езици, макар генното им наследство да е еднакво. И обратно – за мнозинството негри, индианци и европейци, които очевидно имат различно генно наследство, английският е майчин в САЩ.)

  Генетиците обаче са установили, че има връзка между определени езикови групи и определени комплекти генетични варианти. Например сред говорещите индоевропейски езици са по-разпространени едни, а сред говорещите тюркски езици – други. (Тюркските са в друго езиково семейство – алтайското.)

  Той е въпрос на самоопределение и зависи не само от произхода, а от още много неща. Но учените са установили, че сред някои народи определени генни вариации се срещат с по-голяма честота, отколкото сред други. И колкото са по-близо географски народите (дори да говорят езици, спадащи към различни езикови семейства!), толкова е по-вероятно да са сравнително близки и в генетично отношение. (Освен ако след геноцид не е имало тотална подмяна на населението, което в историята се случва рядко.) Но като всяко правило и това си има изключения – с турците сме географски близо, но се различаваме.

  Ако два народа са съседни, това не значи автоматично, че напълно си приличат. Винаги има нюанси, които се дължат на различната им история и свързани с нея миграционни събития – проникване на друго население, идващо отдалече.

  Учените са прави за това, че българите сме индоевропейци, а не тюрки, доколкото българският е индоевропейски език, а не тюркски. Ако в него има такива заемки, те не са чак толкова много. Когато генетиците казват, че нашите гени ни определят като индоевропейски народ, имат предвид, че нашият генетичен пул и този на повечето други народи на Стария континент, говорещи днес езици от индоевропейското езиково семейство, доста си приличат. Приликата е в това, че в тези генетични пулове почти липсват някои типично източно-азиатски генетични линии, които се срещат със значителна честота сред народи, говорещи езици от тюркското езиково семейство. Но и връзката език-гени не бива да се абсолютизира.

  Показателно изключение са циганите, чийто език е индоевропейски, а сред тях са разпространени в голям процент типично азиатски генетични линии.

  Голямо изследване на Института по експериментална морфология и антропология към БАН с ръководител чл.-кор. Йордан Йорданов доказа, че българинът е типичен европеец и в антропологично отношение.

  У него няма нищо азиатско. Той е не просто европеид, но и с типични за Стария континент антропологични характеристики. Българите определено се различаваме по липсата на типично азиатски черти от някои народи, говорещи тюркски езици. Някои, подчертаваме! Защото турците говорят тюркски език, но в антропологично отношение те също са европеиди.

  Правят грешка тези, които твърдят, че няма нужда от генетични изследвания, понеже очевидно българите не сме азиатци, щом мнозина от нас са синеоки и светлокоси – нещо, което при азиатците не се среща. Грешката им е в това, че смесват 2 типа характеристики.

  Единият тип са тези, които се отнасят до видими белези като цвят на очите и косите. Те, грубо казано, зависят от рекомбинацията – кръстосването на майчините и бащините гени. Популационните генетици обаче се интересуват от друг тип характеристики – които се предават от родителите на поколението непроменени, защото не участват в рекомбинацията. За това доколко двете неща не са пряко свързани, добър пример е наш сънародник, чиято майчина генетична линия е типично африканска, но той има най-бялото лице, което можете да си представите.

  Когато в този текст говорим за генетичния портрет на българите, трябва постоянно да помним, че става дума за този аспект от него, който показва произхода ни по майчина линия (За този по бащина картината може да е по-различна!) Изследването, за което става дума, е на митохондриалната ДНК. Тя се предава непроменена от майката на децата й и от двата пола. В случая са изследвани само мъже, но такова изследване може да се прави и на жени. За разлика от изследването на бащината линия чрез У хромозомата, която се предава само по мъжка линия – от баща на син. При него се изследват само мъже, защото жените нямат У хромозома.

  „Непроменена“ ДНК също е условно. Ако беше съвършено статична, нямаше да се поддава на мутации, а тя, макар и бавно, мутира под въздействие на околната среда. Популационната генетика се интересува от неболестотворните мутации, които водят до варианти, устойчиви във времето. Всъщност точно комплекта от тези варианти следят генетиците, за да отличават една популация от друга. При отделните популации те са различни.

  Мутациите, които определят даден вариант, стават рядко, а с помощта на т.нар. молекулярен часовник генетиците изчисляват кога точно се е случило това. Порядъкът е от хиляди години назад. Могат да определят и точното място, на което е възникнала една мутация, както и трасето, по което са се движили носителите й при миграциите си. Популациите, които споделят еднакви комплекти варианти, са били родствени някъде много назад във времето, измервано в хиляди години.

  Много важно е да се има предвид и че представеният генетичен портрет не е на цялата нация. Формулировката „българска популация“ подведе тези, които не обърнаха внимание, че резултатите не се отнасят до цялото население на страната.

  В изследването не са включени български турци и цигани, а само наши сънародници, които етнически са се самоопределили като българи. Това важи и за изследваните българомохамедани.

  Изследването е проведено от българо-италиански екип със съдействието и на ВМА и е финансирано от фонд „Научни изследвания“ и италиански фондации.

  Изследвани са кръвни проби от 855 души, които не са роднини. Установените сред тях генни варианти спадат към 45 хаплогрупи. Ще ги означаваме с главни латински букви, а подгрупите им – с цифров индекс след тях, както е и в научната литература.

  Използваме хаплогрупа и майчина линия като синоними, за да избягваме повторенията и за да напомняме, че става дума за произход по женска линия.

  Изследването установява, че генният ни пул „се характеризира с изключително висока честота на генетичните линии, характерни за Западна Евразия“. Характерно за него е слабото присъствие на типично азиатски линии. Това се отнася и за повечето други европейски народи. Не е така при турците обаче.

  „С тях не си приличаме, затова и са далече от нас на графиката“, подчертава акад. Гълъбов. Той е категоричен и че трябва окончателно да бъде отхвърлена тезата за тюркския произход на българите. „Не сме тюрки, а индоевропейци“, твърдо заявява ученият.

  Как генетичните данни работят за опровергаването на тезата за тюркския произход на българите?

  Как се сравняват народи
  
  Данните на българите са сравнени с тези на 57 съвременни популации от Европа, Азия и Африка. Как обаче се прави това, след като във всяка се откриват стотици варианти, които от своя страна се класифицират в десетки хаплогрупи. (Според варианта, който носи, всеки човек може да бъде класифициран в определена хаплогрупа.)

  „Не сравняваме отделните популации по хаплогрупи, а със статистически метод, който отчита всички генни варианти ан блок. Много е важно при интерпретацията да не се вземат отделните компоненти, а да се търси комплексният образ.

  Той се е оформил врезултат на натрупване на множество варианти във времето – възникнали в далечно минало, но и такива, които стават и сега. Интересуват ни тези, които маркират събития от миграционната история“, обяснява проф. Драга Тончева, ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет – София, и шеф на българската част от екипа, провел изследването.

  За да стане още по-ясно, представете си го като сравняване на коктейли. Всички са направени от ром, кока-кола, лед, лимонов сок и подправки. На пръв поглед са все „Куба либре“. Само че при един е наблегнато на колата, при друг на рома, при трети ледът е повечко. И във всеки коктейл има различно количество подправки. Генетиците не просто гледат по колко процента е всеки продукт, а сравняват коктейлите на ниво „химически състав“. Така преценяват доколко са близки коктейлите „българи“ и „поляци“ примерно.

  „Поставихме си за цел да видим и какво е разположението на България върху митохондриалната карта на Европа и света по отношение на голямото й разнообразие от намерени мутации в нашия „коктейл“. Разположението на България на графиката показва къде е популацията ни сред другите, което дава представа дали сме по-приближени, или по-отдалечени от тях. Колкото е по-малко разстоянието ни с друга популация, толкова сме по-близки.

  Вижда се, че българите сме близо до групата на славяните, но не сме далече и от средиземноморските, което пък показва тяхното влияние. Затова казваме, че ние сме в междинно положение между средиземноморските и славянските народи“, обяснява проф. Тончева.

  „Далече сме от турците. Но сме близки с европейската популация, много близо сме до народите, които днес говорят славянски езици, но сме близо и до някои средиземноморски народи – в Северна Италия и Гърция примерно“, допълва акад. Гълъбов.

  Турците имат и азиатски гени

  При днешните турци типично азиатските майчини линии са ясно забележими. Например азиатската хаплогрупа М при тях се открива в 10-ина процента. У нас тя е под 1%. Типични за турците са майчините хаплогрупи HV, H4, H20, U1, U3, U6 и X, които при българите или въобще не се срещат, или са в пренебрежимо малък процент.

  Изследвана е генетичната близост на турците и българите спрямо европейски и близкоизточни народи. „Турските проби показват по-голяма дистанция от европейските популации и по-малка от близкоизточните в сравнение с българските проби“, пишат авторите на това изследване. То установява, че сред съвременното население на Турция преобладават майчините линии, пренасяни от Близкия изток към Европа през палеолита и неолита. Азиатските линии, които се откриват у турците, са се появили в генетичния им пул с по-късни миграции и е възможно това да е заради притока на селджуците и османците, наложили езика си на Анадола.

  Проучвана е и генетичната близост на турците с други тюркски говорещи народи от Централна Азия, смятани за родствени на тюрките огуз, каквито са селджуците и османците. Делът на „тюркските“ линии сред днешните турци се оценява на 30% общо за майчините и бащините. Според учени това означава, че тюркският език е бил наложен в Анадола не просто с политическото господство на селджуци и османци, а и от еднократен масиран прилив на тюркски говорещо централноазиатско население. Т.е. серджуците не са били само мъже воини, а значителна човешка вълна. След това е имало още миграции от тази посока, но макар и по-малобройни, те са продължавали поколения наред, улеснени от общия език.

  Защо обаче се вторачваме в това имаме ли генетична близост с турците?
  
  След представянето на изследването този въпрос истерично се завъртя из форумите. Вероятно заради комплексите ни от турското робство. Да не би случайно да сме се омешали, което за някои е равнозначно на предателство. Няма нищо по-естествено народи, които са живели 500 г. заедно, да си разменят гени. Но според акад. Гълъбов анализът на днешните българи показва, че поне по майчина линия турците не са ни предали свои гени.

  Доказателство за това било липсата сред нас на разпространени сред турците майчини линии. Според него даже по-скоро може би е било обратното – ние сме им дали, защото и фолклорът, и историческите извори съдържат сведения за това, че немалко български моми са били омъжвани за турци, а и част от еничарите са били от български произход.

  Какво са ни дали траки, славяни и прабългари
  
  B научната публикация за изследването авторите пишат, че междинната позиция на българите между сегашните източноевропейски и средиземноморски популации „е в съответствие с историческите събития“.

  Те подчертават, че „макар генетичният пейзаж на Стария свят да се е оформил главно от праисторически демографски събития, когато характеризираме българския митохондриален ДНК състав, не можем да пренебрегнем някои по-скорошни миграции“.

  Пишат още: „Средиземноморското наследство би могло да е от траките – първото (според авторите – б.а.) местно население на Балканите, обитавало нашите земи. Източният принос вероятно е по линия на прабългарите, чийто произход е от Средния изток, и от славяните, придошли от Североизточна Европа.“

  Знаем ли нещо за гените на траките, прабългарите и славяните?
  
  Сравнителни изследвания на съвременни популации с образци от древни населения се правят доста по света. Но за сравняването на траки с днешни народи в електронен вид е достъпна само 1 публикация от 2004 г. на румънски екип. Той изследва митохондриална ДНК, извлечена от зъби и кости на 13 индивиди от бронзовата и ранно-желязната епоха, определени от изследователите като „траки“ и погребани в Югоизточна Румъния (Добруджа).

  Те са сравнени с 5 съвременни популации – румънци, българи, гърци, албанци и италианци. Изводът на изследователите е, че има „очевидна генетична прилика между траките и съвременните населения от Югоизточна Европа“. И че „древното тракийско население би могло да е допринесло за формирането на съвременния генетичен пул в Румъния“.

  Когато сравнили траките с всяка популация поотделно, учените установили, че „италианците, албанците и гърците показват склонност за по-голямо генетично сходство с траките, отколкото румънците и българите“.

  Няма „славянски“ ген, категорични са изследователите. Всяка популация е пъстра, дори сред най-еднородната – баските, има множество майчини линии. Има обаче хаплогрупи, които са по-чести сред дадена популация.

  Хаплогрупа U например е по-честа сред славяните, най-висок е процентът й при руснаците и белорусите – до 33-35%. Учени го обясняват с нейната древност (т.е. имала е много време да се разпространява) и с това, че тези народи обитават територии, които се намират на най-прекия и с най-малко географски препятствия път от Азия към Европа. А Старият континент е населен откъм Азия. Вероятно хаплогрупа U е дошла в Европа с първата вълна хомо сапиенс сапиенс (съвременния човек) преди 45-40 хил. г. Към хаплогрупа U спадат 22% от българите.

  Но ако при славяните най-разпространена е нейната подгрупа U4, у нас тя се среща само в 3,9%. Тук измежду подгрупите на U преобладава U5 – при 6,7%. За нея учените смятат, че вероятно е най-древната линия, възвикнала на място в Европа – някъде през късните фази на палеолита, доста след като първите хора вече са колонизирали Стария континент.

  Има ли хаплогрупи, които можем да свържем с прабългарите, като знаем къде са живели и откъде са минали, преди да стигнат до Балканите?

  „Не можем да съдим за това по отделна хаплогрупа, но по съвкупност от хаплогрупи – да“, казва проф. Тончева.

  „Едно население не носи само 1 хаплогрупа, а няколко. И всички те се движат заедно при миграция. От първото заселване на дадена територия до наши дни движенията се наслояват едно върху друго. Много трудно е да ги различиш. Затова не е коректно да се казва, че тази хаплогрупа ни е донесена от славяните, а онази – от прабългарите“, казва Сена Карачанак от българската част на екипа, провел изследването. Тя е докторант в Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София.

  Има ли обаче в генетично отношение нещо отличително за районите, в които според исторически източници са живели и преминавали прабългарите?

  Според хипотезата за тюркско-алтайския им произход те са от източните части на Средна Азия, а според индо-иранската хипотеза – от западните й части – Памир и Хиндукуш.

  В Централна Азия присъстват майчини линии, характерни и за Източна, и за Западна Азия. Но в сегашната българска популация източноазиатски линии практически липсват. Значи прабългарите не са ги донесли.

  Ако въобще са имали такива примеси, те са били толкова минимални, че са се размили. Щом прабългарското наследство не може категорично да се отграничи в сегашния ни генетичен пул заради някаква фрапираща особеност, значи то е като него – от линии, характерни за Западна Евразия.

  Има ли обаче западноевразийска линия, която хем се среща в Югоизточна Европа, хем я има и в западната част на Централна Азия и която би могла да е индикативна за движението на прабългарите, ако са я носили. Генетиците не се ангажират с такива обобщения.

  Затова тук само ще нахвърляме няколко факта без коментар. Измежду многобройните разклонения на най-разпространената в Европа линия – Н (хаш), само Н6 се среща често в Централна Азия – до 21%. В Европа е много рядка. Тя е една от най-древните подгрупи на Н. Възникнала е в Близкия изток или в югозападната част на Централна Азия преди около 40 хил. г., но се е появила в Европа последна – не по-рано отпреди 3400 г.

  Няма само един “ген”, който пряко да ни свързва
  
  „Данните ясно показват какво не сме. Не сме тюрки. Ако имахме нещо общо, щеше между нас да има генетична близост, а такава няма. Тюркските народи са толкова далеч от нас, че остават извън графиката“, обяснява акад. Гълъбов.

  Тук разглеждаме и този въпрос заради отколешния спор какви са прабългарите – един от трите основни етноса, които съставят българската народност заедно с траките и славяните според най-масово утвърдената теория. Ясно е, че не може да се слага знак за равенство между прабългарите и съвременните българи. Но досега приносът на прабългарите изглежда е бил подценяван. Проучванията в последните години показват, че при идването си на Балканите те не са били малобройна орда конници, а многобройно население, включващо жените и децата.

  Доскоро беше широко възприета тезата за тюркския им произход. Сега все повече сила набира тази за иранския им, т.е. индоевропейски произход. (Иранците са индоевропейци за разлика от тюрките.)

  Дали обаче, ако прабългарите са били близки с иранците, и ние сме такива? Не знаем какъв е генетичният портрет на прабългарите, защото не е проучван с материал от погребения, категорично определени като прабългарски. А и както учените подчертават, сравнението е между съвременни народи. Тук няма да привеждаме подробни данни за генетичните линии сред иранците и най-близките им съседи. Само поместваме графика (горе), от която се вижда, че и сред тях, както и сред българите, западноевразийските линии значително преобладават в сравнение с източноевразийските, южноазиатските и африканските.

  Как гените говорят за заселването на Европа и България
  
  Според изследователите сред западноевразийските линии, които преобладават при българите, някои свидетелстват за демографски събития от различни фази на палеолита (преди 45-15 хил. г.). Други – за миграции през неолита (преди около 8000 г.).

  „Събития от историческата епоха (след появата на писаната история-б.а.) също са от изключителна важност за обясняването на сегашния генетичен пейзаж в България и поместването й в централната част на графиката. Вероятно това централно положение

  отразява смесването на древни населения с различен произход“, пишат авторите на научната публикация за изследването.

  С изключение на U5 и V, които най-вероятно са се зародили в Европа, всички други майчини линии, разпространени на Стария континент и у нас в частност, са възникнали в Западна Азия или в Близкия изток.

  Първоначалното заселване на Европа е станало през Азия. Оттам през преди 50-40 хил. г. навлиза първата човешка вълна. (Неандерталците идват много по-рано, но те са генетично различни от съвременния човек и не са му преки предшественици.)

  Тази първа миграция донася на Стария континент майчините линии, които най-отдавна са в Европа – такива са Н (хаш) и U. Като най-стари, те са имали и най-много време да се разпространяват. Н и днес е най-масовата хаплогрупа на Стария континент, а и у нас – 41,9% от българите спадат към нея. U са над 1/5 от нашенците – 22,1%, най-много се причисляват към подклона й U5, който според мнозинството учени е възникнал тук, в Европа, сред първите палеолитни заселници. В научнопопулярната си книга „Седемте дъщери на Ева“ оксфордският професор Браян Сайкс пише, че U5 се появява в района на Делфи (централната част на континентална Гърция). Други учени дават друго родно място на U5.

  Мутациите, които определят Н и U, са възникнали сред обитателите на Близкия изток преди миграцията им в Европа. При разселването си част от носителите им тръгнали на север, малко след Кавказ завили наляво към Стария континент, прекосявайки степите северно от Черно море. Има обаче археологически сведения, включително и от нашата страна, че освен този път е имало и друг – диагонален – от Близкия изток през Анадола, Балканския полуостров към Централна Европа. По този диагонален път са минали и мнозинството от първите земеделци, които са донесли следваща порция близкоизточни майчини линии – тези, които се появяват в Европа за първи път по време на неолита.

  Върху генетичния пейзаж силно са влияли климатични събития. Ранното палеолитно население на Северна и Централна Европа драстично намалява по време на последната ледникова епоха, а оцелелите мигрират на юг към относително по-топли за онова време места и се приютяват в няколко т.нар. ледникови убежища – на Балканите, там, където днес е Страната на баските (на границата на Испания и Франция), в най-южните части на причерноморските степи, както и в Южен Кавказ.

  Сред оцелелите в тези убежища са се запазили или са възникнали чрез нови мутации разклонения на хаплогрупите. След отдръпването на ледниците на север преди около 17 хил. г. техните носители ги пръскат из цяла Европа при повторната й колонизация.

  Такива разклонения на хаплогрупи са V, Н1 и Н3. Взети заедно, последните две и днес имат най-голям дял сред европейците – над 1/3.

  Двата клона на Н са на еднаква възраст и се разпространяват по едно трасе. Същата е биографията на хаплогрупа V. Според учените това значи, че са възникнали едновременно на едно и също място – най-вероятно в Иберийското ледниково убежище.

  И при българите, както при европейците, Н1 има най-голям дял сред Н – приблизително 1/5. Н3 обаче са малко – под 1%. Също малко – 1,5%, са и V. Това значи, че на наша територия двата клона на Н и родственият им V са се разпространили по различни сценарии. По някаква причина Н3 и V са били в много по-малка степен представени сред мигрантите от Иберийското убежище към Балканите в сравнение с тези от Н1. Или пък наследниците им почти не са оцелели, затова едва ги откриваме в сегашния генетичен пул на българите.

  Две други подгрупи на Н – Н5 и Н6, които заедно обхващат 5% от българите, са много редки в Европа. „Присъствието им сред българското население не е изненада, като се има предвид историята на България и географското й положение на пътя за навлизането в Европа на азиатски линии“, пишат изследователите.

  Но от всички клонове на Н те са единствените с голяма честота там, където са живели и/или откъдето са минавали прабългарите – в западните дялове на Централна Азия и северно от Кавказ.

  Втората по честота подгрупа на U сред българите е U4 – 3,9%. Пикът й е сред източните славяни – руси, беларуси и украинци. Появява се в Европа с първите анатомично модерни хора както и U5, но по-късно от нея – преди около 25 хил. г. в навечерието на последната ледникова епоха.

  Хаплогрупа К се води подгрупа на U. 5,9% от българите спадат към нея, главно към подгрупата й К1 – 5,3%. К се е разпространила в Европа след края на ледниковата епоха с реколонизацията на континента. Но и тя не е местна, а близкоизточна – възникнала е в Плодородния полумесец преди около 12 хил. г. Открита е в неолитни погребения в Централна Европа от 6-ото хилядолетие пр.Хр. Предполага се, че е пренесена от първите фермери.

  Леденият човек Йоци, живял преди 5300 г., който бе открит в Алпите, е от хаплогрупа К1. Но подгрупата на К1, към която той принадлежи, не се открива сред съвременното население, значи с времето е отмряла. Ако гледаме фактите много на едро, можем да решим, че всеки 20-и българин е роднина с „ледения“ човек Йоци, макар и доста далечен.

  Хаплогрупа J обхваща 7,9% от българите и на практика почти изцяло е представена от своята подгрупа J1 (7%). От всички J в Европа над 4/5 спадат към подклона J1.

  J възниква преди около 45 хил. г. в Близкия изток или Кавказ, но в Европа се появява много по-късно – преди около 8 хил. г., вероятно с първите неолитни заселници. Главният път, по който те проникват на Стария континент, пресича диагонално Балканите.

  Хапогрупа Т е „сестра“ на J. Към нея спадат 10,6% от българите, представена е почти равномерно от двете си подгрупи Т1 (4,3%) и Т2 (6,3%).

  Вероятно Т възниква в Плодородния полумесец преди 50-45 хил. г., но също като J идва в Европа много по-късно, преди десетина хиляди години. След това нейните подгрупи взривно се пръскат из целия континент. Това се свързва с разпространението на неолита.

  Подгрупа Т1 (с 4,3% сред българите) е на поне 6000 г. и е най-разпространена в Югоизточна, Централна и Северозападна Европа.

  Подгрупа Т2 обаче (6,3% у нас) е по-стар клон на Т и вероятно е в Европа отпреди идването на първите неолитни заселници. Повечето учени смятат, че е била тук още през късния палеолит.

  Цели 7,9% от българите принадлежат към майчината линия N. Това е много особена хаплогрупа, защото разклоненията й се откриват в малък процент сред населението, но навсякъде в Европа. Понеже учените я засичат в костни останки от най-ранните неолитни фермери в Централна Европа, заключават, че е била пренесена от тях на Стария континент от Плодородния полумесец в Близкия изток, откъдето идват. Но в съвременните централноевропейски популации е много рядка, което пък ги кара да мислят, че този принос се е размил – т.е. близкоизточните преселници са били малобройни и са се претопили сред местните палеолитни ловци.

  Това пък е повод за друго заключение – че не мащабната миграция на хора е предизвикала неолитизацията на Европа, а споделянето на идеи – новодошлите земеделци и скотовъдци са предавали опита са на преобладаващите по брой местни ловци, които са го възприели и разпространили. Генетиците обясняват присъствието на N сред българите с кръстопътното положение на нашата територия.

  Всъщност N е много древна супергрупа, от която са възникнали всички евразийски майчини линии. Нейна „сестра“ е М, от която тръгват типично азиатските. И N, и М са „дъщери“ на африканската L (на т.нар. Митохондриална Ева), но възникват, след като човекът напуска Африка. И хващат ралични посоки.

  А ето и един факт за „цвят“. Хаплогрупа Х2 я има у 2,1% от българите – повече, отколкото някои типично европейски линии като Н3 и V. Тя също е дъщерна на супергрупата N, но хваща 2 пътя – единия към Европа, другия – към Азия. Стигайки Далечния изток, частот нейните носители прехвърлят Беринговия проток и заселват Америките преди 15-12 хил. г. Специфична мутация, възникнала в Америка на фона на Х2, се открива в значителен процент сред индианските племена от северните територии.

  Малобройни изключения показват присъствието сред нас и на някои източноазиатски и африкански линии, но в нищожен процент. Това не е необичайно – такива се срещат навсякъде из Европа, но те не отразяват никаква масирана миграцията, а придвижване на малобройни групи или отделни индивиди, и то по неустановено време, така че не могат да се свържат с исторически събития.

  В цялата страна си приличаме
  
  Изследователите проверяват и дали се открояват някакви тенденции в географското разпределение на хаплогрупите по територията на страната – т.е. има ли някакви специфични в генетично отношение райони, в които преобладават дадени майчини линии, а други са слабо представени.

  Установяват, че българският митоходриален пул е хомогенен по цялата ни територия, независимо дали става дума за Североизточна България, Родопите, Тракия, или по морето.

  „Така е, защото няма голяма географска бариера, която да разделя страната на такива части, които да са репродуктивно изолирани, т.е. да не могат да се смесват. Дори Стара планина, която принципно трябва да е такава бариера, се оказва, че не е.

  Освен това, колкото и да звучи нелогично, жените са по-подвижни от мъжете – местят се, защото отиват да живеят при съпрузите си. Макар това местене да е на къси разстояния, когато продължава дълго във времето, разликите между популациите се изглаждат“, обяснява Сена Карачанак.

  Източник: 24chasa.bg

• A Galactic Tale

                                                                                    by  Michael Lightweaver

   

  Long, long time ago in a galaxy far, far away there were all of these little light beings just hanging out enjoying life in that joyful & timeless dimension.

  And then one day a very large, magnificent angel came to them. He had a very serious look on his face. He was looking for volunteers for a very important Cosmic mission.

  

   „We have this small – but very special – planet out at the edge of the Alcyon galaxy called Gaia. It is quite unique like a beautiful garden and it is teeming with hundreds of thousands of different life forms. It has been something of an experimental station in the galaxy and it has a most interesting humanoid life form that incorporates the very highest and lowest frequencies known in the cosmos. It is in fact the very epitome of dualism.

  On the one hand it is an incredibly beautiful life form and is capable of carrying the highest frequencies of love, light & joy known throughout the whole Universe. On the other hand it is capable of carrying the densest and darkest frequencies the cosmos has ever experienced – frequencies which the rest of creation evolved beyond eons ago.

  Here is the current situation.   

  

  Within the domain of time, this planet goes through periodic cosmic cycles. It is now coming to the end of two major cycles – a 2,000 year long age of Pisces and the 25,000 year long cosmic year in its journey around Alcyon, the central sun of the milky way galaxy.

  With the completion of this cycle, many things are coming to an end and many things are about to begin. But most importantly, the planet is experiencing an infusion of light that is dramatically increasing it’s frequency.

  As during any major time of transition, there will be a certain amount of turbulence. Some of this will be geological, for Gaia herself is a living planet and is also evolving. But much of it also involves the huminoid species that dominates the planet.

  This will not be a particularly easy time for the species – especially for those who are sleeping and those who are vibrating at the lowest frequencies. As the frequency changes it will create insecurity which in turn will create fear.

  The first era of evolution on this planet was the physical era and the keyword was survival. The second era, which is now ending, was the mental era and the keyword was logic. The third era, which is now beginning, is the era of the heart and the keyword is love. This is the highest frequency.

  Those who currently hold the reign of power on the planet are of the old order of the physical & mental. To the extent that they can make a graceful transition to a heart centered and divinely guided life, it will be an easy transition. To the extent that they are unable to do this, they will experience much turmoil.

  So this is the current situation of Gaia.

  The reason I am here is to seek volunteers who would be willing to incarnate in humanoid form on the planet at this time to help make this an easy and smooth transition.

  We have sent prophets and teachers in the past. Very often they were brutally persecuted or killed. In other instances they were set up as „gods“ to be worshiped and these humanoids built elaborate religions and rituals around them and used these religions to control each other.

  They did everything except follow the simple teachings that were offered.

  So this time we are trying a different approach. No more prophets, saviours & avatars that they can use to create religions This time we are sending in thousands – actually hundreds of thousands – of ordinary light beings with only two assignments:

  1) Stay in your heart. Regardless of what happens, stay in your heart.

  2) Remember who you are, why you are here and what this is all about.

  Now that seems easy enough, right? …. Unfortunately, No! ….. As I have said, duality has reached its peak on this planet. This species has perfected the illusion of good and evil.

  The greatest challenge you will experience is to remember Who You Really Are, Why You Are Here, and What This Is Really All About. When you remember, you will be able to stay in your heart, regardless of external events.

  So how will you know when you are forgetting?

  It is easy. Watch your judgments. The moment you notice that you are in a place of judgment you will know that you have forgotten Who You Really Are, Why You Are Here, and What This Is Really All About….

  That will be your signal.

  Now here is the challenge.

  Life on this planet will require a great deal of discernment – wise evaluation of what is true, what is appropriate and what is for the highest good, both for yourself and for the planet.

  In many ways discernment is similar to judgment. However, you will know when you are in judgment and when you have moved out of your heart; when you are in a place of blame.

  

  We know how challenging that this planet can be. We know how very real the illusions on this planet appear to be. We understand the incredible density of this dimension and the pressure you will face. But if you survive this mission – and it is a voluntary one – you will evolve at hyperspeed.

  We also should say that we know that some of you, who will go to this planet as starseeds, will never germinate – never awaken to the remembrance of who you really are. Some of you will awaken and begin to shine, only to be choked down by the opinions and prevailing thoughtforms around you.

  Others will awaken and remain awake and your light will become a source of inspiration and remembrance for many

  You will incarnate all over the planet; in every culture, every race, every country, every religion. But you will be different. You will never quite fit in. As you awaken you will realise that your true family isn’t those of your own race, culture, religion, county or even your biological family.

  It is your cosmic family – those who have come as you have come – on assignment to assist in ways large and small in the current transition.

  True brotherhood and globalization in its highest form will come only in remembering Who You Really Are, Why You Are Here and What This Is Really All About. It will come as you return to the true temple of Divine Presence – your heart – where this remembrance takes place and from which you are called to serve the world.

  So, are your ready? Good! …….. Oh, and by the way, there are a couple of other minor things I should mention …..

  Because of the density, you can’t operate in that dimension without a space suit. This is a biological suit that actually changes over time. There are many things we could tell you about this but our orientation time is short so I think you can just jump in and experience it. You should be forewarned, however. There will be a danger that if you forget who you really are, you may think you ARE your space suit instead of the fact that it is simply your vehicle in that dimension. Once there, you will notice that there is an infinite variety of space suits and a great deal of attention given to these. However, in spite of the infinite variety, because this a planet of duality, they all fall into two basic categories called ‘genders.’ Again, we really don’t have time to go into this now. But you will find your relationship with your own space suit to be most instructive and interesting.

  The other little thing is this.

  In order to operate in that dimension, you will also receive a microchip called a ‘personality.’ This is like an identity imprint that, along with your space suit, will essentially make you different from everyone else. This will allow you to participate in the hologram there – something they call ‘consensus reality.’

  Once again, there will be a real danger that you will become so engrossed in the holographic personality dramas that you will forget who you really are and actually think that you ARE your personality. I know it sounds rather unbelievable right now, but once you get there…..

  Again, there is so much more we could tell you by way of orientation, but we think you can learn the rest experientially ‘on site.“

  The only thing that is important is to remember Who You Really Are, Why You Are Here and What This Is Really All About.

  If you can do that, everything else will work out fine.

  But take note: So few really DO remember this they stand out as ‘different’ and others called them ‘Enlightened“ or ‘Awakened“ and similar terms.

  Strange isn’t it?

  Well, Good Luck & Bon Voyage!!!

   

  Източник:   Orderofthewhitelion.com 

   

  –––––––––––––––-

  Бел.ред:  В превод на български приказката на Майкъл Лайтуивър може да се види на няколко адреса. Ето един от тях:  http://www.truth-of-life.net/biblioteka/agalacticfairytalebg.htm

• Б като Борисов, Б като Берлускони, Б като Бутафория

  Успехът и на двамата е най-доброто доказателство за окончателната победа на образа над съдържанието

   

  Петър Волгин,  в. „Сега”

  Силвио Берлускони и Бойко Борисов нямат нищо общо с класическите политически лица. Повечето политици по света и у нас са символ на абсолютната скука – предвидими, подредени, чистички и безинтересни. Херман ван Ромпой и Сергей Станишев, Катрин Аштън и Меглена Кунева, Дейвид Камерън и Росен Плевнелиев – тези хора са в състояние да приспят и най-невротичната аудитория.

  На скучноватия фон от очилати отличници персонажи като Борисов и Берлускони няма как да не предизвикат фурор. Зажаднялата за нещо различно публика моментално ги приема в обятията си и не желае да се разделя с тях. За 17 години лидерът на италианската десница спечели три пъти парламентарните избори, а предводителят на ГЕРБ бие на всеки вот, на който благоволи да се яви. Умората на гласоподавателите от техните предвидими политически опоненти естествено играе важна роля за успеха им. Само че не това е най-важното. Най-важното е, че както Борисов, така и Берлускони са се превърнали (неволно или напълно съзнателно) в

  перфектното отражение на народите, от които произхождат

  Силвио властва толкова години на италианската политическа сцена, защото мнозинството от сънародниците му се идентифицира без проблем с него. Той знае как се правят пари, мрази правилата, разказва смешки, пада си по футбола, почита майка си, грижи се за децата си, обожава жените, купоните и добрата компания. Че кой италианец не би искал да прилича на него!? Кой не би искал да е богат, значим и известен!? Жените са привлечени от неустоимия му чар, основан върху властта и парите. Мъжете го харесват, защото е всичко това, което те искат да бъдат. Берлускони от своя страна прави всичко възможно, за да се идентифицират италианците по-лесно с него. Няма никакъв проблем да сменя маските и поведението си в зависимост от аудиторията. Омайва еднакво успешно работници и предприемачи, възрастни и младежи, фенове на „Милан“ и на „Интер“, пазителките на строгия морал и привърженичките на разкрепостеното поведение. Дотолкова успешно се слива с всяка аудитория, пише италианският журналист и писател Бепе Севернини, че ако се случи да отиде на баскетболен мач, след края му изглежда по-висок.

  Бойко Борисов също владее до съвършенство тази техника. Изглежда еднакво искрен, както когато говори пред Съюза на репресираните за убития си от комунистите дядо, така и когато разказва на Съюза на антифашистите защо в началото на прехода е предпочел да напусне МВР, вместо да излезе от БКП и да се деполитизира. Българите го харесват в моментите, когато се възхищава от Георги Първанов, и в другите моменти, когато твърди, че президентът трябва да бъде импийчнат. Бойко Борисов е класическият политически хамелеон, който променя цвета си спрямо околната среда. Но нима ние не сме!? Нима не променяме също толкова бързо политическите си предпочитания и не заклеймяваме страстно лидерите, пред които доскоро сме благоговеели? Затова и поведението на Борисов ни е така близко и разбираемо. Ние го обичаме, защото го разбираме. Смеем се на шегите му и аплодираме лафовете му. И гласуваме за него, защото смятаме, че е един от нас. Как е възможно да не харесваш себе си и да не гласуваш за себе си!?

  И тъкмо тук се крие

  най-голямата измама

  Бойко, Силвио и много други от техния натюрел правят всичко възможно, за да ни убедят, че са като нас. Ругаят политическия истаблишмънт, говорят на жаргон, пускат пиперливи шеги, изобщо държат се като средностатистически българи, италианци и т.н. Само че не са. Или много отдавна са престанали да бъдат. Вярно, Берлускони е продавал прахосмукачки и е развличал чужденците, пеейки им канцонети и френски шансони по туристическите корабчета. Само че това е било в края на 50-те години на миналия век. Първия си строителен проект той стартира още през 1960 г., за да се превърне по-късно в един от най-богатите италианци. Що се отнася до разцвета на медийната му империя, на която дължи до голяма степен политическото си дълголетие, той изобщо не би бил възможен без мощната подкрепа от най-високо място. Силвио би си останал просто един собственик на разпръснати кабелни тв канали, ако зад него не беше застанал един от най-значимите по онова време италиански политици Бетино Кракси. Като премиер Кракси прокарва в парламента необходимите закони, благодарение на които се ражда първата частна национална телевизионна мрежа в Италия. Подобен възход не е по силите на нито един „обикновен човек от народа“. За да го постигнеш, е задължително да си близък с основни фигури тъкмо от този политико-икономически елит, който иначе толкова обичаш да попържаш.

  Когато говорят за Бойко Борисов, някои локални анализатори с глобални претенции също разказват баснята за „дошлото отдолу момче“. Нещо като съвременния Ивайло-Бърдоква, някакъв самороден гений, който благодарение на безбройните си таланти попилял втръсналата на хората политическа класа. Много забавен разказ наистина, само дето е абсолютно неверен. Дошлото „отдолу“ момче така и щеше да си остане на долната земя, ако едни значими олигархични фигури не бяха оценили потенциала му и ако едни други „експерти на прехода“ не го бяха опаковали и продали първо на българската, а после и на чуждестранната публика като автентичен десен продукт. Наистина историята за приказния герой, който напук на установената система и подпомаган единствено от народната любов се изкачва до хималайските висини на политиката, удовлетворява чувството ни за справедливост. Само че това не я прави по-достоверна.

  Разбира се, нито Силвио Берлускони, нито Бойко Борисов са безмозъчни марионетки, които сляпо изпълняват желанията на кукловодите. Веднъж почувствали силата си, те

  почват да се съобразяват главно със собствените си интереси

  Независимо че дължи толкова много на Кракси, който дори е кръстник на едно от децата му, Берлускони не направи нищо, за да помогне на някогашния си покровител, когато той изпадна в немилост покрай операцията „Чисти ръце“. От своя страна Борисов също е доказал, че е готов да се раздели с всекиго, дори и с най-близките си съратници, когато загубят общественото доверие. И двамата са наясно, че в политиката място за сантименти няма. Както и принципи. Както и морал. В продължение на години Берлускони беше пръв съюзник с Джанфранко Фини, водач на Италианското социално движение (по-късно Национален алианс), известно с носталгията си по времената на Мусолини и фашизма. Борисов пък нямаше нищо против парламентарната подкрепа на ксенофоба Волен Сидеров. Така е, в политиката съюзниците са по-важни от чувството за гнусливост. В политиката не по-малко важни са и противниците. За да си успешен политик, трябва да имаш или по-скоро да си измислиш страшен опонент, с чиито пъклени действия да оправдаваш всичките си неволи. И Берлускони, и Борисов откриха този страшен противник в лицето на левицата. Доскорошният италиански премиер не спираше да говори за „комунистически заговори“, както и да плаши сънародниците си, че ако левицата вземе властта в Италия, тя ще унищожи свободата и демокрацията. Освен че постоянно припомня историята за убития си дядо, Борисов обича да се кара на опонентите си отляво, използвайки аргументи като този, че техните предшественици са взривявали църкви. Двамата имат и още един любим враг – магистратите. Берлускони ги обвинява във всички смъртни грехове, както и в престъпен съюз с „комунистите“, защото имат наглостта постоянно да му повдигат обвинения за участие в корупционни схеми. Борисов и особено дясната му ръка Цветанов също са силно недоволни от магистратите, които пречат на справедливата битка с престъпността, като не желаят скоротечно да осъждат посочените им от властта хора, ами най-нахално настояват за убедителни доказателства.

  Естествено и Борисов, и Берлускони прекрасно разбират, че всички тези битки, отличаващи се с голяма степен на бутафорност, имат смисъл само в случай, че моментално стават достояние на целокупното население. Тоест те носят позитив само тогава,

  когато са всестранно отразени от медиите

  И тук има известни разлики между двамата герои. Освен че е по-богат от Борисов, Берлускони притежава и собствена медийна империя, включваща телевизии, вестници, списания, издателства. В държава, където 80% от хората научават новините от телевизора, медийният монопол като този на Берлускони е най-прекият път към успеха. Той обаче не просто получава благоприятно медийно отразяване, ами направо формира цялата страна по свой образ и подобие. Благодарение на десетките малоумни предавания, които бълват неговите телевизии, в Италия се възцари културата на безкрайния купон и неспирното забавление. Посланието на каналите на Берлускони е просто и въздействащо – за да успееш в живота, не е нужно да си интелигентен, талантлив и работлив; напълно достатъчни за успеха са младостта и красотата. В Италия почти нищо не може да спре младите и красиви хора. А ако освен млади и красиви са и от женски пол, отпада и думичката почти. След като „момичета на късмета“ и „адреналинки“ стават депутатки и министърки, значи наистина няма прегради пред човешките възможности! Както пише вече споменатият Севернини, „в Италия календарите с голи жени излязоха от гаражите на автомонтьорите, за да влязат в домовете, след като минаха през телевизионния екран.“

  Бойко Борисов не притежава медии, поне не официално

  Това едва ли го притеснява особено, защото повечето български средства за масова информация и бездруго се държат с премиера така, все едно са абсолютна негова собственост. Вярно, някои спазват известно приличие и от време навреме правят опит за някаква критичност. Други обаче (повечето?) отдавна са изгубили всякакво чувство за срам и отразяват делата Борисови така, както навремето „Правда“ отразяваше дейността на генералните секретари на КПСС. При подобно коленопреклонно отношение Борисов наистина няма защо да се тормози. Не е необходимо да се преуморява и кой знае колко с досадната премиерска работа. Напълно достатъчно е да следи изкъсо най-гледаните телевизии и да парира навреме всеки опит там да се прокрадне нещо критично за управлението му. Високият рейтинг идва не от професионално свършената работа, а от позитивното й телевизионно отразяване. В днешния изцяло медиатизиран свят наистина няма значение какво точно вършиш в действителност. Единственото, което се брои, е какви картинки има на екрана. Това е светът на тоталната бутафория. Или, ако предпочитате по-академично определение, светът на чистата симулация, на образите, които нямат никаква връзка с реалността. Съмнявам се, че Борисов и Берлускони са чели теориите на Жан Бодрияр. Успехът на този тип политици обаче е най-доброто доказателство за окончателната победа на образа над съдържанието.

   

• Не пей ми се…

  Не ми се пише, братя и сестри! Безсмислено е! И ако забележите, че въпреки всичко продължавам да пиша, то е щото ми се яде. Да се яде също е безсмислено, но, за съжаление, неизбежно.

  Както беше казал поетът, „партиен секретар си ти, стомах!” Ако се „деполитизира” яденето, на мига спираме писането.  Но исках да ви кажа защо не ми се пише, а не що пиша… Не ми се пише, защото тая професия така се сговняви, че нема накъде… Не пей ми се, не смей ми се…

  Много са нещата, не можем да ги изредим. Журналистиката днес живее в състояние на рецидивираща подлост. И на никого не му пука. Създали са си някакъв симулакрум, раздават си награди, титулуват се един друг… Дудука бил топжурналист! Нам кой си педал бил „култов”, някаква куха красавица, рано открила социалната стойност на сексуалния живот (опитвам се да избягна думата курва), води предаване в национална телевизия… И всички се обичат, и всички обичат Бойко… И се изкушавам да кажа, че „симптомите на любовта са същите като на холерата”, но това ще ни отведе далеч от темата…

  Но сламката, която пречупва гръбнака на камилата, беше новината, че Любомир Павлов, по-известен като Пъпката, оглавил Съюза на българските издатели. И вече Пъпката ще раздава наградите „Черноризец храбър”! Или, в краен случай, ще се появи още един съюз, под ръководството на Дилян Пеевски, който също ще раздава награди, например „Черноризец по-Хръбър”… Те нали си мерят пишките сега…

  Тук пропускам СБЖ и неговите награди, щото съюзът е даден на Блъсков под аренда… Да им пикам на наградата (нарочно съм вулгарен, не без да искам)! Отрекли сме ги тия награди отдавна, още когато Славка Бозукова спечели първа награда за разследване, направено от Майкъл Чорни. По-важното е, че този съюз утре ще се произнася за спазването на морала и етиката в професията!

  Представяте ли си?! Аз си го представям. Защото имах щастието за известно време да работя в „Експрес” и там Пъпките се опитваха да ми обясняват кодекса на ББС… Честно, немате представа колко са нагли некои хора… (Късно е да ме питате какво съм правил там… Вече съм обяснил. В момент на тежка равносметка за пътя си през журналистиката, ние стигнахме до извода, и го написахме, че, с малки просветления, това е път достоен за торен бръмбар – от лайно на лайно сме кацал, с извинение. Но това предлагаше родният ландшафт…)

  Това, дето Пъпката не е там, където му е мястото, иди доди, разбираемо е. Съдебната система и така нататък… Да не наливаме вода в Цецовата воденица… Но това, дето е там, където не му е мястото, идва байгън. Направо ни обезкуражава!

  Не, не се правим на особен, както казват американците. И, за да го докажем, ще ви признаем нещо, което и на булката не сме признавали. Знаете ли как се остава относително честен? Случайно. Абсолютно случайно. Просто по една или друга причина до към четиридесет никой не ви предлага нищо, или ви предлагат обидно малки, несъразмерни на самочувствието ви, работи… И вие нямате избор, освен да си кажете, че то е щото сте видимо честен. (Така де, никой няма да си помисли: „Сигурно съм глупав!”)

  То затова е толкова трудно да се различи честен, от глупав, неосведомен човек… Или, най-после, предложението е дошло преди още да сте духовно подготвен и сте го отхвърлили с идеята, че няма да е последното… И се хващате за тая ваша още неукрепнала честност и все повече се навивате. И ако в тоя момент не се появи някой крупен инвеститор, който да пресече поривите ви, много е възможно да си останете относително честен за цял живот. Но то няма да е някой спокоен живот.

  Защото червейчето на успеха на другите (пари, уважение, позиции… изобщо четвъртото ниво на нуждата според Маслоу, за което съм ви споменавал, наистина, доста бегло…) ще продължи да ровичка из вътрешното ви спокойствие и доволство.

  Защото животът се мери по това какво си постигнал, а не по това от какво си се отказал. Може би трябва да не е така, ама е така… В реалния живот ”само смъртта е начин да останеш чист” (Р. Пен Уорън) И други настолни приятели, които много уважавам, така казват.

  Джером Джером например викаше, че ако така гледаме на тия работи, „трябва да обявим стридата за най-добродетелното същество на този свят – тя винаги си седи у дома и винаги е трезва.” Това е смисълът и на Елин-Пелиновото „не унищожавайте изкушението, защото ще направите подвига за спасение много лесен.” А не е лесен, ако изобщо има спасение, де… Защото, като казах спасението, се сетих пак за Пъпката.

  Да, абсурдно е, ама така се получи. Като се изтълкувам, обаче, ще видите, че не е чак толкова абсурдно. Сигурно знаете, че Павлов преживя тежка катастрофа и едва го върнаха от тунела с бялата светлина, да не дава Господ никому! И, като се върна, продължи със същия хъс да прави това, което правеше преди да види тунела… Дори с по-голям хъс! Големите успехи с Общинска банка бяха след това. Което ме кара да мисля, че или няма друг, по-добър свят, или, ако го има, входът е платен.

  За какво говорим тогава?! За малко да кажа защо пишем тогава, ама се сетих, че горе обяснихме…

  Всъщност, горе не бяхме прав. Това за холерата, ако се внимава, изобщо няма да ни отведе далече, ами пак в темата. Имам предвид там, където се разказва как доктор Хувенал Урбино се опитал да въведе нови схващания в Болницата на милосърдието, но се оказало, че това не е толкова лесно…

  „Защото този мухлясал дом на здравето се заинатяваше в атавистичните си суеверия, като например… да се изисква от хирурзите строго официален костюм и велурени ръкавици в операционната зала, защото бе прието да се смята, че елегантността е основното условие за асептичност. Не можеха да понасят как новопристигналият младок опитва урината на болния, за да установи съдържанието на захар…”

  P.S. Като си прочетох творението, ми се стори, че по-точно би било заглавието “Акмето на акнето…” Ама ме мързи да обяснявам какво е акме и каква е разликата му с акнето… Пък и прекалено много метафори станаха за тема, която може да се изчерпи с едно изречение: „Да пази Господ от ненаказан крадец!”.

  P.S. Пък като ровичках за илюстрация, додох на Гуглето задача да ми намери „младежка пъпка”. И на стр. 18 в резултатите ми излезе Любо Пъпката. Честно! Което едва ли значи нещо, щото пък на 19 страница извади Цецо…

   

  д-р Тони Филипов *,
  Reduta.bg

   

  ––––––––––––––

  * Д-р Тони Филипов е псевдоним на известния журналист и социолог Стойко Тонев. С него той подписва поредицата си “Из делниците на един луд” (която излизаше последователно във вестниците “Монитор” и “Експрес” и бе спряна там от депутата-издател Делян Пеевски). Стойко Тонев е бивш главен редактор на в. “Новинар”, зам.главен на “Монитор”, първи зам.главен на “Експрес”. Преподава социология в Софийския университет.

• Покорството на българина е до време

                                                    С проф. Ивайло ДИЧЕВ разговаря Валентина Петкова

  – Проф. Дичев, как ще приключи спорът за бъдещето на българската наука – с победа на финансовия министър, който реже бюджета на БАН или на протестиращите учени, обвинявани, че не могат да влязат в крак с времето?

  – Абсурдът в управлението на ГЕРБ е, че “реформа” означава “наказание”. Ако не слушаш, ще те реформирам. Е, за да не ги реформират, учените от БАН следва да пошумят бойко, после рязко да приклекнат. Това е ключът към сегашната власт. Съвсем се обърках в тази така наречена реформа на нашата сфера. За какво става дума, да се спестят едни пари? Ами издръжката на БАН струва само няколко километра магистрала на година, а да слееш институти и да разбуташ работата им, за да съкратиш една секретарка, ми се вижда управленски абсурд. Нашият Софийски университет също много го реформираха (разбирай наказваха) миналата година, и никой не разбра какво чакат от нас. Говореха за рейтинги на университетите, че трябвало да подкрепят най-добрите. После се оказа, че именно ние сме най-добрите и наместо да почнем да получавама два пъти повече пари от провинциалните държавни университети, ние продължихме да взимаме дори по-малки заплати от тях.

  – Каква трябва да е истинската реформа?

  – Истинска реформа това правителство няма да направи, първо, защото е популистко, сиреч изтъкано от медийна суета. Второ, защото няма единна идеология и воля въпреки мускулите на г-н Борисов. Естествено трябва да се промени БАН (както нашият университет, както много неща в тази държава), но не на коляно, около приемането на поредния бюджет. Това, което не мога да разбера, е защо това правителство не работи с експерти, няма имена и екипи зад идеите за реформи – Дянков измисля какво да става с БАН, Рашидов се самообявява за куратор на музеи, Константинов не доверява на никого здравната система… В науката и висшето образование трябва да се случи същото като във всички други сфери: от една страна, да се насърчава появата на национални (дай боже, европейски) лидери, от друга, да се поддържа едно средно ниво на онова образование по места, което има социален характер. Разликата между двата типа университети, образно казано, е като средното и висшето образование. Проблемът у нас е, че няма как да се излъчи лидер, няма как да се подкрепи успешен проект. Защо те, не ние? И почват сега да се чудят как да го завъртят, измислят приоритети, които се изразяват неясно в какво, почват да търсят оправдание в бизнеса, който все е недоволен, че завършващите не му пасват.

  – Този спор между образованието и бизнеса няма ли да бъде решен?

  – Подобни неща не могат да се решават ситуационно. Не знам дали помните как ликвидирахме инженерните специалности през 90-те, когато същият този “бизнес” приватизира и закри заводите. Сега пак той плаче, че нямало достатъчно инженери. Ами няма как да се създадат от днес за утре, подобни специалности се градят с десетилетия. Утре няма да има филолози, в други ден – математици. Имам усещане, че наново преживявам късния Тодор Живков: все нещо се окрупнява и разкрупнява, съкращава и разширява, над всеки и всичко тегне дамоклевият меч на реформата (тогава го наричаха перестройка), която никога не се случва, но пък създава покорство.

  – Обида или гордост за академизма е присъждането на титлата доктор хонорис кауза на Христо Стоичков от Пловдивския университет?

  – Повечето говорители се занимават с личността на г-н Стоичков. Дали бил заслужил с прославата на България или обратно. Дали позори титлата с пословичната си грубост и цветистите си псувни. Срамното не е там, а в това, че удостояването му с почетен доктор ни се представя най-цинично като отплата за услуги – въпросният футболист бил ходатайствал пред приятеля си, друг бивш спортист, г-н Борисов, щото университетът да изкяри нещо от държавата. Същото ни сервира Съюзът на художниците, който реши да плати на премиера с почетно членство за подарената им земя под сградите на “Шипка” 6. Слава богу, в София се надигна вълна от възмущение и Борисов даде на заден ход.

  – Само в София ли може да се случи това?

  – В провинцията тази работа явно е по-трудна (подалият оставка доцент Томов е на практика софиянец). Тъжно, задушаващо, безнадеждно. Подобна беше транзакцията в Пернишкия университет със срамното съкращение – допускат го на сцената като университет, въпреки че е на светлинни години от изискванията, в замяна – почетен диплом на премиера или каквото там беше. Съветвам БАН бързо да обявят г-н Дянков за академик срещу финансова пощада. А ние в СУ можем да привлечем студенти с почетна титла за Лейди Гага. Страшното е, че всичко почна да ни се представя като пазар без граници. Продаваме титли срещу услуги, продаваме дипломи срещу пари, продаваме авторитет срещу власт… От гледище на пазарните фундаменталисти, които днес направляват общественото мнение, в това няма никакъв проблем – невидимата ръка щяла да урегулира нещата. Пазарът е хубаво нещо, но пазар има само тогава, когато е ясно докъде се простира той и откъде нататък започват други неща. Когато всичко стане за продан, вече няма пазар, а джунгла – и университетите могат да заработват с предлагане на снимка с професор върху камила.

  – Как ще коментирате острите реакции в социалните? Заражда ли се гражданско общество, което може да е коректив на глупостта?

  – Слабото звено на нашата страна е интелигенцията – това беше разбрал Тодор Живков, това знаят от ГЕРБ и радват народа с унижаването й, осигурявайки дълговечност на властта си. Разбира се, много образовани хора веднага изразиха солидарност с достойната позиция на Цветозар Томов, но имаше и много дигитални гласове за това, че той имал някакви свои съображения, търсел си повод, търсел си нови господари, какви ли не глупости. Така е винаги в нашите дебати: какво искате, демокрация, изразени бяха различни мнения – властта може да продължи напред, както си знае. Допускам, че много от колегите дори тайно злорадстват на това компрометиране на пловдивския конкурентен университет. Други проспаха случая – трети футболист става доктор на Пловдив, явно е някаква местна особеност… Има ситуации, когато интелигенцията трябва да е единна, и това беше една от тях. Става дума за това дали ще запазим някакъв минимум на сериозност в нашата работа.

  – Приключилите наскоро избори крачка в каква посока са за развитието на политическия ни живот?

  – Демокрацията не е машина, важното е резултатите от изборите да се приемат от противника. И най-съвършени бюлетини, комисии, урни да имате, централен остава моментът, в който единият казва: загубих, победата е твоя. Върху тези избори легна тежка сянка от съмнение къде за манипулации, къде за съзнателно провокиран хаос – изказаха се в тази посока и външни наблюдатели. Нова ми се вижда (на петата година на еврочленството ни!) масираната критика към медиите, които се превърнаха в прости пазарни агенти, както в примера по-горе с отплатата на Пловдивския университет за услугите на Стоичков. Защо беше нужно всичко това на ГЕРБ – не зная, те със сигурност щяха да имат добър резултат и без съмнителни ходове, защо се престараха?

  – Да не би победата на ГЕРБ да е била предопределена?

  – Мисля, че още с идването им на власт те тръгнаха с бруталния стил на обвиняване на всички, заплахи, опити да вкарат в затвора опонентите, безкрайните проверки на “вражески” общини… Вярно, че на изборите този стил беше грижливо заменен с едни симпатични, аполитични хора, но атмосферата през тези две години много се натегна. Имам чувството, че проблемът идва от г-н Цветанов, който (може би понеже е роден под знака на Овена) трябва непрекъснато да воюва и да си намира врагове. Обществото се реидеологизира, върна се по абсурден начин призракът на комунизма (като че ли хората от ГЕРБ не са били част от онази система и падат от небето с утринната роса!) наред с още по-абсурдната антитурска линия, основана на плашилото Доган. Е хубаво, спечелиха, но как сега ще намерят начин да обединят обществото, да приберат духа на омразата обратно в бутилката?

  – Какво очаквате до края на мандата?

  – Двете оставащи години от мандата няма да се лесни. Както виждате, едва свършили изборите, и почнаха да ни се стоварват беди, които преди тях не бяха споменавани – акциз върху метана, увеличаване на пенсионната възраст, по-високи такси за студенти… Не бива управляващите да разчитат твърде много на пословичното покорство на българите: те просто не могат да се организират, не вярват на лидери, разпадат се непрекъснато в корпоративни интересчета, битови драми и интернет възмущения. Но кой знае… Очаквахте ли революции в арабския свят, очаквахте ли радикални движения за социална справедливост в Меката на капитализма – Уолстрийт? Светът е свързан, народите гледат един от друг и си дават кураж, както е било вече веднъж през XIX век. Една от вирусните снимки, обиколила интернет преди месец, изобразяваше човек с плакат, на който пишеше “Египет подкрепя работниците от Уисконсин!”.

   

  Източник:   в. „Труд“

• Покана на форум „Кариера в България. Защо не?“

  Кариерният форум „Кариера в България. Защо не?“ за четвърта поредна година ще събере на едно място българи учили и работили в чужбина с цел да се срещнат с водещи фирми в България, да разберат повече за възможностите за реализация тук, както и да се запознаят с много други българи като тях – учили и работили навън, искащи да намерят най-доброто място за реализация.

   Интер Експо Център София, 22 декември 2011 от 10 до 18 часа. Можете да се регистрирате, както и да разгледате програмата и участващите фирми на  www.karieravbulgaria.com.  Регистрирайте се за форум „Кариера в България. Защо не?“ и ще срещнете много хора, които да ви разкажат „Защо да“ 🙂

   

  .

• Първият свободен митинг – 18 ноември 1989 г.

  Какво стана на първия демократичен митинг и след това

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Преди 22 години на този ден беше организиран първият митинг на зараждащата се опозиция.

  Някои западни издания язвително отбелязаха, че на опозицията в България й е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го организира.
  На площада пред храма “Св. Александър Невски” се събраха над 150 000 души – най-многобройният митинг в историята на българската демокрация, като се изключи митингът на СДС на “Орлов мост” през 1991 г.

  Днес някои изказвания на митинга изглеждат смешни и наивни, но тогава възторгът беше голям.
  Митингът гласува например вот на доверие на Петър Младенов – новият генерален секретар на БСП – за срок от една година. Единственият оратор, който се изказа, че дава ограничен вот на доверие на Петър Младенов, беше Румен Воденичаров, тогава председател на Независимото дружество за правата на човека, известен по-късно като националист и застанал против СДС. Когато Воденичаров нарече Петър Младенов с обръщението “господин”, тълпата се развълнува, започнаха откъслечни подсвирквания и възгласи на недоволство. Всички говореха на “другарю”.

  Подобни вълнения от трибуната предизвика и Петър Гогов, прекарал дълго време в затвора като политически. Той спомена нещо за комунистите и “кожите по стените”, с което предизвика възгласи на недоволство в тълпата и подканяне от страна на организаторите да свършва по-бързо.

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Блага Димитрова каза от трибуната, че Тодор Живков е превърнал България “от страна на розите в страна на склерозите” и спечели възторжени овации.

  Хората се радваха, че е свален един омразен диктатор като Живков, но още не се обявяваха против новата политика на БКП. На митинга обаче се чуха възгласи за нови избори “веднага” и един от ораторите – Александър Каракачанов основателно отговори, че трябва организация и време за това.

  Само месец по-късно хората, които говориха на митинга, ще започнат да се делят. Дотогава обединени срещу режима, те застават в различни партии и движения. Това е първият шок от демократичните промени. По-малко от месец след първия митинг има втори, на който се издигат лозунги “БКП в Сибир”, хора късат партийните си книжки и оратори призовават за съд.

  Към момента на първия митинг, ЦК на БКП веднага възстановява в партията изключените Георги Мишев, Блага Димитрова, Марко Ганчев и др. Отначало те приемат “помилването”, но по-късно напускат партията.

  Нагласите у хората след падането на Живков са консервативни и те не приемат по-агресивните искания и обръщения от опозицията. Така се роди острото противопоставяне между сини и червени.

  Един от най- добрите оратори на СДС по това време беше Петър Берон. Изказванията му по БНР предизвикваха бурни реакции. След едно негово изявление се обади недоволен слушател с репликата: “Защо пускате такива, дето са против?!”.
  Подобни нагласи преобладават и до днес у голяма част у българите, нещо обичайно за страни с дългогодишен едноличен режим.

   

  

   

  На 14 декември 1989 г. поради недомислие и мудност БКП предизвиква бурно недоволство, след като на заседание на Народното събрание не отмени чл. 1 от конституцията – за ръководната роля на БКП. Тази стъпка е продиктувана от процедурни причини – предложение за промяна на конституцията трябва да се внесе месец преди заседанието, а не е имало време това да бъде направено. Юристи твърдят, че е било възможно Петър Младенов, който на 17 декември е избран от парламента за председател на Държавния съвет (държавен глава), да суспендира този член от конституцията. Но, така или иначе, членът беше отменен по-късно по законовата процедура. Лидерите на опозицията бяха подчертали значението на този чл. 1 и пред парламента чакаше огромна тълпа, която се разгневи, че членът не е отменен. Тогава Петър Младенов излезе да говори пред тях, но от викове почти никой не го чу. След речта си, на влизане обратно в парламента, той е записан от камерата на Евгени Михайлов да казва “По-добре танковете да дойдат”. Записът излиза наяве чак пролетта на следващата година и предизвиква нови вълнения, палатков лагер пред президентството и накрая (през юли) оставка на Петър Младенов като държавен глава. През август 1990 г. новоизбраният парламент избира Желю Желев за президент.

  През януари ще започнат заседанията на Кръглата маса, по подобие на преговорите в Полша. Опозицията застава от едната страна, БСП и представители на организации, които я подкрепят, и нейни бъдещи коалиционни партньори – от другата. Целта е още преди изборите работещият парламент да промени конституцията и партийната система. Една от най-големите разправии на Кръглата маса е как да се нарича президентът. Опозицията настоява той да се нарича “председател на Републиката”, за да омаловажи значението на Петър Младенов, който малко след това през април е избран за държавен глава от парламента. Така се ражда формулировката “председател (президент)”. Демонтажът на еднопартийната система започва и завършва успешно. Но поради агресивност и неопитност опозицията губи първите свободни избори през юни 1990 г.

  Острото противопоставяне на сини и червени и създалият се двупартиен модел правят прехода към демокрация тежък и бавен, с много недомислия, във време, когато обременената икономика на социализма фалира и страната губи пазарите за неконкурентните си стоки и производства в страните от СИВ.

  Следват няколко провала на сини и червени правителства. Двупартийният модел е разбит през 2001 г. с появяването на Симеон и неговата партия НДСВ, която печели с мнозинство изборите, но прави кабинет в коалиция с ДПС.

  До момента нито едно правителство не е получило одобрението на преобладаващата част от българите, което им създава славата на един от най-недоволните и неспособни на разбирателство и прагматизъм народи.

   

  Иван Бакалов,

  e-vestnik.bg

• <<
• 1
...
• 272
• 273
• 274
• 275
• 276
• 277
• 278
• 279
• 280
• 281
• 282
...
• 416
• >>