Всички авторски страници

Авторски

• Представиха гражданската кандидатура за нов главен прокурор

  Христо Борисов, Fakti.bg

  

  Тази вечер (б.р.: 17 юли) в предаването “Честно казано с Люба Кулезич“ по ТВ Евроком бе представена гражданската кандидатура за нов главен прокурор на България. Кандидатът излъчен от сдружение ‘‘БОЕЦ“, “Зелен Младост“, “Ние, гражданите“ и Асоциация на свободното слово ‘‘Анна Политковская“ е следователят Бойко Атанасов.

  В студиото на “Честно казано с Люба Кулезич“ бяха представящият кандидатурата лидер на сдружение “БОЕЦ“ Георги Георгиев и самата гражданска номинация, следователят Бойко Атанасов. Следовател Бойко Атанасов е известен с това, че открито говори за не добри според него практики в прокуратурата.

  Лидерът на “БОЕЦ“ Георги Георгиев заяви: “Ще направим една истинска предизборна кампания. Не могат да ни спрат. Те са длъжни да отговорят на всеки удар, за да покажат слабост. Това е мутренското. За 30 години ни превърнаха в наблюдатели и свидетели. 30 години главният прокурор управлява страната като инструмент на властимащите. Чрез тази номинация решихме да покажем пример, публично, открито и прозрачно заставаме и номинираме с ясни аргументи този човек“.

  “Ние добре знаем кариерата и историята на господин Цацаров. Той е бил избран, защото е удобен и изпълнителен. Цялата реакция, която предизвикваме у тях, означава, че ги е страх. Разликата е в това, че нашият кандидат няма нужда да се доказва, той е доказал своята независимост и борбеност“, заяви още Георгиев.

  Самият кандидат на гражданските организации следовател Бойко Атанасов заяви: “Тази номинация е доста интересна. За първи път в нашата история се получава така, че гражданите могат да упражняват правата си и да предлагат на институции, които имат това законово право да номинират. Никой не може да ограничи гражданите да правят предложения до компетентните институции. Това, което е направено от инициативата, е да може максимално много хора от страната да са запознати с функционирането на съдебната система. Досега изборите са ставали “ти си го избра“.

  “Прокуратурата има очевидна нужда от реформа. Да започне да работи законово и затова съм приел тази номинация. Разбирам, че приемайки подобна роля, това е едното начало, че хората трябва да разберат, че активността им не е без значение. Прокуратурата трябва да се върне в съдебната власт, да не е само по закон там. Прокуратурата трябва да има правомощия да разследва министър-председателя, тя трябва да бъде независима. Тя не е такава в лицето на главния прокурор, който изцяло се е отдал на министър-председателя“, коментира следовател Бойко Атанасов.

  Бойко Атанасов разкритикува сегашния главен прокурор за честите му оперативки с министър-председателя, както и за присъствието му на срещи в Министерски съвет с футболни босове.

  “Хората, които управляват държавата в лицето на главния прокурор и министър-председателя, използват най-различни способи и могат да пускат неща срещу всеки. Каквото си пожелаят. В момента се търси какво ли не, тази кандидатура ги изнерви. Днес Министерски съвет са гласували два милиона за допълнително възнаграждение на Специализираната прокуратура. Интересен момент е, защото те са орган на съдебната власт, а ВСС мълчи“, заяви още той.

  “Мога да кажа едно голямо благодаря. Инициативата е гражданска и може би цели да каже на гражданите “ние сме живи“. Нашите семейства са тук и трябва да живеят в една успешна държава. По-страшно е за враговете ни, че най-лошото за тях предстои“, изрази благодарност Бойко Атанасов.

  На въпрос от водещата Кулезич, конкурент ли е Иван Гешев на Бойко Атанасов за поста главен прокурор, следователят отговори така: “Иван Гешев никога не ми е бил конкурент. Той е приближен на Сотир Цацаров и най-вероятно скоро ще се разбере. Може би до седмица ще стане ясно. Мисля, че ще бъде излъчен от тях. От Бойко Борисов, от Цацаров. Виждам, че са постоянно заедно с футболни агитки, президенти. Те си ходят навсякъде с Бойко Борисов, неведнъж са виждани и най-вероятно вече си го е избрал Бойко Борисов“, отговори на въпроса следовател Бойко Атанасов.

  .

• Биволъ: Втори следовател заговори за шпицкоманда в прокуратурата

  

  Следователят от Столичното следствие Радиана Абдулова разказа пред Биволъ, че е била част от “наказателен отряд” за разследване на политици и висши чиновници. Преди две години нейният колега следовател Бойко Атанасов разкри в поредица интервюта (виж тук, тук и тук), че в Софийска градска прокуратура е организирана “шпицкоманда”, която да води чувствителни разследвания срещу политици, като се отчита лично на Сотир Цацаров. Резултатите от разследванията са използвани за “опраскване” или “завоалиране”*, шантаж и контрол. По случая беше назначена проверка от ВСС, която обаче не откри нищо нередно.

  Но самите магистрати също са били под контрол с незаконни специални разузнавателни средства, за да се събира чувствителна информация по техните разследвания и да бъдат притискани – става ясно от разказа на Абдулова.

  Както Frog News съобщи, следовател Радиана Абдулова е била подслушвана и следена незаконно в продължение на 5 години. Информацията се появи след като магистратът внесе в Софийски градски съд жалбата си за над 300 дни незаконно подслушване и проследяване, като поиска 210 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Към жалбата са приложени и данни от Бюрото за контрол на СРС от 2016 г., когато службата все още беше оглавявана от Бойко Рашков.

  

  

  

  

  В периода между 2011 г. и 2014 г. спрямо Абдулова са били приложени незаконни СРС-та, по искане на ГДБОП, ДАНС и Софийската градска прокуратура. Подслушвани са телефони, осъществявано е външно наблюдение и е прониквано в дома й. Следени са и нейните близки. Разрешенията за тайните операции са дадени в нарушение на закона, от некомпетентен съд. В случая това е Софийския окръжен съд. Магистратът, който дава незаконните разрешения, е покойният бивш председател Владимир Иванчев. Към момента на даването на разрешенията, по отношение на магистрати компетентен обаче е само Софийският градски съд.

  По думите на Абдулова, тя е абсолютен рекордьор като обект на незаконно прилагани СРС-та. Адвокатът Георги Йорданов, който е внесъл жалбата, представлява и нейния колега Бойко Атанасов по идентично дело за незаконно подслушване. Той коментира че дисциплинарката срещу Абдулова цели тя да оттегли жалбата си или да напусне следствието и съдебната власт.

  Шпицкомандоси под контрол

  В интервю за Биволъ Радиана Абдулова разкрива механизмите на окомплектоване и контрол на наказателните отряди от магистрати, което се случва при сегашния главен прокурор Сотир Цацаров. Според нея са селекционирани качествени и честни магистрати, които да водят съвестно делата и да съберат достатъчно годни доказателства по знакови дела срещу политици. В същото време следователите са контролирани с незаконни СРС, като службите – МВР и ДАНС, се сдобиват с информация, която трябва да е следствена тайна.

  „При всяка една операция си даваме сметка, че сме използвани в нечий интерес… Ние сме били като една наказателна бригада, на която е направен много детайлен профил. Това трябва да бъдат хора честни, неподкупни, компетентни, на които не може да бъде въздействано“ – казва Абдулова пред камерата на Биволъ.

  Така тя потвърждава информацията за “шпицкомандата” за разследване на политически чувствителни дела, която преди години разкри следователя-бунтар Бойко Атанасов. Атанасов пръв наруши омертата и разказа как е имало опит да бъде “вербуван” от скандалния следовател Петьо Еврото по време на правителството “Орешарски”. Еврото му предлага да оглави шпицкомандата, който трябвало да разследва тогава “бившите управляващи” от ГЕРБ. Следователят сигнализира за това с доклад до Цацаров, но той не предприема нищо. След като Атанасов отказва, срещу него започва натиск.

  Абдулова заяви, че от 2010 г. до преди 3 години е водила основно дела срещу служители на МВР, Агенция “Митници”, срещу министри и дори делото за бюлетините от Костинброд. Далата са предимно за корупция.

  „Интересът към мен не е, защото представлявам заплаха за националната сигурност или пък защото извършвам престъпна дейност, а защото имам информация, която е скъпа стока и може да послужи за шантаж, натиск и дори унищожение на определена личност.“ – коментира тя.

  Следователят подозира, че всъщност службите са били ангажирани, за да има яснота за целия обем от информация, с която тя разполага. Потенциални купувачи за информацията не липсват – казва тя. Като втора причина Абдулова изтъква необходимостта да се съберат данни, с които някой може да я притисне и да я отстрани от определени досъдебни производства, където тя би била неудобна. Абдулова разказа още, че отдавна е искала да подаде искова молба, заради незаконното прилагане на СРС по отношение на нея, но е била възпирана, заради тормоза, упражняван над децата и родителите ѝ.

  Бойко Атанасов допълни, че до този момент сагата с незаконното подслушване на магистрати е била „частен случай“, но сега след исковата молба на колежката му Абдулова вече започват да се разкриват много тайни.

  Формално подслушването на двамата магистрати е по разследване срещу Георги Грозданов и Виктор Кожухаров. Грозданов е бившият директор на звеното за борба с организираната престъпност в ОД на МВР Пазарджик, а Кожухаров е негов заместник. Абдулова била заподозряна, като участник и организатор на организирана престъпна група, в която освен нея и Бойко Атанасов участват и колежката им Силвия Борисова, бизнесмени и лица от криминалния контингент. ОПГ-то трябвало да урони престижа на РЗ БОП в Пазарджик.

  Днес Грозданов все още е в графата „неосъждан“. Неговият близък приятел – кметът на гр. Септември Марин Рачев обаче е осъден на първа инстанция. През 2010 г. при ареста на Грозданов, офисите на Рачев също са обискирани, заради обвинение, че антимафиотът е рекетирал предприемачи, които са имали делови отношения с Рачев. През 2011 г., паралелно с обиските, на Рачев е направена и данъчна ревизия. Съставен му е ревизионен акт за укрити данъци в размер на около 118 000 лв. Преди около месец Окръжният съд в Пазарджик призна Рачев за виновен в укриване на данъци и му наложи условна присъда.

  Незаконните СРС-та като система за управление и контрол

  Атанасов изтъква, че искането за СРС-тата е разписано от Калин Георгиев, който е „близък приятел на Бойко Борисов“. Към днешна дата Георгиев е директор на сигурността в Българо-американската кредитна банка, която се управлява от Цветелина Бориславова. Тя беше сочена за интимна половинка на Бойко Борисов в недалечното миналото. Според секретните дипломатически грами на САЩ, изтекли в Wikileaks, Бориславова е помагала на Борисов да изпере пари от престъпна дейност.

  Веселин Вучков, като зам. министър също подписва искането за прилагането на СРС-та срещу Атанасов, Абдулова и още няколко лица. Следователят попита това ли са лицата, които се ползват със свръх имунитет пред Сотир Цацаров.

  Абдулова определи, като тъжен факта, че след всяка една операция тя и колегите ѝ са си давали сметка, че са били употребявани в нечий интерес. Бойко Атанасов пък допълни, че са научавали по време на съдебните процеси как реализациите по линия на лица, замесени в икономически престъпления, много често са били, за да се „пренасочи“ финансов ресурс към партийните каси на управляващите партии.

  Тя разказа, че е продължила да работи още известно време в така наречената „шпицкоманда“, дори когато Атанасов подал оставка като ръководител на Сектор 1 в СтСлС. Атанасов пък изтъкна, че повечето дела, по които са работили не са достигнали до никъде.

  Едно от знаковите следствени дела е „Недосегаемите 1“, където са отделени доказателствата за данъчни престъпления за милиарди. Впоследствие те са били „изхвърлени на боклука“. По това дело условна присъда, след споразумение с прокуратурата, получава бившият съдружник на предишния главния прокурор и настоящ председател на Конституционния съд Борис Велчев. Двамата са част от консултантската къща „Бизнес и право“. Друг техен съдружник е Красимир Стоянов – секретар на президента Георги Първанов.

  Атанасов е оптимист за развоя на делата за прилагането на незаконни СРС-та срещу него и колежката му. Трето лице, служител на МВР, вече е осъдило прокуратурата с влязло в сила съдебно решение заради незаконното подслушване и следене по същия казус. Той също е бил „на контрол“ заедно с Атанасов Абдулова. И в неговия случай СРС-тата са експлоатирани по делото на Грозданов.

  ––––––––––––––––––––––

  *Термините “опраскване” и “завоалиране” придобиха гражданственост след публикацията на записите Яневагейт. С тези метафори бившият градски съдия Владимира Янева описва методите на Сотир Цацаров за отстраняване на неудобни или прикриване на престъпления с инструментите на държавното обвинение.

  Източник: Биволъ

• Ще ни трябва “Комисия за противодействие на Комисията за противодействие на корупцията”

  Йордан Цалов, „Терминал 3“

  

  В неуморната си борба с корупцията българското правораздаване направи световно нововъдение – индулгенцията. След като миналата година председателят на прословутото КПКОНПИ обяви, че Делян Пеевски е “най-чистият човек в държавата”, то днес тази съдба споделетя и Цветан Цветанов, излязал чист от скандала “Апартаментигейт”.

  Два нетърсени от никого и против всякакви принципи на наказателното преследване оправдателни анонса, връчени от орган на по-малко от две години, чиято идея бе да бори корупцията по високите етажи, а не да обявява по чии високи етажи не вижда такава.

  Преди втория си рожден ден КПКОНПИ вече ясно показа как смята да изпълни своята мисия – да отчете резултати пред Брюксел. На едни комисията ще раздава индулгенции, напълно незаинтересована от това как ще се възприеме това от обществото и Европейската комисия, а за други КПКОНПИ също е подготвила реквизит, вдъховен от Средновековието – белезници, клетки, унижения и неоснователни мерки за неотклонение – каквито видяхме по делото “Иванчева” – напълно излишни и нарушаващи правата ѝ без значение нейната вина.

  Сърцевината на проблема обаче не са толкова действията и бездействията на КПКОНПИ, а “кой пази пазачите” или кой носи отговорност за Пламен Георгиев и неговата “комисия”?

  Изглежда не е главният прокурор, който също е безкронтролен, защото, когато задържането на Иванчева създаде обществено недоволство, Цацаров скорострелно прехвърли вината на КПКОНПИ.

  Изглежда не е и изпълнителната власт. Или ако е, то тогава не би ли следвало заглавията да са “Човек на Борисов оправда Цветанов”?

  “Комисията е независим специализиран постоянно действащ държавен орган”, постановява чл. 7 от Закона за КПКОНПИ, чието ръководство се избира от Народното събрание.

  Тази повеля може да се перифразира: Комисията е безконтролен орган, чието ръководство се избира с безлично мнозинство и за чиито действия никой не носи политическа или друга отговорност.

  Епизодът с КПКОНПИ е само част от нароилите се в институционалния ни живот “комисии”, чиято единствена цел, изглежда, е да снемат отговорността от изпълнителната власт, блокират контрола на съдебната и отчитат безсмислени резултати, които с малко магия и претруфени думи току-виж преметнали Европейската комисия.

  Разбира се, първата рожба на този модел на “независимост” е главният прокурор – неотчитащ се пред никого, избиран от безлично множество във ВСС, със седемгодишен мандат и лишен от всякакъв контрол – както видяхме само през последните години, главният прокурор може да затвори банка, да направи политическа акция в деня за размисъл, да води война с председателя на Върховния касационен съд и да има вето върху всеки опит за съдебна реформа.

  “Той [Борисов] винаги е бил достатъчно ясен с мен, че ще се случат само неща, съгласувани с г-н Цацаров“, заяви след провала на съдебната реформа през 2015 г. подалият оставка правосъден министър Христо Иванов.

  Последен пример бе почти комичното за една правова страна настояване на специализираната прокуратура Върховният касационен съд да не извърши законово регламентирана проверка по делото “Иванчева”.

  Действието бе определено в годишния доклад на ВКС като “недопустим опит за институционално въздействие върху съда, нарушаване на конституционно установения баланс на държавната власт и върховенството на закона, груба намеса в съдебната независимост.”

  Докладът отбелязва, че това е “безпрецедентно събитие за една правова държава, което остана без никакви последствия”.

  Тук отново, обаче, както при КПКОНПИ, никой не носи отговорност и съответно няма и кой да понесе последствия.

  Заклинанията от телевизионните влъхви, че едва ли не, ако прокуратурата премине към изпълнителната власт, това ще доведе до нова ера на Светата инквизиция, удобно пропускат, че: а) в повечето западни страни прокуратурата е част от изпълнителната власт и за нея както се носи политическа отговорност, така и подлежи на съдебен контрол по време на разследването (напр. от juge d’instruction във Франция), б) не независимостта, а липсата на контрол превръщат една прокуратура в “инквизиция”, а нашата е напълно без контролна, и в) Монтескьо и конституционните учения от последните няколко столетия говорят за законодателна, изпълнителна и съдебна власт – някак никой досега не се бе сещал за независима прокурорска власт и независима комисарска власт за борба с корупцията.

  И принципно би било добре, ако ще хвърляме такива усилия нещо да е толкова независимо, то това да е на първо място съдът и на второ място централната банка и банковият надзор. Не е известно защо на заклинателите от телезивизора им е по-важно преди и най-вече главният прокурор и комисията за борба с корупцията да са им независими.

  И през последните години тази нова “независима” власт на прокурорите и комисарите покорява нови и нови върхове.

  Затова спомага и интелектуалният колапс на Народното събрание, превърнало парламента в държавен нотариус, приемащ изменения и допълнения в законите без всякаква последователност, обсъждане и идеи, различни от правителствената заръка. Така само през 2018 г. Кодексът за социално осигуряване е изменен 13 пъти, следван от 11-те измения и допълнения на Закона за обществените поръчки, напук на идеята, че законите се пишат за обществени отношения, които се поддават на “трайна” уредба.

  Неслучайно “Съветът по законодателство”, чиято цел бе да внесе експертност в нормотворческия процес, сам пожела да бъде разпуснат, а ръководителят му – проф. Герджиков, обяви, че съществуването на органа е “безсмислено” и членовете не искат имената им да бъдат свързвани с писаните в момента закони.

  Не бяха спестени критики и от председателя на ВКС Лозан Панов. „Публично демонстрираното неуважение към високия професионален капацитет, опита и мъдростта на съдиите от Върховния касационен съд не пречи на българския парламент и на изпълнителната власт да настояват за участието на върховните съдии в работни групи за подготовката на законодателни изменения и в заседания на парламентарни комисии по обсъждането на законопроекти. Все повече обаче тези покани и следващото ги игнориране на отстояваните позиции от съдиите от ВКС потвърждават съмненията, че участието на върховните съдии цели легитимиране на предварително взети законодателни решения.”

  Претупването на законодателния процес не застрашава само качеството на законите и правната сигурност.

  Липсата на същностен парламентарен контрол върху изпълнителната власт, липсата на публичен парламентарен дебат по законовите промени води до още по-голямата липса на отговорност и прехвърляне на нови и нови правомощия на “независимите” комисии, прокурори, председатели и агенции.

  Те от своя страна все повече и повече ще стават инструмент за индулгенции на властимащите и шоу процеси над властнямащите.

  Конституционната каша, завещана ни от VII Велико народно събрание, съчетана с всяческите опити за създаване на органи за отчитане на псевдорезултати, водят до все по-големи извращения в правораздаването. Може би накрая ще ни трябва Комисия за противодействие на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущенство – КПКПКОНПИ.

  Снимка: Георги Кожухаров, „Дневник“

  .

• Журналист показа документи: Предците на политически лидери в Македония се самоопределяли като българи

  

  Документ, с който бабата на Радмила Шекеринска се самоопределя като българка, показа журналистът Виктор Канзуров в ефира на македонската телевизия „Канал 5“.

  Той показа и документ, от който става ясно, че като българин се е самоопределял и дядото на бившия шеф на разузнаването Сашо Миялков – Стоян Миалков* от Щип.

  „Значи предците на лидерите на най-големите партии са българи. Но в България днес никой не оспорва македонската идентичност, само искаме да се признае, че ние, българите и македонците, имаме обща история“ – коментира Канзуров.

  Припомняме, че Шекеринска е заместник-председател на управляващия Социалдемократически съюз на Македония и министър на отбраната в правителството на Зоран Заев.

   

  Източник: Faktor.bg

  ––––––––––––––––––––––––––––-

  * Бел. ред.: Виктор Канзуров допълни пред представител на нашето издание, че дядото на Сашо Миялков е дядо и на бившия премиер и някогашен лидер на ДПМНЕ – Вальево, Никола Груевски.

  .

• Тодор Гаджев: Признаването от Скопие на истината за Гоце Делчев е положителна стъпка

  Като изненадваща и положителна стъпка определи в интервю за в. „Монитор“ признанието от страна на президента на Северна Македония Стево Пендаровски, че Гоце Делчев е българин, директорът на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ (ИИБЕСА) Тодор Гаджев.

  

  – Г-н Гаджев, как ще коментирате признанието на президента на Северна Македония Стево Пендаровски, че Гоце Делчев е българин?

  – Това донякъде е изненадващо, но е положителна стъпка от тяхна страна, включително и това, че и премиерът Зоран Заев продължава да се изказва положително за България. Тепърва ще очакваме обаче реакцията на научните среди там, което ще бъде важно и за работата на съвместната комисия.

  По-важното обаче е да се събуди интересът у най-младото поколение и през интернет то да научи истината за историята и да види истинските документи, а не да вярва на фалшивите македонитски тези в учебниците, по които са обучавани в училищата.

  – Какво е мнението Ви за българо-македонската комисия по историческите въпроси?

  – Както се чува, работата й е в пълен застой. Мисля, че ще трябва да минат две поколения в Македония, за да се намерят хора, с които можем да се разберем. Факти и документи срещу македонистките тези има достатъчно, включително и в архива на баща ми.

  Например тук, в института, на стълбите има снимки на обяви във вестници, издавани отвъд Океана от българи от Македония на чист български език, още отпреди Втората световна война. Една от многото например е озаглавена „Български склад за каменни въглища, лед и храни за добитък“ и е подписана от бизнесмена Христо Лабаничаров от с. Любаница, Костурско. Има много такива обяви от хора от всички краища на Македония, станали търговци в Америка.

  – Баща Ви Иван Гаджев започва да събира архива година преди да се родите. Откога са първите Ви спомени относно работата му?

  – Още от най-малки с братята и сестрите ми обичахме да тропаме по вратата на зимника на къщата в едно от предградията на Детройт, където живеехме, който баща ми Иван Гаджев беше превърнал в архив. Там той записваше на магнетофон спомените на всички българи, идващи у нас, и особено на най-известните дейци на българските емигрантски организации в САЩ и Канада.

  Преди да започна да помагам активно на баща ми за архива през 1997 г., дойдох да следвам в София. Върнах се в Щатите чак през 2010 г. През тези 12 години по негова заръка се занимавах с изграждането на сградата на института. От понеделник до петък бях в София на лекции, в събота и неделя си идвах в гр. Гоце Делчев.

  Първоначално идеята на баща ми беше в България да е филиалът на института и в мазето на родната му къща тук да е хранилището за документи. За късмет успяхме да купим съседния парцел и решихме да вдигнем сградата, където сега се намира институтът. Затова и впоследствие той реши целият архив да бъде докаран от Америка в България. В продължение на няколко години докарахме 4 големи контейнера – около 60 т. документи и вещи. Почти целият архив три пъти е минал през ръцете на Иван Марков, който е приятел с баща ми от детството и е дългогодишен ръководител на библиотеката в гр. Гоце Делчев. През 1982 г., преди промените, е изпратен от БАН в Детройт да види какво съдържа архивът на баща ми. Тогава беше 4 месеца у нас и успя да подреди всичко.

  След това обаче в архива започват да постъпват още много документи от САЩ и Канада, и се наложи в къщата ни в Детройт да бъде изградено допълнително помещение от 120 квадрата, където те да се съхраняват. Марков идва през 1992 г. за втори път и му направи каталог, и за трети път свърши същата работа, когато целият архив пристигна в България. Проблемът обаче за нас е, че той е библиотекар, а не професионален архивист. Затова до ден днешен самият архив остава почти невъзможно да се ползва за научни цели от българските историци.

  – Търсихте ли съдействие от някого в България по този въпрос?

  – Да. Вече са към края преговорите с държавата за придобиването от нейна страна на колекцията от документи, събрани от баща ми. Само чакаме до края на месеца да излезе една оценка от „Държавни архиви”. Има съгласие от държавата в тази насока. Част от колекцията е взета в музея в Благоевград, да ги описват. От Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” проявиха интерес към книгите.

  Наех екип, който за 6 месеца направи само груб опис от над 100 страници на архива. Целта е държавата да види какво е съдържанието му и да се направи сделка. Има вариант да се откупи архивът заедно със сградата в гр. Гоце Делчев и тук да има център, каквото беше и желанието на баща ми.

  – За кой период от 20-и век има най-много документи в колекцията?

  – Най-малко са за времето след 1989-а, а най-много между 1944-та и края на 80-те години на миналия век. През това време българските емигранти са били най-активни. Писали са петиции до американските сенатори и президенти за нарушаването на правата на човека в България. Такъв пример е Българският национален фронт (БНФ) – най-голямата антикомунистическа организация извън страната. Те издаваха сп. „Борба”. Целият им архив е тук.

  Интерес към документите има от чужбина. Историци от Чехия търсеха информация именно за антикомунистически организации в страните от бившия съветски блок. Те са готови чак от там да дойдат да се запознаят с архива. Едно младо момче от БАН идва да събира информация за емиграцията ни в Северна Америка и се отказа, защото документацията не е систематизирана според стандартите на архивното дело.

  Общо само заглавията на книги в колекцията са 28-29 хиляди. Има българо-английски джобен речник, дело на двама българи издатели от Торонто, Канада, от 1913 г.

  – Верни ли са твърденията за предлагани големи суми от страна на емисари от някогашна Югославия и след това от днешна Северна Македония за архива на баща Ви?

  – Татко ми е разказвал за посещения още преди 1989 г. на югославски дипломати вкъщи, на които са му били предложени 1-2 млн. долара, и то за малкия архив, който се побираше в зимника на къщата ни в Детройт. Доста по-късно, когато се събраха много документи, през 2004 г. идваха емисари и от Скопие да видят за какво става дума, но след това не са ни търсили.

  Баща ми докара този архив в България, за да остане тук, а не да отиде другаде.

  – Има ли опасност, както през 1945 г. с архива на Македонския научен институт в София и костите на Гоце Делчев, и документите, събирани от баща Ви, да се озоват в Скопие?

  – Не. Няма подобна опасност.

  – Според Вас каква част от старата българска емиграция в Северна Америка е от Македония?

  – Много голяма. Немалко хора бягат в Щатите още след Илинденското въстание от 1903 г. Следващите вълни са след Балканските войни и Първата световна, когато Егейска и Вардарска Македония остават извън пределите на България. Част от тях са били членове на ВМРО.

  – Какво знаете за отношението на баща Ви Иван Гаджев към Иван Михайлов – Ванче?

  – Баща ми бяга нелегално от България през 1968 г. през гръцката граница и година след това Михайлов нарежда от Рим той да стане секретар на пробългарската тогава Македонска патриотична организация (МПО). Баща ми обаче започва да разбира, че под влиянието на Михайлов се налага линията на македонистите в организацията. Ванчето е докарал нещата дотам да забрани на конгресите на МПО и в нашите черкви да се вее българското знаме. Затова баща ми се оттегля от поста и от 1976 г. започва да събира документите.

  – Иван Михайлов (Ванче) в интервю около промените в България говори за българския характер на Македония. Наистина ли е налагал друга линия?

  – Писмата му до и от него, писани до най-големите дейци на МПО години наред преди това, доказват обратното. Оригиналите им са тук. Действията на Михайлов нажежиха обстановката в организацията, всички по-стари дейци се оттеглиха от нея и тя пропадна. Един от тях – Петър Ацев, почина от сърдечен удар на един от конгресите на МПО. Михайлов с интриги успя да предизвика и разцеплението в българската църква в Америка. В архивите на баща ми има много факти за този скрит фронт на Ванчето срещу България, които не са известни на историците тук.

  – Вярно ли е, че Ванчето е ползвал много псевдоними?

  – Да. Той винаги е бил конспиратор, макар че доста години преди да умре всички са знаели къде живее в Рим и никой не се е канел да го трепе. Явно обаче се е досещал, че може да се разбере какви ги върши, и в писмо до Добри Бумбалов – един от дейците на МПО в Детройт, Михайлов нарежда да се изгарят писмата му, като само се вземат бележки от тях, защото един ден писмата може да попаднат в ръцете на Гаджев, а той всичко публикува. Както и става след смъртта на Бумбалов. От архивите става ясно за атмосферата на интриги, налагана от Ванчето сред дейците на МПО.

  Вече са дигитализирани магнетофонните записи с интервютата на баща ми с десетки дейци на МПО, които описват подмолната дейност на Иван Михайлов срещу българската идея сред емиграцията в САЩ и Канада.

  – Какво се случва сега с МПО?

  – В Чикаго има една група МПО – „Пирин“, които са момчета от нашия Пирински край. Те изгониха един по един всички македонисти от Централния комитет на организацията, но от предишната голяма организация останаха само 7 организации, като закрити са 25 други през годините. Възстановяването на МПО във вида, в който е създадена преди почти век в Щатите от македонските българи, може би ще отнеме много години.

  – Новата българска емиграция проявява ли интерес към сдружаване?

  – Да. В последните годините има голяма активност. В Детройт вече има български културен център и училище към него. В Чикаго има 14 училища. Едно от тях отскоро е в собствена сграда, струваща над един милион долара, но в него има повече деца и така може да се самоиздържа.

  – Значи има надежда, че българският дух отвъд Океана ще се запази?

  – Наистина. Това са неща, направени от новата емиграция, които допреди петнайсетина години ги нямаше.

  .

  ВИЗИТКА:

  Роден е на 28 юни 1977 г. в гр. Детройт, щата Мичиган, САЩ.
  През 1995 г. завършва средното си образование в родния си град.
  От 1997 до 2010 г. живее и учи в България.
  През 2007 г. защитава магистратура по кинезитерапия в НСА „Васил Левски“.
  Помощник-секретар е на Български културен център – Детройт.
  От 20017 г. е директор на ИИБЕСА, намиращ се в гр. Гоце Делчев.
  Владее говоримо и писмено английски и български.

   

  Източник: в. „Монитор“

• ВМРО предлага карта „Българин“ за сънародници, родени в чужбина

  

  Депутатите от ВМРО предлагат издаването на нов тип личен документ за българите, родени и живеещи в чужбина, като алтернатива на българското гражданство. Чрез него наши сънародници зад граница ще получат право да живеят, работят и учат у нас.

  Според ВМРО процедурата за получаване на българско гражданство в момента е прекалено тромава, поради което предлагат да се въведе карта „Българин“ чрез промени в закона за личните документи.

  Юлиан Ангелов, депутат от ПГ „Обединени патриоти“, ВМРО: „Всички лица от български произход, които живеят зад граница и нямат българско гражданство, имат право да кандидатстват за такава карта. В рамките на 3 месеца да я получат и с нея да могат трайно да пребивават на територията на България. Да учат, да работят, да живеят. Т.е. да бъдат част от нашата родина.“

  Заявления за получаване на така наречената карта „Българин“ ще могат да се правят във всяко едно консулство на България извън нашата страна или във всяко едно районно управление у нас.

  От ВМРО обясниха на какви условия трябва да отговарят кандидатите.

  Юлиан Ангелов: „Освен българския произход, се изисква и свидетелство за съдимост и всички необходими документи, които показват, че лицето не е осъждано и че не застрашава националната сигурност на България.“

  ВМРО предлага още картата да бъде пожизнена, но да се преиздава на всеки 10 години.

  Източник: БНТ

• Концерт за края на учебната година в училище „България“ – Детройт

  Децата от училище „България“ зарадваха родители и гости на концерта за края на учебната година.

  

  За десети пореден път на сцената се пяха любими песни и рецитираха познати стихове, а по-големите деца показаха, че им харесва да танцуват и го правят с удоволствие.

  

  За успеха на учениците имат заслуга учителите им: Елеонора Барбов – по музика и директор на училището, Митра Енчева, Росица Димитрова, Кремена Вълчева, Кристина Василева, Люба Иванова и Калина Атанасова. За разучаване на мъжките стъпки помагаше Велеслав Начев.

  

  Много родители се включиха с дарения за масата с вкуснотии и в украсата на залата.

  На хората след концерта малки и големи подскачаха в ритъм, за да пренесат нашата хубава България в далечен Детройт.

  

  С тържествена церемония бяха връчени свидетелствата на девет първокласника и три осмокласнички. Браво!

  

  На добър час, мили деца. Весела ваканция!

   

  Източник: BulgariansinDetroit.com

• „Честно казано с Люба Кулезич“ за казуса „Певски-Карадайъ“, корупционната матрица на България и др.

  „ЧЕСТНО КАЗАНО С ЛЮБА КУЛЕЗИЧ“ – Епизод 30 по ТВ „ЕВРОКОМ“

  

  ТЕМИТЕ В ПРЕДАВАНЕТО:

  – „Игра на тронове“ – депутатски и евродепутатски – при казуса „Пеевски-Карадайъ“. Може ли ЦИК да се превърне в „екарисаж на законността“ като приема отказа на двамата важни в ДПС да се откажат от мястото си в Брюксел? Мнения на юриста Даниел Божилов и председателя на Гражданско сдружение „БОЕЦ“ Георги Георгиев, който е автор на сигнала срещу Централната избирателна комисия. (Б.р.: „БОЕЦ“ и Десислава Иванчева, кандидат за евродепутат в изминалите избори, внесоха жалба до Конституционният съд за неправомерното решение на ЦИК да заличи Пеевски и Карадайъ от списъка на избраните за членове на ЕП и на тяхно място да обяви други, неизбрани кандидати.)

  

  – „Корупционната матрица“ на България. Юристът Ива Пушкарова и фронтменът на Антикорупционния фонд Николай Стайков за усещането за корупция.

  – Приказката за Торбалан от Норвегия. Психоаналитичен прочит на Стратегията за детето от д-р Огнян Димов.

  

  – Положението е „sans changement“ (без промяна) – епизод от поредицата „Да си върнем обществените медии“. Могат ли радиото и телевизията на данъкоплатеца да са не само като търбух за пари, но и за доверие? Публицистът Кин Стоянов за борбата за националното радио като борба за българската идентичност.

  Видеозапис от предаването:

• BiT окончателно фалира

  Медията дължи пари за заплати на поне една трета от екипа

  

  Въпреки обещанията за „рестарт“ и реанимация, Би Ай Ти окончателно фалира. Със свое решение от 15 май Софийският градски съд я обявява в несъстоятелност.

  Би Ай Телевизия ЕООД има изискуеми и непогасени задължения за повече от два месеца към най-малко една трета от служителите си, се посочва в решението. Към 1 март, въпреки извършените частични плащания (на 92 000 лева), има просрочени задължения към служители в размер на 364 585 лева и 20 стотинки. Те са натрупани за периода 1 юли 2018 г. – 28 февруари 2019 г., сочи справка от Национална агенция по приходите.

  Непогасените задължения към доставчици за цялата минала година пък са за над 400 000 лева.

  В началото на февруари миналата година стана ясно, че българските емигранти в САЩ братята Павел и Румен Вълневи са продали телевизия Би Ай Ти, която основаха през 2015 г. За нов собственик бе обявен телевизионният продуцент Мирослав Янев.

  Телевизия Би Ай Ти започна да излъчва на 14 септември 2015 г. Тя бе насочена към българската емигрантска общност в САЩ и останалите държави по света. Студиата на телевизията са в Чикаго (б.р. студиото в Чикаго бе затворено миналата пролет) и в София. Водещ на централните новини бе звездата на CNN Ралица Василева, а основен консултант на проекта бе бившият директор на Ефир2 на БНТ и прес-секретар на президента Петър Стоянов Нери Терзиева. Телевизията бе определяна като опозиционна.

  С продажбата обаче последваха драматични събития, в т.ч. за екипа. Новият собственик буквално „влезе с бутонките“ само ден след обявяването на продажбата. Бяха спрени всички предавания, въртяха се само повторения на стари. В последствие Янев обяви, че предстои „рестарт“ – ще се работи по нова програмна схема и пр. Месец по-късно Главната инспекция по труда (ГИТ) влезе в телевизията. ГИТ се бе самосезирала по публикации за забавените заплати на журналистите.

  Източник: Clubz.bg

• „Horo above Tyrol“ collection includes literary works by emigrants and native authors

  by Diana Tsankova, BNR

  

  65 authors from fourteen countries and five continents present the colorful face of Bulgarian literature in this country and around the world. Their works, published on EuroChicago.com, are part of a collection entitled „Horo above Tyrol“, which was published thanks to the support of Bulgarian emigrants.

  After „The Colorful Rug“, „The Clock Tower“ and „Reader on Demand“, the new collection includes the poems and stories of both renowned and little-known authors with various professions.

  

  “Along with beautiful poetry there are many good stories that present different styles in literature,” says poet Ivaylo Dimanov, who presented the collection in the press club of the Union of Bulgarian Journalists. “What unites these authors is the Bulgarian language. The focus is not necessarily on the presence of the emigrant theme, but on the contrary – half of the authors live in Bulgaria. But they and those who live far away from home, both share the feeling of love for the fatherland.”

  Elena Peeva has been living in Thessaloniki for three decades and has several books and awards. In the collection she participates with two short stories, one of which is dedicated to writer William Sarroyan.

  

  “The other story is called ‘Gender in Uniform’ and was provoked by the debates over the Istanbul Convention,” the writer says. „This story is real and it dates back to the times when I was a lawyer. A very good guy of Roma origin searching through the trash bins found the coat of a murdered prosecutor and then had hard times in jail, especially as he was also a person who could not adapt to society and sought answers to unresolved issues through the change of sexual orientation. One can be anything they like but through this story I prove that is that a convention does nothing – it can neither protect nor solve any problems.”

  The life of Darina Schneider, whose father is a German and her mother is Bulgarian, has been divided between the two countries. The graduate pharmacist has one published book of poetry in German, while her second book, written in Bulgarian, will be released in the summer.

  

  “I have not paid much effort in learning the Bulgarian language. Even my mother has never taught me,” she says. „Each year I used to spend a lot of time with my grandparents and when I was twelve, I got my mother to show me the alphabet and so I started writing letters to them. Over time my language improved and in 2017 my poems came out in Bulgarian. I would like to continue because Bulgarian language is appealing to me and I find it more suitable for poems – perhaps because everything that is really important to me is in Bulgaria. The father of my children is a Bulgarian and when I step on this land I feel I am home.”

  Regardless of genre and location, all authors somehow reflect on issues that mark our modern lives.

  “The Bulgarian reality inspires and awakens nostalgic moods in writers’ souls, but it also causes sadness, because those who live in Bulgaria have many reasons to be saddened for,” Ivaylo Dimanov says. “The topics in the collection are various but mostly focus on the Bulgarian spirit and are also a quiet rebellion against urbanization, globalization, lack of rules. And I think the shadow of our corrupt reality is threatening us a hanging sword, so the authors are not so happy as to shout ‘O Sole Mio’”.

  English: Alexander Markov
  Photos: Diana Tsankova

  .

• Десислава Иванчева: За мен събраните 2% за евроизборите са победа

  Кандидатът за евродепутат Десислава Иванчева в интервю за ТВ „България от еър“:

  

  „За мен събраните 2% на евроизборите е победа. Все пак две големи партии останаха зад нас. Считам резултата за голяма победа, тъй като водихме кампанията от ареста и дома ми. Това също така е добра възможност да се опитаме да станем по-силни на следващите избори през есента. С кандидатурата си на тези избори исках да покажа, че хората можем да участваме в управлението. Резултатите го показаха – щом толкова хора гласуваха за нас, значи ни подкрепят и вярват, че сме невинни. Стимулиращо е, че изпреварихме „Атака“ и НФСБ“.

  Оттук нататък ще продължим борбата. Ясно е, че гражданите искаме да участваме в управлението на страната. Ниската избирателна активност е шамар за управляващите. Очевидно е, че народът вече не вярва на партиите и не е съгласен със статуквото. През есента ще търсим подкрепа. Ще видим какви варианти имаме. Със сигурност ще търсим граждански сдружения, с които да се обединим. Сега се обединихме за две седмици и всички видяха какъв резултатът. Всеки, който припознае нашата кауза, е добре дошъл при нас. Ще останем самостоятелни, а не обединени с други политически партии.“

  Цялото интервю с г-жа Иванчева, направено в дома й в столичния район „Младост“, може да се види ТУК.

  ––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел. ред: Подкрепата за кандидатурата на Десислава Иванчева за евродепутат от българските избиратели зад граница е по-висока. Тя е към 3 %. Най-голяма подкрепа в тези избори от българските избиратели в чужбина е получила „Демократична България“ – към 29 %.

  .

• ГД „БОЕЦ“ внася нов сигнал до Прокуратурата за премиера Борисов

  На сайта на Гражданско движение „БОЕЦ“, днес е публикувана следната информация, която  ви я представяме без поправки и съкращения.

  

  БОЕЦ: „Дадохме Борисов на прокуратурата! Симулативни сделки и корупция – това е стандарта ГЕРБ!“

  БОЕЦ внесе сигнал до прокуратурата и КПКОНПИ срещу премиера Бойко Борисов заради недекларирана къща от 138кв.м. РЗП и симулативна сделка за покупка на съседен до негов имот за символичната цена от 4 евро на квадратен метър.

  И двете събития – сделката и построяването на къщата са се случили по времето, когато Борисов е бил кмет на София! В това си качество той сключва симулативна сделка, с което ощетява Общината с неплатени данъци и такси. Симулативни сделки и корупция – това е „стандарта ГЕРБ“! #АпартаментГейт стигна до своят логичен завършек – осветляването на човека, който от десетилетие стои на върха на държавата, като носител и генеретор на корупция и престъпност в най-уродливи форми. Визираните в сигнала престъпления са наглед несъществени на фона на тоталният грабеж на който Борисов и бандата му са подложили държавата, но и най-покварените и могъщи мафиоти са били арестувани и осъждани за имотни, данъчни и финансови престъпления. Това е един от начините. Другият е – на площадите!

  

  Бойко Борисов

  А това, че страната е в предизборна кампания само ни задължава да бъдем още по амбицирани и отговорни в разкриване на престъпленията и лъжите на управляващата ни мафия! И не се лъжете, нито БСП, нито ДПС, нито така наречените „патриоти“ са алтернатива! Всички те са си едно – общ ченгеджйиско-мафиотски генезис и общи интереси в грабежа на държавата! Имитират предизборна борба по между си, но заедно бранят статуквото! Нито един от парламентарно представените мафиотски кланове не реагира на кампанията на БОЕЦ в издирване на Пеевски, нито на сигнала ни за отстраняване на главният прокурор Цацаров и неговият заместник Гешев! Защото всички ТЕ са част от криминалният модел на задкулисие!

  Истинската алтернатива ще се роди в битката! Тези, които имат куража да се изправят в пряк сблъсък срещу мафията и подчинените и институции, те ще имат и правото да поискат и получат доверието на обществото!

  Прилагаме текста на сигнала:

  ДО : ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА

  СИГНАЛ

  от ГД „БОЕЦ – БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА С ЕДНА ЦЕЛ”,

  ЕИК 176949776, адрес – гр. Видин, к-с „Панония” блок 4 вход З ап 157, тел. 0899591399

  относно

  съмнения за извършени престъпления – корупция, конфликт на интереси, сключване на симулативни сделки, незаконно забогатяване, злоупотреба с власт, укриване на данъци, данъчни и финансови престъпления , укриване на незаконни доходи, престъпления срещу данъчната система, , деклариране на неистински данни пред държавен орган, както и други престъпления по чл. 283, 301 и 304 от НК, както и други престъпления от общ характер извършени от Бойко Методиев Борисов – премиер на Република България.

  На 21.05.2019г. разследващият журналист Атанас Чобанов публикува в социалната мрежа Фейсбук свое разследване препечатано и публикувано в няколко електронни издания – Е-вестник, Факти, Евроком и др. От публикуваната информация и документи става ясно, премиерът Бойко Борисов никога не е декларирал къща в Банкя от 138 кв.м.

  Информацията се потвърждава от сателитни снимки в Google Earth и данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, между 2007-2008 и 2010 г. От кадрите се вижда, че в имот, собственост на Бойко Методиев Борисов в Банкя, е построена къща с разгъната застроена площ от 138 кв.м. Строежът е в съседен имот на фамилната му къща, закупен от неговият братовчед Радослав Иванов през 2007 г. на символична цена.

  

  Разрешението за строеж номер 200 е получено на 16 октомври 2008 г. от главен архитект на Банкя. Строителната площадка е открита на 07 ноември 2008 г. Строежът е заснет и нанесен в кадастралния план на София на 17 септември 2009 г. По времето, когато Бойко Борисов е вече премиер.

  

  

  Новият имот получава Акт 16 на 13 октомври 2009 г., когато Бойко Борисов вече е министър-председател.
  Според Атанас Чобанов тези документи са публични и са налични в сайта на Столична община.

  Прилагаме линк към публикация по темата на сайта „Факти”:

  https://fakti.bg/razsledvania/382218-v-imota-na-borisov-v-banka-poniknala-nedeklarirana-kashta

  На сателитната снимка въпросната недекларирана къща е оградена с червено.

  В имотната декларация на Борисов, подадена през 2010 г. пред Сметната палата за придобитото имущество, получените доходи, дадени обезпечения и направените разходи през предходната календарна година в периода 1 януари – 31 декември 2009 г., такава къща няма.

  Къщата я няма и в следващите декларации на Бойко Борисов до последната включително.

  От справка на службата по вписвания става ясно, че през 2007г. Бойко Борисов е придобил парцела (съседен на друг негов) върху който е построена недекларираната къща от своят братовчед Радослав Венциславов Иванов. Декларираната цена за придобиване на имота е 3496,90 лева за УПИ от 462кв.м. или грубо по 4 евро на квадратен метър, което е поне десетократно занижена цена според нивата на реалните пазарни цени към годината на сделката – 2007г. в конкретният жилищен квартал Банкя. Това е класическа симулативна сделка в нарушение на закона с цел укриване на доходи и неплащане на данъци и такси. По-късно върху този парцел е построена и недекларираната къща. Според нас това е направено с цел да се укрие произхода на средствата, с които е извършен строежа на къщата, вероятно защото не може да се докаже техният законен произход, както и да се избегне плащанетона данъци и такси. Към момента на изграждане на къщата и издаването на необходимите разрешителни и документация Бойко Борисов е бил кмет на Община София. И като кмет на Община София той сключва симулативна сделка за закупуване на имот ощетявайки Община София с неплащане на данъци и такси! БОЕЦ изразяваме и своите съмнения, че Бойко Борисов е злоупотребил със служебното си положение, в качеството на кмет на Община София, за да може да извърши сътветната сделка и получи необходимите разрешителни и докумнети за строеж на къщата от 138 кв.м. , която след това не е декларирал пред съответните органи. Както и че е бил в конфикт на интереси при издаване на съответните документи за строежа от служители, които се явяват негови подчинени в общинската и районна администрация. БОЕЦ изискваме от прокуратурата да разпореди данъчна ревизия, като физическо лице на Бойко Медоиев Борисов с цел установяване на произхода на средствата за построяването на въпросната къща – 138 кв.м. РЗП. , която не е декларирал пред Сметната палата.

  БОЕЦ считаме, че са налице достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер от Бойко Методиев Борисов, а именно – корупция, конфликт на интереси, сключване на симулативни сделки, незаконно забогатяване, укриване на данъци, данъчни и финансови престъпления , укриване на незаконни доходи, престъпления срещу данъчната система, деклариране на неистински данни пред държавен орган, недеклариране на задължителни по закон обстоятелства, злоупотреба с власт, както и други престъпления по чл. 283, 301 и 304 от НК, както и други престъпления от общ характер и изискваме от прокуратурата да образува досъдебно производство срещу Бойко Борисов в хода на което да се съберат всички факти и обстоятелства с цел установяване на обективната истина.

  БОЕЦ изискваме да бъдем уведомени за действията на прокуратурата и за резултатите от нейните действия.

  22.05.2019г. Георги Георгиев – председател на УС на ГД „БОЕЦ”

  Припомняме, че за последният месец това е втори сигнал на БОЕЦ срещу Бойко Борисов, като предишният бе за катастрофата край Своге! БОЕЦ получихме и публикувахме документи и информация от които става ясно, че лично Борисов е бил уведомен за дефектите на пътя край Своге половин година преди катастрофата при която загинаха 20 българи. Въпреки писмата на кмета на Своге (с които разполагаме) в които са приложени протоколи за установени дефекти на пътя за точното място на катастрофата, Борисов и правителството му не предприемат нищо, а „тупат топката“ с цел да изтече гаранцията и да спестят на строителя ТРЕЙС няколко милиона за гаранционни ремонти! Цената за това престъпно бездействие на Борисов е 20 човешки живота!

  БОЕЦ внесе сигнал до ВКП срещу Бойко Борисов за катастрофата край Своге! (документи)

  Продължаваме!

  Битката срещу мафията трябва да се води на всички фронтове, да бъдат разобличавани и атакувани постоянно! Дела, акции, протести, сигнали, това е начина.

  Искате да продължим битката срещу мафията? Искате да сте част от тази битка? Тогава подкрепете БОЕЦ, застанете до нас в акциите и протестите срещу управляващата ни мафията и дарете средства за справедливата ни кауза! Всяка помощ е ценна!

  #БОЕЦсрещуМАФИЯТА

  БОЕЦ финансираме цялата си дейност сами, а делата срещу криминализираните институции и мафията превзела държавата ни тепърва започват. Поемаме рисковете, плащаме цената за действията си срещу корумпираните ни управници,борим се за свободата си, будим заспалите и събираме непримиримите. За нашите съмишленици и всеки, който е съпричастен с битките ни и би искал да ни подкрепи, публикуваме банковата сметка на Сдружението. Благодарим за подкрепата, това е обща битка на гражданите срещу мафията!

  ГД „БОЕЦ”

• Тръмп предложи нов имиграционен план, основаваща се на заслуги, а не на семейни връзки

  

  Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп обяви в четвъртък предложението на неговата администрация да създаде „справедлива, модерна и законна“ имиграционна система, която да облагодетелства на първо място американците, особено тези от работническата класа.

  Планът представлява „ясен контраст“ в сравнение с целите на демократите за „отворени граници, по-ниски заплати и хаос“, посочи Тръмп в обръщение към републиканските депутати и членовете на кабинета от Розова градина на Белия дом, съобщава Ройтерс.

  Тръмп заяви, че желае да преразгледа имиграционната система, за да може тя да облагодетелства младите, образованите, англоговорящи кандидати с предложения за работа, вместо хора със семейни връзки с американци.

  Предожението на Тръмп е за спиране на лотарията за зелена карта, която в момента дава възможност на 50 хиляди души от целия свят да получат шанс за живот в САЩ на лотариен принцип. Вместо това президентът иска тези зелени карти да бъдат пренасочени към хора с умения.

  Тръмп каза, че неговият план ще превърне имиграционната система на САЩ “в обект на завист за останалия свят.”

  Планът „ще помогне на нашите хора, включително имигрантите, да постигнат американската мечта“, заяви Тръмп. Планът ще спре незаконната имиграция, твърди президентът, като той включва „обширна модернизация на нашия дисфункционален процес на законна имиграция“.

  „Настоящият план е напълно неработещ“, посочи Тръмп в реч пред Белия дом, отбелязвайки, че неговата администрация иска да увеличи сигурността по границата и да намали претенциите на търсещите убежище.

  Системата за зелена карта, предложена в плана, ще „насърчи повишаването на стандарта на живот“, посочи американският президент.

  Понастоящем на около две трети от 1,1 милиона души, на които е разрешено да емигрират в Съединените щати всяка година, се дават зелени карти, които предоставя постоянно пребиваване поради семейни връзки.

  Тръмп предложи да запази без промяна общата бройка, но да се премине към система, основана на заслуги, подобна на тази, използвана в Канада – план, който според него ще доведе до 57% от зелените карти да се основават на заетост и умения.

  Подобен план обаче има малък шанс да мине през Конгресът на САЩ, който е контролиран от Демократическата партия.

  „Ако по някаква причина, вероятно политическа, не можем да накараме демократите да одобрят този план основан на заслуги и на висока сигурност, тогава ще го одобрим веднага след изборите, когато си вземем обратно Парламента (Камарата на представителите), Сенатът, и, разбира се, поемем президенството“, посочи Тръмп.

  Планът е разработен от зетя на Тръмп и негов старши съветник Джаред Кушнер и от Стивън Милър, съветник, известен с твърдата си линия по въпросите на имиграцията.

  Имиграционният план на Тръмп включва предложения за повишаване на сигурността на границата, за да се предотврати незаконното пресичане, като съдържа и правни промени, насочени към ограничаване на потока от мигранти от Централна Америка, търсещи убежище в САЩ.

   

  Източник: БНР

• Връщат 100 000 българи от Украйна и Молдова с безплатни селски къщи и работа

  Държавата ще купува имоти в обезлюдени села

  Бизнесът осигурява транспорт до 50 км

  Програмата щяла да струва 300-400 млн. лв. на бюджета, но

  решавала проблемите с липсата на работници и демографската криза

  

  100 хил. българи от Молдова, Украйна и Западните покрайнини да се заселят в запустелите села у нас, за да се преодолее недостигът на работна ръка. Това предвижда планът за връщането на нашенците, който в петък бе представен от президента на КНСБ Пламен Димитров на работодателите и правителството по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество, научи “24 часа”.

  Идеята е държавата да купи на ниски цени запустели къщи и да им направи лек ремонт. Те трябва

  да имат и собствен двор,

  като така завърналите се българи

  ще могат да развият

  и малко стопанство.

  Къщите обаче трябва да са разположени в населени места, които отстоят на не повече от 50 км до голям град. Така бизнесът ще може да ги превози до работното им място. Транспорт до работа за живеещите на такова разстояние се предвижда и в момента по финансираните от Агенцията по заетостта програми за борба с безработицата.

  Жилищата ще се предоставят за конкретен период от време, в който сънародникът ни да работи в страната, и след това ще му бъде дарено.

  Така, от една страна, ще се преодолее недостигът на работна ръка, а от друга, ще се помогне и на борбата с демографската криза. В момента на пазара на труда са нужни около 150 хил. души, като до пет години вече ще трябват половин милион души, показват сметките на бизнеса. Обезлюдените села или такива с едноцифрен брой жители у нас пък са над 570, показват данни на Националния статистически институт към края на 2016 г.

  27 хил. българи пък

  са напуснали селата и са се

  преместили в големите градове

  само през миналата година.

  Най-много те са в Габровска и Великотърновка област.

  Преди българите от историческите диаспори като в Украйна, Молдова или Западните покрайнини да изберат да се завърнат у нас, те ще трябва да имат осигурено работно място, възможност за придобиване на българско гражданство, перспективи и програми за обучение на децата им в български средни и висши училища, предвижда синдикалният план.

  “Тази програма ще бъде подкрепена от държавата, но реализирана основно от бизнеса и местните власти, които имат пряк интерес да бъдат населени техните региони”, обясниха експерти.

  Първата задача по осъществяването на плана е за работодателските организации.

  Бизнесът ще трябва да направи собствено проучване за нуждите от работна ръка по места. Това проучване ще се нанесе върху специална карта, която трябва да показва дългосрочните нужди от работна ръка. Така ще се знае, че фирмите във Видин имат нужда от 100 заварчици, докато в Бургас трябват 300 камериерки, дадоха пример експерти пред репортер на “24 часа”.

  Общините също ще имат доста работа за реализирането на плана за завръщане на българите от Украйна, Молдова и Западните покрайнини. Местните власти ще имат шест месеца, за да направят пазарен анализ и

  да опишат наличните свободни жилища,

  които се намират на тяхна територия.

  Кметовете са натоварени и да направят оценка колко ще струват къщите и свободните терени на тяхната територия, които да бъдат включени в плана. Те ще трябва да дадат и препоръка как държавата да закупи изоставените имоти.

  

  Различни асоциации на наши изселници в тези държави пък ще правят подбор и ще промотират програмата, така че да се привлекат повече хора.

  В петък президентът на КНСБ обясни, че планът може да върне поне 50 хил. българи през следващите 5 години. Той пресметна, че това ще струва между 300 и 400 млн. лв. на държавата.

  Васил Велев: Трябват ни

  половин милион работници

  В близките 5 години на индустрията ще й трябват половин милион работници и специалисти. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

  Той смята, че за 10 г. БВП може да се удвои, тъй като България в момента е на 12-о място в ЕС по ръст за полугодието. Спирачката е липсата на работници и специалисти. Техният недостиг води вече и до отлив на инвестиции.

  Велев дава пример с Монтана, където до 3 години 50% от работниците в машиностроенето ще достигнат пенсионна възраст. И това не е изолирано явление. Гръбнакът на икономиката са хората от 50 г. и нагоре.

  Същото е и с учителите, лекарите. Няма бранш, който да се похвали с комфорт от наличие на квалифицирани хора, смята той.

  Фирмите, които произвеждат части за автомобилостроенето, казвали, че биха могли да поемат 45 000 души, а IT секторът – 20 000. И това са браншове, които дават висока добавена стойност, казва Велев.

  През тази година са внесени 2 пъти повече работници, отколкото през миналата – 8000 души. Но това са предимно сезонни работници по морето.

  Работодателите подкрепят програмата за трайно заселване на етнически българи от Украйна и Молдова в България, но настояват за действия, а не тя да остане в сферата на идеите.

  Бизнесът държи и на реформите в администрацията, при които може да се освободи работна ръка.

  Първата програма е “Република на младостта” на Тодор Живков

  Първата програма за изкуствено привличане на заселници, за да съживят изостанали региони на страната, е от 1982 г., когато на власт е Тодор Живков. Нарича се “Република на младостта” и е насочена към съживяване на Странджа и Сакар с привличането на комсомолци, които да се заселят там.

  Правителството отпуска по 2500 лв. на човек, който реши да се премести в района, или по 5000 лв. на семейство, като единственото ограничение е да живеят и работят в региона поне 10 години. Като идеята е била в района да бъдат привлечени поне 4000 млади заселници. Допълнително се облагородяват почти всички населени места, създават се нови заводи, дори в с. Граматиково и Ахтопол са разкрити поделения на института по роботика на БАН.

  Първоначално програмата има огромен успех, като само в Малко Търново населението от 7159 души за няколко години стига 8723. Програмата обаче създава и напрежение сред кореняците, за които привилегии няма. И финално регионът продължава да се обезлюдява.

  Опит за приемане на програма за привличане на българи от чужбина имаше и при правителството на Иван Костов, но дори не стигна до реализация.

   

  Източник: 24chasa.bg

• State Agency for Bulgarians Abroad bestows Bulgarian Woman of the Year 2018 award

  Choreographer Irinka Gocheva: To me horo dancing is like a drug. In our day we need to be together and to hold one another by the hand.

  by Elena Karkalanova, BNR

  

  There is one female saint who is always depicted on Christian Orthodox icons wearing traditional dress – Zlata of Muglen. She lived in the 18th century in a small Bulgarian village near Muglen, on the territory of the Ottoman Empire and she never renounced the Christian faith she was born into.

  For the tenth year running, the State Agency for Bulgarians Abroad bestowed the Bulgarian Woman of the Year named after Saint Zlata of Muglen.

  Five ladies living outside Bulgaria were nominated this year for their work aimed at preserving and popularizing the Bulgarian language, culture and traditions: Doris Hernández Dukova from Bogota, founder of the Bulgarian-Columbian organization Alianza, Irinka Gocheva who teaches Bulgarian folklore in Chicago, USA, Ludmila Georgieva – opera singer and member of the Club of Bulgarian Women and Families in Hamburg, Germany, Svetla Kyoseva – headmistress of the Bulgarian school in Budapest, the capital of Hungary and Snezhana Skoric, headmistress of the Bolhrad secondary school Georgi S. Rakovski in Ukraine. This year the Bulgarian Woman of the Year award went to Irinka Gocheva.

  She is an incredibly magnetic woman. She says that when she hears the sound of bagpipes she cannot help but get up and dance. For more than 15 years Irinka Gocheva has been motivating Bulgarians aged 5 to 55 to dance for hours on end after the working week is over, passing her own enthusiasm for the magic of Bulgarian music on to her American friends. She is the founder and artistic leader of one of the biggest Bulgarian dance ensembles in North America – Horo – and of the children’s folklore ensemble – Hortze – with the Bulgarian school John Atanasoff in Chicago. She also creates and directs professional choreography for the dancers in all major events organized by the Bulgarian community in Chicago and the region but also in international festivals in USA and Canada. Not long ago she transferred her teaching skills as choreographer to Florida where she teaches folklore at the Bulgarian school in Sarasota. The Bulgarian Consul General in Chicago Ivan Anchev describes her as a leader of the Bulgarian community in Chicago and the Midwest.

  “Folk dances and traditions are our identity, they are the visible and the invisible threads of the Bulgarian DNA that pull us together across all seas and all continents, and which intertwine in a special way with our faith:” These are the words with which Vice-President Iliana Yotova addressed this year’s holder of the Bulgarian Woman of the Year award. Irina Gocheva was overjoyed to accept the award, saying that after the initial confusion she had said to herself: Well done! Well done to the people from the Bulgarian community whose energy and zeal to perform on stage had motivated her to do miracles:

  “This is an award I appreciate highly, an award I do not see as something personal, it is an award I share with all people around me – with my family, with the entire Bulgarian community, and I will continue, with the same enthusiasm and responsibility, to multiply the people who are fond of Bulgarian folklore, dance and customs, and will keep the Bulgarian tradition alive.”

  Irinka Gocheva founded the horo ensemble 16 years ago together with her husband and five other enthusiasts, and now the ensemble has 70 permanent members. “Rhythm and dance form one whole and when we are dancing the horo we feel the energy passing through out hands. It is a very special feeling for people who yearn to dance the horo,” says Irinka Gocheva. “To me horo dancing is like a drug. It is something that once kept us going, and now we need to be together and to hold one another by the hand. And to remember where we come from and what our roots are.”

  When they enter the rehearsal room the dancers from the ensemble feel they are returning to their country.

  “It is a feeling beyond description. I have always carried in my soul nostalgia for all things Bulgarian. It is when I enter the rehearsal room that I feel truly free – forgetting everything around us and devoting ourselves fully to what we are doing. Bulgarian dance and music imbue me with the strength to continue my life as an emigrant. Because it is not easy to be living abroad. The whole ensemble – young and old – together, we have created a small Bulgaria there, and that is a wonderful thing.”

  .

• Тимъти Снайдър за състоянието на Либералната демокрация днес

  Интервю на Асен Генов с американския историк, преподавател и писател* за проблемите пред демокрациите днес
  

  

  (Видеозаписът от разговора е в края на текста.)

  – Проф. Снайдър, Благодаря Ви, че приехте моята покана, наистина съм Ви благодарен… Как сте?

  – Много добре, благодаря!

  – Украйна избра шоумен и комедиант за президент, само преди дни. Дали либералната демокрация се превръща днес в комедия, фарс, пародия на нещо, което тя трябва да бъде?…

  – Мисля, че това е риск, който е вграден в демокрацията, особено ако се отнасяме към демокрацията към нещо за наше удоволствие, ако настроим ума си да мисли за демокрацията като форма на забавление, предназначен да ни забавлява, демокрацията ще се руши по този начин…
  Но разбира се, демокрацията не е шоу за наше забавление, демокрацията е начин на изпълнение на политиката, а политиката трябва да е отделно нещо от забавленията…
  Но да, мисля, че трендът е в посоката, за която говорите и мисля, че в голяма степен има общо с Интернет. Което ни помага да объркаме политиката с развлекателното. Интернет ни учи, че целият свят е шоу, свършващо както на нас ни харесва, а това не е най-добрата форма на политическо образование…

  – Споменахте, че е нещо като тенденция. Ще ви перифразирам по този начин… Как бихте коментирали глобалната тенденция в света на протестен вот, клоуни, данъчни укриватели, популисти са избирани на високи нива в обществата по света… Как ще коментирате това безотговорно и безразсъдно гласуване?

  – Това е хубав въпрос, защото от една страна е много лесно просто да кажем “хората правят глупости…”
  Много е лесно да кажем и “да, това са лоши лидери…” И хората говорят непрекъснато как качеството на лидерството не е много високо… Но, както предполагате, би трябвало да има нещо по-дълбоко
  и аз бих предложил три неща:
  Първото е глобализацията само по себе си, при която е много лесно за хората да си представят, че има нещо отвъд държавните им граници, което е отговорно за случващото се…
  Много е лесно за политиците, които наричате популисти, да твърдят, че това “нещо” всъщност е група хора… А не някакъв проблем.
  Това не е конкуренция, а специфичен вид преместване…
  Втората тенденция е свързана с изчезването на бъдещето или с изчезването на социалния напредък поне на запад.
  В страни като Русия или САЩ, или в този смисъл, Великобритания, където неравенството при богатството и приходите расте, хората имат затруднения да мислят за бъдещето си, а когато не можеш да мислиш за бъдещето си, демокрацията се пропуква… Защото демокрацията предполага, че изборите, които правим сега, ще променят нещата в бъдеще.
  Щом спреш да се интересуваш от бъдещето, щом спреш да гласуваш прагматично, тогава ще си изкушен да гласуваш за такива персонажи. За хора, които оправдават нещата както са, вместо за хора, които могат да ги променят.
  Третата причина защо се движим в тази посока е това, че прекарваме толкова много време онлайн. А прекарвайки времето си онлайн ние свикваме да се забавляваме. Очакваме всичко да е удовлетворяващо през няколко секунди, през няколко минути…
  А това е преимущество за хора с определени умения…
  Защото… Доналд Тръмп не е държавник, не е дори бизнесмен. Но той е забавен, артист. Той има определени умения. И мисля, че интернет ни подготвя за този тип умения.

  – Да се върнем към началото на Вашия отговор — Великобритания. Как бихте коментирали… Имаме добри примери за референдуми в Швейцария и резултатът във Великобритания — референдумът за Брекзит… Какъв е Вашият коментар за това? Този вид директна демокрация достатъчно добра ли е или хората трябва да са по-зрели, за да я използват като инструмент за избор и да вземат политически решения, касаещи страните им?

  – Има два начина да говорим за Брекзит. Първият е фо̀рмата на референдума, другият е резултатът…
  Няма да говоря за резултата, освен ако не ме попитате отново.
  Ще говоря само за фо̀рмата.
  В Швейцария и това е вярно и за някои райони и в САЩ също така, референдумът е нормална част от политиката, хората знаят какво са референдумите. Референдумите са за специфични политически въпроси, където да или не имат специфични политически последствия.
  Има правила за референдумите. Как се организират, как се финансират, какъв формат има пропагандата.
  Във Великобритания през 2016 нищо от това не се случи.
  Великобритания беше парламентарна демокрация с много малко опит в референдумите. Референдумът принципно премина без правила. В резултат, всяка публичност и пропаганда беше разрешена. Това означава, че хората лъжеха. Безобразно. Освен това, чуждестранни играчи можеха да финансират най-вече едната страна на кампанията. Освен това, нямаше разбиране и усилия да се промени как референдумът протичаше в интернет.
  В резултат, Туитър ботовете имаха огромен ефект върху дебатите без някой да забележи това. Британците отидоха до урните след дебат, мащабно организиран от руските Туитър ботове. Но те дори не подозираха, че случаят е такъв.
  И още един проблем — референдумът не е обвързващ.
  Това е фентъзи… Как се чувствате… Какво мислите за теоретичната възможност… Не само, че не беше обвързващ, той не беше за нищо… Защото Брекзит, както беше предложен в референдума, не беше политическа реалност. Нямаше намек какво означава напускането.
  Мисля, че референдумите са добри ако са интегрална част от политическата система, при която хората знаят правилата. Но този вид референдуми с една възможност са изключително разрушителни за върховенството на закона…
  По тази причина между другото диктаторите обичат референдумите, затова радикалите обичат референдумите, ако имате референдум, появил се от никъде, това което те правят е, че създават изключителен момент в демокрацията, при който всичко започва да се клати и руши и става непредвидимо…

  – Преди да попитам за чуждестранните играчи, провокирахте ме, ще ви попитам: Как ще коментирате резултата от референдума във Великобритания?

  – Искам да кажа, че както при много от гласувалите за Тръмп в САЩ, както и при протестните гласувания в Европа и другаде, със сигурност мога да разбера някои от чувствата, които хората имаха, дори и някои от интересите, които хората се опитваха да изразят, гласувайки срещу Европейския съюз.
  Мога да разбера хората, които вярват, че бъдещето им е отнето. Мога да разбера и хората, които мислят, че глобализацията не им помага, защото много често това е така.
  Смятам обаче, че изваждането на Великобритания от ЕС ще влоши същите тези неща. Изваждането на Великобритания от ЕС ще доведе до ситуация, при която Англия, защото това ще е Англия, ще бъде много по-уязвима за същия натиск, който е притеснителен за хората, гласуващи протестно.
  Като историк, концептуално, мисля, че големият проблем с Брекзит и дебата за Европа като цяло е, че всички приемат, че има европейски национални държави, а тези национални държави могат да влизат и излизат от Европейския съюз… Но не това показва историята. Историята посочва, че националните държави имат по-скоро проблемно съществуване. Голямата история на Европа е история на империите. И европейските държави се развиват или като част от империи, или като част от интеграционен проект.
  Всички в Европа приемат за даденост, че може просто да издърпаш държава от ЕС подобно на парченце от пъзел и някак си това ще има смисъл… Но няма да е смислено всъщност.
  Това ще е голяма грешка…

  – В една от Вашите книги, преведена на български, говорите за политиката на вечността… Политиците на вечността често препращат към САЩ като към империя… Съединените щати империя ли са? В смисъла на Вашата книга…

  – Приемам, че имате предвид политици на вечността извън САЩ, нали?..

  – О, да!.. Постепенно ще стигнем до Русия и Путин, но първо този въпрос…

  – Мисля, че САЩ, подобно на Великобритания, Франция, Русия, Германия, е страна, която се измества от империя, към демокрация с върховенство на правото, но няма нищо предопределено или необходимо за това изместване.
  Не мисля, че САЩ е империя в същия смисъл, че контролира света по същия начин, по който Британия контролираше Индия. Това е злоупотреба с термина.
  Но мисля, че САЩ имат имперски характеристики.
  Например, фактът, че все още нямаме равни изборни права за афроамериканците, все още имаме нещо като второкласни граждани…
  Все още търпим загуби от завладяване на американските територии заради много неравностойното положение на местните американци в страната…
  В този смисъл мисля, че САЩ все още имат империалистически характеристики. Аз не виждам проблеми да разглеждам историята на САЩ като част от същата история на европейската колонизация.
  Това е основната черта на съвременната история да речем, от
  XVI до XX век… САЩ са част от историята. Аз не харесвам американската изключителност и идеята, че можем да започнем отново, че сме най-високо или, че сме нещо уникално, което ни позволява да сме невежи за останалия свят…
  Ние сме част от основния ход на историята.
  Това обаче, което не мисля е, че сме империя в смисъла, че имаме тотален контрол над всичко.
  Зависи от това, кого питате.
  Като историк не виждам проблем да гледам на историята на Америка като империалистическа. Ако обаче описвате определен руски политик на вечността, който си въобразява, че американците са виновни за цялото зло на света, определено аз няма да се съглася с това.

  – Чуждестранните играчи и европейските политици на вечността… Кремъл, официалната политика на Москва, на Руската федерация, г-н Путин вероятно са най-ярките илюстрации на думите Ви. Как бихте коментирали Европа между Орбан, т.нар. орбанизъм, путинизма, дори Полша ако искате… Какво е цялостното ви наблюдение на днешна Европа между всичко това?

  – Първо, Русия е много по-важна от всичко останало.
  Интересно е, че западноевропейските и американски критици се фокусират върху Полша и Унгария, разбира се, случващото се в Унгария и Полша е важно, но ако някой се притеснява за упадъка на демокрацията, принципа на правото или фактуалността, Русия е 100 пъти по важна, много по-важна страна…
  За разлика от Унгария и Полша тя много по-успешно и съзнателно изнася своите вътрешни политически методи по света…
  За разлика от Полша и Унгария Русия се счита и фактически в дигиталната ера е велика сила. И като велика сила изнасят начин на мислене за света.
  Някакъв вид хиперскептицизъм или цинизъм към фактуалността, което направи гражданските общества, принципа на правото и демокрацията по-трудни в Британия, САЩ и ЕС.
  Първият ми пункт би бил, че това не са еднакви случаи. Полша, Унгария и Русия не са еднакви случаи.
  Русия е много, много, много по-важна.
  Много по-важна е и защото Русия е достигнала до крайност. Русия е почти идеалният вид Дигитална олигархия. Място, където хората, които притежават всички пари, също имат цялата власт и контролират най-важните медии… Тъй като Русия наистина е такава, това ни помага е да видим накъде се насочват тези тенденции по света.
  Вторият ми коментар е за Полша и Унгария.
  Един от проблемите с Полша и Унгария е, че когато се опитвате да се присъедините към ЕС, вие се държите добре. И след като влезете в ЕС, има механизми да поддържате това.
  От гледна точка на самите Полша и Унгария е, че някои политици гледат на ЕС само като на източник на пари. За разлика от нещо, за което трябва да допринасяме. И това ни връща към националните държави…
  Мит е в Полша и Унгария, както е мит навсякъде другаде, че може да имате национална държава, която ще цъфти и процъфтява, без да е свързана с някакъв по-голям субект…
  Мисля, че истинският въпрос за поляците и унгарците е как позитивно да допринесат за Европа, вместо да я държат отговорна за всичките си проблеми…
  Третият ми коментар е за Европейския съюз.
  ЕС нямаше врагове.
  ЕС е свикнал да казва “ние сме готините, които вярват в пазара, но също и в социалната държава… вярваме в социалните права, но и в човешките. Правим само добри неща, невинни сме, знаем, че войната е лоша… Всички ни харесват!..”
  Но това разбира се не е вярно.
  Официалната външна политика на Руската федерация е да разруши Европейския съюз и те казват горе-долу това открито почти през цялото време…
  Разбира се има и сили, обикновено олигархични в САЩ, които биха искали ЕС да бъде разрушен. И причина за това е, че ЕС представлява определен вид бъдеще. Възможно бъдеще. При което олигархията е по-трудна и медиите са по-честни и т.н.
  Имам предвид, че ЕС трябва да отчете, че е под атака. За да може разумно да реагира при създалата се ситуация.

  – Още нещо за Либералната демокрация… Дали се е променила и ако да, как, от времето на следвоенния консенсус в Европа след Втората световна война, до днес, когато ясно виждаме, че има някакъв проблем… И ако се е променила — как?

  – Първо, силно бих се противопоставил на всеки мит за това, как е имало времена, при които демокрацията е била лесна и без спорове. Демокрацията винаги е била трудна. Въпросът за демокрацията е труден.
  Ако искате лесни политики, отивайте в авторитаризма. Ако искате лесни неща, оставете всичко, нека олигарсите направят всичко…
  Демокрацията е трудна и винаги е била трудна.
  Гърците, които все още уважаваме, Платон и Аристотел, мислеха, че демокрацията е прекалено сложна и имаха сериозни аргументи защо е така, защо не можем да се справим…
  Трудно е, винаги е било трудно.
  Идеята, че има следвоенно съгласие, след Втората световна война, да… Със сигурност, защото… Европейският империализъм току-що беше водил и загубил война в Европа, в резултат на което десетки милиони цивилни и военни бяха убити… Парламентарната демокрация беше останала, ако някой нарича това консенсус, добре…
  Бих казал, че това което наистина се случи е, че през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те в Европа беше изградена нова система, която се основаваше не само на демокрацията, но и върху търговията в големи мащаби. И тази система беше демократична също и в смисъл, че европейските държави, които изграждаха ЕС, губеха недемократичните си части. Имам предвид Индокитай, или Алжир, или Испанска Сахара… С други думи, ЕС ставаше демократичен, отказвайки се да бъде империален.
  Това, което мисля, че се случва е, че този дълъг процес е достигнал края си.
  Истинският въпрос е дали можем да имаме демокрация, която не е някаква остатъчна категория, след като светът на империите се провали и империите не са възможни… Можем ли да имаме демокрация… Защото европейската история е “имаше война, разбрахме, че е лоша, сега имаме демокрация…” Това не е достатъчно добър аргумент.
  Аргументът за демокрацията трябва да е нещо от рода “ние, като европейски демокрации, можем да се справим с реалните проблеми на XXI в., по-добре от машините, по-добре от авторитаризма, по-добре от олигарсите…”
  Мисля, че кризата на демокрацията днес е, че хората не могат да се аргументират така…

  – ОК… Все пак, още малко в тази посока… Ако искам да атакувам някого, бих търсил неговите слабости… Ако говорим за дихотомията, за т.нар. битка между двете политики, на вечността и на неизбежността, какви са слабите точни на либералната демокрация, атакувани от политиците на вечността? Какви са слабостите днес?

  – Много накратко:
  Какво имам предвид под Политика на неизбежното? Това е идеята, че либералната демокрация няма алтернатива. Някакъв механизъм по света, не Вие, не аз, не нашите съграждани, някакъв механизъм като пазара или като Европа, който автоматично ще донесе демокрация…
  Слабостта на Политиката на неизбежното е, че бяга от отговорност.
  Защото ако нещо друго — пазарът или Европа са отговорни за нашата демокрация, това означава, че аз и Вие не трябва да се опитваме да управляваме, а демокрацията разбира се означава гражданите да управляват.
  Друга слабост е Политиката на неизбежното премахва етиката. Премахва обществената етика.
  Защото ако вярваме детерминистично, че Либералната демокрация е единствената алтернатива, че нещо друго я донася, тогава няма да се аргументираме за добротата ѝ.
  Това отваря вратата пред авторитаризмите, които вадят етични аргументи, може да не са добри, но са етични за това, кои сме ние и кои са добродетелите ни…
  И още една слабост на политиката на Неизбежното е, че е сляпа.
  Ако наистина мислите, че няма алтернативи, тя може да ви удари по главата и Вие няма да я забележите…
  Което всъщност се случи през 2010. Хората твърдяха, че няма алтернативи, въпреки че алтернативите влязоха в домовете им, взеха по едно дърво и ги удариха по главите…
  Това направи Русия.
  Русия е алтернатива. Но европейците и американците настойчиво отхвърляха това… Дори когато Русия навлезе в обществата им и започна да се представя за алтернатива…
  Това са слабостите:
  — губите чувство за отговорност;
  — губите чувство за обществената етика;
  — губите усещането си за случващото се…
  Губите способност да виждате, особено в международната политика.
  Има и технологическа слабост: част от детерминизма на Политиката на неизбежното е усещането, особено в САЩ, че технологиите ни правят умни и свободни. Това просто не е вярно. Интернет ни прави глупави и уязвими… Това е сериозен въпрос… Откакто тези платформи са реалност, демокрациите се рушат…
  И IQ между другото също пада…
  Интернет ни прави глупави и уязвими. Технически погледнато, това се е превърнало в инструмент, който не само Русия, но и много други играчи могат да употребят. Политиците на неизбежното са уязвими на това. Защото те все още са в този технологичен свят, благодетелен и автоматично просвещаващ…

  – Чувал съм Ви и съм чел да твърдите, че Политиката на вечността се основава на разбирането, че миналото е нещо добро, да, но в посткомунистическите страни, аз съм от такава, има мнозинство, или поне достатъчно хора, които вярват и които всъщност знаят, че миналото изобщо не е било хубаво, че всъщност е било изпълнено с насилие, кръв и терор… Как тази идея на Политиката на вечността, че миналото е било нещо хубаво, към което препращаме през времевите цикли, пасва в мисловната рамка на посткомунистическата личност или народ?

  – Това е чудесен въпрос…
  Мисля, че отговорът е, че Политиката на вечността е мит за това, как нещата са били добри за нас, вероятно не за всички, но за нас… И ако е имало проблем, проблемът има нещо общо с “тях”… Това, което Политиката на вечността прави е, че обръща историята не задължително в мит, че всичко е било хубаво винаги, а в мит, как регулярно и циклично другите идват и ни отнемат хубавите за нас неща…
  В САЩ Политиците на вечността говорят за 30-те. но 30-те г. на XX век бяха ужасни. Тогава беше Голямата депресия. Никой не иска да се връща в 30-те. Нито в САЩ, нито в Европа.
  Но начинът, по който те се аргументират е да се твърди “ама тогава нещата бяха под наш контрол и лошото бяха другите хора… евреите, имигрантите, черните…” Каквото и да е… “Тези хора дойдоха и ни отнеха всичко…” Днес мексиканците…

  – Постепенно се доближаваме до края… Част от либералните идеи е мултикултурализмът. Той провали ли се днес?

  – Зависи какво имате предвид под мултикултурализъм…

  Ако вземем предвид, че има хикс на брой култури с твърди граници помежду, че можем да се движим през живота, дефинирайки правилно тези граници, не мисля, че тази идея би проработила някога…

  Културите съществуват взаимодействайки помежду си.

  Демокрациите и правовите общества просперират ако поне предлагат най-малко лошия начин различните идеи да живеят и комуникират помежду си… Не знам какво имате предвид под мултикултурализъм, но предполагам това.

  Ако мултикултурализъм означава още един начин да спрем историята, казвайки тази група е такава завинаги, а онази такава завинаги, това няма да стане. Това исторически просто не е вярно.

  Мисля, че демокрациите функционират ако позволяват на хората да се разбират по най-малко лошия начин различните гледни точки…

  Може би имате предвид нещо по-специфично?

  – Не. отговорихте на въпроса. Благодаря! Последният. Правителствата, които се основават на Политиката на вечността, вярвам, че това са Ваши думи, те имат два вида врагове: Вътрешни и външни врагове… Не е ли така, че външните врагове, например за Русия, са всъщност наши обществени и политически слабости, които те използват, за да усилят своята Политика на вечността?

  – Номерът с Политиката на вечността и това важи за другите видове авторитаризъм, например за Сталин, е, че избират врагове, които не са им врагове. Избираш си врагове, които можеш да управляваш.
  Европейският съюз смислен враг на Руската федерация?
  Не. Не и в традиционния геополитически смисъл…

  – По-скоро конкурент?…

  -Да… Това е различен начин да си в политиката…  САЩ врагове ли са на Русия? По традиционния геополитически начин? Заплаха ли е за Русия?.. Те просто са там. Различен начин на съществуване…
  Истинският проблем за Русия в реалния свят, както мислим за геополитиката, не е нито ЕС, нито Америка, а е Китай… И това, което руската Политика на вечността прави е, че забравя за това напълно! Руската Политика на вечността избира Запада, защото е лесно да го представи, според някакъв традиционен руски поглед върху нещата, лесно е да се представи Запада като културна заплаха, като декаденти и т.н.
  Това, което Политиката на вечността прави е, че си избира лесни врагове, Но фактически игнорира реалните проблеми.
  Попитахте за слабостите на Политиката на неизбежното, но слабостта на Политиката на вечността е, че фокусирайки се върху местни заплахи Ви отклонява от истинските заплахи… И това е валидно навсякъде…
  Русия сега се е съсредоточила върху невероятната заплаха на европейската хомосексуалност, което не е заплаха изобщо, но това, което е истинска заплаха за Русия, за съществуването на Русия като суверенна държава, е Азия. Това е истинският проблем за Русия. Те се правят, че не го виждат…

  – Вярвам, че Вие го казвате, че Интернет създава поколение, враждебно за демокрацията… Нека приключим с това. Така ли е?

  – Не мисля, че съм казал враждебно… Но това, което мисля, че сме направили, предпочитам да поема отговорност за моето поколение, вместо да коментирам децата днес…
  Мисля, че сгрешихме, твърдейки, че историята е достигнала до своя край.
  Сгрешихме, че отгледахме младо поколение в атмосфера, в която историята е без значение… Това затруднява хората да поемат отговорност и да видят себе си като актьори от миналото и бъдещето, когато отхвърлиш историята за тях… Мисля, че Интернет прави доста по-трудно функционирането на хората в демокрацията, защото Интернет ти отнема достъпа… Създава свят на приятели и врагове, за разлика от света, в който може да научиш нещо от хората, които са малко по-различни от теб.
  Този вид постоянно учене, където търканията не са нито прекалено малки, нито прекалено големи. Това е демокрацията и това създава демокрацията…
  Притеснително е, че толкова малко млади хора гласуват… Притеснително е, че подкрепата за демокрацията, според изследванията, спада с намаляване на възрастта…
  Но аз предпочитам да поема отговорност на ниво родители и дядовци… И да разсъждавам за институциите, които все още можем да подобрим…
  Много Ви благодаря! Ниската изборна активност на изборите това е съвсем отделна тема, за която нямаме време днес…

  – Благодаря Ви, професор Снайдър, за разговора с мен, желая Ви късмет и успех!

  – Много Ви благодаря!

  .

  ---

  * Тимъти Дейвид Снайдър (на английски: Timothy David Snyder) е роден е на 18 август 1969 година в Охайо. Завършва Университета „Браун“, а през 1997 година защитава докторат в Оксфордския университет. Преподава в Йейлския университет, Лондонското училище по икономика и Европейския колеж в Брюге. Работи главно в областта на най-новата история на Централна Европа и на Холокоста.

  Източник:  линк

  Линк за подкрепа: https://www.patreon.com/posts/prof-timothy-on-26370260

  Видеозапис:
  

  .

• Александър Барон: Снимам със сърцето си

  Фолклорните кадри са сияние на душата,
  убеден е етнофотографът от Бесарабия

  Интервю на Альона Нейкова
  с Александър Барон

  

  Александър Барон е роден в бесарабското село Весьолая Долина (известно и с българското му име Клешница), разположено в Тарутински район, Одеска област, Украйна. По образование е учител – преподавател по физика и информатика. Но след тежкото време на 90-те години на ХХ век не работи по специалността си. Твърди, че не съжалява за нищо. Въпреки че е спортна натура – от малък тренира в неговото родно село при братовчед му Виталий Барон и става шампион в международни състезания по бойни изкуства (джиуджицу и карате), след години става по-известен с неговите впечатляващи етнографски кадри. В Бесарабия почти всеки, кой желае да се увековечи с народна носия, иска да бъде сниман именно от Барон. Името му се превърна в нарицателно за качествена фотография, в която има душа и сърце.

  – Как се случи, че не просто станахте фотограф, Александър, а с кадрите, които правите, представяте красотата на Бесарабия и на хората, живеещи по тези земи?

  – Запалих се по фотографията преди няколко години. И много бързо разбрах какво най-много ми харесва да снимам: моменти, пресъздаващи българската култура, която вече над 200 години се пази от хората на територията на днешна Украйна. Всичко може би започна от моето идване в България, на един фолклорен събор, където се запознах с родолюбиви хора, донесох оттам много снимки. Когато ги публикувах, се усетих, че искам да покажа какво правим ние, бесарабските българи, как живеем, работим, забавляваме се…

  – Всички тези, а и много други подобни моменти събрахте във фотоизложба, представяща героите на филма „Място на силата“ на украинската режисьорка с български произход Татяна Станева.

  – Така е. Радвам се, че хората имаха възможност да видят тези снимки в София. С Татяна се запознахме благодарение на Фейсбук, тя сподели своята идея, но аз в началото изобщо не можех да разбера каква е ролята на фотографа в този филм. Най-главен аргумент за мен и най-голям стимул бе възможността да се върна в селото – не е важно в моето родно или в някое друго. Преди това в Чушмелий ходих няколко пъти и там вече ме знаеха. Започнахме да снимаме. Бяхме малък екип: Таня, двамата оператори – Ян Лелюк и Димитър Богач, и аз – фотограф. Всеки от нас отговаряше за доста неща, не само за своето направление. И така стана, че един на друг си помагахме. В началото беше договорено просто да снимам бекстейджа на филма, как го правят. Първите дни избирах 10 най-хубави снимки, пускахме ги във Фейсбук, хората пишеха коментари, а на нас ни беше важно да разберем – правим ли, каквото трябва, как се приема… Реакцията на нашите приятели в социалните мрежи ни запалваше все повече. Продължавах да снимам, станаха хиляди кадри, прибирах се вкъщи, избирах, пак правихме публикации. И когато видяхме какви фотографии имаме, то не можеше да не излезе такава идея – да направим изложба, защото има снимки, дето сами говорят.

  

  – Имате ли си любим кадър?

  – Те са няколко. Режисьорката направи изключение и се разбрахме да включа в моята фолклорна изложба „Българското в нас“, която представих, още преди да е готов филмът, и две фотографии от „Място на силата“. Става дума за снимка на самата Таня в народна носия и на един от първите черно-бели кадри на сюжета. Но най-много се докосват до сърцето лицата на баба Варка и баба Мария – техните очи, бръчките им можеш да гледаш хиляди пъти и всеки път да откриваш в тях по нещо, което не си видял преди.

  – Вас самия какво Ви впечатли по време на снимките на филма? Просълзихте ли се поне веднъж и тогава?

  – Правех го по няколко пъти на ден… Не може да е по друг начин. Защото това не са професионални актьори, а са реални хора, които преживяват всичко, имали са много тежка съдба. Техните истории са истински. Не знам какъв трябва да бъдеш, че да не поревеш искрено.

  – Кое докосна най-много Вашето сърце?

  – Всяка една от историите на тези хора. И баба Варка с разказа за нейния тъкачен стан, колко време не се е разделяла с него и с всичко, което е правила със своите ръце дълги години. И баба Мария с истории за гладомора в Бесарабия през 1946-1947 г. … И дядо Герги, който беше репресиран и изпратен в Сибир, неговите трогателни разкази за живота му… За нас, за целия екип на филма, нещо ново се откри и много се впечатлихме от видяното и чутото.

  – Какво направихте след края на снимките?

  – Филмът ми даде стимул да изследвам своята история, да търся моите корени, да се интересувам от някакви архивни документи. Обаче не ми стига времето да го направя. По бащина линия родът ни е от Арцизски район, село Делени (Дивитлии), по майчина – от Болградски район, село Голица. Но още не мога да намеря връзката точно от кое място в България са се преселили нашите хора и с каква фамилия. Защото моята не е типично българска. Няма да спра да изучавам онова, което ми е важно.

  – Наричат Ви най-известния етнофотограф в Бесарабия. Как приемате такива определения?

  – За първи път, когато чух нещо подобно, казах: „Не, точно това не е за мен!“. Защото аз даже отричах като ми казваха, че съм професионален фотограф. Когато започнах да снимам, ходех по селата, по съборите, по фестивалите на собствени разноски, сам си осигурявах всичко. За мен най-впечатляващото беше, когато видях как децата пускат в различни социални мрежи свои фотографии в стари автентични носии. И когато направих своята първа фолклорна изложба в Украйна, тя беше именно в село Чушмелий, хората я видяха и започнаха да идват при мен и да казват: „Искам моята дъщеря да има такава снимка.“ Отговарях им: „Няма никакъв проблем, от Вас – носията и дъщерята, плюс желание да се снима, а после аз ще направя всичко, каквото мога.“ Така станаха много интересни фотографии. Беше изненада и за мен самия.

  – Познавате се с българския етнофотограф Асен Великов, нали?

  – О, той е главен виновник за много от нещата, които ми се случиха. Преди да се запозная с него, цяла година гледах негови снимки и бях впечатлен и вдъхновен, но не можах да разбера как ги прави. След това, когато се срещнахме, бяхме два дена на събора „Магията на Рила планина“, по покана от Ивайло Шопски, много си говорихме и видях как Асен снима, как хваща някакви кадри, които той нарича „откраднати мигове“. Разбрах на колко високо ниво може да се правят. Като се прибрах в Украйна, проумях окончателно, че етнофотографията е моето нещо. Фолклор снимам за душата, със сърцето си.

  – Дъщеря Ви Юлиана е сред моделите на Асен Великов и нейна снимка стана водеща на неговата изложба м.г. в България. Завидяхте ли му благородно, че е успял да направи най-хубавия кадър с Вашето дете?

  – Бяхме тогава заедно, това беше при нас, в Бесарабия. Аз снимах същото, може би на 30 сантиметра отстрани. Но всеки един от нас прави своите кадри и те, разбира се, имат разлика. Несъмнено, за мен това беше голяма гордост като баща, когато фотография на дъщеря ми стана акцент в изложбата на Асен в София. Искахме да дойдем, но не се получи, не видяхме тази експозиция. Най-впечатляващото обаче беше, когато ми изпрати снимка с огромен плакат на този кадър с Юлиана, окачен на сградата на Царския дворец.

  

  – Има ли ваша фотография, свързана с фолклора в Бесарабия, с която никога, за никакви пари не бихте искали да се разделите?

  – Изобщо, нито една снимка не продадох. Всички фотографии са си мои. Винаги. Аз съм авторът и това е моята гордост. За мен най-главната мисия на една снимка е тя да иде в света, да запали макар и едно сърце още, или две… И това ме прави щастлив човек.

  – От старогръцки „фотография“ означава „техника за рисуване със светлина“. Какво бихте добавили към това определение, имайки предвид, че снимате фолклора, бесарабските българи?

  – Фолклорната снимка – това е светлина от слънцето, сияние на душата, блясъкът на очите… Като са пременени в носии, хората, а те не са професионални модели, изглеждат различно. С модерни дрехи и грим, като че ли се крият под някаква маска. А автентичното народно облекло ги прави истински, дава им искреност. Имам доста моменти, когато някои ме поздравяват, а аз не ги познавам. Оказва се, че съм ги снимал някога, но тогава не са били с дънки, а с красиви ризи с шевици, със сукмани, с гайтани…

  – Какво Ви вдъхновява да правите толкова впечатляващи снимки?

  – Може би обратната връзка с моите модели. Пак ще повторя: когато виждам, че си слагат фотографии, на които са облечени в народни носии, в своите профили в социалните мрежи, това ме вдъхновява. Знам, че и техните приятелки гледат тези кадри, харесват ги, пишат коментари. Питам ги някой път: „Какво казват?“. Оказва се, че и те искат да имат такива снимки, да са с фолклорна дреха, да изглеждат по този начин.

  – Има ли и други неочаквани моменти, които са своеобразен отзвук от Вашите фотографии?

  – Бях много изненадан миналата година, лятото, когато двама млади, хлапета по бесарабски, идват да се запознаят с мен. И казват: „Много ни харесват снимките Ви.“ Споделям своя опит с всеки, който прояви любопитство и желание, един вид са ми последователи. Не знам какъв ми е интересът да крия нещо, защото това, което правя, не е чист бизнес. Генералната идея във фолклорната снимка е да запалва сърцата на хората.

  – Има ли случка в работата Ви, която винаги ще помните?

  – Най-ярките ми впечатления досега са от работата по филма „Място на силата“. Беше незабравимо преживяване и страхотен опит в подобна насока.

  – Какво за Вас е фолклорната фотография – хоби или мисия?

  – Снимките, които правя, запечатват днешния ден, който потомците ни ще имат възможност да видят в бъдеще. Защото утре вече много от нещата няма да ги има, всичко постепенно, малко по малко, си заминава, не можем да го опазим изцяло, понякога късно се сещаме колко е ценно.

  – Ако попаднете в ситуация, когато някой се нуждае от помощ, какво ще направите: ще снимате трагедията или ще подадете ръка?

  – Когато бях малък, дядо ми все казваше: „Саше, винаги бъди човек.“ Това е най-първото – човечността. Снимането, фотографията – когато имаш желание и възможност. Не е нещо повече.

   

  Източник: в. „Дума“

  ––––––––––––––––

  Б.Р.: Най-много фотографии от Александър Барон може да откриете в албумите му във в Instagram  @baron.photo и на неговата Фейсбук страница – насладете се на ярките им багри ТУК.

• Велислава Дърева представя в София книга за атентата в „Св. Неделя”

  „Атентатът’ 1925. Денят, в който се отвориха портите Адови” – това е заглавието на новата книга на известната журналистка. Премиерата ще е на 8 април, понеделник, от 18.00 ч., в книжарница „Гринуич”.

  

  Издателство „Синева” пуска новата книга на журналистката Велислава Дърева „Атентатът’ 1925. Денят, в който се отвориха портите Адови”. В нея авторката прави историческа и публицистична дисекция на белязалия дълбоко политическия и обществен живот в България, и отекващ и до днес атентат в църквата „Света Неделя”, извършен на 16 април 1925 г.

  Премиерата на книгата ще е на 8 април, понеделник, от 18.00 ч., в софийската книжарница „Гринуич” на бул. „Витоша” 37.

  „Атентатът`1925” е синопсис на историческото време. Времето, в което България преживява три войни, три национални катастрофи, три въстания, един държавен преврат, един неспирен, държавно овластен терор; терор, който ще провокира един атентат; атентат, който ще остане като най-кървавия терористичен акт в историята на века и после – цялото зло на света след атентата, неописуемата варварска жестокост, методичното унищожение на българската левица.

  Времето, в което се ражда българският фашизъм, а българското летоброене става нечленоразделно, и годините се сливат, и 1923-а прелива своята кървава чаша в 1924-а, после в 1925-а… И след всяка вълна на смърт и погром следва нова, още по-зловеща.

  Книгата нарушава и десния, и левия разказ, превърнати в канон, и търси отговори на следните въпроси: какво предизвиква атентата, кой има интерес от него, кои са съучастниците (вътрешни и външни), кои са чуждите държави и тайни служби, свързани с атентата и защо, каква е действителната позиция на БКП, кои са обичайните заподозрени и кои – истинските виновници, било ли е възможно атентатът да бъде предотвратен. Отговорите се съдържат в над 20 000 страници документи, изследвания, мемоари, преки свидетелства.

  „Атентатът`1925” е уникално съчетание на исторически документи (много от тях – напълно непознати), изследователски талант, изненадващи разкрития, наситено драматургично действие, динамичен сюжет, неочаквани ракурси към портретите на конкретни личности изавладяваща публицистика. Книгата е принос в изследванията на тези събития и в същото време – интригуващ разказ дори за най-неизкушения от историята читател.

  „Атентатът`1925” е тревожно предупреждение към днешния ден, в който се възраждат, властват и пропагандират неонацизъм, ксенофобия, тероризъм, насилие, жестокост, драстично погазване на човешките права.

  Велислава Дърева е едно от най-ярките пера на България, публицист, политически анализатор, драматург и кинодокументалист, с над 2 500 публикации, 15 филма и 3 книги, носител на многобройни национални и международни награди.

  Източник: СБЖ

• Бай Ганьо Йорданов

  Откъс от книгата на Божидар Чеков „ТРЕТИЯТ СВЕТИЛНИК” („Дунав прес“, 2002) – за началото на политическата кариера на АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ

  

  Беше някъде в началото на лятото през 1990 година. Почти всеки ден ми звъняха от София. През пролуката на тоталитарната система все повече хора се заглеждаха към нас, българите от Запада, които не бяха „с посолството“. Една вечер ми се обади „дясната ръка“ на господин Кюркчиев – Стефан Савов.

  – Утре заминава за Париж един наш „голям“ демократ. Канен е от американските републиканци на конгрес в Калифорния. Много ви моля да го посрещнете и упътите.

  В уречения час се наредих между посрещачите на летище „Орли“. Веднага разпознах „големия“ демократ: нисък, дебел, с брадичка „а ла Ленин“.

  – Сашо се казвам, Сашо Йорданов, представи се непринудено запъхтелият се и потен председател на една от най-новоизникналите политически формации, миниатюрната Радикалдемократическа партия.

  До него висок рус младеж също ми подаде ръка, без да каже нищо. Седнал до мен в колата, Йорданов се въртеше като пумпал и ме обсипваше с въпроси къде ще ходим, какво ще правим, как да намерим хотела му, да не се загубим някъде…

  Не можех да си представя просто вземане от южната аерогара „Орли“ на такъв знатен антикомунист и стоварването му на северната „Роаси“, откъдето излиташе самолетът за Америка. Подготвил бях, както му се полага, малка програма.

  Първо се отбихме вкъщи. Гостите стояха дълго по средата на салона и си шушукаха нещо. После Йорданов бръкна във вътрешния джоб на сакото си и ми подаде едно шишенце с ракия, на което половината съдържание липсваше. Благодарих му и прибрах шишенцето в бара на салона. Оттам извадих бутилка „Шивас“. Над главата ми висеше двуметрово огледало. Когато се изправях, зърнах изкривеното от разочарование лице на Йорданов. Той вероятно беше помислил, че съм си прибрал пиенето и толкоз. Когато видя, че пълня чашите с уиски, маститият депутат се отпусна усмихнат.

  – Животът ни мина! Нищо не видяхме, нищо! – изпъшка той, като се оглеждаше.

  Опитах се да го попитам за бъдещите промени, за новите закони, връщането на земята, за частната собственост.

  Йорданов продължаваше да пъшка за живота, който си бил минал, и да се оглежда настоятелно. Когато чашите се изпразниха, поведох гостите из града. Минахме покрай Айфеловата кула, парижката „Света Богородица“ и спряхме в един ресторант до Елисейските полета.

  – Какво се яде тука? – попита ме той, а русото момче продължаваше да мълчи.

  Избрах за всички ни лангуста. За пиене поръчах бяло вино.

  – Какво е това и как се яде? – попита Йорданов.

  – Много лесно – казах. – Това са големи океански раци. Ядат се само опашката и щипките.

  Депутатът остана във възторг от ястието, най-вече поради чесновия сос, с който беше полято.

  По едно време извади пачка вестници и ми ги подаде. По това време той беше главният редактор на вестник „Век 21“.

  – Русото момче с теб може би е журналист? – попитах аз.

  – Не бе, той ми е бодигард – отвърна Йорданов, без да се притеснява от факта, че хранех неговия телохранител с лангуста, в името на бъдещата победа на демокрацията.

  Късно през нощта ги закарах до хотела, който се намираше на повече от 50 километра от Париж. Валеше като из ведро. Капнал от умора, с голяма мъка намерих хотела.

  Йорданов ме задърпа:

  – Ела да им кажеш, че всичко е платено от американците – размахваше той билетите пред носа на служителката на рецепцията.

  – Ние много добре го знаем – отвърна спокойно жената. – Какъв ви е проблемът?

  На връщане от Калифорния Йорданов ми се обади:

  – Много важни неща имам да ти казвам. Идвай да се видим!

  Българският депутат сияеше от невероятния успех на американското си пътешествие.

  – Гледай какво става тука – похвали се той и ми показа една снимка, на която позираше в компанията на пенсиониралия се вече Роналд Рейгън. – Освен с него се запознах с един арабски принц, братовчед на най-големия собственик на петролни извори в Близкия изток. Уредих снабдяването на България с петрол от Персийския залив. Спираме доставките от Русия!

  Слушах го с едно ухо и търсех място за паркиране, понеже гостите искаха да пазаруват.

  – А бе ти изглеждаш успял човек – изведнъж се обърна пряко към мен депутатът. – Защо тогава караш „Опел“, а не „Мерцедес“?

  – Трудно ще ми е да ти обясня това, Сашо. От моя страна искам да те попитам ти, като председател на Радикалдемократическа партия, защо ходиш на конгреса на републиканците, а не на демократите?

  – Ами защото те ни платиха билетите – отговори Йорданов без грам притеснение.

  На сбогуване видният политик за сетен път ми предложи услугите си за всичко, от което бих имал нужда в България.

  – Само ела и ще видиш кой е Александър Йорданов!

  – Това, което ме интересува, е да бъда публикуван – споделих аз.

  – Нямаш проблем, пращай материалите на Самуел Леви във „Век 21“, всичко ще излезе!

  Самуел Леви се държа с уважение към мен. Пратих му 45 неща. Излязоха две.
  Тогава започна гладната стачка на 39-те срещу Конституцията. С нескрита гордост научих, че моите познати Стефан Савов и Александър Йорданов са между стачкуващите.
  Закон, който делеше българите на граждани от чужбина и на граждани от България, който държеше сметка за месторождението и местоживеенето, беше антидемократичен и отслабваше българското общество, защото се противопоставяше на обединението му.
  Стегнах си куфара, купих билет за самолет и полетях към София, за да подкрепя стачкуващите.

  За Самуел Леви взех една електронно-сметачна машина, а за Александър Йорданов сложих в рамка 40 на 60 см цветна репродукция на Хартата за правата на човека от 1789 година, основа на всички съвременни демократични конституции.

  Намерих лесно редакцията на „Век 21“ на гърба на хотел „Рила“. Атмосферата нямаше нищо общо с моята представа за революционна треска.

  Журналистките се караха за глупости и никой не ми обърна внимание, въпреки че мъкнех от Франция за тях най-важния документ за демокрацията.

  Намерих Леви, който притеснен ми посочи бюрото на главния редактор. Аз подпрях тържествено документа до стената и тръгнах към парламента. От палатка на палатка открих бързо Александър Йорданов.

  – К’во прайш тука? Бегай във Варна, там съм ти запазил места в „Ривиерата“ по 50 долара леглото! Само казваш, че аз те пращам, и готово.

  Говорейки, той се повдигаше на пръсти, за да види нещо през рамото ми.

  Явно моето присъствие не представляваше особен интерес за „неговата борба“.

  Йорданов ме избута леко и тръгна зад мен:

  – Айде чао, тая е американска журналистка – каза той, намигайки към една жена с фотоапарат и касетофон.

  След това, след като си пое дълбоко въздух, Йорданов се изпъчи артистично пред нея и интервюто започна.

  Бавно се отдалечих от площада „Александър Невски“. Качих се в редакцията на вестник „Век 21“. Журналистките продължаваха да се разправят за глупости.

  Влязох в кабинета на главния редактор, взех си рамката с Хартата за правата на човека и си я върнах във Франция.

  P.S. През ноември 1992 година Александър Йорданов е избран за председател на Народното събране. Един месец след това събитие Андрей Луканов е освободен от ареста и впоследствие оневинен. Съвпадението със сигурност е случайно.

   

  Източник: Youcomments.com

• Важно съобщение на Българското генерално консулство в Ниш

  

  Поради постъпили сигнали за констатирани злоупотреби и разпространяване на невярна информация, уведомяваме лицата, които желаят да встъпят в процедура по придобиване, установяване, освобождаване или възстановяване на българско гражданство, както и да подадат чрез Генералното консулство на Република България в Ниш документи за получаване на удостоверение за български произход до Държавната агенция за българите в чужбина, а и относно всички други видове консулски услуги, че за целта не е необходимо да използват “услугите” на трети лица срещу заплащане, тъй като информация за всичко, което им е необходимо, могат да получат напълно безплатно, както на място в ГК – Ниш, така и на посочените телефони и електронен адрес, където могат да отправят запитванията си.

  Записвания за провеждане на интервю при подаване на документи по дадена процедура относно българско гражданство се извършват само и единствено лично от кандидатите след представяне на всички необходими документи, всеки работен ден от 09:00 до 12:00 ч. местно време на място в Генералното консулство на Република България в Ниш. Всички такси по услугите са регламентирани в Тарифа # 1, Тарифа # 3 и Тарифа # 4 от Закона за държавните такси.

  Източник: Генерално консулство на Р. България в Ниш/ ГЛАС ПРЕС

  .

• <<
• 1
...
• 23
• 24
• 25
• 26
• 27
• 28
• 29
• 30
• 31
• 32
• 33
...
• 416
• >>