Всички авторски страници

Авторски

• Македония е земя со бугарски народ и язик

  „Македонија е земја со грчко име, српска црква, бугарски народ и јазик, 25,7 отсто Албанци од кои 120.000 фалсификат?!  Ич не ни е лесно! 🙂  Загрижен Македонец“
  

  Този текст е публикуван в македонския вестник „Вечер“ в рубриката „Думи на деня“, като нарочно не променихме нищо в правописа.

  За настроенията в съседната ни държава говори обаче и материал на професор Нано Ружин, бивш посланик на Македония в НАТО, публикуван под заглавие „И Господ бил македонец“ в „Утрински весник“.

  „Точно преди месец нацията беше в транс. Първо се случи промоцията на противоречивия паметник на Александър Македонски с фонтана. След това присъствахме на еуфоричното еднопартийно кич представление на отбелязването на Деня на независимостта. Патриотизмът ни протече и от ушите. Бяхме и сити, и напити, и щастливи, и духовно изпълнени след победата на баскетболистите срещу националния отбор на южния съсед (Гърция). Скоро последва най-голямото събиране на граждани на площад „Македония“ – след победата срещу Литва. Тогава народът македонски чрез референдумско „не“ заяви на Европа: „Едно име имаме, на никого не го даваме“, пише Ружин.

  „В тези пияни дни на патриотизъм си помислихме, че и Господ е македонец“, продължава авторът.

  „Че тази асоциация не е била обикновена метафора, потвърди и докладът на Европейската комисия (в текста на представения по-рано този месец доклад за напредъка на Македония липсва думата „македонски“ като определение за езика, на който се говори в страната). Македония разпъната като мъченик пред ЕС, подобно на Христос, остана без език, също като Исус, за когото никой не знае на кой език е говорел.

  Може би и той е говорел македонски“, продължава Ружин.

  „Политическият екстаз на премиера (Никола Груевски) беше развален от прецизния неумолим доклад на ЕС. Таман и той започна да вярва в своята идилична приказка за Македония и лошите еврократи му развалиха съня.

  И ние като него под натиска на медийната кампания започнахме да вярваме, че сме една от най-прогресивните, най-демократичните, най-транспарентните държави в Европа, която е по-добра от барем половината членки на ЕС. Естествено, когато нещо се повтори 100 пъти в ефир, започвате да вярвате в това“, пише авторът.

  „Днес Македония не е добър ученик… Изпревариха ни и последните, които завиждаха на Македония. Такова недефинирано положение на Македония не е устойчиво и вероятно ще се случи нещо. Тъкмо тази неизвестност е най-голямото предизвикателство и опасност за Македония“, заключава Нано Ружин.

  Източник: Dnes.bg

  Бел.ред.: Оригиналния текст на проф. Ружин може да се прочете на:  http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=07D23D96B078BF45A1BC151B85B4D86B

• Евродепутати скочиха срещу македонски филм

  Трима наши евродепутати скочиха срещу македонски филм, който очерня България. Представителите ни в Европейския парламент Евгени Кирилов (БСП), Андрей Ковачев (ГЕРБ) и Станимир Илчев (НДСВ) изпратиха писмо до еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле във връзка с историческите манипулации в снимания в Скопие филм „Трето полувреме”.

  Те се заканиха да сезират организациите, участващи в реализацията на международната лента. Кирилов, Илчев и Ковачев посочват, че до тях са достигнали много сигнали от граждани и неправителствени организации, които алармират за „нови опити на Република Македония да манипулира историята на Балканите“.

  Действието в копродукцията „Трето полувреме” се развива по време на Втората световна война. В писмото си европейските депутати подчертават, че според информацията, с която разполагат, сценарият на филма явно насажда омраза срещу България особено сред младежите. „Очевидно отново ставаме свидетели на един от многото случаи на насърчаване изграждането на македонска идентичност чрез исторически фалшификации“, отбелязват те. Представителите ни в Европарламента цитират и изискванията пред Македония, за да бъде присъединена към ЕС.

  Източник: в.“Новинар“

  

• Балканите са люлката на цивилизацията

  Най-древната цивилизация в света е обитавала българските земи

   

  Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията. Учени твърдят, че тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации.

  Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана, убеден е езиковедът и културолог Харалд Харман. В своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” той доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост.

  Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Ето и основните тези на Харман:

  Общоприетото научно схващане гласи: земите между Тигър и Ефрат, както и тези по поречието на Нил, са люлката на цивилизацията. Нови археологически открития обаче доказват съществуването на една високо развита култура на територията на Балканско-дунавските земи, при това хилядолетия преди зараждането на месопотамските цивилизации и тези по поречието на река Нил.

  Варненското злато – най-старото в света

  Така например има доказателства, че писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Нещо повече – те разкриват огромното влияние на тази писменост; от нея са заимствали и по-късни култури. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес в съвременните езици – камина, маслина, керамика, метал, химн и много други.

  Според културолога и езиковед Харман наличието на тези думи свидетелства за определени техники, които са били развити за първи път тъкмо от староевропейците. В тази връзка той говори не просто за езиково, а за цивилизационно влияние – наличието на думата „метал“ например доказва съществуването на технологии за обработването му.

  Писмеността обаче далеч не е единственият белег за високата култура на староевропейците. Металообработването и градоустройството, както и начинът им на живот са други определящи критерии. Науката вече е сигурна, твърди Харман, че най-старото злато в света е именно златото, намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

  Староевропейците живеели в големи селища с добре развита инфраструктура и жилища, наподобяващи днешните къщи, строени една до друга, които делят обща стена. Обикновено в едно подобно селище живеели от 7 000 до 10 000 души. А липсата на археологически пласт от пепел в периода 6500 – 3000 пр. Хр. говори за мирното и хармонично съжителство на староевропейците в едно, по думите на Харман, егалитарно общество:

  Залезът на староевропейците

  „При тях не е имало йерархия, а разделение на труда. За това съдим по гробовете. Когато дадена общност е разделена на елит и по-нисше съсловие, археолозите намират различни по богатство налози в отделните гробове. При староевропейците не се наблюдава подобно нещо”, казва Харман.

  Как може да бъде обяснен залезът на една толкова развита цивилизация като староевропейската? Харман смята, че причината се корени в слабо развитото военно дело на Дунавската цивилизация, което позволило на номадите, идващи от степите, да покорят и асимилират староевропейците.

  А как Харман обяснява сравнително късната поява на тези нови археологически открития? „Още по времето на комунизма имаше археологически разкопки по тези земи, но с определени цели. Днес, след залеза на социалистическите идеи, се забелязва една друга насоченост. Хората търсят своите корени и копаят надалеч в миналото, чак до предисторията”, казва Харман.

   

  Източник:   Дойче Веле

• Населението на България се топи най-бързо в света

  България е с най-голям отрицателен прираст на населението (-0.7 процента) в света според доклад на Фонда на ООН за населението (ФНООН) за периода 2010-2015 година, предаде ДПА, цитирана от БТА.
  За сравнение – в света средното увеличение на раждаемостта е 1.1 на сто, в Германия е -0.2 процента, а най-голям е този процент в Нигер : 3.5 на сто.

  Населението на света, което в момента възлиза на 7 милиарда души, може да достигне 10 милиарда през 2100 година и дори 15 милиарда, ако процентът на раждаемостта се окаже по-висок. Това прогнозира ООН в доклад, представен днес в Лондон и цитиран от Франс прес.

  Докладът „Състояние на световното население 2011 година“ се публикува малко преди церемониите на 31 октомври за отбелязване на прехвърлянето на прага от 7 милиарда човешки същества на планетата. Фондът на ООН за населението изтъква сериозните предизвикателства, предизвикани от демографския натиск при борбата с бедността и защитата на околната среда.

  „Това е предизвикателство и призив за действие“, изтъкна изпълнителният директор на организацията Бабатунде Осотимехин. По въпроса за свръхнаселението той посочи, че „не става въпрос за липса на място, а за равнопоставеност, за равни шансове и социална справедливост“.

  Според последните изчисления, преразгледани към увеличение спрямо предишните числа, се очаква през 2050 година на Земята да живеят 9.3 милиарда души, а до края на века – над 10 милиарда.

  Само с малка промяна на раждаемостта, особено в най-населените страни, този брой може да нарасне до 10.6 милиарда през 2050 година и над 15 милиарда през 2100 година, се казва в документа.

  Бабатунде Осотимехин се спря по-специално на образоването на момичетата и младите жени, което им е позволило след годините на „бейби бум“ да имат по-малко деца в сравнение с техните майки и баби.

  Така през последните шест десетилетия средната раждаемост в света е намаляла от 6 деца на една жена до 2.5 деца днес. Разликата е от 1.7 деца в напредналите страни до 4.2 деца в по-малко развитите държави.

  Докладът изброява няколко предизвикателства: помощ на младите в бедните страни да постигат просперитет чрез предлагане на работни места, за да се измъкнат от бедността; проблемите на околната среда могат да се засилят с все по-голямото търсене на храна, енергия и жилища. Днес на Земята са необходими 18 месеца, за да възстанови природните ресурси, използвани за цяла година. Така например се очаква светът да се изправи пред дефицит на вода с разлика от 40 процента между търсенето и наличните ресурси до 2030 година.

  Става въпрос и за бъдещето на градовете, с необратимата тенденция за увеличаване на градското население и необходимостта от подобряване на градоустройствените планове.

  Проблемът с имиграцията също изисква решение: в богатите страни със застаряващо население имигрантите могат да намерят полезна работа, но само ако са по-добре интегрирани и защитени. /www.mediapool.bg/

• Уволниха ядрен спец след разкрития на „Торнадо”

  Паника тресе шефове на АЕЦ „Козлодуй”, търсят с полицейски мерки къртица

  Грандиозни скандали тресат АЕЦ „Козлодуй” след публикация на в. „Торнадо”, в която за пръв път бе показано Техническото решение от 2003 г. за поетапен преход към подмененото ядрено гориво от рециклиран уран. Този документ изцяло доказва твърденията на ядрения физик Георги Котев, който от години се бори да изкара на светло крупната далавера, в която е замесено ръководството на централата. По Закона за достъп до обществена информация той многократно е изисквал решението, под което стоят подписите на прясно назначения директор на АЕЦ-а Александър Николов и неговия заместник Митко Янков, но то старателно се укрива. Всъщност двамата са в основата на престъпната схема с използването на рециклирано ядрено гориво, стартирала през 2004 г.

  В писмения отказ, с който „Торнадо” разполага, председателят на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев на няколко пъти посочва като аргумент, че предоставянето на Техническото решение щяло да ощети икономическите интереси на доставчика ТВЕЛ и да понижи конкурентоспособността й в световен мащаб”.

  В крайна сметка Котев успява да се сдобие с документа по свои канали от източници, солидарни с неговата кауза. „Там са изброени 4 мотива за подмяната на горивото. Всичките до един са напълно измислени, а последният вече е откровена лъжа. В него се твърди, че има опит от експлоатацията на новото гориво на Калининската АЕЦ в Русия, а там никога не е използван този вид”, категоричен е ядреният физик. Това означава, че де факто от 2004 г. насам АЕЦ „Козлодуй” се използва за експериментална площадка.
  „Ако всичко беше легално, то руснаците щяха да плащат за това, че ползват техническата ни база, за да си тестват горивото. Вместо това ние си плащаме за рециклирано гориво, за което на всичко отгоре атомната централа няма санкция за ползване”, допълни Котев.

  След всички тези разкрития управата на АЕЦ „Козлодуй” бие тревога и скорострелно започва вътрешно разследване. Попадат на името на служителя Красимир Филипов, който е разпечатал Техническото решение, и моментално го привикват да дава обяснения. По думите му, преди около 2-3 месеца, ровейки се в базата данни с архивирани документи, той случайно се натъкнал на документа и го разпечатал. От медиите знаел за твърденията на Котев, че в централата нерегламентирано се използва рециклирано гориво и искал да се увери сам в правотата му. По информация на хора от централата в обясненията си служителят писмено посочил и факта, че неговото разследване и консултации с експерти са потвърдили твърденията на Котев, че в „Козлодуй” се използва експериментално ядрено гориво без съпровождаща документация.

  Служителят веднага е уволнен дисциплинарно, при положение че и той, и Котев категорично отричат да са се виждали и да са си разменяли този документ.
  Според директора на „Козлодуй” Александър Николов подчиненият му е нарушил законите чрез изнасяне на класифицирана информация. „Нямах друг избор освен да го уволня. Той е отишъл на компютър на свой колега и е разпечатил документ, който по-късно е поставен на блога на Георги Котев“, каза той пред ситуирания в САЩ
  сайт „ЕвроЧикаго” ( link).
  Котев обаче бе категоричен, че е получил решението от съвсем друг човек в централата. Според него също уволнението е свързано с публикуването на документа във вестника.

  Оказа се, че репресираният Филипов е инженер химик, на когото му оставали няколко месеца до пенсия. Той бил ръководител на звеното, което се занимава със специалното очистване на водите в централата.

  Преди 10 години Филипов дори изобретява и патентова нова революционна технология, свързана с рециклиране на изключително важната за ядрено-горивния цикъл борна киселина. Тя минава през реактора и се замърсява, но след това може да се очисти и да се използва повторно, вместо да се изхвърля и да се купува нова. Това може да донесе много големи икономически ползи за централата, отбелязва ядреният експерт Георги Касчиев. Години наред химикът се бори за въвеждане и признаване на технологията в АЕЦ, но шефовете му го възпрепятстват, защото искат лъвският пай да влезе в техните джобове, а изобретателят да получи трохите.

  Репресираният служител Красимир Филипов:
  Спряха технология за милиарди в полза на централата

  – Г-н Филипов, вярно ли е, че вашите проблеми с ръководството всъщност започват, след като изобретявате революционната технология за преработка на борна киселина?

  – Точно така. Проблемът за борната киселина е основен проблем при обработката на радиоактивните отпадъци. С работеща сега в АЕЦ „Козлодуй“ установка за преработка за 2.8 кубически метра радиоактивни отпадъци са необходими 8 кубически метра хранилище. Ако беше внедрена моята установка, за 2.8 куб. м отпадъци щяха да са необходими само 140 литра (0.14 кубически метра). Това можеше да помогне да не се погребват от 60 до 80 % от радиоактивните отпадъци и да доведе до икономически ползи за милиард лева. Всичко това обаче пречи на определени играчи в централата и около нея да взимат добри комисиони. Те ми предложиха безумни финансови условия, направиха ме на маймуна.

  – Директорът на „Козлодуй” Александър Николов ви обвинява, че сте изнесли класифицирана информация и затова ви е уволнил.

  – Това е пълен абсурд! Какво прави това Техническо решение в общата база данни, до която всички имат достъп тогава? Не е имало гриф за секретност, следователно всеки може да разполага с него. Бях при колеги по време на обедната почивка. Седнах на компютъра на единия, защото се сетих, че трябва да потърся едно решение за демонтаж на инсталация. Двете решения се намираха много близо едно до друго и така попаднах на въпросния уж „засекретен” документ. Разпечатах го, тъй като ми стана интересно дали Котев е прав.

  – Запознавайки се с фактите, стигнахте ли до заключението, че е?

  – Според мен има редица нередности. Аз мога да коментирам от химична гледна точка, но се допитах и до много мои колеги физици и подозренията ми се потвърдиха.

  Факсимиле от документите:

  .

  .

  

• Процентът недействителните бюлетини за президентските избори е обезпокояващо висок

  Недействителните бюлетини за първия тур на президентските избори са 229 844 гласа, тоест 6.4 на сто от общо подадените, съобщиха от Централната избирателна комисия (ЦИК).

  „В рамките на същия процент – 6,4 на сто, се движат и недействителните бюлетини за местния вот“, каза говорителят на комисията Бисер Троянов. Той уточни, че това включва както празните бюлетини, тези, в които вотът не е отразен със задължителния знак „Х“, а и тези, които нямат два печата.

  По-рано от комисията съобщиха за 229 667 недействителни бюлетини на първия тур на президентския вот.

  Броят недействителните гласове е значително по-голям от този на предишните президентски избори – през 2006 година, когато Георги Първанов спечели втори президентски мандат. Тогава са били подадени общо 2 882 940 бюлетини, от които недействителни са били 77 374 (т.е. 2.6 процента от общо подадените гласове), показа проверка на Дневник в ЦИК.

  Все пак на изборите през 2006 г. се гласуваше само за държавен глава, а не както сега „2 в 1“. А и кандидатите за поста бяха едва седем, а сега – 18. Нямаше и ограничение с какъв знак се отбелязва избора на бюлетината, докато сега се признава единствено знакът „Х“.

  След като ЦИК обяви окончателните резултати днес – с почти два дни закъснение от установения в закона срок, стана известно, че разликата между претендентите за държавен глава, които отиват на балотаж, Росен Плевнелиев (ГЕРБ) и Ивайло Калфин (БСП) е 375 080 гласа, или 11%.

  Някои от неправителствените организации, които имаха наблюдатели на изборите, изразиха притесненията си за големия брой недействителни бюлетини. Днес от „Прозрачност без граници“ посочиха, че не бива да се преминава нормата от 3 на сто объркани бюлетини, защото се опорочава изборът на гражданите.

  Източник: в. „Дневник“
• Еврочикаго подкрепя инициатива на АЕЖ-България, свързана със свободата на словото

  Eurochicago.com се присъединява към инициативата на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България, http://www.aej-bulgaria.org), свързана със свободата на словото в страната и намеренията на кандидат-президентските двойки в това отношение. Тази инициатива бе подета от АЕЖ-България със следната обосновка:

  „Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) реши да повтори въпроса, зададен към една от кандидатпрезидентските двойки по време на пресконференцията след първия тур на изборите. Тъй като полученият отговор в нощта на изборите трудно би могъл да бъде приет за задоволителен, а освен това бе зададен само на двама от съперниците, АЕЖ-България се обръща към двете кандидатпрезидентски двойки с призив да оповестят публично конкретните мерки, които ще предприемат за подобряване на състоянието на свободата на словото в България.“

  От АЕЖ поканиха всички медии, които се интересуват от този въпрос, да го зададат също от страниците си или в емисиите си, „за да получим заедно отговор и след това отново заедно да проследим дали поетите ангажименти ще бъдат изпълнени“.

   

  Официалното обръщение, към което се присъединява Еurochicago.com:

   

  Уважаема г-жо Попова, уважаеми г-да Данаилов, Калфин, Плевнелиев, 

  Смятате ли, че свободата на словото в България е на необходимото равнище? Каква е причината страната ни традиционно да заема едно от последните места в Европа в класациите на авторитетни организации като “Репортери без граници”? Защо в последните години от управлението на правителството, в което министри бяхте Вие, г-да Калфин и Данаилов, страната ни слезе с 20 места надолу в тази класация? И защо България продължава да изостава в класацията през двете години на управление на правителството, от което сте част, г-жо Попова, и от което бяхте част, г-н Плевнелиев?

  Ще бъде ли свободата на словото приоритет в работата Ви, или смятате, че този въпрос не влиза пряко в правомощията на президента?

  Намирате ли, че държавата толерира определени медии, като облагодетелства финансово собствениците им? Как ще коментирате факта, че според представители на гилдията една медийна група се ползва от привилегировано отношение, както при предишното, така и при сегашното правителство?

  Смятате ли, че нормативната уредба по отношение на медиите в България се нуждае от промени и в каква посока трябва да бъдат те?

  Според представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа платеният достъп до обществените медии по време на сегашната кампания създава предпоставки за имуществен ценз по отношение на кандидатите. Смятате ли тази критика за основателна? Изкриви ли платеният достъп до медии предизборната кампания?

  По какъв начин ще определяте представители на кои медии да Ви придружават при пътуванията Ви в чужбина? И ще има ли журналисти и средства за масово осведомяване, които ще се ползват със специално отношение в работата с президентството?

  Можете ли да гарантирате, че нито един журналист няма да бъде уволнен или наказан заради критична публикация по Ваш адрес? (Разбира се, нямаме предвид случаите, в които става дума за клевети, доказани по съдебен път.)

   

  ––––––––––––––––––

  Бел.ред:  Въпросите за свободата и финансирането на медиите, зададени в следизборната нощ, могат да се видят на:  Илиана Беновска от радио К2 пита за свободата на медиите на пресконференция “Избори 2011″

• Секция 59 или Избори ‘2011?

  Това е историята на броенето на гласовете от изборна секция в Кюстендил в неделя и за видяното от документален снимачен екип, следвал наблюдателка от датска неправителствена организация.

  Очите на Мари са огромни. На ръба на сълзите миниатюрното 25-годишно момиче ми казва, че никога не се е чувствало толкова несигурно и очаква с нетърпение да се върне обратно в Дания. Леко се сгушва в синьото си яке на независим наблюдател от SILBA и се озърта наоколо.

  Ние се намираме пред текстилния техникум на град Кюстендил, днес пременен като смесена ромско-българска изборна секция. Часът е 19.30 и в настъпващия здрач струпаните около входа на сградата хора и полицаи изглеждат все по-застрашително.

  Тълпи задръстват коридорите на училището. Петима-шестима стоят на вратите и въдворяват ред, шепнейки и насочвайки избирателите към урните.

  За Мари, която следваме с документален снимачен екип, видяното вече е разтърсващо. Тя е прекарала два часа в секция номер 59 и смята, че е била свидетел на всички индикатори за контролиран вот – от влизащи по двама в тъмната стаичка, през кандидат на партия, седящ заедно със няколко съпартийци вътре в секцията, до полицаи и застъпници, отказващи достъп на гласоподаватели до смесените секции на 2-рия етаж.

  Червенокоса членка на СИК в стая 59, не скриваща симпатиите си към управляващата партия, вече е успяла да нагруби чужденката. Забавяла изборния процес с опита си да разбере кои са многобройните нелегитимирани хора, натъпкали се в секцията.

  Макар и с ужас, младата датчанка решава да наблюдава преброяването в същата тази 59-та секция – едва ли нещо по-лошо може да и се случи.

  Какъв е идеалният
  ЦИК-ов Х

  В 20.00 часа гласуването приключва и вратата на секцията се затваря. Освен комисията и нас в стаята присъстват двама идентифицирали се кандидати на ГЕРБ и БСП, по няколко партийни представители на ГЕРБ и БСП и индивидуални застъпници на други партии.

  В 20.05 врата се отваря и влиза още една представителка на БСП, млада циганка с изрусена коса. Датчанката е изумена от това появяване – на нея й е било обяснено, че от затварянето на вратата до края на преброяването не се позволява на никого да влиза в стаята. Затова не е пила вода от обяд – да не й се налага да излиза. Тя дори не подозира, че скоро тази врата ще влезе в Шенген и ще започне да пропуска когото и когато си иска.

  Преброяването започва от вота за президент. Председателят на комисията, асистиран от най-активната си помощничка, червенокосата въдворителка на ред, отделя невалидните бюлетини.

  Прави впечатление, че с лека ръка бюлетини с отбелязано число 8 (БСП) се оказват в кюпа невалидни за относително малки отклонения от идеалния ЦИК-ов хикс. Един е прекалено надебелен, друг е прекалено малък, трети има леко ченгелче, където химикалката се е вдигнала от листа, четвърти е прекалено застъпващ осмицата и синьото мастило на химикалката се слива с черното на принтера.

  Ромската представителка на БСП прави плах опит за протест, но е опонирана хорово от членовете на комисията и първоначално замлъква.

  Виждайки растящата купчина невалидни бюлетини, Мари пита младия си български преводач какво се случва. Той й рисува няколко от отхвърлените Хиксове и тя се хваща за главата. Момчето не издържа и изразява мнение на глас, че май доста от тях би трябвало да са валидни.

  Чувайки това, русокосата циганка се окуражава и възразява малко по-силно. Никой не и обръща внимание и тя казва на присъстващия ромски кандидат от БСП да се обади нагоре. Зам.-председателят на комисията пък успокоява преводача, че ще има повторно разглеждане.

  Невалидните бюлетини са вече 51 – повече от 12%. Кандидатът на ГЕРБ, разположил се удобно върху учителската катедра, вади своя телефон.

  „Невалидни са за мен“
  
  Точно тогава звънва и мобилният на председателя. Той чува и повтаря: „Това са валидни бюлетини.“ Подобен разговор води и кандидатът от ГЕРБ. Да, бюлетините може и да са валидни, но председателят има последната дума, вмята той. След кратка приглушена дискусия председателят отсича: „Невалидни са за мен!“

  Изглежда, казусът е решен. Младата наблюдателка води дълги записки във формуляра си на датски, без да отрони дума. Вратата се отваря отново и влиза депутат от Народното събрание, Мая Манолова, БСП.

  Комисията се подрежда около масата да гласува отхвърлените бюлетини.

  След малка победа Мая Манолова се оттегля и оставя броенето за кметски и общински вот на милостта на комисията.

  Мари вече е научила „две“ и „осем“ на български и дори не обръща особено внимание на постоянния поток от влизащи и излизащи.

  За нейна изненада обаче броенето на останалите бюлетини минава по мед и масло – и ГЕРБ, и БСП отстъпват на местната мощ на настоящия кмет на Кюстендил Петър Паунов. В стаята цари дружеска работна атмосфера.

  Разбира се, има и някои разлики между датските и българските практики. Партийният представител в дъното драска нещо непосредствено до протоколните чернови, а червенокосата избирателна комисарка брои бюлетини наум.

  Междувременно зам.-председателят излага пред младия преводач възгледите си относно датската гостенка: „Че кви са тия германци, да ни идват на нашите избори!“

  А пък защо не и някоя добра дума за партията? В крайна сметка едно младо момче, което владее чужди езици, може чудесно да се впише в редиците на ГЕРБ.

  Нещата вървят към приключване. Мари е обнадеждена, защото дългият ден е към своя край. Преброяването е свършило, протоколите на застъпниците на малките партии са подписани, тоест председателят е удостоверил, че са присъствали.

  Всички напускат с изключение на нас, наблюдателката и нейния преводач.

  На въпроса кога смятаме да си ходим отговаряме – когато официалният протокол се залепи на вратата.

  Изглежда, че записките на комисията са си тръгнали заедно с тълпата броячи. Последният глас е моят, отказващ да даде нашите числа – откога станахме членове на комисията? Паниката продължава около 5 минути, хора влизат и излизат. В един момент една от преброяващите дами се завръща с купчина листа и декларира, че изборните резултатите са намерени. „Човекът“ ги бил взел по погрешка и седял пред другата секция.

  Следват 10 минути дискусия, колко е бил броят на пуснатите бюлетини за президент: 400, 401 или 402. След още 5 минути ние сме помолени да излезем.

  „Омастиляваме“

  Часът е 00:45: В следващите 3 часа комисията заседава при полупропускащи врати върху най-добрия начин да препише 60 вече определени числа върху лист хартия – по 3 минути на число. В това време единствените заседаващи комисии са нашата – 59-а и съседната 60-а, където наблюдава втората част от екипа. Другите хора в коридора са двама цигани – застъпници на БСП, и двама полицаи, чакащи да ескортират бюлетините до ОИК.

  В 2:00 Мари се обажда на прессекретарката на SILBA, за да поиска съвет дали да останем докрай. Тя я съветва да остане и да повика полиция. Мари се разсмива: „Та полицията си е вече тук!“

  3.00. Имаме чувството, че те изчакват да си тръгнем. Оглеждаме вратите на другите, вече запечатани секции. На нито една няма залепени резултати. От 59-а стая се чува гласът на председателя: „Ние задължени ли сме да им показваме протоколите?“

  3:30. Двамата полицаи са изчерпали търпението си напълно. Отварят вратата на секцията и питат какво става. „Омастиляваме“, е отговорът. Вбесени, те ни подканват да изискаме финалните протоколи.

  Полицаите вече са си тръгнали с бюлетините от 60-а секция и на нашите герои не им остава нищо, освен да помъкнат своя дял тихо в нощта.

  Мари е изтощена и си мълчи. Може би е изумена от безнадеждното положение на честния гласоподавател, който би искал бъдещето му да зависи от един свободен и значещ нещо избор. А може би просто иска да се прибере вкъщи.

  През 2000 г. в САЩ, държава с 300 млн. население, 400 гласа разделиха Ал Гор от победата над Джордж Буш – не повече от една секция номер 59. Последствията са известни.

  Давид Джамбазов,

  в. „Дневник”

  –––––––––––––

  Изборният ден, датската наблюдателка Мари и секция 59 са герои на предстоящ онлайн документален сериал, съобщава още в. „Дневник”

  Ако читателите се  интересуват  как е протекъл  процесът и как външните наблюдатели са стигнали до своите изводи за българските избори, туитър каналът, който ще следи излизането на сериите, е www.twitter.com/proektizbori.

• Днес е Свети Нестор и Мишкин ден

  

  На 27 октомври църквата почита Свети Нестор. В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка.
  Чества се след Димитровден, защото житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър. Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада юноша, бил негов ревностен последовател.
  Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец – Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт.
  Като виждал невинно убиваните християни, той пламнал от ревност и възжелал да влезе в борба с атлета Лий. Като отишъл при свети Димитрий, който се намирал в тъмницата, той му разказал, колко много християни е убил Лий през този ден.
  Подкрепен за желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копия в килията си.
  Както и в много други житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.

  27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Пога̀нци, Пога̀ншляк, Очо̀вден, Нистор, Разпущене).

  

  Народът ни го празнува св чест на мишките. Може би защото според една от легендите именно, тези зловредни същества изскочили от корема на езичник, когато Нестор промушил с копие в корема. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян. Каквато и да е истината българинът смята че мишката е зъл дух, който трябва да бъде умилостивяван, и няколко пъти в годината прави това. Известни са още като пога̀нзи, буга̀неци, мишките в българските народни вярвания са олицетворение на нечистите сили. Смята се, че ако мишка премине през разкрача на човек, ще го сполети нещастие. Появата на много от тези гризачи през годината вещае студена зима, глад и болести, а ако в къщата се въдят много от тях – то се смята, че някой от домочадието краде. Често мишките са назовавани с табуистични имена като момци, глухари и др.
  Целта на мишите празници е чрез празнуване и различни магически ритуали да почетат и умилостивят духа, да предпазят къщите и земите от набези, да прогонят вредните животни надалаче.
  По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?“, „Мажа очите и устата на мишките“ – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
  На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби“. Жените зашиват задния край на полите с червен вълнен конец.
  Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се работи, за да нападат мишки брашното и житото. Не се бърка в брашно и не се дава на заемл Жените на трябва да използват остри предмети и сечива, не режат с нож или ножици, не се секат дърва, на плетат с куки.
  В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората.
  На места в България се палят снопове тръни и една от домакините върти запалените снопове с думите: „Бягайте, мишки, плъхове, защото ви гонят Свети Димитър и Свети Нестор с огън и тръни!“
  На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия“ ставайки „кумове”, „девери” и други познати сватбени персонажи, и с музика ги изнасяли извън селището. Пускали ги в реката „да се женят надалече“, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – като на истинска сватба.
  Вярват, че ако на този ден се посадят овошки или лоза, те със сигурност ще се хванат.

  Източници
  “Български светци и празници” – Лилия Стратева
  И сайтовете hera.bg и pravolavieto.com

  Църквата “Св. Йоан Богослов” е най-старата сграда в Земенският манастир,  датира още от 11в. и е един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура, строителство и стенопис. Тя е обявена за национален паметник на културата, а ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

  

• Най-сетне и ЦИК се усъмни за нередности при вота

  Ден след скандала с двамата депутати от ГЕРБ, засечени в зала „Универсиада“ при обработката на протоколите от вота в София, ЦИК нареди на общинската избирателна комисия проверка по случая. Решението е заради снимката на „Сега“, на която се вижда как единият от народните представители – Станислав Иванов, изнася чувал с бюлетини. Това призна говорителят на ЦИК Ралица Негенцова. Тя допълни, че присъствието на представители на партии при броенето на вота не е законно. Но все пак се застрахова, че случаят предстои да се изяснява. След като получат отговора на ОИК днес, юристите на централната комисия ще се произнесат как да постъпят.

  Изключително пестеливи в обясненията си бяха от ГЕРБ. Премиерът Бойко Борисов отказа да коментира случая и съмненията за манипулации на вота. Шефът на предизборния щаб Цветан Цветанов не бе открит. Единствено общинският съветник от мнозинството Орлин Иванов обясни по Нова тв, че депутатите са разполагали с пълномощно, подписано от шефа на СОС Андрей Иванов. То удостоверява, че са в залата в качеството си на регионални координатори. Но Антон Кутев от БСП се усъмни, че документите са издадени по-късно, след разгарянето на скандала, тъй като липсва дата. По закон обаче никакви удостоверения не дават право на представители на политическите партии да присъстват при броенето на бюлетините.

  Междувременно „Сега“ научи за нови скандални нарушения при обработката на книжата в ОИК-София. Много от сгрешените протоколи били подменяни с нови, в които цифрите се натъкмявали произволно, така че да излязат сметките и да не се стига да повторно преброяване и допълнително забавяне на процеса. Според разказите на очевидци на места се добавяли 2 гласа, другаде се отнемали 2. Новите протоколи се подписвали само от председателя, секретаря и един член на комисията, които по закон присъстват при предаването на книжата. За този „ред“ съдействали и двамата депутати от ГЕРБ Станислав Иванов и Иван Божилов.

  „В интерес на истината те бяха доста полезни чисто организационно. Създаваше се някакъв ред“, похвали работата им секретарят на столичната ОИК Диана Тонева. Пред агенция „Фокус“ самият Станислав Иванов излезе с абсурдното обяснение, че отишъл в зала „Универсиада“, за да занесе храна и вода на съпартийците си от секционните комисии. „Освен това много от нашите представители ни сигнализираха, че представители на други партии масово бойкотираха процеса и захвърляха бюлетините“, разказа той. Депутатът коментира и снимката, на която се вижда как изнася чувал с бюлетини: „Много ясно се вижда, че чувалът, който нося заедно с представител на СИК, е от сградата на ОИК-София навън към микробусите, с които се транспортират чувалите с бюлетините. Чувалите, които излизат от сградата, и протоколите от тези СИК-ове вече са обработени от ОИК-София и не може да има никакви съмнения за каквито и да било манипулации. Второ, помогнах с пренасянето на чувала, защото трябваше да го пренесе една бременна жена, която беше останала сама с чувала, защото останалите членове на СИК-а си бяха тръгнали. Много съжалявам само, че бременната жена не се вижда на снимката, защото тя вървеше само на 2-3 крачки зад нас“.

  „Това е нонсенс, районен координатор да присъства на преброяване на бюлетини“, коментира случая Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Според нея отговорността за хаоса е изцяло на ЦИК. Оттам вече прехвърлиха вината на ОИК.

  „Присъствието на народни представители и други ярко оцветени политически лица вътре в залата, където се броят резултатите от вота, е изключително смущаващо“, коментира и шефът на столичната организация на ДСБ Атанас Атанасов. Според него трябва да се потърси парламентарен механизъм за изясняване на тази ситуация. „Ако това безобразие не бъде проверено и санкционирано, следващия път самите депутати ще започнат да броят бюлетините и да пишат протоколите“, заяви Атанасов.

  „Това е пълно безобразие“, бе коментарът на говорителя на БСП Антон Кутев. Според него става дума за дебелашко потъпкване на закона. „Изобщо не може да се говори за честност на тези избори. Щом сега се случват такива неща, представям си какво ще стане, ако вземат цялата власт“, възмути се Кутев.

  Въпреки скандалните нарушения при приемането на протоколите в софийската ОИК повечето опозиционни партии не смятат да предприемат стъпки за касиране на вота. Единствено БСП се готви да поиска отмяна на вота, но ще изчака официалното решение на ОИК за признаване на изборите и след това ще го обжалва в съда, съобщи избраният за общински съветник от БСП Жельо Бойчев. Градската организация на социалистите обаче няма официално решение по въпроса.

  Всички останали партии са се снишили от страх, че при повторно провеждане на изборите могат да загубят вече завоювани позиции. Евентуално прегласуване ще глътне и допълнителни финансови средства, оправдаха се те. Освен ГЕРБ и БСП свои представители в СОС имат „Синята коалиция“ и „Атака“.

  –––ОЩЕ ПРОБЛЕМИ –––

  По-голям проблем от хаоса в „Универсиада“ е неоснователното лишаване на хора от правото на глас, смята Антоанета Цонева. Многобройни сигнали за такива случаи са постъпили на сайта „За честни избори“. Най-много били гафовете в списъците за местна власт. „Това е безпрецедентен скандал. Всички ощетени могат да съдят България за нарушени конституционни права“, коментира Цонева. Шефката на Института за развитие на публичната среда предостави на „Сега“ документ, от който става ясно, че МВР е предоставило на ГРАО цели масиви с грешна информация за настоящ адрес, в резултат на което неизвестен брой хора са заличени от избирателните списъци. От документа става ясно, че на 21 септември т.г. МВР признава за тази грешка и праща нов масив от данни, които общинските администрации трябва да изчистят от списъците. Според Цонева жертви на този гаф са хиляди български граждани. По-страшното е, че в момента никой не работи за отстраняването на грешката, и мнозина няма да могат да гласуват и на втория тур, обясни Цонева.

  ––МЕТАМОРФОЗИ

  Интересна метаморфоза претърпя намерението на лидера на РЗС Яне Янев да уволни Бойко Борисов. След едночасова среща в МС вчера между двамата Янев даде да се разбере, че партията му ще подкрепи на втория тур кандидата на ГЕРБ за президент Росен Плевнелиев, защото „България не може да си позволи още един президентски мандат на БСП и ДПС в услуга на руската мафия“. На разговора е присъствал и претендентът на РЗС за държавен глава Атанас Семов, който получи на вота в неделя малко под 2%. Премиерът получил подкрепата на бившия си най-голям критик за приемането на знаковите законопроекти за изменение на конституцията заради пакта за финансова стабилност и Закона за отнемане на незаконно придобито имущество.

  Галя Горанова,

  в. „Сега”

• Успя ли, народе мой, за вечер или две да нахраниш децата си?

  Коментар след провеждането на изборите от член на фейсбук група в подкрепа на К. Дал и К. Исмаилов

   

  Знам, че за това, което ще напиша сега, много хора ще ме критикуват – може да е с право, може да е без, но това е моето скромно мнение… Някои хора обвиняват Мария Капон и Корман Исмаилов, че са ги подвели, че са ги излъгали, че не са оправдали очакванията им. Аз искам да попитам тези хора – кой кого излъга, кой на кого не оправда доверието? Защо, когато се правеха събиранията, предизборните срещи, срещите-дискусии, от февруари месец още залите бяха пълни и подкрепящите изразяваха съгласието и подкрепата си към тях? Защо казваха, че e било крайно време някой да накаже Доган и да му покаже кирливите ризи? Това не беше ли подвеждане? За онези, които са се включили по-късно в групите във Фейсбук, искам да кажа, че не Касим Дал потърси нас, а ние него!!! Той не ни е молил да се създават такива групи, за да види къде му е мястото, а тъкмо обратното – ние го „приласкахме“… Той ни повярва и тръгна да прави революция с народ, който в очите му говореше едно, а в деня на изборите го предаде за 20-50 лв. или за килограм ориз, килограм захар, литър олио… или пък се остави да го подведат с обещания за работа… Да, народът бил гладен… Е, успя ли, народе мой, за една вечер или две да нахраниш децата си? Сигурно успя, а сега накъде? Ти напълни софрата си за кратко време, а сега с този твой вот ще си пълнят не софрите, а гушите цели 4 години… и ти ще ги търпиш! Нека!!! Заслужаваш участта си, защото ти предаде и продаде идеалите си, възгледите си, предаде и продаде човека или хората, които бяха готови да ти помогнат!!! Касим Дал и Корман Исмаилов били предатели! Нима? А вие, които в последния момент се обърнахте най-подло срещу тях, не сте ли предатели? Г-жо Капон, г-н Исмаилов, г-н Дал, моля да ме извините, но аз ако бях на ваше място, нямаше да си мръдна и пръста за такива хора! Оставете ни, ние заслужаваме участта си! Не можеш да отвориш очите на хора, които по рождение са слепи; хора, които са се родили със затворени очи и искат да завършат земния си път без да видят слънчевата светлина! Народът бил беден! – Вярно е… но нима аз не съм прашинката от този народ? Нима аз съм богата? Аз също не работя, а живея на гърба на съпруга си, но не съм продала идеалите си, надеждите си… Защо всеки втори, „подкрепящ“ революцията на Дал и Исмаилов, им искаше пари, и то немалко пари, а не говореше за работа? Всеки искаше предварително … „Избори без пари не ставали“- не е вярно! Стават! Но това в момента не бяха избори, а битпазар, наддаване, търг… коя партия ще даде повече…. Обществена недоказана тайна е, че се купуваха гласове, а всички си мълчаха и не съзираха полиция и прокуратура… Сега сами преценете кой кого е предал или продал!

   

  Вехлиджан Ахмедова

  (26 октомври 2011 г.)

   

   Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

• Плевнелиев и Калфин без ясна позиция за прочистване на разузнаването от ДС

  

  .

  Кандидат-президентите Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин не се ангажираха с ясна позиция за прочистване на НРС от офицерите на Държавна сигурност, начело с ген. Кирчо Киров.

  Кирчо Киров е описан в таен доклад на американския посланик Байърли като „подлизурко“, показал „отчайващо“ лидерство начело на Националната разузнавателна служба (НРС).

  10. (S / NF) Въпреки обществения протест срещу последните рокади в МВР, ние вярваме, че тук по-голямо значение ще има задаващата се битка за бъдещето на НРС. Макар че правителството почиства къщичката на НСС, президентът е под нарастващ натиск да обоснове контрола си върху НРС, където отчайващото ръководство на ген. Киров доведе до множество призиви за уволнението му. Съдбата на Киров може да предопредели и съдбата на службата му. Президентът Първанов, който призна по време на предизборната кампания миналата година за съществуването на досие за контактите му с комунистическата Държавна сигурност (Ref. B) може и да не поиска да уволни човек, който контролира архивите на разузнаването на страната. Но със запазването на подлизуркото Киров, Първанов налива масло в огъня на хората в парламента, които биха искали да премахнат контрола му над НРС. [07SOFIA115]

  Генералът може да се похвали с 15 годишна „борба на тихия фронт“ срещу западните държави, днес наши съюзници. Той е ходил два пъти на преподготовка в съветското КГБ през 80-те.

  Киров стана титулярен шеф на НРС през 2004 г, без да има сертификат за достъп до тайните на НАТО, а немски политици тогава призоваха да престанем да шпионираме Германия.

  Няколко дни преди първия тур на изборите Биволъ изпрати до пресслужбите на Плевнелиев, Кунева и Калфин грамата на Байърли с един и същ въпрос: „Ако станете президент, ще уволните ли „подлизуркото“ Кирчо Киров?“

  Не бих взел кадрови решения на базата на·непотвърдена информация от служебната кореспонденция на служби на други държави. Но мога да Ви уверя, че ще преценявам много внимателно професионалните и лични качества на хората, които предлагам и назначавам на позициите, които са в пълномощията на президента – отговори кандидатът на левицата Ивайло Калфин.

  Росен Плевнелиев изпрати следния отговор: Това безспорно e въпрос, който може да изкуши към бърз и категоричен отговор. Задачата пред президента е да развива институцията, да я направи адекватна на времето. Затова поех ангажимент, да направим най-после закон за НРС, да определим ясни и точни правила, както за работата й, така и за хората, които работят там. На тази база да я реформираме, с ясната идея как искаме да изглежда, но и базирано на оценката как е работила досега.

  Меглена Кунева не изпрати коментар.

  Източник: http://www.bivol.bg/

• Унгария: Намаляват пенсията на комунистите

  Тя често е много по-висока от средната за страната, която е в размер на 300 евро

  Над 20 години след падането на комунизма в Унгария парламентът й обмисля да ореже пенсиите на управлявалите по време на диктатурата, предаде Асошиейтед прес.

  Тези пенсии често са много по-високи от средната за страната, която е в размер на 300 евро. Това се дължи на високите заплати, които апаратчиците са си уреждали, отбелязва агенцията.

  Депутати от управляващата дясна партия Фидес заявиха, че са за налагане на „репарационен данък“ върху пенсиите на хиляди бивши чиновници от Унгарската социалистическа работническа партия (УСРП), която управляваше страната през по-голямата част от комунистическия период, завършил през 1990 г.

  Други парламентарно представени партии искат да се преизчислят индивидуалните пенсии, за да се извадят от тях заплащанията за политическа дейност.

  Депутати от четири от петте парламентарни сили се срещнаха, за да съгласуват предложенията си и се споразумяха пенсиите на бившите комунисти да не се намаляват под нивото на минималния стандарт на живот.

  От срещата отсъстваше само Унгарската социалистическа партия, която е приемник на УСРП.
  Очаква се проектозаконът да бъде изготвен до две седмици.

  Източник: БТА

• Димитровден е

  Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa и други.  На именниците днес честито!

  Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
  Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
  В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.
  От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.
  Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.
  Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
  На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
  Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
  Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
  По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.
  На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
  Житието на св.Димитър е преплетено с това на св.Нестор, който се почита на следващият ден, същият който българите наричали Мишкин ден.
  Деня след Димитровден българите наричат „Мишинден”, „Мишкин празник”, „Мишляци”, „Пуганци” („поганец” означава „езичник” и е табуирано название на мишката). линк

  Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

  Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.

  Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

  Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.

  Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.

  Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

  

  

  Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.

  Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През  1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели  борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

  Храм „Св. Димитър“ се намира в Старинния Пловдив. Основите му са положени преди 800 години, по времето на цар Иван Асен II. В сегашният си църквата е осветена на 18 януари 1838 година. От 1922 до 1964 г. храмът е бил отдаден на Руската православна църква, след което е бил затворен – отварян само на храмовия му празник. Църквата е трикорабна базилика с притвор и постройки в двора, което дава основание да се смята, че църквата е била част от манастирски комплекс. В двора на храма има параклис, посветен на свв. мъченици Кирик и Юлита, клисарница, дом за свещеника и аязмо.

  Уникален по своята изработка е мраморният иконостас на храма, инкрустиран с каменна резба. Амвонът и владишкият трон са също изработени камък. Храмовата икона е със сребърен обков около лицето на св. Димитър.

  

  
  

• Един български избирател в Лондон за организацията на изборите там

  Опашки от чакащи да гласуват, които се вият на 30 метра около сградата на посолството – такава гледка е посрещала желаещите да гласуват в посолството на България в Лондон вчера (на 23 октомври – бел. ред.). Организацията на изборите там явно е била сравнима с хаоса в избирателните секции в страната.
  
  „Дневник” публикува писмо на свой читател, Георги Джартов, по темата. Ето неговият текст:

  Господа и госпожи, представляващи Република България в Кралство Великобритания,
  Вашите действия и бездействия за пореден път доказаха, че дори и тежкият сарказъм и ирония, представени във филма „Мисия Лондон“, не могат да предадат потресаващата липса на организация в „посолството“ на България в Лондон.
  Като всеки българин в чужбина и аз реших, че в днешния ден мога да отделя време, за да упражня правото си на глас. След като пътувах два часа, за да стигна до „посолството“ ни в Лондон, бях потресен от това, което видях. Опашката на чакащи бе повече от 30 м., обикаляща около сградата, а хората, които току-що бяха гласували, споделиха, че са чакали между два и два часа и половина, за да могат да упражнят елементарното си право на глас.
  В случая нямам намерение да коментирам, че трябваше да пътувам доста време и да отделя една немалка сума пари, за да стигна навреме в единствената секция в Лондон. По-скоро искам да изразя дълбокото си съжаление от факта, че организацията на изборния процес бе толкова „добра“, че ние, българите в Лондон, трябваше да чакаме часове, за да задраскаме едно квадратче.
  Както поне десет човека, с които разговарях, така и аз не гласувах, защото нямах представа, че трябва да отделя целия си следобед, за да гласувам. Оставам на вас да прецените колко още човека също са се отказали.
  Вие, хората, които получават заплатите си от нашите данъци, не заслужавате да представлявате моята Родина, след като изборната организация не е по силите ви. Срамно е, че в този град почти всеки университет успява да организира избори за представители в студентските организации, в които участие взимат хиляди студенти, а вие не можете.
  Моля ви, оставете организацията на всички следващи избори на доброволци от който и да било университет в Лондон. След това, което видях днес, съм сигурен, че те ще бъдат далеч по-способни и отговорни, отколкото „българските представители“ тук.
  Без абсолютно никакво уважение,
  Георги Джартов
  Източник:   в. „Дневник“

• Демокрация: R.I.P. *

  Автор: Владимир Шопов /Редута/
  Играта на демокрация свърши. Претенцията, че имаме някакво минимално приемливо подобие на демократична нормалност се разпадна. След този вот пред политическия ни панаир стоят две „алтернативи”: трети мандат на най-безличния президент на републиката или последен щурм на управляващия милиционерски отряд за пълно овладяване на държавата. Реанимация на плужеската ретроградност или нов, „демократичен” член 1. По този начин изглежда актуалния „избор”, ако мисълта си заслужава да бъде изтощавана върху разпадната ни фасадна политическа система. Приложението на аналитични понятия върху този терен изисква текст, в който всяка втора дума трябва да бъде затворена от кавички. Понятията са вече напълно неоправдан и неуместен комплимент към българската политическа реалност.

  Изборният процес е разкопан из основи. Списъкът на изборните абсурди е вече надлежно описан и се попълва постоянно. ЦИК прилежно картографира и легитимира допустимите кривини на единствения възможен знак за политическа воля. Бюлетините се разхождаха из градовете като чували с картофи, а на въпроса кога точно свършиха тези избори можете да намерите най-различни отговори. Развихме вторичен пазар на дарители, на места и на застъпници. Монетаризацията на вота смело настъпва към нови групи избиратели.

  „Бизнес партиите” не бяха тема на този „вот” единствено, защото бяха спокойно „интегрирани” в храносмилателната система на двете големи „партии”. Ясно се вижда, че представлението на „черноморската патология” от 2007 година бе нещо като операция по вдигане на политическия капитал, който да бъде продаден с печалба на мастити инвеститори. Управляващата партия като на битак напазарува тези „местни авторитети”, които си хареса и със същия размах отказа най-различни други. Несправянето с кризата се оказа най-силния политически инструмент за овладяване на изтощената от безсилие и безпаричие местна власт.

  „Политологическият” анализ на терена изисква клинично обхождане на издъхнали полит-трупове или описание на конвулсиращи унили лица и тела. Поредният опит за самоубийство на „автентичната десница” най-накрая бе успешен и облекчението е повече от съжалението. Цялата й политическа история и тежест се оказа с височина, която един скакалец е в състояние да прескочи без почти никаква засилване. Фабриката за „алтернативи” подхвърли няколко актуализирани бутафории, които този път не успяха да „захапят” достатъчно проснатия пред тях електорат. Всякакъв прибързан оптимизъм тук обаче е неуместен. Временният провал на новите предложения по-скоро идва да покаже, че никой няма шанс, докато по терена шества първообраза. Следва кратка пауза след която от българската безкрайна политическа матрьошка ще продължат да изскачат все по-чудати фигурки. Дойде момента обаче, в който „политологическото” трябва да се освободи от бремето на непосилния анализ и да предаде щафетата на психологията и криминологията.

  Разпадът на „медийната публичност” е особено фрапантен. Една държавна субсидия и малко настойчив чар се оказаха достатъчни, за да бъдат напазарувани голяма част от медии, ПР и рекламни агенции. Цели медии заприличаха на изнесени прес отдели на управляващата партия. Тежък фарс е поведението на държавните медии, които напълно замразиха „обществените си функции” точно в момента, в който трябва да защитат нахалството си да харчат безконтролно парите на уважаемия данъкоплатец. Медийният терен е тотално монетаризиран и края на балонния ни икономически растеж го запрати в ръцете на държавата. Както казват „по-гъвкавите”, „най-добрият бизнес по време на криза е държавата”. Медийният „плурализъм” е в етап на безконтролна плодовитост, която ражда ядрени бойни единици, които ден и нощ поразяват всякакви цели. Откровената информационна война доубива елементарната устойчивост на фактологията и безпощадно разглобява и минималните стандарти на публичността.

  По време на тази „кампания” стана окончателно ясно и друго. В политическата си пародия сме напълно сами. Годините на дисциплинираща тояга отвън са история. Дойде време, в което председателят на Европейската комисия гледа единствено да измънка нещо набързо и да си прибере гласовете от измислената ЕНП „идентичност” на поредния местен политически контейнер. Американският посланик си води записки за някакво поредно посредствено wiki анализче, а другите посланици ще отбият номера с някоя доклад с плитки шегички за куриозите на БГ „демокрацията”. По терена подскачат единствено „наблюдателите” на две съвършено беззъби организации като Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, но тяхната енергия приключва с приключването на служебните доклади. Единственото нещо, което някой вече наблюдава в България е нивото на собствения ни коефициент на вредно действие, а единствения повод за действие е евентуалното неуправляемо преливане на абсурда.
  Game over.
  Източник: www.reduta.bg
  ––––––––––
  * Rest In Peace, „почивай в мир”.

• Парите не миришат! Особено партийните!

  Изборите привидно стават все по-прозрачни, а политическото финансиране – очевидно все по-неконтролируемо
  
  Ако се вярва на единния регистър на Сметната палата за течащата у нас предизборна кампания, България се нормализира. Най-малкото българите вече не са обзети внезапно от предизборно желание да даряват политици. Партиите обявяват публично с кои рекламни и социологически агенции работят, електронните медии съобщават официални тарифи, подават се декларации за произход на средствата на кандидатите. След изборите Сметната палата ще засипе гласоподавателите с нова купчина документи – отчетите за изхарчените в кампанията пари. Още отсега може да се очаква, че сред отчетите ще има неприлично ниски суми, размахвани фанфарно като доказателство за спестовност.

  Зад тази привидна прозрачност картината става все по-замазана, а контролът – все по-фиктивен. И ако регистърът на Сметната палата наистина показва нещо, това е именно успешната имитация на чистоплътност. По критерий „пари“ кандидатите за президент се разделиха на две групи, и двете горди – едните, че не взимат дарения, другите – че не взимат субсидия и се финансират с помощта на гражданите. Разбира се, никой от тях не купува гласове – това по закон е престъпление.
  Но както правилно е казано – много хубаво не е на хубаво. Особено в България. Като начало бяха направени няколко хитри, привидно логични хода,

  гарантиращи финансовия комфорт на политическите играчи

  Най-напред бе вдигнат размерът на държавната субсидия за парламентарно представените партии и взелите над 1%. Това бе представено като едно от условията за прекъсване на порочната зависимост на партиите от спонсори, но в момента се превръща в удобно алиби на големите играчи. Те вече спокойно могат да твърдят, че поемат разходите си сами и не разчитат на покровители. В същото време и най-беглият поглед към финансовите отчети на партиите показва, че субсидиите могат да бъдат развращаващо големи и въпросът вече е съвсем друг – не как се генерират постъпленията (макар и това да се оказа спорно покрай скандала с отлюспилите се депутати), а за какво се харчат милионите.

  Числата са повече от убедителни. ГЕРБ например приключиха 2010 г. с наличност от 20.2 млн. лв., след като отчетоха 4.8 млн. лв. неразпознаваеми разходи в графа „други“. За какво са дадени тези пари, няма как да се разбере. За сравнение това е съизмеримо с годишната субсидия за издръжка на обучението в един малък университет като Стопанската академия „Свищов“ например (4.9 млн. лв. за 2011 г.). БСП през 2010 г. също отчете разходи за услуги от 4.9 млн. лв. и 1 млн. в графа „други“. В графа други на партия „Атака“ за 2010 г. са записани 3 млн. лв.

  За изчезването на спонсорите освен високите субсидии допринесе и друго – забраната партиите да получават дарения от юридически лица. И от тази мярка се очакваше да гарантира, че фирмите няма да се отплащат за извършени или бъдещи услуги.

  Скромната статистика за даренията
  – отчетени общо около 530 000 до петък, обаче засилва съмнението, че големите пари се дават някъде другаде, на сенчесто. Забраната на фирмените дарения доведе и до огромни и непроследими списъци с физически дарители – стотици неразпознаваеми физически лица без ЕГН-та, чиято проверка е физически невъзможна. Само БСП например за 2010 г. има 655 записани физически лица като дарители, а някои от тях са посочени само с две имена. Ако приемаме безрезервно твърдението, че малкото дарители са гаранция за чистоплътност, следва да поздравим ДПС. ДПС почти не е взимала дарения: за 2010 г. – 0 лв., за 2008 г. – 0, а в изборните 2007 и 2009 г. – скромните 121 и 231 хил. лв.

  Абсурдно е да очакваме някакъв резултат и от декларациите за произход на средствата на дарители, дали над 1000 лв. Слагането на подобни ограничения е безсмислено – кой ще декларира, че парите му са от контрабанда на цигари примерно? И какво може да направи Сметната палата с тези декларации – ще възложи на НАП да проверява доходите на всички над 60 души, дали над 1000 лв., до петък ли? Едва ли.

  На този фон много интересни и показателни са данните за събираните от партиите приходи от членски внос,

  които би следвало да отразяват реален ангажимент от страна на гражданите. Парите на ГЕРБ за 2010 г. спрямо 2009 г. са паднали 5 пъти. ДПС обичайно постоянства около 470 хил. лв., но пък в изборната 2009-а има 1.3 млн. от членски внос. „Атака“ се е свила от 200 хил. членски внос през 2009 г. на скромните 11 хиляди лв. ДСБ и СДС са постоянни и скромни – съответно 49 хиляди и 126 хиляди за 2010 г. БСП има 1 319 000 лв. за 2009 г. и 972 000 за 2010 г.

  Едно от малкото нововъведения, от които има някаква полза, е списъкът на рекламните и социологическите агенции, както и агенциите за връзки с обществеността, обслужващи партиите по време на избори. Тази база данни трябва задължително да се преподава в журналистическите факултети. И показва наистина нелицеприятната картина у нас. От нея става безпощадно ясно, че между журналистика, реклама и връзки с обществеността на практика няма никаква разлика. Иначе как в списъка биха попаднали цели медийни холдинги?

  Таня Петрова, в. „Сега“

• Битката на партийните и бизнес интереси в малките общини продължава

  Очерталото се още на миналите местни избори сложно преплитане и противоборство на партийните и на местните бизнес интереси в по-малките общини продължава и на тези избори. Като се изключат общо взето запазените позиции на ДПС, картината след първия тур в тези общини остава все още сложна и недостатъчно ясна, за да бъде изведена някаква доминираща тенденция.

  Христо Ковачки е кмет в Бобов дол

  Партията на осъдения за укрити данъци бизнесмен Христо Ковачки „Лидер“ спечели местните избори в Бобов дол. Кандидатът на „Лидер“ за кмет Кирил Станчев взе 58% от гласовете на избирателите. Партията на Ковачки има и мнозинство от над 50% в местния общински съвет. Ковачки е собственик на ТЕЦ „Бобов дол“, има и мини в района.

  Братът на бившия финансов министър Пламен Орешарски Милети, издигнат от инициативен комитет, е втори със 17%, докато претендентът на ГЕРБ е едва трети с 8%.

  Човек на Христо Ковачки има шанс да спечели и изборите в софийската община Златица. Атанас Петров, който е подкрепен от „Лидер“ и НДСВ, ще мери сили на балотажа с кандидата на БСП Магдалена Иванова, която след първия тур води с 5% разлика.

  Румен Гунински от БСП води на изборите в Правец

  Бащата на отвлечения Румен Гунински младши води на изборите в Правец след първия тур, показват данните на ЦИК. Румен Гунински старши е издигнат от БСП и печели 48% от гласовете. На балотажа той ще се изправи срещу досегашния кмет на ГЕРБ Никола Нитов, който взе 38%. БСП ще има мнозинство и в местния общински съвет, защото бие листата на ГЕРБ със същия резултат както и за кмет.

  Резултатът на първия тур в родния град на бившия комунистически лидер Тодор Живков донякъде е изненада, защото премиерът Бойко Борисов е близък приятел на шефа на „Лукойл България“ Валентин Златев. Той е родом от Правец, а баща му дълги години е управлявал града преди 1989 г. Частичните избори за кмет на Правец през 2009 г. бяха спечелени именно от кандидата на ГЕРБ Никола Нитов.

  Битият в деня за размисъл кандидат кмет на ГЕРБ в Ихтиман Калоян Илиев отива на балотаж. Той изостава с 4% от претендента на БСП Маргарита Петкова след първия тур, показват данните на ЦИК.

  В Пирдоп, където се наложи в деня на изборите да се печатат бюлетини, след като 1000 броя бяха откраднати ден преди това, също ще има балотаж. След първия тур с 44% води Цанко Цанов, подкрепен от широка коалиция от БСП, НДСВ, ВМРО-БНД и „Новото време“. Срещу него ще се яви Антоанета Илиева от ГЕРБ, която събра 24%, показват данните на ЦИК.

  Малко не достигна на капитана на футболния „Левски“ Христо Йовов да се класира за балотажа на кметските избори в Своге. Той беше подкрепен от широка дясна коалиция, но остана трети с 24.57% и сега ще играе във вечното дерби между Левски и ЦСКА в петък. На втория тур в неделя ще спорят Жоро Цветков от ГЕРБ (25.25%) и Емил Атанасов, БСП (28.61%).

  ГЕРБ превзема града на братя Галеви

  Кметът на Дупница, известен повече като града на братя Галеви, ще бъде ясен на балотаж. След първия тур води кандидатът на ГЕРБ Методи Чимнев с 35%, следван от Станислав Павлов от БСП с 31%.

  Някогашният символ на протестите от 1997 г. тогавашният кмет на града Панчо Панайотов, който изнесе бюрото си на барикадите, сега е участвал отново като кандидат на ЕНП, но е събрал скромните 3.27%.

  Като изненада могат да се определят резултатите в Каварна, където дългогодишният кмет Цонко Цонев (40%) отива на балотаж срещу Евгени Чобанов от ДСБ (26%).

  В Несебър също ще има втори тур за кмет. Досегашният кмет Николай Димитров, който се подкрепя неофициално от строителните предприемачи братя Диневи, води с 45% срещу кандидата на ГЕРБ Атанас Терзиев (35%), зад който пък стои друг местен бизнесмен – Чавдар Алексаандров.

  В Созопол от раз печели досегашния кмет Панайот Рейзи с 59%. ГЕРБ печели мнозинство в общинския съвет с 11 съветника от общо 17.

  В Царево също още на първи тур печели кандидатът на ГЕРБ Георги Лапчев с 56%. Той победи дълго време несменяемия на поста с подкрепата на БСП Петко Арнаудов, който събра 36%.

  В Банско ще има балотаж между кандидата на ГЕРБ Георги Икономов и досегашния кмет Александър Краваров, подкрепен от ВМРО-БНД и Синята коалиция.

  В Разлог изборите бяха спечелени още на първи тур от досегашния кмет Красимир Герчев от ГЕРБ с 55%.

  За бюлетините в Банско и Разлог имаше оплаквания, че са прозрачни, но ЦИК не установи нарушения.

  Източник: Mediapool

• WikiLeaks спира публикациите заради финансова блокада

  Сайтът WikiLeaks спира да публикува секретни дипломатически грами и документи, за да се бори с финансова блокада и да набира нови средства, съобщи съоснователят Джулиан Асанж в понеделник, цитиран от в. „Гардиън“.

  Банкова блокада е унищожила 95% от приходите на WikiLeaks, заяви Асанж на пресконференцията в Лондон.

  В края на 2010 г. интернет страницата публикува стотици хиляди дипломатически грами от посолства на САЩ в целия свят. Днес на пресконференцията в Лондон Асанж разкри, че WikiLeaks се поддържа с парични резерви, след като над него е била наложена „незаконна финансова блокада“ от Bank of America, Visa, Mastercard и системи за разплащания PayPal и Western Union. Така на практика сайтът не може да получава и дарения, освен ако те не бъдат направени на ръка.

  „Правителството на САЩ откри, че няма законови аргументи за добавяне на WikiLeaks към американската финансова блокада. Затова наложените забрани са извън всякакви публични процеси, носещи отговорност. Липсва демократичен контрол и прозрачност. Блокада бе политизирана и продължава от страна на американските финансови компании“, гласи изявление на интернет страницата. / в-к Дневник/

  

  “What are the differences between Mark Zuckerberg and me? I give private information on corporations to you for free, and I’m a villain. Zuckerberg gives your private information to corporations for money and he’s Man of the Year.” – Julian Assange

  „Какви са разликите между Марк Зукърбърг и мен? Аз Ви предоставям личната информация на корпорациите безплатно, и аз съм злодей. Създателя на Фейсбук дава вашата лична информация на корпорациите за пари и той е обявен за „Мъж на годината„.
  Джулиан Асанж

  .

• Купуването и продаването на овце не е престъпление

  Аделина Делийска, в. „Новинар“

  

  Това прочетох тези дни някъде из интернет пространството като анонс на една кандидат президентската двойка и препратка към популярния за времето си хит на „Хиподил“. Срам не срам, тъжно не тъжно, повечето българи се изживяват като овце със стаден инстинкт и няма как да не гласуват според себе си и своя манталитет. Масираните социологически проучвания преди вота насочват към тези обобщени мисли. Иска ми се живият живот да ги опровергае, но това ще стане ясно едва след ден. Социологическите агенции категорично заковаха изборна победа за управляващата партия. Това беше арогантно внушавано и месеци наред с активното съдействие на някои социолози, политолози и медии. Затова преспокойно мога да коментирам, че по-манипулирана, преднамерена и предварително решена кампания от Татово време не е имало. И по-контролиран вот също, след като в последния момент властта спусна хиляди застъпници, на които ще плаща от парите на избирателите, за да ги следят дали гласуват „правилно“.

  И по Татово време родната милиция така „стриктно“ охраняваше изборния процес, но вътрешният министър тогава, по структурни и организационни причини, не се титулуваше шеф на предизборен щаб. 22 години по-късно повечето българи доказват правилото, че никой не се учи от грешките в историята. Иначе как да си обясним раздвоеното поведение, което при някои наши сънародници граничи и с откровена шизофрения? Те се оплакват нон стоп от кофтия живот, който едва теглят, жалват се, че с последни сили оцеляват, въпреки че работят насред Европа. Вечер те псуват на маса неоправията и властта, мръсотията, дупките по улиците, бездомните кучета и градския транспорт. А на заранта отиват и пак гласуват точно за тази власт, която им причинява всичко това, защото не умее да управлява и организира добре общия ни живот. Повечето българи гласуват по правилото на Айнщайн, че безумието е нещо, което правиш отново и отново, очаквайки различен резултат.

  Това, разбира се, няма нищо общо с информирания избор на културния и съвременен гражданин на света. Впрочем в исторически план няма нищо общо и с правилата за гласуване, записани в българските закони още преди 130 години. Там пише, че „гласуващият човек трябва да е книжовен“. Е, с днешна дата най-активни в гласуването са необразованите, живеещите в западнали селища българи. Там те даже слагат номера на изборни бюлетини върху гърбовете на козите си, за да правят агитация. Такива щуротии се случват от години. От години слушаме, че българинът бил имал здрав инстинкт за оцеляване, че трудно политиците можели да го излъжат и т.н. Но нима е достойно в 21 век някой да е горд, че само оцелява?

  В предизборната кампания се нагледахме, наслушахме и начетохме на серии от унизителни тв сценарии, на диспути, целящи да прокарат пошлите си замисли и да натрапят кандидатите на партията – ръководителка и, разбира се, да унизят и поставят в ъгъла всички останали. С интерес следих разговорите за местната власт. Смятам, че тя е най-важна за хората, защото е най-близо до тях. Няма да коментирам частните телевизии, защото е ясно, че те играят според интересите на своите собственици и редовно забравят за правото на друга гледна точка. Там е ясно, че щом ни показват предимно някой, то той си е платил за това. Но какво да кажем за държавната телевизия БНТ, която издържаме ние, която демонстративно показа, че е чиста проба обслужваща властта и нейната партия. Така наречените телевизионери си направиха гавра и в последния ден преди „размисъла“ скалъпиха някакъв предзборен дебат за местната власт в София и разделиха кандидатите на „а“ отбори и онези от „зоните“, грубо казано. Като гледах този фарс, наречен предизборна кампания в телевизиите, се сетих за тезата на емблематичния журналист, преводач, коментатор, писач, който е изкарвал прехраната си и като телевизионен водещ – Димитри Иванов-Джимо. Преди време той заяви: „телевизията е за простаци“. Тъжно е, че реалностите днес могат да отблъснат и отвратят един толкова знаещ и информиран човек като него. Друг приятел, социолог пък сподели вчера, че се срамува от поведението на повечето свои колеги, които, според него, съсипват статуса на тази професия у нас чрез слагачеството и угодничеството си. А на всички останали комай не ни остава друго, освен да си припомним знаменателните думи на Венедикт Ерофеев, че нашето утре ще бъде по-светло от нашето вчера и нашето днес, но кой ще ми гарантира, че нашият вдругиден няма да е по-мрачен от нашия онзи ден?!

  Купуването и продаването на овце не е престъпление.

  .

• <<
• 1
...
• 277
• 278
• 279
• 280
• 281
• 282
• 283
• 284
• 285
• 286
• 287
...
• 416
• >>