Авторски
- От стриптиз-бара до “Алкоголя” (Концерт на Горан Брегович)
14 октября, 8.00 pm. Чикагский симфонический центр. Концерт Горана Бреговича и “Свадебного и похоронного оркестра”. В один из прошлых приездов музыканта в Чикаго мне удалось побеседовать с ним. Представляю вашему вниманию фрагменты нашей беседы.– Я родился в Сараево. Мой отец был полковником Югославской народной армии. Он любил музыку, как любитель играл на скрипке и мечтал, чтобы я стал профессиональным скрипачом. Родители отправили меня в музыкальную школу. Но я был умным мальчиком и вскоре смекнул, что девочки предпочитают гитаристов. Так и не закончив скрипичную школу, стал осваивать гитару. С пятнадцати лет я играл с музыкантами, которые были гораздо старше меня по возрасту, в семнадцать – уже играл на гитаре в стриптиз-баре. Я думаю, что видел больше обнаженных женщин, чем все юноши моего возраста в бывшей Югославии. А дело происходило в коммунистические времена… В восемнадцать лет я уехал в Италию, какое-то время жил в Неаполе, но потом вернулся домой и поступил на философский факультет Сараевского университета. Учился четыре года, но профессором так и не стал. За два года до окончания учебы я записал первый альбом и стал звездой рок-н-ролла в Югославии. Времена были такие, что стать профессором философии означало стать профессором по марксизму. Я убежал от этой судьбы и выбрал музыку.
– Где вы встретили войну?– Мне повезло, я не был в Сараево, когда началась война. Я был в Париже, писал музыку к фильму “Аризонская мечта”. Мой дом был разрушен, я оказался в изгнании и начал новую жизнь. Во время войны писал музыку к кино. Этим я занимался четыре военных года.
– И продолжаете этим заниматься?
– У меня был непродолжительный период увлечения кино. Я стал писать музыку к кино, когда у меня было недостаточно денег и недостаточно славы. Это была своего рода забава для меня. Но в последние годы я редко работаю в киноиндустрии. Моя музыка слишком мелодична для кино. Я не такой хороший кинокомпозитор и не стремлюсь работать в кино.
– Как встретил вас Париж?
– Непросто было в житейском плане, но в смысле творчества Париж всегда был и остается одним из центров культуры и центров эмиграции мастеров культуры. Париж – хорошая стартовая точка для музыканта.
– У вас есть любимое место в Париже?
– Когда я был молодым, я купил небольшую квартиру в районе Маре, третьем округе Парижа. Вот этот район я очень люблю.– В какой степени ваша музыка отражает влияние балканских традиций?
– Трудно избежать влияния музыкальных традиций. Я – балканский композитор, и в моих произведениях сильно влияние балканских народных напевов.
– Несколько лет назад в одном из интервью вы сказали: “Я – композитор из маленькой страны”. Мне кажется, с каждым годом вы становитесь более космополитичным.
– Это не я, это мир становится более космополитичным. Но мне очень приятно, что композитор из маленькой страны, имеющей свою музыкальную культуру, находит слушателя в России, Европе, Америке. Не знаю, спасет ли красота мир, но это более вероятно, чем бомбы.
– Как бы вы определили стиль вашей музыки?– Я – современный композитор, но моя современная музыка звучит так, как будто она была написана очень давно. Моя современность очень стара. Это современная музыка с одной очень старой пластинки.
– Как у вас появилась идея создать “Свадебный и похоронный оркестр”?
– Во время моего первого гастрольного тура по Европе я использовал большой симфонический оркестр. Но моя музыка несколько иная, для ее исполнения мне не нужны все инструменты. Я стал трансформировать оркестр, подгоняя его под мою музыку, заменил некоторые традиционные классические инструменты народными балканскими, пригласил солисток из Болгарии и цыганских духовиков. Главная часть оркестра – духовая группа, типичная для балканского свадебного и похоронного оркестра. На Балканах существует традиция духовых оркестров. Эта традиция идет со времен турецкой оккупации. Дело в том, что во время войн против турок, балканских войн, во время Первой мировой войны никаких музыкальных академий не было и в помине, не было своих, специально обученных военных оркестров, а музыка была нужна. И тогда придумали вот что. Военные закупили духовые инструменты и отдали их цыганам. А цыгане могут за полдня научиться играть на любом музыкальном инструменте. Поэтому военную музыку заиграли цыгане. А где цыгане, там игра на свадьбах и похоронах. Люди, простившись с покойником, собираются вместе, слушают и поют любимую музыку того, кого они только что проводили. То есть, по сути дела, одна и та же музыка играется и на свадьбах, и на поминках. И мои музыканты до встречи со мной часто играли на свадьбах и похоронах. Я в шутку стал называть оркестр свадебным и похоронным. Название понравилось и мне, и музыкантам, и так оно и прижилось. С тех пор мы – “Свадебный и похоронный оркестр”. Знаете, я композитор из тех мест, где нет классической музыки. Вся наша музыка на протяжении столетий писалась во время распития алкогольных напитков. Почему я должен делать для себя исключение?
– Что для вас музыка: призвание, хобби, образ жизни?
– Я никогда не делал ничего другого, кроме занятий музыкой. Я – счастливый человек. Всю жизнь делаю то, что мне интересно, и то, что мне нравится. Со времен, когда я играл в стриптиз-баре, и до сегодняшнего дня я получаю удовольствие от того, что делаю.
Билеты на все концерты Чикагского симфонического оркестра можно заказать на сайте www.cso.org, по телефону 312-294-3000 или в кассе театра по адресу: 220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604.
- Първанов отново отсъства от един телевизионен дебат и пак спечели от това
Автор: Иво Инджев
Преди пет години в разгара на кандидатпрезиденската кампания моя милост зададе един неприятен за президента Първанов въпрос и освен на личното заклеймяване с нарочна декларация от страна на обидения властник се натъкна също на организираната престъпност срещу свободното слово, командвана от най-високо място в държавата и днес. Смятам обаче да продължа с въпросите.
Защо кандидатът на Първанов за президент Ивайло Калфин си позволи да се гаври безнаказано с кандидата на Бойко Борисов за президент Росен Плевнелиев в първия, прехвален веднага като „изключително силен” телевизионен дебат между двете протежета на своите шефове?
Много просто: защото имат всъщност един и същи началник с тази разлика, че за Калфин той е повод за публична гордост, докато на Плевнелиев не е позволено да съобщи зависимостта на Борисов от Първанов, която , по всичко личи, е достатъчно голяма, за да осигурява пълен комфорт на празидента в определянето на правилата на лицемерната игра пред публиката.
Водещият Бареков явно е бил предупреден какво да не пита. Възможно ли е да „разходиш” събеседниците си по всички възможни магистрали на управленското и политическото минало, но в рамките на два часа да „пропуснеш” точно въпроса за оценката на изминалите 10 години под главното командване на Първанов, за чието наследство двамата претендират? Кой на този свят приема чекмедже без ревизия, освен някой много близък на досегашния бакалин?
Също така никой никъде не смее да повдигне интересният въпрос, какво доведе двамата претенденти в една телевизия, която не е сред лидерите на медийната сергия, но пък е близка до властта – досущ като една банка, която не е сред големите на банковия пазар, но е водеща в приютяването на държавни пари, т.е., наши, с които изкупува медии и политическо влияние в непропорционални за себе си (но подходящи за по-вишестоящи) мащаби.
Сбъднаха се най-лошите ми подозрения, че Борисов е в сговор с Първанов. Въпреки всички заблуждаващи маневри пред публиката, това си пролича по начина, по който Плевнелиев беше принуден да търпи да бъде наричан „лъжец” от кандидата на Първанов за президент, който много добре знае, че може да си го позволи, защото на номинирания от Борисов министър в оставка очевидно му е забранено да навлиза в ловния резерват на тандема Борисов-Първанов.
Ако преди съм се надявал,че това ще си останат съмнения, сега вече ме убедиха. Защото нито веднъж Плевнелиев не контрира Калфин, когато хвалеше ментора си Първанов и едновременно агресивно налагаше с тоягата на менторството самия Борисов. „Озадачаващо” за мислещата публиката Плевнелиев „пощади” Калфин дори когато даде за пример „социалния президент” Първанов.
Нападателният бивш съветник на Първанов спокойно се гавреше с Плевнелиев, а той не посмя да го уязви със същото като го изобличи, че не представя себе си, а действа от името на шефа си. При това би било напълно заслужено – Калфин е 100 % проекция на Първанов и беше спряган дори за шеф на проекта му АБВ. Жалко!
Жалко е не само по лична за мен причина- познавам Росен Плевнелиев вероятно доста по-отдавна от Борисов. Надявах се…Но се оказа, че и той спазва стриктно основополагащото условие да си в ГЕРБ или с ГЕРБ: нито дума за Първанов. Точно това поиска от учредителния конгрес на партията самият Борисов, когато заяви от трибуната и пред многомилионната аудитория на телевизиите, че никой в ГЕРБ няма право да говори за Първанов, а само той лично щял да го прави. Така и стана. Никой, дори и човекът, определен да наследи Първанов, не посмя да престъпи заповедта.
Да издам една „тайна” като за щаба на Плевнелиев: на „Позитано” доста хора биха се зарадвали да чуят критика срещу Първанов, макар да не си го признават публично и ще бъдат принудени да го приемат обратно като началник, когато след изборите яхне отново БСП. Същото се отнася и до част червените избиратели.
Фактът, че Плевнелиев е принуден да се лиши от този скрит потенциал за подкрепа допълнително, макар и косвено, показва липсата на всякаква логика в щаденето на Първанов, освен една: забранено е да се ловува в неговата територия и стриктното спазване на тази забрана демонстрира кой наистина командва парада. Жалко е, че ни готвят явен и скрит вариант за продължаване на президентското статукво – според мен Плевнелиев не е „човек” на Първанов, но е приел да му спазва условията и това е достатъчно пагубно.
Тази комбинация вече са ни я разигравали зад гърба, макар и да беше дълбоко законспирирана (ако съм знаел тогава, щях да го кажа в интервюто си за „Ню Йорк таймс”, когато се обадиха да ме попитат за изненадващото избиране на Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО, лансирана еднолично от Първанов без абсолютно никаква селекция и конкуренция).
За нея стана ясно от един разсекретен американски доклад, че всъщност е била истинският играч на Москва. Кремъл пусна заблуждаващо по пистата руски заместник-министър, за да се провали предсказуемо за отклоняване на вниманието, предлагайки от името на Русия на практика официален подкуп на ЮНЕСКО от 20 милиона евро – нещо, което веднага го обрече на неизбираемост, тъй като организацията не може да си позволи скандала с подобна явна оферта за купуване на журито.
Последва мощна международна компроматна акция срещу фаворита за поста Бенита Фереро – Валднер, която се оттегли и на върха се оказа аутсайдера Бокова – с могъщата задкулисна подкрепа на Кремъл, както се изясни след това. Оказа се също, че Бокова си била изключително близка с бившия руски посланик в София Авдеев (издигнат след това от Путин за руски министър на културата вероятно за заслуги и при проникването в световното министерство на културата, каквато е ЮНЕСКО), с когото българката също най-случайно изкарва паралелен посланически мандат в Париж.
Какво съгласуване, какъв синхрон и без да има съюзнически договор! От НАТО ряпа да ядат, а от Брюксел – съответното зеле да пасат ! Но да не се отклонявам от темата, макар тя да си е все същата по въпроса как ни манипулират – а и не само нас.
Ако не е вярно, че Борисов и Първанов са в таен сговор, защо се срещат тайно?
Ако го правеха заради прословутата необходимост от поддържане на отношенията между институциите, защо се крият?Ще се намери ли храбра медия в България (или достатъчно заинтригувана в чужбина) да прати разследващи репортери в Правец и да поразпита колко пъти и колко често Първанов и Борисов ядат чевермета в хотела на най-важния олигарх в България, руския служител Валентин Златев, където по едно интересно съвпадение почина внезапно в разцвета на силите си Михаил Миков – Бирата, чието име стана нарицателно за връзката между Първанов и Борисов в покровителстването на бизнесмени от техния кръг? Няма човек, няма потенциален изобличител, нали!
Едно е сигурно за дебата- две мнения няма(ше) спрямо (отново) отсъстващия Първанов. Това вече се превръща в рецидивизъм: Първанов спечели предишния си мандат чрез отсъствие от дебата и сега е на път да го постигне отново.
Дали пък не са се разбрали с Борисов за следващите стъпки – не така явно, но точно както батковците им от Кремъл Путин и Медведев се менкат да яздят руския народ, така и тук са се прицелили (в нас) по схемата „раз(пре)деляй (постовете) и владей”! Очень оригинально!
http://ivo.bg/
- Българи теглят кредити с ниски лихви в чужбина
Български граждани и фирми търсят начини за теглене на кредити от банки в чужбина. Това показва журналистическо проучване на Frognews.bg. Причината са рекордно ниските лихви, които обявихи банки в Англия, Германия, Япония и др.
Нашите предприемачи са готови да плащат комисионна на посредници, които се съгласят да участват в схемата. Столична фирма вече е договорила с партньори в Токио тегленето на заем от 700 000 долара. С тях българите смятат да модернизират производството на екопродукти и да запазят работните места. Така ще оцелеят в кризата и ще реализират ръст на печалбата, сочат изчисленията им. В Япония лихвения процент в момента е паднал до 0,1 на сто. Нашите обаче се съгласили да връщат 2,5 %, като в същото време са гарантирали с допълнителен договор редовното обслужване на заема.
Физически лица пък се надяват на свои роднини и приятели, които живеят и работят в чужбина да им изтеглят заеми, с които да закупят имоти на изгодни цени. Много българи в Англия пък се надяват, че самите те могат да направят подобни инвестиции и да излязат като печеливши от кризата. Миналата седмица Централната банка на Великобритания понижи лихвата по рефинансирането до най-ниското ниво в 300-годишната си история. Комитетът по паричната политика (Monetary Policy Committee – MPC) понижи основната ставка под ниво от 2 процента за първи път от създаването си през 1694 година. Според финансисти, тази стъпка ще позволи на Обединеното кралство да избегне попадането в икономическа депресия. По този начин лихвата падна до 1,5 на сто.
Европейската централна банка също свали лихвата с надеждата да стимулира междубанковото кредитиране. Новата лихва е 1,5 на сто. Това насърчава паричния пазар и дава шанс на много хора, смята президентът на банката Жан-Клод Трише.
Централната банка на Южна Корея понижи лихвения процент с половин пункт до ниво от 2,5 на сто. Това е рекордно ниска стойност, но веднага даде резултат.
В същото време „Муудис“ понижи перспективата пред българската банкова система от „стабилна“ до „негативна“. Мярката отразява опасенията на „Муудис“, свързани с фундаменталните кредитни условия в страната през следващите между година – година и половина. „Муудис“ е понижила до негативна перспективата за рейтингите по депозитите на ДСК и „Райфайзен България“. Понижени са до „нагативна“ перспективите по всички рейтинги на Първа инвестиционна банка и МКБ Юнионбанк.
Някои български банки се надяват, че с увеличения лихвен процент по кредитите у нас, ще успеят да съберат пари, за да обслужват кредитите си към чужди банки. Някои от тях имат да връщат милиони и дори се надяват Националната банка да ги подпомогне, за да не бъдат принудени да се продават.
Трудности с връщането на кредити изпитвали и родни милионери, известни като олигарси, близки до властта. Някои от тях дори вече са отстъпили някои от имотите си на банките кредиторки. Още повече ги измъчват проверки на източено от тях ДДС за милиони, което те бързали да върнат, за да отърват съда. Разчитали много на кредити от чужбина, за да покрият вътрешните си дългове. Трудността обаче едвала от това, че не можели да гарантират редовното обслужване на новите кредити, тъй като по-голямата част от имуществото им били отдавна заложени.
Източник: Frognews.bg
- Външно министерство най-после призна проблемите с гласуването в чужбина
От Министерството на външните работи (МВнР) признаха, че са допуснати недоразумения и грешки, свързани с начина на подаване на заявления от българските граждани в чужбина за разкриване на изборни секции за президентските избори. „Част от проблемите се дължат на новия начин на подаване на заявления от българите в чужбина“, обясни постоянният секретар на МВнР и председател на работната група за организиране на изборите в чужбина Ради Найденов.
Подаването може да става единствено и само лично, тоест има персонифициране на заявленията. Българите в чужбина са можели да подадат заявленията си на място в дипломатическата мисия, по имейл в PDF формат или по пощата. При изпратените заявления по интернет всеки имейл е трябвало да съдържа само едно заявление. Подаването на голямо количество заявления, изпратени по пощата в общ плик, не отговарят на изискванията на закона. По същите причини не са приемани и изпратени много сканирани заявления, макар и да са били в PDF формат, обясни Найденов. От МВнР не уточниха колко точно заявления не са били приети поради такива нарушения.
Проблем с подаването на заявленията е възникнал и след хакерски нападения на електронните пощи на някои от български посолства в няколко европейски държави. Сезирани са компетентните органи. Новият начин за подаване е създал риск и за дублиране на заявленията, посочиха още от външно министерство. От МВнР обясниха защо са приемали две еднакви заявления на един и същ човек. „МВнР не може да прави селекция на заявленията, защото това не е предвидено в закона като функция. Ние не сме контролиращ орган. Нашата функция е да приемем тези заявления и след това те да бъдат предадени от мисиите към ЦИК и ГРАО“, каза Найденов. Има обаче подадени заявления от едно и също лице, но с различен адрес. Освен това някои от посолствата в чужбина имат свои отделни сайтове, които са популярни сред българите, живеещи там, и не е използван създадения от МВнР сайт за изборите в чужбина. Подадената информация на старите сайтове все пак също е била обработвана, уточниха от външно министерство. На 27 септември е приключил срокът за подаване на заявления от българите в чужбина.
Проблем с обработването на заявленията е била и часовата разлика в различните страни по света. Така се получава забавяне на възможността да се обработва информацията на всички подадени заявления. По пощата също има няколко дена забавяне на получаване на заявленията в мисиите, като е валидно клеймото на пощенския плик. Например в посолството в Загреб дълго време подадените заявления са били 19, а минималният брой е 20. Но пристигналите по пощата заявления са позволили да бъде направена избирателна секция.
Хаосът с изборните списъци вкара институциите в кръгова отбрана
До 15 октомври трябва да бъдат изчистени всички грешки, категорични са от ГРАО
Поредният пример за грешка в избирателните списъци – този с евродепутата Антония Първанова, която бе лишена от възможността да участва в кметския вот за София, стана повод за прехвърляне на отговорността между институциите. В служба ГРАО обяснили на Първанова, че е станала жертва на грешка в системата на МВР, в която е посочено, че през последните шест месеца живее във Великобритания. Евродепутатът обаче е категорична, че никога не е живяла на Острова, и недоумява как след 2009 г. МВР решава да й вмени такъв адрес. Тогава за последен път е гласувала в столичния район „Изгрев“, а през 2007 г. дори бе кандидат за кмет на София. Сега тя открила грешката случайно, след като направила проверка в интернет страницата на ГРАО и прочела, че „лицето не отговаря на изискванията за включване в избирателен списък“.
Шефът на ГРАО Иван Гетов обясни пред „Сега“, че до 15 октомври всички грешки в избирателните списъци ще бъдат поправени, а Първанова вече била върната в списъка. Гетов препоръча да се пита в общините защо са им пратили сбъркани списъци. А на въпрос отстранено ли е дублирането на имена в заявленията за гласуване в Турция, отвърна, че трябва да се пита външното министерство защо е приело и публикувало на сайта си списък с толкова много повтарящи се имена.
От инициативата на българите зад граница „Искаме да гласуваме“ съобщиха, че след ръчна проверка на всички дублирани имена и адреси са били идентифицирани 1331 фалшиви заявления от Турция и 41 извън южната ни съседка. От МВнР пък препращат към ГРАО, защото тяхна била задачата да проверят въпросните заявления и да отстранят нарушенията. Освен това Външно се оплаква от многото и различни списъци с разнопосочни данни в тях, които министерството е длъжно да изготви. Като техническа грешка обясняват и пускането на списъка с адресите на всички българи зад граница, подали заявления за участие в президентския вот.
Заради хаоса българите зад граница се притесняват, че много от тях ще бъдат лишени от правото си да пуснат бюлетина. МВнР заблуди гражданите с информация, че в местата, където има почетни консули на България, са нужни само 20 заявления. В резултат на това в три града в Германия не бяха разкрити секции, тъй като са подадени повече от 20, но по-малко от задължителните 100 заявления, твърдят от инициативата „Искам да гласувам“. Според тях закъснялата и на места липсваща разяснителна кампания довела до там, че в Барселона и Милано, където на миналите избори са гласували над 1000 българи, изобщо няма да има секции.
Източник: в. „Сега“
- Уорлик: Случаят в Катуница не е въпрос на етническа толерантност
Случаят в Катуница показва, че съдебната система в България трябва да работи по-добре. Това заяви в студиото на „Тази сутрин“ посланикът на САЩ Джеймс Уорлик.
Той заяви, че България от много години е символ на толерантност и десетилетия наред гражданите живеят рамо до рамо и приемат всички етноси.
„В случая с Катуница не ставаше въпрос за етническа толерантност, а за равенство пред закона. Мисля, че това ядоса гражданите“, добави дипломатът.
По думите му хората са останали с впечатление, че Кирил Рашков и неговите деца и внуци години наред са живели над закона. „Това обаче не е оправдание някой да вземе правосъдието в свои ръце“, смята Уорлик.
Той коментира, че случаят в Катуница е доказателство за това, че в България трябва да има закон за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност.
„Американската практика е, че няма нужда да има влязла в сила присъда, а просто да бъде доказано пред съдия, че има голяма вероятност богатството на даден човек да е натрупано незаконно. На този етап тези активи биват запорирани, след което започва съдебен процес. Във Великобритания, в Израел и в повечето европейски страни има такова законодателство и аз се надявам българският парламент да приеме подобен закон“, каза още американският посланик.
На въпрос какво си говори с българските кандидат-президенти, с които активно се среща през последните дни, Уорлик отговори, че за него това е възможност да чуе пряко какви са техните идеи.
Той каза още, че са разговаряли за отношенията между България и САЩ и всички кандидати, с които се е срещнал, са заявили готовността си да продължат силното партньорство между двете страни.
Източник: bTV
- Ансамбъл „Българи“ на Чикагска сцена
На 8 октомври чикагската публика имаше възможността да се наслади на изпълненията на фолклорен танцов ансамбъл „Българи“ от Монреал. Ансъмбъл „Българи“ е създаден през 2002 при Български Културен Център „Паисий Хилендарски“. Това е първото им гостуване тук. В красивите национални костюми, те показаха цялата магия на нашите танци. В концерта участва и добре познатия ни Оркестър „Колорит“. Концертът бе организиран от ансабъл „Хоро“, който вече гостува на своите колеги в Монреал. След концерта в залата на БПЦ „Света София“ имаше среща на танцьорите и гостите от Монреал с българската чигаска общност.
Благодарим на Константин Маринов и на Стойка Барабарова за предоставените снимки.
–
–
Вижте още снимки:.
- Българите още повече затягат семейните бюджети
Заради кризата и стреса само продажбите на лекарства растат
Българите продължават да затягат коланите и да пестят за черни дни. Това показват данните на Националния статистически институт. Като цяло продажбите на дребно в България за година са се свили с 3%. Това е най-ясният показател дали сме излезли от кризата или не. Не е чудно, че дори вечният оптимист вицепремиерът Симеон Дянков вече престана да коментира този въпрос и набляга на другата си любима тема – колко е добре България по бюджетна дисциплина.
За година продажбите на мебели, домакинска техника и битови стоки са се свили с близо 6%, на автогорива и масла с над 5%, а при обувките и дрехите – с 9%. Дали защото българинът вече се грижи повече за здравето си, или защото боледува повече, по-големи обороти отчитат само аптеките и дрогериите. От август 2010 до август т.г продажбите на лекарства, медицински стоки и козметика са скочили с близо 7% според данните на НСИ. В групата „храни, напитки и цигари“ няма промяна спрямо 2010 г.
На фона на горните данни БНБ продължава да регистрира ръст на спестяванията – към края на август в банките има над 30 млрд. лева на граждани. Двете противоречащи си на пръв поглед тенденции имат логични обяснения. Несъмнена и основна причина за все по-слабото потребление са растящата безработица и обедняването. От друга страна, дори добре печелещите предпочитат да спестяват, вместо да купуват телевизори, да сменят спални или да ремонтират дома си. Режимът на икономии, който и заможните хора сами си налагат, се обяснява със сгъстяващите се облаци над европейската и световната икономика. Всички коментатори признават, че това е разумно поведение – когато бъдещето е неясно, по-добре е да имаш „бели пари за черни дни“.
От друга страна, когато вътрешното потребление остава свито, то не може да се превърне в основа за възстановяване на икономиката. Така при липсата на сериозни чужди инвестиции и при заглъхващите темпове на ръст на износа на нашите фирми проблемите пред България се задълбочават.
Данните на Евростат показват, че свитото потребление е проблем за целия ЕС. Спрямо август 2010 г. продажбите на храни, цигари и алкохол са намалели с половин процент, а в нехранителния сектор – с 0.7%. Картината обаче е доста различна в отделните държави. В Румъния отчитат над 6% спад, в Испания и Португалия – 4.6%, докато Литва и Латвия се радват на оживление на търговията на дребно – имат съответно 10 и 7.4% ръст.
Източник: в. „Сега“
- Протестиращи американци „окупираха“ и Вашингтон
Стотици протестиращи демонстрираха във Вашингтон в неделя, гневни от това, което по думите им е желанието на американското правителство да подпомага финансово богати корпорации, докато пренебрегва най-силно притиснатите граждани на страната.
Движението “Окупирай Вашингтон“, новоизлюпена активистка група, създала импровизиран щаб на площад “Макферсън“ на улица “К“ преди седмица, показва признаци на разрастване, докато хора от страната се отправят, за да се присъединят към тях в столицата. Над 200 души демонстрираха до “Фрийдъм плаза“, край Белия дом, а втора демонстрация събра подобен брой хора край парка “Малкълм Х“ в северозападен Вашингтон.
“Има много хора в тази страна, които не могат да си позволят да образоват децата си, а живеят в образовано общество. Аз не искам да живея в страна от третия свят“, заяви Лана Ферре, преподавател от Пенсилвания. “Нямаме нужда от огромни корпорации, само от работни места. Но правителството е изцяло за Exxon и Уолстрийт“, добавя тя.
Уебсайтът на движението съобщава, че то е изградено по примера на “Окупирай Уолстрийт“, чиито активисти продължават да се намират в парк в Ню Йорк от 17 септември насам. Двете групи са гневни от растящото неравенство в САЩ в началото на глобалната финансова криза.
Президентът Барак Обама заяви в четвъртък, че анти-Уолстрийт протестите в Ню Йорк и другаде са израз на обществен гняв и разочарование от странното поведение на банкерите и загиващата икономика, при безработица от 9,1 %.
Източник: Vsekiden.com
- В църквата „Света София“ (видео от неделя 9.10.2011г.)
Поради късния час Ви предлагаме само два кратки видеорепортажа от две вчерашни събития състояли се в БПЦ „Св.София“ в Дес Плейнс до Чикаго. Очаквайте подробности и снимки.
.
..
.
- Антибългарски филмов проект на Скопие
В Македония се снима нов антибългарски филмов проект, сигнализираха от Българския културен клуб – Скопие в своя позиция, изпратена до Eurochicago.com и българските медии. Става въпрос за филма „Трето полувреме“, който предстои да бъде завършен през 2012 година.
Филмът разказва за футболния отбор Македония (Скопие), който между 1941-1944 година участва в Държавното първенство по футбол в Царство България.
През 1942 година отборът играе общо 4 пъти с Левски (София). Първо играят 2 мача за Софийското първенство: в Скопие мачът върви при 1:0 за Македония (Скопие), на Левски е присъден спорен гол, след което футболистите на Македония (Скопие) напускат мача и губят служебно с 0:3. Във втория мач в София е отменен гол на Македония (Скопие) за 0:3, а в крайна сметка мача завършва 2:2 и Левски става победител в Софийското първенство. През същата 1942 година Македония (Скопие) достига финал на държавното първенство и се изправя срещу Левски (София), но губи двата мача с 1:0 и 2:0. По това време треньор на отбора е унгарският евреин Илеш Шпиц, който след началото на депортацията на евреите във Вардарска Македония е спасен от българското управление.
Във филма българското управление е представено едностранно като по-лошо от сръбската окупация на Вардарска Македония. Борбата на футболния отбор Македония (Скопие) е представена като борба на македонските националисти срещу българските окупатори, предвождани от злия български офицер и лоялен нацист Гарванов.
В позицията на Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб – Скопие, се посочва:
„В Р. Македония с пълна пара се снима игралният филм „Трето полувреме“. Действието се развива през 1942г. и разказва за футболния мач между ФК „Левски“ и ФК „Македония“ от шампионата на обединената футболна лига на България. Многобройните исторически доказателства недвусмислено свидетелстват, че възраждането на ФК „Македония“ като част от българския спорт се подкрепя топло и ентусиазирано от населението на Вардарска Македония по това време.
Целта на филма „Трето полувреме“ е да се постигне изключителен пропаганден ефект сред широките маси от населението и чуждестранната публика чрез силата на художественото въздействие. Посредством поредната фалшификация на историческата истина, България ще бъде представена в изключително негативна светлина.
Филмът е с бюджет 3 милиона евро, половината от които са осигурени от македонското правителство, което провъзгласи филма за проект от национален интерес, реализиран под личните напътствия и наблюдение на място от македонския премиер. В този филм историята ще бъде драстично изопачена – българите за пореден път ще бъдат представени като зверове-окупатори, целящи да убият треньора на македонския отбор от еврейски произход, а зрителите по трибуните ще скандират против „българската фашистка окупация“. Филмът спекулира с трагичната съдба на депортираното еврейско население от Македония и Тракия като вината за това изцяло се прехвърля „от болната глава на здравата“ – като нацисти са представени единствено българите, но не и самите немци. Внушава се дори, че концлагерът в Треблинка е бил едва ли не под български контрол.
Статиите в македонските медии относно заснемането на филма не пропускат да използват старите югославски клишета за „фашистка България“, „българскифашистки окупатор“, „нацистка лига“ и т.н. Никоя друга страна и народ не се определят като „фашистки“ в днешна Р. Македония, освен България и българския народ.Стигна се дори до пълния парадокс македонската редакция на германската правителствена медия „Дойче веле“ да публикува нравоучителни статии във връзка с Холокоста, назидавайки и вменявайки вина на българския народ. За съжаление, липсата на всякаква официална реакция от страна на България окуражава македонистите в тоталното изопачаване на историята на международната арена, представящо българите не като народ-спасител на евреите, а като народ-палач.
(За сравнение, информация как България се е противопоставяла успешно на антибългарските елементи в големи филмови проекти на бивша Югославия в миналото, припомнят от www.actualno.com – ТУК )
Филмът е в драстично противоречие с докладите и препоръките на ЕС за обективно тълкуване на историята и реформиране на идеологизираната образователна система. Тровят се не само отношенията със съседните страниот ЕС, но и младите поколения в Р. Македония и чужбина.
Докато „националниот идентитет“ се укрепва с такива правителствено-финансирани антибългарски проекти, сръбското малцинство в страната все по-смело разпространява видеоматериали и ТВ клипове за предстоящото преброяване: http://www.youtube.com/watch?v=35IMwo2v_bQ „.
http://www.bkks.org
.
- До пълното им отказване
Коментар на „Дневник“ по повод организацията на изборите за българите в чужбина
Българите, живеещи в чужбина, се оплакаха за пореден път от Министерството на външните работи покрай организацията на изборите за президент. Те сигнализираха, че институцията е нарушила правото на защита на личните данни на 36 080 души, като е публикувала на сайта си имената и постоянните им адреси.
Освен това сайтът bivol.bg разкри, че от списъците се виждало ясно, че 1536 заявления за гласуване в Турция са фалшиви, тъй като имало дублиращи се имена и адреси.
Една от най-важните задачи на управляващите от ГЕРБ при писането на Изборния кодекс беше да пресекат възможностите за манипулации. Оказва се обаче, че кодексът не разреши проблемите. Ако наистина имената на турските изселници се дублират, може да се каже, че механизмите за измама даже са се усъвършенствали.
И ако доскоро изселниците биваха разхождани с автобуси, за да гласуват два пъти по постоянен и настоящ адрес, с дублирането в списъците процедурата явно е станала „по-икономична“.
Не е ясно дали ЦИК или прокуратурата ще реагират.
Досега българи се оплакваха, че са били подведени за броя необходими заявления за откриване на секция в град с почетно консулство, че много заявления са били отхвърлени заради технически грешки в адресите, независимо че посочените ЕГН-та са верни, и т.н. Случващото се досега показва, че за едни българи зад граница някой очевидно се грижи (като изселниците в Турция), а за други, чиито гласове партиите са пресметнали като нерешаващи – да се оправят.
Най-лесно е, разбира се, вината да бъде прехвърляна върху „неинформираните“ емигранти. Който обаче си е имал вземане даване с български дипломати в чужбина, знае за какво качество на услугите става дума – създаване на затруднения на гражданите до момента на пълното им отказване да се обръщат към посолството. А в случая – да гласуват.
- Децата на Тато
Автор: Любослава Русева
В телевизионно студио седят социолог и кинорежисьор. Социологът се изказва критично за текущото управление, което, смята той, възражда обезпокоителни тоталитарни практики. „Начинът, по който премиерът Борисов едва ли не ръкоположи министър Плевнелиев за президент, е акт на пренебрежение спрямо ценностите на демокрацията“ – дава и пример.
В това време кинорежисьорът не обелва дума. Облива се в пот, сумти, пръхти, върти се на стола и изразява гама от страдалчески състояния чрез мимическата си мускулатура. Този човек видимо се измъчва и зрителят започва да му съчувства, задето е подложен на ужаса от участие в живо предаване.
След десетина минути обаче причината за тази нервност се оказва друга. Изведнъж кинорежисьорът грубиянски прекъсва социолога с думите: „Тук се говорят неща, с които не съм съгласен! Ако знаех, че ще присъствам на подобен разговор, нямаше да дойда!“
Оттам нататък опитите да се получи смислен разговор се разбиват в канара от упорито мълчание. „Споделете с какво не сте съгласен, за да мога да Ви отговоря“ – смутено предлага социологът, но „събеседникът“ му хвърля мълнии с очи. Ситуацията става още по-нелепа, когато – отново внезапно – кинорежисьорът изтърсва за втори път: „Разберете, аз по никакъв начин не желая да бъда замесван в такъв разговор! Нямам нищо общо, разберете!“
Проверявам в Google, за да науча, че този човек е автор на над сто документални филма. Последният обаче, както става ясно от негово открито писмо до министъра на културата (юни 2010 г.), не бил получил обещаното му финансиране от държавата. По тази причина, пише режисьорът, се налагало да „моли и коленичи“, както и да завърши иначе острия си апел (издържан, разбира се, в патриотичен дух с цел задълбочаване на внушенията за нуждата от спешно отпускане на пари) „с най-добри чувства“ към Вежди Рашидов.
Дали междувременно въпросът с финансирането е бил уреден или предстои да бъде, не е известно, доколкото по реакцията биха могли да се допуснат и двата варианта. Във всеки случай човекът на екрана изглежда силно зависим от управленската конюнктура и най-вероятно заради това се изчервява като пътник, попаднал по нещастно стечение на обстоятелствата в купе, където се разказват политически вицове. Ще му се да се изниже в коридора на влака, уж за да запали цигара, но понеже не му стиска да напусне като Кириак Стефчов с „Господа, тук се говори против Негово Величество Султана, аз излазям“, се гъне и маже по стола, потресен от засилващото се притеснение, че някой „горе“ може да го види.
По ирония на съдбата кинорежисьорът не само потвърждава забележката за възраждащите се тоталитарни практики, а дава обяснение кое прави подобен ренесанс възможен. Защото тук не става дума единствено за неприятности около финансирането на проект, колкото за отработен с времето и автоматично задействан рефлекс. Не става дума и за случаен конфуз, а за проява на инстинктивно раболепие пред безпогрешно разпознатата опасност в лицето на прекомерно заякналата напоследък власт.
Каквито и уговорки да са възможни за изредилите се управления по време на „прехода”, за пръв път в онова студио забелязах страх от публична критика. Нещо повече – от мълчаливо присъствие, което би могло да се изтълкува като съучастие в критика, изразена публично от друг(и).
Режисьорът Х, нека повторя, трепереше като зайче пред погледа на питон; той страдаше физически от предчувствието, че още утре може да последва наказателна санкция от страна на държавата. Която ще му спре я кранчето за последния филм, я ще го набута в черен списък на „неблагонадеждните”, та никога повече да не види субсидия. Всесилие, пред което той е напълно безпомощен и – по същата причина – абсолютно покорен.
Тъкмо тази чисто човешка посредственост обаче е най-важната хранилка за всесилието, т.е. тоягата си има две страни, а господарят е господар, защото се намират и слуги. Иначе казано: ако режисьорът имаше талант и характер да се съревновава на свободния пазар, властта нямаше да разполага с достатъчно ресурси да го подчини на своеволията си. И Бойко Борисов нямаше да се държи като възкръсналия Туркменбаши, ако Плевнелиев притежаваше по-развито чувство за лично достойнство, а хилядите кариеристи, неполучили шанс да заемат позиция нито при червените, нито при сините или жълтите, не държаха исо на разпищолването му чрез безгръбначното си поведение.
„Най-отличителната черта на социалистическия кариерист, без значение дали той е в производството, културата или администрацията, е неговата посредственост”, пише Георги Марков в „Задочни репортажи за България” (1978 г.). И още: „Логично първият белег на несамопризнатото бездарие са ПОДЧИНЕНИЕТО, РАБОЛЕПИЕТО, СЕРВИЛНОСТТА.” (Горе-долу по същото време и един поет написа, че „бездарието е фашизъм”, което не му попречи да се обърне към Тодор Живков с мазното: „Другарю Живков, дори Вие не можете да ми забраните да Ви обичам!”)
Ренесансът на тоталитарните практики, с други думи, щеше да бъде невъзможен, ако критично голяма маса сънародници не провидя в лицето на текущата власт благоприятни условия „да намаже” не чрез личните си качества, не в честно състезание, а с подчинение, раболепие и сервилност. Достатъчно е да ви попитам колко имена на народни представители от ГЕРБ сте в състояние да изброите след двегодишното им пребиваване по парламентарните банки, или дали сте попадали на трескавите до пеперудена пърхавост приготовления около предстоящо откриване на канализационна шахта с традиционно рязане на премиерска лента.
Но млъкни, сърце… Няма да го кажа по-добре, отколкото го е направил Олдъс Хъксли в предговора си към второто издание (1946 г.) на своята антиутопия „Прекрасният нов свят”: „Истински пригодна тоталитарна държава ще бъде онази, в която всемогъщата изпълнителна власт ръководи население от роби, които не е необходимо да бъдат насилвани, за да се подчиняват, защото те ще обичат своето робство.”
Това, струва ми се, е ключ към загадката защо в България постепенно се появи мнозинство, което отново е покорно на властта. Ние изглежда не обичаме свободата, защото свободата е отговорност и голямо усилие. „При другите си лошавини – дето разправяше и дядо Вазов – игото има и една привилегия – да прави народите весели. Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота.”
Робството, ако ще и цинично прикрито зад фасадата на демокрацията, е извънредно удобно, и в този смисъл всеки „поробител” е по своему невинен. Робството е едновременно предпоставка да компенсираш липсата на талант с угодничество, и алиби, в случай че дори с угодничество не си успял да се осъществиш. Робството е голямото оправдание на некадърността за „провалените житейски шансове”, но и прекрасната заблуда, че все пак, някой ден, току виж съумееш да минеш на страната на силния, стига да е забелязал твоето раболепно старание.
Лично наблюдение:
„Ако бех станАл полицай, щех хиляда пъти да съм се кандидатирАл за кмет на Българево” – казва ми местен мъжага, когото заварвам на плажа в приватизиран от известен олигарх курорт. Чалгата е пусната на мах, а с аверите шляпат карти върху мърлява хавлия. Левият бицепс на моя як събеседник е украсен с татуировка на Бойко Борисов („голем съм му фен”), а от десния наднича дребен дракон с миша муцуна, която по нещо напомня на известния олигарх.
В един момент Шефа, т.е. известният олигарх, свирка с уста и местният се юрва към малко кану. Задачата му е да съпровожда съпругата на Шефа, докато плува в компанията на придворна дама със сламена шапка. Безумната картинка се допълва от тайфата, останала на плажа – все гости с големи шкембаци и тежки позлатени ланци, охранявани от подобия на местния охранител с татуировки на Бойко Борисов и дракони с миши муцунки.
След час неуморно гребане моят събеседник се стоварва върху хавлията с изплезен език. „Виде ли – викам – ако беше станАл полицай, тия трябваше да ги изпонаарестуваш.” Той храбро отговаря: „Къде живееш, ма, аз репетирам! Ако стана кмет, че се дължи на тех (сочи ми татуировките – б.а.), ако не стана – пак (намига ми развеселено – б.а.)!”
Чалгата отново бива пусната на мах. Картите отново са раздадени. Животът отново е спокоен и весел…
И за какви „ценности на демокрацията” всъщност говори онзи социолог в онова телевизионно студио с онзи разтреперан кинорежисьор? Наивник, сигурно е имал предвид свободата! При това, пак проверих в любимия Google, бил писал студия и за Иван Хаджийски!
Впрочем точно в „Оптимистична теория за българския народ” (!) Хаджийски ни поставя страхотевична диагноза:
„…общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие.”
Годината е 1938-а, т.е. нито бай Тошо, камо ли пък бъдещият негов бодигард, още повече български премиер, са се изтъпанили на хоризонта…
Далеч съм от претенцията за народопсихологически заключения, но ще призная, че през последните години бях изкушена да проуча доста текстове за националния ни характер (ако приемем подобно обобщение за допустимо) и във всеки от тях намирах описание и печална забележка за… актуалното състояние на т.нар. българско общество.
Малко примери:
– „Подлост в характерите, превишена, но гола самонадеяност, чувства развалени, своекористност във висша степен, общо междуособно недоверие; бедност от силни и просветени убеждения, прибягване до най-подлите и до най-подземните средства за достигане на лични и низки цели; тайни и явни действия за омайване на по-простите и на по-слабоумните, злоупотреби със святото име на правдата и с чувствата на народа за потулването на най-разтленните стремежи …”
Характеристика на българския народ, направена през 1875 г. от Марко Балабанов – първия външен министър на страната ни след Освобождението.
– „Личният интерес е върховният принцип на държавното управление. Правдата съществува, за да се презира; законите се пишат, за да се тъпчат или да се употребяват за нечестни оръдия. Върховните вожди са или стават въплъщение на нечестие и на недобросъвестност и всеки проповедник на идеали, всеки ратник за правдини се превръща сякаш по чудо в неразумна твар, щом стане активен обществен служител…”
Откъс от „Българската интелигенция” (1898) на д-р Кръстьо Кръстев, списание „Мисъл”.
– „Ние всички живеем тук като чужди един на друг. Ако бяхме чужденци в една друга страна, щяхме да бъдем по-близки, щеше да ни свързва съзнанието, че сме на чужбина и че някъде далеч имаме своя родина. А тук като че ли нищо не ни заставя да живеем с една обща цел и да мислим за тая родина. Само стадното честолюбие, политическата злоба и отмъстителният деспотизъм, само съмнителните цели и тъмните домогвания създават у нас по-дълбоки връзки и колективност.”
Цитатът е от статията на проф. Боян Пенев „Нашата интелигенция”, публикувана в списание „Златорог” през 1924 г.
– „В психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи: апатия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за самозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересованост на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички.”
Философът Найден Шейтанов пише студията „Духът на отрицание у българина” за сп. “Философски преглед” през 1933 г.
– „Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден.”
Това есе е излъчено на 26 януари 1972 г. по радио “Дойче веле”. Озаглавено е „Ще изчезне ли българският народ”, а негов автор е писателят емигрант Георги Марков, когото цитирах някъде по-горе.
ОК, спирам, макар да имам още „козове” в ръкава си. Но ако въобще сте стигнали дотук, нека да запълня един важен пропуск:
Филмът на кинорежисьора, който не получил финансиране, бил за горяните. Това пък били онези наивници, както пише в божеството Google, които оказали единствената съпротива срещу установения в годините след деветосептемврийския преврат режим. Действали между 1947 и 1956 година, обявявайки се против „диктатурата на пролетариата” и съветизацията на България, както и за връщането на свободата, демокрацията и пазарната икономика…
Не проумявам как творец с характера на „не съм от тях, как` Сийке” (по Чудомир) би могъл да прави филм за тези странни птици. Изобщо: имало ли е подобен филм? И, ако е имало, ще можем ли все някога да го изгледаме отново?
Източник: Reduta.bg
- Обръщение на Обществените съвети на българите в чужбина
Обръщение във връзка с публикуването на лични данни на българите от чужбина на Интернет страницата на МВнР
На 8 Октомври МВнР публикува на своята Интернет страница, в нарушение на Закона за защита на личните данни, имената и постоянните адреси на 36 081 български граждани живеещи в чужбина. Този незаконен акт на МВнР е уви логично продължение на хаотичните действия в последните дни както на ЦИК, така и на МВнР, имащи за резултат затрудняване на вота в чужбина и нарушаване на фундаментални конституционни права на българите живеещи зад граница.
Проверка на публикувания от MВнР списък на заявилите намерение за гласуване в чужбина показва, че десетки редовно подадени заявления за гласуване от българи в Европа и САЩ не са били взети предвид, докато същевременно в южната ни съседка са регистрирани по няколко пъти едни и същи лица с очевидно фалшиви заявления (реистрирани са над 1500 такива заявления). Това има за непосредствен ефект драстично намаляване, с над 30%, на броя градове с изборни секции в Европа и САЩ спрямо последните избори през 2009. Дори в градове, в които всички възможни и невъзможни изисквания на закона бяха изпълнени, изборни секции не бяха открити : Флоренция, Лил, Марсилия, Дармщад, Магдебург, Хамбург, Сургут… списъкът е дълъг.·Градове· като Барцелона, където наскоро бе назначен и почетен консул,· въобще пък изчезнаха от изборната карта с 0 подадени заявления според МВнР.
Дали всички тези действия нямат за по-далечна цел евентуално касиране на гласуването в чужбина?
Очевидно е, че тези контрапродуктивни резултати се дължат именно на промените в изборното законодателство, приети на доверие от мнозинството народни представители. Вносителите на Изборния кодекс следва да понесат своята политическа отговорност!
Настоящата система за фактически активна регистрация в чужбина, освен че противоречи на конституционната норма за равнопоставеност на избирателите, е занапред напълно компрометирана.
Дори днес, над 600 хиляди български граждани добросъвестно са декларирали пред българската администрация своя настоящ адрес в чужбина. Крайно време е държавата да използва тази старателно прикривана информация налична в регистрите на населението, както за отваряне на избирателни секции в чужбина, така и за да съставя избирателните списъци там по настоящ адрес.
Призоваваме отново народните представители и правителството, за спешни промени на гласуването в чужбина и съставяне на постоянни избирателни списъци в чужбина по настоящ адрес, и след надлежно регистриране.
globalbulgaria.org
- Ron Paul wins Values Voter straw poll
By Peter Hamby and Ashley Killough
Washington (CNN) – GOP presidential candidate Ron Paul secured yet another straw poll victory Saturday.
The Texas congressman won 37% of the poll at the Values Voter Summit in Washington, sponsored by the Family Research Council, a social conservative group.
However, not all of those who voted for Paul in the straw poll were necessarily participants in the summit. Family Research Council president Tony Perkins said 600 attendees registered just for Saturday. Paul ended up winning with 732 votes.
Paul has won a handful of straw polls this year, including contests held in California and South Carolina, in addition to a straw poll at the Conservative Political Action Conference in February.
Coming in second on Saturday, rising GOP candidate and Georgia businessman Herman Cain took 23% of the vote. Former Pennsylvania Sen. Rick Santorum came in third with 16%.
Two front-runners, Texas Gov. Rick Perry and former Massachusetts Gov. Mitt Romney, placed fourth and sixth, respectively. Perry garnered 8% of the vote, while Romney had 4%.
Minnesota Rep. Michele Bachmann, who touts herself as a strong social conservative and won the much-watched Ames Straw Poll in Iowa, came in fifth, while former House Speaker Newt Gingrich took seventh place. /CNN/
- 9 октомври – Световен ден на пощата
На 9 октомври 1874 година в Берн /Швейцария/ е учреден Всемирният пощенски съюз /ВПС/. На 9 октомври празнуван сега по целия свят като Световен ден на пощите – Договорът от Берн, за създаване на Всеобщ пощенски съюз, е подписан. Броят на страните-членки в съюза се увеличава толкова бързо през следващите три години, че името му е променено на Световен пощенски съюз през 1878 г. От 1874 година договорът от Берн успява да обедини объркания международен лабиринт на пощенските услуги и правила в единна “пощенска територия “ за взаимна размяна на писма. Бариерите и границите, които са възпрепятствали свободното движение и израстване на международната поща, най-сетне са съборени.На 1 юли 1948 година Световният пощенски съюз получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН. Днес страните-членки на съюза са 190, с над 700 000 пощенски служби. Целта на съюза е да осигурява организиране и усъвършенстване на пощенските служби, развитие на международното сътрудничество и оказване на техническа помощ за развиващите се страни в тази област. Световната пощенска конвенция от 1874 г. определя общите експлоатационни и тарифни правила на международната пощенска служба.
През 1947 година ВПС получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН. Днес страните членки на съюза са 192, с над 700 хил. пощенски служби и над 130 милиона пощенски служители. Целта на съюза е да осигурява организиране и усъвършенстване на пощенските служби, развитие на международното сътрудничество и оказване на техническа помощ за развиващите се страни в тази област. Световната пощенска конвенция от 1874г. определя общите експлоатационни и тарифни правила на международната пощенска служба. През 1969 година в Токио се провежда Конгрес на Всемирния пощенски съюз и тогава датата 9 октомври е определена за Световен ден на пощите
От 1 юли 1879 година България е пълноправен член на Всемирния пощенски съюз. През 1880 г. Княжеството получава първата покана за конференция в Париж и това е началото на официалните международни контакти на българските пощи.
С времето значението на пощенските връзки не се изчерпва, независимо от изобретяването на телеграфа, телефона и радиото. Те са актуални и до ден днешен, промъквайки се сред имейлите, скайп, мобилните телефони, touch phone,iPhone, BlackBerry. Нека на този ден си спомним за доброто старо писмо, картичките за Коледа, както и тези за Великден, които носеха толкова радост, защото не бяха ежедневие. Това време не беше толкова отдавна. Тогава BlackBerry беше само плод, а хората се виждаха на живо, не по скайп. И въпреки днешните удобства, това време си заслужава да се помни.
Още по темата: http://az-jenata.bg/article/10862/svetoven-den-na-poshtata/
- Бродвей в Чикаго: октябрь 2011 года – январь 2012 года
Предстоящий сезон готовит немало интересного для любителей мюзиклов. Как обычно, новые для Чикаго постановки соседствуют с возобновлениями старых. Вот какие спектакли мы увидим до конца года.“Мэри Поппинс” (“Mary Poppins”)
Музыка и либретто – Ричард и Роберт Шерманы, Джордж Стайлс, Энтони Дрю.
Режиссер – Ричард Эйр. Хореограф – Мэттью Берн.
Героиня детской писательницы Памелы Трэверс возвращается в Чикаго в новой постановке. Напомню, в 2010 году этот спектакль завоевал четыре премии “Тони”, включая главную – за лучший мюзикл года. Подробности – на сайте мюзикла13 октября – 6 ноября 2011 года.
Cadillac Palace Theatre, 151 West Randolph Street, Chicago, IL 60601.
“Рок на века” (“Rock of Ages”)
Сюжет мюзикла прост. В 1987 году в самом известном рок-клубе Лос-Анджелеса девушка из провинциального городка встречает знаменитого рокера, и они влюбляются друг в друга. Главное в этой истории – двадцать восемь (!) песен, которые распевают наши герои. Среди них – хиты легендарных рок-групп восьмидесятых JOURNEY, NIGHT RANGER, STYX, REO SPEEDWAGON, PAT BENATAR, TWISTED SISTER, POISON, ASIA, WHITESNAKE и многих других.
8-13 ноября 2011 года.
Ford Center for the Performing Arts, Oriental Theatre, 24 W. Randolph Street, Chicago, IL 60601.
“Энн: портрет Энн Ричардс” (“Ann: an Affectionate Portrait of Ann Richards”)
В главной роли – лауреат премии “Эмми”, звезда сериала “Два с половиной мужчины” Холланд Тейлор.
13 ноября – 4 декабря 2011 года.
Bank of America Theatre, 18 West Monroe, Chicago, IL 60603
“Скрипач на крыше” (“Fiddler on the Roof”)
Композитор – Джереми Бокк. Поэт – Шелдон Харник.
Лауреат премии “Тони”, один из лучших мюзиклов XX века основан на книге Шолом-Алейхема “Тевье-молочник”. Премьера мюзикла, состоявшаяся в начале 1964 года в Детройте, прошла без особого успеха, и перспективы показа его на Бродвее казались нереальными. Кому интересен мюзикл о жизни евреев в царской России? Тем не менее создатели мюзикла верили в успех, и успех пришел: грандиозный, ни с чем не сравнимый бродвейский триумф 22 сентября 1964 года. В 1965 году мюзикл был удостоен девяти премий “Тони”, и за следующие семь лет и девять месяцев “Скрипач на крыше” со знаменитым бродвейским актером Зиро Мостелем в роли Тевье был сыгран на Бродвее три тысячи двести сорок два раза!В 1972 году состоялась премьера “Скрипача на крыше” в Лондоне. Роль Тевье исполнил никому не известный израильский актер Хаим Тополь и, как говорится, на следующий день “проснулся знаменитым”.
Подробности – на сайте http://fiddlerontour.com/.
22 – 27 ноября 2011 года.
Auditorium Theatre of Roosevelt University, 50 East Congress Parkway, Chicago, IL 60605
“Мемфис” (“Memphis”)
Музыка и либретто – основатель группы Bon Jovi Дэвид Брайан и Джо Ди Пиетро. Режиссер – Кристофер Эшли.
Действие мюзикла происходит в пятидесятые годы в городе Мемфис, штат Теннесси. В городе процветает расовая ненависть, и таблички “Только для белых” не вызывают удивление у жителей. Поэтому роман главного героя – белого ди-джея Хьюи – и афроамериканской певицы Фелисии обречен…В 2010 году спектакль завоевал четыре премии “Тони”, включая главную – за лучший мюзикл года. Подробности – на сайте мюзикла http://www.memphisthemusical.com/.
22 ноября – 4 декабря 2011 года.
Cadillac Palace Theatre, 151 West Randolph Street, Chicago, IL 60601.
“Донни и Мэри: рождество в Чикаго” (“Donny & Marie: Christmas in Chicago”)
Популярный американский дуэт брата и сестры Осмондов впервые представляет свое шоу в Чикаго.6 – 24 декабря 2011 года. Ford Center for the Performing Arts, Oriental Theatre, 24 W. Randolph Street, Chicago, IL 60601.
“Семейка Аддамсов” (“The Addams Family”)
Музыка и слова – Эндрю Липпа. Режиссеры – Фелим Макдермотт и Джулиан Кроуч.
Конечно же, вам знакома эта семейка: Гомес Аддамс, его жена Мортиша, дядя Фестер – все знаменитые герои популярного фильма и одноменного сериала. Теперь нам предстоит встретиться с той же сумасшедшей семейкой на сцене…Мюзикл создан по книге Маршалла Брикмана и Рика Элиса. Подробности – на сайте http://theaddamsfamilymusicaltour.com/.
13 декабря 2011 года – 1 января 2012 года.
Cadillac Palace Theatre, 151 West Randolph Street, Chicago, IL 60601.
“Клетка для пташек” (“La cage aux folles”)
Музыка и текст песен – Джерри Херман. Либретто – Харви Фирстайн. Премьера мюзикла прошла на Бродвее в 1983 году. В 2010 году новая постановка мюзикла завоевала три премии “Тони”, в том числе – за лучшее возобновление.
20 декабря 2011 года – 1 января 2012 года.
Bank of America Theatre, 18 West Monroe, Chicago, IL 60603
Заказать билеты на все спектакли сезона можно по телефону 800-775-2000 или на сайте www.ticketmaster.com. Групповые скидки (15+) – по телефону 312-977-1710. Подробная информация – на сайте www.BroadwayInChicago.com.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
Фотографии к статье:
Фото 1. Логотип компании “Бродвей в Чикаго”
Фото 2. Сцена из мюзикла “Мэри Поппинс”
Фото 3. Сцена из мюзикла “Скрипач на крыше”
Фото 4. Сцена из мюзикла “Мемфис”
Фото 5. Постер “Донни и Мэри: рождество в Чикаго”
Фото 6. Сцена из мюзикла “Семейка Аддамсов”
- October 8 – Great Chicago Fire begins
On this day in 1871, flames spark in the Chicago barn of Patrick and Catherine O’Leary, igniting a two-day blaze that kills between 200 and 300 people, destroys 17,450 buildings, leaves 100,000 homeless and causes an estimated $200 million (in 1871 dollars; $3 billion in 2007 dollars) in damages. Legend has it that a cow kicked over a lantern in the O’Leary barn and started the fire, but other theories hold that humans or even a comet may have been responsible for the event that left four square miles of the Windy City, including its business district, in ruins. Dry weather and an abundance of wooden buildings, streets and sidewalks made Chicago vulnerable to fire. The city averaged two fires per day in 1870; there were 20 fires throughout Chicago the week before the Great Fire of 1871.
Water Tower is one of the few buildings to survive the Great Chicago Fire Despite the fire’s devastation, much of Chicago’s physical infrastructure, including its water, sewage and transportation systems, remained intact. Reconstruction efforts began quickly and spurred great economic development and population growth, as architects laid the foundation for a modern city featuring the world’s first skyscrapers. At the time of the fire, Chicago’s population was approximately 324,000; within nine years, there were 500,000 Chicagoans. By 1893, the city was a major economic and transportation hub with an estimated population of 1.5 million. That same year, Chicago was chosen to host the World’s Columbian Exposition, a major tourist attraction visited by 27.5 million people, or approximately half the U.S. population at the time.
In 1997, the Chicago City Council exonerated Mrs. O’Leary and her cow. She turned into a recluse after the fire, and died in 1895.
www.history.com
Chicago „The Windy City“ is the largest city by population in the state of Illinois and the American Midwest of the United States. Adjacent to Lake Michigan, the Chicago metropolitan area (commonly referred to as Chicagoland) has a population of over 9.7 million people in three U.S. states, Illinois, Wisconsin and Indiana, and was the third largest metropolitan area in 2000. One of the largest cities in North America, Chicago is among the world’s twenty-five largest urban areas by population, and rated an alpha world city by the World Cities Study Group at Loughborough University. It is the third-most populous city in the United States after New York City and Los Angeles, with a population of nearly 3 million people.
- Разплащане с титли за решение на една дългосрочна неправда
Бойко Борисов и Вежди Рашидов ще станат в началото на следващата седмица почетни членове на СБХ. По този повод председателят на контролната комисия към Съюза на българските художници проф. Велислав Минеков излезе с Обръщение към медиите.
В понеделник ще бъдат връчени особено престижните звания „Почетен член на СБХ” на министър-председателя на РБ Бойко Борисов и прилежащия му министър на културата Вежди Рашидов.
Като председател на контролната комисия на СБХ смятам подобно решение за недостойно, лишено от логика и извършено под натиск от управляващата за момента партия. Подобен поклон пред действащи политици, заети своевременно с предизборна агитация, е безсрамно действие спрямо стотици наши членове, заслужили високото отличие.
Решението за тази номинация е взето след странно допитване по телефона на част от УС на СБХ и след изрично настояване от министъра на културата от петък, 7.10.2011 г., без обсъждане и дискусия сред съюзните членове и без одобрението на контролната комисия на СБХ.
Това злочесто събитие е рекетьорски акт, в замяна на което правителството да потвърди изцяло законните права на СБХ върху прилежащата му сграда на ул.”Шипка” 6. Разплащането с титли за решението на една дългогодишна неправда, съществувала благодарение на смирени ръководства на СБХ, в комбинация с държавно малокултурие, е преднамерено унижение и дело на паразити спрямо всички почтени хора, държали четка и длето.
Необходимо е да се припомни, че тази награда ще бъде връчена на лица, станали създатели на помийната яма, наречена „Музей на социалистическото изкуство”, заченат в беззаконие, отмъстителност, завист и природен примитив.
Историята на СБХ, дори и в най-трудни за самочувствието ни времена, не познава подобен парадокс и падение. Нашият съюз трябва и може да съществува без партийно-политическа вярност, без „подкрепата” на временни „герои” и без помилуйката на съмнително обожествени гении.
Връчването на тези награди ще бъде врата към пропастта на нашето безчестие, завръщане към по-древния, спрямо нас художниците, известен, срамен занаят.
Велислав Минеков
- Болезнената история на ДС трябва да е достъпна и за младите
Диана Иванова, Георги Господинов, Весела Ножарова и Юрий Вълковски подготвят концепция за Музей на Държавна сигурност
Диана Иванова, в. „Труд“
Да си призная никога не съм си представяла, че ще работя върху идеята за музей на ДС. Но когато директорът на архива Мартин Иванов, историк, когото много уважавам, се обърна с покана към мен, писателя Георги Господинов, изкуствоведката Весела Ножарова и експерта по културни политики Юрий Вълковски да направим концепция за музей, не се замислих много.
Стори ми се изключително предизвикателство да се опитаме да направим нещо хем важно за обществото, хем модерно и обърнато и към поколения, за които Държавна сигурност не носи никакви образи и не означава нищо. Стори ми се вълнуващо да работим в екип по тема, която мнозина подминават безразлично, други с отегчение, а в трети тя предизвиква само омраза. Как всъщност се прави музей на травмата? Трето предизвикателство е да направим музей, който да не отговоря на статичната представа, която все още имаме – че в музеите се излагат неща за показ и гордост, а не динамично място на памет, което да провокира към мислене, рефлексия, живо общуване.
Темата за Държавна сигурност постепенно влезе в мен, след като моят колега Георги Коритаров направи публично признание, че е бил агент на тайните служби преди 1989 г. Това беше шок за мен и много колеги от радио “Свободна Европа”, където бяхме работили заедно от 1994 до 2003 г. Тогава реших, че искам да прочета документите на Държавна сигурност за радиото, дадох си сметка, че сянката на Държавна сигурност стои и ще стои и над мен, докато аз игнорирам тази част от историята. В библиотеката на комисията по досиетата бях впечатлена колко много хора четат. Бях истински заинтригувана от езика на агентите, от фактите, които се описват, от много, много неща. Постепенно се замислих дали да не направя филм. Но това е тема на друг текст.
По темата Държавна сигурност и историята на тайните в България може да се направи изключително вълнуващо място. Това усещане завладя целия екип, така че в момента сме отдадени на сериозно мислене и планиране.
Mартин Иванов ни показа подземието на “Московска” 5 и ни разказа историята на мястото. Веднага след 9 септември 1944 г. сградата служи на МВР, а от 1967 до 1972 г. е дадена за ползване на Комитета за държавна сигурност. По-късно тя е прехвърлена на ЦК на БКП, който я стопанисва до 1992 година.
Мазето на “Московска” 5 все още пази следите на 9 арестантски килии, в които са изчезнали историите на стотици хора, загубили живота си в машината за репресии по времето на комунизма.
То може да се превърне в ново място за памет, в дом на несподеленото минало, както го кръсти Весела Ножарова, да свърже в обща карта и онлайн платформа местата в София, използвани от Държавна сигурност, и да бъде център, в който гостите и гражданите на София да могат да се запознаят с неизвестни факти от историята на ДС.
Целите ни са прости. Да направим достъпен за младото поколение и до широката общественост един болезнен период от близката ни история. Да създадем ново място за разговори и срещи за миналото. Да запазим жива в картата на съвременна София паметта за този период от историята.
Опитахме се да напишем нещо като манифест или мотивация на проекта. Ето го:
– Принадлежим към граничните поколения, които имат само частичен опит от периода на активност на Държавна сигурност, но всеки от нас е усетил драмата на ДС през близки приятели, роднини или колеги.
– Вълнува ни невъзможността да се говори на модерен и автентичен език по темата, което да позволи на по-младите да си представят и разберат понятия като “вербуване”, “агент”, “досие”, “изменник на родината” и т. н.
– Държавна сигурност продължава да е тема в политическия и обществен живот, без да сме сигурни, че разбираме връзките между нейната дейност през тоталитарния период и живота ни тук и сега.
– Съзнаваме, че работата е сложна и свързана с огромна отговорност както към жертвите, така и към въвлечените в машината за репресии и контрол, които са били тласкани към това от огромен брой лични причини, за които вероятно е трудно да се говори.
– Всяка бивша комунистическа страна в Европа има такова обособено място, в което по свой начин разказва за репресиите и травмите на миналото. Вълнува ни възможността да създадем български разказ, който да представи конфликтите в паметта за ДС на фона на историческата истина в документите.
– Мотивира ни предизвикателството да разкажем историята на Държавна сигурност интерактивно – чрез документи и документални възстановки, мултимедия, лични разкази, предмети, която да говори на различни поколения.
Диана Иванова е журналист и изследовател. В момента работи върху документален филм за радио “Свободна Европа” и върху проучване на изоставеното индустриално наследство от социализма в Северозападна България.
- 47-ят Чикагски интернационален филмов фестивал бе открит
47-ят Чикагски интернационален филмов фестивал, ще продължи до 20.10. 2011 година на адрес AMC River East 21, 322 E. Illinois St., Chicago. Ше бъдат представени повече от 180 филма от 50 страни. В неговата програма тази година за съжаление няма български филм. Но има филми от Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, Русия и много други държави по света.Повече за фестивала четете тук: Chicago International Film Festival 2011
http://www.chicagofilmfestival.com/films_and_schedule/2011FullSchedule.pdf
FESTIVAL THEATER BOX OFFICE
AMC River East 21
During the festival (October 7-20, 7 days a week, Noon-8PM), tickets will be on sale one hour before the start of the first show until the start of the last show.322 E Illinois St.
Chicago, IL 6061Актьорът Денис Фарина на червения килим, на откриването на Чикагския международен филмов фестивал на 6 октомври 2011
Dennis Farina on the Red Carpet, Opening Night of 2011 Chicago International Film Festival
Тази година ние ще се представя повече от 180 филма от 50 страни, включително над 45 филма за първи път директоритВ неговата програма е включен и български игрален филм.
