Всички авторски страници

Авторски

• Конфликтът в Катуница размири и Пловдив

  МВР: Започва проверка на имотите на Рашкови, но изселването им ще е трудно

  Изселването на фамилията на Рашкови от Катуница е трудно за реализиране. Това са обяснили от МВР на инициативния комитет от селото, който настоява за мярката срещу Цар Киро и роднините му.

  Според  Димитър Здравков на срещата, която се състояла в дирекцията на полицията в Пловдив, МВР и прокуратурата са поели ангажимента да се заемат с установяване на произхода на всички имоти – движими и недвижими – на фамилия Рашкови.

  На срещата са присъствали директорът на пловдивската полицията старши комисар Тодор Чонов, заместник-министърът на МВР Веселин Вучков, главният секретар на ведомството Калин Георгиев и окръжният прокурор на Пловдив Иван Даскалов. Калин Георгиев е обяснил на представителите на инициативни комитет, че в XXI век никой не може бъде изселен, без да има доказателства за извършено престъпление от него. В случая с фамилията Рашкови няма такива данни.

  Междувременно заместник-министър на вътрешните работи Димитър Георгиев обясни по БНР, че действията на полицията в Катуница са били преценени съобразно събитията, които са се развивали на място.  Той добави, че единствената цел е била да не се допусне да има наранявания или да се дават други човешки жертви.

  Според Георгиев от началото на сблъсъците има трима ранени полицаи, като двама са със счупени ръце.

  „В конкретния случай законът се приложи бързо. Ще се установява за пътнотранспортното произшествие дали е било нарочно деяние или случайно, ще се проверяват предварителни сигнали и дали има протоколи в тази посока. Но полицията хвана извършителя на това деяние, в същото време хвана извършителите на деянията, свързани с подпалването на къщите. Така че полицията равноправно прилага закона“, обобщи Георгиев.

  Източник: в. „Дневник“

  Шествие в подкрепа на хората от Катуница организират жителите на Пловдив

  По информация от социалните мрежи, в 14.30 часа на площад „Съединение“ се събират всички, които искат да почетат паметта на 19-годишния Ангел Петров и да подкрепят местните от Катуница, които искат изселване на фамилията „Рашкови“.

  Протестиращите предлагат от Пловдив шествието да тръгне към Катуница.

  Бдението на приятели на убития Ангел Петров в храм „Свети Никола” в Катуница, започнало вчера, ще продължи и днес. Очаква се траурното шествие ще започне оттук следобед.

  Другите две момчета, които са били заедно с Ангел в злополучния ден, все още са в болница. Бабата на едното от тях  каза, че внукът й е със счупен крак и много синини по тялото. Спасил се е благодарение на това, че някой го е изтеглил за ръката, за да не мине колата през него.

  Лелята на убития Ангел пък заяви, че самият внук на Кирил Рашков го е прегазил, а не – както се твърди – шофьорът на буса, който снощи бе заловен.

  Пловдивското село е настръхнало и местните жители продължават да обмислят планове за незабавното изселване на фамилия Рашкови.

  Ще стоим тук, докато не ги изселят,  казваха хора от Катуница, които споделяха, че няма семейство от селото, което да не е заплашвано или пострадало от фамилията на Кирил Рашков.

  Според НПО „Хора срещу Расизма“ размириците в селото ясно показва, че конфликтът е между обикновените граждани, независимо от етническия им произход и една мутра, която е свикнала да действа безнаказано, включително и да убива, когото не харесва, защото знае, че винаги ще бъдат защитени от най-елитните полицейски части на България.

  Тук е повече от ясно, че не става дума за етнически противоречия. В България има мутри от всевъзможен етнически произход, те не се делят на християни и мюсюлмани, на турци, българи, роми или някакви други. Няма етнически произход и за жертвите, а мутрите остават безнаказани, защото са толерирани от полицията и държавата, категорични са от „ХоРа“.

  Източник: Фрог.нюз

  Напрежение в Пловдив

  Горя клуб в Столипиново, полиция в Аджисан махала

  Етническият конфликт в Пловдив се разраства. Шествието спря пред един от входовете към Аджисан махала. Хиляди се сблъскаха с жандармерия и полиция. От другата страна на булевард „Мария Луиза” колове, лопати и сопи размахваха група мургави жители на махалата. „България за българите”, пееха от едната страна. От другата ромите надигаха сечива и допълнително изнервяха протестиращите с показване на обидни знаци с ръце и явни закани за битка. Искрите почнаха да прехвърчат, а тълпата се опита да пресече булеварда. Дойдоха нови подкрепления жандармеристи.
  
  Наложи се ченгетата да влязат в махалата и да отблъснат жителите й, за да не се налива масло в огъня. Близо 30 минути униформените прибираха ромите до къщите, без да използват сила естествено. Дайте да не създаваме допълнително напрежение. Приберете се. Никой не иска да стават сблъсъци, преговаряха полицейски шефове с тартори в Аджисан махала. „Кво снимаш бе? Сопа искаш ли?”, изригна мургав тип с дебел мустак срещу фотограф на Под тепето. До ексцесии не се стигна. Ромите в крайна сметка спряха да дразнят пеещите „Боят настана” от другата страна на булеварда.

  В този миг обаче вече гореше клуб в Столипиново. Имаше и екшън в Джумая джамия. Няколко души прекъснали турска сватба и набили музикантите. В най-голямата циганска махала в България пък всички са в пълна бойна готовност. Били готови да се бранят, въоръжени с всевъзможни сечива.

  Източник: Podtepeto.com

  Още новини от драмата в Катуница

  Между 300 и 400 души се събраха пред НДК в памет Ангел Петров.

  Младежите са се организирали предимно в интернет и в социалните мрежи. Пред НДК те се събираха в продължение на около половин час, след което потеглиха на шествие по софийските улици.

  Младежите скандираха „България, събуди се“. От време на време се чуваха крайни лозунги като „Циганите на сапун“.Скандиращите носеха два плаката в памет на убитото момче. Шествието минаа без никакво полицейско присъствие.
  Протестиращи от Пловдив пристигнаха в Катуница пред къщите на Кирил Рашков, които горяха снощи.

  Жандармерията се е подредила в кордон.

  Стотици жители на Катуница присъстваха на погребението на загиналия 19-годишен Ангел Петров.

  Било е решено то да започне по-рано, с цел да се избегне участие на рокерите на траурната церемония, нежелани били и журналистите.

  Все още не е ясно дали отново ще ескалира напрежението в селото. Хората обсъждат евентуални последващи действия.

  лизо 500 души са се събрали на площад „Съединение“ в Пловдив. Пристигат още мотористи, те са заявили, че ще са около 600.

  Мотористите продължават да пристигат. По информация от тях – тук трябва да се съберат около 600 мотора.

  Рокерите пристигат директно от събора в Сопот, преди това са минали през Катуница. Там им е казано, че погребението на 19-годишния Ангел ще се изтегли в по-ранен час, за да не присъстват, смятат те.

  Рокерите протестират срещу беззаконието по отношение на малцинствата.

  В момента на площада в Пловдив присъстват предимно младежи, настроени расистки, повечето носят българския трикольор. Полицейското присъствие в района засега е слабо.

  Асеновградският районен съд постанови осъдителни присъди на петима от общо 28-задържани по Указа за борба с дребно хулиганство във връзка с размириците в с.Катуница, съобщиха от пресцентъра на МВР.

  На четирима е наложена глоба от 300 лева, а един е осъден на 3 дни „лишаване от свобода“ в полицейски арест.

  Изселването на фамилията на Рашкови от Катуница ще бъде трудно за реализиране. Това са обяснили от МВР на инициативния комитет от селото, който настоява за мярката срещу Цар Киро и роднините му, предаде агенция „Фокус“.

  Според Димитър Здравков от комитета на срещата, която се състояла в дирекцията на полицията в Пловдив, МВР и Прокуратурата са поели ангажимента да се заемат с установяване на произхода на всички имоти – движими и недвижими – на фамилия Рашкови.

  Срещата на Инициативния комитет от Катуница за изселването на фамилията на Кирил Рашков бе свикана по инициатива на директора на ОД МВР Пловдив. На нея присъствал и заместник-министърът на МВР Веселин Вучков, главният секретар на МВР Калин Георгиев и окръжният прокурор на Пловдив Иван Даскалов, от селото са дошли шест човека.

  Действията на полицията бяха преценени съобразно събитията, които се развиваха на място, заяви заместник-министър Димитър Георгиев в предаването на БНР „Неделя 150″ по повод събитията в Катуница.

  Единствената цел беше – да не се допусне да има наранявания или да се дават други човешки жертви.

  Има трима ранени полицаи, двама със счупени ръце от началото на сблъсъците. Основната цел е да се опази човешкият живот. Операцията, която проведе полицията снощи, е правилна с оглед на това, че не се допуснаха други пострадали, допълни Димитър Георгиев.

  Преди шофьорът на буса е говорил с близките си точно преди да влезе в България и е споменал, че се прибира. Именно и така е бил заловен, заяви главният секретар на МВР главен комисар Калин Георгиев.

  127 лица са доведени в различните районни управления на полицията, Георгиев.

  Разпитани са 101 лица. Образувани са 28 преписки за хулиганство. В 10,30 часа тази сутрин е започнало първото дело срещу уличените лица, добави Георгиев.

  Три досъдебни производства са образувани срещу извършители на вандалщини снощи.

  Главният секретар отбеляза, че полицията в никакъв случай няма да толерира нарушаване на обществения ред.

  Калин Георгиев благодари за действията на колегите си, които балансирано не са допуснали загуба на повече човешки животи, за да не бъде организирано поредното погребение. Той също така даде много висока оценка за работата на пловдивската полиция, в частност – на директора й Тодор Чонов, на заместника му комисар Тодор Гребенаров, началник на Охранителна полиция. Висока е оценката за действията на жандармерията, която ще остане в Катуница докато е необходимо.

  Пет отделни досъдебни производства са образувани по целия случай в Катуница. това каза окръжният прокурор на Пловдив Иван Даскалов на пресконференцията.

  Първото е с предмет – смъртта на 19-годишното момче. Разпитани са свидетели, установен е извършителят, повдигнати са му обвинения и е задържан за 24 часа. Обвиненията са за причиняване на умишлена смърт при пътнотранспортно произшествие. Законът предвижда лишаване от свобода от 10 до 20 години.

  Второто досъдебно производство за прегазването на няколко служители на полицията и гражданите, при което двама полицаи са със средни телесни повреди. По това досъдебно производство са задържани двама, повдигнати са им обвинения за 72 часа.

  Обвиненията са за умишлено причиняване на средна телесна повреда. Законът предвижда от 3 до 12 години лишаване от свобода.

  Образувани са три досъдебни производства за запалване и увреждане на движимо и недвижимо имущество – две къщи и два автомобила. Те са срещу неизвестен извършител.

  Проверка на доходите на Кирил Рашков е разпоредил главният прокурор, заяви Иван Даскалов.

  Разпространена е петиция в държавните институции по този въпрос. Самият Кирил Рашков в момента е на разположение на полицията, заедно със своите близки.

  В момента няма неприключена жалба срещу ромския бос, добави още Даскалов. Някои от жалбите са приключили с внесени в съда обвинителни актове. Повечето от тези жалби касаят дейността на хората около Рашков.

  Има двустранна жалба, която е подадена преди трагичното събитие и тя е приобщена към досъдебното производство.

  Издадени са предупредителни протоколи на лицата, подали жалбата.

  В рамките на досъдебното производство се разследва връзката между причинителя на катастрофата и внука на Цар Киро и също така дали има поръчител на извършеното деяние.

  Изселване на фамилия – такова нещо не може да се очаква в ХХІ век заключи Иван Даскалов.

  Според него н яма цивилизован начин, в ХХІ век, в една правова държава, едни хора да бъдат изселени – каза Даскалов.

  Такова нещо се е случило веднъж, за фамилията Зрънкови, но то е било с тяхно съгласие, поясни Даскалов. Никой не бива да има такива очаквания, за изселване, подчерта той.

  Около 300 рокери от цялата страна са се събрали пред изгорелите царкирови къщи в Катуница на мълчалив протест, предаде репортер.

  В района има засилено полицейско присъствие. Рокерите припалват отвреме навреме моторите и стоят мирно до тях, без да предприемат други действия.

  Рокерите пристигнаха в Катуница на няколко лъча. Периодично те напускат района на къщата и пак в лъчове обикалят селото, след което се завръщат. Участници в рокерското шествие казаха, че се очаква да пристигнат още техни колеги. В 15.00 часа те имат намерение да присъстват на погребението на 19-годишния Ангел Петров.

  19-годишният Ангел Петров от Катуница ще бъде погребан днес в 15:00 часа. Поклонението ще се състои тази сутрин в църквата в родния му град, съобщи агенция „Фокус“.

  Припомняме, че момчето загина в петък, след като бус с роми го блъсна на ул. „Стадиона“ в Катуница. В селото избухнаха сблъсъци и жителите настояха за незабавно изселване на ромския клан на Кирил Рашков.

  Другите две момчета, които са били заедно с Ангел в злополучния ден, все още са в болница. Бабата на едното момче каза, че то е със счупен крак и много синини по тялото.

  Спасил се е благодарение на това, че някой го е изтеглил за ръката, за да не мине колата през него. Лелята на убития Ангел пък твърди, че самият внук на Кирил Рашков го е прегазил, а не – както се твърди – шофьорът на буса, който снощи бе заловен.

  Говори се, че Цар Киро е изкупил цялата махала и същинските му домове са навътре, по-далеч от мястото, където снощи бяха запалени три празни къщи и разрушени входните арки и оградите.

  Там стоят непокътнати и неговите автомобили. Не се допускат медии до самите къщи на фамилията.

  На входовете и изходите на селото има жандармерия и полиция. Проверяват се документи.

  В Пловдив се организира шествие в подкрепа на хората от Катуница, съобщи „Дарик“. По информация от социалните мрежи, в 14.30 часа на площад „Съединение“ ще се съберат всички, които искат да почетат паметта на 19-годишния Ангел Петров и да подкрепят местните от Катуница, които искат изселване на фамилията „Рашкови“.

  Протестиращите предлагат от Пловдив шествието да тръгне към Катуница.

  В сградата на Областната дирекция на МВР Пловдив от 10.00 часа се провежда среща на инициативния комитет от Катуница, който иска изселването на ромската фамилия на Цар Киро от селото.

  В 11.00 часа започна пресконференцията на главния секретар на МВР Калин Георгиев, директора на ОД МВР Пловдив старши комисар Тодор Чонов, окръжният прокурор на Пловдив Иван Даскалов по повод събитията в Катуница в последните два дни.

  Източник: 24 часа

  
  

• Steppenwolf Theatre представляет…

  Известный на всю Америку “Степной волк” открыл свой тридцать шестой сезон спектаклем “Парк Клайборн” по пьесе чикагского драматурга Брюса Норриса.

  Пьеса Брюса Норриса “Парк Клайборн” (2009) – честный рассказ о бытовых предрассудках и расизме, как одной из основных проблем американского обшества. Первое действие пьесы происходит в пятидесятых годах прошлого века, второе – в наше время. Два дня, между которыми разместились полвека истории и одна человеческая жизнь. Центром битвы становится скромный дом в северо-западной части Чикаго. В сентябре 1959 года, уезжая из Чикаго в пригород, добропорядочная семейная пара продала свой дом афроамериканской семье. У соседей это вызвало шок. Афроамериканцы в белом районе – в то время это казалось возмутительным!.. Спустя полвека, в сентябре 2009 года, дом снова переходит к другим владельцам – молодой паре белых американцев. И снова – недоумение и вражда соседей… Как изменились представления о людях другого цвета кожи и изменились ли они вообще; что значит быть политкорректным в сегодняшнем американском обществе; в чем сходятся и расходятся представители разных слоев общества… – эти и другие вопросы задает нам и себе Брюс Норрис. За эту пьесу в этом году драматург был удостоен Пулитцеровской премии в категории “Лучшее драматическое произведение для театра” и премии Лоуренса Оливье в категории “Лучшая современная пьеса”.

  Выпускник театрального факультета Northwestern University Брюс Норрис играл в спектаклях Victory Gardens Theater, Goodman Theatre, Steppenwolf Theatre, участвовал в бродвейских постановках и в телевизионных сериалах.

  Пьесы Норриса шли в чикагском Lookingglass Theatre, Philadelphia Theatre Company, Woolly Mammoth Theatre (Вашингтон), The Royal Court Theater (Лондон), Staatstheater Mainz (Германия). На сцене Steppenwolf Theatre в разные годы состоялись премьеры шести пьес Норриса: “Неверный” (“The Infidel”, 2000), “Фиолетовое сердце” (“Purple Heart”, 2002), “Мы все спустились к Амстердаму” (“We All Went Down to Amsterdam”, 2003), “Боль и жжение” (“The Pain and the Itch”, 2004), “Неупоминаемые” (“The Unmentionables”, 2006), “Параллелограмм” (“A Parallelogram”, 2010). Премьера последнего спектакля в постановке Анны Шапиро прошла в прошлом сезоне. Виртуозно написанные диалоги в драмах Норриса напоминают трагикомические пьесы Эдварда Олби, под микроскопом рассматривающие сложности американского характера и проблемы американской семьи.

  Мировая премьера спектакля по пьесе “Парк Клайборн” состоялась в феврале 2010 года в театре “Playwrights Horizons” (Нью-Йорк). Английская премьера прошла в лондонском Royal Court Theatre (режиссер – Доминик Кук).

  Режиссером чикагского спектакля является актриса Эми Нортон. Я помню ее по блестящему исполнению роли Марты в пьесе Э.Олби “Кто боится Вирджинии Вульф?” В качестве режиссера она ставила спектакли “Американский бизон” и “Гленгерри Глен Росс” Д.Мамета, “Человек-подушка” М.Макдонаха.

  В главной роли – Джеймс Винсент Мередит (Альберт/Кевин). В спектакле принимают участие Кэрен Олдридж (Френсин/Лена), Клиф Чемберлен (Карл/Стив), Стефани Чилдерс (Бетси/Линдси), Кирстен Фитцжеральд (Бев/ Кэти), Джон Джадд (Рас/Дэн), Брендан Маршал-Рашид (Джим/Том/Кеннет).

  Спектакль идет до  8 ноября 2011 года.

  Еще одна премьера “Степного волка” предназначена в первую очередь для молодой аудитории. На пресс-конференции артистический директор проектов театра для молодой аудитории Халли Гордон сказала: “В новом сезоне нам интересно исследовать процесс рождения новых пьес. Оригинальная работа может родиться от идей и тем классического текста. Работа одного художника может вызвать ответ и новую историю от другого”.

  “Работа одного художника” – это роман Карсон Маккалерс “Сердце – одинокий художник”, по которому Ребекка Гилман создала одноименную пьесу.

  Действие спектакля происходит в тридцатые годы XX века в отдаленном городке штата Джорджия. В этом городке живет человек по имени Джон Синджер. Джон – глухой, и, может быть, поэтому к нему так тянутся люди, рассказывая свои бесконечные истории. Среди персонажей спектакля – четырнадцатилетний сорванец Мик Келли, мечтающий стать концертирующим пианистом, единственный доктор-афроамериканец в этом городке, политический активист-пропойца, владелец местного бара… Истории сменяют друг друга, и в самом их пересказе сквозит желание людей уйти от одиночества…

  Режиссер спектакля – Халли Гордон. В ролях: Роберт Шляйфер, Алан Уайлдер, Джессика Гонор Карлтон, Деррик Купер, Уолтер Коппэдж, Энн Джозеф.

  11 октября – 4 ноября 2011 года.

   1650 N. Halsted Street, Chicago, IL 60614. Справки и заказ билетов по телефону 312-335-1650 или на сайте http://www.steppenwolf.org/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1-2. Сцены из спектакля “Парк Клайборн”. Фото Майкл Бросилов

  Фото 3. Сцена из спектакля “Сердце – одинокий охотник”. Джессика Гонор Карлтон – Мик Келли. Фото Сандро

• Докато с. Катуница гори, министър Н.Младенов се изказва: ЕС да приеме всички балкански държави!

  Външният министър напомни, че „България днес обединява в себе си традициите на християнството, мюсюлманството и юдаизма и това е нашето богатство„. В същото време с. Катуница (Пловдивско) е под полицейска обсада – линк.

  Министърът на външните работи Николай Младенов настоя от трибуната на Общото събрание на ООН за приемане на всички балкански държави в Европейския съюз.

  „Балканите ще станат постоянно стабилен регион, когато всички бивши югославски републики се присъединят към ЕС“, аргументира се министър Младенов в своята реч по време на общополитическата дискусия на 66-ата годишна сесия на Общото събрание на ООН.

  Той напомни, че Европейският съюз „бе създаден, за да направи войната невъзможна на континент, който преживя най-малко един век конфликти“.

  „Европа няма да е цяла и завършена, докато нашите съседи на Балканите не станат част от нашия съюз“, изтъкна Николай Младенов. Той подчерта, че само това членството „ще направи войната невъзможна“, цитиран в сайта на световната организация в интернет.

  България ще работи за развиване на регионалното сътрудничество и добросъседските отношения на целите Балкани, като особено ще насърчава водения с посредничеството на Европейския съюз диалог между Сърбия и Косово, обяви Николай Младенов.

  Българският министър на външните работи посочи, че страната ни „приветства прагматичния подход, възприет и от Косово, и от Сърбия, на първите им срещи“. „Важно е те да не губят този импулс и да продължат да разговарят по конструктивен и прагматичен начин“, отбеляза Младенов.

  Българският министър призова „всички… да проявят сдържаност и да предотвратят нарастването на напрежението“. „Това е жизненоважно за сигурността, просперитета и, в крайна сметка, за европейската перспектива на региона“, изтъкна той.

  „Колкото и успешни да сме в индивидуален план, не бихме могли да се възползваме истински от плодовете на развитието и прогреса, ако живеем в несигурна среда“, подчерта Младенов. „България ще продължи активно да допринася за постигането на разбирателство на Балканите. Защото ние сме убедени, че нашата роля в Югоизточна Европа е да търсим допирни точки между хората, а не да ги разделяме, да търсим решения, а не да стоим отстрани.

  Външният министър напомни, че „България днес обединява в себе си традициите на християнството, мюсюлманството и юдаизма. Това е нашето богатство“.

  Друг акцент в изказването бяха историческите промени в Близкия Изток и Северна Африка.

  „България е готова да помогне на либийския народ да възстанови своята страна“, заяви Младенов. Той припомни случая с българските медицински сестри в Либия и опита на режима на полковник Кадафи да превърне българските медици в изкупителна жертва на своя провал.

  Николай Младенов призова световната общност да подкрепи създаването на жизненоспособна и демократична Палестинска държава на Западния бряг и в Газа.

  „Палестина, като дом на палестинския народ, и Израел – домът на израелския народ, трябва заедно да гарантират, че всички етнически и религиозни групи имат пълни права, защитени от закона“, заяви българският външен министър.

  От трибуната на световната организация той призова израелци и палестинци да пристъпят към преки преговори като единствен път към установяването на мир в региона. Преките преговори трябва да се основават на взаимно доверие и зачитане на легитимните интереси и на двете страни.

  Източник: БТА

  Чуйте коментар на Божан Петров по БНР – 24.09.2011.Bojan.Petrov (MP3 file)

  

  
  

• Истинска война избухна в Катуница, Пловдивско – полицията блокира селото

  Хора на самопровъзгласилия се за „цар“ Кирил Рашков прегазиха с микробус и убиха 19-годишен младеж, друг младеж припадна и почина, напрежението не спада. Има вече още един починал.

  
  

  Днес Катуница се намира под полицейска обсада. Над 200 тежко въоръжени жандармеристи с бронежилетки и автомати са на всеки ъгъл на селото. Бдят за реда в населеното място, след снощните сблъсъци между българи и роми, съобщава сайтът plovdiv24.bg.

  Повод за сбиването е гибелта на 19-годишния Ангел Петров, прегазен от микробус, в който се твърди, че са били хора на Кирил Рашков, известен като Цар Киро, обясниха от полицията в Пловдив.

  Днес друг младеж е починал в болница в Пловдив, след като припадна по време на безредиците в селото. Това съобщиха пред репортер на БТА близки на починалия Павел.

  Той е бил с изкуствена клапа на сърцето, уточниха близките. По-рано полицейска кола е транспортирала в болницата няколко души, готови да дарят кръв, ако се наложи операция.

  Обстановката в селото остава напрегната. Запален е вече трети автомобил, собственост на близки на Рашков. Къщата на Рашков се пази от жандармеристи.

  Хора продължават да се събират на площада. Някои от тях заявяват, че след като полицията напусне селото, ще продължат саморазправата с ромите в селото.

  Ето как МВР описва случилото се в петък:

  „Недоволството на жители от Катуница ескалирало след инцидент, станал около 20 часа на ул. „Стадион“.

  19-годишeн младеж бил прегазен докато разхождал кучето си от микробус „Форд“ с водач С.Й. (55 г.), криминално проявен от Пловдив.

  Според очевидци автомобилът връхлетял върху момчето и го влачил няколко метра, после избягал. Пострадалият бил откаран в болница, където по-късно е починал.

  Минути след разигралата се трагедия на местопроизшествието започнали да се струпват много разгневени хора от селото.

  Афектираната тълпа успяла да преодолее полицейския кордон, навлязла в имота на К.Р. (цар Киро) и започнала да унищожава имуществото му. Една от къщите в двора била запалена.

  Автомобилът е иззет, а водачът е обявен за издирване. Задържани са шестима мъже – четирима, возели се във форда, а другите двама от друга кола, блъснала двама мъже и ранила трима полицаи.

  На мястото на инцидента е присъствал дежурен прокурор. Образувани са четири досъдебни производства. Действията по разследването продължават“, завършва съобщението на МВР.

  Репортер на БТА предупреждава, че обстановката се нагорещява.

  Няколкостотин жители на Катуница все още са по улиците на селото. По обяд те са разбили втори автомобил на член на фамилията Рашкови, а малко преди това са замеряли с камъни къщата на един от синовете на Кирил Рашков и са обърнали автомобил „Мерцедес“.

  Къщата е с няколко счупени прозореца, повредено е и градинско обзавеждане.

  Да не извършат по-сериозен погром жителите на селото бяха спрени от началника на областната дирекция на МВР в Пловдив Тодор Чонов, който призова хората да напуснат двора.

  Към 12,30 ч. 200-300 души нападнаха къщата на починалия син на Кирил Рашков. Заради отбелязването на годишнина от смъртта му се стигна до инцидентите снощи и днес, посочва кореспондент на БНР.

  По пътя си хората потрошили три коли на фамилията.

  Къщата на Кирил Рашков е оградена с полицейски кордон, има и много жандармеристи.

  Започна подписка за изселване на фамилия Рашкови от Катуница, която според живеещите от години тормози и заплашва хората.

  След среща с хората в местното читалище Тодор Чонов каза, че ще бъде инициатор на среща на представители на полицията, прокуратурата, НАП и агенция „Митници“ за установяване на имотите на фамилията Рашкови.

  Ще бъде направена и проверка на какъв етап са преписките срещу тях, които по неофициални данни са повече от 20.

  Жандармерията се принуди да скрие родата на Кирил Рашков и да я пази от разгневената тълпа. Хората крещяха, че искат „царят“ да бъде изселен от Катуница, в същото време улиците бяха блокирани от десетки полицейски автомобили.

  Източник:plovdiv24.bg / МВР / БТА / БНР

• Русия, за която ме вкараха в затвора

                                                                                     Михаил Ходорковски,  „Коммерсантъ Власть“

   

  През 2003 г., когато започна атаката срещу ЮКОС, някои наблюдатели я обясняваха с това, че ние – аз и партньорите ми – сме били разработвали някакви тайни планове за преобразуването на Руската федерация в парламентарна република и за ограничаването по този начин на властовите пълномощия на Владимир Путин.

  В действителност, насилственото завземане на ЮКОС нямаше нищо общо със сюжета за парламентарна република. Тези, които изфабрикуваха наказателните дела срещу мен и моите колеги, просто искаха да вземат безплатно най-процъфтяващата нефтена компания на страната, струваща около 40 милиарда. Всичко останало може да е било повод, но не причина за нападението.

  Всъщност, аз и колегите ми през 2002-2003 г. наистина поддържахме някои независими изследователски структури, които се занимаваха с разработката на нов дизайн на руската политическа система. Аз създадох най-голямата по него време независима нетърговска организация „Открита Русия”. При това, в тази работа вземаха участие и високопоставени сътрудници на администрацията на президента на РФ, депутати от Държавната дума, сенатори и даже някои различими и разумни членове на партията „Единна Русия”. След като ме арестуваха през октомври 2003 г., тези влиятелни лица предпочетоха да забравят за всичко. Бог да ги съди.

  Наистина, концепцията за политически реформи, която се подготвяше с наше участие, не предполагаше преминаване към чисто парламентарна република. Ставаше дума по-скоро за президентско-парламентарен модел. При който избраният с всеобщо гласуване президент стои над разделението на властите, действа като гарант на Конституцията, единството и целостта на държавата и пряко назначава ред чиновници, преди всичко на „силовите” места, а също така внася в парламента кандидатурите на шефа на Централната банка и ключовите лица от съдебната система.

  Но, според тази концепция, парламентът не е само зрител на този прекрасен живот! Мнозинството в Думата се превръща от проста аритметична величина в политическа – получава възможността да предлага на президента главата на правителството. След назначаването на премиера, Думата утвърждава предложените непосредствено от него – от премиера (не от президента) – министри от социално-икономическия блок. Съответно, правителството подава оставка пред новоизбраната Дума, а не пред новоизбрания президент.

  Освен това се предлагаше чувствително да се разширят пълномощията на законодателната власт в областта на парламентарните разследвания.

  Естествено, че една конституционна реформа от такъв тип, даже и да е била започната в средата на миналото десетилетие, не би могла да приключи по-рано от 2008 г., затова и ограничаването на пълномощията на конкретен човек на президентския пост просто не беше предмет на обсъждане.

  По него време аз смятах подобна концепция за правилна. Конституцията от 1993 г. фактически установи в Русия на федерално равнище суперпрезидентска република.

  Причините за това са повече или по-малко разбираеми. От една страна, „бащата” на сегашния Основен закон, Борис Елцин, искаше да изключи по принцип възможността от повторение на конституционния сблъсък, довел до кървавите събития от есента на 1993 г. От друга страна, строежът на основите на новата държава, с всичките му елементи и допълнения, изискваше високо ниво на концентрация на властта в едни ръце.

  Обаче към началото на 2000 г. положението в страната се промени. Политическият хаос на миналото революционно десетилетие, с всичките му плюсове и минуси, отстъпи място на традиционната постреволюционна стабилност. Като химик по образование, мога да характеризирам това като преминаване от течно агрегатно състояние в твърдо.

  И в тези условия недостатъците на суперпрезидентската република стават очевидни.

  Недостатък № 1 – неконтролираната президентска власт, която сама по себе си е най-важната предпоставка за разпространението и задълбочаването на мащабната корупция, поразила Русия от главата до петите.

  Сега, като се оглеждам назад, мога да констатирам, че ние сме се движили в правилна посока. На Русия е нужен нов политически модел, който условно можем да наречем президентско-парламентарен. Днес това става все по-очевидно.

  От 2003 г., когато се оказах зад решетките, президентската власт в нашата страна е станала много по-чудовищна. Президентът получи фактическите права да назначава губернаторите, шефа на Сметната палата и даже председателя на Конституционния съд. Мандатът на държавния глава е увеличен на шест години. Образуван е наистина гигантски – и в пространството, и във времето – комплекс от пълномощия на президента. При това, действащият президент Дмитри Медведев засега не се ползва от значителна част от тези пълномощия.

  При изборите на руския президент – за самия им характер в тази статия няма да говоря – победителят получава всичко, загубилият – нищо. Съдбата на страната се оказва изцяло в пълна зависимост от една единствена личност – от фигурата на президента, който де факто може да не се отчита пред никого.

  Затова, колкото са по-близо поредните избори, толкова по-силно и яростно звучи полемиката в духа на „Той или смърт!”. Постоянно се налага да слушаме гледни точки като: ако президент стане А, тогава оставаме в Русия, а ако стане Б – трябва да бягаме.

  Една нормална съвременна демократична държава не може да функционира така.

  Суперпрезидентската република в Русия доведе до атрофия другите изключително важни политически институти, преди всичко парламента, лишен от реални политически пълномощия. В последно време зачестиха случаите, когато изключително важни закони, имащи стратегически последствия за страната, се приемат по инициатива на Кремъл или на Белия дом буквално за няколко дни, а депутатите и сенаторите дори не успяват да разберат какво се е случило.

  Деградацията на Федералното събрание води на свой ред до атрофия на партиите, тъй като ролята им в политическата система клони към нулата. Не могат да се развиват и укрепват партии, когато не са допуснати до борба за реална власт.

  И накрая, на границата на смъртта се намира и руският федерализъм, въпреки че засега още никой не е отменил член 1 на Конституцията. За щастие.

  Губернаторите, от политически фигури и изразители на коренните интереси на местните елити, са превърнати в „мениджъри на района”, които по типология на поведението си нерядко напомнят класическите външни управители. Пристигнал, нещо направил (или не направил), заминал си. Механизмът за подбор на ръководителите на регионите е като черна кутия, логиката, по която тя функционира, не е ясна почти никому. Не само жителите, а и елитите на регионите бяха лишени от каквито и да е действени механизми за влияние върху избора на кандидат-губернаторите.

  В тази посока се движат и общинските власти, които по Конституция и според европейските стандарти въобще не се отнасят към системата на органите на държавната власт: сити-мениджърите са явен опит да се замени изборната местна власт с мрежа от назначени лица, които може и да не са никак свързани с обекта на управление. В резултат се подкопава фундамента на самото понятие „общинска власт”.

  При подобна система цялата фактическа отговорност бива съсредоточена в една инстанция – президентската. Никой не поделя тази отговорност с държавния глава, няма кой да я подели. На всички останали нива на управление се възпроизвежда принципната безотговорност.

  Такава система може да работи още известно време по инерция. Но тя не е способна – и това го доказва световната история – да реагира ефективно на каквито и да е нестандартни – а още повече извънредни – ситуации от голям мащаб. Простичко казано, така държавната кола може уверено да се движи напред, както се казва, до първия милиционер.

  Ако президентът Дмитри Медведев иска да влезе в историята с положителен знак, той има може би още шест години (2012-2018), за да проведе фундаментална политическа реформа.

  Да, г-н Медведев неведнъж е заявявал, че не иска да променя нищо съществено в политическата система на страната. Но животът изисква случилите се промени да бъдат осъзнати. Сегашният президент, ако се съди по всичко, има много източници на информация и извън официалните справки, които му доставя президентският апарат.

  Обективно погледнато (подчертавам, обективно, независимо от личността на държавния глава и тези или онези партийни или корпоративни предпочитания), на Русия й е остро необходима политическа реформа, чиито основни компоненти да осигуряват:

  – „оживяване” на Държавната дума чрез делегирането й на правото да формира основата на федералното правителство (без силовите структури), както и чрез създаване на реален инструментариум за парламентарни разследвания;

  – „оживяване” на Съвета на федерацията чрез преминаване към избор на сенаторите (за това и президентът вече си спомни, като не обеща никакви срокове за реализацията на идеята);

  – възраждане на федерализма и на самия институт на регионалните елити чрез предаване правото на избор на губернаторите от парламентите на субектите на федерацията без участието или вмешателството на федералната власт.

  През 2018 година не трябва да има суперпрезидентска република в Русия.

  Като гражданин на Русия, на мен не ми се иска всеки път да възлагам надеждите си на вожда-който-живее-на-небето, който управлява по само нему известен алгоритъм. Трябва да се създадат институционални условия страната да се управлява от прозрачен отбор от отговорни професионалисти. Който е готов да се оттегли от властта точно така, както и да дойде на власт.

  Ако това се случи, ЮКОС е нищожна загуба.

   

  Източник:  в. „Култура“  

   

  ––––––––––––––––––––––

  Бел. ред:  Оригиналният текст на руски – „Россия, за которую меня посадили“ –  може да се види на   http://www.kommersant.ru/doc/1771803

• Над 700 000 българи се оказаха със забрана да гласуват

  ГРАО, ЦИК и вътрешното министерство си прехвърлят отговорността за проблема

   

  Между 700 000 и 800 000 българи са включени от МВР в забранителен списък и няма да имат правото да гласуват в местните избори на 23 октомври, алармира главният секретар на община Велико Търново Мина Илиева. По-голямата част от тях са абсолютно несправедливо лишени от участие във вота, защото през последните 4 месеца са били на територията на страната, т.е. отговарят на условието за уседналост, но това не е отбелязано в регистрите на МВР, смята тя.

  Проблемът е бил поставен на национален форум онзи ден, на който са присъствали председателят на сдружението на общините Гинка Чавдарова, говорителят на ЦИК Ралица Негенцова и представителят на ОИК Владимир Христов. Казусът засяга само местните избори, тъй като избирателите могат да гласуват за президент и в чужбина. На последните парламентарни избори общият брой на избирателите бе 7 129 965 души.

  Илиева даде за пример кандидат за общински съветник в старопрестолния град, който се завърнал от Сирия през 2010 г., но е във въпросния забранителен списък. Преди 10 дни МВР е изпратило в общините имената на хората, които няма да бъдат включени в избирателните списъци. Изчисленията, които прави Илиева, за да получи сумата от 800 000 души, е, че средно по 2000-3000 души са със забрана за гласуване в 264-те общини на България. Като пример тя посочи Благоевград, където със забрана да отидат до урните са 10 000 души, в Руен – 4500, в Ловеч – 2000 и във Велико Търново – 2000 души. „На предишните местни избори забранителният списък в Търново беше с 300 души, но нямам никаква идея защо сега е набъбнал с толкова много“, коментира Илиева.

  По закон от избирателни права са лишени поставените под запрещение и лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. Затворниците, които нямат право да гласуват, са около 9000. Лицата, които през последните 4 месеца не са живеели на територията на общината, също нямат право да гласуват.

  „ГРАО тегли директно данни от системата на дирекция „Български документи за самоличност“, обясниха от вътрешното министерство. Но отказаха коментар каква е вероятността голям брой от хората, които са в забранителния списък, да са били в страната през последните 4 месеца. От МВР направиха уточнение, че българските граждани, които преминават границата, но отиват в други страни на ЕС, не се вкарват в системата като „напуснали“ или „върнали се“. Така не може да се проследи движението на хората.

  „Всеки гражданин освен права има и задължения. Хората, които са се завърнали от чужбина преди три месеца и искат да гласуват, е трябвало да подадат заявление в МВР, както са го направили при напускане на страната“, коментира Ралица Негенцова пред „Сега“. Тя потвърди, че законът не предвижда възможност за дописване, ако не е спазено законово изискване за 4 месеца уседналост. Не е ясно обаче как председателят на секционна комисия (СИК) ще откаже да изпълни чл. 47 от Избирателния кодекс и да впише избирател, който е пропуснат в списъка, но има право да гласува. Към момента на гласуване в СИК имат само избирателни списъци, а не „черни списъци“.

  От ЦИК отказаха да съобщят какъв е броят на лицата, които ще бъдат извадени от избирателните списъци, тъй като това е правомощие на ГРАО.

  От ГРАО пък отказаха всякаква информация за проверката. „Окончателният брой на лицата, които подлежат на заличаване от избирателните списъци, ще стане известен в последния момент. Не ме занимавайте със статистика“, тросна се шефът на службата Иван Гетов. С арогантен тон той отказа да даде подробности за това как ГРАО изготвя справката за напусналите страната избиратели. И прати топката отново в полето на ЦИК: „ЦИК решава, ние само изпълняваме, така че четете решенията на ЦИК“.

  –-ОЩЕ ПРОБЛЕМИ–

  Има проблем и при инвалидите. Само в 3 общини е заявено, че ще се ползват „подвижни секции“. Според Мина Илиева хората с увреждания са се отказали да гласуват, тъй като законът ги задължава освен заявление да вадят и документи от ТЕЛК. „Не е никакъв проблем да се набави такъв документ от ТЕЛК или НЕЛК“, коментира говорителят на ЦИК Негенцова. Тя припомни, че за откриването на специална СИК за хора с увреждания трябват минимум 10 заявления.

   

  Диян Николов, Галя Горанова,

  в. „Сега”

• Цената на българската независимост

   

  За да признае българската независимост, Османската империя иска баснословната сума от 650 млн. франка. Тази компенсация според Цариград трябва да включва и обезщетение от загубата на Източна Румелия, още от времето на Съединението. Акционерите на Източните железници искат сума в размер на 145 млн. франка. Френски и английски анки се надпреварват да предлагат кредити на новото царство – изгодни за тях, но неизгодни за нас. Париж например настоява в замяна на отпускането на кредит, нашата държава да заложи митническите си приходи. Всъщност финансовите условия на Англия и Франция поставят под заплаха българската независимост и затова кабинетът не ги приема.

  Турските претенции също са отхвърлени категорично от българското правителство. Османската империя намалява цената постепенно на 125 милиона франка. България застава твърдо на сумата 82 милиона. Високата порта обаче не е склонна на отстъпки, предявява териториални претенции – иска Кърджалийско и Харманлийско и струпва войска на границата с България. Правителството на Малинов приканва Великите сили да разрешат конфликта по мирен начин, в противен случай ще задрънчат оръжията. Преговорите са прекъснати.

  Москва, която се опитва да увеличи влиянието си на Балканите чрез България, решава да сложи точка на пазарлъците като изненадващо предлага финансова комбинация между Русия, Турция и България. През януари 1909 г. за преговори в Петербург заминават министрите на външните работи ген. Стефан Паприков и на финансите Иван Салабашев, а в Цариград отива министърът на търговията и земеделието Андрей Ляпчев.

  След дълги пазарлъци Ляпчев приема сумата за откупа да е 82 млн. франка. Финансовият министър е бесен и оспорва сумата. Салабашев изчислил, че обезщетението, което България трябва да плати за железниците и за независимостта е малко над 50 млн. франка. Това разбира се поражда напрежение в кабинета, но в крайна сметка е приета сумата от 82 млн. франка.

  През пролетта на 1909 г. България постига споразумения с Турция и Русия, а Москва сключва протокол с Османската империя. Договорката е – Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови и териториални претенции към България. Русия пък предоставя на новото царство заем в размер на 82 млн. франка, за срок от 75 години с лихва 4,75 %. Със заема България изкупува своята част от линиите на Източните железници, пощите е телеграфите, както и бреговите фарове на територията на бившата Източна Румелия.

   

  Марина Чертова,

  из публикация във Vsekiden.com

• 9/11 и Оруелската трактовка на „конспиративна теория“

                                                                                    Пол Крейг Робъртс*,  Globalresearch.ca

   

  Някак си набързо, „докато дремехме“, понятието „конспиративна теория“ промени своето значение. То вече не означава събитие, което се обяснява със заговор. Вместо това вече се свързва с всяко обяснение или дори факт, който противоречи на обяснението на правителството и на неговите медийни клакьори. С други думи, когато истината стане неудобна на дадено правителство и неговото министерство на пропагандата, тя придобива различна трактовка – тази на конспиративната теория, под което се разбира „абсурдно и смехотворно обяснение, което трябва да се игнорира“.

  Най-чистият пример затова как американците са „предпазени“ от истината, е медийният отговор на огромния брой професионалисти, които намират официалното обяснение за 11 септември 2001 г. несъвместимо с всичко, което те като експерти знаят относно физиката, химията, строителното инженерство, архитектурата, пожарите, щетите върху сгради, пилотирането на самолети, процедурите за сигурност на САЩ, възможностите на NORAD, въздушния контрол, контрола по летищата и т.н.

  Тези експерти, които наброяват хиляди, са заглушени от разни невежи в медиите, които им лепват етикета „теоретици на конспирацията“.

  И всичко това въпреки факта, че официалното обяснение, което официалните медии одобряват, е най-екстравагантната конспиративна теория в човешката история.

  Нека спрем за минутка и да погледнем отново официалното обяснение, което не се счита за конспиративна теория, въпреки факта, че обхваща една невероятна конспирация.

  Официалната истина е, че шепа млади арабски мюсюлмани, които не могат да пилотират самолет, идващи главно от Саудитска Арабия, и които не идват нито от Ирак, нито от Афганистан, надхитрят не само ЦРУ и ФБР, но също всички 16 американски разузнавателни агенции и всички разузнавателни агенции на американските съюзници, включително израелската Моссад, за която се счита, че е проникнала във всяка терористична организация, и която ликвидира тези, които счита за терористи.

  В допълнение към надхитрянето на всички разузнавателни агенции на САЩ и съюзниците им, тази шепа араби надхитря още Съвета за национална сигурност, Щатския департамент, NORAD, четири пъти мерките за сигурност по летищата в един и същи час, контрола над въздушния трафик; и американските ВВС не могат да изпратят прихващащ самолет. И успяват в това, че три здраво построени стоманени сгради, включително тази, която не е ударена от самолет, да паднат внезапно за няколко секунди, в резултат на ограничени щети по конструкцията и малки пожари с ниска температура, които се разгарят на няколко етажа.

  Саудитските терористи успяват дори да пратят по дяволите законите на физиката и да накарат Сграда №7 да се срути със скорост на свободно падане за няколко секунди, което е физически невъзможно при липса на експлозиви, които се използват при контролирано събаряне на сгради.

  Историята, която американското правителство ни разказва, се равнява на гигантска конспирация, достойна за сценарий на филм с Джеймс Бонд. И въпреки това всеки, който се съмнява в тази неправдоподобна конспиративна теория, бива поставян в изолация от послушните медии.

  • Всеки, който вярва на архитект, строителен инженер, или експерт по събарянето на сгради, който твърди, че видеоматериалите показват, че сградите са взривени, а не се срутват.

  • Всеки, който вярва на доктор по физика, който твърди, че официалното обяснение е несъвместимо с познатите закони на физиката.

  • Всеки, който вярва на пилоти експерти, които свидетелстват, че зле обучени пилоти не могат да извършват такива летателни маневри.

  • Всеки, който вярва на над стоте очевидци, които свидетелстват, че не само са чули експлозиите, но и са ги усетили лично.

  • Всеки, който вярва на нанохимика от университета в Копенхаген Нийлс Харит, който докладва, че е открил не влязла в реакция нано-термитна смес в пробите на прах от кулите.

  • Всеки, който не вярва на пропагандата…
  …бива обявен за луд.

  В Америка днес, и все повече в Западния свят като цяло, действителните факти и истинни обяснения биват заточени в сферата на странната екстравагантност или лудостта. Само хора, които вярват на лъжите, са социално одобрени и приети като „патриотични граждани“.

  И наистина, в официалните медии не се допускат откритията, които подлагат на съмнение правителствената версия за 9/11. С други думи, това дори само да съобщите за откритията на професор Харит, се тълкува като одобрение и съгласие с тях. Всеки в американските печатни или ТВ медии знае, че ще бъде моментално уволнен, ако съобщи за тези открития.

  Така – въпреки че Харит говори за своите открития пред европейски телевизии и изнася лекции за тях в канадски университети; и, че той и международния изследователски екип, който води, откриват не влязла в реакция нано-термитна смес в праха от Световния търговски център; и предлагат проби, които да бъдат изследвани и от други учени – този факт, доколкото знам, не е споменат в американските медии.

  Нежеланието и неспособността да се занимават с всяко мнение за 9/11, различно от официалното, обрича на импотентност много интернет сайтове, които са насочени срещу войните и надигащата се в САЩ полицейска държава. Тези сайтове по незнайни причини приемат правителственото обяснение за 9/11, и въпреки това са против „войната с терора“ и полицейската държава, които са последици от приемането на правителственото обяснение.

  Държава, чието население е тренирано да приема всяка правителствена дума и да отбягва тези, които я подлагат на съмнение, е държава без свобода в своето бъдеще.

   

  Превод със съкращения:  Alien

  Източник:  Еdnodete1.blog.bg

   

  ––––––––––––––-  

  * Пол Крейг Робъртс/Paul Craig Roberts (роден на 3 април 1939 г.) е американски икономист и колумнист на Creators Syndicate. Той е работил като помощник-секретар на Министерството на финансите в администрацията на Рейгън, спечелил е слава като съосновател на Reaganomics.  Робъртс е бивш редактор и колумнист на Wall Street Journal, Business Week и Scripps Howard News Service. Той е критик както на демократическата, така и на републиканската администрации.

  Робъртс е възпитаник на Технологичния институт на Джорджия и притежава докторска степен от Университета на Вирджиния.  Има следдипломни специализации в Университета на Калифорния, в Бъркли и в Merton College, Oксфорд. Написал е (сам или в съавторство) осем книги, публикувал е много статии в периодичната преса. Свидетелствал е пред комитети на Конгреса десетки пъти по въпроси на икономическата политика. Негови текстове се появяват често в OpEdNews, Prisonplanet.com, Antiwar.com, VDARE.com. LewRockwell.com, Каунтър и American Free Press.

   

• Росен Плевнелиев и Румен Христов по Радио Отзвук

  На 23 cептември от 19:00 ч. българско време (11:00 чикагско време), кандидат президента от ГЕРБ, г-н Росен Плевнелиев и кандидат президента от дясната коалиция „Съюз на десните сили”, ще представят политическите си платформи по Радио Отзвук – http://otzvuk.com , както и ще отговарят на въпроси на българите по света.
  Въпроси към тях можете да зададете на [email protected] , както и на чат прозореца на Радио Отзвук.

  Росен Плевнелиев – „Вярвам, че можем да градим новия образ на България”

  Румен Христов – „Бих могъл да говоря за себе си много, но не искам. Искам да водим диалог за бъдещето на България. Като политик и човек имам идеали, ценности, визия и мечти.“

  От Радио Отзвук

• Откриват древния български календар навръх празника
   

  В Деня на независимостта в централния парк на Разлог ще бъде открит възстановеният древен слънчев календар, предава „Стандарт“. Той е един от най-точните и това е принос на българите към световната култура.

  

  На практика разложани ще имат двоен празник. Археологическата находка от Разлог е единственото пълно и запазено изображения на Древния български календар, намерено и произхождащо от земите на днешна България.

  Символ е на българското летоброене, намерен е от иманяри в землището на града през 70-те години на 20-ти век. Представлява каменен диск с кръгообразна форма, с диаметър 10 см. Двустранно покрит с нисък релеф, пробит в средата – вероятно ползван за амулет.

  Българите използват календара от дълбока древност до края на 19 век. След проучванията археолозите датират находката от 8 век след Христа. Календарът съдържа дванадесет образа на животни, символизиращи годините в дванадесетгодишния цикъл на времето с пет времеви завъртания, образуват 60-годишния период, основен за календара (време, за което Юпитер прави eдна обиколка около слънцето).

  Възстановяването на календара върху 12 мраморни морени, всяка от които тежи между 1 и 2 тона, започва скулпторът Асен Ботев през 2007 г., а средствата са осигурени от общината.

   

   Източник:  Bolgari.net

• Българските независимости

   

  

  На България често се е налагало да утвърждава своята независимост, както и на всяка друга многовековна държава впрочем. Пръв, основополагащ акт на признаване на независимостта, в известен смисъл даже на изключителността, на държавата ни става подписването на българо-византийския договор от пролетта-лятото на 681 г. Наскоро стана дума, че държавно образувание предците ни имат поне две десетилетия по-рано, но подписването на този договор урежда, както бихме казали днес, международно-правното положение на държавата ни. Този акт е резултат от военната победа на прабългарите на господаря Аспарух при устието на Дунав и завладяването на стратегически важните за Византия приморски области Добруджа и Варна. Изглежда федеративните отношения между повечето славянски племена в околността и прабългарските заселници са замисляни или дори съществували още преди това, но едва от 681 г. държавата ни се намесва в голямата политика (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2973§ionId=5&id=0001201). За жалост единствената дата, която ни е известна, е 9 август същата година, когато Константин от Апамея говори за България като за вече съществуваща държава.

  Сред многобройните актове, потвърждаващи и препотвърждаващи българската независимост, трябва непременно да се отбележи 30-годишният българо-византийски договор от началото на 815 г. Само формален повод за този договор е българският неуспех в битката при Бурдидзо (дн. Баба Ески). Договорът от 815 г., чийто текст частично ни е познат от надписа от с. Сечище, Новопазарско, всъщност утвърждава Крумовите победи. Нещо повече. По всичко личи, че федеративният характер на българската държава е променен, най-вероятно при административната реформа на великия господар Омуртаг. България е вече единна държава и 30-годишният българо-византийски договор е всъщност международното признание за тази единна и с имперски стремежи държава. Признаването на царския титул на българските владетели при царете Симеон Велики и Петър е продължение на точно този Омуртагов дипломатически успех.

  Възстановяването на българската държавност в края на ХII в. може и да ни се стори случайно, ако приемем обясненията на византийските летописци. И никак няма да сме прави. Народът ни никога не престава да се стреми към независимост, дори и във времето на византийското владичество. През 1185 г. само са налице всички необходими фактори, за да може да възкръсне българската държава. Непряко доказателство за това е категоричността на българските победи и бързината, с която последва международното признание. След неуспешната обсада на Ловеч император Исак II Ангел скоростно подписва примирие, или по-скоро предварителен мирен договор, през пролетта на 1187 г., вероятно през юни. Договорният процес е завършен няколко години след още унизителни византийски поражения. В началото на 1202 г. цар Иваница Асен и император Алексий III подписват мирния договор, с който и правно се признава възстановяването на българската държава.

  За никого няма да е странно, че по нашата тема в следващите векове няма да намерим нищо. Чак на 19 февруари (3 март по нов стил) 1877 г. в градчето Сан Стефано в ранен утринен час ще се натъкнем на трескави приготовления за подписването на Санстефанския мирен договор (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3090§ionid=5&id=0001401), който ще даде живот на съвременната българска държава. Процесът на утвърждаването й ще се попроточи цели 31 години, ще трябва да се мине през инфарктното, но затова още по-героично, Съединение (1885 г.), за да завърши той тържествено на 22 септември 1908 г. (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3090§ionid=5&id=0001401).

  Два международни договора признават независимостта ни, след като сме били за кой ли път през последните 130 години на грешната страна. Ньойският договор орязва територии и население, а Парижкият признава нашата независимост и териториална цялост, но за това се плаща прескъпо. Независимостта и свободата са за богатите и смелите, за гордите духом.

  Извори

  „. . . Императорът [Константин IV (668-685)] сключил мир с тях [с прабългарите на господаря Аспарух и със съюзниците му сред славянските племена на юг и на север от Дунав], като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото им грехове. Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички – на изток и на запад, на север и на юг – да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ. Но той, като вярвал, че това се е случило на християните по божия промисъл, сключил мир, разсъждавайки по евангелски. И до края на живота си той [императорът] бил необезпокояван от враговете си . . .“

  Из „Летопис“ на Теофан Изповедник, VIII-IХ в.

  „Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия . . . Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с България . . .“

  Изказване на презвитера Константин от Апамея на 16-ото заседание на Шестия вселенски събор, Цариград, 9 август 681 г.

  „Варварите [българите] на [цар Иван] Асен [Стари (1190-1195/1196)] преминали Истър [Дунав] и се съединили със скитите, събрали оттам колкото може повече войска, както било необходимо, и се върнали в своето отечество Мизия [през 1186 г.]. Те я намерили напълно освободена и опразнена от ромейската войска, втурнали се в нея с голям шум, като че ли водели със себе си от Скития тълпи от демони вместо легиони . . .“

  Из „История“ на Никита Хониат, ХII в.

  „България ще бъде самоуправляващо се плащащо данък Княжество, с християнско правителство и земска войска . . .

  Князът на България ще се избира свободно от населението . . .

  Османска войска няма да се разполага повече в България, и всички . . . крепости ще бъдат разрушени за сметка на местното [българското] правителство . . .“

  Из чл. VI чл. VII и чл. VIII на Санстефанския мирен договор, 19 февруари (3 март) 1877 г.

  „По волята на незабвенния Цар Освободител [правописът е запазен], великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година [по стар стил] сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна . . .

  Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми [на цар Фердинанд (1887-1918)] акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

  Да живее свободна и независима България!

  Да живее Българският Народ!“

  Из „Манифест към българския народ“, 22 септември 1908 г.

   

  Иван Петрински,

  из публикация във  в. „Сега“  

• Разяснителната кампания на ЦИК – силно закъсняла, съмнително претупана

                                            Антоанета Цонева,  Институт за развитие на публичната средa

   

  Както всеки път, когато наближат избори, Централната избирателна комисия (ЦИК) ще изпълни вменените й задължения и ще проведе разяснителна кампания. Тя се плаща от избирателите, на финансов жаргон наричани данъкоплатци. За разлика от участниците в изборите, които се борят за гласовете на избирателите с всички сили и с позволени, а понякога и с непозволени средства, целта на провежданата от ЦИК кампания е да гарантира, че максимално голям брой хора ще отидат до урните да упражнят правото си глас и че ще направят своя информиран избор.

  Кампанията на ЦИК предстои. Какво ще е нейното качество предстои да видим, но това вероятно няма да има значение за част от адресатите, към които е насочена, тъй като реално времето за разяснения сред тях ще е изтекло.

  На 20 септември „КОТТА“ ООД са избрани от Централната избирателна комисия (решение, публикувано в 22:24 часа ) за изпълнител на клиповете – аудио и видео, за информационната кампания за изборите.

  Клиповете за избирателните списъци и гласуване на граждани с увреждания трябва да се предадат на ЦИК не по-късно от 26 септември. Кога ще започнат да се излъчват предстои да видим. Срокът обаче, в който се подават заявления за това, че избирателят иска да гласуват с подвижна избирателна урна, изтича на 22 септември – 4 дни преди рекламното клипче да бъде изработено, камо ли излъчено.

  Третият клип е посветен на правилата за гласуване в изборния ден и трябва да се предаде на ЦИК най-късно до 30 септември.

  Според заданието „клиповете трябва да представят примери за необходимите действия в тяхната последователност от страна на гражданите и компетентните органи при упражняване на правата и задълженията на гражданите, съответно правомощията на компетентните органи съобразно конкретното тематично съдържание на клипа, както и да визуализират образците на документи, необходими за упражняване на съответните права, задължения и правомощия“ и трябва да имат жестомимичен превод.

  Никъде в заданието не се споменава, че е важно да присъства посланието хората да излязат и да гласуват, да бъдат активни, да се противопоставят на всеки опит да бъдат сплашвани и манипулирани, нито как и към кого да се обърнат, когато констатират нарушения на изборните правила.

  Конкурсът за изработване на клиповете бе обявен на 14 септември, с решение, публикувано в 23:30 часа. Според решението на ЦИК заданието и проектът на договор за участие в конкурса се получават от кандидатите от 15 до 18 септември 2011 г.

  Следите ли поредността?

  Според тръжните книжа, изготвени от ЦИК, срокът за подаване на офертите бе от 15 до 19 септември.

  Офертите трябваше да включват подробен писмен сценарий за клиповете по трите теми, документите на кандидатите и цена. Изисквания за опит в подобни кампании, въпреки невероятно кратките срокове, сложността и спецификата на темата – няма. Цената на клиповете по всяка една от трите теми не може да надхвърля 20 000 лв. без ДДС.

  В свое решение, публикувано на 19.09.2011 в 22:34 часа ЦИК допусна до участие в конкурса ЕТ „Сценарна работилница – Борислав Огнянов“ и „КОТТА“ ООД с ЕИК. Само тези две фирми са подали оферти.

  Дано гражданите успеят да видят клиповете преди да са изтекли и други срокове, които засягат техните права на избиратели – краен срок за издаване на удостоверения за гласуване на друго място (08.10.2011 г.); краен срок за подаване на заявления за удостоверение за гласуване на определено място, ако гражданинът е включен в избирателните списъци за отделните видове избори в различни населени места (08.10.2011 г.); краен срок за подаване на заявления и вписване на избирател в списъците по настоящ адрес, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места (08.10.2011 г.); краен срок, в който избирателите подават до кмета на общината/района/кметството заявления за отстраняване на непълноти и грешки в избирателните списъци (15.10.2011 г.).

  Всеки, който се е занимавал с публични комуникации, си представя веднага колко е сложно да се предаде такова съобщение и че се изисква време то да достигне до адресатите. И не само да стигне до тях, а да бъде разбрано, след което да има време да се осъществи предписаната процедура по изисквания от закона начин и в срок.

  Във вече закъснялата разяснителна кампания избирателите трябва да разберат как да действат, когато личната им карта е процес на издаване или са загубили документите си за самоличност; как се гласува с придружител, как се проверява коя е секцията, в която избирателят гласува и разбира се как трябва да се изписва единствено разрешеният знак “ Х“, за да бъде вотът им зачетен.

  ЦИК е измислила 13 допустими начина, по които това да става: и те трябва да бъдат разяснени на гражданите, за да не видим на изборите значителен брой недействителни бюлетини.

  За кампанията са предвидени общо 200 000 лв. Извън изработката на клиповете, остават 140 000 лв. за присъствие в медиите и осигуряване на покритие, което да гарантира, че съобщенията ще стигнат до избирателите и ще бъдат разбрани.

  Начинът, по който се процедира до момента, обаче, показва, че се търси по-скоро отчитане на дейност, отколкото реално свършена работа.

  Приятно гледане, дами и господа избиратели! И който разбрал – разбрал…

   

  Източник:  Mediapool

• България изглежда комично отвън, ако не беше толкова трагична

  Държавата върви по пътя на лъжливата Гърция, смята бившият докладчик за България в ЕК Бриджет Чарнота

  Интервю на Светослав Терзиев /в-к Сега/

  Бриджет Чарнота е британски юрист от ирландско потекло, но с полска фамилия, защото е омъжена за поляк. От 2004 до 2007 г. ръководеше работната група в Европейската комисия, която наблюдаваше България и пишеше докладите за нейната готовност за членство в ЕС. След колебание, през 2006 г. тя препоръча на своите шефове в ЕК да дадат зелена светлина на България за присъединяване на 1 януари 2007 г., като смяташе, че недостатъците на страната ще се преодолеят чрез прилагането на последващ Механизъм за сътрудничество и проверка. Той трябваше да действа три години, но е в сила и до днес поради липсата на достатъчен напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията на високо равнище. Последният му критичен доклад от юли 2011 г. е причина да се отложи за неопределено време приемането на България в шенгенската зона. Бриджет Чарнота е пенсионер от три години и последната й амбиция да помогне с нещо на България бе да я направи център на международен конкурс „ЕЮфония“ за млади лютиери. Тя даде интервю на „Сега“ с уговорката, че изразените мнения са изключително лични виждания, които не ангажират бившите й колеги в ЕК.

  ________________________

  – Г-жо Чарнота, вие често посещавахте България няколко години като автор на докладите за нейния напредък към ЕС, а напоследък и за изпълнение на проект в сферата на културата. Доколко сте мотивирана все още да помагате на България?

  – Проектът „ЕЮфония“ за млади лютиери спря „успешно“ през декември миналата година и току-що бях информирана, че сметките са били закрити със същия успех. Беше много трудно да получа някаква правителствена помощ въпреки очевидния факт, че проектът е от полза за младите хора. Така че продължавам борбата сама и почти изоставена. Без обществена подкрепа за младите тук няма бъдеще… Жалко е, че въпреки милионите неусвоени или прахосани евро, когато даден проект в полза на младите българи се нуждае от само няколко хиляди евро – по-малко от четири хиляди евро, за да бъдем точни – те не могат да бъдат намерени.

  – На българските политици в момента не им е до такива проекти, защото вниманието им е фокусирано в друга посока. Какво мислите за предстоящите избори, като се има предвид, че все още следите събитията в България чрез българския печат?

  – Струва ми се, че всички са се втренчили прекалено много в изборите. Гледана отвън чрез българската преса, цялостната обстановка дава постоянни поводи за забавление. Някои от тях биха били комични, ако не бяха толкова важни за успеха на страната. С навлизането си в същинската фаза на изборната треска общественият живот в България за жалост се характеризира чрез концентриране, раздуване и експониране на разрастващата се война на думи между кандидатите.

  За съжаление изборната треска в България не изразява вълнение и ентусиазъм от страна на обикновените граждани да упражнят своите демократични права. Много „обикновени“ българи гордо демонстрират банален цинизъм към всеки кандидат и към целия изборен процес. Това не е страната, където се случи Унгарското въстание или Пражката пролет, или в която хиляди бегълци от комунизма бяха застреляни на границата, опитвайки се да се доберат до свобода през стена или минни полета. Свободата и демокрацията се оценяват евтино от обикновените млади българи, заплеснати в ежедневната си борба да се сдобият с по-голяма и по-хубава кола, с по-модерен мобилен телефон или просто с някаква храна или малко бензин, за да изкарат още един ден. Те са забравили, ако въобще са знаели, че понякога се налага да платят за свободата на словото с живота си. Или да замълчат. Вероятно повечето млади хора нямат какво да кажат за политиката, защото не им се е налагало да се борят за правото да говорят.

  – Смятате ли, че обикновените българи, особено младите, не се интересуват от политиката в България?

  – Мисля, че много от хората се интересуват и се оплакват помежду си, но преобладаващата нагласа, ако вярвам на печата, се изразява от онези, които казват, че „всички политици са една стока“. Това е жалко, защото тя може да разколебае много добри нови кандидати да влязат в политическия живот. България заслужава да има наистина открояващ се президент със свежи идеи, които могат да спечелят уважение към страната у дома и в чужбина, и който наистина може да работи и с министър-председателя, за да извършат реформа. Някои български издания коментират почти триумфално колко предсказуеми и посредствени са кандидатите. Вярно е, че колекцията включва някои „стари муцуни“ и „непознати муцуни“, медийни герои, музикални изпълнители, актьори, бивши политици, хора със закъсняла и необяснима мания за величие, единаци, неизвестни и прекалено известни…

  – Не виждате ли между тях поне един достоен, образован, трудолюбив човек, който не се е откроявал с алчност и себичност, с „връзки“, с несвършена платена работа, с липса на елементарна представа какво би трябвало да прави като президент? Нима във всяка страна няма какви ли не кандидати – от аутсайдери до много убедителни лидери?

  – Така е, но разликата (съгласно това, което чета в българските вестници) е потокът от обвинения, че зад повечето, ако не зад всички кандидати, се простира обичайното блато от престъпници, финансисти, бизнесмени, сенчести лобисти, „сиви кардинали“, които всеки твърди, че знае, но никой не се осмелява да назове, свързани или не с българската мафия, руската мафия, медийни олигарси. Предизвикани понякога чрез публикации в печата, те се показват, за да опровергаят на висок глас, но много неубедително подозренията, че са свързани с нечия предизборна кампания. Липсата на реализъм, че другите не могат да бъдат лъгани, е може би най-дразнещата черта на българската психика и тя до голяма степен извращава обществения диалог. Става като с детето, заловено с ръка в буркана с бонбони, което отрича, че е бъркало вътре, и си мисли, че е много хитро да се измъкне с измама.

  – Мислите ли, че е възможна прозрачност и ново начало с тези избори?

  – Нищо няма да се промени и нищо няма да се подобри в България, докато хората не спрат да се преструват и хитруват. Този подход може да е бил разбираем, когато целта на някои управляващи е била просто да убедят Европейската комисия и страните членки на ЕС, че проблемите ще бъдат решени, щом България се присъедини към ЕС. Но както Гърция сега плаща за лъжите си за своето предишно финансово състояние, така и българите трябва да разберат, че ако лъжат и спестяват истината, това в крайна сметка ще се върне върху тях. Ако не спазвате обещанията си към чужденеца, е едно нещо; но ако не спазвате обещанията дори към себе си, е знак за морален разпад. Би било жалко, ако в тези президентски и местни избори българите се сдобият само с още политици, чиято главна цел в живота е да се промушат между другите.

  – Смятате ли, че общественият живот се политизира твърде много в България? Дали пресата не допринася за банализирането и хипертрофията на политическия живот?

  – За човек като мен, четейки пресата като чужденец, политическият живот в България може да изглежда доминиран от политическото бърборене, при което политиците правят много малко за същинското „управление“. Да управляваш – на власт или в опозиция – означава да постигаш нещо заради другите, като например нови болници, по-добри училища, разширяване на възможностите за бизнес, създаване на работни места. Това не е тривиалната партизанщина, безкрайното формиране и реформиране на политически съюзи и нови партии с все по-сложни имена, злонамереното клюкарстване за колеги политици, което се случва в България до степен, несравнима в пресата на други държави в ЕС. Може би печатът трябва да спре да отразява разправиите между политици и да следи много повече за работните места, които те са създали.

  – Защо според вас тези избори са важни за България?

  – За България изборите са като „печелиш или губиш“ – не защото президентската институция има толкова голямо значение в българския живот, а защото все някой от кандидатите трябва да се открои като достоен за поста, способен да върши работа, както и защото изборът на неподходящ кандидат може само да влоши положението в страната. В така наречената парламентарна демокрация президентската работа е като конструктивно допълнение и противотежест на министър-председателя и на останалата част от правителството, и щом това е предвидено от конституцията, трябва да се върши ефективно. Такава възможност няма никъде повече отколкото в България.

  По мнението на мълчаливото, цинично, недоволно мнозинство съществува усещането, че точно сега трябва да се свърши много работа в България, но не е ясно от кого.

  Последният шанс да се разсее това усещане след 23 октомври зависи от активизирането на обществеността да задава въпроси на кандидатите и печатът да се фокусира повече върху тези въпроси, върху намеренията на кандидатите да ги включат в дневния си ред и върху техните конкретни предложения за действие.

  Източник: www.segabg.com

• Нови работни места в САЩ били от полза за света

  Разкриването на нови работни места в САЩ ще е от полза и за останалия свят, счита президентът на САЩ Барак Обама.

  Изявлението си Обама направи на ежегодната среща на „Глобална инициатива“ – фондация с филантропска насоченост, основана от бившия американски президент Бил Клинтън. „Подобряването на аспектите на водещата световна икономика ще се отрази благоприятно и на останалия свят. САЩ продължават да са най-голямата икономическа сила в света. Сега най-важното за нас е да направим така, че икономиката ни отново да заработи, тъй като още не можем да се съвземем напълно от кризата, разразила се през 2008 г. Щом Америка започне да реализира растеж, логично е икономически ръст да има и в останалия свят“, каза Обама. „Ние можем да направим всичко това, ние можем да разкрием нови работни места и да инвестираме в нашето бъдеще, както и да се справим в дългосрочен план с проблемите ни с държавния дълг. Обама същевременно отбеляза, че планът за разкриване на нови работни места на стойност 447 млрд. долара, който той неотдавна предложи на Конгреса, не е панацея за разрешаване на проблемите на САЩ.

  В същото време „Мудис“ понижи рейтинга на три американски банки
  

  Агенция“Мудис“ понижи кредитния рейтинг на три от водещите американски банки – „Банк ъф Америка“ , „Уeлс Фарго“ и „Ситигруп“.
  Агенцията аргументира понижаването с обяснението, че „американското правителство действа с по-малка решителност в сравнение с времето преди спасяването на банките, когато станат нестабилни“. Визира се най-вече пика на кризата през периода 2008-09 г., когато Вашингтон наля стотици милиарди долари в банковите, кредитните и ипотечните институции, за да предотврати колапс на финансовата система на страната. /БГНЕС /

• 103 години независима България

  От 22 септември 1908 година България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава. Един акт, символизиращ продължението на Второто българско царство. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. И както всичко в българската история, и това събитие не минава без негласната благословия на външните „велики сили“. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 година. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 година. Санстефански мирен договор. Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Това спъва стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване – решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат. На следващия ден след обявяване на Манифеста за българската независимост, на 23 септември 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българско-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

  ––––––––––––-

  Манифест на княз Фердинанд за обявяване на независимостта на България

  Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България, пише в манифеста, с който обявява независимостта на България Фердинанд.

  По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

  Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

  Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

  Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция. Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

  Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
  Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!

  ––––––––––––
  миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България, пише в манифеста, с който обявява независимостта на България Фердинанд.

  По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

  Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

  Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

  Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция. Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

  Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
  Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!

• Музей на социализма

  

  Коментарът няма да е на политическа, а на културна тема, защото днес (19 септември – бел.ред.) има едно голямо културно събитие – открива се музеят на социалистическото изкуство. Най-после културната общественост дочака този празник, каза Бисера Йосифова по Националното радио и добави: „За да се осъществи такава идея за такъв музей на социалистическото изкуство, нужно е да има държавническа воля и ето, случи се. Отстоя се интересът и необходимостта от такъв музей”. Това не било музей на тоталитаризма, обиди се бившата заместничка на Божидар Абрашев, а на социалистическото изкуство, което щяло да бъде живо, докато имало социалистически идеи. Всичко това поражда у мен два въпроса: коя културна необходимост налага съществуването на музей на изкуството не на даден народ или епоха, не на творчески кръг или естетическо течение, а на идеологическа доктрина и защо тази доктрина е не някоя друга, а именно марксизмът? Да, именно доктрината на марксизма, защото социалистическите идеи са марксически. Тези, които не са марксически, са социалдемократически, но тяхното изкуство, доколкото имат обособено такова, няма да намери място в новия музей.

  Терминът „социалистическо изкуство” е един от класическите примери за оксиморон наред с „бяла чернота”, „смразяваща жега”, „буйна плешивина” и „научен комунизъм”. Понятията „социализъм” и „изкуство” са несъвместими, защото, както още Аристотел ясно го е формулирал, изкуството е отражение на действителността и човешките отношения. Колкото това отражение е по-адекватно, колкото повече естетическият свят е изображение на обективния, толкова повече изкуството има право да се нарича изкуство. Изкуството на социализма не изобразява нито обективния свят, нито истинските отношения между хората, нито техните истински духовни преживявания. То е измислено отражение на измисления свят и изродливите човешки отношения такива, каквито ги вижда марксизмът-ленинизмът или каквито на него му е изгодно да ги виждат хората. Произведенията на това „изкуство” са кухи чучела, създадени от „творци” със съмнителна интелигентност и объркани естетически критерии или от лицемерни нагаждачи, мъчещи се да спасят кариерите си там, където социалистическите идеи притежават и държавната власт. Социалистическото „изкуство” е процес, при който псевдотворци се изливат пред псевдопублика и сами не вярват в това, в което публиката се преструва, че вярва. Социалистическото „изкуство” е еманацията на зловредната марксическа идеология и на престъпното й посегателство срещу морала на трудовите хора. То прави хората нещастни, защото ги откъсва от истинските им ценности за сметка на болни илюзии. Това „изкуство” няма стойност, защото е неискрено – накратко казано: такова изкуство няма.

  Защо това „изкуство” не се разглежда като част от модернизма, а му се отделя специално внимание и му се правят тематични музеи? То също като модернизма би трябвало да е отражение на преосмислянето на ценностите в епохата на урбанизация и индустриализация от края на ХІХ и началото на ХХ век. Може би България, двукратната кандидатка за шестнайсета съветска република,   почита социалистическото „изкуство” поради същия сантимент, който я влече да празнува рождения ден на Тодор Живков. А може би социалистическото „изкуство” е толкова любимо на мнозина, защото то е изкуство на малкото съпротивление. То не възвисява простия човек до себе си, а слиза на неговото ниво, претендирайки, че въпреки всичко е възвишено. То е като чалгата. Но чалгата не изисква да си предан на идея, класа или партия. Чалгата е семпла, без претенции за безсмъртност и идеологическа правилност. Ако прибавиш тази претенция към нейната лесна смилаемост, ще получиш социалистическо „изкуство”.

  Питам се обаче, защо „държавническата воля” да се увековечи изкуството на социализма се прояви именно сега, когато България е уж интегрирана в Западната цивилизация и се управлява от уж дясно правителство? Защо не се създаде музей на комунизма и тоталитаризма, който да покаже безумието на идеологическия терор върху духовността, а се създаде музей на „социалистическото изкуство”, който да го прославя? Може би защото експонатите биха били едни и същи. И сега в центъра на експозицията са паметникът на Ленин и голямата петолъчка от партийния дом, но сега им се възхищаваме, защото са „изкуство”. А щом им се възхищаваме, ще ни е трудно да ги съдим, нали?… И ето тук коментарът от културен, рязко става отново политически: с прискърбие трябва да установим, че политическият избор у нас вече е сведен до две възможности, до това дали да се кланяме на паметника на съветската армия и на Бузлуджа или да посещаваме музея на социалистическото изкуство и родното място на Тодор Живков. Но, в крайна сметка, важното е да не спира да кипи културният живот. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

   

  Полезни (и приятни) връзки:

  Интервю на проф. Велислав Минеков

  Интересен паралел в блога ExtremeCentrePoint

  Колекция соц. изкуство на ЦК на БКП (в. „Капитал”)

   

   Иван Стамболов,

  Sulla.bg

• ДПС, Доган и неизбежното

  На Доган май ще му се наложи да се оттегли, но не когато той поиска, а когато грешките му са направили това оттегляне неизбежно

   

                                                                                                 Петко Бочаров,  в. „Новинар“

  Най-различни фактори влияят върху политическото поведение на етническите малцинства – численост на самото малцинство и дали то изобщо се смята за малцинство, процент от общия брой на населението, наследени предразсъдъци, симпатии и антипатии, религия, бит и култура, националистични амбиции, манталитет на лидерите и т.н. и т.н. Разнообразието е голямо.

  Едно е да речем положението на унгарците в Румъния, друго е на французите в Канада; едно е положението на баските в Испания, друго е на фламандците в Белгия; едно е положението на кюрдите в Турция (или в Ирак), друго е на италианците в Австрия. Тибетци в Китай, албанци в Македония и Сърбия, турци в Германия, чеченци в Русия. Цигани в повечето европейски страни и Русия, но като брой най-много в Румъния, а като процент от населението на първо място в България.

  Сега обаче ще говорим за нашенските турци. Можем с право да се гордеем, че съжителството ни с това малцинство на наша територия е било през годините истински толерантно и добронамерено. Както никъде другаде в бившата османска империя. Турски села до български села, турски семейства до български семейства в едно и също село, турски ученици и студенти в българските училища и университети, джамии до православните черкви.

  Забележителна картина на години наред етническа хармония в земи, съвсем доскоро владения на турската империя. И не само освободените от турското владичество българи са се отнасяли към съседите си турци като с равноправни на тях граждани, но и отношението на турците към съседите им българи е бивало същото.

  Даже, чувал съм, че в Балканската война през 1912 г., когато нашата армия тръгва на юг срещу султана, турците у нас са били важен източник на храна за войската. Знаели са на кого дават и са давали с готовност. Фактът, че в политическия жаргон на дипломати от цял свят фигурира вече като даденост понятието „български етнически модел“, е логично признание на неоспорвана от никого реалност.

  И така до деня, в който на другаря Тодор Живков му просветва идеята, че ако се зароди вътрешен проблем с достатъчен потенциал да се превърне в заплаха за националната сигурност, народът ще отклони вниманието си от плачевното състояние на Народната република. И ето ви го фамозният „възродителен процес“. Мислен, премислен и измислен.

  Смяна на турските имена, масово изселване, заграбване на имущество. Трагично и напълно съзнателно смразяване на многобройна етническа група с властта, с всичките наситени с емоции последици, пряко засягащи, отгоре на всичко, традиционната добронамереност към България на съседната ни регионална суперсила Турция.

  Естествено е, че при тези условия нямаше как да закъснее реакцията на засегнатите. Турското население, и това, което си остана в България, и което се изсели в Турция, се радикализира, движено от най-човешкото чувство за самосъхранение. И изостряйки отношението си към българите, етносът се сплоти и се организира.

  Така се появи „Движението“ за права и свободи, така се появи и водачът му Ахмед Доган, едно изучено и интелигентно, но бедно момче, надарено с качествата да е лидер. И ако искаме да сме честни, не можем да отречем изключително важния факт, че ако Доган беше се хлъзнал по пътя на албанците от Косово например, у нас можеше да избухне етнически конфликт с катастрофални последици за бъдещето ни изобщо.

  Той обаче не го направи, макар да обича да го намеква. И няма никакво значение защо не го направи. Според мен от чист прагматизъм, просто сега е милионер, а иначе кой знае каква щеше да е съдбата му. Така или иначе той може би наистина спаси страната ни от петата национална катастрофа.

  Но… Едно много важно „но“. От тук насетне и противно на вродената му политическа далновидност, започна едно след друго да се издънва.

  Защо започна грубо да греши? Ако днес ДПС е обект на недоверие и неприязън, причината е, че Доган, уж ненадминат политически хитрец, допусна народът с очите си да види как той и свитата му прегазват страшно деликатната за междуетническите отношения невидима червена линия – линията на мярката (или на common sense, както му викат англоезичните).

  А защо пък ние, българите, сякаш не забелязвахме, как „движението“ на Доган нарушава конституцията?

  Примиряваше се обществото, примиряваха се държавните и съдебните институции. Правова държава, ли? ДПС и до ден днешен е парекселанс етническа политическа партия и по този въпрос две мнения не може да има. Каквито и обяснения да се дават за противното, са вятър и мъгла. Сега мълчаливото примирение видимо изчезва. Със сбърканото си поведение като коалиционен партньор на царя, Доган непростимо провокира обществото. Защо му бе нужно!

  Народът знае (от тия неща той живо се интересува), че бедното едно време момче днес върти големи пари. Народът вижда и чува, че в пленарната зала на Народното събрание той благоволява да се появи само от дъжд на вятър и това, че не вземал депутатската си заплата логично води до въпроса „тогава откъде му идват парите“.

  И за тези неща хората също си затваряха очите. Но вече не. А откога не си затварят очите? От вечерта на незабравимия спектакъл пред най-многобройната тв аудитория на „Шоуто на Слави“.

  Ужасна грешка! Преуспелият политик показа образ на недаващ пет пари дерибей. С наглостта на своята „откровеност“ той демонстрира рядко виждано презрение към законността и гражданските ценности.

  Ще си позволя да цитирам един пасаж от мой коментар в „Око“ на БНТ от 8 ноември 1992 г., когато ДПС беше в парламента като трета сила.

  „Да държиш баланса в един двуполярен, силно политизиран парламент, при това в най-болезнения период от прехода на най-сервилния бивш сателит на болшевишка Москва, е гигантска отговорност. Да си играеш с баланса в такъв парламент, е все едно да играеш върху острието на бръснач. Малък си, ала си станал решаващ. В центъра на сцената си, върху теб са лъчите на прожекторите, всяко твое движение се следи и анализира.
  
  Здравословно ли е да афишираш чак дотолкова ролята си? Не знаеш ли, че съседът ти българин гледа с подозрение всеки, който му се прави на много велик? И на по-хитър. Ако си умен, в което вече се съмнявам, ще застанеш твърдо до един съюзник. И ако има нещо да кажеш, ще си претегляш сто пъти думите. Ти си с българско гражданство, но на всекиго казваш, че самосъзнанието ти е турско. Затова, ако си умен, в което вече се съмнявам, няма да даваш рецепти за бъдещето на България и да приказваш глупости за „син фашизъм“, за „завои“ и „шутове“.Това е преди 19 години. Държейки баланса в Народното събрание, ДПС гласува против вота на доверие, който министър-председателят Филип Димитров поиска. Така свали кабинета на СДС и стана пръв приятел на БСП, която пък спечели предсрочните избори с пълно мнозинство.

  Вместо да предразполагаш към добри чувства и приятелство, провокираш съседа си българин. И съвсем логична и нормална е реакцията му да те гледа изпод вежди и да пита: „Кой е този, че иска да командва държавата?“

  Когато народният гняв свали управлението на Жан Виденов, вместо да го подкара по-скромно, Доган превърна Кърджали в своя лична крепост, където не се говори български, обгради се с „обръч от фирми“, писа се геодезист, за да лапне милион и половина лева „хонорар“ за „Цанков камък“, построи сарай в Бояна с незаконна ограда и прословутото незаконно барбекю, и като капак на всичко се изцепи в Шоуто на Слави с декларацията, че той държи парите на държавата и той решава на кого колко да даде.

  Великолепна атестация за Тройната коалиция със Станишев и царя, който пък си прибра дворците и горите и всичко друго престана да го интересува.

  Много ми е забавно, когато някои се чудят защо новородената политическа партия ГЕРБ помете опонентите си и спечели властта. Ами, че при цялата тая грозна картина, победата на Бойко Борисов над „статуквото на прехода“ (с Доган като негов личен експонат), беше най-закономерното развитие.

  И още нещо: Ако доскоро законът по един начин уреждаше двойното гражданство, днес вече е друго. Свършено е със стария порочен начин на гласуване. За ДПС това означава представителен костюм по мярка.

  С една дума от радикално, умно и смело преосмисляне се нуждае ДПС. Това може и трябва да го направи младият турски елит – няма кой друг.

  А самата ДПС разбира ли тази повеля на времето? Убеден съм, че ако има някой, който да не я разбира, това е самият Ахмед Доган. Очевидно той не разбира и друго – че днес тези, които управляват България, не са като ония, които я управляваха до изборите през 2009 г.

  Този факт българинът започва май да го разбира, постепенно и леко не вярвайки на очите си. Но Доган не е обикновен гражданин, ако продължава да загърбва реалностите и не вижда какво става наоколо, или по-точно ако се прави, че не вижда, много скоро партията му ще се измени неузнаваемо, а самият той ще трябва да търси удобен пристан в науката.

  Впрочем нали веднъж каза, че се подготвя за такова оттегляне. Е, сега то май ще му се наложи, но не когато той е поискал, а когато грешките му са го направили неизбежно.

• Съкровище за над 1.5 млн. евро лежи край Свищов

  Откритото миналата седмица край Свищов съкровище от златни накити и бронзови предмети е с изключителна художествена, историческа и научна стойност, която по експертни оценки надвишава 1.5 млн. евро. Това съобщи на пресконференция в крайдунавския град доц. Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

  На находката случайно попаднал местният жител Росен Тодоров, който предал съкровището на Градския исторически музей в Свищов. За своя патриотичен жест днес той получи официална благодарност от градските власти и грамота за най-големия дарител на музея, който се помещава в родната къща на писателя Алеко Константинов, предаде БТА.

  След лабораторни анализи и оценката на експерти е установено, че колективната находка се датира от 2000 г. пр.Хр. От общо 20 предмета – 7 са златните торкви, гривна и апликации с общо тегло 266.5 гр. Стойността на златото, което е с примеси на сребро се изчислява между 18 и 21 карата. Най-голяма по размер и карати е златна спираловидна гривна, поставяна над лакътя на ръката – 68 гр. и 21 карата. Не по-малко ценни находки от съкровището са 3 бронзови брадви и 3 секача.

  Според специалистите находките са от късната бронзова епоха и дават ценна информация за навлизането на технологиите за производство на оръдия на труда и оръжия от бронз, които заменят изделията от каменната ера.

   

  Източник:  Actualno.com

• Кунева с номер 1, Плевнелиев – 2, Калфин – 8

  Кандидат-президентската двойка на БСП Ивайло Калфин – Стефан Данаилов ще участва в президентската надпревара с номер 8 в бюлетината. Двойката на управляващата партия ГЕРБ: Росен Плевнелиев – Маргарита Попова, ще участва в президентските избори под номер 2 в бюлетината, а двойката – Меглена Кунева и Любомир Христов, издигната от инициативен комитет, спечелиха първото място на бюлетината.

  Жребий в ЦИК определи номерата за бюлетината в президентския вот.

  Кандидатите за президент и вицепрезидент от Партия за хората от народа ще се състезават на вота под номер 15 в бюлетината.

  Кандидат-президентската двойка на СДС, подкрепена и от други десни партии – Румен Христов Емануил Йорданов получиха номер 4 на бюлетината.

  Първата кандидат-президентска двойка, която бе изтеглена в жребия за номера на бюлетините в предстоящите избори за президент, бе Алексей Петров – Николай Георгиев.

  Номерът на бюлетината, с който ще участват РЗС, е 14. ПП БЗНС ще участва под номер 13, ПП „Другата България“ – получи номер 10. ПП „Национално движение „Единство“ ще участва под номер 3 в бюлетината. ДПС получиха номер 7 в бюлетината, въпреки че нямат кандидатпрезидентска двойка. ДСБ, които заявиха, че подкрепят кандидатурата на СДС за президент и вицепрезидент Румен Христов и Емануил Йорданов, получиха 11 номер в бюлетината.

  Партия „Атака“ с кандидат-президентската двойка Волен Сидеров – Павел Шопов взеха номер 9.

  С номер 6 ще се състезават „Национален фронт за спасение на България“. Единна народна партия с кандидат за президент Мария Капон получиха номер 5.

   

  Източник:  в. „Сега“

• Рекордно ниско доверие към парламента

  Парламентът има безпрецедентно слабо доверие от 5%, показва най-новото проучване на агенция „Алфа рисърч”, направено между 8 и 15 септември сред 1040 души. Това доверие е най-ниската точка, измерена през 15-те години, през които „Алфа рисърч“ провежда политически мониторинг на обществените нагласи, коментира Боряна Димитрова, цитирана от bTV.

  Според нея макар ниското доверие към парламента да не е от вчера, сегашната стойност е своеобразна критична точка. Въпреки спада на положителните оценки обаче премиерът Бойко Борисов продължава да се ползва с най-висока подкрепа от 30%.

  На второ място, с 16 на сто доверие, е лидерът на БСП Сергей Станишев. Всички останали политически лидери имат между 6 и 7 на сто доверие.

  Краят на мандата на сегашния президент Георги Първанов е белязан от противоречиви оценки – 28 на сто положителни, 27 на сто – отрицателни, а 45 на сто – неутрални, като той запазва тези си позиции без промяна от началото на годината, коментират социолозите.

  Отношението към правителството продължава да е доминирано от отрицателни оценки – 36 на сто срещу 20 процента, но няма съществена промяна в сравнение с началото на лятото. Крайните отрицателни оценки леко намаляват за сметка на неутралните.

  Управлението може да разчита на около 25 на сто стабилни симпатизанти.

  След излизането от кабинета на най-рейтинговия министър Росен Плевнелиев общественото мнение не откроява свой фаворит. Начело, според условния индекс на агенцията за дейността на министрите, е Николай Младенов, следван от Мирослав Найденов, а към Цветан Цветанов отношението е силно противоречиво и той е на трета позиция.

  Данните показват, че ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 25.7% от анкетираните, за БСП – 16%, за ДПС – 6.8%, за Синята коалиция – 3.9%, за „Атака“ – 3.8 %, а за РЗС – 1.2 %.

   

  Източник:  Оbshtestven.pogled.info

• <<
• 1
...
• 283
• 284
• 285
• 286
• 287
• 288
• 289
• 290
• 291
• 292
• 293
...
• 415
• >>