Авторски

• Прокуратурата разследва за корупция Агенцията за българите в чужбина

  Извършват се процесуално-следствени действия на адреси в София, Кюстендил и Плевен.

  

  Специализираната прокуратура разследва Държавна агенция за българите в чужбина по подозрения в корупция, съобщиха от пресцентъра на Прокуратура на Република България.

  Днес следователи от СО – СП на Специализирана прокуратура извършват процесуално-следствени действия на адреси в София, Кюстендил и Плевен. Правят се претърсвания и изземвания, обиски на лица и разпити на свидетели, в рамките на образувано досъдебно производство за извършени престъпления по чл. 321, 301, 308, 282 от НК.

  

  Председател на Държавна агенция за българите в чужбина е Петър Харалампиев. Той пое ръководството през май 2017 година. Преди това, от декември 2014 г. до май 2017 г. Харалампиев бе заместник областен управител на област София, а преди това изпълнителен директор и член на Управителния съвет на фондация „Българе“.

  По неофициални данни на Нова телевизия, е задържан председателят на агенцията Петър Харалампиев, разследван за продажба на неистински документи за български произход на граждани главно на Украйна и Молдова, за сумата от 5 хил. евро броя.

  

  Според Наказателния кодекс, чл. 321 се отнася за образуване и ръководене на организирана престъпна група, наказва се с лишаване от свобода от три до десет години; чл. 301 – за подкуп, което се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева; чл. 308 – документни престъпления (подправка на документ се наказва с лишаване от свобода до три години) и чл. 282 – престъпления по служба (лишаване от свобода до пет години или пробация).

  През февруари 2014 година проверка в ДАБЧ показа груби нарушения при издаването на удостоверения, въз основа на които са получавани български паспорти. Тогава стана ясно, че в периода от 2010 до 2012 г. има почти двоен ръст на броя на придобилите българско гражданство на основание български произход. От схемата са се облагодетелствали хиляди чужденци, които нямат никакви български корени.

  В същото време на хора с български произход е отказвано гражданство. Сигналът за двойните стандарти бе подаден от заместник-министъра на правосъдието Илия Ангелов до главния прокурор, а проверката направена от Върховната административна прокуратура.

  Източник: Канал 3

• Танцово представление на Цвета Касабова в Детройт

  Най-новият спектакъл на българката Цвета Касабова и приятели ще бъде тази събота, 27 октомври, от 19:00 ч., и в неделя от 14:00 ч., в Детройт.

  Цвета е преподавател по театър в Университета на Мичиган, носител на много награди за танцови изпълнения, бивша състезателка от българския национален ансамбъл по художествена гимнастика.

  Представлението обединява различни видове танц, театър, музика и слово, както и артисти от Детройт, Държавния университет Уейн и Университета на Мичиган.

  Участват: Шайна и Брайън Байра, Фий Кристоф, Камил Джонсън, Цвета Касабова, Били Марк и др.

  

  Friends of ANDY Performance Showcase​

  Saturday, October 27 at 7 pm and October 28 at 2 pm
  Curated by Tzveta Kassabova.

  A mix bill of works in the genera of dance, theater, music and spoken word. This performance brings together artists from Detroit, Wayne State University and University of Michigan.

  Tickets at the door. Sliding scale 10-20$. Free for local residents.

  Artists: Shaina and Bryan Baira, Fee Christoph, Camille Johnson, Tzveta Kassabova, Billy Mark, Malcom and Cy Tulip

  PARKING: Park in fenced lot on Fenkell and Parkside St. Detroit.

   

  Източник: BulgariansinDetroit.com

• Искрен Пеев пред БНР: Опазването на морето зависи и от всеки човек

  Интервю на Габриела Гаврилова с Искрен Пеев и Адам Браун,
  БНР – Варна

  

  Искрен Пеев е трето поколение моряк. Неговият дядо – проф. Илия Пеев, е преподавател във Военноморското училище, капитан първи ранг от резерва, бил е на подводниците. Бащата д-р Петър Пеев е бил лекар във Военноморска болница, но преди това е бил на корабите, включително на ветрохода „Калиакра“. От шестгодишен ветроходство изучава и Искрен. Сега е на 22 години и завършва математика в Импириъл колидж – Лондон. Беше ръководител на яхтата, с която четирима студенти проучваха наличието на пластмасови отпадъци в Средиземно море. Младите изследователи са събрали повече от 50 проби от различни участъци на пътя между Кавала и остров Санторини. Пътуването е показало, че дори необитаеми острови са замърсени от изхвърлени от морето пластмасови отпадъци. В разговора участва и един от студентите, пътували в Средиземно море – Адам Браун, инженер, който изследва процеса на разпадане на пластмасата.

  

  – Прекарахме 6 седмици в морето, което ми е много близко. Аз съм от Варна и съм трета генерация морски човек. Опитвам се да продължа традицията. Тези 6 седмици бяха удовлетворяващи от гледна точка на ветроходството и за мен, и за останалите от екипа.

  – Адам Браун е част от експедицията. Вашето впечатление?

  – Шест седмици ветроходство в Гърция – на всеки човек ще му е приятно! Трудната част беше, че това не беше ваканция, а трябваше всеки ден да правим пробите. Това и на нас ни отвори очите колко е замърсено морето. Това пътуване за мен постави повече въпроси, отколкото отговори. Но най-важното е да се работи за спиране на употребата на пластмасите за еднократна употреба.

  – Къде беше най-замърсено морето?

  – По време на експедицията имаше една много голяма буря. Най-мръсната проба беше след тази буря. Тогава се озовахме в един природен резерват, където не се допускат големи кораби, които да замърсяват региона. Но именно на това място взехме най-мръсната си проба. Имаше различни видове пластмаса… Фактът, че това се намери в един природен резерват, беше много депресиращо за нас!

  – Какво ще се случи с тези проби?

  – Ние работим с учени от Импириъл колидж и Бристъл, които имат нужда от много повече проби. Те ще определят композицията на пластмасата и какви токсини се съдържат по нея. Големите парчета пластмаса често се приемат от птиците и рибата за храна, а те не могат да се усвоят от организма им и те умират от глад. Но по-малките частици пластмаса се усвояват от животните заедно с различни отрови, които са залепени по парченцето пластмаса, и се събират по тях като магнит. Това ще изследват учените – какви точно са токсините по самата пластмаса.

  – Какво е отношението към замърсяването с пластмаса във Великобритания?

  – Променя се. Преди няколко години въведоха символично заплащане за найлонова торбичка, но това провокира хората да се замислят дали наистина им е необходима. Все повече заведения заменят пластмасовите сламки с такива от хартия, които се разграждат. Има идея цели сектори в супермаркетите да бъдат без предмети от пластмаса за еднократна употреба.

  – Да споделите и нещо хубаво от експедицията.

  – В този резерват, за който разказахме преди малко. Това е едно от местата, където се среща тюлен монах – по целия свят са около 500, а там има 30-40 екземпляра. Докато стояхме на брега, един от тях дойде при нас, играеше с нас 15-20 минути. Направихме си много красиви снимки. Ако съхраняваме природата, тя винаги ще намери начин да ни трогне!

  

  – Вие самият малко трудно говорите на български език?

  – Има нещо такова. Аз съм вече 8 години в Лондон. У дома говорим на български език. Чета повече книги на български, за да обогатя речника си…
  Искам да благодаря на моя дядо проф. Илия Пеев, който отблизо следеше нашата експедиция, търсеше информация и много се притесняваше за нас.

  – Може би защото и той самият е моряк?
  
  – Да, обича морето и винаги искаше да ни помогне.
  Искам да поздравя капитан Тома Томов, който ни изпрати много съвети преди и по време на плаването, и моята треньорка по ветроходство Йорданка Минкова, която още се занимава с ветроходство, както и младите хора, които се занимават с ветроходство!

  – Продължавате ли с ветроходството в Лондон?

  – Аз започнах на 6 години с по-малки яхти – тогава карах „Оптимист“. След това карах малко по-големи.

  – Тази, с която пътувахте в Средиземно море, с какви размери беше?

  – 36 фута, което е 11-12 метра.

  – Достатъчно ли е това за четирима души?

  – Да. Имаше три спални каюти и нямаше проблем. От детството и тренировките тогава остават едни навици – усещаш откъде идва вятърът. Принципите са същите, но с голяма яхта има повече трудности с организацията, маневрите, плановете за дълги пасажи…

  – Какво е най-важно, когато се работи екипно на яхта, г-н Браун?

  – Винаги е важно човек да се усамоти малко и да остане насаме със себе си.

  – Моят дядо е правил проучвания и споделя, че когато се работи на малки пространства с едни и същи хора, е необходимо човек да остане за малко с мислите си, тогава има сили да продължи за времето, което е необходимо

  – Пътуването приключи. С какво усещане оставате Вие?

  – Човек не трябва да си мисли, че той е прекалено малък и няма какво да направи. Пред нас стоят големи проблеми и малките жестове на отделния човек или малък отбор от хора могат да променят ситуацията. Мисля, че това е поуката от експедицията в Средиземно море.

  –––––––––––––––––––––––––––––-

  Аудизапис на интервюто – в сайта на БНР.

  .

• Евелина Андреева пред „24 часа“: До 2025 г. медиите почти няма да имат нужда от репортери

  До 2025 г. медиите почти няма да имат нужда от репортери. 90% от публикациите ще се подготвят от изкуствено създаден интелект – казва Евелина Андреева, главен секретар на БТА, пред в. „24 часа“, по-долу е пълният текст.

  

  90% от публикациите ще се подготвят от изкуствено създаден интелект

  Развитието на три сектора ще доведе до намалено търсене на репортери в редакциите и ще спести на собственици и издатели средства за заплати и осигуровки.

  Не бързайте да се радвате! Спестените бюджети ще се пренасочат към закупуване на модерен софтуер и внедряване на иновации, за плащане на авторски права на любители журналисти и адекватно заплащане за т.нар. бавна журналистика, която включва качествени анализатори, коментатори, разследващи журналисти.

  Понятието “масмедии”, от своя страна, скоро ще остане дълбоко в историята. Днес медиите нито са мас, т.е. масови, нито са медии (единствени). Медиацията реално е иззета от социалните мрежи, които играят ролята на медиатори между всички групи в обществото доста по-успешно от класическите или традиционните медии.

  Според футуристични прогнози на специалисти, до 2021 година 50% от съдържанието в класическите медии ще се списва от граждани, или другояче казано, ще е генерирано от социални мрежи, блогъри и влогъри. 90% ще са публикациите, подготвени от изкуствено създаден интелект, и оставащата част от медийното съдържание ще е плод на т.нар. бранд журналистика, която вече заема сериозен дял сред четените материали на големите световни издания. Екипите, работещи за бранд рубриките, ще разполагат с един или двама журналисти, а останалите ще са специалисти по информационни технологии, които прилагат VR, AR, 360-градусови камери.

  Ако това звучи като научна фантастика, ето някои доказателства и тенденции за реалистичността на прогнозата.

  Гражданска журналистика

  “Агресорите” се явиха предрешени като свободен интернет, блогъри, влогъри, социални мрежи, които всеки може да ползва като трибуна за двупосочна комуникация с 2 млрд. потребители. Медиите “атакуваха” с авторски текстове, авторски снимки и видеа, директно публикувани (“налети” за свободна употреба) в интернет пространството. Пазарът освободи пространство и за “прекупвачи”, които дори не купуваха, но започнаха да продават чуждо съдържание. Агрегатори, интегратори, търсачки, Google! Рекламата насочи бюджетите си към тях и “тяхното” кликъбъл съдържание. Финалът на “битката” се изрази в съкращаване на кореспонденти и екипи, финансови загуби, фалити.

  Лари Лайт, специалист по маркетинг, казва: “Марките не умират от естествена смърт, но те могат да бъдат убити с лошо управление. За някои няма надежда, но други могат да бъдат съживени.”

  Съживяването стана с търсене на нови бизнес модели, които да инвестират по-малко в заплати на “мрънкащи репортери с ограничени запаси от енергия” и повече в информационни технологии, право и пазарно ориентиран мениджмънт.

  Източниците на новини (политици, обществени фигури, бизнес) от своя страна видяха манипулативност и комерсиалност в лицето на финансово гърчещите се медии и припознаха за своя трибуна социалните мрежи. Туитър, Фейсбук, Инстаграм почти изравниха статута си с този на Би Би Си, Си Ен Ен, Ройтерс (зависи по кои показатели ги сравняваме). За да са в крачка със събитията, класическите медии започнаха да използват социалните мрежи за източници на информация. (В България това все още е безплатно, в света авторските права се заплащат или се поделят между автор и медии ползватели.)

  Комуникацията днес е двупосочна. Гражданската журналистика се роди в момент, когато медиатори и реципиенти имаха непреодолима нужда един от друг. Шейн Боуман и Крис Уилис от We Media към Медийния център на Американския институт по печата (The Media Center at The American Press Institute) публикуват през 2003 г. в свой доклад следната констатация: “До 2021 г. гражданската журналистика ще съставя 50% от новинарското съдържание”. Тезата им, макар фантастична за 2003 г., днес вече е с видимо потвърждение. Почти няма медия в света, която да не е формирала свой екип за работата със социални мрежи, блогъри, влогъри. Дори съществуват медийни (социални) агенции, които предлагат 100% граждански “новини”, като Сторифул например.

  Робот журналистика

  Робот журналистиката възниква по едно и също време с бранд журналистиката – 2014-2015 г. Много са медиите, които я прилагат днес в Европа, Америка, Азия (Associated Press, датската информационна агенция Ritzau, aвстрийската APA, печатните издания Los Angeles Times, The Guardian, Washington Post и Forbes, издания в Китай и т.н.). Всички те използват изкуствен интелект, който преглежда стотици хиляди страници с данни и съставя текст, който не се различава от този, написан от журналистите. Сферите, в които най-често е приложим, са основно финанси, икономика, спорт, криминална хроника. Експерти са изчислили, че ако един журналист може да напише 300 дописки за даден период, то за същото време “умната програма” създава 4400. Робот журналистът има капацитет за “написване” на 2000 новини в секунда. При това робот журналистиката проявява пълна безпристрастност, не прави фактологически грешки, има “обективен поглед” върху информацията, не се уморява и не предявява претенции и капризи.

  Робот журналистиката има бъдеще и в “борбата” с фалшивите новини, както и би създала по-конкурентна среда на пазара на труда в посока бързина и обективност. Това дава основание на професора по компютърни науки и журналистика Кристиан Хамънд да прогнозира, че до 2025 г. 90% от новините в медиите ще бъдат компютърно генерирани. А шведският професор Кристер Клерлоу, специалист по медии, прави съпоставка между новина, написана от човек и от машина по една и съща тема (спортен доклад). Читателите, участвали в проучването, казват, че репортерският материал е написан малко по-достъпно и е по-приятен за четене, докато компютърно генерираният изглежда по-информативен и по-достоверен.

  Бранд журналистика

  Бранд журналистиката (Storytelling) е най-реалният спасителен пояс като източник на приходи за отънелите финансови портфейли на медиите. Възникнал като дял от медийните платформи през 2014 година в САЩ, днес е все по-широко разпространен и резултатите от функционирането му са много обнадеждаващи и за медии, и за бизнес. Цифровото изражение на бранд канала на New York Times например – TBrand Studio, носи през първата година от съществуването си приход от 13 млн. долара, а през 2015-а те вече са 35 милиона. Същевременно проучване на вестника съвместно със Сhartbeat (специализирани в меренето на трафик в мрежата) отчита висок превес на читателски и зрителски интерес към материалите, изработени по правилата на журналистиката от екипа на студиото.

  По-конкретно сравнението на бранд журналистическата платформа с основното съдържание на NYTimes показва, че някои публикации в TBrand Studio са получили достатъчно трафик и са генерирали толкова ангажираност, колкото някои редакционни материали на вестника. Например материалът Women Inmates: Why The Male Model Doesn’t Work (от англ. “Жените отблизо: Защо мъжкият модел не работи”) е бил сред първите 1000 най-четени публикации за целия период на изследването. Изводите показват ясно, че днес аудиторията се информира от най-разнообразни източници – социални мрежи, търсачки, блогове, сайтове и това не притеснява потребителите, когато те имат изградено доверие към марката.

  Специалистите разглеждат бранд журналистиката като хибрид, който обединява три сфери – журналистика, PR и маркетинг. Инвестицията на медиите в нея изисква разработване на платформа, закупуване на техника за AR, VR, 360-градусови камери и сформиране на специализиран екип. Възвръщаемостта обаче е двупосочна – финансова и имиджова. Добре направените бранд журналистически публикации водят до увеличен брой посещения и споделяне в социалните мрежи. С развити платформи за Storytelling разполагат NYTimes, Financial Times, световната агенция АП и много други.

  Всичко това ще доведе до бъдеще за медиите доста различно от днешните ни представи. И без да звучи нелепо, ще създаде конкуренция между човека и изкуствения интелект, която би саморегулирала професията на журналиста, правейки го по-конкурентоспособен и принуждавайки го да създава качествено съдържание, която да се бори за вниманието на аудиторията.

  В материала са използвани данни от The Guardian, New York Times, AP, както и статистически данни от статията на проф. д-р Маргарита Пешева “Медиите във времето на робожурналистиката”, Newmedia21.

  .

• Кой уби Лора Палмър?

  Тони Филипов, Reduta.bg

  

  Няма да кажа кой уби Виктория. Не, че го крия, а просто не е той. Който и да е той, не е той! В краен случай, ще е той, но само наполовина или за половината от вас.

  Колкото повече измекярите на властта се напъват да изкарват убийството битово, криминално, толкова повече се засилват подозренията на обществото, че има нещо гнило. Така де, когато главните редактори на „Труд“, „24 часа“, ВеВести (Блъсков, Зюмбюлев, Евгени Петров) ти натрапват, че „както изглежда“ това ще се окаже „брутално циганско престъпление“ (Зюмбюлев), когато бързат да предрешат случая – „Луд сексманиак убил Виктория Маринова“ („Труд“), подсилено с коментар на главния редактор Блъсков: „Няма убита журналистка в България. Убито е младо красиво момиче…“, когато списувателят на „ВеВести“ Евгени Петров се обажда някъде от далечна чужбина – „Убийството на Виктория няма нищо общо с професионалната й работа, така ще се окаже…“ И когато всички тези авансови индулгенции за властта съвпадат с мнението на главния прокурор: „Не можем да кажем, че версията за изпълнението на работата й или с оглед тематика на предаванията й е определящата версия”… При всички тези „когато“ на нас не ни остава нищо друго, освен да си мислим, че цялата казионна медийна армия, всички държавни институции са впрегнати да скрият една страшна истина – че в България убиват журналисти заради работата им. Въпрос на доверие е! Но когато става дума за „Труд“, „24 часа“, „ВеВести“ (списван с активното сътрудничество на Георги Харизанов!) няма въпрос! Просто няма доверие! Отдавна е похарчено в евтина пропаганда и грозни лъжи. Чуй Блъсков и си помисли обратното! Вече сме на еврейско доверие… Казваш ми, че си тръгнал за Йерусалим, за да си помисля, че не отиваш в Йерусалим, а ти всъщност отиваш в Йерусалим. Защо ме лъжеш, бе Моше?

  И така защитниците на властта хвърлят съчки в огъня на противниците на властта.

  Обаче и противниците на властта не остават по-назад. Те също кладат огъня на Цацаров, Блъсков, Зюмбюлев… Спешното дописване на творческата биография на журналистката, истеричното сочене с пръст на властта като пряк убиец, наивистичните криминални сюжети, които се къдрят из мрежите… Ефектът е повече от ясен – отблъскване на разумните хора, които са склонни да повярват във вината на властта, но искат малко повече доказателства. Искат аргументи, не клетви. Засега аргументи няма.

  А, че властта е виновна, няма съмнение. И да е невинна в конкретния казус, виновна е по принцип. Виновна е като масов убиец!

  Властта на мутрите, която подчини и обезличи тотално полицията, която създаде в обществото един извратен модел на успеха (корупция, арогантна кражба, директен рекет, брутален непотизъм и калинковъдство…) и още по-лошо – която създаде усещането за безнаказаност на всеки, който има пари – от местен и околийски криминален авторитет, до местен и централен партиен бандит. Цинизмът като държавна идеология – шефът на антикорупционната прокуратура да ти дава Пеефски за пример на кристално чист данъкоплатец, най-големия данъкоплатец!

  Такъв разпад българската държавност не помни. И за всичко това е виновно користното невежество, оглавявано и практикувано от Бойко Борисов. Той естествено ще си плати. Но не от нас, както пророкуват наивниците в социалните мрежи. На края на “Туин Пийкс” хилещият се пред огледалото агент Купър ще види насреща си вместо своето отражение, лика на демона Боб. Борисов ще види Пеефски, Цацаров, и т. н. и т.н. (100 пъти т.н., защото името им е легион). Е, ако слезем един пласт по-надолу, ще се окаже, че и ние не сме невинни, защото именно ние избутахме това най-просто нещо на това най-високото място. Със Сизифовски усилия и, естествено, Сизифовска награда. Но това е друга тема, дълга и много тъжна…

  Та исках само да отбележа тази ирония на ситуацията, как напъните на двете крайности обслужват противниците. Животът често си прави такива иронии! Резултатът е, че недоверието ескалира. Каквато и да е истината за това брутално убийство, тя ще бъде истината само на едната страна.

  И ще се сбъдне мечтата на Дейвид Линч: „Истината е, че нямаше как все пак да не разрешим убийството – такива са правилата на телевизията. Но ми се искаше тази смърт просто да се носи в мистерия до самия край и да остане неразгадана.”

  Това, което не звучи реалистично в мистичния град Туин Пийкс, си е съвсем в реда на нещата в измислената ни дър… територия!

  Доверието към полиция и прокуратура е под точката на замръзване. Каквото и да кажат за това убийство, когото и да посочат като извършител, недоверието ги чака на барикадата си. Лъжат! Погледнете само в какъв каяфет се показва по телевизията главен инспектор Николай Кожухаров, шефът на полицията в Русе. Някои каза, че приличал на полицай под прикритие. Но истината е, че повече прилича мутра под полицейско прикритие. Боже, ние мутра имаме на премиерско прикритие, та…

  Властта има само един полезен ход. Да включи под някаква форма (не знам каква и дали има процедура!) разследващи или поне наблюдатели от Европол, или от някоя европейска страна. Но тя няма да го направи. От страх, че някой може да надникне междувременно в кочината, в която сме обърнали полицията и прокуратурата.

  А на противниците на властта ми се иска да кажа: Не изтерясвайте, не отблъсквайте разумните хора! Не повтаряйте грешката с „умните и красивите“! Те ще ни трябват, за да съборим властта, която може да е невинна в конкретния случай, но не може да е невинна изобщо. И трябва да си върви вече – с добро или с не толкова добро!

  .

• От първия брой на вестник „К“: Случаят с Европа е Случаят

  

  На 5 октомври т.г. излезе първият брой на в. „К“ (вестник за критика, дебати и културни удоволствия), създаден от Копринка Червенкова, Христо Буцев, Марин Бодаков, Геновева Димитрова, Теодора Георгиева, Никола Вандов, Екатерина Дочева, Кирил Василев и пр. – т.е. от екипа на онзи вестник „Култура“, който вече го няма и бе заместен от едно ново издание, имащо самочувствието да се нарича така и да „притежава“ тази „марка“, ръководено от Тони Николов, както и благоволението да бъде финансирано от банкера Светослав Божилов, който финансираше „Култура“ в последните години. Вестник „К“ е направен в редакция, останала почти без компютри, а средствата за неговото издаване са събрани от малки дарения. 

  На стария екип на вестника, който бе заменен от екипа на портала „Култура“, не му остана друго, освен да се опита да създаде нов вестник. Всичко, което е създал този екип, в който има известни журналисти, работили за вестник „Култура“ в продължение на десетилетия, е оставено като наследство на други хора, които разполагат и с името на вестника, и с неговия сайт, и с административен достъп до всички стари броеве на „Култура“, и с благоволението да бъдат финансово осигурени.

  

  За разлика от тях, вестник „К“ трябва да тръгне от нулата. Без името „Култура“, без големия символичен капитал на това име и съдържание, пришити към други хора и създаденото сега, а не преди десетилетия от тях издание, без осигурено финансиране и само с помощта на част от читателите на в. „Култура“, които са дарили някакви средства, да има вестник „К“. Дали и как при тези условия може да просъществува това автентично продължение на в. „Култура“ (защото „Култура“-та с новия си екип и главен редактор не е такова автентично продължение), под името в. „К“, е въпрос, над който културни институции и/или фондации в България, ако въобще има такива, на които да им пука за това, си струва да се замислят. 

  Сайтът на вестник „К“ още не е готов, той е в процес на създаване. А в сайта на вестник „Култура“, където са събирани и качвани през годините толкова много броеве на този важен за историята на българската културна публицистика, критика и политика вестник, е качен, като пореден брой на в. „Култура“, първият брой на новото издание, ръководено от Тони Николов. 

  Понеже в. „К“ няма още сайт и първият му брой може да бъде видян само на хартия, публикуваме тук едно много интересно интервю с Ани Илков, наречено „Случаят с Европа е Случаят“, което ни бе предоставено от в. „К“. Както и, преди това, редакционната колонка, която гласи:

  „Здравейте!

  Вероятно този първи брой на едно ново издание ви напомня нещо. Няма как да е иначе, то е продължение на едно заглавие, Култура, което бе узурпирано и превърнато от седмичник в някакъв месечен сборник.

  Екипът на седмичника започва това издание, защото многогодишните традиции искат да бъдат защитени, а новото, което променящите се времена носят – да бъде присаждано внимателно върху тях. Така, с постоянство и целенасоченост, се гради медия и се печели доверие. Така и само така, впрочем, се гради и културата на една нация – чрез приемственост, а не чрез скъсване.

  Революционни прекъсвания се случват в света на изкуствата, там те улесняват създаването на адекватни към обновяващия се свят съобщения.

  В по-общия случай с националната култура обаче, чиято непрекъснатост, бихме казали монолитност, е условие за здрави и плодоносни обществени отношения, всяко подценяване на натрупаното е фатално.

  Фатално за културата е олекотяването и загубата на критерии при оценка на произведенията, множащото се бездарие под фалшивия лозунг за фалшива вседостъпност или фалшив елитаризъм на културата.

  Фатално е – и за културата, и за обществото – налагането на една единствена гледна точка, на една единствено правилна идея. На страниците на това ново – обаче с богати традиции – издание множеството на идеи и на гледни точки ще е задължително.

  Така започваме.

  Добър ден!

  К“

  

  СЛУЧАЯТ С ЕВРОПА Е СЛУЧАЯТ

  Разговор с Ани Илков

  – Нямаш ли чувството, че нещо скърца? Че нашият свят нещо скърца? Нещо се клати. Нещо заплашва да се срути…

  – Трудно можеш да намериш оптимист днес, където и да отидеш в нашия свят. Сега ще попитате какво скърца. Отговорът сигурно трябва да е дълъг и сложен. Според мен, на едно равнище самото човечество е вече уморено. Има критици на технонауките, които твърдят, че самият техно-научен процес (това, което комунистите се мъчеха да наричат „научно-технически прогрес”, но не му помагаха много) се забавя, блокира, буксува. Ще дам един пример – да си спомним научно-фантастичните истории, които се разказват, изписват се в романи – и западните, но и съветските, през 50-те и 60-те години – и да видим как там бива представен техническият прогрес на двехилядната година. Най-баналното е да се каже, че те представят света като екологически прочистен, социално доста изравнен, няма коли, няма замърсявания, колите са се превърнали в някакви въртолети, които летят ниско над земята – и всичко това днес не е вярно, ние не сме отишли в тази посока или ако сме се движили в тази посока, не сме напреднали много. А трябва да ви обърна внимание, че принципът на двигателя с вътрешно горене е патентован около средата на ХІХ век, ето ви пример за ужасно забавяне. Освен това, никой не е предвиждал през 30-те години, освен може би гении като Клод Шанън и Алан Тюринг, че светът ще се развие в посока на такова комуникативно обиграване на огромни пакети от информация. Въпреки че тези хора промениха радикално света, дори те не разпознаха промяната, дошла чрез тях. Ето такава е невъзможността да познаем какво иде и като скърца, какво точно ще се счупи. Обичайно не познаваме. Бъдещето идва с месианска стъпка и сред вселенска тишина, шумът на живите не му пречи, а техните дела не му помагат.

  – Може би защото имаме „векторно” мислене. Когато говорим за двигателя с вътрешно горене и за това, че той е трябвало да чака години, преди да бъде внедрен и използван, изпускаме факта, че за да се случи нещо, трябва да се „съберат”, да се натрупат определено количество условия. Принципът на двигателя може да е изобретен и през Средновековието, но ако не са се събрали останалите условия, за да се направи автомобилът – материали, горива, пътища, социална необходимост – той си остава една потенция. Колко ли неща са измислени и никога не са влезли в употреба…

  – Аз мисля, че е обратното – „измислено“ или открито, или дарено е винаги само необходимото. Всичко възможно е необходимо, а не обратното. Особено атомната бомба.

  – Интересно, как е с теб, чувстваш ли умора от толкова смени в живота около нас. За един човешки живот възрастните поколения трябваше да минем през толкова различни начини на мислене, през толкова парадигми, можем да кажем и през различни мечти даже? И не само декорът се сменяше: радио, телевизор, компютър, интернет… Беше комунизъм с най различни фази, после капитализъм с либерална демокрация и край на историята, сега се е задало май нещо друго…

  – Уморява се човешката надежда, че световете подобряват условията за живот на всички. Всъщност, не се получава така. Това си личи и от нашия опит с тази серия от социални, културни и политически промени… Нито идването чрез съветския ботуш на комунистите на власт, нито падането на комунизма изиграха месианистично-финалистката роля, която им се приписваше. Разбира се, падането на комунизма е акт на известен възврат, на някакво поставяне на нещата върху релсите на онова, което е било и което комунизмът е нарушил… Но тази ужасна меланхолическа непоправимост на света търпи решения в метафизичен план. Ще дам пример с един отдавнашен човек, когото аз обичам – Огюст Бланки*. Той е прекарал половината си живот в различни затвори, защото бил краен революционер и комунар, и анархист. В затвора и пише политическата утопия „През звездите към вечността“ (1872). Било му е забранено да приближава до прозореца, за да не го застрелят жандармите. И чисто мисловно, спекулативно, с меланхолична мечтателност създава идеята за други планети, на които съществата, които ги населяват, ще живеят безсъдбовно и може би затова щастливо. Защото всяко събитие, всеки един миг ще се повтаря и живее в безкрайните си варианти върху безкрайните планети, които той нарича звезди. Така например, ще има някъде планета, на която Наполеон ще победи при Ватерлоо, и т. н. И ако се върнем през линията на утопиите назад, ще видим, че утопиите са произведени също от скука и отчаяние, от тази социална досадливост. И ако светът скърца и сме в края на световете (но това е усещане, което исторически се повтаря), би трябвало да можем да мислим своята утопия като последен жест, би следвало да мислим своята мечта. Коя е мечтата ли? Мечтата за гения, пребиваващ във вечно детство, това е представата, мисля, на Бодлер, мечтата за онова, което технонауките, да речем, могат да дадат на света – вечното детство. Не го наблюдавам това в българския културен опит: общуването с идеи през утопиите. Или го наблюдавам малко свряно, малко изтласкано встрани. Българската култура се развива сега в попварианти, като популярна култура. Смятам, че трябва да се противопоставим на това.

  – Това съвременно развитие е като че ли и европейско. Ти прекара немалко време в Индия. Как виждаш Европа оттам, откъм индийския си опит?

  – Аз не съм ходил в Хималаите, не съм виждал ашрами и пр. Видях Индия в нейните интелигентски места. Работил съм сред академична интелигенция, тя е силно европеизирана – там бездруго английският език е необходим, за да бъдат събрани ведно, без него биха се разпилели, щяха да враждуват по хумористичен начин, както шоп би враждувал с македонец. Но Индия е много разновидно място, чийто модерен литературен опит е събран в индийската проза и поезия на английски език, която аз слабо познавам. Впрочем, топло място в Индия намират още теософите от първото поколение, самата Елена Блаватска с пронизващите сини очи и т.н. За тия, които разбират, теософите са своего рода утописти в действие.

  – Тоест, и Индия скърца.

  – Да, отговорът ми е частичен, но мога да отговоря с фраза, която Борхес е взел от любимия си Киплинг, когато казва: който е видял Индия, е видял света. Да, но кой е видял Индия, как виждаш Индия? Аз съм видял интелигентска Индия в Делхи, в най-големия индийски университет, а може би и в света, който обучава триста и кусур хиляди студенти. Та искам да кажа, че никой не е видял Индия. Освен може би Борхес, който никога не е ходил там, доколкото знам.

  – Но там няма ли утопии?

  – Не знам, в интелигентска среда може би има. Разбира се, обществото е разслоено и политически напрегнато. Въпреки че е забранено, те много добре знаят да се различават и по кастов, и по класов белег. Индия е най-голямата демокрация в света, но в ежедневното живеене няма много демократични правила, които да се спазват. Спазват се други правила и в този смисъл, ако интелигенцията е изграждала, по подобие на европейските утопии, свои утопични идеали, това няма да е никак странно.

  – Усещането за скърцане, за тъга, за скука не е ли частен проблем? Не се ли опитваме частните си проблеми (българските, европейските) да ги универсализираме, да опаковаме целия свят с тях. Елементарен пример: Албания. Не мисля, че албанците имат усещането за тъга, за скърцане, което българите изпитват. Напротив, виждам подем, виждам ентусиазъм, енергия, младо общество със страшно много проблеми, но правещо невероятни крачки. Ако сравним Албания от 1989 година и това, което в момента се случва, виждаме практически една новопостроена страна. Същото може да се каже сигурно за Ирландия или Китай – общества в подем, които, струва ми се, въобще не изпитват тази краевековна тъга, за която си говорим.

  – Ние описваме ситуация, която е описвана и в стихотворения, като онова на Кавафис, че така умира Европа. На български вече е преведена популярната книга на Дъглас Мъри, консервативен гей, който вече май живее в Австралия**. Случаят с Европа е Случаят. Случаят с Албания е частен. За Китай не можем и да говорим, Китай е комунистическа страна. В Китай подлежиш на смъртна присъда за каквото си искаш, Китай е наложил специални правила, за да допусне Гугъл на своя територия. И тук да вметна, че, парадоксално и сигурно не за дълго, но днес едно от последните свободни места в Европа е България. Тук можеш да плещиш каквото си искаш, хеле пък в академична среда. Нищо не могат, по-скоро не искат нищо да ти направят. Я опитай да плещиш в Германия, опитай го във Великобритания… С други думи, ако махнем Китай, където случаят е съвсем друг – управлението е комунистическо, държавата е позволила на някои хора да живеят с богатството си, но богатствата им са съмнително частни, те могат във всеки един момент да им бъдат отнети. Та, ако се огледаме по света, не е много сигурно, че универсализираме частните си проблеми, по-скоро световната направа на много места скърца. А европейската съвсем.

  – Говорим за психологически и екзистенциални нагласи към света, които нагласи влияят на усещането за скърцане. Т.е. те не са непременно свързани с политическия режим, бил той тираничен или демократичен.

  – Може би обществата, в които няма подобно усещане, са жизнените… Тогава те са „варварите“. Но не мисля, че това е вярно. Китай не е добрият пример. Живеем в криза на идеите, четете Питър Тийл по въпроса. А знаете ли кой му е преподавал в Станфорд? Рене Жирар.

  – „Варварите“ обаче са решили проблеми, които са чакали столетия, може да се каже. Като с глада, например. Всъщност, въпросът е: не е ли Европа частен случай, погледнат от Китай и от Индия?

  – Не знам. Може и така да стане. Нещата са на път да се обърнат. Ако Тръмп спечели втори мандат, което ще се разбере сега през ноември, той ще насочи центъра на политическото си внимание и активност към Китай, към Южнокитайско море, ще се опита да организира групи държави там срещу Китай. Но Европа много често в своя исторически път е била „стара“ и изоставяна, и прочее. Тя е стара и в навечерието на Първата световна война и то за пореден път. Преди това имате анти-старорежимните й революции и тути кванти, пише го и Пол Валери веднага след т. нар. Европейска война. Аз съм цитирал статията му в „Зверовете на Август“ цялата, тя е превеждана на български в навечерието на Втората световна война… Ала както и да е! Европа много често е остарявала и се е подмладявала. Но този път едва ли…

  – Ако китаец те пита какво значи добрият пример, какво ще му кажеш? Не е ли това с „добрия пример” пак някаква утопия?

  – Китайските фабрики са потосмукачни фабрики, там се работи, докато паднеш и умреш или се качиш на покрива и се самоубиеш. А органите ти се продават. Ама вие май не разбирате за какво говорим – говорим за културна война, която дава икономически и политически реперкусии и току-виж станала некултурна.

  – Кога започна да изчезва усещането за радост за теб (ако е изчезнало). Радостни ли бяха времената в края на 80-те, началото на 90-те?

  – За нас, за мен, за хората, с които дружах, това беше време на големи надежди. Ние таяхме тези надежди още когато съзрявахме, през късните 70, събирахме се в общества – не тайни, но знаехме, че в тях можем да говорим всичко. Големи надежди – горбачовото тръгване, смешните надежди на комунистическа България, която не го приемаше. Беше смешно време на една миопия, която обхвана комунистите. И ние се надявахме, че светът се променя за добро. И в някакъв смисъл, ако трябва да сравняваме късата отсечка на онова, което беше сивото време на комунизма, грубо казано – от 1944 до 1989 година, и времето, в което и сега живеем – дума да няма, България се прибра към оная възрожденска мечта: да има европейски корен, да има европейски начала, европейски маниер – пак кичозно, но тя и през Възраждането се е прибирала към Европа криворазбрано и кичозно – можем да го прочетем и у Алеко Константинов – и баловете в двореца, и всичките тия неща – и сега е същият кич. „Царя“ не беше ли кич?.. Този, който в момента управлява, е типологизиран като бай Ганю много рано. И типологизацията е точна.
  Всъщност, това беше и последното идеалистично време. Нещата се правеха безкористно. За мен като крайно черноглед и песимист радостта изчезна и разочарованието настъпи още с първия разлом, с Боянските ливади, а и виждах как хората се променят. До онзи ден е идвал да те увещава в идеите на комунизма, а на другия ден вече… Имаше такива гротескови примери. Всъщност, аз бях отчаян още от загубата на първите общи избори. Никой не ми вярва, но тогава Желю Желев късно в нощта на изборите наистина обеща на митинг, че няма да ги признаят. Тълпата, в която и аз бях, отиде пред Народното събрание, където беше настанена изборната комисия, и крещяхме, викахме, появи се под формата на предател Александър Йорданов, който попречи тълпата да нахлуе в сградата и да разгони мошениците от изборната комисия, зазори се… И Желю Желев призна изборите.

  – В момента либерализмът е критикуван и от десни, и от леви позиции. А самият либерализъм го възприемаме като обща позиция и на леви, и на десни по отношение на базисните основи на съвременните демократични общества. Къде сгреши, къде са грешките на либерално мислещите хора след 1989 г. в Европа и в частност в България? Т.е. кои критики, според теб, са справедливи и кои са опасни, защото могат да ерозират базисните основи на обществата?

  – Знаете ли каква е заплатата на президента на Европейския съвет (Доналд Туск)? Той, както и Барозо преди него, дойдоха от младежката си марксистка лявост и се напъхаха там, където има пари. Какво да говорим за тая свиня Мартин Шулц, тоя нов Йосиф Дицген без висше образование, който доскоро беше шеф на Европейския парламент. (Сега, в новия формат, ще можете ли да пускате псувните…) Триста хиляди е заплатата на Туск, шейсет хиляди взимат парламентарните работници. Този парламент е абсолютно безсмислен. Ако не го реформират, т.е. законите на европейския парламент да имат безспорна сила, той е безсмислен. Той е като Франкфуртския парламент.
  Никаква либералност няма наоколо. Има политически и плутократски истаблишмънт и има едно бюрократизиране на управлението на държавите и на въпросния Европейски съюз, въпреки че той е уникално образование. Но благодарение на френски мухльовци като Жак Делор, бюрократите, които никой не е избирал, на два пъти опитваха да регламентират чрез обща конституция една идея за Европейски щати. Не успяха да прокарат идеята, блокираха ги, сега правят закони, които не могат да работят. Така, както не работи дъблинското споразумение за бежанците… навярно не добре работи и споразумението за изправяне на кривите краставици, както и отделът към демографската комисия, създаден специално да се занимава с трудното майчинство на Елтън Джон.
  Аз не виждам нищо либерално в това да даваш повечето от парите си за земеделска дейност вътре в Европа и да си затворил границите за внос на храни и да хрантутиш земеделци, които, общо взето, нямат пласмент, а после да се чудиш, че цяла Азия и Африка са твърдо решени да ти дойдат на гости завинаги. Можете да го прочетете в началото на романа „Платформата”***.

  – Ти много вярваш на художеството.

  – Аз много харесвам Уелбек. Вярвам на него, не на художеството. Аз смятам, че терминът популизъм с течение на времето (това вече се случва в Америка) ще се обърне в изцяло позитивен термин. И „болшевики” е назоваване от страна на другите, на враговете, па видяхте ли какво стана… ужас! Цялото това либерално есерство, всички тия глупотевини са лъжа. Идеята да се създаде такава европейска консолидация, която да изгради Европа не като съюз на държави, а като цялостно държавно образование – едва ли не по примера на Америка, очевидно дава фира, не сработва. От друга страна, каква корупция, какви заплати, какъв разврат… Помните ли любовницата на двуженеца Митеран Едит Кресон, дето си беше назначила и зъболекаря на политическа длъжност? А помните ли Нийл Кинак, който щеше да я разследва, докато работеше заедно с жена си и със сина си и с жената на сина си все в Европейския съюз?.. Не помните!.. Искате ли да ви върна, във връзка с корупцията, на темата какви хора пращат в Европейския съюз? В Европейския съюз отиват отпаднали политици, такива, които не могат да бъдат активни на местна почва.

  – Това, което казваш, напомня аргументите на Орбан, на Волен Сидеров, които казват: искам да преминем към пряко управление, т.е. има силни личности, които ще държат нещата в свои ръце, ще приключим с бюрокрацията…

  – Ти в Де Гол слаба личност ли виждаш? Или в Митеран? Орбан и Волен Сидеров не се свързват особено – в европейски план Сидеров е никой. С Орбан не е така. Така че връзката ви е публицистична.

  – Но нито Де Гол, нито Митеран са били против бюрокрацията, напротив, по тяхно време Франция е силно бюрократична държава.

  – Все пак, изразът „Европа на нациите” принадлежи на Де Гол, мисля.

  – Къде е разумният отговор на тези две крайности: щението за пряко управление от силната личност и безличната бюрокрация?

  – В десния популизъм. Който ще регулира поместно отделните държави. Ще свали част от овластяванията на локално равнище. Отговорът е да се даде шанс на хората да се самоуправляват – такава е и лявата, и дясната мечта. Да има това, което те наричат субсидиарност, да има все повече отливане на управлението от горе надолу, прехвърляне на функции все повече и повече – каквато е била Англия в добрите си години. Нищо от тогавашния дух не е останало във Великобритания днес. Ултимната точка е – политическо служене по идеални съображения – без заплащания и аванси. В тази точка стои Огюст Бланки!

  – Но това, което разбираме за Унгария, е корупция като в България, хората на Орбан по места…

  – Аз ви говоря за заплатите и бонусите на евробюрокрацията, вие ми говорите, че Орбан крадне! Като крадне, да го хванат, па да го осъдят! А за бюрокрацията и нейните кражби в рамките на закона нищо не казвате!

  – А Брексит? Какви са основанията му? Ти си живял в Британия…

  – Не мога да отговоря защо това се случи, защо консерваторите поискаха едно, пък получиха друго… Камерън се надяваше, че референдумът ще заздрави позициите му в преговорите вътре в Европейския съюз. Брекзит е по-скоро провинциална Англия. За мен, утаено се виждат противоречията между бедни и богати, но ако слушаш Найджъл Фараж, той твърди, че основното противоречие е между пристигащите отвън и англичаните. Ако слушаш Томи Робинсън – този популярен сред трудовата класа самонаправен политик, несправедливо хвърлян вече няколко пъти в затвора – радикалният ислям, идващ с имиграцията, е виновен. Силно повлияха и направените трудно разкрития за чудовищните престъпления на банди от изнасилвачи – т. нар. grooming gangs – основно пакистанци, мъже, които прелъстяват и изнасилват общо взето бели и малко сикски момичета, превръщат ги в проститутки, най-малкото момиче е на 11 години, това са го правили още от 90-те години насетне в серия от градове – и на Север, и на Юг; полицията е знаела, но не е смеела да се намеси поради страха, че ще бъде обвинена в расизъм. Говорим за хиляди момичета – деца фактически, говорим за шок и срив в културното съзнание на англичанина. Това е смесването на световете, това трябва да се знае от хората, които искат да се води глобалистка политика. Но ако кажеш всичко това така, във Великобритания ще те обвинят в ислямофобия и ще те осъдят. А сега вие ми кажете къде са ви великите либерални свободи? За пореден път циничните висши класи във Великобритания предадоха своя народ и свариха тия козлета в млякото на собствената им майка. А английските писатели мълчат ли, мълчат, докато Дикенс е мъртъв…

  – Днес вече не е възможно да не се води глобалистка политика, ние сме вече в глобалния свят. Смесването и наместването на новодошлите е въпрос на десетилетия и столетия понякога.

  – Не е така, хората от Карибите са пристигнали във Великобритания през 50-60-те и 70-те години и днес ще ги видиш доста смесени. Всичко това се е премляло, било е проблем, вече не е. Те обаче са католици или вуду-католици. С исляма е съвсем друго.

  – Очевидно. Въпросът е, че той вече е в Европа, не може да бъде изтласкан обратно. Но въпросът е дали либерализмът не трябва да се върне към базисните си ценности?

  – Старият либерализъм. Мога да кажа, че много хора измежду популярните коментатори по You Tube, като Пол Джоузеф Уотсън и Саргон Акадски, например, твърдят, че са класически либерали, но са обвинявани от официозните медии в популизъм и дори в расизъм… Е, какво е класическият либерализъм?

  – Класическият либерализъм означава три неща: човешки права, наука и свободно предприемачество. Некласическият либерализъм изостави човешките права за сметка на въпроса за идентичността.

  – Нищо, че си беден. Важно е, че си гей.

  – Класическият либерализъм е универсалистки, посткласическият е либерализъм на, така да се каже, локалното. Постави ли се въпросът за идентичността над въпроса за човешките права, това означава взривяване на обществото.

  – И защо наричате хората, които се стараят да казват нещата едно към едно, популисти? Приписват им някакъв фашизъм, някакъв нацизъм – това са най-тежките уличавания на Запада. Антисемитизмът е забравен, гласуват се закони за ислямофобия. Вижте какво се случва в Кемниц. Убили човека като куче. Властите се опитват да скрият, че става дума за две момчета, изповядващи исляма. Това са неща, които сме ги живели при комунизма. Това е отвратително. Какъв популизъм? Защо да не се вдигнат, защо да не псуват? Наричаха ги нацисти, те започнаха да вдигат само националното знаме. После, като правят мълчаливи демонстрации, срещу тях кой се изправя? Някакви, които на Запад се наричат антифа, от антифашисти. Демонстрантите мълчаливо носят портрети на хора, убити по подобен начин, ония ги нападат и ги замерват – и полицията е очевидно на страната на антифа, нищо, че те са пет човека. Нали разбирате какво е социалното разминаване, което се случва в Европа и частично в Америка.

  – Да питаме тогава: ти си един от малкото интелектуалци в България, които не се отнасят негативно към Тръмп. Защо?

  – Какъв е Тръмп, няма значение. Той дойде по волята на хора, които имат значение. Хора, на които им омръзна да изтичат работните места, да се пълни с нелегални чужденци, които да изчерпват социалните фондове и едновременно с това да не могат да оправят живота си, да се напиват, да блъскат, да убиват, да насилват, да създават каши, да осират Сан Франциско… Омръзна им да са втора класа. Абе, питайте Стивън Банън, а не някоя холивудска лицемерка като Джордж Клуни или Бен Афлек, или някой друг богат с пари холивудски афлексивен идиот и лицемер.

  – Излиза, че основният проблем на либералите е това, че са крадливи?

  – Глобалистката политика не е много ясно какво причинява, нито пък е ясно защо левите я изповядват. Та преди десетина години те бяха антиглобалисти, биха се в Генуа с полицията и дадоха жертва, биха се в Сиатъл, мъчеха се да блокират срещите в Давос, нахлуха в скъпите части на Манхатън… Но откакто Тръмп е президент, а той е антиглобалист, те взеха да свирят на друга гайда… но все така фалшиво. Иначе глобализмът е в удобство на големите корпорации – ниско платена и флуидна трудова сила; на големите пари, които могат лесно и бързо да се местят при криза. И всичко това е форма на кражба, която неолибералните пръдлета (като Хабермас) подсигуряват интелектуално и политически.

  – Оказва се, че напоследък има нещо като мода сред големите молове на Запад (където са по-богати). Те хвърлят стотици хиляди, а и милиони, за да канят съвременни художници, инсталационисти предимно, да показват свои творби в магазините. Скулптури в търговските зали и пред магазина, инсталация около ескалатора… Търговците твърдят, че докато клиентите разглеждат творенията, оборотът се увеличавал. Това какво е, „изкуството по-близо до народа”?

  – Нали всички искаме нещо, което хората не искат, дори нашего брата не иска – да имаме понятие за висока култура. И затова говорим за стойностна култура, говорим за добър вкус – въпреки че понятието за вкус е толкова тъмно понятие. Тъмно е то още в третата критика на Кант, в частта за естетическото съждение. Иначе – „изкуството по-близо до народа”… когато питаш при раздаването на литературни награди защо тази награда е дадена на този автор, често пъти мотивът е: „защото той е разпродал такива и такива тиражи”. Получава се въртележка: литературната награда някак си се дава, тя пък продава книгата, получила наградата, заради това, че книгата се продава. Такива са парадоксите на днешната популярност… Ако на Запада му беше ясно – нали ние оттам черпим сведения и черпим опит, и черпим модели, и всичките сме алафранга – та ако беше ясно как точно трябва да стане, нямаше да имаме празни години на Нобеловата награда за литература, нямаше англичани да се опитват да създадат награда за кратка художествена проза „Фолио” и да я провалят – и това е заради липсата на спонсори. А къде са спонсорите? Ето ги – в новите форми, които са уж акционистки, активистки… Човек би могъл да каже – да, това е връщане към стария акционизъм, но не е.

  – Всъщност е част от съвременния пиар.

  – Колкото до евтините авангардисти, един от хората, които ги създадоха, Лари Гагозян, взе, че ги изхвърли от американската си галерия, пък после пак се сдобриха. Но така или иначе, в днешно време успехът твори добрия вкус, а не обратното. А успешен е този, който продава. И към днешна дата, ако си човек на изкуството, ти трябва да имаш награда – без награда не си човек, а камо ли на изкуството.
  И процесът води до това, че групи от пишещи хора се свъртяват около по-силни издателства. Или някои, по-смели, се опитват да създадат собствено. Това е – ако нямаш издателство, не можеш да преживееш успех. Електронното преживяване на успех е спорадично, случайно. Случва се, но се случва само в полето на попкултурата. Така като електронно, блогово явление се появява романът „Марсианецът“, който се превръща финално във филм с някакъв популярен актьор, дето не му помня името. Първо е блог, после е роман, произведен в Амазон, в ранните формати на Амазон за публикуване, после е произведен от големите издателски фирми в популярен роман, после го правят холивудски филм.

  – Но това са изключения.

  – Това са изключения, но факт е, че това поле е освободено за каквито искаш експерименти, както никога не е било. Експерименти в смисъл, че ти имаш и силата на комуникативната съобщимост. Новата съобщимост – Фейсбук, блогове – това не е било никога. Ние сме се събирали да си четем в приятелски групи и сме разменяли на машинопис, и сме пишели през индиго, и… стигаш до трети екземпляр! Третият е вече нечетлив. Всичко това е радикално отместено. Нови технически средства, но и нови модели на писане… Аз харесвам тази свобода. Мен това положение не ме плаши. Плаши ме, когато усещам, че някое приятелче, някой от пишещите братя хитро се досеща и се прави на висока норма писател, на голям експериментатор, но хитро използва тези нови средства, за да спечели повече пари или повече любов от момичетата – или от когото… както му харесва. Не ми харесва това, а иначе свободата и възможността да комуникираме и експериментираме – това ме изпълва с възторг. Въпреки че аз гледам всичко това отстрани.

  – В един предишен разговор ти зададе въпроса: кой е големият поет на света днес. Да го зададем пак!

  – Няма. Ето, вие двамата – Марин и Кирил – сте поети, кажете… като си отиде Тед Хюз… Шеймъс Хини беше още жив, но и той си отиде. Кои са големите поети? Няма. Това е друга част от следствията на техно-революцията – че всички ставаме поети. А както казва Гадамер, когато става лесно да се пише добра поезия, за гения става изключително трудно да възникне. И ето – геният го няма. Няма го и в нашите малки култури, малки словесни светове. Малки, но вече силно интернационализирани; какво значи малки – който хване преводачите, ясно е, че ще успее повече. Но това е фалшив успех, защото обичайно преводите се правят по културни програми за обмен и в малки издателства, и т.н. Така че успехът е само за пред местна публика, където преведеният поместен гений се завръща като „вуйчото от Америка“, става любимец на грозните жени и му дават орден. Аз току-що описах част от емпирическия флик-флак на понятието за световна литература, не знам дали разбрахте. Дадох малко превес на грозното в него.
  Горе-долу така се появи понятието „световна литература”, то е ляво понятие. То не разтваря световете ни един за друг толкова лесно. Ние можем да сме разтворени един за друг чисто индивидуално. Момче от селата от моя край може да се съобщи с момиче от Юта като нищо. Трябва да поназнайваш английски и това е всичко, ако трябва, ще си помагаш с Гугъл преводач, но може да общуваш и може да се харесате, и това е индивидуалното харесване, и това е чарът на цялата работа. Но когато искаш да я социализираш през идеята за литератури, които се съобщават и се смесват – не, само индивидуалности се смесват и се съобщават. С литературите е приключено. Не можем да кажем нищо обобщаващо вече. А сме мислели, че тези неща стоят като вечност. Не. Стои момичето от Юта, стои до момчето от село Ружинци. Стои сестра ми до своя съпруг от Бенин.
  Това също може да е глобализация и нека да е такава. А не работната сила да губи социални права, да губи работа и ти да я прехвърляш на хора, които използваш като роби в Китай. И другото, пак да го кажа, е чудовищната и много неефективна световна бюрокрация. Например, съвсем очевидно е, че ЮНЕСКО е глупост. Той е създаден да мисли биоразнообразието, да мисли живите неща, той е създаден от биолог. Всичко това е забравено, мисли се само за тия и ония тухли. Това е чудовищната световна бюрокрация, която някакви шмекери крепят отвътре… Да ви кажа ли колко взима Дейвид Милибанд, бившият външен министър от правителството на Гордън Браун – сега той ръководи една от най-мощните организации за събиране на пари International rescue committee**** – взима шестстотин хиляди долара годишно. Някои ще кажат, че подобно ровене е дребнаво – вие може да сте над тия неща, но за обикновените хора това не е дребнаво: те усещат как тая бюрокрация не прави нищо. Бюрокрацията не знае за какво говори, тия хора само ръсят клишета. Приличат ми на някогашните комсомолски лекета. Моля ви, запознайте се през мрежата с Дейвид Милибанд отблизо…

  – И глобализацията, и бюрокрацията очевидно предизвикват загриженост. Някои хора обаче правят паралел между популизмите сега и популизмите от трийсетте години. Допустим ли е такъв паралел?

  – Чувствам го и аз този страх. Но ние като европейци трябва да знаем и по-сложните условия, при които Хитлер е дошъл.

  – Може би няма да е същият вид катастрофа. Но желанието да се освободим бързо от напрежението, което определено ни тормози заради чувството за несправедливост; желанието бързо да се освободим от това напрежение, разрушавайки институциите, защото са корумпирани, най-вероятно би довело до катастрофа с неизчислими последици. Как да гарантираме, че зад справедливия гняв няма отново да се появи познатият ресантиман?

  – Това са задръжни думи, които в „Под игото” още са изписвани; те са постоянно думите, които се чуват.

  – Но въпросът е следният: няколко пъти елитите са се сменяли. А ние виждаме все същото.

  – Затова е моето отчаяние – аз го наричам скука, скуката е по-меката форма на отчаянието. Няма гаранции, че ще видим нещо различно. Но ние говорим за напипване на социални движения, които никой не може да спре. Томи Робинсон, за когото споменах, е роден в Лутън, а Лутън е твърде ислямизиран град…

  – Като казваш „ислямизиран”, с какъв знак го казваш? Положителен, отрицателен, неутрален?

  – Казвам го като Уелбек. Той казва: ислямът заема мястото, което може да заеме и което уморена Европа му отпуска поради културната болест, която тя претърпява в момента и която Уелбек нарича „метафизическа мутация“.

  – Уелбек вписва ли се в т. нар. световна литература? Това, което той описва, е Франция и Европа. И е трудно да бъде вкаран в оная усредненост, която „световна литература” предполага…

  – Да не вулгаризираме. Уелбек е много смел и затова много популярен писател. На него не му трябват програми за културен обмен, за да бъде превеждан и четен. Те трябват на фалшивите и слаби писатели. Но идеята за световна литература има и други аспекти, които сега не е време да засягаме. Например, знаете ли колко превода имат „Метаморфозите” на Овидий на английски?

  .

  Разговаряха Христо Буцев, Кирил Василев и Марин Бодаков

  15 септември, улица „Милин камък” 14, София, България

  –––––––––––––––––

  Бележки:

  * Луи Огюст Бланки (1805-1881) прекарва общо 37 години по затворите.

  ** Вж. Дъглас Мъри, Странната смърт на Европа, Изток-Запад, 2018.

  *** Вж. Мишел Уелбек, Платформата, Факел експрес, 2004.

  **** Организацията е създадена през 1933 г. по инициатива на Алберт Айнщайн, за да подпомага противниците на Хитлер. Тя има за задача да подкрепя жертви на гонения: расови, етнически, религиозни и жертви на войни.

  .

• „БезГранична вяра“ – In Life за българската общност в Женева

  „БЕЗГРАНИЧНА ВЯРА“, Сезон 2, eпизод 1 – Женева

  Материал на TV In LIFE

  

  Женева. Един от най-богатите градове на Европа носи славата си с банките, часовниците, точността и човечността на обитателите си. Мултикултурен и богат на различия, той обединява множество общности, носещи своята традиция, духовност и вяра.

  Българската общност в Женева продължава да се увеличава и все повече българи работят на престижни позиции в града, други търсят своето място или просто опитват да се адаптират към високия на стандарти, но и на изисквания живот там.

  Пътят на „БезГранична вяра“ ни отведе на брега на Женевското езеро съвсем неслучайно. При заснемането на предишния ни епизод в Швейцария – този в Цюрих, българите от града са пожелали на имат собствена православна църковна общност. Митрополит Антоний е откликнал веднага с предложението датата да бъде 8 септември – Рождество Богородично.

  

  Нашият екип тръгна, за да ви направи съпричастни към благословията на новата православната църковна общност „Рождество Богородично“ в Женева.

  Първата ни спирка бе в едно от най-старите неделни училища зад граница – „Проф. Стамен Григоров“. Цели 34 години то дава възможност на българчетата в Женева да говорят и пишат на родния си език, да се връщат към традициите и културата си, да не късат връзката с корена си и да засищат своята обич към България със знания за нея.

  

  Ето какво сподели Евелина Ананиева, председател на родителския съвет при училище „Д-р Стамен Григоров“:

  „Именно тук синът ми, който е на 14 години, започна да идва на българско училище. Именно тук започна подготвителен клас. Тук за първи път седна на тези чинове и тук той се научи на чете и пише на български език. Той тогава беше на 6 години. Знаете, че никой не забравя своята първа учителка. Тази, която го научи на чете и на пише на български език, той винаги съхранява един скъп спомен. Аз гледам една от снимките, на която е той с другите деца от подготвителен клас , и самата аз ще запазя едни много хубави спомени от тази учебна година, както и от следващите. И се надявам от следващата година моята дъщеря да посещава това училище.“

  Западно и средноевропейски митрополит Антоний посети старата класна стая, носеща духа на килийно училище, новата, изградена изцяло с усилията на родителите, и се обърна към присъстващите семейства така:

  „Българската православна църква в годините е показвала, че може да бъде крепило на българския дух. И, когато говорим за дух, няма как да не говорим и за преди всичко ролята на българското училище. Защото именно това са двата основни стълба: храмът на вярата и храмът на духовността. Храмът на вярата е храмът Божий, а на духовността и на духа е българското училище. Защото българското училище, макар зад граница, с много изпитания най-вече, но то учи на четмо, писмо, на български език, история, география, литература… Изгражда основните пътища към нашата родина. Защото, когато знаеш своя език, ти можеш да комуникираш със своите близки и приятели.“

  

  В деня на Светата литургия и благословия за новата православна община зад граница – „Рождество Богородично“ – Женева, румънската православна църква става дом за святото дело. Тя бе пълна с българи, които отдавна мечтаят за този ден. Имаше деца, очакващи рожба родители, възрастни хора и емблематични фигури като Евлоги Бонев.

  

  Евлоги Бонев е специален герой не просто в нашата филмова история, той е специален човек за всички българи в Женева. Обявен за „враг на народа“ от комунистическия режим, той намира своя пристан в Швейцария, а спасение във вярата и църквата. Дори опелото на починалия си баща отслужва тук, защото достъпът до родината е немислим. Това, което го спасява, е православната вяра. Ето защо той идва от България, където след промените отново заживява, за да възстановява църкви и манастири, за да присъства на тази сбъдната своя мечта:

  „Имам чувството, че днешният ден е ново начинание, че започваме да строим и тука църква. Тя се строи бавно, с постоянство, с упоритост и желание. Моята визия е „Прави добро и не чакай да ти се върне“. То се връща многократно по най-различни начини.“

  

  Друг емблематичен за българската общност човек, Иван Кожухаров – алпинист и „воевода“, сподели:

  „Аз не зная защо е разпространена тази идея за злобния и завиждащ българин в чужбина. Българите, които са тука, са тотално интегрирани, ценят се на много високи места. Българинът е работлив и сериозен човек, и в тази връзка аз нямам впечатления за лоши същества. Моят опит от 30 години е за усмихнати хора, които споделят ценности. Събираме се, правим хубави празници, държим нашите традиции. И това с църковната община е продължение на този вид общуване с нашите корени и с България.“

  В този филм няма да видите „главни“ и „второстепенни“ герои, дори няма да успеем да ви покажем всички, чиито усилия доведоха до православната община „Рождество Богородично“. Искаме да ви заразим с тяхната вяра, че да дадеш е пътят към получаването на принадлежност и духовна общност. А всеки от тях сподели нещо много лично.

  

  София Бончева:

  „На този празник бяхме с моята дъщеричка и моя съпруг, очаквайки второто ни дете. Умилени от радост и заради труда на тези хора около нас – видяхме плодовете и ще продължим така. Моето най-голямо желание и радост ще бъдат всички да намират утеха, помощ и наслада в това, което правим, и да сме здрави и дай Боже занапред.“

  Нели Цонева-Рубини:

  „Честно да ви кажа, според мен точно това име „Рождество Богородично“ избра и владиката, и ние, нещо се роди. В личен план това е уникален празник за мен – моята дъщеря е кръстена на този ден, племенникът ми… Рождество Богородично е уникален празник. Аз не спрях да плача. Сбъдват се мечтите и ето – една мечта се сбъдна. Ще ми трябва време да се осъзная. … Това е нещо бленувано, чакано, мечтано. Много е искано.“

  

  Вижте „БезГранична вяра“ – Женева, филмът, който ни накара да осъзнаем, че това, което тук и за нас е лесно – да отидеш на църква, да посещаваш българско училище – за общността в този град е осъзнато и положено усилие в продължение на години, а наградата от него – вътрешно удовлетворение, сбъдната мечта и още много работа… и още по-силна връзка с важните ценности. Родина, традиция, вяра и дух.

   

  Бел.ред.: Филмът може да се види в сайта на TV In LIFE.

  .

• Референдумът в Македония за името на страната

  В този час се очаква избирателната комисия да обяви края на референдума в Македония по въпроса за договора с Гърция за името на страната, така че да се открие пътят пред присъединяването й към НАТО и Европейския съюз. Последните данни за избирателната активност са от преди час и сочат, че тя е достигнала 30 процента, съобщиха от БНР.

  

  Право на участие в референдума имат над 1 милион и 800 хиляди души, но за да бъде сметнат за валиден референдумът, трябва да гласуват над половината, т.е. около 903 хиляди души.

  Гласуването в Македония се очаква да приключи в 19.00 часа местно време.  Гражданите бяха призовани да отговорят на въпроса „Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО и договора между Република Македония и Република Гърция?“.

  За масово участие призова сънародниците си премиерът на Македония Зоран Заев, след като гласува в Струмица. Той изрази очакване за висока активност при гласуването като доказателство, че сънародниците му подкрепят присъединяването на страната към ЕС и НАТО и че жителите на Македония ще вземат решението за бъдещето на страната си. Той изрази също така очакване резултатът да определи посоката, за бъдещите обсъждания на договора с Гърция, които са важно условие за решаване на спора за името, а и за предвижване напред на процеса на интеграция на Македония в ЕС.

  Президентът Георге Иванов вече заяви, че няма да гласува, тъй като смята договора с Гърция за вреден за националните интереси, а опозиционната ВМРО-ДПМНЕ призова за гласуване по съвест.

  „Честитя на тези граждани, които гласуваха, водейки се от националните и стратегическите интереси на държавата. Техният глас ще залегне в темелите на европейска Македония“, заяви министърът на диаспората Едмонд Адеми, по пповод гласувалите в чужбина.

  Още вчера гласуваха македонци, живеещи в Австралия, Швейцария, Италия, Унгария, Турция и Гърция. Резултатите от вота им, както и от гласуването на настанените в болници и на хора в неравностойно положение, ще станат ясни, след като държавната изборна комисия обяви официално край на гласуването.

  Референдумът се смята за тест за бъдещето на евроатлантическата интеграция на страната и за намирането на решение на спора за името Македония, който водят Атина и Скопие. Първа стъпка в тази посока се направи  през юни с подписването на договора между двете страни. С него те приемат, че името за вътрешна и външна употреба трябва да е Република Северна Македония, а официалният език – македонски.

  Близо 200 души са изпратени в Македония като наблюдатели от името на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), предава АФП. Те следят самия процес на упражняване правото на глас в западната ни съседка по време на днешния референдум.

  Ръководителят на наблюдателната мисия на организацията Ян Петерсон уточни:

  “Към момента имаме около стотина екипа, които следят днешния референдум. Те са разпръснати в цялата страна, за да ни докладват всичко, което им прави впечатление от началото на изборния ден или още преди секциите да отворят“.

  По информация на БНР

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  *  По предварителни данни около 90% от гласувалите са за новото име, но броят на гласувалите е под необходимите 50% (Бел. ред.)

• Биволъ: Документи от Митниците, „Булгартабак“ генерира контрабанда за милиарди

  Материал на Биволъ

  

  Фирма на иракския контрабандист Салам Кадер Фарадж е купила от България и изнесла за Обединените Арабски Емирства над 3,3 милиарда пакета цигари за периода 2009-2017 г. Износът за Близкия Изток продължава и в момента, въпреки промотираните декларации на производителя „Булгартабак“, че спира контрабандата. Тази мащабна нелегална дейност е организирана в стройна структура още от времето на социализма, чрез мрежата на бившата Държавна сигурност на режима. Днес тя е наследила всички канали на предишната система и генерира доход от поне милиард долара годишно. Тези „черни“ пари захранват престъпни мрежи от посредници, сред които и организации, считани за терористични.

  Количествата и контрагентите са от официални данни предоставени от Агенция „Митници“. Информацията бе получена по „трудния“ начин, чрез завеждане на съдебно дело от страна на Биволъ. Първоначално от АМ отказаха информация по реда на ЗДОИ (виж тук). След това юристите на агенцията упорито обжалваха делата ни срещу отказа им. Митническите шефове се аргументираха, че с това разкритие щяла да се наруши търговската тайна и да се засегнат правата на износителите на цигари и на техните контрагенти. В крайна сметка съдът окончателно постанови, че информацията е от обществен интерес и трябва да стане публична.

  Тази сага с делата с АМ, които трябва да бъдат всеки път съдени и са осъждани от нас, за да изпълняват закона е симптоматична. В случая тя продължи повече от 2 години и половина. Трябва да споменем, че предишният шеф на Агенцията Ваньо Танов вероятно щеше да предостави изисканата от нас информация, без да има нужда от безкрайни дела и ощетяване на държавния бюджет от митниците, но буквално на другия ден скоропостижно се спомина. Далеч сме от конспиративни теории, но тогава този инцидент определено изигра голяма роля в осуетяването на бързото разследване и разкритие на криминалната структура на търговията на „Булгартабак“.

  

  Според данните в информационната система на Агенция „Митници“, износът към ОАЕ се осъществява само от една фирма – Andalus Al-Sharq General Trading LLC. Именно тя е стратегическия партньор на родния тютюнев холдинг в района на Близкия и Среден Изток. Andalus представлява Bulgartabac /BT/ в над 50% от износа за този основен регион. Тя е започнала да изнася малки количества цигари за емирството още през 2009 г. Но при първото правителство „Борисов“, през 2013 г., количествата скачат рязко – 50 пъти повече! Само за Емирствата процентът скача на рекордните 72% от цялата продукция. Това съвпада във времето с непрозрачната приватизация на „Булгартабак“.

  

  Справка по ЗДОИ за количествата изнесени за Дубай до април 2016 г.

  През 2014 г., при правителството „Орешарски“, износът за Дубай достига абсолютния си рекорд. Само през тази година са изнесени почти 20 милиарда къса или 1 милиард пакета/кутии цигари. През следващите години се наблюдава стабилизация на нивото от 2013 г.: около 11 милиарда къса годишно.

  

  Справка по ЗДОИ за изнесените количества цигари от България към ОАЕ от април 2016 г. до май 2018 г.

  Единственият български износител на цигари за ОАЕ е „Булгартабак“, чиято собственост се свързва с депутата и медиен магнат Делян Пеевски. През пролетта на 2016 г. оттам обявиха, че спират износа към Близкия изток. Но данните от митниците сочат, че през 2016 и 2017 г. са изнесени приблизително същите количества като през 2015 г. Износът продължава и до момента.

  Фирма на контрабандиста “Молла Салам”

  Основният контрагент на „Булгартабак“, фирмата Andalus Al-Sharq, е регистрирана в Дубай и съдружници в нея са двама иракски кюрди с общо 49%, както и един дубайски гражданин Essa Saeed Rashid Khalfan Al Shamsi с 51%. Мажоритарният собственик е представител на едно от най-големите племена в Емирствата и северен Оман. Присъствието на дубаеца се обяснява с бизнес порядките в емирството – без такъв “местен спонсор”, чужденците не могат да отворят фирма.

  Единият от двамата иракчани е добре известният Салам Кадер Фарадж. Според вестниците “Миллиет” и “Джумхюриет”, името му е цитирано в доклад на турската служба за борба с финансовите измами MOSSAK като организатор на мащабна мрежа за контрабанда на български цигари през Иракски Кюрдистан. Известен е също като “Молла Салам”.

  В докладите на турските служби от последните години редовно се говори за контрабандни цигари от български производители, които заливат Турция през Иракски Кюрдистан. В миналогодишния доклад на службата за борба с организираната престъпност KOM се посочва и производителя “Булгартабак”. Според тези доклади от контрабандата на цигари настъпват огромни загуби за бюджета и също така се финансират терористични групировки.

  Недоволството на турската страна от пасивността на българските власти по тази тема е едва прикрито в доклада от 2017 г., в който пише, че данните за продължаващата контрабанда са предоставени на международните правоохранителни организации SELEC и Интерпол.

  Българската прокуратура и МВР дълго увъртаха и игнорираха този доклад, докато най-накрая Цацаров обяви, че в него нямало данни за незаконни действия на българския цигарен монополист. Не стана ясно обаче дали прокуратурата се е запознала с данните, изпратени до Интерпол, или единствено с публичната версия на сайта на KOM.

  Информацията за фирмената собственост в Дубай не е трудна за получаване и доказателство за това са документите за Andalus Al-Sharq, с които Биволъ се сдоби и ги публикува още през 2016 г. (виж тук).

  Факт е, че институциите и службите ни винаги са знаели, че фирмата е собственост на контрабандиста Салам. Въпреки това Andalus Al-Sharq е продължила да изнася огромни количества цигари на Булгартабак за Дубай. Изнася ги и до днес. Нито една българска институция не се е притеснила от публичния факт, че зад тази фирма стои лице, обвинено в контрабандистка дейност.

  Налага изводът, че с това бездействие на българските власти е прикрит мащабен контрабанден канал, а българската държава е нарушавала съзнателно и за продължителен период от време редица международни споразумения за борба с контрабандата, прането на пари и финансирането на тероризма.

  В Дубай влизат два пъти повече български цигари, отколкото изнасяме

  Данните от Агенция „Митници“ съвпадат донякъде с декларираните от България количества изнесени цигари в сайта на ООН Comtrade (виж таблицата). Те са с декларирана стойност над 715 милиона долара, което прави средна себестойност от около 0,21 $ или 32 стотинки на пакет/кутия от 20 цигари.

  

  Данни за износ на цигари от България към ОАЕ от различни източници

  Тази смешна цена обаче се умножава десеторно и повече, след като цигарите достигнат до черния пазар в Турция. Незаконният бизнес генерира милиарди долари печалба за трафикантите и смазва мащабна корупционна машина. “Такса спокойствие” за безпрепятствено преминаване на стоката прибират както местни политически “спонсори”, така и военни организации, някои от които считани за терористични. За засегнатите от трафика държави остават огромни акцизни и данъчни загуби.

  При това е засегната не само Турция, а и България, показват данните, предоставени от ОАЕ на Comtrade – официалната статистика за международна търговия на ООН. Според тях излиза, че в Дубай се внасят почти два пъти повече цигари с произход от България, отколкото България е декларирала, че изнася за тази държава.

  Единственото законосъобразно обяснение за този феномен е, че е налице реекспорт, което означава, че огромни количества български цигари са били изнесени първо за други страни, а след това са пренасочени към ОАЕ, където са оформени от тамошната митница като стока с произход България.

  От друга страна, през рекордната 2014 г. oбщото количество цигари; произведено от „Булгартабак“, според собствените отчети на фирмата, е 25 милиона тона цигари. В същото време декларираният български внос в емирствата е 28 милиона тона или с три милиона тона повече от цялото официално производство на „Булгартабак“!

  Дали става дума за недекларирани количества, които са изнесени под носа на властите, или за фалшиви български цигари произведени другаде? И в двата случая България е на загуба и би трябвало борбата с този трафик да бъде приоритет на службите.

  #КОЙ е собственикът на „Булгартабак“

  Собствеността на „Булгартабак“ след приватизацията на държавния холдинг през 2011 г. се свързва с депутата от ДПС Делян Пеевски. Официално тя се води на лихтенщайнски офшорки, зад които стои физическо лице, но нито една държавна институция не желае да каже кое е то. В серия свои разследвания „Мафията Булгартабак“ Биволъ разкри скритите връзки и сложна мрежа от подставени лица и фирми, прикриващи истинския собственик на тютюневия гигант. /виж тук, тук, тук, и тук/.

  Според публични твърдения на бившия собственик на КТБ, банкер и финансист Цветан Василев в медиите, самият той се е явявал съсобственик на „Булгартабак“, заедно с Делян Пеевски, майка му Ирена Кръстева и собствениците на Винпром “Пещера”. Василев разказа, че той е осигурявал всъщност основните пари за покупката на „Булгартабак“ и показа кореспонденция с адвоката на Пеевски – Александър Ангелов, в която се определят дяловете на скритите собственици.

  От самопризнанията на бившия шеф на КТБ става ясно, че впоследствие Пеевски изкупил силово дяловете на “Пещаците” и преметнал бившия си съдружник Василев, чрез адвокатите, които са оформяли фиктивните фирми, като изкупил зад гърба му и неговия дял на безценица.

  Най-интересната част от структурата на собствеността на приватизираната компания са три офшорни фирми, на които се полагали по 10% комисионна за приватизацията. Според Василев зад “трите десетки” стояли интересите на Бойко Борисов, приятеля му Александър Сталийски и Ахмед Доган. Писмени доказателства за такава скрита собственост обаче няма, а офшорките отдавна са закрити, установи проверка на Биволъ. Цветан Василев така и не предостави никакви доказателства зад твърденията си.

  

  

  

  В схемата със структурата на собствеността на приватизирания холдинг, която беше публикувана още през 2015 г., обаче се споменава директно и името на Салам, който е крайният купувач на продукцията, изнасяна за Дубай. Финансовите отношения със Салам се уреждат през регистрирана там дистирбуторска фирма на „Булгартабак“.

  Юридическите лица, които контролират мажоритарния дял на тютюневия холдинг “Булгартабак”, са обявени в следния порядък пред КЗК:

  BT Invest Gmbh (Австрия) -> Livero + Woodford (Лихтенщайн) -> TGI Middle East FZE (ОАЕ) -> Prest Trade.

  Не е ясно къде е регистрирана последната фирма по веригата. Oт КЗК официално твърдят, че Prest Trade на свой ред принадлежи на физическо лице. Въпросното лице обаче нямало търговска дейност и поради това неговата самоличност не подлежи на разкриване, твърди Комисията в свое решение от 26 юни 2014 г. Prest Trade също е регистрирана в Дубай, където според думите на премиера Бойко Борисов от преди 2 г. трябваше да се… От публикуваните от Биволъ документи през годините се доказва, че представител и управляващ на основните фирми по веригата на собствеността на „Булгартабак“ е бил Венцислав Чолаков. Именно той се явява мениджър и на BT Invest и директор на TGI Middle East. Самият Чолаков е известен като едно от най-доверените лица на Делян Пеевски, а връзката на последния с TGI Middle East бе разкрита по неопровержим начин от Биволъ в разследване от април 2017 г. свързано с действително обявените активи на TGI. /виж тук/ Преди 2 г. пък самият Пеевски прехвърли притежаваните от него официално 12% от акциите на Булгартабак именно на TGI.

  Пазарът на Салам

  Бизнесът на Пеевски и Салам с контрабандни цигари достига такива размери, че неизбежно попада на радара на национални и международни служби за борба с контрабандата. Ако българските правоохранителни органи бяха проявили минимален интерес към разкритията на техните турски и европейски колеги, които отлежават в SELEC и Интерпол, щяха вероятно да са наясно с изложеното по-долу.

  Салам Кадер Фарадж (Salam Qader Faraj) е контрабандист на цигари от Сюлеймания, град в кюрдския регион на Ирак. Произходът му е скромен. До втората иракска война през 2003 г. Салам е съвсем дребен търговец. Той купувал цигари от Киркук и ги карал с личната си кола в Сюлеймания, където ги продавал на бензиностанции и кафенета.

  Възходът на Салам от дребен дистрибутор до състоятелен контрабандист на цигари, спечелил си уважителното прозвище “Молла Салам”, започва след войната, когато е вербуван от двама едри кюрдски бизнесмени: Хива Рауф (Hiwa Rauf) и Фарук Мустафа (Faruk Moustafa). Рауф и Мустафа са едни от най-богатите хора в региона, като Фарук Мустафа се счита за един от най-богатите в цял Ирак. Двамата са основателите на Asiacell, втория по големина телеком оператор в Ирак. Паралелно те въртят и бизнес с цигари. Докато се концентрират върху развитието на телекома, Рауф и Мустафа имат нужда от човек, който да управлява и страничния им бизнес. Изборът им пада върху Салам, който с времето доказва, че има качествата на успешен мениджър. По секретни данни, Фарук е имал дългогодишни контакти по логистиката на контрабандните канали не само на цигари още от времето на социалистическата държава, когато България беше ориентирана по линия на Варшавския договор към приоритетна работа в района на Близкия Изток. Връзките на Фарук с кадрите на бившето Първо ГУ на тогавашната ДС са по линия на контактите на НРБ и просоциалистическия Ирак под ръководството на Садам Хюсеин. Въпреки политическите промени, те никога не се преустановяват, просто Фарук прехвърля тази сфера на своя верен шофьор и калфа Салам, след като прави голям възход в бизнес кариерата си в следвоенен Ирак и падането на режима на Хюсеин.

  Благодарение на политическата, финансова и логистична подкрепа от спонсорите си, Салам Кадер Фарадж успешно продължава и доразвива бизнеса с контрабанда на цигари. Базата му е в източната част на Иракски Кюрдистан, откъдето тръгват каналите към Турция и Иран. Рауф и Мустафа му осигуряват финансиране, камиони и административна логистика. Основен доставчик на цигари за контрабандата традиционно си остава българският холдинг „Булгартабак“, но той не е единствен.

  Важно е да се отбележи, че Хива Рауф е пряко свързан със службите на бившия диктатор Саддам Хюсеин, които бяха в дружески отношения с българската ДС и си партнираха за двупосочния трафик на наркотици и прекурсори по времето на комунизма. Познанствата и връзките на „патроните“ на Салам с високопоставени офицери от ПГУ се оказват решаващи и за сегашното му приоритетно положение като главен диструбутор на легална и нелегална продукция на „Булгартабак“. Ако може да се резюмира с едно изречение – просто бившия контролиран от държавата НРБ тютюнев бизнес и контрабандата му бяха приватизирани от същите, които го контролираха по времето на соц-а. Днес го движат техните протежета, като Пеевски и Салам, но в сянката прозират фигурите на действителните им кукловоди и бащи.

  От Делауеър до Дубай

  Първоначално Салам започва да работи с посредника Caledon Invest, дистрибутор на „Булгартабак“, регистриран в американския щат Делауеър. Салам Фарадж дори става официален вносител на Каледон за Иракски Кюрдистан.

  Официалното писмо, което потвърждава специалните права на Салам пред българските и иракски институции, е подписано от бившия председател на Борда на директорите на „Булгартабак Холдинг“ АД – Александър Манолев. Зам.-министър на икономиката днес от политическия кабинет и чиято кандидатура за Министър на транспорта и съобщенията се провали преди седмици.

  Интересното в това писмо е, че то потвърждава дългогодишните „специални отношения“ на Булгартабак със Салам, с който холдингът работи още преди приватизацията си. Писмото е послужило на „Каледон“ и Салам, за да потвърдят правомощията си на контрагент за износ на цигари пред Агенция „Митници“.

  

  Когато Биволъ отправи своето запитване по ЗДОИ за съществуването на такова писмо, вместо да кажат има ли или няма такова писмо в архивите на Агенцията, Митниците поискаха разрешение от… „Булгартабак“, който естествено отказа.
  Точно в този момент покойният ген. Ваньо Танов е бил на косъм да разкрие тази информация, но беше споходен от внезапен инфаркт.

  Новият шеф на Митниците Розалия Димитрова обаче мотивира отказа си с… отказ на „Булгартабак“ да разкрие тази информация, което означава, че Митниците са дали на „Булгартабак“ доказателствата, предоставени от Биволъ, че контрабандната им схема е разкрита и едновременно прикриват факти от огромен обществен интерес!

  Но поради вече започналото разследване за контрабандна схема, свързана с тази фирма, по молба на българската прокуратура то се пренася и в САЩ (виж тук). Посредникът Каледон става неудобен.

  Освен това, в самия Кюрдистан лицензът на Фарадж е отнет през 2011 г. Това налага преформатиране на бизнеса през други посредници.

  В ситуацията на вакуум „Булгартабак“ получава предложения за дистрибуция от легални търговци на цигари, вместо да продължава контрабандата чрез Салам, но… от холдинга отказват всякакви други оферти. Вместо да разшири легалните си пазари не само в Азия, но и в Африка, тютюневият гигант не желае да промени търговската си политика, наследена от преди. /виж тук/. Важно е да се подчертае, че с въпроса за промяна на партньорите на „Булгартабак“ през 2015 г. е било запознато и българското правителство, но оттам не е последвала никаква адекватна реакция. „Булгартабак“ е оставен да се „развива“ като „държава в държавата“. Този факт дава сериозни основания да се разкрие чудовищната зависимост на предприятието от престъпната мрежа, която го е обхванала, и нежеланието приходите да преминат „на светло“, а да продължат да генерират мръсни пари за захранване на сегашния модел на Задкулисието в България, който бе установен трайно през последните 30 г.

  Разликата между производствената цена и цената на черно, която се реализира от престъпната схема, надхвърля един милиард долара годишно. Организации, считани за терористични, които съдействат на тези канали и съответно участват в разпределението на тази печалба, отчисляват такса за всяка пратка.

  Колизията, че турското финансово разузнаване MASAK идентифицира Салам Кадер Фарадж като организатор на контрабанден внос на цигари, който ощетява турската хазна, съвпадна и с официализирането на участието на Пеевски в собствеността на тютюневия холдинг чрез дяловете на оръжейния търговец Петър Мандужов. Дали продажбата на калашници и цигари вървят ръка за ръка?

  Междувременно Рауф, Мустафа и Фарадж са кооптирани от незаобиколимата групировка “Нокан груп” (Nokan Group). Нокан е голям бизнес конгломерат базиран в Сюлеймания и контролиран от партията Патриотичен съюз на Кюрдистан (PUK), която е на власт в областта на Сюлеймания. Фарадж, Рауф и Мустафа на практика нямат възможност да отхвърлят това “политическо спонсорство”.

  “Нокан Груп” развива различни дейности, сред които и официална търговия с цигари. Но паралелно под нейния чадър се развиват и канали за незаконна контрабанда. Салам Фарадж не е единственият контрабандист под протекциите на Нокан. Освен него групировката работи с Кава Раш (Kawa Rash) и Самал Фарадж (Samal Faraj), като последният няма роднинска връзка със Салам. Раш контролира бизнеса с Иран, а Самал и неговите братя са активни в района на Персийския залив.

  Под протекцията на “Нокан”, мрежата на Салам Фарадж се развива още по-мощно. Той разнообразява доставките и търговските пътища, както и контрабандираните марки, като не се ограничава с тези на Булгартабак, а включва и марки на световните производители. Почти цялата стока обаче транзитира през Иракски Кюрдистан.

  Административният хъб на Фарадж се оформя в Дубай, Мустафа свързва Фарадж с ливанецът Тарик Амин, който е местният администрато. Ролята на Салам Фарадж е да управлява операциите по доставките и да организира трансферите на стоката до логистичния хъб в Кюрдистан. Цялата логистика оттам-нататък се управлява от Фарадж.

  Под чадъра на Партията

  Мениджърските способности на Салам, заедно с финансовия и политически гръб, му позволяват да надделее над местната конкуренция и на практика да стане незаобиколим фактор на пазара.

  Под партийния чадър Салам става “Молла Салам” – много богат търговец на цигари в Сюлеймания, който прави щедри дарения за благотворителност, включително за болницата Хива в Сюлеймания. Той се издига до статута на олигарх и дори спонсорира правителството на Кюрдистан през 2014 г., когато заради конфликт с централното правителство в Багдад трансферите на пари към Кюрдистан са спрени и държавните служители не могат да си получат заплатите.

  Документ от иракското патентно ведомство, че Салам Кадер Фарадж е заявил права над марката цигари Prestige, произвеждана официално само от „Булгартабак“.

  През 2015 г. Салам дори прави опити да официализира бизнеса, като подава документи за регистрация на марката Prestige в Ирак, но начинанието му не успява.

  Контрабандните канали

  Доставките на Салам Фарадж не идват само от България и „Булгартабак“. Предприятия от Украйна и Италия също са контрагенти на неговите фирми. Стоката пристига по море в Ирак и е превозвана с камиони до Сюлеймания през Киркук. От Сюлеймания цигарите поемат по два различни канала:

  С камиони до Qandil, малко градче до иранската граница, след което се натоварват на мулета и влизат в Иран през Сардаш, за да захранят иранския контрабанден пазар.

  С камиони до турската граница при ГКПП Ибрахим Халил, откъдето заминават за черния пазар в Турция и вероятно Сирия. Счита се, че този граничен пункт е контролиран от хората на Масуд Барзани, президентът на Кюрдистан. Таксите за преминаване, които той прибира, са го направили милиардер.

  Освен това Andalus работи и активно чрез Бейрутското направление, като има данни, че осъществява силен транзит на всякакви стоки и чрез Beirut Shiping LLC, където мажоритарен собственик е същия Essa Al Shamsi.

  

   

  Основните брендове цигари, контрабандирани от Фарадж, са тези на „Булгартабак“ – Prestige, MM и Victory. Но в неговото портфолио има също така и брендове на големите световни производители: Marlboro, L&M, Lark, Parliament от Philipp Moriss, Dunhill на BAT, Winston и Rothmans, Kent, Viceroy, Aspen и други.

  Това означава, че веригата за доставки на Салам не се ограничава с „Булгартабак“, а вероятно използва и официалните канали за внос и дистрибуция, контролирани от “Нокан Груп”. Данъците върху цигарите и съответно цените са много ниски в Ирак и Кюрдистан. Дори при закупуване на белия пазар в Ирак, след контрабандирането в Турция може да се извади печалба, тъй като в Истанбул цената на кутия цигари на черния пазар достига 3 долара.

  Дубайският хъб

  Най-важната фирма в Дубай е Andalus Al-Sharq, в която Салам Кадер Фарадж е партньор с иракския кюрд Адел Абдула Фуад Мохамед Али. Двамата държат 49%, а останалите 51% от дяловете на компанията са за местния спонсор Есса Саид Рашид Халфан Ал Шамси.

  

  

  

  Сред доставчиците на Andalus Al-Sharq са MacBeth Cigarettes и Dona Flor (Бразилия) и Marshal Appliances (Северна Корея). „Булгартабак“ не фигурира като официален доставчик в регистрационните документи на фирмата, макар че най-големите количества цигари са закупени именно от българския холдинг.

  Съдружникът на Салам е директор на местна фабрика за тютюн за наргилета, която се намира в свободната зона Rakia Free Trade Zone. Нейната продукция под марките Sama Infinity, Ajman и Moassel Ajman се продава онлайн и в Европа, например в Германия.

  Други фирми, свързани с Andalus Al-Sharq, са Beirut Shipping LLC и Brothers Ship Chandlers LLC.

  Адел Абдула Фуад Мохамед Али държи 49% в Beirut Shipping LLC, като останалите са на същия локален спонсор Есса Саид Рашид Халфан Ал Шамси.

  Директор и лице за контакт и на трите фирми се явява индиецът Нияс Тайкандатил (Niyas Thaikandathil).

  С подкрепа от терористични организации

  Твърди се, че контрабандната дейност на Фарадж има подкрепата на няколко военни и терористични групировки, контролиращи пътищата на доставките, сред които PKK (Работническата партия на Кюрдистан, считана за терористична организация в Турция).

  Търговията с Иран не може да се осъществява без одобрението на PKK и PJAK (Кюрдска партия за свободен живот), както и KDP-I (Демократична партия на Ирански Кюрдистан). Последните две политически и военни организации се борят за независимостта на Ирански Кюрдистан. Контактите с тях са осигурени от PUK и най-вероятно трафикантът заплаща такси за преминаване на стоката през контролираните от тях територии.

  За да търгува от другата страна на турската граница, Салам Фарадж се нуждае най-вече от протекциите на PKK (ПКК). Самият Фарадж обаче няма директни контакти с тях и минава през Хива Рауф за връзките с PKK. Последният е близък с лидерите на партията в Сюлеймания и Виена.

  Пътят на цигарите към Турция минава през територии, контролирани от партията KDP на Масуд Барзани. Ето защо Салам Фарадж е установил добри контакти и е сключил взаимоизгодно споразумение със Сардар Барзани, член на президентския клан, който контролира търговията и контрабандата в района.

  Няма данни за връзки на мрежата на Фарадж с Ислямска държава, макар че в миналото фирми на Фарук Мустафа са купували от райони контролирани от ИД петрол за рафинериите си. Тази търговия е спряла веднага след като Ислямска държава атакува Кюрдистан през август 2014 г.

  Ударът от Турция

  През месец май 2015 г. Бизнесът на Салам Фарадж е сериозно ударен при операция на турските служби, конфискували голяма пратка цигари на „Булгартабак“ в турския порт Мерсин. Детайли за операцията веднага са подадени на пресата под формата на доклад на службата за разследване на финансови престъпления MASAK. Салам Кадер Фарадж е поименно споменат в доклада, в който се твърди още, че той е установил близки отношения с контрабандисти и разклонения на PKK в Европа.

  Самият Фарадж е задържан по време на акцията, но тъй като не е бил разпознат веднага, успява да подкупи охраната и да избяга преди да бъде трансфериран в ареста.

  След удара и публикациите започва силен дипломатическия натиск от Турция върху правителството на Иракски Кюрдистан да закрие контрабандните канали. В резултат на това е въведено ново изискване – всички цигари, внасяни в Кюрдистан, трябва да имат предупредителни надписи за вреда за здравето на арабски. Това позволява да се идентифицират по-лесно контрабандните цигари, внесени от Кюрдистан в Турция. Освен това лицензионният режим се затяга и търговците трябва да внесат 2 милиона долара гаранция, за да получат лиценз.

  Това силно ограничава бизнеса на Салам Фарадж, както и на другите контрабандисти. Ожесточава се и конфронтацията на турските власти с PKK, което допълнително затруднява трансферите на стоката. В рамките на месеци контрабандните канали към Турция пресъхват.

  Но в самия Кюрдистан контрабандата продължава да процъфтява, до голяма степен в резултат на финансовата криза и липсата на кеш в региона. Продължават, макар и в по-малък обем, доставките за Иран, където PKK и KDP-I си оспорват контрола и таксуването на контрабандните канали. Заради по-оскъдните количества обаче се стига и до сблъсъци между враждуващите партии.

  В резултат от осветяването на Салам Фарадж в медиите и пред кюрдските власти, протекцията от “Нокан Груп” е снета и всички лицензи за импорт на цигари в Кюрдистан на Салам Фарадж са отнети. Това беше потвърдено за Биволъ и от официалното представителство на Иракски Кюрдистан в Париж.

  “Нокан Груп” успява да издейства на Фарадж да не бъде преследван съдебно, но той не може да си върне предишните позиции.

  Въпреки че през 2016 г. отново са заловени малки количества ММ в Турция, изглежда, че Салам Фарадж се е оттеглил от бизнеса. Той е много по-видим в Сюлеймания, където строи вила за милиони долари и прекарва времето си между Багдад и родния си град.

  Към днешна дата героите на контрабандния канал са добре проучени и каналът към Турция е запушен. Износът на „Булгартабак“ към Близкия изток обаче продължава, което означава, че каналите за контрабанда са преформатирани, вероятно към размирната Сирия и Иран, както и към самия Иракски Кюрдистан.

  .

• Варненецът Искрен Пеев ръководи експедиция на студенти от „Импириъл Колидж“ в Средиземно море

  Валери Великов, БНР

  Четирима студенти от „Импириъл Колидж“ в Лондон са на експедиция с яхта в Средиземно море. Целта им да изследват замърсяването с пластмаса на водните басейни. Ръководител на експедицията и капитан на яхтата е варненецът Искрен Пеев.

  

  В момента четиримата са на гръцкия остров Милос. Те очакват подобряване на времето, за да продължат експедицията си. Тя е организирана по идея на самите студенти, а финансирането е осигурено от „Импириъл Колиндж”.

  Експедицията трябва да приключи в средата на месец октомври. Това съобщи Искрен Пеев в морското предаване на Радио Варна и уточни, че тя има две основни цели:

  Първата е да проведем изследвания за концентрацията на микропластмаса в Средиземно море. Когато пластмасовите отпадъци попаднат в моретата и океаните, те не се разлагат, а се разпадат на микроскопични частици. След време те се поглъщат от морските организми или попадат в питейната ни вода. Ние използваме специална мрежа, с която събираме частици, по-големи от 180 микрона, като пробите ще бъдат анализирани в специална лаборатория.

  Втората цел на нашата експедиция е да информираме хората, че използването на пластмаса, особено за еднократна употреба, е изключително вредно за околната среда.

  
  

  Чуйте подробностите в интервюто с Искрен Пеев за предаването „Море и бряг“ на БНР – Варна в сайта на БНР.

  .

• Първи изпит по български език в Мичиган за Seal of Biliteracy

  Изпит по български език за ученици в 12-ти клас

  

  Първият изпит за признаване владеенето на български език и получаване на Печат за двуезичност в щата Мичиган (Seal of Biliteracy) ще се проведе на 6 октомври 2018 г. в училище „България”, на адрес: 4151 Е. Big Beaver, Troy MI 48083.

  Началото на изпита е в 11:30 (18.30 часа българско време). Изпитът се администрира онлайн от Департаментa за езиково обучение при СУ „Св. Климент Охридски” (ДЕО – СУ).

  Изпитът се състои от две части – устен изпит и писмен изпит (включва слушане и четене с разбиране, както и създаване на писмени текстове по определена тема), за които се поставят две отделни оценки, които формират общата оценка от изпита.

  Устният изпит се провежда от сертифициран екзаминатор, намиращ се в България, в онлайн разговор с кандидата по Skype. Разговорът се записва и съхранява като документ от изпита. Продължителността на устния изпит е около 20 минути максимум за кандидат.

  Писменият изпит се провежда онлайн чрез изпитната система на ДЕО – СУ, базирана върху Moodle.

  Изпитът включва тестови задачи, които се оценяват автоматично, и писмена продукция, която се оценява от сертифициран екзаминатор. Продължителността на писмения изпит е между 2 и 4 часа в зависимост от нивото.

  The Michigan Department of Education recommends that a student’s proficiency be tested for the purpose of awarding the Seal beginning his/her second semester of the junior year through the end of the first semester of the senior year.

  The Michigan Seal of Biliteracy has been created to recognize high school graduates who exhibit language proficiency in English and at least one additional world language. The Seal may be awarded to any student receiving a high school diploma, a high school certificate of completion or a high school equivalency certificate and who has demonstrated Intermediate High proficiency on acceptable world language assessments and met the English Language Arts requirements for graduation or demonstrated proficiency on a validated test of proficiency for English Learners. The Seal has been created to encourage students to study world languages and embrace their native and heritage languages. The Seal will provide employers with a way to identify individuals with strong language and biliteracy skills. The Seal may serve as an additional tool for colleges and universities to recognize applicants’ language abilities for admission and placement.

   

  Източник: BulgariansinDetroit.com

• Няколко важни линка за хора, които действително желаят смяна на ситемата

  Ако сте против статуквото, знаете ли  за това най-страшно оръжие срещу системата?

  https://www.eurochicago.com/2015/05/izbor-zhrebii/

  Ако сте за нови качествени политици, защо не ги намерите – например ето така?

  https://www.eurochicago.com/2015/04/predlozhi-dostoen-deputat/

  Ако сте против партиите и партизанщината им, знаете ли този лесен начин за изолирането им?

  https://www.eurochicago.com/2015/04/vazmozhno-li-e/        (вж. методология)

   

  Внимание! Над тези, посочени по-горе въпроси, вече мислят и действат в Европа – вижте:

  https://www.eurochicago.com/2018/08/grilo/

   

  И все пак никога не забравяйте – народът не е населението:

  https://www.eurochicago.com/2015/09/naselenieto-ne-e-narod/

   

  Успехът е винаги на страната на умните, организираните и действащите. Пожелавам ви го!

   

  .

   

  

   

• Българите не сме толкова бедни, за колкото се смятаме

  „Българите не сме толкова бедни, за колкото се смятаме“, заявява за списание „Мениджър“ Стойне Василев, който е независим финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на книгата „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК). По-долу поместване статията му без съкращения.

  .

  

  Не сме толкова бедни: 6 неоспорими факта

   

  България често е на последните места в Европейския съюз в различни класации, свързани с доходи, пенсии, инвестиции, застраховки и други. За щастие, има и показатели, по които сме в челните места, а и да не забравяме, че сме част от един от най-богатите съюзи на страни в света. В тази статия съм събрал 6 факта, които показват, че българите не сме толкова бедни, за колкото се смятаме и са повод да гледаме малко по-позитивно на ситуацията у нас.

  1. Депозитите на българите в банки са над 49 милиарда лева.

  Според данни на БНБ, към края на месец юли 2018 година влоговете на домакинствата в България са в размер на 49.384 милиарда лева и се увеличават със 7.3% спрямо същия период на миналата година. Тази сума представлява 47.8% от БВП и ни нарежда сред най-спестовните нации не само в Европа, а и в света.

  На настоящия етап обаче, средствата в банките не са най-добрата инвестиция. При лихви по депозитите от 0.2% на година и инфлация от 3.2% (на годишна база към юли 2018) ние губим по 3 лева на всеки 100. Всеки от нас може да сметне как покупателната способност на парите ни намалява. Въпреки това, спестовността ни и натрупаните средства в банките са добра основа за увеличаване на богатството на българите и е достатъчно само малка част от тях да се инвестират в по-доходни активи, за да постигнем съществен напредък.

  2. България е от страните с най-малка кредитна задлъжнялост

  Въпреки че много хора в България теглят кредити по различни поводи, данните на Евростат показват, че задълженията на домакинствата у нас са под 20% от БВП, което ни отрежда място в челото на ЕС. Само за сравнение, средният процент на задълженията на физически лица в страните от съюза е 70%, като има страни, при които този показател надхвърля 100%. Също така, държавният ни дълг е под 24% от БВП, което в сравнение със страни като Гърция (180%), Италия (133%) и Португалия (125%) е в пъти по-малко.

  Кредитите за текущо потребление само на пръв поглед ни правят по-богати, но всъщност е точно обратното. В страните, където домакинствата и държавата имат висока задлъжнялост всяко сътресение може да се окаже катастрофа. Пример за това са страни като Гърция и Италия, в които хората изглеждаха с висок жизнен стандарт, но това бързо се промени.

  3. Близо 83% от българите притежават собствено жилище.

  Според Евростат, 82.9% от хората в България притежават собствено жилище, което ни нарежда в челото на тази класация. Преди бяхме на първо място, но сега отстъпваме на Румъния, Хърватия, Латвия и Словения. Въпреки това, страни като Германия, Австрия, Швейцария и Великобритания са далеч след нас в тази класация.

  Имотите са основният актив на българите и заедно с банковите депозити представляват почти 100% от финансовото ни богатство. За съжаление, много малък процент от тези жилища се отдават под наем и носят доходи на техните собственици. Въпреки че изглежда много голям, пазарът на наеми е развит предимно в София, Пловдив, Варна и Бургас, като дори в тези градове той е много по-малък като относителен дял от подобни населени места в Централна и Западна Европа.

  4. Всеки втори българин притежава автомобил

  Според данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили, на всеки 1000 българи се падат 516 коли. По този показател се нареждаме пред страни като Дания, Португалия, Хърватия, Унгария и Румъния. В големите градове у нас, концентрацията е още по-голяма, като по неофициални данни в София има над 600 автомобили на 1000 души.

  Ако се сравним по този показател на световно ниво, ще сме в топ 20%. Разбира се, автопаркът у нас е съставен предимно от по-стари коли, което се отразява на замърсяването на въздуха и броя на катастрофите по пътищата. Положителна тенденция е, че се купуват все повече нови коли и такива на възраст до 10 години.

  5. Най-ниска безработица от 1989 година насам

  Според данни на Националния статистически институт, през второто тримесечие на 2018 година, коефициентът на безработица е бил 5.5%, което е най-ниското ниво за последните 28 години и продължава да намалява. От всички 180,000 безработни българи, над 68,000 души са с основно, начално или по-ниско образование. Само 2.4% от висшистите и 4.8% от хората със средно образование са без работа.

  Като добавим в сметките и сивия сектор, който по различни оценки на неправителствени организации възлиза но около 30%, безработицата в България е минимална. Да не забравяме, че „безработен“ е човек, който няма работа, но активно търси такава. Хората, които са избрали да не работят и да получават социални обезщетения или са издържани от роднини (майки, бащи, баби, дядовци, съпрузи и други) не попадат в тази категория.

  Данните на Евростат показват, че средният коефициент на безработица в ЕС е 8.5% и в тази класация се нараждаме пред страни като Финландия, Франция, Италия, Испания и други страни.

  6. Доходите ни растат бързо

  При средна заплата от 224 лева през 2000 година и 1077 лева през 2018 година (по данни на НСИ), тя се е увеличила с над 380% за тези 17 години. Въпреки че е административно определена, минималната работна заплата за този период се е повишила с близо 800% от 75 на 510 лева. Също така, средната пенсия се е повишила с над 330%, а минималната близо 5 пъти. Длъжен съм да спомена, че официалната инфлация за този период е близо 85%.

  Също така, да не забравяме, че тръгнахме от много ниски нива на доходите и с тези ръстове (колкото впечатляващи да изглеждат) е реалистично да очакваме, че ще стигнем средните за ЕС след 10-15 години, ако продължаваме със същия темп. За всичко това си има причини и една от основните е, че производителността на труда в България е около 50% от тази в Европейския съюз.

  Това бяха 6 факта, които показват, че не живеем толкова лошо, колкото си мислят някои хора в България. Знам, че с тази статия ще предизвикам вълна от коментари и отрицателни мнения, но ще задам един въпрос: „С какво ни помага това да представяме ситуацията у нас по-лоша от действителната?“. Никой няма да прояви съчувствие и да ни даде пари наготово или да ви вдигне доходите, ако се оплакваме. Само с реални действия ще повишим доходите си и ще живеем по-добре. Съдбата няма други ръце, освен нашите.

   

  .

   

• Pекордно в историята повишаване на заетостта в САЩ за 95-а поредна седмица

  Солиден ръст на заетостта и на заплащането на труда в САЩ през август

  Американската безработица се стабилизира на рекорно ниско ниво от 3,9 на сто, съобщава БНР, от чийто сайт са следващите редове.

  През август новоразкритите работни места в САЩ се увеличиха по-силно от очакваното, нараствайки с 201 хиляди, докато безработицата стабилизира на ниво от 3,9 на сто. Това е поредно доказателство за солидно представяне на трудовия пазар на водещата световна икономика. Заплащането на труда също нарасна доста по-силно от очакваното до най-високо ниво от края на последната голяма американска рецесия през юни 2009 година, което пък е знак за нарастващ инфлационен натиск.

  Неселскостопанската трудова заетост се увеличи през август с 201 000 работни места при осреднени очаквания на финансовите пазари за малко по-слабо повишение с около 191 000, показват данни на Министерството на труда. Това представлява рекордно в историята повишаване на заетостта в САЩ за 95-а поредна седмица.

  За последните три месеца разкрити средномесечно 185 хиляди нови работни места, което е малко над техния средномесечен растеж със 182 000 през изминалата година, когато американската икономика успя да генерира 2,173 млн. нови работни места, съобщава Министерството на труда. Днешните данни са поредно доказателство, че 2018-а ще се окаже осмата поредна година с растеж на заетостта с най-малко 2 милиона. Това би представлявал едва вторият подобен период след предходния през 90-те години на миналия век, при който водещата световна икономика успя да създаде толкова много работни места за по-продължителен период.

  Нивото на безработица стабилизира на юлското ниво от 3,9%, докато осредните прогнози на финансовите пазари бяха за негово понижение обратно до 18-годишното дъно от 3,8%, достигнато през месец май (най-ниска безработица в САЩ от април 2000 година насам, като по-ниски нива бяха отчетени за последно през далечната 1969-а година).

  През август в частния сектор на американската икономика бяха разкрити 204 000 работни места, в държавния сектор бяха съкратени 3 хиляди. Здраво повишение с 53 хиляди е отчетно при разкриването на нови работни места в сектора на бизнес услугите, като броят на новонаетите т.нар. „бели якички“ в рамките на последните 12 месеца вече надвиши 500 хиляди.

  Средното почасово заплащане на труда в САЩ се увеличи през август с цели 10 цента, или с 0,37% спрямо юли, достигайки 27,16 долара на час. На годишна база растежът на осредненото заплащане на труда се ускори изненадващо от 2,7% до 2,9%, отбелязвайки най-солиден растеж от юни 2009 година насам, когато беше краят на последната голяма рецесия в САЩ. Това сякаш е предпоставка за наличието на сериозен инфлационен натиск в резултат на по-високите разходи за труд. Продължителността на средната работна седмица през август остана очаквано в рамките на 34,5 часа.

  Данните на Департамента по труда са поредно доказателство, че здравият растеж на американската икономика от пролетта вероятно ще остане в сила и към края на лятото.Трябва да се има предвид, че БВП на САЩ нарасна на годишна база през второто тримесечие с 4,2%, почти дублирайки растежа от 2,2% в началото на годината.

  Солидното увеличаване на заетостта и изненадващо силното нарастване на заплащането на труда вероятно ще бетонират очакванията на финансовите пазари, че на предстоящото на 25-и и 26-и септември редовно заседание Федералният резерв ще повиши основната американска лихва за трети път през настоящата година.

  Доходността на държавните облигации на САЩ също нараства като реакция на силните данни на Департамента по труда, оказвайки допълнителна подкрепа за зелените пари. Доходността на 10-годишните облигации се повиши към близо едномесечен връх от 2,93%, а на двегодишните краткосрочни книжа – към 2,695%.

• С Шефкет Чападжиев и Хамид Русев. Поуки от емигрантския живот

  На приказка и на по кафе вчера в Чикаго видяхме Шефкет Чападжиев и Хамид Русев. Ето снимки от нашата среща, а по-долу може да прочетете интервю с тях, направено от Алексения Димитрова за в. „24 часа„.

  

  .

  

  .

  

   .

  Шефкет Чападжиев: Три неща в Америка са важни, за да забогатееш

  .

  Не ме блазнят парите, а пътят към правенето им, казва българинът, който от 1964 г. живее в Чикаго.

  Който е успял в България, ще успее и в Америка. Който не е успял тук, и в Америка пак няма да успее.

  Защо всички трябва да получаваме равно, като нямаме равни способности?

  За мен едно е важно: следващият президент на САЩ да е републиканец.

  Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсюлмани, на бедни и богати.

  Печалбата от недвижим имот се прави не при продажбата, а при покупката.

  Чап, както го наричат приятелите му, е един от най-впечатляващите хора, които познавам. Всяка среща с него от 1996 г. насам е вдъхновяваща, изненадваща, завладяваща и… различна.

  Винаги има какво да се научи от родопчанина, който през юли 1963 г. рискува живота си и със своя приятел Хамид Русев от с. Горна Арда пресича границата с Гърция нелегално. Двамата току-що са навършили 24 г. След 11 месеца се озовават в Ню Йорк, а оттам хващат влака за Чикаго. Когато пристигат, Чап има 75 цента в джоба.

  Днес той притежава недвижими имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида и столицата на Еквадор – Кито, инвестира успешно на стоковата борса и е първият българин, който през 2008 г. плати 200 000 долара, за да лети в Космоса.

  Почти всяка година Чап се завръща в България за 3 седмици през лятото. Този път е с Хамид Русев – приятеля, с когото успяват да минат нелегално границата през юли 1963 г.

  – 55 години по-късно какво бихте променили или направили по-различно, ако можехте, г-н Чападжиев?

  – Нищо. Бих повторил всяка стъпка от живота си. Може би единственото, което бих направил допълнително, е да въведа дъщерите си в бизнеса. И двете се занимават с изкуство, музика, театър, режисура, представления. Никога не са се занимавали с бизнес.

  – А на Вас той Ви е в кръвта…

  – Може и така да се каже. Баща ми бе дребен търговец. От него научих малки, но важни неща – да бъдеш честен, да бъдеш точен с хората, да не мамиш и да не крадеш. Днес няма човек, който да каже, че съм го излъгал или че съм го подвел за нещо. Не съм си и помислял, че мога да открадна каквото и да било. Няма нищо по-ценно от доброто име.

  – На какво още Ви научи баща Ви?

  – Че трябва да обичаш това, което правиш, че трябва да го правиш с удоволствие, а не за пари. Мен самите пари не ме блазнят. Не ме движи мисълта да съм богат. Те са само средство да имам и правя неща, които искам. Иначе по-вълнуващ е процесът на правенето, пътят до постигането. Малката ми дъщеря обича да помага на бедните и онеправданите. Това е добре, но за да стане, трябва първо да спечелиш парите. Освен това мисля, че на хората не трябва да се дава риба, а да бъдат научени как да я ловят.

  – Баща Ви ли Ви вдъхнови да заминете за САЩ и да започнете бизнес?

  – Не, не.

  Моето заминаване за САЩ

  бе съвсем спонтанно

  младежко решение

  Бях прочел книгата на Алеко Константинов “До Чикаго и назад”. Исках и аз като него да пътувам, да видя нови места, да опитам нови възможности. Tова не беше позволено по онова време. Имах непримирими несъгласия с политиката на системата и трябваше да измисля друг начин. Така започна да ми се върти в главата да пресека нелегално границата с Гърция.

  – На колко години бяхте?

  – Не бях навършил 20.

  – Давахте ли си сметка какъв риск поемате?

  – И да, и не. Знаех, че няма да бъде лесно, но не мислих много-много. Иначе и досега сигурно щях да съм си тук (смее се.) През 1957 г. се запознах с Хамид Русев. И двамата бяхме на 18 г. Той е родом от Горна Арда, но дойде да работи в Мадан. Като се опознахме малко, се сприятелихме и видяхме, че сме на един акъл (смее се). Приятелството ни продължава вече 60 г.

  Намесва се Хамид Русев: – Така си беше – и двамата искахме да минем границата.

  – Кой пръв предложи да избягате?

  Ш. Ч: Не знам дали е имало предложение. Понеже не се познавахме добре, известно време се “проучвахме”. Страх ни беше. Като се поопознахме, започнахме да си споделяме. Така стана дума, че и на двамата ни се върти мисъл да напуснем България. Идва момент в живота на човек, в който трябва да рискува. Почти бяхме направили план за действие. Хамид ме покани да му ида на гости за Нова година, но понеже селото се намираше в граничната зона, трябваше открит лист. И понеже

  нямах открит лист,

  милиционерите ни спряха

  в Могилица и ми взеха

  паспорта

  Пратиха ни в Долна Арда да спим, но ни предупредиха да не се отклоняваме от пътя. Беше 1 януари 1959 г. Така планът ни пропадна. После ме взеха войник, след това и Хамид.

  Х. Р.: Задействахме плана отново през 1963 г., когато се уволних. Когато Чап успя да вземе открит лист, тръгнахме веднага. Пътувахме с неговия мотор. Вечерта седнахме на една поляна близо до границата, почерпихме добре селяните, за да си пийнат, да заспят и да не могат да ни издадат, и 15 минути след полунощ минахме границата. След като осъмнахме, качени на едно дърво, и после вървяхме цял ден, се озовахме в гръцката застава. После дойде един човек да ни заведе в Драма. По пътя ни пита: “Комунисти ли сте?”, а ние му казваме: “Не!” и клатим глава. Той обаче продължава да ни гледа и да ни пита. После разбрахме, че “не” на гръцки значи “да”, а главата за “не” и “да” се поклаща обратно. Пълно объркване!

  Ш.Ч.: Първоначално бяхме разделени 1 месец. Разпитваха ни поотделно. Сигурно искаха да видят дали не сме шпиони. Тогава разбрахме, че сме поели голям риск, защото границата е била пълна с мини. Когато ни пратиха в гръцкия емигрантски лагер “Лаврион”, ни питаха къде искаме да емигрираме. Можеше да избираме между Европа и Америка. Избрахме Америка, макар че за Европа ставаше по-бързо.

  Х. Р.: Така на неговия рожден ден – 24 април 1964 г., напуснахме Гърция, а на моя – 5 май – пристигнахме в Чикаго. Пътувахме с кораб от Пирея до Ню Йорк, а после с влак до Чикаго.

  – Откъде взехте пари?

  Ш. Ч.: С $ 600 ни подпомогна World Church Service Organization. След 1 г. отидохме и върнахме парите. Те не можеха да повярват, защото не много хора правеха това. Благодариха и казаха, че с тях ще помогнат на други емигранти.

  – Ако сега стъпвахте за първи път в Америка, какво щяхте да направите?

  – Времената са много различни, но все пак може би същото. Бих мислил за отварянето на собствен бизнес. Аз съм малко мързелив, затова бих искал някой друг да работи за мен (смее се). Ако не мога да направя собствен бизнес, бих инвестирал в недвижими имоти.

  От баща ми научих

  да бъда честен, точен

  с хората, да не лъжа

  и да не крада

  са важни, за да забогатееш

  – И за бизнес, и за недвижими имоти трябват пари, а вие сте имали 75 цента.

  – Ще работя усилено, ще събера малък капитал, ще взема заем от банката, ще купя малко жилище, ще го стегна и след време ще го продам или ще го давам под наем. С новата печалба ще купя друго жилище, ще го стегна, ще го продам по-скъпо и т.н.

  – Като Рокфелер и ябълката…

  – Да, да. Трябва последователност и търпение.

  Много хора искат да си

  легнат и да се събудят

  милионери

  Мислят, че като излъжат някого, това ще им донесе бърза печалба. Няма как да стане. В САЩ нито една банка няма да ти даде кредит, ако имаш лошо име или някой се е оплакал от теб.

  – Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да имат успех в бизнеса?

  – Кой съм аз, че да давам съвети на хората? Всеки трябва да се ръководи от своите принципи и да действа както съвестта и възгледите му казват. Който е успял в България, ще успее и в Америка. Който не е успял тук, и в Америка пак няма да успее. Във всеки бизнес, каквото и да произвеждаш, каквото и да правиш, трябва да спазваш 3 принципа – качество, цена и обслужване. Ако куца едно от трите, няма да успееш. Ако не предлагаш високо качество, хората няма да купуват твоята стока. Ако предлагаш добро качество, но цената е висока, пак няма да имаш клиенти. Ако предлагаш добра стока на добра цена, но обслужването е лошо, клиентите ще избягат при друг. Трябва да бъдеш много добър в това, което правиш, да не мислиш за парите, а да си свършиш работата добре. Някои си мислят, че могат да излъжат клиента. Това не е вярно. И да стане веднъж, после клиентът няма да се върне. Тези 3 принципа е лесно да се кажат, но е трудно да се изпълнят.

  – Как изглежда разумната инвестиция в днешно време?

  – Нещата сега са много по-различни от времето, когато аз пристигнах в САЩ. Банките вече не дават добри лихви, затова да държиш парите си на депозит, си е загуба. Фондовата борса е рисковано начинание. Там може да спечелиш много, но и да загубиш много. Това е място за хора, които имат излишни пари, а не място, където да вложиш последните си пари. Пазарът на недвижими имоти също се промени. Цените на имотите се вдигнаха много, повишиха се данъците и таксите за поддръжка. Никога не съм разчитал и на пенсия – тя няма да стигне да си купя дори самолетен билет до България (смее се.)

  – Тогава какво е разумно?

  – Зависи на колко години е човек. На 50 г. бих сложил 20% от парите си в акции на борсата, 20% – в недвижими имоти, 50% в т.нар. Municipal Bonns и 10% бих държал кеш. На 80 г. бих заложил на сигурността и бих увеличил дела на Municipal Bonns, а парите на борсата и в недвижими имоти бих оставил, за да има с нещо да се занимавам. Municipal Bоnns е една от най-сигурните инвестиции в САЩ. Това са бонове, които всяка община издава. Примерно строи се стадион, но държавата няма пари. Тогава пуска акции, които гарантира, и всеки може да си купи. Лихвата, която получава, е малка, но сигурна – изплаща се на всеки 6 месеца, а тези пари не се облагат с данъци. Сравнително малка част от своето портфолио държа в консервативни акции, които носят по-малка печалба, но са по-сигурни.

  – В какви сфери?

  – Имам акции в 8 компании в областта – на енергетиката, телекомуникациите, фармацевтичната индустрия, транспорта – например “Боинг”, ATT… Там печалбата е по-ниска, но относително сигурна. Инвестирал съм и в недвижими имоти. По принцип инвестициите трябва да са разнообразни. Не трябва всичко да е кеш, или всичко в имоти, или всичко на борсата. Макар че в последните години инвестицията в недвижими имоти в САЩ не е това, което беше, все пак си остава едно от най-сигурните капиталовложения. И тук обаче трябва да се внимава за няколко неща – цената и местоположението. Печалбата от имот се прави не при продажбата, а при покупката.

  Ако купиш прекалено скъп имот, който после не можеш да продадеш на по-добра цена, или той се намира на място, което никой не търси, значи усилието и средствата, които си хвърлил, са били безсмислени. Човек трябва да следи и да познава добре пазара. Това е едно от нещата, които съм научил от баща си – не само трябва да обичаш, но и да познаваш това, което правиш. Преди да създам моя бизнес за подвързване, печатане и сгъване, няколко години работих като наемен работник, наблюдавах и се учех.

  – Инвестирате ли в злато?

  – Никога не съм го правил. Наблюденията ми през годините показват, че няма голяма печалба.

  – За инвестициите на борсата борсов посредник ли ползвате, или сам формирате своята стратегия?

  – Имам борсов посредник, но аз му казвам какво да прави. Не само защото той ще ми вземе 1 процент от печалбата, но и защото мисля, че аз мога да се справя доста добре.

  – От колко години сте на борсата?

  – Близо 35 г. вече. Ако не инвестирам на борсата, пак ще заложа на недвижимото имущество. Най-сигурно е.

  – Кой Ви дава съвети как да разпределите портфолиото си?

  – Преди години се съветвах с експерти и стигнах до този извод. Но всеки трябва сам да си прецени. Аз правя каквото намирам за редно.

  – Откъде идва този нюх у Вас?

  – Обичам да чувам много

  и различни мнения

  Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсюлмани, на бедни и богати, а на добри и лоши. Гледам да общувам с добрите и да отбягвам лошите. Те ме натоварват, а и не мога да ги променя.

  – Хората продължават да се питат какви качества трябва да притежават, за да направят успешен бизнес?

  – Първо, усет да прецениш ситуацията и да си решителен. През годините съм имал работници, които можеха да бъдат по-добри от мен, ако бяха започнали свой бизнес, но им липсваше решителност. Второ – да не се отчайваш. И аз съм имал трудни моменти, но бях сигурен, че стратегията ми е правилна. Трето важно нещо е да не хитруваш на дребно. Ако не си плащаш данъците, държавата ще затвори фабриките ти. Ако не си честен към клиентите, те няма да дойдат при теб. Ако не се грижиш за работниците, те ще избягат при друг. Преди години гледах по телевизията историята на един от най-успелите американци – основател на хотелската верига “Холидей Ин”. Той бил беден, но обичал да пътува през уикендите с голямата си челяд. Това обаче било проблем. Когато децата изскачали от микробуса, по хотелите ги посрещали с думите “Няма места”. Така му хрумнало да направи хотел, в който децата са добре дошли и гостуват без пари. Експериментът му се оказал успешен. На интервюто присъстваше и един еврейски бизнесмен. Когато го попитаха какъв е ключът да станеш милионер, той каза: “Трябва да си глупав, мързелив и да не си скръндза“. Ако си умен, мислиш прекалено много и не си склонен да поемаш риск. Ако си много работлив, нямаш време да мислиш. Тогава друг ще се възползва от твоите добри качества. Затова трябва да гледаш други да работят за теб. Грешно е да се мисли, че ще станеш богат, ако събираш всяка стотинка. Трябва да плащаш добре на своите работници. Те ще ти помогнат да постигнеш своята цел. Когато чух тази максима, си викам:

  “Чап, ти имаш тези 3 качества, я опитай!”

  (Смее се.) Не всичко, което чух, приложих изцяло, но беше поучително. Мисля, че успях.

  – През 2008 г. дадохте $ 200 000, за да сте сред първите туристи, които Ричард Брансън ще прати със своя ракета в Космоса. Какво стана с проекта?

  – От “Върджин галактик” периодично ни информират докъде са стигнали. Имаше един неуспешен опит, след който започнаха да подобряват грешките в ракетата. Вторият опит бе преди няколко седмици и, изглежда, е успешен. От фирмата уверяват, че полетите ще започнат да се изпълняват скоро.

  – Вие кой сте поред в списъка?

  – Бях 172-и, но някои хора са си изтеглили парите и сега съм около 160-и. И на мен ми е минавала такава мисъл, даже говорих с тях. Те са готови да ги върнат веднага, като си удържат 10%. Но реших да изчакам. В момента цената, за да се запишеш за космически турист, вече е 250 000 долара.

  – Щастлив човек ли сте?

  – Да. През голямата част от живота си съм правил това, които съм искал. Щастие е да си здрав и икономически стабилен. Другото лесно ще намериш.

  – От години сте дарител на Републиканската партия в САЩ. Но преди последните избори ми казахте, че не харесвате нито Тръмп, нито Клинтън.

  – Винаги съм бил 100% републиканец. През 2016 г. не гласувах за никого, но се надявах Тръмп да спечели.

  – Как оценявате политиката му?

  – За външната политика не мога да говоря, но във вътрешната се справя добре. Има възход в икономиката, създават се нови работни места. Свръхсоциалната икономическа политика, която демократите водеха, бе една от причините САЩ да стигне до сегашното състояние. Системата позволява на огромен брой хора да попаднат в групата на социално слабите и да получават облаги, без да имат стимул да работят. Не харесвам такава политика и затова не харесвам демократите. Защо всички трябва да получаваме равно, като нямаме равни способности? Защо да ми вдигат данъците, за да издържам някой, който не работи? Това прилича на комунизъм, срещу който Америка така яростно се бореше. Мнозина се нуждаят от социални помощи, но голям процент злоупотребяват с тях.

  – След 2 г. ще гласувате ли за Тръмп?

  – Още не съм решил. Има неща, които не одобрявам, но виждам, че Тръмп иска да направи Америка, такава каквато е била – велика отново. Тръмп е self-made – създал се е сам. Той спазва в своята политика правилата, с които баща му, а по-късно той са движили бизнеса си. Човек, който е успял за себе си, има шанс да успее и за държавата, която управлява. За мен е важно следващият президент да е републиканец.

   

  ВИЗИТКА:

  Роден е в Мадан на 24 април 1939 г.
  През 1949 г. интернират семейството му в Северна България. Позволяват им да се върнат през 1953 г.
  Напуска България през 1963 г.
  Разнася олио, сервитьор е в МВФ, за кратко отваря ресторант, работи в печатница.
  През 1976 г. продава двете си стари коли, тегли заем $ 10 000, купува 3 машини на старо и почва собствен бизнес.
  През 1979 г. купува първата си фабрика. В нея са сглобявани по над 25 млн. рекламни брошури на ден.
  През 1993 г. продава бизнеса си и започва да управлява спечеленото от 30-годишния си емигрантски живот
  Почетен гражданин на Илинойс.
  Подпомагал е реставрирането и изграждането на черква и джамия в Мадан, българската черква в Чикаго, финансира болници и сиропиталища.
  Носител на наградата на Международната организация по миграция за принос към България.

  .

• Виж, ся, депутатино, време е да се сетиш

  Виж, ся, депутатино, време е да се сетиш, че от твоята работа зависи работата на другите власти!

  

  Седим с колега в тротоарно заведение в областен град и пием кафе. По едно време по улицата мина депутат от предишния парламент. Моят приятел се зарадва, били съученици. Поиска разрешение да го поканим, искал да обсъдят среща на випуска през есента, а изгубил дирите на мнозина. Съгласих се. За пръв път щях да седя на една ръка разстояние с депутат и не беше за изпускане.

  Докато двамата се подсещаха с кого са учили, точно пред входа на заведението спря „Ауди“ и от него слезе шишкавеещ тип с бичи поглед, излъчващ победоносно самочувствие. Настани се на една от масите и си поръча обяд. Излизащите и влизащите в заведението трябваше да се провират между колата и кашпите с цветя, но на оня не му пукаше. Колегата и приятелят ми взеха да си разказват някакви истории за шишкото, с каква мъка е завършил училище, но сега влизал навсякъде като у дома си и никой не смеел да му каже копче. И неусетно преминаха към по-стари и нови инциденти в страната – бягства от затвора, катастрофи, брокерски измами с техни познати, история с психопат – роднина на друг техен общ познат, който не искал да се лекува.

  При дисекцията на всяка история депутатът вметваше: „Законът го позволява“ или „Такъв е законът“.

  И ме хвана нервата. Обърнах се към депутата:

  – Може ли да попитам нещо?.

  – Може.

  Питам:

  – Какво работят депутатите?

  Оня ме изгледа така, сякаш току-що бях паднала от Луната. Явно прецени, че съм тъпа, и ми отговори като на първата тъпачка:

  – Виж, ся, има три власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Депутатите се занимават със законодателна дейност, пишат или поправят закони. Просто е.

  – Да разбирам ли, че от работата на депутатите зависи работата и на другите власти и институции? Каквито закони им подадете, с такива ще работят, нали така? А като депутат по какви закони работехте, така че случаите, които цитирахте, да ги няма?

  Депутатът се опули. Вероятно за пръв път някой му напомняше, че от неговата работа зависи дейността и на останалите власти. Стана му неловко и се разбърза да си ходи. Докато чакаше сервитьора да си плати, подхвърли тихо на колегата, че когато жени започнат да се занимават с политика, става досадно.

  И тогава не издържах и му дръпнах едно слово:

  – Тръгвате си, а тъкмо щях да Ви питам дали не се чувствате лично отговорен, че като депутат не сте направили нищо та споменатите от Вас проблеми, ако не да бъдат премахнати, поне да бъдат ограничени?
  Говорите за продажба на имоти и колко много измами има в този сектор, че на хиляди клиенти са взети депозити за жилища или квартири, които после не се връщат. Сам казвате, че тези измами са за сравнително малки суми, но ужилените са хиляди. Казвате, че няма смисъл да си търсиш парите по съдебен ред, защото законът е такъв, че ако до две години брокерът не върне присвоената сума, при това доброволно, след това съдебното постановление се анулира. Само че има една подробност: констатациите трябва да ги правят медиите, работата на депутатите би следвало да бъде насочена към създаване на законова база, която да не ги допуска. Има ли Закон за брокерите? Няма. Но измамите са десетки хиляди и ще растат във времето. А Вие знаете за този проблем, но като депутат какво направихте? Внесохте ли такава поправка в закона, че когато брокер или друг доставчик на услуга ощети клиент и не желае дори след съдебно решение да възстанови откраднатото, да му се забранява да упражнява същата дейност? Не сте.

  Говорите за психопат, който тормози хора, които познавате. Не искал да се лекува доброволно.
  Ами как ще иска бе, депутатино, като той не съзнава че е болен?! Законът бил такъв, че само ако го хванат в момент на антисоциално поведение и престъпление, само тогава ще бъде въдворен на принудително лечение. В останалите случаи роднините трябва да подават жалби до прокуратура, да се образува дело. А точно такива действия са най-рискови, защото жалбоподателят може и да не остане жив, докато дойде време за разглеждане на казуса. Затова и роднините на Вашия познат не предприемат нищо по действащия закон, тъй като е опасно за тяхното здраве и живот. Като депутат инициирахте ли отмяна на тази идиотска процедура? Не сте.

  Казвате, че се нарушават масово правилата за движение по пътищата и налаганите глоби не стряскат никого.

  Не стряскат, защото не се събират. И тук важи правилото за двугодишния срок за погасяване, което е безумно. Не две години, а два месеца трябва да бъде този срок. И ако не бъдат погасени, автомобилът да се спира от движение! А като се спре от движение, всеки катаджия да има таблета си номера на съответния автомобил.

  Аз, господин депутат, може да не разбирам от политика, но от това, което виждам около себе си и по телевизора, знам, че зад всеки инцидент и престъпление стои безахаберието на парламента. Зад повечето убийства, казват, стоят неуредени сметки. Тоест, липсват законови текстове, които да ги уредят. Заради голяма част от самоубийствата прозира липса на законова защита, довела хората до отчаяние и безизходица.

  Бащата на мой познат се обеси, след като надлежно регистрирана фирма му достави селскостопански машини за хиляди левове, които се оказаха куп ламарина. А той беше взимал заеми от кого ли не да ги купи. Нямаше последици за доставчика, той само смени името на фирмата си и пак се занимава с измами. Законът не го достигна. А би следвало да му се забрани да упражнява подобно дейност, поне за няколко години.

  Няма друга страна в ЕС, чиято законова база има по-скоро пожелателен характер, отколкото ефективен.
  И която да третира жертвите като престъпници.

  Мой познат, частен съдебен изпълнител в неформален разговор призна, че за многогодишната си практика няма нито един случай, в който спечелил делото ищец да си е върнал парите, станали предмет на делото, и разходите по самото дело. Той казва, че обществото нарича ЧСИ „кожодери“, а всъщност те не правят нищо друго, освен да се движат в законите, създадени от парламента.

  …

  Господа настоящи депутати, крайно време е да излезете от летаргията си и да осъзнаете:

  Ако държавата е проядена от корупция и всякакъв род нарушения и престъпления, в дъното им стои Вашия непукизъм, некомпетентност и мързел!

  Ако нямате потенциал за тази работа, инициирайте поне закриване на Народното събрание. Така ще спестите на избирателите си милиони по вашата издръжка, а и няма да бъдете обвинявани, че не вършите нищо в ползу роду. Защото Вие не работите, не сте в час, не знаете даже какво да промените, че да се живее по-спокойно и сигурно в тази клета държава.

   

  Мира Асенова,

  Между-редовете

• Будител на годината ‘2018

  

  Те палят свещ, вместо да проклинат тъмнината.
  Те са промяната, която искат да видят в света.
  Те създават добро за много хора.
  Те са Будителите на България днес.

  „Будител на годината“ – 2018 пита Вас, слушателите, кои са хората, които бихте нарекли днес свои будители.

  Номинирайте ги с кратък текст за тяхната мисия и дейност през изминалата година. Важно е да посочите имената на личността или организацията, която номинирате, както и информация за контакт с Вас.

  Очакваме Вашите номинации до 15 септември 2018 г. на адрес: [email protected]

  До края на месеца жури в състав: проф. Огнян Герджиков, д-р Милен Врабевски, проф. Пламен Павлов, Добрина Чешмеджиева, Кирил Калев, Елеонора Гаджева, Снежана Йовева-Димитрова и Ива Дойчинова ще определят 10-те имена в кампанията „Будител на годината“ за 2018-та година на програма „Христо Ботев“ на БНР.

  През месец октомври очаквайте представяне на 10-те будители на годината в ефира на БНР и БНТ. На специално създадена платформа в сайта bnr.bg ще можете да гласувате за тези, чиято дейност искате да подкрепите лично. Церемонията „Будител на годината“ – 2018 ще се състои на 1 ноември 2018 г. и ще се излъчи по БНТ 1.

  Информация за хода и етапите на кампанията ще намирате своевременно в сайта на програма „Христо Ботев“ на БНР.

   

  

• Погребението на Джон Маккейн

  

  Видео от погребението може да видите тук:

   

   

  Дъщерята на Джон Маккейн отправи косвени критики към президента Доналд Тръмп, на възпоменателна церемония във Вашингтон за покойния сенатор

  Дъщерята на американския сенатор републиканец Джон Маккейн отдаде днес почит към покойния си баща чрез остра критика към президента Доналд Тръмп, когото, без да го назовава поименно, обвини в „евтина реторика“ срещу човека, признат за военен герой и именит държавник, предаде Ройтерс.

  Меган Маккейн, която никога не е криела своето недоволство от атаките на Тръмп срещу нейния баща, откри възпоменателната служба в Националната катедрала във Вашингтон. На церемонията присъстваха лидери от Републиканската и Демократическата партия, дошли да се преклонят пред живота на бившия военнопленник от Виетнамската война и дългогодишен член на Конгреса.

  „Той беше велик човек“, каза Меган Маккейн и продължи: „Събрали сме се тук да скърбим за отминаването на американското величие, за нещо истинско, а не евтина реторика от хора, които никога не са се и доближавали до саможертвата, която той е отдал с такава готовност, нито за опортюнистично одобрение от онези, които са си живели живота в удобство и привилегии, докато той е страдал и служил“.

  Американският президент, който бе в открита вражда със сенатора и се изказваше пренебрежително за неговата военна служба, не присъства на тазсутрешната възпоменателна церемония. През това време той пускаше в „Туитър“ текстове на други теми.

  Семейството на Джон Маккейн ясно бе заявило, че Тръмп не е желан гост на възпоменателните церемонии в Аризона и Вашингтон, нито на частното погребение утре във Военноморската академия в Анаполис, щата Мериленд.

  Джон Маккейн е завършил академията през 1958 г.

  Сенаторът почина от мозъчен тумор на 25 август – броени дни преди да навърши 82 години.

  На церемонията, бившият американски президент Барак Обама отдаде почит на сенатор Джон Маккейн, негов някогашен политически съперник, предаде Асошиейтед прес.

  Демократът Обама нарече републиканеца Маккейн „изключителен човек, боец, държавник, патриот, олицетворявал най-доброто в Америка“.

  Обама, който говори след друг бивш президент на САЩ, Джордж У. Буш, също опонент на Маккейн, каза за сенатора от Аризона: „Той ни направи по-добри президенти“.

  Обама подчерта, че Маккейн е бил консерватор, но е разбирал, че има принципи, които са над политиката, а някои ценности са над партийните интереси.

  В словото си Буш заяви, че Маккейн е съчетавал „смелостта с почтеността“ и че е ненавиждал „злоупотребата с власт“.

  Източник: БТА

  
  Илюстрация: Фейсбук

• Виктор Канзуров пред БНР: Р. Македония е полупротекторат на САЩ

  Република Македония е полупротекторат на САЩ, заяви в интервю за предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ журналистът Виктор Канзуров.

  

  „Държавата съществува само благодарение на Щатите. Падането от власт на ДПМНЕ и на Груевски се случи благодарение на западната намеса. Сама по себе си Македония нямаше да може да го направи, защото хората в Македония имат тези проюгославски и просръбски сантименти. Повечето македонци са такива и ДПМНЕ най-много отговаряше на тяхната идеологическа идентичност“ – обясни Канзуров.

  Според него, основният въпрос сега е какво искат американците с Република Македония или с Република Северна Македония.

  „Те (САЩ) от време на време подкрепят някаква политическа опция, някакъв политически ход, някакво движение към евроатлантическата интеграция, но идеологическите желания, сантименти в Македония са антизападни. Може би те не се декларират така, но причината да се сключат тези договори и с България, и с Гърция не е толкова в самото име или в някакви проблеми около историята, а в разбирането на македонците, че открай време са имали такава, македонска национална идентичност, която била атакувана от гръцка, българска, сръбска пропаганда, от албански национализъм. Македонците не могат да проумеят, че тяхната нация се създава някъде в средата на миналия век. Така идват всички проблеми, на които в момента сме свидетели“ – обясни журналистът.

  Канзуров смята още, че настоящото правителство на Македония въобще не води приятелска политика спрямо България.

  „И двете страни на референдума се мобилизират на антибългарска основа“ – каза той.

  Цялото интервю на Силвия Великова с Виктор Канзуров може да се чуе в звуковия файл в сайта на БНР.

  .

• Taste of Greektown

  

  Hellenic pride will take center stage when this acclaimed annual culinary fest on Halsted Street in Chicago’s happening West Loop returns for its 29th year. As most Chicagoans know, this strip of Halsted has been the epicenter of the city’s acclaimed Greek restaurant scene for decades. Quite simply, Taste of Greektown is a romantic weekend celebration for lovers of Mediterranean culture.

  Blending Old World traditions with a 21st century freshness, the tantalizing food and spirits from neighborhood eateries will again be the main attraction. There will also be plenty of music and entertainment including Greek bands and games for both kids and families. Opa!

  Last years addition of a fine arts area will return and will be expanded.

  The event is packed from the moment it opens to the very last note played. Chicago’s Taste of Greektown has become a summer tradition for thousands of Chicago families, and has become a tourist destination in its own right.

  Date:	Friday, August 24 – Sunday, August 26
  Time:	Friday: 4pm to 11pm; Saturday & Sunday: Noon to 11pm
  Location:	400 S. Halsted St. @ Van Buren Get Directions
  Address:	400 S. Halsted St. Chicago Illinois
  Beneficiary:	Greektown Chamber of Commerce

   

  

  Many of Chicago’s oldest and most iconic Mediterranean restaurants will be serving up their beloved signature dishes, so well known to Chicagoans, as well as a selection of compatible wines and beer

  2018 Participating Restaurants

  The Ambassador Public House (www.theambassadorpublichouse.com)
  Specializing in classic European fare and global sports, this restaurant and sports bar offers it all. From an extensive lineup of beers to a food menu that includes everything from kabobs and burgers to sandwiches, wraps and main entrees, it’s the best of  two worlds: a truly modern food, drink and  sports fan gathering place combined with the Hellenic friendliness of its popular Greektown restaurant  neighbors.

   Artopolis (www.artopolischicago.com)
  This bakery and café opened over  two decades ago to bring a true Eurpoean-style café to Chicago. They bring today’s technologies together with passion and experience to produce a variety of fresh-baked offerings to be savored.

  Athena Restaurant (www.athenarestaurantchicago.com)
  Since it was established in 1997, Athena has provided customers with  tasty Greek dishes. In an effort to guide patrons through a journey full of flavors, Athena has become the medium between ancient Greek traditions and the modern Western World.

  Mr. Greek Gyros (www.mrgreekgyros.com) 
  This 24-hour neighborhood hotspot has been a go-to place for tried-and-true both Greek and American foods for years.

  9 Muses Bar & Grill (www.9museschicago.com)
  This eatery’s hospitality is a nod to the Mediterranean way of life. This includes use of the finest quality ingredients emphasizing prime cut meats, pure virgin olive oil, Kalamata olives, fresh-hand-rubbed oregano, imported cheeses and Mediterranean sea salt.

  Primos Chicago Pizza  (https://www.primoschicagopizzamenu.com/)
  It may be Italian, but this popular Greektown dine-in or carry out eatery serves up some tasty sandwiches, salads, pasta dishes and, of course, pizza.

  Roditys Restaurant (www.roditys.com)
  It’s all about tradition and family at this Greektown culinary pillar that fornearly four decades has been under the same ownership and at the same location. Cozy, warm, friendly, unpretentious and authentic are among the kudos when it comes to praising Roditys among their legions of loyal customers.

  Santorini (www.santorinichicago.com)
  This restaurant proudly takes more than just its name from the idyllic Greek island in the Aegean Sea.

  Above and beyond Mediterranean hospitality, owner Kontos is proud of his restaurant’s emphasis on seafood. The menu contains more than 20 seafood options flown in fresh daily. Hallmark entrees include Greek-style whole red snapper and whole Black Sea bass.

  Spectrum Bar & Grill (www.spectrumbarandgrill.com)
  Opened over a quarter century ago by a young Greek Cypriot, Andreas, and his brother, Angelo, from the far-away island of Cyprus, the siblings created both a sports bar as well as home for great food and cocktails. Spectrum give customers a friendly neighborhood experience with a menu that combines Greek, American and, of course, Cypriot influences.

  WJ Noodles (www.wjnoodles.com) 
  Chinese fare extraordinaire is how many customers describe this Asian food emporium in Greektown. From Szechuan fare to seafood, ribs, noodles and rice dishes, they’re also known for their offerings of 10 tasty“Thai rolled“ ice creams.

  Zeus Restaurant (www.zeusgyros.com)
  Be it breakfast on a weekday, lunch and dinner or late hours on weekends, Zeus is a popular neighborhood mainstay that prides itself in a diverse menu where Greek dishes are by far the most popular with customers.

• <<
• 1
...
• 24
• 25
• 26
• 27
• 28
• 29
• 30
• 31
• 32
• 33
• 34
...
• 415
• >>