Всички авторски страници

Авторски

• Българските народи – І

                                                                                                      Димитър Денков, в. „Сега”

  Едни от най-милите ми същества живеят в двата края на Европа: дете и внуче отвъд Ламанша, заргани и платерини край Резово. Налага ми се да минавам тия разстояния, движен от крайните си цели: да се порадвам на едните и да половя другите. Предпочитам наземен транспорт, познавам сравнително добре пътищата и, пътувайки дълго, дълго търся разумно обяснение защо западно от Ниш гледката е доста по-еднообразна в подредеността си, не се ли брои Белградският санджак, докато от Ниш до Резово е някак сюрреалистично разхвърляна. Разликата сигурно се дължи и на природата, и на пътя. Тяхната насеченост по нашите земи придава допълнителна конвулсивност на погледа, различаваща се от магистралното еднообразие между Ниш и Лондон, та чак и до Дъблин. Като гледам как сърбите посръбчват още повече Западните покрайнини и без много шум строят мостовете от Цариброд нататък за магистралата от Ниш до нашата граница, като нищо след година-две еднообразието ще се продължи и до граничния им пункт Градина. Засега обаче от Ниш до Резово пътуващият се друса включително и на магистралните отсечки в държавните ни предели. Поради което крайпътната картина оправдава особеното гледище, че нещата са такива, не защото са си така и по природа, а защото ги гледаме по тоя начин – именно раздрусани, почти като от каруца с едно колело на цицини по път с бабуни.

  Но това с пътищата е най-простото обяснение

  То отговаря на манталитета на правителството, запънало се да ги оправя. Не само заради опасенията от простота трябва да се откажем от подобно обяснение на крайпътното разнообразие. Защото дори и някое правителство да опъне с пари от ЕС, български босове и турски фирми магистрали по нашите земи в някой прекрасен ден, когато внуците вероятно ще са пенсионери, надали толкова лесно ще се промени крайпътната картина, разхвърлията между Ниш и Резово. Дори и да не сте минавали по тия пътища, лесно може да си я представите – достатъчно е да сте минавали я с кола, я с влак, я с колело от Драгоман до София, от Ихтиман до Пловдив или от Ямбол до Бургас. Същото ще видите, ако изберете и други отсечки, примерно от Видин до Малко Търново или от Петрич, пък и от Скопие, до Силистра. А именно това: тук-там обработени полета, в Добруджа и на места в Тракия – огромни култивирани площи, току до тях – от години запуснати ниви с обяви за продажба, винаги с телефонен номер; нови лозя, шато на собственика или вдовицата му (гръмнали са го, завалията), край тях – буренясали лозови масиви; нови складове на прочути световни компании, отломки от неизвестни ТКЗС-та; изтърбушени гари, лъснати автокъщи, крайпътно ханче и сергии със стока, трикратно по-скъпа от обичайното – я от полето, я от някоя чужда верига; цигани, брулещи орехи, изсъхнали овощни градини покрай разбит и пресъхнал напоителен канал; самотни ветрогенератори, православни кръстове на високите места, джамия саудитски стил; конна база без коне, крави и коне по пътя, прегазени кучета, подуващи се в локалното платно; хотелски комплекси на голо поле, досущ ласвегаски роял паласи до отпрани бунгала край морето; джипове на граничната полиция с един светещ фар, джипове на спонсори на всяка полиция с много светещи фарове… И билбордове на хилещи се кандидати за президенти, кметици и кметове с послания, конкуриращи по идиотщина тия за цици (цензура)…

  Църква до бензиностанция, паметник от войните, веригите отдавна откраднати, казарми с избити прозорци… Градчета с единствен светофар на главния път до панелен блок, проектиран сякаш от Хундертвасер – с шарени чупки и балкони на първия етаж, под него – дърва за зимата, над него – магазин за хранителни стоки, бивша гарсониера.. И селца, много селца, където, напук на Русо, не хората се връщат към природата, а природата настъпва с диворасляк из къщите, пред които прегърбена бабичка вари зимнина….

  Обяснения за тая разхвърлия,

  която контрастира с еднообразието и подредеността на крайпътните гледки от Ниш нататък – и особено в Унгария, и още по-особено в Словения и Австрия, и най-особено в Германия с лек уклон към симпатично безредие във Франция и Англия – много. Нещата надали опират само до турско робство, до предишен или сегашен държавен строй; надали се дължат на бедност или немара. Не е и до демографска криза, цигани и суша, не е и до съчетания на гени от траки, гърци, славяни, тюрки и т.н., с които кретенски, макар и научно, се обясняват народни качества. Всичко това го имат, преживели са го и го преживяват други народи. При тях обаче тая крайпътна разхвърлия липсва, макар да я има със сигурност в душите.

  И тъй като материалната култура дори край пътя свидетелства за действителната психология на един народ по-добре, отколкото въобразеното му единство в учебниците по история и граматиките, нещата опират до нещо по-особено, някак дълбинно. Опират до българските народи, до тяхната психология и начин на живот. При съответните гледки това е май единственото разумно обяснение. Както може да се говори за германски и славянски народи, за западни и южни славяни, така, струва ми се, може да се говори за български народи, т.е. за хората, населяващи земите между Ниш и Резово, придобиващи тоя си разхвърлян вид тъкмо поради това етническо разнообразие и същевременно единство. За него би било пресилено да се казва, че е дело на един народ; пресилено е да се казва наедро и „български народ“ само поради единствено на езика, от който вече изчезнаха и диалектите, а останаха акцентите. Много по-трайна е именно разхвърлията, съчетанието от ред и безредие, от красива природа и някак несъзнателно, почти детински инстинктивно злочинство спрямо нея. Него не можаха да разсеят дори и програмите на Людмила Живкова за единство, творчество, красота и камбани на мира.

  Само народи, живеещи от векове заедно и сравнително мирно, търпеливо на една територия, имащи много общи и все пак доста различни черти, могат да сътворят подобна разхвърлия. Това са тъкмо българските народи, за които ще се опитам да кажа кое-що в няколко следващи статии. Но още тук следва да се отбележат две основни неща: в тая разхвърлия има нещо твърде симпатично; в смесицата си българските народи са хубави, особено жените по някои места между Ниш и Резово, между Скопие и Силистра и между Видин и Малко Търново…

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ДИЛЯНА ИВАНОВА

  Диляна Иванова

  е Регистриран участник в

  ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ

  Неделя, 2 октомври 2011

  Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018

  Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов

  Мениджмънт – Петранка Стаматова

  Диляна Иванова е административен асистент на Археологическата и антропологическа програма на отдел Антропология, на музея „Фийлд“ в Чикаго, финансирана от Фондация Америка за България и развивана в сътрудничество с Американския научен център в София (2009).
  Завършила е магистърската си степен по Балканистика в университета във Велико Търново „Св.св. Кирил и Методий“ (2001). След това назначена като уредник в отдел Археология в Регионален исторически музей – Русе (2002), а на следващата година (2003) Диляна започва работа като уредник в отдел Нова и най-нова история, където изследва проблемите на съвременността през етноложка перспектива, участва в етнографски експедиции, в български и международни конференции (във Фрайбург и във Браила). От 2006 година Диляна Иванова живее в Чикаго със семейството си, където участва в създаването на сдружение Български музей в Чикаго (2006), работи като учител по история в Български учебен център „Знание“ (2008-2010). През 2009 година Диляна е назначена за административен асистент към отдел Антропология на музея „Фийлд“ в Чикаго, а от началото на 2011 година е приета като докторант на задочна практика в Института по етнология и фолклор музей към Българска академия на науките. Очаква се да завърши дисертационния си труд върху устните разкази за град Русе в периода 1944-1989 г. до края на следващата година (2012).

  PV-DI

• Населението копнее за хладилник и ред

                                            С психиатъра Николай МИХАЙЛОВ разговаря Лилия Цачева

   

  – Д-р Михайлов, неотдавна нарекохте властта и модела на управление “триумф на минималната политика”. В навечерието на изборите за президент и местна власт – най-политическото по дефиниция време – положението промени ли се?

  – Не мисля. Присъствието на Борисов укротява страстите, защото обезсмисля сблъсъка. Сам е на ринга – с рефера, но без противник. Управлението виси на бяла магия, на едно извънредно и неквалифицируемо присъствие. Харизматична република, управление по силата на талисман. Има нещо патриархално-сицилианско в цялата работа, кръвнородово и беззаконно. Кръстникът на нацията се разхожда в телевизора по вечерно време, строг и мотивиран, малко неглиже, отвъден на всички правила, защото сам е законът, заканва се на лошите, милва добрите и ни пожелава лека нощ. Предизборната кампания няма да промени картината, защото сме в режим на моноспектакъл.

  – Как тълкувате хода на Бойко Борисов да издигне за президент най-рейтинговия си министър, при това експерт, а не политик, и да извади друг министър за вице?

  – Не могат да издигнат Фидосова, тежи на мястото си. Плевнелиев е човекът – лек и въздушен, шампион на “позитивната нагласа”. Чаровен строител на капитализма, олицетворение на симпатичния успех. Нищо от арогантността на преуспялата мутра. Мисля, че най-силната страна на тази кандидатура, е стилизираното й простодушие и своеобразната й безобидност. Отвсякъде струи позитивизъм. И разбира се магистралите. Маргарита Попова е интелигентен и независим човек, без нейната компания би увиснал безпомощно като инженер пред думата субсидиарност. Избран е, за да победи, загубата ще е тежък удар за Борисов.

  – А останалите номинации какво послание носят – Кунева, Калфин, Румен Христов? Какви са прогнозите ви за 23 октомври и крайния резултат от мача?

  – Меглена Кунева e сериозен кандидат, с качества, основани на доказателства. Идеята за президент от женски пол ми се струва цивилизоваща. Калфин е ляв опортюнист, партиен ренегат с вкус към кариерата. Либерал с пиетет към ДС. Сепващ парадокс. Интелигентен човек, с придворно излъчване и оскъдна харизма. Румен Христов се прочу с това, че скара СДС с ДСБ. Шансовете му да ги разведе не са за подценяване. Надявам се на съпротива срещу властния монопол на ГЕРБ. За добро или за лошо, много зависи от Доган.

  – “Градим България”, чествания на Тодор Живков, мижава ответна реакция, предупреждения, че вървим към диктатура заради притеснения от фалшификации на вота и признанието на Борисов, че “по-добре да има твърда ръка, отколкото мека китка”. Играе ли си някой с носталгията по комунизма?

  – Няма никакво съмнение, че властта опитва похвати от репертоара на Живков и че оставена сама на себе си, би се разпасала дефинитивно. Става дума за естествено влечение на повърхностно демократизирани люде към силовите методи и прякото действие. Властта е тотална или изобщо не е власт – такава е презумпцията. Оттук и тежнението към тоталитарни образци. Разделението на властите и върховенството на закона не фигурират в сценария на бившите милиционери и легализираните мутри. А на тези две антропологии се крепи държавната сграда. На всичко отгоре това импонира на българското мнозинство, то приветства “твърдата ръка” и презира “меката китка”. Свободата е скъпоструващ каприз, градско вълнение, излишество и шик. Населението копнее за хладилник и ред. Демокрация означава “власт на народа” с всички рискове, произтичащи от тази патетична комбинация. Няма концепция за реабилитация на комунизма, има инстинктивна симпатия към уюта на тоталитарното лоно. И отвращение от вулгарното благоденствие на един разпасан и неподсъден елит. На този терен силовото превземане на изборните урни, подпомогнато от юридическия гений на Цветанов и Фидосова, ще се преживее като бодро настъпление на здравите сили, като възхитителна безпринципност на живия живот.

  – Докога рязането на ленти и резултатите в бъдеще време ще държат Борисов в кондиция? Ще се “разомагьосат ли” хората, както казвате, или това, че сме по-добре от американците (по Симеон Дянков), че имаме най-хубавия мост в Европа (по Бойко Борисов), ще работи? Създава ли се паралелна реалност и има ли сетива у хората да я разпознаят?

  – Харизматичната обсебеност като субективно състояние на заплеснат фен се лекува с глад. Гладът преобръща представите и преориентира симпатиите. Борисов е политически силен, защото е лукав и простодушен, безцеремонен и гъвкав. Голям талант от живковистки тип. Има, изглежда, и ген на политическо дълголетие. Без икономически срив ще управлява втори мандат, няма кой да го спре. Борисов е Бойко. Строителната му активност вълнува като турски сериал. Спира разрухата и гради България. Дянков е стиснат, Бойко строи. Директно от българската традиция. Стил с голяма сугестивна сила.

  – “Синята коалиция” се разпадна за президентския вот и се появи “ново” обединение без ДСБ, което ни убеждават, че е “широко дясно обединение” – Съюз на десните сили. Широко, ново, дясно и обединение ли е? Комплекс или реална кауза е дясното обединение?

  – Кауза от особен род, в която съзирам нещо комично и нещо неприлично. Все едно съпрузите на някоя госпожа със славно минало да създадат широко съпружеско обединение за щастлив семеен живот, като скокнат ентусиазирани в непретенциозното й ложе. Пийпшоу за всички дясномислещи. Става и за Вилеров гоблен: “Съпрузите на автентичната десница в кревата на каузата”. В средата Мартин като пръв между равни. Неприлична идея с голям сантиментален потенциал. Върху тези обединителни начинания мога да разсъждавам само със закачки и симпатия.

  – Кой е по-виновен за трусовете в “Синята коалиция” – СДС, който прескача подписите си, или Костов, който поставя ултиматуми? Къде е РЗС (макар с ДСБ споразумение да няма черно на бяло)?

  – СДС се труди върху еманципацията си от Костов, но го прави с лоши аргументи и с неподходящи хора. ОДС няма да ги измъкне от капана на “Синята коалиция”, а ще ги довърши. И то не защото хората от ОДС са лоши, а защото нямат избиратели. Ако коалицията се разпадне, което няма да стане веднага, Костов запазва шансовете си да оцелее, защото е прокопал тунел до “партията на Октопода”. Яне Янев ще спасява Костов и обратно. През етап на фалшиви разкаяния и декларации за нова идентичност. Ще префасонират консервативния лидер за коалиционна употреба, с аргументи от политическата теология. Ще говорят за преобразяващата сила на разкаянието и за чудото на внезапните просветления. Ще комбинират партийната мистика с тактически разврат. Ако се провалят с Яне, остава Алексей Петров. Готови са на всичко. Драмата на “Синята коалиция” е сводима до един парадокс и едно неудобство: Костов, в качеството си на “естествен” лидер на десницата, не може да оцелее без помощта на тези, на които не е лидер (СДС). Лидер е и на тези, на които не е лидер, а това не се понася, защото не е за понасяне. Ето защо тези, на които не е лидер, отговарят на “ултиматумите” му с “прескочени подписи”. Десницата е блокирана от структурен и персонален проблем. “Лидерът на всички” е невъзможен без електорален донор. Унизително положение, което се компенсира с ловуване на чужди електорати по безскрупулен начин. Каузата на Костов и каузата на десницата не съвпадат, за голямо съжаление. Десницата се нуждае от организационно развитие, ръст на подкрепата и участие в управлението на страната. С лидера на ДСБ тези цели са непостижими. Никой няма да раздели властта с човек, който не я дели с никого, и чийто политически капитал се изчерпва с доверието на бутикова електорална гвардия, а идеологията – с консервативно-охранителните съображения на оцеляването и удоволствието от властта в периметъра на секта.

  – Неотдавна говорехте, че е време за нова десница. Как, откъде и на какво отгоре може да се случи такава?

  – Първо, преходното представление трябва да падне. Просто като напуснат залата. С клакьори е безнадеждно.

   

  Визитка

  Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 г.

  Завършил е медицина. Специалист по психиатрия.

  Преподавал е психология в НАТФИЗ и НБУ.

  Съучредител на партия ДСБ.

  Депутат в 40-ото народно събрание.

  Женен, с две деца, има и един внук.

   

  Източник:  в. „Труд”

• ЦИК: 18 двойки са подали документи за президентските избори

  11 партии, една коалиция и 6 инициативни комитета са подали документи в ЦИК за участие в изборите за президент.

  Това съобщи говорителят на комисията Ралица Негенцова.

  В 17 ч. изтече срокът за подаване на документи за участие в президентските избори, които ще се проведат на 23 октомври.

  Днес ЦИК трябва да вземе решение за регистрацията на всички кандидат – президентски двойки и ще вземе решение кои от тях ще допусне до участие в надпреварата.

  Говорителят на ЦИК Бисер Троянов уточни, че до този момент има 14 решения, с които се одобрява участието в изборите на всички партии и няколко комитети.

  Кандидатите, издигнати от основните парламентарно представени политически партии, са: Росен Плевнелиев и Маргарита Попова от ГЕРБ; Ивайло Калфин и Стефан Данаилов от „Коалиция за България“; Атанас Семов и Поля Станчева от РЗС; Волен Сидеров и Павел Шопов от Атака; Румен Христов и Емануил Йорданов от „Съюз на десните сили“.

  От извънпарламентарни партии и движения са издигнати: Мария Капон и Николай Кисьов от Единна народна партия; Красимир Каракачанов и Даниела Димитрова от ВМРО – БНД; Павел Чернев и Анелия Димитрова от „За хората от народа“; Стефан Солаков и Галина Василева от „Национален фронт за спасение на България“; Сали Ибрям и Валентина Гоцева от Национално движение „Единство“.

  От инициативни комитети са издигнати: Меглена Кунева и Любомир Христов; Димитър Куцаров и Камелия Тодорова; Алексей Петров и Николай Георгиев; Венцислав Йосифов и Владимир Славов.

  Вчера стана ясно, че за пръв път преди президентски избори ЦИК е поискала кандидатите да бъдат проверени дали отговорят на конституционното изискване да са живели в страната през последните пет години.

  Всеки кандидат трябва да е пребивавал на територията на страната повече от 183 дни за всяка от годините след 23 октомври 2006 година.

  Проверката е възложена на Главна Дирекция „Гражданска Регистрация и Административно Обслужване“ (ГРАО) и трябва да приключи до 20 септември.

  Според публикация на „Медиапул“ обаче такава проверка е невъзможно да се извърши, тъй като ГРАО няма достъп до подобна информация. Днес в последния час преди затварянето на ЦИК около 200 симпатизанти на СДС протестираха пред сградата й.

  Протестът е срещу решението на Централната избирателна комисия да не регистрира за участие в местните избори коалициите, издигащи сините кандидати за кметове в Плевен и Монтана. Сините поискаха оставките на цялото ръководство на ЦИК, както и на Искра Фидосова.

• Българската тъга е непреводима

  „Чувството е особено, не е непременно мрачно. Но е внезапно осъзнаване, че животът се изплъзва и някои неща няма никога да ти се случат по ред причини – лични, географски, политически“,  казва писателят Георги Господинов

  

  – На фестивала „Аполония” четохте откъси от втория си роман „Физика на тъгата”, който ще излезе до края на годината. Стана ясно, че заигравате с мита за Минотавъра и Лабиринта. Защо?

  – Тема на романа е способността да съчувстваме на другите, да се вселяваме в тях през травматични чувства като тъга и болка. Става дума и за Минотавъра, но той не е онова чудовище, което знаем от митовете, а изоставено 2-3-годишно дете. Затворено в мазето така, както всеки от нас е бил или се е чувствал изоставен някога. Момчето, което води разказа, е със свръхразвита емпатия. То се идентифицира с другите, в това число и с Минотавъра. Вживява се в него и го усеща близък. Самата книга също е лабиринт от истории, понякога може да се изгубиш из коридорите й, затова на места е нужна нишката на Ариадна. Конструкцията е особена, романът е шантав, направен от паралелни коридори, от неща, които са се случили наистина и които биха могли да се случат.

  – Как стигнахте до това заглавие?

  – Неотдавна ме поканиха на литературния фестивал в италианския град Мантуа – това е мястото, където Шекспир праща Ромео на заточение. Четох свои неща в църква от XV век, участвах и в любопитния проект за европейски речник. В него писатели от различни страни дават любима дума на своя език, която обясняват в кратък текст. Аз пратих „тъга”. Думата е кратка, чувството дълго, а заради „ъ” и „г” сякаш преглъщаш, докато изричаш „тъга”. Така дойде и заглавието „Физика на тъгата”.

  – Друг автор беше ли избрал „тъга”?

  – Не, поне в това издание. Освен това думата, а и чувството са различни на различните езици. Тъгата винаги е трудно преводима. В българската тъга има копнеж по нещо, което не се е случило. Няма и да се случи. Чувството е особено, не е непременно мрачно. Но е внезапно осъзнаване, че животът се изплъзва и някои неща няма никога да ти се случат по ред причини – лични, географски, политически. Да, може би българската тъга е непреводима.

  – Тъгата типично славянско чувство ли е?

  – Анджела Родел, преводачката на английски, веднъж ми каза, че неин колега от САЩ има докторат върху непреводимостта на думата „тъга” в нейната славянска концепция. В тъгата има и география. Във „Физика на тъгата” става дума и за миграция на тъгите. В някой следобед можеш да усетиш тъга, която идва от друго време и от други места. Тъгата има и агрегатно състояние – то е течно или летливо, лесно изпаряващо се. Тъгата е и част от природата в крайна сметка.

  – Наскоро се навършиха десет години от трагедията на 11 септември в САЩ. Как интерпретирате това тъжно събитие сега?

  – Философи и културолози отбелязват, че след атентатите от 11 септември 2001-а има връщане към галериите, концертните зали, към класиката и изкуството изобщо. Навлизаме бавно в епоха на посткарнавално живеене и тъга по изгубената цялост на света отпреди. Сякаш човек иска да се върне назад към неща по-сигурни и трайни. Светът се връща към историческото си детство, така, както всеки човек в тревожни времена бяга към личното си детство. Има две посоки на бягство, ако сегашното тук и сега те тревожи – към бъдещето и към миналото. Струва ми се, че бъдещето все по-бързо се изчерпва като място за спасение. Преди две години бях писал в едно есе, че залежите от смисъл изтъняват по-бързо от нефтените. Това ще бъде проблемът на сегашното и следващото десетилетие, с това ще трябва да се справяме. Набавяне на смисъл, съчувствие, любопитство към другия, емпатия – това може да прави добрата литература. А защо не и науката? Защо физиката да не се занимава с елементарните частици на тъгата?

  – В България излязохме ли от детството си?

  – Детство и инфантилност са различни неща. Не е нужно да излизаме от детството, важно е да напуснем инфантилността си. В прекрасния си текст „Що е Просвещение” Кант казва как човечеството още не е излязло от непълнолетието, което само си е причинило. В някаква степен в подобна ситуация сме и ние. Освен всичко друго социализмът ни държа дълго време в особена инфантилност. Живееш в подреден свят, който не е най-щастливият, но хората понякога предпочитат леснотата на тази подреденост, а това покварява, отнема ти волята за избор. От друга страна, винаги съм бил против лесните избори, ценя колебанието. Героят във „Физика на тъгата” от колебанието си строи лабиринти.

  – Какво се случва с колебаещия се човек?

  – Харесвам колебаещия се човек. Той е опозиция на всичко, което се случва днес бързо, директно и агресивно, на това, което искат медиите и рекламата. Меланхолният, колебаещият се, тъжният човек е противоотровата на лесните медийни и пазарни внушения от типа на „Вземи на мига”, „Бъди себе си”. Не понасям това „Бъди себе си”. Впрочем масовата консумация не ни прави различни, прави ни еднакви, това е парадоксът. По-склонен съм да вярвам на другата версия – да сменим бързината на медиите с бавността на литературата, мисленето, колебанието, тъгата. Не е грешно човек да е тъжен. Вярно, никой не продава тъжни мерцедеси, но нека съм старомоден.

  – Ще гласувате ли на изборите, или се колебаете?

  – Покрай романа щастливо „проспах” последните няколко месеца. Обикновено гласувам, вероятно и сега ще го направя. Ще проследя как се държат кандидатите, какво четат. Знам един от тях, който със сигурност чете книги. Чудя се защо журналистите, когато правят интервюта с тези кандидати, не ги питат какви книги четат. Четящият човек не е подлец, както казва Бродски. По моята класификация четящият човек е колебаещ се човек. А колебаещият се човек не става диктатор.

  – Вас не ви ли ухажват за лице на някоя партия?

  – Отказвал съм, защото писането само по себе си е достатъчна власт. Усещането за независимост е важно условие за пишещия човек. Никоя власт не може да ти го даде. Давам си сметка, че това е лукс, но предпочитам да остана при литературата.

  – Известно е, че симпатизирате на сините. Според вас какво пречи на обединението им?

  – Приемам го като личен проблем. Мисля си, че е защото не сме се научили на съпротива, на устойчивост в съпротивата. Хората, които се противопоставяха на властта преди 1989-а и продължиха да й се противопоставят след това, са много малко. У нас отсъства съпротивата с име и тяло, имаме предимно разказване на вицове в кухнята. И липсата на подобни примери в новата българска история дава отражение върху всичко, което не се случи след 1989-а. В това число и със синята опозиция. Човек трябва да се съпротивлява на изкушенията. Най-трудното нещо в българския преход беше да кажеш „не ща!”. Да си устойчив в съпротивата си в продължение на години. През 90-те все още имаше ясни граници, а днес всичко може.

  – Преди години съставихте „Инвентарна книга на социализма”, а в понеделник се открива музей на тоталитарното изкуство, какво трябва да има в него?

  – Всъщност в името на музея от думата “тоталитарно” се бяга. Дано този музей не бъде просто едно депо, в което са събрани монументални бетонни паметници и картини от онова време. Което само ще възроди тяхната монументалност. Къде е дистанцията, как оценяваме и как се разграничаваме от тези неща? Музеят не е само пространство, той изисква работа с паметта. Не ми се иска този музей да го има просто защото и ние трябва да имаме подобно място, да се отчетем. Къде остава обаче контекстът, цензурата, поръчковостта, дирижирането на изкуството от онова време? Къде остава опаката страна на социализма – не картините на светлото бъдеще, а всекидневието с неговите дефицити и травми, с неговите малки и големи унижения. Не съм против този музей, но и с него оставаме без музей на социализма.

  Интервю на Елена Кръстева,

  в. „Монитор“

• Всеки трети в София е висшист

  На празника на града 17 септември от НСИ разпростаниха данни за населението на столицата

   

  Всеки трети софиянец е с висше образование, което е почти два пъти по-високо от средния относителен дял за страната. Със средно образование са 44.9% от жителите на областта, а с основно и по-ниско – 17.8%.

  Това става ясно от предоставените в чест на Деня на София данни от НСИ, извадени от тазгодишното национално преброяване. 

  Налице е обаче съществена разлика в структурата на образованието по основните етнически групи. От ромите, живеещи на територията на областта, 8.4% никога не са посещавали училище, а при другите етнически групи този дял е под 1.0%.

  Иначе с българска етническа група са 96.4% от лицата, с ромска – 1.6% и турска – 0.6%. Не се самоопределят като етнос 0.6% от отговорилите.

  От НСИ уточняват, че изучаването на населението по етническия и религиозния състав се извършва по принципите на самоопределението и доброволност на отговорите. От възможността да не посочват етническата си група са се възползвали 8.8% от живеещите в София.

  Населението в област София е 1 291 591 души, като през последните десет години то се увеличава и към 1 февруари 2011 достига най-големия си брой в историята на преброяванията.

  За периода между преброяванията през 2001 и 2011 г. населението на София се увеличава със 120 749 души, или с 10,3%. През този период населението на страната намалява с 564 331 души или с 7.1%, основно поради отрицателен естествен прираст. София също е с отрицателен естествен прираст през последните десет години (- 27 495 души), но вследствие предимно на механичния приласт населението се увеличава.

  С най-голям брой население са районите Люлин – 114 910 души и Младост – 102 899, а с най-малък – район Банкя 12 136 души.

  Данните на НСИ сочат още, че в София живеят 615 493 мъже и 676 098 жени, като на 1000 мъже се падат 1099 жени.

  От населението на 15 и повече години в икономически активни са 680 481 души. Областта е с най-висок коефициент на икономическа активност в страната – 71.5%, и най- висок коефициент на заетост – 65.5%. В същото време София е с най-ниска безработица между населението на 15 – 64 г. – 8.3%, която е почти два пъти по-малка от средната за страната, сочи още преброяването.

  На територията на София има 607 406 жилища, като през последните 10 години броят им се е увеличил с 91 866 или с 17.8%. Средната застроена площ на едно жилище е 80,6 кв. метра, като 2.3% от жилищата са със средна застроена площ над 400 кв. метра.

  С компютри и достъп до интернет разполагат около две трети от жилищата, обявяват още от НСИ.

   

  Източник:  Dir.bg

• „Жълтият милиционер“ размаха заплашително бухалка на българите в чужбина

  Автор:  Атанас Чобанов

  

  Отворете браузъра Firefox и изберете връзката към службата ГРАО, подчинена на МРРБ, която публикува актуални избирателни списъци: https://www.grao.bg

  …Какво виждате?
  Създателите на Firefox сигурно нямат идея за специалния за българите смисъл. Но стилизираната картинка на фигура с характерна фуражка и, особено, диагоналната препаска през тялото, наподобяват изключително много милиционер от времето на комунизма в България.
  От какво „пази“ този милиционер?
  На практика, от това да бъдат ползвани правителствените електронни услуги.
  Пази също раздутата държавна машина, която харчи огромни средства за заплати на хора на „гише“.
  За щастие, поне едно е сигурно – „жълтият милиционер“ не е на подчинение на вътрешния министър. Не е там за да ви подслушва.
  Напротив. Иронията е, че той е там за да ви предупреди точно обратното: да не се доверявате на този правителствен уебсайт…“

  Красимир Гаджоков – Жълтият милиционер: дежурен по електронно правителство

  Статията на Красимир Гаджоков трябва да се прочете цялата, за да разберете какво дири този милиционер на страниците на държавната администрация. По-лошото е, че той седи не само зад виртуалните страници, но и зад реалните гишета. Ето, че вчера един жълт милиционер от ГРАО ми размаха заплашително бухалка чрез медиите. Запознайте се с пълния текст на писмото им, изпратено до в-к Дневник по повод на публикацията „Поне 10% „мъртви души“ и за предстоящите избори“

  „във връзка с Вашата статия и цитираният от Вас г-н Атанас Чобанов бихме желали да попитаме:
  Знае ли г-н Чобанов, че е нарушил чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, който гласи, че всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес?
  Знае ли г-н Чобанов, че не НСИ и посолствата по света са органите, които съгласно законите в Р България се занимават с адресната регистрация на населението? Съгласно чл.98, ал.1 и чл.99, ал.2 от ЗГР промяната на адрес се заявява в общината или кметството.
  И разбира ли г-н Чобанов, че той (и др. като него) като не спазва създадените от държавата правила, а не самата държава, създава т.нар. „мъртви души“?
  Не е ли ясно, че държавните институции не могат и не трябва да следят милионите български граждани относно причините и времетраенето на тяхното движение по света и че ако самите ние не спазваме създадените правила и закони, не трябва и да негодуваме от тях?!

  ГД „ГРАО“

  Дневник публикуваха както това писмо, така и моя отговор. Припомних на жълтия милиционер, че в законодателството има няколко други текста, които спестяват на българите в чужбина нерви и пари, но той не ги е чел.

  Не помня точно колко пъти съм си сменял адреса във Франция, но със сигурност е поне 3 пъти в студентските ми години. От написаното от жълтия милиционер излиза, че всеки път е трябвало да летя до България в 30 дневен срок, за да спазя Закона. Да, ама не. Защото както пише в Закона за гражданската регистрация (чл 94. ал 3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се отразява в автоматизираните информационни фондове само с името на държавата, в която пребивават.

  Освен в общината, български гражданин, живеещ предимно в чужбина, може да заяви постоянния и настоящия си адрес и чрез заявление за издаване на български документ за самоличност, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България – пише още в същия Закон.

  Заявленията обаче са заблуждаващи, доколкото в тях има две графи Настоящ адрес и Адрес в чужбина. Жълтите милиционери в посолствата и в МВР изрично настояват в графата Настоящ адрес да се впише адрес в България, но както беше казано по-горе, не им се доверявайте и впишете там адреса си в чужбина.

  За да отдадем дължимото на най-жълтите милиционери от НДСВ, когато бяха на власт направиха един Закон за електронното управление, който задължи и червените и сменилите ги през 2009 г. кафяви милиционери да си разменят данни по електронен път. Така гражданите, които веднъж някъде са декларирали настоящ адрес, например пред МВР за подмяна на лични документи, няма нужда да ходят и до общината.

  В конкретния случай службата ГРАО, която трябва да поддържа актуални избирателните списъци може да обмени данни с другите служби, които имат данни за адресната регистрация на българските граждани. Актуализирането на избирателните списъци е от огромен обществен интерес, заради тези 10 и повече процента избиратели без право да гласуват на местните избори, които са фактически „мъртви души“

  Защо не го прави ли? Отговорът не е само в безхаберието на милиционерите от всякакъв десен. Идат избори и кафявите милиционери, които сега са началници копнеят да ги спечелят.

  За тях, както и за Чичиков от романа на Гогол, този сив ресурс от гласоподаваеми „мъртви души“ е реален капитал, който се трансформира във власт и богатство.

  Ей Богу, вземете пример от Firefox и не им се доверявайте!

  Източник: Биволъ

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ХРИСКА ПЕРФАНОВА

  Хриска Перфанова
  е Регистриран участник в
  ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
  Неделя, 2 октомври 2011
  Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
  Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
  Мениджмънт – Петранка Стаматова

  Хриска Перфанова е родена и израснала край красивото Черно море – град Бургас. Завършила  е Търговската гимназия. Висшето си образование  продължава и завършва отново до морето в град Варна – бившия ВИНС ”Д. Благоев”.  Но не спира до тук и продължава в  УНСС град София, специалност икономика, организация и управление в образованието. По-късно завършва и Педагогическия институт в Стара Загора. Работила е изключително в сферата на образованието с трудов стаж около тридесет години като главен счетоводител, учител, помощник директор и директор на  Професионална гимназия по електротехника и електроника в град Пловдив. Омъжена е щастливо с три прекрасни сина исполина. Най-големият е семеен и завършва Колумбия колидж Чикаго – промишлен дизайн. Другите двама сина учат в Лейк парк хай скул. От май 2007 година е в Чикаго. През  2008 година основава българско училище „Нов Живот”, към  което работи и до днес.

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ХАМИД РУСЕВ

  Хамид Русев
  е Регистриран участник в
  ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
  Неделя, 2 октомври 2011
  Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
  Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
  Мениджмънт – Петранка Стаматова

  Хамид Русев е роден в с. Арда – Смолянско през 1939 г. През 1947 г. семейството му е интернирано в Северна България, където той завършва училище. Връща се в Мадан и започва като наемен работник. Учи вечерна гимназия. След няколко години, заедно с друг известен в САЩ член на нашата диаспора – Шефкет Чападжиев, двамата преминават българо-гръцката граница нелегално и с много премеждия. Следва тежката участ на бегълците, живот из различни бежански лагери, докато пристигнат в САЩ. След също така познатите първи изпитания на имигрантския живот Хамид Русев започва с малък ресторант, където се стабилизира и в продължение на тридесетина година има успешен бизнес.
  През 2001 година участва в създаването на първия професионално списван български седмичник „България“. По онова време редакцията на изданието се развива успешно и там работят редица добри журналисти, мениджъри и дизайнери. Това е гнездото, от което излизат членовете на още няколко екипа, които създават нови редакции и нови издания. Наличието на 6 вестника и други български медии даде основание Българското Чикаго да стане домакин на Втората световна среща на българските медии по света. А вестник „България“ през 2011-та година е направил вече 533 издания!
  Вестник „България“ има големи заслуги за сплотяването и укрепването на българската общност в Чикаго. Той създаде солидно информационно поле, което ползува и старите имигранти и новодошлите, които намират в изданието почти всичко от онова, което им трябва – информация за бизнес, здравеопазване, адвокатска помощ, общество, спорт… Особено ценна е ролята на изданието като позитивен елемент за укрепването на нашата общност, представянето на положителните събития и насочването в определена, градивна, насока усилията на нашата диаспора и отделните личности. Вестникът се утвърди като летописец на българската общност в Чикаго и САЩ, като добър и търсен приятел и съветник за всеки българин в Америка.
  Основните приноси на Хамид Русев са пропагандиране на българските традиции и ценности и запазване на българския дух всред стохилядното българско Чикаго.

  PV-SM

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СВЕТЛОЗАР МОМЧИЛОВ

  СВЕТЛОЗАР МОМЧИЛОВ
  е Регистриран участник в
  ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
  Неделя, 2 октомври 2011
  Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
  Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
  Мениджмънт – Петранка Стаматова

  Светлозар Момчилов е собственик и издател на излизащия в Чикаго 72-страничен илюстрован седмичник „България Сега“, както и на българоезичното „B67 RADIO“ и луксозен годишен Бизнес справочник. Роден е в Пловдив, където завършва с отличие Английската гимназия през 1987 г
  Следва Международни Икономически Отношения в МГИМО ( Московски Държавен Институт за Международни Отношения) към Министерството на Външните Работи на Руската Федерация с първи език – японски и втори език – бизнес английски. Дипломира се с отличие през 2004 г. и получава Магистърска Степен по Икономика. след това работи в Българска Външнотърговска Банка (Bulbank) в отдела по фирмено кредитиране и в отдела за международни банкови операции.
  В Чикаго пристига през 1998 г. Работи в TCF Bank, Midamerica Bank в жилищното кредитиране, брокер по продажба на недвижими имоти.
  През 2001 г. участва в създаването на първия професионално списван български седмичник „България“. През 2004 г. започва издаването на в. „България Сега“, а по-късно и луксозен годишен бизнес-справочник, създава радиопрограма, паралелно и седмичника „Украинско слово“ и украински бизнес-справочник. Заедно с основния български вестник Светлозар Момчилов подготвя и две специални седмични издания за българските диаспори по Източния и Западния бряг на САЩ. През последните десет години той работи интензивно за формирането на конструктивна и позитивна атмосфера в българската общност, за да може да процъфтяват бизнесите и дейностите с идеална цел. „България Сега“ е издание, което далеч надхвърля информационните функции на една медия. Днес вестникът се е утвърдил като ярък и пулсиращ център, който спомага за опазването на българския дух и култура не само сред огромната чикагска общност, но и сред всички българи в САЩ. Това е барометър и огледало на позитивните и успешни живот и дейности на нашите сънародници, дошли в „Новия свят“, дава повече от необходимата им информираност, но и още и възможности за общение и кураж.
  Светозар Момчилов е патрон на Фестивала „Български дни в Чикаго – есен 2011”
  Основните приноси на Светлозар Момчилов са развитие на българската бизнес атмосфера в Чикаго с помощта на медийния инструментариум и обогатяване на нашата диаспора със социологическа идентификация.

• Goodman Theatre представляет: “Красное” (“Red”)

  Пьеса Джона Логана “Красное” впервые ставится в Чикаго. Главный герой пьесы – знаменитый художник, интеллектуал, мыслитель, знаток Нитцше и античной философии Марк Ротко. Его настоящее имя – Маркус Яковлевич Роткович. Он родился в 1903 году в Двинске (ныне – Даугавпилс) в семье аптекаря. Когда мальчику исполнилось десять лет, семья переехала в США, и юность будущего художника прошла в Портленде (штат Орегон). Там же к нему пришел первый успех. Ротко увлекался сюрреализмом, экспрессионизмом, конструктивизмом… – в общем, всеми “–измами” и видами абстрактной живописи. При этом Ротко не нравилось, когда его работы называли абстрактными. Его линии, очертания, цветовые гаммы с красным цветом в центре экспозиции и так называемые “пульсирующие поля” отражали мировоззрение художника, его отношение к окружающим людям, пейзажам, соцальным явлениям. Ротко не делал ничего на публику – он рисовал так, как он видел жизнь, и жил так, как рисовал: ярко, сочно, красочно… В 1971 году в Хьюстоне открылась церковь всех религий (http://rothkochapel.org/), оформлением которой занимался Ротко и которая была названа его именем.

  Я познакомился с работами Ротко в Музее современного искусства Нью-Йорка (МоМА) и, признаться, остался под большим впечатлением. Меня поразила свежесть взгляда художника, особая цветовая насыщенность его работ, серьезность замысла…   

  Был в жизни Ротко такой эпизод. В 1959 году художник работал над заказом фешенебельного ресторана “Four Seasons”, незадолго до этого открывшегося в нью-йоркском небоскребе “Seagram Building”. По контракту Ротко получал от хозяина ресторана фантастическую по тем временам сумму в три миллиона долларов. Неожиданно, когда работа была закончена, Ротко вернул аванс и отказался отдавать картины. Мы можем только гадать, почему это произошло. По одной из версий художник посчитал, что его картины достойны большего, чем служить украшением места, где обедают, по его выражению, “богатые ублюдки”. По другой – таким способом Ротко выразил свое несогласие с тем, что его работы не увидят рядовые служащие здания.

  Без этого эпизода не обходится ни одна биография художника, об этом эпизоде рассказывает и пьеса Джона Логана. В ней – два персонажа: Ротко и его молодой помощник-ассистент Кен. Ротко ведет постоянный диалог-спор с Кеном. В числе обсуждаемых тем – общество, музыка, политика, мораль, философия… Но главное, конечно, – искусство, его предназначение и то, как его понимают разные поколения и разные социальные слои общества. Устами Логана Ротко говорит: “Продать картину – все равно, что оставить слепого ребенка в комнате с голыми лезвиями”. Кстати, в результате ресторан так и не получил работ Ротко. Спустя десять лет десять из этих картин он передал лондонскому музею “Tate Gallery”. 25 февраля 1970 года, в тот день, когда картины достигли английского порта, Ротко нашли мертвого в собственной нью-йоркской мастерской. У него были перерезаны вены. При вскрытии в желудке обнаружена огромная доза снотворного.

  Мировая премьера спектакля по пьесе Джона Логана состоялась в Donmar Warehouse (Лондон) 3 декабря 2009 года. Первыми исполнителями ролей Ротко и Кена были Альфред Молина и Эдди Редмейн. Они же участвовали в бродвейских показах спектакля в марте 2010 года. Двадцативосьмилетний Редмейн получил премию Лоуренса Оливье за лучшую роль второго плана, а в целом спектакль англичанина Майкла Грэндейджа был удостоен шести премий “Тони” в 2010 году, в том числе – за лучшее драматургическое произведение года.

  Главный режиссер театра “Гудман” Роберт Фоллс вступает в заочный спор с Грэндейджем и впервые в крупном театре США предлагает свое сценическое решение интеллектуально насыщенной пьесы Джона Логана. На пресс-конференции, посвященной представлению нового сезона, режиссер вспомнил, как более двадцати лет назад он ставил в Чикаго пьесу Логана “Вид с реки: мелодрама с музыкой” (“Riverview: A Melodrama with Music”). В свою очередь Логан с энтузиазмом воспринял новость о премьере пьесы в Чикаго: “Подобно Марку Ротко, Боб Фоллс беззаветно предан искусству. Невозможно себе представить лучшего режиссера будущего спектакля”.

  В роли Марка Ротко – актер из Вашингтона Эдвард Геро. Он известен прежде всего своими шекспировскими ролями. За двадцать восемь сезонов в вашингтонском Шекспировском театре таких ролей у него было семьдесят! Геро играл на Бродвее, работал в других американских театрах, в том числе – в театре “Гудман” в “Короле Лире” Фоллса. Эдвард Геро – ассистент профессора университета Джорджа Мэйсона, инструктор Академии классических наук и университета Мэриленда.

  В роли Кена – чикагский актер Патрик Эндрюс. Среди его работ – роли в Writers’ Theatre, Victory Gardens Theater, The House Theater. Я видел Эндрюса в прошлом сезоне на сцене Steppenwolf Theatre в роли Бобби в “Американском бизоне” Д.Мамета. Актер не потерялся на фоне более старших по возрасту и театральному опыту Трейси Леттса и Фрэнсиса Гинана. Сегодня Эндрюс – член труппы American Theater Company.

  Спектакль “Красное” по пьесе Джона Логана – совместная постановка Goodman Theatre и Arena Stage at the Mead Center for American Theater.

   

   

   

  17 сентября – 23 октября 2011 года. 170 N. Dearborn St. Chicago, IL 60601, справки и заказ билетов по телефону 312-443-3800 и на сайте театра www.goodmantheatre.org/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

   

   

  Фотографии к статье:

  Фото 1. ЛОГО Goodman

  Фото 2. Исполнитель роли Ротко Эдвард Геро

  Фото 3. Исполнитель роли Кена Патрик Эндрюс

  Фото 4. Эдвард Геро и Патрик Эндрюс на репетициях спектакля “Красное”

  Фото 5. Режиссер Роберт Фоллс

  (Все фото – Лиз Лорен)

• Българите харесват и Русия, и ЕС, и САЩ, и Китай, но не и икономическата политика на правителството си

  Българите са обичливи хора. Те са най-позитивно настроени едновременно към Европейския съюз и към Русия, сочи приключилото годишно изследване „Трансатлантически тенденции 2011“. Това, което обаче определено не харесват, е икономическата политика на правителството си. Данните от изследването бяха предоставени днес на медиите от Фондация Communitas.

  От тях става ясно, че 90% от българите имат позитивно отношение към ЕС – това е най-високият процент от всички изследвани държави. Само 9% имат негативно отношение – най-ниският процент от всички изследвани държави. Любопитното е, че почти същият процент хора в България имат позитивно отношение към Русия – според изследването това са 88%.

  Това превръща България в най-русофилската страна от ЕС, сочат авторите на изследването. Само 10% от българите имат лошо отношение към Русия. 63% от българите одобряват начина, по който правителството на Бойко Борисов се справя в отношенията с Москва.

  Харесваме не само настоящите световни сили, но и онези, които има потенциал да станат такива. Заедно с румънците сме на челно място по симпатия към Китай – 67% от българите харесват тази държава. 75% казват, че имат позитивно отношение към Бразилия – най-високият процент от всички изследвани държави. Само 7% не харесват латиноамериканската страна. В същото време 88% казват, че имат позитивно отношение към Япония – отново най-високият процент. Възможно е тези симпатии да са предизвикани отчасти от избирането на Дилма Русеф за президент, както и от японската трагедия с цунамито.

  Икономиката, не политиката!

  Това, което българите отчетливо не харесват, е доста по-близо до дома им. Цели 75% са недоволни как правителството се справя с икономическото възстановяване. Може би заради това не са съгласни и правителството да харчи повече пари – едва 17% искат кабинетът да увеличи публичните разходи. 35% предпочитат да се запази настоящото ниво, а 38% искат държавните разходи да бъдат намалени.

  Българите се чувстват най-силно засегнати от финансовата криза. 52% казват, че те лично и тяхното семейство са засегнати от икономическата криза, което е най-високият процент за всички изследвани държави. Само 10% казват, че не са усетили лично кризата – най-ниският процент за всички респонденти.

  Други акценти от изследването

  Еврото: 46% от българите смятат, че членството в еврозоната ще бъде лошо за страната. Само 30% го одобряват. 

  Афганистан: 31% смятат, че България трябва да запази същия брой военни сили в Афганистан, какъвто е в момента, а 38% смятат, че военните сили трябва да се намалят.

  Иран: 64% от българите се тревожат, че Иран ще придобие ядрено оръжие, което е повишение спрямо миналата година. 28% не са загрижени за това, което е спад от 13 пункта. Ако всички други начини да се спре Иран се изчерпат само 29% от българите приемат, че ЕС трябва да предприеме военни действия срещу Иран – най-ниския процент сред всички страни-членки на ЕС.

  Китай: 70% не мислят, че Китай е военна заплаха, което е спад от 16 пункта спрямо 2010 г.

   Турция и ЕС: 58% от българите смятат, че Турция като предимно мюсюлманска страна не принадлежи към Европа – най-високото ниво спрямо всички изследвани държави. 49% са съгласни, че Турция е твърде гъсто населена, за да бъде интегрирана в ЕС – най-високия процент от всички изследвани страни.

  Близкия Изток: 46% казват, че в нестабилни региони като Близкия Изток ЕС трябва да поддържа стабилността, дори ако това означава да приема не-демократични режими. Само 32% смятат, че трябва да се подпомага демокрацията, дори това да води към нестабилност.

   

  Източник:  Bolgari.net /Capital.bg

• Холандия спира България за Шенген заради корупцията

  Холандия ще наложи вето върху членството на България и Румъния в Шенгенското пространство. Холандският министър на имиграцията Герд Леерс е заявил пред парламента, че основният проблем е, че София и Букурещ не правят достатъчно за борба с корупцията.

  Очаква се въпросът за членството на двете страни да бъде обсъдено на съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи на 22-23 септември, а решението се взима с пълен консенсус от всички страни членки.

  Според холандската информационна агенция ANP мнението на Холандия се подкрепя и от Финландия. Все пак позицията на Холандия ще бъде обсъдена и от цялото правителство.

  Румънската преса, цитирана от БТА, коментира, че управляващата коалиция в Хага е много крехка и се поддържа само от един глас в парламента на антиимигрантската Партията на свободата, която настоява за обвързване на влизането на България и Румъния в Шенген с допълнителни критерии по механизма за сътрудничество и проверка.

  Според румънския вестник „Журналул национал“ Букурещ и София, с подкрепата на полското председателство на ЕС, са успели постепенно да променят твърдата позиция на Франция и Германия. Говорителят на германския вътрешния министър Ханс-Петер Фридрих обяви обаче в началото на месеца, че „с оглед на негативните доклади на ЕК за напредъка на двете страни Германия гледа въздържано на желанието за членство“.

  България вече официално заяви, че се надява на решение за поетапното присъединяване на двете страни към Шенген – първо с въздушните им граници до края на тази година, а след това и с другите.

  България и Румъния вече са изпълнили техническите критерии за членство, но редица страни членки не приемат членството им заради слаби резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. В петък президентът Георги Първанов заяви пред ръководителите на дипломатически мисии в София, че България е изпълнила техническите изисквания за членство в Шенгенската зона и ще бъде справедливо, ако получи членство. Според него не е редно този въпрос да се смесва с други критерии.

  По-рано тази седмица от външно министерство съобщиха, че София очаква България да получи дата за присъединяване към шенгенското пространство на 22 септември, а ако това не се случи, до края на годината.

  „Все по-вероятно изглежда решението да бъде за поетапно присъединяване към Шенген“, заяви говорителят на МВнР Весела Чернева.

   

  Никола Лалов,

  Mediapool 

• Тайната на надписа от Ситово

  За сравнително малка държава, нашата България е дала доста способни лингвисти. В. Георгиев, И. Дуриданов, К. Влахов, Д. Дечев и други биват често цитирани дори от чужди изследователи. Учените ни са способни, в това спор няма, но за съжаление те не винаги са имали свободата да кажат това, което искат. Не е тайна, че политиците от тоталитарния период определяха какво може да се публикува и какво не. Имаше си определени директиви, които никой не можеше да наруши. Това е причина да не знаем доста неща за нашето минало.

  Става дума не за малки подробности, а за факти променящи историята и поставящи Родината и българщината на пиедестал. Пропуснати бяха много възможности да се даде повод за гордост на подрастващите. Тази гордост и самочувствие биха изковали от тях силни, способни и уверени хора. Когато човек има примера на предците, той се опитва да им подражава. Знаеш ли, че дедите ти са били културни, почтени и силни, ти също ще се стремиш да станеш такъв, ще дадеш всичко от себе си, за да покажеш, че не им отстъпваш по нищо.

  Едно от най-ярките свидетелства за  културата на траките е надписът от Ситово. Той е открит от местни хора, а пловдивския юрист А. Пеев обръща вниманието на учените към уникалния тракийски паметник, който бива проучен от редица изследователи. Някои го определят като фригийски, а относно възрастта му все още няма консенсус. Едни смятат, че древните букви са изсечени преди 6500 години. http://www.prehistory.it/fase2/sitovo.htm Други обаче са на мнение, че паметника е от преди 3200 години http://wikien4.appspot.com/wiki/Sitovo_inscription.

  Дори да приемем, че надписът от Ситово е създаден по-късно, някъде през IX-ти -VIII-ми век пр. Христа, това го прави най-старият надпис на европейски народ. Много преди гърци, латини, келти и германи да се научат да пишат, траките са правили монументални надписи (буквите са с височина около 40 см)… Поради възрастта, а и ерозията знаците не са много ясни, има и лигатура на три букви Е, Б, У, но въпреки това думите могат да се прочетат. От ляво на дясно е написано:

  

   

   

   

   

   

  ОН   УЧЛ   У   НЕБУ   ЕЧЛИ   У   СИНЕЙ   НЧАЙ   КУИС   ЧИА   У   ЗИМЛЕ

   

   

   

  Напълно естествено е текстът да е неразбираем от пръв поглед. Все пак този, който е издялал думите е живял преди няколко хиляди години, а това е огромен период от време, при който само основния речников запас би оцелял и то в променена форма.  

  Моето тълкуване тълкуване на надписа от Ситово е следното:

  Той отиде в небесата оплакан от синовете, този, който бе погребан тук в земята.

   

  Ето и смисълът на отделните думи:

  ОН – онъ (той, този) ст.блг.

  УЧЛ – отишъл

  У – в, у

  НЕБУ – небе (небето)

  ЕЧЛИ – викали

  И/У– негов(ите) ст.блг.

  СИНЕЙ – сыны (синове) ст.блг.

  НЧАЙ – нищъ (беден, ниско стоящ, в случая със значение – мъртъв) ст.блг.

  КУИС – кы (кой, който) ст.блг.

  ЧИА – тук (сродна дума е ст.блг чьто )

  У – в, у

  ЗИМЛЕ – земля ( земя) ст.блг.

   

  Напълно запазени са:

  ОН–той ( употребява се все още в западните ни диалекти)

  У– в, във, у

  НЕБУ е в местен падеж, окончанието е също както при ст.блг. дв. число –  селу ( в селото), душу ( в душата).

  ЕЧЛИ е мин.св. вр. на глагола екам – викам (сравни с екот, ек- шум, грохот, ехтене, разекал = развикал).

  СИНЕЙ – означава по-скоро потомци, деца, наследници, отколкото наследници от мъжки пол.

  КУИС – кой е идентична на хетската куйс –кой, който, но тук трябва да се отбележи, че българския език показва смайващи прилики с хетския. В този древен език думите тата, сарпа, небиш, куна, нас, пас имат значение тате, сърп, небе, куна(ръка), нас, пазя…Явно по-древната форма на ст.блг. кыи–кой, който, е била кыйс, куис. Не трябва да забравяме, че прародината на хето-лувитите е Източна Европа, населявана от траки поне от времето на неолита. Взаимното вековно съжителство на дедите ни с хетите е довело до езикови влияния.

  ЧИА – тук има най-близък еквивалент в латвийската ČΙΑ– тук, но както бе отбелязано по-горе, сродна е и ст.блг ЧЬТО, която е изградена от две показ. мест.

  ЧЬ(А) и ТО (В. Георгиев). Трябва да се отбележи също, че латвийския език показва много общи белези с тракийския (И. Дуриданов, „Траките и техния език“), но също разбира се и с по-новата му форма, а именно българския.

  В ЗИМЛЕ виждаме една тракийска диалектна особеност, а именно това, че гласни без ударение често се редуцират : Διντιπορις –Δεντουπορις (В. Георгиев ). Същата тази особеност е характерна за източнобългарските диалекти: зилен –зелен, зимя – земя. Това разбира се не е случайно, за пореден път става ясно, че нашия език е само развита форма на тракийския, говорен от Орфей, Ситалк и Залмоксис…

  Какъв може да е ситовския надпис, ако в него се наблюдават български диалектни особености?

  Въпреки огромния период от време, който ни дели от времето на създаване на епиграфския паметник, текста е лесно преводим на български. Две думи са се запазили непроменени, а за останалите има ясна българска етимология. Това показва убедително, че първите европейци успели да създадат своя писменост са говорили език, който в по-късни времена е наречен български.

  Речта ни е древна, много по-древна отколкото ние смеем да помислим. Приликата на наши думи с хетски и с такива на изключително консервативния литовски доказват това. Направим ли стравнение на български с други езици, говорени в далечното минало, ще забележим нещо интересно. Българският е много по-близък до ведически санскрит и хетски, отколкото прехвалените латински и старогръцки.

   

                                           Спрежение на глагола съм

  хетски – старобългарски – санскрит – латински – старогръцки

  1л. ед.ч.    есми   –  есми  –  асми   –  сум   –  еими

  2л. ед.ч.    еси      –  еси     –  аси      –  ес     –  еи

  3л. ед.ч.   есзи    –  естъ     –  асти    –  ест     –  ести(н)

  1л.мн.ч.    асуени  –  есме   –  смас    –  сумус   –  есмен

  2л.мн.ч.   астени  –  есте    –  ста     –  естис   –  есте

  2л.мн.ч.   асанзи  –  сонтъ  –  санти  –  сунт   –  еисин

   

  Старогръцкият и латинският имат по-малко общи елементи както с хетски,, така и със санскрит. Това показва, че те са по-малко подходящи за търсене на етимология на древни думи, отколкото българския, който показва смайваща консервативност…

  Макар точната възраст на ситовския надпис да не е определена, той е доста по-стар от първите надписи на гръцки, латински, келтски и германски. Фактът, че превод може да се направи с помощта на български език показва недвусмислено, че ние сме местен народ, който е оказал огромно влияние върху развитието на европейската култура.

  Да, това звучи странно, но да разгледаме фактите:

  – първата поява на градове и укрепени селища в Европа е в Тракия

  – първото обработено злато е от земите на Тракия

  – първата европейска писменост е тази от Градешница, Караново, Хотница

  – най-старият европейски меден рудник е Ай Бунар край Стара Загора

  – траките са първите европейци, започнали да правят бронз

  – траките са първите европейци, научили са да обработват желязо

  – най-ранната проява на разслояване на обществото и поява на царска власт се наблюдава в Тракия

  – траки участват активно в създаването на Халщатската култура на Средна Европа

  – според Иполит келтската религия е повлияна от учението на тракиеца Залмоксис

  – както римляни, така и гърци почитат тракийски божества

  – от всички европейски “варварски” народи траките дават най-много и най-способни императори на Рим….

   

  Това са само част от заслугите на нашите деди. Те не могат да бъдат отречени, но запитайте се: Защо повечето от нас не знаят тези факти? Защо толкова важни неща са премълчани ? Защо не се дава самочувствие на подрастващите?… Каква е причината да не бъде казано, че толкова важния за историята ситовски надпис е лесен за превод с помощта на български език? Та именно той е ярко доказателство, че ние сме наследници на траките! Появиха се и други доказателства разбира се, генетиците установиха, че във вените на българите тече значително количество тракийска кръв. (http://www.blitz.bg/news/article/117690; http://dnes.dir.bg/news/balgari-izsledvane-proizhod-slavjani-turki-9441641?nt=4)

  Тези изследвания потвърдиха заключението на антрополога д-р Методи Попов, че повечето българи са от понтийски тип, т.е. потомци на древно, местно население.

  Не поискаме ли своето, никой няма да ни го даде. Не се ли борим за правата си, никой няма да ни помогне да ги получим. Животът никога не е бил лесен, оцелявали са само силните и способните. Ние сме успели да запазим езика и културата си няколко хиляди години. Това показва, че принадлежим на силните народи. Уверен съм, че ще преодолеем и последното зло. България трябва да пребъдне!

   

  Павел Серафимов,

  Sparotok.blog.bg

   

  Бел.ред:   Публикуваме този текст, защото предлага интересни въпроси и тези.  Вероятно има български историци или лингвисти, които биха оспорили заключенията на автора или поне някои от тях, но така или иначе може би някои исторически парадигми се нуждаят от преосмисляне.

• Kандидатът за вицепрезидент Любомир Христов ще се срещне с избиратели в САЩ

  Гражданският кандидат за вицепрезидент Любомир Христов ще проведе срещи с представители на българската общност в Съединените американски щати

  Гражданският кандидат за вицепрезидент Любомир Христов от 15 септември е на посещение в САЩ, където ще проведе срещи с наши сънародници, живеещи зад Океана.
  Първата среща на Любомир Христов ще е тази неделя, 18 септември, от 16.00 ч. местно време и ще е с представители на българската диаспора в Сан Диего, Калифорния.
  Мястото на срещата е в The Corner – 369 10th Avenue – http://www.thecornersd.com/
  Втората среща на Любомир Христов ще е с наши сънародници, които живеят в Ню Йорк – срещата ще е следващата сряда, 21 септември, от 19.00 ч. местно време.
  Мястото на срещата е в Solas Lounge – 232 East 9th street (between Stuyvesant Str. and 2nd Ave) – http://www.yelp.com/biz/solas-new-york
  По време на срещите гражданският кандидат за вицепрезидент Любомир Христов ще призове българите, живеещи в САЩ, да подадат заявление за гласуване, преди изтичащия на 27 септември 2011 г. срок, както и към активно участие в предстоящите на 23 октомври избори за държавен глава.
  По данни на Министерството на външните работи на парламентарните избори през 2009 г. близо 7 000 наши сънародници са упражнили правото си на глас на територията на Съединените американски щати.

  Източник: www.meglenakuneva.bg

  ––––––––––––––

  Б.Р. От пресцентъра на М.Кунева и Л.Христов уведомиха редакцията ни, че Г-н Христов е на частно посещение в САЩ. Програмата и срещите са организирани на базата на неговите ангажименти и в никакъв случай не е целенасочено пропуснат гр. Чикаго.

  

• Българите в чужбина, желаещи да гласуват, подават заявления до 27 септември

  До 27 септември е срокът, до който българите в чужбина, желаещи да гласуват, трябва да подадат заявления в дипломатическите ни мисии за разкриване на секции за изборите. Съществува и сайт iskamedaglasuvame.com, който изпраща автоматично заявленията в съответното дипломатическо представителство. Стефан Манов от временния обществен съвет на българите във Франция (за повече инфо вж. www.globalbulgaria.org ) заяви е предаването „Преди всички„, че с промените в Изборния кодекс се е затруднило събирането на заявленията и създаването на секциите. На последните избори през 2009 година, секции можеха да се открият по преценка на посланиците ни в чужбина. Това представлява своеобразна активна регистрация, каза той и допълни, че през 2009 година 156 хиляди българи в чужбина са подали заявления за гласуване.

  Всеки български гражданин, без значение къде живее, е с постоянен адрес в страната. Поради тази причина българите живеещи в чужбина са в избирателните списъци в страната. Но съществува и настоящ адрес като законово устройство. Ако избирателните списъци се правеха по настоящия адрес тогава автоматично българите живеещи в чужбина ще бъдат извадени от списъците в България, обясни Манов и обясни, че по този начин няма да има нужда от регистрация за изборите на българите в чужбина, а списъците ще се правят автоматично.

  Според данните към 15 август настоящ адрес в чужбина са декларирали 600 хиляди български граждани, живеещи в чужбина.

  Цялото интервю чуйте в звуковия MP3 файл тук – Horizont-16.09.2011

  Източник: www.bnr.bg

  

• Венский модерн в центре Нью-Йорка

  Все мы хорошо знаем, что в Нью-Йорке есть все, в том числе – невероятное разнообразие музеев. Тем не менее музею, о котором пойдет речь в этой статье, удалось занять на карте города свое особое место. Музей этот называется “Новая галерея” (“Neue Galerie”) и посвящен австрийскому и немецкому модернизму – интереснейшему периоду в истории мировой культуры конца XIX – начала XX века. Основу коллекции музея составляют работы Густава Климта, Эгона Шиле, Пауля Клее, Альфреда Кубина, Оскара Кокошки – всех тех, кого яростно травили нацисты, называя их работы “дегенеративным искусством”.

   

  История музея начинается с 1922 года почти с анекдота. Десятилетний житель Вены Серж Сабарски в приемной у зубного врача увидел рисунок художника Эгона Шиле. На рисунке была изображена обнаженная женщина. Мальчик остался под таким впечатлением, что забыл о зубной боли (возможно, именно на такую реакцию рассчитывал врач) и на всю жизнь полюбил работы одного из ключевых художников австрийского модернизма начала XX века.

  Серж Сабарски родился в буржуазной семье. После ранней смерти отца зарабатывал на жизнь в кабаре: устанавливал декорации, работал клоуном. После прихода к власти нацистов бежал сначала во Францию, потом – в Америку. Во время Второй мировой войны три года служил в американской армии, а после окончания войны вспомнил о давнем интересе к живописи и стал заниматься дизайном и… торговать картинами. Уже его первая галерея, открытая в конце сороковых, пользовалась огромным успехом. К началу шестидесятых годов Сабарски был известным коллекционером. К этому периоду относится его знакомство с бизнесменом и филантропом Рональдом Лаудером. Со временем общие вкусы и увлечения превратили это знакомство в дружбу. Долгие годы коллекционеры мечтали о создании музея, целиком и полностью посвященного австрийскому и немецкому модернизму начала XX века. В 1994 году (за два года до смерти Сабарски) они выкупили изящный особняк 1914 года работы Карьера и Хастингса (архитекторов Нью-Йоркской Публичной библиотеки) в фешенебельном районе Манхэттена, на так называемой Музейной миле на Пятой авеню. После реставрации (архитектор Аннабел Сельдорф) в 2001 году музей открыл свои двери для посетителей. Рональд Лаудер осуществил мечту своего друга Сержа Сабарски.

  В немецком названии музея читается ссылка на многие галереи нового искусства и самую известную из них – венскую “Neue Galerie”, основанную в 1923 году художником Отто Каллиром. По красивой, элегантной лестнице посетители музея поднимаются на второй этаж, где представлены работы Климта, Шиле, Кокошки, Ричарда Герстля, Альфреда Кубина. На третьем этаже находятся произведения Пауля Клее, Эрнста Людвига Кирхнера, Отто Дикса, Жоржа Гроса, Лионеля Фейнингера. В музее есть несколько работ Василия Кандинского.

  Коллекция музея постоянно обновляется. Так, в июне 2006 года Рональд Лаудер купил картину Густава Климта “Портрет Адели Блох Бауэр I”, в ноябре того же года – работу Кирхнера “Уличная сцена в Берлине”.

  Я побывал в музее в начале сентября. Были открыты только два зала, так что работ немецких экспрессионистов я не видел. Зато увидел австрийцев – Климта, Шиле, Кокошку. Они идеально представляют свою эпоху – дерзкую, изломанную, декадентскую и чертовски привлекательную. Их творческие биографии начинались со скандалов. За одну из своих первых работ – драму в стихах “Убийца – надежда женщин” (не удивляйтесь, в юности венские модернисты писали поэмы) – Оскара Кокошку лишили стипендии Венской школы искусств и ремесел, а после выставки в “Венских мастерских” в 1908 году назвали “великовозрастным сорванцом”. На его картинах красовались обнаженные девушки в откровенных позах. Эгону Шиле не повезло еще больше. В 1912 году он провел двадцать четыре дня в тюрьме по обвинению в растлении малолетней. Позднее все обвинения были с него сняты.

  Откровенных поз на картинах в музее немало: многие из моделей Климта, Шиле, Кокошки были проститутками и соглашались позировать в любых позах. Вспомним, что живший в те годы в той же Вене Зигмунд Фрейд провозглашал главенство психоанализа, а теоретик и практик модернизма Адольф Лоос, вторя ему, утверждал: “Всякое искусство эротично”. Венские художники “хорошо усвоили” философские уроки мастеров…

  Что говорить о чопорной Австро-Венгрии начала прошлого века, если искусство Климта, Шиле, Кокошки и сегодня вызывает немалые споры и даже обвинения в порнографии. Критик Кен Джонсон в “The New York Times” пишет: “Несомненно, это – порнография, но высокая порнография. Такая же, как у Тулуз-Лотрека или у Набовока в “Лолите””. Другой критик той же газеты Роберта Смит называет коллекцию музея “откровением”. Сабарски и Лаудер могут быть довольны: они познакомили Нью-Йорк с их любимой эпохой. Венский модерн оказался модерном и в начале XXI века.

  Серж Сабарски считал, что наслаждение от картины происходит в момент слияния с ней. Он советовал: “Не читайте объяснения, а смотрите, смотрите и смотрите, забыв обо всем”. Кстати, это декларировал и Густав Климт. В сочинении “Комментарий на несуществующий автопортрет” он писал: “Во мне нет ничего особенного. Я художник, пишущий день за днем с утра до ночи… Кто хочет что-нибудь обо мне знать, должен внимательно рассмотреть мои картины”. Тем не менее каждому посетителю музея предлагается информативный аудио-тур со вступительным словом директора музея Рене Прайс и подробным рассказом о представленных экспонатах.

  В холле музея расположен уютный магазин, который больше похож на старинную книжную лавку. Главное в нем – не обычные сувениры, а буклеты по австрийскому и немецкому искусству, книги Франца Кафки, Стефана Цвейга, Франка Ведекинда, музыкальные записи Густава Малера, Арнольда Шенберга, Альбана Берга.

  А еще в музее находится очаровательное кафе, названное в честь Сержа Сабарски. Если будут места на диванах, постарайтесь занять их. Это – мебель работы того самого Адольфа Лооса, который вечерами теоретизировал об эротичности искусства, а днем мастерил мебель. Его диваны обиты тканями, сделанными в 1912 году на фабрике Отто Вагнера. Кафе Сабарски воссоздает атмосферу знаменитых венских местечек, где так вкусно пахнет кофе и аппетитно выглядят сладости. Меню кафе поразит даже бывалых сладкоежек. Где еще в Америке вы встретите “Sachertorte” (классический венский торт с горьким шоколадом и по-домашнему сделанным конфитюром из абрикоса), “Schwarzwaelder Kirschtorte” (торт с кремом и вишней), торты с марципанами, орехами, лимоном, множество разнообразных штруделей и творожных пирогов… – само перечисление этих блюд доставляет мне огромную радость. Продолжал бы и продолжал… Все сладости в кафе сделаны под руководством известного кулинара Курта Гутенбруннера. Образцы продукции выставлены на столах, так что необязательно углубляться в меню – достаточно просто показать официанту на понравившийся вам лакомый кусочек. Труднее, если понравилось все… Но если вы соберете всю волю в кулак и решите блюсти фигуру, то хотя бы не откажите себе в удовольствии попробовать настоящий ароматный кофе или крепкий чай.

  В течение года в кафе проходит серия концертов “Кабаре в кафе”, где в соответствии с основным направлением музея исполняется австрийская и немецкая музыка конца XIX – начала XX века.

  На нижнем этаже музея находится кафе “Летучая мышь” (“Fledermaus”).

   

  Будете в Нью-Йорке – непременно зайдите в “Новую галерею” и на время перенеситесь из городского шума XXI века в венский модерн века XX: перемена, заслуживающая внимания!    

  Музей “Новая галерея” находится по адресу: Neue Galerie, 1048 Fifth Avenue (by 86th Street) New York, NY 10028. Справки по телефону 212-628-6200. Подробную информацию о музее вы найдете на сайте http://www.neuegalerie.org.

   

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  P.S.

  Выражаю благодарность менеджеру по связям с прессой Лии Аммон за помощь в подготовке этой статьи.

  Фотографии к статье:

  Фото 1. “Новая галерея”. Фото – Халия Колабас

  Фото 2. Лестница на второй этаж. Фото – Андре Майер

  Фото 3. Картина Густава Климта “Портрет Адель Блок-Бауэр”. Фото – Халия Колабас

  Фото 4. Кафе Сабарски

  Фото 5. Декоративная художественная галерея на втором этаже музея. Фото – Халия Колабас

  Фото 6. Вход в музей Фото – Халия Колабас

  Фото 7.  Австрийская художественная галерея на втором этаже музея. Фото – Халия Колабас

• Най-богати – швейцарците, ние – най-бедни в Източна Европа

  Жителите на Швейцария са най-богати в света, изпреварвайки значително САЩ и Япония, но растежът на богатството е бил най-силен в страните с нововъзникващи икономики, където все повече хора влизат в средната класа, сочи изследване на германския застраховател „Алианц“, цитирано от Франс прес.

  През 2010 г. швейцарците са натрупали брутни финансови активи от 207 393 евро на жител, което е увеличение от 4,6 на сто.

  САЩ се нареждат на второ място с брутни активи от 111 897 евро на човек, а Япония е трета със 111 598 евро, сочи класацията, включваща 50 държави.

  Франция е чак на 15-о място с 63 774 евро, но все пак е преди Германия, която заема 17-а позиция с брутни активи на човек от 60 123 евро.

  На световно равнище миналата година брутните финансови активи са нараснали с 6,2 на сто до 95,3 трилиона евро, превишавайки за първи път нивото, отчетено преди финансовата криза от 2007 г.

  И докато в развитите страни се наблюдава средно едноцифрен растеж – дори спад в Ирландия, Италия и Испания, то държавите с нововъзникващи икономики са отчели двуцифрен растеж на авоарите си.

  Нововъзникващите икономики в Азия, Латинска Америка и Източна Европа постигат двуцифрен растеж през последното десетилетие, уточнява „Алианц“.

  Все повече домакинства в тези региони успяват да се присъединят към средната класа.

  За частните домакинства в десетте страни от Източна Европа 2010 година е приключила с растеж на финансовите активи, възлизащ на 6,5 на сто.

  Това увеличение е малко над отчетеното на световно равнище, но е с 3,8 процентни пункта под миналогодишното покачване.

  Лидер по растеж е Румъния, където финансовите активи са скочили с над 21% до 5270 евро на човек.

  В резултат най-бедната страна в региона вече не е Румъния, а България, се отбелязва в доклада на „Алианц“.

  В нашата страна е отчетен растеж на финансовите активи от 0,6 на сто до 5011 евро на глава от населението, се посочва в доклада, публикуван на сайта на „Алианц“.

• МВР, ДАНС и прокуратурата създадоха спецзвено за изборите

  МВР, ДАНС и прокуратурата създадоха Национално спецзвено, което ще следи за законосъобразното провеждане на президентските и местните избори. Новата структура ще бъде координирана от главния прокурор Борис Велчев.

  Документът за създаване на новото звено беше подписан днес в МВР от вътрешния министър Цветан Цветанов, председателя на ДАНС Константин Казаков и Велчев, съобщи „Фокус“.
  Определени бяха и конкретните лица, които ще отговарят за нормалното протичане на изборите – главният секретар на МВР, заместник-главен прокурор и зам.-председател на ДАНС.

  През целия изборен период ще има засилено внимание към престъпните групи, които е възможно да се занимават с опорочаване на изборите.
  „МВР, ДАНС и прокуратурата наблюдават големите престъпни групи и ако някой реши да ги използва за купуване на гласове, институциите са готови да предприемат мерки”, заяви Борис Велчев.

  Той повтори тезата си, че никой не купува избори с пари, които са от законна стопанска дейност, но се надява с предприетите мерки рискът от подобни практики да е намалял. По думите на главния прокурор предстоящите избори ще бъдат един добър тест за това колко ефективно е законодателството, но прокуратурата няма да пренебрегне нито един сигнал.

  „МВР няма да участва като фактор в изборите, защото професионалистите и служителите в министерството ще се ръководят от интересите на гражданите”, заяви от своя страна Цветанов.

  Вътрешният министър каза още, че излиза в отпуск от 23 септември до 31 октомври, за да се избегнат спекулации във връзка с неговото влияние като министър върху изборната кампания. Той вече бе многократно обвиняван от опозицията заради това, че едновременно е председател на предизборния щаб на ГЕРБ. По време на отпуска ще го замества зам.-министър Веселин Вучков.„Мога да гарантирам, че ще спазим деполитизацията на служителите в ДАНС и няма да бъдем фактор в изборите”, подчерта и председателят на ДАНС Константин Казаков.

  Малко по-късно в парламента Казаков представи доклад на ДАНС за първото полугодие пред членовете на парламентарната комисия за контрол на агенцията и заяви, че вече се работи по сигнали за купуване на гласове в страната.

  Казаков не уточни за кои населени места става въпрос, както и за поставените от агенцията срокове за разглеждането на сигналите. Той не даде информация и за броя на екипите, нито за техния състав.
  Създаден е механизъм и на едно място ще има както, прокурор, така и служител на МВР и на ДАНС, уточни председателят на ДАНС. Той подчерта, че безспорно има проблем в държавата заради множеството данни за купуване на гласове.

   

  Източник:  Dnes.dir.bg

• АМЕРИКАНСКИЯТ НАУЧЕН ЦЕНТЪР — СОФИЯ (АНЦС)

  Американският научен център — София

  е Регистриран участник в

  ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ

  Неделя, 2 октомври 2011

  Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018

  Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов

  Мениджмънт – Петранка Стаматова

  Американският научен център — София (АНЦС) бе създаден през 2004 от двама специалисти по антична история и гръцка епиграфика от Корнелския универистет, проф. Кевин Клинтън и съпругата му д-р Нора Димитрова. Центърът е частна, независима, академична организация с нестопанска цел, чиято мисия е: 1) да подпомага изследванията на северноамерикански учени и студенти в широк спектър на хуманитарните области и социалните дисциплини от всички периоди на българската и балканска история; 2) да насърчава българо-американсктото научно сътрудничество и 3) да стимулира професионалното развитие на младото поколение от български изследователи в тези области. Екипът на АНЦС се състои от петима щатни служители: директор; административен директор, завеждащ офиса в САЩ; завеждащ „Археологически програми“; библиотекар и управител на сградата. Седемдесет и четири северноамерикански университети, колежи и изследователски институти са членове на АНЦС и формират неговия управителен съвет. Институцията домакин на Центъра в САЩ е Корнелският университет.

  Благодарение на грант от Института за хуманитарни изследвания Пакард (Packard Humanities Institute) през 2008 г. АНЦС закупи триетажна сграда близо до центъра на София (на снимката).

  

  С това дарение Центърът се сдоби с лекционна зала, зала за семинари, общежитие и двуетажна библиотека. Специализираната научна колекция на АНЦС наброява около 11 000 тома по българска и балканска история, общество и култура, като приоритетни са изследванията върху античността с второстепенни ядра в средновековния период и на 20ти век. От особено значение са научните материали, които са рядкост в България или въобще не са достъпни. Библиотеката е със свободен достъп и се използва от нарастващ брой българи и чужденци. Тя разполага с безжичен интернет достъп и електронният й каталог улеснява справките в колекцията. АНЦС продължава активно да набира средства за закупуване на литература, а също така приема дарения на книги.

  През 2010 г. Центърът спечели конкурс на Националния фонд за хуманитарните области (National Endowment for the Humanities) във Вашингтон, с който получи петгодишен грант от $750 000. Целта на гранта е да формира основата на инвестиционен фонд (endowment), който да генерира значителна част от оперативните разходи по библиотеката и за персонала. Условието на гранта е, че за всеки долар от Националния фонд АНЦС трябва да събере три долара от частни дарения, в противен случай обещаната сума ще бъде изгубена. С този грант АНЦС има уникален шанс да се постигне финансова стабилност, която ще гарантира неговото бъдеще като значим център за изследване на историята, обществото и културното наследство на България и Балканите.

  АКАДЕМИЧНА ПРОГРАМА СЪС СТИПЕНДИИ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ
  Всяка година АНЦС предлага стипендии предимно на докторанти от северноамерикански учебни заведения, които изследват България и Балканите. Кандидатите представят изследователски проект, по който работят по време на престоя си в България. Наред със самостоятелните проучвания стипендиантите участват в академична програма, която презесеннения семестър се концентрира върху история на България и съседните балкански страни от праисторията до наши дни.

  Темите на пролетния семестър са свързани с религиозни вярвания и паметници в региона. Стипендиантите на АНЦС получават и езиково обучение по български или по други балкански езици. Центърът осигурява и логистична подкрепа и достъп до местните библиотеки, музеи, архиви, хранилища и т.н.

  КРАТКОСРОЧНИ СТИПЕНДИИ
  АНЦС е поел ангажимент да подпомага професионалното развитие на младото поколение български учени. През последните две години Центърът предостави краткосрочни стипендии на повече от двадесет изследователи в хуманитарните области от българските университети за проучвания в специализирани библиотеки и центрове в Гърция и Турция. АНЦС също така има споразумения с научни институции институции в съседните балкански страни за обмен на стипендианти. Центърът спонсорира участие на български учени в престижни международни форуми.

  ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ

  АНЦС инициира, посредничи и спомага на редица съвместни българо-американски изследователски проекти. Пример за това е програмата за сътрудничество създадена през 2009 съвмествно с Отдела по антропология към Музея Фийлд в Чикаго и Фондация Америка за България, която има за цел да изследва и oпазва археологическото и културно наследство в България; да подпомага историческите музеи в България, и да насърчава на вътрешен и международен туризъм в страната.

  ИЗДАНИЯ НА АНЦС
  През 2010 г. Центърът стартира първата си публикация за историята на България – документалното изследване на Нася Кралевска-Оуенс Communism versus Democracy: Bulgaria 1944-1997 (издадена на български като Без заглавие – Рушители и строители на България). Тази година по повод на

  Международния византоложки конгрес, който се проведе през август в София, Центърът издаде сборник с изследвания на български историци State and Church: Studies in Medieval Bulgaria and Byzantium. В подготовка е втори сборник посветен на средновековната българска литература, изкуство и богословие, а също така и документалното изследването на д-р Елена Костова за средновековен Мелник. Тези издания ще позволят на чуждестранните изследователи да се запознаят и стимулират интереса към българското културно и историческо наследство.

  КОНТАКТ
  За въпроси свързани с академичните програми, стипендии, или проекти на Центъра вижте уеб страницата (http://arcs.einaudi.cornell.edu/index.asp) или се обърнете към
  проф. Денвър Гранинджър, директор на АНЦС.
  Америнански научен център – София, ул. „Васил Петлешков” 75, София – 1510
  тел.: +359-29479498, 945 7548; факс: +359-2 840 1962; е-мейл: [email protected]

  

• <<
• 1
...
• 286
• 287
• 288
• 289
• 290
• 291
• 292
• 293
• 294
• 295
• 296
...
• 416
• >>