Авторски
- ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ АНИ ГОГОВА
АНИ ГОГОВА
е Регистриран участник в
ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
Неделя, 2 октомври 2011
Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
Мениджмънт – Петранка СтаматоваBulgarian born pianist Ani Gogova has been acclaimed for her “dazzling artistic presence”, “masterful poetic expression”, “ravishing colors”, and “virtuoso technique beyond reproach.”
A winner of numerous national and international competitions, Gogova has appeared in solo recitals and concerts with orchestras in Bulgaria, Italy, Serbia, England, Romania, Slovenia, Portugal, Macedonia, and throughout the US. Her musical renditions have been heard on the Bulgarian National Radio, Classic FM Radio, IPR, and WFMT Chicago. An avid chamber musician, she is a founding member of mode, one of the newer Chicago-based ensembles and a duo with cellist Ian Maksin. In addition to her performances, she has been featured presenter at numerous high profile festivals and conferences including The College Music Society, European Piano Teachers Association, World Piano Conference, and Isidor Bajic International Piano Memorial. Highlights of this season include performances throughout Chicago including one at PianoForte Foundation broadcasts for WFMT, tours on the East Coasts and in Eastern Europe, and participation in the jury of the 5th Isidor Bajic International Piano Competition.
Equally at home as a pianist and producer, Ani Gogova is the Executive Director of
Anima Productions. In this capacity, she has been in charge of numerous productions
most notably the world premiere recording of the latest music by Ricky Ian Gordon
featuring baritone Jesse Blumberg and the Miami String Quartet, Carnegie Hall
Presentation featuring soprano Elizabeth Norberg Schultz and Symphony in C, and
Fund-raising Gala at Harris Theater in Chicago for the University of Illinois at
Chicago’s Medical Department featuring GRAMMY award winning soprano Barbara
Frittoli and the Civic Orchestra of Chicago. This season Gogova produces a tour of
world-renowned Bulgarian kaval (wooden flute) player Theodosii Spasov in association
with Old Town School of Folk Music and highly anticipated two cycles of Schubert
songs with Jesse Blumberg, baritone and Martin Katz, piano in association with
Collaborative Arts Institute of Chicago.
Dr. Gogova has made her home in Chicago since 2003 when she was appointed at the
Chicago College of Performing Arts at Roosevelt University—the youngest professor to
join the world-renowned faculty of the Music Conservatory. Her dedication to
education and collaboration with young musicians has led to numerous master classes,
adjudication at national and international piano competitions, and teaching young
pianist from all over the world at the prestigious Interlochen Arts Camp in Michigan.
Ani Gogova earned her DMA from University of Michigan where she studied on a full
scholarship under Logan Skelton and was awarded numerous academic honors,
including Humanities Fellowship, Juillian and Vera McIntosh Memorial Graduate
Fellowship, 2002 Michigan Teaching Fellow Award, and 1999 Alice Kern Award for
Excellence in Teaching. Other teachers and coaches include Jose Sequeira Costa, Oxana
Yablonskaya, John Perry, Christopher Taylor, Ludmil Angelov, Boris Berman, Anne
Schein, and Menahem Pressler.
www.AniGogova.com
[email protected]PV-Ani-G
- We present ANI GOGOVA
АНИ ГОГОВА
е Регистриран участник в
ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
Неделя, 2 октомври 2011
Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
Мениджмънт – Петранка СтаматоваHighly accomplished professional with diverse experience in the fields of music performance, education, and production.
Exceptionally organized and disciplined individual with proven ability to effectively manage multiple projects. Practical
and ingenious problem solver with outstanding attention to detail. Fluent and articulate communicator, flexible,
diplomatic, and responsive. Enthusiastic and reliable team member.
PROFESSIONAL EXPERIENCE
ANIMA PRODUCTIONS 2008 – present
Founder and Director
• Manage every aspect of all projects from inception through completion:
○ Locate and book venues. Ensure compliance with technical requirements for production
○ Contract artists, orchestras, and conductors. Negotiate programs, fees, schedules, artistic requirements,
travel, and accommodation
○ Administer accurate budgets, communicate with sponsors, and oversee expenses
○ Work with marketing agents on promotional materials to maximize impact
○ Attend all events and personally coordinate backstage operations to ensure successful completion
• Most notable projects include:
○ CD production
Executive Producer of the world premiere recording of a new piece for baritone and string quartet
by Ricky Ian Gordon, hailed as “a masterpiece” and “a triumph” by Opera Today and American
Record Guide
o Concerts
Harris Theater for Music and Dance, Chicago: Organizer of a Gala Concert for the University of
Illinois at Chicago’s Medical Department with soprano Barbara Frittoli and members of the Civic
Orchestra of Chicago
Carnegie Hall, New York: Presenter of a concert with soprano Elizabeth Norberg-Schulz and
Symphony in C (professional training orchestra under the direction of Rossen Milanov)
ROOSEVELT UNIVERSITY, CHICAGO COLLEGE OF PERFORMING ARTS 2003 – 2008
Assistant Professor of Keyboard Studies
• Taught studio of piano majors and 13 different courses in piano and piano pedagogy
• Awarded sabbatical research leave in 2006
• Initiated and implemented curriculum restructure of piano classes
• Invitational presentations, most notably at the College Music Society National Conference, International Piano
Pedagogy Forum “Isidor Bajic”, and European Piano Teachers Association Conference
• Served at College and University levels, most notably as Senator and in an evaluation task force at the invitation
by the University Provost
INTERLOCHEN ARTS CAMP Summers 2003 – 2008
Instructor of Piano
• Taught studio of High-school piano majors
• Presented numerous master classes and chamber music coaching sessions
ANI GOGOVA [email protected] ● 312-560-4477 page 2
PROFESSIONAL EXPERIENCE (cont.)
UNIVERSITY OF MICHIGAN, Ann Arbor 1998 – 2003
Graduate Student Instructor
• Taught all 7 levels of undergraduate piano classes. Adjudicated placement, midterm, and final exams
• Taught piano lessons to non-piano majors at the undergraduate level
• Taught piano studio and group classes to pre-college students at the Piano Pedagogy Laboratory Program
• Awarded Alice Kern Award for Excellence in Teaching and Michigan Teaching Fellow Award
• Elected Vice-President of the Student Chapter of Music Teachers National Association at U of M
CONCERT PIANIST 1996 – present
• Appearances as recitalist and soloist with orchestras in more than 10 countries
• Winner of 4 first and various other prizes in national and international piano competitions
• Adjudicator in more than 15 local, regional, national and international piano competitions
EDUCATION
UNIVERSITY OF MICHIGAN, Ann Arbor 2003
Doctor of Musical Arts: Piano Performance and Pedagogy
• Michigan Teaching Fellow Award, Horace H. Rackham School of Graduate Studies and Center for Research on
Learning and Teaching, 2002
• Recipient of Juillian and Vera McIntosh Memorial Graduate Fellowship, 2000-2003
• Recipient of Humanities Fellowship, 2001-2002
• Recipient of Amy Evers Fortepiano Scholarship, 2001
• Graduate Student Assistantship, 2000-2003
UNIVERSITY OF MICHIGAN, Ann Arbor 2000
Master of Music: Piano Performance and Pedagogy
• Alice Kern Award for Excellence in Teaching, 1999
• Recipient of Edward Frolich Piano Fellowship, 1999
• Graduate Student Assistantship, 1998-2000
STATE ACADEMY OF MUSIC, Sofia, Bulgaria 1997
Artist Diploma (equivalent): Piano Performance
STATE ACADEMY OF MUSIC, Sofia, Bulgaria 1995
Bachelor of Music (equivalent): Piano Performance
INTERESTS
Travel: Multiple visits to 17 countries on 4 continents
Languages: Fluent in English, Bulgarian, and Russian. Knowledge of Italian, German, and all Slavic languages
Music: Classical, jazz, and world musicPV-Ani-Go
- Пагубно е безразличието към близкото ни минало
Една от причините да не се знае истината за комунизма и Живков се крие в обществото, казва разследващият журналист Христо Христов пред Даниела Горчева и сп. „Диалог“, Холандия
20 години журналистът Христо Христов (desebg.com) изследва документите и архивите на Държавна сигурност, на ЦК на БКП и съдебните архиви, за да намери отговорите на поредица въпроси, свързани с близкото минало и комунистическите престъпления.
Христо Христов е автор на книгите: „Секретното дело за лагерите”, 1999 г.; „Държавна сигурност срещу българската емиграция“, 2000; „Убийте „Скитник“, 2005; „Тайните фалити на комунизма“,2007; „Двойственият живот на агент „Пикадили“, 2008; „Империята на задграничните фирми“,2009.
Той е автор и на най-подробното биографично изследване, направено до този момент на Тодор Живков: „Тодор Живков. Биография”, Институт за изследване на близкото минало, изд. „Сиела”, С., 2009 г.
Христо Христов е автор и създател на сайта за разследвания, свързани с Държавна сигурност desebg.com.
Г-н Христов, след 1990 българското общество научи за лагера на смъртта край Ловеч, съществувал през 1959 -1962. Публикувани са много свидетелства на оцелели от издевателствата в този концлагер. Това е извършено по времето на управлението на Тодор Живков (1956-1989). Въпреки всичко непрекъснато има опити да се изкара Живков невинен – не знаел за „извращенията”, които ставали в Ловеч. Какво казват документите?
На управлението на Тодор Живков тежат много престъпления, но създаването на концлагера край Ловеч, едно ужасяващо място за незаконно задържане, в което се извършват жестоки убийства, е може би едно от най-тежките. Създаването на лагера е инициирано лично от Живков през 1958 г. с предложеното от него в Политбюро решение за разправа с т. нар. хулигани – въдворяването им с принудителен физически труд.
Изключително тежкият режим в лагера край Ловеч е създаден от дясната ръка на Живков – Мирчо Спасов, който той издига в зам.-министър на вътрешните работи. Спасов е една от най-мрачните фигури в управлението на БКП след 9-ти септември, а показателен е самият факт, че е един от най-близките на Живков и е многократно закрилян от него въпреки бруталните престъпления, които извършва – от убийства до контрабанда на злато и финансови злоупотреби.
През 1962 г., когато в Политбюро постъпват сигнали за убийствата в лагера в Ловеч, истината за престъпленията там е скрита от обществото. В Политбюро на ЦК на БКП се разиграва театър за това колко много висшето ръководство на партията е загрижено за случилото се, но истинската цел е борба за власт, защото по това време Живков все още не е отстранил някои свои противници като Югов и още не е взел изпълнителната власт, което става през есента на 1962 г.
Показателно е, че Живков защитава Мирчо Спасов под чието пряко разпореждане се е намирал зловещият лагер в Ловеч с думите: „Мирчо е много дисциплиниран човек. Този случай го е съкрушил. Той е златен човек, много предан, но бе малко стихиен. Да му запишем партийно наказание”.
През 1990 г., след като беше арестуван, Тодор Живков се оправдава пред прокурорите за концлагера в Ловеч със съветския опит и с класическото за него обяснение, че „такива бяха времената”.
За съжаление, съдебната власт беше блокирана от нежеланието на новата политическа класа, включително и по време на десните управления, да се приеме, че до 1989 не е текла давност за комунистическите престъпления, както това бе направено в Германия и други източноевропейски страни. Ако това беше станало, Живков трябваше да бъде съден за това престъпление заедно с Мирчо Спасов, надзирателите и началниците на лагера, а не делото да бъде закрито поради „изтекла давност”.
В едно свое интервю по повод биографията й на Тодор Живков, издадена през 2006, историчката Искра Баева, на въпрос за прословутото чувство за хумор на правешкия диктатор отговаря така: ”Всички сме чували неговите бисери. Изказванията му от типа – „полупроводници и цели проводници“ не са направени от глупост, това са шеги.” Проявявал ли е шегаджията Живков своето чувство за хумор и по отношение на вицовете, разказвани за него, например, от известния цигулар Сашо Сладура?
Чувството за хумор на Живков е дебелашко. Той е обичал да се наслаждава на вицовете, измисляни за него от акад. Балевски и разказвани пред него в компанията на ловната му дружинка. Но нека не забравяме, че именно при Живков в Наказателния кодекс е приет текст, според който за виц срещу Живковата фамилия може да влезеш в затвора.
Колкото до образа, който някои професионални историци, включително и г-жа Баева изграждат на Живков, твърдя, че истинското лице на Живков е скрито, а историческата истина за него е изкривена. Спестени са ключови факти от управлението му, за да може обществото и особено младото поколение да бъде манипулирано и заблудено за истинската роля на Живков.
Например, ако вземем лагера в Ловеч, г-жа Баева стига до извода, че Живков е закрил лагерите в България и му приписва тази заслуга. Акцентира се дори, че в лагера са били изпращани само криминално проявени лица, рецидивисти, което е абсолютно невярно, защото там смъртта си намират бивши депутати земеделци, оцелели в Белене, музиканти като Сашо Сладура, търговци като бащата на Богдана Карадочева – Иван Карадочев и други. Да, формално Живков нарежда, „лагерът да се закрие, без да се шуми”, но аз ви описах накратко обстоятелствата, при които той прикрива собствената си отговорност за престъпленията. Да се твърди, че Живков е закрил последните лагери на комунистическата власт в Ловеч и Скравена, е, меко казано, гавра с българското общество.
Може само да съжаляваме, че 22 години след рухването на комунистическия режим не само истината за лагерите, но и истината за цялото управление на Тодор Живков, довело България три пъти до фалит, все още не е влязла в учебниците по история. Вместо това сме свидетели как се прави пореден опит за реставриране на стария пропаганден образ на Тато, на Бащицата, на „държавника” и „политика”, който бил направил много за българския народ.
Погледнете кои хора са в инициативния комитет за честването на 100-годишнината от рождението и нещата си идват на мястото.
Когато Живков идва на власт, освен талантливия цигулар Александър Николов – Сашо Сладура, убит по особено мъчителен начин в концлагера край Ловеч, има и десетки други хора, осъдени заради вицове. Например, всеизвестният пловдивски зевзек архитект Боян Чинков след двумесечно пребиваване в преизподнята на Държавна сигурност е осъден на пет години затвор през януари 1964 „за уронване престижа на другаря Тодор Живков”. През 1968 година Тодор Живков се вбесява на Радой Ралин и Борис Димовски заради книгата с епиграми „Люти чушки”, която е изгорена, тъй като опашката на едно прасе от карикатурите на Димовски наподобявало подписа на Живков. На какво се дължи тази непоносимост на Живков към подигравките с неговата личност? И как това му поведение се връзва с образа, който самият Живков грижливо си изгражда – на добродушен веселяк?
Колко е бил добродушен, може да се съди от следния случай. През 1980 г. във Враца, където Живков пристига за тържествата по случай 2 юни, един простодушен младеж се опитва да стигне до „човека от народа” и лично да заговори с него за отнетата инвалидна пенсия на баща си.
Момчето успява да изскочи от тълпата въпреки загражденията и милиционерите и да хване Живков за ръката. Лицето на Живков се сбръчква от страх, той прошепва ужасено: ”Какво съм ти направил?” и пада на колене и ръце на земята. Охраната се нахвърля върху младежа, а пребледнелият Живков е вкаран обратно в автомобила. Последствията за младежа, повярвал в добродушния образ на „човека от народа” са страшни – той е арестуван и разпитван лично от шефа на УБО ген. Кашев и лежи в затвора до 1990.
Не са един или два, разбира се, и примерите на пострадали творци или свободомислещи по лично нареждане на Тодор Живков. След като вече е заграбил цялата власт, а вълната от блюдолизци, интересчии и нагаждачи се увеличава, той си е въобразил, че може всичко – да управлява икономиката, селското стопанство, да се произнася кое е изкуство и кое – не, да кадрува в творческите съюзи.
Георги Марков пише в „Задочни репортажи”, че на Живков много му се иска да бъде „вожд и учител” на партията като своите предшественици Вълко Червенков и Георги Димитров. Но за разлика от тях, Живков е абсолютно непопулярна фигура, която грабва властта в суматохата между смъртта на Сталин и краткия полъх на Хрушчовата политика за осъждане на култа към личността.
Затова стремежът на Живков да бъде разпознат от обществото с годините се превръща в мания и създава нов култ, този път към собствената му персона.
Случаят с епиграмите на Радой Ралин и карикатурата на Борис Димовски, която отбелязвате, е показателен за това, че Живков всъщност много добре си е давал сметка как е бил приеман от интелигентните хора, които не е успял да купи с привилегии. И това за него е било особено болезнено.
Убийството на Георги Марков в Лондон със знанието на Живков ли е извършено? Може ли това убийство да бъде свързано с факта, че писателят си позволява да разказва лични истории за Живков?
Убийството на Георги Марков не само е извършено със знанието на Тодор Живков, то е поискано от Живков. За това свидетелства през 1991 г. бившият началник на управление „Контраразузнаване” в Първо главно управление на КГБ ген. Олег Калугин.
В началото на 1978 г. поставеният от Живков вътрешен министър ген. Димитър Стоянов се е обърнал за съдействие към КГБ и въпреки че първоначално началникът на КГБ ген. Юрий Андропов се е възпротивил, накрая е склонил и КГБ „помага” за убийството с предоставяне на бързодействаща отрова – рицин, която не оставя следи в човешкия организъм.
Пак КГБ доставя и уреда за изстрелването й. Ген. Стоянов се обръща с това специално искане през януари 1978 г. Точно по това време радио „Свободна Европа” излъчва онази част от „Задочни репортажи за България” на Георги Марков, която е посветена на Тодор Живков.
Британският посланик Джон Клоук е привикан два пъти в МВнР и в присъствието на Любен Гоцев, зам.-началник на Първо главно управление на ДС, работещ под дипломатическо прикритие, му е поставен ултиматум англичаните да спрат Марков. Зам.-министърът на вътрешните работи Мария Захариева заявява на посланика, че с предаванията на „невъзвращенци” и „родоотстъпници” се петни името на НРБ и лично на държавния ръководител Тодор Живков.
В архивите на МВнР са съхранени паметни бележки от тези срещи, които завършват със заплахата от страна на комунистическа София, че ако Англия не вземе мерки, то „ще бъдем принудени ние да вземем мерки”. Живков много се е засегнал от това, че Георги Марков е нарушил едно табу, което никой не се е осмелявал дотогава да прекрачи в България – да се говори лично за Живков.
И до днес образът на Живков, даден от писателя, си остава най-точен и, което е по-важно – най-обективен. Затова и в архивите на ДС, въпреки унищожените досиета с разработката за убийството на Марков, открих документи, в които Държавна сигурност прави анализ на Георги Марков и го определя като персонален идеологически противник на комунистическата власт. Тоест, като мишена №1 за отстраняване.
Пак според някои историци двукратното предложение на Живков, отправено до Хрушчов и после до Брежнев България да стане 16 република на СССР не било отказ от суверинитет, а хитър ”маньовър” за извличане на икономически изгоди за страната. Според Вас за кого са били „изгодите” чрез тази демонстрация на безпрецедентна сервилност пред Кремъл, стигаща до държавна измяна?
Живков на два пъти предлага България да стане съветска република – през 1963 г. и след това през 1973. През 1960 г. е първият фалит на Живковото управление (разбира се, обществото няма и най-малка представа накъде се води страната), в резултат на което първият секретар на БКП е принуден да продаде с еднолично решение златния резерв на страната на Москва, която по това време му е основен кредитор, само и само, за да си спаси кожата.
Фактът на първия фалит на Живков, както и следващите през 1977 г. и 1989 г. липсват от изследванията на повечето професионални историци. Още през 1960 г. Живков много добре разбира, че не може да задържи властта без съветска помощ. И че политическото му дълголетие зависи от собственото му раболепие пред Кремъл.
Затова дългите години на властването му се крепят, от една страна, на васалното му отношение към съветските ръководители и пълното послушание към тях. А от другата страна е репресивният апарат на Държавна сигурност, контролирана напълно от Живков, който издига пред нея повелята, че ДС трябва да работи така, че да се смята филиал на КГБ. И за това няма да намерите нищо в учебниците по история или в уж обективните изследвания на някои историци.
Как кореспондират строежите на грандомански мраморни резиденции и вили с държавни средства по времето на Живков с грижливо градения му образ на земен човек, който никога не забравял своя селски произход и уж бил изключително скромен?
За това Живков си е имал своята преторианска гвардия – Управление за безопасност и охрана или познатото още като УБО (Пето управление на ДС). УБО охранява Живков и семейството му, грижи се за задоволяването на ловната страст на Първия. УБО отговаря и за ловните стопанства, приватизирани след промените все от т. нар. олигарси, които ще видим в суетнята около честването на 100-годишнината му.
УБО строи резиденциите, грижи се за храната и продоволствията на т. нар. правоимащи начело с Живков, включително и те да консумират екологично чисти храни. УБО чисти и ремонтира домовете на висшата комунистическа върхушка, УБО отговаря за подаръците, мебелировката и строежа на вилите на семейството на Живков.
Вилите на Владимир Живков и Евгения Живкова, възлизащи на 175 000 и 150 000 тогавашни лева, се строят също от УБО. След построяването на вилите почти цялото обзавеждане, предимно внесено от Западна Европа, се извършва също от УБО.
Главният финансист на УБО Георги Георгиев твърди: „Във всички случаи, когато Евгения Живкова е пътувала в чужбина и е правила разходи в съответната страна, те са били финансирани от нашите посолства или представителства. След завръщането й от МВнР ни изпращаха разходните документи, а ние възстановявахме сумите чрез съответната валута чрез външно министерство. Размерът на тези разходи ние отразявахме в личната партида на Евгения Живкова, която ги заплащаше в лева“.
„Между 1986-1988 Евгения Живкова беше за по-дълъг период от време в Англия заедно с дъщерята на Пенчо Кубадински за изучаване на език. Всички разходи по пребиваването й бяха направени за сметка на УБО във валута, а разплатени в лева.”
Какви са тези „лични партиди” в УБО?
Истинският начин на живот на фамилията на Тодор Живков по времето на неговото управление не може да бъде разбран, ако не се проследи системата на обслужването й, изградена от УБО. За желанията и нуждите на фамилията се грижи армия от охранители, шофьори, лекари, медицински сестри, камериерки и гледачки, готвачи, келнери, домашни прислужници.
Има едно секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП, с което се приема членовете на Политбюро, кандидат-членовете и секретарите на ЦК да имат лични партиди в УБО за осигуряване с валута, с храна и с други стоки. Въпреки това, обаче, съвсем незаконно цялата фамилия на Живков, включително и сестра му и дъщерите й са имали лични партиди в УБО.
През 1990 г. в ареста Живков се прави на „крайно изненадан” от това, че близките му са с такива партиди, които позволяват да закупуват стоки с валута, нещо, което е напълно невъзможно за обикновените хора, които бяха съдени за „валутни престъпления”, ако случайно се сдобиеха отнякъде с някой долар, за да си купят нещо дребно в недостъпните за тях магазини на Кореком.
Наистина са били построени две Българии – една за Живков, семейството му и комунистическата номенклатура и друга за „трудещите се” маси?
Да, Живков наистина е построил „комунизма”, но само за най-тесния кръг от върхушката. След смъртта на Людмила Живкова, например, Секретариатът на ЦК на БКП взима решение №177 от 26 февруари 1982 за безвъзмездно отпускане по 30 000 лева на Евгения Живкова и Тодор Славков. По онова време месечната заплата на един висшист е била около 150 лева.
Отделно това, което тогавашният началник на УБО ген. Милушев разказва за валутата, която Владимир Живков, Евгения и Тодор Славков теглят от управлението:
„Редът“ беше такъв: идват при валутният касиер, казват му колко пари искат и той бръква в касата и им ги отброява. Понякога даже не си правеха труда да отиват при него. Позвъняваше някоя от лелките или управителката на вилата и нареждаше: „На Тошко да се донесат толкова и толкова долара“. Генерали и полковници изпълняваха заповеди на камериерките… А децата харчеха нашироко. Почти всичко се купуваше с валута, малко от това, което употребяваха, беше българско. Подменяше се обзавеждане, вещите бързо им омръзваха – захвърляха ги и се сдобиваха с нови. На Евгения сметките не минаваха през мен, но от извършената ревизия се установи, че за времето от 1985 до 1989 включително тя беше направила покупки за около 70 000 лева в магазин „Рила“, значителна част от които бяха във валута.”
И същевременно пропагандата всекидневно насажда у хората представата, че Живков води страната все към по-добър и по-добър живот. Няма по-голяма лъжа от илюзията, че по времето на Живков се е живеело добре. Цената на тази илюзия е 11 млрд. долара външен дълг и 26 млрд. лева вътрешен дълг, която ние, българите, и днес плащаме и която ще плащат и децата ни.
Затова управлението на Живков може да се обобщи в три думи – насилие, дефицит и лошо качество.
На какво се дължи днешният идеализиран образ на диктатора, умилително наричан Тато?
Проблемът се крие в закъснелия прочит на историята на комунизма. След падането на Берлинската стена демократичните процеси у нас се оказаха контролирани от бившите комунисти – и това почти през целия криминален преход. Така представата за истинска демокрация беше умишлено опорочена, за да се продължи с манипулацията на обществото и то да живее в заблудите на Живковата илюзия, че навремето при комунизма се е живеело добре и че държавата се е грижила за хората.
Никой не може да накара хората да предпочетат свободата и демокрацията пред илюзията за измамната сигурност на диктатурата. Но младите хора трябва да знаят истината за комунизма и за Живков. Живков никога не е бил дори комунист, а най-обикновен опортюнист, който е готов на всичко, за да задържи властта. Първо е сталинист и се прекланя пред „вожда и учителя на народите” после – за да вземе властта, става „борец” срещу култа на личността към Сталин. След като 35 години е строил „развития социализъм” в края на управлението си, Живков критикува „социализЪма” като „недоносче”, само и само, за да не се раздели с постовете си.
Накрая с него става това, което става с всеки васал-комунист, който е бил избиран от Кремъл за наместник – пак Кремъл го принуждава да сдаде властта.
И същата тази партия, членове на която днес ще видим да честват и почитат Живков, след 10 ноември, за да се спаси, изключи Живков от редовете си, а лидерите на БСП тогава определиха управлението му като „уродливия личен режим на Тодор Живков”.
Разбира се, трябва да бъдем критични към себе си, защото една от основните причина днес да не се знае истината за комунизма и за Живков се крие в цялото общество. Пагубно е безразличието към това, което е ставало в близкото минало и последствията му върху настоящето ни. А когато няма истинска памет за миналото, на нейно място идват митовете и манипулациите.
–––––––––––-
Прочетено в БГНЕС
Христов описва Живков като изключително самотен човек. който се затваря след смъртта на съпругата си Мара Малеева и съвсем след смъртта на дъщеря си Людмила Живкова.„Както сам казва : „Аз бях много самотен. Може би съм най-самотният човек на света. Около мен имаше само охрана от УБО, дори и с другарите от ЦК аз, незнайно защо, не поддържах връзка“, така Христов цитира Живков.
Христов отбелязва, че тази самота на властта е типична за диктаторите.
„В последните 15 години той е човекът, който най-близо се доближава до онези диктатори, които познаваме от другите страни, където има едноличен режим на управление“, казва журналистът.
„В един момент при промените в края на 1989 г. комунистическата партия го хвърли на масите. Партията винаги е правила това и самите висши партийни лидери го признават по-късно. След това той бе тихомълком приобщен, пак се върна носталгията към неговото управление.“
Христов разказва, че в своите монолози пред прокурорите по т.нар. Дело №1 и Дело №4 Тодор Живков е признал своята вина за икономическата разруха на България.
„Но ние не чухме нито от комунистическата партия, нито от него лично публично да се извини или да поеме отговорност в икономически аспект. А това е много важно, защото това наследство е най-тежкото наследството в сравнение с всички бивши социалистически страни“, казва Христо Христов.
И напомня, че Живков за 33 години управление три пъти фалира България.
През 1960 г., когато е принуден по най-криминален начин да продаде златния резерв на Съветския съюз, за да си спаси кожата.
През 1977 г., когато в своята визия за развитието на икономиката много бързо натрупва онези 6 млрд. долара дългове към западни банки, които България не може да изплаща и той отново опира до заеми от Съветския съюз.
И разбира се, през 1989 г. Тогава всъщност фалитът е две години по-рано, а той просто продължава живота на своето управление изключително със заеми от западни банки.
„Живков изгражда най-голямата илюзия, която е предлагана на българската нация – че по времето на неговото управление, по времето на комунизма може да се живее справедливо. Без обаче да се казва какви са дълговете, каква е цената на тази илюзия.
А тя е 11 млрд. долара външен дълг и 20 млрд. долара вътрешен дълг, фалирало селско стопанство, задлъжнял военно-промишлен комплекс, току що създадена фирмена система, без тези фирми да имат валутни ресурси.
Неговото завещание е много тежко и за съжаление, той нямаше смелостта дори и приживе, в годините след като вече не управляваше, да каже, че носи отговорност – каза го само пред прокурорите“, заявява Христо Христов.
И още: „Българското общество трябва да знае днес, че Тодор Живков е човекът, който е употребил целия политически ресурс само и единствено в името на своята власт, дори загърбвайки партията.
Властта му дава всичко, но властта му отнема много – семейството, реалността. И в крайна сметка всички ние днес го изпитваме на гърба си и задължително трябва да знаем, че Живков той не е управлявал така България, че тя да има добър старт в своето бъдещо развитие.
Според Христов носталгията свързана с Тодор Живков още дълго време ще съществува в част от българското общество, защото той е изградил най-голямата илюзия – че в социализма, в комунизма се живее евтино и добре, а комунистическата държава е в състояние да решава проблемите на всеки един индивид.
„Така в България беше изтръгнато чувството за собственост, за инициатива“, казва Христов.
–––––––––––-
Тъмното минало на Първия
Държавна сигурност.com (http://desebg.com/) представя и поредица „Тъмното минало на Първия”. С нея се проследява дейността на Живков през 30-те години и съмненията за неговата агентурна обвързаност с полицията преди 9 септември 1944 г.
Материалите са част от документалната книга на Христо Христов „Тодор Живков. Биография”, изд. „Сиела”, 2009 г.
Част 1 от поредицата ще хвърли светлина върху разминаванията между оскъдните материали от досието на Живков, свързани с неговите арести в полицията и други документи от архивите на полицията преди 9 септември 1944 г., доказващи други арести, за които бившия Първи премълчава до края на живота си.
Един от първите документи в полицейските архиви, запазени и до днес в полицейския архив е арестът му през май 1932 г. – годината на приемането му в БКП | Снимка: Държавна сигурност.com.
Част 2 е посветена на провалите в няколко акции на комунистическата партия, в резултат на които Тодор Живков е напълно изолиран, поради съмнения, че е агент-провокатор.
Провалените акции през 1935 г. и ролята на Живков в тях
В края на 1934 г. комунистическата партия започва подготовката на три големи акции – спирането на влака, превозващ работници по околовръстната линия на София, наречен „Болшевик”, в текстилната фабрика „България” и във фабрика „Рашеев”, където са проведени митинги. На Тодор Живков като секретар на ІІІ партиен район в столицата и член на Софийския окръжен комитет на БКП, какъвто става през 1934 г., се преписва участие в организирането на акциите, а в провеждането на акцията във фабрика „България” участва лично. Акциите са осъществени през януари 1935 г., но не постигат очаквания от партията успех и не предизвикват особен отзвук сред работниците.
В мемоарната и историческа литература по-широко място е намерила акцията с „Болшевик”. Ето как я описва една от участничките в нея – Пъша Павлова:
„На 16 януари 1935 г. беше проведена една такава въоръжена акция. Работническият околовръстен влак, наречен „Болшевик”, беше спрян на спирка „Фондови жилища” и пред работниците издигната трибуна. Проведе се от I и IV районен комитет на БПК по указание на окръжния комитет на партията и се ръководеше от оперативното бюро начело с Коста Езекиев – секретар на I районен комитет на БКП и член на окръжния комитет, и членове – Коста Кинов, секретар на IV районен комитет, и Лука Вакарелов – секретар на I районен комитет на комсомола. Едновременно с нея трябваше да се проведат и акции във фабриките „България” и „Рашеев”. Там трябваше да бъде спряна работата на смените и издигнати трибуни, за да се отклони вниманието на полицията от основната акция по спирането на влака.
Едва на втория или третия ден след това полицията, вече информирана от своите секретни сътрудници, пристъпи към арести, като потърси съвсем определено организаторите. Ясно беше, че й бяха точно посочени. Във връзка с акцията по спирането на работническия влак „Болшевик” бяха арестувани, съдени и получиха тежки присъди: Коста Езекиев, Коста Кинов, Славян Петров, Георги Узунов и Димитър Христов – по на 8 години затвор, а Пенка Сечанова – на 5 години 4 месеца.”
Бившият секретар на I районен комитет на комсомола Лука Вакарелов разказва:
„Тодор Живков познавам след 1934 г. Участвахме в някои партийни акции, но пряка връзка с него не съм имал. Знаех, че е печатарски работник. По това време не заемаше ръководна партийна длъжност. По-късно стана секретар на III районен комитет на партията в Лозенец. Акцията с „Болшевик” беше организирана по указание на ОК на БКП и проведена от I и IV РК на БКП (индустриалния район и „Коньовица”). От нашия (I район) участвахме със Славчо Радомирски, секретаря на РК Коста Езекиев и много други, чиито имена не си спомням. От IV район беше Коста Хаджикинов и др. Участваха и от младежките организации на двата района. За да избегнем предателство, създадохме една тричленка (бюро). В нея влязохме Езекиев, Хаджикинов и аз. Това бяхме тримата, които знаехме всичко за акцията. Участниците бяха уведомени за задълженията си в последния момент – сутринта. Тодор Живков нито е организирал, нито е участвал в тази акция. Няколко дни след това започнаха арестите. На практика полицията се добра до най-активните участници. Аз бях принуден да мина в нелегалност и така работех до 1939 г.
Научих, че следствието се води в Дирекция на полицията лично от Гешев. След като ме потърсиха да ме арестуват, се убедих, че някой е проговорил. По-късно от другари научих, че това е Георги Узунов от Плевен. Най-вероятно е да е така, тъй като той беше един от малкото хора, които знаеха къде се укривам. Тодор Живков не участва в акцията, а не ми е известно да е бил арестуван по това време. Още повече, че той нямаше за какво да бъде задържан, тъй като нищо не знаеше и не взе участие в нея.”
Иван Мартинов обяснява:
„От 1935 г. до 1937 г. бях в Софийския затвор за политическа дейност. Там се запознах с Коста Езекиев, който беше осъден за акцията с „Болшевик”. Аз познавах брата на Коста – Кичо, с когото сме имали обща нелегална комсомолска дейност. След излизането ми от затвора през 1938 г. Кичо, разбирайки, че съм бил заедно с брат му, ми разказа, че при задържането му Коста Езекиев е видял Тодор Живков в Дирекция на полицията, но не като задържан. Срещата е станала в кабинета на Гешев. Година по-късно, след 9 септември 1944, когато Живков стремглаво се издигаше напред, случайно срещнах Коста и го запитах вярно ли е това, което ми е казал Кичо. Той потвърди, че всичко е точно.”Изолиране и изключване от партията
Съпругата на покойния Коста Езекиев споделя:
„За акцията „Болшевик” ми е известно това, което мъжът ми е разказвал. През 1934 г. Коста е бил член на ОК на БКП. По същото време в окръжния комитет е стоял за разрешаване въпросът за наличието на предател, който своевременно е уведомявал полицията за провеждане на партийните акции. Ето защо се взема решение датата на акцията с „Болшевик” да не се съобщава предварително. Проведена е на 16 януари 1935, а на 1 февруари същата година участниците в нея са били вече арестувани. По време на разследването съпругът ми е отричал участието си. Един ден му било заповядано да стои с лице към стената и да не се обръща. Въпреки предупреждението Коста се обърнал и видял, че при него е въведен, за да го разпознава, Тодор Живков. За това обръщане мъжът ми е бил малтретиран. На разпознаването е присъствал лично Гешев. Съпругът ми не ми е казвал да е провел някакъв разговор с Живков. По-късно пред Тодор Живков умишлено са били преведени няколко участници в акцията, включително и съпругът ми, като те са предположили, че това е отново с цел да бъдат разпознати. Тодор Живков не е участвал в акцията, но е знаел, че ще се провежда, без да знае точната дата. За „срещата” при Гешев Коста е успял да изпрати съобщение от затвора до партийните си другари. Зная, че в тази връзка е взето решение Тодор Живков да бъде отстранен. Мисля, че е бил изключен от партията.”Коста Хаджикинов, друг участник в случая:
„Заседанието на Окръжния комитет, на което се реши провеждането на двете акции – „Болшевик” и срещу събранието на Попзлатев (за тази акция става въпрос по-долу), се състоя в квартирата на Олга Хранова и Тодор Стоянов Колев. Няколко дни след заседанието Коста Езекиев, Лука Вакарелов и аз като оперативно бюро за подготовка на акцията по „Болшевик” при най-строга конспирация обмислихме подробен план и пристъпихме към неговото реализиране. На 18 или 19 януари 1935 г. бях задържан заради „Болшевик”. Тодор Живков не беше включен и не е участвал в акцията „Болшевик”. Коста Езекиев ми съобщи, че акция „България” е провалена по вина на Тодор Живков, за която той е наказан от Окръжния комитет на партията.”Липсват безспорни доказателства за това какво е наложеното наказание на Тодор Живков: отстраняване от състава на Окръжния комитет на БРП и забрана да заема ръководна длъжност (според него, неговите биографи и др.) или предупреждение равно на изключване (според други). Липсват също така доказателства за причините, предизвикали това наказание: заради тези провали или за конкретно неизпълнена акция, възложена от левосектантското ръководство на партията. В официалната му биография е възприета тезата, че това става в резултат на левосектантския курс.
Описана е една акция, в която Живков не изпълнява възложените му задачи. Тя е планирана след четири дни след акцията с „Болшевик”. На 20 януари 1935 г. властите организират с пропагандна цел, публично събрание в кино „Роял” (днес Театъра на армията на ул. „Раковски”). На него се предвижда да говори директорът на току-що създадената организация „Обществена обнова” на тема: „Работничеството и новата държава”. Трябвало е да подготвят условията за формиране на удобни за властта профсъюзи. Предвидено е било събранието да се предава по радиото. ЦК на БРП решава да проведе рискована акция – да вкара свои активисти в салона, които да обезпечат охрана на предварително определени партийни оратори срещу създаването на държавни синдикати.
С ръководството на тази рискована акция е натоварен по авторите на биографичния му очерк и по собствените му твърдения Тодор Живков. Той търси определената за връзка с Централния комитет другарка, за да докладва за обстановката и да получи инструкции как да постъпи. Не я намира и решава да отмени превземането на строго охраняваното полицейско сборище и дава указание да се проведе демонстрация пред сградата на застрахователно дружество „Балкан”. След този случай по решение на Централния комитет Живков е изваден от състава на Окръжния комитет на БКП, но остава секретар на III районен комитет на партията в София. Авторите на биографичния очерк явно са ползвали спомените на самия Живков, публикувани в сп. „Септември” май 1972 г. и по-късно в том ХХ на „Избрани съчинения”, защото тази акция е отразена значително по-различно от Пъша Павлова:
„По решение на окръжния комитет на партията там трябваше да отиде голяма група партийци и комсомолци. Бяха определени наши оратори да говорят против създаването на държавни синдикати и да разтурят събранието. За тази цел всеки район трябваше да отдели по 10 души (5 партийци и 5 комсомолци), които под ръководството на Коста Кинов трябваше да организират охраната на ораторите. За това решение провокаторът Васил Ташков, който тогава беше член на ОК, веднага донася на полицията и тя взема мерки да осуети предварително тази акция.”
Тодор Живков посочва: „За неизпълнение на поставената задача бях изваден от състава на окръжния комитет на партията. На самото заседание на Окръжния комитет решението на ЦК на партията бе прочетено и прието без обсъждане. Това беше левосектантска акция”.
Съмненията за провокаторската дейност на Живков
Други обаче не мислят така. Въпросът за изясняването на истината около Тодор Живков е повдигана от различни функционери на БКП преди и след 9 септември 1944 г. Бившият партиен функционер Цанко Спасов разказва:
„През времето 1934-1936 г. бях член на I районен комитет на РМС (индустриалния район на София). През това време бях задържан и интерниран два пъти. С Тодор Живков се запознах едва през декември 1943 г. Запозна ме Георги Чанков. Впоследствие разбрах, че при различните провали Мишо Николов и Борис Тасков се усъмнили, че те се дължат на агент-провокатор в самия районен комитет. Само двама са решили и постепенно са изолирали отделни членове от заседанията. По времето, когато е бил изолиран от заседание Тодор Живков планираните акции не се провалял и полицията не е научавала за тяхното провеждане. Именно въз основа на това се е взело решение за изключването му от партията.
Оттогава до 1942 г. Тодор Живков не е участвал в дейността на БКП. Следва да се има предвид, че през този период дейността на партията е нелегална и документи не са съставени. Подчертавам този факт, тъй като според мен това даде възможност на Живков да изопачи историята и да се изкара активен деец за времето, когато е бил изключен от БКП за провокаторска дейност.”
Христо Апостолов добавя:
„През 1948 г. като член на Централната контролно-ревизионна комисия (ЦКРК) ми беше възложено да изясня сигнали във връзка с дейността на тогавашния първи секретар на Софийския окръжен комитет Никола Дончев и втория секретар по организационните въпроси Тодор Живков. Научавайки за проверката, при мен дойде Коста Езекиев и ми разказа следното: При арестуването в Дирекция на полицията е видял да се движи в сградата, без да е арестуван, Тодор Живков. В момента, когато двамата са си срещнали погледите, той се обърнал с лице към стената. За резултата от проверката доложих на Вълко Червенков и Йордан Катранджиев. Червенков поиска от мен да не включвам в доклада съобщеното ми от Езекиев като ми възложи да извърша допълнителна проверка по този факт. Търсих в различни архиви, но не открих нищо.”Груди Атанасов споделя:
„През 1949-1950 г. бях председател на Централната контролна комисия на партията. По това време Тодор Живков беше секретар на градския комитет на БКП и член на Секретариата на ЦК на БКП. Не помня точно месеца, когато той подаде молба да му се снеме партийното наказание „строго мъмрене с предупреждение без право да заема ръководна работа в партията”, наложено му от ЦК на БКП през 1935 г. Беше написал, че наказанието му е наложено за грубо нарушение на партийната дисциплина. Не беше отбелязал нищо повече в молбата си. С проучването на въпроса се заангажирах лично. Успях да установя, че той има вина за проваляне на акциите във фабрика „България” и в кино „Роял”.
Именно тогава Тодор Живков е арестуван от Гешев за около два часа, след което е пуснат на свобода. Това не отразих в доклада, тъй като не намерих протокол за разпит. От 1935 г. до края на 1942 той не участва нито в работата на партията, нито в революционното движение. Така съставения от мен доклад беше одобрен в съответствие с тогавашната практика от Политбюро в присъствието на Тодор Живков. Аз не съм присъствал на това заседание. Разбрах, че там той не казал нищо. След два дни обаче ме срещна и ми заяви, че не е съгласен с нашия протокол и мотивировката в него. Каза ми, че в протокола е трябвало да се отрази, че се е борил против погрешния левосектантски курс на партията, за което бил наказан. Тогава го попитах: „Добре, ако си бил против този курс, защо не го написа тогава в молбата, а искаш ние да го напишем в протокола.”
В молбата си въобще не споменаваше за какво е бил наказан. Мотивировката за наказанието му научих лично от Райко Дамянов – тогава секретар на ОК на партията, който ми каза, че ЦК му е възложил да проведе решението за наказанието на Живков в ОК, но в отсъствие на последния, доколкото си спомням. Когато му възлагат да свърши тази работа, предупреждават Дамянов, че „това решение е равносилно на изключване от партията, но по понятни съображения ние това не можем да обявим пред ОК, само вие ще знаете”.
Руси Христозов, партиен функционер и директор на милицията след 9 септември 1944 г., посочва:
„Познавам Тодор Живков от по-късен период. Мога да ви разкажа за един разговор, който водих с Райко Дамянов някъде около 1954 г. Тогава той беше член на Политбюро и ние си останахме особено близки, каквито бяхме и преди. По това време Живков бе лансиран и избиран за секретар на ЦК. В разговора Райко Дамянов сподели: „В края на 1934 г. или началото на 1935 г. той е секретар на ОК на БКП – София. По същото време са се провеждали няколко акции и е станал голям провал. Били арестувани много комунисти. За известно време бил арестуван и Тодор Живков.
Единственият комунист, който бил освободен, бил той, докато другите били осъдени. ОК на партията е направил преценка за станалите провали и за причините. Стигнали са до заключението, че най-вероятно Тодор Живков е агент-провокатор и провалите са дошли оттам. Поради тази причина се е взело решение той да бъде изолиран, снет от партийна работа и около 7-8 години – до 1940 г. да не изпълнява никакви партийни поръчения. Не мога да кажа дали официално е бил изключен от партията и как е било оформено всичко това, но на практика неговото изолиране било равнозначно на изключване.”
Препратки към полицейското досие на Живков
Ето какво е останало в полицейското досие на Тодор Живков. Бившият му помощник Костадин Чакъров посочва, че последния протокол за разпит на Живков е от 14 февруари 1935 г. и показва, че тогава Живков е дал показания в Дирекцията на полицията след големите разкрития в Окръжния партиен комитет и непосредствено преди ръководената от него акция срещу „Обществената сила“ на Попзлатев. В протокола Живков посочва:
„В миналото съм бил член на Българския графически съюз до 19 май 1934 г., когато се разтури. Бях член на младежкия земеделски съюз Врабча-1. Не съм членувал в никаква комунистическа организация, нито съм вземал участие по комунистически трибуни… В организирането на комунистическите трибуни във фабриките „България“ и „Рашеев“ не съм вземал участие…“
Очевидно е, че той е бил заподозрян за участие само в тези две акции, а не за тази в „Роял”. За отбелязване е, че разпитът е станал на 14 февруари 1935 г., а само три дни по-рано – на 11 февруари 1935 г. в писмо № 20624 от същата дата на Дирекция на полицията, отдел ДС, до прокурора при Софийския апелативен съд се посочва:
„Понеже при разкритията по воденото дознание се установи, че и Тодор Христов Живков е участвал в нападенията на фабриките и издигане на трибуни, и за да може успешно да се привърши започнатото дознание и по отношение на него, моля да се иска разрешение от съда, съгласно чл. 79 от Закона за устройство на съдилищата, лицето да бъде задържано още 10 дни.”
Къде е потънало писмо №61 от 4 февруари 1935 г., с което е разрешено първоначалното му задържане? Защо в полицейските архиви не се намира и отговорът на въпросното писмо, открито в архивите на Софийския апелативен съд по преписка №30/1935? Тодор Живков очевидно не е бил задържан и за акцията в кино „Роял”. Както се вижда и от двата документа – протокола за разпит от 14 февруари 1935 г. и преписката на Софийския апелативен съд, въобще не е ставало въпрос за акцията в кино „Роял”. Също така е безспорно, че Тодор Живков е получил партийно наказание преди този период.
Спорно е наказанието – снемане от отговорна работа и изваждане от състава на окръжния комитет или изключване и преди всичко за какво е наказан. Преобладава становището, че е във връзка с провалите в окръжния комитет и заподозирането му като агент-провокатор. Само той лансира версията, че е свързано с провала на левосектантската акция в кино „Роял”. До голяма степен тази версия е узаконена с протокол от заседанието на Централната контролна комисия под № 23 от 14 януари 1949 г.
Решението е взето по молба на самия Тодор Живков. Закономерно изниква въпросът – защо му е било нужно това. Та на 27 октомври 1946 г. той е избран за народен представител от Благоевградска околия във Великото народно събрание, а през декември 1948 г. на Петия конгрес на БКП е избран за член на висшия орган на партията – ЦК (членовете са общо 47 души), а на пленума на ЦК на БКП от 27 декември 1948 г. е сред избраните 11 членове на организационното бюро, ръководено от Георги Димитров.
Ясно е едно – Тодор Живков е положил доста старание, упоритост и усилия, за да почисти миналото си от неудобни факти.
Години по-късно Мичо Ерменов, зам.-началник на Главно политическо управление на армията (1960-1865) и един от участниците в опита за военен преврат срещу Живков през 1965 г., заключава:
„Нашата група познава Живков много добре и от близкото, и от далечното му минало. Райко Дамянов, член на Политбюро по онова време 1935-1936 г. е бил секретар на софийската градска партийна организация. Той казваше за Живков: „По онова време ние го изолирахме от ръководството на партията, защото беше агент-провокатор”. Питали сме го тогава – защо не каже за това? Но той се страхуваше.”
.
Още снимки от честванията на 100-годишнината на Живков ще намерите на адрес:
- АМЕРИКАНСКИ НАУЧЕН ЦЕНТЪР – СОФИЯ
Американският научен център – София
е Регистриран участник в
ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
Неделя, 2 октомври 2011
Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
Мениджмънт – Петранка СтаматоваAMERICAN RESEARCH CENTER IN SOFIA
Американският научен център – София (АНЦС) има удоволствието да представи изследването на Елена Костова „Мелник в периода ХІІІ-ХІV в. Проблеми на политическата и социално-икономическата история“ като победител на тазгодишния конкурс за българска дисертация по средновековна тематика. В конкурса участваха седем български академични институции с докторски програми по история.
Международното жури направи следното изявление за труда на г-жа Костова: „Задълбоченото изследване за Мелник реконструира историята на града въз основа на цялостен анализ на наличните писмени извори и документи. Рядкост са проучванията на средновековните градове в България и на Балканите като цяло. Още по-малко са публикациите по темата на западни езици. Публикуването на средновековната история на Мелник на английски ще запълни важна празнина в научната литература и ще позволи на чуждестранните изследователи да се запознаят с особеностите на средновековните градове в Южна Европа (а също така и със специфичните трудности за историческа реконструкция за този период). След преработка на изследването по препоръките на международното жури трудът на г-жа Костова ще бъде публикуван на английски и ще бъде разпространен от АНЦС из цяла Европа и Северна Америка. Конкърсът и предстоящото издание са спонсорирани от фондация „Тианадера” на Роберт и Нели Гипсън.
Елена Костова е защитила доктората си по средновековна история в Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 2006 г. с научен ръководител проф. д-р исторически науки Христо Матанов. От 2008 г. тя е научен сътрудник в Института за исторически изследвания към Българска академия на науките.
Бихме искали да напомним, че миналата седмица АНЦС представи на международната общност по случай 22-рия Международен конгрес за византийски изследвания в София най-новата си англоезична публикация за българската история и култура— State and Church: Studies in Medieval Bulgaria and Byzantium [Държава и църква: Изследвания по средновековна България и Византия] под редакцията на акад. Васил Гюзелев и проф. Кирил Петков. ISBN 978-954-92571-2-0.
Американският научен център—София (АНЦС) е частна, независима, академична организация с нестопанска цел, чиято мисия е да подпомага изследвания на северноамерикански учени в хуманитарните и социалните науки от за България и по-общо за Югоизточна Европа, като насърчава съвместни проекти с български и балкански изследователи и институции и като стимулира интереса към българското и балканското историческо и културно наследство. Центърът е регистриран като фондация в България и като корпорация с идеална цел, 501 (c)(3) в САЩ.
По-подробно за АНЦС вижте приложения документ, нашата уеб страница, която от идния месец ще бъде налична и на български: http://www.einaudi.cornell.edu/arcs/index.asp
или се обърнете към проф. Денвър Гранинджър, директор на АНЦС:Американски научен център в София; ул. „Васил Петлешков“ 75, София 1510; тел.: +359 2 947 9498; факс: +359 2 840 1962
е-мейл: graninger.arcs @ gmail.comARC11-9-7
- Да отгледаш чудовище
Автор: Любослава Русева
„Да вървим да живеем! – предложи Доган. И го ударихме на живот.
Арена ни бе нощният бар на хотел „Родина“. Още с влизането си в него открихме, че тази „родина“ е всъщност вилаетът Доганов. Посрещнаха ни салтанатите на управителя, на цяло ято от сервитьорки, изсипа се върху масите (най-хубавите, разбира се, баш на ачик!) цялото богатство на рая. (…)
…Балерините, както се е полагало за балерините на всеки султан, постепенно превръщаха бара в харем. (…)
Нощта завърши призори в дома на Доган… В дома ни посрещна неколкомесечен доберман, красиво, расово кученце. Красиво, но бе сторило грешка. Не помня каква, кучешка грешка, гледаше виновно и жалостиво, посягаше да близне ръка на стопанина си… Грешките се наказват, отвърна му той.
Изхлузи бавно колана си, сгъна тежката му кожа на две и раздаде възмездие…“
От книгата „Лъжата, Жан, Иван и другите“ на Тошо Тошев, главен редактор на в. „Труд“. Описаната случка е от декември 1992 г.
Истината все някога излиза наяве
Забелязахте ли колко години са минали от гуляя в хотел „Родина“? През това време (а то е кажи-речи целият български преход) Ахмед Доган се опияняваше от своята недосегаемост, напълно убеден, че никой не би дръзнал да оспори неговото лидерство, както и че истината как функционира ДПС някога ще излезе наяве.
Това му позволяваше комфорта да не подава данъчни декларации, да не стъпва на работа в парламента, да не се съобразява с каквито и да било правила. А, и да не плаща данък обществено мнение!
Грижливо поливаният му имидж на загадъчен и мъдър владетел, който „дава знаци“ и зад чиито нищо неказващи изречения една известна журналистка ни убеждаваше да търсим втори план, не помръкна особено, дори когато на Доган му се наложи да се легитимира във властта и да говори повече и по-конкретно.
Това очевидно дотам заслепи „големия философ“, който уж щеше да се оттегли от политиката, за да се занимава с наука, че той загуби бдителността и преценката си какво, докога и колко още може да си позволява.
Но Доган не беше сам в политането към дъното на политическата (а и личностната) си деградация. За да се случи неговата игра, той имаше нужда от съучастници и те, нека признаем, му помагаха наистина самоотвержено.
Това улесни претенцията му да се държи във властта по същия начин, по който се държеше в собствената си партия, в собствените си сараи и със собствените си хора. И тъкмо негласният консенсус, че лидерът на ДПС е над законите, че може да бъде охраняван от жандармерията, че му е позволено да вдига палати без каквито и да е обяснения, че е в реда на нещата да казва: „Да дойде, ако му стиска!“ (към Бойко Борисов, тогава все още кмет на София, но, разбирай – и към прокуратурата, ДАНС, Сметната палата, съда), създаде и отгледа едно политическо чудовище.
Фалшивият образ се пропука
Грешките обаче се наказват, както сам е забелязал Доган, докато бавно е изхлузвал колана си в далечната 1992 г. А какво освен много груба грешка е да си въобразиш, че можеш да разчиташ на познатата подкрепа, когато вече няма как да кажеш „аз съм властта, аз съм този, който разпределя порциите в държавата“?
Тези дни Доган не само „се изпусна от страх“ (по главния редактор на „Труд“). Той е бесен. Но не защото на повърхността изплува скандалният му „консултантски хонорар“ от 1.5 млн. лв., колкото заради нанесения удар от довчерашния медиен тил. Фалшивият му образ се пропука с усилията на онези, които на практика го изградиха.
Същите, които го промотираха като незаобиколим политически фактор и с които беше в отношения „по пантофи“, сами свалиха опаковката от своя продукт и се отрекоха от него. Светлините вече гаснат, а веселите балерини, които превръщаха стария бар в султански харем, започнаха да се изнасят към по-актуални питейни заведения…
Впрочем, личната (дори прекалено лична) кореспонденция между лидера на ДПС, журналистката Валерия Велева, наречена с двусмисленото „Мадам В“, и главния редактор на „Труд“ показва като в „Биг брадър фемили“ разпада на една дългогодишна връзка:
Тя изневерява, той я хваща. Тя му крещи да се маха, той сгъва тежката кожа на колана си и вдига ръка. Междувременно има скандал за пари в стилистиката на „а га яде кюфтетата“ и дори намеци за мъжка „неосъщественост“.
Когато и двете страни вече не могат да се гледат…
„Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката“, извиква той, преди да затръшне вратата, а тя започва да разказва на всичките си съседки как ще го подпука в съда. Въобще класика в жанра на едно грозно приключило съжителство на семейни начала, когато и двете страни вече не могат да се гледат.
Тук обаче става въпрос за нерегламентирано съжителство и точно това прави „шоуто“ особено поучително.
Срутването на бариерата между политика и медии нанесе тежки поражения върху българската публичност, защото даде безконтролни възможности медийната картина на реалността да бъде представяна за самата реалност.
Тази подмяна позволяваше на аморалния да дава морални оценки, като етикетира „лошите“ и „добрите“ и даже съветва за кого да гласуваме. Интриги, конспирации и „реконтрадезинформации“ бяха налети в основата на така и недослучилата се българска демокрация и в на моменти организирания погром над държавността.
В резултат българската публичност започна да отхвърля като чуждо тяло смислените гласове, а нейното проветряване се превърна в почти непосилна задача. Маскирана зад думите „свободна и независима преса“, тази обвързаност с политическите звезди на деня роди несвободна и зависима публика, лишена от предлагане на обективност, смисъл и култура.
„Ако искам, ще си купя и летяща чиния…“
В такава анаеробна среда днес вече всеки може да се представя за каквото си поиска и, по-важното, камерите продължават да са втренчени в едни и същи хора, които отдавна трябваше да загасят лампата, да затворят вратата след себе си и наистина да си платят „цената“…
Но не говоря единствено за Доган, нито само за онези, които през годините ни сервираха циничните му изказвания като: „Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам. Ако искам, ще си купя и летяща чиния.“ Говоря за всеобхватната олигархична конюнктура, чийто текущ дневен ред винаги ни е пречил да изживеем също единствения си живот тук и сега, „както ние го разбираме“. По една-единствена причина: опасният модел на нерегламентираното съжителство се възпроизвежда непрекъснато, при това все по-неприкрито, а оттам и неприлично.
Е, „да вървим да живеем“ (по Доган). Но веднага, без да чакаме да стигнем до момента, в който ще трябва да се спасяваме само с летящи чинии. Наше право, а и задължение е да разтурим гореописаната конструкция. Защото иначе ще продължат да ни се подиграват. Чудовищата, които сами си отгледахме.
Източник: в. „Дневник“
Бел.ред: Текстът е публикуван за първи път през март 2010 г. За съжаление обаче някои от основните тези в него – за връзките между медии, политици, интереси и пр., за изграждането и събарянето на имиджи – никак не са остарели, напротив. Поради което има смисъл да се прочете и сега.
- „Ел Ей Таймс“: Холивуд намери своя нов рай в България
Филмите в България излизат над 80% по-евтини от заснетите в щатите проекти, отбелязва изпълнителният директор на „Ню Бояна“ Дейвид Варод
В покрайнините на София – столицата на България, студио от епохата на комунизма, разпростиращо се върху 75 акра земя, скоро ще привлече съзвездие от холивудски актьори, включително Силвестър Сталоун, Мики Рурк, Брус Уилис и бившия губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер.
Богатите на тестостерон екшън звезди на 19 септември т.г. ще се съберат в „Ню Бояна Филм Студиос“ (NuBoyanafilm.com), където ще започнат снимките на втората част на „Непобедимите“ – хитовият, изпълнен с емоции филм, разказващ за група наемници, чиято първа част събра 275 млн. приходи.
Новият проект, разполагащ с над 100 млн. долара, обаче е поредната високобюджетна продукция за „Ню Бояна“, която се превърна в любимата дестинация на Холивуд в Източна Европа, пише „Ел Ей Таймс„.
Българското студио се управлява от видния филмов продуцент Ави Лърнър, славещ се с репутацията си, че цепи стотинката на две и успява да намира най-евтината работна ръка и данъчни облекчения, който придоби правата върху комплекса през 2006 г, коментира още изданието (Вж. оригинала на текста).
След като засне голям брой филми в Израел, Южна Африка и Канада и построи огромен комплекс в Луизиана, Лърнър намери своя нов дом в древната страна край Черно море.
„Това е най-евтината страна в Източна Европа за снимане на филми“,
заяви той в подкрепа на решението си да избере балканската държава.
През последните години „Ню Имидж“ „вкара“ десетки милиони долари, за да обнови бившето държавно студио, построено през 1962 г.
Въпреки, че комплексът е бил дом на над 25 филма от епохата на комунизма, след разпада на Съветския съюз съоръжението станало неизползваемо.
Днес обаче студиото е работодател на над 1000 работници и има над 13 зали, както и зашеметяващи реплики на няколко манхатънски улици и древни римски градове.
То дори притежава собствен колизеум.
„Ню Имидж“/“Милениум“ в миналото използваше „Ню Бояна“ за десетки нискобюджетни филми, но отскоро там се снимат и проекти със завидно дълбоки джобове, включително „Черната Далия“ и „Конан варваринът“, който излезе на екран миналия месец.
Следващият голям проект на Лърнър пък е
„Херкулес“, чиито снимки ще започнат в „Ню Бояна Филм Студиос“ през март.
Въпреки, че първият „Непобедимите“ бе заснет предимно в Бразилия и Луизиана, снимките на втората част, които ще продължат точно 14 седмици, ще се направят в България и от части в Париж, Москва и Китай.
Втората част от поредицата ще включва голям брой известни актьори, включително Чък Норис, Джон Траволта и Жан-Клод Ван Дам.
Продукцията ще използва детайлните манхатънски декори на „Ню Бояна“, включително тези на улиците и на входовете на метрото, за да пресъздаде съветско убежище, използвано за обучение на войници на американска земя.
Това обаче не е единствената компания, разпростираща се в Източна Европа.
Базираното в Холивуд „Ралей Студиос“ наскоро откри огромен комплекс в Будапеща, Унгария.
Въпреки това и факта, че България не предлага данъчни стимули, изпълнителният директор на „Ню Бояна“ Дейвид Варод твърди, че снимките в балканската държава все пак излизат с 40% по-евтино от тези в останалите й източноевропейски съседи.
Той също така отбеляза, че филмите в България излизат над 80% по-евтини
от заснетите в щатите проекти.
Минималната заплата в тази страна е наполовина по-малка от тези в Република Чехия и Унгария, наблегна още Варод.
„Разликата в заплащането е основната причина. Невинаги е лесно да убедиш продуцентите да снимат в България, но в крайна сметка е много по-евтино“, припомни още веднъж той.
Лърнър и Варод дори прогнозираха, че София ще стане значително по-примамлива за кинематографското изкуство, ако страната въведе данъчни стимули за филмовите студия, което се очаква да стане още следващата година.
Източник: Vesti.bg
- Мирослав Ризински най-после е на свобода
Македонският българин и дисидент Мирослав Ризински, който беше осъден от македонските власти и в чиято защита се обявиха стотици български общественици и интелектуалци, както и всички български евродепутати, вече е на свобода и в момента се намира на територията на България, съобщават от Българския културен клуб“ – Скопие.
Мирослав, за чиято драматична съдба информираха и авторитетни европейски медии (като ЕурАктив и др.), излежа почти целия 3-годишен срок на политически мотивираната си присъда като решително отказа предложението на македонските специалните служби да им сътрудничи и доносничи за свои близки и приятели, както и няколко предложения за „помилване“ с неясни условия.
В специална декларация от март тази година, Мирослав и неговите колеги от „Българския културен клуб“ – Скопие категорично отхвърлиха и окачествиха като „гнусна търговия с хора“ предложението на македонското правителство за размяната му срещу други македонски дисиденти, потърсили убежище и намиращи се на свобода в България.
Арестите на редица политически опоненти на македонското правителство, извършени напоследък, следват сценарий, който е по същество аналогичен с ареста и осъждането на Мирослав Ризински.
Мирослав продължава да се бори за пълната си юридическа и политическа реабилитация в Република Македония като в момента си търси и подходяща работа в България.
Мирослав Ризински изказва дълбоката си човешка благодарност на всички общественици, интелектуалци, културни дейци, държавници, обикновени граждани и представители на гражданското общество от Република България и на българската емиграция в Европа, САЩ и Канада, които му оказаха силна морална подкрепа през трудното време на неговото политическо затворничество.
http://www.bkks.org/
- ТОДОР ЖИВКОВ Е РОДЕН НА 2-РИ СЕПТЕМВРИ, А НЕ НА 7-МИ
Cпоред регистрите за гражданско състояние на Правешката селска община от 1911 г.
Откритието е наистина сензационно предвид факта, че в официалната историография е установена друга дата – 7 септември. Самият Живков споделя в спомените си, че дълги години е имал спор с майка си за точната дата на раждането му. Според него разминаването идвало от това, че „свещеникът, който ме кръщавал бил порядъчно пийнал, та сварил да запише само деня на кръщавката, а пропуснал датата на раждането ми”. Баба Маруца настоявала, че той е роден на 20-и септември, когато църквата празнува св. Симеон Стълпник.
В мемоарите си Живков посочва, че сам е изчислил рождената си дата на 7-и септември: „Познавах добре традицията по нашите места и знаех, че обикновено детето минава през светия купел месец след раждането. Пресметнах и определих датата – 7-и септември. Майка ми остана непреклонна: „Не, никакъв 7-и, роден си навръх Симеон, на 20-и!” (Тодор Живков, „Мемоари”, изд. „Труд и право”, 2006 г., стр. 19).
Разминаване в датата на раждане има и в документите, които Живков представя пред зрелостната комисия в Павликени при опита си да завърши средното си образование през 1939 г.: в дипломата му от Държавната печатница за завършено средно специално училище е отбелязана датата 7-и септември 1911 г., а в личната му карта, издадена в с. Правец и заверена в Ботевградското околийско управление, е посочена съвсем друга дата – 14-и септември 1911 г. Констатираното несъответствие и непредставянето на кръщелно свидетелство за установяване на „действителната дата на раждането” е едно от основанията, послужили като мотив за отказ на комисията да допусне Живков до изпит (Христо Христов, „Тодор Живков. Биография”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр. 53-56).
Въпросът с установяването на рождената дата занимава Живков не само в „Мемоарите”, но е също така предмет на чести дискусии в неформална среда, като под съмнение се поставя не само точния ден, но и годината на раждане.
Дилемата бе разгадана при извършването на ненарочна справка в съхраняваните във фондовете на Държавен архив – София официални регистри за гражданско състояние на Правешката селска община, които преглеждах през пролетта на 2009 г. по повод събирането на доказателства по едно гражданско дело.
Регистърът, запазен в Архивите обаче не е църковен, а граждански. Тази подробност изисква да се спра на едно обстоятелство, което изглежда не е било известно на Живков, а именно, че почти двадесет години преди раждането му отговорността за воденето на регистрите за раждане, женитба и смърт е иззета от църковните власти и е възложена на общинските управления. Затова и „пийналият” енорийски свещеник не е имал нито правото, нито задължението да отрази датата на раждане на Живков в регистър, а единствено да извърши религиозния обред и да издаде кръщелно свидетелство.
Историческата справка сочи, че светските актове за гражданско състояние са въведени от 01.01.1893 г. със Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 15.12.1892 г. По силата на този нормативен акт, на общините е възложена дейността по регистрацията на населението. Фактическите регистри започват да се водят след обнародване на Правилника за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 24.03.1893 г. Според този правилник доказателство за настъпването на събитие по гражданско състояние /раждане, брак и смърт/ е само съставеният съгласно закона и правилника акт за гражданско състояние.Актът за раждане на Тодор Живков, записан в Регистъра за ражданията, женитбите и умиранията на Правешката община за 1911 г., е несъмнено оригинално съставен документ. Това личи не само от непрекъснатата възходяща номерация на вписаните актове, но и от последната страница на самия регистър, на която е нанесена собственоръчна заверка („визиране”) от упълномощения със заповед № 241/18.12.1910 г. на председателя на Софийския окръжен съд съдебен кандидат Ст. Д. Иванов. Отбелязано е, че „Настоящият регистър, които съдържа 100 листа… е визиран от първа до последна страница” и е „приготвен в два оригинала”. Заверката носи дата 18.ХІІ.1910 г. Обстоятелството, че именно това е автентичният регистър, воден в Правешката община, се вижда и от една по-късна забележка, нанесена с червено мастило в полето на акт № 187, която гласи: „На основание протоколно определение на Софийския областен съд от 14.ХІІ.1939 г. по ч. гр. дело № 1145/1939 г., с което се заповядва да се поправи акт № 187/07.ХІІ.1911 г. за поправяне името на лицето по същия от Гаврил на Ганчо Лаков. Кмет и длъжн. лице по гр. състояние: /подпис, печат/”.
По-долу прилагам самото съдържание на акта за раждане на Тодор Живков, така както е записан в Регистъра от 1911 г.
АКТ ЗА РАЖДАНИЕ № 127
на
Тодор Христов
На хилядо деветстотин и идинадесета година, на осмий септемврий, на девет часа пред обед, пред нас Генчо Ив. Буровски, кмет и длъжностно лице по гражданското състояние на Правешката сел. община, Орханийска околия, се явиха в общинското управление Христо Тодоров Живков, земледелец, на двадесет и две години, живущ в същата община, който ни обяви раждането на едно дете от мъжки пол, като ни заяви, че то се е родило в неговото жилище на вторий същия месец в девет часа пред пладне от него и от съпругата му Маруца Петкова, на двадесет и две години, без занаятие, и че му е дадено име Тодор.
Това обявяване ни се направи в присъствието на Иван Г. Банзаров, земледелец, на тридесет и пет години и Тодор В. Живков, замледелец, на шестдесет години, и двамата живущи в Правешката община, след което като се удостоверихме за раждането и пола на детето, съставихме настоящий акт, който се подписа от нас, обявителя и свидетелите, подир като им се прочете.Кмет: /подпис, печат „Софийско окръжие – Орханийска околия – Правешка селска община”/
Обявител: Христо Тодоров
Свидетели: Ив. Г. Банзаров, Тодор В. ЖивковАвтор: Павлин ЦВЕТКОВ
Публикувано за първи път в бр. 5 от 03.09.2011 в-к „Правец ДНЕС“
- Американка завеща 800 000 долара на наше село
С нова дограма ще посрещне учениците си на 15 септември основно училище „Отец Паисий“ в поповското село Водица. Ремонтът се извършва с част от 800 хил. долара, неочаквано завещани от американка в полза на селото.
В учебното заведение учат общо 90 деца от четири околни села: Водица, Цар Асен, Осиково и Ковачевец. Подмяната на дограмата е само първата инвестиция от дарението. Предстои закупуване на книги за библиотеката в читалището, дребни ремонти и постигане на голямата задача – създаване на заетост чрез социални предприятия.
Завещанието се изпълнява чрез КАФ Америка (CAF America) и българския им партньор Фондация „Помощ за благотворителността в България“, съобщи за БТА представителят на организацията Камелия Станчева.
Хелън Ашли е родена през 1916 и умира през 2009 година. Прекарва живота си в град Скотсдейл, щата Аризона. Последната й воля е собствеността й да бъде разпродадена и да бъде основан фонд на нейно име, а 75 процента от него да бъдат дарени за благополучието на село Водица и околностите.
Предполага се, че причината американката да избере именно поповското село е родствена връзка от края на 19 век.
Източник: Actualno.com
- ЦИК и ВАС тълкуват Изборния кодекс както дяволът Евангелието
Съдът на два пъти реши точно обратното на законовите текстове и създаде усещането, че обслужва управляващите
Още при приемането на Изборния кодекс имаше сериозни съмнения, че някои текстове в него не са особено прецизни и са в услуга на управляващите от ГЕРБ. Критиките на опозицията, че герберите се възползват от положението си на мнозинство в този случай, не бяха само стремеж за изпъкване и забавяне на работата по кодекса. Назначаването на ЦИК, където някои от членовете определено влязоха по шуробаджанашки начин, предизвика известно безпокойство у публиката.
Всички тези съмнения и безпокойства започнаха да се потвърждават, след като комисията отказа да регистрира формациите, които подкрепиха кандидатите на СДС за кметове в Плевен и Монтана. Найден Зеленогорски и Златко Живков са дългогодишни градоначалници и е почти сигурно, че отново ще спечелят доверието на хората там. А това очевидно не се харесва на ГЕРБ. Същевременно изборната администрация се възползва от една от празнотите в кодекса и позволи в Плевен да бъде регистрирана коалиция, в чието название фигурира името на кмета Зеленогорски. А той ще изпадне в абсурдната ситуация да се конкурира със собственото си име.
Сините вече заявиха, че ще се обърнат към Върховния административен съд (ВАС). Проблемът обаче е, че едва ли могат да се надяват на сериозен успех там. Защото вече имаше поводи да се потвърдят и едни други съмнения. А именно – че
ГЕРБ държи здраво съдебната власт
и тя ще служи вярно на партията в изборния процес.
Към българските магистрати има много критики, но поне по отношение на изборите досега не бяха упреквани. Напротив, имаше случаи, в които само и единствено благодарение на ВАС справедливостта в крайна сметка възтържествуваше. Да не забравяме, че през 2009 г. „Синята коалиция“ нямаше да може да се яви на парламентарния вот, ако ВАС не беше отхвърлил скандалното решение на ЦИК, с което й беше отказана регистрация. По казусите в Плевен и Монтана юристи от ЦИК вече обясниха, че формациите, които подкрепят Зеленогорски и Живков, не са спазили указанията, които са им били дадени. От СДС обаче твърдят, че това не е вярно. Независимо кой е крив и кой е прав, всеки закон освен буква има и дух. Случващото се в Плевен и Монтана противоречи на всякакви демократични принципи.
Ще е твърде оптимистично обаче да се мисли, че съдът ще се съобрази с подобна аргументация. Вече има признаци за противоречива съдебна практика на ВАС по отношение на кодекса и изборния процес. На няколко пъти съдиите не се съобразиха не само с духа, но и с буквата на Изборния кодекс, при това все в услуга на управляващите.
Съдът например потвърди решение на ЦИК, че един човек не може да участва в подписки на повече от една партия, въпреки че Изборният кодекс не го забранява изрично. В него е записано, че това изискване е само за независимите кандидати. Досега нямаше ограничения за подписките. Презумпцията за това бе, че всеки може да гласува само за една партия, но това не му пречи да подкрепя явяването на избори и на други формации.
Под благовидния предлог, че трябва да се даде равен старт на независимите кандидати, ЦИК взе решение, че всеки гражданин може да се подписва само в една подписка. С това обаче комисията де факто дописа кодекса, което е недопустимо. Откъдето и да го погледнеш, това решение на ЦИК е
в ущърб на по-малките организации
и облагодетелства такива като ГЕРБ. Малките формации никак не са за подценяване на местните избори, но за тях събирането на подписки не е лесна работа. Изключително неприятно е, че съдът на практика потвърди със своето решение дописването на кодекса от ЦИК.
По друг един казус магистратите също се произнесоха не в съответствие с кодекса. Според кодекса партиите, които подадат документи в последния момент, нямат право да събират подписи след изтичането на срока, в случай че ГРАО установи нередности. Практиката е следната – ЦИК регистрира всички партии, а после отнема регистрацията на онези, в чиито документи има някакъв проблем. През тази година обаче ВАС уважи искането на няколко малки партии и им даде възможност да събират подписи след изтичането на срока. С което постави ЦИК в доста деликатна ситуация. Дилемата пред комисията бе дали да се съобрази с кодекса или със съдебното решение, тъй като двете си противоречаха.
Това съдебно решение подтиква и към някои въпроси, които вероятно няма да звучат добре в ушите на съдебната и изпълнителната власт. От него например се облагодетелства една формация, за която се твърди, че е от т.нар. бизнес партии и гравитира около една бизнес групировка с противоречива слава. А въпросната групировка, особено напоследък, е в изключително добри отношения с управляващите. Имена няма как да се споменат, тъй като за горните твърдения няма доказателства в юридическия смисъл на тази дума.
Заради всичко това обръщането на сините към съда по казусите в Плевен и Монтана изглежда по-скоро като отчаян ход. И ще е най-добре те да помислят за други варианти за издигане на своите кандидати, каквито съществуват.
Съдебните решения не се коментират, а се изпълняват – това каза навремето бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Безспорно това е така, защото в противен случай няма как да се раздаде правосъдие. Би било добре обаче съдебните решения да са съобразени със закона. Защото противното също означава липса на правосъдие.
Любен Обретенов,
в. ”Сега”
- Българите са “особени“ славяни със средиземноморска жилка
Според генетично проучване на учени от Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София произходът ни не е тюркси, а се родее с жителите на Северна Италия по линия на траките.
Българите са “особен вид славяни“, силно повлияни от средиземноморския генотип, сочат резултатите от мащабно проучване на антропо-генетичната идентичност на българския народ, резултатите от което бяха оповестени пред медиите в четвъртък.
Проучването обхваща 855 българи и българо-мохамедани като техни проби са били сравнени с тези на други популации.
“Целта на проекта беше съвременният българин да бъде позициониран къде стои спрямо останалите народи“, обясни ръководителят на Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София проф. Драга Тончева, един от авторите на проучването.
Директорът на Института по микробиология на БАН проф. Ангел Гълъбов коментира, че това проучване е още едно доказателство, което отхвърля теорията за тюркския произход на българите. “Точността на изследването дава същата сигурност, каквато тест за бащинство, така че категорично може да бъде отхвърлена теорията за тюркския произход на българите“, заяви той.
Интересно е, че за разлика от останалите славяни – руснаци, поляци, чехи и словаци, които са с много сходен генотип, българите са по-отдалечени от тях. Учените посочват, че от славяните най-много се доближаваме до поляци и хървати. Сърбите и македонците не са правили подобни изследвания, поради което не можем да се сравним с тях.
В същото време съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, посочи Гълъбов.
Той заяви, че българите са много далеч от турския генотип, въпреки, че 500 години сме живели заедно и не може да се говори за генетично повлияване.
Изследването показва още, че няма разлика в генетичната идентичност на българите в различните краища на страната.
Проучването е публикувано в американско научно списание, а сега се чака и реакцията на историците.
Иначе проектът е по-мащабен и предстоят нови проучвания, които да дадат информация за генотипа на някогашните обитатели по нашите земи и за това как сме се променили. Турският генотип е близък до този на египтяните и палестинците, от които ние сме също много отдалечени, показва проучването.
Проектът “Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ”е финансиран от фонд “Научни изследвания”.
Мартина Бозукова,
Mediapool
––––––––––––––––––––––-
Българите са особен вид славяни, каза пред журналисти в Националния пресклуб на БТА акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология към БАН.
Той цитира данни от мащабно генетично проучване „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ„. То е извършено в продължение на две години с обединените усилия на български и италиански учени.Изследвани са кръвни проби на 855 българи и българо-мохамедани и са сравнени с тези на други европейски популации, каза проф. Драга Тончева, ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет – София.
„Особен“ тип означава, че сме между славяни и средиземноморци, обясни акад. Гълъбов.Българската популация е с индоевропейски произход, а не с тюркски, както се приемаше досега и това е удар върху подобни твърдения, каза още той.
Според генетиците българите са близо до поляци и хървати, а най-типичните славяни са руснаците.Проучването е публикувано в американски научни списания и вече се очакват коментарите на историците, допълни още акад. Гълъбов.
Индоевропейският произход на българите може да се докаже по сходствата в българската и персийската традиционни медицини, заяви миналата година д-р Славян Стоилов, който взе участие в българската експедиция в Иран „Българи – прародина”.
Българите най-вероятно са част от персийското семейство на територията на днешен Иран, смята пък антропологът Александър Илиев, който бе ръководител на експедицията.Източник: Dnes.dir.bg
- Мозайка от една епоха
Димитри Иванов, в. „Сега“
„Защо тъй? – питах миналата сряда. – Why so?
Лесно им е на политиканите. Те винаги знаят защо е тъй, а не иначе. И на еднокнижника му е лесно, щото чете едната Книга, в която всичко е казано. Аз също я четях. В час по катехизис запитах: „Mais pourquoi?“ Защо тъй?
„Parce que“ (Защото) – отсече падрето.
Знаеше си работата другарят йезуит. Не се притесни, че в часа по латински ни бе карал да сричаме: „Timeo hominem unius libri“. Бой се от еднокнижника.
Отвън маршируваха немски войници в колона по трима. Те запяха песен, която беше като „Шуми Марица“, но не съвсем. Беше по-весела от „Шуми Марица“. Пееха:
Warum? Darum! Защо? Защото.
Wenn die Soldaten
durch die Stadt marschieren,
offnen die Madchen
die Fenster und die Tuеren.
Ei warum? Ei darum!
Ei warum? Ei darum!
(Когато войниците/ маршируват през града/, момичетата отварят/ вратите и прозорците/ Защо? Защото/ Защо? Защото.)
Мелодията продължи да е весела, не тъжна като „Шуми Марица“. Но думите станаха по-малко весели. Не всички войници щели да се завърнат. А онези, които се върнат, щели да видят техните момичета омъжени.
Тогава нямаше Google. Сега е достатъчно да цъкнеш на Wenn die Soldaten, за да се увериш, че хитлеристите откраднали тази стара хубава немска песничка, а ние сме я откраднали преди хитлеристите и сме направили от нея химна на България „Шуми Марица“.
Иван Вазов доизкусурил текста на „Шуми Марица“. Текста го написал Никола Живков, учител от Велес.
Къде беше Велес? Подскажете, моля. Благодаря. На река Вардар, значи. В Македония. Брей! Ама да не е и Македония държава станала? Добре де, не ми се карайте. Щом Косово е станало държава, що и Македония да не стане? Знаят си работата западните другари.
Аз стар съм веч да уча новата география. Аз помня един град. Той беше Кьопрюлю (град на мост) за турците, Велес за българите. Югославяните го преименуваха на Титов Велес, пък ние преименувахме Варна на град Сталин и връх Мусала на връх Сталин, щото Мусала било по турски „близо до Аллах“.
За мен Бог, Аллах – все едно. Но за еднокнижниците, дето само Библията или Корана четат, не е.
За тях си атеист, ако не се кръстиш или дупиш като тях. За тях агностик и атеист е все едно.
А пък след войната, ако не си с комунистите, все едно си фашист. Скандираха с вдигнати юмруци. „Смърт на фашизма!“ Някои хитреци викаха „Смърт на фашизма и неговите врагове!“ Нищо, че Желю Желев още не беше написал „Фашизмът“. Тази книга едни сини активисти я завързаха на канапче и я влачеха пред мавзолея на Георги Димитров, преди да гръмнат мавзолея. Учеха ни на демокрация.
В лицея пер Оливие ни учеше на пиано. Той не позволяваше тъжната песен
Шуми Марица окървавена
Плаче вдовица люто ранена
да я дрънкаме на пианата бодряшки като Wenn die Soldaten.
Преди „Шуми Марица“ българският национален химн беше:
Боже Царю на царете
Молим Царя ни храни
Дай му сили, за да може
Злите врази да срази.
„Храни“ ще да е било от „сохрани“. Буквален превод на химна на руския император.
Аз, бъдещият преводач, не разбирах: Защо Бог да храни Царя? Царят няма ли си какво да яде?
После редактираха превода и „Царя ни храни“ стана „Царя ни пази“: химн на „Негово Величество Царя“, изписвано с три главни букви. После ЦК и Партията се пишеха с главни букви. Правопис, какво да го правиш.
Куца ми правописът, щото на един език така, на друг иначе. На немски съществителните с главна буква, на испански въпросителни и удивителни веднъж нормално, веднъж обърнати наопаки, както при нас кавичките се отварят и затварят. Десетична точка ли да пиша, или десетична запетая? Ще я подкарам като онзи герой на Чудомир, дето в края на реда, като нямал място за запетаята, написвал я в началото на следващия ред, пък Миряна да ми поправя грешките; тя да му мисли.
Пианистът пер Оливие хич не му мислеше.
Mais pourquoi? Parce que! Warum? Darum! Защо така? Защото!
Пер Оливие беше „страсбуржоа“ (французин от Страсбург). Наричаше немците „ле бош“*, щото ядели кисело зеле.
Вярно. В Страсбург край реката, там, където е закотвена „La belle Strasbourgeoise“, страсбуржоазката ти поднася кисело зеле със свинско, наденички и бекон; първо пита искаш ли един картоф в зелето и ако „да“ – какъв да е картофът, голям, малък или среден, от червения или жълтия сорт.
ПОСЛЕПИСИ
Най-върл запетайкаджия беше Вълко Червенков. Ако му пратиш бюлетин на БТА, в който на първия ред си пропуснал запетайка, получаваш го обратно с огромна червена запетая, стигаща до дъното на страницата.
Идеята „Мила Родино“ да е български химн е на ТЖ (Тодор Живков). Според мен не ни е лош химнът.
ТЖ не беше личност, която да измести бившите български партизани, нито школуваните в СССР български комунисти. Но в София дойде Моше Пияде (Моша Пијаде на сръбски). Личност. Мъж от богато еврейско семейство. Следвал в Мюнхен и Париж. Рисувал живопис. Превел на сърбохърватски „Das Kapital“ на Карл Маркс, което не е шега работа. Партизански командир в югославската съпротива, стократно по-голяма от съпротивата на българските шумкари. Генерал-майор. Съратник на Тито. Основал югославската осведомителна агенция ТАНЮГ.
Дойде Моше Пияде в София и разпердушини Вълко Червенков, включително за култ към личността. В България тръгнаха два лафа: 1. Смърт с кисело зеле. 2. Дойде Пияде, пи и яде, цял вълк изяде.
Москва още не се беше скарала с Тито. Потърси българин незначителен за култова фигура. Първо Антон Югов от пловдивската махала „Кючук Париж“, после Тодор Живков от село Правец.
–
*Думата „boche“ идвала от „аlboche“ и „caboche“ и означавала, че имаш зелка на мястото на главата си, но това е на диалект, който аз разбирам, колкото македонския.
- Новини от САЩ
17 млн. домакинства в САЩ нямат достатъчно пари за храна
Повече от 17 млн. домакинства в САЩ, или 14.5% са нямали средства да се хранят правилно през 2010г., твърди доклад на министерството на селското стопанство.
Така 17.2 млн. домакинства са били изправени пред несигурност за прехраната си срещу 14.7% през 2009г. Най-засегнати от тях са били 6.4 млн. домакинства (5,4%) – намалено количество храна, небалансирано хранене, глад, загуба на тегло. 9.8% от тези проблеми са в семейства с деца. Докладът потвърждава нещо, което вече знаем, а именно, че сигурността на прехраната е една от големите тревоги в САЩ“, каза зам. секретарят на министерството Кевин Конканън в телефонна пресконференция. Той изтъкна, че правителството е стартирало различни програми, за да се справи с този проблем. Той засяга семейства на прага на бедността, семейства на самотни родители, на чернокожи и испаноезични. Един от начините да се води борба с недохранването са талоните за храна, осигурявани от правителството за най-нуждаещите се. Министерството посочва, че близо 46 млн. американци /всеки шести/ са живели през април 2011 благодарение на тези талони. /АФП /
––––––
Икономиката на САЩ продължава да бележи бавен растеж
Икономиката на САЩ продължава да бележи растеж, макар и бавно, пише в Бежовата книга на Американската централна банка.
„Икономическата активност продължава да расте с умерен темп, въпреки, че в някои райони се отбелязва колебание и спад“, се посочва в доклада, който се публикува на всеки 6 седмици от Федералния резерв. Според тези данни в доклада се отбелязва, че скорошната нестабилност на борсите е засилила икономическата несигурност и е подтикнала много от запитаните представители на бизнеса да намалят очакванията си в краткосрочен план или да покажат повече предпазливост“, се отбелязва в доклада. В него обаче се посочва също, че разходите на потребителите, които са традиционно двигател на икономическия растеж в САЩ са се увеличили леко в повечето райони на страната. В доклада се отбелязва още, че слабият пазар на жилища остава черна точка за американската икономика. /АФП /
–––––––––
САЩ виждат заплаха в Русия, Китай, Бразилия и Индия
Министърът на отбраната на САЩ Леон Панета в интервю пред радио PBS направи кратък разбор на външнополитически приоритети на Вашингтон, като посочи и кои са „враговете“.
Панета започна с това, че опасността от тероризъм в САЩ остава. В контекста на проблема той отбеляза „двете войни“, които страната продължава да води, а именно в Ирак и Афганистан. „Продължава да е налице и опасността от Иран и Северна Корея. Не трябва да забравяме и опасността от кибератаки, както и от страни, които са в подем. Това са Китай, Бразилия и Индия, да не говорим за Русия. С тези страни ние си сътрудничим, но от друга страна се притесняваме да не би от тях да дойде дестабилизация в света“, отбеляза Панета, който допреди на 1 юли да оглави Пентагона беше директор на ЦРУ. /БГНЕС /
- Общински съветници от ГЕРБ в Добрич блокират възможността за референдум за шистовия газ
На 3-и септември в Добрич се проведе извънредно заседание на Общинския съвет с една единствена точка в дневния ред: разглеждане на докладна записка от 15 общински съветници за свикване на местен референдум във връзка с проучването и добива на шистов газ на територията на Община град Добрич. Инициативата бе на коалиция „Граждани в повече“ и на инициативния комитет „Добрич против шистовия газ“, в което участват добричлии, загрижени за бъдещето на своя град.
Съгласно предложението, референдумът би следвало да се проведе на 23 октомври 2011 г., когато се провеждат изборите за президент, кметове и общински съветници. По този начин от една страна е търсено намаляване на разходите за провеждане на допитването, които биха били доста по-високи, ако референдумът се проведе самостоятелно, и разбира се ефектът от предполагаемата по-висока активност на избирателите предвид провеждането на няколко избора в един и същи ден.
Последното е изключително резонно, тъй като съгласно чл. 41. ал. (2) от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление „предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за общински съвет в съответната община и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели“.
Уви, общинските съветници от ГЕРБ, които имат абсолютно мнозинство в местния парламент демонстрираха липсата на политическа воля да вземат решение, с което да дадат възможност на гражданите на Добрич да упражнят правото си за пряко участие в местното самоуправление. Аргументите им бяха повече от противоречиви.
От една страна те побързаха да насрочат извънредната сесия на 3 септември, въпреки че законовият срок бе 7-и същия месец, а в хода на дебатите твърдяха, че не е имало достатъчно време постоянните комисии на Общинския съвет да изразят своето становище по докладната записка. Те заявяваха, че едва ли има разумен човек, който да не е заинтересован от проблема с добива на шистов газ, и в същото време търсеха различни причини да осуетят вземането на решение за местен референдум. За всички присъствали на извънредната сесия, както и на онези, които са имали възможност да видят публикувания в Интернет видеозапис стана ясно, че основното оръжие на съветниците от управляващата партия е не логиката, а процедурните хватки, които те използваха.
Герберите очевидно бяха изправени пред дилемата от една страна, вземайки решение за референдум, да се обявят против решението на собственото си правителство, с което се разрешава проучване на залежи за шистов газ на част от територията на областите Разград, Шумен, Силистра, Варна и Добрич, включително и Община град Добрич, а от друга да пренебрегнат общественото мнение за опасностите, свързани с технологията за добив на шистов газ. Обвиненията им за политизиране на проблема от страна на инициаторите и общинските съветници внесли докладната записка, разчитаха най-вече на дистанцирането на хората от всичко, свързано с политиката и политиците.
Самите те в битието си на местни политици и представители на конкретна политическа партия, обвиняваха инициаторите на референдума в политизиране, квалифицирайки го като нещо лошо и неприемливо. Те явно бяха забравили, че ПП „ГЕРБ“ стартира в началото като гражданска инициатива, което не им пречеше непрекъснато да политизират различни проблеми и да критикуват управленските решения на предходните правителства.
Съветниците (бивши „граждани“) като че ли понастоящем не са очаровани от перспективата всички останали граждани по-активно да участват в правенето на местни политики, т.е. да политизират в добрия смисъл на думата. Апропо за политизиране говореше и областният управител няколко дни по-рано в срещата си с представители на инициативния комитет „Добрич против шистовия газ“ след организирания граждански протест. Той дори отиде още по-далеч, обявявайки се открито в подкрепа на добива на шистов газ, като възможност за икономическо съживяване на региона и създаване на нови работни места.
В поведението на съветниците по време на сесията ясно прозираше и притеснението, че провеждането на местен референдум в един и същи ден с президентските и местни избори ще повиши избирателната активност и ще привлече вниманието на обществени групи, които обикновено не участват масово в изборния процес, повече или по-малко разочаровани от „постиженията“ на българската демокрация. Това са предимно млади хора, както и хора в активна възраст, които имат по-висок образователен и професионален статус.
Част от тези хора присъстваха в залата по време на сесията, но думата им бе дадена едва след като решението за отлагане на решението за 20-и септември, когато е насрочена редовна сесия на Общинския съвет в Добрич бе взето, въпреки, че бяха подали предварително заявления да говорят по време на дебатите. Отлагането на практика прави невъзможно провеждането на местния референдум заедно с президентските и местните избори, което явно е било целта на мнозинството от ГЕРБ.
Вероятно те биха искали да изземат инициативата от гражданите, да демонстрират своята загриженост по проблема с шистовия газ и в края на краищата да вземат решение за провеждане на референдум. Нищо, че ще струва по-скъпо на данъкоплатците и нищо, че вероятно активността на избирателите ще е по-малка и може да се стигне до нелегитимност на резултатите и появата на сонди в Добруджа.
Има, разбира се, и нещо много позитивно в случилото се и то е свързано с пробуденото гражданско чувство. Това е знак, че за политиците на местно ниво ще става все по-трудно да вземат решенията си „на тъмно“, без да се съобразят с мнението на мнозинството от гражданите. По този начин ще се откриват все повече възможности за предлагане на различни, иновативни идеи и решения, които биха могли да стимулират развитието. А град Добрич със сигурност се нуждае от обръщане на негативната тенденция в развитието си и възраждане като важен социално- икономически център в Североизточна България и привлекателно място за живеене и работа.
Източник: в. „Новинар“
- Впечатления за последния конгрес на МПО в Охайо
Автор: Георги Генов
Като представител на „Македонска трибуна” от Торонто имах щастието да присъствам на част от заседанията на конгреса на МПО в град Хурон, Охайо, проведен от 3–ти до 5–ти септември 2011 г.
Веднага се набиваше на очи една приповдигнатост в специалните делегати и членовете на Централния комитет, която се подклаждаше от група новоприети членове на организацията, развяващи своите знамена на групите „Пирин”. Старите хора се радваха и благославяха младите, че поемат техния нелек, но славен път, започнат през далечната 1922 г. – с основаването на Македонските политически организации във Форт Уейн, паметта за които беше още жива сред малцината участници на възраст. Та тогава касиер на организацията става незабравимият Аргир Лебамов – баща на най-високо издигналият се в американската йерархия кмет на Форт Уйен – моят приятел и душеприказчик Иван Лебамов, както и на брат му Джордж Лебамов.
Много от младите българи живееха с предчувствието за сблъсък с македонистите, но такъв де факто не се състоя, тъй като БЪЛГАРЩИНАТА изживя своя АПОГЕЙ с избирането на новото ръководство.
Делегатите бяха 7, като 5 души дойдоха в ролята си на Централен Комитет.
Беше и смешно, и жалко да се наблюдават опитите на македонистите да прокарат точка в НОВИЯ УСТАВ, в която се говори за аморфно македонско население. Все пак българската гледна точка надделя с мнозинство и населението на Македония бе записано като сбор от българи, власи, сърби, но никъде не се говореше за някаква хомогенност.
Всичко това, въпреки опитите на издателката на съюзния вестник да пречи, и неистовата съпротива на Алушева – бившата председателка, довели до форми на нервни кризи в споменатите госпожи, които мислеха, че ще могат да продават на воля своите „вентилатори” (официалният флаг на псевдодържавицата). Преди танците, предхождащи официалната част, се стигна да делириум тременс от страна на Алушева, която се беше кандидатирала за поредно място в Централния комитет. Нейните буйства срещу „бугарашите” бяха повод да се вика дори полиция.
И така, гласуването завърши с триумф за Българщината, като на поста председател на ЦК беше избран достопочитаемият ДОЧО КОБУРОВ, родом от Петрич, и делегатът на нашата торонтска група.
За приятна изненада на всички участници българският консул прояви завидни познания по Македонския въпрос. Г-н Радослав Точев за първи път от 20 години бе уважил този висок форум на македоно-българската емиграция и произнесе трогателно обръщение от г-н Министър–председателя Бойко Борисов, отправено към тези многострадалци, които жадно попиваха всяка негова дума. В разговор с кореспондента на „Македонска трибуна” и други присъстващи бе разискван въпросът, че в Чикаго има вече 6 български училища с над 300 ученици, и се постави проблемът за тяхното снабдяване с книжнина. Бе обявена радостната инициатива, че БАН, Съюзът на учените и Софийският университет обединяват усилията си малките българчета да получат поне буквари; нещо, което е вършено от ВМРО до скоро. Поставен беше като много важен въпросът за липсата на английска литература и особено за превеждането на този език на труда ”Десетте лъжи на Македонизма” от проф. Божидар Димитров.
На стари и млади, и особено на ЦК, младата група „Пирин” подари книга с факсимилетата от излизалото в „Македонска трибуна” от 1922 г. до днес. Нещо, което особено зарадва делегатите и просълзи част от тях.
Преди обичайните народни танци, делегатите си пожелаха успешен конгрес в Чикаго през 2014 г, когато се очаква Българщината да е набрала още повече сила. Конгресът завърши с типичната вечеринка, на която делегатите показаха завидни танцови и певчески умения в областта на македонската българска народна мелодика.
Ако трябва да обобщим: Този конгрес беше пълен триумф за Българската национална идея!
Източник: Македоно-Български преглед „Вардаръ”
- Равиния-2011
7 сентября, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. Дебют в Равинии студента Центральной музыкальной школы при Московской консерватории, восемнадцатилетнего российского пианиста Дмитрия Майбороды. Несмотря на свой юный возраст, он уже хорошо известен любителям фортепианного искусства. В 2004 году Майборода получил Первую премию на Международном конкурсе пианистов в Санкт-Петербурге, в следующем году – победил на конкурсе, организованном телеканалом “Культура”, в 2006 году завоевал главный приз на Международном конкурсе молодых исполнителей в Вене.
В программе сольного концерта в Равинии – произведения С.Рахманинова. Среди них – Вторая соната, Восемь прелюдий и Три музыкальных момента.7 сентября, 8.00 pm. Театр “Мартин”. Концерт Джульярдского струнного квартета. В программе – Квартет соль мажор Й.Гайдна, Квартет си-бемоль мажор Л.ван Бетховена (исполняется с финалом “Grosse Fuge”) и Пятый квартет американского композитора Дональда Мартино, написанный им за год до смерти в 2004 году.
8 сентября, 8.00 pm. Театр “Мартин”. Ежегодный концерт в Равинии американского пианиста Гарика Ольсона. На этот раз мы услышим Вторую сюиту фа мажор Г.Ф.Генделя, Вариации и фугу на темы Генделя И.Брамса, фортепианные произведения Ф.Листа и А.Скрябина.
9-10 сентября, 8.00 pm. Павильон. Дебют танцевальной труппы “MOMIX” (Вашингтон, штат Коннектикут) в Равинии. Труппа представляет балет “Botanica”.
10 сентября, 11.00 am. Павильон. Представление труппы “MOMIX” для детей.Выпускник Дартмутского колледжа, специалист по английской литературе, основатель и артистический руководитель танцевальной труппы “MOMIX” хореограф Моисей Пендлтон рассматривает танец как важнейший, но не единственный элемент театрального спектакля. Танцевальному миру Пендлтон известен по “хулиганской” компании “Пилоболус”, пластическим языком изображавшей прозу Вирджинии Вулф и математические уравнения. Труппа просуществовала недолго и вскоре распалась, а Пендлтон продолжил свои оригинальные танцевально-театральные эксперименты, придумав и создав в 1981 году новую труппу “MOMIX”. В своих работах (в том числе, в балете “Botanica”) труппа соединяет балетный танец с акробатическими трюками и сложнейшими техническими и световыми фокусами. Один американский критик сравнил артистов труппы с конструктором-трансформером. А вот что писали о труппе после гастролей в Москве: “Пластические этюды “MOMIX” существуют на грани танца и чуда. Балеты этой танцевальной группы меняют представления о том, что такое тело, что такое танец, что такое пространство. Зрители просто не понимают, где заканчивается тело танцора, а начинается их собственная фантазия”.
В числе самых известных работ Пендлтона – балет о жизни и творчестве Эрика Сати в Парижской опере (1979 год) и масштабное представление на церемонии закрытия Зимних Олимпийских игр в Лейк-Плэсиде (1980 год), партия Юродивого в опере М.Мусоргсrого “Хованщина” в постановке Юрия Любимова (Ла Скала, 1982 год) и сюрреалистическое представление “Замужество Эйфелевой башни” (римейк одноименного балета двадцатых годов, 1988 год), балеты “Картинки с выставки” на музыку М.Мусоргского (телевизионная премия “Эмми” за 1991 год), “Кармен” в Мюнхенской опере в постановке Лины Вертмюллер (1993 год), “PICARTE” в Мариинском театре с Дианой Вишневой в главной партии (2008). Труппа “MOMIX” участвовала в одном из первых фильмов формата 3-D.Специально для читателей сайта „EuroChicago“ фестиваль в Равинии предоставляет серьезную скидку на билеты в Павильон ($15 вместо $45). Все, что нужно сделать, – это ввести кодовое слово „FLOWERS“ . Приходите – не пожалеете!
На концерт в пятницу скидка действует на странице: http://www.ravinia.org/ViewDate.aspx?show=334
На концерт в субботу скидка действительна здесь: http://www.ravinia.org/ViewDate.aspx?show=336
9 сентября, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. В исполнении канадского струнного квартета “Афиара” прозвучат квартеты Й.Гайдна, Л.ван Бетховена и А.Дворжака.
10 сентября, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. “Скрипичные произведения Листа” – так называется концерт американского скрипача-виртуоза Гиоры Шмидт. Кроме великого венгерского композитора, в программе концерта – произведения Р.Шумана, И.Брамса. За роялем – Ноам Сиван.
11 сентября, 7.00 pm. Павильон. Концерт американского певца и композитора Джона Хайетта и группы “The Combo”. Специальные гости вечера – Big Head Todd и “The Monsters”.
Фестиваль в Равинии заканчивается, но концерты в Равинии продолжаются. В рамках программы “Восходящие звезды” мы услышим пианистов Гильса Вонсаттеля (1 октября 2011 года) и Дарью Работкину (19 ноября 2011 года), скрипачку Беллу Христову (15 октября 2011 года), Струнный квартет “Линден” (5 ноября 2011 года), музыкантов из Steans Music Institute (7 апреля 2012 года) и вокальный ансамбль “Калмус” (28 апреля 2012 года). Обратите внимание на программу “Восходящие звезды”. Именно на концертах этой программы чикагские любители музыки впервые познакомились с Гилом Шаамом, Максимом Венгеровым и Ланг Лангом!
200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.
Сергей Элькин,
- ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА – ФЕСТИВАЛ ЕСЕН 2011
ЗА ПЕТНАДЕСЕТИ ПОРЕДЕН ПЪТ
ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО –ЕСЕН 2011”
ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
Неделя, 2 октомври 2011
Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
Спонсори
Шефкет Чападжиев, Д-р Виолета Симов-Динев, Park Ridge Taxi and Community Cab, Цветелина Бойновска, Петранка Стаматова, Светлозар Момчилов и други,
Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
Мениджмънт – Петранка Стаматова
(актуализация 15 септември 2011)
Мисията на Фестивала е да представи водещи институции и личности пред българската общност в Чикаго и да подпомогне развитието на най-добрите български продукти и практики в САЩ.
Програма
10:00. Дискусионно фоайе. Регистрация.
10:15. Въведение в технологията на Сесията – Никола Чаракчиев, секретар на БАА10:20. Традициите на Фестивала – Петранка Стаматова, Вицепрезидент на БАА
10:25. Откриване на Фестивала – Динко Динев, Президент на БАА.
Професионални и социални дискусии
10:30. Престижни продукти за българите в САЩ – модератор Никола Чаракчиев.
Представяне Държавна Агенция за българите в чужбина-Росен Иванов, Димитър Владимиров
Представяне семейство Ирина и Симеон Стоилови, Светлозар Момчилов, Шефкет Чападжиев, Николета Кравченко, Тодор Петев, Диляна Иванова, Мария Лабова, Хриска Перфанова, Ани Гогова, Стоян Стоев, Галя Должева, Динко Динев, Д-р Виолета Симов-Динев и други.
12:00. Българският вкус в Чикаго.Български кулинарни мениджъри.Анализи – Звезделина Ковачева.
13:00. Представяне на образователни и научни институции – модератор Никола Чаракчиев.
Американски научен център в София, представен от Тодор Петев.
Конкурси за развитието на археологията в България, представени от Диляна Иванова.
Специализирани училища за обучение на надарени деца в Чикаго – Ани Гогова.
Приноси на българските училища в чужбина – Никола Чаракчиев.
Резултати от Форума на българските училища в САЩ – Хриска Перфанова и колектив.
Училище „Родолюбие”, представено от Лили Паслиева.
Девето българско училище в Чикаго (Нейпървил), представено от Мария Лабова.
14:15 Теми в развитие – модератор адвокат Цветелина Бойновска.
14:30. Главна прокуратура на щата Илинойс, представена от Нети Ласко.
14:50. Съхранението на персонална ДНК – начало на безсмъртието. Никола Чаракчиев.
15:00. Инвестиции в САЩ – къде, кога и как? – модератор Петранка Стаматова.
Застраховането като регулатор на живота и управление на доходите. Галя Должева.
Кризите като елементи от нашето всекидневие. Моите решения. Стоян Стоев.
Първата българска лицензирана счетоводна къща в Чикаго. Златан Буюклиев, Павлина Бюлбюлева
15:30. За състоянието на българската общност в Чикаго – модератор Динко Динев.
15:45. Награден форум – Чикаго, есен 2011, меценати, спонсори, дарители. Никола Чаракчиев.
16:00. Закриване на сесията. Очакваме Ви на „Български дни в Чикаго – пролет 2012”.
За участие в „Сесията на Българо-Американска Асоциация” на 2 октомври 2011 година, молим попълнете заявка, публикувана в www.BAAChicago.com и я изпратете на [email protected] . Телефони за контакти: 847 293 7325, 773-444-0622.
Указания за место разположение на комплекса Primerica, където ще се проведе за първи път
СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
Комплекса Primerica е разположен на 2700 S. River Road, Des Plaines, IL 60018.
Новооткритото Rivers Casino е разположено на 3000 S. River Road, Des Plaines, IL 60018
File: bd11e-pro7
File: bd11e-pro2
- Продължаващи случаи на злоупотреби на властите в Сърбия към представители на българското малцинство
ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ НА БЪЛГАРИТЕ
Главен съвет – Босилеград
6 септември 2011 г.
СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ
Демократичния съюз на българите предупреждава за продължаващите случаи на злоупотреби от страна на органите на Министерството на вътрешните работи на Република Сърбия – Полицейски отдел Босилеград с цел оказване на натиск и сплашване на българските организации в Сърбия и техните законни представители.
На 01. 06. 2011 г. на председателя на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов бе връчен иск за завеждане на дело, подписан от полицейски инспектор и командир на полицията в Босилеград Новица Стоянов за нарушение по чл. 15. ал. 1, точка 2 от Закона за гражданските събрания заради това, че полицията в Босилеград не е била осведомена, че на 07. 11. 2010 година в салона на КИЦ в Босилеград е щял да бъде отбелязван Денят на Западните покрайнини с промоция на книгата „Железния полк” от историк Тодор Димитров.
Недопустимо е в една демократична страна кандидатстваща за членство в Европейския съюз, каквато е Сърбия, промоция на книга в затворено помещение в което се събират 30 граждани, да се счита за обществено събрание и да се иска разрешение от полицията за това?! Това не може да се обясни другояче, освен като натиск срещу свободата на словото и опит за сплашване на утвърдени научни и културни дейци на българското национално малцинство. Тази полицейска практика от миналото, е директно насочена срещу демократизацията на българското малцинство в Сърбия и афирмацията на европейските ценности за правата на човека и правата на малцинствата.
Още по-абсурдно е, че на 05. 09. 2011 г. на Председателя на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов бе връчен иск за завеждане на дело, пак подписан от същия Новица Стоянов, за нарушение по чл. 41. от Закона за използване на герба, знамето и химна на СФРЮ и използване на образа и името на Президента на Републиката Йосип Броз Тито!? Бесмислеността на такива обвинения от гледна точка на материалното право и фактическото състояние на мнимите нарушения, не може да се отдаде само на невежеството на полицейските служители. Трудно е да се допусне, че един полицейски инспектор може да не знае, че Закона за използване на герба, знамето и химна на СФРЮ и използване на образа и името на Президента на Републиката Йосип Броз Тито, е недействителен най-малкото затова, че вече не съществуват нито държавата Югославия, нито нейния герб, знаме и химн, а образа и името на Тито вече отдавна са тема за историята.
Злоупотребяването на държавната власт с цел оказване на натиск и сплашване на представителите на българските организации, е израз на патологична национална омраза и нетърпимост на определени великосръбски националистически кръгове в полицията към легитимните стремежи на българското малцинство за спазване на правата на човека и правата на малцинствата и за усвояване на европейските принципи и ценности. Тази омраза в близко минало доведе до жестоки престъпления от страна на сръбската армия и полиция в Босна, Хърватска и Косово.
Натискът и заплахите срещу лидерите на българските организации са точно пресметнати и насочени и срещу обикновените българи, които евентуално биха се изяснили децата им да учат на български език или биха се декларирали като българи по време на предстоящото преброяване на населението.
Демократичния съюз на българите търси от представителите на Европейския съюз да имат предвид тежкото положение на българското малцинство в Сърбия при обсъждането на кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз.
Председател на ДСБ
Драголюб Иванчов
- „Дейли стар”: 20 факта, които не знаете за България
Във връзка с футболната среща между България и Англия британският вестник представи на читателите си 20 неизвестни факта за нашата страна.
1. Българите поклащат главата си за „да“ и кимат за „не“.
2. Националният им инструмент е гайдата.
3. Българи са изобретили първия компютър, първия електронен часовник и първата въздушна възглавница за кола.
4. Най-известните български футболисти са: Христо Стоичков (45г.) – голмайстор на Световното първенство през 1994 г. – и играещият в Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов ( 30 г.) .
5. Най-доброто им постижение във футбола е четвъртото място на Световното първенство в САЩ през 1994 г.
6. От страната идват и редица водещи имена в тениса като Цветана Пиронкова (23 г.).
7. Други звездни имена са тези на сумиста Калоян Махлянов (28 г.) и на гросмайстора Веселин Топалов (36 г.).
8. В холивудския филм „Терминалът“ главният герой на Том Ханкс говори на български.
9. Страната е един от най-големите производители на вино – 200 хил. тона годишно.
10. Мастиката, 47-градусова алкохолна напитка, която се прави с дървесна смола, е популярна напитка в страната. Една светла бира струва средно 64 пенса.
11. Българите обожават кисело мляко и смятат, че то им носи дълголетие.
12. Участничката в британския „Биг Брадър“ за звезди Тара Рийд наскоро се омъжи за българския финансист Зак Кехайов.
13. Майкъл Пейлин разгневи българите, казвайки, че страната им е най-известна с циганите си.
14. Имат национален празник, посветен на Свети Георги.
15. България е част от ЕС, но използва лева вместо еврото.
16. Наскоро страната се нареди първа в проучване за предпочитаните от британците места за евтини почивки.
17. България изявява претенции за слава и с мини Айфелова кула в курорта Златни пясъци.
18. В България се намира най-големият IMAX 3D киносалон в света.
19. Една трета от площта на страната е покрита с гори.
20. Най-известният им футболен отбор е ЦСКА София.
Източник: Bolgari.net (по Агенция „Фокус”)
- Обама предлага пакет за работни места за 300 милиарда долара
Президентът Барак Обама планира да оповести пакет за създаване на работни места на стойност 300 милиарда долара в четвъртък, съобщи CNN като се позовава на източници сред демократите.
Предлаганите нови разходи, които ще бъдат оповестени в предавана по телевизията реч на Обама пред Конгреса ще бъдат компенсирани от съкращения в бюджета, се казва в съобщението, което е знак, че президентът-демократ се надява да успокои загрижеността на фискалните ястреби-републиканци, които се съпротивляват на неговите идеи за работни места. До този момент няма коментар от Белия дом. Помощниците на Обама отказаха да съобщят публично приблизителната сума на пакета на Обама или да дадат много подробности в аванс освен да кажат, че предложенията ще имат бърз и положителен ефект върху засилването на работните места във време на упорито висока безработица в САЩ. Доверието в управлението на икономиката от Обама бе засегнато от месеци на лоши икономически новини и няколко проучвания на общественото мнение показаха нови спадове в рейтингите му на одобрение. Обама се надява да започне да преобръща тази тенденция в реч пред двете камари на Конгреса, в която ще се опита да убеди гласоподавателите, че има по-добър план за икономическо възстановяване от републиканските си опоненти. /Ройтерс /
