2024-12-22

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Доц. Спас Ташев: Вучич прекали с омразата си към българите

    .

    Симона Георгиева, Lupa.bg

    „Белград направил филм за „българските зверства и българизирането на сърбите“, наречен „Дълбока долина“. Става въпрос за населението в Поморавия (в Сърбия) и Призренско (в Косово). Филмът възпитава местното население в омраза към българите. Има страх, че някой може да се завърне към българските си корени. Защото има такива случаи – хора от Ниш и Пирот все по-открито декларират, че са българи. Именно това притеснява сърбите.

    Допускам, че допълнително масло в огъня се наля поради това, че не мина номерът със загадъчната идея за българско въздържане по отношение на декларацията на ООН за сръбския геноцид в Сребреница. Сега Вучич си отмъщава заради неизпълнения от България ангажимент. Това заяви пред Lupa.bg историкът доц. д-р Спас Ташев.

    „България никога не е българизирала сърби. Въпросното население до 1878 г., а в Призренско дори до началото на ХХ, е българско. Така например, според официалното преброяването на населението в Османската империя през 1881/82-1883 г., в някогашните каази Качаник, Прищина, Вълчитрън (Вучитрън), Митровица, Гниляне, Прешево и Призрен, които днес са в състава на Косово, броят на българите християни е 113737 и те са били 40,18% от местното население. Днес, в резултат на сръбската асимилационна политика, няма нито един българин, а от Белград и Скопие продължават да се слушат внушения, че дори и тези лица, които днес се изявяват като българи, всъщност не били такива. Отнемането на правото на изява на идентичност е престъпление, целящо да оправдае провеждането на геноцид. Такъв неведнъж е правен в Сърбия.

    Например, по време на Първата световна война сръбски четници са обличали български униформи и са избивали населението в Поморавия, за да насадят омраза към българите. В нашия държавен архив се съхранява дневникът на сръбския войвода Коста Войнович. В този документ много ясно е записано, че значителна част от зверствата, които Сърбия приписва на българските войници – като изнасилвания, кражби на имущество и пари, печене на шиш и на огън на деца, всъщност са извършвани от сръбски четници и разбойници.

    Всъщност, ако това население наистина е било сръбско, едва ли са щели да постъпват по този зверски начин. Но след края на Първата световна война сръбската пропаганда не е пропуснала да припише на българите тези престъпления. Тези лъжи дори са представени преди сключването на Ньойския договор и така Сърбия допълнително мотивира откъсването на Западните покрайнини от България.

    Подобен сръбски геноцид е извършван и около 9 септември 1944 г. Тогава титови партизани организират бомбардирането на цивилното население на Лесковъц, наричан на сръбски Лесковац. Загиват 6000 души цивилно население. Ако според сърбите в Лесковъц по това време са живеели сърби, едва ли са щели да ги подложат на такава месомелачка.

    Но дори и посърбени българи, за тях си остават врагове. Въпреки напредналата днес сърбизация, говорите в Моравско и Призренско продължават да бъдат аналитични, безпадежни. Когато там се изпращат сръбски учители, те преминават през предварително специално обучение как да преподават сръбски език на това население”, обясни ученият.

    По думите му днес има искрици на възраждане на българщината в Поморавия, но в Призренско подобен процес започна да набира скорост още преди 20 години. „Лошото е, че ние нямаме стратегия. Нека не забравяме, че с отказът от какъвто и да било интерес на България към Поморавия, бе отворен пътят за сръбската пропаганда в Македония”, посочи доц. д-р Спас Ташев.

    „Когато Белград говори за „българизиране на сърби“, през последните 10-20 години праща свои емисари в Белоградчишко, Кулско и други западни български райони и агитира населението, че не е българско, а сръбско, в най-„добрия“ вариант шопско или торлашко. Все се чудя на нашето бездействие! Какви трябва да бъдат обратните действия?”, пита историкът и добавя: „Крайно време е България най-накрая да реагира и да не допуска повече подобни сръбски провокации. Социалните мрежи вече кипят и се настоява да се изработи наш документален филм, който обективно да представя фактите“.

    Проектът „Дълбока долина“ е подкрепен лично от президента Аександър Вучич.

    „Филмът хвърля светлина върху ужасните престъпления, извършени срещу сръбския народ по време на българската окупация през Първата световна война“, според неговите създатели. Сръбският патриарх Порфирий и верен съюзник на държавния глава от месеци лично подкрепя историческата фалшификация, наречена „Сурдулишки мъченици“.

    Сръбската православна църка има дейно участие и в предстоящата премиера. Режисьор на филма е историкът Джордже Боянич с подкрепата на дякон Деян Йованович и Бобан Коцев, известен радиоводещ на Гласът на нишката епархия.

    През последните месеци властите в Белград непрекъснато стимулират езика на омразата срещу българите с измислени твърдения за „българските престъпления и окупация“ в периода на Първата световна война.

    В началото на март тази година в Сурдулица, под председателството на владиката Пахомий и в присъствието на държавните секретари Миомир Джорджевич, Драган Стеванович и Деян Антич, висши военни офицери, местната власт и граждански сдружения, се проведе заседание на Изпълнителния съвет за отбелязване на „100 години от освещаването на паметната костница на Сурдулишките мъченици“. Честванията бяха под патронажа на Александър Вучич.

    Белград проведе или ще проведе серия от мероприятия, включващи тържествени научни сесии, създаване на Паметната костница, Паметна къща, отпечатване на юбилейна пощенска марка, концерт на духовна музика.

    Най-отблъскващата част обаче е свързана с ученическия конкурс за деца от 7-8 клас и гимназиите, които трябва да пишат за „българските престъпления и окупация“, с което омразата към българите започва да се възпитава в нашата западна съседка още от ученическата скамейка.

    Източник: Lupa.bg

    .

  • Златен почетен знак на МВнР за Жана Яковлева, Венета Ненкова и Нели Атанасова

    .

    ЦЕРЕМОНИЯ ПО ВРЪЧВАНЕ НА ЗЛАТЕН ПОЧЕТЕН ЗНАК НА МВнР НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

    .

    На 13 юни 2024 г., в сградата на Посолството на Република България в Рим, Н.Пр. Тодор Стоянов връчи златен почетен знак на Министерството на външните работи на г-жа Жана Яковлева, г-жа Нели Атанасова и г-жа Венета Ненкова, за техния принос в областта на културата.

     

    .

    Г-жа Жана Яковлева доскоро бе директор на Българския културен институт в Рим и благодарение на нейната активна политика постиженията на България и нейните творци в сферата на изкуството и културата успяваха да достигнат до италианската публика и да допринесат за утвърждаването на положителния образ на страната ни в чужбина.

    Г-жа Венета Ненкова, която е председател на Културна асоциация „Паралел 43“ и е основател на първото българско неделно училище в Италия, бе отличена за своя принос в областта на образованието и просветата. Г-жа Ненкова успя да постави основите за изграждането на една стабилна мрежа от неделни училища в Италия, в които българските деца имат възможност да учат своя език, история и култура.

    Г-жа Нели Атанасова, председател на Асоциация „Феникс“, също бе отличена за своите разнообразни културни инициативи на територията на Италия, и по-конкретно за своя съществен принос за организирането и провеждането на Седмицата на българското кино в Рим.

    .

    .

    В рамките на същата вечер Посолството бе домакин на церемонията по връчване на наградите „People of the year“ („Хора на годината“) на италианското списание „Freetime Luxury Lifestyle“, фокус на което са туризмът, модата и културата. Сред отличените бяха посланик Тодор Стоянов – за дипломатическата му дейност и приноса му за задълбочаване на двустранното културно сътрудничество между България и Италия; г-н Георги Тошев – за принос към италианската култура за филма от поредицата „НепознатиТе“ – „Чапа среща Фелини“, който разказва историята на случайно родилото се приятелство между двамата световни артисти Георги Чапкънов и Федерико Фелини; актрисата от Народния театър Албена Ставрева; стилистът и моден дизайнер Иван Донев; филмовият режисьор Тодор Чапкънов; както и г-жа Нели Атанасова, председател на Асоциация „Феникс“.

    .

    .

    Наградите бяха връчени от г-жа Антонела Ферара, директор на списание „Freetime Luxury Lifestyle“ и председател на Асоциация „Freetime Excellence Elegance Lifestyle“. Церемонията по награждаването бе организирана от Асоциация „FEEL“, чиято основна дейност е насърчаването на изкуството и култура.

    .

    .

    Текст и снимки:

    Посолство на Р България в Италия

    Източник: mfa.bg/embassies/italy

    .

  • Становище на сдружение „Балканка“ относно екологично замърсяване в Босилеградско и Кюстендилско

    .

    На 9 юни 2024 г. в сайта на сдружение „Балканка“ е публикувано становище, изпратено до министъра на околната среда и водите Петър Димитров, с копие до Цветан Енчев, председател на КПБИС в 49-ото НС. Следва текстът на това становище, което засяга доста тревожни и неизвестно защо пренебрегвани от ресорни български институции екологични проблеми, касаещи Босилеградския край в Р Сърбия и Кюстендилския в Р България.

    .

    Становище от сдружение „Балканка“ относно безобразията на МОСВ по отношение на замърсяванията на реките, които идват към нас от Сърбия и по-специално от мината Подвирови в Босилеградско

     

    До:
    Петър Димитров,
    Министър на околната реда и водите
    Директорите на БДДР и БДЗБР

    Копие до:
    Цветан Енчев
    Председател на КПБИС в 49-то Народно събрание

    От: Сдружение „Балканка”

    Досежно: Разширение на мината Подвирови в района на Босилеград, Р Сърбия

    .

    УВАЖАЕМИ г-н Димитров,
    Уважаеми дами и господа,

    На 15.05.2024 г. на сайта на МОСВ е публикувано съобщение, че в МОСВ е получено, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията ESPOO), писмо с изх. № 0004878622023/24.04.2024 г. на Министерството за защита на околната среда на Република Сърбия и осигурява обществен достъп до доклад за оценка на въздействието върху околната среда за проект за „Експлоатация на руди от олово, цинк и мед от находищата „Подвирови“ и „Поповица“ в района на Караманица край Босилеград, с възложител „Босил-метал“ – Босилеград, Република Сърбия.  Същото се открива на Вашия сайт на следния линк:
    https://www.moew.government.bg/bg/proekt-za-eksploataciya-na-rudi-ot-olovo-cink-i-med-otnahodistata-podvirovi-i-popovica-v-rajona-na-karamanica-kraj-bosilegrad-s-vuzlojitel-bosil-metalbosilegrad/

    Мината Подвирови в района на с. Караманица, Босилеградско, е ноторно известна в нашата страна. С нея ние Ви занимаваме от 2018 г., като до настоящия момент сме Ви изпратили ни повече, ни по-малко от ДЕСЕТ сигнала за унищожителното въздействие на същата тази мина, която изхвърля отпадъчните води от флотацията директно в безименен приток на Караманичката река! Ето Ви И малко телевизионни репортажи по темата, за да си ги припомните, ако сте ги забравили:
    https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-matnite-vodi-na-bosilegrad.html

    В сигналите ни до Вас, бе уважаеми, ние сме Ви изпращали и множество допълнителни изследвания, които например Ви запознават с документи за отровената питейна вода в село Тлъмино, с изследване на химичното състояние на всичките отровени притоци на Драговищица, проведено от екип на Белградския университет, внасяли сме в МОСВ взети проби от водата под Караманица, които Вие отказахте да изследвате…  и сме извършили още безброй действия, с надеждата да Ви накараме да се поразмърдате малко и да защитите националния интерес от предотвратяване на това замърсяване, както и интересите на местните хора в Босилеградско и Кюстендилско, защото водите от отровените реки в Босилеградско вече не стават за напояване, а отровите са наавлезли и в подземните им води, включително и в питейните водоизточници, А и в Кюстендилско водите на Драговищица се използват за същите неща, само дето отровите все още не са дошли до нас! Както и преди сме Ви уведомявали, причината се крие във факта, че Караманичката река на едно място потъва и всичките отрови навлизат в подземните води, но неизбежно ще дойдат и у нас!

    За всеки случай тука отново Ви пускаме линкове към два документа за отровените води и реки в Босилеградско, които ние сме Ви изпращали, а Вий сте изхвърлили:

    1. Изследването на Белградския университет:
    https://dams.reki.bg/uploads/Docs/Files/BOSILEGRD_Studija_BEOUNIVERSITY_Final..pdf

    2. Изследването на питейната уж вода в Тлъмино:
    https://dams.reki.bg/uploads/Docs/Files/Drinking_Tlumina_Rupska.pdf

    И какви ги свършихте Вие след всичките тези сигнали? Ето какви ги свършихте хронологично през годините от 2016 насам:

    Министър Ивелина Василева през 2016 г. изтървава срока от шест седмици за отговор по Конвенцията от Еспоо на уведомлението на сърбите за „пилотната“ инсталация на мината Подвирови и така им развързва ръцете на сърбите, и те пускат инсталацията дори без сръбски ОВОС. Нотификацията е изпратена от сърбите на 29.07.2016 г., пътувала е с каруца почти цял месец, докато я входирате на 22.08.2016 г., а после Вашият отговор за срамотите на български език е от 11.10.2016 г., тоест осем дена след изтичането на срока, и освен това в отговора не се съдържа задължителната по Конвенцията информация, вследствие на което сърбите изхвърлят отговора Ви в техния кош и пускат мината Подвирови да трови реките ни даже и без сръбски ОВОС!

    Ето линк към сайта на МОСВ с изтърваните срокове през 2016г.:
    https://www.moew.government.bg/bg/izgrajdane-na-pilotna-instalaciya-za-izpitvane-na-flotacionniprocesi-za-izvlichane-na-med-olovo-i-cink-ot-polimetalni-rudi-na-teritoriyata-na-karamanica-obstinabosilegrad-r-surbiya/

    Министър Нено Димов в началото на 2019 г. сключва Споразумение със сръбското МОСВ, като уведомява, че ще иска транграничен ОВОС както за мините, така и за десетките ВЕЦ-ове. Създадена е работна група, но тя няма нито едно заседание, никакви официални искания от нашето МОСВ не са отправени и резултатът е НУЛА! Само прах в очите на разтревожената общественост от Босилеградския и Кюстендилския край, че нещо се прави. Ето все пак линк към съобщение за споразумението: https://www.moew.government.bg/bg/ministur-dimov-postavi-pred-srubskiya-si-kolega-vuprosa-zaekologichnoto-sustoyanie-na-reka-dragovistica/

    Министър Асен Личев – изявление от 24 август 2021 г.

    Пак намерение и покана до министъра на ОСВ на Сърбия за среща и за подписване на ново споразумение, сякаш няма предишно споразумение за същото нещо:
    https://www.moew.government.bg/bg/izyavlenie-na-ministur-lichev-vuv-vruzka-s-izgrajdaneto-ifunkcioniraneto-na-mini-v-surbiya-do-bulgarskata-granica/

    От горната информация става ясно, че лицето Личев все пак е информирало Европейската Комисия, но също така става ясно, че същото лице не е информирало за проблемите ИК на Конвенцията от Еспоо, а все пак Сърбия е страна по Конвенцията и не е страна член на ЕС. Прочее, в горното изявление лицето Личев лъже обществеността, че до този момент не е имало нотификации от сръбска страна за минните дейности в района на с. Караманица, Босилеградско, тъй като още през 2016 г. Сърбия е информирала първоначално за пилотната инсталация Подвирови, както е показано по-горе.

    Два дена по-късно след горното волеизявление на лицето Личев, на 26-ти август 2021 г. на сайта на МОСВ цъфва отговорът на МОСВ на уведомлението от Сърбите за разширението на мината Подвирови, което е с дата 21-ви юли 2021 г. В отговор на това писмо лицето Личев заявява в срок желание за участие в трансграничен ОВОС, НО и той изпуска сроковете от шест седмици по Конвенцията за предоставяне на задължителната информация, която е предоставена на 20.09.2021 г., и отново развързва ръцете на сърбите да си правят, каквото си искат. Ето го линкът, на който се вижда как Личев е изпуснал сроковете от шест седмици за предоставяне на информацията: https://www.moew.government.bg/bg/procedura-po-ocenka-na-vuzdejstvieto-vurhu-okolnata-sreda-vtransgranichen-kontekst-za-proekt-razrabotvane-na-olovni-cinkovi-i-medni-rudi-ot-mini-podvirovi-ipopovica-v-rajona-na-karamanica-blizo-do-bosilegrad/

    Министър Борислав Сандов през май 2022 г.

    Пак сключва ново споразумение, пак резултат НУЛА! Обръщаме внимание, че в това споразумение става дума И за Екологична оценка по протокола за ЕО към Конвенцията от Еспоо, а после следват само нулеви действия от страна на България. Само още малко прах в очите на разтревожената общественост от Босилеградския и Кюстендилския край.
    https://news.bg/politics/sporazumenie-sas-sarbiya-urezhda-reguliraneto-na-protsedurite-postrategicheska-i-ekotsenka.html

    2. Бездействията на МОСВ по протокола за Екологична fценка към Конвенцията от Еспоо. На 30.09.2022 г., при министър на ОСВ Росица Карамфилова-Благова и ресорен заместник Води – Петър Димитров (настоящ министър на ОСВ), на сайта на МОСВ е качена информация за провеждане на процедура по Протокола за Стратегическа екологична оценка (СЕО) към Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, относно План за управление на речните басейни на територията на Република Сърбия за периода 2021-2027 г., с приложени  доклада за СЕО  и резюме на плана. Ето го това съобщение от сайта на МОСВ: https://www.moew.government.bg/bg/procedura-po-strategicheska-ekologichna-ocenka-na-plan-zaupravlenie-na-rechnite-basejni-na-teritoriyata-na-republika-surbiya-za-perioda-2021-2027-g/

    И въпреки изричната наша покана до Вас в МОСВ, Вие не предприехте абсолютно никакви действия по въпроса. А чрез участието на България в такава процедура биха могли да се смекчат абсолютно всички проблеми, както в Босилеградско, така и в района на Бор! Това бездействие е абсолютно престъпление от Ваша страна, уважаеми!

    Нещо повече – Плановете за Управление на Речните Басейни се изготвят по изискването на Рамковата Директива а Водите на ЕС, а това означава и трансгранична координация на ПУРБ на Сърбия със съседните страни. Става дума за координация на самия план, а не само за екологичната му оценка! Нито дума И по този въпрос от страна на България!

    И още Нещо повече! Както правилно е решил министър Сандов през 2022 г., но после нито той, нито последвалите Го министри са свършили каквото и да било по темата, Лавината от минни дейности в районите на Босилеград и на Бор в Сърбия е чудовищна и, в този смисъл, тя е с характер на цялостен план или стратегия за развитие на минната индустрия в Източна Сърбия. Тогава тя би трябвало да се подложи и на СЕО както в самата Сърбия, което не е толкова важно от гледна точка на България, така и на СЕО по протокола към Конвенцията от Еспоо, което е супер важно за нас. При разработването на тази Стратегия трябва задължително да се отчетат и кумулативните ефекти с безбройните вече действащи или бъдещи разширения и нови мини, както и с над 800 малки ВЕЦ-а по реките в Сърбия, които ще ликвидират напълно самопречистващите функции на реките, докарвайки всички отрови до нашата граница, не само по Драговищица и по Тимок, но и по Дунава, в който се вливат всички сръбски реки, без Драговищица.

    И Вие, уважаеми от МОСВ, гледате най-спокойно как описаните дотук ужасии се случват една след друга, и си траете при всички министри от Ивелина Василева досега, без нито едно изключение!!!

    И все пак – още нещо повече! На 31-ви март 2024 г. при министър на ОСВ уви Петър Димитров у нас бяха публикувани с ТРИ години закъснение проектите на новите ПУРБ 2022-2027. В ПУРБ 2022-2027 на Западнобеломорски район няма нито една дума за Заплахите, идващи към нас от Босилеградския край, а в ПУРБ 2022-2027 на Дунавски район няма нито една дума за Заплахите, идващи към нас от района на Бор във водосбора на Тимок!

    Споменаване на Драговищица се открива Само на едно място в Раздел 2 на проекта на ПУРБ 2027-2027 на Западнобеломорски район – на стр. 10 от Раздел 2 – Кратък преглед на значимите видове натиск и въздействие в резултат от човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземните води, където е казано само, че било имало проучвателен мониторинг за откриване на източниците на натиск, при положение, че тези източници няма нужда да се откриват, защото са много добре известни на всички!

    Думата Тимок не се открива никъде в едноименния Раздел 2 на проекта на ПУРБ 2027-2027 на Дунавски район – Никъде!!!

    Разбира се, както вече беше споменато, И тези наши ПУРБ задължително трябва да се подложат на трансгранична координация, включително и със Сърбия, както и на екологична оценка по Протокола за СЕО към Конвенцията от Еспоо. Трябва, ама не са!

    3. Писмото на Сърбия от 24.04.2024 г.

    В писмото си сърбите сочат на Вас, уважаеми, че СЛЕД КАТО приключите с обществените обсъждания на сръбския Доклад по ОВОС със засегнатата общественост у нас и с останалите наши държавни органи, от Вас се очаква да изпратите писмено становище по Доклада в срок не покъсно от 15 юни 2024 г.!!!

    Обръщаме Ви внимание, че по смисъла на Конвенцията трябва да се проведат обществени обсъждания в засегната страна – в случая най-малко в района на Кюстендил, за да се изрази мотивирано становище на компетентния български орган, който в случая е МОСВ, за ужас на разтревожената общественост!

    Да не говорим, че в Босилеградско е проведено обществено обсъждане на доклада по ОВОС на 05.06.2024 г., което е било така обявено, че да се разбере за него два дена преди датата на самото обсъждане.

    И тука сега възниква следният основен Въпрос – Къде проведохте обществени обсъждания, бе уважаеми, например с населението на Кюстендил? И къде, и кога проведохте консултации с останалите държавни органи, например с МЗ, МРРБ (те отговарят за ВиК услугите, а десетки питейни кладенци се намират в терасите на Струма при вливането на Драговищица), МЗХГ, Напоителни системи и т.н., и Т.Н.???! И като не ги проведохте тези консултации КАК ще отговорите мотивирано и обосновано на сърбите, бе, моля Ви се, да не казвам какви? Поне на сайта на община Кюстендил няма следи да сте изпратили за публикуване сръбския ДОВОС и няма следи да сте обявили обществено обсъждане, а на сайта на МОСВ също нямате абсолютно никакви следи от такива действия от Ваша страна!

    4. А какво да се прави сега???

    ИСКАНЕ:

    Първо, моментално, още утре пишете писмо до сърбите, в което си посипвате главите с пепел и се оправдавате с избори или каквото намерите за добре, НО учтиво молите сърбите за удължаване на срока с два месеца!

    Второ, моментално изпращате доклада по ОВОС на мината в община Кюстендил, с искане да го качат на сайта си, осигурявяйки достъп на заинтересованата общественост! Изпращате този доклад и до всички ведомства и министерства с искане за становище, включително и до МВНР и до ДАНС, доколкото тука става дума И за националната сигурност, защото питейните кладенци на Кюстендил са в терасите баш при сливането на Драговищица и на Струма, бе, да не казвам какви!

    Трето, моментално обявявате на  сайта на МОСВ доклада в раздела за обществените обсъждания, за да може заинтересованата общественост да го види!

    Четвърто, на сайта на МОСВ и на сайта на община Кюстендил се обявяват дати за обществените обсъждания в София и в Кюстендил!!!

    Пето, още сега, още в утрешното писмо, уведомявате сърбите за качените тук за Вас документи за замърсяването на водата на Тлъмино и Доклада на Белградския университет за отровените реки в Босилеградско!

    Шесто, на основание на данните от тези доклади искате от сърбите да се задейства член 7 на Конвенцията от Еспоо, като се проведе подробно изследване и анализ на замърсяванията от досегашните дейности на мините Подвирови и Грот, като сочите специално член 7.2. на Конвенцията за вече открити фактори, които могат да доведат до значително отрицателно, трансгранично въздействие на водите в Кюстендилския край! Подчертавам – досегашните дейности на мините Подвирови и Грот, а не само Подвирови!!! Същото искане отправяте и за мините в Бор!

    Седмо, на основание горните данни, както и на данните за нови мини за злато на Medgold resources в Босилерадско – мините в Тлъмино и Долна Любата, за които ето Ви сведения за проекта от сайта на компанията, която вече е част от Еlectrum discovery:
    https://electrumdiscovery.com/tlamino/

    …а така също и на основание на съществуващите мини в Бор и техните разширения, както и във връзка с новите мини в района на Бор, за които:

    Ето сведение за такава мина, която ще се разработва от китайска компания: https://money.bg/economics/sarbiya–shte–dobiva–zlato–i–med–na–25–km–ot–granitsata–s–balgariya.html

    А ето и сведение за друга мина, която ще се разработва от канадската компания Nevsun:
    https://fakti.bg/biznes/294540-kanadci-investirat-600-mln-v-zlatna-mina-v-sarbia

    Разбира се, небезизвестната и у нас Dundee Precious Metals също се гласи да копае злато в района на Тимок: https://dundeeprecious.com/assets/exploration/timok–gold–project/

    …а също така мини за злато във водосбора на Тимок се гласи да осъществи и компанията Еlectrum discovery:
    https://electrumdiscovery.com/timok-east/

    …както и на базата на споразумението на министър Сандов със сърбите по протокола за СЕО в трансграничен контекст към Конвенцията от Еспоо, ИСКАТЕ ОТ СЪРБИТЕ да се проведе СЕО в трансграничен контекст за програмата на сърбите за развитие на всичките изброени съществуващи мини, за техните разширения и за новите мини, като се отчетат кумулативните ефекти с прогрмата им за новите ВЕЦ-ове, защото те имат такава програма за над 800 парчета, които ще улавят отровите на мините и ще ги докарват директно до нашата граница по Драговищица, Ерма и Тимок, а индиректно по останалите им реки и до Дунава! Ако сърбите не реагират, пускате жалба до ИК на Конвенцията от Еспоо с искане за намеса и посредничество, като информирате и ЕК, разбира се!

    Накрая на този сигнал Ви обръщаме внимание, че описаните по-горе бездействия на всички министри от Ивелина Василева досега, особено на лицето Петър Димитров, носят съставомерен характер по член 282 от НК, за упорито, целенасочено и нарочно неизпълнение на служебни задължения, от което могат да възникнат значителни вредни последици за природата и населението в пограничните ни райони със Сърбия, а така също е налице съставомерен характер и по член 103 от НК за умишлено водене на държавната Ви служба във вреда на републиката и национално предателство!

    Предварително благодаря за разбирането и съдействието.

    .

  • Изследователка от България на гости при Научното дружество на българистите в Р Молдова

    .

    Д-р Владислава Спасова Илиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН тази седмица бе на теренни проучвания в Република Молдова. Тя изучава духовния живот на бесарабските българи в миналото и настоящето. С тази цел бяха посетени населени места като Тараклия, Твърдица и Кайраклия.

    .

    .

    Една от срещите на д-р Спасова се състоя в Кишинев, където тя посети Научното дружество на българистите в Р Молдова (НДБ в РМ). Там тя се срещна с д-р Иван Думиника, доктор на историческите науки, който се занимава с историческите аспекти на църковния живот на българите в Бесарабия. Д-р Думиника подари на българската изследователка своята монография „Църковния живот на българите в Бесарабия (1812-1918)“, която е издадена въз основа на голямата му дисертация. На срещата присъстваше и г-жа Анжела Олъреску, която е член на Дружеството и директор на Българската библиотека „Христо Ботев” в Кишинев.

    .

    .

    Също така, с помощта на НДБ в РМ, д-р Спасова се срещна с д-р Иван Грек, който й разказа за своите проучвания в интересуващата я област и подари на гостенката последните си книги.

    Същия ден, по препоръка на молдовските българисти, д-р Спасова посети две църкви, построени в миналото от тогава многобройната кишиневска българска общност – „Вознесение Господне” и „Св. Георги”.

    Посещенията на българските изследователи в Република Молдова подчертават значението на международното сътрудничество в областта на етнологията и фолклористиката, както и ангажираността на учените от България и Молдова за съхраняване и изучаване на културното наследство на бесарабските българи.

    .

    Пресслужба на
    Научното дружество на българистите в Р Молдова

    Източник: ndb.md

    .

  • Празничен концерт на БУ „Иван Станчов“ – Лондон

    .

    СВОЕТО СЕ ОПАЗВА СРЕД СВОИ!

    С вълнуващ концерт, посветен на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, учениците, родителите и учителите от БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон за поредна година почетоха най-обичания български празник.

    На 17 май 2024 г. църквата „Свети Петър“ в Нотинг  Хил, в сърцето на британската столица, посрещна възпитаниците на училището, техните близки и приятели.

    Гости на събитието бяха посланикът на България, Негово Превъзходителство Тихомир Стойчев, и съпругата му, г-жа Анни Кей – председателка на Британско-българското общество, г-н Огнян Авгарски – член на организацията, г-жа Светла Дионисиева – директор на Българския културен институт и г-жа Снежина Мечева – директор на БУ „Иван Станчов“ до 2023 г., почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина.

    .
    .
    След изпълнението на училищния химн, с текст, написан от г-жа Здравка Владова-Момчева, преподавател и заместник-директор, водещите на тържеството, Александра Йорданова от 10 клас и Венцислав Любомиров, вече студент по право в престижен университет, поканиха на сцената д-р Валентина Александрова-Кирова, директор на БУ “Иван Стначов“ , която се обърна към присъстващите с вдъхновяващо слово. Тя благодари на целия преподавателски екип за приноса в учебните занимания по български език, литература, история и география, както и за подкрепата и разбирането на родителите в нелеката задача техните деца да останат достойни носители на най-доброто от България.

    С аплодисменти на сцената беше посрещнат посланикът на страната ни в Лондон, Н. Пр. Тихомир Стойчев, който поздрави аудиторията с празника на славянската писменост и култура и подчерта своята подкрепа за българските училища в чужбина.

    Г-жа Анни Кей, председателка на Британско-българското общество, развълнува зрителите със слово за историята на организацията и спомен за патрона на училището, посланик Иван Станчов.

    Концертът започна с изпълнения на най-малките ученици от предучилищна група „Азбукарче“, с преподавател г-жа Невяна Анастасова и помощник-учител г-жа Елена Роблес. Азбукарчетата разпалиха щастливите емоции на родителите и гостите с песни и стихотворения, посветени на българските букви. Вълнуващите моменти продължиха след това с изпълненията на класовете от началния етап на обучение. Учениците от 1 до 4 клас бяха подготвили разнообразни стихотворения и песни. Темите на техните изпълнения бяха посветени не само на празника на св. св. Кирил и Методий, но и на народните будители, приятелството и мира на земята.

    .
    .

    Средният курс на училището беше представен с активното участие на възпитаниците на д-р Валентина Александрова-Кирова и г-жа Мария Балабанова, които рецитираха текстове от обичани български поети, изпълнени с преклонение пред делото на Кирил и Методий и светостта на българската писменост. В красивата емоция се включи и ученичката от 5 клас Елдорис Жежева Кирилова, която изведе в песенна нишка пътя на „Моя страна, моя България“ до сърцата на всички развълнувани гости.  Тя вдъхновенно изпълни и песента „Българка“, по музиката на Deep Zone Project.

    .

    .

    Тазгодишният концерт даде възможност на присъстващите да се насладят и на завладяващото въздействие на българската музика като мост между различните култури, чрез изпълнението на „Криво Садовско хоро“ от музикалната английска формация „Стела и приятели“, с вдъхновяващото участие на десетокласничката Стела Шрайв от БУ „Иван Станчов“.

    Аплодисментите след тяхното представяне преляха в овации за детския фолклорен хор „Лондонче“, с ръководителка г-жа Десислава Стефанова, основателка на прочутия Лондонски български хор, член на екипа на училището ни и носителка на званието „Посланик на българската култура във Великобритания“. Емоцията от младите български гласове, достойни наследници на родната традиция в изкуството на народното пеене, взриви аудиторията с виталността и непосредствеността на децата-изпълнители, с цветовете на нашенските носии, с красотата на българското присъствие в сърцето на Лондон.  

    .
    .
    Финалната част на концерта, представена от гимназистите с преподавателка г-жа Здравка Владова-Момчева, акцентира върху опазването на българската идентичност чрез българската писменост и език, ключово-актуални в нашето съвремие.
    .

    Вълнуващият прочит на фрагменти от полемиката „За буквите“ от Черноризец Храбър в изпълнение на десетокласничката Девора Константинова, носителка на Първа награда от конкурса на Изпълнителната агенция за българите в чужбина  на тема „Какво ме връща в България“, припомни на присъстващите началото и приносите на българското културно влияние за славянския свят в историята на Европа. Прославата на нашата реч, нейната красота и богатство, беше превъплътена и в поетичния диалог между ученичките от девети клас Анни Божинска и Меги Ганчева, които рецитираха безсмъртното стихотворение на Иван Вазов „Българският език“ . Представянето на гимназистите продължи с участието на десетокласника Любомир Върбанов, който затрогна аудиторията като изпълни молитвата „Отче наш“ на черковнославянски и за пореден път извиси емоцията на празника чрез същността на неговите духовни ценности, дълбоко почитани от нас, българите, у дома и по света.

    Празникът продължи с изпълнение на жизнерадостна ръченица в танцов дует между брат и сестра – осмокласникът Калоян Константинов и десетокласничката Девора Константинова, с ръководител-хореограф г-жа Геновева Пашова – които запалиха настроението на гостите и подготвиха тяхното присъединяване към финалното хоро, което се изви в пространството на църквата и увлече в своята енергия много от гостите.

    Макар и далеч от дома, своето се опазва сред свои! За пореден път концертът на БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон доказа, че единството, в името на българската култура, съгражда духовно присъствие с трайни следи в мултикултурната амалгама на Великобритания, гради самочувствието и утвърждава достойнството ни, привлича съмишленици и приятели на България. Затова устойчивостта на празника и любовта към него сред учениците, учителите и почитателите на българските ценности, остават свята духовна територия на Родината за всички нас заради смелостта да бъдем себе си, да уважаваме своите приноси и да пренасяме напред във времето свещения език на своите деди.

    .

    .
    .

    Здравка Владова-Момчева,

    зам.-директор на БУ „Иван Станчов“ – Лондон

    .

    Източник: Schoolbgembassy.org.uk

    .

  • Инициатива „14 века България в Европа“

    .

    Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и БТА обявиха съвместна инициатива, наречена „14 века България в Европа“.

    .

    „Инициативата тръгва от БНТ и нейния обществен съвет, по повод предстоящата през 2031 година 1350-годишнина от основаването на Първата българска държава, което помним, че беше отбелязано с 13 века България през 1981 година“, отбеляза на пресконференция днес генералният директор на БТА Кирил Вълчев. По думите му тази предстояща годишнина е станала повод трите медии да обсъдят развитие на инициативата.

    Надяваме се тези ключови дати в нашата история, които са елемент на българската държавност, с които всички ние се гордеем и които са допринесли за европейската култура и цивилизация, да бъдат чествани, отбелязани и развити, както трябва, каза генералният директор на БНТ Емил Кошлуков.

    „Неслучайно, обявяваме тази инициатива точно сега. Аз също благодаря на обществения съвет на БНТ за това, че я поде, тъй като живеем във време, в което с лекота чертаем разделителни линии. Но има също така и теми, и инициативи, които имат силата да ни обединяват. Аз вярвам, че това, което започна сега, има потенциала да бъде именно такава инициатива“, каза генералният директор на БНР Милен Митев.

    Приносът на БТА ще бъде в три основни посоки в тази инициатива, каза Кирил Вълчев. Първо, като платформа на български и на английски език за представяне на това, което правят нашите партньори, с които я започваме, и бъдещите ни партньори, различни институции, останалите медии, различни организации в България, обясни той. „Най-старият медиен архив е на БТА – от 1898 година. Част от приноса ни е да видим как в историята тези годишнини са били отбелязвани. БТА може да предложи най-старите снимки и текстови информации от 126 години“, каза генералният директор на БТА. Третата посока е да използваме нашите национални пресклубове в страната и в чужбина – общо 38, в които да организираме форуми, посветени на отделните годишнини и нещо повече – не само с поглед, обърнат назад, а и с поглед към настоящето да представяме съвременния принос на България в Европейския съюз, добави той.

    Имах разговор с новия представител на Европейската комисия в България – Йорданка Чобанова, която обеща да се включи в тази инициатива, каза още Вълчев.

    „Имате пълната подкрепа на Българска академия на науките (БАН) и нашите специалисти, основно в областта на културно-историческото наследство. Те винаги ще бъдат на ваше разположение. Аз вече съм ги информирал за това. Те очакват също така да имат контакти с вас по различните инициативи, които ще възприемете“, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

    „Тази инициатива е крайно необходима. Идентичността, съществуването на народите се дължи на няколко фактора, най-важният от които е споделената история, а ние не споделяме нашата си история отново и отново. Ние губим нашата идентичност. Това е добре установена истина. Още в епохата на Възраждането всички са го разбирали. Българските духовни водачи са си давали сметка за това. Паисий го почитаме и уважаваме, защото той е първият човек, развял това знаме, и ние сме длъжни да вървим по неговите стъпки да припомняме нашата история на нашия народ“, каза историкът Тодор Чобанов.

    По думите му децата и младите хола, българите в чужбина трябва да са основен фокус на тези споделени усилия. „Защото, в крайна сметка, имаме един вид задължение към идните поколения – да им предадем всичко това в един достоен наратив. И тук искам да подчертая необходимостта и от борба с неистината, защото 95% от съдържанието в социалните мрежи, свързано с българска история, в информационното пространство, или е пълно с неистини и с елементи на подбор. Така че трябва да работим и за това всеки български човек да има достъп до информацията такава, каквато е – вярна, коректно поднесена, научно издържана. Ние, учените, го правим, но понякога сме самотни в нашата борба за научната истина“, допълни Тодор Чобанов.

    „Като представител на националния  фонд „Култура“, ще представя на нашия управителен съвет инициативата, ще я коментираме и се надявам да се присъединим скоро и ние към инициативата. Позволих си да запозная и ръководство на Министерство на културата. Убеден съм, че и двете министерства – на образованието и на културата, трябва да се включат активно в инициативата. Убеден съм, че те ще го направят според своите програми и възможности“, каза още Тодор Чобанов.

    И трите национални медии имаме сериозни платформи, насочени към българите в чужбина, припомни Кирил Вълчев: „БНТ със специализирана своя програма, БНР – с широка палитра от програми на чужди езици, БТА има специализирана рубрика „БГ свят“ и е най голямата платформа за събиране на информация от българите в чужбина“.

    Общото ни послание тук, на тримата настоящи ръководители на националните обществени медии е, че показваме, че българите можем да работим заедно и че можем да мислим отвъд мандатите си, каза Кирил Вълчев. „Струва ми се, че това е добро послание към всички български институции, че хората, които работят в тях, трябва да се освободят от мандатното мислене и от непрекъснатото съревнование помежду си, да се обединяват, особено за каузи като тази инициатива „14 века България Европа“, добави генералният директор на БТА.

    Вижте пълния списък на годишнини:

    2024 г. 

    1160 години от покръстването на България  с приемането на християнството – 864 г.

    200 години от “Рибния буквар” на Петър Берон – първия български учебник – 1824 г.

    155 години от основаването на Българската академия на науките – 1869 г. (отбелязване в Браила на път за Одеса за XIX Световна среща на българските медии)

    2025 г.

    1170 години от създаването на първата българска писменост (глаголицата) от светите братя Кирил и Методий – 855 г.

    840 години от създаването на Второто българско царство – 1185 г.

    790 години от възстановяването на Българската патриаршия – 1235 г.

    190 години от създаването на Априловската гимназия в Габрово – първото българско светско училище – 1835 г.

    190 години от първата българска граматика на Неофит Рилски – 1835 г.

    140 години от Съединението на България – 1885 г.

    140 години от написването на химна на България “Мила Родино” от Цветан Радославов – 1885 г.

    2026 г. 

    1140 години от идването в България на учениците на светите братя Кирил и Методий и приемането от България на първата българска писменост (глаголицата) – 886 г.

    1080 години от Успението на Св. Йоан Рилски – небесния покровител на българския народ – 946 г.

    2027 г. 

    1100 години от признаването на Българската патриаршия – 927 г.

    150 години от Априлското въстание – 1876 г.

    30 години от приемането на настоящия герб на България – 1997 г.

    20 години от влизането на България в Европейския съюз и българската азбука като трета официална графична система – 2007 г.

    2028 г. 

    1310 години от разгромяването на арабите при Константинопол кан Тервел – “Спасителят на Европа” – 718 г.

    150 години от Освобождението на България от османско иго и създаването на Третото българско царство – 1878 г.

    140 години от откриването на Софийския университет “Св. Климент Охридски” – първия университет на България – 1888 г.

    120 години от Независимостта на България – 1908 г.

    2029 г.

    160 години от основаването на Българската академия на науките – 1869 г.

    150 години от приемането на Търновската конституция – първата конституция на България – 1879 г.

    150 години от утвърждаването на настоящото знаме на България – 1879 г.

    40 години от началото на промените в България – 1989 г.

    2030 г. 

    1160 години от обявяването на самостоятелността на българската църква – 870 г.

    190 години от издаването на първия превод на новобългарски на Новия завет от Неофит Рилски – 1840 г.

    160 години от учредяването на Българската екзархия – 1870 г.

    2031 г. 

    1350 години от създаването на Първата българска държава – 681 г.

    2032 г. 

    1400 години от създаването на Стара Велика България в Европа – 632 г.

    270 години от написването на “История славянобългарска” от Св. Паисий Хилендарски – 1762 г.

     

    Източник: БТА

    .

  • 25-годишен юбилей на БУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и работен форум в Бостън

    .

    Снежана Йовчева*,

    bg-school.org

    В продължение на три дни в Бостън се проведоха редица събития, които отбелязаха 25 години от създаването на Българското училище в Бостън. Четвъртвековният юбилей на българското училище събра не само българската общност, но и почетни гости от близо и далеч: г-н Георги Панайотов, извънреден и пълномощен посланик на Република България във Вашингтон, г-н Ангел Ангелов, генерален консул на Република България в Ню Йорк, г-н Адам Портной, почетен консул на Република България в Бостън, г-жа Райна Манджукова, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) към министъра на външните работи, г-н Георги Бошнаков, директор от борда на “Малко българско училище” в Чикаго, и г-жа Гергана Нейкова, директор от борда на българското училище в Нантъкет.

    .

    .

    Среща с първите гости и представители от общността

    Тържествените събития по случай 25-тата годишнина започнаха в четвъртък вечер със среща и вечеря в сградата на Българското училище. Гостите разгледаха сградата и учебната база и се запознаха с училищното ръководство, представители на Българския център в Нова Англия, Българската църква в Бостън, представители от Българския център Мадара, организаторите на Фестивала на розата и ръководителите на танцовите състави „Лудо Младо“ и „7/8-ми“. Вечерта премина в приятелски разговори и продуктивни дискусии за сътрудничество и бъдещи инициативи. Бихме искали да припомним, че преди няколко години училището, центърът и църквата в района се обединиха, за да закупят собствена сграда, в която да се помещава не само училището, но и да бъде дом на българската общност, да приюти обществени и културни събития, класове, частни събития и неделните църковни служби.

    .

    .

    Работна среща с местните бизнеси и професионалисти

    Второто събитие, свързано с празника на училището, се състоя в петък вечер. На него гостите се срещнаха с местни учени, професионалисти и предприемачи, много от които са дългогодишни дарители, спонсори и съмишленици на училището и на Българския център. Г-н Георги Панайотов, г-н Ангел Ангелов и г-жа Райна Манджукова се включиха и в тази среща и се запознаха с много представители на общността, които имат интерес и желание да си сътрудничат и да си помагат. Закупуването и поддържането на сградата, събитията на общността са възможни благодарение на тяхната щедрост, отзивчивост и социална отговорност. Благодарим им от сърце, че подкрепят каузата за приобщаване към общността и за поддържане и разпространение на българския език и култура! Срещата се оказа изключително продуктивна и постави началото на разговори за създаване на местен “Клуб на българските бизнеси”, който да ги обедини в обща платформа за контакти, обмен на информация и приятелства.

    .

    .

    Методологически форум и работен обяд

    Третото събитие се състоя в събота сутринта. На методологическа среща с работен обяд бяха обсъдени мисията на неделните училища зад граница. Учители от Бостън, Кейп Код и Чикаго споделиха опит и обсъдиха добри практики за организация и преподаване. Благодарим на г-н Георги Панайотов, на г-н Ангел Ангелов, и на г-жа Райна Манджукова, че изслушаха нашите отзиви и споделени нужди. Обсъдихме предизвикателствата за поддържане училищата в САЩ, които до голяма степен се подкрепят от ентусиазма на хора и малки бизнеси. В духа на възрожденските институции неделните училища в чужбина възникват, преминават през трудности и се възраждат отново. Такъв беше примерът с клона ни в Кейп Код, който беше принудително затворен по време на пандемията през 2020 г., но от 2023 г. отново отвори врати за ентусиазираните 26 ученици и техните семейства. На срещата говорихме и за успехите на нашите ученици, които успешно се справят на изпитите за сертифициране на знанията по български език със Софийския университет и постигат завидни успехи при кандидатстването си във висши учебни заведения. По думите на г-жа Манджукова, “25 години са страшно много” и ние отдавна сме си отговорили на въпросите “дали” и “защо”. Установили сме се като институция със стабилна база, опит и структура. Според нея, оттук нататък трябва да продължим с въпроса “как”, за да отговорим на нуждите на идните поколения, така че и децата на нашите деца да продължат да идват на българско училище.

    .

    .

    Общоучилищен концерт “Вълшебният свят на детството”

    Веднага след срещата гостите поеха към историческата зала на Robbins Memorial Town Hall в Арлингтън, предградие на Бостън, където се състоя грандиозен общоучилищен концерт “Вълшебният свят на детството”. Над 350 гости, родители, учители и ученици се насладиха на прекрасен концерт, на който всеки един клас беше подготвил любима песен от нашето детство: Дядо ряпа вади, Червената шапчица, Ян Бибиян, Пипи дългото чорапче, Боратино, Детство мое и още много други любими песни подбудиха публиката да запее и да стане на крака.

    .

    .

    В ролята си на извънреден и пълномощен посланик на Република България, г-н Георги Панайотов прочете и връчи поздравително писмо от професор Галин Цоков, Министър на образованието и науката в България. Г-жа Райна Манджукова връчи на училището ни плакет за цялостни заслуги за поддържане и разпространение на българския език зад граница и награди училишния ръководител Силвия Михалева с медал “Иван Вазов”. Президентът на училището г-н Росен Димитров беше награден с почетна значка от Изпълнителната агенция за българите в чужбина, за значителен принос в съхраняването на българското езиково и културно-историческо наследство и поддържането на огъня на българския дух и самосъзнание след най-младите ни сънародници в Бостън и региона. Прочетени бяха и приятелски поздрави от “Малко българско училище” в Чикаго и училище “Родна реч” в Сарасота. Училището в Нантъкет ни поздрави с весела ръченица на сцената.

    .

    .

    Галавечеря

    След концерта се състоя галавечерята. Елегантното събитие се проведе в хотел Роял Сонеста на брега на Чарлс ривър, с приказна гледка към нощните светлини на Бостън. След кратък коктейл и приветствия почетният консул Адам Портной връчи поздравителна грамота от губернатора на щата Масачузетс, г-жа Мора Хийли. Най-активните дейци на училището бяха наградени за безрезервната им отдаденост към мисията на училището.

    .

    .

    Вечерната програма беше изключително богата и вълнуваща. Учениците от местната гимназия Cambridge Ringe & Latin School поздравиха гостите с акапелна версия на шопската народна песен “Дилмано, Дилберо”. Преподавателят им по музика г-н Иван Стефанов е наш сънародник и с този поздрав хорът развълнува гостите на събитието. Бостънската група „Лудо Младо“, младите момичета от състав „7/8-ми“ и музиканти от Berklee College of Music заредиха атмосферата с познати ритми и приканиха гостите към дансинга. Своеобразен венец на вечерта беше представянето на нашите алумни. Непринудените им топли и весели спомени развълнуваха публиката. Струва си да отбележим с гордост, че досега нашето училище е било център за образование и място за приятелски срещи на над 1000 деца.

    .

    .

    25-годишният юбилей на училището се превърна в емблематично и запомнящо се събитие! Благодарим за неуморния труд на сплотения организационен комитет, който месеци наред безрезервно отдаваше време, сили и умения, за да организира събитията успешно и с внимание към най-малкия детайл.

    .

    .

    * Авторката е програмен координатор и регистратор, член на Борда на директорите на „Св. св. Кирил и Методий“ – Бостън и Кейп Код

    Източник: bg-school.org

    .

  • 10 години от кончината на Маестро Никола Гюзелев. Панихида и други събития

    .

    Семейството на покойния, световно известен оперен бас Маестро Никола Гюзелев (1936-2014) съобщи, че по повод 10 години от неговата кончина, на 16 май тази година ще бъде отслужена панихида в базиликата „Света София“ в българската столица.

    Панихидата, която ще започне от 11 часа местно време, ще бъде отслужена от епископ Тихон, който е познавал отблизо Маестрото, с участието на църковния хор на „Св. София“. Всеки, който желае да уважи паметта на Рицаря на операта и да се помоли за душата му, е добре дошъл на събитието.

    Освен това, от Фондация „Никола Гюзелев“ оповестиха информация за предстоящи събития през настоящата година, посветени на М° Никола Гюзелев и неговата памет.

    На 30 май 2024 г. ще се открие самостоятелна изложба с негови картини в една от централните галерии в града на изкуствата Сполето, Италия.

    И пак в Сполето, любимия град на M° Джанкарло Менотти, в рамките на Менотти Арт Фестивал – Сполето през септември (27-30.09.2024), на Никола Гюзелев и неговото изкуство ще бъде посветена престижната в музикалния свят награда на името на M° Томас Шиперс, заедно с незабравими негови изпълнения на видео от златния фонд на Театро Реджо в Парма.

    По-късно, на 5 октомври 2024 г., Софийската опера ще посвети на Маестро Гюзелев юбилеен концерт, на който ще бъдат наградени и новите лауреати на V-a Международна награда „Никола Гюзелев“ за оперно изпълнителско и изобразително изкуство.

    А на 3 декември т.г. в Галерия „Средец“ в столицата ще се открие софийската изложба с творби на големия оперен артист.

    .

  • Официален правописен речник на българския език достъпен онлайн

    .

    БЪЛГАРСКИЯТ ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК ВЕЧЕ Е ДОСТЪПЕН ОНЛАЙН

    Официалният правописен речник на българския език на БАН вече е дигитализиран и достъпен онлайн напълно свободно. Разработването му е част от платформата БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн), която беше представена на 10 май в БАН.

    „Първата българска онлайн платформа с езикови ресурси цели да направи достъпни за всеки български гражданин и ученик навсякъде по света богатството от ресурси за изучаване на българския език. За Министерството на образованието и науката първи приоритет е да развиваме и поддържаме високо ниво на функционална грамотност на българските ученици затова и подпомогнахме разработването на платформата с целево финансиране“, каза заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева при официалното представяне на БЕРОН.

    По думите й за съвременните млади хора е важно да имат достъп до ресурси, съдържание и инструменти, които са близки до начина, по който те учат и по който живеят. “Достъпът по всяко време и от всяко място до тези ресурси ще позволи да развиваме и обогатяваме не просто езика, а и уменията им“, допълни още заместник-министърът. Тя припомни, че по света има над 400 неделни училища, в които учат деца с български произход и този инструмент ще послужи на българи от целия свят.

    Създателите на платформата от Института по български език на БАН подчертаха, че са търсили начин да свържат речника със създателя на първия буквар д-р Петър Берон, за да му отдадат почит 200 години след излизането на Рибния буквар. В платформата са включени допълнителни езикови ресурси за правоговор, в които са озвучени думите с правилното им произношение.

    „Гласът“ на БЕРОН е актрисата Гергана Стоянова, а около 85% от произнесените думи са генерирани с изкуствен интелект. Добавена е богата информация за граматичните особености на думите, за дублетите и омонимите в книжовния език. Проф. д-р Руска Станчева от Института за български език на БАН е ръководител и инициатор на проекта БЕРОН.

    Речникът съдържа общо около 2 400 000 форми. Съдържанието на БЕРОН се разработва от Секцията за съвременен български език на Института за български език на БАН – институцията, която съдейства за осъществяването на националната езикова политика и е натоварена от държавата да проучва езиковата практика и да кодифицира книжовните норми.

    Платформата ще включва четири основни модула: правопис, правоговор, граматика и езиково консултиране.

    Платформата е достъпна на адрес: https://beron.mon.bg.

    .

    Източник: mon.bg

    .

  • Българският Гергьовден

    .

    Гергьовден  е комплекс от празници, чествани на 6 май – църковен, посветен на Свети Георги Победоносец, и светски празник – Ден на храбростта и на Българската армия.

    Легендата за Георги Победоносец

    Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каин. [Битие, 4:1]

    Легендата разказва как в един град хората решили да пожертват 8 000 млади девици, за да се опазят от змея. Тогава Георги Победоносец поискал от хората той да убие змея, вместо те да убиват 8 000 девици. Убил змея и станал Свети Георги Победоносец. И младите девици били познати от мъжете си и родили 4 000 момичета и 4 000 момчета.

    Които никога не трябва да ходят на война! Затова – най-после – политиците трябва да проявят Разум и Инстинкт за Човеколюбие, което по спешност трябва да се прояви – да спрат всички войни, да не увеличават бюджетите за въоръжаване, а тези за здравеопазване, образование и наука. В Черно море да плуват риби, хора и яхти, не военни кораби на НАТО и Русия. По Via Pontica над Черно море да летят птици на мира, не военни самолети и дронове. Иначе става опасно, твърде опасно!

    Пабло Пикасо се противопостави на войната със знаменитата си картина „Герника“, индуцирана от  ужасите на  бомбардировките на  мирния испански (по-точно, баски) град Герника, който германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята на 26 април 1937 г. Георги Баев се противопостави с изложба на почти овъглени картини от умишления палеж на ателието му в една „кристална“ юнска нощ на 1983 г., след като остро – по баевски – критикува управляващите в телевизионното предаване „Всяка Неделя” на Кеворк Кеворкян – протест срещу вандалокомунизма. Сега има много войни и пожари, но ги няма Пикасо и Баев, и не знам някой да е нарисувал някоя от съвременните „Герника“ – сега са много са конформистите и мейнстриймърите.

    Френският президент Еманюел Макрон, политикът, който иска(ше) френска армия да воюва в Украйна, изнасе реч за Европа в Сорбоната в Париж на 25 април 2024 г. В 108-минутна реч той многократно обяви, че „правилата на играта са се променили“ на няколко фронта, включително геополитика, икономика, търговия и култура. „Трябва да сме наясно с факта, че нашата Европа днес е смъртна. Може да умре. Тя може да умре и това зависи единствено от нашите избори, но тези избори трябва да бъдат направени сега“, каза Макрон.

    Но това е диагнозата на една хронична европейска болест, поставена преди повече от 90 години в „Бунтът на масите” от извстния „философ на живота“ Хосе Ортега и Гасет, където той пише:

    „Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал.“ Сега за мен тя звучи така: „Същността на въпроса е, че светът страда от метастазите на моралом – злокачествен тумор на морала“.

    Лекуването не може да стане с „хиперхора“, прочели книгата „Хиперсъзнание“ на една психоложка, в съавторство с една любознателна и много добра журналистка, повярвала на психоложката. Нали знаят, че патентът за хиперчовек, свръхчовек (немски, Übermensch) принадлежи на хиперфилософа Фридрих Ницше, описан в неговата книга „Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого“. Само той може да казва: „Защо пиша толкова хубави книги“.

    .

    Д-р Георги Чалдъков

    .

  • Вход Господен в Йерусалим (Цветница)

    .

    Вход Господен в Йерусалим (Цветница) е подвижен християнски празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) или (в западните църкви) Палмова неделя.

    Поради различия в принципа на определянето на датите за този подвижен празник, православни и католици обикновено честват Цветница, както и Възкресение Христово, на различни дати. Тази година православните християни честват Цветница/Връбница днес, на 28 април.

    Шест дни преди своето възкресение Иисус е бил посрещнат на портите на Ерусалим със слава и почест, като ликуващата тълпа е обсипвали пътя му с палмови клонки. Той е бил приветстван като Син Божи, след като на предния ден е възкресил от мъртвите Лазар, брата на Марта и Мария.

    На днешния празник вярващите носят в ръце клонки – в Европа маслинови, лаврови, върбови, от зеленика, розмарин или стилизирани палмови листа, както и пролетни цветя.

    На Цветница, по време на утренята, върбовите клонки се благославят и се раздават на богомолците.

    Според евангелистите, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

    Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим.

    Вестта за възкресението на Лазар вече го била изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му.

    Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат.“ Шествието продължило и от височината на Еленското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

    Днес имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

    Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(ка), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

    ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕНИЦИ!

    .

  • In Memoriam Джордж Михайлов

    .

    На 7 април 2024 г. е починал Джордж Михайлов, съобщава BulgariansinDetroit.com:

    Почина Джордж Михайлов, обичан и уважаван наш съгражданин.

    Заедно със съпругата си, д-р Невена Михайлова, те помагаха неуморно на емигрантите в Метро Детройт. Светла памет и поклон!

    Опелото ще бъде на 21 април, от 13:00 ч., в църквата “Св. Климент Охридски” в Диарборн.

    St. Clement of Ohrid Orthodox Church, 19600 Ford Rd, Dearborn, MI 48128

    – 10:30 am church service
    – Coffee and cookies immediately following
    – 1:00-1:30 pm Viewing at church
    – 1:30 pm Prayer

    Prayer at Grave Site and Interment:

    Monday, April 22 at Evergreen Cemetery, 19807 Woodward Ave, Detroit, MI 48203

    10:45 am meet at the entrance of Evergreen Cemetery and will drive together to the gravesite.

    Източник: BulgariansinDetroit.com

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    Джордж Михайлов (George Mihailoff) е роден на 3 април 1933 г., в семейството на Трайко и Тодорка Михайлови. Роден и израснал в Детройт, Мичиган, той завършва гимназията Cass Tech през 1950 г. Присъединява за две години към армията на Съденинените щати. След това посещава Държавния университет Уейн и се дипломира през 1962 г. с бакалавърска степен по електроинженерство. По-късно се завръща в държавния университет Уейн за магистърска степен по електроинженерство.

    Започва инженерната си кариера като чертожник с чичо си Пийт (Питър Петкоф) в Smith, Hinchman & Grylls. Голяма част от професионалния му живот е прекарал като ръководител на електрически инсталации и операции по проектиране/изграждане на General Motors, Detroit Diesel Allison и болница Beaumont.

    Георги среща любовта на живота си – Невена в София, България, през 1972 г., докато гостува на приятели и роднини. Тя става негова съпруга и живеят заедно 50 години. Двамата имат дъщеря Лаура, внуци и племенници.

    Източник: Аdamsgreen.com

    .

  • Диана Йоргова: Prima Atleta Etico Assoluta

    .

    Награди, наградители, наградени. Част 1

    Диана Йоргова: Prima Atleta Etico Assoluta

    .

    Ethica quaero – едно дълго търсене. Не само в България.

    Оперни и балетни прими има много. Но в спорта prime donne и primi uomini не са много. Особено сега, когато и спортът е силно комерсиализиран. Представям си Човек, който не само превъзхожда в състезанието, но и в почтената и честна игра. Такива Човеци могат да бъдат пример за подражание (role model) за младите във всяка област на труда им.

    Трите възможни прояви на награждаването – да даваш, да приемаш и да отказваш да приемаш – са публикувани за първи път през 1923 г., като тотален социален феномен, в „Есе за дара” (Essai sur le Don) на Марсел Мос – известен френски учен в социалната антропология. „Есето“ е преведено и издадено през 2001 г. под заглавието: „Дарът: Форма и основание за обмена в архаичните общества“.

    Сега искам да погледна в очите моралната дилема, пред която стои наградения – кой, кога и с кого заедно го награждават?

    Диана Йоргова е родена в Ловеч. Тя е европейска вицешампионка по скок на дължина (1966) и шампионка в зала (1973). Олимпийска вицещампионка-1972 с резултат 6.77 метра, след голяма надпревара с германката Хайди Розендал – разлика от 1 см и спорно съдийско решение. Диана Йоргова приема с достойнство решението и спечелва уважението на германката и на журналистите и спортната общност. Заслужил майстор на спорта. Спортист на годината на България (1961, 1962). През 1974 г. е обявена за „Атлет на десетилетието“.

    По време на XVIII летни олимпийски игри в Токио – 1964 сключва граждански брак с големия български гимнастик Никола Проданов. Кум на сватбата, състояла се в олимпийското село, е президента на МОК Ейвъри Бръндидж. От брака си имат две деца – Деси и Гергана, два внука и една внучка – Габриела.

    През 2002 г. Диана Йоргова отказва наградата на Министъра на спорта, заради слабата държавна политика в областта на спорта, и апелира за създаване на пенсионен фонд за заслужилите спортисти. Дарява своите спортни награди на Музея на спорта в София. На 24 април 2012 г. е провъзгласена за Почетен гражданин на Ловеч „за утвърждаване престижа на българския спорт пред национални и международни институции“. Не приема званието, като се мотивира така: „Мило е, че спортните ми резултати не са забравени и искрено благодаря на Ловеч за тази висока чест. Но не мога да я приема. Идвам при вас с благодарност и молба да приемете решението ми с разбиране и без огорчение. Много отдавна нямам никакъв принос към Ловеч, от почти половин век не живея тук и от 39 години съм се разделила с големия спорт“.

    Гръцката думата ethos означава „обичай, нрав, морал. От „етос“ Аристотел създава „етикон“ – единица мярка за етиката на даден човек. Като стар спортист-гимнастик*, оценявам етиката на Диана Йоргова с гига (G) етикони – милиардна (109), гигантска етика (гига на гръцки – гигант).
    Всичко това, защото Тя знае, че „подаръкът е като стрела“ (гръцки – Doro doraton) – може да убие морала и така уверено да затънеш в блатото на аморалността. Знае, разбира се, и посланието от поемата „България“ на Христо Фотев:

    Не позволявай да умра –
    закриляй ме
    от страшната магия на красивите
    предмети и красивите подаръци.

    Нали съпругът й Никола Проданов е бургазлия.

     

    Д-р Георги Чалдъков,

    професор по клетъчна биология

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    * С бургаския ученически отбор по гимнастика бяхме републикански шампиони 1953 –1957 г. Бях дори шампион на 2-ри разряд за мъже през 1957 г. Вуйчо ми Васил Константинов беше голям гимнастик и щангист, дългогодишен участник в националния отбор по тези два спорта. Познавам и уважавам труда на спортистите, въпреки че след завършване на гимназията, баща-и-майка ми казаха: „Дотук с гимнастиката, един шампион, вуйчо ти Васко, ни стига вкъщи – ще учиш медицина или право.“ Приеха ме и за двете, избрах медицина. Сега, повече от 50 години, уча студентите в Медицинския университет – Варна на транслационна клетъчна биология и адипобиология. И продължавам да се моля за Mens sana in corpore sano. Така също – и за Диана-и-Кольо, децата и внуците им!

    .

  • Представяне в Тирана на „По тънката повърхност на леда“

     

    ПРОФ. ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ ПРЕДСТАВИ РОМАНА СИ
    „ПО ТЪНКАТА ПОВЪРХНОСТ НА ЛЕДА“ В ТИРАНА

    .

    Костандина Бело, 

    Радио България

    .

    .

    С нотки на артистичност, топли чувства и голям интерес премина официалното представяне на книгата „По тънката повърхност на леда“ на Златимир Коларов в едно от помещенията на Вила „София“, в албанската столица Тирана. Интересът към творбата бе голям. На приема, организиран от Почетното консулство на Република България в Албания, присъстваха представители от областта на албанската художествена литература, журналистика, политика и др.

    Събитието уважиха и представители на българското посолство в Тирана, ръководени от посланика Ивайло Киров. Гостите имаха възможност да се запознаят отблизо с автора на книгата проф. Златимир Коларов и да научат повече за неговия роман.

    .

    .

    Албанският превод е дело на Янка и Милена Селими. Пред Радио България Милена Селими сподели радостта си, че вече има албански превод на творбата на българския професор ревматолог, но също писател и сценарист Златимир Коларов. Процесът на превод обаче не е бил лек: „Да, наистина малко трудно беше, защото аз първоначално си помислих, че става въпрос за любовна история. Един мъж и жена, които се срещат, влюбват се и т.н., но не е така, защото той е един автор, който работи със схема, със структура. Така че беше трудно. Но успях, благодарение на майка ми, с която работим за втори път, и много се радвам, че ще имаме издание, в което ще има и двете ни имена. Това е един труд, който е много важен, защото има не много лесна структура. Философският възглед беше много труден за предаване, но албанският читател ще си каже думата.“

    .

    .

    На представянето на книгата в Тирана присъства и самият автор на „По тънката повърхност на леда“, който описа начина, по който създава творбите си: „Аз обичам да композирам, не механично да събирам текстове и да ги сглобявам, това си личи веднага. А функционално, логично изградено да композирам текстове според заряда, според случката, емоцията и мястото“ – каза в интервю за Радио България проф. Златимир Коларов и сподели усещанията си от срещата с албанската аудитория: „Много обгрижен, с много внимание и много приятелски и топли чувства. Специални благодарности на нашия почетен консул в Република Албания г-н Селим Ходжай, благодарение на когото издадохме книгата. Тя беше преведена, издадена, а сега направихме и една много хубава, богата премиера. Срещнахме се с приятели, хора, които познавам от предишните ми идвания тук.“

    .

    .

    Д-р Коларов успя да привлече вниманието и на албанската национална телевизия TVSH. А по време на интервюто подари мартеници на двама албански журналисти. „Казах им, че това е традиционна българска мартеница, която се дава в началото на март за късмет. Трябва да я носят и когато видят щъркел за първи път, да я закачат на цъфнало дръвче – тогава ще бъдат здрави и късметлии цяло лято.“

    .

    .

    Това не е първото посещение на проф. Златимир Коларов в Албания, но сега е забелязал още повече промени в страната. Вниманието му е привлечено от множество нови строежи, както и големия брой автомобили, което според него говори за добро благосъстояние. Но най-впечатляващото е религиозното разбирателство в страната, където православни, католици и мюсюлмани живеят в мир и любов помежду си.

    Д-р Коларов ни каза, че е имал възможност да посети Bunk’Art в Тирана и прави аналогия с отношението към останките от социалистическото минало в България:

    „Влязохме в бункера в центъра, Bunk’Art. Нещо, което нашите политици не направиха за мавзолея. Свалиха го, но трябваше да го запазят като част от историята. Има един израз: „Ако ние забравим миналото, рискуваме да го възродим“. Трябва да го помним, но като поука, а не като основа за ненавист. Не трябва да е повод за срам, нито за гордост, а просто един факт, който, осъзнавайки го, ние се издигаме на степени над това, което е било…“.

    Снимки: Аднан Беци

    Източник: bnr.bg

    .

  • Найчо Цанов за Алеко Константинов

     

    СПОМЕН НА НАЙЧО ЦАНОВ ЗА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ, 1907 г.

    Лъчезар Тошев,

    Тoshev.blogspot.com

    .

    Найчо Цанов (1857 г., Видин – 1923 г., София)

    Източник:

    БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

    № 6961, вторник, 19 март 2024 г.

    Редактор – стопанин: проф. Борислав В. Тошев (Белоградчик)

    .

    Книжка 3 (1907 г.) на списанието на д-р К. Кръстев и П. Яворов „Мисъл“ е посветена на убития по погрешка на 11 май (ст. ст.) 1897 г. писател Алеко Константинов (1863, Свищов – 1897, Радилово). Този брой на списанието започва със „Спомен за Алеко“ (с. 169 – 178) от Найчо Цанов (1857, Видин – 1923, София).

    .

    .

    „Тук във Видин се уговорихме с него през лятото той да тръгне от София към нашия край, да се срещнем в Белоградчик и след като обиколим чудните белоградчишки местности, които той отдавна копнееше да види, да тръгнем пеша през Берковица, Враца, Орхание, Средна гора до Бургас, а от там с параход да отидем да Варна и да се върнем назад.

    Пътуването ни щеше да има двояка цел: и да разгледаме местата, през които ще минем, и да направим една пропаганда за новооснованата Демократическа партия, в която той имаше голяма вяра и хранеше големи надежди.“

    .

    .

    Михаил Такев и файтонджията Тошо Кръстев, карал файтона във фаталната вечер, застанали до първия паметник на лобното място на Алеко при село Радилово.

    Надписът на паметника гласи:

    „Пътниче, предай на градящите поколения, че тук падна убит от наемни убийци поетът-писател Алеко Константинов. 11 май 1897 г. Вечна му памет.”

    А телеграмата, която Михаил Такев изпраща до вестниците на другия ден след убийството – 12 май 1897 г., е със следния текст:

    „Не е възможно вече да се живее в България. Вчера вечер, връщайки се от Пещера с Алеко Константинов, под село Радилово внезапно от запад се даде един пушечен залп върху нас, от куршумите на който Алеко биде смъртно ранен. Убийството е партизанско.”

     

    При гроба на убития другар

    Пенчо Славейков

    (За убийството на Алеко Константинов)

    Венци ще кичат твоя тъмен гроб
    и не един с въздишка ще си спомни
    другаря в цветни младини загинал —
    и не един ще прокълне ръката,
    що покоси живота на поета.

    Той бе един от малкото, призвани
    това, което иде, да възпеят,
    един от тез малцина, що милеят
    за труженика благ, не видял ден,
    в беди не свикнал още да се брани —
    при светлина за тъмна чест роден.

    Ту весели, ту скръбно вдъхновени
    слова за обич и за злоба честна —
    с тях съвестта на гузните той стресна.
    Но той изкупна жертва бе избран!
    Разбит лежи съсъда драгоценни,
    на земний прах елея свят разлян.

    Венци ще кичат твоя тъмен гроб.
    И не един с въздишка ще си спомни
    другаря в цветни младини загинал —
    и не един ще прокълне ръката,
    що покоси живота на поета.

    .

  • Книга на Стефан Иванов за криминалните престъпления в България през комунизма

    .

    Лъчезар Тошев, Toshev.blogspot.com

    .

    Стефан Титков Иванов е роден през 1975 г. в София. Доктор по история. Заместник-директор на 149 СУ „Иван Хаджийски“ в София, където преподава „История и цивилизации“. Работи активно по международни проекти в сферата на образованието.

    Още от 1990 г. влиза в младежката структура на „Екогласност“, след това членува във Федерацията на Независимите студентски дружества, един от лидерите на СДС-София, председател на СДС – Красна поляна, основател на движението Д3.

    От 2003 до 2015 г. е избиран в три последователни мандата за общински съветник в София, където е член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност, от които четири години– неин председател. Женен, с дъщеря и син.

    .

    .

    Книгата ще се представи на 26 март 2024 г. от 18 часа, в Дома на Съюза на архитектите в София.

    .

    КЪМ ЧИТАТЕЛЯ ОТ АВТОРА

    Да се пише за криминалната престъпност от времето на социалистическа България определено е предизвикателство. Най-малкото защото по темата все още няма почти никаква достоверна информация. Освен това съществуват и прекалено много наслоявания под формата на персонални спомени и митове, притискащи здраво истината, оспорването на които, макар и подплатено с достатъчно документи и научнообосновани тези, предизвиква неприятни усещания сред част от аудиторията.

    От друга страна, такъв вид реакции са валидни за всички аспекти на най-новата българска история, защото за тях има все още силна и обикновено полярно оформена лична, родова или друг вид колективна памет. А когато към нея добавим и обстоятелството, че изследваме тоталитарен период с наличието на всеобхватна цензура, обосновката на всеки извод се нуждае от колкото е възможно повече доказателства (най-вече „вътрешни“, от „системата“). Знаем, че именно изворите са в основата на историята като наука, която има своите строго специфични правила, чието спазване не допуска компромис.

    Други проблеми при написването на настоящия труд са големите обеми все още засекретена информация, както и мотивираното от различни фактори нежелание на редица колеги – професионални историци, и преки участници в събитията (например офицери от вътрешното министерство, оперативни работници, агенти по криминална линия и др.) да навлизат в детайли в темата. В крайна сметка обаче се постарах да обобщя и да представя пред широката аудитория (доколкото това изобщо е постижимо при един чисто научен подход) всички онези факти и обстоятелства, които показват пропагандния характер и несъстоятелността на твърденията, че „през комунизма нямаше тежки престъпления и се живееше по-спокойно“.

    Може наистина да се е живеело „по-спокойно“, но единствено като резултат от липсата на информация за реалното състояние на равнищата, жестокостта, масовостта и географския обхват на престъпленията, извършвани в България между 1944 и 1989 г. И ако някой например „спокойно си пускаше децата да играят по тъмно“, това е само защото той не е знаел какво се е случвало в действителност с една част от тях, особено в големите градове и в столицата София.

    Ако „жените се прибираха сами спокойно посред нощ“, то е единствено понеже те не са и предполагали колко серийни убийци и изнасилвачи са върлували по същите тези улички, градчета и села в продължение на дълги години, без обществото да има дори и най-малка представа за това. Сред най-шокиращите факти от работата ми върху тази книга, която определено ме промени и в чисто емоционален план, беше една „обикновена“ история.

    Чрез нея научих за „обикновено“ българско село от епохата на „зрелия социализъм“, чиито жители, унесени в монотонността на „обикновения“ си живот, дори и не подозират, че сред тях живее убиец. И то на повече от един човек. Това неведение на съселяните му обаче не е предизвикано от професионален подход от страна на службите за сигурност, които разбираемо биха искали скриване на информацията като елемент от разследването.

    За да „заковат“ виновника. Не, не е затова. Просто са крили от хората какво се случва. Лъжата в този случай (към което приравнявам и умишленото скриване на истината) е възцарена с единствената цел да се поддържа фалшивото усещане за „спокойствие“. Същото онова усещане, с чиито митове, демони, легенди и долнопробни пропагандатори се борим и до днес. Точно както висшите кръгове на управниците пиха и ядоха екологично чисти продукти след аварията в Чернобилската АЕЦ, а хората бяха нарочно лъгани, че всичко е наред, така и в областта на престъпността комунистическата върхушка е „пила от извора“ на истинските факти (видно от техните документи, част от които показвам на следващите страници), докато за „обикновените“ хора е оставена залъгалката за „сигурното време“, в което живеят. И цената, която неминуемо последните плащат за нея.

    Всеки човек си има характер. Лично аз никога не съм се притеснявал да „воювам“ аргументирано срещу наложени клишета и пропагандни тези. Нещо повече – намирам в това някаква особена романтика и отдаденост докрай на истината. При работата по настоящата книга се старах да бъда напълно безпристрастен, което, разбира се, е невъз-можно, но за всяко свое твърдение съм представил необходимите доказателства и факти от разглеждания период. През очите ми в тези повече от четири години, докато усилено работех върху съдържанието ѝ, изчетох десетки хиляди страници архивни документи и литература.

    Изгледах десетки игрални и документални филми, потопих се в безброй едва споделени лични истории. На събирането на тези документи, тяхното четене и обработка отделих немалко дни и нощи.

    Въпреки че се имам за сравнително силен човек, емоциите от прочетеното често ме побеждаваха. Но резултатът според мен е налице. От моя лична гледна точка си заслужаваше! Въпреки „тежката материя“, която натежава още повече, когато знаеш, че примерите идват от реални събития и личности. И неслучайно – допирът до бруталните престъпления подсъзнателно прави човек по-добър. Писателят Калин Донков, който описва десет разтърсващи криминални истории от същия период в публицистична книга от края на 70-те години на миналия век, споделя, че „всеки път, когато се трудих над някоя от тях… с някаква горчива и загадъчна жажда ми се пишеха стихове…“.

    Дълго се колебах дали да споменавам имената на хората от архивните документи – убийци, изнасилвачи, крадци, грабители, служители на МВР, агенти по криминална линия, надзиратели в затворите и т.н. Защото те са реални личности, също толкова истински като нас – „обикновените“.

    Има аргументи и в двете посоки. Но в крайна сметка реших, че всички тези „второстепенни герои“ ще бъдат изписвани единствено с инициалите им. Не само защото една част от тях все още са живи, но и понеже наследниците и роднините им не заслужават да носят тяхната лична тежест на раменете си. Защото отговорността е строго лична. А иначе архивните документи са налични и надлежно цитирани – всеки, който държи на това, може да ги потърси и да намери сам в тях и пълните имена, и „обикновените“ български градове и села, в които са се случвали описаните събития.

    .

  • XVI Фестивал на българите по света “Аз съм българче”

    .

    XVI издание на Фестивала на българите по света “Аз съм българче”® през настоящата 2024 г. е посветен на Деня на народните будители и Европейския ден на езиците. И през 2024-та Форумът предоставя възможност за изразяване на българския дух и култура зад граница, чрез участие в конкурсите на фестивала с лична творческа изява, без значение в коя точка на света се намират участниците.

    Ето какво пише в поканата за участие Деана Иванова от Асоциация „T.A.N.G.R.A.“:

    „Скъпи приятели,

    С удоволствие отправяме покана за участие в XVI Фестивал на българите по света „Аз съм българче“ ® 2024 – Валенсия, Испания. Фестивалът е посветен на Деня на Народните будители и на Европейския ден на езиците.

    Заключителната част ще бъде на 15-17 ноември 2024 г. в град Валенсия, Испания. С домакинството на Асоциация „Прогрес” – Валенсия, Испания.

    УЧАСТВАЙТЕ В КОНКУРСИТЕ НА ХVI ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ” ® 2024!

    Краен срок за подаване на творбите: 31.05.2024 г.

    Задължителна информация, придружаваща творбата:

    Име на автора (собствено, бащино, фамилно);

    Възраст (навършени години);

    Актуален адрес, телефон, електронна поща, училище, организация (или самостоятелна изява).“

    За повече информация – вж. приложения афиш.

    .

  • Деца ще изпълняват българска музика в Карнеги хол

    .

    Радостни сме да споделим с българската общност, че десетгодишните Мартин Маринов и Еван Джанг, ученици на Маргарита Генова (Margarita Genova), преподавател по класическо пиано в Settlement Music School във Филаделфия, са спечелили сребърен медал от конкурса Golden Key в Ню Йорк и ще свирят на концерт в Карнеги хол в Ню Йорк, на 27 април т.г., от 19:30 часа.

    .

    Мартин Мартинов. Източник: ФБ профил на Маргарита Генова

    Мартин ще се представи с пиесата „Песен от Шопско“, а Еван – с „Песен от Тракия“. Двете пиеси са от българския композитор Красимир Милетков (Krasimir Miletkov).

    .

    .

    За повече информация посетете уебсайта на конкурса след 20 март.

    Golden Key Music Festival

    .

    Генерално консулство на Р България в Ню Йорк

    .

  • Кукерски маски в Нейпървил

     

    Изработване на кукерски маски за Сирни Заговезни в Ново българско училище в Нейпървил

    Кукерите са част от българската традиция. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа. Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея се налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Трябва да я направят все по-грозна и страшна, за да изплашат злото.

    .

    .

    Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни звънци.

    .

    .

    Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими.
    Голямо значение за символиката на маските имат цветовете и украсата. Червеният цвят е символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня, черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

    .

     

    Текст и снимки:

    Ново българско училище в Нейпървил

    .

  • „Dessi and Biliana“ – филм за Десислава Иванчева и Биляна Петрова

    .

    Историята на „Деси и Биляна“ се представя чрез две писма. Съдебната сага с бившата кметица стана на лента, пращат я по кинофестивали

    Материал на „България ДНЕС“

    .

    Десислава Иванчева и Биляна Петрова пишат писма от Сливенския затвор, за да поискат прошка едната от сина си, а другата – от майка си.

    Съдебната сага с бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева се превърна във филм! Режисьорката Дима Пройкова планира да изпрати лентата по редица кинофестивали. Това разказа сама тя пред репортер на „България Днес“*, който присъства ексклузивно на предпремиерата на филма.

    Лентата разказва за човешката страна на случилото се с ексуправничката на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова след вкарването им в Сливенския затвор за корупция. Иванчева е осъдена на 6 г. решетки, а Петрова – на 5 г., заради подкуп от строителен предприемач.

     

    Главният герой – синът на Иванчева Валентин-Александър, в ръцете на режисьорката Дима Пройкова

    Усещането на близките им е, че двете са сготвени заради политиката си срещу презастрояването на квартала. Мнението на сподвижниците им е, че акцията е постановка, а съдебният процес е нагласен. Това провокира и режисьорката да направи филма. „Аз съм еколог и тяхната кауза ми е присърце. Надявам се да видят филма по света и да разберат“, казва Дима Пройкова.

    .

    Момченцето пристига на премиерата на филма с баба си

    Преди броени дни тя прави предпремиера на творбата си в столичен киносалон. На нея идват много приближени до Иванчева и Петрова. Главните герои са най-близките им – синът на Десислава Валентин-Александър и майка й Любка, както и съпругът на Петрова – Ясен. Всеки от тях влиза във филма, но водещата роля е поверена на 2-годишното дете на Иванчева. То е заченато инвитро от донор след години неуспешни опити на Десислава да стане майка. Затова предпочита да даде живот, макар и да е самотна майка.

    .

    Реални кадри са примесени с приказни елементи

    След вкарването й в затвора през ноември 2022 г. за изпълнение на присъдата грижите за малкото момченце са поверени на възрастната майка на екскметицата. На баба Любка й се налага да се превърне в майка за внука си. Именно за отсъствието на майката е първата част на филма. Житейската драма е представена чрез две писма.

    Първото е от Десислава до сина й. В него като приказна фея му обяснява защо я няма. Разказва се за царството, наречено „Младост“, където Деси се грижела да има детски градинки и т.н. Е, в един момент обаче в колата й се появило гърне с жълтици, а стражът Гешгамен ги пратил с Биляна в сливенските кули. „Пропуснах първите ти крачки, първото ти зъбче, но обещавам да съм до теб за първия училищен звънец“, се казва в писмото на Десислава до детето й. Трогателният момент просълзява цялата зала.

    Второто писмо е от Биляна до майка й Даринка. Възрастната жена е с деменция и лежи изпочупена, когато полицаите идват в дома им, за да вкарат заместничката в панделата. Когато състоянието на Даринка се влошава, от затвора и прокуратурата отказват да пуснат Биляна да се сбогува с нея. Така възрастната жена умира, а на дъщеря й е позволено да отиде на погребението.

    „Всеки ден се обвинявам, че се влоши заради мен“, признава Петрова в писмото до майка си. Споделя още, че копнее да може да я прегърне още един път жива. Въпреки мъката, е благодарна, че някога родителката й я е научила на градинарство. Това й е помогнало много, когато трябвало да копае градинката в Сливенския затвор. Оказва се, че и Иванчева, и Петрова искат прошка, че заради присъдата не могат да бъдат със сина си и с майка си.

    Приказното представяне на двете писма се редува с реални кадри от съдебните зали и документалната изложба за случая „Младост“. „Филмът е направен без спонсори, а участниците играят безвъзмездно. В интернет вече се върти трейлърът, но тепърва ще го популяризираме. Ще се опитаме да го представим на международни фестивали“, разказва режисьорката Дима*.

    Тя уточнява, че филмът е озвучен на английски език и е с български субтитри, за да се приеме по-добре в чужбина. Единственият проблем е, че лентата е 27 минути, а в Кан например може да се участва с късометражен (до 15 мин.) и дългометражен (над 60 мин.) филм. Сега пред Пройкова стои дилемата дали да скъси лентата, или да участва например на паралелен фестивал в Кан, където приемат и среднометражни филми.

    Искат да ги разпитат в комисията за Нотариуса

    .

    .

    Да бъдат изслушани Иванчева и Петрова във временната парламентарна комисия за проверка на всички факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов – Нотариуса**. Затова настояват приближените им от „Зелен Младост“.

    .

    Мартин Божанов – Нотариуса

    Искането идва, след като по казуса с частния клуб на сочения за брокер в съдебната система постоянно излизат имена на магистрати. Част от тях съвпадат със съдии, прокурори и следователи, работили по процеса и разследването „Младост“. Дали е имало натиск над магистрати и изтъргувано ли е крайното решение по делото с участието на разстреляния Божанов – депутатите тепърва ще решат дали да установяват.

    Източник: bgdnes.bg

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

    Бел. ред:

    * Режисьорката Дима Пройкова уточни пред представител на Еврочикаго, че не е казвала на журналистката от „България Днес“, че филмът отива в КАН, а че от екипа на филма не са кандидатствали за фестивала в КАН, тъй като филмът не се вписва в изискванията за време. Както и, че се надява все пак да му обърнат внимание на други престижни фестивали, тъй като Десислава Иванчева и Биляна Петрова заслужават да бъдат чути.

    ** Заявлението за изслушване на Иванчева и Петрова в парламентарната комисия вж. тук.

    .