Авторски
- Проф. Михаил Константинов: 700 хил. фантоми на тези избори
Проф. Михаил Константинов вече 16 години твърди, че няма друг механизъм за чистене на избирателните списъци освен активната регистрация
Около 700 хиляди е броят на фантомите в избирателните списъци, заяви пред агенция „Фокус“ Михаил Константинов, дългогодишен член и зам.- председател на Централната избирателна комисия (ЦИК).
От години професорът по математика обяснява, че избирателните списъци не са точни и това води до деформирани резултати от изборите – парламентарни, президентски и местни.
Никой не оспорва твърденията на авторитетния специалист, но държавата никога не предприема нещо, за да отстрани ясно посочените дефекти.
Сега проф. Константинов отново казва нещо очевидно: ако в избирателните списъци има 6 800 000 души, а пък в страната по данните на Националния статистически институт има 6 100 000 души с право на глас, значи фантомите са около 700 000.
Със законодателно решение, за което вече е късно, ЦИК е можела да ги изчисти от списъците за предстоящите избори.
„Тя може да вземе решението за изчистване на списъците и да се заеме с въпроса за активната регистрация. Активната регистрация моментално изчиства списъците“, подчерта проф. Константинов.
По думите му, е възможно моментално да се приложи френският модел, при който избирателните списъци се изготвят в края на годината преди изборите и в настоящата година могат да гласуват само хора, които в предишната година са се регистрирали като гласоподаватели.
„Тези, които не са се регистрирали, не гласуват – просто и ясно“, категоричен е той.
Михаил Константинов напомня, че за активна регистрация той апелира поне от 16 години.
„Показал съм модела, казал съм колко ще струва. Не щат. Или някой има изгода от това, или са некадърници, които нищо не правят. Може пък и да е комбинация от двете“, коментира професорът.
И подчертава, че активна регистрация вече не може да се прави за оставащото време до изборите.
Попитан – дали има друг механизъм за чистене на избирателните списъци, освен активната регистрация, той отговаря отрицателно.
„Ако я приемем догодина, за парламентарните избори през 2013 г., живот и здраве, ще имаме изчистени списъци“, смята специалистът.
Според него и сега управляващите са добре запознати с предложението.
„Казват, че това е хубаво и правилно. Резултат обаче няма. Направете една акция за това“, апелира проф. Константинов. Той отбеляза, че както навремето се е говорело за изборен кодекс и той е станал, така сега трябва да се говори за активна регистрация и тогава тя ще бъде налице.
Източник: Vesti.bg
53 партии подадоха документи в ЦИК за участие в местните избори
53 партии са подали документи за участие в местните избори в Централата избирателна комисия (ЦИК) до момента, съобщи за Информационна агенция КРОСС говорителят на комисията Ралица Негенцова. Пет партии са преминали процедура и са одобрени от ЦИК за явяване на местния вот. Това са ГЕРБ, Обединена Социалдемокрация, Земеделски съюз „Александър Стамлобийски“, „Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност – Национален Идеал за Единство“ и Съюз за Пловдив. „В момента с в зала и работим“, каза още Негенцова.
181 партии, регистрирани в Софийския градски съд, могат да подадат документи в ЦИК. Вероятно всички те ще се впуснат в надпреварата за местна власт.
Партиите у нас до преди година бяха около 370, но „фантомите“ в списъка бяха заличени.
КРОСС припомня, че първи за участие в местния вот се регистрираха ГЕРБ.
Партиите могат да подават документи за участие в местния избори до 8 август, а коалициите – до 18 август. Срокът за корекции е 28 август.
От 5 август започва подаването да документи за участие в президентската надпревара.
Източник: Агенция КРОСС
- Литературен анализ на политическата обстановка
Като че ли миналата седмица най-сетне започна кръстоносният поход срещу руските интереси на Балканите. Лукойл беше наказан, Лукойл беше спрян, светът притихна във възхищение и само Стамболов гледаше от портрета завистливо, проклинайки историческата участ по негово време да няма рафинерия, на която да захлопне кепенците.
Всъщност каква беше тази акция и какви ще са последиците от нея? „Ярко доказателство, че пред закона всички са равни” – ще кажат PR-ите на ГЕРБ, като ще пропуснат да припомнят, че Лукойл от години не си е плащал данъците, без това да го приравнява пред закона към другите неплащащи компании, които получават заплашителни писма от НАП, толкова скандални, че даже повдигнаха въпроса за тях в парламента. Виждал съм такова писмо, в което данъчните заплашват получателя, че полицията ще му забрани да пътува в чужбина. Съмнявам се, че подобна кореспонденция е водена с Лукойл.
Има наблюдатели, според които отнемането на складовите лицензи е лична инициатива на проамерикански настроения Дянков – един вид разнобой в редиците на ГЕРБ, който току-виж довел до ситуация, в която Бойко Борисов да гледа тъпо и с увиснало чене като Тодор Живков през ноември 1989. Според други анализатори обаче Дянков не е тръгнал да клати устоите на партията си, а действа срещу Лукойл именно по нейно нареждане и се опитва да създаде впечатление за предизборен конфликт между Борисов и Златев (който впрочем от доста време е само член на надзорния съвет на Нефтохим и нищо повече) в период, когато и без друго съоръженията на рафинерията ще спрат работа за лятна профилактика. Аз обаче не мисля, че акцията е предизборна, въпреки че има всички качества на такава. Предизборното шоу на седмицата беше откриването на спортната зала.
Според мен акцията срещу Лукойл има външнополитически мотиви. Не е тайна, че голяма част от силата и самоувереността на Бойко Борисов идва от подкрепата, която получава извън България. Тази подкрепа той започна да получава още по времето на Царя и тя му помогна да стане премиер, надявайки се, че като такъв ще бъде по-несговорчив с Русия отколкото предишното правителство на социалистите. За съжаление обаче, той излъга тези очаквания и за две години показа точно обратното. Ето защо е логично да предположим, че на запад и особено в ЕНП е настъпило известно охлаждане към Бойко Борисов в средата на мандата му, симптоматичен знак за което е парламентарното поведение на другите партии от ЕНП, които най-сетне открито се обявиха в опозиция, като гласуваха вот на недоверие срещу правителството – нещо, от което досега се въздържаха, макар че беше логично да го направят още преди година.
И на този фон какво по-хубаво от една наказателна акция срещу Лукойл – емблемата на руското икономическо влияние в страната? Под формата на принципно и законно действие правителството показва на Европа, че България не е протекторат на Русия и че то, правителството, не защитава нейните икономически интереси като свои. Междувременно започва да се продава гориво от държавния резерв, както житото по времето на Жан Виденов – свеж приток на пари в труден за бюджета момент. Лукойл не търпи кой знае какви затруднения и неудобства. До няколко седмици лицензите му ще бъдат върнати и животът ще потече по старому. Междувременно обаче над страната ще надвисне страхът от бензинова криза и от опашки по бензиностанциите. Отново ще видим размахания пръст, който ни напомня колко лошо е без руски газ през зимата и без руски бензин през лятото. Тогава мисълта, че сме протекторат, ще стане по-смилаема, по-приемлива, а недоволството на западната политика от правителството на ГЕРБ – имагинерно, пренебрежимо и незначително за българските избиратели. Такъв, мисля, е анализът на политическата ситуация. А освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Иван Стамболов,
Sulla.bg
Бел.ред: Текстът вероятно е писан преди връщането на лиценза на „Лукойл“.
- Как ще се гласува в чужбина
Централната избирателна комисия (ЦИК) съобщи, че е е взела няколко важни решения за условията и организацията за гласуване на български граждани извън страната при избора на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г.
При произвеждане на изборите гласуването и преброяването на гласовете на българските граждани, живеещи извън територията на България, се извършва в избирателни секции при спазване на изискванията на Изборния кодекс, обясни говорителят на ЦИК Ралица Негенцова.
Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на България не по-късно от 13 август 2011 г., трябва да поискат съгласието на приемащата държава.
Такова съгласие е необходимо за:
– произвеждане на изборите;
– за разкриване на избирателни секции в дипломатическите и консулските представителства;
– за разкриване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства (само когато законодателството на приемащата държава изрично допуска това);
– за разкриване на избирателни секции в държава, където България няма дипломатическо или консулско представителство, но има дипломатически отношения и е назначила акредитиран посланик, и законодателството на приемащата държава изрично допуска това.Ръководителят на дипломатическото и консулско представителство уведомява незабавно Министерството на външните работи за получения отговор от приемащата държава и впоследствие уведомява ЦИК.
В населените места, където има дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват, не по-късно от 27.09.2011 г. (25 дни преди изборния ден).
В населените места, където няма дипломатическо или консулско представителство, избирателни секции се образуват при наличие на съгласие на приемащата държава и на не по-малко от 100 избиратели, заявили желание да гласуват.
Всеки ръководител на дипломатическо и консулско представителство не по-късно от 29.09.2011 г. (23 дни преди изборния ден) предоставя на ЦИК чрез Министерството на външните работи информация за постъпилите заявления.
ЦИК не по-късно от 01.10.2011 г. (21 дни преди изборния ден) определя населените места, в които ще се образуват избирателни секции. Решението се изпраща на Министерството на външните работи и се публикува на интернет страниците на министерството и на съответното дипломатическо и консулско представителство в съответната държава.
В изпълнение на решението на ЦИК ръководителите на дипломатическите и консулски представителства образуват избирателни секции в тези населени места не по-късно от 3 октомври 2011 г. и определят техните адреси, за които уведомяват ЦИК незабавно.
Когато броят на избирателите, заявили желанието си да гласуват е повече от 1000, се образува нова избирателна секция в съответното населено място. Когато в населените места са подадени повече от хиляда заявления, ръководителят на дипломатическото и консулско представителство образува повече от една секция и съобразява адресите им с местопребиваването на подалите заявления избиратели.
Български гражданин, навършил 18-годишна възраст към изборния ден включително, който не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода и който желае да гласува извън страната, може да заяви това не по-късно от 27.09.2011 г. включително (25 дни преди изборния ден) в писмена форма чрез заявление по образец.
В заявлението избирателят посочва: собственото, бащиното и фамилното си име по паспорт, лична карта или военна карта (само за военнослужещите), единния си граждански номер, адреса на пребиваване в съответната държава, постоянния си адрес в Република България и населеното място, в което желае да гласува.
Всеки желаещ да гласува избирател подава отделно заявление, което подписва саморъчно, то се подава лично от избирателя до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава или се изпраща чрез писмо.
Сканирано изображение на саморъчно подписаното заявление може да бъде изпратено в електронна форма на е-mail адреса на българското дипломатическо или консулско представителство на файл в pdf формат.
Ралица Негенцова съобщи също, че до този момент в ЦИК, която работи без почивен ден, постъпилите заявления за участие в изборите на 23 октомври т.г. за кметове и общински съветници от политически партии са 52.
Един от важните срокове е за назначаване съставите на общинските избирателни комисии. До сега са постъпили предложения за състави на 12 от общо 264 общини. ЦИК трябва до 18 август да назначи съставите на всички 264 общински избирателни комисии, напомни Негенцова.
Източник: VESTI.bg
- Агенти на ДС стават шефове в горите
Трима от шестимата директори на новите държавни горски предприятия са били агенти на Държавна сигурност. Вчера земеделският министър Мирослав Найденов назначи Юри Миков, Иван Недков, Пейчо Върбанов, Йордан Радославов, Александър Йолев и Ботьо Арабаджиев.
Пейчо Върбанов, който ще отговаря за горите в Югоизточна България, е вербуван за сътрудник на ДС през 1979 г. като агент Гора. Юри Миков е работил към УБО, а Иван Недков е бил щатен служител разузнавач на ДС-УБО. Йордан Радославов, който ще е шеф на североизточното предприятие пък беше заместник на разследвания заради заменки Стефан Юруков.
Върнаха 13 посланици с досиета
13 български посланици са извикани в София на „служебно пътуване“, съобщи Весела Чернева, говорител на МВнР, вчера.
Така де факто е прибрана първата група български дипломати с досиета в бившата Държавна сигурност.
Комисията по досиетата откри данни за съпричастност към бившите служби за 35 от сегашните български посланици и постоянни представители.
Външно предприе връщането на дипломатите чрез процедурата на „служебно пътуване“, след като президентът Георги Първанов отказа да подпише указите за отзоваването им.
Най-напред са върнати посланиците ни от Атина, Белград, Берлин, Букурещ, Вилнюс, Минск, Ню Йорк, Париж, Пекин, Сараево, Скопие, Стокхолм и Тбилиси. Втората група се очаква в София към първи юли, а някои дипломати заминават направо в пенсия по възраст.
Чернева съобщи още, че окончателният вариант на предложенията на Външно за промени в Закона за дипломатическата служба са готови. Те ще фиксират и щатовете на посолствата, за да се пресече безразборното изпращане на хора зад граница.
Освен това ще бъде постигната и заявената от ръководството на министерството политическа воля България повече да не се представлява от бивши служители или сътрудници на ДС.
Източник: в. „24 часа“
- КЗК ще разследва „ЛУКойл“ за злоупотреба с господстващо положение
Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че образува производство за установяване на евентуално извършена злоупотреба с господстващо положение и антиконкурентни споразумения от страна на „ЛУКойл България“. Това е компанията-търговец от групата „ЛУКойл“ и държи едноименната верига бензиностанции в България. Неин директор е Валентин Златев, който е и председател на Надзорния съвет на рафинерията „ЛУКойл Нефтохим Бургас“.
КЗК започва разследването, след като прие така очаквания от обществото „секторен анализ на конкурентната среда на производството и реализацията на бензин и дизелово гориво“. Анализът установил, че се забелязва сходно движение на цените на едро, което би могло да се дължи на споразумение или съгласувана практика между участници на пазара – забранени от закона практики. Антимонополната комисия открила и смущаващи клаузи в договорите на „ЛУКойл България“ с неговите контрагенти – търговци на едро. Става дума за договорки, които „могат да доведат до затваряне на пазара“, се казва в съобщението на КЗК. Комисията съобщава, че ще се допитва до Европейската комисия по време на разследването заради сложността му и ще уведоми Брюксел за резултатите, защото проблемът има отношение към общия пазар на ЕС.
Днес министърът на енергетиката Трайчо Трайков каза, че е изпратил ново запитване до Комисията за защита на конкуренцията – за доставките на керосин. „В делото срещу решението на митниците бе казано, че ако не работи „ЛУКойл“, летищата няма да имат керосин. Това води до въпроса дали доставчикът на керосин има господстващо влияние или всъщност господстващо влияние има доставчикът на доставчика“, обясни Трайков.
Часове по-късно „ЛУКойл“ съобщи, че намалява цените на горивата във връзка с динамиката на пазарната конюнктура на петролните продукти. Бензин А-95 ще е по-евтин с 1,91%, бензин А-98 – 1,87%.
Източник: в. „Сега“
- СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
Social Security Benefits Will Be Paid on Time
Michael J. Astrue, Commissioner of Social Security, announced today that Social Security payments for August 3rd will be made on time and as scheduled. Payments for August 10th, 17th, and 24th also will be made as scheduled.
“I am happy to announce there will be no delay in the payment of August Social Security benefits,” Commissioner Astrue said, “which should be a relief to those people who were concerned about their benefits. I’m pleased the President and Congress were able to come together in a bipartisan fashion to avoid an interruption in payments.”
People still receiving paper checks from Social Security should consider signing up for Direct Deposit, the secure and convenient way to receive Social Security payments. All current beneficiaries must switch to electronic payments by March 1, 2013.
# # #
Lawrence Keillor, Public Affairs Specialist
Social Security Administration, 1233 W. Adams, Chicago IL 60607
Blackberry 312 813 3989, FAX 312 353-0608
email: [email protected]
Go To www.socialsecurity.gov/newsletter for the latest edition of Social Security Update
Съобщение за пресата
от СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
Социално-осигурителни обезщетения ще бъдат изплатени навреме
Комисарът по въпросите на социалната сигурност, обяви днес, че плащанията за социални осигуровки за 3 август ще бъдат направени в срок и по график. Плащанията за 10 август, 17 и 24 също ще бъдат направени, както е планирано.
„Аз съм щастлив да обяви, ще няма да има забавяне в изплащането на обезщетенията на август обществено осигуряване“, заяви комисар Astrue, „което трябва да бъде облекчение за тези хора, които са загрижени за ползите от тях. Аз съм доволен, на президента и Конгреса са в състояние да се обединят, за да се избегне прекъсване в плащанията. “
Хората все още получават чекове на хартиен носител, трябва да се регистрирате за директен депозит, сигурен и удобен начин за получаване на плащанията за социални осигуровки. Всички настоящи бенефициенти трябва да преминат към електронни плащания от 1 март, 2013.
# # #
Лорънс Keillor, специалист по Public Affairs
Social Security Administration, 1233 W. Адамс, Chicago, IL 60607
Blackberry 312 813 3989, факс: 312 353-0608
имейл: lawrence.keillor @ ssa.gov
- Илинденският подвиг
Илиндень е великъ подвигъ на малъкъ народъ. И великъ екзаменъ.
Великъ подвигъ, защото е мѣрило на бързината, съ която македонскитѣ българи узряха за организирано масово възстание. Малкиятъ народъ, пренебрегнатъ и онеправданъ отъ авторитѣ на Берлинския договоръ, излѫчи отъ себе си големи личности, които го подготвиха за борба срещу турската тирания, съ помощьта на една революционна организация, въ много отношения първа по рода си. По продължителность на своето сѫществуване и по дълбокия преломъ, който извърши въ душата на народа, тая организация нѣма свое подобие въ освободителнитѣ борби на другитѣ народи. Тя раздруса душата на македонския робъ, превъзпита го, вдъхна му ненависть къмъ робията въ всички нейни отвратителни прояви, закали волята му и я подчини на една сурова самодисциплина, направи отъ него фанатиченъ пазитель на тайната и рицарь на твърдостьта срещу всички пъклени изобретения на турския инквизиторски гений.
Ако Вътрешната македо-одринска революционна оранизация бѣше постигнала само това духовно прераждане на роба, нейното дѣло пакъ би останало съ историческо значение за Македония. Но тя направи нѣщо повече: въорѫжи рѫката на осъзналия се робъ и го изправи срещу цѣлата империя на султанитѣ. Тя сътвори Илиндень.
Илиндень е страшниятъ екзаменъ, на който биде извиканъ македонскиятъ българинъ следъ десеть годишенъ революционно-възпитателски трудъ. Рѫкопашнитѣ боеве надъ Карбуница въ Кичевско и при прохода „Слива” въ Крушовско, епичното сражение надъ Апоскепъ, за което съ такава гордость пише скромниятъ, но примѣренъ борецъ Стерйо Стерйовски въ своя дневникъ, отбелязватъ трънливия пѫть на подвига, изминатъ отъ покорния, раболепния, обезличения македонски чифлигарь, който по бегова милость живѣеше върху бегска земя.
Христо Силянов,
публицист, поет, белетрист, революционер и общественик
(24.05.1880 -26.09.1939)__________________________________
По време на въстанието не е пострадал нито един мирен турски гражданин.
„ДОБЛЕСТНО ВЪЗСТАНИЕ СРЕЩУ ЦЯЛА ЕДНА ИМПЕРИЯ!“- възкликва известен за времето си австрийски журналист.Източник: katan.blog.bg
- Трактора – Кръстник на BG мафията
В. „Ню Йорк Таймс“ пише за Алексей Петров
Скандалните разкрития за тартора на Октопода Алексей Петров и пипалата, които е пуснал в ъндърграунда и обществения живот на България, стигнаха отвъд океана. Едно от най-престижните американски издания – вестник „Ню Йорк таймс”, публикува обширна статия, в която описва Трактора като кръстник на българската мафия и подчертава, че кабинетът „Борисов” е изненадал всички и е създал чувство за ново начало, погвайки човек, считан за недосегаем.
В материала под заглавие „Законност и ред по български” се посочва, че в началото на миналата година премиерът Бойко Борисов е обявил тържествено война на кръстниците на организираната престъпност у нас и е стартирал операция „Октопод”, при която бяха арестувани Алексей Петров и аверите му. „Целта на операцията беше да обезглави престъпна мрежа, която беше толкова огромна, че пипалата й се простираха навсякъде в българското общество”, подчертава вестникът, като окачествява акцията като „едно от най-изявените усилия на България да се справи с босовете на рекета, проституцията и отвличанията”. „Ню Йорк таймс” описва детайлно ареста на Трактора и посочва, че макар Петров по-късно да бе пуснат от съда първо под „домашен арест”, а след това срещу подписка, срещу него има редица обвинения за тежки престъпления. Те са за рекет, изнудване, организиране и ръководене на престъпна група, опит за убийство, източване на ДДС, пране на пари и източване на „Кремиковци”. Обвиненията обаче не са повлияли много на бабаитлъка му, подчертава американският ежедневник и информира, че сега Трактора планира да се кандидатира за държавен глава и да се впусне в президентския вот наесен.
В процеса на проучването за статията журналист на „Ню Йорк таймс” се е срещнал и със самия Алексей Петров, като посочва, че през цялото интервю Трактора е въртял пръчка с пластмасов октопод, залепен на върха й и упорито е отричал обвиненията срещу него. “Ако бъде осъден, Петров – бивш шампион по карате и агент на контраразузнаването, ще бъде първото голямо име, което ще отиде в затвора като бос на организираната престъпност в страната”, обобщава вестникът, като цитира данни на Центъра за развитие на демокрацията, според които пазарът на дрогата у нас генерира годишно 124 млн. долара, а пазарът на плът – 168 млн. долара. Още при ареста на Петров стана ясно, че той е държал по-голямата част от бизнеса с проститутки в София.
В статията е цитиран и адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии, който посочва, че допреди ареста на Трактора му се е носела славата на човек, с когото не трябва да се заяждаш. „Ако имаше изненада, след като това правителство дойде на власт, то беше, че реши, да се заяде с Петров”, подчертава вестника, позовавайки се на думите на Грозев.
Източник: в. „Политика“
- Единението на властите и ненамесата в далаверите – основен принцип на местната демокрация
С правилното на теория твърдение, че не трябва да се меси в медиите, премиерът Борисов повдига парадоксалния (на пръв поглед) въпрос: защо? В интервю за радио К2 министър-председателят определя правосъдието и медиите като двете саморегулиращи се сфери, в които той не се меси. Вие вярвате ли?
Моето впечатление, с което рискувам да ядосам отново привържениците на властта, е че в медиите Борисов просто няма нужда да се меси (вече). Те сами се натискат за слугинажа, което е резултат от дългогодишната дресировка. Само като ги погледне, без дори да е посегнал към камшика и „хоп“, скачат сами през горящия обръч (от фирми) под аплодисментите на олигархичната публика. Наистина, защо да им се меси, когато изпълняват подскоците така старателно. Само ще развали номера им!
Ако се позовем на аналогията с правосъдието, абсурдът на твърдението му за ненамеса става още по-голям. Каквито и да си кривиците на правосъдието, а те са направо лабиринт на кривосъдието, изречението „ние ги хващаме, те ги пускат“, ще остане като мото на това управление в отношението му към предполагаемо независимата съдебна система. Хайде още малко аналогия за взаимовръзката между медиите и правосъдието.
В края на изминалата седмица адвокати на акционери на „Нюз корпорейшън“ внесоха колективен иск срещу ръководената от Мърдок медийна корпорация, втората по големина в бранша в света. Атакуват империята на магната заради подслушването на телефони с презумпцията, че Мърдок е скрил (а е трябвало да знае) какви ги вършат журналистите в негови издания, с което е подвел акционерите да продължават да наливат парите си в корпорацията, претърпяла междувременно голям спад на борсата след изобличаването на порочните практики с подслушваните телефони.
От тезата на адвокатите става ясно, че е възможно искът да обхване период от около 4 години. Ако бъде признат за основателен от съда в такъв обем, сгромолясването на Мърдок не му мърда. Вече писах, че съдружникът (макар и вече бивш) на Мърдок от „Нюз корпорейшън“ и негов аналог за българските мащаби (настоящ) Красимир Гергов в същото време „заслужи“ бюджетна почерпка.
Частният безнес с голфа, на който Гергов също е представителното лице в България, получи косвено инжекция от 30 милиона лева за преобразуването на военното летище край Балчик в гражданско, макар гражданите и селяните в много други райони на страната да заслужават не по-малко загриженост за какви ли не неотложни инфраструктурни нужди, отколкото гражданите на света, от които се очаква да прииждат с чартърни и частни самолети стиковете си за голф във владенията на Гергов и компания.
Съдебната власт не се намесва. Медиите (с пренебрежимо малки изключения, които съответно биват пренебрегвани) не се намесват. И Борисов не им се меси! Не се меси и опозицията, която в битността й на тройна коалиция трижди се опита да направи това, което Борисов постигна без да се церемони с въпросното финансиране, заявявайки дори гордо, че подаръкът от 30 милиона е „политическо решение“ (кой да му опонира, нали ще отвори архивите на стенограмите и ще се види, как Станишев пледираше голфът да бъде обявен за приоритетна държавна задача).
Това е не просто примирие по въпроса за т.нар. взаимен контрол, а примирение по взаимно съгласие, с което сме принудени да се съгласяваме заради безсилието си срещу пълното единомислие между уж разделените власти.
Иво Инджев, Ivo.bg
- Нов протест се заформя в социалната мрежа Фейсбук
Нов протест, насочен към “корпоративните крадци в България и техните слуги” се заформя в социалната мрежа Фейсбук. Тази инициатива ще премине под мотото ,,Върнете ни Откраднатото”. Организаторите на протеста споделиха с екипа на „PoligrafF“, че разполагат с факти, доказателства и цифри как се ограбва българския народ всекидневно.
„Цялата икономика на България е един голям ,,октопод” от който се облагодетелстват определени хора вече години на ред. Техните интереси и страстта им към бързи и огромни печалби вкараха България в тази черна дупка. Техните печалби и забогатяването за сметка на обикновения човек, ще го плащаме пак ние и нашите деца”, пише в писмото си Атанас Калев.
Датата на протеста е 6.09.2011 г. и е символична за Българската история. На логото на инициативата е изобразен гълъб с юмрука в цветовете на трибагреника, на фона на черна точка. Гълъбът е символ на мира и началото на промяната, юмрукът – на твърдост и непримиримост с действителността , цветовете на гълъба са символа на България, черната точка е именно тя в момента, споделят организаторите.
По думите на Атанас Калев, когато ситуацията в страната ни бъде променена от обикновените граждани, на логото ще бъде оставен само гълъбът – символ на мира.
„Ние искаме да можем да мечтаем и творим тук в държавата в която сме родени , да създаваме нашите блага и да се радваме на тях , ние не искаме повече Корпоративните Крадци да ограбват нас и нашите сънародници. Борбата започна, време е да се включи всеки един гражданин на България, за да успеем, за да си променим манталитета първо и след това всичко останало”, призовават още организаторите на протеста.
Източник: Poligraff.net
- Табутата ЛУКОЙЛ, ЗЛАТЕВ, ПРАВЕЦ
Или МЪЛЧАНИЕТО НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИТЕ АГНЕТА
Aвтор: Светла Василева (Chara)
Мълчанието е злато, според популярна немска поговорка, която съвсем до скоро сякаш бе със статут на закон за журналисти и прочие експерти, многословно упражняващи се от седмица по темата “ЛУКОЙЛ” и Валентин ЗЛАТЕВ. Цинично е това “смело” глаголене сега, потвърждаващо съмнението за журналистика, подтичваща след силните.
Къде бяха журналистическите агнета в края на 2008 г когато “падна главата” на техния колега Георги Коритаров, уволнен по желание и под натиск на ЛУКойл заради истеричния страх на Валентин Златев от осветяване на делата му в Правец. Те не го защитиха, а сведоха глави и приспаха съвестта си с плитко скроена, но удобно подхвърлена история за изнудване.
Тезата за Златев като жертва бе печеливша ПР-стратегия на обслужващата го рекламна агенция D& D, играеща на струните на състраданието. Хегел и Маркс обаче отдавна са казали, че повторното случване на една трагедия завършва по правило с фарс. Стига да имаш търпение и шанс да го дочакаш.
И за Христо Христов, 84-годишен пенсионер от Правец, месеци водещ неравностойна битка със Златев, с едничката цел да запази за семейството си нищожните 2 дка наследствена нивичка, попадаща в терена на олигархичния ВИП голф комплекс в града, бе разгласено, че изнудва изпълнителния директор на ЛУКойл, понеже упорства в отказа си да му я “продаде” (разбирай – подари).
Само преди месеци искането на министър Трайков да му бъдат предоставени данни за ценообразуването на горивата в нефтената рафинерия също бе представено едва ли не като изнудване, а Валентин Златев публично бе издокаран в ролята на жертва, работеща на загуба, водена от дълг към обществото. Нищо чудно номерът и този път да бе успял, ако самият довереник на ЛУКойл за България не “излезе от обувките си” и не показа уродливостта на истинското си лице пред публиката – арогантно, надменно, черпещо сила от многогодишна недосегаемост, надзаконност и безнаказаност. Безпрецедентният тон по отношение на български министър, непознат до сега в най-новата ни история, срина крехката авантюристична кула на “изнудваната жертва”. Трагедията приключи с фарс.
Къде бяха журналистическите агнета през последните три години, когато на пресконференции в БТА и с публикации в интернет, група “непослушни” и извън статуквото в Правец членове на Сдружението за насърчаване на гражданската активност, ползвайки достоверни официални документи, вдигнаха завесата за случващото се зад табелата с надписа на града, публично известен не само като частен, а и като Златевград.
Мълчат журналистическите агнета за заградените от Златеви хиляди декари гори, многократно надхвърлящи размера на законната концесия. Мълчат за общинските пътища и частни гори, попадащи в анексираната от олигарсите територия, достъпът до която става единствено и само с височайше позволение.
Никой не смее да пита как така цялата публична собственост на Правец, построена с щедри средства от бюджета по време на тоталитаризма, днес чрез Златев е собственост на кипърска офшорка.
Никой не пита и защо държавния бюджет с публични средства, събрани от всички български данъкоплатци построи инфраструктури за милиони левове, обслужващи единствено частния голф комплекс. Нито пък защо с парите на европейските данъкоплатци се ремонтира пътя до резиденцията на Тодор Живков, днес (логично!!!) собственост на Златев.
Никой не се възмути от заграбването и унищожаването на учебната гребна база на Техническия университет – София, разположена на брега на правешкото езеро, чиято земя бе купена (излишно е да питате от кого) далеч под цената на метър балатум за квадрат. Нито се осмели да попита защо не е санкционирано противоправното извличане на права от общината и от фирмите на Златев при експлоатацията на държавния до 2009 г правешки язовир.
Никой не се престраши да се поинтересува за придобитите от посланика на Русия два апартамента в комплекса на Златеви в Правец – безпрецедентен акт за действащ висш дипломат на чужда държава.
За сметка на това на тържественото откриване на голф комплекса, уважено лично от премиера Борисов на 14 май тази година, присъстват дузини журналистически агнета, кротко блеещи пред петия по богатство за 2010 г – Златев-старши, получили удобна амнезия за това, че стоят пред човек, осъден с ефективно влязла в сила присъда за длъжностни измами и не помислящи дори да питат откъде идва огромното лично богатство, при положение, че пред органите на НАП се декларират само загуби или пък да проверят съразмерността на доходите на Златев-младши с новопридобитата вила в Гърция на стойност 4 млн Евро, платени кеш и яхтата Ферети за 3.5 млн Евро, купена неотдавна като свадбен подарък.
Трудно е наистина с едната ръка регулярно да се получават ваучери за безплатно гориво, щедро раздавани от ЛУКойл с поръка: “не ни закачайте и не се интересувайте от нас”, а с другата – да се остри перото на справедливостта.
Какво пък. Да се надяваме, че призракът на Мишо Бирата е напуснал владенията на правешките олигарси. На ЛУКойл ще е нужно време да излъска ръждивото петно, появило се върху имиджа му след “инцидента” с лицензите, а смелите, в случай, че такива се намерят, а също и несъгласните с написаното по-горе, каня да се разходят до Правец, да пообиколят голф игрището на Златев и прилежащите терени и когато стигнат до обекта, показан на снимката (намира се в най-скритата от външни погледи част на голф комплекса) да се поинтересуват от Ваньо Танов и от Симеон Дянков:
– това импровизирана бензиностанция ли е, защото по външни белези е точно такава – оборудвана е с цистерна, снабдена с искроуловители и мълниезащита, има една бензоколонка с три пистолета за гориво
– въпросният обект свързан ли е с НАП и как отчита горивото, което няма техническа пречка да се продава на граждани
– откъде и как се зарежда, с какви горива и счетоводно отчитат ли се тези операции
Ако няма престрашили се, значи ще продължаваме да сме свидетели на познатия до скоро диалог: “На каква тема мълчите колега? На каквато и вие колежке!” А ние темата си я знаем – Правец, Златев, Лукойл.Източник: http://www.chara.blog.bg
.
- Камарата прие закона за повишаване на кредитния таван на САЩ
Камарата на представителите на САЩ прие с 269 гласа срещу 161 споразумение за избягване на федерален фалит.
Законът трябва да бъде одобрен от Сената и подписан от президента Барак Обама по-късно във вторник.
Споразумението увеличава границата за вземане на кредит с 2.4 трилиона долара и предвижда икономии от 2.1 трилиона долара за 10 години.
Депутатката в Камарата на представителите Габриел Гифърдс беше посрещната с аплодисменти, когато се появи за пръв път в Конгреса, след като беше тежко ранена в Тюсън през януари.
След месеци на политически пререкания и безизходица републиканците и демократите успяха да се договорят и да ратифицират в понеделник сделката, постигната предишната вечер.
Демократите в Камарата на представителите бяха разделени по равно като 95 бяха за споразумението, а 95 бяха против него, докато то беше подкрепено от 174 републиканци.
Лидерът на демократите в Сената Хари Рийд заяви, че горната палата на Конгреса ще гласува споразумението в 12 часа местно време /19 часа българско време/ във вторник.
Гласуването ще стане само 12 часа преди Вашнигтон да спре плащанията по всички федералния програми.
Гласуването в контролираната от републиканците Камара на представителите се смяташе за най-голямото препятствие, докато одобрението от страна на Сената се смята за почти сигурно. /Kafene.net/
- От 1 септември – актуални правила за езика
Учтивото „Вие“ само с главна буква
От есента вече ще разполагаме с актуални предписания за правилно писане на родния ни език. През септември излиза ново издание на Института по български език към БАН, което уточнява правописните правила, а догодина бял свят ще види и целият речник със словника и с приложения към него. Това обясни за “Всеки ден” д-р Милен Томов, гл. асистент в Института за български език и преподавател по езикова култура в НБУ.
Една от новостите засяга учтивото обръщение “Вие”. От септември нататък в официалната кореспонденция то ще се изписва с главна буква, независимо дали се отнася за един човек или за няколко. Досега “вие” към много лица беше с малка буква. Т.е. изписваме Вие по един и същ начин и когато казваме “Вие, г-н министър, бъркате” и “Колеги, Вие ще бъдете изслушани”. “Правилото не е толкова граматично, колкото прагматично. С тази главна буква по графичен начин се изразяват отношения на учтивост”, обясни Милен Томов.
Според новите правописни правила ще трябва да продължаваме да се съобразяваме как употребяваме една дума в речта си – дали като собствено или като нарицателно име. Когато съобщаваме, че “Действията на Министерство на външните работи са правилни”, изписваме само първата буква като главна от цялото наименование. Грешки тук стават заради влиянието на английския език, който изисква всяка от съставките на едно съставно собствено име да се изписва с главна буква. Но ако в следващите изречения съкращаваме МВнР до една дума: “отрекоха от Министерството”, то продължава да се пише с главно “М”, защото се разбира като собствено. Но “Отивам до министерството” може да се изпише с малка буква, когато вече се говори за сградата, за мястото, и думата се употребява като нарицателно име. “Всъщност това е стар пример. Сега само прецизираме правилото”, уточни Томов. Той е учуден от изненадата на хора с претенции да познават правописа – нови са само формулировките на правилата, а не самите правила.
Всяка дума в езика може да се употреби и като собствено, и като нарицателно име. Типичен пример за това са прозвищата. Мечка е нарицателно име на определен вид животно и се пише с малка буква. Когато обаче става въпрос за Кольо Мечката, вече изписваме с голяма, името е собствено, прозвище. Такъв е случаят и с Щастливеца, Майстора, Дякона и други.
Въвежда се цял нов раздел за малките букви. С малки букви ще изписваме наложили се фрази като “питагорова теорема” и “морзова азбука”, но с големи “Ботево стихотворение” и “Хеопсова пирамида”, тъй като не са термини.
В речника са опростени някои добре познати правила, но по-скоро откъм описанието им, а не откъм действието им. Такава голяма промяна е извършена при запетаята. Целта на езиковедите е да преборят мита, че правилното й приложение е много трудно. В обясненията на учените тежестта пада не върху думата, пред която се пише запетая и какъв е видът на подчиненото изречение. “Нещата са сведени до това дали има граница между две изречения. Когато има граница, независимо дали има съюз или няма и кой е той, трябва да се пише запетая”, посочи Томов. Разбира се, има и изключения и те са описани. “Досегашният мит, че пред “че” се пише запетая води до страшно много грешки – запетая се появява и пред въпреки, и пред че в израза “въпреки че”. Заблуда е и представата, че пред и никога не се пише запетая и че пред “който, която, което” винаги се пише запетая. Така в работите на студенти и ученици се появят грешки от типа запетая след предлога в израза “в които”. Тези случаи са подробно обяснени и прецизирани.
За изданието се появява като официално обяснение как да си правим проверка за пълен и непълен член. Ако можеш да заместиш думата от мъжки род с “той”, пишем пълен член, ако я заменяме с “него” – непълен. Досега лесната проверка беше подсказвана от приятелски настроени учители, но не фигурираше в учебниците.
В речника се дават указания и за правилната употреба на бройните форми. Прилагаме ги само за съществителните имена от м.р., които обаче не са лица, след числителни и думи за количества – два стола, 15 коня. Не и когато става въпрос за хора – “130 депутати гласуваха”, “само 7 ученици не избягаха от клас”.
И още малко правила за загрижените за езика си – правилно е да се каже “Вие сте ходилИ”, “Вие сте плакалИ”, но “Вие сте поканен”, “Вие сте трогнат”. Случаят с думите “заместник-директор” и “министър-председател” е ясен – пишат се с тиренце. Когато обаче съкратим първата част “зам.-директор”, остават и точката, и тирето, каквото и да са ви казвали в училище, категорични са езиковедите.
“МлекО” не е дублетна форма на “мляко”, а си е чист диалект. Но пък “стрУктура” и “структУра”, “проИзход” и “произхОд” са дублети. Да се изговаря “нАука” е грешно. “Диалектите, жаргоните и професионалните езици не са нещо лошо, но трябва да внимаваме в каква среда, в какъв контекст, в каква комуникативна сфера ги употребяваме. Диалект може да се използва и със стилистична цел – за създаване на някакъв ефект. В публичната реч се използва книжовният език. Трябва да умеем да превключваме”, препоръчват експертите.
“Целта на речника е да улеснява и да дава практически инструкции за действие, а не да подтиква към езиковедски размишления и анализ на изречения”, категоричен е д-р Милен Томов.
Източник: Vsekiden.com
- Втори сме по ръст на безработицата в ЕС
България е втора по ръст на безработицата в целия ЕС. Това сочат данните на Евростат за първото тримесечие на 2011 г.
1,3 процента е повишението на безработицата у нас, което означава, че вече достигаме ниво от 11,4 на сто от работоспособното население, което не е на работа.
Първото място в тази класация е за Гърция, където увеличението е с 4 процента. След нас се нареждат Кипър и Словакия, където регистрираните безработни са с 1,1 процент повече.
От информацията на Евростат разбираме, че най-голям спад на безработните има в Естония, където 18,8 процента от хората са успели да си намерят работа, въпреки тежките икономически показатели. 19 от страните на ЕС също са успели да обърнат отрицателната теденция. В 7 страни се отбелязва увеличение на безработицата. Непроменено остава положението само в Люксембург.
Източник: в. „Новинар“
- Американският дълг ще достигне 2,1 трилиона долара
Демократите и републиканците постигнаха споразумение в последния момент
Споразумението, което постигнаха демократите и републиканците за намаляването на американския дефицит, предвижда вдигане на тавана на дълга с 2,1 трилиона долара, предаде АФП.
Сключеното в последния момент споразумение предвижда още намаляване на разходите за отбрана с 350 милиарда долара в рамките на следващите 10 години.
Специална комисия, включваща еднакъв брой демократи и републиканци от конгреса, трябва да определи какви ще са новите съкращения на разходите, чийто размер трябва да възлезе на 1,5 трлн. долара за 10 години. Тази сума ще бъде добавена към вече определените 1 трлн. долара икономии в първата част на споразумението.
Източник: Factor-news.net
- План “Маршал” в ЕС без България
Няма да внасяме по-малко пари в общия бюджет
Вноската на България и на българските бенефициенти по финансиращите програми на ЕС най-вероятно остава непроменена. Това се разбира от днешните съобщения от Брюксел, според които частта на ЕС във финансирането на инфраструктурни и образователни проекти се предлага да се увеличи до 95 на сто за Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария. Така за тези държави ще остане да покриват едва 5 процента от разходите.
Обикновено тези държави трябва да покриват между 15 и 50 процента от разходите – изискване, което пречеше на слабите икономики да използват средствата, предназначени за тях, отбелязва АП. По-ниските равнища на съфинансиране ще останат в сила само докато въпросните държави изпълняват своите спасителни програми, допълва ДПА.
Всичките шест страни, за които се отнася направеното предложение, трябваше да прибегнат до спешни заеми на фона на безпокойството на пазарите за тяхната икономическа стабилност.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу определи предложенията като „вид план Маршал за икономическо възстановяване“, отбелязва АП.
Източник: Vsekiden.com
- Православен календар: Свв. мъченици Седем братя Макавеи. Начало на Богородичния пост.
Днес 1 август Православната църква чества седемте братя-мъченици Макавей, майка им Соломония и учителя им Елеазар, умрели около 180 г. пр. Рождество Христово. По време на сирийското господство, наложено на еврейския народ от завоевателя Антиох Епифан, те остават верни на Мойсеевия закон и загиват за вярата си. Втора книга Макавейска в св. Библия ни предава трогателно повествование за страданията и поразителната твърдост на духа у старозаветните мъченици. Тя не ни дава имената на доблестните момци. Но древното църковно предание запазило за тях следните имена: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел; а майка им се наричала Соломония.В миналото на този ден старите хора са извършвали гадания, свързани с времето. Това те правели за да разберат какво ще е времето през следващите дванайсет месеца. Като винаги са почвали от септември и това не е случайно, тъй като на Симеоновден-1.09 започва църковната нова година. По стара традиция от 1 август се отбелязват дванадесетте дни на Макавей. Всеки от тях се нарича на един месец от годината, броено от септември, вторият за октомври, третият – за ноември и т. н. до 12-тия, който е отново за август, но следващата година. Така разбирали какво ще е времето за цяла година напред, проследявайки тези 12 дни. Каквото ще бъде времето през деня, такова ще бъде и през съответния месец. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година.
Цикълът народни празници „Макавеите“ продължава 12 дни – от 1 до 12 август. Първият ден – Егус се празнува най-много от жените, за да не им се „ядат“ пръстите, когато предат прежда. Жените почитат 1 август против болести и рани и по-специално за предпазване от епилепсия. Който работи тоя ден, народното вярване предрича, че огън ще изгори къщата му или вълк ще изяде негов добитък. На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка, затова някъде наричат празника Зетьовден. Гощават ги с вино и пресни питки. След празничната гощавка най-възрастния зет започва да гони по-младите из хармана. Това се прави с цел да има по-голям приплод при домашните животни. Тези ритуални действия са наследство от нашето далечно минало. Те представляват вечния стремеж на хората за здраве и материално благополучие. Макавеите са свързани с фолклорната метеорология.
От днес започва и Богородчният пост, който продължава две седмици до Голяма Богородица (15 август). В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло госби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба.
Още по темата
- България: Дух на отрицание завист и омраза
Обединихме в един материал, две статии от изминалата седмица – „България: доноси, завист и омраза“ на Дойче Веле и „Духът на отрицание у българина“ на в-к Сега. Очаквайте следващата седмица специално за Еврочикаго размишленията по темата и на д-р Иван Гаджев – „Българският синдром на разединението и самоизяждането“
България: доноси, завист и омраза
Завистта и омразата сякаш са генетично закодирани в профила на българската нация. Още Елин Пелин пише: „Ако и нашата страна роди някога гений, то той ще бъде само геният на завистта“. Георги Папакочев се спира на темата.
Укриването на данъци от векове е най-популярната дисциплина в надхитрянето между капитала и държавата. Макар че напредва бързо, България все още е сред аматьорите в този рафиниран спорт. Просто в централизираната държавна икономика до 1989 г. проблемът практически не съществуваше – освен за малцината частници, които въпреки финансовите репресии на властта все пак успяваха да заделят по нещичко и за себе си.
Навремето с тази незначителна групичка „капиталисти”, обикновено дребни занаятчии и хора със свободни професии, се занимаваше цяла армия от данъчни инспектори, „стопанската” милиция и естествено – тайните служби с огромния си доноснически апарат. Днес нещата не са много по-различни, само дето доносите вече не се подават на ухо на кварталния милиционерски отговорник или като неграмотно написани анонимки до ОФ-то, а се съобщават открито по телефоните на Информационния център на данъчното ведомство.
Ало, ало, две шишарки три листа…
Там, според публикации в печата, всекидневно няколко десетки уж загрижени за фиска на държавата граждани информирали властите за нечии укрити данъци, фалшиви декларации, финансови нарушения и злоупотреби, а информаторите дори си съобщавали имената. При проверките обаче се оказвало, че повечето „осведомители” съвсем не се вълнували от попълване на дупките в държавния бюджет, а били ръководени от лична неприязън към накиснатите.
Сред тях имало отмъстителни съпруги, които не могат да се примирят със солидните месечни суми, изплащани от съпруга им на любовницата, уж „консултантка” в неговата фирма. Имало и закъсали наематели, които топят хазяите си за недекларирани наеми, завистливи съседи, понасящи трудно факта, че на жалкия „клек-шоп” в съседното мазе алъш-веришът май потръгвал и… какви ли още не! А това удивително съвпада с разказите за първите следвоенни години, когато комунистическите служби били заливани не толкова с финансови, колкото с идеологически доноси, имащи за цел например да помогнат за получаване на допълнително помещение в комуналката, на няколко купона за храна и дрехи в повече, на софийско жителство, за по-бърза партийна кариера и други подобни придобивки!
Жилавите корени на тази „спонтанна” българска склонност към доносничество следва да се търсят в завистта и омразата, две от най-изпепеляващите и отблъскващи чувства, които изглежда са закодирани генетично в профила на нацията. Вярно, исторически българинът е бил принуден да завижда на всички и за всичко през дългите векове на чуждо владичество, и неслучайно Елин Пелин горчиво отбелязва, че „Ако и нашата страна роди някога гений, то той ще бъде само геният на завистта”. Но дори бегъл рейд из интернет-форумите днес ще покаже, че освен завист към образования, можещия, умния, нестандартно мислещия човек, съвременният българин изпитва към него и дълбока омраза.
„Любовна” история
Както социалният антрополог Харалан Александров точно констатира: „Нашият социален свят днес не е направен, за да живеем щастливо, а е скроен с омраза от тайните архитекти на българския преход – озлобени отломки от репресивния апарат на тоталитарния режим – и трайно носи отпечатъка на душевното разстройство на своите дизайнери”.
Тъкмо тази разяждаща като киселина омраза неусетно се просмуква в младите хора (мнозина открито наричат себе си „хейтъри”!) и формира тежката диагноза на едно линеещо демографски общество от асоциални индивиди в държава, която все по-слабо може да противодейства на престъпността и корупцията, в която се наблюдава тотално пренебрежение към институциите и все по-силна фрагментация на основните социални групи. А когато непрестанно натрупващата се омраза един ден започне да прелива в жажда за мъст, тогава много бързо понятия като демокрация, закони, плурализъм, свободна инициатива и тям подобни могат да се озоват на боклука и да настъпи непредвидимото.
… и музиката да свири!
Неслучайно впрочем изследвания на български лингвисти установяват, че в българския език съществуват около хиляда благопожелания и над три хиляди люти клетви. Което илюстрира съотношенията в Ботевата формула „силно да любим и мразим” и може би обяснява защо и днес телефоните на данъчната агенция продължават да загряват от доноси, зад които най-често прозира ненавистното шопско „Не е важно аз да съм добре, важното е Вуте да е зле!”.
–––––-
Из „Духът на отрицание у българина“
Найден Шейтанов , „Философски преглед“, 1933, кн. 2
Найден Шейтанов (1880-1970) е роден в Троян, завършва гимназия в София, следва история и философия в Лайпциг и Прага. Учител е по немски език в Първа мъжка гимназия в София, автор на двутомната „Любов. Вселеноглед“ (заедно с Мария Шейтанова), „Балканобългарският титанизъм“, „Великобългарски светоглед“. Прочут от множество народопсихологически студии в сп. „Златорог“, „Просвета“, „Философски преглед“ с ярки тези за народния пансексуализъм и неологизми като любодей и любоема. С „Принос към говора на софийските цигани“ (1933) се счита за родоначалник и на „циганологията“ у нас.
***
Няма нужда да се казва, че отрицателството не е нещо изключително българско, че то гнезди в манталитета и на други славянски народи: на руси, поляци, чехи; на неславянските – ирландци, испанци, португалци; дори в известни случаи се забелязва и у главните носители на европейската култура – англичани, френци, немци, без до говорим за азиатските и други народности. Трябва обаче да се каже, че тоя дух на отрицание е нещо твърде много българско и най-простото доказателство за това представя известния израз „българска работа!“, гдето се иска да се характеризува сбито отрицателното в нашия живот.
Психиката на нашето отрицание – прилична в нещо на съответната психика на другите народи – е отразена във фолклора ни, ала може да се наблюдава и в съвременното българско всекидневие. Тя обикновено върви като мрачен двойник на положителната психика…
Селото изобщо мрази града. Той е за селянина център на богатство и хубави жени. Гражданинът се схваща отрицателно: „гражданин – кръстен дявол“. Гражданинът от своя страна мрази селянина, който за него е „чичо“, „цървул“, „гащник“, „козяк“, „Пижо“, а в старобългарско време – „смерд“. Миналият, както и днешният живот на града, съдържа доста елементи на отрицание, взето само по себе си, към селото, ала маскирано с дух на положителност. Разкрива се булото, метнато над отделната личност, над семейството, занаятчии, търговци, банкери и др. само между четири очи, ала и в събрания, в печата, а най-вече в углавните и граждански отделения на съдилищата. Студенина в отношенията, непоздравяване между познати, липса на доверие и чувство на дълг, отсъствие на доблест, достойнство, предпочитание на моралното падналите, хвалби на престъпнишки подвизи, култ на гумогръбначие, неподбиране на средства, убийства, разврат и пр. – всичко това дава бледа представа за отрицанието в днешния ни град. Отрицателството вдъхновява писанията и делата и на доста наши люде на идейната култура. С тая цел най-често се оспорва чуждият успех, не се признава чуждото обаяние, подкопава се чуждият авторитет.
Властта, особено административната, е най-висше и най-могъщо понятие в психиката на селянина, па и на българина изобщо. Да се достигне тя – се смята за най-голям и най-смислен идеал в живота. Оттам извънредно силното политизиране на широките ни народни маси – нещо, което спъва всеки друг почин, идея, дело. До власт се идва чрез партия и затова тая обществена категория поглъща толкова много време, сили, жертви. Те обаче се дават охотно, защото чрез партията се чака десеторно удовлетворение на личните интереси… Политическата психика на българина се проявява, естествено, най-вече по време на избори. Иначе тоя период се схваща от народа ни като повсеместен поход на лъжата. Ако запитате селяни, които отиват на предизборно събрание, „Къде така?“, те ще ви отговорят обикновено: „Ще лъже там един, отиваме да го чуем.“ Чрез партия обаче селянинът може да зареже цървулите, т.е. селото, и да се пресели в града. Такъв селянин почти изведнъж става отрицател на селото – и то често най-голям…
Нашият чиновник, бил селянин или гражданин, си е в известен смисъл почти отрицател на държавата. Твърде често той слага държавната пара вместо в касата в собствения си джоб. Та нали трябват „бели пари за черни дни“, т.е. за опозиция – „седемте черни години“, когато наистина бялото става черно и сламката у противника се прави греда.
Народностен дух е досега повечето тема на вестници, паради, младежки писания и събрания, не толкова централен факт във всекидневния ни живот. Народностното се жертва за личното или за общественото. Затуй българинът в миналото, па и днес, се денационализува много по-лесно, отколкото балканските ни съседи. Тая е една от причините, гдето сърби, гърци, румъни и турци владеят сега области, които са ни принадлежали не само към българската държава, но и към снагата на българската народност.
И тъй, в психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи: апатия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересованост на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не към всички против всички и пр.
Националното ни отрицателство обаче не съществува у нас като нещо строго обособено. Както се каза още в началото, то върви като мрачен двойник с нашия дух на утвърждаване. То е сянка на българщината, само че понякогаж помрачава слънцето на народа ни. Той се е явил главно по исторически причини. Последици от жестоката история са отровили у българина желанието за творчество, за държавно и религиозно строителство. Ала тая жизнерадост се е запазила отчасти и днес в сексуалната философия на българина. И по мое мнение от тия биосензитивни сфери трябва да почне днес оня, който иска да изкоренява гибелния дух на отрицание. Култът на злото, на смъртта, на черно-сатанинския дух на отрицание трябва най-сетне да се замести от култ на живота, от възбожаване на светло-творческия гений на утвърждаването – основа, върху която е съградена Западна Европа…
- Селата пълни с кахърни ергени, младите момичета щурмуват градовете
Младите момичета бягат от селата. Градът ги примамва с по-добри възможности. Връстниците им обаче остават по родните си места. Това показват демографски данни, огласени тази седмица, съобщи БНТ.
Оказва се, че именно младите фермери изобилстват по селата, за сметка на момите, които бягат към градовете.
Последните проучвания сочат, че неженените мъже по селата стават все по-плахи. Това лишава неангажираните жени от полезен ход.
„За да се ожени едно момиче, някой трябва да го покани, да го поиска. Не може да отиде и да каже – „искам да се омъжа““, казва Георги Митърчев, кмет на село Брестовица.
Селските юнаци имат странни виждания за съзряването си. За тях стар ерген започва да се изгражда някъде около 45 – 50-годишна възраст.
Българските селски ергени разказват, че системно са пренебрегвани от собствените си моми. Това ги прави подчертано кахърни и ги хвърля в тежки размисли. Твърдят, че дори природата плаче за тях.
След такива подхвърляния почти се изяснява защо ергените се множат, а момите бягат към града. Говори се, че вече на селските сватби за букета скачат не приятелките на булката, а отбрани юнаци, които чакат някой да им предложи венчило.
Източник: Actualno.com
- Свръхпроизводство на зубрачи?
Древните египтяни считали, че „детето носи ухото на гърба си и трябва да го удариш, за да те чуе“, както и че трябва да бъде дресирано да учи „както се учи маймуната да танцува“.
В Древна Индия гуруто учел ученика си „да обуздае чувствата си и да изпълни аскетичен подвиг“.
В държавните училища на Спарта децата се формирали като силни характери, като се обличали леко, къпели се всеки ден със студена вода, хранели се ограничено и спели на открито.Сократ обърнал посоката на педагогиката, като заявил „Аз знам, че нищо не знам“ и „Познай себе си“ и въвел логиката като задължителен елемент на учението.
Идеалистът Платон бил категоричен, че в училище не трябва да се преподава с принуда, а в хода на играта, както и да се забележи за какво знание всяко дете има природна дарба.
Ученикът му Аристотел прокламирал да се предават полезни неща с цел да се развиват добродетели и освен това
изкарал учениците си на разходка извън мрачната класна стая
и така беседвал с тях.
Квинтилиан заложил на качествата на учителя (особено красноречие и морал) като определящи за успеха на учениците му. Според него обучението трябвало да е забавно и да носи радост.
Средновековието докарало схоластиката, която наложила абстракцията и пренебрегването на опита като източник на познанието и така дисциплинирала умовете на децата в подчинение на християнската религия.
Ренесансът връхлетял с хуманизма си и възкресил древната идея за хармонично развитие на детето, доминирана от физическото възпитание и изкуствата. Строгата дисциплина била изместена от развиването на ума, а преклонението пред авторитетите – от формирането на способност за самостоятелни разсъждения.
Монтен се вкопчил в тази идея и не спрял да настоява, че учебният процес трябва да развива ума, а не паметта, а знанията трябва да направят ученика не учен, а умен. Като основен педагогически метод французинът посочил събуждането на любопитство у детето и
насърчаването само да търси решения на проблемите
а не да се прекланя пред авторитета на учителя и на класиците.
Еразъм Ротердамски подхванал тези идеи и осмял с острото си перо безсмисления метод на обучение чрез формализъм и нечовешка дисциплина. Той критикувал педантичното граматическо обучение, превърнато в самоцел, както и зазубрянето на чужди мисли вместо формирането на свои.
В годините на Реформацията Мартин Лутер призовал основните възпитателни средства да бъдат добрите думи, похвалите и поощренията и отрекъл усвояването на книжни знания. Според него образованието трябвало да е естествено и изцяло в услуга на практиката.
Рационализмът обвързал теоретичното с практическото обучение и поставил обучението на добри педагози като първо условие за успеха на учениците. Преподаването било въздигнато в изкуство, а демократичността – в основен принцип.
Учебното съдържание било реформирано, задължителните качества на учителите били авторитет, прилежание, професионална вярност, постоянство и веселост. Семейното възпитание било поставено под лупа, като родителите трябвало да се стремят да не развалят доброто, което децата са научили в училище.
Просвещението заложило на игровия метод в обучението и поставило акцент на гимнастиката и професионалната подготовка на базата на науката. За тогавашните мислители образованието било основен път за преодоляването на нищетата. Песталоци предложил нагледността в обучението, германските му колеги
критикували шаблоните и учебното съдържание
което е чуждо на живота. От учителите по това време се изисквали стабилни знания и добър характер.
В училището в Ясна поляна Лев Толстой въстанал срещу абстрактната педагогика и експериментирал със „свободно възпитание“ – защитавал правото на детето да бъде уважавано и обичано от своите възпитатели. В добавка въвел целодневното обучение, отхвърлил оценките при контрола на знанията и премахнал изпитите.Индивидуалната педагогика в началото на ХХ век се опряла на разбирането, че психическите особености на детето са по-важни от обществените интереси.
Днешната ситуация в образованието до голяма степен се е повлияла от експерименталната педагогика от края на ХІХ век. На нея дължим специалните училища за надарени и изоставащи ученици, както и стандартизираните тестови проверки на интелигентността.
До средата на ХХ век в Европа и САЩ господствала прагматичната педагогика, чийто идеал е възпитаникът й да умее да действа, да решава проблеми, да поема отговорност, да сътрудничи с хора от различни класи и раси.
Фройд и неговите последователи посочили ролята на педагогическите грешки за травмите на индивидите.
Маркс и Енгелс ратували за доминантно трудово обучение и подчинили образованието на промишленото производство.
Макаренко изобретил ТВУ, което произвежда фотоапарати на печалба, и разкрил опасностите на родителската обич, която, прилагана извън мярка, може да доведе до създаване на диктатори или страхливци.
Казано накратко –
топлата вода в педагогиката вече е открита
независимо че в България тя периодично бива откривана средно на 10 години с неуспешни реформи. Въпреки това на министерството на образованието му отне две години, за да създаде „Концепция за основните принципи и иновативните моменти в проекта на нов закон за предучилищното и училищното образование“, преповтаряща историята на науката. Със същия успех то можеше да обяви за свой манифест един обикновен учебник по педагогика.
Азбучните истини, които съставляват документа (от типа на „Целта на обучението е развитието на автономна личност“, „Ролята на учителя – медиатор, улесняващ, подкрепящ, сътрудник, стимулиращ, провокиращ, диалогичен“, „Уроците са гъвкави, с разнообразна структура, интерактивни, мотивиращи за участие и работа“), засега се задават на хоризонта само на теория.
Което пак е голям напредък, тъй като зубренето вече се е превърнало в закон в България – единственият, на който иначе недисциплинираното население се подчинява безпрекословно.
Когато в едно общество масово не се дава мигач на пътя, но пък всички без изключение пращат децата си на частни уроци с цел по-лесно заучаване на материала, може да се стигне до големи абсурди. Като например новата инициатива на министерството след 15 септември да обучи 40 000 педагози (горе-долу половината от наличните) да преподават по „нова“ методика – да учат децата да мислят, а не да повтарят заучени фрази.
Тази гигантска крачка ще струва 75 млн. лв. от оперативна програма „Човешки ресурси“ и явно само недостигът на пари ще лиши другата половина от преподавателите от подобаващо обучение. В добавка министерството обещава, че ще промени държавните образователни изисквания и учебната програма, а веднага след това, но не преди 2013/2014 г. (когато този екип едва ли ще е на власт), ще има и нови учебници.
Когато институцията си признава, че нейните педагози не разбират от педагогика, както и че тепърва трябва да бъдат учени как да стимулират самостоятелното мислене,
става дума или за усвояване на едни пари, или за образователна катастрофа
а най-вероятно и за двете. Първо, защото обучението на един педагог как да учи децата да мислят е трябвало да се състои още на университетската скамейка. Че това не се случва там, отдавна е доказано от методите на преподаване дори в минаващите за най-елитни училища.
Затова, ако иска реална промяна, министерството трябва да насочи усилията си в курсовете по методика на преподаването във висшите учебни заведения, а образователните инспектори да излязат от кабинетите си и да влязат в учебните часове, за да парират порочната практика на „изпяване“ на уроците.
Иначе 75-те милиона лесно могат да бъдат усвоени под формата на семинари. Въпросът е ще има ли някакъв ефект за децата. На него повечето учители, които са посещавали обучителни семинари, биха отговорили отрицателно.
Всичко това обяснява защо България се срива с всяко следващо международно оценяване PISA, защо директорите на училища се назначават по партийна линия, защо при тази голяма безработица пазарът на труда се задъхва от недостиг на квалифицирани специалисти, защо в парламента се говори на диалект, защо сме вечно недоволни от тези, които ни управляват.
Връзката между качеството на образованието и стандарта на живот е пряка и решението на тази задача отдавна е открито. Липсва обаче умението да се приложи, може би защото свръхпроизводството на зубрачи вече е взело застрашителни размери.
Иван Кутузов, в. „Дневник”
