Авторски
- Първи изпит по български език в Мичиган за Seal of Biliteracy
Изпит по български език за ученици в 12-ти клас
Първият изпит за признаване владеенето на български език и получаване на Печат за двуезичност в щата Мичиган (Seal of Biliteracy) ще се проведе на 6 октомври 2018 г. в училище „България”, на адрес: 4151 Е. Big Beaver, Troy MI 48083.
Началото на изпита е в 11:30 (18.30 часа българско време). Изпитът се администрира онлайн от Департаментa за езиково обучение при СУ „Св. Климент Охридски” (ДЕО – СУ).
Изпитът се състои от две части – устен изпит и писмен изпит (включва слушане и четене с разбиране, както и създаване на писмени текстове по определена тема), за които се поставят две отделни оценки, които формират общата оценка от изпита.
Устният изпит се провежда от сертифициран екзаминатор, намиращ се в България, в онлайн разговор с кандидата по Skype. Разговорът се записва и съхранява като документ от изпита. Продължителността на устния изпит е около 20 минути максимум за кандидат.
Писменият изпит се провежда онлайн чрез изпитната система на ДЕО – СУ, базирана върху Moodle.
Изпитът включва тестови задачи, които се оценяват автоматично, и писмена продукция, която се оценява от сертифициран екзаминатор. Продължителността на писмения изпит е между 2 и 4 часа в зависимост от нивото.
The Michigan Department of Education recommends that a student’s proficiency be tested for the purpose of awarding the Seal beginning his/her second semester of the junior year through the end of the first semester of the senior year.
The Michigan Seal of Biliteracy has been created to recognize high school graduates who exhibit language proficiency in English and at least one additional world language. The Seal may be awarded to any student receiving a high school diploma, a high school certificate of completion or a high school equivalency certificate and who has demonstrated Intermediate High proficiency on acceptable world language assessments and met the English Language Arts requirements for graduation or demonstrated proficiency on a validated test of proficiency for English Learners. The Seal has been created to encourage students to study world languages and embrace their native and heritage languages. The Seal will provide employers with a way to identify individuals with strong language and biliteracy skills. The Seal may serve as an additional tool for colleges and universities to recognize applicants’ language abilities for admission and placement.
Източник: BulgariansinDetroit.com
- Няколко важни линка за хора, които действително желаят смяна на ситемата
Ако сте против статуквото, знаете ли за това най-страшно оръжие срещу системата?
https://www.eurochicago.com/2015/05/izbor-zhrebii/
Ако сте за нови качествени политици, защо не ги намерите – например ето така?
https://www.eurochicago.com/2015/04/predlozhi-dostoen-deputat/
Ако сте против партиите и партизанщината им, знаете ли този лесен начин за изолирането им?
https://www.eurochicago.com/2015/04/vazmozhno-li-e/ (вж. методология)
Внимание! Над тези, посочени по-горе въпроси, вече мислят и действат в Европа – вижте:
https://www.eurochicago.com/2018/08/grilo/
И все пак никога не забравяйте – народът не е населението:
https://www.eurochicago.com/2015/09/naselenieto-ne-e-narod/
Успехът е винаги на страната на умните, организираните и действащите. Пожелавам ви го!
.
- Българите не сме толкова бедни, за колкото се смятаме
„Българите не сме толкова бедни, за колкото се смятаме“, заявява за списание „Мениджър“ Стойне Василев, който е независим финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на книгата „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК). По-долу поместване статията му без съкращения.
.
Не сме толкова бедни: 6 неоспорими факта
България често е на последните места в Европейския съюз в различни класации, свързани с доходи, пенсии, инвестиции, застраховки и други. За щастие, има и показатели, по които сме в челните места, а и да не забравяме, че сме част от един от най-богатите съюзи на страни в света. В тази статия съм събрал 6 факта, които показват, че българите не сме толкова бедни, за колкото се смятаме и са повод да гледаме малко по-позитивно на ситуацията у нас.
- Депозитите на българите в банки са над 49 милиарда лева.
Според данни на БНБ, към края на месец юли 2018 година влоговете на домакинствата в България са в размер на 49.384 милиарда лева и се увеличават със 7.3% спрямо същия период на миналата година. Тази сума представлява 47.8% от БВП и ни нарежда сред най-спестовните нации не само в Европа, а и в света.
На настоящия етап обаче, средствата в банките не са най-добрата инвестиция. При лихви по депозитите от 0.2% на година и инфлация от 3.2% (на годишна база към юли 2018) ние губим по 3 лева на всеки 100. Всеки от нас може да сметне как покупателната способност на парите ни намалява. Въпреки това, спестовността ни и натрупаните средства в банките са добра основа за увеличаване на богатството на българите и е достатъчно само малка част от тях да се инвестират в по-доходни активи, за да постигнем съществен напредък.
- България е от страните с най-малка кредитна задлъжнялост
Въпреки че много хора в България теглят кредити по различни поводи, данните на Евростат показват, че задълженията на домакинствата у нас са под 20% от БВП, което ни отрежда място в челото на ЕС. Само за сравнение, средният процент на задълженията на физически лица в страните от съюза е 70%, като има страни, при които този показател надхвърля 100%. Също така, държавният ни дълг е под 24% от БВП, което в сравнение със страни като Гърция (180%), Италия (133%) и Португалия (125%) е в пъти по-малко.
Кредитите за текущо потребление само на пръв поглед ни правят по-богати, но всъщност е точно обратното. В страните, където домакинствата и държавата имат висока задлъжнялост всяко сътресение може да се окаже катастрофа. Пример за това са страни като Гърция и Италия, в които хората изглеждаха с висок жизнен стандарт, но това бързо се промени.
- Близо 83% от българите притежават собствено жилище.
Според Евростат, 82.9% от хората в България притежават собствено жилище, което ни нарежда в челото на тази класация. Преди бяхме на първо място, но сега отстъпваме на Румъния, Хърватия, Латвия и Словения. Въпреки това, страни като Германия, Австрия, Швейцария и Великобритания са далеч след нас в тази класация.
Имотите са основният актив на българите и заедно с банковите депозити представляват почти 100% от финансовото ни богатство. За съжаление, много малък процент от тези жилища се отдават под наем и носят доходи на техните собственици. Въпреки че изглежда много голям, пазарът на наеми е развит предимно в София, Пловдив, Варна и Бургас, като дори в тези градове той е много по-малък като относителен дял от подобни населени места в Централна и Западна Европа.
- Всеки втори българин притежава автомобил
Според данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили, на всеки 1000 българи се падат 516 коли. По този показател се нареждаме пред страни като Дания, Португалия, Хърватия, Унгария и Румъния. В големите градове у нас, концентрацията е още по-голяма, като по неофициални данни в София има над 600 автомобили на 1000 души.
Ако се сравним по този показател на световно ниво, ще сме в топ 20%. Разбира се, автопаркът у нас е съставен предимно от по-стари коли, което се отразява на замърсяването на въздуха и броя на катастрофите по пътищата. Положителна тенденция е, че се купуват все повече нови коли и такива на възраст до 10 години.
- Най-ниска безработица от 1989 година насам
Според данни на Националния статистически институт, през второто тримесечие на 2018 година, коефициентът на безработица е бил 5.5%, което е най-ниското ниво за последните 28 години и продължава да намалява. От всички 180,000 безработни българи, над 68,000 души са с основно, начално или по-ниско образование. Само 2.4% от висшистите и 4.8% от хората със средно образование са без работа.
Като добавим в сметките и сивия сектор, който по различни оценки на неправителствени организации възлиза но около 30%, безработицата в България е минимална. Да не забравяме, че „безработен“ е човек, който няма работа, но активно търси такава. Хората, които са избрали да не работят и да получават социални обезщетения или са издържани от роднини (майки, бащи, баби, дядовци, съпрузи и други) не попадат в тази категория.
Данните на Евростат показват, че средният коефициент на безработица в ЕС е 8.5% и в тази класация се нараждаме пред страни като Финландия, Франция, Италия, Испания и други страни.
- Доходите ни растат бързо
При средна заплата от 224 лева през 2000 година и 1077 лева през 2018 година (по данни на НСИ), тя се е увеличила с над 380% за тези 17 години. Въпреки че е административно определена, минималната работна заплата за този период се е повишила с близо 800% от 75 на 510 лева. Също така, средната пенсия се е повишила с над 330%, а минималната близо 5 пъти. Длъжен съм да спомена, че официалната инфлация за този период е близо 85%.
Също така, да не забравяме, че тръгнахме от много ниски нива на доходите и с тези ръстове (колкото впечатляващи да изглеждат) е реалистично да очакваме, че ще стигнем средните за ЕС след 10-15 години, ако продължаваме със същия темп. За всичко това си има причини и една от основните е, че производителността на труда в България е около 50% от тази в Европейския съюз.
Това бяха 6 факта, които показват, че не живеем толкова лошо, колкото си мислят някои хора в България. Знам, че с тази статия ще предизвикам вълна от коментари и отрицателни мнения, но ще задам един въпрос: „С какво ни помага това да представяме ситуацията у нас по-лоша от действителната?“. Никой няма да прояви съчувствие и да ни даде пари наготово или да ви вдигне доходите, ако се оплакваме. Само с реални действия ще повишим доходите си и ще живеем по-добре. Съдбата няма други ръце, освен нашите.
.
- Pекордно в историята повишаване на заетостта в САЩ за 95-а поредна седмица
Солиден ръст на заетостта и на заплащането на труда в САЩ през август
Американската безработица се стабилизира на рекорно ниско ниво от 3,9 на сто, съобщава БНР, от чийто сайт са следващите редове.
През август новоразкритите работни места в САЩ се увеличиха по-силно от очакваното, нараствайки с 201 хиляди, докато безработицата стабилизира на ниво от 3,9 на сто. Това е поредно доказателство за солидно представяне на трудовия пазар на водещата световна икономика. Заплащането на труда също нарасна доста по-силно от очакваното до най-високо ниво от края на последната голяма американска рецесия през юни 2009 година, което пък е знак за нарастващ инфлационен натиск.
Неселскостопанската трудова заетост се увеличи през август с 201 000 работни места при осреднени очаквания на финансовите пазари за малко по-слабо повишение с около 191 000, показват данни на Министерството на труда. Това представлява рекордно в историята повишаване на заетостта в САЩ за 95-а поредна седмица.
За последните три месеца разкрити средномесечно 185 хиляди нови работни места, което е малко над техния средномесечен растеж със 182 000 през изминалата година, когато американската икономика успя да генерира 2,173 млн. нови работни места, съобщава Министерството на труда. Днешните данни са поредно доказателство, че 2018-а ще се окаже осмата поредна година с растеж на заетостта с най-малко 2 милиона. Това би представлявал едва вторият подобен период след предходния през 90-те години на миналия век, при който водещата световна икономика успя да създаде толкова много работни места за по-продължителен период.
Нивото на безработица стабилизира на юлското ниво от 3,9%, докато осредните прогнози на финансовите пазари бяха за негово понижение обратно до 18-годишното дъно от 3,8%, достигнато през месец май (най-ниска безработица в САЩ от април 2000 година насам, като по-ниски нива бяха отчетени за последно през далечната 1969-а година).
През август в частния сектор на американската икономика бяха разкрити 204 000 работни места, в държавния сектор бяха съкратени 3 хиляди. Здраво повишение с 53 хиляди е отчетно при разкриването на нови работни места в сектора на бизнес услугите, като броят на новонаетите т.нар. „бели якички“ в рамките на последните 12 месеца вече надвиши 500 хиляди.
Средното почасово заплащане на труда в САЩ се увеличи през август с цели 10 цента, или с 0,37% спрямо юли, достигайки 27,16 долара на час. На годишна база растежът на осредненото заплащане на труда се ускори изненадващо от 2,7% до 2,9%, отбелязвайки най-солиден растеж от юни 2009 година насам, когато беше краят на последната голяма рецесия в САЩ. Това сякаш е предпоставка за наличието на сериозен инфлационен натиск в резултат на по-високите разходи за труд. Продължителността на средната работна седмица през август остана очаквано в рамките на 34,5 часа.
Данните на Департамента по труда са поредно доказателство, че здравият растеж на американската икономика от пролетта вероятно ще остане в сила и към края на лятото.Трябва да се има предвид, че БВП на САЩ нарасна на годишна база през второто тримесечие с 4,2%, почти дублирайки растежа от 2,2% в началото на годината.
Солидното увеличаване на заетостта и изненадващо силното нарастване на заплащането на труда вероятно ще бетонират очакванията на финансовите пазари, че на предстоящото на 25-и и 26-и септември редовно заседание Федералният резерв ще повиши основната американска лихва за трети път през настоящата година.
Доходността на държавните облигации на САЩ също нараства като реакция на силните данни на Департамента по труда, оказвайки допълнителна подкрепа за зелените пари. Доходността на 10-годишните облигации се повиши към близо едномесечен връх от 2,93%, а на двегодишните краткосрочни книжа – към 2,695%.
- С Шефкет Чападжиев и Хамид Русев. Поуки от емигрантския живот
На приказка и на по кафе вчера в Чикаго видяхме Шефкет Чападжиев и Хамид Русев. Ето снимки от нашата среща, а по-долу може да прочетете интервю с тях, направено от Алексения Димитрова за в. „24 часа„.
.
.
.
Шефкет Чападжиев: Три неща в Америка са важни, за да забогатееш
.
Не ме блазнят парите, а пътят към правенето им, казва българинът, който от 1964 г. живее в Чикаго.
Който е успял в България, ще успее и в Америка. Който не е успял тук, и в Америка пак няма да успее.
Защо всички трябва да получаваме равно, като нямаме равни способности?
За мен едно е важно: следващият президент на САЩ да е републиканец.
Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсюлмани, на бедни и богати.
Печалбата от недвижим имот се прави не при продажбата, а при покупката.
Чап, както го наричат приятелите му, е един от най-впечатляващите хора, които познавам. Всяка среща с него от 1996 г. насам е вдъхновяваща, изненадваща, завладяваща и… различна.
Винаги има какво да се научи от родопчанина, който през юли 1963 г. рискува живота си и със своя приятел Хамид Русев от с. Горна Арда пресича границата с Гърция нелегално. Двамата току-що са навършили 24 г. След 11 месеца се озовават в Ню Йорк, а оттам хващат влака за Чикаго. Когато пристигат, Чап има 75 цента в джоба.
Днес той притежава недвижими имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида и столицата на Еквадор – Кито, инвестира успешно на стоковата борса и е първият българин, който през 2008 г. плати 200 000 долара, за да лети в Космоса.
Почти всяка година Чап се завръща в България за 3 седмици през лятото. Този път е с Хамид Русев – приятеля, с когото успяват да минат нелегално границата през юли 1963 г.
– 55 години по-късно какво бихте променили или направили по-различно, ако можехте, г-н Чападжиев?
– Нищо. Бих повторил всяка стъпка от живота си. Може би единственото, което бих направил допълнително, е да въведа дъщерите си в бизнеса. И двете се занимават с изкуство, музика, театър, режисура, представления. Никога не са се занимавали с бизнес.
– А на Вас той Ви е в кръвта…
– Може и така да се каже. Баща ми бе дребен търговец. От него научих малки, но важни неща – да бъдеш честен, да бъдеш точен с хората, да не мамиш и да не крадеш. Днес няма човек, който да каже, че съм го излъгал или че съм го подвел за нещо. Не съм си и помислял, че мога да открадна каквото и да било. Няма нищо по-ценно от доброто име.
– На какво още Ви научи баща Ви?
– Че трябва да обичаш това, което правиш, че трябва да го правиш с удоволствие, а не за пари. Мен самите пари не ме блазнят. Не ме движи мисълта да съм богат. Те са само средство да имам и правя неща, които искам. Иначе по-вълнуващ е процесът на правенето, пътят до постигането. Малката ми дъщеря обича да помага на бедните и онеправданите. Това е добре, но за да стане, трябва първо да спечелиш парите. Освен това мисля, че на хората не трябва да се дава риба, а да бъдат научени как да я ловят.
– Баща Ви ли Ви вдъхнови да заминете за САЩ и да започнете бизнес?
– Не, не.
Моето заминаване за САЩ
бе съвсем спонтанно
младежко решение
Бях прочел книгата на Алеко Константинов “До Чикаго и назад”. Исках и аз като него да пътувам, да видя нови места, да опитам нови възможности. Tова не беше позволено по онова време. Имах непримирими несъгласия с политиката на системата и трябваше да измисля друг начин. Така започна да ми се върти в главата да пресека нелегално границата с Гърция.
– На колко години бяхте?
– Не бях навършил 20.
– Давахте ли си сметка какъв риск поемате?
– И да, и не. Знаех, че няма да бъде лесно, но не мислих много-много. Иначе и досега сигурно щях да съм си тук (смее се.) През 1957 г. се запознах с Хамид Русев. И двамата бяхме на 18 г. Той е родом от Горна Арда, но дойде да работи в Мадан. Като се опознахме малко, се сприятелихме и видяхме, че сме на един акъл (смее се). Приятелството ни продължава вече 60 г.
Намесва се Хамид Русев: – Така си беше – и двамата искахме да минем границата.
– Кой пръв предложи да избягате?
Ш. Ч: Не знам дали е имало предложение. Понеже не се познавахме добре, известно време се “проучвахме”. Страх ни беше. Като се поопознахме, започнахме да си споделяме. Така стана дума, че и на двамата ни се върти мисъл да напуснем България. Идва момент в живота на човек, в който трябва да рискува. Почти бяхме направили план за действие. Хамид ме покани да му ида на гости за Нова година, но понеже селото се намираше в граничната зона, трябваше открит лист. И понеже
нямах открит лист,
милиционерите ни спряха
в Могилица и ми взеха
паспорта
Пратиха ни в Долна Арда да спим, но ни предупредиха да не се отклоняваме от пътя. Беше 1 януари 1959 г. Така планът ни пропадна. После ме взеха войник, след това и Хамид.
Х. Р.: Задействахме плана отново през 1963 г., когато се уволних. Когато Чап успя да вземе открит лист, тръгнахме веднага. Пътувахме с неговия мотор. Вечерта седнахме на една поляна близо до границата, почерпихме добре селяните, за да си пийнат, да заспят и да не могат да ни издадат, и 15 минути след полунощ минахме границата. След като осъмнахме, качени на едно дърво, и после вървяхме цял ден, се озовахме в гръцката застава. После дойде един човек да ни заведе в Драма. По пътя ни пита: “Комунисти ли сте?”, а ние му казваме: “Не!” и клатим глава. Той обаче продължава да ни гледа и да ни пита. После разбрахме, че “не” на гръцки значи “да”, а главата за “не” и “да” се поклаща обратно. Пълно объркване!
Ш.Ч.: Първоначално бяхме разделени 1 месец. Разпитваха ни поотделно. Сигурно искаха да видят дали не сме шпиони. Тогава разбрахме, че сме поели голям риск, защото границата е била пълна с мини. Когато ни пратиха в гръцкия емигрантски лагер “Лаврион”, ни питаха къде искаме да емигрираме. Можеше да избираме между Европа и Америка. Избрахме Америка, макар че за Европа ставаше по-бързо.
Х. Р.: Така на неговия рожден ден – 24 април 1964 г., напуснахме Гърция, а на моя – 5 май – пристигнахме в Чикаго. Пътувахме с кораб от Пирея до Ню Йорк, а после с влак до Чикаго.
– Откъде взехте пари?
Ш. Ч.: С $ 600 ни подпомогна World Church Service Organization. След 1 г. отидохме и върнахме парите. Те не можеха да повярват, защото не много хора правеха това. Благодариха и казаха, че с тях ще помогнат на други емигранти.
– Ако сега стъпвахте за първи път в Америка, какво щяхте да направите?
– Времената са много различни, но все пак може би същото. Бих мислил за отварянето на собствен бизнес. Аз съм малко мързелив, затова бих искал някой друг да работи за мен (смее се). Ако не мога да направя собствен бизнес, бих инвестирал в недвижими имоти.
От баща ми научих
да бъда честен, точен
с хората, да не лъжа
и да не крада
са важни, за да забогатееш
– И за бизнес, и за недвижими имоти трябват пари, а вие сте имали 75 цента.
– Ще работя усилено, ще събера малък капитал, ще взема заем от банката, ще купя малко жилище, ще го стегна и след време ще го продам или ще го давам под наем. С новата печалба ще купя друго жилище, ще го стегна, ще го продам по-скъпо и т.н.
– Като Рокфелер и ябълката…
– Да, да. Трябва последователност и търпение.
Много хора искат да си
легнат и да се събудят
милионери
Мислят, че като излъжат някого, това ще им донесе бърза печалба. Няма как да стане. В САЩ нито една банка няма да ти даде кредит, ако имаш лошо име или някой се е оплакал от теб.
– Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да имат успех в бизнеса?
– Кой съм аз, че да давам съвети на хората? Всеки трябва да се ръководи от своите принципи и да действа както съвестта и възгледите му казват. Който е успял в България, ще успее и в Америка. Който не е успял тук, и в Америка пак няма да успее. Във всеки бизнес, каквото и да произвеждаш, каквото и да правиш, трябва да спазваш 3 принципа – качество, цена и обслужване. Ако куца едно от трите, няма да успееш. Ако не предлагаш високо качество, хората няма да купуват твоята стока. Ако предлагаш добро качество, но цената е висока, пак няма да имаш клиенти. Ако предлагаш добра стока на добра цена, но обслужването е лошо, клиентите ще избягат при друг. Трябва да бъдеш много добър в това, което правиш, да не мислиш за парите, а да си свършиш работата добре. Някои си мислят, че могат да излъжат клиента. Това не е вярно. И да стане веднъж, после клиентът няма да се върне. Тези 3 принципа е лесно да се кажат, но е трудно да се изпълнят.
– Как изглежда разумната инвестиция в днешно време?
– Нещата сега са много по-различни от времето, когато аз пристигнах в САЩ. Банките вече не дават добри лихви, затова да държиш парите си на депозит, си е загуба. Фондовата борса е рисковано начинание. Там може да спечелиш много, но и да загубиш много. Това е място за хора, които имат излишни пари, а не място, където да вложиш последните си пари. Пазарът на недвижими имоти също се промени. Цените на имотите се вдигнаха много, повишиха се данъците и таксите за поддръжка. Никога не съм разчитал и на пенсия – тя няма да стигне да си купя дори самолетен билет до България (смее се.)
– Тогава какво е разумно?
– Зависи на колко години е човек. На 50 г. бих сложил 20% от парите си в акции на борсата, 20% – в недвижими имоти, 50% в т.нар. Municipal Bonns и 10% бих държал кеш. На 80 г. бих заложил на сигурността и бих увеличил дела на Municipal Bonns, а парите на борсата и в недвижими имоти бих оставил, за да има с нещо да се занимавам. Municipal Bоnns е една от най-сигурните инвестиции в САЩ. Това са бонове, които всяка община издава. Примерно строи се стадион, но държавата няма пари. Тогава пуска акции, които гарантира, и всеки може да си купи. Лихвата, която получава, е малка, но сигурна – изплаща се на всеки 6 месеца, а тези пари не се облагат с данъци. Сравнително малка част от своето портфолио държа в консервативни акции, които носят по-малка печалба, но са по-сигурни.
– В какви сфери?
– Имам акции в 8 компании в областта – на енергетиката, телекомуникациите, фармацевтичната индустрия, транспорта – например “Боинг”, ATT… Там печалбата е по-ниска, но относително сигурна. Инвестирал съм и в недвижими имоти. По принцип инвестициите трябва да са разнообразни. Не трябва всичко да е кеш, или всичко в имоти, или всичко на борсата. Макар че в последните години инвестицията в недвижими имоти в САЩ не е това, което беше, все пак си остава едно от най-сигурните капиталовложения. И тук обаче трябва да се внимава за няколко неща – цената и местоположението. Печалбата от имот се прави не при продажбата, а при покупката.
Ако купиш прекалено скъп имот, който после не можеш да продадеш на по-добра цена, или той се намира на място, което никой не търси, значи усилието и средствата, които си хвърлил, са били безсмислени. Човек трябва да следи и да познава добре пазара. Това е едно от нещата, които съм научил от баща си – не само трябва да обичаш, но и да познаваш това, което правиш. Преди да създам моя бизнес за подвързване, печатане и сгъване, няколко години работих като наемен работник, наблюдавах и се учех.
– Инвестирате ли в злато?
– Никога не съм го правил. Наблюденията ми през годините показват, че няма голяма печалба.
– За инвестициите на борсата борсов посредник ли ползвате, или сам формирате своята стратегия?
– Имам борсов посредник, но аз му казвам какво да прави. Не само защото той ще ми вземе 1 процент от печалбата, но и защото мисля, че аз мога да се справя доста добре.
– От колко години сте на борсата?
– Близо 35 г. вече. Ако не инвестирам на борсата, пак ще заложа на недвижимото имущество. Най-сигурно е.
– Кой Ви дава съвети как да разпределите портфолиото си?
– Преди години се съветвах с експерти и стигнах до този извод. Но всеки трябва сам да си прецени. Аз правя каквото намирам за редно.
– Откъде идва този нюх у Вас?
– Обичам да чувам много
и различни мнения
Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсюлмани, на бедни и богати, а на добри и лоши. Гледам да общувам с добрите и да отбягвам лошите. Те ме натоварват, а и не мога да ги променя.
– Хората продължават да се питат какви качества трябва да притежават, за да направят успешен бизнес?
– Първо, усет да прецениш ситуацията и да си решителен. През годините съм имал работници, които можеха да бъдат по-добри от мен, ако бяха започнали свой бизнес, но им липсваше решителност. Второ – да не се отчайваш. И аз съм имал трудни моменти, но бях сигурен, че стратегията ми е правилна. Трето важно нещо е да не хитруваш на дребно. Ако не си плащаш данъците, държавата ще затвори фабриките ти. Ако не си честен към клиентите, те няма да дойдат при теб. Ако не се грижиш за работниците, те ще избягат при друг. Преди години гледах по телевизията историята на един от най-успелите американци – основател на хотелската верига “Холидей Ин”. Той бил беден, но обичал да пътува през уикендите с голямата си челяд. Това обаче било проблем. Когато децата изскачали от микробуса, по хотелите ги посрещали с думите “Няма места”. Така му хрумнало да направи хотел, в който децата са добре дошли и гостуват без пари. Експериментът му се оказал успешен. На интервюто присъстваше и един еврейски бизнесмен. Когато го попитаха какъв е ключът да станеш милионер, той каза: “Трябва да си глупав, мързелив и да не си скръндза“. Ако си умен, мислиш прекалено много и не си склонен да поемаш риск. Ако си много работлив, нямаш време да мислиш. Тогава друг ще се възползва от твоите добри качества. Затова трябва да гледаш други да работят за теб. Грешно е да се мисли, че ще станеш богат, ако събираш всяка стотинка. Трябва да плащаш добре на своите работници. Те ще ти помогнат да постигнеш своята цел. Когато чух тази максима, си викам:
“Чап, ти имаш тези 3 качества, я опитай!”
(Смее се.) Не всичко, което чух, приложих изцяло, но беше поучително. Мисля, че успях.
– През 2008 г. дадохте $ 200 000, за да сте сред първите туристи, които Ричард Брансън ще прати със своя ракета в Космоса. Какво стана с проекта?
– От “Върджин галактик” периодично ни информират докъде са стигнали. Имаше един неуспешен опит, след който започнаха да подобряват грешките в ракетата. Вторият опит бе преди няколко седмици и, изглежда, е успешен. От фирмата уверяват, че полетите ще започнат да се изпълняват скоро.
– Вие кой сте поред в списъка?
– Бях 172-и, но някои хора са си изтеглили парите и сега съм около 160-и. И на мен ми е минавала такава мисъл, даже говорих с тях. Те са готови да ги върнат веднага, като си удържат 10%. Но реших да изчакам. В момента цената, за да се запишеш за космически турист, вече е 250 000 долара.
– Щастлив човек ли сте?
– Да. През голямата част от живота си съм правил това, които съм искал. Щастие е да си здрав и икономически стабилен. Другото лесно ще намериш.
– От години сте дарител на Републиканската партия в САЩ. Но преди последните избори ми казахте, че не харесвате нито Тръмп, нито Клинтън.
– Винаги съм бил 100% републиканец. През 2016 г. не гласувах за никого, но се надявах Тръмп да спечели.
– Как оценявате политиката му?
– За външната политика не мога да говоря, но във вътрешната се справя добре. Има възход в икономиката, създават се нови работни места. Свръхсоциалната икономическа политика, която демократите водеха, бе една от причините САЩ да стигне до сегашното състояние. Системата позволява на огромен брой хора да попаднат в групата на социално слабите и да получават облаги, без да имат стимул да работят. Не харесвам такава политика и затова не харесвам демократите. Защо всички трябва да получаваме равно, като нямаме равни способности? Защо да ми вдигат данъците, за да издържам някой, който не работи? Това прилича на комунизъм, срещу който Америка така яростно се бореше. Мнозина се нуждаят от социални помощи, но голям процент злоупотребяват с тях.
– След 2 г. ще гласувате ли за Тръмп?
– Още не съм решил. Има неща, които не одобрявам, но виждам, че Тръмп иска да направи Америка, такава каквато е била – велика отново. Тръмп е self-made – създал се е сам. Той спазва в своята политика правилата, с които баща му, а по-късно той са движили бизнеса си. Човек, който е успял за себе си, има шанс да успее и за държавата, която управлява. За мен е важно следващият президент да е републиканец.
ВИЗИТКА:
Роден е в Мадан на 24 април 1939 г.
През 1949 г. интернират семейството му в Северна България. Позволяват им да се върнат през 1953 г.
Напуска България през 1963 г.
Разнася олио, сервитьор е в МВФ, за кратко отваря ресторант, работи в печатница.
През 1976 г. продава двете си стари коли, тегли заем $ 10 000, купува 3 машини на старо и почва собствен бизнес.
През 1979 г. купува първата си фабрика. В нея са сглобявани по над 25 млн. рекламни брошури на ден.
През 1993 г. продава бизнеса си и започва да управлява спечеленото от 30-годишния си емигрантски живот
Почетен гражданин на Илинойс.
Подпомагал е реставрирането и изграждането на черква и джамия в Мадан, българската черква в Чикаго, финансира болници и сиропиталища.
Носител на наградата на Международната организация по миграция за принос към България..
- Виж, ся, депутатино, време е да се сетиш
Виж, ся, депутатино, време е да се сетиш, че от твоята работа зависи работата на другите власти!
Седим с колега в тротоарно заведение в областен град и пием кафе. По едно време по улицата мина депутат от предишния парламент. Моят приятел се зарадва, били съученици. Поиска разрешение да го поканим, искал да обсъдят среща на випуска през есента, а изгубил дирите на мнозина. Съгласих се. За пръв път щях да седя на една ръка разстояние с депутат и не беше за изпускане.
Докато двамата се подсещаха с кого са учили, точно пред входа на заведението спря „Ауди“ и от него слезе шишкавеещ тип с бичи поглед, излъчващ победоносно самочувствие. Настани се на една от масите и си поръча обяд. Излизащите и влизащите в заведението трябваше да се провират между колата и кашпите с цветя, но на оня не му пукаше. Колегата и приятелят ми взеха да си разказват някакви истории за шишкото, с каква мъка е завършил училище, но сега влизал навсякъде като у дома си и никой не смеел да му каже копче. И неусетно преминаха към по-стари и нови инциденти в страната – бягства от затвора, катастрофи, брокерски измами с техни познати, история с психопат – роднина на друг техен общ познат, който не искал да се лекува.
При дисекцията на всяка история депутатът вметваше: „Законът го позволява“ или „Такъв е законът“.
И ме хвана нервата. Обърнах се към депутата:
– Може ли да попитам нещо?.
– Може.
Питам:
– Какво работят депутатите?
Оня ме изгледа така, сякаш току-що бях паднала от Луната. Явно прецени, че съм тъпа, и ми отговори като на първата тъпачка:
– Виж, ся, има три власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Депутатите се занимават със законодателна дейност, пишат или поправят закони. Просто е.
– Да разбирам ли, че от работата на депутатите зависи работата и на другите власти и институции? Каквито закони им подадете, с такива ще работят, нали така? А като депутат по какви закони работехте, така че случаите, които цитирахте, да ги няма?
Депутатът се опули. Вероятно за пръв път някой му напомняше, че от неговата работа зависи дейността и на останалите власти. Стана му неловко и се разбърза да си ходи. Докато чакаше сервитьора да си плати, подхвърли тихо на колегата, че когато жени започнат да се занимават с политика, става досадно.
И тогава не издържах и му дръпнах едно слово:
– Тръгвате си, а тъкмо щях да Ви питам дали не се чувствате лично отговорен, че като депутат не сте направили нищо та споменатите от Вас проблеми, ако не да бъдат премахнати, поне да бъдат ограничени?
Говорите за продажба на имоти и колко много измами има в този сектор, че на хиляди клиенти са взети депозити за жилища или квартири, които после не се връщат. Сам казвате, че тези измами са за сравнително малки суми, но ужилените са хиляди. Казвате, че няма смисъл да си търсиш парите по съдебен ред, защото законът е такъв, че ако до две години брокерът не върне присвоената сума, при това доброволно, след това съдебното постановление се анулира. Само че има една подробност: констатациите трябва да ги правят медиите, работата на депутатите би следвало да бъде насочена към създаване на законова база, която да не ги допуска. Има ли Закон за брокерите? Няма. Но измамите са десетки хиляди и ще растат във времето. А Вие знаете за този проблем, но като депутат какво направихте? Внесохте ли такава поправка в закона, че когато брокер или друг доставчик на услуга ощети клиент и не желае дори след съдебно решение да възстанови откраднатото, да му се забранява да упражнява същата дейност? Не сте.Говорите за психопат, който тормози хора, които познавате. Не искал да се лекува доброволно.
Ами как ще иска бе, депутатино, като той не съзнава че е болен?! Законът бил такъв, че само ако го хванат в момент на антисоциално поведение и престъпление, само тогава ще бъде въдворен на принудително лечение. В останалите случаи роднините трябва да подават жалби до прокуратура, да се образува дело. А точно такива действия са най-рискови, защото жалбоподателят може и да не остане жив, докато дойде време за разглеждане на казуса. Затова и роднините на Вашия познат не предприемат нищо по действащия закон, тъй като е опасно за тяхното здраве и живот. Като депутат инициирахте ли отмяна на тази идиотска процедура? Не сте.Казвате, че се нарушават масово правилата за движение по пътищата и налаганите глоби не стряскат никого.
Не стряскат, защото не се събират. И тук важи правилото за двугодишния срок за погасяване, което е безумно. Не две години, а два месеца трябва да бъде този срок. И ако не бъдат погасени, автомобилът да се спира от движение! А като се спре от движение, всеки катаджия да има таблета си номера на съответния автомобил.
Аз, господин депутат, може да не разбирам от политика, но от това, което виждам около себе си и по телевизора, знам, че зад всеки инцидент и престъпление стои безахаберието на парламента. Зад повечето убийства, казват, стоят неуредени сметки. Тоест, липсват законови текстове, които да ги уредят. Заради голяма част от самоубийствата прозира липса на законова защита, довела хората до отчаяние и безизходица.
Бащата на мой познат се обеси, след като надлежно регистрирана фирма му достави селскостопански машини за хиляди левове, които се оказаха куп ламарина. А той беше взимал заеми от кого ли не да ги купи. Нямаше последици за доставчика, той само смени името на фирмата си и пак се занимава с измами. Законът не го достигна. А би следвало да му се забрани да упражнява подобно дейност, поне за няколко години.
Няма друга страна в ЕС, чиято законова база има по-скоро пожелателен характер, отколкото ефективен.
И която да третира жертвите като престъпници.Мой познат, частен съдебен изпълнител в неформален разговор призна, че за многогодишната си практика няма нито един случай, в който спечелил делото ищец да си е върнал парите, станали предмет на делото, и разходите по самото дело. Той казва, че обществото нарича ЧСИ „кожодери“, а всъщност те не правят нищо друго, освен да се движат в законите, създадени от парламента.
…
Господа настоящи депутати, крайно време е да излезете от летаргията си и да осъзнаете:
Ако държавата е проядена от корупция и всякакъв род нарушения и престъпления, в дъното им стои Вашия непукизъм, некомпетентност и мързел!
Ако нямате потенциал за тази работа, инициирайте поне закриване на Народното събрание. Така ще спестите на избирателите си милиони по вашата издръжка, а и няма да бъдете обвинявани, че не вършите нищо в ползу роду. Защото Вие не работите, не сте в час, не знаете даже какво да промените, че да се живее по-спокойно и сигурно в тази клета държава.
Мира Асенова,
- Будител на годината ‘2018
Те палят свещ, вместо да проклинат тъмнината.
Те са промяната, която искат да видят в света.
Те създават добро за много хора.
Те са Будителите на България днес.„Будител на годината“ – 2018 пита Вас, слушателите, кои са хората, които бихте нарекли днес свои будители.
Номинирайте ги с кратък текст за тяхната мисия и дейност през изминалата година. Важно е да посочите имената на личността или организацията, която номинирате, както и информация за контакт с Вас.
Очакваме Вашите номинации до 15 септември 2018 г. на адрес: [email protected]
До края на месеца жури в състав: проф. Огнян Герджиков, д-р Милен Врабевски, проф. Пламен Павлов, Добрина Чешмеджиева, Кирил Калев, Елеонора Гаджева, Снежана Йовева-Димитрова и Ива Дойчинова ще определят 10-те имена в кампанията „Будител на годината“ за 2018-та година на програма „Христо Ботев“ на БНР.
През месец октомври очаквайте представяне на 10-те будители на годината в ефира на БНР и БНТ. На специално създадена платформа в сайта bnr.bg ще можете да гласувате за тези, чиято дейност искате да подкрепите лично. Церемонията „Будител на годината“ – 2018 ще се състои на 1 ноември 2018 г. и ще се излъчи по БНТ 1.
Информация за хода и етапите на кампанията ще намирате своевременно в сайта на програма „Христо Ботев“ на БНР.
- Погребението на Джон Маккейн
Видео от погребението може да видите тук:
Дъщерята на Джон Маккейн отправи косвени критики към президента Доналд Тръмп, на възпоменателна церемония във Вашингтон за покойния сенатор
Дъщерята на американския сенатор републиканец Джон Маккейн отдаде днес почит към покойния си баща чрез остра критика към президента Доналд Тръмп, когото, без да го назовава поименно, обвини в „евтина реторика“ срещу човека, признат за военен герой и именит държавник, предаде Ройтерс.
Меган Маккейн, която никога не е криела своето недоволство от атаките на Тръмп срещу нейния баща, откри възпоменателната служба в Националната катедрала във Вашингтон. На церемонията присъстваха лидери от Републиканската и Демократическата партия, дошли да се преклонят пред живота на бившия военнопленник от Виетнамската война и дългогодишен член на Конгреса.
„Той беше велик човек“, каза Меган Маккейн и продължи: „Събрали сме се тук да скърбим за отминаването на американското величие, за нещо истинско, а не евтина реторика от хора, които никога не са се и доближавали до саможертвата, която той е отдал с такава готовност, нито за опортюнистично одобрение от онези, които са си живели живота в удобство и привилегии, докато той е страдал и служил“.
Американският президент, който бе в открита вражда със сенатора и се изказваше пренебрежително за неговата военна служба, не присъства на тазсутрешната възпоменателна церемония. През това време той пускаше в „Туитър“ текстове на други теми.
Семейството на Джон Маккейн ясно бе заявило, че Тръмп не е желан гост на възпоменателните церемонии в Аризона и Вашингтон, нито на частното погребение утре във Военноморската академия в Анаполис, щата Мериленд.
Джон Маккейн е завършил академията през 1958 г.
Сенаторът почина от мозъчен тумор на 25 август – броени дни преди да навърши 82 години.
На церемонията, бившият американски президент Барак Обама отдаде почит на сенатор Джон Маккейн, негов някогашен политически съперник, предаде Асошиейтед прес.
Демократът Обама нарече републиканеца Маккейн „изключителен човек, боец, държавник, патриот, олицетворявал най-доброто в Америка“.
Обама, който говори след друг бивш президент на САЩ, Джордж У. Буш, също опонент на Маккейн, каза за сенатора от Аризона: „Той ни направи по-добри президенти“.
Обама подчерта, че Маккейн е бил консерватор, но е разбирал, че има принципи, които са над политиката, а някои ценности са над партийните интереси.
В словото си Буш заяви, че Маккейн е съчетавал „смелостта с почтеността“ и че е ненавиждал „злоупотребата с власт“.
Източник: БТА
- Виктор Канзуров пред БНР: Р. Македония е полупротекторат на САЩ
Република Македония е полупротекторат на САЩ, заяви в интервю за предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ журналистът Виктор Канзуров.
„Държавата съществува само благодарение на Щатите. Падането от власт на ДПМНЕ и на Груевски се случи благодарение на западната намеса. Сама по себе си Македония нямаше да може да го направи, защото хората в Македония имат тези проюгославски и просръбски сантименти. Повечето македонци са такива и ДПМНЕ най-много отговаряше на тяхната идеологическа идентичност“ – обясни Канзуров.
Според него, основният въпрос сега е какво искат американците с Република Македония или с Република Северна Македония.
„Те (САЩ) от време на време подкрепят някаква политическа опция, някакъв политически ход, някакво движение към евроатлантическата интеграция, но идеологическите желания, сантименти в Македония са антизападни. Може би те не се декларират така, но причината да се сключат тези договори и с България, и с Гърция не е толкова в самото име или в някакви проблеми около историята, а в разбирането на македонците, че открай време са имали такава, македонска национална идентичност, която била атакувана от гръцка, българска, сръбска пропаганда, от албански национализъм. Македонците не могат да проумеят, че тяхната нация се създава някъде в средата на миналия век. Така идват всички проблеми, на които в момента сме свидетели“ – обясни журналистът.
Канзуров смята още, че настоящото правителство на Македония въобще не води приятелска политика спрямо България.
„И двете страни на референдума се мобилизират на антибългарска основа“ – каза той.
Цялото интервю на Силвия Великова с Виктор Канзуров може да се чуе в звуковия файл в сайта на БНР.
.
- Taste of Greektown
Hellenic pride will take center stage when this acclaimed annual culinary fest on Halsted Street in Chicago’s happening West Loop returns for its 29th year. As most Chicagoans know, this strip of Halsted has been the epicenter of the city’s acclaimed Greek restaurant scene for decades. Quite simply, Taste of Greektown is a romantic weekend celebration for lovers of Mediterranean culture.
Blending Old World traditions with a 21st century freshness, the tantalizing food and spirits from neighborhood eateries will again be the main attraction. There will also be plenty of music and entertainment including Greek bands and games for both kids and families. Opa!
Last years addition of a fine arts area will return and will be expanded.
The event is packed from the moment it opens to the very last note played. Chicago’s Taste of Greektown has become a summer tradition for thousands of Chicago families, and has become a tourist destination in its own right.
Date: Friday, August 24 – Sunday, August 26 Time: Friday: 4pm to 11pm; Saturday & Sunday: Noon to 11pm Location: 400 S. Halsted St. @ Van Buren
Get DirectionsAddress: 400 S. Halsted St.
Chicago IllinoisBeneficiary: Greektown Chamber of Commerce Many of Chicago’s oldest and most iconic Mediterranean restaurants will be serving up their beloved signature dishes, so well known to Chicagoans, as well as a selection of compatible wines and beer
2018 Participating Restaurants
The Ambassador Public House (www.theambassadorpublichouse.com)
Specializing in classic European fare and global sports, this restaurant and sports bar offers it all. From an extensive lineup of beers to a food menu that includes everything from kabobs and burgers to sandwiches, wraps and main entrees, it’s the best of two worlds: a truly modern food, drink and sports fan gathering place combined with the Hellenic friendliness of its popular Greektown restaurant neighbors.Artopolis (www.artopolischicago.com)
This bakery and café opened over two decades ago to bring a true Eurpoean-style café to Chicago. They bring today’s technologies together with passion and experience to produce a variety of fresh-baked offerings to be savored.Athena Restaurant (www.athenarestaurantchicago.com)
Since it was established in 1997, Athena has provided customers with tasty Greek dishes. In an effort to guide patrons through a journey full of flavors, Athena has become the medium between ancient Greek traditions and the modern Western World.Mr. Greek Gyros (www.mrgreekgyros.com)
This 24-hour neighborhood hotspot has been a go-to place for tried-and-true both Greek and American foods for years.9 Muses Bar & Grill (www.9museschicago.com)
This eatery’s hospitality is a nod to the Mediterranean way of life. This includes use of the finest quality ingredients emphasizing prime cut meats, pure virgin olive oil, Kalamata olives, fresh-hand-rubbed oregano, imported cheeses and Mediterranean sea salt.Primos Chicago Pizza (https://www.primoschicagopizzamenu.com/)
It may be Italian, but this popular Greektown dine-in or carry out eatery serves up some tasty sandwiches, salads, pasta dishes and, of course, pizza.Roditys Restaurant (www.roditys.com)
It’s all about tradition and family at this Greektown culinary pillar that fornearly four decades has been under the same ownership and at the same location. Cozy, warm, friendly, unpretentious and authentic are among the kudos when it comes to praising Roditys among their legions of loyal customers.Santorini (www.santorinichicago.com)
This restaurant proudly takes more than just its name from the idyllic Greek island in the Aegean Sea.Above and beyond Mediterranean hospitality, owner Kontos is proud of his restaurant’s emphasis on seafood. The menu contains more than 20 seafood options flown in fresh daily. Hallmark entrees include Greek-style whole red snapper and whole Black Sea bass.
Spectrum Bar & Grill (www.spectrumbarandgrill.com)
Opened over a quarter century ago by a young Greek Cypriot, Andreas, and his brother, Angelo, from the far-away island of Cyprus, the siblings created both a sports bar as well as home for great food and cocktails. Spectrum give customers a friendly neighborhood experience with a menu that combines Greek, American and, of course, Cypriot influences.WJ Noodles (www.wjnoodles.com)
Chinese fare extraordinaire is how many customers describe this Asian food emporium in Greektown. From Szechuan fare to seafood, ribs, noodles and rice dishes, they’re also known for their offerings of 10 tasty“Thai rolled“ ice creams.Zeus Restaurant (www.zeusgyros.com)
Be it breakfast on a weekday, lunch and dinner or late hours on weekends, Zeus is a popular neighborhood mainstay that prides itself in a diverse menu where Greek dishes are by far the most popular with customers. - 100 свързани лица глътнаха 13 млрд. евро субсидии
75% от субсидиите при директните плащания през изминалия програмен период на практика са разпределени сред 1 процент от българските фермери. У нас има регистрирани близо 100 000 земеделски производители. Три четвърти от директните плащания обаче са отишли при 3700 физически лица, които обаче чрез различна форма на свързаност са разклонения на 100 стопански субекта. Концентрация на огромни ресурси като тази при евросубсидиите се получава от съчетанието на слаба, мързелива администрация и корумпирана политика. Това е посочено в експертен доклад, представен от доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при БАН. Той напомни, че става въпрос за 18 милиарда евро – половината от парите, които влизат в България по линия на европейските фондове и на ЕС. Според него в нито една друга страна, географски близка до нашата, не се наблюдавала подобна концентрация на финансови средства.
Експертът анализира и някои от схемите за раздробяване и преодоляването на т. нар. „таван на сумите“. През 2016-а таванът беше такъв, че не можаха да го преодолеят осем човека. Само осем – нещо им било отрязано и то е много малко, докато в Румъния, някъде около 30 процента от средствата са взети от големите, тоест не са им дадени и са разпределени за по-малките. При нас такова нещо няма. Най-скандално е, че когато нашият министър се среща с малки производители, одобрява тази мярка, а когато отива на среща с неговите колеги в ЕС, не я одобрява, възмущава се Боюклиев.
www.marica.bg
- Ето защо американците избраха Тръмп
Еврочикаго откри поредно убедително доказателство за руска намеса в последните президентски избори в САЩ в полза на Тръмп – вж. видео:
.
https://www.facebook.com/roissya24/videos/900055420184725/
.
Убедени сме, че прочетеното във видеото писмо е наклонило везните на последните избори в полза на популиста Тръмп. Молим да разпространите видеото, за да се знае голата истина.
- Над 350 американски вестника: Журналистите не са врагът
„ЖУРНАЛИСТИТЕ НЕ СА ВРАГ НА НАРОДА“. Неколкостотин американски новинарски организации с редакционни статии срещу атаките на Тръмп
Над 350 американски вестника се ангажираха да публикуват днес редакционни статии в защита на свободата на печата и в отговор на атаките на президента Доналд Тръмп срещу медиите. Към тях се присъединява и британският в. „Гардиън“.
Свободата на печата не е измислена в САЩ, но са малко страните, в които значението на независимия печат е било толкова тясно обвързано с историята им. Славната американска традиция на уважение към истината и казване на истината днес е застрашена. Доналд Тръмп не е първият американски президент, който атакува печата или смята, че отношението на медиите към него е несправедливо, но той е първият, който изглежда има пресметната и последователна политика за саботиране, делегитимиране и дори застрашаване на работа на печата, отбелязва редакционният екип на „Гардиън“.
Към инициативата на в. „Бостън глоуб“ се присъединиха в. „Ню Йорк таймс“ и редица по-малки вестници, включително от щати, в които Тръмп спечели на изборите през 2016 г.
В електронната версия на вестника редколегията на „Бостън глоуб“ обвини Тръмп, че поддържа постоянна кампания срещу свободата на печата. Величието на Америка зависи от функцията на свободния печат да казва истината на силните. Да се слага на печата етикет „враг на народа“ е колкото неамериканско, толкова и опасно за гражданския пакт, който споделяме повече от две столетия, подчертава вестникът.
Вестник „Канзас сити стар“ в щата Мисури, където Тръмп спечели през 2016 г., сравнява изказванията на Тръмп за медиите с принудителното заглушаване от Сталин на критиците му. Навсякъде в страната всяко нещо, за което даден висш служител не желае да говори или за което читателят не иска да чуе, днес се определя като лъжлива новина, отбеляза вестникът.
Антимедийните настроения на някои митинги на Тръмп са плашещи. Използването на тролове в социалните медии, издевателствата и заплахите към журналисти (особено сексуалните заплахи към журналистки) достигнаха небивали равнища. Върховният комисар на ООН за правата на човека предупреди тази седмица, че нападките на президента Тръмп срещу медиите „се доближават много до подстрекаване към насилие“, подчертава „Гардиън„. Вестникът припомня, че през юни петима журналисти от в. „Капитал газет“ в Мериленд бяха застреляни от недоволен местен жител, и предупреждава, че те може да не са последните.
Работата на печата не е да спасява САЩ от Тръмп. Работата на печата е да съобщава, да проучва в дълбочина и да анализира възможно най-критично и без страх. Печатът далеч не е безгрешен. Той може да е користен. Нещо по-лошо, в Америка на Тръмп някои медии са изразители на пристрастни позиции, демонстриращи безцеремонно незачитане на истината – тях президентът силно одобрява. Свободният печат обаче е длъжен да изважда наяве сплашването и подстрекателството и трябва да прави всичко възможно да съхрани уважаването на фактите и балансираната преценка, накратко – да си върши работата, допълва „Гардиън“.
Източник: Сlubz.bg
.
- Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица)
На 15 август честваме най-значимия от християнските празници, посветени на Божията майка – Голяма Богородица. Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Той е третият по значимост в християнския свят след Рождество Христово и Възкресение Христово – Великден.
На този ден празнуват и кръстените с имената: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
Според една от традициите именниците трябва да празнуват три дни. След толкова дни Богородица възкръсва от пещерата в Гетсиманската градина, където е била погребана.
Празникът е познат още като Успение Богородично и отбелязва вечното заспиване, смъртта на Богородица. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.Според преданието, на този ден апостоли се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Тя е покровителка на майчинството, застъпница пред Бога на нашите волни и неволни прегрешения, пазителка на семейното огнище.
Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук идва и думата „успение“ – заспиване. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ù съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното ù желание е да види светите апостоли заедно.
По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ù в Иерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос, в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ù. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването ù пред апостолите Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигне на хляба“
Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба – за това на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата. Според поверията на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспат в църквите носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. Жените закачат на иконата и вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на бебе, и палят големи свещи с надеждата да забременеят скоро.Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.
Народни традиции
Успение на Св. Богородица е голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на „свети места“ за здраве. За повече плодородие и за „Бог да прости умрелите“ се раздава от първите прибрани и предварително осветени в църквата плодове за сезона -дини, грозде, круши, мед, както и обредни хлябове. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, каша от пиле, тиганици, варено жито, царевица, варена тиква. Непременно се яде диня и грозде. На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие през следващата година. Обредната трапеза включва жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.
В България над 200 са църквите и манастирите, които носят името „Успение Богородично”, като най-големите са Бачковският и Троянският манастир. В близост до столицата ни се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица – Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”.
В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. Такава е най-старата светиня на Троянския манастир, иконата „Пресвета Богородица Троеручица”. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на Османското
ввярващи носят чудотворната икона на Света Богородица в Бачковския манастирладичество.
Успение Богородично е празник и на Бачковския манастир, основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Най-голямата светиня на Бачковския манастир „Успение Богородично” е чудотворната икона „Света Богородица Петричка“. Поставена нa специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците.
Вярващи носят чудотворната икона на Света Богородица в Бачковския манастир
- Как да избягаш от капана на системата?
СИСТЕМАТА
В началото се започва с детските ясли и градини. Откъсват те от всичко, което обичаш и те пращат на непознато място. Болка, рев, плач, обида, а после свикваш. Времето отдавна е минало и вече почти нищо не си спомняш, освен липсата на спомени със своето собствено семейство. Това са предварителните кръгове на системата. Тяхната работа е да те подготвят психически за това, което те очаква.
Първи кръг
После следва училището. В началото отиваш с желание. Покрай оскъдните контакти с възрастните около теб обикновено си набрал достатъчно инерция и знанието те привлича. За жалост, така е само в началото. Скоро започваш да мислиш, че щом имаш шест, значи знаеш. Ако си все още любознателен, продължаваш да четеш, макар и да осъзнаваш с огорчение, че имаш същата оценка като другия, който знае много по-малко от теб. Така постепенно идва прозрението, че можеш да имаш шест и без много да знаеш. Ако не си от малцината щастливци, които обичат да учат въпреки всичко, почваш да хитруваш и интересът ти към знанието постепенно атрофира. Системата започва да те побеждава, а ти почваш да виждаш света през нейните очи.
Към края на първия кръг обикновено си вече леш. Твърдиш, че си пораснал, че си вече голям, а на практика си овладял пороците на възрастните или по-скоро те са те овладели. С производителната част от живота на големите хора имаш толкова общо, колкото да вземаш пари от тях, за да си плащаш развлеченията.
Втори кръг
После идва кратко осъзнаване. Дванадесет години подготовка за живота, а като свършат, разбираш, че обикновено не можеш да се справяш сам. Повечето продължават, като учат висше образование – причини много, но най-вече, за да се продължи ходенето на училище. Въпрос на навик. Иначе трябва да се прави нещо, но на този етап малцина знаят какво да правят.
В университета цинизмът продължава. Морални развалини ти преподават морално остарели неща. Добрите преподаватели са рядкост. А сред студентите се носят не толкова идеи, колкото алкохолни изпарения. Обикновено някъде през тези години срещаш човека, на който искаш да посветиш живота си.
Миг на проблясък: семейството
„Не е добре за човека да бъде сам” – казва Бог. Хората, вярващи или невярващи, потвърждават тези думи, защото по това време на живота си неистово търсят да намерят любим, съюзник, другар, помощник или както пише на официалните документи – брачен партньор. И ако успеят да намерят такъв, това ще им остане най-хубавото нещо в живота. Семейството е съществувало преди системата и не е толкова лесно за системата да го елиминира. Преките конфликти обикновено са губещи за нея. Затова тя подхожда отдалече и действа подмолно. Системата, обаче, има един голям коз пред семейството – тя разполага с хората преди да влязат във възрастта, когато се събират на семейства и се стреми да го използва максимално. Подлага ги на такъв интензивен натиск, че да им избие от главата и от сърцето всякакво желание за семейство, за посвещение, вярност и преданост.
Но все пак има и по-висша сила от системата. Човек не е създаден да живее сам и затова се жени. После идват децата.
Настава изключително рисково време за системата. Време, когато тя, или трябва да овладее нещата радикално, или рискува да загуби. Има връзки между хората, които се рушат трудно, дори и от най-страшните системи. Една такава връзка е любовта между мъжа и жената. Друга такава връзка е любовта между майката, бащата и децата. Децата са опасни за системата, защото могат да провокират в родителите си идеи и стремежи, които да са враждебни и вредни за системата, но самата тя се нуждае от деца и затова понася риска, макар и през зъби.
Основната й стратегия в този период е да тласне вече създаденото семейство с вече родените деца в посока, която ще ги вкара безвъзвратно в същата тази система. Децата – в подготвителния кръг, за да не пречат на родителите, докато те продължават уверено в Третия кръг от системата.
Трети кръг
Основните постулати за родителите тук са: да бачкат и да плащат осигуровки, за да имат един ден пенсия. След школото, университета и казармата най-важното нещо за един човек, според системата, е да започне да трупа стаж. Досега тя е похарчила (уж) за него пари и сега очаква да си ги вземе, с лихвите даже. Поставя на един дълъг прът пред него примамката на пенсията, яхва го на гърба и започва да го пришпорва. И да го дои също – но така го дои, че освен млякото му изпива и кръвта.
През този период връзките между родителите и децата се подлагат на такъв натиск, че е чудно, как въобще оцеляват. Родителите дават децата си на системата, за да ги гледа, докато те работят, за да издържат същата тази система. Прилича на ситуация със заложници. В далечното минало победителите са вземали заложници от победените, за да гарантират, че последните ще си изпълняват ангажиментите по наложения договор. Само че днес родителите доброволно си дават децата за заложници на системата. Ако стане нещо хубаво от децата (все пак има сила, която е по-висша от нея), тогава системата обира славата: „Възпитаниците на нашата родна образователна система обраха златните медали…” Ако децата се провалят в същата тази система, негативите обират родителите, не са ги били възпитали. Системата винаги е извън подозрение.
Някъде през тези години в много хора атрофира родителското чувство. Децата стават бреме и ако системата има временни трудности с организацията на началните кръгове, родителите започват да протестират, че няма кой да им гледа децата. Системата тържествува. Трудностите са оперативни. Но нейните цели за родителите и за децата им са постигнати. От сега нататък тя разполага с тях до края на живота им.
Четвърти кръг
Стажът е вече натрупан и хората очакват пенсия. Цял живот са работили усърдно, пожертвали са скъпи за тях неща, за да натрупат прословутия стаж, системата им е взела цяло състояние като осигуровки и сега очакват заслужена почивка. А за системата те са вече в графа „разходи”. От тях нищо повече не може да се вземе. Те стават бреме. И много скоро хората разбират това.
Първият шок е размерът на пенсията. Системата никак не е щедра. Робите осъзнават, че с тези пари няма да могат да си позволят същия стандарт на живот, който са имали досега.
Освен това системата се е усъвършенствала. Преди тя обираше всичко, но робите не носеха никакъв риск. Сега тя е намалила значителна част от разходите си, и рискът, и напрежението на живота са техни, докато лъвският пай от спечеленото е на системата. По този начин точно когато робите станат безпомощни и се нуждаят най-много от грижи и разходи по тях, откриват, че са оставени сами на себе си. Това е вторият шок.
Такъв беше животът на нашите родители. Такъв е животът и на нашето поколение. Това ли искаме за децата ни?
КАК ДА ИЗБЯГАМЕ ОТ СИСТЕМАТА
Системата е внушителна и на мнозина изглежда невъзможно да се преборят с нея. Но тя не е всемогъща. Тя не знае всичко. И, да не забравяме, има сила, която е по-висша от нея.
Така че има начини, по които да избягаш.
Ако си дете и родителите ти са верни почитатели на системата, нямаш много възможности сега, освен да се подготвяш самостоятелно, да четеш, за да не станеш пленник на посредствеността, с която системата обгръща твоите връстници. Учи езици, чети книги; ако можеш, намери си работа в свободното време, за да усетиш реалния живот. Не се впечатлявай от преходни неща като поредния чалгаджия. След пет години никой няма да си спомня нищо, нито за него, нито за феновете му, които са заприличали като него. Прекарвай повече време с родителите си, учи се от техните грешки.
Ако си вече пълнолетен, виж възможностите, които съществуват за теб. Един от начините да избягаш от системата е да емигрираш от нея. Ако избираш това, тогава емигрирай млад, за да натрупаш опит, спестявания и контакти преди да станеш семеен с деца около себе си. Защото после ще ти бъде по-трудно, понеже където и да отидеш, рискуваш да станеш заложник на някоя друга система. А някои системи са по-жестоки и от българската.
Ако си в чудната възраст между 20 и 25 години, намери си човек, с който да желаеш да остарееш заедно, ожени се за него, и му бъди верен. Не се хващай на модата, че бракът е остарял. Животът е устроен така, че ще се нуждаеш от помощник, за да не прегориш преждевременно.
Когато дойде детето, му посвети важно време от живота си. Не го пускай на градина, колкото и да ти казват, че било много хубаво. Ако беше много хубаво, децата нямаше да плачат, когато ги оставят за първи път там. Сега е времето жената да пренареди приоритетите си. Майчинството е достойно звание, което носи много щастие и удовлетворение. Да родиш и да възпиташ деца е работа, и е реализация. Не гледай на децата като на бреме, което ти пречи да работиш. Вместо това вложи времето си да възпиташ детето си, да играеш с него, да го научиш на нещата, които ти можеш да правиш, да му четеш от любимите си приказки, да посетиш заедно с него любимите си места, да му помогнеш да преоткрие света през твоите очи. А ако искаш да му дадеш най-доброто от себе си, роди му братя и сестри, за да разбере от личен опит какво означават думите „брат”, „сестра”, „братство”, „братска любов”.
После идва важният момент с образованието. Тук системата изглежда непобедима и неизбежна, но не е.
Ти можеш да му дадеш много повече знания, много повече умения, можеш да му осигуриш много повече социален опит и всичко това на много по-ниска цена. Обучавай го в къщи. Не възпирай интереса му и любознателността му, понеже после нямало да му бъде интересно в училище. Училищата затъпяват децата. Ти не затъпявай своето. Вместо скъпи пластмасови боклуци му купувай хубави книги. Научи го да чете. Ако не го възпираш, към седмата си година то ще знае и ще може много повече от връстниците си. Тогава, какво да правиш? Ами просто продължи със започнатото. Обучавай го в къщи и ще му дадеш много по-добро образование. А отъпканите пътеки остави за пленниците на системата.Ще попиташ: Ами пари?
Пари се печелят, време се губи. Затова не си губи времето като млад, за да харчиш напразно парите на родителите си, ами почни да печелиш и да трупаш опит и контакти колкото се може повече. Децата искат разходи, личната суета обаче иска още повече разходи, а системата изисква най-много. Позволи на децата ти да те научат как да бъдеш по-производителен. Не им отнемай времето, което им дължиш, за да го даваш на системата. Подреди си правилно приоритетите и тогава ще ти се отворят очите за другите възможности, ще придобиеш смелост да рискуваш. Човек има много способности и възможности, просто трябва да ги фокусира в правилната посока. Ходенето на работа за триста лева заплата, за да трупаш стаж не е правилната посока. Използвай разумно времето си, докато си млад, за да придобиеш умения, които ще те направят по-производителен на пазара.
Ами безплатният обяд?
Има някои неща, които робите не обичат да правят и те са: носенето на риск, поемането на отговорност и неизвестността. Склонни са да понасят всякакви гаври и унижения, да работят безспир, стига да знаят, че ги очаква безплатен обяд. На тези, които питат най-напред дали ще имат право на безплатни учебници, ако си обучават децата вкъщи, ще им препоръчам да си стоят в системата. Системата е за хора с робски манталитет и хората с робски манталитет се чувстват най-щастливи, когато са в система. Тези хора са мотивирани от идеята да получат максимално безплатни обеди от системата, срещу минимални вноски от тях във въпросната система, въпреки че безплатният обяд означава ограничено меню и снижаване на качеството на храната.
Също, ако четенето на книги не е нещо, с което да се похвалите, може би е по-добре да не излизате от системата. Свободата означава да мислиш самостоятелно с главата си, а това умение се култивира с четене и разсъждаване. Освен това ако вие не четете книги, как ще вдъхнете в децата си любов към четенето?
Ами социализирането? Е, какво, притеснявате се, че ще откъснете децата си от онази среда, която и без друго не ви харесва? Запишете ги на спорт да каляват характера си, взимайте ги със себе си, когато имате работа с хора. Нека да видят реалния живот, а не измисления свят на държавното училище.
А какви са ползите да излезеш извън системата?
Много: Свобода, време, успешни деца.Най-напред, слагаш край на страничните разходи, които системата постоянно генерира на твоето семейство. Вече няма как да те изнудват градините и училищата за пари, вменявайки ти чувство на вина и дълг за поддържането на техния сграден фонд. Спестяваш и някои други странични разходи от нематериален характер, като стреса, униженията и социалните опасности на лошата среда. Няма повече учителски тормоз, който да отблъсква децата ти от учебните предмети.
Второ, успяваш да предадеш ценностите си на децата и да ги възпиташ на добродетелите, които тачиш, без да ти пречат съвременните тенденции на политическата конюнктура. Ако искаш вероучение – обучаваш децата на Закон Божи, без да се налага да чакаш някой отгоре да ти разреши и да ти даде учебник. Имаш свободата да ги научиш на това, което вярваш.
Трето, успяваш да обединиш семейството си и да формираш вътрешно семеен климат, който да не се диктува от външни фактори. Развиваш добри отношения с децата си. Те са на твое разположение, както и ти на тяхно. Не се налага да молиш някой, за да вземеш децата си на екскурзия. Децата вече не ти казват какво трябва да направиш ТИ, понеже госпожата казала така. Не се налага да харчиш излишни пари, за да компенсираш самочувствието на децата си с дрехи и аксесоари, които са в момента на мода сред връстниците им. Организираш бюджета си според семейните си приоритети, а не според приоритетите на чужда институция.
Четвърто, даваш на децата си по-добра обща култура и академична основа. Речниковият им запас се формира от разговорите с възрастни и четенето на книги, и общуване с връстници в подбрана среда, а не от общуване с връстници в неконтролирана среда, на които речникът се състои от жаргон, псувни и цинизми. Ученето става начин на живот. Можеш да подбираш учебните помагала, за да отговарят на интересите на децата ти, използваш методи според техния стил на учене. Запазваш и увеличаваш интелектуалния капитал, решаваш радикално проблема със затъпяването.
Пето, предпазваш децата от огромни рискове. Няма наркотици. Уличният жаргон не влиза в твоя дом. „Яко” и „тъпо” си запазват смисъла на „здраво” и „противоположното на остро”. Решаваш от раз проблема с насилието сред децата. Възпитаваш го на самоконтрол и отговорност. Не се налага да отучваш децата си от лошите навици, придобити в училище.
И шесто, научаваш децата да бъдат свободни хора. Помагаш им да намерят своите силни качества и таланти, и да ги използват максимално. Слагаш край на тази инфантилност и нереалност, която се шири в училищата. Помагаш им да осъзнаят, че свободата да правиш каквото искаш означава също да си плащаш сам сметките.
Ами ако се проваля?
Напълно е възможно да се провалиш, но честно казано ще трябва доста да се постараеш в провалянето, за да насмогнеш на провала на системата. Оставането в системата е сигурен провал. Излизането от нея може да ти донесе успех, а може и да не успееш. Но си струва да опиташ. Всичко, което можеш да изгубиш, и без друго не си струва да бъде запазено. А това, което можеш да спечелиш, си струва да се бориш за него.
Затова, желая ти успех! Казват, че вероятността от провал е най-сигурният фактор да успееш.
Автор: Радослава Петкова
Източник: homeschoolingbg.com
- На румънците в чужбина им дойде до гуша от произвола на правителството им
Множество румънци пристигат от чужбина, за да се включат в насрочения за днес, 10 август, голям антиправителствен митинг, който ще се състои на Площада на победата в Букурещ, съобщават румънските медии, цитирани от БТА.
Организаторите на събитието – Федерацията на румънците зад граница, заявиха по-рано, че очакват в протеста да се включат около 1 милион души. Кметът на Букурещ Габриела Фиря първоначално забрани митинга с мотива, че организаторите са предвидили твърде голям брой участници, но след това даде разрешение. Ето какво пише Дойче веле за събитието:Румънците в чужбина искат край на произвола в Букурещ
На румънците в чужбина им дойде до гуша от произвола на правителството в Букурещ.
Към западните румънски граници се е устремила лавина от автомобили с британски, испански, италиански и германски номера. Румънците в цяла Европа вече от седмици се уговарят в социалните мрежи да заминат през лятната си отпуска за Букурещ, където на 10-ти август да демонстрират пред правителствената резиденция в подкрепа на правовата държава. Такъв протест на хора, събрали се от чужбина, досега не е имало в ЕС.Близо 4 милиона румънци живеят, работят или следват в различни европейски страни – това са 20% от населението на страната. Те следят какво става в Румъния по румънски телевизионни канали, но най-вече чрез социалните мрежи. В мрежата, включително и във Фейсбук-профила на ДВ, те критично коментират постоянните опити на така наречената социал-либерална коалиция и на всемогъщия кукловод Ливиу Драгня, лидер на социалдемократите, да поставят под контрол правосъдието и да изкорубят правовата държава. Те периодически организират и митинги в редица големи европейски градове, за да покажат на румънците у дома, че споделят негодуванието им.
„Досега ни игнорираха, а сега вече ни и ругаят“
Сега обаче много от тях са решили да демонстрират на място. Защото искат да бъдат съпричастни към делата на едно общество, което – според данните на румънската Статистическа служба – ежегодно финансират с над 3 милиарда евро. Само през последните десет години румънците от чужбина (главно живеещите в държави от ЕС) са превели в страната над 40 милиарда евро. Болногледачи и лекари, IT-специалисти и строителни работници, шофьори на тирове и сезонни работници в селското стопанство – всички те изпращат пари на семействата си в Румъния и по този начин подкрепят и румънската икономика.
Без техните пари, изкарани с пот на челото, много семейства в Румъния щяха да живеят под границата на бедността. А потреблението, което е двигателят на румънската икономика, щеше направо да се срине. Мнозина от румънците, живеещи в чужбина, смятат, че най-малкото това им дава правото активно да се намесят в политическите дела на страната.
През последните седмици тяхното негодувание особено нарасна, след като политици от управляващата Социалдемократическа партия и техни привърженици многократно отправиха груби нападки срещу румънците в чужбина. Про-правителствените телевизионни канали всекидневно ги обругават като „просяци, крадци и просититутки“, като манипулирана от Брюксел, „лумпенизирана диаспора“, на която Сорос плаща, за да дестабилизира страната.
„Управниците в Букурещ досега просто ни игнорираха, а сега започнаха и да ни ругаят“, възмущава се Дана Херинг, която работи като медицинска сестра в Швеция. Разван Стефанеску, който си изкарва хляба като тираджия също в Швеция, дава воля на огорчението си по един особено оригинален начин. За своя автомобил той напълно законно си е взел шведска регистрационна табела, на която е изписан един грубиянски лозунг на футболните хулигани срещу управляващите социалдемократи. Под някакъв измислен предлог полицията го арестува още при влизането му в страната, но после беше принудена да го освободи под натиска на силната вътрешна и международна критика.
Силата на диаспората
Главното послание на протестиращите гласи: Между румънците в страната и в чужбина не бива да се прави никаква разлика. Това подчертава Кристиян Прешура в интервю за ДВ. Той се занимава с научна работа в Холандия и категорично отхвърля твърденията, че някой плащал на „диаспората“, за да протестира в Букурещ. „Никой не ни осигурява безплатен транспорт“, казва той, намеквайки за практиката на управляващата партия да събира свои привърженици за митинги в столицата. „Сами си купуваме самолетните билети и си планираме отпуските така, че да бъдем в Букурещ на уречения ден“, обяснява с усмивка той.
Габриела Миреску от Цюрих е убедена, че с клеветите по адрес на румънците в чужбина правителството ясно демонстрира колко го е страх от силата на диаспората. „В чужбина румънците виждат как функционира една демокрация. Сега искат това да стане възможно и в тяхната страна.“
Към протеста на румънците от чужбина възнамеряват да се присъединят и много румънци, живеещи в страната. Големият въпрос е дали демонстрацията наистина ще протече „напълно спокойно“. В мрежата вече циркулират призиви към гражданско неподчинение. Полицията и жандармерията оповестиха, че ще пресичат всякакви опити за провокации.
В Букурещ август си остава нажежен – и политически.
- Агроновините: БАБХ купува от компютърна фирма препарати за откриване на чума
Екатерина Терзиева, „Агроновините“
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще купи по спешност набори и препарати за откриване на чума по овцете и козите. Агенцията е открила процедура за договаряне само с една конкретна фирма, регистрирана в съда преди месец, тъй като единствено тя имала оторизация от френския производител „ID VET“ да предлага нужните диагностични препарати, става ясно от Решение за откриване на процедурата в Агенцията по обществени поръчки (АОП).
Общата стойност на препаратите е 336 184 лв. без ДДС и поръчката се възлага на „Глобул вижън 2018“ ЕООД. Фирмата е учредена точно 9 дни след първата заповед на директора на БАБХ за евтаназиране на овце – на 29 юни 2018 г. в София, от Никола Христов Явахчов, показва учредителният акт. Седалището е на 14-ия етаж в блок в столичния квартал „Сухата река“, район „Подуяне“.
Според Търговския регистър, дружеството е вписано в съда на 6 юли 2018 г. с капитал от 500 лева и с предмет на дейност „продажба на компютри, хардуер, периферни устройства, електронно офис оборудване и софтуерни продукти, ремонт, поддръжка и рециклиране на компютри, изграждане и поддръжка на компютърни информационни системи, програмиране, консултации в областта на информационните технологии“.
Не е ясно как само за месец „Глобул вижън 2018“ г. е успяла да получи оторизация от френската фирма производител на диагностични препарати, при това единствена в България. Тя няма пазарна история, най-малко в сферата на ветеринарно-медицинската дейност. Управителят Никола Явахчов през 2009 г. е бил вписан като прокурист на друга фирма за компютърна техника и сервиз – ЕТ „Ви М Ви – Виктор Лазаров“.
Ще бъдат закупени 39 360 дози от диагностичния кит „Елайза“ (Elisa) за откриване на антитела срещу вируса на чума, 1920 дози за откриване на антгиген на вируса на чума по дребните преживни животни и други 2000 дози за диагностика на чума, се посочва в документацията на БАБХ до АОП.„Изборът на процедура е обусловен от необходимостта от неотложно възлагане на поръчката, наложено от изключителни обстоятелства, и не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне“, се посочва в мотивите на решението на БАБХ за откриване на процедурата.Спешните мерки се налагат, заради „извънредната и усложнена епизоотична обстановка в страната по отношение на болестта чума по дребните преживни животни и нейното бързо разпространение в страната през юни и юли 2018 г.“, мотивира се БАБХ.Държавната агенция оправдава бързите си действия и с това, че чумата по дребните преживни животни е силно заразна, предава се бързо, има агресивно развитие, висока смъртност, може да застраши националната сигурност и затова се препоръчва „радикално унищожаване с всички произтичащи процедури“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Коментар на Анна Некезка във Фейсбук:
„Я вижте от вчера една процедура за обществена поръчка на БАБХ за 336 хил. лв., за лабораторни тестове ELISA, която, видиш ли, само една фирма можело да оперира и имала сертификат, затова нямало други поканени в ОП.
Фирмата е Глобул Вижън 2018 ЕООД, която странно, не намирам в тръговския регистър. Била регистрирана по ТРРЮЛНЦ, демек юридически лица с нестопанска цел. Та въпросната фирма се занимава с компютри, хардуер и софтуер, регистрирана миналия месец, на 06.7.2018 г. Хахах, вие от Българска агенция по безопасност на храните – БАБХ, сериозно ли? 40 000 теста. Толкова ли изкате да избиете?
В поръчката се казва също:
„Лечението на чумата не е ефективно и не се препоръчва. Имайки предвид бързото разпространение на заболяването, агресивното развитие, високата конагиозност и опасното навлизане в много големи райони, се препоръчва радикално унищожение по всички произтичащи процедури.“
Ще избиват до последно. Организирайте се по села, гледайте за всеки документ, печат, обект и ушни марки. Направете гласност, снимайте, викайте медии. Тези няма да спрат.“
.
- Последният брой на „Култура“: „Фрагменти за сбогом“
Копринка Червенкова, в. „Култура“
Мисля си какво бих могла да напиша в този последен за нас брой. Откакто работя в този вестник, особено след 1989 година, съм имала не веднъж поводи да съобщавам разни работи – и важни, и не толкова… И днес, когато може би е нужно да се каже нещо значимо, нещо „съдбоносно” и „потрисащо” и публиката, и нас самите, съобщения от моя страна няма, изчерпани са. Какво повече може да се каже след 10-месечна агония, в която си се разходил по цялата скала на емоциите? А и да обяснявам какво е за мен „Култура”, едва ли има смисъл.
Затова, през няколко фрагмента, ще се опитам да си обясня какво се случи, защо вестникът беше убит и вече няма да го има – поне във вида, в който досега е съществувал.
Фрагмент първи (биографичен). Всичко започна преди 10 години твърде елегантно, дори, бих казала, неочаквано красиво.
Преди 10 години, когато „Култура” беше в поредна сложна ситуация (а вестникът след 1989 г. е винаги в поредна сложна ситуация, какво да се прави, карма), та тогава се яви един банкер, който пожела да издава вестника. Той заяви, че за него е важна културата, че тя е свързана със същинските му интереси, че вестникът такъв, какъвто е, трябва да съществува, че за него е ценност независимата редакционна политика… и т.н. След 10 години обаче вестникът такъв, какъвто е, вече не го интересува, още по-малко му е важна независимата редакционна политика; и днес, на 27 юли, той прекратява съществуването му.
Фрагмент втори (психологически). Много особено нещо е българският новобогаташ. Дали само българският, не знам. Имам наблюдения предимно върху него.
Две негови особености сякаш са най-видими. Първата е, че какъвто и да е произходът му, каквото и да е образованието, най-важната му работа, след като забогатее, е да се обзаведе със свита. Свитата подлежи на внимателна селекция. В зависимост от образа, който иска да си създаде, новопокръстеният богаташ подбира лицата, които ще го доизграждат. За някои са спортисти, дори цели футболни отбори, за други са артисти, за трети хуманитаристи… Но всички те трябва да обслужват образа, в името на който са призовани… и подбрани. Ето тук някъде ние вероятно сме сбъркали. Да, обслужвахме образа, със самото си присъствие сякаш доказвахме неговата духовна извисеност… И все пак, в поведението ни нещо не е достигало – може би дозата лакейство, което е неизменен атрибут в такъв тип социални отношения, може би тоталното идентифициране с виденията на титуляра. А може би обстоятелството, че, макар и по същество наемници, при това лошо платени, не позволихме вестникът да заприлича на нещо, слепено отгоре-отгоре от наемници. Запазихме достойнството му. Това вероятно не ни се прости. А кой знае – може би собственикът е решил, че образът му на възвишен филантроп е вече завършен и няма нужда от тази патерица, каквато за него беше вестникът. Интересно кога ще се освободи от другите си патерици, кога ще му омръзнат челобитните на свитата.
И една друга особеност, която забелязах напоследък. В тези среди разлика между реален и символически капитал не се прави. След като 10 години си притежавал нещо, си мислиш, че цялата му предишна 50-годишна история ти принадлежи. И можеш да се закичиш с нея като с брошка. За да се издигнеш в собствените си очи, да материализираш претенцията си за духовност, за принадлежност към същинските християнски ценности.
Фрагмент трети (манталитетен). Да присвоиш символическия капитал, тоест, да вземеш главата на изданието, която по същество не ти трябва, означава едно единствено нещо – че имаш тежки дефицити. И за да ги запълваш, трябва непрекъснато да се доказваш като собственик, да внушаваш на персонала, че ти си важният. Ето затова, мисля си, главата на „Култура” беше брутално отнета и монтирана на нещо друго, което ще бъде ръководено от най-сервилния…
Фрагмент четвърти (последен). Тук ще стане дума за благодарността. Чувам укори отляво и отдясно, че не съм благодарна на издателя, който бил спасил вестника. Историята за спасението е по-дълга и някога може да я разкажа. Сега думата е за благодарността. Да, бих била благодарна, ако съм получила нещо даром, ако 10 години съм рентиерствала. Аз обаче, а и целият екип, сме работили, работили сме много здраво, за да произвеждаме качествен продукт, който в крайна сметка е увеличавал значимостта и на т.нар. собственик. Бих му благодарила, ако и той ни благодари. Само че, вместо това, екипът е изхвърлен на улицата, а вестникът е ликвидиран.
Ако дължа благодарност, то е на нашите автори, приятели, сътрудници и най-вече на редакторите – хората, които понесоха всички финансови унижения само за да съществува „Култура”. Сега им я поднасям. С надежда, че отново ще бъдем заедно.
.
- Ексслужителят на ДАНС Росен Миленов за икономическото положение у нас
„Българската икономика днес расте, но е конюнктурна, ишлемарска и 50 % сива“, под това заглавие във вестник „100 вести“ публикува статия на Росен Миленов.
Росен Миленов е служителят на ДАНС, който публично потвърди истинността на записите за „Мишо Бирата“, публикувани през 2011 г. Миленов се яви и пред вътрешната комисия в Народното събрание, за да свидетелства, заради което и бе уволнен от агенцията. Той е работил дълго време със специални разузнавателни средства, прилагани за разследване на корупцията по високите етажи на властта. Разследвания, които според Миленов, не са излизали извън специализираните служби за сигурност поради политически натиск.
Цитираме съобщение на медиите от онова време:
Вътрешна проверка в ДАНС установила , че Росен Миленов – служителят, изнесъл пред обществеността данни за злополучните СРС-та, е имал „скромно присъствие“ в агенцията. Това каза шефът на ведомството Цветлин Йовчев след изслушването му пред парламентарната комисия за контрол на ДАНС
Агентът не е създал много документи, не е работил по много дела, каза Йовчев. Единственото вярно в направените от Миленов изявления било, че е бивш служител на ДАНС. Той е бил на едно от най-ниските нива, което според Йовчев не му дава възможност да си прави каквито и да било изводи.Днес Росен Миленов има своя консултантска компания за юридически услуги, фирмено разузнаване и анализ на пазара и е експерт е по икономическа престъпност. Женен е и с две деца. По-долу следва неговата статия.
Моите проучвания показват, че годишното ощетяване на държавния бюджет през последните години се движи от 5 до 8 млрд. лв. в съответствие с растежа на БВП, тоест е около 7-8 % от него. В тази престъпна дейност участват около 3 хил. стопански субекта, които формират основната структура, която има пирамидален характер и кореспондира с йерархическата структура на държавната власт. Установените тесни двупосочни връзки между двете структури осигуряват трайно срастване от мафиотски тип.
Когато трендът на глобалната икономика премине в цикъл на спад и евросредствата от безвъзмездни преминат във финансови инструменти, а лихвите се вдигнат, при тази структура на капитала и икономиката, институционална разруха и продължаваща демографска криза, България нищо хубаво не я чака.
Най-характерната черта на българската икономика днес е, че тя е силно отворена, както по отношение на вноса, така и по отношение на износа. Вследствие на това, състоянието ѝ зависи от тенденциите и процесите, развиващи се в световен мащаб.
Днес сме свидетели на глобален икономически растеж, който за отделните региони и държави е различен, с оглед техните възможности и способности за участие в световните вериги на доставките. За конкурентните икономики, въпросният растеж води до разцвет – пример за това е „бумтящата“ икономика на Германия с излишък по текущата сметка (измерваща движението на стоки, услуги и инвестиции) в размер на 287 млрд. долара и рекорден бюджетен излишък от 38,4 млрд. евро през 2017 г. За други – „балониращ“ като САЩ, с 500 млрд. долара дефицит, от които 275 млрд. с Китай. А за трети като България – „анемичен“, който не дава основното, а именно – доближаване до доходите на развитите страни от голямото европейско семейство (Eвропейския съюз), част от което сме.
Философията на този растеж се крие от една страна в монетарната политика, прилагана от централните банки на водещите световни икономики, която представлява по същество „яко“ печатане на пари и поддържане на ниски, дори отрицателни лихви. А от друга – разгръщането на потенциала на пазара, особено на Изток, в Азия, откъм покупателна способност, който съответно е и най-големият в света по численост.
Само в Китай през последните 15 години имаме феноменално нарастване на средната класа, тоест на покупателната способност на населението, която наброява 300 млн. и е повече от цялото население на най-голямата икономика в света – САЩ. И миналата година, точно в Китай, всички автомобилни производители отбелязаха рекордни продажби, особено немските концерни. Стигна се дотам, че изключително бързото нарастване на поръчки за износ в Германия на автомобили и всякакви други стоки забави доставките, защото производствените мощности не смогват на обемите. Това повлия благоприятно и на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – регионът, който включва и България.
Във връзка със свръхпоръчките, предимно в индустрията, Германия изнесе производства заради ниските разходи, най-вече за труд, с което усили износа на държавите от региона. Това доведе до откриване на нови работни места, повишение на трудовите възнаграждения, а оттам и покачване на вътрешното потребление. Разбира се, евросредствата продължават да имат сериозен принос като инвестиции за икономиките на тези държави. Примерно в Полша, за периода 2014-2017 г., над 50 % от инвестициите са от ЕС, за същия период тя е внесла в бюджета на Общността 28 млрд. евро, а е получила над 100 млрд. Това е характерно съответно и за България.
Гореизброените обстоятелства, относими към глобалната, европейската и регионална икономика, плюс наличните, контролирани от великите сили геополитически кризи и конфликти в Близкия и Среден изток, които пряко повлияха преди три години върху местните отрасли (военнопромишлен комплекс и туризъм) доведоха до наблюдавания възходящ тренд на българската икономика през последните години.
Тук е мястото да отбележим, че настоящото правителство, както и всички други управлявали до настоящия момент страната, нямат никаква заслуга за това.
Затова, с основание днес икономиката на страната може да се определи като конюнктурна. Позитивните глобални пазарни тенденции движат растежа на отделните експортно – ориентирани икономически отрасли и създават условия за вътрешно потребление.
Така износът и вътрешното потребление се явяват основните двигатели на БВП (стоките и услугите, произведени в страната за една година). Същият през последните четири години, включително и 2017 г., расте с близо 4-5 млрд. лв., като за 2014 г. е в размер на 83 млрд. лв, а през 2017 г. по предварителни данни на НСИ от миналата седмица е 98,6 млрд. лв. Въпреки тези данни и ежедневно натяквания от управляващите растеж, той с основание може да се определи като анемичен. Защото, ако направим едно сравнение с други страни от Общността по макропоказателя БВП на глава от населението, се вижда следното – в България през 2017 г. той е 7 хил. евро, което при икономически ръст от 3,6 % (по предварителни данни), отчетен през същата година, прибавя около 250 евро на човек отгоре, а за еврозоната въпросният макропоказател е средно 30 хил. евро на човек. При среден ръст на икономиката там от 2 %, се получава, че те добавят 600 евро отгоре. Е, как ще ги стигнем западноевропейците…
Основни сектори, които допринасят за ръста на БВП в страната:
1. Аутсорсинг – съвременното наименование на ишлемето, представляващо изнесени производства на стоки и услуги, основно на големи западни компании към външни фирми, но в повечето случай явяващи се дъщерни, с единствена цел – намаляване на разходите. Най-голям дял у нас има аутсорсингът на услугите. Според оценка в доклада от 2017 г. на Българската аутсорсинг асоциация, заетите в страната са 55 хил. души.
Приносът на аутсорсинга на услуги е около 3,3 млрд. лв.
Въпросната индустрия навлезе преди 7-8 години с познатите на всички кол центровете, като днес вече имаме в широк спектър аутсорсинг на бизнес процеси – фактуриране и покупки на стоки, маркетингова концепция, техническа поддръжка и др. Аутсорсингът на информационни технологии е подвид на този сектор. Той е с най – висока добавена стойност.
Близо 10 % от износа на страната се дължи на софтуерния бизнес. Трябва да се има предвид, че 75% от сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в страната е експортно – ориентиран. Само фонд работна заплата в сектора за 2016 г. е 1 млрд. лв. Тук са и високите заплати средно около 2,5 и достигащи до 5 хил. лв. Заетите в сектора са около 25 хил. души.
Причината за този бум е, че тези технологии всяка минута превземат все повече социалния и икономическия живот, възникват нови професии, които ги нямаше вчера и всичко това отваря огромен вакум за такива кадри, като само в Европейския съюз има недостиг на 500 хил. ИТ специалисти. Перспективите пред професиите в тази област са големи, имайки предвид скоростта, с която се работи по въвеждането на автономни автомобили, разширена виртуална реалност, изкуствен интелект – все неща от четвъртата и петата индустриална революция.
И не на последно място е т. нар. индустриален аутсорсинг, тоест изнесени производства, основно на части и автокомпоненти, осъществявани в шумно представяните напоследък индустриални зони. Близо 140 предприятия в сектора са наели над 40 хил. души за производството на компоненти за повече от 20 марки автомобили според Аутомотив Клъстер България (АКБ) – организация с нестопанска цел, която представлява компаниите в бранша. Тези компании генерират над 3,5 млрд. лв. за БВП през 2017 г.
България влиза в топ 10 на най-предпочитаните дестинации за аутсорсинг в света, а преди година беше в топ 5. Тази привлекателност се дължи на следните налични обстоятелства в страната:
– евтина работна ръка, при това качествена. Пример в тази насока е заплащането при производства на автокомпоненти в страната. В един провинциален град в България, при производство на ел. платки за автоклиматици на поточна линия се получава работна заплата в рамките на 700-800 лв. За същата работа в Централна Европа (Чехия, Унгария) се заплаща 2 хил. лв., а в Германия – над 3,5 хил. лв.
И това са разлики при нискоквалифицирания труд, а при висококвалифицираните дейности тези пропорции неколкократно се увеличават. Така например, в изнесен отдел „финансов одит“ на британска компания в България месечното възнаграждение на служителите е 2 хил. лв., за същата длъжност във Великобритания заплатата е 5 – 6 хил. лв. Качествата, които правят особено привлекателни местните кадри за аутсорсинга на услугите е владеенето на чужди езици и добрата компютърна грамотност при младите, стъпващи на пазара на труда, които същевременно нямат много претенции към работата и споделят култура, която е близка до тази на западните възложители. Дори Индия, меката на аутсорсинга, не може да предложи такива условия като България.
Владеенето на чужди езици се дължи на обстоятелството, че години наред, в средната образователна система, езиковите гимназии в страната се оформиха като най-елитните и най-търсени училища и съответно поддържащи добро ниво на образователния процес. Все пак голяма част от родителите виждаха и продължават да виждат бъдещото на децата им да се случва в чужбина. Докато други профили, най-вече техническите допреди няколко години не представляваха интерес, просто защото икономика нямаше нужда от такива специалисти, въобще производство липсваше.
– ниска цена на строителството „на зелено“, електроенергия, наемите на офиси и индустриални бази и най-ниските данъци в ЕС – корпоративен и подоходен по 10 %, само Унгария от миналата година въведе по-ниска данъчна ставка от 9 %, но само за големите фирми.
Въобще оперативните и други разходи при осъществяване на дейността на чуждите западни компании в страната падат с над 50 %.
2. Туризъм
Ръстът на туристите, посещаващи страната започна преди няколко години. Това се дължи, от една страна, на световната тенденция, изразяваща се в изключително повишен интерес на хората към интернационалното пътуване, особено към определени приятни туристически дестинации. Хърватия е пример в тази насока – през 2017 г. тя е посетена от 20 млн. туристи и с приходи в хазната от над 12 млрд. евро, а преди 5 години са били близо 10 млн., тоест удвоила ги е. Въобще такъв бум се наблюдава в цяла Европа, където туристите за последното десетилетие са се увеличили с 500 млн.
Другият фактор, които подпомогна ръста в туризма ни преди три години, бяха геополитически процеси, свързани с конфликтни точки на изток и вълна на терористични актове, както и изключително изострените тогава държавни отношения между Русия и Турция. Традиционни до този момент дестинации за туристи от цял свят като Египет, Тунис, Турция и други станаха рискови с оглед на сигурността там и пренасочването на туристите даде положително отражение върху местния сектор.
С времето този благоприятстващ фактор губеше значение, но успоредно с това се надигаше вълната на нискотарифните полети до нашата страна, които доведоха до бум на културния туризъм в градска и историческа среда в началото на миналата година – факт, който всеки може да види реално в центъра на София през уикендите. Именно на това се дължи 30 % – ния ръст на пътници на Летище „София“ през 2017 г. Днес този вид туризъм доближава размерите на летния в страната. Поради гореизложените обстоятелства, всяка година имаме с над 1 млн. повече чужди туристи, влезли страната. Туризмът формира около 13 % от БВП за 2016 г., а през цялата 2017 г. чуждестранните посещения на туристи у нас са били близо 8,9 млн. и съответно постъпленията са в размер на 6,8 млрд. лв.
3. Военно-промишлен комплекс
България е изнесла оръжие за близо 2 млрд. лв. през 2016 година според годишния доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение. Най-голяма част от осъществения износ е за Ирак, Саудитска Арабия, САЩ, Афганистан и Индия. Другото, което прави впечатление от изнесените данни е продуктовата листа, а именно – леко стрелково оръжие и муниции, бомби, ракети, други взривни устройства и заряди, оборудване и принадлежности за тях, които са основното въоръжение на външно контролирани военни групировки, действащи в размирните зони и конфликти на изток.
Преди няколко години България беше включена в тази схема като активен доставчик на оръжия и боеприпаси от водеща световна сила, управляваща най-голямата коалиция в размирните региони поради редица фактори, относими за страната (налични производствени мощности за оръжия и муниции, съвместими с използваните от десетилетия във въпросните региони, обезпечени транспортни коридори и др.). За огромно съжаление печалбите от стотици милиони отиват в посредници – комисионери (политици и съмнителни бизнесмени), паразитиращи на изхода на държавните оръжейни заводи в страната. Във връзка с тези крупни печалби и преразпределение на оръжейния пазар в страната, през 2017 г. се стигна до открита война в публичното пространство между отделните играчи от сектора, разбира се, с участието на управляващите.
4. Транспортът заема второ място при износа на услуги от страната и генерира над 3 млрд. лв. Ниските разходи, свързани с по-ниско заплащане, социалните осигуровки на шофьорите, разрешителни и такси, както и липса на ограниченията на условията на труд (почивки, осигуряване на места за нощувки на шофьорите и др.) прави нашите превозвачи силно конкурентноспособни на вътрешния пазар в Европа. Шофьорите от българските транспортни фирми в Западна Европа получават 1,6 – 2 хил. евро, докато местните там около 2,5 – 2,7 хил. евро, с подсигурени места за нощувки, а не в кабините на камионите и осигурявани на реалните им доходи.
В тази връзка, преди няколко години, лица от Западна Европа регистрираха в България над хиляда транспортни фирми за товарни услуги, за да намалят разходите си. Миналата година тези предимства на транспортните фирми от Източна Европа бяха определени от политическите ръководители на големите европейски държави като „социален дъмпинг“, чрез който се подкопават техните вътрешни пазари на труд. Дори френският президент Еманюел Макрон направи тогава специална обиколка на Източна Европа, за да търси подкрепа за премахване на тези предимства, определени като „нелоялна конкуренция“ с промяна на правилата за командированите работници в други страни членки, без да отчита фундаменталното право на съюза, а именно свободното движение на работна сила.
5. Трансфер на парични средства от българите в чужбина – за 2017 г. се очаква да бъдат около 1,7 млрд. лв., но това са само регистрираните парични банкови преводи и такива от специализирани организации, а реално в страната влизат около 2,5 млрд. лв. ежегодно. По данни на БНБ, за последните десет години изпратените пари в страната от емигрантите възлизат на 16,7 млрд. лв. Трябва да се подчертае, че тези парични средства се използват главно за задоволяване на основни битови потребности, образователни и здравни нужди. Налице е слаба инвестиционна насоченост на трансферираните пари, като причините за това са задушаването на малкия и среден бизнес в България, което се дължи най-вече на политико-административна корупция и налаган монопол на вътрешния пазар от големи местни и чужди компании със съдействието на управляващите.
6. Евросредства
Тази уникална финансова инжекция в съвременната история на България, типично по нашенски бе опорочена, както всичко през последните няколко десетилетия. Най-лошото е, че в бъдеще тези пари ще излязат изключително „солено“ на българския народ и по-конкретно на онази част от него, която не се докосна до „усвояването“, а то направи доста хора милионери – комисионери, но не и градивни бизнесмени. По първия програмен период 2007-2013 г., България е внесла в бюджета на Общността 6,2 млрд. лв., а е получила 20,9 млрд. лв. по предприсъединителните инструменти, кохезионни и структурни фондове. Иначе казано страната ни е спечелила 14,7 млрд. лв. за седем години.
За втория програмен период 2014-2020 г., плащането на който ще продължи до 2022 г., общия бюджет на европейските фондове възлиза на 16,4 млрд. евро. От тях, 14 млрд. са европейско финансиране, а 2,4 млрд. евро от националния бюджет. Относно тяхната „ефикасност“ и „ефективност“, ще дам само няколко примера от отделните области, където е основното им приложение:
В инфраструктурата (транспорт, води, отпадъци и др.) до момента са инвестирани над 50 % от средствата по различните програми. Общоизвестно е, че средно 30 % от средствата по тези проекти се крадат посредством обществените поръчки, като 10 % от тях са за възложителя под формата на комисионна (министри, кметове, директори на различни държавни и общински учреждения и др.) и другите 20 % за изпълнителя, чрез надписване на цени и обеми извършена дейност, което води до некачествено изпълнение. Другата деформация е съсредоточаването на изпълнението на проектите в определен кръг от фирми, което е подробно разгледано по-надолу, при обществените поръчки, в частта сива икономика.
Тук трябва да добавим и напълно безсмислените и без никаква добавена стойност проекти, като стадиони на стойност от 5 млн. лв., в села с 200 жители на средна възраст 60-70 години, с цел купуване на провежданите там избори. Това е тотална разсипия! Благодарение на порочните практики, всички тези инфраструктурни съоръжения скоро ще започнат да се амортизират и то много преди изтичането на установения срок за експлоатация.
Затова управляващите бързат да въведат нови схеми за събиране на пари от данъкоплатеца, за да продължат да пълнят хазната след намаляването на евросредствата и съответно да я източват през обществените поръчки, както се прави в момента. Всичко това, разбира се, е замаскирано под добри намерения. Говори се за подобряване състоянието на пътната мрежа в страната с въвеждането на ТОЛ системата. Първоначално бе предвидено да обхващаха 16 хил. км. или 80 % от цялата пътна мрежа. Това го няма никъде в света – доста вулгарно, нали?!
Впоследствие обхватът бе свален на 11 хил. км. Тази система, съгласно проектната документация, се очаква да генерира приходи от над 1 млрд. лв. годишно, според премиера – дори 1,5 млрд., при сегашните 347 млн. лв. за 2017 г. Въпросните 600 млн. лв. отгоре реално няма да ги платят транспортните фирми, защото пътните такси ще бъдат калкулирани в цената на стоките за крайно потребление (храни, дрехи, лекарства, горива и т.н.). Де факто, отново данъкоплатецът ще поеме тежестта, но същият няма да бъде компенсиран за това с необходимото нарастване на доходите му или намаляване на някои данъчни тежести, защото, подчертавам отново, икономиката ни е вторична, неконкурентоспособна и феодализирана.
Друг пример за нецелесъобразно и неефективно разпределение на евросредствата е земеделието. В този сектор, след 2007 г., вследствие на прилаганото субсидиране, което започва още с предприсъединителните фондове (само по време на тях са усвоени 6 млрд. лв.), се наблюдават следните негативни тенденции, с произтичащите от това резултати:
1. Концентрация на земя и капитал. Днес 1,5 % от всички регистрирани стопанства у нас обработват 82 % от земеделската земя в страната. От 17 666 компании в сектора, 10 имат оборот от 2, 89 млрд. лв., при общ размер на отрасъла в БВП от 4 млрд. годишно. Това са т. нар. агроолигарси – зърнопроизводители. Същите, за периода 2007 – 2013 г., са усвоили по първи (директните плащания) и по втори стълб (развитие на селските райони) около 14 млрд. лв., разбира се, срещу съответната комисионна за политическите лица.
2. Монокултурно земеделие – отглеждане само на зърнени култури, които изнасяме като суровина с ниска добавена стойност. Същевременно имаме силно ограничено производство на традиционните за нашия географски район животни, зеленчуци и плодове. Вследствие на това, нуждите на местния пазар, както за пряка консумация, така и за преработващия сектор (консерви, млечни продукти и колбаси) се запълват с внос. За 2016 г. произведеното месо е било 150 хил. тона, а консумацията годишно в страната е 400 хил. тона, тоест днес 250 хил. са внос. В него не са включени мембрани, сланини и месни изрезки (в Западна Европа те не се влагат в колбасарството), които се внасят десетки години наред в страната и се влагат в колбасите, за да отговорят на ниската покупателна способност на населението. В това се корени и наболелият проблем, на който бе дадена гласност миналата година, а именно, че хранителните стоки, произвеждани за Източна Европа, са с по-ниско качество. За информация, през 1989 г. количеството произведено месо е било 1, 272 млн. тона и отглеждани 17 млн. чифтокопитни (свине, говеда и овце) срещу 2,4 млн. такива през 2016 г. Също така, 70-75 % от млякото, използвано като суровина в млечните продукти – сирена, масла и др., които се продават в търговската мрежа, също е внос – млечен микс от Полша и Германия, сухи млека и предпочитаното палмово масло, с влагането на което трябва да се отговори отново на ниската покупателна способност на населението.
При зеленчукопроизводството положението е същото – през 80-те години на миналия век сме произвеждали по 800 хил. тона домати годишно, а през 2016 г. – 141 хил. тона. Според анализ на предварителните данни на НСИ, за периода януари-ноември 2017 г. сме внесли 213 хил. тона зеленчуци, изнесли сме 34,1 хил. тона, внесли сме 262,6 хил. тона плодове, изнесли сме 36,1 хил. тона. Това е голям провал за една страна, притежаваща перфектни условия за развитие на зеленчукопроизводство. Е, имаме ръст при засадените площи с тикви, но това не заради търсенето на пазара, а заради факта, че с 50 хил. лв. разходи за обработка, се вземат 500 хил. лв. субсидии.
Същевременно е нарушена връзката между първичен сектор – селско стопанство и вторичен – преработка на земеделски суровини и производство, дистрибуция и търговия с готови за консумация продукти. Затова както на вътрешния, така и на външните пазари липсват автентични крайни български продукти от хранително – вкусовата промишленост. Доказателство за това е фактът, че въпреки преобладаващия дял на зърнопроизводството, България внася хлебопекарни смеси и хлебни полуфабрикати.
Според изследване, направено от доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания на БАН, за периода, в който България е член на ЕС, теоретично с модела на прилаганото до момента свръхедро, монокултурно земеделие, в сравнение с модела на традиционното българско производство, страната е загубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 хил. работни места (условно целогодишно заети).
А най-страшната последица от случващото се в земеделието и свързаните с него вторични сектори е обезлюдяването на малките населени места, където основното препитание и съответно възможностите за икономическа дейност са били винаги налични основно в селското стопанство. България така и не успя да създаде традиционните за европейските страни семейни ферми и над тях да се надгради вторичния сектор, както и да го свърже с други сектори с потенциал в страната, какъвто е туризмът. За разлика – Гърция, където освен заради чистите морски води, се ходи и заради вкусната традиционна местна кухня, която се предлага на туристите.
В заключение може да се каже, че агросекторът целенасочено беше моделиран, основно чрез субсидирането, в посока да се генерират неестествени печалби за едно малцинство, а не да се задоволяват продоволствените нужди на държавата и да се развива социалната му роля за осигуряване на заетост и доходи.
Изводът от горното е, че над 50 % от евросредствата не са нищо друго освен „усвоени“ пари, целящи облагодетелстване на близки до властта лица (клиентелата) за купуване на власт и продължаване на грабежа.
Вътрешното потребление е втория по важност двигател за икономическия растеж на стараната, като през втората половина на миналата година дори изпревари износа. Основни фактори, които повлияха върху ръста на вътрешното потребление са:
1. Експортно – ориентираните отрасли като аутсорсинга, както и местни предприятия, работещи за чужбина, поради големия обем поръчки и липсата на кадри, вдигнаха нивата на заплащане на служителите. Това оказа натиск и върху останалите сектори в страната, като принуди местните работодателите да направят същото, притиснати от риска да изгубят кадрите си, въпреки явното нежелание на немалка част от тях, демонстрирано с оправданието, че ще изгубят конкурентоспособността си. Увеличените трудови възнаграждения с ръст от 10 % само за 2017 г. доведоха до по-голяма покупателна способност, за съжаление само за една част от населението.
2. Паричната политика на централните банки (в случая за България влиянието е на ЕЦБ) с поддържането на ниски лихви освободи по-голяма разполагаема сума от доходите на хората със заеми, особено на тези с жилищните такива, които са на голяма стойност. Лихвите по тях в следкризисните години достигаха 10-11 %, а днес са на нива от 3-4 %, тоест при заем от 80 хил. лв., реалното намаление на вноската е около 300 лв.
3. Туризмът в страната, за който бе посочено по – горе че „лети“, има пряко влияние върху търговията на дребно, особено в сферата на бързо разрастващия се в днешно време културен туризъм в градска среда.
4. Трансферът на пари от българите в чужбина продължава да заема съществен дял при потреблението, а в определени региони, където половината от активното население се труди навън и с това изхранва своите семейства, той е основен.
5. Пазарът на недвижими имоти – посочените по-горе обстоятелства – нарастването на заплатите, ниските лихви по кредитите, откритите нови работни места, основно в големите икономически центрове София и Пловдив, доведоха до бум на жилищното търсене там през 2017 г., съответно и нарастване на цените с 9 %. През миналата година покупките са били основно извършвани с кредит за лични нужди, за разлика от по-миналата година, когато се се правили с инвестиционна цел и са се заплащали в кеш от хората със спестени пари, пренасочващи ги от банките към недвижимите имоти заради по-голяма доходност от порядъка на 5-7 %, сравнена с нищожната 0,15 % при спестяванията, дължаща се на сегашните средни лихвени нива.
Трябва да се отбележи и силния пазар на офис имоти, при който над 80 % от площите са заети от аутсорсинга на услуги в страната. В момента набира скорост и търсенето на имоти с индустриални цели (производствени, логистични, складови и др.), което отново е свързано с аутсорсването на производствени дейност от чужбина, най-вече Западна Европа и то на големи компании, поради ниските оперативни разходи, както бе посочено по-горе. Интересът към логистичните имоти е подкрепен и от електронната търговия, като такава тенденция се наблюдава в цял свят. Индустриалният инвеститорски интерес до момента бе насочен основно към Пловдив, но изчерпването на подготвени кадри там измества търсенето към други локации в страната като Плевен и Русе. И въпреки това Северозападна България не успява да се класира на инвестиционната карта, защото общоизвестно на всички е, че там беше разгромена цялата икономическа инфраструктура, а с това и се обезлюди този регион откъм хора в активна трудова възраст.
Пазарът на труда
Вследствие на благоприятната международна пазарна конюнктура, описана по-горе, се увеличава броя на заетите в страната и достига предкризисните нива. Същевременно са налице много смущаващи тенденции, които влияят негативно както върху икономическото, така и върху общото състояние на страната, а именно:
– намалява броя на населението в трудоспособна възраст, което е предопределящ фактор за потенциала на икономиката в бъдеще. През 2016 г. трудоспособното население е било 4,3 млн. души, а през 2009 г. – 4,8 млн., тоест за 7 години е намаляло с близо 500 хил. Още по-притеснително е, че то преобладаващо намалява във възрастовата група 15-25 години. Тази тенденция се потвърждава и от данните на НОИ, според които през 2016 г. в пенсия са излезли 107 хил. души, а през 2017 г. 54 хил. са завършили средно образование, тоест двама напускат пазара на труда, а един ще влезе.
– заетите във високите възрастови групи увеличават броя и дела си. През 2016 г. броят на икономически активните в групата 55-64 г. е 3,6 пъти повече от тези между 15 и 24 г., което е очаквано в условията на застаряващо население и емиграция на младите поради нежеланието им да работят на нископлатени и безперспективни работни места при тежки социални условия. Заетостта във възрастовата група 15 и 24 г. спада до 19,8%, което е най-ниското ниво през последните 14 години.
По отношение на подмятаната до оглушаване констатация за дефицит на квалифицирана работна ръка, особено от страна на „големите“ работодателски организации, може да се каже, че такова нещо като „дефицит“ в една пазарна среда не може да съществува. Просто качествената работна ръка не желае да заема съответните позиции срещу предлаганите работни заплати.
Разбира се има сектори, като ИТ, където въпреки високото заплащане, не може да се намерят кадри, но това е проблем за целия свят заради скорострелното навлизане на технологиите във всички икономически и социални сфери. Другата причина за недостига на квалифицирани кадри се крие в действията на политическия и икономически „елит“ на страната през последните 30 години.
Много добре всички помним времената, в които десетки хиляди инженери със знания и натрупан опит бяха изхвърлени на улицата. Едни заминаха за чужбина, други се преквалифицираха, а имаше и немалко случаи, в които ставаха таксиметрови шофьори. Е, тези същите политици и работодатели, които днес плачат за кадри, взимаха заводите за левче, после ги нарязваха за скрап и прибираха по няколко милиона. През прехода те присвоиха всички публични средства в тях, които са основния капитал за инвестиране в производствени мощности и продължават да го правят.
Скъпи „назначени“ работодатели, добре е да знаете, че квалифицирана работна ръка се създава във времето, при наличието на устойчива икономика, с инвестиции в производствени мощности на добро технологично ниво! Трябва постоянна връзка с образованието, защото държавните предприятия, които осигуряваха стажове вече ги няма! Необходимо е и адекватно отношение към служителя, а не както през последните 30 години – мачкане и ощетяване, за сметка на фаворизирането на политиците, които осигуряват субсидии, далавери и чадъри!
По отношение на резервите на пазара на труда, за което различни експерти се надпреварват да говорят, в действителност такива има, но те са с изключително малък потенциал. Групата от близо 250 хил. души според едни, според други – 200 хил., а според НСИ за 2016 г. – 165 хил., обозначавана в публично пространство като обезкуражена, немотивирана и нетърсеща работа, реално наброява около 30-40 хил. души (трайно безработни, преживяващи с алтернативни доходи от близки роднини или асоциални личности).
Всички останали, които статистиката и социологическите проучвания засичат, са хора, за които може да се каже, че полагат повече труд и от регистрираните работещи. Това са майсторите, който извършват специфичните ремонти за поправка на покривите на сгради, участващите в сезонните дейности по събиране на билки и плодове, млади хора, които работят по няколко месеца в чужбина и после се прибират в страната, за да харчат заработеното тук и т.н. Всички те са в сивата икономика по ред причини.
Разбира се, тук попадат и лица, работещи над закона, но те са кокошкари и са рожба на престъпната среда формирана от големите политически и икономически престъпници. И накрая групата на т. нар. „обезкуражени“ трябва да се разграничи от онези лица (основно представителите на ромската общност,) които не са особено трудово активни, но получават различни социални помощи, за да бъдат стимулирани да участват в схемите за контролиран вот, прилаган от нашите политици.
По отношение на вноса на работна ръка, някои работодатели, изявяващи се като експерти жестоко се лъжат, че това може да реши проблема. Да, може да дойдат 3 хил. младежи, предимно от Молдова и Украйна, както стана през лятото на 2017 г. по черноморските курорти, но те са гастрольори, дошли основно да изкарат почивката, отколкото за самата работа. А нашата младеж, образована и владееща езици, от няколко години вече е в сферата на аутсорсинга, със заплата от 1,5 хил. лв., а не да се моли за 500-600 лв. в туризма и то сезонно.
При сегашните възнаграждения на труда и наличните социални условия, няма как в България да привлечем някого за постоянна работа с перспектива за кариера и т.н. Да, в Полша има привлечени украински работници (само тези без разрешително са над 1,5 млн.), но там минималната работна заплата е 1 000 лева, а средната е близо 2 хил. и те са на една крачка както от родината си, така и от Западна Европа.
С виетнамски работници, които работодателските организации предлагат в своите становища до правителството, също няма да стане, защото в родината им се отварят над милион нови работни места годишно и се разширява производството във всички сектори. А те дори миналия месец представиха дизайни на собствени марки автомобили, които започват да произвеждат. Много интересен е и въпросът на каква цена ще им излизат тези работници от чужбина на нашите работодатели. Да приемем, че им се дава работна заплата от 800 лв., подсигурят им се още 400 лв. за телефон и квартира и самолетни билети за прибиране един път годишно по родните места, то сумата набъбва до 1500 лв. Не виждам логиката защо не ги дадем на нашите работници, а не да ги мъчим за по 600-700 лв. на месец и те да ходят да работят в туризма в Малта на 1000 евро или в земеделието на Запад с възнаграждения 1,5-2 хил. евро!
Доходите от труд растат, основно заради натиска на пазара, но въпреки това остават на най-ниските нива в ЕС, което прави покупателната способност на по-голяма част от българското население незадоволителна за водене на един сносен начин на живот. Малко статистика: по прогнози на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за тази година се предвижда увеличение на заплатите в различните държави от Централна Европа от 4 до 5 %.
По-конкретно за Унгария то е 4,9 % и при средна работна заплата там над 2 хил. лв., това прави увеличение от 100 лв. В България, при средна брутна месечна заплата (това е усреднена статистическа стойност, ползвана от НСИ) около 1100 лв. за миналата година, широко тръбеното от всички 10 % увеличение излиза пак толкова (100 лв.). Но ако трябва да разгледаме нещата диференцирано с оглед регионалната пропаст в доходите между петте икономически центъра и останалите населени места, се вижда, че в по-голяма част от страната средния доход от труд е около 600-700 лв., тоест имаме увеличение с 60-70 лв.
Синдикатите от индустриалния сектор в Германия миналия месец извоюваха 3,5 % увеличение на заплатите и възможност за 28 часова работна седмица, а средната работна заплата там е от 2 до 4 хил. евро в зависимост от отрасъла. При това положение догонването на развитите държави по доходи може да има само в сънищата ни!
Същевременно, в изследването на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, представено в края на миналия месец се вижда, че цените в страната се доближават до средните ценови равнища на ЕС-28 – до 71 % за храни и безалкохолни напитки, до 53 % за електроенергия, газ и други горива, до 65 % за транспорт, а това са най-големите пера в разходите на домакинствата с ниски доходи, които са преобладаващата част в страната, видно от данните, изложени по-долу.
Само за сведение, ето цените на някой продукти в търговската верига „Кауфланд“ в Германия, посочени в брошурата им за периода 22 – 28.02.2018 г. – банани 3,60 лв., чери домати – 2,60 лв., охладена пъстърва – 18 лв., телешка кайма – 11 лв., охладено пиле – 8 лв., сирене „Ементал“ – 20 лв., като цените са за килограм и без промоционалната отстъпка, която варираше от 15 до 30 % за всички посочени стоки. Същевременно заплатите там са седем пъти по-високи от българските, разбира се, цената на жилищата, наемите им, посещението на ресторанти са по-скъпи и това е логично, като се има предвид, че цяла Европа, а от няколко години и целият арабски свят иска да живее там.
Друга негативна тенденция при доходите в страната е неравномерното им разпределение. В тази връзка, хората не вярват изобщо на политици и експерти, когато им говорят за икономически растеж, защото голяма част от последния се разпределя между една малка част от населението (най-високите подоходни групи), при други е минимално, а при трети, основно в селските региони – никакво. Подоходното неравенство в България расте постоянно от 2012 г. насам, като през 2016 г. става най-голямото в ЕС.
Според цитираното по-горе изследване на КНСБ, под прага на бедност (официалната линия на бедност приета от НСИ) от 314 лв. доход на едно лице са 27 % от домакинствата или 1, 9 млн. души. (1,2 млн. от пенсиите са под този праг), а с доход от 314 до 581 лв. са 45,1 % или около 3,2 млн. Във въпросното изследване КНСБ е установила, че за издръжка на един член от домакинството (покриване на разходите за храна, поддръжка на жилището, здравеопазване, образование, транспорт, почивка спрямо средните български стандарти) са необходими 581 лв. От цитираните статистически данни се вижда, че 72 % от населението или 5,1 млн. души живее с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота. Пропастта при доходите спрямо отделните региони в страната също е изключително голяма. През третото тримесечие на 2017 г. средномесечната заплата за във Видин е 648 лв, а в София – 1261 лв.
Преразпределението през данъците отново допринася за това неравенство. България е на първо място в ЕС по дял на косвените данъци (ДДС, акциз) от общата данъчна тежест. За 2016 г. те са 52,5 % или 13, 261 млрд. лв., спрямо 19,6 % или 5 037 млрд. постъпления от преки данъци, което ни нарежда на предпоследно място на опашката. Известно на всеки е, че косвените данъци се плащат от крайните потребители и имайки предвид доходите на по – голяма част от населението, изложени по-горе, означава, че ние прекалено много товарим бедните за сметка на богатите.
Като включим социалното и здравно осигуряване – 7 134 млрд. лв., което също отнема от заплатата, то нещата стават трагични за хората с ниски доходи. От друга страна, от едрия и определена част от средния бизнес – т. нар. клиентела на властта – в хазната влизат незначителни постъпления от корпоративен данък, а същите са най-големите бенефициенти по обществените поръчки, концесии и са „абонирани“ за различни европроекти, от които крадат милиарди ежегодно, наред с политиците, а това са пари, платени през данъците от всички нас.
Социалното неравенство ясно се вижда и в структурата на депозитите и кредитите на населението. Според социологическо изследване на агенция „Тренд“, проведено през 2017 г. се установява, че около 70 % от българските домакинства нямат депозити. По данни на БНБ към края на 2017 г. се вижда, че 64 % от всички депозитите са до 1 000 лв. с обща сума по тях 1 млрд. лв., а депозитите с над 1 млн. лв. са 762 бр. с обща сума по тях 1,86 млрд. лв., като тук не са включени тези с над 10 млн. и с над 100 млн. в банкови сметки и активи в чужбина на „бизнесмените“ и „политиците“ от прехода. Макар спестяванията като цяло да растат през 2017 г., тенденцията е малките депозити да намаляват (това показва, че хората ги теглят, за да покриват текущи нужди, защото сума от 1-2 хил. лв. е крайно недостатъчна за каквато и да е инвестиция), а най-голям ръст от близо 17% бележат тези между 200 и 500 хил. лв.
Същевременно при кредитите на гражданите, при анализ на данните на БНБ, отчетени към края на юни 2017 г., се установява, че всеки трети има заем. Най-голям е делът – 63,7 % на тези с остатъчен дълг до 5 хил. лв. Това са заеми за покриване на неотложни нужди в семейството или евентуално за покупка на кола на старо. Тази задлъжнялост кореспондира с цитираното по-горе изследване на КНСБ, че 72 % от населението живее с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота.
При покупките на една от най-масовите стоки – автомобилите се вижда отново колко са бедните и колко са богатите. За 2017 г., въпреки отчетения голям ръст при продажбите на нови коли, те са само 39 хил. спрямо близо 340 хил. закупени автомобила втора употреба. Над 85 % от автомобилите в страната са над 10 год., а близо 50 % – над 20 год., което е една от причините за мръсния въздух в големите градове, особено София. „Титанът“ на финансовата мисъл Владислав Горанов даде предложение миналия месец да се обложат старите коли с по-високи данъци, за да не се замърсява въздуха, но забрави да обясни как българите ще може да си купят нови при сегашните нива на доходите.
Също така социалното неравенство е силно изразено и при образованието на подрастващите. Според изследване на PISA от 2015 г. в България е най-драстична зависимостта между успеха на ученика и социалния му произход от всички държави от ОИСР. И това е следствие от факта, че в страната огромна част от населението живеe в материални ограничения и всеки ден се бори за оцеляване, а при това положение трудно можеш да управляваш личностното и професионално развитие на детето си. Същевременно образователната ни система не може да осигури достатъчно високо средно ниво на всички ученици, за да имат същите равен старт по-нататък.
Сивата икономика като част от „икономика, ощетяваща бюджета“
За последните 10 години сивият дял в икономиката на страната е в рамките на 30-35 %, според изследвания на авторитетни международни организации – Европейската комисия, Международния валутен фонд, Световната банка, VISA EUROPE и др. При провежданите от мен изследвания, които започнах да правя през 2003 г. като служител на службите за сигурност във връзка с установяването на лица и групи, осъществяващи деструктивно въздействие върху икономическия и политически живот на страната и продължих след напускането ми през 2010 г., се фокусирах върху явлението „икономика, ощетяваща бюджета“. То включва преките финансови щети за държавата от незаконните схеми, осъществявани както през приходната, така и през разходната част на бюджета.
Изследванията се осъществяват по създадената от мен методика „последен обложен в приходната и последен разпоредител в разходната част на държавния бюджет“, чрез системата за мониторинг „Вълна“. Разликата между моите изследвания и другите в тази област на горепосочените организации е видна от обхвата на метода, по който работя, а именно – аз включвам и кражбите през разходната част на бюджета, които се осъществяват по легален начин, облечени в процедури, разписани на по 300-400 страници, какъвто е Закона за обществените поръчки, а всъщност те са напълно манипулирани и предрешени в полза на лицата, платили комисионна.
В тази връзка, в изследването „Динамика на сивата икономика 2007-2016“ на Българската стопанска камара от септември 2017 г. се посочва, че за периода 2007-2016 г. несъбраните данъци са над 22,6 млрд. лв., като изрично е посочено, че това е при занижена оценка, защото са работили само по статистически данни.
Но още по-същественото за ниската стойност на щетите за бюджета, посочена от тях е, че те обхващат само незаконните схеми в приходната част, а именно неплащането на данъци, акциз и мита, без да отчитат злоупотребите за милиарди в разходната част, извършвани при разпределението на публични средства чрез обществени поръчки, концесии, финансиране на проекти с евросредства и различни неоснователни данъчни облекчения, което е включено в моите проучвания.
Тук е мястото да посоча, че най-ясно очертаващата се тенденция през последните десет години в ощетяването на бюджета са приоритетните кражби откъм разходната му част, което се дължи на следните обстоятелства – сумите са големи, съответно големи са и комисионните, дели се между двама и не бие на очи, защото е замаскирано под слогана „Видими резултати“, ползван често от една партия.
Корените на въпросната тенденция са от 2000 г., като това е тясно свързано с генезиса на българската икономика в годините на прехода – овладяването на пазарните ниши и концентрацията на капитал. Въпросната тенденция се засили особено след влизането ни в ЕС поради „усвояването“ на евросредства във всички области.
Илюстрирано с пример: при контрабандата на цигари печелят, съответно ощетяват хазната с неплатен акциз и ДДС, около 250 хил. души, като босът на контрабандния канал и политикът прибират по няколко милиона, а потребителят (основно от бедните социално-икономически слоеве) – по 1 лв. на кутия.
Според доклада „Тенденции и рискове пред пазара на тютюневи изделия в България“ на Центъра за изследване на демокрацията, представен миналата седмица финансовите средства, които се акумулират от продажбата на контрабандни цигари в страната за 2017 г. са 198 млн. лв. Но тук всичко се вижда и носи негативи на правителството, докато при обществената поръчка се дели между премиера, съответния министър и олигарха или кмета и местния феодал и откраднатото само при една поръчка е 30-50 млн., а пък и хората се радват, защото има градинка, стадион, асфалтирани пътища и т.н. Колко са качествени и колко е откраднато при построяването им, обаче, не е ясно, защото е замаскирано от фанфарите по рязане на лентички.
В тази насока е показателен случаят на започнатото наказателно преследване през миналия месец срещу кмета на община Септември за злоупотреби при разходването на 13 млн. лв. публични средства чрез обществени поръчки, а сумите при големите общини, министрите и премиера се равняват на стотици милиони. В България, при обществените поръчки, както и във всяка област, където има разходване на публични средства е налична йерархична престъпна структура (фирми, политици и ръководители на държавни институции) за печеленето им с порочни практики и последващи кражби на близо 20-30 % от сумите по тях. Годишно през обществени поръчки се разпределят около 5-7 млрд. лв., което е около 20 % от общите държавни разходи.
В периода 2007-2015 г. държавните структури са похарчили близо 70 млрд. лева.
Имайки предвид, че 10 % от стойността на поръчката получават възложителите под формата на комисионна и още 10-20 % прибират изпълнителите чрез надписване на обеми и влагане на евтини, съответно некачествени материали, налице е ощетяване на хазната с над 14 млрд. лв. за разглеждания период. Голяма част от договорите отиват в ръцете на малко на брой фирми – 10% от изпълнителите печелят 71% от поръчките, чиято стойност е 85% от сумата на всички подписани договори за периода.
А днес вече сме свидетели на „най-бутиковата“ криминална схема, а именно овладяването на критичната държавна инфраструктура – транспортна, ВиК, енергийна и т. н. Криминална е, защото финансовите средства, с които се придобива собствеността върху тези обекти са откраднатите пари от народа. Нагледен пример е покупката от миналия месец на енергоразпределителното дружество „ЧЕЗ“ чрез подставено лице, зад което стоят крадците на прехода (политическия и икономически „елит“), които си правят сметката, че по този начин ще бетонират феодализма в България за дълъг период от време.
Моите проучвания показват, че годишното ощетяване на държавния бюджет през последните години се движи от 5 до 8 млрд. лв. в съответствие с растежа на БВП, тоест е около 7-8 % от него. В тази престъпна дейност участват около 3 хил. стопански субекта, които формират основната структура, която има пирамидален характер и кореспондира с йерархическата структура на държавната власт. Установените тесни двупосочни връзки между двете структури осигуряват трайно срастване от мафиотски тип.
Дотук говорихме само за преките щети от вихрещата се икономическа престъпна дейност в страната – ощетяването на бюджета, а косвените са с още по-голяма тежест, защото нанасят погром за десетилетия напред в икономическо, социално и политическо отношение – нелоялна конкуренция, лица над закона, липса на всякаква възможност за предприемачество за останалите членове на обществото, защото някой е прибрал целия капитал, недофинансирани социални системи, даващи некачествени услуги, които са пред колапс, огромно социално неравенство по отношение на лица и региони и разбира се, контролиран вот, гарниран със силно задушена медийна среда, чрез която се манипулира в полза на силните на деня. Затова в България има действащи политици, които на минута крадат по 1 млн. лв. и други, при които се засичат около 2 хил. контакта с различни хора от страната за криминално разпределение на обществен ресурс, кадруване и т.н., но именно тях ги отразяват всеки ден по медиите с техните „постижения“. Това вече е културно и нравствено извращение на „ментално изкривени социални индивиди“, участващи в това! И ще продължи да е така, докато останалите членове на обществото стоят в ролята на статисти!
Криминалното разпределение на Капиталът е основния проблем на българската икономика. Различните генерации в политиката прилагаха различните престъпни схеми според икономическите процеси, течащи в страната през годините назад, като всички откраднаха задоволително – едните 20 млрд. от приватизацията, заменки и контрабанда, а последните – 20 млрд. от обществените поръчки и проектите, финансирани с евросредства. След близо 30 години преход от една политическа и икономическа система в друга, резултатът днес е: няколкостотин човека и 15 хил. доверени около тях държат целия капитал, придобит по криминален път.
В момента същите са блокирали около 30 млрд. лв., тоест те не влизат в реалната икономика, необходими най-вече за развиване на производство на автентични крайни продукти с висока добавена стойност, съпроводени от научноизследователска и развойна дейност, които да са конкурентоспособни на международните пазари и да носят свежи пари. Същите, с поддържаната от тях група от около 500 хил. души, налагат неписаните правила на корупция, зависимости и шуробаджанащина. А най-страшното е, че днес, в ерата на консуматорското поведение, всеки е готов да спазва тези неписани правила, за да може да участва и той със своята малка далавера. И винаги оправданието е едно – „такава е системата“.
Инвестиции
В последните години преките чужди инвестиции (ПЧИ) стремглаво намаляват – през 2008 г. са били 6,2 млрд. лв., а за 2017 г. са 1,8 млрд. лв., без да отчитаме периода 2006-2007 г., когато достигнаха до 9 млрд. долара. Тогава структурата (недвижими имоти и финансов сектор) и философията им (позитивизма от влизането на България в ЕС) бяха съвсем други, но отново бяха продукт на глобалните пазарни тенденции. И въпреки, че през 2017 г. имаме увеличение с около 36% спрямо 2016 г., притеснителното е, че ръстът идва единствено от инвестициите в дългови инструменти, които имат и най-голям дял.
Това са предимно заеми от чуждите компании майки към техни представителства в страната, които са свързани с все още ниските лихви и в повечето случай представляват счетоводни трикове с данъчна цел. Същевременно намаляват инвестициите в дялов капитал и реинвестирана печалба. Това показва, че интересите на инвеститорите са предимно краткосрочни и в преобладаващия случаи става въпрос за вече стъпили в страната предприятия, разширяващи и обновяващи дейността си, а не нови чужди инвеститори.
Haй-гoлeмият нeтeн инвecтитop y нac отново ocтaвa Xoлaндия c 875.7 млн. eвpo, но това в действителност не са ПЧИ по същността си, защото на практика, в преобладаващата си част това са пари на български лица, „прекарани“ през либералния данъчен режим там с цел избягване на облагане, а преди това и през други офшорни зони за скриване на истинския собственик.
Тази година Холандия бе обявена от международната организация за проучвания “Оксфам”, базирана в Оксфорд за страна, която отговаря на критериите за офшорна зона, но тъй като е член на ЕС, не попада в черния списък. Трябва да се има в предвид, че през последното десетилетие една пета от ПЧИ са от офшорни зони. Според статистиката, която води БНБ, само до 2011 г. те са 4,65 млрд. евро. Това са парите на нашия политически и икономически „елит“, генерирани от незаконните схеми в страната през последните 30 години, прикривайки собствеността си чрез офшорни компании.
Другото, което прави впечатление е, че инвестициите са насочени към експортно – ориентирани производства, привлечени в страната поради много по-ниските разходи тук в сравнение с други страни от ЕС, а не към такива за вътрешния пазар. Това се дължи на факта, че в страната всичко е „парцелирано“, отделно пазарът е малък и с ниска покупателна способност.
Именно затова неспирното говорене от страна на политици и експерти как в България се привличат инвестиции е глупаво и манипулативно! Реално инвестициите за цялата 2017 г. са около 700 млн. лв., а същевременно за същия период бюджетът е ощетен със 8 млрд. лв. от политическия и икономически „елит“, който преобладаващо ги изнася в банкови сметки в чужбина или в други активи (къщи на екзотични места, яхти и т. н.), а не ги влага в България за развиване на икономиката.
А тези, които се връщат през офшорки по описаната по-горе схема отиват за купуване „на килограм“ на цели отрасли, с една единствената цел – да подхранят и заситят алчността на същия този „елит“, без да ги управляват и развиват правилно, което ще е не само в техен интерес, а и на цялото общество. Днес Гинка от Пазарджик купи ЧЕЗ, утре Петкан от Горно Кобиле ще купи АЕЦ „Белене“. Истината е проста, но грозна и трагична – в последните 30 години почти цялата добавена стойност, изработена с усилията и труда на цялото обществото, ежегодно „потъва“ в нечии джобове чрез кражби. При това положение няма как да имаме конкурентоспособна икономика и прилични доходи.
Иновации
Високотехнологичният износ на България е 4 %, а в Европа – средно 20 %. Днес само 2-3 % от компаниите в България ползват научните организации, които са публично финансирани – БАН, Селскостопанската академия, университетите и т.н. за прилагане на научноизследователска и развойна дейност в бизнеса им. И въпреки малкото пари, които отделя държавата за научноизследователска и развойна дейност, същите поради корупция се раздават неясно и не отиват там, където е необходимо.
Да, строи се инфраструктура, какъвто е примерът със „София тех парк“ – красива, но празна сграда, пълна с апаратура, която трупа прах и остарява морално, изградена само заради „усвояването“ на пари от надписването на цени на строително-монтажни дейности и покупка на апарати. И никой от нашия „елит“ няма визия кой ще работи в тези центрове, кой ще плаща заплати, кой ще финансира проучванията и най-вече на коя икономика ще послужат те. На нашата ишлемарска ли? Най-трагичното е, че тук никой не инвестира и в човешкия капитал – учените, особено при фундаменталната наука, която е майка на човешкото развитие. А който не инвестира в наука и иновации, не може да очаква сериозен икономически растеж. Този проблем отново е свързан със структурата на икономиката ни.
От едната страна стои държавно субсидирания бизнес, който има финансов ресурс и бизнес инфраструктура, но от „правене на схеми“ няма време за иновации, производство и участие в глобалните вериги на доставките, а от другата страна са мимикриращите малки предприятия. По статистически данни 93 % или около 280 хил. фирми от общо около 340 хил. активни в страната са микропредприятия (до 9 наети лица), а 50 % или 144 хил. от тях са без наети лица. Това са основно предлагащи услуги на вътрешния пазар – фризьорски салони, автосервизи, счетоводни къщи, баничарници и т.н. Е, какви иновации да прилагат те, а пък дори и да искат, нямат финансовия ресурс, защото може в месеца да не са „чукнали“ 20-50 касови бележки, за да имат възможност да си платят осигуровките, но не са откраднали месечните 20-50 млн. лв. като „елита“, които да инвестират в иновации и индустриално производство.
За българската икономика може да се направят следните изводи, които са и факти:
Износът на страната в преобладаващата си част е суровини и аутсорсвани стоки и услуги, като само около 7 % е делът на автентичните български крайни продукти, които се реализират на международните пазари, а именно те са с висока добавена стойност. Наблягам на износа, защото само той може да бъде в основата на устойчивото икономическо развитие на България.
За 2016 г. (за 2017 г. все още няма обобщени данни) суровините и материалите имат дял от 39 % от целия стоков износ на страната. България е четвърти по ред износител на глава от населението на зърно в света. Нарежда се и в челната петица по добив и износ на билки (близо 65 % отиват за Германия), защото само 5 % се преработват в страната от 15 хил. тона, добивани годишно. Като включим и енергийните ресурси с дял от 10 % се очертава, че близо 50 % от експортната ни листа са стоки с ниска добавена стойност, които не влизат във вторичния сектор – преработващата индустрия, където им се добавя стойност, създава се заетост, прилага се по-висока технологична обезпеченост и се отваря необходимост от научноизследователска и развойна дейност.
Ето един елементарен пример в тази насока – ако днес един тон изнесено от страната жито по борсови цени е около 280 лв., то преработено в брашно и вложено после в хранително-вкусовата промишленост, примерно произведени кексчета с горски плодове – боровинки и малини, същото става екологично чист продукт, който може да се продава на европейския пазар като краен продукт, но вече стойността му ще бъде няколко хиляди евро. Успоредно с това ще има заети високоспециализирани служители – технолози, инженери за поддръжка на производствените мощности, специалисти по маркетинг и логистика. По този начин ще се отвори и нужда от научно – приложни дейности, както по усъвършенстване на технологичното производство, така и на вкусовите качества на продукта. Ако тези процеси са налице, може да имаме продукти с висока добавена стойност, които от своя страна да водят до високи трудови възнаграждения.
Другата негативна черта на тези суровинни отрасли е съсредоточаването им в ръцете на ограничен брой лица, т. нар. олигарси. Последните са овладели всички сектори, където държавата плаща или дава нещо за ползване т.е. благата на народа. Те държат най-апетитните концесии в миннодобивната промишленост, почистването на общините и извозването на отпадъци, абонирани са за най-големите обществени поръчки в строителството, прибират над половината от евросредствата по различните програми на ЕС, ползват контрабандни горива и избягват плащането на данъчните задължения и това са все едни и същи лица във всички икономически сфери.
Това са същите хора, на които в началото на прехода им бяха подарени заводите и парите, които бяха на скрит отчет. Ето така се получава концентрация на капитала, естествено не по пазарните правила. Лицата, притежаващи тези огромни капитали имат несравними предимства пред останалите членове на обществото за влияние върху икономическия и политически живот в страната. Това значи, че те имат възможността да пишат в свой интерес нормативните правила (законите и тяхното прилагане от оторизираните институции), както и неписаните правила – корупция, назначения в държавните органи на принципа „свой човек, който служи на схемата“ и т.н. Останалите членове на обществото са излишни на държавната трапеза, затова те трябва да търсят или препитание в чужбина, както се случва вече близо 30 години, вследствие на което населението на страната е намаляло с близо 2 млн. души, или да работят за най-ниските трудови възнаграждения в ЕС и да живеят в оскъдност, заради алчността на едно малцинство от „големи ганьовци“.
При другото голямо перо в износа – аутсорсинга – от една страна положителното е, че се осигурява заетост, но от друга негативният резултат от него е, че нашата държава продава физически труд и интелектуални умения, а не продукти. Затова този тип индустрия не задвижва пълния икономически цикъл от суровината до изкарването на краен продукт на пазара, което да даде висока добавена стойност, широка диференцирана трудова заетост от нискоквалифицирани до високоспециализирани служители и най-важното – такъв затворен цикъл задължително трябва да е придружен от научноизследователска и развойна дейност, която да генерира иновации. А днес те са най – важния фактор за конкурентоспособността на всеки продукт, независимо на кой пазар в света се реализира.
Основната причина за така очертаната структура на експортната листа на страната е концентрацията на капитала вследствие на криминалното разпределение на публичния ресурс през последните 30 години. Лицата, които държат финансовия ресурс в страната нямат желание и интерес да го влагат в изграждане на производствени мощности, с които да се излезе с крайни продукти с висока добавена стойност на международните пазари, защото са заети с държавно – субсидирани бизнеси и незаконни схеми, които са овладели посредством политическото управление на страната, работещо единствено в техен интерес.
При тези бизнеси, гарнирани с монополни положения на пазара печалбата е двойна, бърза и сигурна заради неконкурентната среда, в която се развиват. Докато при легалния бизнес, почиващ на пазарните правила, е нужно „блокиране“ на първоначален голям капитал за финансовото обезпечаване на пазарни проучвания, проектантски услуги и лаборатории, които да дадат добрите характеристики на продукта, за да бъде той конкурентоспособен, а възвращаемостта идва най-малко на 3-тата година и то при условие, че продуктът успее да пробие на пазара в конкурентна среда. Едва тогава можем да говорим за икономика с потенциал. В тази връзка устойчиво икономическо развитие се наблюдава в държави – както развити, така и развиващи се, които са се специализирали в производството на определени стоки и експортно – ориентираните отрасли, които ги създават се явяват мотори на икономиките им, като създават широка икономическа инфраструктура около себе си от доставчици, подизпълнители, дистрибутори и т. н. За огромно съжаление в България такива не са налични, защото „елитът“ няма време от незаконни схеми и политически манипулации да развива производства.
Други причини за „яловия“ ни експорт са липсата на стратегическо планиране, зависимостта на управляващите от чужди държави и организации, неспособността да формираме стопански сдружения с участието на държавата и бизнеса, които да имат потенциал и възможности да се съревновават на международната икономическа сцена с традиционно установилите се там играчи – корпорациите – мега големи, с дългогодишни традиции и търговски контакти.
На България е необходимо стратегическо планиране – не такова като при плановата икономика с бройки и норми на изпълнение, но не и като сегашното, включващо десетки стратегии, 70 % от съдържанието на които са стакмистика, другото – оптимистични пожелания. Пресен пример в тази насока от последните седмици е готвеното ново райониране на страната, което се прави с една единствена цел – да се спази критерия на Евростат, а именно наличие на над 800 хил. души в район, за да има достъп до фондовете на ЕС. Но никъде не се говори какви мерки, пари и срокове са необходими примерно на Северозападния район да излезе от икономическата и социална „дупка“. Как да очакваме реални действия по отношение на икономиката и социалните сфери, като за всичко това трябват пари, а те, както всички знаем, се крадат от нашият политически „елит“?
Вече десетилетия наред трайно установена тенденция за страната е наличието на зависимост на политическите ни лидери от чужди държави и организации, което не им позволява да отстояват националните политически и икономически интереси на международната сцена. Затова и ролята ни е на „икономически слуги“. Нашата външна политика винаги е била т. нар. „политика на снишаване“, която продължава да се практикува и днес. Естествено, нашите управляващи и затова имат оправдание – че трябва да се прави каквото „големите началници“ наредят, а истината е, че тези „големи“ са добре информирани и притежават доказателства за финансовия ресурс, натрупан с престъпления от управляващите, като същевременно имат възможност, чрез своето международно влияние, да блокират тези активи почти във всяка точка на света, където те се държат. Затова няма „големи началници“ – има честни и свободни хора от една страна, а от друга – крадливи и зависими политици.
Вследствие на посочените обстоятелства, българският износ не е в състояние да носи в страната „свежи“ пари, които да покачат доходите на средноевропейско равнище, а оттам да се задвижи вътрешното потребление, съответно да се вдигне стандартът на живот.
Трябва да се има в предвид и обстоятелството, че в България близо 80 % от суровините, материалите, инвестиционните стоки и енергоносителите, влагани в производството са внос. Също така следва да се отчете и големия дял на потребителски стоки, което говори, че нашата икономика е високо импортоемка. Затова при всяко покачване на потреблението търговският баланс (разликата между стойността на износа и на вноса) отива яко „в червено“, за което говорят и данните от 2017 г. – търговският дефицит е от 2 млрд. лв.
Наред с всичко това, в страната ни е задушена предприемаческата активност на по-голямата част от членовете на обществото. Те нямат достъп до финансиране, до логистична подкрепа от институциите, до съдебна защита и т.н., защото ограничен кръг лица с помощта на управляващите са превзели всички отрасли, същите не развиват конкурентни производства, ориентирани навън, а само ползват субсидии, не плащат данъци, източват различни фондове и налагат монополни положения на вътрешния пазар.
Вследствие на гореизброените обстоятелства, е налице неконкурентна икономика, която предопределя ниската икономическа основа в страната – ниска цена на труд, земя, строителство, енергийни ресурси, което привлича „ишлемарите“ и те източват националния капитал, като отнемат нашите конкурентни предимства. Наличието на „плитък“ капиталов пазар, влагането спестяванията на гражданите само в недвижими имоти, ориентирането на портфейлите на различните фондове с големи активи, като пенсионните, към чужди активи или фирми, свързани със собствениците им са все признаци за липса на рентабилна икономика.
Българската икономика в този си вид, а именно работеща на външния пазар единствено на разходен принцип (ниска цена на труд) води до ниски нива на доходите, върху които се осигуряват работещите, затова и постъпленията в НОИ са недостатъчни, като за миналата година имаме близо 60 % пренасочени средства от други данъци за запълване на дефицита. Друг негативен факт е, че скоростно намалява работната ръка – днес четирима работещи осигуряват един пенсионер, а по прогноза на Евростат през 2060 г. съотношението ще е 2 към 1 – става въпрос за критично състояние. Съществено значение има и фактът, че близо 470 хил. души в България се осигуряват на минимална работна заплата по ред причини – основно за да остане по-голям разполагаем доход поради ниските заплати, в други случаи, за да могат да се класират за различни социални помощи отпускани от държавата и т. н., като това са все проблеми, продукт на днешната икономика. Затова и пенсиите са ниски и в бъдеще ще останат такива, ако не се предприемат спешно радикални мерки.
В гореизложените факти за икономиката се крие и причината за хроничното недофинансиране в здравеопазването, равняващо се на близо 4 млрд. лв. годишно, което се компенсира чрез личното участие на пациента, изискано по най-грубия начин – плащане без никакви правила. Секторът е потънал в тотален хаос, превърнал се е в битак за здравни грижи, лекарства и медицински изделия.
Битовата престъпност също е в пряка връзка, защото вследствие на икономическата нищета са налице големи маргинализирани групи от обществото, които нямат никакви законови и морални задръжки да крадат грабят или пребиват. Но те са логично следствие от политиките, водени от същия този престъпен „елит“.
Рисковете, които стоят пред България:
1. Концентрацията на капитала, осъществявана по криминален начин в страната през всичките години на прехода е свързана с фалшивото политическо представителство, което дава възможност на едно малцинство, бетонирало се във властта, да ползва общите средства, изработени от всички нас само в техен личен интерес с цената на общата разруха. Затова е необходима цялостна промяна на сегашния политическия модел, която да не е само персонална, а да е по отношение на механизма на представителството, защото сега съществуващия такъв, подсилен от манталитета на нацията, очевадно за всеки не носи нищо градивно за държавата и нацията. Само при смяна на политическия модел може да има и преструктуриране на икономиката в посока експортно – ориентиран икономически растеж, базиран на автентични крайни продукти на международните пазари, изнесени традиционни български производства, като междинен елемент във връзките между развиващи се и развити държави и други икономически политики, адекватни към съвременните глобални икономически процеси. Чак тогава може реално да говорим за висок жизнен стандарт.
2. Във връзка с изхода от т. нар. „количествени улеснения“ (печатането на пари), които ЕЦБ има намерение да приключи тази година, а впоследствие и поетапно да повиши лихвите, се очаква да бъде ограничена възможността за растеж в еврозоната, а това веднага ще рефлектира върху нас, защото в момента близо 75 % от стокообмена е със страни членки на ЕС.
2. След „Брекзит“ се отваря дупка от близо 13 млрд. евро в бюджета на Общността, която сума бе годишната вноска на Великобритания, общо за един програмен период това е около 100 млрд. евро. За компенсирането на липсващите средства има два варианта – или да се повишат вноските на страните членки с 50 % според еврокомисаря по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер, или финансирането за структурните фондове на ЕС да намалее от 10 до 30 %. А евросредствата към момента имат сериозно участие в нашата икономика. Както бе посочено по-горе те осигуряват 80 % от капиталовите разходи на страната, обезпечават обновлението на производствените мощности в различните сектори и т.н.
3. Във връзка с новия програмен период на финансиране от ЕС след 2020 г. за страната ни е много важно каква ще е кохезионната политика (политика за сближаване в ЕС), а също така и общата селскостопанска политика по отношение на размера на средствата и тяхната форма – дали ще са на принципа на безвъзмездното финансиране както досега или ще са преобладаващо под формата на финансови инструменти (заеми, гаранции, акции и други рискови механизми, евентуално комбинирани с техническа подкрепа). При условие, че грантовите средства отпаднат, изключително много ще се ограничи финансирането на инфраструктурните проекти, земеделието и други отрасли, което естествено ще ограничи и растежа.
4. Преминаването на икономиките на развитите държави към Индустрия 4.0., която освен в дигитализация на всички процеси от доставката на суровини до покупката на готовия продукт от клиента, се изразява и в роботизация и въвеждане на автономни предвижващи устройства (примерно електрокари без електрокаристи и т. н.) – все неща, намаляващи значението на работната сила в производството. Прогнози на различни международни изследователски институти сочат, че до 2040 г. около 50 % от световната индустрия ще бъде роботизирана. Вследствие на това ще се намалят конкурентните предимства на страни като нашата, която се конкурира на външните пазари единствено с ниска цена на труда, тоест ние сме леснозаменима работна ръка. Имайки предвид и изоставането на нашето образование и невъзможността му да отговори на бъдещите нужди на пазара на труда, които ще са преобладаващо високоспециализирани дейности, свързани с дигитални и технологични познания, нещата са трагични. За огромно съжаление, управляващите в лицето на министерство на образованието и науката с последните си стъпки искат да превърнат повечето от обучаваните в нискоквалифицирани работници, водени от това, че в цяла Европа днес има дефицит на такива, защото никой не иска да работи тежки, монотонни и мръсни дейност в производствени халета. Пример в тази насока от началото на годината е закриването на математически паралелки, за да се отворят професионални, тоест за работници в цехове. Същевременно в други страни от ЦИЕ като Словакия полагат неимоверни усилия да повишат технологичните познания на работещите и създаването на колкото се може повече инженери чрез образователната система, а това става с изучаване на математика и информатика. Защото, ако след две години електромобилите ще представляват 8 % от глобалните продажби, то през 2040 г. техния дял ще нарасне до 54 %. Това означава, че ще намалее нуждата от такива по обем доставчици на авточасти и компоненти, каквито в момента предимно са изнесените производства в ЦИЕ, защото конвенционалните автомобили имат нужда от 20 хил. части, за да работят, а електрическите се нуждаят от едва 7 хил., от които над 50 % са ел. модули.
5. Започва нова тенденция на глобалния пазар, а именно сключването на двустранни, а не както досега на многостранни търговски споразумения между отделните държави и икономически организации, каквато е ЕС. Импулсът за това отново дойде от САЩ – според Доналд Тръмп те са ощетени във външнотърговските си отношения и то с определени водещи в икономическо отношение страни като Китай, Германия, Южна Корея и др., но истината е съвсем друга и ще бъде предмет на друга статия. Проблемът на България е, че когато се сключват такива търговски споразумения от страна на ЕС с трети страни, неформално решенията се взимат от няколко водещи в съюза държави, естествено в интерес на техните стопански отрасли, а нашите управляващи са „безгласна“ буква, защото им е „платено“, тоест нашите партньори от Запад знаят кой колко и как краде от евросредствата. Затова и малкото останало наше производство няма кой да го защити при тези споразумения.
5. Във връзка с предстоящата изначална промяна на индустриалното производство, търговията и културата на потребителя, в момента се поставят основите на нови коридори за енергийни, стокови и инвестиционни потоци, които ще предопределят развитието на глобалната икономика в следващите две – три десетилетия, а същевременно „зависимите“ ни политици не предприемат никакви действия за синхронизиране на нашата икономика с тези процеси.
6. Изоставането ни в дигиталната трансформация на публичната сфера, икономиката и въобще функционирането на цялото общество означава, че ние не вървим към прозрачност, гъвкавост, мобилност и рационалност, а това са все качества, необходими за адаптирането към съвременния свят.
Тъй като очевадно политическия и икономически „елит“ нямат интерес да се справят с тези предизвикателства, ако обществото не направи необходимото, то България ще остане икономически изостанала и бедна.
Още по темата може да видите във видеото на Евроком (ТУК).
.
- Д-р Първан Дангов за чумата: Ситуацията е забъркана от политиците
Д-р Първан Дангов пред БНР: Ветеринари участват в схеми по най-грозен начин
Насилствените мерки срещу болестта чума по животните в Странджанско трябва да спрат час по-скоро, за да може самите специалисти да решат ситуацията, каза в интервю за предаването „Преди всички“ на „Хоризонт“ д-р Първан Дангов, бивш кмет на Дупница и бивш директор на областната Агенция по контрол на храните в Кюстендил. Той представи своята версия за случилото се в Ямболско и Бургаско преди евтаназията на стадото на баба Дора в Шарково вчера.
„Ситуацията е не толкова тежка, колкото абсурдна и глупава и е забъркана от политиците“, смята той. Според д-р Дангов заболяване чума няма:„И при положение, че официалните власти твърдят, че се борят с чумата, питам аз, чисто професионално, защо козите на баба Дора са още живи? Т.е. ако имаме – хипотетично, според тях, нали имаме заразно огнище – те са там, в заразното огнище. Практически вирусът досега трябваше да ги е довършил и те щяха да умрат. Само че те са живи и баба Дора ги храни всеки ден. /…/ Видяхме как политици нагазиха в заразно огнище, което е недопустимо. Тези хора физически, с обувките си, ако имаше наличие на вируса, щяха да го разнесат до София, само че на практика такава картина не наблюдаваме“.
Д-р Дангов прогнозира: „Да не стане така, че да изолираме марокански тип вирус и да се каже, че този вирус върлува в България. Само че как така от Мароко този вирус скочи в клета България, пък и в Странджа. Да не стане така, че официалните власти да кажат, че някой си е позволил да приложи ваксина и има пробив на ваксината и ваксинирано животно в момента е заразило нашите български животни. Стана така че министърът на вътрешните работи е най-големият разбирач по заразни болести, което е абсурдно. Стана така, че председатели на парламентарни групи разбират повече от заразни болести и от ветеринарите. Мен ме е срам, защото в цялата тази история участват мои колеги, участват по най-грозен начин, участват в схеми, преднамерено“.
Преди три години д-р Първан Дангов и екип от ветеринарни специалисти работеше срещу заболяването бруцелоза по животните в района на Рилското корито. Той разказа как е било тогава:
„Ние тогава умъртвихме хуманно над 400, може би 500 животни от различни животински видове – овце, кози, говеда, кучета. И в Рила нито един човек не ни спря. Всеки си доведе козичката, защото каза: „Тя е болна. Тя заразява и хората“. Има 51 човека болни. Те са все още болни и тогава се справихме само с ресурса на Агенцията по храните от Кюстендил, отдел „Заразни болести“. 10-12 човека бяхме и не сме били тъпана и сме се справяли. Сега цяла държава, с целия ресурс впрегнат, в една абсурдна ситуация, те се въртят в един омагьосан кръг и не знаят какво да правят“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл TУК.