Авторски
- Първи изпит по български език в Мичиган за Seal of Biliteracy
Изпит по български език за ученици в 12-ти клас
Първият изпит за признаване владеенето на български език и получаване на Печат за двуезичност в щата Мичиган (Seal of Biliteracy) ще се проведе на 6 октомври 2018 г. в училище „България”, на адрес: 4151 Е. Big Beaver, Troy MI 48083.
Началото на изпита е в 11:30 (18.30 часа българско време). Изпитът се администрира онлайн от Департаментa за езиково обучение при СУ „Св. Климент Охридски” (ДЕО – СУ).
Изпитът се състои от две части – устен изпит и писмен изпит (включва слушане и четене с разбиране, както и създаване на писмени текстове по определена тема), за които се поставят две отделни оценки, които формират общата оценка от изпита.
Устният изпит се провежда от сертифициран екзаминатор, намиращ се в България, в онлайн разговор с кандидата по Skype. Разговорът се записва и съхранява като документ от изпита. Продължителността на устния изпит е около 20 минути максимум за кандидат.
Писменият изпит се провежда онлайн чрез изпитната система на ДЕО – СУ, базирана върху Moodle.
Изпитът включва тестови задачи, които се оценяват автоматично, и писмена продукция, която се оценява от сертифициран екзаминатор. Продължителността на писмения изпит е между 2 и 4 часа в зависимост от нивото.
The Michigan Department of Education recommends that a student’s proficiency be tested for the purpose of awarding the Seal beginning his/her second semester of the junior year through the end of the first semester of the senior year.
The Michigan Seal of Biliteracy has been created to recognize high school graduates who exhibit language proficiency in English and at least one additional world language. The Seal may be awarded to any student receiving a high school diploma, a high school certificate of completion or a high school equivalency certificate and who has demonstrated Intermediate High proficiency on acceptable world language assessments and met the English Language Arts requirements for graduation or demonstrated proficiency on a validated test of proficiency for English Learners. The Seal has been created to encourage students to study world languages and embrace their native and heritage languages. The Seal will provide employers with a way to identify individuals with strong language and biliteracy skills. The Seal may serve as an additional tool for colleges and universities to recognize applicants’ language abilities for admission and placement.
Източник: BulgariansinDetroit.com
- Няколко важни линка за хора, които действително желаят смяна на ситемата
Ако сте против статуквото, знаете ли за това най-страшно оръжие срещу системата?
https://www.eurochicago.com/2015/05/izbor-zhrebii/
Ако сте за нови качествени политици, защо не ги намерите – например ето така?
https://www.eurochicago.com/2015/04/predlozhi-dostoen-deputat/
Ако сте против партиите и партизанщината им, знаете ли този лесен начин за изолирането им?
https://www.eurochicago.com/2015/04/vazmozhno-li-e/ (вж. методология)
Внимание! Над тези, посочени по-горе въпроси, вече мислят и действат в Европа – вижте:
https://www.eurochicago.com/2018/08/grilo/
И все пак никога не забравяйте – народът не е населението:
https://www.eurochicago.com/2015/09/naselenieto-ne-e-narod/
Успехът е винаги на страната на умните, организираните и действащите. Пожелавам ви го!
.
- Българите не сме толкова бедни, за колкото се смятаме
„Българите не сме толкова бедни, за колкото се смятаме“, заявява за списание „Мениджър“ Стойне Василев, който е независим финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на книгата „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК). По-долу поместване статията му без съкращения.
.
Не сме толкова бедни: 6 неоспорими факта
България често е на последните места в Европейския съюз в различни класации, свързани с доходи, пенсии, инвестиции, застраховки и други. За щастие, има и показатели, по които сме в челните места, а и да не забравяме, че сме част от един от най-богатите съюзи на страни в света. В тази статия съм събрал 6 факта, които показват, че българите не сме толкова бедни, за колкото се смятаме и са повод да гледаме малко по-позитивно на ситуацията у нас.
- Депозитите на българите в банки са над 49 милиарда лева.
Според данни на БНБ, към края на месец юли 2018 година влоговете на домакинствата в България са в размер на 49.384 милиарда лева и се увеличават със 7.3% спрямо същия период на миналата година. Тази сума представлява 47.8% от БВП и ни нарежда сред най-спестовните нации не само в Европа, а и в света.
На настоящия етап обаче, средствата в банките не са най-добрата инвестиция. При лихви по депозитите от 0.2% на година и инфлация от 3.2% (на годишна база към юли 2018) ние губим по 3 лева на всеки 100. Всеки от нас може да сметне как покупателната способност на парите ни намалява. Въпреки това, спестовността ни и натрупаните средства в банките са добра основа за увеличаване на богатството на българите и е достатъчно само малка част от тях да се инвестират в по-доходни активи, за да постигнем съществен напредък.
- България е от страните с най-малка кредитна задлъжнялост
Въпреки че много хора в България теглят кредити по различни поводи, данните на Евростат показват, че задълженията на домакинствата у нас са под 20% от БВП, което ни отрежда място в челото на ЕС. Само за сравнение, средният процент на задълженията на физически лица в страните от съюза е 70%, като има страни, при които този показател надхвърля 100%. Също така, държавният ни дълг е под 24% от БВП, което в сравнение със страни като Гърция (180%), Италия (133%) и Португалия (125%) е в пъти по-малко.
Кредитите за текущо потребление само на пръв поглед ни правят по-богати, но всъщност е точно обратното. В страните, където домакинствата и държавата имат висока задлъжнялост всяко сътресение може да се окаже катастрофа. Пример за това са страни като Гърция и Италия, в които хората изглеждаха с висок жизнен стандарт, но това бързо се промени.
- Близо 83% от българите притежават собствено жилище.
Според Евростат, 82.9% от хората в България притежават собствено жилище, което ни нарежда в челото на тази класация. Преди бяхме на първо място, но сега отстъпваме на Румъния, Хърватия, Латвия и Словения. Въпреки това, страни като Германия, Австрия, Швейцария и Великобритания са далеч след нас в тази класация.
Имотите са основният актив на българите и заедно с банковите депозити представляват почти 100% от финансовото ни богатство. За съжаление, много малък процент от тези жилища се отдават под наем и носят доходи на техните собственици. Въпреки че изглежда много голям, пазарът на наеми е развит предимно в София, Пловдив, Варна и Бургас, като дори в тези градове той е много по-малък като относителен дял от подобни населени места в Централна и Западна Европа.
- Всеки втори българин притежава автомобил
Според данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили, на всеки 1000 българи се падат 516 коли. По този показател се нареждаме пред страни като Дания, Португалия, Хърватия, Унгария и Румъния. В големите градове у нас, концентрацията е още по-голяма, като по неофициални данни в София има над 600 автомобили на 1000 души.
Ако се сравним по този показател на световно ниво, ще сме в топ 20%. Разбира се, автопаркът у нас е съставен предимно от по-стари коли, което се отразява на замърсяването на въздуха и броя на катастрофите по пътищата. Положителна тенденция е, че се купуват все повече нови коли и такива на възраст до 10 години.
- Най-ниска безработица от 1989 година насам
Според данни на Националния статистически институт, през второто тримесечие на 2018 година, коефициентът на безработица е бил 5.5%, което е най-ниското ниво за последните 28 години и продължава да намалява. От всички 180,000 безработни българи, над 68,000 души са с основно, начално или по-ниско образование. Само 2.4% от висшистите и 4.8% от хората със средно образование са без работа.
Като добавим в сметките и сивия сектор, който по различни оценки на неправителствени организации възлиза но около 30%, безработицата в България е минимална. Да не забравяме, че „безработен“ е човек, който няма работа, но активно търси такава. Хората, които са избрали да не работят и да получават социални обезщетения или са издържани от роднини (майки, бащи, баби, дядовци, съпрузи и други) не попадат в тази категория.
Данните на Евростат показват, че средният коефициент на безработица в ЕС е 8.5% и в тази класация се нараждаме пред страни като Финландия, Франция, Италия, Испания и други страни.
- Доходите ни растат бързо
При средна заплата от 224 лева през 2000 година и 1077 лева през 2018 година (по данни на НСИ), тя се е увеличила с над 380% за тези 17 години. Въпреки че е административно определена, минималната работна заплата за този период се е повишила с близо 800% от 75 на 510 лева. Също така, средната пенсия се е повишила с над 330%, а минималната близо 5 пъти. Длъжен съм да спомена, че официалната инфлация за този период е близо 85%.
Също така, да не забравяме, че тръгнахме от много ниски нива на доходите и с тези ръстове (колкото впечатляващи да изглеждат) е реалистично да очакваме, че ще стигнем средните за ЕС след 10-15 години, ако продължаваме със същия темп. За всичко това си има причини и една от основните е, че производителността на труда в България е около 50% от тази в Европейския съюз.
Това бяха 6 факта, които показват, че не живеем толкова лошо, колкото си мислят някои хора в България. Знам, че с тази статия ще предизвикам вълна от коментари и отрицателни мнения, но ще задам един въпрос: „С какво ни помага това да представяме ситуацията у нас по-лоша от действителната?“. Никой няма да прояви съчувствие и да ни даде пари наготово или да ви вдигне доходите, ако се оплакваме. Само с реални действия ще повишим доходите си и ще живеем по-добре. Съдбата няма други ръце, освен нашите.
.
- Pекордно в историята повишаване на заетостта в САЩ за 95-а поредна седмица
Солиден ръст на заетостта и на заплащането на труда в САЩ през август
Американската безработица се стабилизира на рекорно ниско ниво от 3,9 на сто, съобщава БНР, от чийто сайт са следващите редове.
През август новоразкритите работни места в САЩ се увеличиха по-силно от очакваното, нараствайки с 201 хиляди, докато безработицата стабилизира на ниво от 3,9 на сто. Това е поредно доказателство за солидно представяне на трудовия пазар на водещата световна икономика. Заплащането на труда също нарасна доста по-силно от очакваното до най-високо ниво от края на последната голяма американска рецесия през юни 2009 година, което пък е знак за нарастващ инфлационен натиск.
Неселскостопанската трудова заетост се увеличи през август с 201 000 работни места при осреднени очаквания на финансовите пазари за малко по-слабо повишение с около 191 000, показват данни на Министерството на труда. Това представлява рекордно в историята повишаване на заетостта в САЩ за 95-а поредна седмица.
За последните три месеца разкрити средномесечно 185 хиляди нови работни места, което е малко над техния средномесечен растеж със 182 000 през изминалата година, когато американската икономика успя да генерира 2,173 млн. нови работни места, съобщава Министерството на труда. Днешните данни са поредно доказателство, че 2018-а ще се окаже осмата поредна година с растеж на заетостта с най-малко 2 милиона. Това би представлявал едва вторият подобен период след предходния през 90-те години на миналия век, при който водещата световна икономика успя да създаде толкова много работни места за по-продължителен период.
Нивото на безработица стабилизира на юлското ниво от 3,9%, докато осредните прогнози на финансовите пазари бяха за негово понижение обратно до 18-годишното дъно от 3,8%, достигнато през месец май (най-ниска безработица в САЩ от април 2000 година насам, като по-ниски нива бяха отчетени за последно през далечната 1969-а година).
През август в частния сектор на американската икономика бяха разкрити 204 000 работни места, в държавния сектор бяха съкратени 3 хиляди. Здраво повишение с 53 хиляди е отчетно при разкриването на нови работни места в сектора на бизнес услугите, като броят на новонаетите т.нар. „бели якички“ в рамките на последните 12 месеца вече надвиши 500 хиляди.
Средното почасово заплащане на труда в САЩ се увеличи през август с цели 10 цента, или с 0,37% спрямо юли, достигайки 27,16 долара на час. На годишна база растежът на осредненото заплащане на труда се ускори изненадващо от 2,7% до 2,9%, отбелязвайки най-солиден растеж от юни 2009 година насам, когато беше краят на последната голяма рецесия в САЩ. Това сякаш е предпоставка за наличието на сериозен инфлационен натиск в резултат на по-високите разходи за труд. Продължителността на средната работна седмица през август остана очаквано в рамките на 34,5 часа.
Данните на Департамента по труда са поредно доказателство, че здравият растеж на американската икономика от пролетта вероятно ще остане в сила и към края на лятото.Трябва да се има предвид, че БВП на САЩ нарасна на годишна база през второто тримесечие с 4,2%, почти дублирайки растежа от 2,2% в началото на годината.
Солидното увеличаване на заетостта и изненадващо силното нарастване на заплащането на труда вероятно ще бетонират очакванията на финансовите пазари, че на предстоящото на 25-и и 26-и септември редовно заседание Федералният резерв ще повиши основната американска лихва за трети път през настоящата година.
Доходността на държавните облигации на САЩ също нараства като реакция на силните данни на Департамента по труда, оказвайки допълнителна подкрепа за зелените пари. Доходността на 10-годишните облигации се повиши към близо едномесечен връх от 2,93%, а на двегодишните краткосрочни книжа – към 2,695%.
- С Шефкет Чападжиев и Хамид Русев. Поуки от емигрантския живот
На приказка и на по кафе вчера в Чикаго видяхме Шефкет Чападжиев и Хамид Русев. Ето снимки от нашата среща, а по-долу може да прочетете интервю с тях, направено от Алексения Димитрова за в. „24 часа„.
.
.
.
Шефкет Чападжиев: Три неща в Америка са важни, за да забогатееш
.
Не ме блазнят парите, а пътят към правенето им, казва българинът, който от 1964 г. живее в Чикаго.
Който е успял в България, ще успее и в Америка. Който не е успял тук, и в Америка пак няма да успее.
Защо всички трябва да получаваме равно, като нямаме равни способности?
За мен едно е важно: следващият президент на САЩ да е републиканец.
Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсюлмани, на бедни и богати.
Печалбата от недвижим имот се прави не при продажбата, а при покупката.
Чап, както го наричат приятелите му, е един от най-впечатляващите хора, които познавам. Всяка среща с него от 1996 г. насам е вдъхновяваща, изненадваща, завладяваща и… различна.
Винаги има какво да се научи от родопчанина, който през юли 1963 г. рискува живота си и със своя приятел Хамид Русев от с. Горна Арда пресича границата с Гърция нелегално. Двамата току-що са навършили 24 г. След 11 месеца се озовават в Ню Йорк, а оттам хващат влака за Чикаго. Когато пристигат, Чап има 75 цента в джоба.
Днес той притежава недвижими имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида и столицата на Еквадор – Кито, инвестира успешно на стоковата борса и е първият българин, който през 2008 г. плати 200 000 долара, за да лети в Космоса.
Почти всяка година Чап се завръща в България за 3 седмици през лятото. Този път е с Хамид Русев – приятеля, с когото успяват да минат нелегално границата през юли 1963 г.
– 55 години по-късно какво бихте променили или направили по-различно, ако можехте, г-н Чападжиев?
– Нищо. Бих повторил всяка стъпка от живота си. Може би единственото, което бих направил допълнително, е да въведа дъщерите си в бизнеса. И двете се занимават с изкуство, музика, театър, режисура, представления. Никога не са се занимавали с бизнес.
– А на Вас той Ви е в кръвта…
– Може и така да се каже. Баща ми бе дребен търговец. От него научих малки, но важни неща – да бъдеш честен, да бъдеш точен с хората, да не мамиш и да не крадеш. Днес няма човек, който да каже, че съм го излъгал или че съм го подвел за нещо. Не съм си и помислял, че мога да открадна каквото и да било. Няма нищо по-ценно от доброто име.
– На какво още Ви научи баща Ви?
– Че трябва да обичаш това, което правиш, че трябва да го правиш с удоволствие, а не за пари. Мен самите пари не ме блазнят. Не ме движи мисълта да съм богат. Те са само средство да имам и правя неща, които искам. Иначе по-вълнуващ е процесът на правенето, пътят до постигането. Малката ми дъщеря обича да помага на бедните и онеправданите. Това е добре, но за да стане, трябва първо да спечелиш парите. Освен това мисля, че на хората не трябва да се дава риба, а да бъдат научени как да я ловят.
– Баща Ви ли Ви вдъхнови да заминете за САЩ и да започнете бизнес?
– Не, не.
Моето заминаване за САЩ
бе съвсем спонтанно
младежко решение
Бях прочел книгата на Алеко Константинов “До Чикаго и назад”. Исках и аз като него да пътувам, да видя нови места, да опитам нови възможности. Tова не беше позволено по онова време. Имах непримирими несъгласия с политиката на системата и трябваше да измисля друг начин. Така започна да ми се върти в главата да пресека нелегално границата с Гърция.
– На колко години бяхте?
– Не бях навършил 20.
– Давахте ли си сметка какъв риск поемате?
– И да, и не. Знаех, че няма да бъде лесно, но не мислих много-много. Иначе и досега сигурно щях да съм си тук (смее се.) През 1957 г. се запознах с Хамид Русев. И двамата бяхме на 18 г. Той е родом от Горна Арда, но дойде да работи в Мадан. Като се опознахме малко, се сприятелихме и видяхме, че сме на един акъл (смее се). Приятелството ни продължава вече 60 г.
Намесва се Хамид Русев: – Така си беше – и двамата искахме да минем границата.
– Кой пръв предложи да избягате?
Ш. Ч: Не знам дали е имало предложение. Понеже не се познавахме добре, известно време се “проучвахме”. Страх ни беше. Като се поопознахме, започнахме да си споделяме. Така стана дума, че и на двамата ни се върти мисъл да напуснем България. Идва момент в живота на човек, в който трябва да рискува. Почти бяхме направили план за действие. Хамид ме покани да му ида на гости за Нова година, но понеже селото се намираше в граничната зона, трябваше открит лист. И понеже
нямах открит лист,
милиционерите ни спряха
в Могилица и ми взеха
паспорта
Пратиха ни в Долна Арда да спим, но ни предупредиха да не се отклоняваме от пътя. Беше 1 януари 1959 г. Така планът ни пропадна. После ме взеха войник, след това и Хамид.
Х. Р.: Задействахме плана отново през 1963 г., когато се уволних. Когато Чап успя да вземе открит лист, тръгнахме веднага. Пътувахме с неговия мотор. Вечерта седнахме на една поляна близо до границата, почерпихме добре селяните, за да си пийнат, да заспят и да не могат да ни издадат, и 15 минути след полунощ минахме границата. След като осъмнахме, качени на едно дърво, и после вървяхме цял ден, се озовахме в гръцката застава. После дойде един човек да ни заведе в Драма. По пътя ни пита: “Комунисти ли сте?”, а ние му казваме: “Не!” и клатим глава. Той обаче продължава да ни гледа и да ни пита. После разбрахме, че “не” на гръцки значи “да”, а главата за “не” и “да” се поклаща обратно. Пълно объркване!
Ш.Ч.: Първоначално бяхме разделени 1 месец. Разпитваха ни поотделно. Сигурно искаха да видят дали не сме шпиони. Тогава разбрахме, че сме поели голям риск, защото границата е била пълна с мини. Когато ни пратиха в гръцкия емигрантски лагер “Лаврион”, ни питаха къде искаме да емигрираме. Можеше да избираме между Европа и Америка. Избрахме Америка, макар че за Европа ставаше по-бързо.
Х. Р.: Така на неговия рожден ден – 24 април 1964 г., напуснахме Гърция, а на моя – 5 май – пристигнахме в Чикаго. Пътувахме с кораб от Пирея до Ню Йорк, а после с влак до Чикаго.
– Откъде взехте пари?
Ш. Ч.: С $ 600 ни подпомогна World Church Service Organization. След 1 г. отидохме и върнахме парите. Те не можеха да повярват, защото не много хора правеха това. Благодариха и казаха, че с тях ще помогнат на други емигранти.
– Ако сега стъпвахте за първи път в Америка, какво щяхте да направите?
– Времената са много различни, но все пак може би същото. Бих мислил за отварянето на собствен бизнес. Аз съм малко мързелив, затова бих искал някой друг да работи за мен (смее се). Ако не мога да направя собствен бизнес, бих инвестирал в недвижими имоти.
От баща ми научих
да бъда честен, точен
с хората, да не лъжа
и да не крада
са важни, за да забогатееш
– И за бизнес, и за недвижими имоти трябват пари, а вие сте имали 75 цента.
– Ще работя усилено, ще събера малък капитал, ще взема заем от банката, ще купя малко жилище, ще го стегна и след време ще го продам или ще го давам под наем. С новата печалба ще купя друго жилище, ще го стегна, ще го продам по-скъпо и т.н.
– Като Рокфелер и ябълката…
– Да, да. Трябва последователност и търпение.
Много хора искат да си
легнат и да се събудят
милионери
Мислят, че като излъжат някого, това ще им донесе бърза печалба. Няма как да стане. В САЩ нито една банка няма да ти даде кредит, ако имаш лошо име или някой се е оплакал от теб.
– Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да имат успех в бизнеса?
– Кой съм аз, че да давам съвети на хората? Всеки трябва да се ръководи от своите принципи и да действа както съвестта и възгледите му казват. Който е успял в България, ще успее и в Америка. Който не е успял тук, и в Америка пак няма да успее. Във всеки бизнес, каквото и да произвеждаш, каквото и да правиш, трябва да спазваш 3 принципа – качество, цена и обслужване. Ако куца едно от трите, няма да успееш. Ако не предлагаш високо качество, хората няма да купуват твоята стока. Ако предлагаш добро качество, но цената е висока, пак няма да имаш клиенти. Ако предлагаш добра стока на добра цена, но обслужването е лошо, клиентите ще избягат при друг. Трябва да бъдеш много добър в това, което правиш, да не мислиш за парите, а да си свършиш работата добре. Някои си мислят, че могат да излъжат клиента. Това не е вярно. И да стане веднъж, после клиентът няма да се върне. Тези 3 принципа е лесно да се кажат, но е трудно да се изпълнят.
– Как изглежда разумната инвестиция в днешно време?
– Нещата сега са много по-различни от времето, когато аз пристигнах в САЩ. Банките вече не дават добри лихви, затова да държиш парите си на депозит, си е загуба. Фондовата борса е рисковано начинание. Там може да спечелиш много, но и да загубиш много. Това е място за хора, които имат излишни пари, а не място, където да вложиш последните си пари. Пазарът на недвижими имоти също се промени. Цените на имотите се вдигнаха много, повишиха се данъците и таксите за поддръжка. Никога не съм разчитал и на пенсия – тя няма да стигне да си купя дори самолетен билет до България (смее се.)
– Тогава какво е разумно?
– Зависи на колко години е човек. На 50 г. бих сложил 20% от парите си в акции на борсата, 20% – в недвижими имоти, 50% в т.нар. Municipal Bonns и 10% бих държал кеш. На 80 г. бих заложил на сигурността и бих увеличил дела на Municipal Bonns, а парите на борсата и в недвижими имоти бих оставил, за да има с нещо да се занимавам. Municipal Bоnns е една от най-сигурните инвестиции в САЩ. Това са бонове, които всяка община издава. Примерно строи се стадион, но държавата няма пари. Тогава пуска акции, които гарантира, и всеки може да си купи. Лихвата, която получава, е малка, но сигурна – изплаща се на всеки 6 месеца, а тези пари не се облагат с данъци. Сравнително малка част от своето портфолио държа в консервативни акции, които носят по-малка печалба, но са по-сигурни.
– В какви сфери?
– Имам акции в 8 компании в областта – на енергетиката, телекомуникациите, фармацевтичната индустрия, транспорта – например “Боинг”, ATT… Там печалбата е по-ниска, но относително сигурна. Инвестирал съм и в недвижими имоти. По принцип инвестициите трябва да са разнообразни. Не трябва всичко да е кеш, или всичко в имоти, или всичко на борсата. Макар че в последните години инвестицията в недвижими имоти в САЩ не е това, което беше, все пак си остава едно от най-сигурните капиталовложения. И тук обаче трябва да се внимава за няколко неща – цената и местоположението. Печалбата от имот се прави не при продажбата, а при покупката.
Ако купиш прекалено скъп имот, който после не можеш да продадеш на по-добра цена, или той се намира на място, което никой не търси, значи усилието и средствата, които си хвърлил, са били безсмислени. Човек трябва да следи и да познава добре пазара. Това е едно от нещата, които съм научил от баща си – не само трябва да обичаш, но и да познаваш това, което правиш. Преди да създам моя бизнес за подвързване, печатане и сгъване, няколко години работих като наемен работник, наблюдавах и се учех.
– Инвестирате ли в злато?
– Никога не съм го правил. Наблюденията ми през годините показват, че няма голяма печалба.
– За инвестициите на борсата борсов посредник ли ползвате, или сам формирате своята стратегия?
– Имам борсов посредник, но аз му казвам какво да прави. Не само защото той ще ми вземе 1 процент от печалбата, но и защото мисля, че аз мога да се справя доста добре.
– От колко години сте на борсата?
– Близо 35 г. вече. Ако не инвестирам на борсата, пак ще заложа на недвижимото имущество. Най-сигурно е.
– Кой Ви дава съвети как да разпределите портфолиото си?
– Преди години се съветвах с експерти и стигнах до този извод. Но всеки трябва сам да си прецени. Аз правя каквото намирам за редно.
– Откъде идва този нюх у Вас?
– Обичам да чувам много
и различни мнения
Америка ме научи да не деля хората на черни и бели, на християни и мюсюлмани, на бедни и богати, а на добри и лоши. Гледам да общувам с добрите и да отбягвам лошите. Те ме натоварват, а и не мога да ги променя.
– Хората продължават да се питат какви качества трябва да притежават, за да направят успешен бизнес?
– Първо, усет да прецениш ситуацията и да си решителен. През годините съм имал работници, които можеха да бъдат по-добри от мен, ако бяха започнали свой бизнес, но им липсваше решителност. Второ – да не се отчайваш. И аз съм имал трудни моменти, но бях сигурен, че стратегията ми е правилна. Трето важно нещо е да не хитруваш на дребно. Ако не си плащаш данъците, държавата ще затвори фабриките ти. Ако не си честен към клиентите, те няма да дойдат при теб. Ако не се грижиш за работниците, те ще избягат при друг. Преди години гледах по телевизията историята на един от най-успелите американци – основател на хотелската верига “Холидей Ин”. Той бил беден, но обичал да пътува през уикендите с голямата си челяд. Това обаче било проблем. Когато децата изскачали от микробуса, по хотелите ги посрещали с думите “Няма места”. Така му хрумнало да направи хотел, в който децата са добре дошли и гостуват без пари. Експериментът му се оказал успешен. На интервюто присъстваше и един еврейски бизнесмен. Когато го попитаха какъв е ключът да станеш милионер, той каза: “Трябва да си глупав, мързелив и да не си скръндза“. Ако си умен, мислиш прекалено много и не си склонен да поемаш риск. Ако си много работлив, нямаш време да мислиш. Тогава друг ще се възползва от твоите добри качества. Затова трябва да гледаш други да работят за теб. Грешно е да се мисли, че ще станеш богат, ако събираш всяка стотинка. Трябва да плащаш добре на своите работници. Те ще ти помогнат да постигнеш своята цел. Когато чух тази максима, си викам:
“Чап, ти имаш тези 3 качества, я опитай!”
(Смее се.) Не всичко, което чух, приложих изцяло, но беше поучително. Мисля, че успях.
– През 2008 г. дадохте $ 200 000, за да сте сред първите туристи, които Ричард Брансън ще прати със своя ракета в Космоса. Какво стана с проекта?
– От “Върджин галактик” периодично ни информират докъде са стигнали. Имаше един неуспешен опит, след който започнаха да подобряват грешките в ракетата. Вторият опит бе преди няколко седмици и, изглежда, е успешен. От фирмата уверяват, че полетите ще започнат да се изпълняват скоро.
– Вие кой сте поред в списъка?
– Бях 172-и, но някои хора са си изтеглили парите и сега съм около 160-и. И на мен ми е минавала такава мисъл, даже говорих с тях. Те са готови да ги върнат веднага, като си удържат 10%. Но реших да изчакам. В момента цената, за да се запишеш за космически турист, вече е 250 000 долара.
– Щастлив човек ли сте?
– Да. През голямата част от живота си съм правил това, които съм искал. Щастие е да си здрав и икономически стабилен. Другото лесно ще намериш.
– От години сте дарител на Републиканската партия в САЩ. Но преди последните избори ми казахте, че не харесвате нито Тръмп, нито Клинтън.
– Винаги съм бил 100% републиканец. През 2016 г. не гласувах за никого, но се надявах Тръмп да спечели.
– Как оценявате политиката му?
– За външната политика не мога да говоря, но във вътрешната се справя добре. Има възход в икономиката, създават се нови работни места. Свръхсоциалната икономическа политика, която демократите водеха, бе една от причините САЩ да стигне до сегашното състояние. Системата позволява на огромен брой хора да попаднат в групата на социално слабите и да получават облаги, без да имат стимул да работят. Не харесвам такава политика и затова не харесвам демократите. Защо всички трябва да получаваме равно, като нямаме равни способности? Защо да ми вдигат данъците, за да издържам някой, който не работи? Това прилича на комунизъм, срещу който Америка така яростно се бореше. Мнозина се нуждаят от социални помощи, но голям процент злоупотребяват с тях.
– След 2 г. ще гласувате ли за Тръмп?
– Още не съм решил. Има неща, които не одобрявам, но виждам, че Тръмп иска да направи Америка, такава каквато е била – велика отново. Тръмп е self-made – създал се е сам. Той спазва в своята политика правилата, с които баща му, а по-късно той са движили бизнеса си. Човек, който е успял за себе си, има шанс да успее и за държавата, която управлява. За мен е важно следващият президент да е републиканец.
ВИЗИТКА:
Роден е в Мадан на 24 април 1939 г.
През 1949 г. интернират семейството му в Северна България. Позволяват им да се върнат през 1953 г.
Напуска България през 1963 г.
Разнася олио, сервитьор е в МВФ, за кратко отваря ресторант, работи в печатница.
През 1976 г. продава двете си стари коли, тегли заем $ 10 000, купува 3 машини на старо и почва собствен бизнес.
През 1979 г. купува първата си фабрика. В нея са сглобявани по над 25 млн. рекламни брошури на ден.
През 1993 г. продава бизнеса си и започва да управлява спечеленото от 30-годишния си емигрантски живот
Почетен гражданин на Илинойс.
Подпомагал е реставрирането и изграждането на черква и джамия в Мадан, българската черква в Чикаго, финансира болници и сиропиталища.
Носител на наградата на Международната организация по миграция за принос към България..
- Виж, ся, депутатино, време е да се сетиш
Виж, ся, депутатино, време е да се сетиш, че от твоята работа зависи работата на другите власти!
Седим с колега в тротоарно заведение в областен град и пием кафе. По едно време по улицата мина депутат от предишния парламент. Моят приятел се зарадва, били съученици. Поиска разрешение да го поканим, искал да обсъдят среща на випуска през есента, а изгубил дирите на мнозина. Съгласих се. За пръв път щях да седя на една ръка разстояние с депутат и не беше за изпускане.
Докато двамата се подсещаха с кого са учили, точно пред входа на заведението спря „Ауди“ и от него слезе шишкавеещ тип с бичи поглед, излъчващ победоносно самочувствие. Настани се на една от масите и си поръча обяд. Излизащите и влизащите в заведението трябваше да се провират между колата и кашпите с цветя, но на оня не му пукаше. Колегата и приятелят ми взеха да си разказват някакви истории за шишкото, с каква мъка е завършил училище, но сега влизал навсякъде като у дома си и никой не смеел да му каже копче. И неусетно преминаха към по-стари и нови инциденти в страната – бягства от затвора, катастрофи, брокерски измами с техни познати, история с психопат – роднина на друг техен общ познат, който не искал да се лекува.
При дисекцията на всяка история депутатът вметваше: „Законът го позволява“ или „Такъв е законът“.
И ме хвана нервата. Обърнах се към депутата:
– Може ли да попитам нещо?.
– Може.
Питам:
– Какво работят депутатите?
Оня ме изгледа така, сякаш току-що бях паднала от Луната. Явно прецени, че съм тъпа, и ми отговори като на първата тъпачка:
– Виж, ся, има три власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Депутатите се занимават със законодателна дейност, пишат или поправят закони. Просто е.
– Да разбирам ли, че от работата на депутатите зависи работата и на другите власти и институции? Каквито закони им подадете, с такива ще работят, нали така? А като депутат по какви закони работехте, така че случаите, които цитирахте, да ги няма?
Депутатът се опули. Вероятно за пръв път някой му напомняше, че от неговата работа зависи дейността и на останалите власти. Стана му неловко и се разбърза да си ходи. Докато чакаше сервитьора да си плати, подхвърли тихо на колегата, че когато жени започнат да се занимават с политика, става досадно.
И тогава не издържах и му дръпнах едно слово:
– Тръгвате си, а тъкмо щях да Ви питам дали не се чувствате лично отговорен, че като депутат не сте направили нищо та споменатите от Вас проблеми, ако не да бъдат премахнати, поне да бъдат ограничени?
Говорите за продажба на имоти и колко много измами има в този сектор, че на хиляди клиенти са взети депозити за жилища или квартири, които после не се връщат. Сам казвате, че тези измами са за сравнително малки суми, но ужилените са хиляди. Казвате, че няма смисъл да си търсиш парите по съдебен ред, защото законът е такъв, че ако до две години брокерът не върне присвоената сума, при това доброволно, след това съдебното постановление се анулира. Само че има една подробност: констатациите трябва да ги правят медиите, работата на депутатите би следвало да бъде насочена към създаване на законова база, която да не ги допуска. Има ли Закон за брокерите? Няма. Но измамите са десетки хиляди и ще растат във времето. А Вие знаете за този проблем, но като депутат какво направихте? Внесохте ли такава поправка в закона, че когато брокер или друг доставчик на услуга ощети клиент и не желае дори след съдебно решение да възстанови откраднатото, да му се забранява да упражнява същата дейност? Не сте.Говорите за психопат, който тормози хора, които познавате. Не искал да се лекува доброволно.
Ами как ще иска бе, депутатино, като той не съзнава че е болен?! Законът бил такъв, че само ако го хванат в момент на антисоциално поведение и престъпление, само тогава ще бъде въдворен на принудително лечение. В останалите случаи роднините трябва да подават жалби до прокуратура, да се образува дело. А точно такива действия са най-рискови, защото жалбоподателят може и да не остане жив, докато дойде време за разглеждане на казуса. Затова и роднините на Вашия познат не предприемат нищо по действащия закон, тъй като е опасно за тяхното здраве и живот. Като депутат инициирахте ли отмяна на тази идиотска процедура? Не сте.Казвате, че се нарушават масово правилата за движение по пътищата и налаганите глоби не стряскат никого.
Не стряскат, защото не се събират. И тук важи правилото за двугодишния срок за погасяване, което е безумно. Не две години, а два месеца трябва да бъде този срок. И ако не бъдат погасени, автомобилът да се спира от движение! А като се спре от движение, всеки катаджия да има таблета си номера на съответния автомобил.
Аз, господин депутат, може да не разбирам от политика, но от това, което виждам около себе си и по телевизора, знам, че зад всеки инцидент и престъпление стои безахаберието на парламента. Зад повечето убийства, казват, стоят неуредени сметки. Тоест, липсват законови текстове, които да ги уредят. Заради голяма част от самоубийствата прозира липса на законова защита, довела хората до отчаяние и безизходица.
Бащата на мой познат се обеси, след като надлежно регистрирана фирма му достави селскостопански машини за хиляди левове, които се оказаха куп ламарина. А той беше взимал заеми от кого ли не да ги купи. Нямаше последици за доставчика, той само смени името на фирмата си и пак се занимава с измами. Законът не го достигна. А би следвало да му се забрани да упражнява подобно дейност, поне за няколко години.
Няма друга страна в ЕС, чиято законова база има по-скоро пожелателен характер, отколкото ефективен.
И която да третира жертвите като престъпници.Мой познат, частен съдебен изпълнител в неформален разговор призна, че за многогодишната си практика няма нито един случай, в който спечелил делото ищец да си е върнал парите, станали предмет на делото, и разходите по самото дело. Той казва, че обществото нарича ЧСИ „кожодери“, а всъщност те не правят нищо друго, освен да се движат в законите, създадени от парламента.
…
Господа настоящи депутати, крайно време е да излезете от летаргията си и да осъзнаете:
Ако държавата е проядена от корупция и всякакъв род нарушения и престъпления, в дъното им стои Вашия непукизъм, некомпетентност и мързел!
Ако нямате потенциал за тази работа, инициирайте поне закриване на Народното събрание. Така ще спестите на избирателите си милиони по вашата издръжка, а и няма да бъдете обвинявани, че не вършите нищо в ползу роду. Защото Вие не работите, не сте в час, не знаете даже какво да промените, че да се живее по-спокойно и сигурно в тази клета държава.
Мира Асенова,
- Будител на годината ‘2018
Те палят свещ, вместо да проклинат тъмнината.
Те са промяната, която искат да видят в света.
Те създават добро за много хора.
Те са Будителите на България днес.„Будител на годината“ – 2018 пита Вас, слушателите, кои са хората, които бихте нарекли днес свои будители.
Номинирайте ги с кратък текст за тяхната мисия и дейност през изминалата година. Важно е да посочите имената на личността или организацията, която номинирате, както и информация за контакт с Вас.
Очакваме Вашите номинации до 15 септември 2018 г. на адрес: buditel@bnr.bg
До края на месеца жури в състав: проф. Огнян Герджиков, д-р Милен Врабевски, проф. Пламен Павлов, Добрина Чешмеджиева, Кирил Калев, Елеонора Гаджева, Снежана Йовева-Димитрова и Ива Дойчинова ще определят 10-те имена в кампанията „Будител на годината“ за 2018-та година на програма „Христо Ботев“ на БНР.
През месец октомври очаквайте представяне на 10-те будители на годината в ефира на БНР и БНТ. На специално създадена платформа в сайта bnr.bg ще можете да гласувате за тези, чиято дейност искате да подкрепите лично. Церемонията „Будител на годината“ – 2018 ще се състои на 1 ноември 2018 г. и ще се излъчи по БНТ 1.
Информация за хода и етапите на кампанията ще намирате своевременно в сайта на програма „Христо Ботев“ на БНР.
- Погребението на Джон Маккейн
Видео от погребението може да видите тук:
Дъщерята на Джон Маккейн отправи косвени критики към президента Доналд Тръмп, на възпоменателна церемония във Вашингтон за покойния сенатор
Дъщерята на американския сенатор републиканец Джон Маккейн отдаде днес почит към покойния си баща чрез остра критика към президента Доналд Тръмп, когото, без да го назовава поименно, обвини в „евтина реторика“ срещу човека, признат за военен герой и именит държавник, предаде Ройтерс.
Меган Маккейн, която никога не е криела своето недоволство от атаките на Тръмп срещу нейния баща, откри възпоменателната служба в Националната катедрала във Вашингтон. На церемонията присъстваха лидери от Републиканската и Демократическата партия, дошли да се преклонят пред живота на бившия военнопленник от Виетнамската война и дългогодишен член на Конгреса.
„Той беше велик човек“, каза Меган Маккейн и продължи: „Събрали сме се тук да скърбим за отминаването на американското величие, за нещо истинско, а не евтина реторика от хора, които никога не са се и доближавали до саможертвата, която той е отдал с такава готовност, нито за опортюнистично одобрение от онези, които са си живели живота в удобство и привилегии, докато той е страдал и служил“.
Американският президент, който бе в открита вражда със сенатора и се изказваше пренебрежително за неговата военна служба, не присъства на тазсутрешната възпоменателна церемония. През това време той пускаше в „Туитър“ текстове на други теми.
Семейството на Джон Маккейн ясно бе заявило, че Тръмп не е желан гост на възпоменателните церемонии в Аризона и Вашингтон, нито на частното погребение утре във Военноморската академия в Анаполис, щата Мериленд.
Джон Маккейн е завършил академията през 1958 г.
Сенаторът почина от мозъчен тумор на 25 август – броени дни преди да навърши 82 години.
На церемонията, бившият американски президент Барак Обама отдаде почит на сенатор Джон Маккейн, негов някогашен политически съперник, предаде Асошиейтед прес.
Демократът Обама нарече републиканеца Маккейн „изключителен човек, боец, държавник, патриот, олицетворявал най-доброто в Америка“.
Обама, който говори след друг бивш президент на САЩ, Джордж У. Буш, също опонент на Маккейн, каза за сенатора от Аризона: „Той ни направи по-добри президенти“.
Обама подчерта, че Маккейн е бил консерватор, но е разбирал, че има принципи, които са над политиката, а някои ценности са над партийните интереси.
В словото си Буш заяви, че Маккейн е съчетавал „смелостта с почтеността“ и че е ненавиждал „злоупотребата с власт“.
Източник: БТА
- Виктор Канзуров пред БНР: Р. Македония е полупротекторат на САЩ
Република Македония е полупротекторат на САЩ, заяви в интервю за предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ журналистът Виктор Канзуров.
„Държавата съществува само благодарение на Щатите. Падането от власт на ДПМНЕ и на Груевски се случи благодарение на западната намеса. Сама по себе си Македония нямаше да може да го направи, защото хората в Македония имат тези проюгославски и просръбски сантименти. Повечето македонци са такива и ДПМНЕ най-много отговаряше на тяхната идеологическа идентичност“ – обясни Канзуров.
Според него, основният въпрос сега е какво искат американците с Република Македония или с Република Северна Македония.
„Те (САЩ) от време на време подкрепят някаква политическа опция, някакъв политически ход, някакво движение към евроатлантическата интеграция, но идеологическите желания, сантименти в Македония са антизападни. Може би те не се декларират така, но причината да се сключат тези договори и с България, и с Гърция не е толкова в самото име или в някакви проблеми около историята, а в разбирането на македонците, че открай време са имали такава, македонска национална идентичност, която била атакувана от гръцка, българска, сръбска пропаганда, от албански национализъм. Македонците не могат да проумеят, че тяхната нация се създава някъде в средата на миналия век. Така идват всички проблеми, на които в момента сме свидетели“ – обясни журналистът.
Канзуров смята още, че настоящото правителство на Македония въобще не води приятелска политика спрямо България.
„И двете страни на референдума се мобилизират на антибългарска основа“ – каза той.
Цялото интервю на Силвия Великова с Виктор Канзуров може да се чуе в звуковия файл в сайта на БНР.
.
- Taste of Greektown
Hellenic pride will take center stage when this acclaimed annual culinary fest on Halsted Street in Chicago’s happening West Loop returns for its 29th year. As most Chicagoans know, this strip of Halsted has been the epicenter of the city’s acclaimed Greek restaurant scene for decades. Quite simply, Taste of Greektown is a romantic weekend celebration for lovers of Mediterranean culture.
Blending Old World traditions with a 21st century freshness, the tantalizing food and spirits from neighborhood eateries will again be the main attraction. There will also be plenty of music and entertainment including Greek bands and games for both kids and families. Opa!
Last years addition of a fine arts area will return and will be expanded.
The event is packed from the moment it opens to the very last note played. Chicago’s Taste of Greektown has become a summer tradition for thousands of Chicago families, and has become a tourist destination in its own right.
Date: Friday, August 24 – Sunday, August 26 Time: Friday: 4pm to 11pm; Saturday & Sunday: Noon to 11pm Location: 400 S. Halsted St. @ Van Buren
Get DirectionsAddress: 400 S. Halsted St.
Chicago IllinoisBeneficiary: Greektown Chamber of Commerce Many of Chicago’s oldest and most iconic Mediterranean restaurants will be serving up their beloved signature dishes, so well known to Chicagoans, as well as a selection of compatible wines and beer
2018 Participating Restaurants
The Ambassador Public House (www.theambassadorpublichouse.com)
Specializing in classic European fare and global sports, this restaurant and sports bar offers it all. From an extensive lineup of beers to a food menu that includes everything from kabobs and burgers to sandwiches, wraps and main entrees, it’s the best of two worlds: a truly modern food, drink and sports fan gathering place combined with the Hellenic friendliness of its popular Greektown restaurant neighbors.Artopolis (www.artopolischicago.com)
This bakery and café opened over two decades ago to bring a true Eurpoean-style café to Chicago. They bring today’s technologies together with passion and experience to produce a variety of fresh-baked offerings to be savored.Athena Restaurant (www.athenarestaurantchicago.com)
Since it was established in 1997, Athena has provided customers with tasty Greek dishes. In an effort to guide patrons through a journey full of flavors, Athena has become the medium between ancient Greek traditions and the modern Western World.Mr. Greek Gyros (www.mrgreekgyros.com)
This 24-hour neighborhood hotspot has been a go-to place for tried-and-true both Greek and American foods for years.9 Muses Bar & Grill (www.9museschicago.com)
This eatery’s hospitality is a nod to the Mediterranean way of life. This includes use of the finest quality ingredients emphasizing prime cut meats, pure virgin olive oil, Kalamata olives, fresh-hand-rubbed oregano, imported cheeses and Mediterranean sea salt.Primos Chicago Pizza (https://www.primoschicagopizzamenu.com/)
It may be Italian, but this popular Greektown dine-in or carry out eatery serves up some tasty sandwiches, salads, pasta dishes and, of course, pizza.Roditys Restaurant (www.roditys.com)
It’s all about tradition and family at this Greektown culinary pillar that fornearly four decades has been under the same ownership and at the same location. Cozy, warm, friendly, unpretentious and authentic are among the kudos when it comes to praising Roditys among their legions of loyal customers.Santorini (www.santorinichicago.com)
This restaurant proudly takes more than just its name from the idyllic Greek island in the Aegean Sea.Above and beyond Mediterranean hospitality, owner Kontos is proud of his restaurant’s emphasis on seafood. The menu contains more than 20 seafood options flown in fresh daily. Hallmark entrees include Greek-style whole red snapper and whole Black Sea bass.
Spectrum Bar & Grill (www.spectrumbarandgrill.com)
Opened over a quarter century ago by a young Greek Cypriot, Andreas, and his brother, Angelo, from the far-away island of Cyprus, the siblings created both a sports bar as well as home for great food and cocktails. Spectrum give customers a friendly neighborhood experience with a menu that combines Greek, American and, of course, Cypriot influences.WJ Noodles (www.wjnoodles.com)
Chinese fare extraordinaire is how many customers describe this Asian food emporium in Greektown. From Szechuan fare to seafood, ribs, noodles and rice dishes, they’re also known for their offerings of 10 tasty“Thai rolled“ ice creams.Zeus Restaurant (www.zeusgyros.com)
Be it breakfast on a weekday, lunch and dinner or late hours on weekends, Zeus is a popular neighborhood mainstay that prides itself in a diverse menu where Greek dishes are by far the most popular with customers. - 100 свързани лица глътнаха 13 млрд. евро субсидии
75% от субсидиите при директните плащания през изминалия програмен период на практика са разпределени сред 1 процент от българските фермери. У нас има регистрирани близо 100 000 земеделски производители. Три четвърти от директните плащания обаче са отишли при 3700 физически лица, които обаче чрез различна форма на свързаност са разклонения на 100 стопански субекта. Концентрация на огромни ресурси като тази при евросубсидиите се получава от съчетанието на слаба, мързелива администрация и корумпирана политика. Това е посочено в експертен доклад, представен от доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при БАН. Той напомни, че става въпрос за 18 милиарда евро – половината от парите, които влизат в България по линия на европейските фондове и на ЕС. Според него в нито една друга страна, географски близка до нашата, не се наблюдавала подобна концентрация на финансови средства.
Експертът анализира и някои от схемите за раздробяване и преодоляването на т. нар. „таван на сумите“. През 2016-а таванът беше такъв, че не можаха да го преодолеят осем човека. Само осем – нещо им било отрязано и то е много малко, докато в Румъния, някъде около 30 процента от средствата са взети от големите, тоест не са им дадени и са разпределени за по-малките. При нас такова нещо няма. Най-скандално е, че когато нашият министър се среща с малки производители, одобрява тази мярка, а когато отива на среща с неговите колеги в ЕС, не я одобрява, възмущава се Боюклиев.
www.marica.bg
- Ето защо американците избраха Тръмп
Еврочикаго откри поредно убедително доказателство за руска намеса в последните президентски избори в САЩ в полза на Тръмп – вж. видео:
.
https://www.facebook.com/roissya24/videos/900055420184725/
.
Убедени сме, че прочетеното във видеото писмо е наклонило везните на последните избори в полза на популиста Тръмп. Молим да разпространите видеото, за да се знае голата истина.
- Над 350 американски вестника: Журналистите не са врагът
„ЖУРНАЛИСТИТЕ НЕ СА ВРАГ НА НАРОДА“. Неколкостотин американски новинарски организации с редакционни статии срещу атаките на Тръмп
Над 350 американски вестника се ангажираха да публикуват днес редакционни статии в защита на свободата на печата и в отговор на атаките на президента Доналд Тръмп срещу медиите. Към тях се присъединява и британският в. „Гардиън“.
Свободата на печата не е измислена в САЩ, но са малко страните, в които значението на независимия печат е било толкова тясно обвързано с историята им. Славната американска традиция на уважение към истината и казване на истината днес е застрашена. Доналд Тръмп не е първият американски президент, който атакува печата или смята, че отношението на медиите към него е несправедливо, но той е първият, който изглежда има пресметната и последователна политика за саботиране, делегитимиране и дори застрашаване на работа на печата, отбелязва редакционният екип на „Гардиън“.
Към инициативата на в. „Бостън глоуб“ се присъединиха в. „Ню Йорк таймс“ и редица по-малки вестници, включително от щати, в които Тръмп спечели на изборите през 2016 г.
В електронната версия на вестника редколегията на „Бостън глоуб“ обвини Тръмп, че поддържа постоянна кампания срещу свободата на печата. Величието на Америка зависи от функцията на свободния печат да казва истината на силните. Да се слага на печата етикет „враг на народа“ е колкото неамериканско, толкова и опасно за гражданския пакт, който споделяме повече от две столетия, подчертава вестникът.
Вестник „Канзас сити стар“ в щата Мисури, където Тръмп спечели през 2016 г., сравнява изказванията на Тръмп за медиите с принудителното заглушаване от Сталин на критиците му. Навсякъде в страната всяко нещо, за което даден висш служител не желае да говори или за което читателят не иска да чуе, днес се определя като лъжлива новина, отбеляза вестникът.
Антимедийните настроения на някои митинги на Тръмп са плашещи. Използването на тролове в социалните медии, издевателствата и заплахите към журналисти (особено сексуалните заплахи към журналистки) достигнаха небивали равнища. Върховният комисар на ООН за правата на човека предупреди тази седмица, че нападките на президента Тръмп срещу медиите „се доближават много до подстрекаване към насилие“, подчертава „Гардиън„. Вестникът припомня, че през юни петима журналисти от в. „Капитал газет“ в Мериленд бяха застреляни от недоволен местен жител, и предупреждава, че те може да не са последните.
Работата на печата не е да спасява САЩ от Тръмп. Работата на печата е да съобщава, да проучва в дълбочина и да анализира възможно най-критично и без страх. Печатът далеч не е безгрешен. Той може да е користен. Нещо по-лошо, в Америка на Тръмп някои медии са изразители на пристрастни позиции, демонстриращи безцеремонно незачитане на истината – тях президентът силно одобрява. Свободният печат обаче е длъжен да изважда наяве сплашването и подстрекателството и трябва да прави всичко възможно да съхрани уважаването на фактите и балансираната преценка, накратко – да си върши работата, допълва „Гардиън“.
Източник: Сlubz.bg
.
- Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица)
На 15 август честваме най-значимия от християнските празници, посветени на Божията майка – Голяма Богородица. Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Той е третият по значимост в християнския свят след Рождество Христово и Възкресение Христово – Великден.
На този ден празнуват и кръстените с имената: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
Според една от традициите именниците трябва да празнуват три дни. След толкова дни Богородица възкръсва от пещерата в Гетсиманската градина, където е била погребана.
Празникът е познат още като Успение Богородично и отбелязва вечното заспиване, смъртта на Богородица. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.Според преданието, на този ден апостоли се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Тя е покровителка на майчинството, застъпница пред Бога на нашите волни и неволни прегрешения, пазителка на семейното огнище.
Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук идва и думата „успение“ – заспиване. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ù съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното ù желание е да види светите апостоли заедно.
По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ù в Иерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос, в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ù. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването ù пред апостолите Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигне на хляба“
Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба – за това на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата. Според поверията на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспат в църквите носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. Жените закачат на иконата и вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на бебе, и палят големи свещи с надеждата да забременеят скоро.Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.
Народни традиции
Успение на Св. Богородица е голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на „свети места“ за здраве. За повече плодородие и за „Бог да прости умрелите“ се раздава от първите прибрани и предварително осветени в църквата плодове за сезона -дини, грозде, круши, мед, както и обредни хлябове. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, каша от пиле, тиганици, варено жито, царевица, варена тиква. Непременно се яде диня и грозде. На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие през следващата година. Обредната трапеза включва жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.
В България над 200 са църквите и манастирите, които носят името „Успение Богородично”, като най-големите са Бачковският и Троянският манастир. В близост до столицата ни се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица – Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”.
В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. Такава е най-старата светиня на Троянския манастир, иконата „Пресвета Богородица Троеручица”. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на Османското
ввярващи носят чудотворната икона на Света Богородица в Бачковския манастирладичество.
Успение Богородично е празник и на Бачковския манастир, основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Най-голямата светиня на Бачковския манастир „Успение Богородично” е чудотворната икона „Света Богородица Петричка“. Поставена нa специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците.
Вярващи носят чудотворната икона на Света Богородица в Бачковския манастир
- Как да избягаш от капана на системата?
СИСТЕМАТА
В началото се започва с детските ясли и градини. Откъсват те от всичко, което обичаш и те пращат на непознато място. Болка, рев, плач, обида, а после свикваш. Времето отдавна е минало и вече почти нищо не си спомняш, освен липсата на спомени със своето собствено семейство. Това са предварителните кръгове на системата. Тяхната работа е да те подготвят психически за това, което те очаква.
Първи кръг
После следва училището. В началото отиваш с желание. Покрай оскъдните контакти с възрастните около теб обикновено си набрал достатъчно инерция и знанието те привлича. За жалост, така е само в началото. Скоро започваш да мислиш, че щом имаш шест, значи знаеш. Ако си все още любознателен, продължаваш да четеш, макар и да осъзнаваш с огорчение, че имаш същата оценка като другия, който знае много по-малко от теб. Така постепенно идва прозрението, че можеш да имаш шест и без много да знаеш. Ако не си от малцината щастливци, които обичат да учат въпреки всичко, почваш да хитруваш и интересът ти към знанието постепенно атрофира. Системата започва да те побеждава, а ти почваш да виждаш света през нейните очи.
Към края на първия кръг обикновено си вече леш. Твърдиш, че си пораснал, че си вече голям, а на практика си овладял пороците на възрастните или по-скоро те са те овладели. С производителната част от живота на големите хора имаш толкова общо, колкото да вземаш пари от тях, за да си плащаш развлеченията.
Втори кръг
После идва кратко осъзнаване. Дванадесет години подготовка за живота, а като свършат, разбираш, че обикновено не можеш да се справяш сам. Повечето продължават, като учат висше образование – причини много, но най-вече, за да се продължи ходенето на училище. Въпрос на навик. Иначе трябва да се прави нещо, но на този етап малцина знаят какво да правят.
В университета цинизмът продължава. Морални развалини ти преподават морално остарели неща. Добрите преподаватели са рядкост. А сред студентите се носят не толкова идеи, колкото алкохолни изпарения. Обикновено някъде през тези години срещаш човека, на който искаш да посветиш живота си.
Миг на проблясък: семейството
„Не е добре за човека да бъде сам” – казва Бог. Хората, вярващи или невярващи, потвърждават тези думи, защото по това време на живота си неистово търсят да намерят любим, съюзник, другар, помощник или както пише на официалните документи – брачен партньор. И ако успеят да намерят такъв, това ще им остане най-хубавото нещо в живота. Семейството е съществувало преди системата и не е толкова лесно за системата да го елиминира. Преките конфликти обикновено са губещи за нея. Затова тя подхожда отдалече и действа подмолно. Системата, обаче, има един голям коз пред семейството – тя разполага с хората преди да влязат във възрастта, когато се събират на семейства и се стреми да го използва максимално. Подлага ги на такъв интензивен натиск, че да им избие от главата и от сърцето всякакво желание за семейство, за посвещение, вярност и преданост.
Но все пак има и по-висша сила от системата. Човек не е създаден да живее сам и затова се жени. После идват децата.
Настава изключително рисково време за системата. Време, когато тя, или трябва да овладее нещата радикално, или рискува да загуби. Има връзки между хората, които се рушат трудно, дори и от най-страшните системи. Една такава връзка е любовта между мъжа и жената. Друга такава връзка е любовта между майката, бащата и децата. Децата са опасни за системата, защото могат да провокират в родителите си идеи и стремежи, които да са враждебни и вредни за системата, но самата тя се нуждае от деца и затова понася риска, макар и през зъби.
Основната й стратегия в този период е да тласне вече създаденото семейство с вече родените деца в посока, която ще ги вкара безвъзвратно в същата тази система. Децата – в подготвителния кръг, за да не пречат на родителите, докато те продължават уверено в Третия кръг от системата.
Трети кръг
Основните постулати за родителите тук са: да бачкат и да плащат осигуровки, за да имат един ден пенсия. След школото, университета и казармата най-важното нещо за един човек, според системата, е да започне да трупа стаж. Досега тя е похарчила (уж) за него пари и сега очаква да си ги вземе, с лихвите даже. Поставя на един дълъг прът пред него примамката на пенсията, яхва го на гърба и започва да го пришпорва. И да го дои също – но така го дои, че освен млякото му изпива и кръвта.
През този период връзките между родителите и децата се подлагат на такъв натиск, че е чудно, как въобще оцеляват. Родителите дават децата си на системата, за да ги гледа, докато те работят, за да издържат същата тази система. Прилича на ситуация със заложници. В далечното минало победителите са вземали заложници от победените, за да гарантират, че последните ще си изпълняват ангажиментите по наложения договор. Само че днес родителите доброволно си дават децата за заложници на системата. Ако стане нещо хубаво от децата (все пак има сила, която е по-висша от нея), тогава системата обира славата: „Възпитаниците на нашата родна образователна система обраха златните медали…” Ако децата се провалят в същата тази система, негативите обират родителите, не са ги били възпитали. Системата винаги е извън подозрение.
Някъде през тези години в много хора атрофира родителското чувство. Децата стават бреме и ако системата има временни трудности с организацията на началните кръгове, родителите започват да протестират, че няма кой да им гледа децата. Системата тържествува. Трудностите са оперативни. Но нейните цели за родителите и за децата им са постигнати. От сега нататък тя разполага с тях до края на живота им.
Четвърти кръг
Стажът е вече натрупан и хората очакват пенсия. Цял живот са работили усърдно, пожертвали са скъпи за тях неща, за да натрупат прословутия стаж, системата им е взела цяло състояние като осигуровки и сега очакват заслужена почивка. А за системата те са вече в графа „разходи”. От тях нищо повече не може да се вземе. Те стават бреме. И много скоро хората разбират това.
Първият шок е размерът на пенсията. Системата никак не е щедра. Робите осъзнават, че с тези пари няма да могат да си позволят същия стандарт на живот, който са имали досега.
Освен това системата се е усъвършенствала. Преди тя обираше всичко, но робите не носеха никакъв риск. Сега тя е намалила значителна част от разходите си, и рискът, и напрежението на живота са техни, докато лъвският пай от спечеленото е на системата. По този начин точно когато робите станат безпомощни и се нуждаят най-много от грижи и разходи по тях, откриват, че са оставени сами на себе си. Това е вторият шок.
Такъв беше животът на нашите родители. Такъв е животът и на нашето поколение. Това ли искаме за децата ни?
КАК ДА ИЗБЯГАМЕ ОТ СИСТЕМАТА
Системата е внушителна и на мнозина изглежда невъзможно да се преборят с нея. Но тя не е всемогъща. Тя не знае всичко. И, да не забравяме, има сила, която е по-висша от нея.
Така че има начини, по които да избягаш.
Ако си дете и родителите ти са верни почитатели на системата, нямаш много възможности сега, освен да се подготвяш самостоятелно, да четеш, за да не станеш пленник на посредствеността, с която системата обгръща твоите връстници. Учи езици, чети книги; ако можеш, намери си работа в свободното време, за да усетиш реалния живот. Не се впечатлявай от преходни неща като поредния чалгаджия. След пет години никой няма да си спомня нищо, нито за него, нито за феновете му, които са заприличали като него. Прекарвай повече време с родителите си, учи се от техните грешки.
Ако си вече пълнолетен, виж възможностите, които съществуват за теб. Един от начините да избягаш от системата е да емигрираш от нея. Ако избираш това, тогава емигрирай млад, за да натрупаш опит, спестявания и контакти преди да станеш семеен с деца около себе си. Защото после ще ти бъде по-трудно, понеже където и да отидеш, рискуваш да станеш заложник на някоя друга система. А някои системи са по-жестоки и от българската.
Ако си в чудната възраст между 20 и 25 години, намери си човек, с който да желаеш да остарееш заедно, ожени се за него, и му бъди верен. Не се хващай на модата, че бракът е остарял. Животът е устроен така, че ще се нуждаеш от помощник, за да не прегориш преждевременно.
Когато дойде детето, му посвети важно време от живота си. Не го пускай на градина, колкото и да ти казват, че било много хубаво. Ако беше много хубаво, децата нямаше да плачат, когато ги оставят за първи път там. Сега е времето жената да пренареди приоритетите си. Майчинството е достойно звание, което носи много щастие и удовлетворение. Да родиш и да възпиташ деца е работа, и е реализация. Не гледай на децата като на бреме, което ти пречи да работиш. Вместо това вложи времето си да възпиташ детето си, да играеш с него, да го научиш на нещата, които ти можеш да правиш, да му четеш от любимите си приказки, да посетиш заедно с него любимите си места, да му помогнеш да преоткрие света през твоите очи. А ако искаш да му дадеш най-доброто от себе си, роди му братя и сестри, за да разбере от личен опит какво означават думите „брат”, „сестра”, „братство”, „братска любов”.
После идва важният момент с образованието. Тук системата изглежда непобедима и неизбежна, но не е.
Ти можеш да му дадеш много повече знания, много повече умения, можеш да му осигуриш много повече социален опит и всичко това на много по-ниска цена. Обучавай го в къщи. Не възпирай интереса му и любознателността му, понеже после нямало да му бъде интересно в училище. Училищата затъпяват децата. Ти не затъпявай своето. Вместо скъпи пластмасови боклуци му купувай хубави книги. Научи го да чете. Ако не го възпираш, към седмата си година то ще знае и ще може много повече от връстниците си. Тогава, какво да правиш? Ами просто продължи със започнатото. Обучавай го в къщи и ще му дадеш много по-добро образование. А отъпканите пътеки остави за пленниците на системата.Ще попиташ: Ами пари?
Пари се печелят, време се губи. Затова не си губи времето като млад, за да харчиш напразно парите на родителите си, ами почни да печелиш и да трупаш опит и контакти колкото се може повече. Децата искат разходи, личната суета обаче иска още повече разходи, а системата изисква най-много. Позволи на децата ти да те научат как да бъдеш по-производителен. Не им отнемай времето, което им дължиш, за да го даваш на системата. Подреди си правилно приоритетите и тогава ще ти се отворят очите за другите възможности, ще придобиеш смелост да рискуваш. Човек има много способности и възможности, просто трябва да ги фокусира в правилната посока. Ходенето на работа за триста лева заплата, за да трупаш стаж не е правилната посока. Използвай разумно времето си, докато си млад, за да придобиеш умения, които ще те направят по-производителен на пазара.
Ами безплатният обяд?
Има някои неща, които робите не обичат да правят и те са: носенето на риск, поемането на отговорност и неизвестността. Склонни са да понасят всякакви гаври и унижения, да работят безспир, стига да знаят, че ги очаква безплатен обяд. На тези, които питат най-напред дали ще имат право на безплатни учебници, ако си обучават децата вкъщи, ще им препоръчам да си стоят в системата. Системата е за хора с робски манталитет и хората с робски манталитет се чувстват най-щастливи, когато са в система. Тези хора са мотивирани от идеята да получат максимално безплатни обеди от системата, срещу минимални вноски от тях във въпросната система, въпреки че безплатният обяд означава ограничено меню и снижаване на качеството на храната.
Също, ако четенето на книги не е нещо, с което да се похвалите, може би е по-добре да не излизате от системата. Свободата означава да мислиш самостоятелно с главата си, а това умение се култивира с четене и разсъждаване. Освен това ако вие не четете книги, как ще вдъхнете в децата си любов към четенето?
Ами социализирането? Е, какво, притеснявате се, че ще откъснете децата си от онази среда, която и без друго не ви харесва? Запишете ги на спорт да каляват характера си, взимайте ги със себе си, когато имате работа с хора. Нека да видят реалния живот, а не измисления свят на държавното училище.
А какви са ползите да излезеш извън системата?
Много: Свобода, време, успешни деца.Най-напред, слагаш край на страничните разходи, които системата постоянно генерира на твоето семейство. Вече няма как да те изнудват градините и училищата за пари, вменявайки ти чувство на вина и дълг за поддържането на техния сграден фонд. Спестяваш и някои други странични разходи от нематериален характер, като стреса, униженията и социалните опасности на лошата среда. Няма повече учителски тормоз, който да отблъсква децата ти от учебните предмети.
Второ, успяваш да предадеш ценностите си на децата и да ги възпиташ на добродетелите, които тачиш, без да ти пречат съвременните тенденции на политическата конюнктура. Ако искаш вероучение – обучаваш децата на Закон Божи, без да се налага да чакаш някой отгоре да ти разреши и да ти даде учебник. Имаш свободата да ги научиш на това, което вярваш.
Трето, успяваш да обединиш семейството си и да формираш вътрешно семеен климат, който да не се диктува от външни фактори. Развиваш добри отношения с децата си. Те са на твое разположение, както и ти на тяхно. Не се налага да молиш някой, за да вземеш децата си на екскурзия. Децата вече не ти казват какво трябва да направиш ТИ, понеже госпожата казала така. Не се налага да харчиш излишни пари, за да компенсираш самочувствието на децата си с дрехи и аксесоари, които са в момента на мода сред връстниците им. Организираш бюджета си според семейните си приоритети, а не според приоритетите на чужда институция.
Четвърто, даваш на децата си по-добра обща култура и академична основа. Речниковият им запас се формира от разговорите с възрастни и четенето на книги, и общуване с връстници в подбрана среда, а не от общуване с връстници в неконтролирана среда, на които речникът се състои от жаргон, псувни и цинизми. Ученето става начин на живот. Можеш да подбираш учебните помагала, за да отговарят на интересите на децата ти, използваш методи според техния стил на учене. Запазваш и увеличаваш интелектуалния капитал, решаваш радикално проблема със затъпяването.
Пето, предпазваш децата от огромни рискове. Няма наркотици. Уличният жаргон не влиза в твоя дом. „Яко” и „тъпо” си запазват смисъла на „здраво” и „противоположното на остро”. Решаваш от раз проблема с насилието сред децата. Възпитаваш го на самоконтрол и отговорност. Не се налага да отучваш децата си от лошите навици, придобити в училище.
И шесто, научаваш децата да бъдат свободни хора. Помагаш им да намерят своите силни качества и таланти, и да ги използват максимално. Слагаш край на тази инфантилност и нереалност, която се шири в училищата. Помагаш им да осъзнаят, че свободата да правиш каквото искаш означава също да си плащаш сам сметките.
Ами ако се проваля?
Напълно е възможно да се провалиш, но честно казано ще трябва доста да се постараеш в провалянето, за да насмогнеш на провала на системата. Оставането в системата е сигурен провал. Излизането от нея може да ти донесе успех, а може и да не успееш. Но си струва да опиташ. Всичко, което можеш да изгубиш, и без друго не си струва да бъде запазено. А това, което можеш да спечелиш, си струва да се бориш за него.
Затова, желая ти успех! Казват, че вероятността от провал е най-сигурният фактор да успееш.
Автор: Радослава Петкова
Източник: homeschoolingbg.com
- На румънците в чужбина им дойде до гуша от произвола на правителството им
Множество румънци пристигат от чужбина, за да се включат в насрочения за днес, 10 август, голям антиправителствен митинг, който ще се състои на Площада на победата в Букурещ, съобщават румънските медии, цитирани от БТА.
Организаторите на събитието – Федерацията на румънците зад граница, заявиха по-рано, че очакват в протеста да се включат около 1 милион души. Кметът на Букурещ Габриела Фиря първоначално забрани митинга с мотива, че организаторите са предвидили твърде голям брой участници, но след това даде разрешение. Ето какво пише Дойче веле за събитието:Румънците в чужбина искат край на произвола в Букурещ
На румънците в чужбина им дойде до гуша от произвола на правителството в Букурещ.
Към западните румънски граници се е устремила лавина от автомобили с британски, испански, италиански и германски номера. Румънците в цяла Европа вече от седмици се уговарят в социалните мрежи да заминат през лятната си отпуска за Букурещ, където на 10-ти август да демонстрират пред правителствената резиденция в подкрепа на правовата държава. Такъв протест на хора, събрали се от чужбина, досега не е имало в ЕС.Близо 4 милиона румънци живеят, работят или следват в различни европейски страни – това са 20% от населението на страната. Те следят какво става в Румъния по румънски телевизионни канали, но най-вече чрез социалните мрежи. В мрежата, включително и във Фейсбук-профила на ДВ, те критично коментират постоянните опити на така наречената социал-либерална коалиция и на всемогъщия кукловод Ливиу Драгня, лидер на социалдемократите, да поставят под контрол правосъдието и да изкорубят правовата държава. Те периодически организират и митинги в редица големи европейски градове, за да покажат на румънците у дома, че споделят негодуванието им.
„Досега ни игнорираха, а сега вече ни и ругаят“
Сега обаче много от тях са решили да демонстрират на място. Защото искат да бъдат съпричастни към делата на едно общество, което – според данните на румънската Статистическа служба – ежегодно финансират с над 3 милиарда евро. Само през последните десет години румънците от чужбина (главно живеещите в държави от ЕС) са превели в страната над 40 милиарда евро. Болногледачи и лекари, IT-специалисти и строителни работници, шофьори на тирове и сезонни работници в селското стопанство – всички те изпращат пари на семействата си в Румъния и по този начин подкрепят и румънската икономика.
Без техните пари, изкарани с пот на челото, много семейства в Румъния щяха да живеят под границата на бедността. А потреблението, което е двигателят на румънската икономика, щеше направо да се срине. Мнозина от румънците, живеещи в чужбина, смятат, че най-малкото това им дава правото активно да се намесят в политическите дела на страната.
През последните седмици тяхното негодувание особено нарасна, след като политици от управляващата Социалдемократическа партия и техни привърженици многократно отправиха груби нападки срещу румънците в чужбина. Про-правителствените телевизионни канали всекидневно ги обругават като „просяци, крадци и просититутки“, като манипулирана от Брюксел, „лумпенизирана диаспора“, на която Сорос плаща, за да дестабилизира страната.
„Управниците в Букурещ досега просто ни игнорираха, а сега започнаха и да ни ругаят“, възмущава се Дана Херинг, която работи като медицинска сестра в Швеция. Разван Стефанеску, който си изкарва хляба като тираджия също в Швеция, дава воля на огорчението си по един особено оригинален начин. За своя автомобил той напълно законно си е взел шведска регистрационна табела, на която е изписан един грубиянски лозунг на футболните хулигани срещу управляващите социалдемократи. Под някакъв измислен предлог полицията го арестува още при влизането му в страната, но после беше принудена да го освободи под натиска на силната вътрешна и международна критика.
Силата на диаспората
Главното послание на протестиращите гласи: Между румънците в страната и в чужбина не бива да се прави никаква разлика. Това подчертава Кристиян Прешура в интервю за ДВ. Той се занимава с научна работа в Холандия и категорично отхвърля твърденията, че някой плащал на „диаспората“, за да протестира в Букурещ. „Никой не ни осигурява безплатен транспорт“, казва той, намеквайки за практиката на управляващата партия да събира свои привърженици за митинги в столицата. „Сами си купуваме самолетните билети и си планираме отпуските така, че да бъдем в Букурещ на уречения ден“, обяснява с усмивка той.
Габриела Миреску от Цюрих е убедена, че с клеветите по адрес на румънците в чужбина правителството ясно демонстрира колко го е страх от силата на диаспората. „В чужбина румънците виждат как функционира една демокрация. Сега искат това да стане възможно и в тяхната страна.“
Към протеста на румънците от чужбина възнамеряват да се присъединят и много румънци, живеещи в страната. Големият въпрос е дали демонстрацията наистина ще протече „напълно спокойно“. В мрежата вече циркулират призиви към гражданско неподчинение. Полицията и жандармерията оповестиха, че ще пресичат всякакви опити за провокации.
В Букурещ август си остава нажежен – и политически.
- Агроновините: БАБХ купува от компютърна фирма препарати за откриване на чума
Екатерина Терзиева, „Агроновините“
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще купи по спешност набори и препарати за откриване на чума по овцете и козите. Агенцията е открила процедура за договаряне само с една конкретна фирма, регистрирана в съда преди месец, тъй като единствено тя имала оторизация от френския производител „ID VET“ да предлага нужните диагностични препарати, става ясно от Решение за откриване на процедурата в Агенцията по обществени поръчки (АОП).
Общата стойност на препаратите е 336 184 лв. без ДДС и поръчката се възлага на „Глобул вижън 2018“ ЕООД. Фирмата е учредена точно 9 дни след първата заповед на директора на БАБХ за евтаназиране на овце – на 29 юни 2018 г. в София, от Никола Христов Явахчов, показва учредителният акт. Седалището е на 14-ия етаж в блок в столичния квартал „Сухата река“, район „Подуяне“.
Според Търговския регистър, дружеството е вписано в съда на 6 юли 2018 г. с капитал от 500 лева и с предмет на дейност „продажба на компютри, хардуер, периферни устройства, електронно офис оборудване и софтуерни продукти, ремонт, поддръжка и рециклиране на компютри, изграждане и поддръжка на компютърни информационни системи, програмиране, консултации в областта на информационните технологии“.
Не е ясно как само за месец „Глобул вижън 2018“ г. е успяла да получи оторизация от френската фирма производител на диагностични препарати, при това единствена в България. Тя няма пазарна история, най-малко в сферата на ветеринарно-медицинската дейност. Управителят Никола Явахчов през 2009 г. е бил вписан като прокурист на друга фирма за компютърна техника и сервиз – ЕТ „Ви М Ви – Виктор Лазаров“.
Ще бъдат закупени 39 360 дози от диагностичния кит „Елайза“ (Elisa) за откриване на антитела срещу вируса на чума, 1920 дози за откриване на антгиген на вируса на чума по дребните преживни животни и други 2000 дози за диагностика на чума, се посочва в документацията на БАБХ до АОП.„Изборът на процедура е обусловен от необходимостта от неотложно възлагане на поръчката, наложено от изключителни обстоятелства, и не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне“, се посочва в мотивите на решението на БАБХ за откриване на процедурата.Спешните мерки се налагат, заради „извънредната и усложнена епизоотична обстановка в страната по отношение на болестта чума по дребните преживни животни и нейното бързо разпространение в страната през юни и юли 2018 г.“, мотивира се БАБХ.Държавната агенция оправдава бързите си действия и с това, че чумата по дребните преживни животни е силно заразна, предава се бързо, има агресивно развитие, висока смъртност, може да застраши националната сигурност и затова се препоръчва „радикално унищожаване с всички произтичащи процедури“.