Всички авторски страници

Авторски

• Имигранти: Искаме да прекараме остатъка от живота си в България

  Имигранти споделиха, че се чувстват много добре в България, че харесват страната ни и, че усещат позитивно отношение от околните, на пресконференция по повод края на проекта „Мрежа за инфорамционни центрове за имигранти в България”.

  „Хората в нашия център са високоинтелигентни, културни, оценили са нашата страна и въпреки трудностите в България са решили да останат тук. Ние сме чували думи от тези хора, че искат да умрат в България”, каза Ирина Буланова – ръководител на проекта.

  „Когато дойдох в България не познавах никой. Благодарение на Центъра се запознах с много хора, които ми помогнаха да науча български език. Искам да продължа да уча езика. Проектът е много важен не само за чужденците, но и за всички. Той спомага за добрите взаимоотношения между хората,” каза Таня Кабанова, която е един от имигрантите, участвали в проекта.

  Елена Шамаева от Русия говори за детския ансамбъл „Самоцветики”, на който тя е ръководител. Той е създаден през октомври миналата година със задача да съхрани руските народни традиции в България. „Децата пеят руски песни, танцуват и изучават руската култура. Ансамбълът се развива добре. Смятам, че следващата година ще има повече деца. Спечелихме награда на конкурса „Сладкопойна чучулига”, сподели ръководителката на „Самоцветики”, която е от 9 години в България.

  На 17 юни ансамбълът ще вземе участие в концерта „Фолклорни ритми на морския бряг, който ще започне от 18.00 ч. на „Охлюва”.

  Проектът „Мрежа от информационни центрове за имигранти в България” приключи. Той е реализиран с пари от Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни. За пет месеца над 200 имигранти са посетили бургаския център за имигранти, като 46 от тях са получили безплатно обучение по български език. С тях са проведени и консултации в помощ на интеграцията им в България.  Имигрантите са посетили и събития, свързани с българската история и култура.

  Ръководителите на проекта заявиха, че имат желание да продължават работата си с имигрантите, като обявиха, че ако министерството обяви нов конкурс, ще заявят участие в него, за да получат финансова помощ, с която ще помагат на имигрантите.

  www.gramofona.com

• Жълтици и крокодили. През 1941 – война и обединение

  Огнян Стефанов, Фрог нюз

  Някога, преди много години, мъдрец седял на брега на едно езеро и съзерцавал водата. По едно време откъм близкия царски дворец се чули глъчка и смях.

  Двайсетина приближени на владетеля се забавлявали, пеели песни и танцували. Като стигнали на брега, царят, който предвождал компанията, извадил тежка кожена кесия и започнал да хвърля златни монети във водата. Щастливите придворни се хвърлили с радост в езерото да ги вадят. Тогава владетелят забелязал приседналия на камък мъдрец и го попитал: – Учителю, защо не извадиш и ти няколко жълтици, които да помогнат на теб и семейството ти?

  Старецът отвърнал: – Господарю, вчера видях да пускате в езерото огромен крокодил, та се чудех, дали си е тръгнал или е още тук…

  Сетих се за тази източна притча, като гледах какви обещания дава още на старта на предизборната си кампания Меглена Кунева. Подхвърля ги като жълтици в езерото на българските очаквания, а някаква група от интелектуалци се хвърля да ги събира и дори кани останалото население и то да се облажи.

  Кунева няма да е самотна в това начинание. Играта с мечтите и обещанията сега започва. През 1941 година светът е война. Германските войски триумфално завършват втората фаза от въоръженото нашествие. Хитлер я нарича „поход на справедливостта”, а окупираните народи – „походът на смъртта”. В този момент България се намира на съдбовен кръстопът: хем иска да запази неутралитет, хем да осъществи отколешната си мечта за обединение. Германия ни притиска да се включим в оста Рим – Берлин – Токио, а Борис ІІІ упорито отказва. Притиска ни и Москва, която ни обещава България на три морета, ако подкрепим СССР. Великобритания не ни вярва и ни презира. Армиите на Гърция и Турция всеки момент могат да тръгнат към София. Югославски самолети бомбардират български територии. И в този мрачен период политиците ни успяват да постигат нещо изключително – националното обединение.

  Наши са отново Добруджа, Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини В цялата страна народът ликува, а Борис ІІІ обявява амнистия на всички политически затворници. В Народното събрание са изказани горещи благодарности на Германия и Италия, на Англия и Франция, дори на Съветския съюз. В продължение на четири години, само в Македония, България инвестира невероятните за онова време 38 млрд. лв. за нови пътища, сгради, училища и създава Скопския университет – първият университет в Македония!

  Сигурно се чудите защо ви занимавам с неща отпреди 70 години, но ми се струва, че някои елементи натрапчиво се повтарят. И сега воюваме: остатъците от армията ни в Афганистан, а ние с мизерията, лъжите, корупцията, мафията на „Октопода”, озверелите тубми по селата, мутрите по пътищата. Воюваме с голи ръце, надявайки се НАТО, ЕС или Москва да ни кажат има ли крокодил в езерото. Те обаче мълчат или се подсмихват под мустак, защото им е все едно. Как е било възможно преди 70 години да ни обединят националните идеали в трудно време, а днес дори да няма такива…

  Войната е повсеместна. Всички, които са били във властта и са опознали нейните сладости, са срещу правителството. Други, които още не са командвали, но много им се иска да изпъчат гърди на капитанския мостик, са готови като карибски пирати да превземат кораба на Бойко Борисов И тази война е толкова зла и страшна, защото залогът са милиарди. От еврофондове, обществени поръчки, контрабанда, корупция, далавери и пр. Не сте ли си задавали въпроса, какво кара политиците да не се оттеглят в баровските си имения, където да си харчат кротко заграбените милиони? Защо не се отдадат на семействата, хобитата, любовниците си и писането на мемоари, а се натискат за още един мандат?

  Ще ви кажа: защото ги е страх. Умират от шубе да не се размърда народното желе, наричано понякога гражданско общество, и да им потърси сметка за зулумите. Те си знаят греховете и скачат изпотени всяка нощ, щом им се присъни, че някой клечи до дворците с кибрит и туба бензин в ръка. И ако днес са срещу Борисов, то не е от загриженост за съдбата на оределите български редици, а заради ревност, че той, а не те се разпореждат с държавата. Дори начетен мъж като председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев от няколко дни обяснява колко вредни са искрите в диалога между правителството и съдебната власт, но не защото това е лошо за обществото, а защото се обиждали магистратите.

  Ниското доверие на хората в съдебната система не било защото няма осъдени бандити и корумпирани управници, а защото не се обяснявало колко много работели служителите на Темида. Иначе мафиотите си живеели на свобода, защото МВР не събирало годни доказателства.  Разбира се, министър Цветанов веднага контрира с новината, че 250 лидери на престъпни групировки си живеят спокойно у нас, убедени в своята недосегаемост. Повечето хора пък знаят защо това е така, но кой ги пита. Да не би да е тайна, че следствие, прокуратура и съд са пробити като цедка за чай и бандитите понякога разбират за акциите срещу тях преди още да са стартирали. Алексей Петров пък, вместо да чете 100-те тома обвинения срещу него, се разхожда из страната, представя се за политически репресиран, сипе критики срещу властта и лично срещу премиера, а израелското посолство демонстративно го кани на коктейл. Външно министерство, вместо да извика посланика на Тел Авив и да му потърси сметка, си трае, което кара доста българи да се питат какво всъщност става и кой кара влака. Както казват руснаците, лошият пример е най-заразителен Щом Трактора си развява доцентската папка из родината, що и други да не опитат нещо екстремно.

  Ето какво се случило в новозагорското село Ценино. Там цигански отряд храбро посрещнал жандармеристите с вили, коси и ножове. Става дума за инцидент, възникнал преди дни, когато стадо ромски коне нахлули на паша в имота на 35-годишен местен жител. Собственикът повикал на помощ охранителя Георги Проданов, който бил дежурен по договор за охраната на района. Нападнал ги обаче легион от 60-70 роми, въоръжени кой с каквото намери. Охранителят бил улучен с буца в главата, но успял да извика по телефона жандармерията от Бургас. Циганите обаче отказали да се подчинят и на тях и ги атакували с тояги, вили, коси, брадви и камъни. Не ги спрели дори предупредителните изстрели във въздуха. Чак като видели дулата на пушките, ромските улани се стъписали.

  Ще ми се да узная дали Меглена Кунева или проф. Лазар Груев ще побеседват за европейските ценности и силата на гражданския контакт с жертвите на произвола и неуправляемите елементи, рожба на социален дефицит, предизвикали въпросното събитие. Ех как биха ги посрещнали в гетото само… А после да се отбият и при българските селяни, този рядък вече вид, незащитен дори от „Червената книга”, и да им поговорят за интеграция, етнически мир и така липсващите доказателства. Чудно събеседване ще се получи.

  Пък после… После и двамата, Кунева и Груев, наобиколени от възторжени интелектуалци, могат да се изкъпят в езерото, на дъното на което дебнат кръгли жълти точки. Жълтици или очи на крокодили?

• 74% от японците подкрепят закриването на АЕЦ

  Близо три четвърти – 74 на сто, от японците подкрепят идеята за постепенно закриване на АЕЦ, съобщи „Ройтерс“, като се позова на резултати от проучване на общественото мнение, публикувани днес в японския вестник „Асахи“.

  В същото време 51% от анкетираните смятат, че реакторите, затворени в момента за проверки, трябва да бъдат пуснати в експлоатация. Срещу това се обявили 35 на сто от участвалите в проучването.

  В Япония има 54 ядрени реактора. Според „Ройтерс“ затварянето им е свързано с изключително високи разходи, при това в момента не съществува вариант за заместващи мощности. Преди аварията в АЕЦ „Фукушима 1“ АЕЦ В Япония генерираха 30 на сто от необходимата на страната електроенергия.

  Електроенергията, генерирана от възобновяеми енергийни източници, в момента възлиза на около 10% от общата консумация. Според проучването, представено във вестник „Асахи“, 65 на сто от анкетираните биха се съгласили с по-високи цени на електроенергията, за да се стимулира разработването на възобновяеми енергийни източници.

  Източник: http://www.dnevnik.bg/

• Пентагонът разсекретява Виетнамското досие

  40 години след като знаменитите документи на Пентагона за война на САЩ във Виетнам „изтекоха“ в американската преса, федералното правителство реши да ги разсекрети напълно. През 1971 г. Даниел Ълсберг, бивш сътрудник на Съвета за национална сигурност на САЩ, предаде масиви от секретни документи, засягащи подготовката и воденето на виетнамската война, на журналиста от The New York Times Нил Шихън.

  Публикуването на документите подрони доверието на американската и световната общественост към властите в САЩ и показа, че администрацията на президента Линдън Джонсън (1963-68) съзнателно е водила политика на ескалация на военните действия във Виетнам.

  Досието на Пентагона за войната на САЩ във Виетнам в пълния му обем от 7000 страници ще стане обществено достояние.

  Самият Ълсберг беше обвинен в шпионаж и го грозеше 115 г. затвор, но на 11 май 1973 г. делото срещу него беше прекратено.

  Източник: http://www.monitor.bg/article?id=295129

• Мюфтийството се опасява от гражданска война

  За гражданска война или етнически сблъсъци не било нужно да въстанат 7 милиона и половина.

  Ние предупреждаваме, че има възможност за сблъсъци, защото случаят не е само от неделя. След 20 май това е петото нападение само в София, каза по БТВ Хюсеин Хафъзов, говорител на Главното мюфтийство. От там са информирали вътрешния министър за набези, дори по време на молитва. Имало случаи на опити за нападения срещу богомолци и извън молитвения дом.

  Трябва да се вземат някакви мерки. Ако те не са се взели досега и ако се стига до случая да бъде бит позорно и жестоко по време на сутрешна молитва един богомолец, това безпокои не само софийските мюсюлмани, а всички в страната, каза Хафъзов. По думите му в неделя е бил пребит не пазачът, а редови богомолец. Бил намерен в безсъзнание. След лечение в „Пирогов”, вече е в дома си. „Много силен шок е преживял. Не желае да говори пред медиите, страхува се за здравето и живота си. Ако го покажем по телевизията, той ще стане още веднъж най-вероятно обект на насилие”, каза Хафъзов. По думите му от мюфтийството не се опитват да преекспонират проблема.

  В страната през последните 20 години имало 120 нападения на джамии, чупене, палежи, оскверняване, за които нито един извършител не е задържан и съотвено наказан, каза говорителят на Мюфтийството. Преди посрещането на Нова година в Добрич група празнуващи са изпочупили стъклата на джамията, въпреки че вътре е имало хора. Преди да дойде полицията, хулигани чупят ръката на един от имамите. Полицията обаче освободила нападателите, без дори да снеме личните им данни, твърди Хафъзов. Той посочи и побой над мюсюлманка, за да й свалят забрадката.

  Попитан, защо обобщава, че има нетърпимост в цялото общество само заради определени кръгове, той отговори: За гражданска война или етнически сблъсъци не е нужно да въстанат 7 милиона и половина. По думите му това било вероятно, защото не можел да бъде сигурен дали афектирани мюсюлманите няма да си позволят друго. „Сигурен съм, че няма. Но мога ли да бъда сигурен, че мюсюлманите в Родопите или Лудогорието няма да бъдат притиснати. Говорим на база факти, а може би се готви нещо друго…”, каза Хафъзов.

  „Вместо да успокояваме хората, че в България няма такава тенденция, и ако има, тя идва отвън, за съжаление винаги се поставят мюсюлманите като обект на размисъл, едва ли не като хипотетични терористи”, каза говорителят на Главното мюфтийство. Според него след сблъсъците от 20 май не са взети необходимите мерки.

  Попитан дали Мюфтийството не цели в крайна сметка да се разреши стоежа на нова джамия и да изкарва тезата, че няма място в храма и мюсюлманите излизат на тротоара, което пък беше основание на Атака да критикува Столична община, Хафъзов каза, че джамията в София е с капацитет 700 души, а се събират дори до 900.

  Хафъзов уточни все пак, че не обвинява цялото българско общество, а част от него, защото не били малко тези, които гласуват за Атака.

  Източник: http://frognews.bg/news_36388/Miuftiistvoto_se_opasiava_ot_grajdanska_voina/

• Опозицията не може да катурне книжния тигър

  С доц. Димитър КАМБУРОВ, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, разговаря Таня Джоева

  – Доц. Камбуров, вие бяхте един от първите, които обърнаха сериозно внимание върху феномена “Уикилийкс”. Трябва ли грамите да се четат с молив? Тоест, да си водим бележки.

  – Хубав въпрос. Към “Уикилийкс” трябва да се отнасяме с повече доверие по една причина, свързана със спасението на това, което наричаме демокрация. “Уикилийкс” нарушава статукво, което предполага пасивност и смирение на всекидневния човек по отношение на превръщането на демокрацията във фасада. Демокрацията получава шанс да възвърне своята жизненост.

  – Не говорите само за българския сюжет?

  – Не. Българският сюжет ме интересува заради абсолютната нефелност по отношение на това, което представлява “Уикилийкс”.

  – Вероятно имате предвид и думите на премиера: “Не чета Уикилийкс”?

  – И тях. Но и по-ранната реакция на медии, когато възникна скандалът около първите грами. Когато се говореше, че Джулиан Асанж участвал в поредния сговор, че това момче е кукла на конци и т. н. Не, че не е възможно и така да се окаже. Но по-добре да проиграем възможностите, които “Уикилийкс” предоставя, отколкото да влизаме в стандартите на клишето, че всички сме маскари, Асанж включително.

  – Като говорите, че демокрацията е превърната във фасада, имате предвид световна тенденция?

  – Да. За жалост случаят на България е по-лош, защото нямаме демократични традиции. Има висока степен на пасивност на населението и предварително съзнание, че картите са раздадени и едни държат жокерите и асата, докато другите изпълняват чужд проект.

  – А не е ли така?

  – Не бива да бъде така. Трябва да се мисли през въпроса какво може да се промени. При влизането в Европейския съюз българите се надяваха, че ще има коректив. И после какво – избрахме персона, която се държи по всякакви драматични и драматургично издържани антидемократични правила и принципи на поведение. Идеята как размества хората си и се държи изцяло в предела на едноличността, на някаква едва ли не миропомазана отгоре величавост, е модел на мислене, който познава антидемократичната фундираност на българския човек. Българинът ненавижда държавата, но е склонен да делегира правото на един човек да решава съдбите му.

  – Кои са възможностите, които “Уикилийкс” дава?

  – Асанж и “Уикилийкс” отварят вратичка. Отварят възможности да видим как изглеждаме през очите на другите. При това ние сме погледнати сериозно. Говоря особено за най-важния чужд представител, който е бил в полето на дипломацията в България – Джон Байърли. Байърли е качествен дипломат и неговите оценки не са лесни за пренебрегване.

  Властимащите сега разчитат на късата памет на публиката. Но добре е да помнят, че между нивото на сегашния американски висш дипломат и нивото на Байърли има съществена разлика. И тя е в полза на втория, който прави изказванията, публикувани в “Уикилйикс”. Впрочем, много прецизни изказвания по отношение на споменатата величава персона.

  – Вие какво ново познание получихте от прочетеното в “Уикилийкс”?

  – Видях хора като Байърли, които са по-мъдри от мен. Вместо да изпаднат в интелигентско отвращение, те правят трезва оценка за това как очевидната ограниченост и интелектуална малокалибреност на един лидер не са основание да не се види неговото голямо бъдеще.

  – Момент, през 2005 г. вие предрекохте, че Бойко Борисов има бъдеще. Цитирам: “Борисов има ресурс за чудото, въпреки че е семпъл и предвидим.” Казали сте го преди Байърли.

  – Така ли? Припомняте ми нещо, което съм забравил.

  – Успя ли Борисов да извърши чудото?

  – Успя. Нещо повече, вече 2 г. той продължава да поддържа висок рейтинг в ситуация на фундаментално сриване на тази страна. Това е нещо, което никой не е успял да постигне. Когато си внушил толкова абсурдни надежди в широки маси, очакването е бързо да стане преобръщане.

  Можем да си го обясним със синдрома, че човек не иска да се изправи пред провала на собствения си избор. Но има и една мускулеста издръжливост на българския гражданин да се придържа към своя пореден мит и да му дава основание да продължава да се вее върху коня, който е обяздил от самото начало. Публичният образ на Бойко Борисов продължава да действа с неясно откъде удържаща се аура. Тук идва и големият проблем с опозицията. Тя също е безнадеждно лишена от зъби, от аргументи и от политическо въображение, за да може да катурне този книжен тигър.

  – Може ли българският гражданин да открадне подхода на американските дипломати и да “тика Борисов в правилната посока”, без да забравя с кого си има работа?

  – За съжаление, не мисля, че е налице необходимият интелектуален, политически и културен капацитет, за да можем да разчитаме на това. Обратното. Имам сериозни страхове, че колкото повече се влошава ситуацията, толкова повече ще изпадаме в синдрома на деспота. Този синдром е свързан с това, че хората, които му казват истината, все повече и повече биват изчиствани от неговото полезрение и оттам нататък той изпада в голямата самота на илюзията за самия себе си.

  – Умее ли Борисов да лавира добре между различните интереси, между руските и американските, между тези на социалните групи в България?

  – За американските и руските нямам ясен поглед. Що се отнася до социалните групи, в моите очи става дума за демагогия. Той работи на принципа на обещаване на всички. А отдолу започват да набъбват социални напрежения. Наблюдаваме най-тежката криза на старите елити, при положение че новият все повече ще бъде разпознаван като лишен от база в каквито и да било социални кръгове. Ще имаме трети елит, който се е провалил по грандиозен начин, и това ще бъде по-лошо, защото този елит е бил разпознаван като идващ от народа. Като идващ отдолу по едва ли не автентичен начин.

  – Как ще коментирате думите на посланик Нанси Макълдауни “Боклуци излизат, боклуци влизат” в българския парламент, за които се вдигна шум? Под съмнение бе поставен и преводът на думите й.

  – Щом започне да се говори за неточен превод, значи работата е сериозна и става дума за истина.

  На мен не ми харесва, че Алековото изречение “всички са маскари” се превръща в перспектива и в спонтанна гледна точка и на чуждите наблюдатели. Едно от важните неща, които трябва да правим, е да се лишим от емоция и да теглим фини разграничения. Политическите партии в България са дискредитирани. Въпросът е степента на дискредитация. Ако влезем в режима “всички са боклуци”, няма да можем да виждаме малки, но съществени за политическото бъдеще на страната разлики между едни, други и трети.

  – Данни сочат, че все повече българи емигрират. Има ли такива настроения и във вашите среди?

  – Има ги и у мен. Аз съм на точката, в която трябва да реша дали да остана в тази страна, или да я напусна завинаги.

  – Парадоксално ли е, че станахме член на ЕС, а оттогава насам все по-малко българи се чувстват уютно тук? Доближаването ни до Европа май не се случи.

  – Не се случи по една важна причина. Степента на деформация на социалната тъкан се оказа по-голяма, отколкото мислехме. Всички се надявахме на контрол от Европа по отношение на собствените ни бакии, най-вече икономически. А се оказа обратното, еврофондовете са привлекателни и има достатъчно групи и групировки, които протягат нечистите си ръце към тях. И не само ги протягат, но и се домогват до тях. Влизането ни в Европейския съюз по-скоро даде огромен ресурс на същото онова, от което се опитвахме да се избавим.

  – И интелектуалци се включиха в издигането на Меглена Кунева за кандидат-президент. Одобрявате ли подобен пряк ангажимент с политиката на хора на изкуството?

  – Да. Колкото повече се променят правилата на играта, толкова по-добре. Добре е да се разбива статуквото и усещането за предрешеност. Кунева и Касим Дал разбиват мита, че нищо не може да се направи извън партия. При Дал обаче има воля за различие, но няма истинско различие. Докато при Кунева различието е очевидно. Имаме европейски човек с цялото му излъчване, аура, стил на поведение и говорене. Което го прави леко стерилен, прекалено хладен и като че ли лишен от този тип харизма, който е ефективен в българското социално поле. Но въпреки всичко издигането й е добър лакмус за гражданското общество в България.

  – Видяхте ли театралност около Баня баши?

  – Театралност е мека и фина дума. Ставаше дума за провокация, за предизборен жест. Национализмът не е само българско явление, то е завладяло цяла Европа и е ефект от кризата до голяма степен. Опасното е, че има заиграване с тази карта и с налудните агенти, които я играят. Не е луд този, който яде зелника на национализма, а който му го дава. Една все по-разклащаща се политическа сила, която не вижда другаде спасение, е страшното. Атакизирането на ГЕРБ би било проблем на нацията.

  ВИЗИТКА

  Димитър Камбуров е роден през 1962 г. във Варна.

  Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.

  Преподава теория на литературата в СУ.

  Автор на книгите “Явори и клони” и “Българска поетическа класика”.

  Публикува свои текстове в областта на литературата, културата, политиката, балканските проблеми.

  Специализирал е в САЩ, Австрия, Гърция, Испания, Унгария и Германия.

  Източник: http://www.trud.bg/

• Готова е нова система за оценка на висшите училища. Класация на висши училища в Р България
  Експерти са разработили нова модерна база от критерии за институционална оценка на висшите училища,  от източници в Националната агенция за оценяване и акредитация. В сряда /15 юни/ новите критерии ще бъдат обсъдени от УС на Съвета на ректорите на висшите училища. Днес се състоя заключителна конференция на проект за разработване на рейтингова система за висшите училища в България по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Конференцията бе организирана от МОМН.

  Бяха направени обобщения и препоръки за промяна на критериите и индикаторите на рейтинговата система. Изказа се мнение, че рейтинговата система е показала, че трябва да се направи цялостна промяна на модела на висше образование в България, както това бе заявено преди време от министъра на образованието Сергей Игнатов и че наесен трябва да очакваме нов Закон за висшето образование.Най-позитивното качество на тази рейтингова система е, че предлага за сравняване сравними величини – оценките и сравненията се извършват по професионални направления. Съществуващите рейтингови системи за висшите училища са на два принципа – интегрални и професионални. Двете системи се допълват. Единното мнение на експертите бе да се институционализира и продължи рейтинговата система по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ Иван Илчев направи обаче съществена забележка, че тази рейтингова система все още не оказва никакво въздействие върху висшето образование от гледна точка на неговото финансиране.

  Темите за дискусиите бяха представени от Мария Фъртунова, ръководител на проекта и директор на дирекция „Висше образование“ в МОМН. Заместник-министърът на образованието Петя Евтимова поднесе приветствие към участниците във форума. Във форума взеха участие Георги Стойчев, ръководител на консорциум „ИОО-MBMD-C“, проф. Боян Биолчев, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, проф. Иван Илчев, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, Стоян Денчев, ректор на УНИБИТ и заместник председател на Съвета на ректорите , доц. Людмил Георгиев, ректор на Нов български университет.

  Медицинският университет в София е най-силното висше училище в България. На второ място е УНСС, а Университетът по библиотекознание и информационни технологии е трети. Данните са от нов рейтинг, изготвен от Института за национална политика. Чак на четвърто място се нарежда най-старият ни ВУЗ – Софийски университет „СУ Св. Климент Охридски“, който бе №1 според класация на образователното министерство. Тя бе изготвена на база качество в различните професионални направления, в които се обучават студенти.

  Рейтингът обхваща 37 държавни и частни висши училища от общо 51 легитимни университета в България. Колежите не фигурират. От Института за национална политика са публикували на сайта си само заелите първите 15 позиции.

  При специалностите най-висока реализация имат завършилите „Право,, и „Публична администрация,, в Софийски университет „СУ Св. Климент Охридски“,. След тях са учещите „Медицина“ и „Дентална медицина“ в МУ-София. Най-добра реализация от УНСС имат специалностите „Международни икономически отношения“ и „Право“.Експерти са разработили нова модерна база от критерии за институционална оценка на висшите училища,  от източници в Националната агенция за оценяване и акредитация. В сряда /15 юни/ новите критерии ще бъдат обсъдени от УС на Съвета на ректорите на висшите училища. Днес се състоя заключителна конференция на проект за разработване на рейтингова система за висшите училища в България по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Конференцията бе организирана от МОМН.

  Експерти са разработили нова модерна база от критерии за институционална оценка на висшите училища,  от източници в Националната агенция за оценяване и акредитация. В сряда /15 юни/ новите критерии ще бъдат обсъдени от УС на Съвета на ректорите на висшите училища. Днес се състоя заключителна конференция на проект за разработване на рейтингова система за висшите училища в България по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Конференцията бе организирана от МОМН.

  Бяха направени обобщения и препоръки за промяна на критериите и индикаторите на рейтинговата система. Изказа се мнение, че рейтинговата система е показала, че трябва да се направи цялостна промяна на модела на висше образование в България, както това бе заявено преди време от министъра на образованието Сергей Игнатов и че наесен трябва да очакваме нов Закон за висшето образование.Най-позитивното качество на тази рейтингова система е, че предлага за сравняване сравними величини – оценките и сравненията се извършват по професионални направления. Съществуващите рейтингови системи за висшите училища са на два принципа – интегрални и професионални. Двете системи се допълват. Единното мнение на експертите бе да се институционализира и продължи рейтинговата система по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ Иван Илчев направи обаче съществена забележка, че тази рейтингова система все още не оказва никакво въздействие върху висшето образование от гледна точка на неговото финансиране.

  Темите за дискусиите бяха представени от Мария Фъртунова, ръководител на проекта и директор на дирекция „Висше образование“ в МОМН. Заместник-министърът на образованието Петя Евтимова поднесе приветствие към участниците във форума. Във форума взеха участие Георги Стойчев, ръководител на консорциум „ИОО-MBMD-C“, проф. Боян Биолчев, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, проф. Иван Илчев, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, Стоян Денчев, ректор на УНИБИТ и заместник председател на Съвета на ректорите , доц. Людмил Георгиев, ректор на Нов български университет.

  Медицинският университет в София е най-силното висше училище в България. На второ място е УНСС, а Университетът по библиотекознание и информационни технологии е трети. Данните са от нов рейтинг, изготвен от Института за национална политика. Чак на четвърто място се нарежда най-старият ни ВУЗ – Софийски университет „СУ Св. Климент Охридски“, който бе №1 според класация на образователното министерство. Тя бе изготвена на база качество в различните професионални направления, в които се обучават студенти.

  При специалностите най-висока реализация имат завършилите „Право,, и „Публична администрация,, в Софийски университет „СУ Св. Климент Охридски“,. След тях са учещите „Медицина“ и „Дентална медицина“ в МУ-София. Най-добра реализация от УНСС имат специалностите „Международни икономически отношения“ и „Право“.

  Рейтингът обхваща 37 държавни и частни висши училища от общо 51 легитимни университета в България. Колежите не фигурират. От Института за национална политика са публикували на сайта си само заелите първите 15 позиции.

  Ето и резултатите:

  К Л А С А Ц И Я

  на висшите училища в Р България
  за периода юни 2010 год.-юни 2011 год.

  1. Медицински университет (МУ)- София
  2. Университет за национално и световно стопанство (УНСС)- София

  3. Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) – София
  4. Софийски университет „Св. Кл. Охридски“
  5. Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“
  6. Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
  7. Русенски университет „Ангел Кънчев“
  8. Национална художествена академия
  9. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
  10. Стопанска академия „Д.А.Ценов“ – Свищов
  11. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
  12. Технически университет-София / Химикотехнологичен и металургичен университет – София
  13. Лесотехнически университет – София
  14. Университет по хранителни технологии – Пловдив
  15. Нов Български Университет

  КЛАСАЦИЯ
  на специалности на висши училища с висока степен на приложимост в българската обществена практика

  1. „Право“; „Публична администрация“ / Софийски университет „Св. Кл. Охридски“
  2. „Медицина“; „Стоматология“ / Медицински университет – София
  3. „Международни икономически отношения“; „Право“ / Университет за национално и световно стопанство – София
  4. „Информационни ресурси на туризма“; „Информационно брокерство“; „Духовност и лидерство“(маг. програма) / Университет по библиотекознание и информационни технологии / – София
  5. „Актьорско майсторство“ / Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
  6. „Национална сигурност“ / Варненски свободен университет

  cross-bg.net

• Хиляди иззети от Съветската армия документи се връщат в България

  Русия така и не отстъпи и не ни дава оригиналите, а само копия

  До няколко месеца ще бъдат копирани и върнати от Русия в България около 50 хил. страници български държавни документи, които са били иззети от Съветската армия през 1944 г. Това съобщи в понеделник председателят на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) Мартин Иванов. Така ще започне да дава резултат дългият процес по договарянето на връщането и издирването на хиляди дипломатически, военни и правителствени документи от последните години и месеци на българската държава преди навлизането на съветските войски у нас, от процесите срещу регентите и от периода преди създаването на отечественофронтовското правителство.

  Документите могат да хвърлят светлина върху важни нюанси от историята на страната ни, смята председателят на архива.

  Предисторията на връщането е дълга и развитие тя получава преди четири години. През 2008 г. проблемът с българските архиви в Русия бе поставен от президента Георги Първанов на тогавашния руски президент Владимир Путин след обществена акция и петиция на няколко хиляди граждани, общественици и учени, инициирана от фондация „Свободна и демократична България“.

  Тогава Путин се ангажира само със заявлението, че „руската страна ще направи необходимото да разгледа внимателно въпроса“, ако обаче получи точни описи какви документи търсим. Той обаче даде важното политическо съгласие проблемът да почне да се проучва.

  Това бе и трудността на задачата, защото документите се съхраняват в много на брой хранилища и задачата за локализирането им изисква много работа и съдействие на руските архиви.

  С нота от 2 септември 2009 г. Министерството на външните работи на Руската федерация отклонява молбата на българското правителство за връщане на оригинали, след което ДАА пристъпва към заснемането на установената до момента българска документация, обясни експертът от агенцията Наташа Михайлова.

  Според руските закони държавата не може да връща документи, които счита за трофейни – иззети от страна, съюзник на Германия през Втората световна война. А българските се разглеждат като такива.

  От 15 май до 3 юни екип от експерти към ДАА пребивава в Москва, натоварен със задачата да направи съответните поръчки и да осъществи допълнително издирване и заснемане на интересуващите ни архивни материали извън „трофейните документи“, каза още Мартин Иванов.

  „Резултатът е копирането на около 30-40 000 листа архивни документи от руските архивохранилища, поръчани от ДАА“, поясни той. Донесени са копия на документите от Централния държавен архив на Министерството на отбраната в Подолск, които засягат секретна информация, свързана с отбраната на Дунавската и Черноморската граница в периода 1941-1943 г.

  В очакваните 50 000 копия на български архиви, представляващи документи от МВР, Министерството на войната, Министерството на външните работи и др. в периода 1942-1944г., се съдържат данни за потънали кораби, минни схеми, досиета на сътрудниците на посолството на СССР и др., поясниха от ДАА.

  Източник:  http://www.mediapool.bg/

• Най-добрите постижения на децата в област Наука от проекта “Награди за успелите деца на България” 2010

  Най-добрите постижения на децата в област Наука от проекта “Награди за успелите деца на България” 2010 бяха отличени лично от Димитър Бербатов

  София, 13 юни 2011 г. – В навечерието на празника на всички деца, Димитър Бербатов лично награди децата с най-високи отличия по време на церемонията на “Награди за успелите деца на България” 2010 година, в Зала 3 на Националния дворец на културата, както вече съобщихме тук.

  Тази година фондацията получава подкрепа в лицето на “Данон-Сердика”, които подкрепят развитието на талантите у децата в област Наука, за да могат всички те да достигат нови върхове. Димитър Бербатов връчи специалната статуетка на победителите в област Наука на: Евгени Кайряков от Пловдив, I-IV клас; Емилиян Рогачев от София, V-VIII клас; Румен Христов от Шумен, IX-XII клас и Аннабел Минкова, Лондон, Великобритания – Български училища зад граница.

  “За нас е особено вълнуващо да подкрепим децата в категория „Наука”, защото това е начин да дадем възможност на талантите да се развиват и да вървят към нови постижения” – каза Цветелина Георгиева – мениджър Комуникации на Данон Сердика.

  „Мили деца и родители, това, че сте тук тази вечер, наистина е много голямо удоволствие за мен. Вие всички сте победители! Ще имате и тежки моменти в бъдеще, но не трябва да се предавате. Те ни правят по-силни хора. Благодаря ви, че сте тук! Поздравления за постиженията ви и ви желая още много успехи!” – каза Димитър Бербатов по време на официалното откриване.
  Церемонията и проектът “Награди…” – 2010 се осъществява с официалното партньорство на Министерството на образованието, младежта и науката, Асоциацията на българските училища в чужбина и на UNICEF. С официалното медийно партньорство на: БГ Радио, БТА, bTV Media Group, FoxLife, в. “24 часа”, информационните сайтове Vesti.bg и Sportni.bg и www.Eurochicago.com. За проекта про-боно работят компания е//маркетинг и ПР агенция „Юнайтед Партнърс”. Церемонията се осъществи благодарение на професионализма и приятелството на режисьора Камен Воденичаров и водещия Деан Славчев – Део, както и със специалното съдействие и подкрепата на охранителна фирма Vip Security.
  Повече информация за проекта можете да видите на уеб сайта на проекта: http://dberbatov.org/projects/nagradi/.

  За „Данон”:
  Мисията на „Данон” е да дарява здраве чрез продуктите си на възможно най-голям брой хора по целия свят. Моделът на развитие на компанията се основава и на активна социална отговорност. Вече повече от 90 години по света и 17 години в България „Данон” развива социално отговорна дейност. Пример в това отношение за проектите „Данониада” и „Активни и здрави”.

  За Фондация “Димитър Бербатов“:
  Фондация “Димитър Бербатов” е основана с Учредителен акт на дарение от 07. 04. 2008 г. от Димитър Бербатов, воден от желанието си да допринесе за личностното усъвършенстване и реализация на децата на България.
  Основната мисия на Фондацията е всестранно да подпомага младите хора да се образоват, да развиват своите дарби и заложби, както и да им дава шанс да ги споделят със света. Фондацията се самоопределя за осъществяване на дейност в обществена полза. Тя е неправителствена, нерелигиозна и политически независима обществена организация.

• Приятелите на властта

  Автор: Светлана Георгиева /Дневник/

  Тоталитарното минало ще тегне още дълго върху българската държавност или, по-точно, ще предопределя нейната липса. Ако живеехме в демократична държава, ситуация като тази в съдебната власт щеше да е невъзможна: Висшият съдебен съвет (ВСС) – какъвто орган в развитите демокрации впрочем няма – да назначава за председатели на ключови съдилища лица с недоказан професионализъм, с тежък конфликт на интереси и съмнително не само от морална гледна точка поведение.

  В Европейската комисия, а и във всеки съд в Европа биха се облещили, ако научат историята на избраните през последното десетилетие административни ръководители в съдебната власт. Повечето от тях се оказаха близки до властта, с поставени под въпрос професионални качества и действащи лица в недопустими от морала сделки. Тези хора заеха ръководните си постове и определиха поведението на всички под тях, така че

  кариерното израстване да се равнява по собствените им „достойнства“.

  Сегашният Висш съдебен съвет, уж формиран от тройната коалиция, бързо разбра накъде духа вятърът и на свой ред се равни по новата власт, изпънат като войник. Така, без дори да си мръдне пръста и без да избере „полагащите му се“ двама членове на ВСС, ГЕРБ се сдоби с послушен ръководен орган на най-важната за функционирането на демократичната държава система – съдебната. Постигна го благодарение на

  всекидневен публичен натиск срещу съда и скрита подкрепа

  на всички, разпознати като „благонадеждни“ и като „приятели“ в системата. Схемата беше безочливо демонстрирана при избора на новия шеф на ключовия заради „знаковите“ дела Софийски градски съд (СГС ). На фона на непрекъснатите залпове на вътрешния министър Цветанов срещу „лошите съдии“ за председател на съда беше избрана негова семейна приятелка.

  Благодарение на тази политика съдебната система е разцепена на две – в единия лагер са почтените хора с грижливо градена професионална биография и минимален шанс за израстване, в другия са нагаждачите, алчни за бързо катерене в съдебната йерархия.

  При последното „преброяване“ изборът на съдия Владимира Янева за председател на СГС за пореден път илюстрира, че вторите доминират и че

  играта е „с белязани карти“

  както предупреждаваше бившият председател на Върховния административен съд Константин Пенчев през 2009 г. при избора на предишния шеф на СГС. Преди две години Пенчев каза и друго – че в съдебната система „от около 15 години насам кадрува една групичка, един приятелски кръг, създаден от членове на ВСС и други високопоставени и не толкова високопоставени юристи, които си плетат пъзела“. Както и че способните магистрати просто се примиряват, че няма да могат да си прокарат път нагоре в кариерата, тъй като не се движат в обща „компания“ с въпросната „групичка“.

  Диагнозата и до днес си е все същата и затова

  достойните съдии масово не кандидатстват за ръководни места

  за да не се унижават, като получат само два-три гласа от ВСС за сметка на новоизлюпените кандидати, които стават все по-агресивни и безочливи. И ако някой си е мислел, че разкриването на скандала с лобиста Красьо е финалът на играта, то явно никак не е познал.

  В случая с последния избор проблемите се трупат един върху друг – назначения без конкурс, липса на опит и приятелство с вътрешния министър. Само двама души във ВСС дръзнаха да се опълчат на тази публична наглост, подавайки оставките си, и е показателна агресивността, с която останалите в съвета се нахвърлиха върху тях със смехотворни обвинения в опит да замаскират собствената си престъпна безпринципност.

  От няколко дни същите „радетели на правото“ оглушително мълчат заедно с инспектората си и се правят, че не забелязват публикациите, разкриващи как атестираната с „много добър“ победителка в „конкурса“ е разтакавала делото срещу ръководството на скандалното дружество „Софийски имоти“, от което няколко години по-рано си е купила два хубави имота на изгодни цени.

  Очевидната липса на морал във ВСС

  се оправдава от членовете му с това че „пътеводната звезда“ им е законът. Той обаче много удобно винаги се оказва малко встрани и нерегулиращ точно този тип казуси, който е в окото на свързаните със съвета скандали, каквито в последните години избуяха като гъби след дъжд. Затова без съмнение и сега за актуалната съдийка ще се намерят удобни норми и празнини, за да „мине по тъча“, ако изобщо някой се заинтересува от делата й. И ВСС все така безгрижно ще продължи да си назначава.

  В такива ситуации най-впечатляващо е поведението на уличените, на които никога не им минава през ума да се оттеглят сами от скандално заетата позиция. Тях ги крепи най-важната сила – обществената търпимост, която на практика превръща нечестността в непроменима даденост.

  „Законната поквара“ на властите в България, в които вече по правило се влиза само по пътя на услужливостта, връзките и корупцията, произвежда онази отвратителна среда, в която групово се давим, докато приятелите на властта се изкатерват върху раменете ни.

  Източник: http://www.dnevnik.bg/

• Православен календар: Днес е Свети Дух (Света Петдесетница, Ден на Света Троица)
  Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Смята се, че това е рожденият момент на християнската църква. Докато традиционно иконите показват действията, случили се в сградата, много от иконите за Петдесетница ги изобразяват на фона на Сионската горница като символ на голямото значение на събитията, надвишаващо времето и мястото, в което са се случили.

  На Петдесетница вечерната служба и утринното богослужение се съединяват (след света литургия се извършва вечерня). Четат се специални коленопреклонни молитви и в храмовете се хвърля шума като символ на вихъра на Светия Дух. В молитвите на Петдесетница се спомня за починали родители и братя. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.

  

  Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Смята се, че това е рожденият момент на християнската църква. Докато традиционно иконите показват действията, случили се в сградата, много от иконите за Петдесетница ги изобразяват на фона на Сионската горница като символ на голямото значение на събитията, надвишаващо времето и мястото, в което са се случили.

  На Петдесетница вечерната служба и утринното богослужение се съединяват (след света литургия се извършва вечерня). Четат се специални коленопреклонни молитви и в храмовете се хвърля шума като символ на вихъра на Светия Дух. В молитвите на Петдесетница се спомня за починали родители и братя. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.

  Свети Дух е църковен празник, но е обвързан и с редица регионални чествания. Празникът е свързан по смисъл с честването на Петдесетница. В този ден Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух. Хората в България вярват, че от велики четвъртък до Св. Дух душите на всички мъртви са на свобода – на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибират и затварят чак до идната година на велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. За изпроводяк на душите хората колят курбан, правят общи трапези, пеят и се веселят. Духовден е винаги в понеделник – 51 дни след Великден, а цялата седмица наричат Русалска неделя. До Св. Дух се не горят лозовите пръчки, за да не сърдят самодивите, да не събарят ресата от лозниците, от което гроздето „изресява“, става рядко и със ситни зърна.

  

  Днес Светата ни църква празнува Петдесетница. Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил тържествен и радостен, в Иерусалим се стичало голямо множество народ, за да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва. Апостолите заедно със Света Богородица били събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос. Около третия час по еврейско време настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра. Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква, в която во веки обитава Божествената благодат на Св. Дух. Утрешният понеделник след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез Който ни се дарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.

  pravoslavieto.com

  Слизането на Св. Дух над апостолите.  Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) – VI в., Антиохийска църква.

  
  

  

• Далас стана за първи път шампион на НБА

  Отборът на Далас Маверикс спечели първа в историята си титла на Националната баскетболна асоциация. Далас се наложи с 4:2 победи във финалната серия срещу Маями Хийт, и грабна трофея след успех насред Флорида, със 105:95. Това бе и най-голямата разлика, с която някои от двата финалиста спечели мач в серията.
  Финалът беше повторение на този от 2006 година, когато Маями излезе краен победител, а за Дирк Новицки и компания титлата си остана мечта. Новицки, Джейсън Кид, Шон Мериън, Джейсън Тери сбъднаха мечтата си пет години по-късно, а с това и мечтата както на цял Далас, така и на един от най-емоционалните собственици в цял свят – Марк Кюбан.
  По пътя си към финала, Далас отстрани шампиона от последните две години Лос Анжелис Лейкърс, Портлънд и Оклахома Сити.
  Първото полувреме в мач №6, който реши титлата, премина с размяна на доминацията, като във втората част двата състава не пропуснаха и да се спречкат помежду си.
  Реферите взеха соломоновско решение и не опорочиха финала като оставиха всички играчи на терена. Въпреки страхотна серия на Маями точно по това време, Далас се държеше в срещата, и дори се оттегли с крехък аванс на почивката.
  Вместо да излезе още по-настървен за второто полувреме обаче, тимът на Маями изглеждаше все по-скован и притеснен.
  ЛеБрон Джеймс, който започна отлично, се загуби, Дуейн Уейд правеше елементарни грешки, а поддържащите им фигури също бяха безсилни. След много слабо първо полувреме, Дирк Новицки се отпуши през второто, и подпомаган солидно от Джейсън Тери, Джей Джей Бареа, Шон Мериън и разбира се, Джейсън Кид. Тери изигра един от най-добрите си мачове, и във всеки момент използваше пробоините в защитата на Маями, за да реализира.
  Разликата изведнъж стана двуцифрена в полза на Далас, и домакините изпитваха страхотни трудности да я намалят. Дирк Новицки се развихри в последната част, за да гарантира успеха на своите, и завърши с 21 точки и 11 борби. Тери наниза 27 точки, а Бареа – 15. Новицки, съвсем нормално, бе избран за MVP във финалите на НБА.
  Маями стреля почти двойно повече наказателни удари от съперника си, но пропусна цели 13, като ЛеБрон бе 1 от 4 от фаул линията. Той вкара 21 точки за своя тим, Крис Бош – 19, Марио Чалмърс добави 18, а Уейд – 17, но двамата бяха общо 2-12 от тройката.
  Така приключи и поредният сезон в Националната баскетболна асоциация – с нов шампион.
  „Трябваше ни толкова много време, за да стигнем дотук. Чувството да си част от най-силния отбор в света е просто неописуемо“, сподели Новицки след финала.

  
  Източник: http://www.sportni.bg

• „Световното правителство в сянка“ заседава в Швейцария

  Срещата е наречена „световно правителство в сянка“, тъй като участнивите обикновено заседават в пълна секретност и не публикуват официални комюникета

  Традиционната годишна среща на т. нар. „клуб Билдерберг“ се състоя през този уикенд в швейцарския курорт Сент Мориц, съобщи Асошиейтед прес.

  Любилите на конспиративните теории определят участниците в групата – водещи личности в света на политиката, банковата система, бизнеса, военната индустрия и медиите, като „световно правителство в сянка“, тъй като те обикновено заседават в пълна секретност и не публикуват официални комюникета.

  Според сайта на групата, чието име идва от хотела „Билдерберг“, в холандския град Арнем, където се е състояла първата й среща през 1954 г., са взели участие 130 души от страни от Европа и Северна Америка.

  Те са обсъждали предизвикателствата пред световния икономически растеж, сигурността и демокрацията в Европа, Близкия изток и Китай.

  Сред поканените са били президентът на ЕС Херман ван Ромпой, членове на европейски монархически династии, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър и изпълнителният директор на „Гугъл“ Ерик Шмит.

  Луксозният хотел, където се бе събрала групата, се охраняваше от частна охрана.

  Срещата стана повод за протестни демонстрации на левичари в събота.

  Хотелът привлече и много любопитни, които се надяваха да зърнат участниците в „тайнствената среща“.

  Източник: http://www.vesti.bg

• САЩ създали тайни мобилни мрежи и интернет срещу авторитарните режими

  Администрацията на Обама работи по създаването на скрити системи за мобилни телефони и интернет, за да помага на дисиденти да подкопават властта на авторитарни правителства, пише в неделя вестник „Ню Йорк таймс“, цитиран от Ройтерс.

  Кабинетът на Обама ускори усилията си, след като правителството на бившия египетски президент Хосни Мубарак прекъсна интернет връзките в последните дни на управлението си, съобщава вестникът, като цитира документи, поверителни дипломатически грами и други източници.

  Интернет беше използван през последните месеци от антиправителствени демонстранти в Северна Африка и Близкия изток за координиране на демонстрациите. Някои правителства реагираха, като спряха достъпа до мрежата.

  Американският държавен департамент и Пентагонът са похарчили най-малко 50 милиона долара за създаване на независима мобилна мрежа в Афганистан, използвайки кули на военни бази в страната, съобщава „Ню Йорк Таймс“, като се позовава на анонимни американски официални лица.

  Операцията има за цел да противодейства на талибанските бунтовници да спират достъпа до официални афганистански услуги, отбелязва вестникът. Държавният департамент финансира създаването на тайни безжични мрежи, с която активистите да общуват извън обхвата на правителствата в страни като Иран, Сирия и Либия, посочва вестникът.

  Друг проект се фокусира върху развитието на „интернет в куфарче“, което може да бъде пренесено тайно през границата и позволява безжична връзка с интернет

  Става дума за телефони и лаптоп компютри със специален софтуер, позволяващ информацията „да прескача“ от устройство на устройство и след това през границата, когато властите изключат интернет или наложат строга цензура. В случая лаптоп компютрите действат като своеобразни клетки за мобилни разговори, като е възможно прикачването към тях на малки антени с цел увеличаване на обхвата им..

  Проектът първоначално бил финансиран с 2 млн. долара, дарени от Държавния департамент. С него е ангажирана т.нар. Инициатива за отворени технологии в неправителствената Фондация „Нова Америка“ във Вашингтон, но и специалисти от други страни, които твърдят, че сенчести мрежи вече са изграждани в държави като Венецуела или Индонезия.

  Инициативата се подкрепя от държавния секретар Хилари Клинтън, която заявява пред “Ню Йорк таймс“, че „виждаме как все повече хора по света използват интернет, мобилни телефони и други технологии, за да бъде чут техният глас, когато протестират срещу несправедливостта и се опитват да постигнат желанията си“. Според нея е налице историческа възможност за положителна промяна, която се подкрепя от САЩ.

  Изданието посочва, че инициативата е част от новия подход на Вашингтон да защитава свободното слово и развиването на демокрация в райони с репресивни режими. Напоследък САЩ финансират разработване на програми, защитаващи анонимността на потребители в държави като Китай, или пък за обучение на граждани как да предават информация по контролирани от държавата интернет мрежи, без да бъдат заловени, допълва вестникът.

  Източник: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=180683&srcpos=5

• Щеше ли 10 ноември да настъпи по-рано с интернет?

  Едва ли, ако се съди по това как реагират повечето хора на случващото се в България. В ерата на интернет все още стоим на равнодушно разстояние от площада, оставяйки друг да решава съдбините на страната, смята Еми Барух /Дойче Веле/.

  Героят на египетската революция, изпълнителният директор на Гугъл Ваел Ганим, (посочен от „Тайм“ като най-влиятелната личност на годината) неотдавна каза следното: ако искаш да освободиш едно общество, атакувай го през интернет. Ако искаш да го промениш – също!

  Революциите в арабския свят обаче показаха, че успехът в крайна сметка се постига не просто с натискането на клавиша “Enter”… не просто с включването в една или друга виртуална кампания. Успехът бе постигнат поради това, че протестът се пренесе от клавишите на площадите.

  Фейсбук даде началото, масите определиха края

  Политическата употреба на Фейсбук и Туитър показа, че новите технологии не са неутрална територия. Но колкото и широка да е нейната мрежа, тя не може да замести улицата. Без енергията на телата, без ехото на човешките гласове, каузите не могат да бъдат защитени, протестите и революциите не се случват. Този урок ние никога не научихме.

  Ние преживяхме своите млади години в държава приела лицемерието за официална политика. Не я харесвахме. Да я мамим стана национален спорт. Разпространен беше лафът “Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя…”.

  Държавните институции функционираха не “за благото на народа”, а за благото на управляващите. Поради това (както и поради генетичния код разпилян от двете страни на Балкана) мнозинството не разбираше простата истина, че държавата, това сме всички ние.

  Тези и ред други “наследствени обременености” ни попречиха да се научим да играем в отбор. Капсулирани в семейния кръг, страхливи, завистливи и подозрителни – такива осъмнахме, когато ни връхлетя българската демокрация.

  Множественото число употребявам от солидарност, а иронията в случая се отнася не до демокрацията като форма на държавно устройство, а до начина, по който тя “избухна” в България и до начина, по който се случва и днес: без кой знае какво участие на масите, без забележимо присъствие на интелигенцията, без видима реакция срещу отклоненията от модела (нека приемем този евфемизъм!).

  Жертвите на послушанието

  Поколението на децата получи в наследство тази специфична дистанцираност от държавните дела, която допълнително увеличава изначалната социална алиенация.

  За това допринесе и профилът на преуспяващия български политик – човек без подготовка, който бързо усвоява агресивната популистка реторика и сръчно се настанява около сенчестата мощ на новобогаташите. Най-вече заради него, а и заради наследството… родените след 89 година също се позиционираха на санитарно разстояние от политиката.

  Те пренесоха своята псевдосоциална активност във виртуалното пространство. Тяхното хаотично сърфиране в мрежите увеличи и без това голямото разстояние между представите им за света и света извън матрицата.

  Те станаха жертви на послушанието, което им втълпявахме, предстои ние да станем жертви на модела на поведение, което им завещахме…

  Източник: www.dw-world.de

• Лондон иска разследване на разходи на еврократи, а журналистка – Кунева да публикува данъчните си декларации

  Лондон иска разследване на разходи на еврократи

  Представители на британското консервативно правителство и депутати в Европейския парламент реагираха остро на разкритията, че високопоставени еврократи са похарчили милиони от парите на данъкоплатците в ЕС за луксозни пътувания.

  Това става, след като само преди дни Европейската комисия /ЕК/ поиска увеличаване на бюджета си с 4.9%, което ще струва на британските данъкоплатци 3 млрд. евро годишно.

  Министърът за Европа Дейвид Лидингтън заяви, че данните доказват, че ЕК трябва да съкрати разходите си преди да иска увеличаване на бюджета.

  Данъкоплатците в Европа трябва да вземат трудни решения за семейните си бюджети, така че е време комисията да преразгледа своите разходи. Всяко свидетелство за разхищение ще нанесе удар на позициите не само на отделни комисари, но и на ЕС като цяло, заяви Лидингтън за вестник „Дейли Телеграф“.

  Председателят на Комисията за контрол на ЕС в британския парламент Бил Кеш поиска да бъде проведено официално разследване на разходите.

  Честно казана, аз съм отвратен. Комисията действа като средновековна монархия, а това са пари на данъкоплатците, които очевидно се пилеят в огромни размери, заяви Кеш.

  Данните, получени от Бюрото за разследваща журналистика и предадени на „Дейли Телеграф“, показват, че председателят Жозе Мануел Барозу е похарчил 28 хил. евро за четиридневен престой в хотел „Пенинсула“ в Ню Йорк през септември 2009 година.

  Високопоставени бюрократи от Европейската комисия са похарчили повече от 10 млн. евро за пътувания с частни самолети, луксозни почивки и банкети, показа разследване, публикувано в „Дейли Телеграф“.

  Комисари са пътували с лимузини, прекарвали са вечери в петзвездни хотели и са харчили пари за скъпи подаръци, включително скъпоценности „Тифани“, докато в държавите-членки се провеждат строги икономии, а данъците се увеличават.

  Проучване на Бюрото за разследваща журналистика показва, че повече от 7.5 млн. евро са похарчени за частни самолети за пътувания на комисари между 2006 и 2010 година.

  Десетки хиляди евро са похарчени за настаняване на комисарите в луксозни петзвездни хотели в екзотични дестинации като Папуа-Нова Гвинея, Гана и Виетнам.

  ЕК е похарчила също така повече от 300 хил. евро за скъпи коктейли, включително един в Амстердам за 75 хил. евро, окачествен като „нощ, пълна с чудеса, както никоя друга“.

  Похарчени са хиляди за оркестри, които да свирят по време на празненства на висшите бюрократни, докато поканените лектори са получавали скъпи подаръци, сред които писалки и скъпоценности „Тифани“. /Kafene.net/

  –––––––

  МЕГЛЕНА КУНЕВА ВЗЕЛА 1 200 000 ЕВРО, ЗА ДА СЕ ОТТЕГЛИ ОТ БРЮКСЕЛ

  Кандидатката за президент продължавала да членува в борда на БНП Париба

  Оттеглянето на Меглена Кунева от поста си на еврокомисар в Брюксел и завръщането й в България съвсем не са били безвъзмездни. Според журналистката Соня Колтуклиева настоящата кандидатка за президент е била стимулирана с огромни суми в евро.

  „На 22 февруари 2010 година жълтите трубадури започнаха да я хвалят, че отказала 17 114 евро месечно от Европейската комисия, за да се върне в България. Аз обаче направих проверка и открих интересни факти. В момента, в който напуснат, бившите комисари получават 1 200 000 евро. Освен това им се полагат 19 909 евро за преустройване, 322 540 евро „преходни плащания“ в следващите три години и 25 534 евро годишна пенсия, след като навърши 65 години. Аз призовавам г-жа Кунева да обнародва данъчната си декларация за последните 5 години“, каза Колтуклиева в ефира на TV7, без да крие възмущението си, че кандидат-президент излиза пред телевизионните екрани чиста, непорочна и необвързана, а се оказва, че крие толкова много факти.

  „Според мен програма-максимум за Кунева е да се върне на бял кон в Брюксел, за да заеме някоя от най-високите позиции“, добави Колтуклиева.

  В дискусията за задкулисието в президентската кандидатура на Кунева се включи и журналистът Григор Лилов. Той постави акцент върху връзките на бившия еврокомисар с „Мултигруп“. „Съпругът на Кунева – Андрей Пръмов, е съдружник в „Хърсев и Ко“. Одитното дружество е основна финансова структура на „Мултигруп“ и ВИС. Бащата на Андрей Пръмов е бивш шеф на ЦКС, откъдето се роди банка под егидата на „Мултигруп“. Някои я наричат и банката на СИК, но за мен това са две структури на една голяма фирма майка. В самия комитет, издигнал Кунева за президент, има няколко активисти, свързани с “Мултигруп”. Сред тях е Ирена Комитова. Ключова фигура в „Мултигруп“ е съпругът й Виктор Папазов“, обясни Лилов.

  Водещата разговора Люба Кулезич пък постави акцент върху отношенията между Меглена Кунева и БНП Париба. Нейна проверка показала, че кандидатката за президент участва в борда на директорите на банката с мандат до 2012/13 година.

  „Изпратихме писмо до Париж, в което питахме с какви мотиви е назначена, какво възнаграждение получава, занимава ли се банката с енергийни проекти. Ни вопъл, ни стон. Проверката ми обаче показа, че Кунева е член на борда в качеството си на независим участник. Колко независим обаче може да бъде човек, представен като член на Съвета за европейски политики? Практиката е такава – вади се човек с добър имидж за консултант, но всъщност се използват неговите връзки. Реално Кунева търгува с вътрешна информация, която е придобила като член на европейския комисариат. И още нещо много важно. Като член на борда на „Париба“ Кунева е приела етичен кодекс, според който не трябва да се обвързва с политически партии. Това кореспондира по много интересен начин със стремежа й да избяга от партийна подкрепа на предстоящите избори“, коментира Соня Колтуклиева.

  От своя страна Григор Лилов се върна по-назад във времето. Той направи връзка между юридическите функции на Кунева в Министерски съвет, АЕЦ „Козлодуй“, влизането на България в Европейския съюз и БНП Париба. „Меглена Кунева присъства в юридическите отдели на Министерски съвет от 1990 година до царското правителство. Това означава, че през цялото това време зад нея стоят невидими сили от всички политически цветове. Тя е старши юристконсулт и на Любен Беров. През 1994 година са подписани споразумения със срокове за затваряне на реакторите на АЕЦ „Козлодуй“. Те са минали през нейния юридически кабинет и за да се осъществят, са теглени заеми от Европейската банка за развитие и Европейската инвестиционна банка. Още тогава е планирано влизането ни в Европейския съюз и реакторите са обвързани с него. Тогава на енергийния пазар се появява „Париба“, която ни дава огромни заеми. Само първият е в размер на четвърт милиард евро“, разкри Григор Лилов. /БЛИЦ/

• Парите пишат сценария на изборите

  С режисьора Теди МОСКОВ разговаря Диляна Димитрова

  – Като режисьор какви сценарии виждате на политическата сцена сега, няколко месеца преди изборите, г-н Москов?

  – Виждам, че се разпределят едни пари. Това ще доведе до изненадващи прегръдки между антагонисти и до невиждани досега химически реакции. Силите, които искат да ни издърпат от Европа, могат да почнат и да ни тласкат към нея, стига да им платят. ДС също зависи от парите. Като истински професионалист, тя може да играе за всеки отбор. Някой от големите писатели беше казал, че парите са огромно живо същество, то решава при кого да отиде и кого да напусне. Сега пък то ни пише сценария.

  – Днес Държавна сигурност не е ли просто плашило?

  – Плашилото освен че раздава роли, си вика и гарги, които да плаши. В буквален превод от английски “плашило” означава “плаши гарга”. На български е “викни гаргата”, че да имаш работа.

  – Защо все се повтаря пиесата с прелъстения преди избори и изоставен след това артист?

  – Не го прелъстяват чак толкова… Днес кой го брои за човек? За слива дори не го броят. Преди промените го брояха, защото Ленин беше казал някаква глупост. Брояха го и му внушаваха, че е духовен водач, но и му нареждаха какво да прави. “Ей, на – аз съм кадърен, ама ме спират” – си казваше той. Сега, като си свободен, какво създаде?!- му казвам аз. Излезе, че най-добрите ни филми са правени преди свободата – “Лачените обувки на незнайния воин”, “Авантаж”, “Понеделник сутрин”, “Привързаният балон”, “Момчето си отива”, “Рицар без броня” и много други…

  – Толерантността на народа към недостатъците на политиците не мина ли всякакви граници? Защо се оказахме толкова търпеливи?

  – Дълго сме възпитавани в послушание и в малък ръст. Дребният човек се реализира в омраза, завист, в ежедневни глупави надпревари – кой ще стигне пръв до светофара например. Не знам дали е заради ген, или просто така са се стекли историческите обстоятелства. Преди истината се казваше шепнешком, сега дори да я викаш, никой не те чува, а и ти не се чуваш. Истината от шепот се превърна в шум. За жалост преди по-лесно долавяхме шепота, отколкото вика днес.

  – Не е ли абсурдно, че каквито и разкрития да излизат за политиците, те си вдигат рейтингите?

  – Парадоксът е, че ние, българите, се радваме, когато някой успее да открадне. Цъкаме “Гледай какъв е майстор!”. На доносника се възхищаваме колко е хитър. Не знам защо, не съм народопсихолог. А и не искам да бунтувам населението.

  – Защо да не искате?

  – Всички от моя род, които са се занимавали с политика, са имали нерадостна съдба.

  – Вие как бихте режисирали изборите така, че да ги спечели някой почтен, образован и компетентен човек?

  – Такъв човек обикновено е мразен. Ако някой намери 20 000 лв. и ги върне, всички ще го презрат, най-вече този, на когото са били. Простотията е бацил, срещу който няма ваксина. Трябва да се търси човек с почтеност, прикрита в простащина. С ерудиция, скрита в малокултурност. Да тананика гюбек, а през това време в слушалките да си слуша Моцарт. Такъв лъжец ще може да спечели народа. И тогава дупе да му е яко!

  – Кой ще бъде следващият президент и има ли значение това за един творец като вас?

  – Има значение поне да не ни излага. Този човек не трябва да е бил член на “социалистическото Гестапо”, независимо в кой отдел. Трябва и да умее някои неща – не много, защото ролята на президентската институция е сведена до минимум. Ще е хубаво да има добра външност, за да прави впечатление.

  – Може ли актьор да бъде президент?

  – Един актьор заедно с един поляк свалиха комунизма – актьорът е Роналд Рейгън, другият – папа Йоан Павел Втори.

  – В какви отношения сте с властта, чувствате ли се ухажван като творец и избирател?

  – Навремето, когато имах някакви илюзии, бях поддръжник на промените в България. После разбрах, че един кукловод дърпа конците. Сега силно се надявам да има хора сред всички политически сили, чиято идея наистина е оцеляването на държавата. Като се прави национален отбор, там играят и “Левски”, и ЦСКА, и “Славия”, и “Литекс” и не си пречат един на друг. А в момента въпросът е за спасяването на България. Всеки знае кои са кадърните хора в опозиционните сили и в управлението. Просто трябва да преодолеят омразата помежду си, да се съберат в “клуба на можещите”. Както в телевизията има “Най-доброто от…”, така и в парламента може да го има. Днес нито червените са червени, нито сините – сини. Разпределили са си благата, я сега да се прегърнат!

  – Това звучи еретично, казано от човек с биография, натоварена с репресии!

  – Имал съм трудно оцеляване в червеникавия свят, в който живеехме. Аз съм от наплашена фамилия. Вуйчо ми е бил убит от Народния съд, дядо ми е бил 4 години в лагера в Белене, чичо ми е бил председател на опозицията. Цял живот след Белене е бил изселен и е нямал право да идва в София. Майка ми е била класов враг, спиран й е бил пътят, нямала е право да следва… Преди 1989-а у нас нямаше човек, който да не се страхува. Освен този, за когото идеалът беше да има москвич, да чака 15 г. за жилище и да ходи срещу 30 лв. на “концлагер”, наречен “почивна станция”, на Златни пясъци.

  След идването на промените мислех, че подлеците ще си отидат. А потъпканите, спираните ще излязат. Но се оказа, че ги няма. Няма ги, защото не е имало организирана опозиция срещу комунизма. Защо ли? Защото “горяните”, които са повели организирана въоръжена съпротива, са били избити, както и целите им семейства; защото страшно много от интелигентните и мислещите са били вкарани в концлагери; защото от Народния съд са били убити над 5000 души, а десеторно повече – с мотиките в ливадите… Унищожени са били най-инициативните хора, които за кратко време са изправили България на крака след турското робство и са я превърнали в европейска сила. Комунизмът е идеология на завистта. Неуспелият заема мястото на успелия, изхвърля го от къщата му, за която цял живот се е борил, и се нанася наготово в нея. Само че не знае как се пуска бойлера и за какво служи сешоарът. Обявява ги за буржоазни глезотии. Защо обаче трябва да казваме отново тези неща?! Те трябваше да се знаят, ако не на 10 ноември, то на 11 ноември!

  – Защо успехът в театъра бе наречен от държавата “източване”? Вие пробвали ли сте да източвате по един или друг начин държавата?

  – Не е лошо да източваш държавата, която те източва тебе… Колко можеш да източиш обаче, когато бюджетът на едно представление е около 25 хиляди лева?! Не мога да се сетя!

  – Като артист, който винаги се е справял сам на театралния пазар, какви съвети бихте дали на министър Вежди Рашидов за реформата?

  -Министерството на културата направи някаква реформа и го измамиха, защото общините започнаха да откупуват по 7 лв. билетите, за да получават по 70 лв. дотация… С реформа не може да се прави изкуство. Уди Алън написа: “Събра се Европа и взе решение Ренесансът да се проведе в Италия.” Трябва и публиката, и артистът да уважават достатъчно себе си. Да не мислят за прехрана, а да се отдадат на удоволствието от изкуството.

  – Могат ли всички обаче да се справят като вас, защото талантът не е раздаден по равно на всички?

  – Тук не става дума за талант, а за шанс – на някои им е даден по-голям. Талантът е нещо относително. В спорта често се става шампион със спортен шанс. Ние, театралите, не сме общество – завиждаме си, правим си някакви далавери… Каква реформа е направена по времето на Ван Гог, който не е могъл да продаде и една картина, докато е бил жив?! Помагала ли му е реформата?! Въвели ли са закон – да купуваш картини само от художници с едно ухо!? В изкуството успява онзи, който рискува. Би могло обаче държавата да помисли за система от театрални турнета по малките градове, спектакли за обучение на подрастващите, да има прегледи на самодейността на престижни сцени…

  – Тази година ви засипаха с признание и награди. До каква степен при наградата влияе личното отношение на комисията към артиста?

  – У нас влияе страшно много, да не кажа изцяло. По принцип артист не може да бъде обективен към артист. Така че в комисиите за наградите трябва да се викат интелектуалци от всички области. Дори чужденци. От всички прослойки да се теглят, като в спорт тото членовете на комисиите. А истинската оценка е от артистите, от работодателите, от публиката и от Фортуна.

  – Не се ли радвате на наградите, които ви дадоха?

  – Не, защото те трябваше да се появят, когато бях млад. А тогава се правеха, че ме няма. Но пък имам си световни награди за куклен и за драматичен театър, за телевизия, за документално и игрално кино. Не съм се отдавал изцяло на никое от тези изкуства – не съм достатъчно добър в никое от тях.

  – Вие сте безпощадно откровен с колегите си…

  – Най-вече с шеги.

  – …Смятате ли, че сте отблъснали мнозина от тях и затова името ви дълги години липсваше при наградите?

  – Не, с оценителите имаме различни ценностни системи. И това ме радваше. Сега обаче, когато ме награждават, съм притеснен. Някой при някого е слязъл или се е качил. За един спектакъл пречи както наличието на въображение, така и липсата му. “Дозата прави отровата.” У нас почти няма представления с въображение, има доста такива, които се правят без. Правят ги по системи – на Станиславски напр. Лесно е – спазваш някакви правила, като тези за движение по пътищата. Взимаш му мерките на Шекспир и му шиеш все един и същи костюм. Знаеш му размерите, не те затруднява повече. Просто трябва да решиш анцуг ли му шиеш или фрак. Талант не трябва, трябва интелект. А това са две различни неща.

  – Покрили сте територия със спектакли почти на всички столични сцени. Защо културата “Теди Москов” все още липсва в 1-2 театъра?

  – Търся си работа, за да оживявам. Предлагам се като всички други. Трудно се живее днес, има да се плащат 4-5 пъти увеличени сметки…

  – Никога май не сте работили толкова много?

  – Не, преди правех за 5 седмици едно представление в Германия и след това живеех 2 години с хонорара от него.

  ВИЗИТКА

  Роден на 7 октомври 1960 г. в София. През 1985 г. завършил режисура за куклен театър в НАТФИЗ, а през 1995-а – и кинорежисура. Поставял в Народния театър, във Военния, “Зад канала”, “Ла Страда”… Режисирал редица представления в Германия. Автор на легендарното тв шоу “Улицата”, отличено на фестивала в Монтрьо, Швейцария. Носител на “Икар 2011” за режисурата на “Сирано дьо Бержерак”, който бе обявен от “Аскеер 2011” за най-доброто представление на сезона.

  Източник: http://www.trud.bg

• Президент на всички българи, включително и на „външните“

  Като се превърне от партийно излъчена или подкрепена фигура, след като бъде избран на поста, президентът по конституция става държавен глава на всички българи.

  Но не само на българите в родината, но и на българите по света – и най-вече не просто на онези, които са я напуснали по политически, икономически или лични причини, а на всички, които са останали да живуркат и гаснат в заграбените от съседите ни изконни български земи.

  И след като не могат да бъдат върнати тези земи на България, поне може да се поставят ребром и по мъжки въпросите с тяхното положение в чуждите държави. Защото там не ги потупват по рамото, а ги асимилират и притесняват по всякакви ехидни начини.

  В Гърция им забраниха да говорят на български и ги нарекоха славянофонни гърци! Били са ги по участъците с дъски и камшици, докато на въпроса „Как се казваш?“ не отвърнат „Николаки, не Николай!“

  В Сърбия, в Западните покрайнини, ги преследват като врагове. Когато се водеше войната за Косово, ги мобилизираха и ги пращаха на предни позиции, което малцина помнят или знаят, за да ги убиват първо тях шиптърите. Защо унгарците имат автономия във Войводина, а българите нямат и децата там изучават български език факултативно по 3-4 часа седмично?

  Да не говорим за Македония!

  Като стане президент, даденият господин нека не се държи като мажоретка, пардон – мижитурка; когато отиде в съседната балканска страна, не да прави мили очи заради добрите съседски взаимоотношения, а да удари по масата (образно казано; не е нужно да удря с обувка като съветският мужик Хрушчов по банката в ООН) и да заяви на домакините си: „Ей, байчовци, тука у вас живеят много наши хора. Те имат такива и такива проблеми, поставят такива и такива въпроси. Решете ги в тяхна полза, господинчовци, иначе ще видите през крив макарон подкрепата ни за членство в ЕС!“

  Така, както Гърция направи с Македония – отряза я за членството в НАТО заради едното име. Или Словения с Хърватска заради спорни земи.

  За какво ни е такъв държавен глава, ако само тук си придава фасони и посреща държавни глави пред паметника на Незнайния воин, а в чужбина не чини и лукова глава?

  Българският президент трябва да се кълне не в Народното събрание, а пред паметника на Стефан Стамболов в градинката пред Централния военен клуб в София, за да е готов като него да защитава българските интереси не само в България, а и в чужбина.

  Тогава ще бъде президент на всички българи.

  Иначе за какво ни е целият този панаир и масраф.

  Славимир Генчев

  http://parasol.blog.bg/

• 100% подкрепа по Уди Алън

  Процентите нямат никакво значение, стига да са много, казва един познат социолог. 97.73% от цялата статистика е изфабрикувана, казва пък Уди Алън.

  Процентите нямат никакво значение. Особено в случая Бойко Борисов – Меглена Кунева. И то не защото между тях би се разиграла някаква титанична предизборна битка (ако Борисов реши да прескочи от „Дундуков“ 1 на „Дондуков“ 2). Тъкмо обратното. Защото между тях по същество не би се разиграло нищо. Те са двете различни лица на едно и също явление. Разбира се, едното с малко повече тестостерон. Другото – образовано и с европейски имидж.

  Това обаче не е важно. Същественото в тази ситуация не са фигурите, а фонът.

  Онзи ден, докато в задушната зала за пресконференции кънтеше химнът, малко преди “тихата кандидатура” на Меглена Кунева да бъде обявена гласно, усещането бе единствено за неимоверна амбиция. Същото усещане, от което лепнат държавните институции в последните две години.

  Нежните докосвания по раменете на бъдещата кандидатка, последвани от деловото здрависване, детските истории, екзистенциалната криза, приятелската подкрепа, сълзите в очите, претенцията за “говорител на гражданското общество” по парадоксален начин напомнят на “Генералната промяна”.

  Помните онази снимка, от която генерал Борисов грее с благ поглед, но стоманено лице, нали? Онази същата фотография, в която е хем смирен, хем на нож с всички “лоши” (в началото Гаргамел и Смърфовете, а впоследствие и триглавата ламя – тройната коалиция).

  Е, по сходен начин изглежда Меглена Кунева на фона на пано от думи, в центъра на което се мъдрят името й, България и Европа, гарнирани с патетика в стил Вапцаров: мечтая, работя, живея… Неволният зрител очаква да чуе стихове на бившата еврокомисарка, написани тъй, както умее.

  По някакъв странен начин всички се включваме в тази масова халюцинация, чиито главни герои обещават избавление, поучение, катарзис.

  Да, точно така – и Кунева, и Борисов обещават едно и също. Всеки по своя начин, определен от стечение на обстоятелствата като среда, образование, семейство, т.е. културни натрупвания и… кой какво място е заслужил около царя.

  Освен еднаквостта на декларациите си за просперитет, нужда от правила и прозрачност, Кунева и Борисов дори ги изказват еднотипно. С общи приказки.

  “Промяната не се случва, защото сме на грешен път. И съм тук, за да го кажа на глас – жизнено важно е да сменим курса. България се отдалечава от Европа. Тя присъства в ЕС само тялом. Духом се връща в миналото си” (М.Кунева).

  Нима това не е едно облечено в малко по-красиви фрази: “Омръзна ми да ме управляват комунисти. Те са убили дядо ми. Време е за генерална промяна на политиката”.

  А в действителност, обаче, всичко това е перифраза на царския първоизточник – “смяната на чипа”.

  “Имаме поразителни дефицити – на смелост, на реформаторство, на компетентност, на гледане напред, десетилетия напред. Имаме огромен дефицит на самочувствие и свобода. Имаме срамен дефицит на откритост и справедливост”, каза Меглена Кунева.

  А не доказва ли това, че сме “лош човешки материал”?

  “Кандидатирам се за президент на гражданите и затова избирам да го направя с подкрепата на Инициативен комитет. Знам, че това е нова формула за България”, обявява иноваторът Кунева, сякаш забравила формулата от 2002 година на независимия кандидат за кмет на София Бойко Борисов за надпартийност и натикване на политическия елит в ъгъла, тъй като вътрешната политика била „лайно в целофан“?

  Именно Борисов бе двигателят и основателят на гражданско сдружение, носещо извисяващото духа и нацията име „Граждани за европейско развитие на България“, което впоследствие стана партия, към момента управляваща.

  “Партиите правят политика. Народът – държавника”, продължава Кунева, заигравайки по онази тънка струна от балканската ни душа – гласът на народа.

  Апропо, няма такъв глас. Така споменавания от всички „народ“ е отдавна ням. Но не е пресипнал, защото отдавна вече не вижда смисъл да крещи. Ако го правеше, щеше да ги прекъсне. На средата на речите им – и Борисов, и Кунева.

  И ако има нещо, за което са прави и двамата, са дефицитите. Макар всеки от тях да го казва според възможностите си.

  Но сравнението между капацитетите бледнее, веднага щом се стигне до същината. И двамата са политици на многото думи и малкото действия. Въпреки, че безспорно приятно е някой да умее да си служи правилно с думите. Особено на фона на последните две почти нечленоразделни години.

  В понеделник, малко след химна и драматургичното изказване на приятелката от детинство, издържано в съвършено различна стилистика от конкурентния свидетелски разказ на Бойко Борисов за неговото собствено детство, филиите с мас, уроците по китара и 12-те яйца на закуска, остана важният въпрос (който остава и след далеч по-примитивните примери от същото изречение, илюстриращи нерадостното детство на малкия Бойко) – какво ще се случи с държавата.

  Каква трябва да бъде политиката на тази страна? След като “тези избори ще са повече от борба за президентския пост, а референдум за курса на България” (Меглена Кунева) какъв в крайна сметка ще е този курс?

  Лесно е да се вика “Пълен напред!”. Но към кое „напред“ ще сме точно, след като и ЕС, в който се кълнем от сутрин до вечер, е все по-отчетливо фрагментиран от разнородни гласове и интереси?

  Наляво или надясно, все пак – Кунева не пожела да се самоопредели, влизайки в полето, което отдавна си е заплюл Борисов – „Еднакво добре играя и по лявото, и по дясното крило, но най-силен съм като централен нападател“.

  И двамата са прави. Техният политически баща Симеон Сакскобургготски дойде на власт с мисията да разбие двуполюсния модел и се справи отлично – вече десет години всички партийни идеологии, ценности и ориентации са отживял и ненужен реквизит. Правителството на социалиста Станишев въведе плоския данък, дясното правителство на ГЕРБ искаше да въвежда левия данък „Лукс“. Едва ли на някого му пука.

  Поради тази причина и Кунева, и Борисов имат големи шансове.

  Така прокламираният “курс на България” води право до „Дондуков“ 2, доказателство за което е и персоната на сегашния му наемател Георги Първанов.

  И Кунева, и Борисов, биха се чувствали чудесно на този представителен, национално обединяващ пост.

  Както казва Рейгън, “Откакто дойдох в Белия дом, се сдобих с две слухови апаратчета, оперираха ми дебелото черво и простатата, получих рак на кожата и бях прострелян. И най-чудното е, че никога не съм се чувствал по-добре”.

  На пръв поглед несъвместими, Кунева и Борисов всъщност са взаимнодопълващ се единен образ на убягващия смисъл.

  Същото това гражданско общество, което не много отдавна се впечатли, просълзи от умиление и гласува за „генералната промяна“, в момента гледа с надежда на брюкселски шлифованата, културна и знаеща английски Меглена Кунева. Която, позовавайки се на дефицитите ни, използва основния ни такъв – липсата на усещане за стабилност, опиращо се на интелекта. Това, естествено, е търсен ефект. Също като онази близост до народа, която Генералът постига с гениална импровизация и тодорживковски нюх към първосигналните тежнения на народната душа.

  Затова един хипотетичен тандем Кунева-Борисов на президентските избори би имал редица предимства. Хем ще удовлетвори щенията и на “простичкия човечец”, до когото премиерът често адресира своите послания, хем ще е откровение за “модерните градски хора”, които се идентифицират с Кунева. Така двойката ще достигне мечтаните от социолозите 100% подкрепа, които с пот на челото и сега се опитват да ги изфабрикуват, ако се доверим на Уди Алън. А на него вярвам повече.

  Полина Паунова
  http://www.mediapool.bg/

• Вий сте идиоти

  Автор:  Димитри Иванов

  Има разкази за картини, които не са били нарисувани (ако сте чели фантастика). Има паметници на хора, които не са живели (ако сте видели паметника на Козма Прутков в Брянск).

  Ами за стиховете, които не са били преведени? А?

  По едно и също време Артюр Рембо написал „Пияният кораб“, а Христо Ботев написал „В механата“. От парижките разпивки останали картини на Дега, Тулуз-Лотрек и Ван Гог, а от Христо Ботев останали само стиховете:

  Тежко, тежко! Вино дайте!

  Пиян дано аз забравя

  туй, що, глупци, вий не знайте

  позор ли е или слава!

  …А тиранинът върлува

  коли, беси, бие, псува

  и глоби народ поробен!

  О, налейте! Ще да пия!

  …чувства трезви да убия,

  на пук и вам, патриоти,

  …вий… вий сте идиоти!

  Сто пъти съм разказвал за времето, когато срещу паметника на Патриарх Евтимий в София още я нямаше сградата с киното долу. Там имаше чинари и под тях бяха масите на семейна бирария „Хладна почивка“. Кухнята и вътрешното помещение бяха на първия етаж. На втория етаж имаше стаи за наематели с прозорци към задния двор с вишневи дръвчета и някогашният наемател Димчо Дебелянов там написал стихотворението „Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни…“

  Ние, махленските хлапета, крадяхме вишните в задния двор, а отвън под чинарите се излежаваше един красив, брадат бродяга, който приличаше на Христо Ботев от нашите читанки. Заради бродягата плъзнаха слухове, че Ботев не е загинал на Вола, а е жив и се е завърнал от Диарбекир. Както десетилетия по-късно щяха да плъзнат слухове, че Елвис е жив, че Джако е жив.

  Ние, дечурлигата, събирахме стотинки, купувахме за нашия „Христо Ботев“ юзче ракия и му го занасяхме под чинарите. Не знам защо тези шишенца се казваха юзчета. Някой ми каза, че на турски юз значело сто, сиреч сто драма, което се равнявало на 180 грама. Ако е тъй, аз предпочитам тази турска мерна единица пред течната унция на англосаксите, дето няма и 30 милилитра в чашата.

  Нашият „Христо Ботев“ си изпиваше юзчето под чинарите срещу паметника на Патриарх Евтимий и немската легация. Легацията после стана софийски нотариат. След първото или второто юзче нашият „Христо Ботев“ заставаше на средата на булеварда, по който тогава нямаше автомобилно движение, и се провикваше към света: „Вий, вий сте идиоти!“

  Нашият „Христо Ботев“ беше мъжествен красавец и гласът му отекваше по булеварда, понеже в София нямаше автомобилно движение.

  Пред немската легация паркираха един опел-капитен с газ-генератор като триъгълен сандък пред радиатора и хорха на пълномощния министър Бекерле. Автомобилите „Хорх“ сега се казват „Ауди“. В газ-генератора на опел-капитена слагаха дърва, запалваха ги, затваряха горния капак, за да се ограничи достъпът на кислород, и след двайсетина минути опел-капитенът потегляше на газ. Хорхът беше на истински бензин и можеше да потегли, когато си поиска. Хорхът беше великолепна кола като на Хитлер от кинохрониките, само че не черна, а жълта с черни калници. Задният багажник на хорха представляваше отделен сандък и ние му викахме кутията за шапки. Един ден хорхът с кутията за шапки щеше да стане личният автомобил на генерал Владимир Стойчев, но този ден щеше да настъпи след десетина години.

  Както съм разказвал, провикнеше ли се нашият „Христо Ботев“ към света: „Вий, вий сте идиоти!“, джандаринът Фердо, който също ни беше приятел, подгонваше нашия приятел бродягата, но никога не го настигаше, понеже Фердо (Фердинанд) не можеше да се отдалечава от поста си пред немската легация. Фердо не позволяваше на нашия приятел клошаря да гледа към фасадата на немската легация, когато вика „Вий сте идиоти“, понеже на втория етаж беше кабинетът на пълномощния министър Бекeрле. Ако има ад, сега Бекерле е в ада.

  Данте не е казал в кой кръг на ада или на чистилището са преводачите, но аз си го представям така:

  Там младите преводачи се мъчат, докато проумеят, че „fiat lux“ и „hold the line“ не значи „луксозен фиат“ и „дръж въжето“, а значи „да бъде светлина“ и „не затваряй телефона“. Аз – когато отида там – ще се мъча да проумея разликата между „хейтър“, „злобар“ и „омразниче“. Старите преводачи се мъчим да проумеем, че „Жив е той, жив е“ е по-кратко и по-силно от:

  „He is alive way up there.. “

  Или от

  „Living, he’s living! There on the Balkan.. “

  Преводаческа немощ или поетична непригодност на английския език? Не ще да е второто. На английски са писали стиховете си Кийтс и Едгар Алан По.

  Май вярно рекъл оня фашистки естет Езра Паунд, че поезията атрофира, щом се отдалечи от музиката. А поетът Робърт Фрост допълнил, че то е като да играеш тенис, когато мрежата е паднала на корта.

  Добре де. Френският непригоден ли е за поезия? Ламартин, Рембо и Верлен са поезия. Пол Елюар е поет. Приемам. Но не мога да приема превода на Елюар:

  „Voici que le soir tombe et qu’apparait la lune,

  Le ciel va se remplir d’etoiles, goutte а goutte.

  La foret bruit, le vent imperceptible souffle.

  Tout le Balkan chante le chant des haпdouks“

  Може ли този превод на Елюар да се мери с лаконичните Ботеви строфи:

  Настане вечер, месец изгрее.

  Звезди обсипят свода небесен.

  Гора зашуми, вятър повее.

  Балканът пее хайдушка песен.

  Не приемам и английския превод:

  „The moon comes out and day grows dim,

  on heaven’s vault the stars now throng,

  the forest rustles, quiet stirs the wind,

  the mountains sing song of fighters.“

  На руски все пак ми звучи по-добре:

  Настанет вечер/ При лунном свете усеют звезды весь свод небесный/ В дубравах темных повеет ветер/ Гремят Балканы гайдуцкой песней!

  To have great poets, there must be great audiences, too, написал Уолт Уитман.

  Големи „audiences“ имат и ще имат поемите, написани на руски, на английски, на немски френски, испански и италиански. А когато грамотните българи се преселят другаде и в България останат хора неграмотни или другоезични, не ще има кой да се възхити на Ботевата поезия и това ще е тъжно, понеже Ботев е световен връх в поезията.

  Умните българи се преселват и не ги виня за това, че са умни и се преселват. Децата им няма да са българи и няма да знаят български. Изключения ще има и те може да са капка в морето, но те са похвални. А ние и тях отблъскваме.

  „Тоа, вместо да си седи тука при менека в България, се уредил навънка, па от вънка он че ми дава акъл“, рече ми един на пазара в Ситняково.

  Напразно се опитах да го убедя, че България не е само тук. Тя е навсякъде, където имаме съотечественици, чувстващи се българи. Дали са се уредили, или пък мият чинии, те си знаят. Дай Боже да се уредят и да продължат да са българи. Онези от тях, които искат да участват в българския политически живот, не трябва да ги отблъскваме с думите „изборен туризъм от Турция“, нито със законови въртели за „уседналост“ или кой къде се бил родил или сега къде живее. Според мен нашите задгранични съотечественици имат право – ако пожелаят – да избират и да бъдат избирани. И то без да идват в България или да ходят до някакъв отдалечен от тях изборен пункт. Новите комуникации дават такава възможност.

  Възхищавам се на евреите: все едно къде се е родил и къде живее евреинът, той си остава евреин.

  Овреме си изхвърлих телевизора, та на втори юни не чух какви тъпотии за Ботев са изрекли нашите политици умници. Хората, чувстващи Ботев, си отиват.

  – Всичко хубаво си отива заедно с нас – казва моят приятел Петьо Тодоров. Той го казва по друг повод. Поводът е, че черноморският ни бряг вече не е тъй хубав, както някога беше.

  Аз се смея:

  – Да, всичко хубаво си отива заедно с нас, за да не ни е мъчно.

  Ала хич не ми е до смях. Територията на българския дух се смалява.

  Но територията на света е необятна и не можеш да обгърнеш необятното, както ни е обяснил Козма Прутков. В необятния свят има българи, които не се срамуват да се нарекат българи. Тясна им е била страната „колкото една човешка длан“. Нужен им е бил по-широк хоризонт.

  А ние тази наша малка страна я харизваме на „developers“ (строителни предприемачи), на US за военни бази, на Русия за тръбопроводи и атомни централи. И тук оставаме неграмотници и чуждоезичници, които никога не ще се развълнуват от стиховете на Ботев. Нито от тъй детинските, ала тъй искрени стихове:

  Аз, Васил Лъвский

  В Карлово роден

  От българска майка юнак аз роден

  Не щях да съм турский и никакъв роб…

  –––––––––––––––––––––––

  PS. Много ботевско звучи стихотворението на Джагаров „България/ Земя като една човешка длан/ Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна/ че е от кремък твоят стар Балкан“.

  Аз, не от смелост, а под въздействието на алкохола, казах, че е много тясно в страна колкото една човешка длан. Джагаров, и той под въздействието на алкохола се обиди, стана, тръгна си и ме остави аз да платя всичко изпито от неговите български и френски гости в бар „Астория“. Ама аз, нали съм скръндза, не платих, ами го прехвърлих по сметка на българския писателски съюз.

  Айде сега българските политици да поискат от US да плащат за военните бази в България милиарден наем, както плащаха на Гърция. Ама и US са скръндзи. Даже керосина за техните изтребители не плащат при съвместни аеро-акробатики в българското небе.

  Вярно, че сме идиоти.

  Какво ще кажете?

  Източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9349&sectionid=5&id=0001101

• <<
• 1
...
• 315
• 316
• 317
• 318
• 319
• 320
• 321
• 322
• 323
• 324
• 325
...
• 416
• >>