Всички авторски страници

Авторски

• Борисов в лабиринта на зависимостите. Поглед с широко затворени очи

  Автор: Светла Василева

  В точните науки две плюс две е  четири. Нито повече, нито по-малко. И резултатът не подлежи на обсъждане нито поражда съмнения.  В търговията, отговорът на простото математическо действие зависи – дали купуваш или продаваш.

  Според шеговития съвременен фолклор. В обществения живот, особено в днешната българска ситуация, едва ли ще се намерят мнозина, които смело да потвърдят валидността на математическото правило отнесено към  политиката.

  Въпреки това, гледайки с широко затворени очи към лабиринта от факти,  случвания и обрати, няма как да не забележим натрапващи се връзки и зависимости по вектора Енергетика – Бойко Борисов – Валентин Златев.

  Първо. Една от първите публични заявки на специален интерес на правителството на Б. Борисов към енергийния сектор бе кандидатирането на Румяна Желева – тогава (2009 г) външен министър на България, за комисар по енергетика (като първо желание). Изключително амбициозната задача при демонстрираното  ниво на (не)компетентност на кандидата ни и създадения имидж на страната на Троянски кон на Русия в ЕС заради енергийните проекти, претърпя сякаш логично фиаско. Онова, което остана зад кулисите и което Р. Желева предпочита да подминава с мълчание в биографията си, са връзките й с Правец когато като директор на фирма “Езтур”,  стопанисва  правешката резиденция на Тодор Живков (към онзи момент собственост на Мирчо Спасов), придобита в последствие от фамилия Златеви.

  Второ. Проектът АЕЦ Белене, който при идването на власт на ГЕРБ през 2009 г “заспа” като грозно пате, образно наречен “гьол”, се събуди внезапно през лятото на 2010 г като красив лебед и вече “структуро определящ за икономиката”. В истерията около преговорите с Русия и последните подписани договорености (тази година) се оказа, че не друг, а Валентин Златев, генерален директор на “ЛУКойл България” и приятел на Б. Борисов, консултира руската компания “Росатом”, присъствайки на разговорите в Москва, водени на високо правителствено ниво.

  Конфликтният Анекс 12, станал факт, благодарение на подписа на К. Първанов,  според външният ни министър Н. Младенов е пробив в националната сигурност. Министърът на икономиката и  енергетиката Т. Трайков го определи като  превишаване на  правомощията и уволни  шефа на НЕК. За  министъра на финансите С. Дянков и премиера Б. Борисов обаче нищо съществено не се бе случило. В това акапелно разногласие многозначително прозвуча соловата Ария на Подкрепа за проекта на руският посланик в София – Юрий Исаков, който  на 6 април 2011 г  заяви, че АЕЦ Белене отговаря 100% на интересите на България!

  На фона на тази (не)обяснима  дисхармония от очите на публиката остана скрит един  факт. Иван Юревич Исаков, син на посланика на Русия в България, от края на 2009 г е собственик на два апартамента у нас, върху които надлежно е учредил право на ползване на името на родителите си, надлежно вписано в публичния регистър.

  –––––––––

  Текст от картинката:

  Дата от дв. вх. регистър 23/12/2009
  № от описната книга: 1573 от 23/12/2009
  Акт том 9
  Акт № 133
  Година 2009
  Продавач – ЕИК / БУЛСТАТ 040902318 ТЕРА ТУР СЕРВИЗ ЕООД
  Купувач(Частна собственост) – Иван Юревич Исаков
  Титуляр на правото(Право на ползване) – Людмила Генадиевна Исакова
  Титуляр на правото(Право на ползване) – Юрий Николаевич Исаков

  Самостоятелен обект в сграда, предназначение – Жилище, апартамент, парцел – ІІ-за туристически комплекс, спорт и атракции, площ по док. – 54.760 кв. м., гр.Правец, с обща площ от 61.35 кв.м., МАЗЕ №2 от 3.05 кв.м., 25/420 ид.части от ГАРАЖ с маневрено хале, находящи се в Многофамилна жилищна сграда №3 с площ от 665.23 кв.м. и рзп от 3135 кв.м. , обл. СОФИЯ, общ. ПРАВЕЦ, гр.Правец, ет.ІV, ап.3
  Имотна партида № 6037

  Продавач – ЕИК / БУЛСТАТ 040902318 ТЕРА ТУР СЕРВИЗ ЕООД
  Купувач(Частна собственост) – Иван Юревич Исаков
  Титуляр на правото(Право на ползване) – Людмила Генадиевна Исакова
  Титуляр на правото(Право на ползване) – Юрий Николаевич Исаков

  Самостоятелен обект в сграда, предназначение – Жилище, апартамент, парцел – ІІ-за туристически комплекс, спорт и атракции, площ по док. – 57.070 кв. м., гр.Правец, с обща площ от 63.94 кв.м., МАЗЕ №3 от 3.05 кв.м., 25/420 ид.части от ГАРАЖ с маневрено хале, находящи се в Многофамилна жилищна сграда №3 с площ от 665.23 кв.м. и рзп от 3135 кв.м., обл. СОФИЯ, общ. ПРАВЕЦ, гр.Правец, ет.ІV, ап.4
  Имотна партида № 6039

  ––––––––-

  Апартаментите са закупени от фирма  Тера Тур Сервиз ЕООД, чийто едноличен собственик е Васил Златев, пети по богатство за 2010 г в класацията на 100-те най-богати българи и баща на Валентин Златев. Компанията му е инвеститор в голф комплекс Правец, на чиято територия  се намират  въпросните апартаменти. Разбира се няма как да знаем кой на кого е платил в тази сделка – Исаков на Златев или … обратното. Безспорни са само участниците в нея и фактът на връзка между тях. Покупката на недвижим имот обаче никак не е случаен акт. Предвид актуалната  позиция на Юрий Исаков и амбициите на руската държава в сферата на енергетиката, можем да допуснем, че това няма да е просто филм, а сериал с многобройни сезони.

  Трето. Проектът за нефтопровод  „Бургас-Александруполис”, който “изчезна” от светлините на публичния интерес и за който Б. Борисов категорично заяви  при посещението си в Техническия университет в София на 24.10.2010 г, че няма как екологичната му оценка да бъде положителна, изненадващо се оказа, че никак не е спрян. Напротив. Според съобщение на пресцентъра на Министерство на финансите от 09.02.2011 г премиерът многократно е заявявал, че „Бургас-Александруполис“ ще бъде реализиран, ако има пълна гаранция, че няма да навреди на околната среда в района на Бургас. Преди гаранцията да стане факт, друго събитие обаче сякаш предопределя очакваната й поява.

  С Решение № 172 от 22 март 2011 г., правителството на ПП ГЕРБ  предоставя на концесия за 35 години на „Лукойл Нефтохим Бургас“ – АД пристанищен терминал Росенец, част от Пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас срещу правото и задължението на концесионера да поддържа обекта и извършва пристанищни услуги . Тихо, без публичен шум. И без алтернативни предложения. Нито правителството на С. Сакскобургготски, нито това на С. Станишев удовлетворяват молбата на руската компания, макар същата да е депозирана от септември 2004 година.

  Същият месец TBP (Транс Балкан Пайплайн) – проектната компания на нефтопровода „Бургас-Александруполис” внася в МОСВ доклад, удовлетворяващ, по мнението на министър Караджова,  изискванията на НАТУРА 2000. След по-малко от два месеца, на 19 май 2011 г е предоставена и преработената Оценка за въздействие върху околната и социалната среда (ОВОСС). Фирмата е ревизирала концепцията си от 2009 г, подкрепяща разтоварването на суровия нефт чрез ЕЗП (единични закотвени платформи – буйове), давайки приоритет на естакадно разтоварване, т.к “съоръженията ще бъдат разположени в близост до пристанище „Росенец” – индустриална зона, която ще даде възможност за връзка със съществуващата инфраструктура за транспортиране на нефт” (дефинирано на сайта на ТВР).

  Така казано, нещата си идват на мястото. Проектът за нефтопровод „Бургас-Александруполис”, популярен в руската преса и като “любимото дете на администрацията на Путин”, за чиято реализация от самото начало работи “ЛУКойл”, нищо чудно да се реализира. Поредното “грозно пате”, което ще се прероди пред очите ни в “красив лебед”. Обръщането на палачинката сякаш е предизвестено. И няма да е нещо, което  Б. Борисов не правил и преди.

  Четвърто. Още не са отшумели баталните сцени и истериите около високите цени на горивата, както и спомена за конфликта между българският министър на икономиката и енергетиката  Т. Трайков и директора на руската компания “ЛУКойл” -В. Златев. Времето не бе достатъчно да забравим и позицията на премиера в защита на частната фирма. Както и че “на тъмно” бе подписан някакъв меморандум между държавата и рафинерията, уж в защита интереса на потребителите.

  Днес вече е категорично ясно, че руската компания е не само монополист в производството на горива, но и във вноса им поради факта, че между 77% и 85% (за различните видове) от задължителните по закон акцизни складове  на територията на страната са нейна собственост. Също така е ясно, че “ЛУКойл” не е склонен да обяснява начина, по който ценообразува, нито да предоставя актуална информация за запасите си от петролни продукти. Както и че компанията е един от най-големите данъкоплатци, на които Борисов разчита за приходите в бюджета. Монополното положение на нефтената рафинерия, включването на В. Златев  в преговорния процес по проекта  АЕЦ Белене, предоставянето на концесия на пристанище Росенец на “ЛУКойл” и очакваните последици –  новиране на проекта “Бургас Александуполис”, персонифицират  руския интерес в личност, изключително близка до премиера, която някога е била и “работодател” на последния.

  Сериозно ли е да говорим, в тази ситуация, за диверсифициране на доставки? За енергийна сигурност и независимост? А за национална сигурност?

  
  

  Източник: http://pozicii.net/

• Празник на буквите, българската култура и родолюбието в БУЦ „Знание”

  На 28-ми май, четири дни след най-светлия български празник на книжовността, просветата и културата – ученици, учители, гости и родители отпразнуваха заедно поредното завършване на една, наситена със събития, емоции и успехи, учебна година в БУЦ „Знание” и училищата към него – „Родна реч” и „Родолюбие”. С тържествена музикална програма, перфектно организирана и ръководена от музикалния педагог г-жа Даниела Стоянова, се представиха блестящо учениците от първи до осми клас на училище „Родна реч”. Присъстващите имаха удоволствието да чуят обичания от всеки българин „Химн на Кирил и Методий” изпълнен от учениците на БУЦ „Знание”, с който официално бе открит празникът. По-късно учениците от втори до осми клас с класни ръководители – г-жа Бонка Георгиева, г-жа Антоанета Лентова, г-жа Нина Шарапчиева и г-ца Мая Стоянова, пяха „Златни букви”, „Родна реч”, „Земя, пълна с добрини” и „Песен на будителите”, а първокласниците на г-жа Стефка Папазова предизвикаха бурните ръкопляскания на многобройната публика със своята „Песен за буквара”.
  Чудесно се бяха подготвили за празника, по повод края на учебната година и учениците от училище „Родолюбие” от базата в Къмберланд с преподаватели – г-жа Анелия Терзийска,  г-жа Стефка Генчева, г-жа Росица Дамянова,  г-ца Биляна Неофитова и г-жа  Атанаска Манджолска,  които представиха на гостите театрални сценки за буквите, оригинален прочит на приказката „Сливи за смет”, която бяха нарекли „Сливи за стари учебници” ,  музикална импровизация  на танца на козлетата по приказката „Вълкът и седемте козлета” и  два  народни танца – Ръченица и Дунавско хоро.
  Със своя празнична програма от песни, стихчета и танци отбелязаха последния учебен ден за годината и децата от център „Знайко”, с ръководители г-жа Ирена Калева, г-жа Мариана Доганджиева и музикален педагог Даниела Стоянова.
  Всички те показаха на своите родители и приятели колко много са научили през съботните дни, прекарани в Български Учебен Център  „Знание”. Показаха на всички в залата как знанието носи радост, защото именно радост и щастие се четеше по лицата на всички деца и най- вече на  първокласниците, които гордо рецитираха стихове за буквите, с което ни показаха, че вече са грамотни и знаят да четат и пишат на български език.  С голямо въодушевление те изиграха сценката  за Буквите и Панчо- мързеланчо.
  Много прочувствено беше и изпълнението на възпитаниците на г-жа Антоанета Лентова, които ни разкриха как Бог ни е дарил с четмо и писмо с произведението Светите братя на Николай Райнов.
  Радост и вълнение се четеше по лицата и на по-големите ученици, които представиха традиционни български народни хора и напълно заслужено получиха своите грамоти и статуетки за поддържане и съхранение на българската култура в Америка от своя художествен ръководител г-н Константин Маринов.
  Наслада и удоволствие за очите на всички присъстващи бяха изпълнените с грация и финес спортни танци на г-ца Христина Барганска и г-н Евгени Петков, както и на техните талантливи възпитаници, с които те вече трета година  работят в  Център „Знание”.
  Прекрасни и запомнящи се бяха и соловите изпълнения на пиано на учениците на г-жа Даниела Стоянова, които спечелиха сърдечните аплодисменти на всички присъстващи.
  С много тържественост и емоция настъпи моментът, който всички ученици и не по-малко техните родители с трепет очакваха – официалното връчване на удостоверенията за успешно завършен клас в българското училище, подписани лично от българския посланик в САЩ – г-жа Елена Поптодорова. А директорът на БУЦ „Знание”, г-жа Лили Паслиева връчи почетни грамоти за дарителство на родители на наши възпитаници за направено дарение и оказана подкрепа на дейността на БУЦ „Знание”, Чикаго.
  И накрая какво е един празник в училище без снимки на любимите ученици с техните обичани учители! А за бъдещите успехи и постижения на децата всички се почерпиха в класните стаи с шоколадови лакомства и сладкиши!
  Български Учебен Център „Знание” честити на всички свои възпитаници успешното завършване на учебната година и им пожелава незабравимо, слънчево лято! До нови срещи наесен!
  Мая Сенофинова –
  учител по български език и литература,
  БУЦ „Знание”
  Снимки- Янко Иванов

• Старчета – камикадзета във Фукушима

  Над тясно стълбище в скромна и незабележима офис-сграда трима пенсионери седят в препълнена с вещи малка стая, наведени над компютрите и мобилните си телефони.

  Приличат на комитет от кварталния пенсионерски клуб, а не на ръководители на 250-членен екип от доброволци, които искат да помогнат за справяне с една от най-тежките атомни аварии в човешката история.

  72-годишният Ясутеро Ямада и другите старци от „Корпуса на опитните ветерани“ искат да работят в тежко пострадалата атомна централа „Фукушима Даичи“. Групата е съставена само от пенсионери над 60-годишна възраст и има уникални преимущества, тъй като клетките на по-старите хора се делят по-бавно от на младежите.

  Възрастните японци са готови да рискуват живота си за благото на страната. „Трябва ние да сме там вместо тях,“ казва Ямада за 1000-та души, които в момента са в атомната централа.

  „Старите хора сме по-малко чувствителни към радиацията.“ Той е бивш инженер в Sumitomo Metal Industries и има десетилетия опит. Преборил се е с рака и пояснява, че цени живота си, но иска да помогне в годините, които му остават.

  Мобилният му телефон звъни. Той вади слуховия си апарат, за да отговори. Търсят го отново от новинарска медия. Репортери от цял свят се обаждат всекидневно, откакто Ямада разгласи съществуването на своята група.

  Интересът към нея се засили, след като съветник на японския премиер я нарече „отряд самоубийци“. Гоши Хосоно заяви на пресконференция, че макар властите да са благодарни на старците, нямат чак такава нужда от тях.

  Пенсионерската „камикадзе-група“ никак не е възхитена от определението. 65-годишният Масаки Такахаши настръхва от думите на Хосоно. „Искам да спрат да ни наричат „отряд самоубийци“ или камикадзета,“ казва той. „Не правим нищо особено. Просто смятам, че трябва да помогнем и не мога да допусна само млади хора да влизат в централата.“

  Такахаши твърди, че вече са събрали 900 дарители и към 250 старци в добра физическа форма, готови да облекат белите антирадиационни костюми и да влязат на територията на централата.

  Причините да станат доброволци са различни, но сред тях не е желанието да умрат. 69-годишната Казуко Сасаки, съоснователка на групата, казва, мотивите и са много лични. „Моето поколение подкрепяше строежа на атомните централи. Ако ние не поемем отговорността, кой да го стори?“

  Но Сасаки е също така и прагматична. „Когато бяхме млади, никога не сме мислили за смъртта. Но сега тя ни се струва нормална, защото остаряваме. Имаме усещането, че ни очаква. Това не значи, че искам да умра. Но ме е страх по-малко отколкото на младини.“ Според нея 30-годишните, изложени на радиацията в авариралата централа, може да развият рак след пет или десет години. Тогава тя ще е на 75 или 80 и може така или иначе вече да се е разболяла.

  Властите спорят доколко разумно е доброволчеството на старците. Собствениците на атомната централа от Tokyo Electric Power Company (TEPCO) са им благодарни. Но заявяват, че разполагат с достатъчно работници, които контролират кризисното положение. Според други източници обаче фирмата изпитва трудности да накара свои служители да влизат в местата с висока радиация.

  Хикару Тагава е бивш служител във Фукушима. Живял е само на няколко километра от централата, в област, която сега е евакуирана. В момента се намира в кризисен център край Токио. „Нищо не може да ме накара да се върна да работя там,“ казва той, докато малката му дъщеря играе наблизо. Той има две малки деца и смята, че нивата на радиация са „прекалено опасни“.

  Дали заради опасения от недостиг на работници или заради публичните изказвания на групата пенсионери, съветникът, който ги нарече „отряд самоубийци,“ вече не е чак такъв противник на идеята. „Срещнах се с ръководителя им и разговарях с него за евентуални следващи стъпки,“ казва Гоши Хосоно. Ямада също потвърждава за срещата с Хосоно и вярва, че групата скоро ще заработи в централата. Според него причината е проста: „Те имат нужда от нас.“

  Източник: http://www.webcafe.bg

• Орхан Памук в София

  От 18 до 20 май в София беше носителят на Нобелова награда за литература за 2006 Орхан Памук. У нас са идвали и други нобелисти, като Мишо и Пинтър, но преди да станат такива. Добре е да си дадем сметка за мащаба на това събитие. Това е все едно Бийтълс да дойдат за концерт между «Revolver» и «Sergеant Pepper» или Уорхол да беше направил приживе изложба в «Музейна галерия за модерно изкуство» на Оборище 10. Разбира се, преди година у нас долетя Дзън Фанджъ с антуража си от знаменитости, но контакт с художника практически нямаше. Впрочем, преди точно 10 години у нас свири ансамбълът Ентерконтемпорен, но без диригента си Пиер Булез и може би заради това остана с полупразна зала «България». А успоредно с Памук у нас беше и Мидори, една от великите цигуларки на нашето време, за да оформят двамата една налагаща се тенденция: шансът автентична знаменитост да се озове на български бряг все повече се дължи на лични контакти, симпатии и приятелства, отколкото на официални покани от държавни институции или на мениджърски културни посредници с амбиции за престиж и печалба.

  В случая посещението на Орхан Памук в България дължим на глобалния престиж и личния чар на американската писателка Елизабет Костова. Нейната едноименна фондация в България покани и организира по забележителен начин престоя на толкова обичания у нас, оказа се, турски писател.

  В рамките на тези три дни Памук получи две отличия – орден «Златен век» от Министерството на културата и Доктор Хонорис Кауза от Софийския университет. В негова чест бяха дадени две официални вечери, покани за които получиха отбрани представители на интелектуалния, политическия и литературния елит на столицата, между които Меглена Кунева, Антони Георгиев, Весела Чернева, Георги Тенев, Кристин Димитрова, Бойко Пенчев, Юлиян Попов, Стефан Тафров (впрочем, последните двама са съответно председател и член на борда на фондацията, тъй че те са подбирали останалите, до чийто знаков списък така и не се добрах). Покрай срещите с разни елити и завеждащи поколения писатели, Орхан Памук успя да произнесе и две кратички слова и да проведе два разговора пред публика. Що се отнася до словата, те бяха по-скоро разочароващи. Т. нар. академично слово във връзка с удостояването му с титлата Doctor Honoris Causa беше устно, неприлично кратко и беше резюме на постановки и мнения, които присъстващите вече бяха чули в разговора с литературоведа Бойко Пенчев на същото място – в аулата – предишната вечер. Въобще, извън разговорите, в които се показа като голям актьор на сцена в ролята на протагониста, а именно на велик писател със заслужена световна слава, Памук се придържаше към капризните маниери на примадона: идваме с приятелката, впрочем небезизвестната писателка Киран Десаи, която държим в публиката или разхождаме; не даваме автографи; отказваме политически въпроси; що се отнася до тези от публиката, изискваме да са писмени и пресети; до последния момент променяме програмата и хем не щем да се мешаме със своята и чуждата власт, хем в последна сметка си изписваме «силни местни политици» за първа вечеря и турска амбасада за втора. Впрочем, известна арогантност, увенчана с елементи на презрение, нетърпеливост и досада, бездруго ще да са родилен белег на повечето успели гении; нещо повече, те може би успяват като такива именно по силата на тези уж дефицити на характера, впрочем, според Ницше, наложени като недостатъци от лицемерните демократични култури на ресантимана от по-ново време. С флегматичната си походка и отнесена заблеяност, с невярващата почуда, с която приемаше овациите на един интерес, мотивиран по-скоро от читателска любов, отколкото от нездрава звездомания, с откъслечните изблици на санкционираща нервност по отношение на интервюиращите го, които понякога се огъваха под бремето на отговорността и притеснението – с всичко това Орхан Памук се показа като един заслужил успеха творец на нашето време, който е достатъчно интелигентен да се справя с бремето на славата, но не без тя да го изнурява, най-вече защото несметът влюбено-притеснени люде му краде от времето за писане и за общуване с хората, които са му автентично близки или му плащат да бъде далеч от писателската си маса.

  Ала впечатлението, с което ще остане Памук в съзнанието на публиката, ще бъде доминирано не от образа на нобелист, навремени препъващ се в тогата на поредното отличие, в шлейфа на ненужен брътвеж и официални метани, а от излъчването на писателя, който е и изумителен комуникатор. Не ми се ще да коментирам работата на интервюиращите. Ще кажа само, че стана видно колко е важно човек да има журналистически тренинг и да му стига солукът дори когато е жена-писател, не знае английски и от притеснение страните му аленеят по далчевски. Що се отнася до Памук, в момента, в който разговорът започваше, той сякаш превключваше на друга програма; от отнесената провлаченост не оставаше и следа и той се превръщаше в онова, което всички очакваха – един красноречив, бърз, гъвкав и ясен човек на словото във всичките му форми, който говореше едновременно на широко ветрило от публики и не се страхуваше да бъде нито висок, нито масов, нито изненадващ, нито банален, нито празнично-идеално-обобщителен, нито делнично-материално-частен. Памук отговаряше с добросъвестна съсредоточеност и със сякаш автентична персонална въвлеченост на всякакви въпроси, ако и една лека сянка на униние и досаденост да се спускаше над иначе толкова живото му лице, когато му се случеше да получи, примерно, две серии от по три повтарящи се въпроса около самотата и щастието. Но и тогава съхраняваше присъствие на духа и с леко притворна добросъвестност се заемаше да повтаря вече дадения отговор. Въобще, с цялостното си присъствие, с всичко, което каза и по начина, по който го каза, Памук недвусмислено показа, че принадлежи на онази рядка порода хора, които са способни да изричат всичко, включително и най-изтърканите баналности, с онази красноречива и направо красива вътрешна вяра, с онази всепобедно убедителна убеденост, която ги превръща в прозрения, в едва ли не новородени истини. Възможно е да се каже и по обратния начин: именно тази уникална способност да се споделят с финес и безцеремонна повторителност без притеснение неща, отдавна превърнали се в социални предмети, превръща малцината майстори на този стил в автентични публични персони; в хора, които биха били добри във всичко; в гении от ренесансов порядък с неизбежната обратна страна на титанизма, която допълваше като втори тъмен нимб обвитата в снежно сияние глава и на Орхан Памук.

  Например, нищо от онова, което каза Памук за близостта между Турция и България като провинциални маргиналии на Европа и модерността, като един вид сиамски близнаци с разделени глави и общо тяло, които споделят повече от онова, което ги разделя; като невидимости, които могат да превърнат проклятието в дар и, веднъж забелязани, да станат дори по-интересни, макар и по неизбежно екзотичен начин, не беше ново за публиката. Но тази готовност преуспелият турчин да включи нас, българите, в гео-културното си размишление за случайните динамики на националната и индивидуалната културна осъщественост, за двусмисления късмет да идваш от малка култура и да се случиш в голямата, вече беше прелъстителен жест, на който публиката с готовност се отдаде. Нещо повече, Памук не се страхуваше да звучи носталгично със своята закъсняло романтична вяра в един универсализъм на индивидуалната уникалност, продължен в една практически надживяна вяра в силата на романа, на изкуството, на въображението, на творческите и съзидателните способности на отделния човек. От начина, по който говореше за изкуството като панацея, Памук показа, че или не знае, или пет пари не дава как работят творци, като Джеф Кунс, Мадона или Паулу Коелю. А и огромното желание на писателя да се представи и като поливалентен интелектуалец, който може да говори с еднаква убедителност за мистериозно-планинската съдба на Балканите, за социално-политическите брожения в ислямския свят днес, за турския обществено политически живот, за полупропускливостта на Европейския съюз, за теоретичните построения на Волфганг Изер, за бокса, борбата и турското кино на 60-те, за предимствата на болката на самотата на писането пред прекрасния ден навън и пред вибриращото чувство за живот и осъщественост в нестихващия социален говор, за това защо човек продължава да прави неща, които ще му донесат нещастие, ако и да е убеден търсач на щастие. Всичко това прилича, впрочем, на носталгичен консерватизъм, който търси ренесансови опори, за да съхрани жив един анахроничен и надживян възглед за твореца като месия и говорител на групи и общности; един възглед, който изглежда има все още някаква инерционна тежест единствено в по-източни, по-изостанали, но и по-съпротивляващи се кътчета на света – в Турция и България, но също може би и във Франция и Германия, в Русия и Китай.

  И така, Орхан Памук нямаше как да не ни хареса, тъй като той говореше през цялото време за нас и вместо нас, българите, балканците, а защо не и европейците, дето обитаваме едни или други покрайнини на един свят с все по-контестиран център. Орхан Памук ни каза, че по някакъв начин има спомен от София, в която е за пръв път; че турци и българи се срещат в сиренето на глобалния нюйоркски пазар; че стига да оцелееш с провинциалността си под мишница, вече можеш да я превърнеш и в оръжие и крило; че хората са еднакви навсякъде и че от нас зависи да превърнем мнимите пасиви в реални активи; че по-добре да не мислим толкова за идентичността си, тъй като това е знак, че сме в беда; че е хубаво, дето светът е видял колко е бил сляп в убедеността си, че хората, изповядващи исляма, са непоправимо задръстени послушковци, които не желаят свободи, права, демокрация, свобода; че причината, поради която продължава да пише, е все повече свързана с желанието му да успее да завърши всичко, което е замислил и планирал пред лицето на едно все по-изтичащо време; че романът винаги е за преследването на щастието, но и за порива ни да се домогнем до другото, неясно човешкото отвъд щастието; за еднаквата необходимост от самота и живот със и сред другите; за това, че романовият разказ е винаги алтернативен на историческия, тъй като се интересува от малките хора с малките им животи, тъй че той никога не се занимава само със загубата, крушението, провала, а с търсенето на смисъла на живота, с възможността да се идентифицираш с психиката на другия, с авантюрата да се живее, да се пише, да се създава красота.

  Исках да попитам Орхан Памук много неща, но един от въпросите, който зададох писмено, но който не стигна до него, беше дали не се чувства отделен или дори разлъчен от своите ранни герои-творци, които завинаги остават под похлупака на невидимостта, докато упорстват в неразпознатата си посветеност на изкуството. С други думи, исках да го попитам за цената на славата. Но, всъщност, Орхан Памук ми отговори: цена има, даде да се разбере той, но слава на Бога, Орхан Памук никога не е бил само един човек; на теб остава да си избереш с кого да си имаш работа.

  Е, аз ще си остана при романиста, който при това, оказа се, може да говори.

  Димитър Камбуров

  http://www.kultura.bg/bg/article/view/18485

• Кризата си отивала? Кого лъже Дянков? Ужасни данни за горива, ток и безработица

   

  България излиза от кризата през април – така каза миналата година финансовият министър Дянков.

  А през февруари т.г. пред студенти от Нов български университет пак той каза: “България вече е излязла от кризата”. И приведе данни, че расте Брутният вътрешен продукт, и две тримесечия имало растеж на икономиката.

  Политиците на власт обичат да лъжат с цифри, за да обясняват успехите си. Но лъже ли Дянков и как точно?

  Най-напред – растежът на БВП се дължи не на потребление в страната, а на малцината български производители, които работят за износ. Тоест – в Европа и света кризата отмина, износът за там се увеличава. И това предизвиква растеж. Но вътрешното потребление в България пада. Това показват всички данни от всякакви служби и институции. Намаляват и чуждите инвестиции – сигнал за неработеща икономика.

  Над 40,8% от хората в трудоспособна възраст в България не работят, само 2,15 млн. души имат стабилни доходи и плащат данъци и осигуровки, но и те постоянно намаляват. Официално безработни в момента са 352 хил. души (9,29%), но реално незаетите са четири пъти повече. Това са последните данни на Агенцията по заетостта и Националния статистически институт (НСИ).

  Да тръбиш, че България е излязла от кризата при тези данни, трябва да си луд. Защото рано или късно ще стане ясно, че лъжеш.

  Но не са само тези данни.

  Продажбите на дизелово гориво на българския пазар са се сринали с 50,6% през февруари спрямо януари 2011 г., а на бензина – с 16,1%. Това показват съвсем пресни данните от НСИ. Дизелът е кръвта на икономиката. По неговата консумация може да се съди за икономическата активност на държавата. “Лукойл България” потвърдили данните на НСИ.

  Анализатори посочват две причини за този спад – кризата продължава да се задълбочава и контрабандата на горива се увеличава. Само че именно Дянков въведе директна връзка на бензиностанциите с НАП, продажбите на контрабандно гориво вече не са лесни. И шефът на митниците Танов е уж безкомпромисен за контрабандата на горива. Как тогава да се е увеличила контрабандата?

  От съюза на превозвачите обясняват, че те са започнали да зареждат дизел в съседни страни, където е по-евтино от монополните цени на „Лукойл”. Но и това не обяснява резкия спад – тези, които зареждат в чужбина, са само международен транспорт.

  Електроразпределителното дружество ЧЕЗ Електро още преди половин година изнесе данни, че потреблението на ток е спаднало с 30-40% за година. По техните разчети това показва, че едва ли не икономиката е спряла.

  Няма нужда от повече цифри. На този фон Дянков казва: „Излязохме от кризата”. Това е авантюризъм, дилетантщина и престъпна самонадеяност едновременно.

  Резултатите от политиката на това правителство ще ги отнесе всеки. Включително и тези, които гласуваха за него.

   

  Източник:  http://e-vestnik.bg/11857/krizata-si-otivala-kogo-lazhe-dyankov-uzhasni-danni-za-goriva-tok-i-bezrabotitsa/

• Слави Трифонов подпря Кунева, ама много ачик…

  Целият екип на гологлавия водещ застана зад М. Кунева, обявявайки я за „нашия кандидат“; да се гласува по интернет поиска т.нар. желязна бг лейди и наблегна на образованието като един от лайтмотивите на своята платформа.

  Слави Трифонов и целият му екип застанаха зад кандидатурата на Меглена Кунева за президент на България в предстоящите избори наесен. В „Шоуто на Слави“ навръх 2 юни целия екип на гологлавия шоумен под строй застана зад т.нар. Желязна бг лейди и ексеврокомисар, която официално обяви, че най-вероятно ще се впусне в предизборната битка за президент. С добре отработени въпроси сценаристите на Слави „разпитаха“ Кунева за бъдещите й планове, а тя наблегна преди всичко на европейската писта и образованието като водещи модели в развитието на държавата. Вероятният кандидат-президент се застъпи категорично и за гласуването по интернет.
  
  Кунева дипломатично заобиколи въпроса за настоящето управление и се измъкна от необходимостта директно да го критикува, като предпочете да изрази очаквания за предстоящите две години управление на кабинета Борисов, акцентирайки върху онова, което предстои да свърши настоящият премиер. Единстеният ироничен комплимент, който се изплъзна с половин уста от страна на Кунева, беше за 19-те км магистрали, построени досега по време на мандата на Борисов, но с уговорката, че това не стигало.

  След първата си официална поява вече в качеството си на впуснала се в предизборната битка, Кунева грациозно помаха на бенда и на публиката в студиото, като се оттегли, оставяйки публиката в очакване често да се явява в студиото на гологлавия водещ, заявил явна подкрепа за кандидатурата й. Зрители от публиката се запитаха дали това е официалната позиция и на БТВ и коментираха, че подобно поведение би подхождало по-скоро на Опра Уинфри, напр., която направи своя собствена телевизия, в която респективно би могла да заявява и собствени позиции.

  Източник: http://frognews.bg/

• „Нормалната“ България според грамите в Wikileaks

  Нищо ново, това си го знаем от години, какво толкова, нормално… Това можете да прочетете в повечето коментари за грамите на американски посланици, описващи случващото се в страната в последните 5-6 години. Секретните документи се разпространяват от сайта „Биволъ“ по споразумение за медийно партньорство с Wikileaks. В повечето случаи героите, портретирани в грамите, не отричат написаното по същество. Каква е тогава България, какво приемаме като обичайно и нормално? А какво би си помислил човек, решил да изгради представата си за страната от тези документи, подписвани от изпратения от САЩ посланик? А картината ще се допълва, тъй като в „Биволъ“ имат около 1000 грами, а досега са пуснали около 70.

  Автор: Юлиана Колева /Дневник/

  ––––––––––––––––

  Премиерът – непредсказуем, с необуздана амбиция
  
  Бойко Борисов е описан в две грами – едната с гриф „Секретно“ на посланик Джон Байърли от май 2006 г., а другата е от 2008 г. и е от посланик Нанси Макълдауни. Тогавашният кмет на София, а сега премиер е видян така:
  –  Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с „Лукойл“ и със сериозна контрабанда на метамфетамини.
  
  – Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев играят голяма роля при взимане на политически решения.
  
  – Независимо от проевропейското му говорене вътрешни източници твърдят, че Борисов е по-скоро „скрит коз“ по отношение на Русия.
  
  –  Борисов е непредсказуема личност с необуздана политическа амбиция и очевидно блестящо бъдеще в политиката.
  
  – Егото му може да е най-силният ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Трябва да продължим да вървим по тънката линия между това да бъдем експлоатирани от пропагандистката му машина или да отблъснем изключително популярен  и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер. Трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.
  
  –  Той е изключително чувствителен, когато става дума за публична или частна критика.
  
  –  Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва пишещите негативно.
  
  – Недоиздялана и изменчива личност, която слухове свързват с организираната престъпност. Борисов е най-хитрият и харизматичен играч на деня.
  
  Политическата система – едни боклуци сменят други
  
  В навечерието на парламентарните избори през 2009 г. посланик Макълдауни описва политическата сцена:
  – Корумпирани, компрометирани и дори осъдени кандидати напират към парламента
  
  –  Изборите вадят едни боклуци от парламента и вкарва там други.
  
  –  Българите като че ли са настроени, че вече са видели всичко възможно в начините за привличане на електорална подкрепа. Гражданите обаче явно бъркат, защото вече излиза по-евтино да станеш народен представител, отколкото да си го купиш.
  
  –  ДПС на автократичния лидер Ахмед Доган е машина за правене на пари. Злоупотребите с еврофондове в министерствата, контролирани от ДПС, са основен фактор за ниската популярност на правителството.
  
  – „Атака“ е партия на екстремисти отляво и отдясно, огорчени от прехода и бивши офицери от армията и полицията. Формацията не е приемлива като коалиционен партньор, но може да играе като балансьор, предлагайки неформална подкрепа за правителство на малцинството.
  
  –  „Атака“ и ДПС се използват взаимно в симбиоза, за да галванизират електоралната си база.
  
  –  Участието на „Синята коалиция“ е последен шанс да се спаси автентичното център-дясно, маргинализирано от корупционни скандали и сблъсъци на егото, много от които около бившия премиер Иван Костов.
  
  –  РЗС е креатура на БСП с неясно финансиране, предвождана от клоун и шарлатанин.
  
  Главният прокурор и съдебната система – заобикаляне на правилата
  
  През 2006 г. Байърли е озаглавил „Заобикаляне на правилата?“ грама от разговора си с главния прокурор Борис Велчев.
  
  – Въпреки уважението си към върховенството на закона Велчев заяви, че заобикалянето на правилата за доказателствата и процедурите е оправдано при някои лидери на организираната престъпност. Позовавайки се отново на провала на българските прокурори и органите на реда да съберат нещо повече от „хилави доказателства“, Велчев обяви намеренията си да търси „контакт със съдилищата“, т.е. да подкани съдиите да осъждат на базата на доказателства, които иначе биха били неприемливи.
  
  –  По думите му прокуратурата, досега подчинена на Никола Филчев, се е превърнала в нещо като терористична организация, използвана за бизнес и политически цели и напълно неспособна да се бори с престъпността.
  
  – След 7 години на преобладаваща системна корупция Велчев е най-добрата възможност за промяна, на която България би могла да се надява, и ние трябва да имаме готовност да му помогнем по всякакъв начин.
  
  – (Година по-късно) Новият главен прокурор остава в реформаторския лагер, но работи в политическа среда, която често му вързва ръцете. Неговата война срещу организираната престъпност и корупцията се движи бавно.
  
  –  Той изглежда честен човек, поставен в много трудни обстоятелства. В много европейски посолства вече са вдигнали ръце от Велчев и се оплакват, че той говори правилно, но е неспособен да въплъти думите в дела.
  
  – Тиери Кретен, директор на дирекцията за разследвания и операции в ОЛАФ, изразява съмнения в капацитета на Борис Велчев да свърши работа в разследванията по измамите с еврофондове и критикува съдебната система, която е направена така, че прокурорите могат да скрият отговорността на обвиняемите, като раздробят делата на по-малки и скрият между тях неизбежните доказателствени връзки.
  
  Медиите – автоцензура и подкупност
  
  Преди по-малко от 2 години посланик Макълдауни описва медиите в доклад до Държавния департамент във Вашингтон, засекретен до 2029 г.:
  –  Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват.
  
  – Корупцията в медиите очевидно ограничава способността им да служат като обществен глас. Макар да са оцелели някои независими издания, публиката е изгубила доверие във водещите медии и търси бягство в таблоидите.
  
  – Като цяло играчите от сивия сектор и бизнес практиките сериозно застрашават разследващата журналистика.
  
  –  Изданията в провинцията дори имат „черни списъци“ от политици и конкурентни бизнесмени, за които не пишат.
  
  –  В частни разговори журналисти казват, че партии плащат на репортери, редактори и телевизионни продуценти за интервюта и новинарско покритие.
  
  –  Кандидатите от всички партии знаят как се играе играта. Журналисти обясниха последната мощна активност на ДПС за влияние в медиите като част от дълга традиция политически фигури да инвестират в медии, когато властта им е застрашена. Социалистите и НДСВ също имат добър опит в плащането за публикации. Опозиционните десни партии (ДСБ и СДС) досега са плащали само за реклами. ГЕРБ разчита за отразяване основно на харизмата на Борисов, който често звъни директно или праща SMS-и на журналисти.
  
  Енергетиката – свръхзависимост от Русия
  
  Енергетиката и най-вече енергийната зависимост на България от Русия е основна част от кореспонденцията на американските посланици. Освен в грамите конкретно по тази тема въпросът бива засяган и в други писма, например с политическа насоченост:
  – В по-дългосрочен план трябва да окуражаваме България да се отърси от енергийната си свръхзависимост от Русия (в грама през 2006 г. до тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс).
  
  – Сключването на анекс за удължаване на газовите договори с Русия от 2006 г. е станало под натиска на Москва. Тази енергийна зависимост се усети през декември, когато замалко щяха да се повторят събитията в Украйна, защото вицепрезидентът на „Газпром“ Медведев лично заплаши Станишев със спиране на газовите доставки, ако България не се съгласи на предсрочно подписване на нов газов договор.
  
  –  Премиерът Бойко Борисов очевидно е под напрежение да излезе с решение пред Владимир Путин дали ще придвижи основните руски енергийни проекти в страната. Борисов описа как при първата им среща на 1 септември 2009 г. в Гданск в неформален разговор Путин е намекнал, че българите рискуват да останат на студено тази зима, ако Борисов не придвижи проектите (друга секретна грама на зам.-посланика  на САЩ в София Сюзан Сатън от юли 2009 г.).
  
  – Енергийният сектор в България е изолиран бранш на клубен принцип, доминиран от няколко играча, които печелят големите обществени поръчки и имат влияние върху управляващите независимо кои са. Посочени са собственикът на „Риск инжинеринг“ Богомил Манчев (фирмата е консултант по проекта за АЕЦ „Белене“), собственикът на „Фронтиер“ Красимир Георгиев и притежателят на мини и няколко топлофикации Христо Ковачки (в грама, озаглавена „Мръсна енергия: Корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор“ от 20 декември 2006 г.).
  
  – В сферата на енергетиката България е твърде зависима от Русия, макар да има и няколко други опции в краткосрочен план. Овчаров (тогава министър на енергетиката – бел. ред.) знае това, но все пак сключи 23-годишен договор с „Газпром“ (грама от 26 февруари 2007 г. от посланик Байърли). Макар условията по сделката да не изглеждат обременяващи, дължината на ангажимента, както и потайността около сключването на договора повдигат въпроса за какво България се е предала при сключването на тази сделка. Отговорът почти сигурно е изграждането на новата атомна електроцентрала в Белене на р. Дунав, възложено на консорциум – собственост на „Газпром“.
  
  –  Ресурсите на „Белене“ са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял. За своя дял от „Белене“ са се подредили и фирми, близки до ДПС на Ахмед Доган.
  
  Организираната престъпност – корумпиращо влияние върху всички институции
  
  В доклад от 2005 г. посланик Джеймс Пардю описва и организираната престъпност:
  – Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции. Независимо от това кой е на власт, нейни представители правят дарения на всички основни партии.
  
  – Може да се каже, че силата и имунитетът спрямо закона на организираната престъпност (ОП) е най-сериозният проблем на България днес. Дейностите на ОП са в основата на корупцията и неефективността на съдебната система в България и спъват икономическото развитие на страната. Българската ОП е особено силно замесена в международно пране на пари, трафик на наркотици и фалшификация на пари.
  
  – Изгряващата звезда на българската организирана престъпност, групировката ТИМ, базирана във Варна, все повече заприличва на „Мултигруп“ (МГ) в усилията си да проникне в колкото може повече незаконни сектори. ТИМ запълни вакуума, създаден след упадъка на „Мултигруп“, който последва убийството на Илия Павлов през 2003 г.
  
  – Като най-големия играч на пазара на наркотици „ВАИ холдингс“ (преди това ВИС и ВИС-2) контролира пътищата на трафика им, производствените обекти и разпространителките мрежи. Други криминални дейности включват изнудване и рекет, незаконна търговия с оръжие, залагания, проституция и контрабанда. ВАИ имат и широки бизнес интереси в туризма, финансовия сектор, развлекателната индустрия.
  
  – Законните и незаконните действия на групировката „Интергруп“ (бивша СИК) на Красимир Маринов (с прякор Големия Маргин) се сливат при кражбите и застраховането на коли. Незаконните действия на „Интергруп“ включват наркотици (главно хероин), финансови измами (чрез връзки с компанията за финансови гаранции „Амигос“), кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция.
  
  – Докато бизнесът на „Мултигруп“ на Балканите е доста западащ, една от компаниите й с най-висок профил си остава „Балкантурист“. Димитър Иванов, откакто напусна МГ, е директор на „Европа холдингс“. Друг бивш служител на МГ, Сашо Дончев, е изпълнителен директор на „Овергаз“.
  
  – „Съюз на бившите командоси“ на Алексей Петров и Златомир Иванов-Баретата – контрабандните дейности, изнудването и рекетът. Смята се, че групировката има най-голям дял в бизнеса за ескорт и интимни услуги в София, които са всъщност прикритие на проституция и трафик на жени с цел сексуална експлоатация.
  
  – „Нове холдинг“ на Васил Божков – незаконните дейности включват пране на пари, приватизационни измами, заплахи, изнудване и рекет. Божков е свързан и с „Интергруп“ и с Иван Тодоров.
  
  – Описани са още 6 други организации от престъпния свят
  
  Президентът Георги Първанов – неконструктивно влияние
  
  Из грама на посланик Нанси Макълдауни от 2009г.
  – Назначенията на президента Георги Първанов в армията през 2009 г. показват липса на желание за реформи.
  
  – Изтъкнато е „неконструктивното влияние“ на Първанов и неговия кръг, който не се е противопоставил на „мошеническите обществени поръчки (и вероятно се е възползвал от тях)“ и не е подкрепил твърдо истинските реформи.
  
  Футболът – под сянката на престъпността
  
  Из доклад от американското посолство до Вашингтон, съставен на 14 януари 2010 г., публикуван от испанския в.“Ел Паис“, работещ с Wikileaks.
  – От падането на комунизма българският футбол се е превърнал в символ на корумпиращото влияние на организираната престъпност над важни институции. Масово се смята, че българските футболни клубове са пряко или косвено контролирани от фигури от организираната престъпност, които използват своите отбори като средство да се легитимират, да перат пари и да правят бързи печалби.
  
  – Въпреки неспирните слухове за уреждане на мачове, нелегално тото, пране на пари и укриване на данъци има само шепа арести или успешни дела.
  
  – Тодор Батков, Васил Божков, Гриша Ганчев, Маргините са поименно изброени като илюстрация „за някои от най-известните връзки“.

  Източник: http://www.dnevnik.bg

• Токът с нов данък за скъпи централи

  Нова графа в сметката за ток ще има от догодина. Тя ще ни съобщава колко ще плащаме като добавка за тока от новата американска централа „Марица-изток 1“, която още не е заработила, и за модернизираната „Марица-изток 3“. Това ще бъде поредният „енергиен данък“, който ще се калкулира на всички потребители. Съобщи го шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев по време на конференция за либерализация на енергийния пазар у нас.

  Досега плащаме добавка „зелена енергия“, с която стимулираме изграждането най-вече на ветрогенератори и на фотоволтаични паркове. Втората добавка, с която българинът стимулира производството е за тока, който произвеждат топлофикациите.

  В енергийните среди той вече се нарича „кафява енергия“.

  Какво означава третата нова добавка за потребителите?

  Токът от тези два теца е скъп, тъй като имат да си връщат инвестиции – за новата „Марица-изток 1“ те са към 1 млрд. евро. Двете централи има дългосрочни договори с НЕК за задължително изкупуване на тока. Цената му влиза в микса на електрическа енергия на НЕК, който се прави от цените на тока на „Козлодуй“, през водните централи, тецове и т.н. И тази нова цена от „Марица-изток 1“ ще вдигне средната цена. Ако пък централата излезе на свободния пазар – няма кой да й купува тока. Затова онази част от цената, която е над пазарната, ще се вкара като добавка към цената за пренос по жиците на НЕК и така ще се плаща и от бизнеса, и от битовите потребители. Това е „хватка“ да се намали натискът върху цената за бита.

  Терминът „енергийни данъци“ беше пуснат в обращение вчера от Иванка Диловска, бивш зам. министър на енергетиката, сега шеф на Института по енергиен мениджмънт.

  При 60% дневна и 40% нощна енергия цената на един мегаватчас ток, който плащат потребителите, извън другите такси е 61,95 лв., изчисли Диловска. Енергото обаче за същата енергия брояло на НЕК 72,64 лв. Недостигът се компенсирал от стопанските потребители, тъй като при тях цената е 80,14 лв., каза тя и допълни, че има скрито субсидиране от бизнеса към бита.

  Новият зам. министър на икономиката Деян Добрев каза, че се подготвят промени в енергийния закон за отварянето на енергийния пазар. Имало няколко варианта – единият бил всички стопански потребители, които ползват ток на средно напрежение, да започнат да си купуват енергия от търговците на ток, а не от НЕК или от електроразпределителните дружества. Другият вариант е на свободния пазар да отиде бизнесът с потребление 1000 мегаватчаса годишно, сметки от над 10 000 лв. месечно за ток и 200 киловата мощност. До две седмици промените в енергийния закон щели да бъдат пуснати за обществено обсъждане. Само 27% от тока в страната се търгува на свободния пазар. Към февруари тази година сделки по свободно договорени цени са сключили 6 производителя, 66 потребителя и 34 търговци на електрическа енергия.

  Шефът на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов посъветва бъдещите играчи на свободния пазар да си купят софтуер, който да следи консумацията им на ток. Ако пък са малък бизнес, да си водят подробни записи. Проблемът, който се очертава на свободния пазар, е в точността на заявките от фирмите. Защото, ако не ви достигне електроенергия, купената на свободния пазар вече е по-скъпа – 150 лв. на мегаватчас. Ако пък продавате излишък, губите с цена от около 20 лв. Големите фирми от федерацията са първите, излезли на свободния пазар, и вече натрупаха опит в търговията.

  Енерго: Може да има сривове

  Възможен е срив на електроенергийната система, заради липса на инвестиции. Това заяви вчера Михаил Сладек, мениджър в ЧЕЗ, припомняйки сривовете с САЩ от 2001 до 2003 г. Инцидентите станали въпреки че показателите на техните мрежи били по-добри от тези в България.

  Компанията настоява за 156 млн. лв. вложения в мрежите. Оттам са изчислили, че това щяло да се отрази в цената на тока с 0,7% поскъпване. Шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев обаче напомни, че електроразпределителните дружества трябва да изпълняват одобрените от комисията инвестиции, а това невинаги ставало.

  Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=913909

• АЕЦ „Козлодуй“ ще строи хранилище и за американско ядрено гориво

  „Холтек“ прави проучване за съхранение на бъдещи доставки от „Уестингхауз“

  АЕЦ „Козлодуй“ ще изгражда още едно хранилище за сухо съхранение на отработено ядрено гориво (ОЯГ), но за суровината на американската компания „Уестингхауз“. Друга фирма от САЩ – „Холтек“, вече прави предпроектно проучване на бъдещото съоръжение, което ще определи цената му и на чиято база ядреният оператор ще вземе крайното си решение за обявяване на търг за строежа.

  Анализът на „Холтек“ ще е готов през септември, съобщи директорът на АЕЦ „Козлодуй“ Костадин Димитров пред журналисти в четвъртък.

  Миналата седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че с „Уестингхауз“ ще се подпише договор за доставка на свежо ядрено гориво, след което министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков поясни, че става въпрос за рамково споразумение за сътрудничество между „Българския енергиен холдинг“ (БЕХ) и американското дружество. Предвидена е клауза за лицензирането на горивото на „Уестингхауз“ на българския пазар, което отнема около две години. Трайков заяви, че подобни действия са част от политиката на България да балансира интересите в ядрената сфера.

  Така към края на 2013 г., когато изтича сегашното допълнение към дългосрочния договор със сегашния руски доставчик ТВЕЛ, „Уестингхауз“ ще може да участва в търг за ново снабдяване със свежо ядрено гориво, стана ясно от думите на Димитров.

  Той уточни, че договорът с ТВЕЛ до 2020 г. е рамков, като на всеки три години се договарят конкретните търговски условия. Според него няма проблем след изтичането на сегашния договор през декември 2013 г., той да не бъде подновен, без ТВЕЛ да имат право на финансови претенции към АЕЦ „Козлодуй“ и да се обяви отворен и за други участници търг.

  Ядреният шеф припомни, че през 2001 г. е имало подобен търг, към който „Уестингхауз“ са проявили интерес, но не са могли да участват.

  Тъй като американското ядрено гориво е с други показатели от тези на руското, то не може да се съхранява заедно с него и това налага строеж на отделно хранилище. „Контейнерите на „Холтек“ позволяват съхранение на отработеното ядрено гориво между 50 и 100 години по открит способ, както и възможност за мобилност и евентуален износ на отпадъците след време“, обясни Димитров.

  Практиката на „Уестингхауз“ е да не приема обратно за съхранение и преработка на ОЯГ, докато договорът с ТВЕЛ предвижда и извозване на ядрените отпадъци в Русия.

  Преди време американският посланик Джеймс Уорлик съобщи, че „Холтек“ има интерес и към преработката на отработеното ядрено гориво на АЕЦ „Козлодуй“. Интерес е заявен и от френската „Арева“, която преди месец подписа споразумение за сътрудничество с БЕХ.

  Димитров съобщи,че през 2011 г. се предвиждат три извозвания на по 500 т ядрен отпадък от затворените малки реактори и действащите ВВЕР-1000. Първата пратка ще замине още този месец. Разходите за всяко извозване са по около 15 млн. евро. По веднъж годишно ще се транспортира ядрен отпадък до Русия и през следващите пет години, посочи шефът на АЕЦ „Козлодуй“.

  Преди около три седмици премиерът Бойко Борисов и министър Трайчо Трайков откриха хранилище за 50-годишно съхранение на руското отработило ядрено гориво, което обаче ще получи лиценз за експлоатация следващото лято. Тогава Трайков обясни,че новото съоръжение дава на страната ни независимост при управлението на ОЯГ, защото в него отпадъкът от дейността на ядрената централа може да се съхранява, докато бъде намерено окончателно решение за съхраняване на ядрени отпадъци или технологични варианти за тяхната преработка. По този начин можем да изчакваме изгодни цени за извозването на отработеното гориво, каза тогава министърът.

  Източник: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=180276&srcpos=3

• Само 4 месеца уседналост за местните избори наесен

  Народното събрание гласува четири месеца уседналост за местните избори наесен при приемането на второ четене на промени в Изборния кодекс.

  Депутатите решиха при изборите за общински съветници и кметове през 2011 г. право да избират общински съветници и кметове да имат българските граждани и гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, които са живели най-малко през последните четири месеца в съответното населено място. Досега този срок беше 10 месеца.

  При произвеждане на местните избори наесен право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани и за общински съветници – гражданите и на друга държава – членка на Европейския съюз, които са живели най-малко през последните четири месеца в съответното населено място, реши още парламентът.
  До момента този срок беше шест месеца.

  Предложението за намаляване на двата срока на четири месеца направи в зала депутатът от ГЕРБ и председател на правната комисия Искра Фидосова. По думите й предвидената първоначално уседналост от 10 месеца може и да е висока, но тя е съществувала и досега.

  Тя напомни, че при атакуването от левицата на Изборния кодекс пред Конституционния съд не е имало искане за намаляването на срока, фигуриращ в параграф 10, а се е атакувал принципът за уседналост като цяло. Фидосова допълни, че нормата на параграф 10 вече е изиграла своята роля и в момента няма вътрешен за страната изборен туризъм.
  Павел Шопов от „Атака“ заяви, че намаляването на срока за уседналостта е неприемлив за тях. Той трябва да бъде колкото се може по-дълъг, каза Шопов.

  Четин Казак предупреди, че ще атакуват текстовете, свързани с ограничаването на правата на гражданите в Конституционния съд.

  Измененията са вследствие на решението на Конституционния съд, с което някои от разпоредбите на кодекса бяха обявени за противоконституционни.

  Изискването за уседналост на местните избори след 2011 г. беше намалено от 12 на 6 месеца.

  Изискването за уседналост за кандидатите за членове на Европейския парламент от България също беше намалено. Те трябва да са живели най-малко през последните шест месеца в страната или в друга държава-член на ЕС.

  Избори за кметове ще се произвеждат само в тези кметства, които към датата на обнародване на указа на президента за насрочване на местните избори имат население над 350 души, решиха още депутатите. Не беше прието предложението на Любен Корнезов избори за кмет да има в населени места с над 150 жители.

  Районните кметове няма да бъдат избирани пряко, реши окончателно Народното събрание. Пряката изборност на районните кметове подкрепиха от Коалиция за България, ДПС и Синята коалиция, но от ГЕРБ и „Атака“ се обявиха против предложението.

  Мая Манолова от левицата отбеляза, че прекият избор на районни кметове засяга над 2 млн. български граждани. По думите й с премахването му районните кметове ще се избират от една партийна централа.

  Красимир Ципов от ГЕРБ отхвърли като неоснователни „внушенията“, че ГЕРБ ще избира районните кметове в София, Пловдив и Варна. Той посочи, че предстоят избори и не може да се каже кой ще има мнозинство в общинските съвети, които избират районните кметове.

  Екатерина Михайлова от Синята коалиция отбеляза, че това, което приемат управляващите, издава страх за това, което ще се случи на ГЕРБ на изборите. Виждали сме и пряк избор на кметове и пазарлъци, коментира тя. По думите й с тази промяна се отнема демократично право на гражданите. Тя отбеляза, че такава грешка е правена и от предишните законодатели, но са се поправили.

  Не беше прието предложението на депутати от ДПС единствено от момента на публикуване в бюлетина на БТА даден акт на ЦИК да става факт и да започват да текат сроковете за неговото обжалване.

  Четин Казак обясни, че прецизирането на срока за обжалване се налага заради това, че интернет страницата на ЦИК все още не е готова.

  Източник: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3857651

• България отбелязва Денят на Ботев и загиналите за свободата

  Хр. Ботев: Зимата се свърши и нощта се измина

  Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюрбето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце…, пише гениалният публицист във фейлетона си „Политическа зима“. Днес се навършват 135 години от героичната му гибел.

  
  
  Политическа зима

  ХРИСТО БОТЕВ

  „Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“

  Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук – суджук, с който във виенския райстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия – тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, – пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.

  Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш? – Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бахусу. Г-н Бисмар възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравето на Германия; дядо Горчаков раздава коливо за „бог да прости“ славяните; майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия; лорд Дерби си точи севастополската костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе бюфтек за английското човеколюбие; испанските „братовчеди“ са застъпили тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и плюят един другиму в очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от Капрера да изчистят блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и, наместо хляб и макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото пърчле на солените, възседнало буцефалът на Александра Македонски и исторически иска да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие дипломатическа боза и вика „Аман от пияни хора“. Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческия род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията. А ти, българин и патриотин, гледаш на всичкото това с особено недоверие и думаш: „суета сует и всяческая суета“. Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров. „Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба.“ Лежиш на гърба си и благодариш всевишният таван, че по негова непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти не те мъчи, парите ти не се губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език…

  …
  И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки; а нощта се не свърша, зимата се не изминува и патриотите лежат в своите топли стаи, сънуват настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници. Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довеждат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюрбето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощат на припек; а аз ще да излеза из своя палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: „Гледайте, очи, ненагледайте се!“ И да се ненагледаш! Пред вратата ти се събрало на конгрес племето, което едно време е избавило Рим, и с патриотически крякания се приготовлява да направи преврат в историята на гастрономията; почтените и важните кокоши физиономии се разхождат по двора и правят археологически открития по купището, за да снесат яйцето на общото южнославянско щастие; коронясаните венценосци се борят помежду си, земат стратегически позиции и кукурикат за близкото решение на возточния вопрос; а младото поколение изникнало покрай дуварите и чака да го огрее слънцето откъм запад, за да каже своята последна дума за живота, за характера и за стремленията на гъбите. А ти… О! ти си българин и патриотин! Запей песента „гъби, мои гъби“, пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко, попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: „Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукуригу! ето петлите! Джав, джав! ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина.“

  в. „Знаме“, г. I, брой 10 от 2 март 1875 год.

• ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ СТАНДАРТИ

  ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ  СТАНДАРТИ

  Венелин Чалъков

  ключови думи: отрасли, образование,  специалности, профили,  специализации, степени, конкуренция.

  Конкуренцията (съревнованието) на образователния пазар, между предлагащите обучения по различни образователни специалности, се тормози от липсата на стандарти за тези духовни продукти,  информиращи за качеството на подготовката и възможностите за правене на   кариери в определени обществени дейности.Това принуждава потребителите на образователни   продукти, да търсят консултации или да се доверяват на рейтингите на учебните заведения , които са  показатели отравяващи предимно качеството на преподавателите и условията за обучение. Липсата на образователни стандарти затруднява работодателите, при формиране на оптимални екипи за работа по технологиите на техните бизнеси и определяне на индивидуалните заплати. Затруднява и проектантите на образователни продукти, изработващи учебните програми (системи от ключови думи определящи образователните специализации)  за обучение. Липсата на  дефиниции на понятията  образователни специалности, профили, специализации и степени, прави бъркотията на образователния пазар ощи по-голяма.

  · Анализът на проблема образователни стандарти показва, че той се корени в липсата на класификатор, който дефинира понятията обществена дейност, сектор, подсектор, отрасъл, подотрасъл, бранш, подбранш. Буди недоумение факта, че държавните статистики и през третото хилядолетие продължават да работят не с единен класификатор на обществените дейности, а с примитивни непълни списъци на недефинирани обществени дейности – промишленост, строителство, селско стопанство,  …, които не дава възможност за получаване на адекватни статистически данни, необходими за  ръководене на държава.

  Съвременният мениджмънт определя понятието технология като “организация, съставена от алгоритъм (метод) за получаване на определен резултат от дейност, адекватна техника и специалисти за осъществяване на алгоритъма”. Технологиите се описват в технологична документация. Еднакви резултати (култури) могат да бъдат получавани чрез различни технологии с различни целеви и икономически ефективности. Технологиите варират от технологии осъществявани от специалисти с минимум техника, до технологии осъществявани от техника  с минимум специалисти.

  Всяка нормална и  добре развита обществена организация – домакинство, предприятие, училище, болница, казарма, банка, община, съдилище, министерство, президентство,  е съставена от дейностите: снабдяване, пласмент, осигуряване, ръководство и една или няколко основни дейности, всяка от които се осъществява по качествено различни технологии, дефинирани от адекватния класификатор на обществените дейности – КОД.

  · Анализът на съвкупността обществени дейности показва, че те се различават по класовете от технологии с които се осъществават. Основното делене в адекватният им асификатор,  именувано секторно, се получава по признаците: производствени (дейности, които немогат да се извършват без проектиране); сигурностни (дейности, които не могат да се извършват без диагностициране) и ръководни (дейности, които не могат да се извършват без проблемизиране). При делене по адекватните родови, видови и сортови признаци, се наблюдава ритъм три-четири.

  При това делене на технологиите за извършване на обществените дейности, те се класифицират в тридесет и шест отрасъла. Именувани с адекватни  ключови думи те формират класификатора :

  1.Производствени.

  11. Материално 111. Добивни. 112. Отглеждания .113. Строителни .

  12. Информационно.121. Наукови 122. Изкуствови 123. Забавленски .

  13. Трафиково.131. Съобщителни 132. Търговски 133. Транспортни.

  14. Духовно. 141. Обучителни 142. Образователни 143. Възпитателни.

  2. Сигурностни.

  21.Биоекотическа. 211.Здравеопазващи 212.Популоопазващи 213 Екоопазващи.

  22. Социална 221.Кримизалавящи 221. Разузнавателни.223. Обезопасителни

  23. Военна 231. Идеозащитни 232. Териториозащитни 233. Икономозащитни.

  24.Интеграционна 241.Културна 242.Миграционна 243Икономическа.

  3. Ръководни

  31. Нормативно 311. Законодателни 312. Правосъдни 313. Контролни

  32.Административно 321Информиращи 322 Координиращи 323. Организиращи .

  33. Политическо.331.Правозащитни 332. Солидарностни 333. Демокрацийни.

  34. Икономическо 341 Финансирания 342. Икономизирания 343. Конкурирания.

  Духовните продукти,  ключовият ресурс за благоденствието на всеки народ, се произвеждат в отраслите Обучение, Образование и Възпитание.

  · КОД непосредствено диктува образователните направления, специалности, профили и специализации. Технологиите на един отрасъл дефинират  професионално направление, на подотрасъл дефинират   четири образователни специалности. Чрез релевантни  наименования, в рамките на статия, могат да се посочат накои от 144-те образователни специалности. В образователното направление Строителни технологии те са: Материалостроене, Машиностроене, Сградостроене, Макростроене. В направление Наука – Световни, Исторически, Технологически, Абстрактни. В направление Изкуства – Пластика, Писателство, Музика, Театър. В направление Образования – Детско, Основно, Средно,  Висше. В направление Обезопасявания – Инциденти, Катастрофи, Произшествия, Бедствия. В направление Финансирания – Микрофинанси, Мезофинанси, Макрофинанси, Глобофинанси.

  Деленето на подотраслите на  браншове, по признак  технологични фази на дейностите необходими за  получаване на целевите резултати, води до определяне на обрадователни профили. За специалност Машиностроене профилите  са : производствен, технологичен и проектантски. За специалност Произшествия – противодействен, обектоготовностен и профилактичен.

  Деленето на браншовете на  подбраншове, по признак близки технологии, води до определяне на ключовото понятие образователни специализации. За специалност Машиностроене се виждат специализациите: Инструменти,  Двигатели, Агрегати, Автомати. За специалност Произшествия –  Транспортни, Сградни, Заводски, Природни. Специализациите са тесни или широки в зависимост от обхвата на технологиите включени в тях. Специализациите подлежат на непрекъснато иновиране в зависимост от появата на нови технологии.

  Всяко образователно направление  има  48  специализациии, а всички възможни  специализации  са 36 х 48, за именуване на които са необходими 1728 термина.

  ·  Понятието образователна степен отразява сложността на класа технологии, включени в дадена специялизация. Образователната практика спонтанно е формирала четири образователни степени – операторска, бакалавърска, магистърска и докторска. Последните три от тях имат место във висшето образование и се придобиват чрез завършване на определен профил на дадена специализация.

  · Системата на адекватните статистически класификатори, освен   Класификатор на обществените дейности, включва и неговите производни класификатори:  на науките;  на научните специалности;  на техниката;  на резултатите от обществените дейности  – продукти, осигурявания, ръководения; на длъжностите; на професиите; на образователните специалности.

  Наблюдаваните в тези класификатори   симетрии, периодичност и ритми, доказват тяхната научност и евристика, подобно на  Периодичната таблица на химическите елементи.

  · Специалистите и техниката, са  съизпълнители на  технологични процеси – продуктови, сигурностни или ръководни, което ги прави взаимнозаменяеми. Квалификации на специалистите се класифицират  според съответствията: специалност – професия; профил – занятие, специализация – гилдия. Информативни наименования се получават при спазване на същите съответствия : професии – машиностроител, сградостроител, музикант, … ;  занятия  –  композитор, диригент, изпълнител, … ; гилдия – вокалист, инстуметалист, актьор, … .

  · Наименованията на длъжностите се определят от местата на специалистите във фазите на технологичните процеси и носят техните наименования – производственик, технолог, проектант, …, треньор, лектор, програматор, … . Термините инженер, агроном, юрист, … са използваеми като прилагателни. Длъжности могат да бъдат заемани от лица със съответно образование и професионализъм. Длъжността треньор, изисква квалификация в направление Образование, Специалност Висше образование, образователна степен бакалавър. Длъжността  лектор изисква образователна степен магистър и професионална степен доцент. Длъжността програматор (проектант на програми) изисква  доктор и  професор.  Ръководната длъжност премиер, изисква квалификация в направление Организирания, специалност Държаворъководене (Макромениджмънт), степен докторска.  Професионалната степен държавник се присъжда не от ВАК а от народа. За заемане на някои ръководни длъжности  се изисква квалификация съставена от компоненти на различни специалности. Примерно, за ръководител на малко предпрятие е достатъчно да бъде  бакалавър по технологиите на основната дейност и бакалавър по специалността микроорганизиране.

  · Образователните специализации се осъзнават като  вид духовни продукти – знания и умения, определени от системи дескриптори (ключови думи), усвоими от нормални хора. Тези продукти са  потенциал  за придобиване на висок професионализъм, при  трудова заетост, осъществявана в определен подбранш, след около пет години трудова практика. За тях трябва да се изработват стандарти, съставени от учебните програми за редовно (присъствено) и задочно (дистанционно) обучение. Признаванията на кредити и дипломи се правят по стандартите на специализациите и образователните степени.

  · Величината на професионализма на специалист е оценима адекватно чрез трите  хабилитационни степени на шестобалната система – добър, превъзходен и талантлив. Информтивни  наименования за степен на професионализъм са : асистент, калфа, майстор; преподавател, доцент, професор; учен, доктор, академик; … . 

  05.2011

  [email protected]

• Напускам България или оставам?

  Авттор: Ивайло Дичев

  Все повече българи се чудят дали да напуснат родината. Младите така или иначе мислят за този вид „решение на житейския проблем“, а тези, които вече нямат сили, възпитават децата си в готовност един ден да поемат навън.

  Г-н Борисов в специфичния си жанр на самохваление обеща да върне – т.е. да върне той лично – българските емигранти до четири-пет години. Малко по-рано социологически сондажи пък показаха, че 200 хиляди българи са готови да заминат за чужбина без да дават внятни обяснения за това. В последвалото масово производство на мнения едни казваха, че е чудесно хората от периферията да се стремят към центъра, защото някой ден ще донесат западен ноу-хау; за други необяснимо нарасналият процент потенциални емигранти е свидетелство за пълната безперспективност пред превърнатата от неолибералите в офшорна зона България; за трети хората просто се срамуват да бъдат управлявани от типажи като г-н Борисов и г-н Цветанов, плюс неофашистите от Атака.

  Тук не става дума само за дежурния оптимизъм на властта и дежурния песимизъм на опозиционно настроените. Става дума за една дълбока паника пред процесите на глобализация и най-вече неочакваната свобода, с която те ни снабдиха. Можеш да отидеш където искаш, в който момент искаш, стига да си намериш по-добра реализация. А тези, които остават? От една страна те се терзаят, задето не смеят или не могат да направят крачката, гледат със завист заминалите, които им пращат картички с новата си кола или къща, отчуждават се от настоящия си живот, който откъм чужбина изглежда жалък и дребен. От друга – започват да помпат омразата към заминалите, предали майката-родина.

  Дори богатите бягат

  Те трупат печалби в тази страна с най-ниска преразпределителна функция на държавата в ЕС, после отиват да живеят в места като Виена, където много високото държавно преразпределение прави възможно да има паркове, чистота, култура, детски градини, сигурност и тъй нататък. За децата на управляващата класа пък изобщо да не говорим – те в голямата си част са се насочили към чужбина, а това е най-ясният знак, че страната е безперспективна.

  Една от най-тежките последици от превръщането на България в гастарбайтерска периферия на развития свят е появата на мотива „емиграция” като последен мирогледен аргумент – които още са млади, сами мислят за този вид „окончателно решение на житейския проблем”, които вече нямат сили, възпитават децата си в готовност един ден да поемат навън. Ако политиката е безумна, ако няма закони, работа, приятни за живеене градове, наместо да се боря, да гласувам, да протестирам, да се включвам в партии или граждански движения – ей го автобуса, взимам си шапката и те да се оправят както могат. Обществото, тъй да се каже, изпуска парата – най-яростните заминават и за известно време нещата се успокояват. Колкото повече гурбетчии, толкова по-малко социални революции! Вярно, че някои от емигрантите се връщат, но мисълта, че винаги могат да се махнат, да намерят по-добро място, си остава дълбоко загнездена в ума им.

  Да кажем, че г-н Борисов успее да върне една голяма част от емигрантите, както обещава. Осигурява им се работа в строителство на спортни зали и магистрали. Но каква е гаранцията, че утре няма да ги повикат в Южна Африка за още по-големи зали, при още по-добри условия? И към най-добрата заплата винаги може да се прибави още един долар или евро – това е добре известно от науката за чистите количества, математиката.

  Гражданите не са само стопански единици!

  Мен ако питате, цялата тази работа със закрепването на хората към една национална общност и лоялността към нея не може да е въпрос икономически. Днес в България никой не вярва, че неговата държава по някакъв начин се вслушва в гласа му. Докато гражданите се третират единствено като стопански единици, те ще се реят все по-свободно из глобалния свят. Хората ще инвестират сили в страната си, ще се превърнат в „добър човешки материал” само ако чувстват, че тя зависи от тях, че те реално я управляват. Ако се промени дълбоко самият демократичен ред, който очевидно днес е в дълбока криза, ако им се предложи да бъдат по един нов начин субекти на политиката.

  Как може да стане това не знам; явления като Уикилийкс, арабската пролет и движението за свободна интернет-култура дават някаква идея, но още твърде смътна. Как няма да стане обаче е ясно: ако, наместо с гражданите, властта управлява с монополисти и олигарси, ако, наместо да обсъжда и да се вслушва, продължи да играе медиен театър и да гъделичка тънки струни на народната душа с „ще върнем децата у дома”.

  Източник: Дойче Веле

• Становище на омбудсмана за участието на българите с двойно гражданство в управлението

  Омбудсманът излезе със становище относно участието на българските граждани с двойно гражданство в управлението на страната

  София, 28 май 2011г.

  Омбудсманът на Република България многократно е сезиран от български граждани, които имат и друго гражданство (включително и чрез отвореното писмо на г-жа Румяна Угърчинска), относно невъзможността им да участват активно в политическия живот на страната.Причина за това е ограничението в Конституцията, според което лицата с двойно гражданство не могат да бъдат избирани за народни представители, президент, членове на Министерския съвет и редица други длъжности, в резултат на препращането към условията за избор на народни представители в нормативните текстове.

  В становището на националния омбудсман по въпроса пише: „Основният закон на страната ни е приет преди две десетилетия. В динамичните времена, в които имаме шанса да живеем, 20 години не са малък период от време и промените са осезателни – паднаха граници не само физически, но и в начина ни на мислене. Светът се превърна в едно глобално място за живеене и ограничаването на пасивното избирателно право на българите с двойно гражданство прилича по-скоро на остарял предразсъдък, отколкото на необходимо условие, гарантиращо избирането на добри управници на страната ни”. Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната, да напуска нейните предели, както и да се завръща в нея – това е конституционно право на всеки българин. Още повече, това е право на всеки човек, гарантирано от международни актове като Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 13) и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Протокол № 4). „Много български граждани се възползваха и продължават да се възползват от това свое право и да търсят реализация в чужбина. Някои от тях създават и по-трайни връзки със съответната държава, като придобиват и нейното гражданство. Да си гражданин на повече от една държава не е престъпление, не е и морално укоримо. Този факт не е и показател, че не обичаш страната, в която си роден и поради това не си достоен да участваш в управлението й” – категоричен е Константин Пенчев.

  Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията (чл. 26, ал. 1). Съгласно чл. 65, ал. 1 от основния закон, обаче, за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. В становището си омбудсманът пише: „Убеден съм, че вече е време да се обсъди дали е разумно и справедливо това ограничение (което създава отчасти и вътрешно противоречие в самата Конституция) да продължи да бъде в сила и на практика желанието да получиш по-широк кръгозор, да черпиш опит и знания от повече и различни източници, да се наказва с невъзможността да реализираш и да споделиш своите умения в България”.

  Според Константин Пенчев, това е изключително сериозна тема, която повдига много въпроси, свързани не само с двойното гражданство и пасивното избирателно право на българските граждани. „Готов съм, предвид очакванията на обществото и при наличие на желание от всички заинтересовани страни, да организирам дебат, в който да бъдат обсъдени проблемите, свързани с участието на българите с двойно гражданство в управлението на страната ни” – пише омбудсманът в становището си.

  Източник: http://www.ombudsman.bg

• Георги Мишев: Слово, произнесено на премиерата на „Отворена книга” в НДК, 26 май 2011

  Голямата мрачна стая на село, възрастните са си вкъщи, припукват дървата в печката, алени петна играят по тавана. И не знам защо, но не си спомням електричеството, токът навярно е изгаснал. Мъждука газена лампа, но за мен това е всичката СВЕТЛИНА. Ученик съм може би във втори или трети клас, чета „Нещастна фамилия“, някаква стара, с изпокъсани корици книжка, черни на цвят. Дружината на Омар е насядала по клоните на дърветата, в мен заплашително шумят листа и ме затъква мрак. Виждах и усещах всичко, без никога да съм го видял и изпитал. Стана ми страшно, стана ми тревожно и неспокойно. И така, както бях легнал, зачетен на кревата с дървени табли, твърд сламеник, застлан с домашна черга – станах, заразсхождах се из стаята. Нашите ме гледаха подозрително, какво ли му става?, а за мен всяка крачка е облекчение. Може би за пръв път тогава съм усетил как литературата не е само думи, а как думите са следствие на наблюдавано и преживяно, което по обратен път отново се превръща в действителност – по-страшна във въображението, отколкото сама по себе си…“

  Това беше цитат, други няма да има /може би в края още един, защото изкушението е голямо да почна да ви чета от тази ОТВОРЕНА КНИГА, където всяка страница е пълна с живот -„наблюдаван или преживян“./ Личен роман, писан на пресекулки няколко десетилетия, а изсвирен на една струна, с многозвучна хармония, ако е позволено това музикално сравнение. Светът е пълен с мемоарни книги, не са малко и в нашата литература, но ОТВОРЕНАТА КНИГА на Марин Георгиев не е само мемоар – тя е откровение, изповед, на места покаяние и самосъжаление, на места самопохвала и самовъзхищение; цели страници са изпъстрени като от ръката на белетрист-пластик, на други скърца перото на критика, с верен усет за относителното тегло на творби, събития, времена, хора.

  „Страх ме е, Марине, пише му в едно писмо Петър Алипиев,- от селската ти наблюдателност, от езика ти , от преценките ти, от присъдите ти. Това го имаше само шопът, но ето че и равнинецът не се даде, надмина го.“

  Селска наблюдателност – това наистина го има: селянинът, раснал сред природата, гледа, човекът в града – зяпа, ошашавен от многобройните обекти, привличащи окото. Човекът сред природата живее по нейният висш закон – да оцелее, да се извиси и да се самоусъвършенства; неговият градски братовчед разчита на близките до него, наречени колектив, маса, тълпа или гражданско общество… /Последното го прибавям за нюанс, знам какво е гражданско общество./ Така и така сме подхванали, да добавим още една съществена разлика между двата полюса: участието им в борбите за власт. Страстта, която се смята за доминираща в топ-таблицата на човешките страсти, вирее и на село, но не може да се развихри с голяма сила сред тесния селски хоризонт; нейният терен е където са струпани богатствата, удоволствията, лукса и разкоша, където се самоусъвършенства не човекът, а неговите инструменти да властва, да изпреварва, да надхитрява, глуми и злорадства над другите.

  Излиза клиширано, казано с езика на есето, но всичко това можете да го намерите в ОТВОРЕНАТА КНИГА, оживяло в образи, епизоди, в документални записи, портрети, анализи. Мемоарът ни връща по местата, където е преминал един живот – от стаята с газената лампа, през селското училище и техникума в града, казармата, нелегалното преспиване на редакционното бюро, до коридорите на учреждението, хипертрофирало до размерите на октопод, за да достига до всички посоки на литературата – съзиданието на реалсоциализма – Съюзът на българските писатели. В „Записките на слугата“ Марин Георгиев е оставил втория документ в нашата книжнина, документ-свидетелство за намесата на властта в творческия процес, намеса с преки заповеди и неподписани статии, с интриги, доклади по годишни прегледи, с изключвания и „изпадания в немилост“, със забрани за публикуване, черни списъци по редакции и анатеми. Казвам втори документ, защото първия са задочните репортажи на Георги Марков – писателят, убит от отровната сачма на Живков и неговата клика, с интелектуалната подкрепа на Джагаровци, Тодор Павловци, Левчевци, Кюлюмовци… Марин Георгиев продължава мрачния сериал, наблюдавайки отблизо обкръжението на Левчевско-Петевско-Хайтовското съюзно ръководство, обкръжение от бездарници, които искат да живеят без труд – и то богато. Наблюдава ги като обекти на историята, с погледа на един Тукидид. От време на време сам прихва: „То каквито събитията, такъв и Тукидида!“ И какво, наистина, да напишеш за комични фигури като Евтим Евтимов или Георги Свежин, за „бившия поет“ Инджов, както го наричаше фейлетонистът Друмев; за жалкия слагач на силните Иван Балабанов, минаващ за критик. Или за поетесата Лиляна Стефанова, „която цял ден ходи от стая в стая да си търси последната мисъл.“

  Изобличителните и талантливи репортажи на Георги Марков и до днес си остават почти неизвестни, некоментирани, съзнателно замитани под мокетите на писателския съюз. Затова пък Марин Георгиев се превърна в гръмоотвода за енергиите на посткомунистическия преход – по-точно е да се каже НЕОкомунистическия. Наричаха го селянчето, биволарчето /понеже е от с. Биволаре/; наричаха го „Маринчо“, както някой наричаха Желю Митев Желев, президента, и се заливаха от смях – виждаше им се връх на смешното… Покрай присмехите, мъчеха се с всички средства да попречат на редакторската дейност на Марин Георгиев. Успяха. Успяха да спрат „Литературен форум“, единственото сериозно д я с н о издание за литература, критика, публицистика. За да останат левите „Култура“, „Словото днес“, „Пулс“, „Пламък“. За да останат левите издателства на партийния функционер Гранитски, за тях „куфарчетата на Луканов“ продължават да доставят капитал с неизвестен произход, за томовете на класици и лъжекласици, избрани от самия Гранитски.

  Пропагандата, сестрата на лъжата, обаче, дава резултати. Попитайте някой уж добронамерен, но слабомислещ приятел какво му е мнението за Марин Георгиев. Веднага ще ви отговори: „Оня ли, дето разстреля Вапцаров?“ /По документалната книга „Третият разстрел.“/ Това е най-жалкият предразсъдък, който създаде неокомунистическия преход. Защото никой не сяда да прочете самата книга, за да види, че Вапцаров го разстреля любимата му партия, на още по-любимия му Коминтерн, а документалистът най-добросъвестно излага фактите и документите, като за пръв път повдига завесата на една тема-табу – темата за нашите сътрудници на Кремъл. Обществото трябва да се замисли върху последната подробност: двайсет години уж демокрация, никой не зачеква тази тема. /Да си спомним, че само пет години след Освобождението, Стамболов и Захари Стоянов започват публичен дебат за руските апетити към Задунайската губерния./

  Както и да е. Минало-заминало, мемоарите са написани и издадени /адмирации за „Хермес“/. Марин Георгиев и на 65 е същият, издържал на яростни и тихи репресии, още му се работи, издават му се вестници и книги, а като няма културен фронт за работа, копае картофите на „Ярема“. Няма литературни кафенета – той беше човек на кафенето, то и от там му дойдоха неприятностите, там се развързват езиците и се чуват реплики срещу Султана… Султаните нямат свършване, но приятелите оредяват. И като остане сам на чардака, под боровете, „гологлав и по халат“, юбилярът препрочита старите книги и писма. Ето и вторият цитат, с който обещах да завърша – откъс от онова писмо на Алипиев от 92 година – с него свършва и книгата:

  „Някои от героите ти /Марине/, смятат сигурно, че се занимаваш с тях, за да ги заклеймиш. Не е тъй. Теб те интересуват потайните доби на властта, лостовете, които я движат, цинизмът на тази власт, винтовете, пружините и колелцата й, които, нарамили своя кръст /и те го имат/, скърцат и се въртят в своя омагьосан кръг, наречен плодовете на революцията. Нищо, че ядат бифтеци и се правят на духовни. Това са те – червейчетата на една зловеща империя, с огромни, ненаситни усти, дето потъват пари, достойнства, невинни хорица, морал, все заради тази проклета власт…“

  Това са думи на един голям и малко известен български поет – Петър Алипиев. Също селянче от Дунавската равнина. И той от стаята с газената лампа и дървения креват. И се питаш: коя е тази сила, което превръща човешкото създание, родено в калта, в птица, устремена към просторите на света? Отговорът навярно е Божията дарба. Дарбата, с която един Бешков е виждал над плевенското поле изпаренията на нефта десетилетия преди да се появят петролните кладенци…

• Николай Колев-Босия: До медиите по повод Васа Ганчева

  Това е отворено писмо, изпратено до е-vestnik. Редакцията се разграничава от някои квалификации за хора и личности в него, но го пуска, защото засяга важни въпроси за медиите и е готова да публикува и други мнения.

  Къде бяхте, негодници?

  Служители на Мамона,

  Мисля, че това е най-точното обръщение към по-голямата част и по-малко уважаваните журналисти и медии.

  Към малкото колеги, които наистина се трудят с чест, достойнство и принципи моите най-искрени уважения.

  В предаването „Съдебен спор” по Нова телевизия се повдигна въпросът за Васа Ганчева. Това добре, но предаването направи три фундаментални грешки. Първо, покани изключително неподходящи хора, второ -предаването се плъзна по истинския проблем и не го забеляза и трето, покани незнайно от кого харесаната съдийка Онцова, която, както винаги, пренебрегна липсата на защита и се произнесе като Зевс.
  Елементарно!

  Обръщам се и към СЕМ – смешното паразитно образувание, което уж има по закон права да регулира нарушенията в гилдията. Самата гилдия също има етичен кодекс и комисия, които са също толкова смешни, ненужни и корумпирани.

  Васа Ганчева беше персонализирана като генератор на корупция, като че ли българската държавна и общинска администрация и съдебната система са чиста вода ненапита. Това е долнопробно и по килифарски изкривено. Васа Ганчева не е нищо повече от едно парченце в пъзела на дезинформацията на българските граждани.

  Забележете! Говоря не за корупция, а за ДЕЗИНФОРМАЦИЯ! Това е престъплението, а не 500-те лева, които взе! И то престъпление към нацията и бъдещето на държавата ни.

  Та, Васа Ганчева не е направила нищо повече от това, което ежедневно и ежеминутно правят собственици на медии, главни редактори, обикновени редактори, водещи, репортери и всеки, който може да промени нещо, от което да изкяри някой лев.

  Проблемите на медиите са няколко, но ще се опитам да ги обясня внятно на всички, защото по стара традиция кукловодите на българските медии и техните марионетки ни карат да се вгледаме в дървото, сиреч Васа Ганчева, за да не видим гората от ежеминутна дезинформация, клякане, близане, духане, псуване, реване, мляскане, ритане, плюене и какво ли не, за да се изпълни политическата поръчка.

  За никого, дори за обикновения читател, слушател и зрител не е тайна, че българските медии, с много редки изключения, са безгръбначни. Те са една топка глина, от която „Големият грънчар” прави грънци всякакви. Гърнета за боб, счупени гърнета и нощни гърнета.

  Кои бяха поканени в студиото и това случайно ли е?

  Петьо Блъсков. Човек с необичайна биография. Комсомолски, след това зам.-партиен секретар, шеф на културен отдел, зам.-главен редактор, първи зам.-гл. редактор, отговорник за „възродителния процес” във в. „Отечествен фронт” (б. р. – авторът и Блъсков са колеги от университета).

  За 20 и кусур години нарои маса вестничета, които да обслужват разроилата се комунистическа партия. Един от стълбовете на дезинформация на неподготвения български полугражданин. За членската книжка на Софиянски няма да споменавам, защото Иван Бакалов повдигна въпроса и получи закани и ръмжене (б. р. – става дума за публикувана в изданията на Блъсков фалшива партийна членска книжка на кандидат-кмета Софиянски, 2 дни преди изборите).

  Маргарита Михнева. Кадър на БКП и БНТ. Тя е забравила, че клечеше на Капитан Андреево, за да кълне изгонените български граждани по време на т. нар. „голяма екскурзия” и обслужваше лъжите и престъпленията на върхушката на БКП. Тя е забравила, но аз не съм.

  Весела Табакова. Преподавател по журналистика във Факултета по журналистика, откъдето излизат голяма част от „новите кадри” в журналистиката. В този факултет преподават бивши партийни работници, журналисти-дезинформатори и се четат лекции по журналистическа етика, без да се помисли какъв отговор ще дадат преподавателите, ако ги попитат студентите какво са писали преди преврата.

  Сега вече стигнахме до същността на проблема с дезинформацията и слугинажа. Младите не могат да знаят какви бяха медиите по време на режима на БКП, но трябва да знаят, че всяко, дори и най-леко мръдване от линията на партията беше строго санкционирано и българските журналисти на практика бяха роби и слуги на господарите си. Ако не слушкаш – сачмата с рицин! Или в Старозагорския!

  След преврата комай никой от тях не разказа истината за българските медии и не се разкая искрено и лично. Нещо повече, професионалната им организация, наречена СБЖ, си остана в старото русло на БКП и ДС. Ръководи се от тях и поощрява с наградите си конформизма и послушанието, дезинформацията и откровената лъжа. Старата социалистическа естетика никак не се е променила. Зад думата демокрация наднича „демократичният централизъм”.

  Нека споменем нещо и за рекламите. Над тях има монопол и той се знае от всички. Системата е: Давам ти реклама – искам пълно послушание! Определям ти темите и персоните, които не трябва да се пипат!

  Бойко Борисов – Херкулес, Йоан Кръстител и Юпитер в едно

  Договорките между собствениците и лидерите на т. нар. „политически партии” – те са много прости. Давам ти една пара или достъп до далавера срещу политическа реклама и личен ПиАр. Да не би Бойко Борисов да е „Тримата братя и златната ябълка?

  Не е!

  Но всички медии, с много редки изключения се правят, че това е така. Ще ме питате защо „Тримата братя? Отговорът е прост. Защото Бойко Борисов е три в едно. Сутрин е големия брат, на обяд е средния пръст, а вечер е малкия Мук. А златната ябълка си я делкат със собствениците на медиите.

  Къде бяха СЕМ и СБЖ, къде бяха „честните професионалисти”, когато Слави Трифонов (преди да опърдят гащите с Борисов), проф. Юлиан Вучков, Николай Бареков, Цветанка Ризова и всичките знайни и незнайни техни побратими и посестрими изкарваха Бойко Херкулес, Йоан Кръстител и Юпитер взети заедно?

  Не се ли сетиха да ги привикат заедно със собствениците и главните редактори на медиите и да ги разпитат защо се получава така? Това не им ли мирише на корупция, дезинформация и пълна липса на професионализъм? А то не мирише, а смърди, че се не трае! Нали има професионална възможност това да се вкара в правилата, като се напише заставката „платен репортаж”?

  Къде е професионализмът ви, негодници?

  Къде е професионализмът ви, когато Николай Бареков беше обвинен от ръководството на БТВ, че взима на ръка и изгонен от там? Къде бяхте, когато Валя Ахчиева правеше заменки кон за кокошка? Къде бяхте, когато Лъчо Мозъка се опита да спре предаване? Къде бяхте, когато Асен Агов изфъфли, че „Телевизията върви след победителите”?

  Ако започна да изброявам всичко, което става ежедневно в столицата и провинцията с медиите от страна на политици, служби, МВР, администрация, прокуратура и съд, ще трябва да имам сто живота. Защо СЕМ и СБЖ не направят едно сериозно проучване в София и провинцията как се държат с медиите кметовете, прокуратурата, началниците на МВР, престъпниците и бизнесмените с политически и меверейски чадър? Защо, в крайна сметка не влязат в интернет форумите и фейсбук и да се самосезират за всички свинщини, които са описани там по места?

  Защото освен негодници сте и подлеци! И това не са най-силните думи за вас. Има и по-силни и по-точни, но ще се въздържа да ги кажа, защото в момента, в който ги изричам ще се оцапам и аз.

  Защо СЕМ и СБЖ не направят една конференция и не поставят въпроса към собствениците и главните редактори защо едни и същи хора се канят да отговарят на едни и същи предварително съгласувани въпроси? Защо не попитат водещи и репортери защо нямат езикова и правоговорна подготовка?

  Защо заплатите на журналистите са такива, че те при първа възможност се поддават на корупция? Защо СЕМ и СБЖ не дадат безплатни, добре подготвени адвокати да защитават журналистите от агресивните им „герои” на репортажи и статии? Защо не се приеме закон за журналистическа камара, която да следи за свободата на словото и на боравещите с него? Която да наказва административно и морално нарушителите?

  Сигурно има още много въпроси, на които трябва да се отговори, но и на тези знам, че отговор няма да получа нито аз, нито тези, които се интересуват от това. Най-лесно е да ви напсувам и да ви забравя, но аз не обичам лесните неща.

  Няма да ви оставя на мира!

  Босия

• Дарение от книги за българско училище в Чикаго

  Eкипът на Тракбукс отдели време и средства, за да разшири българския библиотечен фонд в Чикаго, който бе основан от фондацията през 2006 година с намерението той да стане по-разнообразен и откликне не само на нуждите на образователните центрове, но и привлече повече читатели, съобщават ни от Интелектуален център Траклинк®. Следват изпратените ни от тях снимки и коментарите им към тях от събитието организирано в училището към църквата „Св.София“послучай празника – 24 май.

  Подписване на дарението.

  

  Дарението.

  

  Учителският екип.

• Българите: Не щем нов спасител

  Половината от хората на Доган разочаровани от ДПС

  Стига спасители, стигат ни и тези, които си имаме сега – така мислят 65% от хората у нас, които заявяват, че не биха подкрепили нова партия на изборите наесен. Около 6% пък са феновете – предимно млади българи, склонни да гласуват за нова формация с нови лица, които да не са корумпирани. Данните са от национално проучване на НЦИОМ, проведено от 2 до 9 май сред 1000 души в страната.

  В същото време с 13 на сто по-малко са безапелационно убедените, че ГЕРБ няма алтернатива – от 59% прем март 2010 г. на 46% сега.

  Цифрите сочат, че вот 2 в 1 се радва на голям интерес сред електората, въпреки липсата наиздигнати кандидати за „Дондуков“ 2, а и за кметове по места. 72 на сто от хората твърдят, че ще гласуват. Най-ентусиазирани да влязат в тъмната стаичка са възрастните над 60 години, уточняват социолозите. Повече бюлетини ще се пускат за градоначалници – 75%, с 5 на сто по-малко се вълнуват от листата за съветници. Около 68% пък ще действат пред урните на принципа ще избирам от всичко, което се предлага.За 35 на сто обаче вариантът ще е „не тези, които подкрепих миналия път“ – това е процентът на разочарованите от своите, показва проучването. ГЕРБ е запазил две трети от избирателите си, БСП – 80% от червения си електорат. Най-разочаровани от своите са привържениците на ДПС – цели 52 на сто. Това е резултатът от разрива в Движението и битката между Ахмед Доган и бившия втори в партията Касим Дал. Една трета от електората на ДПС подкрепя Дал, той събира и 11% покдрепа сред всички анкетирани, твърдят от НЦИОМ. В топ 5 на най-одобряваните политици са Росен Плевнелиев – 60%, Йорданка Фандъкова – 53%, Бойко Борисов – 51%, Георги Първанов – 47% и Цветан Цветанов с 44 на сто.

  Най-одобряваният политик на публична длъжност извън страната е Кристалина Георгиева – тя събира 69 на сто от одобрението на българите, сочи изследването. спряганата, но необявила все още кандидатурата си за президент Меглена Кунева е харесвана от 53 на сто от хората у нас.

  Партиите пък се редят така: ГЕРБ – 30,0%, БСП – 16%, ДПС – 7,6%, Атака – 4,0%, Синята коалиция – 3,2%, друга партия – 3,0%, не симпатизирам на никоя – 36,2 на сто.

  Сред институциите пък най-одобрявана си остава полицията с 45% подкрепа, предимно сред младите и образовани жители на столицата и големите градове.

  Юлиана Ончева

  http://dartsnews.bg

• Българи емигрират в Латинска Америка преди век

  Масовото прииждане на българи в Аржентина и Бразилия започва през 1922 г. Тогава тези страни излизат с програма, че територията им отговаря на доста повече население от това, което имат. Тя се реализира с помощта на основаното през 1917 г. Общество на народите. Населването на Аржентина е стара идея на бившите президенти Сармиенто, Риваавия, Алберти, Б. Митре, някои от които смятат, че тя има земя за 300 млн. души. (б. а. – днес населението на страната е малко над 35 млн.) На всеки, който се засели в страната, е обещана толкова земя, колкото може да обработва. Тази пропаганда стига и до обеднелия български народ благодарение на служители в аржентинската и бразилската легация в София. И параходите започват да изсипват хиляди българи в латиноамериканските пристанища – Рио де Жанейро, Буенос Айрес и Монтевидео.

  Те са хора без пари и без имоти, който чакат мечтаната земя. На всичко отгоре се оказват и без необходимите емигрантски документи, тъй като параходната агенция на Велко Баев им е вземала по 12 песо за тях, но в Аржентина и Бразилия нашите емигранти разбират, че са без документи. Те в действителност стрували 800 песо. Какъв е бил напливът към Аржентина, можем да съдим от факта, че и 79-годишният Георги Солитарпийски от Борован тръгва да си търси работа и да се замогне. След година, през 1937-а, той умира в Лас Бреняс Чако.

  През тридесетте години на миналия век български градинари се озовават в Бразилия. Те идват в страната без никакъв капитал, само с торбички български семена, предвидливо взети от България, защото не знаят какво ги очаква там, но са подготвени за градинарство. При климатичните условия в Бразилия те се установяват на юг – Сао Пауло, Сантос, Порто Алегро и Санта Катерина. Там мнозина работят на групи от по 5-10 човека. Обикновено градините им били от два до пет декара и произвеждали всички български зеленчуци, като най-много били доматите.

  Според някои сведения първият градинар е от Стражица, но вместо с име е означен с инициалите Р. Г. Той напуснал България със жажда за знания, пообиколил Европа, доучил в Португалия и оттам се озовал в бразилското градче Женерал Карнейро, предградие на Белу Оризонте. В началото – все пак учил човек, нямал никакво намерение да се занимава с градинарство, а станал преподавател в католическо училище. Там обаче се срещнал със свои земляци – петима от Стражица и четирима от околните села Буковец и тогавашното Пашакьой. Отначало били дървосекачи и за три месеца изсекли около 100 т. дървен материал. След това наели 60 дка в местността „Серкадо“ край Женерал Карнейро. Торили ги с пепел от градското сметище, което бразилците още от това време изгаряли. Тази колония преуспяла. Видели пари, нашенци в Белу Оризонте си накупили плугове, катъри, каруци, вземали и наемни работници. Какво е станало по-нататък, свидетелства писателят Матей Велев, който 4 години се скита из Бразилия: „Един си доведе жената от България, втори се ожени за бразилка, трети – за дъщерята на италианско семейство, а четвъртият остана ерген, но за три години успя да внесе в банката 50 000 лева.“ (Самият Матей Велев заминава в южноамериканската страна при брат си през 1930 г. Известно време е каубой, собственик на градина и управител на ферма.)

  Вместо да укрепят и уголемят градините си, позамогналите се нашенци бързали да купят земя и да станат самостоятелни. Събирали съдружници и наемни работници от новопристигнали българи и започвали работа на нова градина. Така те стават жертва не на други, а на… японците. Техният посланик също прави реклама на Бразилия като страна, която предоставя на всекиго земя, стига да я обработва и да произвежда от нея. На всичко отгоре той настоява пред правителството на неговите сънародници с пристигането освен земя, да им се дадат изселнически премии, с които да осигурят производството си. Пазарът в Белу Оризонте поглъщал от 60 до 100 сандъка домати на ден. Само 5-6 български градинари били способни да произведат това количество. Когато обаче дошли японците, те всеки ден произвеждали по 70 сандъка и цените паднали десеторно. Така станало и с другите зеленчуци, които произвеждали нашенци. Като прибавим, че японците били извънредно пестеливи и ядели предимно ориз, то е ясно как са разорили нашенските градинари. Мнозина от тях се върнали в България. А, както се вижда, икономическите апетити на японците датират от доста отдавна.

  В Аржентина било друго. Вместо да станат фермери нашите емигранти там се озовават на хиляди километри от Рио де Жанейро и Буенос Айрес – в провинция Чако на боливийско-перуано-аржентинската граница. Мнозина от тях се заселват в Патагония. Тя е провинция с площ над 700 000 кв. км, включваща територии на Аржентина и Чили, кръстена на едноименното индианско племе, което се отличавало с големите си ходила. У нас тази дума добива гражданственост за най-дивата страна в света, а „патагонец“ – за див човек.

  Там българите работят в нефтените рафинерии или с платформи от Атлантическия океан край Комодоро Ривадавия или пък добиват картофи около Балкарсе, до самата Огнена земя и близо до градчето Пунта Аренас. Добиването на петрол по това време е държавна политика на Аржентина и основно перо в износа. Когато избухнел бунт в рафинерията, заради ниското заплащане, се намесвала войската на хунтата на президента, ген. Урибуру, която пристигала с военни кораби.

  Мнозина от нашенци като останели без работа, минавали в Чили и се хващали като временни работници във фермите (чакрите). За това свидетелства писателят Борис Шивачев, който от 1920 до 1924 г. митарства из цяла Аржентина и Чили. Той е тръгнал в жаждата си за приключения веднага след завършване на  Ловешката гимназия заедно със своите съученици Радослав Тричков, Стоян Данов и Пано Василев. Няколко месеца прекарва в най-южните аржентински градове Мадрин и Чубут, а в Сан Хуриян около фермата, в която работи, се разхождат тюлени. Нашенци, поради студения климат, влизат в оживена търговия с индианците от Чилийските Анди, от които си купуват вълна от лама.

  Въпреки тежестите на емигрантския живот, нашенци

  през 40-те години на миналия век си правят хотел „Балканико“ с кръчмата „При Джими“, улица „Де Майо“ е наричана „пъпът на българщината“, основават и културно-просветното дружество „Христо Ботев“. В Чако памукопроизводителите правят в Кампо Ларго, в къщата на К. Пелов, читалище. Нашите сънародници там имат и трайно присъствие. Проф. Николас Маринкев беше депутат в Буенос Айрес през 90-те години. Флоренсио Тенев през 1984-1988 г. бе губернатор на провинция Чако. Мими Грасиела Минчев е сопрано в оперния театър „Колон“ на Буенос Айрес. Допреди няколко години Антония Шишманов бе президент на Аржентино-българската фондация. Още съществува културно-просветното дружество „Иван Вазов“ в Берисо.

  Любопитен факт е, че в Аржентина още през 1930 г. са издавани на испански Петър Моллов, Стоян Данов и Самуил Стрезов. Борис Шивачев пише доста статии из аржентински вестници и списания за литература и изкуство. След като се връща в България той става известен с романа „Изобретателят“, в който за пръв път в нашата литература главният герой е гей, и „Писма от Южна Америка“. Иван Аржентински също се скита из Южна Америка през 30-те години на миналия век. Единствената книга от български писател, издадена на български в Аржентина, пък е „Великият океан“ на Тодор Ценков.

  Георги Миладинов

  http://viewpoint.actualno.com/news_348045.html

• Прокуратурата не видя достатъчно данни в „Уикилийкс“ за разследване срещу Борисов

  Според прокуратурата в грамите на американското посолство, в които се коментира миналото и настоящото на премиера Бойко Борисов, има само твърдения, а не достатъчно данни за разследване. Това заяви главният прокурор Борис Велчев на пресконференция.

  „Прокуратурата се самосезира при достатъчно данни. Достатъчно данни в публикациите аз не виждам, има само твърдения. Представяте ли си в каква държава ще живеем, ако хората се разследваха само по твърдения“, каза още Велчев. В грамите за Борисов на двама американски посланици се споменава за тъмното му минало и връзките с „ЛУКойл“ и се съдържат сведения и подозрения за сенчести отношения.

  Велчев призна, че прокуратурата не може да се опази „от опити да бъде използвана от всички политически сили покрай изборите“. За това главният прокурор е направил препоръки в две посоки – „да не се дава гласност за започнали проверки и дела и тези дела и преписки да приключват в максимално кратки срокове“.

  За разлика от МВР прокуратурата смята, че полицейското насилие е реален проблем. Борис Велчев посочи, че през миналата година са заведени 238 дела срещу полицаи, като 72 от тях са били за насилие над граждани. „Проблем има. Личното ми усещане е, че като че ли случаите на полицейско насилие бяха по-малко на брой, когато бяха разследвани от Военната прокуратура“, каза той. И добави, че смята да постави този въпрос и пред Народното събрание. Главният прокурор съобщи, че най-вероятно до есента на тази година специален сектор във Върховна касационна прокуратура (ВКП) ще обобщава практиката по делата срещу полицаи.

  Източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9298&sectionid=hotnews&id=0000160

• <<
• 1
...
• 318
• 319
• 320
• 321
• 322
• 323
• 324
• 325
• 326
• 327
• 328
...
• 416
• >>