Всички авторски страници

Авторски

• Изложба „Кирилицата“ в Бон, Германия

  По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май

  СЪБИТИЕТО

  По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, Дипломатическото бюро в Бон, Германия организира изложба „Кирилица“.

  Изложбата ще бъде открита на 25.05. от 18.30 ч. с концерт на международно известния саксофонист Анатоли Вапиров.

  Адресът на изложбата е: Rathaus Hardtberg, Villemombler Str. 1, Bonn-Duisdorf.

  Експозицията може да бъде видяна до 16.06.2011 г.

  ◊ ПОВЕЧЕ

  Изложбата „Кирилицата“ се осъществява в рамките на проект на студентите по Висша мода от Националната художествена академия в София. Проектът цели популяризирането на славянската литература и кирилицата в държавите от Европейския съюз и приобщаването на международната публика по-близко до българската култура.

  Очаровани от красотата и хармонията на всяка буква, авторите предават нова форма на букви, дрехи, аксесоари и картини, като обединяват измеренията на пространството и формата.

  Проектът представя инсталация, включваща и огромни по размер букви, като допълнение на цялостната концепция.

  Източник: http://kulturni-novini.info

• Политолози: Протестът на „Атака“ е варварщина

  Случката по-скоро ще изплаши хората. Действията на Сидеров са панически, считат П. Симеонов и Д. Аврамов.

  Волен Сидеров пресоли манджата и затова трудно може да поставим случката пред джамията в обикновените провокации, каза в „Здравей, България“ по НТВ политологът Първан Симеонов. Не може да атакуваш душата на хората, това, в което вярват, религията им и правото им на молитва. Това, което „Атака“ нарича протест, е варварщина и Волен Сидеров много добре го знае, отбеляза и политологът Димитър Аврамов.

  Според Първан Симеонов става въпрос за предизборни действия, но все пак, ако останем само в тази плоскост, ще сбъркаме. Сидеров се държи така, не защото губи електорат, а защото губи своеобразна вътрешна конкуренция. В момента той вижда, че има потенциал за протестно политическо поведение, допълни Симеонов. По думите му поставената цел е изпълнена, но „проблемът на Сидеров е, че той дълго време живееше с мисълта, че „Атака“ може да живее известно време в състояние на зимен сън и изведнъж предизборно да бъде извадена от това състояние“. Първан Симеонов смята, че случката по-скоро ще изплаши хората. Действията на Сидеров са панически, смята политологът. По думите му лидерът на „Атака“ се държи като човек, който е заровил имане, а сега не може да го намери.

  Във връзка с думите на Деница Гаджева от „Атака“, че партията е искала просто да направи поредния си мирен протест, Димитър Аврамов заяви: „Ако тя наистина го мисли, то тогава е една глупава дама или просто лъже“. Сидеров е давал основания да бъде наричан „луд“, но истината е, че този човек има достатъчно интелект. Все пак това е планирана акция – едно е да атакуваш политическия си противник , дори и със средства, които са на ръба на закона. Друго е да отидеш в джамията, където хората се молят, обобщи Аврамов.

  Източник: http://frognews.bg/news_35800/Politolozi_Protestat_na__Ataka__e/

• Българските творци – най-добрите ни дипломати

  Проф. Илчев: Образованието и науката са бизнес на бъдещето

  Българската култура има не само своята древна история, но и своето значимо настояще, заяви президентът Георги Първанов. По случай Деня на българската просвета и култура и славянската писменост той връчи държавни отличия на родни творци. “Едва ли е пресилено да се каже, че ако днес българските творци формират позитивния, многолик, разнообразен и богат образ на България в Европа и пред света, това са нашите най-добри дипломати пред света. Впрочем, те не ни останаха и други. Но това е друга тема”, изтъкна държавният глава.

  Според него 24 май е най-светлият, най-красивият, най-емоционален празник на България. „Радвам се, че в самото начало на празника сме се събрали тук и аз имам честа от името на всички български институции, изразявайки волята на българския народ, да покажем своята скромна признателност на някои от най- изтъкнати дейци на културата в България”, каза Първанов.

  От името на наградените творци отговори писателят Петър Караангов, който каза: „Да носим тези отличия с отговорност към народа си“.

  На тържествена церемония държавният глава Георги Първанов връчи орден „Стара планина“ – първа степен на проф. Надежда Сейкова и Петър Караангов – за изключително големите им заслуги в областта на културата. С орден „Стара планина“ – втора степен бе отличен проф. д.и.н. Димитър Овчаров.

  С орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, бяха наградени Васил Найденов, Иво Папазов – Ибряма, Георги Трифонов и Искра Радева. Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен получиха Иван Иванов, Зденка Дойчева и Димитър Симеонов.

  С орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – втора степен Георги Първанов награди Маргарита Градечлиева – за значимия й принос за развитието на българската култура и българското танцово изкуство. Наградена бе и проф. Милена Куртева за значимия й принос за развитието на културата и изкуството.

  Фандъкова: София е и ще остане символ на религиозна и етническа толерантност

  Преди обед пред Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” бе отслужен празничен водосвет. Кметът на София Йорданка Фандъкова приветства за празника събралите се граждани с думите: „Днес отбелязваме Деня на буквите, на българския език, на нашата култура и просвета. Отдаваме почит към словото, но и към хората на словото, към хората на духа, които много от нас често забравят. Забравяме, че духовните ценности се съхраняват и пренасят не чрез официалните речи на празник, а чрез ежедневни последователни действия в подкрепа на творчеството, в създаване на условия за работа и изява на учителите, преподавателите, учените и творците, както и посланията, които ние изпращаме към обществото“.

  Тя подчерта, че нашият град, освен културно и духовно средище, винаги е бил символ на толерантност и търпимост. „Няма и не може да има политически цели, за постигането, на които си струва да бъдат зачеркнати тези хилядолетни усилия и традиции. София е и ще остане символ на религиозна и етническа толерантност. Никога не сме допускали и няма да допуснем различията да ни разделят и да застрашават нашия мир“, заяви Фандъкова.

  На водосвета присъстваха президентът Георги Първанов, заместник-министърът на образованието Милена Дамянова, председателят на БАН академик Никола Съботинов, ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ професор Иван Илчев, представители на академичната общност, ученици и учители.

  Проф. Илчев: Образованието и науката са бизнес на бъдещето

  „Образованието и науката са бизнес на бъдещето, резултатът от него е трудно обозрим – няма как да залеем публиката с черния асфалт на магистралата, но без това, което правим днес, утрешният ден няма да дойде”. Това заяви ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев на тържественото честване по повод на 24 май в Аулата на висшето училище.

  Ректорът цитира традиционни думи – „Бог да ни пази от сиромашия и от простотия”, и коментира, че от миналия 24 май битието се „люшка” между двете. Сиромашията не ни дава да вдигнем глава, а достойнството не ни дава да я склоним, но то ни е нужно, ако не на нас самите, то на България, каза Илчев. Ще го загубим, ако безропотно търпим нетърпимото, добави той.

  Българинът е свикнал да живее във взаимно припокриващи се кризи, искаме обаче да гледаме в бъдещето, отбеляза ректорът. По думите му, дори в това тежко време, само за година в залите на университета са се състояли около 2000 събития – национални и международни научни конференции, представяния на книги, дискусии по културни и политически теми, театрални постановки и изложби.

  Празнуваме, защото тук са хората, които защитават идеята – не на дипломата за висше образование като ваучер за по-висока заплата, а идеята за знание, което ще въздигне цялото общество, а не само индивида, отбеляза проф. Илчев. Не трябва да губим вярата си в тази идея, защото ако и нея загубим, всичко сме загубили, призова той.

  България празнува 24 май

  В цялата страна днес се състояха шествия, тържествени литургии и празнични мероприятия по случай Деня на писмеността.

  Под звуците на химна „Върви, народе възродени“, чийто текст е написан от Стоян Михайловски, хиляди ученици и преподаватели преминаха по улиците на София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Шумен, както и на останалите градове на страната.

  Източник: www.vsekiden.com

• Кестенов цвят

  Текстът, който следва, е написан преди девет години, но си струва да се прочете и днес. За празник, който честваме сега за 150-ти път.

  На 11 май (както е по стар стил) 1851 г., по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира за първи път тържество, посветено на светите братя, на Аз Буки Веди Глаголи Добро Ест… И макар че не е особено ясно доколко напред сме отишли, доколко не – напред по „сценария” на стария всеучилищен химн – от всички „сценарии”, които са се случвали по тези земи, този празник на просвещението, духовността и знанието едва ли някога ще престане да е необходим.

  ––––––––––––––-

  На днешния ден няма как да избягаме от патетиката. На днешния ден всички ние – всеки българин – сме едно дете, едно малко дете, хванало се за ръка за майка си и баща си; в свежото майско утро то върви към мощната просвета под благия поглед на Светите братя, които му сочат пътя. Напред.

  Но не само за майка си и баща си се е хванало детето. Около него крачат баба му и дядо му, родът му, на-родът му върви напред, към светлите бъднини, към сияйните висоти, към Възвисението, към Оттатъшното. Няма „сега“ – има само минало и надежда.

  Прости ме, Господи!

  Мисля, че това е единственият ден, в който българинът се отдава на себе си, нищо че не е ден за себепознание, нищо че е ден само за порив, за изхвърляне на скрити копнежи, за изтласкване към Необятното и Красиво непостижимото.

  В този ден всеки от нас има спомен за игривото и хаотично прииждане на учениците, за пръснатите отначало тук-там тръбни звуци и блъскане на барабани, за припряните учители, след малко всичко ще влезе в строй, оркестрите ще гръмнат, ще гърмят – народе възродени и шпалира на гражданството от двете страни на улицата към центъра.

  Под цъфналите кестени.

  Очарователна безсмислица, ще рече някой, който е гледал българския 24 май през последните стотина години.

  Възможно е.

  Ала българинът успя – въпреки комплексите си и неверието в себе си, въпреки превратностите на съдбата – да намери своя Празник, своя Ден, за да излива в него своята надежда и печал.

  И печал.

  На този ден не мога да не си спомня за баба Райна, която, от прозореца на апартамента срещу училището, гледа училищния двор, там пробват радиоуредбата и „тъй солунските двама братя“ излиза с дрезгаво пращене, после високоговорителят изплюва „…дедй, О минало…“; баба Райна се е облакътила, досущ Дебеляновата майка, и внимателно гледа през стъклото лудуването на хлапетията и когато учителките криво-ляво успяват да стегнат блока на училището и блокът, нехайно тътрейки крак, но все пак предизвикателно и любопитно тръгва с „лявото рамо“ да излиза от двора (тук сме през 90-те, няма училищна музика, само свирката на учителката по физкултура се чува), тя започва да плаче. Плаче тихо, плаче кротко, не зная за какво плаче – за трийсет и петте години като учителка, през които грижите, тревогите, предателствата, превратностите, глупостите се стопяват на всеки 24 май и хлапетата те отрупват с цветя. Може би плаче за своята си ученическа манифестация, за своите надежди, несбъднати и неживяни. Така и не разбрах защо баба Райна плаче всяка година на 24 май. А и тя не ми каза.

  Кой може да каже защо на българина му се стяга гърлото, когато чуе „Върви, народе, възродени“?

  И рапърът сигурно – и той се чуди какво му става при тази песенчица.

  Мисля си за онези в чужбина, за внука на бабата Райна, вперил се в компютъра или в каквото там – сигурен съм, че и той – и те – се ослушват: ще дойде ли отнейде познатият напев?

  Усмихнати гледат кестенов цвят.

  Христо Буцев

  http://www.kultura.bg/bg/article/view/6907

• 24 Май – Ден на Българската просвета, култура и славянската писменост

  Честит Празник, Българи! 24 Май – Честит да е на всички Просветители, Учители и Радетели на Българската Култура и Духовно Наследство.

  

  -Родна реч, омайна,сладка,що звучиш навред край мен,
  реч на мама и татка,що говорим всеки ден.

  Тя звънти,когато пея,в радостни игри ехти,
  вечер приказки на нея баба тихо ми реди.

  И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти…
  Милва като нежна песен ,като утрен звън трепти!

  24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий. Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. 
  За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от 12. век, като те са признати за светци още в края на 9. век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Празникът се отбелязва с много празненства в цялата страна.
  
  Ежегодно 24 мая во всех славянских странах торжественно прославляют создателей славянской письменности Кирилла и Мефодия — учителей словенских. 
  В 1863 году Российский Святейший Синод определил, в связи с празднованием тысячелетия Моравской миссии святых Кирилла и Мефодия, установить ежегодное празднование в честь преподобных Мефодия и Кирилла 11 мая.
  В 1985 году в СССР, когда отмечалось 1100-летие преставления Мефодия, день 24 мая был объявлен «праздником славянской культуры и письменности».
  Как известно, святые равноапостольные братья Кирилл и Мефодий происходили из знатного и благочестивого рода и проживали в греческом городе Солуни
  24 мая Церковь совершает память святых равноапостольных братьев Кирилла и Мефодия. Братья были православными монахами и славянскую азбуку создали в греческом монастыре.
  Ученые считают, что славянская письменность была создана в IX веке, примерно в 863 году. Новый алфавит получил название «кириллица» по имени одного из братьев, Константина, который, приняв монашество, стал Кириллом. А помогал ему в богоугодном деле образования славянских народов старший брат Мефодий.
  Кирилл, который с малых лет проявил большие способности и в совершенстве постиг все науки своего времени, а также изучил многие языки, на основе греческой создал славянскую азбуку. Он существенно изменил греческую азбуку, чтобы более точно передать славянскую звуковую систему.
  Были созданы две азбуки — глаголица и кириллица. Кроме того, братья-греки перевели на славянский язык Евангелие, Апостол и Псалтырь.

  

  

  

• България: безмозъчност и изтичане на мозъци

  80 хиляди български студенти учат в чужбина. Стотици хиляди българи искат да се изселят завинаги. На този фон премиерът заговори за принудително задържане на завършващите висше образование в България. Що за идея!

  Коментар на Ясен Бояджиев /Дойче веле/:

  “Трябва да се обвърже обучението на студентите държавна поръчка с реализацията им в България“, обяви министър-председателят. Не можело държавата да ги дотира, а те „да станат и да си заминат” и заради по-високото заплащане да работят за друга държава.

  Премиерът не уточни как смята да спре неблагодарните млади хора – с отнемане на паспортите, със съд или със затваряне на границите. Но пък е намислил как да ги „продава” в чужбина. Естествено по подобие на футболистите – та нали за него животът е нещо като футболен мач, в който той е титулярен и незаменим централен нападател.
  Абсурдна и неприложима идея

  Разбира се, бягството на младите от страната е важен проблем. Но решението, предлагано от премиера, е абсолютно неприложимо и абсурдно. Първо, защото каквато и да било форма на закрепостяване няма как да мине в страна, която е и иска да остане членка на Европейския съюз. Второ, защото държавата не е и няма да бъде в състояние да осигури достатъчно работни места за закрепостените.

  И трето, защото ако идеята се приложи, просто няма да останат и студенти за закрепостяване. И без това броят на българските студенти в чужбина непрекъснато нараства и вече е 80 хиляди. Голяма част от които, впрочем, субсидирани и кредитирани от тамошните държави. Броят пък на желаещите да следват в България намалява. Включително заради качеството на образованието, което пада обратно пропорционално на нарастващия брой висши учебни заведения.

  Не граждани, а пожизнени длъжници на държавата

  Макар и напълно негодни, подобни идеи не са просто безобидна част от всекидневно заливащия ни поток празни приказки. Те се превръщат в част от проблема, защото зад тях ясно прозира отблъскващото схващане, че гражданите са слуги на държавата и нейни пожизнени длъжници, а не обратното.

  Воден от това схващане, премиерът, който се възприема като олицетворение на държавата, забравя, че гражданите с данъците си издържат тази държава, за да им бъде в услуга. Качеството на предоставяните им от нея услуги обаче е толкова безобразно ниско, че не гражданите са длъжници на държавата, а обратното.

  „Просто ни писна от простащина“

  За последните четири години броят на българите, желаещи не просто временно да поживеят другаде, а завинаги да се изселят от страната е нараснал повече от три пъти. По-важното е обаче, че сред тях мнозинство вече не са бедните, безработните и необразованите, а знаещите, можещите и материално осигурените, които плащат данъци. На въпроса за причините повече от половината готови да се изселят отговарят: „Повече не искам да живея в България”.

  Тези дни участник в интернет форумите, очевидно млад мъж, с две деца, с висше образование, който по думите му печели добре, обясни плановете си „да си тръгне оттук с цялото си семейство”, както и защо почти всичките му приятели вече са го направили, така: „Просто ни писна от простащина”.

  Явно не по-малко важна от ниските доходи, от трагичното образование и здравеопазване, от липсата на сигурност, законност и ред, е липсата на смисъл. Ширещата се безмозъчност води до изтичане на мозъци.

  http://www.dw-world.de/

• Круме Андреев: Трябва да си „негър футболист” , за да получиш българско гражданство за броени месеци.

  Студентите от Македония намаляват, това е опасна тенденция!

  Интервю направи Атанас Струмишки

  Круме Андреев е роден през 1991 г. в гр. Велес, Македония. Студент втори курс в Технически Университет в София, специалност-авиационна техника и технологии. Председател на студентско дружество „Вардаръ“

  Защо избрахте да дойдете в България?

  Преди две години трябваше да реша къде ще продължа образованието си. Съвсем спокойно мога да призная, че решението не бе трудно. Избрах България. Образованието в Македония е няколко класи под това тук. България е европейска страна, която дава възможност за развитие на младите хора. За съжаление в Македония нещата не стоят така. Също така специалността, която избрах в Македония не съществува. И може би най-важното е това, че тук на никого не му пречи това, че съм българин.

  Броят на студентите от Македония в последните години намалява, защо е така?

  За мое огромно съжаление това е факт. Причините са няколко. В Македония последните години откриха университети и факултети в почти всяко населено място, като не изключвам и селата. Това бе направено точно с тази цел, да намалеят студентите, идващи в България. Също така икономическата ситуация в Македония е катастрофална. Безработицата е над 35% т.е. всеки трети е безработен. При това положение и имайки предвид, че стандартът на живот в България бавно, но настъпателно нараства, много малко хора в Македония могат да си позволят да учат тук. Като добавим факта, че към момента все още няма информация от Министерство на образованието младежта и науката за местата, определени за студенти от Македония, съвсем спокойно мога да кажа, че тази кандидат-студентска кампания може да се окаже и най-лошата до сега. Дори и тези кандидат-студенти от Македония, които искат и имат възможност да дойдат тук, щом нямат информация за реда и начина на кандидатстване в България, е съвсем нормално да потърсят алтернатива.

  Как според вас може да се промени това?

  Едва ли скоро ще се промени икономическата обстановка в Македония. Но пък отношението на България по този въпрос може да бъде по-различно. Информацията за кандидат-студентите да се обявява по-рано, да се направи представяне на българските университети в Македония или поне един сайт, на който ще се обявява тази информация. Могат да се направят много неща, стига да има желание. Това го казвам, защото нагледно съм видял как действат сръбските университети и институции. Тяхната агитация започва още от началото на всяка календарна година.

  Наскоро възродихте идеята за студентско дружество „Вардаръ“ .Кое Ви провокира?

  Преди почти една година случайно се запознах с историята на дружеството. Разбрах какви видни хора от българското минало, революционери, общественици, учени са били негови основатели и членове. Това ме изненада приятно и ме вдъхнови. Неотдавна бях чул, че дружеството все още съществува. Опитах се да намеря контакт с негови представители, но се оказа, че от определено време то не функционира. Тогава споделих тази идея с мои приятели и колеги. Някои от тях даже и не бяха чували за „Вардаръ“, но след като видяха за какво става дума, се запалиха повече и от мен.

  Преди месец излезе от печат първият брой на вестник „Вардар“ за 2011 г. Как решихте да го възобновите?

  Вестник „Вардаръ“ се разпространява безплатно в Македония и България. Направихме това по ред причини. Както споменах, информацията за България в Македония е много малко, а и тази, която достига до обикновените хора, най-често бива изкривявана. Също така в македонското общество истината е най-опасното и най-забраненото нещо. Не само истината за настоящето, а включително и тази за миналото. Историческите фалшификати са редовно явление, а в последно време граничат с наглост. Ние решихме, че тези неща трябва да спрат, а най-силният аргумент срещу лъжата е неподправената истина. Затова на страниците на „Вардаръ“ публикуваме документи и факти, които да покажат на обикновения човек истината. Пишем и за настоящето, защото много хора в Македония все още си мислят, че по „жълтите павета“ се карат трабантчета, а всъщност от мерцедеси човек не може да пресече улицата. Но не са виновни хората, просто медиите така представят нещата. България е европейска страна, за която хората в Македония могат само да мечтаят.

  Същевременно в българското общество се чувства силна липса на информация за това какво представлява Македония днес. Много българи познават историята и миналото на това парче земя дори по-добре и от мен, но за съжаление не са чак толкова много хората, които познават Македония в днешно време.

  За това решихме, че „Вардаръ“ не трябва да е минало, а бъдеще.

  Доволни ли сте от успеха му?

  Малко е да кажа, че сме доволни. Изненада ни това, че много хора проявиха интерес да прочетат вестника. Освен на хартиен носител, „Вардаръ“ беше разпространен и в интернет. За един месец повече от 5000 посотители се запознаха с първия брой. Много хора, особено от Македония, ни споделиха, че за голяма част от фактите и документите не са и чували.

  Имаше ли отрицателни отзиви?

  Разбира се, че имаше. Особено от „античните македонци“. Но това беше очаквана реакция. Един коментар от България ме разсмя сладко. Ще се опитам да го цитирам „Вас Македонците вече не мога да ви понасям, да си заминавате в Македония и една камара псувни.“ Явно този човек изобщо и не е прочел под какво и за какво пише коментар. Все пак аз мисля да го послушам, но се двоумя къде да ида – в Костур или в Петрич?

  Очаквате ли подкрепа за тази кауза от някого?

  Ние не сме политическа или комерсиална ораганизация. Всичко, което правим, го правим ,защото така разбираме нещата, защото държим на истината и мислим, че така трябва да бъде. Никой не е длъжен да ни помага, но пък бихме били благодарни и радостни, ако някой ни подаде ръка.

  Как изглеждат през вашите очи македонско-българските отношения?

  Според мен са на много ниско ниво. И тук решаваща роля играе лицимерието на македонските управници. България винаги е подкрепяла и продължава да подкрепя Македония, но това в Македония се тиражира по друг начин. Анти българските настроения лицемерно се подклаждат от македонските медии и властимащи. Мисля, че България трябва да си преразгледа отношението към Македония, поне докато хората там не разберат, че братята българи винаги са ги подкрепяли и ще ги подкрепят във всяко едно отношение, но те трябва да се отнасят с уважение към тях. Разбира се има и изключения. Съвсем спокойно мога да кажа, че има много хора в Македония, които обичат България повече, отколкото много българи тук.

  Притежавате ли българско гражданство?

  Още не. Преди две години подадох нужните документи, надявам се скоро да го получа. Мисля, че това е един от големите проблеми на българите от чужбина. За да получат българско гражданство те чакат повече от четири, пет години. Но за различните футболисти и други спортисти от африкански или друг произход, това се случва за броени месеци. Но какво да се прави, това е реалността.

  А някой от семейството ви има ли българско гражданство?

  Да, сестра ми.

  Значи сестра ви е българка, а вие не?

  Не бих казал така. Ние и двамата сме българи по произход, но тя има щастието да бъде призната за такава официално от българската държава. Надявам се скоро и аз да имам късмета законно и официално да бъда признат за гражданин на Р. България.

  Къде виждате бъдещето си?

  В България, разбира се. Този въпрос за мен изобщо не стои на дневен ред.

  http://www.bivol.bg/

• Награда „Аскеер 2011“ е за „Сирано дьо Бержерак“ на Москов

  В състезанието за наградите „Аскеер“ участваха постановки с премиера в периода от 15 април 2010 г. до 16 април 2011 г.

  „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка на Стефан Москов в Народния театър „Иван Вазов“, е най-доброто представление на последния сезон според журито на Академия „Аскеер“.

  Преценката е на комисия, в която тази година са: Атанас Атанасов, Асен Шопов, Васил Михайлов, Вълчо Камарашев, Георги Новаков, Жорета Николова, Илка Зафирова, Камелия Николова, Леонид Йовчев, Мария Диманова, Марин Янев, доц. Марина Райчинова, Меглена Караламбова, Милен Миланов, Нина Стамова, Розалия Радичкова, Светлана Янчева, Стоян Алексиев, Яна Титова.

  В състезанието за наградите „Аскеер 2011“ участваха постановки с премиера в периода от 15 април 2010 г. до 16 април 2011 г. Както е известно, не се оценяват спектакли на театър „Българска армия“, инициатор и организатор на празничното тържество, което всяка година е в навечерието на 24 май.

  Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство тази година получи 81-годишният актьор Коста Цонев.

  Другите награди „Аскеер 2011″:

  Режисура: Маргарита Младенова за „Зимна приказка“ от Шекспир в Театрална работилница „Сфумато“;

  Водеща мъжка роля: Деян Донков в „Сирано дьо Бержерак“;

  Водеща женска роля: Невена Мандаджиева в „Кралицата майка“ от М. Сантанели в Театър 199 „Валентин Стойчев“;

  Изгряваща звезда: Павлин Димитров в „Първа любов“ по С. Бекет (Продуцент Н2О Филм);

  Поддържаща мъжка роля: Иван Бърнев в „Полет над кукувиче гнездо“ от К. Киси в Народния театър „Ив. Вазов“;

  Поддържаща женска роля: Гергана Кофарджиева в „Преди/След“ от Р. Шимелпфениг в Театър „София“;

  Сценография: Даниела Олег Ляхова за „Зимна приказка“;

  Костюмография: Петя Стойкова за „Кола Брьонон“ по Р. Ролан в Младежкия театър „Н. Бинев“;

  Театрална музика: Асен Аврамов за „Зимна приказка“.

  Наградата за нова българска драматургия е присъдена от отделно специализирано жури на „Тест“ от Елин Рахнев, пиеса, поставена в Сатиричния театър. /БТА/

• Божидар Чеков*: Избори 2011 – уседнали в заседналост!

  Явор Дачков разговаря с Божидар Чеков

  „Конституцията на България не е обединение. Тя е направена да пречи на еди-кой си да вземе властта. Пак забранителни текстове. За разлика от Френската конституция, която почива на Хартата за правата на човека, в нея липсва прилагателното „френски”, говори се само за граждани, т.е. тя е универсален документ. Би могла да служи за референция и на българското общество именно защото е универсална. Българската конституция е плод на единоборството между Луканов и Лилов – икономическо, политическо, идеологическо и физическо май, защото някои убийства се случиха в тази партия и не антикомунистите бяха извършителите. Сегашната ни конституция беше набързо скроена.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ журналистът и писателя Божидар Чеков.
  

  – Какво е мнението ви за изборния кодекс?

  – Това, което става в кулисите на парламента, прилича на промяна на правилата на “играта”, когато мачът вече свършва. Този филм сме го гледали до втръсване. Измислят се някакви условия, пречки и ограничения с прозрачен етнически привкус, за да се отклони вниманието от много по важни проблеми. “Турската опасност” оправдава всичко. Ако има някаква опасност, тя е предимно вътрешна, защото в избирателните списъци има 1 милион мъртви избиратели. Соченият с пръст “избирателен туризъм” е много по мащабен на вътрешния фронт, отколкото на външния.

  – Според вас законите в България играят ролята на репресивна мярка срещу хората?

  – Да, аз съм роден по време на тоталитарната система, когато всички бяхме възпитавани непрекъснато да бъдем нащрек, защото ни грози опасност от вражеско нападение. Като пионери ни завиваха в бели чаршафи и ни караха да се крием по мазетата. Това бяха учебни “тревоги” подготвящи населението за американски атомни атаки. Този манталитет се поддържа старателно и до днес. Друго познато средство, което отклонява вниманието и обърква мозъците на хората, е тенденциозната употреба на многозначителни думи. По мое време такава дума беше „невъзвращенец”. Днес тази дума е забравена, но между 1950 и 1980 година тя означаваше: край на пътуване в чужбина, край на висше образование, очакване на изселване в случай на политическо несъгласие с режима. Всички младежи, които имаха някаква роднинска връзка с “невъзвращенци”, изпълняваха дълга си към родината в трудова повинност. Така моя милост прекара 24 месеца по различните обекти на България, в компания на представителите на малцинствата. Поради това тези, които днес говорят по “турския въпрос”, а са виждали български турци само по телевизията, са ми направо смешни. Ето как стигаме до една нова многозначителна дума – „уседналост”. Тя е непреводима на френски език. В началото се чудех дали е „отседналост”и какъв й е коренът. Отворих тълковен речник и разбрах, че „уседналост” отговаря на „заседналост”. Сама по себе си тази дума означава, че българските законодатели се опитват да вържат на място избирателите си. Тази идея е в пълно противоречие с европейските закони, които улесняват свободното движение и установяване на гражданите. Но аз виждам нещо по-страшно, а това е фактът, че в България никога не е имало истински избори поради липсата на документ, установяващ по безспорен начин местоживеенето на гласоподавателя.
  

  – Никога не е имало през последните…

  – Преди да се обвиняват малцинствата за нередностите по време на изборите, искам да припомня някои факти. Етническите проблеми не са монопол на България. Поради това казвам: не е повторението майка на знанието, а сравнението. Малцинства във Франция има повече и са дори по-дейни и по-опасни, отколкото в България. Как реагираха френските управляващи на хартата, предложена от Европарламента, за развитие на езиците на малцинствата? Когато този документ стигна до ръцете на Жак Ширак, той направо го скъса и каза, че Франция няма да стане Косово. Френският език е езикът на френската държава и точка. Никой не обвини френския президент в расизъм или ксенофобия. Никой не оспори демократичните традиции на страната, майка на Хартата на правата на човека. В това време правителството на Иван Костов старателно сложи подписа си под въпросния документ. Същото това правителство не спря да сключва договори с “турски инвеститори”, някои от които се оказаха пълни мошеници, но не защото са турци, а защото българските управляващи подбираха съмнителни ортаци, вместо доказали сериозността си предприятия.

  – Как си обяснявате това лицемерие?

  – Тоталитарното мислене е живо и здраво. Нагаждачеството към вишестоящия или богатия дава хляб, но временно. В това отношение чуждите съветници играят много вредна роля. В резултат на техните препоръки шест месеца преди изборите тръгват обвиненията срещу циганите и турците, а в последните дни преди вота пускаме в ход “милите очи” и обещанията. Какво значи точно нация, никой не знае, защото някой, дошъл от не знам къде, е казал, че това е национализъм. И така, може да има американски национализъм, може да има полски национализъм, но българският е мръсна дума. Във Франция няма арабска партия, а в Америка няма негърска, докато в България съществува етническа партия, виновна за капсулирането на малцинствата и отслабване на икономическото и духовно обединение на българската нация. Най известният “французин”, Наполеон, се ражда една година след като Корсика е закупена от Франция. Родителите му не са говорели френски. Кръстен е от италиански свещеник. Винаги е говорел с акцент. В края на неговите войни 80 процента от армията му не е знаела френски. Чисто етнически държави или няма, или са обречени. За да бъде сплотена и победоносна една нация, тя трябва да има закони, които обединяват, не които делят. Закони, които позволяват на най-способните да стигнат до ръководните места.

  – По българските закони той не би могъл да стане… император.

  – По логиката на Българската конституция Де Гол не би имал право да стане президент на Франция, защото е бил отседнал в Англия. Но днес Ева Жюли, родена норвежка, която като мен на 22 години пристига във Франция, е кандидат за президент на Френската република. А Норвегия отказва да влезе в ЕС. Никой във Франция не я упреква, че има норвежки паспорт. Французите се интересуват от качеството на човека и дали плаща данъците си във Франция. Георги Папандреу – министър-председателят на Гърция, е роден в САЩ, има американско гражданство, но нито един грък не го упреква за американско влияние. Вчера президентът на България призова за махане на условието, залегнало в Конституцията, кандидат-президентите да бъдат родени в България, за да може Сергей Станишев да застане пред българските избиратели. Трябваше значи да минат 20 години, за да бъде официално признато, и то от представител на социалистите, че българските избиратели са били лишени от правото да избират свободно, когото те си пожелаят.
  Присъствието на Централната избирателна комисия между избиратели и кандидати също е посегателство срещу свободата на избора. Тази назначена от партиите група хора изпълнява поръчките на тези, които са ги поставили там. Те също “предпазват” избирателите, които считат за недорасли за да решават сами. Що се отнася до самия Георги Първанов, все пак той трябва да знае, че конституция не се прави за една или друга личност, а за цял един народ.

  – Според вас акцентирането на заплахата от турците, които идват с автобуси да гласуват тук, трябва да отвлече вниманието от истински важните и нерешени проблеми, свързани със свободата на избора.

  – Разбира се. Освен това те не са турци, а български граждани и искат да участват в политическия живот на България. Желанието им заслужава поздравления. Бих искал цензът за участие тук да бъде българският език – който говори добър български език, е добре дошъл. Няма никакво значение, че говори и турски, арменски и т.н. Говоренето на чужди езици може да бъде полезно за България. Най вече за износа на български стоки към Турция. Въвеждането на депутатски квоти за българите от чужбина ще реши окончателно проблема с автобусния туризъм от чужбина. В Турция има 150–200 хиляди носители на български паспорти. В Гърция има двойно повече. В Европа още 1 милион. На базата на българското присъствие да се направи и парламентарно присъствие и проблемите приключват. Струва ми се обаче, че не е това намерението на някои хора, защото ако се въведе етнически мир и спокойствие, някои ще останат без работа.

  – Нека да се върнем на разговора за трите милиона българи в чужбина. Вие сте от по-старото поколение емигранти. Какво според вас е отношението на българската държава към нашите граждани в чужбина след 1989 г.?

  Наполеон е казал: “Един малък чертеж е по важен от едно дълго слово”. Което ще рече, че примерът е по-важен от обясненията. Когато един американец или французин дойде в България, той веднага може да започне работа. Той плаща с парите, с които си служи в САЩ или Европа. Със собствения си паспорт да основе предприятие, да открие банкова сметка. Дипломите му важат навсякъде. Когато един българин отиде в САЩ или във Франция, той не може и една бира да си купи с левове. Паспортът му става само за пътуване, а дипломата му създава множество проблеми. Мисля, че това е съдбата на всички хора от малките държави. Поради това гражданите им бързат да си вземат съответното чуждо гражданство. Това обяснява защо абсолютно всички българи, заемащи интересни социални позиции на Запад, са с двойно гражданство. Това не е от днес. Георги Раковски е бил с френски документи за самоличност. Най-големият български певец, Борис Христов, е бил с италиански паспорт. Райна Кабаиванска – също. Симеон Сакскобургготски е бил с испански паспорт. Анастасия Мозер е с американски паспорт. Мартин Заимов има френско гражданство, а Сергей Станишев е роден руски гражданин.
  

  – Споменахте Симеон – той го отрече.

  – Той излъга.

  – Сигурен ли сте в това? Имаше официално писмо от испанското правосъдно министерство, че имал пасаван…

  – Защо не го показа? Докато не го видя, аз не вярвам. Как се влиза в САЩ по времето на макартизма с пасаван, как се получава виза? Много трудно се следваше тогава в САЩ, при това във военно училище. Едва ли с пасаван е било възможно.

  – Твърдите, следователно, че Симеон е бил с испански паспорт?

  – Разбира се. Ами Симеон Дянков?

  – Всъщност говорите за двойния стандарт?

  – Искам да кажа, че българските управляващи си внасят избрани хора от емиграцията. Това са хора зависими, защото те съзнават, че при едни демократични избори “на место”, там където правят данъчните си декларации, те няма да бъдат избрани. Приемайки скачането с парашут в управленски места в София, те си зашиват устата. За разлика от Симеон аз съм солидарен с емиграцията. Гражданин съм и на Франция, и на България. Поради това мога да кажа на всички българи, които се колебаят в европейската си принадлежност, че след като аз съм равнопоставен на французите гражданин, те също могат и трябва да бъдат такива.

  – По-скоро са убедени, че не са.

  – Именно затова се връщам често в България. Никой не бива да забравя, че диаспората става все по многобройна и организирана. България е там, където има българи. Обединението на тези отвън и тези отвътре ще повдигне самочувствието, доверието и надеждата. Не приемам насаждането на обречеността и вайкането. За да се превърне нашият народ в нация от свободомислещи граждани, трябва да се каже истината, а не да се отклонява старателно вниманието, както по времето на комунизма.
  Официално трябва да се каже, че това е в полза за България, защото ние сме доказателство за нашата равнопоставеност с европейците чрез документите и чрез нашето поведение.
  

  – Вие пишете за тези неща от 15 години. Можете ли да кажете основните точки на вашите възгледи по отношение на законодателството за статута на т.нар. емиграция?

  – Демокрация означава представителство – връзка между представители и представлявани. Бях председател на избирателната комисия на българите във Франция по време на три парламентарни избора. Най-детински, с голям ентусиазъм се включих в организирането и провеждането на демократични изяви. Първия път гласувахме за депутати от Габрово, втория път – от Перник, третия път – от Шумен. Разбрахме го след това. И си казах „Стоп!”, повече няма да участвам в такива циркове. Взимат ни бюлетините и ги разпределят за някакви градове. А ние се водим участвали в избори…

  – В представителна демокрация…

  – Участвал съм в избори като трудовак и знам, че цялата рота си скъсахме бюлетините, а резултатът беше 98% „за”. Така че българщината в избирателната система ми стигна до гуша и сложих точка. Това е следствие от житейски опит. Освен опита, както казах, за мен сравнението е майка на знанието. Всички бивши империи, каквато е Франция, имат население, което е останало по света по всички континенти. Френското население по света, което представлява 2,5% от общо 65 милиона души, е разпределено в 12 избирателни региона, имат 12 сенатори. След следващите парламентарни избори това френско население ще има и 12 депутати, т.е. представители и в двете камари. Какво показва сравнението с България: 25% от нейното население е в чужбина, но няма нито един депутат. Това не е нормално. България опустява, раждаемостта е една от най-слабите, а смъртността е най-голяма. Зачитането на правата на българската диаспора, надявам се, ще бъде един малък, но сигурен път за връщане. Защото когато се отблъскват тези хора, се отблъскват и техните деца и внуци. И това е съдбоносно за България. Всеки, който обича тази страна, трябва да мисли за нейното бъдеще.
  

  – Но всеобщо е мнението, че хората, които не сте в България, не помагате за това бъдеще. Не плащате данъците си в страната. Оттук идва и аргументът, че трябва да гласувате там, където си плащате данъците.

  – Отново повтарям: сравнението е майка на знанието. Не може да се измислят българо-български закони. В САЩ 45% от населението не плаща данъци, във Франция – 60%. Ако на тези хора им кажат, че не могат да гласуват, защото не си плащат данъците в родината, представяте ли си какво ще стане?! Плащането на данъци няма нищо общо с гражданските права, първо, и второ, най-голямата парична сума, влизаща в българския бюджет, идва от българската емиграция по банков път – това са около 2 милиарда лева. Аз съм в България на всеки два месеца по един месец, кой може да ми каже, че не съм тук?! Когато съм в страната, харча парите си тук. Имам кола, плащам данък и режийни за жилището си. Така че този аргумент не важи. В крайна сметка искам да кажа, че всички българи, които са в западните демократични страни, са един неизползван ресурс – защото те имат опит, познания, връзки, семейства.

  – Нека обобщим, казвате, че българите в чужбина нямат свои народни представители, излъчени от средите им, които те познават и са избрали. Смятате, че такива хора трябва да представляват българите в чужбина в българския парламент?

  – Разбира се, хората от емиграцията се познават отлично помежду си. Например тук пристигат някакви парашутисти от Лондон, които никога не биха били избрани от българите в Англия. Казвам го, защото постоянно чувам да казват: ето дойдоха „тези от чужбина” и откраднаха. Ама „тези от чужбина” не сме ние – емигрантите. Тези хора никой не ги познава – нито ние, които от години живеем в чужбина, нито вие в България. Затова трябва да работим за обединението ни по демократичен начин – всеки да си познава представителя, за когото гласува. Затова трябва да има географически вот, а не етнически.
  

  – Имате ли идея за законов текст, който би регламентирал това?

  – Преди да стигнем до законов текст, трябва да си ги кажем тези неща. Слушам, откакто пристигнах преди три дни, за уседналост, за 6 месеца или 10 месеца уседналост. Не се говори по същество, т.е. за участието на хората и тяхното представителство. Не може да има половин паспорт. Като искат, нека да ни лишат официално от гражданство и тогава ще сме си чужди граждани. Но не може да ни търсят да гласуваме, а да не може да бъдем избирани.
  

  – И това е аргумент – че българите в чужбина не били заинтересовани, гласували рядко и малко…

  – Те изобщо ще спрат да гласуват, ако продължават законите да бъдат такива, каквито са. Защото те нямат никакви основания да гласуват например за депутати от Шумен.

  – Всъщност в парламента те нямат техен представител, който да защитава интересите им?

  – Не искам да се противопоставят интереси. Бих искал да заменя „интереси” с „отговорност”. Защото когато ти избереш някого, той трябва да отговаря пред теб за свършената работа. На френски това се нарича „асансьорни отношения” – отиване и връщане.

  – Тук ги издигате нагоре и те повече не слизат при вас, обратната връзка липсва.

  – Ще разкажа нещо. Посещавах Русе, защото издадох пет книги там. И местни представители на комунистическата партия ме питат: „Какво мислиш за нашия депутат?”. Станишев беше техният депутат от Русе. Отговорих: „Приятна физиономия, изразява се добре, говори английски”. „Но той е дошъл само веднъж в Русе”. Тук си е традиция липсата на представителство, на връзка между избраници и избиратели. Мисля, че ако се въведат избирателни региони в чужбина, връзката между избраници и избиратели ще бъде много по-тясна, защото българите в чужбина имат опит и ще изискват много повече.
  

  – Да се върнем на парадокса, който засегнахте – че може да избирате, но не може да бъдете избирани. Класическият пример е с президента, който трябва да е живял последните пет години в страната, да е роден тук… Откъде идва това нещо?

  В България има само една истинска партия – това е столетницата БКП, която изживя няколко кризи. Една от тях беше през 1987–1988 г., когато в тази партия разни кланове се сборичкаха. И измислиха след промените на бърза ръка някаква конституция. Какво означава конституция? Това е договор, циментът, обединяващ нацията. Конституцията на България не е обединение. Тя е направена да пречи на еди-кой си да вземе властта. Пак забранителни текстове. За разлика от Френската конституция, която почива на Хартата за правата на човека, в нея липсва прилагателното „френски”, говори се само за граждани, т.е. тя е универсален документ. Би могла да служи за референция и на българското общество именно защото е универсална. Българската конституция е плод на единоборството между Луканов и Лилов – икономическо, политическо, идеологическо и физическо май, защото някои убийства се случиха в тази партия и не антикомунистите бяха извършителите. Сегашната ни конституция беше набързо скроена. Между другото Блага Димитрова обеща, че ако я подпише, ще си отреже ръцете, но я подписа и стана вицепрезидент… Нещастието на България е това плиткоумие – не се знае тази конституция какво е. Конституция е френската – правата на човека, равноправие, равнопоставеност, не може да бъде локално Луканов срещу Лилов или Лилов срещу Симеон, т.е. не може целта на конституцията да е изключването на някои хора от борбата за власт, вместо обединяването на нацията.
  

  – Добре, има проблем в конституцията ни. На базата на сравнението как бихте доказали несъстоятелността на Конституцията?

  – Във Франция никой не преследва Даниел Кон-Бендит, най-шумния депутат в ЕП, който е едновременно французин и германец. Абсолютно всички аргументи, които се вадят в България за опасността и заплахата от нещо, трябва да бъдат изброени и оборвани или поне да им се намери отговор. Когато има пожар или бедствено положение, трябва непременно да се направи степенуване на важностите. Темата „заплаха” е постоянно присъстваща в мозъка на българина: „турска”, „немска”, „атомна”, сега „руска”, „Белене” и т.н. Нека степенуваме заплахите. Коя според вас е най-голямата заплаха днес за България?
  

  – Българите. Казвам го с ирония. Добре, де, може би не всички… Политическата класа е най-голямата заплаха днес за България.

  – Не бих казал. Според мен това е обезлюдяването на България. Двайсет хиляди млади хора тръгват всяка година за чужбина. В момента има 100 000 български студенти в чужбина. Проучванията показват, че само 20% от тях мислят да се върнат. За да се установиш на Запад и да можеш да заемеш ръководни позиции, трябва да имаш съответните документи от страната, където живееш. Това обаче отрязва пътя за връщане на тези хора и техните поколения в България. Най-важното за мен е да има българи в България.
  

  – Това се прави тенденциозно, за да могат определени политически лидери и партии да са вечно на власт. Ако се осъществи идеята за широка представителност, много от тези хора изобщо няма да участват в политиката.

  – Не знам, това не ме интересува, защото е местен проблем. Аз говоря по принцип. Моите примери са Франция, Гърция, Израел, Полша, балтийските републики – това са държави, които си дърпат диаспорите обратно, улесняват им приобщаването. Докато тукашната политика още от времето на Людмила Живкова организира чрез комитети и агенции само музикална дейност в чужбина – хорà, деца в носии, два пъти в годината се прави нещо и после се разнасят снимки. Това е ялова политика, не отговаря на интересите на българската нация.
  

  – Защо още в 1990 г. тази емиграция не беше допусната до активния политически живот?

  – Защото беше конкуренция. Тук изникнаха някакви площадни антикомунисти, които се оказаха от ДС. Бях симпатизант на Демократическата партия – оказа се, че тя е просмукана от ДС, не е само Георги Марков (б. ред. депутат и конституционен съдия обявен за агент на Шесто управление на ДС). Бях личен приятел със Стефан Савов и се възпротивих на създаването на ДПС, разменихме няколко писма и той ми писа: „За пред Европа трябва да я създадем тази партия”. Показността е без размисъл за обединяване на нацията, а за пред Европа. Така беше създаден и СДС от Луканов – пак за пред Европа. Петър Стоянов го избраха комунистите, по същата причина – парламентът беше техен, за пред Европа президентът поне трябваше да е десен.

  – Тук можем да спорим. Гласувал съм с идеята, че това е СДС.

  – Аз също, но след размисъл и проучвания видях, че не можеше в този момент да допуснат президентът да е комунист, така де – социалист. Именно заради показността за пред Европа. Това беше и идеята на Луканов. Да покажем, че сме двуполюсен модел и демокрация. Привидно. Навремето дадох интервю на в. „Труд”, в което казах, че привидното плуване води до истинско давене.
  

  – Какво се крие зад тази привидност?

  – Пак трябва да се върна назад. Откакто се помня, у нас всичко е било наопаки. Родих се в страна, която се казваше демократична република България. Нищо, че в нея бяха избити стотици хиляди хора без съд и присъда, например защото отказаха да влязат в ТКЗС. Роден съм в Лом, дядо ми беше в затвора, защото имаше мелница, т.е. беше експлоататор. Какво демократично има в такава държава с еднопартийна система?! Пълно противоречие. Оттогава в България думите не отговарят на съдържанието. Ето я привидността – каква народна власт, какъв народен съд… На процеса в Нюрнберг са осъдени на смърт 13 души, а Втората световна война взе 65 милиона жертви. В България осъдиха на смърт 1200 души. Учихме като деца, че въстанието през 1923 г. е антифашистко. А фашизмът идва през 1936 г. излиза, че България е била много напреднала с фашизма, щом още през 1923 г. има антифашистко въстание…

  – Вие дадохте като пример за привидността в избирането на Петър Стоянов от комунистите. Всъщност привидни ли са отношенията между БСП и СДС през всичките тези години? Има ли единодействие зад кулисите и театрално разделение?

  – Да. Казах вече, че единствената партия с мрежа и стратегия е БКП. Споменах за Лукановата стратегия за показност и привидност пред Запада. Тогава на тези избори БКП съзнателно представи като кандидат за президент Георги Зайков-Пирински, който е роден в САЩ и има следователно американско гражданство. Това се изключва от Българската конституция. Второ, той не е бил войник – навремето и това беше част от Конституцията. Тоест те правят двойна грешка с този кандидат. Изправят го срещу кого – срещу Петър Стоянов. Разбира се, Пирински беше разобличен и си сви сармите. Моментално извадиха Иван Маразов, който никога не е бил политик. Пак целенасочено. Петър Стоянов си изсипа ударите върху него като боксов чувал и спечели с явно превъзходство. После Петър Стоянов изчезна от политическата сцена, защото също не беше политик. Ако беше, щеше до ден днешен да е политик – поне така стоят нещата с политиците на Запад.
  

  – Тук такива са Доган и Костов. Какво мислите за Костов?

  – За да кажа какво мисля, той трябва да си представи цялата биография и да каже какво е правил в СССР. Биографиите на политическата класа са най-важният проблем в България, защото успешно ги потулват. Колко пъти Костов е подавал документи да влезе в БКП и е бил отхвърлян? Този човек е бил абсолютно никой до събитията от януари 1997 г., когато се включва в преговорите между Петър Стоянов и Николай Добрев…
  

  – Е, не беше никой – беше депутат, министър на финансите, лидер на СДС…

  – Беше „висшестоящ счетоводител”, който направи много поразии. Но в България не се търси отговорност от хората. Затова казвам, че е важно да си кажеш биографията, кога какво си правил, за да се знае кой кой е. Със Симеон е същото. Никой от кандидатите за висши длъжности тук не казва какви ги е вършил преди това. Стана ли ясно с какво Милен Велчев е заслужил да бъде министър или Николай Василев? Тези хора две тухли не са положили никъде една върху друга, били са стипендианти на Запад, но наивността на българския избирател ги избра в резултат от цветните бюлетини и на „царю честити”.
  

  – Костов каза, че е учил за селскостопански летец в Украйна.

  – Не е лошо, че е учил, а че крие.

  – Да, всъщност има един престой в Москва от 1982 до 1984 г., който е изтрит от биографията му.

  – Именно. Ние сме търсили негова подробна биография на Запад – има бели полета. А е важно всичко да се знае, хората да не крият и да се гордеят с житейския си или професионален опит. Когато някой нещо крие, значи не е наред. След това и цялата политическа кариера на Костов е съмнителна. Най-големият антикомунист и антируски настроен човек и до ден днешен продаде „Нефтохим” на „ЛУКойл” и България си сложи двата крака в една обувка по отношение на петролния бизнес. И никой не му потърси отговорност. Друго доказателство за единодействие зад кулисите е, че 20 години се тръби, че няма алтернатива на тази политическа класа – други няма. Всеки кандидат за властта в България е избиран, защото обещава справедливост, обещава да коригира това, което предишните са направили…
  

  – … и че ще ги накаже…

  – Да, разбира се. Всички са чисти като снежни човеци и като вземат властта, забравят какво са обещали. Има една щафета във властта, която се предава. За мен тя е доказателство за договореност. И наистина, изплувалите през 1990 г. площадни антикомунисти бяха без биография, без досиета. Нашите приятели от СДС, които носехме на ръце и на които разчитахме, те имаха цялата власт, но не направиха нищо за досиетата. Още по-лошо – вадеха на час по лъжичка досиета, не в полза на обществото, а на някакви корпоративни интереси. И до ден днешен продължава тази игра с досиетата.

  – В началото казахте, че Централната избирателна комисия е излишна. Обяснете защо.

  – Защо в България има телевизионно предаване „Референдум”, но няма истински референдуми? Избирателната комисия пречи, защото е съставена от политически квоти. Тук всичко е на квоти. СЕМ – квоти, ВСС – квоти, партийни, президентски и т.н. Как например сега в тези квоти в избирателната комисия присъства НДСВ? Партия, изхвърлена от парламента… Това е противоречиво.
  

  – А във Франция кой регламентира провеждането на изборите?

  – Държавата. Префектурата урежда нещата.
  

  – Да, но ще кажат, че префектурата се управлява от дадена партия, от управляващите.

  – Държавата няма нищо общо с партиите. Там има разделение на администрацията от политическата управа. Докато тук има политически, партиен капитализъм от 20 години. Всяка партия се занимава с приватизация. Как може поп да отвори дискотека. Има противоречия в конструкцията на тази наистина изкривена система. Ето ви и друг фрапантен пример – във Франция, за да станеш президент, ти трябват 500 подписа. В България ти трябват 7000. А защо не 70 000?! Тук всичко е направено, за да ти пречи. Примерите са безброй. А хората си мислят, че като са развели едно европейско знаме, и са европейци.

  – Как да се противодейства? Какви постъпки вие предприемате като емигрант, за да получите полагаемите ви се като български граждани права?

  – Аз се боря от 20 години срещу термина „емигрант”. Аз не съм емигрант, аз съм европейски гражданин. Когато тук се назначи министър по интеграцията, за мен беше обидно. Смятам, че българите в чужбина са като мен, нямат нужда от министър да ги интегрира. Прави се всичко възможно да се вдетинява българският народ.

  – Твърди се, че той си е инфантилен и прави грешни изводи, затова някой трябва да решава вместо него.

  – Инфантилността се поддържаше злонамерено. И пак ще степенувам най-лошото и най-опасното. Първото беше „цветоразделянето” – абсолютна глупащина – боят и опашките за цветни бюлетини посред нощ. Преди повече от десетина години ме поканиха преди някакви избори в една телевизия, защото съм бил в избирателна комисия във Франция. На една връв нанизах 6–7 френски бюлетини и ги крия под масата. Дадоха ми думата и аз извадих връвта с бюлетините и обясних, че това са избирателни бюлетини – бели, с черни букви, еднакви. Вие, избирателите, какво ще направите, ако видите такива бюлетини? Ще четете и ще мислите. А тук не беше позволено на хората да мислят. Показва им се цветът и като стадо се затичват да избират по цвят. Без да мислят, без да разсъждават кои се крият зад съответните цветове. Така се позволи на съпричастни към ДС да бъдат избрани и да заемат позиции или на някакви престъпници, защото никой не им знаеше биографиите. Това си беше нелегална, антиевропейска работа, противоречаща на човешките права. Имало много неграмотни хора, заради това било, ми обясняваха. Нима с цвета ще ги направим грамотни?!

  – От друга страна се казва, че българското образование през социализма било най-доброто в Европа. Откъде се взеха тези толкова много неграмотни?

  – Да, това е отделен въпрос. Но така или иначе, обяснението, че с цветните бюлетини се улеснява участието на хората, беше една подигравка с политическото узряване на българската нация.

  – Сериозен проблем е, че хората правят неинформиран избор, липсата на всякаква информация за кандидатите много ни пречи.

  Хората постоянно са подвеждани, затова казвам, че избирателната комисия носи своята отговорност, тя е направена, за да заблуждава. Тя подбира кой може и кой не може да участва в избори. Българският избирател трябва да подбира, И съдебната система. Както съм роден в Лом, така съм бил съдебен заседател във Франция, бил съм избиран като такъв. В този контекст след избирателната система и в съдебната система трябва да влезе понятието избираемост, за да отпаднат партийните квоти. Защото те си се назначават по квотен принцип и после си вършат взаимни “услуги” пак по квотен принцип… И всичко се върти в този порочен кръг… И така си я караме тук – уседнали в заседналостта…

  *Божидар Чеков е роден през 1946 година в град Лом. Дедите му са бежанци от Егейска и Вардарска Македония, взели активно участие в Илинденското въстание. След 9 септември 1944 г. някои от най-близките му роднини са вкарани в затвора от „народната власт”. През 1965 той завършва Техникума по графика (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография) в София. Поради литературните си наклонности през 1966 г. става най-младият публикуван участник в Месеца на българския разказ, организиран от вестник „Вечерни новини „. Като юноша, освен с писане, се занимава и с бокс – неколкократен победител в градското първенство на София и носител на титлата Републикански шампион. Тъй като е „неблагонадежден елемент”, отбива военната си служба в Трудова повинност. След Пражката пролет той бяга през границата през септември 1968 г. и се установява в Париж, където завършва Висшия лицей по графика „Естиен”. Работи в различни печатници и в хартиената промишленост. От 1995 г. е директор по продажбите в хартиения завод „Лансе”. Носител на Почетния медал на труда на Франция. До падането на Берлинската стена сътрудничи на Българското освободително движение със седалище в Париж и публикува редовно в месечния му орган – списание „Бъдеще”, под редакцията на Ценко Барев. Божидар Чеков е автор на книгите „Стрелецът от Айфеловата кула”, „Букет от френски детелини”, „Втората Айфелова кула”, „Третият светилник”, „До Европа и назад”.

  http://www.glasove.com/

• Началото на българската държавност – един нов поглед

  Линковете, които следват, са към записана на видео лекция, организирана от сп. „Българска наука” и Студентския съвет на СУ „Св. Климент Охридски”, която разглежда по нов начин темата за създаването на българската държава. Лекцията, която се опитва да провокира аудиторията към нови акценти, въпроси и отговори, е била изнесена наскоро от един млад докторант, Антоан Тонев, в една от залите на университета.

  http://www.youtube.com/watch?v=sSIgXGccQqk&feature=related

  http://www.youtube.com/watch?v=IKv4o6L2-bY&feature=related

  Източник:  www.nauka.bg

• „Дървото на живота“ грабна „Златната палма“ в Кан

  „Златната палма“ на 64-тия кинофестивал в Кан бе присъдена на филма „Дървото на живота“  (The Tree of Life), на американеца Терънс Малик (Terrence Malick).

  

  Във него участват Брад Пит и Шон Пен.  Наградите за най-добра актриса и най-добър актьор спечелиха американката Кирстън Дънст (Kirsten Dunst) и французинът Жан Дюжарден (Jean Dujardin) за ролите си във филмите „Меланхолия“ на Ларс фон Триер и „Артистът„- римейк на на ням чернобял филм от 20-те години.

  Наградата за режисура бе присъдена на датския режисьор Николас Виндинг Рефн за трилъра „Drive“, а наградата за най-добър сценарий, на филма „Бележка под линия“ („Footnote“) на израелския режисьор Йозеф Седар.

  Наградата на журито, връчено от актрисата Киара Мастрояни, получи младата френска режисьорка и актриса Майвен за филма „Polisse“.

  Филмовият проект „Лъжесвидетел“ със сценарист и режисьор Иглика Трифонова и продуцент Росица Вълканова спечели наградата на независимата филмова фондация Скрипт ийст за най-добър сценарий от Централна и Източна Европа.

  Турският филм „Имало едно време в Анадола“ на Нури Билге Джейлан и „Момчето с велосипеда“ на братята белгийци Жан-Пиер и Люк Дарден си поделиха Голямата награда.

  „Златна камера“ за най-добър първи филм бе връчен на „Акациите“ на аржентинския режисьор Пабло Джорджели, а като най-добър късометражен филм бе отличен „Крос“ на украинската режисьорка Марина Врода

  Филмът „Писмото“ на българската режисьорка Доротея Друмева пък получи първа награда за късометражно кино.

  „Островът“ – новият филм на Камен Калев, обаче беше приет противоречиво от зрителите на Петнадесетдневката на режисьорите в Кан.

  

  bnr.bg, dnes.bg

• Цецка Цачева и папа Бенедикт XVI са обсъдили значението на делото на Кирил и Методий

  Европейските измерения на делото на Светите братя , – това е била основната тема на разговора на папа Бенедикт XVI и председателя на българския парламент Цецка Цачева, предаде БНР.

  След разговора с папа Бенедикт XVI председателят на парламента Цецка Цачева определи срещата с него като едно вълнуващо събитие: Изпитах чувство на гордост, че съм българка и че съм потомка на светите братя Кирил и Методий, че по книжовно и духовно дело има място тук, в свещенния град и във Ватикана. Аз му пожелах да продължи делото на Йоан Павел II на откриване на вярата към младите хора, към цялото човечество, на хвърляне на мостове на разбирателство между хора, изповядващи различна вяра. Това, което прави настоящият папа Бенедикт 16 и за младите хора, и по време на посещението му в светите земи за отдаване почит на различни духовни течения, за мен е изключително важно, защото това е пътят към по-добрия утрешен ден на човечеството.

  Председателят на парламента заяви, че е възможно представител на Светия престол да посети България. Аудиенцията във Ватикана завърши с традиционната размяна на символични дарове. Цецка Цачева ще подари на папа Бенедикт XVI бронзова скулптура на Йоан Кръстител и картина, изобразяваща храм-паметника „Св. Александър Невски“. Пластиката е дело на Александър Пройнов, а картината – на художника Павел Митков.

  

  След срещата си със светия отец Цецка Цачева ще разговаря и с държавния секретар на Ватикана кардинал Тарчизио Бертоне. Следобяд тя ще се срещне и с председателя на италианската Камара на депутатите Джанфранко Фини.

  Председателят на българския парламент е отново във Ватикана, след като неотдавна, в началото на месеца, присъства на беатификацията на папа Йоан Павел II.

  Днес българската делегация ще предостави на храма „Св. св. Инокентий и Анастасий“ и на българската православна общност в Рим каталог на изложбата „Българските светци IX-XIX век“. Експозицията, която е представена за първи път през този месец в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“ в столицата, запознава с делото на светите братя и с непопуляните обичаи на българския народ, както и живота на най-известните ни светци. Сред тях са Свети Седмочисленици, Свети цар Борис-Михаил, Свети Иван Рилски, Свети Климент Охридски, Света Петка Търновска, Свети Йоан Кукузел и други.

  В изложбата са включени и оригинални ръкописи на паметници, съхранявани във фонда на библиотеката като служебника на Свети Патриарх Евтимий, житията и службите на на Свети Иван Рилски, житията и службите за някои от светците, както и първият, т. нар. котленски, препис на „История славянобългарская“ на Софроний Врачански.

  Вечерта е предвиден традиционният прием в посолството на Република България по повод 24 май – денят на славянската писменост. Във вторник празникът 24 май ще бъде отбелязан с традиционното поклонение и молебен пред гроба на Свети Кирил в базиликата „Сан Клементе“. Българската делегация ще положи също венец в базиликата „Санта Мария Маджоре“, където светите братя Кирил и Методий са извършили първото богослужение на славянски език.

  bnr.bg

• Барак Обама започва европейска обиколка

  Президентът на САЩ Барак Обама пристигна в Ирландия заедно със съпругата си Мишел. Ирландия е първата спирка от едноседмичната обиколка на Барак Обама в Европа.

  

  Дъблин Обама се срещна с президентката на Ирландия Мери Макалийс и проведе разговори с премиера Енда Кени.
  По-късно заедно със съпругата си Мишел Обама той ще посети село Монегал, където е живял един от неговите .прапрапрадядовци по майчина линия- Фалмут Киърни, обущар.
  Селото, което има само 300 жители, е покрито с американски знамена и готви топло посрещане на американския президент в местния пъб.

  Във вторник президентът Обама пристига в Лондон на тридневно посещение в Обединеното кралство.
  Той и съпругата му ще бъдат настанени в Бъкингамския дворец и ще бъдат гости на кралица Елизабет Втора.
  Обама ще проведе разговори с премиера Дейвид Камерън в резиденцията на Даунинг Стрийт като една от темите ще бъдат операциите на НАТО в Либия.
  Президентът на САЩ ще произнесе също така слово пред двете камари на британския парламент в Уестминстър.

  Той ще посети още Франция, където ще участва в срещата на върха на страните от Г-8 и Полша. Във Варшава президентът на САЩ ще се срещне с лидери на държави от Източна Европа.

• Obama in Ireland to Start Six-Day, Four-Nation European Trip

  U.S. President Barack Obama is in Ireland Monday to start a six-day, four-nation trip that will include high-level diplomacy about the revolts in the Middle East, discussions on global economic difficulties at a summit of the Group of 8 leading industrialized nations in France, and a celebration of his distant Irish roots.
  The bloody unrest in Libya – and the U.S. role in the NATO bombardment of troops loyal to its leader, Moammar Gadhafi – is likely to be at the forefront of Obama’s foreign policy talks with European leaders. But the president and his European counterparts are also expected to discuss the daunting challenges they face in trying to recover from the worldwide recession.

  

  Over the course of the next several days, the American leader plans to meet individually with British Prime Minister David Cameron, Russian President Dmitry Medvedev, French President Nicolas Sarkozy and Japanese Prime Minister Naoto Kan, and collectively with other world leaders.
  He meets with Irish President Mary McAleese and Prime Minister Enda Kenny in Dublin Monday morning. Tuesday Obama travels to Britain for a two-day state visit, with the U.S. president and first lady Michelle Obama staying at Buckingham Palace as guests of Queen Elizabeth. Then he heads to France for the Group of 8 summit, with a final stop in Poland and a meeting with Central European leaders.
  But before the high-level talks begin, Obama plans to visit the Irish hamlet of Moneygall, a village of 296 people where his great-great-great grandfather on his mother’s side Falmouth Kearney was born in 1830 and lived before immigrating to the U.S. 20 years later.
  The White House hopes the trip will showcase the U.S. commitment to its European allies after a period in which Obama has been focused on the Middle East.
  But thorny issues remain for the U.S. in relations with both its Western allies and Russia. As the U.S. fights a war in Afghanistan and winds down its long involvement in Iraq, it has attempted to limit its involvement in the Libyan conflict. But Britain and France have pressed for more American involvement as the conflict has continued for more than two months and Gadhafi and the rebels fighting him appear to be at a stalemate.
  Obama’s meeting with Medvedev could be contentious. Russia has opposed U.S. plans to build an anti-missile shield in Europe. The U.S. says the shield is necessary to guard against possible threats from Iran and other countries with nuclear programs. But Russia says it fears the U.S. will expand the shield and pose a threat to Russia’s nuclear arsenal.

  www.voanews.com

• Седем отговора, един въпрос

  Защо „патриотът” Сидеров може да е полезен най-вече на „демократа” Доган?

  1. Никой в България не може по-добре от Сидеров да направи естествената съпричастност към род и родина на посмешище. Фишизоидните му нагласи да атакува, напада, да вдига скандали и пр. го вкарват лесно (а напоследък и прекалено често) в светлината на прожекторите, в новините на български и световни медии. Но карат в същото време и мнозина българи да се срамуват, ядосват и извиняват заради „геройските” му изяви.

  2. Докато привърженици на „Атака”, воглаве с лидера разбира се, се държат тъпо и скандално по чествания на баташки мъченици и петъчни молитви; и докато тази партия прекрасно служи за плашило на българските мюсюлмани – електоратът, който досега подкрепяше Доган (каквито и престъпления и далавери да извърши), може отново като нищо да остане при феодалния си вот.

  3. Досегашното статукво, което толкова време удържа върхушката на ДПС, благодарение и на солидната подкрепа на „Атака” – на яките момчета, които, подобно на лидера си, схващат политиката като някаква постоянна готовност за бой, викове, крясъци и пр. – доста по-трудно може да бъде повлияно от хора като Корман Исмаилов например. От въвлечения във физически сблъсък в студио на Националното радио Исмаилов, който всъщност представлява неочаквана поколенска надежда за нещо различно. (Нещо, което обаче нито Доган, нито Сидеров искат.)

  4. Не само лидерът на партия „Атака” прибягна до физически „аргументи” към  изключения неотдавна от ДПС Исмаилов. И хора на Доган прибягнаха до такива „аргументи” към същия този „враг” и опонент на събора на Демир баба теке ден-два преди това.

  5. На същия този традиционен събор при текето „крепителят на етническия мир” Ахмед Доган бе видимо доволен да изтъкне пак колко важен и необходим е.

  6. За разлика от също достатъчно амбициозния, но не особено умен Сидеров, непоклатимият председател на ДПС е къде по-добър манипулатор.

  7. И накрая и най вече: защото докато единият се бори за „род и родина”, а другия – за „толерантност, мир, демократични ценности“ и пр. – нито единият, нито другият ще се поколебае (единият по-скоро тъпо и открито, а другият – тайно и добре премислено) да запали пожар ако трябва, за да запази досегашната си роля и власт.

  Мариана Христова

  http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/2011/05/blog-post.html

• Япония, Китай и Южна Корея се споразумяха да повишат ядрената безопасност

   Лидерите на Япония, Китай и Южна Корея се споразумяха да повишат ядрената безопасност и да активизират управлението при природни бедствия, съобщават световните агенции. Договорката беше постигната на срещата на върха на трите азиатски държави, която беше посветена на последиците от най-тежкия в света ядрен инцидент за последния четвърт век в АЕЦ „Фукушима“, причинен от земетресението и цунамите на 11 март.

  Японският премиер Наото Кан, китайският му колега Вън Цзябао и южнокорейският президент И Мюн-бак заявиха, че ще бъде необходимо активно сътрудничество за бързото възстановяване на Япония от земетресението и вълната цунами.

  Китайският премиер Вън Цзябао посочи, че Пекин ще вдигне част от ограниченията за вноса на японските селскостопански продукти, които бяха въведени след земетресението от 11 март. Ще бъде спрян и контролът за радиоактивност на зеленчуци, морски дарове и млечни продукти, внасяни от Япония.

  Днес земетресение с магнитуд 5,8 по Рихтер беше регистрирано по японското крайбрежие на остров Хоншу, съобщи американската геоложка служба, цитирана от Би Би Си. По данни на сеизмолозите епицентърът на земетресението се е намирал на 89 км югоизточно от град Мито в префектурата Ибараки. Няма информация за пострадали и нанесени щети.

   

  Източник: http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/05/22/1093609_iaponiia_kitai_i_jujna_koreia_se_sporazumiaha_da/

• Схватка между Волен Сидеров и Корман Исмаилов прекъсна предаване на БНР

  Обзорното политическо предаване на БНР „Неделя 150“ бе внезапно прекъснато заради схватка между лидера на „Атака“ Волен Сидеров и изключения от ДПС депутат Корман Исмаилов.

  Малко преди 11 ч. разговорът в ефир беше внезапно прекъснат и заменен с музика. „Такива циркове в студиото, каквито не съм виждал в последните 21 години“, обясни случилото се водещият Величко Конакчиев и го нарече „схватка“, но не даде подробности. По-късно редакторът на „Неделя 150“ Владислав Прелезов обясни по БНТ, че е имало физически сблъсък. „За първи път виждам двама политици, които се бият в едно студио“, каза той. Прелезов уточни, че първи е посегнал Волен Сидеров. „След това Исмаилов отиде при него и му предложи да си стиснат ръцете. Двамата си стиснаха ръцете и после Сидеров напусна студиото“, добави той.

  Малко по-късно Корман Исмаилов обясни в ефир, че Сидеров е станал от мястото си и го е нападнал. „Да идва тук при мен и да скача и да ме напада, не ми се е случвало. Нормално е хора да си изпускат нервите, но политиците трябва да се сдържат и да се стараят тяхната роля в обществото да изглажда напрежението, а не да го нагнетяват“, коментира той. „Сидеров използва думи, манипулира, но когато чуе контратези, скача и напада. А когато това пренесем на улицата, става опасно“, заяви още бившият лидер на младежкото ДПС, който сега е сред приближените на Касим Дал.

  Сблъсъкът е бил предизвикан от снимка, която лидерът на „Атака“ описа като доказателство за това, че тъкмо мюсюлманите са инспирирали насилието пред джамията в петък. По думите на Сидеров на нея ясно се вижда молещ се с нож. „Това не са молещи се, това са ислямисти. Те са провокатори, те нападнаха и започнаха да атакуват наши хора“, обясни лидерът на „Атака“. Той призова „да престанат да говорят лицемерите от политиката за етнически мир, когато в центъра на София има гнездо на ислямисти“. „Ще бъде късно, когато някой от тях взриви метрото в София. Нима не стана в Мадрид или в Лондон. Ислямският екстремизъм е опасност номер едно и който си затваря очите прави огромна грешка“, заяви още Сидеров.

  Корман Исмаилов обаче го контрира, като заяви, че на снимката се виждат и много от хората на „Атака“, които нападат молещите си. Което очевидно не се хареса на Сидеров. Той се закани, че фактите около инцидента ще бъдат разяснени с видео по време на пресконференция на партията му в 13 ч. днес и тогава ще стане ясно кой всъщност е инспирирал насилието.

  Водещият Величко Конакчиев на няколко пъти направи опит да успокои лидера на „Атака“ и го помоли да не се отклонява от темата на зададените му въпроси. Сидеров обаче продължи да развива тезата си, като заяви, че нито в Джебел, нито на Демир баба теке, където полицията предотврати нов сблъсък между хората на Доган и Касим Дал, е имало атакисти. „Защо се бият тези хора? В тяхната същност е да налитат на бой. Ние видяхме едни озверени хора, които скочиха срещу нашите тонколони“, продължи Сидеров. Според него е нередно да няма нито един задържан от мюсюлманите, участвали в сблъсъка на джамията, след като бяха арестувани привърженици на „Атака“.

  В „Фейсбук“ вече има подписка с искане главният прокурор Борис Велчев да поиска имунитета на Волен Сидеров.

  Източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9233&sectionid=hotnews&id=0000140

• Wikileaks: Изборите в България – „боклуци излизат, боклуци влизат“

  Мафиоти атакуват парламента от затвора. Атака и ДПС като скачени съдове

  Преди две години България беше в разгара на предизборната кампания за евроизборите, преляла в кампанията за парламентарните избори. Две дипломатически грами от посланик Нанси Макълдауни дават сурова, но правдива картина на това спорно упражнение в демокрация, което според дипломата вади едни „боклуци“ от парламента, за да вкара там други… [09SOFIA301] [09SOFIA264] (Превод на български).

  Макълдауни не е пропуснала и факта, че много от „боклуците“ са абонирани за присъствие в българското Народно събрание. Например Атака и ДПС, които „в симбиоза се използват взаимно, за да галванизират електоралната си база“.

  Дипломатът се концентрира върху ролята на по-малките политически формации, които са и потенциални „балансьори“ в една бъдеща коалиция, тъй като е малко вероятно ГЕРБ да постигне парламентарно мнозинство:

  Синята коалиция – остатъци от някога могъщото СДС, провело пост-комунистическите промени в България, „последен шанс да се спаси автентичното център-дясно, маргинализирано от корупционни скандали и сблъсъци на егото, много от които около бившия премиер Иван Костов“. Този „неохотен и закъснял съюз“ се надява да привлече избирателите в център-дясно, които или не гласуват или са дезертирали към ГЕРБ.

  РЗС – креатура на БСП, с неясно финансиране, предвождана от политическия „клоун“ и „шарлатанин“ Яне Янев.

  „Лидер“ на корумпирания бизнесмен Ковачки, „свързан с влиятелни подземни фигури, практикуващи контрабанда и рекет“. Ковачки купува масивно гласове и принуждава работниците си да гласуват, за да си осигури парламентарно представителство, по-евтино от „плащането на подкупи на депутати“.

  ДПС на автократичния лидер Ахмед Доган, имащ роля за поддържане на етническия мир през прехода, но превърнал партията в „машина за правене на пари“. „Злоупотребите с еврофондове в министерствата контролирани от ДПС са основен фактор за негативния публичен имидж на правителството и ниската му популярност“.

  Атака: партия на „екстремисти отляво и отдясно, огорчени от прехода и бивши офицери от армията и полицията“ набляга на анти-НАТО, анти-ЕС анти-САЩ, анти-малцинствени послания.“

  Не са пропуснати и „прочутите братя Галеви, могъщи лидери на мафията от град Дупница, южно от София, регистирани като кандидати за парламента“. Поне единият от двамата има шанс да влезе благодарение на „смазана машина за купуване на гласове, принуда и местни връзки“.

  Някои от изводите на Макълдауни се потвърдиха: „При липса на план и компетентен тим от експерти в политиката, за да го имплементират, оседлана от хаотичното и автократично лидерство на Борисов, ГЕРБ ще види трудности да удържи юздите след като дойде на власт. Други не се сбъднаха: „Предпочитаният партньор на ГЕРБ ще е Синята коалиция, която може да достави така необходимите опитни кадри“.

  Но едва ли някой може да отрече днес, че следната фраза формулирана от Нанси Макълдауни през юни 2009 г. звучи актуално: „Атака не е приемлива като коалиционен партньор, но може да играе като балансьор, предлагайки неформална подкрепа за правителство на малцинството.“

  Коментар на Биволъ

  В страна наподобяваща Дивия запад преди 200 години не е особено трудно за сегашния цивилизован Запад да направи точен анализ на ситуацията. Много по-трудно е обаче да се предложи работещо решение за промяна, докато скачените съдове на бандити, националисти и лешояди, експлоатиращи етническата карта, се захранват от тръбите на един необятен Див Изток.

  http://www.bivol.bg/

• Мартин Димитров: Строежът на АЕЦ „Белене“ е равносилен на предателството на Левски

  Най-много ни притеснява, че това правителство наистина няма план за това кога да се подобри усвояването на еврофондовете, няма план как да се направят реформи. Това правителство действа хаотично, заяви пред БНР лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров. По отношение на АЕЦ „Белене“ Димитров коментира, че познава новия заместник-министър на икономиката Делян Добрев. „За Делян Добрев мога да кажа само хубави неща, защото го познавам. Той е разумен човек, но не той ще вземе решенията. Решенията ще ги вземе Борисов и евентуално Цветан Цветанов“, обясни Димитров. „Строежът на АЕЦ „Белене“ е равносилен на предателството на Васил Левски. Ако тези хора вземат да строят „Белене“, ние ще им искаме вот на недоверие. Синята коалиция ще започне да събира подписи за вот на недоверие“, категоричен бе Димитров. „Увеличила се е ролята на Симеон Дянков, защото видяха, че няма друг човек като него, който да прави определени сметки и да овладява определени рискове. Когато едно правителство знае, когато казва примерно до септември се повишава усвояемостта на еврофондовете, хората, макар и да живеят трудно знаят, че според този план в даден момент ще живеем по-добре. А когато всичко е хаотично – няма ясен антикризисен план, план за реформи, план за нови работни места. Най-силното ми усещане за това правителство е за липса на подреденост. В софийски МОЛ вчера имаше затворени магазини – това го виждам за пръв път от много години насам. Положението в страната е подобно. Трябва в много кратки срокове да се измисли план за подкрепа на малкия и средния бизнес, вместо това те се притискат в ъгъла. Септември месец трябва всеки търговец да даде 500 лева за касов апарат, който да е свързан с НАП. Това го разбирам за бензиностанция, за големите магазини, обаче за едно малко магазинче за хранителни стоки, например, това е абсурдно. Вместо да се подкрепят активните хора – те срещнат само натиск и те започват да си мислят как е време да напуснат България. Ако скоро това не го променим, нещата отиват на зле“, категоричен бе Димитров. За разбирателството на изборите между СДС и ДСБ, Мартин Димитров каза, че разбирателството е налице, но има едно приятелско състезание. „Добре е да има такова състезание между приятели от време на време. Понеже най-големите проблеми на България са икономически и двете кандидатури на СДС са с много силни икономически – Румен Христов е д-р по икономика, Владо Кисьов е с ценен опит в икономиката също. Скоро ще бъде уточнена датата за първичните избори в Синята коалиция, може би през другата седмица ще бъде уточнена“, поясни Димитров. За сблъсъците пред джамията в София, Димитров каза, че се радва, че „гражданското общество се разграничи и каза това, което мисли за Сидеров и неговите изцепки“. Според Димитров това, което се случи е извън демокрацията и извън морала. „Защото Сидеров смята, че явно ще събере гласоподаватели с подобно поведение, което обаче не може да бъде толерирано. Цветан Цветанов трябва сега да разследва своя коалиционен партньор и неговото поведение и аз сега с нетърпение чакам да видя резултатите. Ако това продължава така можем да си създадем проблеми там, където отдавна не сме имали проблеми заради един човек, заради една партия“, подчерта лидерът на СДС. /БГНЕС /

• Димитър Бербатов или Карлос Тевес – кой ще е печелившият?

  B последния кръг на английското първенство има да се реши един доста важен въпрос. Кой футболист
  Димитър Бербатов или Карлос Тевес ще се окичи с голмайсторския приз. В момента и двамата футболисти имат по 20 попадения. Титлата и купата на Англия са вече в Манчестър, а там ще се озове и голмайсторския приз.

  За мача с Блекпул на „Олд Трафорд“ Димитър Бербатов ще започне като титуляр и ще се надява да отбележи като разчита и на подкрепата на съотборниците си, а освен това и да успее да изпревари аржентинския нападател. Ако се съпостави играта и на двамата нападатели те са почти с изравнени показатели.

  По средно голове на мач Тевес е малко по-напред. Благоевградчанинът взима преднина при показателя средно минути за гол. Очаква се по-тежката задача да има Тевес, защото Сити гостуват на Болтън.

  Ето и статистическите показатели на двамата големи нападатели през този сезон:
  Димитър Бербатов
  средно голове на мач: 0,64
  Бележи средно на 105,9 минути
  Най-дълга серия от мачове с голове: 3 мача (2 пъти)
  Най-дълга серия от мачове без голове: 7 мача
  Хеттрици: 3 (2 хеттрика и 1 път 5 гола)
  Спечелени точки от Юнайтед с Бербатов на терена: 61 (65,69%)
  На кого вкара: Блекбърн (5), Бирмингам (4), Ливърпул (3), Блекпул (2), Фулъм, Уест Хем, Съндърланд, Нюкасъл, Евертън и Болтън по 1.

  Карлос Тевес
  средно голове на мач: 0,66
  Бележи средно на 120,9 минути
  Най-дълга серия от мачове с голове: 3 мача (1 път)
  На-дълга серия от мачове без гол: 4 мача
  Хеттрици:1
  Спечелени точки от Сити с Тевес на терена: 56 (62,229%)
  На кого вкара: УБА (3), Фулъм, Уулвс, Стоук Сити, Нюкасъл, Ливърпул и Блекпул (2), Челси, Уигън, Съндърланд, Болтън и Бирмингам по 1.

  Другите въпроси за решаване са – кой измежду Ливърпул и Тотнъм ще финишира на петата позиция даваща право за участие в Европа и дали Манчестър Сити ще остане на 3-ото място.

  http://www.vesti.bg/

• <<
• 1
...
• 321
• 322
• 323
• 324
• 325
• 326
• 327
• 328
• 329
• 330
• 331
...
• 416
• >>