Всички авторски страници

Авторски

• Криле и птици

  Някогашният клуб на журналистите един ден ще изчезне и от паметта на София. Но има поколения вестникари, които ще го помнят до смъртта си. Не само вестникари, естествено – и писатели, и художници, кинаджии и музиканти, както и просто любители на добрата кухня. С една дума ин-те-лек-туалци. Също и хора просто с някакво положение – беше модерно и престижно да се влиза там. А пък да заведеш гости – все едно си им направил скъп подарък. Общо взето, сиромашки радости. Освен това там се събираха всички клюки, а някои направо от този клуб и тръгваха. Просто прелест.

  На въпросното заведение въобще не му бях запалянко. От първия ден ме предупредиха, че разговорите вероятно се подслушват. Освен това келнерите все се правеха, че не дочуват, или пък някой непознат се примолваше за свободното място на масата. На никого не му пукаше от това, но аз мразех развързани от алкохола езици и най-вече неизбежната в такива случаи тема – кой е велик и кой е бездарен в занаята. Може би защото бях млад и предпочитах да си говорим за жени, може и заради друго, но ме теглеше към „свободните“ кръчми, необременени от професионални изкривявания. Но това, към което вървим сега, все пак се случи в клуба. Не мога да го преместя.

  На обяд се отби странният,

  неофициално знаменит художник Генко Генков

  Той така се появяваше понякога – с дългото палто и с брада, каквато днес мераклиите подстригват със специални машинки. Не носеше картина и изпитах облекчение: мразех да го виждам с картина в ръка, това означаваше, че е жаден, и винаги се намираше някой да го измародерства и да я вземе за смешни пари. Купуваха ги (на тези цени те по-скоро ги задигаха) още мокри, с надеждата, че животът, който художникът води, а-ха ще го вкара в гроба и платната му веднага ще поскъпнат. Този художник опровергаваше всякакви твърдения – и за изкуството, и чисто житейски. Напук на всичко живя неочаквано дълго и много от хитроумните му купувачи си отидоха преди него. За останалото познаха – картините му здравата поскъпнаха. Но нека се върнем в случката.

  Той търсеше някого или просто блуждаеше сред публиката. Спря, неизвестно защо, при нас и като гледаше към мен (не ме виждаше, естествено), рече: „Има хора като птица с железни криле. Тя иска да литне, тича, засилва се, но крилете й тежат и тя не може да се издигне. Само помита с тези криле всичко по пътя си.“ После отмина между масите.

  Може би защото гледаше към мен, когато го каза, реших, че иска да го запомня. Запомних го…

  А и животът не те оставя да забравиш такива думи

  Скоро след това се улових, че съм почнал да „работя“ с тази метафора. Честно казано, това донякъде опростяваше света ми. Научих се да ги различавам тези птици. Разпознавах им тежките криле, и железните им очи виждах, и клюновете им, ноктите – също железни. Не че успявах да се опазя – крилете им имаха голям обхват, разперени, те отнемаха жизненото пространство на не един творец от плът и кръв, помитаха и посичаха, който им се изпречи. Ако трябва да продължим с образа, спасението беше в полета – да се издигне човек и да бъде недостижим. В небето тези птици не се срещаха.

  Става ми неловко да си спомням как крилете – символ на свободата, на извисяването, добиха и значение на опасност. Мнозина ги получаваха официално – по заслуги или по симпатия. Други с тях се бяха родили. Иронията беше в това, че с такива криле те си разчистваха писта, каквато на никого не беше дадена, но с тях, както се досещате, не можеха да я употребят. Никой не викаше „Пази се от крилете!“, но който бе от такова крило ударен, носеше тежък белег до смъртта си. Аз ви говоря за своя си свят, но тъй беше и извън изкуството – който помни, той ще потвърди.

  А сега кажете ми защо е това „беше“?

  Не е ли тъй и днес, не е ли Генковата метафора едно по-дългосрочно предсказание за българския живот? Не е ли тя по своему безсмъртен образ на баналната българска карма, с която никое време не иска да ни раздели? Не се ли виждат и днес тези железни криле, разперени над мъчния ни делник, над плахите ни житейски планове, над тайните ни надежди и безсънните ни усилия? Не се ли съзират тези криле над чугунените плещи и ханшове, над мощните снаги и бутове във властта, а и къде ли не – разперват ги дори субекти, на които и през ум не им минава за полет. Няма да летят, тях небето не ги интересува, пък и… крилете им пречат. Но разчистват, мачкат, секат около себе си. Така че миналото време се отлага. И за да се спасиш, трябва наистина да излетиш. Да се извисиш.

  Но това е вече друга тема. Иначе колонката си я посвещавам на идващия празник на българската книжнина и художество и на светлата памет на живописеца Генко, така нехайно завещал ни изречения, с които да обясни живота ни и да поддържа съвестта ни.

  Както и на всеки, който ще рискува да лети…

  Калин Донков

  http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9216&sectionid=5&id=0001101

• Бой пред софийската джамия, ксенофобски крясъци в парламента

  Предизборната активност на Волен Сидеров набира опасно висока скорост в опит за едновременно освежаване на националистическия ореол и разграничаване от управляващата партия, в чийто безропотен придатък се превърна „Атака“ през последната година и половина. В петък най-напред активисти на партията, предвождани от лидера си, провокираха сблъсъци пред софийската джамия, след което пък самият той използва прякото телевизионно предаване на парламентарния контрол, за да изстреля залп от ксенофобска реторика и заплахи.

  Какво се случи пред джамията „Баня Башъ“

  Както и предните седмици симпатизанти на „Атака“ организираха в петък протестен митинг срещу петъчната молитва в столичната джамия „Баня Башъ“, докато 50-ина мюсюлмани продължиха обедната си молитва на килими пред джамията на фона на пеенето на ходжата от минарето.

  Симпатизантите, които по думите на Сидеров са имали разрешение от общината за протеста си, от високоговорители на колите, пускали патриотични песни, за да заглушат ходжата.

  Към 13 часа, малко преди митинга на атакистите, напрежението между тях и молещите се мюсюлмани започнало да ескалира. Събралите се националисти започнали да викат „еничари”, „мекерета”, „Атака”, „победа”.

  От високоговорителите на джамията прозвучали призиви да не бъдат обвинявани мюсюлманите в екстремизъм. „Нека не уронваме престижа на исляма. Религията дава право на избор и ние имаме право на избор“, казвал гласът от високоговорителя на джамията.

  Скандиранията на атакистите прераснали в побой. Със знамена и подръчни материали протестиращите се нахвърлили върху хората пред храма. В мелето са били ранени и няколко от намесилите се полицаи.

  Според един от организаторите на протеста на „Атака“ Ивайло Нинов мюсюлманите са провокирали протестиращите и полицаите не са си свършили работата, а няма арестувани мюсюлмани.

  „Ние протестираме срещу говорителите, а не срещу мюсюлманите. Хората в района се оплакват от шума от джамията“, каза Нинов.

  Сидеров: „Сега ще видят какво е опозиция“

  Малко по-късно с безпрецедентно остър и груб тон от парламентарната трибуна лидерът на „Атака“ заплаши ГЕРБ, МВР и лично вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, че скоро ще разберат „какво е това опозиция“.

  „Току-що, на законно разрешен митинг на партия „Атака“ пред джамията в София беше ударен с камък и ранен депутат от „Атака“. Депутатката Деница Гаджева бе ударена с камък и беше откарана в „Пирогов“. Частите на МВР, които бяха там, не взеха абсолютно никакви мерки, за да бъде предотвратен този инцидент или да заловят престъпника, който е от страната на джамията – няколко човека хвърляха камъни по нашите активисти“, заяви с многократно репетиран тон Сидеров.

  „Аз се обръщам към вътрешния министър Цветанов с настояването – моментално да бъдат взети мерки да бъде задържан престъпникът ислямист, който хвърли камък, удари и рани депутат от българския парламент“, продължи лидерът на „Атака“.

  „В противен случай министър Цветанов трябва да подаде оставка незабавно и оттам нататък партия ГЕРБ, на която ние помагахме безрезервно две години, ще види какво означава опозиция в България“, заплаши Сидеров.

  „Всичко това, което бе досега, ще им се види детска песен, ако не вземат мерки веднага, и не озаптят еничарския корпус, който действа като еничарски корпус на Турция, а не като българска полиция. В момента български полицаи се подиграват с български патриоти. Има задържани наши активисти, има задържани хора, които бяха на законен, разрешен митинг. Нито един задържан ислямист с чалма на главата, които се подиграват с България, които проповядват джихад“, заяви Сидеров.

  Режисираният му гняв бе посрещнат с поразителното мълчание на петнайсетината останали в залата депутати в края на петъчния парламентарен контрол. Председателстващият заседанието Павел Шопов от „Атака“ разбираемо остави целият Сидеров гняв да се излее, още повече, че това се предаваше директно по националното радио и телевизия.

  Борисов: Етническата толерантност и мирът са ми по-скъпи от стабилността
  

  „Абсолютно съм против каквото и да е било етническо нетолерантство.

  Дълбоко в себе си съм вярвал и съм подкрепял правото на всеки човек сам да определя своите религиозни възгледи и много пъти съм казвал, че всеки български гражданин може сам да определя къде да се моли – дали в църква, дали в джамия, дали в синагога, дали в католически храм или където и да било“, заяви премиерът Бойко Борисов пред „Фокус“, след като се завърна от посещение в Полша.

  „Вярно, винаги всяка партия се нуждае от подкрепа в парламента, от стабилно мнозинство, за да може да върши всички тези реформи. Винаги съм благодарил на „Атака“ и на останалите депутати, които са ни подкрепяли в парламента. Но трябва да кажа, че ако нещо ми е по-скъпо от стабилността, то това е етническата толерантност на хората, спокойствието, мирът и те нямат цена. Не искам по никакъв начин да се спекулира и да се извиват ръцете ни, че мнозинството в парламента ни е толкова важно, че да можем да търпим и да преглъщаме подобни действия“, обясни лидерът на ГЕРБ отношенията си с партията на Волен Сидеров.

  Малко по-късно в декларация партия ГЕРБ заяви „убеденост, че по никакъв повод и срещу никакъв залог, никой няма право да ползва религиозните вярвания в политическа агитация“.

  ГЕРБ се разграничава категорично от агресията, на която днес станахме свидетели, и предупреждава, че да играеш със страха на хората е опасна игра.

  „Обръщаме се към всички граждани и политически партии да бъдат толерантни към вероизповеданието и всички етноси в България. Никой не печели, когато нарушава или не уважава демократичните права и свободи и застрашава етническия мир в страната“, се заявява в декларацията.

  Вътрешният министър Цветан Цветанов определи станалото като „изключително неприятен инцидентът“. Действията, които се предприемат от страна на МВР, са да не допуснем разрастването на този инцидент, който беше предизвикан от сблъсъка и обидните квалификации между мюсюлманите и привържениците на „Атака”. Моята молба към всички политици и всички граждани е да не нарушаваме обществения ред, нека да уважаваме и да бъдем толерантни към вероизповеданията и всички етноси в България, каза той.

  Доган: Възродителен процес ще има
  

  Възродителен процес ще има, докато има власт като настоящата, която със силови методи се опитва да постигне целите си, заяви в петък на митинг в ардинското село Бял извор лидерът на ДПС Ахмед Доган. Изявлението му беше без пряка връзка с разигралите се в центъра на София събития.
  „Ако не бяхме допуснали 1972 година, нямаше да има и 1984-та, и 1989-та година“, каза той и допълни, че при наличието на ДПС е трудно, дори и абсурдно да се стигне до възродителен процес.

  „Именно затова сме много важен модел и за Европа, и за Балканите“, каза лидерът на ДПС пред симпатизанти. Той завърши посланието си с произнесените на турски думи: “Ще му дойде времето…и ще видите какво ще се случи”.

  „Настояваме държавните власти да вземат незабавно необходимите мерки за опазването на гражданския мир и да потърсят отговорност както от извършителите, така и от поръчителите на този акт”, обяви междувременно в декларация за инцидента пред джамията ДПС.

  „Само така може да се предотврати по-нататъшна ескалация на напрежението и да се възпре „Атака“ да превърне националистическите прояви и верската и етническа нетърпимост в основно средство за правене на политика”, пишат още от партията и допълват: “Надяваме се че органите, отговорни за реда, ще бъдат достатъчно безкомпромисни и няма да се повлияят от обстоятелството, че „Атака“е част от управляващото мнозинство“.

  Първанов: „Атака“ е в състояние да взриви етническия мир, заради рейтинга
  

  Сидеров и „Атака“ са в състояние, за да запазят единия процент в рейтинга си, да взривят кампанията, да взривят етническия мир, коментира в Кърджали президентът Георги Първанов.

  Според него това е бил най-лошият вариант – да се случи в центъра на столицата прецедент, непознат в цялата история на София. Като втори вариант Първанов вижда, че сега Сидеров „търси отчаян начин да избяга от кораба“.

  МВР призова медиите да му съдействат с кадри

  От МВР съобщиха по-късно, че двама от участвалите в сблъсъците симпатизанти на „Атака“ са били арестувани, а други четирима, сред които и депутатът Деница Гаджева, са били откарани за преглед в „Пирогов“, след което са изписани, защото са имали леки наранявания.

  Петима от полицаите, изпратени да овладеят протеста са били ранени, като по всяка вероятност са били нападнати от привърженици на „Атака“. От вътрешното министерство призовават медиите, отразили инцидента да предоставят на органите на реда всички видео кадри и снимки, които биха могли да им помогнат, за да установят и други хулигани.

  МВР е сезирало Софийската районна прокуратура за случая, съобщи заместник-районният обвинител Руси Алексиев. По думите му, държавното обвинение е образувало проверка, за да установи дали е извършено престъпление и трябва да се образува дело.

  Ако се докаже вината й, „Атака“ да бъде обявена извън закона
  

  В отворено писмо до главния прокурор Българският хелзинкски комитет настоя той да упражни правомощията и да разпореди цялостно разследване на инцидента.

  „Днес пред софийската джамия бяха извършени поредица от тежки престъпления. Инцидентът е тревожна ескалация на ксенофобията и религиозната омраза, подбудена от политически кръгове, за които подобни провокации се превърнаха в професия“, се казва в документа.

  „Предварителните данни насочват към ключовата роля на партия „Атака“ в този инцидент. Ако разследването докаже такава роля, тогава тази партия следва да бъде обявена извън закона“, заявява правозащитната организация.

  Тя се позовава на рамково решение на Съвета на Европа от 2008 г. за борба с формите и проявите на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, които имат задължителен характер за България.

  Междувременно в социалната мрежа Facebook веднага бе учредена кауза “Цвете за свободна България”. В нея се призовават “всички българи, които са християни и не вярват във Волен Сидеров” да оставят цвете в джамията в събота в 18 часа. “Срам ме е и не може да измисля нищо друго освен да се извиня”, пишат организаторите.

  В социалната мрежа реагира и външният министър Николай Младенов, който написа: “България не е майка на едни, а мащеха на други. Родина е на всички българи, турци, цигани, арменци, евреи; на християни мюсюлмани родени тук”.

  Пореден спектакъл
  

  След като обяви кандидатурата си за президент още през февруари, Волен Сидеров вече на няколко пъти се забърка в шумни скандали. По време на Великденската служба в храма „Свети Александър Невски” в София, например, лидерът на „Атака“ свали огражденията, които отделяха ложа на президента Георги Първанов в църквата и, след като духовниците дададоха първо на държавния глава да запали свеща си от благодатния огън, ги запита: „Вие на кого служите? На комуниста атеист Първанов или на Бог”

  После Сидеров устрои „засада“ на Уорлик в софийски ресторант, за да му предяви сметка от 2 милиарда долара, които САЩ трябвало да платят като наем за ползването на военните бази у нас от 2006 до 2011 г. След това той обвини посланик Джеймс Уорлик, че е заплашил „да го унищожи“. Накрая лидерът на „Атака“ написа писмо на държавния секретар Хилари Клинтън с искане да отзове посланика на САЩ от София.

  Този седмица пък предвождани пак от лидера си привърженици на „Атака“ предизвикаха сблъсъци на площада в Батак по време на честването на канонизираните от Българската православна църква миналия месец баташки мъченици.

  Източник: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=179753&srcpos=3

• Дни на българската култура в Чикаго
  Дни на българската култура в Чикаго

  В края на миналата седмица с “Дните на българсктата култура” организирани от Българо-американския център за културно наслество  (ВАНС) започнаха тържествата послучай 24 май в Чикаго.

  На 14 май  в събота от 13 часа имаше тържествено поднасяне на венец на пометника на “Св.св.Кирил и Методий” в двора на църквата “Света София”.  Същата вечер от 17.30 часа в Гала концерт посветен на 24 май “Фолклорна огърлица” участваха Танцов Ансамбъл „Хоро“ с  р-ли Ирина и Тодор Гочеви, Български фолклорен Клуб „Верея“ с р-л Константин Маринов Изпълнение на деца към българските училища: Училище към БПЦ „Свети Иван Рилски-Чудотворец, Училище към БПЦ „Света София”, Училище „Джон Атанасов”,  БУЦ  „Знание”, Училище „Слънчогледи” и Малко българско училище.

  На 15 май  по покана на ВАНС Виолета Овчарова гостува в Чикаго за среща с българската общност. Тя направи дарение от над 200 книги на децата в Чикаго, които бе донесла сама. Имаше среща разговор с нея в Малък бъргарски дом, както и разписване на екземпляри от книгите си. Тя е автор на над 10 книги за деца и възрастни като: ЦИРКОВИ МЕЧЕТА, МЕЧЕВО БИЛЕ, ЗАКОНЪТ НА ЛЕГОВИЩЕТО И ДР. Срещата с нея се осъществи със съдействието на Съюза на българските писатели в САЩ и по света.

  На 16 май  със  съдействите на Генералното консулство на Република България в Чикаго и Департамента на Мария Папас към Обищаната се откри обща художествена изложба на български творци в САЩ – Рисунки, живопис, керамика, дигитална графика и фотография. В изложбата участват Цветан Анчев, Кина Бъговска, СимеонГигов, Стив Иванов, Деница Маневска, Иван Михов,  Златомара Попова, Иван Стойчев, Огнян Тодоров, Иван Узунов. Официалното откриване стана в присъствието на  Мария Папас

  в 15:30 Сити Хол, Даун Таун – Чикаго. Изложбата е посветена на делото на братята Св. Св. Кирил и Методий

  Тя ще бъде отворена за посещение до 30 май.

  Дните на българската култура се провеждат с  медийната подкрепа на

  вестниците  „Старт”, „България Сега”,  www.Startmedia.us,  www.eurochicago.com

  През този укенд търежствата ще продължат в българските училища в нашия район.

  Очаквайте нашия репортаж.

  В края на миналата седмица с “Дни на българската култура и славянска писменост” организирани от Българо-американския център за културно наследство  (ВАНС)  започнаха тържествата послучай 24 май в Чикаго.

  На 14 май  в събота от 13 часа имаше тържествено поднасяне на венци на паметника на “Св.св.Кирил и Методий” в двора на църквата “Света София”.  Същата вечер от 17.30 часа в Гала концерт посветен на 24 май “Фолклорна огърлица” участваха Танцов Ансамбъл „Хоро“ с  ръководители Ирина и Тодор Гочеви, Български фолклорен Клуб „Верея“ с ръководител Константин Маринов  и много  деца към българските училища: Училище „Джон Атанасов”, Училище към БПЦ „Св. Иван Рилски-Чудотворец“, Училище към БПЦ „Света София”, ,  БУЦ  „Знание”, Училище „Слънчогледи” и Малко българско училище.

  

  На 15 май  по покана на ВАНС Виолета Овчарова гостува в Чикаго за среща с българската общност. Тя направи дарение от над 200 книги на децата в Чикаго, които бе донесла сама. Имаше среща-разговор с нея в Малък български дом, както и разписване на екземпляри от книгите й. Тя е автор на двуцифрено число книги за деца и възрастни като: ЦИРКОВИ МЕЧЕТА, МЕЧЕВО БИЛЕ, ЗАКОНЪТ НА ЛЕГОВИЩЕТО И ДР. Срещата с нея се осъществи със съдействието на Съюза на българските писатели в САЩ и по света.

  На 16 май  със  съдействите на Генералното консулство на Република България в Чикаго и Департамента на кофчежника Мария Папас към Обищаната се откри Обща художествена изложба на български творци в САЩ – Рисунки, живопис, керамика, дигитална графика и фотография. В изложбата участват: Цветан Анчев, Кина Бъговска, СимеонГигов, Стив Иванов, Деница Маневска, Иван Михов,  Златомара Попова, Иван Стойчев, Огнян Тодоров, Иван Узунов. Официалното откриване стана в присъствието на  Мария Папас   в 15:30 Сити Хол, Даун Таун – Чикаго. Изложбата е посветена на делото на братята Св. Св. Кирил и Методий.  Тя ще бъде отворена за посещение до 30 май.

  

  

  Дните на българската култура се провеждат с  медийната подкрепа на  вестниците  „Старт”, „България Сега”,  www.Startmedia.us,  www.eurochicago.com.

  През този уйкенд тържествата ще продължат в българските училища в нашия район.

  Очаквайте нашия репортаж.

  (Нашата редакция благодари на Стив Иванов за предоставените снимки от изложбата)

• Евронаивизмът – детската болест на България

  Няма друга европейска държава, която с такава лекота да жертва националните си интереси

  България разви хроничен евронаивизъм за четири години в ЕС. Симптомите не са нови, но вече е сигурно, че детската болест преминава в трудно лечима форма. Вместо да съзрява с навъртането на еврочленски стаж, държавата прави все по-наивни грешки, които й струват все по-скъпо.

  Най-яркият пример е безусловното съгласие за присъединяване към пакта „Евро плюс“, дадено в края на март, което бе съчетано с обещание за участие във фонда за спасяване на безотговорно задлъжнели богати държави и на още по-безотговорно кредитирали ги западни банки. Почти два месеца след този абсурден акт правителството не намира убедителни думи да застане пред обществото и да обясни защо го извърши. Идния месец Европейският съвет ще изслуша за последно евентуалните резерви на държавите, но по нищо не личи, че България възнамерява да направи някакви уговорки. Премиерът Бойко Борисов каза пред парламента, че влизането в пакта щяло да даде възможност на България да участва в неговите решения, а не да научава от медиите какво прави. Но тъй като участието ще се равнява на капитала в свързания с пакта Европейски механизъм за стабилност,

  думата на България ще тежи 0.44%

  – колкото е нейният дял. Това означава, че присъствието й в пакта ще има значение не толкова за определянето на неговите решения, колкото за осведомяването й от първа ръка какво е решил. Вместо за някоя медия държавата ще си направи суперскъп абонамент за информационен бюлетин с ограничен достъп. Цената му може да достигне 6 млрд. евро (и дори повече), защото България ще се задължи да гарантира чужди заеми, за които дори не е питана, когато са теглени. За набирането на подобна колосална за своите възможности сума тя е склонна да обрече гражданите си на дълготрайна мизерия чрез замразяване на доходи и пенсии и вдигане на данъците. Което обаче ще се случи при някое следващо правителство, защото механизмът ще заработи след 2013 г.

  Когато става дума за участие на България в големите европейски дебати,

  маниерът на Борисов почти винаги е един и същ:

  първо, мълчи и дава съгласие; второ, обяснява, че това е национална позиция; трето, започва да мисли какво следва от нея. Ако не се намерят силни аргументи, се прибягва до дежурния – държавата подкрепя чуждите решения, защото ги подкрепят и други държави. Нали не искаме да се изолираме или да видим Европа на две скорости? Така на базата на евроконформизма нашите държавници се освобождават от напрежението да преценяват какво, кога и в каква форма е добро за страната. Наивизмът, че каквото е добро за ЕС винаги е добро и за България, изключва нуждата да се анализира противопоставянето и съчетаването на интереси, които водят до изграждането на общата европейска политика.

  В същото време Борисов се сблъсква със ситуации, които показват, че другите държави не са склонни да правят компромиси заради него с националните си интереси. От близо година се забелязва вледеняване на отношението на Франция, Германия, Холандия и други страни към България, защото смятат, че колкото и да е малка, ги ощетява в ЕС. Така например Холандия приравни България (и Румъния) към държавите извън ЕС, извършвайки една рутинна процедура – да потвърди рестриктивния режим срещу приема на български и румънски работници. Тя има право на тази процедура до 2014 г., защото такава е отсрочката, записана в присъединителния договор на двете държави, но нищо не изисква Хага да декларира, че ги третира като нечленки на ЕС. Освен това холандците настояват

  да се въведе своеобразен имуществен ценз за свободното движение

  в ЕС, който да изисква от гражданите на по-бедните държави да доказват, че имат достатъчно средства да пребивават за своя сметка в по-богатите държави.

  Няма смисъл да се ослушваме за реакция от българското правителство. То мълчи за всичко, което би го поставило в конфликт с някого в ЕС заради български граждани. Борисов не отрони нито дума миналото лято, когато неговият „приятел“ Никола Саркози демонстративно изпъди български (и румънски) роми от Франция, за да си вдигне клюмналия политически рейтинг. Той се направи на разсеян и когато френското правителство обвърза ромския въпрос с приемането на България и Румъния в Шенгенската зона. Наивно вярващ, че Западът го цени, премиерът прозяпа и привличането на Ангела Меркел в антибългарския лагер на Саркози чрез обща блокада срещу приемането на България (и Румъния) в Шенген. Нечестното подменяне в последния момент на критериите за членство бе толкова скандално, че нито Еврокомисията, нито Европарламентът подкрепиха демарша на Саркози и Меркел въпреки тяхното мощно влияние в двете институции. Румъния намери смелост да възрази, но България реагира нечленоразделно и не се разбра как смята да се бори за правата си след като доизмаза и последната неизмазана сграда на границата си с Турция (според Борисов това била пречката за членството ни в Шенген). Остава само да се разбере дали България наистина води наивистка политика, или се прави на наивна, което си е направо дипломатическа хитрост.

  Точно такива наивни обаче се издирват напоследък в ЕС, защото

  все някой трябва да върши черната работа

  Например – да приеме бежанци от Северна и Субсахарска Африка, за които никоя държава не отваря обятия. Борисов неведнъж се е хвалил, че италианският премиер Силвио Берлускони му е приятел. Сега е моментът да покаже какво означава българската пословица „Приятел в нужда се познава“. Берлускони има остра нужда да се отърве от хиляди тунизийци, които неуспешно се опитва да пробута на Франция. Румъния, която затъна в заеми и протяга ръка за финансова помощ, направи подкупващ жест през април, като обеща да вземе 200 имигранти. България не е притисната до стената от външни дългове, но за европейската чест на правителството на ГЕРБ и премиера Борисов също е податлива на натиск. На 15 март министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов тържествено откри дом за временно настаняване на чужденци в гр. Любимец като част от Националния шенгенски план за действие. Както е редно, викнат бе и владика да ръсне с китка новата национална придобивка, с която направихме заявка, че сме готови за имиграционен натиск в ЕС. На първо време там бяха настанени двама обитатели, но има места за още 300. Свободни са и други бежански центрове. При обсъждането на Националната стратегия в областта на миграцията през януари Цветанов обяви, че България трябва да стане държава, която приема бежански групи, помага за тяхното трайно настаняване и интеграция, а не е само държава, през която те преминават транзитно. Това потвърждава само едно – че

  наивитетът на премиера не е вроден, а е заразен,

  защото се предава и на министрите му.

  Неговите бацили не признават политически и институционални ограничения. Има доказателства, че прехвърчат от „Дондуков“ 1 към „Дондуков“ 2. Спомнете си с какъв възторг президентът Георги Първанов бе от първите държавните глави в ЕС, прегърнали европейската Стратегия 2020, чиято главна задача е да ограничи харченето на пари за изравняване на жизненото и икономическото равнище в ЕС (както беше досега) и да концентрира капитали към най-развитите държави за стимулиране на високите им технологии. Тя ощетява именно такива държави като България, които разчитат на ЕС, за да ускорят развитието си и да намалят изоставането си от напредналите, но Първанов, който се съревновава по рейтинг с Борисов, показва, че не му отстъпва и по евронаивизъм.

  Вгледаме ли се по-назад, ще видим същите симптоми у Станишев с неговия прекършен евроентусиазъм, когато му бяха замразени фондовете заради крадливи братски кръгове. Дотогава той бе пълен с наивната вяра, че ЕС е дойна крава. Още по-назад ще видим и безгрижните предприсъединителни гафове на бившия външен министър Соломон Паси, който задраска половин АЕЦ за европейското бъдеще на България. Ако към традиционните конкурси „Европеец на годината“ и „Еврокомисар на годината“, които напоследък се печелят от българи, бъде добавен и конкурс „Евродържава на годината“, може би България няма да има конкурент, защото е пример за европейска всеотдайност. И то без да получава нещо в замяна.

  Светослав Терзиев

  http://www.segabg.com/online/new/sectnew.asp?issueid=9216&sectionid=5

• Речта на политиците – диалекти и празни приказки

  Липса на съдържателност и конкретност в изказванията, бягство от конкретни отговори, клишираност и многословие, манипулативност са проблемните области в говоренето на българските политици.

  Тези изводи представиха на пресконференция в БТА студенти и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, които са анализирали политическата реч. Според тях изреченията на политиците са граматически приемливи, но безсъдържателни.

  Изследователите са направили и анкета сред 13 депутати, с пет въпроса за седми клас, свързани с книжовно-езиковата форма.
  Идеята е била да се обхванат всички парламентарно представени партии, трима обаче не са пожелали да отговорят. Вярно на всички пет въпроса са отговорили депутат от ГЕРБ и един от БСП.

  Те казват точно толкова и това, което би се получило, ако се подредят и прочетат в друг ред, заявяват изследователите. Използват се и прекалено много синоними, което затруднява още повече посланието към хората. Като особености на речта изследователите посочиха богатата образност и идеализацията на всичко, за което се говори.

  Откроява се езикова агресия, която най-често се изразява с формите „повтори още веднъж“, „обади се пак“, вижте сега“, чрез реторични въпроси – „Вие ли ще ми кажете?“, „Гордеете ли се с всичко това, господин министър?“ и директни нападки – „Кой присвои тези пари, господин министър?“.
  В изказванията на политиците се регистрира широка употреба на наречия за поставяне на акцент – много, изключително, максимално.

  Според изследването се наблюдава и преекспониране на аз-формата. Едни от най-често използваните думи са „политическа воля“, „приоритети“, „прозрачност“, „визия“, „конкретика“.

  В речта на българските политици се отличават: ме-окончание (удариме, носиме, ходиме, кажеме и др.), диалектна съгласна преди глаголно окончание (изплатъ, проверъ, опростъ, мислъ), мек изговор (бъд’е, ц’ели, пол’ит’иката), промени с ятова гласна (седеха, беха, верно, видех, некой, нек’во, голями).

  Някои политици казват „пет камиони“, вместо „пет камиона“, „200 ученика“, вместо „200 ученици“, „36 депутата“. Засечени са и нови глаголи и отглаголни съществителни имена – входирахме и приоритизирането.

  Диалектната редукция също се среща при политиците – кучита, тиливизия, имаши, повичи, ний бяхми, дъщиря ми, шъ бъди.

  Източник: http://dnes.dir.bg/news/polititzi-rech-klisheta-8669104?nt=4

• Д-р Иван Гаджев: Даваха ми $ 2 млн. за архива на емиграцията

  В света има две Българии, едната е тука, а другата е от наши сънародници, които живеят извън страната. Тези две Българии са разделни, това е голямата ми болка.
  Тези думи карат д-р Иван Гаджев видимо да се вълнува, когато започва темата за родната ни емиграция в Северна Америка.

  Автор: Иван Димитров – Сагата

  Пътят на родения през 1937 година в Неврокоп, а днес – град Гоце Делчев, ветеринарен лекар към страната на неограничените възможности и онази „друга България“ тръгва през браздата на строго охраняваната българо-гръцка граница при село Годешево. Облечен в гуменки и протрит работен панталон, той и за миг не се колебае да поеме към Новия свят. А може би не съм имал и друга възможност, защото беше въпрос на време бройката политически затворници в Белене да се увеличи с още един, разсъждава той днес, след 42 години прекарани в емиграция и американски паспорт в джоба.
  Бащата е враг на народа и синът не можа да учи фармация
  Мечтата на Иван Гаджев е да завърши химия, приет е фармация, но не му е разрешено да следва заради дадената „характеристика“. Управляващият тогава комунистически режим го определя като „неблагонадежден“. Причината в онези времена е лесноразбираема.

  Баща му, обикновен учител, е убит с още 12 души на 5 октомври 1944 година без съд и присъда. Според марксистките идеолози е враг на народната власт. Съдбата му помага и бъдещият емигрант успява да влезе във Ветеринарния техникум в Стара Загора, а по-късно и да завърши Висшия ветеринарен институт. Разпределят го в новосъздадените ТКЗС-та из Гоцеделчевско.

  Снима границата на софра за Гергьовден и бяга след месец
  Репресивната машина на БКП, вездесъщата Държавна сигурност обаче се „грижи“ да знае всичко за него и нейните агенти пишат изчерпателни доноси с подробности за делата му. Младият доктор усеща, че примката се затяга и подготвя хитро бягството си.
  На Гергьовден местните партийни лидери го поканили да хапне с тях агне. Мястото било на стотина метра от границата.

  Библиотеката и архивата са посетени от Яне Янев, Лъчезар Тошев и Иван Колчагов. Идвали са и учени от БАН и Централния държавен архив.
  Те поискали докторът да ги снима и това било добре дошло за него. Нащракал доста снимки на граничната бразда, добре проучил района и така на 3 юли 1968 година по брега на Места се озовал в Гърция. Приютяват го скромни хора в село Черешово, споменавано от Людмил Стоянов в романа му „Холера“. По петите на беглеца са изпратени спецовете майор Шишков и капитан Гергов, но техните усилия остават без резултат и те се връщат с празни ръце. След няколкомесечен престой в лагера за политически емигранти Лаврион на 22 декември неврокопчанинът стъпва на спасителния американски бряг и пристига в Детройт, щата Мичиган.
  На работа като мияч на бутилки в „Кока-Кола“
  Веднага започва работа с помощта на български свещеник, приятел на баща му във фабриката на „Кока-Кола“. Мие бутилки и товари камиони за сумата от 1 долар и 65 цента на ден. Труди се усилено 6 месеца, учи непрекъснато английски език и съвсем скоро успява да започне работа като помощник-ветеринар в една детройтска клиника за 60 долара седмично и безплатна квартира.
  Първият българин с ветеринарна клиника в САЩ
  След 5 години успява да положи изпити и да защити докторската си квалификация като ветеринар.

  Купува лечебница от негов колега, който се пенсионира, и за 10 години успява да я изплати. В САЩ много обичат домашните любимци и професията му се оказва отличен избор.

  „Аз бях първият българин, а може би и единственият до момента в САЩ с ветеринарна клиника. Работих честно и хората ме уважаваха. Сякаш имаше някаква сила, която ме водеше и помагаше през тези години. Така до 2002 година, когато реших да спра и станах американски пенсионер“ – смее се д-р Гаджев.
  През 1973 г. съдбата го среща с красивата Флоранс Христова. Тя е родена в САЩ, но родителите са българи от село Сливово. Двамата се женят и през годините им се раждат 5 деца.

  Всичките са кръстени с българските имена Катерина, Илия, Тодор, Христо и Мария. „През годините Флоранс напълно е подкрепяла всички мои начинания и винаги ми е помагала с каквото може. Без нейното съгласие и разбиране едва ли бих могъл на по-късен етап да създам Института по история на българската емиграция в Северна Америка. Няма американка, която да се съгласи да вложа стотици хиляди долари в този мой проект и постоянно да пътувам.“
  Ражда се идеята за Институт на българската емиграция в Северна Америка
  Идеята на д-р Иван Гаджев да създаде научен институт по история на българската емиграция в Северна Америка възниква у него през 1976 г. Две години преди това той започва да събира различни архивни материали, снимки, писма, алманаси, стари вестници, издавани от емигранти. Преди 60-70 години в. „Народен глас“ се е раздавал безплатно сред българите, но за да го набави в архивата си, колекционерът заплаща по 100 долара бройката!
  След падането на комунистическия режим емигрантът от Гоце Делчев решава да премести цялата богата библиотека и всички събрани материали в родния си град. Със собствени средства около 500 000 долара изгражда луксозна триетажна сграда на централния булевард, където през 2001 година прехвърля всичко събрано от него.

  Три огромни ТИР-а са необходими, за да поберат сбирката. Над сградата се веят американският и канадският флаг.
  „Когато приключихме строежа, тогава синът ми се занимаваше с организационната дейност на института, беше поставено американското знаме. За мое голямо учудване от общината дойдоха да ми правят забележка и да ме карат да го махна. А сега сме страна-членка на НАТО, и всички държавни органи обясняват колко е важно това за нас“, учудва се за нравите на българските общинари д-р Гаджев. Той е горд, че всичко е изградено със собствени средства и не е взел нито стотинка държавна пара. Институтът респектира със своята мащабност. Архивът е събран в над 80 специални метални шкафа, книгите в библиотеката са над 30 хиляди, а снимките са в няколко дузини кашона.
  Дисидентът Петър Семерджиев му гостува, когато ДС го преследва
  Има много магнетофонни записи с изповедите на известни български емигранти, дисиденти и дейци на Македонската патриотична организация. Сам д-р Гаджев дълги години е неин секретар и има лична кореспонденция с почти митичния за македонците Ванче Михайлов.
  В американския му дом са гостували много дисиденти и патриоти, но с Петър Семерджиев и съпругата му професор Ема Герон докторът завързва силно приятелство.

  Петър Семерджиев пребивава при Иван Гаджев 5-6 пъти по няколко месеца. Доста често това става, когато ДС е по петите на българския дисидент и иска да го ликвидира. Има информация, че убийството на Семерджиев е било на дневен ред в българските разузнавателни служби преди това на Георги Марков. В знак на признателност Семерджиев завещава след смъртта си своя личен архив на Иван Гаджев. Той е убеден в неговата лоялност и знае, че никога личната му кореспонденция няма да бъде продадена. В момента в института се съхранява всичко написано от политическия коментатор на Би Би Си и „Свободна Европа“. Има и стотици метри магнетофонна лента записи с изповеди на Семерджиев. Те са използвани за издаване на книгата му “ Спомени“. В нея проф. Ема Герон изрично благодари на семейния приятел за помощта при написването на книгата.
  Политзатворникът Илия Минев му завещава кожена чанта с личната си архива
  Силно впечатлен от живота на Илия Минев, докторът го кани в дома си през 1992 година. Според него това е една изключителна личност, прекарал 33 години в арести и лагери като политзатворник. Бай Илия е с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се преди Нелсън Мандела. Узнава за него от бюлетина на радио „Свободна Европа“. В годините на демокрацията се свързва с него по телефона, разбира, че съпругата на Минев страда от глаукома и почти ослепява. Веднага взема решение те да дойдат в САЩ, за да се проведе лечение, а видният антикомунист да направи срещи и разговори с емигранти. Илия Минев контактува със сенатори, говори по радиото и изнася лекции в две детройтски гимназии. Всичко това с помощта на д-р Гаджев.
  В знак на признателност бай Илия подарява личния си архив и кореспонденция, събрани в една кожена чанта на института. Кожената чанта и сега се намира на сигурно място, а документите са подредени от главния библиотекар Иван Марков, който с чувство на гордост показва ценната историческа документация. В лични разговори между Илия Минев и д-р Гаджев има записани над 100 часа магнетофонна лента разкази за живота на антикомуниста.
  Нито един управляващ политик не посети института досега
  Директорът на Института по история на българската емиграция се чуди защо досега нито един управляващ политик не е дошъл да се запознае с уникалната книжнина. Има лична кореспонденция с бившия премиер Симеон Сакскобургготски над 20 години, започната през 1968 година, но министър-председателят на България не го посещава в Гоце Делчев, когато идва на власт. Д-р Гаджев е подготвил писмо до Бойко Борисов, Симеон Дянков и Николай Младенов. В него той изказва мненията и настроенията на българската емиграция в САЩ. Надява се поне сегашният премиер Борисов да се заинтересува от библиотеката. Нашите сънародници отвъд океана се питат защо е необходимо управляващи политици да летят до Америка, за да се срещат с емигранти, когато могат да отидат до Гоце Делчев и видят цялата история на българите в Страната на неограничените възможности.
  Откакто е създадена институцията, дори и кметът на Гоце Делчев, който кара трети мандат, даже от любопитство не е прекрачил прага ми, с горчивина споделя Иван Гаджев.
  Соломон Паси под­минава сградата
  „Соломон Паси, когато беше външен министър на България, дойде да връчва дипломи на зрелостници. Пътят му минаваше пред сградата на института. Ние с главния библиотекар звъняхме до неговата канцелария и оттам с писмо потвърдиха за визита в архивата, но си остана само писмото, ни министър, ни чудо“, разказва д-р Гаджев.
  „Преди няколко години дойде младо момиче, представи се за дъщерята на покойния БСП-лидер Николай Добрев. Казва, че работи за президента Георги Първанов и пита с какво може да помогне. Ние искахме да намери само издатели за около 40 биографии на български емигранти, които аз собственоръчно съм записал. Дамата каза, че това не е проблем, издателите сами се натискали. Толкоз! Повече ни вест ни кост!“
  Как дисидентът Петър Семерджиев стана в Детройт бай Георги от Гоце Делчев

  ПРИ мен са идвали всички дипломати на комунистическа България.
  Стоян Жулев даже е плувал в басейна на къщата ми, но те разбраха, че съм родолюбец, патриот и неподкупен. Бяха изпратили и доклад до ЦК на БКП с такава информация. Е имаше и напрегнати моменти. Когато ДС търсеше да ликвидира Петър Семерджиев, той беше при мен. Един ден ми звъни Христо Тепавичаров, беше на работа в ООН и лоялен на комунистическата партия. Искал да се видим. Беше опасно да не влязат в следите на Петър. Тогава ние със Семерджиев решихме, ако се засечем някъде из къщата, аз ще го представя като бай Георги от Гоце Делчев. Така и стана. По едно време Семерджиев беше излязъл от кабинета на долния етаж и се засякоха с Тепавичаров, тогава аз го представих като бай Георги, мой гост от родния ми град. Бяха интересни времена. Но тогава, за да те посети български дипломат, се питаше и ФБР.

  Наши в чужбина работят безплатно за родината си

  ВИНАГИ се учудвам как българите и българските политици все искат заплащане, когато работят за родината си. Ние, емигрантите в Америка, сме работили безплатно – лично аз цели 42 години. В дните, когато почивах, вземах самолета, плащах си билета и отивах да изнасям беседи и речи, където трябва. Българските учители в Америка събота и неделя изнасят лекции и уроци и не вземат пари за тази своя дейност. Искам един ден да видя наш управник, който дарява цялата си заплата за социално дело и да взема 1 лев месечно. Както Джон Кенеди работи за заплата от 1 долар като президент на САЩ. Политиците в страната ни като че ли се страхуват от емигрантите, да не им вземат местата в парламента. На практика българи не искат българи. Но май политиката не е за честните хора в някои райони на света.

  Източник: www.168chasa.

  Четете още:

  Д-р Ив.Гаджев: АРОГАНТНОСТТА НА БИВШАТА АГЕНТУРА НА ДС

  Д-р Ив.Гаджев: ТРЯБВА ЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ МИНИСТЕРСТВО?

  БЪЛГАРСКИЯТ ЕМИГРАНТ Е ВАЖЕН ЗА ДЪРЖАВАТА СИ – интервю с д-р Иван Гаджев

• 20 май – Mеждународен ден на метрологията

  На 20 май 1875 година в Париж на международна техническа конференция 17 държави подписват Международната конвенция за усъвършенстване на метричната система, т. нар. Метрическа конвенция („Конвенция за метъра“). Приета е на заключителното заседание на Международната конференция по мерки и теглилки (CGPM).
  В България днешният ден е обявен за професионален празник на метролога през 2001 година.

  

  През далечната 1888 година се приема първият Закон за мерките и теглилките, който въвежда модерния за времето си подход на единство на измерванията, като установява задължително използване на Метричната система.
  Въвеждат се образци на един метър, един килограм и пет нови крини с вместимост един хектолитър, които представляват „българското кило“.
  Преди да бъде приет законът няма норматив, който да застави и продавача, и купувача да ползват едни и същи мерки, поради което и контролът е невъзможен.

  Българският закон за мерките е един от първите метрологични закони в света и е признат от световните научни среди като един от най-съвършените в тази област. От 1 юни 1889 г. влиза в сила Законът за мерките за храни, а за останалите мерки и теглилки влиза в сила от 1 януари 1892 г. Еталонът идва в София на 12 септември 1910 г. и официално започва да се прилага от 19 март 1911 г.

  Съгласно Закона за измерванията, приет от 39-ото Народно събрание на 24 април 2002 г. Държавната агенция за метрология и технически надзор осъществява държавното управление в областта на измерванията.

  

• 20 май – Европейски ден на морето

  На 20 май тази година е поредният Европейски морски ден. Обявен с Декларация на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, той има за цел да повиши осведомеността на обществото за значението на морето и морската индустрия и насърчаване изграждането на европейска морска идентичност.
  През 2008г. година ЕС определи 20 май за ден на морето и неговото значение за европейската история, култура и икономика. Денят е повод и за изтъкване на възможностите и предизвикателствата за региони и фирми, които зависят от морето. Морето винаги е било от ключово значение за благоденствието на Европа. Дължината на крайбрежието на нашия континент е почти 70 000 км, като 22 от 27-те държави-членки или имат излаз на море, или са островни държави. Нашите крайбрежни региони са дом на 40 % от населението на ЕС, създават 40 % от икономиката ни и дават работа на около 5 млн. души. Поради всички тези причини 20 май е обявен за „Европейски ден на морето“. Тази година в сътрудничество с италианското правителство Комисията организира тридневна конференция, която ще се проведе в Рим от 18 до 20 май. Това важно събитие дава среща на заинтересовани лица, управляващи и други дейни участници от Европейския съюз, съпричастни към проблемите на морето. Този път към събитието ще се присъединят и редица трети държави, по-специално от средиземноморския регион. Всички те ще обсъдят глобалните предизвикателства пред морска Европа днес. Обявяването на Европейския ден на морето е една от ключовите инициативи в рамките на Интегрираната морска политика на ЕС, чието начало беше поставено през 2007 г.

  cross.bg

  

  bg sea

  

• Българска поезия по стените в Лайден

  Автор: Даниела Горчева

  На 24 май 2011 година в центъра на холандския град Лайден – точно срещу сградата на кметството (Stadhuis), ще бъде открита стена с изписано на нея едно българско стихотворение. На български език и в превод на английски.

  Стихотворението е на почти неизвестната у нас Данила Стоянова, дъщеря на българския интелектуалец, литературен критик и преводач Цветан Стоянов.

  За своя трагично кратък живот Данила ни е оставила невероятно красива поезия. Ето стихотворението, което ще може да прочетете на стената на ъгъла на Breestraat и Ketelboetersteeg в родния град на Рембранд:

  Дъждът

  езерото

  и вятърът

  сънуваха красотата

  на един заспал лебед.

  Шумоляха перата му.

  Скрил глава

  той пътуваше

  и сънуваше

  в тишината

  всичко това.

  Малко предистория

  Това беше една дългогодишна мечта – да видя и стихотворение на български език на поетичните стени в Лайден, на които са изписани 102 стихотворения на всякакви езици, но не и на български.

  Осъществяването й обаче стана възможно благодарение на невероятната подкрепа на българи, живеещи по целия свят, и най-вече на читателите на „Диалог“.

  Поезия на стената в Лайден

  Лайден е студентски град, известен с университета си от XVI век и с вълнуващата си история, град на духа. Град, който вдъхновява. И сякаш е естествено точно в този град, който от векове има репутацията на град на книгите, да се появят едни чешити, които да започнат да изписват поезия по стените на лайденските къщи. Поезия на всички езици.

  След първото – изписано на руски език, стихотворение на Марина Цветаева през 1992 г. на стената на една антикварна книжарничка до Питерскерк по лайденските фасади едно след друго се появяваха стихотворения на разни езици. Радвах им се и ги показвах на дошли от Белгия, Франция и България приятели с тайната надежда следващото стихотворение да е българско. Но минаха години и през 2005 година проектът приключи, без да бъде изписано стихотворение на български.

  Поезия на стените в София

  Същевременно от 2004 година – по време на холандското председателство на ЕС, по инициатива на холандското посолство в София с тогавашен посланик баронеса Ван Линден идеята на лайденските чешити от TEGEN-BEELD се пренесе у нас и по стените на София започна да се появява поезия. Първо на холандски, после и на други езици.

  А през ноември миналата година баронеса Ван Линден почина. На погребението една от дъщерите й прочете стихотворението, което е изписано на една софийска стена. Стихотворението на холандския поет Ян Ханло: „Мисля, че ти си това“, което може да се прочете на гърба на Природонаучния музей в София.

  И тогава ми хрумна, че в памет на баронеса Ван Линден, която пренесе поетичните лайденски стени в столицата на България, може сега пък София да изпрати едно свое стихотворение в Лайден.

  Намерих Бен Валенкамп и идеята го заинтригува. Обеща да говори с останалите „чешити“.

  Изборът на поет и стихотворение

  Любимите ми български поети не са един и двама, затова реших да е някой, който не е известен на широката публика у нас. Първоначално се колебаех между Александър Вутимски и Данила Стоянова – и двамата с трагична участ, и двамата загубили отрано най-близките си хора и на свой ред отишли си от живота съвсем, съвсем млади, но оставили след себе си прекрасна поезия. А Данила Стоянова е по-малко позната дори и от Александър Вутимски. Всъщност тя е известна едва в един съвсем тесен кръг любители на поезия и близки на семейството й. Преди да си отиде през 1984 година, ненавършилото 23 години момиче само подготвя своята стихосбирка „Спомен за сън“. Блага Димитрова написва предговора, но над 6 години стихосбирката отлежава в чекмеджетата на бездушни партийни функционери и излиза едва през 1990 година в пловдивското издателство „Хр. Г. Данов“. По щастлива случайност благодарение на Блага Димитрова тя попада в ръцете на Людмила Попова–Уайтман. Пленена от поезията на Данила, живеещата в САЩ Людмила Уайтман превежда стиховете й на английски и през 2003 издава на свои разноски двуезичната стихосбирка Memory of a Dream/“Спомен за сън“.

  Това издание стана причина аз пък да науча за Данила. Изненадах се, че у нас малцина подозираха за съществуването на тази прекрасна поезия, а Данила е и брилянтен преводач и… наша съвременничка. През октомври тази година ще са минали едва 50 години от рождението й. Но тя завинаги ще си остане ненавършилото 23 години момиче.

  Споделих избора си с Людмила Уайтман и я помолих да ми изпрати от САЩ една стихосбирка, за да покажа стиховете й на Бен Валенкамп и на хората от TEGEN-BEELD. Людмила го направи светкавично и пратката пристигна само за пет дни в Холандия.

  Как бе събрана сумата за изписването на стихотворението

  Хората на Бен Валенкамп харесаха поезията на Данила и се съгласиха да изпишат едно нейно стихотворение на някоя стена. Оставаше да се намери свободна фасада в центъра на града, а това никак не беше лесно. На 30 април Бен Валенкамп ми съобщи радостната новина: имахме стена – и то на Брейстрат – главната улица на Лайден, а собствениците на къщата бяха съгласни да изпишем българско стихотворение на нея. Оставаше да се намерят пари за калиграф, а също за изглаждането на фасадата, за боядисването й и т.н. – около 1200 евро.

  На 6 май, точно на Гергьовден, изпратих писмо по електронната поща до мои читатели, приятели и познати и още докато го изпращах на части и по азбучен ред, първите преводи вече бяха направени на сметката.

  На 11 май парите вече бяха преведени на името на фондацията в Лайден!

  Въпреки че обръщението беше само към живеещи в чужбина българи, писмото бе получено и от десетина живеещи в България мои приятели и познати и те решиха да подкрепят начинанието. Писмото не бе изпращано до чужди граждани, макар че отначало мислех да включа в акцията холандските си роднини и приятели. Не стана нужда. Не изпратих писмото и до приятели етнически турци, прокудени от родната си България с т.нар. голяма екскурзия. Някои от тях обаче научиха по свои си пътища и ми се обадиха да ме попитат защо не съм се обърнала и към тях. Че ние не милеем ли за България, казаха ми те с укор и пратиха пари. Пари изпратиха и съвсем непознати ми хора, които получили писмото чрез свои приятели.

  Само за 3 дни парите бяха събрани, преведени по сметката на фондацията в Лайден и въпреки това хората продължаваха да пращат.

  Така станах свидетел на най-вълнуващата гражданска акция.

  Всъщност случи се нещо наистина необикновено и красиво: за Деня на българската азбука и култура живеещи в чужбина българи направиха един красив подарък на България.

  Направиха го, мисля, с надеждата, че това може да се превърне в една мъничка стъпка към постепенното възраждане на духовността в България.

  На тази духовност, която последователно и целенасочено бе смазвана през дългите години на комунистическия режим и която продължава да бъде смазвана от милиционери и двойкаджии по литература и роден език, които и до днес управляват страната ни, вживени в собственото си „риалити“ шоу.

  Източник: Списание „Диалог“, Холандия

  

  Шекспир също е част от поетичните лайденски стени
  Фотограф: Даниела Горчева

• Кратка квантова теория за котките

  „През 2011 г. професионалната реализация и семейните причини намаляват като мотив за емиграция, което означава, че вероятно хората са изгубили илюзиите си. Половината от участвалите в анкетата са дали отговор, че вече просто не желаят да живеят в България. Това са 200 000 души.“

  От проучване на Института за икономически изследвания при БАН

  Слагаш котката в кутия и плътно затваряш капака. Вътре има механизъм, който съдържа радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Вероятността ядрото да се разпадне за един час е 50 на 50. Ако се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Обратното – ако не се разпадне, след един час изваждаш котката жива.

  През 1933 г. физикът Ервин Шрьодингер ще получи Нобелова награда за уравнението си

  

  , но ще бъде запомнен най-вече с мисловния си експеримент по квантова механика, наречен „Котката на Шрьодингер“ (1935). С него той дава пример за суперпозиция, или смесване на две състояния.

  През онзи един час, обяснява физикът, е толкова възможно ядрото да се е разпаднало, колкото е възможно и да не се е разпаднало.

  Едва когато кутията бъде отворена можем да видим какво се е случило в действителност. До този момент обаче ние мислим за котката като за живо-мъртва.
  „А може ли котката да избяга?“ – попитал студент на Шрьодингер от университета в Грац.
  „Може, – отговорил физикът – но преди да е влязла в кутията“…

  Квантовата теория – ще обясни 20 години по-късно на своите студенти в Принстън друг физик, Хю Еверет – е приложима не само в света на атомите, но и към всяко нещо в макрокосмоса на всекидневието ни. Възможно е, казва още той, да съществуват паралелни светове и съвместими истории:

  „Когато отворим кутията, вселената се разделя на две отделни вселени. В едната наблюдателят ще гледа в кутия с мъртва котка, а в другата – в кутия с жива котка.“
  „Тоест става дума за една и съща кутия и една и съща котка?“ – попитал някой плахо.
  „Абсолютно!“ – отвърнал уверено Еверет.

  Повече от половин век по-късно физиците ще се захванат да изнамерят доказателства за съществуването на паралелни светове. Те ще създадат Голям адронен колайдер. Ще похарчат милиони евро и ще се бъхтят дни и нощи, за да потвърдят тази теория, без дори да предполагат, че тя вече е приведена на практика в… Малкия адронен колайдер.

  Ето как:
  Шефът на колайдера, който го управлява от близо две години, твърди, че в него се живее добре. „Той става от сън, реди бисери по телевизията, рита топка, ходи на фитнес, реже ленти, играе карти, забавлява се, нарежда, назидава, поучава, хвърка, изживявайки най-щастливото възможно детство.“ (по социолога Цветозар Томов). За този човек, следователно, в кутията мяучи жива котка.

  Изведнъж обаче се оказва, че броят на хората, които искат да емигрират завинаги от колайдера, се е увеличил над три пъти при управлението на онзи реещ се из облаците началник. При това те искат да напуснат не по икономически причини, а защото в него ги е налегнало тежко чувство за безсмислица. За тези хора следователно котката е мъртва.

  Двете вселени обаче се съвместяват в обща кутия, преди да се разделят, нали помните? А котката е само една и докато не повдигнем капака, е едновременно жива и мъртва. Да повторя и това: тя може да избяга, но преди да са я пъхнали при радиоактивното ядро, както казал Шрьодингер, добавяйки впрочем нещо особено важно: „Когато мислите по този експеримент, има опасност да се идентифицирате с котката. Не го правете! Вместо това си дайте сметка какво всъщност искате да постигнете.“

  Уви, нито Шрьодингер и Еверет познавали хората от Малкия адронен колайдер, нито хората от Малкия адронен колайдер познавали Шрьодингер и Еверет. По тази причина не само през последния час, но и през последните двайсет години в кутията онези хора правели все една и съща грешка: мислели се за котката.

  Това означавало, че са хем живи, хем мъртви. Живи – защото ходели по улиците, отивали на работа, хвърляли някой и друг фас през прозореца, паркирали на тротоара. И мъртви – понеже не били в състояние да излъчат онази перспектива – плод на колективно усилие и енергия, която да ги накара да останат в колайдера.

  В това време хиляди души от други кутии излизали на улицата, за да протестират. По-точно: за да покажат, че им пука за собствения им живот. Скандирали, пеели, подсвирквали с уста. Издигали плакати, че са тук, живи са и че онези „горе“ трябва да се съобразят с присъствието им.
  В Малкия адронен колайдер обаче 200 000 бълнували емиграция, докато дремуцали на дивана, а още поне три пъти по толкова били емигрирали във „Фейсбук“, в ракията, в библиотеката, в чалгата, в депресията си…

  „Познавах една жена, която гледаше писанката Мър. Каза ми, че експериментът с котката е отвратителен. „Защо да не е хамстер?“ – попита ме.“
  На свой ред Хю Еверет разказал това на своите студенти в Принстън, за да онагледи едновременно липсата на воля и липсата на мислене.

  „Котка, хамстер, опосум или катерица – това няма значение. Знам много синоними на думата „примирение“, но те не засягат малките животни, а големите животни – хората.“
  После изброил синонимите:
  Утешение.
  Успокоение.
  Забрава.
  Облекчение.
  Резигнация.
  Утеха.
  Смирение.
  Покорство.
  Търпение.
  Разложение.
  Смърт.

  Послеслов:
  Този текст представлява бълнуване в резултат от поглъщане на халюциногенна гъба. Той няма нищо общо с нашата действителност. Той няма нищо общо с изявленията на нашия министър-председател, нито с изявленията на нашия вътрешен министър, на нашия културен министър, на нашия регионален министър и т.н., и т.н.

  Утре заминавам завинаги.

  Любослава Русева

  www.dnevnik.bg

• Парадоксите на антиамериканизма

  Aвтор: ВЕСЕЛИН КАНДИМИРОВ

  Напоследък антиамериканизмът се е превърнал едва ли не в отделна научна дисциплина. Онзи ден, например, ми попадна едно изследване на двама американски автори под заглавие “Какви сме и защо не ни обичат”. Вътре имаше таблици, диаграми и прочие научен апарат. Няма да се учудя, ако някой университет открие катедра по научен антиамериканизъм.

  Категорично не одобрявам такъв подход към нещата. Основата на явлението “антиамериканизъм” е изключително проста и може да се опише с едно изречение: бедните и неуспелите мразят богатите и успяващите. В лицето на останалия свят американците са богатите и успяващите.

  Никой не мрази, да речем, Куба. Имам предвид това, което се поднася на публиката под същото име. И защо да я мрази? Тя достатъчно успешно се мрази сама. В резултат на което се е докарала до това състояние. Даже някои я обичат.

  Обичат Куба, но никой не иска да живее там. Най-вече самите кубинци.

  Всички честни и прогресивни хора мразят Америка, но дават мило и драго да живеят в нея. Тези, които я мразят най-много, дават най-милото и най-драгото си. Най-големите комунисти и русофили първи изпратиха там дечицата си. Не в Русия, която обичат дори повече, отколкото съпругите си, а в Америка.

  Живеят сега тези дечица в Америка, но се оплакват колко лошо е там. За да имаш пари трябвало да работиш. А и американците били едни тиквеници.

  Един мой познат, който редовно следи документалния канал “Анимал планет”, изумен ми разказа как някакъв американец от Флорида бил арестуван по донос на съседите си, защото возил кучето си в багажника на колата. “Егати шантавата страна!” – беше неговият коментар. Принуден бях да се съглася с него. В  България това не би могло да се случи. Можеш да затвориш колкото си искаш кучета в багажника. А и не само кучета. По едно време в употреба беше заплахата: “ще те возя в багажник на Витоша“. Някои даже ги возиха. Да са арестували някого за това?

  В такива моменти човек разбира как понякога не цени нещата, които притежава.

  Всички се оплакват колко е лошо в Америка, но никой не си отива. Една моя далечна позната, която тук минаваше божем за писателка, също успя да се добере до свободния й свят. От там отвреме-навреме изпраща по някой разказ, в който иронизира “двуизмерните” му обитатели. Но нещо не бърза да се върне в собствения си многомерен такъв.

  Без да одобряваме такъв вид поведение, можем да го разберем. Щастието е непостижима категория. В същност, единствената страна, където човек може да бъде напълно и безусловно щастлив, е може би Северна Корея. Ако въпросната писателка беше отишла да живее там, от нея бихме получавали писма с примерно следното съдържание:

  “ Тук сме много добре. Всеки ден ни дават по двеста грама ориз. Има за всички. Освен това срещу нас има парк с чудесни треви, много от които стават за ядене. Но всичко това е нищо пред щастието да бъдеш ръководен от председателя Ким.

  Днес е особено щастлив ден за мен, защото ми цъфна кимирсенчето*.”

  Така, че антиамериканизмът може да бъде разбран, но не може да бъде одобрен. И съображенията за това не са само етически, а, преди всичко, прагматически. Глобалното село, в което предстои да живеем идните години е много повече реалност , отколкото метафора. Хората, живели на село, а също и голяма част от тези, които не са живели, знаят, че основна фигура във всяко село е пъдарят, или както го наричат някъде, полякът. Добрият пъдар или поляк е гаранция, че лозето ти, гледано цяла година с любов, няма да бъде обрано наесен от друг.

  Можем да обичаме или да не обичаме Америка, можем да не приемаме ценностната й система, но не можем да отречем, че тя изпълнява съвестно ролята си на пъдар в глобалното село. При това на много особен пъдар – който не само не иска да му се плаща за работата, която извършва, но и сам поема по-голямата част от производствените разходи. Той не върши това от алтруизъм, а вероятно защото има полза в глобалното село да цари ред, законност и сигурност и тази полза оправдава направените разходи. Но от това имат полза и всички останали добронамерени обитатели на селото.

  Ако един ден той се окаже неплатежоспособен, или просто се обиди от системно оказваното му недоверие и се оттегли да пази само собствената си градина, ние ще трябва да търсим нов начин за установяване на колективна сигурност при други, по-неизгодни условия.

  Не случайно употребихме думата “добронамерени”. На света има много противници на   Pax Americana, защото той им пречи да ползуват чуждите лозя като свои. За тях антиамериканизма, и особено изповядващите го в самата Америка, са като манна небесна, или “полезни идиоти”, ако използуваме израза, с който Ленин навремето е  окачествил левите  западни интелектуалци по отношение на собствената му кауза. Изключително сполучлив израз, защото как иначе да наречеш хора, не правещи разлика между печалба и загуба.

  Не се оставяйте да ви правят на идиоти.

  * Кимирсенче и кимченирче са специален сорт цветя, създадени от севернокорейски градинари. При правилно отглеждане те цъфтят на рождения ден съответно на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Поставянето им на прозореца е разрешено и задължително.

  Лесно можем да си представим какво означава да не ти цъфне някое от тях навреме.

  Източник: www.kandimirov.com

• Интелектуалци призоваха посланик Джеймс Уорлик да бъде отзован

  В писмо до премиера Бойко Борисов и външния министър Николай Младенов общественици и интелектуалци от Клуб „1 ноември“ призовават да бъде отзован посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик.

  „От началото на своя мандат посланикът на Съединените щати у нас се е отдал изцяло на трескава координираща и субординираща работата на всички държавни персони и институции дейност. Той раздава съвети, поставя оценки, напътства, коригира, открива обекти, снима се във филми, участва в заседания, грубо лобира за техни фирми, припомня миналото, сочи бъдещето, поощрява, порицава“, пише в писмо на клуб „1 ноември“ до премиера Борисов и външния министър Младенов. „Господин амбасадорът дори си позволи – с мълчаливото съгласие на гостоприемните туземни управници – да издигне и открие тържествено паметник на свалените през Втората световна война от доблестните защитници на родното небе американски летци – всъщност убийци на повече от 2 000 цивилни български граждани, срутили една трета от сградите в столицата и пръснали из софийските поля сърдечни подаръци за българските деца – играчки с взривни устройства. Имперското поведение и недостигащото възпитание на висш дипломат е абсолютно неприемливо и в световната практика обикновено завършва с преждевременното отзоваване на безпардонно надскочилия границите на добрия тон и на договорените пълномощия нахалник. Властта в България обаче демонстрира унизително послушание. Което ни дава основание да се съмняваме дали, улисани в оцеляването от кризата, не сме пропуснали – след виртуалното намерение да бъдем 16-та република на Съветския съюз и реалното трансформиране в 27-ма членка на Европейския съюз – благосклонното ни приемане за 51-ви американски щат! Ценим високо безспорния принос на Съединените щати към развитието и усъвършенстването на модерната цивилизация, но държим вашингтонската администрация и официалните й представители да се съобразяват с народната воля и държавния суверенитет на своя лоялен партньор и съюзник!“, пише в писмото на клуб „1 ноември“ „В името на защитата на националното достойнство и авторитета на 13-вековната българска държава ние, членовете и симпатизантите на Клуб „1 ноември“, настояваме при спазването на съответния протокол Н. Пр. Джеймс Уорлик да бъде отпратен по живо по здраво към родината си, където едва ли би намерил подходящи условия за разгръщане на подобна генералгубернаторска активност и където тази активност не би му донесла каквото и да било обществено признание!“, заявяват от „1 ноември“ в писмото си, подписано от председателя на клуба проф. Николай Василев. /БНР, БГНЕС/

• МВФ очаква близо 5% инфлация за България

  Инфлацията в България в края на 2011 година ще достигне 5,3 на сто. Това се казва в доклада на Международния валутен фонд (МВФ) за възстановяването на Европа. Средногодишната инфлация у нас ще бъде 4,8 процента, което ще окаже сериозно влияние върху цените на храните и горивата.

  Растеж от 3% на икономиката ни в края на годината и с 3,5% в края на 2012 г. прогнозират експертите от Международния валутен фонд. Прогнозите са записани в обшия доклад за Европа, като подробностите ще бъдат дадени в края на седмицата, когато приключва пролетната мисия на фонда у нас. За страни като нашата основен проблем остава безработицата, сочи още докладът.

  Експертите препоръчват още стъпки за намаляване на дефицита и създаване на бюджетни буфери. За цяла Европа прогнозните са за ръст на брутния вътрешен продукт от 1,8% тази година и 2,1% през 2012 г. Инфлацията в средногодишен план ще бъде 2,7% през 2011 г. и 1,9% през 2012 г. за цяла Европа.

  Според ръководителя на екипа Бас Бакер като цяло прогнозите за Европа и развиващите се страни са оптимистични, но все още остават много проблеми за решаване. Мисия на фона работи в Гърция, за да не позволи разрастването на кризата, допълни Бакер. Поуките от кризата са, че при висок растеж и натрупване на излишъци не бива да се правят големи харчове, а да се създават буфери. Освен това стабилността на банковите системи са от изключително голяма важност, защото ако се разклатят те, това дестабилизира цяла държава.

  lev.bg

• Уорлик: Няма да споря с Петков

  Симеон ГАСПАРОВ Специално за „Труд“ от Чикаго

  “Няма да отговоря сега на Румен Петков”, заяви за “Труд” посланикът на САЩ в София Джеймс Уорлик в рамките на срещата си с българи в Чикаго.

  Дипломатът посочи, че е запознат детайлно с казаното по Би Ти Ви по негов адрес от бившия вътрешен министър, но категорично отказа да продължи словесния двубой с него. Единственото, което г-н Уорлик добави по повод нападките на Петков, бе, че не е отзован и ще се върне в България след около седмица.

  Визитата на посланик Уорлик в Чикаго е част от 5-дневна съвместна обиколка с българската му колежка в САЩ Елена Поптодорова. “Целта ни е да насърчим потенциалните инвеститори и износители в България”, каза дипломатът. Той изрази надежда, че и т. г. САЩ ще са инвеститор №1 у нас.

  Според Уорлик причината за интереса на US капитала към България е високото ниво на образованието, получавано от младите хора, широкото познаване на английски език, разумната данъчна и фискална политика и не на последно място доброто качество на живота.

  

  “Не виждам скорошно разрешаване на визовия проблем със САЩ”, заяви в отговор на въпрос за отпадането на визите посланик Поптодорова.

  Хюстън, Финикс и Сан Франциско ще бъдат следващите спирки на посланиците на САЩ и България. В тях освен с представителите на бизнес средите ще има и срещи с българските общности.

  Още по темата:  Среща на посланици Елена Поптодорова и Джеймс Уорлик в Чикаго

  
  

  
  

• България на 55-то място по конкурентоспособност

  

  На 18 май 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията представи резултатите за България от Годишника на световната конкурентоспособност 2011 на IMD (IMD World Competitiveness Yearbook 2011). Предходните пет издания на книгата за България намериха място във формирането на политиката за конкурентоспособност на българското правителство и в конкретни програмни документи. Резултатите на страните в годишника се наблюдават внимателно от международните инвеститори, което прави данните за 2011 г. още по-важни за представените икономики.

  През 2011 г. конкурентоспособността на България е оценена в сравнителен план сред 59 водещи национални и регионални икономики. Тя е на 55 място, което е  с две места по-надолу от подреждането за 2010 година. На първо място тази година са САЩ и Хонконг, които изместват миналогодишния лидер Сингапур. На дъното на класацията след България са  Гърция,  при която се наблюдава един от най-сериозните спадове с 10 позиции, Украйна,  Хърватия и Венецуела

  Статистическите данни за последните месеци показват раздвижване на икономиката, но рангът на България в класацията показва, че тя се развива по-бавно от останалите страни и са нужни сериозни реформи, за да спре загубата на конкурентни позиции, смятат от ЦИД.

  Основните причини за влошаването на конкурентоспособността на българската икономика са лошото образование и слабата подготвеност на кадрите, спадът на заетостта, лошата транспортна, техническа и научна инфраструктура и малкият пазар. По всички тези показатели страната е на последните места в класацията. „Това са дългосрочни фактори, които са натрупвани с години и не могат да се подобрят бързо“, каза Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в ЦИД. Според изследването проблеми пред инвеститорите са и недоброто антомонополно законодателство, непредсказуемата политика на правителството, застаряващото население, изтичането на мозъци.

  

  www.dw-world.de, www.csd.bg

  
  

• Орхан Памук: Закъснях за България

  Нобеловият лауреат Орхан Памук, който е за пръв път у нас, получи от министъра на културата Вежди Рашидов наградата „Златен век“. За мен е удоволствие да взема отличието, особено когато то ми се дава от човек на изкуството, каза световноизвестният писател. Той не скри радостта си, че ще се срещне с родната публика, и призна: Смятам, че съм закъснял с идването си тук.

  Министър Рашидов пък не скри гордостта си, че с Орхан Памук са не само колеги творци и говорят общ език, но и са от един регион – от Балканите, където за културата няма граници. „Това, че Орхан Памук е Нобелов лауреат, е признание за литературата на целия наш Балкански регион. Тук наистина се раждат таланти”, каза министър Рашидов и допълни, че както Орхан Памук е мечтаел да стане художник, така и той като дете е искал да стане писател.

  Орхан Памук се срещна и с представители на няколко поколения наши писатели като акад. Антон Дончев, Владимир Левчев, проф. Боян Биолчев, Божана Апостолова, Маргарита Петкова, Палми Ранчев, Георги Господинов, Васил Балев. Турският словесен майстор, автор на шедьоври като „Името ми е Червен“ и „Бялата крепост“, „Сняг“, „Черна книга“, „Истанбул“, „Нов живот“, „Музей на невинността“, „Джевдет бей и неговите синове“, даде автографи върху няколко свои книги, издавани у нас от ИК „Еднорог“, които ще бъдат предоставени на 23 училища по изкуства у нас.

  Орхан Памук е у нас по покана на фондацията „Елизабет Костова“ като част от дългосрочната програма „Литература в 100 лица“ и днес ще се срещне с читатели в „Червената къща“, където ще представи книгата изповед „Други цветове”.

  Източник: http://novinar.bg/news/orhan-pamuk-zakasniah-za-balgariia_MzU4MDs2MA==.html

• Първи министър избяга от Бойко Борисов; друг зам. го последва

  Александър Цветков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията напусна кабинета на Борисов. Това е първият член на екипа на генерала, който сам се оттегля от властта. Досега лидерът на ГЕРБ еднолично сменяше хората си. Зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Марий Косев също го последва и хвърли оставка си.
  
  Горещата новина бе потвърдена от членове на правителството, които научили за оставката лично от шефа си Бойко Борисов. Той им съобщил, че Цветков се оттегля от министерските си задължения. Мотивите за това, макар и необявени публично, били лични.
  
  Самият шеф на транспорта Цветков е бил на заседанието на правителствотоднес и е говорил по точки, на които е вносител. По-късно министрите Сергей Игнатов и Аню Ангелов са потвърдили новината, но не са коментирали мотивите за оставката.
  
  Александър Цветков е поредният пети министър, който изразява желание да напусне поста си от началото на мандата на този кабинет. Сега се очаква решението на премиера за това дали ще приеме оставката на транспортния си министър и кого ще номинира за поста му. Засега за министър се спряга заместникът Ивайло Московски. Делян Добрев от ГЕРБ пък е новият зам.-министъра на енергетиката.
  
  Междувременно БНТ обяви, че горещата новина била за оставките на още 6-ма зам.-министри от различни министерства. Зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов малко по-късно днес потвърди, че зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Марий Косев също е подал оставка. Що се отнася до тази на Цветков – тя не била изненада, за нея се говорело поне от седмица. Снощи на редовното заседание на Изпълнителната комисия на ГЕРБ премиерът Борисов казал, че се чака оставка на транспортния министър.
  
  Мотиви за оставката на Косев не бяха коментирани. „Тя е за всичко”, отговори Николов на въпрос дали заради проекта за АЕЦ „Белене” или заради друго е подал оставката си.
  
  Frognews.bg припомня, че Марий Косев е вторият зам.-министър с ресор енергетика. Той замени отстранената Мая Христова като заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Той беше назначен по предложение на министър Трайчо Трайков от 3 юни 2010 г., със заповед на министър-председателя Бойко Борисов.
  
  „Предложението се основава на необходимостта от по-ефективна работа в ресор „Енергетика“, както по отношение на концептуалните стратегически задачи – Енергийна стратегия на Република България и политика в сектор „Възобновяеми енергийни източници, така и в организацията на енергийните дружества“, мотивираха тогава смяната от ведомството.В последната седмица той изказа становище, че България не трябва да подписва дългосрочни договори с „Газпром“. „България може да не сключи дългосрочен договор с „Газпром“, ако в преговорите за нови газови доставки параметрите не са изгодни за страната“, коментира Косев. Той посочи, че такъв договор ще има след дългосрочен анализ, в който ще се включат и възможностите за алтернативни доставки.

  frognews.bg

• Заслужава ли си да се върна в България?

  Какви са нагласите сред българските студенти в Германия? Дали те са готови да се върнат в родната си страна, след като завършат следването си, или предпочитат да останат в чужбина? Как България би могла да ги върне?

  Йорданка Йорданова потърси отговорите на тези въпроси на информационната трудова борса в Кьолнския университет, предназначена за студенти, абсолвенти и млади професионалисти, които живеят в Германия.

  

  „Не знаех колко студенти ще дойдат, защото повечето ми познати, които завършват в Германия, остават тук. А веднъж влезеш ли в някоя фирма в Германия, много трудно би излязъл, защото свикваш със заплатата, с условията на работа… И прибирането ти в България става все по-трудно. Така че е трудно да убедиш хората да дойдат. Но все пак се събраха над 150 човека. Така че си свършихме добре работата.“

  Това разказва Ива Казакова от клуба на българските студенти „Будители“, който е съорганизатор на провелата се тази година в Кьолн трета поред информационна трудова борса за български студенти и специалисти. Инициативата е на Министерството на труда и социалната политика на България, със съдействието на Агенцията по заетостта, българското дипломатическо бюро в Бон и университета в Кьолн. Значението на информационните трудови борси в чужбина министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов обяснява така:

  България ги иска, но искат ли я те?

  

  „В момента има изострена конкуренция на пазарите на труда в ЕС. Бизнесът търси квалифицирана работна ръка за отделни отрасли и браншове. И България не трябва да изостава от този процес. Смятам, че тази трудова борса, която е трета поред за Германия, такава беше направена преди това в Берлин и Мюнхен, на която присъстват над 15 компании от България със свои щандове и наред с Агенцията по заетостта, с НОИ, с НЗОК и с нашите експерти от Министерството на труда и социалната политика, искаме да бъдем в по-голяма полза за нашите сънародници, които работят и живеят тук. Надявам се, че част от тези млади хора ще се върнат в България.“

  А каква всъщност е нагласата на българските студенти в Германия? Радомир Георгиев следва информатика в Бохум и е дошъл на информационната борса, за да се информира за възможностите за стаж:

  „Тук се предлагат практики, но в повечето случаи не са платени. Почти всичко е предназначено за хора, завършили образованието си. Много неща в България трябва да се променят. Не става дума само за възнаграждение… Просто на нас, които сме излезли навън и сме видели друго, не ни стига само да ни предложат една добра заплата.“

  През 2009 година Ирина Маврова и още седем студенти от университета в Манхайм правят проучване сред 1 425 български студенти относно професионалните им нагласи. Резултатите сочат, че само 2% от запитаните са категорични, че ще се завърнат в България веднага след следването си, водени от лични мотиви като семейство и приятели. 53% биха останали в чужбина от 2 до 3 три години след завършването си, a 44% мислят за завръщане в България в по-дългосрочен план.

  Кои са минусите на България?

  

  „Основните притеснения за българските студенти са корупцията, некомпетентността и бюрокрацията в държавните институции. Близо 90% посочват това като проблем. На второ място е по-ниското заплащане на труда. Около 80% от запитаните го смятат за проблем. Неуредеността на социалната система – също. Хората така възприемат нещата. Дали това е реалността или не, е друг въпрос. Това е усещането за България и това е мнението.“

  Това споделя Ирина Маврова. Според нея подобни информационни трудови борси като тази в Кьолн биха могли да променят нагласата на студентите, защото директният контакт с работодателите е много по-важен от прочитането на информация за фирмите в интернетпорталите например. Кои са най-често задаваните въпроси към работодателите от страна на българските студенти? Светлана Бовиянски, мениджър „Човешки ресурси“ на Пени Маркет България, споделя впечатленията си от борсата:

  „Въпросите са от общ характер. Например: по какъв начин бих могъл да се реализирам в България. Т.е. това показва недоверие, съмнение от страна на работещите и следващите в чужбина към това, което може да им предложи пазарът на труда в България. Истината е, че има още много проблеми за решаване в страната. Но от друга страна бихме могли да ги решим заедно. Ние търсим хора, които имат желание да се развиват.“

  Автор: Й. Йорданова, Редактор: М. Илчева

  Deutsche Welle / dw-world.de

• Б. Борисов: Да изнасяме висшисти като футболисти

  България да изнася висшисти, както прави с футболистите. А не да финансира обучението на студентите с държавни пари, пък те после да отиват да се реализират в странство. Това заръча премиерът Бойко Борисов на просветния министър.

  Как ще стане това трябва да реши Сергей Игнатов. Двамата бяха заедно на Седмия форум на иновациите в х-л “Шератон”.

  

  Според министър-председателя не било редно да се инвестира в обучението на младежите, а после те да се реализират в странство и без ангажимент към държавата. “Как е във футбола? Там се продават футболисти навън, но от трансфера им печелят клубовете”, нагледно обясни Борисов. И призна, че идеята му да се обвърже обучението на студентите с бъдещето им дошла от новината на “Труд”, че до края на годината 1000 лекари ще напуснат страната.

  “Преди 20 г. в България са се изучавали в пъти, пъти, пъти повече чуждестранни студенти по медицина. Тук е мястото на министър Игнатов да прецени и да предложи – дали, когато държавата години наред дотира един студент, след това той трябва да стане и да си замине, без да има никакъв ангажимент към тази държава”, разпали се Борисов. После му даде още една задача: да се увеличи приемът на чуждестранните студенти. А като ги обучим, да “продадем” на техните държави (бел. ред. – чуждите студенти сами плащат обучението си).

  Задачите на премиера свариха Игнатов напълно подготвен. “На 5 юни ще внесем поправки в Закона за висшето образование, с което се облекчава признаването на документите на чуждите студенти у нас”, каза министърът. Но тепърва ще се мисли как може да се обвърже обучението на студентите, което се плаща от държавата, с реализацията им. “Не бива да забравяте, че сме членове на ЕС и пазарът е много голям, а всеки има право да избира къде да се реализира”, обясни Игнатов. Според него обаче нашите вузове можели да привлекат много повече чужди студенти, както и български младежи, чиито семейства живеели в чужбина.

  www.trud.bg

• Свръхдоза българско кино „В Двореца“, Балчик

  114 са филмите (65 игрални, 10 анимационни, 29 документални, 10 експериментални), които ще бъдат представени в рамките на деветото издание на Международния фестивал за късометражно кино „В Двореца”, 93 от тях се показват в България за първи път.

  Селектираните 114 филми са от 39 държави. Българските продукции преминали селекцията, са 29, което превръща страната ни в основен претендент за “Балчишкото злато”. Класацията следват Германия с девет, а Франция и Англия са с по осем кандидати.

  ◊ В ПРОГРАМАТА НА ФЕСТИВАЛА

  Част от богатата програма, която се представя по време на 9-то издание на фестивала, са номинираният за „Оскар” филм „Кави”. Филмът впечатлява с вълнуваща история за момче, което иска да играе крикет. Вместо това обаче, Кави е принуден да работи в тухларна в Индия, за да изкарва прехраната си. Пред него стои решение, касаещо робството днес – оцеляваш, приемайки съдбата си, или се бориш, без да си сигурен какво ще постигнеш и на каква цена.

  Участват още кипърският мюзикъл „Песента на сирената”, филмът „Този, който прави дъжд” – копродукция между Исландия и Монголия, „Когато пада нощта” от Сингапур и колумбийският филм „200 минути”.

  „Реших да участвам във фестивала заради страхотния диапазон от изкуства, които концентрира на едно място.”, заявява Никълъс Грийн, режисьор на боливийския филм „Салар”.

  С всяка година Международният фестивал разширява географския си обхват, затвърждавайки позициите си на световната филмова сцена. 3758 са филмите, заявили желание за участие в деветото издание на фестивала – от 137 държави от целия свят. Сред страните, потърсили своето място „В Двореца”, са далечните Еритрея, Мианмар, Буркина Фасо, Камбоджа, Камерун, Монголия, Тунис, Ливан, Венесуела, Уругвай, Гана и Мароко.

  Най-голям интерес има сред кандидатстващите с игрални филми, които са 1662. Напредък отбелязват и документалните продукции, които тази година са 1108. 593 от кандидатствалите за конкурсните програми са анимации, сериозен ръст бележи категорията Експериментални – с 316 кандидати.

  Авторите и продуцентите на селектираните филми ще пристигнат в Балчик, за да представят лично продукциите си и да бъдат оценени от утвърдени представители на индустрията.

  Деветото издание на фестивала „В Двореца” се журира изключително от дами – 11 дами, сред които Линда Олшевски (селекционер на Американската филмова академия), Санди Сисел (кинооператор, отличена с награда за цялостен принос към киното), Малгожата Потоцка (емблематична за полското кино актриса), и др.

  С пълния списък на участниците в конкурсните програми можете да се запознаете на сайта на Международния фестивал „В Двореца” – www.inthepalace.com.

  Източник: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=12400&sid=11

• <<
• 1
...
• 322
• 323
• 324
• 325
• 326
• 327
• 328
• 329
• 330
• 331
• 332
...
• 416
• >>