Всички авторски страници

Авторски

• Днес е Томина неделя

  Неделя след Пасха – Томина (Празна, Светла) Неделя (Thomas Sunday – the Sunday after Easter).
  През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома. На този ден завършва  Великденският празничен цикъл.
  След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях
  Апостолите му казали: „Видяхме Господа“, но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани („Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам“).
  Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:
  – „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.“
  Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:
  – Господ мой и Бог мой!
  Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.
  Това е първата седмица след Великден и поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Неделята след великден наричат Томина неделя — по името на Тома — един от дванайсетте апостоли на Исус. В една легенда се разправя, че Тома не повярвал на Христовото възкресение и затова Спасителят му се явил след няколко дни и позволил на апостол Тома да сложи пръст в раните му. Затова и наричат апостол Тома още Неверни.

  Тази седмица от стари времена е наситена с много момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. На Светлата сряда от седмицата се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести.
  В Западна България се играе обредното Ладино хоро. На селското хорище се събират моми, ергени, възрастни жени и мъже. Момите се залавят в кръг и започват с песни хорото, като две от тях (едната в кръга, другата отвън) държат кърпа над веригата. Три пъти те разсичат хорото и така се образуват три несключени хора, които отново се сключват. Този път мястото на жените се заема от ергени с прътове в ръце.
  В Югоизточна България (Бургаско) се изпълнява обредът Мара-Лишанка. Правят кукла-булка от чехлите на млада булка, женена през Зимата (единият е жълт, а отгоре е червен). Тая кукла обличат с мъжка риза и тази риза именно е онзи знак, който подсказва, че това е праобраз на великото двуполово (андрогинно) божество, според нашата фолклорна митология, от което е произлязъл човекът.
  Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

  На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
  В неделята имен ден празнуват всички, носещи имената: Тома, Томислав, Томислава. Да са живи и здрави!
  Понеделникът след Томина неделя се нарича Софинден. Той се почита срещу суша. На жените е забранено да перат. Но ако това се налага, дрехите не трябва да бъдат изсушени докрай.
  Не се ядат яйца за предпазване от цирей. Всички трябва да си измият лицето и ръцете с вода, в която е било потопено червено яйце. Това се прави, за да се предпазят от пъпки и рани.
  Не се впряга добитък, не се ходи на нива, за да не окуцее добитъкът.

  Подвижните празници от Великден до Петдесетница
  :: Неделя след Пасха – Томина Неделя
  :: Трета неделя след Пасха – на св. жени Мироносици
  :: Четвърта неделя след Пасха – Неделя на Разслабления
  :: Пета неделя след Пасха – на Самарянката
  :: Шеста неделя след Пасха – на Слепия.
  Възнесение Господне (Спасовден)
  :: Седма неделя след Пасха – Неделя на Светите Отци на Първия вселенски събор
  :: Осма неделя след Пасха – Петдесетница – Св. Дух

• ПРОГРАМА „Български дни в Чикаго – Пролет 2011″

  на
  ОТКРИТА ДИСКУСИОННА ПРОЛЕТНА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ*
  Неделя, 1 май 2011
  Pavilion Apartments, 5441 N. East River Road, Chicago, IL 60656, phone 773-693-3140
  Спонсори
  Симпатизанти на БАА (б. и.), д-р Виолета Симов-Динев, Park Ridge Taxi and Community Cab, Цветелина Бойновска, Петранка Стаматова, Ивелен Костов и други,
  със съдействието на
  „Български партньорски организации”
  с медийната подкрепа на
  в-к „България Сега”, в-к „Старт”, в-к „България” и EuroChicago.com
  Патрон на фестивала – Ивелен Костов
  Мениджмънт – Никола Чаракчиев

  10.00 Дискусионно фоайе. Регистрация.                                                                                                       Чаракчиев
  10.15 Въведение в технологията на сесията                                                                                                 Чаракчиев
  10.20 Откриване на Фестивала, Патрон на Фестивала Динев, Костов, Стоев
  10.25 Приветствия Пирински, Игнатов
  10.30 За състоянието на българите в САЩ Величков
  Българският (ДНК) генотип и националната идентичност Чаракчиев
  10.40 Представяне на Министерството на образованието, младежта и науката           Игнатов
  10.50 Представяне на Народно събрание на Република България Пирински
  11.00 Дискусия Динев
  12.00 Българският вкус в Чикаго Гюдюлиева-Ковачева
  13.00 Представяне на български училища и университети

  Американски университет в България
  Българско училище „Нов живот”
  Българско училище „Джон Атанасов”

  13.30 Закон и право
  Какви документи трябва да съхраняват работодателите за работниците
  Проблеми на трудовото право
  Модерни измами и кражба на лични данни

  14.30 Инвестиции в САЩ – къде, кога и как Стаматова
  Понятието криза                                           Стоев
  15.00 За състоянието на българите в Чикаго
  Музиката като бизнес: От Carnegie Hall до българските срещи в Чикаго Гогова
  Правото на преводач в областта на медицинските услуги
  Ценностите
  Застрахователното дело – регулиращ елемент на обществото
  15.30 Награден форум – Чикаго 2011, меценати, спонсори, дарители            Чаракчиев
  16.00 Закриване. Очакваме Ви на „Български дни в Чикаго – есен 2011”.

  bd11p-scena

• Бойко Борисов се оплаквал от Путин на американците; RWE е „саботирана“ да се откаже от Беленечник

  Ако няма напредък в придвижването на руските енергийни проекти, българите „рискуват да останат на студено през зимата“. Това е казал руският премиер Владимир Путин “на ухо” на българския си колега Бойко Борисов, извън протокола, на срещата на високо равнище в Гданск на 1 септември 2009 г. Не става ясно с какъв тон е споменато въпросното изречение, т.е. дали е било достатъчно заплашително, но явно е направило сериозно впечатление на Борисов, за да бъде своевременно докладвано и да попадне в конфиденциалните информации на дипломацията на САЩ.

  “Оплакването” на Бойко Борисов за отношението на Путин е отразено в американска дипломатическа телеграма датирана от 5 октомври 2009 г., разкрита от Wikileaks [09SOFIA561]. От текста не е ясно дали става въпрос за шега, или за заплаха. На 29 септември 2009 г. Борисов е поискал помощ от правителството на САЩ относно диверсификацията на енергийните източници за България. “Финансово закъсалата нова администрация не цели само да се отърве от проекти със съмнителна търговска жизнеспособност, но и да увеличи сигурността на енергийните доставки чрез диверсификация.”, вярват американските дипломати.

  Докладът разказва за среща на министър–председателя с три големи енергийни компании на САЩ на същата дата. В резултат на това правителството се е ангажирало в преговори да се използва тяхна технология за диверсификация на ядреното гориво и за утилизация на отработеното ядрено гориво.

  Докладът разкрива, че американците са се надявали Бойко Борисов да спази обявените си официално намерения преди да поеме властта: да се преразгледат всички руски проекти свързани с големи енергийни сделки, направени от Тройната коалиция. Както показа времето обаче случи се точно обратното и ролята на премиера в началото на мандата му се оказа фалшива.

  От други дипломатически грами посветени на енергийните проблеми на България се разбира категорично, че рискът милиони българи да останат на студено, заради руски енергиен шантаж, е разглеждан съвсем сериозно от българските политици, които са договаряли енергийните проекти с Русия. Това се оказва формулата, с която Русия диктува политически решения на суверенната уж страна – член на ЕС.

  Големата енергийна „петчленка“

  Противно на публичните изявления, от грамите лъсва тясната обвързаност между трите големи руски проекта: АЕЦ Белене, Южен Поток и Бургас-Александропулис, които президентът Първанов назова „Голям шлем“, а руският в-к Комерсантъ иронизира – „Голям член“.

  Американците смятат, че зад всички тези проекти стои директно или индиректно, чрез подставени фирми и финансиране руският газов гигант Газпром. Техните категорични анализи сочат, че строежът на Белене с руски пари и технологии върви “в пакет” и с бъдещото изграждане на петролопровода “Бургас – Александруполис”, както и с “Южен поток”. На въпрос, дали това е така, бившият енергиен министър Румен Овчаров се е опитал да отрече, но както вече се вижда от развитието на нещата, явно анализите се оказват верни.

  Но трите проекта от Големия шлем не са всички карти в руската енергийна колода, разигравана срещу България. В разговор с посланик Байърли проведен на 19 октомври 2006 българският енергиен министър Румен Овчаров е признал за връзка между преговорите за АЕЦ „Белене“ и преговорите за подновяване на договора за газови доставки [06SOFIA1481].

  От същия разговор става ясно, че посланик Байърли би желал Westinghouse да бъде избран като подизпълнител в проекта Белене. Тези надежди обаче са попарени от Овчаров, който твърди, че е „голям фен“ на Westinghouse, но участието на европейския консорциум Framatom/Areva в проекта е задължително условие за бъдещото членство на България в ЕС, за което е оказала натиск Ангела Меркел.

  Газпром се домогва също и до собственост върху българската енерготранспортна мрежа споделя Овчаров [06SOFIA1162]. Така преговорите водени от правителството на Станишев се очертават като 5 в 1: АЕЦ Белене, Южен Поток, Бургас-Александропулис, газовите доставки и собствеността върху преносната мрежа. Отделно стои въпросът за 100% зависимост от внос на руско ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй и неговата утилизация.

  Най-силният коз на Русия за бъдещите проекти е почти пълната зависимост на България от енергийните доставки, наследена от комунистическо време, която виси като дамоклев меч и принуждава българите към отстъпки, които от своя страна тласкат страната към все по-голяма зависимост – отбелязват със загриженост американците, които не пропускат да отбележат нуждата от диверсификация чрез участие в други проекти (Набуко), развиване на междусистемни връзки със съседните страни и използване на тяхно ядрено гориво и решения за утилизация в Козлодуй.

  „Мръсна енергия“, „енергийна мафия“ и обръчите на Доган

  Българският енергиен сектор е непрозрачен, корумпиран и свързан с лица близки до организираната престъпност, считат американските дипломати. [06SOFIA1691]В скандална грама, под знаменателя „енергийна мафия“ са цитирани конкретни имена и фирми „Риск Инженеринг“ на Богомил Манчев, „Фронтиер“ на Красимир Георгиев и фирмите на Христо Ковачки.

  „Ресурсите на „Белене“ са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял“. За своя дял от Белене са се подредили и фирми близки до ДПС на Ахмед Доган, които „контролират екологичното министерство, отговорно за даване на  разрешения“ – смята авторът на грамата Алекс Карагианис.

  Биволъ предоставя пълният превод на текста на този доклад, многозначително озаглавен: МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР.

  Лимонът „Белене“ – с часовников механизъм…

  Английският вестник Гардиън публикува през декември две грами от посланик Макълдауни [09SOFIA69] [09SOFIA363], в които е акцентирано на многобройните проблеми пред проекта Белене: неясна цена и икономическа обосновка, непрозрачност, свързани с Русия лобита и подозрения за корупция.

  В редакцията на Гардиън обаче е отпаднала съществена част от текста, в който се обяснява, че ръководството на НЕК е пренебрегнало добрите практики в областта на ядрената индрустрия, не е изготвило програмен план за гаранция на качество за временните структури на площадката и е поискало от МРРБ да издаде разрешения без подходяща техническа документация.

  Тези проблеми обаче не убягват на инвеститора RWE, който се безпокои за липсата на прозрачност в работата с Атомстройекспорт и българските му подизпълнители. Германците са държани „на тъмно“ за повечето ежедневни технически проблеми на площадката. НЕК дори е възпрепятствала подизпълнителите да споделят с RWE информация по основни въпроси, позовавайки се на клаузи за конфиденциалност в договорите – пише в цензурирания текст.

  Едновременно с това НЕК се опитва да замаже очите и на публиката и на инвеститора, че проектът върви с пълна пара. За пред медиите се използва словесна еквилибристика, като фазата „Подготовка на площадката“ се нарича „Конструкция“, за да се внуши, че има напредък в дейностите.
  Резултатът от тази политика е известен – през октомври 2009 г. RWE излезе от проекта, който беше временно замразен.

  Ново правителство – нов късмет?

  Идването на Бойко Борисов на власт дава нова надежда за ограничаване на руското влияние в енергетиката. Американците отбелязват със задоволство намерението на правителството на ГЕРБ да преразгледа участието в руските енергийни проекти и про-западната ориентация на ключови министри като Дянков, Младенов и Трайков.

  Знак за първоначалната решителност на правителството е писмото изпратено от премиера Борисов до Барак Обама в края на септември 2009, в което той моли за американска подкрепа за стратегическите решения в енергетиката. [09SOFIA538]

  През октомври 2009 Бойко Борисов се среща с представителите на три американски енергийни компании, с които е обсъждал алтернативи за енергийните доставки, по-специално американско ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй и решение за утилизация на отработеното ядрено гориво от централата. [09SOFIA561]

  България зависи 100% от вноса на руско ядрено гориво и експортира отработеното обратно в Русия срещу значителна цена. Тя е и единствената европейска страна, която продължава тази практика, което я прави уязвима за руските прищевки да вдигнат цената, или да откажат да складират горивото в бъдеще – анализира американският дипломат, организирал срещата.

  Българският премиер изглежда е бил убеден от американската презентация, тъй като е поръчал да бъде изготвен проектодоговор за предложените решения. Борисов отново е поискал съвет от американското правителство относно опциите за диверсификация, както и подкрепа през следващите месеци, които ще бъдат критични за взетите решения за енергийното бъдеще на страната – отбелязва заместник-посланик Сатън.

  Два месеца по-късно американската подкрепа се материализира в София където е открит регионален офис на американското енергийно министерство. България е посетена и от специалния пратеник по енергийните въпроси Ричард Морнингстар, който се среща с ключови фигури от правителството. На 9 дек. 2009, Бойко Борисов се оплаква от липсата на европейско единство и подкрепа [09SOFIA696]. Европа бави парите за междусистемните връзки с Гърция и Румъния и България е станала заложник на енергийните амбиции на Италия, Франция и Германия – обяснява българския премиер на Морнингстар, имайки предвид подкрепата на тези страни (най-вече на Италия) за руския газопровод Южен Поток.

  „Правителството иска да се отърве от Белене“ – пише в коментар за срещата заместник-посланик Сатън – „но смята, че неустойките ще са твърде големи“. По това време проектът е замразен, след оттеглянето на стратегическия инвеститор RWE през октомври. Зависимостта от руски газ за години напред не позволява обаче на българите да спрат всички доминирани от Русия проекти. „Освен това те не го и желаят“ – коментира Сатън, която препоръчва по-силна ангажираност на американското правителство, за да помогне на „очевидно притеснения“ български премиер.

  Ден по-късно, на 10 декември, в България пристига руска делегация начело с министър Шматко, за да преговаря за енергийните проекти.

  Отстъплението за Белене – драма в грамата

  „Истинската драма“ в разговорите през декември е отстъплението на българската страна за АЕЦ Белене след преговорите с руснаците – пише Сатън в грама датирана от 21 декември 2009 и озаглавена „Поддаване по АЕЦ „БЕЛЕНЕ“. [09SOFIA711]

  Според министър Трайков България обмисля да даде на Русия мажоритарен дял в проекта „първоначално“, но конфузът е очевиден, защото той „не може да обясни какво точно означава това“. По-твърда в преценката си е зам.-министъра по енергетиката Мая Христова, която счита, че даването на собственост върху Белене на Русия е заплаха за националната сигурност. Тя споделя и за идеята да се проведе конкурс за финансов съветник, който да помогне на българската страна да се ориентира във финансовите аспекти на проекта.

  Русия възражда проекта Белене като използва едновременно „подсладители“ и нови форми на натиск. Ако България се съгласи на руска собственост върху Белене, това ще е драматично отстъпление от позициите на енергийната сигурност и една голяма възможност за поправяне на грешките на предишното правителство ще бъде пропусната – настоява Сатън в коментара към преговорите с руснаците.

  Това е и една от последните американски грами от България на енергийна тема, изтекли в Wikileaks. През следващата година правителството на Борисов ще поддържа позицията си на отлагане и протакане, през срещи с Путин, включването на „косматия дипломат“ – каракачанския пес Йорго…, за да се стигне до драматичните събития от началото на 2011 и разконспирирането на основни лобисти като Валентин Златев, консултант на Росатом и особено приближен на премиера.

  Най-вероятно американската позиция през този период не е претърпяла промяна. Позицията на Борисов обаче се промени и то съществено спрямо това, което четем в дипломатическите доклади от първите месеци след идването му на власт. За публиката остава да гадае в каква пропорция са били смесени заплахите на Путин за „оставане на студено“, „новите форми на натиск“ и „подсладителите“ в руския коктейл, сервиран в процеса на преговорите на българския премиер.

  .

  Източници: Wikileaks и Биволъ

  ––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред: Wikileaks и Биволъ имат споразумение за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни.

• Стотици жертви на бурите в САЩ

  Силните бури и наводнения причиниха смъртта на най-малко 30 души в американския щат Тенеси. С това общият брой на жертвите на поредицата от бури и торнадота в САЩ достигна над 220 души.
  Центърът за извънредни операции на щата в Нашвил съобщи, че са били регистрирани 30 смъртни случая в шест окръга, след като бурите застигнаха щата вчера. По-рано днес беше съобщено, че жертвите на бурята, която през последните дни връхлетя южните щати на САЩ, са достигнали 128 души само в щата Алабама, а общият им брой до 160.
  Губернаторите на Алабама, Арканзас и Тенеси обявиха извънредно положение в резултат на новата серия от силни ветрове, проливни дъждове и торнада.
  Президентът Обама обяви извънредно положение в Алабама, като отпусна федерални средства за справяне с щетите.
  Ето първите думи на Барак Обама, който само няколко часа преди това бе показал своето свидетелство за раждане, което доказва, че има право да е президент на Америка:
  Michelle and I extend our deepest condolences to the families of those who lost their lives because of the tornadoes that have swept through Alabama and the southeastern U.S. Our hearts go out to all those who have been affected by this devastation, and we commend the heroic efforts of those who have been working tirelessly to respond to this disaster.

  Снимка от мястото на стихиите
  

  Свидетелството за раждане на Обама /President Obama’s Long-Form Birth Certificate/
  

• Правосъдие, протести и гражданско общество

  Автор: Силвия Белева

  След като посланикът на САЩ изрази мнение, че в страната ни съществува двойно правосъдие, несъгласие (меко казано) с тезата му изразиха президентът, председателят на Народното събрание, главният прокурор и председателят на Върховния касационен съд.

  Точно си отдъхнахме от корекцията им, когато не щеш ли на хоризонта се появи друг „недоброжелател” на правосъдната ни система – г-н Матиас Хьопфнер, посланик на Германия у нас. А сега, де. Ами нищо. Нека безстрастно проследим твърденията му.

  Господин посланикът казва, че в България няма гражданско общество, а темата за срастване на Държавна сигурност и елитите е табу.

  Някакво изследване отчело, че българите отъждествяват гражданската инициатива главно с благотворителните SMS-кампании, а гражданските организации свързват с пенсионери и футболни фенове.

  Липсва само незаобиколимо гражданско присъствие, което да е трън в петата на властта, ако се е самозабравила.

  Прояви ли се, то е пренебрежимо заради скромното си присъствие. Може да предизвика дори насмешка. Ето например, кметът на Белене казал, че протестиралите срещу строежа на руска ядрена централа у нас по Великден били по-малко от 60 човека. А той прочел някъде, че били 200. Ето как, според него, медиите разпространявали „превратна информация”.

  На 27 и 28 април т.г. в Русе се е състояла пресконференция на противници на АЕЦ „Белене”, както и тяхна среща с обществеността. Но за това не открих дори превратна информация. Открих пълна липса на информация.

  Тя е в интересно съзвучие с мнението на г-н Дулев – кмета на Белене. Той твърди, че организирани екологични организации в Белене „никога не е имало” и нещо повече – „и няма да има”. Какво е това, ако не директно обещание такива организации да не се допускат. А ако някак се „промъкнат” – да не им се дава трибуна, да се игнорират изявите им. Медиите – пак с широко затворени очи.

  Но за пикантни истории около „Скъклен дом” си ги отварят. Отворени са им и когато водачите на таксиметрови автомобили протестират. Тогава и изпълнителната власт си „изостря” сетивата – не като при учителски протест, например.

  Навремето таксита блокираха Народното събрание, а вестниците излязоха със заглавия „България уби дете”. После се оказа, че нито България, нито тогавашният министър-председател са сред убийците. Ето уместен пример за превратна информация.

  Но нека видим какво казва още г-н Хьопфнер. Той говори за отчетлива разлика в прилагането на правосъдие за различни хора при сходни случаи. „Хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд”. Според него не става въпрос само за рушветчийство, а за „ голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности”. Която се отразява и в делата за „чуждестранните инвеститори в българската икономика”. Като тогава „проблемите за страната се превръщат в дългосрочни”.

  Превърнаха се в такива през съзнателно разтегляния във времето преход, в чието начало „… всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати. Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество“. Ето това е мнението на посланик Хьопфнер. Дано не е обидил някого.

  Извинявам се за дългия цитат, но е прекалено точно прицелен, за да го пренебрегна или да го преразказвам. А е точно прицелен, защото обяснява масовото обезсърчаване и затваряне. Обяснява безразличието към общи каузи и отказа от гражданска позиция. Обяснява сегашното състояние на твърде удобна дезинтеграция сред обществото.

  За кого е удобна липсата на солидарност ли? Почти говорител на тази „загадъчна” прослойка се явява беленският кмет г-н Дулев. Той нарича противниците на АЕЦ „Белене” хора, чието време е минало и сега няма с какво да се занимават.

  Един вид – поиграхте си малко на демокрация, но то вече мина – като детска рана от ожулване. Така че – кой откъдето е. Оставете хората в несекващ апогей. Те имат с какво да се занимават. Не им пречете.

  Сигурно помните симпатичните герои от Мъпет шоу. В един епизод обявиха, че предстои прогноза за времето. Тогава на екрана притича забързан персонаж с листове хартия в ръце. Застана пред микрофона, втренчи безстрастен поглед в камерата и небрежно обяви: „Днес време няма да има.” След което бързо напусна сцената.

  Всичко говори, че и ние не разполагаме с кой знае колко време, за да спрем обратното броене към собственото си изчезване. То върви паралелно с обезсмислянето и подмяната на всичко нормално. А ако някой ви каже, че в България се живее добре, приемете го с известни резерви и си имайте едно наум.

  http://www.svobodata.com/

  ––––––

  Слабостта на българското гражданско общество

  Слабостта на гражданското общество в България е първопричината за проблемите на страната във всички сфери на обществения живот – това заяви в интервю за Дойче Веле германският посланик в София Матиас Хьопфнер.

  След покриването на техническите критерии за членство в Шенген пред България стои трудната задача да покаже пред своите партньори осезаем напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. В това отношение месеците до юлския доклад на ЕК ще бъдат горещи за българското правителство и правосъдната система на страната, заяви германският посланик. Ето какво каза още дипломатът:

  „По мое мнение българското общество може да се определи по схемата на американския изследовател Франсис Фукуяма като общество с ниска степен на доверие към правителството, държавата и нейните институции. Бих казал дори, че в случая с България става въпрос за особено ниско ниво на доверие. Резултат от всичко това е капсулирането на хората в тяхната семейна и приятелска среда, отказът им да заемат активни граждански позиции и да участват в обществени инициативи. В крайна сметка се стига до силно отслабване на чувството за солидарност между самите граждани, чието доверие към държавата е изместено от разочарование.

  Пипалата на грозното минало

  Подобни нагласи в демократичния свят водят и до постоянно променливо поведение на избирателите. Дългият преход към демокрация и пазарно стопанство разклати още повече устоите за създаване на силно гражданско общество в България. В началото на този преход всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати.

  Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество.

  През последните две години в България действително се наблюдават и някои важни положителни промени. Появиха се множество групи от млади и енергични хора в защита на природата и срещу посегателствата спрямо околната среда. Много от добре образованите в чужбина млади българки и българи се завръщат в родината си по-често от преди, носейки със себе си идеи за промяна на статуквото, но стъпките към изграждане на гражданско общество в България от западноевропейски тип са все още твърде бавни и колебливи.

  Дискутираният напоследък въпрос дали българският съд третира по различен начин делата на богатите и на бедните, аз бих свел до дилемата дали правосъдието в страната дели своите клиенти на обикновени граждани и на недосегаеми. Фактите от българската действителност говорят в подкрепа на подобно раздвоение, защото хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд.

  Български „специалитети“

  Макар че корупцията е явление, което е разпространено по цял свят, това с нищо не оправдава присъствието й в България. Въпросът е дали и доколко нейните правосъдна система и законодателство са в състояние да редуцират това социално зло.

  Не всичко, което не върви в правосъдието, се дължи на рушветчийството. Понякога става дума за страх, но ако съдът, прокурорите или разследващите полицаи се страхуват да осъдят престъпниците, то тогава имаме работа с голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности.

  Проблемът се репродуцира не само в наказателните, но и в гражданските дела. А когато и делата на чуждестранните инвеститори се решават „по втория начин”, тогава проблемите за страната се превръщат в дългосрочни. За съжаление в България продължаваме да се сблъскваме със случаи, от които направо ни се изправят косите”, заяви в заключение Матиас Хьопфнер.

  Източник: Дойче Веле

• Нов протест срещу цените на горивата в България

  Поредният протест срещу цените на горивата в София ще започне днес в 15 ч., като ще има четири сборни точки, съобщи за БГНЕС говорителят на Съюз „Сила“ Иван Бонев. Едната е паркингът на магазин МЕТРО – Люлин и на магазин МЕТРО – „Цариградско шосе“, паркингът пред Националния исторически музей в Бояна и паркингът на магазин „Баумакс“. Четирите лъча с протестиращи ще се насочат към храм-паметника „Александър Невски“. Очаква се в протеста да се включат малките автомобилни превозвачи. Представителите на големите превозвачи, обединени в Съюза на обединенията в автомобилния транспорт (СОАТ) заявиха, че няма да се включат, тъй като правителството изпълнява исканията им за прилагане на мерки за поевтиняване на продуктите. Иван Бонев допълни, че околните на София градове като Враца, Перник, Кюстендил са заявили желание да се включат в протеста. От организацията не се ангажират с прогноза за броя на хората, които се очаква да дойдат на протеста. БГНЕС припомня, че на предния протест освен в столицата, граждани се събраха да изразят недоволството си срещу цените на горивата в още 45 града в цялата страна. Над 100 автомобила обградиха храм-паметника „Александър Невски“. Там протестиращите отправиха исканията си за по-ниска цена и дадоха трибуна на присъстващите, за да каже всеки „какво му тежи“. И макар този път протестиращите да бяха значително по-малко от предните протести, поради опасения от глоби и актове, за кратко отново бе блокирано движението по централния бул. „Цариградско шосе“. От „СИЛА“ настояват за пълна прозрачност при ценовото определяне и за осигуряване на конкуренция при доставките на горива. Организаторите на протеста настояват цените на горивата да се намалят до 2 лева с ДДС. Това, според тях може да стане като се либерализира вносът на горива. За това, освен законодателни промени, според тях е необходима пълна прозрачност на разпределението на вносителите на пазара на горива. Те настояват да се обяви пълен списък на фирмите за 2010 г. – вносители, собственици и свързани с тях лица. От „СИЛА“ искат и в контролните комисии – КЗК и ДКЕВР да бъдат включени граждански организации. Настояват за нулев в акциз за чистия биодизел от 01.05 до 01.11.2011г., както и да се намали ДДС на горивата на 15%. /БГНЕС /

  ––––––––-

  Лукойл повиши цените на горивата в деня на протест

  В деня, определен за нови протести срещу високите цени на горивата, най-голямата рафинерия в България – „Лукойл Нефтохим“, увеличи цените на едро на бензините, показва справка на сайта на дружеството.

  Проверка на „Дневник“ показа, че цените на горивата и на дребно са поскъпнали на различните бензиностанции.

  Цените на едро са валидни от 7.00 часа тази сутрин. Най-масовият тип бензин А 95 вече ще струва 2.34 лв. за литър, вместо досегашните 2.28 лв. Промяната е 2.79%.

  Най-много е поскъпнала цената на пропан-бутана – с 5.63% до 2028 лева за тон на 19 април. От „Лукойл“ обясниха пред „Дневник“, че промяната в цените се налага заради изменение на международните котировки.

  Средното увеличение на цените на дребно за масовият А 95 е между 4 и 5 стотинки, показа проверка на „Дневник“ по столичните бензиностанции на ОМВ, Еко, „Лукойл“ и „Шел“. Цената на литър гориво струва 2.41 лв. – 2.42 лв. За сравнение два дни по-рано цената на А 95 беше 2.37 лв. за литър.

  Протестът срещу високите цени на горивата, насрочен за днес следобед в София, ще премине в 4 лъча към центъра на София, а до 18 часа колите на участниците ще могат да останат на пл. „Св. Александър Невски“.

  Колоните на протестиращите не могат да превишават 20 автомобила, съобщи пресцентърът на Столичната община по-рано днес.

  Източник: Кафене.нет

• В американския Конгрес няма нито един атеист. Протестантите са мнозинство … все още

  

  57% от 112 члена на Конгреса на САЩ са протестанти, 24% – католици, а 5 депутати са православни и четирима от тях са членове на Републиканската партия. Силно непропорционално представителство в Конгреса имат евреите, пресвитерианците и мормоните. Няма нито един атеист член на Конгреса .

  Сред всички американци, протестантите от различни вероизповедания съставляват 51.3%, а в 112-тия конгрес (Камарата на представителите + Сената), представляват 56,8% (или 304 депутати от 535). Малко повече в Конгреса на САЩ от своя дял от населението са и католиците: 29,2% (156 души) в сравнение с 23.9% от населението. Пресвитерианците представляват само 2,7% от населението на САЩ, но и в двете камари са 8,4% (45 души). Също несъразмерно представени са и англиканите – 7,7% от конгресмените с дял от населението от 1,5%. Мормоните имат цели 2.8% (15 конгресмени) със само 1,7% от населението.

  Сред шампионите по непропорционално представяне в Конгреса са изповядващите юдаистката религия. Евреите в САЩ са 1,7% от населението, но в Конгреса, те имат 7,3% (39 души). И в този случай, както и през предходните десетилетия, евреите конгресмени са почти изцяло членовете на Демократическата партия на САЩ. Сред членовете на Конгреса от Републиканската партия е бил регистриран само един евреин.

  За разлика от евреите, православните депутати са мажоритарно членове на Републиканската партия (4-ма души от 5).

  Както винаги до сега, протестантите преобладават сред републиканците – 68,5% от всички конгресмени, а при демократите са – 43,1%. Католиците са повече между демократите – 34,1% в сравнение с 24,9% за републиканците. Мюсюлманите и будистите са членове на Демократическата партия (2 и 3, съответно).

  С всеки следващи избори, Конгресът на САЩ става все по-малко протестантски. Например, през 1961 г. те възлизат на 74,1% от всички конгресмени, а католиците са 18,8%. През същия период се е увеличил драстично броя на мормоните – повече от 2 пъти: от 7 на 15 конгресмени и на евреите повече от 3 пъти (от 12 до 39).

  Както и преди, в Камарата на представителите и Сената не са представени атеистите, въпреки факта че техният дял от американците е 16%. Това не е изненадващо: 61% от американците вярват, че конгресмените трябва да бъдат „силно религиозни хора.“ Освен това, сред белите евангелисти това становище се подържа от 83%, а сред чернокожите протестанти от 71%. Дори 15% от атеистите казват, че членове на Конгреса трябва да са вярващи.

  Личните вероизповедания на всеки конгресмен и членството му може да се види тук.

  Религиозна непропорционалност в представянето се наблюдава и при президентите на САЩ. Например, католик е само 1 президент (Джон Кенеди). Дори и квакерите сред президентите, които са 70 пъти по-малко от католиците, имат двама (Ричард Никсън и Хърбърт Хувър). Най-много президенти са били сред представителите на Епископалната църква – 11 (последният от тях е Джордж Буш-старши), както и от Презвитерианската църква – 8 души (последният – Роналд Рейгън). Барак Обама е известно, че принадлежи към Организацията на обединените християнски църкви. Последователите на това протестантско реформистко течение в страната са само около 1 милион.
  
  Източник: http://www.extremecentrepoint.com/

• Страхът от чужденците изигра на Германия лоша шега

  След 1 май почти всеки в ЕС може да си търси работа там, където желае, вкл. в Германия. Това обаче няма да помогне на германските компании, които спешно търсят специалисти, защото най-добрите вече са ангажирани другаде.

  

  От 1 май 2011 в Германия отпадат и последните ограничения за работници от 8 източноевропейски страни. Чехи, поляци, унгарци, словаци, словенци, естонци, литовци и латвийци ще могат да се установяват и да работят в Германия без ограничения.

  Някои се надяват, че чужденците ще компенсират недостига на специалисти в страната. Изглежда обаче, че вдигането на ограниченията е закъсняло. Още през 2004-та страни като Великобритания, Ирландия и Швеция отвориха вратите си за работници от чужбина, каквито и масово пристигнаха.

  Никой не очаква масова миграция на източноевропейци към Германия

  

  Оливер Копел от Института за германска икономика в Кьолн е също на това мнение. Според него федералното правителство е трябвало да реагира на очертаващия се недостиг на специалисти още през 2007-ма и да вдигне ограниченията от 1 януари 2009-та, за да примами по този начин високо квалифицирани източноевропейци. В това отношение не е направено нищо сериозно, казва Копел:

  „За особено дефицитните специалности, като например инженерните, ограниченията са отменени още преди години, но това фактически не успя да подобри ситуацията в Германия. Пристигналите са твърде малко на брой“, изтъква икономистът.

  Междувременно нещата изглеждат така, сякаш Германия окончателно е изпуснала влака. Ограниченията за работници от ЕС, въведени през 2004-та, се равняват на автогол. Междувременно конюнктурата в Полша се развива бурно и възходящо, вече и там се долавя недостиг на специалисти.

  Германия отдавна изгуби чара си за източноевропейците

  „Трудовият пазар в Полша е добър, инженерите там печелят четири пъти повече от средностатистическите висшисти“, обяснява Копел. Вече не съществуват толкова убедителни причини за източноевропейците да напускат страните си. Доколкото и без това не са вече в Скандинавия или Великобритания.

  

  Германия е за високо квалифицираните източноевропейци само една страна от много възможни. Твърде дълго хората бяха отблъсквани от крайно непривлекателните ограничения за престоя им във Федералната република, смята Копел. Докато други страни с благодарност приемат специалистите. Германия е в безмилостна конкурентна борба за спечелване на високо квалифицирани кадри, но тези кадри разполагат с достатъчно други алтернативи в трети страни.

  От Германско-Чешката индустриално-търговска камара в Прага стана ясно, че и от Чехия не може да се очаква някаква сериозна миграция по посока на Германия. Общо взето чехите не са особено мобилни що се отнася до работните им места и който е искал да работи в Германия, вече е намерил начин да мигрира. Ако не в Германия, то другаде.

  Автор: А. Лихтенберг, В. Шопов / Редактор: Б. Узунова

  http://www.dw-world.de

• Отворен въпрос за Вигенин: Колцина ще си спомнят за него, ако 6 години не е на екрана?

  Автор: Иво Атанасов

  Няколко пъти се отказвам да напиша този текст. В година на два  избора е  редно да избягваме вътрешнопартийните препирни.  Това правило е толкова неоспоримо, че дори и ръководителите на БСП биха могли да го спазват. Уви, на някои от тях не им се удава да го сторят.

  Всеки има не само правото да пази своето достойнство, но и задължението да зачита това на другите. През годините си в политиката съм  постигнал нещо, до което малцина са успели да се домогнат. Поех кюстендилската организация от втората половина на таблицата по проценти за БСП и за няколко години я изведох на два пъти до първото място в страната. А когато преди четири години загубихме местните избори, се нагърбих и с отговорността, макар вината да не бе моя, и се оттеглих от партийните постове. Нормалният човек няма как да не признае, че подобно поведение говори не само за собственото ми достойнство, но и е плюс за партията, от която съм частица.

  Има обаче червени ръководители, които не само не намират този пример за положителен, но и откровено се дразнят, когато някой го припомни. По-хубаво им е сякаш да се умиляват на 16-18 процента, отколкото да се поучат на нещо от онези, които сме постигали 42. Кристиан Вигенин дори си позволи да възкликне във фейсбук: „Стига с тези проценти!“ Този апломб е толкова абсурден, че чак е неудобно да се коментира. Още повече, че идва от секретар на  партията. Много по-разбираемо би било да каже: „Стига!“ на  ниските проценти.

  По-късно Вигенин писа, че съм си подал оставките, за да мога да парадирам с този факт. Нищо не му пречеше да си подаде и той оставките, пък после да парадира, колкото си иска. Още повече, че имаше и за какво. През 2007 г. той бе водач на най-катастрофалната листа в историята на БСП – тази за евроизборите. Не сме го чули да е изразил  дори съжаление за това.

  От няколко месеца във фейсбук функционира  групата „Иво Атанасов  – президент“, в която са се включили близо четири хиляди души. От тях най-малко три хиляди са млади,  а поне 80 на сто не членуват в партии. Това обаче нито радва, нито трогва ръководните ни кръгове. Повечето от тях подражават на най-важния кабинет в партията и се правят, че не забелязват тази гражданска активност. Единственият, който изразява публично позиция, е Вигенин, но не за да каже, че всяка партия би се радвала на такава гражданска подкрепа, а за да обезсърчи групата и да обезцени усилията й. „ Добре е кандидатът да предложи  някакви идеи, каузи – пише той. – Изтъкването на лични качества, при това без да се коментират способности, не е достатъчно, за да печели привърженици.“

  Нека не спорим  дали способностите могат да  съществуват извън  личните качества. Да си припомним обаче какви идеи и каузи, какви качества и  способности имаше самият Вигенин, когато започна процесът на желязното му  налагане като фигура в  партията. Сигурно ще трябва доста да се затрудним. Ще си спомним само, че налагането му наистина беше желязно. В началото бе фаворизиран за международен секретар на партията пред опитен дипломат и журналист като Иван Гайтанджиев. Когато го тикаха в Изпълнителното бюро, на два пъти бе сред кандитатите с най-много „не“ в бюлетината при тайното гласуване, но това не пречеше да бъде предлаган отново и отново. За първите евроизбори фактът, че вече е международен секретар на партията, бе едва ли не главният аргумент да бъде водач на листата. Зад гърба му се озоваха кадри с неизмеримо по-голям принос за България и БСП като Евгени Кирилов и Атанас Папаризов. На вторите евроизбори той остана в листата, а Папаризов с шестте си езика и безценния си международен опит бе изваден от Европарламента, и то без никакво публично обяснение.

  Млад човек е Вигенин и затова търся най-безобидните думи, с които да  си обясня поведението му. Смущаващо е, че не изпитва никакви угризения за начина, по който влетя в политиката. При мен например и преди, и след 1989 година винаги се е налагало да доказвам с качества и резултати, че съм по-добър от някакви хора, курдисвани по-високо от мен благодарение на произход, протекции, приятелства или загуба  на лично достойнство. На Вигенин това не му се е налагало, той  има височайша подкрепа, с която преодолява всичко.

  Прескачането на стъпала в развитието напомпва подобни млади люде с непомерно самочувствие, преминаващо дори  в събуждаща смях фукливост. „Гледам си  програмата – пише на 21 април във  фейсбук  Вигенин, – вчера в София, днес в Брюксел, утре в Ямбол, вдругиден в  Баку, другата седмица в Тунис,  после Букурещ и Пловдив, веднага Страсбург и накрая Пекин… абе как го допуснах това, защо всяка свободна минута трябва да ми запълнят с визити и срещи!?!“ Интересно, каква реакция се очаква от читателите? Може би  да не съжаляваме, че е отишъл вместо някого от нас в Европарламента? И още един щрих от профила му, пак от последните дни: „Пожелания в книгата за гости на община  Тунджа… оказа се, че точно на предната страница е Георги Първанов, но не се сетих да прочета какво е написал.“ Че защо да се сети? Спрямо него какво значение вече има някакъв си  държавен глава, та да прояви поне дипломатичност, ако не уважение!

  Подобни  примери ме изпълват с тъга колко различни хора  сме  се събрали в БСП. Не знам как би реагирал Вигенин през 1995 година, ако му се наложеше като на мен да отстъпи на Добромир Задгорски извоюваното в тайно гласуване място в постоянната делегация  на Народното събрание в Парламентарната асамблея  на Съвета на Европа. Сторих го в  името на коалиционата ни политика, да се види и в Страсбург, че БСП не е в изолация. Направих го с ясното съзнание, че се разделям с един от шансовете в живота си. Не съм сигурен и дали Вигенин би повярвал, че поддържащата ме във фейсбук група е сформирана спонтанно и действа съвършено самостоятелно, без каквито и да е внушения или напътствия от моя страна. С администраторите й съм се виждал не повече от два пъти, и то доста след създаването  й. Онези, които мислят с понятия  като апаратни игри и коридорни интриги, никога не биха повярвали, че това е възможно. Аз обаче съм горд с тази  група. И като вярващ в доброто у човека все си мисля, че и на „Позитано“ трябва да има поне неколцина, на които да им е драго.

  Разбира се, между тях със сигурност не е Вигенин. „В социологическите изследвания – пише той във фейсбук, на отворен въпрос тези, които се сещат за Иво, са в рамките на статистическата грешка.“ В случая не е важно дали грешката е статистическа, или стохастична. И в сегашната кампания за издигане на кандидати прави впечатление, че се предлагат изключително „лица от новините“. И  това е обяснимо – дори кока-кола ще бъде забравена, ако не се рекламира само месец. А моя милост шест години не е била на малкия екран. През последния си мандат едва на четвъртата година бях  изпратен един-два пъти в телевизия. Бях канен многократно пряко от медиите, но все отказвах, защото исках собствената ми партия да се присети, че мога да печеля словесни двубои. Тя обаче беше улисана да налага фигури, които я доведоха до три поредни загуби. В последните две години пък като секретар на президента нямам право на медийни участия без той изрично изрично да ми възложи. При това шестгодишно отсъствие от екрана е истинско чудо, че  не  съм забравен. А може би  тъкмо това дразни някои от днешните ни първи фигури.

  Нормално беше Вигенин да изрази поне мъничко съжаление, че като един от ръководителите на партията е допуснал толкова години да не бъда пращан в телевизии. Вместо реакция, приличаща поне донякъде на извинение обаче, в думите му се долавя елемент на  ирония. И внушение, че това си е мой собствен кусур, а не на онези, които са ме държали настрана, за да налагат свои приближени.

  Нека си  представим, че и Вигенин цели шест години няма да се появява на телевизионния екран. Не е нужно да гадаем как ще стои тогава в социологическите изследвания. Въпросът може да е отворен, но отговорът отсега е ясен. А и във фейсбук едва ли би събрал четири хиляди за каквато и да е кауза. В такъв случай кому е нужна тази демонстрация  на самочувствие?

  Не бих си позволил тези редове, ако на високи позиции все повече не се настаняваха хора, които си въобразяват, че историята на партията започва от тях. И които не ги е еня, че тяхната история всъщност е летопис на посредствените изборни резултати.

  Източник: www.ivoatanasov.info

• Уорлик иска да чуе гласа и волята на българския народ

  Искам да се чуе гласът и волята на българския народ. Така американският посланик у нас Джеймс Уорлик коментира предупрежденията на синия евродепутат и бивш външен министър Надежда Нейнски за „уговорени мачове” в политиката при предстоящите президентски избори. След конфликта между президента Георги Първанов и американския посланик в средата на миналата седмица, която бе предизвикана от грешка в превода по време на конференция по повод 20-годишнината на Атлантическия клуб, Уорлик заяви за Дарик, че изключително много уважава Първанов.

  Уорлик не даде своята „прогноза” за „уговорените мачове” на предстоящите президентски избори, за които предупреди евродепутатът Надежда Нейнски.

  „Тук не бих могъл да изкажа някакъв конкретен коментар освен това, че избирането на президент на страната е избор, който ще бъде направен от българските граждани. Искам да се чуе гласът и волята на българския народ и бих искал българите да изберат за себе си най-способните, най-добрите лидери за България”, заяви той.

  След прехвърчалите миналата седмица искри между президента Георги Първанов и Уорлик, американският посланик у нас даде своята оценка за работата на държавния глава. „Изключително много уважавам президента на България”, коментира още той.

  Джеймс Уорлик присъства на подписването на Меморандум за сътрудничество в областта на горите между Лесотехническия университет и Орегонския университет. Проектът е на стойност 212 000 долара и се финансира от Фондация „Америка за България”.

  Източник: DarikNews.bg

• Wikileaks: Инцидентът в Козлодуй през 2006 г. доказва, че ръководството на АЕЦ се страхува повече от изтичане на информация, отколкото от изтичане на радиация

  Дипломатически доклад на американския посланик Джон Байърли от май 2006 година разкрива нови подробности около инцидента в АЕЦ „Козлодуй“ на 1 март същата година, съобщава сайтът Биволъ*

  Дипломатически доклад на американския посланик Джон Байърли от 19 май 2006 г., предоставен на Биволъ от Wikileaks (текстът на английски може да бъде видян и в сайта Болканлийкс), разкрива нови подробности около инцидента в АЕЦ „Козлодуй“ от 1 март 2006 г.

  Преди пет години българското общество беше държано в пълно неведение за сериозна техническа неизправност в АЕЦ, която се прояви при аварийно изключване на реактора, вследствие на спирането на една от охлаждащите помпи на 1 март 2006 г.

  За този инцидент стана известно след публикация на „Шпигел“, цитираща ядрения експерт Георги Касчиев. Той разкри, че не са сработили механизмите за спускане на 22 от 61 контролни пръти – поглътители, които трябва аварийно да заглушат реактора.

  “Централната система за сигурност не се е задействала”, каза тогава Касчиев, като сравни инцидента с това да се кара автомобил на пълна мощност без спирачки.

  Първоначално ръководството на АЕЦ и контролиращата го АЯР отричаха в хор сериозността на инцидента, оценен от тях със степен „нула“ по скалата на INES. Шефът на АЯР Сергей Цачев, определи публикациите в западния печат като „преувеличения“ в навечерието на 20 годишнината от катастрофата в Чернобил. Касчиев беше обвинен от министъра Румен Овчаров, че „прави всичко възможно, за да дискредитира българския енергиен сектор и цялата страна“.

  След разразилата се медийна буря, енергийният регулатор АЯР беше принуден да докладва за инцидента в МААЕ. В крайна сметка той беше оценен на втора степен по скалата на INES. Това разминаване с първоначалната оценка за сериозността на инцидента стана повод опозицията да поиска оставката на енергийния министър Овчаров.

  Техническото обяснение за инцидента беше дадено на специална пресконференция на ръководството на атомната централа в началото на май 2006. Според него приводните механизми на поглътителите са се слепили от дългото бездействие, продължило 197 дни заради „безаварийна работа на реактора“. Решено е те да бъдат проверявани периодично чрез ръчно активиране, за да се избегнат нови слепвания. Към руската фирма-производител на оборудването „Хидропрес“ бяха отправени и финансови претенции за неустойки.

  Обяснението с дългата „безаварийност“ води обаче до парадокс за сигурността на аварийната система на реактора. Ако инцидентът се беше случил няколко месеца по-късно, най-вероятно още по-голям брой механизми щяха да са блокирали и ситуацията би могла да излезе от контрол – посочват експертни източници на посолството, цитирани в доклада.

  Освен техническа неизправност е имало и намеса на човешкия фактор. Управата не централата е оставила реактора да работи 6 часа след като е констатиран дефектът, което е „ясно нарушение на указанията за безопасност“ – пише още в грамата.

  Информацията за това стряскащо нарушение обаче беше спестена на българската публика и не е известно някой да е понесъл отговорност.

  Друг контакт на посолството е съобщил, че шефът на централата Иван Иванов е бил заплашен с уволнение. Буквално: „да бъде изритан“ ако разкрие подробности за инцидента.

  АЕЦ „Козлодуй“ е държавно предприятие с принципал МИЕТ, и началникът който може „да изрита“ шефа Иван Иванов по това време е министър Румен Овчаров, един от най-гласовитите противници на затварянето на малките блокове в Козлодуй и отявлен привърженик на проекта АЕЦ „Белене“.

  Тези твърдения засилват подозренията, че чиновниците и политиците свързани с ядрения сектор се опасяват повече от течове на информация, отколкото от възможни течове на радиация.

  Неотдавна зам.-председателят на НД „Екогласност“ Петър Пенчев съобщи, че е бил заплашван от офицер на ДАНС за изнесени на конференция данни за радиоактивните емисии от АЕЦ „Козлодуй“, които според него превишават стотици пъти емисиите от европейските ядрени централи. НД „Екогласност“ беше организацията, която изпрати сигнал до главния прокурор за прикриването на инцидента от АЕЦ „Козлодуй“ през 2006 г.

  В коментар към доклада посланик Байърли анализира отказа да се даде навременна и прозрачна информация за инцидента в светлината на предстоящото еврочленство и раздразнението на българското правителство от европейския ултиматум да бъдат спрени старите блокове на Козлодуй.

  „Всяка индикация, че пети блок на централата може да се окаже несигурен, би подкопала сериозно твърденията на официалните лица, че принудителното спиране на 3 и 4 блок на Козлодуй е несправедливо“ – пише американският посланик.

  Липсата на прозрачност и подозренията за корупция, които произтичат от тази тайнственост са една от най-често обсъжданите теми в дипломатическите грами от София, в които се разглеждат въпросите на енергийния сектор и АЕЦ „Козлодуй“, но също и проектите за АЕЦ „Белене“, Южен Поток и Бургас-Александропулис.

  ––––––––––
  * Wikileaks и Биволъ имат споразумение за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни. Пълните текстове на анализите и преводите публикувани в „Биволъ“ са защитени съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Цитирането им без позоваване на източника не е разрешено. По-подробна информация за условията за ползване на текстовете можете да получите по е-мейл: [email protected]

• Българите: капсулирани, обезверени, отчаяни

  Българите са общество, което не се доверява на държавата си. Вследствие на това хората се капсулират в своята си среда. Чувството за солидарност е вече почти на изчезване, разочарованието взима връх…

  Това заяви в интервю за Дойче Веле германският посланик в София Матиас Хьопфнер. Ето какво каза още дипломатът:

  „По мое мнение българското общество може да се определи по схемата на американския изследовател Франсис Фукуяма като общество с ниска степен на доверие към правителството, държавата и нейните институции. Бих казал дори, че в случая с България става въпрос за особено ниско ниво на доверие. Резултат от всичко това е капсулирането на хората в тяхната семейна и приятелска среда, отказът им да заемат активни граждански позиции и да участват в обществени инициативи. В крайна сметка се стига до силно отслабване на чувството за солидарност между самите граждани, чието доверие към държавата е изместено от разочарование.

  Пипалата на грозното минало

  Подобни нагласи в демократичния свят водят и до постоянно променливо поведение на избирателите. Дългият преход към демокрация и пазарно стопанство разклати още повече устоите за създаване на силно гражданско общество в България. В началото на този преход всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати.

  Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество.

  През последните две години в България действително се наблюдават и някои важни положителни промени. Появиха се множество групи от млади и енергични хора в защита на природата и срещу посегателствата спрямо околната среда. Много от добре образованите в чужбина млади българки и българи се завръщат в родината си по-често от преди, носейки със себе си идеи за промяна на статуквото, но стъпките към изграждане на гражданско общество в България от западноевропейски тип са все още твърде бавни и колебливи.

  Дискутираният напоследък въпрос дали българският съд третира по различен начин делата на богатите и на бедните, аз бих свел до дилемата дали правосъдието в страната дели своите клиенти на обикновени граждани и на недосегаеми. Фактите от българската действителност говорят в подкрепа на подобно раздвоение, защото хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд.

  Български „специалитети“

  Макар че корупцията е явление, което е разпространено по цял свят, това с нищо не оправдава присъствието й в България. Въпросът е дали и доколко нейните правосъдна система и законодателство са в състояние да редуцират това социално зло.

  Не всичко, което не върви в правосъдието, се дължи на рушветчийството. Понякога става дума за страх, но ако съдът, прокурорите или разследващите полицаи се страхуват да осъдят престъпниците, то тогава имаме работа с голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности.

  Проблемът се репродуцира не само в наказателните, но и в гражданските дела. А когато и делата на чуждестранните инвеститори се решават „по втория начин”, тогава проблемите за страната се превръщат в дългосрочни. За съжаление в България продължаваме да се сблъскваме със случаи, от които направо ни се изправят косите”, заяви в заключение Матиас Хьопфнер.

  С германския посланик разговаря Николай Цеков (Дойче Веле)

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СЕРГЕЙ ИГНАТОВ

  ТВОРЧЕСКА АВТОБИОГРАФИЯ
  на професор Сергей Симеонов Игнатов, д.и.н.

  Дата на раждане: 6 август 1960 г., гр. Видин

  Образование и научни степени:

  2009 г. – “доктор на историческите науки”, дисертация на тема “Морфология на Класическия Египет”
  1994 г. – “доктор”, дисертация на тема “Сказка о потерпевшем кораблекрушение в контексте истории и культуры Древнего Египта эпохи Среднего царства”, Санктпетербургски държавен университет, науч. р-л. д.и.н. Олег Берлев
  1985 г. – Факултет по изтокознание, Ленинградски държавен университет, спец. Египтология
  1978 г. – 35 ГРЕ София
  Заемани длъжности и научни звания:

  2009 г., Министър на образованието, младежта и науката
  август – ноември 2009 г., заместник-министър на образованието, младежта и науката
  2002-2009, ректор на НБУ
  2006-2009, директор на Институт по египтология към НБУ
  1999-2002, декан на Бакалавърски факултет на НБУ
  1998-2002, ръководител Департамент Средиземноморски и източни изследвания
  1985-1994, лектор по египтология, Софийски университет „Св. Кл. Охридски”, София

  2010, професор на НБУ
  2000-2009, доцент, НБУ
  1997-1999, доцент ЦИЕК, ФКНФ, СУ “Св. Кл. Охридски”
  1991-1996, асистент, ЦИЕК, ФКНФ, СУ “Св. Кл. Охридски”
  Научни области и интереси:
  Египтология: история и религия на Древен Египет през ІІІ-ІІ хил. пр.Р.Хр., слънцепоклонничеството в Древен Египет, класически египетски език, връзката “цар-поданици”, философия на изображенията.

  Научни публикации:
  Общо над 40 научни публикации в издания в София, Лондон, Кеймбридж, Кайро, Торино, Сантяго де Компостела, Санкт Петербург и Москва.

  Специализации:
  1993 г., летен семестър, Оксфорд, All Souls College
  1995 г., септември, Оксфорд, All Souls College

  Посещения в университети и научни центрове за изнасяне на лекции и научно сътрудничество:
  1993-1995 г., Oriental Institute, Оксфорд
  1994 г., Санктпетербургски университет, лекции
  2006 г., Сантяго де Компостела, лекции
  2006 г., Руски египтологически институт

  Научни конференции:
  Световни конгреси по египтология в Торино, Кеймбридж, Кайро, VІ Международна Меламо конференция – София

  Съставителство и редакция на сборници и списания:
  Journal of Egyptological Studies
  Годишници на Департамента за средиземноморски и източни изследвания

  Членство в научни организации:
  International Associassion of Egyptologists (1985-2009)
  Egypt Exploration Society, Great Britain (1993-2009)
  Русско-германское общество по изучению культурного наследия древнего мира, Санкт Петербург (1989-2009)
  International Association for Ancient Oriental studies (вицепрезидент)

  Преподавателска дейност:
  • Четени курсове: 1985-2009 г.
  Египетски език
  История на Древния изток
  Увод в културата на Древен Египет
  Увод в литературата на Средното царство
  Увод в литературата на Древния изток
  Новото царство в Древен Египет
  Слънцепоклонничеството на Аменхотеп ІV

  • Дипломанти:
  над 16 дипломанти, 4 докторанти

  Чужди езици:
  Съвременни езици: английски, руски, френски език
  Древни езици египетски и коптски с научни публикации по различни проблеми
  асиро-вавилонски (акадски), старогръцки (ползване без научни изследвания)

  Избрана библиография:
  Древноегипетското учение за контрола над сърцето. – сп. Анали, 2000, с. 26-30.
  Египет на фараоните. ІІІ преработено и допълнено изд., С., 2004.
  “Изоставеният цар…” в египетската литература. – В: Мит, изкуство, фолклор 7. Сборник в чест на акад. Д. Раевски. С., 2001, с. 452-463.
  Източната пустиня и мореплаването в Червено море в епохата на Средното царство. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2004, т. 2, с. 249-255.
  Името на змея в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – В: EYMPOEION или Античност и хуманитаристика. С., 2001, с. 383-386.
  Морфология на Класическия Египет. – Дисертация за присъждане на научната степен “доктор на историческите науки”, С., 2009.
  Мъдростта на древните египтяни. С., 2006.
  Мъдростта на древните египтяни (второ преработено и допълнено издание), С., 2009
  Обреченият царски син. – В: Непознатият Изток. С., 2001, с. 133-137.
  Папирусът не расте на скала. (трето преработено и допълнено издание) С., 2004.
  Предговор към: Леков, Т. Литанията на Ре. С., 2004, с. 7-8.
  Предисловие към: Кролл, А. А. Египет первых фараонов. М., 2005, с. 5-9.
  Рамсес ІІ Велики. – сп. Ето, С., 2007, с. 15-33.
  Слово и изображение в Древен Египет. – Култура и религия, 2001, № 1, с. 16-19.
  Фокнър, Р. О. (съст.) Кратък средноегипетски речник. (ред. и конс. С. Игнатов) С., 2008.
  Червеният ред в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2002, т. 1, с. 52-55.
  Сказка о потерпевшем кораблекрушение в контексте истории и культуры Древнего Египта эпохи Среднего царства. – Дисертация за присъждане на научната степен “доктор”. Санкт Петербург, 1994.
  Dramatical Differences between Sinuhe and The Story of the Shipwrecked Sailor. – Сборник в чест на проф. А. Белова. М., 2009. (под печат)
  El estado y la sociedad en el Egypto antiguo y su reflejo en los valores europeos. – Perspectivas sobre Oriente y Occidente. Universidade De Santiago de Compostela. 2008, p. 15-24.
  Literature and Politics in the Time of Ramses II & the Kadesh Inscriptions. – Literatur und Politik im pharaonischen und ptelemaischen Agypten. Herausgegeben von Jan Assmann und Elke Blementhal. Institut Francais D’Archeologie Oriental, Le Caire, 1999, pp. 87-89.
  The Body of God. Sofia, 1999.
  The Name of the Serpent in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. – Gottinger Miszellen, 2005, Heft 206, pp. 33-37.
  The Red Line in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. ‒ Journal of Egyptological Studies, 2005, No 2, pp. 5-9.
  The sun Religion of Akhenaten. VIth International Melammu Conference. Sofia, Sept. 2008 (под печат)
  Word and Image in Ancient Egypt. – Journal of Egyptological Studies, 2004, No 1, pp. 9-32.

  Mинистър Игнатов ще бъде гост в Чикаго на  ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА

• 26 април – Световен ден на интелектуалната собственост (World Intellectual Property Day 2011)

  Бог решил геният да не се предава по наследство. Някои хора решили че господ е сбъркал и въвели авторско право.
  Исторически въвеждането на авторски и маркови права датира от края на 19 и началото на 20 век и има за цел да защити нематериални произведения, в тесен смисъл правото на автора върху произведението му. В повечето случаи правата на интелектуална собственност съвпадат с правата на копиране и използуване на произведенията. Различните държави предвиждат защита на правата на използуване около 70 години след смъртта на автора, като тенденцията е за удължаване периода на закрила. Цели се да се защитят интересите на поколения наследници на автора. Това ще рече, че когато съпругата на гениалния джаз-пианист Мишел Петручиани (Michel Petrucciani) раждайки детето, за което още през време на бременността е станало известно, че ще се роди пълен инвалид като баща си, тя гарантира себе си и своите наследници финансово до края на живота им.
  В демократичните държави съществуват организации, които се обявяват против законите за защита на авторски и копирни права. Една от тях е Piratbyrån в Швеция. Тези организации поощряват TORRENT-интернетстраници и организират демонстрации на 1 Май.
  Най-големият световен портал за размяна на файлове е The Pirate Bay. BitTorrent-Tracker не предоставя пиратски копия на филми и програми, а само информация за това кой предлага и кой търси. Въпреки това на 31 май 2006 шведската полиция конфискува сървъра на Pirate-Bay, арестува трима души и взима ДНК проба от единия от заподозряните. Това се документира от скрити видеокамери за наблюдение и малко след това се публикува на видопортала ютюб. След конфискацията на сървъра, в Стокхолм се организират антиправителствени демонстрации. След като става известно че инициатора на полицейската операция е САЩ, се осъществява Denial-of-service attack (Атака за отказ на услуга) срещу сървъра на шведската полиция.
  През 2008 правителството на медийния магнат Силвио Берлускони забранява достъпа до The Pirate Bay в Италия.
  През Март 2009 страницата беше недостъпна, най-вероятно поради DDoS-attack организирана от управляващите. Ръководството на The Pirate Bay обвинява IFPI. International Federation of the Phonographic Industry е организация основана през 1933 г. в Рим от фашисткото правителство на Бенито Мусолини и има задачата да защитава интересите на фирми принадлежащи или контролирани от General Electric от САЩ.
  От 16 Февруари до 17 Април 2009 в Стокхолм собствениците на The Pirate Bay – Fredrik Neij, Gottfrid Svartholm Warg, Peter Sunde Kolmisoppi и Carl Lundström са осъдени на 1 година затвор и обезщетение от 2,74 милиона евро, за подпомагане на пиратство. Последствията от присъдата са масивно нарастване членовете на шведската пиратска партия. За няколко часа в нея се регистрират 3000 души. В последствие става известно, че самият съдия по делото Tomas Norström е член на шведската организация за защита на авторските права, която е ищец по делото.
  В средата на Май 2009 френското правителство решава да изключва достъпа до интернет за едногодишен срок на тези, които се осмеляват да си свалят от интернет безплатно филми или музика.

  На 26 април 2011 г. Световната организация за интелектуална собственост – СОИС  отбелязва Световния  ден на интелектуалната собственост под мотото „Дизайнът на бъдещето” – Designing the future. По този повод СОИС публикува съобщение и обяви, че насърчава всички организатори на събития да разгледат представените на уеб страницата на Организацията материали по повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост, с цел както да ги публикуват, така и да създадат свои материали по повод празника, като адаптират темата при необходимост.

  Както предходни години, СОИС ще публикува обобщение на дейностите по честването на международния празник в страните – членки, които могат да изпращат свои постери и материали на адрес [email protected]. Ще се разгласяват и съобщения за по-интересните инициативи в връзка с честването и ще продължи попълването на уеб галерията от изготвени от различните държави плакати.

  На страницата на СОИС могат да бъдат намерени обръщение на генералния директор на организацията д-р Франсис Гъри по  повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост и тематични електронни файлове на плакат, пощенска картичка и разделител на книжни страници.

  World Intellectual Property Day 2011 – Designing the Future

  This year’s World Intellectual Property Day on April 26 celebrates the role of design in the market-place, in society and in shaping the innovations of the future. Across the world, IP Offices, associations, businesses and technology institutions have announced –through the WIPO website or through the  IP Day Facebook page – numerous activities to mark the day, including competitions, exhibitions and public discussions.

  Speaking about the role of design, WIPO Director General Francis Gurry describes design as “the language of communication of objects,” helping to communicate both function and esthetics.

  World Intellectual Property Day, April 26, is an annual celebration linking intellectual property and creativity. It is an opportunity to support innovation and economic growth. This year’s theme is „Designing the Future”.

  The aims of World Intellectual Property Day are:

  * To raise awareness of how patents, copyright, trademarks and designs impact on daily life;

  * To increase understanding of how protecting intellectual property (IP) rights helps promote creativity and innovation;

  * To celebrate creativity, and the contribution made by creators and innovators to the development of societies across the globe; and

  * To encourage respect for the IP rights of others.

  The intellectual property system encourages designers to produce attractive items that are easier, more comfortable and safer to use, by helping to protect original designs against unauthorized copying and imitation.  In international markets, companies need to be able to protect their designs quickly and cost-effectively in several countries. WIPO’s Hague System for the International Registration of Industrial Designs – which simplifies that process – enjoyed record growth in 2010.

  

  The World Intellectual Property Organization (WIPO) is a specialized agency of the United Nations. It is dedicated to developing a balanced and accessible international intellectual property (IP) system, which rewards creativity, stimulates innovation and contributes to economic development while safeguarding the public interest.

  WIPO was established by the WIPO Convention in 1967 with a mandate from its Member States to promote the protection of IP throughout the world through cooperation among states and in collaboration with other international organizations. Its headquarters are in Geneva, Switzerland.

  http://www.wipo.int/portal/index.html.en

  По този повод СОИС публикува съобщение и обяви, че насърчава всички организатори на събития да разгледат представените на уеб страницата на Организацията материали по повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост, с цел както да ги публикуват, така и да създадат свои материали по повод празника, като адаптират темата при необходимост.

  Както предходни години, СОИС ще публикува обобщение на дейностите по честването на международния празник в страните – членки, които могат да изпращат свои постери и материали на адрес [email protected]. Ще се разгласяват и съобщения за по-интересните инициативи в връзка с честването и ще продължи попълването на уеб галерията от изготвени от различните държави плакати.

  На страницата на СОИС могат да бъдат намерени обръщение на генералния директор на организацията д-р Франсис Гъри по  повод отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост и тематични електронни файлове на плакат, пощенска картичка и разделител на книжни страници.

• Безмълвието на едно общество

  Българското общество напълно се е загубило. То не знае кои са автентичните му говорители и не участва в собствения си живот. Това става ясно от изследване на Институт „Отворено общество“. Има ли изход от джунглата?

  Автор: Татяна Ваксберг

  Как се казва едно общество, което не знае кой най-добре говори от негово име? Може да има много отговори на този въпрос, но нито един няма да ни хареса.

  Последното проучване на Институт „Отворено общество“ е пълно с такива отговори. Накратко, от него се разбира, че българските граждани не участват в обществения живот и не знаят кой ги представлява най-автентично. Когато ги питат кой, според тях, е най-автентичният представител на гражданското общество, те отговарят, че това са предимно студентите и пенсионерите. Едва на четвърто място идват неправителствените организации. На осмо място идват футболните фенове.

  Разбрали ли са правилно?

  От тези отговори има поне два извода. Първият е в това, че гражданските организации изобщо не се смятат за истински граждански от повечето граждани. Вторият и по-важен извод е друг – запитаните очевидно истински не са разбрали смисъла на зададения въпрос. Не защото са им го задали по някакъв сложен начин, а защото самият въпрос предполага адекватна на него културна среда.

  Затова изглежда, че вместо да отговорят на въпроса кой говори от тяхно име в обществото, запитаните са отговорили по-скоро на въпроса с кого най-много се отъждествяват. Ами с пенсионерите и със студентите.

  Отговорът с футболните фенове е още по-впечатляващ, тъй като относителният им дял на автентични представители на българското гражданско общество е нарастнал от 13 на 20 процента в рамките на по-малко от година.

  Поредният студен душ се излива покрай въпроса с гражданското участие на българите. То е най-ниско в сравнение с останалите европейски страни, участвали в изследването. Но дори този драматичен отговор бледнее пред откритието на това коя граждански активна дейност е най-развита в България.

  Тази дейност се оказва изпращането на СМС за дарителски кампании. Следващата по популярност гражданска дейност стои на цели 15% процента от първата и се изразява в ходене на срещи за решаване на проблеми на квартала или махалата.

  Въпросите повече от отговорите

  Въпросите в това изследвдане са много повече, но и тези стигат за един извод – българското общество няма адекватни говорители и не участва в собствения си живот. В превод – това общество е едновременно онемяло и парализирано, което автоматично го превръща в инвалид първа степен.

  Само че тази инвалидност не датира от днес. Установиха я още преди две години социолозите от екипа на Георги Фотев, които написаха българската част от европейското изследване на ценностите.

  Още тогава стана ясно, че над 86 % от българите не участват в никаква форма на гражданска самоорганизация, че огромен процент от тях няма доверие на непознати и не се интересува от никакъв друг живот, освен този в семейството. Тогава социолозите бяха заключили, че българите живеят като в пустиня.

  Ако погледнем днешните резултати обаче, метафората с пустинята може и да не се окаже най-уместната. Нали все някога броденето из пустинята може да доведе до оазис. Докато в изследванията няма нищо, което да позволява такъв оптимизъм.

  Източник: Дойче Веле

• Граждански комитет и протест против Лъжата АЕЦ-Белене

  Само 25 години след аварията в „Чернобил“, ядрената катастрофа се повторя – за света и за българите. Колко сериозна е заплахата от Фукушима и може ли тя да се сравнява с тази от преди четвърт век? Анализ на Я. Бояджиев от Дойче Веле
  
  Казват, че заплахата от „Фукушима“ значително отстъпва на последствията от „Чернобил“. От друга страна, макар че и в двата случая има технически и конструктивни предпоставки, катастрофата в Япония бе предизвикана преди всичко от двойно съвпадение на природни бедствия, докато чернобилската бе резултат на характерните за съветската система безхаберие, безотговорност и тайнственост.

  Редица събития в днешна Русия показват, че в това отношение системата не се е променила кой знае колко. И все пак, въпреки очевидните разлики, „Фукушима“ постави света в сходна ситуация. За българите обаче, тя носи и някои буквални повторения.

  Опасното облъчване на лъжата

  Преди 25 години за нас, както и за хората в тогавашния Съветски съюз, смъртоносната заплаха дойде от премълчаването на ядрената катастрофа – от лъжата „Чернобил”. Да, този път радиоактивните облаци не ни достигат, а на официалните данни за радиационния фон може да се вярва. Но, както тогава, така и сега сме подложени на мощното пропагандно облъчване на една лъжа. Този път нейното име е „Белене”.

  Не е случайно, че повече от две десетилетия България няма своя ясна, дългосрочна енергийна стратегия. Защото през цялото това време, с известни прекъсвания и тактически отстъпления, систематично и подмолно се изпълнява стратегията на лъжата. Замислена по съветски дизайн в същото онова време – в годините около „Чернобил”, днес, в дните на „Фукушима”, тя е на път окончателно да се материализира. Затова облъчването й сега е най-силно.

  Лъжат ни за цената на централата и за цената на тока от нея, като премълчават реалните разходи и манипулират днешните цени. Лъжат ни, че ще има кой да купува този ток навън. Лъжат ни за бъдещите вътрешни енергийни нужди и алтернативни възможности за производство. И същевременно „разчистват терена”, като спират мерките за енергийна ефективност и за либерализация на пазара и обричат на разруха местните източници на енергия.

  Безкрайното плащане

  Всичко това, за да ни докажат, че без „Белене” не можем. И да ни накарат не просто да преглътнем, а да аплодираме най-голямата икономическа и политическа авантюра, най-високоплатената – за нейните автори и разпространители, и най-непосилно скъпата – за останалите, лъжа на последните 20 години.

  И тези дни, докато у нас се разиграва последното действие от този театър, а във „Фукушима” се борят с радиацията, светът, четвърт век по-късно, продължава да събира огромни средства, за да гради поредния саркофаг за „Чернобил”.

  И ще продължава да го прави. „Белене” има всички шансове да повтори тази финансова перспектива. На поколения българи им предстои да плащат десетилетия за нещо, от което нямат никаква нужда.

  „Да мълчат и да не се обаждат”

  С изграждането на „Белене” и без това прекомерната ни днешна енергийна зависимост ще стане почти пълна. Със съответните икономически и политически ограничения. Включително и по въпроса кой и как да управлява тук. Впрочем, огромните инвестиции в лъжата „Белене” отдавна сигурно играят важна роля и по този въпрос.

  В тесен смисъл решението за изграждане на „Белене” противоречи на Европейската енергийна стратегия. По-важно е обаче, че то обезсмисля нашата собствена европейска стратегия и ни връща обратно. Където ни връщат и думите на днешния български премиер към несъгласните с тази перспектива – „да мълчат и да не се обаждат”.

  .
  
  .

  В Джайтапур, Индия, в щата Махаращра се строи най-голямата атомна централа в света. В завършен вид тя ще има почти 10 гигавата мощност (1 гигават е равен на 1000 мегавата). Строител на централата е френската компания „Арева“, която ще монтира 6 реактора. През 2010 година беше подписан договор между Франция и Индия, който разчисти пътя за строителството на централата и между другото фиксира цената – около 9,3 млрд. долара, по курса от 21 април – 6,4 млрд. евро. Точно толкова, засега, искат руснаците, за да построят атомната централа в Белене. Тя обаче ще има 5 пъти по-малко мощности – два реактора от по 1000 мегавата, тоест – 2 гигавата.
  Българското правителство нае HSBC за консултант по строителството на „Белене“. До два месеца консултантът трябва да каже каква е реалната цена, за което ще получи 2 милиона евро.
  Дума да няма, това са сложни сметки, особено на фона на ставащото в Япония и непрекъснато завишаващите се изисквания за безопасност. Това при всички положения оскъпява проекта, отгоре на всичко не е и много ясно точно с колко, понеже не е ясно и какви стандарти за сигурност ще бъдат наложени в следващите няколко години.

  ––––––

  ОТВОРЕНО ПИСМО НА ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТ ПРОТИВ АЕЦ „БЕЛЕНЕ“

  ДО
  МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
  Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

  Уважаеми г-н Премиер,

  Повод за това писмо е нашето твърдо убеждение, че реализацията на проекта АЕЦ „Белене” трябва незабавно да бъде прекратена, поради нецелесъобразност. Само това може да ограничи щетите, които ще претърпи България от този проект.

  Вие помолихте дебатът по тази тема да се прекрати и да не се политизира повече. Това за съжаление е невъзможно, защото това е преди всичко политически проект. Огромните финансови средства; щетите, които той ще нанесе на българската енергийна система в следващите десетилетия; липсата на социална и икономическа обосновка и зависимостта, която ще създаде в технологичен и финансов план, го превръщат в политически. Неговата реализация би означавала пълна енергийна, а следователно и политическа зависимост на България от Русия.

  Накратко, някои от най-отрицателните страни на този проект са следните.

  • АЕЦ „Белене” не е нужна като производител на електроенергия за бъдещия енергиен баланс до 2025 – 2030 г. Разчита се на хипотетичен износ на електроенергия, без да се прогнозира енергийният пазар, такъв проект не може да бъде авантюра, цената за която да платят българските граждани.

  • В този проект няма Европейски инвеститор – въпреки многобройните Ви уверения, че ще стартирате проекта само при наличието на такъв. Тази липса ясно говори за неговата икономическа неефективност.

  • Реализацията на АЕЦ „Белене” заплашва с прекратяване на производството в АЕЦ „Козлодуй”, което ще има крайно негативен ефект върху цената на електроенергията към края на това десетилетие – във вреда на икономиката и домакинствата.

  • Проектът не се развива по правилния начин, няма проектна компания и НЕК, бидейки страна по договора, може да загуби своите активи – а тази загуба има пряко отношение към националната сигурност на страната.

  • Този проект е в противоречие с приоритетите на Европейската енергийна стратегия – които предполагат диверсификацията като основа на енергийна независимост, намаляване на енергийната интензивност и повишаване на енергийната ефективност. В контекста на ядрената драма във Фукушима и предстоящото преосмисляне на критериите за сигурност в ядрената енергетика, неговото осъществяване ще има крайно негативни външнополитически последици за България.

  Проектът „Белене” се придвижва към този завършек от три български правителства, с активната подкрепа на Президента Първанов, но има всички изгледи той да се окаже най-големия икономически и политически провал на българския преход. Вие многократно подчертавахте, че за двадесет години не е направено нищо.

  Мислите ли, че сега е моментът да се направи най – голямата беля?

  Въпреки мащабната пропагандна кампания, водена от заинтересованите това да се случи, българското общество остава зле информирано и му се внушават подвеждащи тези. Аргументите, които излагаме по-долу, категорично опровергават техните публично разпространявани тези за необходимостта от АЕЦ „Белене”.

  Ние предполагаме, Г-н Премиер, че при взимането на политическо решение има основни моменти, които са ви представени неправилно и подвеждащо от заинтересованите лица. Ето защо ние предлагаме да се срещнем с Вас и да чуете нашето мнение, което, убедени сме, ще бъде за доброто бъдеще на страната.

  Линк: http://www.nenabelene.org/open_letter

  ––––––––-
  
  Протестен поход срещу строителството на АЕЦ „Белене“

  Неправителствени организации организират днес 25 април, протестен поход от Свищов до Белене против изграждането на АЕЦ „Белене“. Походът се организира под надслов: „Паметта за Чернобил и ужасът от Фукушима ни дават последен шанс да кажем: СТОП НА АЕЦ БЕЛЕНЕ“. Сборен пункт на протестиращите с автомобили е паркингът зад Стопанска Академия „Д.А.Ценов“ – Свищов в 11 часа и ж.п.гара Ореш в 11.30 часа, откъдето автоколоната ще се отправи към обекта АЕЦ „Белене“. Походът завършва с митинг в 12.00 часа пред портала на АЕЦ „Белене“. Организатори на протеста са Сдружение „Земя завинаги“ – Свищов, Комитет за еколого-икономическа защита на Свищовски регион, Фондация за околна среда и земеделие, Институт за зелена политика, Национално движение „Екогласност“ и Национална коалиция „БелеНЕ“.

• 94 години от рождението на Ела Фицджералд – кралицата на джаза (Today on April 25th Ella Fitzgerald would have been 94 years old)

  Ела Фицджералд (на английски Ella Fitzgerald) е американска джазова певица, един от най-известните джазови изпълнители на 20 век.  Притежава уникален глас с диапазон от 3 октави, който превръща в съвършен музикален инструмент. Обаятелен и гъвкав, едновременно топъл, богат на цветове и кристално чист, този глас развихря фантазията и дава повод за най-смели определения: „черният славей“, „най-най- великата“, „кралицата на суинга“, „жена, която би могла да изпее в ритъм дори телефонния указател“. Безразсъдно щедра към публиката, Ела Фицджералд е нейна любимка в продължение на близо 60 години и единствената притежателка на 13 приза „Грами“.

  Бъдещата първа дама на джаза е родена в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Още докато е съвсем малка, след като бащата напуска семейството, тя се мести с майка си в Ню Йорк, където прекарва детството си. Още тогава тя проявява своята артистичност. След смъртта на майка си, Ела започва да живее при леля си в Харлем – дотогавашната примерна ученичка напуска училище, а през 1934 година и леля си. По-голямата част от времето си прекарва на улицата или в нощните клубове. През същата година тя случайно решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Всъщност първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Проявата на конкурса е впечатляваща и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.

  Започва работа при Чък Уеб, чиито биг-бенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 година с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча („Love and Kisses” и «”I’ll Chase the Blues Away”), превръща се в любимка на публиката и постепенно личната и слава започва да засенчва тази на Уеб. Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му през 1938 година, в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.

  От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза” Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.

  Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly”, „Oh, Lady Be Good”, „How High the Moon”, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят. Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра”.През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство” на класическата музика.

  60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последният си диск „All That Jazz” Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.Бъдещата първа дама на джаза е родена в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Още докато е съвсем малка, след като бащата напуска семейството, тя се мести с майка си в Ню Йорк, където прекарва детството си. Още тогава тя проявява своята артистичност. След смъртта на майка си, Ела започва да живее при леля си в Харлем – дотогавашната примерна ученичка напуска училище, а през 1934 година и леля си. По-голямата част от времето си прекарва на улицата или в нощните клубове. През същата година тя случайно решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Всъщност първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Проявата на конкурса е впечатляваща и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.

  Започва работа при Чък Уеб, чиито биг-бенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 година с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча („Love and Kisses” и «”I’ll Chase the Blues Away”), превръща се в любимка на публиката и постепенно личната и слава започва да засенчва тази на Уеб. Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му през 1938 година, в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.

  От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза” Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.

  Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly”, „Oh, Lady Be Good”, „How High the Moon”, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят. Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра”.През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство” на класическата музика.

  

  60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Славата и световната известност не променят добродушния й характер. Ела никога не се изживява като идол. Излиза на сцената до началото на 90-те години, независимо от напредналата възраст. Разклатеното й здраве поразява гласа й. На церемонията по връчването на наградите „Грами“ през 1991 г. кралицата на джаза се усмихва през сълзи, съзнавайки, че получава великото отличие за минали заслуги.

  Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последният си диск „All That Jazz” Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.

  Певицата умира на 15 юни 1996 (79 годишина) в  Бевърли Хилс, САЩ.

  www.libvar.bg/ bg.wikipedia.org

  Today on April 25th Ella Fitzgerald would have been 94 years old.

  Fitzgerald was born on April 25, 1917  in Newport News, Virginia, the child of a common-law marriage between William and Temperance „Tempie“ Fitzgerald. With a vocal range spanning three octaves, she was noted for her purity of tone, impeccable diction, phrasing and intonation, and a „horn-like“ improvisational ability, particularly in her scat singing.

  Dubbed „The First Lady Of Song“, Ella Fitzgerald was the most popular female jazz singer in the US for more than half a century. In her lifetime, she won 13 Grammy awards, including one for Lifetime Achievement in 1967 and sold over 40 million albums. Verve Records was sold to MGM in 1963 for $3 million and in 1967 MGM failed to renew Fitzgerald’s contract. Fitzgerald’s most famous collaborations were with the trumpeter Louis Armstrong, the guitarist Joe Pass, and the bandleaders Count Basie and Duke Ellington.

  Ward of the State;The Gap in Ella Fitzgerald’s Life By NINA BERNSTEIN

  Ella Fitzgerald sang jazz in a voice so pure and perfected that it admitted no pain – and America loved her for it. In her sound we soared over the darkest passages of our nation’s history, to a place where race and class lost all dominion. Yet the public never knew the full measure of her accomplishment, because for over 60 years she kept the cruelest chapter of her own history a secret: her confinement for more than a year in a reformatory when she was an orphaned teen-ager.

  

• Папа Бенедикт XVI призова за мир по света

  В деня на Възкресение Христово (Пасха) главата на римокатолическата църква отслужи тържествена меса в катедралата „Свети Петър“ във Ватикана.

  На площада във Вечния град, украсен по традиция с хиляди лалета, нарциси, азалии и други цветя, присъстваха десетки хиляди хора. В украсата от цветя преобладават цветовете на Ватикана – жълто и бяло.
  Хиляди вярващи се събраха на площад „Свети Петър“ в Рим, за да приветстват римския папа Бенедикт XVI и да чуят неговото великденско послание към християните по света, пишат чужди медии.
  С цветя е украсен балконът на катедралата, откъдето папа Бенедикт XVI се обърна към вярващите християни страдиционното послание „Urbi et Orbi“ (На града и на света).
  В деня на светлия празник Бенедикт XVI призова към урегулиране на всички конфликти и кризи в света. „Аз се обръщам към всички народи и хора, които страдат на земята, доколкото Христос е открил чрез страданието пътя към свободата, справедливостта и мира“, заяви в посланието си папата.
  Той изрази надежда за установяване на мир в близкоизточния регион и за това, че оръжията в Либия ще отстъпят място на дипломацията и диалога. Понтификът пожела благополучие на страните от Африка и Близкия изток, откъдето бягат толкова хора от нищета и бедствия и призова къмсолидарност онези, които могат да окажат братски прием на бежанците.
  Той пожела скорошно разрешаване на кризата в Кот д’Ивоар, а също и възраждане на надеждите в Япония, пострадала от природната стихия.
  По традиция папата завърши посланието си с поздрав на 65 езици на всички народи, които отбелязват днес Възкресение Христово.
  Доколкото Католическата и Православната църква ползват различни календари – Юлиански и Григориански, то деня на Възкресение Христово често се разминава за двете църкви. Тази година, както и миналата година той съвпада. Следващите съвпадения са през 2014, 2017, 2025, 2028 и 2031 години.

  frognews.bg

• Gabrielle Giffords can attend husband’s shuttle launch

  US congresswoman Gabrielle Giffords, who was shot in the head in January, has been declared fit enough to attend her husband’s space shuttle launch.
  Nasa astronaut Mark Kelly said his wife’s reaction to the doctors’ decision had been to pump her fist and say: „Awesome!“
  Ms Giffords narrowly survived the shooting spree by a gunman in Tucson, Arizona, that killed six people.
  Mr Kelly is commander of the Endeavour, due to lift off on Friday.
  It will be one of the last space shuttle missions and the launch will be attended by President Barack Obama and other VIPs.
  „I have met with her neurosurgeon and her doctors, and… they have given us permission to take her down to the launch,“ Mr Kelly told CBS News. „I’m excited about that,“ he added.
  Ms Giffords suffered a bullet wound to her brain’s left hemisphere, which controls speech and movement for the right side of the body.
  „Her personality’s 100% there,“ said Mr Kelly.
  „You know, it’s difficult for her to walk. The communication skills are difficult, at this point.“

  

  Nasa astronaut Mark Kelly Nasa astronaut Mark Kelly said he was excited by the latest news
  Dong Kim, Ms Giffords’s neurosurgeon, told The Arizona Republic newspaper on Sunday that that doctors were „comfortable with her travelling“.
  He said Ms Giffords was „maybe in the top 1% of patients in terms of how far she’s come, and how quickly she’s gotten there“.
  „I think the question then becomes, how far is she going to go?“ he said.
  The Democratic congresswoman is due to undergo more surgery in May to repair a section of her skull with a cranial implant.
  CBS will broadcast its full interview with Mr Kelly on Monday.
  Jared Loughner, 22, has pleaded not guilty to charges relating to the attack at Ms Giffords’s constituency event in Tucson on 8 January. Thirteen other people were wounded.

  Източник: www.bbc.co.uk/news/world-us-canada

  Gabrielle Giffords Shot In The Head

• УЧАСТНИЦИ В СЕСИЯТА НА 1 МАЙ 2011 ГОДИНА

  Уважаеми сънародници,

  Представяме Ви в приложение (към 22 април 2011 година) участниците в „Открита дискусионна пролетна сесия на Българо-Американска Асоциация, пролет 2011”. Участието в Сесията е само след предварителна регистрация.
  Сесията ще се състои на 1 май 2011 година от 10 до 16 часа.
  Залата за „Презентации” в “Pavilion Apartments” предоставя възможност за лимитирано присъствие на 36 активни плюс 14 функционални участници и гости в семинара. Залата за „Делови контакти” е предназначена за индивидуални срещи с кулинарни паузи до 15 участника. Във фоайето на залата могат да присъствуват до 10 участника. Ограниченията за броя на присъстващите са съгласно някой изисквания на City Hall Chicago. Комплекса “Pavilion Apartments” разполага с 50 местен клуб “Cabana” с открита част и закрито пространство, който на 1 май 2011 година ще работи от 13 часа.

  Участници са лимитирани както следна:
  Активни участници – до 10 участника
  Гости – до 10 участника
  Обществено ангажирани участници – до 10 участника
  Официални гости – до 5 участника
  Спонсори, дарители, меценати – до 10 участника
  Функционални участника – до 5 участника.

  Ангажиране за участие в Сесията започна от 1 юли 2011 година.
  Приоритет за участие е датата на пощенското клеймо на писмото или на Е-mail, с който се кандидатства.
  Молим следете развитието на програмата в www.EuroChicago.com и www.BAAChicago.com .
  Адресът на Конферентния център на “Pavilion Apartments” е: 5441 N. East River Road, Chicago, IL 60656, телефон 773-693-3140.
  Благодарим Ви.
  Българо-Американска Асоциация

  Приложение:

  УЧАСТНИЦИ В СЕСИЯТА НА 1 МАЙ 2011 ГОДИНА

  открита дискусионна Сесия на Българо-Американска Асоциация, Пролет 2011

  Участието в Сесията е само след предварителна регистрация

  Йорданка Мелниклийска
  Американски университет в България.
  Yordanka Melnikliyska
  American University in Bulgaria

  Д-р Сайръс Рийд
  Заместник ректор академична дейност, Американски университет в България
  Dr. Cyrus Reed
  Provost, American University in Bulgaria

  Георги Пирински
  Georgi Pirinski
  Народно събрание на Република България
  National Assembly of the Republic of Bulgaria

  Катя Вълкова
  Българо-Американски културен център
  Katia Valkova
  Bulgarian-American Cultcheler Center in Saint Louis

  Пламен Христов
  Plamen Hristev
  P& A Transport LLC

  Александър Желев
  Aleksandar Zhelev
  P& A Transport LLC

  Адвокатска кантора Цветелина Бойновска
  Law Office of Tzvetelina Boynovska

  Български вестник “Старт”
  Bulgarian Newspaper ‘’Start”

  Вестник “България сега”
  Newspaper ‘’Bulgaria sega”

  Петранка Стаматова
  Интернет портал
  Petranka Stamatova
  www.EuroChicago.com

  Добри Карабонев
  БПЦ “Свети Иван Рилски – Чудотворец”
  Dobri Karabonev
  BOC “Santa.Jon of Rila”

  Крум Тирилов
  БПЦ “Свети Иван Рилски – Чудотворец”
  Krum Tirilov
  BOC “Santa.Jon of Rila”

  Боянка Иванова
  Българско училище “Джон Атанасов”
  Boyanka Ivanova
  Bulgarian School “John Atanasoff”

  Елена Липкова
  Българско училище “Джон Атанасов”
  Elena Lipkova
  Bulgarian School “John Atanasoff”

  Митра Енчева
  Mitra Entcheva
  Български Културен Център в Детройт
  Bulgarian Cultural Center in Detroi

  Динко Динев
  Dean Dinev
  Park Ridge Taxi & Community Cab

  Хриска Перфанова
  Hriska Perfanova
  Българско училище “Нов живот”
  Bulgarian School “New Life”

  Димитър Чалъков
  Dimitar Tchalakov
  Dnt consulting

  Стоян Стоев
  Stoyan Stoev
  Stoev’s Consulting Co. Inc.

  Стефка Йовчева
  Stefka Yovcheva
  Second Secretary, Political Affairs
  Embassy of the Republic of Bulgaria, Washington DC

  Тихомир Стойчев
  Tihomir Stoytchev,
  Minister, Deputy Chief of Mission
  Embassy of the Republic of Bulgaria, Washington DC

  Д-р Виолета Симов
  Патрон на Фестивала “Български дни в Чикаго – есен 2008”
  D-r Violeta Simov
  Patron of the Bulgarian Days In Chicago Festival, Fall 2009

  Звезделина Ковачева
  Zvezdelina Kovacheva

  Иван Ковачев
  Ivan Kovachev

  Никола Чаракчиев
  Nikola Charakchiev
  Български научен център
  Bulgarian Research Center

  Никола Перфанов
  Nikola Perfanov
  Българска Евангелска Божия Църква “Нов живот”
  Bulgarian Evangelical Church of God “New Life”

  Александър Лазов
  Aleksandar Lazov

  Паола Игнатова
  Paola Ignatova

  Nettie Lasko
  Office Of The Attorney General, State Of Illinois

  Традиционни участници с потенциално участие (в очакване на заявка)

  Кина Бъговска
  Kina Bagovska

  Георги Витанов-Богат
  Georgi Vitanov-Bogat

  Адвокатска Кантора Знаймер и Знаймер
  Law Office of Zneimer & Zneimer

  Вестник “България”
  Newspaper ‘’Bulgaria”

  Йордан Ничев
  Гостилница “Вкусен Свят”
  Iordan Nitchev
  Tasty World

  Николай Шавулев
  Tony’s Restaurant & Pizza Peddlers

  Евелина Георгиева
  Evelina Georgieva
  The Original Mama Mia’s Pizzaria

  Ресторант “Механата”
  Иван Цветков, Нина Цветкова
  Румен Ковачев, Мая Ангелова

  Атанас Бояджиев
  Велин Дюкенджиев
  V $ G Commerce

  Нови участници с потенциално участие (в очакване на заявка)

  Проф. д-р Сергей Игнатов
  Министерство на образованието, младежта и науката

  Евдокия Христова
  Министерство на образованието, младежта и науката

  BG Voice

  Bd11p-masiS

• <<
• 1
...
• 327
• 328
• 329
• 330
• 331
• 332
• 333
• 334
• 335
• 336
• 337
...
• 416
• >>